Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г., изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 25 от 2023 г. и бр. 58 от 2024 г.)

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на правосъдието ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д ОТ НИКОЛАЙ НАЙДЕНОВ – МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г., изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 25 от 2023 г. и бр. 58 от 2024 г.) УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛИ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 25 от 2023 г. и бр. 58 от 2024 г.). 1. Причини, които налагат приемането на подзаконовия нормативен акт Европейският механизъм за върховенството на правото осигурява ежегоден процес на диалог между Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, Европейския парламент и държавите членки, с участието на националните парламенти, гражданското общество и други заинтересовани страни. Основен инструмент в рамките на този процес е ежегодният Доклад на Европейската комисия относно върховенството на правото, който от 2022 г. включва конкретни препоръки към държавите членки, чието изпълнение се проследява през следващите годишни цикли. С Постановление № 240 от 2019 г. е създаден Национален координационен механизъм за върховенство на правото и Съвет за неговото прилагане като национална институционална рамка за координация, сътрудничество, диалог, проследяване на напредъка и публично докладване по въпросите, включени в обхвата на механизма. Необходимостта от изменение и допълнение на постановлението е обусловена от настъпилите промени в законодателната и институционалната рамка, както и от необходимостта от усъвършенстване на организацията и практическото функциониране на механизма. На първо място, необходимо е предметният обхват на Националния координационен механизъм да бъде приведен в съответствие със структурата на ежегодния Доклад на Европейската комисия относно върховенството на правото, който разглежда четири основни области: съдебна система, уредба за борба с корупцията, плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципите на баланс и взаимен контрол между властите. Това ще позволи по-ясно структуриране на националното наблюдение и по-добра съпоставимост с ежегодните оценки на Европейската комисия. На следващо място, практическото функциониране на Съвета налага усъвършенстване на организацията на неговата работа, включително по отношение на провеждането на заседанията, вземането на решения, публичността на дейността и планирането и отчитането на мерките за изпълнение на препоръките на Европейската комисия. Необходимо е постановлението да бъде приведено в съответствие и с действащата конституционна уредба след постановяването на Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2024 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2024 г.), с което са обявени за противоконституционни изменения в Конституцията, свързани с разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета. Това налага актуализиране на състава на Съвета и на относимите разпоредби на постановлението. Съществено значение за предлаганите изменения има и приемането на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.), с който е уредена нова законова рамка относно превенцията и противодействието на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, декларирането и проверката на имущество и интереси, установяването на конфликт на интереси, както и статута и правомощията на Комисията за противодействие на корупцията. Новата законова уредба налага актуализиране на разпоредбите на ПМС № 240 от 2019 г. относно участието на компетентните органи в Националния координационен механизъм и предоставянето на информация за целите на националното наблюдение и публичното докладване. Същевременно законовото разпределение на правомощията в областта на превенцията и противодействието на корупцията обуславя необходимостта от преразглеждане на съществуващите междуведомствени координационни структури, включително Националния съвет по антикорупционни политики, създаден с Постановление № 136 на Министерския съвет от 29 май 2015 г. Предвид функциите, възложени със закон на Комисията за противодействие на корупцията, както и съществуващия Национален координационен механизъм за върховенство на правото, е налице необходимост от преодоляване на припокриването на координационни функции и от осигуряване на по-ясно разпределение на институционалните отговорности. 2. Предложения за изменение и допълнение на нормативната уредба Изменения в чл. 2 – обхват на Националния координационен механизъм Предложените изменения в чл. 2 имат за цел да прецизират предметния обхват на Националния координационен механизъм чрез неговото структуриране в съответствие с четирите области, по които Европейската комисия осъществява ежегодното наблюдение в рамките на Доклада относно върховенството на правото. С отпадането на самостоятелното посочване на съдебната реформа се отчита обстоятелството, че въпросите, свързани с нея, са част от по-широката област на функционирането на съдебната система. По аналогичен начин въпросите, свързани с 2 превенцията и противодействието на корупцията, се включват в областта на уредбата за борба с корупцията, а относимите аспекти на противодействието на организираната престъпност се разглеждат в рамките на съответните области, без да се обособяват като самостоятелно направление. Предложеното изменение не цели ограничаване на предметния обхват на наблюдението, а неговото систематизиране в съответствие с подхода на Европейската комисия. По този начин се създава по-ясна основа за проследяване на напредъка, идентифициране на проблемите и координиране на последващи действия от компетентните институции. Изменения в чл. 3 – взаимодействие между изпълнителната и съдебната власт Предлага се в чл. 3, ал. 1 думите „координация в сферата на изпълнителната“ да бъдат заменени с „взаимодействие между изпълнителната и съдебната“ с цел прецизиране на характера и обхвата на дейността на Съвета. Промяната отчита обстоятелството, че значителна част от въпросите, включени в Националния координационен механизъм, са свързани с функционирането на правосъдната система и изпълнението на мерки и дейности, в които участват органите на съдебната власт. Ефективното проследяване на напредъка и единното публично докладване предполагат институционално взаимодействие, обмен на информация и сътрудничество между компетентните органи при зачитане на конституционно установените им правомощия. Предложеното изменение не предоставя на Съвета контролни или управленски правомощия по отношение на органите на съдебната власт и не засяга принципа за разделение на властите и независимостта на съдебната власт. С отмяната на чл. 3, ал. 4 се цели допълнително прецизиране на уредбата на функциите на Съвета в съответствие с предложените изменения в организацията и начина на осъществяване на неговата дейност. Изменения в чл. 4 – публичност на дейността на Съвета С предложените изменения в чл. 4 се прецизират отделни функции на Съвета и се усъвършенства уредбата относно публичността и отчетността на неговата дейност. Предвижда се информацията за проведените заседания да се публикува в специално създаден раздел на интернет страницата на Министерството на правосъдието, който ще служи като единен източник на публична информация относно работата на Съвета. Вместо публикуването на пълните протоколи се предлага да се публикува обобщена информация за проведените обсъждания, основните становища и приетите решения. По този начин се осигурява достъп на обществеността до съществената информация за дейността на Съвета, като същевременно се съобразява необходимостта от нейното предварително обобщаване и прецизиране. Предлага се също отпадане на фиксирания седемдневен срок за публикуване и на изискването информацията да се публикува едновременно на интернет страниците на Висшия съдебен съвет и на Министерството на правосъдието. Промяната цели по-гъвкава организация на публикуването и избягване на дублирането на действия по публичното оповестяване. Изменения в чл. 5 – планиране, отчитане и вземане на решения С предложените изменения в чл. 5 се усъвършенства механизмът за годишно планиране, проследяване и отчитане на изпълнението на препоръките на Европейската комисия, отправени към Република България в рамките на ежегодния Доклад относно върховенството на правото. Предвижда се Съветът ежегодно, след публикуването на доклада на Европейската комисия, да приема работна програма, която включва план-график за изпълнение на препоръките и отчет за напредъка по изпълнението на мерките и дейностите, предвидени в план-графика за предходната година. Отчетът се изготвя въз основа на информацията, предоставена от компетентните органи. Предвижда се план-графикът и отчетът да се публикуват в специално създадения раздел на интернет страницата на Министерството на правосъдието, с което се осигуряват публичност и проследимост на 3 предприетите мерки и постигнатите резултати. По този начин се създава последователен годишен цикъл на планиране, изпълнение, проследяване, отчитане и публичност, пряко свързан с ежегодното наблюдение на Европейската комисия. С проекта се предлага и прецизиране на правилата за вземане на решения от Съвета. Запазва се принципът решенията да се приемат с консенсус, като при липса на такъв се предвижда възможност за приемане на решение с мнозинство повече от половината от присъстващите на заседанието съпредседатели и членове на Съвета, имащи право на глас. Промяната цели да осигури по- голяма оперативност при вземането на решения, като се избегнат затрудненията, произтичащи от обвързването на необходимото мнозинство с общия брой членове на Съвета, включително неприсъстващите. Изменения в чл. 6 – състав на Съвета и участие на представители на Народното събрание Предложените изменения в чл. 6 са насочени към актуализиране на състава на Съвета в съответствие с действащата конституционна и институционална рамка. С оглед на Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд се прецизират разпоредбите, свързани с представителството на органите на съдебната власт. Предвижда се също включването в състава на Съвета на ръководителя на Главния инспекторат към министър-председателя и на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с оглед компетентностите на тези институции по въпроси, включени в обхвата на Националния координационен механизъм. Прецизира се редът за представителство на членовете на Съвета при невъзможност за лично участие, както и правомощието на съпредседателите да ръководят заседанията и да определят дневния ред. В чл. 6, ал. 5 се предлага промяна в реда за участие на представители на Народното събрание в заседанията на Съвета. Предвижда се участието им да бъде съобразено с конкретния дневен ред и разглежданите въпроси, като се запазва възможността председателите на парламентарните групи да определят свои представители. Изменения в чл. 7 – състав и функциониране на Гражданския съвет Предлага се актуализиране на уредбата относно състава и функционирането на Гражданския съвет с цел осигуряване на по-широко и балансирано представителство на професионалните и гражданските организации, както и по-голяма прозрачност при определянето на неговите членове. Предвижда се Гражданският съвет да включва не повече от 13 членове, като се запазва представителството на професионалните организации на съдиите, прокурорите, следователите, адвокатите и журналистите, както и участието на организации с опит в областите на превенцията и противодействието на корупцията, съдебната реформа и медийния плурализъм. Същевременно се разширява възможността за участие на организации с експертиза по институционални въпроси, свързани с баланса между властите, взаимодействието между държавните органи и механизмите за взаимен контрол. Предвижда се условията, критериите и редът за участие на организациите в Гражданския съвет да се определят с правила, приети от Съвета, които да бъдат публично достъпни на интернет страницата на Министерството на правосъдието. Прецизират се и отделни разпоредби относно участието на членовете на Гражданския съвет в заседанията на Съвета, сроковете, свързани с определянето на представителите на организациите, както и организацията на неговата дейност. Предложените изменения целят да осигурят прозрачност, предвидимост и равнопоставеност при определянето на представителството на гражданския сектор, както и по-пълно използване на експертния потенциал на участващите организации. Изменения в чл. 8 – организация и функции на секретариата С предложената нова редакция на чл. 8 се актуализира и прецизира уредбата относно организацията и функциите на секретариата на Съвета. Предвижда се дейността на секретариата да се ръководи и организира от секретар на Съвета, който може да бъде и негов 4 член. Функциите на секретариата се осъществяват от дирекция „Стратегическо развитие, програми и проекти“ на Министерството на правосъдието в съответствие с действащата устройствена уредба. Изрично се определят основните функции на секретариата, свързани с оперативното взаимодействие с компетентните държавни органи, организациите и Гражданския съвет, обобщаването на постъпилата информация, изготвянето на проект на отчет, протоколирането на заседанията и публикуването на информация за дейността на Съвета. Предвижда се също секретариатът да осъществява техническата координация между институциите и обобщаването на информацията при необходимост от представянето ѝ по искане на Европейската комисия. Промените целят ясно определяне на отговорностите по организационното и експертното подпомагане на Съвета и осигуряване на последователност при събирането, обработването и публичното представяне на информацията. Изменения в чл. 9 – предоставяне на информация от компетентните органи С предложената нова редакция на чл. 9 се прецизират задълженията на компетентните органи за предоставяне на информация, необходима за функционирането на Националния координационен механизъм. Предвижда се органите, на които Конституцията или друг нормативен акт възлага изпълнението на политики, мерки или дейности в областите по чл. 2, да предоставят необходимата информация, както и предложения за нови дейности и мерки, когато има такива, при спазване на изискванията за защита на личните данни и другите ограничения за предоставяне на информация, предвидени в закон. Въвежда се изискване информацията да се предоставя с аналитична част по образец, предоставен от секретариата на Съвета. Предложеното изменение цели да осигури по-ясна и съпоставима структура на постъпващата информация и да улесни нейното обобщаване, анализиране и използване за целите на националното наблюдение и публичното докладване. Изменения в чл. 10 – предоставяне на информация и публично отчитане на антикорупционните политики С предложените изменения в чл. 10 се цели привеждане на разпоредбите относно предоставянето на информация в съответствие с действащото законодателство и правомощията на компетентните органи. Прецизират се разпоредбите относно информацията, предоставяна от органите на съдебната власт, включително с оглед на Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд, както и предметният обхват на информацията, предоставяна от отделните институции. Предлага се Комисията за противодействие на корупцията да предоставя информация относно дейностите по превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, включително за изпълнението на антикорупционните политики и мерки, наблюдението и оценката на тяхното прилагане, анализа на рисковите зони, проверките на декларациите за имущество и интереси и установяването на конфликт на интереси. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество ще предоставя информация относно дейностите по отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Актуализира се и обхватът на информацията, предоставяна от Министерството на финансите и Главния инспекторат към Министерския съвет, като се включва и Държавна агенция „Национална сигурност“ по въпроси от нейната компетентност, имащи отношение към областите по чл. 2. Предлагат се изменения и в чл. 10, ал. 2 и 3, с които публичното представяне на информацията относно изпълнението на националните антикорупционни политики и мерки се съобразява с правомощията на Комисията за противодействие на корупцията по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Съгласно чл. 46 и 47 от закона Комисията осъществява дейности по събиране, обобщаване и анализиране на информация за националните антикорупционни политики и мерки, координиране на тяхното прилагане, наблюдение и периодична оценка, както и предоставяне и разпространение на относима информация. С оглед на тези правомощия се предлага публичното отчитане на изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията да 5 бъде осъществявано от Комисията за противодействие на корупцията, която ще предоставя на Съвета обобщена информация за напредъка по изпълнението на стратегията за целите на единното публично представяне на информацията в рамките на Националния координационен механизъм. Отмяна на ПМС № 136 от 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики Във връзка с предложените изменения в чл. 10 и с оглед на действащата институционална рамка в областта на превенцията и противодействието на корупцията с преходните и заключителните разпоредби на проекта се предлага отмяна на Постановление № 136 на Министерския съвет от 29 май 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики. Националният съвет по антикорупционни политики е създаден като междуведомствен орган със съвещателни, координационни и контролни функции по отношение на разработването и изпълнението на политиките в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Сред основните му функции са координирането на разработването и актуализирането на стратегически и програмни документи, проследяването и отчитането на тяхното изпълнение, обсъждането на резултатите от антикорупционните политики и предлагането на мерки за повишаване на тяхната ефективност. С приемането на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности законодателят е възложил на Комисията за противодействие на корупцията конкретни правомощия по отношение на осъществяването на държавната политика по превенция на корупцията, координирането на прилагането на антикорупционните мерки, наблюдението и оценката на тяхното изпълнение. Съпоставянето на тези правомощия с функциите на Националния съвет по антикорупционни политики показва наличие на припокриване в областта на координацията, наблюдението и оценката на националните антикорупционни политики и мерки. Същевременно с ПМС № 240 от 2019 г. е създаден Национален координационен механизъм за върховенство на правото, в чийто обхват са включени въпросите, свързани с уредбата за борба с корупцията. Съветът за прилагане на този механизъм осигурява институционално взаимодействие, обмен на информация и проследяване на напредъка по изпълнението на препоръките на Европейската комисия в съответната област. При наличието на законово определени правомощия на Комисията за противодействие на корупцията и на съществуващ междуинституционален механизъм за координация по въпросите на върховенството на правото поддържането на отделен съвет със сходни координационни функции не е необходимо за постигането на целите на държавната политика в тази област. Паралелното функциониране на тези структури създава предпоставки за припокриване на дейности, неяснота при разпределението на институционалните отговорности и допълнителна административна натовареност. Необходимостта от преодоляване на подобни проблеми намира подкрепа и в констатациите и препоръките на Сметната палата, изложени в окончателен Одитен доклад № 0300201223 от извършения одит на изпълнението „Мерки за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове“ за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г. Предложението за отмяна на ПМС № 136 от 2015 г. е съобразено и с принципа, установен в чл. 15 от Закона за нормативните актове, съгласно който подзаконовите нормативни актове следва да съответстват на нормативните актове от по-висока степен. Отмяната не води до отпадане на необходимата междуинституционална координация в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Тя ще продължи да се осъществява чрез предвидените в закона механизми за взаимодействие между компетентните органи, както и чрез Националния координационен механизъм за върховенство на правото в рамките на неговия предметен обхват. С цел осигуряване на приемственост и недопускане на прекъсване на наблюдението и отчитането на действащите национални антикорупционни политики и мерки 6 проектът предвижда предоставяне на Комисията за противодействие на корупцията на наличната информация и копия от документите, поддържани от Главния инспекторат към Министерския съвет във връзка с дейността на Националния съвет по антикорупционни политики. Отговорните органи и администрации продължават изпълнението на възложените им мерки и дейности, като наблюдението и периодичната оценка на тяхното изпълнение се осъществяват от Комисията за противодействие на корупцията в рамките на правомощията ѝ по действащото законодателство. По този начин се осигурява необходимата приемственост в изпълнението на антикорупционните политики, като същевременно се преодолява припокриването на координационни функции и се оптимизира институционалната рамка. Изменения в чл. 11–15 – организация на заседанията и документиране на дейността Предложените изменения в чл. 11–15 са насочени към осигуряване на по-гъвкава организация на заседанията на Съвета и прецизиране на реда за подготовката, провеждането и документирането им. Предвижда се заседанията да се провеждат по инициатива на един от съпредседателите, по искане на една трета от състава на Съвета или по инициатива на една трета от членовете на Гражданския съвет, без да се запазва фиксирана периодичност за тяхното провеждане. Прецизират се сроковете за уведомяване на участниците, предоставяне на материалите от компетентните институции и тяхното разпространяване от секретариата. Предвижда се членовете на Съвета и Гражданския съвет да бъдат уведомявани за заседанията не по-късно от пет дни преди провеждането им, а материалите да се предоставят на секретариата не по-късно от три дни преди заседанието и да се разпространяват до участниците не по-късно от един ден преди него. Урежда се възможността за участие на представители на други институции съобразно характера на разглежданите въпроси, както и за изискване на информация и становища от компетентни органи и организации. Прецизират се и правилата относно съдържанието и подписването на протоколите от заседанията, включително когато заседанието се ръководи съвместно от двамата съпредседатели. Предложените изменения целят да създадат по-оперативен и ясен ред за организация на работата на Съвета, съобразен с необходимостта от своевременно разглеждане на въпросите, включени в обхвата на Националния координационен механизъм. Преходни и заключителни разпоредби С преходните и заключителните разпоредби се предвиждат необходимите изменения в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, произтичащи от отмяната на ПМС № 136 от 2015 г. и преустановяването на дейността на Националния съвет по антикорупционни политики. Урежда се редът за предоставяне на Комисията за противодействие на корупцията на информацията и копията от документите, свързани с изпълнението, наблюдението и отчитането на действащите национални антикорупционни политики и мерки. Предвижда се отговорните органи и администрации да продължат изпълнението на възложените им мерки и предоставянето на информация за постигнатите резултати, като се гарантира приемственост при наблюдението и отчитането на изпълнението. Предвидени са и преходни правила относно процедурите за определяне на членовете на Гражданския съвет, насочени към прилагането на новата уредба за неговия състав и реда за определяне на представителите на организациите. 3. Цели, които се поставят с приемането на подзаконовия нормативен акт С приемането на проекта на постановление се цели актуализиране и усъвършенстване на нормативната и институционалната рамка за прилагане на Националния координационен механизъм за върховенство на правото в съответствие с действащото законодателство и установените потребности от подобряване на неговото функциониране. Предложените изменения са насочени към осигуряване на съответствие на обхвата на механизма с областите, включени в ежегодния Доклад на Европейската комисия относно върховенството на правото, подобряване на взаимодействието между компетентните институции, 7 усъвършенстване на процесите по планиране, проследяване и отчитане на изпълнението на препоръките на Европейската комисия, както и повишаване на публичността и прозрачността на дейността на Съвета. Наред с това се цели преодоляване на функционалното припокриване между съществуващи координационни структури в областта на превенцията и противодействието на корупцията чрез привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с правомощията на компетентните органи, определени със закон. 4. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт В резултат от приемането на постановлението се очаква постигане на по-ясна и последователна нормативна уредба на Националния координационен механизъм за върховенство на правото, подобряване на организацията и оперативността на Съвета за неговото прилагане, както и повишаване на ефективността на взаимодействието между компетентните институции. Очаква се да бъде осигурен по-последователен процес на планиране, проследяване и отчитане на изпълнението на препоръките на Европейската комисия, съпроводен с по-голяма публичност на предприетите мерки и постигнатия напредък. С отмяната на ПМС № 136 от 2015 г. се очаква да бъде преодоляно припокриването на координационни функции в областта на превенцията и противодействието на корупцията, като същевременно се запази необходимото междуинституционално взаимодействие и приемственост при изпълнението, наблюдението и отчитането на националните антикорупционни политики и мерки. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Прилагането на проекта на постановление не изисква допълнителни финансови средства от държавния бюджет. Предвидените дейности ще се осъществяват в рамките на утвърдените бюджети и наличния административен капацитет на компетентните институции. Предложената отмяна на ПМС № 136 от 2015 г. също не предполага извършването на допълнителни разходи и е насочена към оптимизиране на съществуващата институционална организация чрез премахване на припокриващи се координационни функции. Към проекта е приложена финансова обосновка съгласно изискванията на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. 6. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Проектът на постановление не съдържа разпоредби, въвеждащи норми на правото на Европейския съюз в националното законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. Предложените изменения са съобразени с подхода на Европейската комисия за ежегодно наблюдение на състоянието на върховенството на правото в държавите членки и са насочени към подобряване на националната организация по проследяване и отчитане на изпълнението на отправените към Република България препоръки. В изпълнение на чл. 20, ал. 2 от Закона за нормативните актове е извършена частична предварителна оценка на въздействието на проекта на постановление. Съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове проектът на постановление, заедно с доклада към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на компетентното звено в администрацията на Министерския съвет, е публикуван за обществени консултации на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на правосъдието при спазване на законоустановения срок. За постъпилите предложения и становища е изготвена и публикувана справка по чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове. Проектът е съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като резултатите от съгласуването са отразени в приложената справка. 8 УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на изложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме приложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане. С УВАЖЕНИЕ: НИКОЛАЙ НАЙДЕНОВ МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО 9

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № ………….... от ……..2026 година за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г., изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 25 от 2023 г. и бр. 58 от 2024 г.) МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: § 1. Член 2 се изменя така: „Чл. 2. Националният координационен механизъм има за цел запазване на постигнатия напредък, продължаване на наблюдението на национално ниво и докладване пред обществеността по следните области на върховенството на правото: 1. съдебна система; 2. уредба на борбата с корупцията; 3. медиен плурализъм и свобода на медиите; 4. други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване.“ § 2. В чл. 3 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „координация в сферата на изпълнителната“ се заменят с „взаимодействие между изпълнителната и съдебната“. 2. Алинея 4 се отменя. § 3. В чл. 4 се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 2 думите „и затруднения, възникнали при“ се заменят със „свързани с“. 2. Алинея 2 се изменя така:: „(2) Съветът отчита дейността си пред обществеността, като след всяко заседание публикува на специално създаден раздел на интернет страницата на Министерството на 1 правосъдието обобщена информация за проведените обсъждания, основните становища и приетите решения.“ 3. Алинея 3 се отменя. § 4. В чл. 5 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) В изпълнение на своите правомощия Съветът ежегодно след публикуването на Доклада на Европейската комисия за върховенството на правото приема работна програма, която съдържа план-график за изпълнение на препоръките, както и, въз основа на информацията, предоставена от компетентните органи, отчет за напредъка по изпълнението на мерките и дейностите, предвидени в план-графика за предходната година.“ 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) План-графикът и отчетът се публикуват на раздела на интернет страницата на Министерството на правосъдието по чл. 4, ал. 2.“ a. В ал. 4 думите „състава на съвета“ се заменят с „присъстващите на заседанието съпредседатели и членове на Съвета, имащи право на глас“. § 5. В чл. 6 се правят следните изменения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Членове на съвета са: 1. председателят на Върховния касационен съд; 2. председателят на Върховния административен съд; 3. главният прокурор на Република България; 4. главният инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет; 5. председателят на Комисията за противодействие на корупцията; 6. председателят на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество; 7. министърът на вътрешните работи; 8. министърът на финансите; 9. министърът на културата; 10. главният секретар на Министерския съвет; 11. член на политическия кабинет на министър-председателя и по един член на политическия кабинет на заместник министър-председателите; 12. председателят на Висшия адвокатски съвет; 13. член на Съвета за електронни медии.; 14. ръководителят на Главния инспекторат към министър-председателя; 15. председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“.“ 2. В ал. 3 думите „замествани от оправомощен със заповед“ се заменят с „представлявани от оправомощен“. 3. В ал. 4 т. 2 се изменя така: „2. ръководят заседанията на съвета и определят дневния ред;“ 2 4. Алинея 5 се изменя така: „(5) В случай че дневният ред налага необходимост от участие на представители на Народното събрание в заседание на Съвета, чрез секретариата се отправя покана до председателите на парламентарните групи в Народното събрание, които да определят свой представител.“ § 6. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Членовете на Гражданския съвет могат да присъстват на заседанията на съвета, като могат да взаимодействат с други неправителствени организации и с обществеността и да представят техни становища по областите по чл. 2.“ 2. В ал. 3 думите „не по-късно от“ се заменят с „в рамките на“. 3. Алинея 4 се отменя. 4. Алинея 5 се изменя така: (5) Гражданският съвет включва не повече от 13 членове, от които: 1. по един представител от професионалните организации на съдиите, прокурорите, следователите, адвокатите и журналистите; 2. до двама представители на организации с опит в областта на превенцията и противодействието на корупцията; 3. до двама представители на организации с опит в областта на съдебната реформа; 4. до трима представители на организации с опит в областта на медийния плурализъм и/или институционалните въпроси, имащи отношение към институционалния баланс, взаимодействието между органите на държавната власт и механизмите за взаимен контрол; 5 . един представител на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) като обединение на организациите на работодателите, признати на национално равнище.“ 5. В ал. 6 се правят следните допълнения: а) след думите „Участието на членовете“ се добавя „в Гражданския съвет“; б) създава се изречение второ: „Срокът започва да тече от датата на издаване на заповедта по ал. 13.“ 6. Алинея 7 се изменя така: “(7) Организациите по ал. 5 подават заявления за участие до секретариата на Съвета по утвърден образец. Процедурата за избор на организациите по ал. 5, сроковете за провеждането й, редът и начинът за подаване на заявления за участие, както и условията и критериите, на които трябва да отговарят организациите, се определят с правила, приети от Съвета. Правилата се публикуват в специално създадения раздел на интернет страницата на Министерството на правосъдието.” 7. Алинеи 8 - 11 се отменят. 3 8. В ал. 12 след думите „членовете на Гражданския съвет“ се добавя „при необходимост“. § 7. Член 8 се изменя така: „Чл. 8. (1) Дейността на секретариата се ръководи и организира от Секретар на Съвета, който може да бъде и член на Съвета. (2) Функциите на секретариата на Съвета се осъществяват от дирекция „Стратегическо развитие, програми и проекти“ на Министерството на правосъдието. (3) Секретариатът на Съвета: 1. осъществява оперативното взаимодействие на Съвета с други държавни органи, организации и Гражданския съвет; 2. обобщава получената информация и изготвя проект на отчет; 3. изготвя протоколите от заседанията на Съвета; 4. публикува на специално създадения раздел на интернет страницата на Министерството на правосъдието обобщена информация за обсъжданията, основните становища и приетите решения от заседанията на Съвета, както и информацията по чл. 5, ал. 2; 5. при необходимост от представяне на информация по искане на Европейската комисия осъществява техническата координация между институциите и обобщаването на информацията.“ § 8. Член 9 се изменя така: „Чл. 9. (1) Органите, на които Конституцията или друг нормативен акт възлага изпълнението на политики, мерки или дейности по областите по чл. 2, предоставят необходимата информация за осъществяване на националния механизъм, както и предложения за нови дейности и мерки, в случай че има такива, при спазване на изискванията за защита на личните данни и на другите ограничения за предоставяне на информация, предвидени в закон. (2) Информацията се предоставя с аналитична част по образец, предоставен от Секретариата на Съвета.“ § 9. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1: аа) думите „и Висшият прокурорски съвет“ се заличават; бб) думата „на“ се заменя с „в“ и след думите „съдебна система“ се добавят думите „и делата срещу журналисти и медии“; б) в т.5 се заличават думите „по делата за корупция и организираната престъпност и дела срещу журналисти и медии“ ; 4 в) точка 6 се изменя така: „6. Комисията за противодействие на корупцията – за дейностите по превенция и противодействието на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, включително за изпълнението на антикорупционни политики и мерки, наблюдението и оценката на тяхното прилагане, анализа на рискови зони за корупция, проверките на декларациите за имущество и интереси и установяването на конфликт на интереси;“ г) създава се нова т. 7: „7. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество – за отнемането в полза на държавата на незаконно придобитото имущество;“ д) досегашната т.7 става т. 8 и се изменя така: „8. Министерството на финансите – за изпълняваните мерки по превенция в Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“, както и за изпълнението на действията и мерките, свързани с превенцията и противодействието на корупцията, предвидени в действащите планове и мерки за подобряване на системата за обществени поръчки в Република България“ е) досегашните т. 8-9 стават съответно т. 9-10; ж) досегашната т. 10 става т.11 и се изменя така: „11. Главният инспекторат към Министерски съвет - за изпълняваните от него и от инспекторите по чл. 46 от Закона за администрацията мерки по превенция и противодействие на корупцията в администрацията на изпълнителната власт, както и за резултатите от дейността им по установяване и ограничаване на корупционния риск;“ з) досегашната т. 11 става т. 12; и) досегашната т.12 става т.13; й) създава се т. 14: „14. Държавна агенция „Национална сигурност“ – за дейностите по защита на националната сигурност по чл. 4 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, имащи отношение към областите по чл. 2.“ 2. В ал. 2 думите „Национален съвет по антикорупционни политики“ се заменят с „Комисията за противодействие на корупцията.“ 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) За целите на осъществяване на националния механизъм за мониторинг и представяне пред обществеността на едно място на информация по всички области по чл. 2 Комисията за противодействие на корупцията предоставя на Съвета обобщена информация за напредъка по изпълнението на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията.“ § 10. В чл. 11 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: 5 „(1) Съветът провежда заседания по инициатива на един от съпредседателите, по искане на 1/3 от състава на съвета или по инициатива на 1/3 от членовете на Гражданския съвет.“ 2. Алинея 2 се отменя. 3. Алинея 3 се изменя така: „(3) Членовете на съвета и на Гражданския съвет се уведомяват за датата, часа и дневния ред на заседанието не по-късно от 5 дни преди провеждането му.“. § 11. В чл. 12 ал. 1 се изменя така: „(1) Когато естеството на обсъжданите въпроси във връзка с напредъка и изпълнението на мерки и дейности по областите по чл. 2 налага това, на заседанията съобразно тяхната компетентност могат да бъдат канени и представители на други институции. За осигуряване на работата на съвета може да бъде изисквана информация и становища от други компетентни органи, институции и организации. § 12. Член 13 се изменя така: „Чл. 13. (1) Информацията и материалите, свързани с въпросите от дневния ред на заседанието, се предоставят от съответната институция съобразно нейната компетентност на секретариата на Съвета в разумен срок преди заседанието, но не по-късно от 3 дни преди заседанието. (2) Секретариатът обобщава постъпилата информация и материалите за заседанията и ги предоставя на участниците в Съвета своевременно преди заседанието, но не по късно от 1 ден преди заседанието.“ § 13. В чл. 14 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „За всяко заседание“ се заменят с „От всяко заседание“, а думите „изразените становище“ се заменят с „основните становища“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) Протоколът се подписва от съпредседателя на съвета, ръководил на заседанието, и от секретаря. Когато заседанието се ръководи съвместно от съпредседателите, протоколът се подписва от всеки от тях и от секретаря.“ § 14. Член 15 се отменя. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 15. Постановление № 136 на Министерския съвет от 29 май 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики (обн., ДВ, бр. 41 от 2015 г.; изм. и доп., 6 бр. 50 от 2015 г., бр. 19 и 55 от 2017 г., бр. 80 от 2018 г., бр. 87 от 2021 г., бр. 27 от 2022 г., бр. 75 от 2023 г., бр. 104 от 2025 г. и бр. 66 от 2026 г.) се отменя. § 16. В Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г., обн, ДВ, бр. 78 от 2009 г.) в чл. 62, ал. 2 т. 4 и 5 се отменят. § 17. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на постановлението Главният инспекторат към Министерския съвет предоставя на Комисията за противодействие на корупцията информацията и копия от документите, свързани с изпълнението, наблюдението и отчитането на действащите национални антикорупционни политики и мерки, включително информацията по неприключените отчетни процедури, поддържана във връзка с дейността на Националния съвет по антикорупционни политики. (2) Комисията за противодействие на корупцията продължава наблюдението и периодичната оценка на изпълнението на действащите към датата на влизане в сила на постановлението национални антикорупционни политики и мерки в съответствие със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. (3) Органите и администрациите, определени като отговорни за изпълнението на мерки по действащите национални антикорупционни политики, продължават тяхното изпълнение и предоставят на Комисията за противодействие на корупцията информация за постигнатите резултати. (4) Документите от дейността на Националния съвет по антикорупционни политики се съхраняват от администрацията на Министерския съвет съобразно приложимите правила за архивиране. § 18. (1) Започналите и неприключени до влизането в сила на постановлението процедури за определяне на членовете на Гражданския съвет се прекратяват. (2) След влизането в сила на постановлението съпредседателите на Съвета откриват процедура за определяне на членовете на Гражданския съвет. § 19. Правото на участие на избраните с жребий неправителствени организации в Гражданския съвет, проведен до влизането в сила на това постановление, се запазва. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН РАДЕВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: КАМЕЛИЯ НЕЙКОВА 7 И.Д. ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО: ГАЛЯ ИВАНОВА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „СЪВЕТ ПО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“: Д-Р ЛЮБОМИР ТАЛЕВ 8

1 Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане (обн., ДВ, бр. 76 от 2019 г., изм. и доп., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 25 от 2023 г. и бр.58 от 2024 г.) периода м. май – м. юни 2026 г. Лица за контакт: г-жа Полина Стойнова – държавен експерт в дирекция „Стратегическо развитите, програми и проекти“ телефон за връзка: 02 9237 531 електронна поща: P_Stoynova@justice.government.bg г-жа Диана Боева – държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ телефон за връзка: 02 9237 338 електронна поща: Diana.Boeva@justice.government.bg 1. Проблем за решаване: 1. Несъответствие на някои от Министерския съвет от 2019 г. за създаване върховенство на правото и на Съвет за на корупцията сред лица, заемащи публични № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възникване. По възможност посочете числови Предложеният проект на Постановление допълнение на Постановление № 240 на Национален координационен механизъм за прилагане съобразява новите законодателни противодействие на корупцията сред лица, разпоредбите на Постановление № 240 на на Национален координационен механизъм за неговото прилагане със Закона за противодействие длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.) и с Решение к. д. № 1/2024 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2024 г.). и причините за неговото/тяхното стойности. на Министерския съвет за изменение и Министерския съвет от 2019 г. за създаване на върховенство на правото и на Съвет за неговото положения, създадени със Закона за заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 2 г.), с който е уредена нова цялостна правна рамка относно превенцията и противодействието на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, установяването на несъответствие в декларираното имущество, установяването на конфликт на интереси, статута и функциите на Комисията за противодействие на корупцията, както и взаимодействието й с други държавни органи и международното сътрудничество. Предложените промени в проекта на Постановление целят да осигурят и необходимото съответствие с Конституцията на Република България във връзка с изпълнението на Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2024 г., с което са обявени за противоконституционни редица разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (ДВ, бр. 106 от 2023 г.). Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) нормативният акт трябва да съответствува на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Съгласно чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционен съд решенията на съда са задължителни за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Необходимостта от изменение и допълнение на постановлението е обусловена както от настъпили промени в законодателната и институционалната рамка, така и от необходимостта да се усъвършенства организацията и практическото функциониране на механизма. Постановление № 240 от 2019 г. създава Националния координационен механизъм за върховенство на правото и Съвет за неговото прилагане като национална институционална рамка за координация, сътрудничество, диалог, проследяване и единно публично докладване на напредъка по въпросите, включени в обхвата на механизма. Предлага се прецизиране на обхвата на Националния координационен механизъм чрез привеждането му в съответствие с четирите области, по които Европейската комисия осъществява ежегодното наблюдение в рамките на Доклада относно върховенството на правото – съдебна система, уредба за борба с корупцията, плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Промяната цели да осигури по-ясен и последователен обхват на механизма и по-добра съпоставимост между националното наблюдение и ежегодния цикъл на Европейската комисия. Въпросите, свързани със съдебната реформа, предотвратяването и противодействието на корупцията и организираната престъпност, се обхващат в рамките на съответните области, без да се обособяват като самостоятелни направления. По този начин се избягва припокриването между отделните области и се създава по-ясна основа за проследяване на напредъка, идентифициране на проблемите и координиране на последващи действия от компетентните институции. Необходимостта от усъвършенстване на механизма е свързана и с практическата организация на работата на Съвета. Действащата уредба предвижда фиксирана периодичност на редовните заседания, както и конкретни и относително продължителни срокове за предоставяне и разпространяване на материалите. Предлага се по-гъвкава организация, при която заседанията се провеждат съобразно конкретните въпроси, актуалната информация и необходимостта от координация и предприемане на последващи действия. Необходимо е постановлението да бъде приведено в съответствие с действащата конституционна и законова уредба, включително с Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд, с което са обявени за противоконституционни част от измененията в Конституцията, свързани с разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета. В тази 3 връзка се налага актуализиране на състава на Съвета и на относимите разпоредби относно предоставянето на информация от компетентните институции. Необходимостта от приемане на проекта произтича и от влизането в сила на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51от 2026 г.), с който е уредена нова цялостна правна рамка относно превенцията и противодействието на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, установяването на несъответствие в декларираното имущество, установяването на конфликт на интереси, статута и функциите на Комисията за противодействие на корупцията, както и взаимодействието й с други държавни органи и международното сътрудничество. Законът възстановява Комисията за противодействие на корупцията като независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. В този смисъл действащата подзаконова уредба по ПМС № 240 от 2019 г. следва да бъде приведена в съответствие с новото законово положение, така че съставът и информационният обхват на Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм за върховенство на правото да отразяват компетентностите на органите по действащото право. ПМС № 240 от 2019 г. урежда механизма, чрез който се осигуряват координация в сферата на изпълнителната власт, сътрудничество и диалог с други държавни органи и неправителствени организации, както и цялостно проследяване и единно докладване на постигнатия напредък по областите, обхванати от европейския Механизъм за върховенството на правото. Поради това всяка съществена промяна в институционалната архитектура по превенция и противодействие на корупцията следва да намери отражение и в постановлението. Оставянето на текстове, които не отразяват новата законова рамка, би създало риск от непълнота и неяснота относно участието на компетентните органи в механизма, както и относно вида информация, която следва да бъде предоставяна за целите на националното наблюдение и публичното докладване. Това би затруднило и изготвянето на единна, надеждна и актуална информация за напредъка по препоръките на Европейската комисия в областта на върховенството на правото. Приемането на ЗПКЛЗПД обуславя не само необходимостта от актуализиране на разпоредбите на ПМС № 240 от 2019 г., но и от преценка на действащата институционална рамка в областта на превенцията и противодействието на корупцията. След като законодателят е възложил със закон функциите по формиране, координация, наблюдение и оценка на държавната политика по превенция на корупцията на Комисията за противодействие на корупцията, отпада необходимостта от съществуването на отделен междуведомствен координационен орган със сходен предмет на дейност, създаден с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващата нормативна уредба чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. За актуализиране на подзаконовия нормативен акт е необходимо съгласно чл. 6, т. 2 ЗНА да се подготви проект на Постановление на Министерския съвет, с което да се измени и допълни 4 Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащото Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане не е актуализирано и не е в съответствие с горепосочените актове. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. 1. Привеждане в съответствие с новите законодателни положения създадени със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.), с който е уредена нова цялостна правна рамка относно превенцията и противодействието на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, установяването на несъответствие в декларираното имущество, установяването на конфликт на интереси, статута и функциите на Комисията за противодействие на корупцията, както и взаимодействието й с други държавни органи и международното сътрудничество. 2. Привеждане в съответствие с Конституцията на Република България във връзка с изпълнението на Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2024 г.; 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на подзаконовия нормативния акт. Изготвен е Одитен доклад № 0300201223 на Сметната палата за извършен одит на изпълнението „Мерки за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове“ за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. Съгласно Доклада: Налице е неясното разделение на отговорностите и задачите на НСАП и КПКОНПИ, което е отбелязано и в доклад на ГРЕКО от Пети кръг на оценка „Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността в централното управление (висши държавни длъжности) и правоприлагащите органи“, изготвен през 2022 г., като в тази връзка е дадена препоръка за изясняване на отношенията и координацията между двата национални органа, както и съответните им задачи. В проекта на актуализираната НСППК 2021-2027 г., разглеждан на заседание на НСАП през м. октомври 2023 г. и Пътната карта към нея, срокът за извършването на измененията на акта за създаване на Съвета, с цел съобразяване с превантивните функции на КПК, е удължен с две години и половина, до 01.01.2024 г.197 Към м. октомври 2024 г. промените не са извършени. Наличието на органи (КПКОНПИ/КПК и НСАП) със сходни дейности по превенция на корупция, без ясно нормативно определяне и разграничаване на техните задачи, взаимодействие и координация, не осигурява ефективното разработване, изпълнение и наблюдение на националните антикорупционни политики. 5 2. Цел: Привеждане в съответствие на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.) и с Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2024 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2024 г.). Проектът на постановление има за цел да приведе ПМС № 240 от 2019 г. в съответствие с действащото законодателство, включително със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд, както и да оптимизира институционалната рамка за координация на политиките в областта на върховенството на правото чрез премахване на нормативно необосновано дублиране на компетентности. 3. Заинтересовани страни: Съвет за прилагане на Националния координационен механизъм – 16 члена; Гражданския съвет към Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм – до 13 члена; Министерството на правосъдието и служителите в него – 284 щ. бр.; Органите на съдебната власт и държавни органи, включително други министерства с оглед на разпоредбите на чл. 10 от Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане; Всички физически и юридически лица, които имат отношение към изброените дейности, извършвани от Министерството на правосъдието в рамките на правомощията му. Националния съвет по антикорупционни политики – 16 члена; Гражданския съвет към Националния съвет по антикорупционни политики – до 11 членове; Главен инспекторат към Министерския съвет – 16 бр. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). С оглед на спецификата на регулираните с проекта на подзаконов нормативен акт обществени отношения не е възможно да се посочи точен брой на всички потенциални страни. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемане на никакви действия. 6 По Проблем 1: Не се приема проекта на постановление от МС, поради което няма да се приведе в съответствие Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.) и с Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2024 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2024 г.). Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Липса на подобрение във функционирането на Националния координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвета за неговото прилагане. Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане“ Описание: Приема се постановление на МС и се привежда в съответствие Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.) и с Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2024 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2024 г.). По Проблем 1: Предложеният проект на постановление отговаря на необходимостта от промени както от настъпили промени в законодателната и институционалната рамка, така и от необходимостта да се усъвършенства организацията и практическото функциониране на механизма. 7 Предлага се прецизиране на обхвата на Националния координационен механизъм чрез привеждането му в съответствие с четирите области, по които Европейската комисия осъществява ежегодното наблюдение в рамките на Доклада относно върховенството на правото – съдебна система, уредба за борба с корупцията, плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Промяната цели да осигури по-ясен и последователен обхват на механизма и по-добра съпоставимост между националното наблюдение и ежегодния цикъл на Европейската комисия. Въпросите, свързани със съдебната реформа, предотвратяването и противодействието на корупцията и организираната престъпност, се обхващат в рамките на съответните области, без да се обособяват като самостоятелни направления. По този начин се избягва припокриването между отделните области и се създава по-ясна основа за проследяване на напредъка, идентифициране на проблемите и координиране на последващи действия от компетентните институции. Необходимостта от усъвършенстване на механизма е свързана и с практическата организация на работата на Съвета. Действащата уредба предвижда фиксирана периодичност на редовните заседания, както и конкретни и относително продължителни срокове за предоставяне и разпространяване на материалите. Предлага се по-гъвкава организация, при която заседанията се провеждат съобразно конкретните въпроси, актуалната информация и необходимостта от координация и предприемане на последващи действия. С проекта се усъвършенства и механизмът за годишно планиране и отчитане на изпълнението на препоръките на Европейската комисия. Предвижда се Съветът ежегодно след публикуване на Доклада на Европейската комисия относно върховенството на правото, да приема план-график за изпълнение на отправените към Република България препоръки, както и отчет за напредъка по изпълнението на мерките и дейностите, предвидени в план-графика за предходната година. По този начин се създава ясен годишен цикъл на планиране, изпълнение, проследяване, отчитане и публичност, пряко свързан с ежегодния мониторинг на Европейската комисия. Необходимо е постановлението да бъде приведено в съответствие с действащата конституционна и законова уредба, включително с Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд, с което са обявени за противоконституционни част от измененията в Конституцията, свързани с разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета. В тази връзка се налага актуализиране на състава на Съвета и на относимите разпоредби относно предоставянето на информация от компетентните институции. Необходимостта от приемане на проекта произтича и от влизането в сила на Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51от 2026 г.), с който е уредена нова цялостна правна рамка относно превенцията и противодействието на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, установяването на несъответствие в декларираното имущество, установяването на конфликт на интереси, статута и функциите на Комисията за противодействие на корупцията, както и взаимодействието й с други държавни органи и международното сътрудничество. Законът възстановява Комисията за противодействие на корупцията като независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. В този смисъл действащата подзаконова уредба по ПМС № 240 от 2019 г. следва да бъде приведена в 8 съответствие с новото законово положение, така че съставът и информационният обхват на Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм за върховенство на правото да отразяват компетентностите на органите по действащото право. Приемането на ЗПКЛЗПД обуславя не само необходимостта от актуализиране на разпоредбите на ПМС № 240 от 2019 г., но и от преценка на действащата институционална рамка в областта на превенцията и противодействието на корупцията. След като законодателят е възложил със закон функциите по формиране, координация, наблюдение и оценка на държавната политика по превенция на корупцията на Комисията за противодействие на корупцията, отпада необходимостта от съществуването на отделен междуведомствен координационен орган със сходен предмет на дейност, създаден с Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. Конкретни предложения за промяна в нормативната уредба: Предложените промени в чл. 2 целят да прецизират обхвата на Националния координационен механизъм чрез определяне на четирите области на върховенството на правото, по които Европейската комисия осъществява ежегодното наблюдение в рамките на Доклада относно върховенството на правото – съдебна система, уредба за борба с корупцията, плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Промяната цели да осигури по-ясен и последователен обхват на Националния координационен механизъм и да създаде пряка връзка между националното наблюдение и докладване и установената от Европейската комисия структура на ежегодния цикъл за върховенството на правото. С отпадането на самостоятелното посочване на „съдебната реформа“ се избягва обособяването на отделна област, доколкото въпросите, свързани със съдебната реформа, са част от по-широката област на съдебната система. По този начин се предотвратява припокриването между отделните направления на наблюдение и се осигурява по-цялостен подход при проследяването на развитието в тази област. Отделното посочване на борбата с корупцията и на организираната престъпност като самостоятелни области се прецизира с оглед на структурата на наблюдението на Европейската комисия. Въпросите, свързани с предотвратяването и противодействието на корупцията, се включват в областта на уредбата за борба с корупцията, а въпросите относно организираната престъпност се разглеждат в контекста на относимите аспекти на правосъдната система, антикорупционната рамка и институционалното функциониране, без да се определят като самостоятелна област на върховенството на правото. Предложеното изменение има за цел и да осигури по-ясна основа за проследяване на напредъка, идентифициране на проблемите и координиране на последващи действия и мерки от компетентните институции, както и за изготвяне на единна и съпоставима информация по четирите области. Промяната не води до ограничаване на предметния обхват на наблюдението, а до неговото систематизиране и структуриране в съответствие с актуалния подход на Европейската комисия. Това ще допринесе за по-добра съпоставимост между националното наблюдение и оценките на Европейската комисия и за по-ефективно изпълнение на координационните и мониторинговите функции на Националния координационен механизъм. 9 Предлага се в чл. 3, ал. 1 думите „координация в сферата на изпълнителната“ да се заменят с „взаимодействие между изпълнителната и съдебната“ с оглед прецизиране на обхвата на координационната функция на Съвета. Промяната е необходима, доколкото значителна част от въпросите, попадащи в обхвата на Националния координационен механизъм, са свързани с функционирането на правосъдната система и изпълнението на мерки и дейности, в които участват органи на съдебната власт. В този смисъл ефективното проследяване на постигнатия напредък и единното докладване по областите по чл. 2 предполагат взаимодействие и координация не само в рамките на изпълнителната власт, но и с относимите органи на съдебната власт. Добавянето на съдебната власт в обхвата на координацията не променя принципа на разделение на властите и не предоставя на Съвета контролни или управленски правомощия спрямо органите на съдебната власт. Същевременно то създава необходимата яснота, че при осъществяване на функциите си Съветът може да осигурява координация и взаимодействие и по отношение на въпросите, засягащи съдебната власт, при зачитане на нейната независимост. Предложението съответства и на характера на Съвета като механизъм за координация, сътрудничество, диалог и проследяване на напредъка, а не като орган за осъществяване на контрол върху отделните власти. Предложеното изменение в чл. 4, ал. 2 има за цел да усъвършенства уредбата относно публичността и отчетността на дейността на Съвета, като се създаде по-ясен и ефективен механизъм за информиране на обществеността. Предвижда се информацията да се публикува в специално създаден раздел на интернет страницата на Министерството на правосъдието, който да служи като единна публична платформа за информация относно дейността на Съвета. С оглед характера на информацията се предлага вместо публикуване на пълни протоколи от заседанията да се публикува обобщена информация за обсъжданията, основните становища и приетите решения. По този начин се осигурява необходимото ниво на прозрачност и проследимост на работата на Съвета, като същевременно се избягва публикуването на излишно подробна информация и се улеснява достъпът на обществеността до съществените резултати от неговата дейност. Предлага се също да отпадне фиксираният седемдневен срок за публикуване, което позволява информацията да бъде публикувана след нейното необходимo обобщаване и прецизиране, без да се въвежда неоправдано кратък административен срок. Отпадането на задължението за публикуване на информацията едновременно на интернет страниците на Висшия съдебен съвет и Министерството на правосъдието съответства на определянето на специално създадения раздел на интернет страницата на Министерството на правосъдието като единно място за публична информация относно дейността на Съвета. Предлаганото изменение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 има за цел да изпълни задължението на Съвета за приемане на работна програма, като в същото време усъвършенства организацията по изпълнението и проследяването на мерките, произтичащи от препоръките на Европейската комисия, отправени към Република България в рамките на Механизма за върховенството на правото. С предложената редакция се създава ясна годишна процедура, при която след публикуването на Доклада на Европейската комисия за върховенството на правото Съветът приема план-график за изпълнение на отправените към Република България препоръки. По този начин се осигурява пряка връзка между констатациите и препоръките в годишния доклад на 10 Европейската комисия и националното планиране на конкретните мерки и дейности за тяхното изпълнение. Предложението същевременно въвежда задължение за приемане на годишен отчет за напредъка по изпълнението на мерките и дейностите, предвидени в план-графика за предходната година. Това ще позволи системно проследяване на постигнатия напредък, на предприетите действия и на степента на изпълнение на поетите ангажименти, както и своевременно установяване на области, в които е необходимо предприемането на допълнителни действия. Изричното предвиждане, че план-графикът и отчетът се изготвят въз основа на информацията, предоставена от компетентните органи, цели да гарантира, че документите отразяват актуалното състояние на изпълнението на съответните мерки и дейности и че отговорността за предоставянето на необходимата информация е разпределена между компетентните институции. С предложението се въвежда и изрична публичност на план-графика и годишния отчет, като те се публикуват на интернет страницата на Министерството на правосъдието. Това ще допринесе за прозрачността на процеса по изпълнение на препоръките на Европейската комисия и ще осигури на заинтересованите страни и обществеността достъп до информация относно планираните действия и постигнатия напредък. Предлаганата редакция ще създаде по-ясен, последователен и проследим цикъл на планиране, изпълнение, отчетност и публичност по отношение на мерките, свързани с препоръките на Европейската комисия за върховенството на правото. С оглед на изложеното предложеното изменение е насочено към повишаване на ефективността, отчетността и прозрачността при прилагането на Националния координационен механизъм. Предложеното изменение на чл. 5, ал. 4 има за цел да осигури по-голяма оперативност и ефективност при вземането на решения от Съвета. Запазва се принципът решенията да се приемат с консенсус, като при липса на такъв се предвижда решение да може да бъде взето с мнозинство повече от половината от присъстващите на заседанието съпредседатели и членове на Съвета, имащи право на глас. Промяната отразява характера на Съвета като колегиален орган, чието функциониране зависи от участието на неговите членове в конкретното заседание. Обвързването на необходимото мнозинство с всички членове на Съвета, включително неприсъстващите, създава възможност отсъствието на членове да възпрепятства приемането на решения, въпреки наличието на необходимия кворум. Новото правило създава по-ясна връзка между участието в заседанието и възможността за вземане на решение, като същевременно запазва изискването за квалифицирано мнозинство – повече от половината от присъстващите членове с право на глас. Предложените промени в разпоредбата на чл. 6 от ПМС № 240 от 2019 г. целят да осигурят необходимото съответствие с Конституцията на Република България във връзка с изпълнението на Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2024 г. (Oбн., ДВ, бр. 66 от 2024 г.), с което в частност са отменени промени в Основния закон, свързани с разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета, и по-конкретно преустановяване съществуването на Висшия прокурорски съвет. В състава на Съвета се включват ръководителят на Главния инспекторат към Министерския съвет и председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“. По този начин съставът на Съвета се привежда в съответствие с действащата 11 институционална рамка и се осигурява представителство на органите, които разполагат с информация и компетентност по всички области на механизма. В чл. 6, ал. 5 се предлага и промяна в реда за участие на представители на Народното събрание в заседанията на Съвета. Участието им се обвързва с конкретния дневен ред и необходимостта от участие по разглежданите въпроси, като се запазва възможността председателите на парламентарните групи да определят свои представители. Промяната цели по-ефективно взаимодействие между Съвета и Народното събрание и избягване на формалното ангажиране на парламентарни представители по въпроси, които не са относими към дейността на Народното събрание. С проекта на Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 240 се предлага промяна в състава на Гражданския съвет към Националния координационен механизъм за върховенство на закона (чл.7). Необходимостта от промяната е обусловена от стремежа за осигуряване на по-широко и балансирано представителство на професионалните и гражданските организации в рамките на Гражданския съвет, както и за включване на допълнителна експертиза по въпроси, свързани с функционирането на институциите и принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване, които реферират към четвъртия стълб на механизма за върховенство на правото. С предложеното изменение се запазва участието на професионалните организации на съдиите, прокурорите, следователите, адвокатите и журналистите, както и представителството на организации с опит в областите на превенцията и противодействието на корупцията, съдебната реформа и медийния плурализъм. Същевременно се предвижда разширяване на представителството на гражданския сектор по отношение на институционалните въпроси, свързани с принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване. Това ще даде възможност в работата на Гражданския съвет да бъде включена допълнителна експертиза по въпроси, имащи отношение към институционалния баланс, взаимодействието между органите на държавната власт и механизмите за взаимен контрол. Предложените промени целят да осигурят необходимото многообразие на експертни позиции и гледни точки при обсъждането на въпросите, предмет на Националния координационен механизъм, като същевременно се запазва участието на организациите на работодателите, признати на национално равнище. Промяната създава условия за по-ефективен диалог между институциите и гражданското общество и за по-пълно използване на експертния потенциал на професионалните и неправителствените организации при обсъждането на въпросите, свързани с върховенството на закона. С предложените изменения в чл. 7, ал. 6 се въвежда и изискване условията, критериите и редът за участие на организациите в Гражданския съвет да се определят с правила, приети от Съвета. Целта е да се осигурят прозрачност, предвидимост и равнопоставеност при определянето на представителството на Гражданския съвет. Предлага се изменение на чл. 8, ал. 2 с цел актуализиране на наименованието на административното звено в Министерството на правосъдието, което изпълнява функциите на секретариат. Действащият текст посочва дирекция „Стратегическо развитие и програми“, 12 докато съгласно действащата устройствена уредба функциите по организационно подпомагане са в обхвата на дирекция „Стратегическо развитие, програми и проекти“. Основно изменение се предлага в чл. 10, ал. 1, т. 6. Действащата разпоредба формулира информацията, предоставяна от Комисията за противодействие на корупцията и Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, общо и без да отчита в достатъчна степен новия предметен обхват на ЗПКЛЗПД. Предлага се текстът да бъде прецизиран така, че Комисията за противодействие на корупцията да предоставя информация за дейностите по превенция и противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности, включително за изпълнението на антикорупционните политики и мерки, наблюдението и оценката на тяхното прилагане, анализа на рискови зони, проверките на декларации за имущество и интереси и установяването на конфликт на интереси, а Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество - информация за дейностите по отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество. Предлага се изменение и на чл. 10, ал. 2 и 3. Действащата редакция възлага публичното отчитане на напредъка по Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията на Националния съвет по антикорупционни политики (НСАП). След приемането на ЗПКЛЗПД е налице промяна в нормативната уредба относно органа, който осъществява държавната политика по превенция на корупцията. Съгласно чл. 46 от ЗПКЛЗПД Комисията за противодействие на корупцията осъществява държавната политика по превенция на корупцията, като събира, обобщава и анализира информация за националните антикорупционни политики и мерки, извършва анализи, разработва и предлага мерки за превенция и противодействие на корупцията и координира прилагането им, както и осъществява дейности за разпространение на информацията, свързана с противодействието на корупцията, включително антикорупционните политики и мерки. В изпълнение на тези правомощия чл. 47 от закона предвижда, че Комисията събира и обобщава информация и поддържа бази данни за изпълнението на антикорупционните политики и мерки, извършва наблюдение и периодична оценка на приложението на антикорупционните мерки, събира и обобщава добри практики, както и анализира и предоставя информация на националните, европейските и международните антикорупционни институции и организации. Предвид изрично възложените със ЗПКЛЗПД правомощия на Комисията за противодействие на корупцията, тя е компетентният държавен орган, който разполага с цялостната информация относно изпълнението на националните антикорупционни политики и мерки и извършва тяхното наблюдение и оценка. Поради това се предлага разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 от Постановление № 240 от 2019 г. да бъдат приведени в съответствие с действащата законова уредба, като публичното представяне на информацията по тази област се възложи на Комисията за противодействие на корупцията. Изложените изменения в чл. 10, ал. 1-3 обуславят необходимостта от преосмисляне на съществуването на Националния съвет по антикорупционни политики (НСАП) като самостоятелен междуведомствен орган. В тази връзка с преходните и заключителните разпоредби на проекта на постановление се предлага да бъде отменено Постановление № 136 на Министерския съвет от 29 май 2015 г. за създаване на Национален съвет по антикорупционни политики. Националният съвет по антикорупционни политики е създаден като междуведомствен орган със съвещателни, координационни и контролни функции по отношение на разработването 13 и изпълнението на политиките в областта на превенцията и противодействието на корупцията. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ПМС № 136/2015 г. Съветът координира разработването и актуализирането на стратегии, програми и планове, следи и отчита изпълнението на стратегическите документи, обсъжда резултатите от антикорупционните политики, предлага мерки за повишаване на тяхната ефективност, обсъжда анализи и доклади, прави предложения за изменения на нормативни актове и изслушва представители на компетентните институции. С приемането на ЗПКЛЗПД законодателят извърши цялостна реформа на институционалната рамка в областта на превенцията и противодействието на корупцията, като възложи със закон тези функции на Комисията за противодействие на корупцията. По силата на чл. 48 от закона Комисията идентифицира и анализира рискови зони за корупция, разработва мерки с антикорупционна насоченост, извършва последващ анализ на въздействието на приложените мерки и задължително съгласува законопроектите на органите на изпълнителната власт относно наличието на корупционен риск. От изложеното следва, че законодателят вече е определил Комисията за противодействие на корупцията като единствения компетентен държавен орган, който формира, анализира, координира, наблюдава и оценява държавната политика по превенция на корупцията. След приемането на ЗПКЛЗПД Националният съвет по антикорупционни политики вече не е предвиден като елемент от институционалния модел за формиране и провеждане на държавната политика по превенция на корупцията. Законодателят е възложил тези функции пряко на Комисията за противодействие на корупцията, без да предвижда съществуването на отделен междуведомствен координационен орган. По този начин функциите, за чието изпълнение НСАП е създаден с подзаконов нормативен акт, вече са възложени със закон на независим специализиран държавен орган. При това положение продължаващото действие на Постановление № 136 от 2015 г. не намира самостоятелно нормативно оправдание и води до паралелно съществуване на два органа със сходни функции по отношение на една и съща държавна политика. Това създава предпоставки за дублиране на дейности, неяснота относно институционалната отговорност и неефективно използване на административния ресурс. Аналогичен извод се съдържа и в препоръките по окончателен Одитен доклад № 0300201223 на Сметната палата от извършен одит на изпълнението „Мерки за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове“ за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г., в които е констатирано, че наличието на органи със сходни функции по превенция на корупцията не осигурява ефективно разработване, изпълнение и наблюдение на националните антикорупционни политики. Отмяната на ПМС № 136/2015 г. се предлага и с оглед изискването на чл. 15 от Закона за нормативните актове подзаконовите нормативни актове да бъдат приведени в съответствие с действащата законова уредба. След като със ЗПКЛЗПД законодателят е възложил съответните функции на Комисията за противодействие на корупцията, продължаващото действие на подзаконов нормативен акт, уреждащ паралелен координационен орган със сходни функции, е лишено от самостоятелно нормативно основание. Отмяната на ПМС № 136/2015 г. не води до отпадане на необходимата междуинституционална координация. Такава координация вече е осигурена чрез Съвета за прилагане на Националния координационен механизъм за върховенството на правото по ПМС 14 № 240/2019 г., който разглежда въпросите, свързани с превенцията и противодействието на корупцията, като част от общия Механизъм за върховенството на правото. Следва да се отчете и обстоятелството, че министърът на правосъдието председателства и двата съвета. За разлика от НСАП, който е съставен предимно от заместник-министри и представители на отделни институции, Съветът по ПМС № 240/2019 г. осъществява координацията на значително по-високо институционално равнище. В неговия състав участват представляващият Висшия съдебен съвет като съпредседател, председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, главният прокурор, председателите на Комисията за противодействие на корупцията и на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, министрите на вътрешните работи, финансите и културата, главният секретар на Министерския съвет и ръководители на други ключови държавни институции. При наличието на такъв координационен механизъм на най-високо институционално равнище поддържането на отделен междуведомствен съвет със сходен предмет на дейност и с участие основно на заместник-министри е лишено от практическа необходимост и не създава добавена стойност за изпълнението на държавната политика по превенция и противодействие на корупцията. Напротив, то води до ненужно дублиране на координационни формати и до фрагментиране на процесите по вземане на решения. С оглед на изложеното предложението за отмяна на Постановление № 136 на Министерския съвет от 2015 г. осигурява съответствие между подзаконовата нормативна уредба и действащото законодателство, премахва нормативно необоснованото дублиране на компетентности и оптимизира институционалната рамка за провеждане на държавната политика по превенция и противодействие на корупцията. Предложението е в съответствие и с принципите на добро управление, ефективност и оптимизация на административната дейност, като премахва дублиращи се координационни структури и концентрира отговорността за формирането, наблюдението и координацията на държавната политика по превенция на корупцията в определения със закон компетентен орган. С цел осигуряване на приемственост и недопускане на прекъсване на наблюдението и отчитането на действащите национални антикорупционни политики и мерки проектът урежда предоставянето на Комисията за противодействие на корупцията на наличната информация и на копия от документите, поддържани от Главния инспекторат към Министерския съвет във връзка с дейността на Националния съвет по антикорупционни политики. Отговорните органи и администрации продължават изпълнението на възложените им мерки, а тяхното наблюдение и периодична оценка се осъществяват от Комисията в рамките на правомощията ѝ по чл. 46 и 47 от Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности. Предлаганото изменение не променя предмета и целите на Националния координационен механизъм за върховенството на правото, а осигурява съответствие между подзаконовата нормативна уредба и действащия закон, като същевременно гарантира изпълнението на основната цел на Постановление № 240 от 2019 г. – пред обществеността да бъде представяна цялостна, обобщена и актуална информация за напредъка по всички области, обхванати от Националния координационен механизъм за върховенството на правото. С предложения проект за изменение и допълнение на постановлението се актуализира и уредбата относно експертното и организационно-техническо подпомагане на Съвета и на Гражданския съвет по ПМС № 240 от 2019 г. 15 Част от предложените изменения са насочени към усъвършенстване на организацията и практическото функциониране на Националния координационен механизъм и на Съвета за неговото прилагане. Предвижда се също по-гъвкава уредба относно организацията и провеждането на заседанията на Съвета. Запазват се съществуващите възможности за свикване на заседание по инициатива на съпредседателите или по искане на определена част от членовете на Съвета или на Гражданския съвет, като се създава възможност заседанията да се провеждат съобразно актуалните потребности и необходимостта от разглеждане на въпроси от компетентността на Съвета. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Като резултат от приемането на постановлението се очаква постигане на по-ефективна междуинституционална координация, ясно разпределение на компетентностите между държавните органи, премахване на нормативно необоснованото дублиране на функции в областта на превенцията и противодействието на корупцията, както и подобряване на националното наблюдение и публичното докладване по областите, включени в чл. 2 от ПМС № 240 от 2019 г. и в Годишния доклад на Европейската комисия относно върховенството на правото. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват отрицателни въздействия. Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се отчитат. Административна тежест: Не се изискват допълнителни разходи за гражданите и организациите. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: ,,Ненормативна намеса“: Описание: Този вариант предполага разрешаване на идентифицирания проблем в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности чрез обучения, изготвяне на указания или насоки и др. 16 Този чл. 15, Не са Липса 1.1. Пояснете 1.2. вариант ал. 1 Положителни въздействия Отрицателни на върховенство Специфични Въздействия Административна Опишете икономически, въздействия, значителни Опишете административната не може да преодолее ЗНА. (икономически/социални/екологични) идентифицирани очаквани вследствие на прилагането (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) подобрение във функционирането на правото и на Съвета (върху всяка заинтересована въздействия: Не са върху малките и средните тежест: При този качествено (при възможност социални и екологични включително върху всяка кои въздействия се очаква и кои второстепенни. специфичните въздействия посочените положителни на този вариант. страна/група на за неговото страна/група идентифицирани предприятия: вариант – и заинтересована да бъдат с акцент проблеми, тъй като ще въздействия: икономически, социални заинтересовани въздействия: Националния прилагане. заинтересовани очаквани специфични Не се отчитат. административната тежест количествено) всички страна/група върху малките и бъде в противоречие или екологични страни) координационен механизъм страни) въздействия. не се променя. значителни потенциални заинтересовани средните предприятия с за страни. и 5. Степени По от 2024 Сравняване на проблем Министерския върховенство корупцията г. на на вариантите: изпълнение по критерии: 1: „Несъответствие на съвет от 2019 г. за на правото и на Съвет сред лица, заемащи публични Конституционния съд по 1) висока; 2) някои от създаване на за неговото длъжности к. д. № 1/2024 средна; 3) ниска. разпоредбите на Национален прилагане със Закона (ДВ, бр. 51 от 2026 г. (обн., ДВ, бр. 66 Постановление № координационен механизъм за противодействие г.) и с Решение от 2024 г.).“ 240 на за на № 13 Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Приемане на постановление“ Вариант 3 „Ненормативна намеса“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Привеждане в съответствие на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален ниска висока ниска 17 координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.) и с Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2024 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2024 г.). т с о н с а к и ф Е Цел 1: Привеждане в съответствие на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане със Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.) и с Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2024 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2024 г.). ниска висока ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Привеждане в съответствие на Постановление № 240 на Министерския съвет от 2019 г. за създаване на Национален координационен механизъм за върховенство на правото и на Съвет за неговото прилагане със Закона за ниска висока ниска 18 противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ДВ, бр. 51 от 2026 г.) и с Решение № 13 от 2024 г. на Конституционния съд по к. д. № 1/2024 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2024 г.). 6. постигат и Избор на Осъществяването Препоръчва допълнение Национален прилагане“ препоръчителен вариант: поставените цели. на Вариант 2 позволява се Вариант 2: „Приемане на Постановление № координационен механизъм При в максимална на Постановление 240 на за върховенство реализирането на първия степен да се на Министерския Министерския съвет от на правото и третия вариант изпълни поставената съвет за 2019 г. за създаване и на Съвет за не се цел. изменение на неговото 6.1. Промяна прилагането в административната на препоръчителния тежест за вариант физическите и (включително по отделните юридическите лица проблеми): от 6.2. 1.2. В стопанска Не се 1.3. ал. 4 контрол Не Създават прилагането случай разрешителен, постигането създава от попада в ли се нови/засягат ли на препоръчителния че се предвижда създаване дейност: лицензионен, уведомителен; на целите). нов регулаторен режим. Мотивирайте създаването на Закона за ограничаване на върху стопанската дейност. обхвата. се съществуващи вариант нов регистрационен; удостоверителен и новия регулаторен административното регулаторни (включително по отделните регулаторен режим, за отделна по какъв начин режим съгласно регулиране режими и услуги проблеми)? посочете неговия стелка или това съответства изискванията на и административния от вид (за действие: с чл. 3, 19 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Не попада в обхвата. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Не попада в обхвата. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. Не се изменят регулаторни режими или административни услуги. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)(включително по отделните проблеми)? Актът засяга пряко МСП Актът не засяга МСП 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. 7. Консултации: Проектът на Постановление на Министерския съвет ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации за срока по чл. 26 ЗНА. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 20 10. Приложения: не се съдържат 11. Информационни източници: https://www.bulnao.government.bg/bg/oditna- dejnost/dokladi/?category=&type=4&year=2025&search= 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: 13.10.2026 г. X д-р Любомир Талев директор на дирекция СЗ Signed by: Lyubomir Nikolaev Talev Дата: