План за намаляване на риска от бедствия в община Ветрино 2025-2030г.

ОБЩИНА ВЕТРИНО 9220 село Ветрино ул. “Г.С.Раковски” №24 тел.:+359 /5161/ 89 80 +359 /882 64 64 08 факс: +359 /5161/ 21 39 e-mail: HYPERLINK "mailto:obshtina@vetrino.bg" obshtina@vetrino.bg Кмет на Общината: Д-р Димитър Димитров MUNICIPALITY VETRINO 9220 Vetrino 24, G.S.Rakovski str. tel.:+359 /5161/ 89 80 +359 /882 64 64 08 Fax: +359 /5161/ 21 39 e-mail: HYPERLINK "mailto:obshtina@vetrino.bg" obshtina@vetrino.bg Mayor: Dr. Dimitar Dimitrov УТВЪРЖДАВАМ: КМЕТ НА ОБЩИНА ВЕТРИНО И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ __________________/ Д-р ДИМИТЪР ДИМИТРОВ / СЪГЛАСУВАМ: ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЛАСТНИЯ СЪВЕТ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ___________/ МАРИО СМЪРКОВ Приет с решение No ...... /.................... ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ В ОБЩИНА ВЕТРИНО_________/ДЕНИЦА ДИМОВА/ К О Р И Г И Р А Н П Л А Н ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ В ОБЩИНА ВЕТРИНО 2025 год. – 2030 год. СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЛАНА № СЪДЪРЖАНИЕ стр. 1. Съгласуване и утвърждаване на плана 1 2. Съдържание на плана 2 3. Документи за съгласуване и приемане на плана 3 4. История на разпространените екземпляри от плана 4 5. История на направените промени в плана 5 6. РАЗДЕЛ I. Въведение 6 - 10 7. РАЗДЕЛ II. Профил на риска 10 – 42 8. РАЗДЕЛ III. Превенция на риска от бедствия 43 – 51 9. РАЗДЕЛ IV. Готовност за борба с бедствията 51 – 54 10. РАЗДЕЛ V. Реагиране при бедствие 54 – 62 11. РАЗДЕЛ VI.Подпомагане и възстановяване след бедствие 63 – 66 12. РАЗДЕЛ VII. Мониторинг и оценка 67 – 72 13. РАЗДЕЛ VIII. Управление и ръководство 73 – 80 14. РАЗДЕЛ IX. Терминология и използвани съкращения 80 – 83 15. РАЗДЕЛ Х. Приложения към основния план 84 16. Приложение № 1 План за провеждане на евакуация 84 – 90 17. Приложение № 2 План за защита при земетресения 91 – 123 18. Приложение № 3 План за защита при наводнения 124 -140 19. Приложение № 4 План за защита при ядрена и радиационна авария 141 -176 20. Приложение № 5 План за защита при пожари /горски, полски и битови/ 177 -187 21. Приложение № 6 План за защита при снеговалежи, снегонавяване и обледявания 188 -199 22. Приложение № 7 Списък с ресурси на община ВЕТРИНО 200 -201 23. Приложение № 8 Отговорности и задължения 202 -207 23. Приложение № 9 План за привеждане в готовност 207 -209 24. Приложение № 10 Схема за свръзка 210 25. Приложение № 11 Оповестяване на силите и средствата 211 26. Приложение № 12 Изисквания към членовете на общинския щаб 212 27. Приложение № 13 Норми на заразяване 213 28. Приложение № 14 Инструкция за употребата на Калиев йодит 214 -215 29. Приложение № 15 Логистична схема за раздаване на калиев йодит 216 -217 30. Приложение № 16 Разчет на необходимите продукти и медикаменти 218 31. Приложение № 17 Образец на План за действие 219 32. Приложение № 18 Организационна структура 220 33. Приложение № 19 Телефонен указател 221 34 . Приложение № 20 Географска карта на община ВЕТРИНО 222 ДОКУМЕНТИ ЗА СЪГЛАСУВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ПЛАНА № вид ИСТОРИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ ЕКЗЕМПЛЯРИ ОТ ПЛАНА Екземпляр № Организация / структура Представител Подпис ИСТОРИЯ НА НАПРАВЕНИТЕ ПРОМЕНИ В ПЛАНА Промяна № Дата Променена част, страница/и Дата на изпращане От кого е изпратена РАЗДЕЛ І - ВЪВЕДЕНИЕ Цел на Плана за защита при бедствия / ПЗБ / 1.Осигуряване на ефективно и ефикасно управление на риска от бедствия чрез партньорство и по-добра комуникация. 2.Намаляване на рисковете от природни и причинени от човека опасности по разходоефективен начин. 3.Свеждане до минимум неблагоприятното въздействие на опасностите върху човешкия живот, социалната и икономическата структура на общности, инфраструктура, собственост и природна среда. 4.Създаване на способности за реагиране и възстановяване от природни и технологични бедствия. Описание на географския район Община Ветрино е разположена в Североизточна България, като попада в западната част на област Варна. С площта си от 292,333 km2 заема 7-о място сред 12-те общини на областта, което съставлява 7,64% от територията на областта. Отстои на 50 км от гр.Варна. Границите ѝ са следните: на североизток – община Вълчи дол; на изток – община Суворово; на югоизток – община Девня; на юг – община Провадия; на югозапад – община Каспичан, област Шумен; Определяне на аудиторията за която е предназначен плана Плана за защита при бедствия е предназначен за: членовете на Общинския съвет за намаляване на риска от бедствия; РСПБЗН – Провадия; РДПБЗН Варна; Областна дирекция на МВР; РУ-Провадия при ОД на МВР Варна; Общинска администрация; Областна администрация Варна; БЧК – Ветрино; БЧК-Варна; ЦСМП Варна и здравни служби по населените места в община Ветрино; членовете на Доброволно формирование –община Ветрино; - търговски дружества и еднолични търговци, юридически лица; граждани и гости на Община Ветрино. Детайлно описание на структурата на плана Заглавна страница Съдържание Документи за съгласуване и приемане на плана История на разпространените екземпляри от плана История на направените промени в плана Оценка на риска Раздел I. Въведение Раздел II. Профил на риска Раздел III. Превенция Раздел IV. Готовност Раздел V. Реагиране Раздел VI. Възстановяване и подпомагане Раздел VII. Мониторинг и оценка Раздел VIII. Приложения Пояснение на връзката между ПЗБ и други планиращи документи касаещи защитата при бедствия : Министерският съвет на Република България формира и осъществява държавната политика в областта на защитата при бедствия, съгласно чл. 62, ал. 1 Закона за защита при бедствия. Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия /НСНРБ/ определя стратегическите цели за намаляване на риска от бедствия на територията на Република България. Плановете за защита при бедствия са свързани с НСНРБ в следните аспекти: - плановете за защита при бедствия определят цели и показват как всяка от тези цели се отнася към постигане целите на НСНРБ; - плановете за защита при бедствия не трябва да са в противоречие с НСНРБ. На горната фигура е показана връзката между планиращите документи. Законът за защита при бедствия не свързва пряко Националния план за защита при бедствия с общинските и областните планове за защита при бедствия. Въпреки това те се разработват паралелно и са свързани, за да се гарантира плавен преход между управлението при бедствия на общинско, областно и национално ниво. Общинските и областните планове за защита при бедствия са частично зависими от два основни аспекта на Националния план за защита при бедствия: Опасностите и рисковете, които ще се управляват на национално ниво и начина, по който да бъдат управлявани. Мерките на национално ниво за управляване на опасностите и рисковете (включително и връзките към областните и общинските планове за защита при бедствия). Съгласно Чл. 6а. (1) от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/, планирането на намаляването на риска от бедствия се извършва на национално, областно и общинско ниво. Планирането на намаляването на риска от бедствия обхваща разработването и актуализацията на: 1. национална стратегия за намаляване на риска от бедствия /НСНРБ/; 2. национална програма за намаляване на риска от бедствия; 3. секторни и регионални програми, свързани с намаляване на риска от бедствия; 4. областни програми за намаляване на риска от бедствия; 5. общински програми за намаляване на риска от бедствия. Стратегически цели на НСНРБ : За постигане на очакванията от изпълнението на НСНРБ е необходимо да бъдат реализирани следните стратегически цели: 1. Постигане на устойчивост на обществото при бедствия; 2. Изграждане на капацитет за управление на риска от бедствия на всички административни нива на управление; 3. Постигане на съгласуваност при провеждане на политиките за устойчиво развитие, адаптиране към промените в климата и намаляване на риска от бедствия; 4. Постигане на устойчивост на финансирането на защитата при бедствия. Съгласно Чл. 6в от ЗЗБ, за изпълнение на целите на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия се разработва: Национална програма за намаляване на риска от бедствия, която съдържа : 1. стратегическите цели; 2. оперативните цели; 3. дейности за реализиране на оперативните цели. Националната програма за намаляване на риска от бедствия следва да подпомогне изпълнянето на НСНРБ, отчитайки необходимостта планираните дейности да бъдат ефективни, съгласувани, ресурсно осигурени и да обхващат всички сектори и опасности. Планирането на намаляване на риска от бедствия на областно и общинско ниво обхваща разработването и актуализацията на: областни програми за намаляване на риска от бедствия; общински програми за намаляване на риска от бедствия. Съгласно Чл. 6г. (1) от ЗЗБ, за изпълнение на целите на Националната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с областния план за защита при бедствия, се разработват областни програми за намаляване на риска от бедствия, които съдържат: 1. оперативните цели; 2. дейности за реализиране на оперативните цели. Съгласно Чл. 6д. (1) от ЗЗБ, за изпълнение на целите на областната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с общинския план за защита при бедствия, се разработват общински програми за намаляване на риска от бедствия, които съдържат: 1. оперативните цели; 2. дейности за реализиране на оперативните цели. Те трябва да отразяват местния контекст и профил на риска, определен с плановете за защита при бедствия, и трябва да се концентрират върху превенцията, готовността и възстановяването, поставяйки акцент върху планирането на намаляването на риска от бедствия (НРБ) на съответното ниво, като ясно определят ролите и отговорностите. Описание на процесите на разработване и актуализиране на ПЗБ Общинския план за защита при бедствия се разработва от съвета по чл.65а, ал.1 от ЗЗБ и се приема от общинският съвет, след съгласуване със съвета по чл.64а, ал.1 от Закона за защита при бедствия. Плана се разработва от Общинския съвет за намаляване на риска от бедствия, съгласува се с Областния съвет за намаляване на риска от бедствия и влиза в сила след приемането му от Общинския съвет. Плана за защита при бедствия се преразглежда и актуализира най-малко веднъж на 5 години, след всяко въвеждане на съответния план, както и при промяна на нормативната уредба, свързана с изпълнението им. Планът за защита при бедствия може да се преразглежда по всяко време от Общинския съвет за намаляване на риска от бедствия, като при необходимост може да бъде изменен, допълнен, отменен или заменен по нормативно установения ред. РАЗДЕЛ II - ПРОФИЛ НА РИСКА Обобщено описание на природната, социалната и икономическата среда и инфраструктурата в Община Ветрино, като в този раздел са описани и анализирани рисковете, свързани с опасностите, като се определят приоритети за управление на риска, свързани с региона – община Ветрино. Цел и основни компоненти на раздел „Профил на риска“ Целта на раздела е да характеризира средата на риска и да предостави основа (базирана на факти и доказателства) за приоритизиране на ресурсите и усилията в планирането на защитата при бедствия, основано на управлението на риска. Основните компоненти на раздела са: Описание на природната, социалната и икономическата среда и инфраструктурата в община Ветрино. Природна среда География – Релефът на община Ветрино е равнинен. В северната част се простират крайните югоизточни разклонения на Лудогорското плато с максимална височина връх Коруколак (355 m), разположен северозападно от село Доброплодно. В западната част, по границата с община Нови пазар от област Шумен, западно от селата Белоградец и Ягнило попадат източните склонове на платото Стана с височина от 441 m, разположена на 3,3 km западно от последното. В най-югозападната част, западно от село Невша се издига изолираното възвишение Сараите с височина до 362 m. Останалата източна и югоизточна част е по-слабо хълмиста и значително по-ниска, като най-ниската точка е в коритото на  HYPERLINK "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B0" \o "Провадийска река" Провадийска река - 58 m н.в. № Населено място Преброяване 2026 год. Площ в кв.км. 1 Белоградец 1148 51,950 2 Ветрино 1001 50,248 3 Габърница 83 7,756 4 Доброплодно 784 35,307 5 Млада гвардия 274 25,334 6 Момчилово 151 10,715 7 Невша 546 47,975 8 Неофит Рилски 1235 33,935 9 Средно село 56 7,341 10 Ягнило 213 21,772 ОБЩ СБОР 5491 292,333 Източник: НСИ Община Ветрино заема площ от 293,121 кв.км., в т.ч.: -населени места и други урбанизирани територии – 14,2 кв.км. – 0,04%; -селскостопански фонд – 256 кв.км. – 80%; -горски фонд – 20,8 кв.км. – 0,07%; -водни площи – 1,26 кв.км. – 0,03%; -територии депа, кариери, негодни площи – 6,3 кв.км. – 6,3%; -санитарно охранителни зони /водоеми/ - 1,11 кв.км. – 0,003%; Останалити проценти са пътища, язовири, сметища и др. Основната част от територията на общината е обработваемаземеделска земя – 68%. Община Ветрино е далеч от големите източници на замърсяване, като предлага чист въздух, чиста почва, чисти води и уют, опазен от машинни и технологични шумове. Разполага с изключително богати неусвоени ресурси за развитие на все по-търсените напоследък форми на селски, познавателен, и екотуризъм. Климатични условия В климатично отношение землището на Община Ветрино попада в умерено–континенталната климатична подобласт и по-точно в Източен климатичен район на Дунавска равнина. Характерна особеност на района е, че зимните студове не са така големи, както е в средния и северния дунавски райони, а лятото не е толкова горещо. Характерни за зимните месеци са снегонавяванията. В резултат на вековната дейност на човека, съществуващите в миналото тук гори са изчезнали и се е създал безлесен ландшафт. Съществуващите площи с горски насаждения, почти всичките изкуствено създадени, не влияят съществено на климата. Забелязват се микроклиматични разновидности, определени от релефа, които макар и слабо, влияят върху отделните климатични елементи. На територията на общината преобладават северозападни и западни ветрове, следвани от източните. Скоростта на вятъра се движи около 4-7м/сек., но през периода на късната есен и през зимните месеци на откритите части достигат до 10-15м/сек. Сумата на годишните валежи средно за 20 годишен период е около 600,0мм което гарантира успешното им отглеждане. Добрата есенно-зимна влагозапасеност и сравнително добрата проветна такава осигурява добри условия за отглеждане на многогодишни растения, овощни насаждения и лозя. Валежният максимум на района е V-VІІ с валежи съответно от 78,2, 72,1 и 64,6л/м2, а минимума на валежите и през месец октомври /35,1л / и през зимно-пролетния период /І-ІІІ/. Температурните условия в района са сравнително добри за отглеждане на голям брой традиционни за страната ни земеделски култури. Средната денонощна температура на въздуха за 35 и 20 годишен период е около 10-12°С което говори за известно затопляне през последните 20 години. Няма промяна на тумпературните условия през периода на активна вегетация на зимните и пролетни зърнено-житни култури /VІІ-VІІІ/ и тази температура през периода на активна вегетация на пролетните окопни /ІV-ІХ/. Повишаването на температурите е предимно през зимно-пролетния период за месеците февруари и март. През последните 20 години намалява относителната влажност на атмосферния въздух /от 79,0 на 78,0%/, както средно за годината, така и за периодите на активна вегетация, особено силно изразено през периода /ІV-ІХ/: от 74,0 на 73,17%/ Агроклиматичните условия са подходящи за развитието на култури с по-къс вегетационен период при използване на изкуствено напояване. Благоприятните комплексни природо-географски условия и ресурси са предпоставка за развитие на интензивно селско стопанство и краткотраен отдих с предимно локален характер. За характеризиране на климатичните условия са приложени данни от наблюдения извършени в метеорологичните станции в гр.Генерал Тошево, гр.Тервел и гр.Крушари, осреднени за 40-50 годишен период. Табл. № 1.1. Средномесечна и годишна температура на въздуха Населено място І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. Ген.То-во -1.6 0.1 3.6 9.5 14.8 18.6 21.1 20.7 16.6 11.4 6.5 1.5 10.2 Тервел -1.6 0.1 3.4 9.8 15.0 18.7 20.9 20.6 16.7 11.6 6.6 1.6 10.3 Крушари -1.5 0.6 3.8 0.7 15.3 19.2 21.6 21.7 17.4 12.0 6.9 2.2 10.7 Табл. № 1.2. Средномесечна максимална температура на въздуха Населено място І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. Ген.То-во 2.5 54.9 9.2 15.9 21.4 25.4 28.3 28.2 24.3 17.8 11.2 5.3 16.2 Тервел 42.9 5.1 10.0 17.3 22.5 26.7 29.0 28.8 25.1 18.5 11.6 5.5 16.9 Крушари 1.8 4.1 9.1 16.5 22.1 26.0 28.7 28.2 24.3 18.0 10.9 4.7 16.2 Табл. № 1.3. Средномесечна минимална температура на въздуха Населено място І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. Ген.То-во -5.3 3.4 -0.4 4.4 9.5 12.9 15.1 14.6 11.3 6.8 3.0 -1.9 5.6 Тервел -5.4 -3.2 -0.4 4.6 10.0 13.1 15.2 14.5 11.4 6.6 2.9 -2.0 5.6 Крушари -5.5 -3.7 -0.5 4.1 9.4 13.1 15.1 14.5 10.8 6.3 2.4 -2.2 5.1 Табл. № 1.4. Месечна и годишна максимална температура на въздуха Населено място І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. Ген.То-во 17.0 20.6 27.1 31.5 36.5 34.0 37.1 39.1 39.1 33.8 28.3 19.3 39.1 Тервел 18.7 21.0 31.2 33.1 37.3 35.0 38.6 41.0 38.5 36.7 28.5 21.2 41.0 Крушари 18.6 18.4 25.9 32.4 37.8 35.3 38.3 39.0 38.3 33.9 29.4 19.6 39.0 Източният климатичен район на Дунавската равнина обхваща източната част на Добруджа и низините на Правадийска река, Голяма Камчия и час от долината на Луда камчия / без Черноморското крайбрежие/. Континенталният характер на климота в този район е значително смекчен и в това отношение той се доближава до климата на Северното Черноморие. Във валежно отношение северните части на района се очертават като един от най-сухите в нашата страна, като на места се среща диво растяща степна растителност. С оглед на орографските условия, източният климатичен район се разделя на две части: Северна – с относително по-студена и ветровита зима, с по-малка годишна сума на валежите и с по-голяма континенталност в годишното им разпределение. Южна – с по-мека зима и относително по-равномерно разпределиние на валежите през отделните сезони. Табл. № 1.5 Средномесечна и годишна облачност Населено място І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Год. Тервел 7 6.8 6.8 5.8 5.3 4.2 2.8 2.6 3.5 5.1 6.9 7 5.3 Ветрино 6.5 6.5 6 5.4 4.8 3.7 2.5 2.2 3.2 4.9 6.4 6.7 4.9 Режимът на валежите в община Ветрино също съществено се отличава от този в другите части на Дунавската равнина. Годишната сума е около 500-550 мм, което очертава района като един от сухите за страната. Характерни за района са честите продължителни засушавания през лятото и есента. През тези сезони има средно по 2-3 безвалежни периода с продължителност 16-18 дни. В отделни години засушаванията траят и по повече от 25-30 дни. Годишният ход на валежите има континентален характер, обаче разликата между летния максимум и зимният минимум не е голяма и достига до 10-12 % от годишната сума. В южните райони тази разлика е още по-малка за сметка на увеличаването на зимните валежи. На места се проявява тенденция за изместване на минимума от зимата към август или септември. От описаните характерстики на климата на територията на община Ветрино може да се направи извода, че климатичните условия създават предпоставка за развитие на селсдкото стопанство. Селското стопанство е водещ отрасъл на общинската икономика в община Ветрино. То е основен източник на доходи и заетост за населението и ще продължава да играе важна роля за развитието на района в бъдеще. Селското стопанство се специализира в производството на зърнено - житни култури, зеленчуци, отглеждане на едър и дребен рогат добитък. Общината разполага със сравнително добри ресурси за развитие на земеделието - плодородни почви, благоприятни климатични условия за отглеждане на разнообразни видове култури. 82,5% от общата площ на община Ветрино е обработваема земя - 24 188 ха. Поливните площи са общо 39,2 ха, в т.ч.: зеленчуци – 12 ха и трайни насаждения - 27,2 ха. В община Ветрино се развива и алтернативно земеделие, отглеждането на трайни насаждения, лозя и овощни градини. Големи лозови масиви има в село Белоградец, а овощни градини в селота Ветрино и Средно село. Климатичните условия и фуражното производство създават благоприятни условия за отглеждане на овце, говеда, кози и др. Наблюдава се тенденция към увеличаване на общия брой животни във всички стопанства в общината, обуславящо се от търсенето на вътрешния пазар. В земеделските стопанства се отглеждат: 556 броя говеда, 2 762 броя овце, кози – 84 бр. Птиците са едва 5 000 бр. Почви, характеристика, особености, разпространение На територията на община Ветрино най-разпространени са карбонатните черноземни почви. Това благоприятства отглеждането на зърнени, фуражни и технически култури, зеленчуци и овощни култури, лозя и трайни насаждения. Съгласно ерозионната карта на България районът на Ветрино е категоризиран като район с неерозирали почви. По отношение на почвената характеристика в общината Ветрино преобладават земи от ІІІ и VІ категории. По-малък е дела на земи с категории І, ІІ, както и на V, VІ и VІІ. Геоложка основа Територията на община Ветрино попада в източната част на Мизийската платформа. Литостратиграфският разрез на този район включва разкриващите се на повърхността кватернерни образувания, горнокредни и долнокредни седименти, под които следват юрско-кредни, средноюрски, триаски, пермски и девонски седименти. Девонът, пермът и триасът залягат на дълбочина повече от 800÷1500 м. Девонът и пермът са представени от аргилити, алевролити, пясъчници, конгломерати, мергели, глинести варовици, доломити и варовици, а триасът - от Червеноцветната пясъчникова задруга. Средната юра включва аргилити, алевролити и пясъчници. Юрско-кредните седименти обхващат Тичанската, Дряновската и Чернооковската свита, изградени от варовици, глинести варовици и доломити. Долната креда включва Русенската свита (органогенни варовици), Разградската свита (глинести варовици и мергели), Камчийската свита (пясъчници и мергели), Горнооряховската свита (мергели) и Каспичанската свита (варовици). Каспичанската свита заедно с Чернооковската и Дриновската свита формират „малмваланжския карбонатен комплекс”, изграден от окарстени и напукани варовици и доломити. В разреза на Горната креда се диференцират Мездренска свита (тебеширеноподобни варовици с кремъчни конкреции), Добринска свита (варовити пясъчници и песъчли варовици) и Кайлъшка свита (органогенни варовици, които се разкриват около терасата на Провадийска река в югозападната част на община Ветрино. Кватернерът включва еолични, еолично-алувиално-делувиални и алувиални образувания. Еоличните образувания се отнасят към льосовия комплекс, изграден предимно от глинест льос. Ееолично-алувиално-делувиалните образувания са представени от льосовидни глини. Покриват долнокредните скали в южната част от територията на общината. Алувиалните образувания изграждат руслата и заливните тераси на Провадийска река, р. Златина, р. Караман и др. Представени са от пясъци, чакъли и глини. Всред физико-геоложки процеси и явления съществено развитие на територията на община Ветрино имат ерозионно-акумулационните, карстовите и гравитационните процеси и явления, както и пропадането на еоличните образувания. Ерозионно-акумулационните процеси и явления са способствали развитието на площна и линейна ерозия. Техен резултат е съвременния хълмист релеф на разглеждания район, прорязан от речно-овражната мрежа. Установено е, че сеизмичната опасност в България в това число и в района на община Ветрино, се определя главно от сеизмичните източници, идентифицирани на територията на страната, групирани в географски определените основни сеизмични зони: Шабленска, Провадийска, Горнооряховска, Софийска, Маришка и Струмска (Кресненска) и с източник Вранча (Румъния). Относително по-слабо е влиянието на сеизмичните източници Мраморно море (Турция) и Ксанти (Гърция). Община Ветрино е в район с очаквани земетръсни въздействия с интензивност VII степен и сеизмичен коефициент Кс = 0,10. Съгласно БДС EN 1998-1:2005/NA:2012, Приложение NA.D2 територията на общината попада в сеизмични райони с референтното максимално ускорение 0,15 g за период на повторяемост от 475 години. Подземни богатства В землището на село Доброплодно се намира находище на подземни богатства (строителни материали-пясъци) от находище "Ениер" с размер 99 470кв. м. В землището на с.Ветрино се намира находище за добив на подземни богатства (строителни материали-пясъци) от находище "Ветрино", област Варна с размер 363 153кв.м. Двете находища са отдадени на концесия. Добивните дейности в описание концесионни площи се извършват в съответствие с изискванията в концесионните договори и Закона за подемните богатства. В общината няма наличие на рудни изкопаеми. Съгласно разпоредбите подземните богатства са изключителна държавна собственост. Компетентни органи по предоставянето на разрешения за търсене и/или проучване на подземни природни богатства и за предоставяне на концесии за добив на подземни богатства са Министерски съвет, Министърът по околната среда и водите, Министърът на икономиката и енергетиката и Министърът на регионалното развитие и благоустройството. След приемането на последната поправка на Закона (изм. ДВ. бр.70 от 8 Август 2008 г.) сключването на договори за концесия за добив на подземни богатства не в компетенциите на общинския съвет и кмета на общината. Функциите им се прехвърлят съответно на Министерски съвет и на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Води На територията на община Ветрино са разположени 1 029 дка водни площи, което е сравнително добър показател за територията на общината, като цяло, като не са включени кладенците и изворните чешми, които се използват за водопой от животните, за битови нужди и за напояване на личните градини на жителите на общината. От голямо значение са реките Златина, Провадийска и язовирите, разположени на територията на общината. Питейни води - Водопроводната мрежа обхваща почти цялото население на община Ветрино и осигурява питейна вода чрез водоснабдителната система. Наблюдава се висока степен на амортизация на водопроводната мрежа и големи загуби на вода. Качеството на водата е добро. Отпадъчни води - на територията на община Ветрино няма производствени отпадъчни води, поради факта, че на територията на общината липсват предприятия - източници на отпадъчни води. Единственото селище с канализация и пречиствателна станция е общинския център с. Ветрино. В останалите населени места населението е изградило в личните си дворове локални септични ями. Голяма част от територията на Община Ветрино попада в Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район. Само малка част в най-северната част на общината (землището на с. Доброплодно) е в състава на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район. Повърхностни води. Според българското разделение на речни региони община Ветрино попада в Черноморския регион за басейново управление, и по точно част от водосбора на река Провадийска, а също така и в Дунавски район за басейново управление - Поречие Дунавски Добруджански реки към Дунавската водосборна област, и по точно част от река Караман. Повърхностните водни ресурси в общината са представени основно от преминаващите през територията й реки: река Провадийска, река Златина и река Караман: река Провадийска - извира от землището на община Хитрино, протича през територията на общините Хитрино, Шумен, Каспичан, Ветрино, Провадия, Аврен, Белослав и се влива в Белославското езеро. Площта на водосборния басейн на Провадийска река е 2 131,8 кв.км, като на север граничи с водосборните басейни на реките Канагьол и Суха река и Батова река, вливаща се в Черно море, а на юг — с водосборния басейн на река Камчия. Провадийска река е с дъждовно-снежно подхранване, с максимален отток през февруари-март, а минимален — август-септември. Среден отток при село Синдел е 2,4 м 3 /с., с ширина— 5 - 6 м, дълбочина - до 1.5 м, скорост на течението - 0,5 м/сек, дъно тинесто. Река Златина - е ляв приток на Провадийска река и има дължин 23 км. Река Златина води началото си от североизточната част на платото Стана, на 346 м н.в., на 3 км северозападно от с. Ягнило, Община Ветрино. Протича в южна посока в широка долина и се влива се отляво в Провадийска река на 43 м надморска височина, на 500 м източно от село Венчан, Община Провадия. Площта на водосборния басейн на р. Златина е 149 км 2 , което представлява 7,0% от водосборния басейн на Провадийска река. Реката е с дъждовно-снежно подхранване, с максимален отток през февруари-март, а минимален – през август-септември. Водите на реката основно се използват за напояване, като по течението ѝ са изградени няколко микроязовира. Водите на река Златина не оказват влияние върху замърсеността на водите на река Провадийска, тъй като в тях не се изливат води от промишлени предприятия и други източници на замърсявания. В територията на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район попада малка част от община Ветрино, включваща р. Караман. Река Караман - тече в землището на село Доброплодно и е ляв приток на Суха река от басейна на Дунав. Дължината ѝ е 60 км, което ѝ отрежда 64-то място сред реките на България. Площта на водосборния басейн на реката е 628,9 км 2 , което представлява Екологична оценка на ОУП на община Ветрино във фаза Предварителен проект 34 26,2% от водосборния басейн на Суха река. Има основно дъждовно-снежно подхранване, но e с малък дебит и непостоянен режим. Поради непостоянния си режим по течението на реката и нейните притоци са изградени няколко малки язовира, водите на които се използват за напояване. На територията на община Ветрино не попадат територии за добив на вода за човешка консумация от повърхностни води, територии за опазване на стопанско значими водни биологични видове или водни обекти, означени като води за къпане. На територията на община Ветрино има изградени общо 9 язовира. Общата характеристика на язовирите в община Ветрино: Язовир Обем в м³ Площ в дка Собственост Ветрино 45000 м³, 35,340 общинска Ветрино сух 19,357 държавна Белоградец 170000 78,182 общинска Белоградец сух 89,948 държавна Доброплодно 1 800 000 457,613 общинска Средно село 80 000 35,370 общинска Момчилово сух 26,015 държавна Невша сух 28,201 държавна Габърница сух 56,930 държавна От всичките девет язовира четири са обект на концесия, а имено: -яз. „Ветрино“ с площ 35,30дка; -яз. „Белоградец“ с площ 78,20 дка; -яз. „Средно село“ с площ 35,37 дка; -яз. „Доброплодно“ с площ 457,613 дка; Язовир „Ветрино“ е с кота на короната – 294.0м, височина на стената – 5,3м, дължина на стената – 151м, основен изпускател – 1, тръбен с диаметър ф300, с Qmax=0,2 м³/сек, в изправност. Язовир „Белоградец“ е с кота на короната – 213.0м, височина на стената – 10,4м, дължина на стената – 295м, основен изпускател – 1, тръбен с диаметър ф400, с Qmax=16 м³/сек, в изправност. Язовир „Средно село“ е с кота на короната – 186м, височина на стената – 12,4м, дължина на стената – 100м, основен изпускател – 1, тръбен с диаметър ф300, с Qmax=0,2 м³/сек, в изправност. Язовир „Дороплодно“ - е с кота на короната – 263м, височина на стената – 7,8м, дължина на стената – 350м, основен изпускател – 1, тръбен с диаметър ф400, с Qmax=0,3 м³/сек, в изправност. Съгласно предварителната оценка на риска от наводнение (ПОРН) в Черноморски район за басейново управление на водите, територията на община Ветрино не попада в определените райони със значителен потенциален риск от наводнения. Основните мерки за намаляване на риска от наводнения, които могат да бъдат изпълнявани, са следните: ( Поддържане проводимостта на речните легла, включително в 500-метровата зона след язовирите; -Поддържане и експлоатация на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, отводнителни системи и полета, отводнителни помпени станции (ОПС); ( Ежегодни пролетни и есенни технически прегледи на хидротехническите съоръжения, приключващи с изготвяне на протоколи, в които се набелязват ремонтните и инвестиционни работи за следващата година; ( Изготвяне на анализ на техническото състояние на всяка язовирна стена веднъж на три години; ( Изготвяне и проиграване на аварийни планове на язовирни райони и обособяване на аварийни складове, оборудвани с необходимите техника и материали; ( Изграждане на съвременни системи за оповестяване; ( Ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация. ( Изграждане и поддържане на дъждовна канализация. Наводнение на територията на община Ветрино може да се случи след продължителни проливни валежи.Количеството на водинте маси и разположението на микроязовирите е такова, че при евентуално скъсване на стените не застрашават населените места, освен яз. „Средно село“, който би залял 8 бр. къщи в с.Средно село. При обилни валежи или при пролетно снеготопене е възможно покачване нивото или прииждане на Провадийска река, което би довело до прехвърляне на дигата в района на гара Невша и залбиването й. При обилни вълежи е възможно и наводнение на жилищни сгради, които се намират в близост до реката в с.Ягнило, той като водосбора на същата е голям / от района на местността „Станата“/ образува се вълна, която наводнява около 10-12бр. къщи. Подземни и минерални води Подземните води е събирателно понятие за водите, които попадат в земната кора вследствие на инфилтрационни процеси и филтрационни процеси. Обикновено, за подземна вода се счита вода, която тече през плитки водоносни хоризонти, но в технически смисъл, тя може да съдържа почвена влага, вечна замръзналост, неподвижна вода върху скална основа с много ниска проницаемост и дълбока, геотермална или петролна вода. Съгласно хидрогеоложката подялба на България, района на управление на Басейнови дирекции Дунавски и Черноморски район обхваща части от Мизийския и Балканидния хидрогеоложки региони. Хидрогеоложките условия на територията на община Ветрино се обуславят от порови, пукнатинни и карстови подземни, съставляващи ограничени части от подземни водни тела: На територията на Басейнова дирекция „Дунавски район“ (в землището на с. Доброплодно северната част на общината): Порови води в Кватернера - р. Суха с код BG1G0000Qal052, Карстови води в Разградската формация с код BG1G0000K1h050 и Карстови води в Малм-Валанжския басейн с код BG1G0000J3K051; На територията на Басейнова дирекция „Черноморски район“ (южно от землището на с. Доброплодно): Порови води в кватернера на р. Провадийска с код BG2G000000Q003, Карстови води в горна креда, турон, мастрихт Провадийска синклинала с код BG2G0000K2032, пукнатинни води в хотрив-барем-апт-Каспичан-Тервел-Крушари с код BG2G000K1hb036, карстови води в малм-валанж с код BG2G000J3K1041 и Порови води в палеоген - еоцен, олигоцен Провадия с код BG2G00000PG027. Колектори на поровите подземни води са кватернерните алувиални песъчливоглинести и чакълести образувания на руслата и заливните тераси на р.Суха при с. Доброплодно и северозападно от селото (на територията на Басейнова дирекция „Дунавски район“) и на р. Провадийска (на територията на Басейнова дирекция „Черноморски район“) в югозападния край на община Ветрино. В тях те формират безнапорни подземни потоци, които се подхранват от валежи и повърхностни води и се дренират в реките при ниски водни стоежи в тях и чрез водовземни съоръжения. Колектори на пукнатинните подземни води са долнокредните хотрив-барем-аптски мергели, пясъчници и глини, а на карстовите подземни води - теригенно-карбонатните и карбонатните седименти на малм-валанжа, долната и горната креда. На територията на община Ветрино няма регистрирани находища или съоръжения за минерални води. Районът разполага основно с подземни водни тела, включени в общия баланс на региона, като основният ресурс се формира от подземни води, разположени в порьозни скали, които се използват за водоснабдяване.  Питейни води Територията на община Ветрино попада в обхвата на област Варна с оператор на ВиК мрежата и съоръженията „ВиК” ООД – Варна. В община Ветрино „ВиК” ООД – Варна обслужва 10 населени места. Водоснабдяването на община Ветрино се осъществява основно от подземни води чрез изградените каптажи, тръбни и шахтови кладенци. Те имат изминал период на експлоатация повече от 20-25 години. Към момента водоснабдителната система разполага със следните водоизточници за питейно-битови нужди: сондажи в с. Златина (община Провадия), сондажи Белоградец, Невша и Момчилово и каптажи Белоградец, Ягнило и Габърница. Средногодишното подавано водно количество възлиза на около 530 хил. м³. Тази водна маса при един допустим размер на загубите на вода и нормално функциониращи водопроводни съоръжения е достатъчна за покриване на нуждите от питейна вода за общината. Водоснабдяването на общинския център с. Ветрино се осъществява също изцяло от подземни води от водоизточник „Златина“ чрез ПС „Ветрино“ и резервоар 500 м³. На територията на община Ветрино има действаща пречиствателна станция за питейни води. Подземните води се подават към консуматорите след съответно обеззаразяване (основно с хлорни реагенти). Основната водоснабдителна група, обслужваща територията на община Ветрино е „Златина – Ветрино“. Чрез това групово водоснабдяване се подава питейна вода към селата Ветрино, Белоградец, Габърница, Доброплодно, Млада гвардия, Момчилово, Неофит Рилски и Средно село. Останалите две села Невша и Ягнило се водоснабдяват от собствени локални водоизточници. Водопреносната мрежа и водопроводни съоръжения на територията на община Ветрино са включени в активите на „ВиК“ ООД – Варна, в което държавното участие е 51 %, а общинското – 49 %. За осигуряване подаването на вода за населените места от водоснабдителните системи са изградени 2 броя помпени станции (Ветрино и Момчилово), освен основната помпена станция „Златина“. Водоемите са 18 броя с общ обем 3490 м³. Общата дължина на водопроводите възлиза на около 260 км, от които около 168 км са вътрешна водопроводна мрежа и 92 км външни водопроводи. Налице са и всички останали съоръжения към водоснабдителните системи, а именно: шахти за СК, въздушници, изпускатели, измервателни устройства. Значителна част от водопроводната мрежа е амортизирана и това води до чести аварии и значителни загуби на вода. В тази връзка е извършена рехабилитация на улични водопроводи в село Ветрино, Белоградец, Неофит Рилски, Доброплодно и село Невша. Подобряването на качеството на водоснабдяването в общината изисква реконструкция, подмяна и доизграждане на водопроводната мрежа. Отпадъчни води Характерна за общината е ниската степен на изграденост на канализационната система, поради липса на финансов ресурс. Изградена и функционираща канализационна система на територията на община Ветрино е само тази в село Ветрино. Налице са частично изградена канализационна мрежа и ПСОВ. ПСОВ „Ветрино“ пречиства отпадъчните води, които се заустват в река Златинска, ляв приток на река Провадийска. В останалите населени места, населението е изградило в личните си дворове локални септични ями. Може да се приеме, че източници на замърсяване на питейните водоизточници на територията на общината, липсват. Общината непрекъснато търси финансиране на дейностите по изграждане на канализационна система в населените места. Освен централизираната водопроводна мрежа, като водоизточници се използват 35бр. чешми, разположени във всички краища на общината. Кладенците с местно значение в голямата си част са изоставени и затлачени. Кладенците които се намират в личните имоти, се използват рационално за нуждите на домакинствата. На територията на община Ветрино няма действащи напоителни системи, както няма и хидроенергийни обекти. Освен изграждане и рехабилитация на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води, за подобряване на екологичното състояние на водите ще допринесе и почистването на каналите на речната система от отпадъци и ефективното и законосъобразно управление на отпадъците, генерирани на територията на общината. Населени места и кметства в структурата на общината, население Демографската ситуация в община Ветрино е резултат от кумулативното действие на различни по генезис и характер фактори и влияния, които от една страна са характерни за Република България, а от друга специфични за територията на общината и обусловени от нейното историко-културно, социално-икономическо и демографско развитие. № Населено място Постоянен адрес Настоящ адрес 1. Белоградец 1671 1148 2. Ветрино 885 1001 3. Габърница 108 83 4. Доброплодно 791 784 5. Млада гвардия 216 274 6. Момчилово 120 151 7. Невша 377 546 8. Неофит Рилски 716 1235 9. Средно село 33 56 10. Ягнило 160 213 ОБЩ СБОР 5077 5491 Източни: Община Ветрино. На територията на община Ветрино към дата 01.08.2025 год. наброява общо с постоянен адрес 5075 и настоящ адрес 5475 жители. По етнически признак на населението през последното преброяване структурата е следната: 63,84 % българи; 17,95 % турско етническо население; 2,65 % ромско население; 1,01 % друго население. Населени места Българи Турци Роми Други с. Белоградец 276 673 19 26 с. Ветрино 878 12 15 11 с. Габърница 97 8 0 4 с. Доброплодно 384 250 53 3 с. Млада гвардия 332 0 0 4 с.Момчилово 182 0 0 0 с. Невша 380 9 55 6 с. Неофит Рилски 727 4 0 4 с. Средно село 35 0 0 0 с. Ягнило 166 13 13 4 Източни: НСИ към 2011г. Община Ветрино се характеризира с отрицателен механичен прираст, като за периода 2020–2024г. е класирана на едно от последните места (235-265 място) в страната с коефициент от около -0,8 %. Демографската перспектива се влияе от комбинация от естествено движение и ниско социално-икономическо развитие, което води до застаряване и намаляване на населението.  Таблица: Население в общините на област Варна 2001 г. и 2011 г. Статистически район, област, общини Население към Прираст абсолютен брой Прираст (%) 1.03.2001 1.02.2011 България 7 928 901 7 364 570 -564 331 -7.1 Североизточен район 1 019 297 966 097 -53 200 -5.2 Област Варна 462 013 475 074 13 061 2, Аврен 8714 8574 140 -1,6 Аксаково 19118 20426 1308 6,8 Белослав 11131 11023 -108 -1,0 Бяла 3413 3242 -171 -5,0 Варна 320464 343704 23240 7,3 Ветрино 7023 5415 -1608 -22,9 Вълчи дол 12973 10052 -2921 -22,5 Девня 9683 8730 -953 -9,8 Долни чифли 20217 19360 -857 -4,2 Дългопол 15901 14389 -1512 -9,5 Провадия 25718 22934 -2784 -10,8 Суворово 7658 225 -433 -5,7 Източник: Национален статистически институт. Динамиката на населението бележи тенденция на спад в дългосрочен план. През последните няколко години тенденциите на спадане броя на населението продължават. Те се дължат основно на отрицателния естествен прираст. Съществено влияние върху развитието на демографските процеси в общината оказват полово-възрастовата, етническа, религиозна и образователни структури, сключването на брак и разводите, раждаемостта и смъртността, както и миграционните процеси на населението. Те влияят на формирането на човешките ресурси в общината, както в количествено, така и в качествено отношение. Икономически активното население в трудоспособна възраст към 2021г. е 56,3%. Както в цялата страна, така и в община Ветрино се наблюдава тенденцията за застаряване на населението. Данните сочат, че по-голяма част от населението е със значително по-ниско образование. Забелязва се постепенно пренасочване на младите и образовани хора към реализация в големите градове на страната и чужбина. Анализ на урбанизационните процеси Силно влияние върху градоустройственото развитие на Ветрино през последните години оказаха новите общественно – икономически условия и законова уредба – приемането на нов градоустройвен план и одобрените ПУП. Таблица: Урбанизирани територии и гъстота на населението в общините на област Варна, 2011 г. Общини Територия на общината (кв.км.) Урбани- зирана територия (кв км) Дял на урбани- зираната (%) Население 2011 г. Гъстота на населението (д/кв.км.) Гъстота в урбаниз. територия (д/кв.км.) Аврен 353,9 19,2 5,43% 8574 24,2 446,6 Аксаково 461,3 31,2 6,8% 20426 44,3 654,7 Белослав 59,9 10,0 16,7% 11023 184,0 1102,3 Бяла 161,8 9,4 6,8% 3242 20,0 344,9 Варна 238,3 77,0 32,4% 343704 1442,3 4463,7 Ветрино 292,3 14,5 5,0% 5415 18,5 373,4 Вълчи дол 472,5 28,2 6,0% 10052 21,3 356,5 Девня 121,1 20,7 17,0% 8730 72,1 421,7 Д. чифлик 485,1 17,0 3,5% 19360 39,9 1138,8 Дългопол 441,0 18,2 4,1% 14389 32,6 790,6 Провадия 517,9 34,0 6,6% 22934 44,3 674,5 Суворово 215,9 10,0 4,6% 7225 33,5 722,5 Общо 3 820,0 289,4 7,57% 475 074 124,4 1641,6 Източник: НСИ. Варненска област е с територия от 3820 кв. м, която представлява 3.5% от територията на страната. Територията на община Ветрино (292,333 кв. км) е 7,64 % от територията на Варненска област и заема 7 място. През годините се забелязва лека тенденция към намаляване на селското население Таблица: Област Варна – население по общини, градове и села към 31.12.2011 г. общини общо население дял от областта население в градовете % градско население население в селата Аврен 8 632 2% 0 0% 8632 Аксаково 20 484 4% 11 845 58% 8639 Белослав 10 994 2% 7 782 71% 3212 Бяла 3 230 1% 2 011 62% 1219 Варна 343 643 72% 334 781 97% 8862 Ветрино 5 324 1% 0 0% 5324 Вълчи дол 9 956 2% 3 169 32% 6787 Девня 8 738 2% 8 031 92% 707 Долни чифлик 19 292 4% 6 638 34% 12654 Дългопол 14 248 3% 4 822 34% 9426 Провадия 22 603 5% 13 049 58% 9554 Суворово 7 200 2% 4 567 63% 2633 Област Варна 474 344 100% 396 695 84% 77649 Общо за страната 7 327 224 5 324 900 73% 2 002 324 Източни: НСИ. От данните в таблицата е видно че населението на общината не е силно урбанизирано и няма такава тенденция. Пазар на труда – заетост и безработица Пазарът на труда включва два основни компонента: трудова заетост и безработица. Делът на населението в групата от 15 до 64 г., от която се формира основно трудовият потенциал. Икономически активното население от 15 до 64-годишна възраст е 2534 души. Както в цялата страна, така и в община Ветрино се наблюдава тенденцията за застаряване на населението. Данните сочат, че по-голяма част от населението е със значително по-ниско образование. Забелязва се постепенно пренасочване на младите и образовани хора към реализация в големите градове на страната и чужбина. Икономически активните лица в община Ветрино наброяват около 1753 души по данни на НСИ от последното преброяване. Коефициентът на икономическа активност е около 32 % . В периода на икономическа криза след 2008 г. се влошават показателите за икономическа активност и заетост на населението в област Варна, в т. ч. община Ветрино не прави изключение. Броят на безработните и съответно коефициентът на безработица са най-ниски през 2008 и 2009 г., но след това нарастват чувствително, оставайки по-ниски от тези в Североизточния район и в страната Таблица: Средногодишно равнище на безработица в общините на област Варна - (2007 - 2011 г.) (%) Общини 2007 2008 2009 2010 2011 Аврен 12,96 8,75 9,39 14,22 15,18 Аксаково 7,80 4,40 4,58 6,95 6,18 Белослав 3,49 3,21 4,67 6,77 5,81 Бяла 8,38 5,87 8,59 12,43 11,41 Варна 2,71 2,25 3,17 4,76 4,66 Ветрино 13,92 8,07 9,02 12,99 14,42 Вълчи дол 19,74 14,69 12,92 15,83 20,93 Долни Чифлик 11,69 8,01 10,12 15,31 17,54 Девня 4,63 4,13 6,18 8,30 8,59 Дългопол 19,13 17,21 18,04 22,31 24,42 Провадия 16,79 12,95 12,52 16,94 17,80 Суворово 18,02 10,84 12,09 15,57 12,60 Източни: НСИ. Коефициентът на заетост (съотношение между броя на заетите лица за 2013 г. и населението на 15 и повече навършени години) за община Ветрино е около 26 на сто. Причините за коефициента на икономическа активност и заетост в общината са демографската криза, липсата на работни места и несъответствието между професионалната квалификация и пазара на труда, в следствие от преструктурирането на икономиката, както и сезонна заетост. Наблюдава се дефицит на квалифицирана работна ръка на регионално ниво и на подотраслово ниво (за някои професионални тенденции и професии). Равнището на безработица в община Ветрино към 31.05.2025г. е 6,15% или 119 лица. За сравнение към 31.05.2024 г. броят на регистрираните безработни лица в Община Ветрино е бил 123, а нивото на безработица е било 6,36%. Безработните 119 лица към 31.05.2025г. са разпределени по села както следва: с. Ветрино – 17; с. Средно село – 1; с. Момчилово – 0; с. Доброплодно – 28; с. Ягнило – 6; с. Белоградец – 30; с. Невша – 11; с. Млада Гвардия – 12; с. Габърница – 2; с. Неофит Рилски – 12; В неравностойно положение на пазара на труда са групите на младежите до 29 години, безработни над 50-годишна възраст, лица с ниско образование и без квалификация, лицата с намалена работоспособност и продължително безработните /с престой над 12 месеца в ДБТ/. Към ограничаването на безработицата сред тези групи е насочена приоритетно работата на Бюрото по труда и от началото на 2025 г. във филиал Ветрино са заявени 48 несубсидирани работни места и са устроени на работа 57 безработни лица при 54 обявени работни места и 55 устроени на работа за същия период на 2024г. Основната причина за малкия брой устроени е, че предлагането на работна сила не съответства на търсенето от страна на работодателите - по-голяма част от регистрираните в Бюрото по труда са от уязвимите групи лица - над 50г., с ниско образование, без квалификация, със здравословни и социални проблеми, с ниска мотивация за мобилност и невъзможност да работят извън населеното място по местоживеене. Безработица сред младежите до 29 години. Като обобщение пазарът на труда в страната и региона през 2024-2025г. е повлиян от несигурната външна среда, което се обуславя най-вече от продължаващата война между Русия и Украйна и политическата нестабилност в страната. Като цяло има глад за квалифицирана работна ръка, затова и основната цел на Националния план за действие по заетостта е повишаване на качеството на трудовите ресурси, според изискванията на работните места и активиране на икономически неактивните лица. Средно годишни доходи на едно лице, ниво на бедност Средната годишна работна заплата в община Ветрино нараства през последните години - от 7084 лева през 2014г. на 8814 лева през 2018г. Най-висок ръст бележат възнагражденията в сектор „Образование” – ръст с 3326лв. Следват сферата на „Хотелиерство и ресторантьорство” – ръст с 3491 лв. и „Хуманно здравеопазване и социална работа” – ръст с 3326 лв. В образованието, държавните дейности, административните и спомагателни дейности увеличението се дължи преди всичко на държавната намеси и преди всичко на държавната политика. Най-големи са възнагражденията в сектор „Хуманно здравеопазване и социална работа“, следван от Сектор „Строителство“. Независимо от финансово-икономическата криза се отчита лек растеж на индивидуалната средна работна заплата в община Ветрино, което има две измерения, че нивото на бедност без да е преодоляно е намаляло, а от друга страна – това намаление се дължи на социалната политика от държавата и отделни сектори на частния бизнес, често подпомаган с евросубсидиране. Здравеопазване На територията на община Ветрино няма болнични заведения. Спешната и неотложна медицинска помощ се обезпечава от Центъра за спешна и неотложна медицинска помощ – Варна, както и в болничните заведения МБАЛ " Св. Марина ", МБАЛ " Св. Анна ", ЦСМП – Провадия и ЦСМП – Девня. Медицинските кадри в община включват 4 общопрактикуващи лекари. Същите обслужват населението в обособени „Здравни служби“ по населени места, както следва: с.Ветрино, с.Млада Гвардия, с.Средно село и с.Момчилово – д-р Москов с.Доброплодно и с.Ягнило – д-р Риад - с.Неофит Рилски, с.Габърница и с.Невша – д-р Вичева - Белоградец – д-р Великов Лекарите по дентална медицина са 2-ма, в с.Ветрино и с.Белоградец. Медицинските сестри са три, една към СУ „Христо Ботев“-Ветрино и по една към двете детски градини в с.Ветрино и с.Белоградец. Брой аптеки – една в с.Белоградец. Дрогерия – една в село Ветрино. Образование Детските заведения на територията на община Ветрино са 4, разположени както следва: - ДГ „Васил Левски“ в с.Ветрино, както и с филиал в село Неофит Рилски. - ЦДГ „Щастливо детство“ в с.Белоградец, с филиал в с.Доброплодно. В община Ветрино функционира 1 /едно/ учебно заведение: - Средно училище „Христо Ботев“ - Ветрино Техническа инфраструктура – свързаност и достъпност на територията на община Ветрино Община Ветрино граничи с общините Девня, Провадия, Вълчи дол, Суворово, Нови пазар, Каспичан и е в досег с важните национални пътни артерии София – Варна и Айтос – Тервел. През община Ветрино преминава автомагистрала “Хемус”, която е част от общоевропейския транспортен коридор №7, формиран от р.Дунав като вътрешноконтинентална връзка между Западна, Централна и Източна Европа и Азия, като през Черно море се осъществява директна връзка с вътрешноканалната мрежа на Русия и страните от Каспийския басейн. Коридор № 7 обхваща почти цялата северна граница на България, като посредством изградените пристанищни комплекси дава възможност за интензивно включване на общината в международен превоз на товари и дава вътрешнорегионален тласък. Магистрала “Хемус” е и основна връзка между София и Варна, поради което има важно социално-икономическо значение за развитието на общината. За връзката на общината с другите региони важно значение има първокласния път Варна-Шумен, както и второкласния път Айтос-Тервел. Добре развитата пътна мрежа превръща община Ветрино в център за търговски връзки и осигурява постоянен достъп на селата до районната болница в гр.Девня, РУ-Провадия, училища и детски градини. Транспортът има основно значение за развитие на промишлеността и селското стопанство. Разпределение на пътищата в община Ветрино в зависимост от категорията: Категория на пътя Площ в кв.км. Републиканска пътна мрежа 226 Пътища II клас 293,5 Пътища IIІ клас 203 Пътища без настилка 560 Общо: 1282.5 През община Ветрино минават пътища от републиканската пътна мрежа - от I, ІІ и ІІІ клас; от общинската пътна мрежа – от ІV клас и местни пътища. Транспортно-комуникационна система. Общинската пътна мрежа е с обща дължина 52,10 км. Тя е в сравнително добро състояние. Местните пътища в рамките на община Ветрино са подразделени в категории. Категорията отразява транспортното значение па пътя за икономическото и социалното развитие на общината, съпоставено със средните за страната оценки за значимост на един общински път. Категорията на един местен общински път се формира на базата на: брой на жителите в населените места, през които пътят преминава; брой курсове на организирания превоз; характер на обекта, към който пътят обезпечава връзка - административен център, производствено предприятие, туристически обект от местно или национално значение, връзка за достъп до друг вид транспорт и т.н. начин на използване на пътя сезонно, постоянна връзка, дублираща връзка за скъсяване на разстоянието; Числото на категорията (1,2 или 3) е включено в номера на пътя. Общинските пътища на територията на община Ветрино са с обща дължина 52,1км. № Път № Наименование Разстояние в км Състояние на пътната мрежа Пътища І-ва категория 1. Автомагистрала „Хемус“ 14,17 км много добро 2. Път І-2 Русе-Разград-Шумен-Девня-Варна 20,20 км много добро Пътища ІІІ категория 7,6 км 3. ПътІІІ-207 Ветрино-Калоян-Векилски 8 км добро 4. ПътІІІ-208 Провадия-Дългопол-Дъскотна-Айтос 78 км много добро 5. Път ІІІ- 2901 Калиманци-Изгрев-Левски-Суворово-Ветрино 29 км много добро Общинска пътна мрежа 6. VAR1100 Нови пазар-Ветрино-Невша много добро 7. VAR1100 Нови пазар-Ветрино-Невша-жп гара Невша добро 8. VAR1101 Н. пазар-Ветрино-Белоградец-Доброплодно много добро 9. VAR1211 Ветрино-Провадия-Патров дол-Габърница- Неофит Рилски много добро 10. VAR2102 Момчилово-Калоян Доброплодно добро 11. VAR2212 Ветрино-Провадия-Златина-Млада гвардия добро 12. VAR3103 Суворово-Ветрино-Неофит Рилски много добро 13. VAR1100 Ветрино-Калоян-Добротич-Доброплодно добро Железопътна мрежа През територията на Община Ветрино преминава част от ІІ-ра главна жп линия София - Г.Оряховица - Варна. Същата е електрифицирана и в границите на общината е от км 470+490 до км 476+490. Собствеността на железопътната инфраструктура в Община Ветрино е държавна. Цялата отсечка от ІІ-ра главна жп линия в района на Община Ветрино от км 470-490 до км 476+490 е в землището на с. Псвша и е двойна. През последните 10 години няма реализирани проекти за подобряване състоянието на жп транспортната мрежа на територията на Община Ветрино. Водоснабдяване и канализация Територията на община Ветрино попада в обхвата на област Варна с оператор на ВиК мрежата и съоръженията „ВиК” ООД – Варна. В община Ветрино „ВиК” ООД – Варна обслужва 10 населени места. Водоснабдяването на община Ветрино се осъществява основно от подземни води чрез изградените каптажи, тръбни и шахтови кладенци. Те имат изминал период на експлоатация повече от 20-25 години. Към момента водоснабдителната система разполага със следните водоизточници за питейно-битови нужди: сондажи в с. Златина (община Провадия), сондажи Белоградец, Невша и Момчилово и каптажи Белоградец, Ягнило и Габърница. Средногодишното подавано водно количество възлиза на около 530 хил. m3. Тази водна маса при един допустим размер на загубите на вода и нормално функциониращи водопроводни съоръжения е достатъчна за покриване на нуждите от питейна вода за общината. Водоснабдяването на общинския център с. Ветрино се осъществява също изцяло от подземни води от водоизточник „Златина“ чрез ПС „Ветрино“ и резервоар 500 m3. В община Ветрино, както в цялата страна, степента на изграденост на канализационните системи е далече по-ниска в сравнение с водоснабдителните системи. Канализационна система има изградена единствено с.Ветрино. Енергийна инфраструктура В община Ветрино електроснабдяването се осъществява от „Енерго-Про-Варна“. Във всички населени места има изградени трафопостове, които подават захранване на средно напрежение, като на места, се явяват проблеми с възможностите за захранване на нови товари. Остарелите мрежи и ниската им надеждност в някои райони оказват негативно влияние на снабдяването на консуматори в рамките на нормативните параметри. При влошаване на климатичните условия често възникват аварии. Има резки спадове в напрежението на подаваната на електрическа енергия. На територията на всички населени места има изградено улично осветление, което покрива цялата улична мрежа. През 2025г. се монтираха енергоспестяващи осветителни тела, които гарантират икономия на ел. енергия при запазване нормалното осветление на улиците, като се работи по проблемите на енергийната ефективност. Телекомуникации На територията на община Ветрино, „Йеттел България" ЕАД разполага с подземен оптичен съобщителен кабел. Както той, така и другите доставчици на мобилна телефония в страната - „А1 България“ и „Виваком България“ предоставят мобилен достъп до интернет с 99,95% покритие по население, като само за с. Ветрино от „Българска телекомуникационна компания“ се предлага достъп до фиксиран високоскоростен интернет по ADSL технология и IP TV услуга, а за територията на цялата община: 100% GSM покритие, мобилен достъп до интернет чрез UMTS технология със 100% покритие, телевизионна услуга по технология Direct to The Home TV, фиксирани телефонни услуги при 100% степен иа цифровизация. По данни на Европейската обсерватория за информационни технологии Е1ТО, развитието на електронните съобщения в световен мащаб в последното десетилетие се доминира от мобилните гласови услуги и интернет, следвани от мобилния широколентов достъп. Фиксираният широколентов достъп се характеризира с нисък темп на растеж, докато фиксираните телефонни услуги следват тенденцията на намаляване от предходните години. По данни на Евростат за относителният дял на домакинствата, използващи интернет в страните от ЕС-27, през периода 2013-2019 г. се наблюдава тенденция на постоянно нарастване. Запазва се и тенденцията на растеж в регулярното използване на интернет от хората на възраст между 16 и 74 навършени години. Известни проблеми с достъпа до интернет съществуват основно в селата, където все още степента на оборудване на фирмите и домакинствата с компютри е твърде ниска и е необходимо изграждането на публични места за достъп до мрежата /телецентрове/. Това води до задълбочаване на териториалните различия в използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и се отразява на регионалния икономически растеж и конкурентоспособност. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество. Всички населени места в община Ветрино имат покритие на мобилните оператори. Проблем остава широколентовия и високоскоростен достъп до интернет, особено в по-малките населени места. Има разположени усилвателни станции в населените места с помощта на които се осъществява мобилната и интернет връзка. Описание на рисковете които биха могли да окажат въздействие на територията на Община Ветрино и характеристика на тяхната вероятност и последствия. На територията на общината е възможно възникването на следните бедствия, аварии и катастрофи: А) Бедствия земетресения; наводнения; суша; свлачища; бурни ветрове,смерчови явления , прашни бури и градушки; горски и полски пожари; снегонавявания и обледявания; огнища на заразни болести и епидемии по хората , животните и растенията; други. Б) Аварии радиационни аварии; в рисковите обекти, работещи с взривоопасни и пожароопасни материали, промишлено-отровни вещества и токсични газове. нефтени разливи в Черно море и по бреговата ивица В) Катастрофи космически; авиационни; железопътни; пътнотранспортни; от преднамерени действия. Същността и последствията от най-характерните бедствия и аварии се заключава в следното: Земетресения Територията на община Ветрино попада в сеизмична зона, където са възможни земетресения от VII степен по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК). При такава сила на труса е възможно възникване на обща тревога, паника, страх, както и частични повреди по паянтови постройки в някои населени места, които могат да се окажат негодни за обитаване. Общината попада под въздействието на вътрешни и външни за страната сеизмогенни зони с очаквано въздействие върху земната повърхност до 8 степен по 12 степенната скала на МШК / Приложение № 1 / или Европейската макросеизмична скала / EMS98 , Приложение № 2 / която заменя скалата на МШК. Силата на земетресенията се определя по скалата на Рихтер която показва енергията на земетресението или т.нар. магнитуд / Приложение № 3 /. Външните сеизмогенни зони оказващи най-голямо влияние на територията на България са районите на Мраморно море, Бяло море и района на Вранча в Карпатите. Тъй като Стара планина е свързана с Карпатите, Северна България е особено чувствителна към земетресенията във Вранча. То е локален сеизмичен център с дълбочина до 150 км. и за това се чувства на далече. Вътрешните сеизмогенни зони в страната са Софийската, с вероятен магнитуд 7.0, Пловдивската с вероятен магнитуд 7.5 и Варненската / по точно Шабленската / с вероятен магнитуд 8.0. Влияние в това отношение върху района на Общината могат да окажат и районите на Стражица, Чирпан , Ямбол и др. Важно е да се знае, че на територията на страната от 60 години не е възниквало земетресение с магнитуд над 6.0 при положение, че цикълът на повторяемост е много по - малък / пример Вранча – 25-30 год. /. Това показва, че постоянно нараства вероятността за възникване на катастрофално земетресение на територията на общината. При земетресение с магнитуд над 6.0 по Рихтер или 8 степен по Медведев – Шпонхойер – Карник ще бъдат нанесени поражения на почти всички сгради. В резултат на раздвижване на земните пластове най-сериозно ще пострадат нестандартните постройки, водоснабдителната и канализационната мрежа. Ще се прекъснат електропроводите, ще се появят пукнатини и „стъпала“ по уличната и пътната мрежа. Разрушенията, наводненията от скъсаните магистралбни водопроводи, прекъснатите електропроводи ще нарушат цялостната комуникационна мрежа. В резултат от земетресението е възможно възникването на множество пожари от къси съединения в трафопостовете и проводните линии за високо, средно и ниско напрежение. При пожарите в резултат на горенето се отделят различни токсични вещества и сажди които силно ще замърсят околната среда. В предприятията работещи с ПОВ е възможно възникване на аварии с изхвърляне на тези вещества във въздуха и обгазяване на значителни по площ райони в които ще попадат села и градове. Всичко това от своя страна ще повиши риска от заболявания. Наводнения Наводнение на територията на община Ветрино може да се случи след продължителни проливни валежи, обилно и бързо снеготопене. Количеството на водинте маси и разположението на микроязовирите е такова, че при евентуално скъсване на стените не застрашават населените места, освен яз. „Средно село“, който би залял частни дворове на осем къщи в с.Средно село, разположени в близост до дерето. Към момента язовира на около 95% е пресъхнал. При обилни валежи или при пролетно снеготопене е възможно покачване нивото или прииждане на Провадияска река, което би довело до прехвърляне на дигата в района на ж.п. гара Невша и заливането й. При обилни вълежи е възможно и наводнение на жилищни сгради, които се намират в близост до реката в с.Ягнило, той като водосбора на същата е голям / от района на местността „Станата“/ образува се вълна, която наводнява дворовете на около 10-12бр. къщи. Яз. Доброплодно е изграден на дере, част от поречието на Дунавските добруджански реки, с водосбор от изток, от територията на област Шумен. По същото поречие над язовира има два по-мълки водоема. Водосбора на язовира е от землищата на общините Вълчи дол и Нови пазар, но по-голямата част от разлива и стената на язовира е в землището на с. Доброплодно, община Ветрино. Според аварийния план на яз. Доброплодно, при скъсване на язовирната стена, по коритото на река „Караман дере” в заливаната зона от язовира попадат около 850 декара земеделски земи и около 250 декара ливади. Водите от язовира не заливат населени места от територията на община Ветрино, но заливат земеделски земи от селата – Есеница и Караманите от община Вълчи дол. Водата се влива в язовир „Есеница” и язовир „Караманите” който е с обем 2 мил. куб.м. и побира водите на язовир Доброплодно. Към момент в язовира са завирени около 70% от допустимия му обем и не е потенциално опасен, източва се периодично от монтираните 2 бр. изпускателни кранове. Радиационни аварии с пренос на радиоактивни вещества Радиационни аварии в АЕЦ „Козлодуй”, при трансграничен пренос на радиоактивни продукти и по време на превоз на свежо и отработено ядрено гориво. При нарушаване нормите за безопасна експлоатация и разрушаване на защитните бариери в АЕЦ „Козлодуй” е възможно възникване на радиационни аварии, съпроводени с изхвърляне на радиоактивни продукти в околната среда. Ще се създаде сложна радиационна обстановка при която част от населението ще получи дози на облъчване над допустимите. Населените места на общината попадат извън границата от 50 км. от атомната централа. Радиационна обстановка на територията на общината, може да се очаква и при възникване на авария в АЕЦ извън страната и трансграничен пренос на радиоактивни продукти. Радиационни аварии могат да възникнат и по време на превоз на свежо и отработено ядрено гориво с ЖП транспорт през територията на общината. Последствията от такива аварии ще бъдат с изключително дълготраен ефект върху живота и здравето на хората и животните. В случай на много голямо превишаване на допустимите норми е възможно и обезлюдяване на определени райони. Разработени са и преиграни планове за йодна профилактика на населението при възникване на радиационни аварии засягащи територията на общината. Промишлени аварии свързани с отделяне на токсични вещества Промишлени аварии с отделяне на силно токсични вещества могат да възникнат във фирми с висок рисков потенциал. На територията на община Ветрино, няма фирми и дружества, които да са картотекирани като потенциално опасни обекти /ППО/, това са обекти в които е възможно възникване на тежка промишлена авария с отделянето на вредни за живота и здравето на населението вещества и които замърсяват околната среда. Непосредствена опасност за общината представляват фирмите и заводите от химическата промишленост, разположени на територията на гр. Девня, които притежават и работят с потенциално опасни вещества /ПОВ/. При възникване на производствена авария с отделянето на вредни химически вещества и при подходящи метеорологични условия /посока на вятъра изток – запад 130 градуса и скорост 1 – 2 м. в секунда/ е възможно да се получи зона на поразяваща концентрация на хлор или амоняк, която да засегне населението от с. Неофит Рилски и с. Габърница. През територията на община Ветрино преминава автомагистрала „Хемус“, републикански път І-2 /Русе-Варна/, както и пътища ІІІ категория от общинската пътна мрежа. Потенциално опасни са движещите се по тях транспортни средства превозващи силно отровни вещества, които при катастрофа създават условия за замърсяване на околната среда и са заплаха за живота и здравето на населението. Повишаване на радиационния фон при нормални експлоатационни условия на територията на общината, може да се получи и следствие на ж.п. катастрофи в участъка от ж.п. линията преминаваща през землището на с.Невша. В този случай основни източници на йонизиращи лъчения и замърсявания могат да бъдат: свежо или отработено ядрено гориво; контейнери и опаковки за съхранение и транспорт на радиоактивни източници; радиоактивни отпадъци, получени след изтичане срока на годност на източниците; замърсени в резултат на аварии материали, продукти, земна маса и др. Заплаха за населението и околната среда може да възникне и от аварии в обекти работещи с природен газ и с взривоопасно производство. Условия за замърсяване и опасност за населението могат да предизвикат транспортни катастрофи с автомобили, превозващи ГСМ при което се получават разливи на нефтопродукти. На територията на община Ветрино по фактор „Опасни химични вещества и смеси” на контрол подлежи „Интер хим груп” ЕООД с. Ветрино. Дружеството извършва производство и търговия с миещии и перилни препарати. За нуждите на производствената си дейност “Интер хим груп” ЕООД употребява и съхранява опасни химични вещества и смеси. Предвид това същото е контролирано по Закона за защита вредното въздействие на химични вещества и смеси (ДВ, бр. 10/2000 г. с изм и доп.), Регламент (ЕО) № 1907/2006 относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), Регламент (ЕО) № 648/2004 г. относно детергентите и Наредбата за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси (ДВ, бр. 43/2011 г.) На територията на община Ветрино няма склад за съхранение на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност / опасни химически вещества/, който представлява потенциално опасен обект и подлежи на контрол от общинска администрация на община Ветрино, както и от други компетентни институции. Обилни снеговалежи, снегонавявания и обледенявания Бедствие вследствие обилни снеговалежи може да настъпи, ако валежът е съпроводен със силен вятър, ниски температури и тази обстановка се задържи продължително време. Вследствие на това се създават навявания от сняг, образуват се преспи, които прекъсват транспортните връзки. Особено уязвими в община Ветрино са връзките с кметство Доброплодно, км. Ягнило, км. Белоградец и км. Невша. В тези райони се образуват високи преспи с дължина 12 до 20 м., които прекъсват възможността за транспортно осигуряване и снабдяване на населението от посочените населени места с продукти от първа необходимост. Освен това вследствие на ниските температури и вятъра е възможно обледеняване на стълбовете и скъсване на електропроводните жила, което ще прекрати подаването на ел. енергия. Уязвими в това отношение са най-вече северните части на общината, където електропроводите в такива ситуации се обледеняват, късат и селищата остават без електроенергия. По този начин се нарушава електро и водоснабдяване, снабдяване с храна, фураж и прекъснати транспортни и свързочни връзки. Характерно за територията на община Ветрино е образуване на поледици особено в ранните часове на денонощието. Най–уязвими, за заледяване са наклонените отсечки на пътищата Ягнило – Доброплодно, Неофит Рилски – Габърница, Млада Гвардия – Невша, Невша – гара Невша. Малко вероятни природни бедствия Масови горски и полски пожари Пожарът е неконтролируемо горене във времето и пространството, свързано със заплаха за собствеността, живота и здравето на хората и като стихийно бедствие за общината е особено характерен за големите горски и полски масиви. Възниква от гръмотевични бури, умишлено или при нарушаване на технологичната дисциплина в обекти работещи с взривоопасни и леснозапалими материали. При горенето може да се отделят и токсични вещества. Възможно е да се вземат превантивни мерки за предотвратяване възникването на пожари. Последиците от пожарите са големите материални загуби, а в по-тежки случаи и човешки жертви. Биологично заразяване на хора, животни и растения Съществуващите производствено – икономически условия и структура на селското стопанство в общината и влошената епизодична и епифитотична обстановка, недостатъчния контрол при търговията и вносно – износния режим с живи животни и продукти от животински и растителен произход създават условия за възникване на огнища на биологично заразяване. Силно влияние оказват и масовите придвижвания на хора и стоки. Огнищата на биологично заразяване са територията с намиращите се на нея хора, животни, съоръжения и материални ценности, подложени на непосредственото въздействие на бактериални токсини, които са в състояние да бъдат източници на разпространение на инфекциозни заболявания сред хора, животни и растения. Биологично заразяване може да стане чрез вдишване на заразен въздух, употреба на заразени хранителни продукти и вода, чрез ухапване от заразени насекоми, кърлежи или гризачи, а също и при установяване на контакт с болни хора, животни или заразени предмети. Чрез въздушни маси може да бъде пренесена популация от насекоми. Не е изключена и диверсия като най-често се заразяват водоизточници, складови помещения, фуражи, земеделски площи и др. Размерите на огнищата на биологично заразяване зависят от биологичните агенти, техните количества и методите на приложение, от плътността на населените места, от наличието на възприемчиви животни и растения, от метеорологичните условия, от годишния сезон и характера на времето в момента на появяването им. Свлачища На територията на община Ветрино няма регистрирани свлачища. Качествена оценка на риска за територията на Община Ветрино Качествената оценка е направена на база критериите за последствията и критериите за вероятността на рисковете. Земетресения Вероятността от възникване в „Оценка на риска" е определена на ниво „Вероятно", като се взема индикативен среден период на повторяемост до 10 години. Важно е да се знае, че на територията на страната от 60 години не е възниквало земетресение с магнитуд над 6.0 при положение, че цикълът на повторяемост е много по-малък /пример Вранча – 25-30 год/. Това показва, че постоянно нараства вероятността за възникване на катастрофално земетресение на територията на общината. Последствията са определени на ниво „Умерени", на базата на очаквани щети по сгради, инфраструктура и финансови загуби. При земетресение с магнитуд над 6.0 по Рихтер или 8 степен по Медведев – Шпонхойер – Карник ще бъдат нанесени поражения на почти всички сгради като най сериозно ще пострадат нестандартните постройки и водоснабдителната и канализационната мрежа. Това от своя страна ще повиши риска от заболявания. Наводнения Вероятността от възникване в „Оценка на риска" е определена на ниво „Вероятно", като се взема индикативен среден период на повторяемост до 10 години, който е определен на база възникналите наводнения през последните 140 години ( а именно от 1883г. до 2018г.). Данните се съдържат в историческите справки. Очакваните поражения на територията на общината са залети земеделски ниви и частни дворове, както следва: -850 декара земеделски земи и около 250 декара ливади на територията на с.Есеница и с.Караманите, община Вълчи дол. -частни дворове в село Средно село, община Ветрино Радиационни аварии с пренос на радиоактивни вещества Вероятността от възникване в „Оценка на риска" е определена на ниво „Възможно", като се взема индикативен среден период на повторяемост до 100 години, който е определен на база официално обявените радиационни аварии с пренос на радиоактивни вещества достигнали територията на България. Практически цялата територия на общината ще бъде засегната. Не е възможно да се направи детайлен анализ на последиците поради липсата на данни за максималните количества радиоактивни вещества които ще се настанят над територията на общината и времето за което ще се намират тук. Най-вероятно при крупна авария ще бъде наложително въвеждането на специализирани мерки като: ограничаване на излизането на открито; спиране на консумацията на прясна храна; въвеждането на строга хигиена особено в затворени пространства; херметизиране на жилищата; дезактивация и много други. Внимание трябва да се обръща и на храненето и водопоя на селскостопанските животни. Сериозни поражения ще бъдат нанесени на околната среда, като е възможно да се понесат временни или постоянни загуби на определени животински и растителни видове. Последствията са определени на ниво „Умерени", на базата на очакваното негативно въздействие върху живота на хората и икономическата активност. Финансовите загуби се очаква да бъдат високи , поради комплексното въздействие върху хората и околната среда. Промишлени аварии с отровни вещества Вероятността от възникване в „Оценка на риска“ е определена на ниво „Вероятно“, като се взема индикативен среден период на повторяемост до 10 години. Основните фактори за определянето на това случилите се аварии с предприятия от химическата промишленост на територията на страната. Последствията са определени на ниво „Незначителни“, на базата на очакваните поражения. Не е възможно да се направи и реална преценка колко време ще е необходимо за пълно възстановяване при възникване на крупна авария. Обилни снеговалежи, снегонавявания и обледенявания Вероятността от възникване в „Оценка на риска“ е определена на ниво „Много вероятно“, като се взема индикативен среден период на повторяемост до 1 година. Практически всяка година за няколко седмици вследствие на обилни снеговалежи се нарушава нормалния живот в общината. Възможно е да се наложи временно ограничаване на движението по част от републиканската и общинска пътна мрежа, което ще наруши доставките на основни хранителни продукти. Ще бъде нарушено електрозахранването и водоснабдяването , което може да предизвика вторични повреди в помпени станции и загуба на бързо развалящи се хранителни продукти. В някои направления за известен период от време може да бъде преустановен учебния процес. Последствията са определени на ниво „Незначителни“, на базата на очакваните поражения и тъй като сравнително бързо може да се възстанови нормалния ритъм на работа. Масови горски и полски пожари Вероятността от възникване в „Оценка на риска“ е определена на ниво „Възможно“, като се взема индикативен среден период на повторяемост до 100 години. В последните десетилетия не са възниквали масови пожари в горите и на полските територии. Регистрираните пожари са в малки граници и практически не нанасят щети в горските територии. Все пак при по-големи засушавания и небрежна човешка дейност е възможно да възникнат такива пожари, които да застрашат отделни масиви и села. Последствията са определени на ниво „Незначителни“, на базата на очакваните поражения, добрата организация на служителите РДПБЗН-Варна. Биологично заразяване на хора, животни и растения Вероятността от възникване в „Оценка на риска“ е определена на ниво „Възможно“, като се взема индикативен среден период на повторяемост до 100 години. На част от територията на Общината могат да възникнат отделни огнища на биологично заразяване, предизвикани в повечето случаи от небрежно човешко отношение. В някои случаи са възможни сериозни икономически загуби от отделни стопанства или фирми. Последствията са определени на ниво „Незначителни“, на базата на очакваните поражения и тъй като бързо може да се отстранят последиците. Понесените загуби от отделни стопанства или фирми няма да повлияят на живота в общината. Свлачища На територията на община Ветрино няма регистрирани свлачища. Преценяването на риска се прави с цел да се определи значимостта и вида на риска и да се вземат решения за бъдещи действия. Решенията на този етап могат да включват информация за: необходимостта от въздействие върху риска; приоритети на въздействието; необходимост от предприемане на определената дейност; последователност на изпълнение. На базата на извършената оценка на риска и получените резултати могат да бъдат посочени най-вероятните бедствия и аварии на територията на Общината: Наводнения - 16,6 от максимална оценка 20; Земетресения - 13,8 от максимална оценка 20; Радиационни аварии с пренос на радиоактивни вещества – 9,7 от максимална оценка 20; Промишлени аварии с отровни вещества – 9,7 от максимална оценка 20; Снеговалежи, снегонавявания, поледици – 6,5 от максимална оценка 20; Биологично заразяване на хора, животни и растения – 6,3 от максимална оценка 20; Горски и полски пожари – 6,2 от максимална оценка 20; От посочените бедствия и аварии, общината може да въздейства, като провежда превантивна дейност с цел намаляване на риска от бедствия и аварии, като: - да извършва обучение на населението за правилните действия и начините на защита при различните видове бедствия - да се извършва обучение на подрастващото поколение в училищата и детските градини с цел запознаване на правилните действия и начините на защита при различните видове бедствия, като например за по-малките обучението може да бъде във вид на игри - да се публикуват материали по темата на сайта на общината - да се отпечатват периодично брошури и други нагледни материали във връзка с правилните действия и начините на защита при различните видове бедствия - да се извършва обучение на работещо и неработещо население - периодично да се извършва обучение на служителите в общинската администрация - да се вземат мерки съгласно ЗУТ във връзка с контрол на строителството, особено в райони със сеизмичното райониране, като и обвързаността с други планиращи документи като ОУП и ПУП на общината и други материали Горепосочените мероприятия ще повишат готовността на населението на община Ветрино със справяне с бедствията и авариите. АНАЛИЗ НА ПОСЛЕДСТВИЯТА Областите на вредните последствия от съответния риск, на които трябва да се обърне внимание в сценариите при описване на последствията са: Социални последствия (С) - последствия за хората и прекъсване на нормалната социална функция – потенциалният брой на загиналите, на сериозно пострадалите или заболелите, както и броят на непосредствено засегнатите хора – евакуирани/преместени и временно настанени лица; Последствия за инфраструктурата (И) - поражения на сгради, съоръжения, прекъсване на доставките на основни стоки/услуги; Икономически загуби (З) - общите загуби в лева за всички категории, включително разходите за лечение, разходите за незабавни или дългосрочни мерки за възстановяване, разходите от прекъсване на икономическата дейност, косвени социални разходи и други преки и косвени разходи; Последствия за околната среда (О) - въздействие върху географията на района с последствия за околната среда, релефа, природните ресурси - разходите за възстановяване на околната среда или щетите върху околната среда. Анализа на последствията може да бъде представен в табличен вид. Примерна таблица с непълен списък на опасностите, касаещи СНРБ могат да бъдат: Източник на риск Области на вредни последствия Опасности Социални последствия (С) Последствия за ифраструктурата ( И ) Икономически загуби ( З ) Последствия за околната среда ( О ) Наводнения • • • • Земетресения • • • Радиационни аварии • • • • Снеговалежи, снегонавявания, поледици • Нефтени разливи и аварии с отровни вещества • • Горски и полски пожари • Биологично заразяване на животни и растения • Сваличища • Големи транспортни произшествия: • • Качествена матрица на риска Таблица № 1 Вероятност Последствия 1 Незначителни 2 Малки 3 Умерени 4 Големи 5 Катастрофални A - Много вероятно Умерено Умерено Високо Екстремно Екстремно B -Вероятно Ниско Умерено Високо Високо Екстремно C - Възможно Ниско Умерено Умерено Високо Високо D - Малко вероятно Ниско Ниско Умерено Умерено Умерено E - Много рядко Ниско Ниско Ниско Умерено Умерено Критерии за последствията и вероятностите Критерии за последствията: Таблица № 2 Ниво Описание Детайлно описание 1 Незначителни Няма ранени, малко или никакви щети, малки финансови загуби. 2 Малки Необходимост от оказване на първа помощ, малки щети по сградите, средни финансови загуби. 3 Умерени Необходимост от медицинско лечение на пострадалите, умерени щети по сгради и по инфраструктурата, високи финансови загуби. 4 Големи Значителни наранявания, високо ниво на щети по сгради и инфраструктура, големи финансови загуби. 5 Катастрофални Смъртни случаи, повечето сгради и инфраструктура са сериозно повредени, огромни финансови загуби. Критерии за вероятност: Таблица № 3 Ниво Описание Детайлно описание Индикативен среден период на повторяемост Индикативна честота A Много вероятно Очаква се да възникне в повечето случаи. (Много документирани събития и доказателствени факти) ≤ 1 година Един или повече пъти в годината B Вероятно Вероятно е да възникне в повечето случаи. (Много документирани събития. Случили се в близкото минало събития в други съпоставими бласти/общини/територии. Голяма възможност, причина или условие за възникване.) ≤ 10 години Един или повече пъти на 10 години C Възможно Може да възникне в даден момент. (Малък брой документирани събития. Случили се в близкото минало събития в други съпоставими бласти/общини/територии. Малка възможност, причина или условия за възникване.) ≤ 100 години Един или повече пъти на 100 години D Малко вероятно Може би ще възникне в даден момент. (Много малко документирани събития или доказателствени факти; Няколко случили се в близкото минало събития в други съпоставими области/общини/територии. Много малка възможност, причина или условия за възникване.) ≤ 1000 години Един или повече пъти на 1000 години E Много рядко Може да се случи само при изключителни обстоятелства. (Няма документирани събития или други доказателствени факти; Няма случвали се събития в други съпоставими области/общини/територии. Изключително малка възможност, причина или условия за възникване.) > 1000 години По-малко от един път на 1000 години Нива на потенциални вредни последствия Таблица №4 Ниво 1 2 3 4 5 Описание Незначителни Малки Умерени Големи Катастрофални Критерии Детайлно описание на последствията СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДСТВИЯ Потенциален брой на загиналите Потенциален брой на смъртни случаи непосредствено причинени от опасното събитие (бедствие): < 1 на 10 000 000 души от населението на територията на общината/областта Потенциален брой на смъртни случаи непосредствено причинени от опасното събитие (бедствие): > от 1 на 10 000 000 души от населението на територията на общината/областта Потенциален брой на смъртни случаи непосредствено причинени от опасното събитие (бедствие): > 1 на 1 000 000 души от населението на територията на общината/област-та Потенциален брой на смъртни случаи непосредствено причинени от опасното събитие (бедствие): > 1 на 100 000 души от населението на територията на общината/областта Потенциален брой на смъртни случаи непосредствен от причинени от опасното събитие (бедствие): > 1 на 10 000 души от населението на територията на общината/областта Потенциален брой на сериозно пострадали-те или заболелите Тежки наранявания* на по-малко от 1 на 10 000 000 души от населението на територията на общината/обл а-стта, или сериозни наранявания ** на помалко от 1 на 1 000 000 души от населението, или малки наранявания *** на хора Тежки наранявания * съпътстващи дългосрочна или трайна неработоспособност на по-малко от 1 на 10 000 000 души от населението на територията на общината/обл а-стта, или сериозни наранявания **, повече от 1 на 1 000 000 души от населението. Броят на пострадалите е във възможностит е на наличните здравни ресурси в областта. Тежки наранявания * съпътстващи дългосрочна или трайна неработоспособност на повече от 1 на 1 000 000 души от населението на територията на общината/обл а-стта, или сериозни наранявания **, повече от 1 на 100 000 души от населението. Броят на пострадалите може да надхвърли възможностите на наличните здравни ресурси в областта. Тежки наранявания* съпътстващи дългосрочна или трайна неработоспосо бност на повече от 1 на 100 000 души от населението на територията на общината/обл а-стта, или сериозни наранявания **, повече от 1 на 10 000 души от населението. Броят на пострадалите надхвърля възможностите на наличните здравни ресурси в областта. Здравни ресурси от други области, трябва да бъдат ангажирани Тежки наранявания * съпътстващи дългосрочна или трайна неработоспособност на повече от 1 на 10 000 души от населението на територията на бщината/област-та. Броят на пострадалите надхвърля възможностит е на наличните здравни ресурси на територията на цялата страна за оказване на медицинска помощ. Здравните ресурси на територията на цялата страна трябва да бъдат ангажирани. Потенциален брой на хората, засегнати непосредствено от опасното събитие (бедствие) Броят на евакуираните/ преместените и временно настанени лица за период < 72 часа е във възможностит е на местните власти. Не е необходима външна помощ. До 100 евакуирани / преместени и временно настанени лица за период от няколко дни до седмици. Броят на преместените и временно настанени лица може да надхвърли ъзможностите на местните власти. До 1000 евакуирани / преместени и временно настанени лица. Броят на преместените и временно настанени лица надхвърля възможностит е на местните власти. Необходима е външна помощ. Повече от 1000 евакуирани / преместени и временно настанени лица. Необходима е външна помощ. ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ИНФРАСТРУКТУРАТА Материални щети Никакви или малки щети. Малки щети по сградите. Умерени щети по сградите и инфраструктурата. Високо ниво на щети по сградите и инфраструктурата. Повечето от сградите и инфраструктурата са сериозно повредени. Прекъсване на доставките на основни стоки/услуги Ограничени смущения, намаляване на доставките на основни стоки/услуги в размер ≤ 10%. Леки смущения, намаляване на доставките на основни стоки/услуги в размер ≤ 30%. Засегнато е население на малка част от територията на областта/ общината Тежки смущения, намаляване на доставките на основни стоки/услуги в размер ≤ 50%. Засегнато е част от населението на средна до голяма част от територията на областта/ общината Много сериозни смущения, намаляване на доставките на основни стоки/услуги в размер ≤ 80%. Засегната е голяма част от населението на територията на областта/ общината. Изключително сериозни смущения, намаляване на доставките на основни стоки/услуги в размер ≤ 100%. Засегната е поголямата част от населението на територията на областта/ общината. ИКОНОМИЧЕСКИ ЗАГУБИ Загуба на стопанска дейност и /или стойност на активите Икономически спад на стопанската дейност и / или загуба на активи на стойност < 0.003% от брутния вътрешен продукт в съответната община/област Икономически спад на стопанската дейност и / или загуба на активи на стойност > 0.003% от брутния вътрешен продукт в съответната община/област Икономически спад на стопанската дейност и / или загуба на активи на стойност > 0.03% от брутния вътрешен продукт в съответната община/област Икономически спад на стопанската дейност и / или загуба на активи на стойност > 0.3% от брутния вътрешен продукт в съответната община/област Икономически спад на стопанската дейност и / или загуба на активи на стойност > 3% от брутния вътрешен продукт в съответната община/област ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА Загуби на биологични видове и/или естествения ландшафт Няма увреждания за екосистемите. Малки увреждания за екосистеми и биологични видове от регионално значение. Малки увреждания за екосистеми и биологични видове от национално значение и/или значителни загуби или увреждане на екосистемата или на биологични видове от местно или регионално значение. Малки увреждания за екосистеми и биологични видове от национално значение и/или значителни загуби или увреждане на екосистемата или на биологични видове от регионално значение и/или тежки увреждания за екосистемата или биологични видове от местно или регионално значение. Трайно унищожаване на екосистемата или биологични видове от местно, регионално или национално значение и/или тежки увреждания за екосистемата или биологични видове от регионално или национално значение и/или значителни загуби или увреждане на екосистемата или на биологични видове от национално значение. Поражения за околната среда Незначителни екологични щети. Малки екологични щети. Умерени екологични щети. Големи екологични щети. Катастрофални / непоправими екологични щети. ЗАБЕЛЕЖКИ: *Тежки наранявания – наранявания, които поставят в опасност живота, ако не се окаже спешна медицинска помощ и незабавно лечение в болница. Примери за такива наранявания са неконтролируем кръвоизлив, перфорирани органи, други вътрешни наранявания нуждаещи се от спешна медицинска интервенция. **Сериозни наранявания – наранявания за които се изискват специални медицински грижи (включително хирургична намеса) и лечение в болница, но няма непосредствена опасност за живота. Примери за такива наранявания са фрактура на кост, загуба на съзнание, изгаряния и др. ***Малки наранявания – леки наранявания за които се изисква оказване на първа медицинска помощ и наблюдение. Примери за такива наранявания са леки порезни рани, леки изгаряния, удар в главата без загуба на съзнание и др. При изчисляване на потенциалния брой на смъртни случаи, наранени или заболели хора, следва да се закръглява до най-близкото цяло число. Например потенциалният брой на смъртни случаи при бедствие за население от 150 000 души на дадена територия (област или община): при 15 или повече потенциални жертви, последствията по Таблица №4 се оценяват като Катастрофални; при 2 или повече потенциални жертви (закръглено на 2 от 1,5), последствията по Таблица №4 се оценяват като Големи; при 1 смъртен случай, последствията по Таблица №4 се оценяват като Умерени. СОЦИАЛНИ ПОСЛЕДСТВИЯ Идентифициране на опасностите Оценка соц. последствия Пояснение 1 2 3 Наводнения 4 Сериозни наранявания (фрактури, загуба на съзнание) на повече от 1 на 10000 души. До 1000 евакуирани/ пре- местени, необходима е външна помощ. Земетресения 4 Сериозни наранявания (фрактури,загуба на съзнание, изгаряния) на повече от 1 на 10000 души. Радиационни аварии 1 Непосредствено ат аварията няма да има поражения. Последствията от аварията не са включени в оценката. Снеговалежи, снегонавявания, поледици 1 Не се очакват социални последствия. Нефтени разливи и аварии с отровни вещества 2 Не се очакват социални последствия. Биологично заразяване на хора, животни и растения 2 Броя на пострадалите е във възможностите на здравните ресурси. Възможна е временна евакуация, не е необходима външна помощ. Сваличища 1 Не се очакват социални последствия. ОЦЕНКА НА РИСКА Оценка на риска Идентифициране на опасностите Анализиранe на риска Преценяване на риска Общ сбор Вероятност Последствия Ниво на риск SHAPE \* MERGEFORMAT Сериозност Управляемост Нарастване Социални последствия Последствия за инфраструктурата Икономически загуби Последствия за околната среда Резултат Превенция Готовност Реагиране Възстановяване Средно аритметична стойност Оценка на нивото (С) (И) (З) (О) 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 Наводнения Веро ятно Големи Високо 5 5 4 2 9,1 4 3 4 3 3,5 4 16,6 Земетресения Веро ятно Умерени Високо 4 4 2 1 6,8 4 4 4 4 4 3 13,8 Радиационни аварии с пренос на радиоактивни вещества Възмо жно Умерени Умерено 1 3 2 3 3,7 2 3 3 4 3 3 9,7 Промишлени аварии с отровни вещества и нефтени разливи Веро ятно Незна чителни Ниско 2 1 1 2 3,2 2 4 2 2 2,5 4 9,7 Снеговалежи, снегонавявания, поледици Много Веро ятно Незна чителни Умерено 1 2 1 1 2,5 3 3 3 3 3 1 6,5 Биологично заразя ване на хора, животни и растения Възмо жно Незна чителни Ниско 1 1 1 1 2 2 2 3 2 2,25 2 6,3 Сваличища Веро ятно Малки Умерено 1 2 1 1 2,5 1 1 2 3 1,75 2 6,3 Горски и полски пожари Възмо жно Незна чителни Ниско 1 1 1 2 2,2 2 2 2 2 2 2 6,2 43 РАЗДЕЛ III - ПРЕВЕНЦИЯ НА РИСКА ОТ БЕДСТВИЯ Целта на раздела е да представи рамката, насоките на Съвета за намаляване на риска от бедствия, структурите, ролите, отговорностите и процесите, които могат да бъдат приложени за въздействие върху рисковете и постигане на дългосрочно намаляване на риска от бедствия. Мерки за превенция За предотвратяване или намаляване на неблагоприятните последици от бедствия е необходимо да бъдат предприети мерки за превенция, като: -информираност на обществото относно принципите, целите и дейностите понамаляване на риска от бедствия, както и относно дейностите за реакция преди, по време и след бедствия; -идентифициране, анализ и оценка на рисковете от бедствия на национално, областно, общинско и обектово ниво; -планиране, изграждане, разширяване и поддържане на системи за мониторинг, прогнози, ранно предупреждение и оповестяване -използване на образованието и обучението за изграждане на култура за защита при бедствия; -планиране на достатъчно финансов ресурс за дейности за реакция преди, по време и след бедствия. Специфични мерки за превенция: Земетресения 1. Изследване, анализ и оценка на сеизмичния риск на територията на община Ветрино. 2. Строителство, съобразено със сеизмичната опасност – антисеизмично строителство, което ще доведе до намаляване на човешките и икономическите загуби. 3. Повишаване готовността за посрещане последиците от силни земетресения – превантивни мерки, адекватно планиране на спасителните дейности и др. 4. Задължително обучение в училищата за действия при земетресение. 5. Ефективно градоустройствено планиране, съобразено с природните особености и наличното устройство на населеното място; 6. Постоянен и качествен контрол на строителните и ремонтни дейности. 7. Ефективна система за застраховане – собствеността е не само право, но и задължение. 8. Предварителна подготовка на домакинството за действие при земетресения (предварително подготвени лекарства, дрехи, осветление, храна, план за поведение на семейството и др.). Наводнения Анализ и оценка на риска от наводнения на територията на община Ветрино. Запознаване на населението на общината със заливните зони при наводнения. 3. Законови промени във връзка със строителството в заливните зони и задължителното застраховане на имуществото в тези зони. 4. Поддържане на нормална проводимост на речните корита. 5. Поддържане на достатъчно свободни обеми в язовирите , постоянен контрол на съоръженията им за изправна работа. 6. Доизграждане и усъвършенстване на системата за ранно предупреждение за наводнения. 7. Предварително планиране на действията на семейството при опасност от наводнения. 8. Осигуряване на точни и навременни прогнози за метеорологичната обстановка. Радиационни аварии и трансграничен пренос на радиоактивни вещества 1. Поддържане на необходимия запас от КАЛИЕВ ЙОДИД. 2. Разпределение на таблетките по предназначение и преиграване на дейността с получателите. 3. Стриктно спазване на инструкциите записани в Приложението план за защита при ядрена и радиационна авария. 4. Своевременно осведомяване на населението при възникнали аварии и незабавни указания за действие. Промишлени аварии и нефтени разливи 1. Стриктно спазване на технологичните процеси и мерките за безопасност при работа с отровни вещества и нефтени продукти. 2.Непрекъснато повишаване квалификацията на работниците и служителите. 3.Своевременно информиране на тел.112 и Дежурния по Общински съвет по сигурност. 4.Непрекъснато следене на информацията по средствата за масово осведомяване и точно спазване на указанията на компетентните органи. Обилни снеговалежи, снегонавявания и обледявания 1. Поддържане на 24 часова готовност за осигуряване на проходимост по републиканската и общинска пътна мрежа. 2. Поддържане на достатъчно като количество и качество на снегопочистваща техника и обучен и мотивиран персонал за експлоатацията и. 3. Поддържане на необходимите количества сол, луга, пясък, химикали и др. за обработка на пътищата. 4. Осигуряване на точни и навременни прогнози за метеорологичната обстановка. Масови горски и полски пожари 1. Повишаване на културата на поведение на хората в горските територии. 2. Провеждане на масови кампании по защита на гората, практически обучения за действие при възникване на горски и полски пожари. 3. Поддържане на действащи формирования от "гасачески групи" и служители от горските стопанства, за бързо реагиране при възникване на пожари. Биологично заразяване на хора, животни и растения 1. Строго спазване на хигиенните и епидемиологични норми. 2. Стриктно изпълнение на указанията и нарежданията на компетентните органи. 3. Недопускане на загробване на умрели животни (незабавно се уведомява БАБХ и екарисажа) Специфичните мерки за превенция се допълват при очаквани бедствия и аварии в зависимост от конкретната ситуация. Методи за изпълнение на мерките за превенция Методите за изпълнение на горните мерки за превенция включват: 1. Периодична оценка за изпълнението на всички планирани дейности по превенция; 2. Разпределение на ролите и отговорностите при изпълнение на планираните мерки; 3. Повишаване на координацията между съставните части на ЕСС и общината; повишаване на способностите за управление на риска от бедствия чрез обучения и тренировки. Съгласно изискванията на ЗЗБ за изпълнение на целите на Националната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с областния ПЗБ, се разработва областна програма за намаляване на риска от бедствия. Общински програми за намаляване на риска от бедствия се разработват за изпълнение на целите на областната програма за намаляване на риска от бедствия и във връзка с намаляване на рисковете, определени с общинския ПЗБ. Съветите за намаляване на риска от бедствия разработват и координират изпълнението на съответните областни и общински програми за намаляване на рисковете от бедствия (чл. 64б и 65а ЗЗБ). Общинската програма за намаляване на риска от бедствие е разработена в изпълнение чл. 6д, ал. 1 и чл. 65б, т. 1 от Закона за защита при бедствия (Обн. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006 г.) (ЗЗБ) за изпълнение на целите на Националната програма за намаляване на риска от бедствия (НПНРБ) и във връзка с намаляване на рисковете, определени с Общинския план за защита при бедствия. Общинската програма за намаляване на риска от бедствия има за цел предотвратяването и/или намаляването на неблагоприятните последици, които могат да настъпят и засегнат живота и здравето на населението, околната среда и водите, както и за опазване на държавната, общинската и частната собственост вследствие на природни и/или човешки дейности, бедствия. Общинската програма за намаляване на риска от бедствия цели да се изгради една рамкова програма с която да се определят обекти с приоритети за действие, за да се намали риска от бедствия и да се подпомогне изпълнението на мерките, които се залагат в нея на общинско ниво. Дейностите и мерките за превенция заложени в общинската програма за намаляване на риска от бедствие трябва да имат принос за постигане на стратегическите цели на Националната стратегия за намаляване на риска от бедствия, както и изпълнението на една или повече оперативни цели. Националната програма за намаляване на риска, Областната програма за намаляване на риска от бедствия и общинската програма. Също така, от съществено значение е дейностите и мерките за превенция да водят до решаване на конкретни проблеми, свързани с намаляване риска от бедствия и/или повишаване на готовността . и/ или изграждане на способности за реагиране на национално, областно или общинско ниво. МЕРКИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ МЕТОДИ/СПОСОБИ/СРЕДСТВА/ДЕЙНОСТИ ОТГОВОРНИ ИНСТИТУЦИИ 1. Въвеждане на система за повишаване на обществената осведоменост и изграждане, провеждане на разяснителни кампании сред населението на познания за риска от бедствия в компетентните органи, частния сектор, доброволните формирования населението и споделяне на опит, извлечени поуки, реализирани добри практики, тренировки и обучения. 1.1. Изготвяне на информация и публикуване на интернет страницата на общината с цел повишаване информираността на населението за поведение и действия при бедствия. Общинска администрация 1.2.Провеждане на информационно- разяснителни кампании сред населението в общината във връзка с конкретни опасности и необходимите защитни мерки чрез средствата за масово осведомяване. Общинска администрация 1.3. Повишаване компетентността и познанията за риска при бедствия на органите за управление и служителите от общинска администрация чрез провеждане на обучения, срещи и др. Общинска администрация 1.4. Провеждане на общински състезания, конкурси и др. за деца и участие в областни и национални конкурси и състезания за деца, свързани с придобиване на знания и умения за защита при бедствия. Общинска администрация 1.5. Организиране и провеждане на обучение за защита при бедствия на работещите в обекти с дейност, която представлява опасност за възникване и в сградите за обществено ползване. Общинска администрация, РСПБЗН Обекти по чл. 35 и чл. 36 от ЗЗБ 1.6. Организиране и провеждане на тренировки по изпълнение на аварийните планове на обекти и на плановете за защита при бедствия на пребиваващите. Общинска администрация, РСПБЗН Обекти по чл. 35 и чл. 36 от ЗЗБ 1.7. Организиране и провеждане на обучение на съставните части единната спасителна система за действия при бедствия и извънредни ситуации. Общинска администрация, РСПБЗН. Съставни части на единната спасителна система 1.8. Подготовка и провеждане на тренировки и учения с участието на съставните части на единната спасителна система за реагиране и координация при различните видове бедствия. Общинска администрация, РСПБЗН. 1.9. Провеждане на форуми и дискусии с директорите на училища и детски градини за подобряване на организацията на обучението за реакция и поведение при бедствия в системата на предучилищното и училищното образование. Общинска администрация, РСПБЗН 1.10. Подпомагане провеждането на инициативи в детските и учебните заведения, свързани с дейности по повишаване знанията на децата и Общинска администрация, РСПБЗН ученици за защита и самозащита при бедствия. 1.11. Подпомагане провеждането на тренировки за усвояване на плановете за защита при бедствия на пребиващите в училищата. Общинска администрация, РСПБЗН 1.12. Участие в обучения в изграден център за населението за действия при бедствия, организирани чрез РДПБЗН и ГДПБЗН. Общинска администрация 2. Изграждане на система за измерване, съхраняване, споделяне и предоставяне на данни за загубите от бедствия. Разработване и поддържане на национален риск регистър за информация за последиците върху икономиката, социалния сектор, здравеопазването, образованието, околната среда и културното наследство. 2.1. Създаване на организация за събиране на данни за щети и загуби след бедствия, както и за систематизиране, съхранение и споделяне на информацията, след въвеждане на националната система за събиране на данни за загуби от бедствия. Общинска администрация 2.2. Подаване на информация на националната система за събиране на данни за загуби от бедствия, след въвеждането ѝ, както и данни за целите на докладване за напредъка на България по изпълнение на глобалните цели от Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай. Общинска администрация 2.3.Подпомагане при необходимост на Областния съвет за намаляване на риска от бедствия и Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет при разработването и поддържането на националния риск регистър. Съвет за намаляване на риска от бедствия 3. Интегриране на намаляването на риска от бедствия в публичния и частния сектор, с цел повишаване на устойчивостта и осигуряване на непрекъснатостта на доставките на основни стоки/услуги. 3.1. Споделяне на информация с юридически лица на територията на общината, включително НПО, имащи отношение към намаляването на риска от бедствия чрез публикации на сайта на общината на документи и информация, свързани с общинския съвет за намаляване на риска от бедствия. Общинска администрация 3.2. Организиране на семинари и обучения с цел преглед и запознаване с измененията на законовата и подзаконовата нормативна уредба, свързана със защитата при бедствия. Съвет за намаляване на риска от бедствия 3.3. Провеждане на обучения за повишаване капацитета за управление на риска от бедствия на Общинския щаб за изпълнение на плана за защита при бедствия и други оперативни структури на територията на общината за изпълнение на дейностите по защита при бедствия. Общинска администрация 3.4. Извършване на оценка на риска от бедствия и способностите за управление на риска на територията на общината след изготвяне на годишния доклад за състоянието на защитата при бедствия на територията на общината. Съвет за намаляване на риска от бедствия 3.5. Периодично извършване на преглед на нормативната уредба по защитата при бедствия и при необходимост изготвяне на предложения за промени. Съвет за намаляване на риска от бедствия 3.6. Сключване на предварителни споразумения с ЮЛ, включени в общинския план за защита при бедствия, за осигуряване на непрекъснатост на доставките на основни стоки/услуги. Общинска администрация 3.7. Привличане за експерти от частния сектор, НПО и професионални организации на територията на общината като консултанти при оценка на риска от бедствия и при провеждането на тренировки и обучения. Съвет за намаляване на риска от бедствия 4. Прилагане на единен и цялостен подход към управлението на риска от бедствия на всички административни нива. 4.1. При необходимост, преразглеждане и актуализиране на общинския план за защита при бедствия в съответствие със задачите, произтичащи от Областния и Националния план за защита при бедствия и Указанията за разработване и готовността за изпълнението на плановете за защита при бедствия. Съвет за намаляване на риска от бедствия 4.2.Разработване и актуализация на общинска програми за намаляване на риска от бедствия. Съвет за намаляване на риска от бедствия 4.3. Изготвяне и изпълнение на годишни планове за изпълнение на общинската програма за намаляване на риска от бедствия. Съвет за намаляване на риска от бедствия 4.4. Изготвяне на годишни доклади за състоянието на защитата при бедствия на общинско ниво. Съвет за намаляване на риска от бедствия 5.Повишаване способностите на институциите за управление на риска от бедствия. 5.1. Прилагане на Стратегията за развитие на доброволните формирования за защита при бедствия на територията на общината в съответствие на Закона за защита при бедствия. Общинска администрация 5.2. Развитие, при необходимост на допълнителни способности на общината за реагиране при различни видове инциденти, аварии и бедствия чрез по-пълноценно използване местни сдружения по интереси и НПО. Съвет за намаляване на риска от бедствия 6. Изграждане на система за провеждане на обучения, тренировки и учения на съставните части на единната спасителна система, включваща и механизми за мониторинг и оценка. 6.1. Повишаване осигуреността със специализирана екипировка и оборудване на съставните части на Единната спасителна система на територията на общината. Съставни части на Единната спасителна система 7. Изграждане, поддържане и разширяване на системата за ранно предупреждение на населението и органите на изпълнителната власт чрез използването на съвременни технологии. 7.1. Анализ на наличните системи за мониторинг с цел усъвършенстване на системата за ранно предупреждение в общината. Общинска администрация 7.2. Прилагане на по-ефективна система за ранно предупреждение на населението и органите на местната власт в общината. Общинска администрация 8.Ефективно възстановяване след бедствия при задължително спазване на принципа „да изградим отново, но по-добре“. 8.1. Прилагане на системата за оценка на потребностите след бедствия в общината след изграждането ѝ от Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет. Съвет за намаляване на риска от бедствия 8.2. Прилагане на принципа „да изградим отново, но по-добре“ при планиране възстановяването след бедствия. Общинска администрация 9. Въвеждане на механизми за осигуряване на свързаност между отделните сектори по отношение на намаляването на риска от бедствия. 9.1. Включване на адекватни мерки за намаляване на риска от бедствия в плана за интегрирано развитие на общината мерки за намаляване на риска от бедствия. Общинска администрация, Общински съвет 9.2. Изготвяне на доклад на общинско ниво с приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране. Съвет за намаляване на риска от бедствия 9.3. Изготвяне и изпълнение на планове за управление на риска от наводнения (ПУРН) 2021-2027 г., които вземат предвид въздействието на промените в климата. Съвет за намаляване на риска от бедствия 10. Подобряване разбирането и адекватно оценяване на въздействието на бедствията върху публичните финанси. 10.1. Участие на общината в фонд „Общинска солидарност“ и други инструменти за взаимно подпомагане на общините в Република България. Общинска администрация, Общински съвет 10.2. Приемане от Общинския съвет за намаляване на риска от бедствия механизъм за мониторинг на разходваните финансови средства при превенция, реагиране, възстановяване и подпомагане. Съвет за намаляване на риска от бедствия 11.Повишаване ефективността на инвестициите, включително чрез иновативни решения, за намаляване на риска от бедствия и недопускане възникване на нови рискове. 11.1. Актуализиране на списъка с доставчици на основни стоки/услуги в общинския план за защита при бедствия. Общинска администрация 11.2. Изграждане, поддържане и укрепване, реконструкция и модернизация на системи, обекти, инфраструктура, съоръжения и др. – общинска собственост, с цел намаляване на риска от бедствия, включително оборудване за наблюдение и оперативно управление. Общинска администрация 11.3. Прилагане на подход за извършване на публични и частни инвестиции, отчитащи риска от бедствия. Общинска администрация, Общински съвет 11.4. Планиране на финансови средства в общинския бюджет за разходи, свързани с дейностите за изпълнение на програмата. Общинска администрация, Общински съвет 11.5. Изготвяне на искания до МКВП към МС за допълващо финансиране на превантивни дейности и дейности по подготовка за реагиране, неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, предоставяне на възстановителна помощ, обезщетяване на физически и юридически лица за реално причинени им вреди при или по повод извършването на нормативно установени действия за защита при бедствия на населените места. Общинска администрация РАЗДЕЛ IV - ГОТОВНОСТ ЗА БОРБА С БЕДСТВИЯТА Целта на раздела е да се извърши преглед на текущите нива на организационна готовност и готовността на населението. Готовността се състои от готовност на съставните части на единната спасителна система /ЕСС/ и готовност на населението. Единната спасителна система включва: министерства и ведомства; общини; търговски дружества и еднолични търговци; центрове за спешна медицинска помощ, други лечебни и здравни заведения; юридически лица с нестопанска цел, включително доброволните формирования; въоръжените сили. На територията на общината няма развърнати поделения на основните съставни части на ЕСС, като при нужда предоставят помощ при поискване съгласно плановете за защита при бедствия. Готовност на съставните части на ЕСС Прогнозата на възможните събития показва, че тяхното проявление ще доведе до сериозни затруднения в нормалната работа на инфраструктурата в района на бедствието, аварията, катастрофата (квартал или цялата община) като ще се засегнат или застрашат здравето на населението, имущество или околната среда, жизнено важни системи за управление и нормалното функциониране на производствената и търговска дейност, които ще изискат предприемането на мерки или участието на специални сили и използването на специални ресурси. Най-сложна обстановка ще се създаде при разрушително земетресение, наводнение и радиационна авария. При възникване на природно бедствие в голям периметър на поражения, например земетресение, наличните екипи ще бъдат недостатъчни. Имайки предвид, че практически може да бъде засегната цялата страна, то вероятно ще е необходима и международна помощ. При различни кризисни ситуации или бедствия на цялата територия на общината едновременно се получават множество сигнали които екипите на пожарната не могат да отработят едновременно. Необходимо е съсредоточаване на допълнителни екипи за справяне с бедствието. Служителите от община Ветрино са с достатъчно стаж и опит, подходящо са обучени за ефективно изпълнение на задълженията. Служителите на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна и служителите от РСПБЗН и РДПБЗН - Варна са оборудвани със сравнително нова щатна техника и са с достатъчно стаж и опит, подходящо са обучени за ефективно изпълнение на задълженията, същите са мотивирани за изпълнение на задълженията си и са обучени, в случай на необходимост могат да осигурят реда и помогнат при оповестяването в общината. Областния оперативен щаб е постоянно действащ орган в системата на БЧК, при възникване на бедствия, аварии и катастрофи /БАК/. Той е неразделна част от Плановете за действие при БАК. От останалите структури включени в единната система за сигурност /ЕСС/ само общината има формирано Доброволно формирование, което е обучено и окомплектовано с лични предпазни средства. На разположение е и автомобил с повишена проходимост, а също и средства за гасене на полски пожари. Координацията между съставните части на ЕСС на територията на общината е на необходимото ниво. Служителите осигуряващи координацията са добре обучени. Изградената свързочна система осигурява сигурна връзка в обхвата на мобилните оператори. Основните доставчици на хранителни стоки са множеството магазини като същите имат достатъчно запаси и логистични възможности за осигуряване на населението. Готовност на населението Готовността на населението на общината за адекватно реагиране при бедствия е много ниска. Причините за това са няколко: в обучението на учениците от 1 до 4кл са включени 4 часа, от 5 до 10 кл. – 5 часа и от 11-12кл по 3 часа на година, в "часа на класния", което по никакъв начин не може да създаде правилни навици за реагиране при бедствия; слаба заинтересованост от населението за информиране за възможните опасности, последствията и необходимите действия; наложилото се мнение, че държавата е длъжна да отговаря за всичко и да осигурява всичко; неумението на младите хора да се справят с трудности извън нормалната жизнена среда (осигуряване на подслон и приготвяне на храна в полеви условия, оказване на първа помощ и др.) постоянно застаряващото население предполага, че част от възрастните хора няма да могат да се справят при бедствие без чужда помощ; практически няма семейства които да са подготвили така наречените "семейни комплекти за бедствие". Проблеми възникващи от текущите нива на готовност Текущото ниво на готовност на съставните части на ЕСС е добро и временните затруднения които се изпитват в едно или друго направление няма да създадат затруднения в действията на структурите. Много е вероятно тези временни затруднения да бъдат преодолени бързо чрез помощ от съседни общини или директна помощ от държавата. По-тревожно е положението с готовността на населението. Проблемите може да бъдат в широк спектър: -лошото познаване или непознаване на вероятните бедствия и правилните начини на реагиране са предпоставка за възникване на паника; -неизпълнение на разпорежданията на компетентните лица и от там до повишаване на рисковете за хората и имуществото им; -незнанието на задълженията ще забави спасителните и възстановителни дейности; -нежеланието за включване в спасителни и възстановителни дейности ще доведе до допълнителни загуби в обществото, то може да провокира и вътрешни конфликти в общностите които допълнително ще утежнят обстановката. Мерки за повишаване на готовността Най-общите мерки за повишаване на готовността са: 1.провеждане на обучения на населението за рисковете от бедствия, начините за поведение и действие и за изпълнение на необходимите защитни мерки . 2.подобряване на информираността на населението и действията, които да предприемат според съответната опасност. 3.провеждане на обучения, тренировки и учения за подобряване на готовността за реагиране при бедствия, взаимодействието и координацията на органите на изпълнителната власт и съставните части на ЕСС. 4.окомплектоване с личен състав и модерна техника на съставните части на ЕСС; пълно взаимодействие и координация между участващите в спасителните и възстановителни дейности; 5.осигуряване във възможно най-кратки срокове първоначалните нужди на населението и участващите в спасяването и възстановяването; 6.постоянно информиране на населението, особено при промяна на вероятните бедствия или при възникване на нови опасности. Водеща структура в изпълнението на горните мерки са РСПБЗН-Провадия и РДПБЗН – Варна, а подпомагащи са всички структури включени в ЕСС. По отношение на информираността и обучението на населението общината също има съществена роля. Съгласно чл. 9, ал.20 от Закона за защита при бедствия, общинските планове за защита при бедствия се публикуват съответно на интернет страницата на общинската администрация за запознаване с опасностите и рисковете на населението, като може да се публикуват и други материали, брошури и др. РАЗДЕЛ V - РЕАГИРАНЕ ПРИ БЕДСТВИЕ Целта на раздела е да регламентира принципите за реагиране, приоритетите, системите, организационната рамка, функциите и задачите на съставните части на ЕСС, които ще бъдат задействани, развърнати и координирани по време на бедствие. Съставните части на ЕСС реагират при получени сигнали по принципи и критерии определени с техни вътрешни документи. Основен приоритет е живота и здравето на хората и защита на имуществото и инфраструктурата. Наблюдението, ранното предупреждение и оповестяването се основават на: информация и данни, предоставени от физически лица, организации и институции; информация и данни от системи за мониторинг на метеорологични, хидрологични, сеизмологични, химически, биологични, радиологични, ядрени, екологични и други обекти и явления; информация и данни, получени в центровете на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112; хидрометеорологична прогностична информация за опасни явления от Националния институт по метеорология и хидрология и други; международен обмен на информация и данни. Ранното предупреждение изисква: осъществяване на наблюдение за наличието на признаци за предстоящо бедствие; анализ на данните от наблюдението; вземане на решение от страна на компетентните органи; разпространение на предупредителна информация за предстоящо бедствие; предприемане на подходящи действия. Ранното предупреждение се извършва по разпореждане на Кмета на общината, на кметовете на населени места, на кметските наместници или на упълномощени от тях служители. На територията на общината е развърната сирена система за оповестяване, която е ново изградена и речева може да се предава информация. Системата може да се активира централизирано и от пулта на Дежурния в Общински съвет по сигурност. В общината няма изградена работеща система за ранно предупреждение за наводнения, като данните от нея да се получават при Дежурния по Общински съвет по сигурност. Ранното предупреждение и оповестяването на подлежащите на заливане райони се извършва от Дежурния по Общински съвет по сигурност след получено разпореждане. Кметовете на населени места оповестяват населението по населени места с ел. сирени или ръчни с които са оборудвани населените места. Оперативния център на РДПБЗН-Варна, извършва ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и съставните части на единната спасителна система. Оповестяването се извършва чрез Националната система за оповестяване, пример: Имате съобщение! Моля въведете вашия ПИН!. Имате съобщение! Моля въведете вашия ПИН!”. „Внимание земетресение”!. Внимание земетресение” ! Освен посочения по-горе пример, може да бъде давана и допълнителна информация. Оповестяването на населението се извършва със специализирани автомобили, лично, от определени хора в населените места или чрез средствата за масово осведомяване. При получен сигнал за внезапно възникнало бедствие като земетресение , наводнение или промишлени аварии с отровни вещества, екипите на съставните части на ЕСС (без тези на БЧК) действат по правилата утвърдени в техните структури. Екипите на БЧК се включват в дейностите след решение на Щаба и искане от Кмета. След явяване на място и уточняване на пораженията екипите може да поискат допълнителни сили и средства за справяне със ситуацията, като актуалната информация се предава на техните дежурни. Дежурния в Общинския съвет по сигурност, след получаване на сигнала незабавно уведомява гл. експерт ГЗ и ССИ на Общината и изпълнява неговите разпореждания. При необходимост и след разпореждане на Кмета на Общината се привеждат в готовност и изпращат на мястото на бедствието силите на общината. На базата на проведения оглед на района на бедствието и оценката на ситуацията, Кмета може да вземе решение за обявяване на бедствено положение и свикване на щаба за изпълнение на общинския план за защита при бедствия. Бедствено положение е режим, който се въвежда в зоната на бедствието от определените в закона органи, свързан с прилагането на мерки за определен период от време с цел овладяване на бедствието и провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи. Бедствено положение се обявява, при условие че се случва, случило се е или има опасност да се случи бедствие, свързано със: загуба на човешки живот, и/или увреждане на здравето на хората, и/или значителни вреди на имуществото и/или икономиката, и/или значителни последици за околната среда, свързани със замърсяване на почвата, водата или въздуха с химически, биологически или радиоактивни вещества и материали или с унищожаването на биологични видове. Когато наличните сили и средства за изпълнение на обичайните дейности от една или повече служби за реагиране на общинско ниво са недостатъчни и са необходими допълнителни ресурси за справяне с мащаба на възникнал инцидент, Кмета на Общината може да обяви бедствено положение с което се въвежда общинския план за защита при бедствия. Териториалните структури и звена на органите на изпълнителната власт, физически и юридически лица с отговорности по изпълнението на общинския план за защита при бедствия изпълняват своите функции и задължения, като координацията и управлението на силите и средствата на ЕСС на общинско ниво се осъществява от Кмета на Общината и общинския щаб за изпълнение на общинския План за защита при бедствия. Кметът на общината обявява със заповед бедствено положение за цялата или за част от територията на общината. Копие от заповедта се изпраща незабавно на областния управител и на министъра на вътрешните работи. В заповедта за обявяване на „бедствено положение“ се посочват: обстоятелствата, послужили като основание за обявяване на бедственото положение; обосновка на необходимостта от обявяване на бедственото положение, съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗЗБ; границите на територията, на която се обявява бедственото положение; мерките за овладяване на бедствието, включително налагането на временни ограничения върху правата на гражданите по чл. 52, ал. 1 от ЗЗБ; органите или длъжностните лица, отговарящи за прилагането на предприетите мерки; началото на въвеждане на бедственото положение и срокът на неговото действие, но не повече от 7 дни. Копие от заповедта за обявяване на „бедствено положение“ се изпраща незабавно на на областния управител и министъра на вътрешните работи. Удължаване срока на действие и прекратяване на бедственото положение При необходимост срокът на действие на бедственото положение може да бъде удължен до 30 дни от кмета на общината след съгласуване с областния управител. Бедственото положение се отменя предсрочно при отпадане на обстоятелствата, послужили като основание за обявяването му от органа, който го е обявил. Заповедите за обявяване на бедствено положение, за удължаване на срока на действие на бедственото положение и за предсрочно отменяне на бедствено положение се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване. Незабавно след получаване на заповедта на Кмета, Дежурния в Общински съвет по сигурност уведомява членовете на Щаба, като нарежда да се явят на определеното място. Общинския щаб за изпълнение на общински План за защита при бедствия и за взаимодействие с Областния и Националния щаб извършва следните основни дейности: 1. извършва анализ и оценка на обстановката при бедствие; 2. предлага за одобрение решения относно необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствието и за подпомагане на засегнатото население; 3. осъществява контрол по изпълнението на задачите и мерките за овладяване на бедствието; 4. информира чрез медиите населението за развитие на бедствието, за предприетите действия за неговото ограничаване и овладяване и за необходимите предпазни мерки и действия; 5. докладва за хода на провежданите защитни мероприятия. На базата на възникналите последици от бедствието, Кмета на Общината със заповед определя ръководител на операциите, който притежава необходимата експертиза и опит в зависимост от характера на бедствието. Ръководителят на операциите : осъществява взаимодействието и координацията между частите на ЕСС, участващи в изпълнението на дейностите по чл. 19, ал. 1 от ЗЗБ в района на бедствието; организира и контролира изпълнението на одобрените решения на областния щаб; при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи има право да: забрани или ограничи влизането на лица в района на бедствието; нареди временно извеждане на лица от района на бедствието; разпореди незабавно извършване или спиране на строителни работи, теренни преустройства или разрушаване на строежи или части от тях с цел предотвратяване или намаляване на негативните последици от бедствието; поиска от юридически или физически лица предоставяне на помощ в съответствие с възможностите им; - създаде щаб на ръководителя на операциите с представители на участващите екипи от ЕСС, да раздели района на бедствието на сектори или на участъци, да определи техни ръководители, да им възлага задачи, както и да разпределя сили и средства за тях. Също на базата на последиците се определят задачите, които могат да бъдат: търсене и спасяване; медицинска помощ; евакуация; конкретни мерки за намаляване на последиците или предотвратяване на разрастването му. Всяка от задачите се възлага на конкретна структура, като се съобразяват възможностите им. В случай, че силите и средствата на общинско ниво са недостатъчни за справяне с бедствието се иска помощ от Областния управител. Реагирането при бедствия ще бъде управлявано така, че да се осигури, доколкото е възможно: запазване на живота; предотвратяване на ескалация на бедствието; поддържане на законността и реда; грижи за болни, ранени и зависими хора (първа помощ, медицински грижи, евакуационни центрове и социални грижи); предоставяне на основни услуги (жизненоважни услуги, храна, подслон, обществена информация и медии); запазване на управлението (непрекъснатост на механизмите на управление); защита на активите, включително сгради и историческо наследство защита на природните ресурси; и запазване на икономическата дейност. Роли и функции при реагирането За да се постигнат целите на реагирането е важно всички заинтересовани страни добре да разбират основните си роли и функции. Основни роли при реагиране Идентифицирани са следните основни роли при реагиране: Кмет на община -поддържане на способности за реагиране в границите на общината; -наблюдение на събитията и отправяне на предупреждения към населението; -оценяване на местните ресурси за реагиране, необходими при бедствие и привличане на тези ресурси; -осигуряване на координирано реагиране при бедствие в границите на общината; -осигуряване на неотложна помощ в подкрепа на пострадали и засегнати лица (изхранване и временно настаняване на пострадалите и засегнатите лица, раздаване на облекло и др.); -предоставяне на подкрепа и помощ на други общини, ако е необходимо. Областен управител -поддържане на способност и капацитет за ръководство и координация на реагирането на територията на областта; -мониторинг на събития и издаване на предупреждения към населението; -оценка на ресурсите, необходими за реагиране при бедствие на територията на областта и активиране на тези ресурси в подкрепа на засегнатите общини; -осигуряване на координация при реагиране според нуждите на общините в областта; -осигуряване на координация при реагирането между област Варна и компетентния с оглед характера на бедствието министър, както и при оказването на помощ на други области, ако е необходимо. Областна дирекция на МВР – Варна (ОДМВР-Варна) -поддържане на законността и обществения ред; -предприемане на всички мерки в рамките на правомощията за защита на живота и имуществото; -координиране на контрола на движението по пътищата, включително за подпомагане придвижването на службите за спешно реагиране; -провеждане на търсене и спасяване на изчезнали лица; -подпомагане на разпространението на предупредителни съобщения; -обезпечаване сигурността на евакуирани райони; -провеждане на евакуация; -идентифициране на загинали и уведомяване на близките им. Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Варна (РДПБЗН-Варна) -гасене на пожари; -спасяване на пострадали лица при катастрофи; -търсене и спасяване на пострадали при срутване на сгради и конструкции, свличане или срутване на земни и скални маси и др .; -подпомагане на евакуацията; -други дейности съобразно разполагаемите ресурси; -координация на съставните части на ЕСС чрез ОЦ; -оповестяване на органите на изпълнителната власт. Регионална здравна инспекция – Варна (РЗИ-Варна ) -управление, организация и ресурсно осигуряване на здравната помощ в съответствие с регионалния план за действия при бедствия, аварии и катастрофи; взаимодействие между лечебните заведения в областта ; -създаване на необходимите условия за медицинска сортировка, първична обработка, лечение, рехабилитация и медицинска експертиза на пострадалите; -формиране и подготвяне на органи за управление и екипи за медицинска помощ; осигуряване защитата на стационарно болните и медицинския персонал от външни фактори; -организиране и осъществяване на противоепидемични и хигиенни дейности и санитарен контрол в засегнатата територия. Център за спешна медицинска помощ -оказване на спешна медицинска помощ при бедствия, аварии и катастрофи; -взаимодействието между екипите на центъра и ОДМВР и РДПБЗН при оказване спешна помощ на пострадали; -координира помощта със съседни центрове при необходимост. Областен съвет на БЧК-Варна -извършване оценка на нуждите; -подпомагане на пострадалото население; -оказване на първа психологична помощ; -оказване на първа долекарска помощ; -оказване психосоциална подкрепа; събира, получава, съхранява и разпределя хуманитарни помощи и дарения от страната и чужбина; -извършва издирване на членове на семейства, разделени в резултат на бедствието и поддържа система за подпомагане на семействата за намиране на своите близки; Областна дирекция по безопасност на храните – Варна (ОДБХ-Варна) -организира и провежда противоепизоотични мероприятия за ограничаване и ликвидиране на болести по животните и хранителни отравяния при хора и животни и мероприятия за ограничаване и ликвидиране на огнища от карантинни вредители; -осъществява контрол и при необходимост извършва дезинфекция, дезинсекция, дератизация и девастация; -осъществява лабораторни изследвания за диагностика на болести по животните и растенията, безопасност и качество на суровини, храни, фуражи, растителни продукти, почви; Държавно горско стопанство / Държавно ловно стопанство (ДЛС) -разработва план за действия при гасене на пожари в горски територии; -организира специализирана група от служители и работници на ДГС/ДЛС и участва в действия при гасенето на пожари в горски територии; -сключва договори с физически и юридически лица за провеждане на противопожарните мероприятия и дейности при гасене на пожари в горски територии; -осигурява обезопасяването на пожарищата след тяхното ограничаване или гасене и организират последващи наблюдения за евентуално възобновяване на пожара. Доброволни формирования по чл. 41 от ЗЗБ Съобразно завършените курсове за обучение и придобитата квалификация, доброволците участват в: -спасителни операции; -ограничаване и ликвидиране на пожари; -операции по издирване и спасяване; -извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи; -оказване на първа помощ на пострадалите при пожари, бедствия и извънредни ситуации; -други операции, свързани със защитата. Формирования на въоръжените сили Предоставят помощ при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи с разрешение на министъра на отбраната. Други участници в реагирането Дейности свързани с реагирането изпълняват звената, службите и другите структури на министерствата и ведомствата, общините, търговските дружества, лечебните и здравните заведения, юридическите лица с нестопанска цел, при запазване на институционалната или организационната им принадлежност и определените им функции или предмет на дейност Описание на процеса на преход към по-високо ниво на управление : Преминаване на управлението: 1. С въвеждането в изпълнение на общински план за защита при бедствия, управлението на силите и средствата на ЕСС се осъществява на общинско ниво. Когато мащабът на бедствието надхвърля възможностите за справяне с наличните сили и средства на ЕСС на общинско ниво и са необходими допълнителни ресурси, съответният кмет на засегнатата община може да поиска помощ от областния управител. 2. С въвеждането в изпълнение на областния план за защита при бедствия, управлението преминава на областно ниво. Кметът на засегнатата от бедствието община и щабът за изпълнение на общинския план за защита при бедствия изпълняват своите функции и задължения, като координират дейностите с областния управител и щабът за изпълнение на областния план за защита при бедствия. 3.Когато мащабът на бедствието надхвърля възможностите за справяне с наличните сили и средства на ЕСС на областно ниво и са необходими допълнителни ресурси, областния управител може да поиска помощ на национално ниво. 4. При въвеждане на националния план за защита при бедствия управлението преминава на национално ниво, като областният и общинските щабове за изпълнение на съответните планове за защита при бедствия в засегнатите територии продължават да изпълняват своите функции и задължения, като координацията и управлението на силите и средствата на ЕСС се осъществява на национално ниво. 5. Евакуация Евакуацията е организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и настаняването и осигуряването им в безопасни места с цел защита от вредното въздействие при потенциално или вече случващо се бедствие. В определени случаи по-подходяща мярка за защита може да бъде временното извеждане или укриването в обитаваните сгради. В зависимост от времето за подготовка и оповестяване евакуацията и разсредоточаването могат да бъдат незабавни - при земетресения, ядрена или радиационна обстановка, инциденти с опасни вещества и материали, самолетни катастрофи, горски пожари и други опасности, или след предупреждение и оповестяване - наводнения, урагани, бури, снегонавявания и обледенявания. Планът за евакуация и разсредоточаване на населението, културните и материалните ценности е комплекс от мероприятия по организираното извеждане на населението от зона на бедствие или авария от природен или техногенен характер и неговото кратковременно разполагане в подготвени безопасни (вън от зоните на действие на поразяващите фактори на източника на бедствие и аварии) райони. Дейностите по провеждане на евакуация и разсредоточаване включват: вземане на решение за провеждане на евакуация; ранно предупреждение и оповестяване на хората в риск; извеждане и транспортиране; настаняване и осигуряване на условия за живот; връщане на евакуираните по места. Евакуацията се провежда по заповед на: кмета на община - на територията на общината; областния управител - на територията на повече от една община в областта; Органът, разпоредил евакуацията, със заповед организира връщането по местата. Организираната евакуация на населението, се извършва чрез: - сборни евакуационни пунктове (СЕП); - евакуационни центрове(ЕЦ); - места за настаняване(МН). Провеждането на евакуация е сложен процес, като евакуацията и разсредоточаването се планира на общинско, областно и национално ниво, като към съответните части от плановете за защита при бедствия по чл. 9 от Закона за защита при бедствия се изготвят разчети. Кметът на общината съгласно чл.10 от „ Наредбата за условията и ред за провеждане на евакуация и разсредоточаване“, приета с ПМС № 337 от 20.12.2012 г., Обн. ДВ. бр.103 от 28 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.55 от 7 Юли 2017г., изм. ДВ. бр.36 от 13 Май 2022г., изм. ДВ. бр.9 от 30 Януари 2024г., изготвя разчети за евакуация и разсредоточаване за съответните части на общинския план за защита при бедствия съвместно с представители на ведомствата и юридическите лица, имащи отношение към тази дейност на територията на общината. Разчетите за евакуация и разсредоточаване включват: 1. начините и способите за оповестяване; 2. местата на СЕП, ЕЦ и МН; 3. отговорниците и състава на СЕП, ЕЦ и МН и техните задължения при провеждане на евакуация и разсредоточаване; 4. транспортните средства, необходими за провеждането на евакуацията и разсредоточаването; 5. основните и резервните маршрути за евакуация и разсредоточаване и организацията на движението; 6. реда за настаняване и осигуряване на евакуираните лица и за съхранение на разсредоточените културни и материални ценности; 7. мерките за осигуряване на обществения ред и опазване на имуществото на евакуираните; 8. реда за връщане на евакуираните по местата за постоянно местоживеене и на разсредоточените културни и материални ценности. (3) В СЕП се осигуряват условия за регистрация и разпределение на подлежащите на евакуация, минимални хигиенно-битови условия и подпомагане с храна и вода. (4) В ЕЦ се осигуряват условия за регистрация на евакуираните, консултиране, комуникации, услуги и раздаване на продукти от първа необходимост. (5) В МН се осигуряват условия за подслон, предоставяне при необходимост на храна, вода, дрехи, одеяла, комуникации, достъп до медицинска помощ и други. (6) Настаняването на евакуираните лица и съхранението на разсредоточените културни и материални ценности по възможност се планира на територията на съответната или на най-близката съседна община (област). Евакуацията в община Ветрино се провежда съгласно „План за евакуация и разсредоточаване на населението при бедствие и аварии“ – Приложение 1 от плана. СРЕДСТВА И РЕСУРСИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПЛАНА Финансово осигуряване Финансовото осигуряване на изпълнението на Плана за защита при бедствие се извършва по няколко направления: - собствени средства на общината предвидени в бюджета за всяка календарна година финансиране посредством корекция на бюджета за непредвидени и неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците. Промяната се отразява по бюджета на Общината за годината във функция II "Отбрана и сигурност", група Д "Защита на населението, управление и дейности при стихийни бедствия и аварии"; кандидатстване пред МВКВП за дейности по чл.1, ал.2 от Правилника на Комисията; чрез фонд "Солидарност" на НСОРБ. Отговорник за финансовото осигуряване е Директор дирекция "ФСДУС". Материално осигуряване Община Ветрино разполага с 1 комбиниран багер, 1 товарен камион, два микробуса с по 20 места, 4бр. 1+1 леки автомобили тип фургон, 6бр. леки автомобили 1+4, 1бр. микробус 7 местен за инвалиди, челен товарач, 1бр. „УАЗ-452“ фургон за извозване на болни и продукти, както и 2бр. верижни машини „АТС-59“ с гребла, които могат да бъдат привлечени за спасителни и аварийни дейности. При необходимост може да се привличе техника от физически и юридически лица пребиваващи на територията на община Ветрино на основание чл.65, ал.2, т.5 от ЗЗБ, както и да се окаже помощ от „Областен упряветел на област с административен център гр.Варна, от РДПБЗН или от Военно окръжие - Варна. За недостигащата техника, специалисти за експертиза и оценка на щетите се прави искане до Областния управител. РАЗДЕЛ VI.ПОДПОМАГАНЕ И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СЛЕД БЕДСТВИЕ Целта на раздела е да се определят мерките, включително ролите, отговорностите, структурите и дейностите, които могат да бъдат изпълнени в помощ на населението за възстановяване от бедствие. При настъпване на бедствие в една общност или в цял регион е необходима бърза и ефикасна помощ. Тази помощ трябва да отговори на реалните нужди на засегнатите хора, за да им позволи да оцелеят в извънредната ситуация с достойнство, да възстановят и да се завърнат възможно най-бързо до състоянието, което наричаме "нормален живот". Възстановяването започва незабавно след спиране на въздействието от бедствието, приключване на спасителните дейности и осигуряване на безопасни условия за работа на комисии, ремонтни групи, строителни и възстановителни организации и др. Извършва се оценка на първоначалните нужди и щети непосредствено след бедствието, като основните показатели за оценка са: необходимост от подслоняване/настаняване; персонални загуби; липса на електричество, вода, транспорт и др.; състояние на здравеопазването; състояние на икономическата дейност; околна среда оценка на безопасността. В Общината се изграждат работни комисии от специалисти строителни инженери – конструктори, техници и лицензирани експерти - оценители за извършване на оглед на пътища, пътни съоръжения, язовири, жилищни и нежилищни сгради. Важността на обектите за възстановяване се определя въз основа на целесъобразността от тяхното използване, а именно: 1. Възстановяване критичната транспортна инфраструктура – единствени пътища и техните съоръжения. 2. Обекти определящи жизнената дейност на общината и осигуряващи стоки от първа необходимост. Комунално - енергийни мрежи. Обекти на здравеопазването и образованието. Жилищни и стопански сгради. Кмета на Общината издава заповед за изграждане на комисиите. Отговорен за изготвяне на заповедта е директор дирекция „УТТТОС“ Задачите на комисиите са: Да извърши оглед и оценка на нанесените щети на “пострадалите обекти” от инженерната и транспортна инфраструктура на територията на Общината; Да изготви списък на всички “пострадали обекти”, степенувани по важност; Да възложи при необходимост от проектиране - изготвяне на технически проекти / задания / за възстановяване на обектите; Да осигури необходимите финансови средства за тяхното възстановяване или изграждане; Да възложи процедура за сключване на договори; Да следи изграждането на обектите и приемане на същите. В заповедта се указва времето, реда за работа на комисията и срока за изготвяне на констативния протокол с предложения за провеждане на: - краткосрочни мероприятия; - средносрочни мероприятия; - дългосрочни мероприятия. В 14-дневен срок от възникване на бедствието се изпращат в МКВП – МС информационните форми за всеки отделен обект. Копие от информационните форми се изпращат и до Областния управител. Въз основа на протоколите от комисиите за оглед, Кметът на общината отправя искане към Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане (МКВП) към Министерския съвет ( МС) за предоставяне на средства за извършване на неотложни възстановителни работи за трайно възстановяване на обекти. В 3-месечен срок от изпращане на информационните форми в комисията се внасят исканията за финансиране. Подпомагане на засегнатото население 1. Вътрешно подпомагане Длъжностните лица от общинската администрация, отговорни за подпомагане на засегнатото население са ресорните заместник кметове. Дейности за осигуряване на подслон, храна, вода и други от първа необходимост на нуждаещите се, включват; -определяне на длъжностни лица от ресорните зам. кметове за работа на “мястото за намеса”; -осигуряване на транспорт включително и с висока проходимост; -изготвяне на списък на лицата, нуждаещи се от помощ /на кой адрес са, от каква помощ се нуждаят /; -даване на указания / разяснения / къде ще бъдат насочени; -необходимост от транспорт за евакуация или настаняване /от определен адрес до определените места за настаняване/; -други мероприятия /според обстановката /. Останалото без подслон население се настанява в незасегнати от бедствието сгради, а при недостиг на такива се организират палаткови лагери и се изготвят заявки за доставка на фургони. Посочените по-горе дейности изискват: а/ Организиране осигуряването на населението от засегнатите райони с необходимия фонд от облекло, обувки и други стоки от първа необходимост; б/ Организиране на снабдяването с обменен фонд облекла и обувки на силите работещи в мястото на бедствието; в/ Организиране изхранването на населението: в населените места засегнати от бедствието; в районите за настаняване; в заведенията за обществено хранене; в училищните столове. г/ През зимния сезон се осигуряват отоплителни материали и уреди за отопление; д/ Осигуряване с продоволствие на личния състав на силите определени за извършване на СНАВР е/ Организиране и ръководство на техническото осигуряване и осигуряване на ГСМ на инженерна и специална техника за провеждане на НАВР и евакуация. Връзката на общината с хуманитарни, благотворителни и неправителствени организации се осъществява и координира от директор на дирекция "ОКССДЗ", която организира изхранването и настаняването на пострадалите в училищата и др. места за настаняване. Взаимодействието с търговските обекти и заведенията за обществено хранене се осъществява от директор на дирекция “ФСДУС”. Ред за извършване на спешни доставки след бедствие Реда за извършване на спешни доставки се определя от Кмета на Общината след: -получаване на актуална информация от “Ръководителя на операциите” или специално изпратени служители за обстановката в района или в най-засегнатите райони; -анализ на информацията в Щаба; -набелязване на мероприятия за незабавно изпълнение; -вземане на решение от кмета на общината; -даване на указания на длъжностните лица по видовете осигурявания; -приоритетни доставки в определени обекти на общината – определените места за настаняване на пострадали, училища и детски градини, големи квартални магазини и др. Отговорните длъжностни лица по доставката и разпределянето, са ресорните заместник кметови с техните дирекции и служители. Реда за извършване на доставките е както следва: Изпращане на факс до фирмите доставчици, съгласно предварително изготвените таблични форми и определените за тяхното получаване на места; Извършване на доставка от фирмите до местата за получаване; Разтоварване и разпределение на доставките; Раздаване на необходимите продукти и материали на изведеното население; Подготовка на разчети за следващия ден. Охраната на доставените стоки и съдействието за раздаването се осъществява от служители на ОД на МВР. Външно подпомагане Въз основа на направената от Общината оценка за нуждите на пострадалото население се изготвят заявки за външно подпомагане, като приоритетно се изготвят такива за стоки от първа необходимост. Исканията за външно за общината подпомагане се изпращат до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет чрез Областния управител на област Варна. Към искането се прилагат: 1. Акт за възлагане провеждането на неотложни аварийни работи на привлечените сили и средства на единната спасителна система; 2. Разходооправдателни документи. Външното подпомагане се извършва от: Български червен кръст; Страни от ЕС. Реда за извършване на доставките е както следва: Изпращане на искане до фирмите доставчици, съгласно предварително изготвените таблични форми и определените за тяхното получаване места; Извършване на доставка от фирмите до местата за получаване; Разтоварване и разпределение на доставките; Раздаване на необходимите продукти и материали на изведеното население; Методическото ръководство и контролът по изготвяне на заявките /исканията се осъществяват от Заместник кмет по „Стопанската дейност”. Техническото изготвяне на заявките /исканията се осъществява от директорите на дирекции и отделите, отговарящи за ликвидирането на последствията. Заявките се изпращат до: -Областния кризисен щаб; -Областния оперативен щаб на БЧК; - РДПБЗН - Варна Определяне на местата в общината за получаване на помощите Местата за получаване на помощите се определят със заповед на кмета на Общината съобразно свободните налични складове съгласувано с Дирекция “ОКССДЗ”. Получените помощи се съхраняват в складовете на общината и търговските дружества, а за бързо развалящи се продукти се използват хладилните на камери на общинската столова и млекопреработвателните предприятия. Помощите се приемат във временните складове от секретаря на Общината, а отговорност за съхранението и охраната им носят домакините. Организацията за раздаването им на населението се извършва от дирекциите “ФСДУС” и “ОКССДЗ”. Отчитането на раздадените помощи се извършва в обратния ред. Отговорни лица за разпределението, раздаването и отчитането на подпомагането са ресорните заместник кметове, според вида на помощта и конкретната обстановка. Отговорно длъжностно лице от общинската администрация, координиращо външното и вътрешното подпомагане е заместник кмета по "Стопанската дейност” и директорите на дирекции имащи отношение. РАЗДЕЛ VII. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА Целта на раздела е да осигури основа за наблюдение и оценка на Плана за защита при бедствие и дейностите по неговото изпълнение. Оценката на Плана за защита при бедствия на Община Ветрино ще се извършва по време на прегледа му, тогава ще се проверяват и актуалността и приложимостта на разделите. При оценяване дали Плана е адекватен, се преценява дали същият: е точен; е практически приложим; обхваща всички необходими функции; осигурява необходимата координация между организациите и институциите включени в него. Точността се оценява чрез проверка дали: съществуват съответстващи, пълни и актуални приложения; връзките към организациите и определените функции и ресурси са пълни и актуални; структурирането на частите на ЕСС и щаба за изпълнение на Плана, съответстват на тяхното описание. Практическата приложимост се оценява като се взема предвид дали: - Общината и включените организации са в състояние да изпълнят определените задачи; - организациите представени в СНРБ и съставните части на ЕСС на общинско ниво разполагат с необходимите ресурси, за да бъдат в състояние да изпълнят функциите описани в ПЗБ. Обхватът се оценява чрез: проверка на наличието на опасности, които не са разгледани в Плана; разглеждане на механизмите за въздействие чрез превенция, готовност, реагиране и възстановяване по отношение на разгледаните рискове; оценка на адекватността на съществуващите връзки между Плана и плановете на участващите организации и институции. Координацията се оценява като се вземе предвид дали: ролите и отговорностите са ясно дефинирани; описанието на това как институциите ще работят заедно в случай на бедствие е недвусмислено; функциите в Плана са ясно описани; целите и задачите на Плана са в съответствие с целите и задачите на НСНРБ; заложените мерки в Плана са в съответствие с тези в Националния план за защита при бедствия. Планът се поддържа в актуално състояние от секретаря на ОбСНР на община Ветрино. Актуализациите на Плана задължително се правят при организационни промени или промени в процедурите, както и при други събития, които оказват въздействие по изпълнението на плана и процедурите. Планът може да се преразглежда по всяко време от Съвета за намаляване на риска от бедствия, като може да бъде изменен, допълнен, отменен или заменен по реда на Закона за защита при бедствия. СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ БЕДСТВИЕ В ОБЩИНА ВЕТРИНО Инцидент: Дата: Време: SHAPE \* MERGEFORMAT ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ Вид на бедствието: Местоположение: Дата: Час: Данни за контакт: Кратко описание на ситуацията: Цели: План за действия: Дейности и задачи от Необходими ресурси % на изпълнение критично значение: (кой какво и кога трябва (какво трябва да се случи кога и кой е отговорен) да осигури) КООРДИНИРАНА СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ ПРИ БЕДСТВИЯ В ОБЩИНА ВЕТРИНО Отговаря за: •събирането, оценяването и предоставянето на информация за бедствието и състоянието на ресурсите; •определя дейностите по реагиране и ползване на ресурсите за периода. Отговаря за: •координира дейностите и отговаря за изпълнението на плана; • докладва на Кмета за развитие на ситуацията в заповяданите срокове; определя необходимите ресурси и организационна структура ,,операции“/щаб на ръководителя на операциите, сектори , участъци/ •организира и координира всички операции, осигурявайки безопасност за работа на персонала, включен в осъществяването им . Отговаря за: •осигуряването на техника, съоръжения, материали, услуги, финасови средства и всички необходими ресурси. ФУНКЦИИ НА „ВРЪЗКА С ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ“ И ФУНКЦИИ НА ОТГОВОРНИКА ЗА „ПУБЛИЧНА ИНФОРМАЦИЯ” Функции на „Връзка с органи и организации“ Осъществява взаимодействието с органи и организации, подпомагащи овладяването на бедствието. Организира гореща телефонна линия за получаване на информация за пострадали, места за настаняване и др. Функции на отговорника за „Публична информация” Подготвя информационни бюлетини за изпращане на медиите (след одобрението на Кмета на Общината) съдържащи информация за развитието на бедствието, предприетите действия за неговото ограничаване и овладяване и необходимостта от прилагане на защитни мерки и действия; Следи потока на информация излъчван в медиите относно бедствието; Организира изявления и срещи на Кмет или неговите заместници за предоставяне на информация на населението и медиите. ФУНКЦИИ ПО „ОПЕРАЦИИ“ Функциите по изпълнение на операциите се възлагат на ръководител на операциите със съответната заповед по ЗЗБ. Функциите по изпълнение на „Операциите” включват: управлението на всички дейности, които са предприети за справяне с бедствието; управлението на всички ресурси (хора, техника и оборудване), включени в секция „Операции”. Ръководителят на операциите, отговаря за: създаване на оперативната структура, разпределяне на ресурсите и осигуряване на безопасност при изпълнение на работата от екипите на терена; участва в разработване на плановете за действие; създава ефективна организация за връзка и сътрудничество между всички участващи лица; ефективно и ефикасно въвежда изпълнението на одобреният план за действие; регламентира процесът за инструктаж на персонала преди въвеждане в действие; осигурява и следи за подходящото оборудване на персонала за изпълнение на възложената задача; следи за поставяните задачи на персонала, да бъдат в съответствие с квалификацията, която притежават; осигурява информираност на персонала за ситуацията, във връзка с възможните проблеми,които могат да застрашат тяхната безопасност; въвежда процедури за информиране и инструктаж на персонала преди освобождаване или необходимост от смяна; осигурява редовни доклади за развитието на действията до Кмета на Общината; идентифицира нови и непредвидени рискове на терена, които докладва и обсъжда с Кмета. За изпълнение на възложените отговорности, изпълнява специфични задачи, включващи: осъществяване на редовна комуникация и обмяна на информация със секции „Планиране” и „Логистика”; изготвя оперативната част от плана за действие; при необходимост създава секция „Операции” с необходимата структура, съгласувано с Кмета на Общината; дава указания и разпределя персонала за изпълнение на операциите в съответствие с плана за действие; управлява и контролира операциите на терена и следи за тяхното развитие; дава препоръки на секцията по „Планиране” и ръководителя за ситуацията, контролът за нейното овладяване и непредвидените рискове ; създава зони за посрещане и дислоциране на ресурсите; определя необходимостта от искане на допълнителни ресурси; определя необходимостта от логистична помощ; формира и разформира групи от наличните единични ресурси при необходимост; пренасочва и/или освобождава екипи от секция „Операции”; инициира препоръки за освобождаване на ресурси; докладва за събития и инциденти; води запис на дейностите. ФУНКЦИИ ПО "ПЛАНИРАНЕ" Функциите по планиране могат да се изпълняват от едно или повече лица, в зависимост от спецификата, сложността и обхвата на бедствието. Целта е да се осигури пълната картина за бедствието, как може то да се развие, какви могат да бъдат възможните последствия, да се изработят насоките и план за действие, които да се предложат за одобрение от ръководителя. Функциите по планиране, включват: събиране и анализ на цялата оперативна информация получена за бедствието; следене на метеорологичните прогнози; правене на прогнози за възможни предстоящи събития и за усложняване на обстановката; изготвяне на обобщени доклади за състоянието на обстановката; получаване на обратна връзка от потребителите на информация, за качеството на предоставената информация, достоверността на източниците и др.; съгласува всички разходи със ръководител „Логистика” (или съответното звено към секция „Логистика”); води отчет/архив на цялата събрана информация, на всички изготвени документи и взети решения; планира, изготвя и предлага на Кмет на Общината решения относно необходимия обем и ресурсно осигуряване на спасителни и неотложно аварийни-възстановителни работи за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на последиците от възникналото бедствие; осъществява контрол на изпълнението на решенията, които трябва да бъдат изпълнени от ръководителя на операциите; осъществява координация и контрол на останалите секции/звена за изпълнението на функциите им; предлага включването на доброволни формирования в дейностите по защитата; предлага привличането на юридически и физически лица за оказване на помощ в съответствие с възможностите им; предлага обявяване на бедствено положение от областния управител, когато не могат да бъдат обезпечени дейностите по защита на населението чрез изпълнението на общинския план за защита при бедствието; предлага мерки за подпомагане на населението; предлага решение за временно извеждане на пострадали лица; следи състоянието на ресурсите на място на бедствието (пристигнали ли са, в готовност ли са за действие или не са на разположение по някаква причина); изготвя доклади до Кмета за хода на провежданите защитни мероприятия. В зависимост от спецификата, сложността и обхвата на бедствието функциите по планиране могат да се изпълняват от едно лице или секция по „Планиране” с ръководител и звена от по-нисък ранг. В секцията по „Планиране” се включват лица от съответния щаб за изпълнение на ПЗБ, длъжностни лица от съответните ведомства предвидени за участие в плана. Член на тази секция може да бъде всяко лице притежаващо необходимата експертиза и опит в зависимост от вида на бедствието. РАЗДЕЛ VIII. УПРАВЛЕНИЕ И РЪКОВОДСТВО I. Кметът на общината/съгласно чл.65 от Закон за защита при бедствия Чл. 65. (1) Кметът на община: 1. организира и ръководи защитата при бедствия на територията на общината; 2. организира, координира и провежда превантивни мерки за недопускането или намаляването на последиците от бедствия; 3. създава организация за ранно предупреждение за бедствия; 4. планира в проекта на общинския бюджет финансови средства за защита при бедствия; 5. създава със заповед общински щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия и за взаимодействие с щабовете по чл. 62а, ал. 2, чл. 63, ал. 2 и чл. 64, ал. 1, т.10; 6. със заповед определя ръководител на операциите; 7. координира и контролира разработването и изпълнението на общинската програма за намаляване на риска от бедствия; 8. координира и контролира разработването и изпълнението на общинския план за защита при бедствия; 9. осигурява способностите за реагиране на общината; 10. организира и отговаря за обучението на общинската администрация и населението на съответната община, за начините на поведение и действие при бедствия и изпълнение на необходимите защитни мерки; 11. предоставя данни за изготвянето на областната програма за намаляване на риска от бедствия и на областния план за защита при бедствия; 12. осигурява фургони за живеене, сглобяеми къщи или палатки, ако не разполага с резервни жилища по чл. 45 от Закона за общинската собственост. II . При изпълнение на условията по чл. 48, ал. 3 от ЗЗБ на територията на общината кметът: 1. може да обяви бедствено положение на територията на общината; 2. може да привлича юридически и физически лица за предоставяне на помощ в съответствие с възможностите им; 3. може да включва в дейностите по защитата и създадените доброволни формирования; 4. може да поиска обявяване на бедствено положение от областния управител, когато не могат да бъдат обезпечени дейностите по чл. 19, ал. 1 чрез изпълнението на общинския план за защита при бедствия; 5. организира и координира временното извеждане и предоставя неотложна помощ на пострадалите лица; 6. организира и координира предоставянето на възстановителна помощ на населението при бедствия и оказва съдействие на органите на Агенцията за социално подпомагане при извършване на анкетата по чл. 55, ал. 3; 7. организира и контролира извършването на неотложни възстановителни работи при бедствия. Обявява „бедствено положение“ за цялата или за част от територията на общината: въвежда се общинския план за защита при бедствия. Когато наличните сили и средства за изпълнение на обичайните дейности от една или повече служби за реагиране на общинско ниво са недостатъчни и са необходими допълнителни ресурси за справяне с мащаба на възникнал инцидент, кметът на общината може да обяви „бедствено положение“, с което се въвежда общинския план за защита при бедствия. Териториалните структури и звена на органите на изпълнителната власт, физически и юридически лица с отговорности по изпълнението на общинския план за защита при бедствия изпълняват своите функции и задължения, като координацията и управлението на силите и средствата на ЕСС на общинско ниво се осъществява от кмета на общината и общинският щаб за изпълнение на общинския план за защита при бедствия. Председателят на съвета по чл. 65а, ал. 1 от ЗЗБ, ежегодно до месец април внася в съвета по чл. 64а, ал. 1 доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година. Представя на областния управител ежегоден доклад за състоянието на защитата при бедствия на територията на общината. III. Органи по опазване на обществения ред – Районно управление на министерството на вътрешните работи. 1. Охрана на обществената и частната собственост в бедстващите райони. 2. Поддържане на проходи в районите, пострадали при бедствие с цел осигуряване на маршрути и условия за въвеждане на формирования на спасителни екипи от съставните части на Единната спасителна система. 3. Съдействие на медицинските екипи при оказване на първа помощ на пострадали и установяване самоличността на загиналите. 4. Контрол по спазване на безопасността на движение при транспортиране на стоки от първа необходимост, медикаменти и други към засегнатите и отцепени райони. 5. Осигуряване на изолирането на райони и осигуряване на пропускателен режим при налагане на забрана за движение. 6. Осигуряване на реда и безопасността при евакуиране на населението и разсредоточаване на материалните ценности от бедстващите райони. 7. Активни мерки за пресичане на възможна паника и безпорядък, своевременно разкриване на криминални престъпления, борба с мародерствата и пресичане на нарушения на обществения ред. Съставни части на Единната спасителна система Единната спасителна система е организацията, координацията и ръководството на действията при подготовката за реагиране при бедствия, при възникване на бедствия и при необходимост за провеждане едновременно на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи от две или повече нейни части или единици. Основни съставни части на единната спасителна система са структурни звена на Министерството на вътрешните работи – Областна дирекция полиция ( Районно управление Провадия), Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", РС “Пожарна безопасност и защита на населението”, Центъра за спешна медицинска помощ и Българския червен кръст. Основните съставни части на единната спасителна система осигуряват непрекъсната готовност за приемане на съобщения при възникване на бедствия, тяхната оценка и незабавни действия. Дейностите по защитата на населението от съставните части на ЕСС в случай на заплаха или възникване на бедствия се състоят в: - предупреждение; - изпълнение на неотложни мерки за намаляване на въздействието; - оповестяване; - спасителни операции; - оказване на медицинска помощ при спешни състояния; - оказване на първа психологична помощ на пострадалите и на спасителните екипи; - овладяване и ликвидиране на екологични инциденти; - защита срещу взривни вещества и боеприпаси; - операции по издирване и спасяване; - радиационна, химическа и биологична защита в случаи на инциденти и аварии с опасни вещества и материали и срещу ядрени, химически и биологични оръжия; - ограничаване и ликвидиране на пожари; - временно извеждане, евакуация, укриване и предоставяне на индивидуални средства за защита; - извършване на неотложни аварийно-възстановителни работи; - ограничаване на разпространението и ликвидиране на възникнали епидемични взривове, епидемии и епизоотия от заразни и паразитни болести; - други операции, свързани със защитата. Основни правомощия и задължения на съставните части от ЕСС: Съгласно Чл. 124. от ЗМВР : (1) При извършване на пожарогасителна и спасителна дейност, неотложни аварийно-възстановителни работи, оперативна защита при наводнения, операции по издирване и спасяване, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали, органите за пожарна безопасност и защита на населението имат право: 1. да влизат в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически и юридически лица; 2. да разрушават сгради или части от тях, да разглобяват конструкции, да отстраняват, унищожават или повреждат имущество или насаждения, когато няма друг начин за извършването на дейността; 3. да използват спасителни, пожарогасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически или юридически лица; 4. да привличат длъжностни лица, участници в доброволни формирования и граждани за оказване на съдействие; 5. да изменят реда за движение и да ограничават достъпа на външни лица в района, където се извършват дейностите, до пристигането на съответните компетентни органи; 6. да използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода при бедствия, за гасене на пожари и при извънредни ситуации; 7. да извършват евакуация на хора и движимо имущество в района, където се извършват дейностите. РД “Пожарна безопасност и защита на населението” – е специализирана служба на министерството на вътрешните работи за пожарна безопасност и защита на населението при пожари, бедствия, аварии и катастрофи. Осъществява дейността си самостоятелно или съвместно с други общински органи, организации и граждани. В изпълнение на задачите си РД "Пожарна безопасност и защита на населението" осъществява: - пожарогасителна дейност; - аварийно-спасителна дейност; - държавен противопожарен контрол; - превантивна дейност; - научно приложна и експертна дейност; - информационно аналитична дейност; - разрешителна и контролна дейност на търговци, извършващи пожарогасителна или аварийно-спасителна дейност или противопожарно обследване на обекти. Пожарогасителната дейност включва: определяне на способите, начините и средствата за пожарогасене; разработване на планове за ликвидиране на произшествията; незабавно изпращане на сили и средства при съобщение за пожар; спасяване на хора и имущество; ограничаване и ликвидиране на пожари; оказване на първа медицинска помощ на пострадалите; организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения. Аварийно-спасителната дейност включва: определяне на способите, начините и средствата за извършване на дейността; незабавно изпращане на сили и средства при съобщения за бедствия, аварии и катастрофи; ограничаване и ликвидиране на последствията от бедствия, аварии и катастрофи; спасяване на хора, имущество и материални ценности; оказване на първа медицинска помощ на пострадалите; организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения. Превантивната дейност включва: информационно разяснителна дейност сред населението за формиране на необходимото поведение и действия при пожари и катастрофи; координация и взаимодействие с държавните органи и организации във връзка с подготовката на населението за действия при пожари и катастрофи; издателска дейност в областта на пожарната безопасност и защитата на населението. Правомощия на органите на РД “Пожарна безопасност и защита на населението” град Варна – МВР. При гасене на пожари и спасяване на хора и имущество при пожари, аварии, бедствия и катастрофи имат право да: - влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на физически или юридически лица; - разрушават сгради или части от тях, разглобяват конструкции, отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие; - използват спасителни, гасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически или юридически лица; - привличат длъжностни лица и граждани за оказване на съдействие; - изменят реда за движение в района, където се извършват спасителни и гасителни действия, до пристигането на съответните компетентни органи; - използват безвъзмездно водоизточници и водопроводни мрежи за осигуряване на необходимите количества вода за гасене. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията на органите на РД "Пожарна безопасност и защита на населението" и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им. Задължения на юридическите лица и едноличните търговци. Съгласно Чл. 35 (1) от ЗЗБ : Юридически лица и еднолични търговци, собственици и ползватели, осъществяващи дейност в обекти, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 1, буква "г" или "д" от Закона за устройство на територията, която представлява опасност за възникване на бедствие, разработват авариен план на обекта, който съдържа: 1. максимални възможни последици за персонала, населението и околната среда от авария в обекта, определени въз основа на оценка на риска; 2. мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария в обекта; 3. мерките за защита на персонала; 4. разпределението на задълженията и отговорните структури и лица за изпълнение на предвидените мерки; 5. средствата и ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки; 6. времето за готовност за реагиране на структурите и лицата по т. 4; 7. реда за информиране на органите на изпълнителната власт при необходимост от въвеждане на плановете за защита при бедствие. (2) Съдържанието на аварийния план може да бъде различно от посоченото в ал. 1, ако е определено в специален закон или в издадените въз основа на него подзаконови актове. (3) Лицата по ал. 1: 1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1; 2. организират провеждането на тренировки по изпълнение на аварийния план най-малко веднъж годишно; 3. предоставят на кмета на общината информация за изготвяне на общинския план за защита при бедствия относно: а) източниците на рискове от дейността им; б) вероятните последствия при аварии и начините за ликвидирането им; в) възможните въздействия върху населението и околната среда; г) мероприятията, силите и средствата за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в обекта; 4. при възникнала авария в обекта са длъжни: а) незабавно да започнат провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи; б) незабавно да съобщят за аварията на съответния оперативен център на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР, и на кмета на непосредствено застрашената община; в) да предоставят на съставните части на единната спасителна система информация за взривни вещества, опасни химически вещества, източници на йонизиращо лъчение, както и друга информация за опасности за живота и здравето на хората; г) при участие на екипи от единната спасителна система да им сътрудничат при отстраняване на аварията; д) да осигурят безопасно унищожаване на отпадъците вследствие на аварията и нейното ликвидиране; 5. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) изграждат и поддържат локални системи за оповестяване за осигуряване на ранно предупреждение на персонала, компетентните органи и населението; 6. (изм. - ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) създават, подготвят и поддържат в готовност силите и средствата по ал. 1, т. 4 и 5 и средства за защита на работещите на територията на обекта; 7. провеждат обучение на работещите за защита при бедствия. Съгласно Чл. 36, (1) от ЗЗБ: (1) Юридическите лица и едноличните търговци, осъществяващи дейност в сгради за обществено обслужване, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 2, буква "д" от Закона за устройство на територията, както и в лечебни заведения за болнична помощ, училища и детски градини, независимо от тяхната категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, изготвят план за защита при бедствия на пребиваващите, който съдържа: 1. рисковете за обекта съгласно общинския план за защита при бедствия; 2. мерките за защита на пребиваващите; 3. разпределението на задълженията и лицата за изпълнение на предвидените мерки; 4. ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки; 5. времето за готовност за реагиране на лицата по т. 3; 6. начина на взаимодействие със съставните части на единната спасителна система. (2) Лицата по ал. 1: 1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1; 2. организират провеждането на тренировки за изпълнение на плана по ал. 1 най-малко веднъж годишно; 5. провеждат обучение на персонала за защита при бедствия. Съгласно Чл. 37 от ЗЗБ : Юридическите лица и едноличните търговци, включени в плановете за защита при бедствия, са длъжни да предоставят при поискване планираната помощ съгласно сключените споразумения. Съгласно чл.9 (17) от ЗЗБ : (Нова - ДВ, бр. 51 от 2016 г., в сила от 05.07.2016 г.) Във връзка с осигуряване изпълнението на плановете за защита при бедствия по ал. 4, 8 и 10 се сключват споразумения съответно между министъра на вътрешните работи, областния управител или кмета на община и лицата по глава четвърта, раздел II. Съгласно Чл.36 от ЗЗБ : Юридическите лица и едноличните търговци, осъществяващи дейност в сгради за обществено обслужване, представляващи строежи по чл. 137, ал. 1, т. 2, буква "д" от Закона за устройство на територията, както и в лечебни заведения за болнична помощ, училища и детски градини, независимо от тяхната категория по чл. 137 от Закона за устройство на територията, изготвят план за защита при бедствия на пребиваващите, който съдържа: 1. рисковете за обекта съгласно общинския план за защита при бедствия; 2. мерките за защита на пребиваващите; 3. разпределението на задълженията и лицата за изпълнение на предвидените мерки; 4. ресурсите, необходими за изпълнение на предвидените мерки; 5. времето за готовност за реагиране на лицата по т. 3; 6. начина на взаимодействие със съставните части на единната спасителна система. (2) Лицата по ал. 1: 1. утвърждават и актуализират при промяна на обстоятелство плана по ал. 1; 2. организират провеждането на тренировки за изпълнение на плана по ал. 1 най-малко веднъж годишно; 5. провеждат обучение на персонала за защита при бедствия. Юридическите лица и едноличните търговци - оператори на радио- и телевизионни програми, при поискване от оперативните центрове на МВР на единната спасителна система излъчват незабавно и без изменение на съдържанието и смисъла неотложна информация, необходима за защитата на населението. Информацията се излъчва безвъзмездно. Съгласно Чл. 38а. от ЗЗБ : Всяко юридическо лице е длъжно: 1. да понесе ограниченията във връзка с обявено бедствено положение, произтичащи от мерките, приложени от компетентните служби при провеждане на дейностите по защитата; 2. да окаже съдействие в съответствие с възможностите си по искане на кмета на община или на ръководителя на операциите; 3. да допусне при необходимост от провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи влизането на спасителни екипи и техника, извършване на теренни преустройства, изграждане на съоръжения за защита от рискови фактори, разчистване на поземлен имот и отстраняване на сгради или техни части, съоръжения и насаждения, когато е собственик, ползвател или управител на недвижимия имот; 4. да допусне безвъзмездно разполагането на съоръжения на системите за ранно предупреждение и оповестяване в недвижимите имоти, които са негова собственост, и да осигури достъп до тях за експлоатацията им; 5. да не възпрепятства достъпа на оправомощени длъжностни лица до колективните средства за защита за контрол, профилактика и ремонт; 6. да вземе мерки за предпазване на имуществото си от вреди и за ограничаване на вредите от бедствието, както и да спазва предписанията на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди. Координацията на съставните части на единната спасителна система се осъществява чрез оперативните центрове на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР. Оперативният център на министерството на вътрешните работи: 1. Приемат и оценяват информация за възникнали бедствия; 2. Уведомяват компетентните съставни части на Единната спасителна система и координират по-нататъшната дейност на основата на стандартни оперативни процедури; 3. Извършват ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, съставните части на единната спасителна система и населението при бедствия; 4. По искане на ръководителя на място, на кмета на общината или на областния управител организират включване на предвидените в плановете за защита при бедствия съставни части на единната спасителна система, както и на допълнително сили и средства. Предаване на информация между органите на изпълнителната власт и между съставните части на Единната спасителна система при подготовката за реагиране при бедствия и при провеждането на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи се осъществява и чрез комуникационно информационната система за управление при бедствия и аварии. Предприятията, осъществяващи електронни съобщения, са длъжни да съдействат на Министерството на вътрешните работи за осъществяване на комуникациите при бедствия и аварии на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер за спешни повиквания 112. Взаимодействието и координацията между частите на единната спасителна система, участващи в спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в района на бедствието се извършва от ръководителя на място. Ръководител на място е ръководителят на териториалното звено на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" или оправомощено от него длъжностно лице, освен в случаите на епидемии и епизоотия. Съгласно Чл. 32. От ЗЗБ : Ръководителят на операциите при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи има право да: 1. забрани или ограничи влизането на лица в района на бедствието; 2. нареди временно извеждане на лица от района на бедствието; 3. разпореди незабавно извършване или спиране на строителни работи, теренни преустройства или разрушаване на строежи или части от тях с цел предотвратяване или намаляване на негативните последици от бедствието; 4. поиска от юридически или физически лица предоставяне на помощ в съответствие с възможностите им; 5. създаде щаб на ръководителя на операциите с представители на участващите екипи от единната спасителна система; 6. раздели района на бедствието на сектори или на участъци, да определи техни ръководители, да им възлага задачи, както и да разпределя сили и средства за тях. СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ ПРИ БЕДСТВИЕ Взаимодействието между областните и общински органи, участващи в защитата на населението при бедствия се организира от областният управител или негов заместник и от кмета на община Ветрино, като се уточнява: редът за изнасяне и разполагане в района и подхода към огнището на поражение; участъците и режима на работа и видовете осигурявания. При сложна обстановка с тежки последици и при необходимост от нарастване на обстановката, организирането на взаимодействието се осъществява от Министъра на вътрешните работи и/или от оперативна група, разгърната на мястото на бедствието. Ръководителите на областни звена координират и ръководят дейността на общинските си структури и на допълнителните сили, поставени под тяхно разпореждане. При възникване на бедствия, аварии и катастрофи оперативния дежурен в общинската администрация получава информация от контролните и надзорни органи, длъжностни лица от обекта на събитието и от отделни граждани. Навременното уведомяване на органите на изпълнителната власт, съставните части на единната спасителна система и населението от общината за видовете опасности се осъществява, съгласно изготвената схема за оповестяване от оперативния дежурен на общинската администрация по действащата комуникационно информационна система на Министерството на вътрешните работи (ОЦ) с използване на далекосъобщителна мрежа на БТК-ЕАД, Българската национална телевизия, Българското национално радио, операторите (мобилни, кабелни и ефирни), осъществяващи радио-и/или телевизионни дейности, местни средства за масово осведомяване. Оперативният дежурен в общинската администрация информира незабавно кмета на общината, а според обстановката и дадените от кмета указания други членове на Щаба за изпълнение на общинския план за защита при бедствия и за взаимодействие с щабовете по чл.62а, ал.2, чл.63, ал.2, и чл.64, ал.1, т.10 от Закона за защита при бедствия. Чрез информационната система дежурния информира оперативния дежурен в Областната администрация. При възникване на кризисна ситуация Кмета на общината, лично или чрез своя пресцентър запознава представители на средствата за масова информация с обстановката, след което лично със съдействието на медиите информира населението за създалата се ситуация и предприетите мерки за защита. Населението периодически и според обстановката се информира за развитието на събитията получава указания за поведението и действията си от средствата за масова информация. Съдържанието на излъчената информация и указанията се дават от пресцентъра на общината. Действащите медии осигуряват възможност за включване в ефир чрез преки канали. Те оказват съдействие при подготовката на населението за защита. При поискване от оперативния комуникационно-информационен център на Единната спасителна система те излъчват незабавно и без изменение на съдържанието и смисъла неотложната информация необходима за защитата на населението. Ред за уведомяване на органите на единната спасителна система Координацията на съставните части на единната спасителна система се осъществява чрез Оперативния център на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” на Министерството на вътрешните работи Уведомяването за станали бедствия на територията на общината се предава на съставните части на единната спасителна система чрез Оперативния център на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР изграден и на областно ниво. Оперативния център на ГД «ПБЗН» - МВР: а. приема и оценява информация за възникнали бедствия; б. уведомява компетентните съставни части на единната спасителна система и координира по-нататъшната дейност на основата на стандартни оперативни процедури; в. извършва ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт, съставните части на единната спасителна система и населението при бедствия; г. по искане на ръководителя на място, на кмета на общината или на областния управител организират включване на предвидените в плановете за защита при бедствия съставни части на единната спасителна система, както и на допълнителни сили и средства. РАЗДЕЛ IX. ТЕРМИНОЛОГИЯ И ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ Нормативна уредба: Конституция на Република България ЗАКОН за защита при бедствия ЗАКОН за администрацията ЗАКОН за местното самоуправление и местната администрация ЗАКОН за отбраната и въоръжените сили на Република България ЗАКОН за министерството на вътрешните работи ЗАКОН за опазване на околната среда ЗАКОН за безопасно използване на ядрената енергия ЗАКОН за водите ЗАКОН за здравето ЗАКОН за здравословни и безопасни условия на труд Легални дефиниции в българското законодателство: "Природни явления" са явления с геологичен (геофизичен, геоложки), хидрометеорологичен и биологичен произход, като земетресения, наводнения, движения на маси (свлачища, потоци от отломки, лавини), бури, градушки, големи снежни натрупвания, замръзвания, суши, горски пожари, масови заболявания от епидемичен и епизоотичен характер, нашествия на вредители и други подобни, причинени от природни сили. "Инцидент" е непредвидимо или трудно прогнозируемо, ограничено по време и пространство действие, с висока интензивност на сили или вследствие на човешка дейност, застрашаващо живота или здравето на хора, имуществото или околната среда. "Авария" е инцидент от голям мащаб, включващ пътища, магистрали и въздушен трафик, пожар, разрушаване на хидротехнически съоръжения, инциденти, причинени от дейности в морето, ядрени инциденти и други екологични и промишлени аварии, причинени от дейности или действия на човека. "Промишлена авария" е внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати или извършване на дейности с рискови вещества и материали в производството, обработката, използването, съхраняването, натоварването, транспорта или продажбата, когато това води до опасност за живота или здравето на хора, животни, имущество или околната среда. "Зона на бедствието" е територията, засегната от бедствие. "Опасност" е природно явление или събитие, причинено от човешката дейност, което може да причини вредни последици за населението и имуществото му, околната среда, икономиката и културните и материалните ценности. "Уязвимост" е показател за степента на податливост на дадена територия или обект на различните опасности. "Риск" е вероятност от възникване на вредни последици за населението и имуществото му, икономиката и околната среда в резултат на опасността и уязвимостта за дадена територия/обект. "Анализ и оценка на риска" е определяне същността и размера на риска като функция на опасността, уязвимостта и вероятността. "Критична инфраструктура" е система или части от нея, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, здравето, безопасността, сигурността, икономическото или социалното благосъстояние на населението и чието нарушаване или унищожаване би имало значителни негативни последици за Република България в резултат на невъзможността да се запазят тези функции. "Европейска критична инфраструктура" е критична инфраструктура, разположена на територията на Република България, чието повреждане или разрушаване би довело до негативни последици за поне две държави – членки на Европейския съюз. При оценката на негативните последици се прилагат критерии - брой загинали или ранени, икономически и социални последици, като се отчита и влиянието на повреждане или разрушаване на тази критична инфраструктура върху други видове инфраструктури. "Информация, свързана със защитата на критичните инфраструктури" е всеки факт относно дадена критична инфраструктура, който, ако бъде оповестен и разкрит, може да бъде използван за планиране и/или за извършване на действия с цел причиняване на повреди или унищожаване на обекти, елементи или инсталации от критичната инфраструктура. "Защита" е съвкупност от дейности, целящи гарантиране на нормалното функциониране, непрекъснатостта и целостта на критичните инфраструктури с цел възпиране, намаляване, смекчаване или неутрализиране на заплахите, рисковете или уязвимостта им. "Собственици/ оператори на европейски критични инфраструктури" са физически лица, юридически лица или организации, които отговарят за инвестирането или за нормалното функциониране, непрекъснатостта и целостта на определена система или част от нея, означена като ЕКИ. "Евакуация" е организирано извеждане на хора и животни от застрашени райони и настаняването и осигуряването им в безопасни места. "Разсредоточаване" е организирано изнасяне на културни и материални ценности от застрашени райони и преместването и опазването им в безопасни райони. ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ АД - Акционерно дружество АЕЦ - Атомна електроцентрала АЯР - Агенция за ядрено регулиране БВП - Брутен вътрешен продукт БДЧР - Басейнова дирекция „Черноморски район“ БЧК - Български червен кръст ВИК - Водоснабдяване и канализация ГДПБЗН - Главна дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” ДПРАО - Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци” ДФ - Доброволно формирование ЕАД - Еднолично акционерно дружество ЕЕНСП - Единен европейски номер за спешни повикания ЕООД - Еднолично дружество с ограничена отговорност ЕСС - Единна спасителна система ЕТ - Едноличен търговец ЗБИЯЕ - Закона за безопасно използване на ядрената енергия ЗЗБ - Закон за защита при бедствия ЗООС - Закон за опазване на околната среда ЗУТ - Закон за устройство на територията ИЙЛ - Източници на йонизиращи лъчения ИСЗ - Индивидуални средства за защита МКВП - Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане МО - Министерство на отбраната МОСВ - Министерство на околната среда и водите МПС - Моторно превозно средство МС - Министерски съвет МТО - Материално техническо осигуряване МШК - Медведев-Шпонхойер-Карник НИМХ - Национален институт по метеорология и хидрология НСИ - Национален статистически институт НСНРБ - Национална стратегия за намаляване на риска от бедствия НСРПО - Националната система за ранно предупреждение и оповестяване ОА - Общинска администрация ОДБХ - Областна дирекция по безопасност на храните ОДМВР - Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи ОДСП - Областна дирекция „Социално подпомагане” ООД - Дружество с ограничена отговорност ОПЗБ - Областен план за защита при бедствия Общ. ПЗБ - Общински план за защита при бедствия ОПУ - Областно пътно управление ОСЗ - Областна служба по земеделие ОСНРБ - Областен съвет за намаляване на риска от бедствия Общ.СНРБ - Общински съвет за намаляване на риска от бедствия ОЦ - Оперативен център ПЗБ - План за защита при бедствия ПСПВ - Пречиствателна станция за питейни води РДГ - Регионална дирекция по горите РДПБЗН - Регионална дирекция ”Пожарна безопасност и защита на населението” РСПБЗН – Районна служба ”Пожарна безопасност и защита на населението” РЗИ - Регионална здравна инспекция РИОСВ - Регионална инспекция по околната среда и водите РО - Ръководител на операциите РПМ - Републиканската пътна мрежа РЦСМП - Регионален център за спешна медицинска помощ СНРБ - Съвет за намаляване на риска от бедствия СОП - Стандартна оперативна процедура ТЕЦ - Топлоелектрическа централа УКВ - Ултракъси вълни ФПЧ - Фини прахови частици ХС - Хлораторна станция ЦСМП - Център за спешна медицинска помощ Ч - Официалното време в Република България, в което е възникнала криза, бедствие или извънредна ситуация, изискващи въвеждане на настоящия план. РАЗДЕЛ Х. ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ОСНОВНИЯ ПЛАН Приложение № 1 П Л А Н ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ЕВАКУАЦИЯ И РАЗСРЕДОТОЧАВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ОБЩИНА ВЕТРИНО ПРИ БЕДСТВИЯ И АВАРИИ Планът за евакуация и разсредоточаване на населението в община Ветрино при бедствия е разработен на основание чл. 52, ал.2, т.1 и т.6 и ал. 3 от Закона за защита при бедствия и чл.9 от „Наредба за условията и реда за провеждане на евакуация и разсредоточаване“ приета с ПМС №337 от 20.12.2012 г., изм. ДВ, бр. 9 от 30 януари 2024г. В зависимост от времето за подготовка и оповестяване евакуацията и разсредоточаването могат да бъдат незабавни - при земетресения, ядрена или радиационна обстановка, инциденти с опасни вещества и материали, самолетни катастрофи, горски пожари и други опасности, или след предупреждение и оповестяване - наводнения, урагани, бури, снегонавявания и обледенявания. I. ЦЕЛ НА ПЛАНА 1. Планът за евакуация и разсредоточаване на населението, културните и материалните ценности на община Ветрино, е комплекс от мероприятия по организираното извеждане на населението от зона на бедствие или авария от природен или техногенен характер и неговото кратковременно разполагане в подготвени безопасни (вън от зоните на действие на поразяващите фактори на източника на бедствие и аварии) райони. 2. На евакуация подлежат всички хора и животните от територията, определена за евакуация. 3. На разсредоточаване подлежат: 3.1 Ценни исторически и архивни документи, научна и техническа документация. 3.2 Движими културни ценности. 3.3 Лекарствени средства, медицински изделия, кръв и кръвни продукти, медицинска апаратура и болнично имущество. 3.4 Хранителни продукти и промишлени стоки от първа необходимост, семена и фуражи. 3.5 Електронноизчислителна, комуникационна и информационна техника и програмни продукти. 3.6. Резервни части, инструменти, ценно оборудване, суровини и готова продукция. 3.7. Административни и производствени дейности и услуги. 3.8 Ценни книжа, парични знаци и скъпоценности, съхранявани в кредитни институции. II. ПЛАНИРАНЕ НА ЕВАКУАЦИЯТА И РАЗСРЕДОТОЧАВАНЕТО Кметът на общината изготвя разчети за евакуация и разсредоточаване за съответните части на общинския план за защита при бедствия съвместно с представители на ведомствата и юридическите лица, имащи отношение към тази дейност на територията на общината. Евакуацията и разсредоточаването на територията на община Ветрино се планира на общинско ниво в съответствие с чл. 9 от Закона за защита при бедствия, като планирането, организацията и провеждането на евакуацията на населението се възлага на Общинския щаб за изпълнението на общинския план за защита при бедствия (ОбЩИПЗБ) на община Ветрино, като се изготвят разчети за евакуация и разсредоточаване, които включват: 1. Начини и способите за оповестяване. 1.1 Населението се оповестява за началото на евакуацията и разсредоточаването по реда на Наредбата за условията и реда за функциониране на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на органите на изпълнителната власт и населението при бедствия и за оповестяване при въздушна опасност, приета с Постановление № 48 на Министерския съвет от 2012 г. 1.2 Указания и сигнали към населението на община Ветрино при обявяване на евакуация и разсредоточаване на населението се дават чрез озвучителните средства, монтирани на автомобилите на РУ-Провадия при ОД на МВР - Варна, РСПБЗН - Провадия, и монтираните 3 бр. акустични сирени в с.Ветрино, задействани централизирано от Националния контролен възел (НКВ) – оперативен център на ГД ПБЗН, както следва: - Сирена, монтирана на сградата на ЗПК „Нива“-Ветино в центъра на с.Ветрино; - Сирена, монтирана в стопански двор на ЗПК-„Нива“ в югоизточния край на с.Ветрино; - Сирена, монтирана на сградата на общински гаражи в югозападния край на с.Ветрино; 1.3 Указания и сигнали към населението в кметствата на територията на община Ветрино при обявяване на евакуация, се дават чрез озвучителните средства, монтирани на автомобилите на РУ-Провадия при ОД на МВР - Варна, РСПБЗН - Провадия и монтираните електромеханични сирени на местно задействане в седемте села в общината. 1.4 За останалите две населени места в община Ветрино се използват сирени с ръчно задвижване. 1.5 Чрез системата BG-ALERT 1.6 Съобщението за евакуация трябва да съдържа: - издаващ орган; - дата и час на издаване; - точно описание на бедствието или опасността и район, който е или е вероятно да бъде засегнат; - указания за евакуация съгласно разчетите – сборни евакуационни пунктове (СЕП), евакуационни центрове (ЕЦ) и места за настаняване (МН), както и какво евакуиращите се да вземат със себе си; 2. Места на сборни евакуационни пунктове (СЕП), евакуационни центрове (ЕЦ) и места за настаняване (МН) на територията на община Ветрино. 2.1 Организираната евакуация на населението на община Ветрино, се извършва чрез: - сборни евакуационни пунктове (СЕП); - евакуационни центрове(ЕЦ); - места за настаняване(МН). 2.2 В сборните евакуационни пунктове (СЕП) се осигуряват условия за регистрация и разпределение на подлежащите на евакуация, минимални хигиенно-битови условия и подпомагане с храна и вода. 2.2.1 Сборните евакуационни пунктове, се разполагат в непосредствена близост до места, осигуряващи условия за събиране на хора, като за територията на община Ветрино, според конкретната ситуация ще се използват паркове, стадиони, площади, паркинги, прилежащите дворни пространства на всички учебни заведения. 2.3 В евакуационни центрове /ЕЦ/ се осигуряват условия за регистрация на евакуираните, консултиране, комуникации, услуги и раздаване на продукти от първа необходимост, като за територията на община Ветрино, според конкретната ситуация ще се използват паркове, стадиони, площади, паркинги, прилежащите дворни пространства на всички учебни заведения. 2.4 В местата за настаняване /МН/ се осигуряват условия за подслон, предоставяне при необходимост на храна, вода, дрехи, одеяла, комуникации, достъп до медицинска помощ и други, като за територията на община Ветрино, според конкретната ситуация ще се използват училища, детски градини, читалища, клубове, стадиони и други обществени и административни здания, осигуряващи временно разполагане на хора. 3. Отговорниците и състава на СЕП, ЕЦ и МН 3.1 Състава на евакуационните пунктове, се определят със заповед на кмета на община Ветрино. 3.2 За членове на /СЕП/, ЕЦ/ и /МН/, се назначават административни ръководители, органи на здравеопазването, образованието, социалното осигуряване, транспортни организации (фирми), служители на МВР или Министерство на отбраната. III. ОТГОВОРНОСТИ И УПРАВЛЕНИЕ ПРИ ЕВАКУАЦИЯ И РАЗСРЕДОТОЧАВАНЕ 1. Евакуация или разсредоточаване се осъществява при обявяване на бедствено положение или при възникване на опасност от бедствие. 2. Решение за евакуация и разсредоточаване на населението се провеждат със заповед на: - кмета на община Ветрино - на територията на община Ветрино; - областния управител на област Варна - на територията на повече от една общини в областта; - министър-председателя на Р. България - на територията на повече от една област. 3. Ръководството на евакуацията и разсредоточаването се осъществява от кмета на община Ветрино, който съгласно чл. 65, ал. 1, т. 7 от Закона за защита при бедствия се подпомага от Общинския щаб за изпълнението на общинския план за защита при бедствия /ОбЩИПЗБ/ на община Ветрино. 4. За изпълнение на дейностите по евакуация и разсредоточаване ОбЩИПЗБ на община Ветрино: - организират оповестяването за евакуация и разсредоточаване; - организират извеждането (транспортирането) на подлежащите на евакуация и разсредоточаване хора, животни и имущество; - организират посрещането и настаняването на евакуираните, както и съхраняването на разсредоточеното имущество на съответната територия; - организират логистичното осигуряване на евакуираните и защитата на разсредоточеното имущество на съответната територия; - осъществяват непосредственото ръководство на СЕП, ЕЦ и МН; - организират охраната на територията от която е извършена евакуацията и разсредоточаването; - организират и координират получаването и раздаването на хуманитарни помощи; - предоставят информация за проведената евакуация и разсредоточаване. 5. Организацията на движението по маршрутите за евакуация и разсредоточаване се извършва от Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на транспорта и съобщенията, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на отбраната и други съставни части на единната спасителна система. 6. Министерството на транспорта и съобщенията организира евакуацията и разсредоточаването с железопътен транспорт и съдейства за организирането с автомобилен, воден и въздушен транспорт. 7. Кмета на община Ветрино, съвместно с превозвачите, които притежават лиценз за извършване на превоз на пътници или товари, уреждат необходимите транспортни средства, включени в разчетите за евакуация и разсредоточаване. 8. Оказването на спешна медицинска помощ в СЕП, по маршрутите за евакуация, в ЕЦ и в МН се организира и извършва от Министерството на здравеопазването (МЗ) чрез центровете за спешна медицинска помощ и други лечебни и здравни заведения, предвидени в съответните планове за защита при бедствия. 9. Хигиенно-противоепидемичните мероприятия в МН се организират от съответната регионална здравна инспекция. 10. Контролът по храните в СЕП, маршрутите за евакуация, ЕЦ и МН се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните и от областните дирекции по безопасност на храните към Министерството на земеделието и храните. 11. Общественият ред по време на евакуация и разсредоточаване се осигурява от МВР. 12. Логистичното осигуряване на евакуацията и разсредоточаването се извършва от кмета на общината. IV. ПРОВЕЖДАНЕ НА ЕВАКУАЦИЯТА, НАСТАНЯВАНЕ И ВРЪЩАНЕ НА ЕВАКУИРАНОТО НАСЕЛЕНИЕ 1. Организирането на дейностите по провеждане на евакуация и разсредоточаване се извършва от СЕП непосредствено след оповестяването. 2. В СЕП се извършват регистрация и разпределение на евакуиращите се по маршрути и ЕЦ и осигуряване на условия за временен престой. 3. В СЕП се създава организация за оптимално използване на превозните средства, включително на личните автомобили. 4. Приоритетно се евакуират деца, болни и възрастни хора, а за евакуираните хората от социални, лечебни и здравни заведения се полагат изискващите се за тях грижи от персонала на съответното заведение. 5. Евакуацията от зони със степен на радиационно и химическо замърсяване и биологическо заразяване се извършва след провеждане на деконтаминация. 6. В ЕЦ се извършва регистрация на евакуираните, оказване при необходимост на психологическа помощ, консултиране, раздаване на продукти от първа необходимост и разпределение по МН. 7. При разпределение по МН не се разделят семейства и се отчитат нуждите на групи с определени специални нужди и с различни културни, етнически или религиозни идентичности. 8. В МН се предоставя подслон, снабдяване с храна, вода, дрехи и одеяла и при необходимост се оказва медицинска и психологическа помощ. 9. Общинският щаб за изпълнение на ПЗБ на община Ветрино предоставя на областния щаб за изпълнение на областния ПЗБ на област Варна информация за проведената евакуация и разсредоточаване. 10. Органът, разпоредил евакуацията и разсредоточаването, със заповед организира връщането по местата за постоянно местоживеене. СЪДЪРЖАНИЕ НА РАНИЦА ЗА БЕДСТВИЯ ОСНОВНИ МАТЕРИАЛИ И СРЕДСТВА, НЕОБХОДИМИ ЗА ОКОМПЛЕКТОВАНЕ НА « РАНИЦА ЗА БЕДСТВИЕ » Проверка за наличност и годност 1 Бутилирана питейна вода в количество за цялото семейство поне за 3 дни 2 Консервирана и суха храна в количество за цялото семейство поне за 3 дни 3 Радио на батерии – добре е да имате и резервни батерии 4 Фенерче на батерии – добре е да имате и резервни батерии 5 Мобилен телефон и зарядно устройство 6 Свирка 7 Чаени свещи, кибрит и запалка 8 Инструменти – отвертка, клещи, джобно ножче, отварачка за консерви и бутилки 9 Пластмасови или картонени чашки и чинийки, найлонови торбички, тиксо, домакински фолио, средства за почистване и дезинфекция 10 Пакет влажни кърпички и няколко пакета носни кърпички, стари вестници 11 Спасително фолио за членове на семейство- предпазва от прекомерно висока или ниска околна температура, служи и като дъждобран, както и за заслон 12 Медицински комплект за първа помощ 13 Санитарни и прахозащитни маски 14 Вашите лекарства и за членовете на семейството 15 Семеен план за бедствие и карта на вашия район ДОПЪЛНИТЕЛНИ МАТЕРИАЛИ И СРЕДСТВА, НЕОБХОДИМИ ПО ВАША ПРЕЦЕНКА 1 Водоустойчив пакет с важни семейни документи 2 Пари 3 Специализирани храни и пелени за кърмачета, дамски превръзки и други подобни 4 Дрехи за променливо време 5 Хартия и средства за писане 6 Книги, игри, пъзели и други за възрастни и деца Забележка: Телефон 112 приема спешни и аварийни обаждания при необходимост. Телефона се избира без код. Приложение № 2 ПЛАН ЗА ЗАЩИТА ПРИ ЗЕМЕТРЕСЕНИЯ Цел на плана Целта на плана е да се създаде оптимална организация за своевременно и точно прогнозиране последствията от възникнали земетресения и успешно осъществяване на спасителни, неотложни, аварийни и възстановителни работи (СНАВР) във възникналите огнища на поражения, за ограничаване загубите, защитата на населението и икономиката и безаварийна работа на производствените мощности. Обхват на Плана В обхвата на Плана влиза територията на цялата Община Ветрино, заедно със всички части от ЕСС разположени тук. Описание на ситуацията Земетресенията представляват внезапно освобождаване на енергия в земната кора, при което за кратко време се генерират сеизмични вълни. Земетръсната опасност за дадена територия зависи от нивото на земетръсната активност, т.е. от силата и честотата на възможните бъдещи земетресенията. За оценка на силата на земетресенията се използват две скали: = инструментална на Рихтер за определяне на магнитуда = макросеизмична (неинструментална) на Медведев-Шпонхоер-Карник (МШК) за определяне интензивността на земетресенията върху земната повърхност. Магнитудът (М) по Рихтер характеризира енергията отделена в огнището на земетресението,т.е. силата на излъчените от него сеизмични вълни. Интензивността (I) по макросеизмичната скала МШК характеризира силата на въздействието на сеизмичните вълни върху земната повърхност. Интензивността се измерва в степени от I до XII и се определя въз основа на три групи признаци: а) усещанията на хората и въздействието върху заобикалящите ги предмети; б) въздействието върху различните типове сгради; в) въздействието върху природната среда (остатъчни деформации в почвата, изменение режима на плитките и дълбоките подземни води, изворите, свлачищата, срутищата и др.). Земетресението е природно бедствие което не може да бъде предсказано. Неговата продължителност е кратка, но последствията могат да бъдат изключително тежки. Земетресенията възникват в земните ядра при бързото освобождаване на натрупаната там енергия. Обемът, където се освобождава енергията, се нарича земетръсно огнище. В земетръсното огнище настъпва разрушение на земната кора по една основна равнина на разкъсване, в резултат на което се формира земетръсния разлом. Образуването на разлом е типично за тектонските земетресения и при плитки земетресения разломът се наблюдава на земната повърхност. Неговата дълбочина може да достигне до 700 км. От земетръсното огнище се разпространяват различни по скорост земетръсни вълни, които разтърсват земната повърхност и се възприемат като трусове. Колкото по-голяма енергия се освобождава, толкова те са по-силни. Сеизмичните вълни са еластични вълни, които в реалната земна среда се разпространяват във вид на трептения. По характера на движението вълните се делят на: надлъжни / означават се с буква Р – от prima– първа /. В надлъжната вълна движението е по посоката на разпространение на сеизмичния лъч. От тях настъпва редуващо се компресиране и разтягане на земната кора. Скоростта на надлъжните вълни е най-голяма – от 5 до 13 км/сек., поради което те най-рано се регистрират от сеизмографите и първи се усещат от хората; напречни / означават се с буква S – от sekonda– втора / движението на земните частици е по посока, перпендикулярна на лъча. При тях се предизвиква змиеподобно огъване на средата. Скоростта на напречните вълни е от 3,5 до 7,5 км / сек. ; земните частици е по посока, перпендикулярна на лъча. При тях се предизвиква змиеподобно огъване на средата. Скоростта на напречните вълни е от 3,5 до 7,5 км / сек.; повърхностни / означават се с буква L – от long – дълги / елиптични движения на средата /. Повърхностните вълни са най – бавни и имат скорост до 3,5 км/ сек. Огнището на земетресението представлява цялата зона на разрушение, в която има пукнатинообразуване в недрата на Земята. Параметри на земетресението: Хипоцентър – началната точка на земетресението /дава се чрез географски координати/. От нея започва разпарянето на пукнатината; Епицентър – проекцията на хипоцентъра на Земната повърхност / дава се чрезгеографски координати / т.е. точката, лежаща на земната повърхност над хипоцентъра; Магнитуд – мярка на силата на земетресенията. Думата магнитуд произлиза от латинската дума „ magnitudio”, което означава величина; Макросеизмична интензивност – мярка за земното движение, на конкретно място, базирана на ефектите върху хората, сградите и съоръженията и при много силни земетресения върху релефа. Период на повтаряемост – средния интервал от време между две подобни събития на дадено място / или област /, например земетресения надвишаващи даден магнитуд, земни движения надвишаващи дадена стойност и др. Единица върху периода на повтаряемост е вероятността за поява на разглежданото събитие. Обикновено земетресенията са съпроводени с бучене и светене. Какво представляват : Бученето представлява звук с ниска честота, близка до долната граница на чувствителност на човешкото ухо. Понякога този звук прилича на гръм или канонада от далечни оръдия или на шум на тежък транспорт. То възниква непосредствено при преминаване на еластичните вълни от Земята във въздуха. Обикновено сеизмичното бучене се чува малко преди да се усети първия трус. При някои земетресения / с магнитуд над 6,0 / предадената сеизмична енергия във въздуха е толкова голяма, че може да бъде чут звук на няколкостотин километра от огнището. / Вранча - 1977г. /. Светенето се наблюдава във въздуха, близо до земната повърхност, най-вече над някои части в епицентралната област, малко преди, през време и след труса. При земетресение над 6,0 сеизмичното сияние може да се види на разстояние до 300 – 400 км. от епицентъра. Причина за земетресенията могат да бъдат и вулканичните изригвания. Такива земетресения се проявяват само около вулканите. Главни сеизмични зони в България Горнооряховска сеизмична зона Разположена в Централна Северна България, тази зона може да бъде описана като линия от земетръсни епицентри по продължение на десния бряг на р. Янтра в изток-западна посока. Най-силното събитие от този век се е случило на 14.07.1913 г. с М=7 (по други източници – 6.75) и интензивност от X степен в епицентралната област. Разрушени са селищата Горна Оряховица – до 95%; Велико Търново, Лясковец и Долна Оряховица – до 80 %. Площта, на която е усетено земетресението, е оценена на около 400 000 км². Затихването на реализираната сеизмична енергия е много бързо на югюгоизток и север-северозапад. Най-силно влияние тази зона има върху територията на Централна Северна България. Шабленска сеизмична зона Епицентрите на земетресенията са разположени по продължение на морския бряг. Най-силното земетресение за последните 100 години е било събитието от 31.03.1901 г. с М=7.2 и интензивност в епицентъра от X степен. Епицентърът е бил в Черно море, на около 10 km източно от нос Калиакра. Дълбочината му не е коректно определена и варира от 15 km до 30 km. Градиентът на затихване е много голям за бреговата област и намалява на запад. Този факт се обяснява с блоковата структура на горната част на земната кора близко до брега. Въздействието на земетресението е било по-значимо само за района на най-източните територии на страната, а за Южна България въздействието е било от IV-V степен (МШК-64). Тази зона е известна с не особено дълъг времеви период за силните земетресения. Изследвания показват, че на всеки 450-500 години земетресения с магнитуд около 7.0 поразяват тази област. Провадийска сеизмична зона Характеризира се с висока честота на слаби земетресения, чийто магнитуд рядко надминава 4.5. Тази концентрация на земетресения се дължи на солния щок, който се е внедрил в отслабената зона при пресичането на няколко разлома. Допълнителен фактор за нарастване на броя на земетресенията през последните 20-25 години е интензивната експлоатация на солта чрез излужване и формирането на огромни камери под земята пълни с разсол. Това ускорява тектонските процеси около солния щок, защото той става по-лек в горната си част. За по-доброто изследване на развиващите се процеси е създадена локална сеизмична мрежа в района около гр.Провадия. Софийска сеизмична зона Тази сеизмична зона съвпада със Софийската котловина и обкръжаващите я планини. Епицентрите на известните силни земетресения са разположени между центъра на гр. София и югозападните околности. Хипоцентрите на земетресенията оконтурват активно разломяване на дълбочина от около 30 km. Максималната описана интензивност е X степен за епицентралната зона за земетресението от 30.09.1858 г. с оценен магнитуд от 6.6. Изчислено е, че земетресения с магнитуд М = 7.0 могат да се очакват на всеки 800 години. Струмска (Кресненска) сеизмична зона Тази зона е известна с най-силното земетресение в Европа през последните 200 години – 04.04.1904 г. Магнитудът, според изчисленията в Пасадена (САЩ) е бил М=7.5 с епицентрална интензивност Io=10-11 МШК , но съществуват данни за възможни две последователни събития с магнитуди, съответно 7.2 и 7.8. Това е найсилното известно земетресение в България и най-силното плитко земетресение, станало през ХХ век на Балканите и континентална Европа. Земетресението е предшествано (25 минути преди него) от друго много силно събитие с магнитуд 7.1-7.3. Площта, на която е усетено земетресението, е оценена на около 1 400 000 км². Земетресения с магнитуд М= 7.0 могат да се очакват на всеки 500 години. Маришка сеизмична зона През последния век най-голямата катастрофа за тази част от територията на България е провокирана от две събития – земетресенията от 14.04.1928 г. (М=6.8) и 18.04.1928 г. (М=7.0). Интензивността в епицентралната зона е била X степен за първото събитие и XI за второто. Едно трето събитие следва в района на с.Гълъбово с магнитуд 5.7, но ефектите от него не са били катастрофални. Повърхностното разломяване от тези земетресения е имало обща дължина от около 100 km. Сеизмичните вълни са имали слабо затихване в посока изток-запад (по дължина на основната Маришка разломна зона). Територията на Общината е характерна с висока сеизмична активност и е класифицирана като “втори ранг земетръсно-опасни участъци по Земята” .Тази територия попада под въздействието на вътрешни и външни за страната сеизмогенни зони с очаквано въздействие върху земната повърхност до 7 степен по 12 степенната Скала на Медведев – Шпонхойер - Карник или Европейската макросеизмична скала / EMS98/ която заменя Скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник. Външните сеизмогенни зони оказващи най-голямо влияние на територията на България са районите на Мраморно море, Бяло море и района на Вранча в Карпатите. Тъй като Стара планина е свързана с Карпатите, Северна България е особено чувствителна към земетресенията във Вранча. То е локален сеизмичен център с дълбочина до 150 км. и за това се чувства на далече. Вътрешните сеизмогенни зони оказващи влияние на Общината са Софийската, с вероятен магнитуд 7.0, Пловдивската с вероятен магнитуд 7.0 и Варненската /по точно Шабленската/ с вероятен магнитуд 7.0.Влияние в това отношение върху района на Общината могат да окажат и районите на Стражица , Чирпан , Ямбол и др. Важно е да се знае , че на територията на страната от 60 години не е възниквало земетресение с магнитуд над 6.0 при положение, че условния цикъл на повторяемост е много по-малък / пример Вранча – 25-30 год. /. Това показва че постоянно нараства вероятността за възникване на катастрофално земетресение на територията на Общината. Земетресенията се характеризират с: Сравнително дълъг период на повторяемост на силните земетресения; - Не е установена цикличност; Краткотрайност; Засяга големи площи; Изключително многообразни, неопределености заложени в самото явление; Изключително негативни директни последствия; Голяма вероятност за вторични последствия; Дори и слаби до умерено силни земетресения могат да доведат до кризи; Споменът от последствията избледнява с времето; Невъзможност за организирана реакция по време на бедствието; - Голям обем НАВР за кратко време; Дълъг възстановителен период. При възникване на земетресение с интензитет от 7-ма степен по МШК (съгласно картата за сеизмичното райониране на територията на България), ще възникнат следните поражения и въздействие върху хората: Разрушения на сгради; Възниква ужас и паника; Отчупват се единични клони от дърветата; Част от висящи лампи се повреждат; Малки срутвания на стръмните, наклонени почви и улични платна; В почвата се появяват пукнатини; Многократно се променя дебитът и нивото на водоизточниците; Постройките с подсилена конструкция и дървените къщи получават следните повреди: малки пропуквания на стените, пукнатини в комините и срутване на част от тях; Постройките от печени тухли, панелни постройки и постройки с носеща конструкция получават повреди, като големи пукнатини в стените, срутване на комините; Много от селските постройки от кирпич и камък получават разцепване на каменните основи; Част от зданията се срутват. Направените изследвания показват, че тяхното проявление ще доведе до сериозни поражения на инфраструктурата, а именно: нарушаване на жизнено важни системи за управление и нормално функциониране на обекти от националното стопанство; част от сградния фонд /над 20 –30 % / ще получи пълни или силни разрушения, а останалата – частични или слаби; човешки жертви, затрупани хора, хора нуждаещи се от извличане и спасяване; - голяма част от населението / около 10% / ще остане без подслон и ще се нуждае от настаняване и всестранно осигуряване; ще бъде нарушена системата за електроснабдяване на населението. Ще се разрушат хидротехническите съоръжения за водоснабдяване, като помпени и пречиствателни станции, тръбопроводи и водонапорни кули; голяма част от предприятията ще спрат производствения процес; в част от промишлените предприятия е възможно да възникнат взривове, пожари и огнища на заразяване с промишлени отровни вещества; нарушено движение на ППС и поражения по изградените съоръжения на инженерната инфраструктура – мостове, надлези, подлези, ж.п. линии и др.; ще се наруши съобщителната система; създаване на сложна пожарна обстановка. Нараства вероятността от взривове и пожари в съоръженията и обектите пренасящи, съхраняващи и работещи с природен газ, пропан-бутан и др. нефтопродукти. поради нарушаване на технологичните процеси в много промишлени обекти е възможно да възникнат взривове, а в други замърсяване с отровни химични вещества; възможно е възникването на епидемии, психически стрес и паника сред населението; значителни загуби ще понесе животновъдството. Ще възникне голям обем от ветеринарно-санитарни и екарисажни работи и клане на животни по необходимост. възможно е да се създаде тежка обстановка в кварталите със старо и несъобразено с антисеизмичните изисквания строителство. ИЗВОДИ: При възникване на земетресение с интензитет 7 – 8 степен по скалата на МШК ще се създаде сложна обстановка; Спасителните работи ще се организират и провеждат с използването на оцелелите сили и средства, много малко е вероятно да бъдат привлечени сили и средства от други области тъй като района на поражение ще бъде голям; Силите и средствата от Единната спасителна система, общинските предприятия и др. сили и средства, предвидени за провеждане на СНАВР ще са най-вероятно с големи загуби; Ще има човешки загуби (медицински и безвъзвратни); В по-голямата си част ВиК и Енергийната мрежи ще бъдат значително повредени или разрушени; Ще бъде невъзможно да се използва част от пътната мрежа /затрупани улици, пътища, булеварди и др. обекти /; Ще възникнат масови пожари в населените места, вследствие на които ще се образуват и вторични огнища на поражение. Приети условия за планиране 1. Земетресение с интензитет над 6-7 степен по ЕМС може да доведе до ограничен брой човешки жертви. 2. Земетресението е широкомащабно бедствие и ще обхване територията на цялата Община. 3. Предварителното прогнозиране и оповестяване за сега е невъзможно. Изградената система DACEA може да се използва за ограничаване на пораженията върху критични обекти в индустрията, но няма практическо приложение за защита на хората, поради минималното време за реакция. Оперативна готовност В общината се носи 24 часово дежурство от оперативни дежурни в оборудвано помещение. В Дежурната стая са изведени всички комуникации, интернет системи за оповестяване и Системата за ранно предупреждение за наводнение. Информацията за възникнало земетресение ще се получи от Дежурните в Общинския съвет по сигурност чрез: от оперативните дежурни на Оперативен център – ПБЗН; от кметове и кметски наместници на селата; от средствата за масово осведомяване; от граждани. Ред за активиране на плана На базата на проведения оглед на района на бедствието и оценката на ситуацията, Кмета може да вземе решение за обявяване на бедствено положение и свикване на щаба за изпълнение на общинския план за защита при бедствия. Кметът на общината обявява със заповед бедствено положение за цялата или за част от територията на общината. Копие от заповедта се изпраща незабавно на областния управител и на министъра на вътрешните работи. При силно земетресение най-вероятно бедственото положение ще бъде обявено на територията на цялата Община. Незабавно след получаване на разпореждането, Дежурния в Общински съвет по сигурност уведомява членовете на Щаба за заповедта на Кмета, като нарежда да се явят на определеното място (залата в сградата на Общината). По същия начин се действа и при обявяване на бедствено положение от Областния управител. Определяне на защитни действия от Щаба за изпълнение на ПЗБ Щабът за изпълнение на общински План за защита при бедствия извършва следните основни дейности: Извършва анализ и оценка на получената информация за мащабите на земетресението. Привежда в изпълнение настоящия План, като в зависимост от получената информация конкретизира действията си по: търсене и спасяване на затрупани хора; обезопасяване на опасни сгради, изключване на електрозахранването, изключване на газта и водоснабдяването; осигуряване на безопасни условия за работа на спасителните екипи; оказване на първа помощ на пострадалите. Информацията се получава от съставните части на ЕСС, аварийните екипи на дружествата и група от Общината под ръководството на гл.експерт ОМП и ССИ. Избор на защитни действия На базата на извършения анализ се определят незабавните действия, а именно: търсене и спасяване на затрупани хора; оказване на медицинска помощ на пострадалите; временно извеждане от района или евакуация; осигуряване на безопасни условия за работа на спасителните екипи чрез изключване на електрозахранването, газоподаването и ВиК мрежата; доокомплектоване на спасителните екипи с хора и техника; разчистване на проходи за движение на хора и техника; организиране на охраната на засегнатите райони; оглед на сградния фонд и подготовка за настаняване на останали без подслон хора; осигуряване чрез електроагрегати на аварийно осветление; Предупреждения и оповестяване на населението Тъй като не съществува система за ранно предупреждение за очаквано земетресение, то първоначално населението ще се информира за незабавните действия които трябва да извърши за да се намалят последиците от труса, а именно: да се изключи електрозахранването, да не се палят свещи, кибритени клечки или да се използват запалки по време и след трусовете; да се запази спокойствие и хладнокръвие и да не се изпада в паника; след спиране на трусовете да се провери за ранени и ако има такива да им се окаже първа медицинска помощ; много внимателно да се освободят хората, затрупани от леки елементи на конструкцията. При необходимост да се потърси специализирана медицинска и друга помощ; напусналите жилищата си да отидат на открито място, по-далече от електропроводи, стрехи и прозорци на сградите; местата на които маже да се отиде са градинки, паркове, стадиони; да съберат членовете на семейството си и да помогнат на съседите си или колегите; да уведомят незабавно екипите на ЕСС за затрупани хора; да започнат самостоятелно да търсят и спасяват затрупани, като спазват всички възможни мерки за безопасност. Населението трябва да бъде предупредено да очаква вторични трусове, които е възможно да предизвикан по-големи разрушения, тъй като от първоначалния трус сградите ще са получили сериозни повреди. Горната информация ще се предава на населението чрез: автомобили на ПБЗН и МВР; лично чрез обход от служители на Общината; средствата за масово осведомяване; от кметовете и кметските наместници в селата. Информацията трябва да бъде подготвена, разпечатана и раздадена на служителите които ще отидат в определените райони. Отговорник Секретаря на Общината. В случай , че няма връзка с отделни села е необходимо да се изпратят хора от съседното село или от Общинска администрация за уточняване на ситуацията. Изпълнение на защитните действия След оценката на пораженията, Щаба за изпълнение на ПЗБ взема следните решения: Привежда в готовност за търсене и спасяване на затрупани хора Общината с цялата налична техника, екипи и хора. Спасителните дейности се провеждат под ръководството на Ръководителя на операциите или по негови указания; 2. Незабавно привежда в готовност Доброволното формирование на Общината и поставя задачи на ръководителя му; 3. Извиква Управителите (директори или техни представители и др.) на основните строителни и специализирани фирми, изисква от тях информация за наличната изправна техника, определя време за готовност и места за съсредоточаване; 4. При необходимост от евакуация или придвижване на спасители. Планирани дейности и задачи след земетресение Основните усилия се насочват спасителните работи да започнат чрез използване на основните части на Единната спасителна система. Същите следва да имат готовност за работа в комбинирани огнища на поражения, екипировка с индивидуални средства за защита и спазване правилата за работа в пожароопасна и взривоопасна среда. Спасителните дейности да се провеждат с цел своевременно изваждане на затрупаните хора, оказване на Първа медицинска помощ и организиране на временното извеждане, настаняване и изхранване на останалото без подслон население. Аварийно-възстановителните мероприятия да се насочат към потушаване на локалните пожари, изключване на електрозахранването и водоснабдяването и поетапно възстановяване на комунално-енергийните системи за нуждите на спасителните и възстановителни работи. Възстановяването на мрежите започва след осигуряване на безопасни условия на работа на аварийните екипи. Спасителните и аварийни работи да се провеждат непрекъснато на четири смени. Основните приоритетни действия А. Гасене на пожари: Осъществява се от дежурните екипи на РДПБЗН и регионалните противопожарни служби, впоследствие се привличат екипи от съседни незасегнати общини . Основните усилия се съсредоточават за: локализиране на аварии в предприятия работещи с промишлени отровни вещества; - гасене на пожари в сгради с масово пребиваване на хора; - потушаване на пожари в жилищни и обществени сгради. За осигуряване на вода се привличат водоноски от РД ПБЗН Варна, частни фирми, водоноски от В и К, резервоарите с вода във фирмите, градските шадравани и от реките и язовирите. Важно значение за гасенето на пожарите има разчистването на маршрутите за движение и подходите към огнищата на горене. Б. Разкриване и спасяване на затрупани хора: Осъществява се от: - спасителни екипи на РДПБЗН и Общината; - работни групи на РУ-Провадия, РДПБЗН и Общината; - неорганизирани доброволци. В последствие усилията могат да нараснат с: -придадени сили и средства от съседни незасегнати или по-малко засегнати общини . В. Оказване на Първа медицинска помощ: Осъществява се от: дежурни екипи от Центъра за спешна медицинска помощ ; - екипи за кръвопреливане от МБАЛ и болнични заведения частна собственост; Евакуацията на пострадали се осъществява в МБАЛ. Г. Доставяне на вода и продоволствие: Вода се доставя с водоноски. Във всяко населено място /квартал, и село/ предварително са определени пунктове за раздаване на вода и предмети от първа необходимост, развръщани от Българския червен кръст. Д. Настаняване на останалото без подслон население: Евакуацията на останалото без подслон население се осъществява в сгради /след оглед в хотели, спортни зали, почивни станции, туристически хижи и др., незасегнати от земетресението./ При необходимост, след разрешение на Министъра на отбраната се осигуряват палатки от военните формирования или от ГД ПБЗН. Местата за изграждане на палатковите лагери са стадионите в населените места или определени от кметовете места. Ненастаненото население, може да се евакуира и в съседни незасегнати общини по решение на Областен управител. Е. Защита на животните и растенията: За защита на животните и растенията се провеждат следните мероприятия: - спасителни и сортировъчно-оздравителни ветеринарни дейности и лечение на животни с травми; - организира се клане на животни по необходимост и преработка и съхранение на продукцията от тях; - умрелите животни се предават на екарисаж или се загробват. Загробват се и отпадъците от животински произход; - осигурява се подслон или лагери за животни; - осигурява се доставка на незамърсени фуражи за изхранване и чиста вода за водопой; - осигуряват се необходимите лекарства, ваксини и дезинфекционни средства; - установява се непрекъснато епизодично наблюдение на животните, възстановяват се производствено - технологичните процеси във фермите; - провеждат се възстановителни работи в складовете за растителна продукция Ветеринарно-медицинската служба осъществява контрол по епизодичната обстановка, оказва ветеринарна помощ и организира клането по необходимост. Ж. Събиране и охрана на материалните ценности: Събирането на материалните ценности се осъществява със силите на съответните организации и обекти. При невъзможност за съхранение същите се евакуират от обекта или от населеното място. Охраната се осъществява със силите на ОД МВР и охранителните фирми. З. Отцепване и охрана: Осъществява се от силите на ОД МВР и охранителните фирми. Основните усилия се насочват към: -осигуряване на пропускателен режим, чрез развръщане на КПП по входно-изходните артерии на населеното място; - организация на комендантска служба в зоните на разрушения. Охраната на обектите осигурява: -въвеждането на групировката от сили за провеждане на неотложни аварийно- възстановителни работи; - водене борба с нарушителите на реда, с кражби на имуществото на гражданите; - недопускане на външни лица в зони на разрушения; - охрана на пътни съоръжения, държавни обекти, производствени предприятия и други. И. Опознаване, отчет и организиране погребването на загиналите: Осъществява се със силите на: ОД МВР (група "Български документи за самоличност"); следствената служба; отдел ГРАО; МБАЛ. В населените места се организират места за разпознаване на загиналите в зоните на разрушения от близки и роднини. След разпознаването се изготвят смъртни актове от съответните служби, а погребението се извършва в градските (селските) гробищни паркове. 2. Провеждане на неотложни аварийно-възстановителни работи Неотложните аварийно-възстановителни работи се провеждат успоредно със спасителните работи и включват: А. Възстановяване на улиците и пътищата: Извършва се с цел въвеждане на формированията в зоните на разрушения; подаване на медикаменти, вода и продоволствие и евакуация на пострадалите. Възстановяването на пътищата включва: -ремонт и временно възстановяване на участъци от пътното платно (направа на обходи); - разчистване на пътищата от наноси и натрупвания; - устройване на прелези през ж.п. линиите; - усилване и временно възстановяване на повредени мостове. Осъществява се от силите на ОПУ, и допълнително привлечена техника от други фирми. Б. Устройване на проходи: а) осъществява се по основните пътни артерии с цел осигуряване придвижването на необходимата техника и евакуиране на пострадалите; б) устройване на странични проходи с ширина 3 - 3,5 метра за приближаване на машините до обектите за работа. Същите са за еднопосочно движение с площадки за разминаване на 200 - 250 метра; в) изключване на разрушени участъци от мрежите на водоснабдяване и електроснабдяване; г) работи по предотвратяване на взривове и възникване на пожари при разрушени технологични тръбопроводи на промишлените обекти; д) работи по електро мрежите; Повредите в подстанциите и по далекопроводните мрежи се осъществява със силите на създадените аварийни групи на "Енерго-Про Варна"; е) работи по отстраняване повреди по проводната съобщителна система се осъществяват от собствениците на мрежите. Г. Осигуряване на електроподаване На основата на запазената електромрежа и съоръжения електроподаването се осъществява чрез: осигуряване електроподаване на подстанциите; подаване захранване на трафопостовете; възстановяване на най-малко пострадалите електропроводи и съоръжения; устройване на временни трафопостове и въздушни линии; подаване на напрежение от съседни общини; - използване на електроагрегати за конкретни обекти (болници; водоснабдяване; пекарни и други) Д. Осигуряване на водоподаване Осигуряване на водоподаването се осъществява от "ВиК" АД: от запазени водопроводни системи; от автономни източници; - чрез подвижни средства – цистерни и водоноски до пунктовете за снабдяване на населението и други важни обекти – детски и здравни заведения; - чрез запазената търговска мрежа. Вода за технически нужди се доставя от естествените водоеми. Е. Укрепване или обрушване на пропукани стени Инженерните мероприятия при неотложните аварийно-възстановителни работи имат за цел осигуряване ефективно провеждане на някой спешни работи, за да се предотвратят вторични последствия от земетресението. Те се свеждат до: - ликвидиране опасността от нови срутвания; - разчленяване на разрушените конструкции и отстраняването им; - временно укрепване на конструкции със сериозни повреди с оглед предотвратяване на по-нататъшното им разрушаване и създаване на безопасни условия за работа; - събаряне на разрушени и непригодни за възстановяване сгради и съоръжения. За провеждането им се извършва предварително обследване на пострадалите сгради и съоръжения от технически експертни комисии, назначени от ведомствата (обектите) и от общинската администрация. Изпълнение на дейности по възстановяване Дейностите по възстановяване след силно земетресение ще започнат след приключване на спасителните действия, извършване на оглед и оценка на щетите, осигуряване на безопасни условия за работа. Трябва да се има предвид, че след силно земетресение са възможни множество вторични трусове, които в някои случаи могат да предизвикат по-големи разрушения от първичния трус. Това налага особено внимание при огледите и осигуряването на безопасните условия за работа. Организация и разпределение на отговорностите Посочените в раздел "Изпълнение на защитни действия" дейности се ръководят както следва: 1. По т.1 – Председател на общински щаб, екипи от общината; 2. По т.2 – Ръководителя на Доброволното формирование и гл.експерт ОМП и ССИ 3. По т.3 – Директор на дирекция "УТТОС", Управители на определени фирми; 4. По т.4 – Зам-.кмет „Стопанската дейност“ Отговорно длъжностно лице за осигуряване на необходимата техника за спасителни и възстановителни дейности е Гл. специалист МТО – транспорт и чистота. Отговорно длъжностно лице от Общинската администрация за връзката на общината с хуманитарни, благотворителни и неправителствени организации е Директора на дирекция "ОКССДЗ". Дирекцията организира изхранването и настаняването на пострадалите в училища, спортни зали и др. места за настаняване. Основните задачи които следва да се изпълняват са следните: Изготвяне на списък на съществуващите хранителни припаси, лекарствени средства, дрехи, постелъчен материал и други стоки от първа необходимост намерени в наличност към момента на бедствието; Осигуряване на необходимите количества постелъчен материал, легла, одеала и др. само за населението настанено във временни помещения, палаткови лагери, фургони и др. Издирване на фондации и организации за доставка на дарения от страната и чужбина и определяне на необходимостта от инвентар и имущество. Взаимодействието с търговските обекти и заведенията за обществено хранене се осъществява от Директора на дирекция “ФСДУС”. Основната задача е определяне на доставчици и влизане в договорни отношения с тях за доставяне на недостигащи материали и стоки от първа необходимост. Отговорно длъжностно лице от Общината по законосъобразното разходване на отпуснатите финансови средства е Зам. кмета по "Стопанската дейност". Отговорно длъжностно лице за контрола по възстановяването и качеството на изпълнението на възложените дейности е Зам.кмета по "Стопанската дейност" и главния архитект на Общината. Комисиите за оценка на щетите се организират и ръководят от Директор на дирекция "УТТТОС". Необходимата документация за финансовото подпомагане от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане се събира и оформя от Директор дирекция „Инвестиционна политика“ Кметът организира и ръководи защитата при бедствия на територията на Общината. Кметът на Общината със заповед определя Ръководител на екипите. Ръководителят на екипите при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи има право да: 1. забрани или ограничи влизането на лица в района на бедствието; 2. да нареди временно извеждане на лица от района на бедствието; 3. да разпореди незабавно извършване или спиране на строителни работи, теренни преустройства или разрушаване на строежи или части от тях с цел предотвратяване или намаляване на негативните последици от бедствието; 4. поиска от юридически или физически лица предоставяне на помощ в съответствие с възможностите им; 5. създаде щаб на ръководителя на операциите с представители на участващите екипи от единната спасителна система; 6. раздели района на бедствието на сектори или на участъци, да определи техни ръководители, да им възлага задачи, както и да разпределя сили и средства за тях. Ръководство и координация Кметът организира и ръководи защитата при бедствия на територията на Общината и със заповед определя Ръководител на екипите. Ръководителят на екипите при провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи има право да: забрани или ограничи влизането на лица в района на бедствието; нареди временно извеждане на лица от района на бедствието; -разпореди незабавно извършване или спиране на строителни работи, теренни преустройства или разрушаване на строежи или части от тях с цел предотвратяване или намаляване на негативните последици от бедствието; - поиска от юридически или физически лица предоставяне на помощ в съответствие с възможностите им; - създаде щаб на ръководителя на операциите с представители на участващите екипи от единната спасителна система; -раздели района на бедствието на сектори или на участъци, да определи техни ръководители, да им възлага задачи, както и да разпределя сили и средства за тях. Кметът на Общината заедно с Щаба организира взаимодействието с всички структури които имат участие в спасителните и аварийно възстановителни дейности. Координацията на дейностите в Общината се извършва от Кмета, използвайки целия капацитет на Щаба и Общинската администрация. Събиране и обмен на информацията Мащабите на бедствието определят и голямото количество информация необходима за справяне с последиците от земетресенията. Основната информация необходима непосредствено след затихване на трусовете е следната: -има ли затрупани хора и къде са разрушените обекти; -колко човека има затрупани под всяка сграда; -има ли опасност от допълнителни срутвания при търсене и спасяване на затрупани хора; -има ли опасност от пожари, наводнения или обгазяване в района на пораженията; Първоначално част от горната информация ще се получи от Оперативните центрове на ПБЗН. Доуточняването и разширяването на информацията ще става чрез екипите на ЕСС, групата за оценка на обстановката от Общината и личен оглед от членовете на Щаба. В хода на издирването и спасяването, информацията ще се получава от населението и от Ръководителя на операциите. Цялата получена информация ще се събира и обобщава в Щаба за изпълнение на ПЗБ, отговорник за дейността е Секретаря на Щаба. След първите 24 часа от началото на бедствието, Кмета определя времена за докладване на всички дейности. Информацията необходима за работата на екипите от ЕСС и всички други екипи работещи за отриване и спасяване се предава незабавно, информация за населението и средствата за масово осведомяване се предава след разпореждане на Кмета. Комуникации Комуникацията между екипите на ЕСС и Щаба за изпълнение на ПЗБ ще се осъществява чрез: мрежите на мобилните оператори; стационарни телефони; радиостанции; При силни земетресения клетките на мобилните оператори ще изключат, след това тези които не са повредени ще започнат работа, но е възможно да блокират поради очаквания голям трафик. По-голямата част от стационарните телефони вероятно ще работят, но връзката от мобилни до стационарни телефони ще бъде затруднена поради горепосочените причини. Ресурсно осигуряване изпълнението на плана Финансово осигуряване Финансовото осигуряване на изпълнението на Плана за защита при земетресения се извършва по няколко направления: -собствени средства на Общината предвидени за тези дейности, плюс фонд Резервен на общинския бюджет; -финансиране посредством корекция на бюджетните взаимоотношения на Общината с Централния бюджет за непредвидени и неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване