Проект на ПМС за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство

Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, приета с ПМС № 242 от 27.12.1999 г., има за цел привеждане на подзаконовата нормативна уредба, свързана със заплащането на дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения, в съответствие с приетия нов Закон за марките и географските означения /ЗМГО/ (Обн. ДВ, бр. 98 от 13 декември 2019 г.). Със ЗМГО се въвеждат нови правила за заплащане на дължимите държавни такси в производствата по регистрация на марки и географски означения, съгласно които заявителят следва да заплати една единна държавна такса при подаване на заявката - „такса за заявяване и експертиза“, която обхваща всички дейности и процедури, които Патентното ведомство извършва по формалната експертиза и експертизата по същество на заявено географско означение/заявена марка или на заявката за ползвател, както и за вписването им в Държавния регистър на съответния обект на индустриална собственост. Размерът на така определената единна такса за „заявяване и експертиза“ представлява сбор от сега действащите такси за тези услуги, които ще се заплащат еднократно при заявяване на услугата, а не както до момента на два етапа. По този начин ще бъде постигнато съответствие с чл. 3, ал. 1 от Закона за държавните такси.Промени в Тарифата се налагат и във връзка с несъответствия в терминологията и препратките между текстовете на ЗМГО и Тарифата, настъпили в резултат от промяната на законодателството, които биха затруднили потребителите при упражняването на правата им и биха могли да доведат до забавяне на регистрациите.С приемането на проекта на постановление се очаква да се преодолее правната несигурност относно дължимите държавни такси в производствата по закрила на марките и географските означения, както и да се прецизират разпоредбите относно вида и размера на дължимите държавни такси. Отпада необходимостта от провеждане на допълнителна кореспонденция за уточняване на дължимите суми, проследяване на срокове, както и необходимостта от заплащане на допълнителни такси при пропускане и възстановяване на тези срокове. Размерът на общата сума, която потребителите дължат остава непроменен, като в същото време са съкратени някои от процедурите.