Проект на актуализирана на Иновационна стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) 2021-2027 г. на Република България

–––––– 1 СЪДЪРЖАНИЕ 1 СЪДЪРЖАНИЕ....................................................................................................................................................... 2 2 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ ......................................................................................................................... 4 3 РЕЗЮМЕ................................................................................................................................................................. 10 4 ВЪВЕДЕНИЕ ......................................................................................................................................................... 17 5 ГЛАВА 1. СОЦИАЛНО ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ ................................................................................ 22 5.1 Макроикономическо развитие.......................................................................................................... 22 5.2 Икономическа структура и секторно представяне ................................................................. 24 5.3 Регионални измерения ........................................................................................................................ 26 5.4 Високотехнологични дейности и интензивни на знания услуги ...................................... 27 5.5 Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) ........................................................ 29 5.6 Дигитална икономика и общество. Индустрия 4.0 ................................................................. 31 5.7 Ресурсна ефективност и кръгова икономика ............................................................................ 35 5.8 Актуално състояние на страната в контекста на ИСИС ........................................................ 37 5.9 Обобщение и изводи ............................................................................................................................ 40 6 ГЛАВА 2. ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ – ПОСТИЖЕНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА....................................................................................................................................................... 44 6.1 Иновационно представяне – национално и регионално ниво........................................... 44 6.2 Ресурси за НИРД, развитие на научноизследователската система................................. 46 6.3 Актуализация на иновационното представяне на България.............................................. 50 6.4 Предизвикателства и бариери ......................................................................................................... 57 6.5 Обобщение и изводи ............................................................................................................................ 61 7 ГЛАВА 3. НАТРУПАН ОПИТ И КОНТЕКСТ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИСИС ............................................ 66 7.1 Изпълнение на ИСИС 2014-2020 .................................................................................................... 66 7.2 Изпълнение на ИСИС 2021-2027 към момента на изготвяне на междинен мониторингов доклад ..................................................................................................................................... 66 7.3 Силни и слаби страни, възможности и заплахи (SWOT-анализ) ..................................... 69 8 ГЛАВА 4. СТРАТЕГИЯ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ 2021-2027. ВИЗИЯ, ЦЕЛИ, ДЕЙНОСТИ И ИНСТРУМЕНТИ .......................................................................................................................................... 74 8.1 Политически контекст, визия, цели и принципи ..................................................................... 74 8.2 Програми и инструменти за постигане на целите................................................................... 87 8.3 Дейности и инструменти за постигане на Оперативна цел №1 „Подобряване на научноизследователската система и иновационното представяне на предприятията“ .. 94 8.4 Дейности и инструменти за постигане на Оперативна цел №2 „Повишаване на технологичния капацитет на предприятията, повишаване на екологичността и интернационализацията на българските продукти и услуги“ ..................................................... 98 8.5 Дейности и инструменти за постигане на Оперативна цел №3 „Подобряване на капацитета на човешкия ресурс в областта на новите технологии и иновациите“......... 102 9 ГЛАВА 5. ТЕМАТИЧНИ ОБЛАСТИ.............................................................................................................. 106 9.1 Информатика и ИКТ ............................................................................................................................ 106 2 9.2 Мехатроника и микроелектроника............................................................................................... 109 9.3 Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии .......................... 113 9.4 Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии ......................................... 115 9.5 Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика ............................................. 118 9.6 Космически технологии и технологии с двойна употреба ................................................ 121 9.7 Добивна индустрия ............................................................................................................................. 130 9.8 Регионализация на тематичните области ................................................................................. 134 9.9 Бюджет и източници на финансиране........................................................................................ 175 9.10 Очаквано въздействие....................................................................................................................... 176 10 ГЛАВА 6. СИСТЕМА НА УПРАВЛЕНИЕ ..................................................................................................... 180 10.1 Общи положения.................................................................................................................................. 180 10.2 Управление на национално и регионално ниво..................................................................... 181 10.3 Непрекъснатост на процеса на предприемаческо откритие ............................................ 185 10.4 Действия за управление на индустриалния преход в страната ..................................... 187 10.5 Необходими действия за подобряване на националните или регионални системи за научноизследователска дейност и иновации .............................................................................. 195 10.6 Мерки за засилване на сътрудничеството с партньори извън съответната държава- членка в приоритетни области, подкрепяни от Иновационната стратегия за интелигентна специализация ................................................................................................................... 204 11 ГЛАВА 7. АНАЛИЗ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО, МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА ........................................... 208 11.1 Система за наблюдение/мониторинг и оценка....................................................................... 208 11.2 Честота, форма и докладване на изпълнението на ИСИС 2021-2027 г...................... 209 3 2 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ 4 БАН Българска академия на науките БВП Брутен вътрешен продукт БГ България БДС Брутна добавена стойност БНБ Българска народна банка ВЕИ Възобновяеми енергийни източници ВИ Възобновяеми източници ВТД Високотехнологични дейности ВУ Висши училища ГИИ Глобален иновационен индекс ДВ Държавен вестник ДГК Доклад за глобалната конкурентоспособност ДЕСИ Индекс за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото ДМА Дълготрайни материални активи ДФЕС Договор за функционирането на Европейския съюз ЕИТ Европейско иновационно табло ЕИТР Европейско иновационно табло на регионите ЕК Европейска комисия ЕКА Европейска космическа агенция ЕПЗ Еквивалент на пълна заетост ЕС Европейски съюз ЕСИФ Европейски структурни и инвестиционни фондове ЕФРР Европейски фонд за регионално развитие ЕЦИХ Европейски цифрови иновационни хъбове ЗННИИ Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите ИЗУ Интензивни на знания услуги ИИ Изкуствен интелект ИКТ Информационни и комуникационни технологии ИСИС Иновационна стратегия за интелигентна специализация ИСП Инициатива за съвместно планиране ИТ Информационни технологии ИТЕР Международен термоядрен експериментален реактор 5 КИД-2008 Класификация на икономическите дейности 2008 ККТДУ Космически технологии и технологии с двойна употреба МВУ Механизъм за възстановяване и устойчивост МИДТ Министерство на иновациите и дигиталната трансформация МИР Министерство на иновациите и растежа ММГК Мрежи с много голям капацитет МОН Министерство на образованието и науката МСП Малки и средни предприятия МТС Министерство на транспорта и съобщенията НАТО Организация на Северноатлантическия договор НИЕ Национална програма „Петър Берон и НИЕ“ НИРД Научноизследователска и развойна дейност НИФ Национален иновационен фонд НО Научни организации НОИР Наука и образование за интелигентен растеж НПВУ Национален план за възстановяване и устойчивост НПКНИ Национална пътна карта на научната инфраструктура НПМ Норвежки финансов механизъм / Норвежка програма НПО Неправителствени организации НПР Национална програма за развитие НСИ Национален статистически институт НСМСП Национална стратегия за малките и средните предприятия НСРНИ Национална стратегия за развитие на научните изследвания НСРНИРБ Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България ОИСР Организация за икономическо сътрудничество и развитие ОНС Образователна и научна степен ООН Организация на обединените нации ОП Оперативна програма ОПДУ Оперативна програма „Добро управление“ ОПИК Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ ОПНОИР Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ОПОС Оперативна програма „Околна среда“ ОПРР Оперативна програма „Региони в растеж“ 6 ОПРЧР Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ ОЧИС Организация за черноморско икономическо сътрудничество ПДУ Програма „Добро управление“ ПИТ Програма за икономическа трансформация ПКИП Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ ПНИИДИТ Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ ПО Програма „Образование“ ПП Публично партньорство ППО Процес на предприемаческо откритие ПРБ Първостепенни разпоредители с бюджет ПРСР Програма „Развитие на селските райони“ ПРЧР Програма „Развитие на човешките ресурси“ ПТС Програма „Техническа помощ“ ПЧИ Преки чуждестранни инвестиции ПЧП Публично-частно партньорство РП Рамкова програма СВТД Средно-високотехнологични дейности СЗР Северозападен район СИНИ Съвет по иновации и научни изследвания СИР Съвет за интелигентен растеж; Североизточен район (в регионални таблици) СО2 Въглероден диоксид СТП София Тех Парк СЦ Специфична цел СЦР Северен централен район ТВ Телевизия ТТ Трансфер на технологии УО Управляващ орган ФНИ Фонд „Научни изследвания“ ЦВП Центрове за върхови постижения ЦИЕ Централна и Източна Европа ЦК Центрове за компетентност ЧПИ Чуждестранни преки инвестиции ЮЗР Югозападен район 7 ЮИР Югоизточен район ЮЦР Южен централен район AGRI Directorate-General for Agriculture and Rural Development AI Artificial Intelligence AR Augmented Reality ASIC Application-Specific Integrated Circuit BPS Business Pulse Survey CASSINI CASSINI Space Entrepreneurship Initiative COVID-19 Coronavirus Disease 2019 CPR Common Provisions Regulation CRM Customer Relationship Management DESI Digital Economy and Society Index DIANA Defence Innovation Accelerator for the North Atlantic DNA Deoxyribonucleic Acid DUI Doing, Using, Interacting ECAD Electronic Computer-Aided Design EDA Electronic Design Automation EDF European Defence Fund EDIP European Defence Industry Programme EDIS European Defence Industrial Strategy EDP Entrepreneurial Discovery Process EGNOS European Geostationary Navigation Overlay Service EIC European Innovation Council EIS European Innovation Scoreboard EIT European Institute of Innovation and Technology EMC Electromagnetic Compatibility EMFAF European Maritime, Fisheries and Aquaculture Fund ENER Directorate-General for Energy ERA European Research Area ERP Enterprise Resource Planning ESA European Space Agency ESD Electrostatic Discharge ESG Environmental, Social and Governance 8 EU European Union EUSPA European Union Agency for the Space Programme FAIR Findable, Accessible, Interoperable, Reusable FP7 Seventh Framework Programme / Седма рамкова програма GATE GATE Institute — Big Data for Smart Society GII Global Innovation Index GNSS Global Navigation Satellite System GOVSATCOM Governmental Satellite Communications GROW Directorate-General for Internal Market, Industry, Entrepreneurship and SMEs INSAIT Institute for Computer Science, Artificial Intelligence and Technology Interreg European Territorial Cooperation IPCEI Important Projects of Common European Interest JEREMIE Joint European Resources for Micro to Medium Enterprises JRC Joint Research Centre MEMS Micro-Electro-Mechanical Systems NATO North Atlantic Treaty Organization NUTS Nomenclature of Territorial Units for Statistics OT Operational Technology PECS Plan for European Cooperating States REGIO Directorate-General for Regional and Urban Policy RF Radio Frequency / радиочестота RIS Regional Innovation Scoreboard RTD Directorate-General for Research and Innovation S3 Smart Specialisation Strategy SAFE Security Action for Europe SCADA Supervisory Control and Data Acquisition SCOPUS Scopus abstract and citation database SEE South-East Europe SSA Space Situational Awareness SST Space Surveillance and Tracking STEM Science, Technology, Engineering and Mathematics STEP Strategic Technologies for Europe Platform STI Science, Technology and Innovation 9 SWOT Strengths, Weaknesses, Opportunities, Threats TCAD Technology Computer-Aided Design TRL Technology Readiness Level UNCTAD United Nations Conference on Trade and Development UNESCO United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization VR Virtual Reality WEF World Economic Forum WIPO World Intellectual Property Organization 3 РЕЗЮМЕ Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС/Стратегията), е политически инструмент, който се използва в Европейския съюз от програмния период 2014-2020 г. Тя представлява политическа концепция за подкрепа на регионалното приоритизиране в иновативни сектори, области или технологии чрез „процеса на предприемаческо откритие“, реализирайки по този начин подхода „отдолу-нагоре“, за да се разкрие в максимална степен това, което даден регион развива или би могъл да развива най-добре по отношение на своите научни и технологични дадености и икономически предимства. Настоящата Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. е разработена за текущия програмен период, като развива постиженията и натрупания опит от прилагането на ИСИС 2014-2020 г. и отразява новите политики на Европейския съюз и икономическите и социалните предизвикателства и възможности пред България и региона. ИСИС 2021-2027 г. е стратегически документ, който определя насоките на политиката за периода и определя рамка за постигане на поставените цели. През програмния период 2021-2027 г. стратегиите за интелигентна специализация на европейско ниво имат за цел да допринесат за реализирането на кохезионната политика „По- интелигентна Европа чрез иновации и подкрепа за икономическата трансформация и модернизация“. Стратегиите са отключващо условие за държавите-членки, т.е. специфичните условия за всяка държава-членка ще бъдат наблюдавани от Европейската комисия през целия програмен цикъл. ИСИС 2021-2027 г. обхваща публични инструменти и политики, като подкрепя както технологични, така и нетехнологични иновации и има за цел да стимулира трансформацията на обществото и икономиката, основани на данни и знание и насочени към Индустрия 4.0, както и да подкрепя зеления преход. ИСИС 2021-2027 г. е програмирана и изпълнявана до момента в значително различен световен, европейски и национален контекст. Новите европейски политики и приоритети са изисквали цялостна трансформация на производствените екосистеми в две направления – екологичност и цифровизация. Това е означавало не само иновационно пренастройване на производствените процеси в предприятията, но и създаването на стимули за публично-частно сътрудничество между научно- изследователските организации и бизнеса, позволяваща както преход към екологична енергия и транспортни горива, така и цифрова трансформация на индустрията с помощта на технологиите на Индустрия 4.0. В национален план, държавите членки на ЕС е трябвало не само да реализират горепосочените политики, но и да се справят с икономическите последствия от световната пандемия от COVID 19, както и с променящата се международна и социално-икономическа обстановка, военният конфликт в Украйна и възникващите предизвикателства пред ЕС и България, които се отразяват на сигурността, инфлацията, веригите на доставки и др. Свързано с това, Стратегиите за интелигентна специализация се съсредоточават върху укрепването на капацитета за научни изследвания и иновации, дигитализацията, растежа на МСП и развитието на уменията, необходими за прилагането на интелигентна специализация. Изследванията и иновациите ще бъдат от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономически системи, 10 разработване на нови компетенции и насърчаване на устойчиви производствени модели. По-специално, новата политика на сближаване на ЕС признава решаващата роля на международното и междурегионалното сътрудничество в иновациите. В настоящата ИСИС 2021-2027 г. е интегрирана, специфична за България стратегия за икономическа трансформация, която: • се базира на силните страни, конкурентните предимства и потенциала на всеки регион (NUTS II); • определя приоритетите чрез „процеса на предприемаческо откритие“; • насочва приоритетите, предизвикателствата и ключовите потребности за съсредоточаване на наличните ресурси; • интегрира публични инструменти и политики, подкрепяйки технологичните и нетехнологични иновации, насочени към стимулиране на инвестициите в научноизследователската и иновационна екосистема; • включва система за наблюдение и оценка и механизъм за преглед за актуализиране на изборите на приоритети и политики. ИСИС 2021 – 2027 г. отчита научените уроци от изпълнението на ИСИС 2014–2020 г. и препоръките от анализи, оценки и международни изследвания относно идентифицирани бариери пред развитието на иновационната среда, като адаптира обхвата и механизмите за изпълнение и управление. Стратегията отчита също така констатациите и препоръките, съдържащи се в Междинния мониторингов доклад за отчитане на напредъка по ИСИС, одобрен с Решение № 3 на Министерския съвет от 12.01.2026 г., и отразява нововъзникващите технологични и геополитически тенденции, придобили особена стратегическа значимост през първата половина на програмния период. Изборът на приоритетите на Стратегията се базира и на прилагането на приобщаващ процес – „процес на предприемаческо откритие“, в съответствие с методологичните препоръки на ЕС и с участието на широк кръг от заинтересовани страни. Въз основа на това са формулирани настоящите визия, цели и принципи и са допълнени приоритетните тематични области: Визия: Превръщане на България в иновативна, интелигентна, зелена, цифрова и свързана страна чрез нова обща политика за взаимодействие между научните изследвания, иновациите и технологиите, както и повишаване на международното и междусекторното сътрудничество и интензивно използване на данни за ускорена специализация в продукти и услуги с висока технологична и научна интензивност и значими икономически въздействия за устойчива конкурентоспособност, технологична трансформация на икономиката, повишаване на ресурсната ефективност и цифровизацията. Стратегически цели 1. Да развива и позиционира България като център на средно- и високотехнологични иновации в стратегически области, в които страната има утвърден капацитет и пазарни позиции, както и признати компетентности да се 11 конкурира на световния пазар, повишавайки националното и регионалното иновационно представяне на страната; 2. Да подкрепи разгръщането и утвърждаването на устойчива, модерна, динамична, приобщаваща, основана на данни и глобално свързана изследователска, иновативна и предприемаческа екосистема в България. Оперативни цели Оперативна цел № 1: Подобряване на научноизследователската система и иновационното представяне на предприятията. С реализирането на тази цел амбицията е да се достигнат нива от 70% спрямо средното за ЕС, което ще затвърди позицията на България в групата на умерените иноватори до 2027 г. Оперативна цел № 2: Повишаване на технологичния капацитет на предприятията, повишаване на екологичността и интернационализацията на българските продукти и услуги. Акцентът при реализирането на цел № 2 е върху приоритетните тематични области за интелигентна специализация и технологиите на Индустрия 4.0. Оперативна цел № 3: Подобряване на капацитета на човешкия ресурс в областта на новите технологии и иновациите. Приоритетно е подобряването на цялостната среда за развитие на умения и високотехнологични човешки ресурси в тематичните области за интелигентна специализация и технологиите на Индустрия 4.0 и Индустрия 5.0. Принципи Изпълнението на настоящата актуализирана ИСИС се ръководи от следните принципи: • Прилагане на нова парадигма за иновационната политика, адресираща глобалните предизвикателства с цел трансформация на икономиката и обществото за постигане на социално значими резултати; • Споделена отговорност на заинтересованите страни; • Устойчивост и социално включване; • Прилагане на ефективни механизми на управление и изпълнение; • Текущ мониторинг и адаптивност към бързо променящите се потребности на икономиката. На тази база, ИСИС дефинира седем тематични области, в които България разполага с конкурентно предимство и капацитет за интелигентна специализация и следва да насочи своите усилия към тяхното ускорено развитие. По този начин обхватът на стратегията се разширява, като се засилва фокусът върху съществуващите приоритетни тематични области на ИСИС 2014-2020 г. и се прецизират техните подобласти, включително за отделните региони и административни области. Така определени, тематичните области могат да подлежат на промяна при доказан интерес 12 и капацитет от страна на заинтересованите страни, за което ще е необходима обществена и политическа воля за обединение около единна визия и действия за просперитета на обществото и за решаването на социално-икономическите предизвикателства. За периода 2021 – 2027 г. тематичните приоритетни области за интелигентна специализация са, както следва: Тематична област „Информатика и ИКТ“ България е силно ориентирана към ИКТ сектора, като той е един от най-бързо развиващите се в икономиката. През последните няколко десетилетия дейностите в ИКТ сектора са основно насочени към разработване на софтуерни и информационни системи, както и към износ, което привлича значителни чуждестранни инвестиции. Особено силен е експортният потенциал на софтуерната индустрия, която изисква инвестиции предимно в човешки ресурс. България се превръща в регионален център за ИКТ, водеща база за НИРД на софтуерни и ИКТ компании, с разходи за НИРД в размер на около 11% от общите разходи за НИРД в икономиката, което позволява на българските компании постепенно да се превръщат в световни играчи с бързо растящо стратегическо присъствие. Тематична област „Мехатроника и микроелектроника“ Проектирането, производството и експлоатацията на мехатронни системи изисква нов инженерен подход поради съвместното функциониране на компоненти от механиката, оптиката, оптико-електрониката, електротехниката и електрониката и микроелектрониката. Мехатрониката не е просто комбинация от съставляващите я ключови елементи, а взаимно проникване и/или дори интегриране на механични, електронни и компютърни структури за реализиране на цялостен, функционално пълноценен продукт, наричан „мехатронен продукт“ или „мехатронно изделие“. Типични примери за мехатронен подход с доказан потенциал в страната представляват автоматизираните машини и системите за роботизация и автоматизация. В България има и специфичен капацитет по отношение на роботиката, възможности за развитието на изкуствен интелект и интелигентни устройства, както и интелигентни системи за производство. Микроелектрониката обхваща проектирането, технологията, производството и до голяма степен приложението на интегралните схеми (чиповете). Полупроводниковите чипове, интегриращи огромен брой електрични компоненти, се прилагат и ще се прилагат във все по-широк кръг индустрии – информационни технологии, комуникации, автомобилостроене, машиностроене, аерокосмическа индустрия, земеделие, медицина, битова електроника и т.н. Чиповете са градивният блок на "интелигентната" функционалност в цифровата трансформация. В този контекст, микроелектрониката не е просто отделен дял в електронната индустрия, а стратегически фактор (strategic enabler) за осигуряване на цифровизацията и интелигентната трансформация. Тематична област „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“ В рамките на ИСИС 2014-2020 г. тематична област „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“ бе определена като приоритетна за всички шест региона на страната и подкрепи иновациите в областта на чистото производство, съхранение и преработка 13 на хранителни продукти, напитки и натурални ароматични продукти, производството на лекарствени форми, биотехнологиите и др. Визията за развитие на тематичната област предвижда до 2030 г. България да се утвърди като производител на биопродукти – храни, козметика, лекарства, произведени от български суровини; да изгради образ на дестинация, предлагаща сигурни висококачествени медицински, лечебни и възстановителни услуги, благодарение на високотехнологични продукти и устройства, използващи вкл. нанотехнологии и отговарящи на най-високите световни стандарти; да развива биоикономика, базирана на иновации и научни изследвания за алтернативни решения за използване на ресурсите, насърчаване на кръговата икономика, био-базираната и хранителната индустрия, аграрния сектор и др. Тематична област „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ Креативните и рекреативните индустрии имат значителен иновационен капацитет, който генерира положително въздействие върху всички сфери на икономически и обществен живот: генерират благополучие и сплотеност; оформят публичното пространство; модернизират индустриите и бизнес секторите с нов творчески принос; осигуряват смисъл и усещане за принадлежност; обновяват градските и селските райони; проектират продукти и услуги; произвеждат и дигитализират съдържание; позволяват обогатено визуално преживяване и предоставят съдържание за дебати. Те са важен генератор на социални и приобщаващи иновации и нови бизнес модели. Стратегическите документи на ЕС предвиждат държавите-членки да осигурят възможности, креативните и рекреативните индустрии да допринасят все повече към растежа и заетостта в Европа. Необходимо е да се насърчават иновациите и развитието на МСП в нововъзникващи области, свързани с европейските и регионалните предизвикателства. Тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ Тематична област “Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика” бе заложена като приоритетна област за всички области в цялата страна. Стратегическият фокус върху осигуряване на интелигентно и намаляващо потребление на ресурсите във всички икономически сектори и сфери на обществен живот и дейност в България бе за цел да осигури устойчив принос от страна на държавата ни за постигане на националните и европейски цели в рамките на Европейския зелен пакт и глобалните Цели за устойчиво развитие на ООН. Зелената икономика, и в частност кръговата икономика, търсят баланса между икономическия растеж, социалното развитие и здравето на околната среда. Прилагането им подлага на натиск действащите парадигми, откъдето възниква и предизвикателството за системни промени в управлението, приоритетите на ценностите и моделите на консумация. Кръговата икономика е алтернатива на традиционната линейна икономика (произведи, използвай, изхвърли), като при нея ресурсите се запазват в употреба, колкото е възможно по-дълго и се извлича максималната стойност от тях по време на употреба. След това, в края на всеки експлоатационен живот, се възстановяват и регенерират продукти и материали. 14 Преходът към кръгова и нисковъглеродна икономика е част от приоритетите на Националната програма за развитие България 2030 (България 2030) и НПВУ и е свързан с повишаването на ресурсната, и в частност енергийната производителност при следване на принципите на кръговата икономика и стимулиране внедряването на нисковъглеродни, ресурсно ефективни и безотпадни технологии. Цифровизацията/дигитализацията в контекста на Индустрия 4.0 е включена като хоризонтален приоритет и присъства във всички седем тематични области на интелигентна специализация. Тематична област „Космически технологии и технологии с двойна употреба“ Тематична област „Космически технологии и технологии с двойна употреба“ се въвежда като ново стратегическо направление в рамките на актуализацията на ИСИС, с хоризонтален национален обхват и значение за конкурентоспособността, технологичната трансформация, икономическата сигурност и стратегическата автономност на България. Областта обхваща развитието на сателитни системи, подсистеми и полезни товари, дистанционно наблюдение на Земята, сателитна навигация и комуникации, наземна космическа инфраструктура, космическа безопасност, автономни и безпилотни системи, киберсигурност, изкуствен интелект, научни полезни товари, космическо образование и технологии с двойна гражданска и отбранителна употреба. Включването ѝ създава рамка за по-активно участие на България в европейските космически и отбранителни инициативи, включително ЕКА, EUSPA, CASSINI, EDF и NATO DIANA, както и за развитие на търговска космическа екосистема, партньорства между наука, бизнес и публичен сектор и високотехнологични приложения с висока добавена стойност. Тематична област „Добивна индустрия“ Тематична област „Добивна индустрия“ се въвежда като ново стратегическо направление с оглед на нарастващото значение на критичните и стратегическите суровини за зеления и цифровия преход, индустриалната автономност, енергийната сигурност и технологичната устойчивост на Европа. Областта е насочена към иновативни технологии за търсене, проучване и устойчив добив на критични суровини и стратегически метали, модерна преработка и обогатяване, рециклиране и оползотворяване на редкоземни елементи и критични суровини, както и развитие на кръгови индустриални модели. Чрез тази тематична област България може да подобри позиционирането си в европейските вериги на стойност, свързани с батерии, електроника, възобновяема енергия, високоефективни магнити, отбранителни технологии, космически приложения и други стратегически производства, като същевременно насърчава технологичното обновление, безопасността, екологичната устойчивост и по-високата добавена стойност в добивния и преработвателния сектор. Регионалните иновационни предимства и тенденции са идентифицирани на ниво NUTS III за всичките 28 области в страната. През 2020 г. всяка област осъществи консултации със заинтересованите страни, които включват областната администрация, общините, висшите училища, бизнеса и индустрията, неправителствения и научноизследователския сектор и други. На базата на тези консултации в Министерството на икономиката официално са получени писма от всички 28 области с идентифицираните приоритетни области на специализация, с които всички области идентифицират по три приоритетни тематични области, като две от тях са посочени от 15 съответната областна администрация, съгласувано със заинтересованите страни и определени на базата на анализи и постигнати резултати към датата, а третата приоритетна тематична област за всички е “Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика”. В процеса по изготвяне на Междинния мониторингов доклад за отчитане на напредъка по ИСИС бяха проведени допълнителни консултации със заинтересованите страни на регионално ниво, включително представители на бизнеса, научната общност, местната власт и неправителствения сектор. В резултат на проведените консултации бяха получени актуализирани писма от всички 28 области относно потенциала за развитие и позициониране в нововъзникващите тематични области. След направения анализ се откроява необходимостта тематична област „Информатика и ИКТ“ да бъде определена като новата хоризонтална тематична област, отчитайки все по-съществената роля на цифровите технологии, изкуствения интелект, обработката на данни и цифровата трансформация като универсални двигатели на иновациите, производителността и конкурентоспособността във всички сектори на икономиката. Този подход отразява нарастващата значимост на дигиталните решения не като самостоятелен секторен приоритет, а като хоризонтален инструмент за модернизация, технологично обновление и създаване на по-висока добавена стойност. Същевременно това не следва да се тълкува като отслабване на стратегическото значение на тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“, която запазва своята съществена роля в контекста на устойчивото развитие, ресурсната ефективност, декарбонизацията и зеления преход на българската икономика. Определянето на приоритетните тематични области е в синхрон с приоритетите на основни стратегически документи на национално и европейско ниво като България 2030, ос на развитие 1 „Иновативна и интелигентна България“, НСРНИ, НПКНИ, НСМСП, Стратегията за развитие на висшето образование 2020–2030 г., Стратегията за „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“, Концепцията за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г., Индустриалната политика на ЕС, Хоризонт Европа, Програмата за политика на Европейското изследователско пространство 2022-2024 г. Стратегията ще засили подкрепата за партньорски участия на бизнеса и научните среди в международни проекти с цел интернационализация на научноизследователската и развойната дейност и привличане на международни експерти в екипите, осъществяващи иновационни и НИРД проекти, вкл. чрез насърчаване на участието в Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. Изпълнението на ИСИС e ръководено от цялостна система за управление, мониторинг и оценка, с определени отговорни институции, координационен механизъм, надграждане на регионалния капацитет на основата на „непрекъснатото предприемаческо откритие“ и взаимодействието между заинтересованите страни, както и мониторингови инструменти за наблюдение и оценка на изпълнението спрямо целите на стратегията. 16 4 ВЪВЕДЕНИЕ Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. на Република България е стратегическа рамка за устойчиво развитие, базирано на научни изследвания и иновации, на териториалния капацитет и амбиции на регионите и на широкото участие на заинтересованите страни. Стратегията има водеща роля за укрепването на регионалните иновационни екосистеми, за да могат те да поддържат и стимулират икономическия растеж. Тя е политически инструмент, който се използва в ЕС от периода 2014-2020 г. В основата на този инструмент стои необходимостта да се свържат политиките на ЕС към регионите „отгоре-надолу“ с политиките „отдолу- нагоре“ – от регионите към ЕС. Основните взаимно свързани компоненти на ИСИС са наличният производствен и иновационен капацитет на териториално ниво и нуждата на местните заинтересовани страни да инвестират в иновационни дейности. По този начин се цели регионалните политики, при които териториално-специфичният капацитет може да се превърне в конкурентно предимство и да генерира устойчив икономически растеж и работни места, да получи подкрепа за финансиране в рамките на политиките на ЕС. Първата Иновационна стратегия за интелигентна специализация на България се реализира в периода 2014-2020 г., като за нейното изпълнение допринасят множество национални и съфинансирани от европейските фондове инструменти. През текущия програмен период - 2021-2027 г. - стратегиите за интелигентна специализация имат за цел да допринесат за реализиране на кохезионната политика „По-интелигентна Европа чрез иновации и подкрепа за икономическа трансформация и модернизация“, както и за развитието на регионалните икономики и засилването на структурното приспособяване към индустриалната трансформация и цифровизацията. Стратегиите за интелигентна специализация за периода 2021-2027 г. ще трябва да отговорят и на глобалните предизвикателства, както и на тези, свързани с пандемията от COVID-19 и нейните последствия, както и с енергийната криза, инфлацията и нарушаването на веригата на доставките от последната година. Изследванията и иновациите ще бъдат от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономически системи, разработване на нови компетентности и насърчаване на устойчиви производствени модели. Свързано с тази цел, проектирането и внедряването на стратегия за интелигентна специализация се съсредоточава върху укрепването на капацитета за научни изследвания и иновации, дигитализацията, растежа на МСП и развитието на уменията, необходими за прилагането на интелигентна специализация. Това е и причината ИСИС да е стратегическа рамка и политически инструмент, отнасящ се до цели и дейности на политиките по образование и наука, индустриална политика, иновации и растеж, а интелигентната специализация да се разглежда като концепция за разработване на политики за научни изследвания и иновации, обхванати в цялостна визия за развитието на страната и регионите. В новите Стратегии за интелигентна специализация за периода 2021-2027 г. в европейските страни, както и в България, са отчетени елементите на новия подход, ориентиран към изследвания и иновации, както и основният аспект в новата политика на сближаване на ЕС, свързан с решаващата роля на международното и междурегионалното сътрудничество в областта на иновациите. По този начин е налице силна ориентация към взаимодействие, координация и интернационализация като база, 17 на която държавите и регионите преформулират целите си в рамките на цикъла на стратегическо програмиране 2021-2027 г. Настоящата Стратегия отчита също необходимостта от прилагане на непрекъснат, приобщаващ и интерактивен процес, в който участници от различни среди (представители на държавните институции, бизнес, академични среди и т.н.) откриват и произвеждат информация за потенциални нови дейности, които се появяват чрез това взаимодействие, докато политиците оценяват резултатите и начините за улесняване на реализирането на този потенциал. Този подход цели идентифициране на стратегически области за интервенция въз основа както на анализ на силните страни и потенциала на икономиката, така и на непрекъснат процес на предприемаческо откритие (Entrepreneurial Discovery Process/EDP) с широкото участие на заинтересованите страни. По този начин се преследва интегрирането на предприемачески знания, произлизащи от организации, компании, университети, потребители и др. в приоритетите на регионалното иновационно и технологично развитие, които след това да бъдат подкрепени чрез инструменти на политиката за научни изследвания и иновации на национално и регионално ниво от вземащите политически решения. Именно това е процесът, който стои в основата на включването на заинтересованите страни в концептуализирането и изпълнението на Стратегията. Иновационна стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. е доразвито и актуализирано издание на документа от програмния период 2014-2020 г. Стратегията надгражда над постиженията и научените уроци от изпълнението на ИСИС 2014-2020 г., като адаптира обхвата и механизмите за нейното управление съобразно променящата се социално-икономическа обстановка, възникващите предизвикателства пред ЕС и България и широкомащабните икономически последствия от пандемията. Наред с това, ИСИС 2021- 2027 г. отчита установените факти и препоръки за адресиране на съществуващите слабости в системата и ключовите области на политики, в които е необходима намеса, посочени в Анализа на социално-икономическото развитие на България за периода 2007-2017 г. във връзка с определянето на националните приоритети за този период. Те са предмет на годишните доклади за България и препоръките в рамките на Европейския семестър и са потвърдени и допълнени от други анализи, доклади и оценки, свързани с научноизследователската и иновационна система в България; резултатите от средносрочната оценка на Иновационната стратегия за интелигентна специализация за програмен период 2014- 1 2020 г., Анализа на пречките пред иновациите (включително цифровизацията) , разработен в подкрепа на разработването на ИСИС за програмен период 2021-2027 г.; ежегодния доклад за оценка на функционирането на националната иновационна система - Иновации.бг; докладите в изпълнение на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги със Световната банка: „Оценка на нуждите на страната и на комбинацията от политики в областта на науката, технологиите и иновациите“, „Повишаване на приноса на научните изследвания към иновациите: диагностика базирана на проучване“, „Анализ на управлението и функционален анализ“; Стратегическата оценка и препоръки от доклада на JRC на Европейската комисия за бъдещото развитие на ЦВП и ЦК и др. 1 Анализът е разработен от екип на АРК Консултинг ЕООД, 2019 г. 18 Стратегията е разработена в съответствие с Целите за устойчиво развитие на ООН, приоритетите на ЕК за периода 2019-2024 г.: Европейския зелен пакт, Европа, подготвена за цифровата ера, Икономика в интерес на хората, По-силна Европа на световната сцена, Утвърждаване на европейския ни начин на живот, Нов тласък на европейската демокрация, Новата европейска програма за иновации и Новата промишлена стратегия на Европа. Това дава нов фокус на цялата политика за иновации, която се ориентира към постигане на социално значими резултати, чрез реализиране на приоритетите на Европейската комисия със силен акцент върху дигитална и зелена трансформация на икономиката и обществото. ИСИС е разработена и в съответствие с визията на България, определена в България 2030, НПВУ, приоритетите на Споразумението за партньорство 2021-2027 г., Рамковата програма за научни изследвания и иновации на ЕК “Хоризонт Европа”, Европейската стратегия за данните, приоритетите в рамките на Цифровото десетилетие на Европа, Плана за действие на Дунавската стратегия за “отключване потенциала на икономиката”, Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България, 2017-2030 г., Националната пътна карта за научна инфраструктура 2021- 2027, и др. национални и европейски стратегически или рамкови документи. По този начин Стратегията осигурява рамката за подкрепа и действа като базисен програмен документ за определяне на целия комплекс от мерки за финансиране на иновации в програмния период 2021-2027 г., позволявайки на страната достъп до ресурсите по ПКИП и ПНИИДИТ. Разработването на ИСИС 2021-2027 г. бе необходимо за изпълнението на тематичното отключващо условие към специфични цели за иновации и умения в рамките на Цел на политиката 1 “По-конкурентоспособна и по- интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативна и интелигентна икономическа трансформация и регионална свързаност на ИКТ” за средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+ и Кохезионния фонд за програмния период 2021-2027 г. В тази връзка, одобрението от страна на ЕК на Стратегията е предварително условие съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) № 1060/2021 г. След приемането на ИСИС 2021-2027 г. от Министерски съвет бе предвиден процес на актуализация на Стратегията през целия програмен период, както и разработването на План за изпълнение на стратегията. Стратегията подлежи на постоянен процес на обновяване с активното и непрекъснато участие на широк кръг заинтересовани страни, в т.ч. представители на бизнеса, публичния сектор, научни организации, социалните партньори и неправителствените организации. Текущия документ на Стратегията отчита също така констатациите и препоръките, съдържащи се в Междинния мониторингов доклад за отчитане на напредъка по ИСИС, одобрен с Решение № 3 на Министерския съвет от 12.01.2026 г., и отразява нововъзникващите технологични и геополитически тенденции, придобили особена стратегическа значимост през първата половина на програмния период. ГЛАВА 1 на документа предлага специфичен анализ на социалноикономическото развитие по време на изпълнението на първата ИСИС 2014–2020 г. Включени са данни за макроикономическото представяне на страната, стартиралата трансформация на икономическата структура и иновационните процеси, включително свързаните с дигитализацията на икономиката и обществото. Където е възможно, са откроени потенциалите и регионалните дисбаланси в развитието като основа за по-добро 19 териториално фокусиране на усилията за икономическа специализация на регионите на страната съобразно потенциала им за интелигентна специализация. В актуализирания анализ са отчетени и новите тенденции към 2025–2026 г., включително запазващото се изоставане по иновационно представяне и НИРД интензивност, силната роля на ИКТ и цифровата свързаност, недостигът на цифрови и STEM умения, както и нарастващото значение на технологичната автономност, икономическата сигурност и регионално балансираната иновационна трансформация. ГЛАВА 2 представя еволюиращата иновационна екосистема на България. Представена е информация за плановете и ресурсите, насочени към развиване на потенциала за научно-приложни дейности и иновации в предприятията и обществото като основа за прехода към по-устойчиво развитие на страната в контекста на общоприложимите европейски политики, настъпващите промени в световната търговска конюнктура и специфичните предизвикателства пред устойчивото развитие на България през следващите десетилетия. В актуализирания анализ са отчетени и текущите данни за иновационното представяне на страната, ресурсите за НИРД, регионалната концентрация на научен и иновационен капацитет, развитието на стартъп екосистемата, както и новите предизвикателства, свързани с технологичния трансфер, човешкия капитал, институционалната координация и навлизането на стратегически технологии като изкуствен интелект, високопроизводителни изчисления, киберсигурност, микроелектроника, космически технологии, технологии с двойна употреба, чисти технологии и критични суровини. ГЛАВА 3 обобщава научени уроци, установени факти и препоръки от програмирането и изпълнението на ИСИС 2014–2020 г. Тази част включва и SWOT анализ, който формулира силните и слабите страни, възможностите и заплахите пред иновационната система на България и подкрепя обосновката за промените в Стратегическата част на документа. В актуализирания текст е отчетен и междинният напредък по изпълнението на ИСИС 2021–2027 г., който показва по-осезаемо развитие при мерките за технологична и дигитална трансформация, по-бавно изграждане на устойчива иновационна екосистема, необходимост от по-силна институционална координация и по-ясна ориентация към стратегическите технологични области. ГЛАВА 4 представя стратегическата част на ИСИС 2021–2027 г.: визията, целите, принципите и основните дейности и инструменти за изпълнение на стратегията. В актуализирания текст стратегическата рамка е приведена в съответствие с новите национални и европейски приоритети, включително конкурентоспособност, индустриална декарбонизация, изкуствен интелект, цифрова трансформация, икономическа сигурност, критични технологии, космически технологии, технологии с двойна употреба, критични суровини, развитие на умения и по-добро свързване на националните, европейските и директно управляваните инструменти за подкрепа. ГЛАВА 5 дефинира тематичните приоритети – области и подобласти на стратегията, в които България разполага с конкурентно предимство и капацитет за интелигентна специализация и следва да насочи своите усилия към тяхното ускорено развитие. На базата на консултации на национално и регионално ниво са синхронизирани регионалните капацитети с тематичните области. В актуализирания текст са прецизирани регионалните специализации, тематична област „Информатика и ИКТ“ е изведена като хоризонтална област с национален обхват, а като нови стратегически направления са добавени „Космически технологии и технологии с двойна употреба“ и „Добивна индустрия“, с оглед на нарастващото значение на критичните технологии, 20 икономическата сигурност, индустриалната автономност, космическата икономика, отбранителните иновации, критичните суровини и участието на България в европейски вериги на стойност. ГЛАВА 6 определя системата за управление на Стратегията на национално и регионално ниво, като са определени компетентните органи и техните отговорности в управлението на иновационната екосистема. Като действия, насочени към различни сегменти на управление на системата, са изведени дейности за управление на индустриалния преход в страната за осигуряване на ефективен процес на предприемаческо откритие, за подобряване на националните или регионални системи за научноизследователска дейност и иновации и за насърчаване на европейското и международното сътрудничество. В актуализирания текст е прецизиран координационният механизъм, като централната съвещателна и координационна роля се свързва със Съвета по иновации и научни изследвания /СИНИ/ вместо със Съвета за интелигентен растеж, поставя по-силен акцент върху мониторинга, прозрачността, регионалната обратна връзка и координацията по новите стратегически направления като космос, технологии с двойна употреба и критични суровини. ГЛАВА 7 представя системата за мониторинг и оценка, фокусирана върху резултатите от изпълнението на стратегията. Мониторингът е ключов етап от процеса на вземане на решения, който позволява възможности за навременни реакции за адаптиране на приоритети и дейности. В актуализирания текст е отчетена ролята на междинния мониторингов доклад, одобрен с Решение № 3 на Министерския съвет от 12.01.2026 г., като основа за актуализиране на тематичния и регионалния обхват на ИСИС, включително добавянето на новите области „Космически технологии и технологии с двойна употреба“ и „Добивна индустрия“, преосмислянето на „Информатика и ИКТ“ като хоризонтална област и засилването на връзката между мониторинга, процеса на предприемаческо откритие, регионалната обратна връзка и актуализацията на Плана за изпълнение. 21 5 ГЛАВА 1. СОЦИАЛНО ИКОНОМИЧЕСКИ АНАЛИЗ Анализът е представен в по-кратък вариант в Стратегията и по-подробно в Приложение № 1, в които последователно се разглеждат настъпилите промени за периода 2014- 2 2020/2021 г. в икономическото, социалното, демографското и инфраструктурното развитие на България, както и в състоянието на икономиката. Към първоначално направения анализ е добавена и актуализация, отразяваща текущото състояние на страната в контекста на ИСИС. 5.1 Макроикономическо развитие През периода 2010 – 2021 г. българската икономика бележи трайна възходяща тенденция – БВП нараства спрямо 2010 г. с 24,9 % и достига 104.8 млрд. лв. по цени от 2015 г. Брутната добавена стойност нараства за същия период с 23,2% и достига 91.3 млрд. лв. по цени от 2015 г. Възходящи тенденции бележат също произведената продукция от промишлените предприятия и брутният национален доход. Динамика на макроикономическите показатели през периода 2010-2021 г., абсолютни стойности по цени от 2015 г. 2 Последната година, за която е представен основният масив от данни е 2021 г. За сравнение между годините, в отделните таблици и в изложението са представяни и данни за предходни години, както и – където са налични – за 2022 г., без претенции за изчерпателност. В случаите, в които информацията се отнася за последната година от предходния програмен период, са използвани данни за 2020 г., а където не се налични – за последната година, за която има налични данни. 22 201 0 201 1 201 2 201 3 201 4 201 5 201 6 201 7 201 8 201 9 202 0 202 1 БВП, млрд. лв. 83.9 85.6 86.3 85.8 86.6 89.6 92.3 94.9 97.4 101. 4 97.3 104. 8 БДС, млрд. лв. 74.1 75.5 75.7 74.4 75.2 77.4 79.4 82.0 84.9 88.0 84.5 91.3 Износ на стоки и услуги, млрд. лв. 41.4 46.6 47.5 52.1 53.7 57.2 62.1 65.7 66.8 69.5 62.3 69.1 Внос на стоки услуги, млрд. лв. 42.5 46.6 49.1 51.2 53.8 56.4 59.3 63.6 67.3 70.8 67.8 75.2 Производителн ост на труда, лв. * 11.6 12.1 12.4 12.2 12.3 12.6 12.8 13.0 13.4 13.9 14.0 15.0 Инфлация, % 2.4 4.2 3.0 0.9 -1.4 -0.1 -0.8 2.1 2.8 3.1 1.7 3.3 Безработица 15-64 10.3 11.4 12.4 13.0 11.5 9.2 7.7 6.2 5.3 4.3 5.2 5.3 навършени години, %** *Измерена е като брутна добавена стойност (БДС) за отработен човекочас. ** Коефициент на безработица на лицата в активна възраст. Източник: НСИ През анализирания период ръстът на българската икономиката се ускорява, а търговският баланс от търговията със стоки и услуги след 2014 г. е трайно положителен. Принос за тези положителни тенденции има и повишената производителност на труда. Нивата на инфлацията са около 2-3% годишно, като през 2014-2016 г. те са отрицателни. През 2020 г. инфлацията е 1.7%, а през 2021 г. този показател достигна 3.3%. С настъпването на пандемията от коронавирус през март 2020 г., икономическата активност отбеляза спад, като икономическите последици от пандемията засегнаха сериозно секторите на услугите, изложени най-силно на смущения поради въвеждането на ограничителните мерки. Вследствие на това, икономиката влезе в стагнация. През 2021 г., въпреки продължаващата пандемична ситуация се наблюдава положително развитие на икономиката, като се отчита ръст на БВП с 7.6% на годишна база. Макар този ръст да продължава и в началото на 2022 г., инфлационният натиск от енергийните цени и общата несигурност в следствие от войната в Украйна ще изискват сериозни допълнителни усилия от страна на българското правителство и бизнес за устойчиво възстановяване на икономиката. Икономическият растеж оказва благоприятно въздействие върху пазара на труда - коефициентът на заетост на населението на възраст от 15 до 64 навършени години нараства от 59,8% през 2010 г. до 68,5% през 2020 г. Съответно, коефициентът на безработица бележи спад от 10,3% през 2010 г. на 4,3% преди кризата от COVID-19, а в резултат на нея нарасна до 5.2%. В края на 2021 г. безработицата отчита почти незначителен ръст с 0.1 процентни пункта спрямо 2020 г. и достига стойност от 5.3%. Същевременно, за по-голямата част от страните в Европа се запазва тенденцията на застаряване на населението в страната, като през 2020 г. за България относителният дял на лицата на възраст до 15 години е 14,4%, а този на населението над 65-годишна възраст е 21.7%. Застаряването на населението води и до повишаване на средната възраст на населението, която в последните години непрекъснато нараства и от 41,2 години през 2005 г. се покачва на 42,2 през 2010 г. и достига 44,8 години през 2020 година. Допълнително за влошаването на възрастовата структура у нас съществено допринесоха и мащабните емиграционни процеси предимно сред младите възрастови групи. Застаряването на населението е процес с дълбоки последици за икономиката, пазара на труда и социалните системи. То засяга всички аспекти на икономическия и социалния живот на страната. Населението на България във възрастовата група 25-64 г. през 2021 г. възлиза на близо 3 3,7 млн. . Над половината от тях са със средно образование, близо 20% са с начална или по-ниска степен на образование и по-малко от една трета са с висше образование. Тази образователна структура има пряка връзка с развитието на капацитета на 3 По данни на НСИ. 23 икономическите дейности, от гледна точка на тяхната технологичност и интензивност на прилаганите знания. Прогнозите на НСИ за демографското развитие на страната до 2050 г. са, че населението на България ще продължи да намалява и застарява. Значителното свиване на населението, както и на това в трудоспособна възраст ще бъде вероятно най- голямата дългосрочна пречка пред икономическия растеж. Въпреки че коефициентите на демографска зависимост в страната остават почти непроменени в дългосрочен план, номинално населението във всички възрастови групи ще се свива чувствително. Влошаването на възрастовата структура на населението ще рефлектира и върху размера и качеството на трудовите ресурси. Застаряването на работната сила в условия на динамичен пазар на труда с постоянно променящи се изисквания към квалификацията и професионалните умения на заетите, поражда необходимостта от насърчаване на ученето през целия живот. Също така, фирмите вече определят недостигът на човешки ресурси като сериозен фактор, ограничаващ капацитета за растеж на българската икономика, и настояват за спешни промени в българското законодателство, улесняващо привличането на работна сила от трети страни. 5.2 Икономическа структура и секторно представяне 4 Данните за структурата на икономическите дейности от гледна точка на брутната добавена стойност (БДС) показват наличието на слабо изразени плавни тенденции, което на практика не се отразява върху формиралата се структура на БДС през анализирания период. Най-голям е делът на индустрията, който заедно с този на „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство“ и „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ формират над 50% от БДС на страната. Структура и представяне на брутната добавена стойност и заетите лица по сектори през периода 2010-2021 г. 4 По смисъла на КИД-2008. 5 Изчислена като относителен дял на всеки сектор като част от БДС. 6 Измерено като коефициент за темп на прираст - 2021 г. спрямо 2010 г. 7 Показва какъв процент от изменението в БДС през 2021 г. спрямо 2010 г. се дължи на съответния сектор. 24 БДС по цени от 2015 г. Заети лица Структура БДС сектори 5 на по (%) Процентно 6 изменение на БДС по сектори (%) Принос на съответния 7 сектор към растежа на БДС (%) Структура заетите сектори на лица по (%) Процентн о изменени е в броя на заетите по сектори (%) 2010 г. 2021 г. 2021/2010 2021/2010 2010 г. 2021 г. 2021/201 0 Общо 100.0 100.0 25.8 100.0 100.0 100.0 -4.0 Източник: НСИ, собствени изчисления Близо 50% от създадената брутна добавена стойност (БДС) в българската икономика се дължи на доброто функциониране на индустрията, търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството. Тези икономически дейности имат най-голям принос към растежа на БДС и формират около 45% от заетостта. Съгласно разчетите за динамиката най-бързо нараства БДС при „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. През 2021 г. е отчетено увеличение в размер на 92.5%, в сравнение с 2010 г. Следват „Селско, горско и рибно стопанство“, където ръст през 2021 г., спрямо 2010 г. е отчетен в размер на 42.4%, „Операциите с недвижими имоти“ нарастват с 40.4 %, „Професионалните дейности и научни изследвания; административните и спомагателни дейности “ се увеличават с 38.0 % и др. Приносът на отделните сектори към растежа на БДС е съсредоточен в „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство“ (24.7%), „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (18.7 %) и „Операции с недвижими имоти “ (16.1 %) и „Индустрия“ (13.9 %). Тези четири сектора формират 73.4 %, т.е. почти 3/4 от растежа на БДС за страната. Традиционно структурата на заетостта се определя от секторите „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство“ (24.8 %), „Индустрия“ (19.7 %) и „Аграрния сектор“ (16.2 %). Ако се добави и заетостта в „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ (16.8 %), обхватът на заетостта достига близо 80%. Но от гледна точка на динамиката, заетостта нараства най-бързо в 25 Селско, горско и рибно стопанство 5.1 5.9 42.4 8.9 19.7 16.2 -21.3 Индустрия (с изкл. на строителството) 21.3 20.0 15.9 13.9 20.0 19.7 -5.6 Строителство 5.2 3.0 -28.1 -6.0 6.2 5.7 -13.0 Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство 21.3 22.1 28.2 24.7 25.2 24.8 -5.6 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 4.9 7.6 92.5 18.7 2.1 3.6 66.8 Финансови и застрахователни дейности 8.5 8.8 28.4 10.0 1.7 2.0 7.8 Операции с недвижими имоти 9.7 11.0 40.4 16.1 0.8 0.7 -14.2 Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности 6.2 6.9 38.0 9.7 6.2 7.3 11.6 Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа 15.3 13.3 7.4 4.6 15.1 16.8 6.3 Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности 2.3 1.7 -7.6 -0.7 2.8 3.4 14.5 „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 66.8% през 2021 г., спрямо 2010 г.. Заетостта нараства и в секторите „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ с 11.6% и „Култура, спорт и развлечения, ремонт на домакински вещи и други дейности“ с 14.5%. Като цяло през анализирания период броят на заетите намалява с 4.0 %, но в резултат на повишената производителност на труда нараства произведената продукция, както и БДС. Може да се заключи, че представянето на икономическите дейности (сектори) формира дългосрочни тенденции, които през анализирания период са имали положително въздействие върху тематичните области на ИСИС, и най-вероятно ще запазят своето въздействие и през следващите години. 5.3 Регионални измерения Тенденциите в макроикономическата среда и икономическото представяне са различни в шестте района за планиране. Регионалният анализ показва, че броят на предприятията и на заетите лица се увеличава най-бързо в Югозападен и Южен централен район за планиране. Дълготрайните материални активи са съсредоточени в ЮЗР. Този факт не помага на процеса за преодоляване на регионалния икономически дисбаланс. Освен това регионалният дисбаланс се подкрепя от ниската инвестиционна активност в СЗР, слабата експортна ориентация на произведената продукция от предприятията, както и от високата безработица. Икономическо представяне по статистически райони, 2020 г.* 26 Показател БГ СЦР СИР СЗР ЮЦР ЮИР ЮЗР Предприятия, брой 411 564 36 294 52 661 28 674 72 683 56 455 164 797 ДМА, млрд. лв. 117.7 7.3 12.2 5.2 15.2 15.1 62.7 Процентно изменение в размера на ДМА, 2020 г. спрямо 2010 г. - % 110,7 126,8 96,1 92,0 136,6 100,7 111,7 Разходи за ДМА, млрд. лв. 23.2 1.5 1.9 1.1 2.9 2.1 13.6 ЧПИ в нефинансовите предприятия, млрд. евро 26.3 1.1 2.2 0.7 2.3 3.6 16.3 Процентно изменение в размера на ЧПИ, 2020 г. спрямо 2010 г. - % 18,9 39,3 6,9 32,5 39,6 31,2 14,2 Произведена продукция, млрд. лв.** 181.0 13.7 17.4 9.8 26.8 26.1 87.1 *Към момента за 2021г. има налични частични предварителни данни, поради тази причина са използвани актуалните данни за 2020г. ** Данните са за 2018 г. Източник: НСИ, собствени изчисления През 2020 г. ЮЗР, в който попада и столицата София, остава безспорен водач по всички показатели, като е предоставил условия за развитието на 40,0% от предприятията, ангажира 33,5% от заетите, на територията му са концентрирани 53,3% от дълготрайните материални активи (ДМА) и малко повече от половината от приходите и разходите на предприятията. Направените разчети показват, че значението на високотехнологичната сфера нараства, при запазване на висока концентрация в столицата - близо 40% от предприятията от групата на високотехнологичните дейности и над 22% от предприятията от групата на средно високотехнологичните оперират на територията на област София-град. В бизнес сектора концентрацията е още по-голяма (>40%) като при някои дейности тя достига около 70-80%. Тази дългосрочна тенденция формира сериозен регионален технологичен дисбаланс, който се отразява върху социално-икономическото развитие на регионите и следва да бъде обект на целенасочена регионална иновационна политика. В ЮЗР са концентрирани и 62% от преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за 2020 г. Най-малко са привлечените ПЧИ през годината в СЗР (2,6%) и СЦР (4,3%). В останалите региони делът на привлечените ПЧИ е около 10-12% от общите за страната. Във всички райони на страната се наблюдава ръст на ПЧИ, като този на СЗР възлиза на 33%. Независимо от най-слабата експортна активност на СЗР, той е с най-голям положителен принос върху формирането на търговското салдо. Положителен е балансът в търговията на всички северни региони, както и на ЮЦР. Отрицателен е балансът в търговията на ЮИР и най-вече на ЮЗР, който възлиза на почти 10 млрд. лв. и допринася в максимална степен за формирането на отрицателния търговски баланс на страната. 5.4 Високотехнологични дейности и интензивни на знания услуги Високотехнологичните и средно-високотехнологичните дейности (ВТД, СВТД) и интензивните на знания услуги (ИЗУ) включват икономически дейности, които произвеждат продукти с висока добавена стойност и имат нарастващо значение за 27 Добавена стойност по факторни разходи, млрд. лв.** 64.1 4.7 6.4 3.7 8.7 7.7 32.9 Внос, нефинансови предприятия, млрд. лв.** 56.9 3.9 3.4 1.8 7.4 8.6 31.8 Износ, нефинансови предприятия, млрд. лв.** 50.1 5.1 3.9 2.9 8.1 7.8 22.3 Заети лица 15-64 г., х. души 3 024,3 328,9 396,9 253,5 602,3 428,9 1 013, 8 Коефициент на безработица, % 5,1 5,7 6,1 13,0 3,4 4,6 3,6 качественото развитие на икономиката. Те са ключови за прехода към зелена нисковъглеродна икономика, за дигиталната трансформация на икономиката и обществото, както и за запазването на културното разнообразие и доброто управление. За развитието на българската икономика имат значение и другите икономически дейности, които традиционно определят нейния облик. Те попадат най-вече в групата на средно и ниско технологичните, но иновациите не могат да се разглеждат само като приоритет на високотехнологични дейности. За целите на анализа често се разглежда и т.нар. „Бизнес сектор“, който включва както икономически дейности, свързани с производството на различни продукти, така и такива, свързани с предоставянето на услуги. Поради това той също е част от анализа. Данните показват (Приложение № 3 - Представяне на икономическите дейности от гледна точка на тяхната технологична интензивност 2010-2019 г., виж още и Приложение № 2 с дефиниции на ЕС за групиране на икономическите дейности, съгласно тяхната технологична и научна интензивност) голямо съсредоточаване на предприятия в средно и ниско технологичните производства (9,3%), както и при предоставянето на интензивни на знание пазарни услуги, в т.ч. други (85,4%). Съответно най-малко са предприятията в областта на високо и средно високотехнологичните производства (0,8%) и при предоставянето на високотехнологични услуги (3,5%). От динамична гледна точка се наблюдава слабо намаляване на броя на предприятията само от групата на високотехнологичните и средно нискотехнологичните. Всички останали предприятия се увеличават, особено тези в областта на услугите. Предприятията, предоставящи интензивни на знания услуги нарастват с 41%, а предоставящите високотехнологични услуги – близо 2 пъти. Това е добър сигнал от гледна точка на развитието на тематичните области на ИСИС. Заетостта през анализирания период като цяло следва типа на предприятията. Тя е най- ниска в сферата на високотехнологичните дейности и нараства с намаляване на технологичната интензивност. Така високотехнологичните дейности ангажират 1% от заетите, а нискотехнологичните дейности 17,6%. Но най-голяма е заетостта при предоставянето на интензивни на знание пазарни услуги (10,0%) и интензивни на знание други пазарни услуги (51,4%). За предоставяне на високотехнологични услуги са ангажирани 5% от заетите. Добър сигнал е, че заетостта намалява единствено в сферата на ниско технологичните дейности. Най-голямо нарастване на заетостта се наблюдава при предоставянето на високотехнологични услуги (ръст със 75%), при интензивните на знание услуги (ръст с 33,3%), при средно високотехнологичните дейности (ръст с 22,6%), при високотехнологичните дейности (ръст с 12,1%) и др. Добавената стойност е най-висока при предоставянето на интензивни на знание услуги и други, интензивни на знание пазарни услуги. Те формират над 60% от общия размер на добавената стойност и кореспондират на концентрирането на предприятията и заетостта в тези групи икономически дейности. Високотехнологичните дейности създават едва 2,4% от добавената стойност. От динамична гледна точка се открояват високотехнологичните и средно технологичните икономически дейности, където през анализирания период 2010 – 2019 г. добавената стойност нараства 2.5 пъти. В останалите групи икономически дейности тя нараства малко над 2 пъти, като най-слабо е нарастването при ниско технологичните дейности (81,7%) и интензивните на знание пазарни услуги (92,1%). 28 Промените в заетостта и добавената стойност през анализирания период формират тенденции, които определят нивото на производителността на труда в отделните групи икономически дейности. Разчетите показват, че производителността на труда в групата на високотехнологичните дейности и при предоставяне на високотехнологични услуги е близо 2,5 пъти по-висока от средната производителност на труда в индустрията и сектора на услугите. Най-ниска е производителността на труда при ниско технологичните дейности (75,5% от средната в индустрията и сектора на услугите), интензивните на знание пазарни услуги (88,6% от средната в индустрията и сектора на услугите) и при другите, интензивни на знание пазарни услуги (87,9%). Динамиката на производителността на труда показва, че през 2019 г. тя е 2,2 пъти по-висока от тази през базисната 2010 г. в групите на високотехнологичните и средно технологичните дейности. Съответно, най-бавно нараства производителността на труда при предоставянето на интензивни на знание пазарни услуги (61,4%) и на високотехнологични услуги (22,7%). В бизнес сектора са съсредоточени 18,1% от предприятията, 13,4% от заетите, създава се 22,3% от добавената стойност и производителността на труда е 1,6 пъти по-висока от средната в сектора на индустрията и услугите. Направените разчети показват, че през анализирания период значението на високотехнологичната сфера нараства. Този извод се подкрепя и от нейната експортна ориентация. Делът на високотехнологичния износ нараства от 6,5% през 2010 г. на 7,8% през 2019 г. а средно високотехнологичния износ нараства от 18,9% на 29%. За сравнение, през същия период делът на средно ниско технологичния износ се понижава от 34,6% на 29,2%, както и на нискотехнологичния – от 23,9% на 20%. 5.5 Информационни и комуникационни технологии (ИКТ) 8 Секторът на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) през анализирания период се развива динамично, показвайки нарастване по всички разглеждани показатели. Тази тенденция е характерна за мнозинството високо и средно технологични дейности и интензивни на знание услуги. Следва да се отбележи, че представянето на сектора в голяма степен се определя от дейността, свързана с търговията на едро с компютърна и комуникационна техника, които по тази причина са изключени от анализа. Предприятията от сектора, свързани непосредствено с производствена дейност, са средно 5,6%, останалите предоставят различни видове ИКТ услуги. На този фон производителността на труда е по-висока - 2,3 пъти над средната в индустрията и услугите. 8 Секторът на ИКТ включва следните икономически дейности, съгласно КИД2008: С26 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, G46 Търговия на едро (с компютърна и комуникационна техника), J58 Издателска дейност (Издаване на програмни продукти), J61 Далекосъобщения, J62 Дейности в областта на информационните технологии, J63 Информационни услуги, S95 Ремонт на компютърна техника, на лични и домакински вещи. 29 Представяне на сектор ИКТ, 2010-2019 г. *Структурата е изчислена спрямо средните стойности на показателите за индустрията и услугите, а за показателя „Производителност“ е показано процентното съотношение на производителността в сектора спрямо средната производителност в индустрията и услугите Източник: База данни SMEPR2019, собствени изчисления ИКТ секторът на България в международните класации подобрява своята позиция. Съгласно „Индекс на глобалната конкурентоспособност 2019 г.“, включващ данни за 141 страни, българският ИКТ сектор заема 30-та позиция. Българският сектор на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) бележи стремителен растеж 9 през последното десетилетие, подхранван от износа на софтуерни решения . Българските ИКТ фирми постепенно се изкачват в световните вериги на добавена стойност, работейки все повече директно с крайни клиенти, вместо да са предимно подизпълнители на чужди или мулти-национални компании. Факторите за този значим растеж са три постоянстващи за целия ИКТ сектор тенденции на развитие, които са особено ясно видими за София-град поради свръх- концентрацията на големи и успешни, вкл. мултинационални, фирми. На първо място е споменатата по-горе тенденция на създаване на НИРД интензивни (или дори официални НИРД центрове) на международни лидери - в повечето случаи базирано на придобиване на български фирми, които са били техни подизпълнители или доставчици, и по-рядко – изграждането на местния клон „от нулата“. Втората тенденция е продължаващото развитие на автентични български, основно ориентирани към експорт фирми, които за последните 20 години се утвърдиха като световни иновационни лидери в тясно специализирани пазарни ниши. Третата тенденция е създаването на новостартиращи компании – основно във сфери като финансови технологии, Интернет на нещата и анализ на данни, които се развиват преди всичко като силно иновативни и понякога – с изключително бърз ръст, предприятия. Често, те са или официален корпоративен спин-оф от утвърдени ИКТ компании или техните основатели са натрупали бизнес и 9 POINT Review of Industrial Transition of Bulgaria, 2021 30 Показател 2010 2019 Средно Структура * (%) Динамика (%) 2010-2019 2010-2019 2019/2010 Предприятия, брой в т.ч. без търговия 34 080 7 514 43 731 13 722 38 509 10 530 12,8 3,50 128,30 182,60 Заети, брой в т.ч. без търговия 238 883 68 776 276 105 112 003 248 749 88 277 14,70 5,20 115,60 162,90 Добавена стойност, млн. евро в т.ч. без търговия 3 744 1 616 7 572 3 399 5 096 2 219 27,2 11,9 202,20 210,30 Производителност, хил. евро на 1 зает в т.ч. без търговия 15,70 23,50 27,40 30,30 20, 30 24,80 184,70 226,00 175,0 129,10 технологичен опит и познания във водещи български и мултинационални компании. Примери за това са Пейхоук, Кънектедбин, Файр, Сирма Медикъл Системс, Бизпортал, Про Дрон Сис, Сенсика Тeхнолъджис и др. Допълнителен важен фактор за развитието на силен и основан на иновации ИКТ сектор в София-град е работата на множество обучаващи академии, създадени от самите предприятия в сектора, като и други съпътстващи обучителни инициативи на водещи фирми - напр. Мусала, Телерик Академия, СофтУни, ЛийнПлъм България и др. ИКТ секторът в България увеличава своята приложимост както в домакинствата, така и в предприятията. Според данни на НСИ през 2019 г. 75,1% от домакинствата имат достъп до интернет, като за 74,9% от тях връзката е широколентова. Предприятията с достъп до интернет възлизат на 93,7% - за малките предприятия - 92,5%, за средните предприятия – 98,8%, а за големите предприятия е 100%. Според броя на абонатите на оптичен интернет България се нарежда на 22 място, според броя на абонатите на мобилен широколентов интернет - на 28 място, според абонатите на фиксиран широколентов интернет на 40 място, оценката на цифровите умения на населението ни нарежда на 46 място и др. Половината от предприятията в страната имат уеб страница и използват електронни фактури, но все още е малък процентът на предприятията, които ползват големи данни и облачни услуги - под 10%. 5.6 Дигитална икономика и общество. Индустрия 4.0 Степента на навлизане на цифровите технологии в българската икономика и общество може да бъде илюстрирано с редица показатели, информацията за които се събира и представя от Националния статистически институт (НСИ). Навлизане на ИКТ в предприятията и домакинствата 2010- 2021 г., % 31 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 Предприятия Достъп до интернет 91,2 91,3 91,3 94,6 94,6 93,7 94,8 96,1 Наличие на уебсайт 48,4 48,2 50,7 50,8 51,1 50,7 52,0 51,9 Продажби онлайн 8,6 8,7 8,6 10,5 8,1 10,9 10,9 11,8 Ползващи електронни фактури 62,1 62,5 67,4 59,0 58,7 - Ползващи системи за управление на ресурсите (ERP) 27,2 24,9 - 23,3 - 23,4 - 21,8 Ползващи софтуер за управление на информацията за клиентите (CRM) 21,3 17,2 - 18,6 - 17,2 - 16,9 Ползващи облачни услуги 7,7 5,4 6,7 8,0 8,3 - 10,9 12,8 Източник: НСИ Като цяло данните показват, че бизнесът и домакинствата оценяват все повече необходимостта и значението на цифровите технологии за развитието на бизнеса и повишаването на цифровата грамотност на населението. Последната от своя страна е основа за качествено и ефективно използване на цифровите технологии за развитието на различните сектори на икономиката и обществото. Възходящите тенденции при навлизането на цифровите технологии в страната са резултат с положителен знак, но в класирането на индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (Digital Economy and Society Index - DESI) през 2021 г. България се нарежда на 26-то място (заедно с Гърция) сред 27-те държави — членки на ЕС. Навлизане на цифровите технологии в българската икономика и общество, 2021 г. 32 Ползващи големи данни - - 7,2 - 6,7 - 6,3 - Домакинства Достъп до интернет 56,7 59,1 63,5 67,3 72,1 75,1 78,9 83,5 Достъп до интернет, широколентов 56,5 58,8 62,8 66,9 71,5 74,9 78,6 83,5 Лица, използващи регулярно интернет 53,7 54,6 58,1 61,9 63,6 66,8 69,2 73,9 Използване на интернет с цел взаимодействие с публични институции 21,0 17,8 18,4 20,7 22,2 25,4 26,9 26,6 Лица, използващи мобилни устройства (телефон, смартфон, таблет) за достъп до интернет 23,1 33,7 41,4 53,4 55,9 63,2 - 82,6 България ЕС Място Резултат Резултат Общ индекс DESI 26 36,80 50,70 Човешки капитал 27 32,70 47,10 Свързаност 26 38,10 50,2 Внедряване на цифрови технологии 27 20,50 37,60 Източник: DESI, 2021 Въпреки, че през 2021 г. България подобрява своите резултати, тя успява да изпревари само Румъния, защото останалите държави-членки показват по-голяма положителна динамика по различните критерии. В областта на човешкия капитал България се нарежда на последно място сред 27-те държави—членки на ЕС и така остава доста под средното равнище за ЕС. Общото равнище на основните цифрови умения в България е най-ниското в ЕС. Делът на лицата с поне основни умения в областта на цифровите технологии възлиза на 29 % от българското население на възраст от 16 до 74 години, при средно за ЕС 56 %. Едва 11 % от лицата притежават умения над основните, което е малко под една трета от средната стойност за ЕС. Специалистите в областта на ИКТ съставляват 3,3 % от общата заетост. Този показател е близо до средната стойност за ЕС (4,3 %). Жените обаче съставляват 28 % от всички специалисти по ИКТ, което прави България лидер по този показател в ЕС. С обща оценка за свързаност от 38% България заема 26-то място между държавите от ЕС. През 2020 г. в България се наблюдава леко увеличение при внедряването на фиксираната широколентова мрежа, като покритието с високоскоростен широколентов достъп от следващо поколение се подобрява от 77 % през 2019 г. до 79 %, а покритието на мрежите с много голям капацитет (ММГК) нараства от 42 % през 2019 г. до 43 %. Все още има значителна разлика между показателите на национално равнище и средното равнище за ЕС. В селските райони покритието на ММГК е само 1 % (средно за ЕС: 28 %). Освен това, България заема много задна позиция в цялостното разпространение на широколентовия достъп до интернет. Слабото разпространение на фиксиран и мобилен широколентов достъп не е свързано с високи цени, тъй като България се нарежда на 5-то място в класирането според индекса за цената на широколентовия достъп до интернет, като цените са значително по-ниски от средните за ЕС. Българският план за широколентов достъп предвижда чрез базовата 5G технология да се разгърне високоскоростен мобилен интернет навсякъде в страната. Покритието с широколентов мобилен 5G интернет вече е налице в големите градове и продължава да се разширява. Въпреки че пандемията от COVID-19 и режимът на работа от разстояние доведоха до повишено потребление на интернет услуги, България продължава да е изправена пред предизвикателства в покритието и разпространението както на фиксиран, така и на мобилен широколентов достъп до интернет. По отношение на внедряването на цифрови технологии в предприятията България се нарежда на последно място сред държавите от ЕС. Едва 33 % от малките и средни предприятия (МСП) притежават поне основно ниво на цифров интензитет (при 60% средно за ЕС). Едва 8 % от българските МСП осъществяват продажби онлайн (при средното за ЕС от 17 %). Само 3 % от МСП осъществяват трансгранични продажби онлайн (спрямо 8 % в ЕС) и само 3 % от оборота е от онлайн сегмента (спрямо 12 % за ЕС), както и 6 % от предприятията използват големи информационни масиви. Сравнително широко е разпространен изкуственият интелект, който се използва от 31 % от предприятията, при 25% средно за ЕС. България показва добър резултат в 33 Цифрови обществени услуги 21 56,00 68,10 използването на ИКТ с цел екологична устойчивост. Успоредно с това, националната стратегия за МСП се фокусира върху подкрепата за МСП, които въвеждат иновации. България е един от членовете — учредители на съвместното предприятие на EuroHPC за високоскоростни изчисления. През октомври 2021 г. в „София Тех Парк“ бе въведен в експлоатация българският суперкомпютър Discoverer с производителност от порядъка на петафлопс. Това е най-мощният суперкомпютър в Източна Европа, което представлява постижение за българската икономика и за българското общество, а в по- широк план — и регионален принос към световното лидерство на ЕС в областта на високите технологии. Суперкомпютърът ще поддържа анализи на качеството на околната среда и управление на природни бедствия. Ще се използва в области като фармация, биохимия, механика, квантова химия и наблюдение на изменението на климата. В областта на информатиката и ИКТ функционира Център за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска“, като се очаква през следващите 10 години да се провеждат висококачествени научни изследвания и това да доведе до създаването на патенти за иновативни продукти. България също така актуализира националната си стратегия за киберсигурност. Прие се концепция за развитието на изкуствения интелект в България до 2030 г., която подкрепя цифровата трансформация на предприятията, включително разработването и въвеждането на технологии за Индустрия 4.0. През 2022 г. стартира Институт за компютърни науки и изкуствен интелект, „INSAIT“, създаден в партньорство между Софийския университет "Св. Климент Охридски" и два от водещите технологични университети в света - швейцарските Федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich) и Политехнически университет в Лозана (EPFL), където обучението ще се води от световноизвестни швейцарски и американски учени, а световни технологични компании ще осигуряват стипендии за млади учени. В обобщение, България е направила успешни стъпки по отношение на създаване на изследователска база и финансово обезпечаване, създаващи възможности за развитие на иновации и технологии. Все още обаче абсорбционният капацитет и внедряването на цифровите технологии е неравномерно в различните региони, а при малките предприятия се наблюдава значително забавяне. Политиката за цифровизация на предприятията, подкрепяща регионалния баланс, както и на всички МСП са от ключово значение и по тях работата трябва да продължи. В това отношение от особена важност е работата във връзка с мрежата от Европейски цифрови и иновационни хъбове, която Европейската комисия стартира като инициатива по програма Цифрова Европа. България има 4 хъба, които ще бъдат съфинансирани от програмата и от ПНИИДИТ, както и 8, отличени с Печат за върхови постижения, които ще бъдат финансирани от ПНИИДИТ. Тези хъбове имат за цел да подпомогнат МСП в процесите на цифровизация и внедряване на технологии от Индустрия 4.0 в различни икономически сектори като селско стопанство, строителство и др. С осигуряване на допълнителна подкрепа за 3 от четирите хъба ще се стимулира консолидирането на мрежата от ЕЦИХ в България за развитието на потенциала за трансформация на технологиите с изкуствен интелект. Що се отнася до Четвъртата индустриална революция (Индустрия 4.0), според различни проучвания, които правят оценка на готовността на европейските страни да посрещнат предизвикателствата на технологиите от Индустрия 4.0, България до голяма степен не е готова да участва в създаването или възприемането на тези технологии. Проучвания на готовността на държавите от Централна и източна Европа (ЦИЕ) за възприемане на Индустрия 4.0 акцентират върху три ключови измерения - технологични, 34 предприемачески и управленски компетентности. Установява се, че България, Словакия, Румъния и Полша са най-неподготвени измежду страните от ЦИЕ. В своето 10 проучване Кастело-Бранко (2019) използва девет показателя, за да съпостави страните от ЕС по тяхната съществуваща цифрова инфраструктура и аналитични възможности за приложения на големи данни, и установява, че България е една от трите държави в Европа (заедно с Унгария и Полша), които изостават в това отношение. Доклад на Световния икономически форум за готовността за бъдещето на производството от 2018 г. анализира как добре позиционирани страни ще черпят ползи от нови промишлени технологии и класифицира България като „прохождаща“ държава в групата на най-неподготвените за бъдещето на производството. 11 По данни на Чифолили и Мусио (2019) въз основа информация, извлечена от научноизследователски проекти за промишлеността, с финансиране по Хоризонт 2020, Европа може да бъде разделена на четири категории създатели на знания за Индустрия 4.0. България попада в изоставащата група заедно с други държави от ЕС без значителен капацитет, в която и да е от областите на Индустрия 4.0. Те обаче откриват, че България има леко разкрито сравнително предимство в технологиите за добавена 12 реалност. Тази констатация е потвърдена и от Баланд и Бошма (2019) , които използват данни за патенти, за да изчислят плътността на свързаност на европейските региони с технологиите на Индустрия 4.0. С други думи, те измерват доколко патентовани научни разработки в даден регион са свързани с технологиите на Индустрия 4.0, за да установят кои от тези региони биха могли да развият относително технологично предимство в дадена технология на Индустрия 4.0. Те откриват, че България и по-специално Югозападният регион е на шеста позиция по плътност на свързаност с добавената реалност. Разглеждайки внедряването на технологиите от Индустрия 4.0, се установява, че българските компании използват технологиите на Интернет на нещата (IoT) в по-голяма степен от средностатистическата европейска фирма в секторите преработваща промишленост, строителство, услуги и инфраструктура. Това важи и за използването на платформени и когнитивни технологии (т.е. изкуствен интелект и машинно обучение). Българските фирми обаче използват автоматизация, 3D печат, дронове и добавена/виртуална реалност в по- ниска степен от средностатистическата европейска компания. България разработи Концепция за навлизане и възприемане на Индустрия 4.0, като тя ще получи развитие чрез ИСИС 2021-2027 под формата на иновационна политика, която ще се отрази с особена сила върху образователната компонента на работната сила. Именно качеството на човешкия фактор и неговата връзка с изкуствения интелект ще осмислят развитието и бъдещото използване на идеите, заложени в Индустрия 5.0. 5.7 Ресурсна ефективност и кръгова икономика Ресурсната ефективност обичайно се измерва с показателя „производителност на ресурсите“, който е водещ при формирането на Индекса на ресурсната ефективност и показва използването на материални ресурси по отношение на икономическия 10 Isabel Castelo-B., Frederico Cruz-JesusTiago Ol. (2019), Assessing Industry 4.0 readiness in manufacturing: Evidence for the European Union, vol. 107 11 Muscio Al.& Ciffolilli A. (2020) What drives the capacity to integrate Industry 4.0 technologies? Evidence from European R&D projects, Economics of Innovation and New Technology, 29:2, 169-183 12 Pierre-Alexandre B. & Ron B., 2019. "Mapping the potential of EU regions to contribute to Industry 4.0," Papers in Evolutionary Economic Geography, Utrecht University, Department of Human Geography and Spatial Planning 35 13 растеж. И през 2020 г. производителността на ресурсите в България остава една от 14 най-ниските между държавите-членки (след нас е само Румъния), както и спрямо средните стойности на ЕС. Въпреки тези ниски нива, производителността на ресурсите в нашата страна през 2020 г. нараства с повече от 30% спрямо 2000 г., но представлява 36.7% от средното за ЕС ниво. По всичко личи, че този ръст на производителността на ресурсите е недостатъчен. В таблицата по-долу е представена информация за предприятията, които оперират в рамките на икономическите дейности „Събиране и обезвреждане на отпадъци“ (код Е38 съгласно КИД2008) и „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“ (код Е39 съгласно КИД2008). Активност на предприятия от сферата на кръговата икономика през 2010- 2019 г. Източник: База данни SMEPR2019, собствени изчисления Както личи от таблицата, предприятията с предмет на дейност „Събиране и обезвреждане на отпадъци“ през анализирания период са малко под 600. В тях са заети около 15 хил. души, създава се добавена стойност в размер на 172 млн. евро с 13 Производителността на ресурсите се определя като отношение на брутния вътрешен продукт (БВП) към вътрешното потребление на материали, което измерва общото количество използвани материали. Тя се изразява в евро на килограм. Ако БВП расте по-бързо от потреблението на материали, производителността на ресурсите се подобрява и отслабва зависимостта на икономическата дейност от потребление на материали, т.е. икономиката е в състояние да произвежда повече без пропорционално увеличение в потреблението на ресурси. Това е известно като „относително отслабване на зависимостта“. 14 Евростат, Производителност на ресурсите, 2021 36 Показател 2010 2019 Средно Динамика (%) 2010-2019 2019/2010 Събиране и обезвреждане на отпадъци (код Е38 съгласно КИД2008) Предприятия, брой 508 608 580 119,7 Заети, брой 15 629 15 334 15 246 98,10 Добавена стойност, млн. евро 148 190 172 128,70 Производителност, хил. евро на 1 зает 9,50 12,40 11,30 131,20 Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци (код Е39 съгласно КИД2008) Предприятия, брой 50 77 65 154 Заети, брой 445 1 047 859 235,30 Добавена стойност, млн. евро 7 14 11 203,30 Производителност, хил. евро на 1 зает 15,30 13,20 12,70 86,40 производителност от 11,3 хил. евро на 1 зает. Броят на заетите през анализирания период практически се запазва, а останалите показатели нарастват в интервала от 20% до 30%. Другата група предприятия, с предмет на дейност „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“ са значително по-малко – около 65. Заетите през анализирания период са средно около 900 души, създават 11 млн. евро добавена стойност с производителност от 12,7 хил. евро на 1 зает. Характерно за тази група предприятия е това, че силно изразените възходящи тенденции в броя на заетите и предприятията, както и на произведената добавена стойност, се свързва с понижена производителност на труда от 13,6%. Следва да се отбележи, че ДМА в тези икономически дейности са силно концентрирани в София-град („Събиране и обезвреждане на отпадъци“ – над 50%, „Възстановяване и други услуги по управление на отпадъци“ – над 70%). Това е резултат от концентрираното развитие на индустрията в столицата, но не означава, че предприятията в останалата част на страната се нямат ангажимент по отношение на чистотата на въздуха, земята и водата чрез въвеждането на нови, иновативни технологии и развиването на нови бизнес модели. 5.8 Актуално състояние на страната в контекста на ИСИС Настоящата точка допълва социално-икономическия анализ, изготвен при приемането на ИСИС. Първоначалният анализ стъпва основно върху данни до 2021 г., с частични препратки към 2022 г., докато към 2025–2026 г. икономическата и иновационната среда в България вече се развива в различен контекст – след пандемията от COVID-19, енергийната и инфлационната криза, ускорената цифрова и зелена трансформация, засилената геополитическа несигурност и нарастващото значение на технологичната автономност и икономическата сигурност в рамките на Европейския съюз. Обновена макроикономическа рамка През 2024 г. брутният вътрешен продукт на България възлиза на 204,907 млрд. лв. по 15 текущи цени. Това представлява близо двукратно нарастване в номинално изражение спрямо нивата от началото на анализирания в стратегията период и потвърждава трайната възходяща траектория на икономиката, отчетена в предходните раздели. Според оценките на ОИСР от началото на 2026 г. конвергенцията на доходите към средните за ЕС нива продължава, но с по-бавно темпо, отколкото в редица други държави от Централна и Източна Европа, като разликата в производителността на труда остава основният фактор, обясняващ изоставането в доходите на глава от 16 населението. Разходи за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) Финансирането на НИРД продължава да е сред най-съществените структурни ограничения пред иновационното развитие на страната. По данни на НСИ през 2024 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност в България достигат 1,574 17 млрд. лв., което е със 7,3% повече спрямо 2023 г. Въпреки това абсолютно нарастване, интензивността на НИРД, измерена като дял на разходите от БВП, възлиза 15 https://www.nsi.bg/press-release/bruten-vatreshen-produkt-bvp-nacionalno-nivo-8818 16 https://www.oecd.org/en/publications/oecd-economic-surveys-bulgaria-2026_08af497f-en.html 17 https://www.nsi.bg/statistical-data/307/890 37 на 0,77% и отбелязва лек спад от 0,02 процентни пункта спрямо 0,79% през 2023 г., тъй като темпът на нарастване на разходите изостава от ръста на БВП. Този показател остава близо три пъти под средното равнище за Европейския съюз и нарежда България сред малкото държави членки с интензивност на НИРД под 1% от БВП. Структурата на разходите по институционални сектори запазва доминиращата роля на бизнеса: през 2024 г. секторът на предприятията осигурява 65,1% (около 1,025 млрд. лв.) от общите разходи за НИРД, следван от държавния сектор с 27,0% (около 424,5 млн. лв.) и сектора на висшето образование с 7,4% (около 116,8 млн. лв.), докато 18 нетърговските организации формират 0,5%. Персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, нараства до 26 472 души в еквивалент на пълна заетост (ръст от 4,2%), а броят на изследователите се увеличава до 17 601 души. Като ключово предизвикателство остава ниският абсолютен размер на публичните вложения – по данни на Европейската комисия България продължава да е сред държавите членки с най-ниски правителствени бюджетни средства за НИРД на човек от населението, което ограничава възможностите за финансиране на мащабни научни 19 проекти и инфраструктури. Източник: НСИ, данни за разходите за НИРД през 2024 г. Иновационно представяне – Европейско иновационно табло (EIS) Към 2025 г. България запазва статута си на „възникващ иноватор“ (emerging innovator) в Европейското иновационно табло на Европейската комисия, оставайки в групата на 20 държавите с резултат под 70% от средното за ЕС. В рамките на Съюза страната се нарежда на предпоследно място, като единствено Румъния отчита по-нисък общ иновационен индекс; в групата на възникващите иноватори попадат също Унгария, 21 Полша, Словакия, Латвия и Румъния. За сравнение, Хърватия през 2025 г. премина в по-горната група на „умерените иноватори“, повишавайки представянето си с 19,4 процентни пункта спрямо 2018 г., което илюстрира различните темпове на догонване в рамките на разширяващите се икономики. 18 https://journals.azbuki.bg/history/en/news/novini-2025/nad-7-rast-na-sredstvata-za-nauchnoizsledovatelska- i-razvojna-dejnost 19 https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/a517f04a-1817-48e1-b9c1- 0f2f3e1e7173_en?filename=BG_CR_SWD_2025_202_1_EN_autre_document_travail_service_part1_v4.pdf 20 https://research-and-innovation.ec.europa.eu/statistics/performance-indicators/european-innovation- scoreboard_en 21 https://research-and-innovation.ec.europa.eu/statistics/performance-indicators/european-innovation- scoreboard_en 38 Показател 2023 г. 2024 г. Промяна Общи разходи за НИРД 1,467 млрд. лв. 1,574 млрд. лв. +7,3% Интензивност (% от БВП) 0,79% 0,77% -0,02 п.п. Бизнес сектор (дял) 64,3% 65,1% +0,8 п.п. Държавен сектор (дял) 28,7% 27,0% -1,7 п.п. Висше образование (дял) 6,5% 7,4% +0,9 п.п. Персонал в НИРД (бр., ЕПЗ) 25 406 26 472 +4,2% Изследователи (брой) 16 356 17 601 +7,6% Сред идентифицираните слабости, изданието на EIS за 2025 г. откроява човешкия капитал и дигиталните умения: България е на последно място сред 27-те държави членки по участие на населението в учене през целия живот (10,0% от средното за ЕС) и по дял на лицата с над-базови дигитални умения (16,0% от средното за ЕС). Тревожна тенденция е и регистрираният спад в иновационната активност на малките и средни предприятия – показателите за дял на МСП, въвеждащи продуктови иновации, и за дял на МСП, въвеждащи иновации в бизнес процесите, се понижават съответно с 39,0 и 34,3 процентни пункта само за една година, достигайки 16,7% и 49,3% от средните за 22 ЕС стойности. Същевременно страната демонстрира устойчиви силни страни в областта на интелектуалните активи и цифровата инфраструктура. По заявки за промишлен дизайн България заема едно от челните места в ЕС, надхвърляйки средното за Съюза ниво (около 157% от средното за ЕС), а по заявки за търговски марки също се представя над средното (около 128%). Тези резултати потвърждават отбелязания и в предходните раздели творчески потенциал и активността на местния бизнес в защитата на 23 интелектуалната собственост. Иновационно представяне – Глобален иновационен индекс (GII) В изданието на Глобалния иновационен индекс на WIPO за 2025 г. България заема 37- о място сред 139 икономики, с което се изкачва с една позиция спрямо предходната година и се утвърждава като най-иновативната икономика на Балканите, 24 изпреварвайки Хърватия (40-о), Гърция (42-ро), Румъния (49-о) и Сърбия. Най- силните относителни позиции на страната са при изходните иновационни резултати – инфраструктура (22-ро място в света, обхващащо ИКТ достъп и услуги), знание и технологични резултати (28-о място) и творчески резултати (32-ро място), докато по институционални условия, човешки капитал и бизнес среда страната остава значително по-назад. Според анализа на WIPO българската иновационна система постига повече резултати от очакваното спрямо нивото на икономическото развитие и вложените ресурси, което е сигнал за сравнително ефективно използване на ограничените средства, но същевременно подчертава необходимостта от увеличаване на 25 инвестициите за ускоряване на растежа. Дигитална трансформация и свързаност Дигитализацията остава областта с най-съществен напредък. Съгласно Доклада за състоянието на Цифровото десетилетие за България за 2025 г. страната е изградила силна инфраструктура за свързаност и постепенно преодолява географските различия в достъпа до високоскоростни мрежи, като се очертава като нарастващ участник в критични технологии с инициативи в областта на полупроводниците и квантовите 26 изчисления. Българската пътна карта по Цифровото десетилетие включва 60 мерки с 22 https://research-and-innovation.ec.europa.eu/statistics/performance-indicators/european-innovation- scoreboard_en 23 https://research-and-innovation.ec.europa.eu/statistics/performance-indicators/european-innovation- scoreboard_en 24 https://www.wipo.int/web-publications/global-innovation-index-2025/en/gii-2025-results.html 25 https://www.wipo.int/web-publications/global-innovation-index-2025/en/gii-2025-results.html 26 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/factpages/bulgaria-2025-digital-decade-country-report 39 общ бюджет от 2,19 млрд. евро (около 2,11% от БВП). Тези резултати потвърждават отбелязаната в предходните раздели относителна сила на страната по критерий 27 „Свързаност“ и нейната водеща позиция в ЕС по дял на заетите ИКТ специалисти. Същевременно дефицитът на дигитални умения продължава да ограничава пълноценното използване на изградената инфраструктура. По данни, цитирани в Доклада за образованието и обучението за 2025 г., делът на лицата с поне основни дигитални умения остава значително под средното за ЕС равнище, а недостигът на квалифицирана работна сила е сред най-сериозните проблеми, посочвани от малките и 28 средни предприятия. Преодоляването на това несъответствие между добре развитата цифрова свързаност и ниското ниво на цифрови компетентности на населението остава ключов приоритет за реализирането на целите на ИСИС в областта на човешкия капитал. Производителност, бизнес среда и структурни предизвикателства Анализът на ОИСР от 2026 г. потвърждава, че основният фактор, обясняващ разликата в доходите спрямо по-развитите икономики, е изоставането в производителността на труда, дължащо се на специализация в дейности с ниска добавена стойност, ограничено внедряване на иновации и нови технологии, както и на структурни слабости в бизнес 29 средата. ОИСР препоръчва набор от структурни реформи, включително премахване на пречките пред започването на бизнес, по-ефективна подкрепа за иновациите, удвояване на разходите за фундаментални научни изследвания и въвеждане на целеви субсидии за НИРД, както и противодействие на корупцията. Тези препоръки са в съзвучие със заключенията на Европейската комисия в рамките на Европейския семестър за 2025 г., която също насочва вниманието към необходимостта от повишаване на ефективността на публичните инвестиции в НИРД и засилване на 30 връзката между науката и бизнеса. 5.9 Обобщение и изводи През периода 2010 – 2020 г. българската икономика бележи трайна възходяща тенденция – БВП нараства през анализирания период средногодишно с 3-4%, с изключение на кризисната 2020 г. Аналогични са тенденциите в динамиката на произведената продукция и брутната добавена стойност в резултат на повишаващата 27 https://ec.europa.eu/assets/rtd/ris/2025/ec_rtd_ris-regional-profile-bg.pdf 28 https://op.europa.eu/webpub/eac/education-and-training-monitor/en/country- reports/bulgaria.html?afd_azwaf_tok=eyJraWQiOiIxNkY3M0JFMkNDMjZDOUM1ODBGMzM4NjAzN0I1ODRCQTc 4REQ1ODcwQUFFRkJGNEZDRUJFOUZEQkNGMENGMTNEIiwiYWxnIjoiUlMyNTYifQ.eyJhdWQiOiJvcC5ldXJvcGEuZX UiLCJleHAiOjE3ODIyMTI5MTIsImlhdCI6MTc4MjIxMjkwMiwiaXNzIjoidGllcjEtNmJkNjk0N2Q1LWwydHZrIiwic3ViIjoi MjE3LjE0NS4xNjcuNTciLCJkYXRhIjp7InR5cGUiOiJpc3N1ZWQiLCJyZWYiOiIyMDI2MDYyM1QxMTA4MjJaLXIxNmJkN jk0N2Q1bDJ0dmtoQzFGUkFwZGUwMDAwMDAwMDZ6MDAwMDAwMDAwcTN4dyIsImIiOiJXRjZWNTZWOU53U WZ1OGJOZ3RjUnBXQWwtRy1HTU1mUGhMLUZWSG9RSXI0IiwiaCI6Im04TExkZU9kb2E5Y2o0dHN6YVMxakYxTTA0 bUdGUUxsWlMxNXBJcFVya0kifX0.s7MQ2xhghH021- zSkwjY7ai2w13dc7gITezsTMU79poNj9bnamBBbeFMeVCvVKqJeiLNLlHwPo4z1jNXeTzIZvOvR- ZYdEcDR51Jlkf7_OqD9TZ6YE5ntJJ2mpg_yPFSg9gxzQCE5cmdOrFix3dTkY1mZ0zbnXZVB6ydbXGJ1x3VwrdYonNyQ- 8aQzzCcT42YLEjX9H4Z5JGctJCw6- bZamPN6quxl38rvGgI2Cn8K_2VATXd7gRiPeMkNFZrbOgDKDhbyYGSsVvb8sWral- uZ8FIP4wPBRC3UfX7pLP630et6JV6LkTTSP6JZPSgg_JY8g5GfVFHMH1VPk4o3LESg.WF3obl2IDtqgvMFRqVdYkD5s 29 https://doi.org/10.1787/08af497f-en 30 https://economy-finance.ec.europa.eu/document/download/a517f04a-1817-48e1-b9c1- 0f2f3e1e7173_en?filename=BG_CR_SWD_2025_202_1_EN_autre_document_travail_service_part1_v4.pdf 40 се производителност на труда. Коефициентът на заетост достига 68,5 %, а този на безработица се понижава 2 пъти. Търговският баланс от търговията със стоки и услуги се утвърждава като трайно положителен, а равнището на инфлация е около 2-3% годишно. 31 Проучване на Световната банка за пулса на бизнеса (BPS) на над 1000 предприятия в България установява, че по-малките и по-млади фирми в страната са непропорционално засегнати от пандемията от COVID 19. Бизнесът, който съумява да остане отворен, обикновено е голям по размер (средно над 60 служители), докато временно или напълно затворените фирми имат средно под 20 служители. По-младите фирми също са силно засегнати, като постоянно закритите фирми са средно на възраст под 10 години. Хотелиерството, образованието и ресторантьорството са с най-високо съотношение на затворени спрямо отворени дружества. Най-висок спад в продажбите отчитат фирмите в ресторантьорството и хотелиерството, а най-малко са засегнати продажбите на фирмите от селското стопанство, информационните и комуникационни услуги и финансовите услуги. Запазва се тенденцията на застаряване на населението в страната, характерна и за по- голямата част от страните в Европа. Образователната структура при населението във възрастовата група 25-64 г. показва, че половината е със средно образование, близо 20% - с начална или по-ниска степен на образование и по-малко от една трета с висше образование, което има пряка връзка с развитието на капацитета на икономическите дейности от гледна точка на тяхната технологичност и интензивност на прилаганите знания. Тази структурна слабост се потвърждава и от актуалните данни – България остава на последно място в ЕС по участие на населението в учене през целия живот и по дял на лицата с над базови дигитални умения, а недостигът на квалифицирани кадри е сред най-сериозните пречки пред развитието на високотехнологичните дейности. Данните за структурата на икономическите дейности (по смисъла на КИД2008) от гледна точка на БДС показват наличието на слабо изразени плавни тенденции, което на практика не се отразява върху формиралата се структура на БДС през анализирания период. Най-голям е делът на индустрията, който заедно с този на „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство“ и „Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа“ формират над 50% от БДС на страната. Но най-бързо нараства БДС при „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ (над 2 пъти) и „Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности“ (2,0 пъти). Традиционно структурата на заетостта се определя от секторите „Търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство“ „Индустрия“ и „Аграрния сектор“, но от гледна точка на динамиката, заетостта нараства най-бързо в „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“. През 2020 г. ЮЗР остава безспорен водач по всички показатели, като е предоставил условия за развитието на 40,0% от предприятията, ангажира 33,5% от заетите, на територията му са концентрирани 53,3% от ДМА, 62% от чуждестранните преки 31 България. Оценка на нуждите на страната и на комбинацията от политики в областта на науката, технологиите и иновациите, септември 2020 г. 41 инвестиции. Независимо от най-слабата експортна активност на СЗР, той е с най-голям положителен принос върху формирането на търговското салдо. Положителен е балансът в търговията на всички северни региони, както и на ЮЦР. Отрицателен е балансът в търговията на ЮИР и най-вече на ЮЗР, който възлиза на почти 10 млрд. лв. и допринася в максимална степен за формирането на отрицателния търговски баланс на страната. Този регионален дисбаланс се потвърждава и сега от Регионалното иновационно табло за 2025 г., според което Югозападният район е единственият, класифициран като „възникващ иноватор+“, докато северозападните и южните периферни райони остават в по-ниските категории. Направените разчети показват, че през първоначално анализирания период значението на високотехнологичната сфера нараства, при запазване на неговата висока концентрация в столицата - близо 40% от предприятията от групата на високотехнологичните дейности и над 22% от предприятията от групата на средно високотехнологичните оперират на територията на област София-град. В бизнес сектора концентрацията е още по-голяма (>40%) като при някои дейности тя достига около 70-80%. Секторът на ИКТ през анализирания период се развива динамично, показвайки нарастване по всички разглеждани показатели. Подобрява своите позиции в международните класации, а в страната се увеличава неговата приложимост както в домакинствата, така и в предприятията, т.е. бизнесът и домакинствата оценяват все повече необходимостта и значението на цифровите технологии за развитието на бизнеса и повишаването на цифровата грамотност на населението. Възходящите тенденции при навлизането на цифровите технологии в страната са с положителен резултат, но в публикацията на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (Digital Economy and Society Index - DESI) през 2021 г. България заема предпоследното място, като останалите държави-членки показват по-голяма положителна динамика в областта на човешкия капитал, свързаността, внедряването на цифровите технологии и предоставянето на цифрови обществени услуги. Тази двойственост се запазва и към 2025 г. – България е изградила силна инфраструктура за свързаност и се откроява като нарастващ участник в критични технологии, но дефицитът на дигитални умения продължава да ограничава пълноценното използване на изградените мрежи. България до голяма степен не е готова да участва в създаването или възприемането на технологиите на Индустрия 4.0, Само по някои от показателите за участие в създаването или възприемането на технологиите на Индустрия 4.0 България показва резултати над средните за ЕС, например при използването на изкуствен интелект в предприятията. Ресурсната ефективност, измерена с показателя „производителност на ресурсите“, показва, че през 2020 г. между страните-членки тя е по-добра единствено от тази на Румъния и възлиза на 0.8 евро/кг., при 2,2 евро/кг. за ЕС 27. Въпреки, че ресурсната ефективност в нашата страна продължава да нараства и през 2020 г., то тя възлиза едва на 36,7% от средното европейско равнище. Актуалните данни за иновационното представяне на страната потвърждават дългосрочната двойствена картина. Към 2025 г. България запазва статута си на „възникващ иноватор“ в Европейското иновационно табло, оставайки на предпоследно място в ЕС, но същевременно се изкачва до 37-о място в Глобалния иновационен индекс 42 на WIPO, утвърждавайки се като най-иновативната икономика на Балканите. Финансирането на научноизследователската и развойна дейност остава сред основните структурни ограничения – интензивността на НИРД възлиза на 0,77% от БВП за 2024 г., близо три пъти под средното за ЕС равнище, въпреки абсолютния ръст на разходите до 1,574 млрд. лв. Появата на технологични „еднорози“ свидетелства за зреещ предприемачески капацитет, който при целенасочена подкрепа може да се превърне от единични успехи в масово явление. Въз основа на направените обобщения могат да се направят следните изводи: • Положителните тенденции в макроикономическото развитие на нашата страна са добра основа за създаване на условия за интензивно развитие на иновациите в приоритетните тематични области на ИСИС; • Населението на страната застарява, засилва се необходимостта от търсене и привличане на квалифициран човешки ресурс, способен да се включи ефективно в пазара на труда; преодоляването на дефицита на дигитални умения и на квалифицирани STEM кадри остава ключово условие за реализирането на целите на ИСИС; • Наблюдават се ограничения в капацитета за развитието на средно и високотехнологичните дейности и предоставянето на интензивни на знание услуги, имащи място в идентифицираните приоритетни тематични области на ИСИС, но и в ниско технологичните икономически дейности - около 75% от трудоспособното население е със средно и висше образование; • Необходимост от активна политика на регионална децентрализация - в регионален аспект е налице дисбаланс в социално-икономическото и иновационно развитие, със силна концентрация в ЮЗР, в резултат на присъствието на столицата; този дисбаланс се потвърждава и от актуалните регионални иновационни данни и налага засилен териториален фокус на стратегията през оставащия период; • Секторът на ИКТ може да се определи като ключов фактор, който може да даде тласък за развитието на всички приоритетни тематични области; • Навлизането на цифровите технологии се нуждае от сериозно ускоряване на динамиката, като приоритет следва да бъде преодоляването на несъответствието между добре развитата цифрова свързаност и ниското ниво на цифрови компетентности на населението; • Необходимост от прогресивно увеличаване на публичните и частни инвестиции в НИРД и от засилване на връзката наука–бизнес, с оглед доближаване до националната цел и до средните за ЕС нива на интензивност на научноизследователската дейност; • Необходимост от стимулиране и ускоряване на възприемането на технологиите на Индустрия 4.0 и Индустрия 5.0; • Необходимост от широко въвеждане на безотпадни технологии, щадящи въздуха, земята и водата. 43 6 ГЛАВА 2. ИНОВАЦИОННА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ – ПОСТИЖЕНИЯ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА 6.1 Иновационно представяне – национално и регионално ниво В изпълнение на Стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж „Европа 2020“, ЕС фокусира усилията на страните-членки както върху развитието на индивидуалните иновационни системи на страните, така и върху унифициране, допълване и обединяване на потенциала за иновации на територията на ЕС за постигане на напредък по общите предизвикателства пред Съюза в глобален мащаб. С цел обединяване на усилията за повишаване капацитета за създаване и внедряване на иновации, ЕС разработи общ инструментариум за мониторинг на прогреса в развиването на иновационния потенциал на страните-членки на национално и регионално ниво - Европейско табло за иновации (EIS) и Европейско Регионално табло за иновации (RIS). Допълването и обединяването на потенциала за иновации става възможно именно чрез прилагане на политика по взаимодействие между научните изследвания, технологиите и иновациите, която възниква като подход и в отговор на държавите за постигане на целите на Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г. на Организацията на обединените нации (ООН) „Да преобразим нашия свят“. Същият извод е изведен и в новия доклад на Конференцията за търговия и развитие на Обединените нации 32 (UNCTAD) „Доклад за Технологии и иновации за 2021“ . Проследяването на напредъка на страните-членки, съгласно Европейското иновационно табло, се основава на 32 показателя в дванадесет иновационни измерения и четири основни категории: рамкови условия, инвестиции, дейности, свързани с иновации, и въздействия. Рамковите условия обхващат основните двигатели на иновационните резултати чрез три иновационни измерения: човешки ресурси, атрактивни изследователски системи и дигитализация. Категорията на инвестициите включва държавни и частни инвестиции в научни изследвания и иновации, като се прави разлика между външно финансиране и подкрепа и инвестиции със собствени средства. Категорията, която обединява иновационните дейности, обхваща иновационните усилия на ниво компания чрез три измерения: иноватори, взаимовръзки и интелектуални активи. Въздействията показват как иновациите се превръщат в ползи за икономиката като цяло: въздействия върху заетостта и ефекти върху продажбите и екологичната устойчивост. От 2021 г. ЕК направи ново разпределение на страните-членки в четири групи според иновационното им представяне, както следва: ➢ иновационни лидери – страни с иновационно представяне над 125% от средноевропейското; ➢ силни иноватори – страни с иновационно представяне между 100% и 125% от средноевропейското ниво; 32 https://unctad.org/webflyer/technology-and-innovation-report-2021 44 ➢ умерени иноватори – страни с иновационно представяне между 70% и 100% от средноевропейското ниво; ➢ възникващи иноватори – страни с иновационно представяне под 70% от средноевропейското ниво. През 2020 г. България подобрява иновационното си представяне спрямо 2019 г. като достига 50.10% от средно европейското ниво, но въпреки това е на предпоследно място преди Румъния и е в групата на възникващи иноватори, заедно със страни като Унгария, Латвия, Полша и Словакия. 33 Иновационно представяне на България Източник: Европейско иновационно табло 2021 Данните показват, че през 2020 г. представянето на България надхвърля границата от 70% от средноевропейските равнища в три измерения, т.е. по тези измерения страната е постигнала стратегическата цел да премине в групата на умерените иноватори. По- 33 В Приложение № 4 е поместена подробна таблица за иновационното представяне на България по категории, измерения и показатели 45 Области (измерения) за иновационно представяне 2021 2014 2020 Спрямо ЕС-2021 Спрямо ЕС-2014 ОБЩ ИНОВАЦИОНЕН ИНДЕКС 44,50 42,90 50,10 Човешки ресурси 41.20 39.40 43.70 Атрактивна изследователска система 28.50 24.70 32.00 Дигитализация 52.10 59.00 72.00 Финансиране и подкрепа 11.90 23.00 14.10 Фирмени инвестиции 30.00 33.50 36.20 Използване на информационните технологии 44.60 64.40 51.50 Иноватори 31.80 19.10 43.60 Връзки 26.50 20.90 35.80 Интелектуални активи 88.40 88.00 76.60 Въздействия върху заетостта 46.70 28.60 47.60 Въздействия върху продажбите 49.80 27.40 50.80 Екологична устойчивост 87.50 76.90 91.10 конкретно, тези измерения са: дигитализация (в частта широколентов достъп), интелектуални активи (в частта заявки за търговски марки и за промишлен дизайн) и екологична устойчивост (в частта свързани с околната среда технологии). Особено слабо е представянето по измеренията финансиране и подкрепа, атрактивни изследователски системи и фирмени инвестиции – те достигат до 36% от средноевропейските равнища. Cпopeд дaннитe нa Европейското Регионално табло зa иновации за 2020 г. нaй- инoвaтивни ca Сeвepoизтoчният, Югoзaпaдният и Южният цeнтpaлeн peгиoн нa Бългapия. Всички те са в групата на т.н. възникващи иноватори със иновационно представяне до 70% от средноевропейското ниво. Към момента няма регион в страната на ниво NUTs II, който да показва резултат над 70% от средноевропейското, т.е. всички те попадат в групата на възникващите иноватори. Данните на Глобалния иновационен индекс (Global Innovation Index) за 2021 г. на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) показват тенденция на продължаващо подобряване на показателите за иновационното представяне на българската икономика. В класацията от 2021 г., България е на 35-та позиция (с две места напред спрямо 2020) от 132 държави и е на второ място сред страните с високо средно ниво на доходите. Най-доброто класиране е по критериите за творчески продукти (creative outputs), 21-во място и резултати от знания и технологии (knowledge and technology outputs), 27-мо място, както и инфраструктура, където България е на 36-та позиция. Относително добро е представянето и по другите критерии, с изключение на един - доколко е развит пазарът, по който страната също бележи напредък и се изкачва до 72-ро място от 97-мо място през 2020 г.. 6.2 Ресурси за НИРД, развитие на научноизследователската система Данните за човешкия капитал, ангажиран с научноизследователска и развойна дейност (НИРД) в страната, бележат възходяща тенденция през периода 2010 – 2020 г. Аналогична е тенденцията на заетите с НИРД в предприятията, която е израз на необходимостта от практическото сътрудничество между науката и бизнеса. През 2020 г. заетите в страната с НИРД са 35 087 души, от които близо 1/2 са с ангажимент в предприятията. Нещо повече, през 2020 г. техният брой нараства в сравнение с 2010 г. близо 5 пъти. Това е ясен сигнал, че бизнесът оценява все повече необходимостта от правенето на разходи за НИРД и значението на новите технологии и иновациите за повишаване конкурентоспособността на производството, вкл. в сътрудничеството с науката. 46 Показател/регион 2010 2020 Динамика (%) 2020/2010 Персонал, зает с НИРД Общо за страната, в т.ч. 20 823,00 35 087,00 168,50 Северозападен район - СЗР 644,00 1 668,00 259,00 Източник: НСИ, собствени изчисления В същото време, според данните от НСИ и международни статистически източници, в периода 2018-2020 г. се наблюдава спад на броя изследователи в държавния сектор и в сектор висше образование и нарастване на броя на работещите в сектор индустрия, които притежават ОНС „доктор“. 47 Северен Централен район - СЦР 1 414,00 2 168,00 153,32 Североизточен район - СИР 2 217,00 3 461,00 156,11 Югозападен район - ЮЗР 13 198,00 20 654,00 156,49 Южен Централен район - ЮЦР 1 948,00 4 461,00 229,00 Югоизточен район - ЮИР 1 402,00 2 675,00 190,79 Персонал, зает с НИРД в предприятията Общо за страната, в т.ч. 3 316,00 16 589 500,25 Северозападен район - СЗР 185,00 804,00 434,59 Северен Централен район - СЦР 254,00 1 257,00 494,88 Североизточен район - СИР 185,00 819,00 442,70 Югозападен район - ЮЗР 1 884,00 10 297,00 546,55 Южен Централен район - ЮЦР 456,00 1 949,00 427,41 Югоизточен район - ЮИР 352,00 1 463,00 415,63 2015 2016 2017 2018 2019 2020 България 1977 2237 2125 2343 2420 2402 Хърватия 1504 1850 1868 1921 2135 2220 Източник: UNESCO statistics, 2022 По отношение на възрастовата структура на академичния персонал в изследователските звена на държавна издръжка през последните години се регистрира спад на изследователите във възрастовата група от 25-34 години, а във висшите училища е налице спад при най-младите научни работници до 25 години и при тези над 55 години, който обаче е съпроводен от увеличение в останалите възрастови категории. Малко над половината (51,2%) от всички изследователи в държавния сектор и в сектор висше образование са на възраст 35 – 54 години. Само 2,8% от младите учени са на възраст под 25 години, а 18,5% са на възраст 25 – 34 години във висшето образование. Тези проценти за държавния сектор са съответно малко под 2% - под 25 години и 12% - за 25 – 34 години, в сектор висше образование 3,5% от изследователите са на възраст под 25 години, а близо 18% между 25 – 34 години. През 2021 г. България е позиционирана на 68-мо място в света по научна продукция с общо 5903 публикации, от които 5630 научни статии, доклади и резюмета. Изчисленият на тяхна основа показател „брой цитирания за една публикация· класира страната на 161 място от общо 221 държави в Web of Science. Настоящите позиции на България за 2021 г. отстъпват спрямо показателите общо за периода 1980 – 2020 г., когато страната заема 56-то място за публикационна активност. Регистрира се и намаляване в нарастването на общия брой публикации в базата данни SCOPUS. Ръстът в публикационната активност на годишна основа е 5% за 2021 г. след покачването от 13% за 2020 г. В рамките на ЕС-28 България е 22-ра по показателя за обща публикационна активност както за целия наблюдаван период 1996 – 2019 г., така и за последната година. Липсата на благоприятна нормативна среда и стимули за подкрепа на сътрудничеството между бизнеса и учените предопределя ниското ниво на участието на публични научни организации (НО) и висши училища (ВУ) в стартиращи предприятия, а също и до неизползване на наличната научноизследователска инфраструктура и знания на учените при разработването на иновативни продукти и услуги. Трансферът на знания и технологии е силно ограничен и спорадичен поради липсата на информираност или неяснота по отношение на собствеността върху правата на интелектуална собственост и дяловите участия в тези начинания, както и поради липса на финансови стимули и стимули за кариерно развитие, обвързани с атестацията на изследователите. Що се отнася до регионалния профил, той е свързан с открояването на ЮЗР, поради присъствието на столицата, където е съсредоточена голяма част от научния и производствен капацитет. В ЮЗР работят 58% от заетите с НИРД и 62% от заетите с НИРД в предприятията. Най-нисък е процентът на ангажираните с НИРД в предприятията от трите региона на Северна България – между 4% и 7%. Следват ЮИР 48 Гърция 3256 2770 3311 3487 3731 4010 Латвия 1809 1597 1785 1792 1905 2159 Литва 2786 2950 3072 3191 3490 3728 Словакия 2650 2600 2795 2996 3111 3164 Словения 3814 3914 4479 4845 5055 4932 (8,9%) и ЮЦР (11,75%). Но по отношение на динамиката на заетите с НИРД в предприятията по региони картината е повече от положителна – във всички региони на страната заетите нарастват през 2020 г. с 4-5 пъти в сравнение с 2010 г. Тези тенденции са в състояние да повлияят върху съществуващите регионални диспропорции и да подобрят съществено иновационното представяне на регионите. Заедно с нарастването на заетите с НИРД нарастват и разходите – близо 2,5 пъти през анализирания период. По данни на НСИ през 2020 г. разходите за НИРД са 1 023,8 млн. лева. Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт) през 2020 г. нараства на 0.85% при 0.83% през 2019 г. Сектор „Предприятия“ е най-големият от четирите институционални сектора, в които се осъществява НИРД, с дял от 67,5% от общите разходи за НИРД през 2020 г. Следва сектор „Държавно управление“, чиито научни институти и организации формират 25,7% от общите разходи за НИРД. Направените разходи за наука от висшите училища и университетските болници възлизат на 6,1%, а от нетърговските организации - на 0,7% от всички разходи за НИРД. Тези данни потвърждават направения извод по отношение на бизнеса, който все повече оценява необходимостта от правенето на разходи за НИРД. Разбира се, принос за този резултат има и фактът, че през настоящия програмен период средствата на ЕС за финансиране на НИРД се увеличиха и се предоставят посредством по-разнообразен портфейл от национални и международни инструменти. Това има стимулиращ ефект върху частните инвестиции на българските дружества и прави страната по-атрактивна за външни инвестиции не само в традиционните сектори и аутсорсинга. Увеличеното финансиране за НИРД мотивира дружествата да наемат повече изследователи, някои от които са привлечени от публични изследователски организации. Начинът, по който компаниите класифицират своите дейности и персонал (финансирани по национални и европейски програми за иновации) в годишните финансови отчети, вероятно също има значение. Разходи за НИРД по източници на финансиране, хил. лв. Източник: НСИ Разходи за НИРД по статистически райони и сектори – 2020 година, хил. лв. 49 Източник на финансиране 2010 2020 Общо за страната, в т.ч. 421 612 1 023 790 Предприятия 212 107 691 077 Държавен сектор 157 132 263 625 Висше образование 49 546 62 215 Нетърговски организации 2 827 6 873 Общо Сектори Източник: НСИ В ЮЗР са съсредоточени 76% от разходите за НИРД през 2020 г. Следва ЮЦР с дял от 9%, а трите северни района и ЮИР имат дялове в интервала от 3-4%. От общо направените 691 млн. лв. разходи за НИРД през анализирания период от предприятията, 526 млн. лв. са използвани за финансиране на НИРД в ЮЗР, което представлява дял от 76% на този район. Държавният сектор, както и висшето образование също са съсредоточени преобладаващо в ЮЗР. Тези данни отново потвърждават изключително неравномерната подкрепа на НИРД по региони на страната, както и нейната фрагментираност. Българската научноизследователска система е изключително фрагментирана, особено в сравнение със системите в ЕС. Последното е особено видимо в сектора на висшето образование. От общо 51 висши училища, близо ¼ извършват активно научноизследователска дейност и стимулират същата с мерки и дейности на институционално ниво или участие в национални и международни научноизследователски програми. Държавната подкрепа под формата на разходи за НИРД е около 3 пъти по-ниска от средните нива за ЕС. 6.3 Актуализация на иновационното представяне на България Към 2025–2026 г. иновационното представяне на България следва да се разглежда в по-различен контекст спрямо първоначалния анализ, изготвен при приемането на ИСИС 2021–2027 г. От една страна, се отчита устойчиво развитие на отделни технологични ниши, видима активност на предприятията в НИРД, развитие на стартъп екосистемата и засилен фокус върху изкуствения интелект, високопроизводителните изчисления, цифровизацията и новите индустриални технологии. От друга страна, България продължава да изостава значително от средното равнище на ЕС по ключови показатели за иновационен капацитет, публична подкрепа за бизнес НИРД, човешки капитал, производителност на труда, учене през целия живот и регионална балансираност на иновационната система. Това потвърждава извода, направен в междинната оценка на ИСИС, че напредъкът по ИСИС е реален, но все още частичен и неравномерно разпределен. 50 Статистически район Предприятия Държавен сектор Висше образование Нетърговс ки организац ии Общо за страната, в т.ч. 1 023 790 691 077 263 625 62 215 6 873 СЗР 31 830 21 930 9 655 .. .. СЦР 31 642 29 174 865 1 603 - СИР 45 651 21 706 16 166 .. .. ЮИР 45 087 33 906 6 914 4 244 23 ЮЗР 778 431 525 967 216 840 31 850 3 774 ЮЦР 91 149 58 394 13 185 16 896 2 674 Според EIS 2025 България остава в групата на „възникващите иноватори“, като достига 45,8% от средното иновационно представяне на ЕС и заема 26-о място сред държавите членки. Това означава, че страната все още е съществено под прага от 70% от средното равнище на ЕС, заложен като ориентир за преминаване към групата на умерените иноватори в рамката на ИСИС. Въпреки, че е отчетено подобрение спрямо 2018 г., през 2025 г. се наблюдава спад спрямо 2024 г., което показва, че сближаването с европейските равнища не е достатъчно устойчиво. Най-ясно изразените относителни предимства на България са свързани с промишления дизайн, заявките за търговски марки и достъпа до високоскоростен интернет. Същевременно най-съществените слабости остават пряката и непряката държавна подкрепа за НИРД в предприятията, 34 производителността на труда и участието на населението в учене през целия живот. Тези изводи се потвърждават и от GII 2025, където България заема 37-о място сред 139 икономики, 35-о място сред държавите с високи доходи и 24-то място в Европа. По- важен от самото класиране е профилът на представяне: страната се позиционира по- добре при иновационните резултати, отколкото при входящите фактори на иновационната система. България е 31-ва по иновационни резултати и 44-та по иновационни входове, което показва, че при относително ограничени ресурси икономиката успява да генерира определени иновационни резултати. Най-силните области са инфраструктурата, резултатите в областта на знанието и технологиите, креативните резултати и пазарната зрялост. Най-слабите направления остават институционалната среда, човешкият капитал и научноизследователската база, както и бизнес зрелостта. Това очертава ясно предизвикателство пред ИСИС: наличният предприемачески и технологичен потенциал трябва да бъде подкрепен с по-силни входящи фактори – финансиране, кадри, институционална координация, технологичен 35 трансфер и по-ефективна връзка между наука и бизнес. Основен структурен ограничител пред иновационното представяне остава ниската интензивност на инвестициите в НИРД. По окончателни данни на НСИ, през 2024 г. общите разходи за НИРД възлизат на 1 574,1 млн. лв., или 804,844 млн. евро, което представлява увеличение със 7,3% спрямо предходната година. Въпреки номиналния ръст, интензивността на НИРД намалява до 0,77% от БВП при 0,79% през 2023 г. Това означава, че разходите за НИРД продължават да нарастват, но не с темп, който да позволи съществено догонване на средните европейски равнища. В секторно отношение водеща роля имат предприятията, които формират 65,1% от общите разходи за НИРД, следвани от държавния сектор с 27,0%, висшето образование със 7,4% и 36 нетърговските организации с 0,5%. Особено важно за актуализацията на анализа е разпределението на НИРД по източници на финансиране. През 2024 г. най-голям дял в общото финансиране имат средствата от чужбина – 40,3%, следвани от предприятията – 32,3%, и държавния бюджет – 26,8%. В абсолютна стойност това означава, че финансирането от държавния бюджет за НИРД възлиза приблизително на 215 млн. евро по данните от приложената таблица за източниците на финансиране. Това показва, че публичният ресурс за НИРД се увеличава, но остава недостатъчен, за да промени съществено позицията на България в европейската иновационна карта. Високият дял на средствата от чужбина показва 34 European Innovation Scoreboard 2025; Country profile Bulgaria. 35 chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://www.wipo.int/edocs/gii-ranking/2025/bg.pdf 36 https://www.nsi.bg/press-release/nauchnoizsledovatelska-i-razvoina-deinost-nird-8832 51 важността на европейското финансиране, но също така разкрива зависимост на националната иновационна система от външни източници. Разходите за НИРД в сектор „Предприятия“ показват ясно изразена концентрация по големина на предприятията. През 2024 г. предприятията с 250 и повече заети лица реализират 55,3% от всички разходи за НИРД в бизнес сектора. Средните предприятия с 50–249 заети лица формират 22,2%, малките предприятия с 10–49 заети лица – 16,8%, а микропредприятията с до 9 заети лица – едва 5,7%. Това показва, че големите предприятия имат водещ принос към бизнес НИРД, но също така поставя въпроса за по- силно включване на МСП в иновационните процеси, особено чрез малки иновативни грантове, технологични ваучери, съвместни проекти с научни организации и по-лесен достъп до демонстрационна, тестова и цифрова инфраструктура. 52 По икономически дейности бизнес разходите за НИРД са силно концентрирани в три направления: професионални дейности и научни изследвания – 38,1% от разходите в сектор „Предприятия“, създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения – 31,5%, и преработваща промишленост – 26,7%. Тези три групи дейности формират приблизително 96,3% от всички разходи за НИРД в бизнес сектора. Това потвърждава, че иновационният профил на България е концентриран около научно-техническите услуги, ИКТ и индустриалното производство. Същевременно ограниченото участие на останалите икономически дейности показва, че внедряването на иновации все още не е достатъчно широко разпространено в цялата икономика. В този смисъл следващият етап от изпълнението на ИСИС трябва да насърчи не само създаването на нови технологии, но и тяхното внедряване в традиционни сектори чрез цифровизация, автоматизация, изкуствен интелект, ресурсна ефективност и технологични решения с висока добавена стойност. 53 Човешкият капитал, ангажиран с НИРД, също показва положителна динамика, но остава структурно ограничение. През 2024 г. персоналът, зает с НИРД, е 26 472 души в еквивалент на пълна заетост, което е с 4,2% повече спрямо 2023 г., а броят на изследователите достига 17 601 души, или ръст от 7,6%. Основната част от персонала в еквивалент на пълна заетост е съсредоточена в сектор „Предприятия“ – 14 343 души, или 54,2% от общия персонал, зает с НИРД. В рамките на бизнес сектора изследователите са 9 318 души, което представлява приблизително 65% от персонала, зает с НИРД в предприятията. Същевременно близо половината от персонала в бизнес НИРД е концентриран в големите предприятия с 250 и повече заети лица. Това отново потвърждава, че българската иновационна система има силен бизнес компонент, но той 37 е съсредоточен в ограничен брой по-големи икономически субекти. 37 https://www.nsi.bg/press-release/nauchnoizsledovatelska-i-razvoina-deinost-nird-8832 54 В по-широк смисъл проблемът с човешкия капитал не се изчерпва с броя на заетите в НИРД. EIS 2025 отчита, че България е на последните места в ЕС по лица с над-базови цифрови умения и по участие в учене през целия живот. Това е критично ограничение за ИСИС, защото внедряването на нови технологии в предприятията изисква не само изследователи, но и достатъчно широк слой от инженери, ИКТ специалисти, техници, мениджъри на иновации, специалисти по данни, производствени експерти и служители с практически цифрови умения. При недостиг на такива кадри иновациите остават концентрирани в отделни компании и сектори, вместо да се превърнат в хоризонтален 38 двигател на производителността в икономиката. Регионалното измерение остава най-видимото проявление на неравномерното иновационно развитие. Според Regional Innovation Scoreboard 2025 всички шест български региона на ниво NUTS II остават в групата на „възникващите иноватори“. Югозападният район, включващ София, е най-силно представящият се регион с 58,7% от средното за ЕС и е класифициран като Emerging Innovator+. Следват Южният централен район с 40,6%, Североизточният район с 39,9%, Северният централен район с 35,1%, Югоизточният район с 30,5% и Северозападният район с 27,8%. Нито един български регион не достига прага от 70% от средното равнище на ЕС, което означава, че регионалната иновационна система на страната остава под европейските стандарти 39 дори в най-добре представящия се район. 38 European Innovation Scoreboard 2025; Country profile Bulgaria. 39 Regional Innovation Scoreboard 2025; Regional profile Bulgaria. 55 Данните за НИРД по статистически райони потвърждават тази концентрация. През 2024 г. Югозападният район формира 77,9% от всички разходи за НИРД в страната, а общо Югозападният и Южният централен район формират 85,7%. За сравнение, Северна и Югоизточна България общо формират 14,3% от разходите за НИРД, като делът на Северозападния район е едва 2,4%. Аналогична е картината при човешкия капитал: Югозападният район концентрира 59,6% от общия персонал, зает с НИРД, и 65,8% от персонала, зает с НИРД в сектор „Предприятия“. Това показва, че регионалната специализация по ИСИС трябва да бъде подкрепена не само чрез тематичен избор на приоритети, но и чрез реално териториално насочване на инструменти, инфраструктура и капацитет към регионите извън столицата. Положителен фактор за иновационната екосистема е развитието на предприемаческата среда. Данните от Private Investment in Bulgaria & SEE 2025 показват, че България запазва регионално лидерство в Югоизточна Европа по брой финансирани стартъпи на глава от населението, като за периода 2020 – първата половина на 2025 г. в страната са отчетени 489 финансирани стартъпа. Това е важен сигнал за наличие на предприемаческа култура, рисков капитал и технологични екипи. Въпреки това стартъп активността сама по себе си не е достатъчна, ако не бъде свързана с по-добър достъп до растежен капитал, индустриални партньорства, публични поръчки за иновации, научна инфраструктура, международни пазари и механизми за технологичен 40 трансфер. 40 Private Investment in Bulgaria & SEE 2025, BVCA. 56 6.4 Предизвикателства и бариери Към момента на изготвянето и приемането на ИСИС, аналитичната рамка за определяне на предизвикателствата и бариерите пред българската научноизследователска и иновационна система се основаваше на натрупаните изводи от предходния програмен период, анализа на социално-икономическото развитие на страната, оценките на функционирането на националната иновационна система, междинните оценки на оперативните програми, докладите по Европейския семестър, както и на международни сравнителни изследвания, включително Европейското иновационно табло, Регионалното иновационно табло, Глобалния иновационен индекс и аналитични доклади на Световната банка, Европейската комисия и други международни институции. Тогавашната аналитична ситуация ясно очертаваше, че България се намира в групата на възникващите иноватори, с иновационно представяне значително под средното за Европейския съюз, с ниска интензивност на разходите за НИРД, ограничена комерсиализация на научните резултати, слаба връзка между науката и бизнеса, съществени регионални дисбаланси и недостатъчна готовност на човешкия капитал за технологична трансформация. Тези предизвикателства бяха формулирани в контекста на необходимостта ИСИС да изпълнява двойна роля: от една страна, да бъде стратегическа рамка за насочване на инвестициите в научни изследвания, иновации и технологично развитие, а от друга – да служи като инструмент за постепенно преодоляване на структурните слабости на националната иновационна система. След няколко години изпълнение на ИСИС, данните показват, че първоначално идентифицираните предизвикателства остават по същество валидни. Налице е напредък по отделни направления – ръст на общите разходи за НИРД, засилена роля на предприятията в НИРД, развитие на стартъп екосистемата, подобряване на част от технологичната инфраструктура и предприети стъпки за усъвършенстване на нормативната рамка. Въпреки това, тези положителни развития все още не са достатъчни, за да доведат до структурен пробив в иновационното представяне на страната. България продължава да бъде в групата на възникващите иноватори, интензивността на НИРД остава под 1% от БВП, регионалната концентрация на ресурси и капацитет се запазва, а недостигът на умения и слабата иновационна активност на МСП продължават да ограничават потенциала за ускорена технологична трансформация. В този смисъл първоначално формулираните предизвикателства са до голяма степен актуални. Те следва да бъдат запазени като основна аналитична рамка, но и да бъдат актуализирани спрямо новия контекст. Първо, технологичният контекст се промени съществено – изкуственият интелект, високопроизводителните изчисления, киберсигурността, микроелектрониката, роботиката, космическите технологии и технологиите с двойна употреба вече са не само хоризонтални технологични тенденции, а фактори за конкурентоспособност, икономическа сигурност и стратегическо позициониране. Второ, иновационната политика все повече изисква териториална прецизност, тъй като регионалните различия в България остават дълбоки и ограничават ефекта от националните инструменти. Трето, институционалният капацитет и административната ефективност се превръщат в самостоятелно предизвикателство, тъй като наличието на стратегическа рамка и финансов ресурс не е достатъчно, ако инструментите са бавни, фрагментирани, трудно достъпни или недостатъчно ориентирани към резултати. 57 Таблица 1. Актуалност на първоначално идентифицираните предизвикателства 58 № Първоначално идентифицирано предизвикателство Актуалност към 2025–2026 г. Основание 1 Ограниченото и неефективно сътрудничество между научноизследователските организации, висшите училища и бизнеса, което резултира в ниски нива на трансфер на технологии и знания и на комерсиализация на резултатите от НИРД и иновациите в индустрията и – съответно – в забавен темп на производство на продукти с висока добавена стойност и внедряване на решения за справяне със социални и икономически предизвикателства. Остава напълно актуално. Въпреки натрупан опит по европейски и национални инструменти, връзката между научната система и предприятията остава недостатъчно ефективна. Технологичният трансфер, създаването на spin-off компании, управлението на интелектуалната собственост и комерсиализацията на научни резултати продължават да бъдат ограничени. 2 Продължаващи регионални различия в развитието на научния и иновационен потенциал и резултати. Остава силно актуално. Данните за НИРД и регионалното иновационно представяне показват трайна концентрация на ресурси, човешки капитал, предприятия и научна инфраструктура основно в Югозападния район и най-вече в София. Всички български региони остават под прага на умерените иноватори. 3 Недостатъчно финансиране за НИРД както в частния, така и в публичния сектор, резултиращо в нисък иновационен капацитет на икономиката. Остава едно от основните структурни предизвикателства. Общите разходи за НИРД нарастват номинално, но интензивността на НИРД остава ниска като дял от БВП. Публичната подкрепа за бизнес НИРД остава ограничена, а националната иновационна система продължава да бъде силно зависима от европейско и външно финансиране. 4 Слаби резултати в областта на иновационната дейност на предприятията - резултат от ниска конкурентоспособност и преобладаваща ниско технологична структура на икономиката и недостатъчното развитие на научноизследователския потенциал на страната. Остава актуално, но следва да бъде прецизирано. Част от предприятията, особено в ИКТ, професионалните дейности и преработващата промишленост, имат съществен принос към бизнес НИРД. Въпреки това иновационната активност е концентрирана в ограничен брой сектори и по-големи предприятия, докато МСП продължават да изостават при внедряване на продуктови, процесни и цифрови иновации. 5 Забавен темп на модернизацията и интернационализацията на научните организации и висшите училища, възпрепятстващ прехода към система за научни изследвания и иновации с Остава актуално, но контекстът е променен. Част от нормативните и институционалните предпоставки вече са създадени, включително чрез новата рамка за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Основното предизвикателство вече не е само Поради това актуализацията следва да запази логиката на първоначалните шест предизвикателства, но да ги формулира по-точно спрямо текущото състояние на националната иновационна система. Таблица 2. Съпоставка между първоначалните и актуализираните предизвикателства 59 нарастващ принос в икономиката страната. на липсата на рамка, а нейното ефективно прилагане, концентрацията на капацитет, резултатното финансиране и по- силната международна и индустриална интеграция на научната система. 6 Ниски резултати в областта на човешкия капитал и готовност за посрещане предизвикателствата на четвъртата индустриална революция на Остава напълно актуално и придобива още по- голяма значимост. Недостигът на кадри, ниските цифрови умения, ограниченото участие в учене през целия живот и недостатъчният брой специалисти в STEM, ИКТ, изкуствен интелект, данни, инженерни и индустриални направления продължават да бъдат сериозен ограничител пред технологичната трансформация на икономиката. № Първоначално идентифицирано предизвикателство Причина за актуализация Актуализирано предизвикателство 1 Ограниченото и неефективно сътрудничество между научноизследователските организации, висшите училища и бизнеса, което резултира в ниски нива на трансфер на технологии и знания и на комерсиализация на резултатите от НИРД и иновациите в индустрията и – съответно – в забавен темп на производство на продукти с висока добавена стойност и внедряване на решения за справяне със социални и икономически предизвикателства. остава да акцент за Предизвикателството валидно, но следва се постави по-силен върху практическите механизми трансфер на технологии, комерсиализация, управление на интелектуалната собственост и създаване на spin-off/start-up компании. Ограничено и недостатъчно ефективно сътрудничество между научноизследователските организации, висшите училища и бизнеса, включително ниски нива на технологичен трансфер, комерсиализация на научни резултати, управление на интелектуалната собственост и създаване на spin-off/start-up компании от научната система. 2 Продължаващи регионални различия в развитието на научния и иновационен потенциал и резултати. се бъдат общото Регионалните дисбаланси запазват и следва да свързани не само с иновационно представяне, а и с концентрацията на НИРД разходи, човешки капитал, инфраструктура и иновативни предприятия. Трайни регионални различия в научния и иновационния потенциал, изразени в концентрация на НИРД разходи, човешки капитал, иновативни предприятия и научна инфраструктура основно в Югозападния район и най-вече в София. 3 Недостатъчно финансиране за НИРД както в частния, така и в публичния сектор, резултиращо в да Проблемът вече не следва се разглежда само като недостатъчен обем на Недостатъчна интензивност и ефективност на финансирането за НИРД, както в публичния, така и 1. Ограничено и недостатъчно ефективно сътрудничество между научноизследова- телските организации, висшите училища и бизнеса, включително ниски нива на технологичен трансфер, комерсиализация на научни резултати, управление на интелектуалната собственост и създаване на spin-off/start-up компании от науч- ната система. 2. Трайни регионални различия в научния и иновационния потенциал, изразени в концентрация на НИРД разходи, човешки капитал, иновативни предприятия и научна инфраструктура основно в Югозападния район и най-вече в София. 60 нисък иновационен капацитет на икономиката. финансиране, а и като недостатъчна интензивност, фрагментираност, зависимост от европейски средства и ограничена ефективност на публичната подкрепа за бизнес НИРД. в частния сектор, включително висока зависимост от европейско и външно финансиране и ограничена национална подкрепа за бизнес НИРД. 4 Слаби резултати в областта на иновационната дейност на предприятията - резултат от ниска конкурентоспособност и преобладаваща ниско технологична структура на икономиката и недостатъчното развитие на научноизследователския потенциал на страната. Необходимо е предизвикателството да се актуализира спрямо новия технологичен контекст и да обхване внедряването на цифрови технологии, изкуствен интелект, автоматизация, данни и решения с висока добавена стойност, особено сред МСП. Слаба и неравномерна иновационна активност на предприятията, особено сред МСП, включително ограничено внедряване на продуктови и процесни иновации, цифрови технологии, изкуствен интелект, автоматизация и решения с висока добавена стойност. 5 Забавен темп на модернизацията и интернационализацията на научните организации и висшите училища, възпрепятстващ прехода към система за научни изследвания и иновации с нарастващ принос в икономиката на страната. Част от нормативните предпоставки вече са създадени, поради което акцентът следва да се измести към ефективно прилагане, резултатност, концентрация на капацитет, международна видимост и реален принос към икономиката. Необходимост от ускорена модернизация, интернационализация и резултатност на научните организации и висшите училища, включително по-ефективно прилагане на новата нормативна рамка, концентрация на научен капацитет, резултатно финансиране и по-силна международна научна и индустриална интеграция. 6 Ниски резултати в областта на човешкия капитал и готовност за посрещане на предизвикателствата на четвъртата индустриална революция Предизвикателството се задълбочава поради ускореното развитие на AI, данните, киберсигурността, роботиката, автоматизацията и технологиите с двойна употреба, както и поради демографските ограничения и недостига на квалифицирана работна сила. Недостатъчен човешки капитал и дефицит на умения за технологичната трансформация, включително ниски цифрови умения, слабо участие в учене през целия живот, недостиг на STEM, ИКТ, AI, инженерни и индустриални профили и ограничена готовност за Индустрия 4.0/5.0. 3. Недостатъчна интензивност и ефективност на финансирането за НИРД, както в публичния, така и в частния сектор, включително висока зависимост от евро- пейско и външно финансиране и ограничена национална подкрепа за бизнес НИРД. 4. Слаба и неравномерна иновационна активност на предприятията, особено сред МСП, включително ограничено внедряване на продуктови и процесни иновации, цифрови технологии, изкуствен интелект, автоматизация и решения с висока до- бавена стойност. 5. Необходимост от ускорена модернизация, интернационализация и резултатност на научните организации и висшите училища, включително по-ефективно при- лагане на новата нормативна рамка, концентрация на научен капацитет, резул- татно финансиране и по-силна международна научна и индустриална интегра- ция. 6. Недостатъчен човешки капитал и дефицит на умения за технологичната транс- формация, включително ниски цифрови умения, слабо участие в учене през це- лия живот, недостиг на STEM, ИКТ, AI, инженерни и индустриални профили и ограничена готовност за Индустрия 4.0/5.0. 7. Недостатъчна институционална координация и административен капацитет за изпълнение на иновационната политика, включително необходимост от по-бързи процедури, по-добро таргетиране на инструментите, проследяване на резулта- тите и координация между националното, регионалното и европейското рав- нище. 6.5 Обобщение и изводи Към момента на изготвянето и приемането на ИСИС 2021-2027 г., България се намираше в групата на „възникващите иноватори“ с иновационно представяне значително под средното за Европейския съюз. Първоначалният анализ очертаваше едновременно наличие на отделни положителни тенденции и сериозни структурни ограничения. От една страна, страната показваше относително по-добри резултати в области като дигитализация, интелектуални активи, екологична устойчивост, творчески продукти и резултати от знания и технологии. От друга страна, трайно слабо оставаше представянето по отношение на финансиране и подкрепа, атрактивност на изследователската система, фирмени инвестиции, човешки капитал, технологичен трансфер и иновационна активност на предприятията. Първоначалната аналитична рамка извеждаше няколко основни изходни твърдения. Първо, иновационното представяне на България се подобрява, но темпът на подобрение не е достатъчен за преминаване към групата на умерените иноватори. Второ, разходите за НИРД нарастват, но остават ниски като дял от БВП и не позволяват съществено догонване на средноевропейските равнища. Трето, бизнес секторът има водеща роля в разходите за НИРД, но иновационната активност на предприятията, особено на МСП, остава ограничена. Четвърто, научноизследователската система е силно фрагментирана и недостатъчно свързана с икономиката. Пето, регионалните различия са значителни, като иновационният, научният и финансовият ресурс са концентрирани основно в Югозападния район и най-вече в София. Шесто, човешкият капитал и цифровите умения са едно от ключовите ограничения пред технологичната трансформация на икономиката. След няколко години изпълнение на ИСИС, актуалните данни и анализи потвърждават, че голяма част от първоначалните изводи остават валидни. България продължава да 61 бъде в групата на „възникващите иноватори“ според Европейското иновационно табло, като иновационното ѝ представяне остава значително под средното равнище на ЕС. Въпреки това, страната запазва отделни силни страни, свързани с промишлен дизайн, търговски марки, високоскоростен интернет, ИКТ сектор, предприемаческа активност и бизнес НИРД. Това показва, че България не е без иновационен потенциал, но този потенциал все още не е превърнат в достатъчно широка, устойчива и регионално балансирана иновационна трансформация. Актуалните данни за НИРД също потвърждават смесената картина. През 2024 г. общите разходи за НИРД достигат 1 574,1 млн. лв., което представлява номинално увеличение спрямо предходната година. Въпреки това, интензивността на НИРД намалява до 0,77% от БВП, което означава, че инвестициите в научни изследвания и развойна дейност не нарастват достатъчно бързо спрямо общата икономическа динамика. Бизнес секторът продължава да бъде водещ изпълнител на НИРД, но разходите са концентрирани основно в по-големите предприятия и в ограничен брой икономически дейности – професионални дейности и научни изследвания, ИКТ и преработваща промишленост. Това показва, че иновационната активност е реална, но не е достатъчно разпространена в цялата икономика. Регионалното измерение остава един от най-устойчивите структурни проблеми. Актуалните данни показват силна концентрация на разходи за НИРД, персонал, научна инфраструктура и иновативни предприятия в Югозападния район. Всички региони на България остават в групата на „възникващите иноватори“, а разликата между столичния регион и останалата част от страната продължава да ограничава потенциала за по- балансирано икономическо развитие. Това потвърждава, че териториалният подход в ИСИС трябва да бъде не само запазен, но и засилен чрез по-прецизни регионални профили, насочени инструменти и по-добро свързване на местния бизнес, научни организации, висши училища, технологични паркове, дигитални иновационни хъбове и публични институции. По отношение на научноизследователската система се наблюдава известен напредък, включително чрез развитие на нормативната рамка, европейски научни инфраструктури, центрове за върхови постижения, центрове за компетентност и нови механизми за подкрепа. Въпреки това ключовият урок остава непроменен: наличието на инфраструктура и стратегически документи не е достатъчно, ако те не водят до реален технологичен трансфер, комерсиализация на научни резултати, създаване на spin-off компании, индустриални партньорства и измерим принос към производителността и конкурентоспособността на икономиката. Следователно актуалният фокус следва да бъде преместен от изграждане на капацитет към използване, свързване и икономическо валоризиране на този капацитет. Човешкият капитал се очертава като още по-критичен фактор спрямо момента на приемане на ИСИС. Ускореното развитие на изкуствения интелект, автоматизацията, киберсигурността, високопроизводителните изчисления, роботиката, микроелектрониката, данните и технологиите с двойна употреба повишава значението на цифровите, инженерните, STEM и управленските умения. Недостигът на квалифицирани кадри, ниското участие в учене през целия живот и недостатъчната готовност на предприятията за внедряване на нови технологии продължават да ограничават прехода към икономика с по-висока добавена стойност. 62 Таблица 2. Първоначални и актуални изводи 63 Иновационното представяне остава под средното за ЕС, като страната все още не е постигнала ус- тойчиво сближаване с групата на умерените ино- ватори. Необходим е по-силен фокус върху ефекта от политиките, а не само върху наличието на инст- рументи. Финансирането на НИРД остава недостатъчно като интензивност и ефективност. Нужно е не само по- вече финансиране, но и по-добро насочване към стратегически технологични области, бизнес НИРД, приложни изследвания и технологичен трансфер. Регионалните различия остават една от най-сери- озните бариери пред ефекта от ИСИС. Необходим е по-силен териториален подход, включително реги- онални иновационни екосистеми и по-целенасо- чени инструменти извън София. Проблемът остава, но вече следва да се разглежда през призмата на резултатността – комерсиализа- ция, патенти, лицензи, spin-off компании, индуст- риални партньорства и реално използване на на- учната инфраструктура. Предприятията имат водеща роля в НИРД, но ино- вационната активност е неравномерна. Необхо- димо е разширяване на иновационната база сред МСП и ускорено внедряване на ИИ, цифровизация, автоматизация и решения с висока добавена стой- ност. Концентрацията в Югозападния район остава до- минираща и изисква политики за балансиране, без да се отслабват водещите центрове, а чрез свърз- ване на регионите с тях и развитие на регионални специализации. Недостигът на умения вече е стратегическо огра- ничение пред конкурентоспособността. Особено важни са STEM, ИКТ, ИИ, киберсигурност, данни, инженерни, индустриални и управленски умения. Институционалната координация, административ- ната ефективност, намаляването на тежестта и проследяването на резултатите трябва да бъдат третирани като ключови условия за успех на ИСИС. Към тези направления следва да се добавят изкус- твен интелект, високопроизводителни изчисления, киберсигурност, микроелектроника, космически технологии, технологии с двойна употреба, чисти технологии и критични суровини. Таблица 3. Първоначални и актуални научени уроци Първоначални научени уроци Актуални научени уроци 64 Необходима е интегрирана политика, която свързва научни изследвания, иновации, цифровизация, индустриална политика, икономическа сигурност и регионално развитие. Консолидирането на научния потенциал следва да бъде обвързано с резултатност, международна видимост, индустриални партньорства и икономическо приложение на научните резултати. Приоритетите на ИСИС следва да бъдат актуализирани спрямо новите технологични и геоикономически реалности, включително ИИ, цифрова инфраструктура, технологии с двойна употреба, космически технологии, чисти технологии и критични суровини. Подкрепата за приложни изследвания следва да бъде насочена към конкретни механизми за технологичен трансфер – договорни изследвания, индустриални лаборатории, демонстрационни проекти, патентоване, лицензиране, spin-off компании и публично- частни партньорства. Технологичната трансформация вече обхваща Индустрия 4.0/5.0, ИИ, данни, автоматизация, роботика, киберсигурност и технологии с двойна употреба. Възможността за растеж зависи от бързото внедряване на тези технологии в предприятията. Необходимо е едновременно увеличение на НИРД интензивността, по-добро таргетиране на публичния ресурс, стимули за бизнес НИРД, по- ефективно използване на европейските средства и мобилизиране на частни инвестиции. Човешкият капитал трябва да се превърне в централен елемент на иновационната политика чрез учене през целия живот, STEM образование, ИИ и умения с бази данни, В обобщение, първоначалните изводи и научени уроци остават в значителна степен валидни, но следва да бъдат актуализирани спрямо новата икономи- ческа, технологична и институционална среда. Основната промяна е, че ИСИС вече не следва да се разглежда единствено като рамка за развитие на инова- ционния потенциал, а като инструмент за ускорена технологична трансформа- ция на икономиката, повишаване на производителността, развитие на страте- гически технологични области и преодоляване на регионалните и кадровите ограничения. Следователно актуализираната логика на изпълнение на ИСИС трябва да стъпи върху три основни принципа. Първо, концентрация на ресурсите в области с реален икономически, научен и технологичен потенциал. Второ, свързване на научната система, предприятията и публичните институции чрез конкретни ме- ханизми за трансфер, комерсиализация и внедряване. Трето, измерване на ус- пеха не само чрез усвоени средства и брой подкрепени проекти, а чрез реални резултати – повече бизнес НИРД, повече внедрени технологии, повече инова- тивни МСП, по-добри регионални екосистеми, по-висока производителност и по-силен принос на иновациите към икономическото развитие на България. 65 инженерни кадри и преквалификация за технологична трансформация. Ефективността на ИСИС зависи от административна бързина, предвидимост, координация между институциите, по-добър мониторинг на резултатите и ориентация към икономическо въздействие. 7 ГЛАВА 3. НАТРУПАН ОПИТ И КОНТЕКСТ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ИСИС 7.1 Изпълнение на ИСИС 2014-2020 ИСИС 2021–2027 надгражда опита от разработването и прилагането на ИСИС 2014– 2020, която въведе подхода за тематична концентрация на публичната подкрепа за научни изследвания, иновации и технологично развитие. Интервенциите през периода бяха съсредоточени в четири тематични области: „Информатика и ИКТ“, „Мехатроника и чисти технологии“, „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“ и „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“. Реализирането на стратегията беше подкрепено чрез европейски и национални програмни и финансови инструменти, като водеща роля имаха Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) и Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР). Междинната оценка на ИСИС 2014–2020 отчете различна степен на принос на отделните инструменти към целите на стратегията, като въз основа на наличните към съответния момент данни най-съществен бе приносът на ОПИК, следван от ОПНОИР и ОПРЧР. След 2020 г. приоритетите и ресурсите по ОПИК бяха повлияни от необходимостта от предприемане на мерки в отговор на пандемията от COVID-19, последващото икономическо възстановяване и променената геополитическа и икономическа среда. Изпълнението на програмата приключи през декември 2023 г., като след 2020 г. не са обявявани нови процедури, пряко насочени към изпълнението на ИСИС. Натрупаният опит от периода 2014–2020 бе отчетен при разработването на ИСИС 2021– 2027, включително при прецизирането на тематичните области и отчитането на регионалните различия в научния, технологичния и иновационния потенциал. Сред основните изводи е необходимостта от по-ясно разграничаване на направленията в рамките на тематичната специализация, което намира отражение в структурата на ИСИС 2021–2027. В рамките на настоящата актуализация изпълнението на ИСИС 2014–2020 се разглежда като контекст и източник на натрупан опит, докато основният анализ е насочен към напредъка по ИСИС 2021–2027 и към необходимостта от адаптиране на стратегията към настъпилите технологични, икономически и стратегически промени. 7.2 Изпълнение на ИСИС 2021-2027 към момента на изготвяне на междинен мониторингов доклад Междинният мониторингов доклад показва, че стратегията напредва, но с различна степен на изпълнение по отделните стратегически и оперативни цели. Налице е по- осезаем напредък при мерките, свързани с технологичната и дигиталната трансформация, докато изпълнението на мерките, насочени към изграждане на устойчива, свързана и приобщаваща иновационна екосистема, се развива по-бавно. По Стратегическа цел № I, насочена към технологична и дигитална трансформация, изпълнението е по-напреднало. От общо 48 мерки в Плана за действие – 12 мерки са изцяло изпълнени, 31 мерки са в процес на изпълнение, а 5 мерки не са стартирали или необходимостта от тях е отпаднала. Това показва, че по тази цел е налице реален 66 напредък, особено по отношение на цифровизацията, внедряването на информационни системи, развитието на електронни услуги и подкрепата за технологична модернизация. Въпреки това, голяма част от мерките остават в процес на изпълнение, което означава, че пълният им ефект ще може да бъде оценен едва в следващите години. По Стратегическа цел № II, свързана с изграждането на иновационна екосистема и повишаване на свързаността между участниците в нея, напредъкът е по-ограничен. От общо 23 мерки само 1 е напълно изпълнена, 14 са в процес на изпълнение, а 8 не са стартирали или са прекратени. Това потвърждава, че мерките, които изискват взаимодействие между множество участници – научни организации, висши училища, предприятия, публични институции, местни власти и неправителствени организации – се реализират по-трудно от по-техническите и институционално концентрирани мерки по дигиталната трансформация. Анализът на изпълнението по оперативни цели също показва ясно разграничение. Мерките с по-технически характер, свързани с изграждане на информационни системи, автоматизация на процеси, електронни услуги, цифрови инструменти и инфраструктура, напредват по-бързо. За разлика от тях мерките, които предполагат изграждане на мрежова иновационна среда, устойчиви партньорства и координация между различни институции и заинтересовани страни, срещат повече затруднения. Това потвърждава един от основните изводи от предходния програмен период – че технологичните инвестиции могат да бъдат реализирани сравнително по-бързо, но изграждането на работеща иновационна екосистема изисква по-дълъг времеви хоризонт, последователност, доверие между участниците и активна институционална координация. По отношение на индикаторите за изпълнение, към 2023–2024 г. значителна част от показателите все още се намират на базови стойности или отразяват начален етап на напредък. Това следва да се разглежда в контекста на текущото изпълнение на ИСИС 2021–2027, при което голяма част от мерките се намират в различни фази – кандидатстване, оценка или изпълнение на одобрени проекти. По-късното стартиране на част от мерките, финансирани по програмите по линия на европейските фондове при споделено управление, е свързано и с приоритетното изпълнение на инвестициите и реформите по Националния план за възстановяване и устойчивост, които също допринасят за постигането на целите в тематичните области на ИСИС. Поради това на този етап напредъкът е по-ясно проследим чрез показателите за краен продукт и непосредствен резултат, докато дългосрочните ефекти върху иновационното представяне, производителността, технологичната трансформация и регионалното развитие по своето естество подлежат на оценка след приключване на програмния период. По тематични области най-съществен ранен напредък се наблюдава в област „Информатика и ИКТ“. Това е логично, предвид високата активност на ИКТ сектора, сравнително развитата цифрова инфраструктура и наличието на по-ясно структурирани интервенции в областта на електронните услуги, цифровите системи и технологичната модернизация. Областта продължава да бъде една от най-силните хоризонтални основи на ИСИС, тъй като ИКТ решенията имат приложение във всички останали тематични направления. 67 В област „Мехатроника и микроелектроника“ напредъкът остава по-ограничен, въпреки наличието на натрупан индустриален и инженерно-технически потенциал. Значителна част от мерките, насочени към технологична модернизация, автоматизация и внедряване на високотехнологични производствени решения, се намират в различни фази на изпълнение, включително кандидатстване, оценка и реализация на одобрени проекти. Това обуславя необходимостта през оставащия период да се поддържа устойчив темп на изпълнение и да се използват пълноценно наличните инструменти за подкрепа, особено с оглед на нарастващото значение на микроелектрониката, индустриалната автоматизация, роботиката и технологиите с двойна употреба. В област „Индустрия за здравословен живот, биоикономика и биотехнологии“ напредъкът също е по-ограничен, като част от очакваните резултати са свързани с по-дълги цикли на научни изследвания, разработване, регулаторно съгласуване и пазарна реализация. Потенциалът в областта остава значителен, но за неговото разгръщане са необходими по-силни връзки между научните организации, предприятията, земеделския сектор, фармацията, хранителната индустрия и здравните технологии. В област „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ се наблюдава развитие на инициативи, свързани с дигитални продукти, културно наследство, дизайн, медийни технологии и интерактивни приложения. Подкрепата за сектора се реализира чрез различни инструменти, включително мерките за разработване и внедряване на иновации в предприятията по ПКИП, специално насочената процедура BG16RFPR001- 1.004 „Подкрепа за семейните предприятия, предприятията от творческите индустрии и занаятите“, както и чрез инструменти по НПВУ, Национален фонд „Култура“ и програми, управлявани на европейско равнище. Предизвикателството през оставащия период е тази подкрепа да допринесе в по-голяма степен за превръщането на творческия потенциал в конкурентоспособни продукти и услуги с по-висока добавена стойност и потенциал за международна пазарна реализация. В област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“ е осигурен значителен ресурс за подкрепа както чрез хоризонталното прилагане на тематичната област в мерките за иновации, така и чрез целенасочени интервенции за енергийна ефективност, внедряване на ВЕИ технологии, съоръжения за съхранение на енергия и други решения, свързани със зеления преход. Значителна част от подкрепените проекти все още са в процес на изпълнение, поради което цялостният ефект от инвестициите върху технологичната модернизация, ресурсната и енергийната ефективност и декарбонизацията на предприятията ще може да бъде оценен по- надеждно след тяхното приключване. Направлението запазва ключово значение в контекста на европейските цели за декарбонизация, енергийна независимост, ефективно използване на ресурсите и устойчивост на веригите на стойност. Междинната оценка очертава и няколко хоризонтални бариери пред изпълнението на ИСИС. На първо място, част от мерките се забавят поради ограничен административен и експертен капацитет, сложни процедури, сложна координация между множество институции и зависимост от външно или европейско финансиране. На второ място, нормативните и административните пречки продължават да затрудняват въвеждането на нови инструменти и иновационни решения. На трето място, регионалните дисбаланси продължават да оказват влияние върху изпълнението, тъй като достъпът до рисков капитал, научна инфраструктура, експертиза и иновативни предприятия остава концентриран в ограничен брой центрове. 68 Важен нов елемент в изпълнението на ИСИС е промененият геополитически и технологичен контекст. Настъпилите променени геополитически условия, които допринасят за повишаване на напрежението във веригите на доставки, засилената конкуренция при критичните технологии, енергийната несигурност и необходимостта от отворена стратегическа автономност на Европейския съюз, променят начина, по който следва да се разглежда иновационната политика. Иновациите вече не са само инструмент за повишаване на конкурентоспособността, а и фактор за икономическа сигурност, технологична устойчивост и стратегическо позициониране. Това налага ИСИС да бъде прилагана по начин, който отчита значението на изкуствения интелект, високопроизводителните изчисления, киберсигурността, микроелектрониката, космическите технологии, технологиите с двойна употреба, чистите технологии и критичните суровини. В обобщение, изпълнението на ИСИС 2021–2027 към момента на междинния мониторингов доклад показва частичен, но реален напредък. Най-видими са резултатите в областта на технологичната и дигиталната трансформация, докато изграждането на устойчива иновационна екосистема изостава и изисква повече усилия. Основният урок от междинния период е, че за постигане на целите на ИСИС не е достатъчно да бъдат реализирани отделни мерки и процедури. Необходимо е по-добро свързване между инструментите, по-силна институционална координация, ускорено изпълнение на мерките, по-добър регионален фокус и по-ясна ориентация към резултати с реален икономически ефект. 7.3 Силни и слаби страни, възможности и заплахи (SWOT- анализ) Актуализацията на SWOT-анализа следва да отчете както изводите от изпълнението на ИСИС 2014–2020 г., така и междинния напредък по ИСИС 2021–2027 г. Първоначалният SWOT-анализ правилно идентифицира основни структурни характеристики на българската икономика и иновационна система – силен ИКТ сектор, добри телекомуникационни услуги, наличие на научен потенциал и традиции в отделни научни области, но също така ниска производителност, демографски натиск, фрагментирана научноизследователска система, ниска интензивност на НИРД и силни регионални различия. Към момента на изготвянето на междинния мониторингов доклад, голяма част от тези характеристики остават валидни, но средата е променена. От една страна, България разполага с нови възможности, свързани с изкуствения интелект, високопроизводителните изчисления, европейските инициативи за технологична автономност, растящото значение на отбранителните и технологиите с двойна употреба, развитието на стартъп екосистемата и възможността за привличане на инвестиции в по-близки и сигурни производствени локации в рамките на ЕС. От друга страна, страната е изправена пред по-сериозни рискове – геополитическа несигурност, уязвимости във веригите на доставки, недостиг на кадри, висока зависимост от външно финансиране и ограничен административен капацитет за бързо и ефективно изпълнение на иновационни политики. В този контекст актуализираният SWOT-анализ следва да бъде ориентиран не само към статично описание на средата, а към извеждане на факторите, които могат да ускорят или ограничат изпълнението на ИСИС до края на програмния период. 69 70 СИЛНИ СТРАНИ СЛАБИ СТРАНИ Стабилни макроикономически показатели Ниска производителност на труда и все и продължаващ процес на икономическа още ограничен дял на икономически конвергенция към ЕС. Ниски данъци. дейности с висока добавена стойност. Добре развит и динамичен ИКТ сектор с Ниска интензивност на разходите за потенциал за хоризонтално приложение НИРД като дял от БВП и недостатъчна във всички тематични области на ИСИС. публична подкрепа за бизнес НИРД. Отлични телекомуникационни услуги и Силна концентрация на НИРД разходи, силно развита телекомуникационна научна инфраструктура, иновативни инфраструктура. предприятия и рисков капитал в Югозападния район и най-вече в гр. София. Натрупан сериозен опит от изпълнението Слаба и неравномерна иновационна на ИСИС 2014–2020 г., ОПИК, ОПНОИР, активност на предприятията, особено ПНИИДИТ, ПКИП, НИФ и други сред МСП, както и на висши училища и инструменти. научни организации. Създадена научноизследователска Ограничено сътрудничество между инфраструктура, включително центрове научните организации, висшите училища за върхови постижения, центрове за и бизнеса; ниски нива на технологичен компетентност и други изследователски трансфер и комерсиализация. звена. Наличие на научен и инженерно- Фрагментирана научноизследователска технически потенциал в области като система и недостатъчна концентрация на ИКТ, мехатроника, електроника, ресурсите към високорезултатни звена и биотехнологии, физика, химия и приложни направления. инженерни науки. Развиваща се стартъп и предприемаческа Недостатъчен човешки капитал и екосистема, включително в ИКТ и дефицит на STEM, ИКТ, ИИ, инженерни, технологични услуги. индустриални и управленски умения. Наличие на водещи мултинационални Ниско участие в учене през целия живот компании и технологични центрове с и недостатъчно внедряване на цифрови потенциал за интеграция в международни технологии, автоматизация и изкуствен вериги на стойност. интелект в широк кръг предприятия. Повишено значение на България като Ограничен административен капацитет, потенциална локация за nearshoring, сложни процедури и недостатъчна технологични услуги и индустриални координация между институциите при инвестиции в рамките на ЕС. изпълнение на иновационната политика. Новата нормативна рамка в областта на Висока зависимост на част от научните изследвания и иновациите иновационната система от европейско и създава предпоставки за по-добра външно финансиране. координация. 71 Богато културно и историческо Негативни демографски тенденции, наследство застаряване на населението и работната сила Засилване на интереса на водещи Малък национален пазар, който мултинационални компании ограничава възможностите за растеж на търсенето Увеличаване на износа и преките Ниска енергийна ефективност чуждестранни инвестиции Висок дял на сивия сектор Ниско ниво на цифрова грамотност на населението (в сравнение със средното за ЕС) ВЪЗМОЖНОСТИ ЗАПЛАХИ Ускорено внедряване на изкуствен интелект, Задълбочаване на демографските данни, облачни технологии, тенденции, недостиг на работна сила високопроизводителни изчисления и и невъзможност за осигуряване на киберсигурност в публичния и частния необходимите умения за технологична сектор. трансформация. Използване на европейските инициативи за Продължаващо изоставане спрямо ЕС стратегическа автономност, критични по иновационно представяне, НИРД технологии, Chips Act, AI Factories, EuroHPC, интензивност, цифрови умения и цифрова инфраструктура и индустриални иновационна активност на партньорства. предприятията. Развитие на нови тематични направления с Задълбочаване на регионалните висок потенциал – космически технологии, дисбаланси и концентрация на технологии с двойна употреба, отбранителни иновационния капацитет в ограничен иновации, критични суровини и чисти брой центрове. технологии. Засилване на технологичния трансфер чрез Неефективно използване на индустриални лаборатории, договорни европейските и националните изследвания, spin-off компании, инструменти поради административни патентоване, лицензиране и публично- забавяния, сложни процедури и слаб частни партньорства. мониторинг на резултатите. Развитие на регионални иновационни Геополитическа несигурност, екосистеми чрез дигитални иновационни нарушения във веригите на доставки хъбове, технологични паркове, висши и зависимост от външни доставчици на училища, научни организации и местен суровини, технологии и цифрова бизнес. инфраструктура. Актуализираният SWOT-анализ показва, че България разполага с реални предпоставки за ускоряване на иновационното си развитие, но тези предпоставки все още не са достатъчно системно използвани. Най-важните силни страни остават ИКТ секторът, наличният научен и инженерно-технически потенциал, развиващата се стартъп екосистема, натрупаният програмен опит и възможността страната да се позиционира в нови европейски технологични вериги. Същевременно най-сериозните ограничения продължават да бъдат ниската НИРД интензивност, слабият технологичен трансфер, 72 Привличане на инвестиции чрез nearshoring Нарастваща конкуренция от други и friendshoring тенденции в ЕС, особено в държави в Централна и Източна индустрии с технологична и стратегическа Европа за инвестиции, таланти, значимост. европейски инициативи и високотехнологични производства. Използване на ПНИИДИТ, ПКИП, НПВУ, Риск от фрагментация на усилията и Програма „Хоризонт Европа“, Програма разпиляване на ресурсите между „Цифрова Европа“, Европейски фонд за прекалено много мерки, без отбрана (EDF) и други европейски достатъчна концентрация в инструменти за ускоряване на приоритетни области. технологичната трансформация. Повишаване на конкурентоспособността Забавено внедряване на ИИ, цифрови чрез автоматизация, роботизация, енергийна и индустриални технологии в МСП, и ресурсна ефективност, кръгова икономика което може да задълбочи разликата и нисковъглеродни технологии. между технологично водещите и изоставащите предприятия. Активиране на българската научна и Изтичане на таланти и недостатъчна предприемаческа диаспора за международни способност за привличане и партньорства, инвестиции, менторство и задържане на висококвалифицирани трансфер на знания. специалисти. Членството и процесът на присъединяване Ниска устойчивост на иновационната към международни организации и екосистема при политическа инициативи могат да повишат доверието, нестабилност, административни инвестиционния интерес и международната промени или забавяне на ключови свързаност на страната. реформи. Разширяване на достъпа до пазарите на ЕС и Застаряване в сектора на НИРД извън него Невъзможност на системата за образование да покрие нуждите на страната от квалифициран персонал Цифрово "изключване" на отдалечените, слабо населените и селските райони и хора в неравностойно положение регионалната концентрация, недостигът на умения и недостатъчната административна ефективност. Поради това изпълнението на ИСИС до края на програмния период следва да бъде насочено към няколко приоритета: ускоряване на мерките с изоставащо изпълнение, по-силно обвързване на научната система с индустрията, подкрепа за бизнес НИРД и иновации в МСП, развитие на регионални иновационни екосистеми, мобилизиране на частни инвестиции, развитие на умения за технологична трансформация и фокусиране върху стратегически технологични области с висок потенциал за икономически ефект. 73 8 ГЛАВА 4. СТРАТЕГИЯ ЗА ИНТЕЛИГЕНТНА СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ 2021-2027. ВИЗИЯ, ЦЕЛИ, ДЕЙНОСТИ И ИНСТРУМЕНТИ 8.1 Политически контекст, визия, цели и принципи ИСИС 2021-2027 г. адресира национални политики и цели в контекста на национални и европейски политики и приоритети. Основните от тях са: Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030. Програмата извежда като един от основните приоритети на страната повишаването на конкурентоспособността на българската икономика и трансформирането й в икономика, базирана на знание и интелигентен растеж. Постигането му е предмет на целенасочена политика в три взаимосвързани приоритетни направления - повишаването на ролята на науката в икономиката на страната, развитие на интелигентна индустрия чрез стимулиране на процеса на цифровизация на реалната икономика и повишаване на качеството на човешкия капитал. Съгласно заложеното, основните усилия на политиката в областта на науката и научната инфраструктура са свързани със стимулиране и ускоряване на процеса на разработване и внедряване на иновации в отделните сектори на икономиката, като ключова е ролята на образователните институции, научните центрове и бизнеса и връзката между тях. Изграждането на научната инфраструктура е водеща цел на НПР БЪЛГАРИЯ 2030, където приоритет 2 е насочен към укрепване на научната и иновационна среда чрез инвестиции в инфраструктура. Политиката по приоритет 3 осигурява целенасочена подкрепа за повишаване на специализацията в продукти и отрасли, характеризиращи се с висока технологична и НИРД интензивност, което ще позволи в страната да се създават продукти с висока добавена стойност. Специален фокус ще бъде разработването и въвеждането на иновативни продукти, процеси и бизнес модели, целящи повишаване на ресурсната ефективност на икономиката, както и подпомагането и внедряването на иновации, адресиращи все още високата въглеродна интензивност на икономиката. Законът за насърчаване на научните изследвания и иновациите (ЗННИИ). През 2024 г. влезе в сила ЗННИИ, който дава ясна посока за развитието на науката, технологиите и иновациите в България. Той обединява и подобрява националните политики в тази област, за да работят по-ефективно. Законът цели да създаде ясни и трайни правила за научноизследователската и иновационна дейност, както и за хората и организациите, които участват в нея. Той осигурява стабилно финансиране и управление на науката и иновациите, като определя как държавата ще ги подкрепя и развива. По-ясната регулация в областта на науката и иновациите и увеличаването на инвестициите в цялата научноизследователска и иновационна екосистема се очаква да доведе до ускоряване на икономическото развитие на регионално и национално ниво, основаващо се на ползотворно и ефективно сътрудничество между академичния и бизнес сектора и постигане на по-голяма иновативност на българските предприятия. Националната Рамкова програма за научни изследвания и иновации (2027-2034) (РПНИИ) определя обхвата, областите и дейностите за насърчаване и финансиране на научните изследвания и на иновациите в съответствие с Националната програма за развитие България 2030, Националната стратегия за развитие на научни изследвания (НСРНИ) и Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 (ИСИС). Програмата обхваща областите, инструментите и дейностите, финансирани от държавния бюджет в изпълнение на политиките за запазване и развитие на 74 националния капацитет за научни изследвания технологичното развитие и иновациите, за провеждане на фундаментални и приложни научни изследвания и за практическо използване на резултатите от тези изследвания от бизнеса, държавата и обществото. Рамковият документ определя мерки за насърчаване на сътрудничеството между научните организации, висшите училища, предприятията и публичните институции, за създаване и развитие на иновационни екосистеми и за повишаване на иновационния капацитет на предприятията. Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017-2030 г. Стратегията предвижда към 2030 г. България да разполага с модерна и устойчиво поддържана научноизследователска инфраструктура за провеждане на висококачествени научни изследвания и обучение с акцент върху приоритетните направления на ИСИС, да се осигури достъп на изследователите до ключова уникална научна инфраструктура. Тази цел се подкрепя от амбицията, заложена в НСРНИРБ за постепенно увеличаване на публичните разходи за НИРД, достигайки 1% от БВП до 2025 г. Основен инструмент за концентрирането на ресурси за изграждане на стратегическа за страната инфраструктура е Националната пътна карта за научна инфраструктура, която осигурява съфинансиране за изграждането и развитието на значими научни комплекси, цели подобряване ефективността на системата от научни инфраструктури в страната и намаляване фрагментацията в научните изследвания, както и създаване на рамкови условия за единни стандарти за достъп и ползване на инфраструктурите. Стратегията за развитието на висшето образование 2021- 2030 г. от своя страна представя основните приоритети и цели пред българското висше образование. Националният план за възстановяване и устойчивост е съществен елемент от стратегическата рамка за изпълнение на ИСИС 2021–2027 г., доколкото предвижда реформи и инвестиции с пряко значение за научните изследвания, иновациите, интелигентната индустрия, цифровизацията и технологичната модернизация. Чрез мерките, свързани с развитието на научната инфраструктура, подкрепата за изследователските висши училища, повишаването на иновационния капацитет, икономическата трансформация и дигитализацията на публичния и частния сектор, НПВУ допринася за постигането на целите на ИСИС и за ускоряване на прехода към икономика, базирана на знание, технологии и по-висока добавена стойност. Актуализирана националната стратегия за МСП 2021–2027 г. с удължен срок на действие до 2030 г., приета с Решение № 883 от 12.12.2025 г. на Министерския съвет. Запазва фокуса върху повишаването на конкурентоспособността, устойчивостта и иновационния капацитет на българските МСП. Стратегията предвижда целенасочена подкрепа за предприятията в сектори с висока и средновисока технологична интензивност, както и в услуги с интензивно използване на знания, където България продължава да изостава спрямо средноевропейските равнища. В синхрон с регионалната специализация на ИСИС се поставя акцент върху отчитането на териториалните специфики, стимулирането на инвестиции в местните икономики, ускорената дигитализация, внедряването на иновации и намаляването на регионалните дисбаланси в развитието на малките и средните предприятия. Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021–2027 г. е ключов финансов и програмeн инструмент за изпълнение на ИСИС 2021–2027 г. Програмата е насочена към укрепване на научноизследователската и иновационната екосистема, развитие на научната 75 инфраструктура, насърчаване на трансфера на технологии и знания, както и към ускоряване на цифровата трансформация на публичния сектор. Чрез предвидените интервенции ПНИИДИТ подкрепя изграждането на по-силна връзка между научните организации, висшите училища, бизнеса и публичната администрация, като същевременно създава условия за внедряване на високотехнологични решения, повишаване на иновационния капацитет и по-добро използване на научния потенциал в приоритетните тематични области на ИСИС. Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027 г. е ключов инструмент за изпълнение на ИСИС 2021–2027 г. в частта, свързана с повишаване на иновационния капацитет, технологичната модернизация, дигитализацията и устойчивото развитие на българските предприятия. Програмата подкрепя разработването и внедряването на иновации, стимулира инвестициите в научноизследователска и развойна дейност в предприятията, въвеждането на съвременни производствени технологии, цифрови решения, ресурсна и енергийна ефективност, подобряването на конкурентоспособността на МСП, както и насърчаването на инвестициите в критични технологии и технологии с двойна употреба. Чрез интервенциите по ПКИП се създават условия за по-широко участие на предприятията в приоритетните тематични области на ИСИС, за ускоряване на индустриалната трансформация и за повишаване на добавената стойност на българската икономика. Национален стратегически документ „Цифрова трансформация на България за периода 2020-2030 г.“. България, като държава членка на ЕС, следва европейската политика за „Цифрова Европа“ и цифров преход и допринася за постигането на цифровото европейско бъдеще - „инвестиции в технологии, алгоритми и инструменти, които да направят възможно споделянето и използването на данни и изкуствен интелект – основните компоненти на иновациите, които да помогнат за намирането на решения на множество предизвикателства пред обществото — от здравеопазването до промишлеността и сигурността“. Стратегията за цифрова трансформация на България 2020 - 2030 г. задава рамката на политиката на страната в областта на цифровия преход за следващия десетгодишен период с цел достигане на средноевропейско равнище на навлизане на цифровите технологии в българската икономика и общество, повишаване на ефективността на държавното управление, ефективно справяне с основните социални предизвикателства и повишаване сигурността на гражданите. Научните изследвания и иновациите, цифровото управление и киберсигурността са част от очертаните приоритетни области за въздействие. Националната отбранителна стратегия на Република България следва да бъде добавена като релевантен стратегически документ в актуализирания контекст на ИСИС 2021–2027 г., предвид нарастващото значение на сигурността, технологичната устойчивост и икономическата сигурност за националното развитие. Новата стратегия, приета с Решение № 131 на Министерския съвет от 06.03.2025 г., поставя акцент върху необходимостта от модернизация на отбранителните способности, развитие на индустриален и технологичен капацитет и по-добра интеграция с европейските и съюзническите инициативи в областта на отбраната. В този контекст тя има пряка връзка с ИСИС чрез възможностите за развитие на отбранителни иновации, технологии с двойна употреба, киберсигурност, космически технологии, изкуствен интелект, автономни системи и други критични технологични направления с потенциал за приложение както в отбраната, така и в гражданската икономика. 76 Актуализирана Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2023”, която очертава политиката за киберсигурност в условията на цифровата трансформация и дигитално общество през настоящото десетилетие и процеса на изграждане на напълно завършена интегрирана Национална екосистема за киберсигурност със способности за адаптиране към динамиката на глобалните киберзаплахи и за реакция при мащабни атаки срещу български информационни ресурси, включително за интегриране в системата за киберсигурност на ЕС. Основни европейски политики, приоритети и цели, намиращи контекст в стратегическата рамка на ИСИС са: Стратегическата програма на Европейския съюз 2024–2029 г. определя три водещи направления: свободна и демократична Европа, силна и сигурна Европа и просперираща и конкурентоспособна Европа. За ИСИС най-пряко значение има третото направление, което поставя акцент върху конкурентоспособността, иновациите, производителността, задълбочаването на единния пазар, мобилизирането на публични 41 и частни инвестиции и укрепването на индустриалната база на ЕС. Компас за конкурентоспособността /Competitiveness Compass/. През 2025 г. Европейската комисия представи Компаса за конкурентоспособност като водеща рамка за възстановяване на конкурентната позиция на Европа. Той стъпва върху три основни направления: преодоляване на иновационния разрив; съчетаване на декарбонизация и конкурентоспособност; и намаляване на прекомерните зависимости и повишаване на сигурността. За ИСИС това означава по-силен фокус върху производителността, бизнес НИРД, внедряването на технологии, критичните индустрии, намаляването на административната тежест и ускореното превръщане на научните резултати в 42 икономически ефект. Европейски фонд за отбрана и SAFE /Readiness 2030/. Европейският фонд за отбрана (EDF) подкрепя съвместни научноизследователски и развойни проекти в областта на отбранителните технологии и способности, докато SAFE осигурява нов финансов инструмент за ускоряване на инвестициите в европейското отбранително производство и съвместното придобиване на способности. За ИСИС това има значение за развитието на технологиите с двойна употреба, отбранителните иновации, киберсигурността, автономните системи, космическата сигурност, сензорите, комуникациите, материалите, микроелектрониката и участието на български 43 предприятия и научни организации в европейски отбранително-индустриални вериги. Пактът за чиста промишленост /Clean Industrial Deal/. Пактът за чиста промишленост от 2025 г. превръща декарбонизацията в инструмент за индустриален растеж и конкурентоспособност. Тя поставя акцент върху намаляването на енергийните разходи, подкрепата за енергоемките индустрии, развитието на чисти технологии, създаването на пазари за нисковъглеродни продукти и укрепването на европейските производствени вериги. За ИСИС това е пряко свързано с тематичната област „Чисти 41 https://www.consilium.europa.eu/bg/european-council/strategic-agenda-2024-2029/ 42 https://commission.europa.eu/topics/competitiveness/competitiveness-compass_bg 43 https://defence-industry-space.ec.europa.eu/eu-defence-industry/european-defence-fund-edf-official- webpage-european-commission_en 77 технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“, както и с индустриалната 44 модернизация, ресурсната ефективност и зелените иновации. В рамките на Пакта за чиста промишленост Европейската комисия предвижда нов Акт 45 за ускоряване на промишлената декарбонизация /Industrial Accelerator Act/ , насочен към създаване на по-силно търсене на нисковъглеродни и произведени в Европа промишлени продукти. Инструментът следва да въведе критерии, свързани с нисковъглеродното производство, устойчивостта и европейското съдържание при обществени поръчки и схеми за публична подкрепа в ключови стратегически сектори. За ИСИС това има пряко значение, тъй като ще свързва декарбонизацията с индустриална конкурентоспособност, технологично обновление, чисти производствени процеси, енергийна ефективност и развитие на европейски вериги на стойност в области като чисти технологии, критични суровини, енергийна инфраструктура, 46 електрификация и нисковъглеродни индустриални продукти. Европейския зелен пакт, Европейски закон за климата, Fit for 55 и REPowerEU. Първоначалният фокус върху Европейския зелен пакт остава валиден, но следва да бъде актуализиран с по-широкия пакет от политики за климатична неутралност, енергийна сигурност и индустриална декарбонизация. За ИСИС това означава, че зелената трансформация не следва да се разглежда само като екологична политика, а като индустриална и иновационна възможност за развитие на чисти технологии, енергийна ефективност, ВЕИ, водород, кръгова икономика, нови материали и 47 технологии за намаляване на въглеродния отпечатък. Европейски акт за промишленост с нулеви нетни емисии /Net-Zero Industry Act/. Актът създава регулаторна рамка за повишаване на конкурентоспособността на европейската индустрия в технологиите, ключови за декарбонизацията. Той насърчава производството и внедряването на чисти технологии, ускорява разрешителните процедури и цели увеличаване на европейския производствен капацитет в стратегически зелени технологии. За ИСИС този акт е основание за по-силен акцент върху чистите технологии, индустриалната декарбонизация и внедряването на 48 иновативни решения в предприятията. Европейски акт за суровините от критично значение /Critical Raw Materials Act/. Актът за критичните суровини цели сигурни, устойчиви и диверсифицирани доставки на суровини, необходими за зелената и цифровата трансформация, отбраната, космическите технологии и стратегическите индустрии. За ИСИС това е особено важно с оглед потенциала на България в добивната индустрия, преработката, рециклирането, кръговата икономика и участието в европейски вериги на стойност за критични 49 материали. 44 https://commission.europa.eu/topics/competitiveness/clean-industrial-deal_bg 45 https://single-market-economy.ec.europa.eu/publications/industrial-accelerator-act_en 46 https://commission.europa.eu/news-and-media/news/commission-proposes-new-measures-boost-eu- industry-and-jobs-2026-03-04_en 47 https://commission.europa.eu/strategy-and-policy/priorities-2019-2024/european-green-deal_bg 48 https://commission.europa.eu/topics/competitiveness/green-deal-industrial-plan/net-zero-industry-act_bg 49 https://commission.europa.eu/topics/competitiveness/green-deal-industrial-plan/european-critical-raw- materials-act_bg 78 Европейска стратегия за икономическа сигурност и критични технологии. Новият европейски подход към икономическата сигурност поставя акцент върху намаляване на рисковете от технологична зависимост, изтичане на чувствителни технологии, уязвимости във веригите на доставки и икономическа принуда. Европейската комисия препоръчва оценка на риска в четири ключови технологични области: усъвършенствани полупроводници, изкуствен интелект, квантови технологии и биотехнологии. За ИСИС това налага по-силен фокус върху стратегическите и критични технологии, както и върху връзката между иновации, сигурност и 50 индустриална политика. Европейски акт за изкуствения интелект /AI Act/. Актът за изкуствен интелект влезе в сила на 1 август 2024 г. и създава хармонизирана европейска рамка за разработване, внедряване и използване на изкуствен интелект, основана на риск- базиран подход. Постигнатото през май 2026 г. политическо споразумение по т.нар. AI Omnibus въвежда целенасочено опростяване и отлагане на част от сроковете за прилагане на правилата за високорискови ИИ системи, с цел по-голяма правна яснота, по-плавно въвеждане на изискванията и запазване на иновационната динамика в ЕС. За ИСИС това означава, че подкрепата за ИИ иновации следва да бъде съчетана с изисквания за надежден, безопасен и отговорен изкуствен интелект, особено при приложения в публичния сектор, здравеопазването, индустрията, образованието, 51 сигурността и критичната инфраструктура. 52 Плана за действие за ИИ континент /AI Continent Action Plan /, ИИ Фабриките 53 /AI Factories / и Стратегията за прилагане на ИИ /Apply AI Strategy/. След приемането на Акта за изкуствен интелект, Европейският съюз поставя акцент върху практическото изграждане на европейски капацитет за ИИ. Плана за действие за ИИ континент цели развитие на мащабна ИИ изчислителна инфраструктура, достъп до качествени данни, насърчаване на ИИ иновации и внедряване на ИИ в икономиката. Инициативата за ИИ Фабриките осигурява достъп до ИИ-оптимизирани суперкомпютри за стартиращи предприятия, МСП, индустрията и научната общност. Стратегията за прилагане на ИИ допълва тази рамка чрез насърчаване на внедряването на ИИ в 54 стратегически сектори и особено сред МСП. Политическа програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г. /Digital Decade Policy programme/. Програмата „Цифрово десетилетие“ задава общите цифрови цели на ЕС до 2030 г. в четири направления: цифрови умения, цифрова инфраструктура, цифровизация на бизнеса и цифрови публични услуги. Тя въвежда механизъм за мониторинг и национални стратегически пътни карти. За ИСИС това означава, че цифровизацията следва да бъде измервана не само чрез инфраструктура, но и чрез реално внедряване на цифрови технологии, облачни услуги, данни, ИИ, киберсигурност 55 и цифрови умения в предприятията и публичния сектор. 50 https://defence-industry-space.ec.europa.eu/commission-recommends-carrying-out-risk-assessments-four- critical-technology-areas-advanced-2023-10-03_en?prefLang=bg&etrans=bg 51 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/regulatory-framework-ai 52 https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/library/ai-continent-action-plan 53 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/policies/ai-factories 54 https://commission.europa.eu/topics/competitiveness/ai-continent_en 55 https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/policies/digital-decade-policy-programme 79 Европейски акт за интегралните схеми /European Chips Act/. Европейският акт за чиповете влезе в сила през 2023 г. и цели укрепване на европейския капацитет в областта на полупроводниците, включително чрез пилотни линии, проектиране, производство, тестови съоръжения, иновации и свързване между научната и индустриалната база. За ИСИС това е пряко свързано с тематичната област „Мехатроника и микроелектроника“, както и с развитието на Fabless модели, електроника, сензори, индустриална автоматизация, квантови чипове и технологични 56 вериги с висока добавена стойност. Платформа за стратегически технологии за Европа /STEP/. STEP е създадена с цел насочване на европейски ресурси към критични технологии, които имат значение за конкурентоспособността и стратегическата автономност на ЕС. Тя обхваща цифрови и дълбоки технологии, чисти и ресурсно ефективни технологии, както и биотехнологии. За ИСИС това е основание за по-добро позициониране на българските тематични области спрямо европейските критични технологии и за търсене на синергии между националните програми, европейските фондове и директно управляваните програми на 57 ЕС. Нова европейска програма за иновации /New European Innovation Agenda/. Новата европейска програма за иновации остава ключова рамка за дълбокотехнологичните иновации, стартиращите предприятия, експерименталните регулаторни пространства, обществените поръчки за иновации, преодоляването на регионалния иновационен разрив, талантите и по-доброто използване на инструментите за политики. За ИСИС тя потвърждава необходимостта от модернизиране на стратегиите за интелигентна специализация и от засилване на междурегионалното 58 иновационно сътрудничество. Стратегия на ЕС за стартиращи и разрастващи се предприятия /EU Startup and Scaleup Strategy/. Стратегията на ЕС за стартиращи и разрастващи се предприятия цели Европа да се превърне в по-добро място за създаване и растеж на глобални технологични компании. Тя поставя акцент върху достъп до финансиране, пазари, таланти, инфраструктура, услуги, регулаторно опростяване и по-добри условия за разрастване. За ИСИС това има пряко значение за развитието на стартъп екосистемата, deep tech компаниите, предприемаческото откритие и инструментите за технологично 59 разрастване. Европейско изследователско пространство /ERA/ и Пакт за научни изследвания и иновации. Целите на Европейското изследователско пространство остават релевантни: свободно движение на изследователи, знания и технологии; по- добра координация на инвестициите и реформите; достъп до високи постижения; реализация на научните резултати в икономиката; отворена наука и по-силна връзка между научните организации, университетите, бизнеса и обществото. За ИСИС това 56 https://digital-strategy.ec.europa.eu/bg/policies/european-chips-act 57 https://eur-lex.europa.eu/EN/legal-content/summary/strategic-technologies-for-europe-platform-step.html 58 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A52022DC0332& 59 https://research-and-innovation.ec.europa.eu/strategy/strategy-research-and-innovation/jobs-and- economy/eu-startup-and-scaleup-strategy_en?prefLang=bg 80 остава основна рамка за модернизация на научната система и за засилване на 60 технологичния трансфер. Европейски космически акт /EU Space Act/. През 2025 г. Европейската комисия предложи Европейски космически акт, насочен към създаване на обща европейска рамка за безопасност, устойчивост и екологична отговорност на космическите дейности в Съюза. Предложението цели да намали фрагментацията между националните режими, да подобри функционирането на единния пазар за космически услуги и да повиши конкурентоспособността на европейския космически сектор. За ИСИС това е от особено значение предвид новата тематична област „Космически технологии и технологии с двойна употреба“, тъй като поставя акцент върху сигурността и устойчивостта на космическите операции, киберустойчивостта, управлението на космическия трафик, намаляването на космическите отпадъци и развитието на европейска регулаторна 61 среда за космическата икономика. Стратегия на ЕС за космоса в областта на сигурността и отбраната /EU Space Strategy for Security and Defence/. Стратегията на ЕС за космоса в областта на сигурността и отбраната поставя космоса като стратегически домейн с пряко значение за сигурността, отбраната, устойчивостта на критичната инфраструктура и технологичната автономност на Съюза. Тя акцентира върху по-доброто използване на космическите услуги за сигурност и отбрана, защитата на космическата инфраструктура, развитието на dual-use услуги и отчитането на отбранителните изисквания при еволюцията на космическите програми на ЕС. За ИСИС това подкрепя включването на космическите технологии и технологиите с двойна употреба като самостоятелно стратегическо направление, особено в частта за сателитни комуникации, наблюдение на Земята, SSA/SST, киберсигурност, критична инфраструктура, 62 автономни системи и приложения за управление на кризи. Космическа програма на ЕС 2021–2027 г. /EU Space Programme/. Космическата програма на ЕС, установена с Регламент (ЕС) 2021/696, обединява основните европейски космически компоненти и услуги, включително Galileo, EGNOS, Copernicus, GOVSATCOM и Space Situational Awareness, както и ролята на Агенцията на ЕС за космическата програма (EUSPA). За ИСИС тази рамка е ключова, тъй като създава възможности за използване на космически данни и услуги в публичния сектор, бизнеса, земеделието, транспорта, енергетиката, сигурността, управлението на бедствия, мониторинга на инфраструктура и развитието на downstream приложения с висока добавена стойност. Тя е основен европейски инструмент, свързан с новата тематична 63 област „Космически технологии и технологии с двойна употреба“. Стратегически план на „Хоризонт Европа“ 2025–2027 г. Вторият стратегически план на „Хоризонт Европа“ за 2025–2027 г. определя ориентациите за финансиране на научни изследвания и иновации през последните години от програмата, с фокус върху зеления и цифровия преход, устойчивостта, климатичните предизвикателства, биоразнообразието, индустриалната конкурентоспособност и обществени 60 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32021H2122 61 https://defence-industry-space.ec.europa.eu/eu-space-act_en 62 https://defence-industry-space.ec.europa.eu/eu-space/eu-space-strategy-security-and-defence_en 63 https://eu-space.europa.eu/news/observer-its-first-three-years-eu-space-programme-meeting-objectives 81 трансформации. За ИСИС това означава необходимост от по-силни синергии между 64 националните инструменти и „Хоризонт Европа“. Стратегия за европейската отбранителна промишленост /EDIS/ и Програма за европейската отбранителна промишленост /EDIP/. През 2024 г. ЕС представи първата Стратегия за европейската отбранителна промишленост, насочена към изграждане на по-структуриран и устойчив европейски отбранително-индустриален капацитет. Програмата за европейската отбранителна промишленост е инструмент за укрепване и модернизиране на европейската отбранителна индустрия, повишаване на производствения капацитет, устойчивостта и технологичната готовност. За ИСИС това е основание за включване на отбранителните иновации и технологиите с двойна 65 употреба като важен нов елемент в стратегическата рамка. Квантова стратегия на Европа /Quantum Europe Strategy/. През 2025 г. Европейската комисия прие квантова стратегия с цел Европа да се позиционира като глобален лидер в квантовите технологии до 2030 г. Стратегията има значение за изчислителната инфраструктура, комуникациите, сензориката, криптографията, сигурността и бъдещите индустриални приложения. За ИСИС това създава връзка с високопроизводителните изчисления, микроелектрониката, киберсигурността, 66 космическите технологии и научната инфраструктура. Съюз на уменията /Union of Skills/. През 2025 г. Европейската комисия представи Union of Skills като рамка за развитие на уменията, необходими за конкурентоспособността, зеления и цифровия преход и устойчивостта на европейската икономика. За ИСИС това има пряко значение, тъй като недостигът на STEM, ИКТ, ИИ, инженерни и индустриални умения е едно от основните ограничения пред 67 технологичната трансформация на България. Политика на сближаване 2021–2027 г. и Споразумение за партньорство. ИСИС изпълнява ролята на стратегическа рамка за интервенциите по Цел на политиката 1 „По-интелигентна Европа“, насочени към научни изследвания, иновации, цифровизация, конкурентоспособност на МСП, предприемачество и интелигентна специализация. Споразумението за партньорство, ПНИИДИТ и ПКИП имат съществен принос за изпълнението на ИСИС на национално и регионално равнище, като подкрепата по тях следва да се разглежда в допълнение към националните инструменти, други европейски програми и частните инвестиции. По този начин се създават предпоставки за по-балансиран модел на финансиране и за намаляване на зависимостта на политиката за научни изследвания и иновации от отделни източници на европейско финансиране. ИСИС 2021–2027 г. представлява продължение и надграждане на ИСИС 2014–2020 г., като отчита натрупания опит от предходния програмен период, резултатите от изпълнението на настоящата стратегия към момента на междинния мониторинг, както и променената социално-икономическа, технологична и геополитическа среда. 64 https://research-and-innovation.ec.europa.eu/funding/funding-opportunities/funding-programmes-and-open- calls/horizon-europe/strategic-plan_en 65 https://defence-industry-space.ec.europa.eu/eu-defence-industry/edis-our-common-defence-industrial- strategy_en 66 https://digital-strategy.ec.europa.eu/en/library/quantum-europe-strategy 67 https://commission.europa.eu/topics/competitiveness/union-skills_bg 82 Стратегията стъпва върху научените уроци от изпълнението на ИСИС 2014–2020 г., препоръките от национални и международни анализи и оценки, както и върху идентифицираните бариери пред развитието на иновационната среда, технологичния трансфер, бизнес НИРД, регионалните иновационни екосистеми и цифровата трансформация. Актуализирането на обхвата, механизмите за изпълнение и управлението на ИСИС се извършва в контекста на нови предизвикателства и възможности, свързани с ускореното развитие на изкуствения интелект, високопроизводителните изчисления, киберсигурността, микроелектрониката, чистите технологии, технологиите с двойна употреба, икономическата сигурност, устойчивостта на веригите на доставки и необходимостта от повишаване на конкурентоспособността и производителността на българската икономика. В този смисъл ИСИС следва да бъде разглеждана не само като инструмент за подкрепа на иновациите, а като рамка за ускорена технологична трансформация, интелигентна индустриализация и по-добро позициониране на България в европейските стратегически технологични вериги. При актуализацията на стратегията са отчетени по-специално: • Междинната оценка от изпълнението на ИСИС 2014–2020 г.; • Анализът „Пречки пред разпространението на иновациите, включително цифровизация“; • Докладът на Световната банка за България „Оценка на нуждите на страната и на комбинацията от политики в областта на науката, технологиите и иновациите“; • Докладът на JRC „Преглед на индустриалния преход в България. Използване на цифровизацията за свързване и укрепване на ИКТ секторите и мехатрониката“; • Препоръката на Съвета от 10 юли 2026 г. относно икономическите, социалните, трудовите, структурните и бюджетните политики на България в рамките на Европейския семестър; • Междинният мониторингов доклад за изпълнението на ИСИС 2021–2027 г.; • Актуалните данни и анализи относно иновационното представяне на България, разходите за НИРД, човешкия капитал, регионалните дисбаланси и напредъка по тематичните области; • Новите национални стратегически и програмни документи, свързани с научните изследвания, иновациите, дигитализацията, конкурентоспособността на предприятията, кръговата икономика, енергетиката и климата, изкуствения интелект и отбранителните способности; • Актуализираната европейска стратегическа рамка, включително приоритетите за конкурентоспособност, зелена и цифрова трансформация, икономическа сигурност, критични технологии, изкуствен интелект, чиста индустрия, отбранителни иновации и развитие на умения. При актуализацията на стратегията са използвани и инструментите на „процеса на предприемаческо откритие“, включително включване на заинтересованите страни чрез обществени консултации, работни групи, регионални срещи, тематични 83 консултационни формати и обратна връзка от участниците в научноизследователската, иновационната и предприемаческата екосистема. Този подход позволява по-добро съобразяване на стратегическата рамка с реалните потребности на бизнеса, научните организации, висшите училища, публичните институции и регионалните участници. В контекста на европейските и национални програми и политики и на базата на проведените оценки и анализи визията, целите, принципите и тематичните области са формулирани както следва: По този начин, Стратегията: ⮚ отговоря на глобалните предизвикателства, породени от динамиката на технологичните и климатични промени и пандемията COVID-19; ⮚ определя национални и регионални приоритети и ниши за стратегическо развитие, като изгражда “мост” между регионалните и национални иновационни политики и подпомага намаляването на съществуващите в България регионални различия посредством разработването на иновационни политики на база подхода на предприемаческо откритие; ⮚ подпомага взаимовръзката между научните изследвания и иновациите за повишаване на конкурентоспособността на регионалните икономически системи, за развиване на нови компетентности и умения, както и за насърчаване на устойчиви производствени модели; ⮚ засилва фокуса върху устойчив растеж и социално развитие. Ключови за постигането на икономически растеж ще бъдат технологичните промени, цифровизацията и осигуряването на устойчивост посредством зелена икономика. Поради тази причина ИСИС ще концентрира действия в областта на климата, биоикономиката, изкуствения интелект, Индустрия 4.0 и Индустрия 5.0, микроелектрониката и цифровизацията; ⮚ насърчава междурегионалното сътрудничество в областта на иновациите, както и интернационализацията на българските предприятия за изграждане на по- устойчиви регионални икономики; ⮚ подкрепя научните изследвания, технологичния трансфер и иновации и развитието на човешките ресурси с взаимно допълващи се политически и финансови инструменти. 84 ВИЗИЯ Превръщане на България в иновативна, интелигентна, зелена, цифрова и свързана страна чрез нова обща политика за взаимодействие между научните изследвания, иновациите и технологиите, както и повишаване на международното и междусекторното сътрудничество и интензивно използване на данни за ускорена специализация в продукти и услуги с висока технологична и научна интензивност и значими икономически въздействия за устойчива конкурентоспособност, технологична трансформация на икономиката, повишаване на ресурсната ефективност и цифровизацията. ИСИС действа като базисен програмен документ за определяне на целия комплекс от мерки за финансиране на иновации в програмния период 2021-2027 г., позволявайки на страната достъп до европейско финансиране по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ за периода 2021-2027 г. (ПКИП) и Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 г. (ПНИИДИТ). СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ НА ИСИС 1. Да развива и позиционира България като център на средно- и високотехнологични иновации в стратегически области, в които страната има утвърден капацитет и пазарни позиции, както и признати компетенции да се конкурира на световния пазар, повишавайки националното и регионалното иновационно представяне на страната; 2. Да подкрепи разгръщането и утвърждаването на устойчива, модерна, динамична, приобщаваща, основана на данни и глобално свързана изследователска, иновативна и предприемаческа екосистема в България. ОПЕРАТИВНИ ЦЕЛИ НА ИСИС Оперативна цел № 1: Подобряване на научноизследователската система и иновационното представяне на предприятията. С реализирането на тази цел амбицията е да се достигнат нива от 70% спрямо средното за ЕС, което ще затвърди позицията на България в групата на умерените иноватори до 2027 г. Оперативна цел № 2: Повишаване на технологичния капацитет на предприятията, повишаване на екологичността и интернационализацията на българските продукти и услуги. Акцентът при реализирането на цел № 2 е върху приоритетните тематични области за интелигентна специализация и технологиите на Индустрия 4.0. Оперативна цел № 3: Подобряване на капацитета на човешкия ресурс в областта на новите технологии и иновациите. Приоритетно е подобряването на цялостната среда за развитие на умения и високотехнологични човешки ресурси в тематичните области за интелигентна специализация и технологиите на Индустрия 4.0 и Индустрия 5.0. ПРИНЦИПИ Изпълнението на настоящата актуализирана ИСИС 2021-2027 г. се ръководи от следните принципи: • Прилагане на нова парадигма за иновационната политика, насочена към адресиране на глобалните предизвикателства с цел трансформация на икономиката и обществото за постигане на социално значими резултати 85 Към настоящия момент съществува набор от глобални предизвикателства, за решаването на които е необходимо да бъдат разработени и изпълнени редица политики на европейско и в частност - на национално ниво. Вследствие на настъпилата пандемия от COVID-19, както и войната в Украйна, се увеличиха редица стратегически зависимости, за справянето с които е необходимо да бъде насочена националната иновационна политика. В това число са включени критични сектори като: енергиен сектор, ключови суровини и технологии, биоикономика и хранителна промишленост, здравословен живот, сигурност и др. В допълнение, ключово предизвикателство е справянето с климатичните промени, което е основен фокус на настоящата стратегия. • Споделена отговорност на заинтересованите страни Новата парадигма към иновационната политика предполага споделени и интегрирани дейности по реализирането й. Необходимо е прилагането на холистичен подход, който надхвърля тесните рамки на научните изследвания и технологичното развитие и предлага междусекторно разбиране, както и микс от политики и инструменти за тяхното реализиране. Освен това, основната характеристика на процеса на предприемаческо откритие за приоритизиране “отдолу-нагоре”, включва заинтересованите страни от различни нива и области, както и от четирите основни категории - публичен сектор, частен сектор, научноизследователски сектор и гражданско общество (моделът на четворната спирала). За успешното изпълнение на ИСИС 2021-2027 г. е необходимо да бъдат включени представители на всяка от четирите групи заинтересовани страни, като следва да се има предвид, че съгласно проведено проучване на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (JRC), най-трудно се мобилизира за ефективно участие частният сектор. За преодоляването на тази пречка, е необходимо да се въведе частният сектор в постоянен диалог с другите заинтересовани страни за което се явяват и клъстерите в страната. • Устойчивост и социално включване Технологичните промени, екологизирането на икономиките, глобализацията и демографските фактори, включително миграцията и въздействието на продължаващата криза COVID-19, оказват силно влияние върху пазара на труда и работното място и изискват нови умения, за да могат хората да се възползват по най-добрия начин от възможностите и същевременно да намалят възникващите рискове. В съответствие с Програмата на ООН за устойчиво развитие, приета през септември 2015 г., трайният, устойчив и приобщаващ икономически растеж е поставен в основата на постигането на Целите за устойчиво развитие (Цел №8). • Прилагане на ефективни механизми на управление и изпълнение. Интегрирането на принципите за добро управление и изпълнение е ключово за стратегията. Под ефективно управление се има предвид начина, по който се управлява целият процес на проектиране и изпълнение на стратегията, включително кой участва, какви структури се създават и как се взимат решенията. Процесът на ефективно изпълнение, от своя страна, включва не само националните власти, но и участниците в екосистемата. • Текущ мониторинг и адаптивност към бързо променящите се потребности на икономиката 86 Успешното разработване и изпълнение на публични политики се базира и върху успешния мониторинг, на база на който може да се оцени дали стратегическите приоритети по региони са подходящи и дали прилагането на ИСИС 2021-2027 г. е ефективно. Мониторингът обхваща събирането и обработката на информация за постигането на заложените цели и резултати и степента на изпълнение на политическите мерки. В допълнение, мониторингът позволява осъществяването на открит диалог със заинтересованите страни. Оценката, която ще се извърши на база на осъществения мониторинг, от своя страна, ще даде отговор на въпроса дали прилагането на стратегията дава благоприятни резултати и дали ресурсите се изразходват ефективно. Въз основа на тази оценка, институциите следва да реагират посредством адаптиране на политиките за справяне с променящите се потребности на икономиката. 8.2 Програми и инструменти за постигане на целите Сред водещите инструменти за постигане на целите на ИСИС 2021–2027 г. са средствата от националния бюджет, националните научни и иновационни програми, програмите, съфинансирани от европейските фондове при споделено управление, Механизмът за възстановяване и устойчивост, както и директно управляваните програми и инструменти на Европейския съюз. В актуализирания контекст на стратегията тези инструменти следва да се разглеждат не само като източници на финансиране, а като взаимно допълваща се система за подкрепа на научните изследвания, иновациите, технологичната модернизация, цифровата трансформация, развитието на умения и укрепването на връзката между наука, бизнес и публичен сектор. Механизъм за възстановяване и устойчивост /МВУ/ и Национален план за възстановяване и устойчивост /НПВУ/. Механизмът за възстановяване и устойчивост остава важен инструмент за изпълнение на реформи и инвестиции, свързани със зелената и цифровата трансформация, научните изследвания, иновациите и интелигентната индустрия. За България НПВУ запазва значение за ИСИС чрез мерките в стълб „Иновативна България“, включително компонентите „Научни изследвания и иновации“ и „Интелигентна индустрия“, както и чрез интервенциите, насочени към цифровизация, технологична модернизация, енергийна и ресурсна ефективност и подкрепа за предприятията. Към момента НПВУ се намира в заключителна фаза на отчитане на изпълнение, поради което неговото значение за ИСИС следва да се разглежда не само през първоначално планираните реформи и инвестиции, а и през реалния му принос за ускоряване на вече стартирали процеси в областта на научната инфраструктура, иновациите, технологичната модернизация, цифровизацията и зеления преход. Национален иновационен фонд /НИФ/. Националният иновационен е ключов национален инструмент за насърчаване на бизнес НИРД, разработването на иновации и сътрудничеството между предприятията и научноизследователските организации. През 2025 г. е приет нов Правилник на Националния иновационен фонд с Постановление № 132 на Министерския съвет от 22.07.2025 г., обнародвано в ДВ, бр. 68 60 от 25.07.2025 г. В актуализирания контекст НИФ следва да се разглежда като 87 инструмент за подкрепа на иновационни проекти на предприятия, включително МСП и стартиращи компании, за повишаване на технологичното равнище, разработване на нови или усъвършенствани продукти, процеси и услуги и стимулиране на частните инвестиции в НИРД. Следва да се подчертае, че НИФ има потенциал да бъде по-гъвкав национален инструмент, който да допълва европейските програми, да подкрепя проекти в по-ранни етапи на технологична готовност и да допринася за изпълнението на приоритетните тематични области на ИСИС. НИФ насочва своята подкрепа към проекти с потенциал за практическо приложение, пазарна реализация и принос към развитието на националната иновационна екосистема. НИФ подпомага предприятията в различни етапи от техния иновационен път – от разработването на нови концепции и решения до тяхното тестване, усъвършенстване и въвеждане в реална среда. Като част от националната политика в областта на иновациите, НИФ има важна роля за стимулиране на научноизследователската и развойната дейност, насърчаване на технологичния трансфер и създаване на условия за по-активно участие на българските организации в национални и международни инициативи. Фонд научни изследвания (ФНИ). Дейността на Фонда се осъществява чрез финансиране на национални научни програми и проекти за научни изследвания във висшите училища и научните организации в Република България, следвайки международно признатите стандарти и отчитайки съществуващия национален научен потенциал и обществените нужди и приоритети. Фонд „Научни изследвания“ (ФНИ) и Националният иновационен фонд (НИФ) ще работят в координация и ще изпълняват многогодишни оперативни програми. Целта е да се създадат реални условия за синергия между двата фонда и по-ефективно използване на ресурсите им. Ще се създаде възможност за обмен на практики и координация между двата фонда, както и изграждане на модел за координация и съвместни програми между тях. Използването на публичните научни резултати следва да се превърне в мост между двата фонда. Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027 г. ПКИП следва да остане водещ инструмент за изпълнение на ИСИС в частта, свързана с бизнес НИРД, разработването и внедряването на иновации, технологичната модернизация, дигитализацията, повишаването на конкурентоспособността и прехода към кръгова икономика. Програмата е одобрена от Европейската комисия през 2022 г. и е продължение на приключилата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014–2020 г. През 2025 г., след проведен междинен преглед на Програмата и с цел да се увеличи максимално приносът на фондовете към настоящите и нововъзникващите приоритети на Съюза, ПКИП е изменена с Решение на ЕК C(2025)8223. Чрез нея се реализират интервенции по пет основни приоритета – „Иновации и растеж“, „Подкрепа за STEP технологии“, „Укрепване на промишления капацитет в областта на отбранителните способности“, „Кръгова икономика“ и „Платформа за стратегически технологии за Европа (STEP) – подкрепа за чисти и ресурсно ефективни технологии“. ПКИП има пряко значение за изпълнението на тематичните области на ИСИС, тъй като подпомага предприятията при разработването и внедряването на нови продукти, процеси и бизнес модели, въвеждането на технологии от Индустрия 4.0, цифрови решения, киберсигурност, енергийна и ресурсна ефективност, индустриална симбиоза и чисти технологии, вкл. такива от критично 88 значение за намаляване на стратегическите зависимости на Съюза, за използване на възможностите и постигане на целите на екологичния и цифровия преход. През оставащия период на изпълнение на ИСИС акцентът следва да бъде върху по-силното насочване на подкрепата към предприятия с потенциал за висока добавена стойност, иновативни МСП, технологична модернизация, експортен потенциал и участие в 69 регионалните приоритети за интелигентна специализация . Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021–2027 г. ПНИИДИТ е одобрена от Европейската комисия на 05.12.2022 г. и има ключова роля за постигане на целите на ИСИС чрез два основни приоритета: устойчиво развитие на българската научноизследователска и иновационна екосистема и цифрова трансформация на публичния сектор. Чрез програмата се подкрепят развитието на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, трансферът на технологии и знания, интернационализацията на иновациите, синергиите с „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“, както и използването на научноизследователска инфраструктура в области като данни, изкуствен интелект, суперкомпютърни и квантови технологии, киберсигурност и високотехнологични решения. ПНИИДИТ не е само програма за научна инфраструктура, а инструмент за свързване на науката, индустрията и публичния сектор с цел икономическа реализация 70 на научните резултати . След проведен междинен преглед на Програмата и с цел да се увеличи максимално приносът на фондовете към настоящите и нововъзникващите приоритети на Съюза, ПНИИДИТ е изменена с Решение на ЕК C(2025)9103. от 17.12 2025, като са добавени два нови приоритета за развитие на стратегически технологии (STEP) за България и разгръщане на потенциала за междусекторно сътрудничество за иновации и за подкрепа за иновации и технологии с двойна употреба в приоритетни области на ЕС, чрез създаване на Център за иновации во отбраната. Програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021–2027 г. ПРЧР е одобрена от Европейската комисия през 2022 г., съфинансира се от Европейския социален фонд+ и националния бюджет и е с бюджет над 3,8 млрд. лв. Връзката с ИСИС се изразява най- вече в мерките за квалификация, преквалификация, учене през целия живот, дигитални и зелени умения, адаптация на предприятията и работещите към променящите се изисквания на пазара на труда, както и подкрепа за предприемачество. В актуализирания контекст следва да се добави, че ПРЧР има значение не само за Индустрия 4.0 и Индустрия 5.0, но и за внедряването на изкуствен интелект, автоматизация, роботика, киберсигурност, работа с данни, енергийна и ресурсна ефективност и други технологии, които изискват нови компетентности. Това я превръща в хоризонтален инструмент за преодоляване на един от основните бариерни фактори 71 пред ИСИС – недостига на квалифициран човешки капитал. Програма „Образование“ 2021–2027 г. Програмата е одобрена от Европейската комисия с Решение C(2022) 5828 от 08.08.2022 г. Нейната връзка с ИСИС е през ролята ѝ за адаптиране на професионалното и висшето образование към потребностите на пазара на труда, подкрепа за STEM направления, цифрови умения, професионално образование, практическо обучение, партньорства между образование, наука и бизнес, 69 https://www.mig.government.bg/programa-konkurentosposobnost-i-inovaczii-v-predpriyatiyata 70 https://www.mig.government.bg/programa-nauchni-izsledvaniya-inovaczii-i-digitalizacziya-za-inteligentna- transformacziya/ 71 https://www.eufunds.bg/bg/node/10602 89 както и подготовка на кадри за приоритетните тематични области на интелигентна специализация. Следва да се акцентира върху необходимостта от свързване на образователните програми с потребностите на предприятията, научните организации и новите технологични направления, включително ИКТ, изкуствен интелект, данни, микроелектроника, мехатроника, биотехнологии, чисти технологии, космически технологии и технологии с двойна употреба. Национални научни програми. Националните научни програми следва да се запазят като инструмент с национално финансиране. Част от програмите, посочени в първоначалния текст, са стартирали в предходни години, а към настоящия момент е необходимо да се отчита тяхното продължаване, актуализиране или заместване от нови програми. Националните научни програми продължават да имат значение за консолидиране на научния потенциал, съвместното използване на научна инфраструктура, повишаване на научното качество, подготовка и задържане на млади учени, реинтеграция на изследователи и участие в европейски научни мрежи. „Млади учени и постдокторанти“, „ВИХРЕН“, „Петър Берон и НИЕ“ и други национални програми имат роля да подкрепят научния капацитет и международната интеграция на българската наука, като същевременно трябва да бъдат по-силно обвързани с тематичните области на ИСИС, технологичния трансфер и взаимодействието с бизнеса. Програмата „Петър Берон и НИЕ“ има за цел ускоряване на реинтеграцията и кариерното развитие на обещаващи учени в българските висши училища и научни организации, което е пряко свързано с нуждата от човешки капитал за научни изследвания и иновации. „Хоризонт Европа“ 2021–2027 г. Тя е водещата програма на ЕС за научни изследвания и иновации и подпомага създаването, разпространението и внедряването на знания, технологии и иновации, включително чрез клъстери, мисии, европейски партньорства, Европейския съвет по иновации и инструменти за разширяване на участието. За ИСИС „Хоризонт Европа“ е важна като инструмент за международна научна и индустриална интеграция, участие в европейски партньорства, развитие на върхови научни изследвания, подкрепа за дълбокотехнологични иновации и създаване на синергии с ПНИИДИТ и националните програми. Особено значение имат клъстерите, свързани с цифровизация, индустрия и космос, здравеопазване, климат, енергия и мобилност, храни, биоикономика и природни ресурси. Европейски съвет по иновации /EIC/. Като част от „Хоризонт Европа“ следва да се открои и Европейският съвет по иновации, включително инструментите EIC Pre- 72 73 Accelerator и EIC Accelerator . EIC Pre-Accelerator е инструмент на Европейския съвет по иновациите (European Innovation Council — EIC), предназначен за стартиращи и малки компании, разработващи дълбоки технологии (deep tech) в държави с по-слабо представяне в областта на научните изследвания и иновациите, сред които е и България. EIC Pre-Accelerator е подготвителна стъпка между ранната технологична разработка и по-мащабното финансиране за комерсиализация и растеж по EIC Accelerator. От друга страна EIC Accelerator предоставя подкрепа за стартиращи предприятия и МСП с иновативни, пазарно-пробивни продукти, услуги или бизнес модели с потенциал за създаване на нови пазари или трансформиране на съществуващи. За ИСИС тези инструменти имат значение за развитието на български 72 https://eic.ec.europa.eu/eic-funding-opportunities/eic-pre-accelerator_en 73 https://eic.ec.europa.eu/eic-funding-opportunities/eic-accelerator_en 90 deep tech компании, стартиращи предприятия и иновативни МСП, които могат да се конкурират на европейско и глобално ниво. Следва да се насърчава по-активно участие на български предприятия и научно-бизнес консорциуми в инструментите на EIC, включително чрез подготовка на проектни предложения, национално съфинансиране, подкрепа за „Печат за върхови постижения“/ „Печат за суверенитет“ (STEP Seal) и синергии с ПНИИДИТ и НИФ. Програма „Цифрова Европа“ 2021–2027 г. Програма „Цифрова Европа“ е релевантен инструмент за изпълнение на ИСИС в частта за цифрова трансформация, изкуствен интелект, високопроизводителни изчисления, киберсигурност, данни и цифрови умения. Програмата е насочена към разширяване и максимално използване на ползите от цифровата трансформация за гражданите, публичните администрации и предприятията и е структурирана около пет специфични цели, включително високопроизводителни изчислителни технологии, изкуствен интелект, киберсигурност и доверие, задълбочени цифрови умения и внедряване на цифрови технологии. За ИСИС програмата е особено важна поради връзката ѝ с AI Factories, европейските цифрови иновационни хъбове, данните, суперкомпютрите, киберсигурността и цифровата трансформация на предприятията и публичния сектор. В рамките на ПНИИДИТ се осигуряват възможности на български организации да получат национално финансиране в приоритетните области на ИСИС за изпълнение на проекти, които са преминали оценка от ЕК по Програма „Цифрова Европа“, но се изисква допълващо или алтернативно финансиране. По този начин се подпомага участието на български организации в европейски инициативи и се осигуряват условия за практическото изпълнение на висококачествени проектни предложения с принос към цифровата трансформация и развитието на иновационния капацитет в страната. InvestEU. Това е европейски инструмент за мобилизиране на публични и частни инвестиции в периода 2021–2027 г. Програмата цели да привлече над 372 млрд. евро инвестиции в ЕС и подкрепя иновации, МСП, устойчиви инфраструктури, социални инвестиции и умения. За ИСИС InvestEU има значение като допълващ инструмент за финансиране, особено за иновативни предприятия, стартиращи и разрастващи се компании, технологична модернизация, зелени и цифрови инвестиции и проекти, които имат потенциал за пазарна реализация, но изискват по-сложни финансови инструменти 74 от класическата безвъзмездна помощ. Платформа за стратегически технологии за Европа /STEP/. Платформата за стратегически технологии за Европа /STEP/ следва да бъде отчетена като нов европейски инструмент с пряко значение за актуализирания контекст на ИСИС. STEP насочва съществуващи европейски ресурси към критични технологии, включително цифрови и дълбоки технологии, чисти и ресурсно ефективни технологии и биотехнологии. За ИСИС това създава възможност за по-добро позициониране на националните тематични области спрямо европейските приоритети за критични технологии, стратегическа автономност и индустриална конкурентоспособност. STEP следва да бъде използвана като ориентир при планирането на нови мерки, при осигуряването на допълняемост между ПНИИДИТ, ПКИП и други инструменти, както и при подкрепата за проекти с висок технологичен и стратегически потенциал. 74 https://commission.europa.eu/funding-and-tenders/find-funding/eu-funding-programmes/investeu_en 91 Космическа програма на Европейския съюз и EUSPA. Към инструментите за изпълнение на ИСИС се добавя Космическата програма на Европейския съюз 2021–2027 г., установена с Регламент /ЕС/ 2021/696, която обединява основните европейски космически компоненти и услуги, включително Galileo, EGNOS, Copernicus, GOVSATCOM и Space Situational Awareness, както и ролята на EUSPA. За ИСИС този инструмент има пряко значение за новата тематична област „Космически технологии и технологии с двойна употреба“, тъй като създава възможности за използване на космически данни и услуги в публичния сектор, бизнеса, земеделието, транспорта, енергетиката, сигурността, управлението на бедствия, мониторинга на инфраструктура и развитието 75 на downstream приложения с висока добавена стойност. Инициатива CASSINI за космическо предприемачество. Инициативата CASSINI на Европейската комисия подкрепя предприемачи, стартиращи предприятия и МСП в космическия сектор през периода 2021–2027 г. Тя има значение за ИСИС, тъй като насърчава развитието на търговска космическа екосистема, подпомага пазарната реализация на космически приложения и услуги, улеснява достъпа до акселераторски механизми, мрежи, инвеститори и инструменти за растеж и създава възможности за български компании в области като наблюдение на Земята, сателитна навигация, 76 космически данни, наземен сегмент, сателитни приложения и New Space решения. Европейска космическа агенция /ЕКА/ и Plan for European Cooperating States (PECS). Като инструмент с пряко значение за развитието на националния космически капацитет следва да бъде добавено сътрудничеството с Европейската космическа агенция, включително чрез механизма PECS. PECS е насочен към подготовка на държавите за по-задълбочено участие в ЕКА, като подпомага изграждането на национални космически компетентности и съвместната работа по конкретни дейности с Агенцията. За ИСИС това има стратегическо значение, тъй като може да подпомогне подготовката на България за по-активно участие в програмите на ЕКА, да насърчи проектната готовност на научните организации, висшите училища и предприятията и 77 да ускори изграждането на конкурентоспособна национална космическа екосистема. NATO DIANA и NATO Innovation Fund. С оглед включването на технологиите с двойна употреба като ново направление в ИСИС, към инструментите следва да бъдат добавени NATO DIANA и NATO Innovation Fund. DIANA подкрепя dual-use deep tech решения чрез предизвикателства, акселераторска мрежа, тестови центрове и достъп до отбранителни и граждански пазари в рамките на Алианса. NATO Innovation Fund е фонд за рисков капитал в размер над 1 млрд. евро, насочен към deep tech компании в области с значение за отбраната, сигурността и устойчивостта. За ИСИС тези инструменти са релевантни за развитие на български стартъпи и МСП в сфери като изкуствен интелект, автономни системи, космически технологии, роботика, нови материали, биотехнологии, 78 енергийна устойчивост, киберсигурност и сензорни технологии. SAFE /Security Action for Europe/ и Европейска програма за отбранителната индустрия /EDIP/. SAFE е финансов инструмент на ЕС за предоставяне на до 150 млрд. евро дългосрочни заеми на държавите членки за инвестиции в отбранителни 75 https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32021R0696 76 https://www.cassini.eu/cassini-initiative 77 https://www.esa.int/About_Us/Plan_for_European_Cooperating_States/General_overview 78 https://www.diana.nato.int/challenges.html 92 способности и съвместни обществени поръчки, докато EDIP цели укрепване и модернизиране на европейската отбранителна индустрия, повишаване на производствения капацитет, устойчивостта и технологичната готовност. За ИСИС тези инструменти имат значение за развитието на отбранителните иновации, технологиите с двойна употреба, киберсигурността, автономните системи, сензорите, комуникациите, материалите, микроелектрониката, космическата сигурност и участието на български 79 предприятия в европейски отбранително-индустриални вериги. Важните проекти от общоевропейски интерес/Important Projects of Common European Interest (IPCEI). IPCEI в областта на критичните суровини. Към инструментите следва да бъде добавена и възможността за участие в бъдещ IPCEI в областта на критичните суровини. В рамките на Съвместния европейски форум за IPCEI критичните суровини са идентифицирани като област за предварителна оценка за потенциален бъдещ важен проект от общоевропейски интерес. За България това създава възможност да идентифицира проектни предложения и партньорства с трансгранично значение, обхващащи устойчив добив, преработка, рециклиране, вторични суровини, технологични решения, суровини за батерии, магнити, 80 електроника, чисти технологии, отбранителни и космически приложения. EIT RawMaterials. EIT RawMaterials e европейска общност за знания и иновации, насочена към добивния сектор. Тя подпомага иновации, образование, предприемачество и стратегическо консултиране в областта на суровините, като работи по направления като затваряне на материалните цикли, сигурност на доставките и устойчиви материални решения. За ИСИС това е релевантен инструмент за свързване на български научни организации, предприятия и висши училища с европейската добивна екосистема, както и за развитие на проекти в областта на критичните суровини, рециклирането, устойчивата преработка, технологичния трансфер и 81 подготовката на кадри. Фонд за иновации на ЕС /European Innovation Fund (EIF)/. Фондът за иновации на ЕС като един от най-големите европейски механизми за подкрепа на иновативни нисковъглеродни технологии. Той има значение както за тематична област „Чисти технологии, кръгова и нисковъглеродна икономика“, така и за „Добивна индустрия“, доколкото може да подкрепя демонстрационни и индустриални проекти за декарбонизация, нисковъглеродни производствени процеси, чисти технологии, енергийна ефективност, рециклиране, производство на компоненти за чисти 82 технологии и намаляване на въглеродния отпечатък на индустрията. Европейски фонд за отбрана /EDF/. С оглед актуализирания контекст на ИСИС и нарастващото значение на отбранителните иновации и технологиите с двойна употреба, към инструментите следва да бъде добавен Европейският фонд за отбрана. EDF е основната инициатива на Европейската комисия за подкрепа на съвместни научноизследователски и развойни проекти в областта на отбранителните способности 79 https://defence-industry-space.ec.europa.eu/eu-defence-industry/safe-security-action-europe_en 80 https://competition-policy.ec.europa.eu/state-aid/ipcei/joint-european-forum-ipcei_en 81 https://www.eit.europa.eu/our-communities/eit-rawmaterials 82 https://climate.ec.europa.eu/eu-action/eu-funding-climate-action/innovation-fund/innovation-fund- projects_en 93 83 и разполага с бюджет от близо 7,3 млрд. евро за периода 2021–2027 г. За ИСИС този инструмент има значение за тематични направления като киберсигурност, космически технологии, автономни системи, изкуствен интелект, сензори, комуникации, микроелектроника, материали и други технологии с потенциал за двойна употреба. Участието на български предприятия, научни организации и индустриални консорциуми в EDF може да допринесе за развитие на национален технологичен капацитет, международна интеграция и участие в европейски отбранително-индустриални вериги. Програми за европейско териториално сътрудничество и Interreg. Програмите за европейско териториално сътрудничество, включително Interreg, следва да бъдат разглеждани като допълващ инструмент за развитие на регионални иновационни екосистеми, трансгранични партньорства, обмен на добри практики и укрепване на капацитета за интелигентна специализация. Interreg подкрепя иновации, конкурентоспособност, цифровизация и интелигентна специализация между регионите. 84 За ИСИС тези програми имат значение особено в регионалното измерение – за включване на българските региони в европейски партньорства, трансгранични вериги на стойност, пилотни инициативи, обмен на опит и развитие на местен капацитет за иновации. В обобщение, актуализираната система от програми и инструменти за изпълнение на ИСИС 2021–2027 г. следва да бъде представена като комбинация от: национални инструменти, насочени към научен и иновационен капацитет; програми при споделено управление, насочени към предприятия, наука,