Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2016 г. за предучилищното образование

ПРОЕКТ! Н А Р Е Д Б А за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 2016 г. за предучилищното образование (Обн., ДВ, 46 от 2016 г., изм. и доп., бр. 72 от 2018 г., доп., бр. 72 от 2019 г., изм., бр. 77 от 2020 г., изм. и доп., бр. 85 и 95 от 2020 г., изм. и доп., ДВ, бр. 75 от 2021 г., бр. 12 от 2022 г., бр. 46 от 2024 г.) § 1. В чл. 5, ал. 1 думите „в I клас“ се заменят с „в училищното образование“. § 2. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, т. 1 се изменя така: „1. условия и време за игра, за почивка и за следобеден сън;“ 2. В ал. 6 се създава изречение второ: „За помощник-възпитател се назначават лица със завършено най-малко средно образование.“ § 3. В чл. 16, ал. 3, т. 1 думата „почивка“ се заменя със „за почивка“; § 4. В чл. 28 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Предучилищното образование създава условия за цялостно развитие на детската личност чрез обучение за придобиване на съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.“ 2. В ал. 2 думите „т. 2“ се заличават; § 5. Член 33 се изменя така: „Чл. 33. (1) Проследяването на цялостното развитие на детето се извършва чрез установяване на постиженията му в следните области: 1. двигателно развитие; 2. фина моторика; 3. практически умения; 4. познавателно развитие; 5. езиково развитие; 6. социално-емоционално развитие (2) Установяването на постиженията на детето се извършва от учител в съответната група чрез прилагане на стандартизиран инструментариум, утвърден от министъра на образованието и науката, (3) Установяването на постиженията на детето по ал. 1 се извършва в началото и в края на учебното време по чл. 12, ал. 1, но не по-късно от един месец след началото и не по-рано от един месец преди края му. (4) При установяването на постиженията на детето по ал. 1 в края на четвърта възрастова група се установява и готовността му за постъпване в училищното образование. (5) Родителите, които желаят децата им да постъпят в първи клас от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 6-годишна възраст на детето, уведомяват за това директора на детската градина най-късно до един месец преди края на учебното време с цел установяване на готовността на детето за училищното образование. (6) В случаите по ал. 5 постиженията на детето и готовността му за училище се установяват чрез прилагане на стандартизирания инструментариум за четвърта възрастова група.“ § 6. В чл. 34 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Резултатите от проследяването на развитието на детето по чл. 33, ал. 1 се отразяват в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование.“ 2. В ал. 2 думите „индивидуалните постижения на детето“ се заменят с „резултатите от проследяване на развитието“. § 7. В чл. 35, ал. 3, 4 и 5 се отменят. § 8. В чл. 36 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 3 се изменя така: „(3) Удостоверението по ал. 1 описва готовността на детето за постъпване в училищното образование.“ 2. В ал. 5 думите „първи клас“ се заменят с „училищното образование“. 3. В ал. 6 думите „първи клас“ се заменят с „училищното образование“. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 9. Лицата, които към влизане в сила на тази наредба заемат длъжност „помощник-възпитател“, но не притежават средно образование, запазват трудовото си правоотношение. § 10. Проследяването на цялостното развитие на детето чрез установяване на постиженията му при условията и по реда на тази наредба започва да се прилага: 1. от учебната 2026 - 2027 година – за децата от първа и от четвърта възрастова група; 2. от учебната 2027 - 2028 година – за децата от втора и от трета възрастова група“. § 11. В Наредба № 8 от 11.08.2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 66 от 2016 г., изм. и доп., бр. 75 от 2017 г., бр. 50 от 2018 г., бр. 42 от 2019 г., бр. 74 от 2019 г., бр. 26 от 2020 г., бр. 77 от.2020 г., бр. 75 от 2021 г., доп., бр. 101 от 2021 г., изм. и доп., бр. 65 от 2022 г., бр. 51 от 2023 г., бр. 102 от 2023 г., доп., бр. 34 от 2024 г., изм. и доп., бр. 105 от 2024 г., бр. 65 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 19 се създава ал. 4: „(4) След преместването на детето или ученика, институцията, в която те са се обучавали, след преместването им, има достъп до личното им образователно дело за периода на обучението им до отписването им от същата институцията без възможност да извършва промени в него.“ 2. В Приложение № 2 към чл. 7, т. 2, на ред № 11, в колона № 6 думите „резултати от предучилищна подготовка по образователни направления“ се заменят с „резултати от проследяването на цялостното развитие на детето чрез установяване на постиженията му по области на развитие“. 3. В Приложение № 3 към чл. 7, т. 3, в т. IV.1. думите „резултати по образователни направления“ се заменят с „резултати от проследяването на цялостното развитие на детето чрез установяване на постиженията му по области на развитие“, а думите „в I клас“ се заменят с „в училищното образование“. 4. В Приложение № 4 към чл. 31, в т. 1, в колона № 6 думите „готовност за постъпване в първи клас в съответствие с очакваните резултати, определени в ДОС за предучилищното образование“ се заменят с „готовност за постъпване в училищното образование в съответствие с резултатите от проследяването на цялостното развитие на детето чрез установяване на постиженията му по области на развитие“. § 12. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. ПРОФ. ГЕОРГИ ВЪЛЧЕВ Министър на образованието и науката

М О Т И В И към проект на наредба за изменение на Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование 1. Причини, които налагат приемането на проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование Предучилищното образование поставя основите на ученето през целия живот и има ключова роля за формирането на знания, умения, нагласи и ценности, които определят бъдещото развитие на детето. Съвременните научни изследвания и международният опит показват, че качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст оказва съществено влияние върху образователните резултати, социалното включване и личностното развитие през целия жизнен път. През последните години развитието на системата на предучилищното образование, натрупаната практика по прилагането на Наредба № 5 от 2016 г. и анализите на Министерството на образованието и науката показват необходимост от усъвършенстване на отделни разпоредби с цел постигане на по-голяма яснота, последователност и ефективност при тяхното прилагане. Предлаганите изменения имат за цел да усъвършенстват нормативната уредба на предучилищното образование чрез повишаване на нейната яснота, последователност и ефективност при прилагането ѝ, както и чрез въвеждане на механизми за повишаване качеството на образователния процес и проследяването на развитието на децата. 1. Прецизиране на разпоредбата относно организацията на дневния режим в условията на целодневна организация чрез редакция на текста, регламентиращ осигуряването на условия за игра, почивка и следобеден сън и въвеждане на минимално образователно изискване за заемане на длъжността „помощник-възпитател“ . Практиката по прилагането на наредбата показва необходимост от по-ясно нормативно регламентиране на изискването за осигуряване на условия и време за сън. Предложената редакция създава по-голяма правна яснота относно организацията на дневния режим. По този начин се цели да се избегнат различни тълкувания при прилагането на разпоредбата относно и се създават предпоставки за еднаква практика във всички детски градини. Осигуряването на условия и време за следобеден сън по смисъла на чл. 15 от Наредба № 5 представлява задължение за образователната институция да създаде необходимата организация и условия за почивка на децата в рамките на дневния режим, което ясно трябва да се разграничи от определянето на следобедния сън като задължение за всички деца. Такава е позицията на МОН, изразявана при постъпили въпроси относно прилагането на конкретната разпоредба. С проекта се предлага и въвеждане на минимално образователно изискване за заемане на длъжността „помощник-възпитател“, а именно завършено най-малко средно образование. Към настоящия момент никъде не се съдържа изрично нормативно изискване относно минималната образователна степен за лицата, изпълняващи тази длъжност. Липсата на такова изискване създава нормативна празнота и предпоставки за различна практика при назначаването на помощник-възпитатели. Помощник-възпитателите имат съществен принос за осигуряване на безопасна, здравословна и подкрепяща среда за децата, подпомагат педагогическите специалисти при организацията на ежедневните дейности, участват в грижата за децата и в осигуряването на условия за тяхното пълноценно развитие. Въвеждането на минимално образователно изискване ще гарантира необходимото общообразователно равнище за изпълнение на тези отговорности, ще повиши качеството на предоставяната грижа и ще уеднакви практиката в системата на предучилищното образование. Предложението съответства на политиките за повишаване качеството на образованието и на необходимостта от осигуряване на квалифициран човешки ресурс във всички дейности, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата. В допълнение това изменение уеднаквява изискването към аналогичната длъжност в яслените групи. Съгласно чл. 12, ал. 1 на Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за детегледачка в детската ясла се назначава лице с минимум средно образование. 2. Прецизиране на разпоредбите, уреждащи връзката между компетентностите, очакваните резултати и образователните направления. Предлаганата редакция има за цел ясно да покаже взаимна обвързаност на понятията „области на развитие“ и „образователни направления“. Съгласно ЗПУО предучилищното образование е насочено към цялостното развитие на детето, което включва физическо, познавателно, езиково, социално- емоционално, творческо и други взаимносвързани аспекти на развитието. Очакваните резултати са структурирани по образователни направления, но проследяването на детското развитие интегрира знания, умения, нагласи и поведенчески прояви, формирани в резултат от обучението по всички образователни направления. Предлаганото изменение осигурява необходимата логическа последователност между целите на предучилищното образование, компетентностния подход и начина за проследяване развитието на детето. То създава по-голяма яснота за педагогическите специалисти относно предмета на проследяването, като същевременно запазва връзката с определените в държавния образователен стандарт очаквани резултати по образователни направления. Редакцията ще осигури по-добра съгласуваност между отделните разпоредби на наредбата. 3. С проекта се предлага въвеждане на стандартизиран инструментариум за проследяване развитието на децата в предучилищното образование, утвърждаван от министъра на образованието и науката. Най-същественото изменение в този проект е въвеждането на стандартизиран инструментариум за проследяване развитието на децата в предучилищното образование. Такъв инструмент е разработен и стандартизиран за първа и за четвърта възрастова група в изпълнение на Национална програма „Хубаво е в детската градина“. През настоящата учебна година предстои разработването на инструментариум и да останалите две възрастови групи, поради което е предложено и постепенното влизане в сила на разпоредбата. Необходимостта от тази промяна произтича от потребността от въвеждане на единен национален подход за проследяване на развитието на децата, основан на съвременните научни достижения в областта на ранното детско развитие и на компетентностния модел в образованието. Към настоящия момент използваните подходи и инструменти за проследяване се определят на институционално ниво, което води до различна практика в отделните детски градини и училища и затруднява осигуряването на единни критерии при проследяване на развитието и училищната готовност на децата. Използването на стандартизирани инструменти за проследяване на развитието на децата е широко разпространена практика в държавите с развити системи за образование и грижи в ранна детска възраст. Международният опит показва, че подобни инструменти подпомагат ранното установяване на силните страни и потребностите на всяко дете, създават условия за своевременно предоставяне на подкрепа и осигуряват по-висока обективност и съпоставимост на информацията за детското развитие. Те не заместват професионалната педагогическа преценка на учителя, а я подпомагат чрез единни критерии и научно обоснован подход. Въвеждането на стандартизиран инструментариум ще създаде възможност: • за обективно, надеждно и съпоставимо проследяване на развитието на всички деца; • за ранно идентифициране на затруднения; • за своевременно планиране на педагогическа подкрепа и индивидуализиране на образователния процес; • за по-прецизно планиране на педагогическите дейности съобразно индивидуалния напредък на всяко дете; • за по-ефективно взаимодействие между педагогическите специалисти, родителите и останалите специалисти, участващи в подкрепата за личностно развитие; • за по-надеждно установяване на готовността на детето за постъпване в първи клас. Предвидените области на проследяване отразяват съвременното разбиране за цялостното детско развитие, като включват двигателното, когнитивното, езиковото, социално-емоционалното развитие, развитието на фината моторика и практическите умения. Този подход съответства на съвременните научни концепции за ранното детско развитие, според които отделните области се развиват взаимосвързано и следва да бъдат наблюдавани комплексно. Въвеждането на стандартизирани инструменти допринася за по-високо качество на педагогическото взаимодействие, за вземане на решения въз основа на обективни данни и за по-ефективно насочване на ресурсите към децата, които се нуждаят от подкрепа. Предложеният стандартизиран инструментариум подпомага педагогическите специалисти при системното наблюдение на развитието на детето и осигурява единни критерии за проследяване на индивидуалния напредък и подпомага планирането на педагогическите дейности съобразно потребностите на всяко дете. Предвиждат се съответните изменения в разпоредбите относно установяването на училищната готовност, съдържанието на удостоверението за задължително предучилищно образование и информирането на родителите, така че всички разпоредби да бъдат приведени в съответствие с новия модел на проследяване. Системното проследяване на развитието позволява натрупването на надеждна информация за ефективността на образователната система в предучилищния етап. Анонимизираните обобщени данни могат да подпомагат разработването на национални и регионални политики, насочени към подобряване качеството на предучилищното образование, планирането на квалификацията на педагогическите специалисти и насочването на ресурси към области, в които се установяват най-големи потребности. Предложените изменения предвиждат резултатите от проследяването да се въвеждат в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование, което ще намали административната тежест, ще осигури проследимост на информацията и ще подпомогне анализа на данните при разработването на политики за повишаване качеството на предучилищното образование. Измененията в чл. 34 – 36 представляват последователно нормативно отражение на въвеждането на стандартизирания инструментариум, като уреждат начина на отразяване на резултатите и установяването на училищната готовност. Информацията за децата и учениците се отразява в модул „Деца и ученици“ от НЕИСПУО. При първоначалното въвеждане на информацията за дете/ученик в НЕИСПУО за него се създава електронен профил в образователния домейн на МОН. Личното образователно дело е личен профил и следва детето/ученика независимо от институцията в системата на предучилищното и училищното образование, в която се обучава – създава се при постъпване на детето или ученика в системата на задължителното предучилищно и училищно образование и се води до завършване на средно образование или до отписване от училище. Съхранява се в срок от 50 години в НЕИСПУО и достъп до него се предоставя на институцията, в която се обучава детето или ученикът през съответната учебна година. При преместване на дете или ученик в учебно време достъпът се предоставя на приемащата институция след издаване на удостоверение за преместване от институцията, в която се е обучавало детето/ученикът. Институцията, от която се е преместило детето/ученикът, няма достъп за времето на обучението в нея до отписването. Тя има достъп само до хартиения носител на личното образователно дело, който се съхранява в архива на институцията със срок не по-малък от 50 години. В случаите, в които е необходимо да се направи справка за детето/ученика за периода на обучението, много по- лесно за институцията би било да потърси информация в НЕИСПУО, отколкото да проверява в архива си. Изготвеният проект на промяна на Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование наложи да се синхронизират текстове с Наредба № 8/11.08.2016 г. в документа „Дневник на група за предучилищно образование“ (Приложение № 2 към чл. 7, т. 2), в личното образователно дело (Приложение № 3 към чл. 7, т. 3, буква „а“) и в документа „Удостоверение за задължително предучилищно образование“ (Приложение № 4 към чл. 31, в т. 1, в колона № 6). 2. Цели на проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование С проекта се цели: • усъвършенстване на нормативната уредба чрез прецизиране на отделни разпоредби; • повишаване на качеството на предучилищното образование; • въвеждане на единен национален подход за проследяване развитието на децата; • осигуряване на по-обективно и надеждно установяване на индивидуалния напредък на всяко дете; • повишаване качеството на информацията, предоставяна на родителите; • осигуряване на последователност между държавния образователен стандарт, очакваните резултати и проследяването на развитието; • въвеждане на минимални изисквания към помощник-възпитателите с оглед повишаване качеството на грижата за децата; • по-бърза и лесна справка за периода на обучението на дете/ученик от институцията, от която се е преместило детето/ученикът • синхронизиране на нормативни текстове. 3. Очаквани резултати по прилагането на проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 5 от 03.06.2016 г. за предучилищното образование Очакваните резултати от прилагането на проекта са: • по-ясна и непротиворечива нормативна уредба; • единна практика при организацията на предучилищното образование; • повишено качество на проследяването на детското развитие; • по-ранно установяване на потребностите на децата и своевременно предоставяне на подкрепа; • подобрено качество на педагогическото планиране; • по-ефективно взаимодействие между образователните институции и родителите; • по-обективно установяване на готовността за училище; • повишаване качеството на човешките ресурси, ангажирани с грижата за децата в детските градини; • улеснен достъп на институциите до релевантна информация. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предлаганите изменения не изискват допълнителни финансови средства от държавния бюджет извън предвидените за системата на предучилищното и училищното образование. Стандартизираният инструментариум ще бъде утвърден от министъра на образованието и науката и ще се прилага в рамките на дейността на образователните институции. Отразяването на резултатите в Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование ще се осъществява чрез съществуваща информационна инфраструктура. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Проектът на наредба не съдържа разпоредби, с които се въвеждат изисквания на правото на Европейския съюз. Предлаганите изменения са в съответствие с Препоръката на Съвета от 22 май 2019 г. относно висококачествени системи за образование и грижи в ранна детска възраст (2019/C 189/02), която подчертава значението на системното наблюдение на развитието на детето като елемент от качествените услуги в ранна детска възраст. В Препоръката се акцентира върху необходимостта педагогическите практики да се основават на доказателства за развитието и напредъка на детето, като наблюдението и проследяването на развитието се използват за планиране на подходяща педагогическа подкрепа и за подобряване на качеството на образователния процес, а не за формално оценяване на постиженията на децата.