Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО- ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (oбн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г., бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г., бр. 18, 36 и 39 от 2024 г., бр. 61, 65 и 97 от 2025 г. и бр. 16 и 32 от 2026 г.) § 1. В чл. 35, ал. 2 след думите „чл. 280, ал. 2, т. 5“ се добавя „чл. 281, ал. 2, т. 2“. § 2. В чл. 75 се създава ал. 5: „(5) Когато пострадалият е починал и не могат да бъдат намерени всички негови наследници в разумен срок, разследващият орган или прокурорът уведомява наследниците чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“ и обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството по последния известен адрес на наследниците и се публикува на интернет страницата на съответната община. След изтичане на 14-дневен срок от публикуването се счита, че процедурата по информиране и разясняване на правата на наследниците е надлежно изпълнена.“ § 3. В чл. 111, ал. 2 се създава изречение второ: „Предметите, иззети като веществени доказателства, не се връщат в случаите, когато правоимащият писмено е заявил отказ от получаването им.“ § 4. Създава се чл. 112а: „Непотърсени веществени доказателства Чл. 112a. Веществени доказателства, за които е разпоредено връщането им, се отнемат в полза на държавата, когато правоимащите лица: 1. не са намерени в едногодишен срок от влизане в сила на разпореждането на посочения от тях адрес или след щателно и документирано издирване местоживеенето им в страната не е установено; 2. не са ги потърсили в едногодишен срок от уведомяването им; 3. писмено са декларирали отказ от получаването им.“ § 5. В чл. 178 се правят следните допълнения: 1. В ал. 8 след думата „защитник“ се добавя „в досъдебната и“. 2. В ал. 9 след думата „книжа“ се добавя „в досъдебната и“. 3. В ал. 10 след думата „връчването“ се добавя „в досъдебното и“. § 6. В чл. 248, ал. 5, т. 4 накрая се добавя „и те не са отстранени в разпоредителното заседание“. § 7. Член 248а се отменя. § 8. В чл. 249, ал. 3 се правят следните изменения: 1. В изречение първо думите „както и по чл. 248, ал. 5, т. 4, когато са констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт“ се заличават; 2. В изречение второ думите „срока по чл. 248а, ал. 1“ се заменят със „7-дневен срок.“ § 9. В чл. 274а се правят следните изменения и допълнения: 1. В наименованието след думата „грешки“ се добавя „в обвинителния акт и“. 2. В изречение първо след думата „отстрани“ се добавя „устно в съдебно заседание“, а след думата „грешки“ се добавя „в обвинителния акт и“. 3. В изречение второ думите „заинтересованото юридическо лице“ се заменят с „някоя от страните“. § 10. В чл. 335, ал. 2 се създава изречение второ: „Непълните, неясни или противоречиви мотиви на присъдата не са основание за нейната отмяна и връщане на делото на първа инстанция.“ § 11. В чл. 368а, ал. 1 се създава изречение трето: „Страните могат да направят искане за ускоряване на производството и когато съдът не извършва процесуални действия без уважителна причина в разумен срок.“ § 12. В чл. 369, ал. 1 след думите „има ли забавяния “ се добавя „при осъществяване на процесуалните действия, включително“. § 13. В чл. 378 ал. 3 изменя така: „(3) Съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението. Когато установи нови фактически положения, които налагат съществено изменение на обстоятелствената част на постановлението или за прилагане на закон за по- тежко наказуемо престъпление и са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, прокурорът изменя постановлението. Когато установи нови фактически положения, които изключват приложението на чл. 78а от НК, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.“ ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА § 14. Заварените към влизането в сила на този закон производства по чл. 248а се довършват по досегашния ред.

Проект ! МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс 1. Причини, които налагат приемането на предложения законопроект Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно- процесуалния кодекс (ЗИДНПК) е в отговор на идентифицирани проблеми, свързани с повишаване на ефективността и ефикасността на съдебната система по отношение ускоряване на съдебните производства по наказателни дела. Предложенията са в отговор на необходимостта от осигуряване на бърз, справедлив и ефективен наказателен процес. 2. Цели на предложения законопроект Законопроектът има за цел прецизиране на някои разпоредби в НПК, с което ще бъде постигнато оптимизиране на работата и преодоляване на забавянето на съдебните производства по наказателни дела в отговор на обществените очаквания за бърз и ефективен наказателен процес. Справедливият и бърз процес по наказателни дела е едно от фундаменталните човешки права, прогласено в редица международни актове, намерило отражение и в националното ни законодателство. 3. Същност на законодателните промени На първо място, се предвижда в случаите, при които наследниците на пострадалия не могат да бъдат намерени в разумен срок, да бъде публикувано съобщение в общината, района или кметството по последния им известен адрес и в „Държавен вестник“. Извършеното издирване в разумен срок следва да бъде мотивирано с оглед преценка дали процедурата е изпълнена при спазване на изискванията. Дава се 14-дневен срок от публикуването, след изтичането на който процедурата по информиране и разясняване на правата на наследниците се счита за надлежно изпълнена. Пострадалият е една от централните фигури в наказателния процес и съгласно чл. 74, ал. 2 от НПК при неговата смърт правата му преминават в неговите наследници. Често срещан проблем в практиката е установяването и издирването на всички наследници и изпълнението на процедурата по информиране и разясняване на правата им, произтичащи от правата на починалия им близък. Втора стъпка към постигане на ускоряване на производството е предвидената възможност за връчване на призовки, съобщения и книжа по електронен път и в досъдебната фаза на процеса, каквато възможност към настоящия момент е предвидена в съдебната фаза – чл. 178, ал. 8-10. На следващо място предложеното опростяване на процедурата за отстраняване на очевидни фактически грешки (ОФГ) в обвинителния акт ще доведе също до ускоряване 1 на съдебното производство. Във връзка с това се предлага опростяване на процедурата за отстраняване на ОФГ в обвинителния акт, чрез въвеждане на възможност това да бъде направено от прокурора устно в самото разпоредително заседание. В допълнение се предлага правна уредба, която да позволява когато ОФГ са констатирани след разпоредителното заседание, те да бъдат отстранявани отново устно от прокурора в съдебното заседание на първа инстанция, отново без делото да се връща в досъдебна фаза (чл. 274а НПК). Предложението за отмяна на чл. 248а НПК е свързано със създаване на нови, облекчени правила за отстраняване на ОФГ в обвинителния акт. Досегашната „тромава” процедура за внасяне на нов обвинителен акт, необходимост от неговото връчване на подсъдимия, спазване на изискването за срок на връчване, е заменена с по-гъвкава, без да се допуска компромис с правата на страните в производството. Освен това се унифицира редът на поправка на ОФГ по отношение и на двата процесуални документа, които са свързани. С предложените промени в разпоредбата на чл. 274а НПК, освен че се уеднаквява процедурата, се урежда и начин на отстраняване на ОФГ, като е предвидено това да стане устно, несъмнено в полза на облекчаване на процедурата и спазване на разумен срок за разглеждане на делото. Предвиденото устно отстраняване чрез изявление на прокурора не би следвало да се отрази върху правата на страните, защото очевидната фактическа грешка може да бъде разбирана като несъответствие между формулираната действителна воля на прокурора и нейното външно изразяване в писмения текст на обвинителния акт. Такива грешки са например грешка в името на подсъдимия, която може да бъде отстранена, грешка в ЕГН, грешка в цифровото изражение на правната квалификация, но само тогава когато е от техническо естество. В допълнение към това пълноценното упражняване от страните (а не само от подсъдимия и от заинтересованото юридическо лице) на правата им в наказателното производство се гарантира чрез предвидената възможност да поискат отлагане на делото. Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ИВСС) нееднократно е идентифицирал причините за забавяне на делата. Едно от честите процесуални нарушения, водещи до отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, а 1 оттук и до забавяне на производството, констатирано от ИВСС , е липсата на мотиви на присъдата. Не става въпрос за физическа липса на мотиви, а за лошо изготвени такива – въззивният съд често ги намира за толкова непълни или противоречиви, че приема че такива липсват, и на това основание отменя присъдата и връща делото. При наличието на широките въззивни правомощия, поради които въззивната инстанция често се нарича „втора първа инстанция“, допуснатото процесуално 1 Вж. напр. Данни за установените от ИВСС нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок по глава трета „а” от ЗСВ /нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/ за периода 01.10.2024 г. - 31.12.2024 г., с. 4. – достъпни в Интернет на адрес: https://www.inspectoratvss.bg/bg/page/16 2 нарушение от първоинстанционния съд може и следва да бъде отстранено от въззивния – той разглежда делото (а не го връща) и постановява свой мотивиран акт. Причината за връщането е препращането към касационните основания по чл. 348, ал. 3 НПК. Затова се предлага със съответно изменение в чл. 335, ал. 2 да бъде по-ясно указано, че процесуалното нарушение, изразяващо се в непълни, неясни или противоречиви мотиви на първоинстанционната присъда, се отстранява от самия въззивен съд и не е основание за връщане на делото. На следващо място, с допълнение в чл. 368а, ал. 1 и чл. 369, ал. 1 НПК се предлага усъвършенстване на особените правила за ускоряване на наказателното производство, като се добавя ново основание за искане за ускоряване на производството в съдебната фаза, а именно – неизвършване от страна на съда на процесуални действия без уважителни причини в разумен срок. Въведеното с промените през 2017 г. (ЗИДНПК, обн. ДВ, бр. 63 от 2017 г.) ускорително средство за съдебната фаза на наказателния процес (особените правила по глава двадесет и шеста на НПК) не е достатъчно ефективно и почти не се прилага. На първо място, в уредбата априори се приема, че първоинстанционно производство, продължило до две години, и въззивно производство, продължило до една година, е в рамките на разумния срок. По този начин се възпрепятства възможността да се ползва средството за ускоряване в случаите, когато съдът проявява пасивност през този период и не извършва процесуални действия, без да е налице основателна причина за това. В същото време, дори производството да е в рамките на тези срокове, това ще бъде оценено от ЕСПЧ като нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, за което държавата ще носи отговорност поради липсата на активност на съответния съд. Изводът за неоправдано забавяне на делото според чл. 369 НПК се предпоставя от липсата на активност в дейността по събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства, но не е предвидена възможност за ускоряване, когато има забавяне в други процесуални действия, свързани с движението на делото извън посочените действия, например насрочване на делото, действия по призоваване на участниците в съдебното производство, изготвяне на мотивите и др. На последно място, чрез усъвършенстване на нормата на чл. 378, ал. 3 НПК се предлага връщане на делото на прокурора да е възможно, само когато установените нови фактически положения изключват приложението на чл. 78а Наказателния кодекс (НК). При сегашната редакция на чл. 378, ал. 3 НПК съдебното производство се прекратява и делото се връща на прокурора, дори когато новоустановените обстоятелства не поставят никакви допълнителни задачи пред защитата и не утежняват положението на подсъдимия, вкл. и когато обуславят по-лека правна квалификация и по-ниска наказателна отговорност. Затова законопроектът предвижда делото да бъде връщано само ако установените нови фактически положения изключват приложението на чл. 78а НК. Ако те сочат на същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, няма пречка съдът с решението да приложи новата правна квалификация. Дори да сочат за по-тежко наказуемо престъпление (стига то да е в приложното поле на чл. 78а НК), не е необходимо връщане на делото – предвижда се правомощие на прокурора да измени 3 постановлението в тази част (аналогично на изменението на обвинението по чл. 287 НПК, което не изисква прекратяване на съдебното производство). Предлагат се и други промени, които не са свързани пряко с целта за ускоряване на наказателния процес, но са също съществени и важни. Със законодателните промени през 2023 г. е направено допълнение в разпоредбата на чл. 281, ал. 2, т. 2 от НК (противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, организирано от група или организация или по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група), което от своя страна налага да бъде направено допълнение в разпоредбата на чл. 35, ал. 2 НПК относно подсъдността на това престъпление, като се включи в приложното й поле. Във връзка с наложилите се през последните години затруднения, до степен на невъзможност за решаване на въпросите, свързани с веществените доказателства по приключили наказателни производства, се предлага допълнение в разпоредбата на чл. 111 и предложение за създаване на нов чл. 112а от НПК, които засягат различни хипотези на разпореждане с веществените доказателства. Предложенията имат за цел да обхванат неуредените в действащата разпоредба случаи при заявен изричен отказ за получаване от правоимащия. 4. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт С предложените изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс ще се повиши ефективността и ефикасността на съдебната система по отношение на ускоряване на съдебните производства по наказателни дела. Резултатите, свързани с ускоряването на съдебните производства по наказателни дела, не бива да бъдат свързани с поставянето на срокове за приключване на делата. Целевият резултат може да бъде единствено разглеждането и решаването на наказателните дела в разумен срок. Видно и от практиката на Европейския съд по правата на човека, не е възможно да бъде даден абстрактен обективен критерий за разумната продължителност на делата, важащ за всички възможни казуси. В множество решения ЕСПЧ дава принципни указания за критериите при определяне на понятието „разумен срок”, като посочва, че дали продължителността на една процедура е в рамките на разумния срок се оценява според обстоятелствата на случая и съобразно утвърдените критерии на практиката на ЕСПЧ, в частност – сложността на делото, поведението на участниците в процеса и това на компетентните власти. Не на последно място, бързината на разглеждане на делото не бива да бъде за сметка на качественото му решаване, което би поставило под съмнение постигането на задачите на НК и НПК, поради което е необходимо да се търсят балансирани решения, осигуряващи в максимална степен превенцията на престъпността. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените финансови средства на структурите. 4 Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което към него не е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. 5

1 Вж. напр. Данни за установените от ИВСС нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок по глава трета „а” от ЗСВ /нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/ за периода 01.10.2024 г. - 31.12.2024 г., с. 4. – достъпни в Интернет на адрес: https://www.inspectoratvss.bg/bg/page/16 Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИДНПК) ………………………………………… Лице за контакт: Кристина Лазарова – държавен експерт в дирекция в дирекция „Съвет по законодателство“; Телефон и ел. поща: 02/9237 564, K_lazarova@justice.government.bg; Емилия Александрова - държавен експерт в дирекция 02/ 9237 314, Em_Aleksandrova@justice.government.b „Съвет по законодателство“. g 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Н еобходимост от предприемане на мерки свързани с повишаване ефективността и ефикасността на 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото Необходимост от оптимизиране на работата и производства по наказателни дела в отговор на обществените наказателен процес. Инспекторатът на Висшия съдебен съвет проблеми със срочното приключване на съдебните производства. принципни указания за критериите при определяне на дали продължителността на една процедура е в рамките в отговор на идентифицирани проблеми, съдебната система. възникване: преодоляване на забавянето на съдебните очаквания за бърз и ефективен 1 (ИВСС) , неведнъж е идентифицирал В множество решения ЕСПЧ дава понятието „разумен срок”, като посочва, че на разумния срок се оценява според 2 обстоятелствата на случая и съобразно утвърдените критерии на практиката на ЕСПЧ, в частност – сложността на делото, поведението на участниците в процеса и това на компетентните власти. Предложените със Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИДНПК) промени имат за цел прецизиране на някои разпоредби в НПК, с което ще бъде постигнато оптимизиране на работата и преодоляване на забавянето на съдебните производства по наказателни дела. Справедливият и бърз процес по наказателни дела е едно от фундаменталните човешки права, прогласено в редица международни актове, намерило отражение и в националното ни законодателство. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни промени за решаване на констатираните в т. 1 проблеми Идентифицираният проблем не е възможно да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна на организацията на работа, с институционални мерки, а единствено чрез законодателни балансирани решения. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като за изпълнението му са необходими изменения и допълнения в НПК. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: Законодателните промени произтичат от необходимостта бъде постигнато оптимизиране на работата и преодоляване на забавянето на съдебните производства по наказателни дела в отговор на обществените очаквания за бърз и ефективен наказателен процес 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Оптимизиране на работата и преодоляване на забавянето на съдебните производства по наказателни дела в отговор на обществените очаквания за бърз и ефективен наказателен процес. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 3.1. Засегнати лица директно повлияни от проблема: Обвиняеми и подсъдими лица; Пострадали лица по смисъла на чл. 74 НПК; Физически и юридически лица, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати. 3 3.2. Заинтересовани страни, имащи отношение към проблема: Министерският съвет на Република България; Министерството на правосъдието; Министерството на вътрешните работи; Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи; Разследващите органи посочени в чл. 52, ал. 1 НПК; Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела; С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателното право не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Необходимост от предприемане на мерки в отговор на идентифицирания проблем, свързани с повишаване ефективността и ефикасността на съдебната система по отношение ускоряване на съдебните производства по наказателни дела. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да са адресирани към дефинирания проблем. При такъв вариант констатираният проблем ще продължи да съществува и няма да бъдат постигнати заложените цели. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант няма да бъде осигурено прецизиране на някои разпоредби в НПК, с което да бъде постигнато оптимизиране на работата и преодоляване на забавянето на съдебните производства по наказателни дела в отговор на обществените очаквания за бърз и ефективен наказателен процес. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: Не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4 Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно- процесуалния кодекс“: Описание: При този вариант предложените изменения и допълнения в НПК се свеждат до следното: На първо място, се предвижда в случаите, при които наследниците на пострадалия не могат да бъдат намерени в разумен срок, да бъде публикувано съобщение в общината, района или кметството по последния им известен адрес и в „Държавен вестник“. Извършеното издирване в разумен срок следва да бъде мотивирано с оглед преценка дали процедурата е изпълнена при спазване на изискванията. Дава се 14-дневен срок от публикуването, след изтичането на който процедурата по информиране и разясняване на правата на наследниците се счита за надлежно изпълнена. Пострадалият е една от централните фигури в наказателния процес и съгласно чл. 74, ал. 2 от НПК при неговата смърт правата му преминават в неговите наследници. Често срещан проблем в практиката е установяването и издирването на всички наследници и изпълнението на процедурата по информиране и разясняване на правата им, произтичащи от правата на починалия им близък. Втора стъпка към постигане на ускоряване на производството е предвидената възможност за връчване на призовки, съобщения и книжа по електронен път и в досъдебната фаза на процеса, каквато възможност към настоящия момент е предвидена в съдебната фаза – чл. 178, ал. 8-10. На следващо място предложеното опростяване на процедурата за отстраняване на очевидни фактически грешки (ОФГ) в обвинителния акт ще доведе също до ускоряване на съдебното производство. В тази връзка се предлага опростяване на процедурата за отстраняване на ОФГ в обвинителния акт, чрез въвеждане на възможност това да бъде направено от прокурора устно в самото разпоредително заседание. В допълнение се предлага правна уредба, която да позволява когато ОФГ са констатирани след разпоредителното заседание, те да бъдат отстранявани отново устно от прокурора в съдебното заседание на първа инстанция, отново без делото да се връща в досъдебна фаза (чл. 274а НПК). Предложението за отмяна на чл. 248а НПК е свързано със създаване на нови, облекчени правила за отстраняване на ОФГ в обвинителния акт. Досегашната „тромава” процедура за внасяне на нов обвинителен акт, необходимост от неговото връчване на подсъдимия, спазване на изискването за срок на връчване, е заменена с по-гьвкава, без да се допуска компромис с правата на страните в производството. Освен това се унифицира редът на поправка на ОФГ по отношение и на двата процесуални документа, които са свързани. С предложените промени в разпоредбата на чл. 274а НПК, освен че се уеднаквява процедурата, се урежда и начин на отстраняване на ОФГ, като е предвидено това да стане устно, несъмнено в полза на облекчаване на процедурата и спазване на разумен срок за разглеждане на делото. Предвиденото устно отстраняване, чрез изявление на прокурора, не би следвало да се отрази върху правата на страните, защото очевидната фактическа грешка може да бъде разбирана като несъответствие между формулираната действителна воля на прокурора и нейното външно изразяване в писмения текст на обвинителния акт. Такива грешки са например грешка в името на подсъдимия, която може да бъде отстранена, грешка в ЕГН, грешка в цифровото изражение на правната квалификация, но само тогава когато е от техническо естество. В допълнение към това пълноценното упражняване от страните (а не само от подсъдимия и от заинтересованото юридическо 5 лице) на правата им в наказателното производство се гарантира чрез предвидената възможност да поискат отлагане на делото. Инспекторатът на Висшия съдебен съвет (ИВСС) нееднократно е идентифицирал причините за забавяне на делата. Едно от честите процесуални нарушения, водещи до отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, а оттук и до забавяне на производството, констатирано от ИВСС , е липсата на мотиви на присъдата. Не става въпрос за физическа липса на мотиви, а за лошо изготвени такива – въззивният съд често ги намира за толкова непълни или противоречиви, че счита, че такива липсват, и на това основание отменя присъдата и връща делото. При наличието на широките въззивни правомощия, поради които въззивната инстанция често се нарича „втора първа инстанция“, допуснатото процесуално нарушение от първоинстанционния съд може и следва да бъде отстранено от въззивния – той разглежда делото (а не го връща) и постановява свой мотивиран акт. Причината за връщането е препращането към касационните основания по чл. 348, ал. 3 НПК. Затова се предлага със съответно изменение в НПК, в чл. 335, ал. 2 да бъде по-ясно указано, че процесуалното нарушение, изразяващо се в непълни, неясни или противоречиви мотиви на първоинстанционната присъда, се отстранява от самия въззивен съд и не е основание за връщане на делото. На следващо място, с допълнение в чл. 368а, ал. 1 и чл. 369, ал. 1 НПК се предлага усъвършенстване на особените правила за ускоряване на наказателното производство, като се добавя ново основание за искане за ускоряване на производството в съдебната фаза, а именно – неизвършване от страна на съда на процесуални действия без уважителни причини в разумен срок. Въведеното с промените през 2017 г. (ЗИДНПК, обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г.) ускорително средство за съдебната фаза на наказателния процес (особените правила по глава двадесет и шеста на НПК) не е достатъчно ефективно и почти не се прилага. На първо място, в уредбата априори се приема, че първоинстанционно производство, продължило до две години, и въззивно производство, продължило до една година, е в рамките на разумния срок. По този начин се възпрепятства възможността да се ползва средството за ускоряване в случаите, когато съдът проявява пасивност през този период и не извършва процесуални действия, без да е налице основателна причина за това. В същото време, дори производството да е в рамките на тези срокове, това ще бъде оценено от ЕСПЧ като нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, за което държавата ще носи отговорност поради липсата на активност на съответния съд. Изводът за неоправдано забавяне на делото според чл. 369 НПК се предпоставя от липсата на активност в дейността по събиране, проверка и оценка на доказателства и доказателствени средства, но не е предвидена възможност за ускоряване, когато има забавяне в други процесуални действия, свързани с движението на делото извън посочените действия, например насрочване на делото, действия по призоваване на участниците в съдебното производство, изготвяне на мотивите и др. На последно място, чрез усъвършенстване на нормата на чл. 378, ал. 3 НПК се предлага връщане на делото на прокурора да е възможно, само когато установените нови фактически положения изключват приложението на чл. 78а Наказателния кодекс (НК). При сегашната редакция на чл. 378, ал. 3 НПК съдебното производство се прекратява и делото се връща на прокурора, дори когато новоустановените обстоятелства не поставят никакви допълнителни задачи пред защитата и не утежняват положението на подсъдимия, вкл. и когато обуславят по-лека правна квалификация и по-ниска наказателна отговорност. Затова законопроектът предвижда делото да бъде връщано само 6 ако установените нови фактически положения изключват приложението на чл. 78а НК. Ако те сочат на същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, няма пречка съдът с решението да приложи новата правна квалификация. Дори да сочат за по-тежко наказуемо престъпление (стига то да е в приложното поле на чл. 78а НК), не е необходимо връщане на делото – предвижда се правомощие на прокурора да измени постановлението в тази част (аналогично на изменението на обвинението по чл. 287 НПК, което не изисква прекратяване на съдебното производство). Предлагат се и други промени, които не са свързани пряко с целта за ускоряване на наказателния процес, но са също съществени и важни. Със законодателните промени през 2023 г. е направено допълнение в разпоредбата на чл. 281, ал. 2, т. 2 от НК (противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, организирано от група или организация или по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група), което от своя страна налага да бъде направено допълнение в разпоредбата на чл. 35, ал. 2 НПК относно подсъдността на това престъпление, като се включи в приложното й поле. Във връзка с наложилите се през последните години затруднения, до степен на невъзможност за решаване на въпросите, свързани с веществените доказателства по приключили наказателни производства, се предлага допълнение в разпоредбата на чл. 111 и предложение за създаване на нов чл. 112а от НПК, които засягат различни хипотези на разпореждане с веществените доказателства. Предложенията имат за цел да обхванат неуредените в действащата разпоредба случаи при заявен изричен отказ за получаване от правоимащия. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С предложените изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния кодекс ще бъдат прецизирани отделни разпоредби в НПК, с което ще бъде постигнато оптимизиране на работата и преодоляване на забавянето на съдебните производства по наказателни дела в отговор на обществените очаквания за бърз и ефективен наказателен процес. Справедливият и бърз процес по наказателни дела е едно от фундаменталните човешки права, прогласено в редица международни актове, намерило отражение и в националното ни законодателство. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и не въвежда нови задължения за физическите и юридическите лица и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. Вариант 3 „Ненормативна намеса“: Описание: 7 При Не е За този свързани Проектът за 1.1. 1.2. този постигнато наказателни възможно Положителни Няма. Отрицателни Дефинираният Отрицателните с Специфични Не са Въздействия физическите физическите Административна Опишете включително Опишете вариант няма да оптимизиране на дела в отговор предприемането вариант са присъщи в т. 1 проблем въздействия необходимостта въздействия: идентифицирани върху малките не регулира и юридическите и юридическите тежест: (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована специфичните въздействия бъде осигурено работата и на обществените само на (икономически/социални/екологични) (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) всички негативни не може да бъде биха довели от осигуряване (върху всяка заинтересована очаквани и средните предоставянето на лица и в този лица. Няма промяна. върху малките и – и количествено) страна/група заинтересовани с акцент върху информиране, такси, регулаторни прецизиране на някои преодоляване на забавянето очаквания за бърз и организационни мерки. въздействия: страна/група заинтересовани въздействия: въздействия на разрешен единствено до неразрешаване на бърз, справедлив и страна/група заинтересовани специфични въздействия. предприятия: административни услуги смисъл няма отношение средните предприятия; административна всички значителни потенциални страни. Пояснете кои второстепенни. малките и средните предприятия и режими, административни разпоредби в НПК, на съдебните ефективен наказателен страни) Вариант 1. чрез организационни на идентифицираните ефективен наказателен страни) и не въвежда нови към тежест) икономически, социални и въздействия се очаква да административната услуги и др.) с което да бъде производства по процес. мерки. проблеми процес. задължения за административната тежест екологични въздействия, бъдат значителни и кои тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Допълнение на НК Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел: Оптимизиране на работата и преодоляване на забавянето на съдебните производства по наказателни дела в отговор на обществените очаквания за бърз и ефективен наказателен процес. ниска висока ниска 8 т с о н с а к и ф Е Цел: Оптимизиране на работата и преодоляване на забавянето на съдебните производства по наказателни дела в отговор на обществените очаквания за бърз и ефективен наказателен процес. ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел: Оптимизиране на работата и преодоляване на забавянето на съдебните производства по наказателни дела в отговор на обществените очаквания за бърз и ефективен наказателен процес. ниска висока ниска 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите могат степента, до която на ключовите им положителни и определените цели, съгласно основните до която вариантите постигат да бъдат постигнати при разходи; вариантите съответстват на отрицателни въздействия. критерии за сравняване целите на предложението; определено ниво на ресурсите действащите стратегически на вариантите: или при най-малко документи. 6. По Посочете Избор проблем на препоръчителен 1: Вариант 2 препоръчителните варианти за вариант: Нормативна решаване на поставения намеса: „ Изменение и проблем/проблеми. допълнение на НПК“. 6.1. 1.1. 1.2. Промяна прилагането Изборът Ако се в административната на препоръчителния следва да е съотносим предвижда въвеждането ограничаване на тежест вариант с посочените специфични на такса, представете административното регулиране за физическите и (включително по въздействия на препоръчителния образуването на нейния размер и административния контрол юридическите лица отделните проблеми): вариант за решаване съгласно Методиката по върху стопанската от на всеки проблем. чл. 7а от Закона за дейност. 9 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 10 Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации в съответствие с изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? . 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Наказателно-процесуален кодекс. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Наказателно-процесуален кодекс - https://lex.bg/index.php/laws/ldoc/2135512224; 2. Данни за установените от ИВСС нарушения на правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок по глава трета “а” от ЗСВ /нарушение на чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи/ за периода 01.10.2024 г. - 31.12.2024 г., с. 4. – достъпни в Интернет на адрес: https://www.inspectoratvss.bg/bg/page/16. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Дата: Подпис: 7.4.2026 г. X д-р Любомир Талев Директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev

МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС В ПЕРИОДА 24 АПРИЛ – 26 МАЙ 2026 г. Дата и начин на постъпване Декларирани на данни дали становищет лицето действа о Име на от свое име или Приети/ № (официално,по ел. поща, лице/наименование ЮЛ позициязащитаваот Предложения и становища неприети Мотиви чрез Портала името на друго за лице/група обществени лица консултации и т.н.) ☐ Лицето На 24.04.2026 г. в Портала за обществени консултации действа от свое към Министерския съвет е открита консултация по име внесен от Министерството на правосъдието Законопроект за изменение и допълнение на Наказателнопроцесуалния 1. 12.05.2026Ел.поща г. Адв.ВасилеваДаниела ☐защитаваЛицето кодекспредвид(ЗИДНПК).следното становище:Моля при обсъждането му да имате позиция от името на друго 1. По предложението в § 10 от проекта за ЗИДНПК да 1. Приема 1. Отразено е лице/група лица: се ограничат правомощията на въззивната инстанция, се в проекта. …. като се премахне правомощието ѝ да връща делото за Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации ☒ Няма ново разглеждане, когато мотивите на декларирани първоинстанционната присъда са непълни, неясни или данни противоречиви В мотивите към законопроекта е посочено, че предложението за изменение е направено, защото лошо изготвените мотиви (толкова непълни или противоречиви, че въззивният съд приема, че такива липсват) било едно от често срещаните процесуални нарушения, водещи до връщането на делото, а оттам – и до забавянето на производството. Посочено е, че доколкото въззивната инстанция била „втора първа“ инстанция, тя следвало сама да отстрани тези пороци на първоинстанционната присъда. Така предложеното изменение противоречи на Конституцията на Република България и създава съществени предпоставки за нарушаване на правото на справедлив процес (чл. 6 ЕСПЧ), защото допуска търпимост към постановяването на съдебен акт, постановен при липса на мотиви. Чл. 121, ал. 4 от Конституцията на Република България гласи: „Актовете на правораздаването се мотивират“. В Решение № 7/30.06.2020 г. на Конституционния съд по к. д. № 11/2019 г. подробно е изяснено, че „целта на конституционната повеля за мотивиране на съдебните актове се свързва с необходимостта властническата воля на съда да се основава на ясни съображения, т.е. да са известни причините за постановяване на даден съдебен акт“. От същностно значение е тези причини да са известни както на страните в производството, така и на обществото по принцип. Мотивите на съдебния акт са средството, чрез което съдът демонстрира, че е упражнил Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 2 от 12 правомощията си законосъобразно, обективно и добросъвестно. От компетентността на законодателя е единствено да определи „вида и тежестта на порока, от който страдат немотивираните съдебни актове“ и „правните последици от този порок“. Законодателят е обвързан от установения в чл. 121, ал. 4 от Основния закон конституционен императив, от който произтича санкционирането на този порок като конституционно нетърпим. Законодателят има свобода на преценка единствено как да постигне конституционно установената легитимна цел – недопускането на немотивирани съдебни актове. В разрез с този конституционен императив направеното предложение за изменение на чл. 335, ал. 2 НПК допуска не просто постановяването на немотивирани съдебни актове, а тяхното саниране от горестоящия съд независимо от същностния порок, при който са постановени. То допуска възможността въззивният съд, излагайки собствени мотиви, да потвърди присъда, постановена при толкова непълни и противоречиви мотиви, че на практика такива липсват. При задължение на втората инстанция да „поправя“, а не да върне за преразглеждане първоинстанционна присъда без мотиви, въззивният съд се превръща не във „втора първа“, а в „първа първа“, а в някои случаи (когато въззивният акт не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 346 НПК) – и единствена инстанция. Въззивният съд бива наричан „втора първа“ инстанция, защото притежава същите по обем правомощия като първата инстанция по преценка на фактите и правото. Това обаче не му дава възможност „да дописва“ мотивите Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 3 от 12 на първоинстанционния съд, защото мотивите са израз на вътрешното убеждение на органа, който е постановил съдебния акт. „По естеството си вътрешното убеждение на съда е не само негова субективна увереност по отношение на определени факти и обстоятелства по делото, а такава убеденост, която да почива на доказателствата по делото, но и да има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По този начин вътрешното убеждение на съда става достояние както на страните, така и на всяка следваща инстанция, и прави възможно проследяването на начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес.“ (Р. № 65/28.05.2018 г. по н.д. № 153/2018 г. на ВКС, III н.о.). Въззивният съд не може да правораздава без връзка с резултатите от провеждането на първоинстанционното производство, израз на които е постановеният краен първоинстанционен акт, а именно такъв ефект би се постигнал, ако въззивният съд „поправи“ немотивирана първоинстанционна присъда, като я замести със своя акт. Въззивната инстанция няма правомощия „да дописва“ и изпълва със съдържание негодната първоинстанционна присъда, защото въззивният съд не би могъл да обоснове и изясни чуждото (на първоинстанционния съдия) вътрешно убеждение. Правомощията на въззивния съд са да провери правилен ли е постановеният съдебен акт, изградено ли е вътрешното убеждение на решаващия орган на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, ръководейки се от закона. Ако мотивите са „непълни, неясни или противоречиви“, няма годно изразено вътрешно убеждение, няма годен правосъден акт и правилността на присъдата не може да Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 4 от 12 бъде проверена. „При положение, че е постановен съдебен акт, при който е констатирано съществено процесуално нарушение, няма валиден акт – например при постановяване на присъдата или решението…при липса на мотиви…А когато няма валиден акт, няма и произнасяне по същество, което да бъде контролирано.“ (Р. № 358/28.10.2014 г. по н.д. № 1065/2014 г. на ВКС, II н.о.). Единствено като извърши проверка на първоинстанционен акт, който отговаря на формалните процесуални изисквания за съдържание и аргументация, въззивният съд ще осигури дължимия пълноценен и ефективен инстанционен контрол с оглед на изискванията за справедлив процес. „По начало въззивната инстанция действа като контролно решаваща, като е значително ограничена във възможностите си да отменя присъдите и да връща делата за ново разглеждане, защото разполага с правомощия да събира непосредствено всякакви доказателства и да установява нови фактически положения (чл. 315 и 316 НПК). Това не означава, че въззивното производство може да замести първоинстанционното, нито че въззивният съд не може да разреши казуса по същество като инстанция по фактите. За да упражни правомощията си за решаване на делото по същество, въззивният съд трябва да има за база годен съдебен акт. Недопустимо е да се игнорират законовите правомощия на въззивната инстанция по чл. 334, т. 1 НПК в хипотезата на чл. 335, ал. 2 НПК, защото страните се лишават от една инстанция при разглеждане на делото, когато въззивният акт е единственият годен съдебен акт, при постановяването на който не са допуснати абсолютни Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 5 от 12 процесуални нарушения.“ (Р. № 20/02.06.2015 г. по н.д. № 1686/2014 г. на ВКС, II н.о.). Мотивите на въззивния съд не могат да компенсират постановяването на първоинстанционна присъда с „непълни, неясни или противоречиви“ мотиви, защото по този начин страните биха били лишени от една съдебна инстанция, биха били лишени от справедлив съдебен процес, който им се дължи в хода на цялото производство. Подсъдимият, а и всички страни по делото, имат правото на две инстанции по същество, а не на една инстанция (въззивната), която да замести първоинстанционната. А ако въззивният акт не подлежи на касационен контрол, подсъдимият може да се окаже осъден с влязла в сила присъда, постановена само от една инстанция (въззивната). Това по съществото си би било нарушение и на чл. 6 ЕКПЧ, и на чл. 2 от Протокол № 7 ЕКПЧ. Накърняването на изискванията за справедлив процес не може да се толерира по целесъобразност – единствено с оглед бързината на процеса. Бързината на процеса не може да бъде самоцел, не може да се постига за сметка на правото на защита, нито като се повишава съществено рискът от произвол. Правото на защита включва преди всичко правото на подсъдимия да разбере в какво се обвинява и в какво е признат за виновен. В противен случай той не би могъл да се защитава. В трайната си практика по чл. 6 ЕКПЧ Съдът в Страсбург е установил, че мотивите на съдебните актове имат за цел да покажат на страните, че са били изслушани, като по този начин допринасят решението да бъде доброволно прието от тяхна страна. Мотивирането задължава съдиите да основават актовете си на обективни аргументи, а също Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 6 от 12 така защитават правото на защита. Мотивирането на решението позволява на страните да упражняват ползотворно съществуващото право на обжалване (Hadjianastassiou v. Greece). За да са спазени изискванията за справедлив процес, от мотивите на съдебния акт трябва да става ясно, че са разгледани основните въпроси по делото (Boldea v. Romania, § 30; Lobzhanidze and Peradze v. Georgia, § 66) и че е даден конкретен и изричен отговор на аргументите, които са решаващи за изхода на делото (Moreira Ferreira v. Portugal (no. 2) [GC], § 84; S.C. IMH Suceava S.R.L. v. Romania, § 40; Karimov and Others v. Azerbaijan, § 29). Както чл. 6 ЕКПЧ, така и чл. 15, ал. 1, 2 и 4 НПК задължават законодателя не само да осигури възможност на подсъдимия да разбере какви са причините за осъждането му, а да осигури възможност на всички страни в производството да разберат какво е решил съдът и защо – на какви фактически и правни основания. Когато тези основания са неразбираеми, не може да има справедливост. Както нееднократно е приемал ЕСПЧ, „правосъдието не просто трябва да се осъществява, а трябва да се вижда как се осъществява“ (Justice must not only be done, but be seen to be done.). Освен всичко, предлаганото изменение гарантира произвол за първоинстанционния съд, защото накърнява правото на всяка една от страните в процеса (включително на прокурора) да разбере основанията, на които е постановена осъдителната или оправдателната присъда. Проблемът, послужил за основание да се направи предложението за изменение на чл. 335, ал. 2 НПК – честото връщане на делото за ново разглеждане поради Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 7 от 12 липсващи, неясни или непълни мотиви на първоинстанционния съд, по същината си не е проблем на бързината на производството, за да се решава с мерки за ускоряването му. Това е проблем на качеството на правораздаване и следва да се реши чрез предприемането на мерки от превантивен (напр. обучителен) характер, които да гарантират, че първоинстанционните съдилища няма системно да постановяват неразбираеми поради неяснота и противоречивост мотиви към присъдите си. Разумният срок на процеса е препоръчителен, но само като елемент от справедливия (а не от несправедливия) процес. Бързината на процеса не бива да се реализира за сметка на разкриването на обективната истина и правилното приложение на закона. Предложеното изменение за бързина за сметка на справедливост не може да реши посочения в мотивите на законопроекта проблем, а само да го задълбочи. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 8 от 12 2. По предложението в § 2 от проекта за ЗИДНПК да се въведе механизъм за уведомяване на наследници на починал пострадал при затруднения те да бъдат открити в разумен срок – чрез „Държавен вестник“ и обявление в общината, района или кметството по последния известен адрес. Действително е необходимо да се предвиди механизъм, с който по ефективен начин да се преодолее забавянето на наказателното производство в случаи, в които продължително време не могат да бъдат открити наследниците на починалия пострадал. Предложеният начин за това обаче е неефективен и поражда твърде големи рискове за непропорционално засягане на правата на наследниците на пострадалия. Предвиденият 2. Прие ма се частично. механизъм не държи сметка за обстоятелството, че при съвременния начин на живот и при свободното придвижване на хора в рамките на ЕС и на Шенгенското пространство много често наследниците не биват откривани именно защото не се намират в България. Затова предвидените мерки могат да представляват само формален опит на властите да уведомят едно лице за правата му, но без никакво реално очакване за полезността и ефективността на този опит. Не е предвиден ангажимент на органите на процеса да търсят въпросните наследници в чужбина чрез съществуващите механизми за международно сътрудничество. Не е съобразено, че пострадалият може да е чуждестранен гражданин, респ. този механизъм изначално да не е приложим за откриване на наследниците му, включително като последна мярка. Не е съобразено, че аналогични трудности в намирането и призоваването възникват и при други хипотези – когато пострадалите от престъплението са наследниците на жертвата от това престъпление, починала вследствие от самото му извършване. За да бъдат постигнати по ефективен начин целите, послужили за основание на предложените законови изменения, следва да се изработи много по- обстоен и всеобхватен единен механизъм на действие, съобразен както със свободата на придвижване, така и с многообразието от хипотези, при които изобщо възникват тези затруднения. 3. 14.05.2026Ел.поща г. ДеянХристовНедков ☐действаимеЛицетоот свое консултациядопълнениеНа 24.04.2026г.на№Наказателно-процесуалния12325-Ке откритаЗаконпроцедураза заизменениекодекс.общественаСледи Неприема. се Производствотопоосвобождаване от наказателна Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 9 от 12 ☐ Лицето запознаване с предложените текстове, приветствам отговорност с защитава промените, които биха се отразили положително върху налагане на позиция от работата на прокуратурата и съдилищата. административно името на друго Предлагам самостоятелно промени, които биха наказание и лице/група лица: могли да залегнат в ЗИДНПК. Да се създаде нова алинея решаването на …. делото със в чл. 382 или да се създаде нов член например 382а, с споразумение са ☒ Няма което да се създаде възможност за съда, когато дефиренцирани декларирани констатира, че в разглежданото споразумение видът на производства, данни наказанието е за углавно престъпление, а са налице насочени всяко основанията за приложение на института по чл. 78а, ал. 1 само по себе си НК, да предложи промени във вида (обвиняемият се към ускоряване освобождава от наказателна отговорност и му се налага на наказателния административно наказание: глоба с или без лишаване от процес. Основанията, право да се упражнява определена професия или дейност реда и за пълнолетните и обществено порицание или последствията от възпитателна мярка с или без лишаване от право да се провеждането им упражнява определена професия или дейност) и размера са различни. (глоба от 1000 до 5000 лева или тяхната равностойност в Поради това евро) на наказанието. преплитането им Предлагам промяна на ал. 6 на чл. 382, която да няма да доведе до гласи: Когато намери, че са налице основанията по чл. 78а желания ефект за ускоряване. НК, съдът предоставя на страните възможност да обсъдят Както е посочено вида и размера на административното наказание. и в самото Постигнатото съгласие се вписва като част от предложение, съдържанието на окончателното споразумение, когато не твърде малкия противоречи на закона и морала. Ако не се постигне брой случаи в съгласие се прилага действащата ал. 8 (Съдът връща практиката не делото на прокурора, а направеното самопризнание на биха оправдали в достатъчна Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 10 от 12 обвиняемия няма доказателствена стойност.). степен риска от Следващите алинеи се преномерират възходящо. създаването на Споразумението за прекратяване на наказателното допълнителни производство е способ за бързо решаване на дела, по проблеми в прилагането на които са налице положителните, съответно липсват посочените отрицателните предпоставки. При предложение за производства. решаване на делото със споразумение, по което прокурора и защитника, след съгласие на обвиняемия са постигнали консенсус относно параметрите за углавно наказание страните неправилно са преценили приложението на материалноправният институт на освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. При тази ситуация съдът образува НОХД, насрочва делото в седемдневен срок и в открито съдебно заседание констатира наличието на основанията за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК, като прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора. Прокурорът пристъпва отново към съставяне на споразумение за решаване на делото, но този път с предложение по реда на чл. 375а, ал. 1 НПК. След внасяне на споразумението в съда се образува АНД, което се насрочва в седемдневен срок (чл. 382, ал. 2 НПК) и съдът го одобрява, при условията на чл. 382, ал. 7 НПК. Макар прокурорът да трябва във всеки отделен случай да е убеден и да е събрал необходимите доказателства за наличието на основанията за приложение на чл. 78а, НК, то не всеки път това е Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 11 от 12 възможно (особено когато веднъж обвиняемият е бил освободен по реда на чл. 78а НК с наложено административно наказание глоба и за събирането ѝ е образувано изпълнително производство). Освен това не следва обвиняемият да търпи неблагоприятните последици от незаконосъобразното предложение за определяне на углавно наказание при задължителното приложение на чл. 78а НК, ако са налице основанията за това. Правата на обвиняемия не се засягат по какъвто и да било начин, даже напротив положението му се облекчава и наказателното производство приключва в разумен срок, без делото да се разхожда между прокуратурата и съда. Макар и делът на върнатите от съда споразумения да не е висок (29 бр. за 2025г. от доклада за дейността на ПРБ), то предложената промяна изцяло съхранява правата на обвиняемите и цели оптимизиране на работата на съда и прокуратурата. Такъв тип конструкция е позната при провеждане на дела от общ характер, като с присъдата или решението съдът задължително следи дали са налице основанията по чл. 78а НК (чл. 301, ал. 1, т. 4 НПК; чл. 337, ал. 1, т. 4 НПК и по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК вр. с ТР 1/2011 на ОСНК на ВКС). На практика би се облекчила работата на съдилищата и прокуратурите, а обвиняемите няма да се налага да се явяват повторно при прокурора за сключване на споразумение по чл. 375а, ал. 1 НПК, а впоследствие и за втори път пред съда за окончателното му одобрение от съда. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 12 от 12