Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ (Oбн., ДВ, бр. 79 от 2019 г., изм., бр. 100 от 2019 г., изм. и доп., бр. 85 и 96 от 2020 г., изм. и доп., бр. 11 от 2021 г., изм., бр. 84 от 2023 г., бр. 72 и 79 от.2024 г., изм. и доп., бр. 106 от 2025 г., изм. и доп, бр. 16, 51 и 69 от.2026 г.) § 1. В чл. 1, ал. 1 се прави следното допълнение: след думите „органите им за управление“ се добавя „и контрол“. § 2. Създава се чл. 4а: „Чл. 4а. За всички неуредени въпроси се прилагат субсидиарно разпоредбите на Търговския закон, доколкото в специален закон не е предвидено друго.“ § 3. В чл. 9 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „търговските дружества с държавно участие в капитала“ се заменят с „публичните предприятия – търговски дружества“. 2. В ал. 2 думите „търговско дружество с държавно участие в капитала“ се заменят с „публично предприятие – търговско дружество“. § 4. В чл. 12, т. 7 думите „и назначаване“ се заличават. § 5. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в основния текст думите „Управител или“ и „колективен“ се заличават; б) в т. 7 думата „назначаването“ се заменя с „избирането му“. 2. Създава се ал. 4: „(4) За изпълнителен директор на публично предприятие, категоризирано като „голямо“, се избира лице, което отговаря на изискванията по чл. 20, ал. 1 и 3, както и на условията по чл. 21, ал. 2.“ § 6. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се отменя. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) За членове на органите за управление и контрол могат да бъдат избирани лица с доказана лична почтеност и добра репутация, които притежават необходимите квалификация, управленска компетентност и професионален опит, съответстващи на предмета на дейност и стратегическите цели на публичното предприятие. Лицата следва да са в състояние да отделят достатъчно време за изпълнение на задълженията си, както и да упражняват обективна и независима преценка, действайки лоялно и в най-добър интерес на предприятието“. 3. В ал. 3 изречение първо се заличава. § 7. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се отменя, а досегашната ал. 2, в която изречение трето се заличава, става ал. 1. 2. Създава се нова ал. 2: 1 „(2) В съветите на директорите, в управителните и в надзорните съвети на публичните предприятия независимите членове трябва да са не по-малко от една трета, но не повече от една втора от състава. Председателят на Съвета се избира измежду независимите му членове, изпълнява функциите на основно звено за контакт и не може да бъде изпълнителен директор на публичното предприятие.“ 3. Създават се ал. 3 и 4: „(3) Публичното предприятие се представлява от членовете на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, заедно или от изрично овластено от тях лице. Съветът на директорите, съответно управителният съвет, възлага управлението и представителството на публичното предприятие на един или повече изпълнителни директори. Това обстоятелство подлежи на вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. (4) Изпълнителният директор на публично предприятие, категоризирано като „голямо“ не е член на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, като има право да участва в заседанията им само със съвещателен глас.“ § 8. Член 24 се отменя. § 9. Създава се Глава пета „а“ с чл.24а - 24в: „Глава пета “а“ ИЗБОР И ОСВОБОЖДАВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА ОРГАНИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ И КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, КАКТО И НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР В ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ, КАТЕГОРИЗИРАНИ КАТО „ГОЛЕМИ“ Чл. 24а. (1) Изборът на членове на органите за управление и контрол, както и на изпълнителен директор на публично предприятие, категоризирано като „голямо“, се извършва чрез конкурсна процедура, провеждана от комисия за подбор и номиниране при спазване на принципите на законност, публичност, прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и пропорционалност, както и недопускане на дискриминация. (2) Изпълнителен директор на публично предприятие, категоризирано като „голямо“ се избира от съвета на директорите, съответно от управителния съвет, след провеждане на отделна конкурсна процедура, изцяло независима от процедурата за избор на самите членове на тези съвети. (3) Условията и редът за провеждане на конкурсите, изискванията към кандидатите, критериите за подбор и оценка, показателите за тяхното изпълнение и методиката за оценка се уреждат с правилника за прилагане на закона. С Правилника се определят още съставът и правомощията на комисията за подбор и номиниране, процедурата за номиниране, както и редът и условията за избора, възлагането на управлението, определянето на възнаграждението и предсрочното освобождаване на членовете на органите за управление и контрол на публичните предприятия, и на изпълнителния директор на публично предприятие, категоризирано като „голямо“. Чл. 24б. (1) Отношенията между публичното предприятие и членовете на органите за управление и контрол се уреждат с писмен договор за възлагане на управлението, съответно на контрола. (2) Отношенията между публичното предприятие и изпълнителния директор се уреждат с писмен договор за възлагане на управлението, който се сключва от името на предприятието чрез председателя на съвета на директорите, съответно на управителния съвет. Чл. 24в. (1) Договорът за възлагане на управлението, съответно на контрола, с член на орган за управление и контрол на публичното предприятие се прекратява предсрочно при: 2 1. смърт; 2. подаване на молба за освобождаване; 3. обективна невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от шест месеца; 4. осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер; 5. несъвместимост с изискванията по чл. 20 и чл. 23, ал. 2; 6. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения; 7. влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. (2) Освен в случаите по ал. 1, договорът може да се прекрати предсрочно и при освобождаване от длъжност поради неизпълнение на заложените показатели в одобрената бизнес програма. (3) Извън случаите по ал. 1 и 2, договорът с изпълнителния директор на публичното предприятие се прекратява предсрочно и при наличие на някое от следните основания: 1. Превишаване на правомощия, изразяващо се в поемане на задължения или извършване на разпоредителни и други действия, за които е необходимо предварително решение и/или одобрение от компетентния орган в публичното предприятие. 2. Виновно неизпълнение, системно забавяне или неоснователен отказ за изпълнение на законосъобразни решения, взети от компетентния орган в публичното предприятие. 3. Установени по предвидения законов ред нарушения при разходването на средства, обективирани във влязъл в сила акт на компетентен орган. 4. Системно неизпълнение на задължението за предоставяне на информация, отчети и документация в нормативно установените срокове, както и виновното им просрочване, когато тези задължения произтичат от закон, подзаконов нормативен акт, устав на предприятието или акт на компетентен орган. (4) Решението за предсрочно освобождаване и за прекратяване на договора за възлагане на управлението с изпълнителен директор на публично предприятие, категоризирано като „голямо“ се приема от съвета на директорите, съответно от управителния съвет, при условия, определени с Правилника за прилагане на закона. (5) В случаите по ал. 4 до провеждане на конкурсната процедура при условията на този закон съветът на директорите, съответно управителният съвет, назначава временно изпълнителен директор за срок не по-дълъг от шест месеца, което обстоятелство се вписва в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.“ ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 10. (1) В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Правилникът за прилагане на Закона за публичните предприятия се привежда в съответствие с него. (2) В тримесечен срок от влизането в сила на измененията в Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, публичните предприятия, категоризирани като „големи“, провеждат конкурс за избор на изпълнителен директор по чл. 24а, ал. 2. (3) Заварените към датата на влизане в сила на този закон съвети на директорите и надзорни съвети на публичните предприятия, чийто числен състав надвишава предвидения в закона, се привеждат в съответствие с неговите изисквания в срок до два месеца от влизането му в сила. § 11. (1) В конкурсната процедура по чл. 24а, ал. 2, провеждана за първи път след влизането в сила на този закон, имат право да участват лицата, които към момента на обявяването ѝ заемат длъжността член на съвета на директорите, съответно на управителния съвет в съответното предприятие, както и външни кандидати, отговарящи на установените изисквания. (2) Лице, което към датата на влизане в сила на този закон заема длъжността изпълнителен 3 директор на публично предприятие, категоризирано като „голямо“, запазва правомощията си до избирането на нов изпълнителен директор по реда на чл. 24а, ал. 2. (3) От момента на избирането на нов изпълнителен директор и вписването му в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, правомощията по управление и представителство на заемащия длъжността изпълнителен директор се прекратяват. Лицето продължава да изпълнява функциите на член на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, до изтичане на неговия мандат, освен ако не бъде освободено предсрочно. (4) Когато за изпълнителен директор по реда на чл. 24а, ал. 2 бъде избрано лице, което към същия момент е член на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, мандатът му като член на съвета се прекратява от датата на вписване на обстоятелството в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. (5) При условията на ал. 4 и до избора на нов член на съвета на директорите, съответно управителния съвет, се назначава друго лице, с мандат до провеждане на конкурс, но за срок не по- дълъг от шест месеца, считано от датата на вписването му в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. § 12. (1) В Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта (Обн. ДВ. бр. 95 от 2016 г., изм. бр. 15 от 2018 г., изм. бр. 17 от 2019 г., изм. и доп. бр. 18 и 105 от 2020 г., изм. бр.25 от 2022 г., изм. бр.70, изм. и доп. бр. 79 от 2024 г., доп. бр. 115 от 2025 г., изм. и доп. бр. 16, 25 и 51 от 2026 г.) в чл. 107 се създава ал. 9: „(9) Външният за и независим от предприятието от обществен интерес, което е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия, член на одитния комитет се избира при условията и по реда, определени с наредба на Министерския съвет.“ (2) Министерският съвет приема наредбата по чл. 107, ал. 9 в срок до шест месеца от влизането в сила на този закон. До приемането на наредбата изборът на членове на одитния комитет се извършва по настоящия ред. (3) В тримесечен срок от приемането на наредбата по ал. 9 одитните комитети се привеждат в съответствие с предвидените в нея изисквания. § 13. В Закона за счетоводството (Обн. ДВ. бр. 95 от 2015 г., изм. и доп. бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., изм. и доп. бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., изм. и доп. бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., изм. и доп. бр. 13, 37 и 96 от 2019 г., изм. и доп. бр. 26, 104 и 105 от 2020 г., изм. и доп. бр. 19 от 2021 г., изм. и доп. бр. 105 от 2023 г., изм. и доп. бр. 70, 72 и 79 от 2024 г., изм. и доп. бр. 17, 26, 61 и 115 от 2025 г., изм. и доп. бр. 25, 27 и 30 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 34, ал. 2 се създава т. 12: „12. публичните предприятия, по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия, категоризирани като големи.“ 2. В чл. 34, ал. 6 се отменя. § 14. В срок до 5 години след влизането в сила на този закон, звеното по смисъла на чл. 11 от закона, което осъществява координацията на държавната политика по отношение на публичните предприятия, извършва последваща оценка на въздействието му при условията и по реда, предвидени в Закона за нормативните актове. § 15. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 13, който влиза в сила от 01.01.2027 г. 4

Проект! М О Т И В И към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия I. Причини, които налагат приемането на акта Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия (ЗИД на ЗПП) е разработен в изпълнение на ангажиментите на Република България, произтичащи от процеса на присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Актът адресира пряко препоръките, отправени от Секретариата на ОИСР в рамките на техническия преглед по прилагането на правните инструменти в обхвата на Комитета по корпоративно управление. Присъединяването към ОИСР е стратегически национален приоритет. Република България се намира в заключителния етап на техническата фаза от присъединителния процес, като корпоративното управление на държавните предприятия е сред основните технически критерии, по които Организацията оценява готовността на държавите кандидат-членове. Съответствието на националното законодателство с Насоките на ОИСР подлежи на оценка от компетентните комитети на Организацията и е сред условията за придобиване на пълноправно членство, поради което своевременното синхронизиране на законодателството обуславя пряко времевия хоризонт за финализиране на преговорите. В резултат на проведените през периода 2023–2025 г. технически мисии бе констатирана необходимост от последващо детайлизиране и усъвършенстване на националната правна рамка. Целта е постигане на хармонизация с Насоките на ОИСР за корпоративно управление на държавните предприятия и Насоките на ОИСР за борба с корупцията и почтеността в държавните предприятия. Настоящият законопроект е изготвен и в изпълнение на приетата от Министерския съвет национална позиция във връзка с техническия преглед на Република България, с която страната се ангажира да извърши целенасочени промени в Закона за публичните предприятия. В хода на присъединителния процес Република България последователно изпълнява препоръките на ОИСР в областта на корпоративното управление, като значителна част от тях вече са отчетени като изпълнени или в напреднал етап на изпълнение. Въпреки постигнатия напредък, ОИСР идентифицира няколко ключови препоръки, чието изпълнение изисква приемането на законодателни изменения. Извън измененията, продиктувани от ангажиментите към ОИСР, в проекта са включени предложения за прецизиране на действащата нормативна уредба. Тези промени имат систематичен характер и целят унифициране на терминологията, постигане на вътрешна съгласуваност между разпоредбите и уеднаквяване на правните понятия. Направени са и редакционни и технически корекции за отстраняване на констатирани в практиката неясноти. Тези промени не ревизират основната философия на закона, а целят единствено да повишат правната сигурност, предвидимостта и еднообразното правоприлагане. Идентифицираните проблеми, които се адресират с предлаганите изменения, както произтичащите от препоръките на ОИСР, така и посочените по-горе празноти и несъответствия в действащата уредба са следните: 1. Липса на нормативно регламентирана възможност съветите (Съвет на директорите и Управителен съвет) в публичните предприятия, категоризирани като „големи“, да избират изпълнителния директор чрез отделна конкурсна процедура – различна и допълнителна спрямо 1 процедурата за избор на член на съответния орган на управление – както и липсата на нормативно уреден ред за неговото мотивирано предсрочно освобождаване. При липса на нормативно основание съветите не разполагат с правомощие да въведат такава процедура по своя преценка. Това изисква създаване на нормативна уредба, която утвърждава автономността и професионализацията на органите за управление на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, посредством предоставяне на правомощие за самостоятелен избор и за мотивирано предсрочно освобождаване на изпълнителния директор. 2. Липса на прецизно нормативно разграничаване на функциите и отговорностите на председателя на съвета и изпълнителния директор в публичните предприятия – действащата уредба допуска тези две по същество противоположни по характер функции да се съвместяват в едно и също лице, доколкото председателят на съвета може едновременно да изпълнява и функциите на изпълнителен директор. Законът не разграничава контролно-организационните функции на председателя на съвета от оперативно-изпълнителните функции на изпълнителния директор и не изключва съвместяването им от едно лице. Това създава риск от концентрация на управленски и контролни функции и от конфликт на интереси, което противоречи на принципите на доброто корпоративно управление. Разпределението на правомощията в органите за управление на търговските дружества следва да е предмет на императивна законова уредба, която определя задължителните рамки на компетентност между отделните членове в органите за управление. 3. Липса на регламентация в действащата правна уредба по отношение на препоръките на ОИСР относно финансовото отчитане на публичните предприятия, категоризирани като „големи“ – не е въведено изискване всички предприятия от тази категория да прилагат МСФО, въпреки че именно за тях международните стандарти за корпоративно управление предвиждат най- високи изисквания за прозрачност на отчетността. Задължени да прилагат МСФО (чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч)) са предприятията от обществен интерес, а за останалите е дадено право на избор между МСФО и Националните счетоводни стандарти (чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗСч). Съгласно чл. 34, ал. 6 от ЗСч не се допуска промяна на счетоводната база (приложимите счетоводни стандарти) повече от веднъж, което означава, че обратният преход към МСФО е невъзможен, освен ако не е предвиден по закон. Предлаганата промяна преобразува както действащата възможност за избор на счетоводна база, така и произтичащата от нея еднократна и необратима промяна – обстоятелство, установено като проблем при част от публичните предприятия, категоризирани като „големи“ – в нормативно задължение, което ще доведе до съответствие с препоръката на ОИСР. 4. Липса на нормативно гарантиран конкурентен подбор на външните и независимите членове на одитните комитети – в публичните предприятия, които са предприятия от обществен интерес, Законът за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта не установява изискване за провеждане на конкурсна процедура при избора на тези членове, което не гарантира тяхната независимост и обективност при упражняване на надзорните функции. 5. Употребата на непоследователна правна терминология в Закона за публичните предприятия, което противоречи на принципите за яснота, точност и последователност на нормативните актове (чл. 9 от Закона за нормативните актове) и обуславя липсата на вътрешна съгласуваност между отделните разпоредби. Липсата на терминологична последователност и вътрешна съгласуваност в закона – изразена в нееднозначната употреба на едни и същи правни понятия в отделните му разпоредби, възпрепятства яснотата, точността и предвидимостта при прилагане на правната рамка. По този начин, наред с отклоненията от препоръките на ОИСР, се наблюдава и дефицит на ниво национално законодателство. Несъгласуваността на понятията създава рискове от субективно или разпокъсано тълкуване на нормите и затруднява постигането на правна сигурност – ключов елемент както за съответствие с международните стандарти, така и за нормалното функциониране на правния ред в страната. 2 II. Цели, които се поставят с предлаганите промени Основната стратегическа цел на законопроекта е осигуряване на съответствие на националната правна уредба в областта на корпоративното управление на публичните предприятия с Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия – като елемент от ангажиментите на Република България в процеса на присъединяване към Организацията. Основната стратегическа цел на законопроекта е ускоряване и успешно финализиране на предприсъединителния процес на Република България към ОИСР чрез осигуряване на съответствие на националната правна уредба в областта на корпоративното управление на публичните предприятия с международните стандарти и добрите практики, заложени в инструментите на ОИСР. За реализирането на тази стратегическа задача проектът е насочен към постигането на следните конкретни резултати: 1. Създаване на нормативна уредба, която утвърждава автономността и професионализацията на органите за управление на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, посредством предоставяне на правомощие за самостоятелен избор и за мотивирано предсрочно освобождаване на изпълнителния директор. 2. Осигуряване на ясно нормативно разграничаване на функциите на председателя на съвета и изпълнителния директор в публичните предприятия, с цел предотвратяване на концентрацията на управленски и контролно-организационни функции в едно и също лице и укрепване на принципите на доброто корпоративно управление. 3. Осигуряване на прозрачност, надеждност и съпоставимост на финансовата информация на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, чрез въвеждане на задължение за прилагане на Международните стандарти за финансово отчитане. 4. Осигуряване на нормативни гаранции за конкурсния подбор на външните и независимите членове на одитните комитети в публичните предприятия – предприятия от обществен интерес, с оглед укрепване на тяхната независимост, обективност и ефективност при осъществяването на надзорните функции. 5. Гарантиране на терминологична последователност и вътрешна съгласуваност на Закона за публичните предприятия чрез уеднаквяване на използваните правни понятия, така че идентичните по съдържание категории да се формулират и прилагат еднозначно във всички разпоредби, уреждащи еднородни обществени отношения. III. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Приемането и прилагането на предложения проект на ЗИД на ЗПП не изисква отпускане на допълнителни финансови средства от държавния бюджет. Предлаганите изменения не пораждат разходи, трансфери или други плащания, свързани с бюджетни средства, и могат да бъдат изпълнявани в рамките на съществуващите организационни структури и ресурси. За категоризираните като „големи“ публични предприятия може да възникне необходимост от извършване на организационни и технически дейности, свързани с подготовката за преминаване към МСФО, включително адаптиране на счетоводните политики, актуализиране на информационните системи, обучение на персонала и използване на външна експертна помощ при необходимост. Тези разходи ще бъдат поети от съответните предприятия в рамките на техните бюджети и финансови планове и не предполагат допълнително бюджетно финансиране. Не се предвижда създаване на нови административни структури, нито увеличаване на числеността на администрацията. IV. Очаквани резултати от прилагането на новата уредба В резултат от приемането и прилагането на законопроекта се очаква постигането на съществен положителен ефект в няколко основни направления: 3 1. Ускоряване на присъединителния процес към ОИСР. Постигане на положителна оценка от Секретариата на ОИСР и Комитета по корпоративно управление относно съответствието на националната правна рамка с Насоките на ОИСР. Тази оценка представлява ключова предпоставка за успешното финализиране на техническата фаза от присъединителния процес и за придобиване на пълноправно членство на Република България в Организацията. По този начин се създава и предпоставка за приключване на съответните преговорни глави в предвидимия времеви хоризонт. 2. Укрепване на доброто корпоративно управление. Утвърждаване на автономността и професионализацията на органите за управление на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, посредством предоставяне на правомощия за самостоятелен избор и за мотивирано предсрочно освобождаване на изпълнителния директор, както и чрез ясно нормативно разграничаване на контролно-организационните функции на председателя на съвета от оперативно-изпълнителните функции на изпълнителния директор. 3. Повишена прозрачност и съпоставимост на финансовата информация. Осигуряване на надеждност, прозрачност и международна съпоставимост на финансовите отчети на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, чрез задължителното прилагане на Международните стандарти за финансово отчитане. Очакваният ефект е засилен инвестиционен интерес и повишено доверие от страна на международните финансови институции, кредитори и потенциални партньори, както и по-добри условия за достъп до финансиране. 4. Елиминиране на субективния фактор и ограничаване на риска от конфликт на интереси при избора на изпълнителни директори и на външните и независими членове на одитните комитети, чрез въвеждане на ясно регламентирани, конкурентни и професионално обосновани процедури. Това укрепва независимостта, обективността и ефективността на надзорните и управленските функции. 5. Повишена правна сигурност и еднообразно правоприлагане благодарение на прецизираната терминология, уеднаквените правни понятия и повишената вътрешна съгласуваност на Закона за публичните предприятия. V. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Проектът на ЗИД на ЗПП не въвежда изисквания на актове на Европейския съюз и не транспонира разпоредби от правото на Европейския съюз. Предлаганите изменения са насочени към изпълнение на препоръки на ОИСР в областта на корпоративното управление на публичните предприятия и към усъвършенстване на националната правна уредба. Те не противоречат на действащото право на Европейския съюз и не създават необходимост от приемане на допълнителни мерки за осигуряване на съответствие с него. Разпоредбите на проекта не предвиждат предоставяне на предимства или селективно финансиране под формата на държавна помощ, поради което няма риск от нарушение на чл. 107–108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Предлаганият законопроект съдържа нормативните мерки, необходими за изпълнение на оставащите ключови препоръки на ОИСР, идентифицирани по време на проведените технически мисии и последващите оценки. Приемането на закона ще създаде необходимите предпоставки за успешно приключване на техническия преглед на Република България от Комитета по корпоративно управление на ОИСР и Работната група за държавна собственост и приватизационни практики, което представлява важна стъпка към финализиране на присъединителния процес и към пълноправното членство на страната в Организацията. 4

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия (ЗИД на ЗПП) периода май-юни 2026 г. под № 27 в Законодателната програма на Министерския съвет, приета с Решение № 414 на Министерския съвет от 20 май 2026 г. Лице за контакт: Цветан Цирков – директор на дирекция „Публични предприятия“ Телефон и ел. поща: +359 2940 7460; c.cirkov@mi.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 - Действащата национална изисквания, залегнали в препоръките на развитие (ОИСР). Налице е нормативен на съответствие с Насоките на ОИСР за предприятия – стандарт, постигането на укрепване на управлението и въвеждането на 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. Отсъствието на правна уредба в тези области националните ангажименти, поети в процеса ОИСР. То възпрепятства не само въвеждането на и напредъка по самия присъединителен процес, оценка от компетентния комитет на Организацията пълноправно членство. Констатираните дефицити нямат изолиран, засягат основни стълбове на корпоративното идентифицирани проблеми: – Обособеността на процедурата за избор липсата на отделен конкурс за длъжността, регламентиран ред за мотивирано предсрочно – Функционалното разпределение на управление – която намира конкретен функциите на председателя на съвета и – Хармонизацията на стандартите за в неприлагането на Международните публични предприятия, категоризирани съпоставимост на оповестяваната финансова нормативна уредба не отговаря на редица ключови Организацията за икономическо сътрудничество и дефицит, който се отразява пряко върху степента корпоративното управление на държавните който е определен като приоритетно условие за добрите международни практики. причините за неговото/тяхното възникване. По поражда структурни рискове за изпълнението на на присъединяване на Република България към утвърдените международни добри практики, но доколкото съответствието с Насоките подлежи на и е сред условията за придобиване на фрагментарен или формално-правен характер. Те управление и произтичат от следните на изпълнителен директор – проявяваща се в отделен от подбора за член на съвета, и на освобождаване. правомощията между членовете в органите на израз в липсата на нормативно разграничаване на изпълнителния директор; финансово отчитане – която намира конкретен израз стандарти за финансово отчитане (МСФО) от всички като „големи", с произтичащата от това липса на информация. 2 – Институционални гаранции за независимост и обективност – които намират конкретен израз в липсата на нормативно гарантиран конкурентен подбор на външните и независими членове на одитните комитети в публичните предприятия, представляващи предприятия от обществен интерес по смисъла на Закона за счетоводството. В резултат на забавеното синхронизиране на законодателството с Насоките на ОИСР се формират сериозни рискове пред ефективното и навременно изпълнение на националните ангажименти, поети в рамките на предприсъединителния процес на Република България към ОИСР. Липсата на напредък във внедряването на добрите международни практики, заложени в Насоките на ОИСР, води до осезаемо забавяне на реформите в сектора на публичните предприятия. Това забавяне оказва пряко и негативно отражение върху времевия хоризонт за финализиране на преговорите и за пълноправното членство на страната в Организацията – доколкото корпоративното управление на публичните предприятия е сред основните технически критерии, по които ОИСР оценява готовността на държавите кандидат-членове. Всяко допълнително отлагане на нормативните промени носи риск не просто от удължаване на сроковете, а от поставяне под въпрос на постигнатия до момента напредък в целия предприсъединителен процес. Проектът на Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за публичните предприятия (ЗПП) е разработен в изпълнение на получен през 2023 г. доклад от ОИСР с оценка за състоянието на публичните предприятия в България, съдържащ конкретни констатации, препоръки и коментари относно постигнатия напредък и предстоящите предизвикателства. Релевантността и точността на дадените препоръки са потвърдени и в рамките на последвалата втора техническа мисия на ОИСР, проведена през юни 2025 г. в София. Отчитайки спецификата и сложността на реформите, касаещи изпълнението на отправените препоръки, е внесен Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Национална позиция във връзка с техническия преглед на Република България по изпълнение на препоръките, свързани с прилагане на правните инструменти, попадащи в обхвата на Комитета по корпоративно управление на ОИСР, която е приета с Протоколно решение по т. 24 от Протокол № 40 от 2025 г. от заседанието на Министерския съвет. Същата е представена на 45-та сесия на Работната група „Държавна собственост и приватизационни практики“, проведена на 28 и 29 октомври 2025 г. в гр. Париж, Франция. Съгласно приетата Национална позиция България се ангажира да извърши промени в Закона за публичните предприятия, които да бъдат внесени за одобрение от Министерския съвет и за приемане от Народното събрание. Предложените изменения и допълнения в проекта на ЗИД на ЗПП засягат ключовите препоръки, като идентифицираните проблеми, които следва да бъдат решени с предлаганите законодателни промени, са: – Липса на нормативно регламентирана възможност съветите (Съвет на директорите и Управителен съвет) в публичните предприятия, категоризирани като „големи“, да избират изпълнителния директор чрез отделна конкурсна процедура – различна и допълнителна спрямо процедурата за избор на член на съответния орган на управление – както и липсата на нормативно уреден ред за неговото мотивирано предсрочно освобождаване; – Липса на прецизно нормативно разграничаване на функциите и отговорностите на председателя на съвета и изпълнителния директор в публичните предприятия – действащата уредба допуска тези две по същество противоположни по характер функции да се съвместяват в едно и също лице, доколкото председателят на съвета може едновременно да изпълнява и функциите на изпълнителен директор. – Липса на регламентация в действащата правна уредба по отношение на препоръките на ОИСР относно финансовото отчитане на публичните предприятия, категоризирани като „големи“ – не е въведено изискване всички предприятия от тази категория да прилагат МСФО, въпреки че именно за тях международните стандарти за корпоративно управление предвиждат най-високи изисквания за прозрачност на отчетността. Задължени да прилагат МСФО (чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч)) 3 са предприятията от обществен интерес, а за останалите е дадено право на избор между МСФО и Националните счетоводни стандарти (чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗСч). Съгласно чл. 34, ал. 6 от ЗСч не се допуска промяна на счетоводната база (приложимите счетоводни стандарти) повече от веднъж, което означава, че обратният преход към МСФО е невъзможен, освен ако не е предвиден по закон. Предлаганата промяна преобразува както действащата възможност за избор на счетоводна база, така и произтичащата от нея еднократна и необратима промяна – обстоятелство, установено като проблем при част от публичните предприятия, категоризирани като „големи“ – в нормативно задължение, което ще доведе до съответствие с препоръката на ОИСР. – Липса на нормативно гарантиран конкурентен подбор на външните и независимите членове на одитните комитети – в публичните предприятия, които са предприятия от обществен интерес, Законът за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта не установява изискване за провеждане на конкурсна процедура при избора на тези членове, което не гарантира тяхната независимост и обективност при упражняване на надзорните функции. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемите не могат да бъдат преодолени в рамките на действащата нормативна уредба – нито чрез организационни промени, нито чрез вътрешни управленски или административни мерки. Дори при добра управленска практика в отделни предприятия, постигнатият резултат би останал частичен и незадължителен – приложим само за тези, които доброволно го възприемат, обратим при всяка смяна на управлението и неспособен да осигури този унифициран подход и съпоставимост в рамките на целия портфейл от публични предприятия. Именно тази еднаквост е предпоставка за изпълнение на препоръките на ОИСР. Мерките от организационен характер могат единствено да съпътстват законодателната промяна при нейното прилагане, но не могат да я заместят. Преодоляването на идентифицираните проблеми изисква изменение на приложимата нормативна уредба. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на идентифицираните проблеми, тъй като самата тя е техен източник. Проблемите произтичат не от липса на прилагане на съществуващи норми, а от отсъствието или недостатъчността на самите норми. Законът за публичните предприятия, както и другите нормативни актове не съдържат правни механизми, чрез които да бъдат изпълнени препоръките на ОИСР. По-конкретно: – По отношение на изпълнителния директор законът не предвижда отделна конкурсна процедура за длъжността, различна от подбора за член на съвета, нито установява основания и ред за мотивирано предсрочно освобождаване. При липса на нормативно основание съветите не разполагат с правомощие да въведат такава процедура по своя преценка. – По отношение на разпределението на функциите законът не разграничава контролно- организационните функции на председателя на съвета от оперативно-изпълнителните функции на изпълнителния директор и не изключва съвместяването им от едно лице. Разпределението на правомощията в органите за управление е предмет на императивна уредба и не подлежи на изменение чрез вътрешни актове. – По отношение на финансовото отчитане приложимата счетоводна база се определя от Закона за счетоводството, който предоставя право на избор между МСФО и Националните счетоводни стандарти (НСС) на предприятията извън категорията „предприятия от 4 обществен интерес“. Категорията „голямо“ публично предприятие по Закона за публичните предприятия не съвпада с нея. Освен това чл. 34, ал. 6 от Закона за счетоводството не регламентира възможност за обратен преход към МСФО, освен когато това се изисква по закон, което изключва ненормативно решение на проблема. – По отношение на одитните комитети в публични предприятия от обществен интерес нито Законът за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, нито Законът за публичните предприятия установяват изискване за конкурентен подбор на външните и независимите членове, което да гарантира тяхната независимост и обективност. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не са установени актове от по-висока степен, както и релевантни актове от правото на Европейския съюз, които да обуславят необходимостта от промяна или да ограничават възможностите за национална регулация в разглежданата област. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Засегнатият нормативен акт не е подлаган на последваща оценка на въздействието, нито са провеждани последващи анализи за ефективността на провежданата политика. Проблем 2 – Употребата на непоследователна правна терминология в Закона за публичните предприятия, което противоречи на принципите за яснота, точност и последователност на нормативните актове и обуславя липсата на вътрешна съгласуваност между отделните разпоредби. 2.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Липсата на терминологична последователност и вътрешна съгласуваност в закона – изразена в нееднозначната употреба на едни и същи правни понятия в отделните му разпоредби, което възпрепятства яснотата, точността и предвидимостта при прилагане на правната рамка. По този начин, наред с отклоненията от препоръките на ОИСР, се наблюдава и дефицит на ниво национално законодателство. Несъгласуваността на понятията създава рискове от субективно или разпокъсано тълкуване на нормите и затруднява постигането на правна сигурност – ключов елемент както за съответствие с международните стандарти, така и за нормалното функциониране на правния ред в страната. 2.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не, проблемът не може да бъде решен без законодателна намеса. Идентифицираното несъответствие е заложено в самия текст на закона: едни и същи правни понятия са употребени нееднакво в отделните разпоредби. Това е дефект на нормативната материя – правна терминология и употребени понятия могат да бъдат изменени единствено по реда, по който са приети – чрез закон. Никакъв вътрешноведомствен акт не може да преодолее противоречие между разпоредби от еднакъв ранг, нито да придаде на едно понятие съдържание, различно от законово установеното. 2.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на идентифицирания проблем, тъй като самата тя е негов източник. 2.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 5 Не са установени актове от по-висока степен, както и релевантни актове от правото на Европейския съюз, които да обуславят необходимостта от промяна или да ограничават възможностите за регулация в тази област. 2.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Засегнатият нормативен акт не е подлаган на последваща оценка на въздействието, нито са провеждани последващи анализи за ефективността на провежданата политика. 2. Цели: Цел 1: Осигуряване на съответствие на националната правна уредба в областта на корпоративното управление на публичните предприятия с Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия – като елемент от ангажиментите на Република България в процеса на присъединяване към Организацията. Постигането на целта се обезпечава чрез следните мерки: 1.1. Създаване на нормативна уредба, която утвърждава автономността и професионализацията на органите за управление на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, посредством предоставяне на правомощие за самостоятелен избор и за мотивирано предсрочно освобождаване на изпълнителния директор. Мярката предполага нормативно установяване на отделна конкурсна процедура за избор на изпълнителен директор, обособена и допълваща спрямо процедурата за избор на член на органа за управление, както и на ред за неговото мотивирано предсрочно освобождаване. Конкретно с изменението се предвижда: – да се предостави на съвета на директорите, съответно на управителния съвет, правомощие самостоятелно да избира изпълнителния директор чрез отделна конкурсна процедура и да го освобождава от длъжност на основания, установени в закона, с мотивирано решение; – да се осигури възможност за участие на кандидати извън състава на съвета, с което се разширява кръгът на подбора и се гарантира състезателният характер на процедурата; – да се установят ясни, прозрачни и професионални критерии за подбор, насочени към оценка на управленския опит, професионалната компетентност, стратегическата визия и уменията за добро корпоративно управление. По този начин изборът на изпълнителното ръководство се обвързва с предварително обявени професионални изисквания, а отговорността за него се възлага на органа, който упражнява текущия надзор върху неговата дейност. Индикативен график за изпълнение на мярката Момент Действие / настъпващ ефект Влизат в сила разпоредбите на ЗПП относно правомощието на съвета да избира изпълнителния директор чрез отделна конкурсна процедура Ден на обнародването в и да го освобождава предсрочно с мотивирано решение и тече 6 – „Държавен вестник" месечен срок за привеждане на за за прилагане на закона в съответствие с него. Не по-късно от 6 месеца от влизането в сила на Министерският съвет приема измененията в ППЗПП. закона Публичните предприятия, категоризирани като „големи“, провеждат Не по-късно от 3 месеца конкурс за избор на изпълнителен директор чрез отделна конкурсна от влизането в сила на процедура 6 измененията в правилника Не по-късно от 9 месеца Изпълнителните директори на всички „големи“ публични предприятия от влизането в сила на са избрани чрез отделна конкурсна процедура по обявени закона професионални критерии. В обхвата на целта попадат всички публични предприятия (чл. 2, ал. 1 от ЗПП), категоризирани като „големи“, съгласно чл. 19 от Закона за счетоводството – към момента 56. Категорията се определя ежегодно въз основа на критериите за нетни приходи от продажби, стойност на активите и средна численост на персонала, поради което броят на засегнатите предприятия подлежи на изменение. 1.2. Осигуряване на ясно нормативно разграничаване на функциите на председателя на съвета и изпълнителния директор в публичните предприятия, с цел предотвратяване на концентрацията на управленски и контролно-организационните функции в едно и също лице и укрепване на принципите на доброто корпоративно управление. Функционалното разграничаване ще се постигне, като се: – регламентира статутът на председателя на съвета като лице, което ръководи работата на органа и е основно звено за контакт; – установи несъвместимост между функциите на председател на съвета и на изпълнителен директор, с което се изключва възможността ръководството на съвета и оперативното управление да се концентрират в едно и също лице. Индикативен график за изпълнение на мярката Момент Действие / настъпващ ефект Влизат в сила разпоредбите, регламентиращи статута на председателя на Ден на съвета и несъвместимостта между функциите на председател на съвета и обнародването в на изпълнителен директор. От този момент функционалното разграничение „Държавен вестник“ се прилага за всички публични предприятия. Тъй като изменението не изисква приемане на подзаконов акт или други последващи действия, ефектът ще бъде постигнат непосредствено с влизането в сила на закона - от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. 1.3. Осигуряване на прозрачност, надеждност и съпоставимост на финансовата информация на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, чрез въвеждане на задължение за прилагане на Международните стандарти за финансово отчитане. Постигането на целта отговаря на изискването на Насоките на ОИСР публичните предприятия със значим мащаб на дейността да се отчитат по единни, международно признати стандарти, отговарящи на очакванията към дружествата, чиито ценни книжа се търгуват публично. Единната отчетна база е предпоставка за осигуряване на прозрачност, надеждност и съпоставимост на финансовата информация на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, и повишаване на качеството и достоверността на тяхната финансова отчетност чрез доближаване на управленските и отчетните им практики до тези на частния сектор, което ще утвърди принципите на добро корпоративно управление, залегнали в стандартите на ОИСР. 7 Индикативен график за изпълнение на мярката Момент Действие / настъпващ ефект Подготвителен период за засегнатите предприятия по отношение на прехода От обнародването към МСФО – привеждане на счетоводните политики в съответствие с до 31.12.2026 г. международните стандарти, настройка на счетоводните системи, обучение на персонала. Сравнителен период по МСФО 1, данните за 2026 г. подлежат на 1.01.2026 г. преобразуване, за да послужат като сравнителна информация в първия отчет 31.12.2026 г. по МСФО. Влиза в сила § 13 (изменението в чл. 34 от Закона за счетоводството) – дата 1.01.2027 г. на преминаване към МСФО. Първи отчетен период, за който „големите“ публични предприятия водят 1.01.2027 г. отчетност изцяло по МСФО. 31.12.2027 г. В обхвата на целта попадат публични предприятия (чл. 2, ал. 1 от ЗПП), категоризирани като „големи“, съгласно чл. 19 от Закона за счетоводството – или 27 публични предприятия от общо 56 (останалите 29 ПП вече прилагат МСФО), които следва да преминат към отчетност изцяло по МСФО. Категорията се определя ежегодно въз основа на критериите за нетни приходи от продажби, стойност на активите и средна численост на персонала, поради което броят на засегнатите предприятия подлежи на изменение. 1.4. Осигуряване на нормативни гаранции за конкурсния подбор на външните и независимите членове на одитните комитети в публичните предприятия – предприятия от обществен интерес, с оглед укрепване на тяхната независимост, обективност и ефективност при осъществяването на надзорните функции. Индикативен график Момент Действие / настъпващ ефект Влиза в сила новата ал. 9 на чл. 107 от Закона за независимия Ден на обнародването в финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, от „Държавен вестник“ който момент тече 6-месечен срок за приемане на наредба. Преходен режим – изборът на външни и независими членове на От обнародването до одитните комитети се извършва по досегашния ред. В този период приемането на наредбата се провежда процедурата по изготвяне и съгласуване на наредбата, (не повече от 6 месеца) съгласно изискванията на закона. Не по-късно от 6 месеца от МС приема наредбата по чл. 107, ал. 9, с която се определят влизането в сила на закона условията и редът за конкурсния избор. Всички нови избори на външни и независими членове на одитни От приемането на комитети в публичните предприятия, предприятия от обществен наредбата интерес, се провеждат по реда на наредбата. В тримесечен срок от Одитните комитети се привеждат в съответствие с изискванията на приемането на наредбата наредбата, т.е. се провежда конкурс. 8 Не по-късно от 9 месеца от Всички одитни комитети в обхвата на разпоредбата функционират в влизането в сила на закона състав, формиран по нормативно гарантирана конкурсна процедура. Цел 2: Гарантиране на терминологична последователност и вътрешна съгласуваност на Закона за публичните предприятия чрез уеднаквяване на използваните правни понятия, така че идентичните по съдържание категории да се формулират и прилагат еднозначно във всички разпоредби, уреждащи еднородни обществени отношения. График за изпълнение на целта: Целта ще се постигне еднократно с приемането на предлаганите изменения и допълнения и влизането им в сила. Уеднаквяването на правната терминология е нормативно обусловено и се реализира с обнародването на акта в „Държавен вестник“, поради което не изисква последващи етапи или отделни мерки по прилагане. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията, Министерство на финансите, Министерство на образованието и науката, Министерство на външните работи, Министерство на транспорта и съобщенията, Министерство на отбраната, Министерство на културата, Министерство на младежта и спорта, Министерство на енергетиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на иновациите и дигиталната трансформация, Министерство на вътрешните работи, Министерство на здравеопазването, Министерство на правосъдието, Министерство на земеделието и храните, Министерство на околната среда и водите; - Агенция за публичните предприятия и контрол (АППК); - Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори; - Публичните предприятия по чл. 2, ал. 1 от ЗПП – 260, съгласно обявен на страницата на АППК списък към 18 юни 2026 г.; - членовете на органите за управление и контрол на публични предприятия, вкл. изпълнителните членове на органите за управление и контрол на ПП, категоризирани като „големи“; - външните и независими членове на одитните комитети в публичните предприятия; - регистрираните одитори, съставителите на финансови отчети и Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС) като представителна професионална организация в областта на финансовото отчитане и независимия финансов одит, които са пряко или косвено засегнати от прилагането на МСФО. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частична та предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Действащата национална нормативна уредба не отговаря на редица ключови изисквания, залегнали в препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Налице е нормативен дефицит, който се отразява пряко върху степента на съответствие с Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия – стандарт, постигането на който е определен като приоритетно условие за укрепване на управлението и въвеждането на добрите международни практики.“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: 9 Неприемането на предложените нормативни промени и запазването на действащата уредба няма да позволи изпълнение на препоръките на ОИСР, отправени към Република България в рамките на техническите прегледи по присъединителния процес. В резултат на това ще продължат да съществуват установените от ОИСР дефицити в областта на корпоративното управление на публичните предприятия. По отношение на управлението на категоризираните като „големи“ публични предприятия, съветите на директорите и управителните съвети ще продължат да не разполагат с изрично регламентирана отговорност и правомощие да избират изпълнителен директор чрез отделна конкурсна процедура. Това ще запази съществуващия модел, при който не се гарантира в достатъчна степен открит и конкурентен подбор на кандидати, основан на професионални качества, управленски опит и стратегическа визия, и ще продължи да съществува риск от ограничена автономност на управителните органи и от несъответствие с международните стандарти за добро корпоративно управление. По отношение на финансовото отчитане ще остане в сила действащият режим, при който не всички публични предприятия, категоризирани като „големи“, са задължени да изготвят финансовите си отчети в съответствие с МСФО. Това ще запази различията в счетоводните практики и ще продължи да ограничава съпоставимостта, прозрачността и качеството на финансовата информация, предоставяна на държавата като собственик, на контролните органи и на заинтересованите лица. По отношение на одитните комитети няма да бъдат създадени нормативни гаранции за провеждане на конкурентен подбор на външните и независими членове на одитните комитети в предприятията от обществен интерес, които са и публични предприятия. Това ще запази съществуващата нормативна празнота и няма да създаде достатъчни предпоставки за повишаване на независимостта и професионализма на одитната функция и за прилагане на международните стандарти. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие, не се очакват положителни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Вариантът не води до решаване на идентифицираните проблеми и не допринася за изпълнението на приоритетните препоръки на ОИСР, които са от значение за успешното приключване на присъединителния процес на Република България към Организацията. Специфични въздействия: Не са идентифицирани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се идентифицират специфични въздействия върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не се очаква да има ефект върху административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на ЗИД на ЗПП“ Описание: 10 При този вариант се приема Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия, с който се въвеждат нормативни мерки за изпълнение на приоритетните препоръки на ОИСР и за усъвършенстване на действащата правна рамка. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Предвижда се на съветите на директорите и управителните съвети на публичните предприятия, категоризирани като „големи“, да бъде предоставено правомощие да избират и освобождават изпълнителния директор чрез отделна конкурсна процедура, провеждана независимо от процедурата за избор на членовете на съответния съвет. Мярката ще повиши автономността, отговорността и професионализма на управителните органи и ще осигури възможност за реална конкуренция между кандидати с необходимите управленски качества и експертиза. С цел ясно разграничаване на функциите и предотвратяване на прекомерна концентрация на правомощия се въвежда несъвместимост между длъжността председател на съвета и длъжността изпълнителен директор. Едновременно с това се регламентира ролята на председателя на съвета като основно лице за координация и комуникация. Чрез изменения в Закона за счетоводството се въвежда задължение публичните предприятия, категоризирани като „големи“, да изготвят финансовите си отчети в съответствие с МСФО. Това ще повиши прозрачността, надеждността и съпоставимостта на финансовата информация и ще доближи практиките в България до международно утвърдените стандарти за корпоративно управление. Предвиждат се и изменения в Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта, с които се създава нормативна основа външните и независими членове на одитните комитети в предприятия от обществен интерес – публични предприятия да се избират чрез конкурентна процедура по ред, определен с Наредба на Министерския съвет. Това ще създаде условия за по-висока независимост, прозрачност и професионализъм на одитната функция. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че при този вариант ще има пряко или косвено отрицателно социално и екологично въздействие. От икономическа гледна точка прилагането на предложеното изискване към категоризираните като „големи“ публични предприятия (27 на брой) ще доведе до еднократни разходи за подготовка и преминаване към МСФО. Тези разходи ще бъдат свързани с извършването на предварителен анализ на разликите между прилаганите счетоводни правила и МСФО, разработването и актуализирането на счетоводните политики, извършването на необходимите корекции и преизчисления, подготовката на начални салда съгласно изискванията за първоначално прилагане на МСФО, адаптирането на счетоводните и информационните системи, обучението на служителите и – при необходимост – ангажирането на външна специализирана експертна помощ. Размерът на разходите ще варира при отделните предприятия в зависимост от техния мащаб и предмет на дейност, сложността на счетоводните операции, броя и вида на активите и пасивите, наличието на финансови инструменти, лизингови договори, обезценки и провизии, както и от необходимостта от изготвяне на консолидирани финансови отчети. Като ориентировъчна оценка еднократните разходи за подготовка и преминаване към МСФО могат да бъдат определени в диапазона от 30 хил. до 100 хил. евро на предприятие. За предприятия с по-сложна дейност или холдингова структура е възможно разходите да бъдат значително по- високи. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 11 Специфични въздействия: Не са идентифицирани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очакват преки специфични въздействия върху малките и средните публични предприятия. Предвидените изменения са насочени основно към публичните предприятия, категоризирани като „големи“, като за малките и средните публични предприятия не се въвеждат нови задължения, административни изисквания или регулаторни режими. Не се предвижда увеличаване на разходите за привеждане в съответствие с нормативната уредба или създаване на допълнителна административна тежест за тази категория предприятия. Административна тежест: Не се очаква ефект върху административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: „Употребата на непоследователна правна терминология в Закона за публичните предприятия, което противоречи на принципите за яснота, точност и последователност на нормативните актове и обуславя липсата на вътрешна съгласуваност между отделните разпоредби. “ Вариант 1 „Без действие“ При този вариант не се предприемат законодателни изменения в Закона за публичните предприятия и се запазва действащата нормативна уредба. В резултат ще продължи да съществува непоследователност в употребата на идентични правни понятия в различни разпоредби на закона, което ще създава предпоставки за нееднакво тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Липсата на терминологична последователност и вътрешна съгласуваност ще продължи да затруднява постигането на правна сигурност, ще увеличава необходимостта от тълкуване на отделни разпоредби и ще създава предпоставки за възникване на правни спорове и несигурност при прилагането на закона. Вариантът „Без действие“ не води до решаване на идентифицирания проблем и не създава условия за постигане на поставената цел за осигуряване на терминологична последователност и вътрешна съгласуваност на Закона за публичните предприятия. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие, не се очакват положителни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Вариантът не води до решаване на идентифицираните проблеми и не допринася за изясняване на неясноти в правната терминология, както и до вътрешна съгласуваност между отделните разпоредби, практиката установява, че идентични правни понятия се формулират и употребяват нееднакво в различни текстове на закона, което затруднява унифицираното и предвидимо прилагане на уредбата както от органите, упражняващи правата на държавата, така и от самите публични предприятия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 12 Не Не Не 1.1. 1.2. Специфични въздействия: са идентифицирани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: са идентифицирани специфични въздействия върху Административна тежест: се очаква да има ефект върху административната Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани значителни и кои второстепенни. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) малките и тежест. потенциални страни. предприятия и средни предприятия. икономически, социални и екологични Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат административната тежест (задължения за Не Не Не Не 1.1. 1.2. Вариант 2: „Приемане на ЗИД на Закона за публичните Описание Уеднаквяването на правната терминология и закона ще намали риска от различно тълкуване и ще ограничи необходимостта от допълнителни разрешаване на възникнали спорове. Положително (икономическо/социално/екологично) Предлаганата промяна ще подобри качеството на терминологична последователност и вътрешна предприятия. Това ще създаде условия за еднакво, закона от всички заинтересовани страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) се предвиждат отрицателни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група Специфични въздействия: са идентифицирани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: се очакват въздействия върху малките и средните Административна тежест: се очаква ефект върху административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани значителни и кои второстепенни. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) отстраняването на прилагане на административни въздействие: нормативната съгласуваност последователно въздействия: заинтересовани предприятия. тежест) потенциални страни. предприятия и предприятия“ вътрешните противоречия нормативните разпоредби, което действия, правни консултации уредба чрез осигуряване на на Закона за публичните и предвидимо прилагане на страни) икономически, социални и екологични Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат административната тежест (задължения за в и 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) 5.1. По проблем 1 и 2: средна; 3) ниска. Вариант 1 Вариант 2 13 „Без действие“ „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия“ т с о н в Цел 1: Осигуряване на съответствие на националната правна уредба в областта на корпоративното управление на публичните предприятия с Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия, като елемент от ангажиментите на Република България в процеса на присъединяване към Организацията. 3 1 и т к е ф Е Цел 2: Гарантиране на терминологична последователност и вътрешна съгласуваност на Закона за публичните предприятия чрез уеднаквяване на използваните правни понятия, така че идентичните по съдържание категории да се формулират и прилагат еднозначно във всички разпоредби, уреждащи еднородни обществени отношения. 3 1 т с о н с а Цел 1: Осигуряване на съответствие на националната правна уредба в областта на корпоративното управление на публичните предприятия с Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия, като елемент от ангажиментите на Република България в процеса на присъединяване към Организацията. 3 1 к и ф Е Цел 2: Гарантиране на терминологична последователност и вътрешна съгласуваност на Закона за публичните предприятия чрез уеднаквяване на използваните правни понятия, така че идентичните по съдържание категории да се формулират и прилагат еднозначно във всички разпоредби, уреждащи еднородни обществени отношения. 3 1 т с о н а в у Цел 1: Осигуряване на съответствие на националната правна уредба в областта на корпоративното управление на публичните предприятия с Насоките на ОИСР за корпоративното управление на държавните предприятия, като елемент от ангажиментите на Република България в процеса на присъединяване към Организацията. 3 1 с а л г ъ С Цел 2: Гарантиране на терминологична последователност и вътрешна съгласуваност на Закона за публичните предприятия чрез уеднаквяване на използваните правни понятия, така че идентичните по съдържание категории да се формулират и прилагат еднозначно във всички разпоредби, уреждащи еднородни обществени отношения. 3 1 1.1. 1.2. Сравнете Посочете ефективност, ефикасност, разходи; съгласуваност, вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат която отразява степента, до която целите могат да бъдат която показва степента, до която вариантите съответстват отрицателни въздействия. съгласно основните целите на постигнати при определено на действащите критерии за сравняване на вариантите: предложението; ниво на ресурсите или при най-малко стратегически документи. Избор на препоръчителен вариант: 14 По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на проект на ЗИД на ЗПП“. Предлаганият законопроект съдържа нормативните мерки, необходими за изпълнение на оставащите ключови препоръки на ОИСР, идентифицирани по време на проведените технически мисии и последващите оценки. Приемането на закона ще създаде необходимите предпоставки за успешно приключване на техническия преглед на Република България от Комитета по корпоративно управление на ОИСР и Работната група за държавна собственост и приватизационни практики. По проблем 2: Вариант 2 „Приемане на проект на ЗИД на ЗПП“ Предлаганите изменения актуализират и прецизират непоследователната правна терминология, като премахват установени неточности. По този начин се осигурява еднакво тълкуване и прилагане на закона от всички компетентни органи и адресати на нормативната уредба. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми . Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми . 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 15 Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Не се предвиждат промени в условията за осъществяване на стопанска дейност, конкурентната среда или достъпа до пазара. Възможен е единствено косвен положителен ефект, изразяващ се в по-ефективно управление на публичните предприятия, без това да води до пряко отражение върху дейността на малките и средните предприятия. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант . 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани рискове при прилагането на препоръчителния вариант. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: По отношение на предлаганите промени в частта, свързана с препоръките на ОИСР, бяха проведени консултации с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, в рамките на които предложените мерки бяха обсъдени и съгласувани. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. На основание чл. 26, ал. 3 и ал. 4, изр. първо от Закона за нормативните актове, проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия, мотивите и доклада към него, както и частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Координация и модернизация на администрацията“ в Министерския съвет по частичната предварителна оценка на въздействието ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията и на Портала за обществени консултации на МС - www.strategy.bg, за провеждане на обществено обсъждане в нормативно уредения срок от 30 дни. Индикативен график – очаква се проектът на акт да бъде публикуван за обществено обсъждане до средата на месец август, съответно приет от Министерския съвет – месец септември 2026 г. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 16 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Насоки на ОИСР за корпоративно управление и OECD Corporate Governance Factbook 2025. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за публичните предприятия Закон за счетоводството Закон за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта Закон за нормативните актове Търговския закон Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия Насоки на ОИСР за корпоративно управление OECD Corporate Governance Factbook 2025 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Цветан Цирков директор на дирекция „Публични предприятия“ Дата: 13.08.2026 г. Подпис: 13.8.2026 г. X Signed by: TSVETAN PETROV TSIRKOV

Становище от съгласуване на частична предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона съвет за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Закон за изменение и допълнение на Закона Становище по ред: Единствено съгласуване за публичните предприятия Номер и дата: 1 0 . 8 . 2 0 2 6 г . X 0 4 .0 2 - 1 1 4 / 1 0 .0 8 .2 0 2 6 г . П о д п и с а н о о т : V e r a E v g e n i e v a B o t e v a В отговор на №: 03-00-614/05.08.2026 г. Институция: Министерство на икономиката, инвестициите и индустрията Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения съвет и на неговата правилник на Министерския администрация I. Относно Със заключителни Закона за независимия на това, предлагаме на финансите, предвид Препоръчваме независимите членове счетоводни и одиторски стандарти за финансово II. Относно Във Вариант Същевременно от отчетност изцяло съответствие с новите обучение на и потенциално В тази връзка, въздействия и ефект раздел 3 „Заинтересовани разпоредби са финансов одит и към списъка на компетенциите му в също като заинтересовани на одитните комитети организации, които отчитане (МСФО). раздел 4 „Варианти 2 по Проблем 1 се оценката става ясно, че по МСФО, което изисквания, включително финансово-счетоводния персонал, използване на външни препоръчваме върху административната страни“: предвидени изменения изразяването на сигурност заинтересованите страни да тази област. страни да в публичните имат отношение към на действие. Анализ посочва, че „няма данни 27 „големи“ публични предполага допълнителни за адаптиране на преобразуване на консултантски услуги. заключението за липса тежест да бъде в Закона за счетоводството и по устойчивостта. С оглед бъде включено и Министерството бъдат посочени външните и предприятия, както и професионалните прилагането на Международните на въздействията”: за отрицателно въздействие“. предприятия ще преминат към разходи за привеждане в счетоводните системи и процеси, данните за сравнителния период на отрицателни икономически ревизирано, като при възможност се Стр. 2 от 2 включи ориентировъчна количествена оценка на разходите за засегнатите 27 публични предприятия. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ИСКРЕН ИВАНОВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ 10.8.2026 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov