Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт

Законопроектът е фокусиран към изпълнението на препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. По-конкретно препоръка № 5 на нейния Комитет по публично управление (КПУ) е насочена към увеличаване на усилията за ограничаване на дългосрочното командироване на свободни длъжности, като то се превърне в изключителна мярка, и ускоряване на организирането на редовни конкурси за повишаване на съдиите, които да заемат тези свободни длъжности. В същия смисъл и в Доклада на Европейската комисия относно върховенството на закона за 2026 г. (Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България) се препоръчва напредък по адаптиране на националната правна уредба с цел избягване на дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, при отчитане на европейските стандарти за командироване на съдии.Препоръка № 3 на КПУ се отнася до продължаване на укрепването на независимостта на съдебната власт, като същевременно се гарантират стабилни проверки и баланси между властите. Един от начините за това е да се осигури адекватна функционална автономия на прокурорите, включително чрез намаляване на влиянието на главния прокурор върху вземането на решения във Висшия съдебен съвет (ВСС). Необходимостта от гарантиране на действителна и възприемана независимост на механизма за разследване на главния прокурор и на неговите заместници се подчертава и от Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека във връзка с надзора по изпълнението на решението по делото Колеви срещу България. В съответствие с препоръка № 4 на КПУ следва да бъдат предложени мерки за защита на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите в началото на кариерата им чрез съчетаване на временния период с въвеждащо обучение или чрез въвеждане на алтернативни гаранции за независимост след въвеждащото обучение и преди придобиване на несменяемост.Чрез законопроекта се цели и изпълнението на Приоритет 2.3 „Повишаване на интегритета и прозрачността в кадровите решения“ и Приоритет 2.4 „Децентрализация и отчетност в прокуратурата“ от раздел 2 „Правосъдие“ на Програмата за управление на Република България 2026 г. – 2030 г., приета с Решение № 612 на Министерския съвет от 2026 г.Изработването и приемането на акта е насочено към решаването на следните задачи:- Гарантиране на независимостта и стабилитета на съдиите, прокурорите и следователите чрез укрепване на конкурсното начало за заемане на тези длъжности – своевременно провеждане на конкурсите, прецизиране на съотношението между отделните процедури, увеличаване на гаранциите за честност при подбора и повишаване на изискванията за заемане на длъжностите.- Връщане на института на командироването към неговата същинска временна и изключителна функция чрез въвеждане на ясен максимален общ срок на командироване, включително кумулативно в различни органи; забрана за командироване на съдии, прокурори и следователи, чиято оценка от последната атестация не е „много добра“ или които са прослужили по-малко от пет години на заеманата длъжност; изчерпателно уреждане на основанията за прекратяване; въвеждане на институционален (включително колективен) контрол и публичност на заповедите за командироване.- По-добра професионална и житейска подготвеност на съдиите, прокурорите и следователите, съответно на кандидатите за тези длъжности, чрез умерено увеличаване на изискуемия юридически стаж за заемане на длъжност на всяко възходящо ниво органи на съдебната власт.- Допълнителни нарочни материалноправни и процесуалноправни гаранции за независимост на съдиите, прокурорите и следователите, които не са придобили статут на несменяемост, още от етапа им на одобрени кандидати, обучаващи се в НИП.- Постигане на задачите на наказателното преследване (разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона по чл. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс), избягване на практическа недосегаемост на отделни длъжности и на рискове за оказване на влияние от тях върху други дела чрез гарантиране на функционална, организационна и практическа независимост на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник.Правителството запазва своя ангажимент към цялостно изпълнение на управленската програма и провеждане на реформи за легитимно правосъдие – прозрачна кадрова политика, дигитализация, децентрализирана прокуратура и европейски стандарти в съдебната система, като необходимите по-нататъшни законодателни и оперативни мерки ще бъдат своевременно предложени.

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 2022 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм., бр. 62 от 2022 г., бр. 11, 48, 66, 69, 84, 86 и 108 от 2023 г., бр. 18 и 67 от 2024 г., бр. 6, 63, 65 и 87 от 2025 г. и бр. 16, 17, 51, 55, 60, 69 и 92 от 2026 г.) § 1. В чл. 9, ал. 4 думите „т. 20“ се заменят с „т. 21“. § 2. В чл. 30, ал. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 18 се изменя така: „18. прекратяват служебно, по искане на съдия, прокурор или следовател или на министъра на правосъдието командироването на съдия, прокурор или следовател в друг орган на съдебната власт от този, в който заема по щат съответната длъжност, когато при командироването има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, когато командироването не е било прекратено в предвидените от този закон случаи, както и когато възникне необходимост за кадровото обезпечаване на работата на органа на съдебната власт, от който съдията, прокурорът или следователят е командирован;“. 2. Създава се нова т. 19: „19. отменят служебно или по искане на заинтересован съдия, прокурор или следовател заповеди за прекратяване на командироване, когато са издадени в нарушение на правилата на този закон;“. 3. Досегашните т. 19 – 23 стават съответно т. 20 – 24. § 3. В чл. 33, ал. 5 думите „21 и 22“ се заменят с „22 и 23“. § 4. В чл. 37 се правят следните изменения: 1. В ал. 6 думите „прокурор във Върховната административна прокуратура“ се заличават. 2. В ал. 7 думите „Общите събрания на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура избират“ се заменят с „Общото събрание на прокурорите от Върховната касационна прокуратура избира“. 3. Алинея 9 се изменя така: „(9) Комисиите по професионална етика към колегиите: 1. извършват проучвания, събират необходимата информация и изготвят становище относно притежаваните нравствени качества на кандидатите в конкурсите за заемане на длъжност в органите на съдебната власт, както и на кандидатите за административни ръководители и на кандидатите за заместник-административни ръководители; 2. се произнасят по възражения относно становищата на органите по чл. 39б, ал. 4; 3. изготвят становища по етични въпроси, свързани с приложението на Кодекса за етично поведение на българските съдии и Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, поставени от съдии, прокурори и следователи.“ 4. Досегашната втора ал. 9 (ДВ, бр. 11 от 2020 г.) става ал. 10. 1 § 5. В чл. 38, ал. 5, т. 3 се правят следните изменения: 1. В буква „а“ думите „от Върховната административна прокуратура“ се заличават. 2. В буква „б“ думите „и Върховната административна прокуратура“ се заличават. § 6. В чл. 39, ал. 3 думите „Върховната административна прокуратура“ се заличават. § 7. В чл. 42 в ал. 2 и 3 навсякъде думите „или Върховната административна прокуратура“ се заличават. § 8. В чл. 87, ал. 1, изречение трето думите „ал. 2 – 9“ се заличават. § 9. В чл. 94, ал. 1, изречение трето думите „ал. 2 – 9“ се заличават. § 10. В чл. 100, ал. 1, изречение трето думите „ал. 2 – 9“ се заличават. § 11. В чл. 107, ал. 1, изречение второ думите „ал. 2 – 9“ се заличават. § 12. В чл. 115, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В изречение първо числото „12“ се заменя с „13“. 2. В изречение трето думите „ал. 2 – 9“ се заличават. § 13. В чл. 121, ал. 1, т. 1 думите „при Върховната административна прокуратура“ се заличават. § 14. В чл. 123, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В изречение първо: а) думите „или от друг съд“ се заличават; б) числото „12“ се заменя с „13“. 2. В изречение трето думите „ал. 2 – 9“ се заличават. § 15. В чл. 136, ал. 2 се създава изречение второ: „За осъществяване на своите функции прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, се подпомага от самостоятелна администрация.“ - при Вариант 1 относно администрация за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (чл. 136, 139а, 139б, 340, 342) § 16. Създава се нов чл. 139а : „Чл. 139а. (1) Дейността на администрацията по чл. 136, ал. 2 се ръководи и организира от прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, който назначава и освобождава служителите в нея. (2) Средствата за осъществяване на дейността на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник и администрацията по ал. 1 се осигуряват от бюджета на съдебната власт. Пленумът на Висшия съдебен съвет определя за разпоредител с бюджета прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. (3) Администрацията по чл. 136, ал. 2 има самостоятелни регистратура и деловодство.“ - при Вариант 1 относно администрация за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (чл. 136, 139а, 139б, 340, 342) § 17. Досегашният чл. 139а става чл. 139б. - при Вариант 1 относно администрация за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (чл. 136, 139а, 139б, 340, 342) § 18. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) текстът преди т. 1 се изменя така: 2 „(1) Когато длъжността на прокурор в съответната прокуратура или на следовател в съответния следствен орган не е заета или прокурор или следовател е възпрепятстван да изпълнява длъжността си и не може да бъде заместен от друг прокурор от същата прокуратура, съответно от друг следовател от същия следствен орган, след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия:“ б) в т. 1 буква „б“ се изменя така: „б) в окръжна прокуратура – прокурор от друга окръжна прокуратура или прокурор от районна прокуратура извън района на окръжната прокуратура, в която се извършва командироването;“ в) в т. 2: аа) в буква „а“ думите „след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия“ се заличават; бб) буква „б“ се изменя така: „б) в районна прокуратура – прокурор от друга районна прокуратура;“ г) в т. 3 навсякъде думите „след вземане на становище на Комисията по атестирането и конкурсите към прокурорската колегия“ се заличават, а числото „12“ се заменя с „13“. 2. В ал. 2 думите „След вземане на становище“ се заменят с „При съгласие“. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Командироването се извършва при спазване на чл. 227.“ § 19. В чл. 164 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) За младши съдия, младши прокурор и младши следовател се назначава лице, които има най- малко пет години стаж.“ 2. Създава се нова ал. 2: „(2) За съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура се назначава лице, които има най- малко 7 години стаж.“ 3. Досегашната ал. 2 става нова ал. 3 и в нея цифрата „8“ се заменя с „9“. 4. В ал. 4 цифрата „8“ се заменя с „9“. 5. В ал. 5 числото „10“ се заменя с „11“. 6. В ал. 7 числото „12“ се заменя с „13“. § 20. Член 165 се изменя така: „Чл. 165. (1) Съдия, прокурор и следовател, придобил несменяемост, се освобождава от длъжност само при: 1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление; 4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година; 5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност; 6. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1. (2) Съдия, прокурор или следовател, който не е придобил несменяемост, се освобождава от длъжност само: 1. на основанията по ал. 1; 2. в случаите по чл. 209б, ал. 4; 3. при възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност. (3) Съдия, прокурор или следовател, пенсиониран по ал. 1, т. 1, няма право да заема длъжност в органите на съдебната власт.“ § 21. В чл. 170 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 цифрата „5“ се заменя със „8“. 2. В ал. 2 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. § 22. Член 178 се изменя така: 3 „Чл. 178. (1) Едновременно с обявяването на длъжностите по чл. 188 съответните колегии на Висшия съдебен съвет определят броя на длъжностите във всеки орган на съдебната власт, които ще се заемат чрез конкурс за първоначално назначаване. (2) Общият брой длъжности по ал. 1 за всяко ниво органи в съдилищата, прокуратурата и следствието е между 10 и 20 на сто от общия брой свободни длъжности за това ниво към момента на обявяването, закръглени надолу до цяло число. Броят длъжности във всеки орган от съответното ниво се определя по метода на най-големия остатък.“ § 23. В чл. 181, ал. 1 накрая се добавя „и след приключване на задължителното първоначално обучение в Националния институт на правосъдието ще има стажа по чл. 164, ал. 1“. § 24. В чл. 183 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя конкурсни комисии за провеждането на конкурсите за обявените длъжности в районните, окръжните и административните съдилища и в прокуратурите, които включват двама представители на органите на съдебната власт, един представител на министъра на правосъдието и двама хабилитирани учени по съответните правни науки.“ 2. В ал. 2 в текста преди т. 1 думите „включват един хабилитиран учен по правни науки по съответната материя, както и четирима членове със статут на действащ съдия, прокурор или следовател, определени“ се заменят със „със статут на действащ съдия, прокурор или следовател се определят“. § 25. В чл. 184 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 т. 1 се изменя така: „1. проверка на знанията в съответния отрасъл чрез решаване на казус; кандидатите за младши съдии решават гражданскоправен и наказателноправен казус;“. 2. Създава се ал. 7: „(7) Изтеглянето на казусите и теста за писмения изпит и провеждането на устния изпит се излъчват в реално време в интернет и се записват.“ § 26. Член 188 се изменя така: „Чл. 188. (1) Съответната колегия на Висшия съдебен съвет определя броя на свободните длъжности към датата на обявяване на конкурса за всеки отделен орган на съдебната власт в съда, прокуратурата и следствените органи за заемането им чрез повишаване и преместване. (2) Конкурсите за повишаване на съдия във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура и Националната следствен служба се обявяват ежегодно между 1 и 15 септември. (3) Конкурсите за повишаване и преместване на съдия за апелативен съд или апелативна прокуратура се обявяват ежегодно между 1 и 15 декември. (4) Конкурсите за повишаване и преместване на съдия в окръжен съд, административен съд, окръжна прокуратура или следствен отдел в окръжна прокуратура се обявяват ежегодно между 1 и 15 март. (5) Конкурсите за преместване в районен съд или прокуратура се обявяват ежегодно между 1 и 15 юни. (6) Когато конкурсите не могат да се обявят в сроковете по ал. 2 – 5, те се обявяват най-късно в едномесечен срок от отпадане на пречките за това. (7) Наличието на неприключил конкурс не е пречка за обявяване на конкурс за новоосвободилите се длъжности. По отношение на длъжностите, които бъдат заети с влязло в сила решение въз основа на предходния конкурс по реда на чл. 193, ал. 6, следващият конкурс се прекратява. (8) Едновременно с решението по ал. 3 или 4 съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да обяви и конкурс за длъжности, които се очаква да се освободят през следващата година. Техният брой не може да е по-голям от средногодишния брой длъжности, освободени през последните пет години. Назначаване на тези длъжности се извършва само ако се освободят до изтичането на срока по чл. 193, ал. 6.“ 4 § 27. В чл. 189 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в изречение първо след думите „чл. 178“ се добавя „и 194, ал. 4“; б) в изречение второ думите „преди обявяването на конкурсите за по-ниските по степен органи“ се заменят с „в поредността по чл. 188, ал. 2 – 5“; в) изречение трето се изменя така: „Повишаването и преместването за един орган на съдебната власт се извършва с общ конкурс по чл. 188, ал. 3, съответно ал. 4.“ 2. В ал. 3 думите „Извън случаите по чл. 194, ал. 2“ се заличават. 3. Алинея 4 се изменя така: „(4) Преминаване на съдията на длъжност прокурор или следовател, на прокурора – на длъжност съдия или следовател, а на следователя – на длъжност съдия или прокурор се допуска само за преминаване в районен и окръжен съд, районна и окръжна прокуратура и в окръжен следствен отдел, единствено ако преминаващият заема равна или по-висока по степен длъжност.“ 4. В ал. 5 се правят следните изменения: а) в т. 5 думите „и преместване“ се заличават; б) точка 9 се изменя така: „9. при провеждане на конкурс за повишаване на прокурор във Върховната касационна прокуратура – от събранието на прокурорите във Върховната касационна прокуратура чрез жребий измежду тях;“ в) в т. 10 думите „и в Националната следствена служба“ се заличават; г) създава се т. 11: „11. за провеждане на конкурс за повишаване в Националната следствена служба – от събранието на следователите в Националната следствена служба.“ § 28. В чл. 191, ал. 1 след думите „свободна длъжност“ се добавя „придобил е несменяемост“, а думите „или на равна по степен длъжност“ се заличават. § 29. Член 191а се отменя. § 30. В чл. 192 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Конкурсната комисия оценява професионалните качества на кандидатите според резултатите от последното атестиране и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровото им дело, както и преценка на шест съдебни акта, които са влезли в сила – в конкурса за повишаване и преместване на съдии, или шест разгледани и приключили дела и преписки – в конкурса за повишаване и преместване на прокурори и следователи. Три от съдебните актове, съответно преписки, се избират от конкурсната комисия на случаен принцип и три се представят от кандидата.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) В случаите по чл. 189, ал. 4 конкурсната комисия задължително проверява познанията на кандидата за заемане на длъжност в друг по вид орган на съдебната власт чрез полагане на писмен изпит по конспект. Кандидатите, получили оценка на писмения изпит, не по-ниска от много добър „4,50“, се допускат до събеседване по практически правни въпроси, което се провежда не по-рано от 7 дни от обявяването на оценката. При събеседването конкурсната комисия оценява професионалните познания на кандидатите по критерии, определени в наредбата по чл. 194г.“ 3. Създава се нова ал. 3: „(3) Класирането на кандидатите се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според комплексната оценка на качествата на кандидата въз основа на данните по ал. 1, а в случаите по ал. 2 – въз основа на средноаритметичната оценка от оценките по ал. 1 и 2. При еднакви оценки се назначава кандидатът с по-дълъг юридически стаж в съответната система на органите на съдебната власт, а при равен стаж в съответната система на органите на съдебната власт – този с по-дълъг общ юридически стаж. При равен юридически стаж се назначава кандидатът с по-висок общ успех от държавните изпити за придобиване на висше образование по специалността „Право“.“ 4. Досегашните ал. 3 – 6 стават съответно ал. 4 – 7. 5 § 31. Член 194 се изменя така: „Чл. 194. (1) В случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи съответната колегия на Висшия съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. (2) В случаите на намаляване на числеността на длъжностите в орган на съдебната власт съответната колегия на Висшия съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и следователите. Когато съдиите, прокурорите и следователите имат оценка от последната атестация „много добра“ и са прослужили поне пет години на заеманата длъжност, те могат да бъдат преназначени и в друг апелативен район. (3) При взаимно съгласие за размяна на равна по степен длъжност на съдии в друг съд, на прокурори – в друга прокуратура, и на следователи – в друг следствен отдел, и при съгласие на административните им ръководители, те се преместват без провеждане на конкурс с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет, ако всеки от тях има оценка от последната атестация „много добра“ и е прослужил поне пет години на заеманата длъжност. (4) Съдиите, прокурорите и следователите могат по всяко време да заявят пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет желание да бъдат преместени в друг районен, окръжен или административен съд, съответно друга районна или окръжна прокуратура или друг окръжен следствен отдел, ако имат оценка от последната атестация „много добра“, заемат същата или по-висока длъжност и са прослужили поне пет години на заеманата длъжност. Когато щатна длъжност в желания орган на съдебната власт, за която не е обявен конкурс по чл. 188, ал. 4 и 5 и е извън подлежащите на заемане по реда на чл. 243, се освободи, съдиите, прокурорите и следователите се преназначават на нея без конкурс, независимо дали тя би могла да бъде заета по реда на чл. 188, ал. 8 или чл. 193, ал. 6. Когато желаещите за една длъжност са повече, се вземат предвид тяхното семейно положение, здравословно състояние и други обективни новонастъпили обстоятелства, препятстващи или затрудняващи изпълнението на заеманата от тях длъжност в рамките на органа на съдебната власт, в който са назначени. § 32. В чл. 194г се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1. 2. Създават се ал. 2 – 4: „(2) Административните ръководители уведомяват съответната колегия на Висшия съдебен съвет за длъжностите, които са свободни или предстои да се освободят в срокове и по ред, определени с наредбата по ал. 1. (3) Заявленията за участие в конкурсите и изборите и приложенията към тях се подават в електронна форма по ред, определен с наредбата по ал. 1. (4) Организацията по провеждането на конкурсите и изборите се подпомага от администрацията на Висшия съдебен съвет.“ § 33. В чл. 196, ал. 2 думите „изготвя доклад от наставника на втората година от назначаването им“ се заменят с „изготвят доклади от наставника“. § 34. В чл. 203, ал. 4 думите „не по-рано от един месец“ се заменят с „не по-рано от седем и не по-късно от пет месеца“. § 35. В чл. 204а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 5: „(5) Отрицателна комплексна оценка се поставя само когато е установено съществено и трайно неизпълнение по един или повече критерии, което не е последица от прекомерна натовареност или от други организационни причини извън контрола на атестирания. Тя не може да се основава единствено на поведение, съставляващо дисциплинарно нарушение, както и само на докладите по чл. 209.“ 2. Досегашната ал. 5 става ал. 6. § 36. В чл. 206 ал. 2 се отменя. 6 § 37. Създават се нови чл. 208 – 209б: „Чл. 208. (1) Съдиите, прокурорите и следователите, непридобили несменяемост, не могат да бъдат третирани различно от придобилите такъв статут. С цел подпомагане на тяхното професионално развитие, укрепване на независимостта им, обективна и насърчаваща преценка на качествата и професионалната им компетентност и спазване на правилата на съответния етичен кодекс по отношение на тях се изготвят текущи доклади и заключителен доклад и се извършва предварително атестиране и атестиране за придобиване на несменяемост. (2) В производствата по атестиране, придобиване на несменяемост, преназначаване, преместване и в дисциплинарните производства съдия, прокурор или следовател, който не е придобил несменяемост, има право: 1. да се запознава с всички материали не по-късно от 14 дни преди заседанието на съответната колегия на Висшия съдебен съвет; 2. да представи писмено становище и да бъде изслушан пред колегията; 3. да посочва доказателства и да иска проверка на допълнителни дела или преписки; 4. да бъде подпомаган от представител по свой избор, включително от професионална организация на съдии, прокурори или следователи. (3) Съдиите, прокурорите и следователите, непридобили несменяемост, могат да обжалват пред административния съд незаконосъобразните вътрешнослужебни актове на административните ръководители и на общите събрания, които пряко засягат техни права и законни интереси и не са част от производство по издаването на други актове, както и да подават искания по глава петнадесета от Административнопроцесуалния кодекс, освен когато този закон предвижда друг ред за защита. Решението на административния съд е окончателно. Чл. 209. (1) В срока по чл. 240, съответно чл. 259 съдията, прокурорът или следователят, освен тези по чл. 129, ал. 5 от Конституцията, преминава текущо обучение в Националния институт на правосъдието по програма, приета от Управителния съвет на института и съгласувана със съответната колегия на Висшия съдебен съвет. (2) Наставникът изготвя в писмена форма доклади с констатации и препоръки за развитие на професионалните умения на съдията, прокурора или следователя. Докладите са текущи – на всеки шест месеца в срока по ал. 1, и заключителен – след изтичане на срока по ал. 1. (3) Докладите се предоставят на съдията, прокурора или следователя, който може да даде писмено становище по тях в седемдневен срок. Докладите и становищата се прилагат към кадровото дело. Чл. 209а. (1) Решението по чл. 206 при атестирането за придобиване на несменяемост и решението за придобиване на несменяемост се приемат от съответната колегия не по-късно от 6 месеца след изтичане на 5-годишния срок. Вариант А: (2) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ и подлежи на обжалване по реда на чл. 36. Вариант Б: (2) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ и подлежи на обжалване по реда на чл. 36. Когато съдът отмени мълчаливия отказ и в двумесечен срок от получаването на преписката съответната колегия на Висшия съдебен съвет не приеме комплексна оценка или след приета положителна комплексна оценка не приеме решение за придобиване на несменяемост, несменяемостта се счита за придобита от изтичането на този срок. Съответната колегия установява придобитата несменяемост с решение. Изричният или мълчаливият отказ на колегията да я установи подлежи на обжалване. Съдът се произнася с решение, с което установява несменяемостта или отхвърля жалбата. Чл. 209б. (1) Когато приеме решение за отрицателна комплексна оценка от атестирането за несменяемост, съответната колегия на Висшия съдебен съвет утвърждава индивидуален план за професионално развитие по чл. 30а, ал. 3 с продължителност от шест месеца. Националният институт на правосъдието осигурява предвиденото в плана обучение. (2) В едноседмичен срок след изтичане на срока на плана по ал. 1 за повторното атестиране на съдии се избира помощна атестационна комисия по чл. 39а в различен състав. Атестирането на 7 прокурори и следователи се извършва от членове на постоянната атестационна комисия по чл. 204, които не са участвали при предходното атестиране. (3) Когато комплексната оценка от повторната атестация е отрицателна, решението на съответната колегия за приемането ѝ се мотивира поотделно по всеки критерий. (4) Съответната колегия отказва придобиване на несменяемост и освобождава атестирания от длъжност само ако повторната комплексна оценка е отрицателна и решението за приемането ѝ е влязло в сила. (5) Когато за вземане на решенията по ал. 3 и 4 или за отхвърлянето им не се постигне необходимото мнозинство, чл. 33, ал. 5, изречение второ не прилага. Въпросът се разглежда на ново заседание на съответната колегия в четиринадесетдневен срок, на което решенията по ал. 3 и 4 се вземат с мнозинство от присъстващите. (6) Жалбите срещу решенията по ал. 3 и 4 спират изпълнението им. (7) Жалбите срещу решенията по ал. 3 и 4 се разглеждат от съда по чл. 36, ал. 3, с изключение на решенията по отношение на съдии в административните съдилища, които се разглеждат от съда по чл. 36, ал. 2. (8) Решението по жалбата подлежи на касационно обжалване.“ § 38. В глава девета, раздел ІV се създава чл. 209в: „Чл. 209в. Пленумът на Висшия съдебен съвет включва в доклада по чл. 30, ал. 2, т. 12 следните обобщени данни за атестирането на съдиите, прокурорите и следователите: брой процедури, оценки, утвърдени индивидуални планове, откази за придобиване на несменяемост и резултати от обжалването им.“ § 39. Досегашният чл. 209б става чл. 209г в глава девета, раздел ІV и се изменя така: „Чл. 209г. Пленумът на Висшия съдебен съвет по предложение на съответната колегия приема наредба за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане на степента на натовареност на съдии, прокурори и следователи и на административните ръководители и техните заместници, както и за реда за провеждане на атестирането, за условията и реда за дейността на наставниците и за образци на доклади по чл. 209.“ § 40. Член 227 се изменя така: „Чл. 227. (1) При наличие на служебна необходимост съдия, прокурор или следовател може да бъде командирован в друг орган на съдебната власт. Командироването на едно лице на една и съща длъжност не може да надвишава: 1. на заета щатна длъжност в съд – 12 месеца; 2. по изключение на незаета щатна длъжност в съд – 24 месеца; 3. на длъжност в прокуратура или следствен отдел – срока по чл. 147, ал. 4. (2) За командироването е необходимо предварителното писмено съгласие на командирования. В изключителни случаи той може да бъде командирован и без неговото съгласие за срок до три месеца в рамките на 12 последователни месеца. Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие. (3) Може да бъде командирован само съдия, прокурор или следовател, който има оценка от последната атестация „много-добра“ и е прослужил поне пет години на заеманата длъжност. Изречение първо не се прилага при командироване в районен съд за до 5 дни в рамките на един календарен месец. (4) Съдия, прокурор или следовател не може да бъде командирован в един или повече органи на съдебната власт за повече от общо 24 месеца в рамките на 60 последователни месеца. (5) Командироването на съдия, прокурор или следовател се извършва след преценка за притежавания ранг за длъжността, за която е командирован, професионалния му стаж и опит в съответната материя, оценка от атестация и становище от прекия му административен ръководител. (6) За командироването на съдия е необходимо и съгласието на отделението на съда, в което е командирован. Когато в съда няма отделения, съгласието се дава от общото събрание на съда. Когато решението е прието чрез средства за електронна комуникация, това се удостоверява от председателя на съда в протокола. (7) За всяко командироване се издава заповед, в която се излагат конкретни мотиви за натовареността на органа, в който и от който се извършва командироването, за служебната 8 необходимост, за обстоятелствата по ал. 3 – 6, а в случаите по ал. 1, т. 2 – и за необходимостта от прилагане на изключението. (8) Командироването се прекратява от органа, който е издал заповедта за командироване: 1. при завръщане на титуляря, съответно при заемане на длъжността; 2. при изтичане на срока, посочен в заповедта; 3. при изтичане на максималния срок по ал. 1 и 4; 4. при оттегляне на съгласието, когато такова е необходимо; 5. по преценка на органа, издал заповедта за командироване; когато командированият e съдия, за прекратяването трябва да е изразено съгласие и от отделението, съответно общото събрание на съда, в което той е командирован. (9) Заповедите по ал. 7 и 8 подлежат на оспорване пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет в 7-дневен срок от обявяването им по реда на ал. 13. Колегията се произнася по жалбата с решение в 14-дневен срок. При отмяна на заповедта съдията, прокурорът и следователят може да бъде командирован отново при спазване на условията на ал. 1 – 7, като валидността на постановените преди отмяната актове се запазва. (10) В случаите, когато съответният закон поставя изискване за неизменност на състава, съдията продължава да участва в делата на съда, в който работи, а след прекратяване на командироването довършва и делата в съда, в който е бил командирован, без за това да е необходимо издаване на заповед за командироване. (11) За времето, през което съдия, прокурор или следовател е командирован за изпълнение на длъжност, която е по-висока от заеманата от него длъжност, той получава съответното по-високо възнаграждение. Органът, в който е назначен съдията, прокурорът или следователят, заплаща възнаграждението за основната длъжност, на която е назначен, както и разликата до размера на по- високото възнаграждение за ранг и по-горестоящата длъжност, на която е командирован. (12) При невъзможност за формиране на състав за разглеждане на конкретно дело се командироват съдии до приключването му на съответната инстанция. В тези случаи ал. 1, 2 и 4 – 11 не се прилагат. Съдиите се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Бременни и майки с деца до тригодишна възраст не могат да бъдат командировани без предварителното им писмено съгласие. За всяко командироване се издава заповед, в която се излагат конкретни мотиви за служебната необходимост и начина на определяне на съдията. Възнаграждението се определя съобразно чл. 215, ал. 1 от Кодекса на труда. (13) Заповедите по ал. 7, 8 и 12 и решенията по чл. 30, ал. 5, т. 18 и 19 се обявяват незабавно на интернет страницата на съответния орган на съдебната власт и в съответния раздел на интернет страницата на Висшия съдебен съвет.“ § 41. В чл. 233, ал. 1, т. 3 думите „и във Върховната административна прокуратура“ се заличават. § 42. В чл. 240 ал. 3 се отменя. § 43. В чл. 242 ал. 2 се изменя така: „(2) Наставник не може да бъде административният ръководител или негов заместник, освен когато в съответния орган на съдебната власт не е възможно да се определи друг наставник. Наставникът не може да участва в комисия, която атестира наставлявания от него съдия, прокурор или следовател.“ § 44. В чл. 258 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 се създава изречение второ: „Изтеглянето на въпросите и делата за писмения изпит и провеждането на устния изпит се излъчват в реално време в интернет и се записват, като се предприемат мерки провеждането на устния изпит да не бъде наблюдавано в реално време от кандидатите.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Изпитите по ал. 2 се провеждат от комисия, която включва: 1. по отношение на кандидатите за младши съдии – двама съдии от окръжен съд, апелативен съд или Върховния касационен съд, с ранг на съдия във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, един представител на министъра на правосъдието, един хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки и един хабилитиран преподавател по наказателноправни науки; 9 2. по отношение на кандидатите за младши прокурори – един съдия от окръжен съд, апелативен съд или Върховния касационен съд, с ранг на съдия във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, един прокурор от окръжна прокуратура, апелативна прокуратура или Върховната касационна прокуратура, с ранг на прокурор във Върховната касационна прокуратура, един представител на министъра на правосъдието и двама хабилитирани преподаватели по наказателноправни науки. 3. по отношение на кандидатите за младши следователи – един съдия от окръжен съд, апелативен съд или Върховния касационен съд, с ранг на съдия във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, един следовател с ранг на следовател в Националната следствена служба, един представител на министъра на правосъдието и двама хабилитирани преподаватели по наказателноправни науки.“ 3. Създава се нова ал. 4: „(4) Съдиите, прокурорите и следователите по ал. 3 се определят от председателя на Върховния касационен съд, съответно от главния прокурор, чрез публичен жребий измежду всички, отговарящи на тези изисквания и одобрени от общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно на прокурорите от Върховната касационна прокуратура и на следователите в Националната следствена служба. Хабилитираните преподаватели се определят с проведен от Министерството на правосъдието публичен жребий измежду преподавателите, посочени от юридическите факултети в страната. В комисиите не могат да участват постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието, както и членове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Всяка комисия избира председател измежду членовете си.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(5) Оценките от изпитите се изпращат на съответната колегия на Висшия съдебен съвет.“ 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7. 7. Създава се ал. 8: „(8) Обучението на кандидат за младши съдия, младши прокурор или младши следовател може да бъде прекратено с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет само: 1. по негово писмено искане; 2. при влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 3. при тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт; 4. при несъвместимост по чл. 195.“ § 45. В чл. 258а се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „обща оценка по чл. 258, ал. 5, не по-ниска от много добър „4,50“ се заменят с „оценка на писмения изпит, не по-ниска от много добър „5,00“ и оценка на устния изпит, не по-ниска от много добър „5,00“. 2. В ал. 2 думите „изпитите, по-ниска от много добър 4,50“ се заменят с „някой от изпитите, по- ниска от много добър „5,00“. 3. Алинея 4 се изменя така: (4) Кандидатите възстановяват на Националния институт на правосъдието получените суми по чл. 258, ал. 1, когато, без да е налице уважителна причина, обучението им е прекратено по чл. 258, ал. 8, не са се явили на изпитите по чл. 258, ал. 2, не са назначени в случаите по ал. 2, изречение второ или са отказали да заемат длъжността.“ § 46. В чл. 338, т. 16 думите „и във Върховната административна прокуратура“ се заличават. § 47. В чл. 340, ал. 2 думите „на Върховната административна прокуратура“ се заличават, а след думите „на европейските делегирани прокурори“ се добавя „на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник“. - добавянето е само при Вариант 1 относно администрация за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (чл. 136, 139а, 139б, 340, 342) 10 § 48. В чл. 342, ал. 1 се създава изречение трето: „По предложение на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник пленумът на Висшия съдебен съвет приема правилник за администрацията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник.“ - при Вариант 1 относно администрация за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (чл. 136, 139а, 139б, 340, 342) § 49. В чл. 355 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. 2. В ал. 5, т. 1 и 2 накрая се добавя „освен в случаите по чл. 356а“. - точка 2 е само при Вариант 2 относно администрация за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (чл. 355 и 356а) § 50. В чл. 356, ал. 2 думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“. § 51. Създава се чл. 356а: „Чл. 356а. (1) При осъществяване на своите правомощия прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник се подпомага от служители от администрацията на Висшия съдебен съвет. (2) Прокурорът по ал. 1 назначава и ръководи един служител, подпомагащ пряко работата му по преписките и делата, в администрацията на Висшия съдебен съвет. Той може да преназначи на тази длъжност служител в администрацията на Висшия съдебен съвет с негово съгласие, без да е необходимо съгласие на главния секретар на Висшия съдебен съвет. (3) Основното възнаграждение на служителя по ал. 2 е не по-малко от 50 на сто от възнаграждението на главния секретар/ е равно на възнаграждението на завеждащ служба във Върховната касационна прокуратура. Дисциплинарни наказания на служителя по ал. 2 се налагат само от прокурора по ал. 1. Освен в случаите по Кодекса на труда, служителят по ал. 2 може да бъде уволнен без предизвестие и до изтичане на девет месеца от назначаване на нов прокурор по ал. 1. Ако до един месец след изтичане на срока по чл. 173а, ал. 3 не бъде назначен нов прокурор по ал. 1, служителят по ал. 2 се преназначава на друга длъжност или се освобождава от главния секретар с предизвестие. (4) Броят и длъжностите на останалите служители, които подпомагат едновременно осъществяването на правомощията на Висшия съдебен съвет и на прокурора по ал. 1, се определят от пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на прокурора по ал. 1. (5) Служителите по ал. 4 се определят и заменят от прокурора по ал. 1 по предложение на главния секретар. При липса на съгласие въпросът се решава от пленума на Висшия съдебен съвет. (6) В рамките на работното си време служителите по ал. 4 изпълняват с предимство дейностите, необходими за осъществяване на правомощията на прокурора по ал. 1, единствено съобразно неговите указания. (7) Освобождаването, командироването, атестирането и налагането на дисциплинарни наказания на служителите по ал. 4 не поражда действие, ако не е съгласувано с прокурора по ал. 1. Прокурорът по ал. 1 може и самостоятелно да налага дисциплинарни наказания на служителите по ал. 4. (8) Средствата за осъществяване на дейността на прокурора по ал. 1 и подпомагащите го служители се осигуряват от бюджета на Висшия съдебен съвет. Разходите, необходими за осъществяване на правомощията на прокурора по ал. 1, се извършват по разпореждане на прокурора по ал. 1, съгласувано с главния секретар. При липса на съгласие въпросът се решава от пленума на Висшия съдебен съвет. (9) При осъществяване на своите правомощия заместник главният прокурор, който осъществява контрол върху действията на прокурора по ал. 1, се подпомага от служители на администрацията на Висшия съдебен съвет, за които се прилагат съответно ал. 4 – 7. За средствата за дейността му се прилага съответно ал. 8.“ - при Вариант 2 относно администрация за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (чл. 355 и 356а) § 52. В чл. 398, ал. 2 думите „Върховната административна прокуратура“ се заличават. 11 ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 53. Командироването на съдиите, прокурорите и следователите, които към влизането в сила на този закон са прослужили по-малко от пет години на заеманата преди командироването длъжност, се прекратява от органа, който ги е командировал, в едномесечен срок от влизане в сила на закона. В същия срок се прекратява и командироването на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи. В същия срок се прекратява и командироването на съдиите в районни, окръжни, административни и апелативни съдилища, на прокурорите в районна, окръжна и апелативна прокуратура и на следователите в окръжните следствени отдели и в Националната следствена служба, за които към влизането в сила на този закон е изтекъл срокът по чл. 227, ал. 1 и 4. § 54. (1) Заварените конкурси се довършват по досегашния ред. (2) Член 194, ал. 4 не се прилага за органите на съдебната власт, за които преди влизане в сила на този закон са обявени конкурси, до приключването на тези конкурси. § 55. Заварените съдии, прокурори и следователи, които не отговарят на изискванията за стаж по чл. 164, запазват длъжностите, които заемат. § 56. Стажът и рангът, придобити във Върховната административна прокуратура, се зачитат за стаж и ранг на прокурор във Върховната касационна прокуратура. § 57. (1) В срок до един месец от влизането в сила на този закон по предложение на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет обособява длъжности за съдебните служители в администрацията по чл. 136, ал. 2, като извършва съответните промени в Класификатора на длъжностите в администрацията на Прокуратурата на Република България. (2) В срока по ал. 1 по предложение на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет определя броя на служителите в администрацията по чл. 136, ал. 2. (3) В едномесечен срок от определяне на броя на служителите по ал. 2 прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, провежда конкурсните процедури. (4) До назначаване на служителите по чл. 136, ал. 2 прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, се подпомага от администрацията на Висшия съдебен съвет. § 58. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет предоставя на Висшия съдебен съвет помещения за осигуряване на дейността на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник. - Параграфи 57 и 58 са при Вариант 1 относно администрация за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (чл. 136, 139а, 139б, 340, 342) § 59. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон пленумът на Висшия съдебен съвет извършва съответните промени в Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и на неговата администрация. § 60. (1) В срок от четири месеца от влизането в сила на този закон пленумът на Висшия съдебен съвет определя броя и длъжностите на служителите по чл. 356а, ал. 4 и изменя класификатора по чл. 341, ал. 3. (2) В едномесечен срок от решението по ал. 1, но не по-късно от 6 месеца от влизане в сила на този закон прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, назначава служителя по чл. 356а, ал. 2 и определя служителите по чл. 356а, ал. 4. 12 § 61. В тримесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет предоставя на Висшия съдебен съвет помещения за осигуряване дейността на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, ако такива не са налице в сградата на Висшия съдебен съвет. - Параграфи 59 – 61 са при Вариант 2 относно администрация за прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор (чл. 355 и 356а) § 62. Параграфи 33 – 37 и 43 – 45 не се прилагат по отношение на лицата, които са одобрени за кандидати за младши съдии, младши прокурори и младши следователи или са назначени за съдии, прокурори и следователи преди влизането им в сила. (2) Висшият съдебен съвет привежда подзаконовите нормативни актове в съответствие с разпоредбите на този закон в шестмесечен срок от влизането му в сила. В същия срок Националният институт на правосъдието приема програмата по чл. 209, ал. 1. 13

МОТИВИ към Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт I. Причини, които налагат приемането на законопроекта Законопроектът е фокусиран към изпълнението на препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. По-конкретно препоръка № 5 на нейния Комитет по публично управление (КПУ) е насочена към увеличаване на усилията за ограничаване на дългосрочното командироване на свободни длъжности, като то се превърне в изключителна мярка, и ускоряване на организирането на редовни конкурси за повишаване на съдиите, които да заемат тези свободни длъжности. В същия смисъл и в Доклада на Европейската комисия относно върховенството на закона за 2026 г. (Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България) се препоръчва напредък по адаптиране на националната правна уредба с цел избягване на дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, при отчитане на европейските стандарти за командироване на съдии. Препоръка № 3 на КПУ се отнася до продължаване на укрепването на независимостта на съдебната власт, като същевременно се гарантират стабилни проверки и баланси между властите. Един от начините за това е да се осигури адекватна функционална автономия на прокурорите, включително чрез намаляване на влиянието на главния прокурор върху вземането на решения във Висшия съдебен съвет (ВСС). Необходимостта от гарантиране на действителна и възприемана независимост на механизма за разследване на главния прокурор и на неговите заместници се подчертава и от Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека във връзка с надзора по изпълнението на решението по делото Колеви срещу България. В съответствие с препоръка № 4 на КПУ следва да бъдат предложени мерки за защита на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите в началото на кариерата им чрез съчетаване на временния период с въвеждащо обучение или чрез въвеждане на алтернативни гаранции за независимост след въвеждащото обучение и преди придобиване на несменяемост. Чрез законопроекта се цели и изпълнението на Приоритет 2.3 „Повишаване на интегритета и прозрачността в кадровите решения“ и Приоритет 2.4 „Децентрализация и отчетност в прокуратурата“ от раздел 2 „Правосъдие“ на Програмата за управление на Република България 2026 г. – 2030 г., приета с Решение № 612 на Министерския съвет от 2026 г. 1 Правителството запазва своя ангажимент към цялостно изпълнение на управленската програма и провеждане на реформи за легитимно правосъдие – прозрачна кадрова политика, дигитализация, децентрализирана прокуратура и европейски стандарти в съдебната система, като необходимите по-нататъшни законодателни и оперативни мерки ще бъдат своевременно предложени. Постигането на част от целите и задачите по горепосочените приоритети и препоръки налага развитие на уредбата в Закона за съдебната власт (ЗСВ) в следните направления: 1. Действащата уредба на конкурсите за първоначално назначаване, повишаване и преместване не осигурява достатъчна ритмичност и предвидимост на критериите за подбор. Някои конкурсни процедури продължават с години, поради което овакантените места в съответните органи на съдебната власт не се запълват в значителен период от време, което се явява причина за нежелателно продължително командироване на съдии, прокурори и следователи. Наред с това в съставите на конкурсните комисии на входа в съдебната система (при първоначално назначаване и за младши съдии, прокурори и следователи) мнозинството от членовете са действащи съдии, прокурори и следователи, което създава усещане за затвореност на съдебната система и липса на демократична легитимност. Провежданите по досегашния ред процедури не винаги водят до убедителен кадрови подбор по причина на липса на достатъчни изисквания за участие и процедурни гаранции. В редица случаи назначенията стават в отклонение от стандартния континентален модел на кариерно развитие или до заобикаляне на конкурсните процедури, което създава рискове за уязвимости и зависимости на съдиите, прокурорите и следователите и подрива общественото доверие в съдебната система. 2. Уредбата на командироването съдържа някои повторения на разпоредби и несъответствия. Допуска се командироване без ограничение във времето както от гледна точка на конкретна незаета длъжност, така и от гледна точка на конкретен командирован. Командировани могат да бъдат и лица, които при последната си атестация не са получили най-високата оценка или не са прослужили минимален срок на заеманата длъжност. Основанията за прекратяване на командироването не са изчерпателно уредени в закона. Всичко това води до потенциална уязвимост на независимостта на командированите, когато командироването се извършва на по- висока длъжност (съответно заплащане) или на предпочитано място. Същевременно едноличното решение за командироване на друго място в хипотезите без съгласие на командирования също би могло да бъде използвано като мярка за оказване на влияние 2 върху съответния съдия, прокурор или следовател или да създаде подобно впечатление, като особено уязвими са тези, които са в началото на своята кариера и не са придобили несменяемост. 3. Изискванията за минимален юридически стаж за заемане на длъжност в районно, окръжно, апелативно и върховно ниво на съдебната власт не отразяват в достатъчна степен нарастващата сложност, отговорност и обществена значимост на съответната инстанция. Равностойно участие като втора, а понякога и последна инстанция на окръжно ниво могат да имат лица, които нямат достатъчен практически и житейски опит, а единствено са завършили юридическите факултети и са преминали стажа за придобиване на юридическа правоспособност и обучение в Националния институт на правосъдието (НИП). 4. Статутът в началото на кариерата на съдиите, прокурорите и следователите не е ясно уреден законодателно, не са предвидени спецификите относно промените в тяхното правно положение. Предстоящата преценка за придобиване на несменяемост би могла да породи известен съмнения за оказване на влияние, срещу което следва да се предвидят допълнителни механизми. Както липсата на уредба на основанията за освобождаване на непридобилите несменяемост, така и рискът от предсрочно прекратяване на отношенията още в НИП или от прекалено лесно или прекалено трудно преминаване на изпита след него, могат да породят зависимости. Такава опасност съществува и с оглед на липсата на недостатъчните данни за професионалните качества на съдията, прокурора или следователя на достатъчно ранен етап преди атестирането, възможността за забавяне на атестирането, риска от отрицателна атестация, вътрешноорганизационните решения в органа на съдебната власт. Възможностите за преместване със или без конкурс и командироване също може да представляват стимули за нерегламентирано поведение. 5. Действащият статут на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, не осигурява собствен постоянен административен и оперативен ресурс, независим от прокурорската йерархия. Това поставя под въпрос практическата и възприеманата независимост на разследването на главния прокурор и на неговите заместници – проблем, установен от Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България, намиращо се под засилен надзор за изпълнение от Комитета на министрите на Съвета на Европа. 6. С оглед на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.) и Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г. със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 6 от 2025 г.) структурата на прокуратурата беше променена, но в част от разпоредбите на ЗСВ все още се използва отпадналото наименование „Върховна административна прокуратура“. 3 II. Цели, които се поставят със законопроекта Изработването и приемането на акта е насочено към решаването на следните задачи: - Гарантиране на независимостта и стабилитета на съдиите, прокурорите и следователите чрез укрепване на конкурсното начало за заемане на тези длъжности – своевременно провеждане на конкурсите, прецизиране на съотношението между отделните процедури, увеличаване на гаранциите за честност при подбора и повишаване на изискванията за заемане на длъжностите. - Връщане на института на командироването към неговата същинска временна и изключителна функция чрез въвеждане на ясен максимален общ срок на командироване, включително кумулативно в различни органи; забрана за командироване на съдии, прокурори и следователи, чиято оценка от последната атестация не е „много добра“ или които са прослужили по-малко от пет години на заеманата длъжност; изчерпателно уреждане на основанията за прекратяване; въвеждане на институционален (включително колективен) контрол и публичност на заповедите за командироване. - По-добра професионална и житейска подготвеност на съдиите, прокурорите и следователите, съответно на кандидатите за тези длъжности, чрез умерено увеличаване на изискуемия юридически стаж за заемане на длъжност на всяко възходящо ниво органи на съдебната власт. - Допълнителни нарочни материалноправни и процесуалноправни гаранции за независимост на съдиите, прокурорите и следователите, които не са придобили статут на несменяемост, още от етапа им на одобрени кандидати, обучаващи се в НИП. - Постигане на задачите на наказателното преследване (разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона по чл. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс), избягване на практическа недосегаемост на отделни длъжности и на рискове за оказване на влияние от тях върху други дела чрез гарантиране на функционална, организационна и практическа независимост на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник. III. Основни промени 1. Изменения в уредбата на конкурсите 1.1. Постъпването в съдебната система се извършва чрез конкурси за младши съдии, младши прокурори и младши следователи и чрез конкурси за първоначално 4 назначаване. С проекта се изяснява съотношението между тях и се създават предпоставки за осъществяване на по-добър кадрови подбор. Конкурсите за първоначално назначаване (т.нар. външни назначения) са предназначени да служат за попълване на съдебната система с доказани професионалисти и по този начин да изключат капсулирането на съдилищата, прокурорските и следствените органи. Те обаче не следва да представляват основен начин за подбор на кадрите, което би влязло в противоречие с традиционно възприетия у нас модел на професионално развитие на магистратурата, започващо със задължително първоначално обучение, преминаващо през разглеждането на различни видове дела под надзора на по-старши съдии, прокурори и следователи и през последователно израстване в кариерата на меритократичен принцип. Премахването с измененията от 2020 г. на квотата за външни назначения беше последвано от заемане на множество щатни бройки, включително в по-горни нива, съпътствано от различни съмнения в юридическите среди и обществото като цяло. Затова със законопроекта се предлага ограничаване на дела на външните назначения, без предходната уредба да бъде механично възстановявана. От една страна, съответната колегия на ВСС ще бъде задължена да обявява конкурси по този ред за поне 10% от вакантните щатове, но от друга страна, те няма да може да надхвърлят 20%. Запазва се правилото на чл. 176, ал. 1, т. 2 ЗСВ, че тези конкурси се отнасят само до места в районен, окръжен и административен съд и съответните прокуратури, и на чл. 176, ал. 2, че те се провеждат веднъж годишно. Според предлаганата уредба (чл. 178, ал. 1 по проекта) ритмичността на конкурсите за първоначално назначаване ще следва тази на останалите конкурси, доколкото съблюдаването на определения процент предполага да бъде използвана база към един и същ момент. Определя се по-прецизно и обективно начинът за разпределение на бройките за първоначално назначаване, доколкото предпочитането на едни или други органи на съдебната власт „според нуждите” им трудно би могло да бъде рационално и безспорно мотивирано, а другият използван по-рано механизъм - жребий, може да доведе до нежелани резултати (напр. в някои органи да преобладават външни назначения). Така съответната колегия на ВСС първо ще установява общия брой свободни длъжности на всяко ниво в съответната подсистема, след това ще определя колко от тях ще се обявят на конкурс за първоначално назначаване. Така полученият брой се разпределя между отделните органи от това ниво по математическия „метод на най-големия остатък“ – т.е. пропорционално при съобразяване на изискването за цели щатни бройки. Въвеждат се гаранции, че кандидатите за младши съдии притежават знания и умения за прилагането им както в областта на гражданското, така и в областта на наказателното право, които нерядко се преплитат и обуславят. Въвеждането на изискване те да решават казуси и по двете материи (чл. 184, ал. 2, т. 1) отразява прилагането и на двете в хода на обучението им, в мандата им като младши съдии, 5 както и предпоставената от устройственото и процесуалното законодателство компетентност на съдиите от общите съдилища да разглеждат и двата вида дела, а в съдилищата, в които има специализация – възможността да преминават от едни отделение към друго. При липса на такова изискване се достига или до неоправдано привилегироване на част от кандидатите (ако бъде изтеглен казус само от предпочитана от тях материя), или до нееднакво оценяване (ако в рамките на един конкурс част от кандидатите са решавали един, а друга част – друг казус), а и гаранциите за предварителна неизвестност на казуса са по-ниски. Обективността и прозрачността на оценяването се засилва чрез мерки от техническо естество и чрез промяна в състава на конкурсните комисии. Предвижда се видеозаснемане и излъчване на живо в интернет както на действията по определяне на вариантите на казусите и теста по право на Европейския съюз и в областта на правата на човека, така и на изтеглянето на темите, поставянето на въпроси и отговорите по време на събеседването с конкурсната комисия (чл. 184, ал. 7). Самите комисии в конкурсите за първоначално назначаване и за младши съдии, младши прокурори и младши следователи вместо четирима съдии, прокурори или следователи и един хабилитиран учен, ще включват двама съдии, прокурори или следователи, един представител на министъра на правосъдието и двама хабилитирани учени по съответните правни науки (чл. 183). По този начин се засилват обществената отчетност и гаранциите за обективни познания в съответните правни материи към момента, предшестващ делегирането на правомощия за упражняване на публична власт, като се ограничава възможността за самовъзпроизвеждане на определени възгледи или зависимости в съдебната система. Подобен подход отразява изискването за балансиране на властите при тяхното конституиране и упражняване, без да накърнява независимостта на съдебната власт. Изискването за независимост означава преди всичко правото и задължението за постановяване на актовете по преписките и делата единствено въз основа на доказателствата по тях и по закона, както и ефективни гаранции за това. В случая независимостта остава осигурена както с това, че крайното решение относно годността на кандидатите остава в съответната колегия на ВСС, така и с оглед на това, че след назначаването гражданското общество и неговите изборни представители не могат да влияят пряко върху правния статут на отделните съдии, прокурори и следователи. 1.2. След постъпването им професионалното развитие на съдиите, прокурорите и следователите следва да се извършва като принцип чрез конкурси. Законопроектът въвежда гаранции за независимостта на съдиите, прокурорите и следователите чрез по- голяма ритмичност на конкурсите, за по-добрия подбор в тях и прецизиране на съотношението между отделните процедури. Основният начин за развитие следва да е конкурсът в рамките на съответната подсистема (съдилища, съответно прокурорски или следствени органи). Това става чрез конкурси за повишаване (преминаване на по- 6 висока длъжност, както е дефинирано в действащия чл. 189, ал. 2) и преместване (преминаване на равна или по-ниска длъжност, както е дефинирано в действащия чл. 189, ал. 3). Преминаването на върховно ниво ще е възможно само чрез конкурс за повишаване (чл. 188, ал. 2), т.е. отпада възможността за преместване във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура и Националната следствен служба. Преминаването на районно ниво с конкурс е само за преместване (чл. 188, ал. 5). В останалите случаи, т.е. за окръжно, административно и апелативно ниво, конкурсът към един и същ орган на съдебната власт е общ и при равни условия за преминаване и преместване (чл. 189, ал. 1, изречение трето в нова редакция, отпадането на преференцията по действащия чл. 188, ал. 1, изречение трето). Недостатък на действащата уредба е, че на практика конкурси за повишаване и преместване или не се провеждат редовно, или продължават значително време, при което съответните места не могат да бъдат заемани от титулярни съдии, прокурори и следователи. За избягване на това произволно положение се предлага въвеждане на законов график за насрочване на конкурсите с цел постъпателно заемане на инстанционните длъжности, съответно установяване на последващите нужди на по- долните инстанции: за върховно ниво – през м. септември, за апелативно ниво – през м. декември, за окръжно ниво – през м. март, за районно ниво – през месец юни (чл. 188, ал. 1 – 5). Едновременно с тях се обявяват и конкурсите за първоначално назначаване; запазва се и обявяването на конкурса за младши съдии, младши прокурори и младши следователи през януари всяка година. Предвид фиксирането на датите на обявяване на конкурсите (през точно три месеца през ниво) отпада необходимостта от правилото, че те не се обявяват, ако предишният конкурс не е приключил до три месеца (досегашната редакция на чл. 189, ал. 1, изречение трето). Също поради въведения многостепенен законов график се налага преуреждане на сроковете, в които административните ръководители уведомяват ВСС за кадровите нужди (досегашен чл. 188, ал. 1, по проекта – чл. 194г, ал. 2). Предвидени са и механизми за предотвратяване на забавянето на конкурсите. На първо място, ако конкурсът не може да бъде обявен в дадения 15-дневен диапазон (напр. поради извънредни обстоятелства или липса на кворум), се предвижда това да се случи в едномесечен срок (чл. 188, ал. 6). На второ място, макар целта на законодателя да е конкурсите за съответното ниво да са приключили до следващата година, за обратния случай (например поради шиканьозно обжалване) е въведено колизионно правило – конкурс за длъжностите, които не са били обявени през миналата година, се обявява, независимо от висящността на предишния конкурс (чл. 188, ал. 7, изречение първо). По този начин се избягва рискът от верижен блокаж на конкурсите. 7 На трето място, със създадената през 2016 г. ал. 6 на чл. 193 като способ за оползотворяване на успешно приключилите конкурсни процедури и ограничаване на командироването се предвиди възможност до 9 месеца от приключването на конкурс по него да бъдат извършвани назначения и на длъжности, които са се освободили след обявяването му, при определен постигнат успех (т.нар. назначаване на класираните „под черта“). Доколкото тази възможност също може да влезе в колизия с изискването за периодично откриване на конкурси за новоосвободили се длъжности, настоящият законопроект подхожда балансирано към този институт – обявяването на новия конкурс може да е необходимо, когато към този момент не е известно дали ще има лица, които да отговарят на условията по чл. 193, ал. 6. Когато обаче условията на чл. 193, ал. 6 се реализират, е в интерес на своевременното и независимо изпълнение на функциите на органите на съдебната власт назначаването да се извършва въз основа на по-ранния конкурс и последващият конкурс да се прекратява частично (чл. 188, ал. 7, изречение второ). На четвърто място, в редица случаи е предварително известно, че определени длъжности ще бъдат освободени в течение на годината. Ако в тези случаи се изчаква реалното освобождаване, то конкурсът за тях би могъл да започне едва по графика през следващата година, през което време мястото може да остане вакантно (ако за този орган няма обявен предходен конкурс, за който да се прилага чл. 193, ал. 6) и да се налага да бъде запълвано чрез командироване. За избягване на такова забавяне в чл. 188, ал. 8 се предлага усъвършенстване на идеята на действащия чл. 188, ал. 1 относно „длъжностите, които се очаква да се освободят“. Това очакване може да се дължи на събития, сигурно свързани с определен магистрат (напр. предстоящо пенсиониране) или статистически вероятни за органа като цяло (предвид участие в конкурсни процедури и въобще с оглед на обичайното текучество в по-големите органи на съдебната власт). С предлаганата разпоредба, от една страна, се предоставя възможност на съответната колегия на ВСС да прецени дали въобще да обяви конкурс за тези условни места, а от друга страна се поставя и горен предел за тях – длъжностите, които са се освобождавали средно през последните пет години. Обявените по този начин места могат да бъдат заети само ако бъдат освободени до изчерпване на времевото действие на конкурса. Доколкото тази условност е известна още от обявяването им, то следва да се приеме, че кандидатстващите за тях се съгласяват с възможността условието да не се сбъдне и никой да не бъде назначен. Предложената уредба на практика въвежда готова листа от съдии, прокурори и следователи, които отговарят на съответните професионални изисквания и могат при спазване на конкурсния принцип да запълнят съответните длъжности веднага след освобождаването им. 8 Запазва се ангажиментът на администрацията на ВСС към организиране на конкурсите (досегашен чл. 188, ал. 2, по проекта – чл. 194г, ал. 4), като за ускоряването им се предвижда електронно подаване на съответните документи (чл. 194г, ал. 3). В конкурсната процедура за повишаване в рамките на същата подсистема на съдебната власт като условие за участие се въвежда придобиването на несменяемост, а изискването за прослужени поне три години се отнася към текущо заеманата длъжност (чл. 191, ал. 1). Доколкото, както се посочи, в някои нива има или само конкурс за преместване, или само за повишаване, а на апелативно, окръжно и административно ниво в конкурсите могат да се явяват заедно кандидати от същата, по-висока или по-ниска длъжност, то и изискванията за оценяване и класиране са уредени общо (в чл. 192, а чл. 191а се отменя.) Броят на делата и преписките, които комисията проучва, се фиксира на законово ниво – три, избрани от нея на случаен принцип, и три, избрани от кандидата (чл. 192, ал. 1). Като допълнителен критерий за класиране при наличие на еднакви оценки след професионален и юридически стаж се въвеждат и оценките от държавните изпити (чл. 192, ал. 3). Възможността за преминаване от една към друга подсистема на съдебната власт (от съдия към следовател, от прокурор към съдия и пр. по действащите чл. 189, ал. 4, чл. 191а, ал. 2 и чл. 192, ал. 2) представлява изключение в полза на лица, които биха могли да се конкурират на равни начала и при общите принципи за постъпване в системата чрез конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи и съответно задължително първоначално обучение или чрез квотите за първоначално назначаване. С цел засилване на относителната самостоятелност и специализираното кариерно развитие в отделните подсистеми тази предоставена по изключение възможност се ограничава в няколко направления. Тя не следва да може да бъде използвана за повишаване (напр. районен съдия да бъде предпочетен в окръжна прокуратура пред всички останали прокурори в районна прокуратура). Освен това преместването няма да може да се извършва на апелативно и върховно ниво (чл. 189, ал. 4), аналогично на правилото за първоначално назначаване. По този начин възможността за преминаване между подсистемите се запазва, при наличие на места, незаети по чл. 194, но се въвежда условие, че който желае да работи в по-горните органи на другата подсистема, трябва първо да развие съответните качества и опит на по-долните нива от нея. Наред с това се предвижда кандидатите да бъдат подложени на по-щателна проверка в конкурса: освен предвидения сега допълнителен писмен изпит по конспект, се въвежда и събеседване, като оценките от писмения изпит, от устния изпит и за разгледаните преписки или дела са балообразуващи (чл. 192, ал. 2). 9 1.3. Предлага се преместването без конкурс, което през последните години придоби значителни и не винаги общественоприемливи размери, да бъде ограничено, освен в случаите, когато премахването на длъжността на премествания е необратимо. Така правилото на досегашния чл. 194, ал. 1 за преназначаване без конкурс в същия апелативен район, а при невъзможност – и в друг, се запазва само за случаите на закриване на съдилища, прокуратури или следствени органи (чл. 194, ал. 1 по проекта). Съответната колегия обаче не може да намали числеността на органа за сметка на заети щатни бройки, ако преназначаването не се извършва в същия апелативен район. При намаляването на числеността новата длъжност може да е в друг апелативен район само по изключение, и то ако оценката от последната атестация на преназначавания е „много добра“ и той е прослужил поне пет години на заеманата длъжност (чл. 194, ал. 2 по проекта). Правилото на досегашния чл. 194, ал. 2 относно размяната по взаимно съгласие в рамките на една и съща подсистема вече също ще предпоставя много добра атестация и прослужени поне пет години на всеки от разменящите се (чл. 194, ал. 3 по проекта). Въвежда се ограничена възможност преместването и на освободена равна или по- ниска длъжност да се извършва без конкурс. Тези случаи не се явяват форма на повишаване, а съдията, прокурорът или следователят вече е спечелил конкурс и е признат от съответната колегия на ВСС за подходящ да изпълнява същите функции в друго населено място в страната. Доколкото преместването е свързано с промяна на местоживеенето, при принципно запазване на възнаграждението, то не е и твърде често срещана хипотеза. Поради това обявяването и провеждането на конкурсна процедура за отделни места води до нерационално забавяне и разходване на човешки ресурс на ВСС, комисиите и администрацията, а като последица затруднява и определянето на реалните свободни места за последващи конкурси. Затова с чл. 194, ал. 4 по проекта се предлага съдиите, прокурорите и следователите да могат без нарочна процедура, т.е. по всяко време, да заявят желанието си да бъдат преместени в друг орган, а при овакантяване на място в него да бъдат преназначавани незабавно само с решение на съответната колегия. При наличие на повече желаещи за едно място следва да бъдат съобразявани новонастъпилите обстоятелства от обективен характер, като семейно, здравословно състояние и др. Както и в другите хипотези по чл. 194, преместването и по ал. 4 следва да се извършва само в рамките на същата подсистема (видно от използваното в текста определение на новия съд, прокуратура или следствен отдел като „друг”). Предпоставка и за тази процедура ще бъде кандидатът да има оценка от последната атестация „много добра“, да е прослужил поне пет години на заеманата длъжност и тя да не е по-ниска от новата. Последната следва да се „освободи“ (т.е. не може да бъде създадена специално за целта). Доколкото процедурата е изключение от конкурсното 10 начало, тя няма да е възможна нито за апелативно или върховно ниво, нито за младши съдии, младши прокурори или младши следователи. Когато длъжностите не могат да бъдат заети по този ред (поради липса на кандидати, отговарящи на изискванията; поради това, че длъжността е новоразкрита; поради инстанционното ниво), те се включват в конкурса за преместване в районно ниво, съответно за повишаване и преместване в окръжно и административно ниво. Уредено е съотношението между двете процедури. На първо място, ако до откриване на конкурса има кандидати, отговарящи на изискванията по чл. 194, ал. 4, за съответните места не се обявява конкурс (чл. 189, ал. 1, изречение първо), което отговаря на принципа на процесуална икономия. На второ място, след обявяване на конкурс по отношение на редовните места по него отговарящите на условията на чл. 194, ал. 4 кандидати следва да кандидатстват по него, тъй като прекратяването на конкурса във всеки момент би било несъответно на вложения ресурс и несправедливо (чл. 194, ал. 4, изречение второ). На трето място, подобно предпочитане пред по- бързата процедура по чл. 194, ал. 4 обаче не следва да се прилага за разширените хипотези на прилагане на конкурса за бройки, които могат да се освободят в бъдеще по чл. 188, ал. 8 и чл. 193, ал. 6 (чл. 194, ал. 4, изречение второ на края). На четвърто място, тази процедура не следва да е пречка за назначаване на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи в района, за който са спечелили конкурс (пак там). На последно място, с преходна разпоредба се изключва прилагането на тази процедура за органи, за които има висящи към момента на влизане в сила на закона конкурси. Отпадането на препратката към чл. 194, ал. 2 в чл. 189, ал. 3 не води до промяна на смисъла, а е по правно-технически причини: нормата на чл. 189, ал. 3 е дефиниция; изводът, че чл. 194, досегашна ал. 2, по проекта – ал. 3 не налага конкурс, следва от текста на специалния чл. 194; хипотези на преместване без конкурс се съдържат не само в чл. 194, ал. 3, но и в чл. 194, ал. 1, 2 и 4, както и по чл. 243. С преходна разпоредба се предвижда конкурсите, започнали преди влизане в сила на закона, да продължат да се провеждат по досегашния ред. 2. Изменения в уредбата на командироването С проекта се предлага цялостна промяна на чл. 227, който се превръща в обща и по-пълна уредба на командироването на съдии, прокурори и следователи. Въвежда се максимален срок от 12 месеца при командироване на заета щатна длъжност в съда и до 24 месеца по изключение при незаета длъжност, а специалният по-кратък срок за прокуратурата и следствието по досегашния чл. 147, ал. 4 се инкорпорира в общата уредба на чл. 227. Регламентира се правилото, че може да бъде командирован само съдия, прокурор или следовател, чиято оценка от последната атестация е „много добра“ и е прослужил поне пет години на заеманата длъжност. По този начин се осигурява стабилитет на 11 съдиите, прокурорите и следователите, които не са придобили статут на несменяемост, като се предотвратява възможността да се влияе на тяхната независимост и интегритет и не се позволяват злоупотреби с института на командироването. В рамките на указания срок лицата, постъпили чрез конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи или чрез конкурс за първоначално назначаване, ще могат пълноценно да придобиват опит и стабилност именно в органите, в които са назначени. По изключение ще се допуска те бъдат командировани само краткотрайно – до пет дни в рамките на един календарен месец, което, от една страна, не би имало сериозно влияние върху техния личен живот, професионален статус и устойчивост, а от друга страна, ще даде възможност за охраняване на интересите на гражданите посредством непрекъснатост на работата на органите на съдебната власт, когато не може да бъде командировано друго лице. Въвежда се кумулативен лимит за командироване на едно лице от 24 месеца в рамките на 60 последователни месеца независимо от органа, в който то е командировано. При командироване в съд се изисква, освен съгласието на командированото лице, и съгласието на отделението, съответно общото събрание на съда, в който се извършва командироването. Заповедта за командироване следва да съдържа конкретни мотиви за натовареността на съответните органи и за служебната необходимост, за наличието на изискуемите по закон обстоятелства, а при прилагане на изключенията – и обосновка на тази необходимост. Изчерпателно се уреждат основанията за прекратяване на командироването, а заповедите на съответния административен ръководител и решенията на съответната колегия подлежат на публикуване на интернет страницата на съответния орган и на интернет страницата на ВСС. С промяната в чл. 30, ал. 5 се разширяват правомощията на съдийската, съответно прокурорската колегия за осъществяване на контрол по отношение на заповедите на административните ръководители за командироване и прекратяване на командироването. Колегиите ще имат право служебно да прекратяват командироването не само когато то е започнало незаконосъобразно, но и когато то не е било прекратено в предвидените от закона случаи. Въвежда се и възможност за контрол по отношение на незаконосъобразни заповеди за прекратяване на командироване. Уточняват се и сроковете за оспорване и за произнасяне на колегията. Извършени са съответстващи промени в редица препращащи разпоредби. В чл. 147, отнасящ се до командироването в прокуратурата, изрично се предвижда приложимост на общия режим по чл. 227. Ограничават се възможностите за командироване на прокурори от други райони, като при упражняване на това правомощие от главния прокурор досегашното изискване за вземане на становище от комисията по атестациите и конкурсите към прокурорската колегия се заменя с изискване за съгласие на тази комисия. 12 В съответствие с правилото, че може да бъде командирован само съдия, прокурор или следовател, който е прослужил поне пет години на заеманата длъжност, се отменя възможността за командироване на младшите съдии (освен в хипотезата на чл. 81, ал. 1 във връзка с чл. 227, ал. 3, изречение второ). Предвидена е преходна разпоредба, според която командироването на съдиите, прокурорите и следователите, които към влизането в сила на този закон са прослужили по-малко от пет години на заеманата длъжност, се прекратява от органа, който ги е командировал, в едномесечен срок от влизане в сила на закона. В същия срок се прекратява и командироването на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи, както и на съдиите, прокурорите и следователите на районно, окръжно, административно, апелативно ниво и в Националната следствена служба, за които към влизане в сила на този закон са изтекли сроковете за командироване. 3. Изменения в изискванията за юридически стаж С проекта се предлага промяна на чл. 164, свързана с повишаване на изискването за юридически стаж за съответните съдийски, прокурорски и следователски длъжности: изисква се стаж от най-малко пет години за назначаване като младши съдия, младши прокурор или младши следовател; въвежда се ново изискване за най- малко седем години стаж за длъжност съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура; за съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел изискването за юридически стаж се повишава от осем на девет години, а прагът за апелативно ниво – от десет на единадесет години. Повишават се от дванадесет на тринадесет години изискванията за стаж, свързани със заемане на длъжност съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и следовател в Националната следствена служба, като промените се синхронизират в чл. 115, 123 и 147. С оглед на увеличения общ праг за районно ниво с изменението в чл. 170, ал. 1 изискването за стаж за председател на районен съд и за районен прокурор се повишава от пет на осем години. С преходна разпоредба се запазват правата на съдии, прокурори и следователи, които не отговарят на новите изисквания за стаж по чл. 164. 4. Допълнителни нарочни гаранции за независимост на магистратите, които не са придобили статут на несменяемост Законопроектът предвижда поредица от мерки, фокусирани върху изпълнение на препоръка № 4 на КПУ на Организацията за икономическо сътрудничество в частта за осигуряване на алтернативни гаранции за независимост след въвеждащото обучение и преди придобиване на несменяемост. 13 4.1. Както се посочи в т. ІІІ.1.1., конкурсните комисии за постъпване в съдебната система вече няма да се състоят преимуществено от представители на тази система, което ще позволи демократична отчетност, без да лишава независимия ВСС от възможността да прецени класираните кандидати. Изпитите ще са по-прозрачни и проследими чрез излъчването им на живо в интернет и съхраняването на видеозапис. 4.2. Създава се стабилитет по отношение на обучаемите в НИП одобрени кандидати за младши съди, младши прокурори и младши следователи, като на законово ниво се изчерпват основанията за прекратяването на задължителното първоначално обучение (чл. 258, ал. 8). 4.3. Предвижда се съставът на изпитните комисии след това обучение да включва членове с по-висок ценз – с ранг на съдия във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, съответно на прокурор във Върховната касационна прокуратура и на следовател в Националната следствена служба, както и представител на министъра на правосъдието и двама хабилитирани преподаватели, посочени от юридическите факултети в страната. Когато на изискванията отговарят повече лица, членовете ще се определят чрез публичен жребий (чл. 258). Изтеглянето на въпросите и делата за писмения изпит и провеждането на устния изпит се излъчват в реално време в интернет и се записват. Доколкото кръгът на изпитните материали и въпроси може да е ограничен, за да не бъдат кандидатите в неравнопоставено положение, администрацията ще трябва да предприеме мерки те да не наблюдават дистанционно устния изпит на своите колеги, докато той протича (напр. чрез проследяване от квестори да не се използват средства за комуникация). Завишават се изискванията, които кандидатите трябва да покрият, за да бъдат назначени като младши съдии, младши прокурори и младши следователи – досегашната уредба допуска това и при оценка на единия от двата изпита (писмен и устен) среден „3,00“ (доколкото прагът е средна оценка много добър „4,50“). Предлага се минимумът да бъде много добър „5,00“ на всеки от изпитите (чл. 258а). Това гарантира прозрачното и обективно протичане на изпита и по този начин се изключват възможностите за манипулиране на резултатите и нерегламентирано влияние и зависимости по отношение на бъдещите съдии, прокурори и следователи. 4.4. Регламентира се въвеждащ период след постъпване в съдебната система (чл. 209). Той ще включва двугодишния мандат на младшите съдии, младшите прокурори и млазшите следователи, а по отношение на постъпилите чрез конкурс за първоначално назначаване ще продължава една година. През този период наставникът ще изготвя доклади вече и периодично (на всеки 6 месеца), както и заключителен доклад (чл.196, ал. 2). 14 Наставниците поначало няма да могат да са административни ръководители, нито да участват при предварителното атестиране и атестирането за несменяемост на наставлявания (чл. 242, ал. 2). Наставничеството ще бъде по-подробно уредено вече на подзаконово ниво. Докладите ще се изготвят по утвърден от ВСС образец и ще съдържат констатации и препоръки за развитие на професионалните умения на съдията, прокурора или следователя (чл. 209д). По тях той може да изрази писмено становище. Те не могат да бъдат самостоятелно основание за поставяне на отрицателна оценка при атестация (чл. 204а, ал. 5). 4.5. След въвеждащия период се провежда предварително атестиране за назначените чрез конкурс за първоначално назначаване и атестиране за несменяемост за тях и назначените чрез конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи. Предвидени са гаранции за своевременно изготвяне на атестацията за несменяемост – вместо един месец преди изтичане на периода, процедурата ще започва между пет и седем месеца по-рано (чл. 203, ал. 4). Въведен е и краен срок за приключването на процедурата и вземане на решението на ВСС – 6 месеца след изтичане на 5-годишния период (чл. 209а). Изяснени са и последиците при неспазването му. Непроизнасянето в срок представлява мълчалив отказ и подлежи на обжалване. 4.6. Прецизирани са условията, при които се получава отрицателна комплексна оценка от атестацията – необходимо е причините за това да са обективни. Дисциплинарните нарушения не могат да са единствено основание за получаване на такава оценка, доколкото подлежат на санкциониране по друг ред (чл. 204а). В случай че съдията, прокурорът и следователят получи такава оценка, съответната колегия на ВСС ще утвърждава индивидуален план за професионално развитие с продължителност от шест месеца. Предвиденото в плана обучение се осигурява от НИП. Новото атестиране се извършва от помощна, съответно постоянна атестационна комисия, чиито членове не са участвали при предходното атестиране. Когато комплексната оценка от повторната атестация е отрицателна, решението на съответната колегия за приемането ѝ се мотивира поотделно по всеки критерий (чл. 209б). 4.7. Въведени са някои ограничения пред непридобилите несменяемост, които като резултат стабилизират статуса им – препятстват както подобряването, така и влошаването на кариерното и житейското им положение и по този начин намаляват риска от нерегламентирано влияние: 15 - не може да участват в конкурс за повишаване и преместване съдиите, прокурорите и следователите, непридобили несменяемост, както и тези, които са прослужили по-малко от три години на досегашната си длъжност (т. ІІІ.1.2.); - посочената в т. ІІІ.1.3. забрана да бъдат премествани без конкурс съдия, прокурор или следовател, който има оценка от последната атестация по-ниска от „много-добра“, или такъв, който не е прослужил поне пет години на заеманата длъжност; - посочената в т. ІІІ.2. забрана да бъдат командировани при гореспоменатите условия. 4.8. Предвиждат се допълнителни процедурни гаранции за защита на непридобилите несменяемост: - Въвежда се обща забрана за третиране по различен начин от придобилите такъв статут. - Това няма да се прилага, когато законът предвижда специални правила (като посочените по-горе забрани, наставничество, атестации, възнаграждения). Уточнява се допустимата цел на прилагането на специфична уредба – подпомагане на професионалното развитие на съдиите, прокурорите и следователите, укрепване на независимостта им, обективна и насърчаваща преценка на качествата и професионалната им компетентност и спазване на правилата на съответния етичен кодекс (чл. 208, ал. 1). Нормативно уредените цели ще улеснят съдилищата при преценка за превратно упражняване на власт. - За да се компенсира уязвимият статут на непридобилите несменяемост, се предвижда особена възможност за оспорване на вътрешнослужебните актове (чл. 208, ал. 3). Такива може да са актове на административните ръководители или организационни актове на общите събрания на съдилищата към попадащата под тяхната власт длъжностни лица, както и действия и бездействия на съдебната администрация. Без наличието на специална уредба тези актове не биха подлежали на обжалване (аргумент от чл. 2 от Административнопроцесуалния кодекс). Няма да се допуска оспорване единствено на междинните актове в рамките на определени производства, както и на тези, за които ЗСВ предвижда друг ред (напр. оспорването на командироване по чл. 30, ал. 5, т. 18 и 19). - Укрепват се и възможностите за упражняване на правото на защита в производствата по атестиране, придобиване на статут на несменяемост, преназначаване и преместване и дисциплинарните производства (чл. 208, ал. 2). Изрично е предвидено, че съдия, прокурор или следовател, който не е придобил несменяемост, има право да се запознава с всички материали по тези производства не по-късно от 14 дни преди заседанието на съответната колегия на ВСС; да представи писмено становище и да бъде изслушан пред колегията; да посочва доказателства и да 16 иска проверка на допълнителни дела или преписки. Той има право и да си избере представител, включително от професионална организация на съдии, прокурори или следователи. - Жалбите срещу решенията, с които се отказва придобиване на статут на несменяемост или с които атестираният се освобождава от длъжност, ще спират изпълнението на тези решения (чл. 209б, ал. 6). - Съобразно измененията, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 60 от 2026 г., първа инстанция по жалбите срещу решения за освобождаването от длъжност е Върховният касационен съд за младшите съдии, младшите прокурори, младшите следователи, станали районни съдии, прокурори в районна прокуратура и следователи в окръжен следствен отдел, както и за първоначално назначените в районен съд, районна прокуратура, окръжен съд, окръжна прокуратура и окръжен следствен отдел. В синхрон с това правило се предвижда същата подсъдност и за обуславящите решения за повторна отрицателна комплексна оценка от атестация за несменяемост. Върховният административен съд ще е първа инстанция за тези две групи решения по отношение на първоначално назначените в административните съдилища (чл. 209б, ал. 7). - За тези решения се предвижда и право на обжалване пред петчленен състав (чл. 209б, ал. 8). 4.9. Изрично и изчерпателно се регламентират основанията за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, който не е придобил несменяемост, а именно: както на общите установени от Конституцията основания за освобождаване на придобилите статут на несменяемост; така и в случаите на втора отрицателна атестация за несменяемост и при възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност. По този начин отпада дори възможността за съмнение, че правоотношението им може да бъде прекратено по друго време или на някакви произволни причини. 4.10. За проследяване на практическото приложение на правилата и положението на непридобилите несменяемост се въвежда задължение на пленума на ВСС да обобщава съответните данни в годишния си доклад (чл. 209в). С преходна разпоредба се предвижда, че правилата относно изпитите след приключване на обучението в НИП, текущите доклади, наставниците, срока и условията за атестиране, решенията по статута за несменяемост и процедурните гаранции за непридобилите несменяемост няма да се прилагат към заварените случаи. 17 5. Административно обезпечаване на дейността на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор Във връзка с Препоръка № 3 на КПУ на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България са предложени два алтернативни варианта за организационно и административно обезпечаване на дейността на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник. 5.1. Вариант 1 – самостоятелна администрация: С промените в чл. 136, ал. 2 и създаването на нов чл. 139а се предлага прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, да ръководи и организира дейността на самостоятелна администрация, да назначава и освобождава нейните служители, да се разпорежда със средства от бюджета на съдебната власт като разпоредител с бюджет, определен от пленума на ВСС, а администрацията да има самостоятелни регистратура и деловодство. Моделът възпроизвежда подхода, приложен с администрацията на европейските делегирани прокурори (чл. 136, ал. 10 и чл. 139а). Той осигурява по-висока степен на организационна независимост, но поставя въпроса за пропорционалността на поддържането на постоянна администрация към орган, който се конституира само инцидентно, при наличие на законен повод за разследване на главния прокурор, и който би срещнал затруднения при първоначалното назначаване и последващото прекратяване на правоотношенията със служителите. 5.2. Вариант 2 – администрация към Висшия съдебен съвет: Със създаването на нов чл. 356а се предвижда, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, ще се подпомага от служители на администрацията на ВСС, като лично назначава и ръководи един пряко подпомагащ го служител (с възнаграждение, определено в закона). Останалите подпомагащи служители се определят от главния секретар на ВСС в предвидени от пленума на ВСС рамки по предложение на този прокурор. За заместника на главния прокурор, който осъществява контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, се прилага режимът на администрация с подпомагащи служители, определени от пленума на ВСС по негово предложение. Този вариант не изисква създаване на отделна организационна структура, но поставя въпроса за степента на независимост на определените служители от общата администрация на ВСС. 18 6. Технически изменения, свързани с преструктурирането на прокуратурата В продължение на вече осъщественото преуреждане на статута и функциите на Върховната административна прокуратура със Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 6 от 2025 г.) се коригират пропуснати препратки към Върховната административна прокуратура в чл. 37, 38, 39, 42, 121, 189, 233, 338, 340 и 398. С преходна разпоредба се предвижда стажът и рангът, придобити във Върховната административна прокуратура, да се зачитат съответно за стаж и ранг на прокурор във Върховната касационна прокуратура. V. Очаквани резултати от прилагането, включително финансови В резултат от приемането на законопроекта се очаква: 1. По-голяма предвидимост, прозрачност и ритмичност на конкурсните процедури за заемане на длъжност в органите на съдебната власт и по-широко външно участие при формирането на съответните комисии; 2. Връщане на института на командироването към същинската му временна и изключителна функция, ограничаване на неговата продължителност и засилване на публичния и институционалния контрол върху него, както и защита на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите в началото на тяхната кариера; 3. По-добра професионална подготвеност на съдиите, прокурорите и следователите на всяко възходящо ниво чрез повишените изисквания за стаж; 4. Осигурена независимост на съдиите, прокурорите и следователите, които не са придобили статут на несменяемост. 5. Гарантиране на действителна организационна и административна независимост на механизма за разследване на главния прокурор и на неговите заместници. Прилагането на новата уредба не се очаква да породи съществени преки финансови резултати (положителни или отрицателни) за държавния бюджет, извън разходите, свързани с избрания вариант за административно обезпечаване на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. Промените в уредбата на конкурсите, командироването и изискванията за стаж не налагат съществени допълнителни бюджетни средства извън наличните бюджети на органите на съдебната власт, ВСС и НИП. Разширяването на конкурсните комисии и осигуряването на технически възможности за пряко излъчване и запис в интернет на изпитите по чл. 184, ал. 7 налагат само еднократни организационно-технически разходи, които могат да бъдат покрити в рамките на текущите бюджети на ВСС и НИП. Финансовият ефект от уредбата на административното обезпечаване на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор зависи от избрания 19 вариант. При Вариант 1 (самостоятелна администрация по чл. 136, ал. 2, чл. 139а и чл. 139б) са необходими допълнителни средства от бюджета на съдебната власт за създаване на самостоятелна организационна структура, длъжности за служители, самостоятелна регистратура и деловодство, както и обезпечаване с помещения от страна на Министерския съвет. При Вариант 2 (подпомагане от администрацията на ВСС по чл. 355 и чл. 356а) допълнителният финансов ефект е ограничен до възнаграждението на пряко подпомагащия прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, служител и до броя и длъжностите на допълнително определените подпомагащи служители в рамките на съществуващата администрация на ВСС, като необходимите помещения се осигуряват по възможност в сградата на ВСС. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на ЗИД на ЗСВ не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз, поради което не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът е публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. 20

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт Лице за контакт: Филип Савов - държавен експерт в дирекция Телефон и ел. поща: F_Savov@justice.government.bg „Съвет по законодателство“, Министерство на правосъдието Даниела Белчина - държавен експерт в 02/ 92 37 463 dany@justice.government.bg дирекция „Съвет по законодателство“, Министерство на правосъдието Диана Боева - държавен експерт в дирекция 02/ 92 37 311 Diana.Boeva@justice.government.bg „Съвет по законодателство“, Министерство на правосъдието 02/ 92 37 338 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите По възможност посочете числови стойности: Необходимост от изпълнение на европейски значително подобряване на ефективността на - Действащата уредба на конкурсите за първоначално осигурява достатъчна ритмичност и предвидимост процедури продължават с години, поради което съдебната власт не се запълват в значителен нежелателно продължително командироване на - Уредбата на командироването съдържа някои Допуска се командироване без ограничение незаета длъжност, така и от гледна точка на бъдат и лица, които при последната си атестация прослужили минимален срок на заеманата командироването не са изчерпателно уредени уязвимост на независимостта на командированите, висока длъжност (съответно заплащане) или на решение за командироване на друго място в могло да бъде използвано като мярка за оказване и причините за неговото/тяхното възникване. и международни стандарти, позволяващи съдебната система: назначаване, повишаване и преместване не на критериите за подбор. Някои конкурсни овакантените места в съответните органи на период от време, което се явява причина за съдии, прокурори и следователи. повторения на разпоредби и несъответствия. във времето както от гледна точка на конкретна конкретен командирован. Командировани могат да не са получили най-високата оценка или не са длъжност. Основанията за прекратяване на в закона. Всичко това води до потенциална когато командироването се извършва на по- предпочитано място. Същевременно едноличното хипотезите без съгласие на командирования също би на влияние върху съответния съдия, прокурор 2 или следовател или да създаде подобно впечатление, като особено уязвими са тези, които са в началото на своята кариера и не са придобили несменяемост. - Изискванията за минимален юридически стаж за заемане на длъжност в районно, окръжно, апелативно и върховно ниво на съдебната власт не отразяват в достатъчна степен нарастващата сложност, отговорност и обществена значимост на съответната инстанция. Равностойно участие като втора, а понякога и последна инстанция на окръжно ниво могат да имат лица, които нямат достатъчен практически и житейски опит, а единствено са завършили юридическите факултети и са преминали стажа за придобиване на юридическа правоспособност и обучение в Националния институт на правосъдието. - Действащият статут на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, не осигурява собствен постоянен административен и оперативен ресурс, независим от прокурорската йерархия. Това поставя под въпрос практическата и възприеманата независимост на разследването на главния прокурор и на неговите заместници – проблем, установен от Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България, намиращо се под засилен надзор за изпълнение от Комитета на министрите на Съвета на Европа. - Необходимост от въвеждане на допълнителни гаранции за независимост на магистратите, които не са придобили статут на несменяемост. Посочените дефицити са установени от Европейската комисия (ЕК) и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и са намерили израз в отправени препоръки към Република България. По-конкретно: Препоръка № 5 на Комитета по публично управление (КПУ) на ОИСР е насочена към увеличаване на усилията за ограничаване на дългосрочното командироване на свободни длъжности, като то се превърне в изключителна мярка, и ускоряване на организирането на редовни конкурси за повишаване на съдиите, които да заемат тези свободни длъжности. В същия смисъл и в Доклада на Европейската комисия относно върховенството на закона за 2026 г. (Глави по държави: ситуация в областта на върховенството на закона в България) се препоръчва напредък по адаптиране на националната правна уредба с цел избягване на дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, при отчитане на европейските стандарти за командироване на съдии. Препоръка № 3 на КПУ се отнася до продължаване на укрепването на независимостта на съдебната власт, като същевременно се гарантират стабилни проверки и баланси между властите. Един от начините за това е да се осигури адекватна функционална автономия на прокурорите, включително чрез намаляване на влиянието на главния прокурор върху вземането на решения във Висшия съдебен съвет. Необходимостта от гарантиране на действителна и възприемана независимост на механизма за разследване на главния прокурор и на неговите заместници се подчертава и от Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека във връзка с надзора по изпълнението на решението по делото Колеви срещу България. В съответствие с препоръка № 4 на КПУ следва да бъдат предложени мерки за защита на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите в началото на кариерата им чрез съчетаване на временния период с въвеждащо обучение или чрез въвеждане на алтернативни гаранции за независимост след въвеждащото обучение и преди придобиване на несменяемост. Чрез законопроекта се цели и изпълнението на Приоритет 2.3 „Повишаване на интегритета и прозрачността в кадровите решения“ и Приоритет 2.4 „Децентрализация и отчетност в прокуратурата“ от раздел 2 „Правосъдие“ на Програмата за управление на Република България 2026 г. – 2030 г., приета с Решение № 612 на Министерския съвет от 2026 г. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.): 3 Идентифицираният проблем не може да се реши в рамките на действащите правни норми, нито чрез промяна в организацията на работа, тъй като институтите, за които се налага промяна, са уредени на законово ниво, поради което е необходимо изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите: 1.3. Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, тъй като институтите, за които се налага промяна, са уредени на законово ниво, поради което е необходимо изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС: 1.4. Подготовката на настоящия законопроект не произтича пряко от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Същевременно следва да се отчете, че със законопроекта се цели осигуряване на необходимите нормативни положения за осигуряване на съответствие с дългогодишни препоръки на ЕК и на ОИСР, посочени по-горе. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 1.5. Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел: „Изпълнение на европейски и международни стандарти, позволяващи значително подобряване на ефективността на съдебната система.“ Подцели: - Гарантиране на независимостта и стабилитета на съдиите, прокурорите и следователите чрез укрепване на конкурсното начало за заемане на тези длъжности – своевременно провеждане на конкурсите, прецизиране на съотношението между отделните процедури, увеличаване на гаранциите за честност при подбора и повишаване на изискванията за заемане на длъжностите. - Връщане на института на командироването към неговата същинска временна и изключителна функция чрез въвеждане на ясен максимален общ срок на командироване, включително кумулативно в различни органи; забрана за командироване на съдии, прокурори и следователи, чиято оценка от последната атестация не е „много добра“ или които са прослужили по-малко от пет години на заеманата длъжност; изчерпателно уреждане на основанията за прекратяване; въвеждане на институционален (включително колективен) контрол и публичност на заповедите за командироване. - По-добра професионална и житейска подготвеност на съдиите, прокурорите и следователите, съответно на кандидатите за тези длъжности, чрез умерено увеличаване на изискуемия юридически стаж за заемане на длъжност на всяко възходящо ниво органи на съдебната власт. - Постигане на задачите на наказателното преследване (разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона по чл. 1 от Наказателно- процесуалния кодекс), избягване на практическа недосегаемост на отделни длъжности и на 4 рискове за оказване на влияние от тях върху други дела чрез гарантиране на функционална, организационна и практическа независимост на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник. - Въвеждане на допълнителни гаранции за независимост на магистратите, които не са придобили статут на несменяемост. Изпълнението на посочените приоритетни препоръки на ОИСР (3, 4 и 5) е условие за присъединяване на Република България към ОИСР. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. Съдиите, прокурорите и следователите – предлаганите промени в ЗСВ и процесуалните закони пряко засягат дейността на всички магистрати, както и кандидатите за заемане на тези длъжности; 2. Висшият съдебен съвет – като административен и кадрови орган на съдебната власт, който е ангажиран с управлението на ресурсите на системата, както и с изграждането и поддържането на информационните системи, използвани от органите на съдебната власт – 25 бр.; 3. Националният институт на правосъдието; 4. Министърът на правосъдието – като орган на изпълнителната власт с конституционно възложени функции по отношение на съдебната власт и особено във връзка с подготовката на изменения в законодателството и стратегически документи за съдебната реформа. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да адресират дефинирания проблем. При такъв вариант констатираният проблем ще продължи да съществува. Ще продължава да бъде налице необходимост от постигане на европейски и международни стандарти, позволяващи значително подобряване на ефективността на съдебната система. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 5 С приемането на този вариант за действие няма да бъде актуализиран устройственият закон на съдебната власт чрез изпълнение на европейски и международни стандарти, позволяващи значително подобряване на ефективността на съдебната система. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: „Изпълнени европейски и международни стандарти, позволяващи значително подобряване на ефективността на съдебната система.“ Описание: В Министерството на правосъдието бе сформирана работна група, която да подготви проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт в изпълнение на препоръки на ЕК и на ОИСР, както и на други предложения за усъвършенстване на функционирането на съдената система. 1. Изменения в уредбата на конкурсите 1.1. Постъпването в съдебната система се извършва чрез конкурси за младши съдии, младши прокурори и младши следователи и чрез конкурси за първоначално назначаване. С проекта се изяснява съотношението между тях и се създават предпоставки за осъществяване на по-добър кадрови подбор. Конкурсите за първоначално назначаване (т.нар. външни назначения) са предназначени да служат за попълване на съдебната система с доказани професионалисти и по този начин да изключат капсулирането на съдилищата, прокурорските и следствените органи. Те обаче не следва да представляват основен начин за подбор на кадрите, което би влязло в противоречие с традиционно възприетия у нас модел на професионално развитие на магистратурата, започващо със задължително първоначално обучение, преминаващо през разглеждането на различни видове дела под надзора на по-старши съдии, прокурори и следователи и през последователно израстване в кариерата на меритократичен принцип. Премахването с измененията от 2020 г. на квотата за външни назначения беше последвано от заемане на множество щатни бройки, включително в по- горни нива, съпътствано от различни съмнения в юридическите среди и обществото като цяло. Затова със законопроекта се предлага ограничаване на дела на външните назначения, без предходната уредба да бъде механично възстановявана. От една страна, съответната колегия на ВСС ще бъде задължена да обявява конкурси по този ред за поне 10% от вакантните щатове, но от друга страна, те няма да може да надхвърлят 20%. Запазва се правилото на чл. 176, ал. 1, т. 2 ЗСВ, че тези конкурси се отнасят само до места в районен, окръжен и административен съд и съответните прокуратури, и на чл. 176, ал. 2, че те се провеждат веднъж годишно. Според предлаганата уредба (чл. 178, ал. 1 по проекта) ритмичността на конкурсите за първоначално назначаване ще следва тази на останалите конкурси, доколкото съблюдаването на определения 6 процент предполага да бъде използвана база към един и същ момент. Определя се по-прецизно и обективно начинът за разпределение на бройките за първоначално назначаване, доколкото предпочитането на едни или други органи на съдебната власт „според нуждите” им трудно би могло да бъде рационално и безспорно мотивирано, а другият използван по-рано механизъм - жребий, може да доведе до нежелани резултати (напр. в някои органи да преобладават външни назначения). Така съответната колегия на ВСС първо ще установява общия брой свободни длъжности на всяко ниво в съответната подсистема, след това ще определя колко от тях ще се обявят на конкурс за първоначално назначаване. Така полученият брой се разпределя между отделните органи от това ниво по математическия „метод на най-големия остатък“ – т.е. пропорционално при съобразяване на изискването за цели щатни бройки. Въвеждат се гаранции, че кандидатите за младши съдии притежават знания и умения за прилагането им както в областта на гражданското, така и в областта на наказателното право, които нерядко се преплитат и обуславят. Въвеждането на изискване те да решават казуси и по двете материи (чл. 184, ал. 2, т. 1) отразява прилагането и на двете в хода на обучението им, в мандата им като младши съдии, както и предпоставената от устройственото и процесуалното законодателство компетентност на съдиите от общите съдилища да разглеждат и двата вида дела, а в съдилищата, в които има специализация – възможността да преминават от едно отделение към друго. При липса на такова изискване се достига или до неоправдано привилегироване на част от кандидатите (ако бъде изтеглен казус само от предпочитана от тях материя), или до нееднакво оценяване (ако в рамките на един конкурс част от кандидатите са решавали един, а друга част – друг казус), а и гаранциите за предварителна неизвестност на казуса са по-ниски. Обективността и прозрачността на оценяването се засилва чрез мерки от техническо естество и чрез промяна в състава на конкурсните комисии. Предвижда се видеозаснемане и излъчване на живо в интернет както на действията по определяне на вариантите на казусите и теста по право на Европейския съюз и в областта на правата на човека, така и на изтеглянето на темите, поставянето на въпроси и отговорите по време на събеседването с конкурсната комисия (чл. 184, ал. 7). Самите комисии в конкурсите за първоначално назначаване и за младши съдии, младши прокурори и младши следователи вместо четирима съдии, прокурори или следователи и един хабилитиран учен, ще включват двама съдии, прокурори или следователи, един представител на министъра на правосъдието и двама хабилитирани учени по съответните правни науки (чл. 183). По този начин се засилват обществената отчетност и гаранциите за обективни познания в съответните правни материи към момента, предшестващ делегирането на правомощия за упражняване на публична власт, като се ограничава възможността за самовъзпроизвеждане на определени възгледи или зависимости в съдебната система. Подобен подход отразява изискването за балансиране на властите при тяхното конституиране и упражняване, без да накърнява независимостта на съдебната власт. Изискването за независимост означава преди всичко правото и задължението за постановяване на актовете по преписките и делата единствено въз основа на доказателствата по тях и по закона, както и ефективни гаранции за това. В случая независимостта остава осигурена както с това, че крайното решение относно годността на кандидатите остава в съответната колегия на Висшия съдебен съвет, така и с оглед на това, че след назначаването гражданското общество и неговите изборни представители не могат да влияят пряко върху правния статут на отделните съдии, прокурори и следователи. 1.2. След постъпването им професионалното развитие на съдиите, прокурорите и следователите следва да се извършва като принцип чрез конкурси за повишаване и преместване. Законопроектът въвежда гаранции за независимостта на съдиите, прокурорите и следователите чрез по-голяма ритмичност на конкурсите, за по-добрия подбор в тях и прецизиране на съотношението между отделните процедури. Основният начин за израстване следва да е конкурсът за повишаване и преместване в рамките на съответната подсистема (съдилища, съответно прокурорски или следствени органи). Недостатък на действащата уредба е, че на практика такива конкурси или не се провеждат редовно, 7 или продължават значително време, при което съответните места не могат да бъдат заемани от титулярни съдии, прокурори и следователи. За избягване на това произволно положение се предлага въвеждане на законов график за насрочване на конкурсите с цел постъпателно заемане на инстанционните длъжности, съответно установяване на последващите нужди на по-долните инстанции: за върховно ниво – през м. септември, за апелативно ниво – през м. декември, за окръжно ниво – през м. март, за районно ниво – през месец юни (чл. 188, ал. 1 – 5). Едновременно с тях се обявяват и конкурсите за първоначално назначаване; запазва се и обявяването на конкурса за младши съдии, младши прокурори и младши следователи през януари всяка година. Предвидени са и механизми за предотвратяване на забавянето на конкурсите. На първо място, ако конкурсът не може да бъде обявен в дадения 15-дневен диапазон (напр. поради извънредни обстоятелства или липса на кворум), се предвижда това да се случи в едномесечен срок (чл. 188, ал. 6). На второ място, макар целта на законодателя да е конкурсите за съответното ниво да са приключили до следващата година, за обратния случай (например поради шиканьозно обжалване) е въведено колизионно правило – конкурс за длъжностите, които не са били обявени през миналата година, се обявява, независимо от висящността на предишния конкурс (чл. 188, ал. 7, изречение първо). По този начин се избягва рискът от верижен блокаж на конкурсите. На трето място, със създадената през 2016 г. ал. 6 на чл. 193 като способ за оползотворяване на успешно приключилите конкурсни процедури и ограничаване на командироването се предвиди възможност до 9 месеца от приключването на конкурс по него да бъдат извършвани назначения и на длъжности, които са се освободили след обявяването му, при определен постигнат успех (т.нар. назначаване на класираните „под черта“). Доколкото тази възможност също може да влезе в колизия с изискването за периодично откриване на конкурси за новоосвободили се длъжности, настоящият законопроект подхожда балансирано към този институт – обявяването на новия конкурс може да е необходимо, когато към този момент не е известно дали ще има лица, които да отговарят на условията по чл. 193, ал. 6. Когато обаче условията на чл. 193, ал. 6 се реализират, е в интерес на своевременното и независимо изпълнение на функциите на органите на съдебната власт назначаването да се извършва въз основа на по-ранния конкурс и последващият конкурс да се прекратява частично (чл. 188, ал. 7, изречение второ). На четвърто място, в редица случаи е предварително известно, че определени длъжности ще бъдат освободени в течение на годината. Ако в тези случаи се изчаква реалното освобождаване, то конкурсът за тях би могъл да започне едва по графика през следващата година, през което време мястото може да остане вакантно (ако за този орган няма обявен предходен конкурс, за който да се прилага чл. 193, ал. 6) и да се налага да бъде запълвано чрез командироване. За избягване на такова забавяне в чл. 188, ал. 8 се предлага усъвършенстване на идеята на действащия чл. 188, ал. 1 относно „длъжностите, които се очаква да се освободят“. Това очакване може да се дължи на събития, сигурно свързани с определен магистрат (напр. предстоящо пенсиониране) или статистически вероятни за органа като цяло (предвид участие в конкурсни процедури и въобще с оглед на обичайното текучество в по-големите органи на съдебната власт). С предлаганата разпоредба, от една страна, се предоставя възможност на съответната колегия на ВСС да прецени дали въобще да обяви конкурс за тези условни места, а от друга страна се поставя и горен предел за тях – длъжностите, които са се освобождавали средно през последните пет години. Обявените по този начин места могат да бъдат заети само ако бъдат освободени до изчерпване на времевото действие на конкурса. Доколкото тази условност е известна още от обявяването им, то следва да се приеме, че кандидатстващите за тях се съгласяват с възможността условието да не се сбъдне и никой да не бъде назначен. Предложената уредба на практика въвежда готова листа от съдии, прокурори и следователи, които отговарят на съответните професионални изисквания и могат при спазване на конкурсния принцип да запълнят съответните длъжности веднага след освобождаването им. В конкурсната процедура за повишаване в рамките на същата подсистема на съдебната власт като условие за участие се въвежда придобиването на несменяемост, а изискването за прослужени 8 поне три години се отнася към текущо заеманата длъжност (чл. 191, ал. 1). Броят на делата и преписките, които комисията проучва, се фиксира на законово ниво – три, избрани от нея на случаен принцип, и три, избрани от кандидата (чл. 192, ал. 1). Като допълнителен критерий за класиране при наличие на еднакви оценки след професионален и юридически стаж се въвеждат и оценките от държавните изпити (чл. 192, ал. 3). Освен това отпада възможността за преместване във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура и Националната следствен служба. Възможността за преминаване от една към друга подсистема на съдебната власт (от съдия към следовател, от прокурор към съдия и пр.) представлява изключение в полза на лица, които биха могли да се конкурират на равни начала и при общите принципи за постъпване в системата чрез конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи и съответно задължително първоначално обучение или чрез квотите за първоначално назначаване. С цел засилване на относителната самостоятелност и специализираното кариерно развитие в отделните подсистеми тази предоставена по изключение възможност се ограничава в няколко направления. Тя не следва да може да бъде използвана за повишаване (напр. районен съдия да бъде предпочетен в окръжна прокуратура пред всички останали прокурори в районна прокуратура). Освен това преместването няма да може да се извършва на апелативно и върховно ниво (чл. 189, ал. 4), аналогично на правилото за първоначално назначаване. По този начин възможността за преминаване между подсистемите се запазва, при наличие на места, незаети по чл. 194, но се въвежда условие, че който желае да работи в по-горните органи на другата подсистема, трябва първо да развие съответните качества и опит на по-долните нива от нея. Наред с това се предвижда кандидатите да бъдат подложени на по-щателна проверка в конкурса: освен предвидения сега допълнителен писмен изпит по конспект, се въвежда и събеседване, като оценките от писмения изпит, от устния изпит и за разгледаните преписки или дела са балообразуващи (чл. 192, ал. 2). 1.3. Предлага се преместването без конкурс, което през последните години придоби значителни и не винаги общественоприемливи размери, да бъде ограничено, освен в случаите, когато премахването на длъжността на премествания е необратимо. Така правилото на досегашния чл. 194, ал. 1 за преназначаване без конкурс в същия апелативен район, а при невъзможност – и в друг, се запазва само за случаите на закриване на съдилища, прокуратури или следствени органи (чл. 194, ал. 1 по проекта). Съответната колегия обаче не може да намали числеността на органа за сметка на заети щатни бройки, ако преназначаването не се извършва в същия апелативен район. При намаляването на числеността новата длъжност може да е в друг апелативен район само по изключение, и то ако оценката от последната атестация на преназначавания е „много добра“ и той е прослужил поне пет години на заеманата длъжност (чл. 194, ал. 2 по проекта). Правилото на досегашния чл. 194, ал. 2 относно размяната по взаимно съгласие в рамките на една и съща подсистема вече също ще предпоставя много добра атестация и прослужени поне пет години на всеки от разменящите се (чл. 194, ал. 3 по проекта). Въвежда се ограничена възможност преместването и на освободена равна или по-ниска длъжност да се извършва без конкурс. Тези случаи не се явяват форма на повишаване, а съдията, прокурорът или следователят вече е спечелил конкурс и е признат от съответната колегия на ВСС за подходящ да изпълнява същите функции в друго населено място в страната. Доколкото преместването е свързано с промяна на местоживеенето, при принципно запазване на възнаграждението, то не е и твърде често срещана хипотеза. Поради това обявяването и провеждането на конкурсна процедура за отделни места води до нерационално забавяне и разходване на човешки ресурс на ВСС, комисиите и администрацията, а като последица затруднява и определянето на реалните свободни места за последващи конкурси. Затова с чл. 194, ал. 4 по проекта се предлага съдиите, прокурорите и следователите да могат без нарочна процедура, т.е. по всяко време, да заявят желанието си да бъдат преместени в друг орган, а при овакантяване на място в него да бъдат преназначавани само с решение на съответната колегия. 9 При наличие на повече желаещи за едно място следва да бъдат съобразявани новонастъпилите обстоятелства от обективен характер, като семейно, здравословно състояние и др. Както и в другите хипотези по чл. 194, преместването и по ал. 4 следва да се извършва само в рамките на същата подсистема (видно от използваното в текста определение на новия съд, прокуратура или следствен отдел като „друг”). Предпоставка и за тази процедура ще бъде кандидатът да има оценка от последната атестация „много добра“, да е прослужил поне пет години на заеманата длъжност и тя да не е по-ниска от новата. Последната следва да се „освободи“ (т.е. не може да бъде създадена специално за целта). Доколкото процедурата е изключение от конкурсното начало, тя няма да е възможна нито за апелативно или върховно ниво, нито за младши съдии, младши прокурори или младши следователи. Когато длъжностите не могат да бъдат заети по този ред (поради липса на кандидати, отговарящи на изискванията; поради това, че длъжността е новоразкрита; поради инстанционното ниво), те се включват в конкурса за повишаване и преместване. С преходна разпоредба се предвижда конкурсите, започнали преди влизане в сила на закона, да продължат да се провеждат по досегашния ред. 2. Изменения в уредбата на командироването С проекта се предлага цялостна промяна на чл. 227, който се превръща в обща и по-пълна уредба на командироването на съдии, прокурори и следователи. Въвежда се максимален срок от 12 месеца при командироване на заета щатна длъжност в съда и до 24 месеца по изключение при незаета длъжност, а специалният по-кратък срок за прокуратурата и следствието по досегашния чл. 147, ал. 4 се инкорпорира в общата уредба на чл. 227. Регламентира се правилото, че може да бъде командирован само съдия, прокурор или следовател, чиято оценка от последната атестация е „много добра“ и е прослужил поне пет години на заеманата длъжност. По този начин се осигурява стабилитет на съдиите, прокурорите и следователите, които не са придобили статут на несменяемост, като се предотвратява възможността да се влияе на тяхната независимост и интегритет и не се позволяват злоупотреби с института на командироването. В рамките на указания срок лицата, постъпили чрез конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи или чрез конкурс за първоначално назначаване, ще могат пълноценно да придобиват опит и стабилност именно в органите, в които са назначени. По изключение ще се допуска те бъдат командировани само краткотрайно – до пет дни в рамките на един календарен месец, което, от една страна, не би имало сериозно влияние върху техния личен живот, професионален статус и устойчивост, а от друга страна, ще даде възможност за охраняване на интересите на гражданите посредством непрекъснатост на работата на органите на съдебната власт, когато не може да бъде командировано друго лице. Въвежда се кумулативен лимит за командироване на едно лице от 24 месеца в рамките на 60 последователни месеца независимо от органа, в който то е командировано. При командироване в съд се изисква, освен съгласието на командированото лице, и съгласието на отделението, съответно общото събрание на съда, в който се извършва командироването. Заповедта за командироване следва да съдържа конкретни мотиви за натовареността на съответните органи и за служебната необходимост, за наличието на изискуемите по закон обстоятелства, а при прилагане на изключенията – и обосновка на тази необходимост. Изчерпателно се уреждат основанията за прекратяване на командироването, а заповедите на съответния административен ръководител и решенията на съответната колегия подлежат на публикуване на интернет страницата на съответния орган и на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. С промяната в чл. 30, ал. 5 се разширяват правомощията на съдийската, съответно прокурорската колегия за осъществяване на контрол по отношение на заповедите на административните ръководители за командироване и прекратяване на командироването. Колегиите ще имат право служебно да прекратяват командироването не само когато то е започнало незаконосъобразно, но и когато то не е било прекратено в предвидените от закона случаи. Въвежда 10 се и възможност за контрол по отношение на незаконосъобразни заповеди за прекратяване на командироване. Уточняват се и сроковете за оспорване и за произнасяне на колегията. Извършени са съответстващи промени в редица препращащи разпоредби. В чл. 147, отнасящ се до командироването в прокуратурата, изрично се предвижда приложимост на общия режим по чл. 227. Ограничават се възможностите за командироване на прокурори от други райони, като при упражняване на това правомощие от главния прокурор досегашното изискване за вземане на становище от комисията по атестациите и конкурсите към прокурорската колегия се заменя с изискване за съгласие на тази комисия. В съответствие с правилото, че може да бъде командирован само съдия, прокурор или следовател, който е прослужил поне пет години на заеманата длъжност, се отменя възможността за командироване на младшите съдии (освен в хипотезата на чл. 81, ал. 1 във връзка с чл. 227, ал. 3, изречение второ). Предвидена е преходна разпоредба, според която командироването на съдиите, прокурорите и следователите, които към влизането в сила на този закон са прослужили по-малко от пет години на заеманата длъжност, се прекратява от органа, който ги е командировал, в едномесечен срок от влизане в сила на закона. В същия срок се прекратява и командироването на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи, както и на съдиите, прокурорите и следователите на районно, окръжно, административно, апелативно ниво и в Националната следствена служба, за които към влизане в сила на този закон са изтекли сроковете за командироване. 3. Изменения в изискванията за юридически стаж С проекта се предлага промяна на чл. 164, свързана с повишаване на изискването за юридически стаж за съответните съдийски, прокурорски и следователски длъжности: изисква се стаж от най-малко пет години за назначаване като младши съдия, младши прокурор или младши следовател; въвежда се ново изискване за най-малко седем години стаж за длъжност съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура; за съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжен следствен отдел изискването за юридически стаж се повишава от осем на девет години, а прагът за апелативно ниво – от десет на единадесет години. Повишават се от дванадесет на тринадесет години изискванията за стаж, свързани със заемане на длъжност съдия във Върховния касационен съд и във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура и следовател в Националната следствена служба, като промените се синхронизират в чл. 115, 123 и 147. С оглед на увеличения общ праг за районно ниво с изменението в чл. 170, ал. 1 изискването за стаж за председател на районен съд и за районен прокурор се повишава от пет на осем години. С преходна разпоредба се запазват правата на съдии, прокурори и следователи, които не отговарят на новите изисквания за стаж по чл. 164. 4. Административно обезпечаване на дейността на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор Във връзка с Препоръка № 3 на Комитета по публично управление на ОИСР и изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека по делото Колеви срещу България са предложени два алтернативни варианта за организационно и административно обезпечаване на дейността на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник. 4.1. Вариант 1 – самостоятелна администрация: С промените в чл. 136, ал. 2 и създаването на нов чл. 139а се предлага прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, да ръководи и организира дейността на самостоятелна администрация, да назначава и освобождава нейните служители, да се разпорежда със средства от бюджета на съдебната власт като 11 разпоредител с бюджет, определен от пленума на Висшия съдебен съвет, а администрацията да има самостоятелни регистратура и деловодство. Моделът възпроизвежда подхода, приложен с администрацията на европейските делегирани прокурори (чл. 136, ал. 10 и чл. 139а). Той осигурява по-висока степен на организационна независимост, но поставя въпроса за пропорционалността на поддържането на постоянна администрация към орган, който се конституира само инцидентно, при наличие на законен повод за разследване на главния прокурор, и който би срещнал затруднения при първоначалното назначаване и последващото прекратяване на правоотношенията със служителите. 4.2. Вариант 2 – администрация към Висшия съдебен съвет: Със създаването на нов чл. 356а се предвижда, че прокурорът за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, ще се подпомага от служители на администрацията на Висшия съдебен съвет, като лично назначава и ръководи един пряко подпомагащ го служител (с възнаграждение, определено в закона). Останалите подпомагащи служители се определят от пленума на Висшия съдебен съвет по предложение на този прокурор. За заместника на главния прокурор, който осъществява контрол върху действията на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник, се прилага режимът на администрация с подпомагащи служители, определени от пленума на Висшия съдебен съвет по негово предложение. Този вариант не изисква създаване на отделна организационна структура, но поставя въпроса за степента на независимост на определените служители от общата администрация на Висшия съдебен съвет. 5. Създаване на допълнителни гаранции за независимост след въвеждащото обучение и преди придобиване на несменяемост. 5.1. Въвеждащият период след постъпване в съдебната система ще включва: - периодични доклади от наставника на съдията, прокурора или следователя; - заключителен доклад на наставника. След въвеждащия период се провежда предварително атестиране за назначените чрез конкурс за първоначално назначаване и атестиране за несменяемост. Изрично е предвидено, че отрицателна комплексна оценка не може да се основава само на споменатите доклади. След първата отрицателна атестация съответната колегия на Висшия съдебен съвет утвърждава индивидуален план за професионално развитие с продължителност от шест месеца. Националният институт на правосъдието осигурява предвиденото в плана обучение. След изтичане на срока на плана за повторното атестиране на съдии се избира помощна атестационна комисия в различен състав. Атестирането на прокурори и следователи се извършва от членове на постоянната атестационна комисия, които не са участвали при предходното атестиране. Когато комплексната оценка от повторната атестация е отрицателна, решението на съответната колегия за приемането ѝ се мотивира поотделно по всеки критерий. Предложението има за цел подпомагане на професионалното развитие на съдиите, прокурорите и следователите, които не са придобили статут на несменяемост, укрепване на независимостта им, обективна и насърчаваща преценка на качествата и професионалната им компетентност и спазване на правилата на съответния етичен кодекс по отношение на тях. 5.2. Създаване на допълнителни процесуални гаранции в производствата по атестиране, придобиване на статут на несменяемост, преназначаване и преместване. Изрично е предвидено, че съдия, прокурор или следовател, който не е придобил несменяемост, има право: 12 - да се запознава с всички материали не по-късно от 14 дни преди заседанието на съответната колегия на ВСС; - да представи писмено становище и да бъде изслушан пред колегията; - да посочва доказателства и да иска проверка на допълнителни дела или преписки; - да бъде подпомаган от представител по свой избор, включително от професионална организация на съдии, прокурори или следователи. Целта, която се поставя, е чрез изричното регламентиране на процесуалните гаранции в посочените производства да бъдат подпомогнати съдиите, прокурорите и следователите, които не са придобили несменяемост, в защитата на техните права и интереси. 5.3. Създаване на възможност за обжалване от съдиите, прокурорите и следователите, непридобили несменяемост, пред административния съд на незаконосъобразните вътрешнослужебни актове на административните ръководители и на общите събрания, които пряко засягат техни права и законни интереси и не са част от производство по издаването на други актове, както и да подават искания по глава петнадесета от Административнопроцесуалния кодекс, освен когато този закон предвижда друг ред за защита. Предложението цели защита на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите в началото на тяхната кариера чрез препятстване на възможността за оказване на влияние върху тях от административните ръководители или от общите събрания, като се използва уязвимостта на техния статут на „непридобили несменяемост“. 5.4. Изрично и изчерпателно регламентиране на основанията за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател, който не е придобил несменяемост, а именно: - на основанията за освобождаване от длъжност на магистратите, придобили статут на несменяемост; - в случаите на втора отрицателна атестация за несменяемост; - при възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност. Изрично е предвидено, че съдиите, прокурорите и следователите, непридобили несменяемост, не могат да бъдат третирани различно от придобилите такъв статут. По този начин се засилва независимостта на магистратите, които не са придобили статут на несменяемост, посредством приравняването на режима по отношение на тях с този на придобилите несменяемост. 5.5. Предвижда се съставът на изпитните комисии след задължителното първоначално обучение да включва членове с по-висок ценз – с ранг на съдия, съответно прокурор във Върховния касационен съд, Върховния административен съд или Върховната касационна прокуратура, както и представител на министъра на правосъдието и двама хабилитирани преподаватели, посочени от юридическите факултети в страната. Членовете се определят чрез публичен жребий. Изтеглянето на въпросите и делата за писмения изпит и провеждането на устния изпит се излъчват в реално време в интернет и се записват. Това гарантира прозрачното и обективно протичане на изпита и по този начин се изключват възможностите за манипулиране на резултатите и нерегламентирано влияние и зависимости по отношение на бъдещите съдии, прокурори и следователи. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще бъде решен констатираният проблем и ще бъде постигната заложената цел, като: 13 Ще бъдат изпълнени европейски и международни стандарти, позволяващи значително подобряване на ефективността на съдебната система, като: - Ще се гарантира независимостта и стабилитетът на съдиите, прокурорите и следователите чрез укрепване на конкурсното начало за заемане на тези длъжности – своевременно провеждане на конкурсите, прецизиране на съотношението между отделните процедури, увеличаване на гаранциите за честност при подбора и повишаване на изискванията за заемане на длъжностите. - Институтът на командироването ще бъде върнат към неговата същинска временна и изключителна функция чрез въвеждане на ясен максимален общ срок на командироване, включително кумулативно в различни органи; забрана за командироване на съдии, прокурори и следователи, чиято оценка от последната атестация не е „много добра“ или които са прослужили по-малко от пет години на заеманата длъжност; изчерпателно уреждане на основанията за прекратяване; въвеждане на институционален (включително колективен) контрол и публичност на заповедите за командироване. - Ще се постигне по-добра професионална и житейска подготвеност на съдиите, прокурорите и следователите, съответно на кандидатите за тези длъжности, чрез умерено увеличаване на изискуемия юридически стаж за заемане на длъжност на всяко възходящо ниво органи на съдебната власт. - Ще се постигне изпълнение на задачите на наказателното преследване (разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона по чл. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс), избягване на практическа недосегаемост на отделни длъжности и на рискове за оказване на влияние от тях върху други дела чрез гарантиране на функционална, организационна и практическа независимост на прокурора за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от негов заместник. - Ще бъдат въведени допълнителни гаранции за независимост на магистратите, които не са придобили статут на несменяемост. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Не се предвижда въвеждането на регулаторни режими. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса‘‘: 14 изготвяне да се Не са С стандарти, 1.1. 1.2. Описание: на използва Положителни въздействия Отрицателни приемането Специфични Въздействия Административна Опишете икономически, страна/група значителни и Опишете административната административни Този вариант предполага разрешаване указания или насоки. Този вариант като допълнително средство (икономически/социални/екологични) идентифицирани очаквани положителни вследствие на прилагането на този (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) на този вариант за действие няма позволяващи значително подобряване (върху всяка заинтересована въздействия: Не са идентифицирани върху малките и средните тежест: При този вариант качествено (при възможност – социални и екологични въздействия, заинтересовани страни. Пояснете кои второстепенни. специфичните въздействия с тежест (задължения услуги и др.) на не може да наред със вариант. страна/група да бъдат на страна/група очаквани предприятия: Не административната и количествено) включително кои акцент върху за информиране, идентифицирания преодолее законодателните въздействия: икономически, социални заинтересовани въздействия: изпълнени европейските ефективността на заинтересовани специфични се отчитат. тежест всички върху всяка въздействия се очаква малките и средните такси, проблем чрез посочения проблем, промени. или страни) и съдебната система. страни) въздействия. не се променя. значителни заинтересована да бъдат предприятия регулаторни режими, обучения, а може екологични международни потенциални и 5. Степени 5.1. Сравняване на По проблема: на вариантите: изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел: „Изпълнение на европейски и международни стандарти, позволяващи значително подобряване на ефективността на съдебната система.“ ниска висока ниска т с о н с а к и ф Е Цел: „Изпълнение на европейски и международни стандарти, позволяващи значително подобряване на ефективността на съдебната система.“ ниска висока ниска 15 т с о н а в у с а л г ъ С Цел: „Изпълнение на европейски и международни стандарти, позволяващи значително подобряване на ефективността на съдебната система.“ ниска висока ниска 1.1. При на обществен Сравнете 1.2. Посочете ефективност, ефикасност, съгласуваност, реализирането Вариант 2 Изпълнението вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите основните критерии за чрез която се измерва която отразява степента, до определено ниво на ресурсите която показва степента, до стратегически на първия и третия вариант позволява в максимална степен на втория сценарий позволява контрол, ефективност, ефикасност на ключовите въздействия. ще сравняване степента, до която предложението; която целите или при която вариантите документи. не се постига да се изпълни постигането и съгласуваност. им положителни изпълнят определените на вариантите: вариантите могат да най-малко разходи; съответстват поставената поставената цел. на максимална и отрицателни цели, постигат бъдат постигнати на цел. публична съгласно целите на при действащите Осъществяването прозрачност, 6. Вариант - укрепване - по-малко заповедите - съответно - рискове извършени Избор на 2: значително Гарантиране на конкурсите, гаранциите за Връщане изключителна включително следователи, от прекратяване; за По-добра на юридически Постигане разобличаване процесуалния за организационна от препоръчителен вариант: Изпълнение на европейски подобряване на ефективността на независимостта и стабилитета конкурсното начало за заемане прецизиране на съотношението честност при подбора и повишаване на института на функция чрез въвеждане на кумулативно в различни органи; чиято оценка от последната пет години на заеманата въвеждане на институционален командироване. професионална и житейска кандидатите за тези длъжности, стаж за заемане на длъжност на на задачите на наказателното на виновните и правилно кодекс), избягване на практическа оказване на влияние от тях върху и практическа независимост главния прокурор или от негов и международни на съдебната на съдиите, на тези между на командироването към ясен максимален забрана за атестация не е длъжност; (включително подготвеност на чрез всяко възходящо преследване прилагане на други дела на прокурора заместник. система чрез: прокурорите длъжности – отделните процедури, изискванията за заемане неговата общ срок командироване „много добра“ или изчерпателно уреждане колективен) съдиите, прокурорите умерено увеличаване ниво органи (разкриване закона по недосегаемост на чрез гарантиране за разследване стандарти, и следователите своевременно увеличаване на същинска на на съдии, които са на основанията контрол и и на на съдебната на чл. 1 от отделни длъжности на на позволяващи чрез провеждане на на длъжностите. временна и командироване, прокурори и прослужили за публичност на следователите, изискуемия власт. престъпленията, Наказателно- и на функционална, престъпления, 16 - Въвеждане на допълнителни гаранции за независимост на магистратите, които не са придобили статут на несменяемост. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 17 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до въздействие върху МСП. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. На основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове обществените консултации ще се проведат в нормативно определения срок. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: 1. Конституция на Република България; 2. Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г.; 3. Закон за съдебната власт; 18 4. Доклади на ЕК относно върховенството на закона. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Конституция на Република България - https://www.parliament.bg/bg/const; 2. Решение на Конституционния съд № 13 от 26 юли 2024 г. по конституционно дело № 1/2024 г. - https://www.constcourt.bg/bg/act-9861; 3. Закон за съдебната власт - https://lex.bg/laws/ldoc/2135560660; 4. Доклади относно върховенството на закона - https://www.justice.government.bg/home/index/3dc221e6-c3c7-4158-876d-2ad235f139dd. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Любомир Талев – директор на дирекция ,,Съвет по законодателство“ Подпис: 14.10.2026 г. X ЛЮБОМИР ТАЛЕВ директор на дирекция "СЗ" Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev