Проект за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 04.10.2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността „психология“

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРОЕКТ Н А Р Е Д Б А за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността „психология“ (обн., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) § 1. В чл. 2 ал. 1 накрая се добавя „със специализация „Клинична психология““. § 2. Член 6 се изменя така: „Чл. 6. (1) В практическата си дейност психолозите могат да извършват самостоятелно или в мултидисциплинарен екип: 1. психологично интервю и оценка на психичното функциониране; изготвяне на оценка на индивидуалните потребности и ресурсите на индивида; изготвяне на формулировка на случай, съвместно с другите членове на мултидисциплинарния екип; 2. изготвяне на индивидуален план за психологични изследвания; 3. психодиагностика, неизискваща специализирано обучение; оценка на основни психични функции; оценка на интелигентност; изследване на личността; 4. създаване на доверителна връзка с пациента и оказване на психологична подкрепа; 5. изграждане на цялостна формулировка на случай, обхващаща биологичните, психологичните и социалните аспекти на проблема и болестта и социалната адаптация; 6. психологична оценка на комуникативните способности, индивидуалните и междуличностови проблеми и на емоционалната компетентност на личността; 7. работа със специализирани психометрични методики (тестове) за оценка на когнитивни процеси; 8. изготвяне на комплексна оценка на личността със специализирани, стандартизирани за българската популация психилогически инструменти; 9. изготвяне на комплексна психодиагностична оценка и заключение, прогноза и препоръки за индивидуален терапевтичен план; 10. психометрично оценяване на динамиката и ефективността на провежданото медицинско и немедицинско лечение; 11. изготвяне на трудово-експертни заключения; 12. изготвяне на психологични и участие в изготвянето на психологично- психиатрични експертизи; 13. идентифициране и работа със случаи на насилие, посттравматичен стрес и бедствени ситуации; 14. кризисна интервенция на пациентите, техните близки, а така също и на медицинския персонал на лечебното заведение; 15. провеждане на психосоциална рехабилитация и подпомагане на пациентите при инвалидизиране, свързано с телесно или психично заболяване; 16. обучение на студенти и специализиращи в областта на клиничната психология; 17. изработване и адаптиране на психодиагностичен инструментариум; 18. извършване на научно-изследователска дейност в областта на клиничната психология и биопсихосоциалния подход; 19. провеждане на психотерапевтични дейности – в индивидуална, фамилна или групова форма; 20. осигуряване на индивидуално или групово консултиране с оглед превенция на професионално прегаряне на лекари, медицински сестри и друг медицински и немедицински персонал в лечебното заведение. (2) Дейностите по ал. 1, т. 1 - 5 могат да бъдат извършвани от клинични психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по психология със специализация „Клинична психология“. (3) Дейностите по ал. 1, т. 6 - 18 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по психология със специализация „Клинична психология“ и придобита специалност в системата на здравеопазването „Клинична психология“. (4) Дейностите по ал. 1, т. 19 и 20 могат да бъдат извършвани от психолози, притежаващи образователно-квалификационна степен „магистър“ по психология със специализация „Клинична психология“, придобита специалност в системата на здравеопазването „Клинична психология“ и преминали цялостно специализирано обучение по конкретна психотерапевтична модалност.“. § 3. Параграф 1 от допълнителната разпоредба се изменя така: „§ 1. По смисъла на тази наредба: 1. „формулировка на случай“ е интегриране на диагнозата с биопсихосоциалния профил на пациента за планиране и провеждане на индивидуално лечение; 2. „цялостно специализирано обучение по конкретна психотерапевтична модалност“ е продължаващо медицинско обучение на специалисти в системата на здравеопазването с продължителност не по-малко от 1400 учебни часа с включена теоретична подготовка в психотерапевтичната модалност, лична психотерапия и клинична работа под супервизия.“. ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА § 4. Психолози, работещи в националната система на здравеопазването, които нямат специализация „Клинична психология“, могат да продължат да работят на съответната длъжност за не повече от 5 години от влизането в сила на настоящата наредба. ДОЦ. МИХАИЛ ОКОЛИЙСКИ Министър на здравеопазването

МОТИВИ към Проекта за изменение и допълнение на Наредба № 29 от 4.10.2006 г. за професионалната компетентност на лицата, завършили висше образование по специалността "психология" Причини, които налагат приемането на нормативния акт Наредба №29 е създадена преди 20 години и се налага нейното съдържание да бъде актуализирано както чисто терминологично, така и по отношение на определени практики и процедури в здравеопазването, които де факто се случват различно в ежедневната медицинска реалност. Настоящата актуализация е наложителна поради някои разминавания между действащата нормативна уредба и съвременните професионални стандарти в здравеопазването. • Досегашният термин „допълнително обучение“ в чл. 6, ал. 4 е заменен с „цялостно специализирано обучение по конкретна психотерапевтична модалност“. Това отстранява риска от практикуване на медицинската дейност психотерапия след кратки, несистематизирани курсове, които не гарантират безопасността на пациента. • Предишната уредба не дефинираше обхвата на квалификацията. Въвеждането на минимум 1400 часа обучение в чл. 6, ал. 5 запълва този вакуум и привежда наредбата в съответствие с европейските изисквания за психотерапевтична правоспособност. • Ключово допълнение е необходимостта от психологическа грижа за медицинския персонал: Динамиката и натовареността на работата на медицинския персонал в лечебните заведения налага въвеждането на дейност 22 в чл. 6, ал. 1 – превенция на професионално прегаряне (бърнаут), което досега липсваше като регламентирана компетентност на клиничния психолог в лечебните заведения. Цели, които нормативният акт си поставя • Гарантиране на висока професионална компетентност: Целта на новата ал. 5 в чл. 6 е да ограничи извършването на психотерапия само до лица, преминали през пълния цикъл на формиране – магистратура, специализация по клинична психология, клиничен стаж и допълнително обучение по психотерапия, включващо теория, лична терапия и супервизия. • Понятието „Метод“ е заменено с понятието „Модалност“. „Методът“ в предишния вариант на наредбата се възприемаше като отделна процедура (техника), която всеки може да приложи. „Модалността“ в новия текст (§ 1) е дефинирана като цялостна лечебна система, която има етичен кодекс и подлежи на одит на всеки 7 години според европейските стандарти. • Чрез термина „модалност“ се осигурява изискването за съответствие с европейските стандарти (EWO/EAP). 1 • Интегриране на биопсихосоциалния модел: Дефинирането на „формулировка на случай“ в § 1 цели да превърне клиничния психолог в равноправен партньор в мултидисциплинарния екип, в който не просто се поставят диагнози, а се планира лечение въз основа на индивидуалните потребности. • Въвеждането на понятието „индивидуални потребности“ е част от глобалната тенденция към „персонализирани медицински подходи“. Съвременната медицината е в процес на революционни промени, които са възможни благодарение на развитието на науката и технологичните нововъведения. Мисията на лекарите и медицинския персонал вече не е само да лекуват заболявания като „поправят повреди“, след появата им, но и да осигурят оптимално качеството на живот на всеки пациент, чрез навременна и адекватна намеса. Все по-голямо значение придобиват превенцията на заболявания и индивидуалният подход при лечението, който има особено значение в областта на психичното здраве, където често съществуват големи вариации в проявата на една и съща болест при различни пациенти. • Въвеждането на клиничната супервизия (§ 1) като задължителна част от допълнителното обучение по психотерапия, цели минимизиране на професионалните грешки и защита на интересите на пациентите. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Прилагането на предложените промени не изисква допълнителни средства от държавния бюджет. Очаквани резултати от прилагането, включително финансовите ако има такива • Повишаване на качеството на здравната услуга: Пациентите в лечебните заведения ще получават психотерапевтична помощ само от експерти с доказан хорариум от 1400 часа и клиничен опит. • Намаляване на текучеството на кадри: Регламентираната психологична подкрепа на медицинския персонал срещу професионално прегаряне ще подобри организационния климат в лечебните заведения, ще подобри ефективността и ще подобри отношението към пациентите-област, в която България традиционно изостава. • Практикуването на психологични и психотерапевтични дейности в лечебните заведения ще бъде по-близо до актуалните европейски стандарти, утвърдени от European Wide Organisations (EWO) (Общоевропейски организации) Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Промените в чл. 6 и § 1 директно транспонират принципите на Европейската асоциация по психотерапия за European Wide Organisations (EWO), които изискват научна валидност на психотерапевтичните модалности и прозрачност на обучението. Това гарантира, че българската наредба е в пълен синхрон с европейските директиви за и качеството на услугите. 2