Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие

7 юли 2026 г.Обществени консултацииАдминистрация на Министерския съвет

Основни данни

Номер на консултацията
12501-K
Вид
Закон
Тип вносител
Национално
Вносител
Министерство на регионалното развитие и благоустройството
Област на политика
17. Регионално развитие
Статус
Неактивна
Начало на консултацията
07.07.2026
Край на консултацията
06.08.2026
Справка за получените предложения
25.09.2026
Брой коментари на портала
8

Попитайте асистента за този запис

Безплатно
Един въпрос на ден, без регистрация.

Описание

С предложения законопроект се цели осигуряване на съответствие на националното законодателство с новата класификация NUTS, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195. Делегираният регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки от 1 януари 2027 г. Съгласно Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 промените, които следва да се отразят са следните: обединяване на текущите статистически зони от ниво 1 в един регион NUTS 1 и окрупняване на текущите статистически райони от ниво 2 в четири нови, като се изменят границите на всеки един от тях, но се запазват границите на областите от ниво 3. Предлагат се и изменения, основани на практиката от прилагането на интегрирания териториален подход, с цел усъвършенстване на стратегическите документите за регионално развитие и механизмите за тяхното изпълнение, както и необходими промени в други закони.Предлаганите изменения ще допринесат за усъвършенстване на държавната политика за регионално развитие чрез привеждане на нормативната уредба в съответствие с новата класификация NUTS, отразяване на промените в броя и териториалния обхват на регионите за планиране, адаптиране и усъвършенстване на системата от стратегически документи съобразно новото райониране и прилагането на интегрирания териториален подход. Ще се създаде ясна и последователна нормативна рамка за управлението на развитието на регионите от ниво 2, включително с отчитане на спецификите на Столичния регион. Ще се повиши съгласуваността и правната яснота в нормативната уредба посредством прецизиране на терминологията и актуализиране на препратките между съответните актове.

Контакти

Отговорна институция
Министерство на регионалното развитие и благоустройството Адрес: София, ул. Св. Св. Кирил и Методий 17-19 Електронна поща: e-mrrb@mrrb.government.bg
Контактна информация
МРРБ Електронна поща: e-mrrb@mrrb.government.bg

Доклад - вер. 1.0 | 07.07.2026

Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от ИВАН ШИШКОВ министър на регионалното развитие и благоустройството Относно: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане в Министерския съвет проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие (ЗИД на ЗРР). С Решение № 197 на Министерския съвет от 2025 г. е предоставен мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България. Преговорите са проведени успешно и в резултат е приет Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на Комисията от 13.11.2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията NUTS и списъците на съществуващите административни единици и местните административни единици (Делегиран регламент (ЕС) 2026/195), публикуван в „Официален вестник“ на Европейския съюз, серия L от 1 27.01.2026 г., във връзка с настъпилите промени в броя и териториалния обхват на единиците от ниво 1 и ниво 2. Делегираният Регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки от 1 януари 2027 г. С предложения законопроект се цели осигуряване на съответствие на националното законодателство с новата класификация NUTS въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195. Предлагат се и изменения, основани на практиката от прилагането на интегрирания териториален подход, с цел усъвършенстване на стратегическите документите за регионално развитие и механизмите за тяхното изпълнение, както и необходими промени в други закони. Причините, които налагат приемането на законопроекта, са свързани както с прякото прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, така и с необходимостта от адаптиране на националната система от документи за регионално развитие и неговото управление към новото райониране. Вследствие на опита от прилагането на интегрирания териториален подход е преценена и необходимост от допълнителни промени по отношение стратегическите документи, свързани с регионалното и пространствено развитие. Поради естеството на регионалната политика не всички изменения могат да бъдат ясно разграничени като пряка последица от регламента или като изцяло самостоятелни национални решения, тъй като част от тях са функционално обусловени от необходимостта за ефективното прилагане на новата класификация NUTS и интегрирания териториален подход за целите на държавната политика за регионално развитие. Следва да се отчете и че прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 е част от държавната политика на Република България за регионално развитие и от усилията за усъвършенстване на системата за стратегическо планиране и управление на регионалното развитие. Съгласно новата класификация двата района от ниво 1 се обединяват в един район NUTS 1, а шестте района от ниво 2 се преструктурират в четири нови района, които са региони за планиране, при запазване на границите на областите от ниво 3. Към момента ЗРР определя два района от ниво 1 и шест района от ниво 2, което не съответства на новата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195. Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) отговаря за изготвянето и прилагането на ЗРР, който определя и обхвата на регионите за планиране от ниво 2, като те следва да са в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели и следва да предприеме задължителните стъпки за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195. 2 С влизането в сила на регламента от 1 януари 2027 г. се променя териториалният обхват на регионите за планиране, което налага адаптиране на системата от стратегически документи за регионално и пространствено развитие. В тази връзка е необходимо и актуализиране на правилата за изпълнение и наблюдение на действащите интегрирани териториални стратегии за развитие за периода 2021–2027 г. и създаване на условия за разработването на новите стратегически документи за периода 2028–2034 г. Наред с това, въз основа на натрупания опит от прилагането на интегрирания териториален подход, е установена необходимост от усъвършенстване на съдържанието на стратегическите документи на регионално и общинско ниво, което се осъществява чрез изменение на ЗРР. Действащата система от стратегически документи за регионално и пространствено развитие е разработена при различен брой и териториален обхват на регионите за планиране и не е адаптирана към новото райониране. Следва стратегическите документи на регионално ниво да бъдат с променен брой и обхват, което произтича пряко от прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195. Пряк резултат от прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 е и необходимостта от промяна в правилата за приключване на изпълнението и наблюдението на интегрираните териториални стратегии за развитие (ИТСР) за периода 2021–2027 г. и за преминаването към документите за периода 2028–2034 г. Делегираният Регламент влиза в сила от 01.01.2027 г. и действащите към момента ИТСР ще покриват територии с обхват, който не отговаря на новото райониране. От 1 януари 2027 г. се въвежда ново райониране за ниво 2, въз основа на което следва да бъдат разработени нови стратегически документи за четирите нови региона за планиране. Предвид промяната в териториалния обхват на регионите, действащите ИТСР за шестте региона не следва да бъдат приложими след 1 януари 2027 г., което обуславя ограничена практическа стойност на последваща оценка на тяхното изпълнение, поради което не се предвижда извършване на последваща оценка на интегрираните териториални стратегии за развитие за периода 2021 – 2027 г. Същевременно за действащите ИТСР ще се разработи междинна оценка, която ще осигури необходимия аналитичен и оценъчен преглед на тяхното изпълнение и ще подпомогне подготовката на новите стратегически документи в условията на новото райониране. С цел усъвършенстване на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие на база на опита от прилагането на интегрирания териториален подход и неговото отчитане е идентифицирана необходимост от промяна в съдържанието на документите на регионално ниво - ИТСР и на плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО), което не произтича пряко от прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195. 3 Приемането на законопроекта се налага и от необходимостта от адаптиране на системата за управление на регионалното развитие към новото райониране, включително чрез намаляване на броя на регионалните съвети за развитие от шест на четири и извършване на съответните организационни промени. За Столичния регион за планиране от ниво 2 се предвижда специален подход при планирането и управлението на развитието, обусловен от съвпадането на функциите на столица, община и регион за планиране, при който ПИРО изпълнява и функциите на ИТСР на региона. За останалите региони за планиране от ниво 2 се запазва действащият модел на управление, но съобразен с новия им териториален обхват. Предвид структурата и съдържанието на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие, въведени с измененията на ЗРР от 2020 г. се налага и синхронизиране на разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ) с действащата система за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, уредена в ЗРР. Предлаганите изменения са насочени към преодоляване на остарели терминологични препратки към отменени документи за пространствено развитие и към осигуряване на по-голяма правна яснота и съгласуваност на нормативната уредба. В действащата нормативна уредба на Закона за устройство на територията (ЗУТ) се използва терминология и се съдържат препратки към „концепции и схеми за пространствено развитие“, които не съответстват на действащата система от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие по ЗРР. Цитираните документи са отменени със Закона за изменение и допълнение на ЗРР от 2020 г. След изменението на ЗРР през 2020 г. системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие е променена, като са въведени нови документи и подходи за стратегическо планиране, включително Националната концепция за регионално и пространствено развитие, която определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието ѝ с другите секторни и хоризонтални политики. Същевременно политиката за регионално развитие и политиката по устройство на територията са самостоятелни държавни политики с различен предмет и инструменти за реализация. ЗРР урежда системата за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие без регулаторен характер, докато ЗУТ урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Липсата на ясно разграничение и коректни нормативни препратки между двете политики създава неяснота относно тяхното взаимодействие и съгласуваност. 4 Целите, които се поставят с приемането на ЗИД на ЗРР са следните: • Привеждане на нормативната уредба в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 чрез отразяване на новата класификация NUTS, включително промените в броя и териториалния обхват на единиците от ниво 1 и ниво 2; • Адаптиране и усъвършенстване на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие в съответствие с новото райониране и с идентифицираните потребности от подобряване на координацията, интегрираността и ефективността на стратегическото планиране; • Създаване на нормативна рамка за управлението на развитието на регионите за планиране от ниво 2, вкл. на Столичния регион за когото нормативната рамка е необходимо да бъде съобразена с неговите специфични териториални, социално- икономически и функционални характеристики; • Осигуряване на съгласуваност и яснота в нормативната уредба чрез прецизиране на използваната терминология и актуализиране на препратките между ЗУТ и документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по ЗРР. За постигането на изброените цели и прилагането на новата уредба не са необходими финансови и други средства. Очакваните резултати от прилагането на ЗИД на ЗРР включват: • Осигурена правна съгласуваност между националната нормативна уредба и приложимото право на Европейския съюз, както и създадени условия за прилагане на новото райониране за целите на регионалната политика, стратегическото планиране, наблюдението и статистическата отчетност от 1 януари 2027 г. • Осигурена съгласуваност между системата от стратегически документи и новото райониране. Подобрена координация между документите на национално, регионално и общинско ниво и създадени условия за по-ефективно прилагане на интегрирания териториален подход и интегрираните териториални инвестиции. 5 • Създадени условия за координирано стратегическо планиране и управление на развитието на регионите от ниво 2, включително по-ефективно взаимодействие между компетентните органи и по-добро адресиране на специфичните предизвикателства на региона. • Постигната терминологична и нормативна съгласуваност между Закона за устройство на територията и Закона за регионалното развитие и създаване на по-ясни условия за тълкуване и улесняване на прилагането на нормативната уредба. Предлаганите изменения ще допринесат за усъвършенстване на държавната политика за регионално развитие чрез привеждане на нормативната уредба в съответствие с новата класификация NUTS, отразяване на промените в броя и териториалния обхват на регионите за планиране, адаптиране и усъвършенстване на системата от стратегически документи съобразно новото райониране и прилагането на интегрирания териториален подход. Ще се създаде ясна и последователна нормативна рамка за управлението на развитието на регионите от ниво 2, включително с отчитане на спецификите на Столичния регион. Ще се повиши на съгласуваността и правната яснота в нормативната уредба посредством прецизиране на терминологията и актуализиране на препратките между съответните актове. Правното основание, на което се внася предложения проект на Решение е чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България. Съгласно чл. 26 ал. 3 от Закона за нормативните актове законопроектът e публикуван на Портала за обществени консултации на Министерски съвет и на електронната страница на МРРБ за срок от 30 дни на следните интернет адреси: https://www.mrrb.bg https://www.strategy.bg Всички постъпили становища и коментари са отразени в приложената справка от проведените обществени консултации. Преди внасянето му за разглеждане от Министерски съвет законопроектът е представен пред регионалните съвети за развитие (РСР) в шестте региона за планиране от ниво 2 и пред Съвета по регионална политика (СРП) към министъра на регионалното развитие и благоустройството, като направените бележки са отразени по целесъобразност във финалния вариант на доклада. Към доклада са приложени протоколите от проведените процедури. Всички 6 постъпили становища и коментари са отразени в приложените справки за отразяване на становищата от съгласувателните процедури. Предложеният проект на решение на Министерския съвет не води до въздействие върху държавния бюджет. Приложена е финансова обосновка, съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. За прилагането на проекта на Решение на Министерски съвет не са необходими допълнителни разходи, трансфери или други плащания. Преписката е оформена съгласно изискванията на чл. 35 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на акт на Министерския съвет е съгласуван по реда на чл. 32-34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени съгласно приложените справки. Предложеният проект на решение на Министерския съвет не е свързан с транспониране на актове на Европейския съюз, поради което не се налага по актовете да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР - ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид изложеното и на основание чл. 8, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме предложения проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на ЗИД на ЗРР. ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. Проект на Решение на Министерския съвет. 2. Проект на ЗИД на ЗРР. 3. Мотиви към законопроекта. 4. Частична предварителна оценка на въздействието. 5. Становище на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“. 7 6. Финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите, одобрена с КЕП от министъра на финансите и подписана с КЕП от вносителя/електронен образ, удостоверен за пълното и точно съответствие с електронен подпис. 7. Проект на Съобщение до средствата за масово осведомяване. 8. Справка от проведената съгласувателна процедура по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 9. Протоколи от проведените съгласувателни процедури с РСР и СРП - копие. 10. Справка за отразяване на становищата РСР и СРП. 11. Справка от проведените обществени консултации. ИВАН ШИШКОВ МИНИСТЪР 8

Проект на акт - вер. 1.0 | 07.07.2026

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ (обн., ДВ., бр. 50 от 2008 г., изм., ДВ., бр. 47, бр. 82 и бр. 93 от 2009 г.; изм. и доп., ДВ., бр. 82 от 2012 г., бр. 66 от 2013 г., бр. 22 и бр. 98 от 2014 г., бр. 9 и бр. 14 от 2015 г., бр. 15 от 2016 г., бр. 13 и бр. 58 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г., бр. 21 от 2020 г., бр. 51 от 2022 г.) § 1. В чл. 4 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Територията на Република България образува един район от ниво 1, в рамките на който се обособяват районите от ниво 2 по ал. 3.“; 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Районите, които образуват ниво 2, са региони за планиране, не представляват административно-териториални единици с изключение на Столичния регион, който е едновременно район от ниво 2 и район от ниво 3 и са с териториален обхват, както следва: 1. Северен район, включващ областите Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Габрово, Велико Търново, Търговище, Русе, Разград, Силистра; 2. Източен район, включващ областите Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол; 3. Южен район, включващ областите София, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали; 4. Столичен район, включващ област София (Столична община).” 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Районите, които образуват ниво 3, представляват административно- териториални единици и обхващат територията на отделните административни области в страната.“ § 2. В чл.10 ал. 2 се изменя така: „(2) Националната концепция за регионално и пространствено развитие се разработва в съответствие с основния стратегически документ на Република 1 България – Националната програма за развитие и определя стратегията за развитие на националната територия и връзките ѝ със съседни страни и региони.“ § 3. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За Северен, Източен и Южен регион за планиране от ниво 2 се разработват интегрирани териториални стратегии за развитие. 2. В ал. 4 думите „и се използва като основа при разработването на схеми за регионална държавна помощ“ се заличават. 3. В ал. 5: а) точка 1 се изменя така: „1. анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние и техните взаимовръзки, както и на нуждите и потенциалите за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2“; б) в т. 4 след думите „характеристики и проблеми“ се добавят „включително такива с неблагоприятни социално-икономически характеристики;“ в) в т. 5 думите „с идентифицирани зони за индустриално развитие и бизнес, за отдих и туризъм, за прилагане на интегрирани териториални инвестиции;“ се заменят със „с идентифицирани функционални градски зони, зони за индустриално развитие и бизнес, зони за отдих и туризъм, зони за прилагане на интегрирани териториални инвестиции, като се отчитат функционалните връзки между отделните територии и населени места в региона и съседните региони;“. г) точка 8 се изменя така: „8. описание на интегриран подход в отговор на набелязаните нужди и потенциали за развитие на региона, включително приоритетните мерки за интегрирано териториално възстановяване и развитие;“ д) точка 12 се изменя така: „12. измерими индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на целите на интегрираната териториална стратегия за развитие;“ е) създават се т. 13 и 14: „13. описание на съответствието с националните и европейските цели и приоритети; 2 14. описание на участието на партньорите в подготовката и изпълнението на стратегията.“ 4. Алинея 7 се изменя така: „ (7) Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 се разработват с участието на заинтересованите страни на територията на съответния регион и се одобряват от регионалните съвети за развитие.“ § 4. Създава се чл. 11а: „Чл. 11а. (1) За Столичен регион за планиране от ниво 2 се разработва план за интегрирано развитие, който изпълнява и функциите на интегрирана териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 за целите на този закон. (2) Планът за интегрирано развитие на Столична община се разработва в съответствие с предвижданията на Националната концепция за регионално и пространствено развитие и другите секторни и хоризонтални политики и отчита връзките на Столичния регион с другите региони за планиране от ниво 2 в страната и в съседните държави в макрорегиона. (3) Планът за интегрирано развитие на Столична община координира предвижданията на секторните стратегии и документи и осигурява пространствена, времева и фактическа координация и интеграция на политики и ресурси в областта на икономическото развитие, здравеопазването, образованието, науката, социалните услуги, транспорта, водния сектор, енергетиката, широколентовите комуникации, туризма и околната среда, като отчита специфичните характеристики на Столичния регион за планиране от ниво 2. (4) Планът за интегрирано развитие на Столична община определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво развитие на Столичния регион за планиране, отчита предвижданията и инвестиционните намерения за развитие за територията му и се разработва в съответствие с общия устройствен план. (5) Планът за интегрирано развитие на Столична община съдържа: 1. анализ на икономическото, социалното и екологичното състояние, нуждите и потенциалите за развитие на Столичния регион за планиране, както и функционалните връзки със съседни общини и региони за планиране; 3 2. пространствени характеристики и териториални специфики на Столичния регион за планиране, без да се дублират предвижданията на общия устройствен план; 3. основни направления за развитие на транспортната и техническата инфраструктура с регионално значение и връзките със съседни региони и държави, включително в рамките на агломерационния ареал, без да се дублират предвижданията на общия устройствен план; 4. визия, цели и приоритети за развитие за определен период, както и прогнози и алтернативни сценарии за развитие, отчитащи агломерационния характер на Столичния регион и връзките със съседни територии; 5. съответствие с национални и европейски цели и приоритети; 6. зони за прилагане на интегриран подход за удовлетворяване на идентифицираните нужди и за подкрепа на потенциалите за развитие, включително зони с неблагоприятни социално-икономически характеристики и зони на възможностите за сътрудничество с други общини и функционално свързани територии; 7. описание на интегриран подход в отговор на набелязаните нужди и потенциали за развитие с приоритетните мерки за интегрирано териториално възстановяване и развитие; 8. мерки за ограничаване изменението на климата, за адаптиране към климатичните промени и за намаляване на риска от бедствия; 9. партньорите и заинтересованите страни и формите на участие в подготовката и изпълнението на плана при спазване на принципите за партньорство и осигуряване на информация и публичност; 10. индикативен списък на важни проектни идеи с индикативни бюджети и оптимален график на изпълнение; 11. обща оценка на необходимите ресурси за реализация на плана, конкретизирана по години съобразно оптималния график за изпълнение на проектните идеи; 12. необходими действия и измерими индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на целите. (6) Планът за интегрирано развитие на община по ал. 1 се разработва с участието на заинтересованите страни на територията на Столичния регион за планиране от ниво 2, 4 одобрява се от регионалния съвет за развитие на Столичния регион за планиране от ниво 2 и се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината. (7) Приетият от общинския съвет план за интегрирано развитие на община от регионалния съвет за планиране на Столичен регион за планиране от ниво 2 се представя от кмета на общината пред съответния областен съвет за развитие в срок до три месеца от приемането му по ал. 6. (8) Планът за интегрирано развитие на Столична община, изпълняващ функциите на интегрирана териториална стратегия, се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството с цел осигуряване на координация при провеждането на държавната политика за регионално развитие след провеждане на съгласувателните процедури, приложими за интегрираните териториални стратегии, при условията и по реда на Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие.“ § 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3: а) точка 3 се изменя така: „3. зони за прилагане на интегриран подход за удовлетворяване на идентифицираните нужди и за подкрепа на потенциалите за развитие, включително зоните с неблагоприятни социално-икономически характеристики на територията на общината, както и на зони на възможностите за сътрудничество с други общини;“ в) създава се нова т. 4: „ 4. описание на интегриран подход в отговор на набелязаните нужди и потенциали за развитие на общината с приоритетните мерки за интегрирано териториално възстановяване и развитие;“ г) досегашните точки 4-7 стават съответно 5-8; д) досегашна т. 8 се заличава; е) точка 9 се изменя така: „9. измерими индикатори за наблюдение и оценка на изпълнението на целите на плана;“ ж) създава се т. 10: 5 „10.описание на съответствието с националните и европейските цели и приоритети.“ 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Планът за интегрирано развитие на община се разработва с участието на заинтересованите страни на територията на общината и се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината.“ § 6. Член 16 се изменя така: „Чл. 16. (1) Министерският съвет приема Националната концепция за регионално и пространствено развитие, интегрираните териториални стратегии за развитие на Северен, Източен и Южен регион за планиране от ниво 2 и планът за интегрирано развитие на Столична община по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството. (2) Министрите и ръководителите на ведомства отчитат предвижданията на Националната концепция за регионално и пространствено развитие, интегрираните териториални стратегии за развитие на Северен, Източен и Южен регион за планиране от ниво 2 и плана за интегрирано развитие на Столична община при провеждане на секторните политики в рамките на своите компетенции.“ § 7. В чл. 17 се правят следните изменения: 1. В т. 9 след думите „ал. 2“ се поставя запетая и се добавя „т. 3;“; 2. В т. 14 думите „оперативните програмите“ се заменят с „програми“; § 8. Член 18 се изменя така: „Чл. 18 (1) В регионите за планиране от ниво 2 се създават регионални съвети за развитие. (2) Регионалният съвет за развитие координира провеждането на държавната политика за регионално развитие в съответния регион за планиране от ниво 2. (3) Регионалният съвет за развитие се състои от председател, заместник-председател и членове и се подпомага от експертен състав. (4) Членове на регионалния съвет за развитие на Северен, Източен и Южен регион за планиране от ниво 2 са: 1. областните управители на областите от съответния регион за планиране от ниво 2; 6 2. кметове на общини и/или председатели на общински съвети от съответния регион за планиране от ниво 2. (5) Представителите на общините в регионалния съвет за развитие на Северен, Източен и Южен регион за планиране от ниво 2 се определят от представителите на общините, членове на съответния областен съвет за развитие, по ред, определен в правилника за прилагане на закона. (6) Броят на представителите на общините в регионалния съвет за развитие на Северен, Източен и Южен регион за планиране от ниво 2 се определя, както следва: 1. за областите с население до 200 000 души - двама представители; 2. за областите с население от 200 001 до 300 000 души - трима представители; 3. за областите с население от 300 001 до 400 000 души - четирима представители; 4. за областите с население от 400 001 до 500 000 души - петима представители; 5. за областите с население над 500 000 души - шестима представители. (7) Председателят на регионалния съвет за развитие: 1. ръководи заседанията на регионалния съвет за развитие; 2. осигурява прозрачност на работата по изпълнение на функциите на регионалния съвет за развитие; 3. осигурява условията за провеждане на заседанията на регионалния съвет за развитие, като спазва принципа за безпристрастност при осъществяване на процеса на вземане на решения от членовете на регионалния съвет за развитие. (8) Председателят на регионалния съвет за развитие се определя при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. (9) Заместник-председателят на регионалния съвет за развитие подпомага председателя на регионалния съвет за развитие в изпълнение на неговите функции. (10) Заместник-председателят на регионалния съвет за развитие се определя при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. (11) Секретар на регионалния съвет за развитие е началникът на териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за стратегическо и пространствено планиране и координация на регионалното развитие в съответния регион за планиране от ниво 2. Секретарят на съвета: 7 1. организира и обезпечава административно-техническата работа на регионалния съвет за развитие; 2. участва в заседанията на регионалния съвет за развитие без право на глас при вземането на решения. (12) Експертният състав на регионалния съвет за развитие се състои от секретариат и три отделни звена със специфични функции, които се определят в правилника за прилагане на този закон. Секретариат на регионалния съвет за развитие е териториалното звено на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за стратегическо и пространствено планиране и координация на регионалното развитие в съответния регион за планиране от ниво 2, което подпомага председателя на регионалния съвет за развитие при изпълнение на неговите функции. (13) В заседанията на регионалния съвет за развитие с право на съвещателен глас, в качеството им на наблюдатели участват: 1. представител на дирекция "Централно координационно звено" в администрацията на Министерския съвет; 2. представител на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от Европейския съюз" към Министерството на финансите; 3. по един представител от всяко министерство; 4. представител на Националния статистически институт; 5. представител на Българската академия на науките; 6. представител на Националното сдружение на общините в Република България; 7. представители на национално представените организации на работодателите, които имат свои членове на територията на съответния регион за планиране от ниво 2; 8. представители на национално представените организации на работниците и служителите; 9. представители на висшите училища в съответния регион за планиране от ниво 2; 10. представители на икономическия сектор в съответния регион за планиране от ниво 2; 11. представители на юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза на територията на съответния регион за планиране от ниво 2. (14) Наблюдателите по ал. 13, т. 6 - 11 имат право на глас при приемането на решения по чл. 19, ал. 1, т. 3. 8 (15) Процедурните правила за определяне на поименния състав на представителите по ал. 13 се определят с правилника за прилагане на закона. (16) Средствата, необходими за дейността на регионалния съвет за развитие и за укрепване на административния му капацитет, могат да се предвиждат като ресурси по линия на програмите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, както и със средства от държавния бюджет.“ § 9. Създава се чл. 18а: „Чл.18а (1) Членове на регионалния съвет за развитие на Столичния регион за планиране от ниво 2 са: 1. областният управител на област София-град. 2. кметът на Столична община. 3. председателят на Общинския съвет на Столична община. 4. кметовете на районите на територията на Столична община. (2) Регионалният съвет за развитие на Столичен регион за планиране от ниво 2 е с правомощия, функции и организационна структура, определени в чл. 18, ал. 7 - 16 и чл. 19. § 10. В чл. 19, ал. 1 точки 1-3 се изменят така: „1. обсъжда и одобрява проекта на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2, функциите на която за Столичния регион за планиране от ниво 2 изпълнява планът за интегрирано развитие на Столична община.“; 2.изпълнява функции по управление, координиране, наблюдение и контрол на изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие на съответния регион за планиране от ниво 2, функциите на която за Столичния регион за планиране от ниво 2 изпълнява планът за интегрирано развитие на Столична община.“; 3. определя приоритетните интегрирани териториални инвестиции в изпълнение на подхода по чл. 11, ал. 5, т. 8, съответно чл. 11а, ал. 5, т. 7, включени в списъка по чл. 11, ал. 5, т. 10, съответно чл. 11а, ал. 5, т. 10, които да бъдат съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, от други европейски фондове и финансови източници, включително финансови инструменти, и от съответното национално съфинансиране, в изпълнение на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2, функциите на която за Столичния регион за планиране от ниво 2 изпълнява планът за интегрирано развитие на Столична община.;“. 9 § 11. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. Точка 6 се изменя така: „6. оказва съдействие при изпълнението, наблюдението и оценката на съответната интегрирана териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2, функциите на която за Столичния регион за планиране от ниво 2 изпълнява планът за интегрирано развитие на Столична община.“ 2. точка 9 се изменя така: „9. съдейства за осигуряване на информация и публичност на територията на съответната област относно изпълнението на интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2, функциите на която за Столичния регион за планиране от ниво 2 изпълнява планът за интегрирано развитие на Столична община.“ § 12. Чл. 23 се изменя така: 1. „(1) Кметът на община на територията на четирите региона за планиране от ниво 2: 1.организира изработването на плана за интегрирано развитие на общината и го внася за обсъждане и приемане от общинския съвет; 2. ръководи, организира и контролира дейността по изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината; 3. представя годишен доклад за наблюдение на изпълнението на плана за интегрирано развитие на общината за одобряване от общинския съвет; 4. осигурява публичност и прозрачност на плана за интегрирано развитие на общината, както и на действията по реализацията му. (2) Кметът на Столична община: 1. внася плана за интегрирано развитие на общината за обсъждане и одобряване от регионалния съвет за развитие на Столичен регион за планиране от ниво 2, за обсъждане и приемане от общинския съвет и го представя на министъра на регионалното развитие и благоустройството за провеждане на междуведомствено съгласуване по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация; 10 2. организира и координира отразяването на постъпилите коментари от съгласуването на плана за интегрирано развитие на общината от съгласувателните процедури по т. 1 и представя окончателния вариант на министъра на регионалното развитие и благоустройството за разглеждане и приемане от Министерския съвет.“ § 13. В чл. 34 ал. 1 се изменя така: „(1) За изпълнението на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие по чл. 8, ал. 2 се извършва последваща оценка на въздействието.“. § 14. В чл. 37 ал. 1 се изменя така: „(1) Стратегическите документи за регионално и пространствено развитие, както и документите, свързани с действията на съответните органи по тяхното изработване, одобряване, приемане, изпълнение, наблюдение и оценка, са официална обществена информация.“. § 15. В Допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Думите „Допълнителна разпоредба“ се заменят с „Допълнителни разпоредби“. 2. В § 1: а) точка 4 се изменя така: „4. „Програми, съфинансирани от фондовете на Европейския съюз“ са документи, съдържащи стратегията на държавата в определени сфери на политиката, чрез които се изпълнява Кохезионната политика на Европейския съюз.“ б) създава се т. 17: „17. Функционална градска зона“ е територия, състояща се от град и неговата зона на ежедневни трудови пътувания. Тя включва гъсто населено градско ядро и по-слабо населена прилежаща зона, чийто пазар на труда е в значителна степен интегриран с този на града.“ 3. Създава се § 1а: „§ 1а. Този закон осигурява прилагане на разпоредби на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на Комисията от 13 ноември 2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията NUTS и списъците на съществуващите административни единици и местните административни единици (ОВ, L от 27 януари 2026 г.). 11 ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 16. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г., бр. 13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г., бр. 21, 28, 55 и 108 от 2018 г., бр. 1, 24, 25, 41, 44, 62 и 101 от 2019 г., бр. 17, 21, 60 и 62 от 2020 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 92 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 104 и 107 от 2020 г., бр. 16, 20 и 21 от 2021 г.; Решение № 17 на Конституционния съд от 2021 г. - бр. 94 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 42 от 2022 г., бр. 6 от 2023 г., бр.86 от 2023г., изм. и доп., бр.35 , бр.47 и бр.87 от 2025г.) се правят следните изменения: 1. Навсякъде в закона думите „концепции и схеми за пространствено регионално развитие“ и „концепциите и схемите за пространствено регионално развитие“ се заменят съответно с „действащи за съответната територия документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие по Закона за регионалното развитие“ и „действащите за съответната територия документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие по Закона за регионалното развитие“. 2. Глава пета „Концепции и схеми за пространствено развитие“ (загл. изм., ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.) се отменя. § 17. (1) Интегрираните териториални стратегии за развитие на регионите за планиране от ниво 2 с период на действие 2028 – 2034 г. се разработват за Северен, Източен и Южен регион за планиране от ниво 2 . (2) За Столичен регион за планиране от ниво 2 се разработва план за интегрирано развитие на Столична община с период на действие 2028 – 2034 г., който изпълнява и функциите на интегрирана териториална стратегия за развитие. (3) Изпълнението и наблюдението на изпълнението на интегрираните териториални стратегии на регионите за планиране от ниво 2 за периода 2021 - 2027 г. приключват с влизането в сила на този закон без извършване на последваща оценка. 12 § 18. Правилникът за прилагане на закона се привежда в съответствие с този закон в 9-месечен срок от влизането му в сила. § 19. Законът влиза в сила от 01.01.2027 г. § 20. Последваща оценка на въздействието на закона се извършва в срок до 5 години от влизането му в сила. Оценката се организира от министъра на регионалното развитие и благоустройството. 13

Мотиви - вер. 1.0 | 07.07.2026

МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие С предложения законопроект се цели осигуряване на съответствие на националното законодателство с новата класификация NUTS въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на Комисията от 13.11.2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията NUTS и списъците на съществуващите административни единици и местните административни единици (Делегиран регламент (ЕС) 2026/195), публикуван в „Официален вестник“ на Европейския съюз, серия L от 27.01.2026 г., във връзка с настъпилите промени в броя и териториалния обхват на единиците от ниво 1 и ниво 2. Делегираният Регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки от 1 януари 2027 г. Предлагат се и изменения, основани на практиката от прилагането на интегрирания териториален подход, с цел усъвършенстване на документите за регионално развитие и механизмите за тяхното изпълнение, както и необходими промени в други закони. Причините, които налагат приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие (ЗИД на ЗРР) са както следва: • Необходимост от привеждане на ЗРР в съответствие с новата класификация NUTS, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195. Съгласно новата класификация двата района от ниво 1 се обединяват в един регион NUTS 1, а шестте района от ниво 2 се преструктурират в четири нови района, при запазване на границите на областите от ниво 3. • С влизането в сила на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 от 1 януари 2027 г. се променя броят и териториалният обхват на регионите за планиране, което налага адаптиране на системата от стратегически документи за регионално развитие. Това включва и промяна в правилата за изпълнение и наблюдение на действащите ИТСР за периода 2021–2027 г. 1 и подготовка на нови стратегически документи за периода 2028–2034 г. Наред с това, въз основа на натрупания опит, се предвижда усъвършенстване на съдържанието на стратегическите документи на регионално и общинско ниво. • Във връзка с новото райониране по Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 се предвижда намаляване на броя на регионалните съвети за развитие (РСР) от шест на четири и съответно организационни промени. За Столичния регион за планиране от ниво 2 се въвежда специален подход, обусловен от съвпадането на функции на столица, община и регион за планиране, при който планът за интегрирано развитие на общината изпълнява и функциите на ИТСР за региона. Поради спецификата на град София, съставът и начинът на структуриране на РСР се отличава като за останалите региони се запазва действащият модел с актуализиран териториален обхват. • Налице е необходимост от синхронизиране на Закона за устройство на територията със ЗРР, поради запазени остарели терминологични препратки към отменени документи за пространствено развитие. Двата закона уреждат различни, но взаимосвързани политики, поради което е необходимо актуализиране на нормативните връзки с цел по-ясно разграничаване на предметния обхват и осигуряване на съгласуваност между системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие и устройственото планиране. Целите, които се поставят с приемането на ЗИД на ЗРР са следните: • Привеждане на нормативната уредба в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 чрез отразяване на новата класификация NUTS, включително промените в броя и териториалния обхват на единиците от ниво 1 и ниво 2; • Адаптиране и усъвършенстване на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие в съответствие с новото райониране и с идентифицираните потребности от подобряване на координацията, интегрираността и ефективността на стратегическото планиране; • Създаване на нормативна рамка управлението на развитието на регионите за планиране от ниво 2, вкл. на Столичния регион за когото нормативната рамка е необходимо да бъде 2 съобразена с неговите специфични териториални, социално-икономически и функционални характеристики; • Осигуряване на съгласуваност и яснота в нормативната уредба чрез прецизиране на използваната терминология и актуализиране на препратките между ЗУТ и документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по ЗРР. За постигането на изброените цели и прилагането на новата уредба не са необходими финансови и други средства. Очакваните резултати от прилагането на ЗИД на ЗРР включват: • Осигурена правна съгласуваност между националната нормативна уредба и приложимото право на Европейския съюз, както и създадени условия за прилагане на новото райониране за целите на регионалната политика, стратегическото планиране, наблюдението и статистическата отчетност от 1 януари 2027 г. • Осигурена съгласуваност между системата от стратегически документи и новото райониране. Подобрена координация между документите на национално, регионално и общинско ниво и създадени условия за по-ефективно прилагане на интегрирания териториален подход и интегрираните териториални инвестиции. • Създадени условия за координирано стратегическо планиране и управление на развитието на регионите от ниво 2, включително по-ефективно взаимодействие между компетентните органи и по-добро адресиране на специфичните предизвикателства на региона. • Постигната терминологична и нормативна съгласуваност между Закона за устройство на територията и Закона за регионалното развитие и създаване на по- ясни условия за тълкуване и улесняване на прилагането на нормативната уредба. 3 Предлаганите изменения ще допринесат за усъвършенстване на държавната политика за регионално развитие чрез привеждане на нормативната уредба в съответствие с новата класификация NUTS, отразяване на промените в броя и териториалния обхват на регионите за планиране, адаптиране и усъвършенстване на системата от стратегически документи съобразно новото райониране и прилагането на интегрирания териториален подход. Ще се създаде ясна и последователна нормативна рамка за управлението на развитието на регионите от ниво 2, включително с отчитане на спецификите на Столичния регион. Ще се повиши на съгласуваността и правната яснота в нормативната уредба посредством прецизиране на терминологията и актуализиране на препратките между съответните актове. 4

Оценка на въздействие - вер. 1.0 | 07.07.2026

1 Законопроектът е свързан както с прякото прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, така и с необходимостта от адаптиране на националната система от документи за регионално развитие и неговото управление към новото райониране. Вследствие на опита от прилагането на интегрирания териториален подход е преценена и необходимост от допълнителни промени по отношение стратегическите документи. Поради естеството на регионалната политика не всички изменения могат да бъдат ясно разграничени като пряка последица от регламента или като изцяло самостоятелни национални решения, тъй като част от тях са функционално обусловени от необходимостта за ефективното прилагане на новата класификация NUTS и интегрирания териториален подход за целите на държавната политика за регионално развитие. Следва да се отчете и че прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 е част от държавната политика на Република България за регионално развитие и от усилията за усъвършенстване на системата за стратегическо планиране и управление на регионалното развитие. В случаите, в които измененията не произтичат пряко от регламента (например предложенията, свързани със съдържанието на действащите ИТСР и ПИРО), това е изрично отбелязано и е представена самостоятелна обосновка. Допълнително предложение на национално ниво представляват и предложените изменения в ЗУТ. 1 Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на регионалното развитие и благоустройството Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие втората половина на 2026 г. Лице за контакт: Ивайло Стоянов Телефон и ел. поща: +359 2 9031 913 IStoyanov@mrrb.government.bg 1 1. Проблем/проблеми за решаване : 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и Описание: Проблем 1: Несъответствие между класификация NUTS въведена с Делегиран регламент г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003 отношение на класификацията NUTS и списъците единици и местните административни единици в „Официален вестник“ на Европейския съюз, серия промени в броя и териториалния обхват на задължителен в своята цялост и се прилага пряко г. Причини за неговото възникване: • Причините за възникване на проблема са отделните региони за планиране от ниво 2 и цел по-ефективно прилагане на държавната • С Решение № 197 на Министерския съвет от статистически институт за провеждане на Европейската комисия „Евростат“ за промяна България. Преговорите са проведени успешно 2026/195 причините за неговото възникване. действащата нормативна уредба и новата (ЕС) 2026/195 на Комисията от 13.11.2025 на Европейския парламент и на Съвета по на съществуващите административни (Делегиран регламент (ЕС) 2026/195), публикуван L от 27.01.2026 г., във връзка с настъпилите единиците от ниво 1 и ниво 2. Същият е във всички държави членки от 1 януари 2027 свързани с настъпилите демографски промени в необходимостта от тяхното по-точно отчитане с политика за регионално развитие. 2025 г. е предоставен мандат на Националния преговори със статистическата служба на в обхвата на регионите от ниво 2 в Република и в резултат е приет Делегиран регламент (ЕС) 2 • Промените, които следва да се отразят са следните: обединяване на текущите статистически зони от ниво 1 в един регион NUTS 1; окрупняване на текущите статистически райони от ниво 2 в четири нови, като се изменят границите на всеки един от тях, но се запазват границите на областите от ниво 3. • Към момента Закона за регионалното развитие (ЗРР) определя два района от ниво 1 и шест района от ниво 2, което не съответства на новата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на Комисията от 13.11.2025 г. • Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) отговаря за изготвянето и прилагането на ЗРР, който определя и обхвата на регионите за планиране от ниво 2, като те следва да са в съответствие с изискванията на общата класификация на териториалните единици за статистически цели и следва да предприеме задължителните стъпки за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195. Неблагоприятни състояния и последици от запазването на действащата уредба: Съществуващото несъответствие създава риск от: • неефективно планиране, програмиране и изпълнение на политиката за регионално развитие за периода 2028 – 2034 г.; • затруднения при предоставянето и обработването на статистически данни към Евростат; • неефективна съпоставимост на данни на регионално ниво; Описание: Проблем 2: Системата от стратегически документи не отговаря на новото райониране и следва да бъде адаптирана с цел прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 и усъвършенстване на системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие с цел ефективно прилагане на интегрирания териториален подход. Причини за неговото възникване: ✓ Действащата система от стратегически документи за регионално и пространствено развитие е разработена при различен брой и териториален обхват на регионите за планиране и не е адаптирана към новото райониране. Следва стратегическите документи на регионално ниво да бъдат с променен брой и обхват, което произтича пряко от прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 ✓ Пряк резултат от прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 е необходимостта от промяна в правилата за приключване на изпълнението и наблюдението на интегрираните териториални стратегии за развитие за периода 2021–2027 г. и за преминаването към документите за периода 2028–2034 г. Делегираният Регламент влиза в сила от 01.01.2027 г. и действащите към момента интегрирани териториални стратегии за развитие (ИТСР) ще покриват територии с обхват, които не отговаря на новото райониране. ✓ С влизането в сила на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 от 1 януари 2027 г. се въвежда ново райониране от ниво 2, въз основа на което следва да бъдат разработени нови ИТСР за четирите нови региона за планиране. ✓ Предвид промяната в териториалния обхват на регионите, действащите ИТСР за шестте региона не следва да бъдат приложими след 1 януари 2027 г., което обуславя ограничена практическа стойност на последваща оценка на тяхното изпълнение, поради което не се предвижда извършване на последваща оценка на интегрираните териториални стратегии за развитие за периода 2021 – 2027 г. ✓ Същевременно за действащите ИТСР ще се разработи междинна оценка, която ще осигури необходимия аналитичен и оценъчен преглед на тяхното изпълнение и ще 3 подпомогне подготовката на новите стратегически документи в условията на новото райониране. • С цел усъвършенстване на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие на база на опита от прилагането на интегрирания териториален подход и неговото отчитане е идентифицирана необходимост от промяна в съдържанието на документите на регионално и общинско ниво ИТСР и на плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО), което не произтича пряко от прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195. Неблагоприятни състояния и последици от запазването на действащата уредба: • В случай, че бъде запазена действащата нормативна уредба и системата от стратегически документи в областта на регионалното развитие не бъде адаптирана към новото райониране и изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, ще се запази несъответствието между документите за регионално и пространствено развитие и новата териториална структура на регионите от ниво 2. • Това ще доведе до затруднения при стратегическото планиране и координацията между национално, регионално и местно ниво и ограничена ефективност при прилагането на интегрирания териториален подход. • Ще се затрудни и процесът по планиране, приоритизиране и управление на публичните инвестиции, както и подготовката на стратегическите документи за следващия програмен период на Европейския съюз. • По-слаба ефективност на прилагането на интегрирания териториален подход. В случай, че документите не отразяват еднакво логиката на интегрираното планиране, това води до фрагментиране на мерките и по-ниска координация между регионално и общинско ниво. • При неизвършване на предлаганата промяна в съдържанието на ИТСР и ПИРО, насочена към усъвършенстване на системата за стратегическо планиране и отразяване на опита от прилагането на интегрирания териториален подход, ще се запази действащата регулаторна и методическа рамка, която не отчита в пълна степен идентифицираните нужди от актуализация. • В по-широк план, при запазване на действащото положение без адаптация, системата от документи би функционирала без допълнително усъвършенстване, но с ограничена способност да отрази новите изисквания и добри практики, произтичащи от прилагането на интегрирания териториален подход и свързаните регулаторни изменения. Описание: Проблем 3: Прилагането на новото райониране налага намаляване на броя на регионалните съвети за развитие, адаптиране на тяхната структура съобразно новото райониране и въвеждане на специфична нормативна уредба за планирането и управлението на развитието на Столичния регион предвид неговия териториален обхват и функционални характеристики. Причини за неговото възникване: • Прилагането на разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 изисква намаляване на броя на регионалните съвети (РСР) от 6 на 4, съответно промени по отношение броя на териториалните звена, изпълняващи ролята на секретариати на РСР. • Специфична особеност на Столичния регион е, че в неговия териториален обхват се съвместяват едновременно функциите на столица на държавата, община и регион за 4 планиране от ниво 2. Това води до значително по-висока степен на сложност при управлението и координацията на политиките за регионално развитие в сравнение с останалите региони за планиране. • Териториалният обхват и функционалните характеристики на Столичния регион предполагат висока степен на интеграция между местното и регионалното планиране, която не може да бъде постигната в достатъчна степен чрез прилагането на общия режим за останалите региони за планиране. В този смисъл определянето на статут на столицата като регион за планиране от ниво 2 произтича пряко от прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, но решенията за начина на планиране и управление на развитието на региона са елемент на прилагането на държавната политика за регионално развитие. • Предвид концентрацията на население, икономическа активност и степен на урбанизация на Столичен регион с цел усъвършенстване на системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие развитие и запазване на йерархичната съподчиненост на документите следва за Столичен регион за планиране от ниво 2 да бъде нормативно обоснован нов тип документ: план за интегрирано развитие на община, който изпълнява и функциите на интегрирана териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2; • В случай на избор на документ, които съдържа само елементи на ПИРО, както е разписан в действащия ЗРР рискът е да не се отчете новата роля на Столична община като регион за планиране от ниво 2. Обратното разработването само на ИТСР, би довело до недостатъчно отчитане на спецификите и потребностите на местното самоуправление и функциите на Столична община като община, включително по отношение на местните политики, услуги и инвестиции. Вариант, в който се разработват два документа ИТСР и ПИРО носи риск от дублиране на съдържанието и неоправдано инвестиране на средства, времеви и административен ресурс за разработването на два подобни по своята структура и съдържание документи. • Съгласно ЗРР РСР координира провеждането на държавната политика за регионално развитие в съответния регион за планиране от ниво 2. За разлика от останалите региони за планиране, Столичният регион практически съвпада с административно-териториалния обхват на Столична община, като едновременно с това включва сложна вътрешна структура от райони със самостоятелни функции и компетентности в системата на местното самоуправление. Това налага при формирането на РСР да бъдат отчетени: ролята на областния управител на област София-град като представител на изпълнителната власт, функцията на Столична община при планирането и управлението на развитието на територията и необходимостта от участие на районните администрации, които осъществяват управление на значителна част от местните политики и публични услуги. В този смисъл структурата на РСР на Столичен регион се различават от тези на останалите три региона за планиране от ниво 2, като не се предвиждат разлики по отношение на правомощията. • Предвид спецификата на новия тип документ и новия състав на РСР е необходимо нормативното обосноваване и на специфичен ред за разработването, одобряването и приемането на ПИРО на Столичен регион. • По отношение на управлението на регионалното развитие се налагат промени, дотолкова доколкото засягат спецификите за Столичен регион и отграничаването му от останалите три РСР. Не се налага промяна на функциите в останалите три РСР. Механизмът на структуриране на РСР за Северен, Източен и Южен регион за планиране от ниво 2 се запазва, като се вземат предвид промените по отношение на включените области в 5 съответния регион. Предвижданите изменения, произтичащи от прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 се отнасят до промяна на областите, включени в съответния регион за планиране от ниво 2. Неблагоприятни състояния и последици от запазването на действащата уредба: • несъответстващо на разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195. разпределение на областите по региони за планиране от ниво 2. • липса на единен стратегически документ, обхващащ едновременно функциите на общинско и регионално планиране за Столичния регион; • дублиране или несъгласуваност между стратегически документи на различни нива, • дублиране на съдържанието и неоправдано инвестиране на средства, времеви и административен ресурс за разработването на два подобни по своята структура и съдържание документи. • затруднения при прилагането на интегрирания териториален подход • при така разписаните изисквания за структура и състав на РСР в действащата нормативна уредба, РСР на Столичен регион за планиране не би могъл да се конструира. Не би могло да се отчете спецификата на този регион по отношение на концентрацията на население, икономически дейности, инфраструктура и административни функции и наличието на сложна вътрешна структура от райони със самостоятелни функции в системата на местното самоуправление. • Необходимост от технологично време за осъществяване на административните промени, касаещи структурирането на новите РСР, вкл. преформирането на сектретариатите на РСР, което може да доведе до риск от забавяне на прилагането на ЗИД на ЗРР. Описание: Проблем 4: Несъответствие в използваната терминология в Закона за устройство на територията и извършените препратки към съдържанието на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по отношение на целите на устройствената политика. Причини за неговото възникване: ✓ Действията за преодоляването на проблема не произтичат пряко от прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 и са свързани с усъвършенстване на системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие, както и с координацията между политиката за регионално развитие и политиката за устройство на територията. ✓ В действащата нормативна уредба на Закона за устройство на територията (ЗУТ) се използва терминология и се съдържат препратки към „концепции и схеми за пространствено развитие“, които не съответстват на действащата система от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие по ЗРР. Цитираните документи са отменени със Закона за изменение и допълнение на ЗИД на ЗРР. ✓ След изменението на ЗРР през 2020 г. системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие е променена, като бяха въведени нови документи и подходи за стратегическо планиране, включително Националната концепция за регионално и пространствено развитие, която определя дългосрочните перспективи, цели и приоритети на държавната политика за намаляване на дисбаланса в развитието на националната територия и съответствието ѝ с другите секторни и хоризонтални политики. 6 ✓ Причините за възникване на проблема са свързани с липсата на последващо синхронизиране на разпоредбите на ЗУТ с измененията в ЗРР от 2020 г. и със запазването на остарели препратки и терминология в устройственото законодателство. ✓ Същевременно политиката за регионално развитие и политиката по устройство на територията са самостоятелни държавни политики с различен предмет и инструменти за реализация. ЗРР урежда системата за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие без регулаторен характер, докато ЗУТ урежда обществените отношения, свързани с устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството. Липсата на ясно разграничение и коректни нормативни препратки между двете политики създава неяснота относно тяхното взаимодействие и съгласуваност. Неблагоприятни състояния и последици от запазването на действащата уредба: • нормативна неяснота между ЗУТ и ЗРР; • затруднения при прилагането и тълкуването на разпоредбите, свързани със стратегическото и устройственото планиране; • риск от неправилно или непоследователно прилагане на нормативната уредба; • затруднения при координацията между документите за стратегическо планиране и устройствените планове; • запазване на неяснотата относно връзката между целите на политиката за устройство на територията и целите за регионално и пространствено развитие, определяни чрез документите за стратегическо планиране по Закона за регионалното развитие • ограничена яснота относно връзката и съгласуваността между документите по ЗРР и документите по ЗУТ. Това създава предпоставки за административни затруднения и намалена ефективност при планирането и управлението на териториалното развитие. 1.2 Проблемите не е възможно да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.): • В ЗРР се определят броя и териториалния обхват на териториалните единици за статистически цели. Поради това действащият закон, който определя 2 района NUTS 1 и 6 района NUTS 2 следва да бъде изменен и приведен в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, за да бъде осигурено неговото практическо прилагане, включително по отношение на стратегическите документи, броя състава и структурата на регионалните съвети за развитие. ЗРР регламентира и разпределението на областите в съответните региони за планиране от ниво 2, което няма да бъде актуално след 01.01.2027 г. Необходимите изменения с цел усъвършенстване на системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие, ефективно прилагане на интегрирания териториален подход и провеждането на държавната политика за регионално развитие от РСР не могат да бъдат решени без промяна в ЗРР, чрез които се прилага политиката за регионално развитие. Синхронизирането на разпоредбите на ЗУТ и ЗРР не може да бъде изпълнено без нормативна промяна на двата закона. 7 Решението на посочените проблеми не може да бъде осъществено чрез реорганизация на работата или чрез използване на технологични решения, а изисква нормативна промяна. 1.3 Действащата нормативна уредба не позволява решаване на проблемите: • Действащата нормативна уредба предвижда за статистически цели два района от ниво 1 и шест района от ниво 2, които включват определен брой райони от ниво 3 - области, което не съответства на разпоредбите на Делегирания регламент (ЕС) 2026/195, съгласно които територията на Република България образува един район от ниво 1, в рамките на който се обособяват четири района от ниво 2, които включват различни от настоящите райони от ниво 3. Поради това нормативната рамка следва да бъде изменена, включително по отношение планирането и управлението на регионалното развитие- стратегическите документи и РСР. • Действащата нормативна уредба, обхващаща структурата и съдържанието, прилагането и отчитането на стратегическите документи не отчита в пълна степен опита от прилагането на интегрирания териториален подход и процеса на наблюдение на неговото изпълнение. • В действащата нормативна уредба са констатирани несъответствия в терминологията между ЗУТ и ЗРР. 1.4 Задължителни действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. • Съгласно чл. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, същият е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Предвид изискването за предаване на данни до Комисията (Евростат), регламентът се прилага от 1 януари 2027 г. Поради това възниква необходимост от изменение на ЗРР с оглед привеждането му в съответствие с разпоредбите на регламента. 1.5 Извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и основни резултати от тях: • През 2024 г. и 2025 г. след извършен анализ на прилагането на държавната политика за регионално развитие чрез изготвянето на Последващи оценки (ПО) на въздействието на ЗРР, Правилника за прилагането на ЗРР (ППЗРР), на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. (НСРР) и на Актуализираната Националната концепция за регионално и пространствено развитие (АНКПР) 2013 -2025 е засегната темата за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. Основните резултати/ изводи са следните: ПО на ЗРР и ППЗРР: • ЗРР има характер на рамков акт за планирането на политики, тъй като неговият предмет на регулиране се отнася до специфична политика, която поради своята комплексност е свързана с останалите политики, които държавата провежда. • Въведен е интегриран подход, обединяващ планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие. Със ЗИД на ЗРР от 2020 г. са предефинирани целите на държавната политика за регионално развитие. • ЗРР има ясно изразено положително въздействие върху планирането на регионалното развитие, тъй като установява механизми за практическо планиране на национално, регионално и местно ниво. В този смисъл, ЗРР като цяло постига своята генерална цел. • Конкретните резултати от прилагането на ЗРР, а именно създаването на документи за планиране на национално, регионално и местно ниво за съответните програмни периоди, се постигат. 2 НСИ, https://www.nsi.bg/bg/content/2996/прогноза-за-населението-по-области-и-пол 8 • Според статистическите данни, два региона за планиране (NUTS 2) не отговарят на изискванията на Регламент (ЕО) № 1059/2003, тъй като населението в тях е под 800 000 души – СЗР с население 720 172 души и СЦР с население 764 897 души. Според прогнозите на НСИ към 2030 г. и СИР ще бъде с население под 800 000 души (776 853)2. Тези обстоятелства предполагат планиране на стъпки в посока преразглеждане на обхвата на регионите за планиране от ниво 2 • Териториалният обхват за планиране на развитието следва да бъде определен в съответствие с общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), но и да осигурява съответствие между нивата (териториите) за планиране/провеждане на политиката за регионално развитие с административно- териториалното устройство на страната, независимо дали определените нива са самостоятелни или обединени административно-териториални единици. • Ефективността на определянето на териториалната основа за планиране се изразява в реалното прилагане на въведените нормативни изисквания. ПО на НСРР 2012 -2022: • В периода след 2027 г. няма да бъде възможно прилагането на териториалната основа на регионалното развитие на ниво NUTS2, използвана към момента. При подготовката на стратегическите и програмните документи по политиката за регионално развитие за периода след 2027 г. следва да бъдат обсъдени и направени промени по отношение на обхвата на районите от нива 2 и 3 (в зависимост от това, могат да се наложат и промени в районите от ниво 1) в Република България в контекста на Общата класификация на териториалните единици за статистически цели в Европейския съюз, съгласно Регламент (ЕО) № 1059/2003 г. • Реализиране на промяна в обхвата на районите от ниво 2 (NUTS 2) при отчитане необходимостта от осигуряване на възможност за съпоставимост на данните за социално-икономическото развитие на районите и проследяване на ключовите процеси на развитие назад във времето; Моделиране и оценка на ключовите индикатори за социалното и икономическото състояние на областите от Югозападния район при хипотеза за обособяване на област София (столица) като самостоятелен район или като част от формирана/формираща се функционална агломерационна зона. ПО на АНКПР 2013 -2025: Приемането на Решение № 197 на Министерския съвет от 2025 г. бележи края на дългогодишни анализи и междуинституционални съгласувания по отношение на избора на вариант за ново райониране. Очаква се новото райониране да доведе до принципна промяна в подхода към териториалното и регионално планиране в страната. Анализите и прогнозите, включително тези на Националния статистически институт, които стоят в основата на решението, показват и че: • значителни вътрешнорегионални дисбаланси остават скрити зад агрегирани статистически показатели; • функционалните зони на влияние на големите градски центрове, и в частност на столицата София, надхвърлят определените граници на регионите за планиране; • регионалната политика, базирана на сега съществуващите 6 региона, не може да отрази в пълна степен и да фокусира проблемите и да намери достатъчно добро решение за тях. 9 Тези изводи потвърждават, че промяната в обхвата на NUTS-2 регионите следва да се разглежда като структурна реформа, която създава нови условия и изисквания към бъдещата политика за регионално и пространствено развитие. Предлаганото ново райониране ще реши този проблем и новите 4 района ще са устойчиви по отношение на брой население за дълъг период. Прогнозите са, че също така основни икономически показатели също ще бъдат по-балансирани стойности 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1: Привеждане на нормативната уредба в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 чрез отразяване на новата класификация NUTS, включително промените в броя и териториалния обхват на единиците от ниво 1 и ниво 2.- произтича непосредствено от задължението за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195; Очакван Резултат: Осигурена правна съгласуваност между националната нормативна уредба и приложимото право на Европейския съюз, както и създадени условия за прилагане на новото райониране за целите на регионалната политика, стратегическото планиране, наблюдението и статистическата отчетност от 1 януари 2027 г. Цел 2: Адаптиране и усъвършенстване на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие в съответствие с новото райониране и с идентифицираните потребности от подобряване на координацията, интегрираността и ефективността на стратегическото планиране.- произтича непосредствено от задължението за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 по отношение на броя и срока на действие на стратегическите документи и от необходимостта от усъвършенстване на системата за стратегическо развитие на база на опита от прилагането на интегрирания териториален подход по отношение на необходимостта от промяна в съдържанието на документите на регионално и общинско ниво; Очакван резултат: Осигурена съгласуваност между системата от стратегически документи и новото райониране; подобрена координация между документите на национално, регионално и общинско ниво и създадени условия за по-ефективно прилагане на интегрирания териториален подход и интегрираните териториални инвестиции. Цел 3: Създаване на нормативна рамка управлението на развитието на регионите за планиране от ниво 2, вкл. на Столичния регион за когото нормативната рамка е необходимо да бъде съобразена с неговите специфични териториални, социално-икономически и функционални характеристики.- произтича непосредствено от задължението за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 по отношение на броя на РСР и териториалните звена и спецификите на Столичен регион. Определянето на статут на столицата като регион за планиране от ниво 2 произтича пряко от прилагането на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, но решенията за начина на планиране и управление на развитието на региона са елемент на прилагането на държавната политика за регионално развитие. 10 Очакван резултат: Създадени условия за координирано стратегическо планиране и управление на развитието на регионите от ниво 2, включително по-ефективно взаимодействие между компетентните органи и по-добро адресиране на специфичните предизвикателства на региона. Цел 4: Осигуряване на съгласуваност и яснота в нормативната уредба чрез прецизиране на използваната терминология и актуализиране на препратките между ЗУТ и документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по ЗРР- произтича от допълнително решение на национално ниво Очакван резултат: Постигната терминологична и нормативна съгласуваност между Закона за устройство на територията и Закона за регионалното развитие, създаване на по-ясни условия за тълкуване и улесняване на прилагането на нормативната уредба Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи . 3. Заинтересовани страни: 1. Министерства – 19 бр, 2.Държавни и изпълнителни агенции – 39 бр. 3.Областни управители – 28 бр. 4. Местни власти – 265 бр. 5.Национално представителните организации на работодателите – 4 бр. 6. Национално представителните организации на и на работниците и служителите – 2 бр. 7. Национален статистически институт. 8. Национално сдружение на общините. 9.Регионални съвети за развитие.- 6 бр. 10.Представители на академичните среди, бизнеса, юридически и физически лица –неопределен брой. 11. Неправителствени организации в различни сфери, граждански сдружения и др.- неопределен брой. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Несъответствие между действащата нормативна уредба и новата класификация NUTS въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на Комисията от 13.11.2025 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на класификацията NUTS и списъците на съществуващите административни единици и местните административни единици (Делегиран регламент (ЕС) 2026/195), публикуван в „Официален вестник“ на Европейския съюз, серия L от 27.01.2026 г., във връзка с настъпилите промени в броя и териториалния обхват на единиците от ниво 1 и ниво 2. Същият е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки от 1 януари 2027 г. 11 Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант не се предприемат мерки за прилагане на Делегирания регламент (ЕС) 2026/195. Националната правна уредба остава в несъответствие с действащата европейска система за статистическо райониране (NUTS). В средносрочен план се очаква значително затрудняване на подготовката на стратегическите документи в областта на регионалното развитие и програмите/плановете, съфинансирани от фондовете на ЕС за новия програмен период 2028-2034 г., поради липса на актуална териториална основа за прилагане на интегрирания териториален подход, както и поради неяснота относно функциите и отговорностите на органите и звената, ангажирани с възлагането, обсъждането, приемането и изпълнението на стратегическите документи. Липсата на изменение на ЗРР в посока промяна на обхвата и броя на районите би довело и до невъзможност за коректно представяне на национални статистически данни в рамките на европейската статистическа система, както и до риск от несъответствия при изготвянето и представянето на регионални анализи, стратегически документи и документи за програмиране. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички групи заинтересовани страни Не се предвиждат. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички групи заинтересовани страни • Ще се запази несъответствието между националната нормативна уредба и приложимото право на Европейския съюз. • Затруднения при разработването на стратегически и програмни документи, което може да доведе до забавяния и пропуснати възможности за финансиране; • Забавяне в процеса на коректно определяне на допустимостта за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове, поради несъответствие с NUTS- класификацията; • Неефективност на регионалните съвети за развитие, поради неяснота относно техните териториални обхвати и компетенции; • В дългосрочен план ще се затрудни отчитането и предприемане на действия по отношение на преодоляването на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия, тъй като регионалната политика няма да отчита реалната териториална структура и актуализираните регионални предизвикателства, което ще доведе до негативни социално-икономически въздействия върху територията на страната и всички заинтересовани страни. • Неефективно планиране и разпределение на средства за опазване на околната среда по региони и общини. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Възможни са косвени отрицателни въздействия, свързани с: 12 – затруднения при планирането и изпълнението на инвестиции; – ограничена предвидимост при регионалното планиране; – потенциални затруднения при достъпа до финансиране по интегрирани териториални инвестиции. Очаква се косвените отрицателни въздействия да се проявят краткосрочно и средносрочно. Административна тежест: Няма ефект. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие и привеждане в съответствие на разпоредбите му с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 Описание: При този вариант националната нормативна уредба в областта на регионалното развитие се привежда в съответствие с разпоредбите на Делегирания регламент (ЕС) 2026/195 и се предприемат необходимите действия за прилагането й. Предприемат се стъпки за подготовка на промяна в подзаконовата нормативна уредба. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички заинтересовани страни • Ще бъде осигурена нормативна съгласуваност с правото на Европейския съюз и условия за прилагане на новото райониране от 1 януари 2027 г. • Ще се осигурят условия за събиране, съставяне и разпространение на актуализирани регионални статистически данни в Европейския съюз и гарантира съпоставимостта им с данните от останалите държави членки в съответствие с европейските стандарти за териториално деление и статистическа класификация. • Въвежда се единна и съгласувана система за статистическо разделение на територията съгласно NUTS, което позволява изготвянето на съпоставима регионална статистика и определянето на равнищата на допустимост за финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове въз основа на обективни критерии. • Регионалната политика ще бъде прилагана по-ефективно чрез териториално ориентирани инструменти, включително интегрирани териториални инвестиции, чрез които се постигат по-стабилни и устойчиви резултати на местно и регионално ниво; • Ще се създадат условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите, като се работи в посока за тяхната икономическа стабилност, което ще доведе до положителни въздействия за всички заинтересовани страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия. Не са необходими допълнителни ресурси. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: 13 Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложеният вариант не предвижда въвеждане на нови административни режими, разрешителни, лицензионни или регистрационни изисквания за малките и средните предприятия, както и не създава преки финансови задължения за бизнеса. Възможни са косвени положителни въздействия, свързани с: • подобряване на координацията при регионалното планиране и определянето на инвестиционните приоритети; • създаване на по-предвидима среда за планиране и реализация на инвестиции; • подобряване на условията за подготовка и изпълнение на интегрирани териториални инвестиции; • по-ефективно насочване на публичните инвестиции и средствата от европейските фондове; Административна тежест: Няма ефект. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: Системата от стратегически документи не отговаря на новото райониране и следва да бъде адаптирана с цел прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 и усъвършенстване на системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие с цел ефективно прилагане на интегрирания териториален подход. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се предвиждат промени в броя, съдържанието, обхвата и съгласуваността на документите за стратегическо планиране. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички групи заинтересовани страни Не се предвиждат. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички групи заинтересовани страни • Неработеща система от стратегически документи за регионално и пространствено развитие. • Липса на възможности за усъвършенстване на системата за стратегическо планиране въз основа на натрупания практически опит от прилагането на интегрирания териториален подход • Несъответствие между документите за регионално и пространствено развитие и новата териториална структура на регионите от ниво 2. • Затруднено стратегическо планиране и координацията между национално, регионално и местно ниво 14 • Невъзможност за стартиране на процеса по планиране и подготовка на стратегическите и програмни документи в областта на регионалното развитие за следващия програмен период на Европейския съюз. • Риск от слаба ефективност на прилагането на интегрирания териториален подход. В случай, че документите не отразяват логиката на интегрираното планиране на всички нива, това ще доведе до фрагментиране на мерките и по-ниска координация между регионално и общинско ниво. • При неизвършена промяна в правилата за приключването на изпълнението и наблюдението на ИТСР след 01.01.2027 г. ще са налични 6 действащи ИТСР, които не са в съответствие с новия териториален обхват. • При неизвършване на предлаганата промяна в съдържанието на ИТСР и ПИРО, насочена към усъвършенстване на системата за стратегическо планиране и отразяване на опита от прилагането на интегрирания териториален подход, ще се запази действащата регулаторна и методическа рамка, която не отчита в пълна степен идентифицираните нужди от актуализация. • Съществува риск от ненавременно и недостатъчно интегриране на екологичните политики в стратегическото планиране на региона (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Възможни са косвени отрицателни въздействия, свързани с: – затруднения при планирането и изпълнението на инвестиции; – ограничена предвидимост при регионалното планиране; – потенциални затруднения при достъпа до финансиране по интегрирани териториални инвестиции. Очаква се отрицателните въздействия да се проявят краткосрочно и средносрочно след влизането в сила на новото райониране Административна тежест: Няма ефект. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: Въвеждат се необходимите промени за адаптиране на системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено с цел прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 и усъвършенстване на системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие с цел ефективно прилагане на интегрирания териториален подход Описание: При този вариант чрез ЗРР се въвеждат изменения по отношение на: • Адаптирането на системата от стратегически документи за регионално и пространствено развитие към новото райониране. • Промени в съдържанието на ИТСР и ПИРО с цел ефективно прилагане на интегрирания териториален подход; 15 • Правилата за приключване на изпълнението и наблюдението на интегрираните териториални стратегии за развитие за периода 2021–2027 г. и за преминаването към документите за периода 2028–2034 г. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички заинтересовани страни • Ще се създадат условия за балансирано и устойчиво интегрирано развитие на регионите, като се работи в посока за тяхната икономическа стабилност, което ще доведе до положителни въздействия за всички заинтересовани страни чрез стратегии отговарящи на новия териториален обхват. • Ще се осигури съответствие между стратегическата рамка за регионално развитие и актуализираното териториално деление на страната, което повишава ефективността на планирането, управлението и наблюдението на политиките за регионално развитие. • Ще се идентифицират специфичните регионални потребности и потенциали. • Намалява риска от несъответствия между различните нива на планиране и управление. • Улеснява събирането, обработката и сравнението на статистически данни по новите райони. • Създава предпоставки за по-целенасочено насочване на публични инвестиции и средства от европейските фондове. • Чрез оптимизирането на съдържанието на ИТСР и ПИРО ще се постигне по-ефективно прилагане на интегрирания териториален подход. • Подобрена съпоставимост на регионалните данни с данните на останалите държави членки и улеснен анализ, стратегическо планиране и мониторинг на регионалното развитие; • Очаква се да се създадат условия за оптимизиран достъп до европейско финансиране, като регионите се обособяват по начин, който по-точно отразява техните социално- икономически характеристики и потребности; • Очаква се да се оптимизира ефективността при инвестиционното планиране, чрез подобрена надеждна териториална рамка за планиране и управление на ресурси; • Очаква се да се повиши ефективността на секторните политики в различните сектори чрез по-добро целеполагане на интервенции в регионите с най-голяма необходимост; (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия. Не са необходими допълнителни ресурси (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложеният вариант не предвижда въвеждане на нови административни режими, разрешителни, лицензионни или регистрационни изисквания за малките и средните предприятия, както и не създава преки финансови задължения за бизнеса. Възможни са косвени положителни въздействия, свързани с: • подобряване на координацията при регионалното планиране и определянето на инвестиционните приоритети; • подобряване на условията за подготовка и изпълнение на интегрирани териториални инвестиции; 16 • по-ефективно насочване на публичните инвестиции и средствата от европейските фондове; Административна тежест: Няма ефект. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 3: : Прилагането на новото райониране налага намаляване на броя на регионалните съвети за развитие, адаптиране на тяхната структура съобразно новото райониране и въвеждане на специфична нормативна уредба за планирането и управлението на развитието на Столичния регион предвид неговия териториален обхват и функционални характеристики. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се предвижда промяна в броя и структурата на РСР и създаване на специален режим за планиране и управление на развитието на Столичния регион, включително по отношение на документите за стратегическо планиране, организацията на регионалния съвет за развитие и механизмите за координация между участващите институции Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички групи заинтересовани страни Съществува риск от неефективно управление на регионалното развитие поради несъответствие между новото райониране и действащата структура на РСР. Възможно е затруднено стратегическо планиране и координация на инвестициите в Столичния регион. Ограничават се възможностите за по-ефективно използване на европейски и национални ресурси чрез интегрирани териториални подходи. Не се отчитат в достатъчна степен специфичните функционални характеристики и проблеми на Столичния регион (силна урбанизация, транспортна свързаност, миграционен натиск и др.). Липсата на специализиран механизъм за управление на Столичния регион може да затрудни координираното решаване на екологични проблеми с регионален обхват – качество на въздуха, транспортен трафик, управление на отпадъците и урбанизационен натиск. • несъответстващо на разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 разпределение на областите по региони за планиране от ниво 2. • липса на единен стратегически документ, обхващащ едновременно функциите на общинско и регионално планиране за Столичния регион; 17 • риск от дублиране или несъгласуваност между стратегически документи на различни нива, • риск от дублиране на съдържанието и неоправдано инвестиране на средства, времеви и административен ресурс за разработването на два подобни по своята структура и съдържание документи. • затруднения при прилагането на интегрирания териториален подход. • при така разписаните изисквания за структура и състав на РСР в действащата нормативна уредба, РСР на Столичен регион за планиране не би могъл да се конструира. Не би могло да се отчете спецификата на този регион по отношение на концентрацията на население, икономически дейности, инфраструктура и административни функции и наличието на сложна вътрешна структура от райони със самостоятелни функции в системата на местното самоуправление. • неефективно планиране и разпределение на средства за опазване на околната среда (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Възможни са косвени отрицателни въздействия, свързани с: – затруднения при планирането и изпълнението на инвестиции; – ограничена предвидимост при регионалното планиране; – потенциални затруднения при достъпа до финансиране по интегрирани териториални инвестиции. Административна тежест: Няма ефект. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: Намаляване на броя на регионалните съвети, адаптиране на тяхната структура съобразно новото райониране и въвеждане на специфична нормативна уредба за планирането и управлението на развитието на Столичния регион предвид неговия териториален обхват и функционални характеристики. При този вариант националната нормативна уредба в областта на регионалното развитие се привежда в съответствие с разпоредбите на Делегирания регламент (ЕС) 2026/195 Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички заинтересовани страни • Очаква се повишаване на ефективността при планирането и управлението на регионалното развитие чрез привеждане на броя и структурата на регионалните съвети за развитие, респективно на секретариатите на съответните РСР в съответствие с новото райониране. • Създават се предпоставки за по-добра координация при планирането и реализирането на политики и инвестиции в Столичния регион. • По-ефективно насочване и управление на европейски и национални средства чрез интегриран териториален подход. 18 • Създават се условия за по-ефективно стратегическо планиране на регионалното развитие предвид обединяването на области със сходни географски характеристики. • Създават се условия за по-целенасочено стратегическо планиране, съобразено със специфичните характеристики на Столичния регион. • Създават се предпоставки за по-ефективно адресиране на специфичните проблеми на Столичния регион, включително транспортна свързаност, урбанизация и демографски натиск. • Предвид концентрацията на население, икономическа активност и степен на урбанизация на Столичен регион с цел усъвършенстване на системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие развитие и запазване на йерархичната съподчиненост на документите Столичен регион за планиране от ниво 2 ще разполага с нормативно обоснован нов тип документ: план за интегрирано развитие на община, който изпълнява и функциите на интегрирана териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2; • За столичен регион се създава РСР със специфична структура, който ще координира провеждането на държавната политика за регионално развитие, отчетени са разликите останалите региони за планиране и конкретно: ролята на областния управител на област София-град като представител на изпълнителната власт, функцията на Столична община при планирането и управлението на развитието на територията и необходимостта от участие на районните администрации, които осъществяват управление на значителна част от местните политики и публични услуги • Създават се условия за по-интегрирано планиране и управление на екологични политики и мерки (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: • Необходимост от технологично време за осъществяване на административните промени, касаещи структурирането на новите РСР, вкл. преформирането на сектретариатите на РСР, което може да доведе до риск от забавяне на прилагането на ЗИД на ЗРР. Не са необходими допълнителни ресурси (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложеният вариант не предвижда въвеждане на нови административни режими, разрешителни, лицензионни или регистрационни изисквания за малките и средните предприятия, както и не създава преки финансови задължения за бизнеса. Не се очакват преки положителни или отрицателни въздействия върху МСП. В средносрочен и дългосрочен план могат да се очакват косвени положителни ефекти за МСП вследствие на: • подобрена координация на регионалните политики и инвестиции; • по-ефективно стратегическо планиране на развитието на Столичния регион; • създаване на предпоставки за по-добра инфраструктурна, транспортна и функционална свързаност; 19 • възможности за по-ефективно използване на инструменти и програми за регионално развитие. Като цяло, вариантът се очаква да има ограничено пряко въздействие върху МСП, като потенциалните ефекти са предимно косвени и свързани с подобряване на средата за регионално развитие и координация. Административна тежест: Няма ефект. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значи телни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.4. По проблем 4: Несъответствие в използваната терминология в Закона за устройство на територията и извършените препратки към съдържанието на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по отношение на целите на устройствената политика Вариант 1 „Без действие“: Описание: Не се предвиждат промени в терминологията и препратките в Закона за устройство на територията относно документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички групи заинтересовани страни Не се предвиждат. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички групи заинтересовани страни • Запазва се рискът от нееднозначно тълкуване и прилагане на нормативната уредба поради несъответствие в използваната терминология. • Възможно е възникване на затруднения при координацията между документите за устройство на територията и документите за стратегическо планиране на регионалното развитие. • Възможно е затрудняване на междуинституционалната координация в процесите на регионално и пространствено планиране. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: 20 Не се очакват преки положителни или отрицателни въздействия. Същевременно запазването на несъответствията в терминологията и нормативните препратки може косвено да създава затруднения, свързани с: • правната яснота и предвидимост на процедурите; • координацията между различни административни органи; • прилагането на документи и режими, свързани с устройственото и инвестиционното планиране. Като цяло не се очаква пряко въздействие върху МСП, като потенциалните ефекти са предимно косвени и свързани с административната и правната среда Административна тежест: Няма ефект. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2:Отменя се глава пета „Концепции и схеми за пространствено развитие“ от ЗУТ и се отстранява несъответствието в използваната терминология в и препратките към съдържанието на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по отношение на целите на устройствената политика. Описание: Отмяната на глава пета от ЗУТ се обосновава с необходимостта от привеждане на нормативната уредба в съответствие с измененията в Закона за регионалното развитие ЗРР от 2020 г., както и с необходимостта от по-ясно разграничаване между стратегическото планиране на регионалното и пространственото развитие и устройственото планиране. С измененията на ЗРР от 2020 г. беше въведена нова система от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, включително Националната концепция за регионално и пространствено развитие (НКРПР). В ЗРР не стои изричната разпоредба, че НКРПР определя целите на държавната политика за устройство на територията за определен период. Същевременно в действащата редакция на глава пета от ЗУТ са запазени разпоредби, основани на предходната уредба и терминология, което създава несъответствия между двата закона. Следва да се отчете, че ЗРР урежда планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контрола и оценката на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, без да има регулаторен характер по отношение на устройственото планиране. Документите по чл. 8, ал. 2 от ЗРР са стратегически документи и не представляват инструменти за реализиране на политиката по устройство на територията. Доколкото документите по чл. 8, ал. 2 от ЗРР съдържат цели и приоритети за развитие на територията и според текстове от ЗУТ, документите за устройствено планиране следва да са съобразени с тях, проектът на ЗИД на ЗРР предполага към стратегическите документи по ЗРР да има единствено препратки. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Всички заинтересовани страни 21 Предложеният вариант ще допринесе за постигане на по-голяма яснота и съгласуваност в нормативната уредба, като се преодолеят съществуващите несъответствия между ЗРР и по отношение на терминологията и препратките към документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие. Създават се предпоставки за по-ясно разграничаване между стратегическото планиране на регионалното и пространственото развитие и устройственото планиране, като се отчита различният характер и предмет на регулиране на двата закона. Това ще допринесе за ограничаване на възможностите за нееднозначно тълкуване при прилагането на нормативната уредба и за повишаване на правната сигурност. ЗРР урежда планирането, програмирането, управлението, ресурсното осигуряване, наблюдението, контролът и оценката по изпълнението на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие и няма регулаторен характер. В този смисъл държавната политика за регионално развитие се реализира чрез документите по ЗРР, които са документи за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие и сред тях не са определени документите, чрез които се реализира устройственото планиране. Ще се осигури по-прецизно нормативно разграничение между политиката за регионално развитие и политиката по устройство на територията, включително по отношение на техните стратегически цели и механизми за реализиране. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия. Не са необходими допълнителни ресурси (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очакват преки икономически въздействия върху малките и средните предприятия, тъй като предложеният вариант има за предмет основно прецизиране и синхронизиране на нормативната уредба в областта на регионалното и устройственото планиране. Предлаганите изменения не въвеждат нови административни режими, разрешителни, изисквания или финансови задължения за стопанските субекти, включително за малките и средните предприятия. Не се предвижда увеличаване на административната тежест, разходи за съответствие или необходимост от допълнителни инвестиции от страна на бизнеса. Косвено положително въздействие може да се очаква поради създаването на по-ясна и последователна нормативна рамка, която ще допринесе за по-голяма предвидимост при прилагането на законодателството в областта на устройственото и инвестиционното планиране. Ограничаването на възможностите за нееднозначно тълкуване на нормативните разпоредби може да подпомогне административните и инвестиционните процеси, включително при подготовката и реализирането на инвестиционни намерения от малки и средни предприятия. Не се очакват отрицателни въздействия върху конкурентоспособността, условията за стопанска дейност или достъпа на малките и средните предприятия до пазара. Административна тежест: Няма ефект. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 22 1.2. информиране, Опишете специфичните въздействия такси, регулаторни режими, с акцент върху малките и средните административни услуги и др.) предприятия и административната тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване По класификация на вариантите: на изпълнение по проблем 1: NUTS въведена критерии: 1) висока; 2) средна; Несъответствие между действащата с Делегиран регламент (ЕС) 3) ниска. нормативна уредба и 2026/195 новата Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие и привеждане в съответствие на разпоредбите му с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 т с о н в и т к е ф Е Цел 1 : Привеждане на нормативната уредба в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 чрез отразяване на новата класификация NUTS, включително промените в броя и териториалния обхват на единиците от ниво 1 и ниво 2: … ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: Привеждане на нормативната уредба в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 чрез отразяване на новата класификация NUTS, включително промените в броя и териториалния обхват на единиците от ниво 1 и ниво 2 ниска висока 23 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Привеждане на нормативната уредба в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 чрез отразяване на новата класификация NUTS, включително промените в броя и териториалния обхват на единиците от ниво 1 и ниво 2 ниска висока 1.2. съгласуваност, Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, която показва степента, вариантите която чрез сравняване на ключовите им вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно се измерва степента, до която вариантите до която целите могат да бъдат постигнати разходи; до която вариантите съответстват на положителни и отрицателни въздействия. основните критерии за сравняване на постигат целите на предложението; при определено ниво на ресурсите или при действащите стратегически документи. вариантите: най-малко 5.2 и развитие По следва усъвършенстване проблем 2 Системата да бъде адаптирана на системата с цел ефективно от стратегически документи с цел прилагане на за стратегическо планиране прилагане на интегрирания не отговаря на новото Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на регионалното и пространствено териториален подход. райониране и Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Въвеждат се необходимите промени за адаптиране на системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено с цел прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 и усъвършенстване на системата за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие с цел ефективно прилагане на интегрирания териториален подход т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Адаптиране и усъвършенстване на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие в съответствие с ниска висока 24 новото райониране и с идентифицираните потребности от подобряване на координацията, интегрираността и ефективността на стратегическото планиране; т с о н с а к и ф Е Цел 1: Адаптиране и усъвършенстване на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие в съответствие с новото райониране и с идентифицираните потребности от подобряване на координацията, интегрираността и ефективността на стратегическото планиране;… ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: - Адаптиране и усъвършенстване на системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие в съответствие с новото райониране и с идентифицираните потребности от подобряване на координацията, интегрираността и ефективността на стратегическото планиране; Ниска висока 5.3 По регионалните райониране развитието характеристики. проблем 3: съвети за и въвеждане на на Столичния Прилагането на новото райониране развитие, адаптиране на специфична нормативна уредба регион предвид неговия налага намаляване на броя тяхната структура съобразно за планирането и управлението териториален обхват и функционални на новото на 25 Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Намаляване на броя на регионалните съвети, адаптиране на тяхната структура съобразно новото райониране и въвеждане на специфична нормативна уредба за планирането и управлението на развитието на Столичния регион предвид неговия териториален обхват и функционални характеристики . т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Създаване на нормативна рамка управлението на развитието на регионите за планиране от ниво 2, вкл. на Столичния регион за когото нормативната рамка е необходимо да бъде съобразена с неговите специфични териториални, социално- икономически и функционални характеристики; ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: Създаване на нормативна рамка управлението на развитието на регионите за планиране от ниво 2, вкл. на Столичния регион за когото нормативната рамка е необходимо да бъде съобразена с неговите специфични териториални, социално- икономически и функционални характеристики; ниска висока 26 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Създаване на нормативна рамка управлението на развитието на регионите за планиране от ниво 2, вкл. на Столичния регион за когото нормативната рамка е необходимо да бъде съобразена с неговите специфични териториални, социално- икономически и функционални характеристики; Ниска висока 5.4 По планиране територията устройствената проблем 4: и извършените на регионалното политика. Несъответствие в използваната препратки към съдържанието и пространствено развитие терминология в Закона за устройство на документите за стратегическо по отношение на целите на на Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2: Отменя се глава пета „Концепции и схеми за пространствено развитие“ от ЗУТ и се отстранява несъответствието в използваната терминология в и препратките към съдържанието на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по отношение на целите на устройствената политика т с о н в и т к е ф Е Цел 1: - Осигуряване на съгласуваност и яснота в нормативната уредба чрез прецизиране на използваната терминология и актуализиране на препратките между ЗУТ и документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по ЗРР. ниска висока 27 т с о н с а к и ф Е Цел 1: - Осигуряване на съгласуваност и яснота в нормативната уредба чрез прецизиране на използваната терминология и актуализиране на препратките между ЗУТ и документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по ЗРР. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1:Осигуряване на съгласуваност и яснота в нормативната уредба чрез прецизиране на използваната терминология и актуализиране на препратките между ЗУТ и документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по ЗРР. Ниска висока 6. По (ЕС) По регламент По структура обхват По от ЗУТ Избор проблем регионалното 2026/195“ проблем стратегическо регионалното териториален проблем планирането и проблем и на препоръчителен 1: Вариант развитие и 2: Вариант 2 планиране (ЕС) 2026/195 и пространствено подход 3: Вариант 2 съобразно новото и управлението функционални 4: Вариант 2 се отстранява вариант: 2 „Приемане на Закон за привеждане в съответствие на „Въвеждат се необходимите на регионалното и пространствено и усъвършенстване на системата развитие с цел „Намаляване на броя на райониране и въвеждане на на развитието на Столичния характеристики“. „Отменя се глава пета „Концепции несъответствието в използваната изменение и допълнение на разпоредбите му с Делегиран промени за адаптиране на системата с цел прилагане на за стратегическо планиране ефективно прилагане на интегрирания регионалните съвети, адаптиране на специфична нормативна регион предвид неговия териториален и схеми за пространствено терминология в и препратките Закона за регламент за Делегиран на тяхната уредба за развитие“ към 28 съдържанието на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространствено развитие по отношение на целите на устройствената политика“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми . 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Изборът е съотносим за всички препоръчани варианти 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Изборът е съотносим с посочените специфични въздействия за всички препоръчани варианти 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 29 Актът има единствено косвени въздействия върху МСП Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на ЗИД на ЗРР ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации на Министерски съвет на официалната страница на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за срок от 30 дни. Паралелно ще бъде представен на Съвета по регионална политика към министъра на регионалното развитие и благоустройството и регионалните съвети за развитие във всеки от регионите за планиране от ниво където има представителство на по-голямата част посочените в т.3 заинтересовани страни. Планира се консултациите да се проведат в периода юли-август 2026 г. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1 . Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). Съгласно чл. 2 от Делегирания регламент (ЕС) 2026/195, същият е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Предвид изискването за предаване на данни до Комисията (Евростат), регламентът се прилага от 1 януари 2027 г. Поради това възниква необходимост от изменение на ЗРР с оглед привеждането му в съответствие с разпоредбите на регламента. Не се създават нови/не се засягат съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми). Не се създават нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант. На ниво Европейски съюз не е извършвана оценка на въздействието. 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. На национално ниво през 2024 г. и 2025 г. след извършен анализ на прилагането на държавната политика за регионално развитие чрез изготвянето на Последващи оценки (ПО) на въздействието на ЗРР, Правилника за прилагането на ЗРР (ППЗРР), на Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. (НСРР) и на Актуализираната Националната концепция за регионално и 30 пространствено развитие (АНКПР) 2013 -2025 е засегната темата за промяна в обхвата на регионите от ниво 2. Не е извършвана оценка на въздействието на ниво Европейски съюз. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5 (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: • Решение № 197 на Министерския съвет от 2025 г. за предоставяне на мандат на Националния статистически институт за провеждане на преговори със Статистическата служба на Европейската комисия „Евростат“ за промяна в обхвата на регионите от ниво 2 в Република България; • Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на Комисията от 13.11.2025 г Приложете необходимата допълнителна информация и документи 11. Информационни източници: Oкончателен доклад за изпълнението на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2021-2022 г. | МРРБ Последваща оценка на въздействието на Закона за регионално развитие и Правилника за неговото прилагане за периода 2013-2023 г. | МРРБ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32026R0195 Окончателен доклад за изпълнението на Националната концепция за регионално развитие за периода 2013-2025 г., включително актуализацията ѝ от 2020 г. | МРРБ Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Ася Станкова, Главен директор на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ Дата: … Подпис: …

Становище на администрацията на Министерския съвет - вер. 1.0 | 07.07.2026

Стр. 1 от 6 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за Закона за регионалното изменение и допълнение на развитие Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: X В отговор на №: № 99-00-6-1110/28.05.2026 Институция: Министерство на регионалното развитие и благоустройството Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата I. Относно В раздел регионалното 13 ноември 2025 необходимостта което следва да несъответствие класификация NUTS ниво 2. Също така, описани проблемите, действие. В избрания не са идентифицирани аспекти на проблема: раздел 1 „Проблем/проблеми 1 като проблем е посочена развитие в съответствие с Делегиран г. Препоръчваме формулировката от предприемане на действие, бъде преодоляно. Необходимо между действащата нормативна по отношение на броя и препоръчваме разделът да свързани с всички съществени вариант на действие са самостоятелни проблеми за решаване“ необходимостта от регламент (ЕС) да бъде прецизирана, а не конкретното е да бъде уредба и приложимата териториалния обхват бъде допълнен, като действия, включени включени следните или не са описани привеждане на Закона за 2026/195 на Комисията от тъй като тя описва неблагоприятно състояние, представено съществуващото от 1 януари 2027 г. на районите от ниво 1 и бъдат идентифицирани и в избрания вариант на действия, за които в раздел 1 достатъчно ясно съответните Стр. 2 от 6 1. Предвижда се адаптиране на системата от стратегически документи към новото райониране, включително промени в съдържанието на интегрираните териториални стратегии за развитие и на плановете за интегрирано развитие на общините. В раздел 1 не са посочени конкретните проблеми или недостатъци на действащата уредба, които налагат изменения в съдържанието на тези документи, нито е изяснено кои от промените произтичат от новото райониране и кои представляват допълнително усъвършенстване на системата за стратегическо планиране. 2. Предвижда се въвеждане на специален режим за Столичния регион за планиране от ниво 2, включително възлагане на плана за интегрирано развитие на Столична община на функциите на интегрирана териториална стратегия за развитие, както и определяне на специфичен ред за неговото разработване, одобряване и приемане. В раздел 1 не е описан проблемът, който налага въвеждането на този специален режим, нито са изложени конкретните особености на Столичния регион, поради които общият режим за останалите региони за планиране не би бил приложим или достатъчно ефективен. 3. Предвиждат се промени в броя, териториалния обхват, състава, организацията и функциите на регионалните съвети за развитие, включително създаване на специфичен модел за регионалния съвет за развитие на Столичния регион и промени, свързани с участието и правото на глас на отделни заинтересовани страни. В раздел 1 не са посочени конкретните затруднения, несъответствия или недостатъци в действащия модел на регионалните съвети за развитие, които обосновават предлаганите изменения. 4. Предвиждат се промени в Закона за устройство на територията, включително отмяна на глава пета „Концепции и схеми за пространствено развитие“. В раздел 1 не е описан проблемът, който налага тази промяна. Не е посочено дали са установени дублиране, припокриване, противоречия или практически затруднения при прилагането на документите по Закона за регионалното развитие и Закона за устройство на територията, които следва да бъдат преодолени чрез предложените изменения. За всяко от посочените действия следва да бъдат описани съответните неблагоприятни състояния, причините за възникването им и последиците от запазването на действащата уредба. Следва също така ясно да бъдат разграничени измененията, които произтичат пряко от Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, от допълнителните решения на национално ниво. За Стр. 3 от 6 действията, които не представляват непосредствена последица от новата класификация NUTS, е необходимо да бъде представена самостоятелна обосновка. II. Относно раздел 2 „Цели“ С оглед осигуряване на съгласуваност между проблемите, целите, вариантите за действие и очакваните въздействия, е препоръчително, след прецизирането на раздел 1, целите също да бъдат допълнени и конкретизирани. За всеки идентифициран проблем следва ясно да се посочи какъв конкретен резултат се цели да бъде постигнат. Посочената в раздел 2 цел е формулирана общо и обединява различни по характер действия – актуализиране на териториалното райониране за статистически цели, адаптиране на стратегическите документи за регионално и пространствено развитие и преструктуриране на органите за управление на регионалното развитие. След допълването на раздел 1 следва да бъдат определени цели, свързани не само с привеждането на нормативната уредба в съответствие с новата класификация NUTS, но и с останалите съществени промени, включени в избрания вариант на действие. Препоръчваме целите да бъдат формулирани по възможно най-конкретен и измерим начин. Също така, следва ясно да бъдат разграничени целите, произтичащи непосредствено от задължението за прилагане на Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, от целите, свързани с допълнителни решения на национално ниво за усъвършенстване на системата за стратегическо планиране и управление на регионалното развитие. III. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията.“ Препоръчваме информацията в раздел 4 да бъде допълнена след редактирането на раздел 1 и раздел 2, съгласно посочените в настоящото становище бележки. За всеки от установените проблеми следва да бъдат разгледани относимите варианти на действие и да бъдат анализирани очакваните положителни и отрицателни въздействия от тяхното прилагане. Необходимо е да бъде осигурена ясна и проследима връзка между проблемите, целите, възможните варианти за тяхното решаване и конкретните действия, включени в избрания вариант на действие. В описанието на вариант 2 е посочено общо, че националната нормативна уредба се привежда в съответствие с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на Комисията от 13 ноември 2025 г. Препоръчваме в описанието на избрания вариант да бъдат представени всички основни групи действия, които се предвижда да бъдат предприети, включително: • адаптирането на системата от стратегически документи за регионално и пространствено развитие към новото райониране и промените в тяхното съдържание; Стр. 4 от 6 • въвеждането на специален режим за Столичния регион за планиране от ниво 2, включително възлагането на двойна функция на плана за интегрирано развитие на Столична община и определянето на специфичен ред за неговото разработване, одобряване и приемане; • измененията в броя, териториалния обхват, състава, организацията и функциите на регионалните съвети за развитие, включително специфичния модел за Столичния регион; • промените, свързани със секретариатите, териториалните звена и експертния състав на регионалните съвети за развитие; • измененията в Закона за устройство на територията, включително отмяната на глава пета „Концепции и схеми за пространствено развитие“; • правилата за приключване на изпълнението и наблюдението на интегрираните териториални стратегии за развитие за периода 2021–2027 г. и за преминаването към документите за периода 2028–2034 г. Анализът на въздействията на вариант 1 „Без действие“ също следва да бъде допълнен след идентифицирането на всички проблеми. Необходимо е да бъдат описани последиците от запазването на действащата уредба не само по отношение на несъответствието с новата класификация NUTS, но и във връзка с останалите установени проблеми. По отношение на вариант 2 препоръчваме да бъде извършен по-подробен анализ на въздействията. Посочените положителни въздействия са формулирани общо и не позволяват да се установи кои конкретни мерки водят до съответните резултати, кои заинтересовани страни ще бъдат засегнати и в какъв период се очаква проявлението на въздействията. При наличие на относими данни, анализът следва да бъде подкрепен и с количествена информация. Препоръчваме да бъде преразгледан и изводът, че не се очакват отрицателни икономически, социални или екологични въздействия. Следва да бъде направена оценка дали прилагането на варианта може да породи затруднения, разходи или необходимост от допълнителни ресурси във връзка с: • необходимостта от разработване или актуализиране на стратегически документи; • преструктурирането на регионалните съвети за развитие; • необходимостта от координация между органите и от приемане или изменение на подзаконовата нормативна уредба; • последиците от приключването на наблюдението на стратегиите за периода 2021–2027 г. без последваща оценка; • отражението на промените върху представителството и участието на заинтересованите страни в регионалните съвети за развитие; Стр. 5 от 6 • възможните въздействия върху планирането, достъпа до финансиране и изпълнението на инвестиции. Препоръчваме да бъде ясно обоснован изводът, че вариантът няма ефект върху микро-, малките и средните предприятия. Следва да бъде преценено дали са налице косвени въздействия, включително чрез промени в условията за планиране и финансиране на инвестиции, в приоритетите за регионално развитие и в механизмите за участие на представителите на бизнеса при определянето на интегрираните териториални инвестиции. Допълването на раздел 4 е необходимо, за да бъдат анализирани въздействията на целия избран вариант на действие, а не само последиците от актуализирането на статистическото райониране. IV. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати, е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. с Стр. 6 от 6 ИСКРЕН ИВАНОВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ X

Справка за получените предложения/съобщение - вер. 1.0 | 25.09.2026

МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ Дата и начин на постъпване Декларирани данни на дали лицето становището Име на действа от свое име Приети/ № (официално,по ел. поща, лице/наименование ЮЛ илипозиция отзащитаваимето на Предложения и становища неприети Мотиви чрез Портала друго лице/група за обществени лица консултации и т.н.) Постъпило 1. Сдружение „ЗА ТУРИЗМА НА Споделя се чрез ☐ Лицето действа от КАЛИАКРА“ и Инициативният комитет на с. необходимостта от системата за СтелианпредставляващТомов свое име Българево,настоящото становищеобщина в Каварна,рамките на откритатаизразяват осигуряваненормативна на по-добра електронен Сдружение „ЗА ☒ Лицето защитава процедура по обществени консултации по съгласуваност между 1. документооборот ТУРИЗМАКАЛИАКРА“ИнициативниятНАи позициядруголица: отСдружениелице/групаимето на проектанапубликуванЗаконана ЗаконзаотзарегионалнотоизменениеМинистерствотои допълнениеразвитие,на Приемачастичносе документитестратегическопо Законапланиранезаза с изх. № 98- комитет на с. „ЗА ТУРИЗМА НА регионалното развитие и благоустройството, с регионалното развитие и 00- Българево, КАЛИАКРА“ и период за представяне на становища от по Закона за устройство 199/30.03.202 община Каварна Инициативният 07.07.2026 г. до 06.08.2026 г. на територията. В тази 6 г. комитет на с. връзка законопроектът вече съдържа изменения Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Българево, община Сдружение „ЗА ТУРИЗМА НА КАЛИАКРА“ в Закона за устройство на Каварна е гражданска организация, създадена за територията, насочени защита и насърчаване на устойчивото към актуализиране на развитие на туризма, природосъобразното препратките към използване на териториалните ресурси, действащите документи подобряване на местната икономическа среда за стратегическо и участие на гражданите в процесите на планиране по Закона за регионално, общинско и устройствено регионалното развитие и планиране. Инициативният комитет на с. осигуряване на системна Българево представлява местна гражданска съгласуваност между общност, ангажирана с развитието на двата закона. населеното място, с подобряване на Не се подкрепя обаче икономическите, социалните и предложението за инфраструктурните условия и с търсене на създаване на специален устойчив баланс между опазването на насърчителен режим по природната среда и реализацията на законни Закона за регионалното обществени, общински и частни инициативи. развитие. Предлаганите В този смисъл настоящото становище се разпоредби значително подава от субекти с пряк и легитимен надхвърлят целта за обществен интерес към качеството на нормативно съгласуване законодателството в областта на регионалното между двата закона и развитие, устройството на територията и въвеждат нов устойчивото управление на Черноморското материалноправен крайбрежие. режим, уреждащ Принципно подкрепяме целите на инвестиционни и законопроекта. Приемаме за правилно и устройствени необходимо привеждането на Закона за производства, регионалното развитие в съответствие с административни такси, новата класификация NUTS, въведена с срокове за произнасяне, Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на приложението на общите Комисията от 13.11.2025 г. Също така устройствени планове и Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 2 от 357 подкрепяме заявеното от вносителя намерение съдебния контрол. за усъвършенстване на системата от Подобни изменения стратегически документи за регионално представляват развитие, за по-ефективно прилагане на съществени промени в интегрирания териториален подход и за действащата подобряване на съгласуваността между устройствена и нормативните актове, които уреждат административноправна регионалното, пространственото и уредба, които не могат да устройственото развитие. бъдат обосновани Считаме, че законопроектът има правилна единствено с обща насока, доколкото не се ограничава необходимостта от единствено до техническо отразяване на синхронизиране на новото статистическо райониране, а поставя и Закона за регионалното въпроса за съдържанието, приложението и развитие и Закона за ефективността на стратегическите документи. устройство на Именно в тази част законопроектът има територията. особено важно значение за общините, за Следва да се вземе местните общности, за гражданските предвид че планът за организации, за инвеститорите и за интегрирано развитие на собствениците на имоти, тъй като общината и общият интегрираният териториален подход може да устройствен план имат бъде ефективен само ако е свързан с реални различна правна правни механизми за изпълнение. природа, В тази връзка настоящото становище не предназначение и оспорва основната цел на законопроекта, а функции. ПИРО е стратегически документ, предлага неговото допълване с разпоредби, които да осигурят практическа приложимост който определя на зоните за прилагане на интегриран подход приоритетите, целите и по Закона за регионалното развитие. насоките за развитие на Предложенията ни са насочени към общината и поради това възстановяване на прекъсната нормативна се характеризира с по- Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 3 от 357 връзка между стратегическото и голяма гъвкавост и по- устройственото планиране. общ характер. За разлика Настоящото становище се подава на от него, общият основание чл. 18, ал. 1 от Закона за устройствен план нормативните актове, който признава създава конкретната възможността гражданите и юридическите устройствена рамка за лица да правят предложения за развитие на територията, приема се при по-строги усъвършенстване на законодателството. Предложенията се правят и в съответствие с процедурни гаранции, принципите по чл. 26, ал. 1 от Закона за включително нормативните актове за необходимост, обществено участие, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуване с съгласуваност, субсидиарност, компетентните органи и пропорционалност и стабилност. Те са пряко съобразяване с всички свързани с предмета на законопроекта, тъй относими обществени като се отнасят до институти, които самият интереси, и е обвързан с проект изменя или развива: интегрираните конкретни правни териториални стратегии за развитие, последици и механизми плановете за интегрирано развитие на за контрол при неговото общините, зоните за прилагане на интегриран прилагане. подход и синхронизацията между Закона за Поради това зоните, регионалното развитие и устройствените определени в ПИРО, не закони. могат да заместят или да Предложенията ни не могат да бъдат дерогират определени като излизащи извън предмета на предвижданията на общия устройствен план. законопроекта. Вносителят вече е включил в проекта изменения в устройственото Ако на практика се законодателство, като е мотивирал това с установи, че липсата или необходимостта от синхронизиране на остарялото съдържание действащата нормативна уредба и на общите устройствени преодоляване на остарели терминологични планове затруднява Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 4 от 357 препратки към отменени документи за реализирането на пространствено развитие. Следователно приоритетни предметът на законопроекта вече включва не инвестиции, този въпрос само новото райониране по NUTS, но и следва да бъде разгледан нормативната връзка между стратегическите чрез усъвършенстване на документи по Закона за регионалното механизмите за развитие и устройствената уредба. Оттук взаимодействие между следва, че допълнителните ни предложения за стратегическото и чл. 109, ал. 3 от Закона за устройство на устройственото територията, чл. 17, ал. 2 от Закона за планиране, а не чрез устройството на Черноморското крайбрежие и създаване на общо чл. 134, ал. 1 от Закона за устройство на изключение от територията са системно, функционално и основните принципи на предметно свързани със законопроекта. устройственото Особено важно е да се подчертае, че проектът законодателство. предлага прецизиране на чл. 13, ал. 3, т. 3 от Закона за регионалното развитие относно зоните за прилагане на интегриран подход. Предлаганата редакция дефинира по- прецизно зоните, които реално служат за удовлетворяване на идентифицираните нужди и за подкрепа на потенциалите за развитие, включително зоните с неблагоприятни социално-икономически характеристики на територията на общината, както и зоните на възможностите за сътрудничество с други общини. Именно тази норма е централна за нашите предложения. Доколкото законът предвижда такива специални зони, общинският съвет ги приема в ПИРО и те са предназначени за конкретни нужди, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 5 от 357 потенциали, инвестиции, партньорства и развитие, тогава законът следва да съдържа и минимален оперативен механизъм, чрез който тези зони да могат да бъдат реално прилагани в отсъствието на ОУП, ПИРО не са обикновени програмни документи без правно значение. Те са средносрочни стратегически документи, които обединяват икономически, социални, екологични, инфраструктурни, пространствени и инвестиционни цели. Тяхната функция е да осигурят пространствена, времева и фактическа координация на политики и ресурси за постигане на трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на общинската територия. Именно поради това зоните за прилагане на интегриран подход следва да бъдат разглеждани като териториален носител на интегрираното развитие. Тези зони не се определят произволно. Те се основават на анализ на нуждите, потенциалите, дефицитите, функционалните връзки, партньорствата, проектните идеи и ресурсната обезпеченост. Те могат да обхващат територии с административни, индустриални, бизнес, туристически, рекреационни, жилищни, транспортни, културни, екологични или други функции. Особено приоритетните зони за въздействие в рамките на зоните за прилагане на интегриран Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 6 от 357 подход са инструмент за концентриране на ограничени ресурси там, където те могат да произведат най-силен обществен, икономически и териториален ефект. ОУП имат различна правна природа. Те са дългосрочни устройствени документи, които определят преобладаващото предназначение и начина на устройство на териториите. Тяхната роля е основна за устройството на територията, но те не могат да заместят динамичната функция на ПИРО. ОУП обичайно има дългосрочен хоризонт, докато ПИРО е средносрочен документ, съобразен с конкретен програмен период, с актуални нужди, инвестиционни намерения, социално- икономически процеси и възможности за финансиране. Когато ОУП липсва, остарял е, или се намира в продължителна процедура по изработване, това не трябва да обезсилва и блокира напълно зоните за прилагане на интегриран подход. Не се предлага обезсмисляне на ОУП. Предлага се единствено възстановяване на баланса между стратегическото и устройственото планиране. Когато ПИРО е приет от общинския съвет, когато в него са определени зони за прилагане на интегриран подход и когато съответната инвестиционна инициатива подлежи на всички необходими съгласувателни, екологични, устройствени и разрешителни процедури, липсата на влязъл в Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 7 от 357 сила ОУП не следва да бъде абсолютна пречка за разработване на ПУП за конкретен имот или група имоти в тези специални зони. Такъв подход не противоречи нито на Конституцията, нито на правото на ЕС. Напротив, той е в съответствие с принципите на пропорционалност, правна сигурност, добра администрация, субсидиарност, териториално сближаване, устойчиво развитие и ефективно участие на заинтересованите лица. В практиката на Съда на ЕС по съединени дела С-360/15 и C-31/16 College van Burgemeester en Wethouders van de gemeente Amersfoort и Visser Vastgoed Beleggingen BV срещу Raad van de gemeente Appingedam се приема, че устройственото планиране следва да бъде съвместимо с правото на Съюза, включително със свободата на установяване, принципа на пропорционалност и изискването ограниченията да бъдат обосновани, необходими и недискриминационни, което допуска дерогация от ОУП, освен обжалване или инициативи за изменение. От тази гледна точка възможността за изменение на устройствени режими и допустимостта на дерогации при наличие на обществено оправдана цел са съвместими с европейската правна рамка, стига да се запазят необходимите процедури и гаранции. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 8 от 357 Историческото развитие на Закона за регионалното развитие също показва, че българският законодател вече е познавал подобен механизъм. В първоначалните редакции на закона на територията на районите от ниво 3 можеха да се обособяват райони за целенасочена подкрепа от държавата. Те обхващаха територията на една или повече съседни общини и представляваха териториална основа за концентрация на ресурси за намаляване на вътрешнорегионалните различия и за постигане на целите на държавната политика за регионално развитие. Териториалният им обхват се определяше въз основа на икономическо развитие, структура на икономиката, заетост, безработица, техническа инфраструктура, демографска, социална и селищна структура, географско положение и наличен потенци ал. С последващите изменения от 2016 г. институтът беше стеснен чрез критерии, свързани с общини с неблагоприятни социално-икономически, демографски и географски характеристики, категории на общините и географски характеристики като планински, полупланински и погранични райони. Във всички редакции обаче основната идея остана една и съща: държавата определя територии, в които поради обективни характеристики, дефицити или потенциали е Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 9 от 357 оправдано концентриране на публичен ресурс и улеснено прилагане на мерки за развитие (включително дерогация от изискване за ОУП). С измененията от 2020 г. чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Закона за регионалното развитие бяха отменени. Същевременно в чл. 13 от Закона за регионалното развитие беше въведен новият институт на плановете за интегрирано развитие на общините, включително зоните за прилагане на интегриран подход. Във функционален смисъл това не представлява отказ от идеята за териториално фокусиране на ресурсите, а нейното преместване от областно и междуселищно равнище към общинското стратегическо планиране. Вместо районите за целенасочена подкрепа да се определят в областни стратегии, днес общините чрез ПИРО определят зони, в които се концентрират мерки, ресурси, проектни идеи и партньорства. Проблемът е, че реформата от 2020 г. не беше доведена докрай. Заедно с отмяната на районите за целенасочена подкрепа бяха отменени и разпоредбите в чл. 109, ал. 3, т. 9 от Закона за устройство на територията и чл. 17, ал. 2, т. 9 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, които предвиждаха възможност да не се изисква ОУП за обекти в райони за целенасочена подкрепа. Вместо да бъде извършена Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 10 от 357 терминологична и функционална замяна на отменения институт с новите зони за прилагане на интегриран подход по ПИРО, законодателят премахна цялата оперативна дерогация. Така се създаде нормативна празнота. Тази празнота има сериозни практически последици. Законът признава зоните за прилагане на интегриран подход, общинските съвети приемат ПИРО и контролират съответствието на ОУП с него, в същия се посочват нужди, потенциали, проектни идеи, партньори и ресурси, но при липса на одобрен и влязъл в сила ОУП реализацията на много инициативи остава блокирана. Това обезсилва ПИРО като инструмент и превръща интегрирания подход в декларативен механизъм, зависим изцяло от бавните процедури по изработване и одобряване на общи устройствени планове. Община Каварна е показателен пример за този проблем. Процедурата по изработване и приемане на ОУП продължава изключително дълго, като през годините са налице забавяния, институционални затруднения, действия и бездействия на проектанта. В подобни условия местните общности, собствениците на имоти, общината и потенциалните инвеститори не разполагат с ефективен инструмент за реализация на обосновани инициативи, дори когато те са Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 11 от 357 съвместими с целите на устойчивото развитие, с ПИРО, с местните нужди и с екологичните режими. Не се предлага заобикаляне на екологичното законодателство. Напротив, всички дейности в зони за прилагане на интегриран подход следва да продължат да бъдат предмет на приложимите процедури по Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие и другите специални закони. Когато е необходима екологична оценка, оценка за въздействието върху околната среда, оценка за съвместимост или друг специален акт, тези процедури следва да се прилагат в пълен обем. Предложението е насочено единствено към преодоляване на абсолютната устройствена блокада поради липса на ОУП, а не към намаляване на природозащитните стандарти. Действащото съдържание на чл. 109, ал. 3 от Закона за устройство на територията и чл. 17, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие вече предвижда редица хипотези, при които не се изисква влязъл в сила ОУП. Такива са обекти с национално значение, национални обекти по смисъла на Закона за държавната собственост, обекти с регионално значение, общински обекти от първостепенно значение, обекти - Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 12 от 357 публична собственост, обекти със сертификат за клас инвестиция по Закона за насърчаване на инвестициите, обекти на техническата инфраструктура, специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, и недвижими културни ценности. Този подход показва, че действащото право вече приема възможността при наличие на значим публичен, регионален, инфраструктурен, инвестиционен или културен интерес да се допуска разработване на ПУП без предварително наличие на ОУП. Зоните за прилагане на интегриран подход не са по-малко значими от изброените хипотези. Те са резултат от стратегически анализ и имат за цел удовлетворяване на идентифицирани нужди, подкрепа на потенциалите за развитие, преодоляване на неблагоприятни социално- икономически характеристики и развитие на възможности за сътрудничество с други общини. Няма разумно основание действащата уредба да допуска дерогация от ОУП за определени категории публични и инфраструктурни обекти, но да не допуска такава възможност за територии, които самият Закон за регионалното развитие определя като носители на абсолютен интегриран териториален подход. Освен това обществен интерес не се реализира единствено чрез държавна или общинска публична собственост. В много случаи Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 13 от 357 устойчивото регионално развитие, създаването на заетост, развитието на туризъм, подобряването на инфраструктурата, опазването и социализирането на природни и културни ресурси, изграждането на рекреационна среда и активирането на местната икономика се осъществяват чрез частни инвестиции върху частни имоти. Когато тези имоти попадат в зона за прилагане на интегриран подход, и когато инициативата е подчинена на целите на зоната и на всички приложими режими, липсва основание частните собственици да бъдат поставяни в по- неблагоприятно положение единствено поради характера на собствеността. В този смисъл действащата уредба създава практически дисбаланс в отсъствието на ОУП. Тя улеснява реализацията на определени публични и институционални обекти, но не създава равностоен инструмент за частни инициативи, които са функционално свързани с интегрираното развитие на територията. Това отслабва ефекта на ПИРО и противоречи на логиката на съвременното регионално развитие, което предполага партньорство между публичния сектор, местните общности, гражданските организации и частните инвеститори. Необходимостта от поправяне на този проблем не е нова. Още през 2020 г. бе внесен проект на Закон за изменение и допълнение на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 14 от 357 Закона за регионалното развитие, с който е предлагано възстановяване на подобен механизъм чрез въвеждане на понятието „приоритетни зони за въздействие“ и съответни изменения в посочените по-горе закони. Този законодателен подход е бил насочен именно към преодоляване на последиците от механичното отпадане на районите за целенасочена подкрепа и към създаване на нова оперативна връзка между ПИРО и ОУП. От публично известните становища по този проект е видно, че предложената посока е била напълно подкрепена от Националното сдружение на общините в Република България и Министерство на околната среда и водите. Макар този проект да не е достигнал до окончателно разглеждане и приемане, неговата логика остава актуална. Настоящият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие от 2026 г. предоставя подходяща възможност този пропуск да бъде поправен. Вносителят вече предлага промени, свързани с интегрирания териториален подход, стратегическите документи и синхронизацията с устройственото законодателство. Поради това е напълно обосновано в рамките на същия законопроект да бъдат включени и допълнителни разпоредби, които да осигурят практическо Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 15 от 357 действие на зоните за прилагане на интегриран подход. Предложените по-долу изменения имат няколко основни цели. Първо, да се признае особеното стратегическо значение на зоните за прилагане на интегрирания подход. Второ, да се създаде служебен, бърз и ясен механизъм за проверка дали имотът попада в такава зона. Трето, да се намалят административните тежести и срокове при реализация на дейности, съответстващи на целите на зоната. Четвърто, да се възстанови възможността за разработване и одобряване на ПУП без наличие на влязъл в сила ОУП, когато имотът попада в такава зона. Пето, изрично да се запази действието на защитните режими по екологичното законодателство. Предлаганият режим не следва да се възприема като инструмент за дерогация от правилата за застрояване, а като инструмент за преодоляване на административна и устройствена блокада при липса на ОУП. Предложените изменения ще имат положително въздействие върху държавата, защото ще повишат ефективността на държавната политика за регионално развитие и ще превърнат интегрирания подход в реално приложим инструмент. Те ще имат положително въздействие върху общините, защото ще им дадат възможност да използват ПИРО като действащ инструмент за развитие, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 16 от 357 а не само като стратегически документ без оперативен ефект. Те ще имат положително въздействие върху гражданите и частните собственици, защото ще създадат предвидимост, административна яснота и възможност за законосъобразна реализация на инициативи в територии, които самата община е определила като приоритетни. Те ще имат положително въздействие върху инвестиционната среда, защото ще намалят неоправданото забавяне, без да премахват контрола. Те ще имат положително въздействие и върху околната среда, защото ще концентрират развитието в предварително анализирани и стратегически обосновани зони, вместо да насърчават хаотични, несвързани и непланирани инициативи. Въз основа на изложеното предлагаме проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие да бъде допълнен със следните разпоредби: ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДОПЪЛНЕНИЯ В ЗАКОНОПРОЕКТА § … В Закона за регионалното развитие се създава чл. 13а: „Чл. 13а. (1) Зоните по чл. 11а, ал. 5, т. 6 и чл. 13, ал. 3, т. 3 са територии от особено стратегическо значение за социално-икономическото развитие на съответния район и представляват приоритетна териториална основа за пространствено и социално-икономическо Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 17 от 357 развитие, насочено към подобряване на териториалната свързаност, намаляване на вътрешнорегионалните различия и преодоляване на неблагоприятни демографски, социално-икономически или инфраструктурни характеристики. В границите на зоните по изречение първо за собствениците на поземлени имоти - физически и юридически лица, включително за възложителите по чл. 161 от Закона за устройство на територията, се прилага специален насърчителен режим за ускорено реализиране на дейности и инвестиционни инициативи по устройство и развитие на територията, когато тези дейности и инициативи съответстват на целите и мерките, предвидени в съответния стратегически документ. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 18 от 357 2. (2) При заявен инвестиционен интерес за реализиране на дейности за постигане на целите по ал. 1 заявителят посочва в искането до компетентния орган обстоятелството, че съответният поземлен имот попада в обхвата на зона по чл. 11а, ал. 5, т. 6 или чл. 13, ал. 3, т. 3. Компетентният орган извършва служебна проверка на най- ранен етап за съответствието на имота с интегрираната териториална стратегия за развитие или с плана за интегрирано развитие на съответната община. Не се приема ненабавяне на документи от заявителя не отчита спецификата на отделните административни производства и нормативните режими, при които издаването на официални удостоверителни документи представлява самостоятелна административна услуга. 3. (3) Когато при служебната проверка по Предложението урежда ал. 2 се установи, че съответният поземлен последиците от имот не попада в обхвата на зона по чл. 11а, служебната проверка по ал. 5, т. 6 или чл. 13, ал. 3, т. 3, специалният ал. 2, поради което е режим по този член не се прилага. Органът, функционално свързано Не се пред който е подадено искането, съобщава с нея. Предвид приема това на заявителя по реда на изложените Административнопроцесуалния кодекс. съображения по предложение № 2 не се налага въвеждането на подобна разпоредба. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 19 от 357 Компетентният орган няма право да изисква от заявителя документи, издавани или съхранявани от държавни или общински органи, като тези документи се набавят служебно. 4. (4) За административни услуги и Предложението производства, извършвани във връзка със предвижда заявления, удостоверения, съгласувателни освобождаване от процедури, одобряване на проекти, държавни и общински промяна на предназначението или начина такси за широк кръг на трайно ползване на имоти, издаване на административни услуги разрешителни и други административни и производства, без да е актове за целите по ал. 1, не се събират представена финансова държавни и общински такси, когато при обосновка или оценка на служебната проверка по ал. 2 се установи, въздействието върху че поземленият имот попада в границите на приходите на държавата зона по чл. 11а, ал. 5, т. 6 или чл. 13, ал 3, т. и общините. Не е 3. мотивирано и защо за тази категория производства следва да Не се бъде въведен приема преференциален режим, различен от общия ред. Самото обстоятелство, че инвестиционната инициатива попада в зона за прилагане на интегриран подход, не представлява само по себе си достатъчно основание за освобождаване от публичноправни задължения, приложими към всички останали участници в административните Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 20 от 357 производства. Подобно освобождаване би довело до необосновано преференциално третиране на определена категория инвестиционни инициативи, без да е доказана необходимостта и пропорционалността на подобно отклонение от общия режим. 5. (5) Компетентните органи ce произнасят, Представените мотиви за съгласуват, одобряват и издават необходимостта от административни актове по всички съкращаване на процедури, свързани с целите по ал. 1, за сроковете не са поземлени имоти, за които по служебната подкрепени с анализ, проверка по ал. 2 е установено, че попадат който да обосновава в зона по чл. 11а, ал. 5, т. 6 или чл. 13, ал. 3, нормативно намаляване т. 3, в срокове, намалени наполовина на сроковете по всички спрямо сроковете, предвидени в Не се приложими приложимите нормативни актове, приема административни включително по реда на Закона за производства, кадастъра и имотния регистър, Закона за независимо от техния устройство на територията, Закона за характер и сложност. опазване на земеделските земи, Закона за Предложението не горите, Закона за опазване на околната отчита различния среда и Закона за биологичното характер, фактическа и разнообразие. правна сложност на отделните производства, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 21 от 357 нито обстоятелството, че част от сроковете са съобразени с необходимостта от извършване на цялостна проверка, събиране на становища и съгласуване със специализираните компетентни органи. 6. (6) Непроизнасянето на компетентния Предложението за орган в сроковете по ал. 5 се счита за въвеждане на мълчаливо мълчаливо съгласие, освен в случаите, съгласие не съответства когато със закон е предвидено на характера на задължително изрично решение, устройствените и становище или друг административен акт. съгласувателните производства, при които законосъобразността на административните Не се актове следва да бъде приема установена с изрично произнасяне на компетентния орган. Липсва анализ на възможните последици от подобно отклонение от общия режим и отражението му върху защитата на обществения интерес. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 22 от 357 7. (7) За имоти, попадащи в зона по чл. 11а, Предложението ал. 5, т. 6 или чл. 13, ал. 3, т. 3, подробните предвижда общо устройствени планове се разработват, изключение от съгласуват, приемат и одобряват прилагането на един от независимо дали за съответната територия основните инструменти има одобрен и влязъл в сила общ на устройственото устройствен план, като изискванията за планиране – общия наличие, съответствие или съобразяване с устройствен план, като общ устройствен план, предвидени по реда допуска подробни на други закони или подзаконови устройствени планове да нормативни актове, не се прилагат. се разработват и одобряват независимо от неговото наличие и предвиждания. Подобно разрешение не отчита Не се функциите на общия приема устройствен план за осигуряване на балансирано и устойчиво развитие на територията, съобразяване с обществените интереси и координация между различните устройствени режими. Ако целта е преодоляване на затруднения, произтичащи от липсата или остарялото съдържание на общите устройствени планове, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 23 от 357 това би могло да бъде разгледано чрез механизми за тяхното изменение или актуализиране, а не чрез общо изключване на действието им. Предложението засяга материя от компетентността на Закона за устройство на територията и следва да бъде предмет на отделен анализ от компетентните органи. 8. (8) Териториите от зоните по чл. 11а, ал. Предложението няма 5, т. 6 или чл. 13, ал. 3, т. 3, попадащи в самостоятелно правно границите на защитени територии или значение, тъй като защитени зони, запазват режимите си на режимите на защитените опазване, ползване и управление, територии и защитените определени по реда на Закона за зони се прилагат пряко Не се защитените територии и Закона за по силата на приема биологичното разнообразие. специалните закони и не могат да бъдат дерогирани чрез Закона за регионалното развитие. Поради това разпоредбата е излишна. 9. (9) Окончателни са решенията на Не се Предлаганото изменение съответния административен съд като приема излиза извън предметния първа инстанция по жалби срещу обхват на Закона за Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 24 от 357 индивидуалните административни актове, регионалното развитие, издавани за осъществяване на дейностите като предвижда промяна по ал. 1.“ в режима на административното правораздаване чрез ограничаване на двуинстанционния съдебен контрол. Подобни изменения следва да бъдат предмет на цялостен анализ на процесуалното законодателство и не могат да бъдат въвеждани инцидентно чрез ЗРР. Освен това не е представена достатъчна фактическа и правна обосновка за необходимостта от ограничаване на касационното обжалване, нито е извършена оценка на въздействието върху гаранциите за ефективна съдебна защита и еднаквото прилагане на закона. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 25 от 357 10. § … В Закона за устройство на Съгласно чл. 103, ал. 4 от територията се правят следните изменения Закона за устройство на и допълнения: територията общите устройствени планове В чл. 109, ал. 3 се създава т. 9: следва да се съобразяват „9. обекти в зони за прилагане на с предвижданията на интегриран подход по Закона за действащите документи регионалното развитие за удовлетворяване за стратегическо на идентифицираните нужди и за подкрепа планиране по Закона за на потенциалите за развитие, включително регионалното развитие. зони с неблагоприятни социално- Не се По този начин икономически характеристики, зони на приема нормативната връзка възможностите за сътрудничество с други между стратегическите общини и функционално свързани документи за регионално територии;“ развитие и общите В чл. 134, ал. 1, т. 1 след думите „при които устройствени планове е бил съставен планът“ се добавя вече е осигурена. „включително с цел привеждане на плана в съответствие със зоните по чл. 11а, ал. 5, т. 6 и чл. 13, ал. 3, т. 3 от Закона за регионалното развитие“. 11. § … В Закона за устройството на Предложението не се Черноморското крайбрежие в чл. 17, ал. 2 се приема по мотивите, създава т.9: изложени по предходното „9. обекти в зони за прилагане на интегриран подход по Закона за Не се предложение относно регионалното развитие за удовлетворяване приема приложението на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ. на идентифицираните нужди и за подкрепа на потенциалите за развитие, включително зони с неблагоприятни социално- икономически характеристики, зони на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 26 от 357 възможностите за сътрудничество с други общини и функционално свързани територии;“ 12. МОТИВИ КЪМ КОНКРЕТНИТЕ Предложенията в ПРЕДЛОЖЕНИЯ тяхната съвкупност Предложението за създаване на чл. 13а в надхвърлят Закона за регионалното развитие има за цел да необходимото за даде обща правна рамка на специалния постигане на заявената насърчителен режим за зоните за прилагане на цел и създават изцяло интегриран подход. Така законът ще признае, нов специален че тези зони не са само аналитичен или административен режим, картографски елемент на ПИРО, а имат чието въздействие върху самостоятелно значение за прилагане на действащата нормативна регионалната политика. Без такава разпоредба уредба не е анализирано зоните остават недостатъчно ефективни, и достатъчно защото тяхното определяне не поражда Приема се обосновано. достатъчно ясни последици за по Съображенията относно административното обслужване, принцип приемането, частичното устройственото планиране и инвестиционната приемане или реализация. неприемането на отделните предложения Предложената ал. 1 на чл. 13а формулира са изложени в мотивите стратегическото значение на зоните. Те не към съответните отменят други инструменти на планирането, предложения. но определят територии, в които общественият интерес от ускорено развитие е предварително обоснован чрез стратегически документ. Предложените ал. 2 и ал. 3 въвеждат служебна проверка на обхвата на зоната. Това е важно, за да се избегне както произволното Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 27 от 357 позоваване на режима от заявители, така и ненужно административно натоварване. Органът следва сам да провери дали имотът попада в съответната зона, като използва наличните документи, планове и данни, без да изисква от заявителя документи, които вече се съхраняват в администрацията. Така се прилага принципът на служебното начало и се намалява административната тежест. Предложената ал. 4 има за цел да създаде реален насърчителен ефект. Ако зоните за прилагане на интегриран подход са определени като територии, в които общината търси концентрирано развитие, тогава административните такси не следва да се превръщат в пречка пред реализацията на инициативи, които съответстват на целите на тези зони. Предложената ал. 5 въвежда съкратени срокове. Сроковете се намаляват наполовина, за да се преодолее хроничното забавяне при реализацията на проекти в стратегически зони. Предложената ал. 6 относно мълчаливото съгласие е формулирана с изключения. Тя има за цел да дисциплинира администрацията и да предотврати неоправдано забавяне, но не се прилага там, където законът изисква изричен акт, особено при екологични и природозащитни преценки. Така се съчетава Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 28 от 357 административна ефективност със защита на обществения интерес. Предложената ал. 7 е сърцевината на режима. Тя възстановява логиката на отменените през 2020 г. разпоредби на чл. 109, ал. 3, т. 9 от Закона за устройство на територията и чл. 17, ал. 2, т. 9 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, но с актуализирана терминология. Когато имотът попада в зона за прилагане на интегриран подход, ПУП трябва да може да бъде изработен, съгласуван и одобрен независимо от наличието на влязъл в сила ОУП. Това не означава, че ПУП се одобрява без контрол. Напротив, ПУП остава предмет на всички изискуеми процедури, включително екологични, устройствени и съгласувателни. Предложената ал. 8 изрично запазва режимите по Закона за защитените територии и Закона за биологичното разнообразие. Това е необходимо, за да бъде ясно, че режимът на зоните за интегриран подход не отменя и не отслабва специалните режими за опазване. За крайбрежните общини това уточнение е особено важно, тъй като голяма част от териториите с потенциал за устойчив туризъм, рекреация и местно развитие попадат в чувствителна природна, ландшафтна или крайбрежна среда. Предложената ал. 9 създава ускорен съдебен контрол. Целта е да се намали процесуалната Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 29 от 357 несигурност и продължителността на споровете, без да се нарушават императивни правила за съдебна защита. Както бе посочено, предложението за допълнение на чл. 109, ал. 3 от Закона за устройство на територията има за цел да въведе в общия устройствен закон новата актуална хипотеза, която функционално замества отменените райони за целенасочена подкрепа. Действащият чл. 109, ал. 3 вече съдържа редица изключения от изискването за ОУП. Логично и системно обосновано е в този списък да бъдат включени и обектите в зони за прилагане на интегриран подход, защото тези зони са израз на стратегически одобрена териториална политика за развитие. Наред с гореизложеното, предложението за допълнение на чл. 17, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие е необходимо поради специалния режим на Черноморското крайбрежие. Ако аналогичното допълнение бъде направено само в Закона за устройство на територията, но не и в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, за черноморските общини ще е налице дискриминационен подход, освен това ще остане празнота, която ще обезсили режима именно в територии, където интегрираният подход е особено важен. Черноморските общини често съчетават туристически Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 30 от 357 потенциал, природозащитни режими, демографски проблеми, инфраструктурни дефицити и необходимост от междуобщинско сътрудничество. Затова специалният закон също трябва да бъде синхронизиран. Предложението за изменение на чл. 134, ал. 1, т. 1 от Закона за устройство на територията има различна, но допълваща функция. То не се отнася до случаите, в които липсва ОУП, а до случаите, в които има влязъл в сила ОУП, но той е остарял или не съответства на зоните за прилагане на интегриран подход. В такива случаи приемането на ПИРО, които определят такива зони, следва да бъде признато като обстоятелство, което може да обоснове изменение на ОУП. Така ще се избегне противоречие между динамичните стратегически документи и статичните устройствени планове. В заключение предлагаме Министерството на регионалното развитие и благоустройството да приеме настоящите предложения и да допълни проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие с посочените нови разпоредби за изменения или допълнения. Така законопроектът ще постигне по-пълно собствените си цели: адаптиране на системата към новото райониране, усъвършенстване на интегрирания териториален подход, синхронизация между стратегическото и Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 31 от 357 устройственото планиране, намаляване на административната тежест и създаване на реални условия за устойчиво местно и регионално развитие. 1. Сдружение „ЗА ТУРИЗМА НА По отношение на КАЛИАКРА“ и Инициативният комитет на с. направените Българево, община Каварна, представят предложения и настоящото допълнително становище във изложените аргументи, връзка с вече внесеното от нас становище по мотивите за тяхното проекта на Закон за изменение и допълнение приемане или на Закона за регионалното развитие. неприемане са изложени ☐ Лицето действа от Изрично поддържаме в пълния им обем в отговора по 2. Постъпилонаг. по13.07.2026ел. поща СтелианпредставляващСдружениеТУРИЗМАКАЛИАКРА“Инициативнияткомитет наТомов„ЗАНАс.и свое☒позициядруголица:„ЗАКАЛИАКРА“ЛицетоимеТУРИЗМАотСдружениелице/групазащитаваиметоНАнаи всичкипредложения,становище.създаванеторегионалното109,териториятаал.фактически,3 Основнотоиотнаразвитие,чл.изложениЗаконачл.17,правни13аал.допълванетониза ви2устройствоисканевзаконодателниотпървотоЗаконаЗаконанаоставачл.ниназаза Приемапопринцип се предходнотодоколкотозасягатвъпросивариантиразгледанитепредложения.и алтернативнинастановище,идентичнисъщитевече Българево, Инициативният устройството на Черноморското крайбрежие с община Каварна комитет на с. нови т. 9, както и допълването на чл. 134, ал. |, Българево, община т. | от Закона за устройство на територията. Каварна Предложените изменения представляват най- пълното и последователно законодателно разрешение, тъй като възстановяват прекъснатата нормативна връзка между стратегическото и устройственото планиране, осигуряват практическо действие на зоните за прилагане на интегриран подход и създават цялостен насърчителен режим за реализация Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 32 от 357 на съответстващите им инициативи. Те съчетават възможността за разработване на подробни устройствени планове при липса на действащ общ устройствен план с намаляване на административната тежест, съкратени срокове, служебно административно обслужване и пълно запазване на приложимите екологични, природозащитни, устройствени и разрешителни процедури. Настоящото допълнително становище не изменя, не ограничава и не заменя нито едно от тези предложения. То развива субсидиарен законодателен механизъм, който следва да бъде приложен единствено при условията на евентуалност - ако Министерството на регионалното развитие и благоустройството не възприеме изричното включване на обектите в зоните за прилагане на интегриран подход в чл. 109, ал. 3 от Закона за устройство на територията и в чл. 17, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. В такъв случай законопроектът следва задължително да осигури същия минимално необходим устройствен резултат чрез признаване по силата на закона на тези обекти като обекти с регионално значение. Това ще позволи прилагането спрямо тях на действащите чл. 109, ал. 3, т. 3 от Закона за устройство на територията и чл. 17, ал. 2, т. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 33 от 357 Разликата между основното и допълнителното предложение е единствено в законодателната техника. Основното предложение създава изрична самостоятелна хипотеза за обектите в зоните за прилагане на интегриран подход и остава по-прякото, по-ясното и по-пълното разрешение. Допълнителното предложение определя минималната задължителна алтернатива, ако този подход не бъде възприет, без да засяга останалите предложения в първото ни становище. Зоните за прилагане на интегриран подход не са обикновени аналитични, програмни или картографски обозначения. Съгласно предложените редакции на чл. 11а, ал. 5, т. 6 и чл. 13, ал. 3, т. 3 от Закона за регионалното развитие те се определят за удовлетворяване на идентифицираните нужди и за подкрепа на потенциалите за развитие, включително в територии с неблагоприятни социално- икономически характеристики и в зони на възможностите за сътрудничество с други общини. Тяхното определяне се основава на анализ на икономическото, социалното, демографското, екологичното, инфраструктурното и пространственото състояние на територията. Отчитат се установените дефицити, функционалните връзки, необходимостта от публични и частни инвестиции и възможностите за създаване на заетост, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 34 от 357 подобряване на инфраструктурата, развитие на туризма и преодоляване на обезлюдяването. Тези зони се включват в официални стратегически документи, разработени с участието на заинтересованите страни и приети или одобрени от компетентни публични органи. Следователно техният териториален обхват, нуждите, потенциалите и приоритетите за развитие са резултат от нормативно уреден процес на стратегическо планиране, а не от едностранно инвестиционно искане. Проблемът се състои в това, че действащата уредба признава стратегическото значение на зоните, но не им осигурява достатъчно оперативно действие при липса на действащ общ устройствен план. Общините могат да определят зони за концентрирано развитие и да предвидят за тях конкретни цели, мерки, партньорства и проектни идеи, но реализацията им може да остане блокирана за неопределен период поради липсата или продължителното изработване на общ устройствен план. Основното ни предложение преодолява този проблем непосредствено чрез допълване на устройственото законодателство. Ако то не бъде прието, Законът за регионалното развитие следва сам да установи, че обектите, чрез които се реализират предназначението, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 35 от 357 целите и мерките на тези зони, придобиват статут на обекти с регионално значение по силата на закона. Действащият чл. 109, ал. 3, т. 3 от Закона за устройство на територията допуска при липса на действащ общ устройствен план да се разработва подробен устройствен план за един поземлен имот или за група поземлени имоти за обекти с регионално значение. Член 17, ал. 2, т. 3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие предвижда съответна възможност за промяна на предназначението на земеделски земи и поземлени имоти в горските територии в зона „А“ и зона „Б“ въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план. Прилагането на тези разпоредби спрямо обектите в зоните за прилагане на интегриран подход обаче изисква изрична законова основа. Съгласно § 5, т. 74 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията обект с регионално значение е обект, определен като такъв с решение на съответния областен съвет за развитие по Закона за регионалното развитие. Изискването за отделно решение на областния съвет за развитие не отчита специфичната природа на обектите, които попадат в стратегически определени зони и са функционално свързани с изпълнението на приетата политика за тяхното развитие. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 36 от 357 Нуждите, потенциалите и предназначението на съответната територия вече са анализирани, публично обсъдени и установени чрез приложимата интегрирана териториална стратегия за развитие или план за интегрирано развитие на общината. Повторното признаване на регионалното значение чрез отделна процедура би дублирало извършената стратегическа преценка и би поставило изпълнението на приетия документ в зависимост от производство, за което законът не определя достатъчно конкретни материалноправни критерии и срокове за произнасяне. Поради това статутът следва да възниква непосредствено по силата на закона при наличие на ясно установени обективни предпоставки. Регионалното значение на един обект не зависи от това дали е физически разположен върху територията на повече от една община. Обект в границите на една община може да влияе върху заетостта, транспортната и техническата инфраструктура, туристическите потоци, публичните услуги, демографските процеси и инвестиционната среда в цялата област. Такъв по-широк ефект е присъщ на обектите, чрез които се реализират целите на зоните за прилагане на интегриран подход. Особено отчетлив е той при зоните на възможностите Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 37 от 357 за сътрудничество с други общини и функционално свързаните територии, чието предназначение поначало предполага координация на инфраструктура, услуги, икономически дейности, туристически продукти и публични ресурси отвъд административните граници на една община. За да се гарантира правна яснота и да не се допуска придобиване на статута единствено поради географското местоположение на имота, законът следва да установи едновременно териториален и функционален критерий. Обектът или групата поземлени имоти трябва да попадат изцяло или частично в зона по чл. 11а, ал. 5, т. 6 или чл. 13, ал. 3, т. 3 от Закона за регионалното развитие. Наред с това инвестиционната инициатива трябва да съответства на предназначението на зоната и да бъде насочена към удовлетворяване на идентифицираните нужди, подкрепа на установените потенциали или изпълнение на цел, приоритет, мярка или проектна идея, включени в приложимия стратегически документ. Компетентният орган по Закона за устройство на територията следва да проверява служебно наличието на тези предпоставки при първото образувано производство. Проверката трябва да има единствено установителен характер. Органът няма да предоставя статута по Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 38 от 357 целесъобразност, а ще установява дали конкретният обект попада в съответната зона и съответства на предвиденото за нея развитие. Така няма да се създава ново самостоятелно разрешително производство, което да възпроизведе съществуващата административна пречка под друга форма. Статутът следва да се прилага независимо от вида на собствеността върху имота, правноорганизационната форма на възложителя и публичния или частния произход на инвестицията. Устойчивото регионално развитие се реализира както чрез държавни и общински обекти, така и чрез частни инвестиции, които създават заетост, туристическа и рекреационна инфраструктура, икономическа активност и благоустроена среда. Когато една частна инициатива съответства на целите и мерките на официално определена стратегическа зона, тя участва в изпълнението на приета публична политика и не следва да бъде изключвана единствено поради формата на собственост. Предлаганият механизъм запазва институционалния баланс между местното самоуправление и държавната регионална администрация. Общината и общинският съвет ще продължат да определят местните нужди, потенциали, приоритети и пространствения обхват на зоните чрез плана за интегрирано развитие на общината. След Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 39 от 357 възникване на статута конкретните производства ще се провеждат при компетентността, установена в Закона за устройство на територията за обектите с регионално значение, включително чрез правомощията на областния управител по разрешаване изработването и одобряване на подробния устройствен план, одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж. Признаването на регионалното значение не създава автоматично право на строителство, не определя устройственото предназначение или параметрите на застрояване и не замества подробния устройствен план. То отстранява единствено абсолютната пречка, произтичаща от липсата на действащ общ устройствен план. Всички приложими процедури, ограничения и забрани по Закона за устройство на територията, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие, Закона за защитените територии, Закона за горите, Закона за опазване на земеделските земи, Закона за водите, Закона за културното наследство и останалото специално законодателство се запазват в пълен обем. Екологичната оценка, оценката на въздействието върху околната среда, оценката за съвместимост, промяната на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 40 от 357 предназначението и останалите необходими производства продължават да се провеждат, а установените със закон забрани не могат да бъдат преодолявани чрез статута на обект с регионално значение. Предложението е особено необходимо за периферните, пограничните, селските и демографски засегнатите области, включително област Добрич, които съчетават обезлюдяване, инфраструктурни дефицити, недостатъчна транспортна свързаност, ограничена икономическа диверсификация и неизползван потенциал за устойчив туризъм, рекреация, син растеж и трансгранично сътрудничество. Община Каварна е показателен пример за последиците от продължителното изработване на общ устройствен план. В подобна ситуация местните общности, общината, собствениците и потенциалните инвеститори остават в трайна правна и икономическа несигурност, въпреки че приложимият план за интегрирано развитие на общината вече е определил съответните стратегически зони, потребности и потенциали. Предложеният механизъм е в съответствие с чл. 20 от Конституцията на Република България, който задължава държавата да създава условия за балансирано развитие на отделните райони, както и с чл. 174 и чл. 175 от Договора за функционирането на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 41 от 357 Европейския съюз относно икономическото, социалното и териториалното сближаване. Тези задължения не могат да бъдат изпълнени единствено чрез приемане на стратегически документи, ако законодателството не осигурява възможност определените в тях зони, мерки и инвестиционни приоритети да бъдат практически реализирани. Поради изложеното настояваме да бъдат приети в пълния им обем предложенията от първото ни становище. Единствено ако МРРБ не възприеме изричното допълване на чл. 109, ал. 3 от Закона за устройство на територията и чл. 17, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, законопроектът следва задължително да установи, че обектите в зоните за прилагане на интегриран подход, които отговарят на посочените териториални и функционални условия, придобиват по силата на закона статут на обекти с регионално значение. Така ще бъде гарантирана минимално необходимата оперативна връзка между стратегическото и устройственото планиране, без да се ограничават останалите предложения и мотиви, изложени в първото ни становище. ☒ Лицето действа от 1. В рамките на откритата обществена Съображенията относно Постъпило адв. Христиан свое име консултация по проекта на ЗИД на ЗРР Приема се приемането, частичното 3. на 13.07.2026 Митев изразявам настоящото становище в по приемане или г. по ел. поща ☐ Лицето защитава качеството си на адвокат, бивш народен принцип неприемането на позиция от името на представител и участник в подготовката и отделните предложения Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 42 от 357 друго лице/група внасянето на законодателна инициатива от са изложени в мотивите лица: …. 2020 г., с която народни представители от към съответните парламентарната група, към която предложения. принадлежах, предложихме изменения именно в материята на ПИРО, приоритетните зони за въздействие, ЗУТ, ЗУЧК и ЗОЗЗ. Принципно подкрепям целите на публикувания проект на ЗИД ЗРР. Привеждането на националната уредба в съответствие с новата класификация NUTS, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2026/195, е необходимо и обосновано. Подкрепям и намерението на вносителя да усъвършенства системата от стратегически документи за регионално развитие, както и механизмите за прилагане на интегрирания териториален подход. Именно поради това считам, че настоящият законопроект следва да бъде използван и за възстановяване на една прекъсната през 2020 г. нормативна връзка между ЗРР, ЗУТ, ЗУЧК и ЗОЗЗ. Като народен представител през 2020 г. участвах в подготовката и внасянето на проект на ЗИД ЗРР със сигнатура № 054-01-102, с който беше направен опит да се въведе институтът на „ПРИОРИТЕТНИТЕ ЗОНИ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ“ и да се създаде реален механизъм за тяхното прилагане чрез изменения не само в ЗРР, но и в ЗУТ, ЗУЧК и ЗОЗЗ. Тази законодателна инициатива беше породена от ясно установен практически Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 43 от 357 проблем: след отмяната на районите за целенасочена подкрепа по ЗРР беше премахнат и устройственият механизъм, който позволяваше при определени условия да се реализират обекти без изискване за предварително наличие на ОУП. Вместо старият институт да бъде заменен с новия инструмент на ПИРО и приоритетните зони за въздействие, законодателството остави празнота, която и до днес затруднява общините. Настоящият проект на ЗИД ЗРР от 2026 г. поставя отново същия въпрос, макар и в различен контекст. Проектът не се ограничава единствено до новото райониране по NUTS, а изменя и уредбата относно стратегическите документи, интегрирания териториален подход и връзката със ЗУТ. Поради това предложенията за възстановяване на режима на приоритетните зони за въздействие са пряко свързани с предмета на законопроекта. Те не представляват външна или несвързана материя, а продължават логиката, която самият вносител е възприел чрез предложените промени в ЗРР и ЗУТ. Считам, че най-правилният законодателен подход е настоящият ЗИД ЗРР да възприеме, с необходимото терминологично и екологично прецизиране, основната конструкция на законопроекта ни от 2020 г. Това означава в ЗРР да се въведе изрична уредба на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 44 от 357 приоритетните зони за въздействие като част от зоните за прилагане на интегриран подход, а в ЗУТ, ЗУЧК и ЗОЗЗ да се създадат съответните последици от определянето им. Така ще се избегне създаването на нова паралелна концепция, но ще се възстанови липсващият практически механизъм. Приоритетните зони за въздействие не следва да се разбират като произволно избрани територии. Те са зони за прилагане на интегриран подход за въздействие върху територията на съответната община, определени съобразно анализа на силните и слабите страни на общинската територия, както и на потенциалите за развитие, които имат най-голяма възможност да повлияят върху социално-икономическото развитие на общината. Тази формула беше заложена в законопроекта от 2020 г. и остава актуална, като днес може да бъде съобразена с предложената от вносителя нова терминология относно зоните за прилагане на интегриран подход за удовлетворяване на идентифицираните нужди и за подкрепа на потенциалите за развитие, включително зоните с неблагоприятни социално- икономически характеристики, зоните на възможностите за сътрудничество с други общини и функционално свързаните територии. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 45 от 357 Становището на НСОРБ от 18.11.2020 г. към ЗИД ЗРР със сигнатура № 054-01-102, с което го подкрепя напълно, е особено важно и следва да бъде отчетено и сега. НСОРБ изрази принципна подкрепа към законопроекта след проучване сред общините и експертно обсъждане. В становището се приема, че чрез създаването на възможност за определяне на приоритетни зони за въздействие в ПИРО общините ще получат по-добра възможност за реализиране на инвестиционни инициативи, за развитие на природните дадености и ресурси на своите територии и за по-ускорено икономическо развитие. Това становище потвърждава, че предложената уредба не е частен или изолиран интерес, а отговаря на реални потребности на местната власт. НСОРБ постави и още един съществен въпрос: необходимостта от по-голяма гъвкавост при определяне на приоритетните зони за въздействие в ПИРО и от разширяване на допустимите хипотези за изменение на вече влезли в сила ОУП. Това означава, че самата организация на общините вижда в приоритетните зони не само стратегически елемент, а инструмент, който трябва да има отражение и върху ОУП. Тази позиция е напълно приложима и към настоящия ЗИД ЗРР, защото проблемът не е преодолян. ПИРО и зоните в тях продължават да бъдат значително по-слаби като инструмент, ако не Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 46 от 357 могат да доведат до реални последици по ЗУТ, ЗУЧК и ЗОЗЗ. Становището на МОСВ от 13.11.2020 г. по същия ЗИД ЗРР също следва да бъде оценено правилно. МОСВ не отхвърля предложението за приоритетни зони за въздействие, нито принципно възразява срещу възможността в зона „А“ и зона „Б“ по ЗУЧК да се допусне промяна на предназначението при липса на ОУП въз основа на само на ПУП. Министерството предлага само редакция, с която този режим да бъде обвързан с проведена процедура по глава шеста от ЗООС и чл. 31 ЗБР. Това е правилният баланс. От една страна се създава възможност за прилагане на ПИРО и приоритетните зони за въздействие по крайбрежието, и от друга страна не се допуска заобикаляне на ЕО, ОВОС, ОС и специалните екологични режими. Поради това в настоящото становище предлагам да се възприеме принпицно законодателната конструкция от 2020 г., с леки корекции, като в частта относно ЗУЧК бъде отчетена редакцията, предложена от МОСВ. Това ще направи предложението по- устойчиво, защото ще съчетае необходимостта от развитие с гаранциите по ЗООС и ЗБР. Следва да се подчертае, че предложенията не целят премахване на ОУП като основен Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 47 от 357 устройствен документ и не въвеждат общо разрешение за строителство без контрол. Те целят единствено възстановяване на възможността в приоритетни зони за въздействие, определени по ЗРР, да се допуска разработване и прилагане на ПУП, когато за съответната територия няма одобрен ОУП, като се запазят всички изисквания на ЗУТ, ЗУЧК, ЗООС, ЗБР, ЗЗТ, ЗОЗЗ и другите специални закони. Това е различно от дерогация от екологичните правила. Става въпрос за дерогация от абсолютното блокиране поради липса на ОУП. С оглед на изложеното предлагам настоящият ЗИД ЗРР да бъде допълнен със следните изменения и допълнения: Ускореното преодоляване на дефицити и насочването на ресурсите към определени територии се реализират чрез Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 48 от 357 § ... В чл. 13 от Закона за регионалното развитие се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1 след думата „устойчиво“ се добавя „ускорено“, а в края на изречението се добавя „ако има такъв“. Приема се частично изпълнението на предвидените политики, мерки и инвестиции, а не чрез промяна на целта на плана. Понятието „устойчиво развитие“ обхваща целите на плана за интегрирано развитие на общината и не предполага необходимост от допълването му с характеристика, свързана с темпа на развитие. Добавянето на „ускорено“ не води до промяна в съдържанието, функциите или правното действие на плана, като същевременно въвежда неясно и оценъчно понятие без самостоятелно нормативно значение. развитие на общината и общия устройствен план. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 49 от 357 2. § ... В чл. 24 от Закона за регионалното развитие, в т. 3 след думите „ОУП на общината“ се добавя „ако има такъв“. Не се приема Когато общ устройствен план не е налице, липсва предмет на контрол, поради което предложеното уточнение е излишно и не е необходимо от нормативна гледна точка. 3. ... В § 1 от Допълнителната разпоредба на Понятието „приоритетна Закона за регионалното развитие се създава зона за въздействие“ е нова точка: уредено в методическите указания по чл. 17, т. 9 и не се използва в „... „Приоритетни зони за въздействие“ са разпоредбите на ЗРР, зони за прилагане на интегриран подход за поради което не е налице въздействие на територията на съответната необходимост от община, определени съобразно анализа на въвеждането му като силните и слабите страни на общинската Приема се легално определено територия, както и на потенциалите за по понятие в развитие, които имат най-голяма принцип допълнителните възможност да повлияят върху социално- разпоредби на закона. икономическото развитие на общината.“ Предложената дефиниция не съдържа специфични белези, които да отличават приоритетните зони за въздействие от останалите елементи на планирането в ПИРО, а по същество Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 50 от 357 възпроизвежда общите принципи за разработване на плана. Освен това то има методически характер, като подходът за определянето му e част от методическите указания в съответствие с чл. 17, т. 9. С оглед необходимостта съдържанието на понятието и методическият подход за неговото прилагане да могат да бъдат прецизирани и актуализирани при промени в политиката за регионално развитие, стратегическата рамка и методологията за планиране през отделните програмни периоди, е по- целесъобразно то да остане уредено в методическите указания на министъра, а не в закона. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 51 от 357 4. § ... В Закона за устройство на Мотивите са изложени територията се правят следните изменения по предложение 3 от и допълнения: настоящото становище. 1. В чл. 109, ал. 3 се създава нова точка със В допълнение съгласно следното съдържание: чл. 103, ал. 4 от Закона за устройство на „... обекти в приоритетни зони за територията въздействие за прилагане на интегриран устройствените планове подход по Закона за регионалното следва да се съобразяват развитие.“ с предвижданията на 2. В § 5 от Допълнителните разпоредби се действащите документи създава нова точка със следното за стратегическо съдържание: планиране по Закона за „... „Приоритетни зони за въздействие“ са Не се регионалното развитие, зони за прилагане на интегриран подход за приема поради което въздействие на територията на съответната нормативната връзка община, определени съобразно анализа на между ПИРО и силните и слабите страни на общинската устройственото територия, както и на потенциалите за планиране вече е развитие, които имат най-голяма осигурена. Самото възможност да повлияят върху социално- определяне на дадена икономическото развитие на общината.“ територия като приоритетна зона за въздействие не представлява достатъчно основание всички обекти в нея да бъдат включени сред изключенията по чл. 109, ал. 3 от ЗУТ. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 52 от 357 5. § ... В Закона за устройството на Мотивите са изложени Черноморското крайбрежие се правят по предложения 3 и 4 от следните изменения и допълнения: настоящото становище. 1. В чл. 17, ал. 2 се създава нова точка със следното съдържание: „... обекти в приоритетни зони за въздействие за прилагане на интегриран подход по Закона за регионалното развитие.“ 2. В чл. 17 се създават нова ал. 3: „(3) Извън случаите по ал. 1, ако за Не се съответната територия на общината няма приема одобрен ОУП, се допуска промяна на предназначението на земеделски земи от седма до десета категория, попадащи в зона „А“ и зона „Б“, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, одобрен след проведена процедура по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. 3. В чл. 18, ал. 1, т. 1 се изменя така: „1. концепциите, схемите и другите документи за стратегическо планиране на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 53 от 357 регионалното и пространственото развитие по Закона за регионалното развитие;“ 4. В чл. 19, ал. 1 се изменя така: „(1) Обхватът и съдържанието, както и условията и редът за възлагане, изработване, приемане и прилагане на концепциите, схемите и другите документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие се определят в Закона за регионалното развитие.“ 5. В § 1 от Допълнителните разпоредби се създава нова точка със следното съдържание: „... „Приоритетни зони за въздействие“ са зони за прилагане на интегриран подход за въздействие на територията на съответната община, определени съобразно анализа на силните и слабите страни на общинската територия, както и на потенциалите за развитие, които имат най-голяма възможност да повлияят върху социално- икономическото развитие на общината.“ Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 54 от 357 6. § ... В Закона за опазване на земеделските Мотивите са изложени земи се правят следните изменения и по предложение 3 от допълнения: настоящото становище. 1. В § 1 от Допълнителната разпоредба се В допълнение, създава нова точка със следното предвиденото съдържание: освобождаване от такса при промяна на „... „Приоритетни зони за въздействие“ са предназначението на зони за прилагане на интегриран подход за земеделски земи не е въздействие на територията на съответната подкрепено с финансова община, определени съобразно анализа на обосновка или оценка на силните и слабите страни на общинската въздействието върху територия, както и на потенциалите за съответните публични развитие, които имат най-голяма приходи. Не е възможност да повлияят върху социално- мотивирано и защо за икономическото развитие на общината.“ Не се земеделските земи, приема попадащи в приоритетни 2. В чл. 24, ал. 4 думите „освен в случаите зони за въздействие, по чл. 30, ал. 3 и 4“ се заменят с „освен в следва да бъде въведен случаите по чл. 30, ал. 3, 4 и 5“. преференциален режим, различен от общия ред. Самото обстоятелство, 3. В чл. 30 се създава нова ал. 5: че даден имот попада в такава зона, не „(5) Не се заплаща такса при промяна на представлява достатъчно предназначението на земеделска земя с основание за начин на трайно ползване „нива“, която е освобождаване от от седма до десета категория, когато земята публичноправно попада в обхвата на приоритетни зони за задължение, приложимо въздействие за прилагане на интегриран при промяна на предназначението на останалите земеделски Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 55 от 357 подход по Закона за регионалното земи. Подобно развитие.“ освобождаване би довело до необосновано преференциално третиране на определена категория инвестиционни инициативи, без да са доказани необходимостта и пропорционалността на отклонението от общия режим. Наред с това изменението на режима на таксите по Закона за опазване на земеделските земи надхвърля предметния обхват на настоящия законопроект и е от компетентността на органа, отговорен за провеждането на държавната политика в областта на земеделските земи. 12. МОТИВИ КЪМ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА Съображенията относно Приема се приемането, частичното по приемане или Предлаганите изменения възстановяват принцип неприемането на логиката на законодателната инициатива от отделните предложения Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 56 от 357 2020 г., но я привеждат в съответствие с са изложени в мотивите настоящата терминология и с екологичните към съответните бележки, дадени от МОСВ. Те не създават предложения. нова самостоятелна уредба извън предмета на ЗИД ЗРР, а осигуряват практическо действие на институти, които вече са част от ЗРР и които настоящият законопроект допълнително прецизира. Добавянето на думата „ускорено“ в чл. 13, ал. 1 ЗРР е необходимо, защото ПИРО не следва да бъде само документ за устойчиво развитие в общ смисъл, а инструмент за ускорено преодоляване на дефицити и за насочване на ограничените ресурси към територии с най- голям потенциал за социално-икономически ефект. Уточнението „ако има такъв“ по отношение на ОУП е необходимо, защото в редица общини липсата на действащ ОУП практически блокира прилагането на ПИРО и обезсилва интегрирания подход. Въвеждането на приоритетните зони за въздействие ще позволи ясно разграничение между всички възможни зони за интегриран подход и онези от тях, които са избрани като най-важни за конкретната община. Именно това беше замисълът на законопроекта от 2020 г.: ПИРО може да съдържа повече от една зона, но общината следва да има възможност да определи приоритетни зони, в които да концентрира мерки, публични ресурси, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 57 от 357 административна подкрепа и инвестиционни инициативи. Определението в Допълнителната разпоредба на ЗРР е необходимо, за да се избегне неяснота относно съдържанието на понятието. Приоритетните зони за въздействие не са произволни територии, а резултат от анализ на силните и слабите страни на общинската територия и на потенциалите за развитие. Те трябва да бъдат насочени към социално- икономическо въздействие и да бъдат свързани с идентифицираните нужди, потенциалите за развитие, неблагоприятните социално-икономически характеристики, междуобщинското сътрудничество и функционалните връзки между териториите. Допълнението в чл. 109, ал. 3 ЗУТ е централно. Действащата уредба вече допуска редица изключения от изискването за ОУП при наличие на значим публичен, регионален, инфраструктурен, инвестиционен или културен интерес. Приоритетните зони за въздействие имат същата, дори по-широка обществена функция, защото са свързани с общинска стратегия, с анализ на нуждите и потенциалите и с предварително определена териториална насоченост. Няма основание обектите в такива зони да бъдат изключени от възможността за разработване на ПУП при липса на ОУП, когато всички останали законови режими се спазват. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 58 от 357 Допълнението в чл. 17, ал. 2 ЗУЧК е необходимо, защото за Черноморското крайбрежие действа специален устройствен закон. Ако аналогична промяна бъде направена само в ЗУТ, но не и в ЗУЧК, именно черноморските общини ще останат в по- неблагоприятно положение, въпреки че при тях интегрираният подход е особено важен поради съчетаването на туризъм, природни ресурси, инвестиционни инициативи, екологични режими, инфраструктурни потребности и демографски проблеми. Новата ал. 3 на чл. 17 ЗУЧК следва да бъде възприета в редакцията, предложена от МОСВ. Така ще се признае, че при липса на ОУП може да се допусне промяна на предназначението на земеделски земи от седма до десета категория, попадащи в зона „А“ и зона „Б“, въз основа на влязъл в сила ПУП, но само след проведена процедура по глава шеста от ЗООС и чл. 31 ЗБР. Тази редакция е балансирана, защото не блокира развитието на крайбрежните общини, но и не допуска заобикаляне на ЕО, ОВОС, ОС или другите екологични гаранции. Предложението за изменение на ЗОЗЗ също следва да бъде възстановено. Когато земеделска земя с НТП „нива“ от седма до десета категория попада в приоритетна зона за въздействие, не е оправдано таксата за промяна на предназначението да се превръща Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 59 от 357 в допълнителна пречка пред реализацията на инициативи, които самият стратегически документ е определил като значими за общината. Това не отменя процедурите по ЗОЗЗ, а само създава насърчителен режим за територии, които са предварително определени като приоритетни. Особено важно е да се подчертае, че предложенията не дерогират ЗООС, ЗБР, ЗУЧК, ЗОЗЗ или друг специален закон. Те не отменят ЕО, ОВОС, ОС, съгласувателните режими, ограниченията в защитени територии и защитени зони, нито съдебния контрол. Предложенията дерогират единствено абсолютното изискване за ОУП там, където липсата на ОУП блокира реализацията на ПИРО и на приоритетните зони за въздействие. Именно това беше смисълът на законодателната инициатива от 2020 г. и именно този смисъл следва да бъде възстановен сега. Предлаганите изменения ще имат положително въздействие върху държавата, защото ще направят интегрирания териториален подход реално приложим. Те ще имат положително въздействие върху общините, защото ще им дадат инструмент да реализират ПИРО, вместо тези планове да останат документи без оперативна сила. Те ще имат положително въздействие върху частните собственици и инвеститорите, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 60 от 357 защото ще създадат предвидима възможност за ПУП в приоритетни зони, без да се премахва контролът. Те ще имат положително въздействие и върху околната среда, защото ще насочат развитието към предварително анализирани територии и ще го подчинят на процедурите по ЗООС и ЗБР, вместо да насърчават хаотични и непланирани инициативи. В заключение предлагам Министерството на регионалното развитие и благоустройството да включи в настоящия ЗИД ЗРР възстановената и актуализирана законодателна конструкция относно приоритетните зони за въздействие, като възприеме основните предложения от законопроекта със сигнатура № 054-01-102 от 2020 г. и екологично прецизираната редакция, предложена от МОСВ. По този начин законопроектът ще постигне не само формално съответствие с новата класификация NUTS, но и реално усъвършенстване на механизмите за регионално и пространствено развитие. ☐ Лицето действа от 1. II. СЪОТНОШЕНИЕ С ПРЕДХОДНОТО Твърдението, че към Постъпило Арх. Банко свое име СТАНОВИЩЕ НА ОРГАНИЗАЦИИТЕ(№ датата на становището чрез Банов 12197-К) Не се не е публикувана 4 системата за председателКАБ РК Старана ☒позицияЛицетоот защитаваимето на През април 2026 г. подписаните организации приема справкаЗакона запо нормативнитечл. 26, ал. 5 от електронен Загора друго лице/група внесоха съвместно становище по проекта на актове по обществената лица: КАБ РК Стара НКРПР 2026-2040 (обществена консултация консултация на проекта Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 61 от 357 документооб Венцислав Загора, КРИБ – № 12197-К, приключила на 08.04.2026 г.) с три на НКРПР 2026–2040 г., орот Славов Стара Загора, Клуб структурни искания. Към датата на не съответства на с изх. № Ц3- председател на на работодателя настоящото становище справка по чл. 26, ал. 5 фактическото 46/13.07.2026 КРИБ – Стара Стара Загора ЗНА по посочената консултация не е положение. Справката за г. Загора публикувана, НКРПР не е внесена за приемане получените от МС, а нито едно от исканията не е нито предложения е Димитър Янков прието, нито мотивирано отхвърлено. публикувана на председател на Междувременно нормативният процес по 12.06.2026 г. на Портала Клуб на новото райониране изпревари стратегическия: за обществени работодателя рамката, която НКРПР следваше да зададе, се консултации и на Стара Загора урежда с настоящия законопроект - с интернет страницата на обвързваща законова сила. Това налага МРРБ, като в нея са исканията да бъдат пренесени на изложени мотиви законодателно ниво, както следва… относно приемането или неприемането на постъпилите предложения. 2. IV. ОБЩА ПОЗИЦИЯ Съображенията относно Подписаните организации подкрепят по приемането, частичното принцип привеждането на националното приемане или законодателство в съответствие с Делегиран неприемането на регламент (ЕС) 2026/195 на Комисията от отделните предложения 13.11.2025 г. (ОВ, серия L от 27.01.2026 г.) "|, Приема се са изложени в мотивите задължителен в своята цялост и пряко по към съответните приложим от 01.01.2027 г. Подкрепяме и принцип предложения. терминологичното синхронизиране между ЗРР и ЗУТ, както и специалния подход към Столичния регион. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 62 от 357 Същевременно констатираме, че законопроектът урежда прехода към новото райониране без нито една разпоредба, адресираща териториите в справедлив преход. Проверката на пълния консултационен пакет 1 показва, че понятията „справедлив преход“, „териториален план за справедлив преход“, „Фонд за справедлив преход“ и „въглищни територии“ не се срещат нито веднъж в нито един от документите - при положение че институционалното преструктуриране на регионалното ниво е моментът на максимална уязвимост на тези инструменти, а публичното представяне на реформата акцентира именно върху ползите за въглищните области. Предложенията ни отстраняват това разминаване с минимална редакционна намеса, без концептуална промяна на законопроекта и без необходимост от финансови средства. V. КОНСТАТАЦИИ И АРГУМЕНТАЦИЯ 5.1. Новият Южен регион концентрира всички български територии в справедлив преход Съгласно § 1 от законопроекта (нова редакция на чл. 4, ал. 3, т. 3 ЗРР) в Южния регион за планиране влизат едновременно областите Стара Загора, Перник и Кюстендил - трите области с приети ТПСП, одобрени от ЕК като част от ПРР ! в изпълнение на Регламент (ЕС) 2021/1056 за създаване на ФСII. Новата ИТСР на Южен регион следователно ще бъде Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 63 от 357 единственият стратегически документ на регионално ниво в страната, който трябва да интегрира целия национален процес на справедлив преход. Законопроектът не отчита това обстоятелство нито в съдържанието на ИТСР (чл. 11, ал. 5), нито в преходния режим (§ 17). Уреждането на справедливия преход в ИТСР на Южния регион не е локално искане, а системна необходимост, произтичаща от конфигурацията, която самият законопроект създава. 5.2. Индикативният списък по чл. 11, ал. 5, т. 10 става предварително условие за финансиране По действащата редакция на чл. 19, ал. 1, т. 3 ЗРР 2! РСР „участва в процеса на подбор“ на концепции за ИТИ. С § 10 от законопроекта разпоредбата придобива следната редакция (курсивът е наш): „3. определя приоритетните интегрирани териториални инвестиции в изпълнение на подхода по чл. 11, ал. 5, т. 8 [...]/, включени в списъка по чл. 11, ал. 5, т. 10 [...] които да бъдат съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление, от други европейски фондове и финансови източници, включително финансови инструменти, и от съответното национално съфинансиране |...“ Правната последица е, че проектна идея, невключена в индикативния списък на ИТСР, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 64 от 357 не може да бъде приоритизирана за съфинансиране. Списъкът се превръща от ориентировъчен инструмент в предварително условие за достъп до финансиране, без законопроектът да предвижда каквито и да е критерии за неговото съставяне и териториална балансираност. 3а регион с десет области и изразен агломерационен център този дефицит създава структурен риск от концентрация на списъка - и следователно на финансирането - в най-силния център, в противоречие с целите на политиката за сближаване, декларирани в мотивите. 5.3. § 17, ал. 3 прекратява наблюдението на заварените стратегии без преходен режим за текущите операции Дословният текст на разпоредбата гласи: „(3) Изпълнението и наблюдението на изпълнението на интегрираните териториални стратегии на регионите за планиране от ниво 2 за периода 2021-2027 г. приключват с влизането в сила на този закон без извършване на последваща оценка.“ Към 01.01.2027 г. по Приоритет 4 „Справедлив преход“ на ПРР ще има действащи договори, чието изпълнение продължава години след тази дата. По официална информация на УО на ПРР по процедури BG16FFPR003-4.005 и BG16FFPR003-4.006 договорите са сключени и в изпълнение (проведени обучения на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 65 от 357 бенефициенти съответно на 29.04.2026 г. и 19.05.2026 г.) 1, а по процедура BG16FFPR003-4.004 - 357 одобрени и 822 резервни проектни предложения с ресурс над 181 млн. лв. само за област Стара Загора - договарянето беше временно преустановено. Законопроектът не урежда кой орган на регионално ниво поема координацията и наблюдението на заварените ИТИ и операции след прекратяването по § 17, ал. 3 и след преструктурирането на съществуващите РСР. Отбелязваме и нормативна непълнота по отношение на междинната оценка: ангажиментът за нейното извършване е поет единствено в доклада на вносителя, но не е нормиран - чл. 33, ал. 1 ЗРР предвижда междинна оценка „в средата на периода на действие“, който за ИТСР 2021-2027 е изтекъл, а § 17, ал. 3 урежда единствено отпадането на последващата оценка. Без изрична разпоредба обещаната аналитична приемственост между старите и новите стратегии остава без правно основание. Уязвимостта, която тази празнота създава, не е хипотетична. С решение на МС от заседанието на 10.06.2026 г. е възложено разработването на актовете за корпоративното преструктуриране на БЕХ в изпълнение на реформа С4.К11 от ПВУ, със срок 26 август 2026 г. !" Корпоративната трансформация на енергийния сектор, засягаща пряко комплекса Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 66 от 357 „Марица-изток“, ще протича успоредно с институционалното преструктуриране на регионалното ниво по настоящия законопроект. Съвпадението на двата процеса без нормативна координационна рамка мултиплицира риска от прекъсване на инструментите за преход в най-чувствителния период. 5.4. Заличаване на нормативната връзка между ИТСР и схемите за регионална държавна помощ Действащият чл. 11, ал. 4 ЗРР гласи (курсивът е наш): „„ (4) Интегрираната териториална стратегия за развитие на региона за планиране от ниво 2 отчита предвижданията и инвестиционните намерения за развитие за територията на района и се използва като основа при разработването на схеми за регионална държавна помощ.“ С 43, т. 2 от законопроекта подчертаната функция се заличава. Нито мотивите, нито докладът, нито оценката на въздействието обясняват причината или посочват заместващ механизъм. За области с максимален интензитет на регионалната инвестиционна помощ, каквато е Стара Загора, отпадането на законовата котва между териториалната стратегия и разработването на схемите за Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 67 от 357 помощ за периода 2028-2034 г. създава правна несигурност за инвестиционното планиране на предприятията. 5.5. Разминаване между публично обявените цели и нормативното съдържание Публичното представяне на реформата акцентира върху ефекта от обособяването на Столичния регион: подобряване на статистическите показатели на останалите региони и на достъпа им до по-високи интензитети на европейско съфинансиране, с изрично посочване на въглищните области. Този ефект обаче е статистическа последица от Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 "1, а не резултат от разпоредба на законопроекта. Нито една норма в проекта не адресира въглищните територии, справедливия преход или гаранциите, че статистическото подобрение ще се превърне в реален финансов достъп за засегнатите територии. Молим разминаването да бъде отстранено чрез предложенията по Раздел У1 подолу. „. 5.6. Представителност в новия Южен регионален съвет за развитие При запазените квоти по чл. 18, ал. 6 и по данните от Преброяване 2021 г. 1“! (окончателното разпределение зависи от официалните данни на НСИ към момента на конституиране) област Пловдив би Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 68 от 357 разполагала с максималната квота от шестима общински представители, а област Стара Загора - с трима. Не оспорваме демографския принцип. Обръщаме внимание обаче, че в съвет от порядъка на четиридесет членове, с гласуващи наблюдатели по чл. 18, ал. 13, т. 6- 11, балансът на решенията по чл. 19, ал. 1, т. 3 - които определят разпределението на европейското съфинансиране - ще зависи критично от правилата за съставяне на индикативния списък (Констатация 5.2) и от процедурните правила по чл. 18, ал. 15, отнесени изцяло към правилника за прилагане. Настояваме принципът на териториална балансираност да бъде закрепен на ниво закон. 3. VI. КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА Териториите, засегнати ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ от прехода към климатична Предложение № 1. Териториите с ТПСП - в неутралност, за които са задължителното съдържание на ИТСР (§ 3, приети териториални т. 3, 6. „6“) планове за справедлив В§ 3,т. 3, буква „0“ от законопроекта Приема се преход, ще бъдат взети изменението на чл. 11, ал. 5, т. 4 ЗРР да се по предвид при допълни, като буквата придобие следната принцип разработването на редакция: Интегрираната „6) в т. 4 след думите „характеристики и териториална стратегия проблеми“ се добавя „включително такива за развитие на Южния с неблагоприятни социално-икономически регион за планиране от характеристики и територии, засегнати от ниво 2 за 2028 – 2034 г. прехода към климатична неутралност, за Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 69 от 357 които са приети териториални планове за Същевременно справедлив преход;“ описаните територии, вече попадат в обхвата Мотиви: Законопроектът вече разширява на предвидените в т. 4 т. 4 с териториите с неблагоприятни територии със социалноикономически характеристики. специфични Териториите в справедлив преход са характеристики и легално обособена категория по Регламент проблеми, както и се (ЕС) 2021/1056 Г", с одобрени от ЕК отчитат в анализа на планови документи и специфичен икономическото, финансов инструмент. Изричното им социалното и посочване гарантира, че пространствената екологичното състояние структура на ИТСР ги отчита на региона. задължително, а не по преценка на Предложеното разработващия. Предложението е в пълен допълнение не синхрон с логиката на вече предвиденото разширява допълнение. съдържанието на интегрираните териториални стратегии за развитие, а води до ненужно детайлизиране чрез изрично изброяване на отделни видове територии, които вече са обхванати от общата разпоредба. Целта на предложението 4. Предложение № 2. Пространствена рамка Не се – пространственото за справедлив преход в ИТСР (§ 3, т.3 нова приема отразяване на процесите, буква) свързани със справедливия преход, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 70 от 357 В § 3,т. 3 от законопроекта да се създаде може да бъде постигната нова буква „ж“: в рамките на действащата нормативна „ж) създава се т. 15: уредба и не налага „ 15. за регионите за планиране от ниво 2, в допълване на чийто териториален обхват попадат съдържанието на ИТСР. територии с приети териториални планове Съгласно чл. 11, ал. 5 от за справедлив преход - пространствена ЗРР ИТСР вече съдържат рамка за > справедлив преход, която пространствена определя зоните за икономическа структура на региона, трансформация, реиндустриализация, включително територии рекултивация и развитие на нови със специфични енергийни мощности и осигурява характеристики и съответствие с териториалните планове за проблеми, както и справедлив преход и координация с функционално- актовете за преструктуриране в йерархична структура с енергийния сектор.“ идентифицирани зони за Мотиви: С отмяната на Глава пета от ЗУТ индустриално развитие и (§ 16 от законопроекта) ИТСР остава бизнес и други единственият документ, способен да носи територии с ключово регионална пространствена рамка. Без значение за изрично изискване пространственото регионалното развитие. измерение на прехода на „Марица-изток“ - Това предоставя най-мащабната териториална необходимата трансформация в страната за периода на нормативна основа в действие на новите стратегии - остава стратегиите да бъдат нормативно неуредено. Разпоредбата се отразени териториите, прилага само за региони с ТПСП територии обхванати от и не създава тежест за останалите. Тя териториалните планове осигурява и липсващата координационна за справедлив преход, както и мерките и приоритетите, свързани Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 71 от 357 връзка с процеса по реформа С4.К11 от с тяхното развитие, ПВУ 1", когато това е относимо за съответния регион. В този смисъл не е необходимо въвеждането на отделен задължителен елемент в съдържанието на ИТСР, приложим само за част от регионите за планиране. Подобно допълнение би довело до ненужно детайлизиране на закона и до отклонение от възприетия единен подход към съдържанието на стратегическия документ, без да създава допълнителна практическа стойност. 5. Предложение №. 3. Преходен режим за Законопроектът не заварените инструменти -- механизъм за засяга изпълнението на непрекъснатост (§ 17 - нови ал. 4 и 5) одобрените концепции Приема се за ИТИ и на операциите В 17 от Заключителните разпоредби да се по по програмите, създадат ал. 4 и 5: принцип съфинансирани от „ (4) Приключването по ал. 3 не засяга ЕФСУ, включително изпълнението на одобрените концепции за ФСП. Тяхното интегрирани териториални инвестиции и изпълнение се Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 72 от 357 на операциите по програмите, осъществява по реда на съфинансирани от Европейските фондове съответните програми и при споделено управление, включително по приложимата Фонда за справедлив преход, одобрени в нормативна уредба и не е изпълнение на интегрираните обусловено от териториални стратегии за развитие за действието на ИТСР за периода 2021-2027 г. Функциите по периода 2021–2027 г. регионална координация и наблюдение на Поради това не е изпълнението им се поемат от 1 януари 2027 необходимо изрично г. от регионалния съвет за развитие на преходно правило, че региона за планиране от ниво 2, в чийто приключването на териториален обхват попада съответната изпълнението и територия, до приключване на наблюдението на ИТСР изпълнението им. не засяга изпълнението на вече одобрените (5) За интегрираните териториални концепции и операции. стратегии за развитие за периода 2021-2027 г. се извършва междинна оценка при Законопроектът не условията на чл. 33, ал. 2, резултатите от създава правен вакуум която се вземат предвид при по отношение на разработването на стратегическите регионалната документи за периода 2028-2034 г. координация и Междинната оценка съдържа наблюдението. самостоятелен раздел относно Регионалните съвети за изпълнението на инструментите за развитие не се закриват, справедлив преход на териториите с приети а се преструктурират териториални планове за справедлив съобразно новото преход.“ райониране и продължават да Мотиви: Разпоредбата запълва правния изпълняват вакуум по Констатация 5.3, като гарантира, предвидените в закона че институционалното преструктуриране функции. Не е няма да прекъсне изпълнението и необходимо Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 73 от 357 наблюдението на текущи операции с въвеждането на хоризонт след 01.01.2027 г.- включително специален преходен стотиците договори на МСП по Приоритет режим за "поемане" на 4 на ПРР. Ал. 5 нормира междинната функции между органи оценка, за която вносителят е поел от един и същи вид. ангажимент единствено в доклада 1, и По отношение на осигурява аналитичната приемственост по оценката на ИТСР отношение на справедливия преход. предстои възлагането на Предложението не изисква финансови междинна оценка, която средства и съответства изцяло на ще осигури декларираните цели на законопроекта. необходимата аналитична основа за разработването на стратегическите документи за периода 2028-2034 г., като отпадането на последващата оценка е обусловено от избягване на дублиране на оценки със сходен предмет и съдържание.Въведена е разпоредба по отношение на изпълнението на ИТСР за периода 2021-2027 което продължава след влизането в сила на ЗИД на ЗРР приключване на изпълнението на концепциите за интегрирани Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 74 от 357 териториални инвестиции и проектите, предвидени за изпълнение в рамките на стратегиите Основна цел на ИТСР е постигането на 6. Предложение № 4, Териториална балансирано и устойчиво балансираност на индикативния списък (§ развитие на териториите 3, т. 3 - нова буква) чрез идентифициране на В § 3, т. 3 от законопроекта да се създаде техните специфични нова буква, с която в чл. 11, ал. 5, т. 10 ЗРР характеристики, след думите „проектни идеи“ се добавя: потребности, потенциал и приоритети за „подбрани при осигурена териториална развитие. Това не балансираност в рамките на региона и при предполага въвеждането отчитане на териториите по т. 4,“ на законово изискване за Мотиви: По новата редакция на чл. 19, ал. Не се териториална 1, т. 3 (8 10 от законопроекта) включването приема балансираност при в индикативния списък е предварително формирането на списъка условие за приоритизиране и по чл. 11. Подобно съфинансиране на ИТИ (Констатация 5.2). понятие няма Условие с такава правна тежест не може да самостоятелно остане без законов критерий за съставянето нормативно съдържание му. Изискването за териториална и не определя обективен балансираност е минималната гаранция, че критерий, въз основа на списъкът на регион с десет области няма да който да се формира бъде концентриран в агломерационния списъкът. Подходът за център. постигане на балансирано териториално развитие Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 75 от 357 не се изразява в предварително определено териториално разпределение на включените проектни идеи, а в отчитане на специфичните потребности и потенциала на отделните територии. Конкретните правила и критерии за формиране на списъка не са предмет на ЗРР. 7. Предложение № 5. Връзката със схемите Текстът на за регионална държавна помощ (§ 3, т. 2) законопроекта е редактиран, като е Предлагаме § 3, т. 2 от законопроекта да запазена възможността отпадне, като се запази действащата интегрираните редакция на чл. 1, ал. 4 ЗРР в частта „и се териториални стратегии използва като основа при разработването за развитие да се на схеми за регионална държавна помощ“. използват като основа Алтернативно, ако заличаването се Приема се при разработването на поддържа, молим в справката по чл. 26, ал. схеми за регионална 5 ЗНА и в мотивите да бъде посочен държавна помощ. изрично нормативният механизъм, който ще изпълнява тази функция за периода 2028-2034 г. Мотиви: Съгласно Констатация 5.4 заличаването е немотивирано и създава равна несигурност за инвестиционното Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 76 от 357 планиране в областите с максимален интензитет на регионална помощ. 8. VII. ВЪПРОСИ, НА КОИТО МОЛИМ ДА По отношение на БЪДЕ ОТГОВОРЕНО В СПРАВКАТА ПО поставените въпроси: ЧЛ. 26, АЛ. 5 ЗНА 1. Отговор е 1 Кой нормативен механизъм ще замести предоставен по т. 7 от функцията на ИТСР като основа при настоящата справка. разработването на схеми за регионална 2. Отговор е държавна помощ след заличаването по § 3, т. предоставен по т. 3 – 2, и как ще бъде гарантирана приемствеността 7 от настоящата за програмния период 2028-2034 г.? справка. 2. Как вносителят съотнася публично 3. Отговор е обявената цел на реформата - подобряване на предоставен по т. 1 от достъпа до европейско съфинансиране на настоящата справка. въглищнитенитоадресирапредложениятаедна тезиразпоредбаобластипотеритории,Раздел- снаобстоятелството,VIзаконопроектакатои приемамеханизъмлинече Приемапопринцип се Вдакъммоментдопълнениесе отбележи,настоящияследваче за отстраняване на това разминаване? разработването на новите ИТСР не е 3. В какъв срок ще бъде публикувана започнало и предстои справката по чл. 26, ал. 5 ЗНА по обществена да стартира след консултация № 12197-К (проект на НКРПР приемането или в 2026-2040) и как ще бъде осигурена непосредствена съгласуваността между окончателния текст на времева близост до НКРПР и новите ИТСР, при положение че по приемането на чл. 11, ал. 2 ЗРР вторите се разработват „в НКРПР. Поради това съответствие“ с първата, а двата процеса не е налице риск от протичат паралелно? несъответствие 4. На коя дата ще се проведе заседанието на между двата Регионалния съвет за развитие на документа, като Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 77 от 357 Югоизточния регион, на което предвижданията на законопроектът ще бъде представен съгласно НКРПР ще бъдат доклада на вносителя, и ще бъде ли осигурена отчетени при възможност за участие на заинтересованите изготвянето на новите страни по чл. 18, ал. 13, т. 7, 10 и 11 ЗРР? ИТСР съгласно VIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ изискването на чл. 11, ал. 2 от Закона за Подкрепяме привеждането на ЗРР в регионалното съответствие с новата класификация NUTS и развитие. заявяваме готовност за конструктивно участие 4. Проектът на в довършването на реформата. Петте ни Закон за предложения не променят концепцията на изменение и законопроекта, не изискват финансови допълнение на средства и са насочени единствено към това Закона за институционалният преход да не прекъсва регионалното действащи инструменти и новата регионална развитие е рамка да отчита обективния факт, че Южният представен и регион ще концентрира целия национален обсъден от процес на справедлив преход. Регионалния Молим предложенията да бъдат разгледани по съвет за развитие същество и отразени в справката по чл. 26, ал. на Югоизточния 5 ЗНА. Изразяваме готовност за участие в регион в рамките работна среща с екипа на МРРБ и в на проведена заседанието на Регионалния съвет за развитие писмена на Югоизточния регион при представянето на процедура/заседа законопроекта. ние на РСР, приключила на 24.07.2026 г. В съответствие с изискванията на Закона за регионалното Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 78 от 357 развитие в процедурата са участвали всички членове на съвета, включително представителите на заинтересованите страни по чл. 18, ал. 13, т. 7, 10 и 11 от ЗРР, на които е предоставена възможност да представят становища и предложения по законопроекта. Постъпилите становища са изпратени на МРРБ за разглеждане и отразяване по установения ред. ☐ Лицето действа от 1. Делегираният регламент (ЕС) 2026/195 за Предложеното Постъпило Арх. Петър свое име осигуряване на съответствие на националното включване на Софийска чрез Диков законодателство с новата класификация NUTS Не се област и област Перник в 5. системата за представител на ☒ Лицето защитава е задължителен в своята цялост и ще се приема Столичния регион от електронен УС на САБ позициядруго отлице/групаимето на прилага1 януарипряко2027въвг. всичкиСъгласнодържавитози регламентчленки от нивопротиворечиNUTS на2 лица: Съюза на промените, които следва да се отразят в териториалната Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 79 от 357 документооб архитектите в националното законодателство на страните класификация, изрично орот България членки на ЕС, са следните: определена в с изх. № I - 80/ Да се обединят текущите статистически зони Приложение I към 15.07.2026 г. от ниво 1 в един регион NUTS 1 и окрупняване Делегиран регламент на текущите статистически райони от ниво 2 в (ЕС) 2026/195. Съгласно четири нови, като се изменят границите на член 2 от същия всеки един от тях, но се запазват границите на регламент той е задължителен в своята областите от ниво 3. цялост и се прилага Да се предложат изменения, основани на пряко във всички практиката от прилагането на интегрирания държави членки. Поради териториален подход, с цел усъвършенстване това предложението не на стратегическите документи за регионално може да бъде отразено в развитие и механизмите за тяхното законопроекта, чиято цел изпълнение, както и необходимите промени в е привеждане на Закона други закони. за регионалното Стратегическите цели и приоритети, основани развитие в съответствие на ИНТЕГРИРАНИТЕ ТЕРИТОРИАЛНИ с посочения акт на СТРАТЕГИИ ЗА РАЗВИТИЕ, са ключовите Европейския съюз. планови документи за осъществяване на Същевременно, следва интегрирани териториални инвестиции, да се отбележи, че при базирани на партньорство между общините, разработването на бизнеса и гражданските организации. Тези законопроекта са планови документи осигуряват следване на отчетени формулираните основни цели и приоритети за необходимостта от устойчиво развитие на региона чрез съобразяване на съгласуваните програми и конкретни проекти, специфичните заложени в ПИРО (плановете за интегрирано характеристики на развитие на общините), както и с Столичния регион и осъществяване на съвместни инициативи и неговите функционални проекти в областите и общините. връзки със съседните Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 80 от 357 Тези изменения трябва да допринесат за територии. В тази връзка усъвършенстване на държавната политика за предложеният чл. 11а регионално развитие чрез привеждане на предвижда Планът за нормативната уредба в съответствие с новата интегрирано развитие на класификация NUTS, отразяване на Столична община, промените в броя и териториалния обхват на изпълняващ функциите регионите за планиране, адаптиране и на интегрирана усъвършенстване на системата от териториална стратегия стратегически документи съобразно новото за развитие на региона от райониране и прилагането на интегрирания ниво NUTS 2, да отчита териториален подход. Ще се създаде ясна и функционалните връзки последователна нормативна рамка за със съседни общини и управлението на развитието на регионите от региони за планиране, ниво 2. Следва да се повиши съгласуваността агломерационния и правната яснота в нормативната уредба характер на Столичния посредством прецизиране на терминологията регион, както и и актуализиране на препратките между възможностите за съответните актове. сътрудничество с Районите от ниво NUTS 2 не са само райони функционално свързани на статистиката. Те са най-важното ниво на територии. Поради това планиране във всички европейски страни. На законопроектът вече това ниво се разработват интегрираните съдържа механизми за териториални стратегии за развитие, които отразяване на практически очертават целите и приоритетите особеностите на за устойчиво развитие на общините и Софийската агломерация осигуряват реализирането на интегрирани в процеса на териториални инвестиции. стратегическото планиране. Предложението на Министерския съвет от 26.03.2025 г. и включването му като изменения на ЗРР за 4 района от ниво NUTS 2 Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 81 от 357 е проучвано, дискутирано и аргументирано многократно през последните 10 години. Предложеното райониране е съобразено с: природо-географските характеристики на територията на страната; исторически и културни особености; целите и приоритетите на европейски, макрорегионални, трансгранични, български национални, регионални, местни и секторни стратегически и планови документи; статистическите данни за състоянието и тенденциите в демографското развитие на страната; тенденциите в сътрудничеството и процеса на европейска интеграция на балканските страни. Предложението обаче Столична община да се обособи като четвърти самостоятелен район не е разумно и целесъобразно. Столичният район се отличава с малка територия и прекомерно голяма гъстота на населението на кв. км. Това е нормално за столичен регион, но разликите биха били драстични, ако се избере, както е изложено, столичен регион само в рамките на Столична община. Разработването на ПИРО (План за интегрирано развитие на общината) не може да се осъществи без наличието на Интегрирана териториална стратегия за територията на Столичната Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 82 от 357 агломерация. Всички планове за териториално, устройствено и пространствено развитие на столицата, съобразно постигане на целите и приоритетите на социално- икономическото развитие през последните 80 години, са разработвани именно на територията на Софийската агломерация и Софийско-пернишкия подрайон. Недопустимо е Столична община NUTS 4, София област-град NUTS 3 и Столичен район NUTS 2 да планират своето социално- икономическо и пространствено развитие само на територията на Софийска община, без да имат интегрирана териториална стратегия на ниво район от ниво 2, аналогична на стратегиите на останалите три района. По тази причина предлагаме към Столичен район NUTS 2 да се приобщят и област Софийска и област Перник, като характеристиките ще бъдат както следва: „СТОЛИЧЕН РАЙОН“ включва области: София град, Софийска, Пернишка: 1. Територия: 13 884 кв. км (12,5%); 2. Население: 1 772 645 души (2011); 1 805 023 души (2016); 1 728 339 души (2022); 3. Гъстота: 124,48 души/км² (приблизително 12% от територията на страната; 2 милиона жители при гъстота на населението 125 д./км²). Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 83 от 357 На основание на гореизложеното предлагаме следните изменения в публикувания за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на Закона за регионално развитие: 1. В параграф 1: От Южен район да отпадне текстът „София и Перник“. Към Столичния район да се добави и текстът „област Софийска и област Перник“. От предложения текст за ал. 3 на чл. 4 на ЗРР да отпадне текстът „с изключение на Столичния регион, който е едновременно район от ниво 2 и район 3....“. 2. В параграф 3: В ал. 1 на чл. 11 от ЗРР да се добави „Столичния регион“. 3. Параграф 4 да отпадне 4. В параграф 6: В изменението на чл. 16, ал. 1 след „Южен“ да се добави и текстът „Столичен регион“ и да отпадне текстът „и планът за интегрирано развитие на Столична община“. В изменението на чл. 16, ал. 2 след „Южен“ да се добави и „Столичен“ и да отпадне текстът „и планът за интегрирано развитие на Столична община“. 5. В параграф 8: Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 84 от 357 В изменението на чл. 18, ал. 4 след „Южен“ да се добави „и Столичен“. В изменението на чл. 16, ал. 5 след „Южен“ да се добави и „Столичен“. В изменението на чл. 16, ал. 6 след „Южен“ да се добави и „Столичен“. 6. В параграф 9: Да отпадне предложеният чл. 18а. 7. В параграф 10: Да отпаднат точки 1, 2 и 3. В чл. 19 да отпадне т. 1 и т. 2. 8. В параграф 11: В чл. 21 да отпадне т. 6 и т. 9. 9. В параграф 12: В изменението на чл. 23 да отпадне ал. 2. 10. В параграф 17: В ал. 1 след „Южен“ да се добави „и Столичен“. Ал. 2 да отпадне. Господин Министър, Разчитаме на Вашето разбиране, съдействие и подкрепа за предложените промени в Проекта за изменение и допълнение на Закона за регионално развитие, които ще допринесат за по-доброто планиране и координация на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 85 от 357 действията на европейската, националната, регионалната и общинската власти, бизнеса и гражданите за доброто бъдеще на нашите територии и общности. 1. I. ОБЩА ПОЗИЦИЯ И

Други данни

В регистъра от
02.11.2026
Последно в регистъра
03.11.2026

Документи