Проект на Закон за устойчивост на критичните субекти

Законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава член на Европейския съюз, която следва да въведе в срок до 18 октомври 2024 г. разпоредбите, необходими за транспонирането в националното законодателство на Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (публикувана в Официалния вестник на ЕС на 27 декември 2022 г., в сила от 17 януари 2023 г., OJ, L 333, 27.12.2022), наричана по-нататък Директива (ЕС) 2022/2557, и незабавно да информира Европейската комисия за това.Предоставянето на основни услуги с използването на критични инфраструктури, които са в основата на жизненоважни обществени функции или икономически дейности в Европейския съюз (Съюза, ЕС), изисква тези услуги да се предоставят надеждно, което означава, че съответните оператори трябва да бъдат устойчиви на настоящи и очаквани бъдещи рискове (като например: природни бедствия; хибридни действия; тероризъм; вътрешни инциденти; извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, или аварии). Освен че застрашават гладкото функциониране на вътрешния пазар, смущенията, особено тези с трансгранични и потенциално общоевропейски последици, може да имат сериозни отрицателни последици за гражданите, предприятията, правителствата и околната среда. На индивидуално равнище смущенията може да засегнат способността на европейските граждани да пътуват свободно, да работят и да ползват основни обществени услуги като здравеопазването. В много случаи тези и други основни услуги от ежедневието се предоставят от тясно взаимосвързани мрежи от европейски предприятия; прекъсването на дейността на предприятие от даден сектор може да има каскадно въздействие върху много други икономически сектори. И накрая, смущения като например големи сривове в електрозахранването и сериозни транспортни произшествия могат да подкопаят сигурността и обществената безопасност, като предизвикат несигурност и подкопаят доверието в критичните субекти, както и в органите, отговорни за техния надзор и за безопасността и сигурността на населението.Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита предвижда процедура за означаване на европейски критични инфраструктури в секторите на енергетиката и на транспорта, чието нарушаване или унищожаване би довело до значителни трансгранични последици за две или повече държави членки. Посочената директива е съсредоточена изключително върху защитата на такива инфраструктури. При оценката на Директива 2008/114/ЕО (SWD(2019) 308), извършена по инициатива на Европейската комисия през 2019 г., беше установено, че поради все по-взаимосвързания и трансграничен характер на дейностите, при които се използват критични инфраструктури, защитните мерки, свързани само с отделни активи, не са достатъчни, за да се предотврати възникването на всякакви смущения. Беше идентифициран следният основен проблем: „Въпреки предприетите досега мерки на европейско и национално равнище, насочени към повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура, субектите, които експлоатират критични инфраструктури не винаги са достатъчно подготвени да се справят с настоящите и очаквани бъдещи рискове за тяхната дейност, които могат да доведат до смущения и прекъсване на предоставянето на основни услуги от съществено значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности.“. Това се дължи на динамичния спектър от заплахи (хибридни действия; тероризъм; вътрешни инциденти; извънредни ситуации, свързани с общественото здраве и др.), нарастваща взаимозависимост между инфраструктурите и секторите, както и на повишен физически риск, дължащ се на природни бедствия и климатични промени, водещи до нарастване на честотата и мащаба на екстремните метеорологични явления и до дългосрочни промени в средните климатични условия, които могат да намалят капацитета и ефективността на определени видове инфраструктури, ако не бъдат въведени мерки за устойчивост или адаптиране към изменението на климата. Освен това съответните сектори и видове субекти не се признават последователно като критични във всички държави членки на ЕС. Нарастващите взаимозависимости са резултат от все по-трансгранична и взаимозависима мрежа за предоставяне на услуги, използваща ключови инфраструктури в целия Съюз в секторите на енергетиката, транспорта, банковото дело, инфраструктурата на финансовия пазар, цифровата инфраструктура, питейната вода и отпадъчните води, здравеопазването, някои аспекти на публичната администрация, производство, преработка и дистрибуция на храни, както и космическото пространство, що се отнася до предоставянето на определени услуги, зависими от наземни инфраструктури, които са притежавани, управлявани и експлоатирани от държавите членки или от частни компании и които следователно не обхващат инфраструктури, притежавани, управлявани или експлоатирани от или от името на Съюза като част от неговите космически програми. Тези взаимозависимости означават, че всяко смущение, дори първоначално ограничено до един субект или един сектор, може да има каскадно въздействие в по-широк план, което може да доведе до широкообхватни и дълготрайни отрицателни последици върху предоставянето на услуги в рамките на вътрешния пазар. Пандемията от COVID-19 показа уязвимостта на нашите все по-взаимозависими общества спрямо рискове с малка вероятност. Субектите, участващи в предоставянето на основни услуги, все по-често подлежат на различаващи се изисквания, наложени от законодателствата в различните държави членки на ЕС. Фактът, че някои държави членки имат по-малко строги изисквания за сигурност по отношение на тези субекти, не само може да засегне по неблагоприятен начин поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности в целия Съюз, но също така води до пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар. Сходни видове субекти са считани за критични в някои държави членки, но не и в други, а към тези, които са установени като критични, се прилагат различни изисквания в различните държави членки. Допълнителната административна тежест за дружествата, осъществяващи дейност в държави членки с по-строги изисквания поставя тези дружества в неравностойно положение.Горните обстоятелства наложиха да се промени из основи подходът в ЕС, като се преориентира от защита на конкретни активи (критични инфраструктури) към укрепване на устойчивостта на критичните субекти (операторите, експлоатиращи тези активи) - тяхната способност да смекчават, да поемат, да се приспособяват към инциденти, които могат да доведат до нарушаване на дейността им, и да се възстановяват от такива инциденти, както и да се установят хармонизирани минимални правила, за да се повиши устойчивостта на критичните субекти и да се гарантира предоставянето на основни услуги на вътрешния пазар.В тази връзка, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Директива (ЕС) 2022/2557, с която се отменя Директива 2008/114/ЕО и се създава цялостна рамка с цел да се укрепи устойчивостта на критичните субекти на вътрешния пазар чрез установяване на хармонизирани минимални правила и да се окаже подкрепа на тези субекти чрез последователни и целенасочени мерки за подкрепа и надзор. Рамката е насочена към устойчивостта на критичните субекти по отношение на всички опасности, независимо дали са природни или антропогенни, случайни или умишлени, както и към постигане на равнопоставеност на критичните субекти в целия Съюз.

Проект! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от Иван Демерджиев - министър на вътрешните работи ОТНОСНО: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за устойчивост на критичните субекти УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖО И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Решение за одобряване на проект на Закон за устойчивост на критичните субекти. Законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава член на Европейския съюз, която следва да въведе в срок до 18 октомври 2024 г. разпоредбите, необходими за транспонирането в националното законодателство на Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (публикувана в Официалния вестник на ЕС на 27 декември 2022 г., в сила от 17 януари 2023 г., OJ, L 333, 27.12.2022), наричана по-нататък Директива (ЕС) 2022/2557, и незабавно да информира Европейската комисия за това. Предоставянето на основни услуги с използването на критични инфраструктури, които са в основата на жизненоважни обществени функции или икономически дейности в Европейския съюз (Съюза, ЕС), изисква тези услуги да се предоставят надеждно, което означава, че съответните оператори трябва да бъдат устойчиви на настоящи и очаквани бъдещи рискове (като например: природни бедствия; хибридни действия; тероризъм; вътрешни инциденти; извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, или аварии). Освен че застрашават гладкото функциониране на вътрешния пазар, смущенията, особено тези с трансгранични и потенциално общоевропейски последици, може да имат сериозни отрицателни последици за гражданите, предприятията, правителствата и околната среда. На индивидуално равнище смущенията може да засегнат способността на европейските граждани да пътуват свободно, да работят и да ползват основни обществени услуги като здравеопазването. В много случаи тези и други основни услуги от ежедневието се предоставят от тясно взаимосвързани мрежи от европейски предприятия; прекъсването на дейността на предприятие от даден сектор може да има каскадно въздействие върху много други икономически сектори. И накрая, стр. 1 от 7 смущения като например големи сривове в електрозахранването и сериозни транспортни произшествия могат да подкопаят сигурността и обществената безопасност, като предизвикат несигурност и подкопаят доверието в критичните субекти, както и в органите, отговорни за техния надзор и за безопасността и сигурността на населението. Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита предвижда процедура за означаване на европейски критични инфраструктури в секторите на енергетиката и на транспорта, чието нарушаване или унищожаване би довело до значителни трансгранични последици за две или повече държави членки. Посочената директива е съсредоточена изключително върху защитата на такива инфраструктури. При оценката на Директива 2008/114/ЕО (SWD(2019) 308), извършена по инициатива на Европейската комисия през 2019 г., беше установено, че поради все по-взаимосвързания и трансграничен характер на дейностите, при които се използват критични инфраструктури, защитните мерки, свързани само с отделни активи, не са достатъчни, за да се предотврати възникването на всякакви смущения. Беше идентифициран следният основен проблем: „Въпреки предприетите досега мерки на европейско и национално равнище, насочени към повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура, субектите, които експлоатират критични инфраструктури не винаги са достатъчно подготвени да се справят с настоящите и очаквани бъдещи рискове за тяхната дейност, които могат да доведат до смущения и прекъсване на предоставянето на основни услуги от съществено значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности.“. Това се дължи на динамичния спектър от заплахи (хибридни действия; тероризъм; вътрешни инциденти; извънредни ситуации, свързани с общественото здраве и др.), нарастваща взаимозависимост между инфраструктурите и секторите, както и на повишен физически риск, дължащ се на природни бедствия и климатични промени, водещи до нарастване на честотата и мащаба на екстремните метеорологични явления и до дългосрочни промени в средните климатични условия, които могат да намалят капацитета и ефективността на определени видове инфраструктури, ако не бъдат въведени мерки за устойчивост или адаптиране към изменението на климата. Освен това съответните сектори и видове субекти не се признават последователно като критични във всички държави членки на ЕС. Нарастващите взаимозависимости са резултат от все по-трансгранична и взаимозависима мрежа за предоставяне на услуги, използваща ключови инфраструктури в целия Съюз в секторите на енергетиката, транспорта, банковото дело, инфраструктурата на финансовия пазар, цифровата инфраструктура, питейната вода и отпадъчните води, здравеопазването, някои аспекти на публичната администрация, производство, преработка и дистрибуция на храни, както и космическото пространство, що се отнася до предоставянето на определени услуги, зависими от наземни инфраструктури, които са притежавани, управлявани и експлоатирани от държавите членки или от частни компании и които следователно не обхващат инфраструктури, притежавани, управлявани или експлоатирани от или от името на Съюза като част от неговите космически програми. Тези взаимозависимости означават, че всяко смущение, дори първоначално ограничено до един субект или един сектор, може да има каскадно въздействие в по-широк план, което може да доведе до широкообхватни и дълготрайни отрицателни последици върху предоставянето на услуги в рамките на вътрешния пазар. Пандемията от COVID-19 показа уязвимостта на нашите все по-взаимозависими общества спрямо рискове с малка вероятност. Субектите, участващи в предоставянето на основни услуги, все по-често подлежат на различаващи се изисквания, наложени от законодателствата в различните държави членки на ЕС. Фактът, че някои държави членки имат по-малко строги изисквания за сигурност по отношение на тези субекти, не само може да засегне по неблагоприятен начин поддържането на жизненоважни обществени функции или стр. 2 от 7 икономически дейности в целия Съюз, но също така води до пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар. Сходни видове субекти са считани за критични в някои държави членки, но не и в други, а към тези, които са установени като критични, се прилагат различни изисквания в различните държави членки. Допълнителната административна тежест за дружествата, осъществяващи дейност в държави членки с по- строги изисквания поставя тези дружества в неравностойно положение. Горните обстоятелства наложиха да се промени из основи подходът в ЕС, като се преориентира от защита на конкретни активи (критични инфраструктури) към укрепване на устойчивостта на критичните субекти (операторите, експлоатиращи тези активи) - тяхната способност да смекчават, да поемат, да се приспособяват към инциденти, които могат да доведат до нарушаване на дейността им, и да се възстановяват от такива инциденти, както и да се установят хармонизирани минимални правила, за да се повиши устойчивостта на критичните субекти и да се гарантира предоставянето на основни услуги на вътрешния пазар. В тази връзка, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Директива (ЕС) 2022/2557, с която се отменя Директива 2008/114/ЕО и се създава цялостна рамка с цел да се укрепи устойчивостта на критичните субекти на вътрешния пазар чрез установяване на хармонизирани минимални правила и да се окаже подкрепа на тези субекти чрез последователни и целенасочени мерки за подкрепа и надзор. Рамката е насочена към устойчивостта на критичните субекти по отношение на всички опасности, независимо дали са природни или антропогенни, случайни или умишлени, както и към постигане на равнопоставеност на критичните субекти в целия Съюз. За разлика от Директива 2008/114/ЕО, която се основава на член 308 от Договора за създаване на Европейската общност (съответстващ на настоящия член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Директива 2022/2557 се основава на член 114 от ДФЕС, който включва сближаването на законодателствата с цел подобряване на вътрешния пазар. Това е оправдано поради промяната на целта, обхвата и съдържанието на директивата, повишената взаимозависимост и необходимостта от установяване на по-равнопоставени условия на конкуренция за критичните субекти. Вместо да се защитава ограничен набор от физически инфраструктури, чието нарушаване или унищожаване би имало значителни трансгранични въздействия, целта е да се повиши устойчивостта на субектите в държавите членки, които са от решаващо значение за предоставянето на услуги от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности на вътрешния пазар в редица сектори, които са в основата на функционирането на много други сектори на икономиката на Съюза. Поради увеличената трансгранична взаимозависимост между услугите, предоставяни чрез използване на критични инфраструктури в тези сектори, смущенията в една държава членка може да имат последици за други държави членки или за Съюза като цяло. Директива 2022/2557 е пропорционална по отношение на заявената всеобхватна цел на инициативата. Въпреки че определянето на задължения за държавите членки и за критичните субекти в някои случаи може да доведе до допълнителна административна тежест, например когато държавите членки трябва да разработят национална стратегия или когато критичните субекти трябва да прилагат определени технически и организационни мерки, очаква се, че като цяло тези задължения ще бъдат ограничени по естеството си. В това отношение следва да се отбележи, че много субекти вече са предприели някои мерки за сигурност, за да защитят своите инфраструктури и да осигурят непрекъснатост на дейността. В някои случаи обаче постигането на съответствие с директивата може да изисква по-значителни инвестиции. Дори в такива случаи обаче тези инвестиции са оправдани, доколкото биха допринесли за повишаване на устойчивостта на операторите и на системите, както и за по-съгласуван подход и повишена способност за предоставяне на надеждни услуги в целия Съюз. Освен това всяка допълнителна тежест, произтичаща от директивата, се очаква да бъде значително по-малка от разходите, свързани с необходимостта от управление и възстановяване от стр. 3 от 7 сериозни смущения, застрашаващи непрекъснатото предоставяне на услуги, свързани с жизненоважни обществени функции, и в по-общ план икономическото благосъстояние на операторите, отделните държави членки, Съюза и неговите граждани. Директива (ЕС) 2022/2557 представлява значителна промяна в сравнение с Директива 2008/114/ЕО (последната се прилага само за секторите на енергетиката и транспорта, поставя акцент единствено върху защитните мерки и предвижда процедура за установяване и означаване на европейски критични инфраструктури чрез трансграничен диалог). Основните елементи на тази промяна са следните: 1. Директива (ЕС) 2022/2557 има много по-широк секторен обхват, който включва единадесет сектора, а именно: енергетика, транспорт, банково дело, инфраструктура на финансовите пазари, здравеопазване, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, публична администрация, преработка и дистрибуция на храни и космическо пространство; 2. предвидена е процедура, чрез която държавите членки на ЕС да установяват критичните субекти, като използват общи критерии въз основа на национална оценка на риска; 3. определени са задължения за държавите членки на ЕС и за установените от тях критични субекти, включително тези с особено европейско значение, които ще подлежат на специален надзор. С оглед на взаимовръзката между физическата сигурност и киберсигурността на критичните субекти всяка държава членка трябва да осигури съгласувано прилагане на Директива (ЕС) 2022/2557 и на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза. Със Законопроекта ще се осигурят обща стратегическа рамка за планиране и осъществяване на необходимите дейности за постигане на устойчивост на критичните субекти в различните сектори и подсектори, както и необходимата координация и взаимодействие между задължените страни, единен подход за установяване на критичните субекти предоставящи основни услуги в секторите и подсекторите, извършването на национални оценки на риска, сътрудничеството, координацията и обмена на информация между националните компетентни органи, Европейската комисия и компетентните органи на останалите държави членки на ЕС. Очаква се да бъдат постигнати общата и конкретните цели на Директивата, а именно: • обща цел - да се подпомогне осигуряването на непрекъснатост на предоставянето на основни услуги (услуги от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности) на вътрешния пазар, чрез повишаване на устойчивостта на критичните субекти, предоставящи такива услуги. Общата цел ще бъде постигната, като се преследват следните конкретни цели: • Да се гарантира по-високо ниво на разбиране на рисковете и взаимозависимостите, както и на средствата за справяне с тях; • Да се гарантира установяването от компетентни държавни органи на всички критични съответни субекти в ключовите сектори (енергетика, транспорт, банково дело, инфраструктура на финансовите пазари, здравеопазване, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, публична администрация, преработка и дистрибуция на храни и космическо пространство); • Да се гарантира, че държавната политика и оперативната практика включват широк кръг от дейности за повишаване на устойчивостта на критичните субекти; както и • Да се укрепи капацитетът и да се подобрят сътрудничеството и комуникацията между заинтересованите страни. стр. 4 от 7 Със законопроекта се предвижда да се уредят: 1. задълженията на държавните органи за установяване на критичните субекти, предоставящи услуги на територията на Република България, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); 2. оказването на подкрепа от държавните органи на критичните субекти по т. 1 при изпълнение на задълженията им; 3. задълженията на критичните субекти за повишаване на тяхната устойчивост и способността им да предоставят на вътрешния пазар услугите по т.1; 4. реда за установяване на критичните субекти, включително критични субекти от особено европейско значение; 5. осъществяването на контрол над критичните субекти; 6. налагането на административни наказания за нарушения по закона; 7. осъществяване на сътрудничество и докладване по прилагането на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2557 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета; 8. прилагането на мерки за постигане на висока степен на устойчивост на критичните субекти, за да се гарантира предоставянето на основни услуги и да се подобри функционирането на вътрешния пазар. Предвид хоризонталният характер на функции, отговорности и правомощия на държавните органи и институции по отношение на широкия спектър от категории субекти, които предоставят основни услуги в 11 сектора по приложението към Директива 2022/2557, е необходимо осигуряване на над ведомствена координация и сътрудничество на различните органи на изпълнителната власт за изпълнение на изискванията на Директива 2022/2557. В тази връзка Министерският съвет трябва да бъде водещ в определянето на държавната политика за устойчивост на критичните субекти и осъществяването на общото ръководство по нейното изпълнение. Държавната политика за устойчивост на критичните субекти изисква насоченост към осигуряване на устойчивост на предоставянето на основни услуги, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции и широк спектър от икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от ДФЕС, и е от значение за защитата на националната сигурност. Предвид хоризонталния характер на политиката, за постигането на необходимата координация на високо ниво се предвижда Съветът по сигурността към Министерския съвет, да бъде консултативен и координиращ орган по въпросите за устойчивостта на предоставянето на основни услуги. Със законопроекта се предвижда Министерският съвет да определи компетентните органи (наречени „национални компетентни органи“) за секторите и подсекторите, посочени в приложението към Директива (ЕС) 2022/2557. Със законопроекта се предвижда също секретариата на Съвета по сигурността да изпълнява функциите на единно звено за контакт (наречено „Национално единно звено за контакт“), което да координира и осъществява на оперативно ниво комуникацията с националните компетентни органи, Европейската комисия и единните звена за контакт на останалите държави членки на ЕС, както и да подпомага дейността на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Националното единно звено за контакт е необходимо да има над ведомствен характер. С оглед изпълнение на изискванията на Директива 2022/2557 в законопроекта са предвидени функции, задължения и необходимите правомощия на националните компетентни органи, на единното звено за контакт, на Съвета по сигурността към Министерския съвет, включително на националния координатор по стр. 5 от 7 устойчивост на критичните субекти, както и осъществяването на сътрудничество и докладването по прилагането на Директива 2022/2557. Със законопроекта се предвижда регламентиране на националната рамка за устойчивост на критичните субекти, включително разработването и приемането на изискващата се национална стратегия по Директива 2022/2557, оценка на риска, реда за установяване на критичните субекти, създаването на регистър. Предвидени са задължения на критичните субекти за предприемане на мерки за повишаване на тяхната устойчивост, за уведомяването за инциденти със значително нарушаващо въздействие, както и осъществяването на контрол от страна на компетентните органи по изпълнението на тези задължения и налагането на административни наказания за нарушения на закона. Като резултат от приемането на предлагания законопроект се очаква: - повишаване устойчивостта на операторите, предоставящи основни услуги, респективно намаляване броя на прекъсванията на основни услуги. Ефектът от това би бил предоставянето на основни услуги на вътрешния пазар да бъде по-надеждно в средносрочен до дългосрочен времеви период; - изравняване на условията и възможностите за доставчиците на основни услуги на вътрешния пазар, което ще се отрази положително на конкуренцията; - повишаване на цялостната икономическа стабилност, което от своя страна ще направи вътрешния пазар по-привлекателен за инвеститорите; - подобряване на качеството на предоставяните услуги за гражданите; - положително въздействие в сферата на сигурността и обществената безопасност; - положително влияние върху околната среда – въвеждат се изисквания, целящи намаляване на честотата и сериозността на смущенията в предоставянето на основни услуги, а такива смущения могат да доведат до пожари, разливи и изпускания на опасни вещества и други събития, които имат значителен негативен ефект върху околната среда. Проектът на Закон за устойчивост на критичните субекти не засяга законовите мерки, с които се гарантира защитата на основните интереси на сигурността, опазването на обществения ред и обществената сигурност. В съответствие с член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) нито една държава членка не може да бъде задължавана да предоставя информация, чието разкриване тя счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност. Законопроектът предвижда осъществяването на дейностите по него да бъдат в рамките на бюджетите за съответната календарна година на засегнатите държавни институции, поради което проектът на акт няма да доведе до необходимост от допълнителни финансови и други средства, нужни за прилагането на новата уредба. Предвижда се финансирането на администрациите на националните компетентни органи, определени съгласно законопроекта, както и на Националното единно звено за контакт да се осъществи за сметка и в рамките на утвърдените разходни тавани на съответните разпоредители с бюджет. Предложеният проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за устойчивост на критичните субекти е свързан с транспониране на акт на Европейския съюз, поради което е изготвена справка за съответствие с европейското право. Предложеният проект ще има за резултат хармонизирането и привеждането в съответствие на националното с европейското законодателство. Приемането на акта няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, извън средствата, планирани в Закона за държавния бюджет и поради това се прилага финансова обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, одобрена от министъра на финансите. стр. 6 от 7 В изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, е проведено публично обсъждане, като проектът на акт, заедно с мотивите, беше публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. Постъпилите предложения и становища по проекта, публикуван за обществени консултации са отразени, съгласно приложената справка. На основание чл. 26, ал. 4, изр. второ от Закона за нормативните актове, срокът за провеждане на обществените консултации бе 14-дневен. Съображенията за намаляване на срока за обществено обсъждане произтичат от необходимостта от изпълнение на ангажиментите на Република България като държава член на Европейския съюз, която трябваше да въведе в националното законодателство до 18 октомври 2024 г. Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета. В изпълнение на чл. 20, ал. 3 от Закона за нормативните актове е извършена цялостна предварителна оценка на въздействието (ЦПОВ) на проекта на Закон за устойчивост на критичните субекти. Същата е предоставена за съгласуване от дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет, в съответствие с изискванията на чл. 30в от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМСНА). Проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за устойчивост на критичните субекти е съгласуван по реда на чл. 32, ал. 1 от УПМСНА. Направените бележки и предложения са отразени, съгласно приложената справка. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, П Р Е Д Л А Г А М: Министерският съвет да приеме проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за устойчивост на критичните субекти. МИНИСТЪР: ИВАН ДЕМЕРДЖИЕВ стр. 7 от 7

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА КРИТИЧНИТЕ СУБЕКТИ Глава първа. ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 1. (1) Този закон урежда: 1. задълженията на държавните органи за установяване на критичните субекти в секторите и подсекторите по приложение № 1, предоставящи услуги от списъка по приложение № 2 на територията на Република България, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); 2. оказването на подкрепа от държавните органи на критичните субекти по т. 1 при изпълнение на задълженията им по този закон; 3. задълженията на критичните субекти за повишаване на тяхната устойчивост и способността им да предоставят на вътрешния пазар услугите по т.1; 4. реда за установяване на критичните субекти, включително критични субекти от особено европейско значение; 5. осъществяването на контрол над критичните субекти; 6. налагането на административни наказания за нарушения по този закон; 7. осъществяване на сътрудничество и докладване по прилагането на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2557 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (OB, L 333 от 27.12.2022 г.); 8. прилагането на мерки за постигане на висока степен на устойчивост на критичните субекти, за да се гарантира предоставянето на основни услуги и да се подобри функционирането на вътрешния пазар. (2) Този закон не засяга отговорността на държавните органи да гарантират националната сигурност и отбрана и правомощията им да гарантират други основни държавни функции, включително осигуряване на териториалната цялост на държавата и поддържане на реда и законността. Чл. 2. (1) Този закон не се прилага: 1. за въпроси, обхванати от Закона за киберсигурност; 2. за държавни органи и административни структури в сектор „Публична администрация“, които осъществяват своята дейност в областта на националната сигурност, опазването на общественият ред и сигурност, отбраната или правоприлагането, включително в областта на разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, както и за Народното събрание, органите на съдебната власт и Българска народна банка. (2) Разпоредбите на Глави трета – шеста не се прилагат за критичните субекти в секторите по т. 3, 4 и 8 от приложение № 1. (3) Когато разпоредбите на правeн акт на Европейския съюз или на закон, който е специален за конкретен сектор или услуга, посочени в приложения № 1 и 2, изискват от установените по този закон критични субекти да предприемат мерки за повишаване на тяхната устойчивост и когато тези изисквания са признати от компетентния орган по чл. 7, ал. 1 най-малко като равностойни на съответстващите им задължения по този закон, съответните разпоредби на настоящия закон не се прилагат. 1 ПРОЕКТ! Чл. 3. (1) Министерският съвет определя държавната политика за устойчивост на критичните субекти и осъществява общото ръководство по нейното изпълнение. (2) Държавната политика за устойчивост на критичните субекти е насочена към осигуряване на устойчивост на предоставянето на основни услуги, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от ДФЕС, и е от значение за защитата на националната сигурност. (3) По мотивирано предложение на съвета по чл. 4 Министерският съвет може да предоставя финансови ресурси на критични субекти, когато това е необходимо и обосновано от цели от обществен интерес, като се спазват приложимите закони и правила за държавната помощ. Чл. 4. Изпълнението на дейностите по чл. 3, ал. 1 се подпомага от Съвета по сигурността към Министерския съвет по чл. 7, ал. 3 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, който е консултативен и координиращ орган по въпросите за устойчивост на предоставянето на основни услуги, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от ДФЕС. Чл. 5. Съветът по сигурността: 1. прави преглед на заплахите и рисковете за предоставянето на основни услуги от секторите и подсекторите по приложение № 1 и при необходимост предлага решения и действия по отношение на тях; 2. изготвя Националната стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти по чл. 11, ал. 1, координира и отчита напредъка по нейното изпълнение, както и изготвя периодичната й актуализация; 3. осигурява координацията и сътрудничеството на компетентните държавни органи по прилагане на изискванията на този закон и обсъжда въпроси, свързани с осигуряването на устойчивост на предоставянето на основни услуги от секторите и подсекторите по приложение № 1; 4. дава предложения за хармонизиране и координиране на секторните политики за постигане на високо общо ниво на устойчивост на предоставянето на основни услуги, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от ДФЕС; 5. осигурява координацията на национално ниво по въпросите за устойчивостта на критичните субекти, както и за провеждането на учения и стрес-тестове в секторите и подсекторите по приложение № 1; 6. може да създава работни групи за изпълнение на конкретни задачи, свързани с устойчивостта на предоставянето на основни услуги, включително изготвяне на проекти на стратегически документи и нормативни актове, доклади или на други експертни предложения, като поименният състав на работните групи се определя със заповед на председателя на съвета; 7. предлага решения по искания до и от Европейската комисия за организиране на консултативни мисии за оценка на мерките и изпълнение на задълженията на критични субекти от особено европейско значение по чл. 18 от Директива (ЕС) 2022/2557; 8. при необходимост дава насоки в подкрепа на критичните субекти за повишаване на тяхната устойчивост и на националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1 при изпълнение на дейностите по установяване на критичните субекти и извършване на оценки на рисковете за съответните сектори и подсектори по приложение № 1, включително за организиране и провеждане на учения и стрес-тестове. 2 ПРОЕКТ! Чл. 6. (1) Секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет е национален координатор по устойчивост на критичните субекти. (2) Националният координатор по ал. 1: 1. организира и подпомага работата на съвета; 2. координира изготвянето и актуализирането на Националната стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти; 3. съдейства при планирането, подготовката и провеждането на учения и стрес- тестове в секторите и подсекторите по приложение № 1; 4. осигурява взаимодействие с националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1; 5. координира изготвянето на националните оценки на риска за съответните сектори и подсектори по приложение № 1 и в тримесечен срок от приемането им предоставя на Европейската комисия информация за видовете идентифицирани рискове и резултатите от оценките на риска по чл. 12, ал. 1. Чл. 7. (1) Министерският съвет определя с решение национални компетентни органи за секторите и подсекторите, посочени в приложение № 1. (2) Националните компетентни органи по ал. 1: 1. осъществяват държавната политика за устойчивост на критичните субекти; 2. анализират тенденциите на заплахите и оценяват рисковете за предоставянето на основни услуги в съответните сектори и подсектори по приложение № 1; 3. подпомагат разработването и актуализацията на Национална стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти; 4. установяват критичните субекти в съответните сектори и/или подсектори, посочени в приложение № 1; 5. координират и оценяват изпълнението на задълженията на критичните субекти по този закон, както и въздействието на това изпълнение върху предоставянето на съответната основна услуга и предприемат съответни мерки при неизпълнение; 6. оценяват дали мерките, предприети от критичните субекти, за да се гарантира тяхната устойчивост, отговарят на изискванията, установени в чл. 17; 7. приемат, след съгласуване с Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Националното единно звено за контакт по чл. 9, ал. 1, насоки относно обстоятелствата, при които критичните субекти са длъжни да уведомяват за инциденти; 8. с цел еднаквото прилагане на Глава трета дават насоки и препоръки за използването на европейските и международните стандарти и технически спецификации, включително националните, които са от значение за мерките за повишаване на устойчивостта, приложими спрямо критичните субекти, когато това е от полза и без да налагат или отдават предпочитание на използването на определен вид технология; 9. осъществяват сътрудничеството и при необходимост участват в консултации с Европейската комисия и националните компетентни органи на държавите - членки на Европейския съюз по въпросите за устойчивостта на критичните субекти; 10. с цел гарантиране на последователното прилагане на този закон и Директива (ЕС) 2022/2557, когато това е целесъобразно, провеждат консултации с компетентните органи на други държави-членки на Европейския съюз по отношение на критични субекти, които: a) използват критична инфраструктура на територията на Република България, физически свързана с една или повече държави-членки; 3 ПРОЕКТ! б) са част от корпоративни структури, които са свързани с критични субекти в други държави-членки или имат отношение към тях; в) са установени като критични субекти в една държава-членка и предоставят основни услуги на или във други държави членки; 11. чрез Националното единно звено за контакт по чл. 9, ал. 1 предоставят по компетентност информация по постъпили искания по чл. 18, параграф 3 от Директива (ЕС) 2022/2557, след съгласуване с Държавна агенция „Национална сигурност“; 12. при необходимост определят експерти за участие в консултативни мисии, организирани от Европейската комисия по реда на чл. 18 от Директива (ЕС) 2022/2557; 13. участват в планирането, подготовката и провеждането на учения и стрес- тестове в съответните сектори и подсектори по приложение № 1; 14. по ред определен с инструкция за взаимодействие осъществяват сътрудничество и обменят информация с компетентните органи по Закона за киберсигурност относно рискове за киберсигурността, киберзаплахи и киберинциденти и относно несвързани с киберпространството рискове, заплахи и инциденти, засягащи критични субекти, включително по отношение на мерки, предприети от националния компетентен орган по този закон и от съответните компетентни органи по Закона за киберсигурност. 15. обменят информация и споделят добри практики с критичните субекти в съответния сектор или подсектор по приложение № 1 в подкрепа на критичните субекти за повишаване на тяхната устойчивост. 16. в случаите по чл. 21, ал. 4 чрез Националното единно звено за контакт по чл. 9, ал. 1 съобщават на Групата по въпросите на устойчивостта на критичните субекти основните констатации на консултативната мисия и извлечените поуки. (3) Консултации по ал. 2, т. 10 не се провеждат за установените критични субекти в секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 на таблицата в приложение № 1 (4) Националните компетентни органи имат право да изискват: 1. от критичните субекти информация по чл. 25, ал. 1 и 2; 2. от държавни и местни органи, организации и юридически лица документи и информация, свързани с установяване на критичните субекти, рисковете и заплахите за предоставянето на основни услуги, както и с изпълнението на мерките за повишаване на устойчивостта на критичните субекти, при спазване на държавната, служебната и търговската тайна. (5) Националните компетентни органи, в съответствие с националното законодателство, третират придобитите информация и документи по ал. 4 по начин, който осигурява запазване на поверителността и защитава сигурността и търговските интереси на съответния критичен субект. (6) Националните компетентни органи са длъжни да оказват съдействие на Националното единно звено за контакт при изпълнение на функциите му по чл. 9, ал. 2, 3 и 5. (7) Националните компетентни органи в случай на необходимост осъществяват сътрудничество със съответните правоприлагащи органи, с Комисията за защита на личните данни, с регулаторни органи и с други институции и организации при изпълнение на възложените им с този закон задължения. (8) Националните компетентни органи осигуряват технически, финансови и човешки ресурси, за ефективно изпълнение на възложените им функции и задължения в съответствие с този закон. Чл. 8. Държавните и местни органи, организации и юридически лица са длъжни да оказват съдействие на националните компетентни органи при изпълнение на 4 ПРОЕКТ! възложените им с този закон задължения, включително да им предоставят при поискване наличната информация и документи. Чл. 9. (1) Секретариатът на Съвета по сигурността към Министерския съвет осъществява функциите на Национално единно звено за контакт. (2) Националното единно звено за контакт подпомага дейността на съвета по чл. 4 и осъществява функции за връзка по въпросите, свързани с устойчивостта на критичните субекти и трансграничното сътрудничество с Европейската комисия, с Групата за сътрудничество по въпросите за устойчивост на критичните субекти към Европейската комисия и със съответните единни звена за контакт в други държави - членки на Европейския съюз, които са създадени в съответствие с изискванията на чл. 9, параграф 2 от Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета. (3) Националното единно звено за контакт предоставя на Европейската комисия: 1. информация, когато е необходимо, но най-малко веднъж на всеки четири години относно определянето на критичните субекти, която включва: а) списък на основните услуги по приложение № 2, когато в този списък са посочени основни услуги, които не са включени в списъка по чл. 2 от Делегиран регламент (ЕС) 2023/2450 на Комисията от 25 юли 2023 година за допълване на Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета за устойчивостта на критичните субекти; б) броя на критичните субекти, определени за всеки сектор и подсектор, посочен в приложение № 1, и за всяка основна услуга; в) праговите стойности, приложени за един или повече от критериите по чл.14, ал. 1; 2. обобщен доклад в срок до 17 юли 2028 г. и на всеки две години след това за получени уведомления за инциденти по чл. 25, ал. 1, включващ броя на тези уведомления, естеството на инцидентите и предприети действия по ал. 5. 3. идентификационни данни и информация за задачите и отговорностите на компетентните органи по този закон в срок до три месеца от определянето им, включително данни за контакт и всички последващи промени в тях. (4) Националното единно звено за контакт уведомява Европейската комисия за Националната стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти и нейните актуализации в тримесечен срок от приемането им. (5) При трансграничен инцидент Националното единно звено за контакт уведомява националните единни звена за контакт на другите засегнати държави - членки на Европейския съюз. (6) В случаите по ал. 5 Националното единно звено за контакт запазва търговските интереси на критичните субекти, както и поверителността на информацията, съдържаща се в уведомленията им, в съответствие с българското законодателство и с правото на Европейския съюз. (7) Националното единно звено за контакт предоставя доклада по ал. 3, т. 2 на Групата за сътрудничество по въпросите за устойчивост на критичните субекти към Европейската комисия относно получените уведомления по чл. 25, ал. 1, естеството на инцидентите и предприети действия по ал. 5. (8) Националното единно звено за контакт има право да изисква от националните компетентни органи необходимата информация за изпълнение на задълженията по ал. 3 и ал. 7. 5 ПРОЕКТ! Чл. 10. (1) Националното единно звено за контакт координира дейностите по обмен на информация за заплахи и инциденти, свързани със сигурността, в сътрудничество с Министерството на вътрешните работи, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, Министерството на отбраната, Държавна агенция „Национална сигурност“ и Държавна агенция „Разузнаване“. (2) Структурите по ал. 1 оказват съдействие на органите по чл. 7, ал. 1 и на критичните субекти при идентифициране и оценка на потенциални заплахи за сигурността, включително терористични, насочени срещу предоставянето на основни услуги, които са от значение за националната сигурност. Глава втора. НАЦИОНАЛНА РАМКА ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА КРИТИЧНИТЕ СУБЕКТИ Чл. 11. (1) Министерският съвет приема с решение Национална стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти по предложение на председателя на съвета по чл. 4. (2) Националната стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти е стратегическа рамка на политиката за устойчивост на критичните субекти, която включва: 1. цели и приоритети за повишаване на цялостната устойчивост на критичните субекти, като се вземат предвид трансграничните и междусекторните зависимости и взаимозависимости; 2. рамка за управление за постигането на целите и приоритетите по т. 1, включително описание на функциите и отговорностите на различните органи, критични субекти и други лица, участващи в изпълнението на стратегията; 3. описание на мерките, необходими за повишаване на устойчивостта на критичните субекти, включително описание на оценката на риска, посочена в чл. 12, ал. 1; 4. описание на процеса за установяване на критичните субекти; 5. описание на процеса за оказване на подкрепа на критичните субекти, включително мерки за засилване на сътрудничеството между публичния сектор, от една страна, и частния сектор и публичните и частните субекти, от друга страна; 6. списък на основните държавни органи и съответните заинтересовани страни, различни от критичните субекти, които участват в изпълнението на стратегията; 7. рамка за взаимодействие и координация между компетентните органи по този закон и компетентните органи по Закона за киберсигурност за целите на обмена на информация относно рискове за киберсигурността, киберзаплахи и киберинциденти и относно несвързани с киберпространството рискове, заплахи и инциденти и осъществяването на контрол на критичните субекти; 8. описание на въведените мерки, насочени към улесняване на изпълнението на задълженията съгласно Глава трета от този закон от малките и средните предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за малките и средните предприятия, които са установени като критични субекти. (3) Стратегическите цели и мерките на политиката определени в стратегията по ал. 1, трябва да надграждат съответните съществуващи национални или секторни стратегии, планове или подобни документи, за постигане и поддържане на високо ниво на устойчивост на критичните субекти, като се обхващат най-малко секторите, посочени в приложение № 1. (4) Стратегията по ал. 1 се преразглежда и актуализира най-малко веднъж на четири години. 6 ПРОЕКТ! Чл. 12. (1) Компетентните органи по чл. 7, ал. 1 използват списъка на основните услуги по приложение № 2 за извършването на национална оценка на риска за съответните сектори и подсектори по приложение № 1. Оценката на риска за сектора или подсектора се приема с акт на компетентния орган. (2) В оценката на риска по ал. 1 се отчитат съответните природни и антропогенни рискове, включително тези от междусекторно или трансгранично естество, произшествия, природни бедствия, извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, и хибридни заплахи или други враждебни заплахи, включително терористични престъпления съгласно предвиденото в Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета. При извършване на оценката на риска компетентните органи по чл. 7, ал. 1 вземат предвид най-малко следните елементи: 1. общата оценка на риска, извършена съгласно член 6, параграф 1 от Решение № 1313/2013/ЕС; 2. други относими оценки на риска, извършвани съгласно изискванията на съответните специални и секторни правни актове на Съюза, включително регламенти (ЕС) 2017/1938 и (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2007/60/ЕО и 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. 3. съответните рискове, произтичащи от степента на зависимост на секторите, посочени в приложение № 1, един от друг, включително степента им на зависимост от субекти, разположени в други държави - членки и трети държави, и въздействието, което значителното нарушаване на услугата в един сектор може да има върху други сектори, включително всички значими рискове за гражданите и вътрешния пазар; 4. всяка информация за инциденти, за които е получено уведомление в съответствие с чл. 25, ал. 1. (3) За целите на ал. 2, т. 3 националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1 си сътрудничат помежду си, както и с компетентните органи на други държави - членки и компетентните органи на трети държави, в зависимост от случая. (4) Оценката на риска по ал. 1 се извършва най-малко веднъж на четири години. (5) Компетентните органи използват оценката на риска по ал. 1 с цел установяване на критичните субекти в съответствие с чл.12 и подпомагане на тези критични субекти да предприемат мерки съгласно чл.16. (6) Националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1 предоставят информация за съответните елементи на националната оценка на риска по ал. 1 на критичните субекти, които са установили в съответствие с чл. 13, с цел подпомагане на тези критични субекти да извършат тяхната оценка на риска, съгласно чл. 16, ал. 1, и да предприемат мерки за гарантиране на тяхната устойчивост съгласно чл. 17. (7) Националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1 предоставят на националния координатор по чл. 6, ал. 1 оценките на риска по ал. 1 за съответните сектори и подсектори по приложение № 1 в едномесечен срок от приемането им. Чл. 13. (1) Органите по чл. 7, ал. 1, съобразно своята компетентност установяват критичните субекти за секторите и подсекторите, посочени в приложение № 1. (2) За установяване на критичните субекти органите по чл. 7, ал. 1 вземат предвид резултатите от оценката на риска по чл. 12, ал. 1 и стратегията по чл. 11, ал. 1 и прилагат всички посочени по-долу критерии: 1. субектът предоставя на територията на Република България една или повече основни услуги, които са посочени в приложение № 2; 2. субектът осъществява дейност и критичната му инфраструктура се намира на територията на Република България; и 7 ПРОЕКТ! 3. настъпването на инцидент би имало значително нарушаващо въздействие, определено в съответствие с чл. 14, върху: а) предоставянето от субекта на една или повече от основните услуги; б) предоставянето на други основни услуги в секторите, посочени в приложение № 1, които зависят от тази или тези основни услуги. (3) Компетентният орган по чл. 7, ал. 1 изготвя списък на установените критични субекти съгласно ал. 1 и 2 за съответния сектор и подсектор по приложение № 1. (4) В срок до един месец от установяването на критичните субекти компетентният орган по чл. 7, ал. 1 уведомява писмено критичните субекти от списъка по ал. 3 за това установяване. (5) В уведомлението по ал. 4 се посочват и задълженията на критичния субект съгласно Глави трета, четвърта и шеста. (6) Критичните субекти в секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 на таблицата в приложение № 1 нямат задължения по Глави трета, четвърта и шеста, освен ако в закон не е предвидено друго. Това обстоятелство се отбелязва в уведомлението по ал. 4. (7) Задълженията на критичните субекти по Глави трета и шеста се прилагат от десетия месец след датата на получаване на уведомлението по ал. 4. (8) В срок до един месец от установяването на критичните субекти съответният компетентен орган по чл. 7, ал. 1 уведомява писмено за това Националното единно звено за контакт и административните органи по чл. 16, ал. 1 от Закона за киберсигурност, като им предоставя и списъка с установените критични субекти по ал. 3. В уведомлението се отбелязва и обстоятелството по ал. 6, когато е приложимо, за критичните субекти в секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 на таблицата в приложение № 1. (9) Списъка по ал. 3 се преразглежда най-малко веднъж на четири години и се актуализира при необходимост. (10) Когато при преразглеждането и актуализацията по ал. 9 в списъка по ал. 3 се добавят установени от компетентния орган по чл. 7, ал. 1 допълнителни критични субекти, се спазват изискванията по ал. 4-8. (11) Когато при преразглеждането и актуализацията по ал. 9 компетентният орган установи, че критичен субект от списъка по ал. 3 вече не отговаря на един или повече от критериите по ал. 2, този субект се заличава от списъка и незабавно се уведомява писмено за това, включително за отпадане на задълженията му по Глави трета и шеста, считано от датата на получаване на уведомлението. За настъпилата промяна в списъка по ал. 3 компетентния орган по чл. 7, ал. 1 уведомява писмено Националното единно звено за контакт и административните органи по чл. 16, ал. 1 от Закона за киберсигурност, като им предоставя и актуализиран списък по ал. 3 с установените критични субекти. (12) За критични субекти от особено европейско значение по чл. 20 компетентният орган по чл. 7, ал. 1 чрез Националното единно звено за контакт информира и Европейската комисия за обстоятелствата по предложение първо на ал. 11. Чл. 14. (1) При определяне на значимостта на нарушаващо въздействие по чл. 13, ал. 2, т. 3 компетентните органи по чл. 7, ал. 1 прилагат следните критерии: 1. броя на ползвателите, разчитащи на основната услуга, предоставяна от съответния субект; 2. степента на зависимост на други сектори и подсектори, посочени в приложение № 1, от въпросната основна услуга; 3. въздействието, което инцидентите биха могли да имат от гледна точка на мащаб и продължителност върху икономическите и обществените дейности, околната среда, обществената безопасност и сигурност или здравето на населението; 8 ПРОЕКТ! 4. пазарния дял на субекта на пазара на основната услуга или на основните услуги; 5. географската област, която може да бъде засегната от инцидент, включително всички трансгранични въздействия, като се отчита уязвимостта, свързана със степента на изолираност на определени видове географски райони, като например отдалечени или планински райони; 6. значението на субекта за поддържането на достатъчно равнище на основната услуга, като се взема предвид наличието на алтернативни средства за предоставянето на тази основна услуга. (2) Праговите стойности на критериите по ал. 1 се определят със заповед от компетентния орган по чл. 7, ал. 1 за съответния сектор или подсектор, съгласувано със Съвета по сигурността към Министерския съвет. Чл. 15. (1) За установените критични субекти по този закон се води регистър, който е част от регистъра по чл. 6, ал. 1 от Закона за киберсигурност и съдържа информация за: 1. наименованието на критичния субект; 2. адрес и актуални данни за контакт, включително адреси на електронната поща и телефонни номера; 3. сфера на дейност на критичния субект; 4. категория на критичния субект и съответния сектор и подсектор по приложение № 1, в който субекта осъществява дейност 5. вида на предоставяните от критичния субект една или повече основни услуги по приложение № 2; 6. брой ползватели, разчитащи на основната услуга, предоставяна от критичния субект; 7. географски обхват на областта, която може да бъде засегната от инцидент и нарушаване на предоставянето на услугата от критичния субект; 8. когато е приложимо, списък на държавите членки, в които критичния субект предоставя основни услуги, попадащи в обхвата на този закон. (2) Органът по чл. 6, ал. 1 от Закона за киберсигурност създава, води и поддържа регистъра по ал. 1. (3) Компетентните органи по чл. 7, ал. 1 предоставят на органа по чл. 6, ал. 1 от Закона за киберсигурност информацията по ал. 1 за установените от тях критични субекти, включително уведомяват органа по чл. 6, ал. 1 от Закона за киберсигурност при настъпила промяна. (4) Критичните субекти са длъжни да уведомяват съответния компетентен орган по чл. 7, ал. 1 за всяка настъпила промяна в предоставената информация по ал. 1, в срок до две седмици от датата на промяната. Компетентните органи по чл. 7, ал. 1 препращат получената информация на органа по чл. 6, ал. 1 от Закона за киберсигурност в срок до една седмица от постъпването. (5) Регистърът по ал. 1 не е публичен. Глава трета. УСТОЙЧИВОСТ НА КРИТИЧНИТЕ СУБЕКТИ Чл. 16. (1) Независимо от срока по чл. 13, ал. 7, в срок до девет месеца от датата на получаване на уведомлението по чл. 13, ал. 4, а впоследствие – когато е необходимо, но най-малко веднъж на всеки четири години, критичните субекти извършват оценка на всички съответни рискове, които могат да нарушат предоставянето от тяхна страна на 9 ПРОЕКТ! основните им услуги, въз основа на оценката на риска по чл. 12, ал. 1 и други източници на информация, която е от значение за оценката на съответните рискове. (2) В оценката на риска на критичния субект по ал. 1: 1. се преценяват и отчитат всички съответни природни и антропогенни рискове, които биха могли да доведат до инцидент, включително тези от междусекторно или трансгранично естество, произшествия, природни бедствия, извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, и хибридни заплахи или други враждебни заплахи, включително терористични престъпления съгласно предвиденото в Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета; 2. се вземат предвид: а) степента на зависимост на други сектори, посочени в приложение № 1, от основните услуги, предоставяни от критичния субект; б) степента на зависимост на критичния субект от основни услуги, предоставяни от други субекти в други такива сектори, включително, когато е приложимо, в съседни държави членки на Европейския съюз и в трети държави. (3) За изпълнение на изискванията по ал. 1 и 2 критичният субект може да използва други изготвени от него оценки на риска или документи, които са в изпълнение на задължения, предвидени в други правни актове, в случай, че тези оценки и документи имат отношение към оценката на риска на критичния субект. (4) В случaите по ал. 3, компетентният орган по чл. 7, ал. 1 оценява съответствието на изготвената от критичния субект оценка на риска и взема решение дали са спазени изискванията по ал. 2. Решението се съобщава писмено на критичния субект, като при констатирано частично или пълно несъответствие се дават указания и задължителни предписания по чл. 23, ал. 1, т. 5 и се определя срок за изпълнение на изискванията по ал. 1 и 2. Чл. 17. (1) Критичните субекти предприемат подходящи и пропорционални технически мерки, организационни мерки и мерки за сигурност, за да гарантират своята устойчивост, въз основа на относимата информация, предоставена от компетентния орган по чл. 7, ал. 1 относно оценката на риска по чл. 12, ал. 1, и резултатите от оценката на риска на критичния субект по чл. 16, ал. 1, включително мерки, които са необходими за: 1. предотвратяване на настъпването на инциденти при надлежно отчитане на ограничаването на риска от бедствия и мерките за адаптиране към изменението на климата; 2. осигуряване на адекватна физическа защита на своите помещения и критична инфраструктура при надлежно отчитане на мерки като например издигане на огради, поставяне на бариери, уреди и рутинни практики за наблюдение на периметъра, оборудване за откриване и контрол на достъпа; 3. реагиране, противодействие и смекчаване на последиците от инциденти при надлежно отчитане на прилагането на процедури и протоколи за управление на рискове и на кризи, както и на режими за предупреждение; 4. възстановяване от инциденти при надлежно отчитане на мерките за непрекъснатост на дейността и определянето на алтернативни вериги на доставка, за да се възстанови предоставянето на основната услуга; 5. гарантиране на подходящо управление на сигурността на служителите при надлежно отчитане на мерки като определяне на категории персонал, изпълняващ критични функции, установяване на права на достъп до помещения, критична инфраструктура и чувствителна информация, и въвеждане на процедури за проверки за надеждност на лица в съответствие с чл. 18, както и определяне на категориите лица, от 10 ПРОЕКТ! които се изисква да преминат такива проверки, и определяне на подходящи изисквания за обучение и на квалификации; 6. повишаване на осведомеността сред съответния персонал относно мерките, посочени в т. 1-5, при надлежно отчитане на курсове на обучение, информационни материали и упражнения. (2) За целите на ал. 1, т. 5 при определянето на категориите персонал, изпълняващ критични функции, критичните субекти вземат предвид и персонала на външните доставчици на услуги. (3) Критичните субекти разработват и прилагат план за устойчивост или равностоен документ или документи, в които се описват предприетите мерки по ал. 1. (4) Когато критични субекти са изготвили документи или са предприели мерки в изпълнение на задължения, предвидени в други правни актове, които имат отношение към мерките, посочени в ал. 1, те могат да използват тези мерки и документи за изпълнение на изискванията по ал. 1-3, само след извършване на оценка и писмено потвърждение от компетентният орган по чл. 7, ал. 1, че съществуващите мерки, предприети от критичния субект, които отразяват по подходящ и пропорционален начин техническите и организационните мерки и мерките за сигурност по ал. 1, спазват частично или изцяло задълженията по ал. 1-3. (5) Всеки критичен субект е длъжен да определи служител за връзка или равностойно лице като звено за контакт с компетентните органи по чл. 7, ал. 1. Чл. 18. (1) По писмено искане на ръководителя на критичен субект или упълномощено от него лице Държавна агенция „Национална сигурност“ извършва проучване за надеждност на лица: 1. които изпълняват чувствителни функции и задачи в рамките на критичния субект или в негова полза, по-специално във връзка с устойчивостта на критичния субект; 2. които заемат ръководна длъжност, свързана с управлението на информационните системи, сигурността или системите за управление и контрол на критичния субект; 3. за които се разглежда възможността да бъдат наети на длъжности, които отговарят на критериите по т. 1 или 2. (2) Искания по ал. 1 могат да подават ръководителите на критични субекти, които въз основа на оценките на риска по чл.12, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 и в съответствие с мерките по чл. 17, ал. 1, т. 5 са определили списък на категориите лица, за които се изисква да преминат проверка за надеждност и този списък е съгласуван предварително от компетентния орган по чл. 7, ал.1 и Държавна агенция „Национална сигурност“. (3) В искането по ал. 1 се посочват пълните имена на лицето, за което се иска да бъде извършено проучване за надеждност и идентифициращи данни от документа за самоличност (единният граждански номер, личен номер на чужденец, рождена дата и адрес на лицето), длъжността, която заема или на която ще бъде наето, конкретната задача, която ще изпълнява. Към искането се прилагат попълнен въпросник (приложение № 6 към чл. 44, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за Държавна агенция „Национална сигурност“), свидетелство за съдимост, документ за липса на водени срещу лицето досъдебни или съдебни производства за престъпления от общ характер, удостоверителен документ за липса на психични заболявания. (4) Проверките за надеждност са пропорционални и строго ограничени до това, което е необходимо. Те се извършват с единствената цел да се оцени възможен риск за сигурността на съответния критичен субект. Надеждност на лицето за работа или за извършване на конкретно възложена задача и дейности, е налице, когато липсват данни относно: 11 ПРОЕКТ! 1. осъществяване на дейност, насочена срещу националната сигурност; 2. осъществяване на дейност, насочена срещу обществения ред; 3. извършване на действия, създаващи заплаха за нормалното функциониране на критичния субект и за предоставяните от него една или повече основни услуги; 4. укриване или даване на невярна информация от проучваното лице по повод искането за проверка за надеждност; 5. факти и обстоятелства, които биха дали възможност за изнудване на лицето, за което е отправено искането за проверка за надеждност. (5) За установяване и проверка на конкретни факти и/или обстоятелства по ал. 4 органите на Държавна агенция „Национална сигурност“ могат да призовават за провеждане на беседа лицата, за които е подадено искане за извършване на проучване за надеждност. (6) За резултата от проучването за надеждност по ал. 1 и обстоятелствата по ал. 4 Държавна агенция „Национална сигурност“ информира писмено ръководителя на критичния субект. Глава четвърта. КРИТИЧНИ СУБЕКТИ ОТ ОСОБЕНО ЕВРОПЕЙСКО ЗНАЧЕНИЕ Чл. 19. (1) Критичен субект, който предоставя основни услуги на или в шест или повече държави членки на Европейския съюз е длъжен да информира компетентния орган по чл. 7, ал. 1 за това обстоятелство в едномесечен срок от датата на получаване на уведомлението по чл. 13, ал. 4. (2) Критичният субект по ал. 1 предоставя на компетентния орган по чл. 7, ал. 1 информация за основните услуги, които предоставя и държавите членки на Европейския съюз, на които или в които предоставя тези основни услуги. (3) Компетентният орган по чл. 7, ал. 1 чрез Националното единно звено за контакт съобщава на Европейската комисия идентификационните данни на критичния субект по ал. 1 и информацията по ал. 2. (4) Критичният субект по ал. 1 и компетентният орган по чл. 7, ал. 1 участват в консултации с Европейската комисия и съответните компетентни органи на държавите членки на Европейския съюз по ал. 2. В случай, че след тези консултации при компетентният орган по чл. 7, ал. 1 постъпи уведомление от Европейската комисия за решението си да счита дадения критичен субект за критичен субект от особено европейско значение, компетентният орган препраща без необосновано забавяне това уведомление на критичния субект. Чл. 20. Даден субект се счита за критичен субект от особено европейско значение, когато: 1. е установен като критичен субект по реда на чл. 13; 2. предоставя едни и същи или подобни основни услуги на или в шест или повече държави-членки на Европейския съюз; и 3. е получил уведомление от Европейската комисия, чрез съответния компетентен орган по чл. 7, ал. 1, че той е считан за критичен субект от особено европейско значение. Чл. 21. (1) Критичните субекти от особено европейско значение, считано от датата посочена в уведомлението по чл. 20, т. 3, са обект на консултативни мисии организирани от Европейската комисия за оценка на въведените мерки и изпълнението на задълженията по чл. 16 и 17. (2) Критичните субекти от особено европейско значение са длъжни да предоставят достъп до информация, системи и съоръжения, свързани с предоставянето 12 ПРОЕКТ! на техните основни услуги, необходими за изпълнението на съответните консултативни мисии организирани от Европейската комисия. (3) Достъпът до информация, системи и съоръжения по ал. 2 се осъществява при спазване на националното законодателство, като се гарантират националната сигурност, поверителността на информацията, както и сигурността, и търговските интереси на критичните субекти. (4) Консултативните мисии по ал. 1 се провеждат при условията и по реда на чл. 18 от Директива (ЕС) 2022/2557 и в съответствие с приложимото национално право, като се зачитат националната сигурност и защитата на интересите на Република България в областта на сигурността. (5) При постъпило мотивирано искане на Европейската комисия, съответният национален компетентен орган чрез Националното единно звено за контакт предоставя информация по чл. 18, параграф 3 от Директива (ЕС) 2022/2557. Обменяната информация се ограничава до информацията, която има значение за целите на този обмен и е пропорционална на тези цели. При обмена на информация се спазва националното законодателство, като се гарантират поверителността на информацията и сигурността, и търговските интереси на критичните субекти. Глава пета. КОНТРОЛ Чл. 22. Националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица осъществяват контрол по спазването на закона от критичните субекти. Чл. 23. (1) При упражняването на контрол националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1 или оправомощените от тях длъжностни лица: 1. извършват проверки на място на критичната инфраструктура и в помещенията, които критичният субект използва за предоставяне на основните си услуги, и осъществяват контрол на мерките, предприети от критичните субекти в съответствие с чл. 17; 2. извършват или възлагат извършването на одити по отношение на критичните субекти дали мерките, предприети от тези субекти, за да се гарантира тяхната устойчивост, отговарят на изискванията, установени в чл. 17; 3. имат право да изискват от критичните субекти: а) информация, необходима за оценка на изпълнението на задълженията на критичните субекти по Глава трета, включително съществуващи политики за сигурност и безопасност, резултати от одити, когато са извършени от друг квалифициран одитор, и доказателствата, на които те се основават; б) доказателства за ефективно изпълнение на препоръките от одити на сигурността и безопасността; в) да отстранят всеки пропуск в изпълнението на изискванията, предвидени в Глава трета. 4. имат право да изискват от субектите по Директива (ЕС) 2022/2555, които са установени като критични субекти по този закон, да предоставят в определен от органите срок: a) информацията, необходима, за да се прецени дали мерките, предприети от тези субекти, за да се гарантира тяхната устойчивост, отговарят на изискванията, установени в чл. 17; 13 ПРОЕКТ! б) доказателства за ефективното изпълнение на тези мерки, включително резултатите от одит, извършен от независим и квалифициран одитор, избран от този субект и извършен за негова сметка; 5. дават задължителни предписания на критичните субекти да предприемат необходимите и пропорционални мерки за отстраняване на всяко установено нарушение на закона в рамките на определен от органите срок и да им предоставят информация за предприетите мерки. (2) В искането за предоставяне на информация по ал. 1, т. 3 или 4 се посочват целта на искането и уточняват каква информация и/или доказателства се изискват. (3) След оценяването на информацията или на доказателствата по ал. 1, т. 3 съответният национален компетентен орган дава при необходимост задължителни предписания за отстраняване на установените пропуски в изпълнението на изискванията, предвидени в Глава трета. (4) Когато получи доказателства, че даден критичен субект не отговаря на изискванията, установени в Глава трета, съответният национален компетентен орган или оправомощено от него длъжностно лице предприема действия съгласно правомощията си по ал. 1, т. 5. Тези доказателства могат да се предоставят от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, в която критичният субект предоставя услугата, както и от Европейската комисия в случаите по чл. 21, ал. 3. (5) Задължителните предписания по ал. 1, т. 5 се издават и обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (6) Националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1 или оправомощените от тях длъжностни лица извършват проверките по ал. 1, т. 1 самостоятелно или съвместно с други специализирани държавни контролни органи. Чл. 24. Критичните субекти са длъжни да изпълняват възложените им задължения с този закон и задължителните предписания, дадени от съответните национални компетентни органи по чл. 7, ал. 1 или оправомощените от тях длъжностни лица. Глава шеста. УВЕДОМЯВАНЕ ПРИ ИНЦИДЕНТИ Чл. 25. (1) Критичните субекти са длъжни да уведомяват компетентния орган по чл. 7, ал. 1 без необосновано забавяне за инциденти, които значително нарушават или могат значително да нарушат предоставянето на основни услуги от тях, като прилагат следните критерии: 1. брой и дял на засегнатите ползватели от нарушаване на предоставянето на основни услуги; 2. продължителност на нарушаване на предоставянето на основни услуги; 3. засегната географска област от нарушаване на предоставянето на основни услуги, като се отчита дали областта е географски изолирана. (2) Освен ако не е оперативно невъзможно, критичните субекти подават първоначално уведомление по ал. 1 не по-късно от 24 часа след узнаване за инцидента и в срок до един месец изготвят и предоставят подробен доклад на компетентния орган по чл. 7, ал. 1. (3) Праговите стойности за всеки от критериите по ал. 1, т. 1-3 за целите на уведомяването и докладването за инциденти се определят с решение на Министерския съвет по предложение на съответния компетентен орган по чл. 7, ал. 1. Праговите стойности се определят по отделно за всеки сектор и подсектор от списъка по 14 ПРОЕКТ! Приложение № 1 и се съгласуват със Съвета по сигурността към Министерския съвет преди внасянето им за приемане от Министерския съвет. (4) Уведомленията по ал. 1, включват цялата налична информация, необходима на компетентния орган, за да разбере естеството, причината и вероятните последици от инцидента, включително цялата налична информация, необходима за определяне на евентуално трансгранично въздействие на инцидента. Уведомленията не водят до повишена отговорност за критичните субекти. (5) Въз основа на информацията, предоставена от критичния субект в уведомлението по ал. 1, съответният национален компетентен орган, чрез Националното единно звено за контакт, информира единните звена за контакт на другите засегнати държави - членки на Европейския съюз, ако инцидентът има или може да има значително въздействие върху критичните субекти и непрекъснатостта на предоставянето на основни услуги на или в една или повече други държави членки на Европейския съюз. (6) Когато даден инцидент има или може да има значително въздействие върху непрекъснатостта на предоставянето на основни услуги в шест или повече държави членки на Европейския съюз, съответният национален компетентен орган, чрез Националното единно звено за контакт уведомяват и Европейската комисия за този инцидент. (7) Националните компетентни органи и Националното единно звено за контакт, които изпращат и получават информация по ал. 5 и 6, в съответствие с правото на Европейския съюз и националното законодателство, третират тази информация по начин, който осигурява запазване на нейната поверителност и защитава сигурността и търговските интереси на съответния критичен субект. (8) Възможно най-скоро след уведомлението по ал. 1, съответният национален компетентен орган предоставя на съответния критичен субект съответната последваща информация, включително информация, която би могла да подпомогне ефективната реакция на критичния субект спрямо въпросния инцидент. Съответният компетентен орган, след консултация с критичния субект и при спазване на националното законодателство, информира обществеността, когато прецени, че това е в обществен интерес. Глава седма. АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ Чл. 26. (1) На критичен субект, който не уведоми или уведоми след срока по чл. 25, ал. 2 компетентния орган по чл. 7, ал. 1 при инцидент, който значително нарушава или може значително да наруши предоставянето на една или повече основни услуги от критичния субект съгласно критериите по чл. 25, ал. 1, т 1-3 и определените прагови стойности за тях по чл. 25, ал. 3, както и когато уведомлението не съдържа информацията по чл. 25, ал. 4, предложение първо, се налага имуществена санкция от 500 до 5000 евро. (2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е от 1000 до 10 000 евро. (3) На критичен субект, който не предостави подробен доклад или предостави доклад след срока по чл. 25, ал. 2 на компетентния орган по чл. 7, ал. 1 при инцидент, който значително нарушава или може значително да наруши предоставянето на една или повече основни услуги от критичния субект съгласно критериите по чл. 25, ал. 1, т 1-3 и определените прагови стойности за тях по чл. 25, ал. 3, се налага имуществена санкция от 500 до 5000 евро. 15 ПРОЕКТ! (4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е от 1000 до 10 000 евро. Чл. 27. (1) На критичен субект, който не изпълни задължителни предписания по чл. 16, ал. 4 или чл. 23, ал. 1, т. 5 или не предостави информацията и доказателствата по чл. 23, ал. 1, т. 3 и 4, се налага имуществена санкция от 500 до 5000 евро. (2) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е от 1000 до 10 000 евро. Чл. 28. (1) За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните лица се наказват с глоба от 500 до 2500 евро. или с имуществена санкция от 500 до 5000 евро. (2) При повторно нарушение по ал. 1 наказанието е глоба от 1000 до 5000 евро или имуществена санкция от 1000 до 10 000 евро. (3) На лице, което не изпълни задължение по чл. 16, ал. 1, чл. 17, ал. 1, 3 и 5 и чл. 19, ал. 1, се налага глоба от 500 до 5000 евро или имуществена санкция от 750 до 7 500 евро. Чл. 29. При системно нарушение по чл. 26, ал. 1 и 3, чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 наказанието е глоба 5000 евро или имуществена санкция 20 000 евро. Чл. 30. (1) Актовете за установяване на нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от органите по чл. 7, ал. 1. (2) Наказателните постановления се издават от органите по чл. 7, ал. 1 или от изрично оправомощени от тях длъжностни лица. (3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Допълнителни разпоредби § 1. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (OB, L 333 от 27.12.2022 г.). § 2. По смисъла на този закон: 1. „Група по въпросите на устойчивостта на критичните субекти“ е групата по смисъла на чл. 19 от Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета; 2. „Инцидент“ означава всяко събитие, което може значително да наруши или което нарушава предоставянето на основна услуга, включително когато засяга националните системи, които гарантират принципите на правовата държава; 3. „Критичен субект“ е публичен или частен субект, който е установен от компетентен държавен орган в съответствие с чл. 13 като попадащ в една от категориите, посочени в третата колона от таблицата в приложение № 1. 4. „Критична инфраструктура“ означава актив, съоръжение, оборудване, мрежа или система или част от актив, съоръжение, оборудване, мрежа или система, които са необходими за предоставянето на основна услуга; 5. „Основна услуга“ означава услуга, която е от критично значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, икономически дейности, общественото здраве и обществената безопасност или околната среда; 6. „Оценка на риска“ означава цялостният процес, въз основа на който се определят естеството и степента на риска, като се идентифицират и анализират 16 ПРОЕКТ! съответните потенциални заплахи, уязвими места и опасности, които биха могли да доведат до настъпването на инцидент, и като се оценява вероятната щета или нарушаване на предоставянето на основна услуга, които могат да бъдат причинени от посочения инцидент; 7. “Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. 8. „Риск“ означава възможността за настъпване на щети или нарушаване на услуга в резултат на инцидент и се изразява като комбинация от мащаба на щетата или нарушаването и вероятността за настъпване на инцидента; 9. „Системно“ е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на акта, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. 10. „Стандарт“ означава стандарт съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета; 11. „Техническа спецификация“ означава техническа спецификация съгласно определението в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета; 12. „Устойчивост“ означава способността на критичен субект да предотвратява инциденти, да се защитава от тях, да реагира при такива, да им устоява, да ги смекчава, да ги поема, да се приспособява към тях и да се възстановява от такива инциденти. Преходни и Заключителни разпоредби § 3. Министерският съвет: 1. в срок до два месеца от влизането в сила на закона определя с решение органите по чл. 7, ал. 1; 2. в срок до шест месеца от влизането в сила на закона приема национална стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти; § 4. Националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1: 1. в срок до два месеца от приемането на решението по § 3, т. 1 привеждат устройствените правилници за дейността на администрациите си в съответствие със закона; 2. в срок до шест месеца от влизането в сила на закона извършват национална оценка на риска по чл. 12, ал. 1; 3. в срок до девет месеца от влизането в сила на закона установяват критичните субекти за секторите и подсекторите, посочени в приложение № 1, и уведомяват за това Националното единно звено за контакт. § 5. В Закона за защита при бедствия (Обн. ДВ. бр.102 от 19 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.102 от 28 Ноември 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 Май 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.93 от 24 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.61 от 6 Август 2010г., изм. ДВ. бр.88 от 9 Ноември 2010г., изм. ДВ. бр.98 от 14 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.80 от 14 Октомври 2011г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.14 от 20 Февруари 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.81 от 20 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.51 от 5 Юли 2016г., доп. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., доп. ДВ. бр.97 от 6 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.13 от 7 Февруари 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.97 от 5 Декември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.77 от 18 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Юли 2020г.) се правят следните изменения: 17 ПРОЕКТ! 1. В чл. 8а алинея 1 се отменя; 2. Член 18а, 18б, 18в, 18г, 18д и 18е се отменят; 3. В § 1 от допълнителните разпоредби: а) точка 15 се изменя така: „15. „Критична инфраструктура“ е понятие по смисъла на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за устойчивост на критичните субекти;“ б) точки 16 и 19 се отменят. 4. Параграф 1а от допълнителните разпоредби се отменя. § 6. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет. § 7. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. 18 ПРОЕКТ! Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 1 Списък на секторите, подсекторите и категориите субекти: 19 Сектори Подсектори Категории субекти 1. Енергетика a) Електрическа енергия - Електроенергийни предприятия съгласно определението в член 2, точка 57 от Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския (1) парламент и на Съвета , които осъществяват функцията „доставка“ съгласно определението в член 2, точка 12 от същата директива - Оператори на разпределителни системи съгласно определението в член 2, точка 29 от Директива (ЕС) 2019/944 - Оператори на преносни системи съгласно определението в член 2, точка 35 от Директива (ЕС) 2019/944 - Производители съгласно определението в член 2, точка 38 от Директива (ЕС) 2019/944 - Номинирани оператори на пазара на електроенергия съгласно определението в член 2, точка 8 от Регламент (ЕС) 2019/943 (2) на Европейския парламент и на Съвета - Участници на пазара по смисъла на член 2, точка 25 от Регламент (ЕС) 2019/943, предоставящи услуги по агрегиране, оптимизация на потреблението или съхраняване на енергия по смисъла на определенията в член 2, точки 18, 20 и 59 от Директива (ЕС) 2019/944 ПРОЕКТ! 20 б) Районно отопление и охлаждане - Оператори на районни отоплителни системи и районни охладителни системи съгласно определението в член 2, точка 19 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския (3) парламент и на Съвета в) Нефт - Оператори на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи - Оператори на съоръжения за добив, рафиниране и преработка, съхранение и пренос на нефт и нефтопродукти - Централни структури за управление на запасите съгласно определението в член 2, буква е) от Директива 2009/119/ЕО на Съвета (4) г) Природен газ - Предприятия за доставка съгласно определението в член 2, точка 8 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския (5) парламент и на Съвета - Оператори на газоразпределителни системи съгласно определението в член 2, точка 6 от Директива 2009/73/ЕО - Оператори на газопреносни системи съгласно определението в член 2, точка 4 от Директива 2009/73/ЕО - Оператори на системи за съхранение съгласно определението в член 2, точка 10 от Директива 2009/73/ЕО - Оператори на системи за ВПГ съгласно определението в член 2, точка 12 от Директива 2009/73/ ЕО - Предприятия за природен газ съгласно определението в член 2, точка 1 от Директива 2009/73/ ЕО - Оператори на съоръжения за рафиниране и преработка на природен газ д) Водород - Оператори в областта на производството, съхранението и преноса на водород ПРОЕКТ! 21 2. Транспорт a) Въздушен - Въздушни превозвачи съгласно определението в член 3, точка 4 от Регламент (ЕО) № 300/2008, използвани за търговски цели -Управляващи летищата органи съгласно определението в член 2, точка 2 от Директива 2009/12/ЕО на Европейския (6) парламент и на Съвета , летища съгласно определението в член 2, точка 1 от посочената директива, включително основните летища, изброени в раздел 2 от приложение II към Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на (7) Съвета , както и субекти, които експлоатират помощни инсталации, намиращи се в рамките на летището - Оператори по контрола на управлението на движението, осъществяващи обслужване по контрол на въздушното движение (КВД) съгласно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския (8) парламент и на Съвета б) Железопътен - Управители на инфраструктура съгласно определението в член 3, точка 2 от Директива 2012/34/ ЕС на Европейския (9) парламент и на Съвета - Железопътни предприятия съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2012/34/ ЕС и оператори на обслужващи съоръжения съгласно определението в член 3, точка 12 от посочената директива в) Воден - Компании за вътрешен, морски и крайбрежен пътнически и товарен воден транспорт съгласно определението за целите на морския транспорт в приложение I към Регламент (ЕО) № 725/2004, с изключение на отделните плавателни съдове, експлоатирани от тези дружества - Управителни органи на пристанища съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива 2005/65/ЕО, включително техните пристанищни съоръжения съгласно определението в член 2, точка 11 от Регламент (ЕО) № 725/2004, и субекти, извършващи строителни работи и експлоатиращи оборудване на територията на пристанищата - Оператори на служби по морския трафик (СМТ) съгласно определението в член 3, ПРОЕКТ! 22 буква о) от Директива 2002/59/ЕО на (10) Европейския парламент и на Съвета г) Автомобилен - Пътни органи съгласно определението в член 2, точка 12 от Делегиран регламент (11) (ЕС) 2015/962 на Комисията , които отговарят за контрола на управлението на движението, с изключение на публичните субекти, за които управлението на движението или експлоатацията на интелигентни транспортни системи са само несъществена част от общата им дейност - Оператори на интелигентни транспортни системи съгласно определението в член 4, точка 1 от Директива 2010/40/ЕС на (12) Европейския парламент и на Съвета д) Обществен транспорт - Оператори на обществени услуги съгласно определението в член 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския (13) парламент и на Съвета 3. Банково дело - Кредитни институции съгласно определението в член 4, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 4. Инфраструктура на финансовите пазари - Оператори на места на търговия по чл. 152 от Закона за пазарите на финансови инструменти; - Централни контрагенти по чл. 191б от Закона за пазарите на финансови инструменти. 5. Здравеопазване - Доставчици на здравно обслужване съгласно определението в член 3, буква ж) от Директива 2011/24/ЕС на Европейския (14) парламент и на Съвета - Референтни лаборатории на ЕС, посочени в член 15 от Регламент (ЕС) 2022/2371 на (15) Европейския парламент и на Съвета ПРОЕКТ! 23 - Субекти, извършващи научноизследователска и развойна дейност в областта на лекарствените продукти съгласно определението в член 1, точка 2 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския (16) парламент и на Съвета - Субекти, произвеждащи основни фармацевтични продукти и препарати, посочени в раздел В, разделение 21 на NACE Rev. 2 - Субекти, произвеждащи медицински изделия, които се считат за критично важни при извънредни ситуации в областта на общественото здраве („списък на критично важните медицински изделия при извънредни ситуации в областта на общественото здраве“) по смисъла на член 22 от Регламент (ЕС) 2022/123 на Европейския (17) парламент и на Съвета - Субекти, притежаващи разрешение за дистрибуция, посочено в член 79 от Директива 2001/83/ЕО 6. Питейна вода - Публични предприятия - ВиК оператори, извършващи дейност по предоставяне на водоснабдителни услуги (включително добиване, пречистване и доставяне на вода за питейно-битови цели до имотите на потребителите), чрез публичните (държавни и/или общински) водоснабдителни системи в населените места, урбанизираните територии и селищните образувания -Предприятия-субекти, извършващи дейност по предоставяне на водоснабдителни услуги (включително добиване, пречистване и доставяме на вода за питейно-битови цели до имотите на потребителите) за отделни потребители в обособени имоти или група от имоти, когато доставянето на вода за питейно-битови цели е основната им дейност. ПРОЕКТ! 24 - Дистрибутори на вода предназначена за консумация от човека (минерална и/или изворна или др.п.) 7. Отпадъчни води - Публични предприятия - ВиК оператори, извършващи дейност по предоставяне на канализационни услуги (включително събиране, отвеждане, пречистване и третиране на отпадъчни води от имотите на потребителите) чрез публичните (държавни и/или общински) канализационни системи на населените места, урбанизираните територии и селищните образувания - Предприятия - субекти, извършващи дейност по предоставяне на канализационни услуги, (включително събиране, отвеждане, пречистване и третиране на отпадъчни води от имотите на потребителите) за отделни потребители в обособени имоти или група от имоти, когато отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води е основната им дейност 8. Цифрова инфраструктура - Доставчици на точки за обмен в интернет съгласно определението в член 6, точка 18 от Директива (ЕС) 2022/2555 - Доставчици на DNS услуги съгласно определението в член 6, точка 20 от Директива (ЕС) 2022/2555, с изключение на операторите на сървъри за имена на домейни от първо ниво - Доставчици на регистри на имена на домейни от първо ниво съгласно определението в член 6, точка 21 от Директива (ЕС) 2022/2555 - Доставчици на компютърни услуги „в облак“ съгласно определението в член 6, точка 30 от Директива (ЕС) 2022/2555 - Доставчици на услуги на центрове за данни съгласно определението в член 6, точка 31 от Директива (ЕС) 2022/2555 - Доставчици на мрежи за доставяне на съдържание съгласно определението в член 6, точка 32 от Директива (ЕС) 2022/2555 - Доставчици на удостоверителни услуги съгласно определението в член 3, точка 19 от ПРОЕКТ! (1) Директива (ЕС) 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 125). (2) Регламент (ЕС) 2019/943 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 г. относно вътрешния пазар на електроенергия (ОВ L 158, 14.6.2019 г., стр. 54). (3) Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 82). 25 Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския (20) парламент и на Съвета - Доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи по смисъла на § 1, т. 39 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения - Доставчици на обществени електронни съобщителни услуги по смисъла на § 1, т. 40 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения 9. Публична администрация - Органи на изпълнителната власт и административни структури по чл. 19, ал. 2, т. 4 и ал. 4 и чл. 38, ал. 1, т. 2-6 от Закона за администрацията, които имат правомощието да отправят към физически или юридически лица административни или регулаторни решения, засягащи техните права в областта на трансграничното движение на хора, стоки, услуги или капитал 10. Космическо пространство - Оператори на наземна инфраструктура, притежавани, управлявани и експлоатирани от държавите членки или от частни лица, които подпомагат предоставянето на космически услуги, с изключение на доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи по смисъла на § 1, т. 39 от Допълнителните разпоредби на Закона за електронните съобщения 11. Производство, преработка и дистрибуция на храни - Предприятия за производство на храни съгласно определението в член 3, точка 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския (22) парламент и на Съвета , които се занимават изключително с логистика и дистрибуция на едро и широкомащабно промишлено производство и преработка ПРОЕКТ! (4) Директива на Съвета 2009/119/ЕО от 14 септември 2009 г. за налагане на задължение на държавите членки да поддържат минимални запаси от суров нефт и/или нефтопродукти (ОВ L 265, 9.10.2009 г., стр. 9). (5) Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (ОВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 94). (6) Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси (ОВ L 70, 14.3.2009 г., стр. 11). (7) Регламент (ЕС) № 1315/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно насоките на Съюза за развитието на трансевропейската транспортна мрежа и за отмяна на Решение № 661/2010/ЕС (ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 1). (8) Регламент (ЕО) № 549/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2004 г. за определяне на рамката за създаването на Единно европейско небе (рамков регламент) (ОВ L 96, 31.3.2004 г., стр. 1). (9) Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за създаване на единно европейско железопътно пространство (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 32). (10) Директива 2002/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на система на Общността за контрол на движението на корабите и за информация и отменяща Директива 93/75/ЕИО на Съвета (ОВ L 208, 5.8.2002 г., стр. 10). (11) Делегиран регламент (ЕС) 2015/962 на Комисията от 18 декември 2014 г. за допълване на Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето в целия ЕС на информационни услуги в реално време за движението по пътищата (OВ L 157, 23.6.2015 г., стр. 21). (12) Директива 2010/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 юли 2010 г. относно рамката за внедряване на интелигентните транспортни системи в областта на автомобилния транспорт и за интерфейси с останалите видове транспорт (OВ L 207, 6.8.2010 г., стр. 1). (13) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 г. относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 3.12.2007 г., стр. 1). (14) Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване (ОВ L 88, 4.4.2011 г., стр. 45). (15) Регламент (ЕС) 2022/2371 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето и за отмяна на Решение № 1082/2013/ЕС (ОВ L 314, 6.12.2022 г., стр. 26). 26 ПРОЕКТ! (16) Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 г. за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба (ОВ L 311, 28.11.2001 г., стр. 67). (17) Регламент (ЕС) 2022/123 на Европейския парламент и на Съвета от 25 януари 2022 г. относно засилена роля на Европейската агенция по лекарствата в готовността за действия при кризи и управлението на кризи по отношение на лекарствените продукти и медицинските изделия (ОВ L 20, 31.1.2022 г., стр. 1). (18) Директива (ЕС) 2020/2184 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 г. относно качеството на водата, предназначена за консумация от човека (ОВ L 435, 23.12.2020 г., стр. 1). (19) Директива 91/271/ЕИО на Съвета от 21 май 1991 г. относно пречистването на градските отпадъчни води (ОВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40). (20) Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73). (21) Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (ОВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36). (22) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1). 27 ПРОЕКТ! Приложение № 2 към чл. 1, ал. 1, т. 1 Списък на основните услуги по чл. 1, ал. 1, т. 1: 1. сектор „енергетика“: а) подсектор „електрическа енергия“: аа) доставка на електроенергия; бб) експлоатация, поддръжка и развитие на електроразпределителни мрежи (оператори на електроразпределителни мрежи); вв) експлоатация, поддръжка и развитие на електропреносни мрежи (оператори на електропреносни мрежи); гг) производство на електроенергия (производители); дд) услуги на номинираните оператори на пазара на електрическа енергия (номинирани оператори на пазара на електрическа енергия); ее) оптимизация на потреблението (участници на пазара на електрическа енергия); жж) агрегиране на енергия (участници на пазара на електрическа енергия); зз) съхраняване на енергия (участници на пазара на електрическа енергия); б) подсектор „районно отопление и охлаждане“: осигуряване на районни отоплителни мрежи и районни охладителни мрежи (оператори на районни отоплителни мрежи или районни охладителни мрежи); в) подсектор „нефт“: аа) пренос на нефт и нефтопродукти (oператори на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи); бб) добив на нефт (оператори на съоръжения за добив на нефт); вв) рафиниране и преработка на нефт (оператори на съоръжения за рафиниране и преработка на нефт); гг) съхранение на нефт и нефтопродукти (оператори на съоръжения за съхранение на нефт и нефтопродукти); 28 ПРОЕКТ! дд) управление на запаси от нефт и нефтопродукти, включително запаси за извънредни ситуации и целеви запаси (централни структури за управление на запасите); г) подсектор „природен газ“: аа) доставка на газ (предприятия за доставка); бб) газоразпределение (оператори на газоразпределителни мрежи); вв) пренос на газ (оператори на газопреносни мрежи); гг) съхранение на газ (оператори на системи за съхранение); дд) управление на системи на втечнен природен газ (ВПГ) (оператори на системи за ВПГ); ее) производство на природен газ (предприятия за природен газ); жж) закупуване на природен газ (предприятия за природен газ); зз) рафиниране и преработка на природен газ (оператори на съоръжения за рафиниране и преработка на природен газ); д) подсектор „водород“: аа) производство на водород (оператори в областта на производството на водород); бб) съхранение на водород (оператори в областта на съхранението на водород); вв) пренос на водород (оператори в областта на преноса на водород); 2. сектор „транспорт“: а) подсектор „въздушен транспорт“: аа) услуги за въздушен транспорт, използвани за търговски цели (пътници и товари) (въздушни превозвачи); бб) експлоатация, управление и поддръжка на летища и на инфраструктурата на летищните мрежи (управляващи летищата органи); вв) обслужване по контрол на въздушното движение (оператори по контрола на управлението на движението); б) подсектор „железопътен транспорт“: аа) железопътни транспортни услуги (пътнически и товарни) (железопътни предприятия); 29 ПРОЕКТ! бб) експлоатация, управление и поддръжка на железопътна инфраструктура, включително пътнически гари, товарни терминали, разпределителни гари и центрове за контрол на движението (управители на инфраструктура); вв) експлоатация, управление и поддръжка на железопътни обслужващи съоръжения (оператори на обслужващи съоръжения); гг) експлоатация, управление и поддръжка на управлението на железопътното движение, контрол на управлението и сигнализацията, както и телекомуникационни инсталации и системи, използвани за контрола на управлението и сигнализацията (управители на инфраструктура); в) подсектор „воден транспорт“: аа) услуги за вътрешен, морски и крайбрежен воден транспорт (пътнически и товарен транспорт) (компании за вътрешен, морски и крайбрежен пътнически и товарен воден транспорт); бб) експлоатация, управление и поддръжка на пристанища и пристанищни съоръжения, управление на строителни работи и оборудване на територията на пристанищата, включително бункероване, обработка на товари, акостиране, пътнически услуги, събиране на отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари, пилотаж и теглене (управителни органи на пристанища и субекти, извършващи строителни работи и експлоатиращи оборудване на територията на пристанищата); вв) служби по морския трафик (оператори на служби по морския трафик); г) подсектор „автомобилен транспорт“: аа) контрол на управлението на движението, включително аспекти, свързани с планирането, контрола или управлението на пътищата, с изключение на управлението на движението или експлоатацията на интелигентни транспортни системи, когато това е несъществена част от общата дейност на публичните органи (пътни органи); бб) услуги, свързани с интелигентни транспортни системи (оператори на интелигентни транспортни системи); д) подсектор „обществен транспорт“: обществени услуги за пътнически превоз чрез железопътен и други видове релсов транспорт и чрез автомобилен транспорт (оператори на обществени услуги); 3. сектор „банково дело“: а) привличане на влогове (кредитни институции); б) предоставяне на кредити (кредитни институции); 4. сектор „инфраструктура на финансовите пазари“: 30 ПРОЕКТ! а) управление на място на търговия (оператори на места за търговия); б) управление на системи за клиринг (централни контрагенти); 5. сектор „здравеопазване“: а) предоставяне на здравни услуги (доставчици на здравно обслужване); б) анализ, извършен от референтна лаборатория на Европейския съюз (референтни лаборатории на ЕС); в) научноизследователска и развойна дейност в областта на лекарствените продукти (субекти, извършващи научноизследователска и развойна дейност в областта на лекарствените продукти); г) производство на основни фармацевтични продукти и препарати (субекти, произвеждащи основни фармацевтични продукти и препарати); д) производство на медицински изделия, считани за критично важни при извънредни ситуации в областта на общественото здраве (субекти, произвеждащи медицински изделия); е) дистрибуция на лекарствени продукти (субекти, притежаващи разрешение за дистрибуция); 6. сектор „питейната вода“: а) предоставяне на водоснабдителни услуги (включително добиване, пречистване и доставяне на вода за питейно-битови цели до имотите на потребителите), чрез публичните (държавни и общински) водоснабдителни системи на населените места, урбанизираните територии и селищните образувания. б) предоставяне на водоснабдителни услуги (включително добиване, пречистване и доставяне на вода за питейно-битови цели до имотите на потребителите) за отделни потребители в обособени имоти или група от имоти. в) доставяне и дистрибуция на вода, предназначена за консумация от човека (минерална и/или изворна и др. п.); 7. сектор „отпадъчни води“: а) предоставяне на канализационни услуги, (включително събиране, отвеждане, пречистване и третиране отпадъчни води от имотите на потребителите) чрез публичните (държавни и общински) канализационни системи на населените места, урбанизираните територии и селищните образувания. б) предоставяне на канализационни услуги, (включително събиране, отвеждане, пречистване и третиране отпадъчни води от имотите на потребителите) за отделни потребители в обособени имоти или група от имоти; 31 ПРОЕКТ! 8. сектор „цифрова инфраструктура“: а) предоставяне и експлоатация на услуги, свързани с точки за обмен в интернет (доставчици на точки за обмен в интернет); б) предоставяне на услуги, свързани със системи за имена на домейни (DNS), с изключение на услуги, свързани с базови сървъри за имена (доставчици на DNS услуги); в) функциониране и администриране на регистри на имена на домейни от първо ниво (регистри на имена на домейни от първо ниво); г) предоставяне на компютърни услуги „в облак“ (доставчици на компютърни услуги „в облак“); д) предоставяне на услуги на центрове за данни (доставчици на услуги на центрове за данни); е) предоставяне на мрежи за доставяне на съдържание (доставчици на мрежи за доставяне на съдържание); ж) предоставяне на удостоверителни услуги (доставчици на удостоверителни услуги); з) предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги (доставчици на електронни съобщителни услуги); и) предоставяне на обществени електронни съобщителни мрежи (доставчици на обществени електронни съобщителни мрежи); 9. сектор „публична администрация“: услуги, предоставяни от органи на изпълнителната власт и административни структури по чл. 19, ал. 2, т. 4 и ал. 4 и чл. 38, ал. 1, т. 2-6 от Закона за администрацията ; 10. сектор „космическо пространство“: управление на наземна инфраструктура, притежавана, управлявана и експлоатирана от държавите членки или от частни лица, които подпомагат предоставянето на космически услуги, с изключение на доставчиците на обществени електронни съобщителни мрежи (оператори на наземна инфраструктура); 11. сектор „производство, преработка и дистрибуция на храни“ (предприятия за производство на храни, които се занимават изключително с логистика и дистрибуция на едро и широкомащабно промишлено производство и преработка): а) широкомащабно промишлено производство и преработка на храни; б) услуги, свързани с веригите за доставки на храни, включително съхранение и логистика; в) дистрибуция на едро на храни. 32

МОТИВИ към Проект на Закон за устойчивост на критичните субекти Законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава член на Европейския съюз, която следва да въведе в срок до 18 октомври 2024 г. разпоредбите, необходими за транспонирането в националното законодателство на Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (публикувана в Официалния вестник на ЕС на 27 декември 2022 г., в сила от 17 януари 2023 г., OJ, L 333, 27.12.2022), наричана по-нататък Директива (ЕС) 2022/2557, и незабавно да информира Европейската комисия за това. Предоставянето на основни услуги с използването на критични инфраструктури, които са в основата на жизненоважни обществени функции или икономически дейности в Европейския съюз (Съюза, ЕС), изисква тези услуги да се предоставят надеждно, което означава, че съответните оператори трябва да бъдат устойчиви на настоящи и очаквани бъдещи рискове (като например: природни бедствия; хибридни действия; тероризъм; вътрешни инциденти; извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, или аварии). Освен че застрашават гладкото функциониране на вътрешния пазар, смущенията, особено тези с трансгранични и потенциално общоевропейски последици, може да имат сериозни отрицателни последици за гражданите, предприятията, правителствата и околната среда. На индивидуално равнище смущенията може да засегнат способността на европейските граждани да пътуват свободно, да работят и да ползват основни обществени услуги като здравеопазването. В много случаи тези и други основни услуги от ежедневието се предоставят от тясно взаимосвързани мрежи от европейски предприятия; прекъсването на дейността на предприятие от даден сектор може да има каскадно въздействие върху много други икономически сектори. И накрая, смущения като например големи сривове в електрозахранването и сериозни транспортни произшествия могат да подкопаят сигурността и обществената безопасност, като предизвикат несигурност и подкопаят доверието в критичните субекти, както и в органите, отговорни за техния надзор и за безопасността и сигурността на населението. Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита предвижда процедура за означаване на европейски критични инфраструктури в секторите на енергетиката и на транспорта, чието нарушаване или унищожаване би довело до значителни трансгранични последици за две или повече държави членки. Посочената директива е съсредоточена изключително върху защитата на такива инфраструктури. При оценката на Директива 2008/114/ЕО (SWD(2019) 308), извършена по инициатива на Европейската комисия през 2019 г., беше установено, че поради все по-взаимосвързания и трансграничен характер на дейностите, при които се използват критични инфраструктури, защитните мерки, свързани само с отделни активи, не са достатъчни, за да се предотврати възникването на всякакви смущения. Беше идентифициран следният основен проблем: „Въпреки предприетите досега мерки на европейско и национално равнище, насочени към повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура, субектите, които експлоатират критични инфраструктури не винаги са достатъчно подготвени да се справят с настоящите и очаквани бъдещи рискове за тяхната дейност, които могат да доведат до смущения и прекъсване на предоставянето на основни услуги от съществено значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности.“. Това се дължи на динамичния спектър от заплахи (хибридни действия; тероризъм; вътрешни инциденти; извънредни ситуации, свързани с общественото здраве и др.), нарастваща взаимозависимост между инфраструктурите и секторите, както и на повишен физически риск, дължащ се на природни бедствия и климатични промени, водещи до нарастване на честотата и мащаба на екстремните метеорологични явления и до дългосрочни промени в средните климатични условия, които могат да намалят капацитета и ефективността на определени видове инфраструктури, ако не бъдат въведени мерки за устойчивост или адаптиране към изменението на климата. Освен това съответните сектори и видове субекти не се признават последователно като критични във всички държави членки на ЕС. Нарастващите взаимозависимости са резултат от все по-трансгранична и взаимозависима мрежа за предоставяне на услуги, използваща ключови инфраструктури в целия Съюз в секторите на енергетиката, транспорта, банковото дело, инфраструктурата на финансовия пазар, цифровата инфраструктура, питейната вода и отпадъчните води, здравеопазването, някои аспекти на публичната администрация, производство, преработка и дистрибуция на храни, както и космическото пространство, що се отнася до предоставянето на определени услуги, зависими от наземни инфраструктури, които са притежавани, управлявани и експлоатирани от държавите членки или от частни компании и които следователно не обхващат инфраструктури, притежавани, управлявани или експлоатирани от или от името на Съюза като част от неговите космически програми. Тези взаимозависимости означават, че всяко смущение, дори първоначално ограничено до един субект или един сектор, може да има каскадно въздействие в по-широк план, което може да доведе до широкообхватни и дълготрайни отрицателни последици върху предоставянето на услуги в рамките на вътрешния пазар. Пандемията от COVID-19 показа уязвимостта на нашите все по-взаимозависими общества спрямо рискове с малка вероятност. Субектите, участващи в предоставянето на основни услуги, все по-често подлежат на различаващи се изисквания, наложени от законодателствата в различните държави членки на ЕС. Фактът, че някои държави членки имат по-малко строги изисквания за сигурност по отношение на тези субекти, не само може да засегне по неблагоприятен начин поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности в целия Съюз, но също така води до пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар. Сходни видове субекти са считани за критични в някои държави членки, но не и в други, а към тези, които са установени като критични, се прилагат различни изисквания в различните държави членки. Допълнителната административна тежест за дружествата, осъществяващи дейност в държави членки с по- строги изисквания поставя тези дружества в неравностойно положение. Горните обстоятелства наложиха да се промени из основи подходът в ЕС, като се преориентира от защита на конкретни активи (критични инфраструктури) към укрепване на устойчивостта на критичните субекти (операторите, експлоатиращи тези активи) - тяхната способност да смекчават, да поемат, да се приспособяват към инциденти, които могат да доведат до нарушаване на дейността им, и да се възстановяват от такива инциденти, както и да се установят хармонизирани минимални правила, за да се повиши устойчивостта на критичните субекти и да се гарантира предоставянето на основни услуги на вътрешния пазар. В тази връзка, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Директива (ЕС) 2022/2557, с която се отменя Директива 2008/114/ЕО и се създава цялостна рамка с цел да се укрепи устойчивостта на критичните субекти на вътрешния пазар чрез установяване на хармонизирани минимални правила и да се окаже подкрепа на тези субекти чрез последователни и целенасочени мерки за подкрепа и надзор. Рамката е насочена към устойчивостта на критичните субекти по отношение на всички 2 опасности, независимо дали са природни или антропогенни, случайни или умишлени, както и към постигане на равнопоставеност на критичните субекти в целия Съюз. За разлика от Директива 2008/114/ЕО, която се основава на член 308 от Договора за създаване на Европейската общност (съответстващ на настоящия член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Директива 2022/2557 се основава на член 114 от ДФЕС, който включва сближаването на законодателствата с цел подобряване на вътрешния пазар. Това е оправдано поради промяната на целта, обхвата и съдържанието на директивата, повишената взаимозависимост и необходимостта от установяване на по-равнопоставени условия на конкуренция за критичните субекти. Вместо да се защитава ограничен набор от физически инфраструктури, чието нарушаване или унищожаване би имало значителни трансгранични въздействия, целта е да се повиши устойчивостта на субектите в държавите членки, които са от решаващо значение за предоставянето на услуги от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности на вътрешния пазар в редица сектори, които са в основата на функционирането на много други сектори на икономиката на Съюза. Поради увеличената трансгранична взаимозависимост между услугите, предоставяни чрез използване на критични инфраструктури в тези сектори, смущенията в една държава членка може да имат последици за други държави членки или за Съюза като цяло. Директива 2022/2557 е пропорционална по отношение на заявената всеобхватна цел на инициативата. Въпреки че определянето на задължения за държавите членки и за критичните субекти в някои случаи може да доведе до допълнителна административна тежест, например когато държавите членки трябва да разработят национална стратегия или когато критичните субекти трябва да прилагат определени технически и организационни мерки, очаква се, че като цяло тези задължения ще бъдат ограничени по естеството си. В това отношение следва да се отбележи, че много субекти вече са предприели някои мерки за сигурност, за да защитят своите инфраструктури и да осигурят непрекъснатост на дейността. В някои случаи обаче постигането на съответствие с директивата може да изисква по-значителни инвестиции. Дори в такива случаи обаче тези инвестиции са оправдани, доколкото биха допринесли за повишаване на устойчивостта на операторите и на системите, както и за по-съгласуван подход и повишена способност за предоставяне на надеждни услуги в целия Съюз. Освен това всяка допълнителна тежест, произтичаща от директивата, се очаква да бъде значително по-малка от разходите, свързани с необходимостта от управление и възстановяване от сериозни смущения, застрашаващи непрекъснатото предоставяне на услуги, свързани с жизненоважни обществени функции, и в по-общ план икономическото благосъстояние на операторите, отделните държави членки, Съюза и неговите граждани. Директива (ЕС) 2022/2557 представлява значителна промяна в сравнение с Директива 2008/114/ЕО (последната се прилага само за секторите на енергетиката и транспорта, поставя акцент единствено върху защитните мерки и предвижда процедура за установяване и означаване на европейски критични инфраструктури чрез трансграничен диалог). Основните елементи на тази промяна са следните: 1. Директива (ЕС) 2022/2557 има много по-широк секторен обхват, който включва единадесет сектора, а именно: енергетика, транспорт, банково дело, инфраструктура на финансовите пазари, здравеопазване, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, публична администрация, преработка и дистрибуция на храни и космическо пространство; 2. предвидена е процедура, чрез която държавите членки на ЕС да установяват критичните субекти, като използват общи критерии въз основа на национална оценка на риска; 3 3. определени са задължения за държавите членки на ЕС и за установените от тях критични субекти, включително тези с особено европейско значение, които ще подлежат на специален надзор. С оглед на взаимовръзката между физическата сигурност и киберсигурността на критичните субекти всяка държава членка трябва да осигури съгласувано прилагане на Директива (ЕС) 2022/2557 и на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза. Със Законопроекта ще се осигурят обща стратегическа рамка за планиране и осъществяване на необходимите дейности за постигане на устойчивост на критичните субекти в различните сектори и подсектори, както и необходимата координация и взаимодействие между задължените страни, единен подход за установяване на критичните субекти предоставящи основни услуги в секторите и подсекторите, извършването на национални оценки на риска, сътрудничеството, координацията и обмена на информация между националните компетентни органи, Европейската комисия и компетентните органи на останалите държави членки на ЕС. Очаква се да бъдат постигнати общатата и конкретните цели на Директивата, а именно: • обща цел - да се подпомогне осигуряването на непрекъснатост на предоставянето на основни услуги (услуги от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности) на вътрешния пазар, чрез повишаване на устойчивостта на критичните субекти, предоставящи такива услуги. Общата цел ще бъде постигната, като се преследват следните конкретни цели: • Да се гарантира по-високо ниво на разбиране на рисковете и взаимозависимостите, както и на средствата за справяне с тях; • Да се гарантира установяването от компетентни държавни органи на всички критични съответни субекти в ключовите сектори (енергетика, транспорт, банково дело, инфраструктура на финансовите пазари, здравеопазване, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, публична администрация, преработка и дистрибуция на храни и космическо пространство); • Да се гарантира, че държавната политика и оперативната практика включват широк кръг от дейности за повишаване на устойчивостта на критичните субекти; както и • Да се укрепи капацитетът и да се подобрят сътрудничеството и комуникацията между заинтересованите страни. Със законопроекта се предвижда да се уредят: 1. задълженията на държавните органи за установяване на критичните субекти, предоставящи услуги на територията на Република България, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); 2. оказването на подкрепа от държавните органи на критичните субекти по т. 1 при изпълнение на задълженията им; 3. задълженията на критичните субекти за повишаване на тяхната устойчивост и способността им да предоставят на вътрешния пазар услугите по т.1; 4. реда за установяване на критичните субекти, включително критични субекти от особено европейско значение; 5. осъществяването на контрол над критичните субекти; 6. налагането на административни наказания за нарушения по закона; 4 7. осъществяване на сътрудничество и докладване по прилагането на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2557 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета; 8. прилагането на мерки за постигане на висока степен на устойчивост на критичните субекти, за да се гарантира предоставянето на основни услуги и да се подобри функционирането на вътрешния пазар. Предвид хоризонталният характер на функции, отговорности и правомощия на държавните органи и институции по отношение на широкия спектър от категории субекти, които предоставят основни услуги в 11 сектора по приложението към Директива 2022/2557, е необходимо осигуряване на над ведомствена координация и сътрудничество на различните органи на изпълнителната власт за изпълнение на изискванията на Директива 2022/2557. В тази връзка Министерският съвет трябва да бъде водещ в определянето на държавната политика за устойчивост на критичните субекти и осъществяването на общото ръководство по нейното изпълнение. Държавната политика за устойчивост на критичните субекти изисква насоченост към осигуряване на устойчивост на предоставянето на основни услуги, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции и широк спектър от икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от ДФЕС, и е от значение за защитата на националната сигурност. Предвид хоризонталния характер на политиката, за постигането на необходимата координация на високо ниво се предвижда Съветът по сигурността към Министерския съвет, да бъде консултативен и координиращ орган по въпросите за устойчивостта на предоставянето на основни услуги. Със законопроекта се предвижда Министерският съвет да определи компетентните органи (наречени „национални компетентни органи“) за секторите и подсекторите, посочени в приложението към Директива (ЕС) 2022/2557. Със законопроекта се предвижда също секретариата на Съвета по сигурността да изпълнява функциите на единно звено за контакт (наречено „Национално единно звено за контакт“), което да координира и осъществява на оперативно ниво комуникацията с националните компетентни органи, Европейската комисия и единните звена за контакт на останалите държави членки на ЕС, както и да подпомага дейността на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Националното единно звено за контакт е необходимо да има над ведомствен характер. С оглед изпълнение на изискванията на Директива 2022/2557 в законопроекта са предвидени функции, задължения и необходимите правомощия на националните компетентни органи, на единното звено за контакт, на Съвета по устойчивост на критичните субекти към Министерския съвет, включително на националния координатор по устойчивост на критичните субекти, както и осъществяването на сътрудничество и докладването по прилагането на Директива 2022/2557. Със законопроекта се предвижда регламентиране на националната рамка за устойчивост на критичните субекти, включително разработването и приемането на изискващата се национална стратегия по Директива 2022/2557, оценка на риска, реда за установяване на критичните субекти, създаването на регистър. Предвидени са задължения на критичните субекти за предприемане на мерки за повишаване на тяхната устойчивост, за уведомяването за инциденти със значително нарушаващо въздействие, както и осъществяването на контрол от страна на компетентните органи по изпълнението на тези задължения и налагането на административни наказания за нарушения на закона. Като резултат от приемането на предлагания законопроект се очаква: - повишаване устойчивостта на операторите, предоставящи основни услуги, респективно намаляване броя на прекъсванията на основни услуги. Ефектът от това 5 би бил предоставянето на основни услуги на вътрешния пазар да бъде по-надеждно в средносрочен до дългосрочен времеви период; - изравняване на условията и възможностите за доставчиците на основни услуги на вътрешния пазар, което ще се отрази положително на конкуренцията; - повишаване на цялостната икономическа стабилност, което от своя страна ще направи вътрешния пазар по-привлекателен за инвеститорите; - подобряване на качеството на предоставяните услуги за гражданите; - положително въздействие в сферата на сигурността и обществената безопасност; - положително влияние върху околната среда – въвеждат се изисквания, целящи намаляване на честотата и сериозността на смущенията в предоставянето на основни услуги, а такива смущения могат да произтекат от умишлено или неумишлено предизвикани аварии, пожари, разливи и изпускания на опасни вещества и други събития, които имат значителен негативен ефект върху околната среда. Проектът на Закон за устойчивост на критичните субекти не засяга законовите мерки, с които се гарантира защитата на основните интереси на сигурността, опазването на обществения ред и обществената сигурност. В съответствие с член 346 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) нито една държава членка не може да бъде задължавана да предоставя информация, чието разкриване тя счита за противоречащо на основните интереси на нейната сигурност. Законопроектът предвижда осъществяването на дейностите по него да бъдат в рамките на бюджетите за съответната календарна година на засегнатите държавни институции, поради което проектът на акт няма да доведе до необходимост от допълнителни финансови и други средства, нужни за прилагането на новата уредба. Предвижда се финансирането на администрациите на националните компетентни органи, определени съгласно законопроекта, както и на Националното единно звено за контакт да се осъществи за сметка и в рамките на утвърдените разходни тавани на съответните разпоредители с бюджет. 6

Доклад за цялостна предварителна оценка на въздействието на Законопроект за устойчивост на критичните субекти Януари-Февруари 2025 г. (Образецът е одобрен от Съвета за административната реформа на 03 септември 2020 г.) Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти Съдържание Съдържание ............................................................................................................. 2 1. Описание на проблема..................................................................................... 4 2. Заинтересовани страни.................................................................................... 9 3. Цели ................................................................................................................. 10 4. Варианти на действие .................................................................................... 12 5. Анализ на въздействията .............................................................................. 13 5.1. Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия 13 5.2. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти................................................................................................................. 19 5.3. Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти ................................................................................. 22 5.4. Административна тежест ....................................................................... 22 5.5. Оценка на въздействието върху малките и средните предприятия (МСП - тест) ......................................................................................................... 23 5.6. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни . 23 6. Сравняване на вариантите ........................................................................... 26 6.1. Сравняване на ключовите положителни и отрицателни въздействия на всеки вариант ................................................................................................ 27 6.2. Сравняване на изследваните варианти ............................................... 28 6.3. Класиране на вариантите и идентифициране на препоръчителен вариант ................................................................................................................ 29 7. Препоръчителен вариант .............................................................................. 29 8. Обществени консултации .............................................................................. 31 9. Последваща оценка на въздействието ......................................................... 32 10. Източници.................................................................................................... 32 11. Приложения ................................................................................................ 32 2 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти Списък на използваните съкращения Списък на таблиците 3 | Страница Съкращение Пълно наименование Директива (ЕС) 2022/2557 (Директивата) ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2557 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета ЕК Европейска комисия ЕКИ Европейски критични инфраструктури ЕС Европейски съюз КИ Критична инфраструктура МСП Малки и средни предприятия Таблица № Заглавие/описание на таблицата Таблица 1 Въздействия на Вариант 2 „Транспониране на Директива (ЕС) 2022/2557 в различни закони и подзаконови актове по секторен признак“ Таблица 2 Въздействия на Вариант 3 „Транспониране на Директива (ЕС) 2022/2557 в нов специален закон – Закон за устойчивост на критичните субекти“ Таблица 3 Описание на негативните (разходите) и положителните (ползите) въздействия за всяка от заинтересованите страни Таблица 4 Ключови положителни и отрицателни въздействия Таблица 5 Сравняване на изследваните варианти Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 1. Описание на проблема Предоставянето на основни услуги с използването на критични инфраструктури, които са в основата на жизненоважни обществени функции или икономически дейности в Европейския съюз (Съюза, ЕС), изисква тези услуги да се предоставят надеждно, което означава, че съответните оператори трябва да бъдат устойчиви на настоящи и очаквани бъдещи рискове (като например: природни бедствия; хибридни действия; тероризъм; вътрешни инциденти; извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, или аварии). Освен че застрашават гладкото функциониране на вътрешния пазар, смущенията, особено тези с трансгранични и потенциално общоевропейски последици, може да имат сериозни отрицателни последици за гражданите, предприятията, правителствата и околната среда. На индивидуално равнище смущенията може да засегнат способността на европейските граждани да пътуват свободно, да работят и да ползват основни обществени услуги като здравеопазването. В много случаи тези и други основни услуги от ежедневието се предоставят от тясно взаимосвързани мрежи от европейски предприятия; прекъсването на дейността на предприятие от даден сектор може да има каскадно въздействие върху много други икономически сектори. И накрая, смущения като например големи сривове в електрозахранването и сериозни транспортни произшествия могат да подкопаят сигурността и обществената безопасност, като предизвикат несигурност и подкопаят доверието в критичните субекти, както и в органите, отговорни за техния надзор и за безопасността и сигурността на населението. Съществуващата национална уредба не е нито напълно пригодна за целта, нито ориентирана към бъдещето. Проектът на Закон за устойчивост на критичните субекти (по нататък в текста „Законопроектът“) има за цел да транспонира в българското законодателство Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета. Директива 2008/114/ЕО на Съвета от 8 декември 2008 г. относно установяването и означаването на европейски критични инфраструктури и оценката на необходимостта от подобряване на тяхната защита предвижда процедура за означаване на европейски критични инфраструктури в секторите на енергетиката и на транспорта, чието нарушаване или унищожаване би довело до значителни трансгранични последици за две или повече държави членки. Посочената директива е съсредоточена изключително върху защитата на такива инфраструктури. При оценката на Директива 2008/114/ЕО 4 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти (SWD(2019) 308), извършена по инициатива на Европейската комисия през 2019 г., беше установено, че поради все по-взаимосвързания и трансграничен характер на дейностите, при които се използват критични инфраструктури, защитните мерки, свързани само с отделни активи, не са достатъчни, за да се предотврати възникването на всякакви смущения. Идентифициран е следният проблем: Проблем 1: Въпреки предприетите досега мерки на европейско и национално равнище, насочени към повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура, субектите, които експлоатират критични инфраструктури не винаги са достатъчно подготвени да се справят с настоящите и очаквани бъдещи рискове за тяхната дейност, които могат да доведат до смущения и прекъсване на предоставянето на основни услуги от съществено значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности. Това се дължи на динамичния спектър от заплахи (хибридни действия; тероризъм; вътрешни инциденти; извънредни ситуации, свързани с общественото здраве и др.), нарастваща взаимозависимост между инфраструктурите и секторите, както и на повишен физически риск, дължащ се на природни бедствия и климатични промени, водещи до нарастване на честотата и мащаба на екстремните метеорологични явления и до дългосрочни промени в средните климатични условия, които могат да намалят капацитета и ефективността на определени видове инфраструктури, ако не бъдат въведени мерки за устойчивост или адаптиране към изменението на климата. Освен това съответните сектори и видове субекти не се признават последователно като критични във всички държави членки на ЕС. Нарастващите взаимозависимости са резултат от все по-трансгранична и взаимозависима мрежа за предоставяне на услуги, използваща ключови инфраструктури в целия Съюз в секторите на енергетиката, транспорта, банковото дело, инфраструктурата на финансовия пазар, цифровата инфраструктура, питейната вода и отпадъчните води, здравеопазването, някои аспекти на публичната администрация, производство, преработка и дистрибуция на храни, както и космическото пространство, що се отнася до предоставянето на определени услуги, зависими от наземни инфраструктури, които са притежавани, управлявани и експлоатирани от държавите членки или от частни компании и които следователно не обхващат инфраструктури, притежавани, управлявани или експлоатирани от или от името на Съюза като част от неговите космически програми. Тези взаимозависимости означават, че всяко смущение, дори първоначално ограничено до един субект или един сектор, може да има каскадно въздействие в по-широк план, което може да доведе до широкообхватни и дълготрайни отрицателни последици върху предоставянето на услуги в рамките на вътрешния пазар. Пандемията от 5 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти COVID-19 показа уязвимостта на нашите все по-взаимозависими общества спрямо рискове с малка вероятност. Субектите, участващи в предоставянето на основни услуги, все по-често подлежат на различаващи се изисквания, наложени от законодателствата в различните държави членки на ЕС. Фактът, че някои държави членки имат по-малко строги изисквания за сигурност по отношение на тези субекти, не само може да засегне по неблагоприятен начин поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности в целия Съюз, но също така води до пречки пред правилното функциониране на вътрешния пазар. Сходни видове субекти са считани за критични в някои държави членки, но не и в други, а към тези, които са установени като критични, се прилагат различни изисквания в различните държави членки. Допълнителната административна тежест за дружествата, осъществяващи дейност в държави членки с по-строги изисквания поставя тези дружества в неравностойно положение. Горните обстоятелства наложиха да се промени из основи подходът в ЕС, като се преориентира от защита на конкретни активи (критични инфраструктури) към укрепване на устойчивостта на критичните субекти (операторите експлоатиращи тези активи) - тяхната способност да смекчават, да поемат, да се приспособяват към инциденти, които могат да доведат до нарушаване на дейността им, и да се възстановяват от такива инциденти, както и да се установят хармонизирани минимални правила, за да се повиши устойчивостта на критичните субекти и да се гарантира предоставянето на основни услуги на вътрешния пазар. В тази връзка, Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Директива (ЕС) 2022/2557, с която се отменя Директива 2008/114/ЕО и се създава цялостна рамка с цел да се укрепи устойчивостта на критичните субекти на вътрешния пазар чрез установяване на хармонизирани минимални правила и да се окаже подкрепа на тези субекти чрез последователни и целенасочени мерки за подкрепа и надзор. Рамката е насочена към устойчивостта на критичните субекти по отношение на всички опасности, независимо дали са природни или антропогенни, случайни или умишлени, както и към постигане на равнопоставеност на критичните субекти в целия Съюз. За разлика от Директива 2008/114/ЕО, която се основава на член 308 от Договора за създаване на Европейската общност (съответстващ на настоящия член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Директива 2022/2557 се основава на член 114 от ДФЕС, който включва сближаването на законодателствата с цел подобряване на вътрешния пазар. Това е оправдано поради промяната на целта, обхвата и съдържанието на директивата, повишената взаимозависимост и необходимостта от 6 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти установяване на по-равнопоставени условия на конкуренция за критичните субекти. Вместо да се защитава ограничен набор от физически инфраструктури, чието нарушаване или унищожаване би имало значителни трансгранични въздействия, целта е да се повиши устойчивостта на субектите в държавите членки, които са от решаващо значение за предоставянето на услуги от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности на вътрешния пазар в редица сектори, които са в основата на функционирането на много други сектори на икономиката на Съюза. Поради увеличената трансгранична взаимозависимост между услугите, предоставяни чрез използване на критични инфраструктури в тези сектори, смущенията в една държава членка може да имат последици за други държави членки или за Съюза като цяло. Директива 2022/2557 е пропорционална по отношение на заявената всеобхватна цел на инициативата. Въпреки че определянето на задължения за държавите членки и за критичните субекти в някои случаи може да доведе до допълнителна административна тежест, например когато държавите членки трябва да разработят национална стратегия или когато критичните субекти трябва да прилагат определени технически и организационни мерки, очаква се, че като цяло тези задължения ще бъдат ограничени по естеството си. В това отношение следва да се отбележи, че много субекти вече са предприели някои мерки за сигурност, за да защитят своите инфраструктури и да осигурят непрекъснатост на дейността. В някои случаи обаче постигането на съответствие с директивата може да изисква по-значителни инвестиции. Дори в такива случаи обаче тези инвестиции са оправдани, доколкото биха допринесли за повишаване на устойчивостта на операторите и на системите, както и за по-съгласуван подход и повишена способност за предоставяне на надеждни услуги в целия Съюз. Освен това всяка допълнителна тежест, произтичаща от директивата, се очаква да бъде значително по-малка от разходите, свързани с необходимостта от управление и възстановяване от сериозни смущения, застрашаващи непрекъснатото предоставяне на услуги, свързани с жизненоважни обществени функции, и в по-общ план икономическото благосъстояние на операторите, отделните държави членки, Съюза и неговите граждани. Директива (ЕС) 2022/2557 представлява значителна промяна в сравнение с Директива 2008/114/ЕО, която се прилага само за секторите на енергетиката и транспорта, поставя акцент единствено върху защитните мерки и предвижда процедура за установяване и означаване на Европейски критични инфраструктури (ЕКИ) чрез трансграничен диалог. Основните елементи на тази промяна са следните: 1. Директива (ЕС) 2022/2557 има много по-широк секторен обхват, който включва единадесет сектора, а именно: енергетика, транспорт, банково дело, инфраструктура на финансовите пазари, здравеопазване, питейна вода, 7 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти отпадъчни води, цифрова инфраструктура, публична администрация, преработка и дистрибуция на храни и космическо пространство; 2. предвидена е процедура, чрез която държавите членки на ЕС да установяват критичните субекти, като използват общи критерии въз основа на национална оценка на риска; 3. определени са задължения за държавите членки на ЕС и за установените от тях критични субекти, включително тези с особено европейско значение, които ще подлежат на специален надзор. С оглед на взаимовръзката между физическата сигурност и киберсигурността на критичните субекти всяка държава членка трябва да осигури съгласувано прилагане на Директива (ЕС) 2022/2557 и на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза. Директива (ЕС) 2022/2557 отменя Директива 2008/114/ЕО, считано от 18 октомври 2024 г. Директива (ЕС) 2022/2557 следва да бъде въведена в националните законодателства на държавите членки на ЕС в срок до 18 октомври 2024 г. С Директива (ЕС) 2022/2557 се прави промяна на подхода - от защита към постигане на устойчивост. В различни нормативни актове на действащото българско законодателство са инкорпорирани разпоредби, свързани с установяване и/или защита на критични инфраструктури (отделни активи), но в нито един от тях няма цялостна уредба на материята, включително не присъства заложената в Директива (ЕС) 2022/2557 концепция за устойчивост на предоставянето на основни услуги срещу всички рискове и заплахи. В Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) и Наредбата за реда за установяването и означаването на европейски критични инфраструктури в Република България и мерките за тяхната защита (приета с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2013 г. (обн., ДВ, бр. 19 от 2013 г.) на основание чл. 18а, ал. 3 от ЗЗБ) са въведени изискванията на Директива 2008/114/EO на Съвета за европейските критични инфраструктури, която се отменя с новата Директива (ЕС) 2022/2557, считано от 18 октомври 2024 г. Законът урежда обществените отношения, свързани с осигуряването на защитата на живота и здравето на населението, опазването на околната среда и имуществото при бедствия. Приложното поле на ЗЗБ изключва рискове свързани със сигурността, хибридни заплахи, веригите за доставки, кризи (по смисъла на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност), тероризъм и др. В тази връзка, законът не предполага въвеждането в него на цялостна рамка за устойчивост на предоставянето на основни услуги срещу всички възможни рискове, респективно прилагане на мерки за противодействие. 8 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ЗУФСЗНС) урежда управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност на Република България, която (съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗУФСЗНС) се състои от държавни органи и структури, които осъществяват дипломатическа, отбранителна, разузнавателна, контраразузнавателна, оперативно- издирвателна, правоохранителна и охранителна дейност и които са представени в Съвета по сигурността към Министерския съвет. Спецификата на закона не предполага уреждането в него на обществените отношения, свързани с устойчивостта на предоставянето на основни услуги на вътрешния пазар. Законопроектът за устойчивост на критичните субекти има за цел да транспонира в българското законодателство Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета. 2. Заинтересовани страни Идентифицирани са следните групи заинтересовани страни: 1. Органи на изпълнителната власт и техните администрации (администрация на Министерския съвет; министерства – МЕ, МИИ, МЗ, МЗХ, МЕУ, МТС, МФ, МРРБ, МВР, МО, държавни агенции - Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване"; Комисия за енергийно и водно регулиране; Комисия за регулиране на съобщенията; Комисия за финансов надзор), осъществяващи и провеждащи държавната политика на национално ниво в секторите посочени в Приложението към Директива (ЕС) 2022/2557, както и в областта на националната сигурност. В съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2022/2557 със законопроекта се предвижда определянето на национални компетентни органи и въвеждането на специфични задължения за тях, свързани с изпълнение на дейностите по установяване на „критичните субекти“ и упражняване на контрол, извършването на редовни оценки на риска на национално равнище, разработването на национална стратегия, както и ангажименти на държавните органи да оказват подкрепа на „критичните субекти“ при изпълнението на задълженията им, свързани с повишаването на тяхната устойчивост; 2. Субекти, които предоставят една или повече основни услуги в секторите, посочени в Приложението към Директива (ЕС) 2022/2557, и отговарят на критериите за „критични субекти“, определени в същата директива. (Общият брой на компаниите, които отговарят на критериите за „критични субекти“ ще може да бъде определен след влизането в сила на законопроекта и извършването от съответните национални компетентни органи на предвидените в Директива (ЕС) 2022/2557 и законопроекта 9 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти процедури за установяване на „критичните субекти“. В тази група могат да попаднат и малки и средни предприятия (МСП), чиито брой се очаква да бъде малък). В съответствие с разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2557 със законопроекта се предвижда въвеждането на задължения за установените „критични субекти“, свързани с повишаване на тяхната устойчивост на рискове и заплахи за тяхната дейност, които могат да доведат до смущения и прекъсване на предоставянето на основни услуги от съществено значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности. 3. Субекти – потребители на една или повече основни услуги (юридически и физически лица). 3. Цели 1. Обща цел Операторите на критични инфраструктури предоставят услуги в редица сектори (като енергетика, транспорт, банково дело, инфраструктура на финансовите пазари, здравеопазване, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, публична администрация, космическо пространство и производство, преработка и дистрибуция на храни), които са необходими за поддържането на жизненоважни обществени функции и икономически дейности. Следователно операторите трябва да бъдат устойчиви, т.е. добре защитени, но също така и да са в състояние бързо да възобновят дейността си в случай на смущения. Общата цел е да се подпомогне осигуряването на непрекъснатост на предоставянето на основни услуги (услуги от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности) на вътрешния пазар, чрез повишаване на устойчивостта на критичните субекти, предоставящи такива услуги. 2. Конкретни цели Общата цел ще бъде постигната, като се преследват следните конкретни цели: 2.1. Да се гарантира по-високо ниво на разбиране на рисковете и взаимозависимостите, както и на средствата за справяне с тях; 2.2. Да се гарантира установяването от компетентни държавни органи на всички критични съответни субекти в ключовите сектори (енергетика, транспорт, банково дело, инфраструктура на финансовите пазари, здравеопазване, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, 10 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти публична администрация, преработка и дистрибуция на храни и космическо пространство); 2.3. Да се гарантира, че държавната политика и оперативната практика включват широк кръг от дейности за повишаване на устойчивостта на критичните субекти; както и 2.4. Да се укрепи капацитетът и да се подобрят сътрудничеството и комуникацията между заинтересованите страни. 3. Оперативни цели: 3.1. Създаване на консултативен и координиращ орган по въпросите на устойчивостта на критичните субекти, предоставящи основни услуги, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности; 3.2. За постигане на по-добра координация, взаимодействие, планиране и осъществяване на различни дейности за постигане на устойчивост на критичните субекти да се определи Национален координатор по въпросите на устойчивостта на критичните субекти; 3.3. С цел подобряване на сътрудничеството, комуникацията и трансграничната координация, да се създаде Национално единно звено за контакт, което да отговаря за осъществяване на връзка и обмен на информация между националните компетентни органи, Европейската комисия и компетентните органи на останалите държави членки на ЕС по въпросите, свързани с устойчивостта на критичните субекти; 3.4. Да се създаде обща стратегическа рамка за планиране и осъществяване на необходимите дейности за постигане на устойчивост на критичните субекти в различните сектори и подсектори, като се разработи и приеме Национална стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти, която да допринася за по-високото ниво на разбиране на рисковете и взаимозависимостите, както и на средствата за справяне с тях; 3.5. Да се извърши национална оценка на риска, в която се отчитат съответните природни и антропогенни рискове, включително тези от междусекторно или трансгранично естество, произшествия, природни бедствия, извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, и хибридни заплахи или други враждебни заплахи, включително терористични престъпления; 3.6. Да се въведе единен подход за установяване на критични субекти, предоставящи основни услуги в секторите и подсекторите от Приложението към Директива (ЕС) 2022/2557, въз основа на резултатите от националната оценка на риска и съгласно специфични критерии; 11 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 3.7. Да се установи система за подпомагане на критичните субекти за повишаване на тяхната устойчивост и за осъществяване на държавен контрол по изпълнение на възложените им задължения, във връзка с прилагането на Директива (ЕС) 2022/2557. 4. Варианти на действие Вариант 1: „Без действие“ Вариантът е неприложим – държавите членки на ЕС, съгласно чл. 26, параграф 1 на Директива (ЕС) 2022/2557, трябва да приемат и публикуват в срок до 17 октомври 2024 г. разпоредбите, необходими за транспонирането на директивата в националното си законодателство и незабавно да информират Европейската комисия за това. Неизпълнението на това задължение ще има като последици предприемане от страна на Европейската комисия на мерки по санкциониране на Република България въз основа на разпоредбите на чл. 258 и следващите от Договора за функциониране на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 26, параграф 1 на Директива (ЕС) 2022/2557 предвижда конкретно задължение за действие и в тази връзка вариантът „Без действие“ не се разглежда по-нататък в доклада. Вариант 2: „Транспониране на Директива (ЕС) 2022/2557 в различни закони и подзаконови актове по секторен признак“ Вариантът представлява транспониране на разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2557 в националното законодателство, чрез промени в действащи закони, с които се създава регулация в поне един от секторите и подсекторите по приложение № 1 към директивата. При този вариант не се гарантира постигане на ефективност и единен подход в прилагане на Директива (ЕС) 2022/2557, както и осигуряване на адекватни координация, взаимодействие, планиране и осъществяване на необходимите дейности за постигане на устойчивост на критичните субекти в различните сектори и подсектори. Съществува и риск да бъдат пропуснати или да се преповтарят многократно разпоредби по прилагането на Директива (ЕС) 2022/2557, включително такива с междуведомствен обхват. Въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2022/2557 в различни нормативни актове ще затрудни осъществяването на необходимата координация на национално ниво, сътрудничеството и комуникацията между задължените страни, ще създаде опасност от противоречия, доколкото тези нормативни актове съдържат и други разпоредби и се основават на други принципи и не на последно място няма да се осигури оптимален и максимално рационален законодателен процес. 12 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти Вариант 3: „Транспониране на Директива (ЕС) 2022/2557 в нов закон – Закон за устойчивост на критичните субекти“ Вариантът се състои в приемане на специален Закон за устойчивост на критичните субекти, като ще е необходимо заинтересованите страни и държавните органи с конкретни ангажименти да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона. 5. Анализ на въздействията 5.1. Определяне на икономическите, социални и екологични въздействия 5.1.1. Икономически въздействия на вариантите: Икономическите въздействия на вариантите са анализирани в следните направления: конкуренция; конкурентоспособност и инвестиции; право на собственост; иновации и изследвания; потребители; макроикономическа среда. Очаква се и двата варианта да имат положително въздействие върху икономиката (Вариант 2 в по-ниска степен, поради посочените в раздел 4 рискове). Изпълнението на Директива (ЕС) 2022/2557, с която се установяват хармонизирани минимални правила, се очаква да доведе до: - повишаване устойчивостта на операторите, предоставящи основни услуги, респективно намаляване броя на прекъсванията на основни услуги. Ефектът от това би бил предоставянето на основни услуги на вътрешния пазар да бъде по-надеждно в средносрочен до дългосрочен времеви период; - изравняване на условията и възможностите за доставчиците на основни услуги на вътрешния пазар, което ще се отрази положително на конкуренцията; - повишаване на цялостната икономическа стабилност, което от своя страна ще направи вътрешния пазар по-привлекателен за инвеститорите; Вариант 2 и Вариант 3 не ограничават свободното движение на стоки, услуги, капитали и работници, и няма да доведат до ограничаване избора на потребителите, до по-високи цени, поради по-малко конкуренция, до създаване на бариери за нови доставчици или улесняване появата на монополи. 13 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти Според Световната банка1, „тъй като компаниите разчитат на инфраструктурни услуги, за да работят ефективно и да се конкурират на международния пазар, прекъсванията и липсата на надеждност имат значително неблагоприятно въздействие върху резултатите на фирмите“. Например, ненадеждната енергийна, водна и транспортна инфраструктура и прекъсването на услугите от операторите на тези инфраструктури води до неефективност и загуби за компаниите в секторите, които разчитат на тези услуги при осъществяването на своята дейност. Вероятно всеки сектор разчита на услугите, предоставяни от доставчиците на електроенергия, докато секторът на търговията на дребно ще спре да функционира без надеждни логистични услуги и транспортна инфраструктура. В този смисъл като се има предвид ключовата роля на тези основни услуги за бизнес дейностите, се очаква участниците във всички сектори на икономиката да се възползват от повишаването на устойчивостта, включително малките, средните и големите предприятия. Освен въздействието върху бизнеса, усилията за осигуряване на непрекъснатост на доставките на основни услуги ще увеличи икономическата стабилност и ще подобри допълнително привлекателността на пазара в ЕС за инвеститорите. Може да се очаква, че изпълнението на мерките, предвидени в Директива (ЕС) 2022/2557, ще намалят вероятността бизнес интересите да възприемат някои държави-членки като „по-податливи на смущения“ от други, което от своя страна би поставило в неблагоприятно положение определени компании в „по-уязвимите“ държави-членки и да облагодетелстват тези в „по-малко уязвимите“ държави-членки. Освен това тези мерки ще гарантират, че операторите, независимо от това къде в ЕС се намират получават по-последователна подкрепа и насоки от компетентните държавни органи. Взети заедно, тези ефекти ще допринесат за по- равнопоставени условия на конкуренция на вътрешния пазар. Макар, че всеки от вариантите би имал като цяло положително въздействие върху икономиката, специфичните варианти биха довели до различни положителни, но и отрицателни въздействия върху операторите на критична инфраструктура. От една страна, операторите биха се възползвали от по- голямата държавна подкрепа за осигуряване на по-високи нива на оперативна устойчивост, а оттам и на по-голяма цялостна надеждност на предоставянето на услуги. Това, от своя страна, би повишило доверието на потребителите както към операторите, така и към държавните органи, натоварени да ги контролират. От друга страна, разглежданите мерки и по конкретно тези свързани с привеждане в съответствие със законодателството ще доведат до определени разходи, предимно за тези оператори, които преди това не са правили 1 Hallegatte, S; J. Rentschler, and J. Rozenberg. Lifelines : The Resilient Infrastructure Opportunity. World Bank, 2019 (https://hdl.handle.net/10986/31805) 14 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти конкретни инвестиции, например в мерки за повишаване на устойчивостта – като изграждане на готовност, реагиране при инциденти, непрекъснатост на бизнеса и възстановяване и т.н. Общият размер на необходимите инвестиции ще варира в зависимост от големината на предприятията, секторите, вида на инфраструктурите, с които оперират, рисковете, пред които са изправени, и мерките за сигурност, които вече са въведени. Оператори, които са предприели такива мерки, вероятно ще изпитат минимална допълнителна тежест спрямо останалите. Може да се очаква, че операторите ще поемат някои допълнителни разходи във всеки от двата варианта за транспониране на директивата, но те ще бъдат компенсирани от факта, че предоставянето на основни услуги ще става по-надеждно. Разходите биха били ограничени за онези оператори, които вече изпълняват еквивалентни изисквания произтичащи от съществуващото секторно законодателство на равнище ЕС. И в двата разглеждани варианта за транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2022/2557 е възможно потребителите да усетят допълнителни разходи за услугите. Такова въздействие се очаква в случаите, в които критичен субект – доставчик на основна услуга, повиши цената на услугата, за да компенсира допълнителните разходи за прилагане на мерки за повишаване на своята устойчивост, в съответствие с изискванията на Директива 2022/2557. Същевременно, тези разходи ще бъдат за сметка на по- голяма устойчивост и по-надеждно предоставяне на основни услуги, което ще се отрази положително на потребителите в много аспекти. 5.1.2. Определяне на социалните въздействия на вариантите: И двата разглеждани варианта (Вариант 2 и Вариант 3), в различна степен, биха довели до подобряване на качеството на предоставяните услуги за гражданите, както и биха оказали положително въздействие в сферата на сигурността, обществената безопасност, качеството на живот и здравето. Погледнато от социална гледна точка, предложените варианти имат за цел да осигурят по-координирани междусекторни и трансгранични отговори на предизвикателствата, породени от бързо променящата се оперативна среда. Например, прилагането на допълнителни мерки за изграждане на устойчивост на ниво оператор се очаква да осигури по-ефективно смекчаване на настоящи и бъдещите рискове, много от които, като предизвиканите от климата опасности и аварии, не са адекватно отчетени и създават риск да излязат извън тесните граници на съществуващите мерки за оперативна сигурност. Ако приемем, че тези мерки за повишаване на устойчивостта водят до по-малко смущения, можем да очакваме по-безопасни условия на труд за служителите на операторите на критични инфраструктури, както и положително въздействие върху икономиката, качеството на живот и здравето 15 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти на по-стратегическо ниво. Според Световната банка2, „благосъстоянието и поминъкът на домакинствата зависят толкова критично от наличието на качествени инфраструктурни услуги“. В този смисъл, колкото по-надеждно е предоставянето на основни обществени услуги, толкова по-голяма е вероятността за положителни икономически, социални, образователни, професионални и др. ползи в живота на гражданите. Предложените варианти (Вариант 2 и Вариант 3) нямат пряко въздействие върху раждаемостта, не създават полова диспропорция в развитието на работната сила в страната, не накърняват правата или ограничават закрилата на уязвимите групи от населението и не влияят върху други параметри, определящи балансираното демографско развитие. Вариантите (Вариант 2 и Вариант 3) не водят пряко или косвено до загуба на работни места. Не засягат определени възрастови групи и не се отразяват върху търсенето на работна сила. Също така не се очаква да въздействат върху баланса между личния, семейния и професионалния живот. Предложените варианти (Вариант 2 и Вариант 3) не засягат правото на свобода на гражданите и правото им да се движат свободно в ЕС. И двата варианта (Вариант 2 и Вариант 3) в определени случаи включват обработването на лични данни за идентифицирани физически лица или информация, която позволява идентифицирането на физически лица. Изискванията за предприемане на подходящи мерки от операторите за непрекъсваемост на услугите се очаква да доведе до подобряване на инфраструктурата. 5.1.3. Определяне на екологичните въздействия на вариантите С транспонирането на Директивата в националното законодателство ще се въведат изисквания, целящи намаляване на честотата и сериозността на смущенията в предоставянето на основни услуги, а такива смущения могат да произтекат от умишлено или неумишлено предизвикани аварии, пожари, разливи и изпускания на опасни вещества и други събития, които имат значителен негативен ефект върху околната среда. Следователно и двата разглеждани варианта (Вариант 2 и Вариант 3) ще окажат положително влияние върху околната среда. Предвид посочените в раздел 4 рискове, свързани с Вариант 2, изборът на Вариант 3 предполага постигането на по-значим положителен ефект като цяло. Също така, допълнителните усилия за намаляване на честотата и сериозността на смущенията в предоставянето на основни услуги биха имали положително въздействие върху околната среда, доколкото биха гарантирали по- 2 Hallegatte, S; J. Rentschler, and J. Rozenberg. Lifelines : The Resilient Infrastructure Opportunity. World Bank, 2019 (https://hdl.handle.net/10986/31805) 16 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти ефикасно използване на ресурсите, както и по-устойчиви модели на потребление и производство. 5.1.4. Определяне на специфичните въздействия на вариантите: Специфичните въздействия на Вариант 2 и Вариант 3 са анализирани в съответствие с Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието, прието с РМС № 728/05.12.2019 година. 1. Въздействия върху малките и средните предприятия Броят на МСП, които биха могли да бъдат засегнати от Вариант 2 и Вариант 3, се очаква да бъде много малък. Докато в сектори като транспорта, енергетиката или водоснабдяването операторите, които е вероятно да бъдат установени като критични субекти, обикновено са средни до големи предприятия, критичните субекти в други сектори могат да бъдат по-малки по размер. Възможно е например МСП в секторите „Здравеопазване“, „Цифрова инфраструктура“ и „Космическо пространство“ да предоставят специфични, високо технологични или специализирани услуги, но се предполага, че МСП в такава позиция вече са мотивирани сами да гарантират високо равнище на устойчивост и/или подлежат на специфични национални изисквания и/или изисквания на равнище ЕС, като по този начин се намаляват допълнителните разходи, свързани с изпълнение на задълженията, произтичащи от Вариант 2 и Вариант 3. 2. Въздействие върху административните разходи на физическите и юридическите лица От една страна, операторите ще се възползват от по-голяма държавна подкрепа, за да осигурят повишени нива на оперативна устойчивост и следователно по-голяма цялостна надеждност на предоставянето на услугите. Това от своя страна би повишило доверието на потребителите в тях. От друга страна, изпълнение на задълженията, произтичащи от Вариант 2 и Вариант 3, от страна на операторите, биха довели до допълнителни разходи, особено за операторите, които преди това не са предприели мерки за изграждане на устойчивост (като напр. мерки за повишаване на подготвеността и оптимизиране на реагирането при инциденти, за осигуряване на непрекъснатост на предоставянето на основни услуги, за възстановяване и т.н.). Общият размер на необходимите инвестиции в мерки за повишаване на устойчивостта, които един оператор ще трябва да направи, ще варира в зависимост от мащаба на компанията, секторите, в които предоставя услуги, вида на инфраструктурите, които оперира, рисковете, пред които е изправен, и мерките за сигурност, които вече е въвел. Операторите, които вече са предприели такива мерки, вероятно ще изпитат минимална допълнителна тежест. 17 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 3. Въздействия върху държавния бюджет И двата варианта няма да окажат пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет. Финансирането на органите и административните структури, на които ще се вменят задължения, свързани с изпълнение изискванията на Директива 2022/2557, може да се осъществи за сметка и в рамките на утвърдените разходни тавани на съответните разпоредители с бюджет. 4. Въздействия върху конкуренцията в страната И двата варианта (Вариант 3 в по-голяма степен) ще се отразят положително на конкурентоспособността и на инвестициите. Транспонирането на Директива 2022/2557 в националното законодателство и изпълнението на същата ще допринесе за изравняване на условията и възможностите на доставчиците на основни услуги на вътрешния пазар и ще направи вътрешния пазар по-привлекателен за инвеститорите. 5. Въздействия върху потребителите И двата варианта няма да окажат пряко влияние върху разходите на потребителите. Те биха могли да бъдат засегнати, ако критичен субект – доставчик на основна услуга, повиши цената на услугата, за да компенсира потенциални допълнителни разходи, свързани с изпълнение изискванията на Директива 2022/2557. Същевременно, и двата варианта (Вариант 3 в по- голяма степен) ще допринесат за по-надеждно предоставяне на основните услуги, което ще се отрази положително на потребителите в много аспекти, включително за повишаване на обществената безопасност. 6. Въздействията върху основните права Не са идентифицирани въздействия, които да засягат основните права. 7. Специфични социални въздействия Вариант 2 и Вариант 3 (Вариант 3 в по-голяма степен) се очаква да окажат положително въздействие за повишаване на сигурността и осигуряване на непрекъснатост на предоставянето в рамките на вътрешния пазар на основни услуги - услуги, които са от критично значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, икономически дейности, общественото здраве и обществената безопасност или околната среда. Прилагането на мерки за предотвратяване или намаляването на случаите на прекъсване или смущения на предоставянето на основни услуги ще окаже положително влияние както върху обществената безопасност, така и върху качеството на живота, включително се очаква да доведе до подобряване на критичната инфраструктура. 18 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 5.2. Качествена оценка на по-значимите въздействия и специфичните им аспекти Тъй като не е възможно да се обследват всички въздействия върху всички заинтересовани страни, на база на пропорционален анализ на икономическите, социалните и екологичните въздействия на всеки един от вариантите, разгледани в предходните етапи на оценката, са идентифицирани по-значимите ефекти върху заинтересованите страни и специфичните им аспекти. Същите са обобщени в следващите таблици по варианти на действие за решаването на Проблем 1: „Въпреки предприетите досега мерки на европейско и национално равнище, насочени към повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура, субектите, които експлоатират критични инфраструктури не винаги са достатъчно подготвени да се справят с настоящите и очаквани бъдещи рискове за тяхната дейност, които могат да доведат до смущения и прекъсване на предоставянето на основни услуги от съществено значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности.“ При анализа на вариантите са използвани насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. На база идентифицираните въздействия, разглеждани в тяхната съвкупност, за всеки от вариантите е възприет следният подход за качествено оценяване и сравняване: Критериите за оценка и сравняване на въздействията на вариантите, разгледани в тяхната съвкупност, са: - Икономически въздействия; - Социални въздействия; - Екологични въздействия; - Ефективност – степента, до която се постигат целите на предложението; - Ефикасност – степента, до която целите могат да бъдат постигнати с минимална намеса и при минимални разходи; - Съгласуваност – степента на съответствие с нормативни актове и стратегически документи. Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. При качествената оценка и сравняване на въздействията от вариантите на действие по посочените критерии се установява, че вариантът, който в по- голяма степен изпълнява критериите е Вариант 3 „Транспониране на 19 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти Директива 2022/2557 в нов специален закон – Закон за устойчивост на критичните субекти“ Таблица 1. Въздействия на Вариант 2 „Транспониране на Директива (ЕС) 2022/2557 в различни закони и подзаконови актове по секторен признак“ 20 | Страница Вариант 2 ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1: Повишаване устойчивостта на операторите, предоставящи основни услуги, респективно намаляване броя на прекъсванията на основни услуги и съответно по- надеждно предоставяне на тези основни услуги на вътрешния пазар. Въздействие 2: Изравняване на условията и възможностите за доставчиците на основни услуги на вътрешния пазар, което ще се отрази положително на конкуренцията. Въздействие 3: Повишаване на икономическата стабилност , което от своя страна ще направи вътрешния пазар по- привлекателен за инвеститорите. Ниска Средна Х Х Х Висока Вариант 2 СОЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1: Подобряване на качеството на предоставяните услуги за гражданите. Въздействие 2: Положително въздействие в сферата на сигурността и обществената безопасност. Въздействие 3: Обработването на лични данни за идентифицирани физически лица или информация, която позволява идентифицирането на физически лица. Ниска Х Средна Х Х Висока Вариант 2 ЕКОЛОГИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1: Намаляване на честотата и/или сериозността на смущенията в предоставянето на основни услуги, предизвикани от умишлено или неумишлено предизвикани аварии, пожари, разливи и изпускания на опасни вещества и други събития, които имат значителен негативен ефект върху околната среда Въздействие По-ефикасно използване устойчиви модели на 2: на ресурсите, както и по- потребление и производство . Ниска Средна Х Х Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти Таблица 2. Въздействия на Вариант 3 „Транспониране на Директива (ЕС) 2022/2557 в нов специален закон – Закон за устойчивост на критичните субекти“ 21 | Страница Висока Вариант 2 Прилагане на Вариант в различни закони и 2 „Транспониране на подзаконови актове по решаване на проблема Директива (ЕС) 2022/2557 секторен признак“ за Вероятност въздействието да се прояви Ефективност Ефикасност Съгласуваност Ниска Х Х Средна Х Висока Вариант 3 ИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1: Повишаване устойчивостта на операторите, предоставящи основни услуги, респективно намаляване броя на прекъсванията на основни услуги и съответно по- надеждно предоставяне на тези основни услуги на вътрешния пазар. Въздействие 2: Изравняване на условията и възможностите за доставчиците на основни услуги на вътрешния пазар, което ще се отрази положително на конкуренцията. Въздействие 3: Повишаване на икономическата стабилност , което от своя страна ще направи вътрешния пазар по- привлекателен за инвеститорите. Ниска Средна Висока Х Х Х Вариант 3 СОЦИАЛНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1: Подобряване на качеството на предоставяните услуги за гражданите. Въздействие 2: Положително въздействие в сферата на сигурността и обществената безопасност. Въздействие 3: Обработването на лични данни за идентифицирани физически лица или информация, която позволява идентифицирането на физически лица. Ниска Х Средна Висока Х Х Вариант 3 ЕКОЛОГИЧНИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ Вероятност въздействието да се прояви Въздействие 1: Намаляване на честотата и/или сериозността на смущенията в предоставянето на основни услуги, предизвикани от Въздействие По-ефикасно използване устойчиви модели на 2: на ресурсите, както и по- потребление и производство Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 5.3. Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти Количествена оценка на най-значимите въздействия и на специфичните им аспекти е неосъществима. Ползите са оценени по качествен начин, тъй като някои от тях по дефиниция са физически неизмерими като например повишената надеждност на услугите, която подобрява функционирането на вътрешния пазар или ползите от засилената сигурност. Разходите за спазване на законодателството ще зависят от действителното изпълнение. 5.4. Административна тежест Административните разходи (административна тежест) се определят като разходите, наложени на предприятията и публичните власти за спазване на юридическо задължение да предоставят информация на компетентни държавни органи за тяхната дейност или производства, предприетите подходящи и пропорционални технически мерки, организационни мерки и мерки за сигурност, включително резултатите от извършена оценка на риска и докладване за инциденти. Задължението за предоставяне на информация се тълкува в широк смисъл и включва необходимите уведомления и извършването на мониторинг и оценка. В някои случаи изисканата 22 | Страница умишлено или неумишлено предизвикани аварии, пожари, разливи и изпускания на опасни вещества и други събития, които имат значителен негативен ефект върху околната среда Ниска Средна Х Висока Х Вариант 3 Прилагане на 2022/2557в нов специален субекти“ Вариант 3 „Транспониране на закон – Закон за за решаване на проблема Директива (ЕС) устойчивост на критичните Вероятност въздействието да се прояви Ефективност Ефикасност Съгласуваност Ниска Средна Х Висока Х Х Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти информация трябва да бъде предоставена на компетентните държавни органи, а в други е достатъчно да бъде налична при задължените лица и да бъде предоставена при проверка или при поискване. За да бъде изчислена административната тежест е необходимо да се набави информация за броя на задължените субекти, средна заплата на служителите, от които се очаква да се извърши съответното действие, както и за честотата на извършване на действието на годишна база. Това на този етап е неизпълнимо. По отношение на вариантите за действие, разглеждани във връзка с транспонирането в националното законодателство на изискванията на Директива 2022/2557, необходимата информация за изчисляване на тежестта за заинтересованите страни, идентифицирани по-горе, към момента не е налична. За реализиране на разглежданите варианти в обхвата на тази оценка не могат да се определят конкретните въздействия, водещи до увеличаване на административната тежест. 5.5. Оценка на въздействието върху малките и средните предприятия (МСП - тест) Броят на МСП, които потенциално могат да бъдат установени като „критични субекти“ не може да бъде определен на този етап – може да се предположи, че ще бъде много малък. Възможно е например някои МСП, които предоставят специфични, високо технологични или специализирани услуги в секторите „Здравеопазване“, „Цифрова инфраструктура“ и „Космическо пространство“ да бъдат установени като критични субекти. От друга страна се предполага, че тези МСП вече са мотивирани сами да гарантират високо равнище на устойчивост и/или подлежат на специфични национални изисквания и/или изисквания на равнище ЕС, като по този начин допълнителните разходи, свързани с изпълнение на задължения, произтичащи от Вариант 2 и Вариант 3, се намаляват. 5.6. Описание на разходите и ползите върху заинтересованите страни Таблица 3. Описание на негативните (разходите) и положителните (ползите) въздействия за всяка от заинтересованите страни 23 | Страница Проблем 1: Въпреки предприетите досега мерки на европейско и национално равнище, насочени към повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура, субектите, които експлоатират критични инфраструктури не винаги са достатъчно подготвени да се справят с настоящите и очаквани бъдещи рискове за тяхната дейност, които могат да доведат до смущения и прекъсване Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 24 | Страница на предоставянето на основни услуги на жизненоважни обществени функции от съществено или икономически значение за дейности поддържането Вариант „Без действие“: Вариант 2: Вариант 3: Заинтересована страна/група 1 - органи на изпълнителната власт и техните администрации (администрация на Министерския съвет, министерства, държавни агенции) Разходи: … Ползи: … Разходи: Вариантът не води до допълнителни разходи Ползи: По-голяма надеждност на основните услуги и повишаване на доверието на гражданите в институциите; повишаване на сигурността и обществената безопасност. Разходи: Вариантът не води до допълнителни разходи Ползи: По-голяма надеждност на основните услуги и повишаване на доверието на гражданите в институциите; повишаване на сигурността и обществената безопасност. Постигане на ефективност и единен подход в прилагане на Директива (ЕС) 2022/2557, както и осигуряване на адекватни координация, взаимодействие, планиране и осъществяване на необходимите дейности за постигане на устойчивост на критичните субекти в различните сектори и подсектори. Заинтересована страна/група 2 - субекти, които предоставят една или повече основни услуги в секторите, посочени в Приложението към Директива (ЕС) 2022/2557, и отговарят на критериите за „критични субекти“, определени в същата директива Разходи: … Ползи: … Разходи: Преките разходи на установените „критични субекти“ ще бъдат свързани, когато е необходимо или ако все още не е направено, с извършването на оценки на риска на ниво оператор, предприемането на подходящи организационни и/или технически мерки за повишаване на устойчивостта на операторите и докладването за Разходи: Преките разходи на установените „критични субекти“ ще бъдат свързани, когато е необходимо или ако все още не е направено, с извършването на оценки на риска на ниво оператор, предприемането на подходящи организационни и/или технически мерки за повишаване на устойчивостта на операторите и докладването за Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 25 | Страница инциденти на компетентните органи. Ползи: Гарантиране на високо равнище на устойчивост. Повишаване на надеждността на основните услуги, които предоставят; засилена сигурност; подобряване на критичната инфраструктура; изравняване на условията и възможностите за доставчиците на основни услуги на вътрешния пазар; получаване на държавна подкрепа за критичните субекти при изпълнението на задълженията им, свързани с повишаването на тяхната устойчивост, а оттам и по- голяма цялостна надеждност на предоставянето на услуги. инциденти на компетентните органи. Ползи: Гарантиране на високо равнище на устойчивост. Повишаване на надеждността на основните услуги, които предоставят; засилена сигурност; подобряване на критичната инфраструктура; изравняване на условията и възможностите за доставчиците на основни услуги на вътрешния пазар; получаване на държавна подкрепа за критичните субекти при изпълнението на задълженията им, свързани с повишаването на тяхната устойчивост, а оттам и по- голяма цялостна надеждност на предоставянето на услуги. Заинтересована страна/група 3 - субекти – потребители на една или повече основни услуги (юридически и физически лица) Разходи: … Ползи: … Разходи: Потребителите биха могли да бъдат засегнати, ако критичен субект – доставчик на основна услуга, повиши цената на услугата, за да компенсира потенциални допълнителни разходи, свързани с изпълнение изискванията на Директива 2022/2557. Ползи: По-голяма надеждност и по- малко смущения на основните услуги, Разходи: Потребителите биха могли да бъдат засегнати, ако критичен субект – доставчик на основна услуга, повиши цената на услугата, за да компенсира потенциални допълнителни разходи, свързани с изпълнение изискванията на Директива 2022/2557. Ползи: По-голяма надеждност и по- малко смущения на основните услуги, Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 6. Сравняване на вариантите С Вариант 2 не се гарантира постигане на ефективност и единен подход в прилагане на Директива (ЕС) 2022/2557, както и осигуряване на адекватни координация, взаимодействие, планиране и осъществяване на необходимите дейности за постигане на устойчивост на критичните субекти в различните сектори и подсектори. Съществува и риск да бъдат пропуснати или да се преповтарят многократно разпоредби по прилагането на Директива (ЕС) 2022/2557, включително такива с междуведомствен обхват. Въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2022/2557 в различни нормативни актове ще затрудни осъществяването на необходимата координация на национално ниво, сътрудничеството и комуникацията между задължените страни, ще създаде опасност от противоречия, доколкото тези нормативни актове съдържат и други разпоредби и се основават на други принципи и не на последно място няма да се осигури оптимален и максимално рационален законодателен процес. Всичко това ще препятства качественото и срочно изпълнение на дейностите за постигане на поставените цели, както и постигането в максимална степен на очакваните положителни икономически, социални и екологични въздействия от въвеждане изискванията на директивата в българското законодателство. Вариант 3 е особено подходящ за справяне със съществуващата разпокъсаност на нормативната уредба, както и за: повишаване на правната сигурност; установяване на обща стратегическа рамка за постигане на устойчивост на критичните субекти в различните сектори и подсектори, които предоставят основни услуги; осигуряване на необходимата координация и взаимодействие на национално ниво, предвид междусекторните и трансгранични взаимозависимости; въвеждане на единен подход в процесите по установяване на критичните субекти, предоставящи основни услуги в секторите и подсекторите в обхвата на Директива 2022/2557, и извършването на национални оценки на риска; осигуряване на необходимото сътрудничество, координация и обмен на информация между националните компетентни органи, Европейската комисия и компетентните органи на останалите държави членки на ЕС. 26 | Страница предоставяни на потребителите; повишаване на обществената безопасност и сигурност, и положително въздействие върху качеството на живота. предоставяни на потребителите; повишаване на обществената безопасност и сигурност, и положително въздействие върху качеството на живота. Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти Вариантът дава възможност за консолидиране усилията на национално ниво за осигуряването на непрекъснатост на предоставянето на основни услуги и повишаването на устойчивостта на операторите, предоставящи тези услуги (чието прекъсване може сериозно да навреди на обществения интерес), както и за постигане в максимална степен на очакваните положителни икономически, социални и екологични въздействия. От горното следва, че Вариант 3 е по-ефективен и по-ефикасен. Очакваните положителни въздействия ще са по-слаби при Вариант 2. 6.1. Сравняване на ключовите положителни и отрицателни въздействия на всеки вариант Таблица 4. Ключови положителни и отрицателни въздействия 27 | Страница Вариант 2 Вариант 3 Икономически въздействия 1. Повишаване устойчивостта на операторите, предоставящи основни услуги, респективно намаляване броя на прекъсванията на основни услуги и съответно по -надеждно предоставяне на тези основни услуги на вътрешния пазар. ++ +++ 2. Изравняване на условията и възможностите за доставчиците на основни услуги на вътрешния пазар, което ще се отрази положително на конкуренцията. ++ ++ 3. Повишаване на икономическата стабилност + ++ Социални въздействия 1. Подобряване на качеството на предоставяните услуги за гражданите. + ++ 2. Положително въздействие в сферата на сигурността и обществената безопасност. ++ +++ 3. Обработването на лични данни за идентифицирани физически лица или информация, която + + Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 6.2. Сравняване на изследваните варианти Таблица 5. Сравняване на изследваните варианти 28 | Страница позволява идентифицирането на физически лица. Екологични въздействия 1. Въздействие: Намаляване на честотата и/или сериозността на смущенията в предоставянето на основни услуги, предизвикани от умишлено или неумишлено предизвикани аварии, пожари, разливи и изпускания на опасни вещества и други събития, които имат значителен негативен ++ +++ 2. По-ефикасно използване на ресурсите, както и по - устойчиви модели на потребление и производство + + Вариант 2 Вариант 3 Ефективност Цел 1: Да се гарантира по-високо ниво на разбиране на рисковете и взаимозависимостите, както и на средствата за справяне с тях + ++ Цел 2: Да се гарантира, че държавните органи установяват като критични всички съответни субекти във всички ключови сектори + ++ Цел 3: Да се гарантира, че публичната политика и оперативната практика включват широк кръг от дейности за повишаване на устойчивостта + ++ Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 6.3. Класиране на вариантите и идентифициране на препоръчителен вариант Въз основа на посочените в раздел 4 рискове, свързани с Вариант 2, въздействията на тези варианти, посочени в раздел 5, и сравнението, направено в този раздел, като препоръчителен вариант е идентифициран Вариант 3 „Транспониране на Директива (ЕС) 2022/2557 в нов специален закон – Закон за устойчивост на критичните субекти“. 7. Препоръчителен вариант Препоръчителният вариант е най-ефективен и най-ефикасен за постигане на конкретните цели, посочени в раздел 3, а от там – и на общата цел - да се гарантира непрекъснатото предоставяне на основни услуги на вътрешния пазар чрез повишаване на устойчивостта на критичните субекти. Чрез прилагането на този вариант ще се постигнат в най-голяма степен положителните икономически, социални и екологични въздействия, описани в раздел 5. Ще бъде постигната пълна съгласуваност с Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (Директивата) и ще се създаде цялостна законодателна рамка, насочена към устойчивостта на критичните субекти. Със законопроекта се предвижда да се уредят: 1. задълженията на държавните органи за установяване на критичните субекти, предоставящи услуги на територията на Република България, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); 29 | Страница Цел 4: Да се укрепи капацитетът и да се подобрят сътрудничеството и комуникацията между заинтересованите страни + +++ Ефикасност + ++ Съгласуваност Да. Значителен компромис. Да. Риск за прилагане Важни рискове – липса координация, прилагане на различни подходи при осъществяване на дейностите от компетентните държавни органи. Ограничени рискове Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти 2. оказването на подкрепа от държавните органи на критичните субекти по т. 1 при изпълнение на задълженията им; 3. задълженията на критичните субекти за повишаване на тяхната устойчивост и способността им да предоставят на вътрешния пазар услугите по т.1; 4. реда за установяване на критичните субекти, включително критични субекти от особено европейско значение; 5. осъществяването на контрол над критичните субекти; 6. налагането на административни наказания за нарушения по закона; 7. осъществяване на сътрудничество и докладване по прилагането на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2557 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета; 8. прилагането на мерки за постигане на висока степен на устойчивост на критичните субекти, за да се гарантира предоставянето на основни услуги и да се подобри функционирането на вътрешния пазар. Предвид хоризонталният характер на функции, отговорности и правомощия на държавните органи и институции по отношение на широкия спектър от категории субекти, които предоставят основни услуги в 11 сектора по приложението към Директива 2022/2557, е необходимо осигуряване на над ведомствена координация и сътрудничество на различните органи на изпълнителната власт за изпълнение на изискванията на Директива 2022/2557. В тази връзка Министерският съвет трябва да бъде водещ в определянето на държавната политика за устойчивост на критичните субекти и осъществяването на общото ръководство по нейното изпълнение. Държавната политика за устойчивост на критичните субекти изисква насоченост към осигуряване на устойчивост на предоставянето на основни услуги, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции и широк спектър от икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от ДФЕС, и е от значение за защитата на националната сигурност. Предвид хоризонталния характер на политиката, за постигането на необходимата координация на високо ниво се предвижда Съветът по сигурността към Министерския съвет, да бъде консултативен и координиращ орган по въпросите за устойчивостта на предоставянето на основни услуги. Включително е предвидено да се определи и национален координатор по устойчивост на критичните субекти, който е и секретар на съвета. 30 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти Със законопроекта се предвижда Министерският съвет да определи компетентните органи (наречени „национални компетентни органи“) за секторите и подсекторите, посочени в приложението към Директива (ЕС) 2022/2557. Със законопроекта се предвижда също секретариата на Съвета по сигурността да изпълнява функциите на единно звено за контакт (наречено „Национално единно звено за контакт“), което да координира и осъществява на оперативно ниво комуникацията с националните компетентни органи, Европейската комисия и единните звена за контакт на останалите държави членки на ЕС, както и да подпомага дейността на Съвета по устойчивост на критичните субекти към Министерския съвет. Национално единно звено за контакт е необходимо да има над ведомствен характер и в тази връзка е предложено да се ситуира в Администрацията на Министерския съвет. С оглед изпълнение на изискванията на Директива 2022/2557 в законопроекта са предвидени функции, задължения и необходимите правомощия на националните компетентни органи, на единното звено за контакт, на Съвета по сигурността към Министерския съвет, включително на националния координатор по устойчивост на критичните субекти, както и осъществяването на сътрудничество и докладването по прилагането на Директива 2022/2557. Със законопроекта се предвижда регламентиране на националната рамка за устойчивост на критичните субекти, включително разработването и приемането на изискващата се национална стратегия по Директива 2022/2557, оценка на риска, реда за установяване на критичните субекти, създаването на регистър. Предвидени са задължения на критичните субекти за предприемане на мерки за повишаване на тяхната устойчивост, за уведомяването за инциденти със значително нарушаващо въздействие, както и осъществяването на контрол от страна на компетентните органи по изпълнението на тези задължения и налагането на административни наказания за нарушения на закона. 8. Обществени консултации На портала за обществени консултации на Министерския съвет3 и на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи4 на 31.12.2024 г. за срок от 14 дни бяха публикувани за обществено обсъждане Консултационен документ по проекта на Закон за устойчивост на критичните субекти и проект на структура на Закон за устойчивост на критичните субекти. 3 https://strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?Id=8799 4 https://mvr.bg/министерството/за-министерството-на-вътрешните-работи/нормативна- уредба/проекти-на-нормативни-актове/законопроекти 31 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти Постъпилите в хода на общественото обсъждане бележки, предложения и констатации са обобщени в справка, приложена към настоящия документ. 9. Последваща оценка на въздействието Съгласно чл. 25 от Директива (ЕС) 2022/2557, Европейската комисията периодично прави преглед на действието на същата директива и докладва на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз. В доклада по- специално се прави оценка на добавената стойност на директивата, въздействието ѝ за гарантиране на устойчивостта на критичните субекти, както и дали приложението към директивата следва да бъде изменено. Комисията следва да представи първия такъв доклад не по-късно от 17 юни 2029 г. Съгласно чл. 22 от Закона за нормативните актове, органът, в чиято компетентност е изпълнението на новия закон, извършва последваща оценка на въздействието на този закон в срок 5 години след влизането му в сила или в по-кратък срок, определен от същия орган. За да се гарантира достатъчно дълъг период за оценяване на въздействието на законодателния акт - Закон за устойчивост на критичните субекти, е препоръчително последващата оценка на въздействието да бъде извършена четири години след влизането му в сила. С § 6 от ПЗР на предлагания законопроект изпълнението на Закона за устойчивост на критичните субекти се възлага на Министерския съвет. 10. Източници 1. Закон за нормативните актове 2. Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието 3. Ръководство за извършване на предварителна оценка на въздействието - (РМС № 728 от 2019 г.) 4. ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2557 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета 5. Предложение за ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно устойчивостта на критичните субекти {SEC(2020) 433 final} - {SWD(2020) 358 final} - {SWD(2020) 359 final} 11. Приложения - Резюме към цялостна предварителна оценка на въздействието. - Справка за постъпилите предложения, след проведени обществени консултации по Консултационен документ относно проект на Закон за 32 | Страница Доклад на цялостна предварителна оценка на въздействието│Законопроект за устойчивост на критичните субекти критичните субекти, публикуван на 31.12.2024 г. на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. 33 | Страница

812100-3906 27.02.2025 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ АДМИНИСТРАЦИЯ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ Recoverable Signature X 04.07-13/26.02.2025 г. Signed by: Lyubomir Plamenov Petkov ДО Г-ЖА ЛИЛИЯ БОЧЕВА ВПД АДМИНИСТРАТИВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ На Ваш изх. № 812100-3530/24.02.2025 г. УВАЖАЕМА ГОСПОЖО БОЧЕВА, Приложено Ви изпращам становището на дирекция „Модернизация на администрацията" относно съгласуването на цялостна предварителна оценка на въздействието на проект на Закон за устойчивост на критичните субекти. Съгласуването се извършва на основание чл. 30в. от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Приложение: становище на дирекция „Модернизация на администрацията" ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА" В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ Recoverable Signature X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Закон за устойчивост на критичните субекти Вид оценка: Цялостна Становище по ред: Второ съгласуване Номер и дата: X 04.07-13/26.02.2025 г. Signed by: Lyubomir Plamenov Petkov В отговор на №: 812100-3530/24.02.2025 г. Институция: Министерство на вътрешните работи Диспозитив: Не съгласува. Отправя препоръки. Основание: Чл. 30в, ал.3, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация I. Относно раздел 1 „Описание на проблема": Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието (НОМИОВ) изисква докладът на цялостната предварителна оценка на въздействието да съдържа описание на проблема или въпросите, които се уреждат с проекта на нормативен акт (чл.22, ал.2, т.1). Описанието на проблема, в по-голямата си част, възпроизвежда Директива (ЕС) 2022/2557 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти, без да съдържа в достатъчна степен описание на проблемите, които се уреждат с нормативния акт, съобразени със стратегическата и нормативната рамка в България. Липсата на описание на проблемите, уреждани със закона, се отразява на качеството на останалите раздели на оценката, в която се наблюдават дефицити в ключови аспекти от анализа, като: състав и брой на субектите, съставляващи заинтересованите страни; размер на очакваната административна тежест и разходите за всички заинтересовани страни; институционалното обезпечаване и разпределение на функциите по изпълнение на разпоредбите на Директива 2022/2557. Препоръчваме описанието на проблема да се допълни с повече информация, за проблемите, уреждани с нормативния акт. В периода 2023-2024 г. междуведомствената работна група за въвеждане в националното законодателство на Директива 2022/2557 е дискутирала ключовите аспекти от предстоящото транспониране на разпоредбите и е изготвен доклад. II. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни": гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Изложението на раздела следва да се допълни с посочване на броя и субектите, съставляващи т. 2 – предоставящи една или повече основни услуги, вкл. микро, малки и средни предприятия, както и функциите, които имат по отношение на Директива 2022/2557. III. Относно раздел 4 „Варианти на действие" Вместо описание на вариант 2 и вариант 3 се съдържат оценки, че вариант 2 не е целесъобразен и не гарантира постигане на ефективност и единен подход в прилагане на Директива (ЕС) 2022/2557, а вариант 3 е най-приемлив. Подобни констатации не произтичат и не са базирани от информацията в оценката, съдържаща се в предходните раздели. Препоръчваме обективно да се опишат вариант 2 и вариант 3, без да се предпоставя, че вариант 2 не е целесъобразен. Аргументацията и решението относно избора ва вариант следва да бъде направена в раздел 6 „Сравняване на вариантите". IV. Относно раздел 5 „Анализ на въздействията": Анализът, съдържащ се в т. 2. „Въздействие върху административните разходи на физическите и юридическите лица" е ключов за постигане целите на закона. Описаните в чл.13 на Директивата мерки за повишаване на устойчивостта на критичните субекти съдържат задължение за предприемане на подходящи и пропорционални технически мерки, организационни мерки и мерки за сигурност, за да гарантират своята устойчивост, в това число мерки, които са необходими за предотвратяване на настъпването на инциденти, осигуряване на адекватна физическа защита на своите помещения и критична инфраструктура при надлежно отчитане на мерки като например издигане на огради, поставяне на бариери, уреди и рутинни практики за наблюдение на периметъра, оборудване за откриване и контрол на достъпа, реагиране, противодействие и смекчаване на последиците от инциденти при надлежно отчитане на прилагането на процедури и протоколи за управление на рискове и на кризи, както и на режими за предупреждение, възстановяване от инциденти, гарантиране на подходящо управление на сигурността на служителите и др. Препоръчваме т.2 да се преработи и допълни с информация относно прогнозния размер на административната тежест и разходите за отделните групи заинтересовани страни, описани в приложението към чл.2 от директивата. Информацията следва да формулира въз основа на извършени изчисления и анализ и да е съобразена с изискването на чл.22, ал.2, т.5. от НОМИОВ докладът да съдържа количествено и качествено измерение на всички значителни икономически и/или социални, и/или екологични въздействия най-малко за следващите три години, водещи до разходи, включително директни, за заинтересованите страни, за отделни икономически и социални сектори и/или групи предприятия – за една година, в левове и/или в други мерни единици, позволяващи съпоставяне за всеки вариант по т. 4. В т.3. „Въздействия върху държавния бюджет" се посочва, че двата варианта ще окажат известно въздействие върху бюджета на съответните компетентни държавни органи, вследствие въвеждането на специфични задължения, свързани с изпълнение на дейностите по установяване на критичните субекти и упражняване на контрол, извършването на редовни оценки на риска на национално равнище, разработването на национална стратегия, както и ангажимента на държавните органи да оказват подкрепа на критичните субекти при гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 4 изпълнението на задълженията им, свързани с повишаването на тяхната устойчивост. Описанието е твърде общо и не отговаря на изискването на чл.22, ал.2, т.7. от НОМИОВ докладът да съдържа описание на промяната на административната тежест по отношение на заинтересованите страни за всеки от вариантите по т. 4, включително в случай на нови регулаторни режими и регистри. Препоръчване описанието да се разшири и конкретизира, в това число като се посочи и необходимо ли е увеличаване на числеността на заинтересованите лица, които са органи на изпълнителната власт, а ако такова е необходимо по какъв начин ще се осигури компенсираното увеличаване на числеността. V. Относно раздел 7 „Препоръчителен вариант": Видно от разпоредбите на Директива 2022/2557 е, че се изисква съчетаване на консултативни и оперативно технически функции, включително и на надзор. При необходимост от възлагане на правомощия на държавни органи (или функции на административни структури) на първо място трябва да се разгледат възможностите новите правомощия да бъдат възложени на съществуващ орган на изпълнителната власт със специална компетентност. В крайното решение следва да се вземе предвид и че субектите на критичната инфраструктура са от различни сектори, а част от тях са частни обекти и е важно съответният орган да има опит и традиции при ангажиране на специални субекти и обекти, за да се координира успешно цялостната дейност при евентуално настъпване на инцидент, за което незабавно следва да бъде информирана Европейската комисия и други държави членки, ако това ги засяга. Във връзка с изложеното изразяваме становище за нецелесъобразността за създаване на консултативен съвет, чийто секретар и национален координатор да са служители в администрацията на Министерския съвет и звено (Националното единно звено за контакт) в администрацията на Министерския съвет. Считаме че вместо това правомощията трябва да се възложат на съществуващи държавни органи със специална компетентност, като се изменят специалните закони, както и да се използват съществуващи консултативни съвети. В тази връзка препоръчваме разделът да се преработи в съответствие с писмо №04.07-35 от 03.07.2024 г. на главния секретар на Министерския съвет относно резултати от дейността на междуведомствена работна група и проект на закон, с който да се транспонира в националното законодателство Директива 2022/2557 за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/14. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 4 *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА": Invalid signature X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ гр. София, бул. „Дондуков" № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 4 от 4

Таблица за съответствие с ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2557 от 14 декември 2022 г. на Европейския парламент и на Съвета за устойчивостта на критичните субекти (CELEX 32022L2557) 1 Наименование и идентификационен номер Наименование на проекта на българския акт/ действащите актове, с които се въвеждат изискванията Степен на съответствие Пълно/ Частично/ ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2557 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (Текст от значение за ЕИП) CELEX 32022L2557 Проект на Закон за устойчивост на критичните субекти Липсва/ не се налага транспониране Глава I ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ Член 1 Предмет и обхват 1. В настоящата директива са: a) предвидени задължения за държавите членки да предприемат конкретни мерки с цел да се гарантира, че услуги, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 ДФЕС, се предоставят безпрепятствено в рамките на вътрешния пазар, и по-специално задълженията да установят критичните субекти и да оказват подкрепа на критичните субекти при изпълнение на наложените им Чл. 1. (1) Този закон урежда: 1. задълженията на държавните органи за установяване на критичните субекти в секторите и подсекторите по приложение № 1, предоставящи услуги от списъка по приложение № 2 на територията на Република България, които са от основно значение за поддържането на жизненоважни обществени функции или икономически дейности, попадащи в обхвата на член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); 2. оказването на подкрепа от държавните органи на критичните субекти по т. 1 при изпълнение на задълженията им по този закон; Пълно 2 задължения; б) предвидени задължения за критичните субекти, насочени към повишаване на тяхната устойчивост и способността им да предоставят на вътрешния пазар услугите, посочени в буква а); Чл. 1. (1) Този закон урежда: 3. задълженията на критичните субекти за повишаване на тяхната устойчивост и способността им да предоставят на вътрешния пазар услугите по т.1; Пълно в) установени правила: i) за надзор над критичните субекти; ii) за правоприлагане; iii) за установяването на критични субекти от особено европейско значение и за консултативните мисии за оценка на мерките, които такива субекти са въвели за изпълнение на задълженията си съгласно глава III.; Чл. 1. (1) Този закон урежда: 4. реда за установяване на критичните субекти, включително критични субекти от особено европейско значение; 5. осъществяването на контрол над критичните субекти; 6. налагането на административни наказания за нарушения по този закон; Чл. 21. (1) Критичните субекти от особено европейско значение, считано от датата посочена в уведомлението по чл. 20, т. 3, са обект на консултативни мисии, организирани от Европейската комисия за оценка на въведените мерки и изпълнението на задълженията по чл. 16 и 17. (4) Консултативните мисии по ал. 1 се провеждат при условията и по реда на чл. 18 от Директива (ЕС) 2022/2557 и в съответствие с приложимото национално право, като се зачитат националната сигурност и защитата на интересите на Република България в областта на сигурността. Пълно г) установени общи процедури за сътрудничество и докладване за прилагането на настоящата директива Чл. 1. (1) Този закон урежда: 7. осъществяване на сътрудничество и докладване по прилагането на ДИРЕКТИВА (ЕС) 2022/2557 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 14 декември 2022 година за устойчивостта на критичните субекти и за отмяна на Директива 2008/114/ЕО на Съвета (OB, L 333 от 27.12.2022 г.); Пълно 3 д) предвидени мерки за постигане на висока степен на устойчивост на критичните субекти, за да се гарантира предоставянето на основни услуги в рамките на Съюза и да се подобри функционирането на вътрешния пазар. Чл. 1. (1) Този закон урежда: 8. прилагането на мерки за постигане на висока степен на устойчивост на критичните субекти, за да се гарантира предоставянето на основни услуги и да се подобри функционирането на вътрешния пазар. Пълно 2. Настоящата директива не се прилага за въпроси, обхванати от Директива (ЕС) 2022/2555, без да се засяга член 8 от настоящата директива. С оглед на взаимовръзката между физическата сигурност и киберсигурността на критичните субекти държавите членки гарантират съгласувано прилагане на настоящата директива и на Директива (ЕС) 2022/2555. Чл. 2. (1) Този закон не се прилага: 1. за въпроси, обхванати от Закона за киберсигурност; Пълно 3. Когато разпоредбите на специални секторни правни актове на Съюза изискват от критичните субекти да предприемат мерки за повишаване на тяхната устойчивост и когато тези изисквания са признати от държавите членки най-малко като равностойни на съответстващите им задължения, предвидени в настоящата директива, съответните разпоредби на настоящата директива не се прилагат, включително разпоредбите относно надзора и правоприлагането, предвидени в глава VI. Чл. 2. (3) Когато разпоредбите на правeн акт на Европейския съюз или на закон, който е специален за конкретен сектор или услуга, посочени в приложения № 1 и 2, изискват от установените по този закон критични субекти да предприемат мерки за повишаване на тяхната устойчивост и когато тези изисквания са признати от компетентния орган по чл. 7, ал. 1 най- малко като равностойни на съответстващите им задължения по този закон, съответните разпоредби на настоящия закон не се прилагат. Пълно 4. Без да се засяга член 346 ДФЕС, информацията, която е поверителна съгласно правилата на Съюза или националните правила, например правилата за търговската тайна, се обменя с Комисията и с други имащи отношение органи в съответствие с настоящата директива само когато този обмен е необходим за прилагането на настоящата директива. Обменяната информация се ограничава до информацията, която има значение за целите на този обмен и е пропорционална на тези цели. При обмена на информация се гарантират Чл. 7. (4) Националните компетентни органи имат право да изискват: 1. от критичните субекти информация по чл. 25, ал. 1 и 2; 2. от държавни и местни органи, организации и юридически лица документи и информация, свързани с установяване на критичните субекти, рисковете и заплахите за предоставянето на основни услуги, както и с изпълнението на мерките за повишаване на устойчивостта на критичните субекти, при спазване на Пълно 4 поверителността на информацията и сигурността, и търговските интереси на критичните субекти, като се зачита сигурността на държавите членки. държавната, служебната и търговската тайна (5) Националните компетентни органи, в съответствие с националното законодателство, третират придобитите информация и документи по ал. 4 по начин, който осигурява запазване на поверителността и защитава сигурността и търговските интереси на съответния критичен субект. Чл. 9. (5) При трансграничен инцидент Националното единно звено за контакт уведомява националните единни звена за контакт на другите засегнати държави - членки на Европейския съюз. (6) В случаите по ал. 5 Националното единно звено за контакт запазва търговските интереси на критичните субекти, както и поверителността на информацията, съдържаща се в уведомленията им, в съответствие с българското законодателство и с правото на Европейския съюз. Чл. 25 (5) Въз основа на информацията, предоставена от критичния субект в уведомлението по ал. 1, съответният национален компетентен орган, чрез Националното единно звено за контакт, информира единните звена за контакт на другите засегнати държави - членки на Европейския съюз, ако инцидентът има или може да има значително въздействие върху критичните субекти и непрекъснатостта на предоставянето на основни услуги на или в една или повече други държави членки на Европейския съюз. (6) Когато даден инцидент има или може да има значително въздействие върху непрекъснатостта на предоставянето на основни услуги в шест или повече държави членки на Европейския съюз, съответният национален компетентен орган, чрез Националното 5 единно звено за контакт уведомяват и Европейската комисия за този инцидент. (7) Националните компетентни органи и Националното единно звено за контакт, които изпращат и получават информация по ал. 5 и 6, в съответствие с правото на Европейския съюз и националното законодателство, третират тази информация по начин, който осигурява запазване на нейната поверителност и защитава сигурността и търговските интереси на съответния критичен субект. 5. Настоящата директива не засяга отговорността на държавите членки да гарантират националната сигурност и отбрана и правомощията им да гарантират други основни държавни функции, включително осигуряване на териториалната цялост на държавата и поддържане на реда и законността. Чл. 1. (2) Този закон не засяга отговорността на държавните органи да гарантират националната сигурност и отбрана и правомощията им да гарантират други основни държавни функции, включително осигуряване на териториалната цялост на държавата и поддържане на реда и законността. Пълно 6. Настоящата директива не се прилага за органи на публичната администрация, извършващи своята дейност в областта на националната сигурност, обществената сигурност, отбраната или правоприлагането, включително в областта на разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления Чл. 2. (1) Този закон не се прилага: 2. за държавни органи и административни структури в сектор „Публична администрация“, които осъществяват своята дейност в областта на националната сигурност, опазването на общественият ред и сигурност, отбраната или правоприлагането, включително в областта на разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, както и за Народното събрание, органите на съдебната власт и Българска народна банка. Пълно 7. Държавите членки могат да решат, че член 11 и глави III, IV и VI не се прилагат изцяло или частично за конкретни критични субекти, които извършват дейности в областта на националната сигурност, обществената сигурност, отбраната или правоприлагането, включително в областта на Не е предвидено такова изключение. Пълно Член 2 Допълнителни разпоредби Пълно Определения § 2. По смисъла на този закон: За целите на настоящата директива се прилагат следните определения: т. 3. „Критичен субект“ е публичен или частен субект, 1) „критичен субект“ означава публичноправен или който е установен от компетентен държавен орган в частноправен субект, който е установен от държава съответствие с чл. 13 като попадащ в една от членка в съответствие с член 6 като попадащ в една от категориите, посочени в третата колона от таблицата в категориите, посочени в третата колона от таблицата в приложение № 1 приложението; 2) „устойчивост“ означава способността на критичен т. 12. „Устойчивост“ означава способността на Пълно субект да предотвратява инциденти, да се защитава от критичен субект да предотвратява инциденти, да се тях, да реагира при такива, да им устоява, да ги защитава от тях, да реагира при такива, да им устоява, смекчава, да ги поема, да се приспособява към тях и да да ги смекчава, да ги поема, да се приспособява към тях се възстановява от такива инциденти; и да се възстановява от такива инциденти; 6 разследването, разкриването и наказателното преследване на престъпления, или които предоставят услуги изключително на органите на публичната администрация, посочени в параграф 6 от настоящия член. 8. Задълженията, предвидени в настоящата директива, не водят до предоставянето на информация, разкриването на която противоречи на основните интереси на държавите членки, свързани с националната сигурност, обществената сигурност или отбраната. Не се налага транспониране 9. Настоящата директива не засяга правото на Съюза относно защитата на личните данни, по-специално Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Не се налага транспониране 3) „инцидент“ означава всяко събитие, което може т. 2. „Инцидент“ означава всяко събитие, което може Пълно значително да наруши или което нарушава значително да наруши или което нарушава предоставянето на основна услуга, включително когато предоставянето на основна услуга, включително когато засяга националните системи, които гарантират засяга националните системи, които гарантират принципите на правовата държава; принципите на правовата държава; 4) „критична инфраструктура“ означава актив, т. 4. „Критична инфраструктура“ означава актив, Пълно съоръжение, оборудване, мрежа или система или част съоръжение, оборудване, мрежа или система или част от актив, съоръжение, оборудване, мрежа или система, от актив, съоръжение, оборудване, мрежа или система, които са необходими за предоставянето на основна които са необходими за предоставянето на основна услуга; услуга; С § 5, т. 3, б. „а“ от ПЗР на законопроекта се прави следното изменение на т. 15 на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита при бедствия: „15. „Критична инфраструктура“ е понятие по смисъла на § 2, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за устойчивост на критичните субекти;“ Допълнителни разпоредби Пълно § 2. По смисъла на този закон: 5) „основна услуга“ означава услуга, която е от т. 5. „Основна услуга“ означава услуга, която е от критично значение за поддържането на жизненоважни критично значение за поддържането на жизненоважни обществени функции, икономически дейности, обществени функции, икономически дейности, общественото здраве и обществената безопасност или общественото здраве и обществената безопасност или околната среда; околната среда; 6) „риск“ означава възможността за настъпване на щети т. 8. „Риск“ означава възможността за настъпване на Пълно или нарушаване на услуга в резултат на инцидент и се щети или нарушаване на услуга в резултат на инцидент изразява като комбинация от мащаба на щетата или и се изразява като комбинация от мащаба на щетата или нарушаването и вероятността за настъпване на нарушаването и вероятността за настъпване на инцидента; инцидента; 7) „оценка на риска“ означава цялостният процес, въз т. 6. „Оценка на риска“ означава цялостният процес, въз Пълно основа на който се определят естеството и степента на основа на който се определят естеството и степента на риска, като се идентифицират и анализират съответните риска, като се идентифицират и анализират съответните 7 потенциални заплахи, уязвими места и опасности, които потенциални заплахи, уязвими места и опасности, които биха могли да доведат до настъпването на инцидент, и биха могли да доведат до настъпването на инцидент, и като се оценява вероятната щета или нарушаване на като се оценява вероятната щета или нарушаване на предоставянето на основна услуга, които могат да бъдат предоставянето на основна услуга, които могат да бъдат причинени от посочения инцидент; причинени от посочения инцидент; 8) „стандарт“ означава стандарт съгласно т. 10. „Стандарт“ означава стандарт съгласно Пълно определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № определението в член 2, точка 1 от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета; 9) „техническа спецификация“ означава техническа т. 11. „Техническа спецификация“ означава техническа Пълно спецификация съгласно определението в член 2, точка 4 спецификация съгласно определението в член 2, точка 4 от Регламент (ЕС) № 1025/2012; от Регламент (ЕС) № 1025/2012 на Европейския парламент и на Съвета; 10) „орган на публичната администрация“ означава Чл. 2. (1) Този закон не се прилага: Пълно орган, признат като такъв в държава членка в 2. за държавни органи и административни структури в съответствие с националното право, с изключение на сектор „Публична администрация“, които осъществяват органи на съдебната власт, парламенти или централни своята дейност в областта на националната сигурност, банки, който отговаря на следните критерии: опазването на общественият ред и сигурност, отбраната a) създаден е с цел да задоволява нужди от общ интерес или правоприлагането, включително в областта на и няма промишлен или търговски характер; разследването, разкриването и наказателното б) притежава юридическа правосубектност или е преследване на престъпления, както и за Народното оправомощен по закон да действа от името на друг събрание, органите на съдебната власт и Българска субект с юридическа правосубектност; народна банка. в) финансира се основно от държавни или други публичноправни органи на централно равнище; е обект на управленски надзор от страна на тези органи или има Приложение № 1, колона „Категории субекти“ към т. 9. административен, управителен или надзорен орган, Публична администрация: повечето от половината от членовете на който са „Органи на изпълнителната власт и административни назначени от държавни или други публичноправни структури по чл. 19, ал. 2, т. 4 и ал. 4 и чл. 38, ал. 1, т. 2- органи на централно равнище; 6 от Закона за администрацията, които имат г) има правомощието да отправя към физически или правомощието да отправят към физически или юридически лица административни или регулаторни юридически лица административни или регулаторни 8 решения, засягащи техните права в областта на решения, засягащи техните права в областта на трансграничното движение на хора, стоки, услуги или трансграничното движение на хора, стоки, услуги или капитал. капитал“ ; 9 Член 3 Минимална хармонизация Настоящата директива не възпрепятства държавите членки да приемат или запазят разпоредби на националното право с оглед на постигането на по- високо равнище на устойчивост на критичните субекти, при условие че тези разпоредби са съобразени със задълженията на държавите членки, предвидени в правото на Съюза. Не се налага транспониране ГЛАВА II НАЦИОНАЛНИ РАМКИ ОТНОСНО УСТОЙЧИВОСТТА НА КРИТИЧНИТЕ СУБЕКТИ Член 4 Стратегия за устойчивост на критичните субекти 1. След консултация, която в рамките на практически възможното е отворена за участие на съответните заинтересовани страни, всяка държава членка приема до 17 януари 2026 г. стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти (наричана по- долу „стратегията“). В стратегията се определят стратегическите цели и мерките на политиката, надграждащи съответните съществуващи национални или секторни стратегии, планове или подобни документи, за постигане и поддържане на високо ниво на устойчивост на тези критични субекти, като се обхващат най-малко секторите, посочени в Глава втора. НАЦИОНАЛНА РАМКА ЗА УСТОЙЧИВОСТ НА КРИТИЧНИТЕ СУБЕКТИ Чл. 11. (1) Министерският съвет приема с решение Национална стратегия за повишване на устойчивостта на критичните субекти по предложение на председателя на съвета по чл. 4. (3) Стратегическите цели и мерките на политиката определени в стратегията по ал. 1, трябва да надграждат съответните съществуващи национални или секторни стратегии, планове или подобни документи, за постигане и поддържане на високо ниво на устойчивост на критичните субекти, като се обхващат най-малко секторите, посочени в приложение № 1. Пълно 2. Всяка стратегия съдържа най-малко следните Чл. 11. (2) Националната стратегия за повишаване на Пълно елементи: устойчивостта на критичните субекти е стратегическа рамка на политиката за устойчивост на критичните субекти, която включва: a) стратегически цели и приоритети, насочени към 1. цели и приоритети за повишаване на цялостната повишаване на цялостната устойчивост на критичните устойчивост на критичните субекти, като се вземат субекти, като се вземат предвид трансграничните и предвид трансграничните и междусекторните междусекторните зависимости и взаимнозависимости; зависимости и взаимозависимости; б) рамка за управление за постигането на 2. рамка за управление за постигането на целите и Пълно стратегическите цели и приоритети, включително приоритетите по т. 1, включително описание на описание на функциите и отговорностите на различните функциите и отговорностите на различните органи, органи, критични субекти и други лица, участващи в критични субекти и други лица, участващи в изпълнението на стратегията; изпълнението на стратегията; в) описание на мерките, необходими за повишаване на 3. описание на мерките, необходими за повишаване на Пълно цялостната устойчивост на критичните субекти, устойчивостта на критичните субекти, включително включително описание на оценката на риска, посочена в описание на оценката на риска, посочена в чл. 12, ал. 1; член 5; г) описание на процеса за установяване на критичните 4. описание на процеса за установяване на критичните Пълно субекти; субекти; д) описание на процеса за оказване на подкрепа на 5. описание на процеса за оказване на подкрепа на Пълно критичните субекти в съответствие с настоящата глава, критичните субекти, включително мерки за засилване включително мерки за засилване на сътрудничеството на сътрудничеството между публичния сектор, от една между публичния сектор, от една страна, и частния страна, и частния сектор и публичните и частните сектор и публичните и частните субекти, от друга субекти, от друга страна; 10 приложението. Преходни и Заключителни разпоредби § 3. Министерският съвет: 2. в срок до шест месеца от влизането в сила на закона приема национална стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти; страна; е) списък на основните органи и съответните 6. списък на основните държавни органи и съответните Пълно заинтересовани страни, различни от критичните заинтересовани страни, различни от критичните субекти, които участват в изпълнението на стратегията; субекти, които участват в изпълнението на стратегията; ж) политическа рамка за координация между 7. рамка за взаимодействие и координация между Пълно компетентните органи по настоящата директива компетентните органи по този закон и компетентните (наричани по-долу „компетентните органи“) и органи по Закона за киберсигурност за целите на компетентните органи по Директива (ЕС) 2022/2555 за обмена на информация относно рискове за целите на обмена на информация относно рискове за киберсигурността, киберзаплахи и киберинциденти и киберсигурността, киберзаплахи и киберинциденти и относно несвързани с киберпространството рискове, относно несвързани с киберпространството рискове, заплахи и инциденти и осъществяването на контрол на заплахи и инциденти и изпълнението на надзорни критичните субекти; задачи; з) описание на вече въведените мерки, насочени към 8. описание на въведените мерки, насочени към Пълно улесняване на изпълнението на задълженията съгласно улесняване на изпълнението на задълженията съгласно глава III от настоящата директива от малките и Глава трета от този закон от малките и средните средните предприятия по смисъла на приложението към предприятия по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията, които малките и средните предприятия, които са установени съответните държави членки са установили като като критични субекти. критични субекти. След консултация, която в рамките на практически Чл. 11. (4) Стратегията по ал. 1 се преразглежда и Пълно възможното е отворена за участие на съответните актуализира най-малко веднъж на четири години. заинтересовани страни, държавите членки актуализират своите стратегии най-малко на всеки четири години. 11 3. Държавите членки представят на Комисията своите стратегии и съществените им актуализации в тримесечен срок след приемането им. Чл. 9. (4) Националното единно звено за контакт уведомява Европейската комисия за Националната стратегия за повишаване на устойчивостта на критичните субекти и нейните актуализации в тримесечен срок от приемането им. Пълно Член 5 Пълно 12 Оценка на риска от държавите членки 1. На Комисията се предоставя правомощието до 17 ноември 2023 г. да приеме делегиран акт в съответствие с член 23 за допълване на настоящата директива чрез изготвяне на неизчерпателен списък на основните услуги в секторите и подсекторите, посочени в приложението. Компетентните органи използват Чл. 12. (1) Компетентните органи по чл. 7, ал. 1 използват списъка на основните услуги по приложение № 2 за извършването на национална оценка на риска за съответните сектори и подсектори по приложение № 1. Оценката на риска за сектора или подсектора се приема списъка на основните услуги за извършването на оценка с акт на компетентния орган. (4) Оценката 1 най-малко на риска (наричана по-долу „оценката на риска на на риска по ал. се извършва държавата членка“) в срок до 17 януари 2026 г. и веднъж на четири години. впоследствие - когато е необходимо, но най-малко (5) Компетентните органи използват оценката на риска веднъж на четири години. Компетентните органи по ал. 1 с цел установяване на критичните субекти в използват оценката на риска на държавата членка с цел съответствие с чл.12 и подпомагане на тези критични установяване на критичните субекти в съответствие с субекти да предприемат мерки съгласно чл.16. член 6 и подпомагане на тези критични субекти да предприемат мерки съгласно член 13. Преходни и Заключителни разпоредби В оценката на риска на държавата членка се отчитат съответните природни и антропогенни рискове, включително тези от междусекторно или трансгранично естество, произшествия, природни бедствия, извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, и хибридни заплахи или други враждебни заплахи, включително терористични престъпления съгласно предвиденото в Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета. § 4. Националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1: 2. в срок до шест месеца от влизането в сила на закона извършват национална оценка на риска по чл. 12, ал. 1; Чл. 12. (2) В оценката на риска по ал. 1 се отчитат съответните природни и антропогенни рискове, включително тези от междусекторно или трансгранично естество, произшествия, природни бедствия, извънредни ситуации, свързани с общественото здраве, и хибридни заплахи или други враждебни заплахи, включително терористични престъпления съгласно предвиденото в Директива (ЕС) 2017/541 на Европейския парламент и на Съвета… 2. При извършване на оценката на риска на държавата Чл. 12. (2) … При извършване на оценката на риска Пълно 13 членка държавите членки вземат предвид най-малко следните елементи: a) общата оценка на риска, извършена съгласно член 6, параграф 1 от Решение № 1313/2013/ЕС; б) други относими оценки на риска, извършвани съгласно изискванията на съответните специални секторни правни актове на Съюза, включително регламенти (ЕС) 2017/1938 и (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2007/60/ЕО и 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета; в) съответните рискове, произтичащи от степента на зависимост на секторите, посочени в приложението, един от друг, включително степента им на зависимост от субекти, разположени в други държави членки и трети държави, и въздействието, което значителното нарушаване на услуга в един сектор може да има върху други сектори, включително всички значими рискове за гражданите и за вътрешния пазар; г) всяка информация за инциденти, за които е получено уведомление в съответствие с член 15. За целите на първа алинея, буква в) държавите членки си сътрудничат с компетентните органи на други държави членки и компетентните органи на трети държави, в зависимост от случая. компетентните органи по чл. 7, ал. 1 вземат предвид най-малко следните елементи: 1. общата оценка на риска, извършена съгласно член 6, параграф 1 от Решение № 1313/2013/ЕС; 2. други относими оценки на риска, извършвани съгласно изискванията на съответните специални и секторни правни актове на Съюза, включително регламенти (ЕС) 2017/1938 и (ЕС) 2019/941 на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2007/60/ЕО и 2012/18/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. 3. съответните рискове, произтичащи от степента на зависимост на секторите, посочени в приложение № 1, един от друг, включително степента им на зависимост от субекти, разположени в други държави - членки и трети държави, и въздействието, което значителното нарушаване на услугата в един сектор може да има върху други сектори, включително всички значими рискове за гражданите и вътрешния пазар; 4. всяка информация за инциденти, за които е получено уведомление в съответствие с чл. 25, ал. 1. (3) За целите на ал. 2, т. 3 националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1 си сътрудничат помежду си, както и с компетентните органи на други държави - членки и компетентните органи на трети държави, в зависимост от случая. 3. Държавите членки предоставят съответните елементи на оценката на риска на държавата членка, когато е целесъобразно - чрез единното си звено за контакт, на критичните субекти, които са установили в съответствие с член 6. Държавите членки гарантират, че Чл. 12. (6) Националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1 предоставят информация за съответните елементи на националната оценка на риска по ал. 1 на критичните субекти, които са установили в съответствие с чл. 13, с Пълно 14 информацията, предоставяна на критичните субекти, им помага при извършването на тяхната оценка на риска съгласно член 12 и при предприемането на мерки за гарантиране на тяхната устойчивост съгласно член 13. цел подпомагане на тези критични субекти да извършат тяхната оценка на риска, съгласно чл. 16, ал. 1, и да предприемат мерки за гарантиране на тяхната устойчивост съгласно чл. 17. 4. В срок от три месеца след извършването на оценката на риска на държавата членка, съответната държава членка предоставя на Комисията съответната информация за видовете идентифицирани рискове и резултатите от оценките на риска на държавата членка по секторите и подсекторите, посочени в приложението. Чл. 6. (2) Националният координатор по ал. 1: 5. координира изготвянето на националните оценки на риска за съответните сектори и подсектори по приложение № 1 и в тримесечен срок от приемането им предоставя на Европейската комисия информация за видовете идентифицирани рискове и резултатите от оценките на риска по чл. 12, ал. 1. Пълно 5. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, разработва незадължителен общ образец за докладване за целите на спазването на параграф 4. Не се налага транспониране. Член 6 Установяване на критичните субекти 1. Всяка държава членка установява критичните субекти за секторите и подсекторите, посочени в приложението, до 17 юли 2026 г. Чл. 13. (1) Органите по чл. 7, ал. 1, съобразно своята компетентност установяват критичните субекти за секторите и подсекторите, посочени в приложение № 1. Преходни и Заключителни разпоредби § 4. (1) Националните компетентни органи по чл. 7, ал. 1: 3. в срок до девет месеца от влизането в сила на закона установяват критичните субекти за секторите и подсекторите, посочени в приложение № 1, и уведомяват за това Националното единно звено за Пълно 15 контакт. 2. Когато дадена държава членка установи критичните субекти съгласно параграф 1 тя взема предвид резултатите от своята оценка на риска на държавата членка и своята стратегия и прилагат всички посочени по-долу критерии: a) субектът предоставя една или повече основни услуги; б) субектът осъществява дейност и критичната му инфраструктура се намира на територията на тази държава членка; и в) настъпването на инцидент би имало значително нарушаващо въздействие, определено в съответствие с член 7, параграф 1, върху предоставянето от субекта на една или повече от основни услуги или на предоставянето на други основни услуги в секторите, посочени в приложението, които зависят от тази или тези основни услуги. Чл. 13. (2) За установяване на критичните субекти органите по чл. 7, ал. 1 вземат предвид резултатите от оценката на риска по чл. 12, ал. 1 и стратегията по чл. 11, ал. 1 и прилагат всички посочени по-долу критерии: 1. субектът предоставя на територията на Република България една или повече основни услуги, които са посочени в приложение № 2; 2. субектът осъществява дейност и критичната му инфраструктура се намира на територията на Република България; и 3. настъпването на инцидент би имало значително нарушаващо въздействие, определено в съответствие с чл. 14, върху: а) предоставянето от субекта на една или повече от основните услуги; б) предоставянето на други основни услуги в секторите, посочени в приложение № 1, които зависят от тази или тези основни услуги. Пълно 3. Всяка държава членка съставя списък на установените съгласно параграф 2 критични субекти и гарантира, че в срок от един месец от установяването им тези критични субекти се уведомяват за това установяване. Държавите членки информират тези критични субекти за техните задължения съгласно глави III и IV и за датата, от която тези задължения се прилагат за тях, без да се засяга член 8. Държавите членки информират критичните субекти в секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 от таблицата в приложението, че нямат задължения съгласно глави III и IV, освен ако в националните разпоредби не е предвидено друго. Чл. 13. (3) Компетентният орган по чл. 7, ал. 1 изготвя списък на установените критични субекти съгласно ал. 1 и 2 за съответния сектор и подсектор по приложение № 1. (4) В срок до един месец от установяването на критичните субекти компетентният орган по чл. 7, ал. 1 уведомява писмено критичните субекти от списъка по ал. 3 за това установяване. (5) В уведомлението по ал. 4 се посочват и задълженията на критичния субект съгласно Глави трета, четвърта и шеста. (6) Критичните субекти в секторите, посочени в точки Пълно 16 По отношение на засегнатите критични субекти глава III се прилага от десетия месец след датата на уведомлението, посочено в първа алинея от настоящия параграф. 3, 4 и 8 на таблицата в приложение № 1 нямат задължения по Глави трета, четвърта и шеста, освен ако в закон не е предвидено друго. Това обстоятелство се отбелязва в уведомлението по ал. 4. (7) Задълженията на критичните субекти по Глави трета и шеста се прилагат от десетия месец след датата на получаване на уведомлението по ал. 4. 4. Държавите членки гарантират, че техните компетентни органи по настоящата директива уведомяват компетентните органи по Директива (ЕС) 2022/2555 за това кои критични субекти са установили съгласно настоящия член в срок от един месец от това установяване. В уведомлението се посочва, когато е приложимо, че съответните критични субекти са субекти в секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 от таблицата в приложението към настоящата директива, и че нямат задължения съгласно глави III и IV от нея Чл. 13. (8) В срок до един месец от установяването на критичните субекти съответният компетентен орган по чл. 7, ал. 1 уведомява писмено за това Националното единно звено за контакт и административните органи по чл. 16, ал. 1 от Закона за киберсигурност, като им предоставя и списъка с установените критични субекти по ал. 3. В уведомлението се отбелязва и обстоятелството по ал. 6, когато е приложимо, за критичните субекти в секторите, посочени в точки 3, 4 и 8 на таблицата в приложение № 1. Пълно 5. Когато е необходимо, но при всички случаи най- малко на всеки четири години, държавите членки правят преглед и, когато е целесъобразно, актуализират списъка на установените критични субекти, посочени в параграф 3. Когато тези актуализации водят до установяването на допълнителни критични субекти, параграфи 3 и 4 се прилагат спрямо тези допълнителни критични субекти. Освен това държавите членки гарантират, че субектите, които вследствие на такава актуализация престават да бъдат установени като критични субекти, се уведомяват своевременно за това, както и че от датата на получаване на тази информация за тях вече не се прилагат задълженията по глава III. Чл. 13. (9) Списъка по ал. 3 се преразглежда най-малко веднъж на четири години и се актуализира при необходимост. (10) Когато при преразглеждането и актуализацията по ал. 9 в списъка по ал. 3 се добавят установени от компетентния орган по чл. 7, ал. 1 допълнителни критични субекти, се спазват изискванията по ал. 4-8. (11) Когато при преразглеждането и актуализацията по ал. 9 компетентният орган установи, че критичен субект от списъка по ал. 3 вече не отговаря на един или повече от критериите по ал. 2, този субект се заличава от списъка и незабавно се уведомява писмено за това, Пълно 17 включително за отпадане на задълженията му по Глави трета и шеста, считано от датата на получаване на уведомлението. За настъпилата промяна в списъка по ал. 3 компетентния орган по чл. 7, ал. 1 уведомява писмено Националното единно звено за контакт и административните органи по чл. 16, ал. 1 от Закона за киберсигурност, като им предоставя и актуализиран списък по ал. 3 с установените критични субекти. 6. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, разработва препоръки и необвързващи насоки с цел оказване на подкрепа на държавите членки при установяването на критични субекти. Не се налага транспониране. Член 7 Значително нарушаващо въздействие 1. При определяне на значимостта на нарушаващо въздействие по член 6, параграф 2, буква в) държавите членки вземат предвид следните критерии: a) броя на ползвателите, разчитащи на основната услуга, предоставяна от съответния субект; б) степента на зависимост на други сектори и подсектори, посочени в приложението, от въпросната основна услуга; в) въздействието, което инцидентите биха могли да имат от гледна точка на мащаб и продължителност върху икономическите и обществените дейности,