Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ

Проект! МОТИВИ 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ Съгласно чл. 11 от Закона за правната помощ (ЗПП) Националното бюро за правна помощ (НБПП) се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима членове. Председателят и заместник-председателят на НБПП се назначават и освобождават със заповед на министър-председателя въз основа на решение на Министерския съвет, а останалите трима членове на НБПП се избират от Висшия адвокатски съвет. В чл. 15 ЗПП изрично е регламентирано, че председателят и заместник-председателят осъществяват своята дейност по трудово правоотношение, за което получават трудово възнаграждение, определено в закона. За разлика от тях, другите членове на НБПП получават възнаграждение само за участие в заседание на бюрото. Условията и редът за прекратяването на мандата на всички членове на Националното бюро за правна помощ са уредени в чл. 14 от Закона за правната помощ, като в ал. 1 са изброени изчерпателно основанията за това. Разпоредбата на чл. 14 ЗПП не предвижда други основания за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на председателя и на заместник-председателя. В специални закони, които уреждат назначаване на лица на мандатни длъжности, са регламентирани допълнителни изисквания за заеманата длъжност, респ. за предсрочно прекратяване на мандата. Така например съгласно Закона за дипломатическата служба (чл. 8, ал. 4) постоянният секретар се назначава за срок от 4 години, който изтича преди придобиването от служителя на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Аналогична разпоредба се съдържа в чл. 79, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. В Закона за военното разузнаване е регламентирано изрично, че правомощията на директора на Служба „Военно разузнаване“ се прекратяват предсрочно при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – чл. 24, ал. 6, т. 3 от Закона за военното разузнаване. Според Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) правомощията на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се прекратяват при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване – по инициатива на органа по назначаване или по искане на служителя; когато на държавния служител е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване – по инициатива на органа по назначаването и когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б от Кодекса за социално осигуряване – по инициатива на органа по назначаване – чл. 13, ал. 3, т. 11 – 13 ЗИНЗС. Органите на държавната власт, с оглед начина на създаването им, са конституционноустановени и такива, създадени на основание закон или подзаконов нормативен акт – каквото е Националното бюро за правна помощ. За първите е необходимо да се гарантира по-висока степен на правна стабилност, тъй като те са основните и най-значими органи на държавното управление. При създаването и организирането на вторите се следват изискванията за по-висока степен на гъвкавост и оперативност, за да се осигури ефективното изпълнение на множеството комплексни задачи на държавното управление. От друга страна, административните структури, създадени с нормативен акт, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, са разделени на две групи – към Министерския съвет и към министерствата. За тези администрации Законът за администрацията (ЗА) не съдържа обща изрично описана процедура за избор на ръководителя – такава е описана в съответния за всяка от тях специален нормативен акт. Във втората група органи на изпълнителната власт се наблюдава сравнително разнообразие по отношение назначаването на длъжност. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПП възлага изрично на министъра на правосъдието разработването, координирането и провеждането на държавната политика в областта на правната помощ. Националното бюро за правна помощ е органът, чрез който тази политика се организира и прилага на практика (чл. 6, ал. 2 ЗПП), поради което именно министърът на правосъдието носи политическата и институционалната отговорност за нейното изпълнение. Действащата уредба вече предвижда, че предложението за назначаване на председателя и заместник-председателя на НБПП постъпва единствено от министъра на правосъдието (чл. 11, ал. 2). В съответствие с това обстоятелство и с оглед постигане на целите на изпълняваните политики министърът на правосъдието следва да може самостоятелно да подбере ръководната част от състава на НБПП, който да подкрепя тези политики. Това ще гарантира, че осъществяваната политика в областта на правната помощ ще бъде съобразена в най-голяма степен с изискванията на държавната политика в конкретната област. От друга страна, концентрирането на политическа и управленска отговорност по отношение на НБПП в лицето на министъра на правосъдието ще преодолее досегашния институционален дуализъм и ще доведе до яснота и безспорност при носенето на отговорността. Разпоредбата на чл. 6, ал. 3 ЗПП определя НБПП като държавен орган –юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието. Сегашният режим изисква колективно решение на Министерския съвет за персонални назначения в орган, който е второстепенен разпоредител към министъра на правосъдието. Организационната и бюджетна обвързаност на НБПП към министъра на правосъдието е допълнителен аргумент за необходимостта от изменение на реда за назначаване на председателя и на заместник-председателя на НБПП. За сравнение орган по назначаването на ръководителите на повече от останалите второстепенни разпоредители по бюджета на Министерството на правосъдието (определени с Постановление № 155 на Министерския съвет от 2015 г., обн., ДВ, 48 от 2015 г.) е министърът на правосъдието: на главния директор на Главна дирекция „Охрана“ – на основание чл. 8, ал. 2, т. 2 от Правилника за устройството и дейността на Главна дирекция „Охрана“; на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и на ръководителя на Бюрото по защита на застрашени лица – чл. 14, ал. 1 от Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство. На основание на гореизложеното е целесъобразно по отношение на председателя и на заместник-председателя на НБПП да се оптимизира редът за назначаване и освобождаване и да бъдат предвидени допълнителни основания за предсрочното прекратяване на техните правоотношения. 2. Основни предлагани промени Предвид обстоятелството, че съгласно Постановление № 155 на Министерския съвет от 2015 г. за определяне на второстепенните разпоредители по бюджета на Министерството на правосъдието (ДВ, бр. 48 от 2015 г.) НБПП е второстепенен разпоредител по бюджета на Министерството на правосъдието, е резонно назначаването и освобождаването на председателя и заместник-председателя на НБПП да се извършва от министъра на правосъдието. В тази връзка се предлага промяна в чл. 11, ал. 2 и в досегашната ал. 2 на чл. 14 ЗПП. С предложението за изменение на чл. 11, ал. 2 от Закона за правната помощ се предвижда председателят и заместник-председателят на НБПП да се назначават и освобождават със заповед на министъра на правосъдието. Предлаганата промяна относно реда на назначаване на председателя и на заместник-председателя на НБПП привежда докрай логиката, че министърът на правосъдието носи отговорност за дейността на НБПП. Предлаганите допълнения в чл. 14 сред основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на председателя или заместник-председателя на НБПП, макар и свързани с придобиване и упражняване право на пенсия, съществено се различават. По отношение на предлаганата нова т. 1 от ал. 2 на чл. 14 е без значение кога лицето е придобило или упражнило право на пенсия по реда на чл. 68 и следващите КСО – преди или след учредяване на трудовото му правоотношение, поради което е възможно да разполага със заместващ доход, определен съобразно правилата на КСО. В останалите предлагани разпоредби се имат предвид различни хипотези, в които лицето е упражнило право на пенсия и тази пенсия му е отпусната. Съгласно правната доктрина правото на пенсия е субективно материално право на осигуреното лице и възниква при наличие на определени в закона предпоставки, като се следва нарочно производство. Правото на пенсия е конституционно (основно право), тъй като е една от основните форми, в които се проявява и чрез които се осъществява правото на обществено осигуряване по чл. 51 от Конституцията. По съдържание правото на пенсия е осигурително субективно потестативно (преобразуващо) право. Упражняването му внася двойствена промяна в правното положение на осигуреното лице. От една страна, то променя осигурителното правоотношение между осигуреното лице и осигурителния орган, по което във времето на упражняване на трудовата дейност се създават предпоставките за упражняването му (възраст, осигурителен стаж, осигурителен доход и др.). С упражняването му се променя осигурителното правоотношение между същите правни субекти в правоотношение по изплащане на дължимото осигурително обезпечение във вид на пенсия. От друга страна, упражняването му променя правното положение на осигуреното лице. От осигурено лице по чл. 4 и 4а КСО то придобива правното качество на пенсионер. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст също е субективно потестативно (преобразуващо) право и се придобива при наличие на определени в КСО предпоставки – чл. 68 – 69в КСО. Тези предпоставки не са еднакви и общи за всички категории осигурени лица за социалния риск „старост“. Най-общо предвидените предпоставки в КСО са навършване на определена възраст и определен брой години осигурителен стаж. Въвежда се и ново основание за предсрочно прекратяване на всички членове на НБПП – при действия, които накърняват престижа на НБПП. Предложението е отражение на общото изискване за ненакърняване на престижа на съответната служба. Подобно изискване съществува в редица закони – чл. 308, ал. 3, т. 2 от Закона за съдебната власт предвижда, че сред основанията за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на магистрати са действия, които накърняват престижа на съдебната власт. В чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ сред основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя и заместник-председателите на Държавна агенция „Разузнаване“ законодателят предвижда и действия, които накърняват престижа на Агенцията. Аналогично основание е въведено и в чл. 19в, ал. 5, т. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства, чл. 8, ал. 4, т. 6 от Закона за Националната служба за охрана, чл. 8, ал. 4, т. 7 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Това основание е въведено на общо основание и за всички държавни служители с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (чл. 18). 3. Цели, които се с поставят с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ създаване на ясен механизъм, гъвкавост и оперативност при управление на системата за правна помощ; осигуряване на по-висока ефективност при координирането на съвместните политики между Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ; постигне на съответствие с принципите за бързина, ефективност и добро управление в администрацията. 4. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложеният проект на нормативен акт няма да окаже финансово въздействие върху държавния бюджет. За прилагането на новата правна уредба няма да бъдат необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които да бъдат одобрени по бюджета на Министерството на правосъдието. 5. Очаквани резултати С предлагания проект на Закон за изменение и допълнени на Закона за правната помощ ще се създаде ясен механизъм, гъвкавост и оперативност при управление на системата за правна помощ. Ще се осигури по-висока ефективност при координирането на съвместните политики между Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ и ще се постигне съответствие с принципите за бързина, ефективност и добро управление в администрацията. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и други изисквания С проекта на Закон за изменение и допълнени на Закона за правната помощ не се въвеждат изисквания на европейското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. Относно съответствието на законопроекта с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека, е изготвена справка от Министерството на правосъдието. Проектът на акт не съдържа разпоредби, свързани с въвеждане на регулаторни режими. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на акт. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектът на Закон за изменение и допълнени на Закона за правната помощ е публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието, както и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица се предостави 30-дневен срок за предложения и становища по проекта.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ (ЗИД на ЗПП) Лица за контакт: Галина Димитрова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Силвия Соколова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Георги Божинов, главен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ Телефон и ел. поща: 02/ 9237 553 G_dimitrova@justice.government.bg 02/ 9237 410 S_Sokolova@justice.government.bg 02/ 9237 374 Georgi.Bozhinov@justice.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Необходимост да се предприемат действия за прецизиране на реда за назначаване и освобождаване на председателя и заместник-председателя на Националното бюро за правна помощ 1.1. Кратко описание на проблема и причините за неговото възникване: Съгласно чл. 11 от Закона за правната помощ (ЗПП) Националното бюро за правна помощ (НБПП) се състои от петима членове – председател, заместник-председател и трима членове. Председателят и заместник-председателят на НБПП се назначават и освобождават със заповед на министър-председателя въз основа на решение на Министерския съвет, а останалите трима членове на НБПП се избират от Висшия адвокатски съвет. Целта на правната помощ е да гарантира равен достъп на лицата до правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ (чл. 3 ЗПП). Съгласно чл. 21 ЗПП видовете правна помощ са: 1. консултация и/или подготовка на документи с оглед на постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело, за започване или провеждане на производство за издаване на индивидуален административен акт и/или неговото оспорване по административен ред, включително консултация и/или подготовка на документи по глава пета „а“, раздел ІІ; 2. процесуално представителство; 3. представителство в извънсъдебни процедури; 4. представителство при задържане по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), по чл. 16а от Закона за митниците, по чл. 13 от Закона за военната полиция и по чл. 124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Съгласно Доклада за дейността на НБПП за 2025 г. правната помощ за консултации и/или подготовка на документи за завеждане на дело, за започване или провеждане на производство за издаване на индивидуален административен акт или неговото оспорване по административен ред, включително консултации и/или подготовка на документи по глава пета „а“, раздел ІІ от ЗПП, по чл. 21, т.1 ЗПП е, както следва: 511 броя решения на председателя на НБПП за предоставена правна помощ, въз основа на заявления на граждани, от които: 19 броя решения за предоставена правна помощ на лица по Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка (OB L 7, с. 1–79), постановени в държави членки на Европейския съюз; 4 броя решения за предоставена правна помощ на лица по Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (OB L 26, 31.1.2003 , с. 41–47); 206 броя решения на председателя на НБПП за подготовка на документи за образуване на дело и процесуално представителство на лица, след предоставена им консултация в Регионален център за консултиране, като 132 броя решения от тях са за пострадали от домашно насилие; 282 броя решения за предоставена правна помощ на лица по други правни проблеми. Правна помощ за представителство на лица в извънсъдебни процедури, предоставена по чл. 21, т. 3 ЗПП – 12 броя решения и 364 броя решения на председателя на Бюрото за представителство в административни производства по Закона за убежището и бежанците; Правна помощ за представителство на лица, задържани по ЗМВР, предоставена по чл. 21, т. 4 от ЗПП – 797 броя решения. За 2025 г. е осъществен контрол върху общо 32 057 броя отчети по предоставена правна помощ. От общият брой проверени отчети са изготвени решения за определяне на възнаграждение за предоставена правна помощ, както следва: 1. Решения за определяне на възнаграждение за предоставена правна помощ за консултации на Националния телефон за правна помощ – 430 броя; 2. Решения за определяне на възнаграждение за предоставена правна помощ в Регионалните центрове за консултиране - 841 броя решения; 3. Решения за определени възнаграждения за предоставена правна помощ по отчети на адвокати, подадени по общ ред – 30 291 броя и 1 743 броя решения за определяне на възнаграждение за предоставена правна помощ за представителство на чужденци, търсещи международна закрила по ЗУБ. Постановени са 1 161 броя решения за заплащане на командировъчни разходи. За 2025 г. са върнати като нередовни или с отказ за плащане 304 броя отчети. В резултат на извършен последващ контрол на решения за заплатени възнаграждения на адвокати за предоставена от тях правна помощ са отменени 22 броя решения. Посочените по-горе данни показват същественото значение, което има правната помощ за гарантирането на равен достъп на лицата до правосъдие. Част от ръководството на НБПП попада към органите на изпълнителната власт, които се назначават от министър-председателя по предложение на ресорния министър. В тази категория попадат също така и изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, който се назначава от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите (чл. 9, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите); директорът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига, който се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните (чл. 18, ал. 1 от Закона за центъра за оценка на риска по хранителната верига) и изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните се назначава от министър-председателя по предложение на министъра на земеделието и храните (чл. 5, ал. 1 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните). Условията и редът за прекратяването на мандата на всички членове на Националното бюро за правна помощ са уредени в чл. 14 ЗПП. В ал. 1 са изброени изчерпателно основанията за това, като други основания за предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение на председателя и заместник-председателя не са предвидени. При създаването на основание закон или подзаконов нормативен акт на органи на държавна власт организирането на дейността им следва да спазва по-висока степен на гъвкавост и оперативност с оглед на осигуряване на ефективното изпълнение на множеството разнородни задачи на държавното управление и динамиката на развитие на обществените отношения в тази сфера. Провеждането на последователна и непротиворечива управленска политика в областта на правната помощ по необходимост изисква синхронизирането на действията на отделните административни структури за постигането на предварително определените от страна на изпълнителната власт цели. От друга страна, концентрирането на политическа и управленска отговорност по отношение на НБПП в лицето на министъра на правосъдието ще преодолее досегашния институционален дуализъм и ще доведе до яснота и безспорност при носенето на отговорността. 1.2. Възможности за решаване на проблема в рамките на съществуващото законодателство: Необходими са законодателни изменения за решаване на констатирания в т. 1 проблем. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗПП възлага изрично на министъра на правосъдието разработването, координирането и провеждането на държавната политика в областта на правната помощ. Националното бюро за правна помощ е органът, чрез който тази политика се организира и прилага на практика (чл. 6, ал. 2 ЗПП), поради което именно министърът на правосъдието носи политическата и институционалната отговорност за нейното изпълнение. Действащата правна уредба вече предвижда, че предложението за назначаване на председателя и заместник-председателя на НБПП постъпва единствено от министъра на правосъдието (чл. 11, ал. 2 ЗПП). В съответствие с това обстоятелство и с оглед постигане на целите на изпълняваните политики министърът на правосъдието следва да може самостоятелно да подбере ръководната част от състава на НБПП, който да подкрепя тези политики чрез конкретизация и оптимизиране на основанията и реда за тяхното назначаване, съответно освобождаване. Това ще гарантира, че осъществяваната политика в областта на правната помощ ще бъде съобразена в най-голяма степен с изискванията на държавната политика в конкретната област. 1.3. Причини действащата нормативна рамка да не позволява решаване на проблема: Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема. Заложените в проекта цели могат да се постигнат единствено със законодателни промени в съответния акт. 1.4. Задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз: Няма задължения, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или от правото на Европейския съюз. 1.5. Последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политики: Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Проблемът не може да бъде разрешен в рамките на действащите правни норми или чрез промяна в организацията на работа. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, доколкото основанията и реда за освобождаване на всички административни длъжности следва да бъдат единствено законовоуредени с оглед на спазване на конституционния принцип на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията на Република България). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Описаният проблем не може да бъде разрешен в рамките на действащата нормативна уредба. Както е посочено в т. 1.1. за постигането на целите на изпълняваните политики в областта на правната помощ министърът на правосъдието следва да може самостоятелно да подбере ръководната част от състава на НБПП, който да ги изпълнява с оглед на гарантирането на лицата на ефективен достъп до правосъдие. Също така ще се постигне и съответствие по отношение на основанията и реда за назначаване, съответно освобождаване на останалите ръководни административни длъжности на национално ниво. Действащите основания за назначаване, съответно освобождаване, на председателя и заместник-председателя на НБПП, както и редът за тяхното извършване, са изчерпателно уредени в действащата нормативна уредба (чл. 11 и чл. 14 ЗПП), поради което същите не подлежат на разширително тълкуване или прилагането по аналогия на правни норми от други нормативни актове. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, произтичащи от актове от нормативни актове от по-висока степен или от първичното или вторично право на Европейския съюз. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на ЗПП. Анализите от изпълнението на политиката в областта на правната помощ за 2025 г. са посочени в т. 1.1. 2. Цели: Цел 1: Създаване на ясен механизъм, гъвкавост и оперативност при управление на системата за правна помощ; Цел 2: Осигуряване на по-висока ефективност при координирането на съвместните политики между Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ в областта на правната помощ. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерският съвет; Министерството на правосъдието; Националното бюро за правна помощ; Висшият адвокатски съвет; 6 434 броя адвокати, вписани в Националния регистър на правната помощ към 31 декември 2025 г.; Граждани, обхванати от системата на правната помощ, чийто точен брой не може да бъде идентифициран. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Необходимост да се предприемат действия за повишаване на ефективността при координирането на съвместните политики между Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинираните проблеми. При такъв вариант ще продължи да съществува възможността за несъответствие и некоординиране на действията между Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Продължаване на досегашния институционален дуализъм, липса на яснота и безспорност при носенето на институционалната отговорност за нейното изпълнение в областта на правната помощ; Невъзможност осъществяваната политика в сферата на правната помощ да бъде съобразена с изискванията на държавната политика в конкретната област; Правна празнота, която води до непоследователност в реда за назначаване и освобождаване на председателя и заместник-председателя на Националното бюро за правна помощ спрямо останалите второстепенни разпоредители по бюджета на Министерството на правосъдието. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Законопроектът не регулира обществени отношения, свързани с дейността на МСП. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Изменение и допълнение на Закона за правната помощ“: Описание: Този вариант предполага решаване на идентифицирания проблем чрез нормативна намеса. Със законопроекта се предлага прецизиране на основанията и реда за назначаване на председателя и заместник-председателя на НБПП с оглед на преодоляване на досегашния институционален дуализъм при носенето на институционалната отговорност при провеждане на държавната политика в областта на правната помощ: С предложението за изменение на чл. 11, ал. 2 ЗПП се предвижда председателят и заместник-председателят на НБПП да се назначават и освобождават със заповед на министъра на правосъдието. Предлаганата промяна относно реда на назначаване на председателя и на заместник-председателя на НБПП привежда докрай логиката, че министърът на правосъдието носи отговорност за дейността на НБПП; С предлаганите допълнения в чл. 14 ЗПП сред основанията за прекратяване на трудовото правоотношение на председателя или заместник-председателя на НБПП се предвижда и придобиване и упражняване на право на пенсия. Без правно значение е кога лицето е придобило или упражнило правото си на пенсия по реда на чл. 68 и следващите от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – преди или след учредяване на трудовото му правоотношение, поради което е възможно да разполага със заместващ доход, определен съобразно правилата на КСО. Подобно изискване е въведено по отношение на други административните ръководители – например съгласно чл. 13, ал. 3, т. 11-13 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража сред основанията за прекратяване на правомощията на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, 69 или 69б КСО или когато на служителя е отпусната пенсия на основание чл. 68, 68а, 69 или 69б КСО, а също така и когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия по чл. 68, 68а, 69 или 69б КСО; съгласно чл. 24, ал. 6, т. 3 от Закона за военното разузнаване сред основанията за предсрочно прекратяване на правомощията на директора на Служба „Военно разузнаване“ е придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО; Въвежда се и ново основание за предсрочно прекратяване на всички членове на НБПП – при действия, които накърняват престижа на НБПП. Предложението е отражение на общото изискване за ненакърняване на престижа на съответната служба. Подобно изискване съществува в редица закони – чл. 308, ал. 3, т. 2 от Закона за съдебната власт предвижда, че сред основанията за налагане на дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност на магистрати са действия, които накърняват престижа на съдебната власт. В чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване“ сред основанията за предсрочно прекратяване на пълномощията на председателя и заместник-председателите на Държавна агенция „Разузнаване“ законодателят предвижда и действия, които накърняват престижа на Агенцията. Аналогично основание е въведено и в чл. 19в, ал. 5, т. 6 от Закона за специалните разузнавателни средства, чл. 8, ал. 4, т. 6 от Закона за Националната служба за охрана, чл. 8, ал. 4, т. 7 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“. Това основание е въведено на общо основание и за всички държавни служители с Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (чл. 18). Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще се: Подобри ефективността при координирането на съвместните политики между Министерството на правосъдието и НБПП; Създаване на ясен механизъм и оперативност при управлението на системата на правната помощ. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се предвиждат негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се въвеждат нови регулаторни режими, такси или административни услуги. Вариант 3 „Ненормативна намеса“: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез изготвяне на указания или насоки, както и на други организационни мерки. Този вариант не може да преодолее посочените проблеми. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: За този вариант са присъщи всички негативни въздействия на Вариант 1. Дефинираният в т. 1 проблем не може да бъде разрешен чрез организационни мерки. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и не въвежда нови задължения за физическите и юридическите лица и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. Административна тежест: При този вариант не се очаква намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1: Вариант „Без действие“ Вариант 2 „Изменение и допълнение на ЗПП Вариант 3 „Ненормативна намеса“ Ефективност Цел 1: Създаване на ясен механизъм, гъвкавост и оперативност при управление на системата за правна помощ Цел 2: Осигуряване на по-висока ефективност при координирането на съвместните политики между Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ. ниска висока ниска Ефикасност Цел 1: Създаване на ясен механизъм, гъвкавост и оперативност при управление на системата за правна помощ Цел 2: Осигуряване на по-висока ефективност при координирането на съвместните политики между Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ. ниска висока ниска Съгласуваност Цел 1: Създаване на ясен механизъм, гъвкавост и оперативност при управление на системата за правна помощ Цел 2: Осигуряване на по-висока ефективност при координирането на съвместните политики между Министерството на правосъдието и Националното бюро за правна помощ. ниска висока ниска 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. При реализирането на първия и третия вариант не се постигат поставените цели. Осъществяването на втория вариант позволява в максимална степен да се изпълнят поставените цели. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 Нормативна намеса: „Изменение и допълнение на Закона за правната помощ“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? . 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Закон за правната помощ 2. Отчетен доклад за дейността на Националното бюро за правна помощ. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. https://www.lex.bg/laws/ldoc/2135511185 2. https://mjs.bg/home/index/29ecd10f-3d3a-47e6-80fc-b0bf2c070fa2 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието:

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 03-00-147/04.08.2026 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Основание: от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация По законодателната инициатива: В Законодателната програма на Министерския съвет за периода юли – декември 2026 г., приета с Решение № 577 на Министерския съвет от 29 юли 2026 г., под № 52 е включен Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, с месец за внасяне декември 2026 г. и със следните цели, основни положения и очаквани резултати: подобряване на достъпа до правосъдие; улесняване на процесите в системата на правната помощ; осигуряване на качествена и ефективна правна помощ; предвиждане на нови механизми за достъп до правна помощ; подобряване на взаимодействието между институциите. От представената частична предварителна оценка на въздействието не става ясно дали всички предвидени в законодателната програма изменения и допълнения в закона са включени в настоящия законопроект. С оглед политиката за намаляване на честите промени в законодателството и повишаване на неговата стабилност и устойчивост, е необходимо нормативните промени, попадащи в обхвата на съответния нормативен акт, да се реализират в една обща законодателна инициатива. В тази връзка, препоръчваме оценката да се допълни с информация и по отношение изпълнението на горепосочените цели, като се изработи единен законопроект, който да включва всички елементи, предвидени в Законодателната програма на Министерския съвет. В оценката, а впоследствие и в доклада на вносителя, следва да бъде посочено, че настоящият законопроект е включен под № 52 в Законодателната програма на Министерския съвет за периода юли – декември 2026 г. *   Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **   При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. ***   На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. ****   На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ИСКРЕН ИВАНОВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ В ПЕРИОДА 14 АВГУСТ – 14 СЕПТЕМВРИ 2026 Г. Дата и Име на начин на лице/наименова Предложения и становища Декларирани постъпване ние ЮЛ данни дали на лицето действа становище от свое име или то Приети/ № защитава Мотиви (официално неприети позиция от , по ел. името на друго поща, чрез лице/група Портала за лица обществени консултаци и и т.н.) 1. 16.08.2026 г. - Тодор Тодоров ☒ Лицето Категорично не съм съгласен с предложеното Не се В становището не се съдържат конкретни чрез действа от свое по параграф 2, точка 2 на този ЗИД на ЗПП. приема предложения. Портала за име Предложената промяна е дискриминационна обществени и накърнява конституционното право на труд, консултации ☐ Лицето като прави определени лица по смисъла на защитава Закона от една страна зависими само от позиция от името волята на Министъра, а от друга страна ги на друго прави зависими от субективната му преценка лице/група лица: да поиска или да не поиска отстраняването им …. заради правото им на пенсия! Изтъкната логика по ЗОВС е манипулативна и спекулативна в този случай, където лица по Закона за правната помощ не би следвало да имат ограниченията по възраст, като за 1 активна военна служба, където се очакват друг тип умения. 2. 23.08.2026 г. - Даниел Топалов ☒ Лицето Правя следните бележки и предложения: чрез действа от свое Портала за име 1. § 1 овластява министъра да освобождава 1. Не се 1. Досегашният чл. 14 ЗПП и сега ясно обществени без основания и обезсмисля мандата по чл. 12 приема указва, че мандатът на член на НБПП се консултации ☐ Лицето ЗПП прекратява предсрочно на посочените защитава прекратителни основания и не е позиция от името Новата редакция на чл. 11, ал. 2 гласи: необходимо предлаганото уточнение. на друго „Председателят и заместник-председателят лице/група лица: на НБПП се назначават и освобождават със …. заповед на министъра на правосъдието." Разпоредбата не препраща към чл. 14 и не съдържа никакво ограничение. Тълкувана самостоятелно, тя позволява освобождаване по всяко време и без основание, докато чл. 12 ЗПП определя мандат от 4 години, а чл. 14 изчерпателно изброява основанията за предсрочното му прекратяване. Проектът не изменя чл. 6, ал. 3 ЗПП, който определя НБПП като независим държавен орган. В мотивите тази разпоредба е цитирана без думата „независим" — възпроизведена е като „държавен орган – юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието". Несъответствието между цитата в мотивите и действащия текст е основание по чл. 28, ал. 2 ЗНА, а вътрешното противоречие между новия чл. 11, ал. 2 и запазените чл. 6, ал. 3 и чл. 12 — по чл. 9, ал. 1 ЗНА. Предложение № 1. В § 1, в новата редакция на чл. 11, ал. 2, се създава изречение второ: „Освобождаване преди изтичане на срока по чл. 12 се извършва само на основанията по чл. 14." 2 2. § 2, т. 1 въвежда основание за прекратяване 2. Не се 2. Изразът „действия, които накърняват без определение, приложимо и към членове, приема престижа“ на НБПП е с утвърдено правно за които посочената в мотивите опора не важи значение в действащото законодателство и в правната доктрина. Фактическият Добавя се основание „действия, които състав на същото включва действия и/или накърняват престижа на НБПП" в чл. 14, ал. бездействия, които са въпрос на конкретна 1, т. 2 — тоест по отношение на всичките преценка във всеки отделен случай, което петима членове. Понятието няма определение обосновава и невъзможността за в закона, докато § 1, т. 1 от допълнителните въвеждането на отделна легална разпоредби определя изрично само „системно дефиниция (например съгласно чл. 48, ал. нарушение". Мотивите обосновават новото 1, т. 5 от Закона за съдебната власт – ЗСВ; основание с чл. 18 от Кодекса за поведение на чл. 54, ал. 1, т. 8 ЗСВ; чл. 54, ал. 8 ЗСВ и служителите в държавната администрация, др.). но този кодекс не се прилага към тримата членове, избирани от Висшия адвокатски съвет, които не са служители в държавната администрация. Основанието остава неопределяемо по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗНА за част от адресатите си. Предложение № 2. Създава се § 2а със следното съдържание: „§ 2а. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 4: „4. „Действия, които накърняват престижа на НБПП" са действия или бездействия на член на НБПП, извършени при или по повод изпълнението на функциите му, които са несъвместими с изискванията за почтеност, безпристрастност и професионална етика по Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация."" 3. Новата ал. 2, т. 1 обхваща хипотеза, в която 3. Не се 3. Правото на пенсия може да бъде липсва заместващият доход, с който самите приема упражнено безсрочно след възникване на мотиви обосновават мярката основанията в тази връзка (чл. 105, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване). Предлаганата т. 1 гласи: „при придобито или упражнено право на пенсия за осигурителен 3 стаж и възраст". Мотивите обосновават разпоредбата така: „е без значение кога лицето е придобило или упражнило право на пенсия по реда на чл. 68 и следващите КСО – преди или след учредяване на трудовото му правоотношение, поради което е възможно да разполага със заместващ доход, определен съобразно правилата на КСО". Заместващ доход обаче възниква едва при упражнено право и отпусната пенсия. Само придобитото право не поражда никакво плащане — мотивите сами определят правото на пенсия като субективно потестативно право, което променя правното положение „с упражняването му". В хипотезата на само придобито и неупражнено право прекратяването на мандата оставя лицето без възнаграждение и без пенсия. Обосновката в мотивите не покрива нормативния текст. Прекратяването на трудово правоотношение на основание възраст или пенсионно право попада в приложното поле на чл. 3, § 1, буква „в" от Директива 2000/78/ЕО и подлежи на преценка за обективна обоснованост и пропорционалност по чл. 6, § 1 от нея. Такава преценка не се съдържа нито в мотивите, нито в оценката на въздействието. В решение от 6 ноември 2012 г. по дело C-286/12, Комисия/Унгария, EU:C:2012:687, Съдът на ЕС приема за непропорционално рязкото въвеждане на основание за напускане, обвързано с пенсионна възраст, при липса на съответствие между целта и средството. Предложение № 3. В § 2, т. 2, в ал. 2, т. 1 думите „при придобито или упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст" се 4 заменят с „при упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отпусната такава пенсия". 4. Прекратяването е формулирано като 4. Приема 4. Отразено в текста на законопроекта. императивно и автоматично, за разлика от се. всички модели, на които мотивите се позовават Уводното изречение на новата ал. 2 гласи „Мандатът на председателя и на заместник- председателя на НБПП се прекратява предсрочно и:". Формулировката е обвързана — при настъпване на основанието мандатът се прекратява по право. Мотивите сочат за образец чл. 13, ал. 3, т. 11 – 13 ЗИНЗС и сами възпроизвеждат, че там прекратяването е „по инициатива на органа по назначаване или по искане на служителя", тоест е предоставено на преценка. Посоченият в мотивите чл. 8, ал. 4 от Закона за дипломатическата служба също не предвижда предсрочно прекратяване, а мандат, който се определя предварително така, че да изтече преди придобиването на правото. Нито един от цитираните модели не съдържа автоматично прекратяване. Отклонението от собствената сравнителна опора е самостоятелен елемент от преценката за пропорционалност по чл. 6, § 1 от Директива 2000/78/ЕО. Предложение № 4. В § 2, т. 2 уводното изречение на новата ал. 2 се изменя така: „(2) Мандатът на председателя и на заместник- председателя на НБПП може да бъде прекратен предсрочно по инициатива на 5 министъра на правосъдието или по искане на лицето:". 5. Новата ал. 2, т. 3 няма самостоятелно 5. не се 5. Това представлява самостоятелно нормативно действие приема прекратително основание на правоотношението на председателя и Точка 3 урежда случая, в който „трудовото заместник-председателя на НБПП, поради правоотношение е възникнало след като е което разпоредбата не се нуждае от придобито и упражнено право на пенсия за прецизиране. осигурителен стаж и възраст". Тази хипотеза вече е изцяло обхваната от т. 1, която не поставя изискване за момента на придобиване или упражняване. Мотивите го потвърждават изрично: „е без значение кога лицето е придобило или упражнило право на пенсия… – преди или след учредяване на трудовото му правоотношение". Разпоредба без нормативно действие противоречи на чл. 9, ал. 1 ЗНА. Предложение № 5. В § 2, т. 2, в новата ал. 2, точка 3 се заличава. 6. За новата ал. 2 не е определен нито актът, с 6. Не се 6. Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗПП който се прекратява мандатът, нито срок приема председателят и заместник-председателят на НБПП се назначават и освобождават Предлаганата ал. 3 (досегашна ал. 2) урежда със заповед на министъра на внасяне на предложение само „в случаите по правосъдието. Доколкото не е предвиден ал. 1". Предлаганата ал. 4 (досегашна ал. 3) срок за упражняването на правото на урежда произнасяне също само по ал. 1, чрез министъра на правосъдието, то същото препращане. За основанията по новата ал. 2 в следва да се реализира веднага по проекта няма нито орган, нито акт, нито срок. преценка на титуляря след настъпването Прекратяването на мандат без определен на основанията за това. издател на акта не позволява да се установи и редът за оспорването му. Предложение № 6. В § 2 се създава т. 7 със следното съдържание: „7. Създава се ал. 7: „(7) В случаите по ал. 2 мандатът се 6 прекратява със заповед на министъра на правосъдието, издадена в едномесечен срок от установяване на обстоятелството."" 7. § 2, т. 3 премахва министър-председателя, 7. Не се 7. Съгласно чл. 14, ал. 2 вр. с чл. 11, ал. 2 без да постави министъра на негово място — приема ЗПП основанията за прекратяване на за председателя и заместник-председателя не мандата на председателя и заместник- остава кой да внесе предложение председателя на НБПП са условно разделени в две категории – общи (чл. 11, Действащата ал. 2 гласи: „В случаите по ал. 1 ал. 1 ЗПП), които са относими за всички министър-председателят или председателят членове на НБПП, и специални (чл. 14, ал. на Висшия адвокатски съвет внася 2 ЗПП), които се отнасят единствено за предложение за предсрочно прекратяване на председателя и заместник-председателя мандата." Предлаганата нова ал. 3 запазва на НБПП. Съгласно предложеното само председателя на Висшия адвокатски изменение министъра на правосъдието по съвет. Висшият адвокатски съвет обаче своя инициатива прекратява предсрочно избира единствено тримата членове по чл. 11, правоотношението. ал. 3; за председателя и заместник- председателя, назначавани от министъра, не остава оправомощено лице. Създава се празнота, при която основанията по чл. 14, ал. 1 стават неприложими спрямо двамата ръководители. Предложение № 7. В § 2, т. 3 новата ал. 3 се изменя така: „(3) В случаите по ал. 1 предложение за предсрочно прекратяване на мандата се внася от министъра на правосъдието — за председателя и за заместник-председателя, и от председателя на Висшия адвокатски съвет — за останалите членове." 8. § 2, т. 4 премахва органа, който се 8. Не се 8. Не е необходимо определянето на срок, произнася за освобождаването на приема доколкото министърът на правосъдието председателя и заместник-председателя по своя инициатива ще издава акт за прекратяване на правоотношението. Не е Действащата ал. 3 гласи: „Министерският необходимо той да бъде нарочно сезиран съвет или Висшият адвокатски съвет се за разлика от Висшия адвокатски съвет, до 7 произнася в едномесечен срок за който се внася предложение от освобождаването, съответно за определянето председателя. на нов член." Проектът заличава думите „Министерският съвет или", с което остава единствено Висшият адвокатски съвет. За председателя и заместник-председателя не се посочва орган и не се прилага едномесечният срок. Празнотата е огледална на тази по т. 7 и произтича от същия пропуск — компетентността е отнета от Министерския съвет, но не е предоставена на министъра. Предложение № 8. В § 2, т. 4 се изменя така: „4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „Министерският съвет или Висшият адвокатски съвет се произнася" се заменят с „Министърът на правосъдието, съответно Висшият адвокатски съвет, се произнася"." 9. Новата ал. 5 допуска безсрочно изпълнение 9. Не се 9. В случай на предсрочно прекратяване на функциите на председател от заместник приема. на мандата на председателя на НБПП или от член неговите функции се изпълняват от заместник-председателя, но това е Предлаганата ал. 5 урежда кой изпълнява времево ограничено до назначаването на функциите „до назначаването на нов председател с редовен мандат. Този председател", без да определя срок за фактически състав следва да бъде назначаването. Разпоредба, чието действие е реализиран веднага след предсрочното обвързано с неопределено бъдещо събитие, прекратяване на мандата на председателя. позволява временното състояние да продължи неограничено и противоречи на чл. 9, ал. 1 ЗНА. Предложение № 9. В § 2, т. 5, в новата ал. 5 се създава изречение второ: „Нов председател се назначава в срок до три месеца от прекратяването на мандата.“ 10. § 4 прилага новите основания за 10. Не се 10. Съгласно справката за съответствие на прекратяване към текущи мандати, без приема законопроекта не създава нормативни 8 преходен период и без отложено влизане в предпоставки за противоречие с сила разпоредбите на Конвенцията и практиката на ЕСПЧ. Параграф 4 гласи: „Този закон се прилага и по отношение на заварените към датата на влизането му в сила правоотношения." Проектът не съдържа разпоредба за влизане в сила, поради което по чл. 5, ал. 5 от Конституцията законът влиза в сила три дни след обнародването. В съчетание с новата чл. 14, ал. 2 това означава прекратяване на текущ мандат в тридневен срок, ако лицето е придобило право на пенсия — включително когато мандатът е започнал при уредба, която не е познавала такова основание. Именно липсата на преходен период е обстоятелството, поради което Съдът на ЕС приема мярката за непропорционална в C- 286/12, Комисия/Унгария. Незабавното действие спрямо заварени мандати нарушава и принципа на правна сигурност и защитата на оправданите правни очаквания, изведени от чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Предложение № 10. Параграф 4 се изменя така: „§ 4. Този закон се прилага и по отношение на заварените към датата на влизането му в сила правоотношения, с изключение на чл. 14, ал. 2, който се прилага само за мандати, възникнали след влизането в сила на този закон." 11. Оценката на въздействието твърди 11. Не се 11. С предлагания акт не се въвеждат неверно, че проектът няма отношение към приема изисквания на правото на Европейския правото на ЕС съюз, което се има предвид в изготвената предварителна частична оценка на Раздел 1.4 от частичната предварителна въздействието – раздел 1, подраздел 1.4 и оценка гласи: „Няма задължения, раздел 8. 9 произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или от правото на Европейския съюз." Раздел 8 е оставен празен. Мотивите, раздел 6, повтарят, че „не се въвеждат изисквания на европейското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право". Твърдението е фактически невярно. Председателят и заместник-председателят осъществяват дейността си по трудово правоотношение (чл. 15, ал. 1 ЗПП), а условията за прекратяване на трудово правоотношение попадат в приложното поле на чл. 3, § 1, буква „в" от Директива 2000/78/ЕО, транспонирана със Закона за защита от дискриминация. Проектът въвежда основания за прекратяване, обвързани изключително с възрастови и осигурителни критерии, и по чл. 6, § 1 от директивата те са допустими само ако са обективно и разумно оправдани от законосъобразна цел и средствата са подходящи и необходими. Такъв анализ отсъства в целия пакет. Предложение № 11. В раздел 1.4 на частичната предварителна оценка на въздействието, съответно в раздел 8, текстът се заменя със: „Прекратяването на трудово правоотношение на основание, обвързано с придобиване или упражняване на право на пенсия, попада в приложното поле на чл. 3, параграф 1, буква „в" от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите. Предвидените в чл. 14, ал. 2 основания са преценени като обективно и 10 разумно оправдани от законосъобразна цел, а средствата за постигането ѝ — за подходящи и необходими по смисъла на чл. 6, параграф 1 от директивата." 12. Оценката отрича рискове, които 12. Не се 12. Частичната предварителна оценка на формулярът изрично изисква да бъдат приема въздействието е съгласувана от посочени Администрацията на Министерския съвет без препоръки в тази ѝ част. Раздел 6.5 „Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант" съдържа единствено „Няма.", при указание в самия формуляр рисковете да включват „възникване на съдебни спорове и др.". Прилагането на нови основания за прекратяване спрямо заварени мандати по § 4 прави съдебни производства предвидими, а не хипотетични. Предложение № 12. Раздел 6.5 от частичната предварителна оценка на въздействието се заменя със: „Прилагането на чл. 14, ал. 2 създава риск от оспорване на заповедите за прекратяване по реда на Административнопроцесуалния кодекс и от производства по Закона за защита от дискриминация на основание възраст." 13. Препоръка на администрацията на 13. Не се 13. Не е необходима промяна в частичната Министерския съвет не е отразена в нито приема предварителна оценка на въздействието, един документ от пакета тъй като в № 52 от Законодателната програма на Министерския съвет за Становището на администрацията на МС по периода юли-декември 2026 г. е включен чл. 21, ал. 5 ЗНА съдържа изрична препоръка: Закон за изменение и допълнение на „В оценката, а впоследствие и в доклада на Закона за правната помощ, който е с вносителя, следва да бъде посочено, че различен предмет на правна уредба и настоящият законопроект е включен под № съответно с различен срок за изработване 52 в Законодателната програма на и одобряване. Министерския съвет за периода юли – 11 декември 2026 г." Препоръката не е изпълнена — нито мотивите, нито оценката съдържат такова посочване. Публикуваната оценка не е преработена след становището, което не отговаря на чл. 30б, ал. 4 и чл. 85, ал. 1 УПМСНА, изрично отбелязани в самото становище. Предложение № 13. В раздел 1.1 на частичната предварителна оценка на въздействието и в раздел 1 на мотивите се добавя изречение: „Законопроектът е включен под № 52 в Законодателната програма на Министерския съвет за периода юли – декември 2026 г., приета с Решение № 577 на Министерския съвет от 29 юли 2026 г." 14. Втората препоръка на администрацията на 14. не се 14. Относими са аргументите по т. 13. МС — единен законопроект, изпълняващ приема Относно предложението за създаването на целите от Законодателната програма — също § 6 от преходните и заключителните не е изпълнена; проектът не съдържа нито разпоредби излиза извън предметния една мярка за достъп до правосъдие обхват на законопроекта. Становището на администрацията на МС изброява целите по № 52 от Законодателната програма: „подобряване на достъпа до правосъдие", „осигуряване на качествена и ефективна правна помощ", „предвиждане на нови механизми за достъп до правна помощ", и препоръчва „да се изработи единен законопроект, който да включва всички елементи, предвидени в Законодателната програма". Настоящият проект урежда изключително реда за назначаване и освобождаване на двама души и не съдържа нито една разпоредба, свързана с достъпа на гражданите до правна помощ. 12 Съществува конкретна и измерима празнота в тази област. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридическо лице или едноличен търговец се присъжда възнаграждение, определено от съда, когато то е било защитавано от собствен юрисконсулт, тоест когато страната не е направила разход за външен адвокат; таванът е обвързан с размерите по чл. 37 ЗПП. Физическото лице, което е водило делото лично — включително защото не отговаря на праговете по чл. 22 ЗПП или защото правна помощ не му е предоставена — не получава нищо. Асиметрията поставя гражданина в по- неблагоприятно положение от търговското дружество при идентична процесуална ситуация и е несъвместима с целта на чл. 3 ЗПП да гарантира равен достъп до правосъдие, както и с равенството на средствата по чл. 6, § 1 ЕКПЧ и чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Изменение на Гражданския процесуален кодекс чрез преходните и заключителните разпоредби на ЗПП е установена практика по същия закон — с § 5 от преходните и заключителните разпоредби на ЗПП е създадена ал. 6 в чл. 64 от тогавашния ГПК. Предлаганата разпоредба не натоварва бюджета на НБПП и на държавата, тъй като разноските се възлагат на загубилата страна, и е ограничена до половината от най-ниския възможен размер — този по Наредбата за заплащане на правната помощ. Предложение № 14. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6 със следното съдържание: „§ 6. В Гражданския процесуален кодекс в чл. 78 се създава ал. 9: 13 „(9) В полза на физическо лице, което е водило делото лично, без пълномощник, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото и реално извършените процесуални действия. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля половината от максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ."" 15. Законодателнотехнически и редакционни 15. Приема 15. Отразено е в § 2, т. 1 от проекта на акта. бележки се Параграф 2, т. 1 гласи „В ал. 1, т. 2 накрая добавя". Липсва възвратната частица, изисквана от законодателната техника за изменителни разпоредби по Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове. Предложение № 15. В § 2, т. 1 думата „добавя" се заменя със „се добавя". Параграф 5, ал. 2 назовава подзаконовия акт 15.1. Не се 15.1. Съгласно чл. 40, ал. 2, т. 1 от Указ № „Правилника за устройството и дейността на приема 883/1974 г. за прилагане на Закона за Националното бюро за правна помощ". нормативните актове е предвидено да се Самият Закон за правната помощ го посочва наименованието на акта при обозначава последователно като „правилника препращане към други нормативни по чл. 7, ал. 2" — така е в чл. 17, т. 1. актове. Използването на две различни наименования за един и същ акт в един закон нарушава изискването за яснота по чл. 9, ал. 1 ЗНА. Предложение № 16. В § 5, ал. 2 думите „Правилника за устройството и дейността на Националното бюро за правна помощ" се заменят с „правилника по чл. 7, ал. 2". 14 Раздели 6.1, 6.2, 6.3, 6.4, 7 и 9 от частичната 15.2. Не се Посочените раздели от частичната предварителна оценка на въздействието са приема предварителна оценка на въздействието са публикувани непопълнени — съдържат попълнени коректно с необходимото многоточия или са празни. Оценка с отбелязване в съответните активни полета непопълнени задължителни раздели не и не се нуждаят от допълнителни позволява да се установи фактическата пояснения. основа на консултацията по чл. 26, ал. 1 ЗНА. Предложение № 17. Разделите се попълват със следното съдържание: раздел 6.1 — „Административната тежест за физическите и юридическите лица не се променя."; раздел 6.2 — „Не се създават нови и не се засягат съществуващи регулаторни режими и административни услуги."; раздел 6.3 — „Не се създават нови регистри."; раздел 6.4 — „Препоръчителният вариант не оказва въздействие върху микро-, малките и средните предприятия."; раздел 7 — „Законопроектът е публикуван за обществени консултации за срок от 30 дни на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на правосъдието."; раздел 9 — „Не се изисква извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието." На основание чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове моля всяко от изложените по-горе възражения, бележки и предложения да бъде разгледано и отразено в справката за постъпилите предложения като отделна позиция, по посочения пореден номер, с изрични самостоятелни мотиви за приемането или отхвърлянето му, без обединяване или общ отговор по няколко точки. 15 При квалификация „приема се" моля да бъде посочен конкретният текст от акта, в който предложението е отразено — съответно член, алинея и точка, а при акт с таблична структура — приоритет, мярка и наименование на колоната. Уточнявам, че отбелязване „приема се по принцип", при което текстът на акта остава непроменен, ще бъде тълкувано от подателя като неприемане по смисъла на чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, което поражда задължение за мотивирана обосновка. Уведомявам, че при отразяване на бележките без самостоятелни мотиви по всяка позиция или при квалификация „приема се по принцип" без посочен изменен текст, изложените предложения ще бъдат подадени повторно като предложение по чл. 107, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, по което на основание чл. 118 АПК се дължи мотивирано произнасяне в двумесечен срок със съобщаване на подателя. 3. 08.09.2026 г. - Адв. Атанас ☒ Лицето 1. Независим орган не може да бъде 1. Не се 1 Не се предлага промяна на принципа за чрез Джонев – член действа от свое поставян в кадрова зависимост приема назначаване на председателя и заместник- деловодната на САК име Съгласно чл. 6, ал. 3 от действащия Закон за председателя на НБПП, като същите ще система на правната помощ НБПП е „независим продължат да се назначават и МП ☐ Лицето държавен орган - юридическо лице“. освобождават от орган, който принадлежи защитава Това законово определение не може да бъде към системата на изпълнителната власт. позиция от името пренебрегвано с аргумента, че НБПП Функционалната разлика се състои в на друго осъществява административна дейност или е обстоятелството, че с предлаганото лице/група лица: на бюджетна издръжка към министъра на изменение институционалната …. правосъдието. Административният характер отговорност за дейността на НБПП като на един орган не изключва неговата елемент от провеждането на държавната функционална независимост. Бюджетната политика в областта на правната помощ се обвързаност също не означава безусловна носи от министъра на правосъдието като кадрова подчиненост. едноличен орган на изпълнителната власт. 16 При действащата уредба министърът прави Подробни съображения са изложени в предложението, но решението се взема от мотивите на законопроекта, където са Министерския съвет, а назначаването се разгледани аналогични хипотези. извършва от министър-председателя. Проектът премахва този колективен механизъм и предоставя назначаването и освобождаването непосредствено на министъра. Това не е техническо улеснение. Това е концентрация на власт. Особено тревожно е посоченото в мотивите разбиране, че министърът следва самостоятелно да подбира ръководство на НБПП, което да подкрепя провежданите политики. Ръководството на независим държавен орган следва да изпълнява закона, а не да бъде подбирано според степента, в която подкрепя политиката на конкретен министър. Независимост, която съществува само докато министърът е доволен, е независимост единствено по име. 2. „Накърняването на престижа“ е опасно 2. Не се 2. Изразът „действия, които накърняват неопределено основание приема престижа“ на НБПП е с утвърдено правно Проектът въвежда като основание за значение в действащото законодателство предсрочно прекратяване на мандата и в правната доктрина. Фактическият действия, които „накърняват престижа на състав на същото включва действия и/или НБПП“, без да определя съдържанието на бездействия, които са въпрос на конкретна понятието, неговите обективни признаци, преценка във всеки отделен случай, което необходимата тежест на нарушението и реда обосновава и невъзможността за за установяването му. въвеждането на отделна легална „Престижът“ е оценъчно понятие. Без ясни дефиниция (например съгласно чл. 48, ал. критерии то може да обхване не само 1, т. 5 от Закона за съдебната власт – ЗСВ; действително укоримо поведение, но и чл. 54, ал. 1, т. 8 ЗСВ; чл. 54, ал. 8 ЗСВ и професионално несъгласие, публична др.). критика или отказ да бъде подкрепена определена управленска политика. Мандат не може да се прекратява въз основа на 17 формулировка, чието съдържание зависи от субективната преценка на органа по освобождаването. 3. Правилата се променят по време на 3. Не се 3. Придобиване на право на пенсия за мандата приема осигурителен стаж и възраст е в резултат Предвижда се новите основания за на реализирането на осигурения социален прекратяване, включително свързаните с риск „старост“, при което за съответното придобито или упражнено право на пенсия, осигурено лице настъпва презюмирана да се прилагат и към заварените трайна неработоспособност. Това правоотношения. Така гарантираният от представлява законова необорима закона мандат става условен - започнал при презумпция съгласно чл. 15 от Наредбата едни правила, но прекратим по други, приети за пенсиите и осигурителния стаж. В тази впоследствие. връзка е допустимо за определена Липсва убедителен анализ защо категория висши ръководни длъжности да придобиването на пенсионно право само по бъде въведено ограничение в трудовата себе си прави председателя или заместник- им дееспособност посредством председателя негоден да изпълнява ограничаване на възможността да функциите си. Не е направена и достатъчна реализират правото си на труд по оценка за съответствието на мярката с конкретно правоотношение, предвид и принципите на пропорционалност, равно спецификата на дейността на съответното третиране и правна сигурност. учреждение или организация. Мандатът е гаранция за институционална устойчивост, а не временна привилегия, която може да бъде обезсмислена с последваща промяна на правилата. 4. Това не е реформа на правната помощ 4. Не се 4. Видно от мотивите законопроектът не Проектът не съдържа съществени мерки за приема цели извършването на реформа на справедливо и своевременно заплащане на правната помощ, а единствено изменения адвокатския труд, разширяване на достъпа на по отношение на основанията и реда за гражданите до правна помощ, намаляване на конституирането на нейните ръководен административната тежест, гарантиране на орган. От друга страна, законопроектът, качеството на защитата или електронизация и включен под № 52 в Законодателната прозрачност на системата. програма на Министерския съвет за Следователно представеният проект не периода юли-декември 2026 г. е насочен реформира правната помощ. Той променя именно към извършването на такава преди всичко въпроса кой назначава и реформа за подобряване на достъпа до освобождава двама души. 18 Реформата трябва да започва от правосъдие и улесняване на процесите в гражданина, който се нуждае от защита, и системата на правната помощ. от адвоката, който реално я предоставя - не от стола на председателя. ПРЕДЛОЖЕНИЯ: 1. Да бъде запазен действащият механизъм за назначаване и освобождаване или да бъде въведена прозрачна конкурсна процедура с предварително определени професионални критерии и публично изслушване. 2. Основанието „действия, които накърняват престижа на НБПП“ да отпадне или да бъде прецизно дефинирано, придружено от ясна процедура и ефективни гаранции срещу произвол. 3. Новите основания за предсрочно прекратяване да не се прилагат към мандати, започнали преди влизането на закона в сила. 4. Да бъде изготвен цялостен законопроект, който действително урежда достъпа до правосъдие, размера и своевременното изплащане на адвокатските възнаграждения, качеството на правната помощ и административната тежест върху адвокатите. 3. 10.09.2026 г. - Лука Бельов ☒ Лицето Предлагам законопроектът да бъде чрез действа от свое преработен преди внасянето му в Портала за име Министерския съвет. Прехвърлянето на обществени назначаването на председателя и заместник- консултации ☐ Лицето председателя на Националното бюро за защитава правна помощ към министъра на позиция от името правосъдието трябва да бъде съпроводено с на друго ясни гаранции за мандата и за мотивирано лице/група лица: освобождаване. Не подкрепям въвеждането …. на допълнителните основания, свързани с престижа и пенсионния статус, при изложената към момента обосновка. 19 Становището обхваща публикувания законопроект, мотивите във версия 2.0, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на администрацията на Министерския съвет. Съпоставката е с действащия Закон за правната помощ, включително изменението на чл. 15, ал. 2, в сила от 31 юли 2026 г. Официалните източници са посочени в края. 1. Не се 1. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПП е обща 1 Назначаване и граници на правомощието за приема разпоредба, а конкретните условия за освобождаване назначаване и предсрочно освобождаване са уредени в чл. 12 и чл. 14. В чл. 11 е В § 1 предлаганата редакция на чл. 11, ал. 2 да посочен единствено органът по се замени със следната: назначаването и актът, с който се назначават. „(2) Председателят и заместник- председателят на НБПП се назначават със заповед на министъра на правосъдието при спазване на чл. 12 и чл. 14, ал. 4. Предсрочното прекратяване на мандата им се извършва само на основанията и по реда на чл. 14.“ Мотиви: Член 6, ал. 3 ЗПП определя НБПП като независим държавен орган. Финансирането през бюджета на министъра и правомощието му да координира държавната политика не заличават този статут. Предложената от вносителя промяна сама по себе си не отменя четиригодишния мандат по чл. 12 или основанията по чл. 14. Изричната препратка ще предотврати тълкуването на общата формула „назначават и освобождават“ като самостоятелно основание за освобождаване по целесъобразност. 20 2 Основания и процедура за предсрочно 2. Не се 2. Разпоредбата на чл. 14 е ясна и не се прекратяване на мандата приема налага нейното редактиране или допълване. Направените предложения Предлагам § 2 да се замени изцяло със имат предвид наличието на следната редакция. Тя запазва действащите дисциплинарна процедура, която не е чл. 14, ал. 1 и 4 и не включва предложените характерна за висши ръководни нови основания за накърняване на престижа и длъжности. При тях е достатъчно пенсионен статус: обосноваването на настъпването на конкретни обективни факти, а не обосноваване на предходно виновно „§ 2. В чл. 14 се правят следните изменения и поведение. допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Производството за предсрочно прекратяване на мандата на председателя и заместник-председателя на НБПП се образува от министъра на правосъдието. За членовете по чл. 11, ал. 3 производството се образува по предложение на председателя на Висшия адвокатски съвет.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Министърът на правосъдието, съответно Висшият адвокатски съвет, се произнася по предсрочното прекратяване на мандата в едномесечен срок от образуването на производството. Нов член се назначава, съответно избира, в едномесечен срок от предсрочното прекратяване на мандата на освободения член.“ 3. Създават се ал. 5, 6 и 7: 21 „(5) Преди прекратяване на мандата на основание ал. 1, т. 2–6 на засегнатото лице се съобщават твърдените факти и правното основание и се предоставят достъп до материалите по преписката и 14-дневен срок за писмени обяснения, възражения и доказателства. Когато лицето има законен представител, тези права се осигуряват и на него. Непредставянето на обяснения и възражения в срока не препятства произнасянето. (6) Актът за предсрочно прекратяване на мандата съдържа установените факти, доказателствата, правното основание и обсъждане на своевременно направените възражения. Той се съобщава на засегнатото лице с указание за реда и срока за оспорването му. (7) При предсрочно прекратяване на мандата на председателя на НБПП до назначаването на нов председател неговите функции се изпълняват от заместник-председателя, а при липса на такъв – от член на НБПП, избран с решение на бюрото. Временното изпълнение на функциите не изменя срока на мандата на този член.““ Мотиви относно основанията: Действащият чл. 14, ал. 1, т. 2 вече допуска предсрочно прекратяване при груби или системни нарушения на ЗПП. Добавянето на самостоятелен репутационен критерий не е придружено с разграничение между нарушение, публична критика и професионално несъгласие. За орган, който 22 взема решения за предоставяне и заплащане на правна помощ и за участието на адвокати в системата, тази неопределеност създава риск от натиск. Сравненията с други служби в мотивите не заместват обосновката за конкретния статут и функции на НБПП. Предлаганите пенсионни основания също се нуждаят от самостоятелна обосновка за предсрочно прекъсване на установен мандат. Възможността за заместващ доход не доказва необходимостта от освобождаване. Доколкото условията засягат заетостта и разграничават по възраст, е необходим анализ по чл. 3, параграф 1, буква „в“ и чл. 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО. Директивата допуска обосновани и пропорционални различия; не следва автоматичен извод за недопустимост на всяко пенсионно основание. При липсата на достатъчна конкретна обосновка предлагам тези нови основания да отпаднат. Мотиви относно процедурата: Редакцията разграничава компетентността на министъра за ръководството от тази на Висшия адвокатски съвет за избраните от него членове. Изслушването, доказването и обсъждането на възраженията създават проверима основа за последващ съдебен контрол. Временното изпълнение на функциите запазва непрекъснатостта на дейността, без да позволява промяна на мандата чрез заместване. Предложената редакция не променя подсъдността на споровете. При окончателното съгласуване на закона 23 съдебната защита следва да бъде съобразена и с трудовото правоотношение по чл. 15, ал. 1 ЗПП. Общите гаранции на АПК за изясняване на фактите, мотивиране и оспорване не са основание всеки спор по трудовото правоотношение да бъде определян като административен. 3. Приема 3. Извършена редакция на чл. 15, ал. 2 от 3 Съгласуване на разпоредбата за се проекта. възнаграждението След § 2 да се добави нов параграф, като следващите параграфи се преномерират: „В чл. 15 ал. 2 се изменя така: „(2) Възнаграждението на председателя и на заместник-председателя се определя от Министерския съвет.“ Мотиви: Действащият чл. 15, ал. 2 възлага определянето на възнаграждението на Министерския съвет именно в акта по чл. 11, ал. 2. След предложеното прехвърляне на назначаването този акт вече ще е заповед на министъра. Законопроектът не отстранява несъответствието. Предложената редакция запазва компетентността на Министерския съвет за възнаграждението, но премахва неприложимата препратка към акта за назначаване. 4 Заварени мандати и преход към новия ред 4. Не се Нормата е ясна и не се налага нейното приема допълване. Параграф 4 по номерацията на публикувания проект да се замени със следния текст: „§ 4. (1) Промяната на органа по чл. 11, ал. 2 не прекратява и не започва отново срока на 24 заварените мандати на председателя и заместник-председателя на НБПП. За предсрочното им прекратяване се прилага чл. 14. (2) До определяне на възнагражденията по реда на чл. 15, ал. 2 се запазват размерите, определени преди влизането в сила на този закон.“ В § 5 по номерацията на публикувания проект 4.1. Приема Текстът на акта е прецизиран като в чл. 15, да се създаде ал. 3: се по ал. 2 е уточнено, че възнаграждението на принцип председателя и заместник-председателя се „(3) В едномесечен срок от влизането в сила определя в акта по чл. 11, ал. 2 – заповедта на този закон Министерският съвет определя на министъра на правосъдието за възнагражденията по чл. 15, ал. 2.“ назначаване, съответно освобождаване. Мотиви: Общото прилагане на закона към заварените правоотношения трябва да бъде разграничено от прекъсване или подновяване на мандата. Редакцията позволява новият компетентен орган да упражнява правомощията си при запазени законови основания. Временната уредба на възнагражденията предотвратява празнота до приемането на отделния акт на Министерския съвет. Тези предложения следва да се приемат съгласувано с редакциите по т. 1–3 от становището. 5 Допълване на мотивите и оценката на 5.1. Не се 5.1. Видно от мотивите целите на въздействието приема законопроекта са създаване на ясен механизъм, гъвкавост и оперативност при Предлагам преди внасянето на законопроекта управление на системата за правна да се допълнят мотивите и частичната помощ; осигуряване на по-висока предварителна оценка по следните въпроси: ефективност при координирането на съвместните политики между Първо, да се представят данни кои конкретни Министерството на правосъдието и забавяния или затруднения при назначенията Националното бюро за правна помощ, 25 са породени от действащата компетентност както и постигне на съответствие с на Министерския съвет и как предложената принципите за бързина, ефективност и промяна ще подобри достъпа до правна добро управление в администрацията. помощ. Подходящи показатели са сроковете за произнасяне по заявления и за обработване и заплащане на адвокатските отчети, с посочване на изходни стойности и период за проследяване. Второ, да се оцени рискът за независимостта, 5.2. Не се 5.2.Частичната предварителна оценка на устойчивостта на мандатите и възникването приема въздействието е съгласувана от на съдебни спорове. В т. 6.5 на публикуваната Администрацията на Министерския съвет оценка е посочено, че рискове няма. без препоръки в тази ѝ част. Предвидените промени в освобождаването на ръководството изискват съдържателна оценка. Разделите 6.1–6.4 също следва да получат изрични отговори, включително когато съответното въздействие не се очаква. Трето, да се изясни съотношението с по- 5.3. Не се 5.3. Не е необходима промяна в широката реформа на правната помощ по т. приема частичната предварителна оценка на 52 от законодателната програма за юли– въздействието, тъй като в № 52 от декември 2026 г. Становището на Законодателната програма на администрацията на Министерския съвет Министерския съвет за периода юли- изрично поставя този въпрос и препоръчва декември 2026 г. е включен Закон за единна законодателна инициатива. изменение и допълнение на Закона за Организационните изменения следва да се правната помощ, който е с различен оценят спрямо целите за достъпна, предмет на правна уредба и съответно с качествена и ефективна правна помощ. различен срок за изработване и одобряване. Четвърто, да се публикува посочената в мотивите справка за съответствие с 5.4. Не се 5.4. Оценката за съответствието по чл. 28, Европейската конвенция за правата на човека приема ал. 3 от Закона за нормативните актове е или да се посочи точният адрес, на който е част от документацията, която се внася в достъпна. Тя не е сред четирите основни Министерския съвет и не подлежи на документа, достъпни на страницата на публикуване. консултацията при проверката на 10 септември 2026 г. Това не е твърдение, че справката не е изготвена. 26 Моля всяко предложение да бъде разгледано отделно в справката по чл. 26, ал. 5 ЗНА, с мотиви при неприемане. Редакцията на чл. 16 относно превалутирането не е предмет на възражение в настоящото становище. 4. 10.09.2026 г. - Висш ☒ Лицето На 14.08.2026 г. на Портала за обществени чрез адвокатски действа от свое консултации към Министерския съвет бе деловодната съвет име качен проект на Закон за изменение и система на допълнение на Закона за правната помощ, МП ☐ Лицето който предвижда промени в начина на защитава назначаване на ръководството на позиция от името Националното бюро за правна помощ на друго (НБПП), въвежда нови основания за лице/група лица: прекратяване на техните мандати, …. прехвърляне на архивни дела и преминаване към евро за определени финансови стойности. Основна слабост на законопроекта е заложената замяна на досегашния изборен режим при селекцията на председател и заместник-председател на Националното бюро за правна помощ, който режим в голяма степен гарантира самостоятелността и независимостта на този орган, прогласена в чл. 6, ал. 3 ЗПП, с режим на еднолично назначаване, а и освобождаване от страна на министъра на правосъдието. По този начин председателят и заместник председателят на НБПП биват поставени в пряка административна и йерархична зависимост от министъра на правосъдието. Това не само разколебава независимия статут на Националното бюро за правна помощ, но крие опасност от посегателство върху независимостта на адвокатурата и адвокатите, които осъществяват правната помощ, а така и срещу самите принципи, върху които е изградена правната помощ в 27 България и в рамките на ЕС, тъй като правната помощ следва да е организирана така, че да гарантира пълна независимост на адвокатите от публичните органи. 1. Общо представяне на предложените изменения и допълнения, съдържащите се в Законопроекта за изменение и допълнение на Закон за правната помощ С § 1 от проекта се предвижда изменение в чл. 11, ал. 2, като се премахва изискването председателят и заместник-председателят на НБПП да се назначават и освобождават със заповед на министър-председателя въз основа на решение на Министерския съвет и се предвижда тези лица да бъдат директно назначавани от министъра на правосъдието. Запазва се правилото на чл. 1 1, ал. 3 ЗПП, според което останалите трима члена на НБПП се избират от Висшия адвокатски съвет. С § 2 от проекта се предлагат изменения и допълнения в чл. 14, като се разширяват възможностите за предсрочно прекратяване на мандата на членовете на НБПП. На първо място се създава санкция за увреждане на имиджа (чл. 14, ал. 1, т. 2) чрез въвеждане на възможност за уволнение при действия, които накърняват престижа на НБПП. Като прецедент и модел са използвани аналогични текстове от Закона за съдебната власт (за магистрати), Закона за ДАНС, Закона за СРС, НСО и Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. На следващо място, в чл. 14 се създава нова ал. 2, според която мандатът се прекратява задължително при придобиване, упражняване или вече съществуващо право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (включително в намален размер). Аргумент за това 28 предложение е, че председателят и заместникът работят по трудово правоотношение със заплата и при прекратяване те няма да останат без доходи, защото имат право на „заместващ доход“ (пенсия) под закрилата на чл. 51 от Конституцията. Изменят се и ал. 3, 4 и се създава нова ал. 5 към чл. 14 като съответно се изменят текстовете, за да се заличи напълно ролята на МС, като се предвижда, че при предсрочно освобождаване на председателя, неговите функции автоматично се поемат от заместник-председателя, а при липса на такъв – от член на бюрото, избран от министъра. Според вносителите така се преодолява досегашната липса на ясна уредба за временно заместване при предсрочно прекратяване, което крие риск от блокиране на работата на бюрото. С § 3 от проекта се предвижда изменение в чл. 16, което е по-скоро техническо, като сумата от „240 лева“ се заменя със „122,71 евро“. С § 4 и § 5 Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) предвиждат, че новите правила ще се прилагат веднага и за заварените ръководители (§ 4). МС има 1 месец да предаде архивните дела на министерството (чл. 5, ал. 1) и 3 месеца да промени Правилника за дейността на НБПП (чл. 5, ал. 2). Конкретни мотиви за това предложение са свързани с нуждата от незабавно задействане на реформата и привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с принципите за добро управление в администрацията. Становище по конкретните предложения в проекта за ЗИД на Закон за правната помощ: 29 1. Относно § 1 от проекта и предложението 1. Не се 1. Изводът, че с факта на назначаването на за изменение на чл. 11, ал. 2 ЗЗП. приема двама от петте члена в НБПП като В § 1 от предложения законопроект е колективен орган от страна на министъра заложена промяна в чл. 11, ал. 2, който се на правосъдието, НБПП се поставя в изменя в следния смисъл: „(2) Председателят зависимост, и обратното – че по и заместник-председателят на НБПП се досегашния модел, при който назначават и освобождават със заповед на назначаването им от страна на министъра на правосъдието“. Според Министерския съвет независимостта не се вносителите на проекта така щял да се променя, не следва да бъде споделен, преодолее съществуващият институционален доколкото, от една страна, и в двата дуализъм, доколкото и до момента тъкмо случая става дума за висши централни министърът на правосъдието прави органи на изпълнителната власт, а, от предложение за назначаване и освобождаване друга страна, принципът на определяне на на председателя и неговия заместник, а и по-малко от половината членове на НБПП според чл. 6, ал. 1 от действащия ЗПП, (двама от петима) от страна на орган на министърът на правосъдието разработва, изпълнителната власт остава непроменен. координира и провежда държавната политика Също така не следва да бъде споделен и в областта на правната помощ. Оттук и се аргументът, че ще се наруши обосновава, че е нелогично министърът да независимостта на органите на съдебната носи политическата отговорност, а друг орган власт след като министърът на (МС) да избира екипа му. В допълнение се правосъдието ще разполага със изтъква, че тъй като НБПП е второстепенен самостоятелно правомощие да назначава разпоредител с бюджетни средства, то би и освобождава председателя и заместник- следвало министърът на правосъдието и тук председателя на НБПП. Аргумент в тази сам да назначава ръководителите, както насока се явява обстоятелството, че прави това с останалите второстепенни съгласно чл. 130б, ал. 1 от Конституцията разпоредители – ГД „Охрана", ГД и чл. 32, ал. 1 от Закона за съдебната власт „Изпълнение на наказанията“ и Бюрото по министърът на правосъдието защита на застрашени лица. председателства заседанията на пленума Висшият адвокатски съвет счита, че по на Висшия съдебен съвет като не участва същество предлаганата промяна не в гласуването. Съгласно чл. 130в, ал. 1, т. съставлява безобидно организационно 3 от Конституцията министърът на изменение, а необосновано и опасно връщане правосъдието може да прави предложения към идея, ненамерила подкрепа при за назначаване, повишаване, понижаване, първоначалното обсъждане и приемане на преместване и освобождаване от Закона за правната помощ през 2005 г., а длъжност на съдии, прокурори и именно Националното бюро за правна помощ следователи до ВСС, който е кадровият да не е самостоятелен и независим орган, а орган в системата на съдебната власт и по-скоро специализирана администрация към разполага с правомощието за кадрови 30 Министерството на правосъдието. Подобно въпроси, но министърът на правосъдието нормативно разрешение не само разколебава не участва в гласуването. независимостта на НБПП, но и би имало като косвена последица ограничаване самостоятелността на осъществяващите адвокатската помощ и косвено йерархично подчиняване на адвокатите на кадровите решения на лица, избрани директно от министъра на правосъдието. Защото няма как да бъде гарантирана професионалната независимост на адвокатите, осъществяващи правната помощ, ако НБПП бъде поставено в непосредствения контрол на изпълнителната власт посредством назначаване и освобождаване на ръководителите на националния орган. Извън това, предложеното директно и еднолично назначаване на ръководството на националния орган по правна помощ от представител на изпълнителната власт поставя въпроса за ефективното гарантиране на конституционно прогласеното право на защита в чл. 56 КРБ и чл. 6 ЕКЗПЧ по дела срещу самата държава. Като си дадем сметка, че е възможно органът, който решава дали да отпусне правна помощ, да се ръководи от лица, назначени от министър на правосъдието, то възниква сериозен институционален риск от упражняване на натиск или скрито ограничаване на правната помощ по дела с висок материален интерес за държавата. Има и нещо друго, съчетаването на правомощията на министъра на правосъдието по чл. 130в КРБ относно назначаването и освобождаването на съдии в съчетание с предложеното изменение на чл. 11, ал. 2 ЗПП би създало един нормен комплекс, който въвежда орган на изпълнителната власт в лицето на министъра 31 на правосъдието едновременно като елемент с кадрови правомощия по отношение на съдебната власт, а така и по отношение на правната помощ, която независими адвокати осъществяват тъкмо пред органи на същата тази съдебна система. Допълнителните ни съображения в тази насока са следните: 1.1. Предложеното изменение на чл. 11, ал. 2 ЗПП застрашава независимостта на адвокатурата. Възприемане на предложеното нормативно изменение и преминаване към система на еднолично назначаване на ръководството на правната помощ в България от представител на изпълнителната власт би имало за последица нарушаване принципа на независимост на адвокатурата, доколкото правната помощ се осъществява от адвокати, чиято професия по аргумент от чл. 134 КРБ е свободна, независима и самоуправляваща се, а така и принципа за ненамеса на изпълнителната власт при организация на правната помощ . Правната помощ в България възниква след Освобождението през 1878 г. като морален дълг, официално регламентиран в Закона за адвокатите от 1888 г. Впоследствие системата се развива от безвъзмездна защита по наказателни дела между двете световни войни до централизирана форма под контрола на адвокатските съвети и Министерството на правосъдието след 1944 г. След 1989 г., в контекста на демократичните промени, България започва хармонизация с международните стандарти. В действалия от 1991 до 2004 г. Закон за адвокатурата се регламентира безплатната правна помощ в само два ключови текста – чл. 21 и чл. 62, т. 32 5, без обаче ръководството на правната помощ да е институционализирано. Това става с приетия през 2005 г. Закон за правната помощ, с който е прокарана идеята за създаване на един орган, който е извън системата на държавните институции, един орган, определен като независим, в степен, че никой не може да упражнява контрол върху неговата дейност. И тъкмо това се гарантира посредством избраната управленската структура на НБПП и начина на нейното конституиране. Бюрото се състои от петима членове – председател, заместник- председател и трима членове. НБПП се ръководи от председателя, който се подпомага от заместник-председател. Председателят и заместник-председателят на НБПП се назначават и освобождават със заповед на министър-председателя въз основа на решение на Министерския съвет. Предложението до Министерския съвет се прави от министъра на правосъдието. Останалите трима членове на НБПП се избират от Висшия адвокатски съвет. От обсъжданията още на първо четене на законопроекта на Закона за правната помощ, а по-късно и между първо и второ четене на същия, а така и с оглед на ожесточения дебат в Комисията по правните въпроси, се вижда, че основен аргумент в полза на създаването на НБПП като независим орган, извън структурите на Министерството на правосъдието, е да не бъде засегната независимостта на адвокатската професия. Защото доколкото правната помощ се осъществява от адвокати по аргумент от чл. 2 от ЗПП, а адвокатската професия е независима, то институционалното подчиняване на органа, които организира 33 правната помощ, включително чрез еднолично провеждане на кадровата политика, съставлява опасност за независимостта на адвокатурата и принципа на самоуправление. Освен това, тълкувана самостоятелно, новата Не се Посочените аргументи, че се предоставя разпоредба позволява освобождаване по приема възможност за освобождаване на всяко време и без основание, докато чл. 12 председателя и заместник-председателя ЗПП определя мандат от 4 години, а чл. 14 на НБПП по всяко време и без основание, изчерпателно изброява основанията за не следва да бъдат споделени. Правилно предсрочното му прекратяване. По този се посочва, че чл. 14 ЗПП изчерпателно начин се предоставя едноличен кадрови лост посочва основанията за предсрочното на министъра на правосъдието върху освобождаване. С предложените промени ръководството на системата на правната в чл. 14 ЗПП се въвеждат нови конкретни помощ, която изцяло разчита на дейността на прекратителни основания при адвокатите, неизбежно навлиза в полето на реализирането на посочените юридически адвокатското самоуправление. Тъкмо този факти. аргумент застъпват защитници на необходимостта от създаване на НБПП като самостоятелен и независим от Министерството на правосъдието орган. Идеята НБПП да бъде включено под някаква форма в структурата на Министерството на правосъдието среща сериозен отпор и по време на обсъжданията в правната комисия, като правилно се настоява, че подобно йерархично подчинение противоречи на самата концепция за правната помощи и ненамеса или ограничена намеса на изпълнителната власт. Изхождайки от правилото за независимостта на адвокатурата и взимайки предвид, че тя основно ще има значение и участие в създаването на тази институция, народните представители от 40- то НС се обединяват около идеята за създаване на такава нормативна рамка на правната помощ, която ще позволи максимално широката свобода и неучастието на държавата, респективно на 34 Министерството на правосъдието в осъществяването на тази дейност. Затова и членовете на Висшия адвокатски съвет сме на мнение, че предложението за изменение на чл. 11, ал. 2 влиза в директен разрез тъкмо с тази идея, залегнала в целия Закон за правната помощ. Когато косвено решението за назначаване или освобождаване на адвокати би зависело от лица, директно назначени от министъра на правосъдието, то неизбежно се стига до взаимодействия по вертикала на адвокатски съвети със звено от изпълнителната власт и йерархична зависимост, което е в разрез с конституционно прогласения принцип за независимост на адвокатурата, а така и с утвърдените модели за предоставяне на правна помощ в ЕС. За сравнение, чрез съхраняване на сегашния модел на определяне на председателя и заместник – председателя на НБПП се постига един търсен баланс между осъществяването на държавната политика в сферата на правната помощ и запазването на независимостта на адвокатурата като орган, който осъществява и е призван да осъществява защитата на интересите на гражданите. Това би било съответно и на съществуващата в сравнителен план тенденция към изолиране на какъвто и да институционален контрол от страна на изпълнителната власт върху правната помощ с цел гарантиране независимостта на адвокатурата. Така в Испания безплатната правна помощ е структурирана около адвокатските колегии, като основният орган, отговорен за организирането на системата, е Servicios de Orientación Jurídica – SOJ, като участниците и ръководителите на SOJ се назначават 35 директно от Управителния съвет на местната адвокатска колегия, напълно независимо от правителството. Подобно на Испания и в Италия безплатна правна помощ се извършва изцяло от местните адвокатски съвети, без да са налице назначенията от министерството или централизъм. За сравнение дори в Държавите, в които все пак съществува централизиран модел, при който членовете на съответния орган по правна помощ биват посочвани/номинирани от министъра на правосъдието като Ирландия или Шотландия, са налице паралелно и механизми, конто да гарантират независимостта на адвокатската професия. Затова и няма как да се настоява, че у нас може да се гарантира законово прогласената независимост на НБПП, а оттам и тази на лицата, осъществяващи правната помощ – адвокатите, ако кадровата политика по отношение на ръководството на НБПП е подчинена на изпълнителната власт еднолично в лицето на Министъра на правосъдието. Това, освен друго, крие и опасност от политически субективизъм при избора на председател и заместник и при тяхното освобождаване и ограничава възможностите за противодействие по отношение на неоправдани кариерни решения. Да не говорим, че когато мандатът и кариерното развитие на председателя и заместник-председателя на НБПП зависят единствено от министъра на правосъдието, то опасността те да избягват взимането на решения, които могат да се окажат в конфликт с политиката на текущото министерство е реална. Не е аргумент за противното изложеното в мотивите към законопроекта, а именно, че 36 било нелогично министърът да носи политическата отговорност, а друг орган (МС) да избира екипа му. На първо място, трябва да е ясно, че в случая не става дума за избор на екип, тъкмо защото съгласно чл. 6, ал. 3 Националното бюро за правна помощ е независим държавен орган – юридическо лице, на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието, със седалище в гр. София. Що се отнася до политическата отговорност за провеждане на държавната политика в сферата на правната помощ, то безспорно тя е част от задължението за обезпечаване правото на защита, което се носи от целия държавен апарат, а не само от министъра на правосъдието. А и съществуващият нормативен режим създава достатъчно механизми, че които се гарантира, че този, който е поел отговорност, трябва да има съответни права, за да реализира тази отговорност. Това е така, защото правилникът за устройството и дейността на Националното бюро за правна помощ се приема от Министерския съвет, председателят и заместник-председателят се назначават от Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието, уреден е сравнително кратък 4 годишен мандат на членовете на НБПП (чл. 12 ЗПП) в съчетание с възможност за предсрочно прекратяване. Израз на контролно правомощие е и качеството на НБПП на второстепенен разпоредител с бюджетни средства като намесата на публичната власт в дейността по правната помощ достатъчно ясно се постига и достатъчно ефикасно може да бъде осъществено чрез контрола върху бюджетните разходи, защото всъщност до това следва да е ограничено нейното участие. 37 Тъй като едно от достиженията на ЗПП е Не се Йерархичната връзка между именно създаването на самостоятелен, приема първостепенния и второстепенния независим бюджет за финансиране на разпоредител с бюджетни средства е правната помощ, извън бюджета на такава, че след като второстепенният съдебната система и извън бюджета на МВР, разпоредител получава финансиране от макар и в рамките на обсъжданията на първостепенния разпоредител, то проекта през 2005 г. да е възприет по-скоро последният следва да осъществява и компромисният модел, при който НБПП последващ контрол чрез предоставяне на институционално е останало в сферата на годишен доклад за дейността на НБПП влияние на колективния орган МС, а пред Министерския съвет, Висшия финансово към МП като този модел от адвокатски съвет и Висшия съдебен съвет. годините показва редица недостатъци Затова и законодателните промени с оглед спазване принципа на правовата държава, следва да са насочени към създаване на допълнителните гаранции за финансовата независимост на НБПП, а не отнемане и ограничаване на тази независимост посредством пряко кадрово подчиняване на председателя и заместник председателя на НБПП на органа, осъществяващ така или иначе финансов контрол. По този начин, осен друго се ограничава самостоятелността на НБПП по отношение на Министъра на правосъдието и МП, гарантирана посредством множество балансиращи механизми, заложени в чл. 8 ЗПП, а така и чл. 4 от Правилника за устройството и дейността на Националното бюро за правна помощ, доколкото съгласно цитираните правила НБПП осъществява общо и методическо ръководство на дейността по предоставянето на правна помощ, изготвя проект на бюджет за правна помощ, разпорежда се със средствата по бюджета за правна помощ, организира воденето на Националния регистър за правна помощ, заплаща предоставената правна помощ, осъществява контрол по предоставянето на правна помощ, подготвя 38 законопроекти и други нормативни актове в областта на правната помощ, които се внасят в Министерския съвет от председателя на НБПП, анализира информацията, необходима за правилното планиране и управление на системата за правна помощ и други. Оттук и е ясно, че този заложен в закона баланс, гарантиращ на НБПП законово прогласената независимост, ще бъда разрушен, ако бъде допуснато председателят и зам.-председателят на НБПП да бъдат подчинени на министъра на правосъдието чрез директно назначаване и освобождаване от него. Напротив, съблюдаване принципа на правовата държава, обезпечаване правото на защита от независими адвокати и ефективният достъп до правосъдие, така както са заложени и в Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 година за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове, изискват съхраняване на финансовата и кадрова независимост на НБПП, която е гаранция за истинската институционална независимост. Затова и мотивът, застъпван от вносителите на законопроекта, че министърът води политиката, а НБПП я прилага, не следва да се тълкува в смисъл, че министърът трябва да притежава кадрови правомощия за уволнение и назначаване председателя и заместник-председателя на Не се Изводът, че министърът на правосъдието НБПП. Да не говорим, че при сегашния приема може произволно да освободи модел, за да бъде сменен председателят на председателя и заместник-председателя НБПП, министърът трябва да внесе не следва да бъде споделен, доколкото официално предложение, МС да гласува тяхното предсрочно основание е решение, а премиерът да издаде заповед. Ако обвързано с реализирането на конкретни правомощието премине изцяло у министъра, законови основания по чл. 14 ЗПП. 39 той може произволно да освободи председателя с еднолична заповед. 1.2. Предложеното изменение на чл. 11, ал. Не се Както министърът на правосъдието, така и 2 ЗПП обуславя превръщане на приема Министерският съвет, са органи на Националното бюро за правна помощ в изпълнителната власт. Поради тази специализирана администрация към причина изводът не следва да бъде Министъра на правосъдието и обезсмисля споделен, доколкото ако един орган на прогласената в закона независимост на изпълнителната власт (Министерският органа. съвет) може да гарантира независимостта Директното назначаване на председателя и на НБПП, то няма причина друг орган на заместник-председателя на НБПП от изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието води до загуба на министъра на правосъдието да не може. самостоятелния и независим статут на Правните гаранции за това са заложени в бюрото, включително чрез създаване на риск ЗПП (чл. 13 и чл. 14 ЗПП). От политизиране на органа чрез кадрови назначения. Защото начинът на конституиране гарантира прогласената независимост на НБПП, включително от системата на изпълнителната власт. По закон НБПП е уредено като независим държавен орган, юридическо лице на бюджетна издръжка. Превръщането му в структура, чието ръководство се назначава и уволнява еднолично от министър, на практика превръща Бюрото в обикновена „специализирана администрация“ по смисъла на чл. 5, ал. 3 от Закона за администрацията (ЗА), обслужваща правомощията на министъра. Основният проблем при институционализирането на правната помощ е свързан с необходимостта да бъде намерен балансът между държавната политика при организиране на правната помощ, доколкото в крайна сметка обезпечаване прилагането на правото на защита е ангажимент на публичната власт, и необходимостта да се гарантира максимално широка свобода и неучастие на държавата в лицето на 40 изпълнителната власт при осъществяване на правната помощ, която се предоставя от адвокати и адвокатурата, която пък по Конституция е независима обществена организация, която не е държавен орган. Затова и сега действащият вариант на чл. 11, ал. 2 ЗПП успява да гарантира осъществяването на държавната политика, без да се подценява запазването на независимостта на адвокатурата като орган, който осъществява и е призван да осъществява защитата интересите на гражданите. Налице е баланс на представителството при конституиране ръководството на НБПП, което е постигнато като е заложено условно казано държавната квота да се определя от най-висшия колегиален орган на изпълнителната власт (Министерски съвет), а професионалната от най-висшия орган на адвокатурата (Висш адвокатски съвет). Гаранция по отношение независимостта на избора на председател и негови заместник като представители на държавната квота е обстоятелството, че този избор е резултат от колективно решение на всички министри, което намалява риска от еднолични и политически мотивирани кадрови решения. Затова и направеното предложение за изменение на чл. 1 1, ал. 2 ЗПП засилва съмненията по посока на конюнктурни и ведомствени назначения. Отделно от това – директното назначаване на председателя и неговия заместник в НБПП не само подкопава независимостта на НБПП, но и има за последица свеждането на органа до специализирана администрация по смисъла на чл. 5, ал. 3 ЗА към Министерство на правосъдието чрез превръщането му в нещо като отдел към Министерство на 41 правосъдието посредством нарочно назначен началник и негов заместник. Досегашният „дуализъм“, който се коментира в мотивите към законопроекта, всъщност функционира като гаранция за независимостта на НБПП. Когато министърът само предлага, а МС избира, се изисква съгласуване на направените номинации на по-високо политическо равнище, като с подобен механизъм на конституиране се гарантира прогласената независимост на НБПП, доколкото дейността по правна помощ следва да е максимално освободена влиянието на публичната власт. Затова и направените в мотивите към законопроекта опити за оприличаване на НБПП с други структури към министъра на правосъдието като Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) или Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) са погрешни, доколкото единственото общо помежду им е качеството им второстепенни разпоредители с бюджетни средства. Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) е специализирана административна структура и самостоятелно юридическо лице към министъра на правосъдието основната й функция е да упражнява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода (затвори, поправителни домове, арести) и пробационните служби в страната, а Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) има за основна функция да организира и осъществява охраната на органите на съдебната власт (съдии, прокурори, следователи), на съдебните сгради, както и на централната администрация на Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията. Тоест, тези 42 дирекции пряко изпълняват определени Не се Налице е вътрешно противоречие в държавнически функции, докато НБПП, от приема изводите относно функцията на НБПП, друга страна, има коренно различна мисия – тъй като, от една страна по-горе в тя организира защитата на гражданите. становището се казва, че държавната 1. 3. Предложеното изменение на чл. 11, политика за провеждане на държавната ал. 1 ЗПП нарушава принципа, според който политика в сферата на правната помощ е правото на правна помощ трябва да бъде част от задължението за обезпечаване правото на защита, което се носи от целия организирано така, че да гарантира пълна държавен апарат. От друга страна, се независимост на защитниците от публичните твърди, че НБПП организира защитата на органи. гражданите. Аргумент срещу предложението в проекта председателят и заместник председателят на НБПП да се назначават директно от Министъра на правосъдието е и обстоятелството, че в гражданското и административното право безплатна правна помощ често се отпуска на граждани, които съдят държавни институции или Не се Аргументът, че в гражданското и министерства (например за незаконни актове, приема административното право безплатна обезщетения или социални права). Оттук правна помощ често се отпуска на като си дадем сметка, че съгласно 23, ал. 3 граждани, които съдят държавни ЗПП може да се окаже, че тъкмо институции или министерства (например председателят на НБПП е овластен в такива за незаконни актове, обезщетения или хипотези да прецени дали да бъде социални права), не следва да бъде предоставена исканата правна помощ, или не, споделен. Мотив в тази насока е е ясна възможността от възникване на обстоятелството, че и при досегашния системни конфликти. С това биха се модел министърът на правосъдието е част нарушила и Препоръка № R (93) 1 на от висш колективен централен орган на Комитета на министрите на Съвета на изпълнителната власт (Министерския Европа, която е ключов международен съвет), и съществува и риск от съдебни документ, посветен изцяло на ефективния дела и срещу самия Министерски съвет. В достъп до правото и правосъдието за най- този смисъл предложеният модел не води бедните с акцент върху нуждата от до промяна на цялостната концепция и независимост на правната помощ от създаване на допълнителни рискове от изпълнителната власт. За сравнение, съдебни дела. директното кадрово назначаване от министър отслабва тази независимост на концептуално ниво. Това се доказва и от 43 създаването на възможност чрез предложеното нормативно изменения за произволно и субективно мотивирани прекратяване на мандата на председателя и заместник-председателя. И докато настоящият модел изисква официално предложение от министъра, гласуване от колегиалния състав на Министерския съвет и заповед на премиера. Това осигурява сериозна публична и политическа мотивация при персонална промяна. Колебания, включително относно Не се Вж. аргументите, изложени по-горе. конституционосъобразността на приема предложената промяна, могат да възникнат и като държим сметка за правомощията на министъра на правосъдието по отношение на ВСС, доколкото Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на ВСС (арг. от чл. 32 ЗСВ), а чл. 130а, т. 3 от Конституцията дава възможност на министъра на правосъдието да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори, включително да прави предложения за кандидати за председатели на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и за Главен прокурор (чл. 32, ал. 1 ЗСВ). Оттук и би възникнал конфликт, който подкопава правната сигурност, ако бъде допуснато председателят и заместник-председателят на един независим орган – НБПП, който организира правната помощ у нас по начин, който следва да гарантира нейната независимост от публичните органи, да бъдат избирани от орган, който има определени, включително кадрови функции по отношение на системата на 44 правораздаването, където тъкмо се реализира правото на защита, включително срещу действия и бездействия на държавната администрация и на самата държава. Затова и приемането на предложеното изменение в чл. 11, ал. 2 ЗПП в системна връзка с чл. 130а, т. 3 КРБ и чл. 32, ал. ЗСВ би създало един нормен комплекс, който въвежда орган на изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието едновременно като елемент с кадрови правомощия по отношение на съдебната власт, а така и по отношение на правната помощ, която независими адвокати осъществяват тъкмо пред органи на същата тази съдебна система. А това неминуемо би подкопало не само принципите на разделението на властите и независимостта на съдебната власт, но и принципа на независимост на адвокатурата, обезсмисляйки статута на НБПП като самостоятелно и независимо ЮЛ, което ръководи правната помощ в България. 2. Относно § 2 и § 4 от проекта: Не се Предсрочното прекратяване на мандата на С т. 2 на § 2 е предвидено създаването на нова приема председателя и на заместник- ал. 2 в чл. 14 , която гласи: „(2) Мандатът на председателя на НБПП в тези хипотези е в председателя и на заместник-председателя на резултат на реализирането на осигурения НБПП се прекратява предсрочно и: социален риск „старост“ (чл. 4, ал. 1, т. 1 1. при придобито или упражнено право на от Кодекса за социално осигуряване). Той пенсия за осигурителен стаж и възраст; се свързва с настъпването на презюмирана неработоспособност като обективен факт 2. когато е отпусната пенсия за извън субективната преценка на осигурителен стаж и възраст в намален осигуреното лице или осигурителния размер по чл. 68а от Кодекса за социално орган (НОИ) при отпускането на осигуряване; осигурителните плащания. На следващо 3. когато трудовото правоотношение е място, особеният характер на дейността и възникнало след като е придобито и защитавания обществен интерес и упражнено право на пенсия за осигурителен защитата на интересите на гражданите стаж и възраст, включително когато е предполагат наличието на завишени 45 упражнено правото на пенсия за изисквания по отношение на осигурителен стаж и възраст в намален ръководството на НБПП. Въведеното размер по чл. 68а от Кодекса за социално допълнително прекратително основание осигуряване.” на правоотношенията на председателя и С § 4 от проекта се предвижда този закон да заместник-председателя на НБПП като се прилага и по отношение на заварените към форми на ограничаване на трудовата датата на влизането му в сила деепоспособност са съобразени с правоотношения. принципа на пропорционалност и Така направените предложения, на първо предвидените условия за принудителна място, не отчитат, че макар и намеса при ограничаване на основни правоотношенията на членовете на НБПП да права, каквото е и правото на труд (чл. 48, са трудовоправни по своя характер, то в ал. 1 от Конституцията). В тази насока е и случая навършването на определена възраст практиката на Конституционния съд, едва ли е основание за прекратяване на тези изразена в Решение № 20 на ПО, доколкото ръководството на Конституционния съд от 1998 г. по к. д. № националния орган за правна помощ изисква 16/1998 г., Решение № 2 на безспорно дългогодишен опит и познания, а Конституционния съд от 2002 г. по к. д. № възрастта едва ли следва да е мерител или 2/2002 г., Решение № 15 на ограничител на професионализма. Извън Конституционния съд от 2010 г. по к. д. № това, спорно е и доколко е съобразено с 9/2010 г., Решение № 2 на принципа на правна сигурност предвиденото Конституционния съд от 2011 г. по к. д. № действие на новия закон по отношение на 2/2011 г. и др. т.нар. заварени правоотношенния, доколкото се придава правна релевантност на факт, който не е имал правно значение при действието на сегашната редакция на закона и като резултат се предвижда несъществуващо към момента на възникване на съответното правоотношение прекратително основание, при това с незабавно действие. В допълнение, ако бъде прието прекратяването на мандата да настъпва при придобито или упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, респективно в другите хипотези, заложени в новелата на чл. 14, ал. 2, то Не се Предложението засяга реда за прекратителното действие настъпва приема предсрочното прекратяване на мандата на автоматично, поради което и е юридически членовете на НБПП, избирани от Висшия непрецизно съхраняване на нуждата от адвокатски съвет. С предложенията този 46 произнасяне на ВАдвС в подобно случаи, ред не се засяга, поради което не е както предвижда сегашната ал. 3 на чл. 14, необходимо изрично произнасяне на която според законопроекта става ал. 4. Висшия адвокатски съвет в тази насока. Основанията по чл. 14, ал. 2 ЗПП се 3. Относно § 3 и изменението на чл. 16 отнасят единствено до председателя и ЗПП: заместник-председателя на НБПП, а не и В проекта се предлага в чл. 16 думите „240 до членовете на НБПП, избрани от лева“ се заменят със „122,71 евро“, като Висшия адвокатски съвет. видимо възнаграждението на членовете на НБПП бива единствено автоматично превалутирано, без да се държи сметка, че от Не се Предложението излиза извън обхвата на последната актуализация на текста на чл. 16 приема законопроекта. ЗПП през 2022 до днешния момент са минали над четири години, в които социално- икономическата обстановка осезаемо се е променила. В тази връзка предложеният размер на възнаграждението е твърде занижен, несъобразен с инфлационните процеси и откровено несъответстващ на значимостта на функциите, изпълнявани от членовете на ННБПП. Отделно от това фиксирането на възнаграждението като размер в закона е неудачно законодателно разрешение, защото то ще налага всяка негова промяна с цел съобразяването му с икономическите процеси, да се извършва чрез промяна в закона. Поради това предлагаме разпоредбата на чл. 16 от ЗПП да бъде изменена, като възнаграждението на членовете на НБПП да бъде определяно като процент от възнаграждението, получавано от председателя на НБПП. 47