Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност

Проект Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 35 от 2015 г.; изм. и доп. бр. 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 27, 38 и 83 от 2018 г., бр. 21 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 86 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г., бр. 47 и 97 от 2025 г. и бр. 55 от 2026 г.) § 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 4 думите „националната цел“ се заменят с „националните цели“. 2. Създава се т. 5: „5. прилагане на принципа „енергийната ефективност на първо място“.“ § 2. В чл. 5 се правят следите изменения: 1. Алинея 2 се отменя. 2. В ал. 3: а) точки 1 – 4 се отменят; б) точка 6 се изменя така: „6. национален план за обновяване на сградния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;“ 3. В ал. 4 думите „по ал. 2 и ал. 3, т. 1 – 6“ се заменят с „по ал. 3, т. 5 и 6“. § 3. Създава се чл. 5а: „Чл. 5а. (1) Принципът „енергийната ефективност на първо място“ се прилага при взeмане на решения в областта на политиката, планирането и инвестициите в проекти, по които се предвижда финансиране на енергийни системи на стойност над 100 млн. евро, както и при финансирането на проекти за транспортна инфраструктура на стойност над 175 млн. евро, които засягат потреблението или снабдяването с енергия. При взeмане на решения в посочените области се вземат предвид ресурсите от страната на търсенето и гъвкавостта на системата. (2) Проектите по ал. 1 се изпълняват в сектор енергетика, както и в секторите в крайното потребление на енергия. (3) При прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ по ал. 1 се извършва анализ на разходите и ползите, с който се оценява съответното решение за енергийна ефективност. Анализът включва технически, финансов и икономически анализ, както и оценка на по-широките ползи за обществото от решението за енергийна ефективност, когато е целесъобразно, като се отчитат целият жизнен цикъл и дългосрочните перспективи, ефективността на системата и на разходите, въздействието върху домакинствата в положение на енергийна бедност, сигурността на доставките и количествена оценка от гледна точка на обществото, здравеопазването, икономиката и 1 изискването за неутралност по отношение на климата, устойчивостта и принципите на кръговата икономика в рамките на прехода към неутралност по отношение на климата. Анализът се разработва в съответствие с указанията по чл. 7, ал. 1, т. 17. (4) Държавните органи прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ в съответствие с ал. 1 и предоставят на Агенцията за устойчиво енергийно развитие, наричана по-нататък "агенцията", информация за начина, по който принципът е бил приложен за проекти, за които е направен анализ в срок до 31 януари на следващата календарна година. (5) При прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ при проекти, чиято стойност е под определената в ал. 1, може да се използват указанията по чл. 7, ал. 1, т. 17.“ § 4. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 2 думите „от промишлени системи“ се заменят с „в промишлеността“. 2. В т. 4 думите „министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията“ се заменят с „министъра на транспорта и съобщенията“. 3. Създава се т. 5: „5. министъра на иновациите и дигиталната трансформация - в областта на предоставянето на финансови стимули за подобряване на енергийната ефективност на предприятията.“ § 5. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точки 2 – 5 се отменят. 2. Точка 7 се изменя така: „7. участва в разработването на националния план за обновяване на сградния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;“ 3. Създава се нова т. 17: „17. разработва и публикува указания за прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, които включват и оценка на разходите и ползите, която може да позволи да се оценят съпътстващите по-широки ползи за обществото от решенията за енергийна ефективност;“ 4. Досегашната т. 17 става т. 18. § 6. В чл. 8 се правят следните изменения: 1. Точка 2 се отменя. 2. Точка 4 се изменя така: „4. предлага мерки за повишаване на енергийна ефективност в малки и средни предприятия и в индустрията.“ § 7. Създава се чл. 8а: 2 „Чл. 8а. Министърът на иновациите и дигиталната трансформация в рамките на своята компетентност разработва схеми за финансиране на предприятия, свързани с подобряване на енергийната ефективност и въвеждането на иновативни решения в предприятията.“ § 8. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. Точки 2 и 3 се изменят така: „2. разработва и внася за приемане от Министерския съвет националния план за обновяване на сградния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.; 3. изготвя и актуализира докладите по чл. 31, ал. 7 и ги представя на Европейската комисия;“ 2. Точки 4 и 5 се отменят. § 9. Член 10 се изменя така: „Чл. 10. Министърът на транспорта и съобщенията в рамките на своята компетентност предоставя на министъра на енергетиката ежегодно в срок до 31 декември на съответната година информация за изпълнение на политиката и мерките за енергийна ефективност в сектор "Транспорт".“ § 10. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „Агенцията за устойчиво енергийно развитие, наричана по- нататък „агенцията““ се заменят с „агенцията“. 2. В ал. 4 думите „в районите по чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие“ се заличават. 3. В ал. 6: а) създава се т. 2а: „2а. наблюдава прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ в крайното потребление на енергия;“; б) точка 4 се отменя; в) в т. 5 думите „по чл. 27, ал. 1, т. 4“ се заменят с „по чл. 23, ал. 1“; г) точка 12 се изменя така: „12. организира създаването и поддържането на списък на сградите, предприятията, отоплителните инсталации, инсталациите за комбинирано отопление и вентилация, климатичните инсталации и комбинираните климатични и вентилационни инсталации, за които е задължително привеждането им в съответствие с изискванията на този закон;“; д) в т. 16 думите „в сгради, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление“ се заменят с „в сгради и в промишлеността“; е) в т. 17 след думите „в сгради държавна и общинска собственост“ се заменят с „в сгради, заети от публични органи“; 3 ж) в т. 18 думите „на изпълнението на целта по чл. 14а, ал. 1“ се заменят със „за прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и изпълнението на целта по чл. 14а, ал. 1“; з) създава се т. 19а: „19а. участва в разработването на националния план за обновяване на сградния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.;“; и) в т. 20 след думите „(OB, L 328/1 от 21 декември 2018 г.)“ се поставя запетая и се добавя „наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2018/1999“; к) създава се нова т. 21: „21. участва в изготвянето на указанията по чл. 7, ал. 1, т. 17;“ л) досегашната т. 21 става т. 22. § 11. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) За целите по ал. 1 местните органи разработват и приемат програми по енергийна ефективност, съответстващи на целите, заложени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България и актовете по чл. 5, ал. 3, т. 5 и 6.“ 2. В ал. 4 думите „на държавните органи и“ се заличават. 3. В ал. 5 думите „Държавните и местните органи“ се заменят с „Местните органи“. 4. Алинея 8 се отменя. 5. Алинеи 9 и 10 се изменят така: „(9) В програмите по ал. 2 се включват мерки за енергийна ефективност за изпълнение на задължението по чл. 13а, ал. 1, като се отчитат въглеродните емисии през целия жизнен цикъл, както и икономическите и социалните ползи от тези мерки. Планираните мерки за енергийна ефективност следва да са в съответствие с изискванията на чл. 30а и когато е приложимо с изискванията на чл. 5а. (10) В програмите по ал. 2 се предвиждат мерки за смекчаване на значителните отрицателни преки или косвени въздействия на мерките за енергийна ефективност върху домакинствата в положение на енергийна бедност.“ 6. Създава се ал. 11: „(11) Мерките за енергийна ефективност, включени в програмите по ал. 2, се обсъждат със заинтересовани страни, а при необходимост и с населението на съответната община.“ § 12. В чл. 13 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „количество спестявания в първичното и в крайното енергийно потребление“ се заменят с „намаляване на първичното и крайното потребление в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на Европейския съюз от 2020 г.“ 2. Алинеи 2 и 3 се изменят така: 4 „(2) Националните цели за енергийна ефективност се определят в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България. (3) При определянето на националните цели по ал. 2 се отчита прогнозното първично и крайно потребление на енергия до 31 декември 2030 г., въз основа на: 1. целите за намаляване на потреблението на енергия в първичното и крайното потребление на енергия на Европейския съюз; 2. предвидените и планирани мерки за повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса и разпределението на горива и енергия, както и при крайното потребление на горива и енергия; 3. потенциала за спестяване на енергия по икономически ефективен начин; 4. енергийната интензивност на икономиката; 5. развитието на брутния вътрешен продукт и демографските показатели, както и на прогнозите за тях; 6. промените във вноса и износа на горива и енергия, развитието на енергийния микс в страната и потреблението на нови устойчиви горива; 7. възможностите за използване на всички видове енергия от възобновяеми източници, ядрена енергия, улавяне и съхранение на въглероден диоксид; 8. действащите мерки за повишаване на енергийната ефективност, изпълнени в изминал период; 9. декарбонизацията на енергийноинтензивните производства в индустрията; 10. потенциала за спестяване на енергия; 11. климатичните условия и прогнозите за изменението на климата.“ § 13. Създават се чл. 13а и чл. 13б: „Чл. 13а. (1) За подпомагане изпълнението на националните цели за енергийна ефективност всички публични органи, с изключение на тези от сферата на обществения транспорт и въоръжените сили, предприемат мерки, включително чрез подмяна на стари и неефективни отоплителни уреди, за намаляване на крайното потребление на енергия с 1,9 % годишно в сравнение с определено базовото равнище на крайното потребление за 2021 г. (2) Базовото равнище на крайното потребление на енергия за 2021 г. включва крайното потребление на енергия на всички публични органи, с изключение на обществения транспорт и въоръжените сили, и се изчислява въз основа на прогнозни данни за потреблението. (3) Към крайното потребление на енергия по ал. 2 се включва потреблението на военни общежития и административни сгради на въоръжените сили. (4) Намалението на потреблението на енергия от обществения транспорт и въоръжените сили е индикативно и може да се отчита като изпълнение на задължението по ал. 1, дори когато е изключено от базовото равнище. 5 (5) След 11 октомври 2027 г. базовото равнище по ал. 2 се актуализира въз основа на действителното крайно потребление на енергия на всички публични органи. (6) До 31 декември 2026 г. задължението по ал. 1 не включва потреблението на енергия на публичните органи в населени места с по-малко от 50 000 жители, а до 31 декември 2029 г. - потреблението на енергия на публичните органи в населени места с по-малко от 5 000 жители. (7) При изчисляването на крайното потребление на енергия на публичните органи може да се отчитат различните климатични условия в страната. (8) При изпълнението на мерки за намаляване на крайното потребление на енергия публичните органи вземат под внимание въглеродните емисии през целия жизнен цикъл, както и икономическите и социалните ползи вследствие на изпълнението на мерки и инвестиционни проекти за подобряване на енергийна ефективност. (9) При изпълнението на мерки за намаляване на крайното потребление на енергия публичните органи отчитат постигнатите енергийни спестявания, като наред с това отчитат подобряването на микроклимата в сградата, повишаването на професионалните знания, умения и компетентности на служителите чрез участие в програми или други форми на обучение, свързани с подобряването на енергийната ефективност. (10) Публичните органи предоставят ежегодно информация за потреблението на енергия и за предприетите мерки за неговото намаление на изпълнителния директор на агенцията. Информацията се изготвя по образец, утвърден от изпълнителния директор на агенцията и се предоставя не по-късно от 15 декември на отчетната година. (11) В Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България се включва информация за намалението на крайното потребление на енергия, което трябва да бъде постигнато от всички публични органи, в т.ч. по сектори, и мерките, които са планирани за постигането на това намаление. В докладите за напредъка в областта на енергетиката и климата се включва информация за намалението на крайното потребление на енергия, което се постига за всяка година. Чл. 13б. (1) Когато въз основа на оценка съгласно член 29, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 Европейската комисия установи, че постигнатите национални цели за енергийна ефективност, определени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, са недостатъчни, в срок до една година се предприемат мерки, които включват най-малко една от следните допълнителни мерки: 1. осигуряване на допълнително спестяване на енергия, включително по-силна подкрепа за разработването на проекти за прилагане на инвестиционни мерки за енергийна ефективност; 2. увеличаване на задължението за спестяване на енергия по чл. 14а, ал. 1; 3. коригиране на задължението на публичните органи; 6 4. внасяне на доброволна финансова вноска в Националния фонд за декарбонизация или друг финансов инструмент за подобряване на енергийната ефективност, като годишните финансови вноски се равняват на инвестициите, необходими за достигане на индикативната крива. (2) Обобщена информация за мерките по ал. 1, включваща постигането на националните цели за енергийна ефективност и размера на очакваните енергийни спестявания, се представя с докладите за напредъка и с актуализацията на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999.“ § 14. В чл. 14 ал. 3, 4 и 5 се отменят. § 15. В чл. 14а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „националната цел за енергийна ефективност по чл. 13, ал. 2, т. 2“ се заменят с „националните цели за енергийна ефективност по чл. 13, ал. 2“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Общата кумулативна цел по ал. 1 за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. се определя като натрупване на нови енергийни спестявания от: 1. 0,8 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; 2. 1,3 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2025 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; 3. 1,5 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2026 г. до 31 декември 2027 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.; 4. 1,9 % от годишното крайно енергийно потребление от 1 януари 2028 г. до 31 декември 2030 г., осреднено за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г.“ 3. В ал. 4: а) текстът преди т. 1 се изменя така: „Общата кумулативна цел по ал. 1, намалена с размера на енергийните спестявания, които отговарят на дела на сектор "Транспорт“ и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки, се разпределя като индивидуални цели за енергийни спестявания между следните задължени лица:“; б) точка 4 се отменя. 4. Алинея 6 се изменя така:. 7 „(6) Енергийните спестявания, които отговарят на дела на сектор "Транспорт“ и прогнозните енергийни спестявания от прилагането на алтернативните мерки, се разпределят като годишни цели за енергийни спестявания на лицата, които освобождават горива за потребление в транспорта и които са лицензирани складодържатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове.“ 5. Създава се ал. 7: „(7) Делът на кумулативните спестявания на енергия при крайното потребление сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и, когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища, е 23 %.“ § 16. В чл. 14б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „в Националния план за действие по енергийна ефективност и“ се заличават. 2. В ал. 3: а) в текста преди т. 1 думите „Националния план за действие по енергийна ефективност и в“ се заличават; б) в т. 1 думите „до 31 декември 2020 г. и“ се заличават. 3. В ал. 5 думите „в ежегодните отчети за изпълнението на националните планове за действие по енергийна ефективност, а за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.“ и тирето след тях се заличават. 4. В ал. 7 накрая се поставя запетая и се добавя „като при прилагането на алтернативните мерки се отчита ролята на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности“ 5. Създава се ал. 8: „(8) При отчитане изпълнението на алтернативните мерки може да се отчитат енергийните спестявания, които произтичат от мерки на политиката, независимо дали са въведени до 31 декември 2020 г. или след тази дата, при условие че тези мерки водят до нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2020 г., и не са били отчетени за предходни периоди на задължения.“ § 17. Създава се чл. 14в: „Чл. 14в. (1) Когато общата кумулативна цел за енергийни спестявания по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 1 не е постигната през съответния период на задължения, оставащото количество енергийни спестявания се прехвърля за следващия период на задължения, в допълнение към кумулативните енергийни спестявания, предвидени за следващия период. (2) Когато общата кумулативна цел за енергийни спестявания по чл. 14, ал. 1 и чл. 14а, ал. 1 до 2030 г. е постигната през съответния период на задължения, количеството енергийни спестявания, което надхвърля общата кумулативна цел за енергийни 8 спестявания, но не повече от 10 на сто, може да се прехвърли за следващия период на задължения, без да се увеличават кумулативните енергийни спестявания за следващия период.“ § 18. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 2, 3, 4 и 5 се отменят. 2. Създават се ал. 11 - 13: „(11) Задължените лица по чл. 14а, ал. 4 планират изпълнение на индивидуалните годишни цели за всяка следваща година въз основа на индивидуалните годишни цели от предходни години, определени в списъка по чл. 19, ал. 3. Конкретният размер на индивидуалната годишна цел на всяко задължено лице се определя в списъка за съответната година. (12) Индивидуалните годишни цели на задължените лица по чл. 14а, ал. 4 се определят като от годишния размер на енергийните спестявания по чл. 14а, ал. 4 се изважда размерът на енергийните спестявания, които отговарят на дела на сектор „Транспорт“, осреднен за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г., и остатъкът се разпределя пропорционално на продадените от съответното задължено лице количества енергия на крайни клиенти през предходната година. Индивидуалните годишни цели по ал. 1, т. 2 се определят, като разликата между изчислената годишна стойност на енергийните спестявания по чл. 14а, ал. 2 и оценката на енергийните спестявания от алтернативни мерки през съответната година се разпределя между задължените лица по чл. 14а, ал. 4 пропорционално на продадените от съответното задължено лице количества енергия на крайни клиенти през предходната година. (13) Задължените лица по чл. 14а, ал. 6 изпълняват годишна цел, която отговаря на дела на сектор „Транспорт“ в крайното потребление на енергия, осреднен за последния тригодишен период, предхождащ 1 януари 2019 г., в годишната цел по чл. 14а, ал. 4.“ § 19. Член 16 се отменя. § 20. В чл. 16а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създава се ал. 2: „(2) При отчитане изпълнението на индивидуалните годишни цели задължените лица по чл. 14а, ал. 4 може да отчитат енергийните спестявания от мерки, независимо дали са изпълнени до 31 декември 2020 г. или след тази дата, при условие че тези мерки водят до нови отделни действия, осъществени след 31 декември 2020 г., и които не са били отчетени за предходни периоди на задължения.“ § 21. В чл. 17 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. 9 § 22. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1 и 2 се отменят. 2. В ал. 3 накрая се добавя „и се публикува на интернет страницата на агенцията“. 3. Алинея 4 се отменя. § 23. В чл. 20 се правят следните изменения: 1. В текста преди т. 1 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. 2. В т. 5 думите „с финансиране“ се заменят с „в т.ч. финансирани“. § 24. Член 20а се изменя така: „Чл. 20а. (1) Спестяванията на енергия от мерки, прилагани за изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица, и от алтернативни мерки трябва да са допълнителни спрямо спестяванията, които при всички случаи биха се реализирали и без дейността на задължените, участващите или изпълняващите страни или на органите на изпълнителната власт. (2) Спестяванията на енергия от мерки, произтичащи от прилагането на законодателството на Европейския съюз, се считат за такива мерки, които при всички случаи биха се реализирали, и поради това не може да се отчитат за изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица и от алтернативните мерки. (3) За изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица и на алтернативните мерки се отчитат само спестявания на енергия от мерки, надхвърлящи: 1. стандартите на Европейския съюз за емисии от нови леки пътнически автомобили и нови леки търговски превозни средства, произтичащи от прилагането на Регламент (ЕС) 2019/631 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за определяне на стандарти за емисиите на CO2 от нови леки пътнически автомобили и от нови леки търговски превозни средства и за отмяна на регламенти (ЕО) № 443/2009 и (ЕС) № 510/2011 (OB, L 111/13 от 25 април 2019 г.); 2. изискванията на Европейския съюз за оттегляне от пазара на някои продукти, свързани с потреблението на енергия, в съответствие с изпълнението на мерки за прилагане съгласно Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението. (4) За изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица и на алтернативните мерки не може да се отчитат енергийни спестявания, постигнати в резултат на нови мерки, свързани с използването на директно изгаряне на изкопаеми горива в продукти, оборудване, транспортни системи, превозни средства, сгради или дейности. Когато се прилагат мерки, при които се предвижда 10 комбиниране на технологии, не се взема предвид дела на енергийни спестявания, свързани с технологията за изгаряне на изкопаеми горива. (5) Изискванията на ал. 4 не се прилагат в периода от 1 януари 2024 г. до 31 декември 2030 г., когато постигнатите енергийни спестявания са от технологии за директно изгаряне на изкопаеми горива, които подобряват енергийната ефективност в енергоемки предприятия, при условие че предприятието, в което се изпълняват мерките за енергийна ефективност, е извършило обследване за енергийна ефективност и е изготвило план за изпълнение в съответствие с чл. 57, ал. 10, който включва: 1. кратък преглед на всички разходоефективни мерки за енергийна ефективност със срок на възвръщаемост от 5 или по-малко години; 2. график за изпълнение на всички мерки за енергийна ефективност, препоръчани в обследването за енергийна ефективност със срок на възвръщаемост от пет години или по-малко; 3. изчисляване на очакваните енергийни спестявания от мерките, включени в графика по т. 2; 4. мерки за енергийна ефективност, свързани с използването на технологии за директно изгаряне на изкопаеми горива, включващи информация необходима за доказване, че планираната мярка не увеличава количеството необходима енергия или капацитета на дадена инсталация и обосновка, че внедряването на устойчиви технологии за неизкопаеми горива е технически неосъществимо; 5. информация, че технологията за директно изгаряне на изкопаеми горива съответства на най-добрите налични техники в съответствие с чл. 99а от Закона за опазване на околната среда. (6) За целите на ал. 5 използването на технологии за директно изгаряне на изкопаеми горива в предприятието не може да води до увеличаване на потреблението на енергия или до увеличаване на капацитета на инсталацията в това предприятие, като предприятието следва да е представило доказателства, че не е технически осъществимо друго устойчиво решение за използването на неизкопаеми горива. (7) За изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица и на алтернативните мерки са допустими: 1. мерки за използване на технологии за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, изградени върху или в сгради; 2. мерки, които водят до проверими и измерими или оценими спестявания на енергия при крайното потребление на енергия и енергийните спестявания, оценени в съответствие с чл. 76. (8) За изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица и на алтернативните мерки са допустими мерки при крайното потребление на енергия, произтичащи от прилагането на мерки за подобряване на 11 енергийната ефективност, предприети съгласно правилата относно извънредните ситуации по член 122 от Договора за функционирането на Европейския съюз, при условие че енергийните спестявания може да бъдат оценени в съответствие с чл. 76, с изключение на енергийните спестявания в резултат на мерки, свързани с режим на ограничения или намаления на потреблението. (9) Енергийните спестявания при обновяване на сгради в експлоатация, които не отговарят на изискванията на ал. 2, може да се отчитат за целите на чл. 14а, ал. 1, с изключение на енергийните спестявания, които са резултат от мерки, свързани с използването на директно изгаряне на изкопаеми горива. (10) При изчислението на енергийните спестявания по чл. 14а, ал. 1 се отчитат жизненият цикъл на мерките и бързината, с който ефектът на енергийните спестявания постепенно намалява. Това изчисление отчита енергийните спестявания, които ще се постигнат от всяко отделно действие през периода от датата на неговата реализация до 31 декември 2030 г.“. § 25. В чл. 21 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. 2. В ал. 2 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. § 26. Създава се чл. 21а: „Чл. 21а. Задълженията на лицата по чл. 14а, ал. 6 се изпълняват чрез годишна вноска в Националния фонд за декарбонизация, като размерът ѝ се определя по методика в наредбата по чл. 18, ал. 1.“ § 27. В чл. 22 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. § 28. Член 23 се изменя така: „Чл. 23. (1) За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност във всички отоплявани и/или охлаждани сгради, които са заети от публични органи, ежегодно се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3 на сто от общата разгъната застроена площ, с цел да се преобразуват в сгради с близко до нулево потребление на енергия или в сгради с нулеви емисии. (2) Целта по ал. 1 се изчислява въз основа на разгънатата застроена площ на сградите с разгъната застроена площ над 250 кв. м, които към 1 януари 2024 г. не са сгради с близко до нулево потребление на енергия. (3) Изискванията на ал. 1 не се прилагат за: 1. сгради културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийни характеристики води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата; 12 2. сгради, притежавани от въоръжените сили или от държавната администрация, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития и административните сгради на въоръжените сили; 3. молитвени домове, храмове или манастири за публични религиозни обреди и служби на регистрираните вероизповедания в страната; 4. сгради, за които не е осъществимо технически, икономически или функционално преобразуване в сграда с близко до нулево потребление на енергия. (4) Обновяването на сградите по ал. 3, т. 4 не се отчита за целта по ал. 1. (5) За сградите по ал. 1 се прилагат мерки за подобряване на енергийните им характеристики, съгласно реда на подреждането им в списъка по ал. 6. (6) За сградите по ал. 1 се изготвя списък, който съдържа най-малко следните данни: 1. застроена площ, кв. м; 2. измерено годишно потребление на топлинна енергия, енергия за охлаждане, електрическа енергия и топла вода, когато такива данни са налични, MWh; 3. сертификат за енергийни характеристики на всяка сграда. (7) Когато през дадена година подобряването на енергийните характеристики е повече от 3 на сто от общата разгъната застроена площ на сградите, излишъкът може да се прехвърли към всяка от предходните три или към всяка от следващите три години до 31 декември 2026 г. и за следващите две години, считано от 1 януари 2027 г. (8) Когато заеманите от публични органи сгради не са тяхна собственост, публичните органи преговарят със собственика при подновяване на наема, промяна на предназначението, извършване на основен ремонт или при извършване на текущата поддръжка на сградата, с цел установяване на условия в договора за превръщане на сградата в такава с близко до нулево потребление на енергия или в сграда с нулеви емисии. (9) При сключване от публичен орган на договор за наем на нова сграда преди срока, определен в наредбата по чл. 31, ал. 4, същият предвижда действия за преобразуването ѝ в сграда с нулеви емисии в съответствие с изискванията на наредбата“ § 29. В глава втора в наименованието на раздел III думите „и национални планове и програми“ се заличават. § 30. Член 25 се изменя така: „Чл. 25. (1) Националният план за обновяване на сградния фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. се разработва с цел преобразуване на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии, наричан по-нататък „Националния план“. (2) Националният план съдържа: 13 1. преглед на националния сграден фонд по типове сгради, включително техния дял в националния сграден фонд, периоди на строителство и климатични зони, където е уместно, въз основа на статистически извадки и данни за сертификатите за енергийните характеристики, анализ на пазарните пречки и неефективността на пазара и преглед на капацитета в секторите на строителството, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, както и на дела на уязвимите домакинства, въз основа на статистически извадки, когато е целесъобразно; 2. пътна карта с определени цели и измерими показатели за напредъка, включително намаляването броя на домакинствата в положение на енергийна бедност, с оглед постигане на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г.; 3. преглед на изпълнените и планираните политики и мерки в подкрепа на изпълнението на пътната карта по т. 2; 4. описание на необходимите инвестиции за изпълнението на националния план, източници на финансиране и мерките, както и административните ресурси за обновяване на сградите; 5. прагове за експлоатационните емисии на парникови газове и годишното търсене на първична енергия на нова или обновена сграда с нулеви емисии; 6. минимални стандарти за енергийните характеристики на нежилищни сгради въз основа на максималните прагове за енергийните характеристики; 7. национална крива за постепенно обновяване на жилищния сграден фонд, включително етапните цели до 2030 г. и 2035 г. за средно потребление на първична енергия в kWh/(m2.г); 8. основана на факти оценка на очакваните енергийни спестявания и ползите в по- широк смисъл, включително свързаните с качеството на вътрешната среда. (3) Пътната карта включва: 1. национални цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г. за годишния процент на обновяване, потреблението на първична и крайна енергия от националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради и намалението на експлоатационните емисии на парникови газове; 2. конкретни срокове до 2040 г. и 2050 г. нежилищните сгради да отговарят на по- ниски максимални прагове за енергийните характеристики определени по наредбата по чл. 31, ал. 4, в съответствие с тенденциите за преобразуване на националния сграден фонд в сгради с нулеви емисии и 3. основана на доказателства оценка на очакваните енергийни спестявания и ползите в по-широк смисъл, включително свързаните с качеството на вътрешната среда. (4) Националната крива за постепенно обновяване на жилищния сграден фонд се изразява като намаление на средното потребление на първична енергия в kWh/(m2.г.) на целия жилищен сграден фонд за периода 2020-2050 г. и определя броя или 14 разгънатата застроена площ на жилищните сгради и обособени части от жилищни сгради, които се обновяват годишно, включително броя или разгънатата застроена площ на 43 жилищни сгради и обособени части от жилищни сгради с най-лоши характеристики. Националната крива за постепенното обновяване на жилищния сграден фонд се позовава на данни от статистически извадки и данни от сертификати за енергийните характеристики. (5) Националният план се актуализира на всеки пет години след 31 декември 2026 г., като проектът на национален план се представя с проекта на актуализирания Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България. (6) В процеса на разработването на Националния план се провеждат обществена консултация с местните и регионалните органи и други социално-икономически партньори, включително гражданското общество и организациите, работещи с уязвими домакинства. Обобщение на резултатите от обществената консултация се прилагат към проекта на националния план. (7) Когато Европейската комисия е отправила препоръки към представения национален план, в проекта на национален план се извършват подходящи промени или се изготвят и представят мотиви пред Европейската комисия. Мотивите се публикуват на интернет страниците на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на енергетиката и агенцията. (8) Подробни данни за изпълнението на националния план се представят към всяка следваща актуализация.“ § 31. Член 26 се отменя. § 32. Член 27 се отменя. § 33. Член 28 се отменя. § 34. В чл. 29, т. 6 думите „предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление“ се заменят с „предприятия“. § 35. Член 30а се изменя така: „Чл. 30а. (1) При възлагане на обществени поръчки на стойност, равна или по- висока от посочените в чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за обществените поръчки и на концесии на стойност, равна или по-висока от посочените в чл. 1, ал. 2 от Закона за концесиите, възложителите по смисъла на Закона за обществените поръчки и възлагащите органи по смисъла на Закона за концесиите закупуват само стоки и сгради и извършват строителство с високи показатели за енергийна ефективност, както следва: 1. когато даден продукт попада в обхвата на делегиран акт, приет съгласно Регламент (ЕС) 2017/1369 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2017 година за определяне на нормативна рамка за енергийно етикетиране и за отмяна на Директива 15 2010/30/ЕС (OB L 198/1 от 28.07.2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2017/1369“, или на свързан с тях акт за изпълнение на Европейската комисия, закупуват само продуктите, отговарящи на критерия, предвиден в член 7, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1369; 2. когато даден продукт не попада в обхвата на т. 1, но е включен в предмета на мярка за прилагане съгласно наредбата по чл. 26а, ал. 3 от Закона за техническите изисквания към продуктите, закупуват само продуктите, съответстващи на показателите за енергийна ефективност, посочени в мярката за прилагане; 3. когато даден продукт или услуга попада в обхвата на критериите на Съюза за екологосъобразни обществени поръчки или наличните равностойни национални критерии, които са от значение за енергийната ефективност на продукта или услугата, полагат максимални усилия за закупуване само на продукти и услуги, които отговарят най-малко на техническите спецификации, определени като „базово“ равнище в съответните критерии на Съюза за екологосъобразни обществени поръчки или наличните равностойни национални критерии, включително, наред с другото, за центрове за данни, сървърни помещения и услуги в облак, пътно осветление и пътна сигнализация, компютри, монитори и смартфони; 4. закупуват само автомобилни гуми, които отговарят на критерия за най-висок клас енергийна ефективност, както е определено в Регламент (ЕО) 2020/740 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 2020 година относно етикетирането на гуми по отношение на горивната ефективност и други параметри, за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1369 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1222/2009 (ОВ, L 171 от 5 юни 2020 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕО) № 2020/740“. (2) При възлагане на обществени поръчки за услуга на стойност, равна или по- висока от посочените в чл. 20, ал. 1 от Закона за обществените поръчки, възложителите изискват от изпълнителите да използват само продукти, отговарящи на изискванията по ал. 1, т. 1 и 2. Изискването се прилага само към нови продукти, закупени от изпълнителите отчасти или изцяло за целите на изпълнението на услугите. (3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат: 1. когато е установена обективна неприложимост поради технически причини; 2. когато е налице риск от намаляване на обществената сигурност или възпрепятстване на възможността за реагиране при извънредни ситуации в областта на общественото здраве; 3. при договори на въоръжените сили, когато прилагането им противоречи на характера и дейността на въоръжените сили; 4. при договори за доставка на военно или чувствително оборудване по смисъла на § 2, т. 2, съответно т. 65 от допълнителните разпоредби на Закона за обществените поръчки. 16 (4) Алинея 1, т. 4 може да не се прилага при закупуване на гуми с най-висок клас на сцепление с влажна пътна настилка или с най-висок клас на външен шум при търкаляне съгласно Регламент (ЕО) № 2020/740, когато това е обосновано по съображения за безопасност или защита на общественото здраве. (5) При възлагане на договори за услуги възложителите и възлагащите органи извършват оценка на осъществимостта за сключването на дългосрочни договори за енергийни спестявания, които водят до дългосрочни енергийни спестявания. (6) При сключването на договор за обществена поръчка или концесия на стойност по-голяма или равна на праговите стойности, посочени в ал. 1, възложителите и възлагащите органи прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“, включително за обществени поръчки и концесии, за които не са предвидени специални изисквания за енергийна ефективност и при които са налице значителни инвестиции на стойност над 100 000 000 евро всяка или над 175 000 000 евро за транспортните инфраструктурни проекти, свързани с енергийни системи и различни от енергетиката сектори, когато тези сектори имат въздействие върху потреблението на енергия и енергийната ефективност. (7) Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията съставя и публикува на интернет страницата на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията списък на продуктите по ал. 1.“ § 36. Създава се чл. 30б: „Чл. 30б. (1) При покупка или наем на сграда по реда на Закона за държавната собственост или Закона за общинската собственост, сградата трябва да отговаря най- малко на изискването за „сграда с близко до нулево потребление на енергия“, удостоверено със сертификат за енергийни характеристики. (2) Алинея 1 не се прилага, когато сградата е предназначена да бъде: 1. основно обновена или разрушена; 2. препродадена, без да се използва за собствени нужди; 3. запазена като сграда културна ценност, включена в обхвата на Закона за културното наследство.“ § 37. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) в т. 1 думата „екологичната“ се заменя с „функционалната“; б) точка 2 се изменя така: „2. новите сгради да бъдат оборудвани, когато това е технически и икономически осъществимо, с устройства за саморегулиране и за отделно регулиране на температурата във всяка стая или, когато е оправдано, в специално определен отоплен участък на обособената част на сградата и, когато е целесъобразно, с хидравлично балансиране;“ 17 в) създават се т. 4, 5 и 6: „4. да предвиждат проектиране на сгради с нулеви емисии, считано от датата, определена с наредбата по ал. 4; 5. да предвиждат проектиране на нови сгради по начин, който позволява оптимално използване на слънчевото греене за производство на енергия, съобразно разположението на сградата, за последващо разходоефективно инсталиране на оборудване за слънчева енергия; 6. съществуващите сгради да бъдат оборудвани, когато това е технически и икономически осъществимо, с устройства за саморегулиране и за отделно регулиране на температурата във всяка стая или, когато е оправдано, в специално определен отоплен участък на обособената част на сградата и, когато е целесъобразно, с хидравлично балансиране, когато се подменят топлогенератори или охлаждащите генератори.“ 2. В ал. 4 след думите „включително на сградите с близко до нулево потребление на енергия“ се добавя „и сградите с нулеви емисии“. 3. В ал. 5 накрая се добавя „на резултатите от изчислението на оптималните разходи, определени с наредбата по ал. 4 и на актуализираните национални цели и политики в областта на енергетиката и климата“. 4. В ал. 6 думите „настройка и контрол“ се заменят с „настройка, контрол и когато е целесъобразно, хидравлично балансиране“. 5. Създават се ал. 7 и 8: „(7) За всички входни данни и допускания, използвани за изчисленията на равнищата на оптимални разходи за минималните изисквания за енергийните характеристики, както и за резултатите от изчисленията се изготвя доклад до Европейската комисия при спазване на приложение III към Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 16 януари 2012 година за допълване на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ L 81/18 от 21 март 2012 г.). Докладите, които се представят на Европейската комисия до 30 юни 2028 г. и за следващи периоди, се изготвят при спазване на Делегиран регламент (ЕС) 2025/2273 на Комисията от 30 юни 2025 година за допълване на Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на установяването на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ L 2025/2273 от 6 ноември 2025 г.). Докладите се изготвят, съответно актуализират и представят от министъра на регионалното развитие и благоустройството на Европейската комисията на редовни интервали, които са не по-дълги от пет години. 18 (8) Когато Европейската комисия установи, че представените с доклада по ал. 7 равнища на оптималните разходи за минималните изисквания за енергийните характеристики са по-добри с над 15 % от действащите минимални изисквания за енергийните характеристики, в срок до 24 месеца се извършва корекция от предоставянето на резултатите от извършеното от Европейската комисия сравнение.“ § 38. Член 31а се изменя така: „Чл. 31а. (1) Нежилищните сгради в експлоатация с инсталации по чл. 49, всяка с полезна номинална мощност за отопление или охлаждане на помещения над 290 kW, се оборудват със системи за сградна автоматизация и управление, когато това е технически и икономически осъществимо. (2) Нежилищните сгради в експлоатация с инсталации по чл. 49, всяка с полезна номинална мощност за отопление или охлаждане на помещения над 70 kW до 290 kW включително, се оборудват със системи за сградна автоматизация и управление, когато това е технически и икономически осъществимо в срок до 31 декември 2029 г. (3) Техническата и икономическата осъществимост по ал. 1 и 2 се обосновават с инвестиционния проект и/или при обследването на сградата. (4) Системите за сградна автоматизация и управление по ал. 1 се осигуряват със следните функционални възможности: 1. извършват постоянен мониторинг, регистрират, анализират и дават възможност за регулиране на потреблението на енергия; 2. извършват сравнителен анализ на енергийните характеристики на сградата, отчитат намаляване на ефективността на техническите сградни инсталации и информират лицето, отговорно за съоръженията или за техническото управление на сградите, относно възможностите за повишаване на енергийната ефективност; 3. позволяват комуникация със свързани технически сградни инсталации и друго оборудване в сградата и са оперативно съвместими с техническите сградни инсталации независимо от използваните от тях технологии, устройства и от техните производители; 4. извършват мониторинг на качеството на вътрешната среда.“ § 39. Създават се чл. 31б и чл. 31в: „Чл. 31б. (1) Когато това е технически и икономически осъществимо нежилищните сгради с полезна номинална мощност на инсталациите по чл. 49: 1. над 290 kW - се оборудват с автоматични устройства за управление на осветлението до 31 декември 2027 г.; 2. над 70 kW до 290 kW включително - се оборудват с автоматични устройства за управление на осветлението до 31 декември 2029 г. (2) Автоматичните устройства за управление на осветлението трябва да са подходящо зонирани и да засичат присъствие. 19 Чл. 31в. (1) Когато това е технически, икономически и функционално осъществимо, новите жилищни сгради и жилищните сгради в експлоатация, в които се извършва основен ремонт, разполагат със системи с: 1. функция за постоянно електронно наблюдение, която измерва ефективността на инсталациите и информира собствениците или управителя на сградата в случай на значителна промяна, и когато възникне необходимост от сервизно обслужване на инсталациите; 2. ефективни функции за контрол, за да се гарантира оптимално производство, разпределение и съхранение, както и потребление на енергия и когато е приложимо, хидравличен баланс на техническите сградни инсталации; 3. способност за реагиране на външни сигнали и за коригиране на потреблението на енергия.“ § 40. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „който е електронен цифров документ“. 2. В ал. 4, т. 2 думите „сградите за обществено обслужване“ се заменят със „сградите, заети от публични органи“. 3. В ал. 5: а) в т. 4 думите „и части от сгради с производствено предназначение“ се заменят с „, части от сгради с производствено предназначение и складове“. б) създава се т. 7: „7. сгради, притежавани от въоръжените сили или от държавната администрацията, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития и административните сгради на въоръжените сили.“ § 41. В чл. 33 ал. 2 се изменя така: „(2) Собствениците на самостоятелни обекти в сграда имат право да получат достъп до сертификата по ал. 1.“ § 42. В чл. 34 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „оригинала на“ се заменят с „достъп до“. 2. В ал. 2 думите „копие на“ се заменят с „достъп до“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) При отдаване под наем на нова сграда или на самостоятелни обекти в нея, както и при подновяване на договор за наем, наемодателят осигурява на наемателя достъп до сертификата по чл. 33, ал. 1.“ 4. В ал. 4, изречение първо се изменя така: „Когато нова сграда, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея се обявява за продажба или за отдаване под наем, 20 2 показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m и класът за енергопотребление, посочени в сертификата, се отбелязват в обявата.“ § 43. В чл. 36, ал. 3, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „който е електронен цифров документ“. § 44. Член 38 се изменя така: „Чл. 38. (1) Сградите в експлоатация подлежат на задължително обследване и сертифициране с изключение на: 1. молитвените домове на регистрираните вероизповедания в страната; 2. обособени сгради с разгъната застроена площ до 50 кв. м. (2) Може да бъдат обследвани, но не се сертифицират: 1. временни сгради с планирано време за използване до две години; 2. нежилищни сгради, използвани за селскостопанска дейност; 3. производствени сгради, части от сгради с производствено предназначение и складове; 4. жилищни сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или като алтернатива през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване. (3) Сгради културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, може да бъдат обследвани за енергийна ефективност и да бъдат сертифицирани, доколкото изпълнението на някои от предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност не води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградата. (4) Собствениците на сгради, заети от публични органи, са длъжни да започнат изпълнението на мерките за достигане на минимално изискващия се клас на енергийно потребление, предписани от първото обследване, в тригодишен срок от датата на приемане на резултатите от обследването. (5) Собствениците или наемателите на сгради, заети от публични органи, и собствениците на нежилищни сгради са длъжни да поставят копие от сертификата на видно за посетителите място в сградата. (6) Изпълнението на изискванията на ал. 5 не включва задължението да се поставят препоръките, съдържащи се в сертификата за енергийни характеристики.“ § 45. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 цифрата „6“ се заменя с числото „10“. 2. В ал. 3 в текста преди т. 1 думата „актуализира“ се заменя с „подновява“. 3. Създават се ал. 4 и 5: 21 „(4) Когато са изпълнени единични мерки, препоръчани с обследване за енергийна ефективност на сграда в експлоатация, сертификатът може да бъде актуализиран, като срокът на валидност на сертификата не се променя. (5) Когато са въведени мерки, посочени в паспорта за обновяване на сграда, сертификатът за енергийни характеристики на сграда в експлоатация се актуализира чрез опростена процедура, съгласно наредбата по чл. 48, като срокът на валидност на сертификата не се променя.“ § 46. В чл. 40, ал. 1 думите „техническата и икономическата целесъобразност“ се заменят с „техническата, функционалната и икономическата осъществимост“. § 47. В чл. 41 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) При продажба на сграда или на самостоятелен обект в нея, включително след извършване на основен ремонт, продавачът осигурява на купувача достъп до сертификата за енергийни характеристики на сградата. (2) При отдаване под наем или при подновяване на договор за наем на сграда или на самостоятелен обект в нея, наемодателят осигурява на наемателя достъп до сертификата за енергийни характеристики на сградата.“ 2. В ал. 3, изречение първо се изменя така: „Когато сграда в експлоатация, за която е издаден сертификат за енергийни характеристики, или самостоятелен обект в нея е обявен/а за продажба или за отдаване 2 под наем, показателят специфичен годишен разход на първична енергия – kWh/m и класът на енергопотребление, посочени в сертификата, се отбелязват в обявата.“ § 48. В чл. 42 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 и 3: „(2) При наличие на сертификат за енергийни характеристики на сградата, по искане на собственика лицата по ал. 1 може да издадат паспорт за обновяване на сграда или на части от сграда, когато тези части са с различно предназначение. (3) Паспортът за обновяване на сградата или на части от нея има за цел да подпомогне собственика да планира обновяването съвместно с лицата по ал. 1, съобразно неговите предпочитания и финансови възможности.“ § 49. В чл. 43 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 след думите „сертифицирането на сгради“ се добавя „издаването на паспорти за обновяване на сгради, изготвянето на оценка на готовността за интелигентно управление,“ 22 2. В ал. 2 в текста преди т. 1 след думите „сертифицирането на сгради,“ се добавя „издаването на паспорти за обновяване на сгради, изготвянето на оценка на готовността за интелигентно управление,“ § 50. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Искането по ал. 1 съдържа: 1. за лицата по чл. 43, ал. 1: а) Единен идентификационен код на лицата, вписани в търговския регистър, като търговците по законодателството на друга държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария представят съответен документ, издаден от компетентния орган на държавата по регистрация; б) списък на персонала от консултанти по енергийна ефективност, включващ трите имена, ЕГН или друг аналогичен номер за чуждестранни лица, специалност, номер, дата и издател на документ за придобито образование и квалификация, документи за придобит стаж по специалността и удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията по чл. 43, ал. 1, т. 3, буква "в", и документ относно правоотношението с юридическото лице. Когато образованието е придобито в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, се посочват номер, дата и издател на документите за тяхното признаване в Република България; 2. за лицата по чл. 43, ал. 2 – номер, дата и издател на документ за придобито образование и квалификация, документи за придобит стаж по специалността и удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията по чл. 43, ал. 2, т. 5. Когато образованието е придобито в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария, се посочват номер, дата и издател на документите за тяхното признаване в Република България.“ 2. В ал. 7, изречение второ накрая се добавя „и представяне на документ за преминато допълнително обучение на консултантите по енергийна ефективност, съгласно изискванията на наредбата по ал. 9“. 3. В ал. 9 след думите „Обстоятелствата по чл. 43“ се добавя „и чл. 59“, а след думите „и ал. 2, т. 5“ - „и чл. 59, ал. 1, т. 3, буква “в“”. § 51. В чл. 46 ал. 1 се изменя така: „(1) Лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 подават в агенцията документите от извършеното обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, издадените паспорти за обновяване на сгради и изготвените оценки на подготвеността за интелигентно 23 управление в 14-дневен срок от датата на подписване на протокол за приемане на резултатите. Документите се подават при условията и по реда на наредбата по чл. 48.“ § 52. В чл. 48 думите „обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, на части от сгради“ се заменят с „обследване за енергийна ефективност, сертифициране на сгради и на части от сгради, издаването на паспорти за обновяване на сгради, изготвянето на оценка на готовността за интелигентно управление“. § 53. В глава трета наименованието на раздел III се изменя така: „Проверка за енергийна ефективност на инсталации в сгради“. § 54. В чл. 49 думите „инсталации за комбинирано отопление и вентилация и климатични инсталации в сгради“ се заменят с „инсталации за комбинирано отопление и вентилация, климатични инсталации и комбинирани климатични и вентилационни инсталации в сгради“. § 55. В чл. 50 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така: „(1) На проверка по реда на този закон подлежат отоплителни инсталации и инсталации за комбинирано отопление и вентилация в сгради с полезна номинална мощност: 1. над 70 kW до 290 kW включително - най-малко веднъж на всеки пет години; 2. над 290 kW - най-малко веднъж на всеки три години.“ (2) Полезната номинална мощност на инсталацията се определя като сума от номиналните мощности на топлогенераторите и охлаждащите генератори. (3) Проверката по ал. 1 включва оценка на: 1. състоянието и функционирането на достъпните части на генераторите, циркулационните помпи и когато е целесъобразно — компонентите на вентилационните системи, системите за разпределение на въздуха и водата, системите за хидравлично балансиране и системата за управление; 2. коефициента на полезно действие на генераторите –за отоплителни инсталации и инсталации за комбинирано отопление и вентилация с полезна номинална мощност над 70 kW; 3. оразмеряването на генераторите в съответствие с нуждите от отопление на сградата.“ 2. Алинея 7 се изменя така: „(7) Сградите със системи, които отговарят на изискванията на чл. 31а, ал. 4 и чл. 31в, не подлежат на проверка по ал. 1.“ § 56. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: 24 1. Алинеи 1 и 2 се изменят така: „(1) На проверка по реда на този закон подлежат климатичните инсталации и комбинираните климатични и вентилационни инсталации в сгради с полезна номинална мощност: 1. над 70 kW до 290 kW включително - веднъж на всеки пет години; 2. над 290 kW - веднъж на всеки три години. (2) Проверката по ал. 1 включва оценка на: 1. състоянието и функционирането на достъпните части от инсталацията и когато е целесъобразно – на системите за разпределение на въздуха, компонентите на вентилационните системи и системата за управление; 2. коефициента на полезно действие на генераторите; 3. оразмеряване на генераторите в съответствие с нуждите от охлаждане на сградата.“ 2. В ал. 4 думите „Климатичните инсталации“ се заменят с „Инсталациите по ал. 1“. 3. Създават се ал. 5 и 6: „(5) Сградите със системи, които отговарят на изискванията на чл. 31а, ал. 4 и чл. 31в не подлежат на проверка по ал. 1. (6) Полезната номинална мощност на инсталацията по ал. 1 се определя като сума от номиналните мощности на топлогенераторите и охлаждащите генератори.“ § 57. В чл. 52 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. В ал. 2 думите „съоръженията по ал. 1“ се заменят със „съоръженията по чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1“. 3. Алинея 3 се отменя. § 58. В чл. 53, ал. 1 думата „котлите“ се заменя с „генераторите“. § 59. В чл. 54 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1“ се заменят с „инсталациите по чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1“. 2. Създават се ал. 4 и 5: „(4) В доклада по ал. 2 се включват препоръки за подобрение на енергийните характеристики на преминалата през проверка инсталация, които са ефективни от гледна точка на разходите. (5) В доклада по ал. 2 се посочват всички несъответствия, свързани с безопасността на инсталациите по чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, които са установени при проверката за енергийна ефективност. Лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 не носят отговорност 25 във връзка с установените или посочените несъответствия, свързани с безопасността на инсталациите.“ § 60. В чл. 55, ал. 1 думите „инсталации за комбинирано отопление и вентилация и климатични инсталации в сгради“ се заменят с „инсталации за комбинирано отопление и вентилация, климатични инсталации и комбинирани климатични и вентилационни инсталации в сгради“. § 61. Член 56 се изменя така: „Чл. 56. Условията и редът за извършване на проверката за енергийна ефективност на инсталациите по чл. 50, ал. 1, и чл. 51, ал. 1 и условията и редът за изготвянето на оценка на енергийните спестявания се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на регионалното развитие и благоустройството.“ § 62. В глава трета наименованието на раздел IV се изменя така: „Обследване за енергийна ефективност на предприятия“. § 63. В чл. 57 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинеи 1, 2 и 3 се изменят така: „(1) Обследването за енергийна ефективност на предприятие има за цел да определи профила на потребление на енергия, специфичните възможности за намаляване на енергийното потребление и да препоръча мерки за повишаване на енергийната ефективност. (2) На задължително обследване за енергийна ефективност подлежат всички предприятия, чието средногодишно потребление на горива и енергия през предходните три години, считано от 2022 г. е над 10 ТJ (2 780 МWh), и които не прилагат система за енергийно управление. При изчисляването на средногодишното потребление на горива и енергия на дадено предприятие се отчита потреблението на горива и енергия на всички свързани с него предприятия на територията на страната. (3) Обследването по ал. 2 се извършва в срок до 11 октомври 2026 г. и най-малко веднъж на всеки 4 години след това. Предприятията, които са извършили обследване след 11 октомври 2022 г., продължават да го извършват най-малко веднъж на всеки 4 години.“ 2. Алинеи 5, 6 и 7 се изменят така: „(5) Собствениците на предприятия с годишно потребление над 10 ТJ (2 780 МWh), подават в агенцията ежегодно до 31 януари декларация по образец, определен в наредбата по ал. 6. Собственик на предприятие, който е декларирал годишно потребление над 10 ТJ и в следващата година потреблението е под този праг, продължава да подава декларация в следващите две последователни години. 26 (6) Показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на предприятията, както и условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност и изготвяне на оценка за енергийни спестявания се определят с наредба, издадена от министъра на енергетиката и министъра на икономиката, инвестициите и индустрията. (7) Предприятията по ал. 2, които прилагат система за управление на енергията или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, се освобождават от изискванията за задължително обследване за енергийна ефективност и от изискванията по чл. 57а, при условие че приложената от тях система за управление отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени с наредбата по ал. 6.“ 3. Създават се ал. 10 – 14: „(10) Предприятията по ал. 2 изготвят план за изпълнение въз основа на обследването за енергийна ефективност, в който се определят мерки за изпълнение на всяка препоръка от обследването, когато това е технически или икономически осъществимо. Планът за изпълнение се одобрява от ръководството на предприятието. (11) Плановете за изпълнение и степента на изпълнение на препоръките се публикуват в годишния доклад на предприятието, заедно с информация за годишното потребление на енергия в МWh, годишният обем на потребената вода в кубични метри и сравнение на потреблението на енергия и вода с предходните години и се оповестяват публично при спазване на правото на Съюза и на националното законодателство в областта на защитата на търговската тайна и поверителността. (12) Предприятията по ал. 2, които изпълняват договор с гарантиран резултат, се освобождават от изискванията за задължително обследване за енергийна ефективност и от изискванията по чл. 57а за срока на договора, при условие че договорът отговаря на изискванията на чл. 73. (13) Лицата по ал. 12 уведомяват агенцията за изпълнението на договора за спестяване на енергия с гарантиран резултат и представят доказателства, че договорът отговаря на изискванията на чл. 73. (14) Предприятия, които не отговарят на изискванията на ал. 2 или чл. 57а може да извършат обследвания за енергийна ефективност, включително по програми за насърчаване на предприятия, които се финансират по международни или европейски програми.“ § 64. Създава се чл. 57а: „Чл. 57а. (1) Всички предприятия, чието средногодишно потребление на горива и енергия е над 85 ТJ (23 611 MWh) през предходните три години, прилагат система за енергийно управление, която е сертифицирана от орган, получил сертификат за акредитация от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация". 27 (2) Предприятия, които изпълнят изискванията на ал. 1 след 11 октомври 2027 г. въвеждат система за енергийно управление в тригодишен срок от възникване на това обстоятелство.“ § 65. Чл. 58, ал. 1 се изменя така: „(1) Лицата по чл. 59, ал. 1 представят в агенцията документите от извършените от тях обследвания за енергийна ефективност на предприятия в 14-дневен срок от датата на подписване на протокол за приемане на резултатите. Документите се подават при условията и по реда на наредбата по чл. 57, ал. 6.“ § 66. В чл. 59 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите „промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление по чл. 57, ал. 1“ се заменят с „предприятия“; 2. В ал. 4 думите „промишлена система“ се заменят с „предприятие“. 3. Създава се ал. 6: „(6) При сключване на договор за обследване за енергийна ефективност на предприятие не се включват клаузи, които да препятстват предоставянето на констатациите от обследването на доставчик на енергийноефективните услуги, при условие че собственикът на предприятието не е възразил.“ § 67. В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 2 се изменя така: „2. списък на персонала от консултанти по енергийна ефективност, включващ трите имена, ЕГН или друг аналогичен номер за чуждестранни лица, специалност, номер, дата и издател на документ за придобито образование и квалификация, документ за придобит стаж по специалността; удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията по чл. 59, ал. 1, т. 3, буква "в" и документ относно правоотношението с юридическото лице. Когато образованието е придобито в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария, се посочват номер, дата и издател на документите за тяхното признаване в Република България.“ 2. В ал. 7, изречение второ накрая се добавя „и представяне на документ за преминато допълнително обучение на консултантите по енергийна ефективност, съгласно изискванията на наредбата по чл. 44, ал. 9“. § 68. В чл. 63 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Публичните органи и собствениците на предприятия по чл. 57а, ал. 1 са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност.“ 2. В ал. 2: 28 а) т. 1 се изменя така: „1. организиране изпълнението на програмите по чл. 12, ал. 2, на мерките по чл. 23, ал. 1 и на плановете за действие на предприятията по чл. 57, ал. 10, както и реализиране на други мерки, които водят до енергийни спестявания, а за публичните органи - и изпълнението на целите, заложени в актовете по чл. 5, ал. 3, т. 5 и 6;“; б) в т. 2 думите „и промишлени системи“ се заличават; в) в т. 3 думите „ежегодно изготвяне на анализи“ се заменят с „ежегодно изготвяне на информация и анализи“. 3. В ал. 3 думите „по електронен път чрез портала за предоставяне на електронни услуги на агенцията или на хартиен и електронен носител“ се заличават. 4. В ал. 6 думите „на държавните органи и“ се заличават, а думите „отчетите по чл. 12, ал. 5“ се заменят с „отчетите по чл. 12, ал. 8“. 5. В ал. 8 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. 6. В ал. 10 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. 7. В ал. 11 думите „по електронен път чрез портала за предоставяне на електронни услуги на агенцията или на хартиен и електронен носител“ се заличават. 8. В ал. 12 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. § 69. В чл. 66, ал. 3 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. § 70. В чл. 67 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. 2. В ал. 4 думите „чл. 14, ал. 4, т. 1 – 3 и“ се заличават. § 71. Член 68 се изменя така: „Чл. 68. (1) С цел осигуряване на достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на този закон, в агенцията се създава и се поддържа национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България. (2) С цел осигуряване на достъпност чрез системата по ал. 1 се предоставя информация за: 1. националната цел за енергийна ефективност; 2. постигнатите годишни енергийни спестявания; 3. състоянието на енергийната ефективност – на национално ниво и по сектори; 4. актовете по чл. 5, ал. 3, т. 5 и 6; 5. програмите по чл. 12, ал. 2 и предвидените по чл. 12, ал. 4 средства за изпълнението им; 6. отчетите по чл. 63, ал. 3; 7. добрите практики в областта на енергийната ефективност; 8. лицата, вписани в регистрите по чл. 44, ал. 1 и чл. 60, ал. 1; 29 9. финансовите инструменти и механизми за стимулиране на проекти за предоставяне на енергийноефективни услуги; 10. възможностите за участие на финансови посредници във финансирането на мерки за подобряване на енергийната ефективност; 11. отчетеното или изчислено потребление на енергия в сградите по чл. 38, ал. 1; 12. списъка на сградите по чл. 23, ал. 6; 13. информация за прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ при изпълнението на проекти по чл. 5а, ал. 1; 14. информация от сертификатите за енергийни характеристики. (3) С цел осигуряване на разполагаемост чрез системата по ал. 1 се набира информация за: 1. изпълнението на индивидуалните цели за енергийни спестявания; 2. реализираните от задължените лица по чл. 14а, ал. 4 продажби на енергия към крайните клиенти през предходната година; 3. количествата произведена продукция и/или извършени услуги и добавена стойност през предходната година и използваната за това енергия; 4. реализираните дейности и мерки за енергийна ефективност; 5. сградите, подлежащи на задължително сертифициране по чл. 38, ал. 1; 6. инсталациите по чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1; 7. предприятията, подлежащи на задължително обследване по чл. 57, ал. 2 и предприятията по чл. 57а, ал. 1; 8. изпълнени проекти за подобряване на енергийната ефективност, финансирани от Национален фонд за декарбонизация или от други финансови посредници; 9. енергийното потребление на публичните органи; 10. всички данни, използвани от лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 за издаването на сертификатите за енергийните характеристики на сгради; 11. докладите от инспекции за техническите сградни инсталации; 12. показателя за подготвеност за интелигентно управление, когато такъв е наличен; 13. паспортите за обновяването на сгради, когато такива са налични; 14. енергийните характеристики на сградните компоненти; 15. потенциала за глобално затопляне за целия жизнен цикъл, когато такъв е наличен; 16. зарядните точки за електрически превозни средства, които са част от оборудването на сградите. 17. други дейности, свързани с изпълнението на този закон. (4) При поискване агенцията предоставя безплатно за статистически или научноизследователски цели обобщени анонимизирани данни, събирани или 30 съхранявани по реда на този закон, в съответствие с изискванията за защита на личните данни. (5) При поискване и при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679", агенцията предоставя безплатен достъп до сертификатите за енергийни характеристики на сградите на местните органи, за сградите, разположени на територията на съответната община, с цел изготвяне на планове, свързани с осигуряването на топлинна енергия и енергия за охлаждане. (6) При поискване и в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, агенцията предоставя достъп срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 75, на: 1. финансовите институции до сертификатите за енергийни характеристики на сгради, които са включени в техните инвестиционни и кредитни портфейли; 2. доставчици на услуги по агрегиране до данни, които са необходими за предоставянето на услуги за агрегиране; 3. доставчиците на енергия и доставчици на енергийни услуги до данни, необходими за предоставянето на енергийни услуги. (7) Агенцията актуализира два пъти годишно информацията по ал. 2, т. 14, както и агрегираните или анонимизираните данни по ал. 2, т. 11. (8) Агенцията предоставя веднъж годишно информация за енергийните характеристики на сградите от системата по ал. 1 към Обсерваторията на сградния фонд на Европейския съюз, посредством интерфейс, разработен от Европейската комисия.“ § 72. Създават се чл. 68а и 68б: „Чл. 68а. (1) При поискване агенцията предоставя на собственика, наемателя и управителя на сграда по смисъла на Закона за управление на етажната собственост, безплатен достъп до данни за техническите сградни инсталации в обхвата на притежаваните, ползваните или управляваните от тях обекти или части от сгради. (2) Данните за техническите сградни инсталации включват всички налични данни, които са свързани с енергийните характеристики на сградните компоненти, енергийните характеристики на строителните услуги, проектния жизнен цикъл на отоплителните инсталации, когато е наличен, системите за сградна автоматизация и управление, датчиците, измервателните уреди, устройствата за измерване и управление и зарядните точки за електрическите превозни средства, които са част от оборудването на сградите и са свързани с цифровия дневник на сградата, когато има такъв. (3) По заявка на лицата по ал. 1, агенцията осигурява достъп до данните по ал. 2 на трети лица при прозрачни и недискриминационни условия, съгласно Регламент (ЕС) 2023/2854 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 година относно 31 хармонизирани правила за справедлив достъп до данни и за тяхното използване и за изменение на Регламент (ЕС) 2017/2394 и Директива (ЕС) 2020/1828 (Акт за данните). (4) За осигуряване на достъпа по ал. 1 се предоставят лични данни и документи, въз основа на които може да бъде установена собствеността на сградата или правното основание за ползването ѝ, включително чрез автоматизиран достъп, от други приложими регистри и информационни системи, поддържани от административни органите, които са първични администратори на данни. (5) Обработването на личните данни по ал. 4 се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни. Чл. 68б. (1) Системата по чл. 68, ал. 1 следва да осигурява оперативна съвместимост и интеграция с други национални административни бази данни, съдържащи информация за сградите, като позволява обмен, сливане и агрегиране на данните. (2) Системата по чл. 68, ал. 1 следва да осигурява оперативна съвместимост на услугите и обмена на данни в рамките на Съюза.“ § 73. В чл. 69 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Информацията по чл. 68, ал. 2 и 3 се предоставя от: 1. задължените лица по чл. 14а, ал. 4; 2. собствениците на сгради по чл. 38, ал. 1; 3. собствениците на отоплителни инсталации, инсталации за комбинирано отопление и вентилация, климатични инсталации и комбинирани климатични и вентилационни инсталации, съответно инсталациите по чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 1; 4. собствениците на предприятия по чл. 57, ал. 2 и чл. 57а, ал. 1; 5. управителя на "Национален фонд за декарбонизация", както и от финансовите посредници; 6. държавните органи по чл. 5а, ал. 4; 7. публичните органи по чл. 13а, ал. 1; 8. лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1 9. други лица, които предоставят енергийноефективни услуги.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Агенцията гарантира поверителността на информацията, която е търговска тайна, в съответствие с приложимото право на Европейския съюз, както и защитата на личните данни съгласно Регламент (ЕС) 2016/679.“ § 74. В чл. 70 след думите „информацията по чл. 68, ал. 2 и 3“ се поставя запетая и се добавя „чл. 68а и чл. 68б“. § 75. В чл. 70а се правят следните изменения и допълнения: 32 1. В ал. 3 думите „се предоставя в европейската база данни за центровете за данни“ се заменят със „се предоставя ежегодно в европейската база данни за центровете за данни в срок до 15 май. 2. Създава се ал. 5: „(5) Център за данни с обща номинална входяща енергийна мощност над 1 MW използва отпадната топлина или други технологични възможности за повторно използване, освен ако се докаже, че това не е технически или икономически осъществимо.“ § 76. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) точка 1 се изменя така: „1. финансови инструменти, като кредити под формата на заеми, кредити, обезпечени с ипотека, финансови схеми за плащане според икономиите (спестяванията), стандарти за ипотечните портфейли, договори с гарантиран резултат и др.;“ б) създава се нова т. 4: „4. мерки, с които отоплителни и охладителни инсталации, използващи изкопаеми горива да бъдат заменени с отоплителни и охладителни инсталации, които не използват изкопаеми горива;“; в) досегашната т. 4 става т. 5. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) При разработване на схемите и механизмите за насърчаване на енергийната ефективност и намаляването на емисиите на парникови газове при обновяването на сгради се вземат предвид уязвимите домакинства и се отчитат прогнозните или постигнатите спестявания на енергия, определени от един или няколко от следните критерии: 1. енергийните характеристики на оборудването или материалите, използвани при изпълнение на мерки за енергийна ефективност в сградата, и свързаното с това намаляване на емисиите на парникови газове, като монтирането на оборудването или материалите се извършва от лица, притежаващи необходимата професионална квалификация, придобита при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, а самите материали или оборудване да отговарят най-малко на минималните изисквания за енергийните характеристики за сградните компоненти или на по-високи референтни стойности с цел подобряване на енергийното потребление на сградите; 2. стандартните стойности за изчисляване на спестяването на енергия в сградите и намаляването на емисиите на парникови газове в сградите; 3. сравнителен анализ на сертификатите за енергийни характеристики, издадени преди и след подобряването на енергийните характеристики на сградата; 33 4. резултатите от обследването на енергийната ефективност или от друг подходящ, прозрачен и пропорционален метод, който показва подобряване на енергийните характеристики, като сравнение на измереното потребление на енергия преди и след обновяването.“ 3. Създават се ал. 7 – 10: „(7) При разработването на схемите и механизмите за насърчаване на енергийната ефективност, по които се предвижда подкрепа за домакинства, се прилагат опростени и рационализирани процедури при подаване на заявленията за кандидатстване и изпълнението на проектите и доказване на резултатите. (8) При разработването на схеми и механизми, финансирани в съответствие с ал. 1, т. 2 - 4, с които се предвижда основното обновяване и поетапното обновяване на сгради, се предоставя по-голяма финансова, административна и техническа подкрепа. (9) Когато преобразуването на дадена сграда в сграда с нулеви емисии е технически и икономически неосъществимо, обновяването на сградата, което води до намаляване с най-малко 60 % на потреблението на първична енергия, се счита за основно обновяване за целите на ал. 8. (10) Схемите и механизмите за насърчаване на енергийната ефективност се разработват при отчитане на основани на приходите параметри и при отчитане на неикономическите пречки, включително разделените стимули и на социалното въздействие, по-специално върху уязвимите домакинства.“ § 77. В чл. 72, ал. 1 думите „повишаване на енергийната ефективност в сгради, предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление“ се заменят с „повишаване на енергийната ефективност в сгради и предприятия“. § 78. В чл. 73 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „енергийна ефективност на предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление – обект на договора“ се заменят с „енергийна ефективност на предприятието, за което се отнася договорът“. 2. В ал. 2 думите „енергийна ефективност на сградата, предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление“ се заменят с „енергийна ефективност на сградата или предприятието“. 3. Създава се ал. 9: „(9) Когато е технически и икономически осъществимо, при извършването на реконструкция, основно обновяване или основен ремонт на сграда с разгъната застроена използваема площ над 750 кв. м, публичният орган сключва договор с гарантиран резултат.“ § 79. В чл. 75, ал. 3 се правят следните изменения: 1. В т. 1 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. 34 2. В т. 2 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. § 80. В чл. 76 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 се изменя така: „1. оценка на постигнатите енергийни спестявания след обследване за енергийна ефективност на сграда или предприятие или след проверка на инсталация по чл. 49, като обследването или проверката се извършва след въвеждането на мерките, или“. 2. В ал. 2 навсякъде думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават. § 81. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) създава се нова т. 5: „5. вноски по чл. 21а;“ б) досегашните т. 5 - 8 стават съответно т. 6 – 9. 2. В ал. 2 думите „по ал. 1, т. 4, 6 и 7“ се заменят с „по ал. 1, т. 4, 7 и 8“. 3. В ал. 4 думите „по ал. 1, т. 3, 5 и 8“ се заменят с „по ал. 1, т. 3, 5, 6 и 9“ § 82. В чл. 82 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) т. 3 се изменя така: „3. възмездно финансиране на дейности и проекти в сектор "Транспорт;“ б) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите „проекти по т. 1 и 2“ се заменят с „проекти по т. 1, 2 и 3“; в) досегашните т. 4 - 6 стават съответно т. 5 - 7. 2. В ал. 4, изречение второ след думите „от възобновяеми източници в сгради“ се добавя „и в сектор "Транспорт“. § 83. В чл. 89 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 2 думите „чл. 14, ал. 4 и“ се заличават; б) създава се т. 6: „6. органите по чл. 13а – за предоставянето на информация за енергийното потребление по чл. 13а, ал. 10.“ 2. В ал. 2 се създава т. 5: „5. публикува годишен доклад с резултатите от проверките и оценката на качеството на сертификатите за енергийни характеристики на сградите.“ § 84. В чл. 90 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 се изменя така: „1. проверка за валидността на входящите данни за сградата, използвани за издаване на сертификата за енергийни характеристики, и на посочените в него 35 резултати, както и на вписаните в паспорта за обновяване на сградите данни, когато е наличен, и на предписаните мерки за повишаване на енергийната ефективност;“. 2. В ал. 2: а) в т. 1 думите „предприятията, промишлените системи и/или системите за външно изкуствено осветление, използвани за извършване на обследването“ се заменят с „предприятията, използвани за извършване на обследването“. б) в т. 3 думите „и състоянието на промишлената система/инсталация“ се заличават. § 85. В чл. 92, ал. 2 думите „За сградите, предприятията, промишлените системи и системите за външно изкуствено осветление – собственост на“ се заменят със „За сградите и предприятията – собственост на“. § 86. Член 97 се изменя така: „Чл. 97. (1) На задължено лице по чл. 14а, ал. 4, което не изпълни определената му индивидуална цел за ежегодни нови енергийни спестявания, се налага глоба от 511.29 до 1 278.23 евро или имуществена санкция от 2 556.46 до 12 782.3 евро. (2) На задължено лице по чл. 14а, ал. 6 във връзка с чл. 21а, което не изпълни определената му годишна цел за енергийни спестявания, се налага глоба от 511.29 до 1 278.23 евро или имуществена санкция от 2 556.46 до 12 782.3 евро.“ § 87. Член 99 се изменя така: „Чл. 99. (1) На собственик на нежилищна сграда, който не изпълни задължението си по чл. 38, ал. 1, се налага глоба от 500 до 1 500 евро или имуществена санкция от 2 500 до 5 000 евро.“ (2) На собственик на сграда, който не изпълни мерките, предписани в доклада от обследването за енергийна ефективност, в срока по чл. 38, ал. 4, се налага глоба от 500 до 1 500 евро или имуществена санкция от 2 500 до 5 000 евро.“ § 88. Член 101 се изменя така: „Чл. 101. На лице по чл. 43, ал. 1 или 2, което е издало сертификат за енергийни характеристики на сграда, без да е извършило обследване за енергийна ефективност, се налага глоба от 500 до 1 500 евро или имуществена санкция от 2 500 до 5 000 евро.“ § 89. Член 102 се изменя така: „Чл. 102. На лице по чл. 43, ал. 1 или 2, което не представи в срок документите по чл. 46, ал. 1, се налага глоба от 51.13 до 255.65 евро или имуществена санкция от 766.94 до 1 533.86 евро.“ § 90. Член 102а се изменя така: „Чл. 102а. На лице по чл. 59, ал. 1, което не представи в срок документите по чл. 58, ал. 1, се налага глоба от 51.13 до 255.56 евро или имуществена санкция от 766.94 до 1 533.86 евро.“ 36 § 91. Член 103 се изменя така: „Чл. 103. На лице, което извършва сертифициране на сгради или обследване за енергийна ефективност в нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 4 и 6 или чл. 59, ал. 4, се налага глоба от 1 000 до 2 500 евро или имуществена санкция от 2 500 до 5 000 евро.“ § 92. Член 104 се изменя така: „Чл. 104. (1) На собственик на отоплителна инсталация или инсталация за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 или на климатична инсталация или инсталация за комбинирано отопление и вентилация по чл. 51, ал. 1, който не изпълни задължението си по чл. 52, ал. 2, се налага глоба от 76.69 до 102.26 евро или имуществена санкция от 766.94 до 1 022.58 евро. (2) На собственик на отоплителна инсталация или инсталация за комбинирано отопление и вентилация или на климатична инсталация или инсталация за комбинирано отопление и вентилация с полезна номинална мощност над 70 kW до 290 kW включително, който не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 1 или чл. 51, ал. 1, се налага глоба от 76.69 до 102.26 евро или имуществена санкция от 766.94 до 1 022.58 евро. (3) На собственик на отоплителна инсталация или инсталация за комбинирано отопление и вентилация или на климатична инсталация или инсталация за комбинирано отопление и вентилация с полезна номинална мощност над 290 kW, който не изпълни задължението си по чл. 50, ал. 1 или чл. 51, ал. 1, се налага глоба от 76.69 до 102.26 евро или имуществена санкция от 766.94 до 1022.58 евро.“ § 93. Член 105 се изменя така: „Чл. 105. На лице по чл. 43, ал. 1 или 2 или по чл. 59, ал. 1, което не представи в срок документите по чл. 55, ал. 1, се налага глоба от 51.13 до 255.65 евро или имуществена санкция от 766.94 до 1 926.00 евро.“ § 94. Член 106 се изменя така: „Чл. 106. На собственик на предприятие, който не изпълни задължението си по чл. 57, ал. 2 и 3, се налага глоба от 511.29 до 1 022.58 евро или имуществена санкция от 3 068.75 до 5 112.92 евро. (2) На собственик на предприятие по чл. 57, ал. 2, който не изпълни задължението по чл. 57, ал. 5, се налага глоба от 150 до 1 500 евро или имуществена санкция от 250 до 2 500 евро.“ § 95. Член 107 се изменя така: „Чл. 107. С глоба от 255.65 до 511.29 евро или имуществена санкция от 1 533.88 до 2 556.46 евро се наказва лице: 37 1. по чл. 63, ал. 1, което не изпълни задължението за представяне в агенцията на отчетите по чл. 63, ал. 3 в срока по чл. 63, ал. 4; 2. по чл. 63, ал. 8, което не изпълни задължението за представяне в агенцията на годишна информация по чл. 63, ал. 8 в срока по чл. 63, ал. 11.“ § 96. Член 108 се отменя. § 97. Член 109 се изменя така: „Чл. 109. На лице, което възпрепятства или допусне да бъде възпрепятствано извършването на проверка от лицата по чл. 91, се налага глоба от 255.65 до 511.29 евро или имуществена санкция от 1 022.58 до 1 533.88 евро.“ § 98. Член 110 се изменя така: „Чл. 110. На лице по чл. 91, което наруши разпоредбата на чл. 92, ал. 3, се налага глоба 5 112.92 евро.“ § 99. Член 111 се изменя така: „Чл. 111. (1) На лице по чл. 43, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1, което извърши обследване за енергийна ефективност и не отстрани в срок след предписание констатирани при проверка от служители на агенцията несъответствия или технически грешки, се налага глоба от 250 до 500 евро или имуществена санкция от 1 000 до 2 500 евро. (2) На лице, което не изпълни задължително предписание, дадено в изпълнение на разпоредбите на този закон, се налага глоба от 250 до 500 евро или имуществена санкция от 1 000 до 2 500 евро.“ § 100. Създават се чл. 111а и 111б: „Чл. 111а. На местен орган, който не изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1 и ал. 2, се налага имуществена санкция от 500 до 1 500 евро. Чл. 111б. На публичен орган, който не изпълни задължението си по чл. 13а, ал. 10, се налага имуществена санкция от 500 до 1 500 евро.“ § 101. Член 112 се изменя така: „Чл. 112. На лице, което не изпълни други задължения, предвидени в този закон, се налага глоба от 255.65 до 766.94 евро или имуществена санкция от 511.29 до 5 112.92 евро.“ § 102. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1: а) в т. 3 накрая се добавя „наричан по-нататък Регламент (ЕО) № 1099/2008“. б) точка 12 се изменя така: „12. "Крайно потребление на енергия" или „КЕП“ е потреблението на енергия, доставяна на промишлеността, транспорта, включително потреблението на енергия в 38 международното въздухоплаване, домакинствата, публичните и частните услуги, селското стопанство, горското и рибното стопанство и други сектори на крайното потребление, с изключение на потреблението на енергия от международната морска бункеровка, енергията от околната среда и доставките за сектора на преобразуване и сектора на енергетиката, както и загубите при пренос и разпределение съгласно определенията в приложение A към Регламент (ЕО) № 1099/2008;“ в) точка 19 се изменя така: „19. "Обследване за енергийна ефективност" е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сгради, съоръжения или инсталации в предприятия, системи за външно изкуствено осветление или при предоставяне на услуги, за набелязване и количествено определяне на възможности за икономически ефективни спестявания на енергия, както и за установяване на потенциала за икономически ефективно използване или производство на енергия от възобновяеми източници и за докладване на резултатите.“ г) точка 25 се отменя. д) в т. 26 буква „а“ се изменя така: „а) най-ниските разходи се определят, като се отчитат разходите за инвестиции, свързани с енергията, разходите за поддръжка и експлоатационните разходи, включително разходите за енергия, при отчитане на стойността на квотите на емисии на парникови газове категорията и предназначението на съответната сграда, външните последици за околната среда и здравето от употребата на енергия, както и приходите от произведена енергия на място, и разходите за управление на отпадъците, когато е приложимо;“ е) в т. 27 думите „вътрешната температура“ се заменят с „параметрите на вътрешната среда“; ж) в т. 28 буква „а“ се изменя така: „а) енергийните характеристики на сградата, определени в съответствие с наредбата по чл. 31, ал. 4, не са по-ниски от равнището на оптимални разходи за 2023г.“ з) точка 34 се изменя така: „34. "Финансови инструменти" са инструментите като фондове, субсидии, данъчни облекчения, финансова схема за плащане според икономиите (спестяванията), стандарти за ипотечните портфейли, заеми, финансиране от трети страни, договори за енергоспестяване, договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, външно възлагане или други подобни договори, които се предлагат на пазара от държавни или частни организации с цел частично или пълно покриване на първоначалната стойност на проекта за изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност.“ и) точка 39 се изменя така: 39 „39. "Първично енергийно потребление" или „ПЕП“ е брутното количество налична енергия, с изключение на международната морска бункеровка, крайното неенергийно потребление и енергията от околната среда;“. к) в чл. 41 думите „електрическа енергия“ се заменят с „енергия от възобновяеми източници и съхранение на енергия“. л) създават се т. 45 – 61: „45. "Енергийната ефективност на първо място“ е отчитане във възможно най- голяма степен при енергийното планиране и при вземането на решения за политика и инвестиции на алтернативни икономически ефективни мерки за енергийна ефективност, за да се повиши ефективността на търсенето и доставките на енергия чрез икономически ефективни енергийни спестявания при крайното потребление на енергия, инициативи за управление на потреблението на енергия и по-ефективното преобразуване, пренос и разпределение на енергия, при същевременно постигане на целите на тези решения. 46. "Енергийно спестяване" е количеството спестена енергия, определена чрез измерване и/или оценка на потреблението на енергия като разлика в потребените количества енергия преди и след прилагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност, като се извършва коригиране и нормализиране предвид външните условия, които въздействат върху енергийното потребление. 47. "Ефективност на системата" е изборът на енергийно ефективни решения, когато те създават условия и за икономически ефективен подход към декарбонизация, допълнителна гъвкавост и ефективно използване на ресурсите. 48. "Минимални стандарти за енергийните характеристики" са правила, определени в наредбата по чл. 31, ал. 4, съгласно които съществуващите сгради е необходимо да отговарят на изискванията за енергийни характеристики на сгради като част от националния план за обновяване на сградения фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. или при продажбата, отдаването под наем, дарението или промяната на предназначението на сграда, в определен срок или до определена дата, като това води до обновяването на съществуващи сгради. 49. "Основно обновяване" е обновяване, което е в съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“, което е съсредоточено върху основни сградни компоненти и което преобразува сграда или обособена част от сграда: а) преди 1 януари 2030 г. — в сграда с близко до нулево потребление на енергия; б) от 1 януари 2030 г. — в сграда с нулеви емисии. 50. "Отделно действие" е действие, което води до подлежащи на проверка и измерване или на оценка подобрения на енергийната ефективност и което се предприема в резултат на мярка на политиката. 40 51. "Паспорт за обновяване" е съобразена с конкретните нужди пътна карта за основно обновяване на конкретна сграда на максимален брой етапи, които значително ще подобрят нейните енергийни характеристики. 52. "Поетапно основно обновяване" е основно обновяване, което се извършва на максимален брой етапи, определени в паспорта за обновяване. 53. "Потребление на енергия" или „използване на енергия“ е подаване на енергия в техническа сградна инсталация, предоставяща услуга с въздействие върху енергийните характеристики, предназначена за задоволяване на енергийни нужди. 54. "Публични органи" са национални, регионални или местни органи, както и субекти, които са създадени, управлявани или контролирани и пряко финансирани от тези органи, доколкото нямат промишлен или търговски характер. За такива субекти се приемат и юридическите лица, които отговарят на следните условия: а) осъществяват дейност извън условията на пазарна конкуренция; б) основната им функция е задоволяване на обществени потребности от национално или местно значение; в) не прилагат икономически принципи на стопанска инициатива; г) не носят икономически риск, включително от неплатежоспособност. 55. "Разгъната използваема застроена площ" е застроената площ на сграда или на част от сграда, в която енергията се използва за регулиране на параметрите на вътрешната среда. 56. "Разделени стимули" означава липсата на справедливо и обосновано разпределение на финансовите задължения и ползи, свързани с инвестициите в енергийна ефективност, между засегнатите лица, например между собствениците и наемателите или между различните собственици на обособени части от дадена сграда, или собствениците и наемателите или между различните собственици на обособени части от многофамилни или многофункционални сгради. 57. "Сграда с нулеви емисии" е сграда с много високи енергийни характеристики, определени в съответствие с наредбата по чл. 31, ал. 4, която изисква нулево или много ниско количество енергия, генерира нулеви въглеродни емисии на място от изкопаеми горива и нулеви или много ниски експлоатационни емисии на парникови газове в съответствие с изискванията, определени в наредбата по чл. 31, ал. 4. 58. "Система за енергийно управление" е набор от взаимосвързани или взаимодействащи елементи на стратегия с поставена цел за енергийна ефективност и план за постигането на тази цел, включваща наблюдението на действителното потребление на енергия, действията, предприети за увеличаването на енергийната ефективност и измерването на напредъка. 59. "Стандарти за ипотечните портфейли" са механизми, които стимулират финансовите посредници, предоставящи кредити, обезпечени с ипотека, да определят 41 начин за подобряване на медианните енергийни характеристики на портфейла от сгради, върху които имат кредити, обезпечени с ипотека към 2030 и 2050 г., и да насърчават потенциалните клиенти да направят имота си по-енергийноефективен при отчитане на член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 година за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088 (OB L 198/13 от 22 юни 2020 г.). 60. "Финансова схема за плащане според икономиите" е схема за отпускане на кредити под формата на заеми, предназначени за подобряване на енергийните характеристики на сгради, при която при разработването на схемата е установена връзка между вноските за погасяване на заема и постигнатите енергийни спестявания, като се вземат предвид и други икономически фактори, като индексацията на разходите за енергия, лихвените проценти, повишената стойност на активите и рефинансирането на договорите за заеми. 61. "Център за данни" се определя като структура или група от структури, използвани за поместване, свързване и експлоатация на компютърни системи/сървъри и свързаното с тях оборудване за съхранение, обработка и/или разпространение на данни, както и свързаните с тях дейности.“ 2. § 2 се изменя така: „§ 2. Този закон въвежда изискванията на Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ, L 315/1 от 14 ноември 2012 г.), на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.), на Директива (ЕС) 2018/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (ОВ, L 328/210 от 21 декември 2018 г.), на Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (ОВ, L 156/75 от 19 юни 2018 г.), на Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 г. за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (ОВ, L 231 от 20 септември 2023 г.) и на Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L, 2024/1275, 8.5.2024 г.).“ Преходни и заключителни разпоредби 42 § 103. Лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 представят документите за преминато допълнително обучение по чл. 44, ал. 7, след като преминат допълнителното обучение съгласно приведената в съответствие с този закон наредба по чл. 44, ал. 9. § 104. (1) Предприятията, които към датата на влизането в сила на този закон отговарят на условията по чл. 57а, ал. 1, въвеждат система за енергийно управление в срок до 11 октомври 2027 г. (2) В случаите по ал. 1 собствениците на предприятия уведомяват агенцията за въведената система в срок до 11 ноември 2027 г. (3) Изискванията на чл. 57а не се прилагат за собственици на предприятия, които прилагат сертифицирана система за енергийно управление и са уведомили агенцията за това преди влизането в сила на този закон. § 105. Агенцията предоставя информацията по чл. 68, ал. 9 и достъпа по чл. 68, ал. 2, т. 14 – 21, ал. 5 и 6 и чл. 68а след привеждането на националната информационна система в съответствие с изискванията на този закон. § 106. (1) Сертификат за енергийни характеристики на сграда, който е електронен цифров документ, се издава след привеждането на наредбата по чл. 48 в съответствие с този закон. (2) Сертификат за енергийни характеристики на сграда, чийто срок на валидност не е изтекъл, запазва действието си, като не се изисква преиздаването му като електронен цифров документ. § 107. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с този закон в деветмесечен срок от влизането му в сила. § 108. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 9.12.2003 г., изм. и доп., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 48 и 56 от 2015 г., бр. 42, 47 и 105 от 2016 г., бр. 51, 58, 102 и 103 от 2017 г., бр. 7, 38, 57, 64, 77, 83, 91 и 103 от 2018 г., бр. 17, 41 и 79 от 2019 г., бр. 25, 38 и 57 от 2020 г., бр. 9 и 21 от 2021 г., бр. 8, 9, 99 и 102 от 2022 г., бр. 11, 82, 84, 86 и 96 от 2023 г., бр. 16, 27 и 39 от 2024 г., бр. 26, 44, 47, 67, 81 и 95 от 2025 г. и бр. 16, 51 и 55 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 21, ал. 1: а) точка 19а се изменя така: „19а. изисква от операторите на електрическите и газовите системи да наблюдават и извършват количествена оценка на загубите в мрежата и когато е технически и финансово осъществимо да оптимизират мрежите и подобрят тяхната 43 ефективност; оценката включва анализ на преноса, разпределението, управлението на товарите, ефективното функциониране на мрежите и възможностите за присъединяване на инсталации за децентрализирано производство на енергия и на съоръжения за съхранение на електрическа енергия;“; б) точка 19б се изменя така: „19б. въз основа на оценката по т. 19а изисква в плановете за развитие на мрежите да са включени конкретни мерки, очакваните енергийни спестявания от изпълнение на тези мерки и необходимите инвестиции за подобряване на енергийната ефективност в газовите и електроенергийните мрежи и график за тяхното изпълнение;“; в) създават се т. 19в и 19г: „19в. изисква от операторите на електропреносната, електроразпределителните, газопреносната и газоразпределителните мрежи да прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ в съответствие с чл. 5а от Закона за енергийната ефективност, когато вземат решения при планирането и развитието на съответните мрежи и предвидените инвестициите за това; 19г. проверява, че в методиките, използвани по т. 19в от операторите на електропреносната, електроразпределителните, газопреносната и газоразпределителните мрежи, се оценяват алтернативни решения при анализа на разходите и ползите и се вземат предвид по-широките ползи на енергийно ефективните решения, гъвкавостта от страна на търсенето и инвестициите в активи, които допринасят за смекчаване на изменението на климата;“; г) създават се т. 30г и 30д: „30г. проверява прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ от операторите на преносни или разпределителни системи на електрическа енергия и газ при наблюдаването и оценяването на планове за развитие на мрежата, включително на предвидените в тях инвестиции; 30д. представя в отделен раздел в годишния доклад по т. 30a постигнатия напредък при подобряването на енергийната ефективност при експлоатацията на електроенергийната и газовата инфраструктура и дава оценка на общата ефективност при експлоатацията на електроенергийната и газовата инфраструктура, мерките, предприети от операторите на преносни и разпределителни системи и при необходимост, дава препоръки за подобряване на енергийната ефективност, включително икономически ефективни алтернативи, които намаляват върховите натоварвания и цялостното потребление на електрическа енергия.“. 2. В чл. 23, т. 15 се изменя така: „15. създаване на стимули за операторите на преносни и разпределителни мрежи на електрическа енергия и газ да разработват иновативни решения за подобряване на енергийната ефективност на съществуващите и бъдещите системи чрез регулиране, в 44 съответствие с тарифните принципи по член 18 от Регламент (ЕС) 2019/943 и член 17, параграфи 1, 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2024/1789 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 година относно вътрешните пазари на газ от възобновяеми източници, природен газ и водород, за изменение на регламенти (ЕС) № 1227/2011, (ЕС) 2017/1938, (ЕС) 2019/942 и (ЕС) 2022/869 и на Решение (ЕС) 2017/684 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 715/2009 (ОВ L 2024/1789 от 15 юли 2024 г.).“ 3. Създава се чл. 23а: „Чл. 23а. При изпълнение на регулаторните си правомощия, свързани с експлоатацията на газовата и електроенергийната инфраструктура, включително при упражняване на правомощията си за ценово регулиране на мрежовите тарифи, комисията прилага принципа „енергийната ефективност на първо място“, определен в чл. 5а от Закона за енергийната ефективност.“. § 109. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 96 от 1.12.2017 г., изм. и доп., бр. 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г., бр. 25, 60 и 79 от 2019 г., бр. 17 от 2021 г., бр. 8, 67 и 84 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г., бр. 61 от 2025 г. и бр. 16, 51 и 55 от 2026 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 58, ал. 3, изречение второ накрая се добавя „и в други случаи, определени в закон“. 2. В чл. 66, ал. 5, т. 1 след думите „на обществения ред“ се добавя „и на други изисквания, определени в закон“. 3. В чл. 73, ал. 2, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „и други задължения, определени със закон“. 4. В чл. 122, ал. 2, т. 15 накрая се поставя запетая и се добавя „и за други задължения, определени със закон“. § 110. В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., изм. и доп., бр. 34 от 2016 г., бр. 63, 85, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 17, 24, 30, 49, 77, 80, 86, 102 и 105 от 2018 г., бр. 17, 83 и 102 от 2019 г., бр. 23 и 107 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 84, 86, 88, 105 и 108 от 2023 г., бр. 11 и 67 от 2024 г., бр. 61 от 2025 г. и бр. 16, 51 и 55 от 2026 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 47, ал. 1 се създава изречение второ: „Възложителите включват и други специални условия и изисквания, предвидени със закон.“ 2. В чл. 48, ал. 1, т. 1 след думите „включително екологичните“ се добавя „и енергийните показатели“. § 111. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. 45 46

Проект! МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност (ЗИД на ЗЕЕ) е изготвен с основна цел въвеждане на разпоредби от Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 (Директива (ЕС) 2023/1791) и Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите (Директива (ЕС) 2024/1275). Срокът за транспониране на Директива (ЕС) 2023/1791 бе 11 октомври 2025 г. На 21 ноември 2025 г. Европейската комисия (ЕК) стартира процедура за нарушение 2025/0299 за нетранспониране в срок на Директива (ЕС) 2023/1791. Срокът за транспониране на Директива (ЕС) 2024/1275 е 29 май 2026 г. С Директива (ЕС) 2023/1791 е отменена Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, която е въведена в българското законодателство основно със Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), Закона за енергетиката (ЗЕ) и подзаконовите нормативни актове към тях. С Директива (ЕС) 2024/1275 считано от 30 май 2026 г. се отменя Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите, която е въведена в българското законодателство също основно със ЗЕЕ, ЗЕ и подзаконовите нормативни актове към тези закони. В тази връзка част от разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275 са въведени в българското законодателство. Законопроектът следва заложеното в Директива (ЕС) 2023/1791 намерение, чрез адаптиране на съществуващата правна уредба за подобряване на енергийната ефективност да се създадат условия за постигане на целта за неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., както и междинна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. По-високото равнище на амбиция изисква по-силно насърчаване на икономически ефективни мерки за енергийна ефективност във всички области на обществения живот и във всички сектори, свързани с използването на енергия, в т.ч. в транспорта, водоснабдяването и селското стопанство. В тази връзка, законопроектът отразява изменената с Директива (ЕС) 2023/1791 обща цел на Съюза за намаляване на потреблението на енергия в ЕС с най-малко 11.7 % през 2030 г. в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС от 2020 г., така че крайното потребление на енергия на Съюза да не надхвърля 763 Mtoе. Директива (ЕС) 2024/1275 насърчава подобряването на енергийните характеристики на сградите и намаляването на емисиите на парникови газове с цел постигането на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г., съобразено с външните климатични условия, местните условия, изискванията за качество на вътрешната среда и разходната ефективност. В тази връзка Директивата определя изисквания по отношение на: общата методологична рамка за 1 изчисляване на цялостните енергийни характеристики на сгради и обособени части от сгради, прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на нови сгради и нови обособени части от сгради, прилагането на минималните изисквания за енергийни характеристики сгради, обособени части от сгради, сградни компоненти, технически сградни инсталации, прилагането на минимални стандарти за енергийни характеристики на съществуващи сгради и съществуващи обособени части от сгради и др. С оглед постигане на поставените цели и в отговор на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791, законопроектът адаптира съществуващата национална правна рамка, като основните промени са в следните насоки: Съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791, принципът „Енергийната ефективност на първо място“ е основен принцип, който следва да се взема предвид във всички сектори, включително и извън рамките на енергийната система и на всички нива. Енергийно ефективните решения следва да се разглеждат като първи вариант при вземането на решения в областта на политиката, планирането и инвестициите при изготвянето на нови правила относно предлагането на енергия, както и в други области на политиката. За тази цел със законопроекта се въвежда изискването за осигуряване прилагането на принципа „Енергийната ефективност на първо място“ при вземане на решения в областта на политиката, планирането и инвестициите в проекти, по които се предвижда финансиране на енергийни системи на стойност над 100 млн. евро, както и при финансирането на проекти за транспортна инфраструктура на стойност над 175 млн. евро, които засягат потреблението или снабдяването с енергия. Регламентирани са отговорности за прилагането на принципа, като са разширени компетентностите на Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с прилагането от операторите на преносната и разпределителните системи за електрическа енергия и газ на принципа „енергийната ефективност на първо място“, както и на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) по прилагането на принципа в крайното потребление на енергия. За подпомагане прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ е предвидено разработването и публикуването на указания от министъра на енергетиката с участието на АУЕР. За утвърждаване водещата роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност, публичните органи на национално, регионално и местно равнище следва да служат за пример по отношение на енергийната ефективност, за което са определени цели за декарбонизация и енергийна ефективност към публичните органи и конкретно за намаляване с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г. на крайното потребление енергия на всички публични органи (създаден чл.13а в ЗЕЕ). Предвижда се в програмите, които се разработват от местните органи да се включват мерки за енергийна ефективност, които да допринасят за изпълнението на националните цели за енергийна ефективност, като се отчитат въглеродните емисии през целия жизнен цикъл, както и икономическите и социалните ползи от тези мерки (чл. 12 в ЗЕЕ). За постигане на съответствие с чл. 6 от Директива (ЕС) 2023/1791, съгласно който сградите на публичните органи следва да служат за образец в изпълнението на националната цел за енергийна ефективност във всички отоплявани и/или охлаждани сгради, в чл. 23 от ЗЕЕ са предвидени изисквания за предприемане на мерки за подобряване 2 на енергийните характеристики на поне 3 % от общата разгъната застроена площ с цел да се преобразуват в сгради с близко до нулево потребление на енергия или в сгради с нулеви емисии. В ЗЕЕ е предвидено всички отоплявани и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация, ежегодно се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 % от общата разгъната застроена площ. Предвид разширяване на обхванатите сгради, собственост на държавни и местни институции, към които се отнася задължението по чл. 6 от Директива (ЕС) 2023/1791, както и по-високите критерии, които се поставят към енергийните характеристики на сградите и при отчитане на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791, с промените в чл. 23 е прецизирана целта от 5 % на 3 %. В допълнение посоченото задължение към публичен орган се отнася и за случаите, в които сградата не е негова собственост. В този случай публичният орган следва да предприе действия, като преговаря със собственика при подновяване на наема, при промяна на предназначението, при извършването на основен ремонт или във връзка с поддръжката на сградата, с цел установяване на условия в договора за превръщането на сградата в най-малко сграда с близко до нулево потребление на енергия или в сграда с нулеви емисии. Директива (ЕС) 2023/1791 (чл. 7) увеличава установените в чл. 30а от ЗЕЕ изисквания при провеждането на обществени поръчки, като разширява обхвата на посоченото задължение, така че да включва всички публични възлагащи органи и всички възложители, както и всички равнища на публичната администрация. В тази връзка е предложена редакция на чл. 30а, съгласно която при възлагане на обществени поръчки и концесии на стойност, равна или по-висока от посочените в чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 1, ал. 2 от Закона за концесиите (ЗК), възложителите по смисъла на ЗОП и възлагащите органи по смисъла на ЗК закупуват само стоки и предоставят услуги, закупуват сгради и извършват строителство с високи показатели за енергийна ефективност. Освен това възлагащите органи и възложителите при възлагане на обществени поръчки и концесии за строителство, доставки и услуги над определена стойност следва да прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“, както и да оповестяват публично информация за въздействието на договорите върху енергийната ефективност. За въвеждането на тези изисквания са предвидени изменения и допълнения в чл. 12 и чл. 30а от ЗЕЕ, като са предложени разпоредби, осигуряващи прилагането на принципа. Също така с преходните и заключителни разпоредби са предвидени промени в ЗОП и ЗК. В чл. 8 от Директива (ЕС) 2023/1791 са поставени по-високи изисквания за постигане на общата кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление за целия период на задължения до 2030 г., в сравнение с вече приетите в чл. 14а от ЗЕЕ. С оглед въвеждането им в законопроекта са извършени промени, съгласно които общата кумулативна цел за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. се определя като натрупване на нови годишни енергийни спестявания от годишното крайно енергийно потребление, като са определени минимални, постепенно нарастващи стойности за три годишни периоди (от 0,8 % до 1,9 %). За постигане на общата кумулативна цел за енергийни спестявания, както и за насърчаване ролята на общностите за енергия от възобновяеми източници и гражданските енергийни общности за прилагането на такива мерки са предвидени изменения в чл. 14а и чл. 14б и е предложено създаването на чл. 14в от ЗЕЕ. В 3 съответствие с Препоръка (ЕС) 2024/1590 на Комисията от 28 май 2024 година за транспонирането на членове 8, 9 и 10 относно разпоредбите за задължението за икономии на енергия на Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета за енергийната ефективност е въведен 23 % дял на кумулативните спестявания на енергия при крайното потребление сред хората, засегнати от енергийна бедност, уязвимите клиенти, хората от домакинства с ниски доходи и когато е приложимо, хората, живеещи в социални жилища. Предложени са промени в чл. 57 в ЗЕЕ по отношение на предприятията, подлежащи на задължително обследване за енергийна ефективност и сроковете за подаване на декларация в АУЕР, като обхвата на предприятията, които подлежат на обследване е увеличен. В съответствие с Директива (ЕС) 2023/1791 предприятията, чието средногодишно потребление на горива и енергия през предходните три години е над 10 ТJ (2 780 МWh) и които не прилагат система за енергийно управление подлежат на задължително обследване за енергийна ефективност. Предприятията следва да изготвят план за изпълнение въз основа на обследването за енергийна ефективност, в който се определят мерки за всяка препоръка от обследването, когато това е технически или икономически осъществимо. Със законопроекта се създава чл. 57а, с който се въвежда задължение към предприятията, чието средногодишно потребление на горива и енергия е над 85 ТJ (23 611 MWh) през предходните три години да прилагат система за енергийно управление, която е сертифицирана от орган получил сертификат за акредитация от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация". Предвиден е срок за въвеждането на система за енергийно управление до 11 октомври 2027 г., както и задължение към собствениците на предприятия да уведомяват АУЕР за въведената система за енергийно управление. Към настоящия момент прилагането на система за енергийно управление е предвидено в чл. 57, ал. 7 от ЗЕЕ и се запазва, като възможност предприятията да се освобождават от изискванията за задължително обследване за енергийна ефективност, при условие че приложената от тях система за управление отговаря на минималните изисквания за енергийни обследвания, определени с наредбата по чл. 57, ал. 6 от ЗЕЕ. В чл. 27 от Директива (ЕС) 2023/1791 се изисква националните енергийни регулаторни органи да прилагат принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място, когато изпълняват регулаторните задачи, предвидени в Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, относно решенията си във връзка с експлоатацията на газовата и електроенергийната инфраструктура, включително решенията за мрежовите тарифи. Въвежда се изискване и към операторите на преносни и разпределителни системи за газ и електрическа енергия да прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ при планирането и развитието на мрежите и инвестициите в тях. В тази връзка с проекта на ЗИД на ЗЕЕ са предвидени промени в правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране, като е създаден чл. 23а от ЗЕ и са поставени задължения към операторите на газови и електрически мрежи с промени в чл. 21, т. 19а, т. 19б, създадени т. 19в, т. 19г, 30 г и в чл. 23, нова т. 15 и чл. 23а. 4 Измененията и допълненията за транспониране на Директива (ЕС) 2024/1275 са в следните насоки: В съответствие с чл. 3 от Директива (ЕС) 2024/1275 и във връзка с чл. 6 от Директива (ЕС) 2023/1791 са регламентирани изискванията и отговорните институции за изготвянето и представянето в Европейската комисия на Национален план за обновяване на сградения фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Планът следва да осигури обновяване на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради за постигане на високо енергийноефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г., с цел преобразуване на съществуващите сгради в сгради с нулеви емисии, в т.ч. чрез разработване на подробна Пътна карта за обновяване за 2030, 2040, 2050 г. Със законопроекта се въвежда определение за „сгради с нулеви емисии“ и в тази връзка е разширен обхвата на наредбата по чл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ (Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради). С членове 7 и 11 се установяват изисквания, свързани с инвестиционното проектиране и строителството на нови сгради и сгради с нулеви емисии, въвеждането на график за прилагане на изискванията за сгради с нулеви емисии, а така също поставените изисквания за потенциал за глобално затопляне за целия жизнен цикъл, оптималното качество на вътрешната среда, адаптирането към изменението на климата, пожарната безопасност, рисковете, свързани с интензивна сеизмична активност, достъпността за хора с увреждания, и въпроса относно поглъщането на въглерод, свързан със съхранението на въглерод във или върху сградите. Същевременно в чл. 9 са определени нови изисквания за подобряване на енергийните характеристики на съществуващия сграден фонд. Предвид спецификата на тези изисквания е преценено, че въвеждането им ще бъде извършено с промени в подзаконовата нормативна уредба по Закона за устройство на територията (ЗУТ) и ЗЕЕ. В съответствие с чл. 10 от Директива (ЕС) 2024/1275 с промени в чл. 31 от ЗЕЕ е предложено въвеждането на изискване за оптимално използване на слънчевото греене за производство на енергия от слънчева енергия, съобразно разположението на сградата при проектиране на нови сгради, като изискванията по отношение на установяването на публични критерии за практическото изпълнение за оптималното използване на слънчевия потенциал в нови и съществуващи сгради, както и конкретните срокове за въвеждане на изискванията при инвестиционното проектиране и строителство към новите и съществуващите сгради ще бъде извършено с промени в подзаконовата нормативна уредба по ЗУТ и ЗЕЕ. В съответствие с чл. 12 от Директива (ЕС) 2024/1275 са предложени промени в чл. 42 от ЗЕЕ, с които се предлага издаването на паспорти при обновяване на сградите или на части от сградите. Паспортът ще се издава въз основа на наличен сертификат за енергийните характеристики, по инициатива на собственика и не е задължителен за собственика на сградата. Основната цел на паспорта е да подпомогне собственика на сградата да планира обновяването й съвместно с лицето, което извършва обследването и сертифицирането на сградата, съобразно неговите предпочитания и финансови възможности. Издаването на паспортите за обновяване на сгради ще бъде извършвано от лицата по чл. 43, ал.1 и ал. 2 от ЗЕЕ и ще бъде регламентирано с предстоящите промени в 5 наредбата по чл. 48 от ЗЕЕ - Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради. Във връзка с чл. 13 от Директива (ЕС) 2024/1275 са предвидени допълнения в чл. 31 от ЗЕЕ, с които се установяват изисквания за техническите сградни инсталации, като тези изисквания се прилагат, доколкото е технически, икономически и функционално осъществимо. Също така са извършени промени в чл. 31а и е създаден чл. 31б от ЗЕЕ, с които се въвежда изискване към нежилищните сгради в експлоатация с инсталации по чл. 49 от ЗЕЕ да бъдат оборудвани със системи за сградна автоматизация и управление и с автоматични устройства за управление на осветлението, когато това е технически и икономически осъществимо. По отношение на новите жилищни сгради и жилищните сгради в експлоатация, в които се извършва основен ремонт със създадения чл. 31в в ЗЕЕ се предоставя възможност, когато това е технически, икономически и функционално осъществимо, сградите да разполагат с 1) функция за постоянно електронно наблюдение, която измерва ефективността на инсталациите и информира собствениците или управителя на сградата в случай на значителна промяна, и когато възникне необходимост от сервизно обслужване на инсталациите; 2) ефективни функции за контрол, за да се гарантира оптимално производство, разпределение и съхранение, както и потребление на енергия и когато е приложимо, хидравличен баланс на техническите сградни инсталации и 3) способност за реагиране на външни сигнали и за коригиране на потреблението на енергия. За транспониране на чл. 16 от Директива (ЕС) 2024/1275 са предвидени промени в ЗЕЕ, с които при поискване АУЕР следва да предоставя на собственика, наемателя и управителя на сградата безплатен достъп до данни за техните технически сградни инсталации. Също така АУЕР следва да предоставя безплатно за статистически или научноизследователски цели обобщени анонимизирани данни, събирани или съхранявани по реда на ЗЕЕ и на местните органи до сертификатите за енергийни характеристики на сградите, които са разположени на тяхна територия, с цел изготвяне на планове, свързани с осигуряването на топлинна енергия и енергия за охлаждане. На финансовите институции, агрегаторите, доставчиците на енергия и енергийни услуги, достъпът до сертификатите за енергийни характеристики на сгради ще бъде осигуряван срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет. Предоставянето на данните ще се извършва при спазване изискванията за личните данни и в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива. По отношение на разпоредбите от Директива (ЕС) 2024/1275, свързани с извършването на обследвания, издаването и излагането на сертификати за енергийни характеристики на сградите (членове 19, 20 и 21) са предложени промени в ЗЕЕ, съгласно които сертификатът следва да е електронен цифров документ, като собственикът на сградата следва да предостави на наемателя или купувача достъп до сертификата. За осигуряване на пълно въвеждане на членове 19, 20 и 21 от Директива (ЕС) 2024/1275 ще бъдат извършени промени в наредбата по чл. 48 от ЗЕЕ - Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на 6 енергийните спестявания на сгради. С Директива (ЕС) 2024/1275 се въвеждат нови изисквания - за издаването на паспорти за обновяване на сградите и извършването на оценка на подготвеността за интелигентно управление, като със законопроекта се предлага тези дейности да бъдат осъществявани от лицата по чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕЕ. В тази връзка са извършени необходимите промени и в обхвата на наредбата по чл. 48 от ЗЕЕ. В съответствие с чл. 22 от Директива (ЕС) 2024/1275 са предложени промени в чл. 68 и чл. 69 от ЗЕЕ, с които да се осигури систематизиране на национална база данни за енергийните характеристики на сградите, събирането на данни за енергийните характеристики на отделните сгради и за общите енергийни характеристики на националния сграден фонд, при спазване изискванията за обработка на личните данни. За транспониране на членове 23 и 24 от Директива (ЕС) 2024/1275 е допълнен чл. 49 с включването в изискванията за проверки на комбинираните климатични и вентилационни инсталации в сгради, прецизирани са изискванията към различните инсталации в контекста на Директивата и е предложена периодичност на проверките в зависимост от полезната номинална мощност на инсталациите. По отношение на чл. 56 от ЗЕЕ, с който е определен обхвата на наредбата за извършването на проверки на инсталациите е предложено отпадане на регламентираното изискване за създаването на база данни за инсталациите, тъй като систематичното място на това изискване е в чл. 68, ал. 2 от ЗЕЕ. В проекта на ЗИД на ЗЕВИ е предвидено за задължените лица от сектор Транспорт да се определят годишни цели за енергийни спестявания, които ще се изпълняват от лицата, които освобождават горива за потребление в транспорта и които са лицензирани складодържатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. Задължените лицата ще изпълняват годишна цел сектор Транспорт чрез годишна вноска в Националния фонд за декарбонизация (НДФ), определена въз основа на приета методика в съответствие с Наредба № Е-РД-04-3 от 4.05.2016 г. за допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методите за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им. В тази връзка са извършени промени в ЗЕЕ, с които се регламентира, че НДФ ще набира средства и от вноските на задължените лица в сектор Транспорт, разширен е обхвата на дейността на НДФ с дейности и мерки в сектор „Транспорт“, които ще бъдат извършвани въз основа на оперативните правила на НДФ (допълнени със сектор Транспорт). Със законопроекта се предлага промени за въвеждането на нови определения, включени в член 2 на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275. Също така са предвидени промени в Административнонаказателните разпоредби на ЗЕЕ с оглед адаптиране на размера на глобите и имуществените санкции към актуалните условия, и във връзка с преминаването към еврото като официална валута в Република България, в съответствие със Закона за въвеждане на еврото в Република България. С проекта на ЗИД на ЗЕЕ се предлага отпадане на неактуални разпоредби относно плановете за действие за енергийна ефективност, свързаните с тях отчети и специфични изисквания по отношение на изчисляването на общата кумулативна цел за периода 2014 – 7 2020 г. Посочените задължения са с отпаднало действие, не са част от Директива (ЕС) 2023/1791 и съответно с тях не се транспонират разпоредби на действащо европейско законодателство. В тази насока се предлага отпадане на разпоредби от членове 5, 7-9, 12, 14, 14б, 15, 16, 25, 68, 75, 76 и 97 от ЗЕЕ. Предвидено е да отпадат изисквания в ЗЕЕ, свързани с отменената Директива (ЕС) 2010/31/ЕС и конкретно на плана за сгради с близко до нулево потребление на енергия, националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация и националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд. Посочените задължения са с отпаднало действие, не са част от Директива (ЕС) 2024/1275 и съответно с тях не се транспонират разпоредби на действащо европейско законодателство. В тази насока се предлага отпадане на разпоредби от членове 5, 7, 9 и 68 от ЗЕЕ. Предлага се да отпадне изискването по чл. 5, ал. 2 от ЗЕЕ, съгласно което Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката внася за приемане от Народното събрание Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България. Изискване по отношение на приемането на стратегията от Народното събрание се съдържа и в чл. 4, ал. 1, т. 2 на ЗЕ, но с допълнение, че със стратегията се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката. Систематичното място на регламентацията на този стратегически документ е в ЗЕ. Изготвянето на законопроекта е съобразено с препоръките на ЕК за транспониране на определени членове на Директива (ЕС) 2023/1791 – в т.ч. Препоръка (ЕС) 2024/2143 относно транспонирането на чл. 3, Препоръка 2024/1716 относно транспониране на чл. 4, Препоръка (ЕС) 2024/1716 относно транспонирането на членове 5, 6 и 7, препоръка (ЕС) 2024/1590 относно транспониране на членове 8, 9 и 10, Препоръка (ЕС) 2024/2002 относно транспониране на чл. 11, Препоръка (ЕС) 2024/2481 относно транспонирането на членове 21, 22 и 24, Препоръка (ЕС) 2024/2476 относно транспонирането на чл. 29, Препоръка С/2023/1553 относно чл. 30 и Препоръка (ЕС) 2021/1749 на Комисията от 28 септември 2021 година относно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място. Във връзка с транспонирането на Директива (ЕС) 2024/1275 са използвани препоръките на ЕК от Известие на Комисията за предоставяне на насоки относно новите или съществено изменени разпоредби на преработената Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите – С/2025/6438. За пълно въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275 са необходими промени в подзаконови нормативни актове по ЗЕЕ, ЗУТ и ЗЕ. 8

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на енергетиката Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност Първо полугодие на 2026 г. Лице за контакт: Александрина Димитрова, началник на отдел ЕЕВЕИ, дирекция ЕСПУЕР Мария Минова, държавен експерт, отдел ЕЕВЕИ, дирекция ЕСПУЕР Телефон и ел. поща: 02 92 63 143 e-mail: a.dimitrova@me.government.bg 02 92 63 148 e-mail: m.minova@me.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възникване. По възможност посочете числови Проблем 1: Необходимост от транспониране изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791 от 13 септември 2023 година за енергийната Регламент (ЕС) 2023/955 и Директива (ЕС) на Съвета от 24 април 2024 година сградите. І. Транспониране на Директива (ЕС) Съвета от 13 септември 2023 година за на Регламент (ЕС) 2023/955 ( Директива С Директива (ЕС) 2023/1791 се отменя ефективност, която е въведена в българското енергийната ефективност (ЗЕЕ), Закона нормативни актове към тях. В тази връзка 2023/1791 са въведени в българското Директива (ЕС) 2023/1791 е частично Директива (ЕС) 2023/1791 следва да бъде нормативни актове към ЗЕЕ и ЗЕ. Основното обстоятелство, свързано с изменението на нормативната рамка на На 13 септември 2023 г. Европейският парламент Директива (ЕС) 2023/1791, с която се измениха транспонираната в националното законодателство чл. 36, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 на относно 2023/1791 (ЕС) за и и причините за неговото/тяхното стойности. в националното законодателство на Европейския парламент и на Съвета ефективност и за изменение на 2024/1275 на Европейския парламент и енергийните характеристики на на Европейския парламент и на енергийната ефективност и за изменение 2023/1791). Директива 2012/27/ЕС относно енергийната законодателство основно със Закона за енергетиката (ЗЕ) и подзаконовите част от разпоредбите на Директива (ЕС) законодателство и към настоящия момент транспонирана. Пълното транспониране на извършено с промени в ЗЕЕ и подзаконовите възникване на посочения проблем е европейско ниво. и Съветът на Европейския съюз приеха допълниха съществени текстове от вече Директива (ЕС) 2012/27/ЕС. Съгласно „Държавите членки въвеждат в сила 2 законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1, 2 и 3, член 4, параграфи 1 – 4, член 4, параграф 5, първа, втора, четвърта, пета и шеста алинея, член 4, параграфи 6 и 7, членове 5 – 11, член 12, параграфи 2 – 5, членове 21 – 25, член 26, параграфи 1, 2 и 4 – 14, член 27, член 28, параграфи 1 – 5, членове 29 – 32 и приложения I, III – VII, X, XI и XV най-късно до 11 октомври 2025 г.“. По-конкретно се идентифицира необходимост от въвеждане в националното законодателство на следните изисквания, поставени с Директива (ЕС) 2023/1791, които не са регламентирани в ЗЕЕ, ЗЕ, подзаконовите нормативни актове към тях и други нормативни актове: 1. Прилагане на принципа „Енергийната ефективност на първо място“ (чл. 3 и чл. 27 от Директива (ЕС) 2023/1791) Със законопроекта се възприема нов подход при вземането на решения в областта на политиката, планирането и инвестициите при изготвянето на нови правила относно предлагането на енергия, както и в други области на политиката. Принципът „Енергийната ефективност на първо място“ е основен принцип, който следва да се взема предвид във всички сектори, включително и извън рамките на енергийната система и на всички нива. Енергийно ефективните решения следва да се разглеждат като първи вариант при вземането на решения в областта на политиката, планирането и инвестициите при изготвянето на нови правила относно предлагането на енергия, както и в други области на политиката. Предложени са промени, с които се въвеждат изисквания към държавните органи да прилагат принципа „Енергийната ефективност на първо място“ при вземането на решения в областта на политиката, планирането и инвестициите в проекти, по които се предвижда финансиране на енергийни системи на стойност над 100 млн. евро, както и при финансирането на проекти за транспортна инфраструктура на стойност над 175 млн. евро, които засягат потреблението или снабдяването с енергия. 2. Водеща роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност (чл. 5 от Директива (ЕС) 2023/1791) Публичните органи на национално, регионално и местно равнище следва да служат за пример по отношение на енергийната ефективност, за което се определят съответните цели за декарбонизация и енергийна ефективност в публичния сектор и конкретно за намаляване с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с определено базовото равнище на крайното потребление за 2021 г. Предвидени са промени по отношение на програмите за енергийна ефективност, които се разработват от местните органи и изисквания за реализиране на мерки с оглед намаляване на крайното потреблението на енергия от публичните органи в населени места съобразно броя на жителите. 3. Роля на образец на сградите на публичните органи (чл. 6 от Директива (ЕС) 2023/1791) В действащия ЗЕЕ е предвидено всички отоплявани и/или охлаждани сгради - държавна собственост, използвани от държавната администрация, ежегодно да предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 % от общата разгъната застроена площ. С предложените промени в ЗЕЕ се разширява обхвата на сградите, за които се прилагат мерките, като задължението се отнася до сградите, собственост на публични органи и се поставят по-високи критерии към енергийните характеристики на сградите. Отчитайки посоченото, целта е прецизирана в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791 от 5 % на 3 %. През 2025 г. 1 481 бр. с обща разгъната застроена площ от 2 685 665 м2* са отопляваните и/или охлажданите сгради държавна собственост, 3 използвани от държавната администрация. За изпълнение на изискванията всички публични органи, в т.ч. местните органи следва да съставят и представят в Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) пълен списък на тези сгради**. 4. Възлагане на обществени поръчки и концесии (чл. 7 и Приложение IV от Директива (ЕС) 2023/1791) Предвидени са промени в чл. 30а от ЗЕЕ за прилагане на изискванията, свързани с енергийната ефективност при провеждането на обществени поръчки от всички публични възлагащи органи и възложители. При възлагане на обществени поръчки и концесии на стойност, равна или по-висока от посочените в чл. 20, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) и чл. 1, ал. 2 от Закона за концесиите (ЗК), възложителите по смисъла на ЗОП и възлагащите органи по смисъла на ЗК следва да закупуват само стоки и да предоставят услуги, да закупуват сгради и да извършват строителство с високи показатели за енергийна ефективност. Възлагащите органи и възложителите при възлагане на обществени поръчки и концесии за строителство, доставки и услуги над определена стойност следва да прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“ и да оповестяват публично информация за въздействието на договорите върху енергийната ефективност. 5. Задължение за икономии на енергия (чл. 8 от Директива (ЕС) 2023/1791) Предвидено е оптимизиране на националната схема за задължения за енергийни спестявания и конкретно за изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица в сектор „Транспорт“. За задължените лица от сектор Транспорт се определят годишни цели за енергийни спестявания, които ще се изпълняват от лицата, които освобождават горива за потребление в транспорта и които са лицензирани складодържатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове. Задължените лицата ще изпълняват годишната цел за сектор Транспорт чрез годишна вноска в Националния фонд за декарбонизация (НФД), определена въз основа на приета методика в съответствие с Наредба № Е-РД-04-3 от 4.05.2016 г. за допустимите мерки за осъществяване на енергийни спестявания в крайното потребление, начините на доказване на постигнатите енергийни спестявания, изискванията към методите за тяхното оценяване и начините за потвърждаването им (Наредба № Е-РД-04-3). Фондът ще набира средства и от вноските на задължените лица в сектор Транспорт, разширен е обхвата на дейността на НФД с дейности и мерки в сектор „Транспорт“, които ще бъдат извършвани въз основа на оперативните правила на НФД (допълнени със сектор Транспорт). По предварителна оценка, въз основа на задълженията за енергийни спестявания на сектор Транспорт се предвижда годишните постъпления от вноски в НФД да възлизат на около 82 млн. евро годишно в периода 2026-2027 г. и на около 104 млн. евро годишно в периода 2028-2030 г. 6. Системи за енергийно управление и обследвания за енергийна ефективност (чл. 11 от Директива (ЕС) 2023/1791) Предвидена е промяна в обхвата на предприятията, които трябва да прилагат система за енергийно управление или да се подлагат на обследване за енергийна ефективност. Предприятията, чието средногодишно потребление на горива и енергия през предходните три години е над 10 ТJ (2 780 МWh) и които не прилагат система за енергийно управление подлежат на задължително обследване за енергийна ефективност. Тези предприятия следва да изготвят план за изпълнение въз основа на обследването за енергийна ефективност, в който се определят мерки за всяка препоръка от обследването, когато това е технически или икономически осъществимо. Със законопроекта се въвеждат изисквания към предприятията, чието средногодишно потребление на горива и енергия е над 85 ТJ (23 611 MWh) през предходните три години да прилагат система за 4 енергийно управление. По информация на АУЕР 331 бр. предприятия със средногодишно потребление на енергия над 3 000 МWh подлежат на задължително обследване. В резултат от предложената промяна в ЗЕЕ за намаляване на прага на потребление на горива и енергия се предвижда броят на предприятията, подлежащи на задължително обследване да нарасне с около 20-30 %, като броят на предприятията ще достигне 430 бр. ІІ. Транспониране на Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите (Директива (ЕС) 2024/1275). С приемането на Директива (ЕС) 2024/1275 считано от 30 май 2026 г. се отменя Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (Директива 2010/31/ЕС). Изискванията на Директива 2010/31/ЕС са въведени в българското законодателство основно със ЗЕЕ, ЗЕ и подзаконовите нормативни актове към тези закони. Съответно част от разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1275 вече са въведени в българското законодателство и към настоящия момент Директива (ЕС) 2024/1275 е частично транспонирана. В чл. 35, параграф 1 от Директива (ЕС) 2024/1275 се предвижда следното: „Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с членове 1, 2, 3, 5 - 29 и 32 и приложения I, II, III и V - X, до 29 май 2026 г. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 17, параграф 15, до 1 януари 2025 г.“. Въвеждането в националното законодателство на чл. 17, параграф 15 от Директива (ЕС) 2024/1275 е извършено с § 25 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (Обн. ДВ, бр. 47 от 2025 г., в сила от 10.06.2025 г.), с който бяха реализирани промени в ЗЕЕ. В допълнение е представен Обяснителен документ на ЕК за транспонирането на чл. 17, параграф 15 от Директива (ЕС)2024/1275 с доказателства за изпълнението на тази разпоредба. Директива (ЕС) 2024/1275 поставя нови, по-високи цели за енергийна ефективност в сградите с оглед постигане целта за неутралност на икономиките най-късно до 2050 г. и обвързващия ангажимент на Съюза за намаление до 2030 г. на нетните емисии на парникови газове на най-малко 55 % под равнищата от 1990 г. Директива (ЕС) 2024/1275 насърчава подобряването на енергийните характеристики на сградите и намаляването на емисиите на парникови газове с цел постигането на сграден фонд с нулеви емисии до 2050 г., като се вземат предвид външните климатични условия, местните условия, изискванията за качество на вътрешната среда и разходната ефективност, като определя изисквания по отношение на: общата методологична рамка за изчисляване на цялостните енергийни характеристики на сгради и обособени части от сгради, прилагането на минимални изисквания по отношение на енергийните характеристики на нови сгради и нови обособени части от сгради, прилагането на минималните изисквания за енергийни характеристики сгради, обособени части от сгради, сградни компоненти, технически сградни инсталации, прилагането на минимални стандарти за енергийни характеристики на съществуващи сгради и съществуващи обособени части от сгради и др. С предложения проект на ЗИД на ЗЕЕ ще бъде извършено частично транспониране на Директива (ЕС) 2024/1275, като за пълно въвеждане на изискванията на европейското законодателство са необходими промени в подзаконовите нормативни актове по ЗЕЕ, ЗЕ и Закона за устройство на територията (ЗУТ). 5 По-конкретно се идентифицира необходимост от въвеждане в ЗЕЕ на следните изисквания, поставени с Директива (ЕС) 2024/1275: 1. Национален план за обновяване на сградения фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. (чл. 3 от Директива (ЕС) 2024/1275) Предложени са промени, с които се въвеждат основните изисквания относно изготвянето и представянето в ЕК на Национален план за обновяване на сградения фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. Предвидено е министърът на регионалното развитие и благоустройството да е отговорен за разработването на плана, като са вменени задължения за участието на министъра на енергетиката и изпълнителния директор на АУЕР в изготвянето на стратегическия документ. Планът подлежи на одобрение от МС. 2. Определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики (чл. 5 от Директива (ЕС) 2024/1275) Предложени са промени в обхвата на наредбата по чл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ, с която ще се определят мерките, осигуряващи определяне на минимални изисквания за енергийните характеристики на сгради или на обособени части от сгради с цел постигане най-малко на равнищата на оптимални разходи и където е приложимо - по-строги референтни стойности, в т.ч. изисквания за сгради с близко до нулево потребление на енергия и за сгради с нулеви емисии. 3. Изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики (чл. 6 от Директива (ЕС) 2024/1275) Регламентирани са изискванията относно изготвянето и представянето в ЕК до 30 юни 2028 г. и след това на всеки пет години на доклад с всички входящи данни и допускания, използвани за изчисленията на равнищата на оптимални разходи за минималните изисквания за енергийните характеристики, както и резултатите от изчисленията. 4. Определяне на изискванията към съществуващите сгради (чл. 8 от Директива (ЕС) 2024/1275 ) Предложени са промени в чл. 31 от ЗЕЕ, съгласно които инвестиционните проекти следва да предвиждат проектиране на сгради с нулеви емисии, считано от датата, определена с Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради. 5. Слънчева енергия в сградите (чл. 10 от Директива (ЕС) 2024/1275) Предложени са промени, с които се въвеждат изисквания към проектирането на новите сгради, така че да имат оптимален потенциал за производство на енергия от слънчева енергия. 6. Паспорт за саниране (чл. 12 от Директива (ЕС) 2024/1275) Със законопроекта се регламентиравъзможността за издаването на паспорти при обновяване на сградите или на части от сградите. , Паспортът се издава въз основа на наличен сертификат за енергийните характеристики, по инициатива на собственика, т.е. издаването на паспорта не е задължителен за собственика на сградата. Основната цел на паспорта е да подпомогне собственика на сградата да планира обновяването й съвместно с лицето, което извършва обследването и сертифицирането на сградата, съобразно неговите предпочитания и финансови възможности. 7. Изисквания за технически сградни инсталации в жилищните и нежилищните сгради (чл. 13 от Директива (ЕС) 2024/1275 ) 6 Предвидени са промени, с които се установяват изисквания за техническите сградни инсталации и за подмяната и модернизацията на съществуващи технически сградни инсталации, като тези изисквания се прилагат, доколкото е технически, икономически и функционално осъществимо. Предвидено е изискване към нежилищните сгради в експлоатация с инсталации за отопление или охлаждане на помещения, съобразено с полезната номинална мощност на инсталациите, да се оборудват със системи за сградна автоматизация и управление и с автоматични устройства за управление на осветлението, когато това е технически и икономически осъществимо и са определени срокове за изпълнение. По отношение на новите жилищни сгради и жилищните сгради в експлоатация, в които се извършва основен ремонт се въвеждат изисквания да разполагат със системи с функция за постоянно електронно наблюдение, ефективни функции за контрол и способност за реагиране на външни сигнали и за коригиране на потреблението на енергия. 8. Обмен на данни (чл. 16 от Директива (ЕС) 2024/1275) Предвидено е АУЕР да осигурява възможност за пряк и безплатен достъп до данните на сградните инсталации на собствениците, наемателите и управителите на сгради. Достъпът до данни ще се осъществява при спазване на нормативните изисквания, свързани с обработката на личните данни.. 9. Финансови стимули, умения и пазарни пречки (член 17 от Директива (ЕС) 2024/1275) Допълват се изискванията относно финансовите стимули за подобряване на енергийните характеристики на сградите, за насочването им приоритетно към уязвимите домакинства, лицата, засегнати от енергийна бедност, и хората, живеещи в социални жилища. 10. Сертификати за енергийни характеристики (членове 19, 20 и 21 от Директива (ЕС) 2024/1275) Предложени са промени на съществуващи разпоредби, като се посочват ясно случаите когато сградите: 1) не подлежат на обследване и сертифициране и 2) могат да бъдат обследвани, но не подлежат на сертифициране. Прецизирани са разпоредбите, регламентиращи вписването от АУЕР в публичен регистър на лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 от ЗЕЕ. Предвижда се след изтичане на срока на валидност на удостоверението за вписване в регистъра на АУЕР за издаването на ново удостоверение да се представя документ за преминало допълнително обучение на консултантите по енергийна ефективност. Въвежда се изискване към лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 от ЗЕЕ, които извършват обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, да издават паспорти за обновяване на сгради и да изготвят на оценка на подготвеността за интелигентно управление. Предвидено е сертификатът за енергийни характеристики да е електронен цифров документ, до който да се предоставя достъп на собствениците при продажба, отдаване под наем, промяна в договора за наем, както и облекчаване на обновяването на сертификата и опростени процедури когато са изпълнени единични мерки, препоръчани с обследване за енергийна ефективност на сграда в експлоатация и когато са въведени мерки, посочени в паспорта за обновяване на сграда. В тези случаи срокът на валидност на сертификата не се променя. 11. Бази данни за енергийните характеристики на сградите (чл. 22 от Директива (ЕС) 2024/1275) Понастоящем АУЕР поддържа база данни за енергийните характеристики на сградите, но с разширяването на изискванията за допълнителна информация в нея относно паспортите за обновяване, данните за индикатора за интелигентна подготвеност, потенциала за глобално затопляне и друга, предвидена в директивата информация, както 7 и изискванията за обмен на данни, базата данни трябва да бъде надградена. В съответствие с чл. 68 от ЗЕЕ Агенцията осигурява достъпност и разполагаемост на информацията, събирана при условията и по реда на ЗЕЕ чрез създадената национална информационна система за състоянието на енергийната ефективност в Република България. Предвижда се АУЕР да предоставя достъп срещу заплащане на такса, определена с тарифа, приета от Министерския съвет на: 1) финансовите институции до сертификатите за енергийни характеристики на сгради, които са включени в техните инвестиционни и кредитни портфейли; 2) агрегаторите на данни, които са необходими за предоставянето на услуги за агрегиране; 3) доставчиците на енергия и доставчици на енергийни услуги до данни, необходими за предоставянето на енергийни услуги. Агенцията ще предоставя безплатен достъп до сертификатите за енергийни характеристики на сградите на местните органи на самоуправление, за сградите, които са разположени на тяхна територия. 12. Инспекции, Доклади за инспекциите на отоплителни инсталации, вентилационни инсталации и климатични инсталации и независими експерти (членове 23, 24 и 25 Директива (ЕС) 2024/1275) Предложена е промяна в честота и обхвата на проверките на отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации, както и на комбинирани климатични и вентилационни инсталации в сгради, с полезна номинална мощност над 70 kW и са посочени случаите, в които инсталациите не подлежат на проверки. Допълнено е предложено докладът от проверката за енергийна ефективност да включва препоръки за ефективност на разходите за подобрението на енергийните характеристики на преминалата през проверка инсталация. В обобщение, към настоящия момент разпоредбите на действащата нормативна уредба не съответства в пълна степен на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275. Това представлява сериозен дефицит в прилагането на съществуващото и действащо законодателство, което, само по себе си формира посочения проблем, който за целите на хармонизирането на българското с европейското законодателство налага актуализиране на действащата нормативна уредба. Законопроектът, предмет на настоящата оценка на въздействие, е включен под № 14 в Законодателната програма на Министерския съвет за първото полугодие на 2026 г. С приемането на законопроекта ще бъде изпълнена мярка 117 от Плана за действие за 2026 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с РМС № 84 от 23 януари 2026 г. С приемането на законопроекта се очаква да се създадат условия за постигане на предвижданията и целите за подобряване на енергийната ефективност, определени в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България, актуализация 2024 г. (ИПЕК), чрез: - Намаление на първичното и крайното потребление на енергия; - Намаление на крайното енергийно потребление на публичните органи с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г.; - Обновяване на най-малко 3 % годишно от общата площ на публичните сгради; - Прилагане на ефективни механизми за управление и мониторинг на енергийната ефективност; - Подобряване на енергийните характеристики на сградите; - Намаление на емисиите на парникови газове, подобряване на качеството на въздуха, подобрени условия на живот, намалени разходи за енергия и др. 8 Проблем 2: Необходимост от изменение и допълнение на административнонаказателните разпоредби на Закона за енергийната ефективност Извършването на промени в административнонаказателните разпоредби на ЗЕЕ произтича от необходимостта от: - уеднаквяване на размерите на глобите и имуществените санкции за идентични или сходни по тежест нарушения; - повишаване на приложимостта и събираемостта на наложените санкции; - премахване на нормативно предвидената повторност на нарушенията, когато тя е в противоречие с общия режим по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.) Проблем 1: Предвидените с Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275 изменения на досегашните разпоредби на ЕС в областта на енергийната ефективност и енергийните характеристики на сградите са от такова естество, което не позволява осъществяването им да стане чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Проблемът произтича от необходимостта от транспониране на европейското законодателство в националното, което налага приемането на съответните изменения и допълнения в националното законодателство с цел въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275. Проблем 2: Проблемът произтича от необходимостта за осигуряване на правна яснота, пропорционалност и уеднаквяване на санкциите и привеждане на ЗЕЕ в съответствие с действащата обща административнонаказателна рамка. Това не позволява осъществяването им да стане чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Проблем 1: Действащата нормативна рамка не отразява в пълна степен изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275. Изпълнението на поставените с Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275 цели изисква интегриран подход и прилагане във всички сектори, включително и извън рамките на енергийната система и на всички нива. Енергийно ефективните решения следва да се разглеждат като първи вариант при вземането на решения в областта на политиката, планирането и инвестициите при изготвянето на нови правила относно предлагането на енергия, както и в други области на политиката. Част от разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275 са въведени в българското законодателство, във връзка с отменените Директива 2012/27/ЕС и Директива 2010/31/ЕС със ЗЕЕ, ЗЕ, ЗЕВИ и подзаконовите нормативни актове към тях, 9 както и с нормативни актове в областта на професионалното образование и обучение и др. От страна на Министерството на образованието и науката (МОН) е предоставена информация, съгласно която и зискванията на член 28 „Осигуряване на схеми за квалификация, акредитиране и сертифициране“ от Директива (ЕС) 2023/1791 са частично въведени с нормативни актове в областта на образованието и обучението, в т.ч. Закон за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), Закон за професионалното образование и обучение (ЗПОО) и подзаконови нормативни актове към тях. За транспониране на разпоредбата се предвижда приемане на нова наредба за придобиване на квалификация по професията с код 073201 „Строителство и архитектура“ от новия Списък на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от ЗПОО (Наредба № 8 от 2 октомври 2025 г. за придобиване на квалификация по професията "Строителство и архитектура"). Транспонирани са следните разпоредби на Директива (ЕС) 2023/1791: 1) пълно транспонирани са членове 9, 10, 12-20, 24, 25, 28, 30 и Приложения IV, VI, VII и XV 2) частично са транспонирани част от определенията в чл. 2, основната част от чл. 4 (параграфи 1, 2 и 4), част от чл. 26 (параграфи 5, 12, 13 и част от параграф 7), основната част от чл. (параграфи 1, 3, 5-8), основната част от чл. 31 (параграфи 2 - 6 и частично параграф 1). Транспонирани са следните разпоредби на Директива (ЕС) 2024/1271: основната част от определенията по чл. 2, основната част от чл. 17 (параграфи 1, 3-9, 11, част от 12, 13, 15, 16 и 19), чл. 18, чл. 26, чл. 29 и чл. 30. За въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275, за които липсва транспониране в националното законодателство, е необходимо да бъдат извършени изменения и допълнения в ЗЕЕ, както и последващи промени в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по ЗЕЕ, ЗЕ и ЗУТ. Проблем 2: - Уеднаквяване на наказанията за идентични нарушения В действащата нормативна уредба са установени различия в размера на предвидените санкции за идентични или сходни по характер нарушения, които не са обосновани с различна степен на обществена опасност. Това води до затруднения в практическото прилагане на закона и до неравнопоставеност на санкционираните лица (чл. 99, чл. 101, чл. 103 и чл. 104). Предлаганото уеднаквяване на санкциите цели повишаване на тяхната приложимост, предвидимост и реална събираемост, както и съответствие с принципите на пропорционалност и равенство пред закона. - Премахване на повторността на нарушението Съгласно общия режим по ЗАНН, при първо нарушение административнонаказващият орган разполага с възможност да отправи предупреждение, а при повторно извършване на нарушението се съставя акт за установяване на административно нарушение и се издава наказателно постановление. (чл. 97, ал. 2, чл. 102а, ал. 2, чл. 104, ал. 5 и 6, чл. 107, ал. 2, чл. 111, ал. 2 от ЗЕЕ). Предвид това, изричното въвеждане на повторност като елемент от административнонаказателните състави в ЗЕЕ е излишно и води до дублиране на уредбата по ЗАНН. 10 Предвид изложеното е необходимо да бъдат извършени изменения и допълнения в ЗЕЕ. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Проблем 1: Както е посочено по-горе, съгласно чл. 36, параграф 1 от Директива (ЕС) 2023/1791 „Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с членове 1, 2 и 3, член 4, параграфи 1 – 4, член 4, параграф 5, първа, втора, четвърта, пета и шеста алинея, член 4, параграфи 6 и 7, членове 5 – 11, член 12, параграфи 2 – 5, членове 21 – 25, член 26, параграфи 1, 2 и 4 – 14, член 27, член 28, параграфи 1 – 5, членове 29 – 32 и приложения I, III – VII, X, XI и XV най-късно до 11 октомври 2025 г.“, като е необходимо да информират за това Европейската комисия. Видно от посочения срок, към настоящия момент страната ни вече е в забава за транспонирането, респ. за информирането на ЕК. Съгласно чл. 35, параграфи 1 и 2 от Директива (ЕС) 2024/1275: „Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с членове 1, 2, 3, 5 — 29 и 32 и приложения I, II, III и V — X, до 29 май 2026 г. с член 17, параграф 15, до 1 януари 2025 г. Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с член 17, параграф 15, до 1 януари 2025 г.“. Въвеждането в националното законодателство на чл. 17, параграф 15 от Директива (ЕС) 2024/1275 е извършено с § 25 от Заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници (Обн. ДВ, бр. 47 от 2025 г., в сила от 10.06.2025 г.), с който бяха реализирани промени в ЗЕЕ. В допълнение е представен Обяснителен документ на ЕК за транспонирането на чл. 17, параграф 15 от Директива (ЕС)2024/1275 с доказателства за изпълнението на тази разпоредба. Предвид посоченото е необходимо да бъдат извършени промени в ЗЕЕ за транспониране на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275. Проблем 2: Предвид установената необходимост за уеднаквяване на наказанията за идентични нарушения и премахване на повторността на нарушението са необходими промени в ЗЕЕ. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е изготвяна последваща оценка на действащия ЗЕЕ. В изпълнение на чл. 20 от Регламент (ЕС) 2018/1999, като част от интегрираното докладване за изпълнението на ИПЕК на всеки две години страната представя информация за напредъка по отношение на изпълнението на целите, политиките и мерките в областта на енергийната ефективност. В ИПЕК е включен анализ на текущото състояние на енергийната ефективност и прогноза за развитието до 2030 г., с хоризонт 2050 г. Включена е и оценка на въздействието на планираните политики и мерки. 2. Цели: 11 Цел 1 „Постигане на определените в ИПЕК, актуализация 2024 г., цели за подобряване на енергийната ефективност“, в т.ч.: 1.1. Намаляване на първичното енергийно потребление спрямо референтния сценарий 2020 с 15.42 % през 2030 г.; 1.2. Намаляване на крайното енергийно потребление на енергия спрямо референтния сценарий 2020 с 11.61 % през 2030 г.; 1.3. Намаляване на крайното енергийно потребление на публичните органи с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г.; 1.4. Обновяване на най-малко 3% годишно от общата площ на сгради, собственост на публични органи; 1.5. Подобряване на енергийните характеристики на сградите. Цел 2 „Осигуряване на ефективна и пропорционална административнонаказателна уредба в областта на енергийната ефективност“ Постигането на тази цел ще се осигури, чрез следните под-цели: 1.1. Уеднаквяване на размерите на глобите и имуществените санкции за идентични или сходни по тежест нарушения; 1.2. Повишаване на приложимостта и събираемостта на наложените санкции; 1.3. Премахване на нормативно предвидената повторност на нарушенията, когато тя е в противоречие с общия режим по ЗАНН. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най- конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Компетентни органи, отговорни за прилагането и контрола на закона 1.1. Министерския съвет 1.2. Министерство на енергетиката 1.3. Агенцията за устойчиво енергийно развитие 1.4. Национален фонд за декарбонизация 1.5. Агенцията за обществени поръчки 1.6. Всички институции на държавната и местната власт. 2. Субекти, върху които се възлагат новите регулаторни изисквания 2.1. Собствениците на жилищни сгради - 2 123 121 бр., съгласно проекта на Национален план за обновяване на сградения фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. (НСИ, Преброяване на населението и жилищния фонд 2021 г.); 2.2. Собствениците на нежилищни сгради - 354 520 бр., съгласно проекта на Национален план за обновяване на сградения фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г.; 2.3. Задължените лица по чл. 14а, ал. 4 от ЗЕЕ – 279 бр., съгласно списък утвърден със заповед на министъра на енергетиката № Е-РД-16-127/30.03.2026 г.: 2.4. Лицата, които освобождават горива за потребление в транспорта и които са лицензирани складодържатели по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове – 7 бр.; 2.5. Предприятия със средногодишно потребление на енергия над 2 780 МWh, подлежащи на задължително обследване – 430 бр. (предварителна оценка); 2.6. Предприятия със средногодишно потребление на горива и енергия над 85 ТJ. 12 3. Бенефициенти и останали участници на пазара 3.1. Лица, предоставящи енергийноефективни услуги – 17 бр. съгласно списък на доставчиците на енергийноефективни услуги, подписали Европейския професионален кодекс за договори с гарантиран резултат, публикуван на интернет – страницата на АУЕР; 3. 2. Консултанти по енергийна ефективност, в т.ч. (по информация от АУЕР): - Фирми за сертифициране на сгради – 273 бр.; - Физически лица за сертифициране на сгради – 55 бр.; - Фирми за обследване на предприятия – 61 бр. 3.3 Архитекти и правоспособни проектанти. 3.4. Неправителствени, професионални и образователни организации в областта на енергийната ефективност, проектирането и строителството, в т.ч.: Камара на енергийните одитори, Камара на строителите в България, Камара на инженерите, Камара на архитектите, Българска асоциация за изолации в строителството и др.; 3.5. Финансови институции – 17 бр. банки, лицензирани в България; 3.6. Агрегатори на данни; 3.7. Доставчиците на енергия и доставчици на енергийни услуги до данни. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Настоящата оценка разглежда два варианта на действие. Вариант 1 „Без действие“ – това е задължителният вариант, който следва да бъде разгледан и анализиран във всяка една оценка на въздействието на нормативен акт. Вариантът предполага да не се предприемат конкретни действия за изменение на сега съществуващото законодателство. С оглед спецификата на идентифицирания проблем, описан по-горе в настоящата оценка, изразяващ се в необходимост от транспониране на правото на ЕС, в случая конкретно на изискванията, въведени с Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275, като алтернативен вариант следва да се разгледа единствено Вариант 2 „Нормативни промени - приемане на ЗИД на ЗЕЕ, с които се транспонират разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275“. 4.1. По проблем 1: Необходимост от транспониране в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 и Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите. Вариант 1 „Без действие“: Описание: 13 Този вариант предполага да не бъдат приети изменения и допълнения в ЗЕЕ, чрез които да се транспонират текстовете на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275, които към момента не са транспонирани, т.е. при този вариант се запазва сега действащата нормативна уредба, която няма да бъде съобразена с изискванията на директивите, съответно българското национално законодателство няма да бъде хармонизирано с европейското в областта на енергийната ефективност. Респективно няма да може да бъдат постигнати, посочени по-горе в настоящата оценка цели. Българското законодателство няма да съответства на европейското, като същевременно, Република България няма да е изпълнила задължението си по Договора за функционирането на Европейския съюз за осигуряване постигането на заложените от Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275 резултати. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Не се идентифицират положителни икономически, социални и/или екологични въздействия. Обстоятелството, че липсата на промени в настоящата регулаторна рамка няма да доведе до необходимост от допълнителни финансови ресурси и експертен потенциал за заинтересованите страни не може да се идентифицира като самостоятелно съществено положително въздействие, доколкото такова едно въздействие е пренебрежително слабо в сравнение с отрицателните въздействия, които този вариант би имал за всички заинтересовани страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Идентифицират се следните отрицателни икономически въздействия:  Налагане на имуществена санкция, определена от Европейската комисия в случай, че същата упражни правото си по чл. 258 от ДФЕС да сезира Съда на Европейския съюз с иск срещу Република България за неизпълнение на задължението да се съобщи за мерките за транспониране на Директивата. Когато Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение, той може да наложи на Република България да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера, определен от Комисията. Съгласно Съобщение на Комисията - Актуализиране на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията на Съда на Европейския съюз в производствата за установяване на неизпълнение на задължения (2022/C 74/02), възможната минимална еднократно платима сума би била в размер на 632 000 евро.  Няма да се постигнат описаните по-горе цели, в т.ч. намаление на първичното и крайното потребление на енергия, стимулиране на инвестиции в енергийно ефективни технологии и обновяване на сгради, подобряване на условията на живот, намаляване на разходите за енергия, борбата с енергийната бедност и др. Ще продължи прилагането на действащата нормативна уредба, която не е в състояние да отговори адекватно на измененията в общите политики на ЕС за климатичните промени и подобряване на енергийната ефективност, както и произтичащите от тях задължения за страната. Идентифицират се следните отрицателни социални въздействия:  Липсата на законодателна инициатива за въвеждане на допълнителни мерки няма да позволи по-бързото подобряване на енергийната ефективност и прилагане на принципа „Енергийната ефективност на първо място“, постигането на националната цел за намаление на първичното и крайното потребление на енергия, подобряване на 14 енергийните характеристики на сградите и условията на живот, намаляване на разходите за енергия и енергийната бедност. Липсата на съответните стъпки за хармонизиране на националното законодателство с европейското в разглежданата област и адекватни условия за изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица в сектор „Транспорт“ няма да създаде необходимите предпоставки за повишаване на качеството на живот на населението, като същевременно ще ограничи и възможността за устойчив икономически растеж и заетост. Идентифицират се следните отрицателни екологични въздействия:  Наред с прякото негативно въздействие върху изменението на климата, липсата на действия спрямо въвеждането на новите изисквания от Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275 в националното законодателство ще застраши изпълнението на амбициозните цели и политики на ЕС в областта на енергетиката и климата. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Малките и средни предприятия (МСП) са част от заинтересованите страни и съответно, идентифицираните по-горе отрицателни въздействия на тук разглеждания вариант, ще повлияят на дейността на тези предприятия. При тук разглеждания вариант подобряването на енергийната ефективност ще бъде ограничено и няма да даде възможност за повишаване конкурентоспособността на икономиката, регионалното и местно развитието, перспективите за износ, възможностите за заетост в МСП. Административна тежест: Не е идентифицирана 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Нормативни промени - приемане на ЗИД на ЗЕЕ, с които се транспонират разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275“. Описание: Този вариант предвижда да бъдат приети предлаганите изменения и допълнения на ЗЕЕ, с които да се транспонират изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275. Както е посочено по-горе в настоящата оценка, промените са многоаспектни, тъй като с Директива (ЕС) 2023/1791 се измениха и допълниха съществени текстове от Директива (ЕС) 2012/27/ЕС г. При описанието на проблема са идентифицирани съответните области, в които се налагат и респективно предлагат промени - изменения или допълнения на сега действащите правни норми, като са посочени и съответните конкретни текстове, в които се предлагат промени. Измененията и допълненията за транспониране на Директива (ЕС) 2023/1791 са в следните направления, по отношение на които са очертани и допълнителните нормотворчески мерки (разработване и приемане на подзаконови нормативни актове), които следва да се предприемат за пълна реализация на заложените промени: 15 1) Със законопроекта се въвежда изискването за осигуряване прилагането на принципа „Енергийната ефективност на първо място“. В тази връзка са предвидени задължения към държавните институции за неговото прилагане, както и изисквания към операторите на преносната и разпределителните мрежи за електрическа енергия и газ. 2) За утвърждаване водещата роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност, в съответствие с чл. 5 от Директива (ЕС) 2023/1791 се регламентират изисквания за постигането на целта за намаление с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г. на общото крайно енергийно потребление на всички публични органи. 3) Предвидени са задължения към всички отоплявани и/или охлаждани сгради, които са собственост на публични органи да предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 3 % от общата разгъната застроена площ с цел да се преобразуват в сгради с близко до нулево потребление на енергия или в сгради с нулеви емисии. 4) Разширен е обхвата на изискванията и възложителите по смисъла на ЗОП и се въвеждат нови изисквания към възлагащите органи по смисъла на ЗК да закупуват само стоки и да предоставят услуги, да закупуват сгради и да извършват строителство с високи показатели за енергийна ефективност. Възлагащите органи и възложителите при възлагане на обществени поръчки и концесии за строителство, доставки и услуги над определена стойност следва да прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“, както и да оповестяват публично информация за въздействието на договорите върху енергийната ефективност. 5) Поставени са изисквания за постигане на общата кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г. Оптимизирана е националната схема за задължения за енергийни спестявания и създаване на подходящи условия за изпълнение на индивидуалните цели за енергийни спестявания на задължените лица в сектор „Транспорт“. Задължените лицата ще изпълняват годишната цел за сектор Транспорт чрез годишна вноска в НФД, определена въз основа на приета методика в съответствие с Наредба № Е-РД-04-3. Във връзка с оптимизирането на схемата за задължения за енергийни спестявания в сектор „Транспорт“ се разширява обхвата на дейнос=тта на НДФ с дейности и мерки в сектор „Транспорт“. 6) Въвеждане на задължения за обследване за енергийна ефективност към предприятията, чието средногодишно потребление на горива и енергия през предходните три години е над 10 ТJ (2 780 МWh) и които не прилагат система за енергийно управление. Предприятията, чието средногодишно потребление на горива и енергия е над 85 ТJ (23 611 MWh) през предходните три години е необходимо да прилагат система за енергийно управление. Измененията и допълненията за транспониране на Директива (ЕС) 2024/1275, с която се отмени Директива 2010/31/ЕС са в следните насоки: 1) Регламентирани са изисквания и отговорни институции за изготвянето, приемането и представянето в ЕК на Национален план за обновяване на сградения фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. В съответствие с изискванията на чл. 3, параграф 3 от Директива (ЕС) 2024/1275, проектът на план е нотифициран пред ЕК през м. декември 2025 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. 2) Въвежда се определение за сгради с нулеви емисии и се разширява обхвата на наредбата по чл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ, с която се определят показателите на енергийните характеристики и изискванията към енергийните характеристики на сградите. 3) Въвежда се изискване за изготвянето доклад с всички входящи данни и допускания, използвани за изчисленията на равнищата на оптимални разходи за минималните изисквания за енергийните характеристики, както и резултатите от изчисленията. Предвидено е правомощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството по изготвянето, актуализирането и представянето на доклада пред ЕК. 16 4) С наредбата по чл. 31, ал. 4 от ЗЕЕ - Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради ще се определи датата, от която ще се предвижда проектирането на сгради с нулеви емисии. 5) Въвежда се изискване новите сгради да се проектират така, че да имат оптимален потенциал за производство на енергия от слънчева енергия. 6) Въвежда се схема за паспорти при обновяване на сградите или на части от сградите. 7) Предвидени са промени, с които се установяват изисквания за техническите сградни инсталации и за подмяната и модернизацията на съществуващи технически сградни инсталации, като тези изисквания се прилагат, доколкото е технически, икономически и функционално осъществимо. 8) Предоставя се възможност за пряк достъп до данните на техническите сградни инсталации на собствениците, наемателите и управителите на сгради и се въвежда ново задължение към АУЕР, която следва да осигури безплатен достъп до данните. 9) Допълнени са изискванията към финансовите стимули за подобряване на енергийните характеристики на сградите, като те е необходимо да бъдат насочени приоритетно към уязвимите домакинства, лицата, засегнати от енергийна бедност, и хората, живеещи в социални жилища. 10) Въвежда се изискване за издаването на ново удостоверение да се представя документ за преминало допълнително обучение на консултантите по енергийна ефективност. Осигурява се предоставянето на достъп до сертификата за енергийна ефективност на собствените при продажба, отдаване под наем, промяна в договора за наем. Въвеждат се нови задължения към лицата по чл. 43, ал. 1 и 2 от ЗЕЕ, които извършват обследване за енергийна ефективност и сертифициране на сгради, да издават паспорти за обновяване на сгради и да изготвят на оценка на подготвеността за интелигентно управление. Дефинирани са изисквания към собствениците и наемателите на сгради, заети от публични органи и собствениците на нежилищни сгради да поставят сертификата на видно и ясно забележимо за посетителите място в сградата. 11) Осигурява се систематизиране на национална база данни за енергийните характеристики на сградите, събирането на данни за енергийните характеристики на отделните сгради и за общите енергийни характеристики на националния сграден фонд, при спазване изискванията за обработка на личните данни. 12) Допълнени са изискванията, свързани с проверките на инсталация с включването в изискванията за проверки на комбинираните климатични и вентилационни инсталации в сгради, прецизирани са изискванията към различните инсталации в контекста на директивата и е предложена периодичност на проверките в зависимост от полезната номинална мощност на инсталациите. Предложена е промяна в обхвата на наредбата по чл. 56 от ЗЕЕ. Със законопроекта са предложени и следните промени: 1) С оглед на регламентираните в Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275 дефиниции са предложени изменения в допълнителните разпоредби на ЗЕЕ; 2) Отпадане на плановете за действие за енергийна ефективност, свързаните с тях отчети и специфични изисквания по отношение на изчисляването на общата кумулативна цел за периода 2014 – 2020 г. Посочените задължения са с отпаднало действие, не са част от Директива (ЕС) 2023/1791 и съответно с тях не се транспонират разпоредби на действащо европейско законодателство. В тази насока се предлага отпадане на разпоредби и редакции в членове 5, 7-9, 12, 14, 14б, 15, 16, 25, 68, 75, 76 и 97 от ЗЕЕ. 17 Със законопроекта се предлага отпадане на плана за сгради с близко до нулево потребление на енергия, националния план за подобряване на енергийните характеристики на отопляваните и/или охлаждани сгради – държавна собственост, използвани от държавната администрация и националната дългосрочна програма за насърчаване на инвестиции за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден фонд. Посочените задължения са с отпаднало действие, не са част от Директива (ЕС) 2024/1275 и съответно с тях не се транспонират разпоредби на действащо европейско законодателство. В тази насока се предлага отпадане на разпоредби и редакции в членове 5, 7, 9 и 68 от ЗЕЕ. 5) Предлага се да отпадне изискването по чл. 5, ал. 2 от ЗЕЕ, съгласно което Министерският съвет по предложение на министъра на енергетиката внася за приемане от Народното събрание Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България. Изискване по отношение на приемането на същата стратегия от Народното събрание се съдържа и в чл. 4, ал. 1, т. 2 на ЗЕ, но с допълнение, че със стратегията се определят основните цели, етапи, средства и методи за развитие на енергетиката. Систематичното място на регламентацията на този стратегически документ е в ЗЕ, поради което със законопроекта се предвижда изискването в чл. 5, ал. 2 от ЗЕЕ да отпадне. За пълното транспониране на Директива (ЕС) 2023/1795 и Директива (ЕС) 2024/1275 ще бъдат извършени промени в подзаконови нормативни актове към ЗЕЕ, ЗЕ и ЗУТ: - Наредба № РД-02-20-3 от 9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради; - Наредба № Е-РД-04-2 от 16.12.2022 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради; - Наредба № Е-РД-04-05 от 8.09.2016 г. за определяне на показателите за разход на енергия, енергийните характеристики на предприятия, промишлени системи и системи за външно изкуствено осветление, както и за определяне на условията и реда за извършване на обследване за енергийна ефективност и изготвяне на оценка на енергийни спестявания; - Наредба № Е-РД-04-1 от 3.01.2018 г. за обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистрите по Закона за енергийната ефективност, вписването и получаването на информация от тези регистри, условията и реда за придобиване на квалификация от консултантите по енергийна ефективност; - Наредба № Е-РД-04-1 от 5.04.2022 г. за условията и реда за извършване на проверка за енергийна ефективност на отоплителните инсталации и инсталациите за комбинирано отопление и вентилация по чл. 50, ал. 1 и на климатичните инсталации по чл. 51, ал. 1, условията и реда за изготвянето на оценка на енергийните спестявания, както и условията и реда за създаване, поддържане и ползване на базата данни по чл. 52 от Закона за енергийната ефективност; - Наредба № Е-РД-16-647 от 15.12.2015 г. за определяне на съдържанието, структурата, условията и реда за набиране и предоставяне на информация; - Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии; - Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия. 18 При този вариант, българското законодателство в областта на енергийната ефективност ще бъде приведено в съответствие с европейското законодателство. Промените в ЗЕЕ ще допринесат за повишаване на енергийната ефективност и намаление на първичното и крайното потребление на енергия. При избора на този вариант държавата ни ще избегне наказателна процедура и възможно осъдително решение на Съда на Европейския съюз, съответно няма да се наложи заплащане на финансови санкции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Идентифицират са следните положителни икономически въздействия:  Избягването на финансовата санкция за неизпълнение на задълженията на държавата, произтичащи от членството и в ЕС има положително отражение върху всички групи заинтересовани страни. Българското законодателство ще осигури съответствие и адекватно прилагане на политики на ЕС в областта на енергетиката и климата.  Подобряването на енергийната ефективност ще създаде условия за подобряване на конкурентоспособността на всички икономически сектори. Идентифицират са следните положителни социални въздействия:  Подобряването на енергийната ефективност ще окаже положително въздействие от гледна точка на икономическия растеж и създаването на нови работни места, а спестяването на енергия ще доведе и до спестяване на финансови ресурси.  Ще се намали потреблението енергия от изкопаеми горива при крайните потребители, ще се повиши жизнения стандарт и подобри здравето и работоспособността на хората. Подобрената нормативна рамка, отговаряща на всички съвременни изисквания и достижения в областта ще е гарант за по-доброто качество на живот у нас. Тя ще допринесе за благоприятни социални въздействия, които, пряко или косвено, повлияват върху всички групи заинтересовани страни; Идентифицират са следните положителни екологични въздействия:  Новата регулаторна рамка ще позволи подобряване на енергийната ефективност, намаляване на потреблението на енергия във всички сектори на икономиката и обществения живот на страната и има изключително важна роля при всички сценарии за декарбонизация на икономиката. Тя ще допринесе за благоприятни екологични въздействия, които повлияват върху всички групи заинтересовани страни. Предвидените законодателни промени ще позволяват намаляване на потреблението на горива и енергия, ще окажат благоприятно въздействие върху околната среда и ще допринесат за намаляване на емисиите на парникови газове в резултат от намаляване използването на изкопаеми горива и увеличаване използването на енергия от възобновяеми източници;  Обновяването на сградния фонд ще спомогне да за постигане на целите на Съюза за неутралност по отношение на климата и ще допринесе за декарбонизиране на сградния фонд. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателните икономически въздействия се идентифицират доколкото възникват ангажименти за изпълнение на мерки по енергийна ефективност от всички заинтересовани страни във всички икономически сектори и сфери на обществения живот, изискващи ангажиране на значителен финансов и експертен ресурс, включително 19 разходи за обследвания за енергийна ефективност и внедряване на системи за енергийно управление за предприятията, попадащи в новите прагове на потребление (10 TJ и 85 TJ), задължения за вноски в НФД за задължените лица в сектор „Транспорт“, за преобразуването на сгради в сгради с нулеви емисии, а така също и за допълнително обучение на консултантите по енергийна ефективност. В проекта на Национален план за обновяване на сградения фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., нотифициран пред ЕК през м. декември 2025 г. е посочено, че оценката на инвестиционните потребности (в съответствие с актуалните изисквания на Директива (ЕС) 2024/1275) за сградите в частния сектор до 2030 г. възлиза на 1 774 млн. евро, а в публичния – 809 млн. евро. Предоставянето от АУЕР на достъп до данни, необходими за извършване на енергийни услуги е нова услуга. Размерът на таксите ще бъде определен с приета от МС тарифа по чл. 75, ал. 1 от ЗЕЕ (Тарифа за таксите, които се събират от Агенцията за устойчиво енергийно развитие по Закона за енергийната ефективност и Закона за енергията от възобновяеми източници, Обн. ДВ. бр. 14 от 17 Февруари 2012 г., изм. ДВ. бр. 35 от 12 Април 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.39 от 28 Април 2026 г.) и тогава може да бъдат оценени финансовите последици в резултат от приемането й. Не се идентифицират социални и/или екологични отрицателни въздействия. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Подобряването на енергийната ефективност във всички сектори на икономиката и сфери на обществения живот, в т.ч. и във връзка с изискванията за допълнително обучение на консултантите по енергийна ефективност, което ще се осигури посредством приемането на предлаганите изменения, ще окаже положително въздействие върху възможностите за декарбонизация и повишаване конкурентоспособността на икономиката, регионалното и местно развитие, възможностите за заетост в МСП. Предвид очаквания позитивен ефект, а и доколкото широкият кръг на засегнатите икономически сектори прави невъзможно точното определяне на потенциално засегнатите предприятия, в това число МСП, като конкретен брой, не се провежда нарочен МСП тест. Независимо от това, следва да се има предвид, че измененията и допълненията в нормативната рамка, израз на зеления преход способстват за подобряване качеството на живот върху всички групи от населението. Административна тежест: Идентифицират се предпоставки за повишаване на необходимостта от ангажирането на административен ресурс. В резултат от разширяването на обхвата на предприятията, попадащи в новите прагове на потребление (10 TJ и 85 TJ) ще се въведе задължение за обследване и въвеждане на системи за управление, което ще изисква изпълнение на съответни административни процедури. Административен ресурс ще бъде необходим и поради разширяването на обхвата на задълженията, свързани с прилагането на принципа „Енергийната ефективност на първо място“, при възлагане на обществени поръчки и концесии и изискванията по енергийна ефективност на всички равнища на публичната администрация. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 20 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.1. По проблем 2: Необходимост от изменение и допълнение на административнонаказателните разпоредби на Закона за енергийната ефективност Вариант 2 „Нормативни промени - приемане на ЗИД на ЗЕЕ, с които се измененят административнонаказателните разпоредби на Закона за енергийната ефективност“. Описание: Предложените промени са следните: 1) Уеднаквен е размера на предвидените санкции за идентични или сходни по характер нарушения, които не са обосновани с различна степен на обществена опасност, за което са предвидени промени в чл. 99, чл. 101, чл. 103 и чл. 104 от ЗЕЕ. В случаите, в които се предвижда намаляване или уеднаквяване на санкции, на практика до момента не са налагани наказания, поради което не се очаква намаление на бюджетни приходи; 2) Предложено е отпадане на чл. 97, ал. 2, чл. 102а, ал. 2, чл. 104, ал. 5 и 6, чл. 107, ал. 2, чл. 111, ал. 2 от ЗЕЕ, тъй като съгласно общия режим по ЗАНН, при първо нарушение административнонаказващият орган разполага с възможност да отправи предупреждение, а при повторно извършване на нарушението се съставя акт за установяване на административно нарушение и се издава наказателно постановление. Предвид това, изричното въвеждане на повторност като елемент от административнонаказателните състави в Закона за енергийната ефективност е излишно и води до дублиране на уредбата по ЗАНН. Премахването на повторността ще осигури по-ясна и последователна нормативна уредба и ще улесни правоприлагането; 3) Въвеждат се нови административнонаказателни състави, произтичащи от регламентирани задължения на съответните субекти и за което се предвиждат съответни санкции. Конкретно с предложените разпоредби на: - чл. 111а от ЗЕЕ се предвижда налагане на имуществена санкция на държавен или местен орган, който не изпълни задължението си да разработва и приема програми по енергийна ефективност по чл. 12, ал. 1 и ал. 2 в размер от 500 до 1 500 евро; - чл. 111б от ЗЕЕ се предвижда налагане на имуществена санкция на публичен орган, който не изпълни задължението си да предостави в АУЕР информация за потреблението на енергия и за предприетите мерки за неговото намаление по чл. 13а, ал. 10 от ЗЕЕ в размер от 500 до 1 500 евро. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Идентифицират са следните положителни икономически въздействия:  Ще се осигурят условия за повишаване на приложимостта, предвидимостта и реалната събираемост на наложените санкции, както и съответствие с принципите на пропорционалност и равенство пред закона.  Осигуряване на условия за практическото прилагане на адвинистративнонаказателните разпоредби на закона и равнопоставеност на санкционираните лица с идентични или сходни по характер нарушения;  Законодателната инициатива, косвено ще позволи по-бързото подобряване на енергийната ефективност и създаване на необходимите предпоставки за повишаване на качеството на живот на населението, като същевременно ще ограничи и възможността за устойчив икономически растеж и заетост. Идентифицират са следните положителни екологични въздействия: 21 на Не Не се (върху нарочен 1.1. всяка 1.2.  Законодателната инициатива косвено ще спомогне за прилагане националното законодателство в областта на енергийната ефективност постигането на амбициозните цели и изпълнението на политиките енергетиката и климата. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) се идентифицират икономически, социални и/или екологични въздействия. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Подобряването на енергийната ефективност, което ще се приемането на предлаганите изменения, ще окаже положително възможностите за декарбонизация и повишаване икономиката, регионалното и местно развитие, възможностите Предвид очаквания позитивен ефект, а и доколкото широкият икономически сектори прави невъзможно точното определяне засегнатите предприятия, в това число МСП, като конкретен МСП тест. Независимо от това, следва да се има предвид, допълненията в нормативната рамка, израз на зеления преход способстват качеството на живот върху всички групи от населението. Административна тежест: се идентифицират въздействия. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна Опишете качествено (при възможност – и количествено) потенциални икономически, социални и екологични въздействия, заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. Опишете специфичните въздействия с акцент върху предприятия и административната тежест (задължения за регулаторни режими, административни услуги и др.) на и на ЕС в осигури въздействие конкурентоспособността за заетост кръг на на брой, не се че за всички включително кои малките и информиране, изискванията респективно областта на отрицателни посредством върху на в МСП. засегнатите потенциално провежда измененията и подобряване тежест) значителни върху въздействия средните такси, 5. 5.1. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. По проблем 1: „Необходимост от завършване на процеса националното законодателство на изискванията на Директива Европейския Парламент и на Съвета от 13 септември 2023 ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955“ по транспониране (ЕС) година за в 2023/1791 на енергийната Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Норматив ни промени“ Цел 1: „Постигане на определените в ИПЕК, актуализация 2024 г. цели за подобряване на енергийната ефективност“ 22 Под-цел 1.1: Намаляване на първичното енергийно потребление спрямо референтния сценарий 2020 с 15.42 % през 2030 г. 3 1 Под-цел 1.2: Намаляване на крайното енергийно потребление на енергия спрямо референтния сценарий 2020 с 11.61 % през 2030 г.; 3 1 т Под-цел 1.3: Намаляване на крайното енергийно потребление на публичните органи с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г. 3 1 с о н в и т Под-цел 1.4: Обновяване на най-малко 3% годишно от общата площ на сгради, собственост на публични органи 3 1 к е ф Е Под-цел 1.5: 1.5. Подобряване на енергийните характеристики на сградите. 3 1 Цел 1: „Постигане на определените в ИПЕК, актуализация 2024 г., цели за подобряване на енергийната ефективност“ т Под-цел 1.1: Намаляване на първичното енергийно потребление спрямо референтния сценарий 2020 с 15.42 % през 2030 г. 3 1 с о н с а к и Под-цел 1.2: Намаляване на крайното енергийно потребление на енергия спрямо референтния сценарий 2020 с 11.61 % през 2030 г.; 3 1 ф Е Под-цел 1.3: Намаляване на крайното енергийно потребление на публичните органи с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г. 3 1 Под-цел 1.4: Обновяване на най-малко 3% годишно от общата площ на сгради, собственост на публични органи 3 1 Под-цел 1.5: Подобряване на енергийните характеристики на сградите. 3 1 Цел 1: „Постигане на определените в ИПЕК, актуализация 2024 г., цели за подобряване на енергийната ефективност“ Под-цел 1.1: Намаляване на първичното енергийно потребление спрямо референтния сценарий 2020 с 15.42 % през 2030 г. 3 1 т с о н а в у Под-цел 1.2: Намаляване на крайното енергийно потребление на енергия спрямо референтния сценарий 2020 с 11.61 % през 2030 г. 3 1 с а л г ъ С Под-цел 1.3: Намаляване на крайното енергийно потребление на публичните органи с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г. 3 1 Под-цел 1.4: Обновяване на най-малко 3% годишно от общата площ на сгради, собственост на публични органи 3 1 Под-цел 1.5: Подобряване на енергийните характеристики на сградите. 3 1 23 Цел 2 „Осигуряване на ефективна и пропорционална административнонаказателна уредба в областта на енергийната ефективност“ т с о н в и т Под-цел 2.1. „Уеднаквяване на размерите на глобите и имуществените санкции за идентични или сходни по тежест нарушения“ 3 1 к е ф Е Под-цел 2.2. „Повишаване на приложимостта и събираемостта на наложените санкции“ 3 1 Под-цел 2.3. Премахване на нормативно предвидената повторност на нарушенията, когато тя е в противоречие с общия режим по ЗАНН 3 1 т с о Цел 2 „Осигуряване на ефективна и пропорционална административнонаказателна уредба в областта на енергийната ефективност“ н с а к и ф Под-цел 2.1. „Уеднаквяване на размерите на глобите и имуществените санкции за идентични или сходни по тежест нарушения“ 3 1 Е Под-цел 2.2. „Повишаване на приложимостта и събираемостта на наложените санкции“ 3 1 Под-цел 2.3. Премахване на нормативно предвидената повторност на нарушенията, когато тя е в противоречие с общия режим по ЗАНН 3 1 Цел 2 „Осигуряване на ефективна и пропорционална административнонаказателна уредба в областта на енергийната ефективност“ т с о н а в у с Под-цел 2.1. „Уеднаквяване на размерите на глобите и имуществените санкции за идентични или сходни по тежест нарушения“ 3 1 а л г ъ С Под-цел 2.2. „Повишаване на приложимостта и събираемостта на наложените санкции“ 3 1 Под-цел 2.3. Премахване на нормативно предвидената повторност на нарушенията, когато тя е в противоречие с общия режим по ЗАНН 3 1 * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата проблем. за всеки отделен 6. По се По Избор на препоръчителен вариант: проблем 1: Вариант 2 „Нормативни промени - приемане на транспонират разпоредбите на Директива (ЕС) 2023/1791 2024/1275“. проблем 2: Вариант 2 „Изменение и административнонаказателните разпоредби на Закона ефективност“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения ЗИД на ЗЕЕ, и Директива допълнение за проблем/проблеми. с които (ЕС) на енергийната 24 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): съгласно посочените по-горе въздействия съгласно посочените по-горе въздействия 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? С новата нормативна промяна не се създават нови регулаторни режими. Предвидените промени нямат регулаторен характер, поради което не се засягат съществуващи режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 25 Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се идентифицират потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: В процеса на транспониране на чл. 7 от Директива (ЕС) 2023/1791 са проведени комуникации и срещи с представители на Министерския съвет и Агенцията за обществени поръчки (АОП). От страна на МС и АОП са предложени конкретни текстове относно транспониране на изискванията на чл. 7 и Приложение IV от Директива (ЕС) 2023/1791, както и промени в ЗОП и ЗК. Проведени са комуникации с МОН, като са предложени транспониращи текстове относно въвеждането на изискванията на чл. 28 от Директива (ЕС) 2023/1791, както и в рамките на съгласувателната процедура на проекти на наредби за придобиване на квалификация по професия от Списъка на професиите за професионално образование и обучение от професионално направление код 0713 „Електротехника и енергетика“ от област на образование код 071 „Техника“. Във връзка с транспонирането на Директива (ЕС) 2024/1275 са проведени срещи с представители на Министерство на регионалното развитие и благоустройството с оглед въвеждане на изискванията на директивата и координиране на дейностите в двете министерство по разработването на необходимите нормативни промени, с които да се осигури пълното транспониране на Директива (ЕС) 2024/1275 в българското законодателство. Проведени са срещи с неправителствени организации, с които са обсъждани новите изисквания в Директива (ЕС) 2024/1275. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МЕ, в съответствие с чл. 26 от Закона за нормативните актове. Резюме на резултатите от обществените консултации ще бъде изготвено и включено към настоящата оценка на въздействие след приключването им. 26 Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийната ефективност ще се съгласува в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Приемането на нормативния акт произтича от Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). На ниво ЕС е извършена оценка на въздействието, придружаваща Плана във връзка с целта в областта на климата https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/DOC/?uri=CELEX:52020SC0176 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 септември 2023 година за енергийната ефективност и за изменение на Регламент (ЕС) 2023/955 2. Обяснителен документ за транспониране на Директива (ЕС) 2023/1791; 3. Препоръки на ЕК за транспониране на определени членове на Директива (ЕС) 2023/1791 в т.ч. Препоръка (ЕС) 2024/2143 относно транспонирането на чл. 3, Препоръка 2024/1716 относно транспониране на чл. 4, Препоръка (ЕС) 2024/1716 относно транспонирането на членове 5, 6 и 7, препоръка (ЕС) 2024/1590 относно транспониране на членове 8, 9 и 10, Препоръка (ЕС) 2024/2002 относно транспониране на чл. 11, Препоръка (ЕС) 2024/2481 относно транспонирането на членове 21, 22 и 24, Препоръка (ЕС) 2024/2476 относно транспонирането на чл. 29, Препоръка С/2023/1553 относно чл. 30 и и Препоръка (ЕС) 2021/1749 на Комисията от 28 септември 2021 година относно принципа за поставяне на енергийната ефективност на първо място; 4. Официално уведомително писмо от Европейската комисия до Република България за образуване на процедура за нарушение № 2025/0299 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз от 21 ноември 2025 г. 27 5. Директива (ЕС) 2024/1275 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно енергийните характеристики на сградите; 6. Обяснителен документ за транспониране на Директива (ЕС) 2024/1275; 7. Известие на Комисията за предоставяне на насоки относно новите или съществено изменени разпоредби на преработената Директива (ЕС) 2024/1275 относно енергийните характеристики на сградите – С/2025/6438; Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Николай Налбантов, директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ Дата: 24.07.2026 г. X Николай Налбантов Директор на Дирекция ЕСПУЕР

Стр. 1 от 4 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Закон за изменение енергийната и допълнение на Закона за ефективност Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: X В отговор на №: Е-03-00-487/09.07.2026 г. Институция: Министерство на енергетиката Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата I. По В оценката програма на законодателната да бъде посочен приета. II. Обща Представеният обемен, съдържа затруднява предлаганата въздействията, 2023/1791 и Директива европейската да реши на национално В тази връзка аналитичен вид, предлаганите законодателната инициатива: на въздействието е посочено, че Министерския съвет. За осигуряване инициатива препоръчваме в оценката поредният номер на проекта в бележка проект на частична значителен обем фактологична проследяването на основните законодателна промяна. Вместо оценката в значителна степен (ЕС) 2024/1275. Това нормативна рамка и анализа на ниво. препоръчваме изложението като акцентът се постави върху изменения, очакваните последици проектът на закон е на по-голяма на въздействието законодателната програма предварителна оценка на информация и проблеми, целите и да съдържа анализ възпроизвежда съдържанието затруднява разграничаването конкретните проблеми, да бъде преработено националния за засегнатите включен в законодателната яснота и проследимост на и в доклада на министъра и периодът, за който тя е въздействието е прекомерно нормативни препратки, което очакваните въздействия от на проблемите, целите и на Директива (ЕС) между описанието на които проектът на закон цели и структурирано в по- контекст, необходимостта от страни и аргументите, Стр. 2 от 4 обосноваващи избрания регулаторен подход, вместо върху подробно възпроизвеждане на съдържанието на европейските актове. III. Относно Раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Раздел 1 е прекомерно обемен и в значителна степен възпроизвежда съдържанието на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275, вместо да анализира конкретните проблеми в националната правна рамка. В тази връзка препоръчваме разделът да бъде съществено съкратен и преструктуриран, като акцентът се постави върху конкретните дефицити в националното законодателство и секторите, които ще бъдат засегнати. Препоръчваме в изложението да се включат конкретни количествени данни, например за очаквания брой засегнати сгради, предприятия и домакинства, с цел да се очертае реалния мащаб на въздействието. IV. Относно Раздел 2. „Цели“: Препоръчваме основните цели да бъдат преформулирани така, че да отразяват очаквания резултат от държавната политика, а не процеса по приемане на законодателните изменения. Например целите могат да бъдат насочени към повишаване на енергийната ефективност и ускоряване на декарбонизацията на сградния фонд, както и към осигуряване на ефективна и пропорционална административнонаказателна уредба в областта на енергийната ефективност. Препоръчваме също целите да бъдат обвързани с конкретни и измерими индикатори, съобразени с Интегрирания план в областта на енергетиката и климата и другите национални стратегически документи, като например целевото намаление на първичното и крайното енергийно потребление до 2030 г. или очаквания обхват на подпомогнатите уязвими домакинства. Посочената цел, свързана с адаптиране на закона към въвеждането на еврото, не следва да бъде формулирана като самостоятелна цел на политиката, тъй като представлява техническа последица от нормативен акт от по-висока степен. Целесъобразно е тя да бъде разгледана като част от мотивите към съответните законодателни изменения. V. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Препоръчваме списъкът със заинтересованите страни да бъде структуриран в три основни групи: (1) компетентни органи, отговорни за прилагането и контрола на закона (МЕ, АУЕР, АОП, общини и др.); (2) субекти, върху които се възлагат новите регулаторни изисквания (собственици на нежилищни сгради, големи предприятия с потребление над праговете, търговци на горива и енергия); и (3) бенефициенти и останали участници на пазара (собственици на жилищни сгради, консултанти по енергийна ефективност, архитекти, проектанти, финансови институции и Стр. 3 от 4 потребители). Подобна структура ще позволи по-ясно разграничаване на очакваните въздействия върху всяка група. Препоръчваме разделът да бъде допълнен с прогнозна информация, изготвена съвместно с АУЕР, относно очаквания брой предприятия, които ще попаднат в обхвата на новите прагове за енергийно потребление (10 TJ и 85 TJ), както и доколко това ще промени броя на задължените лица. Следва също да бъдат включени финансовите институции и агрегаторите като заинтересовани страни, тъй като проектът предвижда за тях платен достъп до базите данни на АУЕР, което ги определя като пряко засегнати участници в прилагането на новата регулация. VI. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията”: Представеният анализ на Вариант 2 е едностранчив, тъй като отчита единствено положителните ефекти от предлаганите изменения, без да анализира очакваните отрицателни въздействия. Подобен подход не позволява обективна оценка на последиците от регулацията. В раздела се твърди, че предлаганите изменения не водят до увеличаване на административната тежест. Проектът въвежда нови задължения, които ще генерират финансови и административни разходи за засегнатите субекти, включително разходи за енергийни обследвания и внедряване на системи за управление на енергията за предприятията, попадащи в новите прагове на потребление (10 TJ и 85 TJ), както и задължения за вноски в Националния фонд за декарбонизация за определени категории лица. Следва да бъде оценено и въздействието на новите изисквания за квалификация и обследване върху малките и средните предприятия в строителния и консултантския сектор. Липсва и анализ на финансовите последици от предвиденото въвеждане на платен достъп до базата данни на АУЕР за финансови институции, агрегатори и доставчици на услуги. В тази връзка препоръчваме анализът на Вариант 2 да бъде допълнен с оценка на основните финансови и административни разходи, както и на въздействието им върху различните групи заинтересовани страни, в съответствие с принципите на обективната оценка на въздействието. Особено важно е да се оцени въздействието върху малките и средните предприятия, включително дали предлаганите изменения ще доведат до допълнителни разходи за енергийни обследвания и внедряване на системи за енергийно управление. VII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв Стр. 4 от 4 срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. АЛЕКО ДЖИЛДЖОВ И. Ф. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ( съгласно Заповед № Н – 1441 от 10.07.2026 г.) X

МИНИСТЕРСТВО НА ЕНЕРГЕТИКАТА СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ Обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 Дата и начин на Декларирани постъпване на данни дали лицето становището Име на лице/ действа от свое име Приети/ № (официално, по ел. наименование или защитава Предложения и становища Мотиви поща, чрез Портала за ЮЛ позиция от името неприети обществени на друго консултации и т.н.) лице/група лица 1. 25.07.2026 г. Даниел ☒ Лицето действа Правя следните предложения и бележки: Приема се Предложението е отразено в чрез Портала за Топалов от свое име 1. Платеният достъп до данните на АУЕР (§ 71, нов чл. 68, проекта на Закон за изменение и обществени ☐ Лицето ал. 6) следва да отпадне — достъпът да бъде безплатен допълнение на Закона за консултации защитава позиция Проектът предвижда финансовите институции, енергийната ефективност (ЗИД на от името на друго доставчиците на услуги по агрегиране и доставчиците на ЗЕЕ). лице/група лица: енергия и енергийни услуги да получават достъп до сертификатите за енергийни характеристики и свързаните данни само срещу заплащане на такса, определена с тарифа на Министерския съвет. Възразявам срещу този подход и предлагам достъпът да бъде изцяло безплатен, по следните съображения: Първо, целта на чл. 22 от Директива (ЕС) 2024/1275 е максимално улесняване на потока от данни за енергийните характеристики към участниците на пазара, за да се стимулират „зеленото" кредитиране, енергийните услуги и агрегирането. Директивата допуска, но по никакъв начин не изисква въвеждането на такси. Всяка финансова бариера пред достъпа работи срещу самата цел на разпоредбата и на практика ще бъде прехвърлена върху крайните потребители — кредитополучатели и клиенти на енергийни услуги. Второ, налице е вътрешно противоречие в самия законопроект. С § 102 (нова т. 59 от § 1 на допълнителните разпоредби) се въвежда определението „стандарти за ипотечните портфейли" — механизъм, който изисква от финансовите посредници да подобряват медианните Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации енергийни характеристики на портфейла от сгради, обезпечаващи кредитите им, към 2030 г. и 2050 г. Недопустимо е държавата с един и същ нормативен акт да вменява на банките задължение, чието изпълнение е обективно невъзможно без данните от националната база, и едновременно да монетизира достъпа до същите тези данни. Аналогично, задължението на доставчиците на енергийни услуги да предлагат договори с гарантиран резултат (чл. 73 ЗЕЕ, вкл. новата ал. 9) предполага свободен достъп до изходните данни за сградите. Трето, данните в националната информационна система по чл. 68 ЗЕЕ са събрани въз основа на законови задължения на гражданите и бизнеса и с публичен ресурс. Съгласно Директива (ЕС) 2019/1024 относно отворените данни и чл. 15 и сл. от Закона за достъп до обществена информация, принципът е безплатно повторно използване на информация от обществения сектор, като изключенията подлежат на ограничително тълкуване. Въвеждането на такса за данни, чието събиране вече е финансирано от задължените субекти и от бюджета, представлява двойно облагане на едни и същи лица. Четвърто, в оценката на въздействието липсва каквато и да е финансова обосновка на таксата — недостатък, изрично констатиран и в становището на администрацията на Министерския съвет (раздел VI), но неотстранен. Вносителят сам признава, че последиците „може да бъдат оценени" едва след приемането на тарифата — т.е. предлага се регулация с неизвестен финансов ефект, което противоречи на чл. 20 ЗНА. Предлагам: в чл. 68, ал. 6 думите „срещу заплащане на такса, определена с тарифата по чл. 75" да бъдат заменени с „безплатно", като достъпът се предоставя при спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 и в обхват, ограничен до данните, необходими за съответната дейност (кредитни и инвестиционни портфейли, услуги по агрегиране, енергийни услуги), както е предвидено в проекта. 2. Санкционният режим за публични органи (§ 100, чл. 111а Приема се Предложението всички санкции в и 111б) е неефективен, а размерите на санкциите в проекта частично административнонаказателните — непоследователни разпоредби да бъдат определени в Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 2 от 361 Предвидените имуществени санкции от 500 до 1500 евро за кръгли евро стойности е отразено публични органи, неизпълнили задълженията си по чл. 12, в проекта на ЗИД на ЗЕЕ. ал. 1 и 2 и чл. 13а, ал. 10, са символични и на практика се Предложението за промяна на заплащат с бюджетни средства — т.е. от данъкоплатеца, а размера на санкциите не се не от отговорното длъжностно лице. Санкция, при която приема. Изискването на чл. 34 от нарушителят и платецът съвпадат с увредения (публичния Директива (ЕС) 2024/1275 и чл. 32 бюджет), няма възпиращ ефект и не отговаря на изискването от Директива (ЕС) 2023/1791 е на чл. 32 от Директива (ЕС) 2023/1791 санкциите да бъдат санкциите да бъдат „ефективни, „ефективни, пропорционални и възпиращи". За сравнение, пропорционални и възпиращи“ германският Energieeffizienzgesetz предвижда глоби до 100 обосновава съобразяването им с 000 евро, съчетани с ясни отчетни задължения на икономическия стандарт на публичните структури. държавата членка. Механичното Отбелязвам и непоследователност в законодателната пренасяне на прагове от друго техника: част от санкциите в проекта са определени в кръгли законодателство би било стойности (500–1500 евро, 2500–5000 евро в §§ 87, 88, 91, непропорционално за българската 100), а друга част — в механично конвертирани от левове икономическа реалност. суми с точност до стотинка (напр. 511.29, 766.94, 1 022.58, 1 Функцията на санкцията следва 278.23, 5 112.92 евро в §§ 86, 89, 90, 92–99, 101). Това да е предимно коригираща и противоречи на заявената в мотивите цел за уеднаквяване на стимулираща. санкциите, затруднява правоприлагането и не съответства на добрата практика при адаптирането на нормативни актове към еврото съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. Налице е и разминаване между мотивите и текста: мотивите и оценката на въздействието описват чл. 111а като приложим към „държавен или местен орган", докато § 100 визира единствено „местен орган". Несъответствието следва да бъде отстранено, тъй като поражда неяснота относно действителния кръг на адресатите. Предлагам: (а) всички санкции в административнонаказателните разпоредби да бъдат определени в кръгли евро стойности; (б) чл. 111а да бъде синхронизиран с мотивите относно кръга на задължените органи; (в) към имуществената санкция за публични органи да се предвиди и персонална административнонаказателна отговорност (глоба) за ръководителя на органа, допуснал неизпълнението, по аналогия с подхода в чл. 32 от Закона за администрацията, за да се осигури реален възпиращ ефект. Моля настоящото становище да бъде отразено в справката за постъпилите предложения по чл. 26, ал. 5 ЗНА (по Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 3 от 361 аналогия), с мотиви за приемане или неприемане на всяка бележка. 2. 30.07.2026 г. д-р инж. Марко ☒ Лицето действа На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните Приема се Предложението е отразено в по електронна Димитров от свое име актове и в срока на обществената консултация по проекта на проекта на ЗИД на ЗЕЕ. поща, на Димитров ☐ Лицето ЗИД на ЗЕЕ представям на Вашето внимание следното посочените в защитава позиция становище, придружено с конкретни предложения за Портала за от името на друго редакция на текстове от законопроекта. обществени лице/група лица: Изразявам принципна подкрепа за целите на законопроекта, консултации лица; свързани с транспонирането на Директива (ЕС) 2023/1791 и чрез Системата за Директива (ЕС) 2024/1275. Възразявам обаче срещу сигурно въвеждането на периодично задължително платено електронно преобучение и преизпитване като условие за упражняване връчване в МЕ; на професията „консултант по енергийна ефективност“, по На 06.08.2026 г. е изложените по-долу съображения. препратено от МС. I. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ТЕКСТОВО ИЗМЕНЕНИЕ 1. Разпоредби, чието отпадане се предлага Предлагам да отпадне задължението за периодично преминаване през задължителни платени квалификационни курсове и изпити на всеки три години като условие за вписване и за запазване на вписването в регистъра, а именно: • § 50, т. 2 от законопроекта — в частта, с която в чл. 44, ал. 7 от ЗЕЕ се добавя изискването за „представяне на документ за преминато допълнително обучение на консултантите по енергийна ефективност, съгласно изискванията на наредбата по ал. 9“; • § 67, т. 2 от законопроекта — аналогичното допълнение в чл. 60, ал. 7 от ЗЕЕ; • § 103 от преходните и заключителните разпоредби, който обвързва представянето на документи с преминато допълнително обучение; • § 50, т. 1 и § 67, т. 1 — в частта, с която в списъка на персонала се изисква „удостоверение за успешно положен изпит за повишаване на квалификацията“ като периодично подновяван документ. 2. Предложение за нова редакция на разпоредбата Създава се нова алинея със следното съдържание: Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 4 от 361 „(...) Придобитата професионална квалификация „Консултант по енергийна ефективност на сгради“, удостоверена с удостоверение по единен образец съгласно Наредба № Е-РД-04-1 от 3.01.2018 г., издадено от акредитирано висше техническо училище след положен изпит, е безсрочна. Процедурите по административна регистрация не могат да се обвързват с повторно платено обучение или преизпитване върху вече придобитата квалификация.“ II. АНАЛИЗ И ОПОНИРАНЕ НА МОТИВИТЕ НА ВНОСИТЕЛЯ В мотивите към законопроекта вносителят посочва следните основни съображения: 1. Европейски ангажименти и срокове: необходимост от въвеждане на Директива (ЕС) 2023/1791 (EED) във връзка с открита процедура за нарушение № 2025/0299, както и транспониране на Директива (ЕС) 2024/1275 (EPBD). 2. Въвеждане на нови технически стандарти: изисквания за оценка на сгради с нулеви емисии (ZEB), потенциал за глобално затопляне за целия жизнен цикъл (Life-cycle GWP), паспорти за обновяване, сградна автоматизация (BMS) и индикатори за интелигентна готовност (SRI). 3. Гарантиране на високо качество: стремеж да се поддържа актуално равнище на знанията на специалистите спрямо общата европейска методология. Оборване на мотивите — Отсъствие на европейско изискване за ограничаване на квалификацията. Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275 не поставят изискване за административно прекратяване действието на квалификационните документи на специалистите, ако те не преминават периодично платено обучение. Директивите задължават държавите членки да осигурят прозрачност и достъп до информация за квалифицираните експерти, но не и да въвеждат регулярни административно-финансови бариери пред упражняването на професията. — Разграничаване на методологичната актуализация от квалификационния статус. Въвеждането на концепции като ZEB, GWP и SRI безспорно налага разясняване на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 5 от 361 новите изисквания. Това обаче следва да се осъществява чрез държавно осигурени безплатни методически указания, ръководства и стандартизирани софтуерни калкулатори (по реда на чл. 31 и чл. 48 от ЗЕЕ), а не чрез обвързване с периодично задължително платено преобучение като условие за упражняване на професията. — Несъразмерност спрямо целите на процедурата за нарушение. Наличието на процедура за нарушение № 2025/0299 изисква своевременно въвеждане на техническите параметри на директивите в националното право, но не обосновава налагането на допълнителна административна и финансова тежест върху квалифицирания технически персонал. Мярката не е необходима за преодоляване на нарушението и не е съразмерна на преследваната цел. — Липса на оценка на въздействието на самата мярка. В становището на администрацията на Министерския съвет по частичната предварителна оценка на въздействието изрично е препоръчано да бъде оценено въздействието на новите изисквания за квалификация върху малките и средните предприятия в строителния и консултантския сектор. Такава оценка към момента не е представена, което сама по себе си е основание разпоредбата да не бъде приемана в предложения вид. III. ОСНОВНИ ПРАВНИ И АКАДЕМИЧНИ АРГУМЕНТИ 1. Зачитане на правната стойност на университетското образование Удостоверението за квалификация по Наредба № Е-РД-04-1 от 3.01.2018 г. се издава от акредитирани висши технически училища след интензивно обучение (над 115 учебни часа) и успешно положен изпит. По силата на Закона за висшето образование това е стабилен академичен документ. Периодичното административно подлагане под съмнение на вече призната квалификация нарушава принципа на правната сигурност и на защитата на придобитите права. 2. Сравнителен анализ с други регулирани технически професии Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 6 от 361 В българското техническо законодателство отсъства аналог, при който придобита академична квалификация да губи действие поради непреминаване на курс на всеки три години: IV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО АЛТЕРНАТИВНО РЕШЕНИЕ С оглед постигане на пълно съответствие с Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275 при запазване на правната сигурност, предлагам следното: 1. Прилагането на новите европейски методики (ZEB, SRI, Life-cycle GWP) да се подпомага от държавата чрез Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 7 от 361 Професионална сфера Правно основание Губят ли се придобитите права без платен курс на всеки 3 години? Проектанти с пълна проектантска правоспособност ЗУТ / ЗКАИИП НЕ. Дипломата и придобитата правоспособност са безсрочни. Технически контрол по част „Конструктивна“ ЗУТ НЕ. Придобитата квалификация от висше училище не изтича. Строителен надзор (инженери/архите кти) ЗУТ НЕ. Образованието и стажът имат непреходна стойност. Консултанти по енергийна ефективност (по проектозакона) ЗИД на ЗЕЕ ДА. Придобитите права се блокират при непреминаване на платено обучение. 3. Избягване на тежест Задължаването на регулярно да квалификационни които засягат пряко сектора и водят до консултанти — директивите. излишна финансова утвърдени заплащат модули създава малките и намаляване на резултат, и административна инженери и архитекти такси за формални неоправдани разходи, средните предприятия в броя на регистрираните противоположен на целите на безплатни методически указания, онлайн семинари и стандартизирани софтуерни инструменти, осигурени от Министерството на енергетиката и АУЕР. 2. Последващите надграждащи курсове във висшите училища да имат доброволен характер и да не бъдат условие за вписване или за запазване на вписването в регистъра по чл. 44, ал. 1 от ЗЕЕ. Оставам на разположение за участие в работни срещи и обсъждания по законопроекта и за предоставяне на допълнителни аргументи и експертна помощ. 3. 30.07.2026 г. Десислава ☒ Лицето действа С настоящото възразявам срещу предложението за Приема се Предложението е отразено в чрез Портала за Стоименова от свое име въвеждане на задължително периодично платено обучение проекта на ЗИД на ЗЕЕ. обществени ☐ Лицето и изпит за консултантите по енергийна ефективност. консултации защитава позиция Предложената мярка не доказва нито необходимост, нито от името на друго реален добавен ефект за качеството на услугите, а лице/група лица: единствено създава допълнителна административна и финансова тежест. Първо, липсва убедителна връзка между повторното платено обучение и по-високо качество на работата. Квалификацията вече е придобита след обучение и изпит в акредитирано висше училище, а практическата компетентност на специалистите се определя от реалната им работа, натрупания опит и спазването на действащите методики. Повторното формално явяване на курс не гарантира по-добър резултат, не предотвратява грешки и не повишава автоматично качеството на обследванията. Второ, мярката не е съобразена с начина, по който реално се постига актуализация на знанията в сектора. Новите изисквания, напр. life-cycle GWP — изискват разяснения и методически насоки, а не повторно квалификационно удостоверяване. Ако целта е специалистите да прилагат правилно новите правила, това се постига с официални указания, примерни изчислителни модели и практически обучения, достъпни за всички, а не с платено допълнително обучение, което фактически изключва част от действащите експерти от пазара. Трето, липсва доказателство, че предложението ще постигне измерим положителен ефект. Не е представен анализ, който да показва, че след въвеждането на този Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 8 от 361 режим ще има по-малко грешки, по-висока точност на обследванията или по-добро изпълнение на целите по директивите. При отсъствие на такава оценка мярката изглежда не като инструмент за подобряване на качеството, а като формално административно условие с таксов характер. Четвърто, вместо да се надгражда професионалната среда, се наказват вече квалифицирани специалисти с повторни разходи и административни процедури, без да предлага гарантиран резултат. Това създава риск от свиване на броя на активните консултанти, оскъпяване на услугите и забавяне на процесите по енергийна ефективност — т.е. ефект, противоположен на търсения. Поради това считам, че разпоредбите, предвиждащи задължително периодично платено допълнително обучение и изпитване, следва да отпаднат. Актуализирането на знанията може да бъде постигнато чрез задължително публикувани методически указания, обучения с доброволен характер и свободно достъпни инструменти, без да се поставя под съмнение валидността на вече придобита професионална квалификация. 4. 07.08.2026 г. Ясен Цветанов ☒ Лицето действа Както винаги, всичко се прави бутафорно, с цел да се отбие Не се приема Изразено е становище, в което не чрез Портала за от свое име номерът и администрацията да излезе „суха” за пореден път се съдържат конкретни обществени ☐ Лицето от проблемите, създадени от самата нея. Поставените цели предложения по проекта на ЗИД консултации защитава позиция за мижави, повърхностни и ще доведат до загубата на на ЗЕЕ. от името на друго милиарди левове. Също така, чрез отнемане на лице/група лица: конституционни права на лицата, МЕ се опитва по мутренски начин да налага сертифицирането на сградите. Мотивите за това са ми следните: Истински икономии на енергия могат да бъдат постиганти по три начина: чрез намаляване на загубите, чрез добиване на нужната енергия на мястото на потребление и чрез използването на ВЕИ. На първо място е отказът от централно топлоснабдяване. Доказано от официалните документи на дружествата, то е изключително ниско ефективно и много мръсно. То напълно изключва използването на ВЕИ на мястото на потребление на топлинната и електрическа енергии. Същият природен газ, който се изгаря в ТЕЦовете, може да Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 9 от 361 се изгаря на мястото на потребление, с почти два пъти по- висока топлинна ефективност от ТЕЦовете. Това може да стане лесно и бързо, чрез използването на кондензни котли. На второ място е използването на генератори на природен газ на място, чрез които да се получават и ел. енергия и топлинна енергия на мястото на потребление. Всички загуби по преноса изчезват с „вълшебна пръчка”. Загубите ще се намалят поне два пъти. Към използването на природен газ на място, трябва да се добавят и ВЕИ. Тяхното използване на място драстично ще намали допълнително енергийното потребление. Изрично трябва да се отбележи, че използването на природен газ трябва да се разглежда само и единствено като временно решение и преходен вариант във времето. Природният газ може да бъде заменен с водород след време. Изрично искам да подчертая, че добивът на енергия на място прави енергетиката изключително чиста, ефективна и устойчива на всякакви външни влияния, международни процеси, войни и саботажи и т.н. На следващо място искам да спомена използването на термопомпи на мястото на потребление. Те дават в пъти по- ниска цена на получената топлинна енергия от ТЕЦовете и не замърсяват въздуха. Всяка сграда може да се топли и да получава топла вода от термопомпа, с нищожни допълнения към съществуващите отоплителни уредби. Възниква простият въпрос: защо досега, администрацията спъва с всички възможни средства, инсталирането на термопомпи в СЕС и еднофамилни сгради, след като енергията от тях е чиста, а ефективността им е над 300%? При ТЕЦовете говорим за ефективност под 50% в най- добрият възможен случай. Термопомпите дават около 6 пъти повече топлинна енергия при вложена една единица първична енергия, отколкото ТЕЦовете. И то ако не ползваме ВЕИ за получаване на първичната енергия. С използване на ВЕИ за получаване на първичната енергия, резултатите ще са още по-добри. Възниква още един въпрос: защо сградите на държавната администрация веднага не започнат да използват термопомпи а искат намаляване на потреблението на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 10 от 361 енергия с под 2%? Отговорът за мен е прост: всичко се прави бутафорно. Възниква още един въпрос: защо държавната администрация не стимулира всячески монтажът на термопомпи в СЕС и поставянето на топло изолация по сградите? Нали много се иска да сме енергийно ефективни? Къде са стимулите? За да се скрие зад смокиново листо, администрацията налага изискване за енергиен сертификат на отделно жилище, при условие, че то е част от СЕС. Това означава, че разпореждането с частна собственост вече ще зависи от волята на някого си, което е противоконституционно отнемане на права. Когато един документ се издава за цяла сграда, и е необходимо съгласие на множество лица, е недопустимо това да влияе на плановете и действията на отделните лица, когато се разпореждат с техните имоти. Отново чрез абсурдни забрани, се изисква всички да предприемат някакви действия. Отделно от това: сертификатите не се издават за отделен имот, а за цялата сграда. Отново говорим за правни абсурди! Вместо да се въведат стимули, се отнемат конституционни права на гражданите! Завършвам със следните въпроси: докога държавната администрация ще работи срещу интересите на гражданите и фирмите? Докога със забрани ще се налагат някакви изисквания? Докога ще има бутафорни цели и бутафорно отчитане на резултати? Кога най-после ще има реална промяна в начинът на мислене и действие? Докога гражданите с техните идеи, знания и умения, ще бъдат пречка, а не партньор на администрацията? Отговорът на всички повдигнати въпроси, за мен е само един: пременил се Илия, пак в тия! Важно е формално да се отчете нещо някъде. Това е всичко. Дори промените в Наредбата за топлоснабдяване от 05.05.2026 г. доказват за пореден път, колко много МЕ не иска нищо да се промени! 5. 07.08.2026 г. инж. Наташка ☒ Лицето действа Категорично възразявам срещу предложените в § 50, Приема се Предложението е отразено в чрез Портала за Николова от свое име промени и допълнения в чл. 44, ал.7 а именно: „В ал. 7, проекта на ЗИД на ЗЕЕ. обществени ☐ Лицето изречение второ накрая се добавя „и представяне на консултации защитава позиция документ за преминато допълнително обучение на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 11 от 361 от името на друго консултантите по енергийна ефективност, съгласно лице/група лица: изискванията на наредбата по ал. 9““ С направеното предложение за изменение на Закона за енергийна ефективност се въвежда задължително периодично платено обучение и изпит на консултантите по енергийна ефективност. Консултантите са квалифицирани специалисти, преминали обучение и положили успешно изпит в акредитирани висши учебни заведения и получили документ за допълнителната квалификация. Така както са получили дипломите си за магистри от същите тези университети, така са придобили и тази допълнителна квалификация. Или може би някой ще постави под съмнение и придобитите дипломи и ще трябва да следваме отново пет години, за да защитим придобитите вече дипломи?! Кой знае, вече нищо не може да се изключи напълно в днешно време, в държава, която изцяло обслужва лобистки интереси и законодателството не прави никакво изключение. Предлаганата промяна обслужва изцяло интересите на големите консултантски фирми, които печелят държавните поръчки и нямат финансов проблем да плащат периодично обученията на консултантите си. Предлаганата промяна ще засегне по-малките консултантски фирми, които не могат да си позволят това периодично финансово бреме, по простата причина, че са на нормалния пазар, където големи пари не се изкарват. С предложената промяна ще се дискриминират освен малките консултантски фирми и експерти, които са обучени, положили изпит, придобили квалификация и имат зад гърба си натрупан опит в сферата на обследванията за енергийна ефективност, но не могат да си позволят скъпи обучения. Нормално е да се следи за актуализация на знанията в областта, но за това е необходимо да се провеждат професионални обучения, с поносими такси, каквито Камарата на енергийните одитори (КЕО), съвместно с АУЕР, провежда периодично и е сигурно, че ще провежда и за в бъдеще. КЕО е редовно изпраща на методически указания при изменение на нормативната уредба. Това е пътят за постигане на по-високо качество в обследванията, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации, проведени в периода 24 юли – 23 август 2026 г. Страница 12 от 361 а не тази административна и дискриминационна тежест, която се предлага в изменението на ЗЕЕ. Горецитираните предложеният за изменения поставят в неравноправно положение малките дружества и създават условия за монополно положение на големи търговски дружества. Ако изменението в ЗЕЕ бъде прието ще сезираме КЗК. 6. 07.08.2026 г. инж. Иванка ☐ Лицето действа С настоящото аз и моят екип от специалисти от фирма Приема се Предложението е отразено в чрез Портала за Коемджиева- от свое име „ЕнКоРа“ЕООД изразяваме несъгласие с