Законопроект за допълнение на Кодекса за застраховането

Изходящ № 1-1425 от 30.11.2022 г. ДО МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ Г-ЖА РОСИЦА ВЕЛКОВА КОПИЕ: ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР Г-Н БОЙКО АТАНАСОВ КОПИЕ: ДО ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ НАДЗОР, РЪКОВОДЕЩ УПРАВЛЕНИЕ „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН НАДЗОР“ Г-Н ВЛАДИМИР САВОВ КОПИЕ: ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА АСОЦИАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ Г-Н КОНСТАНТИН ВЕЛЕВ Относно: Проект на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането УВАЖАЕМА ГОСПОЖО МИНИСТЪР, Във връзка с проекта на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането, публикуван за обществени консултации на 22.11.2022 г. и предвиждащ създаването на нов чл. 506а от КЗ, и изготвената частична оценка на въздействието на законопроекта. които не са съгласувани със застрахователния бранш и с НББАЗ, бихме искали да предоставим на вниманието Ви следното: 1. Предвижданото безусловно задължение за плащане от страна на НББАЗ на претенции, които не са окомплектовани с необходимите документи съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, е неприемливо и в нарушение на редица фундаментални правни принципи. То противоречи и на самите регулации на системата „Зелена карта“. Освен че предвиждат задължение на искащата плащане страна да предоставя всяка поискана от нея подкрепяща документация, в т.ч. доказателство за плащане на обезщетение на увреденото лице, регулациите на системата „Зелена карта“ предвиждат и София 1000, ул. Граф Игнатиев №2, ет.2, тел: (02) 98111003, факс: (02) 9811073, е-mail: ins@nbbaz.bg 1000 Sofia, 2, Graf Ignatiev str., tel: (+359 2) 9811103, fax: (+359 2) 9811073, е-mail: ins@nbbaz.bg редица основания за отхвърляне/отказ на излъчено искане за гаранция. Предвижданото безусловно задължение за плащане от страна на НББАЗ е в разрез с тези изисквания. Освен това, вменяването на такова задължение спрямо НББАЗ би отворило широко вратите на измамите по застраховки „Гражданска отговорност” на автомобилистите и би довело до завишаване на премиите по този тип застраховки. Твърдените в мотивите към законопроекта възможности за регресни права спрямо неоснователно обогатили се лица в резултат на извършените гаранционни плащания всъщност не представляват реалистична опция, доколкото в огромния брой случаи същите не биха могли да бъдат реализирани – било поради необходимостта от ангажиране на огромни човешки и финансови ресурси за упражняване на такива права в чужбина, било поради трудната откриваемост на въпросните лица и/или тяхна неплатежоспособност. Парадоксално е контролът върху извършена незаконна финансова дейност да се прехвърля в края на гаранционната верига, вместо в нейното начало, където се взема решението за изплащане на обезщетение по предявена застрахователна претенция и където следва да се носи отговорността за това решение. Всичко гореизложено по наше убеждение ще доведе до влошаване финансовото състояние на Бюрото, което така или иначе е под достатъчен натиск от плащанията, извършвани за сметка на ЗК „Олимпик“ – клон България (в несъстоятелност). Ето защо, според нас предвижданата законова промяна трябва да бъде оттеглена. Същевременно, законодателната инициатива следва да бъде оползотворена за приемане на обсъжданото от дълго време допълнение на КЗ досежно възстановяване от страна на Гаранционния фонд на плащанията, извършени и извършвани от Бюрото в резултат на несъстоятелността на ЗК „Олимпик“. Формулиран и предложен е конкретен законов текст в тази насока, съгласуван с всички заинтересовани страни и държавни институции, чието законодателно придвижване буксува няколко години заради нестабилната политическа и парламентарна ситуация в страната. Възлагаме огромни надежди на служебното правителство да осигури окончателното положително решаване на този въпрос в рамките на действащия парламент. 2. В банка KBC е учредена банкова гаранция от НББАЗ (Национално бюро на българските автомобилни застрахователи) в полза на Съвета на Бюрата. В българското национално Бюро е постъпило уведомление от Съвета на Бюрата за предстоящо трето усвояване на гаранцията с приложен списък от 1739 искания за гаранция. Съгласно приетата през лятото на 2020 г. от Съвета на Бюрата процедура по усвояване на банковата гаранция, исканията за гаранция, които се квалифицират за усвояване, следва да отговарят на няколко кумулативно изискуеми условия, между които и: • Само банкови извлечения ще се считат за достатъчно и неоспоримо доказателство за плащане за целите на процедурата по усвояване на банковата гаранция. Респ. всички искания за гаранция, за които такова доказателство за плащане не е качено в онлайн системата от съответното чуждестранно Бюро, ще бъдат изключени от процедурата. София 1000, ул. Граф Игнатиев №2, ет.2, тел: (02) 98111003, факс: (02) 9811073, е-mail: ins@nbbaz.bg 1000 Sofia, 2, Graf Ignatiev str., tel: (+359 2) 9811103, fax: (+359 2) 9811073, е-mail: ins@nbbaz.bg • По отношение на съответните искания за гаранция трябва да липсват официални спорове, напр. съдебни производства. Следва да се отбележи, че в предоставения от Съвета на Бюрата списък за усвояване са налице значителен брой искания за гаранция, по отношение на които тези условия не са изпълнени. В тази връзка бихме желали да изтъкнем следното: Съответните Бюра, които са излъчили исканията за гаранция, имат или би трябвало да имат необходимата документация, включително банково извлечение за обезщетяване на увредените лица. Трябва да се отбележи, че за всички тези искания за гаранция Съветът на Бюрата и българското Бюро чакат повече от 2 години, за да получат относимите документи от кореспондента InterEurope, който обработва щетите по всичките 1739 искания за гаранция. Не разбираме каква е необходимостта, ако тези Бюра имат въпросните документи, да не се спазват специалните правила, приети от Съвета на Бюрата през 2020 г., след като във всички случаи те трябва да са налични като неоспоримо доказателство, че увреденото лице е било обезщетено. Относно всички искания за гаранция, които са предмет на висящи правни спорове, са изпратени уведомления на Съвета на Бюрата. Особено сме изненадани и че в уведомлението за усвояване на банковата гаранция са включени лихви за забава, въпреки че забавянето не е по вина на българското Бюро. С учудване установяваме, че по щети, обработвани от InterEurope се появяват фактури със седем години давност, от които е видно, че вещи лица си търсят хонорарите за извършени от тях услуги. За съжаление, италианското Бюро UCI не изпълнява задължението си да контролира всички искове, изплатени от InterEurope, и да открива тези нередности с цел предотвратяване на нерегламентирани искания за плашане. Съветът на Бюрата предприема усвояване на банковата гаранция в нарушение на специалните правила, приети през 2020 г., с което създава опасен прецедент, който води до накърняване интегритета на системата „Зелена карта“. С изумление констатираме, че сумите по щети, които по решение на Съвета на Бюрата трябва да са изключени от процедурата по усвояване на банковата гаранция, сега са планирани за такова усвояване. Важно е да отбележим също, че нашите колеги от Югоизточната група в Съвета на Бюрата, както и част от Централната група подкрепят нашите справедливи искания за пълна прозрачност на процеса по вземане на решения в Съвета на Бюрата и за стриктно спазване на правилата, европейските директиви и на националното законодателство на държавите членки. За всичко гореизложено сме уведомили Съвета на Бюрата в края на м. октомври 2022 г., като сме заявили ясно, че ако бъде извършено усвояване без горепосочените документи и такива документи не ни бъдат предоставени, както и ако бъде извършено усвояване по отношение на щети, които са предмет на съдебни производства, българското Бюро ще използва всички правни възможности да защити интересите си, както и тези на своите членове, включително и да заведе съдебни дела. София 1000, ул. Граф Игнатиев №2, ет.2, тел: (02) 98111003, факс: (02) 9811073, е-mail: ins@nbbaz.bg 1000 Sofia, 2, Graf Ignatiev str., tel: (+359 2) 9811103, fax: (+359 2) 9811073, е-mail: ins@nbbaz.bg Силно се надяваме, че българските държавни институции, в лицето на Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор, ще защитят интересите на застрахователния бизнес, както и на българските данъкоплатци, като не допуснат неправомерно източване на средства от българския застрахователен сектор. С уважение: Борислав Богоев Стефан Софиянски Председател на УС Генерален секретар София 1000, ул. Граф Игнатиев №2, ет.2, тел: (02) 98111003, факс: (02) 9811073, е-mail: ins@nbbaz.bg 1000 Sofia, 2, Graf Ignatiev str., tel: (+359 2) 9811103, fax: (+359 2) 9811073, е-mail: ins@nbbaz.bg

СПРАВКА за отразяване на получените предложения при обществените консултации на проект на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането 1 Участник в обществената консултация Предложение/ Мнение Приема/не приема предложението/ мнението Мотиви Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) Предвижданото безусловно задължение за плащане от страна на НББАЗ на претенции, които не са окомплектовани с необходимите документи съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, е неприемливо и в нарушение на редица фундаментални правни принципи. То противоречи и на самите регулации на системата „Зелена карта“. Освен че предвиждат задължение на искащата плащане страна да предоставя всяка поискана от нея подкрепяща документация, в т.ч. доказателство за плащане на обезщетение на увреденото лице, регулациите на системата „Зелена карта“ предвиждат и редица основания за отхвърляне/отказ на излъчено искане за гаранция. Предвижданото безусловно задължение за плащане от страна на НББАЗ е в разрез с тези изисквания. Освен това, вменяването на такова задължение спрямо НББАЗ би отворило широко вратите на измамите по застраховки „Гражданска отговорност” на автомобилистите и би довело до завишаване на премиите по този тип застраховки. Твърдените в мотивите към законопроекта възможности за регресни права спрямо неоснователно обогатили се лица в резултат на Приема частично „Безусловно“ е заличено от законопроекта. Основният принцип на функциониране на системата „Зелена карта“ е „първо плащаш, после оспорваш“. Вътрешните правила на Съвета на бюрата допускат възможност за последващо изискване на документи за извършени плащания на увредените лица, отхвърляне на искане за гаранции или иницииране на процедура по медиация/арбитраж от страна на гарантиращото бюро, но само след извършване на плащане по предявено искане за гаранции. 2 извършените гаранционни плащания всъщност не представляват реалистична опция, доколкото в огромния брой случаи същите не биха могли да бъдат реализирани – било поради необходимостта от ангажиране на огромни човешки и финансови ресурси за упражняване на такива права в чужбина, било поради трудната откриваемост на въпросните лица и/или тяхна неплатежоспособност. Парадоксално е контролът върху извършена незаконна финансова дейност да се прехвърля в края на гаранционната верига, вместо в нейното начало, където се взема решението за изплащане на обезщетение по предявена застрахователна претенция и където следва да се носи отговорността за това решение. Всичко гореизложено по наше убеждение ще доведе до влошаване финансовото състояние на Бюрото, което така или иначе е под достатъчен натиск от плащанията, извършвани за сметка на ЗК „Олимпик“ – клон България (в несъстоятелност). Ето защо, според нас предвижданата законова промяна трябва да бъде оттеглена. Не приема В изпълнение на последващите ангажименти на РБ след присъединяването във Валутния механизъм II следва да се предприемат законодателни промени, които да гарантират занапред своевременното изпълнение на задълженията на НББАЗ и на застрахователите в рамките на системата „Зелена карта“. 3 Същевременно, законодателната инициатива следва да бъде оползотворена за приемане на обсъжданото от дълго време допълнение на КЗ досежно възстановяване от страна на Гаранционния фонд на плащанията, извършени и извършвани от Бюрото в резултат на несъстоятелността на ЗК „Олимпик“. Формулиран и предложен е конкретен законов текст в тази насока, съгласуван с всички заинтересовани страни и държавни институции, чието законодателно придвижване буксува няколко години заради нестабилната политическа и парламентарна ситуация в страната. Възлагаме огромни надежди на служебното правителство да осигури окончателното положително решаване на този въпрос в рамките на действащия парламент. 2. В банка KBC е учредена банкова гаранция от НББАЗ (Национално бюро на българските автомобилни застрахователи) в полза на Съвета на Бюрата. В българското национално Бюро е постъпило уведомление от Съвета на Бюрата за предстоящо трето усвояване на гаранцията с приложен списък от 1739 искания за гаранция. Съгласно приетата през лятото на 2020 г. от Съвета на Бюрата процедура по усвояване на банковата гаранция, исканията за гаранция, които се квалифицират за усвояване, следва да отговарят на няколко кумулативно изискуеми условия, между които и: - Само банкови извлечения ще се считат за достатъчно и неоспоримо доказателство за плащане за целите на процедурата по усвояване на банковата гаранция. Респ. всички искания за гаранция, за Не приема Предложението е извън обхвата на настоящия законопроект. Касае съществени последици, а не е било предмет на обществени консултации. То ще бъде обсъдено в рамките на подготовката на предстоящия ЗИД на КЗ за транспониране на Директива (ЕС) 2021/2118 за изменение на Директива 2009/103/ЕО. Останалата част от становището е с информативен характер относно процедурата по трето усвояване на банковата гаранция на НББАЗ към Съвета на бюрата и не съдържа конкретни предложения/бележки по предложения законопроект. 4 които такова доказателство за плащане не е качено в онлайн системата от съответното чуждестранно Бюро, ще бъдат изключени от процедурата. - По отношение на съответните искания за гаранция трябва да липсват официални спорове, напр. съдебни производства. Следва да се отбележи, че в предоставения от Съвета на Бюрата списък за усвояване са налице значителен брой искания за гаранция, по отношение на които тези условия не са изпълнени. В тази връзка бихме желали да изтъкнем следното: Съответните Бюра, които са излъчили исканията за гаранция, имат или би трябвало да имат необходимата документация, включително банково извлечение за обезщетяване на увредените лица. Трябва да се отбележи, че за всички тези искания за гаранция Съветът на Бюрата и българското Бюро чакат повече от 2 години, за да получат относимите документи от кореспондента InterEurope, който обработва щетите по всичките 1739 искания за гаранция. Не разбираме каква е необходимостта, ако тези Бюра имат въпросните документи, да не се спазват специалните правила, приети от Съвета на Бюрата през 2020 г., след като във всички случаи те трябва да са налични като неоспоримо доказателство, че увреденото лице е било обезщетено. Относно всички искания за гаранция, които са предмет на висящи правни спорове, са изпратени уведомления на Съвета на Бюрата. Особено сме изненадани и че в уведомлението за усвояване на банковата гаранция са включени лихви за забава, въпреки че забавянето не е по вина 5 на българското Бюро. С учудване установяваме, че по щети, обработвани от InterEurope се появяват фактури със седем години давност, от които е видно, че вещи лица си търсят хонорарите за извършени от тях услуги. За съжаление, италианското Бюро UCI не изпълнява задължението си да контролира всички искове, изплатени от InterEurope, и да открива тези нередности с цел предотвратяване на нерегламентирани искания за плашане. Съветът на Бюрата предприема усвояване на банковата гаранция в нарушение на специалните правила, приети през 2020 г., с което създава опасен прецедент, който води до накърняване интегритета на системата „Зелена карта“. С изумление констатираме, че сумите по щети, които по решение на Съвета на Бюрата трябва да са изключени от процедурата по усвояване на банковата гаранция, сега са планирани за такова усвояване. Важно е да отбележим също, че нашите колеги от Югоизточната група в Съвета на Бюрата, както и част от Централната група подкрепят нашите справедливи искания за пълна прозрачност на процеса по вземане на решения в Съвета на Бюрата и за стриктно спазване на правилата, европейските директиви и на националното законодателство на държавите членки. За всичко гореизложено сме уведомили Съвета на Бюрата в края на м. октомври 2022 г., като сме заявили ясно, че ако бъде извършено усвояване без горепосочените документи и такива документи не ни бъдат предоставени, както и ако бъде извършено 6 усвояване по отношение на щети, които са предмет на съдебни производства, българското Бюро ще използва всички правни възможности да защити интересите си, както и тези на своите членове, включително и да заведе съдебни дела. Силно се надяваме, че българските държавни институции, в лицето на Министерството на финансите и Комисията за финансов надзор, ще защитят интересите на застрахователния бизнес, както и на българските данъкоплатци, като не допуснат неправомерно източване на средства от българския застрахователен сектор. Асоциация на българските застрахователи (АБЗ) I. Общи бележки В мотивите към Проекта е посочено, че същият е изготвен поради поставената под натиск финансова стабилност на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи („НББАЗ“), необходимостта от отстраняване на „слабости в процеса на обработка на претенции с международен елемент от отделни застрахователи“ в рамките на системата „Зелена карта“, както и изпълнение на ангажиментите на Република България след присъединяването към ERM ІІ и засилване на регулаторната рамка с цел отстраняване на установените проблеми. Предложените промени не отговорят на мотивите за приемането им и не изпълняват заложените цели. Не са наведени доводи за законодателни празноти или недостатъчност на въведените механизми, за да се обоснове необходимостта от въвеждането на законова разпоредба, която да регулира по такъв безусловен начин гаранционните функции на НББАЗ. Както през предходните години, така и през Не приема Необходимостта от законодателни промени, като крайна мярка за отстраняване на установените слабости занапред, е достатъчно добре обоснована в мотивите към законопроекта и в ЧПОВ. В резултат на установени слабости при функционирането на системата „Зелена карта“ в България са налице натрупани задължения на НББАЗ в значителен размер, като мониторингът на финансовата стабилност на НББАЗ е включен като мярка по Плана за действие за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към ERM II. Също така, НББАЗ е поставено под „мониторинг“ от Съвета на бюрата през декември 2018 г. В същото време, наличният регулаторен 7 2022 г., НББАЗ е финансова стабилна институция, която не е срещала проблеми в процеса по обработка и плащането на претенции за застрахователни събития, настъпили на територията на страната, и за събития, настъпили в чужбина. В мотивите на Проекта липсва конкретика и изчерпателна информация относно същността и мащабите на проблема, който се опитва да разреши законодателното предложение. Не е отчетено обстоятелството, че НББАЗ функционира сигурно в системата „Зелена карта“, като обработването и уреждането на претенциите от страна на членовете на НББАЗ се извършва при съблюдаване на условията и реда на Вътрешните правила на Съвета на бюрата и Кодекса за застраховането. инструментариум на КФН за предприемане на надзорни мерки с оглед решаване на установените слабости е упражнен, без това да е довело до съществени положителни резултати. Наред с това, горепосочените проблеми биха довели до неизпълнение на ангажиментите на България след присъединяване към Валутния механизъм II, което потенциално би могло да възпрепятства присъединяването на страната към еврозоната. В Проекта се предвижда безусловно плащане от страна на НББАЗ по задължения, произтичащи от международно частноправни отношения, което e прецедент в законодателството ни. Цялата конструкция на предложения в Проекта нов чл. 506а презумира на законово ниво, че претендиращият кореспондент/чуждестранно бюро винаги има основателна претенция и по тази причина НББАЗ следва безусловно да извършва плащанията. Не са съобразени предвидените в чл. 6 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата и Обяснителния меморандум към тях възможности за отказ на искане за гаранционно плащане и процедурата по медиация и арбитраж във връзка с оспорванията по него. Не е допустимо на законово ниво да се задължи НББАЗ да плаща безусловно искания за гаранция, при условие че има направено Приема частично „Безусловно“ е заличено от законопроекта. Основният принцип на функциониране на системата „Зелена карта“ е „първо плащаш, после оспорваш“. Вътрешните правила на Съвета на бюрата допускат възможност за последващо изискване на документи за извършени плащания на увредените лица, отхвърляне на искане за гаранции или иницииране на процедура по медиация/арбитраж от страна на гарантиращото бюро, но само след извършване на плащане по предявено искане за гаранции. 8 основателно оспорване от неговия член. В Обяснителния меморандум към Вътрешните правила и по-конкретно към разпоредбата на чл. 6 изрично са посочени основания, при които искането за гаранционно плащане може да бъде отказано. На Генералната асамблея на Съвета на бюрата, проведена на 26.05.2011 г. в Дубровник, е приет Каталог с основателни причини да се откаже гаранционно искане. Система Зелена карта допуска искането за гаранционно плащане да може да бъде отказано при определени условия и не може българският закон да игнорира правилата, установени в тази система. Ако се въведат подобни абсолютни правила, валидни за българските застрахователи, ще се допусне те да имат неравностойно положение спрямо чуждестранните застрахователи, предвид различните правила, важащи за последните, и ще се отвори възможността за злоупотреби от страна на чуждите бюра и кореспондентите, които ще знаят, че всяка тяхна претенция ще бъде безусловно платена от НББАЗ. Не може да се приеме положение, при което НББАЗ да плаща безусловно, още повече когато претенциите на чуждите бюра не са окомплектовани, съобразно Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Следва да се отчете, че НББАЗ има учредена банкова гаранция в полза на Съвета на бюрата. Съгласно приетата през лятото на 2020 г. от Съвета на Бюрата процедура по усвояване на банковата гаранция, исканията за гаранция, които се квалифицират за усвояване, следва да отговарят на В този смисъл законодателното предложение не влиза в противоречие с чл. 6 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата и Обяснителния меморандум към тях относно възможностите за отказ. От друга страна, не е ясно каква е правната сила на цитирания „Каталог с основателни причини да се откаже гаранционно искане“. Предложената регулация няма да постави българските застрахователи в неравностойно положение спрямо чуждестранните, тъй като всички те ще прилагат Вътрешните правила на Съвета на бюрата, като при неспазване на задълженията на българските застрахователи е предложена регулация за прилагане на надзорни мерки спрямо тях. Притесненията за наличието на възможност за злоупотреби от страна на чуждите бюра и кореспонденти са неоснователни и не са достатъчен аргумент за оттегляне на законодателното предложение. 9 няколко кумулативно изискуеми условия, между които и: • само банкови извлечения ще се считат за достатъчно и неоспоримо доказателство за плащане за целите на процедурата по усвояване на банковата гаранция. Всички искания за гаранция, за които такова доказателство за плащане не е качено в онлайн системата от съответното чуждестранно Бюро, ще бъдат изключени от процедурата. • по отношение на съответните искания за гаранция трябва да няма спор, например съдебно производство. Няма никаква основателна причина българският закон да налага абсолютни правила за българските застрахователи и бюро, изразяващи се в безусловност на плащанията по искания за гаранция, след като в самата система Зелена карта са установени съвсем различни правила. Нещо повече, съгласно мотивите към законопроекта и оценката на въздействие, е направено проучване в държавите членки, като никъде не е установена сходна законодателна практика. Важно е да се отбележи, че съгласно т. 2.4.8 от Стандартните оперативни процедури към Устава на Съвета на бюрата, всяко бюро трябва да е автономно и независимо при осъществяване на дейността си. Това е задължително условие за членството на всяко бюро в Съвета на бюрата. По отношение на НББАЗ поднадзорността от страна на КФН е осигурена изцяло чрез чл. 507 от КЗ. Друг аргумент срещу предложената редакция на чл. 506а е, че ако бъде приета, ще се стигне до 10 положение НББАЗ да плати, предявената сума и да я събере от съответния застраховател, като междувременно ако се заведе процедура по арбитраж във връзка с оспореното от застрахователя искане за гаранционно плащане, ще е необходимо той да депозира цялата спорна сума по сметка на Съвета на бюрата. По този начин може да се наложи българският застраховател да ангажира средства в двоен размер по едно напълно основателно оспорено от него плащане от страна на чуждестранен кореспондент или бюро. Възможностите за реализиране на регресни права на българските застрахователи при потвърждаване от съд или в арбитражно производство на основателността на оспорването ще бъдат силно затруднени, тъй като не става ясно приложимото право, което ще се следва в процеса по предявяване на регресните права, ще има необходимост от ангажиране на големи човешки и финансови ресурси за упражняване на тези права в чужбина, и в същото време реална опасност за нереализирането им. С оглед на гореизложеното, възразяваме срещу приемането на Проекта и включването му в законодателната програма на Народното събрание. Вътрешните правила на Съвета на бюрата и Кодексът за застраховането съдържат достатъчно правила във връзка с контрола върху дейността на НББАЗ и неговите членове. НББАЗ функционира добре и не е застрашена неговата финансова стабилност. Не приема В изпълнение на последващите ангажименти на РБ след присъединяването във Валутния механизъм II следва да се предприемат законодателни промени, които да гарантират занапред своевременното изпълнение на задълженията на НББАЗ и на застрахователите в рамките на системата „Зелена карта“. 11 Предвид обстоятелството, че Проектът предвижда нормативна промяна, касаеща целия български застрахователен пазар, която в същото време е спорна, остава неясно защо за провеждане на обществените консултации по Проекта е определен минималния и приложим за изключителни случаи 14-дневен срок по чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове. Този срок е твърде кратък за обществена дискусия по толкова съществен въпрос, тъй като не осигурява достатъчна възможност за адресатите да анализират предлаганите с Проекта неблагоприятно засягащи ги промени. В тази връзка АБЗ отправя своето искане за удължаване на срока за провеждане на обществени консултации по Проекта, тъй с него се засягат значими обществени отношения с последици за НББАЗ, членовете му и всички потребители на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. Не приема В съответствие с чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове е определен 14- дневен срок за провеждане на обществените консултации, с оглед своевременно изпълнение на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II. Съкратеният срок се налага в изпълнение на т. 2 от Решение на Народното събрание от 27.10.2022г., обн. ДВ бр.87/2022г. във връзка с приемането на еврото в Република България, съгласно която „Министерският съвет в координация с Българската народна банка и другите отговорни институции да ускори процеса на техническа подготовка за приемане на еврото съгласно Националния план за въвеждане на еврото в Република България, приет от Министерския съвет на 27 май 2022 г“. Също така, следва да бъде взето предвид, че Планът за действие за изпълнение на последващите ангажименти след присъединяването към ERM II, одобрен с РМС № 656 от 17.09.2020 г. и изменен с РМС № 176 от 21.02.2021 г., предвижда изпълнението на всички мерки и дейности, включени в него, 12 да бъде приключено не по-късно от месец декември 2022 г. II. Бележки по конкретните текстове на Проекта Ако не бъде съобразено искането ни по т. I, правим следните бележки и предложения за изменения на конкретните разпоредби на Проекта. За удобство ще цитираме съответната разпоредба, за която се отнася коментара и предложението ни за изменение. Разпоредба: „Гарантиране изпълнението на задълженията на бюрото и неговите членове Чл. 506а. (1) В съответствие с вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото гарантира изпълнението на задълженията на своите членове. „Гражданска Приема Текстът на ал. 1 е редактиран по следния начин: „(1) Бюрото заплаща по предявени по задължителни застраховки отговорност” автомобилистите, искания за гаранционно плащане от бюра на издадени от тях. Коментар: Предлагаме новата редакция, т.к. НББАЗ не е гарант на своите членове във връзка със застраховки, издадени от тях при правото на свобода на предоставяне на услуги или правото на установяване в други държави членки, както би могло да бъде тълкуван така формулирания текст на правната норма. други национални в сроковете по вътрешните правила на Съвета на бюрата гарантираните задължения на своите членове по чл. 508, ведно с дължимите лихви.“ 13 Разпоредба: „(2) При условията и в сроковете на вътрешните правила на Съвета на бюрата Бюрото заплаща безусловно Приема частично „Безусловно“ е заличено от законопроекта. Основният и в сроковете по вътрешните правила на Съвета бюрата принцип на функциониране „Зелена на по искания за гаранционни плащания, предявени от други национални бюра във връзка със задължения на негови членове“. Коментар: Предлагаме нова редакция на ал. 2, която напълно да съответства на начина на функциониране на системата Зелена карта. Както вече посочихме не би могло да се приеме, че НББАЗ трябва да плаща безусловно искания за гаранция (виж подробните мотиви по-горе). Не следва да се допуска неравностойно положение на българските застрахователи чрез създаването на абсолютен режим за тях, какъвто отсъства в останалите държави членки по отношение на чуждите застрахователи. на системата карта“ е „първо плащаш, после оспорваш“. Вътрешните правила на Съвета на бюрата допускат възможност за последващо изискване на документи за извършени плащания на увредените лица, отхвърляне на искане за гаранции или иницииране на процедура по медиация/арбитраж от страна на гарантиращото бюро, но само след извършване на плащане по предявено искане за гаранции. Разпоредба: „(3) Със заплащането по всяко искане за гаранционно плащане бюрото встъпва в правата на чуждестранното национално бюро спрямо своя член-застраховател Приема Предложението за техническа редакция е отразено в текста на редактираната ал. 2, както следва: „(2) В случаите по ал. 1 бюрото и в седемдневен срок от извършване на плащането предявява писмено срещу него регресните си претенции за целия размер на платеното към чуждестранното национално бюро заедно с лихвите за забава от датата на предявяване на регресната претенция. встъпва в правата на националното бюро, получило гаранционно плащане, спрямо своя член и в седемдневен срок от извършване на плащането предявява писмено регресна претенция към него за размера на платеното.“ (4) Застрахователят-член бюрото Не Задължението на възстановява 3, приема за плащане ще регресната претенция по ал. независимо от всяко предотврати възможността 14 съдебен извънсъдебен В оспорване по или ред. случай застрахователите да отлагат или че застрахователят не възстанови регресната 15 отказват възстановяване на плащания, „Зелена претенция в срок от дни от датата на й, бюрото извършени в системата карта“ предявяването се удовлетворява от банковата 508, 2, и ще ги стимулира да уреждат гаранция по чл. ал. учредена от полза.“ отношенията си със съответните бюра застрахователя в негова Коментар: Предлагаме ал. 4 да отпадне. Както в ал. 2, тук също се допуска безусловност и абсолютно задължение на застрахователя за възстановяване на регресната претенция. Този текст е още по-проблемен поради връзката с предложението в ал. 2, т.к. се предвижда НББАЗ да плаща безусловно. Застрахователят може да има основателни причини и доказателства за извършено неправомерно плащане от страна на НББАЗ, включително неправомерно предявено гаранционно искане. НББАЗ разполага с издадена в негова полза от страна на застрахователя неотменима, неделима и безусловна банкова гаранция, съгласно устава на бюрото, и не е необходимо законът да създава допълнителен ред, който освен това е и доста спорен. Щом НББАЗ е извършило плащане по гаранционно искане вместо свой член, спазвайки своя устав, НББАЗ може да се удовлетвори от банковата гаранция, издадена от застрахователя. Не може да се отнема правото на застрахователя да оспори регресната претенция по съдебен ред или извънсъдебен ред и по тази причина да откаже да я възстанови в срока от 15 дни от предявяването й. Наличието на банкова гаранция в полза на НББАЗ е кореспонденти или национални в други държави по съдебен ред. Предлага се създаване на материалноправно задължение за извършване на гаранционни плащания от страна на НББАЗ, съчетано с изрично задължение за предявяване на регресните претенции към застрахователя, и изрично задължение за удовлетворяване на тези претенции за сметка на банковата гаранция, учредена и поддържана от застрахователя в полза на националното бюро като гаранционен механизъм за автоматизирано удовлетворяване на вземанията, които възникват в процеса на уреждане на претенции в системата „Зелена карта“, като не възпрепятстват членуващите в националното бюро застрахователи да реализират регресните си права по съдебен или извънсъдебен ред. Предложеният автоматизиран механизъм на разплащания се основава на принципа „първо плащаш, после оспорваш“ и е свързан с изрично задължение за 15 най-подходящия и бърз инструментариум, с който бюрото да събира вземанията си от всеки свой член. Всеки член на НББАЗ трябва по всяко време да поддържа своята банкова гаранция в пълен размер, т.к. в противен случай ще бъде изключен от бюрото, което е основание за отнемане на лиценза му по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. застрахователят, член на бюрото, да възстановява регресната претенция на бюрото, независимо от всяко оспорване по съдебен или извънсъдебен ред на съответното вземане. Във връзка с приетите по-горе предложения се предлага нова редакция на алинеи 3 и 4, както следва: „(3) Членът на бюрото заплаща незабавно на бюрото предявените по ал. 2 суми, ведно с лихвите за забава от датата на предявяване на регресната претенция, независимо от всяко оспорване по съдебен или извънсъдебен ред. (4) Ако застрахователят не плати предявените по ал. 2 суми и дължимите лихви в срок от 15 дни от датата на предявяване на регресната претенция, бюрото се удовлетворява от банковата гаранция по чл. 508, ал. 2, учредена от застрахователя в негова полза.“ akmail Отмяна на знака на Гаранционния фонд С оглед на това, че последно предложения за обществено обсъждане проект на ЗИД на ЗДвП предвижда отмяна на задължението за поставяне върху предното стъкло на МПС на знак за сключена застраховка „Гражданска отговорност”, смятам, че в законопроекта за допълнение на Кодекса за застраховането трябва да се включат и разпоредби Не приема Предложението е извън обхвата на настоящия законопроект. То ще бъде обсъдено в рамките на подготовката на предстоящия ЗИД на КЗ за транспониране на Директива (ЕС) 2021/2118 за изменение на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ при 16 за неговото изменение, с които да се отмени издаването на такъв знак от застрахователите. По-конкретно предлагам следните изменения в Кодекса за застраховането: § 1. В чл. 487 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „и знак, който се издава от Гаранционния фонд” се заличават; 2. Алинеи 2 и 3 се отменят. § 2. В чл. 332 се правят следните изменения: 1. В ал. 3: а) в първото изречение думите „придружен от знак по чл. 487” се заличават; б) във второто изречение пред думата „сертификата” се добавя съюзът „и”, а думите „и съответния отрязък от знака по чл. 487 съгласно наредбата по чл. 504, ал. 1” се заличават. 2. В ал. 4: а) във второто изречение думите „знак” се заменя с „двустранен констативен протокол”; б) в последното изречение запетаята след думата „полица” се заменя със съюза „и”, а думите „и съответния отрязък от знака по чл. 487 съгласно наредбата по чл. 504, ал. 1” се заличават. използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на основание Становище на на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Частична Вид оце нка: Проект на Закон за изменение и допълнение Становище по ред: Единствено съгласуване на Кодекса за застраховането Дата: 2 1 .1 1 .2 0 2 2 г . 0 4 .0 1 - 3 8 0 / 2 1 .1 1 .2 0 2 2 г . X S ig n e d b y : Ir in a M o n o v a G e o r g ie v a В отговор на №: 03-00-1005/18.11.2022 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а “ Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет и на (УПМСНА) I. Относно Изложението е проблемът/проблемите, проблема страни проблемът постигне. Видно от с констатирани българските карта“ в България, да насочва към рискове/проблеми. Проблемът му решение. изчерпателна Във връзка така че да е - - След преформатирано, засегнатите от последици, раздел 1 „Проблем/проблеми в раздел 1 следва да какви са същността и/или обществени отношения, продължи да съществува, какво изложеното в оценката, слабости по отношение на автомобилни застрахователи но без да е ясно какви са тях. Не става ясно и каква е формулиран и се разглежда Заедно с това описанието в информация относно същността с горното, следва проблемът ясно какъв е. Проблемът например недостатъчна сигурност на България недостатъчна сигурност на застрахователите и НББАЗ процедури, липса на контрол коректно формулиране на така че да изяснява какви проблема страни и/или ако проблемът продължи да за решаване “: отговори на няколко основни и мащабите му, кои какви са/биха били е желаното положение проблемът, чието решение се финансовата стабилност (НББАЗ) и с функционирането тези слабости и без част от застрахователните не като проблем, а с т.1.1. и т. 1.2. в раздела и мащабите на проблема. в раздел 1 и в цялата може да е свързан с: функционирането на обработване и уреждане (причинено например и т.н.) проблем/проблеми, изложението са същността и мащабите обществени отношения, какви съществува, какво е въпроса, а именно - какъв са пряко засегнатите от негативните последици, ако и как би следвало да се търси и оценява, е свързан на Националното бюро на на системата „Зелена формулировката на проблема компании създават тези посочване на евентуалното също не дава необходимата оценка да се преформулира, системата „Зелена карта“ в на претенциите от от неправилно уредени в раздела следва да бъде на проблема, кои са пряко са/биха били негативните желаното положение и как би гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 5 следвало да се постигне с включване на статистически данни и/или друга относима информация относно проблема. За целта напомняме, че отговорът на помощните въпроси в раздел 1 от образеца би улеснил процеса по структуриране и представяне на информацията относно проблема и е неразделна част от минималното съдържание на раздел 1 от оценката (съответно в: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности, 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.), 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите, 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС, 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях?). II. Относно раздел 2 „Цели“: Необходимо е да бъдат определени цели, които съответстват на проблемите (включително след преформатирането на раздел 1). Във връзка с това, само след формулиране на проблем/проблеми ще може да се прецени до каква степен формулираната обща цел и подцели съответстват на проблема. Следва да се отбележи, че определената в оценката обща цел „Засилване на регулаторната рамка по отношение на изпълнение на задълженията на НББАЗ и на застрахователите във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ в България“ и към момента не е достатъчно ясна и измерима. Потенциалната измерима и/или оценима цел би била свързана например с напредъка на България, който се оценява във връзка с изпълнението на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II). Чрез формулиране по подобен начин на целта ще е ясно дали посочените подцели съответстват на общата цел, както и дали избраните варианти за действие ще доведат до постигане целта след извършване на преценка по отношение на функционирането на системата „Зелена карта“ например при последващ мониторинг от страна на Европейската комисия и/или друго. Друга примерна, но категорична и ясна цел би могла да бъде „Отпадане на мониторинга от Съвета на бюрата на НББАЗ в срок от шест месеца от приемане на закона“. По този начин се посочва ясно какво се цели с цялата законодателна инициатива. Напомняме, че целите трябва да са определени по начин, по който предварителната оценка на въздействието да бъде отправна точка при извършването на последващата оценка на въздействието на закона при оценката на ефективността на предложените решения. Съобразно представената информация и крайния вид на проблемите за решаване, от изложеното в оценката могат да бъдат определени конкретни измерими и/или оценими цели в областта на превенцията на прането на пари и финансирането на тероризма. При формулиране на целите препоръчваме да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието по отношение на целите. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 5 III. Относно разде л 3 „Заинтересовани страни“: Заинтересованите група са посочени твърде общо. Необходимо е да бъдат посочени най- малко всички лицензирани застрахователни компании, както и броят на компаниите, които създават описаните проблеми. Насърчаваме да бъде поставен хиперлинк към всички достъпни регистри. Предлагаме посочените групи заинтересовани страни да се разделят на подгрупи в зависимост от ролята и участието на всяка група в процеса, с посочване на конкретен брой в групите, където това е възможно (например в групата на застрахователите, потребителите на застрахователни услуги, неправителствени организации с интереси в областта и т.н.). Като отделни групи заинтересовани страни предлагаме да се включат и органите на съдебната власт, прокуратурата и следствието, както и адвокати, служебни защитници, НПО с дейности и интереси в областта и т.н. При определяне на заинтересованите страни предлагаме да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. IV. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията“: Предлагаме в описанието на Вариант 1 и на Вариант 2 да се представи по-подробно същността и съдържанието на вариантите като се посочат всички действия и мерки, които са необходими, за да се реализира всеки вариант. Във връзка с това предлагаме първо да се опишат по-подробно конкретните предложения за нормативни промени за двата варианта, да се посочи каква е разликата с действащата уредба, съответно - каква ще бъде новата уредба при Вариант 1 и при Вариант 2 и да се представи каква е разликата между двата варианта. Видно от изложеното в оценката нормативните промени при Вариант 2 засягат и/или са свързани с уредени вече правомощия на КФН по отношение на контрола. Във връзка с това при представянето на Вариант 2 предлагаме да се опише по-подробно как промените ще засегнат дейността на КФН, отделните граждани и юридическите лица, потребители на застрахователните услуги, въвеждат ли се глоби и имуществени санкции, съответно – за какви нарушения и как ще бъде определен размерът им и т.н. Необходимо е също да се опише и да се изясни как вариантът ще се отрази на съществуващи режими и услуги и на кои, урежда ли нови и какви, засяга ли се дейността на регистри, кои регистри и как ще бъдат засегнати, ще е необходимо ли надграждане на системи, осигуряване на свързаност, възникват ли допълнителни ангажименти относно администрирането на процесите, какви, необходимо ли е осигуряването на допълнителни щатни бройки и как ще бъдат осигурени и др. Представянето на варианта също следва да включва информация за административната тежест, очакват ли се промени на административната тежест и за кои заинтересовани страни. Също така е необходимо да се посочат кои са засегнатите като цяло от промените страни и как ще бъдат засегнати, какви са конкретните ангажименти за органите и структурите, ангажирани с реализиране на промените и каква е готовността им за реализиране на промените (например: проведени ли са предварителни консултации и с кои от заитересованите страни и органи с ангажименти в процеса). В случай че за реализиране на Вариант 1 и особено на Вариант 2 са необходими и други мерки (заедно с предложените нормативни промени), отпускане на допълнителни средства, обезпечаване на администрирането на регистър, надграждане на системи, средства за персонал * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието, се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 4 от 5 и т.н., това също е необходимо да се опише. При представянето на всеки вариант трябва да се изясни и дали се предвиждат промени в други нормативни актове (и/или предложените промени са в резултат на вече извършени промени в други нормативни актове, и/или са част от други пакети от мерки), както и да се разгледат ефектите от тези промени за заинтересованите страни. V. Относно раздел 6.1. „Промяна на административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)“: След дефиниране на проблемите, целите и след попълване на необходимата информация относно препоръчителния вариант за действие в раздел 6.1. е необходимо отново да се представят очакваните промени в административната тежест при прилагането на Вариант 2 по всеки от проблемите, дефинирани в раздел 1 от оценката. VI. Относно раздел 6.2. „Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)?“: След дефиниране на проблемите, целите и след попълване на необходимата информация относно препоръчителния вариант за действие в раздел 6.2. е необходимо отново да се представят накратко очакваните промени при прилагането на Вариант 2 по всеки от проблемите, дефинирани в раздел 1 от оценката, по отношение на режимите и услугите. VII. Относно раздел 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)?“: След дефиниране на проблемите, целите и след попълване на необходимата информация относно препоръчителния вариант за действие в раздел 6.3. е необходимо отново да се представят очакваните промени по отношение на регистрите при прилагането на Вариант 2 по всеки от проблемите, дефинирани в раздел 1 от оценката. VIII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 5 от 5 ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ 21.11.2022 г. X Signed by: Nikolina Stoyanova Stoyanova (НИКОЛИНА СТОЯНОВА)

Приложение № 1 1 към чл. 16 от Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието 1 Приета с ПМС № 301 от 14.11.2016 г. Обн. ДВ. бр.91 от 18 ноември 2016 г., изм. ДВ. бр.5 от 17 януари 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр.84 от 29 септември 2020 г. 2 Образецът на частична предварителна оценка на въздействието е в сила от 1 януари 2021 г. Частична предварителна 2 оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането За включване в законодателната програма на Министерския съвет за периода: Дата: 01-15.12.2022 г. Лице за контакт: Милена Димитрова Снежанка Колева Телефон и ел. поща: 02 / 9859 2459; e-mail: m.r.dimitrova@minfin.bg 02 / 9859 2406; e-mail: s.koleva@minfin.bg 1. Проблем за решаване: Предприемане на действия в изпълнение на последващите ангажименти на Република механизъм II (ERM II). Финансовата стабилност на Националното бюро (НББАЗ) и функционирането на системата Плана за действие с мерки за адресиране на след присъединяването към ERM II, който изисква Присъединяването към ERM II и впоследствие финансов сектор. В тази връзка е идентифицирана рамка с цел отстраняване на установените професионално пенсионно осигуряване и отношение на финансовата стабилност на НББАЗ в България. 1.1.Установени слабости при обработването функционирането на системата „Зелена или отказ за плащане по вземания, български застрахователи или НББАЗ, на Съвета на бюрата. Финансовата стабилност на НББАЗ е под натиск обработка на претенции с международен елемент застраховка „Гражданска отговорност“ на карта“. Същата функционира на базата на система членки (Национални бюра на автомобилните застрахователни претенции) и признаване на мястото на настъпване на пътнотранспортното претенцията и да определят нейния размер в държава и след изплащането й на увреденото от застрахователя в друга държава-членка, Плана за действие с мерки за адресиране на България след присъединяването към Валутния на българските автомобилни застрахователи „Зелена карта“ в България е един от елементите на последващите ангажименти на Република България промени в нормативната уредба. към еврозоната предполага добре функциониращ необходимост от засилване на регулаторната слабости от Европейския орган за застраховане и Европейската комисия в небанковия финансов сектор по и функционирането на системата „Зелена карта“ и уреждането на претенции във връзка с карта“ в България, изразяващи се в забавяне съответно по искания за гаранции, към отделни съгласно изискванията на Вътрешните правила в резултат на установени слабости в процеса на от отделни застрахователи по задължителна автомобилистите в рамките на системата „Зелена от еднотипни институции във всички държави застрахователи и кореспонденти за уреждане на автономията на институциите в държавата по произшествие и на причинените вреди да уредят съответствие със законите и практиките на тази лице да поискат пълно възстановяване на платеното застраховал отговорността във връзка с моторното 2 превозно средство, причинило щетите. Системата „Зелена карта“ е изградена върху механизми, които гарантират, че всяко плащане на обезщетение на пострадало лице от страна на чуждестранен кореспондент или национално бюро, на чиято територия е настъпило застрахователното събитие, ще бъде възстановено от застрахователя, сключил полицата по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно Вътрешните правила на Съвета на бюрата, след като кореспондент или национално бюро уреди дадена претенция и изплати обезщетение по нея, изпраща до съответния застраховател искане за възстановяване на платените суми. Застрахователят следва да изпълни задължението си в двумесечен срок от получаване на искането. Ако сумата не бъде възстановена в този срок, националното бюро, на чиято територия е настъпило застрахователното събитие, отправя искане за гаранции към НББАЗ. НББАЗ, изпълнявайки функциите на гарант, трябва да извърши дължимите плащания в едномесечен срок от отправянето на искането за гаранции. Впоследствие НББАЗ си възстановява изплатените суми за сметка на учредената в негова полза от съответния застраховател банкова гаранция. Проблемите се състоят в това, че отделни застрахователи в Република България оспорват основателността на исканията за възстановяване на платени обезщетения от кореспонденти и национални бюра в други държави членки, поради твърдени несъответствия в документалната обосновка на тези искания и бавят или отказват плащания по тях. В резултат на това, през последните няколко години към НББАЗ, в качеството му на гарантиращо бюро, бяха отправени голям брой искания за гаранции в рамките на системата „Зелена карта“. В тази връзка, финансовата стабилност на НББАЗ е сериозно застрашена и то е поставено под „мониторинг“ от Съвета на бюрата през декември 2018 г., като му е увеличена банковата гаранция и е поискано секторно презастрахователно покритие. В резултат на продължаващото неплащане на дължимите суми по искания за гаранции правото на глас на НББАЗ в Генералната асамблея на Съвета на бюрата и участието му в работни формати са суспендирани. В случай, че практиката по неизпълнение на задълженията на въпросните застрахователи и НББАЗ продължи, има потенциален риск НББАЗ да бъде изключено от системата „Зелена карта“ и съответно да спре издаването на зелена карта от българските застрахователи. Това би оказало негативно финансово и репутационно въздействие както върху останалите застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, така и би повлияло негативно върху потребителите на застрахователни услуги по тази застраховка. Наред с това, горепосочените проблеми биха довели до неизпълнение на ангажиментите на България след присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II), което потенциално би могло да възпрепятства присъединяването на страната към еврозоната. 1.2.Липса на правно основание в действащата национална нормативна уредба, даващо възможност на Комисията за финансов надзор да упражни надзорни правомощия в случай на неизпълнение на задълженията на НББАЗ и на застрахователите в рамките на системата „Зелена карта“, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Комисията за финансов надзор (КФН) изпълнява и координираща роля при изпълнението на изискванията на Съвета на бюрата по отношение на мониторинга на НББАЗ. Освен това, КФН следи финансовата стабилност на НББАЗ и получава периодични отчети за финансовото му състояние, като допълнително гарантира, че практиките на застрахователите, които се отклоняват от приложимите изисквания по отношение на обработването на претенции, са своевременно идентифицирани и подлежат на подходящи надзорни мерки. Задълженията на застрахователите и на НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“ произтичат от изискванията на международното частно право. Същите не са регламентирани в националното законодателство и КФН, която осъществява надзор върху дейността на НББАЗ, не разполага с правно основание да приложи надзорни мерки в случай на неизпълнението им. В тази връзка, Протоколно Решение № 40 от заседанието на МС от 21.09.2022 г., т. 2, б. „а“ предвижда „Министерството на финансите в координация с Комисията за финансов надзор да 3 анализира необходимостта от законови промени, свързани с функционирането на системата на „Зелена карта“ в България“. В изпълнение на посоченото решение на МС е извършено проучване чрез искане на информация от всички надзорни органи на държавите членки на Европейския съюз и Европейското икономическо пространство (ЕИП), членуващи в Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), с въпроси относно надзорните правомощия спрямо националните бюра в съответните държави и по-конкретно за наличието на надзорни правомощия в ситуация, когато съответното национално бюро не изпълнява задълженията си в рамките на системата „Зелена карта“. Въз основа на получените отговори от 21 национални надзорни органи от 20 държави членки на ЕИП: Австрия, Белгия (два органа - Централна Банка и Пазарен регулатор), Германия, Дания, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Литва, Лихтенщайн, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Словакия, Унгария, Финландия, Хърватия, Чехия и Швеция) е изготвен Анализ на най-добрите практики и законодателна уредба в държавите членки на ЕС във връзка със системата „Зелена карта“. В резултат на извършения анализ са изведени следните общи заключения: Държавите членки не са установили в практиката си сходни проблеми, изразяващи се в неизпълнение на задължения на националните им бюра или на отделни застрахователи в рамките на системата „Зелена карта“, поради което не е налице изрична нормативна уредба в тази посока, предвиждаща правомощия на органа за застрахователен надзор в случай на неизпълнение на задълженията им. Поради идентифицираните слабости в дейността на НББАЗ и на отделни български застрахователи при изпълнение на задълженията им в рамките на системата „Зелена карта“, обаче, има необходимост от засилване на националната регулаторна рамка с цел гарантиране в пълна степен правилното функциониране на системата „Зелена карта“ в България и с оглед изпълнение на поетите ангажименти на страната след присъединяването към Валутния механизъм II. 2. Цел: С приемането на промени в Кодекса за застраховането се цели засилване на националната регулаторна рамка по отношение на изпълнението на задълженията на НББАЗ и на застрахователите, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на Бюрата, във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ в България, като са идентифицирани следните подцели: 2.1. Гарантиране на точно и своевременно изпълнение на задълженията на застрахователите и НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. 2.2. Създаване на правна възможност за предприемане на надзорни действия от страна на КФН в случай на неизпълнение на задълженията на застрахователите и на НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“. Приемането на промените в Кодекса за застраховането е в съответствие с намеренията на България за присъединяване към еврозоната и приетото в тази връзка Решение № 656 на Министерския съвет от 17 септември 2020 г. за одобряване на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към ERM II (т. 2). 3. Заинтересовани страни: Заинтересованите страни могат да бъдат основно обособени в следните категории: Преки заинтересовани страни: • Държавни органи и институции, в т.ч. основно: 4 КФН • Представители на частния сектор: НББАЗ 16 Застрахователи, които предлагат задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Република България. Косвени заинтересовани страни: Потребителите на застрахователни услуги по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. 4. Варианти на действие по посочения проблем. Анализ на въздействията: Вариант 0 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да се предприемат действия по промяна на нормативната уредба. Тя ще запази своите сходства с нормативната уредба в страните от централна Европа като напр. Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия, които също както България предвиждат определени надзорни правомощия, наподобяващи надзора върху застрахователите и презастрахователите и включващи правомощия за събиране на информация и извършване на проверки по документи и на място, както и за прилагане на принудителни мерки и налагане на санкции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се очакват положителни въздействия от изпълнението на Вариант 0. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: В случай, че не бъдат приети необходимите нормативни промени, очертани в Раздел 1 от настоящия формуляр, не се очаква да се постигне разрешаване на проблемите в практиката на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и няма се изпълнят ангажиментите на страната след присъединяване към Валутния механизъм ІІ. Вариант 0 не предполага екологично въздействие върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очакват. Административна тежест: Не се очаква промяна. Вариант 1 „Предприемане на действия по подготовка на промени в Кодекса за застраховането в изпълнение на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II, изразяващи се в доразвиване на съществуващата нормативна уредба в областта на надзора върху НББАЗ.“ Описание: При този вариант дефинираните понастоящем общо и посредством съответно препращане надзорни правомощия на КФН и нейния заместник-председател може да се определят изрично. За нормативното уреждане на посочените въпроси могат да бъдат предложени следните основни нормативни изменения: 5 В Кодекса за застраховането да бъде изрично уреден пълен надзор върху националното бюро, аналогичен с осъществявания спрямо застрахователите и презастрахователите. Такава правна уредба на надзора би включвала правомощия за осъществяване на предварителен, текущ и последващ надзор, в т.ч. одобряване на членове на управителните и контролните органи на националното бюро, предоставяне на регулярна надзорна отчетност, както и правомощия за прилагане на конкретно определени принудителни административни мерки от КФН и нейния заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, както и санкционни правомощия при констатирани нарушения или слабости в дейността на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. Разпоредбите да бъдат формулирани на базата на действащите разпоредби на чл. 587-589 от КЗ, като се отчетат спецификите на НББАЗ, а именно неприложимостта на определени принудителни мерки спрямо бюрото, доколкото същото е уникален субект, който не може да бъде прекратен или ликвидиран, а също така няма характеристиките и спецификите на застрахователно или презастрахователно предприятие. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Въвеждането на описаните нормативни промени би създало ясни и категорични нормативни основания за осъществяване на предварителен, текущ и последващ надзор върху НББАЗ, както и прилагане на надзорни и санкционни мерки от страна на надзорния орган в случай на нарушения от страна на бюрото на неговите задължения. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия Недостатък на този подход би бил, че той не би съответствал на практиките в другите държави членки на ЕИП. Преобладаващата част от националните бюра „Зелена карта“ в държавите членки на ЕС и ЕИП са самоуправляващи се организации с нестопанска цел, които съществуват или като самостоятелни частноправни субекти, или като част от асоциациите на застрахователните предприятия в съответните държави. Такова е положението в Австрия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Исландия, Италия, Латвия, Литва, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Словения, Унгария, Франция, Хърватия, Швеция, Ирландия и Кипър. Органите на повечето държави членки посочват, че не разполагат с надзорни правомощия спрямо съответните национални бюра от системата „Зелена карта“. Само в шест държави членки надзорът спрямо националните бюра наподобява отчасти надзора върху застрахователите и презастрахователите, като включва правомощия за събиране на информация и извършване на проверки по документи и на място, както и за прилагане на принудителни мерки и налагане на санкции. Поради това, евентуалното въвеждане на пълен надзор върху бюро „Зелена карта“ в България не би съответствало на най-добрите практики в преобладаващия брой държави членки, би засегнало относителната оперативна независимост и системата на самоуправление на националното бюро, като по този начин би влязло в противоречие с установените принципи на функциониране и управление на системата „Зелена карта“. Важен недостатък на този подход е, че той също не би бил ефективен за решаване на проблемите в българското Национално бюро. Същите в основата си се коренят в оспорване на основателността на исканията за гаранционни плащания, с аргументите, че същите не са обосновани с документите, изисквани съобразно Вътрешните правила на Съвета на бюрата. От тази гледна точка, дори и да бъдат изрично и по-подробно регламентирани, евентуални правомощия за налагане на принудителни мерки на НББАЗ да извършва плащания по постъпили искания за гаранции от страна на чуждестранни национални бюра могат от една страна да поставят КФН в положение да налага принудителни административни мерки за плащане на вземания, които не са безспорно установени по основание и размер. При положение, че КФН и заместник-председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, не разполагат с фактическо и правно основание да приложат съответната принудителна мярка, дори и нейното по-подробно разписване в българското законодателство не би довело до подобряване на положението и до отстраняване на възникнали проблеми, свързани с неизпълнение на задължения в рамките на системата „Зелена карта“. В случай че КФН и заместник-председателят бъдат оправомощени да установяват 6 материално правната основателност на искането за гаранции, те биха били поставени в положение да се произнасят по същество на гражданскоправни спорове относно ликвидността и изискуемостта на вземания, произтичащи от частни правоотношения между равнопоставени субекти, с което би бил нарушен принципът на разделение на властите, предвиден в Конституцията на Република България. Съществен недостатък на този подход е и обстоятелството, че нормативното уреждане на по- подробни надзорни правомощия на КФН и нейния заместник-председател спрямо НББАЗ, само по себе си, няма да позволи на страната да изпълни съответните мерки от Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към ERM II. Вариант 1 не предполага екологично въздействие върху заинтересованите страни. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се очакват. Административна тежест: Вариант 1 би довел до увеличение на административната тежест върху националното бюро, поради повишаване на регулаторните изисквания към него, както и риска от прилагане на надзорни мерки в случай на несъответствие с тези изисквания. Вариант 1 е свързан и с повишаване на обема на упражняваната от надзорния орган властническа компетентност по отношение на националното бюро, което изисква да бъдат предвидени допълнителни финансови, човешки и други ресурси за надзорния орган. Вариант 2 „Предприемане на действия по подготовка на промени в Кодекса за застраховането в изпълнение на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II, изразяващи се в предвиждане на безусловно материалноправно основание за извършване на гаранционни плащания от страна на НББАЗ в националното законодателство, съчетано с изрично задължение за предявяване на регресните претенции към застрахователя.“ Описание: При този вариант ще бъдат нормативно уредени допълнителни материалноправни основания за предприемане на действия със средствата на административното право при установяване на нарушения в процеса на уреждане на претенции в системата „Зелена карта“. По-конкретно, в националното законодателство ще се създаде материалноправно задължение за безусловно извършване на гаранционни плащания от страна на НББАЗ, съчетано с изрично задължение за предявяване на регресните претенции към застрахователя, и изрично задължение за удовлетворяване на тези претенции за сметка на банковата гаранция, учредена и поддържана от застрахователя в полза на националното бюро. Посочените материалноправни задължения следва да се регламентират като гаранционен механизъм за автоматизирано удовлетворяване на вземанията, които възникват в процеса на уреждане на претенции в системата „Зелена карта“, а не да възпрепятства националното бюро или членуващите в него застрахователи да реализират регресните си права по съдебен или извънсъдебен ред срещу лицата, които са се обогатили неоснователно в резултат на извършените гаранционни плащания. Предложеният автоматизиран механизъм на разплащания се основава на принципа „първо плащаш, после оспорваш“ и е свързан с изрично задължение за застрахователят, член на бюрото, да възстановява регресната претенция на бюрото, независимо от всяко оспорване по съдебен или по извънсъдебен ред на съответното вземане. В условията на такива ясни материалноправни разпоредби КФН би могла да упражнява надзорните си функции и с досегашните си надзорни правомощия, поради което не е необходима 7 промяна в тях. По отношение на застрахователите, членове на националното бюро, КФН ще може да прилага принудителни административни мерки да представят и поддържат банкови гаранции в полза на националното бюро, а спрямо националното бюро ще може да прилага принудителни административни мерки да се удовлетворява от учредената в негова полза банкова гаранция, в случай на неизпълнение на задължението на застрахователя да възстанови регресната претенция на бюрото. Също така, безусловността на задължението за плащане ще разколебае застрахователите да отлагат и отказват възстановяване на плащания, извършени в системата „Зелена карта“, и ще ги стимулира да уреждат отношенията си със съответните кореспонденти или национални бюра в други държави по съдебен ред. При тази опция, от една страна, в националното законодателство ще се утвърдят изискванията на вътрешните правила на Съвета на бюрата, които и понастоящем обвързват НББАЗ и от материално правна гледна точка неговото правно положение няма да се измени. Наред с това, по силата на изричното регламентиране на тези изисквания в Кодекса за застраховането, същите ще подлежат на надзор от компетентните органи в Република България и така ще се създадат допълнителни гаранции за тяхното изпълнение. За нормативното уреждане на посочените въпроси ще бъдат предложени следните основни нормативни изменения: Създаване на нов чл. 506а от КЗ „Гарантиране изпълнението на задълженията на бюрото и неговите членове Чл. 506а. (1) В съответствие с вътрешните правила на Съвета на бюрата бюрото гарантира изпълнението на задълженията на своите членове по задължителни застраховки „Гражданска отговорност” на автомобилистите, издадени от тях. (2) Бюрото заплаща безусловно и в сроковете по вътрешните правила на Съвета на бюрата по искания за гаранционни плащания, предявени от други национални бюра във връзка със задължения на негови членове. (3) Със заплащането по всяко искане за гаранционно плащане бюрото встъпва в правата на чуждестранното национално бюро спрямо своя член-застраховател и в седемдневен срок от извършване на плащането предявява писмено срещу него регресните си претенции за целия размер на платеното към чуждестранното национално бюро заедно с лихвите за забава от датата на предявяване на регресната претенция. (4) Застрахователят-член на бюрото възстановява регресната претенция по ал. 3, независимо от всяко оспорване по съдебен или извънсъдебен ред. В случай че застрахователят не възстанови регресната претенция в срок от 15 дни от датата на предявяването й, бюрото се удовлетворява от банковата гаранция по чл. 508, ал. 2, учредена от застрахователя в негова полза.“ Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При вариант 2 въвеждането на описаните нормативни промени ще позволи на КФН да упражнява надзор и с досегашните си надзорни правомощия без риск от незаконосъобразно прилагане на принудителни мерки. Също така, безусловността на задължението за плащане ще разколебае застрахователите да бавят и отказват възстановяване на плащания, извършени в системата „Зелена карта“ и ще ги стимулира да уреждат отношенията си със съответните кореспонденти или национални бюра в други държави по съдебен ред. При вариант 2 в националното законодателство ще се утвърдят изискванията на вътрешните правила на Съвета на бюрата, които и понастоящем обвързват НББАЗ и от материално правна гледна точка неговото правно положение няма да се измени. Наред с това, по силата на изричното регламентиране на тези изисквания в Кодекса за застраховането, същите ще подлежат на надзор 8 от Не но Не Не Не компетентните органи тяхното изпълнение. Нормативното уреждане страната да изпълни последващите ангажименти гарантира занапред системата „Зелена карта“. Отрицателни се очакват отрицателни регламентиране в доколкото са уредени рамка, в която компетентност. Вариант 2 не предполага Специфични въздействия: Въздействия върху се предвиждат. Административна се очаква повишаване предложените промени съществуващите в се очаква повишаване надзорна компетентност в Република на посочените съответните на безпроблемното (икономически/социални/екологични) въздействия, българското право с актове на компетентните екологично малките и средните тежест: на не предвиждат системата „Зелена на не се променя. България и така ще се създадат по-горе материално правни мерки от Плана за действие Република България след функциониране на процеса въздействия защото предложените на задължения, които съществуват международното частно право, органи в Република България въздействие върху заинтересованите предприятия: административната тежест за въвеждане на нови задължения карта“. административната тежест за надзорните допълнителни гаранции за задължения ще позволи на с мерки за адресиране на присъединяването към ERM II, като на уреждане на претенции в промени предвиждат изрично и понастоящем за НББАЗ, те са извън регулаторната упражняват надзорната си страни. националното бюро, доколкото за него, различни от вече органи, тъй като тяхната 5. Сравняване на Степени на изпълнение 5.1. По проблем 1: вариантите: по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 0 „Без действие“ Вариант 1 „Предприемане на действия по подготовка на промени в Кодекса за застраховането в изпълнение на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II, изразяващи се в доразвиване на съществуващата нормативна уредба в областта на надзора върху НББАЗ.“ Вариант 2 „Предприемане на действия по подготовка на промени в Кодекса за застраховането в изпълнение на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II, изразяващи се в предвиждане на безусловно материално-правно основание за извършване на гаранционни плащания от страна на НББАЗ в националното законодателство, съчетано с изрично задължение за предявяване на регресните претенции към застрахователя.“ 9 т с о н в и т к е ф Е Цел: 1. Засилване на регулаторната рамка по отношение на изпълнението на задълженията на НББАЗ и на застрахователите във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ 1.1. Гарантиране на точно и своевременно изпълнение на задълженията на застрахователите и НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. 1.2. Създаване на правна възможност за предприемане на надзорни действия от страна на КФН в случай на неизпълнение на задълженията на застрахователите и на НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“. Ниска Средна Висока т с о н с а к и ф Е Цел: 1. Засилване на регулаторната рамка по отношение на изпълнението на задълженията на НББАЗ и на застрахователите във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ 1.1. Гарантиране на точно и своевременно изпълнение на задълженията на застрахователите и НББАЗ в рамките на Ниска Средна Висока 10 системата „Зелена карта“, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. 1.2. Създаване на правна възможност за предприемане на надзорни действия от страна на КФН в случай на неизпълнение на задълженията на застрахователите и на НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“. т с о н а в у с а л г ъ С Цел:1. Засилване на регулаторната рамка по отношение на изпълнението на задълженията на НББАЗ и на застрахователите във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ 1.1. Гарантиране на точно и своевременно изпълнение на задълженията на застрахователите и НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. 1.2. Създаване на правна възможност за предприемане на надзорни действия от страна на КФН в случай на неизпълнение на задълженията на застрахователите и на НББАЗ в Ниска Ниска Средна 11 рамките на системата „Зелена карта“. 6. Избор Вариант изрично на препоръчителен 2 „Предприемане застраховането в ангажименти на изразяващи се в гаранционни плащания задължение Препоръчва се избор ефикасност и средна вариант: на изпълнение на Република България предвиждане на от страна за предявяване на вариант 2, съгласуваност, действия по подготовка на Плана за действие с мерки за след присъединяването безусловно материалноправно на НББАЗ в националното на регресните претенции тъй като същият се отличава което обуславя неговото предимство промени в Кодекса за адресиране на последващите към Валутния механизъм II, основание за извършване на законодателство, съчетано с към застрахователя.“ с висока ефективност и пред варианти 0 и 1. 6.1. ☐Ще ☐Ще ☒Няма 1.1. 1.2. Промяна в прилагането на се увеличи се намали ефект Изборът следва да е Ако се предвижда въвеждането ограничаване на административната препоръчителния съотносим с посочените на такса, административното тежест за физическите и вариант (включително по специфични въздействия на препоръчителния представете образуването на нейния размер съгласно регулиране и административния контрол върху юридическите лица от отделните проблеми): вариант за решаване на всеки проблем. Методиката по чл. 7а от Закона за стопанската дейност. 6.2. Създават ли се прилагането на нови/засягат ли препоръчителния се съществуващи регулаторни вариант (включително по …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. режими и услуги от отделните проблеми)? 6.3. ☐Да ☒Не Създават ли се (включително по нови регистри от отделните проблеми)? прилагането на препоръчителния вариант ☐ ☒ 6.4. средните По какъв начин предприятия Актът засяга пряко Актът не засяга пряко препоръчителният (МСП) МСП МСП вариант въздейства върху (включително по отделните микро-, малките и проблеми)? 12 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани рискове по прилагането на препоръчителния вариант. 7. Консултации: По проблема са проведени консултации с КФН и НББАЗ. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. ☒Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове В съответствие с чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове е определен 14-дневен срок за провеждане на обществените консултации, с оглед своевременно изпълнение на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към Валутния механизъм II (ERM II). Съкратеният срок се налага в изпълнение на т. 2 от Решение на Народното събрание от 27.10.2022г., обн. ДВ бр.87/2022г. във връзка с приемането на еврото в Република България, съгласно която „Министерският съвет в координация с Българската народна банка и другите отговорни институции да ускори процеса на техническа подготовка за приемане на еврото съгласно Националния план за въвеждане на еврото в Република България, приет от Министерския съвет на 27 май 2022 г.“ 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? ☐Да ☒Не 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: • Без приложения. 11. Информационни източници: Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към ERM II - https://www.minfin.bg/bg/1464 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: 13 Име и длъжност: Снежанка Колева, директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“ Дата: 22.11.2022 г. Подпис:

МОТИВИ към проекта на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането I. С предложения проект на Закон за допълнение на Кодекса за застраховането се отстраняват установени слабости в процеса на обработка на претенции с международен елемент от отделни застрахователи по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в рамките на системата „Зелена карта“. Същата функционира на базата на система от Национални бюра на автомобилните застрахователи и кореспонденти за уреждане на застрахователни претенции във всички държави членки, признаване на автономията на институциите в държавата по мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие и на причиняване на вредите да уредят претенцията и да определят нейния размер в съответствие със законите и практиките на тази държава и след изплащане обезщетение на увреденото лице да поискат пълно възстановяване на платеното от застрахователя в друга държава-членка, застраховал отговорността във връзка с моторното превозно средство, причинило вредите. Функционирането на системата „Зелена карта“ в България и финансовата стабилност на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) е един от елементите на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към ERM II, който изисква промени в нормативната уредба. Във връзка с присъединяването към ERM II и впоследствие към еврозоната е идентифицирана необходимост от засилване на регулаторната рамка с цел отстраняване на установените проблеми при функционирането на системата „Зелена карта“ в България. Проблемите се състоят в това, че отделни застрахователи в България оспорват основателността на исканията за възстановяване на платени обезщетения от кореспонденти и национални бюра в други държави членки, поради твърдени несъответствия в документалната обосновка на тези искания и възпрепятстват функцията на НББАЗ да гарантира извършването на плащанията в съответствие с изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. 1 С оглед решаване на проблема се предлага доразвиване на нормативната уредба в Кодекса за застраховането, като бъдат нормативно уредени допълнителни материалноправни основания за предприемане на действия със средствата на административното право при установяване на нарушения в процеса на уреждане на претенции в системата „Зелена карта“. Предлага се създаване на материалноправно задължение за безусловно извършване на гаранционни плащания от страна на НББАЗ, съчетано с изрично задължение за предявяване на регресните претенции към застрахователя, и изрично задължение за удовлетворяване на тези претенции за сметка на банковата гаранция, учредена и поддържана от застрахователя в полза на националното бюро. Посочените материалноправни задължения са регламентирани като гаранционен механизъм за автоматизирано удовлетворяване на вземанията, които възникват в процеса на уреждане на претенции в системата „Зелена карта“, като не възпрепятстват националното бюро или членуващите в него застрахователи да реализират регресните си права по съдебен или извънсъдебен ред срещу лицата, които са се обогатили неоснователно в резултат на извършените гаранционни плащания. Предложеният автоматизиран механизъм на разплащания се основава на принципа „първо плащаш, после оспорваш“ и е свързан с изрично задължение за застрахователят, член на бюрото, да възстановява регресната претенция на бюрото, независимо от всяко оспорване по съдебен или извънсъдебен ред на съответното вземане. При наличието на такива материалноправни разпоредби Комисията за финансов надзор (КФН) би могла да упражнява надзорните си функции и с досегашните си надзорни правомощия, поради което не е необходима промяна в тях. По отношение на застрахователите, членове на националното бюро, КФН ще може да прилага принудителни административни мерки да представят и поддържат банкови гаранции в полза на националното бюро, а спрямо националното бюро ще може да прилага принудителни административни мерки да се удовлетворява от учредената в негова полза банкова гаранция, в случай на неизпълнение на задължението на застрахователя да възстанови регресната претенция на бюрото. Също така, безусловността на задължението за плащане ще предотврати възможността застрахователите да отлагат или отказват възстановяване на плащания, извършени в системата „Зелена карта“ и ще ги стимулира да уреждат отношенията си със съответните кореспонденти или национа лни бюра в други държави по съдебен ред. 2 II. С приемането на предлаганите промени в Кодекса за застраховането се цели засилване на регулаторната рамка по отношение на изпълнението на задълженията на НББАЗ и на застрахователите във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ в България. Ще се постигне гарантиране на точно и своевременно изпълнение на задълженията на застрахователите и НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“, съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Също така, ще се създаде правна възможност за предприемане на надзорни действия от страна на КФН в случай на неизпълнение на задълженията на застрахователите и на НББАЗ в рамките на системата „Зелена карта“. Приемането на промените в Кодекса за застраховането е в съответствие с намеренията на България за присъединяване към еврозоната и приетото в тази връзка Решение № 656 на Министерския съвет от 17 септември 2020 г. за одобряване на Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към ERM II. В съответствие с чл. 26, ал. 4, изречение второ от Закона за нормативните актове е определен 14-дневен срок за провеждане на обществените консултации, с оглед своевременно изпълнение на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към ERM II. Съкратеният срок се налага в изпълнение на т. 2 от Решение на Народното събрание от 27.10.2022г., обн. ДВ бр.87/2022г. във връзка с приемането на еврото в Република България, съгласно която „Министерският съвет в координация с Българската народна банка и другите отговорни институции да ускори процеса на техническа подготовка за приемане на еврото съгласно Националния план за въвеждане на еврото в Република България, приет от Министерския съвет на 27 май 2022 г.“ III. По отношение на финансовите средства за прилагането на новата уредба, не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания, които да бъдат одобрени по бюджетите на разпоредителите с бюджет или по сметка за средства от Европейския съюз. IV. Във връзка с прилагането на новата уредба очакваните резултати се състоят в това, че нормативното уреждане на посочените материалноправни задължения ще позволи на страната да изпълни съответните мерки от Плана за действие с мерки за 3 адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването към ERM II, като гарантира занапред безпроблемно функциониране на процеса на уреждане на претенции в системата „Зелена карта“. В националното законодателство ще се регламентират изрично изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, които и понастоящем обвързват НББАЗ. Наред с това, по силата на изричното регламентиране на тези изисквания в Кодекса за застраховането, същите ще подлежат на надзор от компетентните органи и така ще се създадат допълнителни гаранции за тяхното изпълнение. V. С предложените промени в Кодекса за застраховането не се въвеждат разпоредби на актове на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. 4