Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС (обн., ДВ, бр. 59 от 2007 г.; изм., бр. 50 от 2008 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2008 г. – бр. 63 от 2008 г.; изм., бр. 69 от 2008 г., бр. 12, 19, 32 и 42 от 2009 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 47 от 2009 г.; изм., бр. 82 от 2009 г., бр. 13 и 100 от 2010 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 5 от 2011 г.; изм., бр. 45, 49 и 99 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 53 и 98 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 15 и 43 от 2016 г., бр. 8, 13, 63, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 42 и 65 от 2018 г., бр. 38, 83, 98 и 100 от 2019 г., бр. 68, 98 и 110 от 2020 г., бр. 9 и 15 от 2021 г., бр. 15, 62 и 102 от 2022 г., бр. 11, 66, 80, 85 и 102 от 2023 г. и бр. 39 от 2024 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2024 г. – бр. 57 от 2024 г.; изм., бр. 67 от 2024 г., бр. 26, 55, 63 и 115 от 2025 г. и бр. 13 и 17 от 2026 г.) § 1. В част трета се създава глава тридесет и трета „б“ с чл. 388с - 388ч: „Глава тридесет и трета „б“ Производство поради публичното участие на ответника Приложно поле Чл. 388с. Правилата на тази глава се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника. Отхвърляне на очевидно неоснователен иск Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне на иск, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание за разглеждане на делото (или в отговора на исковата молба). (2) Съдът се произнася по искането в едноседмичен срок. Когато съдът установи, че искът е очевидно неоснователен, указва на ищеца да обоснове иска си в едноседмичен срок. (3) В случай че ищецът не обоснове иска си или въпреки това искът е очевидно неоснователен, съдът постановява решение в закрито заседание, с което отхвърля иска. Защита срещу злоупотреба с процесуални права от ищеца Чл. 388у. (1) Съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени законни интереси и права чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид следните обстоятелства: 1. неравнопоставеност на силите между страните; 2. необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата на ищеца; 3. множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти, включително с трансграничен елемент; 1 4. сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или неговите представители преди или по време на производството, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск, както и сходно поведение на ищеца по други дела; 5. злоупотреба с процесуални права от ищеца, включително забавяне на производството, избор на съд, прекратяване на производствата на по-късен етап, с цел създаване на затруднения за процесуалната защита на ответника или извършването на допълнителни разноски; 6. умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления; 7. действия по дискредитиране или разкриване на подробности от личния живот на ответника; 8. други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес. (2) Обстоятелствата по ал. 1 се установяват от съда служебно въз основа на събраните по делото доказателства и проверка в информационните системи и регистрите на съдилищата и други органи, осъществяващи публични функции. Съдът може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от страните, включително проверена информация от публично достъпни източници, както и служебно известни факти. (3) По искане на ответника и след преценка на обстоятелствата по ал. 1 съдът може да ограничи злоупотребата с процесуални права от ищеца, като: 1. допусне събирането на доказателства, представени от трети лица съгласно чл. 388ф; 2. допусне обезпечение на съдебните разноски на ответника при отхвърляне на иска; 3. предприеме други подходящи мерки за своевременно разглеждане на иска. Представяне на доказателства от трети лица Чл. 388ф. Юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, може със съгласието на ответника до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят с писмена молба намиращи се у тях документи и други доказателства. Постановяване на съдебното решение Чл. 388х. (1) Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2) Когато съдът установи, че производството е водено поради публичното участие на ответника, това се посочва изрично в диспозитива на решението. Изрично се посочва и дали производството има трансгранично значение съгласно член 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.). Публикуване на съдебното решение Чл. 388ц. Влязлото в сила решение по чл. 388т, ал. 3 и 388х, ал. 2 с пълните данни на ищеца се публикува в единния портал за електронно правосъдие от съда, постановил съдебното решение. 2 Приложимост на правилата пред въззивния съд Чл. 388ч. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.“ § 2. В чл. 391 се създава ал. 6: „(6) Не се допуска обезпечение на иск в производство по глава тридесет и трета „б“, когато искът не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.“ § 3. В чл. 403, ал. 2 в изречение второ съюзът „и“ се заменя с „като поиска тя да се освободи в негова полза за погасяване на разноските, които са му присъдени в производството по обезпечения иск, или“, а в изречение трето след съюза „и“ се добавя „съответно“. § 4. В част четвърта се създава глава тридесет и пета „а“ с чл. 403а – 403в: „Глава тридесет и пета „а“ Обезпечаване на разноските на ответника Чл. 403а. (1) По искове по глава тридесет и трета „б“ ответникът може да поиска при всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция съдът да задължи ищеца да представи обезпечение на очакваните разноски на ответника в производството. (2) Обезпечение по ал. 1 се допуска, ако съдът прецени, че делото е с оглед на публичното участие на ответника и съобразно изложените от ответника възражения или твърденията в исковата молба е вероятно искът да не бъде уважен, като се взема предвид и степента на засягане на интересите на ищеца, и до размера на очакваните разноски на ответника. (3) Когато очакваните съдебни разноски не са обосновани или адвокатското възнаграждение в списъка е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да допусне обезпечение само на част от разноските или да задължи ответника по делото да представи гаранция в определен от него размер. (4) Не се допуска обезпечение на разноските пред въззивния съд, когато искът е уважен или първоинстанционният съд е приел, че искът не е предявен с оглед на публичното участие на ответника. Чл. 403б. (1) В молбата си с искане за обезпечение на разноските ответникът посочва обосновка за основанието и размера на разноските си и списък на очакваните разноски. (2) Сроковете по чл. 131, 263 и 287 се спират при подаване на молба за определяне на гаранция и не текат до връчване на съобщението, че гаранцията е представена, или до влизане в сила на определението, с което искането за обезпечение се отхвърля. (3) Препис от молбата по ал. 1 се връчва на ищеца за становище в едноседмичен срок. (4) Съдът се произнася в срок от една седмица след изтичане на срока по предходната алинея. (5) Определението подлежи на обжалване при съответно прилагане на правилата на чл. 396, като от всички жалби и актове се връчва препис на страните. Чл. 403в. (1) Съдът налага обезпечение, като задължава ищеца в производството да представи гаранция съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите в едноседмичен срок от влизане на определението в сила. 3 (2) Ако ищецът не представи обезпечение в срока по предходната алинея, първоинстанционното дело се прекратява, а ако обезпечението е допуснато от въззивната или касационната инстанция, се връща съответната жалба на ищеца.“ § 5. В § 1 от допълнителните разпоредби се създават т. 5 и 6: „5. „Публично участие“ е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес. 6. „Въпрос от обществен интерес“ e въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото в области като: а) основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат; б) дейности на лице, което е публична фигура в обществения живот или частния сектор; в) въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други производства, предвидени в закона; г) сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения; д) дейности, насочени към защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България, включително защитата на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.“ Допълнителна разпоредба § 6. Този закон въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.). Заключителни разпоредби § 7. В Закона за адвокатурата (обн. ДВ. бр. 55 от 2004 г., изм. бр. 43 и 79 от 2005 г., бр. 10, 39 и 105 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 53 от 2010 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 97 от 2012 г., бр.32 от 2016 г., бр.110 от 2020 г., бр. 17 от 2021 г. и бр. 17 от 2026 г.) в чл. 38, ал. 1 се създава т. 4: „4. лица, които са ответници в производство по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс.“ § 8. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 4 2022 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм., бр. 62 от 2022 г., бр. 11, 48, 66, 69, 84, 86 и 108 от 2023 г., бр. 18 и 67 от 2024 г., бр. 6, 65 и 87 от 2025 г. и бр. 16 и 17 от 2026 г.) се създава чл. 377б: „Чл. 377б. Висшият съдебен съвет публикува ежегодно данни относно приключилите съдебни производства, по които са били приложени правилата по глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс, които включват: 1. брой на съдебните производства, приключили с решение по чл. 388т, ал. 3 и с решение по чл. 388х, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс; 2. брой на съдебните производства, класифицирани по видове ответници и ищци; 3. вида на предявените искове според правното основание; 4. вида на предявените искове – дали са с трансгранично значение съгласно член 5 от Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 2024/1069 от 16 април 2024 г.) или не. § 9. В Кодекса на международното частно право (обн. ДВ. бр. 42 от 2005 г., изм. бр. 59 от 2007 г., бр. 47 от 2009 г., бр. 100 от 2010 г., бр. 106 от 2023 г. и бр. 39 от 2024 г.) се правят следните допълнения: 1. Създава чл. 18а: „Компетентност по делата за права от непозволено увреждане поради публичното участие на ответника Чл. 18а. Българските съдилища са компетентни по искове за вреди, предявени от лице с местоживеене в Република България, във връзка с производства по граждански и търговски дела поради публичното му участие, предявени пред съд или правораздавателен орган на държава, която не е членка на Европейския съюз, когато ищецът по тези дела е лице с местоживеене извън Европейския съюз.“ 2. В чл. 121 се създава ал. 4: „(4) При проверка на основанието по чл. 117, т. 5 съдът проверява дали са налице основания за определяне на решението като постановено поради публичното участие на ответника съгласно глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс.“ 5

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс I. Причини, които налагат приемането на законопроекта Съвременната демокрация е немислима без активното участие на хората в обществения дебат. За тази цел те трябва да имат достъп до надеждна информация и да могат да формират собствена преценка в публично пространство, в което различни мнения могат да бъдат изразявани свободно. Свободните медии и представителите на гражданското общество играят ключова роля в стимулирането на открития дебат. В член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството и правовата държава са изрично прогласени като ценности, на които се основава Европейският съюз. Съгласно Член 10, параграф 3 от ДЕС всеки гражданин на Съюза има право да участва в демократичния живот на Съюза. В разпоредбите на Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) специално място заемат защитата на правото на свобода на изразяването на мнения и свобода на информация, включително зачитането на свободата и плурализма на медиите, свободата на събранията и сдруженията, както и правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация, закрепено в член 11 от Хартата, включва правото на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на публичните власти и независимо от границите. Тази разпоредба съответства на член 10 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) относно правото на свобода на изразяването на мнение, както се тълкува от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ). Значението на основните права и свободи на гражданите във връзка участието им в обществения дебат е установено и от Конституционният съд на Република България. Според задължителното тълкуване на разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията, дадено в Решение № 7 от 4 юни 1996 г. по конст. дело № 1/1996 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 1996 г.), тези разпоредби утвърждават като основни права на личността правото свободно да се изразява и разпространява мнение и правото да се търси, получава и разпространява информация, правото на личността на свободна изява на нейните същност и достойнство като равнопоставен участник в социалната общност. В своята цялост тълкуваните разпоредби са предназначени да служат на индивида, общността и обществото. Традиционно третирани и уреждани като индивидуални, правата, отнасящи се до свободата да се изразява и разпространява мнение и да се търси, получава и разпространява информация, се свързват не само с „мнението“ на отделната личност и с възможностите за самоизразяване на индивида и осъществяването на контакт с останалите, но и с образуването на едно общо публично пространство, в което освен размяната на индивидуални мнения - и като резултат от нея - се формира и обществено мнение. Тук наистина връзката с демократичния процес е най-пряка и може да бъде обоснована непосредствено на основата на конституционния текст. Излишно е според Конституционния съд да се доказва, че цялостната ни конституционна уредба е построена върху демократичните принципи, същностни за които са разнообразието (плурализмът) на гледни точки, недопустимостта да се монополизира публичното пространство, възможността да се формира и изразява политическа воля. Стратегическите дела срещу публичното участие, известни също като дела „шамари“, са скорошна, но все по-разпространена форма на намеса в обществения дебат. Те са особена форма на тормоз, използвана срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица (напр. медии, организации на гражданското общество, екологични 1 активисти и представители на академичните среди), които са ангажирани с въпроси от обществен интерес. Обикновено това са неоснователни съдебни производства, заведени от влиятелни лица или организации срещу по-слаба страна, която изразява критична позиция по въпрос от обществен интерес. Целта е да се сплашат, изтощят и изразходват финансовите и психологическите ресурси на ответниците, с крайна цел постигане на възпиращ ефект и заглушаването им, което може да обезкуражи други потенциални критици да изразят своите възгледи. Това става чрез подаване на искове за обезщетение с висока цена, налагане на запори върху имуществото, умишлено удължаване на производствата и други процесуални тактики на злоупотреба с права. Като се отчита значението на обществения дебат за демократичния процес, необходимо е да се създадат механизми за правна защита на журналистите, защитниците на правата на човека и другите защитници на обществения интерес в съдебните производства, заведени срещу тях, в опит да се заглуши общественият дебат. Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (Директива 2024/1069) установява общи минимални стандарти за национални процесуални гаранции по трансгранични въпроси от гражданско и търговско естество, които да бъдат въведени от държавите членки. Директивата има за цел да се премахнат пречките за правилното протичане на гражданските производства и да се осигури защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие по въпроси от обществен интерес, включително журналистите, издателите, медийните организации, лицата, сигнализиращи за нередности, и защитниците на правата на човека, както и организациите на гражданското общество, юридическите лица с нестопанска цел, синдикалните организации, творците, научните изследователи и представителите на академичните среди, от съдебни производства, започнати срещу тях, за да бъдат възпрени от публично участие. Настоящият законопроект въвежда изискванията на Директива 2024/1069, като урежда специални правила за защита на ответниците по явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява, по граждански и търговски дела. Независимо че директивата изисква въвеждане на уредба само за производства с трансгранично значение поради тяхната сложност и предизвикателства пред защитата в друга юрисдикция, законопроектът не предвижда такова изключение. Така уредбата ще бъде приложима във всички случаи, включително когато и двете страни имат местоживеене в Република България, където се намира сезираният съд, и всички други елементи от значение за съответната ситуация се намират само в Република България. При подготовката на законопроекта са изследвани доклади и препоръки на Европейската комисия, препоръки на Комитета на министрите на Съвета на Европа, анализи на Асоциацията на европейските журналисти и други постижения на международни правителствени и неправителствени организации, както и опитът на други държави членки на Европейския съюз при въвеждане на правната уредба. Законопроектът е изработен от междуведомствена работна група, създадена със заповед на министъра на правосъдието, в която участваха представители на съдебната власт и доктрината, неправителствени организации, практикуващи юристи и експерти. Предложената правна уредба съдържа някои нови положения, необходими за постигане на целта на закона, като съобразява утвърдените правни институти и термини в националната правна система. II. Предложения за изменение и допълнение на правната уредба 1. Публично участие на ответника Правото свободно да се изразява мнение според Конституционният съд е своеобразно „право-майка“ на всички останали комуникационни права, те произтичат от него. Понятията „изразява“ и „разпространява“ не се свеждат само до „словото“, а обхващат 2 многообразие от средства и способи за изразяване на мисли, мнения, възгледи, информация и данни: чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин; обхваща и всички средства, които „пренасят“ или разпространяват мнения, идеи или информация, независимо от съдържанието или от способа. Конституционната защита обхваща и източника на мнението (информацията), и самото му „пренасяне“, и получателя му. Самостоятелната уредба на защитата на печата и другите средства за масова информация в чл. 40, ал. 1 от Конституцията указва на особената им значимост като форум за размяна на различни идеи и информации по многообразието от проблеми от обществен интерес, за създаване на обществено мнение. Правото да се търси, получава и разпространява информация принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. За разлика от конституционни разрешения в други страни и от практиката по чл. 10 ЕКПЧ, посочените разпоредби не включват директно в свободата на изразяване и правото на артистично изразяване, на което е посветена отделна разпоредба - чл. 54, ал. 2 от Конституцията, според която свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона. Понятието „изразяване“ не е ограничено до словото, а включва множество от разнообразни средства за изразяване на мисли, мнения, информационни данни и убеждения, а даже и емоции и интуиции. Като се отчитат възможните проявления на комуникационни свободи и тяхното значение за обществени дебат и демокрацията, като „публично участие“ в законопроекта се определя всяко изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес. Защитата на ответника е оправдана тогава, когато той упражнява посочените комуникационни свободи във връзка с важни за обществото въпроси. Това са въпроси, които са от естество да засегнат правата и законните интереси на обществото в области като: основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат; дейности на лице, което е публична фигура в обществения живот или частния сектор; въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други органи на държавната власт, предвидени в закона; сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения; дейности, насочени към защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България. В този смисъл е предложената от закона легална дефиниция на понятието „въпрос от обществен интерес“. Но правото на свобода на изразяване на мнение следва да се упражнява с чувство за дълг и отговорност, като се зачитат други защитени права. Като ограничения на комуникационните свободи Конституционният съд посочва забраната за накърняване на правата и доброто име на другиго, забраната на призиви към разпалване на вражда, призиви към омраза на расова, национална, етническа или религиозна основа, призиви към насилствена промяна на конституционно установения ред, призиви към извършване на престъпления или към насилие над личността. В случай на конфликт между тези права всяка страна следва да има достъп до съд и защита в справедлив съдебен процес. Сезиран с такова искане, съдът следва да прецени както наличието на публично участие по въпрос от обществен интерес, така и дали ответникът не нарушава конституционните ограничения на свободите, като например разпространяване на дезинформация или неверни твърдения с цел да накърни репутацията на ищеца. Производството срещу ответника поради публичното му участие е особено производство. От една страна, в това производство се прилага съвкупност от процесуални правила поради особеното качество на ответника – лице, ангажирано в публично участие по въпроси от обществен интерес. Необходимо е съдебните производства поради 3 публичното участие да бъдат отделно отчитани и анализирани, поради което Директива 2024/1069 възлага на държавите членки да събират и предоставят конкретни данни по тях. От друга страна, съдебното производство се образува и развива по реда, предвиден за съответния иск според неговата първоначална правна квалификация (напр. иск за неоснователно обогатяване, за непозволено увреждане, за обезщетение по неизпълнен търговски договор, за предаване на владение, за защита на авторски права и т.н.) като основно производство, особено исково производство или всяко друго съдебно производство по граждански и търговски дела, по което има ответник. В допълнение следва да се отбележи, че качеството на страната „ответник поради публичното му участие“ и фактът на злоупотреба със съдебното производство срещу него могат да бъдат установени след подаване на исковата молба и образуване на съответно съдебно производство, след евентуални възражения и събиране на относими доказателства. Като се отчитат тези особености, законопроектът предлага в част трета „Особени искови производства“ на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да бъде създадена глава тридесет и трета „б“ „Производство поради публичното участие на ответника“ с чл. 388с- 388ч. Тези правила ще бъдат съответно приложими във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника. 2. Отхвърляне на очевидно неоснователен иск Като мярка за ефективна защита по делата „шамари“ Директива 2024/1069 изисква да се уреди възможност за прекратяване на производството на ранен етап чрез решение по същество след подходящо разглеждане. Държавите членки следва да приемат нови правила или да прилагат съществуващите правила съгласно националното право, така че съдът или правораздавателният орган да може да реши да прекрати явно неоснователни искове веднага след като получи информацията, необходима за мотивиране на решението. Такова прекратяване следва да се извърши на възможно най-ранен етап от производството, но този момент може да настъпи по всяко време в хода на производството, след като съдът е получил такава информация. Възможността за прекратяване на иска на ранен етап не изключва прилагането на национална правна уредба, която позволява на националните съдилища да преценяват допустимостта на иска. Действащият ГПК не урежда правила за разглеждане на очевидно неоснователен иск. Съдът преценява основателността на иска в решението по същество, след като установи обстоятелствата по делото въз основа на представените доказателства. Дори да установи, че с исковата молба не се търси действителна защита на законни права и интереси, съдът не може да откаже провеждането на съдебно производство по такава искова молба и разглежда делото по същество по общия ред. Някои съдебни състави връщат исковите молби и прекратяват производствата с мотиви, че с предявяването на иска ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и член 17 ЕКПЧ. Но в този случай, когато исковата молба е нередовна или недопустима, съдът не решава спора по същество. В особената хипотеза на чл. 239 ГПК се допуска постановяване на неприсъствено решение, когато искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Неприсъственото решение не се мотивира по същество и не подлежи на обжалване. Необходимо е въвеждане на нарочна уредба, която да създаде правила за ранно прекратяване на производството поради очевидна неоснователност на иск, насочен срещу ответника поради публичното му участие. Доколкото българският процесуален закон по правило не възприема определенията, с които производството по делото се прекратява, като актове по съществото на спора, наред с вече посочените обстоятелства, налага се постановяване на съдебно решение. Новата разпоредба на чл. 388т ГПК предвижда, че ответникът може да поиска да бъде отхвърлен като очевидно неоснователен иск, предявен 4 поради публичното му участие. Съдът се произнася по искането в едноседмичен срок и ако установи, че искът е очевидно неоснователен, указва на ищеца да обоснове иска си в едноседмичен срок. Ищецът ще има възможност да обоснове иска си, като например допълни посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. В случай че ищецът не обоснове иска си или въпреки това искът е очевидно неоснователен, съдът постановява решение в закрито заседание, с което отхвърля иска по същество. Доколкото не се предвиждат други специални правила, съдът се произнася с мотивирано решение по същество, което подлежи на обжалване по общия ред. Така чрез предложената уредба се постига бързо разглеждане на спора по същество, но при зачитане на състезателното начало, равенството на страните и установяването на истината, чрез което се гарантира правото на ищеца на достъп до съд и защита в справедлив съдебен процес. 3. Мерки за защита срещу злоупотреба с процесуални права Разпоредбата на чл. 3 ГПК задължава участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и да изнасят пред съда само истината. Злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми, включително извършване на допустими процесуални действия, чрез които обаче се цели заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по чл. 3 ГПК са разгледани различни случаи, например: създаване на верига от частни жалби, които забавят процеса, злоупотреба с право на иск, злоупотреба с право на отвод, искане за тълкуване на решението с цел признаване на нови факти или постановяване на нещо различно и др. Възможностите, с които съдът разполага, за да противодейства на превратното упражняване на процесуални права, зависят от конкретното нарушение. Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Друга възможност е присъждането на обезщетение за вреди, включително и неимуществени. Налице е и практика, която приема, че съдът не дължи произнасяне по възражение, лишено от правен интерес и упражнено в противоречие с принципа на чл. 3 ГПК, забраняващ злоупотреба с процесуални права. В Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г. ВКС приема, че не е налице злоупотреба тогава, когато лицето подава сезиращата молба със съзнанието, че упражнява съществуващо свое субективно право, като е без значение дали това право действително съществува и дали е избран правилно пътят за неговото упражняване. Ако е налице злоупотреба с право, увреденият може да се удовлетвори по пътя на общия деликт. Много вероятно е искът по дело „шамар“ да е надлежно предявен и обоснован. Едва след като даде ход на делото, съдът може да установи, че производството няма за цел да осигури защита на накърнени законни интереси и права, а има за цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие. Преценката дали делото се води с такава цел, се извършва въз основа на определени обстоятелства - индикатори за дела „шамари“, специално разработени в Директива 2024/1069, а също така и в Препоръка CM/Rec(2024)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно противодействие на използването на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPPs) от 5 април 2024 г. Тези обстоятелства са съобразени в новата разпоредба на чл. 388у, ал. 1 ГПК: неравнопоставеност между страните; необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него; множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти; сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск; злоупотреба с процесуални права, включително забавяне на производството, избор на съд; умишлено насочване на иска срещу 5 физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените действия или изявления; действия по дискредитиране или разкриване на подробности от личния живот на ответника; други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване. В допълнение на вече установените в съдебната практика възможности на съда да противодейства на превратното упражняване на процесуални права, законопроектът урежда изрично прилагането на допълнителни средства за защита на ответника по дела „шамари“. По искане на ответника и след преценка на обстоятелствата, които са индикатори за целта на производството, съдът може да допусне събирането на доказателства от трети лица, да допусне обезпечение на съдебните разноски на ответника и да предприеме други подходящи мерки за своевременно разглеждане на иска. 3.1. Особени правила във връзка със събирането на доказателства Възможните индикатори за делата, водени поради публичното участие на ответника, са обстоятелства, чието съществуване не винаги може да бъде установено по категоричен начин от твърденията на страните и представените от тях доказателства. Преобладават хипотезите, които се отнасят до поведението и дейността на страните извън висящото производство, а за публичното участие на ответника – журналист, правозащитник или друга обществена личност, обикновено съществуват достатъчно данни и доказателства в публичното пространство. Затова законопроектът изрично предвижда, че тези обстоятелства се установяват от съда служебно въз основа на събраните по делото доказателства и проверка в информационните системи и регистрите на съдилищата и други органи, осъществяващи публични функции. Съдът ще може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от страните, включително проверена информация от публично достъпни източници, както и служебно известни факти, например справки за други висящи и приключили съдебни производства в страната и чужбина. Друга особеност във връзка с доказването в производството по дела „шамари“ е възможността за представяне на доказателства от лица, които не са страни в производството, но имат интерес да подпомогнат защитата на ответника. В съответствие с изискванията на Директива 2024/1069 законопроектът предвижда, че юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, може със съгласието на ответника до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят с писмена молба намиращи се у тях документи и други доказателства. 3.2. Обезпечение на иск в производство поради публично участие Сред най-честите тактики за натиск върху ответника е налагането на обезпечение върху цялото или съществена част от неговото имуществото, което е от естество да го лиши от средства да се издържа или да продължи дейността си. Съгласно общите правила на чл. 391, ал. 1 ГПК това би било допустимо и без представяне на убедителни писмени доказателства за основателността на иска, стига ищецът, поискал обезпечение на иска, да заплати гаранция. За да се ограничи ефектът от подобно засягане на ответника, като специална мярка срещу злоупотребата с права се въвежда правилото, че обезпечение на иск в производство поради публичното участие не се допуска, ако не са представени убедителни писмени доказателства. 3.3. Обезпечение на разноските на ответника Обезпечението на разноски в съдебното производство се предвижда, за да обезщети ответника за претърпените от него вреди – съдебни разноски, в случай на отхвърляне на иска по дело „шамар“. Съгласно новите разпоредби на чл. 403а – 403в ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ответникът в производство по глава тридесет и трета „б“ може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да бъдат понесени от него във връзка с участието му в делото. Съдът допуска обезпечение по искане на ответника, ако прецени, че делото е с оглед на публичното участие на 6 ответника и съобразно изложените от ответника възражения или твърденията в исковата молба е вероятно искът да не бъде уважен, като се взема предвид и степента на засягане на интересите на ищеца, и до размера на очакваните разноски на ответника. Когато очакваните съдебни разноски не са обосновани или адвокатското възнаграждение в списъка е прекомерно, съдът може да допусне обезпечение само на част от разноските или да задължи ответника по делото да представи гаранция в определен от него размер. При допускане на обезпечение съдът задължава ищеца в производството да представи гаранция съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите в едноседмичен срок от влизане на определението в сила. Ако ответникът не представи обезпечение в срок, първоинстанционното дело се прекратява, а ако обезпечението е допуснато от въззивната или касационната инстанция, се връща съответната жалба на ищеца. Систематично новите разпоредби са включени в новата глава тридесет и пета „а“ в част четвърта „Обезпечително производство“ на ГПК. Избраният законодателен подход на обезпечение на разноските е различен от режима, предвиден за обезпечение на иск, тъй като има различно предназначение. Обезпечението на разноските не само гарантира реалното заплащане на съдебните разноски на ответника в случай на отхвърляне на иска, но и стимулира ищеца да поддържа своя основателен иск. За да се гарантира правото на достъп до съд и правото на защита на ищеца, обезпечението на разноските на ответника няма да се допуска във въззивното производство, ако искът е бил уважен или първоинстанционният съд е приел, че делото не се води заради публично участие. Класическият институт на обезпечение на разноските успешно се прилага в западните законодателства (Германия, Франция). Предложената разпоредба съответства на изискването на Директива 2024/1069 като една от важните процесуални гаранции за защитата по такива дела. 3.4. Постановяване и разгласяване на съдебното решение Сред възможните санкции за ищеца, предявил иск поради публичното участие на ответника, Директива 2024/1069 предвижда публикуването на решението по делото. В съответствие с това, законопроектът предлага влязлото в сила решение по чл. 388т, ал. 3 и чл. 388х, ал. 2 с пълните данни на ищеца да бъде публикувано в Единния портал за електронно правосъдие от съда, постановил съдебното решение. Във връзка с това в диспозитива на решението изрично следва да се посочи, че решението е постановено в производство по дело поради публичното участие на ответника, вкл. дали производството има трансгранично значение. 4. Предложения за изменение и допълнение на други закони 4.1. За улесняване на достъпа до съд и защитата на ответника по дело „шамар“, в чл. 38, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата се предвижда, че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които са ответници в производство по глава тридесет и трета „а“ от ГПК. 4.2. В Кодекса на международното частно право (КМЧП) се създават допълнения, насочени към защита срещу съдебни решения на трети държави съгласно изискванията на Директива 2024/1069. Новият чл. 18а КМЧП предвижда, че българските съдилища са компетентни по искове за вреди, предявени от лице с местоживеене в Република България, във връзка с производства по граждански и търговски дела поради публичното му участие, пред съд на държава, която не е членка на Европейския съюз, от ищец с местоживеене извън Европейския съюз. Съгласно нова алинея 4 в член 121 КМЧП, при проверка за противоречие с обществения ред на подлежащото на признаване и изпълнение решение на чуждестранен съд, българският съд ще проверява дали делото не е водено поради публичното участие на ответника. 7 4.3. В чл. 377б от Закона за съдебната власт се въвеждат правила относно данните, които Висшият съдебен съвет събира и публикува ежегодно относно производствата поради публичното участие на ответника. Тези данни са необходими за изготвянето на доклади и оценки за ефективността на производствата, съгласно Директива 2024/1069, с оглед на изискването за информираност и прозрачност. III. Цели, които се поставят с приемането на законопроекта 1. Укрепване на плурализма и на обмена на идеи и мнения като гаранция на демократичното общество. 2. Създаване на условия за ефективна процесуална защита в съдебните производства по граждански и търговски дела на журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпрос от обществен интерес. Одобряването на законопроекта е предвидено в Програмата за управление на Република България за периода 2025 – 2029 г., приета с Решение № 91 на Министерския съвет от 2025 г., в изпълнение на цел „Защита на свободата и плурализма в медиите и гражданското общество“. IV. Очакваните резултати от прилагането на закона са: 1. Намаляване на броя на делата срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпрос от обществен интерес. 2. Облекчаване на натоварването на съдебната система чрез отхвърляне на явно неоснователни искове във възможно най-ранен етап на производството и чрез недопускане на производства, чрез които не се търси реална защита на законни права и интереси. V. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба За прилагане на новата правна уредба не са необходими финансови и други средства. Към проекта е изготвена частична предварителна оценка на въздействието, съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 30б от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗНА проектът на акт, заедно с мотивите към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. Предвид гореизложеното, проектът за акт ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на правосъдието за провеждане на обществени консултации в 30-дневен срок съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове. За постъпилите становища е съставена справка по чл. 26, ал. 5 ЗНА, която е публикувана на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет. VI. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и други изисквания Законопроектът е свързан с прилагането актове от правото на Европейския съюз, включително Договора за Европейския съюз, Хартата на основните права на Европейския съюз и други актове, относими към защитата на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията по въпрос от обществен интерес. Законопроектът съдържа разпоредби, чрез които се въвежда Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (ОВ, L 8 2024/1069 от 16 април 2024 г.). Приложена е таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Относно съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека е изготвена справка от Министерството на правосъдието. 9

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс януари – юни 2026 г. Лице за контакт: Светла Стойкова – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Никола Белчев – главен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 522, Svetla_Stoykova@justice.government.bg 02/ 9237 536, N_Beltchev@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: „Необходимост от защита на публичното 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото Съвременната демокрация е немислима без активното тази цел те трябва да имат достъп до надеждна информация преценка в публично пространство, в което различни мнения Свободните медии и представителите на гражданското стимулирането на открития дебат. В член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) зачитането демокрацията, равенството и правовата държава са изрично основава Европейският съюз. Съгласно Член 10, параграф 3 право да участва в демократичния живот на Съюза. В на Европейския съюз (Хартата) специално място заемат изразяването на мнения и свобода на информация, плурализма на медиите, свободата на събранията и правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. мнение и свобода на информация, закрепено в член 11 от отстоява своето мнение, да получава и да разпространява публичните власти и независимо от границите. Тази Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) относно на мнение, както се тълкува от Европейския съд по правата Значението на основните права и свободи на гражданите дебат е установено и от Конституционният съд на Република тълкуване на разпоредбите на чл. 39, 40 и 41 от Конституцията, г. по конст. дело № 1/1996 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 1996 г.), тези права на личността правото свободно да се изразява и получава и разпространява информация, правото на същност и достойнство като равнопоставен участник в тълкуваните разпоредби са предназначени да участие“ възникване: участие на хората в обществения дебат. За и да могат да формират собствена могат да бъдат изразявани свободно. общество играят ключова роля в на човешкото достойнство, свободата, прогласени като ценности, на които се от ДЕС всеки гражданин на Съюза има разпоредбите на Хартата на основните права защитата на правото на свобода на включително зачитането на свободата и сдруженията, както и правото на ефективни Правото на свобода на изразяване на Хартата, включва правото на всеки да информация и идеи без намеса на разпоредба съответства на член 10 от правото на свобода на изразяването на човека (ЕСПЧ). във връзка участието им в обществения България. Според задължителното дадено в Решение № 7 от 4 юни 1996 разпоредби утвърждават като основни разпространява мнение и правото да се търси, личността на свободна изява на нейните социалната общност. В своята цялост служат на индивида, общността и 2 обществото. Традиционно третирани и уреждани като индивидуални, правата, отнасящи се до свободата да се изразява и разпространява мнение и да се търси, получава и разпространява информация, се свързват не само с „мнението“ на отделната личност и с възможностите за самоизразяване на индивида и осъществяването на контакт с останалите, но и с образуването на едно общо публично пространство, в което освен размяната на индивидуални мнения - и като резултат от нея - се формира и обществено мнение. Тук наистина връзката с демократичния процес е най-пряка и може да бъде обоснована непосредствено на основата на конституционния текст. Излишно е според Конституционния съд да се доказва, че цялостната ни конституционна уредба е построена върху демократичните принципи, същностни за които са разнообразието (плурализмът) на гледни точки, недопустимостта да се монополизира публичното пространство, възможността да се формира и изразява политическа воля. Стратегическите дела срещу публичното участие, известни също като дела „шамари“, са скорошна, но все по-разпространена форма на намеса в обществения дебат. Те са особена форма на тормоз, използвана срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица (напр. медии, организации на гражданското общество, екологични активисти и представители на академичните среди), които са ангажирани с въпроси от обществен интерес. Обикновено това са неоснователни съдебни производства, заведени от влиятелни лица или организации срещу по-слаба страна, която изразява критична позиция по въпрос от обществен интерес. Целта е да се сплашат, изтощят и изразходват финансовите и психологическите ресурси на ответниците, с крайна цел постигане на възпиращ ефект и заглушаването им, което може да обезкуражи други потенциални критици да изразят своите възгледи. Това става чрез подаване на искове за обезщетение с висока цена, налагане на запори върху имуществото, умишлено удължаване на производствата и други процесуални тактики на злоупотреба с права. Като се отчита значението на обществения дебат за демократичния процес, необходимо е да се създадат механизми за правна защита на журналистите, защитниците на правата на човека и другите защитници на обществения интерес в съдебните производства, заведени срещу тях, в опит да се заглуши общественият дебат. Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (Директива 2024/1069) установява общи минимални стандарти за национални процесуални гаранции по трансгранични въпроси от гражданско и търговско естество, които да бъдат въведени от държавите членки. Директивата има за цел да се премахнат пречките за правилното протичане на гражданските производства и да се осигури защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие по въпроси от обществен интерес, включително журналистите, издателите, медийните организации, лицата, сигнализиращи за нередности, и защитниците на правата на човека, както и организациите на гражданското общество, юридическите лица с нестопанска цел, синдикалните организации, творците, научните изследователи и представителите на академичните среди, от съдебни производства, започнати срещу тях, за да бъдат възпрени от публично участие. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: За транспонирането на Директива 2024/1069 е необходимо да бъдат създадени специални правила в националното законодателство на Република България за защита на ответниците по явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява, по граждански и търговски дела. Правилата за разглеждане на съдебните производства по граждански дела, включително търговски дела, са уредени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за нормативните актове, обществените отношения, които спадат към област, за която има издаден нормативен акт, се уреждат с неговото допълнение или изменение, а не с отделен акт от същата степен. Необходимо е, следователно, да бъдат предложени разпоредби за изменение и допълнение на ГПК, чрез които да се създаде необходимата правна уредба за защита на ответниците по явно неоснователни искове и съдебни производства, с които се злоупотребява. Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото 3 законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни допълнения. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като не предлага уредба за защита на лицата поради тяхното публично участие. Гражданският процесуален кодекс (ГПК) урежда производството по граждански дела, включително правила за общия исков процес и особени искови производства. Сред особените искови производства е бързото производство, по реда на което се разглеждат искове по трудови спорове, за защита на авторски права и други права върху обекти на интелектуалната собственост, за защита на потребителите и други. Други особени искови производства са предвидени за делата за гражданско състояние, съдебна делба, защита и възстановяване на нарушено владение, сключване на окончателен договор, търговски спорове, колективни искове, представителни искове и други потребителски искове. Никое от производствата по действащия ГПК не се отнася до защитата на ответници, срещу които се води съдебно производство, насочено срещу публичното им участие. Правилата на общия исков процес също не уреждат правни институти и правила, които да осигуряват възможност за ранно отхвърляне на очевидно неоснователно искове, за подпомагане на ответниците от други лица, които не са страни в производството и за прилагане на други мерки срещу злоупотреба с правото на иск. Необходимо е да бъдат уредени предпоставките за осъществяване на защита на ответниците по дела „шамари“, съответните процесуални средства за тази защита и правните последици на съдебните решения по тази категория дела. Производството срещу ответника поради публичното му участие е особено производство. От една страна, в това производство се прилага съвкупност от процесуални правила поради особеното качество на ответника – лице, ангажирано в публично участие по въпроси от обществен интерес. Необходимо е съдебните производства поради публичното участие да бъдат отделно отчитани и анализирани, поради което Директива 2024/1069 възлага на държавите членки да събират и предоставят конкретни данни по тях. От друга страна, съдебното производство се образува и развива по реда, предвиден за съответния иск според неговата първоначална правна квалификация (напр. иск за неоснователно обогатяване, за непозволено увреждане, за обезщетение по неизпълнен търговски договор, за предаване на владение, за защита на авторски права и т.н.) като основно производство, особено исково производство или всяко друго съдебно производство по граждански и търговски дела, по което има ответник. В допълнение следва да се отбележи, че качеството на страната „ответник поради публичното му участие“ и фактът на злоупотреба със съдебното производство срещу него могат да бъдат установени след подаване на исковата молба и образуване на съответно съдебно производство, след евентуални възражения и събиране на относими доказателства. Като се отчитат тези особености, законопроектът предлага в част трета „Особени искови производства“ на ГПК да бъде създадена глава тридесет и трета „б“ „Производство поради публичното участие на ответника“ с чл. 388с - 388ч. Тези правила ще бъдат съответно приложими във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: Законодателните промени произтичат от основни положения, уредени в нормативни актове от по- висока степен – Конституцията на Република България, Европейската конвенция за правата на човека, които са пряко приложими в националното законодателство. Наред с това, промените осигуряват прилагането на основни разпоредби на Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз, както и надлежното транспониране на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“). 4 Правото свободно да се изразява мнение според Конституционният съд е своеобразно „право-майка“ на всички останали комуникационни права, те произтичат от него. Понятията „изразява“ и „разпространява“ не се свеждат само до „словото“, а обхващат многообразие от средства и способи за изразяване на мисли, мнения, възгледи, информация и данни: чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин; обхваща и всички средства, които „пренасят“ или разпространяват мнения, идеи или информация, независимо от съдържанието или от способа. Конституционната защита обхваща и източника на мнението (информацията), и самото му „пренасяне“, и получателя му. Самостоятелната уредба на защитата на печата и другите средства за масова информация в чл. 40, ал. 1 от Конституцията указва на особената им значимост като форум за размяна на различни идеи и информации по многообразието от проблеми от обществен интерес, за създаване на обществено мнение. Правото да се търси, получава и разпространява информация принадлежи на всеки - физически и юридически лица, и защитава както интереса на личността, така и интереса на обществото да бъдат информирани. За разлика от конституционни разрешения в други страни и от практиката по член 10 ЕКПЧ, посочените разпоредби не включват директно в свободата на изразяване и правото на артистично изразяване, на което е посветена отделна разпоредба - чл. 54, ал. 2 от Конституцията, според която свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона. Понятието „изразяване“ не е ограничено до словото, а включва множество от разнообразни средства за изразяване на мисли, мнения, информационни данни и убеждения, а даже и емоции и интуиции. Като се отчитат възможните проявления на комуникационни свободи и тяхното значение за обществени дебат и демокрацията, като „публично участие“ в законопроекта се определя всяко изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес. Защитата на ответника е оправдана тогава, когато той упражнява посочените комуникационни свободи във връзка с важни за обществото въпроси. Това са въпроси, които са от естество да засегнат правата и законните интереси на обществото в области като: основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат; дейности на лице, което е публична фигура в обществения живот или частния сектор; въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други органи на държавната власт, предвидени в закона; сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения; дейности, насочени към защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България. В този смисъл е предложената от закона легална дефиниция на понятието „въпрос от обществен интерес“. Съгласно Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, като в мярка № 195 е предвидено изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс за въвеждане изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069. Чрез изготвения законопроект се изпълнява и цитираната мярка № 195. 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. Последваща оценка на въздействието на закона се извършва съгласно изискванията на чл. 22 от Закона за нормативните актове. Ефективността на мерките, въведени от държавите членки в националното законодателство във връзка с прилагането на Директива (ЕС) 2024/1069, ще бъде отчитана в доклад от Европейската комисия пред Европейския парламент и Съвета до 7 май 2030 г. и на всеки пет години след това. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 5 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: „Намаляване на броя на делата срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпрос от обществен интерес“ Цел 2: „Облекчаване на натоварването на съдебната система чрез отхвърляне на явно неоснователни искове във възможно най-ранен етап на производството“ Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 3.1. Гражданското общество Предвижда се защита на участието в публичния дебат по важни обществени въпроси, които са от естество да засегнат правата и законните интереси на обществото в области като основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат; сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения; дейности, насочени към защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България. Защитата на публичното участие е насочено към укрепване на демокрацията и развитието на гражданското общество. 3.2. Физически и юридически лица - ответници по граждански и търговски дела поради публичното им участие - техният брой е динамичен и не може да бъде определен. Физическите и юридическите лица, ангажирани в публично участие по въпроси от обществен интерес са журналистите, издателите, медийните организации, сигнализиращите за нередности, защитниците на правата на човека, организациите на гражданското общество, юридическите лица с нестопанска цел, синдикалните организации, творците, научните изследователи, представителите на академичните среди и други лица, които са ответници в съдебни производства, започнати срещу тях, за да бъдат възпрени от публично участие. 3.3. Районни съдилища – 113 бр. Районните съдилища разглеждат като първа инстанция съдебните производства по всички граждански дела, с изключение на подсъдните на окръжния съд. 3.4. Окръжни съдилища – 28 бр. Окръжните съдилища разглеждат като първа инстанция посочените в чл. 104 ГПК граждански дела и по търговски дела. Въззивните състави на окръжните съдилища разглеждат като въззивна инстанция съдебните производства по граждански дела, подсъдни на районните съдилища. 3.5. Апелативни съдилища – 5 бр. Апелативните съдилища разглеждат като въззивна инстанция съдебните производства по граждански и търговски дела, подсъдни на окръжните съдилища. 3.6. Върховен касационен съд Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища. Разглежда като касационна инстанция решенията на въззивните съдилища на основанията по чл. 280 ГПК. 3.7. Висш съдебен съвет Висшият съдебен съвет обезпечава финансово и технически дейността на съдилищата, включително одобрява информационните системи на съдилищата, поддържа единния портал за електронно правосъдие и съдебната статистика. 3.8. Адвокати – 13 487 бр., вписани в регистрите на адвокатурата в Република България. Адвокатите осъществяват процесуално представителство и правна защита на страните по граждански и търговски дела. 6 Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се извършват нормативни промени, нито се предприемат други мерки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: По отношение на гражданското общество и лицата - ответници по граждански и търговски дела поради публичното им участие: - запазване на възможността за финансов, икономически и социален натиск върху дейността на журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпроси от обществен интерес; - запазване на тенденцията към увеличаване на броя на делата срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпроси от обществен интерес; - липса на механизми за подкрепа на ответниците в дела „шамари“ от юридически лица с нестопанска цел, които защитават правата и основните свободи; - увеличаване на случаите, в които е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и е затруднен реалният достъп до правосъдие. По отношение на районните, окръжните и апелативните съдилища, Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет и адвокатите - запазване на натовареността на съдилищата поради разглеждането по общия ред на явно неоснователни искове; - запазване на условията за водене на продължителни и неефективни съдебни дела, които не осигуряват своевременно търсената защита. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс“: Описание: 7 1. Публично участие на ответника Законопроектът определя предпоставките, при настъпването на които ответникът по гражданско или търговско дело има право на допълнителна защита. Защитата на ответника е оправдана тогава, когато той упражнява посочените комуникационни свободи във връзка с важни за обществото въпроси. Като се вземат предвид възможните проявления на комуникационни свободи и тяхното значение за обществени дебат и демокрацията, като „публично участие“ в законопроекта се определя всяко изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес. В законопроекта се въвежда и легална дефиниция на понятието „въпрос от обществен интерес“. Това са въпроси, които са от естество да засегнат правата и законните интереси на обществото в области като: основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат; дейности на лице, което е публична фигура в обществения живот или частния сектор; въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други органи на държавната власт, предвидени в закона; сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения; дейности, насочени към защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията на Република България. 2. Отхвърляне на очевидно неоснователен иск Като мярка за ефективна защита по делата „шамари“ Директива 2024/1069 изисква да се уреди възможност за прекратяване на производството на ранен етап чрез решение по същество след подходящо разглеждане. Държавите членки следва да приемат нови правила или да прилагат съществуващите правила съгласно националното право, така че съдът или правораздавателният орган да може да реши да прекрати явно неоснователни искове веднага след като получи информацията, необходима за мотивиране на решението. Такова прекратяване следва да се извърши на възможно най-ранен етап от производството, но този момент може да настъпи по всяко време в хода на производството, след като съдът е получил такава информация. Възможността за прекратяване на иска на ранен етап не изключва прилагането на национална правна уредба, която позволява на националните съдилища да преценяват допустимостта на иска. Действащият ГПК не урежда правила за разглеждане на очевидно неоснователен иск. Съдът преценява основателността на иска в решението по същество, след като установи обстоятелствата по делото въз основа на представените доказателства. Дори да установи, че с исковата молба не се търси действителна защита на законни права и интереси, съдът не може да откаже провеждането на съдебно производство по такава искова молба и разглежда делото по същество по общия ред. Някои съдебни състави връщат исковите молби и прекратяват производствата с мотиви, че с предявяването на иска ищецът не преследва легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България и член 17 ЕКПЧ. Но в този случай, когато исковата молба е нередовна или недопустима, съдът не решава спора по същество. В особената хипотеза на чл. 239 ГПК се допуска постановяване на неприсъствено решение, когато искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства. Неприсъственото решение не се мотивира по същество и не подлежи на обжалване. Необходимо е въвеждане на нарочна уредба, която да създаде правила за ранно прекратяване на производството поради очевидна неоснователност на иск, насочен срещу ответника поради публичното му участие. Доколкото българският процесуален закон по правило не възприема определенията, с които производството по делото се прекратява, като актове по съществото на спора, наред с вече посочените обстоятелства, налага се постановяване на съдебно решение. Новата разпоредба на чл. 388т ГПК предвижда, че ответникът може да поиска да бъде отхвърлен като очевидно неоснователен иск, предявен поради публичното му участие. Съдът се произнася по искането в едноседмичен срок и ако установи, че искът е очевидно неоснователен, указва на ищеца да обоснове иска си в едноседмичен срок. Ищецът ще има възможност да обоснове иска си, като например допълни посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. В 8 случай че ищецът не обоснове иска си или въпреки това искът е очевидно неоснователен, съдът постановява решение в закрито заседание, с което отхвърля иска по същество. Доколкото не се предвиждат други специални правила, съдът се произнася с мотивирано решение по същество, което подлежи на обжалване по общия ред. Така чрез предложената уредба се постига бързо разглеждане на спора по същество, но при зачитане на състезателното начало, равенството на страните и установяването на истината, чрез което се гарантира правото на ищеца на достъп до съд и защита в справедлив съдебен процес. 3. Мерки за защита срещу злоупотреба с процесуални права Разпоредбата на чл. 3 ГПК задължава участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и да изнасят пред съда само истината. Злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми, включително извършване на допустими процесуални действия, чрез които обаче се цели заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по чл. 3 ГПК са разгледани различни случаи, например: създаване на верига от частни жалби, които забавят процеса, злоупотреба с право на иск, злоупотреба с право на отвод, искане за тълкуване на решението с цел признаване на нови факти или постановяване на нещо различно и др. Възможностите, с които съдът разполага, за да противодейства на превратното упражняване на процесуални права, зависят от конкретното нарушение. Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Друга възможност е присъждането на обезщетение за вреди, включително и неимуществени. Налице е и практика, която приема, че съдът не дължи произнасяне по възражение, лишено от правен интерес и упражнено в противоречие с принципа на чл. 3 ГПК, забраняващ злоупотреба с процесуални права. В Решение № 257 от 14.07.2011 г. по гр. д. № 1149/2009 г. ВКС приема, че не е налице злоупотреба тогава, когато лицето подава сезиращата молба със съзнанието, че упражнява съществуващо свое субективно право, като е без значение дали това право действително съществува и дали е избран правилно пътят за неговото упражняване. Ако е налице злоупотреба с право, увреденият може да се удовлетвори по пътя на общия деликт. Много вероятно е искът по дело „шамар“ да е надлежно предявен и обоснован. Едва след като даде ход на делото, съдът може да установи, че производството няма за цел да осигури защита на накърнени законни интереси и права, а има за цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие. Преценката дали делото се води с такава цел, се извършва въз основа на определени обстоятелства - индикатори за дела „шамари“, специално разработени в Директива 2024/1069, а също така и в Препоръка CM/Rec(2024)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно противодействие на използването на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPPs) от 5 април 2024 г. Тези обстоятелства са съобразени в новата разпоредба на чл. 388у, ал. 1 ГПК: неравнопоставеност между страните; необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него; множество производства или координирани правни действия, започнати от ищеца или от свързани страни във връзка със сходни въпроси или основани на едни и същи факти; сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца, включително чрез медийни публикации, икономически или политически натиск; злоупотреба с процесуални права, включително забавяне на производството, избор на съд; умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените действия или изявления; действия по дискредитиране или разкриване на подробности от личния живот на ответника; други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване. В допълнение на вече установените в съдебната практика възможности на съда да противодейства на превратното упражняване на процесуални права, законопроектът урежда изрично прилагането на допълнителни средства за защита на ответника по дела „шамари“. По искане на ответника и след преценка на обстоятелствата, които са индикатори за целта на производството, съдът може да 9 допусне събирането на доказателства от трети лица, да допусне обезпечение на съдебните разноски на ответника и да предприеме други подходящи мерки за своевременно разглеждане на иска. 3.1. Особени правила във връзка със събирането на доказателства Възможните индикатори за делата, водени поради публичното участие на ответника, са обстоятелства, чието съществуване не винаги може да бъде установено по категоричен начин от твърденията на страните и представените от тях доказателства. Преобладават хипотезите, които се отнасят до поведението и дейността на страните извън висящото производство, а за публичното участие на ответника – журналист, правозащитник или друга обществена личност, обикновено съществуват достатъчно данни и доказателства в публичното пространство. Затова законопроектът изрично предвижда, че тези обстоятелства се установяват от съда служебно въз основа на събраните по делото доказателства и проверка в информационните системи и регистрите на съдилищата и други органи, осъществяващи публични функции. Съдът ще може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от страните, включително проверена информация от публично достъпни източници, както и служебно известни факти, например справки за други висящи и приключили съдебни производства в страната и чужбина. Друга особеност във връзка с доказването в производството по дела „шамари“ е възможността за представяне на доказателства от лица, които не са страни в производството, но имат интерес да подпомогнат защитата на ответника. В съответствие с изискванията на Директива 2024/1069 законопроектът предвижда, че юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, може със съгласието на ответника до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят с писмена молба намиращи се у тях документи и други доказателства. 3.2. Обезпечение на иск в производство поради публично участие Сред най-честите тактики за натиск върху ответника е налагането на обезпечение върху цялото или съществена част от неговото имуществото, което е от естество да го лиши от средства да се издържа или да продължи дейността си. Съгласно общите правила на чл. 391, ал. 1 ГПК това би било допустимо и без представяне на убедителни писмени доказателства за основателността на иска, стига ищецът, поискал обезпечение на иска, да заплати гаранция. За да се ограничи ефектът от подобно засягане на ответника, като специална мярка срещу злоупотребата с права се въвежда правилото, че обезпечение на иск в производство поради публичното участие не се допуска, ако не са представени убедителни писмени доказателства. 3.3. Обезпечение на разноските на ответника Обезпечението на разноски в съдебното производство се предвижда, за да обезщети ответника за претърпените от него вреди – съдебни разноски, в случай на отхвърляне на иска по дело „шамар“. Съгласно новите разпоредби на чл. 403а – 403в ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ответникът в производство по глава тридесет и трета „б“ може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на съдебните разноски, които разумно се очаква да бъдат понесени от него във връзка с участието му в делото. Съдът допуска обезпечение по искане на ответника, ако прецени, че делото е с оглед на публичното участие на ответника и съобразно изложените от ответника възражения или твърденията в исковата молба е вероятно искът да не бъде уважен, като се взема предвид и степента на засягане на интересите на ищеца, и до размера на очакваните разноски на ответника. Когато очакваните съдебни разноски не са обосновани или адвокатското възнаграждение в списъка е прекомерно, съдът може да допусне обезпечение само на част от разноските или да задължи ответника по делото да представи гаранция в определен от него размер. При допускане на обезпечение съдът задължава ищеца в производството да представи гаранция съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите в едноседмичен срок от влизане на определението в сила. Ако ответникът не представи обезпечение в срок, първоинстанционното дело се прекратява, а ако обезпечението е допуснато от въззивната или касационната инстанция, се връща съответната жалба на ищеца. Систематично новите разпоредби са включени в новата глава тридесет и пета „а“ в част четвърта „Обезпечително производство“ на ГПК. Избраният законодателен подход на обезпечение на разноските е различен от режима, предвиден за обезпечение на иск, тъй като има различно предназначение. Обезпечението на разноските не само гарантира реалното заплащане на съдебните разноски на ответника в случай 10 на отхвърляне на иска, но и стимулира ищеца да поддържа своя основателен иск. За да се гарантира правото на достъп до съд и правото на защита на ищеца, обезпечението на разноските на ответника няма да се допуска във въззивното производство, ако искът е бил уважен или първоинстанционният съд е приел, че делото не се води заради публично участие. Класическият институт на обезпечение на разноските успешно се прилага в западните законодателства (Германия, Франция). Предложената разпоредба съответства на изискването на Директива 2024/1069 като една от важните процесуални гаранции за защитата по такива дела. 3.4. Постановяване и разгласяване на съдебното решение Сред възможните санкции за ищеца, предявил иск поради публичното участие на ответника, Директива 2024/1069 предвижда публикуването на решението по делото. В съответствие с това, законопроектът предлага влязлото в сила решение по чл. 388т, ал. 3 и чл. 388х, ал. 2 с пълните данни на ищеца да бъде публикувано в Единния портал за електронно правосъдие от съда, постановил съдебното решение. Във връзка с това в диспозитива на решението изрично следва да се посочи, че решението е постановено в производство по дело поради публичното участие на ответника, вкл. дали производството има трансгранично значение. 4. Предложения за изменение и допълнение на други закони 4.1. За улесняване на достъпа до съд и защитата на ответника по дело „шамар“, в чл. 38, ал. 1, т. 4 от Закона за адвокатурата се предвижда, че адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които са ответници в производство по глава тридесет и трета „а“ от ГПК. 4.2. В Кодекса на международното частно право (КМЧП) се създават допълнения, насочени към защита срещу съдебни решения на трети държави съгласно изискванията на Директива 2024/1069. Новият чл. 18а КМЧП предвижда, че българските съдилища са компетентни по искове за вреди, предявени от лице с местоживеене в Република България, във връзка с производства по граждански и търговски дела поради публичното му участие, пред съд на държава, която не е членка на Европейския съюз от ищец с местоживеене извън Европейския съюз. Съгласно нова алинея в член 121 КМЧП, при проверка за противоречие с обществения ред на подлежащото на признаване и изпълнение решение на чуждестранен съд, българският съд ще проверява дали делото не е водено поради публичното участие на ответника. 4.3. В чл. 377б от Закона за съдебната власт се въвеждат правила относно данните, които Висшият съдебен съвет събира и публикува ежегодно относно производствата поради публичното участие на ответника. Тези данни са необходими за изготвянето на доклади и оценки за ефективността на производствата, съгласно Директива 2024/1069, с оглед на изискването за информираност и прозрачност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: По отношение на гражданското общество и лицата - ответници по граждански и търговски дела поради публичното им участие: - ограничаване на възможността за финансов, икономически и социален натиск върху дейността на журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпроси от обществен интерес; - намаляване на броя на делата срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпроси от обществен интерес; - осигуряване на подкрепа на ответниците в дела „шамари“ от юридически лица с нестопанска цел, които защитават правата и основните свободи; - намаляване на общия брой на делата, в които е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок и е затруднен реалният достъп до правосъдие. По отношение на районните, окръжните и апелативните съдилища, Върховния касационен съд, Висшия съдебен съвет и адвокатите 11 - облекчаване на натоварването на съдебната система чрез отхвърляне на явно неоснователни искове във възможно най-ранен етап на производството и чрез недопускане на производства, чрез които не се търси реална защита на законни права и интереси; - ограничаване на продължителността и подобряване на ефективността на съдебните производства. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: В случай че исковете по дела „шамари“ са насочени срещу юридически лица, които са малки и средни предприятия, те ще може да се ползват от предвидените средства за процесуална защита и така да осуетят воденето на дела, насочени към тяхното финансово и икономическо унищожаване. Доколкото въздействието от прилагането на предложената нормативна уреда върху страните в съответните производства се очаква да бъде като цяло положително, МСП – страни в дела „шамари“, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Административна тежест: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. Вариант 3 „Н ЕНОРМАТИВНА НАМЕСА “: Описание: Не е възможно предприемането само на организационни мерки. Необходимо е уреждането на проблема с нормативен акт. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: За този вариант са присъщи всички негативни въздействия на Вариант 1. Дефинираният в т. 1 проблем не може да бъде разрешен единствено чрез организационни мерки Отрицателните въздействия биха били: По отношение на гражданското общество и лицата - ответници по граждански и търговски дела поради публичното им участие: - запазване на възможността за финансов, икономически и социален натиск върху дейността на журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпроси от обществен интерес; - запазване на тенденцията към увеличаване на броя на делата срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпроси от обществен интерес; - липса на механизми за подкрепа на ответниците в дела „шамари“ от юридически лица с нестопанска цел, които защитават правата и основните свободи; 12 - разумен По съд, - - осигуряват Не са за 1.1. включително второстепенни. 1.2. информиране, увеличаване отношение Висшия запазване неоснователни запазване Специфични Въздействия Не Административна физическите Опишете Опишете на случаите, в които е нарушено срок и е затруднен реалният достъп на районните, окръжните съдебен съвет и адвокатите на натовареността на съдилищата искове; на условията за водене на своевременно търсената защита. (върху всяка заинтересована въздействия: идентифицирани очаквани специфични върху малките и средните се отчитат. тежест: При този вариант и юридическите лица. (въздействията върху малките и качествено (при възможност – и количествено) всички върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани специфичните въздействия с акцент върху малките такси, регулаторни режими, административни правото до правосъдие. и апелативните поради продължителни и страна/група въздействия. предприятия: не се очаква средните предприятия; значителни потенциални страни. Пояснете и средните предприятия услуги и др.) на разглеждане и съдилища, разглеждането по неефективни заинтересовани страни) намаляване на административна тежест) икономически, социални кои въздействия се очаква и административната решаване на делото Върховния касационен общия ред на съдебни дела, които административната и екологични въздействия, да бъдат значителни и тежест (задължения за в явно не тежест кои 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) проблем 1: „Необходимост от защита висока; 2) средна; на публичното 3) ниска. участие“ Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на ГПК“ Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: „Намаляване на броя на делата срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпрос от обществен интерес“ Цел 2: „Облекчаване на натоварването на съдебната система чрез отхвърляне на явно неоснователни искове във възможно най-ранен етап на производството“ ниска ниска висока висока ниска ниска т с о н с а к и ф Е Цел 1: „Намаляване на броя на делата срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие ниска висока ниска 13 по въпрос от обществен интерес“ Цел 2: „Облекчаване на натоварването на съдебната система чрез отхвърляне на явно неоснователни искове във възможно най-ранен етап на производството“ ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: „Намаляване на броя на делата срещу журналисти, защитници на правата на човека и други лица, ангажирани с публично участие по въпрос от обществен интерес“ Цел 2: „Облекчаване на натоварването на съдебната система чрез отхвърляне на явно неоснователни искове във възможно най-ранен етап на производството“ ниска ниска висока висока ниска ниска 1.1. 1.2. ефективност, ефикасност, съгласуваност, Сравнете Посочете вариантите чрез сравняване на ключовите им степента, в която вариантите ще изпълнят чрез която се измерва степента, до която вариантите която отразява степента, до която целите могат да която показва степента, до която вариантите положителни и отрицателни определените цели, съгласно постигат целите бъдат постигнати съответстват на въздействия. основните критерии за на предложението; при определено ниво на ресурсите действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко документи. разходи; 6. По Вариант Посочете Избор проблем Гражданския на препоръчителен вариант: 1: 2. Нормативна намеса: процесуален кодекс“ препоръчителните варианти за решаване на поставения „Приемане на Закон проблем/проблеми. за изменение и допълнение на 6.1. 1.1. 1.2. Ако на Промяна прилагането Изборът се административното в административната тежест на препоръчителния вариант следва да е съотносим с посочените специфични предвижда въвеждането на такса, представете регулиране и административния контрол за физическите (включително въздействия на препоръчителния образуването на нейния размер върху стопанската и юридическите по отделните вариант за решаване съгласно Методиката по дейност. лица от проблеми): на всеки проблем. чл. 7а от Закона за ограничаване 6.2. Създават прилагането ли се нови/засягат ли се на препоръчителния вариант съществуващи (включително регулаторни режими по отделните и услуги от проблеми)? 14 …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Не се създават регулаторни режими по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регис трационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? В случай че исковете по дела „шамари“ са насочени срещу юридически лица, които са малки и средни предприятия, те ще може да се ползват от предвидените средства за процесуална защита и така да осуетят воденето на дела, насочени към тяхното финансово и икономическо унищожаване. Доколкото въздействието от прилагането на предложената нормативна уреда върху страните в съответните производства се очаква да бъде като цяло положително, МСП – страни в дела „шамари“, също ще изпитат описаните положителни въздействия. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 15 Проектът за акт ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на правосъдието за провеждане на обществени консултации в 30- дневен срок съгласно чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Чрез приемането на законопроекта се осигурява транспониране на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“). 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). Правното основание за приемане на Директивата е член 81, параграф 2, буква е) от ДФЕС, с което Европейският парламент и Съветът се оправомощават да приемат мерки, насочени към гарантиране на „премахването на пречките пред правилното протичане на гражданските производства, като при необходимост се насърчава съвместимостта на гражданскопроцесуалните правила, приложими в държавите членки“. Тъй като стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, представляват пречка за правилното функциониране на гражданското производство, Съюзът е компетентен да приема законодателни актове на това основание по гражданскоправни въпроси с трансгранично значение. Предложение COM (2022) 177 от 27.4.2022 на Европейската комисия за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу публичното участие“) не е придружено от оценка на въздействието, тъй като с чрез него ще бъдат осигурени целенасочени процесуални гаранции и няма да се създадат значителни количествено измерими разходи. Приложен е Аналитичен документ, подкрепящ Препоръката и Предложението за Директива относно стратегическите съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) (Analytical supporting document for Recommendation and Proposal for a Directive on strategic lawsuits against public participation (SLAPP): https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52022SC0117 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) 16 2. Аналитичен документ, подкрепящ Препоръката и Предложението за Директива относно стратегическите съдебни дела срещу публичното участие (SLAPP) (Analytical supporting document for Recommendation and Proposal for a Directive on strategic lawsuits against public participation (SLAPP) 3. Препоръка (ЕС) 2022/758 на Комисията от 27 април 2022 година относно защитата на журналистите и защитниците на правата на човека, които се ангажират с участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“) 4. SLAPP-информационен лист (Factsheet – Making EU democracies stronger: Better protection for journalists and human rights defenders) 5. Препоръка CM/Rec(2024)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно противодействие на използването на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPPs) от 5 април 2024 г. h 6. Регистър на делата срещу журналисти и медии - Актуални списъци на делата срещу журналисти и медии на Върховния касационен съд Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32024L1069 2. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52022SC0117 3. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:32022H0758&from=EN 4. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/api/files/attachment/872327/SLAPP-factsheet.pdf 5. https://rm.coe.int/0900001680af2805 6. https://www.vks.bg/dela-jurnalisti-i-medii.html Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Дата: Подпис: 15.4.2026 г . X Д-Р ЛЮБОМИР ТАЛЕВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ "СЪВЕТ ПО ЗАКО. . . Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс Страница 1 от 2 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за Гражданския изменение и допълнение на процесуален кодекс Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 1 4 . 4 . 2 0 2 6 г . X 0 4 .0 4 - 3 0 / 1 4 .0 4 .2 0 2 6 г . S i g n e d b y : E v g e n i y a P e t r o v a A n d o n o v a В отговор на №: 03-00-64/06.04.2026 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата I. Относно Съгласно България в Гражданския връзка с това, изпълнява цитираната в раздел 1, заедно с да се включи и ниво, като се посочат II. Относно След допълване оценката, в този измерими показатели. за ефективно измерване Раздел 1 „Проблем/проблеми Плана за действие за 2026 г. с Европейския съюз в мярка № 195 процесуален кодекс за въвеждане предлагаме в оценката на мярка № 195. За повече яснота информацията относно по-подробна информация относно налични относими данни. Раздел 2 „Цели“: на информацията относно раздел предлагаме да се Въвеждането на ясни индикатори на напредъка по тяхното за решаване“: мерките, произтичащи е предвидено изискванията на въздействието да се посочи, и обоснованост на изискванията на европейското актуалното положение проблема/въпросите формулират цели с с текущи и изпълнение в бъдеще. от членството на Република изменение и допълнение на Директива (ЕС) 2024/1069. Във че със законопроекта се направеното предложение, законодателство, може и уредба на национално за решаване в раздел 1 от качествено и/или количествено целеви стойности ще спомогне Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс Страница 2 от 2 III. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати, препоръчваме в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 14.4.2026 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС в периода 16 април – 18 май 2026 г. Дата и Декларира начин на ни данни постъпван дали е на лицето становищ Име на лице/ действа от ето наименование свое име Предложения и становища Приети/ № (официалн ЮЛ или Мотиви неприети о, по ел. защитава поща, чрез позиция от Портала за името на обществен друго и лице/група консултац лица ии и т.н.) 1. 30.04.2026 Миряна ☐ Лицето Във връзка с подготвения от Неприети Законопроектът въвежда специални г. Михайлова действа от Министерството на правосъдието правила за защита на ответниците в (по ел. Цветанова свое име проектозакон по особено производство съдебни производства, които се поща) по ГПК по делата-шамари, бих искала да водят поради тяхното публично ☐ Лицето организираме среща, на която да участие в обществения дебат. защитава дискутираме неотложната необходимост Защитата на ответника е оправдана позиция от този закон да разшири своя обхват. тогава, когато той упражнява името на За съжаление подобен тип дела се посочените комуникационни друго използват и във връзка с уреждане на свободи във връзка с важни за лице/група родителски права и подобни спорове от обществото въпроси. Това са лица Семейния кодекс. Към момента не въпроси, които засягат правата и съществува нормативна уредба, която да законните интереси на обществото в регулира броя дела между страни, поради области като: основни права, което е налице злоупотреба с право по обществено здраве и безопасност, 1 ☒ Не са дела за родителски права, при което декларирани едната страна завежда множество дела данни срещу другата страна с цел психически, емоционално и финансово изтощение. Пряко потърпевши от това в крайна сметка са децата. В Европа тази практика е част от контрол, който обикновено е форма на продължаващо домашно насилие след раздялата. Институциите се използват като инструмент за наказание на жертвата чрез множество сигнали и дела. Като председател на Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие, се обръщам към Вас и като пряко потърпевш от тази практика. Към момента, ако направите справка по моето ЕГН в прокуратурата и съда, ще видите общия брой на преписки и дела, които в момента сигурно надминават 60 бр. Всичко това пречи на нормалния начин на живот на мен и на децата ми. Оставам на разположение за допълнителни въпроси и се надявам, че ще можем да проведем такава среща, защото познавам още стотици жени в моето положение, а предполагам, че има и пострадали мъже. околна среда или климат; дейности на лице, което е публична фигура в обществения живот или частния сектор; въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и други органи на държавната власт, предвидени в закона; сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения; дейности, насочени към защита на ценностите, залегнали в член 2 от Договора за Европейския съюз и Конституцията на Република България. В този смисъл е предложената от закона легална дефиниция на понятието „въпрос от обществен интерес“. Новата уредба, включително възможността за отхвърляне на очевидно неоснователен иск на ранен етап, ще се прилага само по делата, които се водят поради публично участие на ответника. Посочените в законопроекта индикатори за такава цел на делото срещу ответника са специфични и установени специално за защита на публичното участие. В случай че делото не се води срещу ответника поради неговото публично участие, ще се прилагат общите правила на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Разпоредбата на чл. 3 ГПК 2 задължава участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и да изнасят пред съда само истината. Злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми, включително извършване на допустими процесуални действия, чрез които обаче се цели заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. В практиката на Върховния касационен съд (ВКС) по чл. 3 ГПК са разгледани различни случаи, например: създаване на верига от частни жалби, които забавят процеса, злоупотреба с право на иск, злоупотреба с право на отвод, искане за тълкуване на решението с цел признаване на нови факти или постановяване на нещо различно и др. Възможностите, с които съдът разполага, за да противодейства на превратното упражняване на процесуални права, зависят от конкретното нарушение. Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява 3 действия, съставляващи злоупотреба с право. Друга възможност е присъждането на обезщетение за вреди, включително и неимуществени. Евентуалното разширяване на приложното поле на защитните средства по дела, които не се водят поради публичното участие на ответника, а поради други причини, включително при спорове за родителски права, може да бъде предмет на бъдещи дискусии. Необходимо е първо да се приеме законопроектът и да се оцени неговото въздействие върху кръга на засегнатите обществени отношения. 2. 11.05.2026 Добри ☐ Лицето Българският проект за транспониране на г. – чрез Димитров действа от Директива (ЕС) 2024/1069 е важна и Портала за Ковачев свое име правилна стъпка. Най-силното му обществен качество е, че не ограничава защитата и ☐ Лицето само до трансгранични дела, а я въвежда консултац защитава и за вътрешните граждански и търговски ии позиция от производства. Това трябва да остане. името на Но за да бъде законът ефективен, а не друго само символичен, са нужни следните 10 лице/група поправки: лица 1. Да се запази националният обхват - Принципно 1. Законопроектът е осигурява ☒ Не са Проектът правилно прилага защитата и приети такава защита по чисто вътрешни декларирани при чисто вътрешни български дела. Това национални съдебни дела. данни трябва да се защити като най-важното решение в проекта. 2. Да се въведе изрична норма за пълни Принципно 2. Законопроектът предвижда точно разумни разноски - Обезпечението на приети такава уредба за присъждане на разноските е предварителна гаранция, но съдебните разноски. не е окончателна последица. При 4 установена злоупотреба ищецът следва да понесе всички разумни разноски, включително пълните разноски за адвокатска защита, освен прекомерната част. 3. Да се добави обезщетение за вреди и Принципно възпираща санкция - Публикуването на приети решението е полезно, но недостатъчно. Моделите на Ирландия, Белгия и Испания показват по-силен подход чрез вреди, пълни разноски и санкции. 4. Да се разшири amicus curiae Частично механизмът - Чл. 388ф е тесен, защото приети допуска само НПО в обществена полза и само документи. Следва да се допуснат становища, данни и експертна информация от организации, синдикати, академични институции, професионални организации и адвокатски органи. 3. В случай на вреди в резултат от воденето на делото, ответникът има право да предяви иск за обезщетение съгласно чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Не е необходимо в процесуалния закон да бъдат създавани нови правила във връзка с правото на обезщетение за вреди. 4. Само страните може да упражняват в пълен обем процесуални права за защита на своите интереси. Третите лица, които не са встъпили в производството като страни, имат ограничени процесуални възможности да представят доказателства, със съгласието на ответника. Становищата и други изявления на трети лица, които не участват по делото като свидетели или вещи лица, нямат доказателствен характер и биха усложнили и забавили процеса. Що се отнася до кръга на третите лица, до участие следва да бъдат допуснати такива, които имат връзка с публичното участие на ответника. Освен юридическите лица с общественополезна дейност в областта на защитата на основните 5 5. Да се допусне по-късно искане при Неприети новоузнати основания - Мотивите сами признават, че SLAPP характерът може да стане видим след началото на делото. Затова срокът до първото заседание трябва да има изключение. 6. Да се добави гаранция за Приети състезателност при служебно събрана информация - Когато съдът ползва публични източници или служебно събрани данни, страните трябва да бъдат уведомени и изслушани. права и свободи, законопроектът допълнително ще признае такова качество на професионалните и синдикалните организации, в които ответникът членува. Тяхната дейност е пряко свързана със защитата на правата и законните интереси на ответника по повод на осъществявана от него професионална или трудова дейност и ефективно могат да допринесат за защитата в съдебното производство. 5. Директива (ЕС) 2024/1069 изисква въвеждане на правила, които осигуряват ранно прекратяване на делото по явно неоснователни искове. Законопроектът предвижда като такъв краен момент първото заседание по делото, когато все още не е даден ход по същество на съдебното производство и искът не е разгледан. Установяването на по- късен етап на неоснователността на иска ще бъде основание за постановяване на решение, с което искът се отхвърля след разглеждане по същество. В допълнение може да се приложат и средствата за защита, предвидени в случай на злоупотреба с процесуални права. 6. За да се гарантира правото на защита на страните и състезателното начало в производството, разпоредбата на чл. 388у, ал. 2 се допълва в смисъл, че съдът предоставя възможност на страните 6 7. Да се разшири статистиката на ВСС - Неприети Да се отчитат молби, уважени и отхвърлени искания, обезпечения, откази, оттегляния, спогодби, размер на претенциите, продължителност, видове ищци и ответници. 8. Да се създаде публична Принципно информационна точка - Министерството приети на правосъдието, ВСС или определен орган следва да поддържа страница с права, образци, статистика и организации за подкрепа. 9. Да се включи преходна норма за Неприети висящите дела - Иначе първата реална група засегнати лица ще остане извън защитата. 10. Да се въведе последваща оценка на Принципно въздействието - Това вече е препоръчано приети от администрацията на Министерския съвет и трябва да бъде включено с конкретен срок и компетентен орган. Формулата е проста: достъпът до съд да изразят становище по доказателствата и фактите, които са събрани и установени служебно. 7. Видът и обхватът на данните за производствата е съобразен с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069. 8. Предложението не се отнася до съдържанието на законопроекта. Министерството на правосъдието разглежда различни възможности за повишаване на осведомеността във връзка със свободата на изразяване и делата срещу публичното участие. 9. Процесуалните закони се прилагат занапред. Законопроектът не предвижда досегашните производства да се разглеждат или приключват по досегашния ред, т. е. по правилата преди влизането в сила на законовите изменения. Налице е възможност за директно приложение на новата рамка по отношение на висящи съдебни производства, но съобразно с етапа на разглеждане. 10. Министерството на правосъдието следва добрите практики при изготвяне на законопроекти и оценка за тяхното въздействие, като спазва 7 остава защитен за добросъвестния ищец, императивните изисквания на но съдът не трябва да бъде използван като Закона за нормативните актове. инструмент за икономическо изтощаване, сплашване и заглушаване на участие по въпроси от обществен интерес. Затова подкрепата за проекта трябва да бъде подкрепа с условия: по- силни разноски, реална санкция срещу злоупотребата и публична отчетност дали законът действително работи. 3. 11.05.2026 адв. Добри ☐ Лицето Представям настоящото становище по г. - чрез Димитров действа от публикувания проект на Закон за ел.поща Ковачев свое име изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, с който се въвеждат ☐ Лицето изискванията на Директива (ЕС) защитава 2024/1069 относно защитата на лицата, позиция от ангажирани в публично участие, срещу името на явно неоснователни искове или съдебни друго производства, с които се злоупотребява. лице/група Подкрепям законопроекта по принцип. лица: Най-същественото и правилно решение в ☒ Не са него е, че защитата не се ограничава до декларирани трансграничните случаи, а се данни разпростира и върху вътрешните граждански и търговски производства. Това е необходимо, защото възпиращият ефект върху публичното участие е еднакво разрушителен независимо дали делото има международен елемент. Същевременно считам, че проектът следва да бъде доразвит. В сегашния си вид той съдържа важни процесуални гаранции, но не осигурява достатъчно силни икономически и институционални последици срещу злоупотребяващия ищец. Рискът е законът да се превърне в добър процесуален сигнал, но не и в 8 реална защита за ответника, който е цел на дело “шамар”. Ефективната анти- SLAPP защита изисква не само ранно отхвърляне на очевидно неоснователния иск, а и пълно възстановяване на разумните разноски, възможност за обезщетение или възпираща санкция при злоупотреба, широко участие на организации с легитимен интерес, преходна приложимост към висящи дела, пълна статистика и последваща оценка на въздействието. Поради това предлагам следните изменения и допълнения, които са съобразени с минималния характер на Директива (ЕС) 2024/1069, с Препоръка (ЕС) 2022/758, с Препоръка CM/Rec(2024)2 на Съвета на Европа и с видимите тенденции в транспонирането в Белгия, Испания, Ирландия и Франция. I. Да се запази приложението на закона Принципно 1. Законопроектът е осигурява към вътрешните производства приети такава защита по чисто вътрешни Проектният чл. 388с ГПК правилно национални съдебни дела. предвижда, че правилата на глава тридесет и трета “б” се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника. Това разрешение следва да бъде запазено без стесняване. Ограничаването само до трансгранични дела би оставило без защита основната част от българските SLAPP хипотези и би създало неоправдано различие между ответници, намиращи се в еднакъв риск. 9 II. Да се въведе изрична норма за Принципно присъждане на всички разумни разноски приети Проектът урежда обезпечение на очакваните разноски на ответника, но не урежда достатъчно ясно окончателната последица при установена злоупотреба. Директива (ЕС) 2024/1069 изисква възможност злоупотребяващият ищец да понесе всички видове разноски, включително пълните разноски за процесуално представителство, освен ако са прекомерни. Затова следва да се добави изрична разпоредба, че при очевидно неоснователен иск или злоупотребяващо производство ищецът дължи всички разумни разноски на ответника, включи- стр. 2 от 3 телно адвокатското възнаграждение извън минималните размери, доколкото не е прекомерно спрямо фактическата и правната сложност. III. Да се предвиди обезщетение за вреди Принципно и възпираща санкция при злоупотреба приети Публикуването на съдебното решение е полезна репутационна последица, но не е достатъчно средство срещу ищец с голям икономически ресурс. В реалните SLAPP дела вредата за ответника се състои не само в разноските, а и в загуба на време, професионален натиск, репутационна несигурност, психологическо изтощаване и въздържане от бъдещо публично участие. Следва да се предвиди възможност съдът, при установена злоупотреба, да присъди обезщетение за вредите от самото злоупотребяващо производство и/или да наложи 2. Законопроектът предвижда точно такава уредба за присъждане на съдебните разноски. 3. В случай на вреди в резултат от воденето на делото, ответникът има право да предяви иск за обезщетение съгласно чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Не е необходимо в процесуалния закон да бъдат създавани нови правила във връзка с правото на обезщетение за вреди. 10 възпираща процесуална санкция в полза на бюджета. IV. Да се разшири участието на трети Частично лица с легитимен интерес Проектният чл. приети 388ф ГПК допуска единствено юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, да представят намиращи се у тях документи и други доказателства. Това е твърде тясно. На практика релевантният принос често ще бъде не само документ, а експертно становище, сравнителноправен анализ, данни за модел на съдебно преследване, професионална оценка на журналистически стандарт или информация от синдикална, академична, адвокатска или правозащитна организация. Ето защо следва да се въведе по-широк amicus curiae механизъм. V. Да се допусне искане за ранно Неприети отхвърляне и след първото заседание при новоузнати основания Проектният чл. 388т, ал. 1 ГПК ограничава искането за 4. Само страните може да упражняват в пълен обем процесуални права за защита на своите интереси. Третите лица, които не са встъпили в производството като страни, имат ограничени процесуални възможности да представят доказателства, със съгласието на ответника. Становищата и други изявления на трети лица, които не участват по делото като свидетели или вещи лица, нямат доказателствен характер и биха усложнили и забавили процеса. Що се отнася до кръга на третите лица, до участие следва да бъдат допуснати такива, които имат връзка с публичното участие на ответника. Освен юридическите лица с общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, законопроектът допълнително ще признае такова качество на професионалните и синдикалните организации, в които ответникът членува. Тяхната дейност е пряко свързана със защитата на правата и законните интереси на ответника. 5. Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в 11 отхвърляне най-късно до първото заседание или до отговора на исковата молба. Това е разбираемо като правило, но създава риск. SLAPP характерът може да стане видим по-късно чрез процесуалното поведение на ищеца, паралелни дела, медийни кампании, оттегляния, изменение на иска или злоупотреба с доказателствени искания. Следва да се добави изключение: ако основанията са възникнали или са станали известни по-късно, искането се прави незабавно след узнаването им. VI. Да се гарантира състезателност при Приети служебно събрана информация Проектният чл. 388у, ал. 2 ГПК позволява на съда служебно да събира доказателства и да взема предвид проверена информация от публично достъпни източници. Това е оправдано при SLAPP, но трябва да бъде балансирано. Следва изрично да се предвиди, че съдът не може да основе акта си на служебно събрана или публично проверена информация, без публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“) (Директива 2024/1069) изисква въвеждане на правила, които осигуряват ранно прекратяване на делото по явно неоснователни искове. Законопроектът предвижда като такъв краен момент първото заседание по делото, когато все още не е даден ход по същество на съдебното производство и искът не е разгледан. Установяването на по- късен етап на неоснователността на иска ще бъде основание за постановяване на решение, с което искът се отхвърля след разглеждане по същество. В допълнение може да се приложат и средствата за защита, предвидени в случай на злоупотреба с процесуални права. 6. За да се гарантира правото на защита на страните и състезателното начало в производството, разпоредбата на чл. 388у, ал. 2 се допълва в смисъл, че съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по доказателствата и фактите, които са събрани и установени служебно. 12 предварително да уведоми страните и да им даде възможност за становище. VII. Да се разшири статистиката по Неприети Закона за съдебната власт Проектният чл. 377б ЗСВ предвижда ежегодно публикуване на данни за приключилите производства, по които са били приложени правилата по глава 33б ГПК. Това е необходимо, но недостатъчно. Следва да се събират данни и за подадени молби, уважени и отхвърлени молби, обезпечения на разноски, откази, обезпечения на искове, прекратявания, оттегляния, спогодби, продължителност, размер на претенциите, видове ищци и ответници и трансграничен или вътрешен характер. Без тези данни последващата оценка няма да може да установи дали законът работи. VIII. Да се създаде публична Принципно информационна точка за анти-SLAPP приети защита Следва да се предвиди Министерството на правосъдието, самостоятелно или съвместно с ВСС и адвокатурата, да поддържа публична информационна страница с процесуалните га- стр. 3 от 3 ранции, образци на искания, данни за правна помощ, статистика и организации за подкрепа. Това съответства на европейската препоръчителна рамка и превръща закона в достъпен инструмент, а не само в текст в ГПК. IX. Да се предвиди преходна Принципно приложимост към висящите дела приети 7. Видът и обхватът на данните за производствата е съобразен с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069. 8. Предложението не се отнася до съдържанието на законопроекта. Министерството на правосъдието разглежда различни възможности за повишаване на осведомеността във връзка със свободата на изразяване и делата срещу публичното участие. 9. Процесуалните закони се прилагат занапред. Законопроектът не 13 Процесуалните гаранции следва да се прилагат и към висящите производства, доколкото съдебното дирене в съответната инстанция не е приключило. В противен случай лицата, които вече са подложени на дела “шамари”, ще бъдат лишени от първата реална защита, заради която законът се приема. Преходната норма може да предвиди едномесечен срок от влизането в сила на закона за подаване на искания по глава 33б ГПК в заварените производства. X. Да се предвиди последваща оценка с Принципно конкретен срок и орган Администрацията приети на Министерския съвет вече е препоръчала в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще се извърши последваща оценка на въздействието и кой орган ще я организира. Това предложение следва да бъде прието. Предлагам последващата оценка да се извърши в срок до 24 месеца от влизането в сила на закона от Министерството на правосъдието, въз основа на данни от ВСС и становища на съдилища, адвокатура, НПО, журналистически и академични организации. XI. Конкретни искания 1. Да бъде запазено приложението на Принципно глава 33б ГПК към всички граждански и приети търговски дела, включително вътрешните производства. 2. Да бъде добавена изрична разпоредба Принципно за присъждане на всички разумни приети предвижда досегашните производства да се разглеждат или приключват по досегашния ред, т. е. по правилата преди влизането в сила на законовите изменения. Налице е възможност за директно приложение на новата рамка по отношение на висящи съдебни производства, но съобразно с етапа на разглеждане. 10. Министерството на правосъдието следва добрите практики при изготвяне на законопроекти и оценка за тяхното въздействие, като спазва императивните изисквания на Закона за нормативните актове. 1. Законопроектът е осигурява такава защита по чисто вътрешни национални съдебни дела. 2. Законопроектът предвижда точно такава уредба за присъждане на съдебните разноски. 14 разноски на ответника при очевидно неоснователен иск или злоупотребяващо производство. 3. Да бъде предвидена възможност за Неприети обезщетение за вреди и/или възпираща процесуална санкция при установена злоупотреба. Нов чл. 388ч ГПК - разноски, вреди и санкции След чл. 388ц да се създаде нов чл. 388ч, а досегашният чл. 388ч да стане чл. 388ш: “Чл. 388ч. (1) Когато съдът установи, че искът е очевидно неоснователен или че производството представлява злоупотреба със съдебно производство поради публичното участие на ответника, съдът осъжда ищеца да заплати на ответника всички разумни разноски по делото, включително разноските за процесуално представителство, освен в частта, в която са прекомерни с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. (2) Ответникът може да претендира обезщетение за вреди, причинени от злоупотребяващото производство, по общия ред. Когато това е поискано в същото Приложение № 1 към становище по обществена консултация #12297-K стр. 2 от 3 производство и не затруднява несъразмерно разглеждането му, съдът може да се произнесе по обезщетението с решението си. (3) При установена злоупотреба съдът може да наложи на ищеца глоба в размер, определен съобразно тежестта на злоупотребата, 3. В случай на вреди в резултат от воденето на делото, ответникът има право да предяви иск за обезщетение съгласно чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Не е необходимо в процесуалния закон да бъдат създавани нови правила във връзка с правото на обезщетение за вреди. Действащото законодателство урежда възможност за съединяване на искове за разглеждането им в едно общо производство, поради което не е необходимо да правят изменения и допълнения. В чл. 211 от Гражданския процесуален кодекс са уредени правила за предявяване на насрещен иск от ответника и условията за това. Няма пречка ответникът да предяви иск за вреди и в самостоятелно производство по общия ред. 15 процесуалното поведение, цената на иска и имущественото състояние на ищеца.” Мотив: пълните разноски са ядро на ефективната защита. Обезщетението и санкцията имат възпиращ ефект, особено когато публикацията на решението няма реална цена за икономически силния ищец. 4. Да бъде разширен чл. 388ф ГПК чрез Частично amicus curiae механизъм за организации и приети институции с легитимен интерес. Чл. 388ф ГПК - amicus curiae и легитимен интерес Чл. 388ф да се измени така: “Чл. 388ф. (1) Със съгласието на ответника юридически лица с нестопанска цел, синдикални организации, професионални организации, висши училища, научни организации, органи на адвокатурата и други лица с легитимен интерес от защитата на публичното участие могат до приключване на съдебното дирене в първа инстанция да представят писмени становища, документи, данни, експертна информация и други доказателства, относими към публичното участие, въпроса от обществен интерес или наличието на обстоятелства по чл. 388у, ал. 1. (2) Съдът допуска представените материали, доколкото са относими и не затрудняват несъразмерно разглеждането на делото. Страните имат право да изразят становище по тях.” Мотив: въвежда се истински механизъм за експертна и институционална подкрепа на ответника без превръщане на третите лица в страни. 4. Само страните може да упражняват в пълен обем процесуални права за защита на своите интереси. Третите лица, които не са встъпили в производството като страни, имат ограничени процесуални възможности да представят доказателства, със съгласието на ответника. Становищата и други изявления на трети лица, които не участват по делото като свидетели или вещи лица, нямат доказателствен характер и биха усложнили и забавили процеса. Що се отнася до кръга на третите лица, до участие следва да бъдат допуснати такива, които имат връзка с публичното участие на ответника. Освен юридическите лица с общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, законопроектът допълнително ще признае такова качество на професионалните и синдикалните организации, в които ответникът членува. Тяхната дейност е пряко свързана със 16 5. Да бъде добавено изключение от срока Неприети по чл. 388т, ал. 1 ГПК при основания, възникнали или станали известни по- късно. Чл. 388т, ал. 1 ГПК - срок за искането В края на ал. 1 да се добави изречение второ: “Когато основанията за искането са възникнали или са станали известни на ответника след този момент, искането може да бъде направено незабавно след узнаването им, но не по-късно от приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.” Мотив: SLAPP характерът често се установява от поведението на ищеца след образуване на делото. Това е съобразено и с мотивите на проекта, които признават, че необходимата информация може да стане налична по всяко време в хода на производството. 6. Да бъде добавена гаранция за Приети състезателност при служебно събрана информация. Чл. 388у, ал. 2 ГПК - състезателност В края на ал. 2 да се добави: “Когато съдът възнамерява да се основе на служебно събрани доказателства, служебно известни факти или проверена информация от публично достъпни източници, той уведомява страните и им предоставя подходящ срок за становище.” Мотив: гарантира се чл. 6 ЕКПЧ, равенството на страните и защитата на правата и законните интереси на ответника. 5. Директива 2024/1069 изисква въвеждане на правила, които осигуряват ранно прекратяване на делото по явно неоснователни искове. Законопроектът предвижда като такъв краен момент първото заседание по делото, когато все още не е даден ход по същество на съдебното производство и искът не е разгледан. Установяването на по- късен етап на неоснователността на иска ще бъде основание за постановяване на решение, с което искът се отхвърля след разглеждане по същество. В допълнение може да се приложат и средствата за защита, предвидени в случай на злоупотреба с процесуални права. 6. За да се гарантира правото на защита на страните и състезателното начало в производството, разпоредбата на чл. 388у, ал. 2 се допълва в смисъл, че съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по доказателствата и фактите, които са събрани и установени служебно. 17 състезателното начало, без да се отнема нужната активност на съда. 7. Да бъде разширен чл. 377б ЗСВ Неприети относно статистиката. Чл. 377б ЗСВ - разширена статистика Чл. 377б ЗСВ да се допълни с данни за: подадени искания по чл. 388т; уважени и отхвърлени искания; подадени искания за обезпечение на разноски; уважени и отхвърлени обезпечения; постановени откази за обезпечение на иск по чл. 391, ал. 6; прекратени, оттеглени и приключили със спогодба дела; продължителност; цена на иска; размер на присъдените разноски; видове ищци и ответници; вътрешен или трансграничен характер. Мотив: без такава статистика последващата оценка ще бъде формална и няма да покаже дали законът намалява охлаждащия ефект. 8. Да бъде предвидена публична Принципно информационна точка за анти-SLAPP приети защита. Нова заключителна разпоредба - публична информационна точка Да се създаде нов параграф: “Министерството на правосъдието поддържа на интернет страницата си публична информация относно процесуалните гаранции срещу стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие, включително приложимите правила, образци на процесуални искания, информация за правна помощ, данни за организации за подкрепа и ежегодните статистически данни по чл. 377б от 7. Видът и обхватът на данните за производствата е съобразен с изискванията на Директива (ЕС) 2024/1069. 8. Предложението не се отнася до съдържанието на законопроекта. Министерството на правосъдието разглежда различни възможности за повишаване на осведомеността във връзка със свободата на изразяване и делата срещу публичното участие. 18 Закона за съдебната власт.” Мотив: законът трябва да бъде реално достъпен за лицата, които най-често нямат ресурс да издържат дълъг процес. 9. Да бъде добавена преходна норма за Неприети висящите дела. Преходна разпоредба - висящи дела Да се създаде преходна разпоредба: “Правилата на глава тридесет и трета “б” от Гражданския процесуален кодекс се прилагат и за висящите към датата на влизане в сила на този закон производства, доколкото съдебното дирене в съответната инстанция не е приключило. Исканията по чл. 388т и чл. 403а могат да бъдат направени в едномесечен срок от влизането в сила на закона.” Мотив: осигурява се незабавна защита на заварените ответници, без да се нарушава приключена процесуална фаза 10. Да бъде добавена заключителна Принципно разпоредба за последваща оценка на приети въздействието. Да се създаде нов параграф: “Министерството на правосъдието организира последваща оценка на въздействието на този закон в срок до 24 месеца от влизането му в сила. Оценката се извършва въз основа на данните по чл. 377б от Закона за съдебната власт и след консултации с Висшия съдебен съвет, съдилищата, адвокатурата, журналистически, правозащитни, академични и други организации с легитимен интерес.” Мотив: съобразява се изричната препоръка на 9. Процесуалните закони се прилагат занапред. Законопроектът не предвижда досегашните производства да се разглеждат или приключват по досегашния ред, т. е. по правилата преди влизането в сила на законовите изменения. Налице е възможност за директно приложение на новата рамка по отношение на висящи съдебни производства, но съобразно с етапа на разглеждане. 10. Министерството на правосъдието следва добрите практики при изготвяне на законопроекти и оценка за тяхното въздействие, като спазва императивните изисквания на Закона за нормативните актове. 19 администрацията на Министерския съвет. Приложение № 1 към становище по обществена консултация #12297-K 11. Чл. 403а ГПК - връзка с Принципно 11. Министерството на окончателните разноски В чл. 403а да се приети правосъдието предлага нова добави алинея: “(5) Допускането или редакция на разпоредбите относно отказът за допускане на обезпечение на обезпечението за разноски, като се разноските не предопределя отчита необходимостта от защита на окончателното произнасяне на съда по правото на достъп до съд. чл. 388ч.” Мотив: отделя се Допускането или отказът за предварителната гаранция от допускане на разноски не може да окончателната отговорност за разноски. бъдат условие за окончателното произнасяне по делото, включително да бъдат основание за прекратяване на делото. 12. Настоящото становище и всяко от предложенията да бъдат включени и 12. Бележката няма характер на разгледани в справката по чл. 26, ал. 5 самостоятелно предложение по ЗНА с мотиви при евентуално законопроекта. неприемане. . 4. 15.05.2026 Софийски ☐ Лицето Софийската адвокатска колегия излага г. – чрез адвокатски действа от своите възражения по публикувания в ел.поща съвет свое име портала за обществени консултации strategy.bg проект на Закон за изменение ☐ Лицето и допълнение на Гражданския защитава процесуален кодекс, чрез който се цели позиция от да бъдат въведени изискванията на името на Директива (ЕС) 2024/1069 на друго Европейския парламент и на Съвета от 11 лице/група април 2024 година относно защитата на лица: лицата, ангажирани в публично участие, ☒ срещу явно неоснователни искове или Неприложи съдебни производства, с които се мо злоупотребява. В публикувания проект е посочено, че основната цел на предлаганите промени е 20 създаването на специални правила в Гражданския процесуален кодекс, чрез които да се осигурява защита на журналистите, защитниците на правата на човека и други участници в обществения дебат, когато срещу тях се водят дела поради публичното им участие по въпроси от обществен интерес, както и укрепване на плурализма и на обмена на идеи и мнения като гаранция на демократичното общество, и не на последно място облекчаване на натоварването на съдебната система чрез отхвърляне на явно неоснователни искове във възможно най-ранен етап на производството. Проектътпо принцип отразява положителните намерения на изпълнителната власт чрез Министерство на правосъдието да предложи особени правила за този тип производства, но същевременно има нужда от съществена преработка. 1. В предложения текст на чл. 388т, ал. 1 Приети е предвиден неясно дефиниран срок за упражняване правото на ответника да направи искането за ранно отхвърляне на очевидно неоснователен иск. „Чл. 388т. (1) Ответникът може да поиска отхвърляне на иск, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Искането може да бъде направено най-късно в първото заседание за разглеждане на делото (или в отговора на исковата молба).“ Предлагаме срокът за искането по чл.388т ГПК да бъде посочен еднозначно като „най-късно с отговора на исковата молба“ с цел да се 1. Директива 2024/1069 изисква въвеждане на правила, които осигуряват ранно прекратяване на делото по явно неоснователни искове. Предложеният текст на разпоредбата на чл. 388т, ал. 1, който предвиждаше две възможности за краен срок, възприема само едната от тях – а именно най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Този момент би позволил на ответника по-дълъг срок да упражни искането си за прекратяване, на съда – да вземе предвид както писмените 21 избегне насрочване на делата по очевидно неоснователни искове в открито съдебно заседание и извършването на още разноски от страните. 2. Срокът за обосноваване на иска по чл.388т, ал. 2 е предложен като Частично изключително кратък за ищеца приети (едноседмичен). Освен това предложеният текст не предвижда задължение за съда да изпраща искането по чл.388т на ответника и да му даде възможност да вземе становище по него. Следователно ищецът ще узнае за подаденото искане по чл.388т едва след като съдът вече се е произнесъл по това искане и е приел, че искът е очевидно неоснователен, което ще ангажира ищеца с необходимостта да обоснове иска си в посочения кратък срок от 1 седмица. Много по-удачно законодателно решение е искането по чл.388т да се изпраща на ищеца за становище в едноседмичен срок, за да има възможност ищецът да заяви дали искането е допустимо и основателно, дали има злоупотреба с процесуални права и необходимост от допълнително обосноваване на иска. Едва след като вземе предвид становището на двете страни, съдът следва да се произнесе по искането, а определеният срок за обосноваване на иска по чл.388т, ал.2 следва да бъде поне равен на срока за отговор на иска в съответното производство (месечен, или двуседмичен в производствата по търговски дела). изявления на страните, така и изяленията им в откритото съдбено заседание. 2. Разпоредбата на чл. 388т, ал. 2 се редактира, за да осигури възможност на ищеца да изрази становище по искането за прекратяване, преди съдът да се е произнесъл, че искът е очевидно неоснователен. Новата редакция предвижда още, че съдът продължава разглеждането на делото, когато искането на ответника за прекратяване е неоснователно. 22 3. В цитираната Директива 2024/1069 е указано ясно в чл. 1, че държавите членки Неприети ще осъществяват защита на лицата, ангажирани в публично участие от явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Същевременно в предложения проект на ЗИДГПК е посочено в чл.388у, че съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени законни интереси и права чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника заради публичното му участие, но установяването на злоупотреба с права не е предвидено като предпоставка за уважаване на искането за ранно отхвърляне на очевидно неоснователния иск по чл.388т. Ето защо, намираме че по- удачно законодателно решение, което съответства в по-пълна степен с приложимата директива, би било в чл.388у, ал.1, текстът да се измени по следния начин: „При произнасяне по искането за отхвърляне на иска по чл.388т, съдът преценява дали производството има за цел да осигури защита на накърнени законни интереси и права чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид следните обстоятелства:“ 3. Правната уредба е съобразена с изискванията на Директива 2024/1069 относно мерките за защита по делата срещу публично участие. В случай, че е налице очевидно неоснователен иск, разглеждането на делото не е оправдано и следва да бъде прекратено на възможно най-ранен етап. Ако искът не е очевидно неоснователен, но съдът установи, че делото се поради публичното участие на ответника на по-късен етап, тогава съдът ще разгледа иска по същество. Съдът може да предприеме различни мерки, за да противодейства на превратното упражняване на процесуални права, в зависимост от естеството на конкретното нарушение. В допълнение към установените в практиката средства за противодействие, новите правила на ГПК предвиждат и специални мерки за защита на ответника по дело, насочено срещу него поради публичното му участие. 23 4. В предложения проект вносителят е Неприети доразвил и допълнил текста на чл. 4, т. 3 от Директива 2024/1069 относно случаите на злоупотреба с процесуални права и тактики, като е дописал три нови примера за такава злоупотреба в т.6 - 8 на чл. 388у, ал. 2: „т. 6. умишлено насочване на иска срещу физически лица вместо срещу юридическото лице, отговорно за посочените в исковата молба действия или изявления; т.7. действия по дискредитиране или разкриване на подробности от личния живот на ответника; т.8. други действия на ищеца, насочени срещу упражняването на правото на свобода на изразяване на мнение и свобода на информация по въпроси от обществен интерес, на свобода на изкуствата и науките или на свобода на събранията и сдруженията по въпроси от обществен интерес.“ Споделяме опасения, че и трите дописани хипотези не са удачно разписани. Текстът на т. 6 - умишленото насочване на иска срещу физическите лица вместо срещу юридическото лице, носещо отговорност за посочените в исковата молба действия или изявления, според нас следва да отпадне, защото в българското деликтно право и традиция отговорността на юридическото лице по чл. 49 ЗЗД по- скоро е изключение и тя е безвиновна отговорност, която се базира именно на виновните действия на физическото лице. Освен това ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. В нашето законодателство няма обща норма, която да налага като 4. Предложените в чл. 388у, ал. 1 хипотези са установени като типични средства за въздействие върху лицата, които упражняват правото си на публично участие в обществения дебат по въпроси от важно обществено значение. Наречени още „индикатори за делата шамари“, те са специално предвидени както в Директива 2024/1069, така и Препоръка CM/Rec(2024)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно противодействие на използването на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPPs) от 5 април 2024 г. Следва да се отбележи, че когато ищецът е насочил иска си срещу избрания ответник, без да търси отговорност от лицето или лица, които в действителност са засегнали негови права, той не търси действителна защита. Такъв иск може да не е очевидно неоснователен, а може да е само частично основателен. След като даде ход на делото, съдът може да отхвърли иска след продължително разглеждане, което да увреди съществено правата и интересите на ответника. Останалите индикатори по т. 7 и 8 се отнасят до специфични хипотези на извънпроцесуално поведение на ищеца, които обаче се отнасят до засягане на неприкосновеността на 24 предпочитан ответник юридическото лице, възложител на работата или юридическото лице, което администрира съответната платформа за публични изяви. Хипотезите, предвидени в т. 7 и т. 8 пък са предложени прекалено общо и може да нямат никакво отношение към предмета на спора – действия по дискредитиране или разкриване на подробности от личния живот на ответника, както и други действия насочени срещу свободата на словото (които дори може да не касаят ответника), не могат да наложат извод за очевидна неоснователност на предявения иск в конкретното производство. 5. Предвиденото служебно събиране на Приети доказателства в текста на чл. 388у, ал. 2 надминава всякакви предели на разума и пропорционалността, и на практика прави производството едностранно. Сочи се, че съдът ще може служебно да прави проверки в информационни системи и регистри на съдилищата и други органи, осъществяващи публични функции, да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени от страните, както и служебно известни факти. Ако изобщо се допусне подобно служебно събиране на доказателства и извършване на проверки, резултатите от тези проверки трябва да се документират, и документираните резултати и събраните доказателства трябва да се връчват на ищеца, като се укаже на ищеца какво отношение имат тези доказателтва към установяване на злоупотребата с права и очевидната личния живот и свободата на словото. Важно е да се отбележи, че съдът не е обвързан в преценката дали делото има за цел да санкционира ответника поради публичното му участие, ако е налице някоя от хипотезите по чл. 388у, ал. 1. Колкото повече индикатори са налице, толкова по- обоснована би била преценката на съда за целта на делото. 5. Новата редакция на чл. 388у, ал. 2 се съобразява с предложенията. Обстоятелствата по ал. 1 се установяват само въз основа на събраните по делото доказателства. В случай на служебно събрани доказателства съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по доказателствата и фактите. Важно е да бъде осигурена възможност за събиране на доказателства по инциатива на съда, тъй като възможните индикатори за делата, водени поради публичното участие на ответника, са обстоятелства, чието съществуване не винаги може да бъде установено по категоричен начин от твърденията на страните и представените от тях доказателства. 25 неоснователност на иска му и се даде възможност на ищеца да вземе становище и да представи на свой ред доказателства. Освен това трябва да е ясно, че както фактите, непосочени от страните, така и служебно известните факти, трябва да се установяват от доказателствата, приложени в кориците на делото и връчени на ищеца. В противен случай законодателят ще рискува ищецът да не може да се защити от произволните проверки, които съдът е извършил и да види резултата от тях, материализиран едва в диспозитива на решението за отхвърляне на иска му. Частично 6. Предложената норма на чл.388ф следва приети да се измени, като не се ограничава кръга на организациите, които имат законен интерес да защитят правата на ответника само до „юридически лица с нестопанска цел“. В директива 2024/1069 организациите, които имат право да подкрепят ответника са дефинирани по следния начин: „сдруженията, организациите, синдикалните организации и другите субекти, които в съответствие с критериите, определени в националното им право, имат законен интерес от защитата или утвърждаването на правата на лицата, които се ангажират в публично участие“. Това означава, че адвокатските колегии например като професионални организации, които според действащото национално право имат възложена защита на правата и интересите на адвокатите (чл.89, т.5 ЗАдв.), би трябвало да могат да Преобладават хипотези, които се отнасят до поведението и дейността на страните извън висящото производство, а за публичното участие на ответника – журналист, правозащитник или друга обществена личност, обикновено съществуват достатъчно данни и доказателства в публичното пространство. 6. Само страните може да упражняват в пълен обем процесуални права за защита на своите интереси. Третите лица, които не са встъпили в производството като страни, имат ограничени процесуални възможности да представят доказателства, със съгласието на ответника. Изходът на съдебния спор не може да зависи от волята на трети лица, които може да преследват свои интереси, но няма да бъдат обвързани от съдебното решение. Що се отнася до кръга на третите лица, до участие следва да бъдат допуснати такива, които имат връзка с публичното участие на ответника. Освен юридическите лица с общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, законопроектът допълнително ще признае такова 26 осъществят подкрепа на ответниците- адвокати в производства, в които се цели сплашване на адвокати и ограничаване на техните публични изяви и свободата им на изразяване. Освен това чл.388ф ограничава подкрепата от тези организации само до представяне на доказателства с писмена молба по делото, но директивата предвижда, че трябва да имат възможност „да подкрепят ответника, с неговото с одобрение, или да предоставят информация в такива производства в съответствие с националното право“. Затова Софийският адвокатски съвет намира за правилно да се предвиди право на тези организации (и особено на професионалните организации, в които ответникът членува) да встъпват в делото като трето лице помагач на ответника и да правят самите те искания по чл.388т за ранно отхвърляне на иска и обезпечаване на разноските. Предложеният текст на чл.388ф ограничава както кръга на организациите, подкрепящи ответника, така и формите на подкрепа и участие в производството, което на практика ще направи тази норма неефективна и ще доведе до неправилно транспониране на директивата. 7. Предложеният законопроект не Неприети предвижда частично ранно отхвърляне на иска, ако се прецени че искът по принцип е основателен, но размерът му е очевидно прекомерен или само една част от иска е очевидно неоснователна и представлява злоупотреба с права. Същевременно от качество на професионалните и синдикалните организации, в които ответникът членува. Тяхната дейност е пряко свързана със защитата на правата и законните интереси на ответника. При преценката на средствата, чрез които третите лица може да оказват подкрепа на ответника, като безспорно значими са избрани доказателствата. Становищата, справките и изявленията на трети лица, които не участват по делото като свидетели или вещи лица, нямат доказателствен характер и само биха усложнили и забавили процеса. 7. Правилно се отбелязва, че законопроектът не предвижда възможност за частично ранно отхвърляне на иска. При извършване на преценка за злоупотребата с процесуални права съдът взема предвид частичната прекомерност, 27 законопроекта не става напълно ясно дали е допустимо съдът да приеме, че е сезиран с очевидно неоснователен иск само по отношение на част от исковата претенция, тъй като се съдържат противоречиви текстове. Така в чл.388у, ал.1, т.2 от проекта се сочи, че „съдът преценява дали производството има за цел защита на накърнени законни интереси и права чрез основателен иск, или има за основна цел да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника поради публичното му участие, като взема предвид“ и „необоснованост, непропорционалност или прекомерност на иска или на част от него, включително на цената на иска, спрямо твърдяното засягане на правата на ищеца“. Тоест при извършване на преценка за злоупотребата с процесуални права съдът трябва да вземе предвид частичната прекомерност, непропорционалност или необоснованост на иска, но при произнасяне по искането по чл.388т и постановяване на съдебното решение за ранно отхвърляне на иска по чл.388х не е предвидено частично произнасяне и продължаване на производството в останалата част. Неяснотата се задълбочава още повече от предложените текстове в глава Тридесет и пета „а“ относно обезпечаването на разноски, където отново е предвидена възможност в чл.403а съдът да допусне само частично обезпечаване на разноските на ответника. 8. Предложеното изменение на чл. 391 Неприети ГПК с нова ал. 6 е ненужно, тъй като в непропорционалност или необоснованост на иска, но при произнасяне по искането по чл. 388т и постановяване на съдебното решение за ранно отхвърляне не може да прекрати производството само частично. Това е принципно положение в Директива 2024/1069) - ранното прекратяване на делото по очевидно неоснователни искове налага произнасяне с решение, когато още не е даден ход по същество и искът не е разгледан. Установяването на по-късен етап, че искът е изцяло или частично неоснователен ще бъде основание за постановяване на решение, с което искът се отхвърля след разглеждане по същество. 8. Новата разпореба в чл. 391, ал. 6 ГПК поставя не като единствено, а 28 нашето процесуално право обезпечение на иск принципно се допуска ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства (чл.391, ал.1, т.1 ГПК), а ако липсват достатъчно такива се изисква гаранция в определения от съда размер (чл.391, ал.1, т.2 ГПК). Освен това изискването искът да е подкрепен единствено с „убедителни писмени доказателства“ е прекалено ограничаващо, тъй като исковете за вреди от публични изявления вече много често се базират не на писмени доказателства, а на видеоматериали от социалните мрежи или медиите, свидетелски показания или експертни заключения. 9. Предложеното изменение в чл. 403, ал. Неприети 2 ГПК принципно е разумно, тъй като отразява положителната идея ако ищецът е внесъл гаранция за обезпечение на иска и е подал молба гаранцията да бъде освободена при отхвърляне на обезпечения иск или прекратяване на производството по същия иск, ответникът да може да възрази срещу освобождаването на гаранцията, като като задължително условие за обезпечение на иска представянето на убедителни писмени доказателства. Видно от мотивите към законопроекта, сред най-честите тактики за натиск върху ответника е налагането на обезпечение върху цялото или съществена част от неговото имущество, което е от естество да го лиши от средства да се издържа или да продължи дейността си. Съгласно общите правила на чл. 391, ал. 1 ГПК това би било допустимо и без представяне на убедителни писмени доказателства за основателността на иска, стига ищецът, поискал обезпечение на иска, да заплати гаранция. За да се ограничи ефектът от подобно засягане на ответника, като специална мярка срещу злоупотребата с права се въвежда правилото, че обезпечение на иск в производство поради публичното участие не се допуска, ако не са представени убедителни писмени доказателства. 9. Целта на измененията в чл. 403, ал. 2 ГПК е да улесни събирането на разноските за сметка на гаранцията. Ако смисълът е да не се води изпълнително дело, тогава и издаването на изпълнителен лист не би било оправдано. 29 разполага с две възможности: като подаде искане сумата на гаранцията директно да му бъде изплатена за погасяване на разноските, които са присъдени в полза на ответника в производството по обезпечения иск (нова редакция на текста) или като предяви иск за причинените му вреди (стара редакция по досега действалия текст на чл.403, ал.2, изр.второ). Това би спестило на ответника изпълнително производство, но за да е юридически коректен текста в него би трябвало да се добави още едно изречение, че изплащането на присъдените разноски става само след представяне на изпълнителния лист за тези разноски, за да бъде извършено отбелязване за платената сума. По същия начин ако съдебен изпълнител събере разноските, връща изпълнителния лист с отбелязване за събраните суми. 10. Предвидената в глава 35а възможност Неприети ответникът по посочената категория искове да може във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция да иска да бъде задължен ищецът да внесе гаранция за очакваните разноски на ответника в производството, е уредена по неподходящ начин и може да предизвика усложнения в процеса поне в няколко отношения: 10.1. На първо място, възможността да се прави искане за предварително обезпечаване/внасяне на очакваните разноски на ответника трябва да бъде ограничена с краен срок на един по- 10. Предвид постъпилите възражения и становища относно предпоставките за допускане на обезпечение на разноските и последиците от невнасянето им за изхода на спора, Министерството на правосъдието предлага редакция на разпоредбите, която съобразва правото на достъп до съд. Допускането или отказът за допускане на разноски няма да бъдат условие за окончателното произнасяне по делото, включително да бъдат основание за прекратяване на делото. 30 начален етап на производството, като например в срока за отговор на исковата молба. Удачно е също да се предвиди, че ако ищецът не внесе очакваните разноски и делото се прекрати (както предвижда чл.403в, ал.2 от проекта), ще му бъде възстановена половината държавна такса, внесена за разглеждане на делото от първоинстанционния съд, за да се стимулира ранното добросъвестно поведение и оттегляне от очевидно неоснователните производства, както и бъдещото въздържане от такива претенции. Сега предвиденият срок за този тип искания до края на съдебното дирене във въззивната инстанция, може да доведе до изключително несправедлив резултат – ищецът да е направил значителни разноски за две съдебни инстанции и делото му да бъде прекратено. Очакваните разходи и неблагоприятни последици е добре да бъдат известни за ищеца в самото начало на съдебното производство с оглед принципа на легитимните очаквания, а не да възникнат преди евентуалното приключване на производството на въззивна инстанция (която много често е и последна). 10.2. На второ място, от предложените текстове не става ясно какво могат да включват очакваните разноски на ответника, които трябва да се обезпечат – това само разноски за първата съдебна инстанция ли могат да бъдат, или очаквани разноски за трите съдебни инстанции (без да е сигурно, че 31 производството ще се развие на три инстанции). 10.3. На трето място, в предложените текстове има доста неясноти – например предвидено е, че съдът може да уважи само частично молбата за обезпечаване на разноските, но само ако очакваните съдебни разноски, посочени в списъка на ответника не са обосновани или адвокатското възнаграждение е прекомерно, но не и частично по отношение на исковата претенция (тоест да поиска обезпечаване на разноските само за онази част от иска, която е очевидно прекомерна по размер и неоснователна). Респективно не е уредено в чл.403в, ал.2 дали е възможно в такъв случай частично прекратяване на производството и продължаване на делото в останалата част. 10.4. Накрая, не става ясно дали при внесена сума за обезпечаване на разноските по реда на чл. 403а-403в ще се прилага същата възможност за директно изплащане на разноските на ответника, които са му присъдени, която е предвидена да се прилага по отношение на гаранцията, внесена за обезпечаване на самия иск по чл. 403, ал. 2 ГПК. 11. В §7 от законопроекта се предвижда Неприети 11. Ответниците по дела, насочени да бъде изменена нормата на чл. 38, ал.1 срещу публичното им участие, са от Закона за адвокатурата, като се самостоятелна категория ползватели предвиди възможност адвокатите да на безплатна правна помощ от предоставят безплатна правна помощ и адвокатите, която не е в на още една категория лица – „лица, привилегировано положение спрямо които са ответници в производство по останалите в чл. 38, ал. 1. Законът глава 33б от ГПК“. Софийският защитава тези лица не защото са 32 адвокатски съвет не намира основание тези ответници да не се приобщават към категорията „материално затруднени лица“ и да се ползват от безплатна адвокатска защита по преценка на адвоката на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ответниците по тази категория искове по никакъв начин не са привилегировани спрямо ищците в искове по потребителски спорове, спрямо подателите на сигнали или спрямо лицата, пострадали от домашно насилие например, за да бъдат предвидени като някаква специална категория страни, на които ще се оказва безплатна правна защита без оглед но това дали същите са материално затруднени или не. В случай, че вносителят на законопроекта не заличи този текст от окончателния проект, е задължително поне в основния текст на чл.403б, ал.1 да се направи следното допълнение: „В молбата си с искане за обезпечение на разноските ответникът посочва обосновка за основанието и размера на разноските си и списък на очакваните разноски. В списъка може да бъде включено очакваното адвокатско възнаграждение и когато ответникът ползва безплатно правно съдействие и защита от адвокат на основанията, предвидени в закона.“ материално затруднени, а защото тяхното публично участие по въпроси от обществено значение е важно за общество и демокрацията. Не е необходимо допълване на чл. 403б относно очакваните разноски, тъй като дължимостта на тези съдебни разноски и правото на възнаграждение за адвокат е уредено в чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Това са очаквани разноски и като такива няма пречка да бъдат включени в списъка и съответно - обезпечени. Безплатната помощ от страна на адвокатите е средство за подпомагане на защитата на ответника, която не се ограничава само до представяне на доказателства от трети лица. Това е най-ефективаната подкрепа и защита на ответника, осигурена от професионалисти. Както е предложено от Софийския адвокатски съвет в т. 6 по-горе, предоставяето на безплатна помощ може да бъде организирано от адвокатските колегии като професионални организации, които според действащото национално право имат възложена защита на правата и интересите на адвокатите (чл. 89, т.5 ЗАдв.) би трябвало да могат да осъществят подкрепа на ответниците - адвокати в производства, в които се цели сплашване на адвокати и 33 ограничаване на техните публични изяви и свободата им на изразяване. 5. 15.05.2026 Амнести ☐ Лицето Амнести Интернешънъл България е част г. - чрез ел. Интернешънъл действа от от глобално движение за защита на поща България свое име правата на човека, което е напълно независимо от политически и религиозни ☐ Лицето идеологии, правителства и икономически защитава интереси. Нашата дейност се основава на позиция от международното право в областта на името на правата на човека и на разбирането, че друго защитата на гражданското пространство лице/група е съществен елемент от публичното лица: управление, основано на принципите на ☒ Не са прозрачност и отчетност. В този декларирани контекст изразяваме принципна подкрепа данни за усилията на Министерството на правосъдието да създаде процесуална рамка за защита на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове и съдебни производства, с които се злоупотребява. Подобна уредба е необходима, за да се гарантира, че съдебният процес няма да бъде използван като инструмент за сплашване, икономическо изтощаване или заглушаване на критични гласове. Законодателната инициатива следва да бъде разглеждана не само като техническо транспониране на Директива (ЕС) 2024/1069, а като част от по- широкия ангажимент на държавата да гарантира среда, в която журналисти, правозащитници, активисти, изследователи, граждански организации и други участници в обществения дебат могат свободно да изразяват позиции по въпроси от обществен интерес. В 34 българския контекст подобна защита е от особено значение. В информацията си за България по Универсалния периодичен преглед Амнести Интернешънъл постави въпроси, свързани със свободата на изразяване, защитата на журналисти и гарантирането на безопасна среда за упражняване на основни права. Същевременно международни организации, включително Механизма за бързо реагиране за свободата на медиите и “Репортери без граници”, последователно обръщат внимание на риска от дела-шамари срещу журналисти и медии в България, особено когато те работят по теми като корупция, злоупотреба с власт и организирана престъпност. 1. Национален обхват на защитата 1. Становището не съдържа Особено положително следва да бъде предложения във връзка със оценено, че проектът не ограничава законопроекта. защитата единствено до производства с трансграничен елемент, а предвижда механизъм, приложим и към вътрешни граждански и търговски производства. Това е съществен елемент от законопроекта, който следва да бъде запазен. Злоупотребата със съдебни производства с цел ограничаване на публичното участие най-често има именно вътрешноправно измерение. Защитата следва да обхваща широк кръг лица и организации, включително журналисти, медии, издатели, лица, сигнализиращи за нередности, защитници на правата на човека, граждански организации, синдикати, 35 представители на академичните среди, изследователи, творци и други участници или подпомагащи лица, когато са засегнати поради публично участие по въпрос от обществен интерес. Ето защо националният обхват на защитата е ключов за действителната ефективност на бъдещата законова уредба. Ограничаването й само до трансгранични случаи би оставило извън приложното поле значителна част от практическите рискове, пред които са изправени участниците в обществения дебат в България. 2. Ефективност на процесуалните 2. Становището не съдържа гаранции предложения във връзка със За да изпълни целите си, бъдещата уредба законопроекта. следва да бъде достатъчно ясна, предвидима и практически приложима. От особено значение е съдилищата да разполагат с ефективни процесуални инструменти за своевременно разпознаване на производства, които имат характер на злоупотреба с право. В практиката делата-шамари често постигат “охлаждащ ефект” не чрез окончателно съдебно решение, а чрез самото водене на делото. Продължителността на производството, необходимостта от правна защита, размерът на претенциите, рискът от разноски и публичният натиск могат да доведат до автоцензура, отказ от разследвания или ограничаване на гражданско участие по чувствителни теми. Поради това е важно процесуалните гаранции да не останат 36 формални. Те следва да позволяват навременна реакция, когато е налице очевидна непропорционалност между упражненото право на иск и въздействието върху свободата на изразяване или публичното участие. Особено внимание следва да бъде отделено и на финансовата тежест за ответника, тъй катоименно икономическото изтощаване често е сред основните цели на злоупотребяващите производства. В този контекст особено значение има възможността ответникът да не бъде оставен да носи непропорционална финансова тежест заради участието си в обществен дебат, включително чрез ефективно възстановяване на разумните разноски за защита, когато производството представлява злоупотреба. 3. Пропорционалност и защита срещу 3. Становището не съдържа прекомерен натиск предложения във връзка със Особено внимание заслужава въпросът за законопроекта. временните и обезпечителните мерки. Когато такива мерки засягат журналисти, медии, правозащитници или граждански организации, те могат да имат незабавен и сериозен ефект върху възможността им да продължат своята дейност. Замразяването на банкови сметки, блокирането на активи или други мерки, които затрудняват ежедневната работа на медия или организация, могат да произведат възпиращ ефект още преди съдът да се е произнесъл по същество. В подобни случаи пропорционалността следва да бъде подлагана на особено внимателна съдебна преценка. Това е от 37 значение не само за защитата на конкретния ответник, но и за защита на обществения интерес. Когато журналистическа, правозащитна или гражданска дейност бъде блокирана чрез прекомерни временни мерки, негативният ефект не се изчерпва с индивидуалния случай. Засегната е възможността обществото да получава информация, да участва в дебат и да упражнява контрол върху институции и влиятелни частни субекти. Ето защо бъдещата уредба следва да гарантира, че всяка мярка, която може да ограничи публичното участие, ще бъде оценявана през призмата на необходимост, пропорционалност и защита на обществения интерес. При транспонирането следва да се обърне внимание и на защитата срещу неблагоприятни последици от производства, водени извън Европейския съюз, когато те имат за цел ограничаване на публичното участие на лица, установени в България. 4. Контекст, експертиза и разпознаване 4. Становището не съдържа на делата-шамари (SLAPP предложения във връзка със производства) законопроекта. Делата-шамари рядко могат да бъдат разпознати единствено чрез формалния предмет на иска. От значение могат да бъдат редица обстоятелства като например размерът на претенцията, неравнопоставеността между страните, наличието на множество сходни производства, публичната роля на ответника, темата на публикацията или изказването, както и дали спорът е 38 свързан с въпрос от обществен интерес. Поради това е важно съдът да може да отчита по-широкия контекст, в който се развива конкретното производство. Този подход би позволил по-прецизна оценка дали дадено дело представлява добросъвестно упражняване на право на иск или злоупотреба с процесуални средства за ограничаване на публичното участие. В тази връзка достъпът до подходяща експертиза от журналистически, правозащитни, академични и професионални организации може да бъде от съществено значение. Подобна експертиза би подпомогнала съда при прилагането на стандартите за свобода на изразяване, защита на журналистическата дейност, обществен интерес и гражданско участие. Същевременно всяка възможност за използване на допълнителна информация или експертен принос следва да бъде съобразена с принципите на равнопоставеност на страните и правна сигурност. 5. Данни, обучение и мониторинг 5. Становището не съдържа Ефективното прилагане на анти-SLAPP предложения във връзка със рамката ще зависи не само от законовия законопроекта. текст, но и от институционалния капацитет за неговото разбиране и прилагане. Необходимо е да се предвиди целенасочено обучение на съдии, прокурори, адвокати и други професионални групи относно европейските и международните стандарти за свобода на изразяване, медийна свобода, защита на журналистически източници, достъп до 39 информация и защита на лицата, които участват в обществения дебат. Наред с това е важно засегнатите лица да имат лесен достъп до ясна и публична информация относно наличните процесуални гаранции, правни средства за защита и форми на подкрепа, включително правна, финансова или психологическа подкрепа, когато такава е налична. Особено важно е също така да се създадат условия за надежден мониторинг на прилагането на закона. Без достатъчно данни относно броя и вида на делата, категориите засегнати лица, размера на претенциите, продължителността на производствата, използваните обезпечителни мерки и резултатите от делата, ще бъде трудно да се оцени дали уредбата постига своите цели. Публичната и редовна статистика би допринесла за по-добро разбиране на мащаба на проблема, за идентифициране на слабости в практиката и за повишаване на доверието в институциите. Тя би позволила и по-информиран диалог между държавните органи, съдебната власт, професионалните общности, медиите и гражданското общество. 6. Баланс между достъпа до съд и 6. Становището не съдържа защитата на публичното участие предложения във връзка със Следва ясно да се подчертае, че законопроекта. ефективната анти-SLAPP рамка не цели да ограничи добросъвестния достъп до съд. Правото на защита срещу действителни нарушения на права трябва да бъде гарантирано. Същевременно съдебният процес не бива да бъде използван като средство за сплашване, 40 заглушаване или наказване на участие по въпроси от обществен интерес. Именно в този баланс се състои основното предизвикателство пред бъдещата уредба. Тя следва да защити достъпа до правосъдие, но и да предотврати злоупотребата с него. При тази преценка особена тежест следва да имат стандартите за свобода на изразяване, медиен плурализъм, обществен контрол и ролята на журналистиката като обществен „страж“.Единствено подобен подход би бил в съответствие както с целите на Директива (ЕС) 2024/1069, така и с по-широките международни стандарти за защита на правата на човека и гражданското пространство. В заключение, Амнести Интернешънъл България, счита че настоящият законопроект представлява важна и навременна стъпка за укрепване на защитата на свободата на изразяване и гражданското участие в България. Особено положително следва да бъде оценен стремежът защитата да обхване не само трансгранични, но и вътрешни граждански и търговски производства. За да се реализират в пълнота заложените цели, бъдещата уредба следва да осигури не само формално транспониране на европейските изисквания, но и практически приложим механизъм, който ефективно разпознава и ограничава злоупотребите със съдебни производства, гарантира пропорционалност на мерките, отчита действителната неравнопоставеност между страните и създава условия за последващ 41 мониторинг и оценка. Амнести Интернешънъл България изразява становището, че подобен балансиран подход би гарантирал, че законът ще допринесе за по-силна защита на журналистите, правозащитниците, гражданските организации и всички участници в обществения дебат, без да накърнява правото на достъп до съд на добросъвестните ищци. 6. 17.05.2026 Ива Иванова ☐ Лицето Тези разпоредби нарушават Неприети Законопроектът въвежда специални г. – чрез действа от равнопоставеността - придават на едни правила за защита на ответниците в Портала за свое име лица, които се квалифицират като такива съдебни производства, които се обществен с "публично участие" неоснователни водят поради тяхното публично и ☐ Лицето права. Това че някой има "публично участие в обществения дебат, поради консултац защитава участие" не би следвало да му дава техния принос към обществото. ии позиция от повече права, над останалите или да му името на позволява да вреди. Има вероятност Публичното участие е по въпроси, друго разпоредбата да придобие смисъл на които засягат правата и законните лице/група привилегированост, същевременно интереси на обществото в области лица: ограничава права на останалите. Лице, като основни права, обществено ☒ Не са претендиращо, за такова с "публично здраве и безопасност, околна среда декларирани участие", принципно не попада в или климат, сигнали или публично данни категорията, на тези за които на съда е оповестена информация за вменено служебно да следят за правата корупция, измама или други им. В случай, че този с "публично престъпления или административни участие" е засегнат от заведено дело нарушения; дейности, насочени към срещу него, той разполага или с насрещен защита на демократичните ценности. иск или с самостоятелен иск, за да се Законопроектът се стреми към защити. Липсва вероятност, да се балансирана уредба на правата на накърняват права на "публично ищеца и на ответника, като не участващ", ако срещу него е заведено нарушава състезателното начало и съдебно дело, независимо от това дали е предвижда обжалване на всички основателно или не. съдебни актове от страните. Съдебните актове, съгласно чл.64 от ЗСВ се публикуват по начин, който не позволява идентифициране на лицата, 42 участващи в тях. В случай, че ги притеснява нещо, биха могли да искат делото да се гледа при "закрити врата". Дори и заведено съдебно дело, срещу имащ "публично участие" да е неоснователно/с превратна цел, то съда би регулирал правоотношенията им, но чрез разрешаване на въпросния спор, а не чрез отказ от правосъдие. Все пак съда за праведната страна предоставя защита, а за другата санкция. Намесата на съда, по смисъла на тези разпоредби, създава условия за ограничаване на права. Попълване хипотезите на тези разпоредби е засегнато от субективно отношение и възможност за злоупотреби. 7. 18.05.2026 Неформален ☐ Лицето Във връзка с публикувания за г. – по колектив действа от обществено обсъждане проект за ел.поща „Инициатива свое име изменение и допълнение на Гражданския Право за процесуален кодекс (ГПК), с който се климата” и ☐ Лицето предвижда въвеждането на изискванията сдружение защитава на Директива (ЕС) 2024/1069 на „Спаси позиция от Европейския парламент и Съвета от 11 Странджа” името на април 2024 г. относно защитата на друго лицата, ангажирани в публично участие, лице/група срещу явно неоснователни искове или лица: съдебни производства, с които се ☒ Не са злоупотребява (стратегически дела декларирани срещу публичното участие, известни данни също като дела „шамари“), следва да бъдат отправени няколко бележки, които биха допринесли както за по-пълното съответствие на предлаганите разпоредби с международните стандарти в тази област, така и за изграждането на ясно и ефективно особено производство, 43 което да може да бъде прилагано от съдилищата без практически затруднения. Стратегическите съдебни производства срещу публично участие (SLAPP) представляват сериозна заплаха за демокрацията, свободата на изразяване и плурализма на медиите. Приветстваме обстоятелството, че предложеният законопроект не се ограничава единствено до изискванията в Директивата, приложими по отношение на спорове с трансграничен елемент, а предвижда въвеждането на съответната уредба в рамките на вътрешното законодателство, така че да намира приложение и по спорове в рамките на националната съдебна система. По-долу са изложени няколко правни и практически бележки, от полза при прецизиране на нормативната уредба в ГПК: 1. Дефиниция на понятието „публично Принципно участие“ приети Член 4, т. 1 от Директивата дефинира понятието „публично участие” като включващо „всяко подготвително, подкрепящо или подпомагащо действие, пряко свързано“ с изявлението или дейността, срещу които е насочено производството. Съображение (18) от Директивата изрично разширява защитата към лица, „които на професионална или лична основа подкрепят, подпомагат или предоставят стоки или услуги“ на лицето, срещу което е насочено производството, и изрично посочва адвокати, членове на 1. Законопроектът съобразява в най- голяма степен целите на Директива 2024/1069. При транспонирането са съобразени особеностите на националната правна система, действащите принципи, правни институти и правила в Гражданския процесуален кодекс. Въвеждането на легални определения на понятията „публично участие“ и „въпрос от обществен интерес“ е предхождано от анализи и обсъждания на уредбата на тези въпроси в националното законодателство, включително с 44 семейството, интернет доставчици, издателства и печатници. Съображение (22) допълнително уточнява, че предявяване на иск срещу интернет платформата, на която журналист публикува работата си, или срещу дружеството, което отпечатва текст, може да бъде ефективен начин за заглушаване на публичното участие. Дефиницията в §5, т. 5 ГПК определя „публично участие” като „изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, на свобода на изкуствата и науката или свобода на събранията и сдруженията, както и свързани с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес“. Тази формулировка е по-обща и не съдържа изрично позоваване на третите лица - доставчици на услуги, платформи и издателства, чиято защита е основополагаща за Директивата. При стеснително тълкуване може да се стигне до извод, че искове срещу интернет доставчици, издателства или печатници не попадат в приложното поле на новата глава 33б, тъй като тяхната дейност не е „изявление или дейност при упражняване на свободата на изразяване”. Предлагаме дефиницията в § 5, т. 5 да бъде допълнена с втора алинея в следния смисъл: „Публично участие включва и дейността на физически или юридически лица, които на професионална или лична основа подкрепят, подпомагат или предоставят представители на неправителствените организации. Следва да се посочи, че изброяването на възможните форми на публично участие в директивата, съответно – на лицата, ангажирани с публично участие, не е изчерпателно, а само примерно. В националното ни законодателство не е възприето дефинициите да съдържат примери, защото това поставя под съмнение тяхната всеобхватност, техния абстрактен характер, който позволява приложението им спрямо възможно най-широк кръг адресати. Поради тези съображения са предложени определения, които са по-широки. Мотивите към законопроекта, както и целите на директивата и нейните съображения допълнително може да пояснят съдържанието на законовите разпоредби в случай на тълкуване. 45 стоки или услуги пряко свързани с публичното участие по въпрос от обществен интерес на друго лице, включително адвокати, интернет доставчици, издателства и печатници, когато производството е насочено срещу тях поради тази подкрепа или услуга.” Тази добавка е в пълно съответствие с чл. 4, т. 1 и чл. 4 от Директивата и ще предотврати заобикалянето на закона чрез насочване на производството, не срещу журналиста или правозащитника, а срещу техния доставчик на услуги, практика, изрично предвидена като инструмент за злоупотреба в съображение (22) от Директивата. 2. Защита срещу злоупотреба с процесуални права 2.1. Чл. 15 от Директивата задължава Неприети държавите членки да гарантират, че съдилищата могат да налагат „ефективни, пропорционални и възпиращи санкции или други, също толкова ефективни, подходящи мерки, включително изплащането на обезщетение за вреди или публикуването на съдебното решение“. Законопроектът предвижда обезпечение на разноските на ответника (чл. 403а); присъждане на разноски по общия ред на ГПК; публикуване на влязлото в сила решение с пълните данни на ищеца (чл. 388ц). Законопроектът не съдържа самостоятелна разпоредба за обезщетение на вредите, претърпени от ответника поради воденото срещу него SLAPP производство, в. т. ч. загуба на приходи, разходи за правна защита над 2.1. Законопроектът не съдържа самостоятелна уредба на условията за предявяване на иск за вреди, причинени в резултат от воденето на дело поради публичното участие на ответника. В случай на вреди в резултат от воденето на делото, ответникът има право да предяви иск за обезщетение на основание чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите. Процесуалният закон урежда възможност за предявяване на иск за вреди както в самостоятелно производство по общия ред, така и в рамките на същото производство. Правилата за съединяване на искове за разглеждането им в едно общо производство, включително предявяване на насрещен иск от 46 присъдените разноски, неимуществени вреди. Препращането към общия деликтен режим (чл. 45 и сл. ЗЗД) е теоретически възможно, но на практика недостатъчно ефективно. То изисква завеждането на отделен иск и не осигурява бързина, с което неблагоприятното състояние на ответника в следствие на производството да бъде преустановено. По този начин транспонирането на чл. 15 от Директивата остава непълно. Възможно решение е да се предвиди самостоятелна разпоредба в съответствие с чл. 15 от Директивата, която изрично посочва обезщетението за вреди като допустима мярка. 2.2. Разпоредбата на чл. 388ц предвижда Приети публикуване на влязлото в сила решение с „пълните данни на ищеца”. Това поражда въпроси относно съответствието ѝ с Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR). Препоръчваме разпоредбата да бъде допълнена с изрично уточнение относно обхвата на публикуваните данни. 2.3. Препоръчваме възприемането на по- Неприети ясен подход относно липсата на изискване за кумулативност на предпоставките, при които могат да бъдат приложени предвидените в чл. 388у ГПК мерки за защита. Подобен подход е възприет в законодателството на държави като Австралия и Канада, където особените съдопроизводствени правила в защита на участниците в ответника, са уредени в чл. 211 от Гражданския процесуален кодекс. 2.2. Разпоредбата на чл. 388ц се допълва съобразно с изискването за пропорционалност. Изрично се определя ограничен обхват на публикуваните идентифициращи данни и срок, в който да бъдат достъпни, в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679. 2.3. Предложените в чл. 388у, ал. 1 хипотези са установени като типични средства за въздействие върху лицата, които упражняват правото си на публично участие в обществения дебат по въпроси от важно обществено значение. Наречени още „индикатори за делата шамари“, те са специално предвидени както в Директива 47 публичния дебат са развити значително по-рано и в по-широк обем. В Кодекса за гражданско производство на Квебек (Code de Procédure Civile) например се съдържа една от най-ясните уредби относно липсата на изискване предпоставките за злоупотреба с процесуални права да са налице кумулативно. Там изрично се подчертава, че съдът може по всяко време - по молба на страна или служебно, да обяви, че дадена искова молба или писмено становище представляват злоупотреба с процесуални права. Още с изменението на разпоредбата на чл. 51 ГПК през 2014 г. се поставя акцент върху необходимостта от защита на свободата на изразяване в рамките на публичния дебат, като е предвидено, че злоупотребата „може също така да се изразява в прекомерно или неразумно използване на процесуални права, което причинява вреда на друго лице, или в опити да се попречи постигането на правосъдие, особено ако това води до ограничаване на свободата на изразяване на друго лице в публичния дебат.“ По този начин се поставя по-високо ниво на защита на участниците в публичното пространство, като изброените изисквания не е необходимо да са налице при условията на кумулативност. В този смисъл следва да се подчертае и по отношение на чл. 388у ГПК, че посочените в него обстоятелства трябва да бъдат преценявани от съда в тяхната съвкупност, без обаче да се изисква кумулативното им наличие. 2024/1069, така и Препоръка CM/Rec(2024)2 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно противодействие на използването на стратегически съдебни дела срещу публичното участие (SLAPPs) от 5 април 2024 г. Индикаторите се отнасят до специфични хипотези на процесуално и извънпроцесуално поведение на ищеца, които обаче се отнасят до засягане на неприкосновеността на личния живот и свободата на словото. Законът не изисква кумулативно наличие на индикаторите. Те уреждат разнородни хипотези, тъй като средствата за сплашване и санкциониране на ответника може да имат най-различни форми и проявления, в зависимост и от възможностите на ищеца. Важно е да се отбележи, че съдът не е обвързан в преценката дали делото има за цел да санкционира ответника поради публичното му участие, ако е налице някоя от хипотезите по чл. 388у, ал. 1. Колкото повече индикатори са налице, толкова по- обоснована би била преценката на съда за целта на делото. 48 3. Особени правила за събиране на Частично доказателства с помощта на трети приети лица Предложената редакция на чл. 388ф въвежда ограничение относно субектите, които могат да подпомагат ответника при събирането на доказателствата. Проблематично от гледна точка на българското право би могло да се окаже ограничаването на третите лица единствено до „юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи.“ Член 9 от Директивата предвижда, че съдът може да приеме подкрепата на „сдружения, организации, синдикални организации и други субекти“, които имат законен интерес от защита или утвърждаване на правата на лицата, ангажирани в публично участие. Разпоредбата на чл. 388ф ГПК ограничава кръга на допустимите трети лица единствено до „юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи”. Тази формулировка е по-тясна от тази на чл. 9 от Директивата и понастоящем формулирана изключва от обхвата си 1) синдикални организации, които са изрично посочени в чл. 9 от Директивата, тъй като те не са юридически лица с нестопанска цел с общественополезна дейност по смисъла на ЗЮЛНЦ, и 2) организации и мрежи без статут на общественополезна дейност, например организации в частна полза или 3. Само страните може да упражняват в пълен обем процесуални права за защита на своите интереси. Третите лица, които не са встъпили в производството като страни, имат ограничени процесуални възможности да представят доказателства, със съгласието на ответника. Изходът на съдебния спор не може да зависи от волята на трети лица, които може да преследват свои интереси, но няма да бъдат обвързани от съдебното решение. Що се отнася до кръга на третите лица, до участие следва да бъдат допуснати такива, които имат връзка с публичното участие на ответника. Освен юридическите лица с общественополезна дейност в областта на защитата на основните права и свободи, законопроектът допълнително ще признае такова качество на професионалните и синдикалните организации, в които ответникът членува. Тяхната дейност е пряко свързана със защитата на правата и законните интереси на ответника по повод на осъществявана от него професионална или трудова дейност и ефективно могат да допринесат за защитата в съдебното производство. При преценката на средствата, чрез които третите лица може да оказват подкрепа на ответника, като безспорно значими са избрани 49 друг вид организации, които не покриват доказателствата. Становищата, изискванията на чл. 388ф ГПК. справките и изявленията на трети Участието на подобни субекти е особено лица, които не участват по делото важно предвид обстоятелството, че като свидетели или вещи лица, нямат ответници по стратегически дела срещу доказателствен характер и само биха публично участие често са не само усложнили и забавили процеса. юридически лица, а и физически лица, упражняващи професии, предполагащи активно участие в обществения дебат и заемане на публични позиции, в това число активисти, журналисти, изследователи, представители на професионални общности или преподаватели. Следва да се отбележи и процесуалното ограничение в чл. 388ф за представяне на „документи и други доказателства”. Предлагаме формата на участие изрично да включва предоставянето и на становища, освен документи и доказателства, с оглед практическото участие на субекти като съсловни, браншови, синдикални и други организации в предоставянето освен на информация под формата на документи и доказателства, така и на становища във връзка с техния обхват на дейност и експертност. Законопроектът представлява значителна стъпка напред в защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. С оглед на изложеното считаме, че предложените допълнения и изменения в настоящия им вид не осигуряват в достатъчна степен необходимата правна яснота и сигурност относно мерките, които биха могли да бъдат налагани с цел 50 дисциплиниране и санкциониране на ищеца при злоупотреба с процесуални права, както и въвеждането на ефективни мерки за защита на ответника. 8. 18.05.2026 адв. ☐ Лицето На 16 април 2026 г. в Портала за г. – по Александър действа от обществени консултации бе публикуван електронн Кашъмов - свое име Закон за изменение и допълнение на а поща изпълнителен Гражданския процесуален кодекс /ЗИД директор на ☐ Лицето на ГПК/, чрез който се въвеждат „Програма защитава изискванията на Директива (ЕС) достъп до позиция от 2024/1069 на Европейския парламент и информация“ името на на Съвета от 11 април 2024 година друго относно защитата на лицата, ангажирани Иван Радев – лице/група в публично участие, срещу явно член на УС на лица: неоснователни искове или съдебни „Асоциация на европейските ☒ Не са производства, с които се злоупотребява. журналости в декларирани В съответствие с предоставената ни България“ данни възможност, от името на фондация „Програма достъп до информация“ (ПДИ) и сдружение „Асоциация на европейските журналисти - България“ (АЕЖ) представяме настоящото становище по подложения на обществено обсъждане ЗИД на ГПК. I. Позиция на ПДИ и АЕЖ по 1. Становището не съдържа предложения за обсъждане ЗИД на конкретни предложения. ГПК ПДИ и АЕЖ приветстват подложения на обществено обсъждане проект на закон. Същият е в изпълнение на задължение на България, произтичащо от статута й на държава-член на Европейския съюз и е свързано с императивното задължение за въвеждане на Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично 51 участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Директивата следваше да бъде въведена в националното законодателство на държавите-членки на ЕС на 7 май 2026 г. Очевидно в случая изпълнението на това задължение се явява дори закъсняло. Все пак, ние твърдо смятаме, че въвеждането в нашата действителност на изискванията на Директивата срещу „делата-шамари“ е не просто формално задължение, изпълнението на което не може да се поставя под въпрос, но и цивилизационна стъпка в посока укрепване основинте принципи на демокрацията и спиране на атаките срещу свободата на словото и публичното участие в процесите на вземане на решения. Поради изложеното, нашата оценка на предложения от служебното правителство проект на закон е безусловно положителна. Препоръчваме на настоящото редовно правителство да приеме възможно най- скоро проекта на закон и да внесе законопроект със същия текст в Народното събрание. II. Кратка предистория 2. Становището не съдържа АЕЖ и ПДИ в продължение на няколко конкретни предложения. години настояват за законодателно решение на проблема, свързан със заведените при злоупотреба с право съдебни производства срещу журналисти, медии, неправителствени и граждански активисти, целящи да осуетят, възпрат, санкционират свободата на критиката, словото и участието в процесите на вземане на 52 решения, които са легитимно гарантирани с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека ценности. Ние призовахме държавата чрез министъра на правосъдието и Министерството на правосъдието да вземе мерки по отношение на тази опасна за демокрацията тенденция още година преди приемането на посочената Директива, както и на Препоръка CM/Rec(2024)2на Комитета на министрите на държавите-членки на Съвета на Европа за борбата срещу стратегическите дела срещу общественото участие (SLAPPs), приета на 5 април 2024 г. Проведохме поредица срещи с министрите на правосъдието и заехме публични позиции по отношение на поредица опасни за здравето на демокрацията дела – шамари, заведени срещу журналисти, медии, граждани, академични фигури с цел „смразяващ ефект“ върху свободата на словото и на критиката. В продължение на над 3 години призоваваме публично за ранно спиране на такива искове и сме постигнали успехи в това. По инициатива на АЕЖ се създаде и фонд за подкрепа на журналисти (фонд „Цензуриран“ – фонд за правна помощ на журналисти и активисти под натиск,), който набира дарения от гражданите. Тези активни действия на гражданското общество не са достатъчни, за да бъдат спрени онези, които не желаят свободата на информацията, критиката и различните гласове в обществото, които са нерядко 53 представители на тъмни политически, бизнес и други интереси. Необходима е законодателна инициатива. След призивите на ПДИ и АЕЖ през декември 2023 г. при мандата на министър д-р Атанас Славов бе създадена първата работна група за изготвяне на такива законодателни промени. Част от нея бе адв. Александър Кашъмов от ПДИ, който в следващи работни групи бе и представител на Висшия адвокатски съвет. Още в дейността на тази работна група бе постигнато съгласието за ЗИД на ГПК чрез допълнението му с уредба на ново особено производство, и бе създаден подробен текст, близък до настоящия. След този мандат, от април 2024 г., когато се приеха Директивата и посочената Препоръка, в рамките на тогавашното служебно правителство активността на новата работна група спадна. В мандата на министър Георги Георгиев бе създадена отново работна група, която прецизира текстовете и на проекта на закон и ги довърши през декември 2025 г. Независимо от това и по неизвестни за нас причини тези промени не бяха обявени за обществено обсъждане, нито бе предприета инициатива да бъдат предложени на Министерския съвет и Народното събрание, за сметка на проблематични и вредни за обществения интерес и демокрацията проекти като изменението на Правилника за вписванията и Закона за прозрачност при представителството на интереси. 54 При служебното правителство екипът на министър Андрей Янкулов за по-малко от два месеца финализира проекта на закон и го обяви за обществено обсъждане. Изразяваме надежда, че новият управленски екип на Министерството на правосъдиието, респ. новият Министерски съвет /МС/, към когото гражданите и обществото като цяло имат големи очаквания, ще финализира в бърз порядък процедурата по приемането на проект за ЗИД на ГПК и ще внесе законопроекта в МС. III. Наболели проблеми 3. Становището не съдържа Посоченият проект на ЗИД на ГПК е конкретни предложения. подложен на обществено обсъждане и следва да въведе Директивата в решаващ момент. Понастоящем в българските съдилища се водят множество искове за неимуществени вреди, както от физически лица – най-често политици, държавни служители и експерти, бизнес личности, представители на съдебната власт, фирми и дори представители на „подземния свят“, с увеличаващи се по размер искове. Прендира се налагане на обезпечителни мерки по такива искове, каквито съдилищата в някои случаи допускат, с фатални последици от това. Така например банковите сметки на авторитетното издание „Медияпул“ бяха запорирани в продължение на повече от 5 години по искове, предявени от съдията Светлин Михайлов. Срещу същото издание богатата застрахователна компания „Лев инс“ заведе иск с размер от над 500 000 € заради публикуване на официална информация от стенограма на 55 заседание на МС, делото по който е още висящо. Множество дела се водят срещу журналисти от Бърд, Бивол, Капитал, Медияпул и други. Бивши и настоящи политици, бизнес, и други, почувствали се засегнати от статии, публикации и публично говорене относно „Златния гьол“, близост до Делян Пеевски, участието на съдии в нередни практики, разкриването на нередности, конфликт на интереси, припомняне на стара лоша слава, са се наредили да отмъщават и/ или да търсят „смразяване“ на свободата на словото. Проектът на закон се явява средство за лечение срещу това болестотворно за демократичното общество поведение, което заплашва да задуши обществения дебат по важни теми. ΙV. Тълкувателно дело № 1/2023 г. на ВКС и ВАС 4. Становището не съдържа Тълкувателното дело бе образувано през конкретни предложения. 2023 г. по въпроса „Допуска ли обективното ни материално право присъждане обезщетение за неимуществени вреди в полза на юридическите лица?“ Делото е на общо разглеждане на съдиите от всички колегии на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд . ПДИ внесе писмено становище по това дело, подкрепено от АЕЖ. Според това становище, допускането на претенции за неимуществени вреди от юридически лица може да доведе до нова вълна от дела на държавни институции, които са и юридически лица, както и общини, чрез тяхното ръководство, срещу неудобни 56 критици. Подобно тълкуване би отворило и възможността богати компании да притискат с подобни искове критици на техни постъпки и действия, което е в разрез с демократичните стандарти. Смятаме, че ЗИД на ГПК се явява навременно и важно средство за превенция и в тези случаи. V. Критични бележки Разбира се, никой проект не е съвършен. Положителна стъпка в настоящия проект е, че не се ограничава само до транс- граничните случаи. Същевременно остава възможността чрез наказателни дела от частен характер, както и чрез различни административни производства креативни фигури да търсят опити за налагане на цензура чрез други способи, различни от граждански и търговски искове. Тези проблеми ще следва да се решават в перспектива. На настоящия етап следва максимално бързо да се приеме текстъта на ЗИД на ГПК, както е предложен. VI. Предложение Предвид изложеното, ние от ПДИ и АЕЖ призоваваме министъра на правосъдието и неговия екип, както и Министерския съвет на Република България да приемат в максимално бърз порядък предложения проект на закон. 9. 18.05.2026 Петя Славева ☐ Лицето С настоящето становище представяма на Неприети г.- чрез Китанова действа от вшето внимание личния си, с молба да го деловодств свое име разгледате във връзка с обществената о консултация срещу делата SLAPP. Става ☐ Лицето дума за продължителен съдебен тормоз, защитава упражнявани от бащата на сина ми Ангел 5. Становището не съдържа конкретни предложения. 6. Становището не съдържа конкретни предложения. Законопроектът въвежда специални правила за защита на ответниците в съдебни производства, които се водят поради тяхното публично участие в обществения дебат. Защитата на ответника е оправдана 57 позиция от - Николай Николов, довел до тежко името на нарушаване на правата на дете с двойно друго гражданство и неговата майка. Както лице/група обяснявам по-долу, бащата ми е завел лица: двадесет (20) съдебни дела, които за мен представляват злоупотреба с право. ☒ Не са Бащата иска от съда експертизи и разпити декларирани на Детето по всички дела. По дело данни 10915/2024 по описа на СРС, Наказателно отделение, е насрочена петорна експертиза разпит на Ангел от пет (5) експерта само по едно дело, плюс разпит от съдията. Срещу мен (майката) са заведени множество наказателни и граждански дела - НЧХД № 8505/2024, 1118/2024, 10915/2024, 13986/2024, 9608/2025 за непредаване на Дете по чл. 182, ал. 2, както и жалби по 33ЗДН, които се препокриват по съдържание и цел - тормоз и наказване на майката чрез процесуални средства. Първите четири (4) дела обхващат един непрекъснат период от време на боледуване на Детето и посещения на бащата на грешни дати. Съдът отхвърли молбата ми да се обединят в едно дело, към момента Детето е подложено на разпити по всички дела. Дело 9608/2025 се дублира с друго Дело - 1633/2026г. по описа на СГС, по 33ДН, като Николов води 2 дела за една и съща случка по различни правни основания. В същото време, за да спре делата, бащата ми иска пари под формата на разноски за делата. Само по едно от делата исканата сума беше 35хил евро. Иска от мен да подпиша споразумение за споделено родителство, като води дело, за да упражнява той родителските права тогава, когато той упражнява посочените комуникационни свободи във връзка с важни за обществото въпроси, които засягат правата и законните интереси на обществото - основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат, сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения; дейности, насочени към защита на ценностите. Новата уредба, ще се прилага само по делата, които се водят поради публично участие на ответника. Посочените в законопроекта индикатори за такава цел на делото срещу ответника са специфични и установени специално за защита на публичното участие. В случай че делото не се води срещу ответника поради неговото публично участие, ще се прилагат общите правила на ГПК Разпоредбата на чл. 3 ГПК задължава участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, както и да изнасят пред съда само истината. Злоупотребата с процесуални права може да има различни проявни форми, включително извършване на допустими процесуални действия, 58 върху сина ни. Редовно пуска една и съща частна жалба 2 3 пъти, като те се разглеждат от съда и срещу мен се образуват по 2 дела за една и съща жалба. Моля да разгледате случая ми в контекста на законодателните промени. Например във Великобритания, Член 91(14) от Закона за децата от 1989 г. позволява на съдилищата да издават заповеди известни като „забранителни заповеди" - за да забранят на лица да подават по- нататъшни молби до съда без разрешението на съда, например за да се предотвратят случаи, в които бивши партньори, извършващи насилие, са се опитвали многократно да връщат жертвите в съда без основателна причина. Смятам, че подобен закон в България би помогнал много на майки и деца в моята ситуация. чрез които обаче се цели заобикаляне на закона или увреждане на насрещната страна. В практиката на Върховния касационен съд по чл. 3 ГПК са разгледани различни случаи, например: създаване на верига от частни жалби, които забавят процеса, злоупотреба с право на иск, злоупотреба с право на отвод, искане за тълкуване на решението с цел признаване на нови факти или постановяване на нещо различно и др. Възможностите, с които съдът разполага, за да противодейства на превратното упражняване на процесуални права, зависят от конкретното нарушение. Когато злоупотребата цели неоснователно забавяне на делото, съдът е длъжен да вземе мерки да организира адекватно своевременното му разглеждане, включително като не уважава неоснователните искания на страните, дисциплинира ги със средствата на ГПК, преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право. Друга възможност е присъждането на обезщетение за вреди, включително и неимуществени. Евентуалното разширяване на приложното поле на защитните средства по дела, които не се водят поради публичното участие на ответника, а поради други причини, включително при спорове за родителски права, може да бъде 59 предмет на бъдещи дискусии. Необходимо е първо да се приеме законопроектът и да се оцени неговото въздействие върху кръга на засегнатите обществени отношения. 10. 18.05.2026 Висш ☐ Лицето На 16.04.2024 г. на Портала за г – чрез адвокатски действа от обществени консултации към ел.поща съвет свое име Министерския съвет е публикуван за обществено обсъждане под № 12297-K ☐ Лицето проект на Закон за изменение и защитава допълнение на Гражданския процесуален позиция от кодекс (Законопроекта). Със името на Законопроекта Министерството на друго правосъдието предлага въвеждане на лице/група изискванията на Директива (ЕС) лица: 2024/1069 на Европейския парламент и ☒ на Съвета от 11.04.2024 г. относно Неприложи защитата на лицата, ангажирани в мо публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Висшият адвокатски съвет в рамките на правомощието си по чл. 122, ал. 1, т. 11 от ЗАдв изразява следното становище, обсъдено и прието на заседание на Висшия адвокатски съвет на 14.05.2026 г., а именно: I. Относно общите положения, заложени в проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Нуждата от приемане на предложения законопроект е обусловена от зачестилите дела срещу публичното участие, известни също като дела „шамари“, които представляват все по- разпространена форма на намеса в 60 обществения дебат, при която се цели да се сплашат, изтощят и изразходват финансовите и психологическите ресурси на ответниците, с крайна цел постигане на възпиращ ефект и заглушаването им, което може да обезкуражи други потенциални критици да изразят своите възгледи. Това става чрез подаване на искове за обезщетение с висока цена, налагане на запори върху имуществото, умишлено удължаване на производствата и други процесуални тактики за злоупотреба с права. На ниво право на ЕС механизми за правна защита на журналистите, защитниците на правата на човека и другите защитници на обществения интерес в съдебните производства, заведени срещу тях, в опит да се заглуши общественият дебат, биват създадени чрез Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета от 11 април 2024 година относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява („стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие“), която установява общи минимални стандарти за национални процесуални гаранции по трансгранични въпроси от гражданско и търговско естество, които да бъдат въведени от държавите членки. Директивата има за цел да се премахнат пречките за правилното протичане на гражданските производства и да се осигури защита на физическите и юридическите лица, ангажирани в 61 публично участие по въпроси от обществен интерес, включително журналистите, издателите, медийните организации, лицата, сигнализиращи за нередности, и защитниците на правата на човека, както и организациите на гражданското общество, юридическите лица с нестопанска цел, синдикалните организации, творците, научните изследователи и представителите на академичните среди, от съдебни производства, започнати срещу тях, за да бъдат възпрени от публично участие. Предложеният законопроект въвежда тъкмо изискванията на Директива 2024/1069 чрез създаването на специални правила в Гражданския процесуален кодекс, а така също и в Кодекса по международно частно право, чрез които се осигурява защита на журналистите, защитниците на правата на човека и други участници в обществения дебат, когато срещу тях се водят дела поради публичното им участие по въпроси от обществен интерес. И макар Директива 2024/1069 да е замислена като приложима единствено при трансгранични случаи, които са дефинирани в самата нея (чл. 5), то предложеният проект не е ограничен само до тези хипотези, а предвижда новата уредба да се прилага и към чисто вътрешни дела. Доколкото по този начин се въвеждат еднакви стандарти за защита, то считаме, че подобен подход заслужава подкрепа и следва да бъде оценен положително. При все това е спорна удачността и целесъобразността на една 62 част от направените предложения за изменение и допълнение на ГПК, докато други биха могли съществено да бъдат прецизирани и усъвършенствани като формулировки, за което са направени и конкретни предложения с настоящото становище. II. Становище по конкретни нормативни предложения в проекта на Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс. 1. По предложенията за изменение и допълнение на ГПК: По същество с предложените промени в законопроекта се обособяват две нови глави с особени правила, приложими за тези дела: първата, в част трета „Особени искови производства" — глава тридесет и трета „б“, озаглавена „Производство поради публичното участие на ответника" (чл. 388с-388ч); втората, в част четвърта „Обезпечително производство" — глава тридесет и пета "а" с предмет обезпечаване на разноските на ответника по този вид дела (чл. 403а – 403в). Освен особените разпоредби, са предложени изменения и в общите правила в обезпечителното производство — чл. 391, ал.6 и чл. 403, ал. 2 ГПК. По-долу излагаме становище по отделните предложени разпоредби на законопроекта: 1.1. Общи предложения: 1.1. В съответствие с изискванията Считаме, че навсякъде думите „очевидно Неприети на Закона за нормативните актове неоснователен" следва да се заменят с навсякъде в законопроекта е „явно неоснователен". Мотиви: използван един и същ термин за 63 Използваните термини следва се уеднаквят. В законопроекта чл. 388т борави с понятието „очевидно неоснователен", а чл. 388х, ал. 2 използва "явно неоснователен", което би могло да доведе до недоразумения и противоречия в бъдещата практика по прилагане на уредбата. Терминът в Директивата, чиито изисквания се въвеждат с представения законопроект (с. 2 от мотивите), е „явно неоснователни искове“. 1.2. Конкретни бележки и предложения: 1.2.1. По предлаганата разпоредба на чл. Приети 388т: - Относно ал. 1: Намираме за непрецизна предложената редакция на разпоредбата на чл. 388т, ал. 1. Първото заседание по делото и срокът за отговор на исковата молба са различни процесуални моменти, след изтичането на които се преклудират определени процесуални права. Ако целта е предоставянето на максимално широка защита на ответника по предявен иск заради публичното му участие, то следва да бъде избран по-късният процесуален момент - първото заседание за разглеждане на делото. - Относно ал. 2: ВАдвС счита, че съдът Приети не може да се произнесе по искането и да установи, че искът е явно неоснователен, преди да предостави възможност на означаване на иска като „очевидно неоснователен“. В чл. 388х, ал. 2 изразът „явно неоснователни искове“ е част от заглавието на Директива (ЕС) 2024/1069 в официалния му превод, и като такова заглавието не може да бъде променено в законопроекта. Терминът „очевидно неоснователен“ е предпочетен в законопроекта пред „явно неоснователен“, като такъв с утвърдено правно значение в Гражданският процесуален кодекс (чл. 247, ал. 1, чл. 280, ал. 2 ГПК). 1.2.1. Относно ал. 1: Директива 2024/1069 изисква въвеждане на правила, които осигуряват ранно прекратяване на делото по явно неоснователни искове. Предложеният текст на разпоредбата на чл. 388т, ал. 1, който предвиждаше две възможности за краен срок, възприема само едната от тях – а именно най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. Този момент би позволил на ответника по-дълъг срок да упражни искането си за прекратяване, на съда – да вземе предвид както писмените изявления на страните, така и изяленията им в откритото съдбено заседание. Относно ал. 2: Разпоредбата на чл. 388т, ал. 2 се редактира, за да осигури възможност на ищеца да изрази становище по искането за 64 ищеца да изрази становище по възражението на ответника в съответствие със състезателното начало (чл. 8, ал. 3 ГПК) и принципа на равенство (чл. 9 ГПК). В този случай редакцията следва да бъде: Когато ответникът е направил искане за отхвърляне на иска като явно неоснователен, съдът указва на ищеца да вземе становище по него в едноседмичен срок от получаване на съобщението. - Относно ал. 3: Считаме, че Частично предложеният текст следва да има приети следната редакция: В случай че ищецът не вземе становище по искането на ответника и съдът прецени, че то е основателно и са налице обстоятелствата по чл. 388у, ал. 1, прекратява съдебното дирене и постановява решение, с което отхвърля иска. Висшият адвокатски съвет подкрепя предложението съдът да се произнесе с решение по същество за отхвърляне на иска на такъв ранен етап от развитието на производството само за този вид дела и за целите на постигане на защита на лицата, ангажирани в публично участие по смисъла на Директивата, със сила на пресъдено нещо, една от съставките на която (непререшаемост по чл. 299 ГПК) пресича възможността за повторно предявяване на същия иск, на същото основание и за същото искане срещу тях. Подчертаваме, обаче, че прилагането му по аналогия или разширяване на приложното му поле спрямо други прекратяване, преди съдът да се е произнесъл, че искът е очевидно неоснователен. Новата редакция предвижда още, че съдът продължава разглеждането на делото, когато искането на ответника за прекратяване е неоснователно. Относно ал. 3: Предложението се приема с редакционни промени. В случай че искането на ответника е основателно и ищецът не обоснове иска си, съдът постановява решение, с което отхвърля иска. В чл. 388т, ал. 1 изрично е предвидено, че ответникът може да поиска отхвърляне на иск, предявен поради публичното му участие, като очевидно неоснователен. Не е необходимо въвеждането на допълнения или преп-ратки към чл. 388у в същия смисъл. Новата уредба, към която се отнася и прекратяването на очевидно неоснователен иск, се съдържа в глава тридесет и трета „б“ „Производство поради публичното участие на ответника“ и не остава съмнение относно приложното й поле. 65 искови производства не следва да се допуска. 1.2.2. По предлаганата разпоредба на чл. Приети 388у - Относно ал. 2: На мнение сме, че предложената разпоредба следва да се преработи в частта на уредените правомощия на съда служебно да взема предвид факти, непосочени от страните, което намираме за неприемливо и в противоречие със състезателното начало (чл. 8, ал.2 ГПК). Предлагаме следното прецизиране на текста на чл. 388у, ал. 2, а именно: Съдът установява обстоятелствата по ал. 1 въз основа на събраните по делото, включително служебно, доказателства. 1.2.3. По предлаганата разпоредба на чл. Принципно 388ф: приети По принцип не възразяваме тази разпоредба да бъде запазена, тъй като и чл. 388у, ал. 3 препраща към нея, а и това е специфична идея на Директивата. Намираме, обаче, че тази разпоредба е по-скоро ненужна. След като се изисква съгласие на ответника, за да могат посочените юридически лица с нестопанска цел с писмена молба да представят намиращи се у тях писмени доказателства, сме в хипотезата на чл. 192 ГПК и ответникът може да поиска от съда да ги задължи да представят документите. Ако идеята на това правило е тези юридически лица с нестопанска цел да могат с негово съгласие да представят освен документи и веществени доказателства, то би било необходимо запазването на разпоредбата. 1.2.2. Предложението е прието чрез съответна редакция на чл.. 388у, ал. 2. Съдът преценява дали делото се води поради публичното участие на ответника въз основа на събраните по делото доказателства. В случай че установи факти или събере доказателства по своя инициатива, съдът предоставя възможност на страните да изразят становище по тях. 1.2.3. Разпоредбата на чл. 388ф предвижда възможност за представяне не само на писмени доказателства. 66 1.2.4. По предлаганите промени в Приети разпоредбата на чл. 403, ал. 2 ГПК относно условията за освобождаване на внесената парична гаранция: Подкрепяме предложението ответникът да има право да поиска да бъде освободена внесената парична гаранция в негова полза. За да се съгласуват разпоредбите на чл. 403, ал. 2, изр. 2 и изр. 3, предлагаме следната редакция на изр. 3: Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение или не представи доказателства за предявяването на такъв иск, гаранцията се освобождава. 1.2.5. По предлаганите нови разпоредби Неприети на чл. 388у, ал. 3, т. 2 и чл. 403а: 1.2.5.1. Общ коментар и отбелязване по отношение на уредбата на института на обезпечение на разноските на ответника по глава тридесет и пета “а“: Доколкото отдавна в процесуалната теория и съдебната практика се обсъжда въпросът за въвеждане на възможността за обезпечаване на вземанията за разноски в гражданския процес, заслужава да се обмисли дали с предлагания ЗИД на ГПК да не бъде предвидена такава уредба не само за производствата по новата глава тридесет и трета "б", а въобще за всички производства. 1.2.5.2. Считаме, че е налице известна несъгласуваност на правилата на чл. 388у, ал. 3, т. 2 и чл. 403а, ал. 1 относно момента на отправяне на молбата на ответника за допускане обезпечение на разноските. Подобна несъгласуваност е в състояние да породи противоречива 1.2.4. Разпоредбата на чл. 403, ал. 2 ГПК се редактира в смисъла на предложението. Общо по 1.2.5. (вкл. 1.2.5.1 – 1.2.5.4), 1.2.6. и 1.2.7 относно обезпечението на разноските на ответника: Предвид постъпилите възражения и становища относно предпоставките за допускане на обезпечение на разноските и последиците от невнасянето им за изхода на спора, Министерството на правосъдието предлага нова редакция, която съобразва правото на достъп до съд. Допускането или отказът за допускане на разноски няма да бъдат условие за окончателното произнасяне по делото, включително да бъдат основание за прекратяване на делото. Новата редакция е подчинена на общите правила за допускане на обзпечението, като специална хипотеза на обезпечен интерес. 67 съдебна практика и да накърни правото на защита на страните в такива производства. Докато съгласно чл. 388у, ал. 3, т. 2 по искане на ответника за целите на ограничаване злоупотребата с процесуални права от ищеца, съдът допуска „обезпечение на съдебните разноски на ответника при отхвърляне на иска“, т.е. най-рано при постановяване на първоинстанционното съдебно решение, то съгласно чл. 403а, ал. 1 искането на ответника за допускане обезпечение на „очакваните разноски“ по искове, които подлежат на разглеждане по предложената нова глава тридесет и трета „б“ може да бъде отправено „при всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция“. За избягване на тази несъгласуваност, считаме, че редакцията на чл. 388у, ал. 3, т. 2 следва да бъде както следва: „2. допусне обезпечение на съдебните разноски на ответника по реда на глава тридесет и пета „а“.“ 1.2.5.3. Препоръчваме чл. 403а, ал.1 да се уеднакви с текста на чл. 389, ал. 1 и да придобие следната редакция: Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство по искове по глава тридесет и трета „б“, ответникът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на неговите разноски. 1.2.5.4. Относно предлаганата разпоредба на чл. 403а, ал. 3: Предложеното правило, изискващо служебна преценка от съда за 68 прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, е в противоречие с диспозитивното начало (чл. 6 ГПК) и правилото на чл. 78, ал. 5, според което съдът се произнася по „мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна“, т.е. след надлежно сезиране. Съгласно последователната съдебна практика на ВКС, когато в исковото производство са се провеждали открити съдебни заседания и страните са били редовно призовани за тях, искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната са обвързани по време и следва да бъдат заявени най-късно до приключване на съдебното дирена в производството пред съответната инстанция. За възражението за прекомерност тези срокове не се прилагат в случаите, при които поради развитието на процеса страната не е могла да вземе участие в него, например без открити съдебни заседания, в селективната фаза от развитие на касационното производство (чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2), или в случаите без надлежно осъществена размяна на книжа. Доколкото в чл. 403б, ал. 2 се предвижда размяна на книжа по молбата на ответника за обезпечение на разноските по искове, които се разглеждат по реда на предложената глава тридесет и трета „б“, то ако тази 69 предвиждана „размяна на книжа“ бъде запазена, съдът следва да се произнесе само в случаите на надлежно отправено от ищеца в сроковете за нея мотивирано възражение за прекомерност, отговарящо на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК. Поради това считаме, че разпоредбата на чл. 403а, ал. 3, в частта на произнасянето за прекомерност на адвокатското възнаграждение, следва да се редактира, като изразът „съдът може да допусне обезпечение само на част от разноските или да задължи ответника да представи гаранция в определен от него размер“, се заменя с израза: „съдът по мотивирано възражение за прекомерност от ищеца по чл. 78, ал. 5 може да допусне обезпечение само на част от разноските, или да задължи ответника да представи гаранция в определен от него размер. 1.2.6. По предлаганата разпоредба на чл. 403б имаме следните конкретни предложения за прецизиране на текстовете: - Относно ал. 2: Препоръчваме уреденото основание за спиране по закон на сроковете да се ограничи единствено до спиране на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК. Мотиви: Ако искът бъде уважен, не сме в хипотезата на особено исково производство по глава тридесет и трета “б“, а производството продължава по реда на общия исков процес. - Относно ал. 4: Предлагаме текстът на ал. 4 да бъде прецизиран със следната редакция: 70 (4) Съдът се произнася по молбата в едноседмичен срок след срока по ал. 3. - Относно ал. 5: Предлагаме разпоредбата да бъде прередактирана в следния смисъл: (5) Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 396. Съдът връчва препис от частната жалба на насрещната страна, а на страните – препис от постановените актове. 1.2.7. По предлаганата разпоредба на чл. 403в: Считаме, че разпоредбата на чл. 403в, ал. 2 обуславя продължаването на висящо исково производство по този вид дела от условието да бъде внесена от ищеца определената от съда гаранция за обезпечаване на разноските на ответника в срока по ал. 1. Създава се условие за произнасяне по материалноправния спор по същество от първата и въззивната инстанция при надлежно упражнено право на иск и право на въззивно обжалване в законовия срок. То се прилага и като предпоставка за произнасяне от ВКС по касационната жалба. Това създава проблеми с правото на достъп до съд и неговото накърняване чрез уредбата на особената процесуална предпоставка. Тя би могла да бъде възприета единствено в случаите на недобросъвестниищци, които упражняват право на иск, на въззивно и касационно обжалване при злоупотреба с процесуални права. За да бъде избегната уредба, която накърнява правото на достъп до съд, препоръчваме следната редакция: „чл. 403в, ал. 2. Ако ищецът не представи обезпечение в срока по ал. 1, съдът 71 прекратява производството по делото. Ако обезпечението е наложено от въззивния или Върховния касационен съд, съдът прекратява въззивното или касационно производство по жалбата на ищеца.“ 2. По предложенията за изменение и Приети 2. Предложената редакция на чл. допълнение в Кодекса на 121, ал. 2 се приема с допълнението, международното частно право: че хипотезата се отнася до По същество в законопроекта има две физическо или юридическо лице с изменения, които засягат въпроси на местоживеене в Република България международното частно право, или друга държава членка. съдържащи се в § 9 от Заключителните разпоредби. Чрез тях се създават две нови разпоредби в Кодекса на международното частно право (КМЧП). Новият член 18а от КМЧП1 отговаря на изискванията на чл. 17 от Директивата. Новият член 121, ал.4 от КМЧП практически установява, че при проверка за съответствие с българския обществен ред, съдът може да навлезе по същество и да провери дали са налице „основания за определяне на решението като постановено поради публичното участие на ответника съгласно глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс. (Чл. 18а. Българските съдилища са компетентни по искове за вреди, предявени от лице с местоживеене в Република България, във връзка с производства по граждански и търговски дела поради публичното му участие, предявени пред съд или правораздавателен орган на държава, която не е членка на европейския съюз, когато ищецът по тези дела е лице с местоживеене извън Европейския съюз. 72 При проверка на основанието по чл. 117, т. 5 съдът проверява дали са налице основания за определяне на решението като постановено поради публичното участие на ответника съгласно глава тридесет и трета „б“ от Гражданския процесуален кодекс). Такъв подход е възможен, защото съображение 43 от Директивата повелява, че държавите може да откажат признаване и изпълнение на съдебно решение от трета държава като явно противоречащо на обществения ред. Това обаче е така, ако, както предвижда чл. 16 от Директивата, тези производства са счетени за явно неоснователни или представляващи злоупотреба съгласно правото на държавата-членка, в която се иска такова признаване или изпълнение. Следователно не става дума за точно съответствие с националното понятие за обществен ред, както и не всяко съдебно решение, постановено поради публично участие, автоматично води до противоречие с българския обществен ред. В тази връзка предлагаме редакция, която да отрази спецификите на чл. 16 от Директивата, а именно: Да се създаде в КМЧП нов чл. 121, ал. 2, а предишните ал. 2 и 3, да станат ал. 3 и 4, със следното съдържание: “(2) Алинея 1 не се прилага при признаване и допускане до изпълнение на съдебни решения на трети държави по съдебни производства срещу публично участие от страна на физическо или юридическо лице с местоживеене в държава членка, като съдът може да 73 счете, че тези производства са явно неоснователни или представляват злоупотреба съгласно българското право“. Настоящото становище е изготвено в частта на предложенията за изменение и допълнение на ГПК от доц. д-р Таня Градинарова, доц. д-р Ивайло Костов и д- р Борислав Ганчев, а в уводната част и относно предложенията за изменение и допълнение на КМЧП - от доц. д-р Боряна Мусева, като е обсъдено на заседание на ВАдвС на 14.05.2026 г. и е приетос Решение № 116/14.05.2026 г. 11. 18.05.2026 адв. ☐ Лицето Програма достъп до информация /ПДИ/ и Становището не съдържа конкретни г., чрез Александър действа от Асоциация на европейските журналисти - предложения. Портала за Кашъмов – свое име България /АЕЖ/ приветстват подложения обществен Изпълнителен на обществено обсъждане проект на и директор на ☐ Лицето закон. Същият е в изпълнение на консултац „Програма защитава задължение на България, произтичащо от ии достъп до позиция от статута й на държава-член на правосъдие“ името на Европейския съюз и е свързано с друго императивното задължение за въвеждане лице/група на Директива (ЕС) 2024/1069 на лица: Европейския парламент и на Съвета от 11 ☒ Не са април 2024 година относно защитата на декларирани лицата, ангажирани в публично участие, данни срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Директивата следваше да бъде въведена в националното законодателство на държавите-членки на ЕС на 7 май 2026 г. Очевидно в случая изпълнението на това задължение се явява дори закъсняло. Все пак, ние твърдо смятаме, че въвеждането в нашата действителност на изискванията на 74 Директивата срещу „делата-шамари“ е не просто формално задължение, изпълнението на което не може да се поставя под въпрос, но и цивилизационна стъпка в посока укрепване основинте принципи на демокрацията и спиране на атаките срещу свободата на словото и публичното участие в процесите на вземане на решения. ПДИ и АЕЖ работят в продължение на години за подобряване на положението на журналисти и медии, които са обект на атаки чрез искове. Подвигали сме нееднократно въпроса за бързо приемане на точно това законодателство. Поради изложеното, нашата оценка на предложения от служебното правителство проект на закон е безусловно положителна. Препоръчваме на настоящото редовно правителство да приеме възможно най-скоро проекта на закон и да внесе законопроект със същия текст в Народното събрание. Представили сме по-подробно становище на Министерството на правосъдието. 75