Проект на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор

Министерството на правосъдието и Висшият адвокатски съвет предлагат за обществени консултации съвместно изработен проект на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор. Проектът е съобразен с решение на Съда на Европейския съюз в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, според което правото на Европейския съюз не допуска национална уредба, която придава задължителен характер на минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени с акт на съсловната организация, когато тези размери ограничават както свободата на адвоката и клиента да договорят възнаграждение под определения минимум, така и възможността на съда при присъждане на разноски да определи възнаграждение под този размер. За преодоляване на последиците от Решение по дело С-438/22 на Съда на ЕС беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 от 13 февруари 2026 г. , с който се въвеждат законодателни промени относно условията и реда за определяне на възнаграждението на адвоката при липса на договор, като законодателят е делегирал на Министъра на правосъдието и Висшията адвокатски съвет съвместно да издадат наредба, с която да определят правилата и начина за прилагане на предвидените в чл. 36, ал. 3 от закона критерии за определяне на възнаграждение при липса на договор между адвоката и неговия клиент.С оглед на тази законова делегация наредбата урежда правилата и начина на прилагане на критериите за определянето на адвокатското възнаграждение в специалната хипотеза, когато адвокатът и клиентът не са договорили размера на възнаграждението на адвоката за неговия труд. Наредбата не установява задължителни минимални размери на възнагражденията, които се определят свободно с договор между адвокат и клиент.Подзаконовата уредба въвежда нормативен механизъм за определяне на дължимото възнаграждение единствено в случаите, в които страните не са постигнали договореност относно неговия размер. Предлаганата уредба цели да осигури предвидимост и правна сигурност, като същевременно създаде условия при липса на договор възнаграждението да бъде определяно по справедлив и обективен начин, при отчитане на характера и сложността на възложената работа, положения професионален труд, отговорността на адвоката и значението на предоставената правна помощ. Правилата за прилагане на критерия фактическа и правна сложност по тази наредба ще се прилагат и от съда при произнасяне по направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 161, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 63д, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.Създава се подробна регламентация, в която се отчитат значението на фактическата и правна сложност на случая, засегнатият интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, квалификацията, опитът и специализацията на адвоката.Целта на предлаганата уредба е да бъде осигурен достъп до правосъдие на гражданите и бизнеса чрез предоставяне на качествено правно съдействие и защита и предвидимост на съдебните разноски, в съответствие с изискванията на българското законодателство и правото на Европейския съюз.

ПРОЕКТ! НАРЕДБА за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Раздел I Приложно поле Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат правилата и начинът за прилагане на критериите по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, съгласно които се определя размерът на възнаграждението на адвоката или адвоката от Европейския съюз за правно съдействие и защита, когато между адвоката и клиента не е уговорено възнаграждение. (2) Наредбата не установява задължителни минимални размери на възнагражденията. Предвидените в нея стойности имат значение на базови ориентири при определяне на възнаграждението в случаите по чл. 2. Чл. 2. (1) Когато не е уговорено възнаграждение между клиента и адвоката, по искане на съда или на адвоката, адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението на адвоката по правилата на тази наредба. (2) Правилата на наредбата се прилагат от съответния адвокатски съвет и при определяне на размера на възнаграждението на особения представител при условията и по реда на чл. 36а от Закона за адвокатурата. (3) Правилата на наредбата се прилагат и от съда при определяне на възнаграждението на адвокат при оказано правно съдействие и защита по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. (4) Правилата за прилагане на критерия фактическа и правна сложност по тази наредба се прилагат и от съда при произнасяне по направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съгласно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 161, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 63д, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. Раздел II Общи правила Чл. 3. (1) Определеното по правилата на настоящата наредба възнаграждение следва да бъде справедливо, обосновано и да съответства на достойнството на адвокатската професия. (2) Възнаграждението по правилата на тази наредба се определя като абсолютна сума. Чл. 4. (1) Възнаграждението за процесуално представителство се определя и дължи за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. (2) Възнаграждението за процесуално представителство може да бъде определено и за отделни етапи от производството, когато процесуалното представителство е осъществено само в отделни етапи от производството. (3) За процесуално представителство, правно съдействие и защита по граждански и търговски дела възнаграждението се определя съобразно вида и броя на предявените искове – за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. (4) При частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът. (5) Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба или споразумение или бъде прекратено поради оттегляне или отказ от иска или оттегляне на жалбата, определеното възнаграждение не се намалява и ако е внесено – не се връща. Ако адвокатът е участвал в извънсъдебното уреждане на спора или съдебната спогодба, има право на допълнително възнаграждение в размер на 1/4 от възнаграждението за съответната инстанция. (6) Определеното възнаграждение по реда на тази наредба може да бъде намалено с до 50% при злоупотреба с процесуални права от адвоката при предоставяното правно съдействие и защита, което възпрепятства приключване на производството в разумен срок. Чл. 5. (1) Във възнаграждението, определено по реда на тази наредба, не се включват сумите, платени за пътни разходи, разходи за настаняване и престой във връзка с осъществяване на възложената на адвоката работа, когато осъществяването на дейността се извършва извън населеното място, в което се намира кантората на адвоката. (2) В случай че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху определеното по реда на тази наредба възнаграждение и се смята за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. (3) В определения размер на възнаграждението по реда на тази наредба се включват нормативно признатите разходи за осъществяване на дейността на адвокатите. Чл. 6. (1) Правилата на наредбата се прилагат и за определяне на възнаграждение на адвокатски съдружия и адвокатски дружества. (2) В случаите по ал. 1 се определя възнаграждение за един адвокат, независимо колко адвокати са участвали при осъществяване на правното съдействие, защитата или процесуалното представителство. Чл. 7. Когато правното съдействие и защита е възложено на повече от един адвокат, всеки адвокат има право на възнаграждение от клиента за извършената работа, но в тежест на загубилата делото страна се възлагат разноските за възнаграждение само на един адвокат. Чл. 8. (1) Възнагражденията, определени в абсолютна сума по реда на тази наредба, се актуализират с процент, равен на положителния годишен индекс на потребителските цени в Република България, обявен от Националния статистически институт за предходната календарна година, считано от 1 юли на текущата година. Това правило се прилага за всяка следваща година. (2) Индексацията става автоматично. Стойностите се закръгляват до цяло число, като в случай че първият знак след десетичната запетая е пет или повече от пет, се закръглява до следващото цяло число. Чл. 9. За случаите, които не са предвидени изрично в тази наредба, възнаграждението за адвокатска работа се определя по аналогия въз основа на правилата за сходен вид адвокатска работа. Раздел III Критерии за определяне на възнаграждението Чл. 10. (1) При определяне на възнаграждението на адвоката се съобразяват следните критерии: 1. фактическата и правна сложност на случая; 2. засегнатият интерес; 3. условията, при които е възложено и предоставено правното съдействие и защита, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. (2) Прилагането на всеки от критериите по ал. 1 зависи от: 1. предмета на осъществяваното правно съдействие и защита; 2. значимостта на извършената адвокатска работа за клиента. (3) Определеното възнаграждение по реда на тази наредба следва да бъде съразмерно на значимостта на извършената от адвоката работа и да не поставя в тежест необосновани разноски. Чл. 11. Въз основа на критерия засегнат интерес и при отчитане на обстоятелствата по чл. 10, ал. 2 се определя базова стойност за определяне на възнаграждението за адвокатската работа. Тази стойност може да бъде увеличена при прилагането на останалите критерии по чл. 10, ал. 1, т. 1, 3 и 4. Чл. 12. (1) При преценка на фактическата и правната сложност на случая при адвокатска работа, която не е свързана с процесуално представителство, се вземат предвид следните обстоятелства: 1. видът и обемът на проверяваните документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи с клиента и други лица, за огледи на недвижими имоти, вещи и консултация със специалисти в съответната област и други необходими действия съобразно конкретния случай; 2. видът и обемът на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература от значение за разрешаване на случая; 3. използването на чужд език; 4. постигнатите резултати за клиента и специфичното правно и фактическо положение на клиента. (2) За целите на определяне на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство базовата степен на сложност на делото се установява чрез прилагане на приложимия за конкретното дело коефициент за сложност съобразно вида и предмета на делото, посочен в приложение към наредбата. (3) При преценката на фактическата и правната сложност на случая при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство, освен обстоятелствата по ал. 1, се прилагат базовите коефициенти за сложност, определени в приложението към наредбата , като се отчитат и следните групи обстоятелства по конкретното дело: 1. обстоятелствата относно фактическата сложност на спора, като например броят и сложността на относимите фактически въпроси; обемът, характерът и спецификите на доказателствените средства, необходими за установяването им; наличието на факти, водещи до отклонение от типичното развитие на производството, включително усложнения относно страните или предмета на делото; 2. обстоятелствата относно правната сложност на спора, като например броят и сложността на приложимите правни въпроси; липсата на установена съдебна практика или наличието на противоречива съдебна практика; необходимостта от специализирана правна подготовка в отделни отрасли на правото; броят, видът и значението на правните въпроси, относими към допускането на касационен контрол, както и наведените касационни доводи; 3. процесуалните особености на делото и участието на адвоката, като например броят на страните и тяхното процесуално качество (ищци, ответници, подпомагащи страни, процесуални субституенти, обикновено или необходимо другарство); броят и видът на предявените искове, повдигнатите обвинения, направените материалноправни възражения и подадените жалби; видът и обемът на търсеното правно съдействие и защита; участието на адвоката в различните етапи на съдебното производство; връчване на книжа и събиране на доказателства извън страната; пряко признаване на чуждестранни съдебни решения; броят на съдебните заседания, извършените процесуални действия и процесуалната активност, включително направени оспорвания, възражения, реплики, дуплики и други процесуални изявления; процесуални действия, довели до отправяне на искане за преюдициално запитване или до сезиране на Конституционния съд; 4. други относими обстоятелства за конкретния случай, като например съдебният орган, пред който се развива производството, продължителността на производството; всички други обстоятелства, които увеличават обема или отговорността на адвокатската дейност в конкретното производство. (4) Коефициентите по тази наредба се прилагат спрямо базовата стойност за определяне на възнаграждението по чл. 11, определена съобразно засегнатия интерес. Общият размер на определеното възнаграждение след прилагане на всички увеличения не може да надвишава трикратния базов размер съобразно засегнатия интерес, освен по дела с изключителна фактическа и правна сложност, когато с мотивирано решение може да се определи и по-висок размер. (5) За целите на тази наредба се приема, че адвокатската работа по процесуално представителство в съдебно или арбитражно производство включва следните условни етапи: 1. етап на проучване на спора, който включва например преглед и анализ на документи след консултация с клиента, огледи на място, извършване на справки и издирване на документи, изготвяне на писмено или устно становище или мнение до клиента, предхождащи встъпването във или инициирането на съдебното производство, включително действия по обезпечаване на иска чрез иницииране и провеждане на самостоятелни обезпечителни производства; 2. въвеждащ етап на производството, който включва например подготвителни, иницииращи и определящи предмета на производството процесуални действия и изявления, както и актовете по конституиране в производството, включително техният преглед заедно с приложенията, като например искови молби, отговори, жалби, отговори на жалби, писмени становища, искания за привличане на трети лица, искания за встъпване, преглед на съответните съдебни актове за насрочване на първото заседание, по конституиране на страни, първоначални писмени изявления, молби, обжалвания, включително действия по обезпечаване на иска, както и последващи консултации с клиента по повод развитието на производството, а по наказателни дела – преглед на началните актове за производството като сигнали, жалби, тъжби, искания, заявления, възражения, писмени бележки, изявления за встъпване на гражданския ищец или гражданския ответник и други; 3. доказателствен етап на производството, който включва например всички процесуални действия по изясняване на спора от фактическа страна, като например искания за събиране на доказателства, становища и възражения по повод на доказателствени искания, писмени бележки с разяснителен, уточняващ или допълващ характер по доказателствените искания, възраженията и заключенията, преглед на писмени становища или документи на другите страни, както и на съдебните актове, постановени в хода на събирането на доказателствата, действията и изявленията, свързани с тези съдебни актове, участието и съдействието при процесуални действия по събиране на доказателства, актовете, необходими за събиране на доказателства или доказателствени средства, разпит на вещи лица, свидетели и страни, респ. обвиняеми и други участници в наказателното производство, преглед и анализ на заключения на съдебни експертизи и изслушването на вещите лица при приемане на заключенията, молби до съда във всякаква форма и по всякакви въпроси по движението на делото и доказателствата, процесуални изявления, отразени в протоколи от съдебни заседания, всички инцидентни производства, включително производства по оспорване на истинността на документи, както и всички други процесуални действия и изявления, необходими за осъществяване на защитата в рамките на конкретното производство; 4. решаващ етап на производството, включващ например устни състезания и представяне на писмени бележки по делото както при разглеждане на делото в открито заседание, така и в закрито заседание, представяне на допълнителни писмени бележки, изготвяне и депозиране на списък на разноски, преглед, вписване, отбелязване на окончателния съдебен акт, включително исканията за издаване на преписи от акта, като при определяне на възнаграждението за този етап се отчитат във всички случаи и всички дейности след постановяване на решението, които не са част от изпълнителното производство. (6) За целите на тази наредба се приема, че адвокатската работа по процесуално представителство в изпълнително производство включва следните условни етапи: 1. подготвителен етап на производството, който включва например преглед и анализ на изпълнителното основание, проучване на имущественото състояние на длъжника и справки за имуществени права във водени регистри, преценка на възможните изпълнителни способи, изготвяне на устни и писмени становища до клиента по повод на предстоящото принудително изпълнение и съгласуване на изпълнителните способи, изготвяне и подаване на молба до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство, както и всякакви други действия, необходими за образуване и надлежно развитие на изпълнителното производство; 2. етап на осъществяване на принудителното изпълнение, който включва например реализиране на изпълнителните способи и предприемане на действия по иницииране и участие в опис, оценка, публична продан, въвод във владение, подаване на жалби, отговори и възражения, участие в съдебни заседания по обжалване на действията на съдебния изпълнител, участие в разпределение и извършване на всякакви други процесуални действия, необходими за приключване на производството. Чл. 13. (1) За целите на тази наредба под засегнат интерес се разбира икономическата стойност за клиента на правния въпрос, по който се предоставя правно съдействие и защита, съответно икономическата стойност на субективното право, чиято защита се осъществява от адвокат. (2) За целите на настоящата наредба се приема, че икономическата стойност на засегнатия интерес според вида на защитаваното право е: 1. при искове за парични вземания – номиналната стойност на вземането, а при периодични плащания – общата сума на плащанията за целия срок, а ако срок не е посочен – за 3 години; 2. при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора; 3. по дела за делба – пазарната стойност на дела на клиента; 4. по дела за несъстоятелност – размерът на вземането на кредитора, представляван от адвокат; размерът на задълженията на длъжника, представляван от адвокат; 5. по отменителни или суброгационни искове – размерът на вземането, чиято защита се търси с предявения иск; 6. по данъчни дела – размерът на оспорваните данъци, такси, осигурителни вноски и други. (3) Когато засегнатият интерес не може да бъде определен по реда на ал. 2, правният въпрос, съответно делото, се смятат за такива с неопределяема стойност. При случаи и дела с неопределяема стойност на засегнатия интерес за целите на настоящата наредба се приема, че засегнатият интерес е не по-нисък от 1 000 евро и не по-висок от 50 000 евро, като при определянето му се вземат предвид предметът и сложността на спора. Когато делото с неопределяема стойност е от особено значение с оглед на предмета му, броя и сложността на разглежданите правни въпроси, както и значимостта на последиците или на полезните резултати, включително такива с неимуществен характер, засегнатият интерес може да бъде определен на стойност до 250 000 евро. Чл. 14. (1) При преценката за условията, при които е възложено и предоставено правното съдействие и защита, се вземат предвид следните обстоятелства: 1. времето, през което е предоставено правното съдействие и защита – работен или неработен ден, в работно време или в извън работно време; 2. спешността на правното съдействие и защита, включително възлагането непосредствено преди изтичане на преклузивни срокове; 3. специфичното правно и фактическо положение на клиента, като например неговото здравословно състояние, уязвимост, пребиваване в места за лишаване от свобода, задържане или задължително лечение; 4. предоставянето на правно съдействие и защита на чужд език, включително на различни езици. (2) Възнагражденията за правно съдействие и защита, предоставяни в условията на спешност или в неработни дни, могат да бъдат увеличени с до 100%. (3) Възнагражденията могат да бъдат увеличени с до 50%, когато правното съдействие и защитата са предоставени на чужд език. Чл. 15. При преценката на квалификацията, опита и специализацията на адвоката се вземат предвид следните обстоятелства: 1. продължителност на юридическия и адвокатския стаж, включително видът на юридическата професия, в която е придобит юридически стаж; 2. придобити образователни и научни степени в областта на правото; 3. специализация в съответната област на правото, в която попада конкретният случай на правно съдействие и защита – продължителност на практиката, брой на случаите, изготвяни становища, публикации и анализи на специфични въпроси, преминати допълнителни обучения в тази област; 4. участие като лектор, обучител, модератор или в друго подобно качество в национални и международни професионални форуми; 5. владеене и ползване на чужди езици, когато е приложимо. Глава втора БАЗОВИ СТОЙНОСТИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕТО ЗА ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО Раздел I Базови стойности при определяне на възнаграждението по граждански и административни дела за една инстанция Чл. 16. (1) За процесуално представителство по граждански дела с неопределяема стойност, засегнатият интерес се определя съобразно чл. 13, ал. 3, като базовите стойности на възнагражденията са следните: 1. по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа – 700 евро; 2. за прекратяване на брак по исков ред – 1000 евро, а за развод по взаимно съгласие – 700 евро, като за споразумението за уреждане на имуществени отношения и за изготвяне на споразумението се прилага чл. 4, ал. 5; 3. за установяване на произход и оспорване на бащинство – 1000 евро; 4. за охранителни производства, производство за обезпечение на доказателства и за производство по издаване на европейско удостоверение за наследници – 600 евро; 5. в производства по частни жалби – 1/3 от базовия размер на възнаграждението за една инстанция според предмета на делото и засегнатия интерес, а когато жалбата е срещу определение, преграждащо развитието на производството – 1/2 от базовия размер на възнаграждението за една инстанция; 6. по дела за поставяне под запрещение – 700 евро; 7. за производства по Търговския закон по иск на съдружник или акционер срещу дружество, по искове за защита на членствени права, искови производства по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за кооперациите, Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Закона за регистър БУЛСТАТ и искови производства по други закони, уреждащи регистърни производства и вписванията в тях – 1000 евро; 8. за други неоценяеми искове – 900 евро. (2) За процесуално представителство, правно съдействие и защита по дела с определен засегнат интерес, определен съобразно чл. 13, ал. 2, базовите стойности на възнагражденията са следните: 1. при интерес до 1000 евро – 300 евро. 2. при интерес от 1000,01 до 5000 евро – 300 евро плюс 10% за горницата над 1000 евро; 3. при интерес от 5000,01 евро до 10 000 евро – 700 евро, плюс 9% за горницата над 5000 евро; 4. при интерес от 10 000,01 евро до 25 000 евро – 1150 евро, плюс 8% за горницата над 10 000 евро; 5. при интерес от 25 000.01 евро до 50 000 евро – 2350 евро плюс 7% за горницата над 25 000 евро; 6. при интерес от 50 000,01 евро до 100 000 евро – 4100 евро плюс 6% за горницата над 50 000 евро; 7. при интерес от 100 000,01 евро до 250 000 евро – 7 100 евро, плюс 4% за горницата над 100 000 евро; 8. при интерес от 250 000,01 евро до 500 000 евро – 13 100 евро, плюс 3% за горницата над 250 000 евро; 9. при интерес от 500 000,01 евро до 1 000 000 евро – 20 600 евро, плюс 2% за горницата над 500 000 евро; 10. при интерес от 1 000 000,01 евро до 5 000 000 евро – 30 600 евро, плюс 1,5% за горницата над 1 000 000 евро; 11. при интерес над 5 000 000,01 евро – 90 600 евро плюс 0.6% за горницата над 5 000 000 евро. (3) За процесуално представителство по дела за несъстоятелност базовият размер на възнаграждението се определя: 1. за участие в производството по несъстоятелност от подаване на молба за откриване на производството по несъстоятелност до приключването му – по правилата на ал. 2 въз основа на размера на вземането на кредитора, съответно на задълженията на длъжника; 2. за участие само в открито производство по несъстоятелност – 1/2 от определеното по правилата на ал. 2 въз основа на размера на вземането на кредитора; 3. за изготвяне на наддавателно предложение и участие в процедура за придобиване на имущество от масата на несъстоятелността базовото възнаграждение – 1/5 от определеното по правилата на ал. 2 възнаграждение въз основа на предложената цена в наддавателното предложение. (4) За процесуално представителство по дела за делба базовото възнаграждение се определя съобразно засегнатия интерес на представляваната страна според правилата на ал. 2 за всяка фаза от производството. (5) За процесуално представителство по искове по чл. 75, 76 и 108 от Закона за собствеността базовото възнаграждение се определя съобразно засегнатия интерес на представляваната страна според правилата на ал. 2. (6) За процесуално представителство по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти базовото възнаграждение се определя съобразно засегнатия интерес на представляваната страна според правилата на ал. 2. (7) За защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск, за издаване на заповед за изпълнение, за издаване на европейска заповед за плащане и за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, базовата стойност на възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойността на засегнатия интерес. (8) За защита в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 от Гражданския процесуален кодекс базовата стойност на възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на 1/3 от стойността на засегнатия интерес. (9) За процесуално представителство в производство по признаване и допускане изпълнението на решения и актове, постановени в други държави, възнаграждението се определя съобразно предмета на делото при съответно прилагане на ал. 1 и 2. Чл. 17. (1) За процесуално представителство, правно съдействие и защита по административни дела с определен засегнат интерес, определен съобразно чл. 13, ал. 2, базовият размер на възнагражденията се определя по реда на чл. 16, ал. 2. (2) За процесуално представителство по административни дела с неопределяема стойност засегнатият интерес се определя съобразно чл. 13, ал. 3, като базовите стойности на възнагражденията са следните: 1. за дела по Закона за устройство на територията и по Закона за кадастъра и имотния регистър – 800 евро; 2. за дела по Кодекса за социално осигуряване – 300 евро; 3. за дела по Закона за Министерството на вътрешните работи – 500 евро; 4. за дела по Закона за националната стандартизация – 400 евро; 5. в производства по обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител по Закона за обществените поръчки базовата стойност на възнаграждението се определя по реда на чл. 16, ал. 2 върху интереса, по който е определена държавната такса за производството; в останалите случаи на обжалване на решения на възложителя – 1000 евро; 6. за дела по Закона за българските лични документи – 370 евро; 7. за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители – 500 евро; 8. по дела по Закона за защита на конкуренцията пред Комисията за защита на конкуренцията или пред съдебна инстанция – 1000 евро, а когато образуваното дело засяга акт с определен засегнат интерес (с който е наложена парична или имуществена санкция или друго), базовата стойност на възнаграждението се определя по реда на чл. 16, ал. 2 върху засегнатия с акта интерес; 9. по дела по Закона за защита от дискриминация пред Комисията за защита от дискриминация или пред съдебна инстанция – 920 евро; 10. по дела по Закона за защита на потребителите и Закона за защита на личните данни – 600 евро. (3) За процесуално представителство, правно съдействие и защита по административни дела с неопределяема стойност на засегнатия интерес, извън случаите по ал. 2, базовото възнаграждение се определя в размер на 620 евро. (4) За процесуално представителство, правно съдействие и защита пред административен орган базовата стойност на възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Чл. 18. (1) За процесуално представителство, правно съдействие и защита, осъществявано в отделни етапи от производството пред една инстанция, базовата стойност на възнаграждението, определена по реда на чл. 16 и 17, се разпределя както следва: 1. за всеки етап в първоинстанционното производство – по 1/4 от базовата стойност на възнаграждението за една инстанция за съответния вид производство; 2. за всеки етап от второинстанционното производство – по 1/4 от базовата стойност на възнаграждението за една инстанция за съответния вид производство, а ако във второинстанционното производство няма доказателствена фаза – по 1/3 от базовата стойност на възнаграждението за една инстанция; 3. за касационното производство – 3/4 от базовата стойност на възнаграждението за една инстанция общо за етапите по подготовка и иницииране на производството и 1/4 от базовата стойност на възнаграждението за участие в касационното производство след допускане на касационно обжалване. (2) За изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, базовата стойност на възнаграждението е в размер на 1/2 от базовата стойност на възнаграждението по чл. 16 или 17. (3) За изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс без процесуално представителство базовата стойност на възнаграждението е в размер на 3/4 от базовата стойност на възнаграждението по чл. 16 или 17. (4) За изготвяне на отговор по касационна жалба и на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс без процесуално представителство базовата стойност на възнаграждението е в размер на 3/4 от базовата стойност на възнаграждението по чл. 16 или 17. (5) За процесуално представителство в производство по отмяна на влязло в сила решение базовата стойност на възнаграждението се определя по реда на чл. 16 или 17. За изготвяне на молба за отмяна на влязло в сила решение или отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение без процесуално представителство в открито съдебно заседание базовата стойност на възнаграждението е в размер на 3/4 от базовата стойност на възнаграждението по реда на чл. 16 или 17. Чл. 19. (1) За процесуално представителство, правно съдействие и защита на страната по изпълнително дело, базовите стойности на възнагражденията са следните: 1. за процесуално представителство, правно съдействие и защита на всяка една от страните в изпълнителното производство и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното базово възнаграждение по чл. 16, ал. 2; 2. когато делото има за предмет въвод или опразване на недвижим имот или предаване на движима вещ – 1/2 от съответните възнаграждения по чл. 16, ал. 2 на база стойността на имота; 3. когато делото има за предмет изпълнение на задължение за предаване на дете – 500 евро; 4. когато делото има за предмет действия извън посочените в т. 1 – 3 – 300 евро. (2) За процесуално представителство, правно съдействие и защита, осъществявани в отделните етапи от изпълнителното производство, базовото възнаграждение, определено по реда на ал. 1, се разпределя както следва: 1. за производствата по ал. 1, т. 1 и 3 – по 1/2 за всеки един от етапите по чл. 12, ал. 7; 2. за производства по ал. 1, т. 2 – 1/3 за подготвителния етап и 2/3 за участие в производството. (3) За обжалване на действията на съдебен изпълнител от длъжника базовото възнаграждение е в размер на 250 евро, а когато жалбата се разглежда в открито заседание – 450 евро. При обжалване на действията на съдебен изпълнител от трето лице, възнаграждението е в размер на 500 евро. Същото базово възнаграждение се определя и дължи и на процесуалния представител на длъжника или насрещната страна, когато са подали възражение и са участвали в производството по обжалване. Чл. 20. (1) За изготвяне на жалби до Европейския съд по правата на човека без процесуално представителство, базовата стойност на възнаграждението е 1500 евро. За процесуалното представителство в производството пред съда, включително за изготвяне на становища и за участие в устно заседание, се определя допълнително възнаграждение съобразно фактическата и правната сложност. (2) За изготвяне на искане до национална юрисдикция за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз без процесуално представителство по делото пред националната юрисдикция, базовата стойност на възнаграждението е 1500 евро. Когато искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е изготвено от адвокат, осъществяващ представителство пред националната юрисдикция, за него се определя увеличен размер на възнаграждението по конкретното дело въз основа на коефициентите за вида на делото по приложението към чл. 12, ал. 2. (3) Когато въз основа на отправено преюдициално запитване от национална юрисдикция е образувано производство пред Съда на Европейския съюз, за представителството на страната в него се дължи отделно възнаграждение, чиято базова стойност се определя както следва: 1. когато производството протича само в писмена фаза и адвокатът изготвя писмено становище – 2000 евро; 2. когато в производството е насрочена устна фаза и адвокатът се явява и пледира в съдебно заседание – 4000 евро, което включва и възнаграждението по т. 1. (4) За изготвяне на искане за сезиране на Конституционния съд, отправено към съда, пред който е висящо делото, без адвокатът да осъществява процесуално представителство по висящото дело, базовата стойност на възнаграждението е 1500 евро. Когато искането за сезиране на Конституционния съд е изготвено от адвокат, осъществяващ представителството пред съда, за изготвянето му се определя увеличен размер на възнаграждението за конкретното дело въз основа на коефициентите за вида на делото по приложението към наредбата. Чл. 21. За изготвяне на жалба по Закона за обществените поръчки, писмен отговор, възражение по такава жалба без процесуално представителство пред Комисията за защита на конкуренцията или Върховния административен съд базовата стойност на възнаграждението е в размер на 2/3 от базовата стойност на възнаграждението, определена по реда на чл. 17. Чл. 22. За изготвяне на възражение пред контролиращ орган или жалба до съд по финансови корекции по проекти, свързани с разходване на европейски средства или оперативни програми без процесуално представителство, базовата стойност на възнаграждението е в размер на 2/3 от базовата стойност на възнаграждението, определено по реда на чл. 17. Чл. 23. За съдебни поръчки, без процесуално представителство от адвоката в основното производство, за изготвяне на частни жалби, за обжалване на откази на нотариус и съдия по вписванията базовата стойност на възнаграждението е 250 евро, а когато жалбите се разглеждат в открито заседание – 450 евро. При обжалване на откази на нотариус и съдия по вписванията от трето лице, възнаграждението е в размер на 500 евро. Същото базово възнаграждение се определя и дължи и на процесуалния представител на насрещната страна, когато са подали възражение и са участвали в производството по обжалване Раздел II Базови стойности при определяне на възнаграждението по наказателни и административнонаказателни дела за една инстанция Чл. 24. Базовата стойност на възнаграждението за процесуално представителство, правно съдействие и защита в досъдебното производство е в размерите по чл. 25, ал. 1, а при извършване на процесуални действия в различни дни – по 150 евро за всеки ден. Чл. 25. (1) За защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител базовата стойност на възнаграждението се определя както следва: 1. по дела, при които за престъплението се предвижда наказание пробация или глоба – 400 евро; 2. по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода – 650 евро; 3. по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване от свобода – 950 евро; 4. по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 15 години лишаване от свобода – 1400 евро; 5. по дела, при които за престъплението се предвижда наказание над 15 години лишаване от свобода – 1900 евро; 6. по дела, при които за престъплението се предвижда наказание доживотен затвор – 3800 евро; 7. при споразумение, ако адвокатът не е участвал в наказателното производство – 500 евро; 8. за явяване пред съд по мерки за процесуална принуда, ако адвокатът не е участвал в наказателното производство по пълномощие – 600 евро. (2) За процесуално представителство, правно съдействие и защита на гражданския ищец или гражданския ответник базовата стойност на възнаграждението се определя по правилата на чл. 16, ал. 2. (3) За процесуално представителство, правно съдействие и защита на подсъдимия, частния тъжител или частния обвинител по няколко обвинения базовата стойност на възнаграждението по ал. 1, предвидено за най-тежкото обвинение, може да се увеличи с до 50%. (4) При защита на повече от едно лице базовата стойност на възнаграждението за всяко защитавано лице се определя по реда на ал. 1. Чл. 26. (1) Когато съдебното заседание по наказателно дело продължи повече от един ден, допълнителното възнаграждение за всеки следващ ден е по 150 евро. (2) За защита по наказателно или административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания – за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 150 евро. Чл. 27. (1) За изготвяне на въззивна жалба без процесуално представителство базовата стойност на възнаграждението е в размер на 1/2 от базовата стойност на възнаграждението по чл. 25. (2) За изготвяне на касационна жалба без процесуално представителство базовата стойност на възнаграждението е в размер на 3/4 от базовата стойност на възнаграждението по чл. 25. Чл. 28. За частни жалби по наказателни дела базовата стойност на възнаграждението е 200 евро, а когато жалбите се разглеждат в открито заседание – 400 евро. Чл. 29. (1) За защита в производства по възобновяване на наказателни дела възнаграждението е в размера за една инстанция съобразно чл. 25. (2) За изготвяне на искане за възобновяване на наказателно дело без явяване в съдебно заседание базовата стойност на възнаграждението е в размер на 3/4 от базовата стойност на възнаграждението по ал. 1. Чл. 30. За подготовка на искане по чл. 368 от Наказателно-процесуалния кодекс базовата стойност на възнаграждението е 500 евро. Чл. 31. (1) За изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство базовата стойност на възнаграждението се определя по правилата на чл. 16, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението. (2) Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, базовата стойност на възнаграждението се определя по реда на чл. 16, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. (3) За процесуално представителство, правно съдействие и защита по дела от административнонаказателен характер, извън случаите по ал. 2, базовата стойност на възнаграждението е 300 евро. Раздел III Базови стойности при определяне на възнаграждението за процесуално представителство в специално уредени със закон производства Чл. 32. (1) За процесуално представителство в самостоятелни съдебни производства по Закона за здравето, по Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, в производства по делегация, когато адвокатът не е ангажиран с цялото дело, в производства за кумулация, по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, в производства по Закона за убежището и бежанците, базовият размер на възнаграждението е 350 евро за една инстанция. (2) За процесуално представителство по глави девета и единадесета от Семейния кодекс, в самостоятелни съдебни производства по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и в производство по мярка за неотклонение, когато адвокатът не е ангажиран с цялото дело, базовият размер на възнаграждението е 500 евро за една инстанция. (3) За процесуално представителство в самостоятелни съдебни производства по Закона за закрила на детето и по Закона за защита от домашното насилие базовият размер на възнаграждението е 400 евро за една инстанция. (4) За процесуално представителство, правно съдействие и защита на свидетел по чл. 122 от Наказателно-процесуалния кодекс, когато адвокатът не е ангажиран с цялото дело, базовата стойност на възнаграждението е 350 евро. Чл. 33. (1) За представителство и правно съдействие в самостоятелна процедура по медиация по граждански и търговски спорове, по които не е налице висящо съдебно производство, базовата стойност на възнаграждението е в размер на 1/3 от предвидените в чл. 16 базови стойности на възнаграждения. (2) За представителство в информационна среща за процедура по медиация в рамките на съдебно производство, без адвокатът да осъществява процесуално представителство в съдебното производство, базовият размер на възнаграждението се определя по реда на чл. 40. Чл. 34. За защита в производства по въпросите за изпълнение на присъда на чуждестранен съд по чл. 457, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс базовата стойност на възнаграждението е 1/2 от размера за една инстанция, съобразен с вида и размера на наказанието. Глава трета БАЗОВИ СТОЙНОСТИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ПРАВНО СЪДЕЙСТВИЕ И ЗАЩИТА БЕЗ ПРОЦЕСУАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО Раздел I Базови стойности при определяне на възнаграждение за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори Чл. 35. Базовата стойност на възнаграждението за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори, когато не се претендира определяне на възнаграждение въз основа на почасови правни консултации, се определя както следва: 1. за устен съвет, консултиране и справка в съдебни и административни места и др. – 100 евро; 2. за писмена консултация и писмено становище – 170 евро; 3. за проучване на дело с даване на писмено становище по него – 300 евро; 4. за жалби и сигнали до прокуратурата, полицията, държавни или общински органи – 170 евро; 5. за покани за плащане или за изпълнение на други задължения, за молба за приемане или отказ от наследство, за изготвяне на искане за извършване на вписване, отбелязване или заличаване по реда на Правилника за вписванията, за молба за опрощаване на дължими суми и за изготвяне на други молби – 200 евро; 6. за молба за отказ или възстановяване на българско гражданство – 350 евро. Чл. 36. За съставяне на писмени договори, на проекти на нотариални актове, извънсъдебни спогодби, в това число в процедура по медиация, и на всякакви други писмени актове, както и за преглед и одобряване на такива актове, базовата стойност на възнаграждението се определя на база цената на съответния договор или акт, както следва: 1. при интерес до 5000 евро – 1/2 от базовата стойност на възнаграждението по чл. 16, ал. 2 съобразно засегнатия интерес; 2. при интерес от 5000,01 евро до 100 000 евро – 1/3 от базовата стойност на възнаграждението по чл. 16, ал. 2 съобразно засегнатия интерес; 3. при интерес над 100 000 евро – 1/4 от базовата стойност на възнаграждението по чл. 16, ал. 2 съобразно засегнатия интерес. Чл. 37. За изготвяне на документации за участие в процедури по Закона за обществените поръчки, тръжни и конкурсни документации по Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и Закона за концесиите базовата стойност на възнаграждението се определя по реда на чл. 36 на база стойността, за която е обявена процедурата. Раздел II Базови стойности при определяне на възнаграждение за вписване на обстоятелства в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Централния регистър на особените залози и в други регистри Чл. 38. (1) За подготовка на документи и заявяване за вписване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел базовата стойност на възнагражденията се определя съобразно вида на субекта, както следва: 1. едноличен търговец – 150 евро; 2. събирателно дружество – 200 евро; 3. командитно дружество – 250 евро; 4. дружество с ограничена отговорност – 300 евро; 5. акционерно дружество – 700 евро; 6. командитно дружество с акции – 500 евро; 7. дружество с променлив капитал – 500 евро; 8. европейско дружество – 700 евро. 9. европейско обединение по икономически интереси – 600 евро. 10. кооперативно сдружение – 500 евро; 11. жилищностроителна кооперация – 500 евро; 12. фондации и сдружения с нестопанска цел – 350 евро; (2) За подаване на документи за вписване на обстоятелства и обявяване на актове в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, без изготвяне на документите, базовата стойност на възнаграждението е в размер на 1/2 от възнагражденията по ал. 1. (3) Когато вписването засяга преобразуване, възнаграждението по ал. 1 и 2 може да бъде увеличено с до 50 на сто. (4) Когато вписването засяга преобразуване с участие на дружество от държава членка или европейско дружество, или преместване на седалище на европейско дружество в Република България, базовата стойност на възнаграждението може да бъде определена в двоен размер на възнаграждението по ал. 1 и 2. Чл. 39. За изготвяне и подаване на заявление за вписване, отбелязване и заличаване в Централния регистър на особените залози базовата стойност на възнаграждението е 300 евро. Раздел III Базови стойности на възнаграждение за текуща правна помощ Чл. 40. При липса на уговорен размер на възнаграждение за почасови правни консултации, базовата стойност на възнаграждението за 1 час консултация е от 100 евро до 200 евро за всеки пълен час или част от час, надвишаваща 30 минути. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА Параграф единствен. Наредбата се издава на основание чл. 36, ал. 4 от Закона за адвокатурата. Приложение към чл. 12, ал. 2 БАЗОВИ КОЕФИЦИЕНТИ ЗА СЛОЖНОСТ СПОРЕД ВИДА И ПРЕДМЕТА НА ДЕЛОТО РАЗДЕЛ I ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ ДЕЛА № по ред Групи граждански и търговски дела по законово основание Коефициент за сложност 1.1. ОБЛИГАЦИОННИ ИСКОВЕ 1. Облигационни искове за права или правоотношения, породени или отнасящи се до договор, едностранна сделка или колективни права 1,6 2. Облигационни искове за вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване и гесция 1,5 3. Облигационни искове за права или правоотношения, произтичащи от деликт, нарушение на права на интелектуална собственост, конкуренция 1,5 4. Искове за издръжка 1,1 5. Искове по Закона за защита от дискриминация 1,4 6. Облигационни искове за права или правоотношения, породени или отнасящи се до търговска сделка (субективна или обективна), приватизационен договор, договор за обществена поръчка, концесия или безвъзмездна финансова помощ 1,6 7. Облигационни искове за вземания, произтичащи от застрахователни правоотношения 1,4 8. Искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди 1,5 9. Искове за обезщетение от неприлагане на право на Европейския съюз (ЕС) 2,1 10. Искове за защита на членствени правоотношения 2 1.2. ПРОИЗВОДСТВА ПО ЗАКОНА ЗА НАСЛЕДСТВОТО (ЗН) 1. Приемане и отказ от наследство, производство по открито наследство – чл. 47 ЗН; искания по чл. 65, 66 и 67 ЗН; искания по чл. 45 и чл. 46 ЗН 0,6 2. Приемане на наследство по чл. 49 ЗН; отказ от наследство по чл. 52 ЗН 0,5 3. Искове, свързани с възстановяване на запазена част от наследство 2,1 4. Други искове по ЗН 1,5 1.3. ВЕЩНИ ИСКОВЕ 1. Вещни искове – установителен, ревандикационен, негаторен, за определяне на граници, искове по Закона за кадастъра и имотния регистър 2 2. Делба 2 3. Административни производства по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи 1,7 1.4. СПОРОВЕ ПО КОДЕКСА НА ТРУДА (КТ) 1. Искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 4, чл. 357 КТ 1,7 2. Искове за имуществена отговорност на работника/работодателя 1,4 3. Други искове по КТ (чл. 215, 220, 224, 226 КТ и т.н.) 1,3 1.5. ДРУГИ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА 1. Искове за развод и недействителност на брака 1,5 2. Искове по Закона за защита от домашното насилие 1,4 3. Искове за произход и запрещение 1,6 4. Искове за осиновяване (за осиновяване и прекратяване и разкриване на тайната на осиновяването) 1,5 5. Дела по Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество 2 6. Искове по Кодекса на международното частно право и Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца 2,5 7. Други искови производства, непосочени изрично 1 1.6. ДРУГИ НЕИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА 1. Производство по Закона за закрила на детето 0,9 2. Производство по установяване на факти (чл. 542 Гражданския процесуален кодекс (ГПК) 0,7 3. Производства по Семейния кодекс (СК), по Закона за гражданската регистрация (ЗГР), обезсилване на ценни книжа 0,6 4. Даване на разрешение по чл. 130, ал. 3 СК 0,45 5. Заповедни производства 0,5 6. Обезпечение; частни жалби при обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК за отмяна на обезпечение 0,6 7. Производство по несъстоятелност. Производство по стабилизация 2 8. Производства по несъстоятелност на физическо лице 1,5 9. Производство по чл. 463 ГПК и чл. 521, ал. 3 ГПК 1,4 10. Други въззивни частни производства 0,8 11. Производства по Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела (ОВ, L 189/59 от 27 юни 2014 г.); Процедура по Регламент № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (ОВ, L 201/107 от 27 юли 2012 г.). 1,2 12. Производства по вписване на политически партии и други организации, неподлежащи на вписване по реда на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) 0,8 13. Производство по чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; Обжалване отказ на длъжностното лице по Закона за особените залози за вписване/ заличаване/обявяване 0,7 14. Други производства пред съд във връзка с търговски дружества и юридически лица 0,5 15. Други въззивни частни производства. Обжалване на определение по чл. 796, ал. 1, т. 2 – 6 от Търговския закон (ТЗ) 0,5 16. Други неискови производства, непосочени изрично 0,5 РАЗДЕЛ II НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА № по ред Групи наказателни дела по законово основание Коефициент за сложност 2.1. ДЕЛА, КОИТО СЕ РАЗГЛЕЖДАТ ОТ РАЙОНЕН СЪД КАТО ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ 1. Престъпления против личността – чл. 117, чл. 120 - 122, чл. 126, чл. 127 от Наказателния кодекс (НК), Злепоставяне – чл. 136 – 141 НК 1,8 2. Средна и тежка телесна повреда – чл. 128 и 129 НК; телесна повреда – чл. 131 – 134 НК 1,8 3. Противозаконно лишаване от свобода – чл. 142а НК 2 4. Принуда – чл. 143 - 144а НК 1,8 5. Блудство, изнасилване – чл. 151, чл. 152, чл. 157 НК, Други престъпления по глава втора, раздел VІІІ НК, особена част „Разврат” 2 6. Склоняване към проституция, Трафик на хора – чл. 159а - 159г НК 2,2 7. Престъпления против интелектуалната собственост (чл. 172а - чл. 174 НК), Плагиатство по чл. 173 НК и други престъпления против правата на гражданите (глава трета НК, особена част) 1,5 8. Престъпления по чл. 175, ал. 1 НК; Неплащане на издръжка (чл. 183 НК), и други престъпления против брака, семейството и младежта (глава четвърта НК, особена част); 1,1 9. Кражба – чл.194 - 197 НК, Грабеж – чл. 198, чл. 200 НК, Присвояване – чл. 206 – 208 НК; Престъпления по чл. 218в НК, Вещно укривателство, унищожаване, повреждане и други престъпления по глава пета НК, особена част 1,5 10. Измама – чл. 209 - 211 НК, Документна измама – чл. 212 и чл. 212а НК, Застрахователна измама – чл. 213 НК 1,6 11. Изнудване – чл. 213а, ал. 1 и 2, чл. 214, ал. 1 и 3, чл. 214а НК 1,8 12. Общи стопански престъпления – присвояване – чл. 201, 202, 204 и 205 НК, злоупотреба на доверие – чл. 217 НК, безстопанственост – чл. 223, 225, 226 и 227 НК, Престъпления против отделни стопански отрасли – чл. 228 – 240a НК, Престъпления против паричната и кредитната система – чл. 251 НК 2 13. Престъпления против кредиторите – чл. 227б - 227е НК 1,1 14. Престъпления против реда на управлението – чл. 269 – 277 НК, Престъпления, свързани с единично нарушаване границите на страната – чл. 279 - 281 НК, Други престъпления по служба – чл. 284 - 285 НК, Други военни престъпления – чл. 395 НК 1,1 15. Престъпления против правосъдието – чл. 286 - 299 НК, без чл. 287а НК 1,5 16. Глава девета „Документни престъпления” – чл. 308 – 319 НК 0,9 17. Хулиганство и самоуправство – чл. 323 - 325 НК, Телесна повреда по чл. 161 ал. 1 НК и други престъпления по глава десета НК, особена част 1,1 18. Престъпления по транспорта – чл. 343 - 343а, Други престъпления по транспорта – чл. 344 - 346а, Престъпления по съобщенията – чл. 347 - 348а, Престъпления по чл. 348б НК 1,5 19. Престъпления по транспорта – чл. 343б, 343в, 346б НК 0,9 20. Престъпления против народното здраве и против околната среда – чл. 349 - 353з, чл. 355 - 356 НК, Други общоопасни – чл. 356а - 356б НК, Престъпления при използване на атомна енергия за мирни цели – чл. 356г - 356д, чл. 356й, чл. 356к НК и други престъпления по глава единадесета НК, особена част 0,9 21. Престъпления, свързани с противозаконна дейност с наркотични вещества – чл. 354 – 354в НК (без чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б, чл. 354в, ал. 2 – 4 НК) 1,1 22. Обида и клевета; други наказателни дела от частен характер 1,4 23. Административнонаказателни дела: Административнонаказателно дело по Указа № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ) и по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ) 0,7 2.2. ДЕЛА, ПОДСЪДНИ НА ОКРЪЖЕН СЪД КАТО ПЪРВА ИНСТАНЦИЯ 1. Престъпления против мира и човечеството – чл. 407 – 419а НК; Особена част, глава първа „Престъпления против републиката” (чл. 95 - 107), (чл. 109 - 110), „Тероризъм” – чл. 108а НК. 3 2. Особена част, глава първа „Престъпления против Република България” – чл. 108 НК 1,1 3. Убийства – чл. 115 – 116, чл. 118 – 119 НК 2,5 4. Причиняване на смърт по непредпазливост – чл. 123, чл. 124 НК 2,3 5. Причиняване на телесна повреда по чл. 131, ал. 1, т. 8 и ал. 2, т. 1 и 2 НК 1,5 6. Отвличане – чл. 142. Противозаконно лишаване от свобода по чл. 142а, ал. 2, предложение второ. Принуда – чл. 143 (без ал. 3). Задържане на заложници по чл.143а, ал. 3, предложение второ. 2,3 7. Блудство – чл. 149, ал. 5 НК, Изнасилване – чл. 152, ал. 4 НК 2,3 8. Член 155, ал. 5, т. 1 НК, чл. 156, ал. 3, т. 1 НК, чл. 159, ал. 5 НК, чл. 159г, предложение второ НК 2,1 9. Член 162, ал. 3, предложение първо и ал. 4 НК 2,3 10. Кражба – чл. 195, ал. 1, т. 9, предложение второ, чл. 196а НК, Грабеж – чл. 199 НК. Противозаконно отнемане на моторно превозно средство – чл. 346, ал. 6, предложение второ 2,6 11. Присвояване на съкровище по чл. 208, ал. 5, предложение първо. Документна измама – чл. 212, ал. 5 НК 2 12. Изнудване – чл. 213а, ал. 2, т. 5, ал. 3 и ал. 4, чл. 214, ал. 2 НК 2,5 13. Присвояване – чл. 203, чл. 206, ал. 4 НК, Безстопанственост – чл. 219, чл. 220 НК 2,5 14. Престъпления против горското стопанство по чл. 235, ал. 4, предложение първо. Престъпления против митническия режим, Контрабанда – чл. 242 НК 2,5 15. Престъпления против паричната и кредитната система – чл. 243 - 246, 248 – 250, 252 НК 2,5 16. Пране на пари – чл. 253 - 253б НК; Данъчни престъпления – чл. 255 – 260 НК; чл. 260а – 260в НК 2,5 17. Престъпления, свързани с посегателство върху културни ценности – чл. 277а - 278д НК. Незаконно превеждане през граница – чл. 280, ал. 2, т. 5 НК 2,5 18. Престъпления по служба – чл. 282 – 283б НК 2,5 19. Престъпления против правосъдието – чл. 287а НК. Престъпления против подчинеността и военната чест – чл. 372 - 379а НК; Отклонение от военна служба – чл. 380 - 386 НК; Престъпления против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба – чл. 389 – 392 НК 1,1 20. Пасивен и активен подкуп – чл. 225б, чл. 225в, чл. 224 НК, Подкуп – чл. 301 - 307 НК 2,5 21. Особена част, глава девета „a” „Компютърни престъпления” – чл. 319а – 319е НК 1,9 22. Член 321, 321a НК 2,5 23. Общоопасни престъпления по чл. 330, ал. 2 и 3, чл. 333, чл. 334 НК, вкл. Престъпления при използване на атомна енергия за мирни цели – чл. 356е - 356и НК 2,5 24. Престъпления по транспорта – чл. 340 - 342, чл. 343, ал. 1, буква „в”, ал. 3, буква „б” и ал. 4 НК 2 25. Престъпления против здравето – чл. 349, ал. 2 и 3, чл. 350, ал. 3 НК 1,4 26. Престъпления, свързани с противозаконна дейност с наркотични вещества – чл. 354а, ал. 1 и 2, чл. 354б НК. Отглеждане на растения с цел производство на наркотични вещества – чл. 354в, ал. 2 – 4 и чл. 356б, ал. 2 НК 2,6 27. Обща част, глава дванадесета „Престъпления против отбранителната способност на Републиката” – чл. 357 – 360 НК; „Други военни престъпления” – чл. 393 НК 1,1 2.3. ЧАСТНИ ПРОИЗВОДСТВА 1. Частни наказателни дела (ЧНД) по молби за реабилитация, производства по чл. 323 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) 0,7 2. ЧНД по предложения за принудителни медицински мерки по чл. 89 НК 0,7 3. ЧНД по искания за задължително настаняване и лечение по Закона за здравето 0,8 4. ЧНД по молба за определяне на общото наказание. Производства по чл. 416, aл. 8 и чл. 417, ал. 2 НПК 1 5. Производства по приложението на чл. 78а от НК * 6. ЧНД по Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) 0,7 7. ЧНД във връзка със съдебен контрол върху мерките за процесуална принуда, ЧНД по Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС), Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА) 0,6 8. ЧНД във връзка със съдебния контрол по чл. 244 НПК 0,8 9. ЧНД по чл. 146, 158, 161, 164, и 165 НПК 0,1 10. ЧНД по молби за реабилитация, производство по чл. 323 НПК 0,7 11. ЧНД по предложения за принудителни медицински мерки по чл. 89 НК 0,7 12. ЧНД по молба за определяне на общото наказание. Производства по чл. 416, aл. 8 и чл. 417, ал. 2 НПК 1 13. ЧНД по производства във връзка с изпълнение на наказанията 1,4 14. ЧНД по чл. 222 и 223 НПК, ЧНД по делегация на български и чуждестранни съдилища по наказателни дела, Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС), чл. 149, ал. 8 НПК 0,5 15. ЧНД по глава тридесет и шеста НПК, производство по чл. 249, чл. 250, чл. 288 и чл. 289 НПК, производство по Закона за европейската заповед за разследване (ЗЕЗР), Закона за европейската заповед за защита (ЗЕЗЗ), ЗЕЕЗА и Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от 1,4 свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС) 16. ЧНД във връзка със съдебния контрол върху мерките за процесуална принуда, ЧНД по ЗИНЗС, ЗЕЕЗА 0,8 17. ЧНД във връзка със съдебния контрол по чл. 243 НПК; Наказателни дела от административен характер (НАХД) по чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН); ЧНД във връзка със съдебния контрол по чл. 213, ал. 4 НПК. ** 18. Искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 424, ал. 1 НПК *** 19. ЧНД във връзка със съдебния контрол по чл. 244 НПК 0,8 20. ЧНД по чл. 146, 158, 161, 164 и 165 НПК 0,1 ЗАБЕЛЕЖКИ: *) към т. 5 от подраздел 2.3. Частни производства На наказателните дела по чл. 78а от НК се определя коефициент за сложност според предмета на делото по материалния закон. В случай, че производството е по Глава 28 от НПК без провеждане на съдебно следствие се прилага коригиращ коефициент 0,7. **) към т. 17 от подраздел 2.3. Частни производства На частните наказателни дела по чл. 243 от НПК и наказателните дела от административен характер по чл. 83а от ЗАНН се определя коефициент за сложност, като съответният коефициент, определен според предмета на делото по материалния закон, се коригира с 0,9; На частните наказателни дела по чл. 213, ал. 4 от НПК се определя коефициент за тежест, като съответният коефициент, определен според предмета на делото по материалния закон се коригира с 0,8 ***) към т. 18 от подраздел 2.3. Частни производства На делата, образувани в апелативните съдилища по искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 424, ал. 1 от НПК, се определя коефициент за сложност според предмета на делото по материалния закон. 2.4. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА 1. Административнонаказателни дела по ЗАНН: пред Контрол на автомобилния транспорт (KAT) и Министерството на вътрешните работи (МВР); 0,9 2. Административнонаказателни дела по ЗАНН: пред Комисията за финансов надзор (КФН), Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) 0,4 3. Административнонаказателни дела по ЗАНН: пред Националната агенция за приходите (НАП); Агенцията за държавна финансова 1,1 инспекция (АДФИ); Агенция „Митници”; Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) 4. Административнонаказателни дела по ЗАНН: пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС); Съвета за електронни медии (СЕМ); Комисията за защита на потребителите (КЗП); Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” (ДАДРВВЗ); Комисията за защита от дискриминация (КЗД); Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС); Патентното ведомство; Държавната агенция за ядрено регулиране (ДАЯР); Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН); Комисията за защита на личните данни (КЗЛД); Агенцията за закрила на детето; Министерството на културата, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), други 1,1 5. Административнонаказателни дела по ЗАНН: пред Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” (ГИТ); Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ); Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” (ИААА); Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ); общини; Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА); Министерството на околната среда и водите (МОСВ); Сметната палата; Регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ); Регионални дирекции по горите (РДГ); Регионални здравни инспекции 0,9 6. Административнонаказателни дела: АНХД по УБДХ и по ЗООРПСМ (спортно хулиганство) 0,7 РАЗДЕЛ III АДМИНИСТРАТИВНИ ДЕЛА № по ред Групи административни дела по законово основание Коефициент за сложност 3.1. ДАНЪЦИ И МИТА 1. Закон за данък върху добавената стойност (ревизионни актове, актове за прихващане и възстановяване) 2,5 2. Закон за митниците, Закон за акцизите и данъчните складове (само ревизионни актове (АПВ) 2 3. Закон за корпоративното подоходно облагане 2,5 4. Закон за данъците върху доходите на физическите лица, Закон за данъка върху доходите на физическите лица (отм., ДВ, бр. 95 от 2006 г.), ревизионни актове за задължителни осигурителни вноски, Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление 2 5. Закон за местните данъци и такси (вкл. ревизионни актове) 1,5 6. Закон за акцизите и данъчните складове, Закон за възстановяване на надвнесен акциз за употребявани автомобили 1,5 7. Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) (всичко друго извън посочените по-горе производства) 1 3.2. Кодекс на труда (КТ), Кодекс за социално осигуряване (КСО) и Закон за здравното осигуряване (ЗЗО) 1. Кодекс на труда 1,5 2. Кодекс за социално осигуряване 1,5 3. Закон за здравословни и безопасни условия на труд 1,5 4. Закон за здравното осигуряване (включително разноски за лечение) 2 5. Закон за здравето 2 3.3. НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ЧУЖДЕНЦИ 1. Закон за убежището и бежанците 1,5 2. Закон за българските лични документи; Закон за гражданската регистрация (без принудителни административни мерки); Закон за българското гражданство (чл. 35, ал. 5) 1 3. Закон за чужденците в Република България, Закон за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и техните семейства 1,5 4. Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България, Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), Закон за държавния служител, Закон за съдебната власт, Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Закон за защита на класифицираната информация, Закон за Държавна агенция „Национална сигурност“. 1,5 5. Касационни производства по чл. 285 ЗИНЗС 1,5 6. Касационни производства по чл. 72, ал. 9 ЗМВР 1 7. Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, Закон за движението по пътищата, Закон за частната охранителна дейност, ЗИНЗС (без принудителни административни мерки, без чл. 111, 122, 193, 281 и без исковите производства по част седма) 1 3.4. ОБРАЗОВАНИЕ И СПОРТ 1. Закон за висшето образование, Закон за развитието на академичния състав в Република България 1,5 2. Закон за физическото възпитание и спорта 1,5 3.5. УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИ В ПУБЛИЧНАТА СФЕРА 1. Изборен кодекс 2 2. Подзаконови нормативни актове; Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление 2 3. Закон за местното самоуправление и местната администрация, Закон за администрацията и други, които не могат да бъдат квалифицирани 1 3.6. ИНФОРМАЦИЯ И ДАННИ 1. Закон за достъп до обществена информация 1 2. Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, Закон за защита от дискриминация, Закон за защита на личните данни, Закон за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, Закон за защита на потребителите 2 3.7. ЧАСТНИ ПРОИЗВОДСТВА 1. Член 19 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), чл. 54, ал. 5 АПК, чл. 56, ал. 4 АПК, чл. 103, ал. 3 АПК, чл. 197 – 202 АПК, чл. 272, ал. 2 АПК, чл. 294 – 298 АПК и други производства, засягащи процес относно процеса 1 2. Член 60, ал. 5, чл. 166, 250 и 297, ал. 4 АПК 1 3. Член 304 АПК 1 4. Частни касационно административни наказателни дела и касационни административни дела 0,5 5. Възобновяване на касационни административни дела 1 6. ДОПК – други частни административни; частни административни дела по: Закона за защита на конкуренцията, Закона за Комисията за финансов надзор, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Кодекса за застраховането, Закона за електронните съобщения 1 3.8. ЗЕМЕДЕЛИЕ. ГОРИ И ВОДИ 1. Закон за подпомагане на земеделските производители 2 2. Закон за лова и опазване на дивеча, Закон за туризма 1,5 3. Закон за автомобилните превози, Закон за водите, Закон за измерванията, Закон за пътищата, Закон за рибарството и аквакултурите, Закон за юридическите лица с нестопанска цел, Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина – всички лицензи, регистрации и разрешителни, принудителни административни мерки (ПАМ) по всички закони, производствата по чл. 111, 122 и 193 ЗИНЗС, както и всички други дела, които не са посочени изрично в други групи 1 4. Закон за подземните богатства, Закон за защитените територии, Закон за опазване на земеделските земи, Закон за опазване на околната среда, Закон за културното наследство, Закон за биологичното разнообразие, Закон за управление на отпадъците, Закон за енергетиката, Закон за радиото и телевизията 2 3.9. ДЪРЖАВНА И ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ 1. Закон за държавната собственост (ЗДС) – наеми, Закон за общинската собственост (ЗОС) – наеми, и други спорове по ЗДС и ЗОС, различни от отчуждавания и конкурси 1 2. ЗДС – отчуждавания, ЗОС – отчуждавания 1,5 3. ЗДС – конкурси, ЗОС – конкурси; търгове и конкурси по други закони; Закон за нотариусите и нотариалната дейност (чл. 12, ал. 4); Закон за частните съдебни изпълнители (чл. 11, ал. 2) 2 4. Закон за държавните резерви и военновременните запаси, Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти 1,5 5. Други касационни производства по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), както и първоинстанционни по ЗСПЗЗ и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) 1 3.10. УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА 1. Закон за устройство на територията (ЗУТ) – незаконно строителство; всички други извън посочените в групи 2 и 3 1,5 2. ЗУТ - Подробни устройствени планове (ПУП), Закон за устройството и застрояването на Столичната община, комплексни проекти за инвестиционна инициатива (КПИИ) 2 3. Закон за кадастъра и имотния регистър, ЗУТ – разрешения за строеж 1,5 3.11. АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗВАНЕ 1. ЗАНН: KAT 1 2. ЗАНН: КФН, НЗОК, Министерство на здравеопазването (МЗ) 1 3. ЗАНН: НАП; АДФИ; Агенция „Митници”; ДНСК 1 4. ЗАНН: КРС; СЕМ; ДКХ; КЗП; ДАДРВВЗ; КЗД; ДАНС; Патентно ведомство; ДАЯР; ДАМТН; КЗЛД; Агенция за закрила на детето; Министерство на културата, КЕВР 1 5. ЗАНН: ДИТ; ДКСБТ; ИААА; БАБХ; МВР; Общини; ИАРА; МОСВ; Сметна палата; РИОСВ; РДГ; Здравна инспекция; чл. 281 ЗИНЗС и други касационни административни дела, които не са изрично посочени в други групи 1 3.12. ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ, КОНКУРЕНЦИЯ, ОБЕКТИ НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ 1. Закон за обществените поръчки, Закон за защита на конкуренцията, Закон за Комисията за финансов надзор, Закон за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закон за публичното предлагане на ценни книжа, Закон за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Кодекс за застраховането, Закон за електронните съобщения 3 2. Закон за марките и географските означения, Закон за патентите, Закон за промишления дизайн 2,5 3.13. ИСКОВИ ДЕЛА, РАЗГЛЕЖДАНИ ОТ АДМИНИСТРАТИВНИТЕ СЪДИЛИЩА 1. Член 128, ал. 1, т. 7 АПК, чл. 128, ал. 2 АПК, чл. 128а АПК, чл. 256 АПК, чл. 292 АПК, обезщетения на държавни служители 1,5 2. Закон за отговорността на държавата и общините за вреди; Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража, част седма. 2

МОТИВИ КЪМ ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА АДВОКАТ ПРИ ЛИПСА НА ДОГОВОР 1. Причини, които налагат издаването на предложения проект на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор: 1 С Решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 Съдът на Европейския съюз постанови, че член 101, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения, и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Липсата на яснота относно задължителния характер на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет (с предишно 2 наименование Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения) , вследствие на това Решение доведе до празнота в правната уредба и до непредвидимост на присъжданите съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Във връзка с това беше приет Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, обнародван в „Държавен вестник“, бр. 17 3 от 11 февруари 2026 г. (ДВ, бр. 17 от 2026 г.) (ЗИД ЗА), с който се въвеждат законодателни промени относно условията и реда за определяне на възнаграждението на адвоката. С новата уредба се предвижда, че размерът на възнаграждението се определя свободно в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или като процент върху определен интерес с оглед на изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес. Този размер трябва да бъде справедлив, обоснован и да съответства на достойнството на адвокатската професия. Критерият „достойнство на адвокатската професия“ цели да изключи възможността при определяне на адвокатско възнаграждение в случаите на спор за разноски, правоприлагащите органи да използват като аналог величини за професии, абсолютно несъпоставими като обществена значимост в сравнение с адвокатската професия. Когато между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента не е уговорено възнаграждение, разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА) предвижда, че по 1 Решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/221 Съдът на Европейския съюз – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:62022CJ0438. 2 Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, издадена от Висшия адвокатски съвет (обн., ДВ, бр. 64 от 2004 г., посл. изм. и доп., бр. 14 от 2025 г.). 3 Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата – https://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp?idMat=241067. 1 искане на съда или на адвоката адвокатският съвет на адвокатската колегия, в която членува адвокатът, с мотивирано решение определя възнаграждението при спазване на следните критерии: 4 1. фактическата и правна сложност на случая ; 2. засегнатия интерес; 3. условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им; 4. квалификацията, опита и специализацията на адвоката. При определяне на възнаграждението няма да има задължителен минимален размер по подобие на уредбата в други европейски законодателства. Критериите за определяне на адвокатските възнаграждения ще се прилагат от адвокатските съвети и от съда при липса на договор между адвоката и клиента, без да са обвързващи за адвоката и клиента при договаряне на възнаграждение. Съгласно чл. 36, ал. 4 ЗИД ЗА (ДВ, бр. 17 от 2026 г.) министърът на правосъдието и Висшият адвокатски съвет съвместно издават Наредба за правилата и начинът за прилагане на критериите при определяне на възнаграждение при липса на договор. 2. Предлагана правна уредба в проекта на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор: Структурата на проекта на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор (проекта на Наредба/Наредбата) е обособена в четири подразделения – три глави, съответно: „Общи положения“, „Базови стойности при определяне на възнаграждението за процесуално представителство“ и „Базови стойности при определяне на възнаграждението за правно съдействие и защита без процесуално представителство“, и заключителна разпоредба. В глава първа „Общи положения“ се регламентира приложното поле на Наредбата, която в съответствие със законовата делегация урежда правилата и начина за прилагане на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА, съгласно които се определя размерът на възнаграждението на адвоката или адвоката от Европейския съюз за правно съдействие и защита, когато между адвоката и клиента не е уговорено възнаграждение. Изрично е посочено, че в новата уредба не се установяват задължителни минимални размери на възнагражденията, а предвидените стойности имат значение на базови ориентири при конкретни хипотези, в които поради липсата на договор между адвоката и клиента размерът на възнаграждението за извършената от адвоката работа следва да се определи от адвокатския съвет (чл. 36, ал. 3 ЗА) или от съда – в случаите на присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ по чл. 38, ал. 2 ЗА и при произнасяне от съда по възражение за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, чл. 161, ал. 2 ДОПК и чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. За пръв път е предвидено изрично, че в определените по реда на наредбата възнаграждения се включват и нормативно признатите разходи на адвокатите 4 Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК загубилата делото страна дължи като част от разноските заплатеното възнаграждение за един адвокат, а съгласно ал. 5 заплатеното възнаграждение на адвоката може да бъде намалено от съда по мотивирано възражение на страната, която го дължи като част от разноските за производството, когато възнаграждението е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. При преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност съдът съответно ще прилага и правилата на тази наредба. Същите критерии и правила ще се прилагат и при възражението за прекомерност на адвоката в административни, административнонаказателни и данъчни дела. За целта се въведоха съответни изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, Административнопроцесуалния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. 2 (чл. 5, ал. 1), без разходите за пътуване и престой извън населеното място, в което е кантората на адвоката и без дължимия данък добавена стойност (чл. 5, ал. 2 и 3). Изяснено е съдържанието на всеки един от предвидените в закона критерии: фактическа и правна сложност на случая (чл. 12), засегнат интерес (чл. 11 и 13), условията, при които е възложено и предоставено правното съдействие и защита (чл. 14) и квалификацията, опита и специализацията на адвоката (чл. 15), като възприетите правни разрешения са базирани на формираната вече съдебна практика при възраженията за прекомерност на адвокатските възнаграждения, както и на опита на други държави от Европейския съюз при уредба на критериите за определяне на адвокатско възнаграждение при липса на договор, най-вече 5 уредбата в Италия , която е най-близка до българската правна традиция и опит. В наредбата е направено ясно, макар и условно, разграничение на етапите на съдебните производства: проучване на спора, въвеждащ етап, доказателствен етап и решаващ етап, така че да е възможно определяне на адвокатско възнаграждение за отделен етап от съдебното производство пред една инстанция. Изрично е отчетено особеното значение за правното съдействие и защита на клиента на подготвителната фаза, която предшества съдебните производства, отнема време, средства и усилия на адвоката, но остава неотчетена при определяне на възнагражденията на адвоката за процесуално представителство при определяне и разпределяне на отговорността за съдебни разноски. Уредени са четири групи обстоятелства от значение при преценката на фактическата и правна сложност на случая при адвокатска работа, която не е свързана с процесуално представителство (чл. 12, ал. 1), както и при адвокатска работа, свързана с процесуално представителство (чл. 12, ал. 3). При определяне на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство е предвиден коефициент за сложност според вида и предмета на делото. В приложението към чл. 12, ал. 2 от Наредбата са уредени коефициенти за сложност според вида на делото в три раздела: граждански и търговски дела (раздел I), наказателни дела (раздел II) и административни дела (раздел III), които следват систематиката и тежестта, с която се отчитат същите видове дела в Правилата за оценка на натовареността на съдиите, приети от Висшия съдебен съвет. В глава втора „Базови стойности при определяне на възнаграждението за процесуално представителство“ са посочени базовите стойности при определяне на възнаграждението по граждански, административни, наказателни, административнонаказателни дела и в специално уредените със закон производства, обособени в три раздела. Предвидените базови стойности отчитат характера на защитаваното от адвоката право и спецификата на всяко производство за защитата му, респ. наличието или липсата на материален интерес, както и инстанционността на съдебното производство. Уредбата следва досегашното разграничение на процесуалната работа, осъществявана от адвоката, като отчита вида и предмета на делото, както и спецификите на процесуалната работа по дела със засегнат интерес и по дела, при които засегнатият интерес, разбиран като икономическа стойност на субективното право, което се защитава от адвокат, не може да бъде определен. Предвидено е, че когато не може да бъде определена икономическата стойност на засегнатия интерес, същият се приема за не по-нисък от 1000 евро и не по-висок от 50 000 евро 6 (чл. 13, ал. 3), като е възприет нормативният подход на италианската уредба. 5 Наредба № 55 от 10.03.2014 г. (с последни изменения от 2022 г.) за определяне на параметрите за изчисляване на възнагражденията за адвокатската професия, приета от Министъра на правосъдието в Италия – достъпна на интернет адрес: DECREE no. 55 of 10 March 2014 - Normattiva. 6 В Наредба № 55 от 10.03.2014 г. (с последни изменения от 2022 г.) за определяне на параметрите за изчисляване на възнагражденията за адвокатската професия, приета от министъра на правосъдието в Италия – достъпна на интернет адрес: DECREE no. 55 of 10 March 2014 - Normattiva, изрично е предвидено, че за целите на определяне 3 В глава трета „Базови стойности при определяне на възнаграждението за правно съдействие и защита без процесуално представителство“ се съдържат три раздела, в които са определени базовите стойности при определяне на възнаграждение за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори; за вписване на обстоятелства в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Централния регистър на особените залози и други регистри и за текуща правна помощ. Уредбата следва досегашното разграничение на правната работа, несвързана с процесуално представителство, и е приложима единствено от адвокатските съвети в хипотезите на определяне на възнаграждение по чл. 36, ал. 3 ЗА при липса на договор. Посочените размери са ориентировъчни не обвързват адвокатския съвет, който във всички случаи при определяне на възнаграждение за извънпроцесуална адвокатска работа следва да съобрази всички критерии по наредбата. За определяне на възнаграждение за почасова работа (чл. 40 от Наредбата) е възприет италианския модел, възнаграждението да не е фиксирано, е да е в определен диапазон „от – до“, така че да може да се съобрази спецификата на всеки случай. При определяне на базовите стойности на възнагражденията са съобразени утвърдените практики при определяне на адвокатските възнаграждения, както и промените в икономическата среда през последните години, като е отчетен коефициентът на инфлация за посочения период (възлизащ на приблизително 20%), както и ръстът на средната работна заплата за страната (в размер на 67%). 3. Цели, които се с поставят с проекта на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор: • гарантиране на предвидимост и обективност при прилагане на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения при липса на договор, както и на отговорността за разноски в хипотезите на чл. 38, ал. 2 ЗА и при възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото; • регламентиране на правилата и начина за прилагане на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА; • осигуряване на балансиран подход, който да гарантира постигането на справедливо, обосновано и прозрачно определяне на адвокатското възнаграждение при липса на договор, което съответства на достойнството на адвокатската професия; • преодоляване на неблагоприятните последици от Решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз; • усъвършенстване на правната уредба на адвокатските възнаграждения, която е от първостепенно значение за осигуряване на реален достъп до правосъдие. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: За прилагането на новата правна уредба няма да бъдат необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които да бъдат одобрени по бюджета на Министерството на правосъдието. 5. Очаквани резултати от прилагането на проекта на Наредба за определяне на възнаграждение на адвокат при липса на договор: • постигане на яснота и безспорност при прилагане на критериите по чл. 36, ал. 3 ЗА; на възнаграждение делата с неопределяема стойност се считат за такива със стойност не по-ниска от 26 000 евро и не по-висока от 260 000 евро – чл. 5, ал. 6 от Наредба № 55/10.03.2014 г. на Министъра на правосъдието на Италия. 4 • повишаване на доверието в адвокатурата и създаване на гаранции за опазване на достойнството на адвокатската професия; • постигане на по-пълна хармонизация с европейското законодателство и отпадане на ограничението за съда при определяне на отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение да е обвързан от минимален размер; • гарантиране на достъпа до правосъдие на гражданите и бизнеса чрез предоставяне на качествена правна помощ, процесуално представителство пред съда и правни услуги, както и предвидимост на отговорността за разноски за адвокатско възнаграждение, което е от значение за всяка страна в съдебното производство. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и други изисквания: С проекта на Наредба не се въвеждат изисквания на европейското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. Наредбата е изработена във връзка с Решение от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз. Проектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждане на регулаторни режими. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на Наредба е публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието, на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица се предостави 30-дневен срок за предложения и становища по проекта. 5