Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА (Обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86 и 96 от 2017 г., доп., бр. 102 от 2017 г., изм. и доп., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., доп. бр. 79 от 2019 г., изм. и доп., бр. 13, 28, 44, 64, 104, 107 и 109 от 2020 г., изм. и доп. бр. 25, 51, 58, 62 и 104 от 2022 г., изм. и доп., бр. 11, 14, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г., изм. и доп., бр. 27, изм. бр. 39, 66, 67 и 70 от 2024 г., изм. бр. 115 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г., изм. и доп. бр. 51 и 69 от 2026 г.) § 1. В чл. 244 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: “(2) Минималната работна заплата за страната за следващата година се определя до 15 август на текущата година като се вземат предвид следните критерии: 1. покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот; 2. общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; 3. темп на растеж на работните заплати; 4. дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.“ 2. Създават се ал. 4, 5 и 6: „(4) Веднъж на три години се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата за страната, като се вземат предвид следните референтни стойности: 1. 60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата; 2. размера на издръжката на живот. (5) Минималната работна заплата за страната и оценката на нейната адекватност се определят в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите по ред и начин, определени с наредба на Министерския съвет. (6) По-големи размери на минималната работна заплата могат да се уговарят в колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище.” § 2. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 26: „26. „Минимална работна заплата“ е най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа.“ Заключителна разпоредба § 3. Председателят на Националния статистически институт утвърждава ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в 9-месечен срок от влизане в сила на този закон. 1

Проект! М О Т И В И КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА Минималната работна заплата (МРЗ) е един от основните механизми за гарантиране на минимални права на работещите, предвидени в трудовото законодателство. Минималната работна заплата следва да изпълнява едновременно две основни функции – социална и икономическа. Социалните функции на МРЗ са насочени към защитата на най-уязвимите участници на пазара на труда и осигуряването на базов жизнен стандарт. От друга страна МРЗ има съществена роля за макроикономическата стабилност и насърчава лоялната конкуренция между предприятията. С измененията в чл. 244 на Кодекса на труда (КТ) от началото на 2023 г. е въведен механизъм, обвързващ размера на МРЗ за страната за следващата календарна година с 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца. На практика е установен автоматичен механизъм за определяне на МРЗ, който се е доказал като неефективен и водещ до съществени рискове както за икономиката, така и за бюджета на държавата. Автоматичното нарастване на МРЗ чрез обвързване единствено със средната брутна заплата, не отчита ключови социално-икономически фактори, включително инфлацията и промените в производителността на труда. Прилагането на автоматичната формула за определянето на МРЗ, обвързана единствено с размера на средната брутна работна заплата, е предпоставка за повишаване на инфлацията и за затруднения при предприятията, особено в секторите с ниска добавена стойност и в по-слабо развитите региони на страната. Тя също така не гарантира адекватността на МРЗ на база на социални показатели, чрез които да се подпомогне намаляването на бедността сред работещите и да се осигурят стимули за включване на пазара на труда. Съгласно Закона за бюджета на Република България за 2026 г. през настоящата година автоматичният механизъм за определяне на МРЗ за страната няма да се прилага, а Министерският съвет следва да приеме нов механизъм, по предложение на заместник министър-председателя и министър на финансите и на министъра на труда и социалната политика. В тази връзка се налага своевременно да се предприемат мерки за промяна на предвидения в чл. 244, ал. 2 от КТ механизъм за определяне на МРЗ. За гарантиране на правата на работниците и служителите с оглед осигуряване на сигурност и предвидимост по отношение на доходите, размерът на МРЗ за страната следва да се определя като се вземат предвид критерии, с които се отчитат социални и икономически показатели. Освен това е необходимо да се гарантира адекватността на МРЗ, като се предвидят подходящи референтни стойности и период за редовна оценка на нейната адекватност. Своевременното приемане на промени в чл. 244 от КТ, с предвиден срок за провеждане на обществени консултации от 14 дни, в съответствие с чл. 26, ал. 4, изр. 2 от Закона за нормативните актове, ще позволи на правителството да определи адекватен размер на МРЗ за следващата година, в съответствие с обосновани социално- икономически критерии. Освен това ще се осигури предвидимост както при изготвянето на държавния бюджет за 2027 г. и средносрочната бюджетна прогноза, така и при планиране и прогнозиране на стопанската дейност в икономиката. Необходимостта от промяна на действащия механизъм за определяне на МРЗ се обуславя и от ангажиментите, които има Република България по Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минималната работна заплата (Конвенция № 131) и Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (Директивата). Като държава, ратифицирала Конвенция № 131, е необходимо при определяне размера на МРЗ да се отчита националната практика и условия, както се вземат предвид социални и икономически показатели. В съответствие с изискванията на Директивата и Конвенцията е необходимо да се усъвършенства уредбата в чл. 244 от КТ, за да се постигне по-добър стандарт на живот и да се намали риска от бедност сред работещите, чрез осигуряване на адекватна МРЗ. 2. Цели, които се поставят с приемането на законопроекта С предложените изменения и допълнения в Кодекса на труда се цели да се регламентира нов начин за определяне на МРЗ за страната, който да осигури адекватност на нейния размер. По този начин ще се постигне и по-добър баланс между социалните и икономическите функции на МРЗ, с оглед осигуряване както на защитата на най- уязвимите работещи, така и намаляване на рисковете за дейността на предприятията. Конкретните предложения за изпълнение на поставената цел са: - Промяна на действащата ал. 2 на чл. 244 от КТ, с оглед определяне на социални и икономически критерии, които да се вземат предвид при определяне на МРЗ за страната. Предвижда се тези критерии да са: покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот; общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темп на растеж на работните заплати; дългосрочни равнища на производителността на труда в страната. Критериите са в съответствие с чл. 3 от Конвенция № 131. Определянето на подходящи и балансирани критерии, съгласно които да се определя МРЗ за страната е гаранция за нейната адекватност и за това, че определеният размер е в съответствие със социалните и икономическите функции, които има установения в законодателството минимален размер на трудовото възнаграждение. - Въвежда се задължение за извършване на оценка на адекватността на МРЗ и референтни стойности, съгласно които да се извършва оценката. Предвижда се на три години да се извършва оценка на адекватността на МРЗ с участието на социалните партньори. В съответствие с изискванията на Директивата са предложени две референтни стойности за оценка на адекватността на МРЗ - 60 % от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живота. - С разпоредбата на новата ал. 5 на § 1 се гарантира участието на социалните партньори при определянето на МРЗ за страната и оценката на нейната адекватност, което е в съответствие с изискванията на чл. 7 на Директивата. - Въвежда се дефиниция за понятието „минимална работна заплата“, като най- ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа. Целта е да се осигури правна сигурност при прилагане на уредбата за работната заплата. - Във връзка с определяне на размера на издръжката на живота като референтна стойност, с § 3 от законопроекта се възлага на председателя на Националния статистически институт да утвърди ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в 9-месечен срок от влизане в сила на закона. По този начин ще е възможно оценката на адекватността да се извършва въз основа на официални статистически данни. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Приемането на предложенията не изисква допълнителни финансови средства от държавния бюджет. Мярката ще има положителен ефект върху фискалната стабилност, тъй като ще ограничи необоснованото от социално-икономическа гледна точка нарастване на разходите за заплати, свързани с МРЗ. 4. Очаквани резултати от прилагането на законопроекта С приемането на промените в Кодекса на труда се очаква: - гарантиране на адекватни доходи на работещите на минимална работна заплата; - осигуряване на стабилност и предвидимост при планиране на дейността на предприятията и на бюджета на държавата; - намаляване на инфлационния натиск, породен от необосновано повишаване на размера на МРЗ. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложените промени се осигурява съответствие на националното законодателство с изискванията на чл. 5 и 7 от Директива (ЕС) 2022/2041. Разпоредбата на чл. 5 от Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз предвижда задължение за държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, да установят необходимите процедури за определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати. Тези процедури следва да се ръководят от критерии, регламентирани в съответното национално право. Държавите членки следва да използват ориентировъчни референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. В чл. 7 от Директива (ЕС) 2022/2041 е предвидено и задължение на държавите членки да създадат условия за участие на социалните партньори при определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати. Участието на социалните партньори следва да се гарантира при: избора и прилагането на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата и за установяване на формула за автоматично индексиране и за нейното изменение, ако такава формула вече съществува; избора и прилагането на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати; актуализациите на законоустановените минимални работни заплати.

Формуляр за частична предварителна (Приложете към формуляра оценка на въздействието допълнителна информация/документи) Институция: Министерство на труда и социалната политика Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда юли – декември 2026 г. Лице за контакт Калина Петкова – директор на дирекция „Трудово право, осигурителни отношения и условия на труд“ в МТСП Телефон и ел. поща: 02/8119 539 Kalina.Petkova@mlsp.government.bg 1. Проблем за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. С измененията в чл. 244 на Кодекса на труда (КТ) определяне на минималната работна заплата следващата календарна година като 50 на сто от месеца. Това на практика е автоматичен съществени проблеми за предприятията и за Прилагането на автоматичния механизъм има основно поради увеличението на средната влияние. Обвързването на МРЗ единствено със социално-икономически фактори, като инфлация, следва да се вземат предвид при определяне на В резултат на автоматичния механизъм, МРЗ се повишава с 30,0% (от 477,04 евро през 2024 г. пъти от натрупаната инфлация за този период, НСИ, за последните три години - е 12.8%. Действащия механизъм не съдържа задължение референтна стойност, съгласно която да се прави 2022/2041 относно адекватните минимални работни 2022/2041) и Конвенция № 131 на Международната минималната работна заплата (Конвенция № 131 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане съвместни инспекции между няколко органа и др.). Регламентираният в чл. 244 от КТ автоматичен размер на МРЗ, което е проблем за държавата и рамките на съществуващото законодателство чрез на указания. причините за неговото/тяхното възникване. По от началото на 2023 г. е установен механизъм за (МРЗ), съгласно който се определя нейния размер за средната брутна работна заплата за период от 12 механизъм, доказал се като неефективен и водещ до бюджета на държавата. като последица увеличаване на размера на МРЗ работна заплата, към която МРЗ има съществено средната брутна заплата не отчита ключови производителност на труда и други, които нейния размер. ежегодно нараства, като за периода 2024 - 2026 г. тя до 620,20 евро през 2026 г.), което е повече от два измерена с индекса на потребителските цени от за оценка на адекватността на МРЗ, както и оценката, така, както изисква Директива (ЕС) заплати в Европейския съюз (Директива (ЕС) организация на труда за определяне на на МОТ). рамките на съществуващото законодателство чрез на нови технологични възможности (например механизъм не позволява да се определи адекватен предприятията, който не може да бъде решен в промяна в организацията на работа или даване 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Разпоредбата на чл. 244, ал. 2 от КТ императивно установява начина на определяне на МРЗ, поради което проблемът не може да се извърши чрез други механизми, освен ако чрез промяна на нормативната уредба. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Разпоредбата на чл. 5 от Директива (ЕС) 2022/2041 предвижда задължение за държавите членки да установят необходимите процедури за определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати. Тези процедури следва да се ръководят от критерии, които да са регламентирани в съответното национално право. Държавите членки следва да използват ориентировъчни референтни стойности при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. В чл. 7 от Директива (ЕС) 2022/2041 е предвидено и задължение на държавите членки да създадат условия за участие на социалните партньори при определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати. Участието на социалните партньори следва да се гарантира при: избора и прилагането на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата и за установяване на формула за автоматично индексиране и за нейното изменение, ако такава формула вече съществува; избора и прилагането на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати; актуализациите на законоустановените минимални работни заплати. В чл. 3 от Конвенция № 131 на МОТ, която е ратифицирана от България, са определени елементите, които трябва да бъдат взети предвид при определянето на нивото на минималната работна заплата. Тези елементи включват както потребностите на работниците и техните семейства, така и икономически фактори, включително изисквания за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост. Разпоредбата на чл. 4 от Конвенция № 131 на МОТ изисква от държавите да създадат и/или поддържат механизми, според които минималната работна заплата може да се определя и преразглежда периодично след консултация с представителни организации на работодатели и работници. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последващи оценки и анализи за изпълнението на политиката не са извършвани. 2. Цели: Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. Цел 1: Създаване на механизъм за определяне на адекватен размер на МРЗ, като се вземат предвид социални и икономически критерии и референтни стойности за оценка на адекватността. 3. Заинтересовани страни: Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). Заинтересованите страни, във връзка с промените в Кодекса на труда са: 1. Работодатели – 186 700 (по данни на НСИ „Структурна бизнес статистика“); 2. Работници или служители – 2 511 044 (по данни от регистъра на заетостта, поддържан от НАП), от които около 450 хиляди на минимална работна заплата 3. Министерския съвет: при определяне на размера на МРЗ за страната 4. Министерството на финансите: при изготвянето на държавния бюджет и бюджетни прогнози 5. Национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. 4.1. Вариант 1 „Без действие“: 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. Описание: При този вариант на действие ще се запази действащият автоматичен механизъм за определяне на МРЗ, който не позволява да се определи адекватен размер на МРЗ. Няма да има регламентирани обективни социално-икономически критерии за определяне на размера на МРЗ, както и необходимите референтни стойности, които да позволяват да се извършва оценка на адекватността на размера на МРЗ на определен период. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При вариант на действие 1 няма да има положителни въздействия по отношение на заинтересованите страни. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Този вариант води отрицателни икономически и социални въздействия върху всички заинтересовани страни. При него ще се задълбочат икономическите дисбаланси и проблеми на пазара на труда, които водят и до отрицателни социални въздействия и напрежение. В дългосрочен план този вариант на действие е предпоставка за съкращения и повишаване на риска от укриване на доходи и недеклариран труд, който има отрицателно въздействие върху трудовите и осигурителните права на работещите. За работодателите Този вариант на действие води до намаляване на възможностите предприятията да покриват бързо повишаващите се разходи за труд на ежегодна база. Определянето на МРЗ без да се отчитат основни икономически фактори, включително дългосрочните равнища на производителността, е предпоставка за повишени рисковете за дейността на предприятията, предвид необосновано нарастване на разходите за труд. За работниците и служителите Спрямо работниците и служителите не се очакват отрицателни въздействия. За Министерския съвет Запазването на автоматичния механизъм поставя в невъзможност Министерският съвет да определя адекватен размер на МРЗ за страната За Министерството на финансите Запазването на автоматичния механизъм е предпоставка и за повишаване на дефицита в държавния бюджет, предвид факта че редица социални плащания и заплати в публичния сектор са обвързани с размера на МРЗ. Това води до проблеми при изготвянето на държавния бюджет и бюджетни прогнози. За национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите Действащият механизъм за определяне на МРЗ не позволява ефективно колективно договаряне на работни заплати по отрасли и браншове. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1 „Без действие“ ще окаже отрицателно въздействие върху малките и средните предприятия, които няма да могат да покриват бързо повишаващите се разходи за труд. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. 4.2. Вариант 2: Регламентиране на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. Описание: При този вариант на действие ще се промени механизма за определяне на МРЗ в чл. 244 от КТ. Ще се регламентират обективни социално-икономически критерии за определяне на адекватен размер на МРЗ. Вариантът на действие включва и нормативно установяване на референтни стойности, чрез които да се извършва оценка на адекватността на размера на МРЗ на всеки три години. Вариантът на действие ще създаде предпоставка правителството да води конструктивен социален диалог по отношение на най-важния елемент от трудовите отношения – работната заплата. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При вариант на действие 2 ще доведе до положителни икономически и социални въздействия върху всички заинтересовани страни. При него ще се ограничат натрупаните икономически дисбаланси и проблеми на пазара на труда. Този вариант на действие ще позволи отчитане на социални и икономически фактори при определяне на МРЗ, което е свързано както с осигуряване на адекватност на МРЗ, така и на икономическа предвидимост, която предпазва икономиката от спираловидна инфлация. Предприемането на този вариант на действие ще подобри инвестиционния климат, давайки ясен сигнал за стабилност и предвидимост на инвеститорите за разходите за труд. Допълнително положително въздействие е намаляване на предпоставките за съкращения и риска от укриване на доходи и недеклариран труд. За работодателите Този вариант на действие води до по-добро планиране на разходите за персонал, което оказва положително въздействие върху ефективното управление на предприятията. Определянето на МРЗ чрез отчитане на икономически фактори, включително с дългосрочните равнища на производителността, е предпоставка за намаляване на рисковете за дейността на предприятията, предвид нарастване на разходите за труд, съобразени с развитието на икономиката и динамиката на пазара на труда. За работниците и служителите Спрямо работниците и служителите, които получават минимална работна заплата, вариантът на действие ще има положително въздействие. Регламентирането на нов механизъм ще е предпоставка правителството да определи нов адекватен размер на МРЗ. Чрез включване на социални критерии при определяне на размера на МРЗ ще се гарантира адекватността ѝ, за да се осигури базов жизнен стандарт за работниците и служителите на минимална работна заплата. По този начин ще се подобрят възможностите за социална конвергенция. За Министерския съвет Приемането на нов механизъм дава възможност на Министерския съвет да определя адекватен размер на МРЗ за страната За Министерството на финансите. Регламентирането на нов механизъм за определяне на МРЗ е предпоставка за ограничаване на дефицита в държавния бюджет, предвид факта че редица социални плащания и заплати в публичния сектор са обвързани с размера на МРЗ. Благодарение на обвързването на МРЗ с икономически критерии ще е възможно и правилното планиране и покриване на разходите на държавата в съответствие с развитието на икономиката. За национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите Новият механизъм за определяне на МРЗ ще позволи ефективно колективно договаряне на работни заплати съобразно специфичните характеристики отделните отрасли и браншове. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При вариант на действие 2 няма установени отрицателни въздействия за отделните групи заинтересова лица като цяло. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 2 ще окаже положително въздействие върху малките и средни предприятия, които ще планират и покриват разходите за труд, благодарение на обвързването на МРЗ с развитието на икономиката и на производителността на труда. Административна тежест: Вариант 2 няма да окаже въздействие върху административната тежест. 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено вариантите ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, съответстват на действащите стратегически документи. която показва степента, до която Цел Вариант 1 Вариант 2 т с о н в и т к е ф е Цел 1: Създаване на механизъм за определяне на адекватен размер на МРЗ, като се вземат предвид социални и икономически критерии и референтни стойности за оценка на адекватността. 3 1 т с о н с а к и ф е Цел 1: Създаване на механизъм за определяне на адекватен размер на МРЗ, като се вземат предвид социални и икономически критерии и референтни стойности за оценка на адекватността. 3 1 т с о н а в у с а л г ъ с Цел 1: Създаване на механизъм за определяне на адекватен размер на МРЗ, като се вземат предвид социални и икономически критерии и референтни стойности за оценка на адекватността. 3 1 6. Избор По работна Посочете на препоръчителен вариант: проблем 1: Вариант 2 „Регламентиране на нов механизъм заплата за страната“ препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. за определяне на минималната 6.1. прилагането ☐ Ще се ☐ Ще се ☒ Няма Приемането референтните няма да Промяна в административната тежест за физическите и на препоръчителния вариант (включително по повиши намали ефект на промени в чл. 244 от Кодекса на труда административната тежест за физическите и юридическите лица. стойности ще е въз основа на официална статистическа наложи допълнително събиране и обработване на юридическите отделните няма да Определянето информация. лица от проблеми): доведе до на информация на промяна в критериите и НСИ, което 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. Промените в Кодекса на труда не са насочени само към МСП. Въпреки това те могат да окажат положително въздействие върху тях, защото ще могат по-добре да планират и покриват разходите за труд, благодарение на обвързването на МРЗ с развитието на икономиката и на производителността на труда.. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове при прилагането на препоръчания вариант на действие. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Проектът на акт е обсъден и одобрен на работни срещи, в които са участвали представители на Министерството на финансите, Министерството на труда и социалната политика, Националния статистически институт и на всички национално представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Проектът на нормативен акт ще бъде съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът ще бъде обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Проектът на нормативен акт ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика. В съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 4, изр. 2 от Закона за нормативните актове срокът за провеждане на обществени консултации ще е 14 дни. Предвиденият срок за провеждане на обществени консултации е свързан с необходимостта от спешно приемане на нов механизъм за определяне на МРЗ, което да позволи на правителството да определи нов размер след приемането на закона. Това е свързано и с възможността за планиране и прогнозиране на необходимите разходи в рамките на бюджетната процедура за разработване на държавен бюджет за 2027 г. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Разпоредбата на чл. 5 от Директива (ЕС) 2022/2041 предвижда задължение за държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати (каквато е България), да установят необходимите процедури за определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати. Тези процедури за определяне и актуализиране следва да се ръководят от критерии, които да са регламентирани в съответното национално право. Държавите членки следва да използват ориентировъчни референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. В чл. 7 от Директива (ЕС) 2022/2041 е предвидено и задължение на държавите членки да създадат условия за участие на социалните партньори при определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати. Участието на социалните партньори следва да се гарантира при: избора и прилагането на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата и за установяване на формула за автоматично индексиране и за нейното изменение, ако такава формула вече съществува; избора и прилагането на ориентировъчните референтни стойности за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати; актуализациите на законоустановените минимални работни заплати. Оценката на въздействието на проекта на Директива (ЕС) 2022/2041 е публикувана на: https://eur- lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A52020PC0682 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Статистически данни на НСИ и оперативни данни от НАП Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Калина Петкова, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд“. 24.8.2026 г. X КАЛИНА ПЕТКОВА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ТПООУТ Signed by: Kalina Petkova Petkova

ТАБЛИЦА ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работ ни заплати в Европейския съюз 1 Директива (ЕС) 2022/2041 Национално законодателство 1. Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда 2. Кодекс на труда Съответствие Член 5 Процедура за определяне на адекватни законоустановени минимални работни заплати 1. Държавите членки, в които има законоустановени минимални работни заплати, установяват необходимите процедури за определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати. Тези процедури за определяне и актуализиране се ръководят от критерии, определени с оглед допринасяне за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, с цел да се постигне достоен стандарт на живот, да се намали бедността сред работещите, както и да се насърчат социалното сближаване и социалната конвергенция във възходяща посока и да се намали разликата в заплащането между половете. Държавите членки определят тези критерии в съответствие с националните си практики, като ги закрепват в съответното национално право, в решения на компетентните си органи или в тристранни споразумения. Критериите се определят по ясен начин. Държавите членки могат да вземат решение относно относителната тежест на тези критерии, включително относно елементите, посочени в параграф 2, като вземат предвид Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда Чл. 244. (2) Минималната работна заплата за страната за следващата година се определя до 1 октомври на текущата година като се вземат предвид следните критерии: 1. покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот; 2. общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; 3. темп на растеж на работните заплати; 4. дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.“ (4) Веднъж на три години се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата за страната, като се вземат предвид следните референтни стойности: 1. 60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата; 2. размера на издръжката на живот. (5) Минималната работна заплата за страната и оценката на нейната адекватност се определят в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите по ред и начин, определени с наредба на Министерския съвет. Кодекс на труда Чл. 244. (1) Министерският съвет определя: 1. минималната работна заплата за страната за всяка календарна година; 2. видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс. (3) Определената по реда на ал. 2 минимална работна заплата за страната не може да е по-ниска от определената за предходната година. Пълно. 2 своите национални социално-икономически условия. 2. Националните критерии, посочени в параграф 1, включват най-малко следните елементи: а) покупателната способност на законоустановените минимални работни заплати, като се взема предвид издръжката на живота; б) общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение; в) темпа на растеж на работните заплати; г) дългосрочните равнища и развитието на националната производителност. 3. Без да се засягат задълженията, определени в настоящия член, държавите членки могат допълнително да използват автоматичен механизъм за коригиране на индексирането на законоустановените минимални работни заплати въз основа на подходящи критерии и в съответствие с националните закони и практики, при условие че прилагането на този механизъм не води до намаляване на законоустановената минимална работна заплата. 4. Държавите членки използват ориентировъчни референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати. За тази цел те могат да използват ориентировъчни референтни стойности, които обикновено се използват на международно равнище, например 60 % от брутната медианна работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата, и/или ориентировъчни референтни стойности, използвани на национално равнище. 5. Държавите членки гарантират, че редовното и своевременно актуализиране на 3 законоустановените минимални работни заплати се извършва най-малко на всеки две години, а за държавите членки, които използват механизъм за автоматично индексиране, посочен в параграф 3 – най-малко на всеки четири години. 6. Всяка държава членка определя или създава един или повече консултативни органи, които да съветват компетентните органи по въпросите, свързани със законоустановените минимални работни заплати, и осигурява оперативното функциониране на тези органи. Член 7 Участие на социалните партньори при определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати Държавите членки въвеждат необходимите мерки, за да осигурят участието на социалните партньори в определянето и актуализирането на законоустановените минимални работни заплати по своевременен и ефективен начин, който предвижда тяхното доброволно участие в разискванията през целия процес на вземане на решения, включително чрез участие в консултативните органи по член 5, параграф 6, по-специално във връзка с: а) избора и прилагането на критериите за определяне на равнището на законоустановената минимална работна заплата и за установяване на формула за автоматично индексиране и за нейното изменение, ако такава формула вече съществува, съгласно посоченото в член 5, параграфи 1, 2 и 3; б) избора и прилагането на ориентировъчните референтни стойности, посочени в член 5, параграф 4, за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати; Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда Чл. 244. (5) Минималната работна заплата за страната и оценката на нейната адекватност се определят в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите по ред и начин, определени с наредба на Министерския съвет. Кодекс на труда Чл. 2. Държавата регулира трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище след консултации и диалог с работниците, служителите, работодателите и техните организации в дух на сътрудничество, взаимни отстъпки и зачитане на интересите на всяка от страните. Чл. 3. (1) Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Обхватът на въпросите на жизненото равнище, предмет на консултации, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество. (2) Сътрудничеството и консултациите задължително се осъществяват при приемането на нормативни актове по отношенията и въпросите, посочени в ал. 1. (3) По въпроси в обхвата на ал. 1 могат да се сключват споразумения между представителните организации на работниците и служителите и работодателите за приемане на нормативни актове, когато: 1. споразумението е сключено по тяхно искане след преценка на държавата; 2. държавата е предложила сключване на споразумението. 4 в) актуализациите на законоустановените минимални работни заплати, посочени в член 5, параграф 5; г) установяването на разлики в размера на законоустановените минимални работни заплати и на удръжки от тях съгласно предвиденото в член 6; д) решенията за събирането на данни и извършването на проучвания и анализи за предоставяне на информация на органите и на другите съответни страни, участващи в определянето на законоустановената минимална работна заплата. (4) Изпълнението на споразуменията по ал. 3 се осъществява от държавата. Чл. 3а. (1) Сътрудничеството и консултациите по чл. 3 на национално равнище се осъществяват от Националния съвет за тристранно сътрудничество. (2) Националният съвет за тристранно сътрудничество се състои от по двама представители на Министерския съвет, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Министерският съвет определя своите представители, а представителите на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите се определят от техните ръководства съгласно уставите им. (3) Националният съвет за тристранно сътрудничество се ръководи от заместник министър-председател. (4) Националният съвет за тристранно сътрудничество избира от лицата, представляващи по закон организациите на работниците и служителите и на работодателите на ротационен принцип по един заместник-председател на съвета за срок от една година. (5) При отсъствие на председателя на Националния съвет за тристранно сътрудничество заседанията се ръководят от посочен от него заместник- председател. Чл. 3в. (1) Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъжда и дава мнения по законопроекти, проекти на подзаконови нормативни актове и решения на Министерския съвет и по други въпроси по чл. 3.

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Дата и начин на постъпване на становището (официално, по ел. поща, чрез Портала за обществени консултации и т.н.) Име на лице/наименование ЮЛ Декларирани данни дали лицето действа от свое име или защитава позиция от името на друго лице/група лица Предложения и становища Приети/ неприети 25.08.2026г. (по електронна поща и на ПОК) Деян Рашков ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. I. Предмет на становището и общо отношение към законопроекта Настоящото становище се представя в рамките на общественото обсъждане по чл. 26 от Закона за нормативните актове. То има изцяло конструктивна насоченост: целта му е нормативният акт да излезе от процедурата по-устойчив, отколкото е влязъл, и приетите с него правила да могат да бъдат прилагани без последващи тълкувателни затруднения. Считам, че основната посока на законопроекта е обоснована. Три негови елемента заслужават изрична подкрепа. Първо, диагнозата на действащия механизъм е вярна по същество. Оценката на въздействието правилно отбелязва, че автоматичното обвързване на минималната работна заплата единствено със средната брутна работна заплата води до нарастване „основно поради увеличението на средната Приема се по принцип Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 2 от 103 работна заплата, към която МРЗ има съществено влияние“. Това е точно формулиран проблем на кръгова зависимост: минималната заплата участва във формирането на средната, а средната определя минималната. Към това следва да се добави и обстоятелството, че средната работна заплата е показател за фонда работна заплата на едно наето лице, а не за типичното възнаграждение, докато минималната заплата обвързва долния край на разпределението. В икономика с най- високо съотношение на децилна дисперсия в Европейския съюз — 4,5 през 2022 г. по данни на Евростат — разстоянието между средната и медианната заплата е особено голямо, поради което средната е систематично неподходящ ориентир за долния край. Второ, въвеждането на задължение за периодична оценка на адекватността и на нормативно установени референтни стойности представлява напредък спрямо действащата уредба, която такова задължение не съдържа. Трето, легалната дефиниция на понятието „минимална работна заплата“ в § 2 от законопроекта отстранява дългогодишна неяснота и повишава правната сигурност при прилагането на уредбата за работната заплата. Наред с това при прегледа на публикувания пакет установих поредица от несъответствия — вътрешни противоречия между документите, недостатъчна определеност на нормативния текст, разминавания между официални статистически величини и една Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации С проекта ще се предвиди кумулативно изискване към наредбата да определя, както реда и начина за определяна и оценяване на адекватността на минималната работна заплата, така и процедурата за партньори. По този начин със законопроекта се създава правно основание за приемане на съответния подзаконов нормативен акт, в който да се регламентират количествените показатели за всеки Страница 3 от 103 неточност в таблицата за съответствие с правото на Европейския съюз. Те са изложени по-долу изчерпателно, като за всяко е предложено конкретно решение. Числените твърдения са проверими; методът на всяко изчисление е изложен в приложенията, а придружаващият разчетен файл съдържа всички сметки във вид на формули. II. Бележки по проекта на нормативен акт 1. Механизмът за определяне на размера не се съдържа в законопроекта, а делегацията по ал. 5 не го обхваща Съгласно публичните съобщения на Министерството на финансите и на Министерството на труда и социалната политика от 17—21 август 2026 г., между правителството и социалните партньори е постигнато съгласие по механизъм със следната структура: размерът за следващата година се определя в диапазон, чиято долна граница е минималната работна заплата за текущата година, а горната граница се получава като среднопретеглена стойност с равна тежест на четири количествени показателя, предоставяни от Националния статистически институт за завършена година. Нито един елемент от тази конструкция не се съдържа в проекта на нормативен акт. Предложената редакция на чл. 244, ал. 2 изброява четири критерия, но не установява диапазон, не определя долна и горна граница, не посочва относителна тежест, не определя количествените показатели, чрез Приема се по принцип тежест, начинът на изчисляване на горната граница и източникът на данните. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 4 от 103 които критериите се измерват, и не указва източника на данните. Новата ал. 5 делегира на Министерския съвет уредбата на „реда и начина“, по които се осъществяват сътрудничеството и консултациите с представителните организации. Тази делегация обхваща процедурата на социалния диалог. Тя не съдържа овластяване за определяне на формулата, чрез която се изчислява размерът, нито за установяване на граници на диапазона. Това четене се потвърждава от собственото описание на вносителя, публикувано на Портала за обществени консултации, съгласно което „с предлаганите промени се гарантира участието на социалните партньори при определянето на минималната работна заплата за страната и при оценката на нейната адекватност, като редът и начина за това ще се определи в наредба на Министерския съвет“. Предметът на бъдещата наредба е очертан като участието на социалните партньори, а не като начинът на изчисляване на размера. При това положение договореният механизъм би останал без нормативно основание, а Министерският съвет би определял размера при пълна свобода на преценката в рамките на четири непретеглени критерия. Възражението не е ново. В становище от 13 ноември 2024 г. по по-ранно предложение на Министерството на труда и социалната политика Конфедерацията на независимите синдикати в България поддържа, че първо следва да бъде изработена наредба на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 5 от 103 Министерския съвет, съдържаща конкретната формула за определяне на минималната работна заплата, и едва след това да бъде изменян текстът на Кодекса на труда, като определя обратната последователност като нарушаваща логиката на транспониране и отваряща възможност за едностранно определяне на размера. Настоящият законопроект възпроизвежда именно последователността, срещу която това възражение беше насочено, и не съдържа отговор на него. Правният довод тук е различен — той се отнася до обхвата на делегацията по ал. 5, а не до реда на приемане на актовете — но изводът съвпада. Настоящата бележка се основава на пълния състав на консултация № 12646-K, проверен на 25 август 2026 г.: проект на акт, мотиви, оценка на въздействие, становище на администрацията на Министерския съвет и други документи (таблица за съответствие), всички във версия 1.0 от 24 август 2026 г. Полетата „Консултационен документ“ и „Справка“ не съдържат приложени документи. Проект на наредбата по предлаганата ал. 5 не е публикуван за обществено обсъждане заедно със законопроекта. Следва да се отбележи и обстоятелството, че съществуващата ал. 3 на чл. 244 остава непроменена и запазва забраната размерът да бъде по-нисък от определения за предходната година. Така законопроектът установява долна граница, но не установява горна. В резултат предлаганата уредба е по- малко определена от действащата, докато мотивите и оценката на въздействието Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 6 от 103 изтъкват именно предвидимостта като очакван резултат. Предложение: основните елементи на механизма — количествените показатели, тяхната относителна тежест, начинът на изчисляване на горната граница и източникът на данните — да бъдат уредени в закона, или в ал. 5 да бъде включено изрично овластяване на Министерския съвет да ги уреди с наредба. 2. Противоречие между документите в пакета относно срока за определяне на размера. Проектът на нормативен акт предвижда, че минималната работна заплата за следващата година се определя „до 15 август на текущата година“. Таблицата за съответствие с Директива (ЕС) 2022/2041, представена като част от същия пакет, възпроизвежда предлаганата разпоредба със срок „до 1 октомври на текущата година“. В публичните изявления на Министерството на труда и социалната политика се посочва краят на септември. Три различни срока за едно и също правно действие в рамките на един пакет от документи представляват несъответствие, което следва да бъде отстранено преди внасянето на законопроекта. Предложение: срокът да бъде уеднаквен във всички документи. При избора му е уместно да се отчете, че показателите за завършена година стават налични от Националния статистически институт в различни моменти, Приема се. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Действащата разпоредбата на чл. 244, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда делегира правомощието на Министерския съвет да определи размера на минималната работна заплата за страната. В тази връзка действащото законодателство установява задължение на Министерския съвет да определи размера на минималната работна заплата за 2027 г. Страница 7 от 103 а етапите на договаряне изискват технологично време. 3. Липса на преходна разпоредба за определяне на размера за 2027 г. Заключителните разпоредби на законопроекта съдържат единствено § 3, който възлага на председателя на Националния статистически институт да утвърди ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в деветмесечен срок от влизането в сила на закона. Преходна разпоредба относно определянето на минималната работна заплата за 2027 г. не е предвидена. Това поражда следното затруднение. Мотивите и оценката на въздействието обосновават съкратения четиринадесетдневен срок за обществени консултации именно с необходимостта размерът за 2027 г. да бъде определен своевременно. Същевременно предлаганата ал. 2 изисква определянето да се извърши „до 15 август на текущата година“. Към датата на настоящото становище — 25 август 2026 г. — този срок вече е изтекъл, а законът не е приет. Дори при най-бързо протичане на законодателната процедура актът ще влезе в сила след изтичането на срока, който самият той установява. Освен това § 3 предвижда деветмесечен срок за утвърждаване на методиката за издръжката на живот. До изтичането на този срок втората референтна стойност по новата ал. 4, т. 2 няма да бъде измерима, което следва да бъде отразено в преходния режим. Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации В предложената ал. 5 към чл. 244 от КТ е предвидено изрично, че минималната работна заплата за страната и оценката на нейната начин, определени с наредба на Министерския съвет. С приемане на подзаконовия нормативен акт, ще се регламентира и Страница 8 от 103 Необходимостта от изрична преходна уредба е поставяна и по-рано. В становище от юли 2026 г. по предложенията в преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Конфедерация на труда „Подкрепа“ настоява промени от този обхват да бъдат внасяни с отделен законопроект, придружен от цялостна оценка на въздействието и от ясна преходна уредба, и действащият механизъм да не се суспендира преди приемането на нов. Настоящият законопроект е внесен като самостоятелен акт, което отговаря на първата част от искането; преходната уредба обаче липсва. Предложение: да бъде създадена преходна разпоредба, която урежда изрично реда за определяне на минималната работна заплата за 2027 г., и да се предвиди кога се извършва първата оценка на адекватността по ал. 4 предвид срока по § 3. 4. Референтната стойност по ал. 4, т. 1 не съдържа определение на обхвата, при асиметрия спрямо § 3 Новата ал. 4, т. 1 установява като референтна стойност „60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата“. Разпоредбата не определя за кой кръг наети лица се изчислява медианата, нито възлага на компетентен орган да установи този обхват. Това не е формален пропуск. Медианната работна заплата е силно чувствителна към обхвата на съвкупността. По данни на Националния статистически институт от изследването „Структура на заплатите“ за октомври 2022 г. медианната брутна месечна Приема се по принцип Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 9 от 103 работна заплата за всички наети лица предприятия с един и повече наети на 1 144 лв.; при ограничаване само наетите на пълно работно време тя е лв.; а при обхвата, който Евростат при изчисляването на индекса на Kaitz предприятия с десет и повече наети, с изключение на сектори A и O по КИД, преизчисляване на непълното работно в еквивалент на пълна заетост — стойност е около 1 300—1 315 лв. Приложено към 2027 г., това означава, размерът на минималната работна който съответства точно на 60 на сто медианата, се различава в зависимост обхвата по следния начин (изчисленията изложени в Приложение 1): в възлиза до 1 264 прилага — с време изведената че заплата, от от са Обхват на медианата МРЗ при точно 60 % Национален — всички наети (1+), включително непълно работно време 587,54 € Само наети на пълно работно време (1+) 649,17 € Обхват на Евростат (10+ наети, без сектори A и O, в еквивалент на пълна заетост) 675,36 € Стойностите са в евро, доколкото се до 2026 г. и следващите години; преобразуването от публикуваните в данни за предходни години е извършено отнасят левове по Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 10 от 103 официалния фиксиран курс 1 евро = 1,95583 лева. Разликата между най-високата и най-ниската стойност е 87,82 евро. За сравнение, целият диапазон на договаряне за 2027 г., за който се води публичният дебат, е с ширина 52,60 евро — от 620,20 до 672,80 евро. Тоест неуреденият избор на обхват тежи приблизително 1,67 пъти повече от целия предмет на преговорите между социалните партньори. Асиметрията в рамките на самия законопроект прави пропуска по-забележим: за втората референтна стойност — размера на издръжката на живот — § 3 възлага изрично на председателя на Националния статистически институт да утвърди ред и начин за определянето и публикуването ѝ. За медианната работна заплата подобно възлагане липсва, макар че тя е не по-малко зависима от методологични решения. Предложение: обхватът на брутната медианна работна заплата да бъде определен в закона или в наредбата по ал. 5, като § 3 бъде разширен, за да възложи на председателя на Националния статистически институт да утвърди и публикува ред и начин за определяне на медианната работна заплата, включително обхвата на съвкупността. 5. Несиметричност между легалната дефиниция по § 2 и референтната стойност по ал. 4, т. 1 С § 2 се създава т. 26 в § 1 от допълнителните разпоредби, съгласно която „минимална работна заплата“ е най-ниското Не се приема заплата. Начинът, въз основа на който ще се изчислява брутната медианна работна заплата, ще се определи с наредбата на Министерския съвет. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 11 от 103 основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа. Същевременно ал. 4, т. 1 съпоставя този размер с брутната медианна работна заплата. Така числителят на съотношението за адекватност е величина от вида „основно възнаграждение“, а знаменателят — от вида „брутно възнаграждение“, което съгласно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата включва освен основното и допълнителните трудови възнаграждения. Съпоставят се две несъизмерими величини, при което полученото съотношение е систематично по-ниско от съотношение, изчислено при еднородни величини. Към това се добавя и второ обстоятелство. Международно използваната референтна стойност от 60 на сто, на която законопроектът се позовава, се изчислява от Евростат върху медиана, от която са изключени плащанията за извънреден и сменен труд. Предлаганият текст не предвижда такова изключване, поради което знаменателят е по-широк от еталона, който се възприема. И двете обстоятелства действат в една и съща посока — занижават измереното съотношение. Предложение: при уреждането на обхвата да бъде изрично посочено дали медианата се изчислява върху основното или върху брутното трудово възнаграждение и дали от нея се изключват плащанията за извънреден и сменен труд, с оглед съпоставимостта с международно използваната референтна стойност. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Действията на колективните трудови договори по отношение на лицата са определени в чл. 57 от Кодекса на труда. Нормативна уредба е ясно определено действието на колективните трудови договори на отраслово и браншово равнище, клаузи на КТД, вкл. и относно МРЗ да се прилагат спрямо лица, които не са членове на страните по договора. В тази връзка по-голям размер на МРЗ, договорен чрез КТД, не може да се счита за минимален осигурителен доход за целия отрасъл или бранш. Таблицата е за съответствие с правото на ЕС, поради което в нея се единствено от Директива (ЕС) 2022/2041, но не и на Конвенция № 131 на Страница 12 от 103 6. Съотношение между новата ал. 6 и действащата уредба на колективното трудово договаряне Новата ал. 6 предвижда, че по-големи размери на минималната работна заплата могат да се уговарят в колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище. Разпоредбата е в съответствие с целите на Директива (ЕС) 2022/2041 за насърчаване на колективното договаряне и следва да бъде подкрепена. С оглед на правната яснота е уместно да се прецени съотношението ѝ с чл. 50 от Кодекса на труда относно действието на отрасловите и браншовите колективни трудови договори, както и дали уговореният по този ред размер поражда последиците, които законодателството свързва с минималната работна заплата за страната — например при определяне на минималния осигурителен доход и на размери, обвързани с минималната работна заплата в други нормативни актове. Не се приема. 7. Таблицата за съответствие се позовава на разпоредба от правото на ЕС, която е отменена Таблицата за съответствие възпроизвежда чл. 5, параграф 2 от Директива (ЕС) 2022/2041 и обявява „Пълно“ съответствие на националните разпоредби с него. Не се приема. съответствието с Директивата, като е взето предвид решение по дело C- 19/23 на Съда на Европейския съюз. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 13 от 103 Мотивите също се позовават на чл. 5 като източник на задължение. С решение от 11 ноември 2025 г. по дело C- 19/23, Кралство Дания срещу Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз, Съдът на Европейския съюз (голям състав) постанови в точка 1 от диспозитива си, че отменя: — член 5, параграф 1, пето изречение от Директива (ЕС) 2022/2041 в частта „включително относно елементите, посочени в параграф 2“; — член 5, параграф 2 от тази директива; — член 5, параграф 3 от нея в частта „при условие че прилагането на този механизъм не води до намаляване на законоустановената минимална работна заплата“. В точка 2 от диспозитива жалбата е отхвърлена в останалата ѝ част, поради което директивата остава в сила извън отменените разпоредби. Обстоятелството, че четирите критерия по предлаганата ал. 2 възпроизвеждат дословно списъка на отменения чл. 5, параграф 2, само по себе си не е порок: държавите членки са свободни да възприемат тези критерии по национален избор, а мотивите основателно ги обвързват и с чл. 3 от Конвенция № 131 на Международната организация на труда, която е в сила и е ратифицирана от Република България. Порокът е в декларираното съответствие с несъществуваща разпоредба на правото на ЕС. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Частичната предварителна оценка на въздействието е изготвена в съответствие с изискванията на Наредбата за обхвата и методологията за оценка на въздействието . Оценката на въздействието е изготвена за проекта на нормативен акт, като са използвани официални данни от Националния статистически Страница 14 от 103 Отмяната има и съдържателна последица, която заслужава внимание: доколкото отпада задължението по чл. 5, параграф 2, изборът и претеглянето на критериите вече не са гарантирани от европейска рамка, а зависят изцяло от националната уредба. Това е допълнителен довод в подкрепа на бележка 1 — че съществените елементи на механизма следва да бъдат нормативно закрепени. Предложение: таблицата за съответствие и мотивите да бъдат приведени в съответствие с решението по дело C-19/23, като позоваването на чл. 5, параграф 2 бъде заменено с позоваване на действащите разпоредби — чл. 5, параграфи 1, 4, 5 и 6 и чл. 7 от директивата, както и чл. 3 от Конвенция № 131 на МОТ. III. Бележки по частичната предварителна оценка на въздействието 8. Две официални оценки за броя на наетите на минимална работна заплата, различаващи се приблизително двукратно В раздел 3 „Заинтересовани страни“ оценката посочва 2 511 044 работници и служители по данни от регистъра на заетостта, поддържан от Националната агенция за приходите, „от които около 450 хиляди на минимална работна заплата“. Това съответства на дял от 17,92 на сто. През май 2026 г. в публичното пространство бяха оповестени данни на Националната агенция за приходите към февруари 2026 г., според които броят на наетите по трудови правоотношения с месечна данъчна основа до размера на минималната работна заплата от 620,20 евро възлиза на около 940 000 Не се приема. съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 15 от 103 души. При същия знаменател това съответства на 37,43 на сто. Съотношението между двете оценки е 2,09. Раздел 11 на оценката на въздействието посочва като информационни източници „статистически данни на НСИ и оперативни данни от НАП“. И двете величини произхождат от една и съща институция и се отнасят до близки периоди. Разминаването е обяснимо с различията в дефиницията и това обяснение е съществено. По същество: а) Понятието „месечна данъчна основа“ не съвпада с брутното трудово възнаграждение. Данъчната основа по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица представлява брутното възнаграждение, намалено със задължителните осигурителни вноски за сметка на лицето. При ставка за трета категория труд в границите 13,78— 14,67 на сто данъчна основа в размер на 620,20 евро съответства на брутно възнаграждение между приблизително 719 и 727 евро, тоест между 116 и 117 на сто от минималната работна заплата. За сравнение, Евростат прилага праг от 105 на сто. Изчислението е в Приложение 2, раздел 2.2; изводът е устойчив в целия посочен диапазон на ставката. б) В бройката се включват наетите на непълно работно време, чието часово възнаграждение може да надвишава минималното, както и лица с непълен отработен месец. в) Част от лицата, декларирани на нивото на минималната работна заплата, получават Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Частичната предварителна оценка на въздействието е изготвена в съответствие с изискванията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на въздействието . Оценката на въздействието е изготвена за проекта на нормативен акт, като са използвани официални данни от Националния статистически институт. Оценката Страница 16 от 103 възнаграждение в по-висок размер, който не се декларира. Този ефект увеличава броя, без да отразява действително заплащане на минималния праг. Обстоятелството, че оценката на въздействието не посочва коя дефиниция е приложена при числото от 450 хиляди, е съществено, тъй като върху размера на засегнатата група почива преценката по раздели 4.1, 4.2 и 6.4. Предложение: в оценката на въздействието да бъде посочено изрично каква е дефиницията, обхватът и референтният период на числото от 450 хиляди, както и съотношението му към публикуваните данни на Националната агенция за приходите. 9. Единственото количествено основание в оценката ползва измерител, който не е сред въвежданите критерии Раздел 1.1 съдържа следната обосновка: за периода 2024—2026 г. минималната работна заплата се повишава с 30,0 на сто — от 477,04 евро през 2024 г. на 620,20 евро през 2026 г. — „което е повече от два пъти от натрупаната инфлация за този период, измерена с индекса на потребителските цени от НСИ, за последните три години — е 12.8%“. Изчислението на процентното изменение е вярно: 620,20 / 477,04 = 1,3001. Три обстоятелства обаче заслужават внимание. Първо, периодите не съвпадат. Съпоставя се двугодишно изменение на минималната работна заплата с инфлация, изрично Не се приема. съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 17 от 103 определена три години“. Второ и извършва с цени, а два от същият 3 на предлаганата равнището и заплати. в раздел 1.1 Трето, посочената завършена. на работните са налични, обхващаща Съпоставката година. За публикувани работна заплата, показателя за Минималната 477,04 евро лв.), тоест с показателите като натрупана по-съществено: индекса на четирите законопроект ал. 2 темпа на Съпоставка с липсва. крайна Годишни заплати поради което 2026 г., почива за последната периода стойности и на три работните работна (933 лв.) на 15,4 на сто. за заплатите: „за сравнението потребителските критерия, въвежда — по — се отнасят растеж на показател за година не данни за през 2026 г. всяка на завършена 2024—2025 г. са и на различни заплати. заплата 550,66 евро Съпоставено последните се които т. 2 и т. до работните заплатите е изменението все още не съпоставка, допускане. минималната нараства от (1 077 с Показател за работните заплати Измене ние 2024→ 2025 Превише ние на МРЗ База на измерване Средна брутна годишна работна заплата (НСИ) +12,0 % +3,4 п.п. месечна / годишна Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 18 от 103 Индекс на разходите за труд, компонент „работни заплати“ (Евростат) Медианна брутна работна заплата (НСИ) И по трите минималната единични 3,4. Съпоставката потребителските 1.1, дава пункта. Бележка относно показателя са брутна работна на месечна работна заплата, размер. Индексът измерва разходи средният брой намалява, месечния ръст действителното работна заплата посочения отбелязана, увеличаваща извода, който +13,3 % +13,7 % показателя работна процентни с цени, превишение от базата дадени заплата база, съизмерима която на за отработени почасовият на заплатите превишение е по-близо диапазон. защото действа превишението, настоящото +2,1 п.п. +1,7 п.п. превишението заплата се пункта — между индекса на използвана 17,2 процентни на измерване. умишлено. на НСИ е с също е месечен разходите за отработен час. часове на индекс надценява и на до горния Уговорката е в посока, тоест становище на отработен час месечна на измерва с 1,7 и в раздел Двата Средната величина минималната труд Ако нает минималната край на срещу прави. Индекс на разходите за труд, компонент „работни заплати“ (Евростат) +13,3 % +2,1 п.п. на отработен час Медианна брутна работна заплата (НСИ) +13,7 % +1,7 п.п. месечна Частичната изготвена в Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 19 от 103 Защо периодът не е разширен до 2026 г. Продължаването на съпоставката до 2026 г. изисква допускане за годишния темп на изменение на работните заплати през тази година. Изводът не е устойчив спрямо това допускане: при годишен темп от 8 на сто превишението на минималната работна заплата възлиза на около 7,6 процентни пункта, при 13,2 на сто — на около 1,8, а при 17 на сто минималната работна заплата изостава от заплатите с около 2,6 процентни пункта. Тъй като знакът на резултата се променя в рамките на правдоподобния диапазон, точкова оценка за 2024—2026 г. не се предлага. Изводът не отрича, че минималната работна заплата е нараствала по-бързо от останалите възнаграждения — тя действително е нараствала по-бързо, и по трите показателя. Той уточнява реда на величината на това превишение: единични процентни пункта за последната завършена година, при съпоставка с показателите, които самият законопроект въвежда като критерии. Предложение: раздел 1.1 да бъде допълнен със съпоставка на изменението на минималната работна заплата с изменението на средната и на медианната работна заплата за завършени периоди, с оглед съответствие с критериите по т. 2 и 3 на предлаганата ал. 2, и да бъде уеднаквен периодът на всички съпоставяни величини. 10. Липса на количествена оценка на въздействието върху размера на минималната работна заплата Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации съответствие с изискванията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието . Оценката на въздействието е изготвена за проекта на нормативен акт, като са използвани официални данни от Националния статистически институт. Оценката на въздействието е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове. Частичната предварителна въздействието е изготвена в съответствие с Страница 20 от 103 Оценката на въздействието сравнява два варианта — запазване на действащия механизъм и въвеждане на нов — но никъде не съдържа количествена преценка какъв размер би произвел всеки от тях. Това е съществен пропуск, доколкото цялото различие между вариантите се изразява именно в размера. Публично оповестените величини позволяват такава преценка: по временно преустановения механизъм размерът за 2027 г. би бил около 692 евро; по обсъждания нов механизъм горната граница възлиза на 672,80 евро, долната — на 620,20 евро, а предложението за средата на диапазона е 646,50 евро. Тези величини са релевантни и с оглед на раздел 3 от мотивите, който твърди, че мярката „ще има положителен ефект върху фискалната стабилност, тъй като ще ограничи необоснованото от социално- икономическа гледна точка нарастване на разходите за заплати“. Твърдение за ограничаване на разходи предполага количествено измерим ефект, който следва да бъде посочен. Предложение: оценката на въздействието да бъде допълнена с количествена преценка на размера по всеки от вариантите и с произтичащия фискален ефект. 11. Констатацията за отсъствие на рискове и на отрицателни въздействия Раздел 6.5 съдържа констатацията: „Не са идентифицирани потенциални рискове при прилагането на препоръчания вариант на действие.“ Раздел 4.2 посочва, че при Не се приема. въздействието е изготвена за проекта на нормативен акт, като са използвани официални данни от Националния статистически институт. Оценката на въздействието е Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 21 от 103 вариант 2 „няма установени отрицателни въздействия за отделните групи заинтересова лица като цяло“. Същевременно раздел 4.1 приема, че при запазване на действащия механизъм „спрямо работниците и служителите не се очакват отрицателни въздействия“. От тези три констатации следва, че нито един от двата варианта не поражда отрицателни последици за работниците и служителите. Доколкото вариантите произвеждат различни размери на минималната работна заплата, това заключение изисква допълнителна обосновка. Наред с това при преминаване от определена формула към договаряне в рамките на непретеглени критерии съществуват рискове, които заслужават да бъдат разгледани — включително риск от намалена предвидимост при липса на постигнато съгласие между социалните партньори, риск от оспорване поради недостатъчната определеност на нормативния текст, както и риск съотношението между минималната и медианната работна заплата да се отклони от референтната стойност в периода между две оценки на адекватността. Последният риск заслужава отделно внимание поради структурен характер. Ако размерът се определя чрез усредняване на показатели, част от които по устройство се движат по-бавно от работните заплати — какъвто е индексът на потребителските цени и какъвто е показател за производителността, изчислен като средна за Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Частичната предварителна оценка на въздействието е изготвена в съответствие с изискванията на Наредбата за обхвата извършване на оценка на въздействието . Оценката на въздействието е изготвена за проекта на нормативен акт, като са използвани Страница 22 от 103 дълъг период, — то при темп на нарастване на заплатите, надвишаващ тази средна, съотношението между минималната и медианната работна заплата намалява по конструкция, а не поради решение. При тригодишен интервал между две оценки на адекватността отклонението се натрупва, преди да бъде измерено. Настоящото становище не предлага количествена оценка на този ефект, тъй като относителната тежест на показателите не е нормативно установена, а публично оповестените стойности на част от тях не са получени от първичен източник. Предложение: раздели 4.1, 4.2 и 6.5 да бъдат преработени, като бъдат посочени и отрицателните въздействия и рисковете, включително обосновката защо и двата варианта не пораждат отрицателни последици за работниците и служителите. 12. Констатацията за административната тежест и § 3 от законопроекта Раздел 6.1 приема, че приемането на промените „няма да доведе до промяна в административната тежест“, тъй като „определянето на критериите и референтните стойности ще е въз основа на официална статистическа информация на НСИ, което няма да наложи допълнително събиране и обработване на информация“. Същевременно § 3 от законопроекта възлага на председателя на Националния статистически институт да утвърди ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в деветмесечен срок. Издръжката на живот не Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации официални данни от Националния статистически институт. Оценката на въздействието е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове. В мотивите и в оценката на въздействието ясно е посочен мотивът за съкратения срок за провеждане на обществени консултации. Той е в съответствие с изискванията на чл. Закона за нормативните актове. Всички предвидени промени със законопроекта са в резултат на постигнат предварителен консенсус с национално Страница 23 от 103 е сред понастоящем публикуваните официални статистически показатели, поради което изпълнението на § 3 предполага именно разработване на методика и последващо събиране и обработване на информация. Ако бъде възприето предложението по бележка 4 — възлагане на определянето и на обхвата на медианната работна заплата — обемът на новата дейност се увеличава допълнително. Предложение: раздел 6.1 да бъде прецизиран, като се отчете дейността, произтичаща от § 3, включително необходимият за нея ресурс на Националния статистически институт. 13. Съгласуване и срок на общественото обсъждане Становището на администрацията на Министерския съвет по чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове носи дата 13 август 2026 г. и диспозитив „Съгласува без препоръки“, като изрично указва, че следва да бъде публикувано „заедно с преработената оценка на въздействието“. Публикуваният формуляр за частична предварителна оценка на въздействието е подписан на 24 август 2026 г. С оглед на пълнотата на процедурата е уместно да се удостовери, че съгласуваната и публикуваната редакция съвпадат по съдържание. Съкращаването на срока за обществено обсъждане на четиринадесет дни на основание чл. 26, ал. 4, изр. 2 от Закона за нормативните актове е мотивирано с Не се приема. предложение 4. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 24 от 103 неотложността. показва, че при по предлаганата което неотложността удовлетворена без Двата въпроса са разгледани заедно. Бележка 3 действащата ал. 2 вече не преходна свързани по-горе обаче редакция срокът е изтекъл, поради може да бъде разпоредба. и следва да бъдат IV. Статистически характер 14. Обхватът като всяко съотношение Установените изолирани. Те са обстоятелство: в всяко съотношение съвкупността в надвишаваща спор. Показателен е получават минимална Понастоящем в ползват най-малко полуофициални бележки определящ в тази по-горе проявления разглежданата зависи степен, предмета на въпросът работна публичното пет стойности: от общ фактор при област разминавания не са на едно общо област почти от обхвата на съизмерима със или политическия колко наети лица заплата. пространство се официални или Не се приема. Източник Дял Обхват и дефиниция Евростат, октомври 2022 г. 13,0 % под 105 % от МРЗ; предприятия с 10+ наети, без сектори A и O, лица на 22 и повече години, в Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 25 от 103 НСИ, извадково изследване, 2023 г. МТСП, оценка на въздействието , 2026 г. НАП, чрез публикация, 2023 г. НАП, февруари 2026 г. Разстоянието между над двадесет от тях не е погрешна; различно поставен това нормативният дефиницията там, правна последица. 15. Методологични използването на референтна ок. 19 % 17,9 % ок. 34 % 37,4 % крайните процентни всяка въпрос. акт където уговорки стойност еквивалент на пълна заетост наети на пълно работно време, получаващи точно МРЗ 450 хил. от 2 511 044; дефиницията не е посочена деклариран доход до размера на МРЗ; всички видове договори 940 хил.; месечна данъчна основа до 620,20 €, което съответства на бруто до ок. 116—117 % от МРЗ стойности е пункта. Нито една отговаря на Именно поради следва да фиксира от нея зависи при международната Приема се по принцип еквивалент на пълна заетост НСИ, извадково изследване, 2023 г. ок. 19 % наети на пълно работно време, получаващи точно МРЗ МТСП, оценка на въздействието , 2026 г. 17,9 % 450 хил. от 2 511 044; дефиницията не е посочена НАП, чрез публикация, 2023 г. ок. 34 % деклариран доход до размера на МРЗ; всички видове договори НАП, февруари 2026 г. 37,4 % 940 хил.; месечна данъчна основа до 620,20 €, което съответства на бруто до ок. 116—117 % от МРЗ Разстоянието между над двадесет от тях не е погрешна; различно поставен това нормативният дефиницията там, правна последица. крайните процентни всяка въпрос. акт където стойности е пункта. Нито една отговаря на Именно поради следва да фиксира от нея зависи регламентират статистическите данни, които ще служат за измерване на всеки един от критериите. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 26 от 103 Законопроектът възприема референтната стойност от 60 на сто от брутната медианна работна заплата. При прилагането ѝ следва да се отчетат три обстоятелства, които произтичат от начина, по който тази стойност се изчислява на европейско равнище. Първо, публикуваната от Евростат стойност за референтна 2024 г. не е резултат от пряко наблюдение. Тя се получава чрез екстраполиране на медианата от изследването „Структура на заплатите“ за 2022 г. с компонента „работни заплати“ на индекса на разходите за труд за 2023 и 2024 г. Тоест дори официалната европейска стойност е моделна оценка, а не измерване. Второ, индексът на разходите за труд измерва разходи за час отработено време, докато медианата е месечна величина. При екстраполирането се приема, че средният брой отработени часове не се променя. Трето, посоченият индекс отразява изменението на средните разходи за заплати, а екстраполираната величина е медиана. Допуска се, че медианата се изменя със същия темп като средната — допускане, което в икономика с най-високата децилна дисперсия в Европейския съюз не е самоочевидно. Към това се добавя и обстоятелството, че агрегатът B—S на индекса включва сектор O, докато медианата от изследването, върху която се прилага, изключва сектори A и O; екстраполаторът и екстраполираната величина не са с идентичен обхват. Тези уговорки не са възражение срещу референтната стойност, която остава най- Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Според чл. 6, ал. 1 от Закона за статистиката (ЗС) Националният статистически институт (НСИ) осъществява независима статистическа дейност на държавата. В чл. 9, т. 9 от ЗС е предвидено правомощие председателят на НСИ да утвърждава статистически методики. По този начин оценката на адекватността ще се извършва въз основа на статистически обоснована методология за изчисляване на брутната медианна работна заплата. Страница 27 от 103 подходящият наличен измерител. Те обосновават необходимостта обхватът и методът да бъдат нормативно определени, а не оставени на последващо тълкуване. 16. Наличен национален източник за пряко измерване Следва да се отбележи, че данните, необходими за пряко изчисляване на медианното трудово възнаграждение, вече се събират. Съгласно чл. 73, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица работодателите ежегодно предоставят в Националната агенция за приходите информация поотделно за всяко физическо лице относно изплатените през годината облагаеми доходи по трудови правоотношения и удържаните данък и осигурителни вноски. Този информационен масив обхваща практически всички наети лица и позволява изчисляване на медианата с предварително определен обхват, без извадкова грешка. Оповестявани са и агрегирани разпределения на негова основа за няколко последователни години. Използването му за целите на оценката на адекватността, при спазване на изискванията за защита на данъчно- осигурителната информация чрез агрегиране, би позволило референтната стойност по ал. 4, т. 1 да се основава на измерване, а не на екстраполация. Предложение: при уреждането на реда за определяне на медианната работна заплата да бъде преценена възможността за използване на данните по чл. 73, ал. 6 от Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 28 от 103 ЗДДФЛ в агрегиран вид, наред с данните на Националния статистически институт. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 29 от 103 V. Обобщение на предложенията № Предложение Отнася се до 1 Съществените елементи на механизма — показатели, тегла, начин на изчисляване на горната граница и източник на данните — да бъдат уредени в закона или да бъде включено изрично овластяване в ал. 5. чл. 244, ал. 2 и 5 2 Срокът за определяне на размера да бъде уеднаквен във всички документи от пакета. чл. 244, ал. 2 3 Да бъде създадена преходна разпоредба за определянето на размера за 2027 г. и за първата оценка на адекватността. заключител ни разпоредби 4 Обхватът на брутната медианна работна заплата да бъде нормативно определен; § 3 да бъде разширен и по отношение на медианата. чл. 244, ал. 4, т. 1; § 3 5 Да бъде уредено съответствието между основното и брутното възнаграждение при § 2; чл. 244, ал. 4, т. 1 Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 30 от 103 6 7 8 9 10 изчисляване на съотношението за адекватност. Да бъде прецизирано съотношението на новата ал. 6 с чл. 50 от Кодекса на труда и с последиците, свързани с МРЗ за страната. Таблицата за съответствие и мотивите да бъдат приведени в съответствие с решението по дело C- 19/23. Да бъде посочена дефиницията, обхватът и периодът на числото от 450 хиляди наети на МРЗ. Раздел 1.1 да бъде допълнен със съпоставка с изменението на средната и медианната работна заплата. Да бъде добавена количествена оценка на размера по всеки вариант и на фискалния ефект. чл. 244, ал. 6 таблица за съответств ие; мотиви ОВ, раздел 3 ОВ, раздел 1.1 ОВ, раздели 4 и 5; мотиви, раздел 3 изчисляване на съотношението за адекватност. 6 Да бъде прецизирано съотношението на новата ал. 6 с чл. 50 от Кодекса на труда и с последиците, свързани с МРЗ за страната. чл. 244, ал. 6 7 Таблицата за съответствие и мотивите да бъдат приведени в съответствие с решението по дело C- 19/23. таблица за съответств ие; мотиви 8 Да бъде посочена дефиницията, обхватът и периодът на числото от 450 хиляди наети на МРЗ. ОВ, раздел 3 9 Раздел 1.1 да бъде допълнен със съпоставка с изменението на средната и медианната работна заплата. ОВ, раздел 1.1 10 Да бъде добавена количествена оценка на размера по всеки вариант и на фискалния ефект. ОВ, раздели 4 и 5; мотиви, раздел 3 Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 31 от 103 11 12 13 14 VI. Отказът със оценка Те се пакета Да бъдат посочени отрицателните въздействия и рисковете. Констатацията за административната тежест да бъде прецизирана с оглед на § 3. Да бъде удостоверено съвпадението между съгласуваната и публикуваната редакция на оценката. Да бъде преценена възможността за използване на данните по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ в агрегиран вид. Заключение Законопроектът се движи в правилна от изцяло автоматично средната брутна работна заплата обоснован, а въвеждането на на адекватността и на стойности е несъмнен напредък. Изложените бележки не оспорват отнасят до три групи въпроси: определеността на нормативния вътрешната съгласуваност на и точността на статистическите основания. Общото между тях е, установените несъответствия може ОВ, раздели 4.1, 4.2 и 6.5 ОВ, раздел 6.1 процедура чл. 244, ал. 4, т. 1 посока. обвързване е периодична референтни този избор. текст, документите в че всяко от да бъде 11 Да бъдат посочени отрицателните въздействия и рисковете. ОВ, раздели 4.1, 4.2 и 6.5 12 Констатацията за административната тежест да бъде прецизирана с оглед на § 3. ОВ, раздел 6.1 13 Да бъде удостоверено съвпадението между съгласуваната и публикуваната редакция на оценката. процедура 14 Да бъде преценена възможността за използване на данните по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ в агрегиран вид. чл. 244, ал. 4, т. 1 Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 32 от 103 отстранено в рамките на настоящата процедура и без изменение на възприетата политика. Най-съществената от бележките е първата. Ако механизмът, договорен между правителството и социалните партньори, не намери израз в нормативния текст, приетият закон ще установи по-малка степен на определеност от действащия, което е в противоречие с целта за предвидимост, изтъкната в мотивите. Втората по значение е бележка 3: без преходна разпоредба законопроектът не решава проблема, с който е обоснована неговата спешност. Оставам на разположение за уточнения и за предоставяне на изчисленията в първичен вид. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 33 от 103 Боян Рашков ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. Внасям допълнение към становището си от 25 август по консултация № 12646-К. Настоящият текст не изменя внесеното становище и не добавя нови предложения. Той донася обстоятелства, настъпили или станали ми известни след 25 август, които се отнасят пряко към вече изложени позиции, и е подреден по техните номера. Три от тях произхождат от документи на държавната администрация. I. Към позиция 3 — липсата на преходна разпоредба за 2027 г. Становището посочва, че законопроектът не съдържа преходна разпоредба за определянето на размера за 2027 г., че срокът „до 15 август“ по предлаганата ал. 2 вече е изтекъл и че законът ще влезе в сила след изтичането на срока, който самият той установява. С указания БЮ-4 от 24 август 2026 г. за подготовката на бюджетните прогнози Министерството на финансите е определило допускания за прогнозен размер на минималната работна заплата от 660 евро за 2027 г., 680 евро за 2028 г. и 710 евро за 2029 г., при положение че размерът не е определен по действащ ред, а законопроектът е в обществено обсъждане. Отбелязвам, че прогнозно допускане в бюджетни указания не е решение и че съставянето на бюджетна прогноза изисква някаква стойност. Именно затова обстоятелството е относимо: то показва, че при липса на преходен режим работната стойност за 2027 г. се формира в документи, които не подлежат на обсъждане по реда на Не се приема. посочени в ред 1, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 34 от 103 настоящата консултация. Това е практическото проявление на пропуска, описан в позиция 3, и според мен засилва основанието за преходна разпоредба. Указанията са публикувани от министерството и допусканията са изложени в раздела за разчетите на разходите за персонал за 2027 г. II. Към позиция 4 — обхватът на референтната стойност по ал. 4, т. 1 Становището предлага обхватът на брутната медианна работна заплата да бъде определен в закона или в наредбата по ал. 5, като § 3 бъде разширен, за да възложи на председателя на Националния статистически институт да утвърди и публикува реда за определянето ѝ, включително обхвата на съвкупността. Две обстоятелства, настъпили след внасянето, се отнасят пряко към това предложение. Първо. По разяснение, получено от Националния статистически институт, обхватът на показателя, използван при договарянето, е годишен темп на прираст на медианната работна заплата за наетите на пълно работно време, изчисляван по административния регистър на осигурените лица. Същевременно официално публикувано ниво на медианната работна заплата за 2025 г. не съществува — налична е само промяна в темпа. Това потвърждава пропуска и същевременно уточнява предложението. Обхватът се оказва определим, но към момента той е установен Приема се по принцип. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 35 от 103 в кореспонденция, а не в нормативен акт. Позиция 4 остава в сила именно поради това: определянето на обхвата не бива да зависи от разяснение, а следва да е част от уредбата. Второ. С писмен отговор на министъра на труда и социалната политика от 3 август 2026 г. по въпрос № 52-654-06-710 на народни представители, по данни, предоставени от Националната агенция за приходите, през юни 2026 г. на непълно работно време по един трудов договор работят 314 126 лица, от които 179 073 с договорено дневно работно време от четири часа. Съотнесено към съвкупността, която се подразбира от оценката на въздействието, това е около една осма от наетите лица. Изключването на тези лица от обхвата „пълно работно време“ е методологически защитимо, тъй като месечните възнаграждения при непълно работно време не са пряко съпоставими. То обаче не е неутрално: референтната стойност по ал. 4, т. 1 се измерва върху съвкупност, която не включва значителна част от лицата, засегнати от размера на минималната работна заплата. Отбелязвам и че този избор не работи в посока на по-благоприятен измерен резултат - обхватът „пълно работно време“ повишава медианата и с това повишава референтната стойност от 60 на сто. Позволявам си да отбележа, че и двата източника са документи на администрацията, което улеснява тяхната проверка. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 36 от 103 III. Към позиция 6 - съотношението на новата ал. 6 с минималния осигурителен доход Становището поставя въпроса дали размер, уговорен по реда на новата ал. 6 в отраслов или браншов колективен трудов договор, поражда последиците, които законодателството свързва с минималната работна заплата, включително при определянето на минималния осигурителен доход. Обстоятелство, настъпило на 1 август 2026 г.: с Приложение № 1А към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. бяха въведени диференцирани минимални осигурителни доходи по икономически дейности и квалификационни групи професии, по девет квалификационни групи, като три от деветте групи - персонал в услугите, търговията и охраната, квалифицирани работници в селското стопанство и професии, неизискващи специална квалификация съвпадат по размер с минималната работна заплата. Това прави въпроса от позиция 6 непосредствено практически: при съвпадение на най-ниското стъпало с минималната работна заплата и при възможност за уговаряне на по-висок размер по ал. 6 съотношението между двата инструмента следва да бъде изяснено. Позовавам се на Приложение № 1А към чл. 9, т. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., за периода от 1 август до 31 декември 2026 г. Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Частичната предварителна оценка на въздействието е изготвена в съответствие с изискванията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. Оценката на въздействието е изготвена за проекта на нормативен акт, като са използвани официални данни от Националния статистически институт. Оценката на въздействието е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове. Страница 37 от 103 IV. Към позиции 1 и 11 — институционална опора, предхождаща становището Становището излага, че основните елементи на механизма не се съдържат в законопроекта (позиция 1) и че оценката на въздействието не посочва рискове и отрицателни въздействия (позиция 11). Позволявам си да насоча вниманието към становище относно обнародването на Закона за държавния бюджет за 2026 г., публикувано на интернет страницата на Президента на Републиката и оповестено на 29 юли 2026 г., което отбелязва, че не са предложени завършен алтернативен модел, срок за неговото приемане и гаранции за актуализация, и вижда в това източник на несигурност и непредвидимост. Документът предхожда становището ми с близо месец и не ми беше известен при изготвянето му. Насочвам към него не като нов довод, а защото той изразява същото по същество от институционална позиция. Не се приема. V. Поправки към внесения текст 1. В раздел II, позиция 4, размерът по временно преустановения механизъм за 2027 г. е посочен като „около 692 евро“. По- точната стойност е около 690 евро. Числото е употребено като съпоставител и е предшествано от „около“; изводът, че новият механизъм дава по-нисък размер от преустановеното правило, не се променя. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 38 от 103 2. В раздел IV, бележка 14, редът „Евростат, октомври 2022 г.“ описва обхвата като „без сектори A и O“. Точното описание е „без сектор O“, с изключване на извънредния и сменения труд. Секторът A се изключва при медианата, не при този показател. Поправката е описателна и не мени нито едно число. 3. В същия раздел уговорката по бележка 5 следва да се чете като отнасяща се до разграничението между основно и брутно трудово възнаграждение. Заключение Допълнението не оттегля и не изменя нито една от шестнадесетте позиции и тринадесетте предложения в становището от 25 август. То добавя обстоятелства, три от които произхождат от документи на администрацията, и поправя две неточности в собствения ми текст. Оставам на разположение до изтичането на срока на обсъждането на 7 септември 2026 г. Боян Рашков ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. ДОПЪЛНЕНИЕ към предходния ми коментар и към подаденото становище След публикуването на коментара ми се запознах със становището на Съюза за стопанска инициатива от 20 август 2026 г., адресирано до председателя на междуведомствената работна група. То налага три уточнения. Първо — приписване. Две от бележките в подаденото от мен становище са направени по-рано и по-пълно от ССИ. Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Със законопроекта се предвижда кумулативно изискване към наредбата - да определя, както реда и начина за адекватността на минималната работна заплата, така и процедурата за сътрудничество със социалните партньори. С приемането на Страница 39 от 103 Раздел 3 от тяхното становище отчита решението по дело C-19/23 и възпроизвежда отменените разпоредби точно, включително частта от чл. 5, параграф 1, изречение пето „включително относно елементите, посочени в параграф 2“. ССИ извежда и последица, която аз не съм отбелязал: правото на Съюза вече не изисква механизмът да изключва понижаване на минималната работна заплата. Моята бележка се отнася до друг документ — таблицата за съответствие, публикувана на 24 август, която ССИ не е могла да види — но правният факт е установен от тях преди мен. Раздел 5 от същото становище съдържа довода, че минималната работна заплата е праг за основното трудово възнаграждение и следва да бъде съпоставяна с основно, а не с брутно възнаграждение. Това е бележка 5 от моето становище. Приоритетът е техен. 2. Второ — бележка, която не съм направил. Предлаганата ал. 4 предвижда, че оценка на адекватността се извършва веднъж на три години, но не посочва органа, който я извършва. Ал. 5 урежда реда и начина на сътрудничеството и консултациите, не състава на оценяващ орган. Становището на ССИ описва „независима експертна комисия с участие на МТСП и на социалните партньори“, а на 21 август беше публично обявено, че такава комисия ще бъде създадена от министъра на труда и социалната политика. В законопроекта такъв орган не се създава. Това има и европейско измерение: чл. 5, параграф 6 от Директива (ЕС) 2022/2041 — разпоредба, която не е отменена — изисква Приема се по принцип. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации подзаконовия нормативен акт, ще се регламентира изрично реда и начина, по който ще се извършва оценката на адекватност, като се гарантира участието на социалните партньори в този процес. Мотивите са посочени в ред 1, предложение 1. Страница 40 от 103 всяка държава членка да определи или създаде един или повече консултативни органи. Таблицата за съответствие възпроизвежда този параграф, без да посочва насрещна национална разпоредба, и обявява пълно съответствие. Позволявам си въпроса дали функцията се възлага на Националния съвет за тристранно сътрудничество и дали това не следва да бъде записано изрично. 3. Трето — наблюдение върху развитието на текста. Становището на ССИ от 20 август обсъжда тест за адекватност спрямо 50 на сто от средната основна работна заплата. Внесеният на 24 август текст предвижда 60 на сто от брутната медианна работна заплата и размера на издръжката на живот. Референтната стойност е променена между двете редакции. ССИ изрично не подкрепя включването на издръжката на живота, докато методиката за нейното изчисляване не е известна — възражение, което § 3 от законопроекта потвърждава, тъй като възлага изработването на тази методика в деветмесечен срок. Наред с това ССИ описва замисъла на механизма като закрепване на критериите в Кодекса на труда и на индикаторите и теглата в наредба на Министерския съвет. Предлаганата ал. 5 овластява Министерския съвет да уреди реда и начина на сътрудничеството и консултациите. Това е допълнителен довод по първата бележка от подаденото от мен становище: механизмът, който е договарян, предполага наредба с Приема се по принцип. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 41 от 103 индикатори и тегла, а внесената делегация не я обхваща. Димитър Барбуков ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. Становище по проекта на ЗИД на Кодекса на труда (минимална работна заплата) Общ извод Проектът правилно идентифицира необходимостта от преработване на механизма за минимална работна заплата (МРЗ), но в настоящия си вид е недостатъчно конкретен и методологично непълен. Той заменя автоматичната формула с изброяване на критерии, без да установява достатъчно ясна процедура, относителна тежест на критериите, орган, методика, доказателствени източници, мотивиране на решението и ефективен последващ мониторинг. 1. Основни проблеми в проекта 1.1. Критериите са изброени, но не са операционализирани Текст в проекта: „Минималната работна заплата за страната за следващата година се определя до 15 август на текущата година като се вземат предвид следните критерии: 1. покупателна способност…; 2. общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; 3. темп на растеж на работните заплати; 4. дългосрочни равнища на производителността на труда…“ Проблем: Това възпроизвежда минималните елементи по чл. 5, параграф 2 от Директива (ЕС) 2022/2041, но не отговаря на въпроса как се прилагат критериите. Не е ясно: Приема се по принцип. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 42 от 103 кой показател измерва „покупателната способност"; какво точно означава „издръжка на живот"; за кой период се изчисляват показателите; дали се използват номинални или реални величини; как се измерва „разпределението" на заплатите; какъв хоризонт се включва в „дългосрочните равнища" на производителността; как се съпоставят противоречиви резултати — например висока инфлация, но нисък ръст на производителността; има ли критерии с по-голяма тежест от останалите. Директивата изисква критериите да бъдат определени „по ясен начин". Само възпроизвеждането на четири общи категории не гарантира тази яснота. Чл. 5, параграф 1 допуска държавите членки да определят и относителната тежест на критериите, а проектът не прави това. Предложение: В закона или в задължителна наредба следва да се предвидят най-малко: конкретните показатели; източникът на всеки показател; референтният период; честотата на актуализация; методът за изчисление; начина на претегляне; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Срокът за определяне на минималната работна заплата е съобразен с бюджетната процедура и ангажиментите на държавата да предоставя информация на Процедурата за определяне на минималната работна заплата за страната, включително сроковете за представяне на данни ще се регламентира в наредба на Министерския съвет. Страница 43 от 103 правилото при конфликт между показателите; задължението за публикуване на изчисленията. Примерна формулировка: „При определяне на размера на минималната работна заплата Министерският съвет използва показатели и методика, определени с наредба, като посочва за всеки показател източника на данните, референтния период, начина на изчисление и относителната му тежест." 2. Срокът „до 15 август" е проблемен Текст в проекта: „до 15 август на текущата година" Проблем: В мотивите е посочено, че този срок ще осигури предвидимост при изготвянето на бюджета за 2027 г. и средносрочната бюджетна прогноза. В приложената таблица за съответствие обаче е посочено „до 1 октомври", което не съответства на текста на проекта. Това е съществено вътрешно противоречие между документите. Срокът 15 август може да е прекалено ранен, ако към тази дата: окончателните данни за медианната заплата не са налични; данните за инфлацията са непълни; прогнозите за БВП, заетостта и производителността са преразглеждани; социалният диалог още не е приключил; Приема се по принцип Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Всички срокове са съобразени с възможността за ползване на официална статистическа информация. Редът и начинът за оценка на адекватността на МРЗ ще се определи с наредба на Министерския съвет, като се гарантира участието на социалните партньори. Страница 44 от 103 предстоят съществени изменения в бюджетната рамка. Същевременно прекалено късният срок може да затрудни работодателите и бюджетното планиране. Предложение: Да се установи календарна процедура, например: до определена дата НСИ и другите компетентни институции публикуват набора от данни; до определена дата се изготвя аналитичен доклад; провеждат се консултации; Министерският съвет приема решение; решението и мотивите се публикуват заедно с изчисленията. Самият срок следва да бъде еднакъв във всички документи. 3. Референтните стойности не са достатъчно добре уредени Текст в проекта: „1. 60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата; 2. размера на издръжката на живот." Проблем: Положително е, че е включена стойността от 60% от брутната медианна заплата. Това е една от изрично посочените в Директивата международни референтни стойности. Директивата обаче посочва и 50% от брутната средна заплата като възможна референтна стойност. Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 45 от 103 Проблематично е, че проектът не казва какъв е правният ефект на тези стойности. Не е ясно дали: МРЗ трябва да достига и двете стойности; достатъчно е да достига едната; стойностите са само аналитични ориентири; отклонение под тях е допустимо; Министерският съвет трябва да обоснове отклонението. Например „издръжката на живот" може да бъде по-висока от 60% от медианната заплата. В такъв случай коя стойност има приоритет? Предложение: Да се добави правило от типа: „При оценката на адекватността минималната работна заплата се съпоставя едновременно с всички определени референтни стойности. Когато размерът ѝ е под някоя от тях, решението на Министерския съвет съдържа мотиви за отклонението, срок за преодоляването му и оценка на последиците." Следва да се обсъди и включването на 50% от брутната средна заплата. Това би било особено релевантно за България, където средната заплата е чувствително повлияна от високоплатени сектори и регионални различия, а медианната заплата може да дава по-нисък ориентир. Според сравнителни данни към 2026 г. редица държави използват комбинация от референтни стойности. Например Хърватия Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации В законопроекта изрично е предвидено задължение на председателя на Националния статистически институт да утвърди ред и начин за определяне на издръжката на живот. Според чл. 6, ал. 1 от Закона за статистиката (ЗС) Националният институт (НСИ) осъществява независима статистическа дейност на държавата. В чл. 9, т. 9 от ЗС е предвидено правомощие председателят на НСИ да утвърждава статистически методики. По този начин оценката на адекватността ще се извършва въз основа Страница 46 от 103 използва 50% от средната и 60% от медианната заплата, Полша — 55% от средната заплата, Румъния — диапазон от 47% до 52% от средната заплата, а Словакия — 60% от средната заплата. Словения използва отделен подход, основан на разходите за минимално препитание. 4. „Издръжката на живот" е неопределено понятие Текст в проекта: „Председателят на Националния статистически институт утвърждава ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот в 9-месечен срок от влизане в сила на този закон." Проблем: Тази уредба поражда няколко въпроса: Има ли НСИ материална компетентност да определя методиката еднолично? Защо методиката се определя от председателя на НСИ, а не с нормативен акт на Министерския съвет? Как ще се гарантира участие на социалните партньори? Ще се измерва ли издръжката на един работник или на домакинство? Включват ли се жилищни разходи, транспорт, здравеопазване, образование, културен и социален живот? Ще има ли национална стойност или регионални стойности? Не се приема. методология за издръжката на живота, а тяхното официално публикуване, ще е в За целите на Кодекса на труда не е необходимо изрично дефиниране на на живот“. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 47 от 103 Ще се използва ли брутният или нетният размер на МРЗ при съпоставката? Ще бъде ли показателят месечен или годишен? Как ще се третират различията между София, големите градове и малките населени места? Съображение 28 от Директивата посочва, че национална кошница от стоки и услуги по реални цени може да бъде инструмент за определяне на разходите за живот, включително материални потребности и възможността за участие в културни, образователни и социални дейности. Предложение: Методиката следва да бъде: приета с наредба на Министерския съвет; предварително обсъдена с НСИ, НСТС, работодателските и синдикалните организации; основана на публична кошница от стоки и услуги; регулярно актуализирана; придружена от оценка на регионалните различия; съпоставима с нетния доход и прага на бедност. Само публикуването на „данни за издръжката на живот" без законова дефиниция създава риск от спор относно валидността и представителността на показателя. посочени в ред 1, Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 48 от 103 5. Участието на социалните партньори е формално недостатъчно Текст в проекта: „Минималната работна заплата за страната и оценката на нейната адекватност се определят в сътрудничество и след консултации с представителните организации… по ред и начин, определени с наредба на Министерския съвет." Проблем: Това е правилна посока, но формулировката не гарантира: участие на социалните партньори през целия процес; достъп до необходимите данни; възможност за представяне на становища; задължение за мотивиран отговор; участие при избора и промяната на методиката; участие при определяне на референтните стойности; участие в мониторинга. Чл. 7 от Директивата изисква своевременно и ефективно участие в целия процес на вземане на решения, включително по критериите, референтните стойности, актуализациите, събирането на данни и анализите. Приложената таблица за съответствие се позовава на общите разпоредби на чл. 2, 3, 3а и 3в КТ, но това не е напълно достатъчно. Общото задължение за консултации по КТ Приема се по принцип. предложение 1. Анализ относно договаряне е включен в Плана за насърчаване на Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 49 от 103 не урежда специалната процедура по определяне на МРЗ. Предложение: В чл. 244 или в специална наредба да се уреди, че социалните партньори: получават аналитичните материали предварително; участват при избора и изменението на критериите; участват при определяне на методиката; получават възможност за писмено становище; получават мотивиран отговор при неприемане на предложенията; участват в консултативен орган или специална работна група. Следва да се прецени и създаването на постоянен консултативен орган по МРЗ. Чл. 5, параграф 6 от Директивата предвижда държавите членки да определят или създадат един или повече консултативни органи, които да съветват компетентните органи. В проекта няма отделна уредба на такъв орган. 6. Липсва достатъчна уредба на колективното договаряне Текст в проекта: „По-големи размери на минималната работна заплата могат да се уговарят в колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище." Проблем: Текстът е декларативен и не създава реален механизъм за насърчаване на Не се приема. 2026 г. на Министерския съвет, който е публикуван страницата на МТСП. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 50 от 103 колективното договаряне. Самото „могат да се уговарят" не отговаря на въпроса: как се осигурява ефективност на отрасловите и браншовите договори; как се разширява обхватът им; как се защитават работниците в сектори със слабо синдикално представителство; как се измерва покритието на колективното договаряне; какви мерки се предприемат при покритие под 80%. Директивата изисква държавите с покритие на колективното договаряне под 80% да приемат рамка от благоприятстващи условия и план за действие за увеличаване на покритието. В приложената оценка на въздействието се твърди: „Действащият механизъм за определяне на МРЗ не позволява ефективно колективно договаряне на работни заплати по отрасли и браншове." Това твърдение не е подкрепено с данни за обхвата на колективното договаряне, броя на отрасловите договори, секторите с дефицит или причинно-следствена връзка между автоматичната формула и състоянието на колективното договаряне. Предложение: В оценката и мотивите да се добавят: актуални данни за обхвата на колективното договаряне; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации В § 1 от допълнителните разпоредби на КТ се въвежда легална дефиниция за понятието „минимална работна заплата“, според която това е най- ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа. Целта е да се осигури правна сигурност при прилагане на уредбата за работната заплата. С приемане на промените ще е ясно, че за работещите на пълно работно време основното трудово възнаграждение, определено в трудовия договор, не може да е по-малко от определената Страница 51 от 103 анализ по сектори; мерки за увеличаване на покритието; връзка между секторните минимални прагове и националната МРЗ; правила за публичност и проследяване на колективните договори. 7. Дефиницията на МРЗ е твърде кратка и поражда спорове Текст в проекта: „„Минимална работна заплата" е най- ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа." Проблем: Това създава известна правна яснота, но не урежда всички практически въпроси: как се изчислява МРЗ при непълно работно време; как се прилага при сумирано изчисляване на работното време; как се прилага при заплащане според изработеното; кои допълнителни възнаграждения не могат да се включват; включват ли се добавки за трудов стаж и професионален опит; включват ли се доплащания за нощен, извънреден, празничен и специфичен труд; как се съпоставя минималното основно възнаграждение с брутното възнаграждение; Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации минимална работна заплата за страната. За работещите на непълно работно време минималният размер на основното трудово възнаграждение следва да е пропорционален на отработеното време. Структурата на работната заплата е нормативно определена, като ясно се разграничава основна от брутна работна заплата, в която се включват всички допълнителни трудови възнаграждения и други плащания. Частичната оценка на въздействието е Страница 52 от 103 как се прилага при командировани и сезонни работници. Особено важно е, че проектът използва термина „основно месечно трудово възнаграждение", докато Директивата и МОТ разглеждат минималната заплата като минимална сума, дължима за извършена работа, а националните системи в Европа имат различни правила за включване на добавки. Сравнителното изследване на МОТ показва, че Франция, Белгия, Люксембург и Словения включват определени добавки, докато България, Унгария и Испания традиционно изключват добавъчните плащания. Предложение: Да се добави изрично правило, че при проверка на спазването на МРЗ не се включват: възнаграждение за извънреден труд; добавки за нощен труд; добавки за работа през официални празници; обезщетения; възстановяване на разходи; социални придобивки; плащания, които не са възнаграждение за нормално извършена работа. Да се регламентира и изчисляването при непълно работно време и при заплащане според изработеното. 8. Значителни слабости в оценката на въздействието Текст в оценката: Не се приема. Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. изготвена за проекта официални данни от институт. Оценката съответствие с нормативните Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 53 от 103 „Последващи оценки и анализи за изпълнението на политиката не са извършвани." Проблем: Това е съществен пропуск, особено след като мотивите и оценката твърдят, че действащият механизъм се е „доказал като неефективен". Твърдението за неефективност трябва да бъде подкрепено с: анализ на ръста на МРЗ; анализ на заетостта; анализ на безработицата; анализ на недекларирания труд; анализ на броя на работниците на МРЗ; секторни и регионални ефекти; ефекти върху инфлацията; ефекти върху бюджетните разходи; оценка на ефекта върху микропредприятията; сравнение между реален и номинален ръст на МРЗ. В оценката се посочва, че през 2024–2026 г. МРЗ се е увеличила с 30%, докато инфлацията е 12,8%. Това само по себе си не доказва вреден инфлационен ефект. Необходимо е да се разграничат: номинален ръст; реален ръст; ръст на производителността; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 54 от 103 ръст на средната и медианната заплата; секторни ценови ефекти; влияние на други фактори върху инфлацията. Съществуващите европейски изследвания не подкрепят автоматично извода, че увеличенията на МРЗ непременно водят до значителни загуби на работни места. Например анализи за Германия, цитирани в актуален европейски доклад, сочат, че увеличението на минималната заплата може да доведе до пренасочване на работници към по-големи и по-продуктивни предприятия, без общ спад на заетостта. Предложение: Оценката да бъде допълнена с поне три сценария: нисък ръст на МРЗ; базов сценарий; висок ръст на МРЗ. За всеки сценарий следва да се оценят: заетост; безработица; инфлация; бюджетни разходи; разходи за труд; брой засегнати работници; ефекти върху МСП; ефекти по икономически дейности и региони. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Частичната предварителна оценка на въздействието е изготвена в съответствие с изискванията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. Оценката на въздействието е изготвена за проекта на нормативен акт, като са използвани официални данни от Националния статистически институт. Оценката на въздействието е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове. Страница 55 от 103 9. Не са разгледани достатъчно алтернативи Текст в оценката: Сравняват се само: Вариант 1 „Без действие"; Вариант 2 „Регламентиране на нов механизъм". Проблем: Това е недостатъчно. Липсват поне следните реалистични алтернативи: Вариант 3: комбиниран механизъм — съчетаване на референтна стойност, инфлационен компонент, производителност, защитна клауза при спад на заетостта, ежегодна актуализация, периодичен преглед. Вариант 4: независима комисия — МРЗ да се предлага от независима или тристранна комисия, подобно на подхода в Германия и Обединеното кралство, с публични данни, анализи и мотивирано решение. Вариант 5: двойна референтна система — използване на 60% от медианната заплата, 50% от средната заплата и национален разходен праг. Този вариант би намалил риска една единствена статистическа стойност да определя целия механизъм. Вариант 6: диференцирана секторна защита — национална МРЗ като общ минимум, допълнена от отраслови и браншови минимални стандарти чрез колективно договаряне. Фактът, че са оценени само два варианта, позволява формално предпочитане на вариант 2, но не доказва, че той е най- добрият вариант. Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Частичната предварителна оценка на въздействието е изготвена в съответствие с изискванията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. Оценката на въздействието е изготвена за проекта на нормативен акт, като са използвани официални данни от Националния статистически институт. Оценката на въздействието е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове. Частичната предварителна оценка на въздействието е съответствие с изискванията на Наредбата за обхвата и методологията за извършване на Страница 56 от 103 10. Проблеми в мотивите 12.1. Недоказани твърдения Текст в мотивите: „автоматичният механизъм… се е доказал като неефективен" „предпоставка за повишаване на инфлацията" „ще ограничи необоснованото от социално- икономическа гледна точка нарастване на разходите за заплати" „ще подобри инвестиционния климат" Проблем: Тези изводи не са подкрепени с достатъчно емпиричен анализ. Особено проблематично е твърдението за подобряване на инвестиционния климат — то изисква конкретни доказателства или поне оценка чрез индикатори. Не се приема 12.2. Противоречие относно бюджета Текст в мотивите: „Мярката ще има положителен ефект върху фискалната стабилност" Проблем: Проектът не определя бъдещия размер на МРЗ и не дава количествена оценка на бюджетния ефект. Само промяната на метода не гарантира Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации оценка на въздействието. Оценката на въздействието е изготвена за проекта на нормативен акт, като са използвани официални данни от Националния статистически институт. Оценката на въздействието е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за нормативните актове. Законопроектът и действащата нормативна уредба в областта на заплащането на труда, включително за сътрудничеството партньори е в съответствие с Конвенция № 131 и Директивата за адекватните минимални работни заплати. Страница 57 от 103 намаляване на разходите. Ако новият механизъм доведе до по-висока МРЗ поради разходите за живот или медианната заплата, бюджетният ефект може да бъде обратен. Следва да се направи разграничение между: бюджетен ефект от законопроекта като процедурна промяна; бюджетен ефект от бъдещите решения за конкретен размер; косвени ефекти върху социалните плащания и публичните заплати. 12.3. Непълно съответствие с Конвенция № 131 Проблем: Мотивите се позовават на Конвенция № 131, но проектът не включва изрично: потребностите на работниците и техните семейства; социалноосигурителните обезщетения; относителния жизнен стандарт на други социални групи; желанието за постигане и поддържане на висока заетост. Конвенцията посочва както потребностите на работниците и семействата им, така и икономическите фактори — развитие, производителност и висока заетост. Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 58 от 103 Проектът включва издръжката на живот и производителността, но не обхваща изрично всички релевантни компоненти. Конкретна препоръчителна редакция Бих препоръчал чл. 244, ал. 2–5 да бъде структуриран приблизително така: „(2) Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната за следващата календарна година въз основа на методика, определена с наредба, като взема предвид: покупателната способност и изменението на разходите за живот; общото равнище и разпределението на работните заплати; темпа на растеж на работните заплати; дългосрочните равнища и развитието на производителността на труда; равнището на заетост и безработица; регионалните и секторните различия; въздействието върху бедността сред работещите, социалното сближаване и равенството между жените и мъжете. (3) При оценката на адекватността се използват най-малко следните референтни стойности: 60 на сто от брутната медианна работна заплата; 50 на сто от брутната средна работна заплата; национален показател за разходите за живот. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 59 от 103 (4) Размерът на минималната работна заплата не може да бъде по-нисък от размера за предходната година. Когато определеният размер е под някоя от референтните стойности, решението на Министерския съвет съдържа мотиви за отклонението и срок за преразглеждане. (5) Оценката на адекватността се извършва най-малко веднъж на две години, а ежегодното определяне на минималната работна заплата се предхожда от аналитичен доклад и консултации със социалните партньори. (6) Социалните партньори участват своевременно и ефективно при избора и прилагането на критериите, референтните стойности, методиката, актуализациите и анализа на резултатите." Това е само концептуална редакция и ще трябва да се съгласува с действащата систематика на КТ и с конкретната българска институционална компетентност. Заключение Проектът може да бъде подкрепен по принцип, но не следва да се приема в настоящия му вид без доработване. Най- съществените необходими промени са: уеднаквяване на срока за определяне на МРЗ; приемане на ясна методика с показатели, източници и тежести; изясняване на правния ефект на референтните стойности; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 60 от 103 дефиниране на „издръжката на живот"; включване на 50% от брутната средна заплата като допълнителен ориентир; създаване или ясно определяне на консултативен орган; гарантиране на ефективно участие на социалните партньори; уредба на колективното договаряне и покритието му; допълване на дефиницията и правилата за компонентите на МРЗ; сериозно преработване на оценката на въздействието с количествени сценарии; анализ на бюджетните ефекти и връзките с други плащания; разглеждане на повече от два нормативни варианта. В сегашния си вид проектът формално се движи към изпълнение на чл. 5 и 7 от Директива (ЕС) 2022/2041, но оставя твърде голяма свобода на последващата наредба и на административната практика. Това създава риск от непредвидимост, спорове за законосъобразност и недостатъчна прозрачност при бъдещото определяне на МРЗ Мартин Маринов ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. 1. Сравнителен правен и административен анализ: Изменения на чл. 244 от КТ в контекста на Директива (ЕС) 2022/2041 и административни нередности в проекта 1. Въведение в правната рамка и стратегическо значение Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 61 от 103 Приемането на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати (МРЗ) е фундаментален етап от реализацията на „Европейския стълб на социалните права“ и по-конкретно на Принцип № 6. Този правен инструмент налага на държавите членки императивното задължение да гарантират адекватност на законоустановените минимални възнаграждения, съобразена със социално- икономическите реалности. За България, която според Доклад COM(2026) 388 final поддържа най-ниските номинални нива на МРЗ в Съюза (399 евро към 2023 г.), транспонирането на Директивата е не просто административен акт, а стратегически механизъм за постигане на възходяща социална конвергенция. Настоящият анализ цели критична оценка на съответствието на предложената редакция на чл. 244 от Кодекса на труда (КТ) с европейските стандарти и детайлно идентифициране на процедурните дефекти в текущия проект, които компрометират неговата правна валидност. 2. Анализ на критериите за адекватност: Чл. 244 от КТ срещу Чл. 5 от Директивата Разпоредбата на Чл. 5, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2041 изисква от държавите членки да установят „ясни и обективни критерии“, които да гарантират достоен стандарт на живот и социално сближаване. Предложената национална редакция на чл. 244 от КТ формално репликира структурата на Чл. 5, параграф 2 от Директивата, като въвежда следните корелации: Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 62 от 103 Покупателна способност и издръжка на живота: Проектът следва буква „а“ на Директивата, обвързвайки МРЗ с реалните разходи за издръжка. Равнище и разпределение на заплатите: Кореспондира с буква „б“, целяща редукция на доходните неравенства. Темп на растеж на възнагражденията: Транспонира буква „в“, осигурявайки динамично съответствие с пазарните тенденции. Производителност: Интегрира критерия по буква „г“, насочен към дългосрочните равнища на националната производителност. Оценка на критерия за производителност: Съгласно Съображение 26 от преамбюла на Директивата, включването на производителността като коректив притежава висока „добавена стойност“. Той функционира като балансиращ фактор, който предпазва конкурентоспособността на предприятията (особено на МСП) от необоснован инфлационен натиск и гарантира устойчивостта на работните места в дългосрочен план. Въпреки това, формалното изброяване на критериите е недостатъчно без тяхното детайлно методическо разписване, което поставя под въпрос реалната адекватност на предложените референтни стойности. 3. Референтни стойности и икономическа адекватност Използването на ориентировъчни референтни стойности (Чл. 5, параграф 4 от Директивата) е ключов аналитичен Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 63 от 103 инструмент. Българското законодателство се ориентира към „златния стандарт“ от 60% от брутната медианна заплата, което теоретично следва международните добри практики. Анализът на данните от Доклад COM(2026) 388 final (Графика 3) обаче разкрива тревожна тенденция: България попада в групата държави с нива между 50% и 54% от медианната заплата, но по-важното е, че за периода 2021-2023 г. минималните заплати в страната са нараствали по-бавно от медианните. Регистрираният спад от -0.2 до - 4.8 процентни пункта е ясен индикатор за дефицит на адекватност и изоставане на МРЗ спрямо общия темп на икономическо развитие, което налага по-решителна законова интервенция. Деконструкция на „издръжката на живота“: Съгласно Съображение 28 от Директивата, адекватността на МРЗ не е само биологична категория. Тя трябва да включва „кошница от стоки и услуги по реални цени“, която да гарантира не само физическо оцеляване, но и реална възможност за участие в културни, образователни и социални дейности. Текущият проект в България страда от тясно икономическо тълкуване, което пренебрегва нуждите от социално включване, заложени в европейския законодателен дух. Без отчет на реалната покупателна способност, всяко чисто процентно съотношение към медианната заплата остава лишен от социално съдържание статистически индикатор. 4. Анализ на вътрешните противоречия и административни нередности Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 64 от 103 Принципът на правна сигурност изисква безупречна хронологична и логическа последователност на административния процес. В разглеждания проект се наблюдават тежки процедурни пороци, които застрашават легитимността на цялата реформа. 4.1. Противоречие в крайните срокове и отчетността Установено е недопустимо разминаване между законопроекта, посочващ дата 15 август, и официалната Таблица за съответствие, фиксираща 1 октомври. Важно е да се подчертае, че датата 1 октомври не е произволна, а е императивно определена в Чл. 10, параграф 2 от Директивата като срок за периодично докладване към ЕК. Пренебрегването на този синхрон в националния проект е не просто техническа грешка, а потенциално нарушение на задължението за лоялно сътрудничество между държавата членка и европейските институции. 4.2. Хронологичен парадокс „2026“ Проектът генерира правен абсурд, предвиждайки прилагане на процедура с краен срок 15.08.2026 г., докато към края на същия месец актът все още се намира в етап на съгласуване. Липсата на изрични преходни разпоредби за 2026 г. създава критичен правен вакуум. Тази административна небрежност поставя определянето на МРЗ за следващия период извън обхвата на законовата предвидимост. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Разпоредбата на чл. 10 от Директива (ЕС) 2022/2041 не предвижда задължение за ежегодно отчитане до 1 октомври пред Европейската комисия на минималната работна заплата. разпоредби на чл. 244, ал. 1, т. 1 от КТ делегира правомощие на Министерския съвет да определя минималната работна заплата за страната, поради което не е наличен „правен вакуум“ при определянето на минималната работна заплата. Оценката на въздействието е Страница 65 от 103 4.3. Административно несъответствие и дефицит на мотивировка Налице е „фактологичен парадокс“, представляващ тежък процедурен порок: Становище на Министерски съвет: Издадено на 13.08.2026 г. Оценка на въздействието: Финализирана едва на 24.08.2026 г. Юридически е недопустимо държавен орган да съгласува проект, базирайки се на Оценка на въздействието, която формално е изготвена 11 дни по-късно. Това фиктивно спазване на процедурата индикира сериозен дефицит на мотивировка и пренебрегване на процесуалната последователност, което е основание за оспорване на законосъобразността на акта. Кумулативният ефект от тези нередности компрометира интегритета на България пред европейските партньори. 5. Заключение и правни изводи Синтезираният анализ показва, че докато материалноправно проектът за изменение на чл. 244 от КТ се стреми да репликира духа на Директива (ЕС) 2022/2041, процедурно той е дълбоко компрометиран. Административната неточност и хронологичните противоречия създават рискове от правна нестабилност. За отстраняване на идентифицираните дефицити се налагат следните препоръки: Пълна синхронизация на сроковете: Уеднаквяване на датите в законопроекта с Не се приема. изискванията на Закона за нормативните актове. Разработването на изискванията на Директива (ЕС) 2022/2041. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 66 от 103 императивния отчетен цикъл по Чл. 10 от Директивата (1 октомври). Легитимиране на преходния период: Въвеждане на прецизни преходни разпоредби за 2026 г., които да елиминират правния вакуум. Рестарт на административната процедура: Провеждане на ново, законосъобразно съгласуване, което да гарантира, че Оценката на въздействието предхожда становищата на органите, при реално и ефективно участие на социалните партньори съгласно Чл. 7 от Директивата. Само чрез рестартиране на процедурата върху здрава административна основа може да се гарантира, че реформата на МРЗ ще постигне своята цел — социална справедливост и икономическа стабилност. Велислава Делчева – Омбудсман на Република България ☐ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. Минималната работна заплата е един от основните инструменти за защита на работещите с най-ниски доходи и има непосредствено отражение върху жизнения стандарт на значителен брой граждани и техните семейства. Както правилно е посочено и в мотивите към законопроекта, тя изпълнява едновременно социална и икономическа функция, като социалното ѝ предназначение е насочено към защита на най-уязвимите участници на пазара на труда и осигуряване на базов жизнен стандарт. Поради това считам за особено важно бъдещият механизъм за определяне на минималната работна заплата да осигурява не само баланс между социалните и икономическите фактори, но и достатъчна яснота, прозрачност, предвидимост и Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 67 от 103 проверимост на начина, по който се достига до конкретния размер на минималната работна заплата. С предложеното изменение на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда се предвижда минималната работна заплата за следващата година да се определя до 15 август на текущата година, като се вземат предвид четири критерия: покупателната способност на минималната работна заплата, отчитайки издръжката на живот; общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темпът на растеж на работните заплати; дългосрочните равнища на производителността на труда. Предложените критерии следва да бъдат разглеждани и в контекста на международните стандарти за определяне на минималните работни заплати, включително чл. 3 от Конвенция № 131 на Международната организация на труда за определяне на минимална работна заплата, по-специално с оглед на развиващите се страни, ратифицирана от Република България. Същевременно същите критерии бяха предвидени и в чл. 5, § 2 от Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз (по-нататък Директива (ЕС) 2022/2041 или Директивата). Тази разпоредба е отменена с решение на Съда на Европейския съюз от 11 ноември 2025 г. по дело C-19/23, поради което чл. 5, § 2 от Директивата вече не може да бъде посочван като правно основание за задължително включване на тези четири критерия в националния механизъм. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 68 от 103 Отмяната на разпоредбата не препятства националния законодател да възприеме същите критерии при изграждането на националния механизъм за определяне на минималната работна заплата. При този национален избор обаче е от особено значение нормативната уредба да позволява ясно да бъде установено как тези критерии ще бъдат прилагани и как чрез тях ще се достига до конкретния размер на минималната работна заплата. 1. Необходима е по-голяма нормативна определеност на механизма: Проектът не съдържа математически алгоритъм, не определя относителната тежест на отделните критерии и не урежда начина, по който те ще взаимодействат помежду си при формиране на конкретния размер на минималната работна заплата. Законът посочва единствено, че те следва да бъдат „взети предвид“. Същевременно новата ал. 5 на чл. 244 от КТ предвижда минималната работна заплата и оценката на нейната адекватност да се определят в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите по ред и начин, определени с наредба на Министерския съвет. Прави впечатление, че предвидената законова делегация е свързана с реда и начина на осъществяване на сътрудничеството и консултациите със социалните партньори, без от текста да става ясно дали с наредбата ще бъдат уредени и останалите съществени елементи на Приема се по принцип Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 69 от 103 механизма – конкретните статистически индикатори, чрез които ще бъдат измервани законово установените критерии, тяхната относителна тежест и начинът, по който те ще взаимодействат при определянето на конкретния размер на минималната работна заплата. Намирам това за въпрос, който заслужава допълнителна преценка от гледна точка на правната сигурност и защитата на работещите. След решението на Съда на Европейския съюз от 11 ноември 2025 г., посочено по-горе, четирите конкретни критерия, съдържащи се в отменения чл. 5, § 2 от Директива (ЕС) 2022/2041, вече не са задължителни по силата на правото на Европейския съюз. В сила обаче остава чл. 5, § 1 от Директивата в частта, която изисква държавите членки със законоустановени минимални работни заплати да установят необходимите процедури за тяхното определяне и актуализиране, като тези процедури се ръководят от критерии, определени с оглед постигането на адекватност, и изрично предвижда, че критериите следва да бъдат определени по ясен начин. След като Директивата не налага използването на четирите конкретни критерия, считам, че изискването за яснота на механизма предполага нормативната уредба да определя не само кои са критериите, но и по какъв начин те участват при определянето на конкретния размер на минималната работна заплата. Това не означава непременно въвеждане в закона на математическа формула или фиксирани проценти за всеки критерий, но не е Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 70 от 103 достатъчно да има само формално изброяване. Причината за това е, че от гледна точка на гражданина същественият въпрос е не само кои показатели ще бъдат използвани, а и как от тези показатели се достига до конкретната сума на минималната работна заплата. 2. Необходима е яснота относно използваните статистически показатели. Съществен въпрос е и начинът, по който законово определените критерии ще бъдат превърнати в конкретни измерими показатели. Особено значение има критерият „общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение“, за който в рамките на проведените консултации беше обсъждано използването на брутната медианна работна заплата. Същевременно брутната медианна работна заплата е предвидена и като основа за една от референтните стойности при оценката на адекватността – 60 на сто от нейния размер. Това придава особено значение на обхвата, качеството и актуалността на статистическите данни, въз основа на които ще бъде определяна медианната работна заплата. Предложеният текст не уточнява обхвата на статистическата съвкупност, върху която следва да бъде изчислявана тази стойност. Този въпрос има съществено значение, тъй като различният обхват на наблюдаваните лица, предприятия и икономически дейности може да окаже влияние върху получената стойност на показателя, а оттам и върху резултата от Приема се по принцип. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 71 от 103 оценката на адекватността на минималната работна заплата. Поради това считам, че следва ясно да бъдат определени източникът на данните, обхватът на статистическата съвкупност, референтният период и моментът на актуализиране на данните. Това е особено важно, когато статистическият показател участва в механизъм за ежегодно определяне на минималната работна заплата или служи като законово установена референтна стойност при оценката на нейната адекватност. Използването на данни със значително времево отстояние би могло да доведе до резултат, който не отразява актуалното състояние и динамиката на възнагражденията. Същите изисквания за яснота, актуалност и проверимост следва да се прилагат и по отношение на останалите статистически показатели, чрез които ще бъдат прилагани законово установените критерии. 3. Необходима е яснота относно начина, по който ще бъде отчитана производителността на труда. В предложения текст на чл. 244 от КТ, ал. 2, т. 4 като един от критериите при определяне на минималната работна заплата са посочени „дългосрочните равнища на производителността на труда в страната“. Следва да се има предвид, че аналогичен критерий се съдържаше в чл. 5, § 2, буква „г“ от Директива (ЕС) 2022/2041, който предвиждаше отчитане на „дългосрочните Приема се по принцип. Мотивите са предложение 4. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 72 от 103 равнища и развитието на националната производителност“. Член 5, § 2 от Директивата, както вече посочих, е отменен, поради което производителността на труда е възприета, по национален избор, като един от критериите за определяне на минималната работна заплата. Ето защо считам за необходимо да бъде достатъчно ясно определено как ще бъде измервано нейното дългосрочно равнище, какъв статистически показател и референтен период ще бъдат използвани и по какъв начин изменението на този показател ще участва при определянето на минималната работна заплата. Това е важно и с оглед на обстоятелството, че производителността на труда се влияе не само от положения от работниците труд, но и от редица други фактори, сред които инвестициите, технологичното обновяване, автоматизацията, дигитализацията, организацията на производството и капиталовата обезпеченост. Поради това използваният показател за производителност следва да бъде ясно определен и достатъчно обоснован, така че да позволява прозрачна и обективна преценка на значението му при определянето на минималната работна заплата. 4. Покупателната способност и издръжката на живот трябва да имат ясно измеримо съдържание. Положително оценявам обстоятелството, че покупателната способност и издръжката на живот са изрично включени сред факторите, които националният законодател предлага да бъдат отчитани при определянето на минималната работна заплата. Това е Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 73 от 103 особено важно в условията на промени в цените на основни стоки и услуги, тъй като реалната защитна функция на минималната работна заплата зависи не само от нейния номинален размер, а и от стоките и услугите, които могат да бъдат закупени с него. Същевременно законопроектът предвижда председателят на Националния статистически институт да утвърди в деветмесечен срок ред и начин за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот. Предвид значението на този показател считам, че методологията за неговото определяне следва да бъде публична, прозрачна, проверима и периодично актуализирана, така че да позволява да бъде установено въз основа на какви данни и компоненти се определя размерът на издръжката на живот и доколко той отразява актуалните разходи за задоволяване на основните жизнени потребности. Необходимо е също ясно да се разграничат показателят, чрез който покупателната способност ще бъде отчитана при ежегодното определяне на минималната работна заплата, и показателят „издръжка на живот“, използван като референтна стойност при периодичната оценка на нейната адекватност, както и да бъде изяснено дали и в каква степен при тяхното определяне ще се използват еднакви данни и методология. Предвид обстоятелството, че редът и начинът за определяне и публикуване на данните за издръжката на живот предстои да бъдат утвърдени в деветмесечен срок, следва да бъде изяснено и по какъв начин този Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 74 от 103 показател ще бъде прилаган до приемането на съответната методология, когато законовата уредба предвижда неговото използване преди изтичането на този срок. 5. Референтните стойности за адекватност не са автоматична формула за МРЗ Със законопроекта се предлага веднъж на три години да се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата, като се вземат предвид две референтни стойности – 60 на сто от брутната медианна работна заплата и размерът на издръжката на живот. Подкрепям въвеждането на конкретни ориентири за оценка на адекватността. Това разбиране съответства и на чл. 5, § 4 от Директива (ЕС) 2022/2041, който не е засегнат от решението на Съда на Европейския съюз по дело C-19/23 и предвижда използването на индикативни референтни стойности за насочване на оценката на адекватността на законоустановените минимални работни заплати, като сред примерите е посочена стойността от 60 на сто от брутната медианна работна заплата. Считам, че е важно да бъде разписано това какви последици ще има периодичната оценка, ако бъде установено, че определеният размер на МРЗ е под избраните референтни стойности или не осигурява достатъчна адекватност. Необходимо е също така нормативната уредба да предвиди как резултатите от оценката на адекватността се отчитат при последващото определяне на минималната Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Действащата разпоредбата на чл. 244, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда делегира правомощието на Министерския съвет да определи размера на минималната връзка действащото законодателство установява задължение на Министерския съвет да определи размера на минималната работна заплата за 2027 г. Страница 75 от 103 работна заплата, така че оценката да има реално значение за функционирането на механизма, а да не остава единствено аналитичен инструмент. 6. Ежегодното определяне на МРЗ и тригодишната оценка са различни процедури. Необходима е преходна уредба за определяне на МРЗ за 2027 г. Считам за положително, че проектът предвижда размерът на минималната работна заплата да бъде определян ежегодно, до 15 август на текущата година. Това следва ясно да се разграничава от предвидената веднъж на три години оценка на адекватността. Наред с това следва да бъде уредено първото прилагане на новия механизъм. Предложеният чл. 244, ал. 2 предвижда минималната работна заплата за следващата календарна година да се определя до 15 август на текущата година. Към момента на публикуване на законопроекта за обществена консултация този срок за определяне на минималната работна заплата за 2027 г. вече е изтекъл. Поради това общото правило на чл. 244, ал. 2 от КТ не може да бъде приложено за определяне на минималната работна заплата за 2027 г. без специална уредба на първото прилагане на механизма. Същевременно в законопроекта не е предвидена преходна разпоредба, която изрично да определя в какъв срок и по какъв ред следва да бъде определена минималната работна заплата за 2027 г. Това създава правна неяснота именно по отношение на Приема се частично. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 76 от 103 първата година, за която новият механизъм следва да намери приложение. С оглед на правната сигурност и необходимостта от предвидимост както за работниците и служителите, така и за работодателите, считам за необходимо законопроектът да бъде допълнен с преходна разпоредба, която изрично да уреди срока и реда за определяне на минималната работна заплата за 2027 г. 7. Необходимо е документите по обществената консултация да бъдат приведени в съответствие: Обръщам внимание и на установени несъответствия между документите, публикувани в рамките на обществената консултация. В самия законопроект е предвидено минималната работна заплата за следващата календарна година да бъде определена до 15 август на текущата година. В приложената таблица за съответствие с Директива (ЕС) 2022/2041 обаче предложената редакция на чл. 244, ал. 2 е възпроизведена със срок до 1 октомври. От публикуваните документи не става ясно дали посочването на срока 1 октомври в таблицата за съответствие е резултат от използването на по-ранна редакция на проекта или е свързано с предвиждан различен срок за първото прилагане на новия механизъм през 2026 година за определяне на минималната работна заплата за 2027 година. И в двата случая считам, че нормативният текст и придружаващите го документи следва да бъдат приведени в Приема се. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 77 от 103 съответствие, като при намерение за въвеждане на специален срок за определяне на минималната работна заплата за 2027 г. той следва да бъде изрично уреден в преходните разпоредби на законопроекта. По-съществено е обаче обстоятелството, че таблицата за съответствие следва да бъде актуализирана и с оглед на решението на Съда на Европейския съюз от 11 ноември 2025 г. по дело C-19/23. С това решение е отменен чл. 5, § 2 от Директива (ЕС) 2022/2041, съдържащ четирите критерия за определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати. Поради това отменената разпоредба не следва да бъде представяна в таблицата за съответствие като действащо изискване на правото на Европейския съюз, което се транспонира чрез предложената редакция на чл. 244 от Кодекса на труда. Както вече посочих, отмяната на чл. 5, § 2 от Директивата не препятства националния законодател да възприеме съдържащите се в него критерии като част от националния механизъм за определяне на минималната работна заплата. В този случай обаче следва ясно да бъде разграничено кои елементи на предложената уредба произтичат от действащи изисквания на Директива (ЕС) 2022/2041 и кои представляват самостоятелен избор на националния законодател. С оглед на значението на таблицата за съответствие за преценката на начина, по който се изпълняват задълженията на Република България по правото на Европейския съюз, считам за необходимо тя Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации В мотивите и в оценката на въздействието ясно е посочен мотивът за съкратения срок за провеждане на обществени консултации. Той е в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 4, изр. 2 от нормативните актове. Всички предвидени промени със законопроекта са в резултат на постигнат предварителен консенсус с национално представителните организации. Страница 78 от 103 да бъде актуализирана в съответствие с решението по дело C-19/23 и да бъде съгласувана с окончателната редакция на законопроекта. 8. Обществената консултация следва да позволи реално участие: В мотивите към проекта е посочено, че срокът за обществената консултация е съкратен на 14 дни с оглед необходимостта от своевременно приемане на промените и определяне на МРЗ за следващата година. Разбирам необходимостта от своевременно законодателно решение. Същевременно темата има значимо отражение върху доходите на стотици хиляди работещи, а проектът предвижда съществена промяна на досегашния механизъм. Предвид значимостта на предлаганата промяна считам, че съкращаването на срока за обществена консултация следва да бъде убедително обосновано и да не води до ограничаване на възможността за ефективно участие на гражданите, представителните организации на работниците и служителите и на работодателите и останалите заинтересовани страни. В тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че като основание за съкращаването на срока е посочена необходимостта от определяне на минималната работна заплата за следващата година, докато предложеният чл. 244, ал. 2 предвижда това да се извършва до 15 август на текущата година – срок, който към момента на публикуване на проекта за обществена консултация вече е изтекъл. Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 79 от 103 Както беше посочено по-горе, това налага изрично уреждане на първото прилагане на новия механизъм за определяне на минималната работна заплата за 2027 г. Особено важно е и предвидената в чл. 244, ал. 5 наредба на Министерския съвет да бъде подложена на достатъчно широко и съдържателно обществено обсъждане. В случай че с нея се предвижда да бъдат уредени и конкретни елементи на механизма за определяне на минималната работна заплата извън реда и начина на сътрудничество и консултации със социалните партньори, необходимостта от прозрачност и ефективно участие на заинтересованите страни е още по- съществена. Същевременно, както беше посочено по-горе, подобна подзаконова уредба следва да се основава на достатъчно ясна законова делегация. 9. Необходима е по-голяма яснота относно предложената легална дефиниция за минималната работна заплата: С § 2 от законопроекта се предлага създаването на нова т. 26 в Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, съгласно която: „Минимална работна заплата“ е най- ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа.“ С оглед на защитната функция на минималната работна заплата считам, че легалната ѝ дефиниция следва да позволява еднозначно да бъде установено какъв е минималният размер на възнаграждението, който работодателят е длъжен да гарантира Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 80 от 103 на работника, и кои елементи на трудовото възнаграждение могат да бъдат включени при преценката за спазването му. Обръщам внимание, че чл. 3, т. 1 от Директива (ЕС) 2022/2041 определя минималната работна заплата като минималното възнаграждение, установено със закон или с колективен трудов договор, което работодателят е длъжен да заплаща на работниците за положения труд през определен период. В предложената национална дефиниция е използвано по-конкретното понятие „основно месечно трудово възнаграждение“. Поради това намирам за необходимо да бъде допълнително обоснован този законодателен подход и ясно да бъде определено кои елементи на трудовото възнаграждение се отчитат при преценката за спазване на установения размер на минималната работна заплата. Ако целта на предложената разпоредба е да гарантира, че именно основното трудово възнаграждение не може да бъде по-ниско от определената за страната минимална работна заплата, независимо от дължимите на други основания допълнителни трудови възнаграждения, считам, че това следва да бъде изразено по начин, който не оставя съмнение при практическото прилагане на разпоредбата. Това е от значение както за защитата на работниците и служителите, така и за еднаквото прилагане на изискването от работодателите и контролните органи. Необходимо е да бъде изяснено и практическото приложение на определението „основно месечно трудово Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 81 от 103 възнаграждение“ в случаите, когато трудът се полага при непълно работно време, възнаграждението е определено на час или се изчислява според изработеното. Легалната дефиниция следва да позволява еднозначно определяне на приложимия минимален размер и в тези хипотези, без да създава различно разбиране относно гарантираното минимално възнаграждение за положения труд. В заключение подкрепям необходимостта от създаване на устойчив механизъм за определяне на минималната работна заплата, който отчита едновременно социалните и икономическите условия, осигурява ефективно участие на социалните партньори и създава достатъчна предвидимост за работниците и служителите и за работодателите. Същевременно намирам, че предложеният текст на чл. 244 от Кодекса на труда не дава достатъчно ясна представа как от четирите законово определени критерия ще се достига до конкретния размер на минималната работна заплата. Особено внимание следва да бъде отделено и на първото прилагане на новия механизъм за определяне на минималната работна заплата за 2027 г. Предвид обстоятелството, че предложеният чл. 244, ал. 2 определя срок до 15 август на текущата година, който към момента на обществената консултация вече е изтекъл, считам за необходимо законопроектът да съдържа изрична преходна уредба относно срока и реда за Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 82 от 103 определяне на минималната работна заплата за 2027 г. Считам, че е необходимо законопроектът да бъде прецизиран съобразно изложените по- горе коментари, което би осигурило по- добър баланс между необходимата гъвкавост на механизма и необходимостта работещите да разполагат с ясна, предвидима, прозрачна и проверима нормативна рамка за определяне на минималната работна заплата. Даниел Топалов ☒ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. 1. Срокът „до 15 август“ по новата ал. 2 на чл. 244 е изтекъл преди откриването на консултацията, а проектът не съдържа преходна разпоредба за 2027 г. Разпоредба: § 1, т. 1 (нова ал. 2 на чл. 244) и Заключителната разпоредба. Новата ал. 2 предвижда МРЗ „за следващата година“ да се определя „до 15 август на текущата година“. Консултацията е открита на 24.08.2026 г.; законът ще влезе в сила не по-рано от октомври. Заключителните разпоредби съдържат единствено § 3 за методиката на НСИ. Мотивите (стр. 1) и раздел 7 от оценката на въздействието сочат като цел на закона именно определянето на МРЗ за 2027 г. в рамките на бюджетната процедура — тоест актът е писан за 2027 г., но по собствения си текст не може да се приложи за 2027 г. Присъединявам се към бележката на Деян Рашков от 25.08.2026 г., т. 2, и я довеждам до готов текст. Основание: чл. 9, ал. 1 ЗНА (определеност); чл. 34 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА (преходни разпоредби при заварени отношения); чл. 5, § 5 от Директива (ЕС) Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 83 от 103 2022/2041 (актуализиране най-малко на всеки две години). Предложение № 1. В Заключителната разпоредба се създава нов § 4 със следното съдържание: „§ 4. Минималната работна заплата за страната за 2027 г. се определя от Министерския съвет по критериите по чл. 244, ал. 2 в едномесечен срок от влизането в сила на този закон, но не по-късно от 30 ноември 2026 г.“ Досегашният § 3 остава, а наименованието „Заключителна разпоредба“ се заменя със „Заключителни разпоредби“. Предложение № 2. В същия § 4 се създава второ изречение: „До приемането на наредбата по чл. 244, ал. 5 сътрудничеството и консултациите по определянето на минималната работна заплата за 2027 г. се осъществяват в Националния съвет за тристранно сътрудничество, а издръжката на живот се отчита по последните публикувани данни на Националния статистически институт.“ Без това изречение процедурата за 2027 г. зависи от наредба, която не съществува, и от методика с 9-месечен срок по § 3. 2. Делегацията в ал. 5 не обхваща механизма, който реално е договорен и ще се прилага — показатели, източници, тежести и календар Разпоредба: § 1, т. 2 (нова ал. 5 на чл. 244). Ал. 5 овластява Министерския съвет да уреди с наредба само „ред и начин“ на сътрудничеството и консултациите. Публично оповестеният от участниците в работната група при МФ механизъм (Българска стопанска камара, 25.08.2026 г.) Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 84 от 103 съдържа четири показателя с равна тежест от 25% — изменение на индекса на малката потребителска кошница, на брутната медианна заплата, на брутната средна заплата и на брутната добавена стойност на един зает, осреднена за 10 години — резултатът от които образува горната граница на диапазон, договарян между партньорите от 1 април до 15 май, с решение на МС при липса на съгласие. Нито един от тези елементи няма нормативна опора: законът не ги съдържа, а делегацията не позволява наредбата да ги съдържа. Резултатът е, че изборът на показатели и тежести ще става с всяко годишно решение на МС, извън всякакъв нормативен ред. Основание: чл. 5, § 1, изр. 3 и 4 от Директива (ЕС) 2022/2041 — критериите се закрепват „в съответното национално право, в решения на компетентните органи или в тристранни споразумения“ и „се определят по ясен начин“ (разпоредбите не са засегнати от решението по дело C-19/23); чл. 7, б. „а“, „б“ и „д“ — участие на партньорите при избора и прилагането на критериите, референтните стойности и решенията за данни и анализи; чл. 9, ал. 1 ЗНА. Присъединявам се към първата бележка на Деян Рашков (25.08.2026 г., допълнение) и я довеждам до редакция. Предложение № 3. В ал. 5 думите „по ред и начин, определени с наредба на Министерския съвет“ се заменят с: „по ред и начин, определени с наредба на Министерския съвет, която установява показателите, чрез които се измерва всеки от критериите по ал. 2, техните източници, референтния период, относителната им тежест, календара на процедурата и Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 85 от 103 правилата за определяне на размера при непостигане на съгласие“. 3. Проектът не предвижда публикуване на аналитичната основа и на мотивите на решението за размера на МРЗ Разпоредба: § 1, т. 2 (нова ал. 5 на чл. 244). Мотивите (раздел 2) и оценката на въздействието (раздел 6.1) се позовават на „официална статистическа информация на НСИ“ като основа на определянето. Проектът не предвижда тази основа — стойностите на показателите, изчислението и мотивите за избрания размер в диапазона — да бъде достъпна. Съображение 26 от Директивата изрично сочи като елемент на доброто управление предоставянето на информацията и мотивиран отговор на становищата на социалните партньори преди решението. В Германия § 9, ал. 3 от Закона за минималната работна заплата (MiLoG) задължава Комисията за минималната заплата да мотивира писмено всяко решение, а по § 9, ал. 4 да представя доклад за въздействието на всеки две години. Данните и без това се събират от администрацията; мярката не изисква ресурс. Основание: чл. 7, б. „д“ и съображение 26 от Директива (ЕС) 2022/2041; чл. 15, ал. 1, т. 15 и чл. 15а, ал. 1 и 4 ЗДОИ (публикуване на интернет страницата на информация, дължима по силата на закон). Предложение № 4. В ал. 5 се създава второ изречение: „Аналитичният доклад, стойностите на показателите по ал. 2 и мотивите за определения размер се публикуват на интернет страницата на Не се приема. Мотивите са предложение 2 Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 86 от 103 Министерството на труда и социалната политика в отворен машинночетим формат едновременно с обнародването на акта на Министерския съвет.“ 4. Таблицата за съответствие не сочи национална разпоредба срещу чл. 5, § 6 от Директивата (консултативен орган), а обявява пълно съответствие Разпоредба: § 1, т. 2 (чл. 244). Чл. 5, § 6 — незасегнат от решението по C- 19/23 — изисква всяка държава членка да „определи или създаде“ консултативен орган по въпросите на законоустановената МРЗ и да осигури функционирането му. В таблицата срещу § 6 стои само общата уредба на чл. 3–3в КТ, която не възлага на НСТС такава функция. Публично обявеното на 21.08.2026 г. намерение на министъра да създаде експертна комисия не се отразява в проекта. Присъединявам се към въпроса на Деян Рашков (25.08.2026 г., допълнение, т. „второ“) и го превръщам в редакция, която не създава нов орган и не струва нищо. Основание: чл. 5, § 6 и чл. 7 от Директива (ЕС) 2022/2041; чл. 3а, ал. 1 КТ. Предложение № 5. В чл. 244 се създава ал. 7 със следното съдържание: „(7) Консултативен орган по смисъла на чл. 5, параграф 6 от Директива (ЕС) 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз е Националният съвет за тристранно сътрудничество.“ Не се приема партньори е определено, че ще се използват две Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 87 от 103 5. Ал. 4 урежда периодичност и референтни стойности на оценката на адекватността, но не и кой я извършва и къде се публикува Разпоредба: § 1, т. 2 (нова ал. 4 на чл. 244). Текстът „Веднъж на три години се извършва оценка на адекватността“ е в безличен страдателен залог. Ал. 5 урежда участието на партньорите в оценката, но не и кой отговаря за нея. При отсъствие на адресат задължението е неизпълнимо и непроверимо. Присъединявам се към бележката на Деян Рашков от 25.08.2026 г. и я довеждам до текст. Основание: чл. 9, ал. 1 ЗНА; чл. 5, § 4 и чл. 10, § 2, б. „б“ от Директива (ЕС) 2022/2041 (данните от оценката са предмет на докладване до Комисията, за което отговаря министърът). Предложение № 6. В ал. 4 думите „се извършва оценка на адекватността“ се заменят с „министърът на труда и социалната политика извършва оценка на адекватността“. Предложение № 7. В ал. 4 се създава второ изречение: „Оценката се публикува на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика.“ Не се приема. 6. Оценката на адекватността стъпва на една единствена съотносима референтна стойност при най-ниската минимална заплата в Съюза Разпоредба: § 1, т. 2 (нова ал. 4, т. 1 и 2 на чл. 244). Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 88 от 103 Чл. 5, § 4 от Директивата посочва като международно използвани две референтни стойности — 60% от брутната медианна и 50% от брутната средна работна заплата. Проектът възприема само първата. Съотношението спрямо средната заплата е и досегашната национална референтна стойност (чл. 244, ал. 2 КТ в редакцията от 2023 г.), т.е. стойност „използвана на национално равнище“ по смисъла на същия параграф, за която има непрекъснати сравними данни. При разпределение на заплатите, в което медианата е под средната стойност, 60% от медианата е по-ниска граница от 50% от средната — тоест изборът само на първата снижава прага на адекватността точно в държавата, чиято МРЗ е най-ниската в Съюза (620 евро към 1 януари 2026 г. по данни на Европейския орган по труда). Втората стойност не обвързва размера — тя е ориентир за оценка на всеки три години и не променя финансовата обосновка. Присъединявам се към т. 5 от заключението на Димитър Барбуков (29.08.2026 г.) и я довеждам до редакция. Основание: чл. 5, § 4 и съображение 28 от Директива (ЕС) 2022/2041; чл. 1, § 1 (социална конвергенция във възходяща посока). Предложение № 8. В ал. 4 се създава нова т. 2: „2. 50 на сто от размера на брутната средна работна заплата;“, а досегашната т. 2 става т. 3. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 89 от 103 7. Понятието „издръжка на живот“ е референтна стойност по ал. 4 и критерий по ал. 2, но няма легално определение; § 3 възлага съдържанието му еднолично на председателя на НСИ Разпоредба: § 1, т. 1 и 2 (чл. 244, ал. 2, т. 1 и ал. 4, т. 2); § 2 (§ 1 ДР); § 3. Проектът използва „издръжка на живот“ на три места, без да казва дали се измерва за едно лице или домакинство, дали включва жилищни, транспортни и социални разходи, и дали се съпоставя с брутния или нетния размер. § 3 препраща цялото съдържание към акт на председателя на НСИ, приет без консултации. КТ „Подкрепа“ публично възразява (17.08.2026 г.) срещу подмяната на издръжката на живот с „разход на лице от домакинство“, а ССИ (20.08.2026 г.) не подкрепя включването ѝ, докато методиката не е известна — спорът е предвидим именно защото законът мълчи. Съображение 28 от Директивата дава готовото съдържание: кошница от стоки и услуги по реални цени, установена на национално равнище, която освен материалните потребности отчита участието в културни, образователни и социални дейности, за работник на пълно работно време. Основание: чл. 9, ал. 1 ЗНА; чл. 5, § 1 и съображение 28 от Директива (ЕС) 2022/2041; чл. 7, б. „д“ от същата (участие на партньорите в решенията за събиране на данни и анализи). Предложение № 9. В § 2 се създава т. 27 на § 1 от допълнителните разпоредби: „27. „Издръжка на живот“ е месечната стойност по реални цени на национално установена Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 90 от 103 кошница от стоки и услуги, осигуряваща на работник на пълно работно време задоволяване на материалните потребности от храна, облекло и жилище и участие в културни, образователни и социални дейности.“ Предложение № 10. В § 3 след думите „утвърждава“ се добавя „след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите“. 8. Раздел 6.5 от оценката на въздействието твърди липса на рискове при висящо конституционно дело по същия предмет Разпоредба: Частична предварителна оценка на въздействието, раздел 6.5. Текстът гласи: „Не са идентифицирани потенциални рискове при прилагането на препоръчания вариант на действие.“ Образецът изрично изисква посочване на риска от съдебни спорове. На 05.08.2026 г. Конституционният съд е образувал дело по искане на омбудсмана за противоконституционност на § 44 от ПЗР на Закона за държавния бюджет за 2026 г. — разпоредбата, която спира действащия механизъм и на която мотивите (стр. 1) изрично се позовават като основание за проекта. Изходът на делото определя дали за 2027 г. ще действа старата формула, новата уредба или и двете. Основание: чл. 20, ал. 2 и чл. 26, ал. 1 ЗНА; чл. 18, ал. 2 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 91 от 103 Предложение № 11. Текстът на раздел 6.5 се заменя с: „Пред Конституционния съд е образувано дело по искане на омбудсмана от 05.08.2026 г. за установяване на противоконституционност на § 44 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., с който е спряно прилагането на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда. Решение, с което разпоредбата бъде обявена за противоконституционна преди влизането в сила на този закон, ще възстанови действието на автоматичния механизъм за 2027 г.; рискът се управлява чрез преходната разпоредба за 2027 г.“ 9. Технически и редакционни бележки Предложение № 12. В Таблицата за съответствие, колона „Национално законодателство“, срещу чл. 5, § 1, думите „до 1 октомври на текущата година“ се заменят с „до 15 август на текущата година“ — срокът в таблицата противоречи на § 1, т. 1 от проекта; бележката е направена и от Деян Рашков (25.08.2026 г., т. 1) и Димитър Барбуков (29.08.2026 г., т. 2). Предложение № 13. В Таблицата за съответствие редът за чл. 5, § 2 да се приведе в съответствие с решението на Съда на ЕС от 11.11.2025 г. по дело C-19/23, с което § 2 е отменен изцяло, а § 1 — в частта „включително относно елементите, посочени в параграф 2“; критериите по ал. 2 остават по национален избор с позоваване на чл. 3 от Конвенция № 131 на МОТ, както правилно сочат мотивите (раздел 2). Приема се. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 92 от 103 Предложение № 14. В § 1, т. 1 отварящата кавичка пред „(2) Минималната работна заплата“ е изписана с латински знак (“) вместо с българския („), използван на всички останали места в проекта. На основание чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове моля всяко от изложените по-горе възражения, бележки и предложения да бъде разгледано и отразено в справката за постъпилите предложения като отделна позиция, по посочения пореден номер, с изрични самостоятелни мотиви за приемането или отхвърлянето му, без обединяване или общ отговор по няколко точки. При квалификация „приема се“ моля да бъде посочен конкретният текст от акта, в който предложението е отразено — съответно параграф, член, алинея и точка, а при бележките към оценката на въздействието и таблицата за съответствие — номерът на раздела или реда. Уточнявам, че отбелязване „приема се по принцип“, при което текстът на акта остава непроменен, ще бъде тълкувано от подателя като неприемане по смисъла на чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, което поражда задължение за мотивирана обосновка. Уведомявам, че при отразяване на бележките без самостоятелни мотиви по всяка позиция или при квалификация „приема се по принцип“ без посочен изменен текст, изложените предложения ще бъдат подкрепен с Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 93 от 103 подадени повторно като предложение по чл. 107, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, по което на основание чл. 118 АПК се дължи мотивирано произнасяне в двумесечен срок със съобщаване на подателя. инж. Димитър Манолов – Президент на КТ „Подкрепа“ ☐ Лицето действа от свое име ☐ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. КТ “Подкрепа“ подкрепя необходимостта от бързо изменение на нормативната уредба по отношение определяне на адекватна минимална работна заплата в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2022/2041, както и във връзка със суспендирането на чл. 244 от Кодекса на труда за 2026 г. с приетия Закон за бюджета на Република България за 2026 г. С разпоредбите на § 46 беше преустановено прилагането на действащия механизъм по чл. 244, ал. 2 КТ за определяне на минимална работна заплата, без едновременно да е предложен завършен алтернативен механизъм. По този начин беше премахната действаща гаранция за работещите, преди държавата да е изпълнила собственото си намерение да изработи нов модел. КТ „Подкрепа" счита, че част от текстовете в проекта са положителни и отразяват постигнатото съгласие между социалните партньори в рамките на работата на междуведомствената работна група. Други обаче са недостатъчно пълни, поради което е необходимо тяхното допълване и прецизиране с оглед пълното отразяване на направените предложения и изразените позиции от КТ „Подкрепа" и другите социални партньори. Поради неподкрепата на предложените текстове на проекта на Закон за изменение и Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации С проекта ще се предвиди кумулативно изискване към наредбата да определя, както реда и начина за определяна и оценяване на адекватността на минималната работна заплата, така и процедурата за сътрудничество със партньори. По този начин със законопроекта се създава правно основание за приемане на съответния подзаконов нормативен акт, в който да се регламентират количествените показатели за всеки един от критериите, Страница 94 от 103 допълнение на Кодекса на труда от страна на КТ „Подкрепа", изразена устно и в писмени становища, предлагаме същият да бъде внесен за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество, особено след заявките на правителството за размера на минималната работна заплата през следващите три години. ІІ. КОНКРЕТНИ БЕЛЕЖКИ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА. 1. По § 1, с който се правят изменения и допълнения в чл. 244: а. КТ „Подкрепа" принципно подкрепя предложените четири критерии в ал. 2 за определяне на минималната работна заплата, доколкото те включват посочените в чл. 5 от Директива (ЕС) 2022/2041 със следната бележка: В т. 4 на ал. 2 "дългосрочни равнища на производителността на труда в страната" в посочения критерий е пропуснат важен елемент от текста, съдържащ се в Директивата в чл. 5, § 2, буква „г", "дългосрочните равнища и развитието на националната производителност". Т.е. в предложения проект фигурира единствено нивото на производителността и е отпаднал елементът, отчитащ развитието на производителността. Считаме, че предложената редакция необосновано стеснява обхвата на критерия, доколкото равнището на производителността и нейното развитие представляват различни Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 95 от 103 характеристики - достигнатото ниво и динамика на изменение във времето. Развитието отразява както темповете на растеж и измененията в миналото време, така и прогнозите за бъдещи периоди. Отпадането на понятието „развитие" води до отпадане на динамичния елемент на критерия и не съответства изцяло на формулировката на чл. 5, § 2, буква „г" от Директива (ЕС) 2022/2041. Предлагаме и настояваме да бъде запазено отчитането както на дългосрочните равнища, така и на развитието на производителността на труда и текстът в ал. 2, т.4 да се измени по следния начин: "4. Дългосрочни равнища и развитие на производителността на труда в страната“ Мотиви: Предложената промяна кореспондира с чл. 5, § 2, буква „г" от Директива (ЕС) 2022/2041 b. КТ „Подкрепа" настоява да се промени срокът, посочен в ал. 2 за определяне на минималната работна заплата за следващата година, от 15 август на 1 октомври, като текстът се измени по следния начин: "(2) Минималната работна заплата за страната за следващата година се определя до 1 октомври на текущата година като се вземат предвид следните критерии:" Мотиви: КТ „Подкрепа" счита, че в рамките на посочения срок в ал. 2 за определяне на минималната работна заплата за следващата - 15 август на текущата година, НСИ няма да разполага с всички окончателни официални статистически данни за първата половина на Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Нормативният акт следва ясно да определя срокът за извършване на оценка на адекватността. Срокът е обсъден със социалните партньори и е подкрепен от тях по време на консултациите, провеждани в Министерството на финансите. Референтните стойности са ясно определени, като размерът на минималната работна заплата ще се оценява спрямо предвидените стойности. Страница 96 от 103 текущата година, необходими за изчисляването на включените в механизма показатели. Това предполага използването на стари данни от предходни години, които не биха отразили в достатъчна степен актуалните икономически условия и тенденции. Другият вариант би бил да се запази датата 15 август, но само при положение, че за изчисленията на МР3 се използват прогнозни данни за включените във формулата показатели. с. КТ „Подкрепа" е съгласна с предложените два показателя за извършване на оценка на адекватността на минималната работна заплата, но считаме, че предложеният текст на ал. 4 е непълен и не отразява направените предложения от страна на КТ „Подкрепа" по време на работата на междуведомствената работна група и следва да се измени по следния начин: „(4) Поне веднъж на три години се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата за страната, като се вземат предвид следните референтни стойности: 1. не по-малко от 60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата, 2. не по-малко от размера на издръжката на живот.“ Мотиви: 1. Извършването на оценка само веднъж на три години не е съобразено с икономическите и социалните рискове, които биха настъпили в подобен период от време. Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 97 от 103 Живеем във времена на бързо променящи се икономически условия, като за периода от 2019 година до днес, промените настъпват рязко и влияят отрицателно върху стандарта на живот на работещите. У нас вместо да намаляват работещите бедни, те вече достигат 12 % от тях. КТ „Подкрепа" предложи в новия текст на ал.4 да се запише, че адекватността се измерва поне веднъж на 3 години. В подзаконов акт следва да се уточни при настъпване на какви условия, то ще се пристъпи към измерване на адекватност. 2. От посочения текст в двете точки на ал. 4 не става ясно какъв точно размер на двата показателя ще бъде определен за адекватен, което налага предложеното допълнение в текста. Думите „не по-малко от“ е необходимо да бъдат добавени. В противен случай с настоящата формулировка двата показателя ще бъдат третирани просто като референтни стойности за сравнение, без нормативно да функционират като праг за адекватност. d. КТ „Подкрепа" подкрепя текстовете в създадените ал. 5 и ал. 6, касаещи участието на социалните партньори в определянето на минималната работна заплата и оценката на адекватността, както и създаването на възможност за уговаряне на по-големи размери на минимални работни заплати в КТД на отраслово и браншово ниво. Те отразяват отправените предложения на КТ „Подкрепа" по време на работата на междуведомствената работна група, както и Приема се. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Предвидени са промени в чл. 244, обхвата на наредбата. Мотивите са предложение 4 Страница 98 от 103 в предходните подавани от наша страна становища. е. В Кодекса на труда в чл.244 следва да има алинея със следното съдържание: „Показателите, техните тежести и функционалната им връзка за изчисляване на минималната работна заплата за страната се определят с наредба, след съгласуване с националнопредставителните организации на работодателите и работниците и служителите." Мотиви: Законът следва да регламентира начина и реда, по който се определя минималната работна заплата. Приема се по принцип. 2. По §2. Допълнителни разпоредби КТ „Подкрепа" подкрепя създаването на легална дефиниция на „Минимална работна заплата" като т. 26 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. Считаме за необходимо и издръжката на живот да бъде нормативно дефинирана за целите на механизма за определяне на размера и оценката на адекватността на МРЗ. Следва в Кодекса на труда да бъде изяснено съдържанието и обхвата на самото понятие, т.е. законодателят следва да определи какво се измерва, а НСИ - начина, по който то се измерва. КТ „Подкрепа" предлага да се създаде нова т. 27 от допълнителните разпоредби на КТ, както следва: „27. “Издръжка на живот" е равнището на заплащане на труда, което е необходимо, за да се осигури достоен стандарт на живот на Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 99 от 103 работниците, служителите и техните семейства, като се вземат предвид обстоятелствата в страната, и се изчислява за труда, положен в рамките на нормалната продължителност на работното време.“ Мотиви: Необходима е легална дефиниция за „издръжка на живот", съгласно която да се създаде и одобри методология за изчисляването. Без легална дефиниция не е възможно да се постигне една от основните цели на ДАМРЗ, а именно - адекватност на минималното заплащане на труда. В Международната организация на труда, на 13 март 2024 г., бе постигнато тристранно Споразумение, подкрепено с решение на Управителния съвет на Международната организация на труда (МОТ), относно дефиницията на „Заплата за издръжка". Приетата дефиниция регламентира заплатата за издръжка „равнището на заплащане, което е необходимо, за да се осигури достоен стандарт на живот на работниците и техните семейства, като се вземат предвид обстоятелствата в страната, и се изчислява за труда, положен в рамките на нормалното работно време". МОТ акцентира върху „насърчаване на постепенното преминаване от минимални работни заплати към заплата за издръжка". 3. По §3. Заключителна разпоредба КТ „Подкрепа" подкрепя възлагането на председателя на НСИ да утвърди начин за определяне и публикуване на данните за издръжка на живот в 9-месечен срок. Необходимо е да бъдат налични официални статистически данни за издръжката на живот Приема се. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Мотивите са предложение 3 Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда относно усъвършенстване на нормативната уредба за колективното за разглеждане в Народното събрание, като въпросът за обединяване в общ законопроект не е от компетентност на Министерския съвет. Страница 100 от 103 с оглед определянето на размера на МРЗ и оценката на нейната адекватност. КТ „Подкрепа" последователно настояваше в своите изразени становища за това да бъде възложено на НСИ да създаде методология за изчисление на издръжката на живот и за последващо публикуване на официални данни за нейната стойност. 4. Преходна разпоредба Необходимо е добавяне на преходна разпоредба, която да посочва как се определя МРЗ за 2027 г., тъй като според ал. 2 от чл. 244 на проекта на ЗИД на КТ срока за определяне на минималната работна заплата за следващата година е 15 август, и вече е изтекъл. Липсата на изрична нормативна конструкция, оставя определянето на МРЗ за 2027 г. извън обхвата на законопроекта и създава правна несигурност. Не се приема. 5. Обединяване на законопроектите за изменение и допълнение на Кодекса на труда Внесеният в Народното събрание законопроект на Кодекса на труда с изменения, свързани с колективното договаряне, и настоящият проект, свързан с транспониране на ДАМРЗ за определяне на минималната заплата, следва да бъдат обединени. В Народното събрание е внесен законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, касаещ колективното договаряне. КТ „Подкрепа" за пореден път предлага разглеждането на внесения законопроект да Не се приема Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 101 от 103 бъде спряно, като следва да се изготви общ законопроект, касаещ транспонирането на Директивата за адекватните минимални работни заплати. Васил Велев – Президент на Конфедерация на българската индустрия ☐ Лицето действа от свое име ☒ Лицето защитава позиция от името на друго лице/група лица: …. Във връзка с обявената публична консултация изказваме следните съображения по предлагания проект: 1. Подкрепяме постигнатата договореност между социалните партньори и предложения текст за отмяната на досегашната алинея 2 на чл. 244, като противоречащ както на препоръките на Директивата на ЕС за адекватни МРЗ, така и на Конвенция 131 на МОТ. Предлагания нов текст на алинея 2 е в съответствие с цитираните документи, макар и да не отразява в пълнота развитието на икономическия цикъл. 2. Не подкрепяме предложената алинея 4 на чл. 244. Очевидно текстът в проекта на ЗИД на КТ „(4) Веднъж на три години се извършва оценка на адекватността на минималната работна заплата за страната, като се вземат предвид следните референтни стойности: 1. 60 на сто от размера на брутната медианна работна заплата; 2. размера на издръжката на живот.“, в едно с текста от за нова т.26 в § 1 от допълнителните разпоредби: „26. „Минимална работна заплата“ е най-ниското основно месечно трудово възнаграждение за отработено време или за извършена работа.“, противоречи на препоръките в Съображение 28 на Директивата за адекватни МРЗ на ЕС: „Държавите членки следва да използват показатели и свързани с тях референтни стойности, от които да се ръководят при своята оценка на адекватността на Не се приема. Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 102 от 103 законоустановените минимални работни заплати. Държавите членки могат да избират между показатели, които обикновено се използват на международно равнище, и/или показатели, използвани на национално равнище. Оценката може да се основава на референтни стойности, които обикновено се използват на международно равнище, като например съотношението между брутната минимална работна заплата и 60 % от брутната медианна работна заплата и съотношението между брутната минимална работна заплата и 50 % от брутната средна работна заплата, като тези референтни стойности понастоящем не са достигнати от всички държави членки, или съотношението между нетната минимална работна заплата и 50 % или 60 % от нетната средна или медианна работна заплата. Оценката може да се основава също така на референтни стойности, свързани с показатели, използвани на национално равнище, като например сравнението на нетната минимална работна заплата с прага на бедността и покупателната способност на минималните работни заплати.“. Сравнението следва да е БРУТНА с БРУТНА, или НЕТНА с НЕТНА, или НЕТНА с ЛИНИЯ НА БЕДНОСТ, а не ОСНОВНА с БРУТНА и ОСНОВНА с ИЗДРЪЖКА НА ЖИВОТ. Предлаганите сравнения при оценката на адекватността на МРЗ, освен, че не са в хармония с Директивата на ЕС, биха допълнително демотивирали наетите да повишават квалификацията си, както и до допълнителна загуба на конкурентоспособност на българската Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществени консултации Страница 103 от 103 индустрия, което е причината за това наше становище.