Постановление на Министерския съвет за определяне на минималния размер на задължителна застраховка "Злополука" за лицата, ползващи атракционни услуги (чл. 8, ал. 1 от ЗОИБПАУПИПО)

Със Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност (ЗОИБПАУПИПО) е въведена задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват този вид услуги (чл. 8, ал. 1). Обект на застраховане по тази задължителна застраховка са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите. Наличието на валидна застраховка „Злополука“ е условие за осъществяване на дейността по предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Законът е възложил на Министерския съвет определянето на размера на минималната застрахователна сума, по предложение на министъра на туризма и министъра на финансите.Липсата на нормативно определен минимален размер на застрахователната сума по задължителната застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, поражда затруднения при изпълнението на задължението за застраховане, както и създава рискове за законосъобразното извършване на дейността и за защитата на ползвателите на услугите. Минималната застрахователна сума е предварително определен долен праг на застрахователното плащане при покритите рискове, а не оценка на действително претърпените имуществени и неимуществени вреди. При липса на нормативен праг могат да бъдат договорени различни, включително твърде ниски суми, които не осигуряват еднакво базово ниво на защита.По своите характеристики най-близка до задължителната застраховка „Злополука“ по чл. 8 от ЗОИБПАУПИПО е задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз („Злополука“ на пътниците) по глава четиридесет и шеста от Кодекса за застраховането. Това се подкрепя и от обстоятелството, че законът изрично препраща към разпоредбите на тази глава за неуредените въпроси. По аналогия със задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците покритите рискове са смърт и трайна загуба на работоспособност (чл. 474 от Кодекса за застраховането). При настъпване на смърт се изплаща пълният размер на застрахователната сума, а при трайна загуба на работоспособност - част от нея, съответстваща на процента на трайно намалената работоспособност. При този вид застраховки размерът на застрахователното плащане не зависи от действително претърпените имуществени и неимуществени вреди, а от предварително договорената застрахователна сума.Съгласно чл. 476 от Кодекса за застраховането минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Злополука" по чл. 471 за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв. Предвид сходството между задължителната застраховка „Злополука“ по чл. 8 от ЗОИБПАУПИПО и задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците по Кодекса за застраховането, се предлага минималната застрахователна сума по чл. 8, ал. 5 от ЗОИБПАУПИПО да се определи в размер на 25 565 евро за всяко събитие за всяко лице – ползвател на услугата.С приемането на Постановлението за определяне размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, ще се постигнат целите – да се осигури пълна приложимост и предвидимост на задължителното застраховане и да се гарантира еднакво минимално ниво на финансова защита за ползване на атракционни услуги.С определянето на размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, ползващи атракционни услуги ще се осигури базова финансова защита не по-ниска от 25 565 евро при смърт и на съответната част от нея при трайна загуба на работоспособност, независимо от вида на услугата и от конкретния застраховател. Плащането по застраховката може да се кумулира с обезщетение по общия исков ред и с плащания по други застрахователни договори. Задължителната застраховка „Злополука“ не покрива гражданската отговорност на доставчика за причинени вреди.

ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от ГЪЛЪБ ДОНЕВ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ и ИЛИН ДИМИТРОВ МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасяме за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление за определяне размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Със Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност (ЗОИБПАУПИПО) е въведена задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват този вид услуги (чл. 8, ал. 1). Обект на застраховане по тази задължителна застраховка са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите. Наличието на валидна застраховка „Злополука“ е условие за осъществяване на дейността по предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Законът е възложил на Министерския съвет определянето на размера на минималната застрахователна сума, по предложение на министъра на туризма и министъра на финансите. Липсата на нормативно определен минимален размер на застрахователната сума по задължителната застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, поражда затруднения при изпълнението на задължението за застраховане, както и създава рискове за законосъобразното извършване на дейността и за защитата на ползвателите на услугите. Идентифицираният проблем включва три взаимосвързани елемента: липса на нормативно определен минимален размер на застрахователната сума, въпреки изричната законова делегация този размер да бъде определен от Министерския съвет; затруднения за доставчиците на атракционни услуги и застрахователите при сключването на договори, тъй като липсва общозадължителен праг, спрямо който да се прецени минималната достатъчност на покритието. Условията и премиите се определят индивидуално от всяко застрахователно дружество според параметрите на конкретния риск; риск дейността да не може да се извършва законосъобразно или ползвателите да останат без гарантирано минимално ниво на финансова защита при смърт или трайна загуба на работоспособност вследствие на злополука. Минималната застрахователна сума е предварително определен долен праг на застрахователното плащане при покритите рискове, а не оценка на действително претърпените имуществени и неимуществени вреди. При липса на нормативен праг могат да бъдат договорени различни, включително твърде ниски суми, които не осигуряват еднакво базово ниво на защита. По своите характеристики най-близка до задължителната застраховка „Злополука“ по чл. 8 от ЗОИБПАУПИПО е задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз („Злополука“ на пътниците) по глава четиридесет и шеста от Кодекса за застраховането. Това се подкрепя и от обстоятелството, че законът изрично препраща към разпоредбите на тази глава за неуредените въпроси. По аналогия със задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, покритите рискове са смърт и трайна загуба на работоспособност (чл. 474 от Кодекса за застраховането). При настъпване на смърт се изплаща пълният размер на застрахователната сума, а при трайна загуба на работоспособност - част от нея, съответстваща на процента на трайно намалената работоспособност. При този вид застраховки размерът на застрахователното плащане не зависи от действително претърпените имуществени и неимуществени вреди, а от предварително договорената застрахователна сума. Покритието е идентично с това на застраховката по чл. 8 от ЗОИБПАУПИПО по силата на изричното препращане към разпоредбите на глава четиридесет и шеста от Кодекса за застраховането. По същия начин се уреждат и изключенията от покритието, които са регламентирани в чл. 475 от Кодекса за застраховането и са приложими по силата на препращащата разпоредба на чл. 8 от ЗОИБПАУПИПО. Специфична особеност на задължителната застраховка по чл. 8 от ЗОИБПАУПИПО е, че по силата на чл. 8, ал. 5 от същия закон във връзка с чл. 438, ал. 5 от Кодекса за застраховането, не се прилага ограничението относно действителността на договор за застраховка „Живот“ с покритие за случай на смърт на малолетно лице или лице, поставено под пълно запрещение, както и на договор с покритие на рисковете от аборт или раждане на мъртво дете. Съгласно чл. 476 от Кодекса за застраховането минималната застрахователна сума по задължителната застраховка "Злополука" по чл. 471 за всяко събитие за всеки пътник е 50 000 лв. Посоченият размер е въведен с приемането на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 102 от 2015 г.) и не е променян. Предвид сходството между задължителната застраховка „Злополука“ по чл. 8 от ЗОИБПАУПИПО и задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците по Кодекса за застраховането, предлагаме минималната застрахователна сума по чл. 8, ал. 5 от ЗОИБПАУПИПО да се определи в размер на 25 565 евро за всяко събитие за всяко лице – ползвател на услугата. С приемането на Постановлението за определяне размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, ще се постигнат целите – да се осигури пълна приложимост и предвидимост на задължителното застраховане и да се гарантира еднакво минимално ниво на финансова защита за ползване на атракционни услуги: от датата на влизане в сила на постановлението всеки договор за задължителна застраховка „Злополука“ по чл. 8 ЗОИБПАУПИПО следва да бъде сключван при застрахователна сума не по-ниска от 25 565 евро за всяко събитие за всяко лице - ползвател на услугата. Индикатор за постигане на целта е липсата на договори с уговорена сума под нормативно определения минимум и наличието на еднозначен критерий за проверка на изпълнението на законовото изискване. за всички лица, застраховани по договори, сключени след влизането в сила на постановлението, следва да бъде гарантирано плащане на пълния размер на минималната застрахователна сума при смърт и на съответната част от нея при трайна загуба на работоспособност, съобразно процента на трайно намалената работоспособност. Целта се постига непосредствено с влизането в сила на акта, без да се ограничава възможността страните да договорят по-висока застрахователна сума. На този етап частният разход за премии от страна на доставчиците на услугите е невъзможно да бъде количествено определен. По информация на Асоциацията на българските застрахователи премията се определя индивидуално. За изчисляването дори на приблизителна премия са необходими най-малко следните данни: лимитът на отговорност на застрахователя, съответно застрахователната сума по полицата; видът на атракционната услуга; прогнозният брой посещения; историята на щетимост - инцидентите, за които е предявена и удовлетворена претенция; цената на услугата и видът на билетите - индивидуални, групови, семейни и други. Без информация поне за застрахователната сума, вида на атракциона и прогнозния брой посещения не може да бъде определена дори приблизителна премия. Освен това премията за една и съща услуга може съществено да се различава при отделните застрахователи според състоянието на портфейла, апетита към риск, пазарната политика и презастрахователните договори. С приемането на постановлението и определянето на размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, ползващи атракционни услуги ще се осигури базова финансова защита не по-ниска от 25 565 евро при смърт и на съответната част от нея при трайна загуба на работоспособност, независимо от вида на услугата и от конкретния застраховател. Плащането по застраховката може да се кумулира с обезщетение по общия исков ред и с плащания по други застрахователни договори. Задължителната застраховка „Злополука“ не покрива гражданската отговорност на доставчика за причинени вреди. По отношение на доставчиците се създава правна предвидимост относно един от основните параметри на задължителната застраховка и възможност да осъществяват дейността си при доказуемо изпълнение на законовото изискване. Единният праг поставя сходните оператори при еднакво минимално изискване. За застрахователите се създава ясен нормативен параметър за разработване, тарифиране и сключване на договорите. Те запазват свободата си да оценяват риска, да определят премията, да предлагат по-висока застрахователна сума и да решават дали да предоставят покритие за конкретна дейност. За компетентните държавни органи се въвежда единен критерий при проверката за наличие на изискуемото минимално покритие. На европейско ниво няма обща директива или регламент, които да изискват задължителна застраховка „Злополука“ специално за ползвателите на атракционни услуги. Въпросите, свързани със застраховка на този вид дейност, се уреждат самостоятелно от законодателството на всяка отделна държава членка на ЕС, както това е уредено на национално ниво с разпоредбите на чл. 8 от ЗОИБПАУПИПО. След като не е налице правна уредба по отношение на застраховката, не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право по отношение размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги. Определянето на размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, за което е приложена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА). Проектът на постановление е публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите, Министерството на туризма и на Портала за обществени консултации съгласно изискванията на разпоредбите на чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от УПМСНА. В резултат на проведената обществената консултация направените бележки и предложения са отразени съгласно приложената към доклада справка. Проектът е съгласуван в съответствие с разпоредбите на чл. 32-34 от УПМСНА, като всички получени становища, както и справка за отразяването им са приложени към настоящия доклад. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид изложеното и на основание чл. 8, ал. 5 от Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме предложения проект на Постановление за определяне размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. ГЪЛЪБ ДОНЕВ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ИЛИН ДИМИТРОВ МИНИСТЪР НА ТУРИЗМА

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на туризма Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за определяне размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка "Злополука" на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност ☒ Не е включен в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет ☐ Включен е в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет за: ……………………………………………… Лице за контакт: Неделка Фингарова Телефон и ел. поща: 02/904 68 95, N.Fingarova@tourism.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности Проблем 1 „Липса на нормативно определен минимален размер на застрахователната сума по задължителната застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, и произтичащите от това затруднения при изпълнението на задължението за застраховане, както и рискове за законосъобразното извършване на дейността и за защитата на ползвателите“. Със Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност (ЗОИБПАУПИПО), е въведена задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват тези услуги (чл. 8, ал. 1). Обект на застраховане са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите, а наличието на валидна застраховка е условие за осъществяване на дейността. Идентифицираният проблем включва три взаимосвързани елемента: 1) липса на нормативно определен минимален размер на застрахователната сума, въпреки изричната законова делегация този размер да бъде определен от Министерския съвет; 2) затруднения за доставчиците на атракционни услуги и застрахователите при сключването на договори, за които може еднозначно да се установи, че изпълняват законовото изискване, тъй като липсва общозадължителен праг, спрямо който да се прецени минималната достатъчност на покритието. Условията и премиите се определят индивидуално от всяко застрахователно дружество според параметрите на конкретния риск; 3) риск дейността да не може да се извършва законосъобразно или ползвателите да останат без гарантирано минимално ниво на финансова защита при смърт или трайна загуба на работоспособност вследствие на злополука. Минималната застрахователна сума е предварително определен долен праг на договорената застрахователна сума, която служи като база за изчисляване на застрахователното плащане при покритите рискове, а не като оценка на действително претърпените имуществени и неимуществени вреди. При смърт се изплаща пълният размер на договорената сума, а при трайна загуба на работоспособност - съответната част от нея. При липса на нормативен праг могат да бъдат договорени различни, включително твърде ниски суми, които не осигуряват еднакво базово ниво на защита. Предлаганият акт не определя цената на застраховката, а само минималната застрахователна сума, под която страните не могат да договарят покритието. Точният брой на доставчиците, за които възниква задължението за застраховане, не може да бъде окончателно определен, тъй като преди влизането в сила на ЗОИБПАУПИПО не е съществувала единна база данни. Доставчици на услуги с увеселителни съоръжения. Наличната неофициална информация сочи между 15 и 25 по-големи и разпознаваеми лунапарка, без да се включват малките единични детски кътове с надуваеми замъци в градските паркове. Постоянно действащите лунапаркове са приблизително 5-8, а пътуващите - около 10-15. Последните нямат постоянен адрес, придвижват се с тежкотоварни камиони и гостуват по предварително обявен график в различни градове по време на панаири, събори, градски празници и фестивали. По-малки фиксирани атракционни обекти има и в големите градски паркове, както и сезонно в Китен, Приморско и Златни пясъци. Индикативно доставчиците на услуги с увеселителни съоръжения са между 15 и 25 по-големи оператори и неустановен брой доставчици, използващи пътуващи съоръжения. Доставчици на въздушноатракционни услуги. По наличните данни са налице 2 авиационни оператора за специализирана операция „скокове с парашут“ от самолет, за които ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ е издала високорискови разрешения; 9 аеростата (балони с горещ въздух) с активна регистрация и летателна годност; 18 мотоделтапланера с активна регистрация, от които 10 с валидна летателна годност; 48 свръхлеки въздухоплавателни средства с активна регистрация, от които 45 с валидна летателна годност; 4 безмоторни самолета с валидна летателна годност; 1 паратрайк с валидна летателна годност и 6 жирокоптера, от които 5 с валидна летателна годност. Изброените показатели обхващат както оператори, така и въздухоплавателни средства и поради различната им мерна единица не следва да се сумират механично. Съгласно обобщената информация, предоставена от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, работният индикативен брой на доставчиците на въздушноатракционни услуги е 84. Доставчици на водноатракционни услуги във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища. През летния туристически сезон на 2025 г. 58 юридически лица са предоставяли услуги в 104 зони за водноатракционни услуги във вътрешните морски води и териториалното море. Общият брой на джетовете, регистрирани от Изпълнителна агенция „Морска администрация“, е 2780. Доставчици на водноатракционни услуги по вътрешни водоеми и реки. Извън морските води и вътрешните водни пътища функционират десетки водни бази за атракционни и спортни услуги по големи язовири и езера. По публично достъпни данни те предлагат каране на джетове, флайборд, уейкборд, уиндсърф, ветроходство, водни ски и теглене на надуваеми атракциони (банани и рингове). По дефилетата на реките Струма, Искър и Арда се предоставя и услугата „рафтинг“. Ползватели. Кръгът на потенциалните ползватели е практически неограничен и включва всеки български и чуждестранен гражданин, намиращ се на територията на Република България. По информация, предоставена на Министерството на туризма от браншови източници, средният брой ползватели на водноатракционната услуга „Воден парашут“ (парасейлинг) за един летен туристически сезон надхвърля 55 000 души, а на услугата „Водна шейна“ - 830 000 души. При настъпване на злополука застрахователят изплаща пълния размер на застрахователната сума при смърт, а при трайна загуба на работоспособност - част от нея, съответстваща на процента на трайно намалената работоспособност. Плащането не зависи от действително претърпените имуществени и неимуществени вреди и може да се кумулира с обезщетение по общия исков ред и с плащания по други застрахователни договори. Застраховката „Злополука“ не замества гражданската отговорност на доставчика за причинени вреди. Към настоящия момент липсват систематизирани данни за сключените договори, размера на премиите, предявените и удовлетворените претенции и изплатените суми при инциденти с атракционни услуги. Не е натрупана и достатъчна история на щетимост. Тази информационна празнота ограничава възможността да се изчисли стандартна премия и да се обосноват диференцирани минимални застрахователни суми за отделните видове услуги. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен чрез организационни или технологични мерки. Законът изрично изисква размерът на минималната застрахователна сума да бъде определен с акт на Министерския съвет, поради което е необходима регулаторна намеса. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка установява задължението за сключване на застраховката и обхвата на покритите рискове, но не съдържа общозадължителен минимален размер на застрахователната сума. Този размер не може да бъде заместен с административна практика, указание или договорна клауза, тъй като чл. 8, ал. 5 ЗОИБПАУПИПО възлага определянето му на Министерския съвет. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 ЗОИБПАУПИПО задължава Министерския съвет да определи размера на минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“. Наред с изричната делегация по чл. 8, ал. 5 ЗОИБПАУПИПО, съгласно § 2 от преходните и заключителните разпоредби подзаконовите актове по прилагането на закона следва да бъдат приети или издадени в 6-месечен срок от влизането му в сила. Съгласно § 5 доставчиците на атракционни услуги привеждат дейността си в съответствие с изискванията на закона в 8-месечен срок от влизането му в сила. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на въздействието. Законът е нов и към настоящия момент не е натрупана достатъчна систематизирана информация за сключените договори, премиите, щетимостта, предявените претенции и изплатените суми по тази задължителна застраховка. 2. Цели: Цел 1 - осигуряване на правна предвидимост и еднозначен критерий за изпълнение и проверка на задължението за застраховане От датата на влизане в сила на постановлението всеки договор за задължителна застраховка „Злополука“ по чл. 8 ЗОИБПАУПИПО следва да бъде сключван при застрахователна сума не по-ниска от 25 565 евро за всяко събитие за всяко лице - ползвател на услугата. Индикатори за постигане на целта са: 1) проектите на застрахователни полици, представяни при регистрацията, и копията от сключените или подновените договори да съдържат застрахователна сума не по-ниска от нормативния минимум; 2) доставчиците, застрахователите, Министерството на туризма и кметовете на съответните общини или райони да разполагат с еднозначен критерий за установяване на съответствието със законовото изискване. Целта се постига от датата на влизане в сила на акта и се прилага постоянно. Цел 2 - гарантиране на еднакво минимално ниво на застрахователна защита на ползвателите на атракционни услуги и на обективна основа за определяне на застрахователното плащане За лицата, застраховани по договори, сключени или подновени след влизането в сила на постановлението, минималната база за застрахователното плащане при покрит риск следва да бъде 25 565 евро. При смърт се изплаща пълният размер на договорената застрахователна сума, а при трайна загуба на работоспособност - част от нея, съответстваща на процента на трайно намалената работоспособност. Плащането не зависи от действително претърпените имуществени и неимуществени вреди, а се определя по ясен и обективен критерий - договорената застрахователна сума и процентът на трайно намалената работоспособност. Определянето на нормативен минимум не позволява при договарянето застрахователната сума да бъде установена под този праг, независимо от индивидуалната преценка на страните, и не ограничава възможността да бъде договорена по-висока сума. Целта се постига от датата на влизане в сила на акта. Целите изпълняват изричната законова делегация по чл. 8, ал. 5 ЗОИБПАУПИПО и са съгласувани с установената със закона политика за безопасност при предоставяне на атракционни услуги и за защита на ползвателите; съгласуваността на предложението се извежда от законовата делегация и от целите на специалния закон. Конкретният размер на минималната застрахователна сума не е определен в действащ стратегически документ, но целите са съгласувани с Актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България 2014–2030 г. и с Плана за действие към нея за периода 2025–2027 г., доколкото предложението допринася за усъвършенстване на нормативната среда, повишаване на сигурността при предоставянето на туристически услуги и защита на техните ползватели. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Пряко засегнати заинтересовани страни: 1. Доставчици на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Реалният брой на задължените доставчици ще може да бъде установен след попълването на регистъра по ЗОИБПАУПИПО. Работната индикативна оценка е минимум 220 доставчици и е формирана въз основа на наличните официални и браншови данни за отделните категории услуги. Поради различните мерни единици в източниците, възможното припокриване между оператори, обекти и съоръжения и непълните данни за част от услугите тази оценка не е изчерпателна и не представлява механичен сбор на всички посочени показатели. Предприятията в сектора са преимуществено микропредприятия. Те са пряко и в значителна степен засегнати, тъй като валидната застраховка е условие за осъществяване на дейността, а минималната застрахователна сума е фактор при оценката на риска и определянето на премията. Положителното въздействие е правна предвидимост и възможност да се докаже изпълнение на законовото изискване; възможното отрицателно въздействие е допълнителен частен разход спрямо договор с по-ниска сума. 2. Ползватели и потенциални ползватели на атракционни услуги Кръгът включва всеки български и чуждестранен гражданин, намиращ се на територията на Република България, и е практически неограничен. Населението на страната в края на 2024 г. е 6 437 360 души. През юли 2025 г. посещенията на чужди граждани са общо 2 004 682, от които 1 036 687 с цел почивка и екскурзия - посещения, които най-пряко могат да бъдат свързани с ползването на атракционни услуги. За част от водноатракционните услуги са налични конкретни браншови данни за един летен туристически сезон: средният брой ползватели на „Воден парашут“ (парасейлинг) надхвърля 55 000 души, а на „Водна шейна“ - 830 000 души. Ползвателите са пряко и в значителна степен засегнати като лица, чиито живот, здраве и телесна цялост са обект на застраховане, а предложеният акт им осигурява еднаква минимална база за застрахователното плащане при покрит риск. 3. Застрахователи, които имат право да сключват застраховка „Злополука“ Съгласно обхвата на издадените лицензи 37 застрахователи и клонове на чуждестранни застрахователи имат право да сключват застраховка „Злополука“, включително когато тя се изисква като задължителна застраховка: „АВП П&С С.А., клон България“ КЧТ, „Групама Застраховане“ ЕАД, „Застрахователна компания „Лев Инс - Живот“ АД, „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, „ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, „Застрахователно дружество Инстинкт“ АД, „МетЛайф Юръп д.а.к. - клон България“ КЧТ, „Фи Хелт Застраховане“ ЕАД, „Колонад Иншурънс Ес Ей - клон България“ КЧТ, „Граве България Животозастраховане“ ЕАД, „Групама Животозастраховане“ ЕАД, „Дженерали Застраховане“ АД, „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД, „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД, „Европейска Застрахователна Компания“ АД, Ей Ай Джи Юръп С.А. (клон България) КЧТ, Животозастрахователна компания „Съгласие“ АД, „ЗАД „Алианц България“ АД, „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, „Застрахователна компания Аксиом“ АД, „Застрахователно акционерно дружество „Алианц България Живот“ АД, „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, „Застрахователно акционерно дружество „Енергия“ АД, „Застрахователно акционерно дружество „Асет Иншурънс“ АД, „Застрахователно дружество „ОЗОК Инс“ АД, „Застрахователно дружество „Съгласие“ АД, „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, „ЗД „Бул Инс“ АД, „Застрахователна компания „България Иншурънс“ АД, Застрахователна компания „УНИКА Живот“ АД, Застрахователна компания „Уника“ АД, „Застрахователно еднолично акционерно дружество ЦКБ Живот“ ЕАД, „Кардиф Общо Застраховане, клон България“ КЧТ, „Баренц застраховане“ ЕАД, „Застрахователна компания „Феникс Иншурънс“ ЕАД и „Застрахователно дружество Феникс Ре“ АД. Отделно повече от 100 застрахователи от държави - членки на Европейския съюз, са уведомили Комисията за финансов надзор за намерението си да извършват дейност в България чрез свободата за предоставяне на услуги или свободата на установяване. Наличието на лиценз или уведомление показва правна възможност за предлагане на застраховката, но не гарантира, че всяко дружество ще предложи покритие за всеки конкретен риск. Застрахователите са пряко и съществено засегнати, тъй като минималната застрахователна сума определя долната граница на поетата отговорност и е фактор при индивидуалното ценообразуване, оценката на риска и презастраховането. Актът не определя премията и не задължава конкретен застраховател да предлага продукта. 4. Министерство на туризма и кметове на общини или райони, съответно общинските администрации Министерството на туризма и кметовете на съответните общини или райони са пряко засегнати в институционален аспект, тъй като извършват вписването на определените със закона категории доставчици, при регистрацията се представя проект на застрахователна полица, а след сключването или подновяването на договора се представя негово копие. Минималната застрахователна сума им осигурява еднозначен критерий при проверката на документите. Проектът не създава нова административна услуга, нов документ или нова такса. Косвено засегнати заинтересовани страни: 5. Комисия за финансов надзор Комисията е компетентният надзорен орган за застрахователния пазар и източник на информация за лицензираните дружества, приложимата правна рамка и действащите застраховки „Злополука“ на пътниците. Проектът не създава ново правомощие или административна процедура за Комисията, но данните и резултатите от прилагането му са относими към наблюдението на пазара. 6. Министерство на финансите Министерството на финансите е съвносител на предложението по чл. 8, ал. 5 ЗОИБПАУПИПО и е институционално засегнато с оглед компетентността му в областта на застраховането и финансовата обосновка на проекта. Не се очаква пряк разход за държавния бюджет. 7. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и Комисия за защита на потребителите Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ са контролни органи за съответните категории атракционни услуги и разполагат с данни за част от засегнатите дейности. Комисията за защита на потребителите осъществява контрол по отношение на информационните изисквания към доставчиците. Проектът не променя техните правомощия и не създава нови процедури, но тези органи са относими към общото прилагане, координацията и наблюдението на защитата на ползвателите. 8. Представителни браншови организации Към тази група се отнасят Асоциацията на българските застрахователи, Сдружението на собствениците на атракционни съоръжения в България и други представителни организации на доставчиците. Те са косвено засегнати като представители на предприятията, които предлагат или сключват застраховката, и участват в консултациите относно цената, достъпността и практическото прилагане на изискването. 9. Организации за защита на потребителите Организациите за защита на потребителите са косвено засегнати с оглед интереса им от еднакво минимално ниво на защита за ползвателите и от ясно представяне на обхвата на застрахователното плащане. Проектът не създава преки задължения за тези организации. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Министерският съвет не определя размера на минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ за ползвателите на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Законът продължава да изисква сключването на застраховка като условие за осъществяване на дейността, но липсва общозадължителен минимален праг. При липса на нормативен минимум застрахователите могат да предлагат договори с различни застрахователни суми, премии и условия, но доставчиците, ползвателите и компетентните органи не разполагат с единен критерий за минималната достатъчност на покритието. Правната възможност на 37 застрахователи и клонове и на повече от 100 уведомили Комисията за финансов надзор застрахователи от Европейския съюз да извършват дейност не означава задължение да бъде предоставена оферта за всеки конкретен риск. Доставчикът е длъжен да има валидна застраховка, за да осъществява дейността си. Без определен минимален размер той е затруднен да установи, че договорът отговаря на закона, и може да бъде поставен пред необходимостта да приеме наличните условия, да търси допълнителни оферти или да не започне, съответно да преустанови дейността си. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: За отделни доставчици е възможно краткосрочно по-ниско финансово натоварване, ако бъде договорена по-ниска застрахователна сума и съответно по-ниска премия. За застрахователите се запазва максимална договорна свобода при структурирането на продукта и оценката на риска. Тези ефекти са несигурни и не водят до изпълнение на законовата делегация. Не се идентифицират общи положителни социални или екологични въздействия, нито положителен ефект за законосъобразното извършване на дейността и за гарантираната защита на ползвателите. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: За доставчиците на атракционни услуги се запазва правната и икономическата неопределеност относно параметрите на застраховката, необходима за законосъобразно осъществяване на дейността. Възможни са разходи за търсене и сравняване на оферти, различни условия за сходни дейности и риск да не бъде получено приемливо предложение за конкретен рисков профил. При невъзможност да бъде сключена валидна застраховка дейността не може да се осъществява. За ползвателите на атракционни услуги не се осигурява гарантиран минимален размер на застрахователното плащане. При договорена ниска застрахователна сума защитата при смърт или трайна загуба на работоспособност може да бъде недостатъчна, а при сходни услуги е възможно да възникне неравномерно ниво на защита. За застрахователите липсва единен нормативен параметър за структуриране на продукта, което може да доведе до разнородна практика и до спорове относно съответствието на договорите със задължителния характер на застраховката. Отделни дружества могат да откажат поемането на конкретен риск, а при липса на договор не се реализира премиен приход. За Министерството на туризма и за кметовете на съответните общини или райони липсва унифициран критерий за проверка дали застрахователната сума по проекта на полица и по представения договор изпълнява изискването на чл. 8 ЗОИБПАУПИПО. Това затруднява прилагането на съществуващия регистрационен режим и последващото проследяване на валидността на застраховката. Не се очакват преки екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Доставчиците в сектора са преимуществено микропредприятия, а работната индикативна оценка за броя им е минимум 220. Вариантът „Без действие“ ги поставя в по-слаба договорна позиция и не им осигурява предвидим критерий за съответствие. Възможното по-ниско премийно плащане при ниска застрахователна сума е краткосрочна полза, съпътствана от риск за продължаването на дейността и от недостатъчна защита на клиентите, особено при сезонни и високорискови услуги. Административна тежест: Не се въвеждат нови задължения за предоставяне на информация на държавни органи, такси или административни процедури. Запазват се обаче частните разходи по търсене на подходящо покритие, предоставяне на информация на застрахователя и договаряне на условията; тези разходи произтичат от вече установеното със закона задължение за застраховане и не представляват административна тежест към държавата. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Определяне размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност“: Описание: Министерският съвет определя минималната застрахователна сума по чл. 8, ал. 5 ЗОИБПАУПИПО в размер 25 565 евро за всяко събитие за всяко лице - ползвател на услугата. Като правна и функционална отправна точка е използвана задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците по глава четиридесет и шеста от Кодекса за застраховането. ЗОИБПАУПИПО изрично препраща към тази глава; покритите рискове са смърт и трайна загуба на работоспособност, а механизмът на плащане е еднакъв - пълната застрахователна сума при смърт и съответната част от нея при трайна загуба на работоспособност, определена според процента на трайно намалената работоспособност. Съгласно чл. 476 от Кодекса за застраховането минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците е 50 000 лв. за всяко събитие за всеки пътник. Размерът е въведен с Кодекса за застраховането през 2015 г. и не е променян. Комисията за финансов надзор посочва, че поради сходството този размер може да бъде използван като отправна точка при определяне на сумата по чл. 8, ал. 5 ЗОИБПАУПИПО, което съответства на 25 565 евро. Асоциацията на българските застрахователи подчертава, че застраховането на разнородните атракционни услуги и застраховката на пътниците са различни услуги с различни нива и характер на риска и не могат да бъдат приравнявани при определянето на премията. Поради това размерът 25 565 евро се използва като нормативен и защитен минимален праг, а не като доказателство за еднакъв рисков профил или за еднаква цена на двата застрахователни продукта. Към момента липсват систематизирани данни за броя на експозициите, щетимостта, предявените претенции и изплатените суми по отделните категории атракционни услуги. Поради това не съществува достатъчна доказателствена основа за обективно диференциране на минималната застрахователна сума по вид услуга. Единният праг изпълнява законовата делегация, осигурява еднаква базова защита и не препятства договарянето на по-висока сума. След натрупване на достатъчно данни може да бъде извършен преглед на адекватността на размера и на необходимостта от диференциация. Плащането по застраховката не зависи от действително претърпените имуществени и неимуществени вреди. То може да се кумулира с обезщетение по общия исков ред и с плащания по други застрахователни договори. Задължителната застраховка „Злополука“ не покрива гражданската отговорност на доставчика за причинени вреди. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: За ползвателите на атракционни услуги се гарантира еднакъв минимален размер на застрахователното плащане при покритите рискове - 25 565 евро при смърт и съответната част от сумата при трайна загуба на работоспособност. Това е значително положително социално въздействие, тъй като се осигурява базова финансова защита независимо от вида на услугата и от конкретния застраховател. За доставчиците на атракционни услуги се създава правна предвидимост относно един от основните параметри на задължителната застраховка и възможност да осъществяват дейността си при доказуемо изпълнение на законовото изискване. Единният праг поставя сходните оператори при еднакво минимално изискване. За застрахователите се създава ясен нормативен параметър за разработване, тарифиране и сключване на договорите. Те запазват свободата си да оценяват риска, да определят премията, да предлагат по-висока застрахователна сума и да решават дали да предоставят покритие за конкретна дейност. За Министерството на туризма и кметовете на съответните общини или райони се въвежда единен критерий при проверката на проекта на застрахователна полица и на сключения или подновения договор. Проектът не създава нов регулаторен режим или административна услуга, но засяга съществуващия регистрационен режим, като определя един от параметрите на застраховката, свързана с регистрацията и законосъобразното осъществяване на дейността. Не се въвеждат нови заявления, документи или такси, не се създава нов регистър и не се очаква пряко въздействие върху държавния бюджет или върху околната среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: За доставчиците е възможно отрицателно финансово въздействие, ако премията при застрахователна сума 25 565 евро е по-висока от премията по договор с по-ниска сума. Общият и средният размер на този частен разход не могат да бъдат изчислени предварително. За отделни микропредприятия, сезонни оператори и услуги с висок рисков профил относителното натоварване може да бъде по-съществено; възможно е част от разхода да бъде отразена в цената на услугата или да възникнат затруднения при намирането на покритие. По информация на Асоциацията на българските застрахователи премията се определя индивидуално. За изчисляването дори на приблизителна премия са необходими най-малко следните данни: - лимитът на отговорност на застрахователя, съответно застрахователната сума по полицата; - видът на атракционната услуга; - прогнозният брой посещения; - историята на щетимост - инцидентите, за които е предявена и удовлетворена претенция; - цената на услугата и видът на билетите - индивидуални, групови, семейни и други. Без информация поне за застрахователната сума, вида на атракциона и прогнозния брой посещения не може да бъде определена дори приблизителна премия. Изискването е ново и няма натрупана история на щетимост. Освен това премията за една и съща услуга може съществено да се различава при отделните застрахователи според състоянието на портфейла, апетита към риск, пазарната политика и презастрахователните договори. Във второто си писмо Комисията за финансов надзор предоставя ориентировъчни данни за действащата задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците. Към 4 август 2026 г. средната записана премия е 4,06 евро за едно място при 28 097 действащи полици. По видове обекти средните стойности за едно място са: автобуси - 3,50 евро; влекачи - 3,07 евро; въжени линии и влекове - 8,81 евро; въздухоплавателни средства - 4,65 евро; леки автомобили - 3,97 евро; морски и плавателни съдове - 9,22 евро; ремаркета за лек автомобил - 7,66 евро; ремаркета за товарен автомобил - 20,45 евро; специален автомобил - 7,61 евро; специализирана машина - 13,85 евро; товарен автомобил - 4,49 евро; трамвай - 154,03 евро; тролейбус - 2,45 евро. Данните на Комисията са изчислени чрез разделяне на записаната премия на броя места и не съдържат информация за договорената застрахователна сума, която по допускане е приета за равна на законовия минимум от 50 000 лв. За повечето категории броят на полиците е ограничен. Поради тези ограничения и изразеното от Асоциацията становище за различията в рисковия профил данните не могат да бъдат използвани като прогноза за премията по застраховката на атракционните услуги; те дават само ориентировъчен контекст за вариацията на премиите по референтния продукт. При атракционни услуги, предоставяни с превозни средства, е възможно кумулиране със задължителната застраховка „Злополука“ на пътниците, когато тя е приложима, и съответно заплащане на две премии за покрития със сходни рискове. Отделно доставчикът може да има необходимост от застраховка на гражданската си отговорност, но този разход не се създава с проекта на постановление. За застрахователите определеният минимум означава предварително известна долна граница на поеманата експозиция и на плащането при одобрена претенция. Това може да повлияе върху премията, условията, презастраховането и решението за приемане на риска. За ползвателите е възможно косвено отражение върху цената или предлагането на услугата, което следва да се съпостави с ползата от гарантираната минимална защита. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Работната индикативна оценка е за минимум 220 засегнати доставчици, преимуществено микропредприятия, като точният им брой ще бъде установен след попълването на регистъра. Самото задължение за застраховане е въведено със закона; постановлението определя единствено минималната застрахователна сума. Допълнителният финансов ефект е разликата между премията при нормативния минимум и премията, която би била договорена при по-ниска сума. Тази разлика не може да бъде изчислена предварително поради индивидуалната оценка на риска и липсата на история на щетимост, а относителният ефект може да е по-голям за малки, сезонни и високорискови оператори. Административна тежест: Проектът не въвежда такса, ново задължение за предоставяне на информация на държавен орган или участие в нова административна процедура. Данните за вида на услугата, посещенията, щетимостта и цената се предоставят на застрахователя в рамките на договорните отношения и са част от изпълнението на вече установеното със закона задължение за застраховане. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Ефективност Цел 1: правна предвидимост и еднозначен критерий за изпълнение и проверка на задължението за застраховане ниска висока Цел 2: еднакво минимално ниво на застрахователна защита на ползвателите на атракционни услуги ниска висока Ефикасност Цел 1: правна предвидимост и еднозначен критерий за изпълнение и проверка на задължението за застраховане ниска средна Цел 2: еднакво минимално ниво на застрахователна защита на ползвателите на атракционни услуги ниска средна Съгласуваност Цел 1: правна предвидимост и еднозначен критерий за изпълнение и проверка на задължението за застраховане ниска висока Цел 2: еднакво минимално ниво на застрахователна защита на ползвателите на атракционни услуги ниска висока Сравнението показва, че Вариант 2 е с висока ефективност, тъй като изпълнява изричната законова делегация и осигурява еднозначен нормативен критерий и еднаква минимална база за застрахователна защита. Ефикасността му е оценена като средна поради невъзможността на този етап да бъде количествено определен частният разход за премии и поради различията в рисковия профил на услугите. Съгласуваността е висока спрямо целите на ЗОИБПАУПИПО за безопасност и защита на ползвателите; не е установен действащ стратегически документ, който да определя конкретен различен размер или решение. Вариантът не създава нова административна тежест или пряк разход за държавния бюджет и е предпочитан пред запазването на нормативната непълнота. 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 „Определяне размера на минималната застрахователна сума по задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност“. Препоръчителният вариант определя единен минимален размер от 25 565 евро за всяко събитие за всяко лице - ползвател на услугата. При смърт се изплаща пълният размер на застрахователната сума, а при трайна загуба на работоспособност - част от нея, съответстваща на процента на трайно намалената работоспособност. Размерът е обоснован с изричното препращане на ЗОИБПАУПИПО към глава четиридесет и шеста от Кодекса за застраховането и със становището на Комисията за финансов надзор, че сумата по застраховката „Злополука“ на пътниците може да бъде използвана като отправна точка. Същевременно е отчетено становището на Асоциацията на българските застрахователи, че отделните атракционни услуги имат различни рискови профили и че референтният продукт не може да се използва за извеждане на стандартна премия. Различията в риска следва да се отчитат при индивидуалното определяне на премията и при поемането на риска, а липсата на систематизирани данни не позволява към момента доказателствено обосновано диференциране на минималната сума по категории услуги. Вариантът има пряко положително социално въздействие за ползвателите и създава правна предвидимост за доставчиците, застрахователите, Министерството на туризма и кметовете на съответните общини или райони. Възможното отрицателно финансово въздействие е по-висока застрахователна премия за отделни доставчици, включително микропредприятия, но размерът му не може да бъде предварително изчислен поради индивидуалното ценообразуване и липсата на история на щетимост. Не се създават нови такси, регистри или административни услуги. Съществуващият регистрационен режим се засяга само чрез определяне на еднозначен минимален параметър на застраховката, без да се въвеждат нови заявления, документи или самостоятелни процедури. След натрупване на достатъчно данни за сключените договори, премиите, щетимостта, предявените претенции и изплатените суми следва да бъде извършен преглед на адекватността на определения размер и на необходимостта от диференциране по видове услуги. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): ☐ Ще се увеличи ☐ Ще се намали ☒ Няма ефект 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? ☒ Да ☐ Не Проектът не създава нов регулаторен режим или административна услуга, но засяга съществуващия регистрационен режим по чл. 6 и 7 ЗОИБПАУПИПО. Проект на застрахователна полица по чл. 8 се представя при регистрацията, валидната застраховка е условие за осъществяване на дейността, а копие от сключения или подновения договор се представя на министъра на туризма или на кмета на съответната община или район. Определеният минимален размер се превръща в еднозначен критерий при проверката на тези документи. Не се въвеждат нови заявления, документи, такси или самостоятелни административни процедури. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? ☐ Да ☒ Не Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? ☒ Актът засяга пряко микропредприятията, малките и средните предприятия Доставчиците на атракционни услуги са преимуществено микропредприятия. Работната индикативна оценка е минимум 220 доставчици, като точният брой ще бъде установен след попълването на регистъра; оценката не е механичен сбор на оператори, обекти и съоръжения от различните информационни източници. Самото задължение за сключване на застраховка е въведено със ЗОИБПАУПИПО; постановлението определя единствено минималната застрахователна сума. Прякото финансово въздействие се изразява във възможно увеличение на премията спрямо договор с по-ниска сума, но не може да бъде количествено изчислено, тъй като цената зависи от застрахователната сума, вида на услугата, прогнозния брой посещения, историята на щетимост, цената на услугата и индивидуалната политика на застрахователя. Относителният ефект може да бъде по-съществен за малки, сезонни и високорискови оператори. Данните на Комисията за финансов надзор за средна премия 4,06 евро на място по 28 097 действащи полици за застраховка „Злополука“ на пътниците не могат да бъдат използвани като прогноза за атракционните услуги поради различния рисков профил и ограниченията на данните. Актът не въвежда държавна такса или ново задължение за административно информиране; предоставянето на данни на застрахователя е част от договорните отношения. Положителният ефект за МСП е наличието на еднакъв нормативен критерий за законосъобразно осъществяване на дейността. ☐ Актът не засяга МСП Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Идентифицирани са следните рискове: 1) ограничен брой реални оферти или по-високи премии за услуги с висок рисков профил; 2) непропорционално финансово въздействие върху отделни микропредприятия и възможно отражение върху цените; 3) единният минимален размер да не отразява напълно различията между видовете атракционни услуги; 4) затруднения при оценката на риска поради липса на натрупана история на щетимост; 5) при услуги с превозни средства да се кумулират две задължителни застраховки „Злополука“ със сходни покрития; 6) да възникнат практически спорове относно приложното поле и квалифицирането на дадено съоръжение или услуга като източник на повишена опасност - въпрос, който е извън тесния предмет на постановлението. Рисковете следва да се управляват чрез наблюдение на наличността на застрахователни предложения, размера на премиите, броя на сключените договори, предявените претенции и изплатените суми, както и чрез периодични консултации с Комисията за финансов надзор, Асоциацията на българските застрахователи и представителните организации на доставчиците. След първия пълен период на прилагане следва да се прецени необходимостта от промяна на размера или от диференциране по категории услуги. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ☒ Проведени консултации В рамките на подготовката са проведени писмени консултации с Комисията за финансов надзор и Асоциацията на българските застрахователи. Получени са три становища - две от Комисията и едно от Асоциацията, чиито основни изводи са отразени в анализа на вариантите и на финансовите въздействия. Писмо на Комисията за финансов надзор от 21.07.2026 г. Комисията предоставя информация за 37 застрахователи и клонове, които имат право да сключват застраховка „Злополука“, анализира правната характеристика на покритието и посочва, че размерът от 50 000 лв. по застраховката на пътниците може да бъде използван като отправна точка. Отбелязани са също възможността за кумулиране с други плащания, обстоятелството, че застраховката не покрива гражданската отговорност на доставчика, и възможното припокриване при услуги, предоставяни с превозни средства. Писмо на Асоциацията на българските застрахователи от 24.08.2026 г. Асоциацията подчертава, че премията се определя индивидуално според застрахователната сума, вида на услугата, прогнозния брой посещения, историята на щетимост, цената на услугата и политиката на конкретния застраховател. Поради липсата на натрупана история на щетимост не може да бъде изчислена стандартна премия. Посочено е и че атракционните услуги и общественият превоз имат различни рискови профили, поради което размерът 25 565 евро сам по себе си не позволява прогнозиране на премията. Писмо на Комисията за финансов надзор от 27.08.2026 г. Комисията предоставя статистика за 28 097 действащи полици „Злополука“ на пътниците и средна записана премия 4,06 евро на място, както и стойности по видове застраховани обекти. Посочени са ограниченията на данните - липса на информация за договорената застрахователна сума и ограничен брой полици при повечето категории. Поради това информацията е използвана само като ориентировъчен контекст, а не като прогноза за премиите при атракционните услуги. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. ☒ Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове Проектът на постановление, докладът на вносителя, оценката на въздействието и становището на администрацията на Министерския съвет ще бъдат публикувани за обществено обсъждане на интернет страниците на Министерството на финансите и Министерството на туризма и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Писмената обществена консултация ще бъде проведена в 30-дневен срок, считано от датата на публикуване. Основните въпроси за консултация са: адекватността на размера 25 565 евро; достъпността и цената на покритието за различните видове услуги; финансовото въздействие върху микропредприятията; възможното припокриване с други задължителни застраховки; необходимостта от бъдещо диференциране след натрупване на достатъчно данни; както и наличието на данни, които биха наложили преразглеждане на преценката за цялостна оценка на въздействието. След изтичането на срока получените предложения ще бъдат обобщени и отразени в справка. Преди окончателното внасяне ще бъде проверено съответствието между оценката на въздействието, проекта на постановление, доклада на вносителя и финансовата обосновка. Индикативният график за приемане и датата на влизане в сила на постановлението осигурят пълното приключване на обществените консултации, отразяването на резултатите и междуведомственото съгласуване. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? ☐ Да ☒ Не 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? ☐ Да ☒ Не Не се изисква извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието. Задължението за сключване на застраховката и връзката му с регистрацията са въведени със закона, а проектът определя само минималния размер на застрахователната сума. Не се създават нов регулаторен режим, регистър, такса, задължение за административно информиране или самостоятелна административна процедура и не се очакват преки бюджетни, екологични или регионални въздействия. Възможните отрицателни ефекти върху пазара, доставчиците - преимуществено микропредприятия, и потребителите са разгледани качествено в оценката; поради индивидуалното ценообразуване и липсата на история на щетимост към момента няма данни, че те ще бъдат с такъв обхват и интензитет, които да обосноват цялостна оценка. Ако в обществената консултация бъдат представени доказателства за значителни разходи, съществено ограничаване на застрахователното предлагане или оттегляне на доставчици от пазара, преценката следва да бъде преразгледана преди окончателното внасяне. След първия пълен период на прилагане следва да се извърши преглед на премиите, сключените договори, претенциите и изплатените суми. (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Писмо изх. № 04-12-6/21.07.2026 г. на Комисията за финансов надзор 2. Писмо изх. № И-26-58/24.08.2026 г. на Асоциацията на българските застрахователи 3. Писмо изх. № 04-12-6/49/27.08.2026 г. на Комисията за финансов надзор Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност - чл. 6-8, чл. 28 и чл. 39. 2. Кодекс за застраховането - чл. 438, ал. 5 и глава четиридесет и шеста, включително чл. 471 и чл. 474-476. 3. Писмо изх. № 04-12-6/21.07.2026 г. на Комисията за финансов надзор. 4. Писмо изх. № И-26-58/24.08.2026 г. на Асоциацията на българските застрахователи. 5. Писмо изх. № 04-12-6/49/27.08.2026 г. на Комисията за финансов надзор и данните на Гаранционния фонд за действащите към 04.08.2026 г. застраховки „Злополука“ на пътниците. 6. Публични списъци и нотификации на Комисията за финансов надзор за застрахователите, които могат да извършват дейност на територията на Република България: https://www.fsc.bg/podnadzorni-litsa/notifikatsii/polucheni-v-kfh/. 7. Данни, предоставени в хода на подготовката от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, за авиационните оператори, въздухоплавателните средства и работния индикативен обхват на доставчиците на въздушноатракционни услуги. 8. Данни от Изпълнителна агенция „Морска администрация“ за доставчиците, зоните за водноатракционни услуги и регистрираните джетове през летния туристически сезон на 2025 г. 9. Данни на Националния статистически институт за населението и посещенията на чужди граждани в Република България. 10. Информация, предоставена на Министерството на туризма от Сдружението на собствениците на атракционни съоръжения в България и други браншови източници, включително за индикативния брой доставчици и за средния брой ползватели на услугите „Воден парашут“ и „Водна шейна“ за един летен туристически сезон, както и публично достъпна информация за услугите с увеселителни съоръжения и за водноатракционните услуги по вътрешни водоеми и реки. 1. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Венелина Червенкова, директор на дирекция „Туристическа политика“ Дата: 01.09.2026 г. Подпис: