Постановление за приемане на Наредба за реда, начина и сроковете за подаване на годишни отчети за дейността, консолидирани годишни отчети за дейността, годишни финансови отчети, консолидирани годишни финансови отчети и други актове, подлежащи на обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

МОТИВИ към проект на Наредба за реда, начина и сроковете за подаване на годишни отчети за дейността, консолидирани годишни отчети за дейността, годишни финансови отчети, консолидирани годишни финансови отчети и други актове, подлежащи на обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съгласно изискванията на Закона за счетоводството I. Причини, които налагат приемането на наредбата Проектът на наредба е разработен на основание чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката (ЗСт) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 16 от същия закон и се предлага за приемане с постановление на Министерския съвет. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за статистиката (ДВ, бр. 67 от 2025 г.) на Националния статистически институт (НСИ) е възложено да изгради и поддържа информационна система „Единна входна точка“ (ИСЕВТ) за подаване на годишни отчети за дейността, съдържащи статистически справки, счетоводни документи и годишни финансови отчети. Със същия закон е изменен чл. 20, ал. 5 от ЗСт, като редът, начинът и сроковете за предоставяне на годишните отчети за дейността (ГОД) по чл. 20, ал. 4 от ЗСт, които досега се определяха ежегодно със съвместна заповед на председателя на НСИ и изпълнителните директори на Националната агенция за приходите (НАП) и на Агенцията по вписванията (АВ), следва да се уредят с наредба на Министерския съвет. След тази промяна посочените въпроси не могат да бъдат уреждани със съвместна заповед, което налага приемането на настоящата наредба. Уреждането на основните правила с акт на Министерския съвет осигурява и по-висока степен на правна сигурност и предвидимост за задължените лица. Със същия закон са изменени и допълнени и разпоредби на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Предвидено е заявяването на обявяването на актовете по чл. 6, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ да се извършва чрез ИСЕВТ (чл. 15, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ), а при подписването на годишен финансов отчет чрез системата автоматично да се подписват и декларациите по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (чл. 13, ал. 10 от ЗТРРЮЛНЦ). Годишните финансови отчети, декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) и докладите, постъпили чрез ИСЕВТ, се обявяват автоматично, с изключение на тези на акционерните дружества и на дружествата, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит (чл. 19, ал. 8 от ЗТРРЮЛНЦ). Законовите промени определят рамката на новия модел, но за практическото му прилагане е необходимо на подзаконово ниво да бъдат уредени редът, начинът и сроковете за подаване на отчетите и актовете чрез ИСЕВТ, функционалностите на системата, правата и задълженията на участващите институции, както и механизмите за служебен обмен на данни между тях. Без приемането на наредбата предвиденият със закона модел на „единна входна точка“ не може да бъде въведен в действие. Към настоящия момент изпълнението на задълженията, свързани с годишното отчитане, е разпределено между отделни институции, информационни системи и процедури. ГОД и консолидираните годишни отчети за дейността (КГОД) се подават в НСИ, годишните данъчни декларации (ГДД) – в НАП, а годишните финансови отчети (ГФО), консолидираните годишни финансови отчети (КГФО) и другите актове, 1 подлежащи на обявяване по ЗСч, се заявяват за обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) чрез информационната система на АВ. Значителна част от данните в тези документи се припокрива или е пряко свързана – счетоводните данни в ГОД се попълват въз основа на годишния финансов отчет и счетоводните регистри на предприятието. Въпреки това задължените лица предоставят едни и същи или сходни данни многократно – пред различни институции, по различни процедури и в различни формати, а институциите събират, проверяват и съхраняват дублираща се информация. Този модел създава излишна административна тежест, увеличава риска от несъответствия между данните в отделните системи и затруднява проследимостта на процесите. Приемането на наредбата е необходимо и за последователното прилагане на установения в чл. 2, ал. 1 от Закона за електронното управление принцип, съгласно който административните органи не могат да изискват от гражданите и организациите представянето на вече събрани или създадени данни, а са длъжни да ги събират служебно от първичния администратор на данните. Проектът е свързан и с изискванията на правото на Европейския съюз (ЕС) относно европейската единна точка за достъп (ЕЕТД), създадена с Регламент (ЕС) 2023/2859 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за създаване на европейска единна точка за достъп, осигуряваща централизиран достъп до публично достъпна информация от значение за финансовите услуги, капиталовите пазари и устойчивостта. С чл. 38, ал. 16 от ЗСч (ДВ, бр. 25 от 2026 г.) е предвидено с публикуването на определените в закона отчети и доклади да се осигурява и достъп до тях чрез ЕЕТД, като тази информация се предоставя за първи път от 10 януари 2028 г. Това налага в наредбата да бъде уреден и редът за подаване на тези актове чрез ИСЕВТ в машинночетим формат, заедно с изискуемите метаданни. С проекта се урежда и преходът към подаването чрез ИСЕВТ – подаването чрез досегашните информационни системи и канали до въвеждането на ИСЕВТ в експлоатация и приключването по досегашния ред на подадените преди тази дата и неразгледани заявления в ТРРЮЛНЦ. II. Цели на проекта Основната цел на проекта е да се създаде единен, електронен и стандартизиран ред за подаване, приемане, обработване, служебен обмен и обявяване на годишната отчетна информация и на актовете, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ, при който задълженото лице предоставя данните еднократно чрез ИСЕВТ, а компетентните институции ги получават служебно и ги използват в рамките на правомощията си. Конкретните цели на проекта са: – да се определят обхватът на отчетите и актовете, които се подават чрез ИСЕВТ, задължените лица и функциите на НСИ, НАП и АВ в процеса; – да се осигури единен електронен канал за подаване на ГОД, КГОД, ГФО, КГФО и другите актове, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ; – да се регламентират начините и сроковете за подаване и коригиране на ГОД и КГОД, както и връзката им с подаването на ГДД; – да се създаде възможност ГФО и КГФО да се генерират от данните, вече подадени с ГОД и КГОД, без повторното им въвеждане; 2 – да се осигурят надеждна идентификация на потребителите, автоматизирана проверка на представителната власт и електронно упълномощаване; – да се автоматизират заявяването за обявяване в ТРРЮЛНЦ и получаването на информация за хода на производството – входящ номер, статуси, указания и откази; – да се въведе автоматизиран служебен обмен на данни между НСИ, НАП и АВ чрез системни интерфейси; – да се създадат условия за подаване на актовете по чл. 38, ал. 16 от ЗСч в машинночетим формат, придружени от метаданните, изисквани за целите на ЕЕТД; – да се гарантират защитата на личните данни, опазването на статистическата тайна и информационната сигурност; – да се осигури плавен преход от досегашния ред към подаването чрез ИСЕВТ. III. Основни положения на проекта Проектът на наредба се състои от 21 члена, обособени в пет раздела, както и от допълнителни разпоредби и преходни и заключителни разпоредби. Раздел I „Общи положения“ (чл. 1 – 4) определя предмета на наредбата, задължените лица и участниците в процеса. Задължени са лицата, за които закон предвижда задължение за подаване на отчети и документи чрез ИСЕВТ (чл. 2) – наредбата не създава нови задължения за подаване на отчети, а урежда реда за изпълнение на установените със закон. Разграничени са функциите на НСИ, който изгражда, поддържа и администрира ИСЕВТ и осигурява служебното предаване на данни и документи към компетентните институции; на НАП, която осигурява обмена на данни в обхвата, необходим за изпълнение на правомощията ѝ, включително за приемането и обработването на ГДД; и на АВ, която осигурява обявяването на актовете в ТРРЮЛНЦ и адаптира системите си за получаване на пакетите от ИСЕВТ и за потвърждаване на получаването им (чл. 3). Достъпът до ИСЕВТ се осъществява след автентикация в информационната система „Единен портал“ на НСИ с нормативно установените средства, като представителната власт се проверява автоматизирано чрез RegiX и се осигурява възможност за електронно упълномощаване (чл. 4, ал. 1). В чл. 4, ал. 2 са определени функционалностите на системата – от попълването на електронните формуляри и логическия и техническия контрол, през генерирането и прикачването на отчети и подаването на пакета за ТРРЮЛНЦ, до визуализирането на статусите и съобщенията от регистъра и отстраняването на нередовности. Раздел II (чл. 5 – 9) урежда реда, начина и сроковете за подаване на ГОД и КГОД. Определени са съдържанието на ГОД – статистически справки и счетоводни документи, като счетоводните данни се попълват въз основа на счетоводните регистри и, когато е приложимо, на съставения ГФО (чл. 5), както и кръгът на задължените лица (чл. 6) – за ГОД чрез препращане към ЗСт, Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и изброяване на основните категории лица, а за КГОД – лицата по глава трета, раздел IV от ЗСч. Съдържанието и структурата на формулярите за съответната отчетна година се утвърждават от председателя на НСИ и се публикуват в „Държавен вестник“ и на интернет страницата на НСИ (чл. 6, ал. 5). Основният начин за подаване на ГОД и КГОД е чрез електронните формуляри в ИСЕВТ. Подаване на хартиен носител или по електронна поща се допуска само в изрично посочените в чл. 7, ал. 1, т. 2 – 4 случаи, като и тогава данните се въвеждат в ИСЕВТ от 3 служители на НСИ (чл. 7, ал. 4). Така всички отчети се обработват в една система. Уредени са възможностите за корекция на подадените ГОД и КГОД (чл. 7, ал. 2 и 3 и чл. 9). За лицата, задължени по ЗКПО и ЗДДФЛ, подаването на ГОД в ИСЕВТ следва да предхожда подаването на ГДД – единният идентификатор и датата на успешно обработения отчет се предоставят служебно на НАП, която при подаването на декларацията извършва автоматизирана проверка, като при липса на успешно обработен отчет декларацията не подлежи на прием и обработка (чл. 7, ал. 5). Сроковете за подаване на ГОД са обвързани със сроковете за подаване на ГДД по ЗКПО и ЗДДФЛ, а за останалите лица и за КГОД се определят съгласно Националната статистическа програма и заповедта на председателя на НСИ за съответната отчетна година (чл. 8). Раздел III (чл. 10 – 18) урежда подаването чрез ИСЕВТ на ГФО, КГФО, декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2, буква „а“ от ЗСч и другите актове, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ. Категориите задължени лица, съдържанието и обхватът на отчетите се определят от приложимите материални закони (чл. 10, ал. 2), а в чл. 11, ал. 1 са изброени документите, които се подават по реда на наредбата – ГФО и КГФО, одиторските доклади, годишните и консолидираните доклади за дейността по глава седма от ЗСч, отчетите за устойчивост и актовете по чл. 52в от ЗСч, докладите с одиторско мнение върху отчетите за устойчивост, декларацията с информация за подоходния (корпоративния) данък по чл. 62г и изявлението по чл. 62б, ал. 5 и 7 от ЗСч, информацията по чл. 38, ал. 5 от ЗСч, докладите по чл. 40, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2, буква „а“ от ЗСч и другите документи, предвидени със закон. Актовете по чл. 38, ал. 16 от ЗСч се подават в машинночетим формат, придружени от метаданните, определени в Регламент (ЕС) 2023/2859 (чл. 11, ал. 2 – 5). Съответните файлове се изготвят от задълженото лице извън ИСЕВТ и се прикачват в системата, която осигурява тяхното приемане и служебно предаване към ТРРЮЛНЦ, без да ги създава, преобразува, маркира, структурира или валидира по съдържание. НСИ не разработва и не поддържа схеми и таксономии за тези формати, а допълнителните изисквания към тях се определят с актовете по прилагането на регламента. По този начин ясно се разграничават отговорността на задълженото лице за съдържанието и формата на информацията и ролята на ИСЕВТ като технически канал за нейното предаване. За лицата, регистрирани в ТРРЮЛНЦ, които съставят финансовите си отчети съгласно Националните счетоводни стандарти (НСС), е предвидена възможност ГФО, съответно КГФО, да бъде генериран от ИСЕВТ въз основа на данните от подадения ГОД, съответно КГОД (чл. 4, ал. 2, т. 2 и чл. 13). Счетоводните данни се извличат автоматично, а отчетът се формира въз основа на предефинирани комбинации от данни – изготвени съгласно изискванията и препоръчителните образци по НСС, еднакви за всички задължени лица и неподлежащи на редактиране от тях. Съобразно декларираните обстоятелства (чл. 12, ал. 2) заявителят определя съставните части на генерирания отчет и допълнителните актове, които да бъдат включени в пакета за ТРРЮЛНЦ (чл. 13, ал. 2). Във всички случаи се запазва възможността ГФО и КГФО да бъдат изготвени извън системата и прикачени в нея. Уредени са съставът на пакета за ТРРЮЛНЦ и изискването прикачените външно създадени документи да се подават в машинночетим формат (чл. 14, ал. 1 и 2), както и електронното подписване на пакета от лицата, които имат право да заявят обявяването, изпращането му към информационната система на ТРРЮЛНЦ, генерирането на входящ номер и визуализирането на статуса в потребителския профил на заявителя (чл. 15). За един отчетен период към ТРРЮЛНЦ се изпращат не повече от два пакета – първият подписан и последният коригиран, ако има такъв (чл. 15, ал. 7). Изрично е предвидено, 4 че отговорността за верността на данните и документите е на заявителя и че ИСЕВТ не извършва анализ, проверка или оценка на съдържанието им (чл. 15, ал. 3). Личните данни в документите, подлежащи на обявяване, се заличават чрез функционалностите на системата на АВ (чл. 14, ал. 4). В съответствие с чл. 19, ал. 8 от ЗТРРЮЛНЦ обявяването на постъпилите чрез ИСЕВТ ГФО, декларации и доклади се извършва автоматично, с изключение на тези на акционерните дружества и на дружествата, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗСч. За тях отстраняването на нередовности при дадени указания също се извършва чрез ИСЕВТ (чл. 16, ал. 1 и 2). При постановен отказ документите от пакета могат да бъдат използвани при последващо подаване, а обжалването се извършва по реда на ЗТРРЮЛНЦ (чл. 16, ал. 3 и 4). За тези актове наредбата не въвежда нови срокове – прилагат се сроковете по чл. 38 от ЗСч (чл. 17). В съответствие с чл. 15, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ ИСЕВТ е определена като единствен електронен канал за подаване на ГФО, КГФО и декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2, буква „а“ от ЗСч (чл. 18). Раздел IV (чл. 19 и 20) урежда обмена на информация между ИСЕВТ и информационните системи на НСИ, НАП и АВ, като обменът се извършва единствено чрез автоматизирани системни интерфейси. Определен е минималният обхват на обмена – предоставяне на НАП на данните за успешно приключените ГОД, изпращане на пакетите към АВ и обмен на статусите им, а конкретните технически параметри се уреждат в инструкции за обмен на информация между институциите. Раздел V (чл. 21) определя органите, които осъществяват контрол по изпълнението на наредбата, и потвърждава отговорността на задължените лица и на лицата, които съставят, подписват и подават документи чрез ИСЕВТ, за верността, пълнотата и законосъобразността им. В допълнителните разпоредби (§ 1) са дефинирани основните понятия, използвани в наредбата. С преходните и заключителните разпоредби е предвидено до въвеждането в експлоатация на ИСЕВТ отчетите и актовете да се подават чрез информационните системи и каналите, предвидени в приложимите нормативни актове, а подадените в ТРРЮЛНЦ и неразгледани до тази дата заявления да се приключат по досегашния ред (§ 2 и 3). Наредбата влиза в сила от 1 януари 2027 г., с изключение на чл. 11, ал. 2 – 5, които се прилагат от 10 януари 2028 г. (§ 4). IV. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Прилагането на наредбата не изисква допълнителни разходи за сметка на държавния бюджет. Дейностите по изграждането, поддържането и администрирането на ИСЕВТ, които НСИ осъществява в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 1, т. 16 от ЗСт, както и по адаптирането на информационните системи на НАП и АВ за целите на автоматизирания обмен, се извършват в рамките на утвърдените бюджети на съответните институции. С проекта не се въвеждат нови такси или други плащания за задължените лица във връзка с подаването на информацията чрез ИСЕВТ. Проектът не оказва въздействие върху държавния бюджет, поради което към него е изготвена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (УПМС). Финансовата обосновка се представя за одобряване от министъра на финансите в рамките на съгласуването по чл. 32, ал. 1 от УПМС. 5 Други средства, необходими за прилагането на наредбата, са организационните и техническите мерки по въвеждането в експлоатация на ИСЕВТ и на интерфейсите към информационните системи на НАП и АВ, изготвянето на инструкциите за обмен на информация по чл. 19, ал. 2 и утвърждаването от председателя на НСИ на формулярите на ГОД и КГОД за съответната отчетна година. V. Очаквани резултати от прилагането, включително финансовите Очаква се прилагането на наредбата да доведе до оптимизиране и стандартизиране на процесите по подаване, приемане, проверка, обработване, служебно предаване и обявяване на годишната отчетна информация. Задължените лица ще подават ГОД, КГОД и подлежащите на обявяване актове чрез единен електронен канал, а вече предоставените данни ще се използват служебно от компетентните институции, включително от НАП, без да се налага повторното им въвеждане и предоставяне. Очакваните резултати включват: – намаляване на броя на действията, които задължените лица извършват пред НСИ, НАП и АВ, и на времето за изпълнение на задълженията, свързани с годишното отчитане; – отпадане на повторното въвеждане на счетоводни данни при генерирането на ГФО и КГФО от данните в ГОД и КГОД; – автоматизиране на логическите и техническите проверки и намаляване на риска от грешки и несъответствия между данните в отделните системи; – еднакво и прозрачно формиране на генерираните чрез ИСЕВТ финансови отчети въз основа на образците по НСС; – проследимост на всеки подаден отчет чрез единния идентификатор и статусите в ИСЕВТ – от подаването до обявяването в ТРРЮЛНЦ; – ускоряване на служебния обмен на данни между НСИ, НАП и АВ и ограничаване на ръчната обработка; – по-високо качество, съпоставимост и надеждност на статистическите и счетоводните данни; – техническа готовност за предоставяне на информацията по чл. 38, ал. 16 от ЗСч чрез ЕЕТД от 10 януари 2028 г.; – по-висока степен на информационна сигурност и на защита на личните данни при обмена на информация. Финансовите резултати се изразяват в спестяване на време и разходи за задължените лица, свързани с изготвянето и многократното подаване на едни и същи данни, както и в намаляване на разходите на администрацията за ръчна обработка, проверка и съхраняване на дублираща се информация. VI. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С проекта не се транспонират директиви на ЕС. Наредбата урежда процедурни и технически въпроси, свързани с начина на подаване на информацията, и не изменя материалноправните изисквания относно съдържанието, съставянето, одита и публикуването на финансовите отчети и докладите, установени в ЗСч и ЗТРРЮЛНЦ, с които са въведени изискванията на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и на Директива 6 (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно някои аспекти на дружественото право. Разпоредбите на чл. 11, ал. 2 – 5 от проекта са свързани с прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2859 и на Директива (ЕС) 2023/2864 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2023 г. за изменение на някои директиви по отношение на създаването и функционирането на европейската единна точка за достъп, като изискванията на директивата в областта на счетоводството са въведени в ЗСч, включително с чл. 38, ал. 16. По отношение на актовете по чл. 38, ал. 16 от ЗСч проектът препраща към метаданните, определени в регламента, и към актовете по прилагането му, без да въвежда допълнителни национални изисквания към формата и структурирането на тази информация. За прикачваните от задължените лица файлове по чл. 11, ал. 3 ИСЕВТ осигурява приемането и служебното им предаване към ТРРЮЛНЦ, без да поема функции по създаване, преобразуване, маркиране или валидиране на машинночетимия формат. Обработването на лични данни в ИСЕВТ и при обмена между институциите се извършва при спазване на Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните), като проектът предвижда заличаване на личните данни от документите, подлежащи на обявяване (чл. 14, ал. 4), и указание в метаданните дали информацията съдържа лични данни (чл. 11, ал. 4, т. 6). Статистическата тайна се опазва в съответствие с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно европейската статистика и ЗСт. Проектът не засяга изискванията на Регламент (ЕС) 2019/2152 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. относно европейската бизнес статистика, при изпълнението на които НСИ използва данните от ГОД. Електронната идентификация и електронното подписване се извършват при условията на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и на националното законодателство. Предвид изложеното проектът е съобразен с правото на ЕС и не противоречи на него. VII. Очаквано въздействие върху административната тежест Наредбата е насочена към съществено намаляване на административната тежест за около 500 000 задължени лица – търговци, юридически лица с нестопанска цел и други лица, които ежегодно подават ГОД и обявяват годишни финансови отчети. Основните механизми за това са: – единен електронен канал за подаване на ГОД, КГОД и подлежащите на обявяване в ТРРЮЛНЦ актове вместо отделни процедури пред НСИ и АВ, съчетан със служебно предоставяне на данните на НАП; – еднократно предоставяне на данните и последващото им служебно използване от компетентните институции; – генериране на ГФО и КГФО от данните в ГОД и КГОД, без повторно въвеждане на счетоводна информация; – обединяване на необходимите документи в един електронен пакет, който се подписва и изпраща към ТРРЮЛНЦ по автоматизиран път, като с подписването на ГФО чрез системата автоматично се подписват и изискуемите декларации (чл. 13, ал. 10 от ЗТРРЮЛНЦ); 7 – автоматично обявяване на отчетите на предприятията, които не са акционерни дружества и чиито годишни финансови отчети не подлежат на задължителен независим финансов одит; – автоматизирана проверка на представителната власт и възможност за електронно упълномощаване; – визуализиране в ИСЕВТ на входящия номер, статуса, указанията и отказите по заявлението и възможност за повторно използване на документите при последващо подаване; – електронен достъп на задължените лица и на техните представители до подадените данни и документи. Проектът не въвежда нови регулаторни режими. Изискванията за деклариране на определени обстоятелства (чл. 12, ал. 2) и за прилагане на метаданни (чл. 11, ал. 4) имат технически характер – първите са необходими за автоматизираното определяне на приложимия обхват на актовете и на реда за обявяването им, а вторите произтичат пряко от Регламент (ЕС) 2023/2859. Не се променя отговорността на задължените лица, съставителите и заявителите за верността, пълнотата и законосъобразността на подадените данни и документи. Подаването на ГОД и КГОД на хартиен носител или по електронна поща е запазено за изрично посочените случаи, съобразени с положението на съответните лица. Така се гарантира, че преминаването към електронен модел няма да постави тези лица в неблагоприятно положение. VIII. Предварителна оценка на въздействието, съгласуване и обществени консултации За проекта е извършена частична предварителна оценка на въздействието съгласно чл. 20 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, приета с Постановление № 301 на Министерския съвет от 2016 г. Частичната предварителна оценка на въздействието се съгласува с администрацията на Министерския съвет. Проектът на постановление на Министерския съвет за приемане на наредбата, заедно с проекта на наредба, мотивите, частичната предварителна оценка на въздействието и финансовата обосновка, се съгласува по реда на чл. 32 от УПМС с членовете на Министерския съвет, както и с органите и институциите, чиято дейност е свързана с предмета на уредбата. В съответствие с разпоредбите на чл. 26, ал. 3 и 4 от ЗНА, проектите на постановление и на наредба, заедно с мотивите и частичната предварителна оценка на въздействието, се публикуват за обществена консултация на интернет страницата на НСИ и на Портала за обществени консултации (www.strategy.bg) със срок за предложения и становища 30 дни. Постъпилите в хода на съгласуването становища и предложенията, направени в рамките на обществената консултация, ще бъдат разгледани и отразени в справки, като справката за отразяване на предложенията от обществената консултация ще бъде публикувана съгласно чл. 26, ал. 5 от ЗНА. 8

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Национален статистически институт Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за реда, начина и сроковете за подаване на годишни отчети за дейността, консолидирани годишни отчети за дейността, годишни финансови отчети, консолидирани годишни финансови отчети и други актове, подлежащи на обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съгласно изискванията на Закона за счетоводството. ☒ Не е включен в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет ☐ Включен е в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет за: ……………………………………………… Лице за контакт: Филип Филипов – гл. юрисконсулт в отдел „Правни дейности“, дирекция „Обща администрация“ Телефон и ел. поща: +359 29857 720, FFilipov@nsi.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Дублиране на отчетните подаване, обмен и обявяване на годишната Към настоящия момент задължените лица отношение на отчитането и оповестяването осъществяват чрез различни процедури и изисквания те подават годишен отчет за (НСИ), подават годишни данъчни декларации и публикуват годишен финансов отчет регистъра на юридическите лица с нестопанска Сред тези документи са декларациите по годишните доклади по глава седма от ЗСч, независим финансов одит съгласно чл. 37 юридическите лица с нестопанска цел задължения в на дейността в (ГФО) и чл. 38, докладът ЗСч, (ЗЮЛНЦ) и липса на единен електронен процес за отчетна информация“ България изпълняват редица свързани задължения по информация за своята дейност, които се информационни системи. В зависимост от приложимите (ГОД) в Националния статистически институт Националната агенция за приходите (НАП), както други документи в Търговския регистър и цел (ТРРЮЛНЦ) към Агенция по вписвания (АВ). ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч), на одитора, когато ГФО подлежи на както и годишните доклади по чл. 40 от Закона за за юридическите лица с нестопанска цел, 2 определени за осъществяване на общественополезна дейност, и други актове, които съгласно ЗСч подлежат на обявяване в ТРРЮЛНЦ. Значителна част от данните в тези документи се припокрива или е пряко свързана – счетоводните данни в ГОД се попълват въз основа на годишния финансов отчет и счетоводните регистри на предприятието. Въпреки това задължените лица предоставят едни и същи или сходни данни многократно – пред различни институции, по различни процедури и в различни формати, а институциите събират, проверяват и съхраняват дублираща се информация. Този модел създава излишна административна тежест, увеличава риска от несъответствия между данните в отделните системи и затруднява проследимостта на процесите. Липсва единен, електронен и стандартизиран ред за подаване, приемане, обработване, служебен обмен и обявяване на годишната отчетна информация и на актовете, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Разрешаването на проблема не може да се осъществи в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за статистиката (ДВ, бр. 67 от 2025 г.) на НСИ е възложено да изгради и поддържа информационна система „Единна входна точка“ (ИСЕВТ) за подаване на годишни отчети за дейността, съдържащи статистически справки, счетоводни документи и годишни финансови отчети. Със същия закон е изменен чл. 20, ал. 5 от ЗСт, като редът, начинът и сроковете за предоставяне на годишните отчети за дейността (ГОД) по чл. 20, ал. 4 от ЗСт, които досега се определяха ежегодно със съвместна заповед на председателя на НСИ и изпълнителните директори на Националната агенция за приходите (НАП) и на Агенцията по вписванията (АВ), следва да се уредят с наредба на Министерския съвет. След тази промяна посочените въпроси не могат да бъдат уреждани със съвместна заповед, което налага приемането на настоящата наредба. Уреждането на основните правила с акт на Министерския съвет осигурява и по-висока степен на правна сигурност и предвидимост за задължените лица. Със същия закон са изменени и допълнени и разпоредби на Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Предвидено е заявяването на обявяването на актовете по чл. 6, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ да се извършва чрез ИСЕВТ (чл. 15, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ), а при подписването на годишен финансов отчет чрез системата автоматично да се подписват и декларациите по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 3 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (чл. 13, ал. 10 от ЗТРРЮЛНЦ). Годишните финансови отчети, декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) и докладите, постъпили чрез ИСЕВТ, се обявяват автоматично, с изключение на тези на акционерните дружества и на дружествата, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит (чл. 19, ал. 8 от ЗТРРЮЛНЦ). Законовите промени определят рамката на новия модел, но за практическото му прилагане е необходимо на подзаконово ниво да бъдат уредени редът, начинът и сроковете за подаване на отчетите и актовете чрез ИСЕВТ, функционалностите на системата, правата и задълженията на участващите институции, както и механизмите за служебен обмен на данни между тях. Без приемането на наредбата предвиденият със закона модел на „единна входна точка“ не може да бъде въведен в действие. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за статистиката (ДВ, бр. 67 от 2025 г.) на НСИ е възложено да изгради и поддържа ИСЕВТ за подаване на годишни отчети за дейността, съдържащи статистически справки, счетоводни документи и годишни финансови отчети. Със същия закон са изменени и допълнени и разпоредби на ЗТРРЮЛНЦ. Предвидено е заявяването на обявяването на актовете по чл. 6, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ да се извършва чрез ИСЕВТ (чл. 15, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ), а при подписването на годишен финансов отчет чрез системата автоматично да се подписват и декларациите по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (чл. 13, ал. 10 от ЗТРРЮЛНЦ). Годишните финансови отчети, декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) и докладите, постъпили чрез ИСЕВТ, се обявяват автоматично, с изключение на тези на акционерните дружества и на дружествата, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит (чл. 19, ал. 8 от ЗТРРЮЛНЦ). 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на въздействие. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 4 2. Цели: Основната цел на проекта е да се създаде единен, електронен и стандартизиран ред за подаване, приемане, обработване, служебен обмен и обявяване на годишната отчетна информация и на актовете, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ, при който задълженото лице предоставя данните еднократно чрез ИСЕВТ, а компетентните институции ги получават служебно и ги използват в рамките на правомощията си. Конкретните цели на проекта са: 1. да се определят обхватът на отчетите и актовете, които се подават чрез ИСЕВТ, задължените лица и функциите на НСИ, НАП и АВ в процеса; 2. да се осигури единен електронен канал за подаване на ГОД, КГОД, ГФО, КГФО и другите актове, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ; 3. да се регламентират начините и сроковете за подаване и коригиране на ГОД и КГОД, както и връзката им с подаването на ГДД; 4. да се създаде възможност ГФО и КГФО да се генерират от данните, вече подадени с ГОД и КГОД, без повторното им въвеждане; 5. да се осигурят надеждна идентификация на потребителите, автоматизирана проверка на представителната власт и електронно упълномощаване; 6. да се автоматизират заявяването за обявяване в ТРРЮЛНЦ и получаването на информация за хода на производството – входящ номер, статуси, указания и откази; 7. да се въведе автоматизиран служебен обмен на данни между НСИ, НАП и АВ чрез системни интерфейси; 8. да се създадат условия за подаване на актовете по чл. 38, ал. 16 от ЗСч в машинночетим формат, придружени от метаданните, изисквани за целите на ЕЕТД; 9. да се гарантират защитата на личните данни, опазването на статистическата тайна и информационната сигурност; 10. да се осигури плавен преход от досегашния ред към подаването чрез ИСЕВТ. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: - Национален статистически институт – над 500 служители. - Национална агенция за приходите – над 250 служители. - Агенция по вписванията – над 150 служители. -Лицата по чл. 20, ал. 1 – 3 от ЗСт, за които е възникнало задължението за предоставяне на данни по чл. 20, ал. 4 от ЗСт, включително лицата, за които това задължение е вменено по силата на чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2 и чл. 259, ал. 3 от ЗКПО и чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, в това число: 1. Еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и съставят отчетност по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗСч, както и физически лица по чл. 20, ал. 3 от ЗСт и физически лица по чл. 26, ал. 7 и чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ. Приблизителен брой – 82 000. 2. Нефинансови предприятия, съставящи годишен финансов отчет (чл. 27, т. 1 от ЗСч) или 5 консолидиран финансов отчет (чл. 27, т. 2 от ЗСч), с изключение на финансовите институции. Приблизителен брой – 400 000. 3. Предприятия в производство по ликвидация или производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон. Приблизителен брой – 800. 4. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (сдружения и фондации), както и политически партии, читалища и религиозни институции, регистрирани по реда на законите, уреждащи тяхната дейност. Приблизителен брой – 15 500. 5. Застрахователни и презастрахователни дружества, лицензирани и осъществяващи дейност по реда на Кодекса за застраховането. Приблизителен брой – 50. 6. Инвестиционни предприятия: управляващи дружества и управляваните от тях колективни инвестиционни схеми (договорни фондове и инвестиционни дружества), акционерни дружества със специална инвестиционна цел, инвестиционни посредници, национални инвестиционни фондове и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които са получили разрешение за осъществяването на сделки, свързани с финансови инструменти, по реда на действащото законодателство. Приблизителен брой – 270. 7. Пенсионноосигурителни дружества, лицензирани по реда на Кодекса за социално осигуряване. Приблизителен брой – 10. 8. Фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания, учредени и управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества съгласно Кодекса за социално осигуряване. Приблизителен брой – 51. 9. Бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси. Приблизителен брой – 6800. 10. Кредитни институции (банки) и клонове на чуждестранни кредитни институции, лицензирани и извършващи дейност по Закона за кредитните институции. Приблизителен брой – 5300. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Дублиране на отчетните задължения и липса на единен електронен процес за подаване, обмен и обявяване на годишната отчетна информация“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъдат предприети нормативни и организационни действия за създаване на единен, електронен и стандартизиран ред за подаване, приемане, обработване, служебен обмен 6 и обявяване на годишната отчетна информация и на актовете, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ. Задължените лица ще продължат да подават годишен отчет за дейността в Националния статистически институт, годишни данъчни декларации в Националната агенция за приходите, както и да публикуват годишен финансов отчет и други документи в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписвания. Няма да има оптимизиране и стандартизиране на процесите по подаване, приемане, проверка, обработване, служебно предаване и обявяване на годишната отчетна информация. Ще липсва единен електронен канал за предоставяне на данните. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При приложението на този вариант не се идентифицират съществени положителни въздействия върху заинтересованите страни, свързани с намаляване на административната тежест или с подобряване на обмена и обработката на данни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При запазване на съществуващото положение няма да се улесни подаването на отчетите и другите документи, изискуеми по закон. Задължените лица ще продължат да изпълняват съответните си задължения чрез отделни процедури и информационни системи. Ще се запази необходимостта от извършване на действия пред различни институции, съобразяване с различни процедури и технически изисквания и предоставяне на информация по отделни административни канали. Няма да се реализират очакваните ползи от автоматизирания служебен обмен на данни между НСИ, НАП и АВ. За институциите ще се запази необходимостта от приемане, обработка, проверка и обмен на информация в рамките на съществуващите процеси, без да се използва пълният потенциал на единната информационна среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се идентифицират специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: За МСП няма да бъде създаден единен канал за подаване на отчетите и другите документи, изискуеми по закон. Ще се запази необходимостта от използване на съществуващите отделни процедури и системи, което няма да доведе до очакваното оптимизиране и стандартизиране на процесите по подаване, приемане, проверка, обработване, служебно предаване и обявяване на годишната отчетна информация. Административна тежест: Няма да намали административната тежест върху МСП. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 7 Вариант 2 „Въвеждане на единно електронно подаване и служебен обмен на годишната отчетна информация“ Описание: Приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за реда, начина и сроковете за подаване на годишни отчети за дейността, консолидирани годишни отчети за дейността, годишни финансови отчети, консолидирани годишни финансови отчети и други актове, подлежащи на обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съгласно изискванията на Закона за счетоводството. При този вариант се очаква чрез прилагането на наредбата да се доведе до оптимизиране и стандартизиране на процесите по подаване, приемане, проверка, обработване, служебно предаване и обявяване на годишната отчетна информация. Задължените лица ще подават ГОД, КГОД и подлежащите на обявяване актове чрез единен електронен канал, а вече предоставените данни ще се използват служебно от компетентните институции, включително от НАП, без да се налага повторното им въвеждане и предоставяне. Очакваните резултати включват: – намаляване на броя на действията, които задължените лица извършват пред НСИ, НАП и АВ, и на времето за изпълнение на задълженията, свързани с годишното отчитане; – отпадане на повторното въвеждане на счетоводни данни при генерирането на ГФО и КГФО от данните в ГОД и КГОД; – автоматизиране на логическите и техническите проверки и намаляване на риска от грешки и несъответствия между данните в отделните системи; – еднакво и прозрачно формиране на генерираните чрез ИСЕВТ финансови отчети въз основа на образците по НСС; – проследимост на всеки подаден отчет чрез единния идентификатор и статусите в ИСЕВТ – от подаването до обявяването в ТРРЮЛНЦ; – ускоряване на служебния обмен на данни между НСИ, НАП и АВ и ограничаване на ръчната обработка; – по-високо качество, съпоставимост и надеждност на статистическите и счетоводните данни; – техническа готовност за предоставяне на информацията по чл. 38, ал. 16 от ЗСч чрез ЕЕТД от 10 януари 2028 г.; – по-висока степен на информационна сигурност и на защита на личните данни при обмена на информация. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Икономически положителни въздействия: Ще се улесни отчетността на предприятията и останалите задължени лица във връзка с подаването 8 на ГОД, ГФО и другите документи, изискуеми по закон. Единният канал за подаване и автоматизираният обмен на данни ще предостави възможност за еднократно подаване на изискуема информация. Ще се осигури спестяване на време и разходи за задължените лица, свързани с изготвянето и многократното подаване на едни и същи данни, както и в намаляване на разходите на администрацията за ръчна обработка, проверка и съхраняване на дублираща се информация. За НСИ, НАП и АВ ще се създадат условия за по-ефективно приемане, верификация, обработка и обмен на данни, което ще подпомогне изпълнението на техните нормативно определени функции, включително изготвянето на национална статистика, осъществяването на данъчната отчетност и поддържането на ТРРЮЛНЦ. Социални положителни въздействия: Намалява се административната тежест върху гражданите, бизнеса и неправителствените организации, които попадат в обхвата на съответните задължения. Улеснява се взаимодействието с администрацията чрез въвеждане на единен канал за подаване на информация. Екологични положителни въздействия: Проектът няма пряко отношение към околната среда. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Въвеждането на нормативно регламентиран единен механизъм не се очаква да доведе до отрицателни въздействия върху задължените лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са налице специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Малките и средните предприятия (МСП) ще бъдат улеснени при изпълнение на задълженията им за подаване на отчети и други документи, изискуеми по закон. За тях ще бъде създаден единен канал за подаване на информация, което ще предостави възможност за еднократно подаване на изискуема информация. За МСП не се предвиждат специфични допълнителни финансови разходи, свързани с подаването на документите чрез системата. Административна тежест: Актуалната административна тежест се изразява в необходимостта задължените лица да изпълняват отделни задължения за подаване и/или публикуване на отчетите и другите документи пред различни институции и чрез различни информационни системи, съобразявайки се с приложимите за всяко задължение ред, срокове и технически изисквания. При реализиране на Вариант 2 тази тежест ще бъде намалена чрез въвеждане на единен канал за подаване на относимите данни и документи и чрез автоматизиран служебен обмен на информация между НСИ, НАП и АВ. По този начин се ограничава необходимостта от 9 към 1.1. 1.2. многократно изпълнението Намаляването момента въздействия, Опишете предоставяне на нормативно на административната изпълняват (въздействията Опишете качествено (при включително върху всяка специфичните въздействия на една и съща установените тежест паралелно задължения върху малките и възможност – и количествено) заинтересована значителни с акцент върху информиране, такси, или взаимосвързана задължения. се очаква да пред повече средните предприятия; всички значителни страна/група заинтересовани и кои второстепенни. малките и средните регулаторни режими, информация бъде най-съществено от една от административна потенциални страни. Пояснете предприятия и административната административни услуги и и се улеснява за лицата, които посочените институции. тежест) икономически, социални и екологични кои въздействия се очаква да бъдат тежест (задължения за др.) 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 1 Вариант 2 Цел 1: да се определят обхватът на отчетите и актовете, които се подават чрез ИСЕВТ, задължените лица и функциите на НСИ, НАП и АВ в процеса 3 3 1 т с о н в и т к е ф Цел 2: да се осигури единен електронен канал за подаване на ГОД, КГОД, ГФО, КГФО и другите актове, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ 3 3 1 Е Цел 3: да се регламентират начините и сроковете за подаване и коригиране на ГОД и КГОД, както и връзката им с подаването на ГДД 3 3 1 Цел 4: да се създаде възможност ГФО и КГФО да се генерират от данните, вече подадени с ГОД и 3 3 1 10 КГОД, без повторното им въвеждане Цел 5: да се осигурят надеждна идентификация на потребителите, автоматизирана проверка на представителната власт и електронно упълномощаване 3 3 1 Цел 6: да се автоматизират заявяването за обявяване в ТРРЮЛНЦ и получаването на информация за хода на производството – входящ номер, статуси, указания и откази 3 3 1 Цел 7: да се въведе автоматизиран служебен обмен на данни между НСИ, НАП и АВ чрез системни интерфейси 3 3 1 Цел 8: да се създадат условия за подаване на актовете по чл. 38, ал. 16 от ЗСч в машинночетим формат, придружени от метаданните, изисквани за целите на ЕЕТД 3 3 1 Цел 9: да се гарантират защитата на личните данни, опазването на статистическата тайна и информационната сигурност 3 3 1 Цел 10: да се осигури плавен преход от досегашния ред към подаването чрез ИСЕВТ 3 3 1 11 Цел 1: да се определят обхватът на отчетите и актовете, които се подават чрез ИСЕВТ, задължените лица и функциите на НСИ, НАП и АВ в процеса 3 3 1 Цел 2: да се осигури единен електронен канал за подаване на ГОД, КГОД, ГФО, КГФО и другите актове, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ 3 3 1 т с о н с а Цел 3: да се регламентират начините и сроковете за подаване и коригиране на ГОД и КГОД, както и връзката им с подаването на ГДД 3 3 1 к и ф Е Цел 4: да се създаде възможност ГФО и КГФО да се генерират от данните, вече подадени с ГОД и КГОД, без повторното им въвеждане 3 3 1 Цел 5: да се осигурят надеждна идентификация на потребителите, автоматизирана проверка на представителната власт и електронно упълномощаване 3 3 1 Цел 6: да се автоматизират заявяването за обявяване в ТРРЮЛНЦ и получаването на информация за хода на производството – 3 3 1 12 входящ номер, статуси, указания и откази Цел 7: да се въведе автоматизиран служебен обмен на данни между НСИ, НАП и АВ чрез системни интерфейси 3 3 1 Цел 8: да се създадат условия за подаване на актовете по чл. 38, ал. 16 от ЗСч в машинночетим формат, придружени от метаданните, изисквани за целите на ЕЕТД 3 3 1 Цел 9: да се гарантират защитата на личните данни, опазването на статистическата тайна и информационната сигурност 3 3 1 Цел 10: да се осигури плавен преход от досегашния ред към подаването чрез ИСЕВТ 3 3 1 т с о н а Цел 1: да се определят обхватът на отчетите и актовете, които се подават чрез ИСЕВТ, задължените лица и функциите на НСИ, НАП и АВ в процеса 3 3 1 в у с а л г ъ С Цел 2: да се осигури единен електронен канал за подаване на ГОД, КГОД, ГФО, КГФО и другите актове, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ 3 3 1 Цел 3: да се регламентират 3 3 1 13 начините и сроковете за подаване и коригиране на ГОД и КГОД, както и връзката им с подаването на ГДД Цел 4: да се създаде възможност ГФО и КГФО да се генерират от данните, вече подадени с ГОД и КГОД, без повторното им въвеждане 3 3 1 Цел 5: да се осигурят надеждна идентификация на потребителите, автоматизирана проверка на представителната власт и електронно упълномощаване 3 3 1 Цел 6: да се автоматизират заявяването за обявяване в ТРРЮЛНЦ и получаването на информация за хода на производството – входящ номер, статуси, указания и откази 3 3 1 Цел 7: да се въведе автоматизиран служебен обмен на данни между НСИ, НАП и АВ чрез системни интерфейси 3 3 1 Цел 8: да се създадат условия за подаване на актовете по чл. 38, ал. 16 от ЗСч в машинночетим формат, придружени от метаданните, изисквани за целите на ЕЕТД 3 3 1 14 Цел 9: да се гарантират защитата на личните данни, опазването на статистическата тайна и информационната сигурност 3 3 1 Цел 10: да се осигури плавен преход от досегашния ред към подаването чрез ИСЕВТ 3 3 1 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете степента, в която ефективност, чрез която отразява степента, съгласуваност, която показва вариантите чрез сравняване вариантите ще изпълнят която се измерва степента, до която целите степента, до която на ключовите им определените цели, до която вариантите могат да бъдат постигнати разходи; вариантите съответстват положителни и отрицателни съгласно основните критерии постигат целите при определено на действащите въздействия. за сравняване на вариантите: на предложението; ниво на ресурсите или при най-малко стратегически документи. 6. По Приемане начина за актове, Вариант и с Избор проблем годишната и дейността, нестопанска Аргументите 2 най-висок на препоръчителен 1: Вариант 2 отчетна на проект на сроковете за подаване годишни подлежащи на цел съгласно за това са се отличава с потенциал за Посочете вариант: „Въвеждане на информация“ Постановление на на годишни финансови отчети, обявяване в Търговския изискванията на свързани със най-висока степен постигане на препоръчителните единно електронно Министерския отчети за консолидирани регистър и Закона за следното: на ефективност, целите. варианти за решаване на подаване съвет за приемане дейността, годишни регистъра на счетоводството. във връзка с поставения проблем/проблеми. и служебен обмен на на Наредба за реда, консолидирани годишни отчети финансови отчети и други юридическите лица с неговата целесъобразност 6.1. ☐ Ще ☒ Ще ☐ При единен обмен Промяна прилагането се се Няма на многократно изпълнението в административната на препоръчителния увеличи намали ефект реализиране на Вариант канал за подаване на информация между предоставяне на нормативно тежест вариант 2 административната относимите НСИ, НАП и на една и съща установените за физическите (включително тежест данни и документи АВ. По този или взаимосвързана задължения. и юридическите по отделните ще бъде намалена и чрез начин се ограничава информация лица от проблеми): чрез въвеждане на автоматизиран служебен необходимостта от и се улеснява 15 Намаляването на административната тежест се очаква да бъде най-съществено за лицата, които към момента изпълняват паралелно задължения пред повече от една от посочените институции. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? ☐ Да …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………..……………………… ☒ Не 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? ☐ Да …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………..……………………… ☒ Не Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? ☒ Актът засяга пряко МСП МСП ще бъдат улеснени при изпълнение на задълженията им за подаване на отчети и други документи, изискуеми по закон. За тях ще бъде създаден единен канал за подаване на информация, което ще предостави възможност за еднократно подаване на изискуема информация. ☐ Актът не засяга МСП Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 16 7. Консултации: ☐ Проведени консултации ……………………………………………………………..……………………………… Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. ☒ Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове Проектът на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за реда, начина и сроковете за подаване на годишни отчети за дейността, консолидирани годишни отчети за дейността, годишни финансови отчети, консолидирани годишни финансови отчети и други актове, подлежащи на обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съгласно изискванията на Закона за счетоводството, ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет сайта на НСИ в съответствие с чл. 26 от ЗНА за срок от 30 дни. Проектът на Постановление ще се съгласува по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? ☐ Да …………………………………………………………………..……………………… ☒ Не 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? ☐ Да ☒ Не (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Няма Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за статистиката, Закон за юридическите лица с нестопанска цел, Закон за счетоводството, Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, статически данни на НСИ Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Милко Пецанков – директор на дирекция „Обща администрация“ Recoverable Signature X Милко Пецанков Директор на дирекция ОА Signed by: Milko Ivanov Petsankov Подпис:

Стр. 1 от 3 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Постановление на приемане на Наредба Министерски съвет за за реда, начина и сроковете Становище по ред: Единствено съгласуване за подаване на консолидирани годишни отчети за дейността, годишни отчети за дейността, Номер и дата: 21.9.2026 г. 05.00-560/21.09.2026г. X Signed by: Violeta Petrova Yordanova годишни финансови отчети, консолидирани В отговор на №: 07-03-98#1/16.09.2026 г. годишни финансови подлежащи на и регистъра на цел съгласно счетоводството отчети и други актове, обявяване в Търговския регистър юридическите лица с нестопанска изискванията на Закона за Институция: Национален статистически институт Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения Министерския съвет администрация правилник на и на неговата I. Относно Оценката на актове, чрез изследване прилагане, включително гражданите. Тя следва проблеми, причините действие, така че да намеса. Предвид посочени конкретните наличните информационни се очертаят причините необходимостта от II. Относно Раздел 1 „Проблем/проблеми въздействието е инструмент на социалните, икономическите, върху малките и средните да представя ясно и за тяхното възникване, е обоснована необходимостта изложеното, препоръчваме описанието проблеми в нормативната системи и проблемите за възникването на тези предприемане на съответните Раздел 2. „Цели“: за решаване“: за повишаване на екологичните предприятия, последователно връзката поставените цели и от предприемане на раздела да уредба и действащата на заинтересованите проблеми и обстоятелствата, действия. качеството на нормативните и други ефекти от тяхното неправителствените организации и между идентифицираните разглежданите варианти за на съответната нормативна бъде допълнено, като бъдат организация на работа, страни в работата с тях, като които обосновават Стр. 2 от 3 След ясното дефиниране на проблема, следва да бъдат формулирани ясни и конкретни цели. Целите следва да бъдат прецизирани, като се формулират като желано бъдещо състояние или конкретни резултати, които се очаква да бъдат постигнати, а не като нормативни действия или организационни мерки. Препоръчваме към общата цел да бъдат формулирани и специфични/оперативни цели, насочени към решаване на поставения проблем и адресиране на неговите първопричини. III. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Препоръчваме заинтересованите страни да бъдат посочени по-детайлно, като за всяка група заинтересовани и засегнати страни се посочи броят на представителите в нея. Това ще допринесе за по-цялостна оценка на ефекта от предлаганите промени. IV. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията”: Представянето на всеки вариант следва да включва информация и описание на всички действия и мерки, включително на конкретните нормативни промени, които се предвиждат. Описанието на вариантите трябва да включва и информация относно това какви ресурси ще бъдат необходими за реализирането им, как се предвижда да бъдат осигурени, има ли специфични разходи и за кои заинтересовани страни, има ли специфични въздействия за МСП, каква е актуалната административна тежест и как ще се промени тя след приемане на нормативните промени. За да се осигури яснота относно практическото прилагане на предлаганата нормативна уредба, следва да се допълни информацията за начина на функциониране на Информационна система „Единна входна точка“ и за конкретните ангажименти на всяка от пряко засегнатите страни. Това е необходимо предвид въвеждането на задължение за подаване на данни от задължените лица и предвидения автоматизиран служебен обмен на данни между Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията. Следва да бъдат изяснени както ролите и отговорностите на отделните институции, така и редът и механизмът за подаване, обмен и получаване на данните. V. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите“: Препоръчваме информацията, представена в този раздел, да се допълни в съответствие с направените препоръки по предходните раздели. VI. Относно раздел 6.1. „Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)“: Стр. 3 от 3 За постигане на съответствие на текстовете в раздел 4 и раздел 6.1 е необходимо в настоящия раздел да се посочи в какво се изразява идентифицираното намаляване на административната тежест за задължените лица. VII. Относно раздел 6.4. „По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)?“: Препоръчваме посочената информация в този раздел да се допълни с информация относно въздействието на предлаганите нормативни промени върху микро-, малките и средните предприятия, както е представено в раздел 4. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. АЛЕКО ДЖИЛДЖОВ И. Ф. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „КООРДИНАЦИЯ И МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ (съгласно Заповед № Н-1945 от 17.09.2026 г.) 21.9.2026 г . X Подп исано от: Aleko Bisserov Djildjov

Проект на наредба за реда, начина и сроковете за подаване на годишни отчети за дейността, консолидирани годишни отчети за дейността, годишни финансови отчети, консолидирани годишни финансови отчети и други актове, подлежащи на обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел съгласно изискванията на Закона за счетоводството Приета с Постановление № … на Министерския съвет от ……………… 2026 г. РАЗДЕЛ I Общи положения Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат редът, начинът и сроковете за подаване, приемане, обработване и обмен на годишни отчети за дейността (ГОД), консолидирани годишни отчети за дейността (КГОД), годишни финансови отчети (ГФО), Консолидирани годишни финансови отчети (КГФО), Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от Закона за счетоводството (ЗСч), годишни доклади по чл. 40, ал. 2 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) за юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, и други актове, които според ЗСч подлежат на обявяване в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ). (2) Наредбата урежда функционирането на Информационна система Единна входна точка (ИСЕВТ), чрез която задължените лица подават чрез системен или потребителски интерфейс данни, както и автоматизирания служебен обмен на данни между Националния статистически институт (НСИ), Националната агенция за приходите (НАП) и Агенцията по вписванията (АВ). Чл. 2. Задължени лица по тази наредба са лицата, за които закон предвижда задължение за подаване на отчети и документи чрез ИСЕВТ. Чл. 3. (1) В процеса по подаване, приемане, обработване, служебно предаване и обявяване на документите по тази наредба участват Националният статистически институт (НСИ), Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция по вписванията (АВ) съобразно правомощията им, определени в приложимите закони. (2) НСИ изгражда, поддържа и администрира ИСЕВТ, осигурява подаването, приемането, обработването и използването за статистически цели на ГОД, КГОД и свързаните с тях статистически данни и справки, както и служебното предаване на данни и документи към компетентните институции чрез автоматизиран обмен. (3) НАП извършва предвидените в закон проверки и осигурява служебния обмен на данни с ИСЕВТ в обхвата, необходим за изпълнение на правомощията ѝ, вкл. и за приемането и обработването на годишните данъчни декларации (ГДД) и свързаните с тях данни, съобразно данъчното законодателство. (4) АВ осигурява обявяване на актовете в ТРРЮЛНЦ, съгласно предвидените по закон случаи, свързани с публичността им. АВ адаптира своите системи по начин, позволяващ получаване на пакета за предаване към ТРРЮЛНЦ и потвърждаване на получаването му. (5) Обменът на данни и документи между ИСЕВТ и информационните системи на НАП и АВ се извършва служебно чрез автоматизирани интерфейси при спазване на нормативната уредба, свързана с електронното управление, информационната сигурност, защитата на личните данни и опазването на статистическата тайна. Чл. 4. (1) Достъпът на потребителите до ИСЕВТ се осъществява чрез успешната им автентикация в Информационна система Единен портал на НСИ (ИСЕПНСИ), с нормативно установените средства. В ИСЕПНСИ се извършва задължителна автоматизирана проверка на представителната власт чрез RegiX и се осигурява възможност за електронно упълномощаване. (2) ИСЕВТ осигурява: 1. Попълване на електронни формуляри на ГОД и КГОД, логически и технически контрол; 2. Възможност за генериране на ГФО от ГОД, както и за генериране на КГФО от КГОД за лицата, които отговарят на следните условия: а) са регистрирани в ТРРЮЛНЦ; б) съставят финансовите си отчети в съответствие с Националните счетоводни стандарти (НСС); 3. Възможност за прикачване на ГФО, КГФО и декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч; 4. Възможност за прикачване на документи, изискуеми по закон във връзка с обявяване на ГФО, КГФО и декларацията по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч; 5. Подаване на пакет за предаване към ТРРЮЛНЦ; 6. Присвояване на единен идентификатор на ГОД, КГОД, ГФО, КГФО, Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч и поддържане на статуси; 7. Служебен автоматизиран обмен на данни и документи с информационните системи на НСИ, НАП и АВ; 8. Електронен достъп на задължените лица и техните представители до подадените данни по чл. 20, ал. 4 от ЗСт; 9. Електронен достъп на задължените лица и техните представители до подадените данни и документите по чл. 11 за срок от 1 (една) година след получаване на статус „вписване“ на акта в ТРРЮЛНЦ; 10. Визуализиране на статуси, указания, откази и други съобщения, постъпили от ТРРЮЛНЦ. 11. Отстраняване на нередовност при дадени указания за обявяване на ГФО и КГФО за акционерни дружества и дружества, които подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗСч. РАЗДЕЛ II Ред, начин и срокове за подаване на годишен отчет за дейността и консолидиран годишен отчет за дейността Чл. 5. (1) Годишният отчет за дейността по чл. 20, ал. 4 от ЗСт съдържа статистически справки и счетоводни документи в приложимия за съответното задължено лице обхват и се изготвя въз основа на данните за дейността му през съответния отчетен период. (2) Данните по ал. 1 се попълват от задълженото лице съобразно съдържанието и структурата на приложимия формуляр на годишния отчет за дейността. (3) Когато задълженото лице води счетоводство, счетоводните данни в годишния отчет за дейността се попълват въз основа на счетоводните му регистри. (4) Когато задълженото лице съставя годишен финансов отчет по реда на Закона за счетоводството, счетоводните данни в годишния отчет за дейността се попълват въз основа на съставения годишен финансов отчет и счетоводните регистри на лицето. Чл. 6. (1) ГОД подават лицата по чл. 20, ал. 1 – 3 от ЗСт, за които е възникнало задължението за предоставяне на данни по чл. 20, ал. 4 от същия закон, включително лицата, за които това задължение е вменено по силата на чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2 и чл. 259, ал. 3 от ЗКПО и чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, в това число: 1. Еднолични търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и съставят отчетност по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗСч, както и физически лица по чл. 20, ал. 3 от ЗСт и физически лица по чл. 26, ал. 7 и чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ; 2. Нефинансови предприятия, съставящи годишен финансов отчет (чл. 27, т. 1 от ЗСч) или консолидиран финансов отчет (чл. 27, т. 2 от ЗСч), с изключение на финансовите институции; 3. Предприятия в производство по ликвидация или производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон; 4. Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел (сдружения и фондации), както и политически партии, читалища и религиозни институции, регистрирани по реда на законите, уреждащи тяхната дейност; 5. Застрахователни и презастрахователни дружества, лицензирани и осъществяващи дейност по реда на Кодекса за застраховането; 6. Инвестиционни предприятия: управляващи дружества и управляваните от тях колективни инвестиционни схеми (договорни фондове и инвестиционни дружества), акционерни дружества със специална инвестиционна цел, инвестиционни посредници, национални инвестиционни фондове и лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които са получили разрешение за осъществяването на сделки, свързани с финансови инструменти, по реда на действащото законодателство; 7. Пенсионноосигурителни дружества, лицензирани по реда на Кодекса за социално осигуряване; 8. Фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания, учредени и управлявани от лицензирани пенсионноосигурителни дружества съгласно Кодекса за социално осигуряване 9. Бюджетни предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси; 10. Кредитни институции (банки) и клонове на чуждестранни кредитни институции, лицензирани и извършващи дейност по Закона за кредитните институции (2) Лицата по Глава трета, Раздел IV от ЗСч подават КГОД. (3) По реда на тази наредба се подават следните статистически отчети: 1. Годишен отчет за дейността (ГОД); 2. Консолидиран годишен отчет за дейността (КГОД). (4) ГОД и КГОД съдържат статистически справки и счетоводни документи, определени за съответната отчетна година, съгласно Закона за статистиката и Националната статистическа програма. (5) Съдържанието и структурата на формулярите на ГОД и КГОД за съответната отчетна година се утвърждават със заповедта по чл. 20, ал. 5 от ЗСт на председателя на НСИ и се публикуват в Държавен вестник и на официалната интернет страница на НСИ. Чл. 7. (1) ГОД и КГОД се подават по един от следните начини: 1. В ИСЕВТ чрез попълване на електронни формуляри. 2. На хартиен носител в съответната териториална структура на НСИ, само в случай на невъзможност за подаване чрез ИСЕВТ: а) За лица по чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, които към момента на подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ са с прекратена регистрация; б) За лица, които нямат задължение съгласно чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2, чл. 259, ал. 3 от ЗКПО, чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, но са длъжни да представят ГОД, съгласно чл. 20, ал. 5, във вр. с ал. 1 и 4 от ЗСт. 3. По електронна поща, от лицата по чл. 6, ал. 1, т. 3, т. 4. и т. 9 и в случаите на заличаване/прекратяване без ликвидация през текущата календарна година. 4. На хартиен носител в съответната териториална структура на НАП или по пощата с известие за доставка (обратна разписка), заедно с ГДД – за лицата по чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, които към момента на подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ са с прекратена регистрация или са лица по чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. (2) До три месеца след изтичане на законоустановените срокове за подаване на ГОД и на ГДД по ЗКПО и ЗДДФЛ, задължените лица по чл. 6, ал. 1 могат еднократно да коригират подадените данни в ГОД по начините, предвидени в ал. 1. (3) До изтичане на законоустановения срок за подаване, корекции на подадени данни в КГОД могат да се извършват по реда на ал. 1, включително когато корекцията произтича от корекция на данни, посочени в ГОД, ГДД или в счетоводните данни, въз основа на които е изготвен КГОД. (4) Получените на хартиен носител или по имейл ГОД и КГОД, както и коригиращи ГОД и КГОД, се въвеждат в ИСЕВТ от служители на НСИ. (5) В случаите по чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2, чл. 259, ал. 3 от ЗКПО, чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, подаването в ИСЕВТ на ГОД или коригиращ ГОД следва да е приключило преди подаването на ГДД в НАП, като единният идентификатор (входящ номер) и дата на успешно обработения отчет в ИСЕВТ се изпраща към НАП. При подаването на декларацията в НАП се извършва автоматизирана проверка за наличието на статус за успешно обработен отчет по посочения единен идентификатор и при липса на такъв декларацията не подлежи на прием и обработка в НАП. Чл. 8. (1) Лицата, задължени съгласно чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2, чл. 259, ал. 3 от ЗКПО, чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, подават ГОД в сроковете по чл. 92, ал. 2, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 1 и чл. 259, ал. 2 от ЗКПО, съответно по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ. (2) ГОД не подават лицата по ал. 1, които през съответния данъчен период, съответно данъчна година, не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч, съгласно чл. 92, ал. 4 от ЗКПО и чл. 51, ал. 2 от ЗДДФЛ. (3) Лицата, които нямат задължение по ал. 1, но са длъжни да представят ГОД, съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗСт, подават ГОД в срока, определен с Националната статистическа програма и със заповедта по чл. 20, ал. 5 от ЗСт на председателя на НСИ, за съответната отчетна година. (4) КГОД се подава в срока, определен с Националната статистическа програма и със заповедта по чл. 20, ал. 5 от ЗСт на председателя на НСИ, съобразно срока за съставяне и обявяване на КГФО по ЗСч. (5) При възникнало задължение за подаване на ГДД по чл. 92, ал. 1, чл. 252, ал. 1 и чл. 259, ал. 2 от ЗКПО и чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ след изтичане на тримесечния срок за извършване на корекции и неподаден ГОД за същия отчетен период, със заповед на председателя на НСИ се определя периодът, за който се осигурява възможност за еднократно подаване на ГОД единствено в ИСЕВТ. Чл. 9. (1) След изтичане на законоустановените срокове за подаване на ГОД от лицата, задължени съгласно чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2, чл. 259, ал. 3 от ЗКПО, чл. 51, ал. 1 от ЗДДФЛ, същите могат в тримесечен срок еднократно да подадат коригиращ ГОД. (2) За лицата, които подават ГОД, съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗСт, срокът за корекции се определя със заповедта по чл. 20, ал. 5 от ЗСт на председателя на НСИ, за съответната отчетна година. (3) Когато корекцията на ГОД или КГОД засяга данни, използвани за генериране на ГФО или КГФО, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ, задълженото лице може да извърши необходимите последващи действия по Раздел III, доколкото това се изисква или допуска от приложимия закон. РАЗДЕЛ III Ред, начин и срокове за подаване на годишен финансов отчет, консолидиран годишен финансов отчет и декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч Чл. 10. (1) Задължените лица по тази наредба подават чрез ИСЕВТ подлежащите на обявяване в ТРРЮЛНЦ актове, предвидени в ЗСч. (2) Категориите задължени лица, съдържанието и обхватът на отчетите се определят от приложимите материални закони. Чл. 11. (1) По реда на тази наредба се подават следните документи: 1. Годишен финансов отчет (ГФО); 2. Консолидиран годишен финансов отчет (КГФО); 3. Одиторски доклад; 4. Годишни доклади за дейността по глава седма от ЗСч; 5. Консолидиран годишен доклад за дейността по глава седма от ЗСч; 6. Доклад с одиторско мнение върху отчета за устойчивостта; 7. Отчет за устойчивост и актовете по чл. 52в от ЗСч; 8. Декларация с информация за подоходния/корпоративния данък по чл.62г и изявлението по чл. 62б, ал. 5 и 7 от ЗСч; 9. Информация по чл. 38, ал. 5 от ЗСч за предложението на органа на управление на акционерните дружества, командитните дружества с акции и дружествата с ограничена отговорност, които са средни или големи предприятия или предприятия от обществен интерес, за разпределение на печалбата или за покриване на загуба за предходната година и решението на общото събрание на акционерите/съдружниците за начина на разпределяне на печалбата или за покриване на загуба за предходната година; 10. Доклад по чл.40, ал.2 от ЗЮЛНЦ; 11. Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч; 12. Други документи, предвидени по закон. (2) Подлежащите на обявяване в ТРРЮЛНЦ актове по чл. 38, ал. 16 от Закона за счетоводството, се подават чрез ИСЕВТ, в определения машинночетим формат за извличане на данни. (3) Форматите по ал. 2 се осигуряват от задълженото лице чрез прикачване в ИСЕВТ на предварително изготвени, извън ИСЕВТ, електронни документи и/или файлове. ИСЕВТ осигурява възможност за прикачване, получаване и служебно предаване на тези документи и файлове към информационната система на ТРРЮЛНЦ, без да извършва създаване, преобразуване, маркиране, структуриране или съдържателна валидация на машинночетимия формат. НСИ не разработва и не поддържа схеми и таксономии за машинночетимите формати по ал. 2. (4) Актовете по ал. 2 се придружават от следните метаданни, определени в Регламент (ЕС) 2023/2859, които се прикачват в ИСЕВТ от заявителя: 1. всички наименования на предприятието, за което се отнася информацията и когато отчитащото се предприятие е освободено дъщерно предприятие, както е посочено в член 29а, параграф 4, втора алинея от Директива 2013/34/ЕС, наименованието на предприятието майка, което предоставя информация на равнище група; 2. идентификационен код на правния субект на предприятието и, когато отчитащото се предприятие е освободено дъщерно предприятие, както е посочено в 29а, параграф 4, втора алинея от Директива 2013/34/ЕС, ако има такъв, идентификационен код на правен субект на предприятието майка, което докладва информация на равнище група, както е посочено съгласно член 7, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕС) 2023/2859; 3. размер на предприятието според категорията, както е посочено съгласно член 7, параграф 4, буква г) от посочения регламент; 4. секторите на икономическите дейности на предприятието, както е посочено съгласно член 7, параграф 4, буква д) от посочения регламент; 5. вид на информацията, както е класифицирана съгласно член 7, параграф 4, буква в) от посочения регламент; 6. указание дали информацията съдържа лични данни. (5) Допълнителни изисквания към формата и структурирането на актовете по чл. 38, ал. 16 от ЗСч, както и подаването на метаданните към тях се определят с актовете по прилагането на Регламент (ЕС) 2023/2859. (6) Актовете, подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ се съставят съгласно изискванията на ЗСч и към тях се прилагат изискуеми по закон и по Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г., за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ, документи. Чл. 12. (1) Подлежащите на обявяване ГФО, КГФО и други актове по ЗСч и ЗЮЛНЦ, се заявяват чрез ИСЕВТ: 1. след подаването на ГОД или КГОД, когато същите се използват за генериране на ГФО или КГФО; 2. независимо от подаването на ГОД или КГОД, когато ГФО или КГФО са генерирани извън ИСЕВТ; 3. независимо от подаването на ГОД или КГОД, когато се подава декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч; 4. независимо от подаването на ГОД или КГОД, когато ГФО, КГФО или декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч се подават след законоустановените срокове или се отнасят за минали отчетни периоди. (2) В ИСЕВТ задълженото лице отбелязва: 1. дали е акционерно дружество; 2. дали е дружество, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗСч; 3. дали е юридическо лице с нестопанска цел и дали е в частна или в обществена полза; 4. категорията съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСч; 5. ако предприятието е част от група, категорията ѝ съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗСч; 6. ако предприятието е майка на група, задължено ли е да съставя консолидиран финансов отчет; 7. прилаганите счетоводни стандарти; 8. други, приложими обстоятелства. Чл. 13. (1) Когато, въз основа на подаден ГОД или КГОД, ГФО или КГФО се генерира чрез ИСЕВТ, съставляващите го счетоводни данни съгласно ЗСч и НСС се извличат автоматично от ИСЕВТ. (2) ИСЕВТ предоставя техническа възможност заявителят, съобразно декларираните обстоятелства по чл. 12, ал. 2, да определи съставните части на генерирания ГФО и актовете, извън минимално изискуемите, които да бъдат включени в пакета за ТРРЮЛНЦ. (3) ИСЕВТ предоставя възможност за формиране на ГФО или КГФО на база предефинирани комбинации от данни, съдържащи се в ГОД или КГОД, съобразно ЗСч и НСС, не подлежащи на редактиране от задълженото лице. (4) Предефинираните комбинации по ал. 3 се изготвят на база изискванията и препоръчителните образци съгласно НСС и се прилагат еднакво за всички задължени лица. Чл. 14. (1) Пакетът за ТРРЮЛНЦ се формира от: 1. Генерираните от ИСЕВТ в машинночетим формат ГФО, КГФО или декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч; 2. Прикачените, външно създадени, ГФО, КГФО или декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч и останалите приложими документи по чл. 11, ал. 1 и ал. 6; 3. Генерираните в системата или прикачени декларации по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и по чл. 62а, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ; 4. Генерираните чрез функционалностите на ИСЕВТ електронни пълномощни и снетите електронни образи на пълномощните по чл. 15 от ЗТРРЮЛНЦ, приложени от заявителя. (2) Прикачените, външно създадени, документи по ал. 1 се подават от задължените лица в машинночетим формат. (3) Корекция на прикачени, външно създадени ГФО и/или КГФО се извършва чрез прикачване в ИСЕВТ на коригиран пакет за ТРРЮЛНЦ, доколкото това се изисква или допуска от приложимия закон. (4) Информацията, представляваща лични данни, се заличава от документите подлежащи на обявяване в ТРРЮЛНЦ чрез функционалностите на системата на АВ. Чл. 15. (1) Формираният по чл. 14 пакет за ТРРЮЛНЦ, се подписва електронно и се подава чрез ИСЕВТ от лицата, които имат право да заявят обявяването съгласно ЗТРРЮЛНЦ. (2) ИСЕВТ осигурява техническа възможност за електронно подписване на пакета за ТРРЮЛНЦ, проверка на валидността на електронния подпис, положен при подаването от лицето по ал. 1. (3) Верността на предоставените данни и документи, както и на съдържанието на приложените пълномощни, на автентичността на подписите върху тях и на обема на предоставената с тях представителна власт е отговорност на заявителя. Чрез декларацията по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, заявителят удостоверява истинността на заявените обстоятелства или приемането на представените за обявяване актове. ИСЕВТ не извършва анализ, проверка или оценка на съдържанието на приложените документи и данни. (4) След успешно подписване на пакета ИСЕВТ го изпраща към ИС на ТРРЮЛНЦ. (5) За всеки постъпил в ИС на ТРРЮЛНЦ пакет за обявяване по партидата на съответния търговец или юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) се генерира входящ номер съгласно Наредба № 1. (6) Входящият номер и информацията за статуса на пакета за обявяване, получени от ИС на ТРРЮЛНЦ, се визуализират в ИСЕВТ в потребителския профил на заявителя. (7) ИСЕВТ изпраща към ТРРЮЛНЦ не повече от два пакета за един отчетен период – първия подписан в реално време и последния коригиран, ако има такъв. Чл. 16. (1) Обявяването на ГФО, декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч и докладите, постъпили чрез ИСЕВТ, се извършва автоматично по партидите на търговците, клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на юридически лица с нестопанска цел, с изключение на акционерните дружества и дружествата, чиито годишни финансови отчети подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗСч. (2) Отстраняването на нередовност при дадени указания за обявяване на ГФО за акционерни дружества и ГФО на дружества, които подлежат на задължителен независим финансов одит съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗСч, се осъществява чрез ИСЕВТ, като се прилагат съответни документи. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца в ТРРЮЛНЦ. (3) При постановяване на отказ за обявяване на ГФО или КГФО ИСЕВТ осигурява възможност за ползване на документите от пакета за ТРРЮЛНЦ, по който е постановен отказ, както и за прилагане на нови документи при последващо подаване на пакет за ТРРЮЛНЦ. (4) Жалба срещу постановен отказ за обявяване на ГФО се подава чрез Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ. Чл. 17. Подлежащите на обявяване в ТРРЮЛНЦ ГФО, КГФО и годишни доклади по глава седма от ЗСч се подават чрез ИСЕВТ в сроковете по чл. 38, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗСч, а декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч – в срока по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. Чл. 18. (1) ИСЕВТ е единственият електронен канал за подаване на ГФО, КГФО и декларациите по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч. (2) След въвеждането в експлоатация на ИСЕВТ, подаването чрез други електронни системи на АВ е недопустимо. РАЗДЕЛ IV Обмен на информация между информационните системи на НСИ, НАП и АВ Чл. 19. (1) Обменът на данни между ИСЕВТ и информационните системи на НСИ, НАП и АВ се извършва единствено чрез автоматизирани системни интерфейси. (2) Конкретните технически детайли относно обмена на информацията (обхват и начин на обмен) се уточняват в съответните инструкции за обмен на информацията между различните институции . Чл. 20. Обменът на информация най-малко включва: 1. автоматизирано предоставяне на информация от НСИ към НАП относно номер, дата на прием и идентификатор на успешно приключения ГОД, както и данните от успешно приключения ГОД; 2. автоматизирано изпращане на пакети от НСИ към АВ; 3. автоматизиран обмен между НСИ и АВ на статуси на подадените пакети за ТРРЮЛНЦ. РАЗДЕЛ V Контрол Чл. 21. (1) Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от председателя на НСИ, изпълнителните директори на НАП и АВ в рамките на предоставените им със закон правомощия. (2) Задължените лица и лицата, които съставят, прилагат, подписват и подават документи чрез ИСЕВТ, носят отговорност за верността, пълнотата и законосъобразността на подадените данни и документи съгласно приложимия закон. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. Информационна система „Единна входна точка“ (ИСЕВТ) е централизирана информационна система по чл. 7, ал.1, т. 16. от ЗСт, чрез която задължените лица подават ГОД, КГОД, ГФО, КГФО, декларации по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч, годишни доклади по чл. 40, ал. 2 от ЗЮЛНЦ за юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, и други актове, които според ЗСч подлежат на обявяване в ТРРЮЛНЦ. 2. Информационна система „Единен портал“ на НСИ (ИСЕПНСИ) е електронен портал за вход към конкретни информационни системи на НСИ от страна на респонденти по изследвания, на упълномощени лица за въвеждане на отчети/анкети и на анкетьори. 3. „Пакет за ТРРЮЛНЦ“ е електронен комплект от структурирани данни, метаданни и приложени документи, предназначен за изпращане чрез ИСЕВТ към информационната система на ТРРЮЛНЦ. 4. „Единен идентификатор“ е уникален код, автоматично генериран от ИСЕВТ, чрез който се идентифицира всеки подаден ГОД, КГОД, ГФО, КГФО и Декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч. Преходни и заключителни разпоредби § 2. До въвеждането в експлоатация на ИСЕВТ подаването на ГОД, КГОД, ГФО, КГФО, декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗСч, годишни доклади по чл. 40, ал. 2 от ЗЮЛНЦ за юридически лица с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, и други актове, които според ЗСч подлежат на обявяване в ТРРЮЛНЦ, се извършва по досегашния ред чрез информационните системи и каналите, предвидени в приложимите закони и подзаконови актове. § 3. Подадените в ТРРЮЛНЦ и неразгледани до датата на въвеждане в експлоатация на ИСЕВТ заявления за обявяване на актове по ЗСч се приключват по досегашния ред. § 4. Наредбата се приема на основание чл. 20, ал. 5 от Закона за статистиката и влиза в сила от 01.01.2027 г., с изключение на чл. 11, ал. 2 – 5, които се прилагат от 10.01.2028 г.