Проект на Закон за международните ограничителни мерки

ЗАКОН за международните ограничителни мерки Глава първа ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И ПРИНЦИПИ Чл. 1. (1) Този закон урежда реда и условията за участието на Република България в приемането на международните ограничителни мерки, както и реда за прилагането им на територията на Република България. (2) „Международни ограничителни мерки“ (или „ограничителни мерки“) представляват ограничения на права на държави, недържавни образувания, физически лица, юридически лица и други образувания с цел промяна в дейности или политики. (3) Законът се прилага за международните ограничителни мерки, приети с: 1. резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (Съвета за сигурност на ООН); 2. правни актове на Европейския съюз (ЕС); 3. правни актове, приети по съответния ред в рамките на международни организации, които са задължителни за Република България по силата на международен договор. Чл. 2. Приемането и прилагането на международните ограничителни мерки се основава на принципите на: 1. законност; 2. пропорционалност; 3. ефективност; 4. зачитане на правата на човека и основните свободи; 5. навременност и актуалност; 6. обективност и безпристрастност; 7. координираност на действията; 8. отговорност и отчетност. Глава втора УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА ПО ПРИЕМАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ ОГРАНИЧИТЕЛНИ МЕРКИ Чл. 3. (1) Министърът на външните работи координира участието на Република България в приемането на актовете по чл. 1, ал. 3. (2) Министърът на външните работи се подпомага своевременно от компетентните органи по чл. 10, ал. 1, както и от други държавни органи, органи на местно самоуправление и местната администрация. (3) В случай че в работата по изготвяне на акт по чл. 1, ал. 3 участва представител на друг компетентен орган по чл. 10, ал. 1, позициите се съгласуват и с министъра на външните работи. (4) При необходимост, в случаите, когато предложения за международни ограничителни мерки засягат стратегически за страната въпроси, решенията относно позицията на Република България се вземат по реда на чл. 11, ал. 2, т. 2. Глава трета ПРИЛАГАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОГРАНИЧИТЕЛНИ МЕРКИ Раздел I Правила за прилагане Чл. 4. (1) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 3, т. 1 се прилагат в Република България посредством актовете, с които са въведени от ЕС. До приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от момента на публикуването по реда на чл. 19, ал. 2. В тези случаи в Република България не се приемат национални правни актове по прилагането на ограничителните мерки. (2) Разпоредбата на ал. 1, изречение второ не се прилага спрямо ограничителните мерки по чл. 1, ал. 3, т. 1, свързани с предотвратяване на влизането на българска територия или транзитното преминаване през нея на санкционирани лица. Тези ограничителни мерки се изпълняват по реда на чл. 25 от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, за изменение на Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген и за изменение и отмяна на Регламент (ЕО) № 1987/2006 (OB, L 312/14 от 7 декември 2018 г.). (3) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 3, т. 2 са приложими за Република България след публикуването на съответните правни актове, с които се налагат, в „Официален вестник“ на ЕС и последващото им влизане в сила в съответствие с техните разпоредби. (4) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 3, т. 3 се прилагат в Република България посредством акт на Министерския съвет. Чл. 5. Компетентните органи по чл. 10, ал. 1 осигуряват прилагането на международните ограничителни мерки в обхвата на своите правомощия. Чл. 6. При невъзможност за установяване на обхвата, съдържанието или действието на ограничителна мярка, въпросът се внася за разглеждане от Междуведомствения съвет по приемане и прилагане на международните ограничителни мерки към Министерския съвет по чл. 11. Чл. 7. (1) Без да се засяга правомощието по чл. 6 на Междуведомствения съвет по приемане и прилагане на международните ограничителни мерки към Министерския съвет, запитване за правилното прилагане на международна ограничителна мярка може да бъде отправено към ООН, ЕС или друга международна организация, ако уреждащият мярката акт или друг приложим правен инструмент на съответната организация предвижда такава възможност. (2) В случаите по ал. 1 запитванията се отправят чрез министъра на външните работи. Раздел II Задължени лица Чл. 8. Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 3 са задължителни за: 1. физическите лица на територията на Република България; 2. юридическите лица и други образувания със седалище и адрес на управление в Република България, както и техни дъщерни дружества, клонове и представителства; 3. юридическите лица, установени извън Република България, които извършват дейност в Република България чрез клон или представителство; 4. органите на законодателната, съдебната и изпълнителната власт и техните администрации, включително специализирани държавни органи и техните администрации; 5. органите на местното самоуправление и местната администрация. Чл. 9. (1) По искане на компетентните органи по чл. 10, ал. 1 задължените лица по чл. 8 следва да предоставят в определения им срок необходимата информация за ефективното прилагане на международните ограничителни мерки в изпълнение на актовете по чл. 4. (2) Предоставянето на документи, сведения, справки, извлечения, писмени и устни обяснения и др. за целите на ефективното прилагане на международните ограничителни мерки в изпълнение на актовете по чл. 4 не може да бъде отказано или ограничено по съображения за служебна, банкова, търговска или професионална тайна, или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация. (3) Всички документи, сведения, справки, извлечения и писмени обяснения, по ал. 2 се предоставят от проверяваното лице на български език. Документите, които са на чужд език, се представят заедно с превод на български език. При поискване от съответния компетентен орган по чл. 10, ал. 1 преводът на представените документите трябва да бъде извършен от заклет преводач. (4) При условията на ал. 2 не се поражда отговорност за нарушаване на други закони или на договор. Раздел III Компетентни органи за прилагане на международните ограничителни мерки Чл. 10. (1) Компетентни органи за прилагане на международните ограничителни мерки са: 1. председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ – по отношение на контрола върху прилагането на финансови ограничителни мерки; 2. министърът на вътрешните работи – по отношение на ограничителни мерки, произтичащи от актовете по чл. 1, ал. 3, свързани с предотвратяване на влизането на българска територия или транзитното преминаване през нея на санкционирани лица; 3. министърът на външните работи – по отношение на отказ от издаване на визи на лица, спрямо които са наложени международни ограничителни мерки за приемане; и по отношение на предоставяне на дипломатически разрешения, необходими за осъществяване на полети от чуждестранни въздухоплавателни средства; 4. министърът на икономиката, инвестициите и индустрията – по отношение на външноикономически и външнотърговски ограничения, търговска дейност и забраните за внос и износ, които са извън правомощията на останалите компетентни органи по тази алинея; 5. министърът на енергетиката – по отношение на ограничителните мерки в областта на енергетиката; 6. министърът на иновациите и дигиталната трансформация – по отношение на процедурата по издаване на сертификати за клас инвестиция или приоритетен проект на лица и образувания, на които са наложени международни ограничителни мерки; 7. министърът на туризма – в рамките на неговите правомощия съгласно Закона за туризма и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие по отношение на ограничителни мерки в областта на туризма; 8. министърът на труда и социалната политика и изпълнителният директор на Агенцията по заетостта – по отношение на ограничителни мерки, свързани с достъпа до пазара на труда; 9. министърът на образованието и науката – по отношение на ограничителни мерки, свързани с достъпа до образование и научна дейност; 10. министърът на културата – по отношение на ограничителни мерки, свързани с опазване на културното наследство; 11. изпълнителният директор на изпълнителна агенция „Морска администрация“ – по отношение на ограничителни мерки в сектора на морския транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища; 12. главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – по отношение на ограничителни мерки в областта на гражданското въздухоплаване; 13. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – по отношение на ограничителните мерки във връзка с железопътния транспорт; 14. изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – по отношение на ограничителните мерки във връзка с автомобилния транспорт. 15. директорът на Агенция „Митници“ – по отношение на извършването на митнически контрол на стоки, за които се прилагат ограничителни мерки по чл. 1, ал. 3; 16. Българската народна банка – в рамките на нейните правомощия съгласно: а) Закона за кредитните институции по отношение на приложимия към финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от този закон регистрационен режим; б) Закона за платежните услуги и платежните системи, по отношение на приложимия към лицата по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 от този закон лицензионен или регистрационен режим; в) Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, по отношение на приложимия към лицата, обслужващи кредити, лицензионен режим; 17. органът, компетентен съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за кредитните институции по отношение на издаване и отнемане на лиценз за извършване на дейност като кредитна институция в Република България; 18. Комисията за финансов надзор – в рамките на нейните правомощия съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за пазарите на криптоактиви, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Кодекса за застраховането и Кодекса за социално осигуряване по отношение на издаването и отказа за издаване на лицензии, разрешения, одобрения и регистрации по реда на тези закони за извършване на дейност в Република България, по отношение на отнемането, отмяната и обезсилването на издадени лицензии, разрешения, одобрения и регистрации в резултат на прилагане на международните ограничителни мерки; 19. Комисията за регулиране на съобщенията – по отношение на ограничителните мерки в областта на осъществяването на електронните съобщения; 20. Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение при министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, създадена съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба – по отношение на ограничителните мерки в областта на международната търговия с продукти, свързани с отбраната, и изделия и технологии с двойна употреба, както и оборудване, използвано за вътрешни репресии; 21. Съветът за електронни медии – по отношение на ограничителните мерки в областта на медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове; (2) При прилагане на международните ограничителни мерки органите по ал. 1 получават съдействие от органите по чл. 8, т. 4 и 5 според тяхната компетентност. (3) За целите на прилагането на финансовите ограничителни мерки органът по ал. 1, т. 1 получава пряко от задължените субекти по чл. 8 информация по прилагането на финансовите ограничителни мерки, като може да издава задължителни писмени разпореждания във връзка с прилагането на мерките. Раздел IV Междуведомствен съвет по приемане и прилагане на международните ограничителни мерки Чл. 11. (1) Към Министерския съвет се създава Междуведомствен съвет по приемане и прилагане на ограничителните мерки, наричан по-нататък „Междуведомствения съвет”. (2) Междуведомственият съвет: 1. осъществява общо методическо ръководство и обща координация по приемането на международните ограничителни мерки; 2. при необходимост обсъжда и взема решения относно позицията на Република България по предложения за международни ограничителни мерки в случаите, когато се засягат стратегически за страната въпроси; 3. осъществява общо методическо ръководство и обща координация по прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България при условията, регламентирани в този закон; 4. осъществява координация и сътрудничество между компетентните и правоприлагащите органи за постигане на стратегически цели и общи приоритети при прилагането на ограничителните мерки; 5. дава насоки и указания по нуждаещи се от допълнително изясняване отделни въпроси във връзка с прилагането на ограничителните мерки, включително при нарушаването им; 6. разглежда и решава въпроси, свързани с установяване на обхвата, съдържанието или действието на ограничителните мерки или компетентния орган по прилагането им в случаите, когато е налице спор за компетентност и като не се засягат правомощията на компетентните органи, включително за издаване на дерогации; 7. внася за приемане от Министерския съвет проект на акт за прилагане на ограничителните мерки по чл. 1, ал. 3, т. 3, изготвен от орган по преценка на Междуведомствения съвет; 8. събира и обобщава информация за прилагането на международните ограничителни мерки. Чл. 12. (1) Председател на Междуведомствения съвет е заместник министър-председател, определен от министър-председателя. (2) Членове на Междуведомствения съвет са: 1. компетентните органи по чл. 10, ал. 1, т. 1-15 или определено от тях лице и представители на органите по чл. 10, ал. 1, т. 16 и т. 18-22; 2. секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет; 3. представител на Върховната касационна прокуратура. (3) При необходимост на заседанията на Междуведомствения съвет с право на съвещателен глас могат да участват секретарят на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, секретарят на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките и представители на други компетентни органи. (4) Организацията и правилата за работа на Междуведомствения съвет се уреждат с акт, приет от Министерския съвет. Глава четвърта ИЗКЛЮЧЕНИЯ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ДЕЙСТВИЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОГРАНИЧИТЕЛНИ МЕРКИ Чл. 13. Всяко задължено лице по този закон може да отправи запитване до компетентния орган по чл. 10, ал. 1 относно приложимостта на изключение от прилагането на определена международна ограничителна мярка, когато регламентиращият мярката акт урежда такова. Чл. 14. Всяко заинтересовано лице може да подаде заявление за освобождаване (дерогация) от действието на ограничителна мярка до органа, компетентен за прилагането й по чл. 10, ал. 1. когато в правен акт по чл. 1, ал. 3 е предвидена такава възможност. Чл. 15. Заинтересованото лице може да подаде заявление за освобождаване от действието на ограничителна мярка по образец, утвърден от съответния компетентен орган по прилагане на ограничителната мярка. Чл. 16. (1) Заявлението се подава в писмена форма, включително като електронен документ, до съответния компетентен орган по чл. 10, ал. 1. (2) Заявителят предоставя електронен адрес съгласно Закона за електронното управление, мобилен или стационарен телефонен номер или факс, а когато заявителят е физическо лице – ако има такива. (3) Заявителят може да предостави персонален профил, регистриран в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление, ако разполага с такъв. Чл. 17. (1) Към заявлението заинтересованото лице прилага доказателства в подкрепа на искането си, като когато е необходимо, компетентният орган по чл. 10, ал. 1 изисква от лицето допълнителни доказателства, като използва способите за установяване на факти и обстоятелства от значение за изясняване на случая съгласно Административнопроцесуалния кодекс, освен ако в специален закон не е предвидено установяването на някои факти и обстоятелства да се извършва и с други средства. (2) Компетентният орган по чл. 10, ал. 1 се произнася по заявлението в едномесечен срок от събиране на цялата необходима информация по ал. 1 при съобразяване с изискванията на актовете по чл. 1, ал. 3. (3) По отношение на издаването и оспорването на актовете по ал. 2 се прилага съответно Административнопроцесуалният кодекс, освен ако в този или в друг специален закон не е предвиден различен ред. Чл. 18. Когато искането за освобождаване от действието на ограничителна мярка по чл. 15 попада в компетенциите на повече от един от компетентните органи по чл. 10, ал. 1, въпросът се отнася към Междуведомствения съвет, а актът, с който се разрешава или отказва разрешение за освобождаването на заинтересованото лице от действието на международна ограничителна мярка, се издава от Министерския съвет. Глава пета ИНФОРМИРАНЕ И ОТЧЕТНОСТ ПО ПРИЕМАНЕТО И ПРИЛАГАНЕТО НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОГРАНИЧИТЕЛНИ МЕРКИ Чл. 19. (1) Министърът на външните работи информира своевременно компетентните органи по чл. 10, ал. 1 за влезли в сила ограничителни мерки по чл. 1, ал. 3, т. 1 и 3. (2) На интернет страницата на Министерството на външните работи своевременно се публикува съобщение относно приетите ограничителни мерки на Съвета за сигурност на ООН и за промени в списъците на лицата, срещу които са наложени ограничителни мерки от Съвета за сигурност по чл. 1, ал. 3, т. 1. (3) На интернет страницата на Министерството на външните работи се публикува препратка към официалната интернет страница на ЕС, съдържаща актуална информация относно действащите международни ограничителни мерки на ЕС (Санкционна карта на ЕС). Чл. 20. (1) Компетентните органи по чл. 10, ал. 1 предоставят на министъра на външните работи необходимата информация за целите на докладване пред ООН и ЕС по прилагането на ограничителните мерки. Въз основа на подадената информация от компетентните органи по чл. 10, ал. 1, министърът на външните работи докладва по прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България, освен ако акт на съответната международна организация предвижда друго. Видът и обхватът на информацията по изречение първо и редът за нейното предоставяне се определят с акт на Министерския съвет. (2) Компетентните органи по чл. 10, ал. 1 оказват съдействие на създадените въз основа на резолюции на Съвета за сигурност на ООН панели от експерти към комитетите по санкции, които извършват проверки по прилагането на ограничителни мерки на ООН. Чл. 21. Обменът на информация по този закон между компетентните органи по чл. 10, ал. 1, както и между министъра на външните работи и институциите на ЕС и органите на ООН, се осъществява по ред, определен от Министерския съвет. Глава шеста АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 22. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение за прилагане на ограничителни мерки или извърши или допусне нарушение на наложена ограничителна мярка, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 евро. (2) Физическо лице по чл. 8, т. 1, извършило нарушение по ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 500 до 2 500 евро. (3) На юридическо лице по чл. 8, т. 2 и 3 , извършило нарушение по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 25 000 евро. (4) При повторно нарушение по ал. 1 глобата е в размер от 2 000 до 10 000 евро – за длъжностните лица, от 1 500 до 7 500 евро – за физическите лица по чл. 8, т. 1, а имуществената санкция за юридическите лица по чл. 8, т. 2 и 3 е в размер от 10 000 до 100 000 евро. Чл. 23. (1) Задължено лице по чл. 8, т. 1, което не изпълни задължението си за предоставяне на информация по чл. 9, ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 500 до 5 000 евро. (2) Задължено лице по чл. 8, т. 2 и 3, което не изпълни задължението си за предоставяне на информация по чл. 9, ал. 1, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция в размер от 2 500 до 25 000 евро. (3) При повторно нарушение на чл. 9, ал. 1 глобата е в размер от 1 000 до 10 000 евро, а по ал. 2 имуществената санкция е в размер от 5 000 до 100 000 евро. Чл. 24. (1) Актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица, оправомощени от компетентния орган по чл. 10, ал. 1 за съответната ограничителна мярка, а наказателните постановления се издават от компетентния орган по чл. 10, ал. 1 за съответната ограничителна мярка или оправомощени от него длъжностни лица. (2) Установяването на нарушенията, съставянето на актове, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. По смисъла на този закон: 1. „Резолюции на Съвета за сигурност на ООН“ са резолюциите, приети по чл. 41 от Устава на ООН. 2. „Правни актове на Европейския съюз“ са решения, регламенти и общи позиции (приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон и които все още произвеждат правно действие) на Съвета на ЕС, с които се налагат ограничителни мерки. § 2. Мерките по този закон не засягат мерки и санкции, предвидени в други закони. § 3. Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2024/1226 на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно определянето на престъпленията и санкциите при нарушаване на ограничителните мерки на Съюза, и за изменение на Директива (ЕС) 2018/1673 (OВ L, 2024/1226 от 30 април 2024 г.). ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г., бр. 66, 68, 80, 84 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54 и 67 от 2025 г., бр. 16, 25 и 51 от 2026г.) в чл. 40, ал. 2, т. 11 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. § 4. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г., бр. 16, 18, 25, 51, 58 и 62 от 2022 г., бр. 8, 53, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г., бр. 2, 16, 27, 66, 67, 70, 79 и 82 от 2024 г., бр. 25 от 2025 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2025 г. – бр. 48 от 2025 г.; изм. бр. 49, 54 и 100 от 2025 г. и бр. 16, 25, 27, 51 и 52 от 2026г.) в чл. 122е, ал. 2, т. 8 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. § 5. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г., бр. 15, 20, 24, 27 и 77 от 2018 г., бр. 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 84, 85 и 106 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 64 и 99 от 2025 г. и бр. 25 от 2026г. се правят следните допълнения: 1. В чл. 19, ал. 1, т. 6 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. 2. В чл. 100, ал. 1, т. 8 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. 3. В чл. 180, ал. 1, т. 6 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. 4. В чл. 204, ал. 1, т. 6 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. 5. В чл. 212, ал. 1, т. 6 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. § 6. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (обн., ДВ, бр. 21 от 2021 г.; изм., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 50 и 67 от 2025 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 16, т. 6 след думите „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. 2. В чл. 49, т. 5 след думите „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. § 7. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 12, 17, 42, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 60, 65, 84 и 85 от 2023 г., бр. 26, 31, 49, 54, 63, 67 и 99 от 2025 г. и бр. 16, 25 и 51 от 2026г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 12, ал. 1 се създава т. 33: „33. е компетентен орган по Закона за международните ограничителни мерки, в случаите, предвидени в същия закон.“ 2. В чл. 13, ал. 1 се създава т. 54: „54. по предложение на ресорния заместник-председател упражнява правомощията на компетентен орган по Закона за международните ограничителни мерки.“ 3. В чл. 18, ал. 1, т. 1 и 6 и ал. 3 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. 4. В чл. 19, ал. 2 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. § 8. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г., бр. 13, 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 50, 54, 63, 67 и 99 от 2025 г. и бр. 16, 25 и 51 от 2026г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 36, ал. 1 се създава т. 9: „9. са извършени нарушения по Закона за международните ограничителни мерки.“ 2. В чл. 103, ал. 1 т. 8 се изменя така: „8. нарушения на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение или Закона за международните ограничителни мерки и на актовете по прилагането им, установени при извършване на контрола по чл. 108, ал. 6 и проверките по чл. 108, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и на контрола по Закона за международните ограничителни мерки, както и в случаите по чл. 79в, ал. 8;“. § 9. В Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити (обн., ДВ, бр. 50 от 2025 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 14: а) в ал. 1 се създава т. 9: „9. нарушава международните ограничителни мерки по Закона за международните ограничителни мерки в случаите, в които нарушението е установено с влязъл в сила акт и е налице мотивирано искане от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ в случаите по ал. 6.“; б) създава се нова ал. 6: „(6) Българската народна банка може да отнеме издадения лиценз на лице, обслужващо кредити, на основание ал. 1, т. 9 по мотивирано искане на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ с приложени към него доказателства.“; в) досегашните ал. 6-8 стават съответно ал. 7-9. 2. В чл. 43, ал. 1, т. 2 накрая се добавя „и по Закона за международните ограничителни мерки“. § 10. В Закона за пазарите на криптоактиви (обн., ДВ, бр. 54 от 2025 г.; изм., бр. 67 от 2025 г. и бр. 25 от 2026г.) в чл. 28, ал. 1, т. 23 накрая се добавя „или на Закона за международните ограничителни мерки“. § 11. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 98 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65, 66, 84 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г., бр. 49, 54 и 99 от 2025 г. и бр. 16, 25 и 51 от 2026г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 27, ал. 1, т. 9 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „Закона за международните ограничителни мерки“. 2. В чл. 166, ал. 1, т. 5 след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „на Закона за международните ограничителни мерки“. 3. В чл. 245а след думите „Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение“ се добавя „както и Закона за международните ограничителни мерки“. § 12. В Закона за платежните услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 20 от 2018 г.; изм., бр. 17, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 13 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 и 45 от 2022 г., бр. 8, 66 и 84 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г., бр. 49, 54, 64 и 67 от 2025 г. и бр. 25 от 2026г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 16, ал. 1 се създава т. 8: „8. платежната институция е извършила нарушения по Закона за международните ограничителни мерки.“ 2. В чл. 18, ал. 6: а) в основния текст думата „заличава“ се заменя с „може да заличи“; б) създава се т. 5: „5. е извършило нарушения по Закона за международните ограничителни мерки.“ § 13. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 и 94 от 2012 г., бр. 103 и 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28, 34, 44 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 65 и 84 от 2023 г., бр. 70, 72 от 2024 г., бр. 54, 67 и 99 от 2025 г. и бр. 16, 25 и 51 от 2026г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 212а2 се създава нова ал. 4: „(4) Когато установи, че доставчик на услуги за колективно финансиране грубо или системно нарушава изискванията на Закона за международните ограничителни мерки, Комисията може да приложи мярката по ал. 1, т. 5.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 14. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 74 и 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 42 от 2019 г., бр. 14, 69 и 104 от 2020 г., бр. 11 и 14 от 2021 г., бр. 61 от 2022 г., бр. 84, 106 и 108 от 2023 г., бр. 41, 42 и 70 от 2024 г., бр. 26 и 49 от 2025 г. и бр. 50 от 2026г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 8 се създава ал. 6: „(6) Лиценз за организиране на хазартна игра и за извършване на дейностите по чл. 1, т. 2 от този закон не се издава, когато на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и 2 или на техни собственици, съдружници или акционери с квалифицирано участие, управители, членове на управителен или контролен орган са наложени международни санкции и/или ограничения, официално признати от Република България.“ 2. В чл. 85 се създават ал. 8 и 9: „(8) Принудителна административна мярка – временно отнемане на издадения лиценз за организиране на хазартни игри или за дейност по чл. 1, т. 1 и 2 се прилага, когато се установи, че на притежател на лиценз, издаден по този закон, или на негов собственик, съдружник или акционер с квалифицирано участие, управител, член на управителен или контролен орган са наложени международни санкции и/или ограничения официално признати от Република България. Отнемането на издадения лиценз е за срок до отпадане на наложените международни санкции и/или ограничения. При преустановяване на дейността и връщане в Централното управление на Националната агенция за приходите на удостоверението за издаден лиценз се прилага ал. 5. (9) В случаите по ал. 8 след отпадане на наложените международни санкции и/или ограничения, удостоверението за издаден лиценз се връща ако срокът на лиценза не е изтекъл.“ § 15. В шестмесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“, Министерският съвет приема подзаконовите нормативни актове по този закон. § 16. Законът влиза в сила в шестмесечен срок от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на чл. 8, който влиза в сила от деня на обнародването. ПРОЕКТ! PAGE \* MERGEFORMAT 11 ПРОЕКТ!

Проект! М О Т И В И към проект на Закон за международните ограничителни мерки 1. Причини, които налагат приемането на предложения законопроект: В Република България липсва национална нормативна уредба по прилагането на международните ограничителни мерки. Такива мерки са международните ограничителни мерки, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН), и от Европейския съюз (ЕС). Ограничителните мерки на ООН се налагат с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и са ключов инструмент за поддържане на международния мир и сигурност. Съгласно член 25 и глава VII от Устава на ООН, държавите – членки на ООН, са задължени да прилагат ограничителните мерки, наложени от Съвета за сигурност на ООН, като националните правителства са длъжни да въведат ефективни механизми за тяхното прилагане. Прилагането в България на ограничителните мерки, приети с резолюции на Съвета за сигурност на ООН, към момента се осъществява в значителна степен посредством механизмите на Европейския съюз – транспониране на наложените ограничителни мерки в правото на ЕС. Този подход обаче оставя известна празнота и води до забавяне между момента на приемане на ограничителните мерки на ООН и момента, от който те произвеждат действие в България. Това създава риск от непълно и несвоевременно изпълнение на международните задължения на държавата, особено предвид факта че санкционните режими на ООН са свързани с глобалната сигурност, предотвратяването на тероризма, разпространението на оръжия за масово унищожение и сериозни нарушения на правата на човека. Към момента в българското законодателство е изрично предвиден механизъм за своевременно информиране и прилагане на целевите финансови санкции срещу тероризма (Закон за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение). Нерешен обаче остава въпросът за прякото и незабавно прилагане на останалите санкционни режими на ООН, които обхващат сфери извън борбата с тероризма, като търговия, енергетика, транспорт, визови ограничения или културни ценности. Ето защо е необходима единна национална нормативна рамка, която да осигури съгласуваност между изрично оправомощени компетентни органи и да гарантира незабавното прилагане на ограничителните мерки на ООН от момента на тяхното приемане. В този смисъл е и препоръката на международните мониторингови органи за приемане на цялостна правна рамка, гарантираща навременно и последователно прилагане на всички санкционни режими на ООН. Европейският съюз прилага всички санкции, наложени от Съвета за сигурност на ООН за поддържане на международния мир и сигурност, но приема и автономни ограничителни мерки. Ограничителните мерки на ЕС целят да предизвикат промяна в политиката или действията на дадена държава, част от държава, правителство, конкретни образувания или лица в съответствие с целите, определени в решение на Съвета в рамките на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС. Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че ограничителните мерки се спазват. Ограничителните мерки на ЕС в голямата си част представляват индивидуални санкции и са насочени към физически лица и образувания. Състоят се основно от замразяване на активи, забрана за пътуване и забрана за предоставяне на икономически ресурси. ЕС също така приема и целенасочени секторни санкции, като финансови и икономически мерки (напр. ограничения за внос/износ на стоки и технологии, банкови услуги), оръжейно ембарго, забрана за износ на оръжия и други стоки, които могат да се използват във въоръжени конфликти или за вътрешни репресии. Географските санкционни режими на ЕС са насочени към конкретно положение в трети страни (над 40 към момента), докато тематичните санкционни режими на ЕС (четири към момента) целят противодействие на тероризма, нарушенията на правата на човека, кибератаките и разпространението и употребата на химически оръжия. Ограничителните мерки на ЕС се приемат с решения на Съвета на ЕС съгласно член 29 от Договора за Европейския съюз (ОВ C 115 от 9 май 2008 г.) и с регламенти на Съвета на основание член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ C 202 от 7 юни 2016 г.) (ДФЕС). Прилагането и изпълнението на ограничителните мерки е отговорност на държавите членки. Европейската комисия (ЕК) следи за изпълнението и прилагането от страна на държавите членки на мерките, приети на основание член 215 ДФЕС. Предвид общата приложимост и прякото задължително действие на регламентите на ЕС, не се налага тяхно транспониране в националното законодателство. Същевременно прякото им действие не отменя задължението за държавите членки да организират и поддържат необходимата координация по прилагането им на национално равнище. Регламентите предвиждат и отделни правомощия на държавите членки по прилагането на ограничителните мерки, като даване на разрешения за освобождаване от определени забрани (дерогации). Във връзка с упражняване на тези правомощия е необходимо създаване на съответна национална нормативна уредба, каквато към момента липсва или не е пълна. Регламентите на Съвета на ЕС, с които се налагат ограничителни мерки, предвиждат наред с другото и задължение за държавите членки да определят компетентните национални органи по прилагането на ограничителните мерки и да ги публикуват на интернет страниците, изброени в специално приложение към всеки регламент. Към момента на страницата на Министерството на външните работи (МВнР) е публикуван списък единствено на компетентните национални органи, които са възприели и изпълняват задълженията си по прилагането на съответен тип ограничителни мерки въз основа на действащата си функционална компетентност, като например МВнР по отношение на визови ограничения и разрешения за прелитане/кацане на територията на Република България, МВР по отношение на ограниченията за пътуване; Агенция „Митници“ по отношение на митническия контрол, Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията по отношение на стоки с двойна употреба и високи технологии и някои други. В същото време този подход оставя значителна празнота по отношение на ограничителни мерки, за които не е посочен компетентен национален орган в Република България, като например финансовите санкции, които са един от най-разпространените видове ограничителни мерки (замразяване на средства и забрана за предоставяне на икономически ресурси). Голям брой от санкционните регламенти на ЕС също така установяват задължения за докладване от страна на компетентните органи до ЕК. Липсата на надлежно установени и нотифицирани български национални компетентни органи поставя България в позиция на неизпълнение и на тези задължения. След началото на руската агресия срещу Украйна през февруари 2022 г. се наблюдава интензивна динамика в санкционните режими на ЕС. Техният брой значително нарасна, а съдържанието им съществено се усложни. Към момента са в сила над 50 санкционни режима на ЕС, засягащи над 5 000 лица и образувания. Засилва се и натискът върху държавите членки да осигурят ефективното им прилагане, наред с адекватни мерки за противодействие на тяхното заобикаляне/нарушение. На 30 юли 2025 г. генералният директор на Генералната дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (DG FISMA) на Европейската комисия Джон Бериган е изпратил писмо до министъра на финансите на Република България – госпожа Теменужка Петкова, с искане за предоставяне на актуална информация за анонсирания още преди години български Закон за ограничителните мерки, както и с въпрос относно българския компетентен национален орган по прилагането на финансовите ограничителни мерки на ЕС. Този факт е красноречив за повишеното внимание, с което Европейската комисия следи за изпълнението на ограничителните мерки на ЕС от страна на България. На настоящия етап страната ни не е в състояние да предостави задоволителен отговор на поставените въпроси. Необходимостта от нормативна национална уредба на материята на международните ограничителни мерки е установена отдавна, но предходни опити за приемане на такава не са дали резултат. В периода 2019-2022 г. е сформирана междуведомствена работна група за изработване на проект на закон, който да уреди на национално равнище разпределението на правомощия и междуведомствената координация по отношение на международните ограничителни мерки (на ЕС и ООН). Работната група не успява да постигне консенсус по ключов въпрос, а именно определянето на компетентен орган за изпълнение на ограничителната мярка „замразяване на активи и икономически ресурси“ (финансови санкции), и приключва работата си без резултат. През 2022 г. се прави опит за приемане на Постановление на Министерския съвет (ПМС), с което да се въведе единна структура по въпроси, свързани с прилагането на ограничителни мерки, а именно координационен механизъм по отношение на ограничителните мерки на ЕС в Република България. Изготвят се два проекта на ПМС – един на МВнР и Министерството на правосъдието (МП) и друг на Министерството на финансите. И двата проекта не са приети. Впоследствие като временно решение за запълване на нормативната празнота с Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г. е създадена Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. Координационната група е с председател заместник-министър на финансите, който е и национален координатор по прилагането на ограничителните мерки на ЕС. Заместник-председатели са заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията и заместник-министър на енергетиката, а членове – заместник-министри от всички министерства, както и представители на някои други ведомства. Координационната група разглежда: въпроси, свързани с установяването на обхвата, съдържанието, действието и позицията на България по ограничителните мерки на ЕС; въпроси, свързани с идентифицирането на компетентните национални институции по прилагането на ограничителните мерки и предоставяне на дерогации по тях; както и въпроси от координационен характер, които са от компетентност на повече от една институция. При невъзможност за постигане на съгласие в Координационната група, въпросите се внасят за решаване от Министерския съвет, включително искания за освобождаване от действието на ограничителните мерки. Координационната група обаче е с ограничен мандат и не успява да стигне до решение по редица конкретни казуси, адресирани към нея, поради липсата на определени компетентни национални органи. Тези дефицити наложиха спешното създаване през юли 2024 г. на нарочна междуведомствена група за разглеждане на заявления за дерогации по една единствена конкретна разпоредба – член 5н, параграф 10, буква „з“ от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 229/1 от 31 юли 2014 г.) (Регламент (ЕС) № 833/2014). Липсата на яснота относно компетентния национален орган създава особени затруднения по отношение на финансовите ограничителни мерки, и в частност замразяването на активи, която е и една от най-използваните ограничителни мерки на ЕС и на ООН. Ограничителните мерки, засягащи финансовите средства и икономическите ресурси, са установени в регламенти на ЕС. Предвид правния характер на регламентите (правни актове с пряка приложимост и задължителни в своята цялост за държавите членки), редица национални кредитни институции са замразили финансови средства по сметки на дружества, свързани с лицата, посочени в санкционни списъци на ЕС и/или ООН и са блокирали трансфери на финансови средства към такива дружества или лица. Липсата на нормативно установен компетентен орган по финансовите ограничителни мерки обаче оставя без разглеждане множеството искания от засегнати лица за размразяване на активи или за разрешаване на преводи на финансови средства на основание предвидените в регламентите дерогации от забраните. Липсата на компетентен национален орган по финансовите санкции препятства и изпълнението на задължения на държавата за докладване. В редица регламенти на ЕС за налагане на ограничителни мерки са предвидени задължения за националните компетентни органи за докладване, например член 5с, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 833/2014, съгласно който държавите членки са длъжни да оценяват информацията (за превод на финансови средства над 100,000 евро), получена от определени задължени юридически лица, образувания или органи, както и от кредитни и финансови институции, с оглед идентифицирането на транзакции със сериозен риск от нарушения или заобикаляне на санкции, наложени от ЕС, и да информират за своите констатации останалите държави членки, както и ЕК. На този фон в рамките на Координационната група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС през октомври 2024 г. е взето решение да се поднови работата по изготвяне на проект на Закон за международните ограничителни мерки с цел изпълняване на задълженията за страната и преодоляване на трудностите, породени от липсата на нормативна уредба и ясно оправомощени компетентни органи по прилагането на конкретни ограничителни мерки. Координационната група възлага на МВнР и МП да изготвят и представят единен проект на Закон за международните ограничителни мерки въз основа на разработения законопроект от предходната междуведомствена работна група по темата, както и на внесения от група народни представители законопроект на 19 юли 2024 г. в Народното събрание (с вх. № 50-454-01-43). Междувременно проектът на Закон за международните ограничителни мерки (ЗМОМ) е включен в законодателната програма на Министерския съвет за 2025 г. В рамките на три поредни заседания на Координационната група (26 юни 2025 г.; 12 септември 2025 г.; и 21 октомври 2025 г.) е обсъден проекта на ЗМОМ, като всяка редакция обобщава дискусиите от заседанията и отразява възприетите становища и аргументи. Членовете на групата се обединиха около острата необходимост от приемането на нормативна уредба на национално равнище по прилагането на международните ограничителни мерки. Констатирани са засилващият се натиск от страна на Европейската комисия върху България и рискът от сериозни репутационни щети за България и наказателни процедури, свързани с налагането на значителни финансови санкции във връзка с неспазване на ангажименти, произтичащи от членството на България в ЕС. По време на дискусиите в рамките на Координационната група отново като основен открит въпрос се очертава компетентният национален орган по финансовите ограничителни мерки. След задълбочена дискусия, подробен преглед и сравнителен анализ, въз основа на обобщена справка за компетентните национални органи по финансовите ограничителни мерки в другите държави членки на ЕС (приложение № 2 към доклада на цялостната предварителна оценка на въздействието на проекта на ЗМОМ), се налага изводът, че в преобладаващата част от държавите – членки на ЕС, компетентни по финансовите ограничителни мерки са органите за финансово разузнаване, без значение дали са самостоятелни агенции или са част от структурата на дадено министерство. На тази основа се установява, че в българското законодателство звеното, където има изградени механизми по прилагане на финансови ограничителни мерки, като блокиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси и забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, е дирекция „Финансово разузнаване“ в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС). В действащото българско законодателство блокиране и размразяване на финансови средства и други финансови активи е предвидено в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение (ЗМФТРОМУ). Действително ЗМФТРОМУ не покрива всички възможни случаи на блокиране на финансови средства и други финансови активи, предвидени в международните актове, а само тези, в които на лицата са наложени санкции за тероризъм или финансирането му. Независимо обаче от основанието за прилагане на съответните ограничителни мерки и техния обхват по отношение на лицата, мерките са идентични или сходни по своя характер, и е логично контролът върху прилагането им да бъде възложен на органите, които разполагат с необходимата функционална компетентност и административен капацитет. Дирекция „Финансово разузнаване“ в ДАНС вече има изградени механизми по прилагане на финансови ограничителни мерки, предвидени в други закони (Закон за мерките срещу изпирането на пари, ЗМФТРОМУ и Закон за ДАНС) – блокиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси и за забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси. Създадени са и механизми за обмен на информация с Националната агенция за приходите, Българската народна банка, Министерството на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и други институции. На тази основа в рамките на обсъжданията в Координационната група надделя виждането, че подходът при определяне на компетентен национален орган по прилагането на финансовите ограничителни мерки следва да бъде надграждане на вече съществуващите механизми за блокиране и освобождаване на средства и активи, което ще осигури яснота, ефективност и съответствие с международните ангажименти на страната. В обратната хипотеза създаването на нови механизми извън тях би довело до фрагментация, дублиране на мерки и до неясноти в отговорността, както и до неефективно прилагане на финансовите ограничителни мерки. 2. Цели на предложения законопроект: С приемането на законопроекта се цели преодоляването на съществуващата нормативна празнота, като експлицитно се уредят редът и условията за участието на Република България в приемането на международните ограничителни мерки, както и редът за прилагането им на територията на Република България. По същество проектът на Закон за международните ограничителни мерки ще установи задължените лица, компетентните органи за прилагане на международните ограничителни мерки, включително в случай на спор за компетентност, процедурите за издаване на разрешения за освобождаване от действие на ограничителни мерки, както и задълженията за докладване. По този начин България ще изпълни задълженията си по силата на членството си в ООН и ЕС да гарантира ефективното прилагане на ограничителните мерки, задължителни за нея, както и съществуващите задължения за определяне на компетентни национални органи и за докладване. Този подход ще позволи да бъдат преодолени настоящите трудности, пред които са изправени физическите и юридическите лица, органи и образувания по отношение на исканията за разрешения въз основа на дерогации, за разяснения и указания при прилагането на ограничителни мерки. Не на последно място, България ще избегне риска от репутационни щети и наказателна процедура в рамките на ЕС за неизпълнение на задължения по силата на правото на ЕС. Създаването на национална нормативна уредба по прилагането на международните ограничителни мерки има за цел: да установи реда и условията за участието на Република България в приемането на международните ограничителни мерки; да осигури прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България и изпълнение на съпътстващите задължения, като упражняване на контрол по прилагането, издаване на разрешения за освобождаване от действието на ограничителни мерки или докладване; да преодолее настоящите трудности, пред които са изправени физическите и юридическите лица, органи и образувания по отношение на исканията за разрешения въз основа на дерогации и получаването на разяснения и указания при прилагането на ограничителни мерки; да организира и поддържа необходимата координация по прилагането на международните ограничителни мерки на национално равнище чрез определяне на компетентни органи по прилагането на ограничителните мерки и тяхното взаимодействие. 3. Основните предлагани промени са следните: С проекта на Закон за международните ограничителни мерки се предлага създаването на трайна нормативна уредба за участието на Република България в процеса на приемане на международните ограничителни мерки и прилагането им на национално равнище – с ясни правила за тяхното прилагане, задължените лица, компетентните органи и координацията между тях, правила за предоставянето на дерогации, както и за информиране и отчетност по приемането и прилагането на международните ограничителни мерки. По този начин република България ще гарантира ефективното изпълнение на своите задължения за прилагане на международни ограничителни мерки, ще осигури ясна административна инфраструктура от компетентни органи по прилагането на международните ограничителни мерки и ще преодолее съществуващите дефицити във връзка с разглеждането на искания за освобождаване от действието на международните ограничителни мерки. За целта с настоящия проект на ЗМОМ се урежда следното: установява се предметът, обхватът и принципите на Закона за международните ограничителни мерки. Законът се прилага за международни ограничителни мерки, приети с резолюции за сигурност на Съвета за сигурност на ООН, правни актове на ЕС и правни актове, приети от международни организации, които са задължителни за България по силата на международен договор; регламентира се редът за осъществяване на координацията на национално равнище във връзка с участието на България в процеса на приемане на ограничителни мерки от ЕС; създава се Междуведомствен съвет по приемане и прилагане на международните ограничителни мерки, който да осъществява координация и общо методическо ръководство по прилагането на международните ограничителни мерки и да действа като арбитър в случаи на неясноти по обхвата, съдържанието или действието на ограничителни мерки или компетентния орган по прилагането им или за целите на издаване на дерогация; регламентира се редът за освобождаване от действието на ограничителни мерки, когато такова е предвидено като допустимо при определени условия в самия правен акт за налагане на ограничителните мерки, включително обжалване на отказа за издаване на такова разрешение; създава се ясна рамка за информиране и отчетност по приемането и прилагането на международните ограничителни мерки, включително по отношение на задължения за докладване и оказване на съдействие на панели от експерти към комитети по санкции на ООН; регламентира се административно-наказателната отговорност при неспазване на разпоредбите на закона от задължените по него лица. 4. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт: С приемането на ЗМОМ: ще се регламентира участието на Република България в процеса по приемане на ограничителните мерки на ЕС, включително координацията между съответните органи по компетентност на национално равнище, с оглед отчитане интересите на България; ще се създаде ясна административна структура от компетентни органи по прилагането на международните ограничителни мерки; ще се преодолеят съществуващите дефицити във връзка с разглеждането на искания за дерогации, като се регламентира редът за освобождаване от действието на ограничителни мерки, когато такова е предвидено като допустимо при определени условия в самия правен акт за налагане на ограничителните мерки, включително обжалване на отказа за издаване на такова разрешение; ще се създаде ясна рамка за информиране и отчетност по приемането и прилагането на международните ограничителни мерки; ще се гарантира ефективното изпълнение на задълженията на България за прилагане на международните ограничителни мерки, включително съпътстващи задължения за докладване и оказване на съдействие на панели от експерти към комитети по санкции на ООН; ще се избегне рискът от репутационни щети и наказателна процедура в рамките на ЕС за неизпълнение на задължения по силата на правото на ЕС. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: С проекта на ЗМОМ не се създават нови задължения за кръга задължени лица – физически и юридически лица, органи и образувания, органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власти и техните администрации, специализирани държавни органи и техните администрации, както и органи на местното самоуправление и местната администрация. Задълженията за тях са възникнали по силата на правните актове, с които са наложени ограничителните мерки и които са задължителни и пряко приложими. Законопроектът регулира взаимодействието между различните субекти с цел изпълнение на съществуващи задължения за България и оптимизиране на административната и бизнес среда, за да осигури ефективното прилагане на международните ограничителни мерки и изпълнението на съпътстващи задължения и мерки, като задължения за докладване или разглеждане и издаване на разрешения за освобождаване от действието на ограничителните мерки. Проектът на ЗМОМ предлага нормативна уредба на взаимодействието между задължените лица по смисъла на ЗМОМ за ефективното прилагане на вече задължителни по силата на международното право и правото на ЕС ограничителни мерки. Самите ограничителни мерки и тяхното икономическо, социално или екологично въздействие не са предмет на уреждане на законопроекта. Дейността по осигуряване на ефективното прилагане на международните ограничителни мерки ще се извършва в рамките на предвидените финансови средства на структурите, поради което приемането на ЗМОМ не изисква допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Проектът на ЗМОМ не води до въздействие върху държавния бюджет. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз: Проектът на ЗМОМ не съдържа разпоредби, които въвеждат в българското законодателство конкретни норми от актове на Европейския съюз, а урежда изпълнение на задължение за България да осигури ефективното прилагане на ограничителните мерки на ЕС. Освен това, доколкото ограничителните мерки се налагат с регламенти на Съюза, които са задължителни в своята цялост и са пряко приложими, те не се нуждаят от транспониране. Със ЗМОМ се урежда и съпътстващото задължение във връзка с ограничителните мерки на ЕС за установяване на национални компетентни органи, вж. Регламент за изпълнение (ЕС) 2024/2465 на Комисията от 10 септември 2024 година за изменение на регламентите за ограничителни мерки и установяване на единен списък за приложенията към тези регламенти, съдържащ данните за връзка с компетентните органи на държавите членки, и на адреса за изпращане на уведомления до Европейската комисия, в който са изброени 47 регламента за ограничителни мерки на ЕС. Предвид гореизложеното, не се прилага справка за съответствието на законопроекта с европейското право съгласно чл. 35, ал. 2, т. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация. Относно съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, е изготвена справка от Министерството на правосъдието. В изпълнение на чл. 20, ал. 3 от Закона за нормативните актове е извършена цялостна предварителна оценка на въздействието на проекта на акт. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на акт, заедно с доклада към него, цялостната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на външните работи и на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет, като на заинтересованите лица се предоставя 30-дневен срок за предложения и становища по проекта. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими, както и мерки за противодействие на корупцията.

Становище от съгласуване на цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за международните ограничителни мерки Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Цялостна Закон за международните ограничителни мерки Становище по ред: Първо съгласуване Номер и дата: X В отговор на №: 03-00-562/04.12.2025 г. Институция: Министерство на външните работи, Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува без препоръки Основание: Чл. 30в, ал.3, т. 1 от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата Общи бележки: Структурата на от Съвета за съдържание на структура е съобразена методологията за и анализирана в яснота, както и за представена в другите значимите въздействия административната върху малките и описание на разходите образеца на доклад), от съдържанието на съдържанието на съмнение, че предложение за Също така напомняме, практика е в предвидените функции сходни органи и образеца на доклад за цялостна административната реформа на доклада към всяка цялостна с изискванията на Закона извършване на оценка на хода на извършването на оценката пълнота на съдържанието на раздели от доклада на и специфичните им аспекти тежест (т.6.4. от съдържанието средните предприятия - МСП - тест и ползите върху класиране на вариантите и образеца на доклад), да бъде доклада на настоящата оценка, извършената оценка обхваща приемането на нов закон. че когато се предлага оценката да се включи максимално на съвета, включително с съвети, описание на това как се предварителна оценка 03.09.2020 г., включва предварителна оценка за нормативните актове въздействието и улеснява информация. Във оценката, предлагаме оценката), засягаща (т.6.3. от съдържанието на образеца на доклад), (т.6.5. от съдържанието заинтересованите страни идентифициране на включена и в съответни както е в образеца. Това всички специфични създаването на изчерпателна оглед избягване на предвижда да бъде на въздействието, одобрен необходимото минимално на въздействието. Тази и Наредбата за обхвата и представянето на събраната връзка с това, за повече наличната информация (вече количествената оценка на по- на образеца на доклад), оценка на въздействието на образеца на доклад), (т.6.6. от съдържанието на препоръчителен вариант (т.7.3. обособени раздели от е необходимо, за да няма аспекти на направеното междуведомствен съвет, добра информация и анализ на дублирането на функции със организирана работата на Становище от съгласуване на цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за международните ограничителни мерки Страница 2 от 2 съвета, техническо и ресурсно обезпечаване, секретариат и т.н. Във връзка с това предлагаме за пълнота на изложението в доклада и в резюмето към оценката да се включи посочената информация, по отношение на предложения Междуведомствен съвет по прилагане на международните ограничителни мерки. * Съгласно чл. 23 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието изводите и относимата информация от извършената цялостна предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието, се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с оценката на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ X ИСКРЕН ИВАНОВ

2025 Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за международните ограничителни мерки Период на извършване: ноември – декември 2025 г. (Образецът е одобрен от Съвета за административната реформа на 03 септември 2020 г.) Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Съдържание Съдържание ........................................................................................................................ 2 1. Описание на проблема/ите ......................................................................................... 5 2. Заинтересовани страни..............................................................................................18 3. Цели.............................................................................................................................22 4. Варианти на действие................................................................................................23 5. Анализ на въздействията ..........................................................................................27 5.1. Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия ........28 5.2. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти ............................................................................................................................37 5.3. Количествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти ............................................................................................................................38 5.4. Административна тежест....................................................................................39 5.5. Оценка на въздействието върху малките и средни предприятия ..................40 5.6. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни ..............40 6. Сравняване на изследваните варианти ...................................................................40 6.1. Сравняване на ключовите положителни и отрицателни въздействия на всеки вариант .................................................................................................................41 6.2. Класиране на вариантите и идентифициране на препоръчителен вариант 43 7. Препоръчителен вариант ..........................................................................................43 8. Обществени консултации ..........................................................................................43 9. Последваща оценка на въздействието .....................................................................44 10. Източници ...............................................................................................................44 11. Приложения ............................................................................................................46 [Структурата, представена в настоящия образец е в изпълнение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието] 2 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Списък на използваните съкращения Списък на таблиците 3 | Страница Съкращение Пълно наименование АОП Агенцията по обществени поръчки БНБ Българска народна банка ДАНС Държавна агенция „Национална сигурност“ ДЕС Договор за Европейския съюз ДФЕС Договор за функционирането на Европейския съюз ЕК Европейска комисия ЗМИП Закон за мерките срещу изпирането на пари ЗМОМ Закон за международните ограничителни мерки ЗМФТРОМУ Закон за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение ЗОДОВ Закон за отговорността на държавата и общините за вреди КРС Комисия за регулиране на съобщенията КФН Комисията за финансов надзор МВнР Министерство на външните работи МВР Министерство на вътрешните работи МЕУ Министерство на електронното управление МИИ Министерство на икономиката и индустрията МИР Министерство на иновациите и растежа МО Министерство на отбраната МП Министерство на правосъдието МС Министерски съвет МТС Министерство на транспорта и съобщенията МФ Министерство на финансите ООН Организация на обединените нации ПМС Постановление на Министерския съвет СЕМ Съвет за електронни медии СС на ООН Съвет за сигурност на Организацията на обединените нации SIER Sanctions Information Exchange Repository Таблица № Заглавие/описание на таблицата Таблица 1 Варианти на действие Таблица 2 Икономически въздействия на Вариант 0 „Без действие“ Таблица 3 Икономически въздействия на Вариант 1 „Приемане на Закон за международните ограничителни мерки“ Таблица 4 Икономически въздействия на Вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ Таблица 5 Социални въздействия на Вариант 0 „Без действие“ Таблица 6 Социални въздействия на Вариант 1 „Приемане на Закон за международните ограничителни мерки“ Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Списък на приложенията * Този образец на доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието е изготвен с цел определяне на структурата на докладите от извършени оценки и да определи необходимите им реквизити. ** С образеца се цели и унифициране на подходите по оформяне на докладите, като екипът, извършващ оценката на въздействие, свободно може да видоизменя и допълва включените реквизити съобразно спецификата на извършваната оценка. *** Образецът детайлизира предвиденото в Закона за нормативните актове, Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието и Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с Решение № 728 на Министерския съвет от 05 декември 2019 г. 4 | Страница Таблица 7 Социални въздействия на Вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ Таблица 8 Специфични въздействия на Вариант 0 „Без действие“ Таблица 9 Специфични въздействия на Вариант 1 „Приемане на Закон за международните ограничителни мерки“ Таблица 10 Специфични въздействия на Вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ Таблица 11 Качествена оценка на по-значимите въздействия на трите варианта Приложение № Заглавие/описание на приложението Приложение 1 Списък на регламенти на ЕС, които съдържат задължение за държавите членки да уведомят Европейската комисия за определения национален компетентен орган във връзка с прилагането на санкции, задължения за докладване и издаване на разрешения за освобождаване от действието на ограничителни мерки при определени условия Приложение 2 Обобщена справка за компетентните национални органи за прилагането на финансовите ограничителни мерки в другите държави членки на ЕС Приложение 3 Становища, коментари, предложения по проект на ЗМОМ – Обобщение 1, 12.09.2025 г. Приложение 4 Становища, коментари, предложения по проект на ЗМОМ – Обобщение 2, 21.10.2025 г. Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 1. Описание на проблема/ите Проблем 1. Липса на национална нормативна уредба по прилагането на международните ограничителни мерки. Като член на международни организации, за Република България възникват задължения за прилагане на международни ограничителни мерки, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (СС на ООН) и от Европейския съюз (ЕС). Уставът на ООН предоставя на Съвета за сигурност правомощия да взема решения за ограничителни мерки, които са обвързващи за всички членове на ООН. Ограничителните мерки на Организацията на обединените нации (ООН) се налагат с резолюции на Съвета за сигурност на ООН и са ключов инструмент за поддържане на международния мир и сигурност. Съгласно член 25 и глава VII от Устава на ООН, държавите членки на ООН са задължени да прилагат ограничителните мерки, наложени от Съвета за сигурност на ООН, като националните правителства са длъжни да въведат ефективни механизми за тяхното прилагане. Прилагането в България на ограничителните мерки, приети с резолюции на Съвета за сигурност на ООН, към момента се осъществява в значителна степен посредством механизмите на Европейския съюз – транспониране на наложените ограничителни мерки в правото на ЕС. Този подход обаче оставя известна празнота и води до забавяне между момента на приемане на ограничителните мерки на ООН и момента, от който те произвеждат действие в България. Това създава риск от непълно и несвоевременно изпълнение на международните задължения на държавата, особено предвид факта че санкционните режими на ООН са свързани с глобалната сигурност, предотвратяването на тероризъм, разпространението на оръжия за масово унищожение и сериозни нарушения на правата на човека. Към момента в българското законодателство е изрично предвиден механизъм за своевременно информиране и прилагане на целевите финансови санкции срещу тероризма (Закон за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение). Нерешен обаче остава въпросът за прякото и незабавно прилагане на останалите санкционни режими на ООН, които обхващат сфери извън борбата с тероризма, като търговия, енергетика, транспорт, визови ограничения или културни ценности. Ето защо е необходима единна национална нормативна рамка, която да осигури съгласуваност между изрично оправомощени компетентни органи и да гарантира незабавното прилагане на ограничителните мерки на ООН от момента на тяхното приемане. В този смисъл е и препоръката на международните мониторингови органи за приемане на цялостна правна рамка, гарантираща навременно и последователно прилагане на всички санкционни режими на ООН. Европейският съюз прилага всички санкции, наложени от СС на ООН за поддържане на международния мир и сигурност, но приема и автономни ограничителни мерки на основание член 29 от Договора за Европейския съюз и член 215 от Договора за функционирането на ЕС. 5 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Ограничителните мерки на ЕС целят да предизвикат промяна в политиката или действията на дадена държава, част от държава, правителство, конкретни образувания или лица в съответствие с целите, определени в решение на Съвета в рамките на Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС. Държавите членки следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че ограничителните мерки се спазват. Ограничителните мерки на ЕС в голямата си част са насочени към физически лица и образувания и основно се състоят от замразяване на активи, забрана за пътуване и забрана за предоставяне на икономически ресурси. ЕС също така приема и целенасочени секторни санкции, като финансови и икономически мерки (напр. ограничения за внос/износ на стоки и технологии, банкови услуги), оръжейно ембарго, забрана за износ на оръжия и други стоки, които могат да се използват във въоръжени конфликти или за вътрешни репресии. След началото на руската военна агресия в Украйна през февруари 2022 г. ЕС прие всеобхватни (19 санкционни пакета към момента, като в процес на подготовка е 20- тия пакет) санкции спрямо Русия, насочени както към конкретни физически лица, юридически лица, органи и образувания (индивидуални санкции), така и засягащи сектори като търговия, енергетика, транспорт, финанси и медии (секторни санкции). Към момента са в сила над 50 санкционни режима на ЕС, обхващащи над 5 000 физически лица и образувания. Географските режими са насочени към конкретно положение в трети страни (над 40 към момента), например Афганистан, Иран, Сирия, Венесуела, Русия/Украйна, Молдова, Беларус, Южен Судан, Сомалия и др. Тематичните санкционни режими на ЕС са четири и целят противодействие на тероризма, нарушенията на правата на човека, кибер атаките и разпространението и употребата на химически оръжия (вж. подробна информация за всички санкции на ЕС на https://www.sanctionsmap.eu/#/main). Всички приети от ЕС ограничителни мерки (санкции) са в пълно съответствие със задълженията, произтичащи от международното право, включително международното право за защита правата на човека и основните свободи. Основен принцип на ограничителните мерки на ЕС е зачитане основните права на лицата и образуванията, обект на санкции, включително гарантирането на справедлив съдебен процес, в съответствие с практиката на Съда на ЕС. Решенията на Съвета за налагане на санкции са предмет на задължителен редовен преглед с оглед проверка на обстоятелствата, обусловили вписването на дадено лице или образувание в санкционен списък. Освен това те са разработени така, че да сведат до минимум евентуални неблагоприятни или нежелани последици за лицата, които не са обект на санкции (принцип на пропорционалност). Ограничителните мерки на ЕС се приемат с решения на Съвета на ЕС, съгласно член 29 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), по предложение на Върховния представител на Съюза по въпросите на външната работи и политиката на сигурност (Върховния представител) или на държавите членки. В случай че решението на Съвета включва и ограничителни мерки с икономически и/или финансови последици, мерките следва да се приложат посредством регламент на Съвета, представен съвместно от Върховния представител и Европейската комисия (ЕК) на основание член 215 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС). В такъв случай решението на 6 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Съвета и регламента се приемат едновременно. Прилагането и изпълнението на ограничителните мерки е отговорност на държавите членки. ЕК следи за изпълнението и прилагането от страна на държавите членки на мерките, приети на основание член 215 ДФЕС. Предвид общата приложимост и прякото задължително действие на регламентите на ЕС, не се налага тяхно транспониране в националното законодателство. Същевременно, прякото им действие не отменя задължението за държавите членки да организират и поддържат необходимата координация по прилагането им на национално равнище. Регламентите предвиждат и отделни правомощия на отделните държави членки по прилагане на ограничителните мерки, като например даване на разрешения за освобождаване от определени забрани. Във връзка с упражняване на тези правомощия, е необходимо създаване на съответна национална нормативна уредба, каквато към момента липсва или не е пълна. Компетентни национални органи Регламентите на Съвета на ЕС, с които се налагат ограничителни мерки, предвиждат, наред с другото, и задължение за държавите членки да определят компетентните национални органи по прилагането на ограничителните мерки и да ги публикуват на интернет страниците, изброени в специално приложение към всеки регламент. В допълнение, държавите членки информират ЕК незабавно или в кратък срок след влизането в сила на съответния регламент относно своите компетентни национални органи, включително относно данните за връзка с тези компетентни органи, както и относно всички последващи изменения. За илюстрация, прилагаме списък на регламенти на ЕС, които съдържат задължение за държавите членки да уведомят Европейската комисия за определения национален компетентен орган във връзка с прилагането на санкции, задължения за докладване и издаване на разрешения за освобождаване от действието на ограничителни мерки при определени условия (приложение 1). Поради необходимостта в санкционните регламенти да бъде включена препратка към списък с компетентните национални органи по прилагането на ограничителните мерки и липсата на национална нормативна уредба по въпроса, за България е подадена препратка към страницата на Министерството на външните работи (МВнР), на която е публикуван списък единствено на компетентните национални органи, които са възприели и изпълняват задълженията си по прилагането на съответен тип ограничителни мерки въз основа на действащата си функционална компетентност. Така например са изброени Министерството на външните работи по отношение на визови ограничения и разрешения за прелитане/кацане на територията на България; Министерството на вътрешните работи по отношение на ограниченията за пътуване; Агенция „Митници“ по отношение на митническия контрол; Министерство на енергетиката по отношение на санкции в енергийния сектор; Министерство на транспорта и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ по отношение на ограничители мерки в областта на гражданското въздухоплаване; Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по отношение на ограничения в морския транспорт и достъпа до пристанищна инфраструктура; Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ по отношение на ограничения, засягащи автомобилния транспорт; Междуведомствена комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към 7 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията по отношение на стоки с двойна употреба и високи технологии. В същото време, този подход оставя значителна празнота по отношение на ограничителни мерки, за които не е посочен компетентен национален орган в България, като например финансовите санкции, които са един от най- разпространените видове ограничителни мерки (замразяване на средства и забрана за предоставяне на икономически ресурси). Не на последно място, някои регламенти на ЕС установяват задължения за докладване от страна на компетентните органи до Европейската комисия. Липсата на надлежно установени и нотифицирани български национални компетентни органи поставя България в позиция на неизпълнение и на тези задължения. Динамика на международните ограничителни мерки В рамките на последните няколко години, особено след началото на руската агресия срещу Украйна, санкционните режими на ЕС претърпяха бурно развитие, като техният брой значително нарасна, а съдържанието им съществено се усложни. Към момента са в сила над 50 санкционни режима на ЕС, засягащи над 5,000 лица и образувания. Санкционната материя поражда редица предизвикателства, както за националните органи, така и за заинтересованите лица, които следва да ги съблюдават. Европейската комисия подпомага държавите членки посредством различни мерки, например платформа SIER (Sanctions Information Exchange Repository), която функционира от септември 2023 г., и Helpdesk Sanctions, която е насочена специално към малките и средните предприятия. Тенденцията обаче е процесът на усложняване да се запази. Разясненията във връзка с тълкуването и прилагането на ограничителните мерки на ЕС, които Европейската комисия е разработила в помощ на националните компетентни органи и бизнеса като цяло (консолидирана версия на Често задавани въпроси), достигна 456 страници. В същото време Европейската комисия все по-внимателно следи прилагането на ограничителните мерки на ЕС от страна на държавите членки, включително и изпълнението на задълженията, свързани с ограничителни мерки, като например тези за докладване. Засилва се и натискът конкретно върху България във връзка с прилагането на санкциите на ЕС. Така например през март 2025 г. Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови въпроси капиталови пазари“ на ЕК отправи няколко въпроса към България: относно действията на българската страна по конкретен казус, поставян многократно пред ЕК от засегнатото лице; компетентния български орган по прилагането на финансовите ограничителни на ЕС; и развитията по проекта на Закон за международните ограничителни мерки. За това, че въпросът относно определянето на компетентен национален орган по отношение на контрола върху прилагането на международните финансови мерки, не може повече да бъде отлаган, свидетелства и писмото от Генералния директор на Генералната дирекция Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (DG FISMA) на ЕК Джон Бериган до министъра на финансите госпожа Теменужка Петкова от 30.07.2025 г. В писмото си ЕК отново отправя искане 8 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки за предоставяне на актуална информация за анонсирания още преди години български Закон за ограничителните мерки, както и относно компетентния български орган по прилагането на финансовите ограничителни мерки на ЕС. Национална регламентация на прилагането на международните ограничителни мерки Опити за приемане на Закон за международните ограничителни мерки са правени и в миналото. През 2019 г., със заповед на министър-председателя на Република България № Р-82/17.06.2019 г. е сформирана междуведомствена работна група за изработване на проект на закон, който да урежда разпределението на правомощия и междуведомствената координация при прилагането на международни ограничителни мерки (на ЕС и ООН) на национално равнище. Междуведомствената работна група е председателствана от Министерството на правосъдието (МП), а заместник-председателят е представител на Министерството на външните работи. От създаването на междуведомствената работна група МВнР и МП участват активно в работата и дискусиите по темата. Определените експерти разработват и представят за обсъждане в работната група проект на Закон за международните ограничителни мерки през месец ноември 2019 г. В резултат на проведени дискусии в поредица от присъствени и видеоконферентни заседания на работната група, неформални срещи и обмен на кореспонденция се стига до изготвяне на втори ревизиран проект. Поради сложността на проблематиката работната група не успява да постигне консенсус по ключов въпрос, а именно определянето на компетентен орган за изпълнение на ограничителната мярка „замразяване на активи и икономически ресурси“. Не са изработени и административнонаказателните разпоредби в проекта на закон. През месец октомври 2020 г. междуведомствената работна група излиза със становище, че решение на експертно ниво не може да бъде намерено и чрез министър- председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи въпросът е внесен за разглеждане и разпореждане от Министерския съвет. Последният връща проекта с указания за продължаване на работата на експертно равнище, с оглед изглаждане на противоречията. На проведените последващи заседания и работни срещи членовете на работната група потвърждават позицията си, че са изчерпани възможностите за експертно решение на очертаните спорни въпроси. Първоначалният срок за изпълнение на поставените задачи е удължаван няколко пъти, като с последната Заповед № Р-132/14.07.2022 г. той е продължен до 31 декември 2022 г. Последното заседание на работната група се провежда на 14 януари 2021 г. и групата не се е събирала изобщо през 2022 г. Също така през 2020 г. МВнР и МП публикуват на Портала за обществени консултации на Министерския съвет консултационен документ (# 4944-К, https://strategy.bg/bg/public-consultations/4977) с оглед изготвянето на цялостна предварителна оценка на въздействието относно проект на Закон за международните ограничителни мерки. Консултацията е проведена за срок от 30 дни (съгласно изискванията на Закона за нормативните актове), считано от 24 февруари 2020 г. 9 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки С писмо с рег. № 04-01-420/12.07.2022 г. е внесен съвместен доклад на министъра на външните работи и на министъра на правосъдието за разглеждане на оперативно съвещание на Министерския съвет (МС) на 13 юли 2022 г. В доклада се предлага МС да вземе следните решения: 1. да разпредели компетентностите по прилагане и контрол върху изпълнението на международната ограничителна мярка „замразяване на активи и икономически ресурси“ и съответно по предоставяне на разрешения (дерогации) за освобождаване на замразени средства, както и компетентен орган по предоставяне на разрешение за изпълнение на договорите за внос на нефт и нефтопродукти; 2. да определи компетентен национален орган по прилагане на Блокиращия регламент за защита срещу извънтериториалните последици от санкционно законодателство на трети за ЕС страни; 3. да вземе решение прилагането и контрола на различните видове международни ограничителни мерки да съответства на правомощията по националното право на отделните институции, без да е необходимо всеки път те да се определят с нарочен акт. Предвид обстоятелството, че не се публикуват протоколи и стенограми от оперативните съвещания на Министерския съвет, няма информация за приети решения по горепосочения доклад. През 2022 г. се прави нов опит за приемане на Постановление на Министерския съвет (ПМС), с което да се въведе единна структура по въпроси, свързани с прилагането на ограничителни мерки, а именно координационен механизъм за налагане на ограничителните мерки на ЕС в България. Проектът на ПМС е изготвен в сътрудничество между МВнР и МП и по него е проведена обществена консултация (# 7194-К https://strategy.bg/bg/public-consultations/7194) за периода от 16.09.2022 г. до 30.09.2022 г. Същевременно е публикуван за обществени консултации и от Министерството на финансите проект на Постановление със същото наименование за периода от 17.11.2022 г. до 17.12.2022 г. И двата проекта не са приети. След като не е намерено нормативно решение по поставените по-горе въпроси, с Решение № 789 на Министерския съвет от 2022 г., като временно решение, е създадена Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз с председател заместник-министър на финансите. Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз Поради практическите трудности, свързани с липсата на нормативна уредба, регулираща санкционната материя, като междинна мярка и в изпълнение на решение от оперативно заседание на Министерския съвет, на 20.10.2022 г. е прието Решение на Министерския съвет № 789 за създаване на Координационна група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз. 10 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Координационната група се председателства от заместник-министър на финансите, който е и национален координатор по прилагането на ограничителните мерки на ЕС. Заместник-председатели са заместник-министър на икономиката, инвестициите и индустрията и заместник-министър на енергетиката. Членове на Координационната група са заместник-министри от всички министерства, заместник-председател на Държавна агенция „Национална сигурност“, изпълнителният директор на Агенцията за обществени поръчки, заместник-директор на Агенция „Митници“ и представители на държавни органи, които имат функции във връзка с прилагането на ограничителни мерки на ЕС. При необходимост, за участие в работата на Координационната група се канят представители на Българската народна банка и Комисията за финансов надзор. Съгласно т. 5 от Решение № 780 от 20.10.2022 г. на Министерския съвет, Координационната група разглежда въпроси, свързани с установяването на обхвата, съдържанието, действието и позицията на България по ограничителните мерки на ЕС. Тя обсъжда въпроси, свързани с идентифицирането на компетентните национални институции по прилагането на ограничителните мерки и дерогациите от тях. Обсъжда и решава въпроси от координационен характер, които са от компетентност на повече от една институция. При невъзможност за постигане на съгласие в координационната група в рамките на изпълнението на функциите й, въпросите се внасят за решаване от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Искания за освобождаване от действието на ограничителните мерки или за установяване, че наложени от ЕС ограничителни мерки са неприложими спрямо определени лица, се изпращат до Координационната група за прилагането на ограничителните мерки на ЕС или директно до Министерския съвет. Работата на Координационната група позволи да бъдат придвижени някои въпроси от междуинституционален характер, но в същото време значителен брой въпроси останаха открити, тъй като по тях не беше постигнато съгласие. Тук следва да се подчертае, че Координационната група има координационен характер и не може да се произнася по конкретни случаи, нито да задължава определени институции да прилагат ограничителни мерки или да разглеждат искания за издаване на дерогации. Илюстрация за пределите на Координационната група и затрудненията, които липсата на нормативна уредба по прилагането на ограничителните мерки създава както за държавните органи, така и за юридическите и физическите лица, е случаят с член 5н, параграф 10, буква з) от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. На свое заседание (4 юли 2024 г.) Координационната група обсъжда постъпили запитвания и заявления за издаване на дерогации по член 5н, параграф 10, буква з) от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014. Разпоредбата допуска освобождаване от действието на установените забрани (дерогация) по преценка на компетентния национален орган на държава членка при определени условия. Координационната група не постига съгласие кой орган следва да разгледа и да се произнесе по постъпилите заявления за дерогация, поради което, и предвид изтичане на преходния 11 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки период и предстоящо влизане в сила на забраната на 30 септември 2024 г., със заповед на министър-председателя (№ Р-161 от 17 септември 2024 г.) е създадена нарочна междуведомствена група за разглеждане на заявления за дерогации, само и единствено по член 5н, параграф 10, буква з) от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014. Председателят на междуведомствената група (министърът на икономиката, инвестициите и индустрията) отговаря за изготвянето и внасянето в Министерския съвет на проекти на актове за предоставяне или отказ от предоставяне на разрешения за освобождаване от действието на ограничителните мерки на основание член 5н, параграф 10, буква з) от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014. В случая липсата на законов механизъм, който да регулира ефективно прилагането на ограничителните мерки и процедурата за издаване на дерогации, е преодоляна с ad hoc решение, предвид необходимостта от спешно разглеждане на заявленията. Този подход „на парче“ обаче не може да бъде устойчиво решение и да запълни законодателната празнота, особено с оглед на нарастващата по обем и сложност санкционна материя в рамките на ЕС. Като друг основен открит въпрос се очертаха финансовите ограничителни мерки и в частност замразяването на активи, която е и една от най-използваните ограничителни мерки на ЕС и на ООН, което прави особено проблематична липсата на яснота относно компетентния национален орган. Ограничителните мерки, касаещи финансовите средства и икономическите ресурси, са установени в регламенти на ЕС. Предвид правния характер на регламентите (правни актове с пряка приложимост и задължителни в своята цялост за държавите членки), редица национални кредитни институции са замразили финансови средства по сметки на дружества, свързани с лицата, посочени в санкционни списъци на ЕС и/или ООН и са блокирали трансфери на финансови средства към такива дружества или лица. В тази връзка, до председателя на Координационната група по прилагане на ограничителните мерки на Европейския съюз постъпват искания от засегнатите лица за размразяване или оторизиране на преводи на финансови средства, които са основани на предвидените в регламентите възможности за предоставяне на разрешения въз основа на дерогации от забраните при наличието на изрично посочени за това условия. Така например българско дружество се опитва да извърши превод на дължими средства към белоруско дружество, негов лицензиант, по силата на лицензионен договор. Всички български банки, с които дружеството работи, отказват да извършат превода, поради наложените ограничителни мерки спрямо Беларус (Регламент (ЕО) № 765/2006 г.), въпреки че контрагентът (белоруското дружество) не присъства в нито един от публикуваните санкционни списъци на ЕС, OFAC (САЩ) и ООН. Дружеството иска потвърждение дали българските банки правомерно и законосъобразно отказват да направят превода към дружеството в Беларус. Поради липса на компетентен национален орган за финансовите ограничителни мерки обаче, дружеството сезира Координационната група. (Казус, разгледан на заседание на Координационната група, проведено на 12 септември 2025 г.) Липсата на компетентен национален орган води до административен и бюрократичен хаос, като заявления от физически и юридически лица биват препращани от орган на орган, никой от които не се припознава като компетентен. Не е учудващо, че това води 12 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки не на последно място и до съдебни искове от страна на юридически лица и образувания, които няма към кого да се обърнат с искане за освобождаване от действието на ограничителна мярка (дерогация) или за даване на задължителни указания към задължени страни по силата на регламенти на ЕС, налагащи ограничителни мерки, за правилно прилагане на забрани, например указания към банки, при които се наблюдава тенденция на презастраховане (overcompliance) по отношение замразяване на средства на лица или забрана за превод на средства към лица. Както Административен съд – София град отбелязва в свое определение (АССГ, II отделение, 37 състав, определение № 17414 от 22.05.2025 г., оставено в сила от Върховния административен съд (определение № 9864 от 15.10.2025 г.) по друг казус, касаещ ограничителни мерки на ЕС, „към момента липсва учредена компетентност на определен орган да се произнася по искания за дерогация на ограничителните мерки на ЕС. За да се формира мълчалив отказ е необходимо съответният административен орган да има нормативно задължение да отговори на сезиране, направено от правен субект, т. е. да има установена компетентност на органа да реши поставения с искането въпрос. Ако органът не е компетентен, то за него не е налице задължение за произнасяне.“ АССГ допълва, че е „правно нетърпимо да липсва определен компетентен орган за разглеждане на въпроси по Регламент (ЕС) № 269/2104 …“. Това са само отделни примери, които илюстрират трудностите, пред които са изправени физическите и юридическите лица във връзка с липсата на оправомощен компетентен орган конкретно в областта на финансовите санкции. Липсата на компетентен национален орган по финансовите санкции препятства и изпълнението на задължения на държавата за докладване. Така например съгласно член 5с, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 833/2014, държавите членки са длъжни да оценяват информацията (за превод на финансови средства над 100,00 евро), получена от определени задължени юридически лица, образувания или органи, както и от кредитни и финансови институции, с оглед идентифицирането на транзакции със сериозен риск от нарушения или заобикаляне на санкции, наложени от ЕС, и да информират за своите констатации останалите държави членки, както и ЕК. Въпросът за установяване на механизъм за целите на докладване по член 5с, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 833/2014 е бил предмет на обсъждане на заседание на Координационната група (11 октомври 2024 г.), но тя не успява да стигне до консенсус, което допълнително подчертава острата необходимост от намиране на цялостно законодателно решение на въпроса с националните компетентни органи по прилагането на ограничителните мерки. Работа в рамките на Координационна група На свое заседание от 15 януари 2024 г. членовете на Координационната група единодушно подкрепят инициативата за приемане на Закон за международните ограничителни мерки. Изясняването на въпросите, свързани с идентификацията на компетентните органи по прилагането на ограничителни мерки и предприемането на конкретни действия по подготовка на проект на закон са изведени като приоритет в 13 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки работата на Координационната група в началото на 2024 г. от националния координатор и председател на Координационната група. На свое заседание, проведено на 11 октомври 2024 г., Координационната група обсъжда възможностите и начините за изготвяне на проект на Закон за международните ограничителни мерки (ЗМОМ). След подробно запознаване от страна на Министерството на правосъдието на работата на предходни работни групи по въпроса и информация от председателят на Координационната група за внесен през юли 2024 г. законопроект за международните ограничителни мерки от група народни представители, Координационната група взима решение МВнР и МП да представят на вниманието на Координационната група единен проект на Закон за международните ограничителни мерки, въз основа на разработения законопроект от предходната междуведомствена работна група по темата, както и на внесения от група народни представители законопроект на 19 юли 2024 г. в Народното събрание. Междувременно, проектът на Закон за международните ограничителни мерки е включен в законодателната програма на Министерския съвет за първото полугодие на 2025 г., като работата по него продължава след този период, поради невъзможност за осъществяване на всички необходими процедурни стъпки в предвидения срок (липса на актуализиран персонален състав на Координационната група). На първото заседание (26 юни 2025 г.) на Координационната група след актуализирането на персоналния й състав със заповед № Р-117 от 3 юни 2025 г. е представен и обсъден единен проект на Законопроект за международните ограничителни мерки, изготвен от Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието въз основа на предоставения им мандат, и разпространен до всички членове на Координационната група. В рамките на заседанието са изтъкнати острата необходимост от приемането на нормативна уредба на национално равнище по прилагането на международните ограничителни мерки, засилващия се натиск от страна на Европейската комисия върху България във връзка с прилагането на санкциите на ЕС от страна на държавите членки, както и, не на последно място, рискът от сериозни репутационни щети за България и наказателни процедури, свързани с налагането на значителни финансови санкции, във връзка с неспазване на ангажименти, произтичащи от членството на България в ЕС. Обърнато е специално внимание на необходимостта от ясно определяне на националните компетентни органи и особено този по отношение на финансовите санкции – въпрос, който е препятствал предишни опити за нормативно уреждане на материята по прилагане на международните ограничителни мерки на национално равнище. В тази връзка представителите на МВнР представят и разпространяват на вниманието на всички членове на Координационната група обобщена справка за компетентните национални органи за прилагането на финансовите ограничителни мерки в другите държави членки на ЕС (приложение 2). Членовете на Координационната група са приканени да представят свои бележки, коментари, предложения за текстови редакции със съответните аргументи, които да бъдат обобщени. 14 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки На следващото заседание на Координационната група на 12 септември 2025 г. е представен ревизиран проект на ЗМОМ, както и обобщени в табличен вид получени становища, коментари и предложения, представени с мотиви на авторите и аргументи в полза на или против тяхното възприемане (приложение 3 – Справка в табличен вид – Обобщение 1, 12.09.2025 г.). Становища по законопроекта са представени от Министерството на вътрешните работи (МВР), Министерството на електронното управление (МЕУ), Министерството на финансите (МФ), Министерството на транспорта и съобщенията (МТС), Министерството на иновациите и растежа (МИР), Министерството на правосъдието (МП), Министерството на отбраната (МО), Министерство на икономиката и индустрията (МИИ), Българска народна банка (БНБ), Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), Комисията за финансов надзор (КФН), Агенция „Митници“ и Агенцията по обществени поръчки (АОП). Координационната група провежда задълбочена дискусия по представените становища и редакционни предложения. Основният дискусионен въпрос касае компетентния национален орган по прилагането на финансови ограничителни мерки. Компетентен национален орган по прилагането на финансови ограничителни мерки (финансови санкции) Дискусията (заседание на Координационната група на 12 септември 2025 г.) включва подробен преглед и анализ на структурите, отговорни за прилагането на международните финансови ограничителни мерки, въз основа на обобщената справка за компетентните национални органи за прилагането на финансовите ограничителни мерки в другите държави членки на ЕС, разпространена от МВнР (вж. по-горе). В рамките на ЕС могат да се обособяват три основни групи от случаи: ̵ Държави, в които компетентният орган за прилагането на финансовите ограничителни мерки е Министерството на финансите, като в тези случаи изпълнението на въпросните функции е възложено на звената за финансово разузнаване, които са ангажирани и с мерките срещу изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма. Такъв подход е възприет в Австрия, Белгия, Хърватия, Словения, Финландия, Ирландия (централната банка), Испания (Министерство на икономиката, търговията и бизнеса), Франция (обединено Министерство на икономиката и финансите) и Кипър. ̵ Държави, в които агенциите/комисиите за финансово разузнаване (ангажирани с мерките срещу изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма) са определени за компетентни по прилагането на финансовите ограничителни мерки и са функционално подчинени на дадено министерство: Чехия, Дания, Естония, Германия, Италия, Полша, Люксембург, Литва и Малта. ̵ Държави, в които компетентни органи са самостоятелните структури за финансово разузнаване, ангажирани с мерките срещу изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма – подход, предпочетен от Гърция, Унгария, Латвия и Румъния. Изводът, който се налага от направения анализ е, че в преобладаващата част от държавите членки на ЕС прилагането на финансовите ограничителни мерки е 15 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки възложено на органите за финансово разузнаване и прилагане на мерките срещу изпирането на пари и срещу финансирането на тероризма, без значение дали са самостоятелни агенции или са обособени в структурата на дадено министерство. В действащото българско законодателство блокиране и размразяване на финансови средства и други финансови активи е предвидено в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение (ЗМФТРОМУ). Действително ЗМФТРОМУ не покрива всички възможни случаи на блокиране на финансови средства и други финансови активи, предвидени в международните актове, а само тези, в които на лицата са наложени санкции за тероризъм или финансирането му. Независимо обаче от основанието за прилагане на съответните ограничителни мерки и техния обхват по отношение на лицата, мерките са идентични или сходни по своя характер, и е логично контролът върху прилагането им да бъде възложен на органите, които разполагат с необходимата функционална компетентност и административен капацитет. Дирекция „Финансово разузнаване“ в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) вече има изградени механизми по прилагане на финансови ограничителни мерки, предвидени в други закони (Закон за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), ЗМФТРОМУ и Закон за ДАНС) – блокиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси и за забрана за предоставяне на финансови услуги, финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси. Създадени са и механизми за обмен на информация с Национална агенция за приходите (НАП), Българска народна банка (БНБ), Министерство на вътрешните работи, Агенция „Митници“ и други институции. Въз основа на гореизложените аргументи, Координационната група се обедини около виждането, че подходът при определяне на компетентен национален орган по прилагането на финансовите ограничителни мерки следва да бъде надграждане на вече съществуващите механизми за блокиране и освобождаване на средства и активи, което ще осигури яснота, ефективност и съответствие с международните ангажименти на страната. Напротив, създаването на нови механизми извън тях би довело до дублиране на мерки и до неясноти в отговорността, както и до неефективно прилагане на финансовите ограничителни мерки, за които се изисква проследяване на активи, структури на собственост, финансови потоци, свързаност на определени лица и образувания в рамките на сложни корпоративни структури и съвкупности със субекти, посочени в санкционните списъци и др. С оглед на възприетата визия за определяне на национален компетентен орган по прилагането на финансовите ограничителни мерки, в рамките на заседанието на Координационната група надделява виждането за такъв да бъде определен Държавна агенция „Национална сигурност“. На следващо заседание на Координационната група (21 октомври 2025 г.) отново е обсъден въпросът за компетентния национален орган по финансовите ограничителни мерки. Координационната група не възприема предложението на ДАНС компетентността относно прилагането и контрола върху прилагането на финансови ограничителни мерки да бъде стеснено единствено до целеви финансови санкции, а компетентността 16 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки на ДАНС – до споделена такава с БНБ, КФН и НАП, и то единствено по отношение прилагането на ЗМИП и ЗМФТРОМУ. Подобно стесняване на компетентността би довело до дублиране на вече уредени контролни правомощия в действащото законодателство и би обезсмислило предвидената в проекта на акт цялостна регулация относно международните финансови ограничителни мерки, с което не се постига основната цел – създаването на правна рамка, гарантираща тяхното ефективно прилагане. В подкрепа на решението ДАНС да бъде определен за национален компетентен орган по финансовите ограничителни мерки е изтъкнат и аргументът, че дирекция „Финансово разузнаване“ в рамките на ДАНС разполага с необходимия капацитет, ресурси и експертиза да осъществяват ефективен контрол върху прилагането на финансовите ограничителни мерки. Посочени са като примери други държави членки, в които звеното за финансово разузнаване осъществява контрола по прилагане на финансовите ограничителни мерки. На последното заседание на Координационната група (21 октомври 2025 г.) МВнР представя ревизиран проект на ЗМОМ, отразяващ проведената дискусия в групата, както и обобщени допълнителни бележки и предложения (приложение 4 – Справка в табличен вид – Обобщение 2, 21.10.2025 г.), получени по същество от АОП, БНБ, ДАНС, КФН и МИР, МВР, МТС и МИИ. В допълнение, проектът на ЗМОМ е изпратен и на вниманието на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и Съвета за електронни медии (СЕМ), които не са членове на Координационната група, но за които ЗМОМ предвижда известни правомощия във връзка с прилагането на ограничителни мерки. Законопроектът е резултат от работата на Координационната група и отразява мненията, коментарите и предложенията, подкрепени от Координационната група в рамките на три последователни заседания и фокусирани специално върху проекта на ЗМОМ съгласувателни процедури. С приемането на законопроекта се цели преодоляването на съществуващата нормативна празнота, като експлицитно се уредят редът и условията за участието на Република България в приемането на международните ограничителни мерки, както и редът за прилагането им на територията на Република България. Законопроектът предвижда установената с него нормативна рамка да се прилага за три вида международни ограничителни мерки: ̵ международни ограничителни мерки, приети с резолюции на СС на ООН; ̵ международни ограничителни мерки, приети от ЕС; и ̵ приети в рамките на международни организации международни ограничителни мерки, които са задължителни за България по силата на международни договор, по който България е страна. Към момента България е правно обвързана с прилагането на първите два вида международни ограничителни мерки – такива, приети с резолюции на СС на ООН и с правни актове на ЕС. За пълнота и с цел избягване на необходимостта от последващи законодателни изменения, в законопроекта са предвидени и 17 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки международни ограничителни мерки, приети съгласно международни договори, по който България е страна, макар към момента да няма такива случаи. По същество проектът на Закон за международните ограничителни мерки ще установи задължените лица, компетентните органи за прилагане на международните ограничителни мерки, включително в случай на спор за компетентност, процедурите за издаване на разрешения за освобождаване от действие на ограничителни мерки, както и задълженията за докладване. По този начин България ще изпълни задълженията си по силата на международното право, правото на ЕС и международни договори да гарантира ефективното прилагане на ограничителните мерки, задължителни за нея, своевременно публикуване на информация за мерките на ООН и всички последващи изменения в санкционни списъци на ООН, както и съществуващите задължения за определяне на компетентни национални органи и за докладване. Този подход ще позволи да бъдат преодолени и настоящите трудности, пред които са изправени физическите и юридически лица, органи и образувания по отношение на исканията за разрешения въз основа на дерогации, разяснения и указания при прилагането на ограничителни мерки. Не на последно място, България ще избегне риска от репутационни щети и наказателна процедура в рамките на ЕС за неизпълнение на задължения по силата на правото на ЕС. 2. Заинтересовани страни Заинтересованите страни са най-общо две групи: ̵ задължените лица по смисъла на проекта на ЗМОМ; ̵ компетентните органи по смисъла на проекта на ЗМОМ. Задължени лица: 1. физически лица на територията на Република България; 2. юридически лица и други образувания със седалище и адрес на управление в Република България, както и техни дъщерни дружества, клонове и представителства; 3. юридически лица, установени извън Република България, които извършват дейност в Република България чрез клон или представителство; 4. органите на законодателната, съдебната и изпълнителната власти и техните администрации, включително специализирани държавни органи и техните администрации; 5. органите на местното самоуправление и местната администрация. Компетентни органи: 1. Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност" – по отношение на контрола върху прилагането на финансови ограничителни мерки; 18 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 2. Министърът на вътрешните работи – по отношение на ограничителни мерки, произтичащи от актовете по чл. 1, ал. 3, свързани с предотвратяване на влизането на българска територия или транзитното преминаване през нея на санкционирани лица; 3. Министърът на външните работи – по отношение на: отказ от издаване на визи на лица, спрямо които са наложени международни ограничителни мерки за приемане; предоставяне на дипломатически разрешения, необходими за осъществяване на полети от чуждестранни въздухоплавателни средства; 4. Министърът на икономиката, инвестициите и индустрията – по отношение на външноикономически и външнотърговски ограничения, търговска дейност и забраните за внос и износ, които са извън правомощията на останалите компетентни органи по тази алинея; 5. Министърът на енергетиката – по отношение на ограничителните мерки в областта на енергетиката; 6. Министърът на иновациите и дигиталната трансформация – по отношение на процедурата по издаване на сертификати за клас инвестиция или приоритетен проект на лица и образувания, на които са наложени международни ограничителни мерки; 7. Министърът на туризма – в рамките на неговите правомощия съгласно Закона за туризма и Закона за устройството на Черноморското крайбрежие по отношение на ограничителни мерки в областта на туризма. 8. Министърът на труда и социалната политика и изпълнителният директор на Агенцията по заетостта – по отношение на ограничителни мерки, свързани с достъпа до пазара на труда; 9. Министърът на образованието и науката – по отношение на ограничителни мерки, свързани с достъпа до образование и научна дейност; 10. Министърът на културата – по отношение на ограничителни мерки, свързани с опазване на културното наследство; 11. Изпълнителният директор на изпълнителна агенция „Морска администрация“ – по отношение на ограничителни мерки в сектора на морския транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища; 12. Главният директор на главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – по отношение на ограничителни мерки в областта на гражданското въздухоплаване; 13. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – по отношение на ограничителните мерки във връзка с железопътния транспорт; 14. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – по отношение на ограничителните мерки във връзка с автомобилния транспорт. 19 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 15. Директорът на Агенция „Митници“ – по отношение на извършването на митнически контрол на стоки, за които се прилагат ограничителни мерки по чл. 1, ал. 3; 16. Българската народна банка – в рамките на нейните правомощия съгласно Закона за кредитните институции по отношение на приложимия към финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от този закон регистрационен режим; Закона за платежните услуги и платежните системи, по отношение на приложимия към лицата по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 от този закон лицензионен или регистрационен режим; Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, по отношение на приложимия към лицата, обслужващи кредити, лицензионен режим; 17. Органът, компетентен съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за кредитните институции по отношение на издаване и отнемане на лиценз за извършване на дейност като кредитна институция в Република България; 18. Комисията за финансов надзор – в рамките на нейните правомощия съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за пазарите на криптоактиви, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Кодекса за застраховането и Кодекса за социално осигуряване по отношение на издаването и отказа за издаване на лицензии, разрешения, одобрения и регистрации по реда на тези закони за извършване на дейност в Република България, по отношение на отнемането, отмяната и обезсилването на издадени лицензии, разрешения, одобрения и регистрации в резултат на прилагане на международните ограничителни мерки; 19. Комисията за регулиране на съобщенията – по отношение на ограничителните мерки в областта на осъществяването на електронните съобщения. 20. Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, инвестициите и индустрията, създадена съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба – по отношение на ограничителните мерки в областта на международната търговия с продукти, свързани с отбраната, и изделия и технологии с двойна употреба, както и оборудване, използвано за вътрешни репресии; 21. Съветът за електронни медии – по отношение на ограничителните мерки в областта на медийните услуги и услугите на платформите за споделяне на видеоклипове. Органи, от които заинтересованите лица по т. 1-21 ще получават съдействие при изпълнение на своите функции: органите на законодателната, съдебната и изпълнителната власти и техните администрации, включително специализирани държавни органи и техните администрации, както и органите на местното самоуправление и местната администрация. Не на последно място, законопроектът предвижда създаването на Междуведомствен съвет, който да осъществява общо методическо ръководство по приемането и 20 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки прилагането на ограничителните мерки, както и да решава въпроси, свързани с обхвата, съдържанието или действието на ограничителните мерки или компетентния орган. Членовете на Междуведомствения съвет също са заинтересовани страни. В допълнение към изброените по-горе компетентни органи по смисъла на ЗМОМ, други членове на Междуведомствения съвет са заместник-министър председател, определен от министър-председателя (председател на Междуведомствения съвет) и секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Секретарят на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение, секретарят на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките и представители на други компетентни органи също могат да участват в Междуведомствения съвет с право на съвещателен глас. Както бе посочено по-горе, материята на международните ограничителни мерки е силно динамична. С оглед на тази характеристика на международните ограничителни мерки и опита от работата на Координационната група, проектът на Закон за международните ограничителни мерки предвижда създаването на Междуведомствен съвет. Целта е осъществяването на общо методическо ръководство и обща координация по приемането и прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България. Междуведомственият съвет ще действа и като арбитър при наличие на спор за компетентност или в случаи, когато компетентността е споделена между няколко органа. Междуведомственият съвет ще дава насоки и указания по въпроси относно прилагането на ограничителните мерки, нуждаещи се от допълнително изясняване и ще разглежда и решава въпроси, свързани с установяване на обхвата, съдържанието или действието на ограничителните мерки. Междуведомственият съвет също така ще обобщава информация за прилагането на международните ограничителни мерки, в случаите когато съществува такова изискване за докладване от страна на България. Организацията и правилата за работа на Междуведомствения съвет ще бъдат уредени с акт, приет от Министерския съвет. Важно е да се подчертае, че със законопроекта не се цели създаването на нови задължения за кръга задължени лица – физически и юридически лица, органи и образувания, органи на законодателната, съдебната и изпълнителната власти и техните администрации, специализирани държавни органи и техните администрации, и органи на местното самоуправление и местната администрация. Задълженията за тях са възникнали по силата на правните актове, с които са наложени ограничителните мерки и които са задължителни и пряко приложими. Законопроектът регулира взаимодействието между различните субекти с цел изпълнение на съществуващи задължения за България и оптимизиране на административната и бизнес среда, за да осигури ефективното прилагане на международните ограничителни мерки и изпълнението на съпътстващи задължения и мерки, като задължения за докладване или разглеждане и издаване на разрешения за освобождаване от действието на ограничителните мерки. Поради широкия кръг на лицата, органите и образуванията, които могат да бъдат заинтересовани лица по смисъла на оценката за въздействие, техният точен брой не може да бъде посочен. 21 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки В допълнение, предвид динамиката на ограничителните мерки, които Европейският съюз налага, обхватът на заинтересовани лица не може да бъде изчерпателно определен предварително. Така например с 19-ия пакет санкции на ЕС спрямо Русия, приет на 23 октомври 2025 г., беше въведена забрана за предоставянето на услуги, пряко свързани с туристически дейности в Русия, с цел да се възпре организирането на неналожителни пътувания и развлекателни дейности в Русия за гражданите на Съюза (Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, изменен с Регламент (ЕС) 2025/2033 на Съвета от 23 октомври 2025 година). До момента туристическият сектор не е бил засегнат по какъвто и да е начин в контекста на ограничителните мерки на ЕС и неговото включване не може да бъде предвидено. В тази връзка следва да държим сметка и за характера на ограничителните мерки, които се налагат с цел да въздействат върху поведение на държави, правителства, образувания, органи или лица с оглед промяна на тяхната линия на поведение. В този смисъл ограничителните мерки са реакция на определено поведение/действия и тяхното естество е обвързано с конкретно поведение/действия, което е в разрез с Устава на ООН и/или принципите и ценностите на ЕС. 3. Цели Обща цел: Създаване на национална нормативна уредба по прилагането на международните ограничителни мерки. Конкретна цел 1: Уреждане на реда и условията за участието на Република България в приемането на международните ограничителни мерки. Конкретна цел 2: Определяне на прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България и съпътстващите задължения, като упражняване на контрол по прилагането, издаване на разрешения за освобождаване от действието на ограничителни мерки или докладване. Конкретна цел 3: Преодоляване на настоящите трудности, пред които са изправени физическите и юридически лица, органи и образувания по отношение на исканията за разрешения въз основа на дерогации и получаването на разяснения и указания при прилагането на ограничителни мерки. Оперативна цел: Организиране и поддържане на необходимата координация по прилагането на международните ограничителни мерки на национално равнище чрез определяне на компетентни органи по прилагането на ограничителните мерки и тяхното взаимодействие. 22 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 4. Варианти на действие Вариант 0 „Без действие“: При вариант „Без действие“ ще се запази съществуващото положение на нормативна празнота относно регулацията на прилагането на международните ограничителни мерки на национално ниво. Координационната група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС, създадена като временно решение поради липсата на нормативна уредба, демонстрира пределите си на работа във връзка с конкретни практически казуси, които излизат извън нейната компетентност и мандат, очертан в Решение № 789/2022 на Министерския съвет за създаването й. Многобройните заявления, които граждани и юридически лица подават до Координационната група или директно до Министерския съвет с различни искания, но най-често искания за предоставяне на разрешения за освобождаване от действието на ограничителни мерки (дерогации), тълкуване относно приложимостта на дадена ограничителна мярка или искания за даване на директни указания към определени органи/институции за прилагането на дадена ограничителна мярка, са показателни за законодателната празнота, която създава затруднения и буквално спирачки пред гражданския и икономическия оборот. Наблюдаваната тенденция за сезиране на съда с искове за обезщетения по силата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) поради бездействие на държавата за регулиране на материята и определяне на компетентни органи е знак, че търпението на гражданите и бизнеса е изчерпано. Това важи с особена сила за финансовите санкции, където липсата на компетентен орган е изключително осезаема, предвид широко разпространените финансови санкции на ЕС и големия брой засегнати лица, органи и образувания. Създаването на ad hoc междуведомствени групи по модела на междуведомствената група за разглеждане на заявления за дерогации по член 5н, параграф 10, буква з) от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 също не е устойчива алтернатива на липсващата нормативна уредба. Правният вакуум, в който се прилагат международните ограничителни мерки на национално равнище, създава редица затруднения не само пред гражданите и бизнеса, но и пред администрацията като цяло. Заявления се препращат от един орган на изпълнителната власт на друг, Координационната група свиква заседания, за да разгледа постъпили заявления, но никой от представените в Координационната група органи не се припознава като компетентен, тъй като прилагането на международните ограничителни мерки не е разписано нормативно и на практика никой орган не е изрично оправомощен във връзка с прилагането на международните ограничителни мерки (с малки изключения по отношение на мерките срещу финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение). Това създава допълнителна административна тежест, без на практика да се постига разрешаване на конкретните казуси. 23 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Вариант „Без действие“ оставя също така България в позиция на неизпълнение на задълженията си по силата на правото на ЕС и международни договори във връзка с ефективното прилагане на ограничителните мерки. Не на последно място, при вариант „Без действие“ съществува сериозен риск за България от репутационни щети и наказателна процедура в рамките на ЕС за неизпълнение на задължения по силата на правото на ЕС, свързана с налагането на значителни финансови санкции. Вариант 1 – Приемане на Закон за международните ограничителни мерки: Приемането на Закон за международните ограничителни мерки (ЗМОМ) ще създаде трайна нормативна уредба за участието на Република България в процеса на приемане на международните ограничителни мерки и прилагането им на национално равнище, като ясно регламентира правила за тяхното прилагане, очертае задължените лица, компетентните органи и координацията между тях, предвиди правила за предоставянето на дерогации, както и за информиране и отчетност по приемането и прилагането на международните ограничителни мерки. По този начин България ще гарантира ефективното изпълнение на своите задължения за прилагане на международни ограничителни мерки, ще осигури ясна административна инфраструктура от компетентни органи по прилагането на международните ограничителни мерки, и ще неутрализира административния хаос и вакуум във връзка с разглеждането на искания за освобождаване от действието на международните ограничителни мерки. За целта, ЗМОМ създава ясна нормативна уредба, като установява: • Предмета, обхвата и принципите на Закона за международните ограничителни мерки. Законът се прилага за международни ограничителни мерки, приети с резолюции за сигурност на Съвета за сигурност на ООН, правни актове на ЕС и правни актове, приети от международни организации, които са задължителни за България по силата на международен договор. • Участието на България в процеса по приемане на ограничителните мерки на ЕС. Ограничителните мерки засягат много широк кръг области, което налага координация със съответните органи по компетентност на национално равнище, с оглед отчитане интересите на България. Приемането на ЗМОМ би регламентирало реда за осъществяване на координацията на национално равнище, във връзка с участието на България в процеса на приемане на ограничителни мерки от ЕС. • Създаването на Междуведомствен съвет по приемане и прилагане на международните ограничителни мерки. Междуведомственият съвет осъществява координация и общо методическо ръководство по приемането и прилагането на международните ограничителни мерки. Междуведомственият съвет ще действа като арбитър в случаи на неясноти по обхвата, съдържанието или действието на ограничителни мерки или компетентния орган по прилагането им или за целите на издаване на дерогация. 24 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки • Реда за освобождаване от действието на ограничителни мерки, когато такова е предвидено като допустимо при определени условия в самия правен акт за налагане на ограничителните мерки, включително обжалване на отказа за издаване на такова разрешение. • Ясна рамка за информиране и отчетност по приемането и прилагането на международните ограничителни мерки, включително по отношение на задължения за докладване и оказване на съдействие на панели от експерти към комитети по санкции на ООН. • Административно-наказателна отговорност при неспазване на разпоредбите на закона от задължените по него лица. Вариант 2 – Предприемане на организационни мерки: Предприемането на организационни мерки – различни методологически или практически мерки, като например създаването на ad hoc междуведомствени работни групи за разглеждане на отделни въпроси, свързани с прилагането на международните ограничителни мерки по модела на междуведомствената група за разглеждане на заявления за дерогации по член 5н, параграф 10, буква з) от Регламент на Съвета (ЕС) № 833/201, няма да разреши по един устойчив и ефективен начин трудностите, произхождащи от липсата на нормативна уредба за прилагането на международните ограничителни мерки. Напротив, ще доведе до фрагментация, възможно дублиране на функции и компетентности, административна тежест за органите, представени в различните формати на междуведомствени групи, неясноти и забавяния в гражданския и бизнес оборота. Подобен подход неизменно ще запълва законодателни и административни празноти, като само ще засилва риска от неизпълнение на поети задължения от България като член на ООН и ЕС (и съответни наказателни процедури, придружени от значителни финансови санкции), създавайки репутационни щети и имидж на ненадежден външнополитически партньор. Това го прави очевидно неприемлив вариант за разрешаване на идентифицирания проблем и такъв, който следва да бъде избегнат. Таблица 1 – Варианти на действие 25 | Страница Вариант 0 Без действие Вариант 1 Приемане на Закон за международните ограничителни мерки Вариант 2 Предприемане на организационни мерки Проблем 1: Липса на нормативна уредба за прилагането на международните ограничителни Описание: Ще се запази съществуващото положение на нормативна празнота относно регулацията на прилагането на Описание: Приемането на Закон за международните ограничителни мерки (ЗМОМ) ще създаде трайна нормативна уредба за участието Описание: Предприемането на организационни мерки (напр. създаване на междуведомствени групи по даден Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 26 | Страница мерки на национално ниво международните ограничителни мерки на национално ниво. на Република България в процеса на приемане на международните ограничителни мерки и прилагането им на национално равнище, като ясно регламентира правила за тяхното прилагане, очертае задължените лица, компетентните органи и координацията между тях, предвиди правила за предоставянето на дерогации, както и за информиране и отчетност по приемането и прилагането на международните ограничителни мерки. Приемането на Закон за международните ограничителни мерки ще гарантира ефективното изпълнение на задълженията на България за прилагане на международни ограничителни мерки, ще осигури ясна административна инфраструктура от компетентни органи по прилагането на международните ограничителни мерки, и ще неутрализира административния хаос и вакуум във връзка с разглеждането на искания за освобождаване от действието на международните ограничителни мерки. индивидуален въпрос, свързан с прилагането на международни ограничителни мерки) няма да разреши трудностите, произхождащи от липсата на нормативна уредба за прилагането на международните ограничителни мерки. Напротив, ще доведе до фрагментация, възможно дублиране на функции и компетентности, административна тежест за органите, представени в различните формати на междуведомствени групи, неясноти и забавяния в гражданския и бизнес оборота. Рискове: Рискове: Рискове: Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 5. Анализ на въздействията Съгласно чл. 22 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, оценката задължително включва количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални, и/или екологични въздействия, водещи до разходи и ползи, както и промяна на административната тежест по отношение на заинтересованите страни и описание на негативните и положителните въздействия за всяка от заинтересованите страни. Както е посочено по-горе, проектът на Закон за международните ограничителни мерки (ЗМОМ) предлага нормативна уредба на взаимодействието между задължените лица по смисъла на ЗМОМ за ефективното прилагане на вече задължителни по силата на международното право и правото на ЕС ограничителни мерки. В този смисъл ЗМОМ има характер на рамков закон, като самите ограничителни мерки и тяхното икономическо, социално или екологично въздействие не са предмет на уреждане или дискусия. 27 | Страница Неизпълнение на задълженията на България по силата на международното право, правото на ЕС и международни договори във връзка с ефективното прилагане на ограничителните мерки. Риск за България от репутационни щети и наказателна процедура в рамките на ЕС за неизпълнение на задължения по силата на правото на ЕС, придружена с налагането на значителни финансови санкции. Риск от искове по ЗОДОВ за претърпени вреди от бездействие на държавата за определянето на компетентни органи по прилагането на международните ограничителни мерки. Не са идентифицирани рискове от приемането на нормативна рамка за прилагането на международните ограничителни мерки. Неизпълнение на задълженията на България по силата на международното право, правото на ЕС и международни договори във връзка с ефективното прилагане на ограничителните мерки. Риск за България от репутационни щети и наказателна процедура в рамките на ЕС за неизпълнение на задължения по силата на правото на ЕС, придружена с налагането на значителни финансови санкции. Риск от искове по ЗОДОВ за претърпени вреди от бездействие на държавата за определянето на компетентни органи по прилагането на международните ограничителни мерки. Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 5.1. Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия 5.1.1. Определяне на икономическите въздействия на разглежданите варианти Таблица 2 - Икономически въздействия на Вариант 0 „Без действие“ 1. По отношение на Вариантът не ограничава свободното движение на конкуренцията стоки, услуги, капитали и работници. Вариантът не ограничава избора на потребителите, не води до по-високи цени поради по-малко конкуренция, не води до създаване на бариери за нови доставчици и не улеснява появата на монополи 2. По отношение на Вариантът не води до ограничаване на избора на конкурентоспособност и потребителите, до по-високи цени поради по-малко инвестиции: конкуренция, до създаване на бариери за нови доставчици или улесняване появата на монополи. 3. По отношение на правото на Вариантът не засяга правата на собственост. собственост 4. По отношение на иновациите Вариантът няма въздействие върху въвеждането на и изследванията разпространението на нови производствени методи, технологии и продукти. Вариантът няма въздействие върху академичните или промишлени изследвания. Вариантът няма въздействие върху производителността и ефективността на ресурсите. 5. По отношение на Вариантът няма въздействие върху разходите на потребителите потребителите, както и не засяга информирането и защитата на потребителите. 6. По отношение на Вариантът оказва неблагоприятно въздействие макроикономическата върху цялостния икономически растеж, както и не среда допринася за подобряване на условията за инвестиции и функционирането на пазарите. 28 | Страница № Икономически въздействия Ключови въпроси Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Таблица 3 - Икономически въздействия на Вариант 1 „Приемане на Закон за международните ограничителни мерки“ 1. По отношение на Вариантът не ограничава свободното движение на конкуренцията стоки, услуги, капитали и работници. Вариантът не ограничава избора на потребителите, не води до по-високи цени поради по-малко конкуренция, не води до създаване на бариери за нови доставчици и не улеснява появата на монополи 2. По отношение на Вариантът не води до ограничаване на избора на конкурентоспособност и потребителите, до по-високи цени поради по-малко инвестиции: конкуренция, до създаване на бариери за нови доставчици или улесняване появата на монополи. 3. По отношение на правото на Вариантът не засяга правата на собственост. собственост 4. По отношение на иновациите Вариантът няма въздействие върху въвеждането на и изследванията разпространението на нови производствени методи, технологии и продукти. Вариантът няма въздействие върху академичните или промишлени изследвания. Вариантът няма въздействие върху производителността и ефективността на ресурсите. 5. По отношение на Вариантът няма въздействие върху разходите на потребителите потребителите, както и не засяга информирането и защитата на потребителите. 6. По отношение на Вариантът оказва благоприятно въздействие върху макроикономическата среда цялостния икономически растеж, като допринася за подобряване на условията за функционирането на пазарите и общия бизнес климат. Таблица 4 - Икономически въздействия на Вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ 1. По отношение на Вариантът не ограничава свободното движение на конкуренцията стоки, услуги, капитали и работници. Вариантът не ограничава избора на потребителите, не води до по-високи цени поради по-малко конкуренция, не води до създаване на бариери за нови доставчици и не улеснява появата на монополи 29 | Страница № Икономически въздействия Ключови въпроси № Икономически въздействия Ключови въпроси Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 2. По отношение на Вариантът не води до ограничаване на избора на конкурентоспособност и потребителите, до по-високи цени поради по-малко инвестиции: конкуренция, до създаване на бариери за нови доставчици или улесняване появата на монополи. 3. По отношение на правото на Вариантът не засяга правата на собственост. собственост 4. По отношение на иновациите Вариантът няма въздействие върху въвеждането на и изследванията разпространението на нови производствени методи, технологии и продукти. Вариантът няма въздействие върху академичните или промишлени изследвания. Вариантът няма въздействие върху производителността и ефективността на ресурсите. 5. По отношение на Вариантът няма въздействие върху разходите на потребителите потребителите, както и не засяга информирането и защитата на потребителите. 6. По отношение на Вариантът оказва неблагоприятно въздействие върху цялостния икономически растеж, както и не макроикономическата допринася за подобряване на условията за среда инвестиции и функционирането на пазарите. 5.1.2. Определяне на социалните въздействия на разглежданите варианти Таблица 5 - Социални въздействия на Вариант 0 „Без действие“ 30 | Страница № Социални въздействия Ключови въпроси 1. По отношение на балансираното демографско развитие Вариантът няма въздействие. 2. По отношение на заетостта труда и пазара на Вариантът няма да доведе до създаването на нови работни места. Вариантът не води пряко до загубата на работни места. Вариантът не засяга определени възрастови групи. Вариантът не оказва въздействие върху функционирането на пазара на труда. Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 31 | Страница 3. По отношение на стандартите за качество на работа Вариантът няма въздействие върху достъпа на работниците или на лицата, търсещи работа до продължаващо, в т. ч. продължаващо професионално обучение. Вариантът няма да окаже въздействие върху съществуващите права и задължения на работниците. Вариантът няма да окаже въздействие върху съществуващите права и задължения на работодателите. 4. По отношение на социалното включване и социалната закрила Вариантът не засяга достъпа до пазара на труда или влизането/излизането от пазара на труда. Вариантът не засяга преструктурирането, приспособяването към промените и използването на технологични иновации на работното място. 5. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот Вариантът не засяга правото на свобода на гражданите и правото им да се движат свободно в ЕС. Вариантът не се отразява върху личната неприкосновеност на физическите лица. 6. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението Вариантът не засяга правото на гражданите на достъп до правосъдие. Вариантът не предвижда ефективни средства за защита по съдебен ред. Вариантът засяга неблагоприятно правото на добра администрация, според който принцип всеки има право неговите въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок. 7. По отношение на политически права и свобода на изразяване Вариантът не засяга политически партии или граждански организации. Вариантът не засяга медиите, медийния плурализъм и свободата на изразяване. 8. По отношение на общественото здраве Вариантът не засяга здравето в резултат на промени в шума, въздуха, водата или почвата. Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Таблица 6 - Социални въздействия на Вариант 1 „Приемане на Закон за международните ограничителни мерки“ 32 | Страница 9. По отношение на сигурността и обществения ред Вариантът няма вероятност да увеличи броя на престъпните деяния. Вариантът няма да се отрази върху капацитета за прилагане на закона. 10. По отношение на културата Вариантът няма въздействие по отношение на културата. № Социални въздействия Ключови въпроси 1. По отношение на балансираното демографско развитие Вариантът няма въздействие. 2. По отношение на заетостта и пазара на труда Вариантът няма да доведе до създаването на нови работни места. Вариантът не води пряко до загубата на работни места. Вариантът не засяга определени възрастови групи. Вариантът не оказва въздействие върху функционирането на пазара на труда. 3. По отношение на стандартите за качество на работа Вариантът няма въздействие върху достъпа на работниците или на лицата, търсещи работа до продължаващо, в т. ч. продължаващо професионално обучение. Вариантът няма да окаже въздействие върху съществуващите права и задължения на работниците. Вариантът няма да окаже въздействие върху съществуващите права и задължения на работодателите. 4. По отношение на социалното включване и социалната закрила Вариантът не засяга достъпа до пазара на труда или влизането/излизането от пазара на труда. Вариантът не засяга преструктурирането, приспособяването към промените и използването на технологични иновации на работното място. Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Таблица 7 - Социални въздействия на Вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ 33 | Страница 5. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот Вариантът не засяга правото на свобода на гражданите и правото им да се движат свободно в ЕС. Вариантът не се отразява върху личната неприкосновеност на физическите лица. 6. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението Вариантът не засяга правото на гражданите на достъп до правосъдие. Вариантът не предвижда ефективни средства за защита по съдебен ред. Вариантът засяга благоприятно правото на добра администрация, като създава регулаторна рамка за взаимодействие между задължените лица във връзка с ефективното прилагане на международните ограничителни мерки, вкл. разглеждане на искания за дерогации, предоставяне на насоки и указания и др. 7. По отношение на политически права и свобода на изразяване Вариантът не засяга политически партии или граждански организации. Вариантът не засяга медиите, медийния плурализъм и свободата на изразяване. 8. По отношение на общественото здраве Вариантът не засяга здравето в резултат на промени в шума, въздуха, водата или почвата. 9. По отношение на сигурността и обществения ред Вариантът няма вероятност да увеличи броя на престъпните деяния. Вариантът няма да се отрази върху капацитета за прилагане на закона. 10. По отношение на културата Вариантът няма въздействие по отношение на културата. № Социални въздействия Ключови въпроси 1. По отношение на балансираното демографско развитие Вариантът няма въздействие. Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 34 | Страница 2. По отношение на заетостта и пазара на труда Вариантът няма да доведе до създаването на нови работни места. Вариантът не води пряко до загубата на работни места. Вариантът не засяга определени възрастови групи. Вариантът не оказва въздействие върху функционирането на пазара на труда. 3. По отношение на стандартите за качество на работа Вариантът няма въздействие върху достъпа на работниците или на лицата, търсещи работа до продължаващо, в т. ч. продължаващо професионално обучение. Вариантът няма да окаже въздействие върху съществуващите права и задължения на работниците. Вариантът няма да окаже въздействие върху съществуващите права и задължения на работодателите. 4. По отношение на социалното включване и социалната закрила Вариантът не засяга достъпа до пазара на труда или влизането/излизането от пазара на труда. Вариантът не засяга реструктурирането, приспособяването към промените и използването на технологични иновации на работното място. 5. По отношение на правото на неприкосновеност на личния живот Вариантът не засяга правото на свобода на гражданите и правото им да се движат свободно в ЕС. Вариантът не се отразява върху личната неприкосновеност на физическите лица. 6. По отношение на правото на добра администрация, достъп до правосъдие и до управлението Вариантът не засяга правото на гражданите на достъп до правосъдие. Вариантът не предвижда ефективни средства за защита по съдебен ред. Вариантът засяга неблагоприятно правото на добра администрация, според който принцип всеки има право неговите въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок . Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 5.1.3. Определяне на екологичните въздействия на разглежданите варианти Нито един от вариантите няма екологично въздействие. 5.1.4. Определяне на специфичните въздействия на разглежданите варианти Както бе изтъкнато по-горе, Законопроектът за международните ограничителни мерки е нормативен акт с по-скоро рамков характер, който рационализира вече съществуващи задължения за съответните задължени лица съгласно ЗМОМ. В този смисъл ЗМОМ не оказва въздействие върху сфери като държавния бюджет, конкуренцията, основните права, демографското развитие или регионалното и местно ниво. В контекста на специфичните въздействия на разглежданите варианти специално внимание е обърнато на следните аспекти: - Въздействие върху бизнеса най-общо - Промяна на административната тежест по отношение на заинтересованите страни Таблица 8 - Специфични въздействия на Вариант 0 „Без действие“ 35 | Страница 7. По отношение на политически права и свобода на изразяване Вариантът не засяга политически партии или граждански организации. Вариантът не засяга медиите, медийния плурализъм и свободата на изразяване. 8. По отношение на общественото здраве Вариантът не засяга здравето в резултат на промени в шума, въздуха, водата или почвата. 9. По отношение на сигурността и обществения ред Вариантът няма вероятност да увеличи броя на престъпните деяния. Вариантът няма да се отрази върху капацитета за прилагане на закона. 10. По отношение на културата Вариантът няма въздействие по отношение на културата. № Специфични въздействия Ключови въпроси 1. Въздействие върху бизнеса най-общо Икономическите оператори ще продължават да изпитват затруднения във връзка с липсата на компетентни органи по прилагането на международните ограничителни мерки – липса на информация, указания, Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Таблица 9 - Специфични въздействия на Вариант 1 „Приемане на Закон за международните ограничителни мерки“ 36 | Страница насоки, компетентност по отношение предоставянето на дерогации. 2. Промяна на административната тежест по отношение на заинтересованите страни Административната тежест за заинтересованите страни ще нарасне, предвид липсата на ясна нормативна уредба, система от компетентни органи и процедура за взаимодействие между тях. Икономическите оператори и физическите лица ще трябва да сезират неясен кръг от представители на администрацията и/или изпълнителната власт в стремежа си да достигнат до компетентния орган във връзка със своето искане за информация, дерогация, указания при прилагането на международните ограничителни мерки и др. Администрацията/изпълнителната власт ще препраща по (не)компетентност заявления и преписки, без да може да разреши ефективно и административно целесъобразно конкретни практически казуси. В резултат на това ще се създаде допълнителна административна тежест за страните, без насреща да се гарантира ефективна административна реакция/прилагане на международните ограничителни мерки. № Специфични въздействия Ключови въпроси 1. Въздействие върху бизнеса най-общо Установяването на стройна нормативна регулация на национално ниво на материята по прилагане на международните ограничителни мерки ще създаде ясна система от компетентни органи с организирана структура на взаимодействие с икономическите оператори и физическите лица във връзка с прилагането на международните ограничителни мерки. Това ще допринесе за по-добрата информираност на бизнеса за действието на ограничителните мерки и Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Таблица 10 - Специфични въздействия на Вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ 5.2. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти 37 | Страница тяхното приложение по отношение на конкретни икономически оператори. 2. Промяна на административната тежест по отношение на заинтересованите страни Оптимизираната комуникация между бизнеса и администрацията/ компетентните органи ще намали административната тежест за бизнеса и ще внесе предсказуемост в бизнес отношенията. Ясната архитектура на компетентности между органите на изпълнителната власт и техните администрации ще намали административната тежест за компетентните органи, асоциирана с извънредни способи на действия с оглед съществуващия правен вакуум в материята по прилагане на международните ограничителни мерки. № Специфични въздействия Ключови въпроси 1. Въздействие върху бизнеса най-общо Предприемането на организационни мерки от типа на ad hoc формати като междуведомствени групи по индивидуални/конкретни въпроси ще има отрицателно въздействие върху бизнеса, като увеличи информационните и институционални неясноти по отношение на функционалната рамка на опериране на системата по прилагане на международните ограничителни мерки. 2. Промяна на административната тежест по отношение на заинтересованите страни Административната тежест за всички заинтересовани страни ще се увеличи, не на последно място и в резултат на институционалната умора от създаването на нови и нови формати в отговор на необходимост от запълване на нормативни празноти във връзка с липсващата законова регулация на прилагането на международни ограничителни мерки. Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки С оглед извършване на сравнителна качествена оценка на идентифицираните три варианта на действие/бездействие, са използвани три критерия, с които се оценяват въздействията на трите варианта: ефективност, ефикасност и съгласуваност/ консистентност. Критерият ефективност оценява в каква степен вариантът преодолява идентифицирания проблем. Критерият ефикасност оценява в каква степен вариантът постига оптимално функциониране на предлагания институционален модел и административна организация. Критерият съгласуваност/консистентност оценява в каква степен вариантът е в съответствие със задължителни за България изисквания за гарантиране ефективното прилагане на международните ограничителни мерки. Съответно степените на изпълнение по трите зададени критерия са: ниска; средна; и висока. Таблица 11 – Качествена оценка на по-значимите въздействия на трите варианта Това определя вариант 1 като вариантът, който най-добре изпълнява критериите за ефективност, ефикасност и консистентност/съгласуване. 5.3. Количествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти След определянето на икономическите, социални и специфични въздействия на разглежданите варианти и направената качествена оценка на по-значимите въздействия и специфични аспекти, предложените варианти за действие следва да бъдат оценени с оглед на тяхното съответствие с общата цел за създаването на ефективна регулация по прилагането на международните ограничителни мерки и изпълнение на задълженията на България съгласно международното право и правото на Европейския съюз. 38 | Страница Ефективност Ефикасност Съгласуваност Вариант 0 „Без действие“ ниска ниска ниска Вариант 1 „Приемане на Закон за международните ограничителни мерки“ висока висока висока Вариант 2 „Предприемане на организационни мерки“ ниска ниска ниска Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Оценени съгласно три степени (ниска, средна и висока) съобразно критериите ефективност, ефикасност и съгласуваност за оценка на приложимостта на вариантите спрямо идентифицирания проблем, се установява, че от трите разглеждани варианта – без действие; приемане на Закон за международните ограничителни мерки; и приемане на организационни мерки – вариантът, който в най-голяма степен изпълнява критериите за ефективност, ефикасност и съгласуваност е „Приемането на Закон за международните ограничителни мерки. 5.4. Административна тежест Както е посочено по-горе в т. 5.1.4 Определяне на специфичните въздействия на разглежданите варианти, предлаганият проект на Закон за международните ограничителни мерки не въвежда нови задължения за задължените лица, а регулира взаимодействието между различни страни с цел гарантиране на ефективно изпълнение на съществуващи задължения за България – както за физическите и юридически лица и други образувания, така и за органите на изпълнителната власт и техните администрации. Изследването на административната тежест по отношение на заинтересованите страни и по-специално как тя ще се повлияе с приемането на Законопроекта за международните ограничителни мерки (таблици №№ 8-10) е категорично в полза на варианта „Приемане на Закон за международните ограничителни мерки“. С установяването на нормативна регулация на национално ниво и въвеждането на система от компетентни органи с организирана структура на взаимодействие ще бъде постигната ясна архитектура на компетентности между органите на изпълнителната власт и техните администрации. Това ще оптимизира комуникацията между бизнеса и администрацията/компетентните органи и ще намали административната тежест за бизнеса, като внесе предсказуемост в бизнес отношенията. Ясната архитектура на компетентности между органите на изпълнителната власт и техните администрации също така ще намали административната тежест за компетентните органи, асоциирана с извънредни способи на действия с оглед съществуващия правен вакуум в материята по прилагане на международните ограничителни мерки. И обратно, останалите два разгледани варианта – „Без действие“ и „Предприемане на организационни мерки“ ще доведат до нарастване на административната тежест и за заинтересованите страни, и за органите на изпълнителната власт и нейните администрации, като в същото време не гарантират ефективното прилагане на международните ограничителни мерки и изпълнението на съществуващи задължения за страната. 39 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 5.5. Оценка на въздействието върху малките и средни предприятия Малките и средни предприятия (МСП) са най-уязвими при резки промени в регулаторните отношения. МСП представлява приблизително 99% от всички предприятия и са естественият гръбнак на българската икономика. Приемането на Закон за международните ограничителни мерки ще има благоприятно въздействие върху МСП, както и върху всички икономически оператори, тъй като ще установи явна регулаторна рамка за взаимодействие между бизнеса и администрацията/компетентните органи. Това ще подобри комуникацията, ще намали административната тежест за бизнеса и ще внесе предсказуемост в бизнес отношенията. Приемането на Закон за международните ограничителни мерки не оказва влияние върху достъпа до финансиране на МСП, инвестиционния цикъл на предприятията, или създаването на нови или закриването на съществуващи предприятия. Доколкото ЗМОМ урежда ефективното прилагане на международните ограничителни мерки, въведени с резолюции на СС на ООН или законодателни актове на ЕС, евентуални разходи по изпълнение на задълженията за задължените субекти не са следствие от ЗМОМ, а (възможен) страничен ефект от налагането на ограничителни мерки. Това обаче е свързано със спецификата на ограничителните мерки и няма отношение към нормативната уредба на материята по прилагане на международни ограничителни мерки на национално ниво. 5.6. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни Ползите от приемането на Закон за международните ограничителни мерки за заинтересованите страни – най-общо задължените лица и компетентните органи по прилагането на международните ограничителни мерки – са подобрена макроикономическа среда (вж. таблици 2-4 по-горе), гарантирано право на добра администрация (вж. таблици 5-7 по-горе), благоприятно въздействие върху бизнеса най-общо чрез регулиране на взаимодействието между компетентните органи и икономическите оператори във връзка с прилагането на международните ограничителни мерки и оптимизиране на комуникацията между бизнеса и администрацията, както и намалена административна тежест и за бизнеса, и за компетентните органи и тяхната администрация. Както бе посочено по-горе, Законът за прилагане на международните ограничителни мерки не води до нови/допълнителни разходи за заинтересованите страни. 6. Сравняване на изследваните варианти [(Ръководство, РМС № 728 от 2019 г., стр. 60).] Извършената оценка на трите идентифицирани варианта – без действие, приемане на Закон за международните ограничителни мерки и предприемане на 40 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки организационни мерки категорично показва предимствата на варианта за ясна нормативна уредба на законово ниво на прилагането на международните ограничителни мерки и съпътстващи други задължения за България като член на ООН, ЕС и страна по международни договори, пораждащи конкретни задължения за нея. Приемането на Закон за международните ограничителни мерки ще гарантира ефективното изпълнение на задълженията на България за прилагане на международни ограничителни мерки, ще осигури ясна административна инфраструктура от компетентни органи по прилагането на международните ограничителни мерки, и ще неутрализира административния хаос и вакуум във връзка с разглеждането на искания за освобождаване от действието на международните ограничителни мерки. Не на последно място с приемането на такава регулаторна рамка България ще избегне риска от репутационни щети и наказателна процедура в рамките на ЕС за неизпълнение на задължения по силата на правото на ЕС. 6.1. Сравняване на ключовите положителни и отрицателни въздействия на всеки вариант 41 | Страница Отрицателни Вариант 0: Без действие Вариант 1: Приемане на Закон за Вариант 2: Предприемане на организационни въздействия международните мерки ограничителни мерки Неизпълнение на задълженията, свързани с ефективно прилагане на международните ограничителни мерки, с които България е обвързана като член на ООН и ЕС Да Не Да Риск за България от репутационни щети като надежден външнополитически партньор Да Не Да Риск от стартиране на наказателна процедура в рамките на ЕС за неизпълнение на Да Не Да Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 42 | Страница задължения съгласно правото на ЕС и налагане на финансови санкции Риск от искове по ЗОДОВ за претърпени вреди от бездействие на държавата за определяне на компетентни органи по прилагането на международните ограничителни мерки Да Не Да Допълнителни разходи (бизнес, администрация) Да Не Да Положителни Вариант 0: Без действие Вариант 1: Приемане на Закон за Вариант 2: Предприемане на организационни въздействия международните мерки ограничителни мерки Ефективно прилагане на международните ограничителни мерки и съпътстващи задължения Не Да Не Подобрена макроикономическа среда и бизнес предсказуемост Не Да Не Гарантирано право на добра администрация Не Да Не Намалена административна тежест за бизнеса Не Да Не Намалена административна тежест за администрацията Не Да Не Подобрена комуникация и взаимодействие между бизнеса и Не Да Не Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки 6.2. Класиране на вариантите и идентифициране на препоръчителен вариант В съответствие с възприетия подход на качествено оценяване на идентифицираните варианти за действие с оглед на съществуващата липса на нормативна уредба за прилагането на международните ограничителни мерки на национално ниво, класирането на вариантите след подробния сравнителен анализ на икономическите, социални и специфични въздействия съгласно трите възприети критерия ефективност, ефикасност и съгласуваност, включително с отчитане на ключовите положителни и отрицателни въздействия на всеки вариант, води до категоричния извод, че най-благоприятен е вариант 1: Приемане на Закон за международните ограничителни мерки. 7. Препоръчителен вариант Вариант 1 „Приемане на Закон за международните ограничителни мерки“. 8. Обществени консултации Както бе посочено по-горе, различни проекти са били предмет на обществени консултации - # 4944-К, https://strategy.bg/bg/public-consultations/4977 (2020 г.) и # 4944-К, https://strategy.bg/bg/public-consultations/4977 (2022 г.). През 2020 г. Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието публикуваха на Портала за обществени консултации на Министерския съвет консултационен документ (# 4944-К, https://strategy.bg/bg/public-consultations/4977) с оглед изготвянето на цялостна предварителна оценка на въздействието относно проект на Закон за международните ограничителни мерки. Консултацията е проведена за срок от 30 дни (съгласно изискванията на Закона за нормативните актове), считано от 24 февруари 2020 г. Консултации са проведени и на заседания на Координационната група по прилагането на ограничителните мерки на ЕС в рамките на три нарочни заседания за обсъждане проект на Закон за международните ограничителни мерки и съгласувателни процедури с обобщение и разискване на мнения, коментари и предложения за изменения (вж. по-горе). След извършване на настоящата цялостна предварителна оценка на въздействието и съгласуването ѝ от администрацията на Министерския съвет, проектът на акт ще се публикува на интернет страниците на Министерството на външните работи и на 43 | Страница администрацията по отношение прилагането на международните ограничителни мерки Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на акт ще се съгласува с всички министри, с администрацията на Министерския съвет и с други държавни органи в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 9. Последваща оценка на въздействието Съгласно чл. 22, ал. 2, т. 12 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, в доклада за цялостна оценка на въздействието задължително се включва препоръчителен срок за извършване на последваща оценка на въздействието. Съгласно Закона за нормативните актове, последваща оценка на въздействието се извършва в срок от 5 години след влизането в сила на новия нормативен акт. С оглед сложната и динамична материя на ограничителните мерки в международен план, комплексните и широкоспектърни последииц от ограничителните мерки считаме, че подходящият срок за извършване на последваща оценка на въздействие е пет години след влизането в сила на предлагания проект на Закон за международните ограничителни мерки. 10. Източници Интернет източници Подробна информация за всички санкции на ЕС - https://www.sanctionsmap.eu/#/main Списък на националните компетентни органи по прилагане санкциите на ЕС на сайта на МВнР - https://www.mfa.bg/bg/ministerstvo/merki-sreshtu-finansiraneto-na- terorizma/ogranichitelni-merki-es Списък на компетентни ведомства в България по прилагането на ограничителни мерки спрямо трети страни на сайта на МВнР - https://www.mfa.bg/bg/ministerstvo/ogranichitelni-merki-UN Подробна информация за всички санкции на ЕС - https://www.sanctionsmap.eu/#/main Платформата SIER (Sanctions Information Exchange Repository) е достъпна само през европейския делегатски портал и линк не може да бъде цитиран Платформа Helpdesk Sanctions на Европейската комисия, насочена към малки и средни предприятия по въпросите на прилагането на ограничителните мерки на ЕС - https://eu-sanctions-compliance-helpdesk.europa.eu/index_en Консолидирана версия на „Често задавани въпроси по приложението на Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 и Регламент на Съвета (ЕС) № 269/2014“, последни 44 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки изменения от 21 ноември 2025 г. - https://finance.ec.europa.eu/publications/consolidated- version_en Определение № 17414 от 22.05.2025 г. на Административен съд – София град, Второ отделение, 37 състав - https://sofia-adms-g.justice.bg/bg/1693 Определение № 9864 от 15.10.2025 г. на Върховния административен съд на Република България – Първо отделение - https://info- adc.justice.bg/courts/portal/edis.nsf/e_act.xsp?id=2541680&code=vas&guid=1302573805 Информация за ограничителни мерки на ЕС: • EU Sanctions Map • Consolidated list of persons, groups and entities subject to EU financial sanctions • EU sanctions tracker • Why the EU adopts sanctions • Types of sanctions the EU adopts • How the EU adopts and reviews sanctions • Basic Principles on the Use of Restrictive Measures (Sanctions)(PDF) • EU Best Practices for the effective implementation of restrictive measures • Guidelines on the implementation and evaluation of restrictive measures (sanctions) in the framework of the EU Common Foreign and Security Policy (PDF) • EU sanctions whistleblower tool • EU sanctions tool – Iran • EU Blocking Statute Национално законодателство на държави членки на ЕС относно ограничителните мерки Австрия : https://360.lexisnexis.at/d/b_bgbl_2025_2025_I_5_900768f729?origin=lk Хърватия: https://mvep.gov.hr/UserDocsImages/2024/datoteke/Law%20on%20The%20Implementati on%20of%20Restrictive%20Measures.pdf Чехия: https://www.mfcr.cz/assets/attachments/Zak_2006-069_Zakon-o-provadeni- mezinarodnich-sankci-EN.pdf Естония: https://www.riigiteataja.ee/en/eli/ee/508032022003/consolide/current Финландия: https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&opi=89978449&url=https://sherloc. unodc.org/cld/uploads/res/document/act-on-the-enforcement-of-certain-obligations-of- 45 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки finland-as-a-member-of-the-united-nations-and-of-the-european- union_html/FIN_1267_EN.pdf&ved=2ahUKEwjRpOz0vo- RAxXvVfEDHQEZOAUQFnoECBoQAQ&usg=AOvVaw3qSjeyaotVqSCF0B0VGLgE Франция: https://www.tresor.economie.gouv.fr/services-aux-entreprises/sanctions- economiques Германия: https://www.bundesfinanzministerium.de/Content/EN/Standardartikel/Topics/Financial_ markets/Financial-Crime/sanctions-enforcement-act-II.html Латвия: https://likumi.lv/ta/en/en/id/280278-law-on-international-sanctions-and- national-sanctions-of-the-republic-of-latvia Литва: https://e- seimas.lrs.lt/portal/legalAct/lt/TAD/66ca3582036d11edbfe9c72e552dd5bd?jfwid=- 4fsid6obl Люксембург: https://legilux.public.lu/eli/etat/leg/loi/2020/12/19/a1072/jo Малта: https://parlament.mt/media/136388/act-35-interess-nazzjonali.pdf Нидерландия: https://www.dnb.nl/en/sector-information/open-book-supervision/laws- and-eu-regulations/sanctions-act-1977/ Полша: https://isap.sejm.gov.pl/isap.nsf/DocDetails.xsp?id=WDU20220000835; https://isap.sejm.gov.pl/isap.nsf/DocDetails.xsp?id=WDU20250000172 Португалия: https://diariodarepublica.pt/dr/detalhe/lei/97-2017-108041476 Словакия: https://www.mfsr.sk/en/finance/financial-market/eu-un- sanctions/international-eu-un-sanctions/act-289/2016-coll-on-implementation- international-sanctions/ Дания: https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&opi=89978449&url=https://antisla verylaw.ac.uk/wp-content/uploads/2019/08/Denmark-Criminal- Code.pdf&ved=2ahUKEwjqgrrpwI- RAxVlSfEDHYvbC4wQFnoECCQQAQ&usg=AOvVaw2mP8qIN4yfZEZayThjTuxd Румъния: https://www.google.com/url?sa=t&source=web&rct=j&opi=89978449&url=https://www.on pcsb.ro/pdf/EO202-2008.doc&ved=2ahUKEwi97b3sv4- RAxULc_EDHTP7M1gQFnoECBsQAQ&usg=AOvVaw0KvNnPJRi5Id_c1rco0dtx 11. Приложения Приложение 1 - списък на регламенти на ЕС, които съдържат задължение за държавите членки да уведомят Европейската комисия за определения национален компетентен орган във връзка с прилагането на санкции, задължения за докладване и издаване на разрешения за освобождаване от действието на ограничителни мерки Приложение 2 – обобщена справка за компетентните национални органи за прилагането на финансовите ограничителни мерки в другите държави членки на ЕС Приложение 3 – обобщена справка в табличен вид на получени становища, коментари и предложения, представени с мотиви на авторите и аргументи в полза на или против тяхното възприемане (Обобщение 1, 12.09.2025 г.) 46 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Проект на Закон за международните ограничителни мерки Приложение 4 – обобщена справка в табличен вид на получени допълнителни бележки и предложения по проекта на Закон за международните ограничителни мерки (Обобщение 2, 21.10.2025 г.) 47 | Страница

СПРАВКА 2 от междуведомствено съгласуване на ревизиран проект на Закон за международните ограничителни мерки (септември – октомври 2025 г.) – Координационна група за прилагането на ограничителните мерки на ЕС № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви 1. Чл. 8, т. 1 Чл. 8. Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 3 са задължителни за: 1. физическите лица – граждани на Република България и чужденци; Чл. 8, т. 1 Чл. 8. Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 3 са задължителни за: 1. физическите лица, които пребивават на територията на Република България – граждани на Република България, граждани на държава членка на Европейския съюз или на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и чужденци; МВР 1. Предлага се да се уточни, по подобие на ЮЛ в т. 2, че тези ФЛ пребивават на територията на България. Иначе от буквалното тълкуване на разпоредбата може да се приеме, че става дума за всички ФЛ, независимо къде се намират по света. 2. С оглед пълнота, се предлага да се добавят гражданите на държава членка на Европейския съюз, или на държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които не се считат за чужденци. След дискусия в Координацион ната група предложението не беше прието. № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви 2. Чл. 10, ал. 1, т. 1 1. Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ – по отношение на контрола върху прилагането на международните финансови ограничителни мерки, в частност замразяване на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси и забраната за предоставяне на икономически ресурси; Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ - по отношение на контрола върху прилагането на целеви финансови санкции на Европейския съюз по отношение на лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; ДАНС Частично се приема. Предлагаме следната редакция: Председателя т на Държавна агенция „Национална сигурност“ - по отношение на контрола върху прилагането на целеви финансови санкции. 3. Чл. 10, ал. 1, т. 1 1. Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ – по отношение на контрола върху прилагането на международните финансови ограничителни мерки, в частност замразяване на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси и БНБ С оглед на правомощията, които се възлагат с чл. 10, ал. 1, т. 1 на председателя на ДАНС, предлага се да се обмисли включването на разпоредби относно събирането, съхраняването и предоставянето на информация, по аналогия с глава трета, раздел I от Закона за мерките срещу изпирането на пари. След дискусия в Координацион ната група предложението не беше прието. № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви забраната за предоставяне на икономически ресурси; (ЗМИП – Глава трета. СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ Раздел I. Съхраняване на информация) 4. Чл. 10, ал. 1, т. 18 Комисията за финансов надзор и нейните органи – по отношение на ограничителни мерки в областта на застраховането и презастраховането, публичното предлагане на ценни книжа, сделки с финансови инструменти, замразяване на финансови средства и други финансови активи по сметки и влогове на клиенти на поднадзорните ѝ лица съгласно Закона за Комисията за финансов надзор; Чл. 10, ал. 1, т. 18 Комисията за финансов надзор и нейните органи – по отношение на ограничителни мерки в областта на застраховането и презастраховането, публичното предлагане на ценни книжа, сделки с финансови инструменти, замразяване на финансови средства и други финансови активи по сметки и влогове на клиенти на поднадзорните ѝ лица съгласно Закона за Комисията за финансов надзор, както и на целеви финансови санкции на Европейския съюз по отношение на задължените лица по чл. 108, ал. 6, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; ДАНС След дискусия в Координацион ната група предложението не беше прието. № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви 5. Чл. 10, ал. 1. т. 16 Българската народна банка – в рамките на нейните правомощия съгласно Закона за Българската народна банка, Закона за кредитните институции и Закона за платежните услуги и платежните системи, по отношение на издаването и отказа за издаване на лицензи, разрешения и одобрения по реда на тези закони за извършване на дейност в Република България като кредитна институция, платежна институция и дружество за електронни пари, включително чрез клон или представител, както и по отношение отнемането, отмяната и обезсилването на издадени лицензи, разрешения и одобрения в резултат на прилагане на международни ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, доколкото това не попада в правомощията на Европейската централна банка; Чл. 10, ал. 1. т. 16 Българската народна банка – в рамките на нейните правомощия съгласно Закона за кредитните институции по отношение на приложимия към финансовите институции по чл. 3, ал. 1 от този закон регистрационен режим; Закона за платежните услуги и платежните системи, по отношение на приложимия към лицата по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 от този закон лицензионен или регистрационен режим; Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, по отношение на приложимия към лицата, обслужващи кредити, лицензионен режим. 13. Органът, компетентен съгласно чл. 1, ал. 2 от Закона за кредитните институции по отношение на издаване и отнемане на лиценз за извършване на дейност като кредитна институция в Република България; БНБ Предлага редакция на т. 12 и добавяне на нова т. 13 с цел избягване директното упоменаване на ЕЦБ в законопроекта и цитирането в него на разпоредби от Регламент (ЕС) № 1024/2013. В тази връзка допълва, че обсъденият на 12 септември 2025 г. вариант за допълване на т. 12 с текста „с изключение на правомощията, предоставени на друг орган съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013“ не е удачен, доколкото по този начин възможността за отнемане на банкови лицензи за нарушения на ЗМОМ ще бъде изключена от обхвата на закона. След дискусия в Координацион ната група предложението беше прието. 6. Чл. 10, ал. 1. т. 16 Българската народна банка – в рамките на нейните Чл. 10, ал. 1. т. 16 Българската народна банка – в рамките на нейните ДАНС След дискусия в Координацион № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви правомощия съгласно Закона за Българската народна банка, Закона за кредитните институции и Закона за платежните услуги и платежните системи, по отношение на издаването и отказа за издаване на лицензи, разрешения и одобрения по реда на тези закони за извършване на дейност в Република България като кредитна институция, платежна институция и дружество за електронни пари, включително чрез клон или представител, както и по отношение отнемането, отмяната и обезсилването на издадени лицензи, разрешения и одобрения в резултат на прилагане на международни ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, доколкото това не попада в правомощията на Европейската централна банка; правомощия съгласно Закона за Българската народна банка, Закона за кредитните институции и Закона за платежните услуги и платежните системи, по отношение на издаването и отказа за издаване на лицензи, разрешения и одобрения по реда на тези закони за извършване на дейност в Република България като кредитна институция, платежна институция и дружество за електронни пари, включително чрез клон или представител, както и по отношение отнемането, отмяната и обезсилването на издадени лицензи, разрешения и одобрения в резултат на прилагане на международни ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, доколкото това не попада в правомощията на Европейската централна банка, както и по отношение на целеви финансови санкции на Европейския съюз по отношение на задължените лица по чл. 108, ал. 6, т. 1 от ната група предложението не беше прието. № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви Закона за мерките срещу изпирането на пари; 7. Чл. 10, ал. 1, т. 19 Комисията за регулиране на съобщенията – по отношение на ограничителните мерки в областта на осъществяването на електронните съобщения; Чл. 10, ал. 1, т. 19 Комисията за регулиране на съобщенията – по отношение на ограничителните мерки в областта на осъществяването на електронните съобщения, както и на целеви финансови санкции на Европейския съюз по отношение на задължените лица по чл. 108, ал. 6, т. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; ДАНС След дискусия в Координацион ната група предложението не беше прието. 8. Чл. 10, ал. 1, т. 14 20. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – по отношение на ограничителните мерки във връзка с Чл. 10, ал. 1, т. 14 Министерството на транспорта и съобщенията оспорва предвидената роля на ИА „Автомобилна администрация“ като компетентен национален орган по отношение на МТС След дискусия в Координацион ната група предложението не беше прието. За сведение: автомобилния транспорт; ограничителните мерки във връзка с автомобилния транспорт, без да прави алтернативно предложение. В предходно становище на МТС се предлагаше Агенция „Пътна администрация № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви “ да се предвиди като компетентен национален орган за този тип мерки. На заседанието на Координацион ната група (12.09.2025) единодушно беше взето решение, че Агенция „Пътна администрация “ не е подходящият компетентен орган, и вместо това беше посочена ИА „Автомобилна администрация “. 9. Чл. 10, ал. 1 Чл. 10, ал. 1, т. 21 (нова) 20. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите – по отношение на целеви финансови санкции на Европейския съюз по ДАНС След дискусия в Координацион ната група предложението не беше прието. № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви отношение на задължените лица по чл. 108, ал. 6, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. 10. Чл. 10, ал. 3 (3) За Чл. 10, ал. 3 (3) За ДАНС Предлага се алинея 3 да бъде След дискусия целите на прилагането на финансовите целите на прилагането на финансовите заличена. в Координацион ограничителни 10, 1, ограничителни 14, 1, мерки органът по чл. ал. 1 мерки органът по чл. ал. 1 ната група т. получава пряко от субекти 8 т. получава пряко от субекти 12 предложението беше задължените по чл. информация задължените по чл. информация не по прилагането на финансовите по прилагането на финансовите прието. ограничителни ограничителни мерки, като може да издава мерки, като може да издава задължителни писмени задължителни писмени разпореждания във връзка с разпореждания във връзка с прилагането на мерките. прилагането на мерките. 11. Глава шеста АДМИНИСТРАТИВНОНАК АЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Глава шеста АДМИНИСТРАТИВНОНАК АЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ БНБ Предлага да се обсъди в Координационната група въвеждането в ЗМОМ на разпоредбите от Директива (ЕС) 2024/1226, които не са с наказателноправен характер, напр. тези, касаещи отговорността на юридически лица, тъй като е налице пряко припокриване с разпоредби от проекта на ЗМОМ. По този начин ще се избегнат бъдещи съществени изменения и допълнения в ЗМОМ скоро след неговото приемане, предвид и висящата Координацион ната група не взе решение за промяна на текста на проектозакона в тази му част. № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви наказателна процедура срещу България поради несвоевременното транспониране на Директива (ЕС) 2024/1226, или приемане на още един специален закон, което не е добра практика. 12. Чл. 22. (1) Длъжностно лице, което не изпълни задължение за налагане на ограничителни мерки или извърши или допусне нарушение на чл. 8, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 евро Чл. 22. (1) Длъжностно лице, което не изпълни подлежаща на изпълнение ограничителна мярка, ако не подлежи на по- тежко наказание, се наказва с глоба в размер от 1 000 до 5 000 евро МВР Необходимо е да се прецени дали въобще е възможно с една обща разпоредба да се обхванат всички хипотези, в които ще възникне административнонаказателна отговорност. По отношение на ограничителните мерки, за изпълнението на които отговаря МВР (чл. 14, ал. 1, т. 2) административнонаказателна отговорност за длъжностните лица ще възникне, ако те пропуснат да изпълнят вече приета ограничителна мярка по чл. 1, ал. 3, за която са настъпили и съответните условия за прилагането ѝ по чл. 8, например, ако граничен служител допусне влизане в След дискусия в Координацион ната група беше възприета следната формулировка: Длъжностно лице, което не изпълни задължение за прилагане на ограничителни мерки или извърши или допусне нарушение на наложена ограничителна мярка, ако не подлежи на по- тежко наказание, се наказва с глоба № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви страната на санкционирано лице. в размер от 1 000 до 5 000 евро. 13. Чл. 24, ал. 1 (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, или оправомощени от тях длъжностни лица. Чл. 26, ал. 1 ДАНС Предлага обсъждане с цел преценка административнонаказателнат а дейност да се осъществява от компетентните органи по чл. 10, ал. 1. След дискусия в Координацион ната група беше възприета следната формулировка: Актовете за установяване на административ ни нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица, оправомощени от компетентния орган по чл. 10, ал. 1 за съответната ограничителна мярка, а наказателните постановления се издават от компетентния № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви орган по чл. 10, ал. 1 за съответната ограничителна мярка или оправомощени от него длъжностни лица. 14. Чл. 24, ал. 1 (1) Актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите на Националната агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, или оправомощени от тях длъжностни лица. Чл. 26, ал. 1 (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. …. се съставят от длъжностни лица, оправомощени от органите по чл. 10, ал. 1. Наказателните постановления се издават от органите по чл. 10, ал. 1 или от оправомощени от тях длъжностни лица. МВР Подобни разпоредби са включени в ЗМИП. Предлага да се прецени необходимостта от включване на допълнителни разпоредби по подобие на чл. 123а от ЗМИП, съгласно който при определянето на вида и размера на глобите и имуществените санкции административнонаказващият орган отчита всички обстоятелства, които са от значение, включително когато е приложимо: 1. тежестта и продължителността на нарушението; След дискусия в Координацион ната група беше възприета следната формулировка: Актовете за установяване на административ ни нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица, оправомощени от компетентния орган по чл. 10, ал. 1 за съответната № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви 2. степента на отговорност на физическото или на юридическото лице; 3. финансовото състояние на физическото или на юридическото лице, определено според общия годишен финансов оборот на юридическото лице или годишния доход на физическото лице; 4. размера на реализираната печалба или на избегнатата загуба от физическото или юридическото лице, доколкото може да се определи; 5. размера на загубите, претърпени от трети лица в резултат на нарушението, доколкото може да се определи; ограничителна мярка, а наказателните постановления се издават от компетентния орган по чл. 10, ал. 1 за съответната ограничителна мярка или оправомощени от него длъжностни лица. 15. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон: 1. „Международни финансови ограничителни мерки“ са както замразяване на Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон: 1. „Целеви финансови санкции“ са целевите финансови санкции съгласно определението в чл. 2, КФН Редакцията се предлага, в случай че бъде прието предложението за редакция на чл. 10, т. 1. След дискусия в Координацион ната група този текст отпадна. № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви активи, така и забрани за предоставяне на средства или други активи, пряко или непряко, в полза на определени лица и образувания. параграф 1, т. 49 от Регламент (ЕС) 2024/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 година за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма, наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2024/1624“. 2. „Финансови санкции на ООН“ са финансовите санкции на ООН съгласно определението в чл. 2, параграф 1, т. 50 от Регламент (ЕС) 2024/1624. 16. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон: 1. „Международни финансови ограничителни мерки“ са както замразяване на активи, така и забрани за предоставяне на средства или други активи, пряко или непряко, в полза на определени лица и образувания. 2. „Резолюции на Съвета за сигурност на ООН“ са Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон: 1. „Международни финансови ограничителни мерки“ са както замразяване на активи, така и забрани за предоставяне на средства или други активи, пряко или непряко, в полза на определени лица и образувания. 2. „Целеви финансови санкции на Европейския съюз“ са ДАНС След дискусия в Координацион ната група този текст отпадна. 1 Приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон и които все още произвеждат правно действие. № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви резолюциите, приети по чл. 41 от Устава на ООН. 3. „Правни актове на Европейския съюз“ са решения, 1 регламенти и общи позиции на Съвета на ЕС, с които се налагат ограничителни мерки. целеви финансови санкции по смисъла на чл. 2, параграф 1, т. 49 от Регламент (ЕС) 2024/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 31 май 2024 година за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари или финансирането на тероризма. 3. „Целеви финансови санкции за тероризъм или финансирането му“ са мерките по чл. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, по отношение на лица по чл. 4б, т. 1 и 2 от същия закон. 4. „Целеви финансови санкции за разпространение на оръжия за масово унищожение или финансирането му“ са мерките по чл. 3 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение, по 2 Приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон и които все още произвеждат правно действие. № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви отношение на лица по чл. 4б, т. 1 и 2 от същия закон. 2.5. „Резолюции на Съвета за сигурност на ООН“ са резолюциите, приети по чл. 41 от Устава на ООН. 3.6. „Правни актове на Европейския съюз“ са решения, 2 регламенти и общи позиции на Съвета на ЕС, с които се налагат ограничителни мерки. 17. Преходни и заключителни разпоредби Преходни и заключителни разпоредби (нов параграф) § Х. Разпоредбите на чл. 10, т. 1, 12, 14, 17 и 21 относно целевите финансови санкции на Европейския съюз влизат в сила считано от 10 юли 2027 г. ДАНС След дискусия в Координацион ната група предложението не беше прието.

СПРАВКА от междуведомствено съгласуване на проект на Закон за международните ограничителни мерки – Координационна група за прилагането на ограничителните мерки на ЕС 1 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви 1. Чл. 1. (1) Този закон урежда реда и условията за участието на Република България в приемането на международните ограничителни мерки, както и реда за прилагането им на Чл. 1. (1) Този закон урежда реда и условията за участието на Република България в приемането на международните ограничителни мерки, включително пряко Агенция за обществени поръчки (АОП) В съответните разпоредби, освен „прилагане на международни ограничителни мерки“ да бъде посочено и тяхното налагане. За да бъдат приложени санкционните Не се приема. Ограничителните мерки на ЕС се приемат с решения на Съвета и регламенти на територията на Република приложимите санкционни мерки, те фактически е Съвета (огледални България. мерки на Европейския съюз, необходимо да бъдат актове), като както и реда за налагането и наложени от компетентен последните са прилагането им на територията на Република България. орган, със съответния акт, контрол по изпълнението, санкции за неизпълнение и др. задължителни в своята цялост и са пряко приложими, без да е необходимо транспонирането им в националното законодателство на ДЧЕС. Предложеното допълнение е излишно. 2. Чл. 1. (1) Този закон урежда реда и условията за участието на Република България в приемането на международните Чл. 1. (1) Този закон урежда реда и условията за участието на Република България в приемането на международните МО Предлагаме допълване на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 с думите „доколкото не е предвидено друго в Не се приема. В ал. 2 на чл. 1 е посочено, че проектозаконът се прилага за 2 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви ограничителни мерки, както и реда за прилагането им на територията на Република България. ограничителни мерки, както и реда за прилагането им на територията на Република България, доколкото не е предвидено друго в международен договор, ратифициран, обнародван и в сила за Република България“. международните ограничителни мерки, приети с резолюции на Съвета за международен договор, сигурност на ратифициран, обнародван и в ООН, правни сила за Република България. актове на ЕС и правни актове, които са задължителни за Р България. Предвид това, няма как да бъде предвидено друго в друг международен договор, правно обвързващ Р България, т.е. няма хипотеза, при която международен договор да е обвързващ България и да противоречи на Устава на ООН, учредителните договори на ЕС и задължителен за България 3 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви международен договор. 3. Чл. 3 (1) Министерството на външните Чл. 3 (1) Министърът на външните МО В глава втора се визира Министерството на външните работи в проекторазпоредби, с Приема се. работи ръководи и координира участието на Република България в приемането на актовете по чл. 1, ал. 2. работи ръководи и координира участието на Република България в приемането на актовете по чл. 1, ал. 2. които се цели възлагане на функции на орган на държавната власт. Доколкото МВнР е администрация, която подпомага органа на държавна власт – министъра на външните работи при изпълнение на функциите му, предлагаме да се обмисли необходимостта от замяна на думите „Министерство на външните работи“ с „министъра на външните работи“. 4. Чл. 3 (1) Министерството на външните работи ръководи и координира участието на Република България в приемането на актовете по чл. 1, ал. 2. МВР не предлага редакция. Наша редакция, отчитаща коментара на МВР: Чл. 3 (1) Министърът Министерството МВР Съгласно чл. 105, ал. 1 от Конституцията на Република България, външната политика се ръководи и осъществява от Министерския съвет. В допълнение, разпоредбата регламентира правомощия на Министерството на Приема се. на външните работи външните работи, което не е ръководи и координира участието на Република България в приемането на актовете по чл. 1, ал. 2. орган на власт, а администрация, която подпомага дейността на 4 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви министъра (чл. 42, ал. 1 от Закона за администрацията). 5. Чл. 3 (2) Министерството на външните Чл. 3 (2) Министърът на външните МО В глава втора се визира Министерството на външните работи в проекторазпоредби, с Приема се. работи се подпомага своевременно от компетентните органи по чл. 15, както и от други ведомства и държавни структури по компетентност. работи се подпомага своевременно от компетентните органи по чл. 15, както и от други ведомства и държавни структури по компетентност. които се цели възлагане на функции на орган на държавната власт. Доколкото МВнР е администрация, която подпомага органа на държавна власт – министъра на външните работи при изпълнение на функциите му, предлагаме да се обмисли необходимостта от замяна на думите „Министерство на външните работи“ с „министъра на външните работи“. 6. Чл. 3. (2) Министерството на външните Чл. 3. (2) Министърът на външните МО По същите (вж. по-горе) съображения предлагаме да се обмисли заменянето на израза Приема се. работи се подпомага своевременно от компетентните органи по чл. 15, както и от други ведомства и държавни работи се подпомага своевременно от компетентните органи по чл. 15, както и от други държавни органи, органи „други ведомства и държавни структури по компетентност“ с „други държавни органи, органи на местно структури по компетентност. на местно самоуправление и самоуправление и и местната местната администрация. администрация“. 7. Чл. 3 (3) В случай че в работата по изготвяне на акт по чл. 1, ал. 2 Чл. 3 (3) В случай че в работата по изготвяне на акт по чл. 1, ал. 2 МО В глава втора се визира Министерството на външните работи в проекторазпоредби, с които се цели възлагане на Приема се. 5 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви участва представител на друга администрация, позициите се съгласуват и с Министерството участва представител на друга администрация, позициите се съгласуват и с министъра на функции на орган на държавната власт. Доколкото МВнР е администрация, която на външните работи. външните работи. подпомага органа на държавна власт – министъра на външните работи при изпълнение на функциите му, предлагаме да се обмисли необходимостта от замяна на думите „Министерство на външните работи“ с „министъра на външните работи“. 8. Разпоредбите на чл. 8, ал. 1 и 2 се повтарят в чл. 31, ал. 1 и 2. Предлагаме да се заличи чл. 8 и да остане чл. 31 поради систематично по-удачното място на разпоредбата. Агенция „Митници“ БНБ МТС МИР Приема се, като чл. 31 възприема формулиров ката на ал. 1 на чл. 8, тъй като е в разширен вариант в сравнение с тази на чл. 31. 9. Чл. 8 (1) Компетентните органи по чл. 15 предоставят на Министерството на външните работи необходимата Чл. 8 (1) Компетентните органи по чл. 15 предоставят на Министерството на външните работи необходимата информация за целите на БНБ Предлагаме алинеята да бъде допълнена с изречение трето: „Видът и обхватът на информацията по изречение първо и редът за нейното предоставяне се определят от Приема се. 6 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви информация за целите на докладване пред ООН и ЕС по прилагането на ограничителните мерки. Въз основа на подадената информация от компетентните органи по чл. 15 Министерството на външните работи докладва по прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България, освен ако акт на съответната международна организация предвижда друго. докладване пред ООН и ЕС по прилагането на ограничителните мерки. Въз основа на подадената информация от компетентните органи по чл. 15 Министерството на външните работи докладва по прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България, освен ако акт на съответната международна организация предвижда друго. Видът и обхватът на министъра на външните работи.“ информацията по изречение първо и редът за нейното предоставяне се определят от министъра на външните работи. 10. Чл. 8 (1) Компетентните органи по чл. 15 предоставят на Министерството на външните работи необходимата информация за целите на докладване пред ООН и ЕС по прилагането на ограничителните мерки. Въз основа на подадената информация от компетентните МП С какъв акт се определят видът и обхватът на информацията по изречение първо и редът за нейното предоставяне? Приема се. Добавяме уточнение относно вида на акта. Следва да се обсъди от КГ дали наредбата да бъде на 7 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви органи по чл. 15 Министерството на външните работи докладва по прилагането на международните ограничителни мерки на територията на Република България, освен ако акт на съответната международна организация предвижда друго. министъра на външните работи, съвместно на министъра на външните работи и друг министър, или на МС. Възможна редакция: „Видът и обхватът на информация та по изречение първо и редът за нейното предоставян е се определят с наредба от ….“. 11. Чл. 9 (1) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 2 са приложими за Заличаване на текста относно публикуването. БНБ Предлагаме да се заличи текстът относно публикуването на съответните Не се приема. Чл. 9 (1) цели яснота относно момента, от който 8 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви Република България след публикуването на съответните правни актове, с които се налагат, в Официалния вестник на ЕС и последващото им влизането в сила в съответствие с техните разпоредби. правни актове, с които се налагат международни ограничителни мерки, в Официалния вестник на ЕС, доколкото се подразбира, че същите не могат да влязат в сила без да бъдат публикувани. ограничителните мерки произвеждат ефект. 12. Чл. 9 (1) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 2 са приложими за Република България след Чл. 9 (1) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в Република България Агенция „Митници“ Предлага се размяна на местата на алинея 1 и 2 с оглед спазване на хронологичния ред, Приема се. публикуването на съответните правни актове, с които се налагат, в Официалния вестник на ЕС и последващото им влизането в сила в съответствие с техните разпоредби. (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в Република България посредством актовете, с които са транспонирани от ЕС. До приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи посредством актовете, с които са транспонирани от ЕС. До приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. За ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на тероризма се прилага чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. произтичащ от чл. 1, както и добавяне на „Република“ пред България. 9 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. За (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 2 са приложими за Република България след ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на тероризма се прилага чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. публикуването на съответните правни актове, с които се налагат, в Официалния вестник на ЕС и последващото им влизането в сила в съответствие с техните разпоредби. 13. Чл. 9, ал. 2 (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в България посредством актовете, с които са транспонирани от ЕС. До приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. За ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на тероризма се прилага чл. 4б Чл. 9, ал. 2 (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в България посредством актовете, с които са транспонирани от ЕС. До приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. (3) За ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на тероризма и БНБ Тъй като в обхвата на мерките по чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение влизат и мерки срещу разпространението на оръжия за масово унищожение и финансирането му, произтичащи от санкции, наложени с регламент на Съвета на Европейския съюз или с резолюция на Съвета за сигурност на ООН, предлагаме изречение трето на чл. 9, ал. 2 от законопроекта да се обособи като отделна алинея и в нея да се отрази изменението в Приема се. 10 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви от Закона за мерките срещу на разпространението на оръжия наименованието на Закона, финансирането на тероризма. за масово унищожение се съответно на мерките срещу прилага чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. масово унищожение. 14. Чл. 9, ал. 2 (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в България посредством актовете, с които са транспонирани от ЕС. До приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. За ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в България посредством актовете, с които са транспонирани от ЕС. До приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. За ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на тероризма се прилага чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и МВР МВР счита първото изречение на алинея 2 за проблемна. В контекста на това, че съгласно чл. 15, ал. 1, т. 2 от законопроекта министърът на вътрешните работи следва да отговаря за прилагането на ограничителните мерки, произтичащи от резолюции на Съвета за сигурност на ООН (СС на ООН), правни актове на ЕС и правни актове, приети по съответния ред в рамките на международни организации, които са задължителни за Република България по силата на международен договор, свързани с предотвратяване на влизането на българска След среща с представите ли на МВР, колегите от МВР предложиха добавяне на алинея 3 към член 9. Приема се. 11 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви тероризма се прилага чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. на разпространението на оръжия за масово унищожение. (3) Разпоредбата на ал. 2, изр. 2 не се прилага спрямо ограничителните мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1, свързани с предотвратяване на влизането на българска територия или транзитното преминаване през нея на санкционирани лица. Тези ограничителни мерки се изпълняват по реда на чл. 25 от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки. (Алинея 3 става ал. 4.) територия или транзитното преминаване през нея на санкционирани лица, на практика това означава, че ако от Съвета за сигурност на ООН на дадено лице е наложена забрана за пътуване, то преди още на европейско ниво за лицето да бъде въведен съответният сигнал в ШИС по реда на чл. 25 от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки, компетентните държавни органи трябва да наложат на съответното лице национална мярка, забраняваща на лицето да влиза или транзитно да преминава през територията на Република България. Към момента няма яснота какви биха били възможните механизми, чрез които това предложение може да бъде 12 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви изпълнено на практика, вкл. дали би било необходимо на съответните санкционирани лица да се налагат принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България и да се включват в информационния масив на нежеланите в страната чужденци. От страна на дирекция „Миграция“-МВР е изразено негативно становище. При наличие на шенгенски сигнал, въвеждането и на национален сигнал в ШИС не би имало добавена стойност. Това би нарушило принципа за пропорционалност, би довело до дублиране на дейности и допълнително би натоварило служителите, ангажирани с тези задачи. В този контекст, тъй като този въпрос засяга и всички останали държави членки на ЕС, МВР е на мнение, че трябва да бъдат проучени възможностите за създаване 13 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви на организация за незабавно въвеждане на съответните ограничителни мерки в ШИС на ниво Шенгенско пространство по реда на чл. 25 от Регламент (ЕС) 2018/1861 на Европейския парламент и на Съвета от 28 ноември 2018 година за създаването, функционирането и използването на Шенгенската информационна система (ШИС) в областта на граничните проверки. 15. Чл. 9, ал. 2 (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в България посредством актовете, с които са транспонирани от ЕС. До приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. БНБ Считаме, че систематичното място на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 е в член 9. Приема се. Предлагаме сглобена редакция на разпоредбат а. 14 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви (3) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 3 се прилагат в България посредством акт на Министерския съвет. (4) Когато международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се съдържат в акт по чл. 9, ал. 2, в Република България не се приемат актове по прилагане на мерките. (5) За ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение се прилага чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение. 16. Чл. 9 (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в България Чл. 9 (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в България АОП Санкционните мерки може да са предвидени в регламент, който има пряко приложение и не е необходимо неговото Не се приема. Посоченият текст касае транспониране от ЕС на мерки, посредством актовете, с които са ЕС. До посредством актовете, с които са ЕС. До последващо въвеждане в приети с транспонирани от приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от транспонирани от приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от националното законодателство, с изключение на случаите, когато въпроси са оставени за резолюции на СС на ООН. 15 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. За ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на тероризма се прилага чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. За ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на тероризма се прилага чл. 4б от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. уреждане в компетентността на ДЧ. 17. Чл. 9 (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в България посредством актовете, с които са ЕС. До Чл. 9 (2) Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2, т. 1 се прилагат в България посредством актовете, с които са ЕС. МП Предлагаме „транспонирани“ да се замени с „въведени“. Приема се. транспонирани от приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. За ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на тероризма се прилага чл. 4б транспонирани въведени от До приемането на такъв акт, съответните мерки се изпълняват незабавно от момента на публикуването, по реда на чл. 30, ал. 2, като компетентните органи предприемат необходимите действия за тяхното прилагане в съответствие с приложимия им обхват и съдържание. За ограничителни мерки с характер на мерки срещу финансирането на тероризма се прилага чл. 4б 16 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. 18. Чл. 11. При невъзможност за установяване на обхвата, съдържанието и действието на ограничителна мярка, въпросът се внася за разглеждане от Междуведомствения съвет по прилагане на международните ограничителни мерки към Министерския съвет по чл. 17. Чл. 11. При невъзможност за установяване на обхвата, съдържанието и действието на ограничителна мярка или компетентния орган по нейното прилагане, въпросът се внася за разглеждане от Междуведомствения съвет по прилагане на международните ограничителни мерки към Министерския съвет по чл. 17. АОП Предлагаме предвидената възможност в чл. 11 от закона да се разшири и по отношение на случаите, когато не може да се определи компетентен орган или мярката засяга компетентността на повече от един орган. Не се приема. Промяна в позицията. Приемаме предложени ето, като допълваме разпоредбат а с „или компетентн ия орган по нейното прилагане“. Аналогична редакция е внесена и в чл. 17, ал. 2, т. 4. 19. Чл. 11. При невъзможност за установяване на обхвата, съдържанието и действието на ограничителна мярка, въпросът се внася за разглеждане от Междуведомствения съвет по прилагане на международните ограничителни мерки към Министерския съвет по чл. 17. Чл. 11. При невъзможност за установяване на обхвата, съдържанието и или действието на ограничителна мярка, въпросът се внася за разглеждане от Междуведомствения съвет по прилагане на международните БНБ Предлага в чл. 11 думата „и“ да се замени с „или“ с цел унифицране на текста с разпоредбата на чл. 17, ал. 2, т. 4. Приема се. 17 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви ограничителни мерки към Министерския съвет по чл. 17. 20. Чл. 13 Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2 са задължителни за: … 2. юридическите лица със Чл. 13 Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2 са задължителни за: … 2. юридическите лица и други АОП По подобие на подхода в европейските актове, напр. в Регламент 833/2014, е възможно в чл. 13, освен юридически лица, да бъдат посочени и неперсонифицирани Приема се частично, като се добавят образувания . В българския правен мир няма неперсонифицира ни образувания. Предлагаме да се добави „и други образувания“. седалище и адрес на управление образувания със седалище и образувания, за да не се в Република България, както и техни дъщерни дружества, клонове и представителства; адрес на управление в Република България, както и техни дъщерни дружества, клонове и представителства; стеснява обхвата на мерките. 21. Чл. 13, т. 3 Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2 са задължителни за: … 3. чуждестранни юридически лица, които извършват дейност в Република България; Чл. 13, т. 3 Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2 са задължителни за: … 3. чуждестранни юридически лица с клон или представителство в Р България БНБ Предвид уведомителния режим, предвиден за кредитни и финансови институции от други държави членки на ЕС, които извършват дейност директно в Република България съгласно чл. 22 и 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), респективно чл. 33 и чл. 43, ал. 5 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), без да е необходимо учредяването на клон или дъщерно дружество в страната, предлагаме обхватът на Не се приема. Евентуално ограничаване на обхвата на разпоредбата би оставило непокрити хипотези, за които са приложими ограничителни мерки. 18 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви разпоредбата да се ограничи до чуждестранни юридически лица, които разполагат с клон или представителство в Р България. 22. Чл. 13 Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2 са задължителни за: … 5. органите на законодателната, съдебната Чл. 13 Международните ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2 са задължителни за: … 5. органите на законодателната, съдебната МФ Предлагаме да бъде прецизирана разпоредбата на чл. 13, т. 5, в която са включени и органите на съдебната власт, предвид конституционно установените принципи за разделението на властите и прогласената й независимост. Не се приема. В някои актове на ЕС по прилагане на ограничителни мерки органите на съдебната власт са обект на задължения, напр. член 11в от Регламент и изпълнителната власти и техните администрации, включително специализирани държавни органи и техните и изпълнителната власти и техните администрации, включително специализирани държавни органи и техните 833/2014, член 12 от Регламент 269/2014 и др. Пример: Чл. 11в, администрации; администрации; пар. 1 – Регламент 833/2014: В държавите членки не се признават или изпълняват никакви съдебни забрани, съдебни разпореждания, мерки за съдебна защита, съдебни 19 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви решения или други съдебни актове съгласно или произтичащи от член 248.1 или член 248.2 от Арбитражния процесуален кодекс на Руската федерация или еквивалентно на него руско законодателство. 23. Чл. 14. Информацията, която задължените лица следва да предоставят за ефективното прилагане на международните ограничителни мерки, се изпраща до компетентните органи за съответната ограничителна мярка съгласно чл. 15. Чл. 14. Информацията, която задължените лица следва да предоставят за ефективното прилагане на международните ограничителни мерки в изпълнение на актовете по чл. 9, се изпраща до компетентните органи за съответната ограничителна мярка съгласно чл. 15. МИИ Непълна и неясна разпореда относно каква информация, в какви срокове, за какво служи информацията и последствия от непредставянето й. Приема се частично с допълване на разпоредбат а с текста „в изпълнение на актовете по чл. 9“. Видът информация и сроковете за предоставянето й на компетентните национални органи от страна на задължените лица са регламентирани в самите правни актове за налагане на ограничителни мерки. 24. Член 15 Компетентни органи МФ Не са посочени компетентни органи по отношение на ограничителни мерки в редица сектори, напр. министър на енергетиката, Молим МФ да предложи конкретни текстови редакции, Не са предложени конкретни текстове. 20 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви Агенция по вписванията, ИА „Автомобилна администрация“, председателя на ДАНС, НАП, министъра на труда и соицалната политика (пенсии) които да бъдат обсъдени от КГ. 25. Член 15 Компетентни органи МИИ Липсват ключови министерства и ведомства, напр. във връзка с дерогации, свързани с дейнсотта на „АЕЦ Козлодуй“, други дружества от енергийния сектор, „Метрополитен“ ЕАД и др. Молим МИИ да предложи конкретни текстови редакции, които да бъдат обсъдени от КГ. Не са предложени конкретни текстове. 26. Член 15, ал. 1, т. 1 1. Министърът на финансите – по отношение на контрола върху прилагането на международните финансови ограничителни мерки, в частност замразяване на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси и забраната за предоставяне на икономически ресурси. МФ Вж. извадка от становището на МФ по проекта на ЗМОМ – Приложение № 1 към табличната справка. Необходима е дискусия в КГ. 21 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви 27. Член 15, ал. 1, т. 1 1. Министърът на финансите – по отношение на контрола върху прилагането на международните финансови ограничителни мерки, в частност замразяване на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси и забраната за предоставяне на икономически ресурси. МТС Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 1 от законопроекта министърът на финансите е компетентен орган по отношение на контрола върху прилагането на международните финансови ограничителни мерки, в частност замразяването на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси и забраната за предоставяне на икономически ресурси. Но осъществяването на контрол върху прилагането на ограничителните мерки, според нас, е нещо различно от прилагането на мерките. Така например, замразяването на икономически актив – кораб, би следвало да се осъществи като се разпореди задържане на кораба в българското пристанище, което е посетил. Това би могъл да направи само капитанът на съответното пристанище или оправомощено от него длъжностно лице, предвид нормата на чл. 363, ал. 1 от Молим МТС да предложи конкретни текстови редакции, които да бъдат обсъдени от КГ. Не са предложени конкретни текстове. 22 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви Кодекса на търговското корабоплаване. Аналогично стои въпросът със задържането на въздухоплавателно средство, намиращо се на летище на територията на страната. В този смисъл в законопроекта има празнота, която следва да бъде запълнена. 28. Чл. 15, ал. 1, т. 3 3. Министърът на външните работи – по отношение на: отказ от издаване на визи на лица, включени в информационните масиви на нежеланите в страната чужденци; предоставяне на дипломатически разрешения, необходими за осъществяване на полети от чуждестранни въздухоплавателни средства. МВР МВнР би могло да сподели своето виждане как ще се актуализира информационният масив на нежеланите в страната чужденци с оглед гарантиране, че няма да бъде издадена виза на лице, което е било санкционирано със забрана за пътуване с резолюция на СС на ООН. Вж. ред 28 29 29. Чл. 15, ал. 1 4. Министърът на икономиката и индустрията – по отношение на външноикономически и външнотърговски ограничения, търговска дейност и забраните за Чл. 15, ал. 1 4. Министърът на икономиката и индустрията – по отношение на външноикономически и външнотърговски ограничения, търговска дейност и забраните за МТС Предлага думите „компетентните органи по чл. 15“ да се заменят с „компетентните органи по тази алинея“ Приема се. 23 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви внос и износ, които са извън правомощията на останалите 15; внос и износ, които са извън правомощията на останалите 15 компетентни органи по чл. компетентни органи по чл. компетентни органи по тази алинея; 30. Чл. 15, ал. 1 4. Министърът на икономиката и индустрията – по отношение на външноикономически и външнотърговски ограничения, търговска дейност и забраните за внос и износ, които са извън правомощията на останалите компетентни органи по чл. 15; МИИ Възражение относно обхвата на санкциите, за които министърът на икономиката и индустрията отговаря. Не се приема. Молим МИИ да представи конкретна текстова редакция, която да се обсъди в КГ. 31. Чл. 15, ал. 1 4. Министърът на икономиката и индустрията – по отношение на външноикономически и външнотърговски ограничения, търговска дейност и забраните за внос и износ, които са извън правомощията на останалите компетентни органи по чл. 15; МИИ Необходимост изрично да се предвиди в ЗМОМ задължение за оказване на съдействие от страна на други ведомства – така напр. рарзешения по чл. 5н, пар. 10, буква з) Регламент 833/2014 изискват задължително съдействие от страна на Агенцията по вписванията. Не се приема. Хипотезата за сътрудничество на компетентите органи с други органи е уредена в чл. 15, ал. 2. 32. Чл. 15, ал. 1 т. 8 Министърът на иновациите и растежа – по Чл. 15, ал. 1 т. 8 Министърът на иновациите и растежа – МИР В заявлението за получаване на сертификат за инвестиция клас А и Б или приоритетен Приема се. 24 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви отношение на насърчаване на инвестициите – по отношение на процедурата по издаване на сертификати за клас инвестиция или приоритетен проект на лица и образувания, на които са наложени международни ограничителни мерки. инвестиционен проект е въведено ново изискване в секция „Деклариране на обстоятелства“: „9. Представляваният от мен/нас заявител потвърждава, че не са му наложени международните ограничителни мерки, приети с: 9.1. резолюции на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (Съвета за сигурност на ООН); 9.2. правни актове на Европейския съюз (ЕС); 9.3. правни актове, приети по съответния ред в рамките на международни организации, които са задължителни за Република България по силата на международен договор.“ 33. Чл. 15, ал. 1 т. 3 Министърът на външните работи – по отношение на: отказ от издаване на визи на лица, включени в Чл. 15, ал. 1 т. 3 Министърът на външните работи – по отношение на: отказ от издаване на визи на лица, спрямо които са ДАНС Предложението цели привеждане в съответствие с използваната в законопроекта терминология (§ 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба Приема се. Думите „за приемане“ считаме за излишни в информационните масиви на наложени международни на законопроекта), както и предложена нежеланите в страната ограничителни мерки за недопускане на та редакция. чужденци; предоставяне на приемане; предоставяне на противоречиво тълкуване. дипломатически разрешения, дипломатически разрешения, 25 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви необходими за осъществяване на полети от чуждестранни въздухоплавателни средства; необходими за осъществяване на полети от чуждестранни въздухоплавателни средства; Включването на лица в информационния масив на нежеланите в страната чужденци е уредено в разпоредбата на чл. 21а от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Съгласно последната, в масива могат да бъдат включвани чужденци при наличието на основания по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ регламентира основанията за отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец, по- голямата част от които (с изключение на т. 27) не са свързани с налагането на международни ограничителни мерки. Отделно от това, включването в информационния масив на нежеланите в страната чужденци представлява и самостоятелно основание за отказ за издаване на виза или влизане в страната на чужденец (чл. 10, ал. 1, т. 14 от ЗЧРБ). 26 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви Не на последно място, включването в масива на нежеланите в страната чужденци по реда на чл. 21 а от ЗЧРБ е национална мярка, имаща действие само за територията на Република България. Същата не се въвежда в информационни системи на Европейския съюз и не попада в дефиницията на понятието „международни ограничителни мерки", въведена в § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на законопроекта. 34. Чл. 15, ал. 1 т. 9 9. Изпълнителният директор на изпълнителна агенция „Морска администрация“ – по отношение на ограничителните мерки във връзка с корабите и техните Чл. 15, ал. 1 т. 9 9. Изпълнителният директор на изпълнителна агенция „Морска администрация“ – по отношение на ограничителните мерки в сектора на морския транспорт и МТС Смятаме, че кръгът от ограничителни мерки, за чието прилагане отговаря Изпълнителна агенция „Морска администрация“, е очертан неточно. Поради това предлагаме думите „ограничителните мерки във Приема се. екипажи; транспорта по вътрешни водни връзка с корабите и техните пътища; екипажи“ да бъдат заменени с „ограничителните мерки в сектора на морския транспорт и транспорта по вътрешни водни пътища“ 35. Чл. 15, ал. 1, т. 10 Чл. 15, ал. 1, т. 10 МТС В чл. 15. ал. 1, т. 10 от проекта предлагаме думите Приема се. 27 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви 10. Главният директор на главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – по отношение на ограничителните мерки в областта на въздушния транспорт; 10. Главният директор на главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – по отношение на ограничителните мерки в областта на гражданското въздухоплаване; „въздушния транспорт“ да се заменят с „гражданското въздухоплаване“, предвид действащият Закон за гражданското въздухоплаване и използваните в него понятия. 36. Чл. 15, ал. 1 т. 12. Комисията за финансов надзор – по отношение на ограничителни мерки в областта на застраховането и презастраховането, публичното предлагане на ценни книжа, сделки с финансови инструменти, замразяване на финансови средства и други финансови активи по сметки и влогове на клиенти на поднадзорните ѝ лица съгласно Закона за Комисията за финансов надзор; Чл. 15, ал. 1 т. 12. Комисията за финансов надзор – в рамките на нейните правомощия съгласно Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за пазарите на криптоактиви, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Кодекса за застраховането и Кодекса за социално осигуряване, по отношение на издаването и отказа за издаване Комисия за финансов надзор (КФН) В обхвата на компетентността на КФН е посочено и замразяването на финансови средства и други финансови активи по сметки и влогове на клиенти на поднадзорните й лица. От една страна КФН няма и не следва да има тези правомощия за целия финансов сектор на Република България, включително и няма обективната възможност на практика да осъществява подобни правомощия, в случай че бъдат приети. Ако проектът на ЗМОМ бъде приет с оригиналната редакция на чл. 15, ал. 1, т. 12, то Комисията за финансов надзор ще бъде поставена в положение на споделена компетентност с други Не се приема. Сред целите на настоящия законопроект е включително да се запълнят съществуващи празнини в националната законодателна уредба. 28 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви на лицензии, разрешения, одобрения и регистрации по реда на тези закони за извършване на дейност в Република България, както и по отношение отнемането на издадени лицензии, разрешения, одобрения и регистрации в резултат на прилагане на международни ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2. структури, имащи вече правомощия относно замразяването на финансови средства и други финансови активи по сметки и влогове, включително съществено ще се промени действащия към момента ред. Предложението е разработено и представено с оглед отчитане на действащия към момента ред и по-конкретно компетентността на Държавна агенция „Национална сигурност“ по финансовите санкции, като се обръща внимание, че в законопроекта Агенцията не е посочена като компетентен орган. Предложението на КФН е в съответствие и с приетото предложение за компетентност на Българската народна банка. Като компетенции на БНБ в момента са посочени единствено преустановяване на дейността на клонове, дъщерни дружества, представителства или 29 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви представители на банки, платежни институции и дружества за електронни пари. Комисията за финансов надзор счита, че компетенциите на институциите, отговорни за регулирането на финансовия сектор, който е разделен на банков и небанков, следва да бъдат еквивалентни 37. Чл. 15, ал. 1 т. 13. Българската народна банка – в рамките на нейните правомощия съгласно Закона за Българската народна банка, Закона за кредитните институции и Закона за платежните услуги и платежните системи, по отношение на издаването и отказа за издаване на лицензи, Чл. 15, ал. 1 „т. 13. Българската народна банка – в рамките на нейните правомощия съгласно Закона за българската народна банка и Закона за платежните услуги и платежните системи, по отношение на издаването и отказа за издаване на лицензи, разрешения и одобрения по реда на този закон за БНБ По силата на Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, ЕЦБ е органът, компетентен да издава и отнема лицензи на кредитни институции, Не се приема. Не може с национален закон на държава членка на ЕС да се вменяват задължения на ЕЦБ. В допълнение, касае се за компетентни национални разрешения и одобрения по реда на тези закони за извършване на дейност в Република България като кредитна институция, платежна институция и дружество за електронни пари, включително чрез клон или представител, както и по отношение извършване на дейност в Република България като платежна институция, дружество за електронни пари и доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка, включително чрез клон или представител, както и по отношение отнемането, установени в Република България. Предлагаме т. 13 да бъде разделена на две разпоредби – вж. предложение за редакция. органи. 30 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви отнемането, отмяната и обезсилването на издадени лицензи, разрешения и одобрения в резултат на прилагане на международни ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2; отмяната и обезсилването на издадени лицензи, разрешения и одобрения в резултат на прилагане на международни ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2; 14. Европейската централна банка – в рамките на нейните правомощия съгласно Закона за кредитните институции по отношение на издаването и отказа за издаване на лицензи по реда на този закон за извършване на дейност в Република България като кредитна институция, както и по отношение на тяхното отнемане в резултат на прилагане на международни ограничителни мерки по чл. 1, ал. 2;“ 38. Чл. 15, ал. 1, т. 14 14. Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката, създадена съгласно Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба – МИИ Включването на МКЕКНОМУ следва внимателно да се обмисли сред компетентните органи по чл. 15, тъй като Комисията е колегиален орган с представители от различни ведомства и няма собсъвена административна структура. Не се приема. МКЕКНОМУ е самостоятелен орган със собствена компетентност, различна от сбора компетентности на нейните представители. 31 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви по отношение на ограничителните мерки в областта на международната търговия с продукти, свързани с отбраната, и изделия и технологии с двойна употреба, както и оборудване, използвано за вътрешни репресии; 39. Чл. 15, ал. 1 Компетентни органи по смисъла на ЗМОМ Добавя се т. 17. Министерството на Агенция „Митници“ Приема се. енергетиката – по отношение на ограничителните мерки в МФ областта на енергетиката; 40. Чл. 15, ал. 1 Компетентни органи по Добавя се т. 18. Изпълнителният МТС Приема се. смисъла на ЗМОМ директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – по отношение на ограничителните мерки във връзка с железопътния транспорт; 41. Чл. 15, ал. 1 т. 19. Агенция „Пътна МТС Предвид ограничителните Необходима Компетентни органи по инфраструктура“ – по мерки в сухопътните видове е дискусия в смисъла на ЗМОМ отношение на ограничителните транспорт (автомобилен и рамките на мерки във връзка с железопътен), по чл. 3л от КГ. автомобилния транспорт; Регламент на Съвета (ЕС) № 833/2014 г., в чл. 15, ал. 1 не са посочени органите, компетентни да прилагат такива мерки, по-специално в автомобилния транспорт. 32 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви 42. Чл. 15, ал. 1 т. 20. Комисията за енергийно МТС Необходима Компетентни органи по и водно регулиране – по е дискусия в смисъла на ЗМОМ отношение на ограничителните рамките на мерки в областта на КГ. енергетиката, както и при предоставянето на водоснабдителните и канализационните услуги; 43. Чл. 15, ал. 1 т. 21. Изпълнителният МТС Необходима Компетентни органи по директор на Агенцията за е дискусия в смисъла на ЗМОМ публичните предприятия и рамките на контрол – по отношение на КГ. ограничителните мерки, свързани с организирането и осъществяването на процеса на приватизация, следприватизационен контрол, при осъществяване на независим външен контрол по Закона за концесиите и при осъществяване на координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия съгласно Закона за публичните предприятия; 44. Чл. 15, ал. 1 т. 22. Директорът на МТС Необходима Компетентни органи по Агенцията за държавна е дискусия в смисъла на ЗМОМ финансова инспекция – по рамките на отношение на ограничителните КГ. мерки, свързани със защита на 33 | P a g e № Стара редакция Предложение за редакция Автор на предложен ието Коментари на авторите на предложението Приема се/ Не се приема Мотиви публичните финансови интереси, контрол и реализиране административно наказателна отговорност