Проект на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА Проект! ДОКЛАД ЗА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ В БЪЛГАРИЯ ЗА 2025 г. гр. София 2026 г. СЪДЪРЖАНИЕ: 1. УВОД …… стр. 3 2. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ПО РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА …… стр. 4 ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ 2.1. Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към …… стр. 4 Министерския съвет 2.2. Координатори по равнопоставеност на жените и мъжете …… стр. 6 2.3. Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на …… стр. 7 жените и мъжете 2021-2030 г. 2.4. Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на …… стр. 7 жените и мъжете за периода 2023-2024 г. и за периода 2025-2026 г. 2.5. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2024 г. …… стр. 9 2.6. Отличителен знак от институциите/организациите със значими …… стр. 10 постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България 2.7. Добри практики в областта на равнопоставеността на жените и мъжете …… стр. 12 в България 2.8. Международна дейност на отдел „Равни възможности, …… стр. 15 антидискриминация и социални помощи“ в Министерство на труда и социалната политика 3. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА ……стр. 20 НАСЪРЧАВАНЕ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ 2021-2030 г. И НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ ЗА ПЕРИОДА 2025-2026 г. Приоритетна област 1: Повишаване на участието на жените на пазара на ……стр. 20 труда и равна степен на икономическа независимост Приоритетна област 2: Намаляване на разликите по пол в заплащането и ……стр. 44 доходите Приоритетна област 3: Насърчаване на равенство между жените и ……стр. 66 мъжете в процесите на вземане на решения Приоритетна област 4: Борба с насилието, основано на пола и защита и ……стр. 72 подкрепа за жертвите Приоритетна област 5: Промяна на съществуващите в обществото ……стр. 89 стереотипи по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма Обобщение: Напредък, предизвикателства, препоръки ……стр. 102 4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ ……стр. 108 5. ПРИЛОЖЕНИЕ …....стр. 111 Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 2 1. УВОД Докладът за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. има правно основание в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете (ЗРЖМ) (Обн. ДВ. бр.33 от 26.04.2016 г.). Министърът на труда и социалната политика „координира изготвянето на доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в Република България“ (чл. 7, т. 4), като част от възложените функции да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, която се определя от Министерският съвет (чл. 5, ал. 1), съгласно ЗРЖМ. Докладът е част от механизма за прилагане на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г. (приета с РМС № 969/30.12.2020 г.). Стратегията е „основен програмен документ на държавната политика“ (чл. 12, ЗРЖМ) и се изпълнява чрез планове (чл. 13, ЗРЖМ). Те съдържат дейности на ангажирани институции и организации, членове на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет (НСРЖМ). Съветът е орган за провеждане на консултации, сътрудничество и координация (чл. 6, ал.1, ЗРЖМ). Докладът представлява годишното отчитане на напредъка в изпълнението на заложените в плана мерки и дейности и така се осъществява наблюдение по изпълнение на стратегията. Настоящият доклад съдържа информация и данни, получени от институции и организации, членове на НСРЖМ. Координирането на процеса по събирането на информацията и нейното обобщаване в доклад са осъществени от Секретариатът на Съвета, който е отдел „Равни възможности, антидискриминация и социални помощи“ в администрацията на Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Докладът е структуриран в пет части. Уводът информира за правното основание за изготвянето на доклада и неговата структура. Втората част прави преглед на дейности, свързани с координираното от МТСП изпълнение на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете в национален и международен план, и други ключови дейности, съгласно ЗРЖМ и устройствения правилник на МТСП. Третата част систематизирано съдържа получената от ангажираните институции и организации информация за изпълнение на заложени мерки и други инициативи през 2025 г. по петте приоритетни области на Националната стратегия и плана за нейното изпълнение - Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2025-2026 г. (приет с РМС № 291/08.05.2025 г.): равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост; намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на взимане на решения; борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите, преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и сексизма. При възможност е използван сравнителен анализ. Обобщението систематизира постигнатия напредък, основните предизвикателства и препоръките по приоритетните области. Четвъртата част представя кратко обобщение и основните изводи от изпълнението на политиката по равнопоставеност. Петата част е приложението към доклада, което съдържа относими статистически данни. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 3 2. ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА ПО РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ България провежда единна, последователна и устойчива държавна политика в областта на равнопоставеност на жените и мъжете. Нормативната рамка за координирано провеждане на тази политика се съдържа в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете (ЗРЖМ). ЗРЖМ регламентира националния институционален механизъм с оглед оптимизиране разпределението на отговорностите между съответните органи, ресурсите и управлението на процеса на провеждане на дългосрочна държавна политика за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете. Министерският съвет определя политиката по равнопоставеност на жените и мъжете, чието ръководене, координиране и контролиране са възложени на министъра на труда и социалната политика. Отдел “Равни възможности, антидискриминация и социални помощи” (РВАСП) в дирекция “Политика за хората с увреждания, равни възможности и социални помощи” (ПХУРВСП) на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), наред с другите си отговорности, разработва и координира изпълнението на държавната политика в областта на равните възможности, анализира и оценява съответствието на законодателството на Република България със законодателството на Европейския съюз в областта на равните възможности, изготвя проекти на нормативни актове и програмния бюджет на министерството в тази област, и др. Отдел РВАСП отговаря за организирането и координирането, участва в разработването и анализирането на изпълнението на Националните планове за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете. Участва в комисии, работни групи, програми в областта на равнопоставеността на жените и мъжете и антидискриминацията на национално, европейско и международно равнище. Отделът работи в тясно сътрудничество със служители на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, определени като „координатори по равнопоставеност на жените и мъжете“, съгласно чл. 8 (1) от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете и чл. 7 (1) от Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС (приет с ПМС № 302/15.11.2016 г.). Отделът е и секретариат на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет. 2.1. Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет Тази част съдържа доклад за дейността през 2025 г. на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерски съвет, изготвен от Секретариата на Съвета съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 на Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет. Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерски съвет е създаден през 2004 г. (ПМС № 313 от 17.11.2004 г., обн., ДВ, бр. 104 от 26.11.2004 г.). Законът за равнопоставеност на жените и мъжете (Обн. ДВ. бр.33 от 26.04.2016 г.) регламентира Националният съвет като орган за осъществяване на консултации, сътрудничество и координация между централните и териториалните органи на изпълнителната власт, както и структурите на гражданското общество (чл. 6). Членовете на Съвета са представители на всички министерства на ниво заместник-министър, държавни и изпълнителни агенции и други органи, създадени със Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 4 закон (ДАЗД, ДАБ, НОИ, НСИ, КЗД, СЕМ, Омбудсманът на Република България, НКБТХ и БАН); представителните организации на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище; Националното сдружение на общините в Република България; юридически лица с нестопанска цел, чийто предмет на дейност е в съответствие с приоритетите на държавната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, определени при условията, критериите и по реда, регламентирани в Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет (4-годишен опит в изпълнение на програми и проекти в областта на равнопоставеността на жените и мъжете и да осъществяват дейности с национално значение в тази област). Актулизираният Правилник за устройството, организацията и дейността на Националния съвет е приет с ПМС 302/15.11.2016 г., изм., бр. 36 от 13.05.2022 г., бр. 53 от 8.07.2022 г., в сила от 8.07.2022 г. В годините на функциониране Националният съвет се утвърди като устойчив модел на сътрудничество между институции, социални партньори и гражданско общество. През 2025 г. са проведени общо четири заседания на Националният съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерски съвет, което съответства на минималната периодичност, предвидена в Правилника. Заседанията са свиквани при наличие на конкретни въпроси и материали за обсъждане, изискващи разглеждане и вземане на решения от Съвета. Осигурена е ефективната и регулярна дейност на Съвета, като организационното и техническото обслужване е осигурено от Министерството на труда и социалната политика, чрез отдел „Равни възможности, антидискриминация и социални помощи“. Те са проведени на основание чл. 10 от Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет (ПМС № 302 от 15.11.2016 г.) и Заповед № РД-02-17 от 19.03.2025 г. за определяне на поименен състав на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС. Дневният ред и материалите за всяко от заседанията са изпратени по електронен път до всички членове на НСРЖМ. За провеждането на заседанията са изготвени протоколи. Първото заседание за 2025 г. на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет е проведено на основание чл. 10, ал. 7 от Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете (НСРЖМ), на 2 април 2025 г. неприсъствено. Основна тема е прегледа и съгласуване на текста на проекта на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2025 – 2026 г.Представени са писмени становища от 14 институции и организации, членове на НСРЖМ. Повечето съгласуват без бележки, а получените бележки са отразени в проекта на план. Второто заседание е проведено на 17 април 2025 г. присъствено Основните теми за обсъждане по време на заседанието са: представяне работата на Комисията за разглеждане и оценка на постъпилите кандидатури по Процедура за получаване на отличителен знак от институциите/организациите със значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България вкл. представяне на получените кандидатури в трите категории: Държавни институции (централна и местна власт), „Стопански и нестопански организации“ и „Обществени организации и институции“, направената оценка на кандидатите и предложенията за избор на носители на отличителния знак за 2025 г. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 5 Третото заседание е проведено неприсъствено на 22 юли 2025 г. за разглеждане и съгласуване на проекта на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2024 г. Проектът на Доклад представя напредъка през 2024 г. в изпълнението на дейностите по Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2023-2024 г. В него са изложени извършените дейности и постигнати резултати в петте приоритетни области на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г. Получените бележки от институции и организации, членове на НСРЖМ, своевременно са отразени в проекта на доклада. Четвъртото заседание на НСРЖМ за 2025 г. е проведено неприсъствено на 18 декември 2025 г. Основните точки от дневния ред са за приемане на Годишната работна програма на НСРЖМ за 2026 г. и стартиране на процедурата за събиране, оценка и избор на кандидатури на институции/организации за получаване на Отличителния знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България за 2026 г. 2.2. Координатори по равнопоставеност на жените и мъжете През 2025 г. отдел РВАСП продължи да работи в тясно сътрудничество със служители на централните и териториалните органи на изпълнителната власт, определени като „координатори по равнопоставеност на жените и мъжете“, съгласно чл. 8 (1) от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете и чл. 7 (1) от Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС, приет с ПМС № 302 от 15 ноември 2016 г. Те са част от националния институционален механизъм в България. И през отчетната година продължи работата с около 80 координатори по равнопоставеност на жените и мъжете на национално и областно ниво. В централните органи на изпълнителната власт и всичките 28 областни администрации има служители определени за координатори по равнопоставеност на жените и мъжете. Те участват в разработването и провеждането на националната политика по равнопоставеност на жените и мъжете, координират изпълнението на мерките от компетентността на органа на изпълнителната власт и участват в изготвянето на доклади по равнопоставеност на жените и мъжете, в разработването на количествени и качествени индикатори и анализи на равнопоставеността на жените и мъжете в съответната област на компетентност на институцията, координират събирането и разпространението на информация и добри практики, предоставянето на данни по равнопоставеност на жените и мъжете от компетентността на органа на изпълнителната власт, участват в обучения по равнопоставеност на жените и мъжете, както и в организирането на такива обучения и др. Функциите им като такива са вписани в длъжностните им характеристики или в заповед на органа по назначаване. В изпълнение на функциите на координатори по равнопоставеност на жените и мъжете определените като такива служители си сътрудничат с Министерството на труда и социалната политика. Специализираното звено отдел РВАСП в МТСП осъществява постоянна текуща комуникация с националните и областните координатори по равнопоставеност на жените и мъжете, като оказва необходимата методическа подкрепа при изпълнението на ангажиментите им съгласно Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 6 2.3. Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г. Стратегическата рамка на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете е регламентирана в ЗРЖМ. През 2025 г. е действаща Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г., приета с РМС № 969/30.12.2020 г. Основната цел на стратегията е да допринесе за постигането на фактическа равнопоставеност на жените и мъжете в България, чрез прилагане на единна, последователна и устойчива държавна политика. Националната стратегия се състои от седем части, в които са очертани политиката по равнопоставеност на жените и мъжете, състоянието и предизвикателствата пред равнопоставеността на жените и мъжете, визия, водещи принципи, стратегическа цел, приоритетни области и ключови действия, механизъм за прилагане, наблюдение на изпълнението, оценка на стратегията и индикатори. Стратегията има рамков характер и задава насоките за действие в съответните пет приоритетни области, посочени по-горе. Стратегията е относима с националното законодателство, стратегически документи и програми, които имат отношение към равнопоставеността на жените и мъжете. Тя кореспондира с международни документи в областта на равнопоставеността на жените и мъжете, недискриминацията и правата на човека, към които Република България се е присъединила и има ангажименти за тяхното прилагане. Стратегията отчита препоръките по контролните механизми на международните организации, отправени към България, доколкото съответстват на националното законодателство, в рамките на състоялите се прегледи по конвенции на ООН в областта на правата на човека, засягащи равнопоставеността на жените и мъжете. Вписва се в контекста на правната и политическа рамка на Европейския съюз по отношение на равнопоставеността на жените и мъжете, която е основна ценност на ЕС, 1 основно право и ключов принцип на Европейския стълб на социалните права . За периода 2020-2025 г. Европейският съюз предвижда редица мерки, очертани в 2 Европейската стратегия за равенство между половете , като насърчаване участието на жените в икономиката, намаляване на разликите в заплащането, равновесие между професионалния и личния живот и др., с които кореспондират и националните приоритети. 2.4. Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2025-2026 г. През 2025 г. започна изпълнението на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2025-2026 г., приет с РМС № 291 от 08.05.2025 г. Националният план е разработен в изпълнение на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г., съгласно чл. 13 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, който от своя страна създава нормативна рамка за последователно и координирано провеждане на държавната политика в тази област. В закона са регламентирани основните принципи, подходи, документи, институционален механизъм, както и основния програмен документ на 1 Равнопоставеността на жените и мъжете е заложена в Договора за Европейския съюз (чл. 3), Договора за функционирането на Европейския съюз (чл. 8, 10, 19 и 157), Хартата на основните права на ЕС (чл. 21 и 23), Европейски стълб на социалните права (втори ключов принцип и се съдържа в други ключови принципи). 2 Европейска стратегия за равенство между половете за периода 2020-2025 г. на Европейската комисия е оповестена на 05.03.2020 г. Документът очертава работата на Европейската комисия по темата, целите на политиката и ключовите действия https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52020DC0152. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 7 политиката - Националната стратегия по равнопоставеност на жените и мъжете, която се изпълнява чрез планове. Плановите документи включват дейности, отговорни органи, финансови средства и индикатори за изпълнение. Националният план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2025-2026 г. е разработен от междуведомствена работна група, сформирана със заповед на министъра на труда и социалната политика. В състава на работната група участват 45 представители на всички министерства, относими агенции, НСИ, НОИ, органи за равенство. Групата се председателства от заместник-министър на труда и социалната политика. Секретариат са представители на отдел РВАСП в МТСП, които координираха работата на групата, обобщиха получените предложения за мерки, проведоха задължителните консултативни и съгласувателни процедури на проекта на план. Националният план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2025-2026 г. следва принципите, целите и приоритетите на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г. Планът обхваща двегодишния период 2025-2026 г. и цели провеждането на единната политика по равнопоставеност на жените и мъжете чрез включените мерки на различни институции и организации. Мерките са структурирани в пет приоритетни области: 1. Равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост; 2. Намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; 3. Насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на взимане на решения; 4. Борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите; и 5. Преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и сексизма. В плана се отбелязва, че настоящите социално-икономически реалности изискват адаптивни нормативни регламентации, адекватни мерки, подходящи механизми и практики за осигуряване на равнопоставено участие на жените и мъжете във всички сфери на живота. В плана се обръща внимание на мерки за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот, професионално и кариерно развитие, привличане на жени и момичета в системите на отбрана, сигурност и обществен ред, проекти за регламентиране на подобрени стандарти на органите за равенство по отношение на равното третиране и равните възможности на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите, социалното осигуряване и достъпа и предоставянето на стоки и услуги, на по-добра прозрачност в заплащането, на балансирано участие по пол в процесите на вземане на решения в икономиката. Отчитайки важността на борбата с насилието, като един от аспектите на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете, се предвиждат мерки, свързани с усъвършенстване на междуинституционалната координация и взаимодействие, засилване на специфични компетенции на служители, повишаване на чувствителността, работа с уязвими групи, подкрепа и предоставяне на социални услуги на пострадали, др. За преодоляване на съществуващите стереотипи по пол в различните сфери на обществения живот и сексизма са планирани мерки за повишаване на информираността, медиен мониторинг, интегриране на принципа на равнопоставеност на жените и мъжете и др. Изпълнението на Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2025-2026 г. се осигурява в рамките на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 8 одобрените средства по бюджетите на отговорните институции, както и от алтернативно финансиране от други източници. Планът е отворен документ, като институциите и организациите могат да изпълняват допълнителни мерки за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете. Отчитането на изпълнението на плана се извършва чрез доклад по равнопоставеността на жените и мъжете. Националният план допринася за провеждане на последователната държавна политика по равнопоставеност на жените и мъжете, която е съобразена с националните специфики и законодателство, както и с ангажиментите по международни договори, по които Република България е страна, като Пекинската декларация и Платформа за действие, Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Целите на ООН за устойчиво развитие 2030, Европейския стълб на социалните права и др. Равнопоставеността на жените и мъжете е важна за постигане на по-висок икономически растеж, равно третиране и равни възможности, справедливо, устойчиво и приобщаващо общество. 2.5. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете за 2024 г. С Протоколно решение № 36 от 17 септември 2025 г. Правителството прие Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете за 2024 г. (Доклад 2024 г.). Документът отчита изпълнението през 2024 г. на Националната стратегия и Плана за действие. Докладът съдържа информация за напредъка и резултатите от изпълнението през 2024 г. на заложените в Плана за действие 2023-2024 г. мерки по петте приоритетни области, посочени по-горе. Представените информация, данни и примери в Доклад 2024 г. показват, че са проведени редица дейности в подкрепа на пълноценното и равнопоставено участие на жените и мъжете във всички области на живота. Заложените мерки в Националния план за действие за насърмаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2023- 2024 г. са изпълнени, а в накои случаи и целевите стойности на индикаторите към тях са надхвърлени. Като положително следва да се отбележи също представената информация от институции и организации за реализирани инициативи, които не са предварително включени в Плана. Направените обобщени анализи в края на прегледа по всяка приоритетна област в Доклад 2024 г. представят данни за ключови показатели за проследяване изпълнението на Стратегията, очертаващи напредъка, предизвикателства и препоръки в изпълнението на целите. В доклада се отчита и дейността на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 2 на Правилника за устройството, организацията и дейността на Националния съвет. Представени са също основни дейности на национално и международно равнище, изпълнени от специализираното административно звено в МТСП, което подпомага министъра на труда и социалната политика в координирането на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете. Докладът съдържа и добри практики в областта на равнопоставеността на жените и мъжете в България, прилагани предимно от отличените през 2024 г. организации/институции с Отличителния знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 9 2.6. Отличителен знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България В съответствие с чл. 16 от Закона за равнопоставеност на жените и мъжете през 2025 г. е организирана и проведена процедура за получаване от институциите/организациите на Отличителен знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България за 2025 г. Съгласно Условията и реда за получаване на отличителен знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете (утвърдени на 27 ноември 2017 г. от министъра на труда и социалната политика) на 10 януари 2025 г. е публикувана обявата по Процедурата за получаване на отличителен знак, със срок за подаване на заявления за участие от кандидатите до 17 февруари 2025 г. Обявата е публикувана на официалната страница на МТСП в раздел „Новини“ и в раздел „Равни възможности“ (https://www.mlsp.government.bg/mtsp-nabira- nominatsii-za-vrchvane-na-otlichitelen-znak-za-postizheniya-v-politikata-po- ravnopostavenost-mezhdu-dvata-pola-1). Текстът на обявлението за кандидатстване е достъпно на https://www.mlsp.government.bg/novini-11. Със Заповед № РД-02-6 от 13.02.2025 г. на министъра на труда и социалната политика е назначена Комисия за разглеждане и оценка на постъпилите кандидатури по Процедура за получаване на отличителен знак от институциите/организациите със значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България (Комисията). Основните задачи на Комисията са както следва: • Да актуализира и приеме вътрешни правила за разглеждане и оценка на постъпилите кандидатури по Процедурата за получаване на отличителен знак, в срок до 17 февруари 2024 г. Комисията изпълни задачата в указания в заповедта срок. • Разглеждане и оценка на постъпилите от кандидатите по процедурата документи и осъществяване на подбор на участниците по Процедурата. Постъпилите кандидатури са разгледани и оценени. • Изготвяне на Доклад за дейността на Комисията и списък с одобрените организации - кандидати, отговарящи на посочените условия, които да предостави на Министъра на труда и социалната политика. Докладът е изготвен и предоставен на Министъра на труда и социалната политика. Комисията разгледа и оцени 12 кандидатури по реда на тяхното постъпване в предварително обявения срок. Проведени са 2 заседания на Комисията на 19 февруари 2025 г. и на 11 март 2025 г. Първото заседание на Комисията се проведе на 19 февруари 2025 г. (присъствено). Дневният ред на заседанието включваше отваряне и преглед на постъпилите от кандидатите документи и изготвяне на списък на кандидатурите, които отговарят на критериите и изискванията за оценка. В съответствие с Вътрешните правила, Комисията разгледа и оцени 12 кандидатури по реда на тяхното постъпване в предварително обявения срок: Общинска администрация Ардино, Технически университет – София, Съвет на жените в бизнеса в България, Община Своге, Софийска вода АД, Каменица АД, Община Троян, Община Радомир, Сдружение „Обществен женски парламент – 21-ви век“, Федерация на независимите синдикати от Земеделието, Национална електрическа компания, Експириън България ЕАД. Членовете на Комисията бяха информирани, че след изтичане на обявения за кандидатстване срок е постъпила още една кандидатура - на АЕЦ „Козлодуй“, поради което не е допустима за преглед и оценка. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 10 Второто заседание на Комисията се проведе присъствено на 11 март 2025 г.в МТСП. Дневният ред на заседанието включваше оценка на постъпилите по процедурата от кандидатите документи, осъществяване на подбор на участниците, изготвяне на доклад за дейността на Комисията и списък с одобрените организации/институции. В съответствие с Вътрешните правила, Комисията разгледа и оцени по реда на постъпването посочените по-горе 12 кандидатури. Комисията за разглеждане и оценка на постъпилите кандидатури по Процедура за получаване на отличителен знак от институциите/организациите със значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България изготви доклад за дейността си. В доклада е включена и подробна информация за всичките 12 кандидати, отговарящи на обявените условия за кандидатстване. Постъпилите кандидатури са представени и одобрени по време на неприсъствено заседание на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към МС, което се проведе на 17 април 2025 г. в МТСП. На 8 май 2025 г. в зала „Пресцентър“ в МТСП се проведе осмото официално събитието за връчване на Отличителния знак за значими постижения в изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете. Отличените организации са подбрани от посочената по-горе Комисия за разглеждане и оценка на постъпилите кандидатури по Процедура за получаване на отличителен знак от институциите/организациите със значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България. Призовете в осмото издание на конкурса заслужиха следните 9 от общо 13 получени кандидатури: Общинската администрация в Ардино, Техническият университет в София, Съветът на жените в бизнеса в България, Софийска вода АД, Каменица АД, Община Радомир, Федерацията на независимите синдикати в Земеделието, Национална електрическа компания ЕАД и Експириън България ЕАД. Събитието е отразено на интернет страницата на МТСП: https://www.mlsp.government.bg/mtsp-vrchi-otlichitelniya-znak-za-postizheniya-v-politikata- po-ravnopostavenost-mezhdu-polovete-za-2024-g. От стартирането на инициативата за връчване на Отличителния знак за значими постижения в изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете през 2018 г. до 2025 г. в Министерство на труда и социалната политика са получени и разгледани общо 46 кандидатури в трите категории: „Държавни институции (централна и местна власт)“, Категория „Стопански и нестопански организации“ и Категория „Обществени организации и институции“. От тях 7 кандидата не са получили отличие, а 5 са получили такова за няколко години (Съвет на жените в бизнеса – 2022 г., 2023 г, 2024 г. и 2025 г., Ви Ем Уеър България ООД - 2020 г., 2022 г. и 2023 г., Експириън България ЕАД – 2022 г. и 2025 г., Каменица ЕАД – 2023 г. и 2025 г. и Технически университет - София – 2024 г. и 2025 г. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 11 Отличителният знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете представлява материален носител във формата на плакет с лого и с изписана годината на получаване. Отличените институции и организации получават и грамота. Наградите са напълно равностойни и са връчени по реда на постъпване на кандидатурите на участниците в конкурса. Още със стартирането на кампанията за набиране на кандидатури за получаване на Отличителен знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност, секретариатът на НСРЖМ към МС изпрати информация до членовете на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете към МС и до всички координатори по равнопоставеност на национално и областно ниво с оглед на това информацията да бъде разпространена до всички заинтересовани лица. 2.7. Добри практики в областта на равнопоставеността на жените и мъжете в България Добри практики сред наградените за Отличителен знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България В резултат на проведената през 2025 г. процедура за разглеждане и оценка на кандидатите за Отличителен знак за значими постижения в ефективното изпълнение на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в Република България се откроиха редица добри практики в областта на равнопоставеността на жените и мъжете в България, от които представяме следните: Каменица АД е създадена през 1991 г. и е сред водещите пивоварни компании на българския бирен пазар. Компанията произвежда и продава бира и бирени напитки на територията на страната чрез изградена мрежа от дистрибутори и ритейл клиенти. Една от петте споделени ценности на компанията е, че „поставя хората на първо място“. Има ясно разписана стратегия за програмата по многообразие, приобщаване и равни възможности - „По-добри с ТЕБ“. Програмата включва три стълба: ‚хора“, „работна среда“ и „пазарно присъствие“. Въведени са поведения - „Нашия лидерски отпечатък“, които се очаква от лидерите в компанията да развият в хората от екипа си. Каменица АД изпълнява Програма „Възрастово разнообразие във функция верига за доставки“, която предлага възможности за интеграция на младите хора в бизнеса и реализиране на потенциала им чрез различни целенасочени действия. Компанията е изградила партньорства с университети, както и има договор за дуално обучение с професионална гимназия. Проведени са множество срещи и инициативи насочени към младите със съвети за старт в кариерата. 80% от служителите в компанията са преминали обучение на тема: „Лидерството в действие – многообразие, приобщаване и равни възможности“. Създадени са електронни обучения на тема: „Въведение в предубежденията“ и „Въведение в съюзничеството“. През 2024 г. компанията въвежда проучване на възнагражденията „Обратно на работа“, което се назначава автоматично три седмици след завръщане на работа на всеки служител, който е отсъствал повече от 180 дни, с оглед тяхното актуализиране. Резултатите от ежегодния мониторинг на възнагражденията показва, че няма разлика в заплащането за една и съща роля при мъжете и жените. Компанията е отличена за „Топ работодател“ от международния институт за топ работодатели за 2025 г. за трета поредна година. През 2024 г. компанията се е Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 12 присъединила към Хартата на многообразие в България. Каменица АД е постигнала равнопоставеност на мъжете и жените в лидерския си екип, както и висока представителност на дамите на високи позиции. 91% от екипа на компанията са преминали през различни програми и обучения през 2024 г. Компанията подпомага намирането на баланс между личен живот и професионално израстване, чрез множество дейности сред които: предоставяне на допълнителни дни, платен годишен отпуск и надбавка при използването на поне 5 дни в един месец, както и от 2 до 6 дни допълнителен платен годишен отпуск за деца до 18 г. ( 2 дни за 1 дете, 4 дни за 2 деца и 6 дни за три и повече деца). Каменица АД изготвя годишен календар за благополучие, който включва 7 уебинара, 4 бюлетина годишно, 2 физически предизвикателства и други събития. В компанията е в сила политика за гъвкаво работно време и работа от разстояние. В допълнение служителите имат възможност по един ден в седмицата да работят от място извън офиса, както и да изготвят собствен работен график, в зависимост от други лични ангажименти. Каменица АД има приет етичен кодекс, създадени публични и прозрачни критерии за избор на управленски кадри, изградена система за наставничество, както и опит в подпомагането на служителите в намиране на баланс между личен живот и професионално израстване, и доброволчеството. Кандидатурата отговаря на критериите и изискванията за оценка. Приложени са и допълнителни материали, удостоверяващи представената от кандидата информация. Каменица АД е носител на Отличителния знак в категория “Стопански инестопански организации“ за 2023 г. „Софийска вода“ АД е част от Веолия, лидер в предоставянето на ВиК и енергийни услуги, както и услуги по управлението на отпадъци. Дружеството е ангажирано с поддръжката, експлоатацията и развиването на ВиК системата на София. През 2024 г. заеманите ръководни позиции в компанията са 44% мъже и 56 % жени, а процентното съотношение сред всички служители е 58% мъже и 42 % жени. Разработена е програма „Жени в ръководството“, която подпомага кариерното израстване, развитие на лидерските умения и повишаване на репутацията им в компанията. Организира се Седмица на благосъстоянието на работното място, както и Седмица на ценностите на Веолия. Компанията се ангажира с провеждането на обучения за повишаване на осведомеността по темите за многообразието, приобщаването и борбата срещу дискриминацията и тормоза сред всички свои служители. 62% от служителите са били включени в обучения за развитие на експертния потенциал и лидерски умения. Компанията заявява, че политиката за многообразие и приобщаване е структурен компонент от цялостната й култура. Тя е в основата на целите на компанията, заедно с Кодекса за поведение на мениджърите. Ясно е разписана визията на компанията и поетите ангажименти. „Софийска вода“ АД развива социални програми, сред които допълнително материално стимулиране за отглеждане на дете, допълнително здравно застраховане, животозастрахователен план, грижа за служителите, които гледат болен близък, допълнителен ден платен годишен отпуск за полагане на доброволен труд. С оглед съвместяването на професионален и личен живот, компанията е въвела политика за работа от разстояние, възможност за работа на непълно работно време, предоставяне на неплатен отпуск при необходимост след изчерпване на полагаемия платен, еднократна помощ при раждане на дете, допълнителни дни платен отпуск за обучение и за отглеждане на дете. Компанията е разработила и други социални и Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 13 мотивационни инициативи като: проект „Децата на водата“, включващ ателиета, работилници, подаръци, игри, събитие и др. за децата на служителите, годишен спортен празник, гъвкав пакет със социални придобивки, спортни карти за различни обекти на преференциални цени, спортен клуб „Софийска вода“, ежегодна кампания, подкрепяща здравословния начин на живот, психологична подкрепа за служителите и техните семейства и др. „Софийска вода“ АД провежда стажантска програма „Предизвикай бъдещето“, която е стартирала през 2002 г. и от тогава до сега през нея са преминали 150 души. През 2024 г. в лятната стажантска програма са се включили 16 млади таланти, 50 % от които са останали на работа в компанията. Има изградена и менторска програма „Мост към знанието“. През 2024 г. в нея са се включили 36 ментори и наставлявани. През изминалата година 370 служители са преминали различни обучения за повишаване на професионалната им квалификация, осигурено е и езиково обучение. С цел подкрепа на ключови за компанията служители в компанията се провежда Програма „Талант“. Компанията осъществява съвместна работа със специализирани училища и университети. „Софийска вода“ АД организира 6 различни клубове по интереси на служителите си в България, с цел да споделят общите си интереси с колеги. В рамките на тази инициатива компанията организира и поддържа доброволческа и хоби дейност, вкл. Клуб по доброволчество. „Софийска вода“ АД има приет етичен кодекс, създадени публични и прозрачни критерии за избор на управленски кадри, изградена система за наставничество, както и опит в подпомагането на служителите в намиране на баланс между личен живот и професионално израстване, развива доброволчеството. Експириън България ЕАД e регистрирана през 2004 г. и има за предмет на дейност разработване и продажба на софтуерни продукти за взимане на решения, управление на кредитния риск, аналитични решения и маркетинг услуги. Компанията има приет Етичен кодекс. През 2024 г. 23.44 % от служителите на компанията са включени в различни обучения и програми за личностно развитие, развитие на екипи, лидерски умения и други. Налична е и онлайн система за самостоятелно обучение, в която има достъп до над 400 обучения на различни теми. Компанията има създадени публични и прозрачни критерии за избор на управленски кадри, вкл. балансирано представяне на двата пола. Лидерският екип на Експириън България се състои от общо 7 човека, от които 4 са жени. Компанията спазва принципите на равенство през целия процес за подбор и наемане на служители, като осигурява равни възможности на всеки кандидат независимо от неговия пол. Задължително вътрешно изискване на Експириън е при всяка обявена позиция за работа компанията да гарантира, че ще проведе интервюта с жени за съответната позиция. Специалистите „Човешки ресурси“ и мениджъри по подбор преминават вътрешни обучения на тема равенство, за да се елиминират евентуални предпоставки за несправедлив подбор или предубеденост при селекцията и избора на кандидати. Експириън България насърчава баланса между личен живот и професионално израстване чрез въведени пакет за социални придобивки, възможности за гъвкаво работно време и др. Всяка жена-служител на компанията при излизане в отпуск по майчинство получава специален подаръчен пакет за новороденото. Компанията предлага и множество социални придобивки за служителите си като: осигуряване на по-дълъг годишен отпуск от 25 дни с допълнителни 3 дни за социално отговорни инициативи, допълнително здравно осигуряване, гъвкави модели на работа включващи работа от разстояние от всяка точка на страната за неограничен период и хибриден модел за работа. Компанията осигурява и оборудване за хоум офис. Осигурена е възможност за гъвкаво Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 14 работно време, почасова работа или комбинация от различните опции. Компанията предлага и допълнителни 3 дни платен отпуск за служителите, които са си изчерпали своя платен отпуск, с цел служителите да отделят повече време за своите близки. Служителите задължително преминават през онлайн обучение на тема: „Баланс между работа и личен живот“. Имат създаден Комитет за многообразие, равнопоставеност и приобщаване, Комитет по корпоративна социална отговорност, Комитет по спортове и добруване и Комитет за семейство и приятели, чиято основна задача е да създадат вътрешни събития и активности за служителите с фокус върху подобряване и насърчаване на баланса между работа и личен живот. Имат инициатива Well-being месец, насочена към подобряване на психичното и физическото здраве на служителите чрез различни активности и ресурси. Друга инициатива е Mental Health месец, която е насочена към повишаване на осведомеността за психичното здраве и предоставяне на подкрепа и ресурси за служителите, за да се справят с предизвикателствата, свързани с психичното здраве. В инициативата са включени практически съвети за справяне със стреса, онлайн сесия „Инструменти за здрав ум“ и информационна сесия за Програмата за подпомагане на служителите. Експириън България ЕАД организира ежегодно кампания „Великденска и Коледна закуска“, в която всички служители могат да се включат, като донесат приготвено от тях ястие, Компания „Семеен ден“ - семеен ден на открито за служителите и техните семейства с различни забавления, Кампания за Деня на детето организиране на различни работилници за децата. Експириън има изградена система за наставничество. Развива и насърчава доброволческата дейност, като предоставя още 3 допълнителни дни платен годишен отпуск за всички служители участвали в доброволни инициативи. Само за 2024 г. са проведени 26 инициативи/дарения, в които са се включили 539 служители и са реализирали 3839 часа доброволен труд. Експириън България ЕАД е носител на Отличителния знак в категория “Стопански и нестопански организации“ за 2022 г. 2.8. Международна дейност на отдел „Равни възможности, антидискриминация и социални помощи“ в Министерство на труда и социалната политика. МТСП координира изпълнението на редица международни ангажименти на Република България в областта на равнопоставеността на жените и мъжете и антидискриминацията. Представители на МТСП участват в различни европейски комитети, работни групи и мрежи по въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете и антидискриминацията, във форуми и инициативи, и изпълняват други дейности във връзка с международните ангажименти на страната в сферата на тази политика, като подготовка на доклади, информации, отговори на въпросници, др. Важна част от дейността на отдел РВАСП в МТСП е координиране изготвянето на законодателни промени с оглед привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на ЕС в областта на равнопоставеността на жените и мъжете, равните възможности и недискриминацията. 2.8.1. Работа по Директива (ЕС) 2022/2381 на ЕП и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсовата търговия, и свързаните с това мерки (Директива 2022/2381) През 2024 г. МТСП координира изготвянето на проект на законодателни промени за транспониране на Директива 2022/2381 в националното законодателство, провеждането на изискуемите процедури за междуведомствено съгласуване и обществено обсъждане. Изготвеният законопроект въвежда промени в Закона за Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 15 равнопоставеност на жените и чрез неговите преходни и заключителни разпоредби в Закона за защита от дискриминация и Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Законопроектът е одобрен от Министерският съвет с Решение № 867 от 16 декември 2024 г. и е внесен в Народното събрание за разглеждане, където е регистриран със Сигнатура 51-402-01-24 от 16.12.2024 г. През 2025 г. представители на МТСП участваха в дейността на Народното събрание във връзка с обсъждане на внесения законопроект - в заседания на комисиите, на които е разпределен и в пленарни заседания. Водеща е Комисията по труда и социалната политика, а участващи са Комисията по правата на човека и вероизповеданията и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Законопроектът е разгледан в комисиите и е обсъден на пленарно заседание на 20.02.2025 г. Законопроектът е приет на първо гласуване от Народното събрание на 09.10.2025 г. на пленарно заседание. Постъпили са две становища относно законопроекта: от Сдружение Дамски форум и Сдружение Съвет на жените в бизнеса в България, и от Комисията за защита от дискриминация. Постъпило е и предложение от група народни представители. До края на 2025 г. законопроектът не е обсъждан с оглед приемането му на второ гласуване на пленарно заседание на Народното събръние. МТСП сезира Народното събрание с писма през 2025 г. , в които обръща внимание на заложените срокове за транспониране на директивата и риска от наказателна процедура спрямо България за неспазването им, като настойчиво исисква ускорено разглеждане на законопроекта. През 2025 г. МТСП също подготвяше информация, изискуема на национално и европейско равнище, относно предложените промени в националното законодателство, с които се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2381 и за развитието на процеса по разглеждане на проекта на ЗИД на ЗРЖМ в Народното събрание. 2.8.2. Работа по Директива (ЕС) 2023/970 на ЕП и на Съвета от 10 май 2023 г. за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане (Директива 2023/970) През 2025 г. се работи усилено по разработването на законопроект за въвеждането на разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/970 в националното законодателство. Сформирана е Междуведомствената работна група по Директива (ЕС) 2023/970 (РГ) със заповед на министъра на труда и социалната политика. В състава й участват представители на организациите на социалните партньори и на други институции, които имат отношение към третираната от директивата проблематика. Председател е заместник-министър на труда и социалната политика, секретариат е специализираният отдел по политиката по равнопоставеност в МТСП. Работата на РГ се проведе в различни формати - с участието на всички членове, разширено заседание с участието на външни експерти и в по-тесен състав с представители на МТСП и Комисията за защита от дискриминация. Проведени са общо шест присъствени заседания през 2025 г. В РГ е осигурен текущ обмен на информация и материали. Участниците имат възможност да предоставят писмено и устно предложения и становища по разработваните проекти на документи. Поискани и получени са също становища за съответствието на национални специализирани закони на отделни разпоредби на Директивата от компетентните по тях институции. В резултат на дейността на РГ е разработен проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация (ЗИД на ЗЗДискр.) и проект на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 16 Таблица за съответствието. Работната група продължи обсъждането на предложените проекти на ЗИД на ЗЗДискр. и Таблица за съответствие през 2026 г.. 2.8.3. Работа по Директива (ЕС) 2024/1499 на Съвета от 7 май 2024 година и Директива (ЕС) 2024/1500 на ЕП и на Съвета от 14 май 2024 г. - за органите по въпросите на равенството Двете директиви относно стандартите за органите по въпросите на равенството, публикувани в Официалния вестник на Европейския съюз от 29.05.2024 г. и със срок за транспониране в националното законодателство до 19 юни 2027 г., са: - Директива (ЕС) 2024/1499 на Съвета от 7 май 2024 година относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране на лицата, независимо от тяхната раса или етнически произход, равното третиране на лицата по въпросите на заетостта и професиите, независимо от тяхната религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, равното третиране на жените и мъжете по въпросите на социалното осигуряване и достъпа и предоставянето на стоки и услуги, и за изменение на директиви 2000/43/ЕО и 2004/113/ЕО (Директива 2024/1499) и - Директива (ЕС) 2024/1500 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за органите по въпросите на равенството в областта на равното третиране и равните възможности на жените и мъжете в областта на заетостта и професиите и за изменение на директиви 2006/54/ЕО и 2010/41/ЕС (Директива 2024/1500). Целта на директивите е укрепване на ролята на органите по въпросите на равенството в целия ЕС. Директива 2024/1499 и Директива 2024/1500 установяват общи за целия ЕС минимални изисквания за органите по въпросите на равенството, за да се постигне по- добро прилагане и изпълнение на правото на ЕС в областта на равенството и да се гарантира, че хората във всички държави членки се ползват от общо минимално равнище на защита срещу дискриминация. Междуведомствената работна група по транспонирането на двете директиви в националното законодателство е сформирана със заповед на министъра на труда и социалната политика още през 2024 г. В нея участват представители на АМС, КЗД, администрацията на Омбудсмана на Република България, дирекции от МТСП. Ръководството на ниво заместник-министър и организацията и координацията на работната група се осигуряват от МТСП. През 2025 г. работната група изготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация (ЗИД на ЗЗДискр.) и проект на таблица за съответствието за всяка директива. Със законопроекта се засилват гаранциите за независимост и свобода от външно влияние на органа по въпросите на равенството - Комисията за защита от дискриминация - при изпълнението на неговите правомощия и процедури за действие при нарушения. МТСП проведе изискуемите процедури за междуведомствено съгласуване и обществено обсъждане на законопроекта. Законопроектът е одобрен от Министерският съвет с Решение № 946 от 30 декември 2025 г. и е внесен в Народното събрание за разглеждане. 2.8.5. Участие във Втори доброволен национален преглед на България „Напредък в изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие“ и изготвянето на доклад В процеса по втори доброволен национален преглед на изпълнението на Целите на ООН за устойчиво развитие в България отдел РВАСП в МТСП участва активно с редица дейности. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 17 Подготвена и предоставена беше информация по компетентност за изпълнение на Цел 5 „Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“. На 6 март 2025 г. представителел на отдел РВАСП участва като панелист в събитие, организирано от Дружество за Обединените нации в България, по повод Международния ден на жените. Събитието се проведе в Огледалната зала на Ректората на Софийски университет „Св.Климент Охридски“. За целта пред студентите се изнесе презентация относно изпълнението на цел 5 „ Постигане на равенство между половете и овластяване на всички жени и момичета“ от Целите на ООН за устойчиво развитие в България. Отдел РВАСП предостави също коментари, бележки и корекции, по проекта на доклада от проведения втори доброволен национален преглед на изпълнението на целите за устойчиво развитие на ООН. 2.8.6. Участие в процеса по присъединяване на България към Комитета за публично управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по отношение на политиката за равнопоставеност на жените и мъжете в България Комитетът за публично управление е основен орган на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, който подпомага държавите членки и партньорите на организацията в разработването, прилагането и оценката на политики за по-добро управление в публичния сектор. Към Комитета функционира Работна група по интегриране на равенството между половете и управлението, която е орган за вземане на решения към Комитета по публично управление на ОИСР, фокусиран върху интегрирането на равенството между половете в политиките и практиките на публичния сектор. Тя служи като платформа за споделяне на добри практики в инструментите и процесите на управление, идентифициране на политики за преодоляване на различията между половете чрез ефективни публични политики и по-силни институции. Групата подкрепя прилагането на съответните стандарти на ОИСР и стратегията на Комитета по публично управление за интегриране на равенството между половете. В нея са включени представители от централни институции за равенство между половете, държавни органи и министерства на външните работи от страните членки и партньори на ОИСР. Групата допринася за постигането на глобални цели като Програма 2030 и Целите за устойчиво развитие, по- специално ЦУР 5 и ЦУР 16. Представител на отдел РВАСП е участвам в седмото заседание на Работната група по въпросите на интегриране на равенството между половете и към Комитета по публично управление на ОИСР проведено в периода от 05.10. 2025 г. до 07.10.2025 г. в гр.Прага, Република Чехия. Основната цел на заседанието беше споделянето на опит, дискусия и определяне на политики, които да помагат за намаляване на разликите по пол в публичната сфера, управлението и публичния живот. Както и запознаване с различни управленски инструменти, инструменти за самооценка и индикатори за измерване на ефекта на политики, и анализ на данни за равенство между половете. Периодично отдел РВАСП е предоставял коментари, бележки и опорна информация по материали за различни събития и инициативи. 2.8.7. Други международни дейности през 2025 г. През 2025 г. отдел РВАСП е осъществил работа по изготвянето на първия двугодишен доклад по прилагането на Стратегията за равенство между половете 2024 – 2029 г. на Съвета на Европа.Предоставена е информация с оглед попълването на Въпросника за изготвяне на поосчения по-горе доклад. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 18 През 2025 г. служители в отдел РВАСП в МТСП, определени за членове, взеха участие в заседанията на: Комисия по равенството между половете към Съвета на Европа. Тя е създадена в рамките на Трансверсалната програма за равенство на половете от 2012 г. на СЕ с цел да насърчава прилагането на стандартите за равнопоставеност между жените и мъжете в СЕ и държавите членки. Група на високо ниво по въпросите на равенството между половете към ЕК. Сред основните задачи на групата е и подкрепа на председателствата на ЕС при идентифицирането на съответните области на политиката и теми, които да бъдат разгледани. Тя е и основен форум за планиране на стратегическо проследяване на Пекинската платформа за действие, включително разработването на индикатори и подпомага Европейската комисията при подготовката на Доклада за равнопоставеността на жените и мъжете в ЕС. Група на високо равнище по недискриминация, равенство и разнообразие към ЕК и подгрупите към нея. Групата е постоянно действаща структура, създадена през 2015 г. с няколко основни цели, а именно да съпътства разработването и изпълнението на политики и програми на национално ниво и на ниво Европейски съюз, насочени към борба с дискриминацията, насърчаване на равенството и многообразието, също така да задълбочи сътрудничеството и координацията между съответните органи на държавите-членки и Комисията по въпросите, свързани с постигането на разнообразие и пълното равенство на практика и премахване на дискриминацията. Не по-малко важни са и целите на групата, свързани с обмена на опит и добри практики по въпроси от общ интерес, съгласуваността на усилията за равенство и борба срещу дискриминация, между членовете на групата, председателството, Съвета, Европейския парламент, Европейската комисия и Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA). Експерти от МТСП взеха участие в заседания на две от подгрупите към нея - подгрупата за равнопоставеност на ЛГБТИ хората и подгрупата за събиране на данни. Консултативен комитет по равнопоставеност на жените и мъжете към ЕК. Целта на Комитета е да подпомага Европейската комисията при формулирането и осъществяването на дейностите на Европейския съюз, насочени към насърчаване на равенството между жените и мъжете и да насърчава текущия обмен на опит, политики и практики между държавите от ЕС и различните заинтересовани страни. През 2025 г. са проведени две заседания. Европейски институт за равенство между половете. Отдел РВАСП в МТСП участва в работата на Европейския институт за равенство между половете (ЕИРП). От 2019 г. в различни периоди България е участвала със свой представител в Управителния съвет на института. Страната има участник в Експертния форум на ЕИРП, който обединява експерти от институциите в държавите членки, отговорни за политиката по равнопоставеност на жените и мъжете и в Тематичната мрежа по въпросите на равнопоставеността на жените и мъжете, която обединява специалисти по равенство между половете и експерти от национални органи в целия ЕС, за да обменят знания, методи и добри практики в областта на интегрирането на равенството между половете. Мрежата служи като платформа за споделяне на актуална информация относно програмите, методите и инструментите за интегриране на равенството между половете, идентифициране на най-добри практики и обсъждане на актуализации и нужди в тази област. Основната цел на тематичната мрежа е да улесни споделянето на знания, методи и инструменти за интегриране на равенството между половете между държавите-членки на ЕС. С оглед актуализирането на базата данни на ЕИРП относно жените и мъжете в процесите на взимане на решения в публичната администрация е събрана актуална Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 19 информация по отношение броя на жените и мъжете на ръководни позиции във всички министерства в страната към 31.07.2025 г. Информацията е предоставена на ЕИРП за нуждите на Европейската комисия. Тя се публикува ежегодно на интернет страниците на Европейската комисия и на Европейския институт по равнопоставеност между половете. По-долу в доклада са представени за 2025 г. по Плана за действие 2025-2026 г. информация, данни и примери за изпълнени мерки и инициативи, постигнати резултати, индикатори и напредък, оставащи предизвикателства и препоръки по приоритетните области на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г. 3. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ 2021-2030 г. И НАЦИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА РАВНОПОСТАВЕНОСТТА НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ ЗА ПЕРИОДА 2025-2026 г. Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г. задава насоките за действия в пет приоритетни области: равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост; намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите; насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решения; борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите; преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма. Националният план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2025-2026 г. следва принципите, целите и приоритетните области на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г. Основната цел на плана е провеждането на единната политика по равнопоставеност на жените и мъжете чрез изпълнение на включените в него мерки на различни институции и организации. Двата документа са публикувани на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика в секция Политики „Равни възможности“. Приоритетна област 1: Равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост С цел гарантиране на равните възможности и достъпа до пазара на труда и реализацията на него на мъжете и жените нормативната база, действаща в Република България, не прави разлика по признак „пол“ между работещите, освен в специфични случаи на защита на жени по време на бременност, раждане и полагане на грижи за малки деца, по информация на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Гаранции за равен достъп и възможности за мъжете и жените на пазара на труда са заложени и в разпоредбата на чл. 23 от Закона за насърчаване на заетостта, според която при обявяване на работните места работодателите нямат право да определят условия по признак пол, възраст, народност, етническа принадлежност и здравословно състояние. Изключения се допускат само по отношение на пол, възраст и намалена Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 20 работоспособност, когато вследствие на естеството на работата полът, съответно възрастта или здравословното състояние, представлява съществен елемент от нея. Националният статистически институт (НСИ) предоставя Основни резултати от наблюдението на работната сила през 2025 година3. В документа се пояснява, че наблюдението на работната сила във всички държави - членки на ЕС, включително и в България, се провежда в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за европейската статистика за лицата и домакинствата, основана на индивидуални данни, събрани чрез извадки, и свързаните с него прилагащи регламенти на Европейската комисия в областта на статистиката на работната сила. Текстът по-долу е от „Основни резултати от наблюдението на работната сила през 2025 г. През 2025 г. безработните лица са 106.9 хил., от които 59.3 хил. (55.5%) са мъже и 47.6 хил. (44.5%) - жени. Коефициентът на безработица е 3.5% (3.7% за мъжете и 3.3% за жените), като в сравнение с 2024 г. намалява с 0.7 процентни пункта. От всички безработни 16.0% са с висше образование, 53.4% - със средно, и 30.6% - с основно или по-ниско образование. Коефициентите на безработица по степени на образование са съответно 1.4% за висше образование, 3.6% за средно образование и 12.5% за основно и по-ниско образование. Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 7.7%. Относителният дял на продължително безработните лица от всички безработни е 42.4%, а коефициентът на продължителна безработица - 1.5% (1.6% за мъжете и 1.4% за жените). През 2025 г. общият брой на заетите лица e 2 930.1 хил., от които 1 552.4 хил. (53.0%) са мъже и 1 377.7 хил. (47.0%) са жени. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.2% (59.3% за мъжете и 47.6% за жените). В сектора на услугите работят 2 003.0 хил. души, или 68.4% от заетите, в индустрията - 787.2 хил. (26.9%), а в селското, горското и рибното стопанство - 139.9 хил. (4.8%). По статус в заетостта заетите лица се разпределят по следния начин: 5.6% (165.3 хил.) са работодатели, 7.1% (209.1 хил.) - самостоятелно заети без наети, 86.9% (2 546.7 хил.) - наети, и 0.3% (9.1 хил.) - неплатени семейни работници. От общия брой на наетите, 1 888.7 хил. (74.2%) работят в частния сектор, а 658.1 хил. (25.8%) - в обществения. Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 809.3 хиляди. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.9% (74.2% за мъжете и 67.5% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 77.0%. При мъжете коефициентът на заетост за тази възрастова група е 80.6%, а при жените - 73.2%. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 71.2% (75.5% за мъжете и 67.0% за жените). 3 Виж Приложение към настоящия доклад, където е пълният текст на „Основни резултати от наблюдението на работната сила през 2025 година“, предоставен от НСИ. По-подробни данни от Наблюдението на работната сила могат да се намерят на сайта на НСИ - www.nsi.bg, раздел „Пазар на труда“, Наблюдение на работната сила и в Информационната система ИНФОСТАТ. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 21 През 2025 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 913.8 хил., или 73.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2024 г. коефициентът на икономическа активност намалява с 0.5 процентни пункта. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 049.9 хил., от които 460.6 хил. са мъже и 589.3 хил. са жени. Коефициентът на икономическа неактивност (15 - 64 навършени години) е 26.5% - съответно 23.0% за мъжете и 30.1% за жените. Броят на обезкуражените на възраст 15 - 64 навършени години е 16.5 хил., или 1.6% от всички икономически неактивни лица в същата възрастова група. Относителният дял на рано напусналите образование и обучение от населението на възраст 18 - 24 навършени години е 8.6%. Относителният дял на лицата с висше образование от населението на възраст 25 - 34 навършени години е 41.2%. Относителният дял на незаетите и неучастващи в образование и обучение от населението на възраст 15 - 29 навършени години е 13.8%. По информация на Дирекция „Политика на пазара на труда“, МТСП, през 2025 г. се запазва положителното развитие в някои от основните показатели на пазара на труда. Коефициентът на заетост за възрастовата група 20-64 г. се увеличава и достига до 77%, а за групата 15-64 г. запазва стойността си - 70,9%. През периода 2021 – 2025 г. разликата в заетостта по пол за групата 15-64 г. намалява с 1 процентен пункт (п.п.) и достига до 6,7 п.п. В сравнение с предходната година се наблюдава увеличение с 0,2 п.п. През 2025 г. коефициентът на заетост за жените от възрастовата група 15-64 г. е 67,5%, а за мъжете - 74,2%. Разликата в заетостта по пол за възрастовата група 20-64 г. за периода 2021-2025 г. също намалява с 1 п.п. и достига до 7,4 п.п. В сравнение с предходната година се наблюдава увеличение с 0,2 п.п. През 2025 г. коефициентът на заетост за жените от тази група е 73,2%, а за мъжете - 80,6%. Фиг. Динамика в заетостта по пол по данни от Наблюдението на работната сила на НСИ 80 60 40 20 0 2021 2022 2023 2024 2025 коефициент на заетост жени 15-64 г. коефициент на заетост мъже 15-64 г. Заетостта на жените в България е по-висока от средната за държавите от Европейския съюз. Коефициентът на заетост за жените в европейските държави от възрастовата група 20-64 г. е 71,4%. Разликата в заетостта по пол за България е по-ниска от средната за държавите от Европейския съюз (9,6 п.п.). Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 22 През 2025 г. безработните лица и коефициентът на безработица в страната продължават да намаляват. За периода 2021 - 2025 г. разликата в безработицата по пол за групата 15+ г. намалява с 0,1 п. п. – от 0,5% до 0,4%. През 2025 г. коефициентът на безработица за жените е 3,3%, а за мъжете - 3,7%. Фиг. Динамика в безработицата по пол по данни от Наблюдението на работната сила на НСИ 6 5 4 3 2 1 0 2021 2022 2023 2024 2025 коефициент на безработица жени, 15+ г. коефициент на безработица мъже 15+ г. Безработицата при жените в България е по-ниска от средната за държавите от Европейския съюз. По данни на Евростат през 2025 г. този показател за жените в ЕС е 6,2%. През 2025 г. Агенцията по заетостта отчита на годишна база средномесечен брой регистрирани безработни лица от 149 320, от които 55,6% са жени. По данни на Агенцията по заетостта средногодишното равнище на регистрираната безработица през 2025 г. е 5,3%. Фиг. Брой регистрирани безработни лица и равнище на безработица по пол Профил на безработните жени и мъже Профилът на безработните лица по професионално – квалификационни характеристики е както следва: Фиг. Разпределение на безработните лица през 2025 г. по пол, квалификация и образование Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 23 Жени (квалификация) Квалиф.работници; 15006; 18% Без спец. и квалифик ация; 48419; 58% Специали сти; 19604; 24% в т.ч в т.ч средно Жени (образование) средно Мъже (образование) проф.; проф.; 20015; 21916; 19% 25% Начално и Основно; по-ниско; 15697; 14020; Друго; 15% Друго; 16% Средно ; 36939; Начално и 27743; Основно; 32234; 36% по-ниско; 31% 13723; 31% 21242; 15% 21% Висше; Средно ; 13855; 30710; Висше; 14% 35% 7839; 9% При мъжете делът на квалифицираните работници е значително по-голям от този при жените - 24% срещу 18%. Делът на безработните жени без специалност и квалификация е по-голям с 4 п.п., а делът на жените – специалисти - с 2 п.п. в сравнение с този на мъжете. В образователен аспект делът на жените с висше образование превишава този при мъжете с 5 п. п. - 14% срещу 9%. От друга страна, делът на мъжете с професионално образование е по-голям от този при жените с 6 п.п. (25%:19%). Регистрираните безработни жени с основно и по-ниско образование са повече от мъжете. Обучение и заетост Ефективните мерки за намаляване на неравенството между половете на пазара на труда са свързани с осигуряването на качествени и достъпни грижи за малки деца и други нуждаещи се лица. По Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. Агенцията по заетостта успешно изпълнява проект „Родители в заетост“ с бюджет от 33 491 663.39 евро. Основната цел е подкрепа за по-добър баланс между професионалния и личния живот на родителите чрез осигуряване на безплатен детегледач. Освен възможностите за полагане на грижи за отглеждане на деца, се предоставят и услуги за улесняване достъпа до заетост. Проектът „Родители в заетост“ подпомага не само връщането на работа на родители с деца, но и осигурява работа като детегледачи на безработни лица. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 24 Наетите детегледачи през 2025 г. са 1086. От тях 956 са жени (88%), а 130 – мъже. Половината от детегледачите са лица над 55 години. Младежите до 29 години, включени в проекта като детегледачи, са 43. Областта с най-много наети детегледачи по проекта е Пловдив със 125 лица, следват София (столица) със 101 и Благоевград – с 98. Таблица: Брой безработни лица, наети като детегледачи по проект „Родители в заетост“ през 2025 г. Източник: Регистър на сключените договори за заетост с безработни лица на АЗ Професионалното развитие на родители с деца се подпомага и чрез изпълнението на насърчителната мярка, регламентирана в разпоредбата на чл. 36 от Закона за Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 25 Област Пол Възрастови групи Мъже Всичко Жени Всичко Всичко 15- 30- 55+ мъже 15- 30- 55+ жени по области 29 54 29 54 Благоевград 1 1 13 15 3 34 46 83 98 Бургас 4 4 1 17 23 41 45 Варна 1 1 2 26 17 45 46 Велико Търново 1 1 2 2 6 16 24 26 Видин 6 5 11 23 25 48 59 Враца 1 1 1 38 25 64 65 Габрово 1 1 3 2 5 6 Добрич 1 1 2 1 5 6 8 Кърджали 1 1 2 7 9 10 Кюстендил 3 3 8 10 18 21 Ловеч 1 2 3 3 Монтана 1 1 1 10 7 18 19 Пазарджик 3 4 9 16 2 33 46 81 97 Перник 1 1 2 1 3 11 15 17 Плевен 5 3 4 12 2 38 23 63 75 Пловдив 8 7 15 6 48 56 110 125 Разград 5 14 19 19 Русе 1 1 2 10 23 35 36 Силистра 8 1 9 2 19 2 23 32 Сливен 1 3 4 2 25 16 43 47 Смолян 10 11 21 21 София 1 1 10 1 11 12 София (столица) 1 5 9 15 3 42 41 86 101 Стара Загора 1 5 6 8 13 21 27 Търговище 1 1 1 9 3 13 14 Хасково 1 3 4 11 10 21 25 Шумен 1 1 7 8 15 16 Ямбол 1 1 8 7 15 16 Всичко 12 46 72 130 31 452 470 956 1086 насърчаване на заетостта. Мярката обединява стимули за работодатели, които осигуряват заетост на лица от целевата група, възможности за обучение за надграждане на знания и умения и подпомагане от ментор за адаптация в трудовия процес. През 2025 г. със средства от държавния бюджет са финансирани: трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, допълнителни плащания по трудовото законодателство и осигуровки за сметка на работодателя за максимален период от 9 месеца, професионално обучение и обучение за придобиване на ключови компетентности по заявка на работодателя, както и възнаграждение на ментор за период до 3 месеца. През 2025 г. в заетост по условията на чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта са включени 140 безработни родители/осиновители с деца до 4-годишна възраст, а в обучение – 1 лице. По данни на Агенцията по заетостта през 2025 г. са постъпили на работа 161 530 безработни лица, от които 92 091 са жени (57%). На първичния пазар работа са започнали 134 259 лица, от които 77 117 жени (57,4%). На субсидирани работни места по програми и мерки, финансирани от държавния бюджет и схеми по П РЧР през 2025 г. са устроени на работа общо 27 271 безработни лица от уязвимите групи, от които жените са 14 974 (55%). През 2025 г. по данни на Агенцията по заетостта са обхванати общо 16 629 безработни лица, включени в 24 153 различни обучения, от тях за усвояване на ключови компетентности – 16 029, а за професионална квалификация – 8 111 обучения, както и 13 за ограмотяване. Общият брой безработни жени, включени в обучения е 11 863 или 71,33% от безработните лица. Таблица: Разпределение на мъжете и жените, включени в обучение през 2025 г. Таблица: Разпределение на включените безработни лица през 2025 г. в обучения по области на образование и пол Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 26 Пол Типове обучения Ключова компетентност Ограмотяване Професионална Квалификация Всичко обучения Жени 11407 11 5779 17197 Мъже 4622 2 2332 6956 Всичко 16029 13 8111 24153 Области на образование (СППОО 2021) Жени Мъже Всичко, включени в обучения 21 ИЗКУСТВА 59 38 97 32 ЖУРНАЛИСТИКА, И ИНФОРМАЦИЯ МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ 14 7 21 34 СТОПАНСКО АДМИНИСТРАЦИЯ УПРАВЛЕНИЕ И 1266 437 1703 48 ИНФОРМАТИКА 1141 529 1670 52 ТЕХНИКА 145 224 369 54 ПРОИЗВОДСТВО И ПРЕРАБОТКА 267 94 361 58 АРХИТЕКТУРА И СТРОИТЕЛСТВО 314 272 586 62 СЕЛСКО, ГОРСКО И РИБНО СТОПАНСТВО 368 117 485 72 ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 239 102 341 Жените са 39% от включените в обучения от област „Техника“. Във всички останали области жените съставляват повече от 70% от включените безработни лица. Съществено е тяхното участие в обученията, финансирани по НПВУ за цифрова компетентност – 72 % . През 2025 г. съществено нараства броят на обхванатите в обучения заети лица по проектите, финансирани по НПВУ и П РЧР. Включените в обучения с ваучери заети лица са общо 138 654. Жените са 79 475 и съставляват 57,3% от всички участници. Таблица: Включени заети лица в обучение с ваучери през 2025 г. Най-много са включените в обучения за дигитални умения 93 708 заети лица, от тях жените са 50 577 (54%). Агенцията по заетостта (АЗ) предоставя информация относно структурата на безработицата по пол и активната политика по заетостта в областта на равнопоставеността на жените и мъжете, която Агенцията осъществява през 2025 г. Законът за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) определя нормативната рамка на националната политика в областта на равнопоставеността между половете. За постигане на целите за повишаване на заетостта са регламентирани разнообразни инструменти като Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 27 76 СОЦИАЛНИ УСЛУГИ 568 99 667 81 УСЛУГИ ЗА ЛИЧНОСТТА 1330 362 1692 84 ТРАНСПОРТ 57 45 102 85 ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА 11 6 17 КК - Предприемаческа компетентност 716 279 995 КК - Гражданска компетентност 725 260 985 КК - Личностна компетентност 2371 1105 3476 КК - Математическа компетентност 5 2 7 КК - Многоезикова компетентност 654 265 919 Ограмотяване 11 2 13 Цифрова компетентност - Базово ниво (ниво 1 и 2 съгласно DigComp) 5576 2159 7735 Цифрова компетентност - Средно ниво (ниво 3 и 4 съгласно DigComp) 1360 552 1912 Всичко 17197 6956 24153 Програма обучение Пол Всичко включени мъже жени BG05SFPR002-1.006-0001 „Започвам работа“ - Компонент 2 „Обучение“ (П РЧР) 24 42 66 BG-RRP-1.019-0002-C01/14.09.2023 „П3-Предоставяне на обучения за дигитални умения“ (НПВУ) 43131 50577 93708 Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица (Н ПВУ и П РЧР) 16024 28856 44880 Всичко 59179 79475 138654 програми за обучение и заетост, стимули за работодатели, които разкриват работни места и наемат безработни лица от уязвимите групи, мерки за насърчаване на предприемачеството, професионално обучение и обучение за придобиване на ключови компетентности, посреднически услуги по информиране и наемане на работа и др. Една от групите в неравностойно положение на пазара на труда, дефинирани в §1, т.4а от Допълнителните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта, към които приоритетно се насочват програмите и мерките за заетост, обхваща безработни родители с малки деца. По данни от Наблюдението на работната сила, провеждано от Националния 4 статистически институт, през 2025 г. разликата в заетостта между мъжете и жените (15-64 г.) е 6,7 п.п. Коефициентът на заетост за жените е 67,5%, а за мъжете – 74,2%. При населението на възраст 20-64 г. разликата в заетостта е 7,4 процентни пункта. Коефициентът на заетост за жените е 73,2%, а за мъжете – 80,6%. Коефициентът на безработица при мъжете (15 + г.) е 3,7 %, а за жените е 3,3 %. Данните от административната статистика на Агенцията по заетостта (АЗ) показват, че делът на безработните жени за периода януари-декември 2025 г. е 55.6%, а при мъжете е 44.4% (средномесечният брой на безработните лица, регистрирани в бюрата по труда е 149 320). В групата на регистрираните безработни лица по степен на образование, най- висок дял при жените се наблюдава при тези с висше образование (63,9%), следвани от жени с основно и по-ниско (57,1%) и средно образование (51,2%), докато при мъжете най-висок е делът на тези със средно образование (48,8%). С основно и по-ниско образование са 42,9%, а с висше образование са 36,1%. Фиг. Регистрирани безработни лица по степен на образование Регистирани безработни лица по степен на образование основно, начално и по-ниско 57.1 42.9 средно 51.2 48.8 висше 63.9 36.1 0.0 20.0 40.0 60.0 80.0 100.0 Жени Мъже В Таблицата по-долу са представени дялове на регистрираните безработни лица по пол и професионална квалификация от общо регистрираните безработни лица по професионална квалификация. 4 https://www.nsi.bg/statistical-data/168/543 Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 28 Агенцията по заетостта реализира инициативите на активната политика на пазара на труда, като изпълнява заложените в Националния план за действие по заетостта програми, насърчителни мерки по Закона за насърчаване на заетостта, както и дейностите по схемите на Програма „Развитие на човешките ресурси”. Основно направление в тази дейност е осигуряването на заетост и обучение на неравнопоставените групи на пазара на труда, в т.ч. лица без образование и квалификация, младежи до 29 години, продължително безработни лица, по-възрастни лица, жени, хора с увреждания, безработни родители с малки деца и др. Възможно е даден безработен да попада в повече от една група, като за целта трудовите посредници от бюрата по труда определят конкретните стъпки за неговото включване в обучение, заетост, и др. според профила на лицето и неговите шансове за устройване на работа. Мерките и действията в политиката по заетостта подобряват достъпа до заетост и подпомагат балансираното участие на двата пола. Устойчивата интеграция на пазара на труда на безработните жени, както и на безработните мъже се подпомага чрез широк спектър от услуги, които са съобразени с техния индивидуален профил и специфичните трудности, пред които са изправени. На лицата се предоставя широк набор от посреднически услуги, съобразени с индивидуалния профил и търсенето на пазара на труда, които могат да бъдат: - Информиране и консултиране - предоставяне на информация за обявени свободни работни места, проекти и програми, предстоящи трудови борси, информационни дни и др. или подпомагане на безработните лица при самостоятелно търсене на работа; - Професионално ориентиране - информиране, консултиране и съветване относно избора на професия и кариерно развитие. Професионалното ориентиране се провежда в индивидуални и групови форми. През 2025 г. в групови форми на професионално ориентиране са участвали 25 798 безработни лица, от които 14 846 са жени (57.5%). - Индивидуално и групово психологическо консултиране - идентифициране на проблема, работа върху личностните бариери за тяхното преодоляване, подпомагане на безработните лица при взимане на решения и др. През 2025 г. в групови форми за психологическо подпомагане са участвали 5 869 безработни лица, от които 3 387 са жени (57.7%), а индивидуално психологическо консултиране са получили 3 777 безработни лица, от които 2 132 са жени (56.4%). - Мотивиране за активно поведение на пазара на труда - дейност, насочена към придобиване на практически умения за търсене на работа. През 2025 г. в групови форми за активно поведение на пазара на труда са участвали 9 136 безработни лица, от които 5 322 са жени (58.3%). - Трудови борси, Ден на работодателя, Информационни събития – предлага се възможност за предоставяне на информация или директно договаряне между търсещите работа лица и работодател за осигуряване на заетост. Чрез тях се осигурява среда за общуване, разширява се обхвата при предлагането на работни места на лица, които не са регистрирани в бюрата по труда, вкл. неактивни лица. - Ателие за търсене на работа – услугата е насочена към всички безработни лица за подобряване на уменията за търсене на работа и успешно представяне пред работодател. Чрез ателиетата се предлага възможност лицата да подобрят знанията и Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 29 Пол С работническа професия Специалисти Без квалификация Жени 48.4 57.3 57.6 Мъже 51.6 42.7 42.4 уменията си за търсене на работа и успешно представяне пред работодател. В много случаи те се нуждаят от помощ, точно в определено направление от търсенето на работа (например как да си подготвят документи за кандидатстване за работа, как да се подготвят и представят на интервю с работодател, как да изготвят своя поведенчески и кариерен план, как да достигнат до информация за свободни работни места). През 2025 г. в Ателие за търсене на работа са участвали 33 680 безработни лица, от които 19 281 са жени (57.2%). - Подпомагане от мениджър на случай (кейс - мениджър) - предоставя се индивидуално консултиране на търсещи работа и икономически неактивни лица, които имат нужда от съдействие от други институции за решаване на проблем, определен като основен за реализацията на пазара на труда. Кейс – мениджърите определят подходящ набор от услуги с цел преодоляване на идентифицираните пречки, институциите, които ги предоставят, условията за достъп до тези услуги и действията, които лицата трябва да предприемат, за да ги получат. През 2025 г. са консултирани 3 755 безработни лица, от които 2 157 са жени (57.4%). - Семеен трудов консултант - услугата, обхваща безработни лица, при които има в семейството втори безработен или неактивен член. Основната цел е устройване на работа поне на един член от семейството и намаляване на риска от бедност. - Консултация и менторство след започване на работа – основната цел е подпомагане на лицата, които са с дефицити и с риск от неуспешна адаптация на работното място за постигане на устойчивост на заетостта. Приоритетно е насочена към уязвимите групи на пазара на труда. Безработните жени и безработните мъже имат равен достъп и участват във всички програми, проекти и насърчителни мерки за обучение и заетост, които се финансират със средства от държавния бюджет и съфинансирани от Европейския социален фонд+. Те участват активно и в професионално обучение и обучeние за придобиване на ключови компетентности. Така се повишава тяхната производителност на труда, помага им се да запазят работните си места, позволява се да се адаптират успешно при промяна в изискванията за заеманата длъжност, както и своевременно, при необходимост, да намерят нова заетост. С оглед подобряване качеството на работната сила, Агенция по заетостта осигурява възможности за включване в обучение за развитие и на чуждоезиковите и дигиталните компетентности на заети лица, в т.ч. и на заети жени. Така се повишава тяхната производителност на труда, помага им да запазят работните си места, позволява да се адаптират успешно при промяна в изискванията за заеманата длъжност, както и своевременно, при необходимост, да намерят нова заетост. През 2025 г., с помощта на инициативите на активната политика на пазара на труда, реализирани от Агенция по заетостта, финансирани със средства от държавния бюджет и съфинансирани от Европейския социален фонд+, са постъпили на работа общо 161 530 безработни лица, включително на работни места в реалната икономика, както и по програми, проекти и мерки, финансирани със средства от държавния бюджет и по ПРЧР 2021-2027 г., като от тях жените са 57,0% (92 091 лица), а мъжете са 43,0% (69 439 лица). Във фигурата по-долу са представени дялове на постъпилите на работа безработни лица по пол и професионална квалификация от общо постъпилите на работа безработни лица по професионална квалификация. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 30 Фиг. Постъпили на работа безработни лица по професионална квалификация Постъпили на работа безработни лица по професионална квалификация Без квалификация 58.5 41.5 Специалисти 59.3 40.7 С работническа професия 50.8 49.2 0.0 20.0 40.0 60.0 80.0 100.0 Жени Мъже Предвидени са мерки за насърчаване на участието на жените на пазара на труда, по-добър баланс между професионален и личен живот, подкрепа за практики за въвеждане на гъвкави форми на организация на работното време, съобразени с производствените характеристики на предприятията, насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете, намаляване на дискриминацията на работното място в корпоративните/бизнес политики на предприятията и организациите и практики за подкрепа на самотните и многодетни родители, както и улесняване достъпа им до пазара на труда и кариерното им развитие. Една от мерките за насърчаване на заетостта, насочена към групите в неравностойно положение на пазара на труда е обединената мярка по чл. 36 от Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Целта е повишаване шансовете за намиране на устойчива заетост на първичния пазар на труда. Чрез мярката се насърчава заетостта на лицата от неравностойните групи на пазара на труда (на пълно или непълно работно време), възможност за работодателите да заявят обучение за лицата, които ще наемат, както и да осигурят ментор, който да подпомага наетите лица да придобият/възстановят трудови навици и да се адаптират към трудовия процес. Заетостта на безработните лица е до 9 месеца, а за менторите до 3 месеца. През 2025 г. по чл. 36 от ЗНЗ е осигурена заетост на 2 492 безработни лица от групите лица в неравностойно положение на пазара на труда. Включените в заетост безработни лица родители (осиновители) с деца до 4-годишна възраст в мярката са 78. За да участват пълноценно родителите на пазара на труда и да имат перспектива за кариерно развитие, е необходимо да се осигурят качествени и достъпни услуги за отглеждане на деца. В рамките на Програма „Развитие на човешки ресурси“ (П РЧР) 2021-2027 Агенцията по заетостта стартира и успешно изпълнява проект „Родители в заетост“. Проектът е в изпълнение на Приоритет 1: „Насърчаване на заетостта и развитието на умения”, Специфична цел 3 „Насърчаване на балансирано участие на половете на пазара на труда, на равни условия на труд и на равновесие между професионалния и личния живот, включително чрез финансово достъпни грижи за деца и зависими лица”. Проектът е насочен към насърчаване на професионалното развитие на родителите чрез осигуряване на качествени грижи за техните деца. Реализацията на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 31 проекта създава условия за връщане на работа и достъп до заетост на родителите чрез ангажиране на безработни лица в предоставянето на грижи за децата. От една страна се постига по-добър баланс между работа и личен живот на родителите, а от друга – се разкриват работни места, на които се наемат безработни лица. В проекта се включват родители на деца до 4 години (включително), които не посещават детски ясли, детски заведения и предучилищни групи. Подпомагат се и многодетни, и самотни родители на деца до 12 години (включително), които посещават детски ясли, заведения и училище. От услугите на безплатен детегледач могат да се възползват заети и безработни родители. През 2025 г. са подадени 1 965 заявления от родители и 1 433 заявления от безработни лица (детегледачи). Подписани общо 913 тристранни споразумения. Общият брой на включените в проекта лица е 935, като от тях броят на участниците от Регион в преход е 198 лица, а от по-слабо развит регион – 737 лица. Агенцията по заетостта подпомага развитието на уменията на безработните лица чрез включване в професионално обучение. Безработните жени и безработните мъже имат равен достъп и участват във всички програми, проекти и насърчителни мерки за обучение и заетост. Те участват активно и в професионално обучение и в обучение за придобиване на ключови компетентности. Така се повишава тяхната производителност на труда, помага им да запазят работните си места, позволява да се адаптират успешно при промяна в изискванията за заеманата длъжност, както и своевременно, при необходимост, да намерят нова заетост. През 2025 г. 8 111 безработни лица са завършили професионално обучение, от които 71.25% (5 779) са жени. Предоставената информация ясно подчертава едновременно принципа на равен достъп и реално наблюдавания превес на жените в участието и резултатите от различните услуги и мерки. Данните последователно показват, че жените съставляват между 56% и 58% от участниците в почти всички форми на посреднически услуги – професионално ориентиране, психологическо консултиране, мотивационни дейности и ателиета за търсене на работа, както и при индивидуалната подкрепа от специализирани консултанти. Тази устойчива тенденция се запазва и по отношение на постъпилите на работа лица – 57% от всички постъпили на работа през 2025 г. са жени, а при завършилите професионално обучение техният дял достига дори 71.25%, което представлява значително изразен превес. Този модел може да се интерпретира двупосочно в контекста на равенството между половете. От една страна, по-високото участие на жените свидетелства за тяхната по-голяма активност, адаптивност и готовност да използват предоставените възможности за повишаване на квалификацията и намиране на работа. Това показва, че политиките по заетостта са ефективни по отношение на достъпа и привлекателността им за жените, както и че те успяват да отговорят на техните потребности чрез индивидуализиран подход и разнообразие от услуги, включително обучение за дигитални умения. В този смисъл, макар формално да е гарантиран равен достъп до всички програми, проекти и мерки, реалното участие показва наличие на асиметрия в потребностите и поведението на двата пола. Политиката по заетостта очевидно изпълнява компенсираща роля, като чрез активно включване, обучение и последваща подкрепа допринася за намаляване на съществуващите различия и за постигане на по-голяма равнопоставеност в резултатите. Особено показателен е високият дял на жените сред успешно завършилите обучения и сред реализираните на пазара на труда, което подсказва, че предоставените мерки не само достигат до тях, но и имат реален ефект върху тяхната заетост и професионално развитие. В същото време по-ниското участие на мъжете поставя Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 32 въпроса за евентуални различия в мотивацията, нагласите или достъпа до услугите, което също следва да бъде обект на внимание при формулирането на балансирани политики. В заключение, превесът на жените в участието и резултатите от активната политика по заетостта не противоречи на принципа на равнопоставеност, а по-скоро отразява стремеж към постигане на реално равенство чрез адресиране на специфичните нужди на различните групи. Главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“, МТСП предоставя допълваща информация относно изпълняваната операция „Родители в заетост“. В рамките на Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021- 2027 се изпълнява операция „Родители в заетост“, която е с бюджет от 33 491 663 евро. Чрез нейната реализация се оказва подкрепа за полагане на грижи в отглеждането на деца с цел завръщане на родителите им в заетост. Основната цел на процедурата е да се осигури по-добър баланс между личния и професионалния живот на самотни и многодетни родители, както и на родители с малки деца. С дейностите по мярката се осигурява грижа за деца, непосещаващи ясли, детски градини и предучилищни групи. Жените и мъжете следва да имат равни възможности и да участват пълноценно на пазара на труда, да израстват професионално и кариерно, да имат качествена заетост, да бъдат икономически независими, да съчетават професионалния и личния живот. Бенефициент по проекта е Агенция по заетостта. Основни дейности по проекта са: - Осигуряване на грижа за децата от 0 до 5 г. вкл., непосещаващи детски ясли, заведения и предучилищни групи, на заети и безработни родители (грижата е допустима до 8 часа на ден). За наетите детегледачи се поемат възнаграждения в размер на минималната работна заплата, установена за страната, вкл. осигурителните вноски, начислени за сметка на работодателя, съгласно КТ и КСО (както и всички доплащания по приложимото национално законодателство) за детегледачи, полагащи грижи за едно дете до 8 часа на ден. Допълнително възнаграждение в размер на ½ от минималната работна заплата, установена за страната за детегледач, в случай че полага грижи за второ или повече деца от семейството. - Осигуряване на грижа за децата от 0 до 12 г. вкл., посещаващи детски ясли, заведения, както и училище, на многодетни и самотни родители (грижата е допустима до 4 часа на ден). Допустимите разходи за детегледача са свързани с осигуряването на трудови възнаграждения в размер на ½ минималната работна заплата, установена за страната, вкл. осигурителните вноски, начислени за сметка на работодателя, съгласно КТ и КСО (както и всички доплащания по приложимото национално законодателство) за детегледач, полагащо грижи за едно дете до 4 часа на ден. Допълнително възнаграждение в размер на ¼ от минималната работна заплата, установена за страната за лицето, в случай че полага грижи за второ или повече деца от семейството. Чрез изпълнението на процедурата е предвидено да бъдат обхванати над 3600 родители с малки деца, респективно са предвидени и средства за възнаграждения на 3 600 детегледачи. През 2025 г. по операция „Родители в заетост“ са подкрепени 924 родители и съответно 924 детегледачи са включени в заетост. От началото на стартирането на проекта са подкрепени общо 3161 родители, а 3161 детегледачи са включени в заетост. Агенцията за хората с увреждания (АХУ) традиционно изпълнява редица дейности за подобряване на заетостта на жени и мъже с увреждания. Въпреки, че не са заложени дейности в Националния план за действие за насърчаване на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 33 равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2025-2026 г., АХУ предоставя информация за проведените относими мерки. Представените по-долу данни, за периода 01.01.2025 г. - 31.12.2025 г., са съгласно ключови действия и индикатори в Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2021-2030 г. Проведените дейности са по „Ключово действие за постигане на напредък в приоритетна област 1 - Повишаване капацитета на жени с увреждания за стартиране и развитие на самостоятелна стопанска дейност; стимулиране на работодатели за осигуряване на заетост на хора с увреждания в обичайна, специализирана и защитена работна среда“. Заложената мярка „Насърчаване на работодатели за осигуряване на равен достъп при наемане на жени и мъже с трайни увреждания в обичайна работна среда по Националната програма за заетост на хората с увреждания /НПЗХУ/“ е съгласно чл.44 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Със ЗХУ се регламентира финансирането на проекти на работодателите от обичайна работна среда по Националния план за заетост на хората с увреждания (НПЗХУ). Целта на НПЗХУ е да насърчава и подпомага работодателите за създаване на условия за заетост на хората с трайни увреждания. По НПЗХУ се отпускат средства за осигуряване на достъп до действащи или разкриване на нови работни места за лица с трайни увреждания. С цел постигане устойчивост на програмата работодателите се задължават да поддържат заетост на работните места не по-малко от 36 месеца, като може да се наемат последователно повече от едно лице с трайно увреждане. През 2025 г. по програмата са обхванати 183 лица с трайни увреждания, като 92 от тях са жени. Следващата мярка е „Насърчаване на работодатели за осигуряване на равен достъп при наемане на жени и мъже с множество трайни увреждания, с психични разстройства и/или с интелектуални затруднения, в защитена работна среда, съгласно чл. 51. от ЗХУ“. По програма „Създаване на центрове за защитена заетост за хора с множество трайни увреждания” през 2025 г. се изпълняват преките дейности в пет създадени Центъра за защитена заетост, където трудова дейност осъществяват 37 жени и 38 мъже - лица с множество трайни увреждания, с интелектуални затруднения и/или психични разстройства, при предоставяне на пакет персонални подкрепящи услуги, свързани с работни места, които да подпомагат създаването и поддържането на защитената заетост. Друга мярка е „Стимулиране на неправителствения сектор за създаване на условия за социално приобщаване на хората с увреждания, съгласно чл. 10, ал. 3, т. 8 от ЗХУ“. С програмата „Рехабилитация и интеграция на хората с увреждания” АХУ финансира неправителствени организации, регистрирани в обществена полза на и за хората с увреждания, както и национално представени организации на хора с увреждания, регистрирани по Закона за кооперациите. Чрез тази програма се изпълняват проекти за обучения, умения за самостоятелен живот, трудова рехабилитация, арт- терапия и мероприятия с публична изява на и за хората с увреждания; финансират се разработката и издаването на помагала, наръчници и материали в помощ на хората с увреждания, както и дейности свързани с организиране на участието им в панаири, трудови борси и други. При успешно реализираните проектни дейности през 2025 г., в мероприятията са включени 6200 мъже и жени с увреждания, от които 70% са жени с увреждания. Осъществена е пълноценна рехабилитация и е предоставена възможност за самостоятелност и пълноценно включване в обществения живот. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 34 Изпълнявана мярка е също „Насърчаване на жени с трайни увреждания (предприемачи) за активно участие по програмата за стартиране на самостоятелна стопанска дейност на Агенция за хората с увреждания, съгласно чл. 46 от ЗХУ“. Програмата е нормативно регламентирана в чл. 46 от Закона за хората с увреждания и чл. 36 от Правилника за неговото прилагане. С реализираните проекти през 2025 г. е осигурено реално социално включване, в стопанския и обществен живот на страната, за 27 лица с трайни увреждания, от които 9 са жени. Постигнат е желания ефект от реализирането на програмата - намалява броят на безработните лица с увреждания и на получаващите социални помощи. Всички бенефициенти по програмата показват устойчиво развитие на стартиралата самостоятелна дейност, което допринася за пълноправното включване на всеки от тях в обществения живот. Следващата мярка е „Насърчаване на работодатели за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, и равен достъп при наемане на жени и мъже с трайни увреждания в специализирана работна среда, съгласно чл. 49 от ЗХУ“. Финансираните проекти със социална насоченост на специализирани предприятия и кооперации допринесоха за създаване на благоприятна и здравословна среда в работните помещения, достъп до работните места и в санитарните помещения, за повишаване на социалния капитал и осъществяване на обучения за работещите с трайни увреждания, обхванати са 365 лица от които около 250 са жени. Програмата осигурява финансиране и за създаване на условия за оборудване на нови и преоборудване на съществуващи работни места, чрез подобряване конкурентоспособността на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждани. Назначени са 30 лица с трайни увреждания, от които 12 жени. Професионалното обучение от една страна и технологичното обновяване на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания от друга страна, оказа въздействие върху произодителността на труда на работещите жени с трайни увреждания и способства за пълноправното им включване в обществения живот. Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) отчита проведените през 2025 г. дейности, насочени към спазване на трудовото законодетелство в агенцията и към повишаване участието на търсещите международна закрила лица на пазара на труда. ДАБ предоставя равни възможности на жените и мъжете, търсещи международна закрила, при провеждане на информационни сесии в центровете на ДАБ при МС за намиране на работа. През 2025 г., в РПЦ на ДАБ при МС са издадени общо 785 броя служебни бележки за достъп до пазара на труда на лица, търсещи международна закрила, като 392 са започнали работа. Комисията за защита от дискриминация (КЗД) е независим специализиран държавен орган за предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и осигуряване на равенство на възможностите. КЗД отчита превенцията като важен фактор в борбата срещу дискриминацията. Част от превенцията се реализира чрез регионалните представители на КЗД. Комисията има за своя мисия да обхване териториално цялата страна, като целта е да се даде възможност на всеки гражданин, който се чувства дискриминиран, да получи консултации и методическа помощ по местоживеене. С цел осъществяване на тези си задължения, регионалните представители организират и осъществяват открити приемни по съставните общини на съответната област, в тясна връзка с определените към всяка общинска администрация координатори. През 2025 г. регионалните представители са организирали и провели общо 241 Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 35 броя открити приемни, на които са консултирани и информирани над 227 лица. Гражданите, посетили откритите приемни, са информирани за целите и задачите на 33Дискр., правните възможности за защита срещу дискриминация, етапите на производство пред КЗД, правомощията на комисията, както и запознаване с практиката и постановените по конкретни жалби и сигнали решения. Основни теми, по които гражданите са търсили консултация, са: неравно третиране на пазара на труда и работното място, неравно третиране на гражданите при упражняване правото им на достъп до образование, различно третиране при предоставянето и достъпа до стоки и услуги, недостьпна архитектурна среда. През отчетната година регионалните представители са организирали и провели, самостоятелно или съвместно с регионалните структури на синдикати и представители на уязвими групи, общо 217 мероприятия (информационни срещи, презентации, дискусии, кръгли маси) за популяризиране дейността и правомощията на КЗД и регламентираните в 33Дискр. права и задължения. Регионалните представители са участвали в общо 51 публични събития, като над 2000 граждани и служители са получили информация относно защита на техните права, компетенции на КЗД, възможности за сезиране и производство пред комисията. И през 2025 г. продължи доброто сътрудничество между Комисията за защита от дискриминация и Българският форум за бизнес лидери, като председателят на Комисията участва в журито при оценка на фирми, които са част от Европейската харта за многообразието в раздел „Многообразие на работното място". Двете организации участват и в съвместни инициативи, свързани със защита на правата на човека. Една от основните функции на КЗД е защитната функция, свързана с производството пред Комисията. Анализът на постановените през 2025 г. решения дава възможност да се изведе заключението, че в голяма част от постьпилите жалби са изложени оплаквания срещу действия и актове на работодатели. Признакът „пол“ е разглеждан като самостоятелен признак от Втори СПЗС, а при оплакване по повече от един признак, освен „пол”, е разглеждан от състав за множествена дискриминация — Петчленен разширен заседателен състав. Дейностите, които Министерството на младежта и спорта (ММС) администрира, следват политиката за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в областта на младежта и спорта, придържайки се към ясно формулирания принцип на недопускане на дискриминация в Република България. Националната правна уредба и програмите, по които се осъществява политиката в областта на младежта и спорта, не допускат дискриминация, основана на какъвто и да е признак, включително основана на пол. От 2019 г. Министерството на младежта и спорта води Регистър на треньорските кадри по чл. 9, ал. 1, т. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта, който е публикуван на интернет страницата на министерството. В периода 01.01-31.12.2025 г. в Регистъра на треньорските кадри са вписани 842 лица – мъже и жени, и са направени 60 отказа поради несъответствие на представените в ММС документи с изискванията на Наредба № 1 от 4.02.2019 г. за треньорските кадри. Въпреки че няма ограничения по признак пол за упражняване на треньорската професия, се наблюдава по-висок процент на мъжете, които работят като треньори по вид спорт, спрямо жените, ангажирани с треньорската професия. Министерството на образованието и науката (МОН) предоставя информация и данни във връзка с равнопоставеността на жените и мъжете в организационните Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 36 структури и административни звена на министерството. В Закона за държавния служител е уреден въпросът за равенството на половете, като в чл. 7, ал. 6 е регламентирано, че при заемане на държавна служба не се допуска дискриминация, привилегии или ограничения, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, убеждения, членуване в политически, синдикални и други обществени организации или движения, лично, обществено и имуществено положение или на наличие на увреждане. По отношение на служителите по трудово правоотношение е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Кодекса на труда, съгласно която при осъществяване на трудовите права и задължения не се допуска пряка или непряка дискриминация, основана на народност, произход, пол, сексуална ориентация, раса, цвят на кожата, възраст, политически и религиозни убеждения, членуване в синдикални и други обществени организации и движения, семейно и материално положение, наличие на психически или физически увреждания, както и различия в срока на договора и продължителността на работното време. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от Закона за висшето образование, във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия. Цялостната държавна политика в областта на висшето образование не създава предпоставки за разделение и неравнопоставеност на жените и мъжете. Утвърдената численост на персонала в организационните структури и административни звена в Министерството на образованието и науката (МОН) към 31.12.2025 г. е 372 щатни бройки. Към същата дата заетите щатни бройки са 338, като от тях 252 са заети от жени и 86 от мъже. Нормативните документи, както и всички утвърдени вътрешни правила в областта на човешките ресурси в МОН, не създават предпоставки за неравнопоставеност на жените и мъжете. Министерството на правосъдието (МП) гарантира равни възможности за жените и мъжете чрез прилагане принципа на равнопоставеност на жените и мъжете при подбор на служители и израстване в кариерата. Информацията за служителите на МП по основно щатно разписание, актуална към 31.12.2025 г., е както следва: Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 37 № Показател Общо: От които жени: От които мъже: % на жените 1. Брой заети по основно щатно разписание към 31.12.2025 г. 250 190 60 76% 2. Брой висши държавни служители към 31.12.2025 г. 17 12 5 71% 3. Други ръководни длъжности към 31.12.2025 г. 9 7 2 78% 4. Членове на политическия кабинет към 31.12.2025 г. 9 6 3 67% 5. Назначени служители през 2025 г., в т.ч: 38 25 13 66% 6. назначени служители от конкурси по ЗДСл през 2025 г. 11 8 3 73% 7. назначени държавни служители с тристранно/двустранно споразумение и по заместване 15 12 3 80% Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) отбелязва, че равнопоставеността е свързана с пълноценното упражняване на правата на човека. Тя не се свежда единствено и само до защитените по закон права, а и до уважението и справедливостта към всеки един член на обществото. Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете е основен документ, който очертава стратегическата рамка на националната политика за равнопоставеност на жените и мъжете в Република България за периода 2021-2030 г. МТС и второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на транспорта и съобщенията провеждат политика за предоставяне на равни възможности за жените и мъжете и не налагат ограничителни и дискриминационни условия по признак „пол“ при провеждане на процедури за назначаване на служители, определяне на размера на работната заплата, по отношение на упражняване на правото на труд, при предоставяне на участие при вземането на решение и всякакви други аспекти на трудовия процес. С това министерството и подчинените му административни структури напълно отговарят на националното и европейското законодателство в областта и изразяват ясна воля при прилагане на дългосрочната държавна политика за постигане на равнопоставеност на половете. В „Летище София“ ЕАД работят общо 18 служители, от които 5 жени (около 28%) и 13 мъже (около 72%). Въпреки по-ниския относителен дял на жените, те заемат ключови ръководни и експертни позиции – ръководител направление „Правно“, главен счетоводител, председател на Съвета на директорите, старши юрисконсулт и секретар на Съвета на директорите. Това показва положителна тенденция по отношение на участието на жените в процесите на вземане на решения и достъпа им до висши управленски нива. Налице е добра практика за признаване на професионалните качества и компетенции, независимо от пола. Въпреки това, съществува известен дисбаланс в общото разпределение по пол на персонала. Ръководството на „Летище София“ ЕАД ще продължи да прилага политики за равни възможности при подбор и развитие на кадри, както и да насърчава по- балансирано участие на жени и мъже във всички нива и дейности. В сключеният Колективен трудов договор между ДП Национална компания Железопътна инфраструктура (ДП НКЖИ) и синдикални организации е обособен самостоятелен раздел XIV „Равенство между половете и защита от насилие на работното място“, съгласно който работодателят: ✓ Гарантира прилагането на принципа на равнопоставеност между половете по отношение на заплащането на труда, достъпа до обучения и кариерно развитие; ✓ Предприема ефективни мерки за предотвратяване на физически и психически тормоз на работното място, както и за осигуряване на условия на труд, които спомагат за превенция от стрес, физически и психически увреждания; ✓ Води политика по нулева толерантност спрямо насилието и тормоза на работното място в различните му проявления - физическо, психическо и сексуално, възникнали по време на работа, свързани с работа или произтичащи от работа; ✓ Предприема мерки за повишаване на осведомеността на мениджърите, работниците и служителите чрез беседи с цел идентифициране признаците на тормоз и Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 38 8. назначени служители по трудово правоотношение 11 5 6 45% 9. Повишени в длъжност държавни служители през 2025 г. 12 6 6 50% насилие на работното място, и иницииране на превантивни и/или корективни действия в помощ на жертвите; ✓ При проява на тормоз или насилие взема адекватни дисциплинарни мерки, като извършва вътрешно разследване и безпристрастно изслушване на страните, оказва подкрепа на жертвата/жертвите и при необходимост осигурява психологическа помощ при реинтеграцията им. В Правилата за набиране, подбор и назначаване на кадри в ДП НКЖИ е регламентирано, че при извършване на подбор се спазва принципа за равнопоставеност и недопускане на дискриминация, включително на основата на пол, расов или етнически произход, религия или вероизповедание, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Държавен авиационен оператор прилага: ✓ Премахване на критериите за подбор, позволяващи дискриминация на жените; ✓ Организиране на дейности, касаещи подхода към интеграцията на половете в структурата; ✓ Подпомагане интеграцията и промотиране на равенството по пол в структурата, в съответствие с националното законодателство; ✓ Повишаване на осведомеността чрез включване в обучения на различни категории служители и заинтересовани целеви групи от структурата. В изпълнение на мярка „Постигане на по-добър баланс при съвместяването на професионалния и личен живот и намаляване на разликата при полагането на грижи за деца и зависими членове на домакинството“, Министерство на отбраната (МО) продължава своята последователна политика за изпълнение на заложената дейност „поддържане и развитие на изградени детски градини на МО във военни гарнизони“. През 2025 г. в държавните детски градини (ДДГ) към Министерство на отбраната са постъпили 117 заявления за прием. Своевременно са проведени 57 заседания на Комисията по подбор и прием на деца в ДДГ. В седемте ДДГ към МО са приети общо 136 деца за годината. Инициирани са действия и са осигурени по ½ допълнителна щатна бройка за всички ДДГ за психолог, логопед или педагогически съветник. Инициирани са действия по изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищното образование във връзка с прецизиране на конкретни текстове и допускането приема на външни за системата на МО и БА деца при наличие на свободни места. Проведени са работни срещи на тримесечие и посещения на място в ДДГ за запознаване с текущи проблеми и оказване на методическа помощ на директорите на ДДГ към МО. Представители на МО – Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ са взели участия в заседания на обществени съвети към детските градини, съгласно заповед на министъра на отбраната. Изразени са становища по целесъобразност във връзка с искания на директорите на ДДГ към МО за осигуряване на средства по различни казуси. Изготвяни са становища и отговори до и от името на министъра на отбраната по постъпили жалби, касаещи казуси, свързани с работата на ДДГ към МО. Изготвени са становища и писма от името на министъра на отбраната, във връзка с различни проекти на Решения и Постановления на Министерски съвет, свързани с предучилищното и училищното образование, както и по Наредби и Закони, имащи отношение към образованието в Република България. Изготвен е анализ на заетостта и състоянието на ДДГ към МО. Създадена е необходимата организация по осигуряването на учебни помагала и ЗУД в детските градини за учебната 2024/2025 г. МО предоставя информация по мярка „Постигане на баланс между жените и мъжете по икономически сектори и професии, преодоляване на хоризонталното и вертикално разделение по пол на пазара на труда и отчитане на новите предизвикателства“, дейност „Разработване на план за действие относно жените, мира и Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 39 сигурността (ЖМС) на МО с цел осъвременяване на прилагането в съответствие с националните и международни процеси по дневен ред ЖМС. Обобщаване на база данни, на годишна основа, от Министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, анализ на развитието и прозрачно предоставяне на информацията за участието на жените и мъжете на българската общественост и международните организации, на които Р България е член.“ В МО последователно се прилагат основните акценти от политиките за равнопоставеността на жените и мъжете, дневен ред „Жени, мир и сигурност“ (ДР ЖМС) и интегрирането на перспективи на равнопоставеността на жените и мъжете в различните функции на специализираната администрацията на МО, Щаба на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и видовете въоръжени сили. В дейностите през 2025 г. продължи диалога със САЩ - стратегическия партньор на Р България в областта на отбраната с фокус върху двустранното сътрудничеството по темите, свързани с равнопоставеността на жените и мъжете, ДР ЖМС и подготовката за разработване на стратегически документи в отбраната. През 2025 г. се откроиха следните дейности с конкретни резултати: 1. Проведено социологическо изследване на тема „Мотивация за служба на личния състав във формированията от въоръжените сили на Република България“, в което са приложени основните принципи на политиките за равнопоставеността на жените и мъжете. След обобщаване на резултатите от изследването министърът на отбраната назначи работна група с представители на различни структури от отбранителната система за разработване на „Стратегия за мотивация на личния състав от въоръжените сили“. 2. Реализирани международни събития на високо ниво с участие на български военнослужещ на тема “Reinforcing Resilience: The Role of Women, Peace and Security in NATO's Eastern Border Security” в навечерието на Срещата на върха на НАТО и конференция на тема „Навигиране по резолюция 1325 в новата реалност на сигурността“ в Хага, Кралство Нидерландия. 3. Участие на български военнослужещи в конференция “From Adoption to Implementation – 25 Years of UNSC Resolution 1325 in Practice” по проекта “Female Leaders in Security and Defence” от SEDM – South-Eastern Defence Ministerial Process в Белград, Република Сърбия. 4. Проведен двустранен семинар България-Япония на тема „Превенция и преодоляване на последствия от бедствия, свързани с водите и водните ресурси, и ролята на жените в контекста на международния дневен ред „Жени, мир и сигурност“ от Министерство на отбраната, Министерство на външните работи, Министерство на вътрешните работи и Министерство на околната среда и водите. България следва Стратегията на ЕС за равенство между половете, като се фокусира върху премахване на разликите в заплащането и подкрепа за жените. Прилагането на политиката по равнопоставеност в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) е част от общата държавна стратегия, като принципът на равнопоставеност се включва хоризонтално при разработването на законови актове, стратегически документи и програми в сектора на земеделието и горското стопанство, което гарантира отчитането на специфичните нужди на жените и мъжете в селските райони. В рамките на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023–2027 г. (СПРЗСР) подкрепата за жени фермери е заложена като приоритет за насърчаване на икономическата активност и преодоляване на структурните бариери в Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 40 селските райони. Приоритетността е механизъм, който стимулира участниците и повишава шансовете им спрямо други кандидати при ограничен бюджет. МЗХ предоставя информация по мярка „Насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в политиките и интервенциите, насочени към инвестиции в неселскостопански дейности в селските райони по II.Г.3 - Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ и индикатор „Брой жени, кандидатствали за подпомагане за неселскостопански дейности в селските райони“. Финансовата помощ по интервенция „Инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони“ II.Г.3 е насочена приоритетно към жени и млади предприемачи. Тя е ключова за жени, които развиват социални и местни услуги, производства и занаяти. Интервенция II.Г.3 е предназначена за земеделски стопани, които да диверсифицират доходите си, за занаятчии и за микропредприятия в селските райони. Именно към микропредприятията е насочена и по-голямата част от подкрепата по интервенцията, което я прави привлекателна за жени-предприемачи в малкия бизнес. Специфичните цели на ОСП в интервенцията са: - привличане и запазване на млади земеделски стопани и други нови земеделски стопани и улесняване на устойчиво развитие на стопанска дейност в селските райони; - популяризиране на заетостта, растежа, равенството между половете, включително и участието на жени в селското стопанство, социално приобщаване и местно развитие в селските райони, включително кръговата биоикономика и устойчивото управление на горите. В провелите се през 2025 г. три приема по интервенцията за инвестиции за неселскостопански дейности в селските райони са участвали 393 жени, кандидатствали за инвестиции в сферата на услугите, 133 жени, подали заявления за подпомагане на дейности, насочени към производство и 3 жени с проекти за развитие на занаяти. Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) е част от структурата на МЗХ, която извършва съветническа, информационно-обучителна и квалификационна дейност в областта на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. НССЗ подпомага прилагането на държавната политиката в аграрния сектор, като съдейства за развитието на Националната система за знания и иновации в селското стопанство и предлага на земеделските стопани качествени консултантски услуги, актуална и полезна информация, обучение и техническа помощ. През септември 2025 г. между НССЗ, МЗХ и Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект „Подкрепа за разширяване на капацитета за предоставяне на съветнически услуги“ по интервенция II.И.1 „Консултантски услуги и повишаване на консултантския капацитет“ от Стратегическия план с подкрепата на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. В съответствие с договора, НССЗ предоставя безплатни съветнически услуги, като гарантира равен достъп на жени фермери до информация за директни плащания, устойчиво управление и агрохимични анализи. Освен това службата е ключов партньор при изготвяне на безплатни бизнес планове в подкрепа за малки и млади фермери, което е от съществено значение за жените предприемачи в селските райони, често управляващи по-малки стопанства. Чрез мобилните си офиси НССЗ достига до отдалечени населени места, улеснявайки достъпа до обучение на жени, които съвместяват професионалните си ангажименти със семейни задължения. В своите цели НССЗ залага на повишаване на консултантския капацитет и трансфер на знания, като се стреми да осигури еднакви възможности за развитие на всички земеделски стопани, независимо от техния пол. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 41 Общо проведените през 2025 г. информационни мероприятия от НССЗ са 3 577 броя, със 17 540 участника – мъже и жени. В Центъра за професионално обучение (ЦПО) към НССЗ са обучени в 1 курс от 30 учебни часа общо 20 лица, от които 11 мъже и 9 жени. През 2025 г. НССЗ е организирала и провела общо 107 броя информационно- обучителни събития с научни институти, научно-приложни организации и други институции, организации и експерти с цел трансфер на знания и технологии към земеделските стопани, като са обучени общо 3 638 лица, от които 1 959 мъже и 1 679 жени. Консултираните лица през 2025 г. са 15 630, от които 10 348 мъже и 5 282 жени⃰, а предоставените консултации по вид от НССЗ са общо 109 052 броя. Изготвени са 329 броя информационни материали. (⃰ Не е включена информация за лица, които нямат досиета в информационната система на НССЗ и на които са предоставени консултации дистанционно по телефона или чрез електронна поща.) Министерството на вътрешните работи (МВР) предоставя информация по изпълнението на няколко мярки от тази приоритетна област. По мярка „Създаване на условия за равнопоставеност на половете чрез достъп до допълнителни обучения и професионално развитие“ информира, че на всички структури на МВР ежегодно се предоставя актуална и своевременна информация за планирани и провеждащи се допълнителни обучения, като всички служители имат равен достъп. Създадена е необходимата организация за повишаване на професионалните качества, компетенции и умения на жените и мъжете, като се насърчава кариерното развитие на служителите. През 2025 г. с повече от 3% е увеличен броят на жените, назначени на ръководни длъжности спрямо 2024 г. По мярка „Поетапно повишаване на квотите за новоприети курсантки“. Във връзка с предприето поетапно увеличаване броя на квотите за жени, приемани за обучение в Академията на МВР по професионално направление „Национална сигурност“, през учебната 2025 – 2026 г. са реализирани 5% повече квоти за жени спрямо предходната учебна година. Планирано е постепенно изравняване в следващите години на квотите за прием за мъже и жени. Министерството на енергетиката (МЕ) прилага принципа за равнопоставеност и недопускане на дискриминация при обявяване и провеждане на процедури за подбор и назначаване на служителите, както и осигуряване равен достъп на служителите до обучения, квалификация и професионално развитие, съобразно заеманата длъжност и потребностите на администрацията. Прилагат се единни прозрачни критерии при определяне на индивидуалните възнаграждения и се поддържа работна среда, свободна от тормоз, дискриминация и насилие. Министерството на енергетиката предоставя информация за изпълнине на мярката „въвеждане и прилагане на политики за равен достъп до заетост, професионално развитие и обучение на служителите в администрацията“. Отчита се увеличение на дела на жените на ръководни позиции; запазен балансиран дял на жените и мъжете в администрацията; прилагане на принципа на недопускане на дискриминация при назначения и повишения; осигурен равен достъп до участие в обучения и квалификационни програми. Българският енергиен холдинг ЕАД (БЕХ ЕАД) прилага принципа на равните възможности при подбор, развитие и кариерно израстване на служителите недискриминация, основана на пол и други признаци по чл. 4, ал. 1 на Закона за защита от дискриминация. Индикаторите за измерване са запазен балансиран дял на жени и мъже на ръководни, административни и експертни длъжности. Отчита следния резултат: Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 42 Общ брой служители към 31.12.2025 г. – 101 броя, от тях жени - 57 броя и мъже - 44 броя; Общ брой служители на ръководни позиции към 31.12.2025 г. – 27, от тях жени – 13 бр., мъже – 14 бр.; Общ брой служители на на административни и експертни позиции към 31.12.2025 г. – 74, от тях жени – 44 бр., мъже – 30 бр. Министерството на иновациите и растежа (МИР) е трайно ангажирано в изпълнението на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете в България при реализирането на правото на труд, равен достъп до заетост, икономическа независимост, равенство по пол в заплащането и доходите, балансирано по пол участие в процесите на вземане на решения. В този смисъл, мерките по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 г. и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г., администрирани от Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към МИР, са в съответствие с хоризонтални принципи, заложени в чл. 9 на Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета, един от които е равенството между мъжете и жените. В обобщение, видно от изложената информация са осъществени редица дейности в изпълнение на мерките по Приоритетна област „Равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост“, заложени в Плана за равнопоставеност 2023-2024 г. Целевите стойности на индикаторите по тези дейности са постигнати за 2025 г. Изпълнява се националното законодателство по отношение на реализирането на правото на труд и осигуряването на равен достъп до заетост без дискриминация по признак пол и други признаци. Приложени са подходящи механизми за насърчаване и осигуряване на равнопоставеното участие на жените и мъжете на пазара на труда и в икономическия живот. За повишаване на заетостта и подобряване качеството на работната сила са прилагани програми за обучение и заетост, стимули за работодатели, които разкриват работни места и наемат безработни лица от уязвимите групи, мерки за насърчаване на предприемачеството, професионално обучение и обучение за придобиване на ключови компетентности, посреднически услуги по информиране и наемане на работа и др. Последните се извършват и сред бежанци и мигранти. Изпълняват се целенасочени мерки за подобряване на заетостта на хора с увреждания. Провеждат се консултантски и информационни дейности сред заетите в отделни сектори, като например в селското стопанство. Продължава прилагането на мерки за по-добро съвместяване на професионалния и личния живот, отчитайки го като значим фактор за подобряване участието на жените на пазара на труда. Предоставя се заетост на безработни лица чрез осигуряване полагането на грижи за деца, за да могат родителите да се върнат на работа. Въпреки оставащите предизвикателства в тази приоритетна област, изпълнението на различните мерки води до подобрения, видно от данните на Националния статистически институт (НСИ) от Наблюдението на работната сила през 2025 г., посочени по-горе и в приложението. Например: През 2025 г. се запазва положителното развитие в някои от основните показатели на пазара на труда. Коефициентът на заетост за възрастовата група 20-64 г. се увеличава и достига до 77%, а за групата 15-64 г. запазва стойността си - 70,9%. През периода 2021 – 2025 г. разликата в заетостта по пол за групата 15-64 г. намалява с 1 процентен пункт (п.п.) и достига до 6,7 п.п. В сравнение с предходната година се наблюдава увеличение с 0,2 п.п. През 2025 г. коефициентът на заетост за жените от възрастовата група 15-64 г. е 67,5%, а за мъжете - 74,2%. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 43 Разликата в заетостта по пол за възрастовата група 20-64 г. за периода 2021-2025 г. също намалява с 1 п.п. и достига до 7,4 п.п. В сравнение с предходната година се наблюдава увеличение с 0,2 п.п. През 2025 г. коефициентът на заетост за жените от тази група е 73,2%, а за мъжете - 80,6%. Заетостта на жените в България е по-висока от средната за държавите от Европейския съюз. Коефициентът на заетост за жените в европейските държави от възрастовата група 20-64 г. е 71,4%, за България е 73,2% през 2025 г. Разликата в заетостта по пол за България е по-ниска от средната за държавите от Европейския съюз (9,6 п.п.). Безработицата при жените в България е по-ниска от средната за държавите от Европейския съюз. По данни на Евростат през 2025 г. този показател за жените в ЕС е 6,2%. Коефициентът на безработица през 2025 г. в България е 3.5% (3.7% за мъжете и 3.3% за жените при групата 15+ г.), като в сравнение с 2024 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Относителният дял на продължително безработните лица от всички безработни е 42.4%, а коефициентът на продължителна безработица - 1.5% (1.6% за мъжете и 1.4% за жените) през 2025 г. Равнопоставеното участие на пазара на труда и икономическата независимост на жените и мъжете са в силна корелация със заплащането и доходите по пол, която е следващата приоритетна област на политиката по равнопоставеност на жените и мъжете. Приоритетна област 2: Намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите Според чл. 243, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) жените и мъжете имат право на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от КТ изрично въвежда законово изискване принципът за равно заплащане при еднакъв или равностоен труд на мъжа и жената да се прилага по отношение на всички плащания по трудово правоотношение. Съгласно чл. 1, б. „а” от Конвенция № 100, озаглавена „Равно заплащане“, терминът „заплащане” за целите на Конвенцията включва обикновената, основната или минималната работна заплата и всички други възнаграждения, плащани пряко или косвено, в брой или в натура от работодателя на трудещия се за неговия труд. Работодателите следва да прилагат еднакви критерии за оценка на целия персонал, споразуменията за възнагражденията трябва да са разбираеми и прозрачни, а прилаганите критерии следва да отчитат естеството и вида на работата и да не съдържат дискриминационни елементи, напомня Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Предвид обстоятелството, че трудовите възнаграждения се договарят индивидуално между работниците и служителите и работодателите, често се установява липса на информация относно индивидуализираната система за заплащане, прилагана от работодателя. Това създава предпоставки за увеличаване на различията в заплащането между служителите на сходни нива. Чл. 2 от Директива 75/117/ЕИО изрично предвижда задължение за държавите членки да въведат в националните си правни системи необходимите мерки, за да дадат възможност на всички работници или служители, които смятат, че са ощетени поради неприлагането на принципа за равностойно заплащане, да предявяват своите претенции по съдебен ред след евентуалното сезиране на други компетентни органи. Такава възможност е гарантирана в българското законодателство със Закона за защита от Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 44 дискриминация (ЗЗДискр.), като Раздел І на глава ІІ от ЗЗДискр. е посветен на защитата от дискриминация при упражняване на правото на труд. Разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр предвижда, че извън случаите по раздел I на ЗЗДискр, всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението, осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения или обезщетение за вреди. Комисията за защита от дискриминация (КЗД) реализира различни инициативи, проектни предложения, срещи с граждани, открити приемни за повишаване на осведомеността с цел недопускане на дискриминация и превантивна дейност. От юни 2025 г, председателят на КЗД организира открити приемни извън гр. София, като целта е повишаване на информираността по въпросите на защита от дискриминация, съгласно Закона за защита от дискриминация, и предоставяне на консултации и методическа подкрепа на място на заинтересовани лица от съответния район. В рамките на приемните дни се провеждат срещи с представители на държавни органи и организации и се обсъждат актуални проблеми, свързани с дискриминационни практики, в т.ч. по отношение на достьпа до пазара на труда. Отделно от това, регионалните представители на КЗД целогодишно провеждат информационни срещи с представители на общинските директори на училища, детски градини и социални домове, представители на читалища, детски педагогически стаи, регионални управления на образованието, НПО и други. През 2025 г. по чл. 14 от 33Дискр., свързани с равен труд и равно заплащане, са образувани 31 бр. преписки, а по признак „пол“ са 30 бр. Постановените решения във връзка с равен труд и равно заплащане са 44 бр., а по признак пол са 21 бр. По отношение на Приоритетна област 2 „Намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите” Дирекция „Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции“ (ЖРДПСИ) в Министерството на труда и социалната политика (МТСП) представя информация за брутната годишна заплата по пол, икономически дейности и квалификационни групи професии от Наблюденията „Структура на заплатите“, „Наети лица и средна месечна работна заплата за страната“ и „Индикатори за бедност и социално включване“ на Националния статистически институт (НСИ): По отношение на мярка „Подобряване на информираността по отношение на равнището на заплащане на мъжете и жените по икономически дейности и квалификационни групи професии“ и мярка „Подобряване на информираността за работещите на минимална работна заплата“ дирекция ЖРДПСИ в МТСП представя данни от НСИ от „Наблюдението на работната сила“ и от Наблюдението „Структура на заплатите“, както следва: Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 45 ЗАЕТИ ЛИЦА И КОЕФИЦИЕНТИ ПОВЕЧЕ НАВЪРШЕНИ ГОДИНА НА ЗАЕТОСТ ГОДИНИ ПРЕЗ ЧЕТВЪРТОТО НА НАСЕЛЕНИЕТО НА 15 И ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2025 Пол Местоживеене Възраст Заети лица - хил. Коефициенти на заетост - % Общо 2 919.5 53.1 По пол Мъже 1 546.5 59.2 Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 46 Жени 1 373.0 47.5 По местоживеене В градовете 2 290.5 56.6 В селата 629.0 43.3 По възраст 15-24 101.2 16.5 25-34 460.7 77.4 35-44 737.6 85.7 45-54 838.8 85.6 55-64 656.4 72.7 65 и повече 124.7 8.0 ЗАЕТИ ЛИЦА ПО СТАТУС В ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2025 ГОДИНА ЗАЕТОСТТА И ПОЛ ПРЕЗ ЧЕТВЪРТОТО (Хиляди) Статус в заетостта Общо Мъже Жени Общо 2 919.5 1 546.5 1 373.0 Работодатели 170.9 115.4 55.5 Самостоятелно заети лица 209.3 126.7 82.6 Наети лица 2 532.8 1 301.8 1 231.0 в частни предприятия 1 865.4 1 049.2 816.2 в обществени предприятия 667.3 252.5 414.8 Неплатени семейни работници 6.5 (2.6) (3.9) ЗАЕТИ ЛИЦА ПО КЛАСОВЕ ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2025 ГОДИНА ПРОФЕСИИ И ПОЛ ПРЕЗ ЧЕТВЪРТОТО (Хиляди) Класове професии Общо Мъже Жени Общо 2 919.5 1 546.5 1 373.0 в това число: Ръководители 241.9 142.6 99.2 Специалисти 674.4 258.0 416.5 Техници и приложни специалисти 331.5 186.4 145.1 Помощен административен персонал 183.7 58.5 125.3 Персонал, зает с услуги за търговията и охраната населението, 539.3 187.4 352.0 Квалифицирани работници в ловното и рибното стопанство селското, горското, 59.2 41.0 18.2 Квалифицирани работници и занаятчии сродни на тях 325.0 252.1 72.8 Машинни оператори и монтажници 314.6 256.8 57.8 Професии, неизискващи специална квалификация 229.8 146.4 83.4 Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 47 ЗАЕТИ ЛИЦА ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2025 ГОДИНА И ПОЛ ПРЕЗ ЧЕТВЪРТОТО (Хиляди) Икономически дейности Общо Мъже Жени Общо 2 919.5 1 546.5 1 373.0 Селско, горско и рибно стопанство 124.4 91.1 33.3 Добивна промишленост 29.3 26.1 (3.2) Преработваща промишленост 465.0 261.2 203.8 Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 44.1 36.2 7.9 Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 26.8 19.8 6.9 Строителство 212.6 193.7 18.9 Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети 519.9 244.1 275.8 Транспорт, складиране и пощи 177.1 142.7 34.4 Хотелиерство и ресторантьорство 129.7 57.9 71.8 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 136.8 96.2 40.6 Финансови и застрахователни дейности 73.5 24.0 49.5 Операции с недвижими имоти 19.2 9.2 10.0 Професионални дейности и научни изследвания 150.1 55.5 94.6 Административни и спомагателни дейности 78.9 47.0 31.9 Държавно управление 232.6 112.6 120.0 Образование 191.0 36.9 154.1 Хуманно здравеопазване и социална работа 191.2 46.0 145.2 Култура, спорт, развлечения 44.2 19.7 24.5 Други дейности 73.0 26.6 46.4 НАЕТИ ЛИЦА ПРЕЗ ЧЕТВЪРТОТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2025 ГОДИНА Пол Местоживеене Продължителност на работното време Вид на договора с работодателя Форми на собственост Вид на работата Брой - хиляди Общо 2 532.8 По пол Мъже 1 301.8 Жени 1 231.0 По местоживеене В градовете 1 985.4 В селата 547.4 По продължителност на работното време На пълно работно време 2 489.9 На непълно работно време 42.9 Основните резултати от наблюдението на работната сила през четвъртото тримесечие на 2025 година са публикувани от НСИ през февруари 2026 г.: През четвъртото тримесечие на 2025 г. заетостта в отделните възрастови групи е, както следва: През четвъртото тримесечие на 2025 г. общият брой на заетите лица е 2 919.5 хил., от които 1 546.5 хил. мъже и 1 373.0 хил. жени. Относителният дял на заетите от населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.1%, като при мъжете този дял е 59.2%, а при жените - 47.5%. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 - 29 навършени години е 33.8% (36.6% за мъжете и 30.8% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 76.8%, съответно 80.4% за мъжете и 73.2% за жените. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. коефициентът на заетост (20 - 64 навършени години) остава непроменен. Заетите лица на възраст 55 - 64 навършени години са 656.4 хил., или 72.7% от населението в същата възрастова група (77.3% от мъжете и 68.3% от жените). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2024 г. коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години се увеличава с 2.1 процентни пункта. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 48 По вид на договора с работодателя Трудов договор или договор правоотношение за служебно 2 489.6 Граждански или друг договор 22.0 Без договор 21.2 По форми на собственост Частен сектор 1 865.4 Обществен сектор 667.3 Според вида на работата Наети на постоянна работа 2 469.3 Наети на временна работа 63.5 ЗАЕТИ ЛИЦА И НАВЪРШЕНИ ГОДИНИ КОЕФИЦИЕНТИ ПРЕЗ НА ЗАЕТОСТ ЧЕТВЪРТОТО НА НАСЕЛЕНИЕТО ТРИМЕСЕЧИЕ НА 2025 НА 15 - 64 ГОДИНА Статистически зони Заети лица - хил. Коефициенти на заетост - % Статистически райони общо мъже жени общо мъже жени Общо 2 794.8 1 478.4 1 316.3 70.7 73.9 67.5 Северна и Югоизточна България Северозападен 249.3 129.1 120.2 66.0 66.7 65.3 Северен централен 271.4 147.8 123.7 68.4 73.4 63.4 Североизточен 370.2 204.7 165.5 72.4 79.2 65.5 Югоизточен 379.7 204.4 175.4 66.5 70.9 62.0 Югозападна и Южна централна България Югозападен 990.5 508.8 481.7 76.2 77.6 74.8 Южен централен 533.5 283.7 249.9 67.0 70.3 63.7 Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 49 Основни показатели за четвъртото икономическа тримесечие на активност на 2024 и 2025 населението през година IV тримесечие 2024 IV тримесечие 2025 Прираст (IV тримесечие 2025 спрямо IV тримесечие 2024) Общо Коефициент на икономическа активност (15 - 64 години) - % 73.6 73.1 -0.5 Заети лица на 15 и повече години - хиляди 2929.1 2919.5 -9.6 Заети лица на 15 - 64 години - хиляди 2808.9 2794.8 -14.1 Заети лица на 15 - 24 години - хиляди 98.6 101.2 2.6 Заети лица на 15 - 29 години - хиляди 294.3 299.0 4.7 Заети лица на 20 - 64 години - хиляди 2803.4 2783.7 -19.7 Заети лица на 55 - 64 години - хиляди 636.4 656.4 20.0 Коефициент на заетост (15 и повече години) - % 53.2 53.1 -0.1 Коефициент на заетост (15 - 64 години) - % 70.7 70.7 0.0 Коефициент на заетост (15 - 24 години) - % 16.4 16.5 0.1 Коефициент на заетост (15 - 29 години) - % 33.9 33.8 -0.1 Коефициент на заетост (20 - 64 години) - % 76.8 76.8 0.0 Коефициент на заетост (55 - 64 години) - % 70.6 72.7 2.1 Безработни лица - общо - хиляди 116.7 95.7 -21.0 Безработни лица на 15 - 64 години - хиляди 114.6 93.7 -20.9 Безработни лица на 15 - 29 години - хиляди 20.6 23.5 2.9 Коефициент на безработица - % 3.8 3.2 -0.6 Коефициент на безработица (15 - 64 години) - % 3.9 3.2 -0.7 Коефициент на безработица (15 - 29 години) - % 6.5 7.3 0.8 Коефициент на продължителна безработица - % 1.9 1.4 -0.5 Обезкуражени лица - общо - хиляди 22.8 21.2 -1.6 Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 50 Обезкуражени лица на 15 - 64 години - хиляди 22.3 19.9 -2.4 Мъже Коефициент на икономическа активност (15 - 64 години) - % 77.0 76.5 -0.5 Заети лица на 15 и повече години - хиляди 1544.4 1546.5 2.1 Заети лица на 15 - 64 години - хиляди 1476.5 1478.4 1.9 Заети лица на 15 - 24 години - хиляди 61.9 58.9 -3.0 Заети лица на 15 - 29 години - хиляди 167.7 166.6 -1.1 Заети лица на 20 - 64 години - хиляди 1473.2 1472.2 -1.0 Заети лица на 55 - 64 години - хиляди 324.1 338.6 14.5 Коефициент на заетост (15 и повече години) - % 59.1 59.2 0.1 Коефициент на заетост (15 - 64 години) - % 73.5 73.9 0.4 Коефициент на заетост (15 - 24 години) - % 20.0 18.7 -1.3 Коефициент на заетост (15 - 29 години) - % 37.5 36.6 -0.9 Коефициент на заетост (20 - 64 години) - % 79.9 80.4 0.5 Коефициент на заетост (55 - 64 години) - % 74.4 77.3 2.9 Безработни лица - общо - хиляди 70.6 53.8 -16.8 Безработни лица на 15 - 64 години - хиляди 69.4 52.8 -16.6 Безработни лица на 15 - 29 години - хиляди 13.6 14.5 0.9 Коефициент на безработица - % 4.4 3.4 -1.0 Коефициент на безработица (15 - 64 години) - % 4.5 3.4 -1.1 Коефициент на безработица (15 - 29 години) - % 7.5 8.0 0.5 Коефициент на продължителна безработица - % 2.0 1.5 -0.5 Обезкуражени лица - общо - хиляди 12.4 13.0 0.6 Обезкуражени лица на 15 - 64 години - хиляди 12.4 12.7 0.3 Жени Коефициент на икономическа активност (15 - 64 години) - % 70.2 69.6 -0.6 Основни резултати от наблюдението на работната сила за 2025 година - годишни данни: През 2025 г. безработните лица са 106.9 хил., от които 59.3 хил. (55.5%) са мъже и 47.6 хил. (44.5%) - жени. Коефициентът на безработица е 3.5% (3.7% за мъжете и 3.3% за жените), като в сравнение с 2024 г. намалява с 0.7 процентни пункта. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 51 Заети лица на 15 и повече години - хиляди 1384.7 1373.0 -11.7 Заети лица на 15 - 64 години - хиляди 1332.4 1316.3 -16.1 Заети лица на 15 - 24 години - хиляди 36.7 42.3 5.6 Заети лица на 15 - 29 години - хиляди 126.5 132.4 5.9 Заети лица на 20 - 64 години - хиляди 1330.2 1311.4 -18.8 Заети лица на 55 - 64 години - хиляди 312.4 317.8 5.4 Коефициент на заетост (15 и повече години) - % 47.9 47.5 -0.4 Коефициент на заетост (15 - 64 години) - % 67.9 67.5 -0.4 Коефициент на заетост (15 - 24 години) - % 12.6 14.2 1.6 Коефициент на заетост (15 - 29 години) - % 30.0 30.8 0.8 Коефициент на заетост (20 - 64 години) - % 73.6 73.2 -0.4 Коефициент на заетост (55 - 64 години) - % 67.1 68.3 1.2 Безработни лица - общо - хиляди 46.0 41.9 -4.1 Безработни лица на 15 - 64 години - хиляди 45.2 40.9 -4.3 Безработни лица на 15 - 29 години - хиляди 7.0 9.0 2.0 Коефициент на безработица - % 3.2 3.0 -0.2 Коефициент на безработица (15 - 64 години) - % 3.3 3.0 -0.3 Коефициент на безработица (15 - 29 години) - % 5.2 6.4 1.2 Коефициент на продължителна безработица - % 1.7 1.2 -0.5 Обезкуражени лица - общо - хиляди 10.4 8.1 -2.3 Обезкуражени лица на 15 - 64 години - хиляди 9.9 7.1 -2.8 Коефициентът на безработица за възрастовата група 15 - 29 навършени години е 7.7%. Относителният дял на продължително безработните лица от всички безработни е 42.4%, а коефициентът на продължителна безработица - 1.5% (1.6% за мъжете и 1.4% за жените). През 2025 г. общият брой на заетите лица e 2 930.1 хил., от които 1 552.4 хил. (53.0%) са мъже и 1 377.7 хил. (47.0%) са жени. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15 и повече навършени години е 53.2% (59.3% за мъжете и 47.6% за жените). Заетите лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 809.3 души. Коефициентът на заетост за населението в същата възрастова група е 70.9% (74.2% за мъжете и 67.5% за жените). Коефициентът на заетост за населението на възраст 20 - 64 навършени години е 77.0%. При мъжете коефициентът на заетост за тази възрастова група е 80.6%, а при жените - 73.2%. Коефициентът на заетост за възрастовата група 55 - 64 навършени години е 71.2% (75.5% за мъжете и 67.0% за жените). През 2025 г. икономически активните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 2 913.8 хил., или 73.5% от населението на същата възраст. В сравнение с 2024 г. коефициентът на икономическа активност намалява с 0.5 процентни пункта. Икономически неактивните лица на възраст 15 - 64 навършени години са 1 049.9 хил., от които 460.6 хил. са мъже и 589.3 хил. са жени. Коефициентът на икономическа неактивност (15 - 64 навършени години) е 26.5% - съответно 23.0% за мъжете и 30.1% за жените. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 52 Основни показатели за икономическа активност година на населението през 2024 и 2025 2024 2025 Прираст (2025 спрямо 2024) Общо Коефициент на икономическа активност (15 - 64 години) - % 74.0 73.5 -0.5 Заети лица на 15 и повече години - хиляди 2932.9 2930.1 -2.8 Заети лица на 15 - 64 години - хиляди 2820.8 2809.3 -11.5 Заети лица на 15 - 24 години - хиляди 102.9 101.1 -1.8 Заети лица на 15 - 29 години - хиляди 307.6 301.5 -6.1 Заети лица на 20 - 64 години - хиляди 2812.0 2800.3 -11.7 Заети лица на 55 - 64 години - хиляди 628.8 643.1 14.3 Коефициент на заетост (15 и повече години) - % 53.2 53.2 0.0 Коефициент на заетост (15 - 64 години) - % 70.9 70.9 0.0 Коефициент на заетост (15 - 24 години) - % 17.3 16.6 -0.7 Коефициент на заетост (15 - 29 години) - % 35.6 34.3 -1.3 Коефициент на заетост (20 - 64 години) - % 76.8 77.0 0.2 Коефициент на заетост (55 - 64 години) - % 69.9 71.2 1.3 Безработни лица - общо - хиляди 127.4 106.9 -20.5 Безработни лица на 15 - 64 години - хиляди 124.8 104.5 -20.3 Безработни лица на 15 - 24 години - хиляди 14.5 15.3 0.8 Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 53 Безработни лица на 15 - 29 години - хиляди 25.7 25.2 -0.5 Коефициент на безработица - % 4.2 3.5 -0.7 Коефициент на безработица (15 - 64 години) - % 4.2 3.6 -0.6 Коефициент на безработица (15 - 24 години) - % 12.3 13.1 0.8 Коефициент на безработица (15 - 29 години) - % 7.7 7.7 0.0 Коефициент на продължителна безработица - % 2.1 1.5 -0.6 Обезкуражени лица - общо - хиляди 24.2 17.4 -6.8 Обезкуражени лица на 15 - 64 години - хиляди 23.2 16.5 -6.7 Мъже Коефициент на икономическа активност (15 - 64 години) - % 77.6 77.0 -0.6 Заети лица на 15 и повече години - хиляди 1554.1 1552.4 -1.7 Заети лица на 15 - 64 години - хиляди 1490.4 1487.9 -2.5 Заети лица на 15 - 24 години - хиляди 63.3 61.9 -1.4 Заети лица на 15 - 29 години - хиляди 174.1 171.5 -2.6 Заети лица на 20 - 64 години - хиляди 1485.0 1482.4 -2.6 Заети лица на 55 - 64 години - хиляди 320.6 330.8 10.2 Коефициент на заетост (15 и повече години) - % 59.4 59.3 -0.1 Коефициент на заетост (15 - 64 години) - % 74.1 74.2 0.1 Коефициент на заетост (15 - 24 години) - % 20.7 19.7 -1.0 Коефициент на заетост (15 - 29 години) - % 39.2 37.9 -1.3 Коефициент на заетост (20 - 64 години) - % 80.3 80.6 0.3 Коефициент на заетост (55 - 64 години) - % 73.8 75.5 1.7 Безработни лица - общо - хиляди 71.4 59.3 -12.1 Безработни лица на 15 - 64 години - хиляди 69.8 57.8 -12.0 Безработни лица на 15 - 24 години - хиляди 9.2 10.0 0.8 Безработни лица на 15 - 29 години - хиляди 15.5 15.5 0.0 Коефициент на безработица - % 4.4 3.7 -0.7 Коефициент на безработица (15 - 64 години) - % 4.5 3.7 -0.8 Коефициент на безработица (15 - 24 години) - % 12.8 14.0 1.2 Коефициент на безработица (15 - 29 години) - % 8.2 8.3 0.1 Коефициент на продължителна безработица - % 2.2 1.6 -0.6 Обезкуражени лица - общо - хиляди 14.0 10.6 -3.4 Обезкуражени лица на 15 - 64 години - хиляди 13.5 10.2 -3.3 Жени Коефициент на икономическа активност (15 - 64 години) - % 70.4 69.9 -0.5 Заети лица на 15 и повече години - хиляди 1378.7 1377.7 -1.0 Заети лица на 15 - 64 години - хиляди 1330.4 1321.4 -9.0 Заети лица на 15 - 24 години - хиляди 39.6 39.2 -0.4 Заети лица на 15 - 29 години - хиляди 133.5 130.0 -3.5 Заети лица на 20 - 64 години - хиляди 1327.0 1317.9 -9.1 Заети лица на 55 - 64 години - хиляди 308.2 312.3 4.1 Коефициент на заетост (15 и повече години) - % 47.6 47.6 0.0 Коефициент на заетост (15 - 64 години) - % 67.6 67.5 -0.1 Коефициент на заетост (15 - 24 години) - % 13.7 13.2 -0.5 Коефициент на заетост (15 - 29 години) - % 31.8 30.4 -1.4 Коефициент на заетост (20 - 64 години) - % 73.1 73.2 0.1 Коефициент на заетост (55 - 64 години) - % 66.2 67.0 0.8 По отношение на мярката за подобряване на информираността за работещите на минимална работна заплата мъже и жени по икономически дейности от Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2025-2026 г. е налице следната информация: Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 54 Безработни лица - общо - хиляди 56.1 47.6 -8.5 Безработни лица на 15 - 64 години - хиляди 55.0 46.6 -8.4 Безработни лица на 15 - 24 години - хиляди 5.2 5.2 0.0 Безработни лица на 15 - 29 години - хиляди 10.2 9.7 -0.5 Коефициент на безработица - % 3.9 3.3 -0.6 Коефициент на безработица (15 - 64 години) - % 4.0 3.4 -0.6 Коефициент на безработица (15 - 24 години) - % 11.7 11.8 0.1 Коефициент на безработица (15 - 29 години) - % 7.1 7.0 -0.1 Коефициент на продължителна безработица - % 2.1 1.4 -0.7 Обезкуражени лица - общо - хиляди 10.2 6.8 -3.4 Обезкуражени лица на 15 - 64 години - хиляди 9.8 6.4 -3.4 Средна месечна работна заплата правоотношение по на икономически наетите по дейности през трудово 2025 и година: служебно Общо (евро) Икономически дейности Тримесечия на 2025 година І ІІ III IV IV вкл.годи шни премии Общо 1 249 1 315 1 303 1 369 1 457 Селско, горско и рибно стопанство 810 863 901 905 919 Добивна промишленост 1 461 1 585 1 570 1 617 1 699 Преработваща промишленост 1 068 1 125 1 123 1 155 1 191 Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 1 730 1 837 1 809 1 963 2 040 Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 947 999 1 000 1 025 1 089 Строителство 1 011 1 074 1 072 1 111 1 219 Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети 1 083 1 121 1 124 1 169 1 247 Транспорт, складиране и съобщения 1 068 1 119 1 125 1 155 1 172 Хотелиерство и ресторантьорство 774 808 811 827 859 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 2 934 2 838 2 818 2 934 3 285 Финансови и застрахователни дейности 1 962 1 924 1 900 2 029 2 170 Операции с недвижими имоти 1 174 1 229 1 219 1 288 1 472 Професионални дейности и научни изследвания 1 732 1 771 1 769 1 849 2 026 Относителен дял на работещите бедни (за лица във възрастовата група 18 - 64 години). По данни от 2025 г., през 2024 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години нараства спрямо предходната година с 0.4 процентни пункта - до 12.1%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 55 Административни и спомагателни дейности 1 088 1 136 1 137 1 158 1 183 Държавно управление 1 347 1 588 1 579 1 623 1 726 Образование 1 221 1 481 1 421 1 606 1 753 Хуманно здравеопазване и социална работа 1 258 1 345 1 321 1 383 1 445 Култура, спорт и развлечения 1 111 1 191 1 146 1 237 1 315 Други дейности 853 910 907 950 986 Относителен дял на бедните спрямо линията на бедност за областта по пол: година на провеждане на изследването 2024 референтна година на дохода 2023 ОБЛАСТ общо мъже жени Общо за страната 21.7 20.8 22.6 Благоевград 17.4 15.5 19.1 Бургас 19.5 20.7 18.4 Варна 22.3 20.4 23.9 Велико Търново 12.4 12.2 12.6 Видин 20.9 29.4 13.1 Враца 16.8 16.6 17.0 Габрово 11.2 13.4 9.2 Добрич 18.5 21.2 16.1 Кърджали 17.4 17.7 17.1 Кюстендил 21.9 20.5 23.1 Ловеч 18.9 19.6 18.2 Монтана 13.1 13.6 12.6 Пазарджик 15.8 17.0 14.6 Перник 32.1 27.6 36.1 Плевен 14.4 15.1 13.7 Пловдив 19.9 20.5 19.3 Разград 14.7 13.2 16.0 Русе 14.6 14.8 14.4 Силистра 13.1 16.3 10.3 Сливен 18.3 16.3 20.1 Смолян 13.1 12.0 14.2 София (столица) 22.2 18.4 25.6 София 16.8 15.9 17.6 Стара Загора 26.3 24.7 27.7 Търговище 22.4 24.7 20.3 Хасково 15.6 13.0 18.0 Шумен 13.2 14.9 11.7 Ямбол 16.9 15.0 18.7 Рискът от бедност сред работещите жени е с 2.5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. По отношение на мярката „Подобряване на информираността по отношение на риска от бедност сред заетите мъже и жени“ е налице следната информация за риска от бедност сред заетите лица по пол общо и по райони на планиране: Население в риск от бедност и социално изключване по пол Показатели 2020 2021 2022 2023 2024 Общо - хил. 2340.0 2193.5 2206.1 1933.1 1952.7 Относителен дял от 33.6 31.7 32.2 30.0 30.3 населението - % Мъже - хил. 1052.0 984.0 974.7 875.5 894.7 Относителен дял от 31.2 29.4 29.4 28.2 28.9 населението - % Жени - хил. 1288.0 1209.5 1231.4 1057.6 1058.0 Относителен дял от 35.9 33.9 34.8 31.6 31.6 населението - % Националният статистически институт (НСИ)“ предостави информацията „Индикатори за бедност и социално включване през 2025 година“, приложена към този доклад, част от която е представена по-долу: Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация. Основен източник на статистически данни за пресмятане на индикаторите е ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот (SILC)“. Оценка на бедността: През 2025 г. линията на бедност общо за страната e 866.67 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 368.7 хил. лица, или 21.2% от населението на страната. Основни индикатори за бедност 5 Изчислява се на основата на данни от разпределението на лицата от домакинствата по доход и е нормиран в границите от 0 до 100. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 56 Индикатори 2021 2022 2023 2024 2025 Линия на бедност - средномесечен размер - лв. 504.33 525.92 637.92 763.83 866.67 Лица под линията на бедност - хил. 1532 1572 1326 1401 1369 Относителен дял на бедните - % от населението 22.1 22.9 20.6 21.7 21.2 Относителен дял на бедните преди социалните трансфери - % от получаването населението на 44.3 44.2 45.3 46.1 45.4 Относителен дял на бедните преди социалните трансфери, с включени населението получаването пенсии - % на от 31.5 30.3 28.5 30.0 29.0 Отношение между доходите на богатите 20% от населението (S80/20) най-бедните и най- 7.4 7.3 6.6 7.0 7.0 5 Коефициент на Джини 39.7 38.4 37.2 38.4 37.7 В сравнение с предходната, година размерът на линията на бедност нараства с 13.5%, а относителният дял на бедното население намалява с 0.5 процентни пункта (виж табл. по-горе). Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2025 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21.2 до 29.0%, или със 7.8 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45.4%, или с 24.2 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (55.1% за 2025 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5.8 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. През 2025 г. делът на бедните сред заетите във възрастовата група 18 - 64 години намалява спрямо предходната година с 0.3 процентни пункта - до 11.8%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време (виж табл. по-долу). Рискът от бедност сред работещите жени е с 2.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете. Относителен дял на работещите бедни (За лица във възрастовата група 18 - 64 години) (Проценти) Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 47.2%. С нарастване на образователното равнище, относителният дял на бедните сред работещите намалява повече от четири пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 4.3%. Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най- висок е относителният дял на бедните сред домакинствата от двама възрастни с три или повече деца (52.3% за 2025 г.) и от един родител с деца (40.4% за 2025 година). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 3.7 процентни пункта по- висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице на 65 и повече години, рискът от бедност е с 16.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години. Материални и социални лишения на домакинствата В общите показатели за оценка на бедността са включени и субективни индикатори, свързани с материални лишения. Те показват субективната оценка и Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 57 Показатели 2021 2022 2023 2024 2025 Заети Общо 10.0 10.0 11.7 12.1 11.8 Мъже 11.3 11.5 12.9 13.2 12.8 Жени 8.5 8.3 10.4 10.7 10.6 Разпределени по вид заетост Пълно работно време 8.9 9.0 10.3 10.6 10.0 Непълно работно време 25.4 23.5 30.1 29.2 34.2 личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на отделни нужди и потребности. До 2020 г. за оценка на материалните лишения на домакинствата се използваха девет въпроса, свързани с потреблението на конкретни стоки и услуги. От 2021 г. се включва нов показател за тежки материални и социални лишения, който показва липсата на необходими и желани предмети за водене на достоен живот. Изчислява се като дял на лицата от населението, които не могат да си позволят 7 от 13 показателя - 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство. През 2025 г., 15.0% от населението живее в тежки материални и социални лишения (ограничения в 7 от 13 показателя), или с 1.6 процентни пункта по-малко в сравнение с 2024 година. Лица, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност Ниската икономическа активност за домакинството се изчислява като съотношението между броя месеци, в които всеки член от домакинството във възрастовата група 18 - 64 години е бил работещ през предходната година (реално отработени месеци), към общия брой месеци, които теоретично би могъл да отработи същият член на домакинството при пълна заетост. За лицата, които декларират, че работят на непълно работно време, броят на месеците се преизчислява към пълно работно време въз основа на отработените часове. Лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност, се дефинират като лица от възрастовата група 0 - 64 години, живеещи в домакинство, където възрастните (18 - 64-годишните, с изключение на учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния потенциал през референтната година. До 2020 г. показателят се изчислява за лица на възраст от 18 до 59 години, а от 2021 г. той включва лица на възраст от 18 до 64 години. През 2025 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 241.5 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 6.9% от населението, като спрямо 2024 г. относителният им дял намалява с 0.2 процентни пункта, а делът на мъжете (6.6%) е с 0.6 процентни пункта по-нисък от този при жените (7.2%). Комбиниран индикатор Във връзка с поставените цели по ключови области в стратегията „Европа 2030“ от изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) се изчислява комбиниран показател за регулярен мониторинг на напредъка на страните при изпълнение на националните подцели. Показателят включва лица, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност. Комбинирането на трите показателя показва, че през 2025 г. 29.0% от населението, или 1 868.9 хил. лица, са били в риск от бедност и социално изключване. Стойността на показателя намалява с 1.3 процентни пункта спрямо 2024 г., като при мъжете намалението е с 1.4 процентни пункта, а при жените с 1.2 процентни пункта. Оценка на бедността в регионален аспект Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 58 Изменение на линията на бедност за 2025 спрямо 2024 г. и относителен дял на бедните по пол и области Линията на бедност за 2025 г. нараства спрямо 2024 г. във всички области с изключение на Перник, където се наблюдава намаление с 2.6%. С най-голямо нарастване са областите Пазарджик (с 33.3%), София (с 29.0%), Видин (с 26.8%) и Габрово (с 25.8%). През 2025 г. област Кюстендил е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 10.0%, а с най-високо равнище е област Стара Загора - 29.8%. В област Враца жените са с най-ниско равнище на бедност – 10.8%, при 27.1% за област Стара Загора. Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете в областите Русе, Перник, София (столица), и Варна. В две области - Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при жените. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 59 Относителен дял на лицата в риск от бедност по пол и области през 2025 година % 40 30 20 10 0 атанартсазощб даргвеогалБ сагруБ анраВ овонръТокилеВ нидиВ ацарВ оворбаГ чирбоД илаждръК лиднетсюК чевоЛ анатноМ киждразаП кинреП невелП видволП даргзаР есуР артсилиС невилС няломС )ацилотс(яифоС яифоС арогаЗаратС ещивогръТ овоксаХ немуШ лобмЯ О мъже жени Медологическите бележки към информацията от НСИ по-горе са включени в Приложението към този доклад. Повече информация за индикаторите на бедност и социално включване може да се намери на сайта на НСИ - www.nsi.bg, в рубриката „Социално включване и условия на живот“ и в Информационна система ИНФОСТАТ. Еднаквата пенсионна възраст за жените и мъжете е важен елемент за преодоляване на разликата в размерите на пенсиите по пол отбелязва Дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“, Министерството на труда и социалната политика (МТСП). В Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвидено изравняване на възрастта за пенсиониране през 2037 г. при достигане на 65-годишна възраст за мъжете и жените. Националният осигурителен институт (НОИ) съобщава, че през 2025 г. продължи повишаването на изискуемите възраст и осигурителен стаж при пенсиониране за всички категории труд: o Необходимата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО се повиши с един месец за мъжете до 64 години и 8 месеца и с два месеца за жените до 62 години и 4 месеца; o Необходимата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО се запази на 67 години за двата пола; o Необходимата възраст за придобиване право на пенсия по чл. 69, ал. 1, 2, 3, 4, 5, 5а и 6 от КСО се повиши с два месеца до 54 години и 4 месеца; o Необходимият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 2 от КСО се увеличи с 2 месеца до 39 години и 8 месеца за мъжете и 36 години и 8 месеца за жените. С оглед подобряване на адекватността на пенсиите и повишаване на техните размери, бяха предприети следните промени: • За периода от 1 януари до 30 юни 2025 г. минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1-2 от КСО се запази на достигнатия през 2024 г. размер от 580,57 лв. От 1 юли 2025 г. с решение на Надзорния съвет на НОИ размерът Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 60 ѝ се увеличи с 8,6 на сто, достигайки до 630,50 лв. Със същия процент нараснаха и минималните размери на всички трудови пенсии, които се определят в процент от нея; • За периода от 1 януари до 30 юни 2025 г. размерът на социалната пенсия за старост беше 307,07 лв. От 1 юли 2025 г. размерът ѝ се увеличи с 8,6 на сто, достигайки до 333,48 лв. Със същия процент нараснаха и размерите на пенсиите, несвързани с трудова дейност и някои добавки, които се определят в процент от нея; • Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запази на нивото от 2023 г. – 3 400 лв. Средният размер на изплатената пенсия на един пенсионер за 2025 г. е 976,90 лв. (мъже – 1 084,60 лв. и жени – 903,31 лв.). През 2025 г. средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст (чл. 68, чл. 68а, чл. 69б от КСО) е 1 041,80 лв. (мъже – 1 161,69 лв. и жени – 973,47 лв.). Средният осигурителен доход през 2025 г. е в размер на 1 854,22 лв., като за мъжете размерът му е 1 901,58 лв., а за жените – 1 804,33 лв., или разликата е 5,4% в полза на мъжете. Коефициентът на заместване на дохода за пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025 г. е 56,2%. Стойностите на коефициента по пол са съответно: мъже – 61,1% и жени – 54,0%. Средната продължителност на получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025 г. е 23,3 години (мъже – 19,7 години и жени – 26,5 години). Информация за средномесечния брой на пенсионерите и средните основни месечни размери на пенсиите по видове и по пол за 2025 г. е представена в таблицата, както следва: 2025 г. Средномесечен Среден Вид на пенсията брой на основен пенсионерите размер (лв.) 1. Пенсии за осигурителен стаж и възраст - общо6 1 428 725 915,70 Мъже 518 664 1 101,97 Жени 910 061 809,54 2. Пенсии за инвалидност поради общо заболяване - 475 978 646,71 общо7 Мъже 200 273 683,16 Жени 275 705 620,23 3. Пенсии за инвалидност поради трудова злополука 5 084 703,37 и професионална болест - общо Мъже 2 868 748,34 Жени 2 216 645,16 Министерството на отбраната (МО) предоставя информация за изпълнението на мярка „Повишаване на осведомеността за образователни и професионални възможности за обучение и квалификация“, дейност „Осъвременяване на 6 Не са включени пенсиите за осигурителен стаж и възраст по отменени закони, както и пенсиите от фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“ 7 Не са включени пенсиите по отменени закони Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 61 образователните, обучителни и подготвителни елементи от програмите, модулите и др. във висшите военно образователни институции в съответствие с плана за действие относно жените, мира и сигурността (ЖМС) на МО.“ Председателството на България на „Линия на развитие 10“ – „Управление на равнопоставеността във въоръжените сили“ на ниво „Военен Еразъм+“ на Европейския колеж за сигурност и отбрана – Брюксел, Белгия продължи през 2025 г. Под ръководството на България в рамките на посочената по-горе линия за развитие 10 е разработен и одобрен общ модул “Gender Perspectives in Security and Defence”. Автор на модула е НВУ „Васил Левски“. Модулът е преминат в Терезианската военна академия в гр. Вийнер Нойщат, Австрия и Военната академия в гр. Лисабон, Португалия. Атрактивността на съдържанието на модула, свързан с евро-атлантическите политики за равнопоставеността на жените и мъжете, както и с разрешаването на казуси и хуманитарни въпроси от съвременните мисии и операции на международните организации, е желан инструмент за преподаване. Участници в модула са курсанти от военните академии на Австрия, Румъния, Норвегия, Португалия, Гърция, Италия, САЩ и др. Четвъртото издание на модула е проведено в Академията на ВВС „Хенри Коанда“ в гр. Брашов, Румъния, а петото в Италианското военно училище за офицери в гр. Торино, Италия. МО предоставя също информацията за изпълнението на дейността „Поддържане на ефективна система за адаптация на освободените от военна служба военнослужещи“ и постигането на съответния индикатор „брой на включените в системата от дейности за адаптация на освободените от военна служба жени и мъже военнослужещи“ от Плана за равнопоставеност 2023-2024 г. Министерство на отбраната (МО) поддържа система за социална адаптация на военнослужещите, освобождавани от военна служба, чрез информиране и провеждане на професионално ориентиране, мотивационна подготовка, възможности за обучение в квалификационни курсове, подготовка за започване на самостоятелна стопанска дейност, информиране за свободни работни места и участие в трудови борси, организирани от дирекции „Бюро по труда“ (ДБТ) на Агенция по заетостта, съгласно изискванията на Наредба № Н-29/12.11.2010 г., изм. и доп. в ДВ., бр. 60 от 30.07.2019 г., изм. и доп. ДВ., бр. 114 от 24.12.2025 г. и сключеното Споразумение за сътрудничество между Министерство на отбраната и Агенция по заетостта от 31.05.2011 г. , Анекс №1 от 2015 г. и Анекс №2 от 2017 г. През 2025 г. са проведени съответно 396 индивидуални информационни беседи; 218 проведени групови информационни беседи; 56 са проведените трудови борси и срещи с работодатели; 156 регистрирани в ДБТ освободени военнослужещи, насочени от военните окръжия; 287 военнослужещи, от които през 2025 г. 27 жени и 260 мъже, успешно са завършили обучението си в квалификационни курсове. По отношение на мярката „Утвърждаване на ролята и значението на колективните трудови договори за намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите“, дейността „Подписване на колективен трудов договор с национално представителните синдикални организации в МО“ и индикатора „наличие на действащ колективен договор – 1 брой“ МО информира, че социалният диалог в Министерство на отбраната (МО) се осъществява чрез Отрасловия съвет за социално сътрудничество, който е орган за провеждане на консултации и сътрудничество с представителните синдикални организации в МО при уреждането на въпросите на трудовите/служебните и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителни отношения и въпросите на жизненото равнище на цивилните служители по трудово и служебно правоотношение в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия. В подписания на 19.12.2025 г. Колективен трудов договор няма разлики за жени и мъже Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 62 в заплащането на труда или във изплащаните възнаграждения. Договорът е с действие от 01.01.2026 г. до 31.12.2027 г. Министерството на енергетиката (МЕ) прилага единни прозрачни критерии при определяне на индивидуалните възнаграждения. Предоставя информация за изпълнение на мярката „Осигуряване на прозрачност и равнопоставеност при формиране на възнагражденията“. Прилагат се вътрешни правила за заплащане. Отчита, че през 2025 г. са се прилагали единни критерии за определяне на възнагражденията и не са установени съществени различия в заплащането по пол. Българският енергиен холдинг ЕАД (БЕХ ЕАД) прилага мярката „анализ на възнагражденията с цел ограничаване на разликите по пол“. Изготвен е вътрешен анализ и не са установени съществени различия по признак „пол“ за сходни длъжности през 2025 г. Министерството на транспорта и съобщенията информира за провеждани дейности от второстепенни разпоредители с бюджетни средства към министъра на транспорта и съобщенията. „Летище София“ ЕАД. Ръководството на дружеството поддържа и утвърждава принципите на равно заплащане, недискриминация, преодоляване на стереотипите и нулева толерантност към насилие и тормоз на работното място. Равнопоставеността между жените и мъжете е основен принцип за създаване на справедлива и продуктивна работна среда. Тя предполага равни възможности за наемане, развитие, заплащане и участие в управлението, без дискриминация по полов признак. Насърчаването на равенството допринася за по-добър екипен дух, по-висока мотивация и по-ефективни резултати. В съвременните организации това е не само въпрос на етика, но и важен фактор за устойчиво развитие и успех. Намаляването на разликите в заплащането между жените и мъжете е важна стъпка към по-справедлива и ефективна работна среда. Това изисква прозрачност в системите за възнаграждение, обективни критерии за оценка на труда и равен достъп до кариерно развитие. Ръководството на „Летище София“ ЕАД прилага политики, които гарантират равно заплащане за равен труд и да насърчават баланса между професионалния и личния живот. Така се повишава мотивацията на служителите и се укрепва доверието в организацията. ДП Национална компания Железопътна инфраструктура (ДП НКЖИ). Основните заплати в ДП НКЖИ са определени съгласно правилата и реда, регламентирани в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата на база оценка и степенуване на работните места и длъжностите, както и сложността и тежестта на труда, функциите и отговорностите, компетентностите и параметрите на работна среда. Работодателят гарантира прилагането на принципа на равнопоставеност между половете по отношение на заплащането на труда, достъпа до обучения и кариерно развитие. В Държавен авиационен оператор повишаването на обществената осведоменост относно законите за борба с дискриминацията и насърчаването на прозрачността при заплащането допринасят за намаляване на неравнопоставеността при заплащането. Регулират се заплатите на жените по хоризонтала на структурната верига. В Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) се спазва действащото законодателство по отношение на заплащането на служителите: спазват се изискванията по Кодекс на труда и Закона за държавния служител, Наредба за Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 63 заплатите на служителите в държавната администрация. С наредбата се определят структурата на заплатата, условията и редът за определяне и изменение на заплатите на служителите в държавната администрация. Наредбата се прилага за служителите по служебно и по трудово правоотношение в държавната администрация. Наредбата се прилага при: възникване, изменение и прекратяване на служебното и трудовото правоотношение; разработването на вътрешните правила за заплатите и свързаните с тях други вътрешни актове; определяне и изменение на заплатите на служителите, като при никакви обстоятелства заплащането не се определя по пол. Министерството на правосъдието (МП) информира, че е била заавършена преговорната процедура и са сключени Колективен трудов договор и Споразумение по въпросите на служебните и осигурителните отношения, които обхващат членовете на САС „Подкрепа“ в Министерството на правосъдието. Договорът и Споразумението са резултат от социалния диалог между синдикалната организация и ръководството на министерството, като включват редица подобрения в трудовите и социалните права на работниците и служителите. В обобщение следва да отбележим, че предизвикателствата, свързани с разликата в заплащането и доходите по пол продължават да стоят пред политиката за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете, въпреки прилагането на съществуващите недискриминативни правни регулации и редица мерки, както се отчита и в изложената информация по тази приоритетна област. Разликата в заплащането по пол е 11,5% в полза на мъжете за 2024 г. по предварителни данни на НСИ. Положително е, че разликата в заплащането по пол бележи намаление и пречупва тенденция на нарастване, наблюдавана през предходните три години (2021 г. – 11,4%, 2022 г. – 12,1%, 2023 г. – 13,1%). Въпреки това, тя остава по-висока от средната за ЕС (11%). По предварителните данни на НСИ разликата в заплащането за 2024 г. е по-висока от средната за страната в пет икономически дейности: „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ – 28,3%, „Преработваща промишленост“ – 21,5% „Финансови и застрахователни дейности“ – 20,3%, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – 17,4%, „Професионални дейности и научни изследвания“ – 16,2%. Разликата в заплащането по пол намалява в сравнение с 2023 г. в първите четири посочени икономически дейности, докато в последната - бележи увеличение. Разликата в заплащането по пол е под средната за страната за 2024 г. в десет икономически дейности: „Добивна промишленост“ – 10,9% 18.2%, „Култура, спорт и развлечение“ – 10,9%, „Доставяне на води; Канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – 10,3%, „Държавно управление“ – 9,8%, „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 9,4%, „Операции с недвижими имоти“ – 7,7%, „Транспорт, складиране и пощи“ – 5,8%, „Образование“ - 4,9%, „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 4,2%, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ – 0,1%. Разликата в заплащането по пол е в полза на жените през 2024 г. в три икономически дейности: „Строителство“ – 24,8%, „Административни и спомагателни дейности“ – 17,9% и „Други дейности“ - 9,4%. През 2025 г. относителният дял на бедните е 21.2% от населението на страната, жени 22,0% и мъже 20,4% (под прага на бедността при линия на бедност общо за страната 866.67 лв. средномесечно на лице от домакинство). Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 64 Рискът от бедност сред работещите жени във възрастовата група 18 - 64 години е с 2.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете (12.8% мъже и 10.6% жени). Работещите на непълно работно време са изложени на по-голям риск от бедност спрямо работещите на пълно работно време. Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 3.7 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. През 2025 г. в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност живеят 241.5 хил. лица на възраст 18 - 64 години, или 6.9% от населението, като спрямо 2024 г. относителният им дял намалява с 0.2 процентни пункта, а делът на мъжете (6.6%) е с 0.6 процентни пункта по-нисък от този при жените (7.2%). Данните за относителен дял на бедните по икономическа активност (за лица на 18 и повече години) и по пол за референтна 2024 г. на дохода и 2025 г. на провеждане на изследването показват, че в групата на безработните преобладават мъжете 57.9% над жените 52.1% с разлика 5,6 процентни пункта (п.п.), както и в групата на заетите - 12.4% мъже и 10.5% жени с 1,9 п.п. разлика. Жените преобладават в групата на не заетите - 31,7% жени и 30,3% мъже с разлика 1,4 п.п.; в групата на пенсионерите - жени 27,5% и мъже 22,6% с разлика 4,9 п.п.; в групата на други неактивни - жени 34,8% и мъже 29,3% с разлика 5,5 п.п. Процентът от населението, живеещо с тежки материални и социални лишения - нов индикатор (лишения 7 от 13 показатели - 6 на индивидуално ниво и 7 на ниво домакинство) е 15.0 общо за страната, за жените е 15.8 и за мъжете е 14.0 (за референтна 2024 г. на дохода и 2025 г. на провеждане на изследването). Тези дялове нарастват за населението на 65 и повече години, като общо за страната достигат 18.8%, разликата по пол е 3.4 процентни пункта по-висока за жените (20.6%) спрямо мъжете (16.0%). Комбинирането на трите показателя (лица, живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност) показва, че през 2025 г. 29.0% от населението са били в риск от бедност или социално изключване, относителният дял на мъжете от населението е 27,% и на жените е 30,4%. Стойността на показателя намалява с 1.3 процентни пункта спрямо 2024 г., като при мъжете намалението е с 1.4 процентни пункта, а при жените с 1.2 процентни пункта. На предизвикателствата за разликата в заплащането по пол, която е предпоставка и за възникване на риск от бедност, се отговаря чрез целенасочени мерки на пазара на труда, повишаване на доходите и пенсиите, подобряване на образователната структура на населението, борба със стереотипи по пол привличане на инвестиции и др. Прилаганите мерки съдействат за преодоляване на хоризонталното и вертикално разделение по пол в заетостта, за подобряване на информираността за заплащането. Работи се за засилване на участието на жените на пазара на труда; по-балансирана заетост по пол по икономически дейности; преодоляване на стереотипите по пол по отношение на „женски“ и „мъжки“ професии; професионално ориентиране и обучение; привличане на жените във високоплатени професии; насърчаване на професионалната реализация и кариерното развитие на жените; съчетаване на професионалния и личния живот; условия за непрекъснато повишаване на професионалната квалификация; осигуряване на баланс между гъвкавостта на заетостта и сигурността на работниците при новите форми на заетост; контрол върху спазването на осигурителните права в периодите на наложителни професионални прекъсвания; изравняване на условията за пенсиониране на жените и мъжете; засилване на ролята на колективното трудово договаряне; сътрудничество със социалните партньори и други заинтересовани страни. Предстои също страната ни да транспонира в националното законодателство разпоредбите на „Директива (ЕС) 2023/970 на Европейския парламент и на Съвета от 10 Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 65 май 2023 година за укрепване прилагането на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд или за труд с равна стойност чрез прозрачност в заплащането и механизми за прилагане“. Преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете кореспондира пряко и с насърчаване на участието на жените във вземането на решения и на ръководни позиции, която е другата приоритетна област на политиката за равнопоставеност на жените и мъжете. Приоритетна област 3: Насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на взимане на решения Балансираното участие на жените и мъжете в процесите на вземане на решения във всички сфери на живота е важно за по-доброто управление, поради разнообразието и отчитането на различните гледни точки. В Министерстовото на труда и социалната политика още през 2024 г. са разработени от междуведомствена работна група, сформирана със заповед на министъра на труда и социалната политика, законодателни промени за привеждане на националното законодателство в съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2381 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружествата, регистрирани на фондовата борса, и свързаните с това мерки (текст от значение за ЕИП). Разработеният законопроект е приет с Решение № 867 на Министерския съвет от 16.12.2024 г. и е внесен в Народното събрание за разглеждане и приемане. През 2025 г. законопроектът е обсъждан във водещата Комисия по труда и социалната политика и участващите Комисия по правата на човека и вероизповеданията и Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, както и в пленарна зала на Народното събрание. Приет е на първо гласуване в пленарна зала на 09.10.2025 г. До края на 2025 г. законопроектът не е обсъждан и не е предлаган за второ гласуване в пленарна зала на Народното събрание. През 2025 г. МТСП сезира многократно с писма Народното събрание, с които обръща внимание на заложените срокове за транспониране на Директива (ЕС) 2022/2381 и риска от наказателна процедура и изисква ускорено разглеждане на законопроекта. В Министерството на енергетиката се осигурява баланс между половете при назначаване на ръководни длъжности. Жените на ръководна позиция съставляват 59% от ръководния състав, както е видно от таблицата по-долу. Данни за служителите на Министерството на енергетиката към 31.12.2025 г. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 66 № Показател Общо Жени Мъже % на жените 1 Брой заети по щатно разписание 180 122 58 68 % 2 Ръководни длъжности 32 19 13 59 % 3 Длъжности на пряко подчинение на органа на власт 2 2 100 % 4 Членове на политически кабинет 8 5 3 63 % Българският енергиен холдинг ЕАД изпълнява мярката „назначаване на квалифицирани жени и мъже на управленски позиции, както и участието им в работния процес на база на техните компетенции“.Успехът измерва чрез индикатора „запазен балансиран дял на жени и мъже на ръководни позиции“. Резултатът е следният: Общ брой служители на ръководни позиции към 31.13.2015 г. – 27 бр., от тях жени - 13 бр. и мъже – 14 бр. Агенцията за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/ представя информация за числеността на персонала - 60 щатни бройки към 31.12.2025 г., а именно: Данни за служителите на Агенция за устойчиво енергийно развитие /АУЕР/ по основно щатно разписание, за периода 01.01.2025 г. - 31.12.2025 г. Министерството на транспорта и съобщенията предоставя информация от второстепенни разпоредители с бюджетни средства към министъра на транспорта и съобщенията. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ Статистически данни относно равнопоствеността между жените и мъжете в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ за 2025 г.: ✓ Общ брой на персонала към 31.12.2025 г. – 371 бр., в т.ч. брой жени – 152, или 40,97 % от общия брой служители. ✓ Общ брой на служителите, заемащи ръководни позиции – 42 бр., в т.ч. брой жени – 14, или 33,33 %. ✓ Общ брой новоназначени служители през периода – 30 бр., в т.ч. брой жени – 15, или 50,00 %. ✓ Общ брой преназначени служители на по-високи позиции през периода – 14 бр., в т.ч. брой жени – 5, или 35,71 %. ✓ Общ брой наети стажанти през периода – 3 бр., в т.ч. брой жени – 1, или 33,33%. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 67 № Показател Общо: От които жени: От които мъже: % на жените 1. Брой заети по основно щатно разписание 51 29 22 57 % 2. Ръководен орган 1 0 1 0 % 3. Длъжности на пряко подчинение на органа на власт 3 1 2 0,3 % 4. Членове на политическия кабинет към 31.12.2025 г. Х Х Х Х 5. Назначени служители през 2025 г. 5 5 0 100 % 6. назначени служители от конкурси по ЗДСл през 2025 г. 1 1 0 100 % 7. назначени държавни служители с тристранно/двустранно споразумение и по заместване 1 1 0 100 % 8. назначени служители по трудово правоотношение 2 2 0 100 % 9. Повишени в длъжност държавни служители през 2025 г. Х Х Х Х Изпълнени са показателите от Бизнес програмата на предприятието за 2025 г. по отношение на равенство между половете: ✓ Брой жени служители ≥ 40 % от общия брой служители; ✓ Брой жени служители на ръководна длъжност ≥ 25 % от общия брой служители на ръководна длъжност. Държавен авиационен оператор ✓ Балансиране на броя на жените и мъжете при изготвяне на документи, касаещи вземането на решения. ✓ Утвърждаване на практика за равен брой мъже и жени в проектни екипи. „Летище София“ ЕАД Насърчаването на равнопоставеността между жените и мъжете в процесите на вземане на решения е ключово за устойчивото развитие на всяка организация. Това означава осигуряване на равен достъп до ръководни позиции, участие в управленски органи и включване в стратегическото планиране. Чрез прилагане на прозрачни критерии за подбор и развитие, както и чрез създаване на подкрепяща и приобщаваща организационна култура, се гарантира, че гласът на всеки служител е чут и оценен. Това води до по-балансирани решения, по-голяма иновативност и по-добри резултати за предприятието. Съгласно постъпилата от Министерство на икономиката и индустрията (МИИ) информация към края на 2025 г. делът на жените в органите за управление на публичните предприятия от системата на МИИ e 40%. Служители на Министерство на икономиката и индустрията (МИИ) са определени за участие в междуведомствена работна група за изготвяне на проект на Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2027-2028 г. Като член на Националния съвет за равнопоставеност на жените и мъжете, МИИ, чрез своя координатор е взело участие във всички проведени заседания на Съвета. Министерството на отбраната (МО) информира за изпълнението на мярка „Провеждане на системни и целеви мерки за подобряване на баланса между жените и мъжете на отговорни/ръководни длъжности и във вземането на решения в политиката, бизнеса и обществото“ и съответната дейност „Осъществяване на сътрудничество с държавни и местни структури, чуждестранни посолства и неправителствени организации по прилагането на международния дневен ред жени, мир и сигурност и политиките за равнопоставеността на жените и мъжете“ с индикатор „брой реализирани срещи и мероприятия и др.“. MO финансира участието на военнослужещи от Сухопътните войски в организираното събитие “Female Leaders in Security and Defence: Results and Next Steps” в гр. Белград, Република Сърбия и представи опита на Българската армия в прилагането на Закона за равнопоставеността на жените и мъжете и лидерството вземащо под внимание и прилагащо темите от ДР ЖМС. Мероприятието е част от проект „Ролята на жените в сигурността и отбраната“ в рамките на „Процеса на срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа“. Ръководството на МО е в диалог със Сдружение на жените военнослужещи (СЖВ) за обсъждане на актуални теми и въпроси свързани с разбирането и приложението на ДР ЖМС и равнопоставеността на жените и мъжете. По предложение на СЖВ през годината се осъществи среща на министъра на отбраната и висшето военно ръководство с президента на Европейската организация на военните асоциации/сдружения и профсъюзи - ЕВРОМИЛ. EUROMIL е „гласът“ на европейските войници на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 68 международно ниво. Нейната основна мисия е да насърчава професионалните и социалните интереси, както и основните права и свободи на европейските военнослужещи. В изпълнение на мярка „Повишаване на информираността и сътрудничеството за постигане на баланс между жените и мъжете на отговорни/ръководни длъжности и във вземането на решения в политиката, бизнеса и обществото“, следвайки един от основните принципи на ДР ЖМС – „Участие“ в Администрацията на МО се обобщава значителна по обем информация от отбранителна система. В работата си експертите на МО използват основен принцип при проследяване прилагането на политиките по равнопоставеността на жените и мъжете, а именно десегрегирани данни по пол и възраст (Sex and Age Disaggregated Data - (SADD)). Базата-данни съдържа различни извадки и се систематизира съвместно със структури от МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, Българската армия и в партньорство със Сдружение на жените военнослужещи. В годишните анализи на МО се проследяват тенденциите на развитие през изминалата година с ясни и точни показатели за военнослужещите, данни за жени и мъже в различните военни звания и нива на управление и командване, и др. През изминалата 2025 г. съотношението на жени-мъже военнослужещи в отбранителната система на Република България се запазва на нивото от 2024 г., съответно 19% жени военнослужещи и 81% мъже военнослужещи. Министерството на земеделието и храните (МЗХ) предоставя информация относно мярката „Изпълнение на операции, включително дейности за сътрудничество и тяхната подготовка, избрани в рамките на стратегията за местно развитие (I.Ж.5)“ и индикатора „Среден дял на жените в състава на колективния върховен орган на местните инициативни групи (МИГ)“. Повече от 10 години подходът ЛИДЕР/ВОМР в България затвърждава административния капацитет при работа с проекти с европейско финансиране на местно ниво, което осигурява подкрепа за малкия бизнес чрез инвестиции в много на брой малки проекти. Това от своя страна задържа хората по родните им места и забавя процесите на обезлюдяване на малките населени места. Подходът на практика прилага основните хоризонтални политики на ЕС – равенство между половете, липса на дискриминация, равни възможности, защита на околната среда, насърчаване на заетостта и конкурентоспособността. За програмен период 2023 – 2027 г. подходът ВОМР получава подкрепа от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и като допълващо финансиране – от Европейския фонд за регионално развитие и от Европейския социален фонд+. През 2025 г. Министерството на земеделието и храните обяви прием по процедура №BG06AFSP001-1.001 „Изпълнение на операции, включително дейности за сътрудничество и тяхната подготовка, избрани в рамките на стратегията за местно развитие“ от СПРЗСР 2023-2027 г., като след приключване на оценката са одобрени 97 местни инициативни групи. Местните инициативни групи включват в колективните си върховни органи представители на различни заинтересовани страни от местната общност, включително уязвими групи, малцинства, млади хора и балансирано участие на жени и мъже от съответните територии. Средният дял на жените в колективните върховни органи на одобрените по този прием местни инициативни групи е 48%. Прилагането на подхода ВОМР в България има положително въздействие върху развитието на териториите на местните общности, подкрепяйки местното самоуправление, децентрализацията и укрепвайки административния капацитет за Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 69 работа с проекти с европейско финансиране. Равенството между половете е един от основните принципи в подхода ВОМР. Държавна агенция за бежанците към МС (ДАБ) предоставя информация за предоставянето на грижи на лицата, търсещи международна закрила (здравни, социални, психологически и др.). През 2025 г. са проведени общо 473 здравни консултации и 305 социални консултации. При проведените психологически консултации 88 лица са насочени към психолог/психиатър и 74 лица по Въпросника за идентификация на хора, търсещи закрила с травматичен опит (ВИХТЗТО). В обобщение може да се отбележи, че въпреки оставащите предизвикателства, изпълнението на различните мерки в тази приоритетна област води до подобрения. Балансираното участие на жените и мъжете в процесите на вземане на решения във всички сфери на живота е важно за по-доброто управление, поради разнообразието и отчитането на различните гледни точки. Провеждат се системни и целеви мерки за подобряване на баланса между жените и мъжете на отговорни/ръководни длъжности и във вземането на решения в политиката, бизнеса и обществото. Те са свързани с повишаване на образованието, професионалната квалификация и кариерното израстване, прилагане на прозрачни и обективни критерии при подбор, информационно осветляване на значението на балансираното участие на жените и мъжете на ръководни позиции и за нарастване на чувствителността по темата, създаване на условия чрез законодателни промени, обмен на опит и практики, др. Изпълнението на различните мерки в тази приоритетна област води до подобрения по отношение на дела на по-малко представия пол в политическа, икономическа, съдебна, социална власт. Наблюдава се положителна тенденция за нарастване на броят/делът на жените по някои показатели през годините, въз основа на представени данни от НСИ. По отношение на участието на жени в политическата власт: към 31 декември 2025 г. относителният дял на депутатските места, заемани от жени е 25% (21,7% за 2024 г.) (източник НСИ). Относителният дял на местата, заемани от жени в националните правителства е 27,8% за 2025 г. (източник Евростат). Към края на 2023 г., за която последно са представени данни, относителният дял на местата в общинските съвети, заемани от жени е 27,5% (източник НСИ). По данни от изследване Евробарометър за стереотипите по пол в ЕС, 15+ години, 2024 г., оповестени заедно с данни на Европейския институт за равенство на половете (ЕИРП) от Индекса за равенство на жените и мъжете в ЕС, издание 2025 г.: В България мъжете са по-амбициозни от жените в политиката. На твърдението „Мъжете са по-амбициозни от жените в политиката“ отговорите (Склонни са да се съгласят или напълно се съгласяват) са следните: Трима от четирима мъже (75%) смятат, че са по-амбициозни от жените в политиката. Малко под две от три жени (63%) споделят това мнение. На ниво ЕС изразяващите съгласие с това твърдение са 48% мъже и 46% жени. Склонните да се съгласят или напълно се съгласяват с твърдението „Меките умения, често приписвани на жените, са важни за това да бъдеш добър лидер“ са 69% жени и 57% мъже в България; за ЕС – 65% жени и 61% мъже. В икономическата власт: към края на 2023 г., за която последно са представени данни с източник Евростат, относителен дял на заеманите от жени позиции като членове от висш орган за вземане на решения (Членове на борда) е 18,3% (14,8% за 2022 г.) и отностелен дял на заеманите от жени позиции като членове от висш орган за вземане на решения (Ръководители) е 19,3%. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 70 За 2025 г. по данни с източник Европейски институт за равенство между половете (ЕИРП) относителният дял на жените, заемащи позиция „Член на управителния съвет/борда“ в най-големите дружества, регистрирани на фондовата борса е 17,4% и относителният дял на жените, заемащи позиция „Председател“ в най-големите дружества, регистрирани на фондовата борса е 6,3%. По данни на ЕИРП от Индекса за равенство на жените и мъжете в ЕС, издание 2025 г.: В България жените на ръководни позиции на пазара на труда са 40%, отнася се за лицата на възраст 15-74, 2024 г.; В България жените представляват 27% от ИКТ специалистите; Относителен дял на лицата на възраст 30-34 навършени години завършили висше образование – жените са 49%, мъжете са 30%; Сред завършилите висше образование в областта на образованието, здравеопазването и социалните грижи, хуманитарните науки и изкуствата (студенти от висшето образование) - жените са 78%; Сред завършилите висше образование в областта на STEM (наука, технологии, инженерство и математика) - жените са 36%. В съдебната власт традиционно жените имат малък превес. Данните на НСИ за заети ръководни длъжности по пол, основни категории и длъжностни нива към 31.12.2021 година показват: Съдебна власт общо - дял на жените 53,0%; Ръководител - дял на жените 50,0%; Заместник-ръководител - дял на жените 57,1%; Друга ръководна длъжност - дял на жените 42,5%. В социалната власт, например делът на жените сред членовете на най-висшия орган за вземане на решения на националните най-популярни спортни организации в Олимпийските игри е 19%, 2024 г., по данни на Европейски институт за равенство на половете от Индекса за равенство на жените и мъжете в ЕС, издание 2025 г. Важни властови длъжности, заемани от жени в България, са: Президент на Република България, Председател на Народното събрание, министри, заместник министри, Председател на Конституционен съд, Председател на Върховен касационен съд, Временно и.д. Главен прокурор, Омбудсман на Република България, Председател на Комисия за защита от дискриминация, Председател на Съвет за електронни медии, Генерален директор на Българска национална телевизия, Председател на Български олимпийски комитет, др. Вертикалното разделение в заетостта („стъклен таван“) във всички сфери на живота – политика, икономика, култура и т.н. възпрепятства равнопоставеното участие на жените в процесите на вземане на решения. Прилаганите мерки за преодоляването на този феномен се очаква да бъдат допълнени с предстоящото транспониране в националното законодателство на разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2381 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса, и свързаните с това мерки. Насърчаването и оказването на подкрепа при въвеждане на новата регулация, както и сътрудничество с бизнеса, институции, социални партньори и гражданско общество, могат да разширят възможностите за равнопоставеност между жените и мъжете в управлението на дружествата. Повишаването на представеността на жените в управителните органи на дружествата не само ще има въздействие за жените, назначени в управителните органи, но би допринесло за привличането на жени със способности в предприятията и би довело до нарастване на броя на жените на всички равнища на управление и сред работната сила. Като положителна е и преодоляването на разликата в заетостта и в заплащането между жените и мъжете. Увеличаване на присъствието на жените в управителните органи би довело до увеличаване на икономическият растеж, до насърчаване на мобилността на трудовия Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 71 пазар, засилване на конкурентоспособността на дружествата и постигане на ефективно равенство между жените и мъжете на пазара на труда. Балансираното участие на жените и мъжете в процесите на вземане на решения във всички сфери на живота помага за подобряване на перспективите за развитие, увеличаване на иновациите и конкурентоспособността. Съдейства за разбиване на стереотипите относно ролите на жените и мъжете в обществения живот, политиката, бизнеса, културата, спорта и т.н. Важно е също за социалната справедливост, равнопоставеност и сплотеност в обществото. Спомага за изграждане на общество, свободно от дискриминация и насилие, която е следващата приоритетна област на политиката за равнопоставеност на жените и мъжете. Приоритетна област 4: Борба с насилието и защита и подкрепа за жертвите Темата за противодействието на насилието срещу жени и борбата с всички форми на дискриминация е сред дългосрочните приоритети на правителството на Република България, доколкото тези деяния сериозно накърняват основни права – правото на живот, сигурност, свобода, достойнство, физическа и емоционална неприкосновеност. Законодателни мерки: Българското правителство и Министерството на правосъдието (МП), в частност, в годините е предприело активни действия, чрез приемане на изменения в Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и Наказателния кодекс /НК/, отговарящи на международните и европейски изисквания в областта. Съгласно чл. 6а от ЗЗДН държавната политика по превенция и защита от домашното насилие се осъществява от създадения към Министерския съвет Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие. Също така в продължение на действията предприети от Министерството на правосъдието от 2024 г. бе официално одобрен от Министерския съвет на 19 ноември 2025 г. Националният координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие, съгласно чл. 6г, ал. 2 от ЗЗДН. Към настоящия момент Министерството на правосъдието е предприело действия по транспониране на Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно борбата с насилието над жени и домашното насилие (Директивата), чиито краен срок за въвеждане в българското законодателство 14.06.2027 г. Директива цели ефективно противодействие на насилието над жени и домашното насилие в целия Съюз посредством тяхното криминализиране и санкциониране; засилване на защитата и подкрепата на жертвите, включително от сексуален тормоз на работното място; осигуряване на по-добър достъп на пострадалите до правосъдие; подобряване на координацията и сътрудничеството между полицията, съдебната власт, службите за подкрепа и други служби, които влизат в контакт с жертвите (като здравни и социални служители). Междуинституционална координация На 4 октомври 2025 г. бе подписан Анекс към Мемурандума за сътрудничество и партньорство за координиране на общи усилия и действия в защита на пострадалите от домашно насилие между Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Националното бюро за правна помощ и адвокатските съвети, към които функционират регионални центрове за консултиране. Към Меморандума се Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 72 присъединиха: Адвокатски съвет Смолян, Адвокатски съвет Враца, Агенция за социално подпомагане, Омбудсмана на Република България и фондация "Асоциация Анимус". През 2025 г. бяха открити нови Регионални центрове за консултиране - към Адвокатски съвет - Бургас, Адвокатски съвет - Добрич, Адвокатски съвет - Русе и Адвокатски съвет - Сливен - в гр. Котел и гр. Нова Загора, за улесняване на гражданите до достъп до правна помощ. Разработеното от Националното бюро за правна помощ, по проект на Норвежкия финансов механизъм, мобилно приложение „Помогни ми“ през 2025 г. е инсталирано от 771 бр. потребители и е ползвано 2759 пъти. Други дейности: Министерството на правосъдието е Програмен оператор по Програма „Правосъдие“ на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 г. В тази връзка се провеждат и системни и целенасочени политики и мерки за превенция и противодействие на всички форми на домашно насилие, насилие основано на пола, насилие на работното място и др., вкл. онлайн насилие, както и подобряване на защитата на жертвите от насилие. Изпълнените през 2025 г. проекти в областта на борбата с насилието и защита и подкрепа на жертвите са: 1. Проект „Предварителна оценка на потребностите в областта на необходимостта за защита на правата на децата в производства пред съд“ по програма „Правосъдие“ на НФМ 2014-2021 г. 2. Проект „Оценка на съдебната практика във връзка с прилагането на промените в Закона за защита от домашното насилие“ по програма „Правосъдие“ на НФМ 2014- 2021 г. 3. Проект „Равен достъп до правосъдие за всички“ по програма „Правосъдие“ За изпълнение на горепосочените проекти са финансирани редица дейности в областта на превенцията и противодействието на домашното насилие: 1. Изготвен доклад-анализ за очертаване/оценка на потребностите от последващата работа в областта на мерките за закрила на децата и защитата на правата на непълнолетни в съдебни производства в случаи на развод/раздяла; 2. Изготвен анализ на съдебната практика по Закона за защита от домашното насилие за 2024 г.; 3. Проведени информационни сесии в изолирани и отдалечени квартали и райони в областите Варна, Велико Търново и Стара Загора на 251 лица; 4. Обучени 12 ромски правни медиатори; 5. Предоставени 500 бр. правни консултации на жени, деца и граждани от етнически малцинства и лица в уязвима ситуация. С измененията и допълненията на Закон за защита от домашно насилие (обн. ДВ, бр.69 от 2023 г.) с цел провеждане на държавната политика за превенция и защита от домашно насилие, към Министерския съвет е създаден Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие (НСПЗДН), докладват от Секретариата на Съвета в Администрацията на Министреския съвет. Националният съвет определя приоритетите в политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие, чрез координация, мониторинг и оценка на изпълнението на мерките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие: https://www.strategy.bg/bg/advisory-boards/2136/view/7754/section. Дейността на Националния съвет се подпомага от отдел „Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество“ (ПЗДНСЕИВВГО), който има функциите на Секретариат. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 73 С Решение № 669 от 1 октомври 2024 година на Министерския съвет е приета Национална програма за превенция и защита от домашно насилие 2024-2026 (НППЗДН), в която са включени дейности и мерки за изпълнение от компетентните органи, насочени към повишаване информираността, чувствителността и експертизата на органите на съдебната власт и органите на МВР по проблемите на домашното насилие, чувствителността на българското общество/заинтересованите страни по проблемите на домашното насилие; осигуряване на по-добра защита на пострадалите лица и предоставяне на по-качествени услуги за пострадалите и извършителите на домашно насилие. Резултатите от изпълнението на мерките от НППЗДН се отчитат чрез Годишен доклад за дейността на НСПЗДН за 2025 г., който се одобрява от Националния съвет. Съгласно изискванията на Правилника за прилагане на ЗЗДН администрацията на Министерския съвет (АМС) ежегодно обявява конкурс за безвъзмездно финансиране на проектите на юридическите лица с нестопанска цел, предоставящи дейности и услуги по превенция и защита от домашно насилие, съгласно чл. 6е, ал. 6 от ЗЗДН. За 2025 г. са проведени три конкурсни процедури за финансиране на неправителствени организации, осъществяващи дейности по превенция и защита от домашно насилие: ✓ Процедура „Социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в консултативен център“; ✓ Процедура „Социално, психологическо и правно консултиране за извършители на домашно насилие за преодоляване на агресията и справяне с гнева чрез специализирани програми в консултативен център по проблемите на домашното насилие“; ✓ Процедура „Социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в защитено жилище“. Изпълнението на дейностите по горецитираните процедури са успешно приключили в срок, като се представени технически и финансови отчети. През 2025 г. е приет с Решение № 803 на Министерския съвет от 19.11.2025 г. Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие, който урежда основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация, юридическите лица, предоставящи специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване, по реда на ЗЗДН и доставчиците на социални услуги за лица, пострадали от домашно насилие по Закона за социалните услуги, с цел синхронизирани действия при конкретни случаи и бърза, ефективна и адекватна защита и подкрепа. С цел осигуряване на денонощен безплатен достъп за консултиране и насочване на лица, пострадали от насилие или в риск, АМС финансира с едногодишен договор Фондация „Асоциация Анимус“ (след проведена обществена поръчка) за изпълнението на услугата „Поддържане на Национална телефонна линия за пострадали от домашно насилие – 02 981 76 86; 0800 18 676“. Важна роля за осигуряване на подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие, имат социалните услуги, които предлагат защита на лица, жертви на насилие, включително и домашно насилие, както и на техните деца, информира дирекция „Социално включване” в Министерството на труда и социалната политика (МТСП). Законът за социалните услуги (ЗСУ) и подзаконовите нормативни актове към него предвиждат специални разпоредби при подкрепата на лица в кризисна ситуация, на Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 74 лица, пострадали от домашно насилие, или на лица – жертви на трафик. Съгласно ЗСУ услугите за подкрепа и осигуряване на подслон на лица, пострадали от домашно насилие, са безплатни за тях. В случай на необходимост от спешна подкрепа социалните услуги се предоставят без насочване, като доставчикът на услугата незабавно уведомява дирекция „Социално подпомагане“ за предприемане на необходимите действия. Също така, поредността на вписване в списък на чакащите при невъзможност на избрания доставчик да предостави социална услуга поради достигнат максимален брой на потребителите не се прилага за лицата, пострадали от домашно насилие. С оглед осигуряване на пълната мрежа от социални услуги в цялата страна в дългосрочен план, със ЗСУ за първи път се въведе планиране на национално ниво на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на Национална карта на социалните услуги, приета с Решение № 574 от 08.08.2024 г. на Министерския съвет. До влизането в сила на стандартите за финансиране на социалните услуги по новия ред, от държавния бюджет се финансират само тези видове социални услуги, които са определени като държавно делегирани дейности с решението на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели за съответната година. Услуги, които предлагат защита на лица, жертви на насилие, включително и домашно насилие, както и на техните деца, и които са част от определените като държавно делегирани дейности за 2025 г. съгласно Решение на Министерския съвет № 93 от 25.02.2025 г. са Кризисен център, Звено „Майка и бебе” и Център за обществена подкрепа/Общностен център. В тях се осигурява подслон, информиране и консултиране, застъпничество и посредничество, терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и други услуги. „Кризисен център“ е комплекс от социални услуги за деца и/или лица, пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация, които се предоставят за срок до 6 месеца и са насочени към оказване на индивидуална подкрепа, задоволяване на ежедневните потребности и правно консултиране на потребителите или социално- психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция. Към настоящия момент Кризисни центрове за лица са разкрити в областите Бургас, Варна, Велико Търново, Перник, Пловдив, Русе, Сливен, София, Стара Загора, Хасково и Ямбол, а Кризисни центрове за деца – в областите Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Русе, Силистра, София град, София област и Шумен. Към края на м. декември 2025 г. като делегирани от държавата дейности на територията на страната функционират 13 Кризисни центъра за лица за 161 потребители, от които са заети 67 места и 19 Кризисни центъра за деца, за 203 потребители, от които са заети 105 места. Звено „Майка и бебе” предоставя временно настаняване до 6 месеца на бременни жени и майки в риск да изоставят децата си, насърчава родителската привързаност, подпомага младите майки чрез социално, психологическо и юридическо консултиране и подкрепа. Въпреки че услугата е насочена основно към бременни жени и майки в риск да изоставят децата си, част от потребителите на социалната услуга са и бременни жени и майки с деца, станали жертви на домашно насилие. Към края на м. декември 2025 г. от държавния бюджет се финансират 12 звена, за 75 потребители, от които са заети 44 места. В Центровете за обществена подкрепа/Общностни центрове се предоставя специализирана подкрепа на лицата, включително и за тези, преживели домашно насилие, и се работи по специални програми за психо-социална подкрепа, правна помощ и консултиране. Към края на м. декември 2025 г. Центровете за обществена подкрепа/Общностни центрове са 199, за 9 335 потребители, в които се оказва подкрепа на 10 999 деца и техните семейства. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 75 Агенцията за социално подпомагане (АСП) е отговорна институция по изпълнението на Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за периода 2021-2030 г. и действащия към нея националния план за действие 2025-2026 г., конкретно по мерки по Приоритетна област 4: Борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите. По отношение на мярката „Осигуряване на достъпни и качествени услуги за подкрепа и реинтеграция на лицата, пострадали от насилие и жертвите на трафик на хора; работа с извършителите на насилие“, АСП има редица ангажименти и реализира конкретни дейности за нейното изпълнение, както следва: През 2025 г. териториалните поделения на АСП са работили по 3 случая на пълнолетни лица, жертви на трафик (едно лице с цел сексуална и две лица с цел трудова експлоатация, в т.ч. просия и джебчийство). През системата на Агенцията общо 9 лица, жертви на трафик са насочени към подходящи социални услуги. За разглеждания период са предоставени 12 мерки за подкрепа за жертви на трафик на хора: o 4 лица с предприети мерки за закрила (по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и Закона за социалните услуги (ЗСУ)); o 3 лица, насочени към други институции и организации; o 1 пълнолетно лице, насочено към консултативни социални услуги и дневна грижа; o 2 пълнолетни лица, настанени в социални услуги за резидентна грижа и подслон; o 2 деца, настанени в социални услуги за резидентна грижа и подслон. Наблюдаваните от отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) деца, жертви на трафик, са както следва: • първо тримесечие на 2025 г. - наблюдавани са 3 деца; • второ тримесечие на 2025 г. – наблюдавани са 3 деца; • трето тримесечие на 2025 г. – наблюдавани са 3 деца; • четвърто тримесечие на 2025 г. – наблюдавани са 2 деца. Грижите, които са достъпни за деца/лица-жертви на трафик се предоставят в социални услуги съобразно индивидуалните потребности на потребителите. Осъществяват се чрез осигуряване на подслон и храна; информиране и консултиране, застъпничество и посредничество; терапия; обучение за придобиване на умения. Според профилирането на услугата Кризисен център (КЦ), те могат да бъдат за деца или за лица (възрастни/родители и деца). Поради спецификата на социалната услуга - осигуряване на защитена среда е важно да се отбележи, че местонахождението на КЦ не се оповестява публично. Целта на тази мярка е осигуряването на 24-часова защитена среда, с оглед предотвратяване на рецидив на насилието/експлоатацията и недопускане на възможност за установяване на местоположението на децата/лицата-жертви. Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП) насочват жертвите на трафик към КЦ за пълнолетни лица, където се реализират дейности в посока оказване на индивидуална подкрепа, задоволяване на ежедневните потребности, правно консултиране или социално-психологическа помощ, когато се налага незабавна намеса, включително чрез мобилни екипи за кризисна интервенция. При необходимост лицата, жертви на трафик, могат да бъдат настанени в Центрове за временно настаняване (ЦВН) или Приюти. КЦ, които функционират на територията на страната, полагат усилия да предоставят закрила и защита на хората, пострадали от различни форми на насилие или жертви на трафик, в семейната или извън семейната среда. Благоприятстват Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 76 предоставянето на грижа в среда, близка до семейната, като същевременно се реализира социална и психологическа подкрепа, с което се създава реална възможност за социално включване и ефективно реализиране в обществения и културен живот на децата и лицата. Към 31.12.2025 г. в страната функционират 13 броя КЦ за лица с общ брой потребители 161, 19 броя КЦ за деца с общ брой потребители 203, 16 броя ЦВН с общ брой потребители 735 и 7 броя Приюти за лица с общ брой потребители 150. През 2025 г. идентифицираните случаи на жертви на домашно насилие, по пол, в системата на АСП са общо 1 605, от които 302 жени, 25 мъже и 679 деца. От тях 41 са с увреждания и 4 са поставени под запрещение. Образуваните производства по реда на чл. 8, т. 4 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН) са: 53 броя (10 за пълнолетни лица, 43 за непълнолетни). От идентифицираните пълнолетни лица, жертви на домашно насилие, 237 са насочени към ползване на социални услуги, от тях 36 лица са с увреждания. През 2025 г. са предоставени общо 766 мерки за подкрепа на жертви на насилие, както следва:  709 лица, насочени към социални услуги, от които: o 472 деца; o 237 пълнолетни лица;  53 производства по реда на чл. 8, т. 4 от ЗЗДН;  4 лица, обхванати от мерки за закрила (по реда на ЗЗДет. и ЗСУ), включително правна и социална подкрепа. Социалните услуги, делегирани от държавата дейности, към които могат да бъдат насочвани деца и лица, жертви на насилие, на територията на страната към 31.12.2025 г. са следните: • 19 Кризисни центъра за деца, с общ капацитет 203 места; • 13 Кризисни центъра за лица, с общ капацитет 161 места; • 174 Центъра за обществена подкрепа, с общ капацитет 8145 места; • 203 Центъра за социална рехабилитация и интеграция с общ капацитет 6732 места; • 12 Звена „Майка и бебе”, с общ капацитет 75 места. В България липсва официална статистика по отношение броя на подадените сигнали за домашно насилие. АСП събира информация за идентифицираните случаи от ДСП. Общият брой на идентифицираните лица – жертви на домашно насилие и трафик на хора е 1 617. Част от тях са получили подкрепа чрез предприети мерки за закрила, насочване към други институции и организации, както и чрез предоставяне на социални услуги в общността и услуги от резидентен тип. Във връзка с изпълнението на мярката „Укрепване на капацитета, квалификацията и компетентностите на различните специалисти и отговорните институции за превенция и борба с насилието и подкрепа на жертвите“ през отчетния период служители на АСП са участвали в следните обучения: По отношение на обучението на лицата, ангажирани с превенцията и защитата по ЗЗДН, през 2025 г. за социалните работници от ДСП са проведени 12 обучения, в които са участвали 78 служители от отделите „Закрила на детето“. През 2025 г. служители на АСП са взели участие в обучения, насочени към превенция, идентификация и подкрепа на жертви на трафик на хора, както следва: 1. „Елементи на противодействието на трафика на хора с цел трудова експлоатация“ – организирано от Център за изследване на демокрацията (ЦИД), в сътрудничество с Фондация Дигнита – 6 обучения; Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 77 2. „Холистичен и съобразен с травмата подход при идентификацията, закрилата и защитата на правата на жертви на трафик на хора“ – организирано от Фондация Асоциация АНИМУС – 7 обучения; 3. „Уязвимост, психологически аспекти и работа с уязвимостите – мултидисциплинарен подход и ефективни взаимодействия през призмата на превенцията на трафика на хора и подкрепата на жертвите“ – организирано от Местни комисии за борба с трафика на хора (МКБТХ) и Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) – 2 обучения; 4. „Идентификация, насочване и подкрепа на пострадали от трафик на хора с цел трудова и сексуална експлоатация“ – организирано от МКБТХ – Велико Търново и НКБТХ – 1 обучение. С Решение № 803/19.11.2025 г. на Министерския съвет е приет Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие (КМ). В изпълнение на механизма АСП е създала необходимата организация по компетентност, включително са изготвени „Информационен списък“ с определени отговорни служители на местно и областно ниво и „Информационна карта за услугите, предоставяни за подкрепа на пострадалите от домашно насилие и за справяне с агресията на извършителите на насилието“ (т. 3.5. от КМ). Информацията е предоставена на Секретариата на Националния съвет по превенция и защита от домашното насилие, Министерството на вътрешните работи и Министерството на труда и социалната политика. Една от водещите дейности на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) е прилагането на Координационния механизъм на рефериране и обгрижване на случаи на непридружени български деца и деца-жертви на трафик, завръщащи се от чужбина. За неговото изпълнение Агенцията работи активно в сътрудничество с компетентните български и международни институции по конкретни случаи на деца – български граждани, които пребивават в чужбина без придружител и деца – жертви на трафик на територията на редица страни в Европа. При прилагането на Координационния механизъм компетентните институции се ръководят от принципите за зачитане на най-добрия интерес на детето, взаимна информираност на партньорите и помощ, мултидисциплинарен подход на национално и местно ниво, гъвкавост при вземане на решения и поставяне на дългосрочни цели, етика при обгрижване на всеки конкретен случай. През 2025 г. по механизма е работено по четири случая на деца в риск от трафик/ деца – жертви на трафик. Случаите включват дете – жертва на трудова експлоатация от страна на чичо си в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия; непълнолетно момиче – жертва на сексуално насилие, трафик и ранно съжителство, осъществили се в Обединеното кралство Великобритания; непълнолетно момиче на 15 години с новородено бебе в ранно съжителство в Обединеното кралство Великобритания; както и непълнолетно момиче на 15 години, жертва на трафик във Федерална република Германия, което също е родило дете. В рамките на работата по случаите ДАЗД осъществи координация за репатрирането и посрещането на деца в Република България с международните социални власти, териториалните дирекции „Социално подпомагане“, екипа за мобилна работа към Дирекция „Социално подпомагане“ – Оборище, Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР и РДГП – АЕРОГАРИ, Международната организация по миграция, както и със социални услуги. За непълнолетните деца и новородените бебета са предприети мерки за закрила след оценка на органите за закрила. През 2025 г. са изготвени 2 становища с предложения от председателя на ДАЗД до министъра на вътрешните работи за налагане по чл. 76а, от Закона за българските Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 78 лични документи. Предложените мерки за 2 деца са със срок до две години от издаване на заповедта. Налагането на мярка за не напускане на българската държава на децата за срок до две години или до пълнолетие на тях, служи като охранителна мярка с цел превенция от повторно извеждане на децата за въвличането им в сексуална и трудова експлоатация, използването им за просия или неглижирането им, както и въвличане в неблагоприятни дейности и получаване на неправомерни материални доходи от различните видове насилие срещу деца. Осъществява се непрекъснато взаимодействие с българските представителства в чужбина чрез Министерството на външните работи при случаи на деца, за които се прилага Координационния механизъм, като се обменя информация със съответните ведомства, институции и организации на други държави, отговарящи за закрилата на детето, при спазване на условията и реда по Закона за защита на личните данни, във взаимодействие с Комисията за защита на личните данни. Националната телефонна линия за деца 116 111 предлага безплатна психологическа подкрепа и консултации 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата на деца и възрастни, загрижени за деца. Линията е един от приоритетите на Държавната агенция за закрила на детето. През 2025 г. Националната телефонна линия за деца 116 111 (НТЛД), управлявана от Държавната агенция за закрила на детето, продължи да осигурява навременна, безплатна и достъпна подкрепа за деца, младежи, родители и възрастни в затруднени ситуации. Приоритет през годината беше укрепване на експертната и методическата подкрепа за консултантите на Линията, с цел гарантиране на качествено обслужване, както и повишаване на информираността за НТЛД чрез срещи с ученици и професионалисти, работещи с деца. Наблюденията и данните очертават нарастваща потребност от подкрепа по въпроси, свързани с емоционалното благополучие, междуличностните отношения и социализацията. През октомври 2025 г. с постановление на Министерския съвет беше изменен Устройственият правилник на ДАЗД, с което общият щат на Агенцията беше приведен до 65 щатни бройки, а една позиция „специалист“, ангажирана пряко с работата на линията, беше намалена в рамките на административна реорганизация. Работата на линията през годината се реализира от екип висококвалифицирани консултанти, които предоставят психологическа подкрепа по телефона и чрез чат към Линията, включително при кризисни обаждания. Проведените обучения и супервизии допринесоха за повишаване на професионалната квалификация и ефективността на обслужването, а системната методическа подкрепа укрепи устойчивостта на екипа и гарантира качество на взаимодействието с деца, родители и възрастни. Линията функционира денонощно, а онлайн консултациите през чата се предоставят от 08:00 до 20:00 часа, като през годината активността беше стабилна, а най-висока ангажираност е отчетена през месеците май и октомври. От месец октомври работното време на чата е удължено, което доведе до увеличение на броя консултации през ноември и декември. Тестовите обаждания формират значителна част от активността и показват информираност за предназначението на линията. Мълчаливите обаждания, при които детето не осъществява вербален контакт, достигат най-високи стойности през август и октомври, което често сигнализира потребност от внимание и подкрепа в моменти на емоционален стрес. Показателите за пропуснати и прекъснати обаждания остават важни за оценка на качеството на линията, като през декември 2025 г. пропуснатите обаждания са повече с 1,4% в сравнение с ноември и с 30% повече спрямо декември 2024 г., което поставя акцент върху необходимостта от оптимизация на ресурсите. Данните за обажданията от деца и младежи показват значима активност през годината. При момичетата са регистрирани 2 315 обаждания, от които 88 са Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 79 класифицирани като сигнали за риск, най-често от тийнейджърки на 15, 16 и 17 години, а при момчетата са отчетени 3 428 обаждания, от които 62 са сигнали за риск, като най- често активни са момчета на сходни възрасти. Наблюдава се, че момчетата се обаждат по-често от момичетата, но процентът на сигнали за риск сред обажданията е по-висок при момичетата. Тийнейджърската възраст между 13 и 17 години остава най-често срещаната група, която търси подкрепа, отразявайки специфичните социални и емоционални предизвикателства в този етап на развитие. През 2025 г. чатът към линията продължи да бъде ежедневно достъпен, предоставяйки възможност на децата да изразят притесненията си чрез писмена комуникация по редица теми, включително здравословни проблеми и споделени суицидни мисли, като се откроява тенденция за повторно търсене на контакт от деца, които вече са се свързвали с линията, което говори за доверие в Линията и за съществената ѝ роля в подкрепата на младите хора. Обажданията от родители през 2025 г. отразяват трудности в общуването и чести конфликти между родители. На линията са се обадили 1 080 майки, от които 177 са подали сигнали, както и 959 бащи с 125 сигнала, като темите са свързани основно с напрежение между партньорите и трудности при съвместното родителство, които пряко засягат емоционалното състояние на децата. Сред регистрираните сигнали през годината се открояват 291 случая на риск от въвличане на дете в родителски конфликт и 131 сигнала за риск от родителско отчуждение. През 2025 г. Националната телефонна линия за деца 116 111 регистрира общо 2 063 сигнала за деца в риск, подадени от деца, родители, възрастни граждани, професионалисти и институции. В сравнение с 2024 г., когато сигналите са 2 452, се отчита намаление, но обемът остава значително по-висок спрямо 2023 г. От всички сигнали 150 са подадени от самите деца, което показва, че те възприемат линията като достъпен и доверен механизъм за споделяне на своите тревоги и притеснения. В рамките на тези случаи са идентифицирани 8 772 различни риска, което отразява многопластовата сложност на ситуациите. Сред най-често регистрираните рискове са тези, свързани със здравето и развитието на детето, психосоциалното му развитие и риска от психическо насилие, като съществено място имат и рисковете от пренебрегване и физическо насилие. По-рядко срещани, но значими, са случаи на сексуално насилие, риск за живота и девиантно поведение. Анализът на темите на консултациите потвърждава необходимостта от интегриран подход към социалните, емоционалните и здравните потребности на децата и от политики и практики, които гарантират защита, подкрепа и участие на децата във всички процеси, които засягат живота им. Статистическите данни показват обща информация през 2025 г. за регистрираните видове насилие спрямо дете. ✓ Брой деца жертви на физическо насилие - 985; ✓ Брой деца жертви на психическо насилие - 476; ✓ Брой деца жертви на физическо и психическо насилие - 2461; ✓ Брой деца жертви на физическо и сексуално насилие - 1094; ✓ Брой деца жертви на пренебрегване - 1114; ✓ Брой деца жертви на сексуално насилие - 109 инцест; ✓ Брой деца жертви на сексуално насилие - блудство - 9; ✓ Брой деца жертви на сексуално насилие - порнография-1; ✓ Брой деца жертви на сексуално насилие - склоняване към сексуални действия - 7; ✓ Брой деца жертви на кибертормоз - 46; ✓ Брой обаждания с информация за суицид - 26; ✓ Брой обаждания с информация за ранен брак на непълнолетно дете - 80; Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 80 ✓ Брой обаждания с информация за ранна бременност на малолетни и непълнолетни момичета - 91. Обажданията постъпват както от децата, така и от родители, роднини на децата, съседи на семействата и от професионалисти, работещи с деца. Постъпилата информация на Линията от споделеното с децата и възрастните, ясно очертава рискови фактори за децата в семейната среда. Заявеното от непълнолетните и техните родители, роднини, съседи, учители показва, че децата са подложени на пренебрегване, психическо, физическо и емоционално неглижиране. Психическото насилие е водещият риск според регистрираните сигнали - 1476 сигнала. Това включва вербална агресия, манипулация, емоционално пренебрегване и тормоз. Физическото насилие - 985 сигнала остава на второ място, което показва, че децата продължават да са изложени на висок риск от малтретиране в семейната и социалната среда. Наблюдава се също корелация между тези видове насилие и последващи психологически проблеми като тревожност, депресия и ниско самочувствие. При 2461 сигнала са подадени за рискове, свързани с физическото и психическото развитие на децата. Тези случаи често включват недохранване, липса на медицинска грижа, занемаряване и психосоциални затруднения. Анализът на рисковете и предизвикателствата от данните на регистрираните сигнали показва нарастващата психическа уязвимост на децата. Все повече деца се обръщат към линията по въпроси, свързани с психичното здраве, депресия и социална изолация. Най-много сигнали за насилие в семейството постъпват през Национална система 112. Нарастващият брой сигнали за насилие сочи към продължаващи проблеми с домашното насилие. Прегледът на данните показва, че биологичното семейство е най-често срещаното място, в което децата са изложени на риск. Това подчертава важността на семействата за осигуряване на безопасна и подкрепяща среда за децата. В Държавната агенция за закрила на детето постъпва обратна информация относно работата по сигналите от НТЛД 116 111, видно от която е констатирано, че в 386; от всички изпратени сигнали, е отворен случай и е предприета мярка за закрила, както следва: ✓ 299 бр. – в семейна среда /от тях 22 бр. са насочени към СУ в общността/; ✓ 20 бр. - детето е настанено при близки и роднини; ✓ 21 бр. - детето е настанено в приемно семейство; ✓ 36 бр. - детето е настанено в услуга за резидентна грижа; ✓ 8 бр. - в КЦ; ✓ 1 бр. настанени в звено „Майка и бебе“ / 1 бр. майка и дете/ ✓ 1 бр. детето е настанено в психиатрична болница. За 94 сигнала е установено, че вече има отворен случай в предходен период /по 4 от тях е предприета нова мярка за закрила спрямо детето/. По 981 сигнала не е отворен случай, като от тях в 33 от сигналите има насочване към СУ. В 358 случая не са установени на адреса посочените деца и лица, 89 от сигналите са недостоверни, 5 сигнала са оттеглени от подателя, по 2 сигнала не е извършено проучване, тъй като детето се намира в чужбина, в 19 не са установени деца, а за 13 липсва информация в докладите на ДСП дали е отворен случай. В 90 от всички постъпили сигнали е проведена среща по КМ при насилие. В част от случаите не е съставено официално писмо, тъй като се провеждат разговори с началници на съответните ОЗД, с цел получаване на информация и даване на конкретни насоки за работа след първоначалния сигнал от НТЛД или поради промяна на местоживеенето на семейството. При всички случаи, в които е изразена Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 81 необходимост, са дадени допълнителни указания чрез телефонни консултации на служители от ДСП/ОЗД по сигнали от 116 111. По 174 от сигналите са изпратени допълнителни писма до различни институции, от които: ✓ 14 писма до кметове на общини, ✓ 19 писма до РУО или образователни институции, ✓ 52 случая е сезирана РП, ✓ 17 писма до районни полицейски управления, ✓ 34 сигнала са сезирани ОД на МВР‘ ✓ В единични случаи са сезирани различни институции – ОЕПГ, услуга за резидентна грижа, АКСУ, ДАБ и др. По постъпилите сигнали на НДЛД 116 111 през календарната 2025 г., от страна на експерти от ГДКПД има извършени 7 бр. проверки. За отстраняване на установените при проверките пропуски и нарушения, при необходимост на ръководителите на проверяваните обекти са издадени задължителни предписания, заедно с методически указания за отстраняването им, както и писмени препоръки. При изпълнение на контролните си функции, в различните обекти за проверка, служителите са проучвали дали в обекта е налична информация за НТЛД 116 111 и как е осигурен достъп до нея на децата/учениците. УНИЦЕФ България докладва за изпълнението на дейности в подкрепа за развиване и прилагане на програми за превенция и реакция на насилието. Мярка Разширяване на достъпа до специализирани и интегрирани услуги за жертви на насилие. Отговорна институция: УНИЦЕФ в партньорство с Фондация „Асоциация Анимус“, ИСДП и регионалните и местни власти в София, Шумен, Монтана, Варна, Кюстендил, Ямбол, Видин, Бургас, Стара Загора, Пловдив и Пазарджик. През 2025 г. продължи разширяването и прилагането на мултидисциплинарния модел за интегрирана подкрепа „Зона ЗаКрила“, който осигурява координиран достъп до социални, психологически, правни, здравни и др. услуги за деца, жертви или свидетели на насилие, и техните семейства. За отчетния период моделът се прилага в 11 области и общини в страната, в които моделът се прилага и се предоставят специализирани услуги и интегрирана подкрепа на пострадали от насилие деца и родители. През 2025 г. са подкрепени 775 деца (442 момичета и 333 момчета) и 653 родители (458 жени и 195 мъже). Резултатите показват значителен дял на момичетата сред децата, подкрепени в рамките на услугите, което е в съответствие с международните и националните тенденции за по-висока уязвимост на момичетата към определени форми на насилие, включително сексуално и домашно насилие. Подкрепата за родителите, сред които жените са преобладаваща група, допринася за повишаване на капацитета на семействата за справяне с последиците от насилието и за намаляване на риска от повторна виктимизация. Мярка Подкрепа за жертви на насилие в контекста на правосъдието. През отчетния период бяха предприети конкретни мерки за укрепване на достъпа до правосъдие за деца, пострадали от насилие, включително в контекста на домашното насилие и насилието, основано на пола. УНИЦЕФ в партньорство с Националното бюро за правна помощ проведоха 3 обучения в три апелативни района. Обучени бяха общо 75 адвоката, подкрепени да работят по случаи, свързани с деца – жертви и свидетели на насилие. Доклад за равнопоставеността на жените и мъжете в България за 2025 г. 82 Повишаването на капацитета на адвокатите и юридическите специалисти допринася за прилагане на по-чувствителен към пола и детето подход в съдебните и административните производства, както и за по-ефективна защита на правата на жертвите. Мярка Превенция на ранни бракове и раждания. През 2025 г. УНИЦЕФ в партньорство с Фондация „За Надежда“ – Сливен допринесе за укрепването на общностните механизми за подкрепа на деца и подрастващи млади хора от квартал „Надежда“ в гр. Сливен. Инициативата беше насочена към насърчаване на благосъстоянието, социалната интеграция и емоционалната устойчивост на деца, изложени на множество рискови фактори. В рамките на шестмесечния период програмата предостави структуриран пакет от дейности, включително обучения за развитие на жизнени умения, спортни, музикални и творчески занимания. Общо 181 деца на възраст 10–18 години взеха участие в обучения по умения за живот и неформално образование, а 107 деца получиха индивидуална и групова психо-социална подкрепа, предоставена от обучени специалисти Мерки за превенция на домашното насилие и насилието, основано на пола, включително в училищна среда През 2025 г. стартира пилотния етап на Националната програма за превенция „Насилието е безсилие“, разработена от мултидисциплинарен екип по инициатива на ГД „Национална полиция“, сектор „Домашно насилие“, с подкрепата на МОН и УНИЦЕФ. Пилотното прилагане и подготвителните дейности се осъществяват в пет училища на територията на гр. София за ученици от 8 и 9 клас. Целта е да се подкрепят младите хора да изградят умения за разпознаване на различни форма на насилие, включително домашно насилие, справяне с травматични преживявания, поставяне на лични граници и развиване на самоуважение и изграждане на умения за превенция и реакция при агресия и насилие в романтични връзки. През 2026 г. ще се осъществи заключително проучване на учениците, преминали през пилотния етап на програмата, с оглед оценка на постигнатите резултати и планиране на следващите стъпки за нейното ефективно прилагане. Министерството на вътрешните работи (МВР)