Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на национална програма „Млади учени и постдокторанти – 3“

класификация на информацията: Ниво 0, [TLP-WHITE] РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на образованието и науката ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от проф. Георги Вълчев – министър на образованието и науката Относно: проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на национална програма „Млади учени и постдокторанти – 3“ УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам на Вашето внимание проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на национална програма „Млади учени и постдокторанти – 3“. Един от основните фокуси на специфична цел 3 на Националната стратегия за развитието на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 (НСРНИ) са привличане и задържане на талантливи млади хора за научноизследователска работа и въвеждане на подкрепящи мерки, които да направят България активен участник в Европейското научноизследователско пространство (ЕНП). В резултат на това с Решение № 577/17.08.2018 г. на Министерския съвет бе одобрена и Национална програма „Млади учени и постдокторанти“. Основната цел на програмата бе чрез основни и допълнителни възнаграждения да се привлече, задържи и развие ново поколение висококвалифицирани класификация на информацията: Ниво 0, [TLP-WHITE] млади учени и постдокторанти за осигуряване на качествено възпроизводство на човешкия потенциал за научноизследователска работа. Тя приключи успешно на 31.12.2021 г., като общият бюджет по програмата за възнаграждения на участниците бе в размер на 15 млн. лв. За периодите 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по програмата са стимулирани над 1000 млади учени и над 850 постдокторанти от общо 17 организации бенефициенти. За периода ѝ на изпълнение най-голям брой млади учени са подкрепени в Българската академия на науките – 371, а най-голям брой постдокторанти – в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ – 281. Индикаторите за изпълнението ѝ, като брой публикации в индексирани и реферирани издания, участия в конференции, извършени проучвания и изследвания, в повечето случаи надвишават заложените. В резултат на успешното пилотно изпълнение на този инструмент бе разработено второ издание на програмата, прието с Решение № 206/07.04.2022 г. на Министерския съвет. Бюджетът на националната програма „Млади учени и постдокторанти – 2“ отново бе в общ размер на 15 млн. лв., разпределен на два етапа по 18 месеца, както следва: през 2022 г. – 7 500 000 лв. и през 2024 г. – 7 500 000 лв., а срокът ѝ на изпълнение бе до 31.12.2025 г. Бенефициенти по нея бяха общо 30 организации, измежду които Българската академия на науките, Селскостопанската академия, Военномедицинската академия, Националният център по заразни и паразитни болести, Националният институт по метеорология и хидрология и 25 държавни висши училища. По второто издание на програмата са финансирани близо 1000 млади учени и над 600 постдокторанти. Резултатите от изпълнението потвърждават ефективното и успешно изпълнение на програмата и това обуславя нуждата от продължаване на усилията на държавата в тази насока. Необходимо е да продължат стимулирането и насърчаването на научната работа в приоритетни области чрез подкрепа на кариерното развитие на изследователите в България. Положителните отзиви от участниците по двете издания на програмата потвърждават обоснованата потребност от продължаване на подкрепата им за развитие на научна кариера. Целта е да се изгради устойчива среда за обмен на идеи, реинтеграция и професионална реализация на млади и талантливи учени, както и за насърчаване на тяхната изследователска дейност в България. В резултат на този стремеж е разработен проект на национална програма „Млади учени и постдокторанти – 3“. В проекта на програма е въведен нов механизъм за определянето на организациите бенефициенти и разпределението на средствата. Право на финансиране имат всички висши училища и научни организации с програмна акредитация за образователната и научна степен „доктор“ от Националната агенция за оценяване и акредитация, подали заявление за участие в рамките на обявената 2 класификация на информацията: Ниво 0, [TLP-WHITE] процедура, включващо информация за броя защитили докторанти в периода 2021 – 2025 г., както и броя публикации в базите данни Web of Science и Scopus за същия период и отговарящи на условията за допустимост, с изключение на търговските дружества. Подадената от организациите информация се верифицира от независими експерти, работещи с базите данни, както и от Националния център за информация и документация. За всяка организация се определя комплексен коефициент, формиран от 50 на сто от относителния дял на организацията от общия брой защитили докторанти в редовна и задочна форма на обучение през последните пет години за всички организации и 50 на сто от относителния дял на организацията от общия брой научни публикации, индексирани в базите данни Web of Science и Scopus през последните пет години за всички организации. Новият подход отразява реалния резултат от подготовката и развитието на научни кадри и измерва ефективността на научноизследователската и обучителната дейност на организацията. Предвид спецификата на художественотворческите висши училища и факта, че техните основни академични резултати се реализират под формата на художественотворчески продукти, а не чрез публикационна активност, при определяне броя на бенефициентите по програмата за тази група висши училища няма да се прилага показателят „научни публикации“. Вместо него се отчита само броят на успешно защитилите докторанти като обективен и сравним показател за академичен капацитет, качество на обучението и принос към подготовката на ново поколение изследователи и творци. Това ще осигури по-справедливо третиране на художественотворческите университети и по-пълно съответствие с техния институционален профил и обществена мисия. Средствата по програмата се разпределят между класираните организации пропорционално на стойността на получения комплексен коефициент. С цел осигуряване на минимален капацитет за участие в програмата поне един от гореизброените показатели следва да е различен от нула. Размерът на предоставеното финансиране за всяка заявила участие организация не може да бъде по-нисък от средствата, необходими за назначаването на един постдокторант за срок от шест месеца при условията на програмата. В случаите, когато изчисленото по методиката финансиране е под този размер, на съответната организация се предоставя минималното финансиране, а останалият финансов ресурс се разпределя между останалите организации пропорционално на стойността на комплексните им коефициенти. Средствата по националната програма не могат да се използват за същите дейности, финансирани от фондовете на Европейския съюз, друго национално 3 класификация на информацията: Ниво 0, [TLP-WHITE] финансиране, включително финансирането на държавните висши училища, във връзка със съответните правила на Закона за висшето образование, както и други донорски програми. За изпълнение на заложените индикатори са отговорни организациите бенефициенти по програмата. Със заповед на министъра на образованието и науката се създава експертна комисия, която може да привлича и външни експерти. Комисията организира, координира, контролира и наблюдава изпълнението на програмата и одобрява финалните отчети на организациите бенефициенти. Срокът на изпълнение на програмата е от 2027 г. до 2030 г. Предложеният бюджет на програмата е 8 000 000 евро, предоставен на два етапа, както следва: 4 млн. евро през 2027 г. и 4 млн. евро през 2029 г. За изпълнението на програмата не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания, тъй като ще бъде финансирана в рамките на предвидените средства за наука в централния бюджет за съответната година. Предвидено е организациите, бенефициенти по програмата, да изпращат в МОН отчети след края на всеки етап на изпълнение на програмата. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което е приложена финансова обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Очакваните резултати от изпълнението на програмата са постигане на устойчиво увеличаване на броя на младите хора, занимаващи се с научна дейност, и намаляване на „изтичането на мозъци“ след придобиване на образователната степен „магистър“ и образователната и научна степен „доктор“. Чрез изпълнението й ще се създаде среда за обмен на научни идеи, реинтеграция и реализация на млади и перспективни учени, както и насърчаване на изследователската им дейност в България. Новият подход за определяне на бенефициентите и разпределение на средствата отчита не само научния капацитет на организациите, но и приноса им към подготовката и развитието на научни кадри, като по този начин осигурява по-справедливо и ефективно разпределение на публичния ресурс и създава стимули за устойчиво възпроизводство на научния потенциал в страната. С проекта на акт не се транспонира европейско законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право съгласно чл. 35, ал. 2, т. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на Решение на Министерския съвет за одобряване на националната програма „Млади учени и постдокторанти – 3“ е публикуван на основание чл. 85, ал. 1 4 класификация на информацията: Ниво 0, [TLP-WHITE] от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация на интернет страницата на Министерството на образованието и науката и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид гореизложеното и на основание чл. 12, т. 3 от Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите и чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам на Министерския съвет да приеме проекта на Решение на Министерския съвет за одобряване на национална програма „Млади учени и постдокторанти – 3“. ПРОФ. ГЕОРГИ ВЪЛЧЕВ Министър на образованието и науката 5 X

Приложение към т. 1 НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА „МЛАДИ УЧЕНИ И ПОСТДОКТОРАНТИ - 3“ 1. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ПРОГРАМАТА Липсата на интерес при младите хора към научноизследователската кариера продължава да бъде една от устойчивите негативни тенденции в Европа и в частност в България през последните години. Това се наблюдава въпреки предприетите мерки на национално ниво за повишаване на възнагражденията във висшите училища и научните организации, както и увеличаването на стипендиите за докторанти. Основните предизвикателства остават свързани с ограничените възможности за професионално развитие, недостатъчната видимост на научните постижения и липсата на дългосрочна перспектива за младите изследователи. В същото време конкуренцията за висококачествен човешки капитал и научни таланти непрекъснато се засилва както на европейско, така и на глобално ниво. В този контекст е от ключово значение да се продължи с прилагането на устойчиви политики за подкрепа на кариерното развитие на изследователите, включително чрез създаване на благоприятна научна среда, стимули за иновации и възможности за международна мобилност. Необходимо е също така да се въведат ефективни механизми за насърчаване на научната дейност в приоритетни области, които допринасят за икономическата трансформация и технологичния напредък на страната. Именно заради това е изключително важно да се продължи с националните инициативи, които да стимулират младите учени и да улеснят професионалната им реализация. В периода 2018 – 2021 г. се изпълняваше приетата с Решение № 577/17.08.2018 г. на Министерския съвет национална програма „Млади учени и постдокторанти“, която приключи успешно. По програмата са стимулирани над 1000 млади учени и над 850 постдокторанти от общо 17 организации бенефициенти. За тези два периода най-голям брой млади учени (371) са подкрепени в Българската академия на науките (БАН), а най-голям брой постдокторанти (281) – в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (СУ). Индикаторите за изпълнението ѝ като брой публикации в индексирани и реферирани издания, участия в конференции, извършени проучвания и изследвания в повечето случаи надвишават заложените. В резултат на успешното пилотно изпълнение на този инструмент бе разработено и второ издание на програмата – националната програма „Млади учени и постдокторанти – 2“, одобрена с Решение № 206/07.04.2022 г. на Министерския съвет със срок на изпълнение до 31.12.2025 г. Бенефициентите по нея са общо 30, измежду които БАН, Селскостопанската академия, Военномедицинската академия, Националният център по заразни и паразитни болести, Националният институт по метеорология и хидрология и 25 държавни висши училища. По второто издание на програмата са финансирани близо 1000 млади учени и над 600 постдокторанти. Резултатите от изпълнението потвърждават ефективното и успешно изпълнение на програмата и това обуславя нуждата от продължаване на усилията на държавата в тази насока. Необходимо е да продължат стимулирането и насърчаването на научната работа в приоритетни области чрез подкрепа на кариерното развитие на изследователите в България. Програмата „МЛАДИ УЧЕНИ И ПОСТДОКТОРАНТИ - 3“ (НП МУПД - 3) продължава една успешна практика за привличане и подкрепа на кариерното развитие на млади учени (МУ) и постдокторанти (ПД) в българските научни организации (НО) и висши училища (ВУ), като въвежда усъвършенстване на модела на финансиране и повишаване на ефективността на предоставяната подкрепа. Тя е и в съответствие със специфична цел 3 на Националната стратегия за развитието на научните изследвания в Република България 2017 – 2030 (НСРНИ), а именно – привличане и задържане на талантливи млади хора за научноизследователска работа и въвеждане на подкрепящи мерки, които да направят България активен участник в Европейското научноизследователско пространство (ЕНП). Програмата ще стимулира МУ и ПД към активна научна дейност и ще подпомогне тяхното кариерно развитие, допринасяйки за устойчивото възпроизвеждане на научния капацитет в страната. Програмата изпълнява и препоръките на международния експертен панел, реализиран в рамките на Инструмента на Рамковата програма на Европейския съюз на научни изследвания и иновации (Хоризонт 2020) за подкрепа на политиките, която се отнася за насърчаване на МУ и ПД и подпомагане развитието на тяхната кариера. Националната програма „Млади учени и постдокторанти – 3“ надгражда предходните две издания чрез въвеждане на нов механизъм за определяне на бенефициентите и разпределение на средствата. 2. СРОК НА ПРОГРАМАТА: от 2027 г. до края на 2030 г. 2 Програмата ще се изпълнява на два етапа с продължителност по 20 месеца: I етап, 20 месеца, 2027 г. – 2028 г. II етап, 20 месеца, 2029 г. – 2030 г. 3. ОБЩ ИНДИКАТИВЕН БЮДЖЕТ НА ПРОГРАМАТА – 8 000 000 евро, разпределен както следва: - 2027 г. – 4 000 000 евро; - 2029 г. – 4 000 000 евро. Финансирането на дейностите по Националната програма се извършва със средства, осигурени от средствата за наука в централния бюджет, които се предоставят чрез бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН) на бенефициентите – НО и ВУ. Допустим разход за задължителен независим финансов одит: до 1% от сумата, която получава организацията бенефициент по програмата. 4. ЦЕЛ НА ПРОГРАМАТА Специфична цел на НП МУПД - 3 е привличане, задържане и развитие на висококвалифицирани МУ и ПД, което да допринесе за устойчиво възпроизвеждане на научния капацитет и за осигуряване на реинтеграция и професионална реализация на млади и перспективни научни кадри, както и създаване на благоприятна среда за обмен на научни идеи. Крайната цел е създаване на ново поколение висококвалифицирани учени, провеждащи качествени научни изследвания, отговорни към обществото и генериращи резултати, които подпомагат изпълнението на НСРНИ. 5. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ Повишаване броя на младите хора, избиращи научна кариера във ВУ и НО, с програмна акредитация за образователната и научна степен „доктор“ от Националната агенция за оценяване и акредитация, провеждащи висококачествени научни изследвания по общественозначими теми. 6. ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПРОГРАМАТА Програмата МУПД - 3 предоставя възможност за постигане на устойчиво увеличаване на броя на младите хора, занимаващи се с научна дейност, и намаляване на „изтичането на 3 мозъци“ след придобиване на образователната степен „магистър“ и образователната и научната степен „доктор“. Чрез нея се създава среда за обмен на научни идеи, реинтеграция и реализация на млади и перспективни учени, както и за насърчаване на изследователската им дейност в България. 7. БЕНЕФИЦИЕНТИ ПО ПРОГРАМАТА Право на финансиране по програмата имат всички ВУ и НО с програмна акредитация за образователната и научна степен „доктор“ от Националната агенция за оценяване и акредитация, подали заявление за участие в рамките на обявената процедура, включващо информация за броя защитили докторанти в периода 2021 – 2025 г., както и броя публикации в Web of Science и Scopus за същия период и отговарящи на условията за допустимост, с изключение на търговските дружества. Подадената от организациите информация се верифицира от независими експерти, работещи с базите данни, както и от Националния център за информация и документация. След приключване на процедурата по заявяване размерът на средствата за всяка организация се определя въз основа на комплексен коефициент, формиран от: 50 на сто от относителния дял на организацията от общия брой защитили докторанти в редовна и задочна форма на обучение през последните пет години за всички организации; 50 на сто от относителния дял на организацията от общия брой научни публикации, индексирани в базите данни Web of Science и Scopus през последните пет години за всички организации. Средствата по програмата се разпределят между класираните организации пропорционално на стойността на получения комплексен коефициент. Предвид спецификата на художественотворческите висши училища и факта, че техните основни академични резултати се реализират под формата на художественотворчески продукти, а не чрез публикационна активност, при определяне броя на бенефициентите по програмата за тази група висши училища не се прилага показателят „научни публикации“. Вместо него се отчита само броят на успешно защитилите докторанти като обективен и сравним показател за академичен капацитет, качество на обучението и принос към подготовката на ново поколение изследователи и творци. Това ще осигури по- справедливо третиране на художественотворческите университети и по-пълно съответствие с техния институционален профил и обществена мисия. 4 С цел осигуряване на минимален капацитет за участие в програмата поне един от гореизброените показатели следва да е различен от нула. Размерът на предоставеното финансиране за всяка заявила участие организация не може да бъде по-нисък от средствата, необходими за назначаването на един постдокторант за срок от шест месеца при условията на програмата. В случаите, когато изчисленото по методиката финансиране е под този размер, на съответната организация се предоставя минималното финансиране, а останалият финансов ресурс се разпределя между останалите организации пропорционално на стойността на комплексните им коефициенти. 8. ПРИНЦИП, СРОКОВЕ, ЕТАПИ НА ФИНАНСИРАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА. РЕД ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОТЧИТАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ В 30-дневен срок след одобряване на програмата от Министерския съвет на електронната страница на МОН се обявява процедура по заявяване на участие в програмата от потенциалните бенефициенти. В 60-дневен срок от одобряване на програмата със заповед на министъра на образованието и науката се създава експертна комисия. Комисията еднократно при стартиране на програмата определя бенефициентите по нея съгласно описания в Програмата механизъм и съответно размера на средствата, които ще получат за изпълнението ѝ. В състава на комисията се включват и независими експерти, работещи с базите данни WoS и Scopus, които се привличат еднократно за предоставяне и верификация на данните, необходими за определяне на бенефициентите. Комисията организира, координира, контролира и наблюдава изпълнението на програмата и одобрява финалните отчети на организациите бенефициенти. Тя може да привлича и външни експерти за подпомагане на работата си. До два месеца след сформирането на комисията МОН публикува на електронната си страница информация за стартирането на програмата, списъка на ВУ и НО и разпределението на средствата към тях за целия срок на програмата. В срок до два месеца след стартирането ѝ средствата за изпълнение на първи етап на програмата се предоставят на организациите бенефициенти. Организациите бенефициенти са пряко отговорни за популяризирането на програмата сред потенциалните участници в нея и за качественото ѝ изпълнение. За подбор на участниците по програмата те са длъжни да провеждат конкурсни процедури, като публикуват електронна обява на сайта си за откриването ѝ, а за постдокторантите и на 5 електронния портал Euraxess. Получените по програмата средства се преразпределят от организациите бенефициенти между структурните им звена по правила и критерии, разработени и приети с решение на ръководните им органи. Правилата и критериите трябва да отчитат приноса на всяко структурно звено към общата научна продукция на бенефициента и броя на защитилите докторанти в редовна и задочна форма, както и да отразяват конкретната научна специфика на звената и да допринасят за постигането на индикаторите на програмата в най-голяма степен. Към научната продукция се отчита тази, отразена в базите данни Web of Science и Scopus. Аналогична процедура се прилага и при разпределение на средствата между отделните научни групи в съответното звено. Във всяка организация бенефициент, получила средства по програмата, се сформира комисия, която разпределя получените по програмата средства към структурните си звена и разработва механизъм и правила за прозрачен конкурсен подбор на кандидатите. Комисията може да въвежда изисквания и критерии за подбор на кандидатите спрямо спецификата и приоритети си само в случай че не противоречат на минималните изисквания на програмата. Решенията на комисията се одобряват от ръководните органи на организацията бенефициент. Финансирането и броят на подпомогнатите МУ и ПД в отделните структурни звена се определят от тях и се утвърждават от комисията на организацията бенефициент. При назначаване на участниците по програмата могат да се използват длъжностни наименования от Националната класификация на професиите и длъжностите от 2011 г., отговарящи на основните функции и задачи, които ще изпълняват лицата, като след длъжностното наименование работодателят може да добави допълнително уточнение (млад учен или постдокторант). В срок до три месеца след получаване на финансирането организацията бенефициент трябва да назначи участниците по програмата, след което да публикува на електронната си страница информация за класираните участници за съответния етап. До един месец след приключване изпълнението на всеки етап по програмата организациите бенефициенти предоставят в МОН отчети съдържащи информация за изразходваните средства (поотделно за назначените МУ и ПД със съответните доказателства, че участниците са отговаряли на условията за МУ и ПД, разписани в Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите към датата на крайния срок за кандидатстване в конкурса), резултатите от изпълнението на програмата и приноса за постигането на индикаторите на програмата. Отчетите се попълват с обобщени данни за звената на 6 организацията в разработена от МОН отчетна форма, придружена от следните документи: - Състав на комисията, разработила механизма, критериите и правилата за прозрачен подбор на кандидатите. Одобрените от ръководния орган механизъм, критерии и правила за подбор на кандидатите; - Протоколи от заседанието на комисията и документи, от които е видно одобрението на решенията на комисията от ръководните органи на бенефициента; - Доказателствен материал за публикуваните конкурси на сайта на структурното звено и на електронния портал Euraxess; - Разпределение на получените по програмата средства между структурните звена на организацията. Правилата и критериите, по които е извършено разпределението, и копие на решението на ръководните органи; - Подписаните декларации за липса на двойно финансиране от всички участници, назначени по програмата; - Доклад от независим финансов одитор – в края на втория етап. Експертната комисия в МОН извършва проверка и анализ на резултатите от изпълнението на програмата и прави обосновано предложение за приемане или не на отчета. В случай че комисията констатира неправомерно назначени участници по програмата или други нарушения от страна на организациите бенефициенти, прави обосновано предложение за възстановяване на неправомерно разходваните средства. Комисията може да изиска и допълнителни документи, необходими за извършване на прегледа на отчета и извършването на анализа. При наличие на неизразходвани средства по програмата в края на първия етап, то те не могат да бъдат прехвърлени за втори етап, освен ако не са за започнали и недовършени дейности. При незадоволителни резултати от изпълнението ѝ средствата се възстановяват на МОН в срок до един месец след получаване на уведомлението от МОН. 9. ФИНАНСИРАНЕ ПО ПРОГРАМАТА Националната програма е разделена на два модула – модул „Млади учени“ и модул „Постдокторанти“. Разпределението на средствата по двата модула става от организацията бенефициент. 9.1. МОДУЛ „МЛАДИ УЧЕНИ“ 7 Специфичната цел на този модул са привличането и задържането на перспективни млади хора за научноизследователска работа, както и увеличаване броя на младите учени в страната чрез осигуряване на по-привлекателни възнаграждения. Допустими кандидати: „Млад учен“ е лице, което извършва научноизследователска и научно- образователна дейност във висше училище и/или научна организация след придобиване на първа образователно-квалификационна степен „магистър“, но не повече от 10 години след придобиването ѝ. В този период не се включва времето, през което лицето ползва отпуск поради бременност и раждане, отглеждане на дете или поради временна неработоспособност, продължила повече от 6 месеца без прекъсване, и е в обективна невъзможност да извършва научноизследователска и научно- образователна дейност За да участват по програмата, кандидатите трябва да отговарят на определението за „млад учен“ в ЗННИИ към датата на крайния срок за кандидатстване в конкурса. Назначенията са за минимум 6 месеца. Кандидати по този модул могат да: • са новоназначени по програмата в организацията бенефициент, които отговарят на условието за млад учен; • заемат академичната длъжност „асистент“ или „главен асистент“ (с минимум шест месеца стаж към датата на кандидатстване) и са на трудов договор в организацията бенефициент; • са докторанти, отчислени с право на защита и назначени на трудов договор в организацията бенефициент; • са докторанти в редовна, задочна форма на обучение или такива на самостоятелна подготовка, зачислени минимум шест месеца преди датата на кандидатстване в организацията бенефициент; • са специалисти с висше образование, които отговарят на условието за млад учен и са на трудов договор в организацията бенефициент. Допустими разходи за стимулиране на МУ: – за месечни възнаграждения – средствата по модула могат да бъдат използвани както за основни месечни възнаграждения на новоназначени, които не могат да бъдат по- 8 малко от 50% от назначените по модула, така и за допълнителни месечни възнаграждения на вече назначени в организацията бенефициент МУ (до 50% от назначените), както следва: • месечно възнаграждение на новоназначен МУ – 2100 евро с включения разход за осигуровки за сметка на работодател. Размерът на възнаграждението е при ангажираност на пълен работен ден от 8 часа. В случай на намалена часова ангажираност заплащането е пропорционално на часовете. • за допълнителни месечни възнаграждения на вече назначени МУ – размерът им се изчислява пропорционално на размера на възнаграждението в предходната точка спрямо действителната часова ангажираност с включения разход за осигуровки за сметка на работодател. Назначението е с препоръчителна 4-часова дневна ангажираност. – за изпълнение на научноизследователските задачи (допустими разходи до 20% от сумата за възнаграждение, като тези разходи не са част от възнаграждението и се планират отделно) – за командировки, закупуване на материали, консумативи, специализирано оборудване, информационни продукти, компютри, принтери, 1 публикации в списания с отворен достъп и др. Допустими разходи за организацията бенефициент: – за оценка на кандидатите – до 1% от предвидената за модула от организацията бенефициент сума. 9.2. МОДУЛ „ПОСТДОКТОРАНТИ“ Специфичната цел на този модул е както да стимулира млади учени с придобита образователна и научна степен „доктор“ да провеждат висококачествена изследователска дейност в български ВУ и НО, така и да повиши научното ниво на организациите бенефициенти. 1 МОН предоставя възможност за безплатно публикуване на определен брой статии на година с отворен достъп в резултат на подписаното споразумение с издателство Elsevier, което е със срок до м. февруари 2029 г. Повече информация може да се открие на следната страница: https://www.elsevier.com/open-access/agreements/bulgaria. Публикуването на статии в Българския портал за отворена наука (https://bpos.bg) също е безплатно. 9 Посредством участието си в програмата постдокторантите ще натрупат по-голям изследователски опит и компетентност, ще развият по-високо ниво на самостоятелност, с което ще се повиши тяхната квалификация. Това ще им даде възможност да развият по- високо ниво на независимост, да усъвършенстват техническите си умения и да фокусират изследователските си интереси. От друга страна, програмата ще допринесе за трансфер на опит и знания към организацията бенефициент, за развитие на конкурентни и съвременни научни направления и за стимулиране на индивидуалния потенциал за иновации на високо ниво като фундаментална стъпка за развитието на устойчива иновационна среда. Така ще се създадат по-тесни връзки с други научни организации и висши училища, което ще стимулира формирането на мултидисциплинарни колективи. Допустими кандидати Кандидати по този модул могат да бъдат учени с придобита ОНС „доктор“ в страната или в чужбина. Те трябва да покриват минималните национални изисквания за придобиване на ОНС „доктор“ по научни области и/или професионални направления, в които кандидатстват, съгласно Закона за развитие на академичния състав в Република България и Правилника за прилагането му. За да участват в програмата, кандидатите трябва да отговарят на определението за постдокторант в ЗННИИ към датата на крайния срок за кандидатстване в конкурса: учен, който е придобил първа ОНС „доктор”, но не повече от осем години след придобиването ѝ. В този период не се включва времето, през което лицето ползва отпуск поради бременност и раждане, отглеждане на дете или поради временна неработоспособност, продължила повече от 6 месеца без прекъсване, и е в обективна невъзможност да извършва научноизследователска и научно-образователна дейност. Изисква се минимум 50% от назначените постдокторанти по модула да са външни за организацията бенефициент. В случаите, в които организацията, от която мигрират, е ВУ или НО от страната, тя трябва да даде съгласие за участие в програмата, както и да поеме ангажименти за пускане на кандидата в неплатен отпуск при запазване на щатното му място и използване на освободения финансов ресурс за стимулиране на млади учени. Допуска се до 50% от назначените ПД по модула да са служители на организацията бенефициент. 10 В този модул задължително се кандидатства с подаване на проектно предложение в организацията бенефициент, което да отговаря на следните изисквания: да е в актуална тематика и на високо научно ниво, да е представена детайлна работна програма за периода на проекта и подробен финансов план, придружен с обосновка. Предложението се подава на български и/или на английски език в съответствие с разработените от организацията бенефициент насоки за кандидатстване. Срок за изпълнение на проектното предложение: минимум 6 месеца с възможност за продължение в рамките на периода на изпълнение на програмата. Допустими разходи за подкрепа на ПД: – за месечно възнаграждение – средствата по модула могат да бъдат използвани както за основни месечни възнаграждения на новоназначени ПД, така и за допълнителни месечни възнаграждения на вече назначени в организацията бенефициент ПД, както следва: • за новоназначени в организацията бенефициент постдокторанти – месечно възнаграждение в размер на 2900 евро (с включения разход за осигуровки за сметка на работодател). Размерът на възнаграждението е при ангажираност на пълен работен ден от 8 часа. В случай на намалена часова ангажираност заплащането е пропорционално на часовете; • за допълнителни месечни възнаграждения на ПД, служители на организацията бенефициент – изчислява се пропорционално на размера на възнаграждението в предходната точка спрямо действителната часова ангажираност с включения разход за осигуровки за сметка на работодател. Назначението е с препоръчителна 4-часова дневна ангажираност. – до 15% от сумата за възнаграждение се допускат разходи за мобилност, като тези разходи не са част от възнаграждението и се планират отделно: за командировки (пътни, дневни и квартирни), теренна работа, заплащане на такси за правоучастие в научни форуми. – до 25% от сумата за възнаграждение се допускат разходи за материали и консумативи, необходими за осъществяване на научните изследвания в приемащата 11 2 организация бенефициент и за публикации в списания с отворен достъп , като тези разходи не са част от възнаграждението и се планират отделно. – При назначаване на ПД от друга държава или от друго населено място от това на организацията бенефициент се отпускат допълнително до 500 евро месечно за квартирни разходи. Допустими разходи за организацията бенефициент: – до 5% от предвидената за модула от организацията бенефициент сума за непреки разходи – за режийни и за административно обслужване на проекта от организацията бенефициент. – до 4% от предвидената за модула от организацията бенефициент сума за оценка на проектните предложения и отчетите. 10. ПРИЛОЖИМИ ПРАВИЛА В ОБЛАСТТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ПОМОЩИ За целите на правилата за държавните помощи от значение е характерът на финансираните дейности с публичен ресурс. Публичното финансиране по настоящата програма не би попаднало в обхвата на правилата за държавните помощи, когато е предназначено за неикономически дейности на ВУ и НО и са спазени условията на раздел 2.1.1 от Рамката за държавна помощ за научни изследвания, развитие и иновации (Рамката) или когато съответните дейности не представляват икономическа дейност съгласно приложимите критерии на раздел 2.5 от Известието на Комисията относно понятието за държавна помощ, посочено в член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (Известието). За неикономически дейности съгласно т. 20 от Рамката се считат: - независими научни изследвания за придобиване на нови знания; - широко разпространение на резултатите от научните изследвания при неизключителни и недискриминационни условия (чрез преподаване, отворени бази данни, публикации с отворен достъп или софтуер с отворен код); 2 МОН предоставя възможност за безплатно публикуване на определен брой статии на година с отворен достъп в резултат на подписаното споразумение с издателство Elsevier, което е със срок до м. февруари 2029 г. Повече информация може да се открие на следната страница: https://www.elsevier.com/open- access/agreements/bulgaria. Публикуването на статии в Българския портал за отворена наука (https://bpos.bg) също е безплатно. 12 - дейности по трансфер на знания: когато се извършват от научноизследователската организация или инфраструктура или съвместно с такива, или от името на други подобни субекти и когато всички печалби от тези дейности се реинвестират в основните дейности на организацията. Възлагането на предоставянето на съответните услуги на трети страни посредством открити тръжни процедури не засяга нестопанското естество на тези дейности. Когато организацията бенефициент извършва едновременно икономически и неикономически дейности, тя осигурява ясно разграничаване на дейностите и свързаните с тях разходи, приходи и източници на финансиране, така че да се предотврати кръстосаното субсидиране на икономически дейности. Икономическото използване на организацията се допуска като спомагателно при условията и в границите, определени в Рамката. В случай че в полза на организацията бенефициент остава ресурс, то за да не попада той в обхвата на чл. 107 от ДФЕС, същият не следва да бъде обвързан с икономическа дейност. Дейностите с потенциален икономически характер (в т.ч. материали, консумативи, специализирано оборудване, информационни продукти, компютри, принтери) се възлагат на външни изпълнители въз основа на състезателни, прозрачни, недискриминационни и безусловни процедури по смисъла на т. 89 – т. 96 от Известието, за да се постигнат пазарна цена и финансиране извън обхвата на правилата по държавните помощи. В случаите, когато не са налице условията за липса на помощ съгласно раздел 2.1.1 от Рамката или раздел 2.5 от Известието, допустимите дейности, разходи, получатели и останалите условия трябва да бъдат съобразени с избрания режим, като се гарантират процедурно съответствие и правомерност по смисъла на Закона за държавните помощи. Горепосочените обстоятелства се декларират предварително от организациите бенефициенти при подаване на заявление на участие по програмата. 11. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА И ИНДИКАТИВНИ ПАРАМЕТРИ, ПОСТИГНАТИ ОБЩО ОТ ВСИЧКИ БЕНЕФИЦИЕНТИ • брой подкрепени млади учени – целева стойност 1000 за целия ѝ период; • брой финансирани грантове на постдокторанти – целева стойност 800 за целия ѝ период; 13 • брой публикации в издания, индексирани и реферирани в Scopus и/или Web of Science с участие на МУ и/или ПД в резултат на финансиране по програмата – 1500 за целия ѝ период на изпълнение на програмата; • брой заявки за патенти/полезни модели с участието на МУ и/или ПД, финансирани по програмата – 20 за целия ѝ период на изпълнение на програмата; • брой участия на МУ и ПД в международни конференции, семинари и работни срещи – целева стойност 500 за целия период на изпълнение; • брой защитени докторски дисертации от МУ, участници в програмата – целева стойност 100 за целия ѝ период; • брой финансирани научни проекти по програми на ЕС или други международни грантови схеми, в които участват МУ и ПД, финансирани по програмата – целева стойност 30 за целия ѝ период; • увеличаване броя на перспективните млади учени и постдокторанти, които да работят в ВУ и НО – 25% спрямо 2024 г. за периода на изпълнение на програмата. Бенефициентите по програмата са отговорни за постигането на показателите за изпълнението ѝ, пропорционално на получените от тях средства. 12. МОНИТОРИНГ При реализацията на програмата експертната комисия осъществява координация, контрол и наблюдение на изпълнението ѝ. След преглед и одобрение на отчетите в края на първия етап комисията прави обосновано предложение за продължаване на финансирането а в края на програмата, след представяне на окончателни отчети, изготвя доклад, включващ: • информация за изпълнението на заложените показатели; • информация за евентуални нередности и възникнали проблеми; • информация за усвоените средства по програмата. Отчетът се публикува на електронната страница на Министерството на образованието и науката. 13. ДЕМАРКАЦИЯ Средствата по националната програма не могат да се използват за същите дейности, финансирани от фондовете на Европейския съюз, друго национално финансиране, 14 включително финансирането на държавните висши училища, във връзка със съответните правила на Закона за висшето образование, както и други донорски програми. 15