Проект на Стратегия за цифрова трансформация на Република България за периода 2026 – 2030 г. и проект на Пътна карта за нейното изпълнение

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С Т В О Н А И Н О В А Ц И И Т Е И Д И Г И Т А Л Н А Т А Т Р А Н С Ф О Р М А Ц И Я СТРАТЕГИЯ ЗА ЦИФРОВА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 2026 – 2030 г. СЪДЪРЖАНИЕ: I. ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ...........................................................................3 II. ВЪВЕДЕНИЕ .............................................................................................................6 III. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЦИФРОВАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ..............................................................................................9 IV. ВИЗИЯ, ПРИНЦИПИ, ЦЕЛИ И ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ........................10 V. ФИНАНСИРАНЕ....................................................................................................49 VI. НАБЛЮДЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО, КОНТРОЛ И ОТЧИТАНЕ ........52 VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ...........................................................Error! Bookmark not defined. VIII. ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ ...................................................................57 2/58 I. ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ 3/58 АД Акт за данните АИС Автоматизирана информационна система АВ Агенция по вписванията АУАН Акт за установяване на административно нарушение АУД Акт за управление на данните ДХЧО Държавен хибриден частен облак ДЧ Държавите-членки на ЕК ЕАУ Електронни административни услуги ЕЕСМ Единна електронна съобщителна мрежа ЕК Европейска комисия ЕПИР Единна политика за информационните ресурси на електронното управление на Република България ЕПЦС Европейски портфейл за цифрова самоличност ЕРИКС Екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност ЕС Европейски съюз ЕУ Електронна/-и услуга/-и Е-управление Електронно управление ЗАНН Закон за административните нарушения и наказания ЗЕИ Закон за електронната идентификация ЗЕУ Закон за електронното управление ЗИД Закон за изменение и допълнение ЗКС Закон за киберсигурност ИИ Изкуствен интелект ИТ Информационни технологии ИИСДА Интегрирана информационна система на държавната администрация ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИР Информационни ресурси ИСЦИПР Информационна система за централизирано изграждане и поддържане на регистри КЕП Квалифициран електронен подпис КПЕ Ключов/-и показател/-и за ефективност МИДТ Министерство на иновациите и дигиталната трансформация МИС Мрежова и информационна сигурност МС Министерски съвет МСП Малки и средни предприятия НАП Национална агенция за приходите НЗОК Национална здравно-осигурителна каса НКЦ Национален координационен център НИКТ Нови информационни и комуникационни (цифрови) технологии 4/58 НМИМИС Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност НОИ Национален осигурителен институт НОИИСРЕАУ Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги НПВУ Национален план за възстановяване и устойчивост НСИ Национален статистически институт ООН Организация на обединените нации ОРЗД Общ регламент за защита на данните ПЕУ Портал на електронното управление ППЦД Политическа програма „Цифрово децетилетие“ до 2030 г. ПИК Персонални идентификационни кодове РМС Решение на Министерския съвет СЕОС Среда за електронен обмен на съобщения СЕРИКС Секторни екипи за реагиране при инциденти с компютърната сигурност към тях СОСП Съобщителен обект със специално предназначение ССЕВ Система за сигурно електронно връчване ТСПЕ/OOTS Техническа система, основана на принципа на еднократност/The Once Only Technical System ЦВПОС Централен виртуален ПОС терминал API Application programming interface - Приложен програмен интерфейс CERT Национален екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност CESOP Central Electronic System of Payment information Централна електронна система с информация за плащанията (данни от доставчици на платежни услуги за трансгранични плащания) DESI Digital Economy and Society Index Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото EDIH European Digital Innovation Hub Еврепейски цифров иновационен хъб EGDI E-Government Development Index Индекс на развитие на електронното управление ENISA European Union Agency for Cybersecurity Агенция на Европейския съюз за киберсигурност EPI E-Participation Index Индек за електронно участие FTTP Fibre to the Premises - Оптично влакно до помещенията GTCI Global Talent Competitiveness Index Глобален индекс на конкурентоспособността на талантите HCI Human Capital Index 5/58 Индекс „Човешки капитал“ (компонент на Индекса на развитие на електронното управление) IGF Internet Governance Forum Форум за управление на Интернет INSAIT Institute for Computer Science, Artificial Intelligence and Technology Институт за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии LOSI Local Online Services Index Индекс за електронните услуги на местно ниво NCCs Network Мрежа от национални координационни центрове NRI Network Readiness Index Индекс за готовност на мрежата OSI Online Services Index Индекс „Електронни услуги“ (компонент на Индекса на развитие на електронното управление) SSO Single sign on - достъп с еднократна идентификация TII Telecommunications Infrastructure Index Индекс „Телекомуникационна инфраструктура“ (компонент на Индекса на развитие на електронното управление) VHCN Very High Capacity Network - Мрежа с много голям капацитет II. ВЪВЕДЕНИЕ Цифровата трансформация е процес, основан на новите цифрови технологии, който представлява радикална промяна на създаването и извършването на съществуващи или нови продукти, услуги и работни процеси и е насочен към предоставянето им по напълно нов начин – автоматизирано, изцяло по електронен път, интуитивно, опростено, базирано на данни, облачно, с помощта на алгоритми, при осигуряване на висока цифрова надеждност и сигурност на технологиите. Той е едновременно стратегически и хоризонтален процес и се превръща трайно в неизменна и устойчива основа на социално-икономическия и обществения живот, опазването на околната среда и постигането на климатична неутралност. През последните няколко години цифровата трансформация се ускорява, като по 1 отношение на технологиите се очертават десет водещи области , които показват посоките за развитие на политиките, уменията, регулаторната рамка, научно-развойната дейност и бизнес иновациите: 1. AIOps (AI/ML) – изкуствен интелект и машинно обучение за автоматизиране на ИТ операции. 2. Генеративен изкуствен интелект (Generative AI) – създаване на съдържание, код, изображения и решения чрез изкуствен интелект. 3. Квантови изчисления (Quantum Computing) – използване на квантови технологии за изключително бързи изчисления. 4. Автоматизация (RPA) – роботизирана автоматизация на процеси в бизнеса. 5. Периферни изчисления и Интернет на нещата (Edge Computing and IoT) – обработка на данни близо до източника и интелигентни свързани устройства. 6. Low-Code / No-Code разработка – създаване на приложения с малко или без писане на код устройства. 7. 5G и 6G усъвършенстване – по-бързи и по-надеждни комуникационни мрежи. 8. Киберсигурност (Cybersecurity) – усилване на защитата срещу цифрови заплахи. 9. Цифрови близнаци (Digital Twins) - създаване на виртуални копия на физически системи. 10. Големи данни и анализи (Big Data and Analytics) – използване на масивни данни за вземане на по-добри решения. Въздействието на новите цифрови технологии и на данните, и тяхното използване във връзка със съществуващи и нови дейности вече предопределят устойчив икономически растеж, конкурентоспособност и стабилна макроикономическа среда, и имат ключово значение за социалното развитие, повишаването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението. Ролята и динамиката на процеса, както и съществуващата европейска стратегическа и политическа рамка за цифрова трансформация изискват Република България да определи своите визия и стратегически цели за провеждане на политики, които дават възможност на гражданите, биснеса, научния и неправителствения сектор да се възползват от ориентирано към човека, устойчиво, по-сигурно и по-надеждно цифрово бъдеще. Цифровизацията следва да се приема, като основен инструментариум за разработване и изпълнение на политиките с цел тяхното 1 https://www.veritis.com/blog/top-10-digital-transformation-trends/#03 6/58 поставяне на по-високо равнище, в унисон с европейските и световни тенденции, както и за постигане на стабилност и сигурност при посрещане и справяне с предизвикателствата на непрекъснато променящата се среда. Визията и стратегическите цели за цифрова трансформация на Република България за периода 2026 – 2030 г. са съобразени със заложеното в: • Националната програма за развитие „БЪЛГАРИЯ 2030”; • Приоритетите и резултатите от Националната програма „Цифрова България 2 2025 година“ ; • Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 – 2028 г.; • Рамковия актуализиран стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2024 – 2030 г.“, изцяло съобразен с целите и насоките на европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 година; • Актуализирания национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“; • Националния план за възстановяване и устойчивост; • други национални стратегически и програмни документи с технологична компонента, обхващащи периода 2026 – 2030 година; 3 • Съобщение на Комисията от 9 март 2021 г. „Цифров компас 2030“ ; • Европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. (ППЦД 2030); 4 • Стратегията за използването на изкуствен интелект ; • Новата промишлена стратегия за конкурентноспособна в световен план, 5 екологична и цифрова Европа ; • Европейската декларация относно цифровите права и принципи за цифровото 6 десетилетие ; • Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. Стратегията за цифрова трансформация на Република България 2026 – 2030 г. отчита ускореното развитие на новите информационни и комуникационни технологии (НИКТ), като изкуствен интелект (ИИ), технологии за обработка и споделяне на данни, високопроизводителни изчислителни технологии, квантови изчислителни решения, полупроводникови технологии и устойчиви цифрови инфраструктури (5G и 6G), което налага нов подход за програмиране на стратегическите цели и дейностите за тяхното постигане. 2 https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/strategies-policies/digital.transformation/itis-national-strategic- documents/np-digital-bulgaria-2025; https://www.mtc.government.bg/bg/category/85. Заложените в Програмата приоритетни области на действие и цели се припокриват с тези в настоящия стратегически документ. Поради необходимостта от окрупняване на стратегическите документи, в контекста на приемственост, и предвид факта, че програма „Цифрова България 2025“ приключи в края на 2025 г., тя е изцяло интегрирана в настоящата Стратегия за цифрова трансформация/ 3 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52021DC0118 4 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/factpages/apply-ai-strategy-overview 5 https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/fs_20_425 6 https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/library/european-declaration-digital-rights-and-principles 7/58 Настоящата стратегическа рамка има хоризонтален характер, обединяваща националните усилия за осъществяване на цифровата трансформация на Република България. Документът има за цел да бъде инструментът за принос към постигането на приоритетите, целите и показателите на европейското цифрово десетилетие, като се допълва и доразвива от вече действащите стратегически документи по области на политики, в които има утвърдени приоритети, цели, мерки и действия за развитие на цифрови технологии, цифрови услуги, цифров капацитет, цифров бизнес и цифрово управление, основано на данни за постигането на интелигентни, приобщаващи и устойчиви национални икономика и общество. 8/58 III. АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЦИФРОВАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ 30.06.2025 Г. (Приложение I) 9/58 IV. ВИЗИЯ, ПРИНЦИПИ, ЦЕЛИ И ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ IV.1. ВИЗИЯ До 2030 г. България ще бъде цифрово свързана, сигурна и приобщаваща държава, в която технологиите служат на хората, данните движат икономиката, а иновациите и знанието изграждат едно по-справедливо, устойчиво и достойно бъдеще за всички. Цифровата трансформация е водена от принципите на достъпност, прозрачност, приобщаване, сигурност, устойчивост, които поставят човека в центъра на политиките, гарантират равнопоставен достъп до услуги и възможности, и създават среда, в която никой гражданин, бизнес или регион не остава изключен от ползите на цифровизацията. Република България ще се развива като държава с функциониращо, проактивно и интелигентно цифрово управление, в което публичните (обществените) услуги се предоставят автоматизирано, прозрачно и без излишна тежест както за гражданите и бизнеса, така и за администрацията. Ще се цели необратимост на цифровата трансформация чрез внедряване на технологични решения с дългосрочен ефект и устойчивост, както и чрез осигуряването на нормативна и институционална рамка, която изключва връщане към аналогови процеси и неефективни решения. Гражданите и бизнесът ще взаимодействат с държавата по лесен, предвидим и сигурен начин – независимо от местоположението си в рамките на Европейския съюз (ЕС), използваното устройството или социалния си статус. Страната ще се стреми към изграждане на интелигентна, устойчива и доверена цифрова екосистема, в която новите технологии ще играят ролята на двигател за иновациите и конкурентоспособността. Изкуственият интелект ще служи като инструмент за хората, за да се повишава тяхното благосъстояние, а отворените технологии и стандарти ще улесняват потребителите да правят автономен и информиран избор. Всеки гражданин ефективно и свободно ще може да избира онлайн услугите, които да използва, въз основа на обективна, прозрачна, леснодостъпна и надеждна информация. До 2030 г. страната ще разполага с модерна и киберустойчива цифрова инфраструктура, напълно съвместима с европейските архитектурни стандарти и регулации, която позволява развитие на иновации и икономика, основани на данни. Във всички сектори на социалния и икономическия живот технологиите ще подкрепят информираното вземане на решения, ефикасното използване на ресурси и далновидното управление на обществените процеси. Република България ще изгради устойчива цифрова екосистема, в която: • всеки гражданин ще има възможност за сигурна цифрова идентификация и основни цифрови умения; • обществените услуги ще са достъпни онлайн, без ограничение на време и място в ЕС; • уязвимите групи ще получават подкрепа, за да бъдат пълноправни участници в цифровия обществен живот; • бизнесът ще работи в предвидима цифрова среда, стимулираща иновации; • данните ще се управляват сигурно, надеждно и отговорно и ще реализират добавен икономическа стойност. 10/58 Постигането на визията на Република България до 2030 г. ще означава цифрово сигурна, приобщаваща и свързана държава, в която цифровите технологии подобряват качеството на живота, данните и иновациите са двигател на икономическия растеж и конкурентоспособността, а цифровата трансформация създава условия за устойчиво развитие, равни възможности и по- високо обществено благосъстояние. В страната ще се съчетава технологично лидерство с високо доверие, отговорно управление и социална солидарност – като неотменна част от Единния европейски цифров пазар и в съзвучие с европейските ценности за цифрово бъдеще. 11/58 IV.2. ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ 1. Човекът в центъра на цифровата трансформация – цифровите технологии следва да бъдат проектирани, разработвани и прилагани в услуга на човека – като субект на права, носител на достойнство и активен участник в обществения живот. Хуманизираният подход изисква поставяне на индивидуалните потребности, правата и очакванията на гражданите в центъра на всички цифрови политики и услуги. 2. Солидарност и приобщаване – цифровият преход трябва да бъде приобщаващ, като гарантира равнопоставен достъп до цифрови ресурси и услуги за всички социални, възрастови и териториални групи. Принципът предполага активни мерки за преодоляване на цифровото неравенство и за защита на правото на пълноценно участие в цифровото общество, включително за уязвими групи и хора с увреждания. 3. Цифрово „по подразбиране“ (Digital by default) − обществените услуги и административни процеси следва да бъдат проектирани и предоставяни по цифров път като основна, а не като алтернативна форма. Принципът утвърждава цифровите технологии като естествено средство за взаимодействие между държавата, гражданите и бизнеса. 4. Еднократно събиране и създаване на данни (Once only, „само веднъж“) – институциите са задължени да обменят необходимата информация помежду си по автоматизиран и сигурен начин, като гражданите и юридическите лица не следва да предоставят повторно данни, които вече са налични в публичната администрация. Този принцип е фундамент за опростено, ефективно и потребителско-ориентирано управление и за намаляване на административната тежест, като за публичната администрация отпаднат технологичните пречки за прилагане на този принцип, който и към момента е законово регламентиран в чл. 2, ал. 1 на Закона за електронното управление. 5. Прозрачност, етичност и отговорност при използването на цифрови технологии – цифровите системи, особено онези, базирани на изкуствен интелект, следва да бъдат подчинени на изисквания за прозрачност, обяснимост и справедливост. Управлението на данни и алгоритмични решения трябва да бъде подложено на обществен и институционален контрол, в съответствие с принципите на демократичното управление и правовата държава. 6. Безопасност, сигурност и овластяване – защита на цифровата инфраструктура, неприкосновеността на личните данни и устойчивостта на публичните системи срещу киберзаплахи са стратегически приоритети. Те трябва да се осъществяват чрез принципите на „киберсигурност по дизайн“ и „вградена защита на личните данни“, съчетани с действия за гарантиране на националния цифров суверенитет. 7. Технологична неутралност и иновационна свобода – публичната политика следва да стимулира иновациите чрез създаване на предвидима и отворена регулаторна среда, без да фаворизира конкретни технологии или решения. Това позволява на обществото и бизнеса свободно да експериментират, внедряват и адаптират нововъзникващи технологични модели. 8. Оперативна съвместимост и архитектурен интегритет – ефективната цифровизация изисква хоризонтална и вертикална съвместимост между информационните системи на различни институции, нива на управление и държави. Прилагането на утвърдени европейски и международни стандарти за архитектура, интерфейси и данни е предпоставка за интегритет и функционалност на публичните услуги. 12/58 9. Проактивно и интелигентно управление – цифровата администрация трябва да премине от пасивно предоставяне на услуги само при поискване, към активно и умно управление, което предвижда нуждите на гражданите и бизнеса, анализира данни, автоматизира процеси и използва изкуствен интелект – при спазване на високи етични стандарти и защита на личните данни. 10. Зелена цифровизация и устойчиво развитие (Green Digital Transformation) – цифровата трансформация трябва да бъде проводник на екологична устойчивост чрез използване на енергийно ефективни технологии, интелигентни системи за управление на ресурси и насърчаване на „зелени“ цифрови иновации. Синергията между цифров и зелен преход е предпоставка за съвременна и отговорна икономика. 11. Европейска съвместимост и глобална свързаност – България активно участва в изграждането на Единния цифров пазар, Европейската цифрова идентичност и трансевропейската инфраструктура от следващо поколение. Стратегията отразява ангажимента на страната към принципите на ППЦД 2030 и Европейската декларация за цифрови права и принципи. 12. Сътрудничество и участие на заинтересованите страни – успешната цифрова трансформация изисква съвместни усилия между държавата, частния сектор, академичните среди и гражданското общество. Политиките следва да се формират чрез открито консултиране, съвместно проектиране на решения и споделена отговорност за цифровото бъдеще на страната. 13. Участие в цифровото публично пространство - гарантирането на основните права онлайн, насърчаването на демократично участие чрез технологии, ограничаването на незаконно и вредно съдържание, и осигуряването на достъп до културно разнообразна информация в защитена и етична цифрова среда са в основата на справедливото цифрово общество. 14. Данните като стратегически актив – данните следва да бъдат управлявани като ключов ресурс за развитие на публичното управление и икономиката. 15. Отвореност по подразбиране (Open by default) – достъпът до данни следва да бъде насърчаван, когато това е съвместимо със законовите изисквания за защита на личните данни, търговската тайна и сигурността. 16. Качество по подразбиране (Quality by design) – системите за управление на данни следва да гарантират надеждност, точност и актуалност на данните. 17. Данни в подкрепа на публичните политики – данните следва да се използват системно при формулиране, мониторинг и оценка на публичните политики. 13/58 IV.3. ЦЕЛИ И ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ Постигането на визията за цифрова трансформация на Република България е пряка функция от реализацията на стратегическите цели, които определят рамките за развитието на отделните елементи в цифровата екосистема и очакваните резултати за обществото от цифровата трансформация. Цифровата екосистема на страната обхваща цифровата инфраструктура, цифровите публични (обществени) услуги, цифровизацията на бизнеса, цифровите знания и умения, цифровите данни и киберсигурността. Все по-интензивното генериране на данни, при това в големи обеми, неизменно води до въпроса за тяхната сигурност и защита от злонамерено увреждане или използване. Сигурното киберпространство се превръща в двигател за търсенето и използването на ИКТ-базирани продукти и услуги както в публичния, така и в частния сектор. В световен мащаб киберсигурността се превръща в хоризонтален приоритет, а органите на ЕС и държавите членки я извеждат по важност на равно с процеса по цифрова трансформация. Това налага разработването на отделна стратегическа и нормативна рамка за киберсигурност както на 7 европейско , така и на национално ниво. Република България залага принципите, целите, мерките и очакваните резултати, свързани с развитието на киберсигурността, защитата на мрежовите и информационните системи и повишаването на капацитета за противодействие на киберзаплахи в отделена Национална стратегия за киберсигурност. IV.3.1. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1: Изграждане и развитие на сигурна, надеждна и устойчива цифрова инфраструктура за преодоляване на цифровото разделение и стимулиране на цифровото развитие на обществото, икономиката и публичния сектор Цифровите мрежи, центрове за данни, инфраструктурата за управление и обмен на данни, облачни платформи и високопроизводителните изчислителни ресурси представляват гръбнака на цифровата трансформация и осигуряват основата за предоставянето на електронни услуги, за изграждането и развитието на цифрови умения, за цифровизацията на бизнеса и внедряването на иновации в индустрията, както и за създаването, съхраняването и обмена на цифрови данни и информация. Изграждането и развитието на цифровата инфраструктура в Република България е стратегическа цел, която пряко съответства на целите на ЕС за изграждане на единен цифров пазар и реализиране на ППЦД 2030. Стратегическата цел се разглежда през няколко ключови аспекта: • системен подход – цифровите инфраструктури се планират, изграждат и развиват, като единна, взаимосвързана и оперативно съвместима система, обхващаща широколентовата свързаност, високопроизводителните изчислителни мощности, центровете за данни и сигурните облачни услуги, които осигуряват основата за електронни услуги, иновации и ефективно използване на публичните ресурси; 7 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/proposal-regulation-eu-cybersecurity-act 14/58 • интегрираност и устойчивост – приоритет е изграждането на инфраструктура, която е устойчива на киберзаплахи, съвместима с европейските стандарти и способна да поддържа мащабируеми иновационни процеси; • европейска координация – цифровата инфраструктура на страната се развива в съответствие с европейските политики, архитектурни рамки, технически стандарти и изисквания за оперативна съвместимост, с цел свързване с общоевропейските цифрови мрежи, инфраструктури и пространства на данни; на европейско ниво е предвидено 100% покритие с гигабитови мрежи и изграждане на водещи европейски капацитети за полупроводници, периферни възли и квантова инфраструктура; • регионален и социален баланс – цифровата инфраструктура следва да преодолява регионалните различия и да осигурява равен достъп до услуги на граждани, бизнес и публични институции, включително в селските и по-слабо развити райони; • иновативен капацитет – чрез модерни цифрови инфраструктури страната цели да стимулира стартиращи предприятия, научни организации и индустрии с висока добавена стойност, насърчавайки конкурентоспособността на националната икономика. Стратегическата цел обхваща развитие няколко взаимосвързани области: • свързаност и телекомуникационна инфраструктура, с разгръщане на 5G мрежи и подготвителни действия за 6G, изграждане на оптични широколентови мрежи за пълно гигабитово покритие и подкрепа за частни 5G мрежи в индустриални зони и критична инфраструктура; • центрове за данни и облачни решения, с разширяване на капацитета за сигурно съхранение и обработка на данни, насърчаване на облачни платформи с висока надеждност за публичната администрация и бизнеса, и участие в европейски инициативи; • изчислителни мощности и суперкомпютри, като се надграждат капацитетите на българските суперкомпютри, които ще се използваt за научни изследвания, индустриални симулации, здравеопазване, климатични модели и т.н.; • доверени инфраструктури, включително изграждане на национални и регионални центрове за компетентност по киберсигурност, внедряване на инфраструктура за квантова комуникация (QCI) и интеграция с EU Cybersecurity Competence Centre; • инфраструктура за данни и оперативна съвместимост, чрез развитие на национални регистри и бази данни, интеграция към Общото европейско пространство за данни и изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект, включително тестови и експериментални среди. Нарастващото внедряване и използване на системи с изкуствен интелект поставя нови изисквания към цифровата инфраструктура, която следва да бъде мощна, мащабируема, сигурна и способна да осигури необходимата свързаност и управление на данните. В тази връзка ще продължи да се насърчава развитието на високопроизводителните изчислителни центрове (HPC), облачни и периферни (edge) инфраструктури, както и сигурен достъп до големи масиви от данни за обучение и разработка на системи с изкуствен интелект. Ще се работи за 15/58 съвместимост с европейската инфраструктура за изкуствен интелект, включително инициативите на ЕС за фабрики за изкуствен интелект (European AI Factories) и Платформата за изкуствен интелект по заявка (AI-on-Demand), с цел създаване на устойчива и отворена технологична основа за бизнеса, администрацията и научната общност. Националните цели по прилагането на изкуствен интелект ще съответстват на европейските приоритети за повишаване на производителността чрез прилагането му във всички икономически сектори; въвеждане на доверен и прозрачен изкуствен интелект в предоставянето на публичните услуги; изграждане на общество, готово за изкуствен интелект чрез образование, умения и етика. Участието на Република България в инициативите по Европейския законодателен акт за интегралните схеми (EU Chips Act) посредством Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ (Chips JU) ще продължи и ще се насърчават конкурентоспособността и устойчивостта на страната ни в областта на полупроводниковите технологии и постижения и да спомага за осъществяването на целите на двойния цифров и зелен преход. Българският център за компетентност в областта на чиповете – Chips Centre of Competence Bulgaria (C3BG) – цели разширяване на участието на страната във веригата за добавяне на стойност на европейската полупроводникова индустрия. Той ще предоставя достъп до технически опит, експериментиране в областта на интегралните схеми и иновативни инфраструктури – платформи за проектиране, пилотни производствени линии и симулационни среди. Основни ползватели на услугите на центъра ще бъдат малки и средни предприятия и стартиращи фирми, изследователски и технологични организации, академични институции на регионално, национално и европейско ниво, а също и големи предприятия. В периода 2026 – 2029 г. Република България изпълнява проектите „Трансгранична свързаност на квантова комуникационна инфраструктура между София (България) и Букурещ (Румъния)“ (SBIQCI) и „Квантова комуникационна инфраструктура за Югоизточна Европа и Западна Европа“ (SEEWQCI), които са част от втората фаза на Националния план за изграждане на квантова комуникационна инфраструктура и допринасят за развитието на паневропейската квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI). Проектите предвиждат изграждането на сигурна трансгранична квантова свързаност между България, Румъния, Гърция, Кипър и Нидерландия чрез интегриране на наземни и космически комуникационни решения, включително използването на сателита EAGLE-1 за сигурно разпределение на квантови ключове. Реализирането им ще осигури надеждна инфраструктура за защитени комуникации между публичния сектор, научноизследователските организации и стратегически предприятия, ще подпомогне интеграцията на националната квантова инфраструктура в европейската мрежа и ще укрепи позицията на България като активен участник в изграждането на европейската екосистема за квантови комуникации. Изпълнението на стратегическата цел ще допринесе за реализирането на приоритет 8 „Цифрова свързаност“ от Националната програма за развитие „България 2030“, като ускори изграждането на модерна, сигурна и устойчива цифрова инфраструктура в цялата страна. Ще бъдат преодолени съществуващите териториални дисбаланси чрез осигуряване на достъп до високоскоростна свързаност в слабо населените и отдалечените райони и насърчаване на нейното ефективно използване от гражданите, бизнеса и публичния сектор. Страната ще разполага с широко изградени мрежи с много голям капацитет, включително гигабитови фиксирани мрежи до крайния потребител (FTTP), както и с широко 16/58 покритие на безжични широколентови мрежи от пето поколение (5G), което ще допринесе за изпълнението на европейската цел за 100% гигабитова свързаност на всички крайни ползватели. България ще укрепи позициите си в европейската екосистема за полупроводници, включително чрез развитието на София Тех Парк като център за научни изследвания, иновации и технологично развитие, и ще създаде условия за използване на високопроизводителни и квантови изчислителни технологии от бизнеса, публичния сектор и научната общност. В резултат от изпълнението на предвидените мерки страната ще разполага със зряла инфраструктура с висока плътност от периферни изчислителни възли, интегрирана с европейските цифрови инфраструктури и платформи. Ефектът от постигането на целта ще бъдат създадени условия за сигурен трансграничен обмен на данни, предоставяне и използване на цифрови услуги в рамките на ЕС, участие в съвместни европейски инициативи и ефективно използване на споделени технологични и изчислителни ресурси. Координацията и постигането на стратегическата цел за изграждане и развитие на цифровата инфраструктура обхваща изпълнението на следните оперативни цели: Оперативна цел 1: Изграждане на цифрова инфраструктура за преодоляване на цифровото разделение В рамките на тази оперативна цел ще се изпълняват проекти и дейности, насочени към подобряване на свързаността и покритието с надеждна, сигурна, производителна и устойчива цифрова инфраструктура на територията на цялата страна, с фокус върху периферни, слабо развити и селски райони и осигуряване на необходимите и подходящи ИКТ ресурси за качественото изпълнение на публични функции и предоставяне на обществени услуги. Оперативната цел следва да допринесе за: • по-широко и надеждно покритие с мобилни и фиксирани мрежи на територията на цялата страна, включително в райони, които традиционно изостават в развитието на телекомуникационната инфраструктура, с което да се преодолеят цифровите неравенства, да настъпи икономическо оживление в периферните и селските райони и да се гарантира равен достъп до висококачествени цифрови публични услуги за всички граждани и бизнеси; • по-бърз и надежден интернет и достъп до ново поколение цифрови технологии и услуги, което ще спомогне за ускореното икономическо развитие, намаляване на регионалните различия и повишаване на конкурентоспособност на България в Европейския съюз; • осигуряване на цифрови ресурси и свързаност за предоставяне на обществени услуги, модернизация и създаване на условия за приобщаване към иновации и нови цифрови технологии в образователната сфера, здравеопазването, социалните дейности и др., независимо от географското местоположение или социално- икономическия статус на гражданите. Оперативна цел 2: Развитие на сигурна, надеждна и устойчива цифрова инфраструктура за стимулиране на цифровото общество, икономиката и публичния сектор В рамките на тази оперативна цел ще се насърчават проекти и дейности за: 17/58 • хармонизиране на националните с европейските правила и технически стандарти за цифрова инфраструктура, като например за използване на радиочестотния спектър за 5G и 6G мрежи, за директна комуникация между спътник и устройства (Satellite Direct-to-Device (D2D) и др.; • създаване на условия за увеличаване на капацитета на цифровата инфраструктура, като например държавната опорна мрежа, национални и секторни центрове от данни, Единната информационна точка и други ресурси, и присъединяване на нови потребители на ИКТ услуги; • надграждане и използване на споделените информационни ресурси на електронното управление за ефикасна цифрова трансформация; • създаване на модерни пилотни производствени линии за ускоряване на иновациите и технологичното развитие; • създаване на взаимосвързани в европейски план центрове за компетентност; • разработване на платформа за проектиране на чипове, базирана на сигурни облачни технологии; • развитие на квантови технологии, включително на квантова комуникационна инфраструктура между Република България и други държави − членки на ЕС; • разполагане и развитие на периферните изчислителни технологии в България. Постигането на оперативната цел ще допринесе за наличието на сигурна, надеждна и устойчива цифрова инфраструктура в съответствие с европейските цели и изисквания, осигуряваща свързаност, включително трансгранична, за цифрови мрежи и платформи с висока степен на защита на личните данни, и за зряла периферна инфраструктура, чрез които бизнесът и гражданите ще имат равен достъп до цифровите технологии и ще ползват висококачествени цифрови услуги. Изпълнението на тази оперативна цел ще насърчи развитието на цифровото общество, цифровизацията на публичния сектор, стимулирането на научно-развойната и академична дейност, и функционирането на икономика, в която се създава висока добавен стойност за гражданите и бизнеса. 18/58 IV.3.2. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 2: Модерен, ефективен и ориентиран към човека цифров публичен сектор Цифровата трансформация е от ключово значение за изграждането на модерна, прозрачна и ефективна държавна администрация в Република България. Цифровизацията следва да се разбира като един от основните инструменти за правене и изпълнение на политиките на държавното управление с цел тяхното поставяне на по-високо равнище, в унисон с европейските и световни тенденции, както и за постигане на устойчивост при посрещане и справяне с предизвикателствата на непрекъснато променящата се среда. Цифровата трансформация на публичния сектор следва да се основава на оперативно съвместими информационни системи, регистри, софтуерни платформи и продукти, достъпна и сигурна електронна идентификация, цифрово компетентна администрация, ефективно управление на данните, оптимизация на административни процеси и цифрови услуги, ориентирани към гражданите и бизнеса. Цифровите услуги са основният инструмент за лесно, бързо, прозрачно и достъпно взаимодействие на гражданите и бизнеса с администрацията, като същевременно допринасят за намаляване на бюрокрацията и за укрепване на доверието в институциите. Киберсигурността и защитата на личните данни са ключови за устойчивостта и приемането на цифровите услуги. Приоритет е изграждането на национални платформи и системи на принципа „само веднъж“ за повишаване на качеството на административните услуги, за преминаването към рационални електронни процеси на функциониране и управление в публичния сектор, и за достъп по електронен път на информацията, с която разполагат публичните институции. Националните цели за 2030 г. за цифровизация на обществените услуги съвпадат с общоевропейските цели на десетилетието - 100% онлайн достъп до ключови публични услуги, 100% от гражданите да имат достъп до своите електронни здравни досиета и до сигурни средства за електронна идентификация (eID), признати в целия ЕС. За наличието на адаптивна, иновативна и устойчива публична администрация цифровизацията вече се явява стратегическа предпоставка. Качеството на публичното управление, разработването и изпълнението на политики и предоставянето на цифрови услуги тясно зависят от способността на администрацията пълноценно да използва потенциала на цифровите технологии. Компетентностите следва да надхвърлят базовите умения за работа с информационни технологии и да обхващат способности за управление и анализ на данни, ефективно, сигурно и отговорно използване на системи с изкуствен интелект и други НИКТ, управление и оптимизиране на цифрови процеси, гарантиране на киберсигурността и защитата на информацията, както и познаване на етичните, правните и организационните аспекти на цифровата трансформация. Стратегическата цел е насочена към изграждане на цифрова държава, в която взаимодействието между гражданите, бизнеса и институциите се основава на доверие, бързина, компетентност и оперативна съвместимост на национално ниво и като част от единното европейско цифрово пространство. Публичният сектор ще се утвърди, като един от двигателите на цифровата трансформация, където цифровите услуги ще бъдат ориентирани към гражданите 19/58 и бизнеса, ще са достъпни, сигурни, надеждни и популяризирани, и ще предоставят ново ниво на взаимодействие между обществото, бизнеса и публичните институции. Основните направления на развитие на цифровите услуги включват няколко ключови аспекта: • централизирани и интегрирани услуги, които позволяват автоматизиран обмен на данни между институциите, като се прилага принципът „само веднъж“ – информацията, веднъж предоставена на администрацията, не се изисква повторно, което е в изпълнение на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 на Закона за електронното управление; • потребителски ориентирани и проактивни услуги, които се предоставят на база „епизоди от живота“, като раждане, започване на бизнес или пенсиониране, а мобилни приложения, чатботове и виртуални асистенти улесняват директната комуникация с гражданите; • доверие, сигурност и защита, където приоритет е усилването на капацитета за киберсигурност и защита на критичната цифрова инфраструктура, прилагането на GDPR и принципите на цифровата етика за защита на личните данни; • интеграция в европейската цифрова екосистема, чрез синхронизация с инициативи като EU Digital Identity Wallet, Once-only Technical System (OOTS) и eIDAS 2.0, както и участие в европейски програми, като „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“ за трансфер на добри практики; • административна ефективност и прозрачност, където цифровизацията съкращава бюрократичните процедури и осигурява публичен достъп до информация за дейността на институциите. Оперативна цел 1: Цифрови услуги, ориентирани към гражданите и бизнеса Оперативната цел е насочена към постигане на оперативна съвместимост на информационните системи и софтуерни решения за осъществяване на процесите по извършване и предоставяне на публични услуги. Целта включва осигуряване на сигурна електронна идентификация, достъпна за всички граждани и съвместима с европейските правна рамка, стандарти и схеми за електронна идентификация. Фокус на целта е и оптимизацията на административни процеси с цел намаляване на административната тежест и подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса, включително цифровизацията на услуги в ключови области на политики и осигуряването на условия за повсеместен достъп до цифрови публични услуги. Използването на НИКТ, включително изкуствения интелект, в публичния сектор може съществено да подобри ефективността и качеството на работа в публичните институции. Това налага създаването на етична и правна рамка, която да гарантира законосъобразното, прозрачното и отговорното внедряване и използване на тези технологии. За тази цел е необходимо въвеждането на национални мерки за прилагане на Регламент (ЕС) 8 2024/1689 (Акт за изкуствения интелект) , включително определяне на компетентните 8 Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. за установяване на хармонизирани правила относно изкуствения интелект и за изменение на регламенти (ЕО) № 300/2008, (ЕС) № 20/58 национални органи за надзор на пазара и на нотифициращия орган, регламентиране на санкциите и принудителните административни мерки при нарушения на регламента, установяване на правила за създаване на национална регулаторна лаборатория за ИИ, както и за използването на ИИ в държавната администрация. В рамките на тази оперативна цел се предвиждат, както хоризонтални мерки и действия, насочени към всички области на политики, така и секторни, специфични такива, както следва: • актуализация на националната рамка за оперативна съвместимост в съответствие с европейската рамка и прилагането й с оглед осигуряване на оперативно съвместими информационни системи за предоставяне на цифрови публични услуги; • създаване и хармонизиране на националната правна рамка в съответствие с европейската по отношение на електронната идентификация, новите цифрови технологии, включително изкуствен интелект, единен цифров пазар, предоставяне на цифрови обществени услуги, „електронен учрежденски архив“ и т.н.; • осигуряване на достъп до цифрови публични услуги за гражданите и бизнеса чрез интеграция на национални системи с трансгранични цифрови платформи (например Единен цифров портал (Single Digital Gateway)); 9 • функциониране на национална схема за електронна идентификация , развитие на национален eIDAS възел с цел предоставяне на трансгранични публични услуги, изграждане и въвеждане на Европейския портфейл за цифрова самоличност; • разработване и внедряване на НИКТ, включително изкуствен интелект в публичните институции с цел автоматизация на административни процеси, обективен и интелигентен анализ на данни за вземане на информирани решения, подобряване на обслужването чрез цифрови асистенти и персонализирани портали, повишаване на прозрачността и предвидимост в управлението; • автоматизация и оптимизация на административни процеси с цел намаляване на административната тежест и подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса; • изграждане, надграждане и водене на регистри; • развитие на специализирани информационни системи, хоризонтални и централизирани системи за поддържане и прилагане на Единния модел за заявяване, заплащане и предоставяне на електронни административни услуги; • създаване и надграждане на публични портали; • създаване и развитие на мобилни приложения; • развитие на електронния архив и електронното архивиране на документи; • сектор „Здравеопазване“ – създаване на нови модули и функционалности; осигуряване на достъп на роднини и компетентни органи до здравни досиета на различни категории граждани, включително възрастни лица и тежко болни; 167/2013, (ЕС) № 168/2013, (ЕС) 2018/858, (ЕС) 2018/1139 и (ЕС) 2019/2144 и директиви 2014/90/ЕС, (ЕС) 2016/797 и (ЕС) 2020/1828 9 Система за издаване на български лични документи поколение 2019 21/58 осигуряване на трансграничен обмен на здравни данни; изграждане на национална цифрова платформа за медицинска диагностика и други. Изброените мерки не изчерпват всички дейности по цифровата трансформация на здравния сектор, като допълнителни секторно специфични мерки и проекти са предвидени в Националната стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030 г.10; • сектор „Образование“ – мерки за дигитализация на висшите училища, създаване на условия за използване на отворени електронни образователни ресурси, създаване на национална интегрирана платформа за научна информация и наукометрични данни, създаване на система (база данни) за регистриране на научни трудове, издадени в България, и национални цитирания, и други. Наред с предвидените в настоящата стратегия мерки, секторната политика за цифровизация на образованието се реализира и чрез допълнителни приоритети и дейности, заложени в Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2021–2030 г.)11; • сектор „Регионално развитие и устройство на територията“ – предоставяне на цифрови услуги по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството, за мониторинг и управление на свлачищните райони на територията на Република България и районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие, за въвеждане на строително-информационно моделиране в инвестиционното проектиране, ВиК, за етажната собственост, за създаване, анализ и обработка на кадастрални и специализирани данни за външни потребители; изграждане на информационна система за управление на собствеността, включително единен регистър на държавната и общинската собственост; цифровизация на действащи устройствени планове и интегрирането им в обща база данни и др. В Националната стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор 2030 г. подробно и изчерпателно са планирани конкретните проекти и дейности за цифрово развитие на 12. строителния сектор ; • сектор „Правосъдие“ – мерки, свързани с надграждане и водене на ключови регистри „Имотен регистър“, Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, регистър БУЛСТАТ, Централния регистър на особените залози; хардуерно обезпечаване на технологичното и функционално надграждане на ИЦ (Информационен център) и РИЦ (резервен информационен център); присъединяване на нови органи към Единната електронна система за правна помощ; надграждане на мобилно приложение „Помогни ми“ и др.; • сектор „Култура“ – мерки, свързани с цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви на недвижимото културно наследство, обмен на данни и 10 https://old.mh.government.bg/bg/politiki/strategii-i-kontseptsii/strategii/nacionalna-strategiya-za-elektronno- zdraveopazvane-i-digitalizac 11 https://www.mon.bg/mon/strategii-i-politiki/strategicheski-dokumenti-2/ 12 https://www.mrrb.bg/bg/proekti-nbsp-nbsp-br-po-npvu/investicii-po-npvu/cifrova-transformaciya-na- bulgarskiya-stroitelen-sektor/ 22/58 интерактивна онлайн национална карта на интелектуалната собственост на Република България за 265 общини и др.; • сектор „Сигурност и защита на населението“ – мерки, свързани с разширяване на обхвата на областно и на общинско ниво на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на населението при бедствия; въвеждане на Националната информационна система (платформа) за анализиране и оценка на рисковете от бедствия и др.; • сектор „Околна среда“ – мерки и дейности, свързани с ползването на НИКТ за предоставяне на актуална, достоверна и навременна информация за околната среда; • сектор „Туризъм“ – мерки, свързани с реинженеринг на Националния туристически регистър изграждане на единна цифрова система за управление на туристическия сектор, включително мрежа от сертифицирани туристически информационни центрове, електронни административни процеси и публични регистри.; • сектор „Научно-развойна дейност и иновации“ – съгласно подробно описани дейности и обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура13, като например мерки за цифрово разгръщане на Центрове за върхови постижения (ЦВП), Центрове за компетентност (ЦК) и други обекти; развитие на модела за трансфер на знания и технологии, и др.; • сектор „Транспорт“ – мерки, насочени към надграждане и разширяване на внедрените системи за управление на трафика, системи за обмен на информация, системи за контрол и координация на транспортните процеси и по-добра интеграция на националната транспортна мрежа в европейската транспортна система; • сектор „Селско стопанство“ – мерки, свързани със създаване, развитие и повишаване нивото на цифровизация на аграрния сектор и на земеделските стопанства, включително интегриране на секторни регистри и информационни системи, внедряване на нови цифрови технологии, подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации, по-бърз трансфер на знания и технологии за устойчиво земеделие и насърчаване сътрудничество между фермери, научни организации и публични организации, и др. За да бъде постигната целта, необходимо условие е популяризирането на цифровите публични услуги и каналите за тяхното използване. Поради което, целта ще включва и мерки и дейности за повишаване на информираността на гражданите и бизнеса относно възможностите, ползите и начините за използване на цифровите публични услуги, провеждане на целенасочени информационни кампании за ползите от електронната идентификация, предоставяне на достъпни практически указания и осигуряване на подкрепа за потребителите. Усилията ще бъдат насочени към разширяване на реалното използване на цифровите услуги, повишаване на доверието в тях и насърчаване на предпочитането на цифровите канали за взаимодействие с публичните институции. 13 https://www.strategy.bg/bg/strategy-documents/1355 23/58 Очакваните резултати от постигането на тази цел са свързани с по-модерна, отворена, сигурна и интегрирана публична цифрова среда, основана на ясни, предвидими и съгласувани правни норми, на прилагането на национална рамка за оперативна съвместимост, сигурна електронна идентификация, достъпни цифрови обществени услуги, висока информираност и активното участие на обществото и бизнеса. Ще бъдат гарантирани защитата на основните права, опазването на личните данни и високото ниво на информационна сигурност, с което ще се насърчава доверието на гражданите в цифровите технологии. Ще бъдат изградени и развити информационни системи, регистри, портали, мобилни приложения, които ще позволяват лесен достъп и автоматизиран обмен на информация, създаване на електронен архив на документи от публичните институции, опростяване на административните процедури и намаляване на административната тежест, и ще осигуряват условия за извършването на цифрови публични услуги от най-високо ниво на предоставяне, включително трансгранични. Ще се осигурят условия за по-ефективно и по-ефикасно управление на държавните политики в различните сектори, основано на цифровите технологии и иновационно- ориентирана администрация, ползваща се с високо доверие на обществото и бизнеса и пълноценното участие на страната в изпълнението на целите на европейското цифрово десетилетие. Оперативна цел 2: Цифрово компетентна администрация Оперативната цел предвижда изпълнението на мерки и дейности за: • повишаване на специализирания експертен капацитет на публичната администрация за ефективно, сигурно и отговорно прилагане на нови цифрови технологии, включително изкуствен интелект, при изпълнението на административните функции, анализа и използването на данни, както и при разработването, изпълнението, наблюдението и оценката на публични политики; • изграждане и развитие на организационен капацитет в публичната администрация за цифрова трансформация, включително чрез създаване на подходящи организационни звена, вътрешни правила, процеси и механизми за координация, контрол и обмен на знания. Очакваният ефект от изпълнението на целта е свързан с формирането и развитието на цифрово компетентна администрация, в която се стимулира креативността и внедряването на добри практики и която не само използва новите цифрови технологии, но и участват активно в тяхното адаптиране и внедряване в управлението. 24/58 IV.3.3. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 3: Бизнесът – двигател за осъществяване на цифровата трансформация, водеща към постигане на конкурентоспособна, интелигентна и устойчива икономика Цифровите технологии не само осигуряват цифровизацията на бизнеса, те водят до фундаментална промяна на философията на правене на бизнес, на начина, по който той функционира, расте и се конкурира. Използването на цифровите технологии от бизнеса подпомага неговата ефективност и ефикасност и създава предпоставките за утвърждаването му като двигател за постигането на конкурентоспособна, устойчива и интелигентна икономика. Темпът на цифровата трансформация на публичния сектор е функция от нивото на цифрово развитие на бизнеса, взаимодействието с него и капацитета му за разработване, внедряване и използване на иновации и цифрови технологии. Настоящата стратегическа цел е насочена към подобряване на позициите, които страната ни заема по отношение на нивото на цифрова зрялост на бизнеса, цифровия интензитет на предприятията, разширяване на използването на облачни технологии, анализ на данни и изкуствения интелект и насърчаване на иновационната активност на бизнеса. Насърчаването на разработването и внедряването от бизнеса на цифрови решения за автоматизация на процеси, оптимизация на ресурси и подобряване на управлението и самоуправлението следва да доведе до неговата по-висока конкурентоспособност и капацитет да създава добавена стойност. Цифровата трансформация на българската икономика ще се реализира чрез устойчив напредък в развитието на бизнеса, по отношение на: • внедряване на решения, основани на НИКТ, анализ на данни, автоматизация на процеси, облачни услуги, Интернет на нещата (IoT), електронна търговия и онлайн присъствие; • използване на услуги на цифрови иновационни хъбове и специализирани инфраструктури, като тестове преди инвестиция („test before invest“), обучения и развитие на цифрови умения, достъп до финансиране и консултации, както и възможности за мрежови партньорства в рамките на ЕС; • осигуряване на достъп до тестови среди и регулаторни лаборатории, където могат да се проверяват нови продукти и услуги, преди да бъдат пуснат на пазара или в действие; • внедряване на решения за киберзащита и участие в европейски мрежи за киберсигурност. Стратегическата цел е насочена към формирането на бизнес, който успешно си партнира с публичния сектор на основата на цифровите технологии и оползотворява техните силни страни, превръщайки ги в конкурентни предимства за ускорен процес на цифрова трансформация, формиране на добавена икономическа стойност и обществено благосъстояние. Страната ще продължи да следва европейските приоритетни области за въвеждане на нови цифрови технологии, а именно: здравеопазване, включително разработване и откриване на лекарствени продукти; роботика; производство, инженерство и строителство; отбрана, сигурност и космически изследвания; интелигентни транспортни системи и автомобилна индустрия; цифрови инфраструктури; енергетика; околна среда и климат; селскостопанско и 25/58 хранително-вкусово производство; култура, опазване на историческото наследство и творчески сектор; публични административни услуги. Усилията ще бъдат ориентирани към по-бърз процес на трансфер на знания и технологии от бизнеса към публичните организации и от научните среди към бизнеса за създаване на устойчиви решения за правене на политики, постигане на по-широка разпознаваемост на българския иновационен бизнес и българските научни организации и тяхно по-активно участие в европейските и глобалните цифрови инициативи, и превръщането на страната в регионален център за иновации и предприемачество, базирани на новите цифрови технологии. Очакваният ефект е създаване на условия за високоефективни изследвания, иновации и за интелигентна и устойчива икономика, която подпомага трансформацията към интелигентно общество. През следващите години страната ще насърчава развитието на благоприятна среда за сътрудничество между бизнеса, научноизследователските институти, висшите училища, Българската академия на науките, Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT), Центъра за върхови постижения GATE, София Тех Парк, центровете за върхови постижения, центровете за компетентност, Европейските цифрови иновационни хъбове и останалите участници в иновационната екосистема с цел ускоряване на разработването, внедряването и пазарната реализация на цифрови технологии, включително решения, базирани на изкуствен интелект. Оперативна цел 1: Утвърждаване на бизнеса като ключов партньор за цифрово развитие на публичния сектор и обществото Оперативната цел е свързана с реализацията на инициативи за: • създаване на условия за сътрудничество между бизнеса и публичните институции; • създаване и развитие на иновационни клъстери; • насърчаване участието в европейски институционализирани партньорства, европейски цифрови иновационни хъбове (ЕЦИХ); • насърчаване и подпомагане участието и реализацията на проекти за създаване на устойчиви партньорства и решения за правене на политики; • подобряване на условията за поява и развитие на иновативни предприятия/разрастващи се предприятия (еднорози); • създаване и развитие на публични финансови инструменти за насърчаване на иновационната и цифровата активност на бизнеса, като например дялови и квазидялови финансови инструменти, фонд за технологичен трансфер, гаранционен фонд и др.; • Очакваните резултати от изпълнението на целта са свързани със създаването на условия за устойчиво партньорство между бизнеса, публичните институции, научноизследователските организации, висшите училища и останалите участници в националната иновационна екосистема с цел ускоряване на цифровата трансформация, насърчаване на трансфера на знания и технологии, разработване и внедряване на иновативни решения и усъвършенстване на процесите по формулиране и изпълнение на публични политики. Това партньорство следва да допринесе за повишаване на добавената стойност, конкурентоспособността и общественото благосъстояние. 26/58 Оперативна цел 2: Насърчаване на създаването, внедряването и широкото използване на нови цифрови технологии от бизнеса Оперативната цел е свързана с реализацията на инициативи за: • насърчаване и подпомагане на иновационната активност на бизнеса, включително цифровизация на микро и малки предприятия, домакинства (IoT) и други стопански субекти; • насърчаване и подпомагане участието на бизнеса и реализацията от него на проекти за повишаване на ефективността и ефикасността на икономическите дейности, подобряване на условията му за създаване на добавена стойност, разширяване на пазари, и т.н.; • подпомагане навлизането и използването на нови цифрови технологии, големите данни и облачните технологии от бизнеса; • насърчаване на създаването и развитието на зелени цифрови технологии. Изпълнението на целта ще допринесе за достигане на високо равнище на цифрова зрялост на бизнеса, включително висок цифров интензитет на предприятията, сигурно, надеждно и безопасно използване на новите цифрови технологии, инструменти за обработка на големи данни и облачни технологии. Ще се формират конкурентни предимства за българския бизнес, способстващи разширяването на съществуващи и достъпа до нови пазари, създаване на добавена икономическа стойност, ефективни и ефикасни „зелени“ производства, които ще стабилизират бизнеса, като гръбнак на конкурентоспособна, интелигентна и устойчива икономика. Предвидените в настоящата стратегия мерки се допълват от секторните политики за развитие предприятията, вкл. на МСП, заложени в Националната стратегия за малките и 14 средните предприятия , както и в Иновационна стратегия за интелигентна специализация на 15 Република България 2021–2027 г., които включват и допълнителни инициативи за повишаване на конкурентоспособността, иновационния капацитет и цифровата трансформация на българския бизнес. 14 https://www.mi.government.bg/strategy-policy/godishna-programa-za-prilagane-na-naczionalnata- strategiya-za-malkite-i-srednite-predpriyatiya/ 15 https://www.strategy.bg/bg/strategy-documents/1573?utm_source=chatgpt.com 27/58 IV.3.4. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 4: Развитие на човешкия капитал за успешния цифров преход чрез повишаване на цифровите умения на гражданите, увеличаване на капацитета на специалистите в областта на информационните и комуникационните технологии и насърчаване на безопасното и отговорно използване на интернет и цифровите технологии Стратегическата цел е насочена към изграждането на човешкия капитал, необходим за успешното осъществяване на цифровата трансформация, чрез системно повишаване на цифровите умения на гражданите и развитие на висококвалифицирани специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии. Наличието на население с адекватни цифрови компетентности и достатъчен брой ИКТ специалисти е ключово условие за повишаване на конкурентоспособността на икономиката, ускоряване на цифровизацията на публичния сектор и бизнеса, насърчаване на иновациите и ефективното използване на нововъзникващите технологии, както и за изграждането на сигурна и устойчива цифрова среда. Стратегическата цел е в съответствие с ППЦД 2030 г., която предвижда най-малко 80% от населението на Европейския съюз да притежава основни цифрови умения и достигане на 20 милиона специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии до 2030 г. Националните политики в тази област са насочени към повишаване на цифровите компетентности през всички етапи на живота – от образованието и професионалното обучение до ученето през целия живот и преквалификацията, като същевременно се създават условия за подготовка, привличане и задържане на висококвалифицирани ИКТ специалисти. Особено значение придобива развитието на умения, необходими за използването и създаването на съвременни цифрови технологии, включително изкуствен интелект, анализ и управление на данни, киберсигурност, облачни технологии, високопроизводителни изчисления и други ключови цифрови компетентности. С нарастващото навлизане на изкуствения интелект във всички обществени и икономически сфери цифровата грамотност и уменията за сигурно, безопасно, етично и отговорно използване на цифровите технологии и интернет се превръщат в основен фактор за успешната им интеграция. Това предполага последователно изграждане и надграждане на компетентности още в образователната система и тяхното непрекъснато развитие чрез учене през целия живот, включително за защита на личните данни, киберсигурност, критично мислене, разпознаване на онлайн рискове и безопасно поведение в цифровата среда. Постигането на стратегическата цел изисква координирани действия за развитие на основни и напреднали цифрови умения сред гражданите, подготовка на специалисти с висока квалификация в областта на ИКТ, повишаване на цифровите компетентности на работната сила и публичната администрация, както и създаване на условия за по-широко участие на бизнеса, академичната общност и научноизследователските организации в развитието на цифровия човешки капитал. Особено внимание следва да бъде насочено към преодоляване на цифровото разделение, осигуряване на равен достъп до обучение и възможности за придобиване на цифрови умения, включително за хората от уязвими групи и отдалечените райони, в съответствие с принципите на приобщаващия цифров преход, както и към формиране на култура за сигурно и отговорно използване на интернет и цифровите услуги. 28/58 Изпълнението на тази стратегическа цел ще допринесе за изграждането на устойчива екосистема от цифрово грамотни граждани и висококвалифицирани ИКТ специалисти, способни да отговорят на динамично променящите се потребности на пазара на труда, да ускорят внедряването на иновативни технологии, да използват цифровите технологии по сигурен, безопасен и отговорен начин и да подкрепят дългосрочната конкурентоспособност и цифровата устойчивост на страната ни. Оперативна цел 1: Повишаване на цифровите умения и компетентности на гражданите и развитие на висококвалифицирани ИКТ специалисти за ефективно участие в цифровото общество и икономика Оперативната цел е насочена към реализирането на инициативи и мерки за: • изграждане и развитие на цифровите умения през целия живот чрез предоставяне на възможности за обучение, придобиване и валидиране на цифрови компетентности и професионална квалификация в областта на информационните и комуникационните технологии; • модернизиране на образователната система чрез развитие на компетентностно- базираното обучение, цифрова трансформация на училищното образование, разработване на съвременно учебно съдържание и актуализиране на учебните планове и програми за професионалното образование и обучение, оценяване на цифровите компетентности на учениците, интернационализация на висшето образование и насърчаване на обучението по информационни технологии; • повишаване на цифровите умения и професионалната квалификация на работната сила, включително чрез обмен на знания, развитие на капацитет в областта на данните и подготовка на специалисти за прилагане на съвременни цифрови технологии в приоритетни сектори на икономиката. Реализирането на оперативната цел ще допринесе за развитието на човешкия капитал с високо равнище на цифрови компетентности, за модернизирането на образователната система и подготовката на висококвалифицирани специалисти в областта на информационните и комуникационните технологии, съобразно динамично променящите се потребности на пазара на труда. Наред с това ще бъдат създадени предпоставки за по-широко внедряване на цифрови технологии и иновации, повишаване на производителността и конкурентоспособността на икономиката и укрепване на цифровата устойчивост на Република България. Предвидените в настоящата стратегия мерки се допълват от секторните политики за цифрови, 16 заложени в Стратегия по заетостта на Република България 2021–2030 г. и Национална 17 стратегия за активен живот на възрастните хора в България 2019–2030 г. , които включват и допълнителни инициативи за придобиване и повишаване на цифрови умения на работната сила, включително обучение и адаптиране на компетентностите към променящите се изисквания на пазара на труда и цифровите умения на възрастните хора, доколкото мерките за активен живот, заетост, образование и обучение включват адаптиране на уменията към промените на пазара на труда и цифровизацията. 16 https://strategy.bg/bg/strategy-documents/1425 17 https://www.mlsp.government.bg/eng/natsionalni-strategicheski-dokumenti 29/58 Оперативна цел 2: Повишаване на сигурността и безопасността при използването на интернет и цифровите технологии Оперативната цел ще се реализира чрез изпълнение на инициативи за • повишаване на осведомеността и насърчаване на сигурното, безопасно и отговорно използване на интернет, със специален акцент върху защитата на децата в цифровата среда; • провеждане на информационни кампании и образователни инициативи за превенция на онлайн рисковете, онлайн тормоза и други форми на посегателства в цифровата среда; • разширяване на достъпа до онлайн консултиране и психологическа подкрепа за деца, родители и други заинтересовани страни при възникване на рискове в интернет; • изпълнение на мерки за превенция и противодействие на сексуалната експлоатация и злоупотребата с деца, извършвани чрез компютърни системи и цифрови технологии. Изпълнението на оперативната цел ще допринесе за изграждането на сигурна, безопасна и приобщаваща цифрова среда, за повишаване на доверието в използването на интернет и цифровите технологии и за формиране на устойчива култура за тяхното отговорно използване. Очаква се укрепване на защитата на децата и другите уязвими групи в цифровата среда, повишаване на цифровата устойчивост на обществото и създаване на предпоставки за по-високо равнище на сигурност при използването на цифровите услуги. 30/58 IV.3.5. СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 5: Изграждане на устойчива национална екосистема за управление на данни, която осигурява ефективно използване на данните като стратегически ресурс за подобряване на публичното управление, развитие на цифровата икономика и насърчаване на иновациите Данните са сред най-ценните ресурси на съвременната цифрова икономика и общество. Те се разглеждат като двигател на иновациите и основен приоритет в Европейската стратегия за данните, чиято цел е до 2030 г. да бъде изграден Единен европейски пазар за данни. Този пазар ще даде възможност за безопасен и ефективен обмен на данни между публичния и частния сектор, ще подпомогне внедряването на иновативни решения в области като здравеопазване, транспорт, енергетика, образование, околна среда, земеделие, регионално развитие и др., както и за създаване на общи европейски пространства от данни (European Common Data Spaces). За Република България данните също се превръщат в стратегически ресурс за държавното управление, социално-икономическото развитие и научните изследвания. Страната ще работи активно по изграждане на устойчива екосистема за управление, използване и повторно използване на данните от публичния и частния сектор за реализирането на добавена стойност в икономиката и обществения живот, за създаването на иновативни услуги и продукти, които стимулират растежа, създават работни места, повишават качеството на живот, опазват околната среда и повишават ресурсната ефективност. Тази стратегическа цел е насочена към изграждане на необходимия капацитет и на умения за управление и работа с данни в публичния, частния, социалния и академичния сектор, създаването на надеждна инфраструктура, ясни правила за достъп и споделяне на данни, както и механизми за гарантиране на сигурността, защитата на личните данни и суверенитета върху данните. Стратегическата цел допринася за изпълнението на ключови приоритети и инициативи в Националния план за възстановяване и устойчивост, Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация” 2021-2027 г. (ПНИИДИТ), както и за активното участие на страната в програмите „Цифрова Европа“ и „Хоризонт Европа“. В настоящата стратегическа цел са взети предвид и препоръките на Международната банка за възстановяване и развитие, предоставени в рамките на Дейност 3 „Оценка на управлението на данните“ по проект BG16RFPR002-2.010-0001 „Изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление и за оперативна съвместимост на данните (d1)“, финансиран по ПНИИДИТ. Развитието на политиката в областта на данните ще се осъществява в няколко основни направления. Първо - осигуряване на достъп и споделяне на данни чрез разширяване на Националния портал за отворени данни, който вече съдържа над 10 000 набора от данни. Паралелно с това се въвеждат стандарти и мерки за оперативна съвместимост, като се поставя акцент върху качеството и актуалността на публикуваната информация. Второ, Република България ще участва в изграждането на европейски пространства от данни – включително чрез Европейския облак за наука и изследвания (EOSC) и секторни интеграции в области като здравеопазване, мобилност, енергетика, публична администрация, транспорт, околна среда и др.. В тази връзка ще се подготвят и национални хъбове за свързване с общоевропейската инфраструктура. 31/58 Стратегическата цел е насочена и към управлението на данните в публичния сектор, където ще се прилага принципът „отворени по подразбиране“ (open by default). Ще се развиват системите за обмен на данни между институциите, а новите цифрови технологии, като изкуствен интелект и решения за анализ на големи данни, ще се използват за реализацията на по-ефективни и по-ефикасни политики, за по-високо ниво на предоставяне на цифрови услуги и за създаването на по-добри условия за живот и правене на бизнес за гражданите. Изпълнението на стратегическата цел ще бъде ориентирано към развитието на условия данните да се използват от бизнеса за създаване на иновации и нови бизнес модели, които да залегнат в основа на услугите във финансово-технологичния сектора, електронната търговия и индустрията, като цяло. Съществено значение имат и въпросите за сигурността и етичното управление и използване на данните, като реализацията на настоящата стратегическа цел ще доведе до създаване на сигурна нормативна рамка и институционална среда за прилагане на изискванията на европейското право в областта на данните, включително Общия регламент за защита на данните (GDPR), Акта за управлението на данните (Data Governance Act) и Акта за данните (Data Act). В резултат, ще бъдат въведени ясни правила за управление, споделяне, използване и повторно използване на данни, включително чувствителни данни – особено здравни и финансови – с цел да се гарантира прозрачност, доверие и отговорна употреба. Изпълнението на стратегическата цел се очаква да реши предизвикателствата, свързани с фрагментираност на данните в администрацията, ограничен капацитет за анализ на големи масиви от данни, слаба култура на споделяне на данни между държава и бизнес, както и недостиг на специалисти в областта на науката за данни и управлението на данни. В този контекст постигането на стратегическата цел ще наложи прилагането на системен подход и ефективно партньорство между публичните организации, бизнес и академична общност. Само така данните ще се превърнат в реален ресурс за икономическо развитие, социален напредък и по-високо качество на живот. Оперативна цел 1. Хармонизиране на националното с европейското законодателство в областта на данните Оперативната цел е насочена към създаване на сигурна правна рамка и институционална среда за управление, съхранение, споделяне, използване и повторно използване на данните чрез изпълнението на дейности в следните насоки: • правна хармонизация на българското законодателство с европейското в областта на данни, включително приемане и прилагане на Националната рамка за управление на данните (NDGF); • оценка и подобряване на качеството на данните; • въвеждане на ясни правила за достъп, споделяне и използване на данните, включително чувствителни данни; • създаване на ясни етични насоки и правила за споделянето на защитени данни и за използването на данни, включително при разработване на алгоритми, системи, използващи нови цифрови технологии; • привеждане на наличните пространствени данни в съответствие с изискванията на Директива 2007/2/ЕО за създаване на инфраструктура за пространствена 32/58 информация в Европейската общност (INSPIRE) и Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД); • подаване на сигнали от потребители и последващото им обработване като част от процеса по подобряване на качеството на данните с оглед приоритизиране на най- често използваните набори от данни и тяхното повторно използване. В резултат от изпълнението на целта ще бъде осигурено пълно съответствие на националната правна рамка в областта на данните с европейското законодателство и добрите практики, която е ясна, предвидима и последователна по отношение на управление, споделяне и използване на данни и ще се осигури единен подход към регулираните набори от данни. Ще бъде създадена нормативна и организационна рамка за споделяне на защитени данни с разработени унифицирани правила за достъп до тях и тяхното използване. Ще се прилага Националната рамка за управление на данните, в която ще бъдат определени роли, отговорности, политики, процеси и инструменти, адресиращи задачите, свързани с данни и която ще подпомага оценката и непрекъснатото подобряване на качеството на данните, ще адресира предизвикателствата с фрагментацията и ограниченото използване на данните, като ресурс за иновации и добавена икономическа стойност, основани на цифрови технологии. Оперативна цел 2: Развитие на инфраструктурата за данни и човешкия потенциал за работа с данни Изпълнението на оперативната цел обхваща дейности по: • осигуряване на достъп до данни, включително данни с висока стойност, чрез надграждане на инфраструктурата за данни, анонимизацията и псевдонимизацията на данните, създаване на Единна централна точка (ЕЦТ) за достъп до публични данни, включително такива, които са с правна защита (лични данни, интелектуална собственост, търговска или статистическа тайна); • създаване на възможности за улеснено споделяне на данни, включително инструменти за автоматизирано получаване на запитвания или искания за повторно използване на категориите защитени данни съгласно Регламент (ЕС) 2022/868; • стандартизиране на публикуваните на порталите масиви от данни, както и тяхното повторно използване през общи портали за данни в т.ч. с Европейския портал за данни; • изграждане на пространства за данни и защитени среди за предоставяне на данни; • развитие на човешкия потенциал за управление, използване и повторно използване на данните; • създаване на защитени канали и сигурни платформи за обмен на данни, механизми за удостоверяване и контрол на достъпа и проследимост на операциите с данни. Очакваните резултати от предприетите действия в рамките на тази оперативна цел са свързани с улесняване на откриването и използването на данни, и постигането на оптимални резултати и стойност от използването на високостойностни данни чрез осигурено високо качество относно пълнота, надеждност, актуалност, повторно използване и др. на данните. Гарантиране на сигурността на данните и предпазването им от изтичане, подмяна, бедствия, 33/58 неправомерен достъп и други инциденти, които могат да нарушат тяхната цялост, поверителност и наличност. Ще са налице условия за сигурно споделяне и комбинирано използване на данни между публичния и частния сектор, научната общност и гражданите; Ще се осигури постигането на синергия с изграждането на пространствата за данни съгласно Европейската стратегия за данни и Европейската стратегия за съюз на данните, които представляват ключов механизъм за обмен, включително трансграничен, на данни, които са извън обхвата на законодателството за отворено повторно използване. Предвижда се ЕЦТ да играе ролята на централен каталог и да може да бъде надградена в перспектива до основен съвместим със стандарта на пространствата източник на достъп до данни, предоставяни от системи в публичния сектор. В резултат на проект „Изграждане на стратегическа, организационна и техническа рамка за управление и за оперативна съвместимост на данните (D1)“ в рамките на ПНИИДИТ 2021- 2027, идентифицираните възможни пространства от данни в секторите туризъм, образование, транспорт, околна среда, здравеопазване и енергетика, определени за такива с най-голяма степен на готовност и въздействие, да предоставят преизползваеми данни, с високонадеждни инструменти за повишаване на сигурността на достъпа и ползването им, в това число инструменти за анонимизация, псевдонимизация, криптиране, защитени среди за преработка на данни (SPE) и др. 34/58 IV.3.6. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ПОСТИГАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ЦЕЛИ18 18 Междинните годишни стойности по показателите от ППЦД 2030 г. са определени в националните прогнозни траектории в Раздел 2 на Приложение II. 19 Стойностите подлежат на актуализация след актуализация на националните прогнозни траектории до края на 2026 г. Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 100% от крайните Изграждане и развитие на Оперативна цел 1: Изграждане на Гигабитова свързаност Процент на домакинствата, обхванати от фиксирани 93.5% https://digit 100% ползватели да са обхванати от сигурна, надеждна и цифрова инфраструктура мрежи с много голям капацитет (VHCN). al- strategy.ec. гигабитова устойчива за преодоляване на Разглежданите технологии europa.eu/b свързаност, цифрова цифровото са тези, които понастоящем g/factpages като всички инфраструктура разделение могат да осигурят /bulgaria- населени райони за преодоляване гигабитова свързаност, а 2025- са обхванати от на цифровото именно: оптична връзка до digital- безжични разделение и помещенията (FTTP) и decade- високоскоростн стимулиране на кабелен протокол за достъп country- и мрежи от цифровото DOCSIS 3.1. Развитието на report следващо поколение с ефективност, еквивалентна най-малко на развитие на обществото, икономиката и публичния сектор FTTP покритието се наблюдава отделно и се взема предвид при разглеждането на данните за VHCN покритието. 36/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 тази на 5G, в съответствие с Оперативна цел 2: Развитие на Покритие за 5G мрежите Процент от населените места, обхванати от поне 94.8% https://digit 100% принципа на технологичната сигурна, надеждна и устойчива една 5G мрежа, независимо от използваната честотна al- strategy.ec. неутралност цифрова лента. europa.eu/b инфраструктура g/factpages ЕС е отговорен за стимулиране на /bulgaria- за най-малко 20 цифровото 2025- % от общество, digital- световното икономиката и decade- производство на публичния сектор country- на report полупроводници 10 000 климатично неутрални периферни възли с висока степен на сигурност Европа да разполага със своя първи компютър с 37/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 квантово ускоряване (до 2025 г.) 100% от гражданите на ЕС да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID) Модерен, ефективен и ориентиран към човека цифров публичен сектор Оперативна цел 1: Цифрови услуги, ориентирани към гражданите и бизнеса Достъп до средства за електронна идентификация Измерва се чрез два КПЕ: 1) като броя на държавите членки, които са уведомили за поне една национална схема за електронна идентификация в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014, и 2) като броя на държавите членки, които са предоставили достъп до защитена електронна идентификация, подобряваща неприкосновеността на личния живот, чрез европейския портфейл за цифрова самоличност в съответствие с предложението за регламент Уведомлен ие за схема за електронна идентифика ция - да не по- малко от 53% 38/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 Ключови публични услуги 100% онлайн достъпни за на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност гражданите и предприятията Цифрови обществени Процент от онлайн достъпни ключови обществени услуги 71.08 Digital 100 услуги за за гражданите. Показателят Decade гражданите се измерва като дял на 2026: административните стъпки, Country които могат да бъдат reports | осъществени изцяло онлайн, Shaping за важни събития в живота. Europe’s Вземат се предвид следните digital събития: преместване; future транспорт; започване на процедура за искове с малък материален интерес; семейни дела; професионално развитие; образование; здраве. 39/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 Цифрови обществени Предоставяне на цифрови обществени услуги за 94.04 Digital 100 услуги за предприятията. Показателят Decade предприятията се измерва като дял на 2026: административните стъпки, Country необходими за започването reports | на стопанска дейност и Shaping извършването на редовни Europe’s стопански операции, които digital могат да бъдат осъществени future 100% от гражданите на Съюза да имат достъп до изцяло онлайн, които са достъпни както за национални, така и за чуждестранни потребители. медицинските си досиета Достъп до електронни Показателят е дефиниран като „Достъп до електронни 89.6 Digital 100 (електронни Оперативна цел здравни досиета здравни досиета“ и се Decade здравни 2: Цифрово измерва като: 2026: досиета) компетентна 1. наличието в Country администрация национален мащаб на услуги reports | за онлайн достъп на Shaping гражданите до данните от Europe’s техните електронни здравни digital досиета (чрез портал или future мобилно приложение за 40/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 пациентите), както и на допълнителни мерки, които дават възможност на определени категории лица (напр. настойници на деца, хора с увреждания, възрастни хора) също да имат достъп до техните данни, и 2. процент на лицата, които имат възможност да получат или използват собствен минимален набор здравни данни, които понастоящем се съхраняват в публични и частни системи за електронни здравни досиета. Над 90 % от МСП с поне основно ниво на Бизнесът – двигател за осъществяване Оперативна цел 1: Утвърждаване на бизнеса като Основно равнище на цифров интензитет Процент на МСП, използващи поне 4 от 12 избрани цифрови 38.3% Digital 59.5% Digital цифров на цифровата ключов партньор технологии, които за 2025 г. Decade Decade интензитет трансформация за цифрово са както следва: 2026: 2026: , водеща към развитие на Country Country 41/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 постигане на публичния сектор 1. Предприятия, в които reports | reports | конкурентоспос и обществото повече от 50% от заетите Shaping Shaping обна, лица имат достъп до Europe’s Europe’s интелигентна и интернет за служебни цели; digital digital устойчива 2. Максималната future future икономика договорена скорост на изтегляне на най-бързата фиксирана интернет връзка е най-малко 30 Mb/s; 3. Предприятия, в които продажбите чрез електронна търговия представляват поне 1% от оборота; 4. Предприятия, в които уеб продажбите представляват повече от 1% от общия оборот, а B2C продажбите – повече от 10% от уебпродажбите; 5. Закупуване на облачни изчислителни услуги, използвани чрез интернет; 6. Предприятия, които закупуват облачни услуги 20 https://ec.europa.eu/eurostat/cache/metadata/en/isoc_e_dii_esmsip2.htm 42/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 Използване на облачни със средна или висока степен на сложност; 7. Предприятия, които разполагат с уебсайт; 8. Предприятия, които използват поне една социална медия; 9. Анализ на данни за предприятието се извършва от негови служители или от външен доставчик; 10. Предприятия, които използват поне една технология с изкуствен интелект; 11. Предприятия, които използват ERP софтуер за обмен на информация между различни функционални области; 12. Предприятия, които 20 използват CRM софтуер. 21 По отношение на показателите следва да се има предвид, че определените национални траектории са разработени въз основа на наличните към 2023 г. изходни данни и в съответствие с методиката на Европейската комисия за определяне на траекториите по Програмата „Цифрово десетилетие“. Поради това заложените стойности за 2030 г. следва да се разглеждат в контекста на използваните при тяхното определяне изходни стойности, референтни години и приложимата към момента европейска методика. Междувременно постигнатият напредък по някои от показателите вече надхвърля определените национални траектории, което отразява динамиката на цифровата трансформация и ще бъде отчетено при оценката на актуалното състояние и напредъка към 2030 г. В допълнение, специално за показателя „Големи информационни масиви“ през 2025 г. беше променена методиката за неговото измерване, което също е фактор за различията в отчетените стойности и следва да бъде взето предвид при проследяването и оценката на напредъка по показателя. 43/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 изчисления/изку ствен Оперативна цел 2: Насърчаване на Процент на предприятията, 15.7% 21 15% Digital интелект/голем създаването, Компютърни използващи поне една от Digital Decade и данни от 75% внедряването и услуги „в облак“ следните компютърни Decade 2026: от широкото услуги „в облак“: финансови 2026: Country предприятията използване на или счетоводни софтуерни Country reports | в ЕС нови цифрови приложения, софтуерни reports | Shaping технологии от приложения за планиране на Shaping Europe’s бизнеса ресурсите на предприятието Europe’s digital (ERP), софтуерни digital future приложения за управление future Удвояване на броя на предприятията „еднорози“ в ЕС на връзките с клиенти (CRM), софтуерни приложения за сигурност, хостинг на базата данни на предприятието, както и компютърна платформа, предоставяща хостинг на среда за разработване, 44/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 тестване или внедряване на приложения. Процент на предприятията, 27.1% 9% Digital анализиращи големи Digital Decade Големи информационни масиви от Decade 2026: информационни всякакви източници на данни 2026: Country масиви (вътрешни или външни). Country reports | reports | Shaping Shaping Europe’s Europe’s digital digital future future 8.6% 11% Digital Digital Decade Процент на предприятията, Decade 2026: използващи поне една 2026: Country Изкуствен технология с изкуствен Country reports | интелект интелект. reports | Shaping Shaping Europe’s Europe’s digital future 45/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 digital future Най-малко 80 % от лицата на Развитие на човешкия Оперативна цел 1: Повишаване на Основни цифрови умения Процент лица на възраст между 16 и 74 години, 38.3% Digital 52% Digital възраст 16-74 капитал за цифровите групирани по пол, Decade Decade години да успешния умения и притежаващи „основни“ или 2026: 2026: притежават цифров преход компетентности „по-високи от основните“ Country Country поне основни чрез на гражданите и цифрови умения във всяка от reports | reports | цифрови умения повишаване на развитие на следните пет области: Shaping Shaping цифровите висококвалифици информация, комуникация, Europe’s Europe’s Най-малко 20 умения на рани ИКТ решаване на проблеми, digital digital милиона гражданите, специалисти за създаване на цифрово future future специалисти в областта на ИКТ, като същевременно се насърчава достъпът на жените до тази област и се увеличава броят на завършилите в увеличаване на капацитета на специалистите в областта на информационни те и комуникационн ите технологии и насърчаване на безопасното и отговорно ефективно участие в цифровото общество и икономика съдържание и умения в областта на безопасност. Измерва се въз основа на дейностите, които лицата са извършили през предходните три месеца. Измерва се и сближаването на половете, като процент на жените и мъжете сред лицата с „основни“ или „по-високи от основните“ цифрови умения. 22 Международна стандартна класификация на длъжностите, 2008 г. 46/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 областта на ИКТ използване на интернет и цифровите Брой на специалистите по Измерва се като брой на лицата на възраст 15—74 години, работещи като 4.8% Digital 5% Digital технологии ИКТ специалисти в областта на Decade Decade ИКТ, а сближаването между 2026: 2026: половете се измерва като Country Country процент на жените и мъжете reports | reports | сред лицата, работещи като Shaping Shaping специалисти в областта на Europe’s Europe’s ИКТ. В съответствие с digital digital 22 класификацията ISCO-08 future future Оперативна цел 2: Повишаване на сигурността и безопасността при използването на интернет и специалистите в областта на ИКТ са лица, които са способни да разработват, експлоатират и поддържат ИКТ системи, като основната част от трудовата дейност на тези лица е в областта на ИКТ, включително, но не само, мениджъри на ИКТ услуги, специалисти, техници, монтажници и специалисти 47/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 цифровите технологии по техническа поддръжка в областта на ИКТ. Подобряване на наличието, достъпа, качеството, управлението, използването, сигурността и надеждността на данните Оперативна цел 1. Хармонизиране на националното и с европейското законодателство в областта на данните Оперативна цел 2: Развитие на инфраструктура та за данни и човешкия потенциал за работа с данни Приета и прилагана Национална рамка за управление на данните (NDGF) Дял от набори от данни (публичните регистри), за които са публикувани пълни метаданни по NDGF Дял на служителите Процент набори от данни, съответстващи на Националната рамка за управление на данните 0 0% 1 90% 48/58 Европейски цели до 2030 Стратегическа цел на национално ниво Оперативна цел Показател Дефиниция Базова стойност 2025 Целева стойност 19 2030 (ангажираните с данни), обучени по управление на данни Процент държавни служители, преминали обучение по управление на данни 0% 80% V. ФИНАНСИРАНЕ За да се гарантира успешното изпълнение на Стратегията за цифрова трансформация, се предвижда осигуряване на финансиране от различни източници, в т.ч. и комбинирането на публични и частни ресурси. Целта е да се постигне както устойчивост на изпълнението и на постигнатите резултати, така и да се създадат условия за гъвкавост при финансовото им осигуряване.. Ангажиментът за осигуряване на финансовите ресурси е на отговорните за изпълнението на мерките и дейностите за постигане на оперативните цели институции и организации. В зависимост от източниците, финансирането се предвижда да бъде от: 1. Държавния бюджет – чрез бюджетите на отговорните институции, чрез допълнително целево финансиране от държавния бюджет, и/или чрез национални програми; Националният иновационен фонд (НИФ), който е ключов държавен инструмент за безвъзмездна финансова подкрепа, насочена към научноизследователски, развойни и иновационни проекти на бизнеса (микро, малки и средни предприятия) за разработване на нови продукти и внедряване на високи технологии. 2. Финансови инструменти със средства от Европейския съюз: • национални програми, съфинансирани със средства от Европейските фондове при споделено финансиране: - Програма „Образование“ – подобряване на качеството на образованието, приобщаващо обучение, цифровизация в училища и университети, квалификация на учители; - Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ) – подкрепа за научни изследвания, иновации, стартиращи предприятия и цифрова трансформация на икономиката; - Програма „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) – заетост, социално включване, образование и обучение през целия живот, подкрепа за уязвими групи; - Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) – подкрепа за МСП и големи предприятия: иновации, зелена и цифрова трансформация, енергийна ефективност; - Програма „Развитие на регионите“ – интегрирано развитие на градове и региони, градска мобилност, социална инфраструктура, енергийна ефективност; - Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони 2023 − 2027 г. – подкрепа за земеделие, модернизация на стопанства, цифровизация на сектора, услуги и инфраструктура в селата. • Фонд мениджър на финансови инструменти в България ЕАД – предлагащ финансови инструменти, рисков капитал и заеми с преференциални условия за дигитализация и иновации в бизнеса; • Програма „Цифрова Европа“ (DEP) − фокус върху ключови приоритети: свръхмощни изчисления, изкуствен интелект, киберсигурност, цифрови умения и внедряване на цифрови иновационни хъбове. Подходяща за проекти на администрацията, бизнеса и научната общност; • Програма „Хоризонт Европа“ − основният инструмент за финансиране на изследвания и иновации в ЕС. Подкрепя съвместни научни проекти, пилотни иновации, експериментални технологии и трансфер на знания в цифровата сфера; • Механизъм за възстановяване и устойчивост (НПВУ – българският план) – България получава значителни инвестиции в цифровизацията на публичния сектор, киберсигурност, цифрова инфраструктура, облачни технологии, електронна идентификация и стимули за цифровизация на МСП; • Механизъм за свързване на Европа (CEF Digital) − подпомага изграждането на свързаност, високоскоростни мрежи, облачни инфраструктури и трансгранични услуги; • Програмата InvestEU – подкрепя цифровата трансформация чрез предоставяне на бюджетни гаранции и улеснява достъпа до финансиране за иновации, нови технологии и модернизация на бизнеса, внедряването на цифрови технологии и развитието на цифрова инфраструктура; • Инструмент за техническа подкрепа – подкрепя провеждането на институционални, административни и стимулиращи растежа структурни реформи, включително реформи за цифрова трансформация в публичния сектор; • Европейската банка за възстановяване и развитие – осигурява подкрепа за дигиталната трансформация чрез инвестира в иновации, киберсигурност и цифрова инфраструктура; • Европейската инвестиционна банка - подкрепя цифровата трансформация чрез целево финансиране, рисков капитал и консултантски услуги. Банката финансира органи и организации на национално и местно ниво, и малък и среден бизнес за въвеждане на нови технологии, подобряване на киберсигурността и да развиването на иновации. 3. Международната банка за възстановяване и развитие – предоставя заемни средства за финансиране на национално ниво на процеса по цифрова трансформация, включително чрез предоставяне на консултантска подкрепа и изграждането на технологични центрове. 4. Комбинирани форми на финансиране – Българска банка за развитие – чрез кредитни и гаранционни инструменти може да подкрепя МСП в процеса на цифровизация; 5. Публично-частни партньорства – особено подходящи за инфраструктурни проекти, центрове за данни, 5G, IoT мрежи. 6. Частни финансови инструменти: • венчър капитал и рискови фондове – стимулиране на стартъпи и бързоразвиващи се (scale-up) компании в сектори като финтех, здравни технологии, ИИ, киберсигурност; • корпоративни инвестиции – от големи компании в индустриалната цифровизация и модернизация; 50/58 • съвместни проекти с международни корпорации – трансфер на технологии и ноу- хау. Ефективното изпълнение на Стратегията е в пряка зависимост от комбинирането на различните източници на финансиране, които осигуряват допълняемост и натрупване на резултатите. По този начин се гарантира едновременно устойчивост, предвидимост и гъвкавост на инвестициите, насочени към постигане на цифровото развитие на страната. Предвидените финансови средства, чрез които ще бъдат реализирани включените в Стратегията мерки са както следва: Стратегическа цел 1: „Изграждане и развиие на сигурна, надеждна и устойчива цифрова инфраструктура за преодоляване на цифровото разделение и стимулиране на цифровото развитие на обществото, икономиката и публичния сектор“ – общо: 252 786 403 евро, от които 41 200 637 евро национално финансиранеи 211 585 766 евро – други източници; Стратегическа цел 2: „Модерен, ефективен и ориентиран към човека цифров публичен сектор“ – общо: 702 366 926 евро, от които 256 751 442 евро национално финансиране и 445 615 484 евро – от други източници; Стратегическа цел 3: „Бизнесът – двигател за осъществяване на цифровата трансформация, водеща към постигане на конкуретноспособна, интелигентна и устойчива икономика“ – общо: 694 393 085 евро, от които 182 195 668 евро национално финансиране и 512 197 417 евро – от други източници; Стратегическа цел 4: „Развитие на човешкия капитал за успешния цифров преход чрез повишаване на цифровите умения на гражданите, увеличаване на капацитета на специалистите в областта на информационните и комуникационните технологии и насърчаване на безопасното и отговорно използване на интернет и цифровите технологии“ – общо: 282 962 138 евро, от които 65 242 086 евро национално финансиране и 217 720 052 евро – от други източници; Стратегическа цел 5: „Изграждане на устойчива национална екосистема за управление на данни, която осигурява ефективно използване на данните като стратегически ресурс за подобряване на публичното управление, развитие на цифровата икономика и насърчаване на иновациите” – 818 067 евро национално финансиране и индикативен бюджет за подкрепа на действие D4 „Разработване на единна уеб-базирана платформа (one stop-shop) за достъп до данни и инструментариум за работа с тях в рамките на национална екосистема за данни“ по Приоритет 2, Специфична цел: RSO1.2. Извличане на ползите от цифровизацията (ЕФРР), Приоритетно направление 1: „Данните като ключов капитал на обществото“ на ПНИИДИТ – в рамките на планирания бюджет; индикативен бюджет за подкрепа на действие D3 – „Изграждане на пространства на данни по стратегически сектори и области от обществен интерес, на технологични средства и решения за тяхното управление и функциониране, създаване и внедряване на инфраструктура за данни и за цифрови услуги, базирани на данни“ по Приоритет 2, Специфична цел: RSO1.2. Извличане на ползите от цифровизацията (ЕФРР), Приоритетно направление 1: „Данните като ключов капитал на обществото“ на ПНИИДИТ – в рамките на планирания бюджет; ПНИИДИТ – планирани обучения за 20 служителя в международна организация в размер на 100 000 евро. Подробното описание на разпределението на финансовите средства по всяка мярка е представено в пътната карта към настоящата Стратегия. 51/58 VI. НАБЛЮДЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО, КОНТРОЛ, ОТЧИТАНЕ И ОЦЕНКА Успешното прилагане на Стратегията за цифрова трансформация изисква не само ясни цели и добре планирани мерки, но и ефективна система за наблюдение, контрол и отчитане, както предприемане на необходимите мерки за управление на риска по изпълнението на предвидените инициативи, мерки и дейности за постигане на стратегическите цели. Именно тези механизми гарантират, че предвидените действия се изпълняват навреме, с необходимото качество, ориентирани към постигането на заложените показатели и в синхрон с националните и европейските приоритети. Наблюдението се организира чрез редовно събиране и анализ на данни за напредъка по изпълнението на мерките. Участници в процеса на наблюдение са: • Министерство на иновациите и дигиталната трансформация (координиращ орган). • Ресорни министерства и институции (образование, икономика, транспорт, здравеопазване, правосъдие и т.н.). • Управляващи органи на Програмите, съфинансирани от ЕС. Инструменти за наблюдение са: • определените в пътната карта показатели (зависещи от обхвата и съдържанието на конкретните мерки) и тези, измерващи напредъка по стратегическите и оперативните цели – напр. брой предприятия, използващи облачни услуги, процент от населението с основни и напреднали цифрови умения, процент граждани с достъп до електронните публични услуги или покритие с гигабитови мрежи. Тези показатели са съобразени както с националните приоритети, така и с целите на Европейската програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.; • национални статистически данни и административни регистри; • информационни системи за мониторинг на Програмите, съфинансиорани от ЕС. Събирането на информацията се извършва от ресорните министерства и институции ежегодно към м. декември, а обобщените данни се предават на координиращия орган – Министерство на иновациите и дигиталната трансформация. Министърът на иновациите и дигиталната трансформация докладва до края на м. март пред Съвета по цифровото десетилетие за напредъка по изпълнението на Стратегията и на мерките от Пътната карта. Управлението на риска включва оценяване и мониторинг на идентифицираните рискове, които могат да повлияят успешното реализиране на целите на Стратегията, постигането на заложените показатели, както и устойчивостта на очакваните ефекти от осъществените инициативи, мерки и дейности. Идентифицираните в анализа (Приложение 1) слаби страни и заплахи имат потенциал да се превърнат в съществени рискове за изпълнението на Стратегията, което налага създаването на ясен механизъм за тяхното наблюдение, оценка на вероятността за настъпване и степента на влияние, и предприемането на необходимите действия за тяхното преодоляване, ограничаване или предотвратяване. В рамките на процеса по ежегодно наблюдение на изпълнението на Стратегията, с участието на отговорните институции и организации, ще се прилага процедурата по оценка на вероятността за настъпване и степента на влияние на идентифицираните рискове, които се групират както следва: • свързани с нормативната рамка на национално и европейско ниво; 52/58 • свързани с тенденциите и динамиката на развитие на цифровите технологии: • свързани с политическата и управленска среда на страната; • свързани с наличието на гарантиран и осигурен финансов ресурс; • свързани с координация на времевото изпълнение; • свързани с организационната структура и капацитета на компетентните институции и организации; • свързани с въздействието върху околната среда. Целта на управлението на риска е да намали вероятността от настъпването на потенциалните рискове и последващото им въздействие. Контролът върху изпълнението има двустранна роля. От една страна, чрез него се следи за законосъобразност и ефективност на разходваните средства, включително тези от европейските фондове (Програми и Националния план за възстановяване и устойчивост). От друга страна, контролът гарантира качеството на реализацията – например дали въведените цифрови услуги са достъпни за гражданите и бизнеса, дали обученията за повишаване на цифровите умения достигат до целевите групи, и дали мерките за киберсигурност отговарят на европейските стандарти. Съгласно нормативната уредба министърът на иновациите и дигиталната трансформация утвърждава проектните предложения и дейности на административните органи за ИКТ и еуправление, съгласува по целесъобразност разходите на административните органи за ИКТ и е-управление, както и удостоверява съответствието на техническите спецификации за информационни системи и е-услуги с изискванията на Закона за електронното управление. Важна роля в процеса на наблюдение и контрол имат и Програмите за периода 2021– 2027 г., които финансират значителна част от мерките за цифровизация. Така например Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ осигурява подкрепа за иновации и технологично обновление, Програмата „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ подпомага цифровизацията на МСП, а Програмата „Образование“ и Програмата „Развитие на човешките ресурси“ допринасят за развитието на цифрови умения. За всяка от тези програми е изграден отделен механизъм за мониторинг и отчетност, които ще бъдат използвани също за наблюдение на напредъка по Стратегията. Особено важно значение има отчитането на резултатите, което дава прозрачност пред обществото и пред партньорите от ЕС. В този процес се изготвят периодични доклади – годишни доклади на ЕК и национални годишни доклади, изготвяни от МИДТ, които съдържат оценка на постигнатото, анализ на трудностите и препоръки за подобрение. Националните доклади се публикуват публично и се обсъждат в рамките на Съвета по цифровото десетилетие (СЦД) към МС, постоянната работна група към СЦД, Консултативния съвет на ИКТ общността и форуми с участието на държавни институции, бизнеса, академичните среди и неправителствения сектор. По този начин се осигурява и обратна връзка, която е ключова за актуализиране на стратегическите приоритети и мерките при необходимост. Участници в процеса по отчитане са: • Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (централен координатор); • Съветът по цифровото десетилетие към Министерския съвет; 53/58 • Европейската комисия (при изготвяне на годишните доклади); • Гражданите, бизнесът и НПО (чрез публично достъпни отчети). Одобрените от СЦД доклади за изпълнението на Стратегията ще се публикуват в Информационната система „Мониторстат“, поддържана от Националния статистически институт, на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МИДТ. В дългосрочен план оценката не се ограничава само до количествените показатели. Оценява се и качественият ефект – например дали цифровата трансформация е довела до по- висока конкурентоспособност на българската икономика, до по-добри публични услуги за гражданите и до по-устойчиво развитие на регионите. Така наблюдението и контролът не се свеждат до формална отчетност, а се превръщат в инструмент за активно управление на стратегическите процеси. Оценката на изпълнението на Стратегията за цифрова трансформация ще се съсредоточи върху реалните резултати и въздействието на политиките, а не само върху административното изпълнение на мерките. Тя ще осигурява навременна обратна връзка за ефективността на предприетите действия и за необходимостта от тяхната адаптация спрямо технологичните и пазарни промени. Оценката ще се извършва чрез комбинация от количествени показатели (напр. степен на цифровизация на публичните услуги, дял на предприятията, използващи ИКТ решения, ниво на цифрови умения на населението) и качествени анализи (ефекти върху конкурентоспособността, административната ефективност и удовлетвореността на гражданите). За оценката ще се използват данни от Националната статистика, системите за мониторинг на електронното управление и Европейската комисия (DESI, Digital Decade Reports и информацията от ежегодните доклади). След приключване на периода на действие на Стратегията, МИДТ ще възложи извършването на последваща оценка на въздействието, която ще измери устойчивостта на резултатите и ще послужи като основа за нова стратегия. Оценката ще се фокусира върху: • дългосрочните икономически и социални ефекти от цифровата трансформация; • степента на постигане на целите за конкурентоспособност, иновации и административна ефективност; • извлечени поуки и препоръки за бъдещи политики. В заключение, системата за наблюдение, контрол и отчитане е неразделна част от Стратегията за цифрова трансформация на Република България 2026-2030 г. Тя осигурява прозрачност, гарантира ефективност и създава възможност за навременни корекции, така че цифровата трансформация да се реализира успешно и да отговори на очакванията на обществото и европейските партньори. 54/58 VII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ Стратегията за цифрова трансформация на Република България 2026-2030 г. поставя основите на едно дългосрочно развитие, в което цифровизацията се превръща в ключов инструмент за модернизация на икономиката, подобряване на качеството на живот и укрепване на конкурентоспособността на страната в рамките на Европейския съюз. Тя е насочена към ускорено внедряване на иновации, изграждане на високотехнологична инфраструктура и развитие на човешкия капитал, като по този начин България ще може да се позиционира като активен участник в Европейското цифрово десетилетие до 2030 г. Цифровата трансформация засяга едновременно няколко взаимносвързани измерения: • Цифрова инфраструктура, където стратегията поставя акцент върху сигурните, издръжливи, ефективни и устойчиви цифрови инфраструктури. • Икономика и бизнес, където акцентът е върху автоматизацията, внедряването на изкуствен интелект, облачни технологии и големи данни в предприятията, подкрепата за МСП и стартиращи компании, както и създаването на благоприятна среда за иновации и инвестиции. • Публичен сектор и електронни услуги, които трябва да осигуряват бърз, прозрачен и сигурен достъп за гражданите и бизнеса, намалявайки административната тежест и стимулирайки доверие в институциите. • Цифрови умения и човешки капитал, където стратегията поставя акцент върху образованието, обучението през целия живот и подготовката на специалисти, способни да отговорят на потребностите на пазара на труда. • Сектор „Данни“, където акцентът е върху създаването на условия за използване на данните като основа за иновации, по-добро управление, цифрови услуги с висока добавена стойност и устойчиво икономическа развитие. Ускореното развитие на технологиите, развитието на изкуствения интелект и обработката на данни, както и новите европейски инициативи, поставят цифровата трансформация в основата на политиките за повишаване на конкурентоспособността, иновациите, икономическата сигурност и технологичната устойчивост на Европейския съюз. В този контекст цифровата трансформация следва да се разглежда не само като процес на цифровизация на административните услуги и процеси, а като хоризонтална политика, която подпомага модернизацията на всички обществени и икономически сектори чрез по-широко използване на цифровите технологии, данните и изкуствения интелект. Това изисква по-тясна интеграция между секторните политики, по-ефективно управление на данните и развитие на цифровите публични инфраструктури. Едновременно с това развитието на изкуствения интелект се утвърждава като един от основните фактори за повишаване на производителността, иновациите и качеството на публичните услуги. За успешното внедряване на решения, основани на изкуствен интелект, е необходимо изграждането на надеждна екосистема, включваща качествени данни, високопроизводителни изчислителни ресурси, цифрови умения, съвременна цифрова инфраструктура и подходяща среда за научни изследвания и иновации. Нараства и значението на данните като стратегически ресурс за публичния сектор и икономиката. Ефективното управление, оперативната съвместимост, сигурното споделяне и повторното използване на данни са основни предпоставки за разработването на нови цифрови 55/58 услуги, вземането на решения, основани на данни, и внедряването на технологии с изкуствен интелект. Същевременно цифровата трансформация следва да бъде подкрепена от модерни цифрови публични инфраструктури, високо ниво на киберсигурност, надеждна цифрова идентичност и оперативна съвместимост между информационните системи. Развитието на тези хоризонтални компоненти е необходимо условие за предоставянето на качествени, сигурни и проактивни цифрови услуги на гражданите и бизнеса. Успехът на Стратегията зависи от ефективната координация между различните институции, бизнеса, академичната общност и гражданското общество. Ангажираността и активното участие на всички заинтересовани страни в етапите на съставяне, изпълнение, мониторинг и оценка на изпълнението на стратегическите и оперативните цели е от ключово значение за постигане на ефективност, ефикасност, въздействие и устойчивост на правителствената политика. Въпреки трудностите, пред които са изправени както публичният, така и частният сектор, направените инвестиции и усилия ще бъдат оправдани чрез постигането на очакваните макро- ефекти от изпълнението на стратегията: • по-конкурентна и иновативна икономика; • подобрена свързаност; • ефективна и прозрачна публична администрация, която предлага качествени цифрови услуги; • граждани с висока степен на цифрова култура и умения; • изградена среда за ефективно управление, споделяне и повторно използване на данни като стратегически ресурс за цифровата трансформация. В същото време предизвикателствата, като недостига на квалифицирани кадри, необходимостта от по-висока степен на цифрова зрялост в предприятията, фрагментираността на усилията между институциите и бързо развиващата се технологична среда, изискват постоянен мониторинг, адаптивност и гъвкавост на политиките. Цифровата трансформация не е еднократен проект, а продължителен процес, който трябва да бъде управляван системно и стратегически. С реализацията на тази Стратегия Република България има възможност да се утвърди като държава с модерна цифрова икономика и динамично общество, в което технологиите служат на хората, стимулират растежа и укрепват устойчивостта. 56/58 VIII. ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ • Доклад за състоянието на цифровото десетилетие през 2025 г. за България и приложенията към него (Digital Decade 2026: Country reports | Shaping Europe’s digital future). • Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (https://digital-decade-desi.digital-strategy.ec.europa.eu/datasets/desi/charts/). • Бенчмарк за електронно управление 2025 (https://digital- strategy.ec.europa.eu/en/library/digital-decade-2025-egovernment-benchmark-2025). • Проучване на ООН за електронното управление 2024 (https://publicadministration.un.org/egovkb/en-us/). • Индекс за готовност на мрежата 2024 (https://networkreadinessindex.org/). • Индекс за зрялост на отворените данни 2024 (https://data.europa.eu/en/publications/open-data-maturity/2024). • Индекс за зрялост на изкуствения интелект • AT Kearney Global Services Location Index 2023 (https://www.kearney.com/service/digital-analytics/gsli/2023-full-report). • Национален статистически институт (https://www.nsi.bg/statistical-data/258) • Национална програма за развитие: „БЪЛГАРИЯ 2030“ (https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=1330). • Актуализиран Национален стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2024 – 2030 г.“ и приложенията към него: Анализ на състоянието на цифровата трансформация и Национална пътна карта за цифрова трансформация до 2030 г. (https://egov.government.bg/wps/portal/ministry- meu/strategies-policies/digital.transformation/itis-national-strategic- documents/national.strategic.document.digital.transformation). • Актуализирана Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г. и Пътна карта за нейното изпълнение за периода 2019-2023 г. (https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/strategies- policies/strategic-documents). • Национален план за възстановяване и устойчивост (https://nextgeneration.bg/14). • Актуализиран национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“ (https://www.mtc.government.bg/bg/category/46/prieti-sa-aktualiziran-plan-za- shirokolentova-infrastruktura-svrzana-blgariya-i-aktualizirana-politika-v-oblastta-na- elektronnite-sobscheniya). • Доклад за състоянието на администрацията, 2024 г. - https://iisda.government.bg/annual_report/664. • Отчет за състоянието и годишен план за развитие и обновяване на информационните ресурси в администрацията и информационните ресурси на Единната електронна съобщителна мрежа на държавната администрация и за нуждите на националната сигурност за 2024 г. - 57/58 https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/ministry/ministry-report/ministry- report_filelist/20250428-reportir. • Национална стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система (до 2030 г.) - https://www.mh.government.bg/bg/politiki/strategii-i- kontseptsii/strategii. • Годишен отчет за дейността на НАП за 2024 г. - https://nra.bg/wps/portal/nra/za- nap/osnovni-dokumenti/Godishni-otcheti-za-deynostta-na-NAP. • Доклад за България за 2024 г., придружаващ Препоръка на Съвета относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България - https://www.minfin.bg/upload/60144/Country+report+Bulgaria+2024.pdf. • Национална програма „Цифрова България 2025“ https://egov.government.bg/wps/portal/ministry-meu/strategies- policies/digital.transformation/itis-national-strategic-documents/np-digital-bulgaria-2025 ; https://www.mtc.government.bg/bg/category/85. • Доклад за национална оценка на развитието на Интернет в България чрез приетата рамка на индикаторите за интернет универсалност на ЮНЕСКО, подкрепена от Съвета на Европа - https://egov.government.bg/wps/portal/ministry- meu/strategies-policies/digital.transformation/itis-project. • Национална стратегия за цифрова трансформация на строителния сектор - https://www.mrrb.bg/bg/proekti-nbsp-nbsp-br-po-npvu/investicii-po-npvu/cifrova- transformaciya-na-bulgarskiya-stroitelen-sektor/ • ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. Приложение I: Анализ на състоянието на цифровата трансформация в Република България към 30.06.2025 г. 2. Приложение II: Пътна карта на Република България за изпълнение на Стратегията. 58/58

Приложение II към Стратегия за цифрова трансформация на България 2026 – 2030 г.“ Програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Пътна карта на България Раздел 1: Анализ на актуалното състояние на цифровата трансформация в специфичния за България контекст – Приложение към Стратегията Раздел 2: Национални траектории и целеви стойности, които да допринесат за постигането на целите на ЕС в областта на цифровите технологии Раздел 3: Политики, мерки и действия за постигане на цифровите цели 3.1 Общ преглед на мерките за цел: Цифрови умения Цифрови инфраструктури Цифровизация на предприятията Цифрови обществени услуги 3.2 Описание на мерките Раздел 4: Политики, мерки и действия, които допринасят за постигането на общите цели Раздел 5: Сътрудничество на равнище ЕС 5.1 Многонационални проекти 5.2. Благоприятстващи фактори на равнище ЕС Раздел 6: Обратна информация от заинтересованите страни Раздел 7: Общо въздействие и заключение Раздел 1: Анализ на актуалното състояние на цифровата трансформация в специфичния за България контекст 2 Раздел 2: Национални траектории и целеви стойности, които да допринесат за постигането на целите на ЕС в областта на цифровите технологии Европейската политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. определя пътя за цифрова трансформация на европейските икономики и общества и поставя конкретни цифрови цели за изпълнение до 2030 г. Посочените цифрови цели са в четирите основни области: цифрови умения, цифрови инфраструктури, цифровизация на предприятията и цифровизация на обществените услуги. С цел постигане на посочените цифровите цели, като се взимат предвид техническото, икономическо и обществено развитие, всяка от държавите членки подготвя национални прогнозни траектории, определящи нивото на амбиция на съответната страна. Целта на траекториите за цифровото десетилетие е двояка. Първо, те служат като основа за наблюдението от страна на Комисията на напредъка към постигане на целите. Второ, траекториите за цифровото десетилетие служат за подготовка на националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие („национални пътни карти“). Всяка от траекториите определя предполагаемия път за постигане на националната цифрова цел до 2030 г. в следните направления: основни цифрови умения, ИКТ специалисти (и сближаването между половете в областта на ИКТ), гигабитови мрежи (VHCN и FTTP), 5G покритие, полупроводници, периферни възли, квантови изчислителни технологии, внедряване на цифровите технологии в предприятията – използване на услуги в облак, големи информационни масиви или изкуствен интелект, цифров интензитет в МСП, увеличаване на иновативните предприятия (еднорози), цифровизиране на обществените услуги за гражданите, цифровизиране на обществените услуги за предприятията, достъп до електронно здравно досие, достъп до електронна идентификация (eID). Прогнозните траектории на Цифровото десетилетие са в съответствие със Съобщение на 1 Комисията за определяне на прогнозните траектории на равнището на Съюза за цифровите цели . Ключовите показатели за ефективност (КПЕ), с които се измерва напредъка за постигането на цифровите цели са в съответствие с Решение за изпълнение (ЕС) 2023/1353 на Комисията от 30 юни 2023 година за определяне на ключови показатели за ефективност за измерване на напредъка към 2 постигането на цифровите цели , определени в член 4, параграф 1 от Решение (ЕС) 2022/2481 на Европейския парламент и на Съвета. Всяка държава членка следва да определи собственото си равнище на амбиция, с цел осигуряване на по-висок принос за постигане на определените общоевропейски цифрови цели до 2030 г. Всяка една национална прогнозна траектория се състои от базова траектория и прогнозна траектория. Базовата траектория е теоретичен път на напредък по ключовите показатели за ефективност, която е изградена на база на историческите данни и екстраполирането им до 2030 г. Базовата траектория не взема предвид интервенциите в областта на политиката и не отчита инвестиционните елементи чрез допълнителните мерки и средства, предвидени от всяка държава за постигането на напредък в определените цифрови цели до 2030 г. Националната траекторията на цифровото десетилетие отчита този напредък, като представлява идеалния теоретичен път на всяка цифрова цел, отчетен от последната историческа стойност до нейната национална целева стойност за 2030 г. Чрез нея държавите членки определят своето равнище на амбиция и ще бъдат използвани за сравнение с общоевропейските целеви 1 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/communication-establishing-union-level-projected-trajectories-digital-targets 2 https://eur-lex.europa.eu/legal- content/BG/TXT/?uri=uriserv%3AOJ.L_.2023.168.01.0048.01.BUL&toc=OJ%3AL%3A2023%3A168%3AFULL 3 стойности, определени в политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Националните прогнозни траектории са отправна точка за наблюдение на времевия напредъка на всяка държава. Държавите членки, които не са постигнали достатъчен напредък в съответствие с прогнозните траектории в дадена област трябва да представят коригиращи политики, мерки и действия, които възнамеряват да предприемат, за да напреднат повече във въпросната критична област. За изготвяне на националните прогнозни траектории е използвана методиката описана в Методология за проектиране на траекториите за Цифрово десетилетие до 2030 г. „Методологията“ 3) на ЕК (Methodology to project Digital Decade Trajectories towards 2030 - JRC Technical Report . • Линейна функция е използвана за цифровите цели: основни цифрови умения, ИКТ специалисти, цифров интензитет на МСП, достъп до електронни здравни досиета. • Приети са прости линейни прогнози за цифровите индикатори, които се очаква да показват стабилен и редовен напредък. • S-образна функция (логистична функция) е използвана за: гигабитови мрежи (VHCN и FTTP), 5G покритие, предприятия използващи компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви или ИИ, достъп до обществени услуги за предприятията и достъп до обществени услуги за гражданите. Този вид функция е подходяща за описване на типичното поведение при внедряване на нови технологии. S-образната функционална форма се описва със следните няколко стадия: - начало на жизнения цикъл на дадената технология, при което има сравнително малък брой възприемащи ползватели; - етап на бързо нарастване на разпространение на технологията, който се характеризира със значително нарастване на разпространението; - етап на насищане, в който нарастването е незначително, след което функцията се развива линейно. S-образната функция се характеризира с три параметъра: - времето на разпространение – описва времето на разпространение с начална стойност, равна на последната историческа стойност; - скорост на разпространение – описва скоростта на разпространение, в зависимост от наблюдаваната историческа тенденция и отстоянието от базовата линия до предварително зададено ниво на насищане; - точката на насищане (инфлексна точка) – представлява максималното идеално разпространение на технологията. Базовите траектории ще бъдат актуализирани при наличие на нови стойности за всеки КПЕ, за да се проследява ефекта от новите инвестиции върху КПЕ за достигане на целите за 2030 г. 1. ЦИФРОВИ УМЕНИЯ Политическа програма „Цифрово десетилетие“ 2030 г. поставя за общоевропейска цел нарастване на населението с цифрови умения и висококвалифицирани професионалисти в ИКТ 3 https://publications.jrc.ec.europa.eu/repository/handle/JRC133748 4 сектора, както и постигане на баланс между половете, където най-малко 80% от лицата на възраст 16-74 години притежават поне основни цифрови умения и най-малко 20 милиона ИКТ специалисти да бъдат наети в рамките на ЕС, като същевременно се насърчава достъпът на жените до тази област и се увеличава броят на завършилите висше образование в областта на ИКТ. 1.1. Основни цифрови умения Общоевропейската цел е достигане на 80% от населението на възраст от 16 до 74 години да притежава основни цифрови умения. Определя се като процент лица на възраст между 16 и 74 години, групирани по пол, притежаващи „основни“ или „по-високи от основните“ цифрови умения във всяка от следните пет области: информация, комуникация, решаване на проблеми, създаване на цифрово съдържание и умения в областта на безопасност. Измерва се въз основа на дейностите, които лицата са извършили през предходните три месеца. Измерва се и сближаването на половете, като процент на жените и мъжете сред лицата с „основни“ или „по-високи от основните“ цифрови умения. За източник на историческия период е използвана информацията от Eurostat за периода от 2015 г. до 2021 г. (с прекъсване в динамичните редове през 2021 г.). Последна историческа стойност за България4 е за 2021 г.: 31.18 % лица с основни цифрови умения между 16-74 г. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода 2015 г. до 2021 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез използване на линейна регресия. 52.00 и нв 30 о нс О 25 20 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Национална прогнозна траектория Исторически данни Базова траектория Фиг. 1 Население с основни цифрови умения, стойности в проценти 4 до 2019г. https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ISOC_SK_DSKL_I/default/table?lang=en от 2021г.: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/TEPSR_SP410/default/table?lang=en 5 31.18 33.49 35.81 38.12 40.43 42.75 45.06 47.37 За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г., съгласно предвидените държавни мерки след 2022 г. и периода им на изпълнение е агрегирана следната информация по периоди и програми: ➢ До 2023 г. • По оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР) 2014 – 2020 BG05M2OP001-2.010-0001 "Квалификация за кариерно развитие на педагогическите специалисти" – 5 340 бр. педагогически специалисти, включени в програми за повишаване на квалификацията; • По ОП НОИР 2014 – 2020 BG05M2OP001-2.012-0001 "Образование за утрешния ден" – 26 900 бр. педагогически специалисти, включени в обучения за усвояване, въвеждане и прилагане на иновативни методи на преподаване чрез използването на съвременни ИКТ; ➢ До 2026 г. • По програма „Образование“ 2021 – 2027 във връзка с НПВУ процедура „Подобряване на качеството на общото образование чрез ефективно прилагане на компетентностен модел“ – 38 962 бр. обучени учители; • По НПВУ е заложено до средата на 2026 г. - 500 000 безработни и заети лица да преминат базово и средно равнище на дигитални умения в съответствие с Европейската рамка за дигитални компетенции DigComp2.1. ➢ До 2027 г. • По програма „Образование“ 2021 – 2027, проект "Модернизиране на професионалното образование и обучение" – 2 942 бр. обучени учители. ➢ До 2029 г. • По програма „Образование“ 2021 – 2027, операция "Дигитална трансформация на училищното образование, в т.ч. ПОО" - 2 923 бр. обучени учители и експерти от системата на образованието и 159 404 бр. обучени родители и образователни медиатори; • По програма „Образование“ 2021 – 2027, операция "Утвърждаване на компетентностния подход по важни за икономиката на региона и пазара на труда професионални направления, в партньорство с бизнеса, разширяване на дигиталните компетентности и дигиталното образователно съдържание във ВО" - 2 719 бр. обучени преподаватели и 18 821 бр. обучени студенти; • По програма "Развитие на човешките ресурси" - 142 400 бр. заети, безработни и неактивни лица следва да придобият дигитални умения. Графиката на Фиг. 1 е изготвена на база населението на територията на Република България 5 във възрастовата група 16-74 г., което към 31.12.2022 г. е наброявало 4 831 907 лица . Съгласно ползвания математически модел, определящ базовата траектория, при използване на историческите данни се очаква лицата с основни цифрови умения да достигнат до 33.63 % през 2030 г. 5https://www.nsi.bg/bg/content/2979/%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0% BF%D0%BE-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8- %D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D1%81%D1%82- %D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%B8- %D0%BF%D0%BE%D0%BB 6 При отчитане на предвидените нови инвестиции описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 52% от населението. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано несъответствието между определената в политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 общоевропейска цел от 80% население с основни цифрови умения и посочената национална прогнозна цел за България от 52%. С цел преодоляване на това несъответствие, е необходимо да бъдат предприети допълнителни държавни мерки и средства, които да компенсират дефицита от 28% между общоевропейската и националната цел. По отношение разпределението по пол в областта на основните цифрови умения в България се наблюдава равномерно съотношение между мъжете и жените, видно от Фиг. 2, което напълно изпълнява целите на програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Население (между 16-74 г.), което притежава поне основни цифрови умения 40.0% 35.0% 30.0% 25.0% 20.0% 15.0% 10.0% 5.0% 0.0% 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 мъже жени Фиг. 2 Разпределение по пол на населението с поне основни цифрови умения (в %) 1.2. ИКТ специалисти Общоевропейската цел е достигане на най-малко 20 милиона специалисти в областта на ИКТ (около 10% от общата заетост), които са наети в рамките на ЕС, като същевременно се насърчава достъпът на жените до тази област и се увеличава броят на завършилите висше образование в областта на ИКТ. Определя се като брой лица на възраст 15-74 години, работещи като ИКТ специалисти; и сближаване на половете, което е измерено като процент на жените и мъжете сред тези лица. В 6 съответствие с кодовата класификация ISCO-08 , ИКТ специалистите са лица, които са способни да разработват, управляват и поддържат ИКТ системи и за които ИКТ системите съставляват основната част от тяхната трудова дейност, включително, но не само, мениджъри на ИКТ услуги, ИКТ специалисти, ИКТ техници, ИКТ монтажници и специалисти по техническа поддръжка в областта на ИКТ. 6 International Standard Classification of Occupations 2008 https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dgreports/---dcomm/-- publ/documents/publication/wcms_172572.pdf 7 За източник на историческия период е използвана информацията от Eurostat за периода от 2011 до 2022 година. 7 Последна историческа стойност за България е за 2022 г. : 120,7 хил. лица специалисти по ИКТ между 15-74 г., което представлява 3,8% от общата заетост. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода 2011 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г., чрез използване на линейна регресия. ИКТ специалисти 160,000 140,000 итс 120,000 ила 100,000 и це пс 80,000 Т К И 60,000 40,000 20,000 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Национални прогнозни траектории Исторически данни Базова траектория Фиг. 3 Наети ИКТ специалисти, бр. За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г. е опредена стойността 155 000 специалисти по ИКТ на възраст между 15-74 г. Графиката на Фиг. 3 е изготвена на база общата заетост в Република България, наброяващ 8 2 940,6 хил. заети лица през 2022 година. Съгласно ползвания математически модел определящ базовата траектория при използване на историческите данни се очаква наетите ИКТ специалисти в България да достигнат до 153 194 броя през 2030 година. При отчитане на предвиденото държавно стимулиране на цифровото образование сред учениците и студентите, както и привлекателността на ИКТ сектора за младите хора, не само заради доброто заплащане, но и заради все по-бързо навлизащата цифровизация в икономиката и 7 https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ISOC_SKS_ITSPT/default/table?lang=en 8 https://www.nsi.bg/bg/content/4009/%D0%B7%D0%B0%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0- %D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%84%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BD%D0%B0- %D0%B7%D0%B0%D0%B5%D1%82%D0%BE%D1%81%D1%82- %D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE- %D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0 %BA%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8 8 обществото ни, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 155 000 броя ИКТ специалисти, което представлява около 5% от общата заетост. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано несъответствието между определената в политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. общоевропейска цел от 20 млн. ИКТ специалисти (около 10% от общата заетост) и посочената национална прогнозна цел за България от 155 000 души (около 5% от общата заетост). С цел преодоляване на това несъответствие, е необходимо да бъдат предприети допълнителни държавни мерки, средства и стимули, които да компенсират дефицита от 150 000 души между общоевропейската и националната цел. Сближаването между половете в наетите ИКТ специалисти се изчислява като дял на жените ИКТ специалисти в общата заетост в ИКТ сектора. Не е определена конкретна и количествена цел за сближаване на половете и съответно тази част от целта не се третира като отделен индикатор. По отношение на съотношението между мъже/жени (15-74 г.) ИКТ специалисти е видно от графиката, че последната историческа стойност за България за 2022 г. е следната: жени ИКТ специалисти – 28,9%, за мъжете е 71,1%. По отношение на дела на жените специалисти в областта на ИКТ, България отчита относително високо ниво спрямо общоевропейското (18,9%), видно от 2. СВЪРЗАНОСТ Политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. поставя за общоевропейска цел сигурни, издръжливи, ефективни и устойчиви цифрови инфраструктури, при които всички крайни ползватели, намиращи се в определено местоположение да бъдат обхванати от гигабитова мрежа до крайната точка на мрежата и всички населени места да бъдат обхванати от безжични високоскоростни мрежи от следващо поколение с ефективност, еквивалентна най-малко на 5G технологията, в съответствие с принципа на технологичната неутралност. 2.1. Гигабитова свързаност Общоевропейската цел е достигане на 100% гигабитова свързаност. Определя се чрез процент на домакинствата, обхванати от фиксирани мрежи с много голям капацитет (VHCN). Разглежданите технологии са тези, които понастоящем могат да осигурят 9 гигабитова свързаност, а именно: оптична връзка до помещенията (FTTP) и кабелен протокол за достъп DOCSIS 3.1. Развитието на FTTP покритието ще се наблюдава отделно и ще бъде взето предвид при разглеждането на данните за VHCN покритието. За източник на историческия период е използвана информацията от Проучване на широколентовото покритие в Европа, изготвено за Европейската комисия от Omdia and Point Topic 9. за периода от 2013 до 2022 година Последните исторически стойности за България са за 2022 г: 85,6% за VHCN, 85,6% за FTTP. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода 2013 г. до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна функция. и 0.8 же 0.7 NCрм автсн) 0.60.5 HV ика 0.4 ане мод 0.3 ит 0.2 и рк 0.1 о П 0.0 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Национална прогнозна траектория Исторически данни (VHCN) Базова траектория Фиг. 5 Покритие на фиксираните VHCN мрежи и П 0.0 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Национална прогнозна траектория Фиг. 6 Покритие на фиксираните FTTP мрежи 9 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/broadband-coverage-europe-2022 10 0.85 0.90 0.9 0.8 ) а 0.7 в т с 0.6 н и к 0.5 а м о 0.4 д 0.3 0.2 0.1 0.0 0.85 0.90 Историческите данни за VHCN и FTTP гигабитови мрежи за България са еднакви като стойности, поради липсата на DOCSIS 3.1 мрежи. При изготвяне на националните прогнозни траектории за гигабитовите мрежи VHCN (Фиг. 5) и FTTP (Фиг. 6) е взет предвид проекта „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, по линия на НПВУ. Съгласно ползвания математически модел определящ базовите траектории при използване на историческите данни се очаква гигабитовите мрежи (VHCN и FTTP) да достигнат до 99% през 2030 година. Предвид високите стойности за нивото на представяне на VHCN и FTTP мрежи в страната и след прилагане на математическия модел за определяне на базовите S-образните траектории за гигабитовите мрежи, правим допускането, че базовата и прогнозна траектория съвпадат. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано постигане на съответствие между определената в политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. общоевропейска цел от 100% гигабитова свързаност и посочената национална прогнозна цел за България от почти 100%. 2.2. Покритие на 5G мрежите Общоевропейската цел е достигане на 100% покритие за 5G мрежите. Определя се чрез процента от населените места, обхванати от поне една 5G мрежа, независимо от използваната честотна лента. За източник на историческия период е използвана информацията от Проучване на широколентовото покритие в Европа, изготвено за Европейската комисия от Omdia and Point Topic за периода от 2020 до 2022 година. Последна историческа стойност за България е за 2022 г: 67,2% покритие за 5G мрежа. Базовата траектория е построена на база на историческите данни за България в периода 2021 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна функция. 0.9 ет 0.7 ижерм атсем) 0.60.5 5анеитG инелесан 0.40.30.2 оП 0.0 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Исторически данни Базова траектория Фиг. 7 5G покритие в България. 11 - 0.80 0.91 Съгласно ползвания математически модел определящ траекторията при използване на историческите данни се очаква 5G покритието да достигне 100% от населените райони през 2028 година. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано пълно съответствие между определената в политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. общоевропейска цел от 100% покритие на 5G мрежите и посочената национална прогнозна цел за България от 100% по населени райони. 2.3. Полупроводници Общоевропейската цел е достигане на най-малко 20% от световното производство като стойностно изражение на авангардни полупроводници. Определя се като стойност, по отношение на приходите, от дейности в областта на полупроводниците, генерирана в Съюза на всички етапи от веригата на стойността, по отношение на световната пазарна стойност. Липсват исторически данни и разработена траектория на този етап, съгласно Съобщението на Комисията и Методологията. Определеният източник на данни - Транснационалната корпорация за данни (IDC-International Data Corporation) е в процес на проучване и събиране на данни. 2.4. Периферни възли Общоевропейската цел е достигане на най-малко 10 000 климатично неутрални периферни възли с висока степен на сигурност, като те бъдат разпределени по начин, който гарантира достъп до услуги за данни с малко закъснение (т.е. няколко милисекунди), независимо къде се намират предприятията. Определя се като брой изчислителни възли, осигуряващи закъснения под 20 милисекунди; като индивидуален сървър или друг набор от свързани изчислителни ресурси, използвани като част от периферна изчислителна инфраструктура, обичайно инсталиран в периферен център за данни, работещ в периферията на инфраструктурата, и следователно намиращ се физически по-близо до ползвателите, за които е предназначен, отколкото възел за облачни изчисления в централизиран център за данни. 10. За източник на данни е определено проучване на Обсерваторията Edge Липсват исторически данни на този етап, съгласно Съобщението на Комисията1 и Методологията3. Определеният източник на данни (Edge Observatory) е в процес на събиране на качествена и количествена информация и изготвяне на методологията, за количествено определяне на внедряването на периферните възли и тяхната локализация, като поради тази причина не може да бъде изградена прогнозна траектория на този етап. 10 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/edge-observatory 12 2.5. Квантови изчисления Общоевропейската цел е до 2025 г. ЕС да разполага с първия си компютър с квантово ускорение, което да позволи на Съюза до 2030 г. да заеме водеща позиция в областта на квантовите изчислителни технологии. Определя се като брой работещи квантови компютри или квантови симулатори, включително ускорители на суперкомпютри с висока производителност, внедрени и достъпни за потребителските общности. 11 За източник на данни е определено проучване на Quantum Flagship . Съгласно Съобщението на Комисията1, на този етап началната стойност е „0“ на ниво ЕС и поради специфичните характеристики не е установена базова траектория. Очаква се до 2024 г. да бъде внедрен поне един действащ квантов компютър, последван от втори през 2027 г. и поне трети до 2030 година на ниво ЕС. Като се има предвид спецификата на тази цел, постиженията на ЕС в тази област зависят от успешното изпълнение на съвместни ангажименти на няколко държави. 3. ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА 3.1. Цифрова трансформация на предприятията Политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. поставя за общоевропейска цел поне 75% от предприятията в Съюза да използват една или повече от следните технологии – компютърни услуги „в облак“; големи информационни масиви; изкуствен интелект (ИИ), в съответствие със своите бизнес операции. 3.1.1 Компютърни услуги „в облак“ Определя се като процент на предприятията, използващи поне една от следните компютърни услуги „в облак“: финансови или счетоводни софтуерни приложения, софтуерни приложения за планиране на ресурсите на предприятието (ERP), софтуерни приложения за управление на връзките с клиенти (CRM), софтуерни приложения за сигурност, хостинг на базата данни на предприятието, както и компютърна платформа, предоставяща хостинг на среда за разработване, тестване или внедряване на приложения. За източник на историческия период е използвана информацията от Eurostat за 2014, 2016, 2018, 2020 и 2021 година (отчетена на всеки две години и с прекъсване на динамичните редове през 2021 г.), съгласно Методологията3. 12 Последната историческа стойност за България е за 2021 г. : 9,9% предприятия ползващи услуги „в облак“. Базовата траектория за България е изготвена на база на историческите данни в периода от 2014 до 2021 г. (през една година) и тяхното екстраполиране до 2030 г., чрез използване на S-образна функция. 11 https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/policies/quantum-technologies-flagship 12 До 2020 г.: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ISOC_CICCE_USE__custom_7244286/default/table?lang=en от 2021 г.: https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ISOC_CICCE_USE__custom_7168830/default/table?lang=en 13 Компютърни услуги "в облак" 0.2 калбовигулсу 0.1 0.099 0.104 0.109 0.114 0.119 0.125 0.131 0.137 0.143 0.150 и н р ът ю п м о К 0.0 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Исторически данни Базова траектория Национална прогнозна траектория Фиг. 8 Компютърни услуги „в облак“ За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г., съгласно предвидените държавни мерки след 2022 г. и периода им на изпълнение е агрегирана следната информация по периоди и програми: ➢ До 2026 г. • По Програма за икономическа трансформация по линия на НПВУ, процедура BG-RRP- 3.005 „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия” - 250 бр. предприятия въвели ИКТ системи. ➢ До 2027 г. • По Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ) - Подкрепа за създаването на мрежа от Цифрови и иновационни хъбове, чиято задача е предоставяне на услуги към МСП в областта на цифровите технологии - 150 бр. МСП от мрежата; • По ПНИИДИТ - иновативни ваучери използвани в Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност - 50 бр. предприятия. 13 Графиката на Фиг. 8 е изготвена на база общ брой предприятия с над 10 заети лица, които за 14 България са 27 268 броя (последна историческа стойност). Съгласно ползвания математически модел, определящ базовата траектория при използване на историческите данни, се очаква предприятията, използващи компютърни услуги в облак да достигнат около 24% през 2030 година. При отчитане на предвидените държавни инвестиции, описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 15% от предприятията. 13 В следните икономически дейности по КИД-2008: от C до J и от L до N. https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/KID- 2008.pdf 14 https://www.nsi.bg/bg/content/7697/%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-%D0%BD%D0%B0- %D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 14 3.1.2 Големи информационни масиви Напредъкът на държавите в областта на използваните големи информационни масиви се измерва като процент на предприятията, анализиращи големи информационни масиви от всякакви източници на данни (вътрешни или външни). От 2024 г. този показател ще се измерва чрез процента на предприятията, извършващи анализ на данни (вътрешен или външен). За източник на историческия период е използвана информацията от Eurostat за 2016, 2018 и 2020 година (на всеки две години), съгласно Методологията3. 15 Последна историческа стойност за България е за 2020 г. : 6,3% предприятия анализиращи големи информационни масиви. Базовата траектория за България е построена на база на историческите данни в периода от 2016 до 2020 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез използване на S-образна функция. и Предприятия, използващи големи информационни мел масиви ог ищавзлопзи 0.1иннадтоив 0.065 0.068 0.070 0.073 0.075 0.078 0.081 0.084 0.087 0.090 яитяи исам р п де р П 0.0 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Исторически данни Базова траектория Национална прогнозна траектория Фиг. 9 Предприятия, използващи големи информационни масиви За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г., съгласно предвидените държавни мерки след 2022 г. и периода им на изпълнение е агрегирана следната информация по периоди и програми: ➢ До 2027 г. • По Програма Конкурентноспособност и иновации в предприятията (ПКИП) – 120 бр. подкрепени предприятия по тази специфична цел 1.2. „Извличане на ползите от цифровизацията“ на Приоритет 1. 15 За 2016 и 2018 година: Statistics | Eurostat (europa.eu) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ISOC_EB_BD__custom_7143102/default/table?lang=en За 2020 година: Statistics | Eurostat (europa.eu) https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ISOC_EB_BD__custom_7143114/default/table?lang=en 15 • По ПНИИДИТ - Подкрепа за създаването на мрежа от Цифрови и иновационни хъбове, чиято задача е предоставяне на услуги към МСП в областта на цифровите технологии - 300 бр. МСП от мрежата; • По ПНИИДИТ - иновативни ваучери, използвани в Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност - 300 бр. предприятия. Графиката на Фиг. 9 е изготвена на база общ брой предприятия13 с над 10 заети лица, които за България са 27 268 броя (последна историческа стойност). Съгласно ползвания математически модел базовата траектория при използване на историческите данни има низходящ характер. При отчитане на предвидените държавни инвестиции описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до 9% от предприятията. 3.1.3 Изкуствен интелект Напредъкът в използването на ИИ се проследява чрез процента на предприятията, използващи поне една технология с изкуствен интелект. За източник на историческия период е използвана информацията от Eurostat за 2021 година. .16: Последна историческа стойност за България е за 2021 г 3,3% предприятия, ползващи технология с изкуствен интелект. Поради липсата на исторически данни в Съюза, базовата траектория за ИИ е построена със същия коефициент на разпространение, използван при построяването на S-образната траектория за големи информационни масиви, в съответствие със Съобщението на Комисията. 0.2 Предприятия използващи ИИ И И и щавзл 0.097 0.110 0.1опз 0.074 0.085 и 0.065 я 0.057 итяи 0.033 0.038 0.043 0.050 р п де р 0.0П 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Исторически данни Базова траектория Национална прогнозна траектория Фиг. 10 Предприятия, използващи ИИ За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г., съгласно предвидените държавни мерки след 2022 г. и периода им на изпълнение е агрегирана следната информация по периоди и програми: 16 За 2021 година https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/isoc_eb_ai/default/table?lang=en 16 ➢ До 2027 г. • По ПКИП – 61 бр. подкрепени МСП, постигнали 5 или 6 ниво на дигитализация съгласно индекса на зрялост за Индустрия 4.0 по тази специфична цел 1.2. „Извличане на ползите от цифровизацията“ на Приоритет 1; • По ПНИИДИТ - Подкрепа за създаването на мрежа от Цифрови и иновационни хъбове, чиято задача е предоставяне на услуги към МСП в областта на цифровите технологии - 300 бр. МСП от мрежата; • По ПНИИДИТ - иновативни ваучери използвани в Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност - 300 бр. предприятия; • По Програма за икономическа трансформация по линия на НПВУ, процедура BG-RRP- 3.005 „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия“ – 614 бр. Графиката на Фиг. 10 е изготвена на база общ брой предприятия13 с над 10 заети лица, които за България са 27 268 броя (последна историческа стойност). Съгласно ползвания математически модел (идентичен на траекторията за големи информационни данни), базовата траектория има низходящ характер. При отчитане на предвидените държавни инвестиции описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до около 11% от предприятията. Въз основа на горепосочените данни за цифровизация на предприятията (компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и ИИ), може ясно да бъде констатирано огромното несъответствие между определената в политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. общоевропейска цел от 75% цифрова трансформация в предприятията (използване на поне една от трите технологии - компютърни услуги „в облак“, големи информационни масиви и ИИ) и определените национални прогнозни цели за България от 15% за компютърни услуги в облак, 9% за използване на големите данни от предприятията и 11% за използване на ИИ от предприятията. Дори и при обикновеното математическо сумиране на трите технологии и допускането, че едно предприятие използва само една от посочените технологии, сумарната национална прогнозна цел достига 35% от предприятията. С цел преодоляване на това несъответствие, е необходимо да бъдат предприети допълнителни всеобхватни мерки и средства, които да компенсират дефицита от 40% между общоевропейската и националната цел. 3.2. Основно равнище на цифров интензитет Напредъкът по този показател, съгласно методология на Eurostat, се измерва като процент на МСП, използващи поне 4 от 12 избрани цифрови технологии, които за 2022 г. са както следва: 1. Предприятия, в които повече от 50% от заетите лица са имали достъп до интернет за служебни цели; 2. Наемане на специалисти в областта на ИКТ; 3. Максимална договорена скорост на изтегляне на най-бързата фиксирана интернет връзка - най-малко 30 Mb/s; 4. Предприятия, които провеждат срещи от разстояние; 17 5. Предприятия, информиращи заетите лица за техните задължения по въпроси, свързани със сигурността в областта на ИКТ; 6. Предприятия, които предоставят през 2021 г. на заетите лица всякакъв вид обучение за развиване на умения, свързани с ИКТ; 7. Предприятия, които използват поне три мерки за сигурност в областта на ИКТ; 8. Предприятия с документ(и) относно мерки, практики или процедури за сигурност в областта на ИКТ; 9. Всяко от заетите лица разполага с отдалечен достъп до някое от следните: електронна поща, документи, бизнес приложения; 10. Предприятия, използващи промишлени или сервизни роботи; 11. Предприятия, използващи всякакви компютърни мрежи за продажби (поне 1%); 12. Предприятия, при които уеб продажбите са повече от 1% от общия оборот и уеб продажбите между предприятия и клиенти (B2C) са повече от 10% от уеб продажбите. За източник на историческия период е използвана информацията от Изследване на Европейския съюз за използването на ИКТ и електронната търговия в предприятията (код: ISOC_E_DII) за периода от 2015 до 2022 г. 17 Последна историческа стойност за България е за 2022 г. : 47,2% цифров интензитет в МСП. Цифров интензитет в МСП 57.96 59.50 нва тет 40 ронвонс изнетни 3530 о е но 25 П 20 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Национална прогнозна траектория Исторически данни Фиг. 11 Цифров интензитет в МСП За определяне на националната прогнозна траектория за България до 2030 г., съгласно предвидените държавни мерки след 2022 г. и периода им на изпълнение, е агрегирана следната информация по периоди и програми: ➢ До 2026 г. • По Програма за икономическа трансформация по линия на НПВУ, процедура BG-RRP3.005 „Решения в областта на информационните и комуникационни технологии и киберсигурността в малките и средните предприятия” 1 300 бр. одобрени предприятия по процедурата. ➢ До 2027 г. 17 https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/isoc_e_dii/default/table?lang=en 18 47.20 48.74 50.28 51.81 53.35 54.89 • По ПНИИДИТ - Подкрепа за създаването на мрежа от Цифрови и иновационни хъбове, чиято задача е предоставяне на услуги към МСП в областта на цифровите технологии - 750 бр. МСП от мрежата; • По ПНИИДИТ - иновативни ваучери използвани в Центровете за върхови постижения и центровете за компетентност - 650 бр. предприятия. • По ПКИП: o МСП, въвеждащи иновация в продукт или процес - 152 бр. o МСП, въвеждащи иновация в маркетинга или организацията – 60 бр. МСП, подкрепени по специфична цел 1.2 „Извличане на ползите от цифровизацията“ на Приоритет 1 - 359 бр. 18 Графиката на Фиг. 11 е изготвена на база общ брой МСП, които за България са 26 605 броя (последна историческа стойност). При отчитане на предвидените държавни инвестиции, описани по-горе, стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. се очаква да достигне до около 60% от предприятията. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано несъответствието между определената в политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. общоевропейска цел 90% от МСП да имат цифров интензитет и посочената национална прогнозна цел за България от 60% за МСП с цифров интензитет. С цел преодоляване на това несъответствие, е необходимо да бъдат предприети допълнителни мерки и средства, които да компенсират дефицита от 30% между общоевропейската и националната цел. 3.3. Иновативни предприятия/разрастващи се предприятия (еднорози) Общоевропейската цел за удвояване на броя на предприятията еднорози в ЕС (249 бр. за 2022 г., съгласно Съобщението на Комисията1) е свързано с цифрова трансформация на бизнеса, при която ЕС следва да улеснява растежа на иновативните си разрастващи предприятия и да подобрява достъпа им до финансиране. Напредъкът по този показател се измерва като сбор от еднорозите (предприятие с пазарна оценка (капитализация) от над 1 млрд. щатски долара), съгласно чл. 2, т. 11, б. „а“ и „б“ от Решение (ЕС) 2022/2481. За източник на историческия период е използвана информацията от Dealroom platform за 19 периода от 2008 до 2022 г. Последна историческа стойност за България е за 2023 г.: 0 еднорози. За целия исторически период в България няма предприятие еднорог (въпреки, че се отчита българска финтех компания еднорог със собственост на капитала в страна извън ЕС – 20 Великобритания) , поради което не може да бъде изготвена национална прогнозна траектория. 18 https://www.nsi.bg/bg/content/7697/%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B9-%D0%BD%D0%B0- %D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 19 Locations unicorns heatmap | Dealroom.co 20 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/cardinal-points-digital-decade-report-2023 – виж стр. 102 19 Въпреки това ще продължи да се следи развитието на предприятията в страната в тази област. 4. ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВЕНИТЕ УСЛУГИ Политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. поставя за общоевропейска цел цифровизация на обществените услуги, при която да има 100% достъпно онлайн предоставяне на ключови обществени услуги и, когато е приложимо възможност за гражданите и предприятията за онлайн взаимодействие с публичните администрации, 100% от гражданите да имат достъп до своите електронни здравни досиета и 100% от гражданите да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID). По този начин държавните органи могат да повишат ефективността си и да подобрят връзката си с обществеността. По-широкият и по-лесен достъп до обществени услуги в крайна сметка повишава тяхната прозрачност и отчетност, като същевременно намалява бюрокрацията. Съгласно, определения КПЕ за: ➢ Гражданите следва да се осигури онлайн предоставяне на ключови обществени услуги, измерено като дял от административните стъпки, които могат да бъдат осъществени изцяло онлайн за важни житейски събития за гражданите. Вземат се предвид следните житейски събития: преместване; транспорт; започване на процедура за искове с малък материален интерес; семейни дела; професионално развитие; образование и здраве ➢ Предприятията следва да се осигури онлайн предоставянето на ключови публични услуги, измерено като дял от административните стъпки, необходими за започване на стопанска дейност и извършване на редовни стопански операции, които могат да бъдат осъществени изцяло онлайн. Сравнителният анализ за електронно управление (e-Government Benchmark) обхваща девет житейски събития, които са дефинирани, както следва: 1. Започване на стопанска дейност: събитие в бизнес живота, свързано с областта на икономическите въпроси, обхващащо услуги около: ориентация, административни изисквания, основна регистрация, въпроси, свързани с данъците, въпроси, свързани със застраховката, наемане на служител и искане за екологично разрешително (ОВОС); 2. Професионално развитие: събитие в живота на гражданите, свързано със сферата на заетостта, обхващащо услуги, свързани с: незабавни действия за безработни, насоки за допълнителни обезщетения и надбавки, поддържане на приложимите обезщетения, намиране на нова работа и изпълнение на задълженията при наемане и пенсиониране; 3. Семейство: събитие в живота на гражданите, обхващащо услуги, свързани с: раждане, брак, лични документи и регистриране на смърт; 4. Образование: събитие в живота на гражданите, свързано с образователната област, обхващащо услуги, свързани с: ориентиране, записване и насоки за обучение; 5. Редовни стопански операции: събитие от стопанската дейност, свързано с областта на икономическите въпроси, обхващащо услуги, свързани с: данъци и корпоративни финанси, ДДС и бизнес промени; 6. Здраве: събитие в живота на гражданите, свързано с получаване на основни здравни услуги, обхващащо услуги, свързани с: търсене на подходящ доставчик на здравни услуги, електронни консултации и медицински досиета; 7. Преместване: събитие в живота на гражданите, свързано с жилището, обхващащо услуги, свързани с: намиране, наемане, преместване в нов дом, както и преместване и живеене в чужбина; 20 8. Стартиране на процедура за искове с малък материален интерес: събитие в живота на гражданите, свързано с правосъдната област, обхващащо услуги, свързани с: изготвяне на иск, издаване на иск и наблюдение на статуса и обжалването; 9. Транспорт: събитие в живота на гражданите, свързано с транспортната сфера, обхващащо услуги, свързани със: закупуване на кола и данъци, сертификати и разрешителни. Услугите, които се използват за сравнителния анализ на електронното управление (eGovernment Benchmark) и които съответстват на приложение II на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 година за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 са посочени в Методиката за сравнителен анализ на електронно управление (eGovernment Benchmark) 2020- 21 2023 г. 4.1. Цифрови обществени услуги за гражданите Показателят се измерва като дял на административните стъпки, които могат да бъдат осъществени изцяло онлайн, за важни събития в живота. Вземат се предвид следните събития: преместване; транспорт; започване на процедура за искове с малък материален интерес; семейни дела; професионално развитие; образование; здраве. Общоевропейската цел е достигане на 100% онлайн достъпно предоставяне на ключови обществени услуги за гражданите. За източник на историческия период е използвана информацията от Сравнителен анализ за електронното управление (e-Government Benchmark) за периода от 2013 до 2022 г. с прекъсване в 22 динамичните редове през 2020 г. Последна историческа стойност за България е за 2022 г.: 59,5 (по скала 0-100). Базовата траектория е построена въз основа на историческите данни за България в периода 2013 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна крива. аз 110 Цифрови обществени услуги за гражданите игулсу 1009080 иневтсещбо етинаджарг 70605040 ив 30 ор 20 фи 10 Ц 0 201320142015201620172018201920202021202220232024202520262027202820292030 Исторически данни Базова траектория Базова траектория до 2020 г. Фиг. 12 Цифрови обществени услуги за гражданите - построяване на базовата траектория въз основа на точки от данни преди и след прекъсването. 21 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/egovernment-benchmark-2022 22 За периода от 2013 до 2020 година: See the evolution of an indicator and compare breakdowns - Digital Decade DESI visualisation tool (europa.eu) За периода 2021-2022 година: See the evolution of an indicator and compare breakdowns - Digital Decade DESI visualisation tool (europa.eu) 21 Историческите данни, базовата траектория и националната прогнозна траектория са представени на Фиг. 13. Съгласно ползвания математически модел, определящ базовата траектория, при използване на историческите данни се очаква цифровите обществени услуги за гражданите да достигнат до 77 през 2030 г. на ргаз 60 игулсу 001)5040 и невтсещ 3020 б оив 10 о р 0 ф иЦ 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Исторически данни Базова траектория Национална прогнозна траектория Фиг. 13 Предоставяне на онлайн услуги за граждани - исторически данни, базова траектория и национална прогнозна траектория към 2030 г. При спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 година за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 държавата следва да осигури стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. да достигне до 100. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано съответствието между определената в програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. общоевропейска цел от 100% предоставяне на цифрови обществени услуги за граждани и посочената национална прогнозна цел за България от 100%. 4.2. Цифрови обществени услуги за предприятията Показателят се измерва като дял на административните стъпки, необходими за започването на стопанска дейност и извършването на редовни стопански операции, които могат да бъдат осъществени изцяло онлайн, които са достъпни както за национални, така и за чуждестранни потребители. 22 60 73 83 90 За източник на историческия период е използвана информацията от Сравнителен анализ за електронното управление (e-Government Benchmark) за периода от 2013 до 2022 г. с прекъсване в 23 динамичните редове към 2020 г. Последна историческа стойност за България е за 2022 г.: 80,8 (по скала 0-100). Базовата траектория е построена въз основа на историческите данни за България в периода 2013 до 2022 г. и тяхното екстраполиране до 2030 г. чрез S-образна крива. аз ) 110 Цифрови обществени услуги за предприятията игулсу 001од 10090 и 0 80 невтсещбоивор то(атяитяирпде 70605040 фи рп 30 Ц 20 10 0 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Исторически данни Базова траектория до 2020 Базова траектория до 2030 Фиг. 14 Цифрови обществени услуги за предприятията - построяване на базовата траектория въз основа на точки от данни преди и след прекъсването Историческите данни, базовата траектория и националната прогнозна траектория са представени на Фиг. 15. Цифрови обществени услуги за предприятията ф п 0 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Исторически данни Базова траектория Национална прогнозна траектория Фиг. 15 Предоставяне на онлайн услуги за предприятията - исторически данни, базова траектория и национална прогнозна траектория към 2030 г. 23 за периода от 2013 до 2020 година: https://digital-decade-desi.digital-strategy.ec.europa.eu/datasets/key-indicators/charts/see-the- evolution-of-an-indicator-and-comparebreakdowns?indicator=e_gov_ebus&breakdownGroup=e_gov_scope&unit=egov_score&country=BG за периода от 2021 до 2022 година: https://digital-decade-desi.digital-strategy.ec.europa.eu/datasets/key-indicators/charts/see-the-evolution- of-an-indicator-and-comparebreakdowns?indicator=e_gov_ebus_new&breakdownGroup=e_gov_scope&unit=egov_score&country=BG 23 0 87 81 Съгласно ползвания математически модел определящ базовата траектория при използване на историческите данни се очаква нивото на предоставяне на онлайн услуги за предприятията да достигне до 96 през 2030 г. При спазване на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1724 на Европейския парламент и на Съвета от 2 октомври 2018 година за създаване на единна цифрова платформа за предоставяне на достъп до информация, до процедури и до услуги за оказване на помощ и решаване на проблеми и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 държавата следва да осигури стойността на националната прогнозна траектория за 2030 г. да достигне до 100. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано съответствието между определената в програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. общоевропейска цел от 100% предоставяне на цифрови обществени услуги за граждани и посочената национална прогнозна цел за България от 100%. 4.3. Достъп до електронни здравни досиета Целта е цифровизацията на обществените услуги, при която 100% от гражданите на Съюза да имат достъп до своите електронни здравни досиета. Показателят е дефиниран като „Достъп до електронни здравни досиета“ и се измерва като: 1. наличието в национален мащаб на услуги за онлайн достъп на гражданите до данните от техните електронни здравни досиета (чрез портал или мобилно приложение за пациентите), както и на допълнителни мерки, които дават възможност на определени категории лица (напр. настойници на деца, хора с увреждания, възрастни хора) също да имат достъп до техните данни, и 2. процент на лицата, които имат възможност да получат или използват собствен минимален набор здравни данни, които понастоящем се съхраняват в публични и частни системи за електронни здравни досиета. За източник на историческия период е използвана информацията от Empirica GmbH и 24 PredictBy за 2022 година. Към настоящия момент има публикувана една историческа стойност за 2022, която е 77. Траекторията за този показател е определена да бъде линейна, съгласно Съобщение на Комисията. Предвид високите стойности за нивото на представяне на достъп до електронни здравни досиета от 77 през 2022 г. в България, осигуряването на онлайн достъп до здравните данни за 100% от гражданите в края на десетилетието е постижима цифрова цел. 24 https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/78938111-461e-11ee-92e3-01aa75ed71a1/language-en 24 Достъп до електронни здравни досиета 97.13 100 онва 10095 88.50 91.38 94.25 р 90 85.63 дзонн 8580 77.00 79.88 82.75 о е рткелео исод 757065 дп 60 ътс 55 оД 50 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 Национална прогнозна траектория Исторически данни Фиг. 16 Комплексен показател за електронно здравеопазване. Въз основа на горепосочените данни, може ясно да бъде констатирано съответствието между определената в политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. общоевропейска цел от онлайн достъп на 100% от гражданите до електронните им здравни досиета и посочената национална прогнозна цел за България от 100%. 4.4. Достъп до средства за електронна идентификация (eID) Целта е цифровизацията на публични услуги, при която 100% от гражданите на ЕС да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID), признати в целия Съюз, които да им позволяват пълен контрол върху операциите, свързани със самоличността, и споделените лични данни. Електронната идентификация (eID) е дефинирана като „достъп до средства за електронна идентификация“ – измерва се чрез два показателя: 1. брой на държавите членки, които са уведомили за поне една национална схема за електронна идентификация в съответствие с Регламент (ЕС) № 910/2014, и 2. брой на държавите членки, които са предоставили достъп до защитена електронна идентификация, подобряваща неприкосновеността на личния живот, чрез европейския портфейл за цифрова самоличност в съответствие с предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 по отношение на създаването на рамка за европейска цифрова самоличност. За източник на историческия период е определена Рамка за европейска цифрова самоличност. Към настоящия момент няма налични динамични редове. Определено е траекторията за този показател да бъде линейна. Няма исторически данни, вкл. на ниво ЕС, тъй като показателят е нов. 25 В заключение, както е отбелязано и в първия доклад за състоянието по Цифровото десетилетие25 и в настоящите национални прогнозни траектории, България има възможност да подобри представянето си в контекста на цифровия преход и да допринесе за колективните усилия за постигане целите на цифровото десетилетие на ЕС. България следва да продължи високото си ниво на представяне в областта на свързаността, както при мрежите с много голям капацитет (VHCN), така и при FTTP мрежите, но трябва да се положат значителни усилия за насърчаване на цифровите умения на населението. Освен това, са необходими целенасочени държавни мерки за минимизиране на административната тежест върху гражданите и предприятията за навлизането на цифровите обществени услуги. Следва да се осигурят и благоприятни условия за успешната цифровизация на предприятията и навлизане на компютърните услуги „в облак“, големи информационни масиви и изкуствения интелект. Раздел 3: Политики, мерки и действия за постигане на цифровите цели 3.1 Общ преглед на мерките: 25 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/2023-report-state-digital-decade 26 ЦИФРОВИ ИНФРАСТРУКТУРИ 2026 2027 2028 2029 2030 Всички крайни ползватели да са обхванати от гигабитова свързаност, като всички населени райони са обхванати от 5G Мярка 1: Подобряване на покритието в населените места, с фокус към периферни, слабо населени и селски райони Мярка 2: Осигуряване на адекватна инфраструктура в областта на ИКТ в училищата Одобрява бюджетна се с РМС година всяка Мярка 3: Прилагане на решенията на Европейската комисия относно хармонизираните технически условия за използване на радиочестотния спектър за 5G и 6G мрежи Мярка 4: Прилагане на решенията на Европейската комисия относно хармонизираните технически условия за използване на радиочестотния спектър за директна комуникация между спътник и устройства (Satellite Direct-to-Device (D2D) Мярка 5: Развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове Мярка 6: Осигуряване на 5G покритие по транспортни коридори - Works чрез отворените конкурси по Механизма за свързване на Европа (CEF) В съответствие с препоръките на Европейската комисия за България: „Да се насърчи търсенето на гигабитова свързаност и да се укрепи устойчивостта на фиксираната и мобилната свързаност, включително чрез стимулиране на внедряването на 5G Standalone (SA), насърчаване на инвестициите в инфраструктура, повишаване на достъпността на услугите и укрепване на сигурността и устойчивостта на цифровата свързаност.“ Авангардни полупроводници: най-малко 20 % от световното производство като стойност - удвояване дела на ЕС в глобалната продукция Участието в европейските институционализирани партньорства е съществена крачка именно към утвърждаването ни като страна с потенциал за дълбоко-технологични иновации вкл. областта на полупроводниците. Участието на Р България в инициативите по Европейския законодателен акт за интегралните схеми (EU Chips Act) посредством Съвместното предприятие „Интегрални схеми“ ще засили конкурентоспособността и устойчивостта на страната ни в областта на полупроводниковите технологии и постижения и ще спомогне за осъществяването на двойния цифров и зелен преход. Данни - периферия и облак: 10 000 климатично неутрални с висока степен на сигурност периферни възли2627 Източник: Edge Observatory for the Digital Decade, 2023 г. Таблицата илюстрира прогнозна тенденция за разполагане на периферни възли в България в сравнение със средната стойност за ЕС-27 от 2022 г. до 2030 г. Тя показва значителна траектория на растеж както за България, така и за ЕС като цяло, като България започва от по-ниска базова линия, но показва бързо увеличение през годините. През 2022 г. България започва с 2 разполагания, което е значително по-ниско от средната стойност за ЕС27 от 18,5. До 2030 г. обаче се очаква България да достигне 72 разполагания, което показва значително увеличение, макар и все още да изостава от средното за ЕС, което се очаква да достигне 370,3 до същата година. 26 Информацията в този раздел е с източник: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/edge-observatory 27 Целта е на ниво Европейски съюз 27 Мярка 7: Надграждане информационна точка на капацитета на Единната Мярка 8: Осигуряване на съобщителна мрежа (ЕЕСМ) Държавна агенция „Архиви“ свързаност до (ДАА) през всички с Единната структурни необходимата електронна звена на скорост 2022 2023 2024 2025 2026 2027 2028 2029 2030 България 2 5 10 17 26 34 41 46 72 Средна стойност за ЕС- 27 18.5 43.9 83.7 137.9 203.1 262.1 311.4 344.2 370.3 Тази възходяща тенденция в България предполага силен ангажимент за напредък в цифровата инфраструктура, като периферните изчислителни технологии са ключова област на фокус. Постоянната разлика между темпа на внедряване и средната стойност за ЕС показва по-бавен темп на приемане или евентуално по-късно започване на интегрирането на периферните технологии. Въпреки това постоянното нарастване на годишна база е индикатор, че България наваксва и този растеж може да доведе до по-изразени промени през втората част на десетилетието. За внедряването на периферни възли това предполага увеличаване на инвестициите и постепенно изграждане на необходимата инфраструктура за подпомагане на по-разпределена мрежова архитектура, което би могло да доведе до подобряване на капацитета за обработка на данни и намаляване на латентността за местните потребители. През 2030 г. се наблюдават значителни различия, като темпът на растеж на България далеч надхвърля този на ЕС. Това означава, че макар растежът на периферните възли на ЕС да намалява, в България разгръщането им се ускорява. Покритие на периферните възли Източник: Edge Observatory for the Digital Decade, 2023 г. През 2023 г. всеки периферен възел в България покрива огромна площ от 22199,20 квадратни километра. Тази ниска плътност предполага зараждащ се етап на разгръщане на периферните възли, като инфраструктурата вероятно е съсредоточена в градските центрове. До 2030 г. се очаква всеки възел да покрива 1541,61 квадратни километра, което представлява зряла мрежа с висока плътност на възлите. На този етап инфраструктурата вероятно ще предложи всеобхватно национално покритие, което ще даде възможност за усъвършенствани услуги и приложения, които изискват висока широчина на честотната лента и ниска латентност, прониквайки в повечето пазари, включително в селските райони. През 2023 г. всеки възел обслужва около 1,289,542 души. Този голям брой предполага относително слабо разгръщане на периферни възли по отношение на населението. С такава широка област на обслужване на един възел може да има предизвикателства при посрещането на търсенето на услуги с висока честотна лента и с ниска латентност. До 2030 г. проекцията показва, че се очаква един възел да обслужва около 89,552 души, т.е. гъстотата на периферната мрежа ще бъде доста висока, което предполага зряла периферна инфраструктура, способна да предоставя висококачествени услуги в подкрепа на найвзискателните приложения. Квантови изчислителни технологии: до 2025 г. Европа да разполага със своя първи компютър с квантово ускоряване В периода 2026–2029 г. Република България изпълнява проектите „Трансгранична свързаност на квантова комуникационна инфраструктура между София (България) и Букурещ (Румъния)“ (SBIQCI) и „Квантова комуникационна инфраструктура за Югоизточна Европа и Западна Европа“ 28 Регион Площ (km²) Покритие на един периферен възел, на кв. км Покритие на един периферен възел, на кв. км Покритие на един периферен възел, на кв. км 2023 г. 2028 г. 2030 България 110,996 km ²22199,20 2707,22 1541,61 (SEEWQCI), които са част от втората фаза на Националния план за изграждане на квантова комуникационна инфраструктура и допринасят за развитието на паневропейската квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI). Проектите предвиждат изграждането на сигурна трансгранична квантова свързаност между България, Румъния, Гърция, Кипър и Нидерландия чрез интегриране на наземни и космически комуникационни решения, включително използването на сателита EAGLE-1 за сигурно разпределение на квантови ключове. Реализирането им ще осигури надеждна инфраструктура за защитени комуникации между публичния сектор, научноизследователските организации и стратегически предприятия, ще подпомогне интеграцията на националната квантова инфраструктура в европейската мрежа и ще укрепи позицията на България като активен участник в изграждането на европейската екосистема за квантови комуникации. Предприетите от България мерки в областта на полупроводниците и квантовите компютри трябва да продължат, за да се помогне на ЕС да стане силен пазарен играч в тези области“, предложените мерки представляват ангажимент от страната ни да продължи да подкрепя инвестициите в цифровата инфраструктура, вкл. като използва безвъзмездни средства от Механизма за възстановяване и устойчивост и други фондове на ЕС. Предвидените мерки са разработени и планирани в съответствие с българските стратегически документи в областта на цифровата инфраструктура като Национална програма за развитие: „България 2030“, Национален план за възстановяване и устойчивост, „Свързана България“ - актуализиран национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение, Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021 – 2027 г. и др. Прогнозните данни на Edge Observatory for the Digital Decade, 2023 г. също показват, че до 2030 г. страната ни би могла да постигне една висока гъстотата на мрежата от периферни възли и съответно - зряла периферна инфраструктура, чрез която бизнеса и гражданите да се ползват от висококачествени цифрови услуги и да бъдат постигнати европейските цели в тази област. Предвидените мерки са насочени и към преодоляване на основните констатирани в аналитичния доклад слабости и заплахи в областта на цифровите инфраструктури – регионални дисбаланси. В бъдеще следва да бъдат набелязани мерки и относно възможностите за допълнително облекчаване на изискванията при изграждане на физическа инфраструктура и разполагане на телекомуникационни кабели. 29 ЦИФРОВИ ИНФРАСТРУКТУРИ 2026 2027 2028 2029 2030 До 2025 г. Европа да разполага със своя първи компютър с квантово ускоряване Мярка 9: Взаимно свързване на квантовата комуникационна инфраструктура, София – Букурещ Мярка 10: Трансгранична свързаност на Квантовата комуникационна инфраструктура от Югоизточна Европа към Западна Европа 30 ЦИФРОВИ ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ 2026 2027 2028 2029 2030 Мярка 11: Актуализиране на националната рамка за оперативна съвместимост в изпълнение на Регламент (ЕС) 2024/903, приет от Европейския парламент и Съвета на 13 март 2024 г. Мярка 12: Осигуряване на достъп до цифровизирани обществени услуги за гражданите и бизнеса чрез интеграция на националните услуги с трансгранични цифрови платформи (Single Digital Gateway) Мярка 13: Оптимизация на административни услуги с цел намаляване на административната тежест и подобряване на административното обслужване на гражданите и бизнеса Мярка 14: Технологично надграждане на Информационна система „Имотен регистър“ в Агенцията по вписванията Мярка 15: Създаване на нормативни условия и IT инфраструктура за предоставяне на електронни административни услуги по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството Мярка 16: Развитие на специализираните информационни системи за пространствени данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър Мярка 17: Автоматизиране на процесите по поддържане на електронните регистри по гражданска регистрация и на интеграцията им с други информационни системи Мярка 18: Актуализиране и надграждане на Регистъра на свлачищните райони на територията на Република България и на районите с абразионни и ерозионни процеси по Черноморското и Дунавското крайбрежие Мярка 19: Създаване на нормативни условия и на IT инфраструктура за въвеждане на строително-информационно моделиране Мярка 20: Осигуряване на материална база за въвеждане на електронни административни услуги, свързани със строително-информационно моделиране в инвестиционното проектиране 31 Мярка 21: Мониторинг на изпълнението на стратегията за сектор строителство от Национална работна група, съставена от представители на всички заинтересовани страни Мярка 22: Провеждане на информационна кампания Мярка 23: Реализиране на ЦАИС „Адресен регистър“ Мярка 24: Създаване на Портал по устройство на територията Мярка 25: Надграждане и поддръжка на Единната система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството и Единния регистър по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството Мярка 26: Надграждане и поддръжка на софтуерна инфраструктура за работа със СИМ проекти в процеса по одобряване и съгласуване на инвестиционни проекти и планове, надграждащ модул към Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството Мярка 27:. Надграждане и обслужване на Единна информационна система за ВиК услугите и регистър на асоциациите по ВиК и ВиК операторите и на Информационна система за водностопанските системи и съоръжения Мярка 28: Изграждане на Единна информационна система на етажната собственост с два регистъра Мярка 29: Разработване и интегриране на модул - платформа за създаване, анализ и обработка на кадастрални и специализирани данни за външни потребители Мярка 35: Разработване и реализиране на курсове по актуални теми, свързани с цифровите умения, вкл. изкуствен интелект Мярка 36: Развитие на Индекса за проучване на готовността за изкуствен интелект Мярка 37: Провеждане на обучения на служители от публичната администрация в областта на електронен архив и електронно архивиране на документи 32 Мярка 38: Насърчаване на администрацията за прилагане на иновативни решения чрез утвърждаване на конкурс за иновативни идеи и развитие на професионалната общност на иноваторите в публичния сектор Мярка 39: Изграждане, укрепване и развитие на капацитет и повишаване на осведомеността и популяризиране на възможностите в областта на данните Мярка 40: Развиване на цифровия капацитет и уменията на публичната администрация, ангажирана с инвестиционното проектиране Мярка 47: Цифровизация на висшите училища и поощряване създаването и ползването на отворени електронни образователни ресурси Мярка 48: Създаване на пилотни споделени звена между няколко общини в рамките на един административен район или регион за предоставяне на ИКТ услуги Мярка 49: Изграждане на система за управление на собствеността, включително Единен регистър на държавната и общинската собственост Мярка 50: Дигитализация на действащи устройствени планове и интегриране в обща пространствена база данни към Единния регистър и Портала по устройство на територията Мярка 51: Създаване на единен цифров модел (ЕЦМ) за едромащабна топографска карта (ЕТК) на Р България чрез LiDAR сканиране Мярка 52: Редизайн и създаване на нови регистри Мярка 53: Надграждане на информационната система на Търговския регистър и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), във връзка с регистъра на действителните собственици, включително свързване с платформата за обмен на информация за действителните собственици – BORIS Мярка 54: Надграждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ, във връзка с европейското законодателство за презграничните преобразувания, сливания и разделяния (БРИС 4) и изменение в Търговския закон, свързани с бързо производство по ликвидация 33 Мярка 55: Надграждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ, във връзка с европейското законодателство за използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право и изграждане на регистър на лицата лишени от права Мярка 56: Технологично и функционално надграждане на инфромационните системи на Агенция по вписванията (ТРРЮЛНЦ, Регистър Булстат и ЕПЗЕУ) Мярка 57: Технологично надграждане на информационната система на Централния регистър на особените залози в Агенция по вписванията Мярка 58: Надграждане на информационната система на ТРРЮЛНЦ, във връзка с промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел Мярка 59: Хардуерно обезпечаване на технологичното и функционално надграждане на Интеграционен център и Регионални информационни центрове Мярка 60: Присъединяване на разследващите органи и органите на Прокуратурата на Република България към Единната електронна система за правна помощ Мярка 61: Надграждане на Единната електронна система за правна помощ, осигуряване на изцяло електронен обмен на документи и отчитане на правната помощ Мярка 62:Надграждане на мобилно приложение „Помогни ми“, с цел повишаване и улесняване на информираността на гражданите по темата свързана със защитата и борбата с домашното насилие Мярка 63: Подобряване на технологичната среда в българските читалища чрез финансиране на проекти по ежегодна програма „Читалища“ на Министерство на културата (МК) Мярка 64: Инвестиция C11.I7 „Цифровизация на музейни колекции, библиотеки и архиви“ по ПВУ Мярка 65: Предоставяне на техническа възможност за обмен на данни между системи на архивите по чл. 33, ал. 1 от Закона за Националния архивен фонд (НАФ) и други културни институти, различни от партньорите по инвестиция С11.I7 по НПВУ, с изградената по инвестицията единна електронна 34 платформа за съхранение в дигитална форма на културното наследство, инсталирана върху ДХЧО Мярка 66: Дигитализация на архивите на недвижимото културно наследство Мярка 67: Интерактивна онлайн базирана Национална карта на интелектуалната собственост на Република България (за 265 общини) Мярка 68: Разширяване на обхвата на Националната система за ранно предупреждение и оповестяване на населението при бедствия чрез доизграждане на системата на областно и на общинско ниво Мярка 69: Предприемане на законодателни и технически действия по въвеждането на „Националната информационна система (платформа) за анализиране и оценка на рисковете от бедствия“ Мярка 70: Предоставяне на достоверна и навременна онлайн информация за околната среда, прилагайки съвременни информационни технологии Мярка 71: Извършване на реинженеринг на Националния туристически регистър и разработена единна информационна система с нови функционалности за бизнеса Мярка 72: Разработване на Концепция за цифрова трансформация сектор Туризъм и План за действие към нея Mярка 73: Създаване на единна мрежа от сертифицирани туристически информационни центрове на територията на страната Mярка 74: Изграждане на уеб базирана информационна система за автоматизиране на процесите по категоризация, сертификация и регистрация в туристическия сектор Mярка 75: Създаване и поддръжка на публичен електронен регистър на доставчиците на атракционни услуги Мярка 76: Устойчиво развитие на Центрове за върхови постижения (ЦВП) и Центрове за компетентност (ЦК) и ключови обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура Мярка 77: Програми за сътрудничество за иновации и трансфер на знания и технологии 35 Мярка 78: Допълващо финансиране за проекти тип Teaming на български организации в хоризонталната част „Разширяване на участието и укрепване на европейското научноизследователско пространство“ Мярка 79: Финансиране на проекти, преминали праговете за оценка по „Хоризонт Европа“ – Twinning и ERA Chairs Мярка 80: Развитие на модел за трансфер на знания и технологии Мярка 81: Създаване на национална интегрирана платформа за научна информация и наукометрични данни Мярка 82: Създаване на система (база данни) за регистриране на научни трудове, издадени в България, и национални цитирания Мярка 83: Надграждане на внедрените системи за управление на трафика, както и осигуряването на морска ситуационна осведоменост на национално ниво, чрез система, базирана върху Европейската обща морска среда за обмен на информация (CISE) Мярка 84: Надграждане на внедрените системи за управление на трафика Мярка 85: Разширяване на Европейската система за управление на железопътния трафик (ERTMS) Мярка 86: Повишаване на равнището на цифровизация в земеделските стопанства и ускоряване внедряването на цифрови технологии Мярка 87: Подпомагане разработването и внедряването на иновации в аграрния сектор, базирани на цифрови технологии чрез подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации Мярка 88: Определяне на основни изисквания и процеси за разработване и внедряване на модул „електронен учрежденски архив“ в държавните и общинските институции – фондообразуватели на държавните архиви Мярка 89: Разработване, тестване и внедряване на модул „електронен учрежденски архив“ в държавните и общинските институции – фондообразуватели на държавните архиви 36 Мярка 90: Разработване, тестване и внедряване на система за методическа и контролна дейност на държавните архиви в държавните и общинските институции Мярка 91: Осигуряване на материална обезпеченост за физическо съхранение, поддръжка и използване на базата от ценни електронни документи, предадени в държавните архиви Мярка 92: Усъвършенстване и надграждане на Системата за е-архивиране Мярка 93: Осигуряване на механизъм за поддръжка на използваните лицензи за Информационната система на държавните архиви, Системата за е-архивиране и Регистъра на Националния архивен фонд Мярка 94: Резервиране на базите данни на Държавна агенция „Архиви“ чрез колокацията им на ресурсите на ДХЧО Мярка 95: Осигуряване на извънгаранционна поддръжка на информационните системи и на сайтовете на Държавна агенция „Архиви“ Мярка 96: Осигуряване на техника и дисково пространство за цифровизация на документалното наследство, съхранявано в държавните архиви – структурни звена на Държавна агенция „Архиви“ Мярка 97: Разширяване на възможностите за популяризиране на документите от Националния архивен фонд със средствата на съвременните информационни технологии и иновации ЦИФРОВИ ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ 2026 2027 2028 2029 2030 Е-здравеопазване: 100% от гражданите на Съюза да имат достъп до медицинските си досиета (електронни здравни досиета) Мярка 41: Осигуряване на достъп на роднини до здравни досиета на възрастни и тежко болни Мярка 42: Създаване на модул в електронното здравно досие и включване в него на протоколите за скъпоструващи лекарствени продукти Мярка 43: Осигуряване на достъп на всички училища в страната до електронните здравни досиета на учениците чрез Национална здравна информационна система (НЗИС) Включените в пътната карта мерки са разработени и планирани в съответствие с българските стратегически документи в областта на цифровизацията на обществените услуги като Национална програма за развитие: „България 2030“, Национален план за възстановяване и устойчивост, Актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г., Национална стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030 г. и др. Предвидените мерки за цифровизация на обществените услуги целят подобряване на констатираните в аналитичния доклад слабости и заплахи, свързани с фрагментираното съхранение, споделяне и използване на данни; недостатъчното техническо и оперативно прилагане на разпоредби и стандарти за обмен на данни, оперативната съвместимост и киберсигурността; „силозният“ манталитет в институциите; прозрачността на процесите на предоставяне на услуги, дизайна на услугата и защитата на личните данни. Наличието на модерна цифрова инфраструктура и на цифрови умения също са пряко свързани с използването на обществените цифрови услуги. Пред страната ни стоят все още множество предизвикателства в тази област, като напр. недоброто междуведомствено сътрудничество; все още са по-слабо развитите трансграничните електронни услуги; някои държавни ведомства и общини все още се борят с недостатъчно финансиране и работна сила с висока цифрова грамотност, както и с остарели и фрагментирани ИТ системи. Друг основен проблем остава липсата на обществено доверие в електронните услуги, предоставяни от държавните органи, което се дължи не само на нивата на киберсигурност, но и на недостатъчната информираност за ползите от използването на онлайн обществени услуги. В допълнение, голяма част от възрастните хора не са свикнали или нямат доверие в безхартиени услуги. И не на последно място - недостатъчно ефикасните мерки за осигуряване на киберсигурност. Справянето с всички тези многостранни предизвикателства поставя пред страната ни нелеката задача слабостите и заплахите, останали необхванати от предвидените в пътната карта на национално ниво мерки, да бъдат на вниманието на всички отговорни институции, за да може страната ни да продължи с ускорени темпове развитието на е-управлението и до голяма степен ще спомогнат за изпълнение на препоръката от доклада на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие за България: „Да продължат усилията за подобряване на цифровизацията и удобството за ползване на публичните административни процедури и за намаляване на административната тежест, включително чрез разширяване използването на електронната идентификация. Да се преодолеят продължаващите обществени и регионални различия при предоставянето на онлайн услуги, например чрез сътрудничество с местните заинтересовани страни. Да се постави акцент върху ускореното развитие на цифровите публични услуги за гражданите, по-специално на трансграничните услуги.“ 37 Мярка 44: Развитие и надграждане на Национална здравна информационна система (НЗИС) Мярка 45: Трансграничен обмен на здравни данни Мярка 46: Национална дигитална платформа медицинска диагностика ЦИФРОВИ ОБЩЕСТВЕНИ УСЛУГИ 2026 2027 2028 2029 2030 Цифрова самоличност: 100% от гражданите на ЕС да имат достъп до сигурни средства за електронна идентификация (eID). 28 Целта е на ниво Европейски съюз 38 Мярка 30: Привеждане на българското законодателство в областта на електронната идентификация в съответстие с европейската правна рамка Мярка 31: Изграждане и въвеждане на Европейския портфейл за цифрова самоличност Мярка 32: Популяризиране сред гражданския сектор и бизнеса на ползите от електронната идентификация Мярка 33:Поддръжка и развитие на националния eIDAS възел с цел достъп до трансгранични електронни услуги, предоставяни от публичния сектор в държавите членки Мярка 34: Проектиране, изграждане и управление на Система за издаване на български лични документи поколение 2019 ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА 2026 2027 2028 2029 2030 Над 90 % от МСП с поне основно ниво на цифров интензитет 28 Мярка 98: Финансиране на проекти за европейски иновационни хъбове (ЕЦИХ) цифрови Мярка 99: Развитие на иновационни клъстери Мярка 100: Подкрепа за български иновационни предприятия проекти, получили „Печат за високи постижения“ с Мярка 101: Участие в европейски институционализирани партньорства ЦИФРОВИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЯТИЯТА 2026 2027 2028 2029 2030 Използване на облачни изчисления/изкуствен интелект/големи данни от 75 % от предприятията в ЕС Мярка 105: Развиване на дейности, свързани с иновации строителния сектор в Иноватори: растеж и финансиране на европейските иновативни разрастващи се предприятия и удвояване на предприятията „еднорози“ 29 Последна историческа стойност за България е за 2025 г.: 1 еднорог. В страната ни обаче работи Payhawk, българска Финтех компания, със собственост на капитала във Великобритания, която е един от известните примери за еднорог. В посочената по-горе мярка „Дейности за разработване и внедряване на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията“, която ще се изпълнява по линия на ПКИП 2021-2027 г., е посочено, че се планира подкрепа да се предоставя чрез финансови инструменти с различен фокус върху крайните получатели и вида на инвестициите, включително чрез дялови инструменти, вкл. рисково дългово финансиране. Инструментите ще подкрепят предприятия в различни етапи на развитие за разработване и внедряване на технологии в областта на Индустрия 4.0., където съществува възможността да се подкрепят високотехнологични компании с потенциал за еднорози. Изпълнението на мерките ще допринесе за постигането на целите чрез пряка подкрепа за цифровата трансформация на предприятията, вкл. на МСП, чрез подкрепа за закупуването и 29 Locations unicorns heatmap | Dealroom.co 39 Мярка 106: Дейности за разработване и внедряване на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията Мярка 107: Дейности за внедряване на иновации в предприятията Мярка 108: Зелени и цифрови партньорства за интелигентна трансформация Мярка 109: Развитие на капацитета на Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии (INSAIT) Мярка 110: Повишаване на иновационния капацитет на Българската академия на науките в сферата на зелените и цифровите технологии Мярка 111: Грантова схема за дигитализация на микро и малки предприятия Мярка 112: Малки иновативни грантове за малки и средни предприятия (МСП) 2026 2027 2028 2029 2030 Мярка 102: Създаване на нови и развитие на иновативни стартиращи предприятия (дялово и квазидялово финансиране) Мярка 103: Дялови инструменти за иновации Мярка 104: Фонд за технологичен трансфер внедряването на цифрови технологии, специализирани в областта на ИКТ услуги, роботика и автоматизация, ИИ, облачни технологии и големи данни. Предвидените мерки са разработени и планирани в съответствие с българските стратегически документи в областта на цифровата трансформация на предприятията като Национална програма за развитие: „България 2030“, Национален план за възстановяване и устойчивост, „Свързана България“ - актуализиран национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение, Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 г., Национална стратегия за малките и средните предприятия 2021-2027 г. и др. Следва обаче да се има предвид, че мерките и дейностите са разработени и планирани преди началото на програмния период 2021 – 2027 г., т.е. преди програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. и поставените в нея цели да бъдат приети. По тази причина в настоящата пътна карта планираните и заложени мерки и дейности не са изцяло насочени към идентифицираните в националния аналитичен доклад нужди и слабости, свързани конкретно с изпълнението на целите на програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. Разминаването между европейските и националните цели се дължи и на факта, че мерките, заложени в НПВУ и програмите за периода 2021-2027 г. са допълващ, но не и основен източник на финансиране на политиките в България. Видно от горното, някои от констатираните в анализа за състоянието на цифровата трансформация в България слаби страни и заплахи следва да бъдат адресирани при подготовката на страната ни за следващия програмен период. Включените в настоящата пътна карта мерки биха имали принос за изпълнение на препоръката в доклада на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие за България: „Да се подобри бизнес средата и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, като по-специално се укрепи публичният научен капацитет на България и връзките му с бизнес екосистемата, както и да се стимулират частните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност чрез добре насочени инструменти за публична подкрепа.“, както и „Да продължат инициативите за насърчаване на разработването и внедряването на изкуствен интелект, съсредоточени върху сътрудничеството, етичните аспекти и съгласуването на политиките с европейската рамка и между отделните сектори.“ Цел на ниво Европейски съюз: Най-малко 80 % от лицата на възраст 16-74 години притежават поне основни цифрови умения В съвременния свят едно от големите предизвикателства пред пазара на труда е задълбочаващия се недостиг от работна сила, вкл. такава с подходящи умения. Адаптирането на работната сила към бързо променящата се работна среда, обученията за придобиване за придобиване на цифрови умения и все по-широкото използване на цифровите технологии в икономиката са основополагащи за изпълнението на общата цел на програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г.: „укрепване на колективната устойчивост на държавите членки и преодоляване на цифровото разделение, постигане на баланс между половете и географски баланс чрез насърчаване на трайни възможности за всички лица, развиване на основни и задълбочени цифрови умения и компетентности, включително чрез специализирано и професионално обучение и учене през целия живот, както и насърчаване на развитието на високоефективни цифрови знания и умения в рамките на хоризонталните системи за образование и обучение.“ За съжаление, опитът до сега показва, че участието на възрастните в по-нататъшното образование в България, особено в групата 65+, не е много високо. Средствата, предвидени за целенасочени мерки за повишаване на уменията на работната сила чрез допълнителни образователни курсове ще увеличат достъпа до набор от програми, включително в областта на информационните технологии и разработването на цифрови инструменти. В същото време ще се 40 предоставя финансова подкрепа и за лица, регистрирани в Бюрата по труда. Тези мерки ще допринесат и за намаляването на дисбаланса в изграждането на умения на регионално ниво. Цел на ниво Европейски съюз: най-малко 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно се насърчава достъпът на жените до тази област и се увеличава броят на завършилите ИКТ ИКТ индустрията и софтуерният сектор в България ще бъдат до пет години в топ тройката на 30 индустриите в страната, с амбицията да станат лидер. Като цяло страната ни е известна с професионалисти в областта на STEM и силни традиционни технически умения, но повечето от тях предпочитат да останат в големите градове или да намерят работа в чужбина, вкл. други държави-членки на ЕС. По тази причина е трудно да се определи цялостния принос на България в постигането на тази цел, тъй като посочените по-горе цифри се отнасят само до ИКТ специалистите, които евентуално биха останали на българския трудов пазар, без да се отчитат тези, които биха предпочели да се реализират в други държави-членки, и които съответно ще станат част от общата численост на ИКТ специалистите в Съюза. По отношение на дела на жените специалисти в областта на ИКТ, България отчита относително високо ниво (28,9 %) спрямо общоевропейското (18.9%). Този резултат е стимул за продължаване на дейностите и инициативите в тази област включително и на частни и неправителствени организации, като напр. българската „Дигитална национална коалиция“, академиите за обучение на ИКТ експерти и др., като непременно трябва да се мисли в посока по-пропорционално разпределение на тези експерти, вкл. и жени, на територията на страната. 30 Източник: Национална програма „Цифрова България 2025“, https://egov.government.bg/wps/portal/ministrymeu/strategies- policies/digital.transformation/itis-national-strategic-documents/np-digital-bulgaria-2025, Приложение БАСКОМ барометър 2022 https://basscom.org/bg/industry 31 Целта е на ниво Европейски съюз 41 ЦИФРОВИ УМЕНИЯ 2026 2027 2028 2029 2030 Най-малко 80 % от лицата на възраст 16-74 години притежават поне основни цифрови 31 умения Най-малко 20 милиона специалисти в областта на ИКТ, като същевременно се насърчава достъпът на жените до тази област и се увеличава броят на завършилите ИКТ Мярка 113: Предоставяне на възможности за обучение на заети и безработни за придобиване на квалификация по професии в областта на информационните и комуникационни технологии Мярка 114: Прилагане на механизъм за валидиране на цифрови умения, придобити чрез неформално обучение и информално учене Мярка 115: Предоставяне на възможности за обучение на възрастни в областта на цифровите умения Предвидените мерки за повишаване на цифровите умения са разработени и планирани в съответствие с българските стратегически документи в областта на образованието и пазара на труда, като Национална програма за развитие: „България 2030“, Национален план за възстановяване и устойчивост, Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република 42 Мярка 116: Развитие на компетентностно-базираното обучение, сътрудничеството и интернационализацията на висшите училища Мярка 117: Цифрова трансформация на училищното образование Мярка 118: Оценяване на цифровите компетентности на учениците при завършване на първи гимназиален етап (X-ти клас) Мярка 119: Повишаване на професионалната квалификация на предприемачите и заетите лица в земеделието Мярка 120: Подобряване обмена на знания и разпространението на информация Мярка 121: Изграждане, укрепване и развитие на капацитет и повишаване на осведомеността и популяризиране на възможностите в областта на данните Мярка 122: Подготовка на образователната система за предоставяне на качествено обучение по прилагането на строително-информационно моделиране в професионалните гимназии за средно техническо образование в областта на строителството Мярка 123: Подготовка на образователната система за предоставяне на качествено обучение по прилагането на строително-информационно моделиране във висшите училища Мярка 124: Повишаване капацитета на участниците в проектирането и строителството Мярка 125: Разработване на ново учебно съдържание – типови учебни планове и учебни програми за професиите от „Списък на професиите за професионално образование и обучение“ (СППОО) Мярка 126: Обучение на ученици по Национална програма „Обучение за ИТ умения и кариера“ България (2021-2030 г.), Национален план за действие по заетостта (ежегодно се приема от правителството) и др. Мерките ще бъдат изпълнявани през програмния период 2021 – 2027 г. и тяхната реализация ще се координира и осъществява от двете български ключови министерства в тази област – Министерство на образованието и науката и Министерство на труда и социалната политика. В изпълнението им ще бъдат включени и редица други участници – Института по публична администрация, общини, бизнеса като изпълнител по обществени поръчки за предоставяне на обучения. В училищното образование и понастоящем се провеждат дейности за разширяване на обхвата на професионално ориентираните учебни програми, но е необходимо да се вземе предвид, че прилагането на планираните бъдещи мерки и промени ще отнеме повече време, за да влязат в сила (осигуряване на успешно изпълнение на предложените промени, забавяне във времето преди първите завършили предлаганите програми и т.н.). Средствата, предвидени за целенасочени мерки за повишаване на уменията на работната сила чрез допълнителни образователни курсове ще увеличат достъпа до набор от програми, включително в областта на информационните технологии и разработването на цифрови инструменти. В същото време ще се предоставя финансова подкрепа и за лица, регистрирани в Бюрата по труда. Тези мерки ще допринесат и за намаляването на дисбаланса в изграждането на умения на регионално ниво. Следва обаче да се има предвид, че опитът до сега показва, че участието на възрастните в по- нататъшното образование в България, особено в групата 65+, не е много високо. Това, заедно с последиците от застаряването на населението върху икономиката и пазара на труда и неговото функциониране също изисква допълнителни бъдещи мерки. Мерките, насочени към недостига на квалифицирани ИКТ специалисти на всички нива на управление и бизнес сектор целят увеличаването на броя на тези специалисти, което е от решаващо значение за подобряването на конкурентоспособността на българската икономика. Както е констатирано и в аналитичния доклад за цифровата трансформация на България, страната ни отдавна е изправена пред недостиг на квалифицирана работна ръка в тези професии, а от друга страна – много негативен ефект има и т.нар. „изтичане на мозъци“, което е причина на пазара на труда се наблюдава значително увеличение на търсенето в тази област. Констатираните в аналитичния доклад слабости и заплахи в областта на цифровите умения, свързани с: финансирането на академичните институции; обхватът и устойчивостта на изпълняваните от университети и НПО програми, насочени към повишаване на цифровите умения; силния традиционализъм на част от преподавателския състав; опасно високите нива на обща функционална неграмотност сред младежите; силно изразения дисбаланс в нивото на обучение в София и в страната и разпокъсаността на усилията и работа „на парче“ или „на кръпки“ за решаване на текущо възникнали проблеми в системата изискват дългосрочни хоризонтални усилия, които следва да бъдат предприемани последователно и координирано на национално и регионално ниво. Въпреки това, по-голяма част от мерките, насочени към повишаване на цифровите умения, биха допринесли за изпълнение на препоръката, дадена на страната ни в последния годишен доклад на ЕК за състоянието на цифровото десетилетие за България „Да се използват добрите резултати на жените по отношение на основните цифрови умения за намаляване на различията, свързани с образованието, възрастта и географското местоположение, както и за повишаване на общото равнище на цифровите компетентности. Да се даде приоритет на целенасочени инвестиции в обучението на учители, актуализирането на учебните програми и развитието на цифрови и „зелени“ умения.“, като и „Да се разработят ясни и целенасочени мерки, които да подпомогнат предприятията при наемането на ИКТ специалисти в по-слабо населените райони. Да се изготви стратегия, която да отчита по-широк кръг фактори, като инфраструктурата, икономическите условия и мобилността 43 на изследователите, както и да се определят най-ефективните механизми за финансиране. Да се разширят обученията в областта на ИКТ и да се увеличи броят на жените ИКТ специалисти с цел преодоляване на съществуващия недостиг.“ Повишаване на сигурността и безопасността при използването на интернет и цифровите технологии Изграждане на устойчива национална екосистема за управление на данни, която осигурява ефективно използване на данните като стратегически ресурс за подобряване на публичното управление, развитие на цифровата икономика и насърчаване на иновациите 44 2026 2027 2028 2029 2030 Мярка 127: Организиране на информационни кампании за ограничаване на рисковете и отговорното поведение на децата в интернет среда, превенция и справяне с онлайн тормоз и дигитални посегателства срещу деца Мярка 128: Създаване на информационни събития и кампании от членовете на Съвета на децата към ДАЗД за промотиране на цифрова компетентност и защита на правата на децата в цифровата среда Мярка 129: Разширяване на възможностите на децата за онлайн достъп до услуги за консултиране и психологическа подкрепа за деца към Националната телефонна линия за деца Мярка 130: Борба със сексуалната експлоатация и злоупотреба с деца през компютърни системи 2026 2027 2028 2029 2030 Мярка 131: Правна хармонизация на българското законодателство с европейското в областта на управление на данни Мярка 132: Приемане и прилагане на Националната рамка за управление на данните (NDGF) Мярка 133: Дейности по оценка и подобряване на качеството на данните Мярка 134: Създаване на ясни етични насоки и правила за споделянето на защитени данни и за използването на данни, включително при разработване на алгоритми и системи с изкуствен интелект 45 Мярка 135: Създаване на Единна централна точка (ЕЦТ) за достъп до публични данни, включително такива, които са с правна защита (лични данни, интелектуална собственост, търговска или статистическа тайна) Мярка 136: Осигуряване на възможност за достъп до данни, включително данни с висока стойност, чрез надграждане на инфраструктурата за данни Мярка 137: Изграждане на пространства за данни и защитени среди за предоставяне на данни Мярка 138: Изграждане на грамотност и умения за работа с данни 3.2 Описание на мерките 32 Стратегическа цел 1: Изграждане и развитие на сигурна, надеждна и устойчива цифрова инфраструктура за преодоляване на цифровото разделение и стимулиране на цифровото развитие на обществото, икономиката и публичния сектор Оперативна цел 1: Изграждане на цифрова инфраструктура за преодоляване на цифровото разделение Мярка 1: Подобряване на покритието в населените места, с фокус към периферни, слабо населени и селски райони 32 Изпълнението на мерките в пътната карта е съпроводено с определен финансов риск, свързан с непланирано увеличение на разходите, поради заложени цени на услугите и доставките преди 4-5 години, които не съответстват на пазарните цени към момента на обявяване на обществените поръчки. 46 Нова мярка ☐ да ☒ не Кратко описание на мярката • Съдържание на мярката: Мярката е в процес на изпълнение чрез инвестиция К7.И1 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура”. Предвидени са дейности по надграждане и укрепване на капацитета, управление и популяризиране. Тази инвестиция има за цел изграждането на модерна и сигурна цифрова инфраструктура и преодоляването на териториалните дисбаланси, свързани с навлизането на широколентовия достъп. • Връзка към целта: Развитието на мрежи с много голям капацитет в отдалечени, селски и слабо населените райони е приоритет и ключов елемент на социалното приобщаване. Цифровата инфраструктура е от стратегическо значение за социалното и териториалното сближаване и като цяло за конкурентоспособността. Очаква значително намаляване и преодоляване на географския дисбаланс в страната по отношение на достъпа до високоскоростни мрежи и съответно до повишаване на социалното и икономическо развитие на регионално ниво. • Ориентировъчен график: 2026 г. Отпуснат или планиран бюджет (в евро) Национален бюджет: - ЕСИФ: - Други европейски/ международни програми: 119 650 843 € от Националния план за възстановяване и устойчивост. Разпределение на бюджета по години: 2026:.119 650 843 € Мярка 2: Осигуряване на адекватна инфраструктура в областта на ИКТ в училищата 47 Начин за определяне на прогнозния бюджет за мярката Проект по Националния план за възстановяване и устойчивост. Очаквано въздействие С инвестицията ще се осигури високоскоростен интернет за над 350 000 българи, като най-малко 50% от тях ще са в отдалечени, селски и слабо населени райони. Проектът включва разширяване на оптичната свързаност до 140 общински центъра и свързване на поне 700 базови станции към новоизградените мрежи за пренос. Заявеното безвъзмездно финансиране от НПВУ е в размер на 199 418 072 €, разпределени по 6-те райони за планиране, като всеки бенефициер е длъжен да осигури поне 10% съфинансиране. Обективно измерими, Индикатор 1: - 350 000 души население с достъп до мрежи с много ясни индикатори за резултат голям капацитет (ММГК) Индикатор 2: – Осигурена оптична свързаност до 140 общински центъра. Индикатор 3: - Привързани към новоизградените мрежи за пренос 700 базови станции. Отговорна институция за реализирането на мярката Министерство на транспорта и съобщенията Нова мярка ☐ да ☒ не Кратко описание на мярката • Съдържание на мярката: Осигуряване на адекватна инфраструктура в областта на ИКТ в училищата. • Връзка към целта: Допълнителни мерки и проекти, включени в приключващата в края на 2024 г. Национална програма „Цифрова България“ 2025 г., които имат косвено влияние върху постигането на цифровите цели на програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. • Ориентировъчен график: 2026-2030 г. 48 Отпуснат или планиран бюджет (в евро) Национален бюджет: 31 955 742,57 € (Бюджет за целия период. Годишния бюджет на НП „ИКТ в предучилищното и училищното образование е в размер на 6 391 148,51 € като националните програми се приемат всяка година с Решение на МС, след приемане на държавния бюджет. Бюджета е ориентировъчен и може да се променя на годишна база съобрaзно приетия с Решение на МС бюджет на програмата) ЕСИФ:- Други европейски/ международни програми:- Разпределение на бюджета по години: 2026: 6 391 148,51 € 2027: 6 391 148,51 € 2028: 6 391 148,51 € 2029: 6 391 148,51 € 2030: 6 391 148,51 € Начин за определяне на прогнозния бюджет за мярката Годишно, съгласно Решение на МС за одобрение на националните програми за развитие на образованието. Очаквано въздействие Подобряване достъпността, качеството и възможностите за обучение в системата на предучилищното и училищното образование, достъпа до съвременни ИКТ, чрез внедряване на образователни иновации и създаване на условия за устойчивото им развитие. Дигитализацията може да предостави равен достъп до образование за всички ученици, независимо от тяхната географска локация, финансово положение или физически възможности. Интегрирането на технологии в образователния процес подпомага по- доброто адаптиране на ученическите нужди и учебния материал, като се предоставят персонализирани възможности за обучение. Използването на информационните технологии насърчава развитието на цифрови компетентности в учениците, които са от съществено значение за успешното им адаптиране към условията и изискванията на съвременното общество. Очаквани резултати: - Разширяване на възможностите на единната опорна високоскоростна мрежа за нуждите на образованието и науката, свързваща МОН, регионалните управления на образованието и образователните институции; - Осигуряване високо ниво на надеждност на услугите, предоставяни от центровете за данни и услуги на МОН; 49 - Разширяване на достъпа до облачни ИКТ образователни ресурси. Подпомагане системата на предучилищното образование чрез внедряване на модерни средства за обучение, предоставяне и управление на облачни услуги в хибридна среда; - Подпомагане обновяването на училищната ИКТ среда чрез осигуряване на интернет свързаност, закупуване на иновативен хардуер и модерно оборудване, изграждане на нови Wi-Fi зони и др.; - Осигуряване на образователни електронни ресурси, облачни услуги, софтуер за професионално обучение, софтуерни продукти за администриране и управление на учебния процес за нуждите на системата на образованието; - Осигуряване на достъпност на информацията и комуникацията на ученици със специфични нарушения на способността за учене – с дислексия, дисграфия и дискалкулия, както и чрез средства за допълваща и алтернативна комуникация (ДАК), предназначени за ученици с физически увреждания и двигателни ограничения и за невербални ученици със специални образователни потребности. Обективно измерими, Индикаторите за изпълнение на Национална програма ясни индикатори за резултат „Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в системата на предучилищното и училищното образование" за 2025 г. са: • Осигурен достъп до софтуер за администриране и управление на учебния процес в детските градини на всички одобрени кандидати – 100 %; • Брой образователни институции с осигурен софтуер за професионално обучение – 60 училища; • Брой образователни институции със закупени крайни устройства - мобилни компютри, таблети, работни станции и съвременни интерактивни дисплеи с вградени компютърни модули за обучение в класните стаи – 200; • Брой образователни институции с осигурени средства за интернет свързаност – 100% от кандидатствалите държавни и общински училища, ДЛЦ, ЦПЛР и ЦСОП и 28 РУО; • Брой образователни институции с изградени/доизградени WiFi мрежи – 25. Отговорна институция за реализирането на мярката инистерство на образованието и науката Оперативна цел 2: Развитие на сигурна, надеждна и устойчива цифрова инфраструктура за стимулиране на цифровото общество, икономиката и публичния сектор Цел на ниво Европейски съюз: Всички крайни ползватели да са обхванати от гигабитова свързаност, като всички населени райони са обхванати от 5G Мярка 3: Прилагане на решенията на Европейската комисия относно хармонизираните технически условия за използване на радиочестотния спектър за 5G и 6G мрежи 50 Нова мярка ☒ да ☐ не Кратко описание на мярката • Съдържание на мярката: Във връзка с Решение № 676/2002/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за радиочестотния спектър) и по-специално член 4, параграф 3 от него, Европейската комисия приема решения относно хармонизираните техническите условия за използване на радиочестотния спектър, които са задължителни за прилагане в държавите-членки на ЕС. В решенията са определени и сроковете за тяхното прилагане. 1. Решение за изпълнение (ЕС) 2024/1983 на Комисията за хармонизиране на радиочестотната лента 40.5-43.5 GHz за наземни системи, позволяващи да се предоставят безжични широколентови електронни съобщителни услуги в Съюза трябва бъде транспонирано в българското законодателства в срок до 31.12.2026 г. Това решение ще бъде приложено в България с изменението и допълнението на Правилата за използване на радиочестотния спектър за наземни мрежи, позволяващи предоставянето на електронни съобщителни услуги след издаване на разрешение, в които ще се определят техническите условия за използване на радиочестотната лента 40,5-43,5 GHz за наземните системи, позволяващи да се предоставят безжични широколентови електронни съобщителни услуги. 2. Решение за изпълнение (ЕС) 2025/2425 на Комисията относно хармонизирането на честотна лента 3800-4200 MHz за споделено използване от страна на наземни безжични широколентови системи, които са в състояние да осигуряват безжични широколентови електронни съобщителни услуги локална мрежова свързаност в Съюза трябва бъде транспонирано в българското законодателства в срок до 30.09.2026 г. • Връзка към целта: С публикуването на изменението и допълнението на тези правила в България ще се осигурят условия за разгръщане на мрежи с висок капацитет, възможност за предоставяне на иновативни безжични широколентови Мярка 4: Прилагане на решенията на Европейската комисия относно хармонизираните технически условия за използване на радиочестотния спектър за директна комуникация между спътник и устройства (Satellite Direct-to-Device (D2D) 51 електронни съобщителни услуги от следващо поколение (включително 5G) и ще бъдат създадени предпоставки за въвеждане и развитие на локална мрежова свързаност, в т.ч. за вертикалната индустрия. • Ориентировъчен график: 1.1. - 3.09.2026 г. Отпуснат или планиран бюджет (в евро) Национален бюджет: в рамките на ежегодния бюджет на КРС. Не се изисква допълнително финансиране ЕСИФ: не Други европейски/ международни програми: не Разпределение на бюджета по години: не е приложимо Начин за определяне на прогнозния бюджет за мярката Не е приложимо Очаквано въздействие С публикуването на изменението и допълнението на правилата България ще изпълни задълженията си като държава-членка на ЕС, с което ще осигури както условия за разгръщане на мрежи с висок капацитет и възможност за предоставяне на иновативни безжични широколентови електронни съобщителни услуги от следващо поколение (включително 5G), така и въвеждане и развитие на локална мрежова свързаност, в т.ч. за вертикалната индустрия. Обективно Индикатор 1 – Публикувано Решение за изменение и допълнение на правила измерими, ясни индикатори за резултат за използване на радиочестотния спектър. Етапна цел към 2028 г: не е приложимо Етапна цел към 2030 г: не е приложимо Отговорна институция за реализирането на мярката Комисия за регулиране на съобщенията Нова мярка ☒ да ☐ не Кратко описание на мярката • Съдържание на мярката: Във връзка с Решение № 676/2002/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно регулаторната рамка за политиката на Европейската общност в областта на радиочестотния спектър (Решение за 52 радиочестотния спектър) и по-специално член 4, параграф 3 от него, Европейската комисия приема решения относно хармонизираните техническите условия за използване на радиочестотния спектър, които са задължителни за прилагане в държавите-членки на ЕС. В решенията са определени и сроковете за тяхното прилагане. През 2029 г. се очаква ЕК да приеме решение за изпълнение на Комисията, в което да бъдат определени условия за използване на радиочестотния спектър за директна комуникаци между спътник и устройства (Satellite Direct-to-Device (D2D)) в Съюза. След публикуването на това решение ще бъдат предприети действия за неговото транспониране в съответните правила за използване на радиочестотния спектър в срока, определен в това решение. • Връзка към целта: С определянето на хармонизирани технически условия за съвместното използване радиочестотните ленти, определени за предоставяне на електронни съобщителни услуги (ECS) и от спътникови системи, осигуряващи директна връзка към устройството (D2D) ще се осигури свързаност и покритие както в селските и отдалечените райони, така и в случаите, когато мобилните мрежи, предоставящи ECS, временно са недостъпни (например поради външни щети от наводнения или земетресения, или в случай на техническа повреда). • Ориентировъчен график: 2029-2030 г. Отпуснат или планиран бюджет (в евро) Национален бюджет: в рамките на ежегодния бюджет на КРС. Не се изисква допълнително финансиране ЕСИФ: не Други европейски/ международни програми: не Разпределение на бюджета по години: не е приложимо Начин за определяне на прогнозния бюджет за мярката Не е приложимо Очаквано въздействие С публикуването на решение за изменение на съществуващ или приемане на нов подзаконов акт България ще изпълни задълженията си като държава- членка на ЕС и ще създаде предпоставки за осигуряване както на свързаност и покритие в отдалечените райони, така и по време на природни бедствия, когато мрежите на мобилните предприятия имат техническа повреда. Обективно Индикатор: Публикувано Решение за изменение и допълнение на измерими, ясни индикатори за резултат съществуващ или приемане на нов подзаконов акт. Етапна цел към 2028 г: не е приложимо Етапна цел към 2030 г: не е приложимо Мярка 5: Развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове 53 Отговорна институция за реализирането на мярката Комисия за регулиране на съобщенията Нова мярка ☐ да ☒ не ( СПОР-5/ 14.03.2024 г.) Кратко описание на мярката • Съдържание на мярката: Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) е интегрирана държавна комуникационна мрежа, която се състои от 7 500 км оптична мрежа, 30 броя опорни възли и близо 100 агрегиращи възли. Мрежата работи в режим 24х7х365 и осигурява свързаност за повече от 1 200 централни и местни публични администрации и други организации от публичния сектор. От гледна точка на географското покритие на ЕЕСМ в страната, към 2021 г. опорната оптична кабелна мрежа обхваща 27 областни града и чрез отклонения от ринговете достига само до 129 от общо 265 общински центъра, като само в 80 от тези населени места има инсталирано активно оборудване в точките за достъп. В оставащите 49 населени места има осигурена оптична свързаност без активно оборудване, което силно ограничава използваемостта на ЕЕСМ от крайни потребители. Предвижда се Развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове, което е залегнало като Дейност 1 на Проект 18 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“, включен в Компонент 7 „Дигитална свързаност“ от Националния план за възстановяване и устойчивост. Изпълнението на Дейност 1 ще се реализира чрез: - Подмяна на устройства за ЕЕСМ в DWDM / Core / Aggregation слоеве, ремонт и оборудване на съществуващи локации; - Подмяна и доставка на нови устройства за ЕЕСМ в Access слой и оборудване на съществуващи локации; - Изграждане на резервен защитен интернет възел и система за управление и наблюдение и средства за защита на ЕЕСМ; - Доставка на устройства за ЕЕСМ в Access слой за нови локации в общински центрове; - Подмяна на MMF кабели по съществуващи трасета в населени места и осигуряване на оптична свързаност до университети и научни институти; - Доставка и оборудване на възли за свръхвисокоскоростен достъп в 24 университета и научни института. 54 • Връзка към целта: Подобряването на свързаността в България ще сведе до минимум административната тежест за предприятията чрез подобряване на ефективността на публичната администрация и укрепване на електронното управление. Изпълнението на мярката ще доведе до намаляване на “цифровото разделение” и е пряко свързано с постигането на цифровата цел „всички крайни ползватели да са обхванати от гигабитова свързаност“. • Ориентировъчен график: 30.06.2026 г. Отпуснат или планиран бюджет (в евро) Национален бюджет: не ЕСИФ: не Други европейски/ международни програми: 69 346 126 € средства от МВУ и 13 909 617 € – средства за допълващо публично финансиране и невъзстановим ДДС. Разпределение на бюджета по години: 2025-2026: 83 115 649 € Начин за определяне на прогнозния бюджет за мярката Оперативно споразумение (СПОР-5/14.03.2024 г.), сключено между Министерство на финансите и ИАИЕУ. Очаквано въздействие Повече и по-качествени електронни услуги за гражданите и бизнеса чрез осигурена оптична свързаност и изградени възли за достъп с активно оборудване до общинските центрове, университета и научни институти Обективно Индикатор: Цел 146 от НПВУ измерими, ясни индикатори за резултат - 1200 доставчици на услуги от общ интерес трябва да получат достъп до точки за достъп със скорост 1 Gbps; - 300 доставчици на услуги от общ интерес трябва да получат достъп до точки за достъп със скорост 10 Gbps; - 24 университета и научни институти трябва да получат достъп до 200 Gbps точки за достъп до мрежовия портал GEANT в Българската академия на науките; - На 185 общини се осигуряват възли за достъп (PoP — Points-of- Presence), част от държавната мрежа, свързани към обекти за агрегиране или предварително агрегиране чрез 2x40 Gbps или 2x100 Gbps канали в права посока. Етапна цел към 2028 г.: не е приложимо Етапна цел към 2030 г.: не е приложимо Отговорна институция за Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“ Мярка 6: Осигуряване на 5G покритие по транспортни коридори - Works чрез отворените конкурси по Механизма за свързване на Европа (CEF) 55 реализирането на мярката Нова мярка ☐ да ☒ не Кратко описание мярката на • Съдържание на мярката: Целта е да се осигури подкрепа за набор от действия за внедряване на 5G системи за свързана и автоматизирана мобилност (CAM) по транспортни коридори чрез финансирани на успешни проекти с българско участие по Механизма за свързване на Европа. Приоритет от работната програма на МСЕ е подкрепа за инвестиции в трансгранични участъци, включващи две или повече държави членки. • Връзка към целта: Инициативата за 5G коридорите е една от възможните области за многонационалните проекти на политическата програма на ЕС за цифровото десетилетие с цел увеличаване на инвестициите на европейско равнище в ключови области за цифрово и екологично възстановяване. • Ориентировъчен график: 2026 - 2027 г. Отпуснат или планиран бюджет (в евро) Национален бюджет: - ЕСИФ: - Други европейски/ международни програми: Механизъм за свързване на Европа, цифров сектор Забележка: Финансирането се осигурява за одобрени стратегически значими проекти с българско участие директно от Механизма за свързване на Европа. МСЕ (2021-2027) приключва през 2027 г. Начин за определяне прогнозния бюджет мярката на за За следващия програмен период се предвижда МСЕ само за секторите транспорт и енергетика, като се изключва цифров сектор. Очаквано въздействие Нови връзки към мрежи с много голям капацитет за движещите сили на социално-икономическото развитие и връзки с много високо качество за местните общности. Осигуряване на висококачествена, непрекъсната 5G свързаност в подкрепа на услугите за пътна безопасност и цифровите операции на железопътните услуги и услугите по вътрешните водни пътища, както и да се предоставят Мярка 7: Надграждане на капацитета на Единната информационна точка 56 гигабитова свързаност на ползвателите на превозни средства и пътниците. 5G инфраструктурата се разглежда като ключов фактор за свързана и автоматизирана мобилност, за услуги за безопасност и услуги, които не са свързани с безопасността, които в крайна сметка ще бъдат от полза за гражданите и промишлеността на ЕС. Тези услуги ще включват широк спектър от цифрови услуги за пътното превозно средство, водача и пътниците, както и за други съответни участници. Услугите за 5G свързаност ще дадат възможност за високи нива на автоматизация до края на настоящото десетилетие по някои пътни участъци. Обективно измерими, Индикатор 1 - Брой проекти, финансирани от МСЕ, създаващи условия ясни индикатори за резултат за 5G покритие по протежението на основни транспортни маршрути. Индикатор 2 – Получено финансиране в евро от български организации в проекти по МСЕ. Отговорна институция за реализирането на мярката Министерство на транспорта и съобщенията Нова мярка ☐ да ☒ не Кратко описание на мярката • Съдържание на мярката: С изпълнение на мярката ще осигури надграждане капацитета на ГИС базираната електронна платформа „Единна информационна точка“ и изграждане на функционалности за създаване на Национална точка за достъп до информационни услуги за мултимодални пътувания. Системата ще бъде надградена с нови функционалности, покриващи задълженията на страната по отношение на картографирането в областта на широколентовия достъп, мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, пестене на ресурси и намаляване на въглеродния отпечатък върху околната среда, достъпа до информация за налична инфраструктура, интеграция с различни държавни органи. Същевременно ще се гарантира изпълнението на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926 за допълване на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето в целия ЕС на информационни услуги за мултимодални пътувания. 57 • Връзка към целта: Надграждане на съществуващата Единна информационна точка, предоставяща стратегически ГИС данни за съобщителната инфраструктура и поставяне на основите на Национална точка за достъп (НТД) за обмен на данни, свързани с интелигентни транспортни системи и мултимодална мобилност. Подобряването на Единната информационна точка ще създаде условия за по-добро планиране, управление и развитие на електронните съобщителни мрежи в страната. • Ориентировъчен график: 2025-2026 г. Отпуснат или планиран бюджет (в евро) Национален бюджет: - ЕСИФ: Програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 - 2 856 874 € Други европейски/ международни програми Разпределение на бюджета по години: 2026: 2 856 874 € Начин за определяне на прогнозния бюджет за мярката Проведено пазарно проучване. Очаквано въздействие Реализацията на мярката ще доведе до намаляване на административната тежест, повишаване на прозрачността, подобряване на услугите за гражданите и бизнеса, създаване на по- добра цифрова среда в транспортния сектор и осигуряване на междусекторна координация. Ще бъде осъществена интеграция с Единната информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране иразрешаване на строителството на МРРБ. Ще бъдат създадени 2 нови регистъра за намаляване на административната тежест и улесняване на изграждането наинфраструктура. Предвижда се и разработването на една нова вътрешна електронна административна услуга, която да предоставя достъп до базите данни в ЕИТ на КРС. ЕИТ ще бъде надградена с два нови модула: информация за фиксирани мрежи и за мобилни мрежи. Допълнително ще бъде разработена и внедрена нова подсистема за данни, която ще генерира тематични карти за широколентов достъп. Данните ще се обработват на ниво адрес, въз основа на информацията от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и в растер с резолюция 100 х 100 м или по-добра и др. Мярка 8: Осигуряване на свързаност през Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) до всички структурни звена на Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) с необходимата скорост 58 Тези дейности ще осигурят по-ефективно управление на информацията, значително ще подобрят координацията между заинтересованите страни и ще намалят административната тежест. ЕИТ ще осигури възможност за операторите на електронни съобщителни мрежи да подават по електронен път заявления до компетентните органи (местни и други), отговарящи за предоставянето/отказа на необходимите разрешения за разполагане на електронни съобщителни мрежи. С постигане на целите на проекта ще се изпълнят и специфични изисквания на Директивата за ИТС и Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926 по отношение на създаването на Национална точка за достъп. Обективно измерими, Индикатор 1 - Създадени и внедрени два нови регистъра за намаляване ясни индикатори за резултат на административната тежест и улесняване на изграждането на цифрова инфраструктура - Регистър на констативните актове за премахване на ЕСМ съгласно разпоредбите на ЗЕСМФИ и Регистър на разположените и подобрени ЕСМ. Индикатор 2 - Разработен модул за представяне на информация за наличността на широколентова връзка на ниво адрес, където е възможно чрез разработване и внедряванена нова подсистема за данни, създаваща тематични карти за широколентов достъп. Индикатор 3 – Внедрен модул, осигуряващ достъп до мултимодални транспортни данни, информация и услуги запланиране на пътувания, както е дефинирано в Делегиран регламент (ЕС) 2017/1926. Отговорна институция за реализирането на мярката Министерство на транспорта и съобщенията Нова мярка ☒ да ☐ не Кратко описание на мярката Свързване с ЕЕСМ на структурни звена на ДАА – отделите „Държавен архив” • Съдържание на мярката: Изграждане на свързаност с ЕЕСМ на структурни звена на ДАА – отделите „Държавен архив” в Бургас, Варна, Габрово, Добрич, Кърджали, Плевен, Сливен и Смолян • Връзка към целта: Чрез включването на тези регионални звена в Единната електронна съобщителна мрежа се осигурява: Цел на ниво Европейски съюз: Квантови изчислителни технологии: до 2025 г. Европа да разполага със своя първи компютър с квантово ускоряване Мярка 9: Взаимно свързване на квантовата комуникационна инфраструктура, София – Букурещ 59 в Бургас, Варна, Габрово, Добрич, Кърджали, Плевен, Сливен и Смолян - надеждна и сигурна комуникационна среда; - по-висока скорост и качество на обмена на данни; - улеснен достъп до централизирани електронни услуги; - създаване на условия за интегрирано управление на архивните ресурси в национален мащаб. По този начин мярката допринася за постигането на стратегическата цел за по-добра цифрова свързаност, като гарантира равнопоставен достъп на териториалните звена до електронната инфраструктура и подпомага развитието на модерна, ефективна и сигурна администрация. • Ориентировъчен график: 2026-2027 г. Отпуснат или планиран бюджет (в евро) Национален бюджет: ……. ЕСИФ:………….. Други европейски/ международни програми:………….. Разпределение на бюджета по години: 2026-2028: 3 282 494 € Начин за определяне на прогнозния бюджет за мярката Очаквано въздействие Разширена комуникационна свързаност на всички структурни звена на ДАА с ЕЕСМ за изпълнение на преките им служебни задължения чрез функционалностите на Информационната система на държавните архиви, Системата за е-архивиране на ценни е- документи и др. Обективно измерими, Индикатор 1 Изградена свързаност на структурни звена на ДАА – ясни индикатори за резултат отделите „Държавен архив” в Бургас, Варна, Габрово, Добрич, Кърджали, Плевен, Сливен и Смолян с ЕЕСМ Етапна цел към 2028 г: Изградена свързаност на структурни звена на ДАА – отделите „Държавен архив” в Бургас, Варна, Габрово, Добрич, Кърджали, Плевен, Сливен и Смолян с ЕЕСМ Отговорна институция за реализирането на мярката Държавна агенция „Архиви“ и Министерство на иновациите и дигиталната трансформация 60 Нова мярка ☒ да ☐ не Кратко описание на мярката • Съдържание на мярката: Проект 101249655 SBIQCI за трансгранична свързаност на квантова комуникационна инфраструктура между София (България) и Букурещ (Румъния) има за цел да създаде сигурна и устойчива трансгранична квантова комуникационна връзка между България и Румъния. Тази инициатива е ключова стъпка към развитието на паневропейската квантова комуникационна инфраструктура (EuroQCI) и допринася за интеграцията на националните квантови мрежи в региона. Дейностите са част от Втора фаза на Националния план на България за изграждане на квантово комуникационна инфраструктура, стартирал по договор № 101091399 BG National QCI Plan, приет с решение № 531 на МС от 15 юли 2026 г. Проектът SBIQCI включва изграждането на високоскоростна квантова комуникационна връзка между София и Букурещ, осигуряваща сигурен обмен на квантови ключове. SBIQCI ще свърже България и Румъния с Централноевропейската квантова мрежа чрез Румъния, предоставяйки критичен наземен маршрут за региона. Румъния и Унгария ще изградят оптични наземни станции (OGS) за връзка със сателита EAGLE-1, разширявайки сигурната квантова комуникационна инфраструктура в Източна Европа. Проектът ще осигури сигурна комуникационна инфраструктура за правителствени агенции, изследователски институции и стратегически предприятия в България и Румъния. Дейностите са стартирали в срок, с начална дата 01.01.2026 г. и се