Стратегия за управление на данните в Република България, 2026-2030 г.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С Т В О Н А Е Л Е К Т Р О Н Н О Т О У П Р А В Л Е Н И Е СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДАННИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2026-2030 г. Проект BG16RFPR002-2.010-0001 „Изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление на данни и оперативна съвместимост“ (D1) по програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021/2027 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. 1 СЪДЪРЖАНИЕ: ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ ............................................................................3 ВЪВЕДЕНИЕ............................................................................................................4 I. АНАЛИЗ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ ........................................6 II. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ДАННИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ......................................................................................7 III. ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ ................................................................................ 11 IV. ПРИНЦИПИ ЗА РАЗВИТИЕ ....................................................................... 11 V. СТРАТЕГИЧЕСКИ И ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ........................................... 12 СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1. ................................................................................... 12 СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2. ................................................................................... 15 СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3. ................................................................................... 18 СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4. ................................................................................... 20 VI. ФИНАНСИРАНЕ ......................................................................................... 22 VII. НАБЛЮДЕНИЕ, КОНТРОЛ, ОТЧИТАНЕ И ОЦЕНКА .......................... 23 ЗАКЛЮЧЕНИЕ...................................................................................................... 24 2 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ 3 АД Акт за данните АУД Акт за управление на данните ЕС Европейски съюз ЗДОИ Закон за достъп до обществена информация ЗДПД Закон за достъп до пространствени данни МБВР Международната банка за възстановяване и развитие МЕУ Министерство на електронното управление НСИ Национален статистически институт НППД Национален портал за пространствени данни НРУД Национална рамка за управление на данните ПОД Портал за отворени данни Проект D1 Проект BG16RFPR002-2.010-0001 „Изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление на данни и оперативна съвместимост“ (D1) ПНИИДИТ Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 ИКТ Информационни и комуникационни технологии API Application programming interface - Приложен програмен интерфейс IoT Internet of Things – Интернет на нещата ВЪВЕДЕНИЕ Последните две десетилетия се свързват с нарастващо значението на данните като ключов фактор за икономическо развитие, научни изследвания, иновации и развитие на изкуствения интелект. Стратегията за управление на данните в Република България 2026-2030 г. (накратко „Стратегията“) се разработва в контекста на усилията за създаване на национални единни правила и стандартизирани условия за достъп, качество, повторно използване и обмен на данни. Разработването на самостоятелна национална стратегия в областта на данните отразява разбирането, че данните следва да бъдат разглеждани като стратегически ресурс, чието управление изисква интегриран и дългосрочен подход. Документът е изготвен в изпълнение на стратегическите приоритети на Министерството на електронното управление (МЕУ), насочени към по-ефективно използване на данните като ресурс за управление, за развитието на иновации и за по- активното участие на България в европейските инициативи в областта на данните. Акцент в настоящата стратегия е създаването на координирана институционална рамка за управление на данни и насърчаването на тяхното използване при разработването и оценката на публични политики и създаване на продукти и услуги, основани на данни. Стратегията за управление на данни в Република България 2026-2030 г. обхваща на първо място, данни, които се създават в изпълнение на правомощията на организациите от обществения сектор по смисъла на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), включително пространствени данни по смисъла на Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД). Всички публични данни следва да се споделят или при условията за споделяне на отворени данни и/или при условията за споделяне на защитени данни в обхвата на Акта за управление на данните (АУД). На следващо място, Стратегията е насочена и към данни, създавани в рамките на дейността на частни субекти, чиято добавена стойност при комбиниране с данните от публичния сектор е съществена за осъществяване на публични политики, създаване на иновации и напредък на различни области на науката. В тази връзка в обхвата на настоящата Стратегия се включват и данните по Акта з а данните (АД). От тази гледна точка, в настоящия документ са съобразени няколко нормативни режима за използване и споделяне на данни, които са в сила и се прилагат на ниво Европейски съюз (ЕС), а именно: • условията за повторното използване на информация от обществения сектор и отворени данни по смисъла на Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор 1 (въведена на национално ниво в ЗДОИ) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/138 на Комисията от 21 декември 2022 г. за определяне на списък с конкретни набори от данни с висока стойност и реда и условията за тяхното публикуване и повторно използване2; 1 OB L 172, 26.6.2019 , pp. 56–83, достъпен на https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32019L1024 2 OB L 19, 20.1.2023 , pp. 43–75, достъпен на https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32023R0138 4 • правилата за изграждане и поддържана на инфраструктура за пространствена информация, публикуването на метаданни, масиви от пространствени данни и мрежови услуги по смисъла на ЗДПД, с който се въвеждат изискванията на Директива 2007/2/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2007 г. за създаване на инфраструктура за пространствена информация в Европейската общност (INSPIRE)3 • условията за повторното използване на категории данни, притежавани от организациите от обществения сектор, които се ползват с правна защита от гледна точка на търговска поверителност, включително търговски, професионални или дружествени тайни; статистическа поверителност; защитата на правата върху интелектуалната собственост на трети страни; или защитата на личните данни, доколкото тези данни попадат извън обхвата на Директива (ЕС) 2019/1024, съгласно Регламент (ЕС) 2022/868 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. относно европейска рамка за управление на данните и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1724 (Aкт за управление на данните) 4, по прилагането на който с Решение на Министерския съвет № 670 от 29 септември 2023 г. са определени компетентни органи; • институционалната рамка относно условията за предоставянето на данни от свързани продукти и от свързани услуги на ползвателя на свързания продукт или свързана услуга по Регламент (ЕС) 2023/2854 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. относно хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и за тяхното използване и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и Директива (ЕС) 2020/1828 (Акт за данните)5. Стратегическите документи на европейско и национално ниво, с които Стратегията за управление на данните в Република България 2026-2030 г. е съобразена са: • Европейската стратегия за данни6; • Стратегия за съюз на данните7; • Националната програма за развитие „БЪЛГАРИЯ 2030”8; • Националния план за възстановяване и устойчивост9; • Фискално-структурен план10; • Рамковия актуализиран стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2024 – 2030 г.“11, изцяло съобразен с целите и насоките на европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 година; 3 OB L 108, 25.4.2007 , pp. 1–14, достъпен на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=celex:32007L0002 4 OB L 152, 3.6.2022 г., стр. 1—44, достъпен на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/ALL/?uri=CELEX:32022R0868 5 OВ L, 2023/2854, 22.12.2023, достъпен на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32023R2854 6 COM/2020/66 final., стр. 1—44, достъпен на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A52020DC0066 7 COM/2025/835 final, достъпен на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52025DC0835 8 https://www.minfin.bg/bg/1394 9 https://nextgeneration.bg/14 10https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&opi=89978449&url=https://www.minfin.bg/upload/60739/NMTFSP%2B2 025-2028.pdf&ved=2ahUKEwjKgfPH_7qTAxXzSPEDHU_RN2IQFnoECB4QAQ&usg=AOvVaw0Ein-R_DcK9dLaRlKDRyzg 11 https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/strategies-policies/digital.transformation/itis-national-strategic- documents/national.strategic.document.digital.transformation 5 • Проектът на стратегия за цифрова трансформация на Република България 2026-2030 г.12 • други национални стратегически документи свързани с данните, обхващащи периода 2026-2030 година. Настоящата Стратегия за управление на данните в Република България 2026–2030 г. е разработена в изпълнение на Административен договор № BG16RFPR002-2.010-0001-C01 за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Приоритетно направление 1 „Данните като ключов капитал на обществото“, Приоритет 2 „Цифрова трансформация на публичния сектор“ на Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027 г. (ПНИИДИТ)13, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, по Процедура BG16RFRP002-2.010 „Изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление и за оперативна съвместимост на данните (D1)“14, с бенефициент Министерството на електронното управление. Стратегията отчита резултатите от съвместната работа на МЕУ с Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР), консултант по проекта. Стратегията взема предвид и утвърдената през февруари 2026 г. от министъра на електронното управление Националната рамка за управление на данните15, основана на резултати по цитирания Проект D1. В съответствие с действащата нормативна рамка и стратегически документи в областта на данните, и след анализ на заинтересованите страни и анализ на състоянието на управлението на данните в Република България (включващ и SWOT анализ), Стратегията за управление на данните в Република България 2026-2030 г. формулира конкретните стратегически цели, които трябва да бъдат постигнати до 2030 година, определя оперативните цели за тяхното постигане и посочва ясни показатели за наблюдение на постигането на стратегическите цели. I. АНАЛИЗ НА ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ Заинтересованите страни, които участват в процесите, свързани с достъпа и ефективно използване на данни, включват създателите на данни с публичноправен или частноправен характер, компетентните държавни органи, в т.ч. органът, който провежда държавната политика в областта на създаване, съхранение, управление и споделяне на данни, както и повторните ползватели на данни. По смисъла на ЗДОИ организациите от обществения сектор включват държавните органи, техните териториални звена, териториалните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление в Република България; публичноправните организации, в т.ч. публичните предприятия, както и организациите, осъществяващи научни изследвания, и организации, финансиращи научни изследвания, включително висши училища за научноизследователските данни и други, които разходват средства на държавния и/или европейски бюджет. 12 https://www.strategy.bg/bg/public-consultations/11589 13 https://www.mig.government.bg/programa-nauchni-izsledvaniya-inovaczii-i-digitalizacziya-za-inteligentna-transformacziya/ 14 https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/home/programs.projects/priority2/priority2-d1 15 https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/strategies-policies/strategic-documents 6 Министерството на електронното управление има водеща роля в провеждането на държавната политика в областта на създаването, съхранението, управлението и споделянето на данни и по-конкретно в областта на информацията от обществения сектор в машинночетим отворен формат както и в изграждане на инфраструктурата за пространствена информация. Министерството координира изграждането и интеграцията на информационните системи и регистри, развива архитектурата на електронното управление и подпомага публикуването и повторното използване на данни, включително чрез поддържане на национални платформи и портали за достъп до данни. В тази връзка МЕУ има централна и хоризонтална роля в процеса на разработване и изпълнение на Стратегията за управление на данните, като осигурява стратегическа визия, нормативна рамка, координация, контрол и технологична основа за ефективното използване на данните в публичния сектор. В обхвата на политиките за предоставяне на данни на европейски и национално ниво все по-значителна роля имат данните, създавани в рамките на дейността на частни субекти, които събират и създават данни в различни сектори, при взаимодействието си с граждани и организации. Потенциалните повторни ползват ли на данни са всички лица и организации, които в своята дейност ползват данни за различни търговски и нетърговски цели, което прави кръга на тези лица изключително широк. Последното обосновава значението на настоящата Стратегия. II. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА УПРАВЛЕНИЕТО НА ДАННИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ България разполага със значителен потенциал за развитие на икономика, основана на данни, включително развита ИКТ екосистема, активен научноизследователски сектор и участие в европейските инициативи за пространства за данни. Тези фактори благоприятстват изграждането на национална екосистема за управление и използване на данни и определят възможностите за подобряване мястото, което България заема в рамките на изграждащият се Единен европейския пазар за данни. Същевременно в национален контекст е налице необходимост от формулирането на цялостна национална стратегия за данните, която да осигури последователност на приоритетните насоки за развитие, институционална координация и устойчивост на предприеманите мерки, тъй като пред достъпа и използването на данни се открояват редица предизвикателства. На първо място, България не разполага с достатъчно достъпни данни за подпомагане на научните изследвания и иновациите, икономическия растеж и ефективността на управлението. Значителна част от данните, които следва да бъдат публикувани съгласно действащата правна рамка, включително Закона за достъп до обществена информация и изискванията за отворени данни, остават недостъпни или публикувани в ограничен обем. Данни, които не се създават посредством поддържани от администрациите регистри (например снимки и видео от камери, пространствени данни за физически обекти, здравни данни, административни данни като заявления по програми и други) не се акумулират по 7 единни правила. Такива данни често се събират въз основа на вътрешна политика и по некоординиран начин, което възпрепятства достъпа до тях. Затрудненият достъп до данни води след себе си ограничено използване на данните за различни цели, включително представлява пречка пред развитието на технологиите, основани на изкуствен интелект, за чието обучение от основна важност са входящите данни. Въпреки липсата на достатъчно надеждни измерители за обема и динамиката на генерираните данни както в публичния, така и в частния сектор, констатации в насока занижено използване на отворени данни се съдържат в Европейския индекс за зрялост на отворените данни16 и в ниския дял предприятия в страната, които прилагат анализи на данни - в националния Доклад на България за Цифровото десетилетие от 2024 г.17 На следващо място, ефектът от наличието на данни, които не са актуални, различават се в различните източници и/или изискват прекомерна преработка от страна на ползвателите, е даже по-проблематичен и от липсата на такива. Към настоящия момент пред постигането на задоволително качество на данните в публичния сектор стоят следните предизвикателства: непълнота, дублиране, остарялост и липса на единни стандарти. На ниво ЕС съществуват насоки за качество на данните,18 а на национално ниво са приети Методически указания за дефиниране на структурата и съдържанието на наборите от данни за публикуване в Портала за отворени данни и тяхното актуализиране,19 но те не са със задължителна юридическа сила и на практика липсва цялостна рамка за управление и измерване на качеството на данните, както и достатъчно ясно разпределение на отговорностите, за да се преодолее ограничената използваемост на данните, затрудненията при тяхното комбиниране и намаленото доверие от страна на потребителите. В резултат на това данните често се създават и съхраняват по некоординиран начин, което ограничава възможностите за тяхното комбиниране и използване за научни изследвания, иновации и разработване на нови услуги. Част от проблемите с качеството на данните са свързани с ограничената степен оперативна съвместимост на данни и на интеграция между информационни системи. Значителна част от административните регистри и информационни системи не предоставят данните си чрез стандартизирани интерфейси (API), което затруднява автоматизирания обмен и повторната им употреба. Съществуващата инфраструктура за обмен на данни, включително системата RegiX, осигурява ограничен обхват и често изисква сложни процедури за достъп. Това ограничава възможностите за ефективно използване на данните както в публичния сектор, така и от бизнеса и научната общност. Трето, но не и по важност, е сигурността и надеждността на данните като стратегически актив. Сигурната инфраструктура за данни също е въпрос, който следва да бъде адресиран. В настоящия момент съществуват редица предизвикателства, свързани със сигурността на данните, включително рискове от нерегламентиран достъп, изтичане на информация, както и недостатъчно развити механизми за контрол върху използването на данните. 16 https://data.europa.eu/sites/default/files/country-factsheet_bulgaria_2024.pdf 17 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/factpages/bulgaria-2024-digital-decade-country-report 18 https://op.europa.eu/webpub/op/data-quality-guidelines/en/ 19 https://data.egov.bg/document/view/12 8 Сигурността и надеждността на данните са тясно свързани с доверието на субектите и притежателите на данни свободно да ги предоставят и обработват. Ниското доверие е риск пред развитието на икономика, основана на данни, както и пред ефективното функциониране на публичния сектор. Наред с това, липсата на прозрачност и яснота относно начина, по който данните се обработват и използват, също води до понижено обществено доверие и ограничено използване на цифрови услуги. Актуалните законодателни инициативи на ЕС са насочени към достъпа до данни, които се ползват с правна защита от гледна точка на защитата на личните данни, защитата на правата върху интелектуалната собственост, търговска и статистическа поверителност. Хармонизирането на националното законодателство с тях е от съществена важност за постигане на добавената стойност на новото европейско законодателство, създадено в изпълнение на европейките стратегически цели. От практическа гледна точка тази добавена стойност следва да се осигури посредством разработването на национални пространства за данни. Четвърто, България следва да отдели стратегически ресурси в посока развитие на данните от интернет на нещата (IoT), както от гледна точка на изграждане на инфраструктура, така и по отношение на актуализиране на правната уредба – тема, която е все по-належаща с оглед на разпоредбите в Акта за данните относно суверенитета на личните данни. С цел да се осигури възможност за мащабно прилагане на „умни“ решения по безопасен начин, е необходимо да се предприемат значително по-координирани действия за осигуряване на достатъчно сензори и системи за генериране на данни. Това е нужно, за да може България да се движи в посока изграждане на функционални дигитални двойници по сектори, които впоследствие могат значително да подобрят процесите на формиране на политики, мониторинг и създаване на стойност чрез данни. Реализацията и устойчивостта на стратегическите цели изисква постоянно изграждане на институционален капацитет при организациите, които създават и ползват данни. Предвид горните предизвикателства, настоящата стратегия се фокусира върху управлението, достъпността и използваемостта на данните като стратегически ресурс. Ефективното управление на данните предполага създаването на надеждна инфраструктура, ясни правила за достъп и споделяне на данни, както и механизми за гарантиране на сигурността, защитата на личните данни и суверенитета върху данните. Само при на личие на такава рамка данните могат да се използват пълноценно като ресурс за общественото благо, икономическо развитие и научни изследвания. В този смисъл подобряването на управлението на данните представлява основа и предпоставка за последващи политики в областта на цифровата трансформация, която се основава на наличието на качествени, достъпни, сигурни и оперативно съвместими данни. 9 SWOT анализ Силни страни (Strengths) Слабости (Weaknesses) • Значителен потенциал за развитие на • Липса на хармонизирана нормативна икономика, основана на данни уредба • Развита ИКТ екосистема • Слаба координация и устойчивост на • Активен научно-изследователски предприеманите до момента мерки сектор • Значителна част от данните, които • Създадени условия за участие в следва да бъдат публично достъпни, европейски инициативи за остават недостъпни или публикувани в пространства за данни ограничен обем • Действаща правна рамка в областта •Данните извън административните на отворените данни и достъпа до регистри се събират по некоординиран обществена информация начин и без единни правила • Ниско качество на данните • Липса на задължителна рамка за управление и измерване на качеството • Липса на стандарти • Ограничена оперативна съвместимост и сложни процедури • Недостатъчен капацитет Възможности (Opportunities) Заплахи (Threats) • Осъществяване на хармонизация на • Невъзможност за пълноценно българското законодателство с това на използване от гражданите и бизнеса на ЕС дадените им възможности и права • Развитието на национални съобразно АУД и АД пространства за данни • Забавяне на реформи, водещо до • Изграждането на надеждна ограничи възможностите за участие в инфраструктура за данни европейския пазар за данни • Публично-частно сътрудничество • Рискове за сигурността на данните • Развитието на данни от интернет на • Недостатъчни инвестиции нещата (IoT) и изграждането на • Понижено доверие, водещо до дигитални двойници по сектори ограничено използване на данните • Развитие на технологиите за изкуствен • Ограничи възможностите за интелект комбиниране и използване на данни • Повишен капацитет • Рискове от липса на прозрачност и нарушение на етичната употреба на ИИ 10 III. ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕ Визията на България до 2030 г. е да изгради устойчива екосистема за управление и използване на данни, в която данните се третират като стратегически ресурс за публичното управление, икономиката и научните изследвания, да разгърне пълния потенциал на данните и страната да се утвърди като активен участник в европейската икономика, основана на данни. Постигането на тази визия изисква системен стратегически подход, хармонизирано с европейското национално законодателство и наличие на ясни правила и стандарти, подходящ инфраструктурен инструментариум за при провеждане на държавната политика за управления на данни, както и развитие на умения и човешки капитал за управление на данни. IV. ПРИНЦИПИ ЗА РАЗВИТИЕ Развитието на политиката за данни в Република България следва да се основава на следните принципи: 1. Данните като стратегически актив – Данните следва да бъдат управлявани като ключов ресурс за развитие на публичното управление и икономиката. 2. Отвореност по подразбиране (Open by default) – Достъпът до данни следва да бъде насърчаван, когато това е съвместимо със законовите изисквания за защита на личните данни, търговската тайна и сигурността. 3. Качество по подразбиране (Quality by design) – Системите за управление на данни следва да гарантират надеждност, точност и актуалност на данните. 4. Оперативна съвместимост – Управлението на данните следва да се основава на европейските стандарти за оперативна съвместимост и обмен на информация. 5. Сигурност и доверие – Обменът и използването на данни следва да се осъществяват при спазване на високи стандарти за киберсигурност и защита на личните данни. 6. Данни в подкрепа на публичните политики – Данните следва да се използват системно при формулиране, мониторинг и оценка на публичните политики. 11 V. СТРАТЕГИЧЕСКИ И ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ Постигането на визията за управление на данните в България до 2030 г. се основава на интегриран подход съчетаващ четири взаимосвързани стратегически цели: подобряване на достъпа и използването на данни, подобряване на качеството и управлението на данните, развитие на използването на данните и на управлението базирано на данни и гарантиране на сигурна и надеждна среда за данните, и създаване на необходимите организационни мерки за разширяване на кръга данни, които се използват, като се включат и данни от свързани устройства. Стратегическите цели са съобразени с времевия хоризонт и отразяват необходимостта от поетапно изграждане на институционална, технологична и организационна рамка за ефективно управление и използване на данни в България. Въз основа на стратегическите цели, за постигането им, в Стратегията са формулира редица оперативни цели и показатели за резултат. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1. Подобряване на достъпа и използването на данни Стратегическата цел е България да повиши значително обема, наличността и достъпността на данните, така че обществото да може да се възползва от предимствата на икономиката на данните, както и да се създават по-ефективни публични политики, базирани на данни. Чрез тази стратегическа цел следва да се постигне централизиран достъп до данни, които се създават и съхраняват от организации от обществения сектор и от частни субекти, като по този начин се преодолява фрагментираността на данните в администрацията и създаване на нови възможности за обмен на данни между притежатели на данни и ползватели на данни. В контекста на установените предизвикателства – ограничена наличност на данни, ниска степен на използване на аналитични подходи, недостатъчна оперативна съвместимост и липса на автоматизиран достъп – стратегическата цел е насочена към значително подобряване на достъпността и използваемостта на данни. Постигането на тази цел е ключово условие за развитието на управление, основано на данни, както и за създаването на икономическа и обществена стойност чрез ефективно използване на наличните информационни ресурси. Тя би могла да се изпълни чрез засилено насърчаване на споделянето на данни, в т.ч. чрез развитие и надграждане на Портала за отворени данни (ПОД) и Националния портал за пространствени данни (НППД). Показател за резултат към стратегическата цел: 20 https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/isoc_eb_das/default/table?lang=en 12 Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (за 2025 г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информация Дял на предприятията, извършващи анализ на данни за целите на своята дейност Процент 27.1 30 20 Евростат Оперативна цел 1. Хармонизиране на националното и европейското законодателство в областта на данните. Тази оперативна цел произтича от нарастващото, като обем и качество законодателство в областта на данните и по-конкретно от необходимостта да се приемат национални мерки за прилагане на Акта за управление на данните. Насочена е към привеждане на националната правна рамка в областта на данните в пълно съответствие с европейското законодателство и добрите практики, както и към създаване на ясна, предвидима и последователна нормативна среда за управление, споделяне и използване на данни. Постигането на правна хармонизация е ключово условие за изграждането на функционираща екосистема за данни, включително за развитие на пространства за данни, насърчаване на иновациите и гарантиране на защита на правата на гражданите и организациите. Показател за резултат към целта: Оперативна цел 2. Повишаване на броя и вида на наборите от данни, достъпни на ПОД и на НППД. Тази оперативна цел е насочена към увеличаване на количеството на наборите от данни, които попадат в обхвата на понятието „информация от обществения сектор“ , което включва всяка информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от обществения сектор. Тя следва да е достъпна за повторно използване на информация за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел, за която е била създадена и събрана в рамките на правомощията или функциите на организация от обществения сектор. Това именно са наборите от данни, които следва да са достъпни на ПОД, поддържан от министерството на електронното управление. Наборите от данни следва да се публикуват при условията на Глава четвърта от ЗДОИ съвкупност от информация, която е съставена от различни елементи, но съставлява единна смислова единица и може да бъде обработвана като такава машинно. Задължени по този режим субекти, се явяват и т. нар. „притежатели на данни“ по смисъла на Акта за управление на данните. Оперативната цел следва да бъде гарантирана чрез средствата на административно- наказателните разпоредби на ЗДОИ. Показател за резултат към целта: 13 Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (към 2026 г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информац ия Приети изменения и допълнения националната нормативна уредба т.ч. ЗДОИ, ЗЕУ, наредби и др.) мерки по прилагане на АУД в (в за Бр. 0 1 Държавен вестник Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (към 2026 г.) за Целева стойност 2030 г. Източник на информация Брой публикувани набори от данни на ПОД Брой 10110 12 000 ПОД Оперативна цел 3. Осигуряване на възможност за достъп до данни с висока стойност за обществеността. Целта е да се насочена към предоставяне на набори от данни с висока обществена и икономическа стойност по смисъла на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/138. За тази цел следва да се осъществи надграждане на ПОД и НППД, включително за аналитични и изследователски цели. Показател за резултат към целта: Оперативна цел 4. Изграждане на Единна информационна точка за достъп до публични данни Целта е да се създаде централна точка за достъп до публични данни, включително такива, които са с правна защита (лични данни, интелектуална собственост, търговска или статистическа тайна). Това ще улесни откриването и използването на данни и ще осигури единен подход към регулираните набори от данни. Показател за резултат към целта: 14 Брой организации от обществения сектор, публикуващи данни на ПОД Брой 546 600 ПОД Брой уникални потребители на ПОД Брой 47 166 60 000 ПОД Брой публикувани набори от пространствени данни и метаданни на НППД Брой 169 176 НППД Брой достъпни услуги на НППД Брой 45 47 НППД Брой проверки за спазване на изискванията на ЗДОИ и ЗДПД. Брой 4 35 на на Годишен план МЕУ за извършване проверки Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (към 2026 г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информация Надградени ПОД и НППД с цел създаване на функционалност достъп до високостойностни данни за Брой 0 2 ЦАИС ЕОП Наименование Мерна единица (бр., %) (за на Текуща стойност 2025 г.) година за Целева стойност 2030 г. Източник на информация Одобрена и изградена архитектура на Единна информационна точка по на Акта за управление на данните Брой 0 1 интернет страница Официалната на МЕУ СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2. Наличие на качествени данни Чрез тази стратегическа цел следва да се постигне създаването и поддържането на актуални данни с високо качество, които могат надеждно да се използват за вземане на решения, разработване на политики и създаване на икономическа и обществена стойност. В контекста на установените предизвикателства – непълнота, дублиране, неактуалност и липса на единни стандарти за данни - стратегическата цел е насочена към въвеждането на системен подход към управлението на качеството на данните, включително разработване и прилагане на стандарти, механизми за контрол и наблюдение, както и изграждане на институционален капацитет. В дългосрочен план това ще позволи създаването на устойчива среда за генериране и поддържане на надеждни и висококачествени данни. Постигането на тази цел се основава и допълва стратегическата цел за подобряване на достъпа до данни и включва данните да: • бъдат описани с метаданни, • са съвместими със стандартни модели; • са достатъчно достъпни и откриваеми, за да дадат възможност на потенциалните потребители да създават стойност от тях – било то в публичния или в частния сектор. • Когато е необходимо и приложимо, могат да бъдат разработени и използвани референтни автоматизирани инструменти за постигане на горепосочените резултати, включително за валидиране, обогатяване и контрол на данните. Очакваните резултати са наличие на качествени данни с висока степен на използваемост, които отговарят на потребностите на повторните ползватели и позволяват ефективно комбиниране и повторна употреба. Показател за постигане на стратегическата цел: 21 Европейско изследване относно „Оценка на зрелостта на отворените данни“, достъпно на https://data.europa.eu/en/open-data-maturity/2025#dimensions/dimension_quality 15 Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (за 2025 г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информация Дял на наборите от данни и на метаданните в публичния сектор, които отговарят на утвърдените стандарти за качество (метаданни, оперативна съвместимост, актуалност) Процент 51.6 70 Европейски портал за 21 данни Оперативна цел 1. Прилагане на принципа за „отвореност по подразбиране“. Всички данни, попадащи в обхвата на Закона за достъп до обществена информация и Директивата за отворени данни, следва да бъдат отворени, като принципът „отворени по подразбиране“ следва да се превърне във водещ административен принцип, съгласно който организациите от обществения сектор осигуряват достъпност на информацията от обществения сектор на всеки етап от създаването, съхраняването и предоставянето на информацията, освен когато се засягат права на трети лица с предоставянето на информацията. Прилагането на този принцип изисква не само нормативно съответствие, но и създаване на технически и организационни условия за автоматизирано публикуване и актуализиране на данните. Когато техническият и човешкият капацитет не е достатъчен, той следва да бъде развиван успоредно с внедряването на автоматизирани инструменти. Съгласно разпоредбите на приложимата нормативна уредба, всички нови информационни системи следва да осигуряват възможност за автоматизирано предоставяне на отворени данни към Портала за отворени данни. Показатели за постигане на целта: Оперативна цел 2. Прилагане на стандарти и мерки за оперативна съвместимост на данни. Утвърждаването и спазването на стандарти за данните, както и осигуряването на четирите нива на оперативна съвместимост (правна, организационна, семантична и техническа) са в основата на администрацията, базирана на данни. За постигането на целта е необходимо наличието на актуален и богат каталог на метаданни, съвместим със стандарта DCAT-AP. Стандартизацията следва да обхваща, както структурата на данните, така и използването на единни формати, кодови списъци и идентификатори, което ще позволи тяхното комбиниране и автоматизирана обработка, представляваща основната последваща полза. Показатели за постигане на целта: 16 Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (за 2025 г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информация Дял на системите, публикуващи данни автоматизирано Процент 5 20 ПОД Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (за 2026г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информация Дял на институциите с каталогизирани данни Процент 0 10 ПОД Дял на наборите от данни в каталога Процент 0 20 ПОД Актуализирани списъци с набори от Брой 0 1 ПОД Оперативна цел 3. Осигуряване на актуалност и надеждност на данните. Освен изискванията за стандартизиране на данните, машинна четимост и т.н., данните следва да отговарят на изискванията за качество - точност, актуалност, пълнота, съгласуваност и надеждност. Последните могат да се осигурят посредством различни механизми за редовно обновяване, контрол и корекция на данни. С оглед приоритизиране на най-често използваните набори от данни или данни, които е желателно да бъдат налични, но не са е необходимо също така да се осигури възможност, както за подаване на сигнали от потребители и последващото им обработване като част от процеса по подобряване на качеството, така и за заявяване на нови набори от данни. Показатели за постигане на целта: Оперативна цел 4. Публикуване на данни с висока стойност. Целта е да се осигури приоритетно идентифициране, публикуване и поддържане на набори от данни с висока обществена и икономическа стойност, съгласно европейските и националните изисквания. Публикуването на такива данни следва да бъде съпроводено с гарантиране на тяхната актуалност, пълнота и възможност за автоматизирано използване. Данни с висока стойност на ниво ЕС са геопространствени данни по Директиваa INSPIRE, наблюдение на Земята и околна среда, метеорологични данни, статистика, дружествена информация и мобилност. Те следва да са достъпни като отворени данни - за изтегляне безплатно в машинночетим формат, предоставят се чрез приложно-програмен интерфейс (API) и ако е приложимо – се предоставят под формата на информационен масив за изтегляне, като честотата на обновяване следва естеството на данните. Показатели за постигане на целта: 17 данни, които да бъдат приоритетно качени на ПОД като отворени данни Наименование Мерна (бр., единица %) (за Текуща стойност 2025 г.) 2030 Целева стойност за г. Източник на информация Брой обработени сигнали за грешки в данни и заявки за данни от ПОД Процент 5 10 ПОД Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (за 2025 на година г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информация Дял категоризирани/публикувани набори от данни с стойност от висока Процент 1 5 ПОД Дял актуализирани набори данни с висока стойност от Процент 1 10 ПОД СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3. Осигуряване на сигурност на данните Стратегическата цел е насочена към гарантиране на сигурността на данните от изтичане, подмяна, бедствия, неправомерен достъп и всякакви други инциденти, които могат да нарушат тяхната цялост, поверителност и наличност. Същевременно с нея следва да се приложи концепцията за суверенитет на данните на субектите на данни, изразяващ се в ефективен контрол върху собствените данни през целия им жизнен цикъл, включително възможност за предоставяне, проследяване и оттегляне на съгласие за тяхното използване. Постигането на тази цел е ключова предпоставка за изграждане на доверие в обмена и използването на данни. Липсата на доверие, породена от недостатъчни мерки за сигурност, неясни правила и ограничен контрол върху данните, ограничава използването на цифрови услуги и възпрепятства създаването на стойност от данните. Основно средство за постигането на целта е изграждането на пространства от данни като сигурни и доверени среди за обмен, които осигуряват технологични и организационни механизми за контрол, проследимост и защита на данните. Особено значение има интегрирането на инструменти за защита (като криптиране, анонимизация и псевдонимизация), както и гарантиране на прозрачност при използването на данни, включително в контекста на системи, базирани на изкуствен интелект. Целта следва да е предшествана от допълнителни стъпки, в т.ч. хармонизиране на организационната и правната рамка с Акта за управление на данните и Акта за данните, както и прилагане на Националната рамка за управление на данните (НРУД) (част от предходно описаните стратегически цели). При постигане на целта очакваните резултати са по-висока степен на защита на личните и чувствителните данни; изградена сигурна инфраструктура за обмен на данни и създадени условия за устойчиво развитие на националната екосистема за данни. Показател за резултат към стратегическата цел: Оперативна цел 1. Въвеждане на ясни правила за споделяне на защитени данни, включително чувствителни лични данни Тази оперативна цел е насочена към създаване на ясна, предвидима и хармонизирана нормативна и организационна рамка за споделяне на защитени данни. В рамките на целта следва да се разработят унифицирани правила за достъп и използване на данни, включително въвеждане на по-грануларни модели за контрол на достъпа и ясни политики за различните сектори. Необходимо е тези правила да бъдат едновременно нормативно закрепени и технологично приложими, така че да гарантират реален контрол върху данните. 18 Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (към 2026 г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информация Обменени на данни в публичния сектор чрез защитени среди или пространства за данни, отговарящи на изискванията за сигурност и защита на данните Брой 0 100 Данни от задължените субекти по АУД Целта включва внедряване на механизми за управление на съгласието, проследимост на достъпа и използването на данните, както и изграждане на капацитет за одит, контрол и разрешаване на спорове. Особено значение има създаването на ясни етични насоки за използването на данни, включително при разработване на алгоритми и системи с изкуствен интелект. Показатели за постигане на целта: Оперативна цел 2. Изграждане на защитени среди за предоставяне на данни и пространства за данни В рамките на целта се предвижда изграждане и развитие на защитени канали и сигурни платформи за обмен на данни, внедряване на механизми за удостоверяване и контрол на достъпа и проследимост на операциите с данни. Целта включва изграждане на секторни пространства от данни, които да позволяват сигурно споделяне и комбинирано използване на данни между публичния и частния сектор, научната общност и гражданите. Това е ключово условие за участие на България в европейските пространства за данни и за развитие на икономика, базирана на данни. Използваната архитектурата на пространствата от данни в европейски мащаб предоставя технически и правни средства за доверен обмен на данни, особено в случаите, когато данните трябва да бъдат защитени и не могат да се споделят свободно. В рамките на изпълнение на проект „Изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление и за оперативна съвместимост на данните (D1)“ в рамките на ПНИИДИТ 2021-2027, се предвижда създаване и развитие на 9 бр. пространства от данни в секторите: туризъм, образование, транспорт, околна среда, здравеопазване и енергетика, които са се очертали като такива с най-голяма степен на готовност и най-висока степен на въздействие въз основа на извършените анализи и оценки. Показатели за постигане на целта: 19 Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща (към стойност 2026 г.) Целева за стойност 2030 г. Източник на информация Актуализирана национална нормативна уредба относно повторното използване на защитени данни Брой 0 1 Държавен вестник Брой институции с разработени и прилагани правила за достъп до защитени данни по смисъла на АУД Брой 0 100 Официални интернет страници на организации от обществения сектор Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (към 2026 г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информация Брой изградени пилотни пространства от данни секторни Брой 0 4 Официални интернет страници (МЕУ) СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4. Създаване на организационни мерки за използване на данни от свързани устройства и свързани услуги Чрез тази стратегическа цел следва да се постигне изграждането на организационни мерки, свързани с практическото прилагане на Акта за данните в България. Целта има за задача да осигури рамка за управление и използване на данните, генерирани от „интернет на нещата“ (IoT) и други свързани продукти и услуги, така че те да могат да се използват надеждно от различни ползватели — публични институции, бизнес и граждани. В контекста на бързо нарастващото количество данни от свързани устройства, предизвикателствата включват липса на ясно определени компетентни органи, разпокъсани правила за достъп и използване на данните, различия в стандартите за качество и сигурност на данните, както и необходимостта от интегриране на данните в съществуващата инфраструктура за управление на данните. Постигането на тази стратегическа цел е ключово условие за използваемостта на данните и за стимулиране на иновации, разработване на нови услуги и продукти, и подобряване на качеството на публичните услуги. Очакваните резултати включват: • ясно определени роли и отговорности за управление на данни от свързани устройства и услуги; • хармонизирано национално законодателство в съответствие с европейските изисквания и Акта за данните; • установени правила и процедури за достъп, споделяне и контрол на данните; • улеснено използване на данни за изследвания, анализи и иновации при гарантирана защита и съответствие със законодателството. Показатели за постигане на целта: 20 Брой участници в пространства от данни Брой 0 10 Официални интернет страници (МЕУ) Брой набори от данни, включени в сигурни среди Брой 0 40 Официални интернет страници (МЕУ) Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (към 2026 г.) Целева стойност за 2030 г. Източник информация на Брой частни или публични организации, които прилагат АД Брой 0 10 Данни задължените субекти по АД от Оперативна цел 1. Предприемане на организационни мерки за прилагане на Акта за данните Тази оперативна цел е насочена към създаване на институционална рамка за управление на данните от свързани устройства и услуги. Показатели за постигане на целта: Оперативна цел 2. Хармонизиране на националното законодателство с Акта за данните Целта е да се осигури съответствие на националното законодателство с европейските изисквания и практическото прилагане на Акта за данните. Показатели за постигане на целта: 21 Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (към 2026 г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информация Прието Решение на Министерския съвет за определяне на компетентни органи относно данните от свързани продукти и свързани услуги по смисъла на Акта за данните Брой 0 1 Правно- информационна система на МС Създадена междуведомствена работна група за изработване на проект на нормативни текстове Брой 0 1 Официални интернет страници (МЕУ) Разработени методически указания и процедурни документи за координация и контрол на достъпа до данните по АД Брой 0 1 Официални интернет страници (МЕУ) Наименование Мерна единица (бр., %) Текуща стойност (към 2026 г.) Целева стойност за 2030 г. Източник на информация Приети изменения и допълнения в националната нормативна уредба (в т.ч. ЗДОИ, ЗЕУ, наредби и др.) за мерки по прилагане на АУД Брой 0 1 Държавен вестник Брой институции, които са адаптирали вътрешните си правила и процеси към хармонизираното законодателство Брой 0 10 Официални интернет страници (МЕУ) Броят въведените процедури и стандарти за използване на данни от IoT и свързани услуги Брой 0 10 Официални интернет страници (МЕУ) VI. ФИНАНСИРАНЕ С цел да се гарантира успешното прилагане на Стратегията за управление на данните, е необходимо да се осигури финансиране от различни източници, в зависимост от обхвата на мерките, тяхната специфика и отговорните институции, ангажирани с тяхното реализиране. Основен източник на финансиране ще бъде държавният бюджет, чрез бюджетите на съответните отговорни институции, определени в плана за действие към стратегията. Предвижда целево финансиране за приоритетни дейности, свързани с изграждането на националната инфраструктура за данни, развитието на капацитет и внедряването на ключови технологични решения. В изпълнението на отделни мерки могат да участват и неправителствени организации, чиито бюджети също ще допринасят за постигането на стратегическите цели, както и финансиране по национални програми. Съществен принос за реализиране на стратегията ще има и европейското финансиране, в частност чрез ПНИИДИТ. В рамките на приоритетите на програмата ще бъдат подкрепяни дейности, свързани с изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление на данните, развитие на капацитет, създаване на пространства за данни, разработване на инфраструктура и цифрови услуги, базирани на данни, както и внедряване на иновативни решения, включително чрез изкуствен интелект. Ще се използва и потенциалът на съществуващата научноизследователска инфраструктура и резултатите от научните програми, включително чрез сътрудничество с центрове за върхови постижения и центрове за компетентност. Допълнителен ресурс ще бъде мобилизиран чрез частни инвестиции, които ще играят ключова роля за развитието на икономика, основана на данни. Това включва инвестиции от венчър капитал и рискови фондове за подкрепа на стартиращи и бързоразвиващи се компании в области като изкуствен интелект, финтех, здравни технологии и киберсигурност, както и корпоративни инвестиции за индустриална цифровизация и модернизация. Ще се насърчава и реализирането на съвместни проекти с международни компании с цел трансфер на технологии, ноу-хау и добри практики. Комбинирането на различни източници на финансиране ще позволи ефективно реализиране на стратегическите приоритети, като същевременно ще създаде условия за устойчиво развитие на националната екосистема за данни, стимулиране на иновациите и повишаване на конкурентоспособността на икономиката. Подробното описание на разпределението на финансовите средства по всяка мярка ще бъде представено в план за изпълнение към настоящата Стратегия. 22 VII. НАБЛЮДЕНИЕ, КОНТРОЛ, ОТЧИТАНЕ И ОЦЕНКА Изпълнение и координация на политиката за данни Ефективното изпълнение на настоящата концепция изисква координиран подход между институциите и ясно разпределение на отговорностите и създаване на устойчиви механизми за управление и обмен на данни. Водеща роля в координацията и провеждането на държавната политика в областта на управлението на данни има Министерството на електронното управление, което организира и координира дейностите по развитие на инфраструктурата за данни, създаването на общи стандарти и насоки за управление на данни, както и развитието на механизми за обмен и повторно използване на данни в публичния сектор. За постигане на устойчиви резултати е необходимо да бъдат изградени механизми за междуинституционална координация, които да подпомагат планирането и реализирането на мерките, свързани с управлението на данните. Такива механизми могат да включват създаването на работни групи, експертни формати за обмен на опит и координационни структури. Съществен елемент от изпълнението на стратегията е развитието на административния капацитет в областта на управлението на данни. Това включва повишаване на експертните знания и умения на служителите в публичната администрация, въвеждане на добри практики за управление на данни и насърчаване на използването на данни при разработването и оценката на публични политики. Необходимо е също така развитие на технологичната инфраструктура, която подпомага събирането, обработката, обмена и анализа на данни. В този контекст следва да се насърчава използването на съвместими стандарти, общи технологични решения и интегрирани информационни системи, които да улесняват взаимодействието между административните органи. Изпълнението на стратегията изисква активно сътрудничество между публичния сектор, бизнеса, научноизследователските организации и гражданското общество. Това взаимодействие е ключово за изграждането на устойчива национална екосистема за данни, която насърчава иновациите, развитието на икономиката на данните и по-широкото използване на данни в обществото. Наблюдение и отчетност Изпълнението на стратегията ще се наблюдава чрез система от индикатори и периодични доклади за напредъка. Координацията на процеса ще се осъществява от Министерството на електронното управление в сътрудничество с други държавни институции. Напредъкът по изпълнението на стратегията ще се наблюдава чрез редовно събиране и анализ на данни за изпълнението на предвидените мерки и индикатори, като при необходимост могат да се предприемат допълнителни мерки за адаптиране на политиката към динамично развиващата се европейска и технологична среда. Събирането на информация се извършва от компетентните институции, а обобщените данни се предоставят на координиращия орган. 23 Министерството на електронното управление изготвя периодични доклади за напредъка по изпълнението на стратегията, които се представят пред компетентните органи и се публикуват публично с цел осигуряване на прозрачност и отчетност. Контрол и оценка Контролът върху изпълнението на стратегията има за цел да гарантира законосъобразното и ефективно използване на ресурсите, както и качеството на реализираните мерки и инициативи. В рамките на своите правомощия Министерството на електронното управление упражнява контрол върху съответствието на проектите и информационните системи с изискванията на действащата нормативна уредба в областта на електронното управление и управлението на данни. Оценката на изпълнението ще се фокусира върху реалните резултати и въздействието на политиките за управление на данни. Тя ще се извършва чрез комбинация от количествени показатели и качествени анализи, включително оценка на ефектите върху административната ефективност, качеството на публичните услуги и използването на данни при разработването на публични политики. Предвижда се периодично оценяване на изпълнението на стратегията чрез регулярни оценки на напредъка на изпълнението на мерките, включително междинна и окончателна оценка на въздействието на стратегията, които ще анализират постигнатия напредък, ще идентифицират области с необходимост от подобрение и ще формулират препоръки за бъдещи политики. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Националната стратегия за управление на данните на Република България поставя основите за последователно и устойчиво развитие на политиката за данни в публичния сектор. Тя разглежда данните като стратегически ресурс за подобряване на управлението, повишаване на ефективността на публичните политики и стимулиране на иновациите и икономическото развитие. Стратегията е насочена към изграждането на съвременна рамка за управление на данните, основана на ясни правила, стандарти и механизми за координация между институциите. Основен акцент се поставя върху подобряване на качеството, достъпността и повторната употреба на данни, развитието на инфраструктура за обмен на данни и насърчаването на тяхното използване при вземането на решения в публичния сектор. Развитието на ефективна политика за управление на данните изисква активно сътрудничество между публичната администрация, бизнеса, научноизследователските организации и гражданското общество. Участието на всички заинтересовани страни в процесите на разработване, изпълнение, наблюдение и оценка на стратегическите приоритети е ключово за постигането на устойчиви резултати и за изграждането на национална екосистема за данни. 24