Проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г., бр. 36, 70 и 82 от 2024 г., бр. 26, 49, 54, 63 и 65 от 2025 г. и бр. 16 и 17 от 2026 г.) § 1. В чл. 72, ал. 3 навсякъде думите „раздели ІІІа“ се заменят с „раздели ІІІа, ІІІб“. § 2. В чл. 73, ал. 2 се правят следните изменения: 1. В т. 3 думите „раздели ІІІа“ се заменят с „раздели ІІІа, ІІІб“. 2. Точка 8 се отменя. § 3. В чл. 142б се правят следните допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „както и дали титулярят на сметка е представил валидна декларация“; б) в т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „както и позицията, въз основа на която лицето е контролиращо лице по отношение на образуванието и дали за всяко от контролиращите лица е представена валидна декларация“; в) в т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „вида на сметката и дали сметката е съществуваща сметка или нова сметка“; г) създават се т. 9-10: „9. в случай на капиталово участие, притежавано в инвестиционно образувание което представлява правна договореност — позицията, въз основа на която лицето, за което се предоставя информация, е притежател на капиталовото участие; 10. информация дали сметката представлява съвместна сметка, включително броя на титулярите на съвместната сметка.“ 2. В ал. 4 се създава изречение трето: „Предоставящата информация финансова институция събира информацията по изречение второ и когато от нея се изисква да актуализира информация за съществуващата сметка в съответствие със законодателството относно мерките срещу изпирането на пари.“ 3. Създава се ал. 10: „(10) Независимо от ал. 1, т. 6, буква „б“, когато предоставящата информация финансова институция не избере друго по отношение на ясно определена група от сметки, информация за брутните постъпления от продажба или изкупуване на финансови активи не се предоставя, в случай че за тези брутни постъпления е предоставена информация по реда на раздел IIIб.“ § 4. В чл. 142г, ал. 2 думите „приходите, публикува се“ се заменят с „приходите и се публикува“, а думите „и се изпраща на Европейската комисия, която се уведомява за всяка последваща промяна в него“ се заличават. 1 § 5. В чл. 142п, ал. 3, т. 1, буква „б“ накрая се поставя запетая и се добавя „когато тези процедури са в съответствие със законодателството относно мерките срещу изпирането на пари; когато предоставяща информация финансова институция не е задължена да прилага МИП процедури, които са в съответствие със законодателството относно мерките срещу изпирането на пари, тя следва да приложи сходни по същество МИП процедури за целите на определянето на контролиращите лица;“. § 6. В чл. 142р се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) При изключителни обстоятелства, когато предоставяща информация финансова институция не може да получи своевременно декларация по отношение на нова сметка, за да изпълни задълженията си за комплексна проверка и предоставяне на информация за отчетния период, през който е била открита сметката, тя прилага процедурите за комплексна проверка за съществуващи сметки до получаването и проверка на достоверността на тази декларация.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4. § 7. В чл. 142ц, ал. 2 думите „не по-малък от 5 години след края на календарната година, през която е закрита сметката“ се заменят с „не по-кратък от 5 години и не по- дълъг от 10 години след края на календарната година, през която възниква задължение за предоставяне на информация по този раздел“. § 8. В чл. 142ч думите „предоставен на Европейската комисия съгласно чл. 142г, ал. 2, на всеки три години“ се заличават. § 9. В чл. 142щ след думите „Националната агенция за приходите“ се добавя „или оправомощени от него лица“. 9 § 10. В глава шестнадесета се създава раздел IIIб с чл. 142ю-142я : „Раздел ІІІб Автоматичния обмен на информация за криптоактиви Предмет, обхват и компетентен орган Чл. 142ю. (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация за криптоактиви, предоставяна от доставчици на услуги за криптоактиви, извършването на комплексна проверка по отношение на ползвателите на криптоактиви, както и правилата за ефективно прилагане. (2) Автоматичният обмен на информация по този раздел е системното предоставяне на предварително определена информация на държавите – членки на Европейския съюз, или на партньорски юрисдикции извън Европейския съюз без отправено искане, на определен интервал от време. (3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки и на партньорските юрисдикции 2 информацията по чл. 142я , предоставена от доставчици на услуги за криптоактиви. (4) Информацията по ал. 3 се предоставя на компетентния орган на държавата членка или на партньорската юрисдикция, на която ползвателят на криптоактиви, за когото се предоставя информация, е местно лице за данъчни цели. 2 (5) Обменът на информация по ал. 3 се извършва в срок до девет месеца, считано от края на календарната година, за която се отнася предоставената информация от доставчиците на услуги за криптоактиви, като се използва стандартизиран електронен формат. (6) Списъкът на партньорските юрисдикции, на които Република България изпраща информацията по ал. 4, се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви Чл. 142я. (1) Задължение за предоставяне на информация по този раздел възниква за всеки доставчик на услуги за криптоактиви, който извършва една или повече услуги за криптоактиви, при които се осъществяват обменни сделки за или от името на ползвател на криптоактиви, за когото се предоставя информация. (2) Доставчик на услуги за криптоактиви по ал. 1 е: 1. всяко физическо лице или образувание, чието занятие или предмет на дейност е предоставянето на една или повече услуги за криптоактиви на клиенти и които имат право да предоставят услуги за криптоактиви в съответствие с чл. 59 от Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2023/1114“; 2. оператор на криптоактиви, който предоставя услуги за криптоактиви и не е доставчик по т. 1. (3) Доставчик на услуги за криптоактиви извършва комплексна проверка и предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите 2 информацията по чл. 142я , когато: 1. е образувание, на което е издаден лиценз или потвърждение за предоставяне на услуги за криптоактиви от Комисията за финансов надзор съгласно чл. 14, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на криптоактиви; 2. не е образувание по т. 1, но е: а) физическо лице или образувание, което е местно лице за данъчни цели на Република България; б) образувание, което: аа) е регистрирано или учредено съгласно законодателството на Република България, и бб) има юридическа правосубектност в Република България или има задължение да подава данъчни декларации за доходите си; в) образувание, управлявано от територията на Република България; или г) физическо лице или образувание, което обичайно извършва стопанска дейност в Република България; 3. извършва сделки, за които се предоставя информация, чрез клон, регистриран в Република България. (4) Доставчик на услуги за криптоактиви не е задължен да извършва комплексна проверка и да предоставя информация по ал. 3, когато: 1. е образувание по ал. 3, т. 2, букви „б“-„г“, което е извършило комплексна проверка и е предоставило информация в друга държава членка или квалифицирана юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели; 2. е образувание по ал. 3, т. 2, букви „в“ или „г“, което е извършило комплексна проверка и е предоставило информация в друга държава членка или квалифицирана юрисдикция, където: а) е регистрирано или учредено, и 3 б) има юридическа правосубектност или има задължение да подава данъчни декларации за доходите си; 3. е образувание по ал. 3, т. 2, буква „г“, което е извършило комплексна проверка и е предоставило информация в друга държава членка или квалифицирана юрисдикция, откъдето то се управлява; 4. е физическо лице по ал. 3, т. 2, буква „г“, което е извършило комплексна проверка и е предоставило информация в друга държава членка или квалифицирана юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели; 5. е физическо лице или образувание по ал. 3, т. 2, което е подало уведомление по образец до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в което декларира, че отговаря на аналогични условия, предвидени в законодателството на друга държава членка или квалифицирана юрисдикция; 6. осъществява сделки, за които се предоставя информация, чрез клон в друга държава членка или квалифицирана юрисдикция, където е извършил комплексна проверка и е предоставил информация по отношение на тези сделки. Регистрация на оператор на криптоактиви 1 Чл. 142я . (1) Оператор на криптоактиви по чл. 142я, ал. 2, т. 2 се регистрира пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато отговаря на условията по чл. 142я, ал. 3, т. 2 или 3 преди края на периода, в който за него възниква задължение за предоставяне на информация по този раздел. (2) Оператор на криптоактиви, който отговаря на условията по чл. 142я, ал. 3, т. 2 или 3 и на идентични условия в друга държава членка, се регистрира пред компетентния орган само на държава членка по негов избор. (3) Когато операторът на криптоактиви се регистрира в Република България, той подава пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите следната информация: 1. имена/наименование; 2. пощенски адрес; 3. електронни адреси, включително интернет страници; 4. данъчните номера, издадени на оператора на криптоактиви; 5. държавите членки, на които ползвателите на криптоактиви, за които се предоставя информация, са местни лица, определени съгласно процедурите за комплексна проверка; 6. всяка квалифицирана юрисдикция, определена съгласно чл. 142я, ал. 4, т. 1-4 и 6. (4) Операторът на криптоактиви уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за всяка промяна в данните по ал. 3 в 14-дневен срок от настъпването ѝ. (5) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава индивидуален идентификационен номер на оператора на криптоактиви по ал. 3 и уведомява за това компетентните органи на другите държави членки по електронен път. (6) Информация за регистрацията по ал. 3 се вписва в централния регистър, поддържан от Европейската комисия. Информация, предоставяна от доставчиците на услуги за криптоактиви 2 Чл. 142я . (1) Доставчиците на услуги за криптоактиви предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите следните данни: 1. идентификационни данни за доставчика на услуги за криптоактиви – имена/наименование, адрес, данъчен номер и, когато е издаден - индивидуалния 4 1 идентификационен номер по чл. 142я , ал. 5 и идентификационен код на правен субект (Legal Entity Identifier code – LEI code); 2. идентификационни данни на всеки ползвател на криптоактиви и контролиращо лице, за които се предоставя информация: а) имена/наименование, адрес, държавата членка или партньорската юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане (за физическо лице); б) наименование, адрес, данъчен номер и държавата членка или юрисдикцията, на която образуванието е местно лице за данъчни цели - в случай на образувание, което след прилагане на процедурите за комплексна проверка е идентифицирано като имащо едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, както и имена, адрес, държавата членка или партньорската юрисдикция, на която всяко контролиращо лице, за което се предоставя информация е местно лице за данъчни цели, данъчния му номер, дата и място на раждане, както и позицията, въз основа на която лицето е контролиращо лице по отношение на образуванието; 3. за всеки вид криптоактив, по отношение на който доставчикът на услуги за криптоактиви, е осъществил сделки, за които се предоставя информация, през съответната календарна година: а) пълното наименование на вида на криптоактива; б) платената обща брутна сума, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, във връзка с придобивания в замяна на фиатна валута; в) получената обща брутна сума, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, във връзка с продажби в замяна на фиатна валута; г) общата справедлива пазарна стойност, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, във връзка с придобивания в замяна на други криптоактиви; д) общата справедлива пазарна стойност, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, във връзка с продажби в замяна на други криптоактиви; е) общата справедлива пазарна стойност, общия брой на единиците и броя на сделките по заплащане на стоки и услуги, за които се предоставя информация; ж) общата справедлива пазарна стойност, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, разпределени по видове прехвърляния, ако са известни на доставчика на услуги за криптоактиви, по отношение на прехвърляния към ползвателя, за когото се предоставя информация, които не попадат в букви „б“ и „г“; з) общата справедлива пазарна стойност, общия брой на единиците и броя на сделките, за които се предоставя информация, разпределени по видове прехвърляния, ако са известни на доставчика на услуги за криптоактиви, по отношение на прехвърляния от ползвателя, за когото се предоставя информация, които не попадат в букви „в“, „д“ и „е“, и и) общата справедлива пазарна стойност, както и общия брой на единиците по прехвърлянията, извършени от доставчика на услуги за криптоактиви към адреси в децентрализирания регистър, за които не е известно да са свързани с доставчик на услуги за виртуални активи или финансова институция. (2) Доставчикът на услуги за криптоактиви не е задължен да предоставя информация по ал. 1, т. 2, когато използва услуга за идентификация на държава членка или юрисдикция за пряко потвърждение от нея на идентификационните данни на лицето, за което се предоставя информация, и на всяко място, където то е местно лице за данъчни цели. В този случай доставчикът на услуги за криптоактиви предоставя името, всеки идентификатор, предоставен от услуга за идентификация, и държавата членка или 5 юрисдикция на издаване, както и позицията, въз основа на която лицето е контролиращо лице по отношение на образуванието. (3) Доставчикът на услуги за криптоактиви предоставя информация за място на раждане по ал. 1, т. 2 само когато е длъжен да я събира и предоставя на друго основание. (4) За целите на ал. 1, т. 3, букви „б“ и „в“ информацията за платената или получената сума се предоставя във фиатната валута, в която е била платена или получена. В случай че сумите са били платени или получени в няколко фиатни валути, информацията за тези суми се предоставя в една валута, конвертирана към момента на всяка сделка, за която се предоставя информация, по начин, който се прилага последователно от доставчика на услуги за криптоактиви. (5) За целите на ал. 2, т. 3, букви „г“-„з“ справедливата пазарна стойност се определя и информацията за нея се предоставя в една фиатна валута, оценена към момента на всяка сделка, за която се предоставя информация, по начин, който се прилага последователно от доставчика на услуги за криптоактиви. (6) Всяка сума в информацията по ал. 2, т. 3 се посочва в съответната фиатна валута. (7) Информацията по ал. 1 се предоставя веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на агенцията. (8) Доставчик на услуги за криптоактиви уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по реда и във формата по ал. 7 и в случай че не е налице информация по ал. 1, която следва да бъде предоставена. (9) Доставчик на услуги за криптоактиви, който е оператор на криптоактиви по чл. 142, ал. 2, т. 2, не е задължен да предоставя информацията по ал. 1 за ползвател на криптоактиви или контролиращо лице, когато я е предоставил в юрисдикция извън Европейския съюз, която попада в обхвата на специално споразумение с държавата членка, на която ползвателят на криптоактиви или контролиращото лице е местно лице за данъчни цели. Ползвател на криптоактиви, за когото се предоставя информация 3 Чл. 142я . (1) Ползвател на криптоактиви е физическо лице или образувание, което е клиент на предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви с цел извършване на сделки, за които се предоставя информация. (2) Физическо лице или образувание, различно от финансова институция или предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви, което действа като ползвател на криптоактиви в полза на или за сметка на друго физическо лице или образувание в качеството на агент, попечител, пълномощник, подписващо лице, инвестиционен съветник или посредник, не се третира като ползвател на криптоактиви. В този случай като ползвател на криптоактиви се третира това друго лице или образувание. (3) Когато законодателството относно мерките срещу изпирането на пари изисква проверка на идентификационните данни на клиент на търговец, на когото доставчикът на услуги за криптоактиви извършва услуги, свързани със сделки по заплащане на стоки и услуги, доставчикът на услуги третира като ползвател на криптоактиви и съответния клиент по тези сделки. 2 (4) Информацията по чл. 142я се предоставя за ползватели на криптоактиви, които са лица от държава членка или партньорска юрисдикция. 2 (5) Информация по чл. 142я не се предоставя за ползвател на криптоактиви (изключено лице), който е: 6 1. образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа, или свързано образувание на образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа; 2. държавно образувание; 3. международна организация; 4. централна банка; 5. финансова институция, различна от инвестиционно образувание по § 1а, т. 6, буква „б“ от допълнителните разпоредби. (6) Ползвател на криптоактиви се третира като ползвател, за когото се предоставя информация, считано от датата, на която е идентифициран като такъв съгласно процедурите за комплексна проверка по този раздел. Процедури за комплексна проверка за ползватели на криптоактиви, които са физически лица 4 Чл. 142я . (1) Когато установява взаимоотношения с ползвател на криптоактиви, който е физическо лице, доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да получи декларация, въз основа на която да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително всякакви документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента. (2) При промяна в обстоятелствата по отношение на ползвател на криптоактиви, който е физическо лице, поради която доставчик на услуги за криптоактиви узнае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, той не може да я използва и трябва да получи нова валидна декларация или обяснения и документи, обосноваващи валидността на първоначалната декларация. Процедури за комплексна проверка за ползватели на криптоактиви, които са образувания 5 Чл. 142я . (1) Доставчикът на услуги за криптоактиви извършва следните процедури за комплексна проверка за ползватели на криптоактиви, които са образувания: 1. определяне дали даден ползвател на криптоактиви, който е образувание, е ползвател, за който се предоставя информация; 2. определяне дали ползвателят на криптоактиви, който е образувание, различно от изключено лице или активно образувание, има едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация. (2) За целите на ал. 1, т. 1, когато установява взаимоотношения с ползвател на криптоактиви, който е образувание, доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да получи декларация, въз основа на която да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят на криптоактиви е местно лице за данъчни цели и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента. (3) Когато в декларацията по ал. 2 е посочено, че ползвателят на криптоактиви, който е образувание, не е местно лице за данъчни цели на нито една юрисдикция, доставчикът на услуги за криптоактиви може да използва мястото на действително управление или адреса на централното му управление, за да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят на криптоактиви е местно лице за данъчни цели. (4) Когато в декларацията по ал. 2 е посочено, че ползвателят на криптоактиви, който е образувание, е местно лице на държава членка или партньорска юрисдикция, доставчикът на услуги за криптоактиви го третира като ползвател, за когото се предоставя 7 информация, освен ако въз основа на декларацията и на информацията, с която разполага или е публично достъпна, основателно определи, че е изключено лице. (5) За целите на ал. 1, т. 2, доставчикът на услуги за криптоактиви определя въз основа на декларация дали ползвателят на криптоактиви, който е образувание, различно от изключено лице, има едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, освен ако не определи, че образуванието е активно образувание. (6) За целите на ал. 1, т. 2, за да определи контролиращите лица на ползвател на криптоактиви, който е образувание, доставчикът на услуги за криптоактиви може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента, при условие че тези процедури са в съответствие със Закона за мерките срещу изпирането на пари. Когато доставчикът на услуги за криптоактиви не е задължен да прилага Закона за мерките срещу изпирането на пари, той трябва да прилага сходни по същество процедури за целите на определянето на контролиращите лица. (7) За целите на ал. 1, т. 2, доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да използва декларация от ползвателя на криптоактиви, който е образувание, или от контролиращото лице, за да определи държавата или юрисдикцията, в която контролиращото лице е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително всякакви документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента. (8) При промяна в обстоятелствата по отношение на ползвател на криптоактиви, който е образувание, поради която доставчик на услуги за криптоактиви узнае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, той не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация или обяснения и документи, обосноваващи валидността на първоначалната декларация. Изисквания за валидност на декларациите 6 Чл. 142я . (1) Декларация от ползвател на криптоактиви, който е физическо лице, 4 5 или контролиращо лице, предоставена по реда на чл. 142я или чл. 142я , е валидна само ако е подписана или е потвърдена по друг начин от тези лица, датата ѝ е най-късно датата на получаване и съдържа най-малко следната информация: 1. имена; 2. адрес по местоживеене; 3. всяка държава членка или юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели; 4. данъчен номер, издаден от всяка държава членка или юрисдикция, в която лицето е лице, за което се предоставя информация; 5. дата и място на раждане. 5 (2) Декларация, предоставена по реда на чл. 142я от ползвател на криптоактиви, който е образувание, е валидна само ако е подписана или е потвърдена по друг начин от него, датата ѝ е най-късно датата на получаване и съдържа най-малко следната информация: 1. наименование; 2. адрес; 3. всяка държава членка или юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели; 4. данъчен номер, издаден от всяка държава членка или юрисдикция, в която лицето е лице, за което се предоставя информация; 5. информацията по ал. 1 за всяко контролиращо лице на ползвателя на криптоактиви, който е образувание, различно от изключено лице или активно образувание, освен ако контролиращо лице я е предоставило в съответствие с ал. 1, както 8 и позицията, въз основа на която лицето, за което се предоставя информация, е контролиращо лице по отношение на образуванието, ако това вече не е определено въз основа на процедурите за комплексна проверка на клиента; 6. информация относно критериите, на които образуванието отговаря, за да бъде третирано като активно образувание или изключено лице, когато е приложимо. (3) Информация за данъчен номер не се събира, когато юрисдикцията, на която лицето, за което се предоставя информация, е местно лице за данъчни цели, не е издала такъв номер или не изисква събирането му. (4) За целите на комплексната проверка по този раздел доставчик на услуги за криптоактиви: 1. когато е финансова институция, може да разчита на извършените процедури за комплексна проверка и получените декларации съгласно раздел IIIа; 2. може да използва декларация, която вече е събрана за други данъчни цели, при 6 условие че тази декларация отговаря на изискванията на чл. 142я . (5) Доставчик на услуги за криптоактиви може да използва трето лице за изпълнението на задълженията за комплексна проверка. Независимо от изречение първо, отговорността за изпълнение на задълженията за комплексна проверка е на предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви. Правила за ефективно прилагане и контрол 7 Чл. 142я . (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите самостоятелно или координирано с компетентните органи на другите държави членки осъществява контрол за ефективното прилагане на правилата по този раздел. (2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите организира контролната дейност на агенцията, като може да възлага на оправомощени от него лица: 1. да извършват проверки на предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви за изпълнение на задълженията по този раздел; 2. да изискват документи и информация във връзка с изпълнението на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на информацията; 3. да анализират качеството на предоставената информация; 4. да дават задължителни предписания, включително за отстраняване на установена непълнота или неточност на данните; 5. да извършват текущ контрол на основанията за регистрация на операторите на криптоактиви по чл. 142я, ал. 2, т. 2. (3) Когато оператор на криптоактиви по чл. 142я, ал. 2, т. 2 не изпълни 2 задължението за предоставяне на информация по чл. 142я , изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прекратява регистрацията му след две писмени напомняния. Регистрацията се прекратява не по-късно от изтичането на 90 дни, но не по- рано от изтичането на 30 дни след второто напомняне. (4) В случаите по ал. 3 повторна регистрация на оператора на криптоактиви се допуска, при условие че операторът представи на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите декларация, че ще спазва изискванията за предоставяне на информация по този раздел и изпълни задълженията си за предоставяне на информация за предходни периоди. (5) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите заличава оператор на криптоактиви по чл. 142я, ал. 2, т. 2 от централния регистър, поддържан от Европейската комисия, в следните случаи: 1. операторът на криптоактиви подаде уведомление, че вече няма ползватели, за които се предоставя информация в Европейския съюз; 9 2. не е подадено уведомление по т. 1, но има основание да се счита, че дейността на оператор на криптоактиви е прекратена; 3. операторът на криптоактиви престане да отговаря на условията по чл. 142я, ал. 2, т. 2; 4. регистрацията на оператора на криптоактиви е прекратена на основание ал. 3. (6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия, когато има данни за оператор на криптоактиви по чл. 142, ал. 2, т. 2, който има ползватели, за които се предоставя информация, които са местни лица на държава членка, но не е регистриран в Европейския съюз. 1 (7) При неизпълнение на задължението за регистрация по чл. 142я или при прекратяване на регистрация по ал. 3 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответната интернет страница или приложение до регистриране на оператора на криптоактиви в Република България или друга държава членка. За спирането и възстановяването на достъпа до интернет страницата или 12 приложението се прилагат съответно чл. 143я , ал. 7 и 9. (8) Мярката по ал. 7 се предприема от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и когато е по инициатива на компетентен орган на друга държава членка и се извършват координирани действия на държавите членки за спиране на достъпа до съответната интернет страница или приложение на територията на Европейския съюз. Правила за ефективно прилагане за операторите на криптоактиви 8 Чл. 142я . (1) Доставчик на услуги за криптоактиви не допуска осъществяването на сделки от ползвател на криптоактиви, който не предостави изискваната информация по 4 6 чл. 142я -чл. 142я след изтичането на 60-дневен срок от първоначалното искане за информация, като отправи най-малко две писмени напомняния. (2) Доставчиците на услуги за криптоактиви съхраняват информация за предприетите действия за комплексна проверка и предоставяне на информация по този раздел, както и съхраняват документите и използваната информация за установяване статута на ползвателите на криптоактиви. Те съхраняват тази информация за срок, не по- кратък от 5 години и не по-дълъг от 10 години след края на календарната година, през която се предоставя информацията. Списък на лицензираните доставчици на услуги за криптоактиви 9 Чл. 142я . Комисията за финансов надзор предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите списък на доставчиците на услуги за криптоактиви, за които е издаден лиценз или потвърждение за предоставяне на услуги за криптоактиви съгласно Закона за пазарите на криптоактиви, за съответната календарна година до 31 януари на следващата година.“ § 11. В чл. 143з се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 думите „когато не попадат в обхвата на друг обмен на информация между държавите - членки на Европейския съюз“ се заменят с „различни от застрахователни договори с откупна стойност, за които се изисква предоставяне на информация съгласно раздел IIIа, при които обезщетенията се изплащат в случай на смърт на титуляря на полицата“; б) създава се т. 8: 10 „8. доходи от дивиденти, изплатени на физически лица, с изключение на такива, за които се предоставя информация съгласно раздел IIIа.“ 2. Създават се ал. 17-27: „(17) Независимо от ал. 12, предварителни трансгранични данъчни становища, които се отнасят единствено за данъчните задължения на едно или повече физически лица, се обменят, когато: 1. сумата на сделката или поредицата от сделки по предварителното трансгранично данъчно становище надхвърля 1 500 000 EUR, ако тази сума е посочена в предварителното трансгранично данъчно становище; или 2. в предварителното трансгранично данъчно становище се определя дали дадено лице е местно лице за данъчни цели в държавата членка, издала данъчното становище. (18) За целите на ал. 17, т. 1 при поредица от сделки с различни стоки, услуги или активи размерът на предварителното трансгранично данъчно становище включва общата базова стойност. Стойностите не се сумират, ако едни и същи стоки, услуги или активи са предмет на няколко сделки. (19) За целите на ал. 17, т. 2 обменът на информация на предварителни трансгранични данъчни становища, отнасящи се до физически лица, не включва становища относно данък при източника по отношение на доходите на чуждестранни лица от трудови правоотношения, директорски възнаграждения и пенсии. (20) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки данни от информационната декларация по чл. 23 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, подадена от крайно предприятие майка или определено да подава информация образувание, съгласно следните правила: 1. общият раздел на информационната декларация се предоставя на прилагащата държава членка, в която са разположени крайното образувание майка или съставните образувания на многонационална група предприятия; 2. общият раздел на информационната декларация, с изключение на частта относно обобщената информация, се предоставя на държавите членки, въвели само допустим национален допълнителен данък: а) в които са разположени съставни образувания на многонационална група предприятия (МГП); б) в които е разположено съвместно предприятие или член на група съвместни предприятия на МГП, ако с допустимия национален допълнителен данък се облагат съвместни предприятия в държавата членка; в) в които с допустимия национален допълнителен данък се облагат в държавата членка съставно образувание без юрисдикция или съвместно предприятие без юрисдикция на МГП; 3. един или повече раздели с информация по юрисдикции се предоставят на държави членки, които имат права на данъчно облагане съгласно Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 14 декември 2022 година за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза, (ОВ, L 328/1 от 22 декември 2022 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2022/2523“, включително допустимия национален допълнителен данък, по отношение на държавите членки, за които се отнасят тези раздели. (21) Независимо от ал. 20, т. 2, буква „в“, на юрисдикциите, прилагащи допустимо вторично облагане с допълнителен данък, коефициентът на които е равен на нула, се предоставя само частта от информационната декларация, в която се съдържа информация за разпределянето на вторичния допълнителен данък на съответната юрисдикция, а на 11 прилагащата държава членка, в която е разположено крайното образувание майка, се предоставят всички раздели с информация по юрисдикции. (22) Информацията по ал. 20 се обменя в стандартизиран електронен формат в срок до 3 месеца след изтичането на крайния срок за подаване на информационната декларация съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане за съответния отчетен данъчен период. Когато информационната декларация е подадена след крайния срок, информацията се обменя в срок до 3 месеца след датата, на която е получена.“ (23) Когато изпълнителният директор на Националната агенция за приходите установи, че в информационна декларация, изпратена от компетентен орган на друга държава членка по ал. 20 и 21, има явна грешка, той уведомява незабавно съответния компетентен орган. (24) Когато изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е уведомен от компетентен орган на друга държава членка за явна грешка в изпратена от него информационна декларация по ал. 20 и 21, той предприема незабавно подходящи действия, за да получи коригирана информационна декларация от съответното крайно образувание майка или определено да подава информация образувание. Коригираната информационна декларация се обменя своевременно с компетентните органи на държавите членки, определени по реда на ал. 20 и 21. (25) Когато изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е получил уведомление от едно или повече съставни образувания, разположени в страната, че информационната декларация за тези съставни образувания е трябвало да бъде подадена от крайното образувание майка или определено да подава информация образувание, разположено в друга държава членка, но това не е направено в срока по ал. 22, той уведомява своевременно другия компетентен орган, че информацията не е получена. (26) Когато изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е уведомен от компетентен орган на друга държава членка, че информационната декларация за едно или повече съставни образувания, разположени в другата членка, която е трябвало да бъде подадена от крайното образувание майка или определено да подава информация образувание, разположено в Република България, не е получена, той установява незабавно причината за това. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява компетентния орган на другата държава членка в срок до един месец от получаване на уведомлението за причините за неподаването и за очакваната дата на обмена, която не може да бъде по-късно от 3 месеца от датата на получаването на уведомлението за липсата на обмен. (27) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя 23 данни от информационната декларация по чл. 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, подадена от крайно предприятие майка или определено да подава информация образувание, с компетентните органи на юрисдикции извън Европейския съюз, с които Република България има в действие специално споразумение за обмен на информационни декларации. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя и публикува списък на юрисдикциите, с които обменя информация, на интернет страницата на агенцията.“ 1 § 12. Създава се чл. 143з : „Ефективно използване на данните от автоматичния обмен 1 Чл. 143з . Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите извършва периодичен преглед на процедурите и административната практика на агенцията, включително по отношение на обработката и интегрирането на данните в системите на агенцията, насърчаването на доброволното спазване на данъчното 12 законодателство, извършването на оценка на риска, провеждането на контролни производства, за да се гарантира качеството и ефективното използване на информацията от автоматичния обмен по глава шестнадесета.“ § 13. В чл. 143п се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думите „за данъци по чл. 143б, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и на прилагане на законодателството в областта на тези данъци“ се заменят с „и прилагане на законодателството по отношение на данъците по чл. 143б, ал. 1, данък върху добавената стойност, други косвени данъци и мита, както и за прилагане на законодателството относно мерките срещу изпирането на пари“; б) създава се нова т. 4: „4. за всяка цел, която попада в обхвата на акт въз основа на чл. 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз и да я предоставя на компетентните органи, отговарящи за ограничителните мерки;“ в) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея думите „т. 1-3“ стават „т. 1-4“. 2. В ал. 3 думите „т. 1-3“ стават „т. 1-4“. 3. В ал. 4 думите „т. 1-3“ стават „т. 1-4“ и думите „ал. 2, т. 4“ стават „ал. 2, т. 5“. 4. В ал. 5 в изречение първо накрая се добавя „т. 1-3“, а в изречение второ числото „10“ се заменя с „15“. 5. В ал. 6 в изречение второ числото „10“ се заменя с „15“. 1 § 14. В чл. 143п : 1 1. В ал. 2 след думите „по чл. 143я “ съюзът „и“ се заменя със запетая, а след 6 думите „чл. 143я “ се добавя „и доставчиците на услуги за криптоактиви по чл. 142я“. 1 2. В ал. 4 в текста преди т. 1 след думите „по чл. 143я “ съюзът „и“ се заменя със 6 запетая, а след думите „по чл. 143я “ се добавя „и доставчиците на услуги за криптоактиви по чл. 142я“. 1 § 15. В чл. 143с след думите „чл. 143з, ал. 1“ се добавя „и ал. 20“. 1 § 16. В чл. 143я , ал. 12, изречение първо думите „другите консултанти по данъчната схема или, ако не са му известни такива – данъчно задълженото лице, за задължението им да предоставят“ се заменят със „своя клиент - консултант или, при липса на такъв консултант, данъчно задълженото лице, за задължението му да предостави“. 3 § 17. В чл. 143я , ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думата „консултантите“ се поставя запетая и се добавя „с изключение 1 на освободените по чл. 143я , ал. 10, т. 3“. 2. В т. 4 думите „и общо описание на съответните стопански дейности или договорености“ се заменят с „описание на съответните договорености, както и всяка друга информация, която може да помогне за оценка на потенциалния данъчен риск“. 8 § 18. В чл. 143я се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, т. 2 се създава буква „н“: „н) идентификатора на услугата за идентификация и държавата членка или юрисдикцията на издаване, когато операторът на платформа използва пряко потвърждение на идентификационните данни на продавача и на мястото, където той е местно лице за данъчни цели, чрез услуга за идентификация, предоставена от държава членка или от Европейския съюз, съответно партньорска юрисдикция; в този случай не е 13 необходимо да се предоставя информацията, посочена в букви „б“-„е“, за държавата членка или юрисдикцията на издаване на идентификатора на услугата за идентификация;“. 2. Създава се ал. 4: „(4) Операторът на платформа не е задължен да предоставя информацията, която е 10 необходимо да бъде събрана по чл. 143я , ал. 3 и 4, когато използва услуга за идентификация и разчита на пряко потвърждение от нея на идентификационните данни на продавача и държавата членка, съответно юрисдикцията, на която той е местно лице за данъчни цели. В този случай операторът на платформа предоставя името, идентификатора, съответно идентификаторите, на услугата за идентификация и всяка държава членка или юрисдикция на издаване.“ 10 § 19. В чл. 143я ал. 5 се отменя. 12 § 20. В чл. 143я , ал. 5 думите „изпраща искане до Европейската комисия да заличи 6 оператор на платформа по чл. 143я , ал. 3“ се заменят със „заличава оператор на платформа 7 по чл. 143я , ал. 2“, а думите „от нея“ се заменят с „от Европейската комисия“. 13 § 21. В чл. 143я ал. 2 се изменя така: „(2) Операторите на платформа съхраняват информация за предприетите действия за комплексна проверка и предоставяне на информация по този раздел, както и документите и използваната информация за установяване статута на продавачите. Те съхраняват тази информация за срок не по-кратък от 5 години и не по-дълъг от 10 години след края на календарната година, за която се предоставя информацията.“ § 22. В глава двадесет и осма се създава чл. 278и: „Неизпълнение на задължение от доставчик на услуги за криптоактиви или ползвател на криптоактиви Чл. 278и. (1) Доставчик на услуги за криптоактиви, който не изпълни задължението 2 2 си за предоставяне на информация по чл. 142я , ал. 1-6 в срока по чл. 142я , ал. 7, се наказва с глоба в размер от 3 000 до 5 000 евро - за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 евро - за юридическите лица или едноличните търговци. (2) Доставчик на услуги за криптоактиви, който не изпълни задължението си за 2 предоставяне на информация по чл. 142я , ал. 8, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 500 евро – за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 1 000 до 3 000 евро - за юридическите лица или едноличните търговци. (3) Доставчик на услуги за криптоактиви, който предостави непълна или невярна 2 информация по чл. 142я , ал. 1-6 се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на 150 евро за всеки ползвател на криптоактиви или контролиращо лице, за които не е предоставена информация или е предоставена непълна или невярна информация. (4) Доставчик на услуги за криптоактиви, който не извърши или наруши правилата 4 5 за извършване на процедурите за комплексна проверка по чл. 142я или чл. 142я , се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на 150 евро за всеки ползвател или контролиращо лице, за които е извършено нарушение. (5) Доставчик на услуги за криптоактиви по смисъла на чл. 142я, ал. 2, т. 2, който 1 извършва дейност, без да е регистриран съгласно чл. 142я , се наказва с глоба в размер от 3 000 до 5 000 евро - за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 5 000 до 10 000 евро - за юридическите лица или едноличните търговци. Имуществената санкция 7 или глобата се налагат независимо от прилагането на мярката по чл. 142я , ал. 7. 14 (6) Доставчик на услуги за криптоактиви, който не изпълни задължението си по чл. 1 142я , ал. 4, се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 300 до 1 500 евро. (7) Доставчик на услуги за криптоактиви, който допусне осъществяването на 8 сделки от ползвател на криптоактиви в нарушение на чл. 142я , ал. 1, се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на 150 евро за всеки ползвател, за когото е извършено нарушение. (8) Доставчик на услуги за криптоактиви, който не изпълни задължението си по чл. 1 143п , ал. 4, се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на 100 евро за всяко лице, което не е уведомено. (9) Доставчик на услуги за криптоактиви, който не съхранява информацията по чл. 8 142я , ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 до 1 500 евро - за физическите лица, или имуществена санкция в размер от 1 500 до 5 000 евро - за юридическите лица или едноличните търговци. (10) Ползвател на услуги за криптоактиви, който посочи неверни данни и 6 обстоятелства в декларация по чл. 142я , се наказва с глоба - за физическите лица, или имуществена санкция - за юридическите лица или едноличните търговци, в размер от 1000 до 3000 евро. (11) За нарушения по ал. 1 – 10, когато доставчик на услуги за криптоактиви или ползвател на криптоактиви е образувание, което не е юридическо лице, съответна част от имуществената санкция, предвидена за съответното нарушение, или глоба в размер на съответна част от имуществената санкция, се налага на всеки попечител в случаите на тръст, на всеки съдружник в случаите на неперсонифицирано дружество или на всяко лице, заемащо равностойна или подобна позиция при друга правна договореност. (12) При повторно нарушение по ал. 1 – 11 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.“ § 23. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) точка 8 се изменя така: „8. „Пазарна цена“ е цената, която би била договорена в сделка със съпоставими условия между независими лица при съпоставими обстоятелства.“ б) точка 10 се изменя така: „10. „Методи за определяне на пазарните цени“ са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени; б) методът на препродажбената цена; в) методът на увеличената стойност; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената транзакционна печалба; e) друг метод, използван от данъчно задължено лице при условия съгласно наредбата по изречение второ. Редът и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени се определят с наредба на министъра на финансите.“ в) в т. 31, буква „в“ накрая се добавя „или дали физическо лице е местно лице за данъчни цели в държавата членка, издала становището“. г) създават се т. 73-81: „73. „Услуга за идентификация“ за целите на глава шестнадесета, раздел VIII е електронен процес, осигурен безплатно от държава членка, от Европейския съюз или от партньорска юрисдикция на оператор на платформа за целите на проверката на 15 идентификационните данни на продавача, както и на мястото, където той е местно лице за данъчни цели. 74. „Клиент“ за целите на глава шестнадесета, раздел VII е всеки консултант или данъчно задължено лице, което получава услуги, включително помощ, съвети, консултации или насоки, от консултант, който е обвързан от задължение за професионална тайна във връзка с трансгранична данъчна схема.“ 75. „Прилагаща държава членка“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV е държава членка, която за даден отчетен данъчен период е въвела допустимо първично облагане с допълнителен данък и/или допустимо вторично облагане с допълнителен данък по смисъла на Директива (ЕС) 2022/2523. 76. „Държава членка, въвела само допустим национален допълнителен данък“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV, е държава членка, която за отчетния данъчен период е въвела само допустим национален допълнителен данък по смисъла на §1, т. 144 от Допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. 77. „Многонационална група предприятия“ („МГП“) за целите на глава шестнадесета, раздел IV е тази по § 1, т. 122 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане. 78. „Съвместно предприятие“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV е това по 8 чл. 260я , ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане. 79. „Общ раздел“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV е разделът от 23 информационната декларация за допълнителния данък по чл. 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, който съдържа обща информация за многонационалната група предприятия като цяло, включително нейната корпоративна структура, и обобщена информация за прилагането на Директива (ЕС) 2022/2523. 80. „Раздели с информация по юрисдикции“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV са разделите на информационната декларация за допълнителния данък по чл. 23 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, които съдържат информация за подробното прилагане на допустимото първично облагане с допълнителен данък, допустимото вторично облагане с допълнителен данък и допустимия национален допълнителен данък по отношение на всяка юрисдикция, в която многонационалната група предприятия извършва дейност. 81. „Отчетен данъчен период“ за целите на глава шестнадесета, раздел IV, е данъчният период, за който се подава информационна декларация по чл. 260я23, ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане.“ 2. В § 1а: а) в текста преди т. 1 накрая се добавя „и раздел IIIб“; б) в т. 4, буква „а“ след думите „31 декември“ се добавя „(или на последния ден от отчетен финансов период за некалендарна година)“; в) точка 5 се изменя така: „5. „Депозитарна институция“ е всяко образувание, което: а) приема влогове в рамките на обичайното извършване на банкова или подобна стопанска дейност; или б) държи електронни пари или цифрови валути на централните банки в полза на клиенти.“; г) в т. 6: аа) в буква „а“, подбуква „вв“ след думите „финансови активи“ се поставя запетая и думите „или пари от името на други лица“ се заменят с „пари или криптоактиви, за които се предоставя информация, от името на други лица, като не включва предоставянето на услуги, при които се осъществяват обменни сделки за или от името на клиенти“; 16 бб) в буква „б“ след думите „финансови активи“ се добавя „или криптоактиви, за които се предоставя информация“; вв) в изречение второ след думите „търговия с финансови активи“ се добавя „или с криптоактиви, за които се предоставя информация“; гг) в изречение четвърто накрая се добавя „и активни образувания по т. 78, букви „б“-„д““. дд) в изречение пето след думите „(FATF)” накрая се добавя „и законодателството относно мерките срещу изпирането на пари“. д) в т. 7, буква „г“ след думите „ценни книжа“ се поставя запетая и се добавя „криптоактив, за който се предоставя информация“; е) в т. 12, буква „а“ накрая се добавя „или дейност по поддържане на цифрови валути на централните банки за титуляри на сметки, които не са финансови институции, държавни образувания, международни организации или централни банки;“; ж) в т. 14 накрая се създават изречения четвърто и пето: „Не се счита, че доход се използва в полза на частноправни субекти, ако те са бенефициери на държавна програма и дейностите по програмата се изпълняват в обществена полза с цел създаване на обществени блага или ако са свързани с администриране на етап от управлението. Независимо от горното, приема се, че доходът се използва в полза на частноправни субекти, ако той произтича от използването на държавно образувание за извършване на търговска дейност, като търговска банкова дейност, при която се предоставят финансови услуги.“; з) в т. 24: аа) в изречение първо думите „финансова институция при обичайното извършване на банкова дейност или подобна стопанска дейност“ се заменят с „депозитарна институция“; бб) изречение второ се изменя така: „Депозитната сметка включва и: а) сума, държана от застрахователно дружество по договор с гарантирана инвестиция или подобно споразумение за изплащане или начисляване на съответна лихва; б) сметка или условна сметка, която включва всички електронни пари, държани в полза на клиент; в) сметка, в която се държат една или повече цифрови валути на централни банки в полза на клиент.“; и) в т. 31, буква „а“ след думите „към 31 декември 2015 г.“ се поставя запетая и се добавя „както и финансова сметка, поддържана от предоставяща информация финансова институция към 31 декември 2025 г., когато започне да се третира като финансова сметка, считано от 1 януари 2026 г.“, а думите „дата, различна от 31 декември 2015 г.“ се заменят с „различна дата“; к) в т. 32: аа) в изречение първо думите „освен когато тя е считана за съществуваща сметка по смисъла на т. 31, буква „б““ се заменят с „както и финансова сметка, открита на или след 1 януари 2026 г., когато започне да се третира като финансова сметка, считано от 1 януари 2026 г.“; бб) в изречение трето след думите „различна от 1 януари 2016 г.“ се поставя запетая и се добавя „съответно 1 януари 2026 г.,“; л) в т. 39: аа) в буква „д“ се създава подбуква „дд“: „дд) учредяване или увеличаване на капитала на дружество, при условие че сметката отговаря на следните изисквания: 17 ааа) сметката се използва изключително за внасяне на капитал, който трябва да се използва за целите на учредяването или увеличаването на капитала на дружество съгласно действащото законодателство; ббб) всички суми, държани в сметката, са блокирани, докато предоставящата информация финансова институция не получи независимо потвърждение относно учредяването или увеличаването на капитала; ввв) сметката се закрива или се преобразува в сметка на името на дружеството след учредяването или увеличаването на капитала; ггг) всички възстановявания на суми в резултат от неуспешно учредяване или увеличаване на капитала, без таксите за доставчиците на услуги и подобни такси, се извършват единствено на лицата, които са внесли сумите; и ддд) сметката е била открита преди по-малко от 12 месеца;“; бб) създава се нова буква „ж“: „ж) депозитна сметка, която включва всички електронни пари, държани в полза на клиент, ако 90-дневната верижна средна обща наличност или стойност в края на деня по сметката за период от 90 последователни дни не е надвишавало евровата равностойност на 10 000 USD за който и да е ден през календарната година или друг подходящ отчетен период;“ вв) досегашната буква „ж“ става буква „з“. м) в т. 41, подточка 1, в букви „а“ и „б“ навсякъде думата „дружество“ се заменят с „образувание“; н) в т. 50 след думите „МИП процедури“ се добавя „и „Процедури за комплексна проверка на клиента““ и навсякъде след думите „финансова институция“ се поставя запетая и се добавя „съответно предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви“; о) в т. 52, буква „в“ думите „двете образувания“ се заменят със „за целите на глава шестнадесета, раздел IIIа, двете образувания“; п) създават се т. 61-79: „61. „Електронни пари“ е всеки продукт, който отговаря едновременно на следните условия: а) е цифрово представяне на една фиатна валута; б) е издаден при получаване на средства с цел извършване на платежни операции; в) е представляван от вземане към издателя, деноминирано в същата фиатна валута; г) е приет като плащане от физическо или юридическо лице, различно от издателя; д) съгласно регулаторните изисквания, които са приложими за издателя, подлежи на обратно изкупуване по всяко време по номинална стойност за същата фиатна валута по искане на държателя на продукта. Понятието „електронни пари“ не включва продукт, създаден единствено с цел улесняване на превод на средства от клиент към друго лице в съответствие с инструкциите на клиента. Продукт не е създаден единствено с цел улесняване на превода на средства, ако в обичайния ход на стопанската дейност на извършващото превода на средства образувание свързаните с този продукт средства са държани повече от 60 дни след получаването на инструкции за улесняване на превода, или, когато не са получени инструкции — свързаните с този продукт средства са държани повече от 60 дни след получаването на средствата. 62. „Фиатна валута“ е официалната валута на юрисдикция, емитирана от юрисдикция или от определената от нея централна банка или орган на парична политика, представлявана от физически банкноти или монети или от пари в различни цифрови форми, включително банкови резерви и цифрови валути на централните банки. Понятието включва също така пари на търговски банки и продукти за електронни пари. 18 63. „Цифрова валута на централна банка“ е всяка цифрова фиатна валута, емитирана от централна банка или друг орган на парична политика. 64. „Криптоактив“ е цифрово представяне на стойност или право, което може да бъде прехвърляно и съхранявано електронно посредством технология на децентрализирания регистър или друга подобна технология. 65. „Децентрализиран регистър“ е този съгласно определението в чл. 3, т. 18 от Регламент (ЕС) 2023/1113 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 г. относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянията на определени криптоактиви, и за изменение на Директива (ЕС) 2015/849. 66. „Криптоактив, за който се предоставя информация“ е всеки криптоактив, различен от цифрова валута на централна банка, електронни пари или криптоактив, за който предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви е определил по подходящ начин, че не може да се използва за платежни или инвестиционни цели. 67. „Обменна сделка“ е всеки: а) обмен между фиатни валути и криптоактиви, за които се предоставя информация; и б) обмен между една или повече форми на криптоактиви, за които се предоставя информация. 68. „Услуга за идентификация“ е електронен процес, осигурен безплатно от държава членка, от Европейския съюз или от юрисдикция на предоставяща информация финансова институция или доставчик на услуги за криптоактиви за целите на проверката на идентификационните данни на титуляр на сметка, на ползвател на криптоактиви или на контролиращо лице, както и на мястото, където те са местни лица за данъчни цели. 69. „Услуги за криптоактиви“ са услуги за криптоактиви съгласно определението в чл. 3, пар. 1, т. 16 от Регламент (ЕС) 2023/1114, включително залагане и отдаване в заем. 70. „Сделка, за която се предоставя информация“ е: а) всяка обменна сделка; и б) всяко прехвърляне на криптоактиви, за които се предоставя информация. 71. „Сделка по заплащане на стоки и услуги, за която се предоставя информация“ е прехвърляне на криптоактиви, за които се предоставя информация, в замяна на стоки или услуги над равностойността в евро на 50 000 щатски долара. 72. „Прехвърляне“ по отношение на криптоактив е сделка, при която криптоактив, за който се предоставя информация, се прехвърля от или към адреса или сметката за криптоактиви на даден ползвател на криптоактиви, различни от поддържаните от предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви от името на същия ползвател на криптоактиви, когато въз основа на данните, с които разполага към момента на сделката, предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви не може да определи, че сделката представлява обменна сделка. 73. „Съществуващ ползвател на криптоактиви, който е физическо лице или образувание“ е ползвател на криптоактиви - физическо лице или образувание, който към 31 декември 2025 г. има установени взаимоотношения с предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви. 74. „Лице от държава членка или партньорска юрисдикция“ означава физическо лице или образувание, което е местно лице на държава членка, включително Република България, или партньорска юрисдикция съгласно данъчното й законодателство, или наследствената маса на починало лице, което е било местно лице на държава членка или партньорска юрисдикция. Неперсонифицирани дружества и други аналогични правни договорености, които не са местни лица за данъчни цели, се третират като местни лица на юрисдикцията, на чиято територия се намира действителното им управление. 19 75. „Партньорска юрисдикция“ е всяка юрисдикция извън Европейския съюз, с която Република България има действащо споразумение, предвиждащо автоматичен 2 обмен на информация за криптоактиви по чл. 142я . 76. „Квалифицирана юрисдикция“ за целите на глава шестнадесета, раздел IIIб е юрисдикция извън Европейския съюз, която има действащо специално споразумение с компетентните органи на всички държави членки и те са определени като юрисдикции, за които се предоставя информация, в списък, публикуван от тази юрисдикция.“ 77. „Специално споразумение“ за целите на глава шестнадесета, раздел IIIб е действащо споразумение между компетентните органи на държава членка и юрисдикция извън Европейския съюз, по силата на което се изисква автоматичен обмен на 2 информация, еквивалентна на посочената в чл. 142я . Еквивалентността на информацията се потвърждава с акт за изпълнение на Европейската комисия по мотивирано искане на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, на компетентен орган на друга държава членка или по инициатива на Европейската комисия. 78. „Активно образувание“ е всяко образувание, което отговаря на поне един от следните критерии: а) по-малко от 50 на сто от брутния доход на образуванието за предходната календарна година или друг подходящ отчетен период е пасивен доход и по-малко от 50 на сто от активите, държани от образуванието през предходната календарна година или друг подходящ отчетен период, са активи, които генерират или се държат с цел генериране на пасивен доход; пасивният доход включва дивиденти, лихви или друг приравнен на лихви доход, доход от наем, авторски и лицензионни възнаграждения, анюитети, печалби от разпореждане с финансови активи, търговия с чуждестранна валута, нетен доход от суап и суми, получени по застрахователен договор с откупна стойност; б) дейностите на образуванието се състоят в държане (изцяло или частично) на акции или дялове в, или предоставянето на финансиране и услуги на, едно или повече дъщерни дружества, които извършват сделки или стопанска дейност, различни от тези на финансова институция, с изключение на случаите, когато образуванието не отговаря на условията за този статус, тъй като функционира (или се представя) като инвестиционен фонд (фонд за дялово инвестиране, фонд за рисково инвестиране, фонд за изкупуване на задлъжнели предприятия и други) или инвестиционен инструмент, чиято цел е придобиване или финансиране на дружества и участие в тези дружества като капиталов актив за инвестиционни цели; в) образуванието не е извършвало и не извършва стопанска дейност, но инвестира в активи с намерението да развива стопанска дейност, различна от тази на финансова институция, за срок до 24 месеца от датата на първоначалното му създаване; г) образуванието не е било финансова институция през последните пет години и е в процес на ликвидация на своите активи или се реорганизира с намерението да продължи или да започне отново извършването на стопанска дейност в област, различна от тази на финансова институция; д) образуванието извършва преимуществено сделки за финансиране и хеджиране със или за свързани образувания, които не са финансови институции, и не предоставя услуги по финансиране или хеджиране на други образувания, които не са свързани образувания, при условие че групата от тези свързани образувания извършва преимуществено стопанска дейност, различна от тази на финансова институция; или е) образувание, което отговаря на следните условия: аа) създадено е и извършва дейност в юрисдикция, на която е местно лице, изключително за религиозни, благотворителни, научни, художествени, културни, спортни или образователни цели, или е професионална организация, съюз на предприемачи, търговска камара, работническа организация, земеделска или градинарска организация, 20 гражданско обединение или организация, чиято основна дейност е насочена към повишаване на социалното благосъстояние; бб) освободено е от облагане с подоходен данък в юрисдикцията, на която е местно лице; вв) няма акционери или членове, които притежават материален интерес в неговия доход или активи; гг) учредителните документи на образуванието или законодателството на юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели, не допускат доход или активи на образуванието да бъдат разпределени или предоставени в полза на частноправен субект или на образувание, което не е създадено с благотворителна цел, освен когато то извършва благотворителната си дейност или плаща разумно възнаграждение за предоставени услуги или за закупуване на имущество на пазарни цени; дд) учредителните документи на образуванието или законодателството на юрисдикцията, на която е местно лице, изискват при ликвидация или прекратяване всички негови активи да бъдат разпределени в полза на държавно образувание или на друга организация с нестопанска цел или да бъдат наследени от юрисдикцията, на която е местно лице. 79. „Клон“ за целите на глава шестнадесета, раздел IIIб, е подразделение, предприятие или офис на предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви, които съгласно правилата на съответната юрисдикция се считат за клон или са уредени по друг начин отделно от другите офиси, подразделения или клонове на предоставящия информация доставчик на услуги за криптоактиви. Всички подразделения, предприятия или офиси на предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви в една юрисдикция се считат за един клон.“ 3. В § 2б след думите „(OB, L 204/46 от 26 юни 2020 г.)“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „на Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (OB, L от 24 октомври 2023 г.) и на Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (OB, L от 6 май 2025 г.)“. § 24. В Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 94 от 2015 г.) в § 57, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби накрая се добавя „съгласно Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДВ, бр. 94 от 2015 г.) Преходни и заключителни разпоредби § 25. Данните по § 1, т. 1, букви „б“ и „г“ относно чл. 142б, ал. 1, т. 2 и 9 се предоставят за сметки, поддържани към 31 декември 2025 г., за отчетните периоди 2026 и 2027 г., само в случай че са налични в електронните записи на предоставящата информация финансова институция, в които е възможно търсене. 2 § 26. Първата информация по чл. 142я за ползватели на услуги за криптоактиви, които са местни лица на държава членка, включително Република България, се предоставя от доставчици на услуги за криптоактиви на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обменя с компетентните органи на държавите членки за периоди, започващи от 1 януари 2026 г. 21 2 § 27. Първата информация по чл. 142я за ползватели на услуги за криптоактиви, които са местни лица на партньорски юрисдикции, се предоставя от доставчиците на услуги за криптоактиви на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и се обменя с компетентните органи на съответните партньорски юрисдикции след влизането в действие на споразумение, предвиждащо автоматичен обмен на информация, предоставяна от доставчици на услуги за криптоактиви, по което Република България е страна, за периодите, предвидени в него. § 28. До 1 януари 2027 г. доставчиците на услуги за криптоактиви прилагат 4 процедурите за комплексна проверка по чл. 142я за съществуващи ползватели на криптоактиви, които са физически лица или образувания, с които към 31 декември 2025 г. имат установени взаимоотношения. § 29. (1) Първият отчетен данъчен период, за който се обменя информацията по чл. 143з, ал. 20, е данъчният период, определен съгласно § 30 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. (2) Първият отчетен данъчен период, за който се обменя информацията по чл. 143з, ал. 20 с държавите членки, избрали да не прилагат първично или вторично облагане с допълнителен данък съгласно чл. 50, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2523, е първият данъчен период след изтичането на срока на направения избор, за който се подава информационна декларация. (3) Първият отчетен данъчен период, за който се обменя информацията по чл. 143з, ал. 20 с държавите членки, избрали да не прилагат първично или вторично облагане с допълнителен данък съгласно чл. 50, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2523, но са избрали да прилагат допустим национален допълнителен данък съгласно чл. 11, параграф 1 от тази директива, е първият данъчен период, през който се прилага допустимият национален допълнителен данък. (4) Информацията по ал. 1-3 за първия отчетен данъчен период се обменя в срок до 6 месеца след крайния срок за подаване на информационната декларация, но не по-рано от 1 декември 2026 г. § 30. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г., бр. 15, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 79, 96 и 101 от 2019 г., бр. 14, 18, 28, 38, 60 и 104 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 14, 17, 52, 100 и 102 от 2022 г., бр. 102 и 106 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г., бр. 26, 54, 97 и 113 от 2025 г.) в чл. 73а, ал. 1 след думите „недвижимо имущество“ се поставя запетая и се добавя „доходите от дивиденти, с изключение на такива, за които се предоставя информация съгласно глава шестнадесета, раздел IIIа от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс“. § 31. Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г. 22

МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс 1. Причини, които налагат приемането на законопроекта Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс предлага въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директива (ЕС) 2023/2226) и на Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директива (ЕС) 2025/872). По този начин Република България изпълнява ангажимента си като държава членка на Европейския съюз да приеме мерки на национално ниво за постигане на целите на директивите на ЕС. • Основна цел на Директива (ЕС) 2023/2226 е противодействие на укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане и усъвършенстване на правилата за прозрачност в данъчната област чрез подобряване на функционирането на административното сътрудничество между държавите членки. Повишаването на прозрачността в данъчната област и борбата срещу укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане са сред политическите приоритети на Европейския съюз с оглед създаването на по-единен и по- справедлив общ пазар. Въпреки значителните подобрения в областта на обмена на информация, регламентиран в Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и последващите изменения в нея, практиката показва, че все още съществува необходимост от подобряване на съществуващите разпоредби, свързани с всички видове автоматичен обмен на информация. Областите, в които са констатирани слабости, са липсата на специални разпоредби, обхващащи електронните пари, цифровите валути на централните банки, криптоактивите, трансграничните данъчни становища за лица с висока нетна стойност на активите и липсата на яснота относно мерките за ефективно прилагане на правилата. Отстраняването на съществуващите недостатъци в директивата и прецизирането в тази връзка на националните законодателства на държавите членки по еднозначен начин ще гарантират правна сигурност и яснота на правилата в областта на административното сътрудничество и обмена на информация. През последните години значението на пазара на криптоактиви нарасна и той съществено и бързо увеличи капитализацията си. Появата на алтернативни средства за разплащане и инвестиции като криптоактивите и електронните пари създава значителни рискове за отклонение от данъчно облагане поради липсата на данъчна прозрачност. Това се дължи на обстоятелството, че криптовалутите и електронните пари не са включени понастоящем в обхвата на обмена на информация, като същевременно доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари не са задължени да предоставят информация за придобитите активи или печалби от своите клиенти пред данъчните органи, поради което в голяма степен парите, държани в такива електронни инструменти, остават необложени с данък. Създаването на единни правила за предоставянето на информация, приложими за всички държави членки, ще гарантира ефективното и последователното им прилагане, ще бъдат наложени едни и същи изисквания за предоставяне на информация от всички доставчици на услуги за криптоактиви, които попадат в обхвата на правилата, а обменът на предоставената информация ще позволи на данъчните администрации да получават пълен обем от информация относно притежанието и получените доходи от криптоактиви. Обменената информация между 1 компетентните органи на държавите членки, съответно предоставената от доставчиците на услуги за криптоактиви информация, ще подпомогне данъчните органи при установяването на дължимите данъци, особено в случаите, когато обменните сделки са с измерение извън една юрисдикция. Предоставяната и обменяна със съответните юрисдикции информация ще даде възможност на компетентните органи да установяват дължимите данъци въз основа на вярна и пълна информация. Прилагането на еднозначни правила за всички държави членки може в по- голяма степен да гарантира ефективността на системата за обмен на информация и административно сътрудничество в сравнение със самостоятелни инициативи на държавите членки. • С Директива (ЕС) 2025/872 се създават практическите правила за автоматичния обмен на данни от информационната декларация за допълнителния данък съгласно правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и големите национални групи в ЕС, както и се въвежда единен формат на декларацията. Директива (ЕС) 2022/2523 е въведена в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и има за цел да гарантира, че големите многонационални групи предприятия (МГП) плащат минимален ефективен размер на данъка върху печалбата във всяка юрисдикция, в която извършват дейност. Правното основание за подаване на информационната декларация и кръгът 23 на задължените лица/образувания са регламентирани в 260я от ЗКПО. Информационната декларация се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. В ЗКПО са предвидени и категориите данни, които МГП следва да подадат пред НАП. Правилата в Директива (ЕС) 2025/872 осигуряват функционираща, ясна и хармонизирана рамка по отношение на обмена на данни от информационната декларация за допълнителния данък между компетентните органи за целите на Директива (ЕС) 2022/2523. Въвеждането на единни правила, приложими във всички държави членки, ще създаде правна сигурност и яснота за МГП и данъчните администрации. Този подход има няколко предимства: правната рамка за подаване и обмен на информация между компетентните органи ще бъде изцяло приведена в съответствие в държавите членки, което ще облекчи изискванията за деклариране за МГП; обменът на информация ще бъде подпомогнат от обща ИТ инфраструктура; единното прилагане на равнището на ЕС би дало на данъкоплатците правна сигурност по отношение на задълженията им за подаване на декларации и правилата за обмен на информация между компетентните органи. • През 2024 г. в хода на техническата проверка в областта на облагането на многонационалните предприятия, осъществявана от Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР, към България са отправени препоръки в процеса на разглеждане и одобряване на кандидатурата на страната за членство в организацията. Препоръките имат за цел привеждане в по-голяма степен на националното законодателство в съответствие със стандартите на ОИСР по отношение на облагането на многонационалния бизнес и доближаване до най-добрите практики в тази област. На първо място, съгласно препоръките България следва да подобри правната рамка чрез привеждане на дефиницията за пазарна цена, предвидена в §1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК, в съответствие с Ръководството по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации на ОИСР (Ръководството на ОИСР), както и с разпоредбата на чл. 71а, ал. 1, въведена през 2019 г. в изпълнение на препоръките по Мярка 13 „Документация за трансферно ценообразуване и отчети по държави“ от Плана BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на ОИСР/Г20 от 2013 г. На второ място, по препоръка на ОИСР България следва да отстрани празнота в нормативната уредба чрез предвиждане на възможност данъчно задължено лице да използва метод за определяне на пазарните цени, който не е изрично предвиден в ДОПК до този момент, 2 когато това става по ред и начин, съобразени с насоките, съдържащи се в Ръководството на ОИСР, и по-специално в §2.9 от него. Правилата на Директива (ЕС) 2023/2226 и Директива (ЕС) 2025/872 следваше да бъдат въведени в националното законодателство до 31 декември 2025 г. На 30 януари 2026 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо за образуване на процедури за нарушение № 2026/0018 и № 2026/0021 за неуведомяване в срок за транспонирането на Директива (ЕС) 2023/2226 и Директива (ЕС) 2025/872. 2. Целите, които се поставят със законопроекта • Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. • Повишаване на данъчната прозрачност по отношение на криптоактивите и електронните пари и подобряване на административното сътрудничество чрез обмен на получената информация между компетентните органи. • Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез използването на механизми за обмен на информация за ползватели на криптоактиви, които 23 извършват обменни сделки, както и на данни от информационната декларация по чл. 260я , ал. 6 от ЗКПО. • Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. • Изпълнение на изискванията за членство в ОИСР чрез постигане на съответствие с препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси. • Повишаване на правната сигурност и улесняване на доброволното спазване на правилата за трансферно ценообразуване при сделки с трансграничен характер. 3. Същност на предложените промени В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/2226 и Директива (ЕС) 2025/872 със законопроекта за изменение и допълнение на ДОПК се подобрява цялостната уредба на обмена на информация и административното сътрудничество и се разширява обхватът на автоматичния обмен на информация, като се включва и информацията, предоставяна от доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари, както и данни от 23 информационната декларация по чл. 260я , ал. 6 от ЗКПО. Законопроектът също така съдържа предложения в изпълнение на препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР. • Обхватът на автоматичния обмен на информация в ДОПК се разширява, като се включва и информация, предоставяна от доставчици на услуги за криптоактиви за ползватели, които сключват обменни сделки с криптоактиви. За да бъде обменена между компетентните органи на държавите членки, информацията следва да бъде предоставена от доставчик на услуги за криптоактиви. Информацията се отнася за ползватели, които извършват обменни сделки с криптоактиви и които са местни лица на Република България или друга държава членка. Пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, който е компетентен орган за Република България, информация следва да подава доставчик на услуги за криптоактиви, за който е издаден лиценз или потвърждение за предоставяне услуги за криптоактиви от Комисията за финансов надзор съгласно чл. 14, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на криптоактиви. Задължение да подава информация има и оператор на криптоактиви, който не попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937, съответно за него не е 3 възникнало задължение за вписване в регистъра на доставчиците на услуги за криптоактиви, поддържан от Комисията за финансов надзор, но чрез него се извършват обменни сделки от ползватели на криптоактиви, установени в ЕС. Тези оператори на криптоактиви следва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка, за да изпълнят задълженията си за предоставяне на информация. Когато оператор на криптоактиви е местно лице на България или е учреден съгласно българското законодателство, или има място на управление в страната, или обичайно извършва дейност в страната, или действа чрез клон, той следва да се регистрира в България пред изпълнителния директор на НАП и се третира като доставчик на услуги за криптоактиви за целите на обмена на информация съгласно българския закон. Когато отговаря на посочените условия и в друга държава членка, операторът избира държавата, в която следва да се регистрира. С цел да се насърчи административното сътрудничество с юрисдикции извън ЕС и да се избегне многократното предоставяне на информация, доставчиците на услуги за криптоактиви, които се намират в юрисдикции извън Европейския съюз и предоставят услуги на ползватели на криптоактиви в ЕС, могат да предоставят информация за тези ползватели на криптоактиви, на данъчните органи на юрисдикцията, където са установени, когато предоставяната информация съответства на информацията, изисквана в съответствие с директивата, и доколкото съществува ефективен обмен на информация между тази юрисдикция извън ЕС и държавите членки. Със законопроекта се определят процедурите за комплексна проверка, които трябва да прилагат доставчиците на услуги за криптоактиви, за да идентифицират своите клиенти, изискванията за предоставяне на информация, както и правилата за ефективно прилагане. Законопроектът предвижда конкретните данни, които доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да събере за ползвател на криптоактиви, за когото се предоставя информация – за самоличността на ползвателя, адрес, държавата членка, на която е местно лице, данъчен идентификационен номер, както и данни за обменните сделки с криптоактиви. Доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да получи декларация, въз основа на която да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително всякакви документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента. По отношение на ползвателите на услуги за криптоактиви, които са образувание, в допълнение към получаването на декларация трябва да се извърши проверка и кои са контролиращите ги лица, както и дали те са лица, за които се предоставя информация. При промяна в обстоятелствата по отношение на ползвател на криптоактиви, поради която доставчик на услуги за криптоактиви узнае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, той не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация или обяснения и документи, обосноваващи валидността на първоначалната декларация. Доставчиците на услуги за криптоактиви следва да предоставят предвидената в закона информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в срок до 30 юни на годината, следваща календарната година, за която се предоставя информация. Предоставяната от доставчиците на услуги за криптоактиви информация се обменя с компетентния орган на държавата членка, в която ползвателите на услуги за криптоактиви са местни лица за данъчни цели. Обменът с държавите членки се извършва в срок до 9 месеца след края на календарната година, за която се предоставя информация, като се използва стандартизиран формат. Автоматичният обмен на информация ще се извършва по електронен път посредством общата комуникационна мрежа на Европейския съюз (CCN). Със законопроекта се предлагат също правила за ефективно прилагане и контрол с цел да се гарантира изпълнението на задълженията за предоставяне на информация и извършване на процедурите за комплексна проверка от страна на доставчиците на услуги за криптоактиви, 4 както и специални правила за контрола на дейността на операторите на криптоактиви, регистрирани в Република България или друга държава членка, които имат задължение да предоставят информация за ползватели на криптоактиви. В съответствие с директивата и аналогично на правилата за обмена на информация, предоставяна от оператори на платформи, регламентирани в ДОПК, законопроектът предлага по искане на компетентния орган председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател да постанови блокиране на достъпа до съответната интернет страница или приложение до регистриране на оператора на криптоактиви в Република България или друга държава членка. Тази мярка може да бъде наложена по инициатива на компетентния орган или координирано с другите държави членки. Предвиждат се и административнонаказателни разпоредби за неизпълнение на задължения, свързани с предоставяне на информация от доставчици на услуги за криптоактиви, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2023/2226 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Законопроектът за изменение и допълнение на ДОПК е съобразен и с Международните стандарти за автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси – Рамка за предоставяне на информация за криптоактиви (CARF) и изменение на Общия стандарт за предоставяне на информация от 2023 г. (CRS 2.0). По правилата на новия раздел IIIб в глава шестнадесета ще се осъществява обмен на информация и с партньорски юрисдикции, с които Република България има действащо споразумение, предвиждащо обмен на информация за криптоактиви. Подобно споразумение е Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация съгласно Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви. Списъкът с партньорски юрисдикции, за които Република България ще изпраща информация, ще се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. • Със законопроекта се предлага разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация за финансови сметки. Съгласно действащата уредба за продуктите за електронни пари и цифровите валути на централните банки липсва задължение за предоставяне на информация, тъй като те не представляват пари, държани в депозитни сметки или във финансови активи. В тази връзка със законопроекта се предлага електронните пари и цифровите валути на централните банки да бъдат включени в обхвата на обмена на информация за финансови сметки, а дружествата за електронни пари да се включват в дефиницията за финансови институции в ДОПК. По този начин значително ще се разшири обемът на обменяните данни, като се включат по-иновативни финансови инструменти, които до този момент са били извън обхвата на автоматичния обмен. Промените както в директивата, така и в законопроекта, са в съответствие с промените в Общия стандарт за предоставяне на информация (Common Reporting • Разширява се обхватът на доходите, предмет на автоматичен обмен на информация, като към съществуващите категории (трудови и директорски възнаграждения, животозастрахователни продукти, пенсии, доходи и собственост на недвижимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения) се добавят и дивиденти, които не са държани в попечителска сметка. Добавянето на тези доходи в обхвата на обмена на информация има за цел ограничаване на случаите на укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. В тази връзка се предвижда също и увеличаване на броя на категориите доходи, за които се обменя информация, като съгласно директивата след 1 януари 2026 г. държавите членки следва да обменят автоматично информация за най-малко пет категории доходи. • Разширява се обхватът на автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни становища и споразумения за трансферно ценообразуване, като в обменяната информация се включват и физически лица с висока нетна стойност на имуществото. Промяната ще създаде повече прозрачност по отношение на доходите на тези лица. • Създава се задължение на изпълнителния директор на НАП да извършва периодичен преглед на процедурите и административната практика на агенцията по отношение на 5 използването на информацията, обменяна по линия на административното сътрудничество. Целта е да се гарантира обработката и интегрирането на данните в системите на агенцията, насърчаването на доброволното спазване на данъчното законодателство, извършването на оценка на риска, провеждането на контролни производства, като по този начин ще се повиши ефективното използване на информацията от автоматичния обмен и качеството на обменяните данни. • В съответствие с правилата на Директива (ЕС) 2025/872 в законопроекта за изменение и допълнение на ДОПК се урежда автоматичният обмен на данни от информационните декларации в рамките на Европейския съюз. Общото правило е, че се обменят информационни декларации, подадени от съставни образувания, които са крайно предприятие майка или определено предоставящо информация образувание. Информационните декларации се изпращат на компетентните органи на други държави членки, в тяхната цялост или част от тях, в съответствие със специфични правила за разпределение: - общият раздел на информационната декларация се предоставя на прилагащата държава членка, в която са разположени крайното образувание майка или съставните образувания на МГП; - общият раздел на информационната декларация, с изключение на частта относно обобщената информация, се предоставя на държавите членки, въвели само допустим национален допълнителен данък и в които са разположени съставни образувания на МГП, съвместни предприятия или член на група съвместни предприятия на МГП или където с допустимия национален допълнителен данък се облагат съставни образувания или съвместни предприятия без юрисдикция; - раздели с информация по юрисдикции се предоставят на държавите членки, които имат права на данъчно облагане съгласно Директива (ЕС) 2022/2523. Въведени са разпоредби относно сътрудничеството между компетентните органи при корекции, както и за осигуряване на спазването и прилагане на правилата по отношение на информационната декларация за допълнителния данък. • В изпълнение на препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР дефиницията на понятието „пазарна цена“ за целите на трансферното ценообразуване и методите за определяне на пазарните цени се привеждат в съответствие с Ръководството по трансферно ценообразуване на ОИСР. Ръководството по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации на ОИСР е най-авторитетният източник за тълкуване на принципа на независимите пазарни отношения – международен стандарт за определяне на печалбите на свързани лица за данъчни цели, залегнал в чл. 9, ал. 1 от Модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на ОИСР (Модела на СИДДО на ОИСР), възприет от България като основа при воденето на преговори за сключване на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Установяването на такова съответствие е допълнителна гаранция за развитието на единна административна и съдебна практика при оценката на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица, независимо от правното основание, въз основа на което се прави тази оценка – вътрешното законодателство или международен договор, по който България е страна. Приемането на международни стандарти по отношение на понятието „пазарна цена“ гарантира по-голяма правна сигурност за предприятията, функциониращи в международна среда, и прилагането на единен подход при оценката на сделките им със свързани лица. Въвеждането на друг метод за определяне на пазарни цени, извън съществуващите пет метода, ще облекчи данъчно задължените лица при обосноваването на спазването на принципа на независимите пазарни отношения в някои ситуации, в които установените до момента пет метода за определяне на пазарните цени са неподходящи или тяхното прилагане не е достатъчно надеждно. В същото време за прилагането на друг метод са въведени определени ограничения, 6 което гарантира, че такъв метод не може да се използва произволно и няма да се допуснат злоупотреби от страна на лицата. • Съгласно директивите правилата следва да се прилагат от държавите членки от 1 януари 2026 г., във връзка с което законопроектът предвижда влизането в сила да е от 1 януари 2026 г. По отношение на транспонираните разпоредби на Директива (ЕС) 2025/872 влизането в сила на закона от 1 януари 2026 г. няма въздействие върху лицата, тъй като уреждат само обмена на информация между компетентните органи на предоставена по реда на друг закон информация. По отношение на транспонираните правила на Директива (ЕС) 2023/2226 следва да се отбележи, че предоставянето на информация от доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари се извършва до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнася, т.е. за първия отчетен период информацията се предоставя до 30 юни 2027 г. Доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари разполагат с достатъчно време да извършат комплексна проверка на своите клиенти, както и да съберат необходимата информация. По отношение на разширяването на обхвата на обмена на информация за финансови сметки предложението за влизане в сила от 1 януари 2026 г. няма да създаде затруднения за финансовите институции, тъй като допълнителната информация, която се предвижда да предоставят, е вече налична при тях (дали сметката е нова, дали е споделена или с един титуляр, вида на сметката и т.н.) и освен това информацията следва да бъде предоставена до 30 юни на следваща година. Предвид това и доколкото отчетният период за предоставянето на информация и обмена на информация е съответната календарна година, целесъобразно е предложените разпоредби да влязат в сила от 1 януари 2026 г., като по този начин законопроектът ще бъде в съответствие с посочените директиви. Прецизирането на дефиницията за пазарна цена не я променя по същество, а методите за определяне на пазарните цени са регламентирани в съответствие с Ръководството за трансферно ценообразуване в наредбата, издавана на основание § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на ДОПК, и промяната е в полза на лицата. В останалата част предложенията не въвеждат задължения, които се засягат от влизането в сила на закона от 1 януари 2026 г. 4. Очаквани резултати от прилагането В резултат от приемането на промените, предложени в проекта на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, националното законодателство ще бъде приведено в съответствие с правото на Европейския съюз и в синхрон със законодателствата на другите държави членки. Ще бъдат въведени единни правила за предоставянето на информация, приложими за всички държави членки. Ще се гарантира ефективното и последователното им прилагане, предвид това че ще бъдат наложени едни и същи изисквания за предоставяне на информация на доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари. Обменът на предоставената от доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари информация и на данните от информационната декларация за допълнителния данък ще позволи на данъчните администрации да разполагат с пълен обем от информация относно получените от ползвателите на криптоактиви и електронни пари доходи, съответно за получените от МГП печалби. Обменената информация между компетентните органи на държавите членки ще подпомогне данъчните органи при установяването на дължимите данъци. Прецизирането и допълването на разпоредбите, регламентиращи различните форми на административно сътрудничество и обмен на информация по начин, аналогичен на законодателствата на другите държави членки, ще гарантира правна сигурност и яснота на правилата и ще осигури ефективността на системата на административното сътрудничество и обмена на информация. Правилата, предвидени в законопроекта, ще бъдат в съответствие и с правилата на ОИСР, както в областта на обмена на информация, така и в областта на трансферното ценообразуване. 7 В резултат на промените се очаква да бъде подобрена фискалната дисциплина, лицата да бъдат насърчени към доброволно спазване на данъчното законодателство и да се въздържат от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. 5. Финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени в проекта на акт няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет. По отношение на практическото прилагане на административното сътрудничество от компетентните органи следва да се отбележи, че към настоящия момент в Националната агенция за приходите е изградено и действа звено, което по силата на предложените промени в ДОПК ще осъществява автоматичния обмен на информация за 23 криптоактиви и автоматичния обмен на данни от информационната декларация по 260я , ал. 6 от ЗКПО. Промените, които се предвиждат в проекта на акт, ще доведат до необходимост от допълнителни финансови средства за доставчиците на криптоактиви и дружествата за електронни пари, които ще бъдат свързани с разработване на информационните системи, промени във вътрешната организация на работа, обучения на персонала, създаване на необходимите методологии и мониторингови системи. От това ще произтекат разходи за лицата, които на този етап не могат да бъдат коректно изчислени. Предвижда се създаването на електронни услуги на интернет страницата на Националната агенция за приходите, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефиниран формат, което ще оптимизира разходите по предоставянето на информацията на компетентния орган. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Предложените промени са свързани с изпълнение на задължението на Република България като държава членка на Европейския съюз за въвеждане в националното законодателство и прилагане на правото на ЕС и по-конкретно за въвеждане на директивите в областта на административното сътрудничество и обмена на информация за данъчни цели в националното законодателство. В тази връзка към законопроекта са изготвени таблици за съответствие с правото на Европейския съюз. Предложените правила са в пълно съответствие с актовете на ЕС. Законопроектът не въвежда технически регламент и не следва да бъде нотифициран преди приемането му съгласно с Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 7. Информация за проведените обществени консултации Проектът на закон, мотивите, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет ще бъдат публикувани за обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации ще бъде публикувана на интернет страницата на Министерството финансите и на Портала за обществени консултации. 8

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ☒ Не е включен в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет ☐ Включен е в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет за: ……………………………………………… Лице за контакт: Ирена Христова – дирекция „Данъчна политика“, Министерство на финансите Телефон и ел. поща: 02 9859 2857 i.hristova@minfin.bg Законопроектът за изменение и допълнение предлага въвеждането в българското 17 октомври 2023 година за изменение сътрудничество в областта на данъчното от 14 април 2025 година за изменение сътрудничество в областта на данъчното Законопроектът е включен като мярка 124 от членството на Република България Министерския съвет от 2025 г. 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: Необходимост от въвеждане 2023/2226 на Съвета от 17 октомври относно административното сътрудничество (ЕС) 2023/2226) 1.1.Кратко опишете проблема/проблемите възможност посочете числови стойности. Действащата към момента правна уредба Директива (ЕС) 2023/2226. Основна цел на директивата е противодействие данъчно облагане и усъвършенстване на подобряване на функционирането на членки. Повишаването на прозрачността законодателство на облагане, на облагане. в Плана в в 2023 и не в на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от Директива 2011/16/ЕС относно административното както и на Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета Директива 2011/16/ЕС относно административното за действие за 2025 г. с мерките, произтичащи Европейския съюз, приет с Решение № 63 на българското законодателство на Директива (ЕС) година за изменение на Директива 2011/16/ЕС в областта на данъчното облагане (Директива причините за неговото/тяхното възникване. По обезпечава изпълнението на изискванията на на укриването на данъци и отклонението от правилата за прозрачност в данъчната област чрез административното сътрудничество между държавите данъчната област и борбата срещу укриването на 2 данъци и отклонението от данъчно облагане са сред политическите приоритети на Европейския съюз с оглед създаването на по-единен и по-справедлив общ пазар. Въпреки значителните подобрения в областта на обмена на информация, регламентиран в Директива 2011/16/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане, практиката показва, че все още съществува необходимост от подобряване на съществуващите разпоредби, свързани с всички видове автоматичен обмен на информация. Отстраняването на съществуващите недостатъци в директивата и прецизирането в тази връзка на националните законодателства на държавите членки по еднозначен начин ще гарантират правна сигурност и яснота на правилата в областта на обмена на информация. През последните години значението на пазара на криптоактиви нарасна и той съществено и бързо увеличи капитализацията си. Появата на алтернативни средства за разплащане и инвестиции като криптоактивите и електронните пари създава значителни рискове за отклонение от данъчно облагане поради липсата на данъчна прозрачност. Това се дължи на обстоятелството, че криптовалутите и електронните пари не са включени понастоящем в обхвата на обмена на информация, като същевременно доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари не са задължени да предоставят информация за придобитите активи или печалби от своите клиенти пред данъчните органи, поради което в голяма степен парите, държани в такива електронни инструменти, остават необложени с данък. Създаването на единни правила за предоставянето на информация, приложими за всички държави членки, ще гарантира ефективното и последователното им прилагане, ще бъдат наложени едни и същи изисквания за предоставяне на информация от всички доставчици на услуги за криптоактиви, които попадат в обхвата на правилата, а обменът на предоставената информация ще позволи на данъчните администрации да получават пълен обем от информация относно притежанието и получените доходи от криптоактиви. Обменената информация между компетентните органи на държавите членки, съответно предоставената от доставчиците на услуги за криптоактиви информация, ще подпомогне данъчните органи при установяването на дължимите данъци, особено в случаите, когато обменните сделки са с измерение извън една юрисдикция. Предоставяната и обменяна със съответните юрисдикции информация ще даде възможност на компетентните органи да установяват дължимите данъци въз основа на вярна и пълна информация. В тази връзка и с оглед необходимостта от пълно хармонизиране на националното законодателство с европейското право следва да бъде изготвен законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с който се въвеждат правилата на Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. 1.2.Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. В тази връзка е необходимо да бъдат предприети съответните действия за приемане на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. 1.3.Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява разрешаването на посочения проблем, доколкото към настоящия момент липсва нормативна уредба, която да регламентира предоставянето на информация от доставчици на услуги за криптоактиви и дружества за електронни пари за 3 ползватели на криптоактиви, които попадат в обхвата на правилата, както и по отношение на обмена на тази информация с компетентните органи на други държави членки и юрисдикции. Също така липсва правна уредба или правната уредба не е достатъчно прецизна по отношение на съществуващите форми на административно сътрудничество и обмена на информация с други държави членки, така че да се обезпечи ефективното им осъществяване. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са свързани с изпълнение на задължението на Република България като държава членка на Европейския съюз за въвеждане в националното законодателство и прилагане на правото на ЕС и по-конкретно за въвеждане на директивите в областта на административното сътрудничество и обмена на информация за данъчни цели в националното законодателство, както и за пълно съответствие на правилата с актовете на правото на ЕС. Със законопроекта се предлага въвеждане в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2226. С директивата се подобрява цялостната уредба на обмена на информация и административното сътрудничество и се разширява обхватът на автоматичния обмен на информация, като се включва и информацията, предоставяна от доставчиците на услуги за криптоактиви за ползватели на криптоактиви, които попадат в обхвата на правилата, както и се добавят електронните пари и цифровите валути на централните банки в обхвата на предоставяната и обменяна информация по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. Проблем 2: Необходимост от въвеждане в българското законодателство на Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане (Директива (ЕС) 2025/872) 1.1.Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Действащата към момента правна уредба не обезпечава изпълнението на изискванията на Директива (ЕС) 2025/872. С Директива (ЕС) 2025/872 се регламентира автоматичният обмен на данни от информационната декларация за допълнителния данък съгласно правилата на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи предприятия и големите национални групи в ЕС. Директива (ЕС) 2022/2523 е въведена в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и има за цел да гарантира, че големите многонационални групи предприятия (МГП) плащат минимален ефективен размер на данъка върху печалбата във всяка юрисдикция, в която извършват дейност. Правното основание за подаване на информационната декларация и кръгът на 23 задължените лица/образувания са регламентирани в 260я от ЗКПО. Информационната декларация се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. В ЗКПО са предвидени и категориите данни, които МГП следва да подадат пред НАП. С Директива (ЕС) 2025/872 се създават практическите правила за обмена на данни от информационната декларация за допълнителния данък за целите на Директива (ЕС) 2022/2523, 4 както и се въвежда единен формат на декларацията. Правилата в директивата имат за цел да осигурят функционираща, ясна и хармонизирана рамка по отношение на обмена на данни от информационната декларация за допълнителния данък между компетентните органи за целите на Директива (ЕС) 2022/2523. Въвеждането на единни правила, приложими във всички държави членки, ще създаде правна сигурност и яснота за МГП и данъчните администрации. Този подход има няколко предимства: правната рамка за подаване и обмен на информация между компетентните органи ще бъде изцяло приведена в съответствие в държавите членки, което ще облекчи изискванията за деклариране за МГП; обменът на информация ще бъде подпомогнат от обща ИТ инфраструктура; единното прилагане на равнището на ЕС би дало на данъкоплатците правна сигурност по отношение на задълженията им за подаване на декларации и правилата за обмен на информация между компетентните органи. В тази връзка и с оглед необходимостта от пълно хармонизиране на националното законодателство с европейското право следва да бъде изготвен законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с който се въвеждат правилата на Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. 1.2.Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. В тази връзка е необходимо да бъдат предприети съответните действия за приемане на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. 1.3.Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява разрешаването на посочения проблем, доколкото към настоящия момент липсва нормативна уредба, която да регламентира практическите насоки 23 на обмена на данни от информационната декларация по чл. 260я , ал. 6 от ЗКПО с компетентните органи на други държави членки. 1.4.Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са свързани с изпълнение на задължението на Република България като държава членка на Европейския съюз за въвеждане в националното законодателство и прилагане на правото на ЕС и по-конкретно за въвеждане на директивите в областта на административното сътрудничество и обмена на информация за данъчни цели в националното законодателство, както и за пълно съответствие на правилата с актовете на правото на ЕС. Със законопроекта се предлага въвеждане в българското законодателство на Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 5 Проблем 3: Необходимост от изпълнение на препоръки на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие 1.1.Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. През 2024 г. в хода на техническата проверка в областта на облагането на многонационалните предприятия, осъществявана от Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР, към България са отправени препоръки, които е необходимо да бъдат адресирани в националното законодателство. Предложените нови правила са създадени, за да отговорят на изискванията на ОИСР в процеса на одобряване на страната ни за членство в организацията. На първо място, съгласно препоръките България следва да подобри правната рамка чрез привеждане на дефиницията за пазарна цена, предвидена в §1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК, в съответствие с Ръководството по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации на ОИСР (Ръководството на ОИСР), както и с разпоредбата на чл. 71а, ал. 1, въведена през 2019 г. в изпълнение на препоръките по Мярка 13 „Документация за трансферно ценообразуване и отчети по държави“ от Плана BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на ОИСР/Г20 от 2013 г. На второ място, по препоръка на ОИСР България следва да отстрани празнота в нормативната уредба чрез предвиждане на възможност данъчно задължено лице да използва метод за определяне на пазарните цени, който не е изрично предвиден в ДОПК до този момент, когато това става по ред и начин, съобразени с насоките, съдържащи се в Ръководството на ОИСР, и по-специално в §2.9 от него. 1.2.Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. В тази връзка е необходимо да бъдат предприети съответните действия за приемане на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс. 1.3.Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява разрешаването на посочения проблем, доколкото към настоящия момент съществуващата законова уредба не е достатъчно прецизна или липсва уредба, която да регламентира методите за определяне на пазарните цени и дефиницията за пазарна цена в съответствие с изискванията и препоръките на ОИСР. 1.4.Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са свързани с ангажимента на Република България да приведе законодателството и административната си практика в съответствие с изискванията и стандартите на ОИСР във връзка с одобряване на кандидатурата на страната за членство в организацията. Със законопроекта се предлагат разпоредби с оглед изпълнение на препоръките на РГ 6 към Комитета по фискални въпроси в резултат на техническата проверка в процеса по присъединяване към ОИСР. 6 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: С приемането на проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се цели: По проблем 1: Цел 1. Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. Цел 2. Повишаване на данъчната прозрачност по отношение на криптоактивите и електронните пари и подобряване на административното сътрудничество чрез обмен на получената информация между компетентните органи. Цел 3. Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез използването на механизми за обмен на информация за ползватели на криптоактиви, които извършват обменни сделки. Цел 4. Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. По проблем 2: Цел 1. Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. Цел 2. Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез 23 използването на механизми за обмен на данни от информационната декларация по чл. 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане. Цел 3. Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. По проблем 3: Цел 1: Изпълнение на изискванията за членство в ОИСР чрез постигане на съответствие с препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР. Цел 2: Повишаване на правната сигурност и улесняване на доброволното спазване на правилата за трансферно ценообразуване при сделки с трансграничен характер. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е 7 необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: По проблем 1: 1. Всички лица и образувания, информация за които би била обект на обмен на информация съгласно действащите разпоредби на ДОПК; 2. Националната агенция за приходите; 3. Предоставящи информация доставчици на услуги за криптоактиви и дружества за електронни пари В Регистъра на лицензираните доставчици на услуги за криптоактиви, поддържан от Комисията за финансов надзор, към настоящия момент е вписан един доставчик на услуги за криптоактиви. Следва да се отбележи, че съгласно преходния режим, регламентиран в § 5 от Закона за пазарите на криптоактиви, лицата, вписани в Регистъра на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (185 лица), до 1 юли 2026 г. следва да приведат организацията и дейността си в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937 (Регламент (ЕС) 2023/1114) и да подадат заявление за лиценз. По отношение на операторите на криптоактиви, осъществяващи дейност в България, които не подлежат на вписване в регистъра на КФН, не може да бъде посочен брой, тъй като към настоящия момент не се поддържа такава информация. В Регистър на лицензираните дружества за електронни пари в Република България, воден от БНБ, към настоящия момент са вписани 10 лицензирани дружества за електронни пари съгласно чл. 19 от Закона за платежните услуги и платежните системи. 4. Ползватели на криптоактиви, за които се предоставя информация от доставчици на услуги за криптоактиви Не може да бъде посочен брой. С предложенията се цели именно идентифицирането на ползвателите, местни лица на Република България или друга държава членка, и получаването на информация за реализираните от тях обменни сделки. По проблем 2: 1. Многонационалните и националните групи предприятия, задължени да подават 23 информационна декларация по чл. 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, за които се обменя информация с компетентните органи На този етап не може да се посочи точен брой. Към 2024 г. в България извършват дейност 648 МГП чрез своите съставни предприятия, от които 6 МГП с дружество-майка в България и около 300 МГП от юрисдикции извън ЕС. Националните МГП и МГП от юрисдикции извън ЕС са максималният потенциален брой МГП, които биха били засегнати от правилата за обмен на данни от информационните декларации. За каква част от тях крайното предприятие майка ще определи съставно образувание, което да подаде информационна декларация в България, не може да бъде прогнозирано. 2. Съставни образувания на МГП Съгласно наличните данни за 2024 г. в България оперират 170 съставни предприятия, които са част от 6 МГП с дружество – майка в България, и 500 съставни предприятия на 300 МГП от юрисдикции извън ЕС, т.е. максималният потенциален брой засегнати съставни образувания. Не може да бъде 8 прогнозирано какъв брой съставни образувания ще бъдат определени от крайното предприятие майка на групата да подадат декларация в България. 3. Националната агенция за приходите. По проблем 3: 1. Многонационалните групи предприятия и техните съставните предприятия, които осъществяват сделки помежду си – към 2024 г. в България извършват дейност 648 МГП (с общи консолидирани приходи над 750 000 000 евро); 2. Всички свързани лица, които осъществяват сделки помежду си – за 2024 г. 79 484 лица са декларирали, че имат взаимоотношения със свързани лица; 3. Националната агенция за приходите. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1-3: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираните проблеми. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и определените цели няма да бъдат постигнати. В случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, националното законодателство ще е в противоречие с правото на Европейския съюз. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма положителни въздействия от неприемането на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че не бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, националното законодателство няма да бъде в съответствие с европейското законодателство. Приходната администрация няма да получава информация за ползватели на криптоактиви и за предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви (оператори на криптоактиви, които са извън обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1114), както и няма да може да противодейства на укриването на данъци и отклонението от данъчно облагане във връзка с обменни сделки с криптоактиви. Цифровият характер на криптоактивите позволява на доставчиците и ползвателите на криптоактиви да извършват сделки, като в същото време потенциално да не отчитат получените 9 доходи в държавата членка, където са местни лица, което създава риск от отклонение от данъчно облагане. Това е приложимо и за електронните пари и цифровите валути на централните банки. Също така, ако не бъдат прецизирани разпоредбите по отношение на различните форми на автоматичен обмен на информация в националното законодателство и не бъдат въведени правила 23 за обмен на данни от информационната декларация по чл. 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, българският компетентен орган няма да може да участва пълноценно в международното сътрудничество, което предполага прилагането на еднакви правила, процедури и понятия от всички участващи държави. Това от своя страна ще намали ефективността на системата за обмен на информация и административно сътрудничество на ниво Европейски съюз. В случай че не бъдат приети промените, произтичащи от препоръки на Комитета по фискални въпроси на ОИСР, българското законодателство няма да бъде в съответствие с най-добрите международни практики в областта на трансферното ценообразуване и няма да бъде преодоляна законовата празнота относно методите за определяне на пазарните цени. По този начин няма да може да се гарантира по-голяма правна сигурност за предприятията, функциониращи в международна среда, и възниква риск от прилагането на разнородни подход при оценката на сделките им със свързани лица, което може да доведе до двойно данъчно облагане. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие ще окаже негативно въздействие върху възможността българската администрация да бъде пълноценен и надежден партньор и да изпълнява адекватно задълженията си за административно сътрудничество и обмен на информация с компетентните органи на държавите членки и на партньорски юрисдикции. Този вариант на действие не оказва социални или екологични въздействия, въздействие за отделни региони или въздействие върху заетостта и пазара на труда. Въздействия върху малките и средните предприятия: Неприемането на акта няма въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Вариантът няма да доведе до промени в административната тежест на лицата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Приемане на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“: Описание: Във връзка с гореизложеното и в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/2226 и Директива (ЕС) 2025/872 със законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс се разширява обхватът на автоматичния обмен на информация, като се включва и информацията, предоставяна от доставчици на услуги за криптоактиви за ползватели на криптоактиви, които осъществяват обменни сделки в обхвата на правилата, 10 информация от лицензираните дружества за електронни пари за ползвателите на тези продукти, 23 както и данни от информационните декларации по чл. 260я , ал. 6 от ЗКПО. Предложените промени са ефективна мярка срещу отклонението от данъчно облагане чрез използването на механизми за обмен на информация и за повишаване на данъчната прозрачност. Със законопроекта също така се прецизират основни понятия и се подобряват съществуващи процедури в областта на административното сътрудничество. • Автоматичен обмен на информация, предоставяна от доставчиците на услуги за криптоактиви за ползватели на криптоактиви Предвижданото задължение за доставчиците на услуги за криптоактиви да предоставят информация за ползватели на криптоактиви и за извършваните от тях обменни сделки са ефективна мярка срещу отклонението от данъчно облагане чрез използването на механизми за обмен на информация. За да бъде обменена между компетентните органи на държавите членки, информацията следва да бъде предоставена от доставчик на услуги за криптоактиви. Информацията се отнася за ползватели, които извършват обменни сделки с криптоактиви и които са местни лица на Република България или друга държава членка. Пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, който е компетентен орган за Република България, информация следва да подава доставчик на услуги за криптоактиви, на който е издаден лиценз или потвърждение за предоставяне услуги за криптоактиви от Комисията за финансов надзор съгласно чл. 14, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на криптоактиви. Задължение да подава информация има и оператор на криптоактиви, който не попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1114, съответно за него не е възникнало задължение за вписване в регистъра на доставчиците на услуги за криптоактиви, поддържан от Комисията за финансов надзор, но чрез него се извършват обменни сделки от ползватели на криптоактиви, установени в ЕС. Тези оператори на криптоактиви следва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка, за да изпълнят задълженията си за предоставяне на информация. Когато оператор на криптоактиви е местно лице на България или е учреден съгласно българското законодателство, или има място на управление в страната, или обичайно извършва дейност в страната, или действа чрез клон, той следва да се регистрира в България пред изпълнителния директор на НАП и се третира като доставчик на услуги за криптоактиви за целите на обмена на информация съгласно българския закон. Когато отговаря на посочените условия и в друга държава членка, операторът избира държавата, в която следва да се регистрира. С цел да се насърчи административното сътрудничество с юрисдикции извън ЕС и да се избегне многократното предоставяне на информация, доставчиците на услуги за криптоактиви, които се намират в юрисдикции извън Европейския съюз и предоставят услуги на ползватели на криптоактиви в ЕС, могат да предоставят информация за тези ползватели на криптоактиви на данъчните органи на юрисдикцията, където са установени, когато предоставяната информация съответства на информацията, изисквана в съответствие с директивата, и доколкото съществува ефективен обмен на информация между тази юрисдикция извън ЕС и държавите членки. Със законопроекта се определят процедурите за комплексна проверка, които трябва да прилагат доставчиците на услуги за криптоактиви, за да идентифицират своите клиенти, изискванията за предоставяне на информация, както и правилата за ефективно прилагане. Законопроектът предвижда конкретните данни, които доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да събере за ползвател на криптоактиви, за когото се предоставя информация – за самоличността на ползвателя, адрес, държавата членка, на която е местно лице, данъчен идентификационен номер, както и данни за обменните сделки с криптоактиви. Доставчикът на услуги за криптоактиви трябва да получи декларация, въз основа на която да определи държавата или юрисдикцията, в която ползвателят е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена от него, включително 11 всякакви документи, събрани в съответствие с процедурите за комплексна проверка на клиента. По отношение на ползвателите на услуги за криптоактиви, които са образувание, в допълнение към получаването на декларация трябва да се извърши проверка и кои са контролиращите ги лица, както и дали те са лица, за които се предоставя информация. При промяна в обстоятелствата по отношение на ползвател на криптоактиви, поради която доставчик на услуги за криптоактиви узнае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, той не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация или обяснения и документи, обосноваващи валидността на първоначалната декларация. Предвидено е доставчиците на услуги за криптоактиви да предоставят предвидената в закона информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите в срок до 30 юни на годината, следваща календарната година, за която се предоставя информация. Предоставяната от доставчиците на услуги за криптоактиви информация се обменя с компетентния орган на държавата членка, в която ползвателите на услуги за криптоактиви са местни лица за данъчни цели. Обменът с държавите членки се извършва в срок до 9 месеца след края на календарната година, за която се предоставя информация, като се използва стандартизиран формат. Автоматичният обмен на информация ще се извършва по електронен път посредством общата комуникационна мрежа на Европейския съюз (CCN). Със законопроекта се предлагат също правила за ефективно прилагане и контрол с цел да се гарантира изпълнението на задълженията за предоставяне на информация и извършване на процедурите за комплексна проверка от страна на доставчиците на услуги за криптоактиви, както и специални правила за контрола на дейността на операторите на криптоактиви, регистрирани в Република България или друга държава членка. В съответствие с директивата, аналогично на разпоредбите за операторите на цифрови платформи в ДОПК, законопроектът предлага по искане на компетентния орган председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател да постанови блокиране на достъпа до съответната интернет страница или приложение до регистриране на оператора на криптоактиви в Република България или друга държава членка. Тази мярка може да бъде наложена по инициатива на компетентния орган или координирано с другите държави членки. Предвиждат се и административнонаказателни разпоредби за неизпълнение на задължения, свързани с предоставяне на информация от доставчици на услуги за криптоактиви, които са в значителен размер, предвид изискването на Директива (ЕС) 2023/2226 тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Законопроектът за изменение и допълнение на ДОПК е съобразен и с Международните стандарти за автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси – Рамка за предоставяне на информация за криптоактиви (CARF) и изменение на Общия стандарт за предоставяне на информация от 2023 г. (CRS 2.0). По правилата на новия раздел IIIб в глава шестнадесета ще се осъществява обмен на информация и с партньорски юрисдикции, с които Република България има действащо споразумение, предвиждащо обмен на информация за криптоактиви. Подобно споразумение е Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация съгласно Рамката за предоставяне на информация за криптоактиви. Списъкът с партньорски юрисдикции, за които Република България ще изпраща информация, ще се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. • Промени в режима на автоматичния обмен на информация за финансови сметки Със законопроекта се предлага разширяване на обхвата на автоматичния обмен на информация за финансови сметки. Съгласно действащата уредба за продуктите за електронни пари и цифровите валути на централните банки липсва задължение за предоставяне на информация, тъй като те не представляват пари, държани в депозитни сметки или във финансови активи. В тази връзка със законопроекта се предлага електронните пари и цифровите валути на централните банки да бъдат 12 включени в обхвата на обмена за финансови сметки, а дружествата за електронни пари да се включват в дефиницията за финансови институции в ДОПК. По този начин значително ще се разшири обемът на обменяните данни, като се включат по-иновативни финансови инструменти, които до този момент са били извън обхвата на автоматичния обмен. Промените както в директивата, така и в законопроекта, са в съответствие с промените в Общия стандарт за предоставяне на информация (Common Reporting Standard/CRS 2.0) на ОИСР. • Автоматичен обмен на информация за категории доходи Разширява се обхватът на доходите, предмет на автоматичен обмен на информация, като към съществуващите категории (трудови и директорски възнаграждения, животозастрахователни продукти, пенсии, доходи и собственост на недвижимо имущество, авторски и лицензионни възнаграждения) се добавят и дивиденти, които не са държани в попечителска сметка. Добавянето на тези доходи в обхвата на обмена на информация има за цел ограничаване на случаите на укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. В тази връзка се предвижда също и увеличаване на броя на категориите доходи, за които се обменя информация, като съгласно директивата от 1 януари 2026 г. държавите членки следва да обменят автоматично информация за най-малко пет категории доходи. • Промени в режима на автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни становища и споразумения за трансферно ценообразуване Разширява се обхватът на автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни становища и споразумения за трансферно ценообразуване, като в обменяната информация се включват и физически лица с висока нетна стойност на имуществото. Промяната ще създаде повече прозрачност по отношение на доходите на тези лица и предпоставки за по-ефективен контрол по спазване на данъчното законодателство. • Промени, свързани с ефективното използване на информацията от автоматичния обмен Със законопроекта за изменение и допълнение на ДОПК се създава задължение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да извършва периодичен преглед на процедурите и административната практика на агенцията по отношение на използването на информацията, обменяна по линия на административното сътрудничество. Целта е да се гарантира обработката и интегрирането на данните в системите на агенцията, насърчаването на доброволното спазване на данъчното законодателство, извършването на оценка на риска, провеждането на контролни производства, като по този начин се повиши ефективното използване на информацията от автоматичния обмен и качеството на обменяните данни. 23 • Автоматичен обмен на данни от информационната декларация по чл. 260я , ал. 6 от ЗКПО Правното основание за подаване на информационната декларация и кръгът на задължените 23 лица/образувания са регламентирани в 260я от ЗКПО. Информационната декларация се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите. Със законопроекта за изменение и допълнение на ДОПК се урежда автоматичният обмен на данни от информационната декларация в рамките на Европейския съюз. Общото правило е, че се обменят информационни декларации, подадени от съставни образувания, които са крайно предприятие майка или определено предоставящо информация образувание. Информационните декларации се изпращат на компетентните органи на други държави членки, в тяхната цялост или част от тях, в съответствие със специфични правила за разпределение: - общият раздел на информационната декларация се предоставя на прилагащата държава членка, в която са разположени крайното образувание майка или съставните образувания на МГП; 13 - общият раздел на информационната декларация, с изключение на частта относно обобщената информация, се предоставя на държавите членки, въвели само допустим национален допълнителен данък и в които са разположени съставни образувания на МГП, съвместни предприятия или член на група съвместни предприятия на МГП или където с допустимия национален допълнителен данък се облагат съставни образувания или съвместни предприятия без юрисдикция; - раздели с информация по юрисдикции се предоставят на държавите членки, които имат права на данъчно облагане съгласно Директива (ЕС) 2022/2523. Въведени са разпоредби относно сътрудничеството между компетентните органи при корекции, осигуряване на спазването и прилагане на правилата по отношение на информационната декларация за допълнителния данък. • Предложения, свързани с препоръки на Работна група 6 на Комитета по фискални въпроси на ОИСР Със законопроекта, в съответствие с препоръките на ОИСР, се предлага привеждане на дефиницията за пазарна цена, предвидена в §1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК, в пълно съответствие с: • разпоредбата на чл. 71а, ал. 1, въведена през 2019 г. в изпълнение на препоръките по Мярка 13 „Документация за трансферно ценообразуване и отчети по държави“ от Плана BEPS (Base Erosion and Profit Shifting) относно прилагане на мерки срещу свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби на ОИСР/Г20 от 2013 г.; • Ръководството по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации на ОИСР (Ръководството на ОИСР), което е най-авторитетният източник за тълкуване на принципа на независимите пазарни отношения – международен стандарт за определяне на печалбите на свързани лица за данъчни цели, залегнал в чл. 9, ал. 1 от Модела на данъчна спогодба за доходите и имуществото на ОИСР (Модела на СИДДО на ОИСР), възприет от България като основа при воденето на преговори за сключване на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Установяването на това съответствие е допълнителна гаранция за развитието на единна административна и съдебна практика при оценката на пазарния характер на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица, независимо от правното основание, въз основа на което се прави тази оценка – вътрешното законодателство или международен договор, по който България е страна. Приемането на международни стандарти по отношение на понятието „пазарна цена“ гарантира по-голяма правна сигурност за предприятията, функциониращи в международна среда, и прилагането на единен подход при оценката на сделките им със свързани лица. На второ място, със законопроекта се отстранява празнота в нормативната уредба чрез предвиждане на възможност данъчно задължено лице да използва метод за определяне на пазарните цени, който не е изрично предвиден в ДОПК до този момент, когато това става по ред и начин, съобразени с насоките, съдържащи се в Ръководството на ОИСР, и по-специално в §2.9 от него. В същото време за прилагането на друг метод са въведени определени ограничения, което гарантира, че такъв метод не може да се използва произволно и няма да се допуснат злоупотреби от страна на лицата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай че бъде приет проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ще са налице следните положителни въздействия: 14 Националното законодателство ще бъде приведено в съответствие с правото на Европейския съюз и в синхрон със законодателствата на другите държави членки. Ще бъдат въведени единни правила за предоставянето на информация, приложими за всички държави членки. Ще се гарантира ефективното и последователното им прилагане, предвид това че ще бъдат наложени едни и същи изисквания за предоставяне на информация на доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари. Обменът на предоставената от доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари информация и на информационните декларации за допълнителния данък ще позволи на данъчните администрации да разполагат с пълен обем от информация относно получените от ползвателите на криптоактиви и електронни пари доходи, съответно за получените от МГП печалби. Обменената информация между компетентните органи на държавите членки ще подпомогне данъчните органи при установяването на дължимите данъци. Прецизирането и допълването на разпоредбите, регламентиращи различните форми на административно сътрудничество и обмен на информация по начин, аналогичен на законодателствата на другите държави членки, ще гарантира правна сигурност и яснота на правилата и ще осигури ефективността на системата на административното сътрудничество и обмена на информация. Правилата, предвидени в законопроекта, ще бъдат в съответствие и с правилата на ОИСР, както в областта на обмена на информация, така и в областта на трансферното ценообразуване. В резултат на промените се очаква да бъде подобрена фискалната дисциплина, лицата да бъдат насърчени към доброволно спазване на данъчното законодателство и да се въздържат от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма негативни въздействия от приемането на проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие няма да доведе до ограничаване на избора на потребителите, до по- високи цени или до създаване на бариери пред конкуренцията, няма въздействие върху производителността, не засяга правото на собственост, не се възпрепятства научно- изследователската дейност, не влияе пряко на макроикономическите процеси. Този вариант на действие не оказва социални или екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда. Косвено вариантът би имал положително въздействие върху конкуренцията, тъй като установяването на правила за предоставяне на информация от доставчици на услуги за криптоактиви и дружества за електронни пари, при това еднакви за целия Европейски съюз, ще помогнат за създаването на еднакви условия на конкуренция при извършването на тази дейност. Въздействия върху малките и средните предприятия: Задължени лица за предоставяне на информация за ползватели на криптоактиви и електронни пари са доставчиците на услуги за криптоактиви, съответно дружествата за електронни пари. В по- голяма част от случаите доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари ще попаднат в кръга на микро, малките и средните предприятия. Въздействието се изразява в необходимостта от реорганизация на вътрешните процедури и техническа доработка на информационните системи по начин, който да гарантира събирането на изискуемата от закона информация за ползвателите на криптоактиви и електронни пари и извършването на комплексна 15 проверка. От това ще произтекат разходи за лицата, които на този етап не могат да бъдат коректно изчислени. За лицата няма да възникнат допълнителни разходи за самото предоставяне на информацията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, тъй като се предвижда осигуряването на електронна услуга на интернет страницата на Националната агенция за приходите, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефиниран формат. Въздействие ще бъде оказано и върху ползвателите на криптоактиви и електронни пари, за които се предоставя информация и някои от които също биха попаднали в категорията МСП, доколкото възможностите за укриване на доходи ще бъдат значително намалени. При този вариант на действие се очаква повишаване на фискалната дисциплина и спазването на данъчното законодателство от страна МСП. 23 По отношение на обмена на данни от информационната декларация по чл. 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, независимо дали съставните предприятия на МГП биха попаднали в кръга на МСП, задължението за подаване на декларацията произтича от ЗКПО. Данъчно задължените лица, които са свързани лица, включително когато са съставни предприятия на многонационална група предприятия, също биха могли да попаднат в кръга на МСП. Предвидените промени в ДОПК по отношение на възможността да прилагат избран от тях подходящ метод за определяне на пазарните цени ще ги облекчи при обосноваването на спазването на принципа на независимите пазарни отношения в някои ситуации, в които установените до момента пет метода за определяне на пазарните цени са неподходящи или тяхното прилагане не е достатъчно надеждно. В допълнение, въвеждането на правила, съответстващи на международно утвърдени стандарти, ще осигури правна сигурност и предпоставки за предотвратяване на двойното данъчно икономическо облагане. Административна тежест: Промените, които се предвиждат в проекта на акт, ще доведат до необходимост от допълнителни финансови средства за доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари, за които възниква задължение за предоставяне на информация съгласно предложените правила. Разходите ще бъдат свързани с разработване на информационните системи, промени във вътрешната организация на работа, обучения на персонала, създаване на необходимите методологии и мониторингови системи. Предвижда се създаването на електронна услуга на интернет страницата на Националната агенция за приходите, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефиниран формат, което ще оптимизира разходите по предоставянето на информацията на компетентния орган. В останалата част от законопроекта промените няма да доведат до допълнителна административна тежест за лицата. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 16 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) проблем 1: ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Цел 1: Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. ниска висока т с о Цел 2: Повишаване на данъчната прозрачност по отношение на криптоактивите и електронните пари и подобряване на административното сътрудничество чрез обмен на получената информация между компетентните органи. ниска висока н в и т к е ф Е Цел 3: Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез използването на механизми за обмен на информация за ползватели на криптоактиви, които извършват обменни сделки. ниска висока Цел 4: Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. ниска висока Цел 1: Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. ниска висока т с Цел 2: Повишаване на данъчната прозрачност по отношение на криптоактивите и електронните пари и подобряване на административното сътрудничество чрез обмен на получената информация между компетентните органи. ниска висока о н с а к и ф Е Цел 3: Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез използването на механизми за обмен на информация за ползватели на криптоактиви, които извършват обменни сделки. ниска висока Цел 4: Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. ниска висока Цел 1: Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ Цел 2: Повишаване на данъчната прозрачност по отношение на криптоактивите и електронните пари и подобряване на административното сътрудничество чрез обмен на получената информация между компетентните органи. ниска висока С Цел 3: Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез използването на механизми за обмен на информация за ползватели на криптоактиви, които извършват обменни сделки. ниска висока 17 Цел 4: Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. ниска висока 5.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Цел 1: Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. ниска висока т с о н в и т к е ф Цел 2: Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез използването на механизми за обмен на данни от информационната 23 декларация по чл. 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане. ниска висока Е Цел 3: Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. ниска висока Цел 1: Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез използването на механизми за обмен на данни от информационната 23 декларация по чл. 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане. ниска висока Цел 3: Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. ниска висока Цел 1: Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ Цел 2: Предотвратяване на отклонението от данъчно облагане и укриването на данъци чрез използването на механизми за обмен на данни от информационната 23 декларация по чл. 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане. ниска висока С Цел 3: Повишаване на фискалната дисциплина, насърчаване на лицата към доброволно спазване на данъчното законодателство и въздържане от укриване на данъци и отклонение от данъчно облагане. ниска висока 18 5.3. По проблем 3: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и Цел 1: Изпълнение на изискванията за членство в ОИСР чрез постигане на съответствие с препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР ниска висока т к е ф Е Цел 2: Повишаване на правната сигурност и улесняване на доброволното спазване на правилата за трансферно ценообразуване при сделки с трансграничен характер. ниска висока т с о н с Цел 1: Изпълнение на изискванията за членство в ОИСР чрез постигане на съответствие с препоръките на Работна група 6 към Комитета по фискални въпроси на ОИСР ниска висока а к и ф Е Цел 2: Повишаване на правната сигурност и улесняване на доброволното спазване на правилата за трансферно ценообразуване при сделки с трансграничен характер. ниска висока т с о н а в Цел 1: Привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Европейския съюз. ниска висока у с а л г ъ С Цел 2: Повишаване на правната сигурност и улесняване на доброволното спазване на правилата за трансферно ценообразуване при сделки с трансграничен характер. ниска висока 1.2. Посочете 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните отрицателни въздействия. критерии за сравняване на вариантите: 19 ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблеми 1, 2 и 3: Вариант 2: „Приемане на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Промените, които се предвиждат в законопроекта във връзка с автоматичния обмен на информация за криптоактиви и автоматичния обмен на финансови сметки, ще доведат до административна тежест за доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари, за които възниква задължение за предоставяне на информация, като допълнителните разходи ще бъдат свързани с разработване на информационните системи, промени във вътрешната организация на работа, обучения на персонала, създаване на необходимите методологии и мониторингови системи. От това ще произтекат разходи за лицата, които на този етап не могат да бъдат коректно изчислени. Предвижда се създаването на електронна услуга на интернет страницата на Националната агенция за приходите, където информацията да бъде предоставяна в предварително дефиниран формат, което ще оптимизира разходите по предоставянето на информацията на компетентния орган. В останалата част законопроектът няма да доведе до промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. С предложените промени не се предвижда въвеждането на такси. В тази връзка не са приложени конкретни разчети за тяхното образуване съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 20 …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване на нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). С предложените промени се предвижда задължение да подава информация пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и за оператор на криптоактиви, който не попада в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2023 година относно пазарите на криптоактиви и за изменение на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 1095/2010 и на директиви 2013/36/ЕС и (ЕС) 2019/1937, съответно за него не възниква задължение за вписване в регистъра на доставчиците на услуги за криптоактиви, поддържан от Комисията за финансов надзор, но чрез него се извършват обменни сделки от ползватели на криптоактиви, установени в ЕС. Съгласно Директива (ЕС) 2023/2226 тези оператори на криптоактиви следва да се регистрират и да предоставят информация в една държава членка, за да изпълнят задълженията си за предоставяне на информация. Когато оператор на криптоактиви е местно лице на България или е учреден съгласно българското законодателство, или има място на управление в страната, или обичайно извършва стопанска дейност в страната, или действа чрез клон, той следва да се регистрира в България пред изпълнителния директор на НАП и се третира като доставчик на услуги за криптоактиви за целите на обмена на информация съгласно българския закон. Когато отговаря на посочените условия и в друга държава членка, операторът избира държавата, в която следва да се регистрира. Вписването в регистъра се извършва само за целите на обмена на информация и не е условие за започване на дейността. Към оператора не се поставят изисквания за извършване на стопанска дейност, при които може да бъде вписан, и не се издава удостоверение. В тази връзка вписването от изпълнителния директор на НАП не представлява регулаторен режим по смисъла на ЗОАРИАКСД. Информация за регистрацията се вписва в централния регистър, поддържан от Европейската комисия. Не се очаква такива оператори на криптоактиви да се регистрират в България. 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Задължението за оператори на криптоактиви, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1114, да се регистрират пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите произтича от разпоредбите на чл. 1, параграф 6 относно чл. 8аг, параграф 7 от Директива 2011/16/ЕС и Приложение III, раздел V, подраздел Е към Директива (ЕС) 2023/2226. Целта на директивата, съответно на законопроекта, е да има прозрачност по отношение на лицата, които предоставят услуги за криптоактиви, а оттам – и по отношение на ползвателите на криптоактиви и техните доходи. Вписването в регистъра се извършва само за целите на обмена на информация и не е условие за започване на дейността. Към оператора не се поставят изисквания за извършване на стопанска дейност, при които може да бъде вписан, и не се издава удостоверение. В тази връзка вписването от изпълнителния директор на НАП не представлява регулаторен режим по смисъла на ЗОАРИАКСД. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 21 С предложените промени не се създават нови регулаторни режими, които да отговарят на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги не е приложимо. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. С предложените промени не се изменят регулаторни режими или административни услуги. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблем 1: Предвижда се операторите на криптоактиви, които не попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/1114, поради което нямат издаден лиценз или потвърждение за предоставяне на услуги за криптоактиви от Комисията за финансов надзор, да се регистрират пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато имат определена в закона връзка с България и са избрали да се регистрират в България, в случаите когато отговорят на аналогични условия и в друга държава членка (например извършват дейност чрез клон и в двете държави). Вписването в регистъра се извършва само за целите на обмена на информация и не е условие за започване на дейността. Информация за регистрацията се вписва в централния регистър, поддържан от Европейската комисия. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По проблем 1: Промените, които се предвиждат в препоръчителния вариант за действие (приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) във връзка с въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2226, ще доведат до въздействие върху МСП в частта относно предоставянето на информация от доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари, за които възниква това задължение съгласно предложените със законопроекта правила, по отношение на ползватели на криптоактиви и на електронни пари. Те са длъжни да предоставят информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато отговарят на определени условия. В по-голяма част от случаите доставчиците на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари ще попаднат в кръга на микро, малките и средните предприятия. Въздействието се изразява в необходимостта 22 от реорганизация на вътрешните процедури и техническа доработка на информационната система по начин, който да гарантира събирането на изискуемата от закона информация за ползвателите на криптоактиви и електронни пари и извършването на комплексна проверка. От това ще произтекат разходи за лицата, които на този етап не могат да бъдат коректно изчислени. За лицата няма да възникнат допълнителни разходи за самото предоставяне на информацията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, тъй като се предвижда осигуряването на електронна услуга на интернет страницата на Националната агенция за приходите, като информацията да бъде предоставяна в предварително дефиниран формат. Въздействие ще бъде оказано и върху ползвателите на криптоактиви и електронни пари, за които се предоставя информация, доколкото възможностите за укриване на доходи ще бъдат значително намалени. При този вариант на действие се очаква повишаване на фискалната дисциплина и спазването на данъчното законодателство от страна МСП. По проблем 2: Промените, които се предвиждат в препоръчителния вариант за действие (приемане на законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) във връзка с въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2025/872, няма да имат пряко въздействие по отношение на МСП, тъй като задължението за подаване на информационна 23 декларация по чл. 260я , ал. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане, произтича от същия закон, а не от предложения законопроект. Проблем 3: Данъчно задължените лица, които са свързани лица, включително когато са съставни предприятия на многонационална група предприятия, също биха могли да попаднат в кръга на МСП. Предвидените промени в ДОПК по отношение на възможността да прилагат избран от тях подходящ метод за определяне на пазарните цени ще ги облекчи при обосноваването на спазването на принципа на независимите пазарни отношения в някои ситуации, в които установените до момента пет метода за определяне на пазарните цени са неподходящи или тяхното прилагане не е достатъчно надеждно. В допълнение, въвеждането на правила, съответстващи на международно утвърдени стандарти, ще осигури правна сигурност и предпоставки за предотвратяване на двойното данъчно икономическо облагане. По проблем 1, 2 и 3: Препоръчителният вариант на действие няма да доведе до ограничаване на избора на потребителите, до по-високи цени или до създаване на бариери пред конкуренцията, няма въздействие върху производителността, не засяга правото на собственост, не се възпрепятства научно-изследователската дейност, не влияе пряко на макроикономическите процеси. Този вариант на действие не оказва социални или екологични въздействия, както и въздействие за отделни региони. Вариантът не оказва пряко въздействие върху заетостта и пазара на труда. Косвено вариантът би имал положително въздействие върху конкуренцията, тъй като установяването на правила за предоставяне на информация от доставчици на услуги да криптоактиви и дружества за електронни пари, при това еднакви за целия Европейски съюз, ще помогнат за създаването на еднакви условия на конкуренция, тъй като прозрачността относно доходите, получени от ползвателите на криптоактиви (инвеститори в криптоактиви), би подобрило условията на равнопоставеност спрямо по-традиционните активи. В същото време положително въздействие ще има и върху конкуренцията между доставчиците на услуги за криптоактиви, които понастоящем имат различни задължения за предоставяне на информация в различни държави. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 23 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове при реализирането на Вариант 2 - приемане на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове по проекта на акт ще бъдат проведени обществени консултации като законопроектът, мотивите към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерски съвет ще бъдат публикувани на Портала за обществени консултации и на Интернет страницата на Министерството на финансите, за срок от 30 дни. Проектът на акт ще се съгласува и с всички министерства и с дирекциите от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1. Законопроектът за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлага във връзка с необходимостта от въвеждането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета 2226 на Съвета от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. С директивата се подобрява цялостната уредба на автоматичния обмен на информация и се разширява обхватът на автоматичния обмен на информация, като се включва и информацията, предоставяна от доставчици на услуги за криптоактиви и дружества за електронни пари. Разпоредбите на директивата следваше да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 31 декември 2025 г. 24 На ниво Европейски съюз е извършена оценка на въздействието, която може да бъде намерена на следния адрес: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52022SC0401&qid=1670936134550 2. Със законопроекта се въвеждат и правилата на Директива (ЕС) 2025/872 на Съвета от 14 април 2025 година за изменение на Директива 2011/16/ЕС относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. С директивата се регламентира автоматичният обмен на данни 23 от информационната декларация по чл. 260я , ал. 6 от ЗКПО в съответствие с Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза. Разпоредбите на директивата следваше да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 31 декември 2025 г. На ниво Европейски съюз не е изготвена оценка на въздействието. В предложението към директивата това е мотивирано с необходимостта от бърз процес на приемане и изпълнение на тази инициатива от страна на държавите - членки на ЕС, тъй като първото предоставяне на информация ще трябва да се извърши до 30 юни 2026 г., а форматът на декларацията е предвиден в директивата. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс; 2. Закон за корпоративното подоходно облагане; 2. Оценка на въздействието към предложение за изменителна директива (DAC8); 3. Предложение на Европейската комисия за изменителна директива на Директива 2011/16/ЕС за административното относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане: EUR-Lex - 52020PC0314 - EN - EUR-Lex (europa.eu); 4. International Standards for Automatic Exchange of Information in Tax Matters - Crypto-Asset Reporting Framework and 2023 update to the Common Reporting Standard (Международни стандарти за автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси – Рамка за предоставяне на информация за криптоактиви и изменение на Общия стандарт за предоставяне на информация от 2023 г.); 5. Предложение на Европейската комисия за изменителна директива на Директива 2011/16/ЕС за административното относно административното сътрудничество в областта на данъчното облагане: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52024PC0497; 25 6. Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 г. за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“ Дата: 24.03.2026 г. Подпис: 24.3.2026 г. X ДИРЕКТОР ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА Signed by: Lyudmila Kostova Petkova

Справка за отразяване на постъпилите предложения от обществените консултации по проекта на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите и Портала за обществени консултации Подател Предложение Приема/не приема/ предложението Мотиви Камара на счетоводителите в България I. Общи бележки Камарата на счетоводителите в България изразява следното професионално становище относно проекта за изменение и допълнение на ДОПК, публикуван за обществено обсъждане за въвеждане на Директива (ЕС) 2023/2226 и Директива (ЕС) 2025/872. Проектът представлява най-мащабната реформа в областта на административното сътрудничество за последните години. Той разширява автоматичния обмен на информация, въвежда нови задължения за доставчиците на услуги за криптоактиви, за финансовите институции и за счетоводните и данъчни специалисти, и има пряко отражение върху счетоводната практика, данъчното планиране, вътрешния контрол и подготовката на финансовите отчети. Камарата оценява необходимостта от привеждане на националното Не се съдържа предложение 2 законодателство в съответствие с европейските изисквания. Същевременно, с оглед на мащаба на измененията, отчитаме значителни последици за счетоводния сектор и за бизнеса, които следва да бъдат отчетени и минимизирани. II. Относно разширяването на автоматичния обмен на информация за криптоактиви Проектът урежда изцяло нов раздел IIIб в глава шестнадесета, който регламентира автоматичен обмен на информация за дейностите с криптоактиви. Въвеждат се: • нови задължения за комплексна проверка на ползватели на криптоактиви; • ежегодно докладване към НАП на детайлни транзакционни данни; • задължителна регистрация на оператори на криптоактиви в България, ако предоставят услуги към български лица. Професионална оценка на измененията: 1. Съществено нарастване на обема на счетоводната информация Данните, които доставчиците на услуги за криптоактиви ще подават, ще генерират значителен обем входяща информация за НАП. Това пряко засяга счетоводителите, които ще бъдат натоварени с: • обработване на допълнителни данни за клиенти; Не се съдържа предложение 1. Предмет на законопроекта не е счетоводното и данъчното отчитане на сделките с криптоактиви от ползвателите на криптоактиви, а задълженията на посредника по такива сделки (предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви) да предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за 3 • съгласуване на автоматично подадени данни с годишни данъчни декларации; • водене на данъчни досиета, обвързани с криптоактиви, подлежащи на контрол. 2. Повишен риск от несъответствия Автоматично обменяната информация може да не съответства на счетоводните записи при клиентите, особено когато: • има транзакции с некласифицирани от доставчика криптоактиви; • има различия в използвани методики за определяне на справедливата стойност; Не се съдържа предложение приходите за тях за целите на автоматичния обмен на информация с компетентните органи на други държави и юрисдикции. От това не произтичат задължения за обработване и отчитане на нов вид данни от счетоводителите, нито правилата за извършване на комплексната проверка следва да се прилагат от тях. По отношение на функциите на счетоводителите следва да се отбележи, че и към настоящия момент доходите от сделки с криптоактиви се декларират и облагат съгласно българското законодателство и административната практика. Със законопроекта НАП ще разполага с още един източник на информация, чрез който ще може да контролира подадените от лицата декларации. По т. 2 обръщаме внимание, че компетентният орган обменя информацията така както е предоставена и в този смисъл няма как да възникне ситуация, при която автоматично обменяната информация да не съответства на счетоводните записи при клиентите, освен в случай на злоупотреба от страна на предоставящия информация 4 • има сделки през чуждестранни оператори извън ЕС. 3. Необходимост от методическа рамка За да се гарантира еднакво прилагане, следва да бъдат издадени подробни указания за: • признаване на приходи и разходи от криптоактиви; • определяне на данъчната основа при търговия с криптоактиви; • документиране и доказване на стойността на криптоактивите при липса на централизирани пазари; • третирането на получени данни от автоматичния обмен. Камарата счита, че тези указания следва да бъдат приети преди влизане в сила на закона от 1 януари 2026 г. Не се приема доставчик на услуги за криптоактиви или неточно счетоводно отразяване от страна на клиентите. 3. Счетоводното и данъчното третиране на сделките с криптоактиви не са предмет на законопроекта. И към настоящия момент доходите от сделки с криптоактиви се декларират и облагат съгласно българското законодателство и административната практика. III. Относно разширяването на категорията финансови сметки и електронните пари Проектът включва електронните пари и цифровите валути на централните банки в обхвата на автоматичния обмен. Това засяга счетоводните предприятия, тъй като: • ще се увеличи обемът на счетоводни данни, които трябва да бъдат съпоставени с отчетите на клиенти; Не се приема И към настоящия момент доставчиците на услуги за електронни пари съхраняват информация за целите на счетоводната отчетност и за отчетност пред своите клиенти. Също така те са задължени да получават и да разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно тяхната идентификация. Твърдението, че титулярите на сметки 5 • ще възникнат нови казуси относно признаване и оценяване на електронни пари, държани през различни платформи и устройства; • следва да бъде разработена технология за проследяване на трансакции, включително идентификация на титуляри, които до момента не са били обект на данъчен обмен. Изисква се значителна подготовка на счетоводните системи и софтуер. до момента не са били обект на данъчен контрол не е вярно. Предмет на законопроекта е създаването на общоевропейска рамка за автоматичен обмен на информация между компетентните органи. Със законопроекта НАП ще разполага с още един източник на информация, чрез който ще може да контролира подадените от лицата декларации. IV. Относно автоматичния обмен на данни от информационната декларация за 23 допълнителния данък (чл. 260я ЗКПО) В проекта се предвижда автоматичен обмен на данните по модела на глобалния минимален данък. За счетоводителите на многонационални групи възникват: • нови задължения за събиране, структуриране и проверка на данните; • необходимост от уеднаквяване на вътрешногруповите отчети; • съществено административно натоварване, свързано с отчетността на МГП. Камарата подчертава нуждата от: • централизирани указания по приложение на правилата; • ясни процедури при несъответствия между данните на различни юрисдикции; Не се приема Правилата, предвидени в законопроекта, уреждат единствено обмена на информация с компетентните органи на други държави и юрисдикции. Изискването за подаване на информационна 23 декларация произтича от чл. 260я от Закона за корпоративното подоходно облагане. 6 • унифицирани стандарти за трансферно ценообразуване, в т.ч, методи извън класическите пет. V. Относно измененията в дефиницията за „пазарна цена“ и методите за трансферно ценообразуване Проектът въвежда пряко съответствие с Ръководството на ОИСР. Камарата подкрепя: • приравняването на дефиницията за пазарна цена към международните стандарти; • възможността за използване на „друг метод“ при определени обективни условия. Това ще доведе до по-голяма предвидимост и по-малък риск от спорни корекции. За счетоводителите това означава: • задължително актуализиране на вътрешни методологии; • необходимост от допълнителна експертиза; • нови рискове при несъответствие между счетоводни и данъчни оценки. Не се съдържа предложение Предложените текстове нямат за цел въвеждане на фундаментална промяна в правилата и практиките по определяне на пазарните цени (трансферно ценообразуване). От тази гледна точка не би могло да се очаква последица от тяхното прилагане да е възникване на нови рискове и задължително актуализиране на вътрешни методологии. Специализирани знания и опит в областта на трансферното ценообразуване са обичайно необходими поради сложността на материята и мултидисциплинарния подход към разрешаването на въпроси с такъв характер. Законопроектът обаче не предполага необходимост от разширяване или задълбочаване на знанията в тази област. VI. Възможни затруднения и препоръки Камарата счита, че следните аспекти трябва да бъдат прецизирани или допълнително регулирани: 1. Преходен период Не се приема Счетоводното и данъчното третиране на сделките с криптоактиви не са предмет на законопроекта. И към настоящия момент доходите от сделки с криптоактиви се декларират и облагат съгласно българското 7 Макар законът да влиза в сила от 1 януари 2026 г., реалното предоставяне на информация ще започне през 2027 г. Препоръчваме: • въвеждането на официален тестов период; • изграждане на пилотна среда за подаване на отчети; • инструкции за синхронизиране на данни между доставчици и счетоводителите, 2. Технологична готовност на НАП Въвеждането на нови електронни услуги изисква стабилност, функционалност и помощни материали. Предлагаме: • предварителни технически спецификации; • обучение на счетоводния сектор; • разработване на API за автоматизирано подаване. законодателство и административната практика. Предмет на законопроекта е подаването на определени данни от предоставящите информация доставчици на услуги за криптоактиви като идентификационни данни за ползвателите на криптоактиви, които са им клиенти, държавата, на която са местни лица, както и информация за всеки криптоактив, който е предмет на сделка. Дали информацията, която подлежи на предоставяне на изпълнителния директор на НАП, ще бъде изготвяна от счетоводител или друг служител на доставчика на услуги, е въпрос на вътрешна организация на лицето. Следва да се има предвид, че ще бъде разработена електронна услуга на интернет страницата на НАП, като информацията ще се подава в предварително дефиниран формат с указания за попълването му, публикувани на интернет страницата на агенцията. Аналогичен режим за автоматичен обмен на информация, касаещ голяма част от финансовия сектор, както и аналогична електронна услуга съществуват и функционират от 10 години. 8 3. Счетоводна стандартизация Към момента националните стандарти не съдържат специфична рамка за криптоактиви. Предлагаме: • изработване на национални указания или допълнение към НСС; • препоръка за счетоводно третиране на криптоактиви по сходен начин с МСФО; • ясни правила за определяне на справедлива стойност, документална обоснованост и инвентаризация. Не се приема Счетоводното и данъчното третиране на сделките с криптоактиви не са предмет на законопроекта. Независимо от това, по отношение на прилаганите счетоводни стандарти следва да се отбележи, че чл. 34 от Закона за счетоводството (ЗСч) определя принципите за избор и прилагане на счетоводна база. Съгласно СС 1 „Представяне на финансови отчети“, в случаите, когато даден въпрос не е изрично уреден в националните счетоводни стандарти, може да се прилагат разпоредби от международните счетоводни стандарти, доколкото това не противоречи на националната нормативна рамка. В чл. 15 от ЗСч са регламентирани правомощия на министъра, сред които е и предприемането на мерки за развитието и усъвършенстването на счетоводството, в т.ч. Националните счетоводни стандарти. Счетоводното отчитане на криптоактивите е уредено от действащите счетоводни стандарти, включително СС 32 „Финансови инструменти“, СС 2 „Стоково-материални запаси“ и други. Във връзка с направените предложения, касаещи текущото 9 счетоводно отчитане на дейността на предприятията, следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 16 от ЗСч отговорността за правилното определяне и прилагане на счетоводната политика, включително класифицирането и оценяването на съответните активи, е на ръководителя на предприятието. 4. Обучение на професионалната общност Промените въвеждат комплексни нови задължения. Препоръчваме: • съвместни обучения на Камарата със НАП и КФН; • официални ръководства за практическо приложение; • онлайн помощна библиотека към НАП. Не се приема Предмет на законопроекта не е счетоводното и данъчното отчитане на сделките с криптоактиви от ползвателите на криптоактиви, а задълженията на посредника по такива сделки (предоставящ информация доставчик на услуги за криптоактиви) да предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за тях за целите на автоматичния обмен на информация с компетентните органи на други държави и юрисдикции. От това не произтичат задължения за обработване и отчитане на нов вид данни от счетоводителите, нито правилата за извършване на комплексната проверка следва да се прилагат от тях. По отношение на функциите на счетоводителите следва да се отбележи, че и към настоящия момент доходите от сделки с 10 криптоактиви се декларират и облагат съгласно българското законодателство и административната практика. По отношение на предоставянето на информация за целите на автоматичния обмен на информация следва да се има предвид, че ще бъде разработена електронна услуга на интернет страницата на НАП, като информацията ще се подава в предварително дефиниран формат с указания за попълването му, публикувани на интернет страницата на агенцията. Националната агенция за приходите има значителен опит в автоматичния обмен на информация и ще окаже необходимото съдействие и техническа помощ за изпълнение на техническите изисквания от задължените лица. VII. Заключение Камарата на счетоводителите в България подкрепя общата насока на законопроекта - повишаване на прозрачността, въвеждане на европейските стандарти и синхронизация с правилата на ОИСР. Въпреки това промените имат значителен ефект върху счетоводната и данъчната практика и изискват: • последователна методическа подкрепа; Не се приема Приложими са изложените по т. II-VI аргументи. 11 • технологична готовност на институциите; • преходни периоди и обучения; • яснота и предвидимост в прилагането. Предлагаме законопроектът да бъде придружен от подробни указания, стандарти и технически спецификации, които да осигурят ефективното му прилагане и да минимизират административната тежест за бизнеса и счетоводните професионалисти. Камарата остава в готовност за участие в работни групи, експертни обсъждания и подготовка на методически материали, които да подпомогнат успешното внедряване на новата уредба. Допълнение към становището на Камарата на счетоводителите в България относно ЗИД на ДОПК — относно упражняването на контролно-ревизионната дейност, правата и задълженията на контролните органи и на данъчно-задължените лица, както и ролята на Камарата 1. Анализ на действащата уредба: • Контролно-ревизионните правомощия на органите по приходите на НАП са детайлно уредени в чл. 12, 13, 37 и 115 ДОПК. Законът предвижда широк кръг правомощия — проверки, изискване на документи, обяснения, експертизи, достъп до обекти, запечатване и др. (член 5, Не се съдържа предложение 12 ДОПК), (член 13, ДОПК), (член 115, ДОПК). Задълженията на данъчно-задължените лица включват съдействие при проверки, предоставяне на документи, данни и обяснения, осигуряване на достъп и условия за ревизия, спазване на срокове (член 13, ДОПК), (член 115, ДОПК), (член 16, ДОПК). Правата на данъчно-задължените лица включват защита на честта и достойнството, информираност, право на обжалване на актове и действия на органите по приходите, право да получават информация и документи, право на становища по събраните доказателства (член 17, ДОПК). Към момента, според закона, няма изрична роля на Камарата на счетоводителите като орган за жалби или сигнали при нарушения от страна на органите по приходите. Такава компетентност не се предвижда и от Закона за счетоводството. 2. Констатирани проблеми в практиката: • Липса на единна методология и стандарти за ревизионна дейност — често се сменят практики по места. • Ограничен срок или обем за становище/възражения от страна на проверяваните лица. Не се съдържа предложение 13 • Недостатъчна защита и представителство на данъчно-задължените лица, когато възникнат спорове относно тълкуването на счетоводни разпоредби. • Практически съществува „интерпретационна асиметрия“ — органите по приходите често ползват вътрешни указания и методики, които не са публични и засягащи широкия професионален сектор. 3. Формулирани предложения за допълнения в законопроекта: A. Ясно регламентиране на правата и задълженията на органите по приходите и на данъчно-задължените лица в ДОПК Предлагаме допълнение към чл. 12-13 ДОПК, с нови алинеи, които конкретизират: • Задължението на органите по приходите да действат обективно и при спазване на професионалните стандарти - включително счетоводните стандарти; • Правото на данъчно-задължените лица да получават предварителна информация за приложимите критерии за контрол, използваните дефиниции и методики за ревизия; • Задължението на органите по приходите да предоставят всички методически указания (дори вътрешните), на които се основава актът или хода на ревизията, при Не се приема Предложенията не са свързани със законопроекта. ДОПК ясно посочва принципите, от които се ръководят органите по приходите при осъществяване на контролните си правомощия (законност, самостоятелност и независимост, обективност и др.). Също така ясно са дефинирани страните в производството (чл. 9 от ДОПК), случаите, в които в производството могат да участват трети лица (чл. 10, 11), правомощията на органите (чл. 12 от ДОПК), задълженията на участниците в производствата (чл. 13 от ДОПК) и правата на задължените лица (чл. 17 от ДОПК). Критериите за контрол и оценка на риска, както и „методиките за ревизия“ са част от организацията на работа и вътрешните процедури на 14 поискване от страната (член 5, ДОПК), (член 17, ДОПК). Б. Инструмент за професионален арбитраж и жалби чрез Камарата на счетоводителите Предлагаме създаване на нов текст в ДОПК (например нов чл. 115а, след текущия чл. 115), със следната примерна редакция: „Чл. 115а. (1) Данъчно-задължените лица, при възникване на спор или при твърдения за неправомерни или незаконосъобразни действия на органите по приходите, свързани с тълкуване и приложение на счетоводното законодателство или на счетоводни стандарти, могат да подадат жалба или сигнал до Камарата на счетоводителите в България. (2) Камарата на счетоводителите в България издава мотивирано професионално становище, което се прилага и оценява като доказателство в съответното административно или съдебно производство. (3) Органът по приходите е длъжен в мотивите на ревизионния акт или Не се приема институцията. Задължителните указания за органите и становища с анонимизирани данни, с които се разяснява данъчното и осигурителното законодателство, се публикуват на страницата на НАП в рубриката „Въпроси и отговори“. Предложението не е свързано със законопроекта. Независимо от това считаме, че включването на което и да е лице в контролните производства по ДОПК, още повече лице, което не е независим и безпристрастен орган, би нарушило принципа на самостоятелност и независимост, съгласно който органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. 15 протокола да отрази и обсъди становището на Камарата на счетоводителите. (4) Камарата предоставя ежегодно публичен отчет на случаите, по които е изразила становище в хода на ревизионна дейност, и предложения за единно тълкуване.“ B. Възможност за участие на Камарата на счетоводителите с право на консултативен вот/арбитраж при възникнали спорове Препоръчва се да се регламентира практиката, при спорове, свързани със счетоводни въпроси, органите по приходите да могат служебно да изискват становище от Камарата или да задължават експертизата да бъде изготвена поне от един регистриран експерт-счетоводител. 4. Къде в закона следва да се включи ролята на Камарата на счетоводителите? Следва да се включи в: • Раздела за ревизионно производство - Глава петнадесета от ДОПК (чл. 115 и сл.). Постепенно като нов чл. 115а (или друг следващ член, според систематиката). • Общи разпоредби относно правата на данъчно-задължените лица - чл. 39, с нова точка за изричното им процесуално право да сезират Камарата. • В обхвата на контролните компетентности на НАП — да се предвиди задължението за Не се приема Приложими са изложените по-горе аргументи. 16 изслушване на професионалното становище на Камарата по спорни счетоводни казуси. 5. Предложение за формулировка за включване в становището: > Камарата на счетоводителите в България настоява законодателят да предвиди изрична регламентация в ДОПК относно: > - Детайлно разписване на правата и задълженията на контролните органи на НАП, включително задължение да прилагат и спазват националните счетоводни стандарти, яснота относно методологиите за ревизия и тяхната публичност спрямо проверяваните лица; > - Ясно разписване на правата на данъчно-задължените лица, включително правото им да искат прилагане на релевантни счетоводни стандарти, да им се предоставя използваната от органа по приходите методическа база, както и да се обръщат към Камарата на счетоводителите за становища по спорни и неправомерни действия на ревизорите; > - Въвеждане на възможност за подаване на жалби и сигнали от страна на данъчно-задължените лица до Камарата на счетоводителите в България, като законът изрично посочи, че произнасянията на Камарата имат значението на експертно Не се приема Приложими са изложените по-горе аргументи. 17 становище, с тежест на доказателство в съответното производство, и че органът по приходите е длъжен да го обсъди и приложи към ревизионния акт; > - Въвеждане на процедура, при която по предложение или при спор органите по приходите могат да изискват експертна консултация от Камарата на счетоводителите, като така се укрепва прозрачността, професионализмът и доверието при упражняване на контролно- ревизионната дейност. > Подобна правна регламентация би повишила законността, предвидимостта и качеството на административния контрол, ще даде ефективен инструмент за бърза и професионално аргументирана намеса в случай на нарушения и ще изпълни Конституционното изискване за защита на правата на лицата при контрол и ревизии (член 120, КРБ), (член 17, ДОПК). Становището следва да бъде включено като допълнение към раздела „Възможни затруднения и препоръки“, със заглавие: „VIII. Необходимост от въвеждане на гаранционни механизми за професионална защита на счетоводителите и на данъчно- задължените лица чрез участие на Камарата на счетоводителите в България“. Обобщение: Необходимо е да се създаде специална уредба в ДОПК за процесуални права и 18 механизми за жалби и професионален арбитраж чрез Камарата на счетоводителите в България при констатирани нарушения и спорове относно счетоводното законодателство в рамките на ревизиите, като това да се имплементира с конкретен текст в глава петнадесета на ДОПК и като ново право в чл. 39. Българска финтех асоциация Българската финтех асоциация (БФА) е юридическо лице с нестопанска цел, което обединява водещи финтех дружества в България, включително платежни институции, дружества за електронни пари, финансови институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции, криптотърговци и други участници на пазара. От създаването си преди повече от осем години Асоциацията последователно изпълнява своята мисия да предоставя платформа за партньорство между заинтересованите страни в сектора на финансовите технологии, като насърчава сътрудничеството и обмена на експертиза с цел развитието на по-достъпни, иновативни, ефективни и удобни за потребителите финансови услуги. БФА представлява и защитава общите интереси на своите членове пред държавните и регулаторните органи, инвеститорите, Не се съдържа предложение 19 финансовите институции, както и пред международни организации и партньори. Публикуваният проект на Закон за изменение и допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс има за цел да транспонира изискванията на Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 г. (DAC8). С нея се въвеждат нови правила за разширяване на обмена на данъчна информация между държавите членки, като за първи път в обхвата му системно се включват криптоактивите. По същество директивата установява европейска рамка за данъчна прозрачност при криптоактивите чрез разширяване на действащия режим на административно сътрудничество и въвеждане на задължения за докладване и автоматичен обмен на информация, съобразени с международния стандарт на ОИСР - Crypto- Asset Reporting Framework (CARF). Този стандарт надгражда съществуващите правила по Common Reporting Standard (CRS), които са разработени основно за традиционни финансови сметки с по-ясно очертан обхват. Предвидените в законопроекта изменения могат да бъдат обособени в две основни групи - от една страна, такива, свързани с въвеждането на обмен на данъчна информация относно криптоактиви, а от друга - такива, насочени към разширяване 20 на обхвата на понятията „финансова институция“, „депозитарна институция“ и „депозитна сметка“ чрез включване на електронните пари и техните издатели. В тази последователност е структурирано и настоящото становище. I. Становище по законопроекта в частта, свързана с обмена на данъчна информация между държавите членки, отнасяща се до криптоактиви. I.1. По отношение на пропорционалността на санкциите В проектозакона са предвидени фиксирани по размер санкции, включително такива, определени на база брой засегнати ползватели на криптоактиви, което може да доведе до непропорционално висока санкционна тежест за доставчиците на услуги за криптоактиви, особено в случаи на формални или технически нарушения. Липсва разграничение между съществени нарушения и такива с ниска степен на обществена опасност, както и механизъм за предупреждение или корективен срок преди налагане на санкция. В тази връзка считаме, че е необходимо да се въведе диференциран подход при определяне на санкциите, включително възможност за налагане на предупреждение при първо нарушение, както и въвеждане на Не се приема По отношение на санкциите, за които са предвидени минимален и максимален размер, съгласно разпоредбите на ЗАНН един от критериите при определянето на конкретния размер на санкцията е тежестта на нарушението, т.е. в рамките на определените в закона граници административно наказващият орган определя конкретния размер на санкцията, като съобразява конкретните факти и обстоятелства на конкретното нарушение. Що се отнася до санкциите, предвидени на база всяка сметка, за която е допуснато нарушение, следва да се отбележи, че законопроектът се основава на действащите административнонаказателни разпоредби в ДОПК за нарушаване на 21 максимален праг на санкцията, когато тя се определя на база брой засегнати лица. правилата при обмена на информация за финансови сметки. Мотивът за този подход е, че неподаването на информация, подаването на непълна или невярна информация или неизвършването на комплексна проверка за всяка сметка се счита за отделно нарушение. Определянето на максимален праг би означавало извършени нарушения да не бъдат санкционирани, което лишава разпоредбата от превантивния и дисциплиниращ ефект. Също така считаме, че законът трябва да следва единен подход при налагането на санкции при сходни случаи, още повече че обменът на информация за криптоактиви в голяма степен следва правилата на обмена на информация за финансови сметки. Определянето на санкцията на база всяка отделна сметка е практика на повечето държави, които прилагат глобалния стандарт CRS на ОИСР, било е обект на преглед от страна на ОИСР, включително по отношение на България, и е оценено като подходящ подход. По отношение на маловажните случаи на нарушения, съответно случаите, в които може да се отправи предупреждение от 22 административнонаказващия орган, са приложими общите правила за административнонаказателната отговорност, предвидени в ЗАНН. I.2. По отношение на съответствието с режима по MiCA Съгласно проектозакона задължение за предоставяне на информация възниква и за лица, които не са лицензирани доставчици на услуги за криптоактиви, включително такива, които извършват дейност от или към Република България. Това поставя въпроси относно съответствието с Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA), който изисква лицензиране за предоставяне на такива услуги в рамките на ЕС. В тази връзка е необходимо да се направи ясно разграничение между задълженията за докладване за данъчни цели и правото да се предоставят услуги на територията на ЕС, както и да се синхронизира терминологията и обхвата на лицата със съответните разпоредби на MiCA и националното законодателство. Приема се Направени са корекции в законопроекта за прецизиране на използваните понятия. В мотивите е включено допълнително пояснение относно различния обхват, цел, дефиниции, правила и т.н. между режима по MiCA и правилата на ДОПК за автоматичния обмен на информация съгласно Директива (ЕС) 2023/2226. Посоченото произтича също така от вече дефинирания предмет на раздел IIIб на глава шестнадесета и § 1а от ДР на ДОПК, както и от същността на Директива (ЕС) 2023/2226, която ползва понятия от MiCА, но същевременно за целите на автоматичния обмен на информация за данъчни цели предвижда собствени правила и се отклонява от правилата на регламента. Например понятието за „услуга за криптоактиви“ е по- широко от това в регламента, като включва и залагане и отдаване в заем. Една от причините за това е, че с директивата се въвеждат в европейското право правилата на 23 глобалния стандарт Crypto Asset Reporting Framework (CARF) на ОИСР. I.3. По отношение на сроковете и техническата готовност Проектозаконът въвежда кратки срокове за събиране и предоставяне на значителен обем от информация, без да са налични към момента ясни технически спецификации, формати за подаване, както и тестова среда за обмен на данни. Това създава сериозни практически затруднения за доставчиците на услуги за криптоактиви. В тази връзка считаме, че е необходимо да се предвиди достатъчен преходен период, както и да се гарантира, че всички технически изисквания и указания ще бъдат публикувани своевременно. Приема се частично За да бъдат утвърдени технически спецификации, формат за подаване и разработени електронни услуги, трябва първо да бъде приет законът. Такива ще бъдат изготвени от Националната агенция за приходите своевременно и много преди сроковете за първото предоставяне на данни, което е предвидено до края на месец юни 2027 г. Доколкото Директивата въвежда глобалния стандарт на ОИСР CARF, форматът на отчетните файлове и техническите изисквания са разработени от ОИСР. На ниво ЕС има консенсус те да бъдат използвани и при обмена на информация съгласно директивата. Целта е да има стандартизация и унификация на задълженията на доставчиците на услуги за криптоактиви в световен мащаб. За България унифицираният формат и техническите изисквания ще бъдат въведени със заповед на изпълнителния директор на НАП съгласно делегиращата разпоредба в законопроекта, аналогично на други видове автоматичен обмен на 24 информация в ДОПК. Националната агенция за приходите има значителен опит в автоматичния обмен на информация по Common Reporting Standard и аналогични проекти и ще окаже необходимото съдействие и техническа помощ за изпълнение на техническите изисквания от задължените лица. Преходен период не може да бъде предвиден, тъй като първият отчетен период в законопроекта е този, предвиден в директивата, и не са допустими отклонения. I.4. По отношение на защитата на личните данни Съгласно проекта се събира и обработва значителен обем от лични и чувствителни данни, включително данъчни номера, данни за транзакции и информация за контролиращи лица. В проекта липсва анализ на съответствието с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR), както и конкретни правила относно минимизацията и съхранението на данните. В тази връзка считаме, че следва да се въведат ясни гаранции за защита на личните данни, включително принципи за минимизация, ограничаване на целите и съкращаване на сроковете за съхранение, когато това е възможно. Приема се по принцип Следва да се има предвид, че със законопроекта се транспонира Директива (ЕС) 2023/2226 на Съвета от 17 октомври 2023 г., разпоредбите на която са изцяло съобразени с правилата и изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR), видно от рецитали 45 и 46 от преамбюла на Директива (ЕС) 2023/2226. В съответствие с Директива 2011/16/ЕС, която се изменя с Директива (ЕС) 2023/2226, в съществуващите разпоредби на ДОПК има изрична регламентация и правила по отношение на защита на личните данни, които ще се прилагат и по отношение на предоставящите 25 информация доставчици на услуги за криптоактиви и дружествата за електронни пари. Общите гаранции за защита на личните данни са 1 регламентирани в GDPR и чл. 143п от ДОПК, а по отношение на използването на данните приложение намират чл. 142у и чл. 143п от ДОПК. За яснота в проекта е включена нова 10 разпоредба (чл. 142я ) по отношение 1 на прилагането на чл. 143п и чл. 143п при обмена на информация за криптоактиви. За съхраняването на информацията, в съответствие с директивата, приложима е разпоредбата на чл. 8 142я , ал. 2. I.5. По отношение на определянето на стойността на транзакциите Проектозаконът изисква предоставяне на информация за стойността на транзакциите, включително справедлива пазарна стойност, без да са установени ясни правила за нейното определяне. Това създава риск от различни практики между доставчиците на услуги за криптоактиви и несъпоставимост на данните. В тази връзка считаме, че е необходимо да се въведе единна методология за определяне на стойността, включително ясно определяне Приема се по принцип Съгласно рецитал 9 от преамбюла на Директива (ЕС) 2023/2226 при прилагането на правилата на директивата следва да се използват коментарите към рамката на ОИСР за предоставяне на информация за криптоактиви (CARF) в документа „Международни стандарти за автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси: рамка за представяне на информация за криптоактиви и актуализация от 2023 г. на общия стандарт за предоставяне на информация“ на ОИСР като 26 на източниците на пазарни данни и приложимите валутни курсове. източник на примери или тълкуване и с цел осигуряване на съгласуваност в прилагането в държавите членки. В тази връзка в Коментара се съдържат достатъчно насоки по отношение на определянето на справедливата пазарна стойност и практически примери (Коментара към раздел I на модела на правила). I.6. По отношение на административната тежест за малки участници Проектозаконът не предвижда разграничение между големи и малки доставчици на услуги за криптоактиви, като всички са обект на едни и същи изисквания за събиране и предоставяне на информация. Това може да доведе до непропорционална административна тежест за по-малките участници на пазара. В тази връзка считаме, че следва да се разгледа възможността за въвеждане на облекчен режим или праг (de minimis), под който да се прилагат опростени изисквания. Не се приема Законопроектът въвежда правилата на Директива (ЕС) 2023/2226 и глобалния стандарт CARF, които не предвиждат специални изключения за малки доставчици на услуги за криптоактиви. В този смисъл предвиждането на изключения от режима в отклонение от директивата и стандарта на ОИСР би било нарушение на техните правила. I.7. По отношение на използването на събраните данни Проектозаконът предвижда, че НАП ще извършва анализ и ще използва информацията от автоматичния обмен, но липсват конкретни правила относно начина Не се приема 1 С разпоредбата на чл. 143з от законопроекта се въвежда чл. 1, параграф 8 от Директива (ЕС) 2023/2226 относно чл. 18, параграф 4 от Директива 2011/16/ЕС. Целта на разпоредбата е да се гарантира 27 на използване на тези данни и гаранции срещу автоматизирано налагане на санкции. В тази връзка считаме, че следва да се въведе принцип на риск-базиран подход при използването на информацията, както и гаранции, че данните няма да се използват единствено за автоматично и формално санкциониране. ефективното използване на получената от обмена информация, аналогично на всички други данни, събирани от НАП. По този начин информацията няма да бъде само събирана и съхранявана, особено когато е получена от друг компетентен орган, а ще служи за целите на данъчния контрол, анализа на риска, събирането на публични вземания и други функции на агенцията. По отношение на нарушенията на правилата на ДОПК не е предвиден механизъм за „автоматизирано налагане на санкции“ и „автоматично и формално санкциониране“. I.8. По отношение на необходимостта от подзаконови актове и указания Проектозаконът делегира значителна част от практическото прилагане на бъдещи актове и указания на изпълнителния директор на НАП, включително формат и ред за подаване на информация. Липсата на яснота към момента създава правна несигурност за засегнатите лица. В тази връзка считаме, че следва да се предвиди задължение всички ключови подзаконови актове и указания да бъдат изготвени и публикувани своевременно, както и да Не се приема Доколкото Директивата въвежда глобалния стандарт на ОИСР CARF, форматът на отчетните файлове и техническите изисквания са разработени от ОИСР. На ниво ЕС има консенсус те да бъдат използвани и при обмена на информация съгласно директивата. Целта е да има стандартизация и унификация на задълженията на предоствящите информация доставчици на услуги за криптоактиви в световен мащаб. За България унифицираният формат и техническите изисквания ще бъдат 28 бъдат подложени на обществено обсъждане. въведени със заповед на изпълнителния директор на НАП съгласно делегиращата разпоредба в законопроекта, аналогично на други видове автоматичен обмен на информация в ДОПК. Националната агенция за приходите има значителен опит в автоматичния обмен на информация по Common Reporting Standard и аналогични проекти и ще окаже необходимото съдействие и техническа помощ за изпълнение на техническите изисквания от задължените лица. Утвърждаването на формат за подаване и техническите спецификации, съответно разработването на електронни услуги, ще се осъществи след приемането на закона. Такива ще бъдат изготвени от Националната агенция за приходите своевременно и съгласувани със заинтересованите лица много преди сроковете за първото предоставяне на данни, което е предвидено до края на месец юни 2027 г. I.9. По отношение на определянето на активни и пасивни образувания (вкл. офшорни структури) Проектозаконът предвижда събиране на информация за контролиращи лица, Не се приема С § 25 от законопроекта в § 1а от ДР на ДОПК се създава дефиниция на понятието „активно образувание“ (т. 78), която ясно посочва условията, на които следва да отговаря образувание, 29 включително в случаи на образувания, които могат да бъдат установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, без да са ясно дефинирани критериите за разграничаване между „активни“ и „пасивни“ образувания в контекста на криптоактивите. На практика често се срещат структури, при които дадено образувание няма оперативна дейност, а се използва за държане на активи, което поставя въпроса дали същото следва да се третира като активно или пасивно образувание. Липсата на яснота може да доведе до различно тълкуване и прилагане на закона. В тази връзка считаме, че е необходимо да се прецизират критериите за определяне на активни и пасивни образувания, включително чрез въвеждане на ясни и обективни показатели, съобразени със спецификата на криптоактивите и международната практика. за да бъде третирано като активно образувание. В законопроекта не се използва терминът „пасивно образувание“. В разпоредбите, в които се използва словосъчетание в смисъл на „образувание, което не е активно“ е ясно, че това е образувание, което не отговоря на условията в цитираната т. 78. Дефиницията за активно образувание е в пълно съответствие с директивата и с глобалния стандарт CARF. Следва да се отбележи, че спецификите на криптоактивите нямат връзка с определянето на едно образувание като активно. Дали образуванието е активно има значение единствено за това дали предоставящият информация доставчик на услуги за криптоактиви следва да извърши комплексна проверка за контролиращите лица на ползвателя на криптоактиви. II. Становище по законопроекта в частта, свързана с разширяване на обхвата на понятията „финансова институция“; „депозитарна институция“ и „депозитна сметка“ чрез включването на електронните пари и техните издателите. 30 II.1. По отношение на разширяване обхвата на задължените субекти чрез включване на дружествата за електронни пари в категорията „финансови институции“ и разширяване на обхвата на понятието „депозитна сметка“. В частта, свързана с разширяване на обхвата на понятията „финансова институция“, „депозитарна институция“ и „депозитна сметка“, следва да се отчете, че дружествата за електронни пари са самостоятелна категория доставчици на платежни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) „доставчици на платежни услуги по смисъла на този закон са: банки по смисъла на Закона за кредитните институции; дружества за електронни пари по смисъла на този закон; платежни институции по смисъла на този закон; доставчици на услуги по предоставяне на информация за сметка по смисъла на този закон и Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, когато не действат в качеството си на органи на парична политика или на органи, осъществяващи публичноправни функции.“ В този смисъл дружествата за електронни пари са само един от видовете доставчици на платежни услуги, съгласно българското законодателство, и те Приема се по принцип Дефинициите за „финансова институция“, „депозитарна институция“ и „депозитна сметка“ в законопроекта изцяло възпроизвеждат дефиниции, предвидени в директивата и глобалните стандарти Common Reporting Standard (CRS) и CARF. Съгласно директивата и стандартите понятието „финансова институция“ включва и депозитарни институции. От своя страна един от видовете депозитарна институция е всяко образувание, което държи електронни пари в полза на клиенти. В този смисъл всяко лице, което извършва такива услуги, само за целите на обмена на информация за данъчни цели в ДОПК, CRS и CARF представлява депозитарна институция, съответно финансова институция. Добавянето на тези образувания в дефиницията на „депозитарна институция“ е свързано с включването на електронните пари и цифровите валути на централни банки в обхвата на предоставяната информация за целите на обмена. Видно от дефиницията за „депозитна сметка“, сметка или условна сметка, която включва всички електронни пари, държани в полза на клиент, се 31 функционират при различен регулаторен режим в сравнение с кредитните институции. Приравняването им на практика към банки за целите на обмена на информация, при липса на аналогични задължения за други доставчици на платежни услуги (например платежните институции като самостоятелен вид доставчици на платежни услуги, за които не са въведени никакви задължения), поражда съмнения относно съответствието с принципа на пропорционалност, заложен в правото на Европейския съюз. В тази връзка е целесъобразно в ДОПК да се прецизира понятието „финансова институция“, за да може да бъде постигната целта за събиране и обмен на необходимата информация за данъчни цели от всички данъчни субекти, при отчитане на спецификите на техния правен статут. Предлаганото разширяване на дефинициите създава и риск от противоречие със ЗПУПС, съгласно който електронните пари не представляват влог, не носят лихва и не могат да бъдат третирани като възстановими средства (чл. 40 от ЗПУПС). Поради това следва ясно да се подчертае, че използваните в ДОПК понятия имат самостоятелно, функционално значение единствено за целите на данъчната отчетност и автоматичния обмен на информация и не приравняват на депозитна сметка за целите на раздел IIIа и IIIб, глава шестнадесета. В този смисъл са и рецитали 26 и 27 от преамбюла на Директива (ЕС) 2023/2226. На ниво ЕС при приемането на директивата е направен анализ и е установено, че в съответствие с принципа на пропорционалността директивата не надхвърля необходимото за постигането на нейните цели, а именно ефективно административно сътрудничество между държавите членки при условия, които са съвместими с правилното функциониране на вътрешния пазар. В §1а от ДР на ДОПК във връзка с очертания предмет на раздел IIIа, глава шестнадесета, е посочено ясно, че понятията се създават за целите на автоматичния обмен на информация за данъчни цели по реда на раздели IIIа и IIIб. Също така следва да се посочи, че съгласно чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове, като ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се 32 засягат правната природа на съответните инструменти по секторното законодателство. В този смисъл терминът „депозитна сметка“ следва да се разбира като категория за идентифициране на подлежащи на докладване сметки, а не като регулаторна квалификация. Същият ограничителен подход е възприет и в Директива 2009/110/ЕО, която изрично предвижда, че дружествата за електронни пари не могат да приемат депозити или други възстановими средства и че получените средства не са депозит. В този смисъл, приравняването им към „депозитна сметка“ по смисъла на ДОПК, без изрично прецизиране, създава риск от противоречиво тълкуване и прилагане. Поради това проблемът в проекта не е самото включване на електронните пари в обхвата на автоматичния обмен на информация, а използваната законодателна техника. Макар че приложимостта на дефинициите в § 1а от Допълнителните разпоредби на ДОПК е ограничена само до глава шестнадесета, раздели IIIа и IIIб, формулирането, че дружество, държащо електронни пари, е „депозитарна институция“, а съответната сметка е „депозитна сметка“, създава противоречие с императивните правила на ЗПУПС и с европейската рамка за електронните пари. Това поражда риск от нееднакво тълкуване определя смисълът им за съответния нормативен акт, както това е предложено с § 25 от законопроекта относно §1а от ДР на ДОПК. Приемаме изложените аргументи, че използваната в законопроекта терминология не следва да влиза в колизия с тази на секторното законодателство, тъй като целите на двете регулации са коренно различни. Следва да се има предвид че понятията, използвани в законопроекта, следват глобалните стандарти на ОИСР и директивите на ЕС в областта на административното сътрудничество. Common Reporting Standard и Директива 2014/107/ЕС (регламентираща автоматичния обмен на информация за финансови сметки) са въведени в ДОПК преди приемането на ЗПУПС. За яснота в мотивите е добавен текст, с който се пояснява още веднъж, че използваните понятия имат самостоятелно, функционално значение единствено за целите на автоматичния обмен на информация и не засягат правната природа на съответните инструменти по ЗПУПС. 33 в административната практика, от смесване на различни надзорни режими и от подвеждащо възприемане от страна на клиенти и контрагенти, че електронните пари имат правната природа на банков депозит/влог. Разбирането на всички членове на нашата асоциация е, че въпросът за „депозитната сметка“ в контекста на DAC8, респ. на предложения законопроект, изисква внимателно тълкуване и прецизно регламентиране, тъй като на пръв поглед може да създаде впечатление за навлизане в материята на платежното и банковото право, каквото директивата не цели. В този контекст приемаме, че „депозитна сметка“ не е регулаторна квалификация, която създава или променя правото да се приемат влогове, а категория за идентифициране на сметки, подлежащи на докладване. Тоест, терминът се използва описателно и обхватно, а не конститутивно. Именно поради това всяко тълкуване, според което DАС8/ДОПК „превръща“ сметките за електронни пари в депозитни сметки, би било несъвместимо с действащото секторно право. Понятието „депозитна сметка“ следва да се разглежда като самостоятелно, функционално понятие единствено за целите на данъчната отчетност, което не засяга правния режим 34 на електронните пари и не трансформира сметките за електронни пари в депозитни. II.2. Създаване на допълнителна административна тежест върху доставчиците на платежни услуги. Следва да се отчете значителната административна тежест върху доставчиците на платежни услуги, които вече са обект на множество режими за докладване на данни. Самият проект разширява набора от данни, които следва да се събират и поддържат — включително валидност на декларацията, основание за качеството „контролиращо лице“, вид на сметката, дали е съществуваща или нова, както и данни за съвместни сметки — и предвижда събирането им и когато същата информация следва да бъде актуализирана по законодателството за мерките срещу изпирането на пари. Успоредно с това доставчиците на платежни услуги вече са обект на други европейски и национални режими за докладване на клиентски и транзакционни данни, включително CESOP - за трансгранични плащания; SAF-T, чл. 25 от Закона за НАП; докладване на всяко полугодие на данни за платежни измами до Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕВА). Липсата на координация между тези режими създава риск от дублиране на Не се приема В нито една от посочените в становището хипотези на предоставяне на информация от дружествата за електронни пари информацията не се структурира и не съдържа всички данни, регламентирани в стандарта на ОИСР и директивата. Освен това и директивата, и стандартът посочват изрично, че информацията се предоставя от съответните образувания на компетентния орган (за България – изпълнителния директор на НАП). Също така информацията се предоставя в определен формат, като данните от него се обменят с компетентните органи на други държави и юрисдикции. В този смисъл практически не е възможно компетентният орган да изисква, съответно да получава конкретните данни, които се обменят, от други органи и институции. Следва да се отбележи също, че режимът не се въвежда на национално ниво, а е глобален стандарт, приложим за държавите членки на ЕС въз основа на директивата, както и за 35 задължения и противоречие с принципа за минимизация на данните. Именно поради това законодателят следва да прилага подхода „събиране веднъж — използване многократно“, основан на повторно използване на вече събрана информация и съгласуване на изискванията между различните регулаторни рамки, вместо натрупване на паралелни и частично припокриващи се задължения. Самите ЕЦБ и ЕВА вече са поставили намаляването на дублиращото се докладване сред приоритетите си чрез Joint Bank Reporting Committee и по-широката програма за integrated reporting, именно с цел да се намалят разходите и повторенията в регулаторното отчитане. Такъв подход е напълно приложим и тук, ако държавата желае едновременно ефективен автоматичен обмен на информация и пропорционална регулаторна тежест за пазара. Значителна част от информацията, която ще подлежи на събиране и докладване, вече се събира от задължените лица по реда на законодателството за мерките срещу изпирането на пари. При липса на изрична координация между двата режима съществува риск от дублиране на задължения и от несъответствие с принципа за минимизация на данните съгласно приложимата рамка за защита на личните данни. Поради това считаме за всички присъединени юрисдикции към съответните многостранни споразумения на ОИСР. 36 необходимо в съответните разпоредби да се предвиди възможност за използване на вече събрана информация, без да се изисква повторното й събиране. II.3. Конкретно предложение за промяна в законопроекта: Във връзка с изложените по-горе в настоящия раздел съображения, предлагаме и конкретен текст, който смятаме, че ще преодолее констатираните от нас слабости и ще гарантира, че всички въведени в ДОПК дефиниции нямат самостоятелно прилагане извън обмена на данъчна информация и не променят смисъла на утвърдени дефиниции в секторното законодателство, уреждащо дейността на доставчиците на платежни услуги: В § 23, т. 2 от законопроекта: „В §1а: а) в текста преди т. 1 накрая се добавя: „и раздел IIIб от този кодекс, единствено за целите на прилагането му и без да се засяга значението на същите понятия в други нормативни актове:“ Не се приема В §1а от ДР на ДОПК във връзка с очертания предмет на раздел IIIа, глава шестнадесета, е посочено ясно, че понятията се създават за целите на автоматичния обмен на информация за данъчни цели по реда на раздели IIIа и IIIб. Също така следва да се посочи, че съгласно чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове, като ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. С други думи понятията, регламентирани в § 1а от ДР, имат особеното значение за целите на този закон, което не засяга значението им съгласно други нормативни актове, т.е. предложеното в становището следва от установените правила при нормотворческата дейност. В тази връзка не е 37 необходимо това да бъде изрично регламентирано. Приемаме изложените аргументи, че използваната в законопроекта терминология не следва да влиза в колизия с тази на секторното законодателство, тъй като целите на двете регулации са коренно различни. Следва да се има предвид че понятията, използвани в законопроекта, следват глобалните стандарти на ОИСР и директивите на ЕС в областта на административното сътрудничество. За яснота в мотивите е добавен текст, с който се пояснява още веднъж, че използваните понятия имат самостоятелно, функционално значение единствено за целите на автоматичния обмен на информация и не засягат правната природа на съответните инструменти по други нормативни актове. II.4. Несъгласие с мотивите към законопроекта отнасящи се до дружествата за електронни пари. По отношение на мотивите към законопроекта, категорично не споделяме тезата, че средствата, държани в електронни пари, остават „в голяма степен необложени“. Приема се Мотивите са коригирани. Следва да се отбележи, че предходният текст на мотивите не визира неизпълнение на задължения от страна на дружествата за електронни пари, а че поради липсата на достатъчна информация е възможно ползвателите на електронни пари да не декларират в пълен размер реализираните от тях 38 Считаме, че така формулиран, този извод не отразява обективно действащата правна и регулаторна рамка и създава риск от формиране на неточни и подвеждащи изводи относно дейността на дружествата за електронни пари като лицензирани и поднадзорни субекти. Дружествата за електронни пари, в качеството си на доставчици на платежни услуги, подлежащи на лицензиране и надзор от Българската народна банка, са обект на многослойни регулаторни изисквания, включително по отношение на събирането, съхраняването и предоставянето на информация. В тази връзка, както вече посочихме и по-горе, следва да се отчете, че тези дружества имат задължения за докладване както към Българската народна банка, така и към Националната агенция за приходите, включително по отношение на откритите при тях платежни сметки и идентификацията на клиентите (CESOP; SAF- Т, чл. 25 от Закона за НАП-обн. ДВ, бр. 30 от 2026 г., в сила от 27.03.2026 г.) Наред с това, в рамките на приложимото законодателство за мерките срещу изпирането на пари, същите субекти събират, поддържат и при необходимост предоставят значителен обем информация относно своите клиенти, извършваните операции и действителните собственици. Тази информация е налична и достъпна за доходи, които получават по сметки за електронни пари. Това е един от мотивите за включването на електронните пари и на данни за техните ползватели в обхвата на автоматичния обмен на информация на директивата и на глобалния стандарт на ОИСР. 39 компетентните органи при условията и по реда на закона. В този смисъл, макар да е вярно, че към настоящия момент не съществува изрично задължение за докладване на информация във формата и за целите на автоматичния обмен съгласно ДОПК, не може да се приеме, че дружествата за електронни пари „не докладват“ или че съществува регулаторен вакуум. Напротив, информация се събира и предоставя, макар и за различни регулаторни цели - пруденциален надзор, превенция на изпирането на пари и данъчен контрол. Поради това считаме, че използваната в мотивите формулировка следва да бъде прецизирана, така че да отразява коректно съществуващото положение. В противен случай се създават предпоставки за неправилни внушения относно нивото на прозрачност и съответствие на дейността на тези дружества, които са регулирани и подложени на надзор от Българската народна банка. Подобно прецизиране е важно не само от гледна точка на правната точност, но и с оглед на необходимостта от обективно представяне на сектора и избягване на неоправдано негативно въздействие върху възприятието за дейността на лицензирани доставчици на платежни услуги. 40 В заключение, напълно подкрепяме усилията за хармонизиране на българското законодателство с изискванията на относимите европейски нормативни актове, но считаме че предложените изменения следва да бъдат допълнително прецизирани, така че да се гарантира тяхната съгласуваност с действащото секторно законодателство, както и да се осигури пропорционално и ефективно прилагане на новите изисквания спрямо всички задължени данъчни субекти.