Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри (обн. ДВ, бр. 13 от 12.02.2019 г., изм. и доп. бр. 91 от 2020 г., бр. 17 от 2021 г., изм. бр. 15 от 2022 г., изм. и доп. бр. 94 от 2022 г., изм. бр. 17 от 2023 г., изм. и доп. бр. 109 от 2025 г.)

МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА Проект ! Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри (обн., ДВ, бр. 13 от 2019 г., изм. и доп. бр. 91 от 2020 г., бр. 17 от 2021 г., изм. бр. 15 от 2022 г., изм. и доп. бр. 94 от 2022 г., изм. бр. 17 от 2023 г., изм. и доп. бр. 109 от 2025 г.) § 1. В чл. 4, ал. 1 думите „или за които са налице обстоятелства по § 3а, ал.1 за заемане на длъжност по чл. 3, ал. 1 по съответния вид спорт“ се заличават. § 2. В чл. 7, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 след думата „помощник-треньор“ се поставя запетая и се добавя в кавички „помощник-треньор по вид спорт“; 2. В т. 4 точката накрая се заменя с точка и запетая и се добавя „или:“; 3. Създава се т. 5: „5. призната по реда на глава четвърта професионална квалификация за професията „помощник-треньор по вид спорт“. § 3. В чл. 8, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 1 се изменя така: „1. завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ – „треньор по вид спорт“ или „треньор“ по вид спорт или вид специализирана спортна дейност; или“; 2. В т. 3 думите „квалификация „треньор“ по вид спорт или вид специализирана спортна дейност“ се заменят с „квалификация „треньор по вид спорт“ или треньор по вид специализирана спортна дейност“; 3. В т. 4 точката накрая се заменя с точка и запетая и се добавя „или:“; 4. Създава се т. 5: „5. призната по реда на глава четвърта професионална квалификация за професията „треньор по вид спорт“. § 4. В чл. 9, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 3 точката накрая се заменя с точка и запетая и се добавя „или:“; 2. Създава се т. 4: „4. призната по реда на глава четвърта професионална квалификация за професията „треньор по вид спорт“ и четири години професионален опит като треньор по съответния вид спорт.“ § 5. В чл. 10, ал. 2 думите „степен „бакалавър“ – „треньор“ по вид спорт“ се заменят със „степен „бакалавър“ – „треньор по вид спорт“ или призната по реда на глава четвърта професионална квалификация за професията „треньор по вид спорт““. § 6. Създава се глава четвърта с чл. 20 – 25: „Глава четвърта ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ Чл. 20. (1) По реда на тази глава и при спазване на Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) се извършва признаването на професионални квалификации, придобити в друга държава членка или в трета държава. "Държава членка" е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Швейцария. (2) Орган по признаването на професионални квалификации за професиите „помощник-треньор по вид спорт“ и „треньор по вид спорт“ е министърът на младежта и спорта или оправомощен от него заместник-министър. Чл. 21. (1) Правото за упражняване на професията „помощник-треньор по вид спорт“ или „треньор по вид спорт“ се удостоверява с един от следните документи, издадени от компетентни органи на държава членка или трета държава: 1. диплома за завършено професионално образование; 2. документ за професионална квалификация; 3. документ, удостоверяващ придобита правоспособност (2) Лицата, които искат признаване на професионална квалификация за професията „помощник-треньор по вид спорт“ или професията „треньор по вид спорт“, подават заявление по образец, утвърден от министъра на младежта и спорта и оповестен на интернет-страницата на Министерството на младежта и спорта. Заявлението трябва да съдържа: 1. пълното име на лицето (с изписване с български и с латински букви, ако лицето е чужденец) и адрес за кореспонденция в Република България, както и телефон/факс и адрес на електронна поща, ако разполага с такива; 2. регулираната професия, която желае да упражнява, и вида спорт; 3. информация за професионалната му квалификация. (3) Към заявлението се прилагат: 1. документ или документи по ал. 1 и всички приложения към тях, а за лицата по чл. 8, ал. 2 и 3 от ЗППК – и достатъчно доказателства, че квалификацията им съответства на нормативните изисквания в Република България за придобиване на същата професионална квалификация; 2. учебен план и учебна програма или други доказателства за продължителността и съдържанието на обучението; 3. документ за платена държавна такса. (4) Документите за образование, квалификация или правоспособност в зависимост от чуждата държава, от която произхождат, се представят удостоверени с "апостил" или в съответствие с изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори на Република България или легализирани съгласно Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. и доп., бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г., бр. 103 от 1990 г., бр. 95 от 2017 г., бр. 7 от 2019 г., Решение № 15844 на ВАС от 2018 г. – бр. 41 от 2019 г., доп. бр. 39 от 2020 г., изм. бр. 31 от 2023 г) и в нотариално заверен превод на български език. Останалите документи на чужд език се представят с точен превод на български език. Чл. 22. (1) Заявленията се разглеждат от експертна комисия, определена със заповед на министъра на младежта и спорта, която се състои от служители на Министерството на младежта и спорта и представители на висши училища, акредитирани в професионално направление „Спорт“. Със заповедта се определят и правила за работата на комисията. (2) Комисията по ал. 1 може да изисква от заявителите допълнителни документи за съдържанието и продължителността на завършеното образование и обучение. Комисията може да изисква относима към признаването информация или становища от други държавни органи или външни експерти. (3) По предложение на комисията министърът на младежта и спорта или оправомощения от него заместник-министър може да изисква информация от компетентните органи на други държави членки в случаите по чл. 81 и чл. 82 от ЗППК. (4) Министърът на младежта и спорта или оправомощен от него заместник-министър писмено уведомява заявителя за установени липси или непълноти в представените документи и възможността да отстрани констатираните липси и непълноти в срок до два месеца, при което срокът за произнасяне по чл. 84 от ЗППК спира да тече. (5) Ако заявителят не отстрани констатираните липси или непълноти в документите в срок до два месеца от получаване на уведомлението по ал. 3, производството по признаване на професионалната квалификация се прекратява. Чл. 23. (1) Експертната комисия по чл. 22, ал. 1 извършва преценката на доказателствата за професионална квалификация при спазване на изискванията на глава първа от Част трета (Обща система за признаване на професионални квалификации) на ЗППК. (2) Когато образованието или обучението на заявителя обхваща теоретични и/или практически области, които съществено се различават спрямо националните изисквания, министърът на младежта и спорта или оправомощеният от него заместник-министър по предложение на експертната комисия по чл. 22, ал. 1 дава възможност на заявителя да избере дали да премине стаж за приспособяване, или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Условията и реда за провеждане на стажа и оценката му, както и изпита за признаване на правоспособност се определят със заповед на министъра на младежта и спорта при спазване на изискванията на ЗППК. (3) Когато заявителят писмено декларира съгласието си с мерките по ал. 2, срокът за произнасяне спира да тече до представяне на доказателства за изпълнението им. Чл. 24. (1) Министърът на младежта и спорта или оправомощен от него заместник-министър по предложение на експертната комисия по чл. 22, ал. 1 със заповед признава професионалната квалификация на заявителя за посочената от него регулирана професия и вид спорт или мотивирано отказва. (2) Образецът на удостоверение за признаване на професионалната квалификация се утвърждава от министъра на младежта и спорта и се оповестява на интернет-страницата на Министерството на младежта и спорта. Удостоверението се издава от министъра на младежта и спорта или оправомощен от него заместник-министър. Чл. 25. Лицата, на които е призната професионална квалификация по реда на тази глава, могат да подадат заявление по чл. 16, ал. 2 за вписване в регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС едновременно със заявлението по чл. 21, ал. 2 или след приключването на производството по тази глава. Вписването се извършва по реда на глава трета.“ § 7. Създава се глава пета с чл. 26 и 27: „Глава пета ВРЕМЕННО ИЛИ ЕДНОКРАТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРОФЕСИЯТА „ПОМОЩНИК-ТРЕНЬОР ПО ВИД СПОРТ“ ИЛИ „ТРЕНЬОР ПО ВИД СПОРТ“ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Чл. 26. (1) Граждани на други държави членки свободно могат да предоставят треньорски услуги, свързани с упражняването на професиите „помощник-треньор по вид спорт“ и „треньор по вид спорт“, еднократно или за определен период от време при условията и по реда на Част втора от ЗППК. (2) При предоставянето на услуги за първи път в Република България гражданинът по ал.1 подава до министъра на младежта и спорта или оправомощен от него заместник-министър декларацията и документите по чл. 13 от ЗППК. Документите на чужд език се представят в нотариално заверен превод на български език. Чл. 27. Информация за помощник-треньорите по вид спорт и треньорите по вид спорт по чл. 26, ал. 1 и срока за упражняване на професията се публикува в регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС.“ § 8. В Допълнителните разпоредби § 3а се отменя. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 9. Лицата, вписани в регистъра на треньорските кадри при условията на отменения § 3а, запазват правоспособността си като треньорски кадри за длъжностите, за които са вписани и за които имат издадени удостоверения. § 10. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“ с изключение на разпоредбите на глава четвърта по отношение на признаването на професионална квалификация за професията „треньор по вид спорт“, които влизат в сила от датата на влизане в сила на наредба по чл. 9, ал. 3, т. 5 от Закона за висшето образование за утвърждаване на единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „треньор по вид спорт“. МИНИСТЪР: дата: ……. 2026 г. ДИМИТЪР ИЛИЕВ

МОТИВИ към проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри (обн. ДВ, бр. 13 от 12.02.2019 г., изм. и доп. бр. 91 от 2020 г., бр. 17 от 2021 г., изм. бр. 15 от 2022 г., изм. и доп. бр. 94 от 2022 г., изм. бр. 17 от 2023 г., изм. и доп. бр. 109 от 2025 г.) Причини, които налагат приемането на предложените изменения и допълнения: По предложение на министъра на младежта и спорта, актуализирано с писмо изх. № 04-05-22/13.02.2026 г. до министъра на образованието и науката и придружено с оценка на пропорционалността по чл. 23а от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) (приложение към настоящите мотиви), на проведено на 09.03.2026 г. заседание междуведомствената комисия по чл. 5 от Наредбата за условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България (приета с ПМС № 86 от 2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от 2006 г.) е взела решение да предложи на министъра на образованието и науката в Списъка на регулираните професии да бъдат включени професиите „помощник-треньор по вид спорт“ и „треньор по вид спорт“. В изпълнение на правомощията си по чл. 7, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и във връзка с чл. 3 от ЗППК и чл. 9, ал. 3, т. 13 от Закона за висшето образование (ЗВО) министърът на образованието и науката е изготвил проект на Решение за изменение и допълнение на Решение № 619 на Министерския съвет от 2009 г. за приемане Списък на регулираните професии в Република България (обн., ДВ, бр. 61 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 30 от 2012 г., бр. 2 от 2014 г., бр. 7 и 57 от 2016 г., бр. 48 от 2018 г., бр. 18 и 61 от 2019 г., бр. 72 от 2021 г. и бр. 95 от 2024 г.), което на 08.04.2026 г. е поместено за обществено обсъждане на интернет-страницата на Министерството на образованието и науката и на Портала за обществени консултации: https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/12277 . В проекта е предвидено орган по признаване по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗППК да бъде министъра на младежта и спорта. Със Заповед № РД 09-2230/09.08.2024 г. на министъра на образованието и науката е утвърден нов Списък на професиите за професионално образование и обучение (СППОО) по чл. 6, ал. 1 от ЗПОО, в който в професионално направление с код 1014 „Спорт“ е включена нова професия с код 101401 „Помощник-треньор по вид спорт“. Държавният образователен стандарт за придобиване на квалификация по посочената професия е приет с Наредба № 113 от 12.12.2025 г. за придобиване на квалификация по професията "Помощник-треньор по вид спорт", издадена от министъра на образованието и науката (обн. ДВ, бр. 111 от 2025 г.). Министърът на младежта и спорта е представил на министъра на образованието и науката (писмо изх. № 04-05-29/25.03.2025 г.) във връзка с правомощията му по чл. 10, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗВО проект на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Треньор по вид спорт“ за образователно-квалификационна степен „Бакалавър“, разработена от Национална спортна академия „Васил Левски“. Предстои проектът да бъде обсъден на експертно ниво. С оглед на така предприетите действия по регламентиране на професиите „помощник-треньор по вид спорт“ и „треньор по вид спорт“ като регулирани професии се налагат изменения и допълнения в Наредба № 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри в следните аспекти: 1. Изменения и допълнения (в глава втора от наредбата) към изискванията за вписване в регистъра на треньорските кадри, отразяващи регулирането на професиите „помощник-треньор по вид спорт“ и „треньор по вид спорт“, включително възможността определени длъжности на треньорски кадри да се заемат (съответно да бъдат вписвани в регистъра по чл. 9, ал. 1, т. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта) от лица с призната професионална квалификация, придобита в друга държава членка или трета държава. 2. Създаване на правна уредба на признаването от министъра на младежта и спорта или оправомощен от него заместник-министър на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, необходими за упражняване на професиите „помощник-треньор по вид спорт“ и „треньор по вид спорт“, както и за реда за временно или еднократно свободно предоставяне на услуги (Част втора от ЗППК), свързани с упражняване на професията „помощник-треньор по вид спорт“ или „треньор по вид спорт“, от граждани на други държави членки. В тази връзка в Наредба № 1/2019 г. се създават глави четвърта и пета. С § 10 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1/2019 г. е предвидено разпоредбите на глава четвърта относно признаването на професионална квалификация за професията „треньор по вид спорт“ да влязат в сила от датата на влизане в сила на наредбата по чл. 9, ал. 3, т. 5 от ЗВО за утвърждаване на единни държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „треньор по вид спорт“. Това е необходимо, тъй като именно посочените държавни изисквания ще дефинират специфичната професионална квалификация, изискваща се за упражняването на регулираната професия „треньор по вид спорт“, и ще бъдат базата за преценка на образованието и квалификацията, придобити в други държави членки или трети държави. 3. Отмяна на § 3а от ДР на Наредба № 1/2019 г., създаващ изключение, което противоречи на възприетата политика за регулиране на професиите „помощник-треньор по вид спорт“ и „треньор по вид спорт“ и нарушава принципа на равен достъп до професията на база формално признати квалификации. Цели, които се поставят с предложените промени: Създаване на елемент от правната уредба, необходима за реализиране на регулирането на професионалните дейности на помощник-треньорите и треньорите по вид спорт. Осигуряване на нормативна основа за признаване на професионални квалификации, придобити в други държави членки и в трети държави, необходими за упражняване на професиите „помощник-треньор по вид спорт“ и „треньор по вид спорт“. Осигуряване на механизъм за реда за временно или еднократно свободно предоставяне на услуги, свързани с упражняване на професията „помощник-треньор по вид спорт“ или „треньор по вид спорт“, от граждани на други държави членки. Обвързване на вписването н регистъра на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗФВС с наличието на призната съгласно ЗППК професионална квалификация. Терминологично синхронизиране на текстове на Наредба № 1/2019 г. с нормативните актове в областта на професионалното образование и обучение, Закона за висшето образование и Закона за професионалните квалификации. Прилагане на прозрачен и недискриминационен режим за достъп и упражняване на регулираните треньорски професии. 3. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт: Признание за значимостта на треньорските професии за живота и здравето на хората. Повишаване на качеството на треньорската подготовка, обезпечаващо правоспособните треньори да имат необходимите знания, умения и компетенции, оказващи позитивно влияние върху подготовката на спортистите. Равнопоставеност на лицата, желаещи да упражняват дейността на помощник-треньор и треньор по вид спорт, базирана на формално призната професионална квалификация и придобит опит. Свобода на предоставянето на треньорски услуги от лица, придобили професионални квалификации в други държави членки и в трети държави. 4. За прилагането на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри не са необходими допълнителни финансови или други средства. 5. Нормативният акт не транспонира разпоредби на правото на ЕС, поради което не е необходим анализ за съответствие. Приложение: 1. ОЦЕНКА НА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА ЗА ПРОФЕСИЯ „ПОМОЩНИК-ТРЕНЬОР ПО ВИД СПОРТ“ по смисъла на Закона за признаване на професионални квалификации 1. Целесъобразност на регулирането на професията „Помощник-треньор по вид спорт“ Целта на регулирането на професията „Помощник-треньор по вид спорт“ е да гарантира, че лицата, които подпомагат тренировъчния процес и работят с деца и подрастващи в организирания спорт, притежават необходимите познания за извършване на дейността си безопасно и ефективно, но под контрола на по-квалифициран специалист. Регулацията цели да предпази здравето на младите спортисти в началните етапи на състезателната им подготовка. 2. Недискриминационност Изискванията за професия „Помощник-треньор по вид спорт“ са базирани на обективни критерии за образование и квалификация и се прилагат еднакво за всички лица, без дискриминация по гражданство или място на пребиваване. Предвидените различни пътища за придобиване на квалификация гарантират недискриминационен подход. 3. Обществен интерес Регулирането е обосновано от съображения за обществен интерес: Защита на общественото здраве: Ролята на помощник-треньора е критична в спортната подготовка, независимо от възрастта и квалификацията на състезателя. Некомпетентната работа, дори под надзор, може да доведе до формиране на грешни биомеханични модели, които по-късно да се проявят като хронични травми от претоварване и да съкратят състезателната кариера. Следователно квалификацията на помощник-треньора е пряка инвестиция в дългосрочното здраве и устойчивост на спортиста. Защита на потребителите (деца и родители): Помощник-треньорът по вид спорт често участва в първоначалната селекция и развитие. Неговата квалификация е гаранция, че този процес е ефективен и че потенциалът на състезателите се развива правилно от самото начало. Неадекватната психологическа и педагогическа подготовка може да доведе до загуба на мотивация и преждевременно напускане на спорта, което е загуба както за индивида, така и за спортната система като цяло. 4. Съществуващи рискове за потребителите в случай, че професията „Помощник-треньор по вид спорт“ не бъде регулирана Липсата на квалификация и регулация при работата на помощник-треньорите по вид спорт крие съществени рискове – физически (като травми и влошаване на здравословни състояния при спортуващите), психологически (демотивация, стрес и преумора в резултат от неподходящо поведение или общуване), както и организационни, свързани с неефективна помощ в тренировъчния процес и влошено качество на спортната услуга. Такива дефицити могат да възпрепятстват постигането на целите на трениращите и да компрометират общественото доверие към професията и институциите, свързани със спорта, здравето и образованието. 5. Ще се постигне ли целта с регулирането на професията „Помощник-треньор по вид спорт“? Изискването за по-висока степен на професионална квалификация („помощник-треньор по вид спорт“) или специализирано обучение във ВУ с хорариум от минимум 500 часа, включващо спортнопедагогически и медико-биологични дисциплини, гарантира по-задълбочени познания в сравнение с инструктора. Фактът, че помощник-треньорът по вид спорт работи под контрола на треньор, добавя допълнително ниво на сигурност и гарантира постигането на целта за безопасна подготовка. 6. Влияние върху свободното движение Ясно дефинираните изисквания за квалификация за тази длъжност улесняват мобилността на професионалисти в рамките на ЕС чрез механизмите за взаимно признаване, като осигуряват съпоставимост на квалификациите. Според действащата Наредба 1 от 2019 г. (чл. 11) длъжността „помощник-треньор“ може да се заема от лица, които притежават международна квалификация в областта на обучението и подготовката на спортисти, която се използва в повече от пет държави, придобита въз основа на стандарти и/или правила, установени от международна спортна организация, и имат квалификация за помощник-треньор – с хорариум не по-малко от 180 учебни часа, като обучението включва спортнопедагогически и медико-биологични дисциплини; и професионален опит 1 година като инструктор по съответния вид спорт. 7. Могат ли да се използват по-малко ограничаващи средства? Ролята на помощник-треньора по вид спорт е пряко свързана с осигуряване на спортната подготовка и участие в състезания. Рисковете от неправилна методика са значителни. Мерки като „защитено звание“ или „доброволно сертифициране“ не осигуряват адекватна защита. Работата под надзор е важен елемент, но не отменя нуждата от базова квалификация на самия помощник. 8. Съпоставка с други нормативни актове Регулацията запълва празнина, която общото законодателство не може да покрие, като установява превантивни изисквания за компетентност в силно специализирана дейност, свързана със здравето и развитието на децата. 9. Обхват и специфики на дейностите и връзка с необходимата квалификация Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 2019 г. основните дейности включват: Извършване на селекция на деца и насочването им. Планиране, организиране и провеждане на обучение на спортисти под контрола на треньор. Подпомагане на подготовката и участието в състезания. Участие в анализ на подготовката и следене за медицински прегледи и антидопингови правила. Осигуряване и прилагане на мерки за безопасност. Насърчаване на честна игра и етична спортносъстезателна дейност. Дейността на помощник-треньора по вид спорт е многостранна и изисква добре подготвен специалист. Квалификацията трябва да съответства на реалните задължения – както в технически, така и в педагогически аспект. Ето защо регулирането и стандартизирането на квалификационните изисквания са ключови за ефективното изпълнение на професията. Обобщение: Помощник-треньорът по вид спорт изпълнява подкрепящи и организационни функции в тренировъчния процес под ръководството на треньор. Неговата дейност включва подпомагане при провеждането на упражнения, наблюдение и коригиране на допуснати грешки от спортистите, провеждане на разгряване, съдействие при провеждане на състезания и лагери, както и поддържане на дисциплината и безопасността по време на заниманията. В много случаи помощник-треньорът по вид спорт е и важен посредник в комуникацията между треньора и спортистите, особено при работа с деца, юноши или начинаещи. Поради пряката работа със спортуващи лица и съпътстващите рискове за здравето и безопасността помощник-треньорът трябва да притежава подходяща професионална подготовка, включваща основни познания в областта на теорията и методиката на спортната тренировка. Необходимата квалификация гарантира, че помощник-треньорът може ефективно да изпълнява поставените му задачи, без да застрашава физическото или психическото състояние на участниците, както и да допринася за качеството и резултатността на спортната подготовка. 10. Нивото и естеството на професионалната подготовка Изискванията (чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1) са пропорционални на по-високата отговорност в сравнение с инструктора. Те включват: Завършено средно образование и ПК „помощник-треньор по вид спорт“ или „треньор по вид спорт“ (по ЗПОО). Завършено средно образование и обучение във ВУ по спец. учебен план с минимум 500 академични часа, включващ спортнопедагогически и медико-биологични дисциплини. Висше образование ОКС „бакалавър“ и ОКС „магистър“ по вида спорт. Тези изисквания отразяват нуждата от по-задълбочени познания за работа с подрастващи и участие в състезателна дейност. Обобщение: Професионалната подготовка на помощник-треньора по вид спорт трябва да бъде съобразена с неговите основни функции в тренировъчния процес и да осигурява базова, но систематизирана компетентност в ключови области. Подготовката включва знания по теория и методика на спортната тренировка, безопасност и оказване на първа помощ, основни педагогически принципи, както и спортно-етични аспекти. Целта е помощник-треньора по вид спорт да може да подпомага ефективно водещия треньор, да разбира структурата и целите на тренировъчния процес, да комуникира адекватно с трениращите, да работи отговорно в рамките на делегираните отговорности. Подобна подготовка е ключова за осигуряване на качество, безопасност и професионализъм в спортната дейност, дори когато тя се изпълнява в подпомагаща роля. 11. Други начини за придобиване на квалификация Съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2019 г., за да упражнява професията „Помощник-треньор по вид спорт“, едно лице трябва да отговаря на следите минимални изисквания: Да има завършено средно образование и придобита професионална квалификация „помощник-треньор“ или „треньор“ по вид спорт или вид специализирана спортна дейност съгласно изискванията на ЗПОО. Да има завършено средно образование и завършено обучение по вида спорт или специализирана спортна дейност в акредитирано висше училище в професионално направление „Спорт“ по специализиран учебен план с хорариум, не по-малко от 500 академични часа, включващ спортнопедагогически и медико-биологични дисциплини. Да има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и придобита образователно-квалификационна степен „магистър“ по вида спорт или специализирана спортна дейност. Обобщение: Тези изисквания осигуряват базова теоретична и практическа подготовка, гарантираща, че помощник-треньорът може да работи професионално и в съответствие с методическите и етичните стандарти в спорта. Предвидени са алтернативни пътища за придобиване на квалификация, включително чрез системата на ЗПОО, висше образование и признаване на международни квалификации, което осигурява гъвкавост. 12. Споделяне на дейностите с други професии Помощник-треньорът по вид спорт споделя част от своите дейности с други професии в спортната система – като инструктори, треньори и др. Въпреки това ролята му има по-широк обхват и се характеризира с по-висока степен на отговорност в тренировъчния процес. Необходима е по-задълбочена спортнопедагогическа и методическа подготовка. Помощник-треньорът по вид спорт може да участва в цялостното планиране, провеждане и наблюдение на спортната подготовка. Работата му е свързана и с постигане на спортни резултати, развиване на умения и възпитателна роля, особено при работа с деца и подрастващи. Тези характеристики подчертават необходимостта от ясно разграничаване и регулация на професията „помощник-треньор по вид спорт“, за да се гарантират: професионални стандарти, безопасност на спортуващите, качество на подготовката и ефективност на спортната система. Обобщение: Макар че някои дейности на помощник-треньора по вид спорт могат да се припокриват с тези на инструктора, само лица с регулирана квалификация в треньорската система (като помощник-треньори и треньори) имат необходимите знания и умения да поемат отговорности в спортната подготовка. Извършването на такива дейности от лица извън регулираната рамка създава риск за качеството и безопасността в спорта. Дейностите на помощник-треньора по вид спорт могат да се изпълняват от треньор, старши треньор или главен треньор, но не и от инструктор, тъй като изискват по-висока квалификация и познания в областта на състезателната подготовка. Дейностите на помощник-треньора не могат да се изпълняват от лица извън регулираната рамка на треньорските професии, тъй като липсват необходимите специфични познания. 13. Самостоятелност и надзор Ключова характеристика на длъжността е ограничената самостоятелност. Помощник-треньорът по вид спорт работи под контрола и надзора на треньор. Това е важна мярка, която прави регулацията пропорционална – позволява навлизане в професията с по-ниска квалификация, но под защитата на по-опитен специалист. Помощник-треньорът по вид спорт е ключова фигура в спортната подготовка, но неговата дейност е подчинена на ръководството и методическите указания на треньора или на старши треньора. В рамките на тази йерархия помощник-треньорът притежава: Ограничена самостоятелност – може да провежда тренировки, да демонстрира упражнения, да подготвя част от заниманията и да оказва методическа помощ, но не носи основна отговорност за цялостния тренировъчен процес. Работи под надзор, като действията му се извършват под наблюдението и контрола на треньор с по-висока квалификация. Не взема самостоятелни решения относно дългосрочното планиране, анализи, индивидуализация на натоварванията и спортната стратегия. В определени случаи може да действа по самостоятелно възложени задачи, но в рамките на поставените указания и под ръководството на треньора. Заключение: Дейността на помощник-треньора по вид спорт се отличава с определена свобода при изпълнението на поставените задачи, но с ограничена самостоятелност при планирането и вземането на ключови решения. Поради това е необходимо ясно да се дефинират отговорностите му и да се осигури професионален надзор, който да гарантира ефективността, безопасността и последователността в спортната подготовка. 14. Възможности за асиметрия в наличието на информация сред специалистите и потребителите Асиметрията в наличието на информация между помощник-треньора по вид спорт и трениращите създава сериозни рискове, особено когато няма ясно регулиране на професията и установени критерии за компетентност. Затова е от съществено значение да се въведат регламенти, системи за сертификация и активна обществена информираност с цел защита на интересите на потребителите и осигуряване на високо качество на спортните услуги. Придобиването на необходимата квалификация за упражняване на професията „Помощник-треньор по вид спорт“ създава основа за разбиране и прилагане на съвременни технологии и методики в спорта по безопасен и ефективен начин. Чрез регулирането на тази професия се цели минимизиране на информационната асиметрия между специалистите и потребителите. Придобиването на базова квалификация от страна на помощник-треньора е ключов фактор за осигуряване на адекватна подкрепа към треньора, както и за безопасното и ефективно участие на трениращите. 15. Запазени дейности, защитено професионално звание или всяка друга форма на регулиране по смисъла на § 1 и 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации Професията „Помощник-треньор по вид спорт“ в областта на спорта в България е регулирана по смисъла на ЗППК, тъй като: Достъпът до нея зависи от наличие на професионална квалификация – само лица с призната квалификация могат да изпълняват дейности като помощник-треньор. Има нормативно установени запазени дейности и защитено професионално звание – например подпомагане на главния треньор при планиране и провеждане на тренировъчни сесии и право на официално звание „помощник-треньор по вид спорт“. Съществува публичен регистър и механизми за контрол – поддържани от Министерството на младежта и спорта, спортните федерации и съответните контролни органи, които гарантират спазването на квалификационните стандарти и етичните норми в професията. Това регулиране е напълно съобразено със ЗФВС и Наредба № 1 от с цел да се гарантират безопасността, качеството и професионализма в спортната система на страната. 16. Задължения за изпълняване на изисквания за непрекъснато професионално развитие В България не съществува нормативно задължение за непрекъснато професионално развитие за спортните специалисти, включително инструкторите. Въпреки това помощник-треньорите, като част от спортната професионална общност, имат възможностите да поддържат и развиват своята квалификация чрез участие в дейности за непрекъснато професионално развитие. Това ще доведе до осигуряване на високо качество на предлаганите услуги, безопасност за трениращите и адаптация към съвременните тенденции в спорта. 17. Правила, свързани с организацията на професията, професионалната етика и надзора В българската нормативна уредба професиите в сферата на спорта – в това число и помощник-треньорите – са регламентирани чрез конкретни правила, свързани с организацията на дейността, професионалната етика и надзора, основно в: Закона за физическото възпитание и спорта Наредба № 1 за треньорските кадри в системата на спорта. Организацията на професията „Помощник-треньор по вид спорт“ е подчинена на ясни правила и стандарти, които гарантират ефективност, отговорност и високо ниво на професионализъм в спортната дейност. Те обхващат структурата на професионалната дейност, етичните задължения и механизмите за контрол и надзор. 18. Задължително членство в професионална организация или орган, регистрационни или разрешителни режими, по-специално когато тези изисквания предполагат притежаването на определена професионална квалификация В България регулацията на спортнопедагогическите професии, включително професията „Помощник-треньор по вид спорт“, е реална и задължителна, въпреки че по закон не се изисква членство в професионална организация. Независимо от това, регистрацията в регистъра на Министерството на младежта и спорта и притежаването на призната професионална квалификация са неизменни и задължителни условия за законно упражняване на дейността като помощник-треньор. Упражняването на професията „Помощник-треньор по вид спорт“ в България е подчинено на регистрационни и разрешителни режими, които предполагат задължително притежаване на професионална квалификация в съответствие със следните нормативни документи: Закона за физическото възпитание и спорта Наредба № 1 за треньорските кадри. Тази нормативна рамка има за цел да гарантира професионализма, безопасността и ефективността на помощник-треньорите в системата на спорта в България. 19. Количествени ограничения, по-специално изисквания, с които се ограничава броят на разрешенията за упражняване на професията или се определя минимален или максимален брой служители, ръководители или представители, притежаващи определени професионални квалификации В България не съществуват количествени ограничения, които директно да ограничават броя на издаваните разрешения или регистрации за упражняване на професията „Помощник-треньор по вид спорт“. Законодателството не поставя лимит върху броя на лицата, които могат да придобият квалификация и да упражняват тази професия, при условие че отговарят на нормативно установените изисквания. Обобщение: Няма законов или административен лимит върху броя на помощник-треньорите в страната. Ограничения могат да произтичат от вътрешни правила на спортни организации, които регулират нужния брой квалифицирани кадри спрямо дейността им (напр.: минимален или максимален брой помощник-треньори в зависимост от броя на състезателите, възрастовите групи, дисциплините или структурата на клуба). 20. Изисквания за конкретна правна форма или изисквания, свързани с дялово участие или управление на дружество, до степента, до която тези изисквания са пряко свързани с упражняването на регулираната професия В българската нормативна уредба не съществуват изрични изисквания за конкретна правна форма, нито ограничения, свързани с дялово участие или управление на дружество, които да са пряко обвързани с упражняването на регулираната професия „Помощник-треньор по вид спорт“. Упражняването на регулираните спортнопедагогически професии в България не е обвързано с изисквания за конкретна правна форма или ограничения в управлението/собствеността на спортна организация. Основното изискване остава притежанието на професионална квалификация и регистрация в съответния публичен регистър на ММС. 21. Териториални ограничения, включително когато професията се регулира в части от територията на дадена държава членка по начин, различен от начина, по който се регулира в други части В България не съществуват териториални ограничения по отношение на упражняването на регулираните спортнопедагогически професии, в случая помощник-треньора по вид спорт. Професиите се регулират еднакво на територията на цялата страна съгласно Закона за физическото възпитание и спорта и Наредба № 1 за треньорските кадри в системата на спорта. Законодателството е единно и приложимо равномерно за всички региони на страната. Следователно всеки регистриран и квалифициран спортен специалист може да работи в която и да е точка на България, без да е необходимо допълнително разрешение на местно ниво. 22. Изисквания, с които се ограничава упражняването на регулирана професия съвместно или в рамките на партньорство, както и правила за несъвместимост В българската нормативна уредба към момента не съществуват изрични законови ограничения, които да забраняват или ограничават упражняването на регулираните спортнопедагогически професии (помощник-треньор по вид спорт) в партньорство с други лица (напр. в екип, организация или юридическо лице). Също така няма правила за несъвместимост (напр. забрани за съвместяване на професията с друга дейност или функция). Професията „Помощник-треньор по вид спорт“ може да се упражнява свободно съвместно с други лица и в различни форми на партньорство. В българската нормативна уредба няма предвидени забрани за съвместяване на тези дейности с други професии или длъжности, с изключение на някои специфични случаи, свързани с конфликт на интереси при участие в проекти, комисии или състезания. Единствените изисквания, с които се ограничава упражняването на професията, са доказани престъпления, несъвместими с дейността на спортния специалист. Обобщение: Макар съвместната дейност и партньорства да са допустими, професията „Помощник-треньор по вид спорт“ е обект на конкретни изисквания за професионална лоялност, избягване на конфликт на интереси и етична отговорност, които ограничават определени форми на съвместяване или комбиниране на дейности. 23. Изисквания за застрахователно покритие или други средства за индивидуална или колективна защита в областта на професионална отговорност В българското законодателство, свързано с регулираните спортнопедагогически професии като помощник-треньор, няма изрични общи изисквания за задължително застрахователно покритие за професионална отговорност. В България няма нормативно задължение помощник-треньорите да притежават индивидуално или колективно застрахователно покритие за професионална отговорност. Въпреки това застраховките са препоръчителна практика срещу рискове, свързани с упражняването на спортнопедагогическата дейност. 24. Изисквания за владеене на езици до степента, която е необходима за упражняване на професията В българското законодателство, свързано със спортнопедагогически професии като „Помощник-треньор по вид спорт“, няма изрично законово изискване за владеене на български или чужд език като задължително условие за упражняване на професията. Владеенето на чужд език е предимство и в някои случаи може да бъде необходимо според спецификата на спорта, международното сътрудничество или вътрешните изисквания на работодателя или спортната федерация. 25. Изисквания за фиксирани минимални и/или максимални възнаграждения В българското законодателство, свързано с професията „Помощник-треньор по вид спорт“, няма изрично установени фиксирани минимални или максимални възнаграждения, регламентирани по отношение на конкретната професия. В България няма специални законови изисквания за фиксирани минимални или максимални възнаграждения за професиите, свързани със спортнопедагогическата дейност. Заплащането се определя на база трудовото законодателство и/или сключени договори, като се гарантира спазването на минималната работна заплата, определена от държавата. 26. Изисквания по отношение на рекламата Няма конкретни изисквания за реклама. 27. Автоматична временна регистрация или формално членство в професионална организация или орган В България не съществува автоматична временна регистрация или формално членство по подразбиране в професионална спортна организация или орган за треньори. Всичко става по искане на лицето и при изпълнение на определени изисквания. Няма: автоматично вписване след дипломиране; няма членство без заявление; няма автоматичен достъп до професията без проверка на квалификацията. 28. Декларация, която се представя предварително съгласно чл. 13, ал. 1, документи, които се изискват съгласно чл. 13, ал. 2, или друго равностойно изискване съгласно Закона за признаване на професионални квалификации Ако чужденец (от ЕС) иска временно да упражнява професията в България, трябва да подаде: Декларация по чл. 13, ал. 1 от ЗППК. Придружаващи документи по ал. 2. Всичко това се подава предварително, преди да започне дейността. За граждани на трети държави се прилага Чл. 8. (1) от Закона за признаване на професионални квалификации. Обобщение: за да се упражнява регулирана професия в България, лицето трябва да представи декларация по чл. 13, ал. 1 от ЗППК и други документи, изискуеми съгласно чл. 13, ал. 2, както и да отговори на други равностойни изисквания, предвидени в закона или в подзаконови нормативни актове. 29. Заплащането на каквито и да е такси, необходими за административните процедури, свързани с достъпа до или упражняването на регулирани професии, които доставчикът на услуги дължи В България няма финансови изисквания за вписване на помощник-треньори в регистъра на треньорските кадри. 30. Заключение Регулирането на професията „Помощник-треньор по вид спорт“ е годно, необходимо и пропорционално. Изискванията за квалификация, съчетани със задължителния надзор от страна на треньор, са адекватни на отговорностите и рисковете, свързани с началната състезателна подготовка на деца и подрастващи. 2. ОЦЕНКА НА ПРОПОРЦИОНАЛНОСТТА ЗА ПРОФЕСИЯ „ТРЕНЬОР ПО ВИД СПОРТ“ по смисъла на Закона за признаване на професионални квалификации 1. Целесъобразност на регулирането на професията „Треньор по вид спорт“ Целесъобразността на регулирането на професията „Треньор по вид спорт“ е въпрос с важни социални, образователни, здравни и етични измерения. На първо място, ще се гарантира качеството на обучението. Регулацията налага минимални образователни и професионални изисквания, което гарантира, че треньорите притежават необходимите знания и умения. Това е особено важно при работа с деца, юноши и професионални спортисти, където неправилни методи могат да доведат до травми (физически и психически). Ще се защити здравето и ще се осигурят безопасни условия в заниманията. Треньорите носят отговорност за физическата подготовка и безопасност на своите възпитаници. Не на последно място регулирането ще утвърди професионалния престиж. Официалното регулиране повишава общественото доверие към професията. Позволява изграждането на ясна кариера, с различни нива на квалификация и възможности за развитие. Целта на регулирането на професия „Треньор по вид спорт“ е да се гарантира, че лицата, които самостоятелно планират, организират и провеждат тренировъчна и състезателна дейност в спортните клубове, притежават високо ниво на професионална компетентност, основана на висше образование. Регулацията цели да гарантира качеството и безопасността на основния тренировъчен процес в организирания спорт. 2. Недискриминационност Изискванията за професия „Треньор по вид спорт“ са изцяло недискриминационни, тъй като се основават на обективния и неутрален критерий за притежаване на висше образование, който се прилага еднакво към всички кандидати, независимо от тяхното гражданство или място на пребиваване. Уредбата осигурява гъвкавост, като допуска алтернативни пътища за придобиване на квалификацията, например чрез следдипломно обучение. Ключово е, че съществуват ясни процедури за признаване на съпоставими квалификации, придобити както в други държави – членки на ЕС, съгласно Директива 2005/36/ЕО, така и по стандартите на международни спортни организации, което гарантира справедлив и равен достъп до професията. 3. Обществен интерес и обективно обосноваване Регулирането е обосновано от съществен обществен интерес: Защита на общественото здраве: Треньорът носи пряка отговорност за здравето на спортистите в дългосрочен план. Грешки в методиката на това ниво могат да доведат до тежки травми и да прекратят спортни кариери. Висшето образование осигурява задълбочени познания в медико-биологичните и спортнопедагогическите дисциплини, което е предпоставка за осигуряване на безопасна среда. Защита на потребителите: Треньорът е ключовата фигура в развитието на един спортист. Качеството на неговата работа пряко влияе върху постиженията и кариерното развитие на състезателите. Регулацията защитава инвестицията на време и средства от страна на спортистите и техните семейства. 4. Съществуващи рискове за потребителите в случай, че професията „Треньор по вид спорт“ не бъде регулирана Липсата на регулация за професията „Треньор по вид спорт“ може да изложи потребителите на редица рискове. Физическото натоварване, когато се прилага без съобразяване с възрастта, здравословното състояние или нивото на подготовка на трениращите, може да доведе до травми, хронични увреждания или влошаване на съществуващи здравословни проблеми. При инциденти треньори без необходимата подготовка могат да не окажат адекватна първа помощ. Психологическият риск също е сериозен – прилагането на неподходящи комуникационни и мотивационни подходи може да доведе до стрес, преумора или емоционално разочарование у спортуващите. Отсъствието на стандарти и професионални критерии може да доведе до ниско качество на услугите, загуба на време и средства, както и до подкопаване на доверието към спорта като сектор, отговарящ за здравето и развитието на хората. Обобщение: Ако професията „Треньор по вид спорт“ не бъде регулирана, спортистите са изложени на сериозни рискове, което може да доведе до травми и неправилно развитие, особено при деца. 5. Ще се постигне ли целта с регулирането на професията „Треньор по вид спорт“? С регулирането на професията „Треньор по вид спорт“ ще се постигне основната цел – повишаване на качеството, безопасността и отговорността в треньорската дейност. Чрез ясно определени изисквания за образование, квалификация и етика ще се гарантира, че треньорите разполагат с необходимите знания и умения за работа със спортисти от различни възрасти и нива. Това ще доведе до по-добра защита на занимаващите се, особено на деца и подрастващи, както и до намаляване на риска от травми, злоупотреби и непрофесионално поведение. Освен това, регулирането ще създаде прозрачна и равнопоставена среда на пазара на спортни услуги и ще повиши общественото доверие към професията. Чрез регулирането на професията ще се гарантира, че треньорите притежават необходимите теоретични и практически компетенции за самостоятелна работа, включително разработване на дългосрочни тренировъчни програми, периодизация на натоварването и управление на състезателната подготовка. 6. Влияние върху свободното движение Наличието на ясно изискване за висше образование улеснява съпоставимостта на квалификациите в рамките на ЕС и подпомага академичното и професионално признаване, като по този начин насърчава свободното движение и е в съответствие с Европейската квалификационна рамка. Според действащата Наредба 1 от 2019 г. (чл. 11) длъжността „треньор“ може да се заема от лица, които притежават международна квалификация в областта на обучението и подготовката на спортисти, която се използва в повече от пет държави, придобита въз основа на стандарти и/или правила, установени от международна спортна организация, и имат квалификация за треньор – с хорариум, не по-малко от 360 учебни часа, като обучението включва спортнопедагогически и медико-биологични дисциплини; и професионален опит 3 години като помощник-треньор по съответния вид спорт. 7. Могат ли да се използват по-малко ограничаващи средства? Мерки като доброволно сертифициране или защитено звание не могат да осигурят необходимата дълбочина на познанията, която се придобива в рамките на академична програма. 8. Съпоставка с други нормативни актове Тази регулация е в съответствие с други регулирани професии, изискващи висше образование, поради високата степен на отговорност и нуждата от специализирани научни познания. Професията „Треньор по вид спорт“ засяга ключови обществени интереси – здраве, образование, защита на деца и младежи. Много други професии със сходен обхват са регламентирани чрез нормативни актове, което прави регулацията на тази професия не само обоснована, но и последователна спрямо съществуващото законодателство. 9. Обхват и специфики на дейностите и връзка с необходимата квалификация Професията „Треньор по вид спорт“ обхваща широка и отговорна дейност, свързана с подготовката, развиването и безопасността на спортуващи лица – от деца и аматьори до професионални състезатели. Съгласно чл. 8 от Наредба № 1 от 2019 г. основните дейности включват: Планиране, организиране и провеждане на тренировъчни занимания в спортните клубове (самостоятелно). Участие в организирането на състезания. Провеждане на тренировъчен процес със спортисти от национални отбори (под контрола на старши/главен треньор). Участие в селекцията на спортисти за националните отбори. Подпомагане и насърчаване на помощник-треньори и инструктори. Спецификата на професията „Треньор по вид спорт“ изисква не само спортно-технически умения, но и задълбочени знания и компетенции в областта на медико-биологичните, педагогическите, психологическите, управленските и организационните дисциплини, както и познаване на етичните и правните норми. Обобщение: Професията „Треньор по вид спорт“ е с комплексен и отговорен характер, тъй като обхваща дейности, насочени към физическото, психическото и социалното развитие на спортуващите – от начинаещи до професионални състезатели. Официално признатият обхват на треньорската дейност включва планиране и провеждане на тренировъчни занимания, участие в състезателни прояви, селекция и развитие на спортисти, както и контрол на помощник-треньори. Спецификата на професията изисква не само практическа подготовка и спортно-технически умения, но и задълбочени знания в различни научни и приложни области – медико-биологични, педагогически, психологически, управленски и правно-етични. Затова съществува пряка връзка между естеството на дейностите и необходимостта от адекватна и комплексна професионална квалификация, която да гарантира качествено и безопасно изпълнение на работата на треньора. 10. Нивото и естеството на професионалната подготовка Нивото и естеството на професионалната подготовка на треньора в България са ясно регламентирани, изискващи както образователна степен, така и специализирани знания и умения, съобразени с обществената значимост на професията. Съвкупността от законови норми, наредби и практическо приложение цели да осигури качествена, отговорна и безопасна треньорска дейност. Изискването (чл. 97, ал. 2 от ЗФВС и чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1) за висше образование, образователно-квалификационна степен „бакалавър“ със специалност „треньор“ по вид спорт (или еквивалентна следдипломна или друга квалификация) е напълно пропорционално на значителната сложност и самостоятелност на длъжността. То осигурява необходимите фундаментални знания по теория и методика на спортната тренировка, теоретични, спортнопедагогически и медико-биологични компетенции. Обобщение: Професионалната подготовка на треньора е структурирана, многостепенна и интердисциплинарна, като съчетава знания от различни области, практически опит и правна компетентност. Това гарантира, че упражняването на професията е в интерес на безопасността, ефективността и качеството на спортната подготовка във всички възрастови и състезателни категории. 11. Други начини за придобиване на квалификация Съгласно действащата нормативна уредба минималното изискване за заемане на длъжността „треньор“ е завършено висше образование с образователно-квалификационна степен „бакалавър“, като са допустими следните варианти: Бакалавър – специалност „треньор“ по конкретен вид спорт или специализирана спортна дейност; Бакалавър в друга специалност, но с допълнително придобита професионална квалификация „треньор“ чрез следдипломна квалификация в акредитирано висше училище по направление „Спорт“; Бакалавър – „Спорт“ или „Педагогика на обучението по физическо възпитание“, заедно с професионална квалификация „треньор“, придобита съгласно Закона за професионалното образовани и обучение; Бакалавър – „треньор“ или „учител/преподавател по физическо възпитание“, с допълнително придобита образователна квалификация за упражняване на треньорска дейност. Допуска се придобиване на квалификация „треньор“ и в условията на следдипломна квалификация при наличие на завършено висше образование. При придобита ОКС „бакалавър“ в направленията „Спорт“ или „Педагогика на обучението по физическо възпитание“, квалификацията „треньор“ може да бъде придобита чрез ОКС „магистър“ по вида спорт или специализирана спортна дейност, както и съгласно изискванията на ЗПОО. 12. Споделяне на дейностите с други професии Дейностите на треньора могат да се изпълняват от старши и главен треньор, но не и от помощник-треньор или инструктор поради изискването за по-висока квалификация и правото на самостоятелна работа, както и от лица извън регулираната рамка на треньорските професии, тъй като липсват необходимите специфични познания и опит. Споделянето на дейностите на треньора с други професии е характерно за съвременната спортна практика, в която работата на треньора все по-често се извършва в мултидисциплинарен екип. Това сътрудничество допринася за по-качествена и цялостна грижа за спортистите. Основните професии, с които треньорът споделя дейности и отговорности, са старши и главен треньор, статистик, лекар (специалист по спортна медицина), кинезитерапевт / физиотерапевт, психолог (спортен психолог), диетолог (специалист по спортно хранене), Учител по физическо възпитание (особено при деца и младежи функциите на учителя и треньора трябва да работят съвместно по въпроси на възпитанието, образованието и дисциплината), мениджър / организатор на спортни дейности. Професията „Треньор по вид спорт“ функционира в тясна връзка с редица други професионалисти, като всяка роля допринася за различен аспект от спортната подготовка. Това споделяне на дейности изисква ясна комуникация, координация и уважение към компетенциите на другите, като в центъра на общите усилия винаги стоят благополучието и развитието на спортиста. 13. Самостоятелност и надзор Треньорът притежава значителна самостоятелност и отговорност в работата си на клубно ниво. Той е основната фигура, която планира и ръководи подготовката. Надзорът над неговата дейност е по-скоро административен (от ръководството на клуба) или методически (от страна на старши/главен треньор, ако работи с национални състезатели). Степента на самостоятелност на треньора зависи от неговата квалификация и опит. Помощник-треньорът работи под пряк надзор, докато квалифицираният треньор има право самостоятелно да планира и провежда тренировъчна дейност. Старши или главен треньор ръководи процеса на по-високо ниво и носи отговорност за екип от специалисти. Надзорът върху работата на треньора се осъществява от ръководството на спортната организация, спортните федерации и при нужда – от държавни институции, особено при работа с деца. Треньорът е длъжен да спазва професионални, етични и правни норми, като носи отговорност за здравето, безопасността и развитието на спортистите. Обобщение: Дейността на треньора се характеризира с висока степен на професионална самостоятелност, особено на клубно ниво, където той е водеща фигура в планирането и ръководството на спортната подготовка. Степента на тази самостоятелност зависи от неговата квалификация и опит, като помощник-треньорът работи под надзор, докато правоспособният треньор действа самостоятелно. Надзорът върху треньорската дейност е основно административен и методически, а в случаите на работа с национални състезатели или с деца – включва и институционален контрол. Независимо от нивото треньорът носи ясна отговорност за качеството на подготовката, здравето и безопасността на спортистите, като е задължен да спазва професионални, етични и правни стандарти. 14. Възможности за асиметрия в наличието на информация сред специалистите и потребителите Асиметрията в наличието на информация между треньора и трениращите създава сериозни рискове, особено когато няма ясно регулиране на професията и установени критерии за компетентност. Затова е от съществено значение да се въведат регламенти, системи за сертификация и активна обществена информираност с цел защита на интересите на потребителите и осигуряване на високо качество на спортните услуги. Придобиването на необходимата квалификация за упражняване на професията „Треньор по вид спорт“ създава основа за разбиране и прилагане на съвременни технологии и методики в спорта по безопасен и ефективен начин. Чрез регулирането на тази професия се цели минимизиране на информационната асиметрия между специалистите и потребителите. Придобиването на квалификация от страна на треньора е ключов фактор за осигуряване на безопасното и ефективно участие на трениращите. Основните възможности за асиметрия включват: Разлика в професионалната експертиза – треньорът разполага със задълбочени знания по теория и методика на спортната тренировка, докато родителят или спортуващият невинаги разбират приложимостта или последиците от даден тренировъчен подход. Ограничени възможности за обратна връзка и контрол – в спортната практика често липсват ясни механизми за оценка на работата на треньора или подаване на сигнали при проблеми, особено при частни услуги. Особен риск при работа с деца – родителите разчитат на експертизата на треньора, без да могат пълноценно да наблюдават или разбират какво се случва по време на тренировките. Това повишава риска от неподходящи методи, прекомерно натоварване или дори психологически натиск. Обобщение: Съществуването на асиметрия между треньорите и занимаващите се е основателен аргумент в подкрепа на необходимостта от регулация на професията „Треньор по вид спорт“. Децата, а в голям процент и родителите не разполагат с достатъчно знания и компетенции, за да оценят обективно квалификацията, методите и ефективността на спортната услуга, което създава реални рискове за здравето, безопасността и развитието. Регулацията би осигурила ясно определени професионални стандарти, задължителна квалификация, публичност на правоспособностите и механизми за отчетност и контрол. Това не само ще намали информационната асиметрия, но и ще създаде по-прозрачна, сигурна и етично устойчива среда в спортната практика. Информационната асиметрия между треньори и потребители е сериозно предизвикателство, което може да компрометира качеството на спортната услуга, да застраши здравето и развитието на спортуващите и да подкопае доверието в системата. Преодоляването ѝ изисква институционални мерки за прозрачност, етичност, контрол и информираност на потребителите. 15. Запазени дейности, защитено професионално звание или всяка друга форма на регулиране по смисъла на § 1 и 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за признаване на професионални квалификации Понятието „треньор“ е регламентирано в редица нормативни актове (Наредба № 1 от 2019 г., ЗФВС, Класификатора на професиите и длъжностите). Изисква се притежание на конкретна квалификация и правоспособност за заемане на длъжността „треньор“. Професионалното звание „треньор“ има степен на защита, особено когато е свързано с официална длъжност или участие в структурирана спортна система. Според Наредба № 1 от 2019 г. само лица с определена квалификация могат: Да провеждат тренировъчен процес в спортни клубове и училища. Да работят със състезатели от национални отбори. Да извършват селекционна дейност и ръководят помощник-треньори. Някои дейности на треньора са запазени за лица с определена професионална квалификация, което отговаря на дефиницията в § 1 от ЗППК. Професията „Треньор по вид спорт“ подлежи на непряка регулация чрез: Изисквания за квалификация и правоспособност. Регистрационни режими и лицензи. Изисквания в системата на образованието и спорта за заемане на длъжности. Макар да не е реално регулирана, професията се упражнява в условия на нормативна рамка, която ограничава достъпа до определени форми на треньорска дейност. Обобщение: Професията „Треньор по вид спорт“ в България попада в обхвата на регулираните професии по смисъла на § 1 и § 2а от ЗППК чрез защитено професионално звание, запазени дейности и допълнителни регулаторни механизми. Това подчертава необходимостта от ясно структурирана и законово гарантирана система за признаване, упражняване и контрол на професионалната дейност на треньора. 16. Задължения за изпълняване на изисквания за непрекъснато професионално развитие В България към момента не съществува нормативно задължение за непрекъснато професионално развитие за лицата, упражняващи професията „Треньор по вид спорт“. Въпреки това треньорите, като ключови специалисти в спортната система, имат възможност и професионален дълг да поддържат и надграждат своята квалификация чрез участие в дейности за продължаващо обучение, специализации, семинари и курсове. Активното ангажиране с професионално развитие допринася за поддържане на високо качество на тренировъчния процес, гарантиране на безопасността на спортуващите и адаптация към новостите в методиката, науката и технологиите в спорта. Макар и доброволно, това е съществен елемент от професионалната етика и отговорност на съвременния треньор. 17. Правила, свързани с организацията на професията, професионалната етика и надзора В българската нормативна уредба професиите в сферата на спорта – в това число и треньорите – са регламентирани чрез конкретни правила, свързани с организацията на дейността, професионалната етика и надзора, основно в: Закона за физическото възпитание и спорта Наредба № 1 от 2019 г. за треньорските кадри в системата на спорта. Организацията на професията „Треньор по вид спорт“ е подчинена на ясни правила и стандарти, които гарантират ефективност, отговорност и високо ниво на професионализъм в спортната дейност. Те обхващат структурата на професионалната дейност, етичните задължения и механизмите за контрол и надзор. Организацията на професията „Треньор по вид спорт“ е подчинена на правила, които определят достъпа до професията, задълженията и отговорността на треньора, както и нормите на поведение в спортната среда. Професионалната етика и надзорът върху дейността на треньора са от съществено значение за гарантиране на сигурността, качеството и моралната легитимност на треньорската дейност. Утвърждаването на ясни правила и механизми за контрол подкрепя професионализма и доверието в треньорската професия. 18. Задължително членство в професионална организация или орган, регистрационни или разрешителни режими, по-специално когато тези изисквания предполагат притежаването на определена професионална квалификация В България регулацията на спортнопедагогическите професии, включително професията „Треньор по вид спорт“, е реална и задължителна, въпреки че по закон не се изисква членство в професионална организация. Независимо от това регистрацията в регистъра на Министерството на младежта и спорта и притежаването на призната професионална квалификация са неизменни и задължителни условия за законно упражняване на дейността като треньор. Упражняването на професията „Треньор по вид спорт“ в България е подчинено на регистрационни и разрешителни режими, които предполагат задължително притежаване на професионална квалификация в съответствие със следните нормативни документи: Закона за физическото възпитание и спорта Наредба № 1 за треньорските кадри. Тази нормативна рамка има за цел да гарантира професионализма, безопасността и ефективността на треньорите в системата на спорта в България. Обобщение: Въпреки че законодателството в България не изисква задължително членство в професионална организация, професията „Треньор по вид спорт“ е обект на реална и задължителна регулация. Законното упражняване на дейността изисква придобита професионална квалификация и регистрация в регистъра на Министерството на младежта и спорта, особено за длъжността „треньор“. Допълнително, много спортни федерации прилагат лицензионни и сертификационни режими, което на практика обвързва треньора с участие в професионални структури. Така се осигурява контрол върху компетентността, качеството и етичността на треньорската дейност. Нормативната рамка, включваща Закона за физическото възпитание и спорта, Наредба № 1 за треньорските кадри и вътрешните регламенти на спортните федерации, гарантира професионализъм, безопасност и ефективност в системата на спортното обучение в България. 19. Количествени ограничения, по-специално изисквания, с които се ограничава броят на разрешенията за упражняване на професията или се определя минимален или максимален брой служители, ръководители или представители, притежаващи определени професионални квалификации В България не съществуват количествени ограничения, които директно да ограничават броя на издаваните разрешения или регистрации за упражняване на професията „Треньор по вид спорт“. Законодателството не поставя лимит върху броя на лицата, които могат да придобият квалификация и да упражняват тази професия, при условие че отговарят на нормативно установените изисквания. Обобщение: Няма законов или административен лимит върху броя на треньорите в страната. Ограничения могат да произтичат от вътрешни правила на спортни организации, които регулират нужния брой квалифицирани кадри спрямо дейността им (напр.: минимален или максимален брой треньори в зависимост от броя на състезателите, възрастовите групи, дисциплините или структурата на клуба). В българското законодателство не съществуват количествени ограничения за упражняване на професията „Треньор по вид спорт“. Регулацията се основава на качествени изисквания за квалификация и правоспособност, а не на лимитиране на броя на практикуващите лица. 20. Изисквания за конкретна правна форма или изисквания, свързани с дялово участие или управление на дружество, до степента, до която тези изисквания са пряко свързани с упражняването на регулираната професия В българската нормативна уредба не съществуват изрични изисквания за конкретна правна форма, нито ограничения, свързани с дялово участие или управление на дружество, които да са пряко обвързани с упражняването на регулираната професия „Помощник-треньор по вид спорт“ или „Треньор по вид спорт“. Упражняването на регулираните спортнопедагогически професии в България не е обвързано с изисквания за конкретна правна форма или ограничения в управлението/собствеността на спортна организация. Основното изискване остава притежанието на професионална квалификация и регистрация в съответния публичен регистър на ММС. Обобщение: В българската нормативна уредба не съществуват изрични изисквания за конкретна правна форма, нито ограничения, свързани с дялово участие или управление на дружество, които да бъдат пряко обвързани с упражняването на регулираната професия „Треньор по вид спорт“. Упражняването на тази спортнопедагогическа дейност не зависи от формата на организацията (напр. клуб, сдружение, търговско дружество и др.), нито от структурата на собственост или управление. Единствените задължителни условия са притежание на призната професионална квалификация и регистрация в публичния регистър на Министерството на младежта и спорта. 21. Териториални ограничения, включително когато професията се регулира в части от територията на дадена държава членка по начин, различен от начина, по който се регулира в други части В България не съществуват териториални ограничения по отношение на упражняването на регулираните спортнопедагогически професии, в случая треньора. Професиите се регулират еднакво на територията на цялата страна съгласно Закона за физическото възпитание и спорта и Наредба № 1 за треньорските кадри в системата на спорта. В България няма териториални ограничения или различни правила по области относно упражняването на регулираните спортнопедагогически професии. Законодателството е единно и приложимо равномерно за всички региони на страната. Следователно всеки регистриран и квалифициран спортен специалист може да работи в която и да е точка на България, без да е необходимо допълнително разрешение на местно ниво. Обобщение: В България не се прилагат териториални ограничения при упражняване на професията „Треньор по вид спорт“. Регулацията е централизирана и еднаква за цялата страна, което гарантира равен достъп до професията и еднакви стандарти на квалификация и контрол в различните региони. 22. Изисквания, с които се ограничава упражняването на регулирана професия съвместно или в рамките на партньорство, както и правила за несъвместимост В българската нормативна уредба към момента не съществуват изрични законови ограничения, които да забраняват или ограничават упражняването на регулираните спортнопедагогически професии (треньор) в партньорство с други лица (напр. в екип, организация или юридическо лице). Също така няма правила за несъвместимост (напр. забрани за съвместяване на професията с друга дейност или функция). Професията „Треньор по вид спорт“ може да се упражнява свободно съвместно с други лица и в различни форми на партньорство. В българската нормативна уредба няма предвидени забрани за съвместяване на тези дейности с други професии или длъжности, с изключение на някои специфични случаи, свързани с конфликт на интереси при участие в проекти, комисии или състезания. Единствените изисквания, с които се ограничава упражняването на професията, са доказани престъпления, несъвместими с дейността на спортния специалист. Обобщение: Макар съвместната дейност и партньорства да са допустими, професията „Треньор по вид спорт“ е обект на конкретни изисквания за професионална лоялност, избягване на конфликт на интереси и етична отговорност, които ограничават определени форми на съвместяване или комбиниране на дейности. 23. Изисквания за застрахователно покритие или други средства за индивидуална или колективна защита в областта на професионална отговорност В българското законодателство, свързано със спортнопедагогически професии като „Треньор по вид спорт“, няма изрични общи изисквания за задължително застрахователно покритие за професионална отговорност. В България няма нормативно задължение треньорите да притежават индивидуално или колективно застрахователно покритие за професионална отговорност. Въпреки това застраховките са препоръчителна практика срещу рискове, свързани с упражняването на спортнопедагогическата дейност. 24. Изисквания за владеене на езици до степента, която е необходима за упражняване на професията В българското законодателство, свързано със спортнопедагогически професии като „Треньор по вид спорт“, няма изрично законово изискване за владеене на чужд език като задължително условие за упражняване на професията. В България няма задължителни законови изисквания за владеене на чужди езици при упражняване на професията „Треньор по вид спорт“. Владеенето на чужд език е предимство и в някои случаи може да бъде необходимо според спецификата на спорта, международното сътрудничество или вътрешните изисквания на работодателя или спортната федерация. 25. Изисквания за фиксирани минимални и/или максимални възнаграждения В българското законодателство, свързано с професията „Треньор по вид спорт“, няма изрично установени фиксирани минимални или максимални възнаграждения, регламентирани по отношение на конкретната професия. В България няма специални законови изисквания за фиксирани минимални или максимални възнаграждения за професиите, свързани със спортнопедагогическата дейност. Заплащането се определя на база трудовото законодателство и/или сключени договори, като се гарантира спазването на минималната работна заплата, определена от държавата. 26. Изисквания по отношение на рекламата Няма конкретни изисквания за рекламата. 27. Автоматична временна регистрация или формално членство в професионална организация или орган В България не съществува автоматична временна регистрация или формално членство по подразбиране в професионална спортна организация или орган за треньори. Всичко става по искане на лицето и при изпълнение на определени изисквания. Няма: автоматично вписване след дипломиране; няма членство без заявление; няма автоматичен достъп до професията без проверка на квалификацията. 28. Декларация, която се представя предварително съгласно чл. 13, ал. 1, документи, които се изискват съгласно чл. 13, ал. 2, или друго равностойно изискване съгласно Закона за признаване на професионални квалификации Ако чужденец (от ЕС) иска временно да упражнява професията в България, трябва да подаде: Декларация по чл. 13, ал. 1 от ЗППК. Придружаващи документи по ал. 2. Всичко това се подава предварително, преди да започне дейността. За граждани на трети държави се прилага Чл. 8. (1) от Закона за признаване на професионални квалификации. Обобщение: за да се упражнява регулирана професия в България, лицето трябва да представи декларация по чл. 13, ал. 1 от ЗППК и други документи, изискуеми съгласно чл. 13, ал. 2, както и да отговори на други равностойни изисквания, предвидени в закона или в подзаконови нормативни актове. 29. Заплащането на каквито и да е такси, необходими за административните процедури, свързани с достъпа до или упражняването на регулирани професии, които доставчикът на услуги дължи В България няма финансови изисквания за вписване на треньорите в регистъра на треньорските кадри. 30. Заключение Регулирането на професията „Треньор по вид спорт“ е уместно, необходимо и пропорционално. Изискването за висше образование е адекватно на високото ниво на самостоятелност и пряката отговорност за здравето, развитието и спортните постижения на състезателите.

МИНИСТЕРСТВО НА МЛАДЕЖТА И СПОРТА СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 04.02.2019 г. за треньорските кадри (обн., ДВ, бр. 13 от 2019 г., изм. и доп. бр. 91 от 2020 г., бр. 17 от 2021 г., изм. бр. 15 от 2022 г., изм. и доп. бр. 94 от 2022 г., изм. бр. 17 от 2023 г., изм. и доп. бр. 109 от 2025 г.) Дата и начин на постъпване на Декларирани данни дали лицето становището Име на действа от свое име или защитава Приети/ № лице/наименование Предложения и становища Мотиви (официално, по ел. ЮЛ позиция от името на друго неприети поща, чрез Портала за лице/група лица обществени консултации и т.н.) Предложението отчита единствено актуалния към момента Списък на професиите за професионално образование 1. Преразглеждане на изискванията и обучение (СППОО), в който в по чл. 8, ал. 2 от Наредба № 1/2019 г. професионално направление след „отпадане или актуализиране Частен на изискване за несъществуваща „Спорт“ професията, по която Вх. № 17-00- професионален ☒ Лицето действа от свое име квалификация“ се провежда професионално 1. 165/13.05.2026По пощата г. колеж„БИОСофияпоФИТ“спорт– ☐на Лицетодруго лице/групазащитава позициялица: ….от името Мотивирасистемата насе,професионалноточе към момента в Не се приема обучениетреньор“степен на(третае професионална„помощник-и четвърта образование и обучение по ЗПОО не квалификация). Значителен съществува професия „треньор по брой лица обаче са придобили вид спорт“ професионална квалификация „треньор“ по вид спорт (четвърта степен на професионална квалификация) в предходни периоди след Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации преминато обучение, съобразно действащото към онзи момент законодателство. Лишаването на тези кадри от правото да бъдат вписани в регистъра на треньорските кадри на база законно придобитата професионална квалификация би нарушило правото им на труд и професионално развитие. Приемането на предложението би създало паралелни възможности за придобиване на квалификация. Образователната система в Република България е „треньор“ би довело до необосновано формиране на различни стандарти за упражняването на една и съща дейност. Липсва конкретно съобразен и настоящия проект. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации 2. Предложение за въвеждане на комбиниран модел (професионално образование по ЗПОО плюс допълнителна квалификация) за достъп до професията „треньор“ Не се приема 3. По-ясна регламентация на признаването на професионални квалификации, включително придобити чрез частни обучителни институции Не се приема 4. Създаване на равнопоставеност между различните образователни Не се приема Липсва конкретно предложение пътища 1. Предлага редакция на изменението на разпоредбата на чл. Прието 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2019 г. (§3 от проекта) 3. Предлага редакция на изменението на чл. 10, ал. 2 от Прието Наредба № 1/2019 г. (§5 от проекта) Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Национална спортна академия „Васил Левски“ ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. 2. Предлага редакция на измененията в чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/2019 г. (§4 от проекта) Прието