Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г., изм. и доп. бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 от 2022 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 79 от 2022 г. ) § 1. В чл. 172а се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова алинея 2: „(2) Наказанието по ал. 1 се налага и на онзи, който изгражда или поддържа информационна система или предоставя услуга на информационното общество с цел извършване на престъпления по ал. 1.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така: „(3) Който без необходимото по закон съгласие държи материални носители, съдържащи чужд обект на авторско или сродно на него право, при което паричната равностойност на един или повече от обектите надхвърля десет хиляди лева или обектите надхвърлят петдесет броя, или държи матрица за възпроизвеждане на такива носители, се наказва с лишаване от свобода от две до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Ако деянието по ал. 1-3 е извършено повторно или са причинени значителни вредни последици, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до петнадесет хиляди лева.“ 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и в нея думите „ал. 2“се заменят с „ал. 3“. 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6. 6. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и се изменя така: „(7) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“ § 2. В чл. 172б ал. 3 се изменя така: „(3) Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 3. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г. и бр. 32 и бр. 62 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 172, ал. 2, след думите „както и за престъпления по“ се добавя „чл. 172а, ал. 1, 2, 3 и 4, чл.172б, ал. 1 и 2.“ 2. В чл. 194 ал. 2 се изменя така: „(2) Разследването по дела за престъпления по чл. 155а-в, чл. 159 ал. 4-7, чл. 162, чл. 164, чл. 171, ал. 1 т. 3, ал. 3 и ал. 4, чл. 171а, чл.172а, ал. 3 и ал.4, чл. 172б, ал. 2, чл. 212а, чл. 216, ал. 3, чл. 249, чл. 334, ал. 2, чл. 335, ал. 2, чл. 341а, чл. 341б, чл. 342, ал. 3 вр. с ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 343, ал. 3 вр. с чл. 342, ал. 1, предложения първо, второ и четвърто, чл. 349а, чл. 353в, чл. 356г – 356к и по глава девета „а“ от особената част на Наказателния кодекс се извършва от следовател при Националната следствена служба. Главният прокурор или оправомощен от него заместник може да възложи разследването и по други дела по ал. 1 да бъде извършено от следовател при Националната следствена служба.“ § 4. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. 95 от 1997 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 49 от 2000 г., бр. 17 от 2003 г., бр. 86 от 2005 г., бр. 45 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г., бр. 43 и 109 от 2008 г., бр. 88, 93 и 103 от 2009 г., бр. 32 и 88 от 2010 г., бр. 1 и 13 от 2011 г., бр. 44 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 111 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 42, 56, 74 и 79 от 2015 г., бр. 39, 81 и 103 от 2016 г., бр. 63, 84 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 56 от 2018 г., бр. 17 и 37 от 2019 г., бр. 69 от 2020 г. и бр. 32 и бр. 62 от 2022 г.) в чл. 3, ал. 1 след думите „както и за престъпления по“ се добавя „чл. 172а, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 172б, ал. 1 и 2.“

Проект! Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс 1. Причини, които налагат приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: Наказателният кодекс (НК) има за задача да защитава от престъпни посегателства личността и правата на гражданите и цялостния установен в страната правов ред. За осъществяване на тази задача Наказателният кодекс определя кои общественоопасни деяния са престъпления и какви наказания се налагат за тях. Поради специфичния начин на регулиране на обществените отношения и бурното развитие на технологиите в последните години, наказателното право изостава от технологичното развитие. Това поражда необходимостта от регулиране на някои нови престъпни състави, които да отговарят на променените технологични реалности и новите опасности за правата и интересите на гражданите и техните образувания, свързани със злонамереното използване на информационни и комуникационни технологии. В тази връзка със законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК) се предлагат промени, които имат за цел да надградят материалния закон по отношение на противодействието спрямо компютърно свързаните престъпления срещу интелектуалната собственост. Престъпленията срещу интелектуалната собственост следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност, не само предвид правата и интересите на отделния автор, които засягат, а и предвид финансовите загуби за носителите на тези права, което се отразява и на приходите в държавния бюджет. Лекотата, с която се извършват посредством използване на разнообразните и бързо развиващи се информационни и комуникационни технологии, води до непозволено използване на чужди обекти на авторско или сродно на него право в огромни мащаби. Подобно непозволено използване причинява сериозни вреди на правоносителите и затруднява държавата в задачата ѝ да осигури адекватна защита на обектите на тези права. Всички изложени фактори налагат създаването на нови състави, отговарящи на променените реалности в съвременното общество и динамичното развитие на технологиите. 2. За решаването на идентифицираните слабости при изготвянето на законопроекта са поставени следните цели: Със законопроекта се цели наказателното преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – например чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн комуникация за онлайн размяна на пиратско съдържаниe и всякакви други дейности, които могат да 1 попаднат в дефиницията за „услуга на информационното общество“ по смисъла на Закона за електронната търговия и които се извършват с посочената престъпна цел. Наказателната норма не цели преследване на отделните потребители на подобни пиратски произведения. Законопроектът отговаря и на критиките, отправени спрямо Република България по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството. В резултат на поеманите от българските компетентни институции конкретни ангажименти за пета поредна година България не е включена в „списъка за наблюдение“. Прогресът в рамките на това наблюдение ще се отрази на статуса на страната ни по отношение на Раздел „Специален 301”, където бележките спрямо България са свързани с разследването и преследването по наказателен ред на онлайн пиратството. 3. Основните положения в предлагания законопроект са промени, които касаят чл. 172а от Наказателния кодекс: Предлага се създаването на нов престъпен състав в чл. 172а, ал. 2 от Наказателния кодекс, включващ няколко отделни изпълнителни деяния, а именно: изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество. Всяко от тези деяния следва да се извършва със специална престъпна цел – извършване на престъпно посегателство спрямо чужд обект на авторско или сродно на него право по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс. С оглед последователност при тълкуването на наказателната норма в обективната страна на състава се използват легални термини с дефиниции, закрепени в чл. 93 от Наказателния кодекс (а именно „информационна система“). Важно е да се отбележи, че за да е съставомерно деянието по предложената нова алинея, не е необходимо да се е стигнало до реално извършване на престъпление по чл. 172, ал. 1 от Наказателния кодекс. Самият факт на изграждане или поддържане на информационна система или предлагане на услуга на информационното общество с престъпна цел представлява довършване на изпълнителното деяние и е основание за носене на наказателна отговорност. С предложената промяна се цели наказателното преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – например чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн комуникация за онлайн размяна на пиратско съдържани и всякакви други дейности, които могат да попаднат в дефиницията за „услуга на информационното общество“ по смисъла на Закона за електронната търговия, и които се извършват с посочената престъпна цел. Наказателната норма не цели преследване на отделните потребители на подобни пиратски произведения. Наличието на престъпната цел следва да се доказва във всеки конкретен случай въз основа на наличните факти и обстоятелства. При всички положения изграждането или поддържането на сайтове, платформи, приложения и други подобни, които разполагат с функционалности за правене на заявки, търсене и подреждане на пиратски произведения по определен признак (като каталози с пиратски филми, книги и други произведения в определен формат, с определено качество, със субтитри на даден език и т.н.), изтегляне на пиратски произведения на крайно устройство на потребителя или достъпване до пиратско произведение онлайн (т.е. без изтегляне на 2 крайно устройство) могат да бъдат индикации за наличието на престъпната цел. Също така, удачно е систематичното място на новата норма да е именно в чл. 172а от Наказателния кодекс, за да е възможно приложението на привилегированата норма за наказване по административен ред при маловажни случаи (сега чл. 172а, ал. 5). Предлагат се промени в досегашната ал. 2 на чл. 172а (ал. 3 в новата редакция). Причина за това са ситуации, при които са извършени престъпления спрямо множество (в някои случаи хиляди или десетки хиляди) защитени обекти на авторско или сродно на него право и/или материални носители, съдържащи защитени обекти. Това неимоверно затруднява дейността на компетентните органи по разследването и разкриването на подобни престъпления поради необходимостта от изследването и индивидуализирането на всеки един обект или материален носител поотделно преди внасянето на обвинителен акт в съда. С предложенията се цели създаването на обективен, конкретно фиксиран и ясно определим количествен критерий, при достигането на който е налице достатъчно висока степен на обществена опасност, за да се счита престъплението за довършено и да позволява внасянето на обвинителния акт в съда. Внасянето на обвинителния акт не е пречка успоредно с това да продължават процесуално-следствените действия спрямо всички останали засегнати обекти. Предлагат се два възможни алтернативни количествени критерия, наличието на който и да е от които е достатъчен, за да се счита престъплението за довършено – парична равностойност (на един или повече от обектите, която да надхвърля десет хиляди лева) или брой засегнати обекти (надхвърлящи петдесет броя). Предложената редакция има за цел да замени досега съществуващата постановка за „големи размери“, която се изясняваше по тълкувателен път посредством съдебната практика. Съществуващите квалифицирани състави за повторност или причиняване на значителни вредни последици се запазват и ще се прилагат към досега съществуващите престъпления и към новия състав в новата ал. 2. Промени се предвиждат и в режима на отнемане на обекта на престъплението. За момента същият се отнема, независимо чия собственост е. В някои случаи това може да доведе до несправедливи резултати – да засегнат права на трети лица, добросъвестно придобили пиратски произведения (вкл. възмездно), а също така е възможно обектите да имат определена полезност за правоносителите – напр. да служат за създаване на допълнителни защити, за обучения с оглед разпознаването на пиратски копия и др. Затова се предлага обектът да се отнема само ако принадлежи на дееца, което е в съответствие с общия режим за отнемане на вещи в полза на държавата по чл. 53 от Наказателния кодекс. 4. Промени, които касаят Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в част трета „Досъдебно производство“, глава шестнадесета „Общи положения“, чл. 194 „Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи“ Разширяването на предметната компетентност на следователите при Национална следствена служба е в пряка връзка с предоставената на следователите абсолютна компетентност, произтичаща от разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 4 НПК, 3 според която следователите извършват разследването и по дела с фактическа и правна сложност, както и с големия опит, който притежават. В Националната следствена служба (НСлС) има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон. В Националната следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването, разполага и с висококвалифицирани следователи, преминали множество обучения, автори на методики за разследване на различни видове престъпления, част от тях - преподаватели и в Националния институт на правосъдието. Предлаганите изменения целят да бъде използван капацитета на високо квалифицирани разследващи органи с оглед постигане на значими резултати в краткосрочен и средносрочен план при борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността, значителна част от които се извършват при усложнена фактическа обстановка, включително и онлайн, а извършителите разполагат ресурсите си на териториите на няколко държави. Разследването на подобен вид престъпна дейност предполага много добри познания при изследването и събирането на електронни доказателства и разследване в онлайн среда. 5. Промени, които касаят Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) Предложението за допълнение на НПК и ЗСРС е свързано с използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК след измененията в Наказателния кодекс, обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г. Извън престъпленията, които попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, в останалите случаи често пъти се касае за усложнена организирана престъпна дейност, в която се използват информационни системи за комуникация, контрол и действие и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин освен чрез използване и прилагане на специални разузнавателни средства. 6. Очакваните резултати от проекта на ЗИД на Наказателния кодекс: Очакваните резултати от прилагането на настоящия законопроект са свързани с осигуряване на наказателноправна защита срещу „онлайн пиратството“. С приемането на промените в чл. 172а НК ще се отговори на обществената потребност от създаване на материалноправна основа за борба с противозаконното използване на различни обекти на интелектуалната собственост чрез изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество. В резултат на предложените промени ще се осигури по-добра наказателноправна защита срещу „онлайн пиратството“. Ще се създадат норми, при които чрез технологично неутрален подход ще се противодейства на различни форми на посегателства срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. С приемане на предложените изменения ще се улесни наказателното преследване на престъпления, при които са засегнати множество защитени обекти. 4 Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените на структурите финансови средства. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което не се предвижда изготвяне на таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. 5

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК) Лице за контакт: Емилия Александрова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство“ на Министерството на правосъдието, ел. поща: Em_Aleksandrova@justice.government.bg Телефон и ел. поща: 02/ 9237 314 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и възможност посочете числови стойности. Поради специфичния начин на регулиране на на технологиите в последните години, наказателното Това поражда необходимостта от регулиране на кодекс (НК), които да отговарят на променените правата и интересите на гражданите и техните на информационни и комуникационни технологии. собственост следва да се възприемат като деяния с защото засягат правата и интересите на отделния носителите на тези права. Използване на разнообразните комуникационни технологии води до непозволено сродно на него право. В случай, че проблемът сериозни вреди на правоносителите, а държавата адекватна защита на обектите на тези права. Липсата създаването на нови престъпни състави, отговарящи общество и динамичното развитие на технологиите. Характерно за някои типове сайтове, профилиране на съдържанието им, а чрез един сайт литературни произведения, фотографски материали източник на файлове, съдържащи авторски определят като основна база за развитие на дигиталното им ще доведе до рязко намаляване на възможностите НК. Важно е да се отбележат някои статистически причините за неговото/тяхното възникване. По обществените отношения и бурното развитие право изостава от технологичното развитие. някои нови престъпни състави в Наказателния технологични реалности и новите опасности за образувания, свързани със злонамереното използване Престъпленията срещу интелектуалната висока степен на обществена опасност, не само автор, но и предвид финансовите загуби за и бързо развиващи се информационни и използване на чужди обекти на авторско или продължи да съществува, ще бъдат причинени ще бъде затруднена в задачата й да осигури на правна уредба налага необходимостта от на променените реалности в съвременното нарушаващи авторските права е това, че няма се разпространяват музика, филми, софтуер, и други (както е при „торент-тракерите“). Като произведения, подобен тип сайтове могат да се пиратство. Прекратяването на дейността за извършване на престъпления по чл.172а данни, систематизирани чрез осъществяване на 2 проучване от Националния статистически институт, а именно: 3 Видно от посочената статистика, огромен брой хора имат постоянен и непрекъснат достъп до интернет. Това значи, че когато един обект на интелектуална собственост попадне в мрежата, то на практика до него имат достъп неограничен кръг от хора. Пряко засегнатите страни от 4 дигиталното пиратство са всички, които по някакъв начин са ангажирани със създаване и/или легално разпространение на интелектуална собственост. По отношение на проблема, може да се каже, че същият е с огромни мащаби. Престъпната дейност свързана с интелектуална собственост в световен мащаб е на второ място по генерирани приходи, при нулев или изключително нисък риск за извършителите. Липсата на осъдителни присъди за „дигитално пиратство“ и изключително оскъдната практика на съдилищата по отношение на престъпленията по чл.172а НК е притеснителна и налага законова промяна. Несправянето на държавата с този проблем влече след себе си големи негативни последици, като например възможността България да попадне в Списък по Раздел „Специален 301“, който се изготвя от Офиса на Търговския представител на САЩ. Това би довело до определени санкции и пропуснати инвестиции в икономиката на нашата страна. В публикувания на 27.04.2022 г. редовен годишен доклад по раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ относно защитата на правата на интелектуалната собственост се посочват държавите, които се оценяват като проблемни по отношение на защитата на правата на интелектуалната собственост. Въпреки дадената положителна оценка за напредъка на България при защита на правата на интелектуалната собственост, към страната ни са отправени някои критики (най-вече за интелектуалното онлайн пиратство). В резултат на предприетите мерки за противодействие на нарушаването на авторските права, България не е включена в „Списъка за наблюдение“, но са необходими допълнителни стъпки, изразяващи се в законодателни изменения, с оглед отстраняване на недостатъци в разследването и преследването на онлайн пиратството. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК) цели наказателното преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – например чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн комуникация за онлайн размяна на пиратско съдържаниe и всякакви други дейности, които могат да попаднат в дефиницията за „услуга на информационното общество“ по смисъла на Закона за електронната търговия, и които се извършват с посочената престъпна цел. Наказателната норма не цели преследване на отделните потребители на подобни пиратски произведения. На следващо място, разследването на подобен вид престъпна дейност предполага много добри познания при изследването и събирането на електронни доказателства и разследване в онлайн среда, което налага разширяването на предметната компетентност на следователите при Национална следствена служба. По този начин ще бъде използван капацитета на високо квалифицирани разследващи органи, с оглед постигане на значими резултати в краткосрочен и средносрочен план в борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността, значителна част от които се извършват при усложнена фактическа обстановка, включително и на териториите на няколко държави. Предложеното допълнение в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) е свързано с използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК, след измененията в Наказателния кодекс, обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г., с които бяха завишени наказанията за тези престъпления. Извън престъпленията, които попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, в останалите 5 случаи, често пъти се касае за усложнена организирана престъпна дейност, в която се използват информационни системи за комуникация, контрол и действие, и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин освен чрез използване и прилагане на специални разузнавателни средства. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство и/или чрез въвеждане само на нови технологични възможности. Необходимо е надграждане на действащата нормативна уредба, чрез създаването на нови престъпни състави, свързани с престъпленията против интелектуалната собственост и наказателното преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – например чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн комуникация за онлайн размяна на пиратско съдържаниe и всякакви други дейности, които могат да попаднат в дефиницията за „услуга на информационното общество“ по смисъла на Закона за електронната търговия, и които се извършват с посочената престъпна цел. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема, тъй като в Наказателния кодекс (НК) не е налице материалноправна основа за борба с противозаконното използване на различни обекти на интелектуалната собственост чрез изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество и наказателноправна защита срещу „онлайн пиратството“. Проблемът не може да бъде разрешен без наличието на правни норми, при които чрез технологично неутрален подход ще се противодейства на различни форми на посегателства срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Незаконодателни инициативи като обучения на практиците и разпространение на добри практики, макар безспорно да имат положителен ефект, не биха били достатъчни за разследването и преследването по наказателен ред на онлайн пиратството. Не може да бъде отговорено и на критиките, отправени спрямо Република България по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството. Списък по Раздел „Специален 301“ идентифицира наличието на търговски бариери, които се дължат на ограничения или неадекватна защита на правата на интелектуалната собственост (индустриална собственост и авторско право). Въпреки дадената положителна оценка за напредъка на България при защитата на правата на интелектуалната собственост, към страната са отправени и критики – най-вече в областта на онлайн пиратството. 1.4 Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не са необходими задължителни действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 6 1.5 Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценка на въздействието, тъй като следва да бъде отговорено на критиките, отправени спрямо Република България по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството. В резултат на поеманите от българските компетентни институции конкретни ангажименти, за 5-та поредна година България не е включена в „списъка за наблюдение“. Прогресът в рамките на това наблюдение ще се отрази на статуса на страната ни по отношение на Раздел „Специален 301”, където бележките спрямо България са свързани с разследването и преследването по наказателен ред на онлайн пиратството. 2. Цели: Основна цел: Предвид съществуващите проблеми предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, цели осигуряване на наказателноправна защита срещу „онлайн пиратството“. По този начин ще се противодейства на различните форми на посегателства срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Това от своя страна ще доведе до значими резултати в борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността. Чрез създаването на материалноправна основа за борба с противозаконното използване на различни обекти на интелектуалната собственост, ще се постигне ограничаване на случаите, свързани с т.нар. „онлайн пиратство“ и намаляване на посегателствата срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Разковничето на постигнатите успехи в борбата с торен тракерите и техните производни се крие в добрите и навременни законодателни решения. Ще бъде отговорено на критиките, отправени спрямо Република България по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството. За 5-та поредна година България не е включена в „списъка за наблюдение“. Прогресът в рамките на това наблюдение ще се отрази на статуса на страната ни по отношение на Раздел „Специален 301”, където бележките спрямо България са свързани с разследването и преследването по наказателен ред на онлайн пиратството. Ще бъде използван капацитета на високо квалифицирани разследващи органи, за постигане на значими резултати в борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността. Използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК ще доведе до предотвратяване и разкриване на тежки умишлени в случаите, при които се касае за усложнена организирана престъпна дейност, и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: • Автори и други първични носители на авторски права; • Министерският съвет; • Министерство на културата; 7 • Министерство на електронното управление; • Държавна агенция „Електронно управление“; • Министерство на правосъдието; • Органите на съдебната власт – съдии, прокурори, следователи; • Министерство на вътрешните работи; • Държавна агенция „Национална сигурност; • ФЛ и ЮЛ, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от посегателства срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право; • Неправителствени и други организации с интереси в областта; • Заинтересовани „специалисти” в областта на интернет комуникациите; • Обвиняеми и подсъдими лица; • Адвокатите, предоставящи защита по наказателни дела. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на наказателното право не е възможно да се посочи точен брой на потенциалните заинтересовани страни. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко касаят дефинираните проблеми. Констатираните проблеми ще продължат да съществуват и определените цели няма да бъдат постигнати, което ще се отрази на статуса на страната ни по отношение на Раздел „Специален 301”, където бележките спрямо България са свързани с разследването и преследването по наказателен ред на онлайн пиратството. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие прилагането на този вариант. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се отрази на статуса на страната ни по отношение на Раздел „Специален 301”, където бележките спрямо България са свързани с разследването и преследването по наказателен ред на онлайн пиратството. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: 8 При този вариант административната тежест не се променя. Не е налице административна тежест по отношение на заинтересованите страни или засегнати групи. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2: Нормативни промени в Наказателния кодекс, чрез които ще се осигури наказателноправна защита срещу „онлайн пиратството“, като по този начин ще се противодейства на различните форми на посегателства срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Това от своя страна ще доведе до значими резултати в борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността. С приемане на предложените изменения и допълнения ще се улесни наказателното преследване на престъпления, при които са засегнати множество защитени обекти на авторското право или сродни на него право. Чрез създаването на материалноправна основа за борба с противозаконното използване на различни обекти на интелектуалната собственост, ще се постигне ограничаване на случаите, свързани с т.нар. „онлайн пиратство“ и намаляване на посегателствата срещу защитени обекти на авторското или сродно на него право. Чрез добрите и навременни законодателни решения ще бъдат постигнати успехи в борбата с торен тракерите и техните производни. Ще бъде отговорено на критиките, отправени спрямо Република България по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост, най-вече в областта на онлайн пиратството. България няма да бъде включена в „списъка за наблюдение“. Прогресът в рамките на това наблюдение ще се отрази на статуса на страната ни по отношение на Раздел „Специален 301”. Избраният вариант на действие няма да засегне съществуващи режими и услуги, тъй като с него не се създава нито нов регистър, нито се въвежда и/или се променя съществуваща такса. Предложените нормативни засягат само Наказателния кодекс на Република България. Описание: 1. Основните положения в предлагания законопроект са промени, които касаят чл. 172а от Наказателния кодекс: Предлага се създаването на нов престъпен състав в чл. 172а, ал. 2 от Наказателния кодекс, включващ няколко отделни изпълнителни деяния, а именно: изграждането или поддържането на информационна система или предлагането на услуга на информационното общество. Всяко от тези деяния следва да се извършва със специална престъпна цел – извършване престъпно посегателство спрямо чужд обект на авторско или сродно на него право по чл. 172а, ал. 1 от Наказателния кодекс. С оглед последователност при тълкуването на наказателната норма в обективната страна на състава се използват легални термини с дефиниции, закрепени в чл. 93 от Наказателния кодекс (а именно „информационна система“). Важно е да се отбележи, че за да е съставомерно деянието по предложената нова алинея, не е необходимо да се е стигнало до реално извършване на престъпление по чл. 172, ал. 1 от Наказателния кодекс. Самият факт на изграждане или поддържане на информационна система или предлагане на услуга на информационното общество с престъпна цел представлява довършване на изпълнителното деяние и е основание за носене на наказателна отговорност. С предложената промяна се цели наказателното преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – например чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн комуникация за онлайн размяна на пиратско съдържани и всякакви други дейности, които могат да попаднат в дефиницията за „услуга на информационното общество“ по смисъла на Закона за електронната търговия, и които се извършват 9 с посочената престъпна цел. Наказателната норма не цели преследване на отделните потребители на подобни пиратски произведения. Наличието на престъпната цел следва да се доказва във всеки конкретен случай въз основа на наличните факти и обстоятелства. При всички положения, изграждането или поддържането на сайтове, платформи, приложения и други подобни, които разполагат с функционалности за правене на заявки, търсене и подреждане на пиратски произведения по определен признак (като каталози с пиратски филми, книги и други произведения в определен формат, с определено качество, със субтитри на даден език и т.н.), изтегляне на пиратски произведения на крайно устройство на потребителя или достъпване до пиратско произведение онлайн (т.е. без изтегляне на крайно устройство) могат да бъдат индикации за наличието на престъпната цел. Също така, удачно е систематичното мястото на новата норма да е именно в чл. 172а от Наказателния кодекс, за да е възможно приложението на привилегированата норма за наказване по административен ред при маловажни случаи (сега чл. 172а, ал. 5). Предлагат се промени в досегашната ал. 2 на чл. 172а (ал. 3 в новата редакция). Причина за това са ситуации, при които са извършени престъпления спрямо множество (в някои случаи хиляди или десетки хиляди) защитени обекти на авторско или сродно на него право и/или материални носители, съдържащи защитени обекти. Това неимоверно затруднява дейността на компетентните органи по разследването и разкриването на подобни престъпления поради необходимостта от изследването и индивидуализирането на всеки един обект или материален носител поотделно преди внасянето на обвинителен акт в съда. С предложенията се цели създаването на обективен, конкретно фиксиран и ясно определим количествен критерий, при достигането на който е налице достатъчно висока степен на обществена опасност, за да е се счита престъплението за довършено и да позволява внасянето на обвинителния акт в съда. Внасянето на обвинителния акт не е пречка успоредно с това да продължават процесуално-следствените действия спрямо всички останали засегнати обекти. Предлагат се два възможни алтернативни количествени критерия, наличието на който и да е от които е достатъчен, за да се счита престъплението за довършено – парична равностойност (на един или повече от обектите, която да надхвърля десет хиляди лева) или брой засегнати обекти (надхвърлящи петдесет броя). Предложената редакция има за цел да замени досега съществуващата постановка за „големи размери“, която се изясняваше по тълкувателен път посредством съдебната практика. Съществуващите квалифицирани състави за повторност или причиняване на значителни вредни последици се запазват и ще се прилагат към досега съществуващите престъпления и към новия състав в новата ал. 2. Промени се предвиждат и в режима на отнемане на обекта на престъплението. За момента същият се отнема, независимо чия собственост е. В някои случаи това може да доведе до несправедливи резултати – да засегнат права на трети лица, добросъвестно придобили пиратски произведения (вкл. възмездно), а също така е възможно обектите да имат определена полезност за правоносителите – напр. да служат за създаване на допълнителни защити, за обучения с оглед разпознаването на пиратски копия и др. под. Затова се предлага обектът да се отнема само ако принадлежи на дееца, което е в унисон с общия режим за отнемане на вещи в полза на държавата по чл. 53 от Наказателния кодекс. 10 2. По отношение на промени, които касаят Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) в част трета „Досъдебно производство“, глава шестнадесета „Общи положения“, чл. 194 „Разпределение на делата в досъдебното производство между разследващите органи“: Разширяването на предметната компетентност на следователите при Национална следствена служба е в пряка връзка с предоставената на следователите абсолютна компетентност, произтичаща от разпоредбата на чл. 194, ал. 1, т. 4 НПК, според която следователите извършват разследването и по дела с фактическа и правна сложност, както и с големия опит, който притежават. В Националната следствена служба (НСлС) има специализирани отдели за разследване по дела с особена фактическа и правна сложност, по дела за престъпления, извършени в чужбина, по искания за правна помощ, както и за разследване по дела в други случаи, предвидени със закон. В Националната следствена служба има отдел по криминалистика за подпомагане на разследването. Разполага с висококвалифицирани следователи, преминали множество обучения, автори на методики за разследване на различни видове престъпления, част от тях - преподаватели и в Националния институт на правосъдието. Предлаганите изменения целят да бъде използван капацитета на високо квалифицирани разследващи органи, с оглед постигане на значими резултати в краткосрочен и средносрочен план при борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността, значителна част от които се извършват при усложнена фактическа обстановка, включително и онлайн, а извършителите разполагат ресурсите си на териториите на няколко държави. Разследването на подобен вид престъпна дейност предполага много добри познания при изследването и събирането на електронни доказателства и разследване в онлайн среда. 3. По отношение на промени, които касаят Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС): Предложението за допълнение на НПК и ЗСРС е свързано с използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК, след измененията в Наказателния кодекс, обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г., с които с които бяха завишени наказанията за тези престъпления. Извън престъпленията, които попадат в хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, в останалите случаи, често пъти се касае за усложнена организирана престъпна дейност, в която се използват информационни системи за комуникация, контрол и действие, и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин освен чрез използване и прилагане на специални разузнавателни средства. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С предложните промени ще се противодейства на различните форми на посегателства срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Това от своя страна ще доведе до значими резултати в борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността. С приемане на предложените изменения и допълнения в Наказателния кодекс ще се улесни наказателното преследване на престъпления, при които са засегнати множество защитени обекти на авторското право или сродни на него право. Ще се постигне ограничаване на случаите, свързани с т.нар. „онлайн пиратство“ и намаляване на посегателствата срещу защитени обекти на авторското или сродно на него право. Чрез добрите и навременни законодателни решения ще бъдат постигнати успехи в борбата с торен тракерите и техните производни. Ще бъде отговорено на критиките, отправени спрямо Република България по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост, най-вече в областта на онлайн 11 пиратството. България няма да бъде включена в „списъка за наблюдение“. Прогресът в рамките на това наблюдение ще се отрази на статуса на страната ни по отношение на Раздел „Специален 301”. Освен предложените нормативни промени в Наказателния кодекс, други мерки за реализиране на варианта не са необходими. За изпълнението на предвидените законови промени не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Не се предвиждат промени в други нормативни актове. Предложеният проект на нормативен акт няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани негативни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Не оказва влияние върху административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3: „Ненормативна намеса“ Описание: Вариант 3 предполага разрешаване на идентифицирания проблем чрез осигуряване на методическа подкрепа посредством провеждане на информационни кампании и обучения, изготвяне на указания, насоки, с цел укрепване на административния капацитет и оптимизиране на административните процедури. Този вариант не може да преодолее посочените по-горе проблеми, тъй като са необходими законодателни изменения и допълнения на Наказателния кодекс, без които няма да бъде осигурено наказателното преследване на лицата, създаващи условия за онлайн пиратство – например чрез изграждането и поддържането на сайтове за торент тракери, уебплатформи, чат групи в приложения за онлайн комуникация за онлайн размяна на пиратско съдържани и всякакви други дейности, които могат да попаднат в дефиницията за „услуга на информационното общество“ по смисъла на Закона за електронната търговия, и които се извършват с посочената престъпна цел. 12 в страната свързани Не са вследствие същите статуса свързани Не са Не 1.1. включително 1.2. Няма „Специален собственост, компетентни „списъка с С ще на с Специфични Въздействия оказва Административна Опишете Опишете да бъде отговорено 301“ от Търговския най-вече в областта институции за наблюдение“. ни по отношение разследването и Положителни идентифицирани очаквани на прилагането на този (върху Отрицателни приемането на този продължат да съществуват страната ни по разследването и (върху въздействия: идентифицирани очаквани върху малките въздействие върху тежест: При този (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована специфичните въздействия информиране, на критиките, закон на САЩ на онлайн конкретни ангажименти, Прогресът в на Раздел преследването по (икономически/социални/екологични) положителни вариант. всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) вариант за действие и определените отношение на Раздел преследването по всяка заинтересована специфични и средните малките и средни вариант върху малките и – и количествено) страна/група заинтересовани с акцент върху малките такси, регулаторни отправени във връзка със пиратството. В за 5-та рамките на това „Специален 301”, наказателен ред икономически, страна/група няма да бъдат цели няма „Специален 301”, наказателен ред на страна/група въздействия. предприятия: предприятия. административната средните предприятия; всички значителни потенциални страни. Пояснете второстепенни. и средните предприятия режими, спрямо защитата резултат поредна наблюдение където на въздействия: социални заинтересовани въздействия: преодолени да бъдат където онлайн заинтересовани тежест не административна кои и административни Република България по Раздел на правата на интелектуална на поеманите от българските година България не е включена ще се отрази на статуса на бележките спрямо България са онлайн пиратството. или екологични въздействия страни) дефинираните проблеми, като постигнати, което ще се отрази на бележките спрямо България са пиратството. страни) се променя. тежест) икономически, социални и екологични въздействия, въздействия се очаква да бъдат значителни и кои административната тежест (задължения за услуги и др.) 5. Степени Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант 1 Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Осигуряване на наказателноправна защита срещу „онлайн пиратството“. По този начин ще се ниска висока ниска 13 противодейства на различните форми на посегателства срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Това от своя страна ще доведе до значими резултати в борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността. Чрез създаването на материалноправна основа за борба с противозаконното използване на различни обекти на интелектуалната собственост, ще се постигне ограничаване на случаите, свързани с т.нар. „онлайн пиратство“ и намаляване на посегателствата срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Разковничето на постигнатите успехи в борбата с торен тракерите и техните производни се крие в добрите и навременни законодателни решения. Ще бъде отговорено на критиките, отправени спрямо Република България по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост, най- вече в областта на онлайн пиратството. За 5-та поредна година България не е включена в „списъка за наблюдение“. Прогресът в рамките на това наблюдение ще се отрази на статуса на страната 14 ни по отношение на Раздел „Специален 301”, където бележките спрямо България са свързани с разследването и преследването по наказателен ред на онлайн пиратството. Ще бъде използван капацитета на високо квалифицирани разследващи органи, за постигане на значими резултати в борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността. Използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК ще доведе до предотвратяване и разкриване на тежки умишлени в случаите, при които се касае за усложнена организирана престъпна дейност, и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности. т с о н с а к и ф Е Цел 1: Осигуряване на наказателноправна защита срещу „онлайн пиратството“. По този начин ще се противодейства на различните форми на посегателства срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Това от своя страна ще доведе до значими резултати в борбата с ниска висока ниска 15 престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността. Чрез създаването на материалноправна основа за борба с противозаконното използване на различни обекти на интелектуалната собственост, ще се постигне ограничаване на случаите, свързани с т.нар. „онлайн пиратство“ и намаляване на посегателствата срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Разковничето на постигнатите успехи в борбата с торен тракерите и техните производни се крие в добрите и навременни законодателни решения. Ще бъде отговорено на критиките, отправени спрямо Република България по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост, най- вече в областта на онлайн пиратството. За 5-та поредна година България не е включена в „списъка за наблюдение“. Прогресът в рамките на това наблюдение ще се отрази на статуса на страната ни по отношение на Раздел „Специален 301”, където бележките спрямо България са свързани с разследването и преследването по наказателен ред на 16 онлайн пиратството. Ще бъде използван капацитета на високо квалифицирани разследващи органи, за постигане на значими резултати в борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността. Използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК ще доведе до предотвратяване и разкриване на тежки умишлени в случаите, при които се касае за усложнена организирана престъпна дейност, и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности. т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Осигуряване на наказателноправна защита срещу „онлайн пиратството“. По този начин ще се противодейства на различните форми на посегателства срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Това от своя страна ще доведе до значими резултати в борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността. Чрез създаването на материалноправна основа за борба с противозаконното ниска висока ниска 17 използване на различни обекти на интелектуалната собственост, ще се постигне ограничаване на случаите, свързани с т.нар. „онлайн пиратство“ и намаляване на посегателствата срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право. Разковничето на постигнатите успехи в борбата с торен тракерите и техните производни се крие в добрите и навременни законодателни решения. Ще бъде отговорено на критиките, отправени спрямо Република България по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост, най- вече в областта на онлайн пиратството. За 5-та поредна година България не е включена в „списъка за наблюдение“. Прогресът в рамките на това наблюдение ще се отрази на статуса на страната ни по отношение на Раздел „Специален 301”, където бележките спрямо България са свързани с разследването и преследването по наказателен ред на онлайн пиратството. Ще бъде използван капацитета на високо квалифицирани разследващи органи, за постигане на значими резултати в 18 борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост и киберпрестъпността. Използването на специални разузнавателни средства за престъпления по чл. 172а и 172б от НК ще доведе до предотвратяване и разкриване на тежки умишлени в случаите, при които се касае за усложнена организирана престъпна дейност, и необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности. 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите степента, в която вариантите ефективност, чрез която която отразява степента, съгласуваност, която показва чрез сравняване ще изпълнят се измерва степента, до която целите могат степента, до която на ключовите им определените цели, съгласно до която вариантите да бъдат постигнати разходи; вариантите съответстват положителни и основните постигат при определено на отрицателни въздействия. критерии за сравняване на вариантите: целите на предложението; ниво на ресурсите или при най-малко действащите стратегически документи. 6. чрез срещу изменения множество спрямо със В поредна където на Избор Вариант наказателноправна защитата резултат наблюдение онлайн на препоръчителен 2: Нормативни защита технологично неутрален защитени обекти на ще се улесни защитени обекти Република България на правата на на поеманите от година България не ще се отрази на бележките спрямо пиратството. Посочете вариант: промени в срещу „онлайн подход ще се авторско или наказателното на авторското по Раздел интелектуална българските е включена в статуса на България са свързани препоръчителните варианти Наказателния пиратството“. Ще противодейства сродно на него преследване на право. Ще бъде „Специален 301“ от собственост, най-вече компетентни „списъка за страната ни по с разследването за решаване на кодекс, се на право. престъпления, отговорено Търговския в институции наблюдение“. отношение и поставения чрез които ще се осигури създадат правни норми, при които различни форми на посегателства С приемане на предложените при които са засегнати на критиките, отправени закон на САЩ във връзка областта на онлайн пиратството. конкретни ангажименти, за 5-та Прогресът в рамките на това на Раздел „Специален 301”, преследването по наказателен ред проблем/проблеми. 19 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): При избрания вариант административната тежест не се променя. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Не се засягат регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Не се създават нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Препоръчителния вариант на засяга МСП. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 20 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Законопроектът е изработен и консултиран в работна група към министъра на правосъдието с участието на представители на Върховния касационен съд, Върховна касационна прокуратура, Висшия адвокатски съвет, Софийски университет “Св. Климент Охридски“, Университет по библиотекознание и информационни технологии, Министерството на правосъдието. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации в съответствие с изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Няма Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Наказателен кодекс; Годишният доклад по раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ може да бъде намерен на следния Интернет адрес: https://ustr.gov/sites/default/files/IssueAreas/IP/2022%20Special%20301%20Report.pdf.; 21 https://www.nsi.bg/bg/content/2808/%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF-%D0%BD%D0%B0- %D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0% B0-%D0%B4%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82 – Таблица №1 https://www.nsi.bg/bg/content/2814/%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0- %D1%80%D0%B5%D0%B3%D1%83%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%BD%D0%BE- %D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8- %D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82 – Таблица № 2 https://www.nsi.bg/bg/content/2826/%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0- %D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%B6%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%89%D0%B8- %D1%86%D0%B8%D1%84%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8- %D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F – Таблица № 3 https://www.nsi.bg/bg/content/2820/%D1%83%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0 %B2%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8- %D0%BE%D1%82-%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0- %D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF-%D0%B4%D0%BE- %D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82 – Таблица № 4 https://www.nsi.bg/bg/content/2872/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1 %82%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE- %D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82- %D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BA%D0%B8-%D0%B8-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B8- %D0%BF%D0%BE-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82 – Таблица № 5 https://www.nsi.bg/bg/content/2849/211- %D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D1%81- %D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF-%D0%B4%D0%BE- %D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82 – Таблица № 6 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Даниела Белчина – за директор на дирекция ,,Съвет по законодателство‘‘ 24.2.2023 г. X Signed by: Daniela Krumova Belchina

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон на Наказателния за изменение и допълнение кодекс (НК) Становище по ред: Единствено съгласуване Дата: 1 4 . 2 . 2 0 2 3 г . X 0 4 .0 4 - 1 7 / 1 4 .0 2 .2 0 2 3 г . S i g n e d b y : M i r o s l a v a V a s i l e v a D o k o v a В отговор на №: 91-00-183/22/07.02.2023 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет (УПМСНА) По С Решение 24 октомври 2022 кодекс (НК), със 24 октомври 2022 предлагането за допълнение в промяна да е нормотворческата Подобен е сред нормативните промени за периода законодателната инициатива: № 693 на Министерския съвет г. са одобрени 2 законопроекта сигнатура в системата на г. и с № 48-202-01-15 от 25 одобрение от Министерския един действащ кодекс в рамките влязла в сила, е в пълно дейност. подход не следва да се прилага актове, при които е 2014 – 2021 г., Годишен от 21 септември за изменение и Народното събрание, октомври 2022 г. съвет на три на по-малко от противоречие с добрите особено по отношение констатирана трайна доклад за извършване 2022 г. и с Решение № 819 от допълнение на Наказателния съответно с № 48-202-01-3 от Поддържаме становището, че законопроекта за изменение и шест месеца, преди първата практики по планиране на на НК, тъй като кодексът тенденция за чести промени (27 на оценка на въздействието през 2021 г., стр. 15). Извършената Народно събрание съвет (цитираните справка в системата на са внесени 11 законопроекта по-горе със сигнатура в Народното събрание за промени в НК, системата с № 48-202-01-3 показва, че в рамките на 48-то като 2 са от Министерския от 24 октомври 2022 г. и с № 48-202-01-15 от 25 октомври 2022 г.) и 9 са от народни представители (с № 48-354-01-27, 48-254-01-102, 48-254-01-97, 48-254-01-71, 48-254-01-73, 48-254-01-69, 48-254-01-58, 48-254- 01-31, 48-254-01-28). Основни което изключва качествено за чести промени инициативи по Народното събрание. показатели за качеството на честите ѝ промени. Във връзка законодателство, а в конкретния в НК, предлагаме МП отношение на НК след месец уредбата са нейната с това и като реална случай – и за преодоляване да обедини в един август 2022 г., които не стабилност и предвидимост, мярка за приемане на по- на трайната тенденция законопроект всички свои са разгледани и приети от гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 4 Предлагаме също да бъде извършен преглед и на внесените от народни представители законопроекти в периода, като по преценка, и в случай че има предложения, съвпадащи с приоритетите на МП в областта на наказателната политика, те също да бъдат включени в общия законопроект. В съответствие с предложението ни за изработване на общ законопроект за изменение и допълнение на НК, напомняме, че особено важна част от подготовката на всяка законодателна инициатива е съобразяването ѝ с политиката в областта и с предвидените мерки за реализиране на тази политика. Във връзка с това смятаме, че ако се приеме предложението ни за изработване на общ законопроект за изменение и допълнение на НК, той следва да отчита и да е насочен и към изпълнението на съответните относими мерки в областта (които предстои да бъдат изпълнени, които не са изпълнени в срок и/или друго, като например изпълнението на мерки от Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията (2021 – 2027 г.) и Пътна карта към нея, в приоритет 2 „Противодействие на корупционните престъпления“, мярка 1 и т.н.). Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: Изложението в раздел 1 следва да отговори на няколко основни въпроса, а именно - какъв е проблемът/проблемите, какви са същността и мащабите му, какви са причините за възникване на проблема/проблемите, кои са пряко засегнатите от проблема страни и/или обществени отношения, какви са/биха били негативните последици, ако проблемът продължи да съществува, какво е желаното положение и как би следвало да се постигне. В представената частична предварителна оценка на въздействието проблем е описан, без да е ясно какъв е реално. Видно от изложеното в оценка, проблемът може да бъде свързан евентуално с констатирана непълнота в уредбата и съответно – с необходимостта от включването на някои нови престъпни състави, които да отговарят на променените технологични реалности и на новите опасности за правата и интересите на гражданите и техните образувания, по повод злонамереното използване на информационни и комуникационни технологии (и/или друго). Проблемът например може да бъде изведен и като се отговори на въпроса до какво води липсата на уредба (и/или друго). След краткото дефиниране на проблема/проблемите предлагаме, преди описанието на проблема/проблемите, да се посочат конкретно кои са пряко засегнатите от проблема страни и обществени отношения, както и да се включат налични статистически данни и/или друга относима информация относно мащабите на проблема (например как е констатиран, описание на казуси, административна практика, съдебна практика и др.). След това предлагаме в хода на представянето, с оглед на дефинирания проблем, да се очертаят и какви са/биха били негативните последици, ако проблемът продължи да съществува, какво е желаното положение и обобщено - как би следвало да се постигне. При структуриране на информацията в този раздел препоръчваме да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Относно раздел 2 „Цели“: Необходимо е да бъдат определени цели, които съответстват на проблема/проблемите (включително след дефинирането на проблема съгласно препоръката от т. 1 от настоящото становище). Към момента проблем, цел и евентуален вариант на действие съвпадат, като нито гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 4 при дефиниране на проблема, нито при определяне на целите е ясно как са използвани насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието за дефиниране на проблем и за определяне на цели. Определените цели следва да са измерими, за да бъдат отправна точка при извършването на последваща оценка на въздействието на закона. Потенциалните цели например могат да бъдат свързани с изпълнение на стратегическите цели в областта, с ограничаване на т.нар. „онлайн пиратство“, намаляване на дела на посегателствата срещу защитени обекти на авторско или сродно на него право и др. При определяне на целите също препоръчваме да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Предлагаме за всяка от групите заинтересовани страни и органи да се включи кратка информация относно ролята и ангажиментите им в разглежданите процеси и брой, където е възможно. Предлагаме също кръгът от заинтересовани и засегнати страни и органи с ангажименти да се разшири с включване на например отделно на МК, МЕУ, ДАЕУ, както и на отделна група на неправителствени и други организации с интереси в областта и т.н. За определяне на максимално широк кръг на заинтересованите и засегнати страни може да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията“: Напомняме, че варианти за действие следва бъдат разгледани по всеки проблем (след дефинирането им в раздел 1 от оценката). В случай че съответният вариант на действие ще засегне съществуващи режими и услуги, дейността на регистри и/или се създава нов регистър, въвежда се такса и/или се променя съществуваща, предвиждат се административни наказания – това също е необходимо да се опише и/или да се посочи изрично, че съответният вариант не засяга изброените дейности. Видно от изложеното в оценката, Вариант 2 включва и промени в други закони. Във връзка с това напомняме, че въздействията от вариантите следва да се разглеждат и по отношение на всички предложени нормативни промени (не само в НК, а и в другите посочени закони), както и по групи засегнати и заинтересовани страни (във връзка с всички предложени промени) и при всички варианти. За правилно структуриране на информацията в този раздел по отношение на вариантите за действие предлагаме да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите“: След формулиране на конкретни проблеми в раздел 1 и измерими цели в раздел 2 от оценката, предлагаме и целите в този раздел да се актуализират в съответствие с целите от раздел 2. Относно раздел 11 „Информационни източници“: гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 4 от 4 В случай че при извършване на оценката са използвани източници (различни от нормативната уредба), които са достъпни в интернет, предлагаме в този раздел да се включат хиперлинкове към тези източници. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието, се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ 14.2.2023 г . X Sig n ed b y: N ik o lin a Sto ya n o va Sto ya n o va (НИКОЛИНА СТОЯНОВА)

СПРАВКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС Портал за обществени консултации и Приети/ № интернет страница на Предложения и становища Мотиви неприети Министерство на правосъдието Правя следните предложения за промени: 1. Адв. buenova § 1. В ал.1 на член 342 думите „моторно превозно средство“ се заменят с „пътно Направените (чрез портала за превозно средство“ - все пак тук става въпрос за ПТП, а съгласно ЗДвП ПТП не предложенията ще бъдат стават само с МПС, а с всяко ППС обсъждани при обществени Приема се стартиране на изменения консултации) Пълно безумие е да се отнема автомобилът, ако си просто пиян, а да не се за сведение. свързани с разпоредбите отнема, ако си пиян и си убил човек умишлено. на чл. 342, чл. 343, чл. § 2. В член 342 се създава нова алинея 5, която гласи: 343а, чл. 343б и чл. 343г. (5) В случаите по ал. 3 съдът отнема в полза на държавата пътното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му.“ Предлагам разделянето на квалифициращите обстоятелства в две групи, защото след последните изменения всеки един от Вас, ако направи нелепо ПТП, при което загине един и друг е със счупена ръка, ще лежи в затвора наравно с пияните и дрогираните. Считам това за несправедливо и предлагам това да се промени чрез следните изменения: § 3. Ал.3 на чл.343 се изменя по следния начин: „Ако от деянието е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице или деянието е извършено на пешеходна пътека, наказанието е: В б. а думата „шест“ се заменя с „четири“, а думата „десет“ се заменя с думата „седем“ В б. б думата „пет“ се заменя с „три“, думата „петнадесет“ се заменя с „дванадесет“, думата „десет“ се заменя с „пет“, а думата „двадесет“ се заменя с думата „петнадесет“. § 4. Ал.5 на чл.343 се изменя по следния начин: „Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или лицето без медицински причини откаже да бъде тествано за алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е 1 извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, наказанието е: а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до десет години; б) при смърт - лишаване от свобода от седем до петнадесет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от десет до двадесет години. § 5. Ал.5 на чл.343 става ал.6, а разпоредбата се променя по следния начин: „В случаите по ал. 5 съдът отнема в полза на държавата пътното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му.“ § 6. В чл.343а, ал.1, б. в и в б. г думите „ал.2“ се заменят с „ал.3“ - това го има и във проекта и трябваше да се случи още преди години § 7. В чл.343а, ал.1, б. б пред думите „до четири“ се добавя „ от 2 до“ § 8. В чл.343а, ал.1, б. б думата „две“ се заменя с „ три“, а думата „три“ се заменя с „ четири“ § 9. Ал.5 на чл.343б става ал.6 и числото 4 се заменя с числото 5, а думите „да присъди“ се заменят с „присъжда“. § 10. Ал.6 на чл.343б става ал.5 § 11. В чл.343г досегашният текст става ал.1. Създава се нова ал.2, която гласи: „Лишаването от права се налага задължително и в случаите на чл.55, ал.3 и чл.78, ал.4.“ Създава се нова ал.3, която гласи: „Ако деянието по ал.1 е извършено от лице без необходимата правоспособност, същото се налага и глоба до 5000лв.“ Считам за несправедливо, ако някой убие човек и има свидетелство да му се отнема, а ако няма да няма реципрочно наказание и същият индивид дори може веднага да си извади свидетелство за правоуправление и да започне да шофира. Това поставя нередовните в привилегировано положение спрямо редовните и правоспособни водачи. И моля Ви не ми пишете, че предложенията ми излизат извън рамките на проекта, защото все някой трябва да оправи поне глупостите, които забъркаха депутатите преди да излязат в лятна ваканция. Благодаря Предложение: 2. обществениzainteresovan_grazhdanin(чрез порталаконсултации)за ВвеществаЧл. 343. илиал. (3)технидумитеаналози""в пияносесъстояниезаменят илис "вследнетрезвоупотребасъстояниена наркотичнипод Приемаза сведение.се Направенитепредложенията ще бъдат обсъждани при изменения 2 въздействието на алкохол, наркотични вещества или техни аналози". свързани с разпоредбите, за които се отнасят. В Чл. 343б. ал.(3) думите "след употреба на наркотични вещества или техни аналози" се заменят с "в нетрезво състояние под въздействието на наркотични вещества или техни аналози." В Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, Чл. 23 ал. (2) думите "включително за техни метаболити, доказващи употребата им" се заличават. Мотиви: Същността на общественоопасното престъплението е грубата непредпазливост на шофьори, седнали зад волана в неадекватно състояние, с което създават опасност на себе си и околните на пътя. Текущата дефиниция "след употреба " не определя еднозначно престъплението и включва гранични случаи, които не представляват опасност и чието наказателно преследване е ненужно. Предложените промени целият да прецизират дефиницията, за да може да се избегнат ненужно наказателно преследване в някои гранични случаи и системата да се фокусира върху сериозните общественоопасни прояви. Долу съм посочил някои примерни казуси, произтичащи от дефиницията "след употреба": 1. Хипотези попадащи в дефиницията "след употреба на наркотични вещества", които не представляват общественоопасно престъпление: Шофьор е употребил преди няколко седмици, но е напълно адекватен; спазва правилата за движение и не създава проблеми на пътя. Такъв шофьор не извършва престъпление, поради липсата на наркотичен ефект, влияещ върху способността му да шофира, но може да попадне под ударите на Закона, ако бъде засечени метаболити в кръвта му, Шофьор, страда от "Паническо разстройство" и приемащ бензиодиазепини по лекарско предписание в терапевтични дози - не представлява опасност на пътя според листовката на медикамента. Шофьор с диагноза "Дефицит на вниманието и хиперактивност" след употреба на метилфенидат или амфетамин в терапевтични дози по лекарско предписание - установен е положителен ефект върху способността на шофиране при такива пациенти от това медикаментозно лечение. 2. Хипотези извън дефиницията "след употреба", но с подобна степен на обществена опасност: 3 Шофьор, страдащ от епилепсия, не употребява наркотици, но получава епилептичен гърч, докато шофира и причинява тежко ПТП. Той е седнал зад волана знаейки, че може да получи гърч и да убие някого. Страдащ от Инсомния шофьор не си пие приспивателните, за да може да шофира законно, но след 2-3 дни безсъние, заспива зад волана и причинява тежко ПТП. Шофьор с дефицит на вниманието спира лекарствата си, понеже трябва да шофира. По пътя се разсейва и причинява тежка катастрофа. Седнал е зад волана знаейки, че ще има проблем с концентрацията без да си пие хапчетата или ще има проблем с Полицията, ако ги пие. Като избере да спазва Закона, той излага себе си и околните на по-голям риск. Надявам се да оправим този важен Закон, за да може системата ни да се фокусира върху истинските общественоопасните престъпни и да не се преследват напразно хора, които не създават проблеми. 3. Адв. Анета Таджер и адв. С настоящото Предложение и становище бихме желали да представим на Вашето д-р Пламена Попова, внимание позиция по публикувания, на Портала за обществени консултации на Министерски съвет на Република България, Проект на Закон за изменение и Приема се, MS_register@government. допълнение на Наказателния кодекс (тук и по-долу „Проект на ЗИДНК“), в редакцията bg; legal@government.bg частта му относно разпоредбата на чл. 172б, ал. 3, следващ приетите изменения на текста в на същата разпоредба на Наказателния кодекс (тук и по-долу „НК“), обнародвани проекта е (чрез портала за в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 07.08.2023 г. съобразена с обществени ПРЕДЛОЖЕНИЕ направеното консултации) предложени Да бъде върната редакцията на чл. 172б, ал. 3 от НК, такава каквато беше до е. измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., а имено: “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” СТАНОВИЩЕ I. ЕФЕКТЪТ НА ПРОМЕНИТЕ, обн. в ДВ, бр. 67/04.08.2023 Промените на НК от 04.08.2023 г. дадоха светкавичен ефект – преустановиха се всякакви проверки по реда на чл. 172б от НК именно поради неяснотата какво ще се случи с иззетите стоки, като най-лесните въпроси са - ще се наложи ли на прокуратурата да връща фалшифицирани стоки, ако не бъде установен дееца на деянието и ако да, но кого точно ще бъдат върнати? Не става ясно, при приемането на измененията на НК от 04.08.2023 г., като и с 4 така предложените с настоящия Проект на ЗИДНК, направен ли е анализ колко висящи наказателни производства по чл. 172б, в досъдебна и съдебна фаза, има към настоящия момент и какъв е техният фактически състав? Направен ли е анализ на приключилите дела по чл. 172б и по-конкретно как и на какви основания са приключени тези дела? Ще дадем само няколко примера как приетите изменения и предложените такива, ще обезсмислят усилията на правоприлагащите органи да защитават правата на интелектуална собственост, като заявяваме, че при необходимост и интерес от Ваша страна, на база на делата, които имаме може да дадем и по-задълбочен анализ, но за краткия период от 14 дни това не е възможно да бъде направено. Първи пример - при действието на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (тук и по-долу „Регламент № 1383/2003“), за всяко едно задържане от митническите органи на фалшиви стоки се образуваше наказателно производство. Регламент № 1383/2007 г., беше отменен с Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (тук и по-долу „Регламент № 608/2013 г.“), но независимо, че с него беше въведена така наречената „опростена процедура“ за унищожаване на фалшивите стоки, по разпореждане на Районния прокурор на РП – Свиленград до 2016 г. РП – Свиленград (към настоящия момент ТО – Свиленград към РП – Хасково) продължи практиката да се образуват наказателни производства за всяко едно задържани на фалшиви стоки от митническите органи на МП „Капитан Андреево“. Към настоящия момент, за периода 2007 – 2016 г., имаме повече от 350 висящи досъдебно производства по описа на ТО – Свиленград, образувани въз основа на митнически задържания, но това са само делата, по които ние представляваме собственици на търговски марки. Реалната бройка на тези дела може да каже само прокуратурата на Република България. На базата на опита, които имаме от 2007 г. до настоящия момент, като се вземе под внимание, че представляваме повече от 250 собственика на търговски марки на територията на страната ни, можем да заявим, че повече от 80 % от митническите задържания се осъществяват на българо-турската граница. Почти 100 % от тези задържания са на стоки, които са предназначени за пазара на ЕС, т.е. те преминават българската граница транзитно. В повечето случай фирмите посочени като изпращачи и получатели на стоките не съществуват или не могат да бъдат установи дори при усилията, които полага българската прокуратура чрез международни съдебни поръчки да установи и/или разпита лицата, които по 5 някакъв начин са свързани със задържаните стоки. При тези митнически задържания стоките се задържат и отнемат от водачите на транспортните средства, обикновено камиони или автобуси. Много малък процент от тези дела приключват с присъди. Една малка част от тях са прекратени поради изтичане на давността и към момента очакваме още множество подобни актове от РП – Хасково, ТО – Свиленград. Дори за образувани досъдебни производство от 2007 г. все още няма актове на прокуратурата. Каква ще е съдбата на така задържаните фалшиви стоки, когото въобще не може да бъде установен кой е деецът на престъплението? При тези митнически случай не са касае за задържане на стотици, а на хиляди и десетки хиляди бройки, задържани са цели тирове пълни с фалшиви стоки. Втори пример – с развитието на он-лайн търговията, която получи и особено силен тласък при COVID пандемията рязко се увеличиха делата на задържани фалшиви стоки в пощенски и куриерски пратки. Има множество образувани досъдебни производства по сигнали от отделите по сигурност на големи куриерски компании в страната, при които има задържания, както на единични бройки, така и на големи количества текстил и парфюми, отново стотици и хиляди бройки, при които деецът не е собственикът на стоките. Собственик на стоките са получателите на стоките, но в българското законодателство закупуването на фалшиви стоки не е инкриминирано. Наказателна отговорност носи лицето, което съхранява, предлага за продажба и продава фалшиви стоки, но не и това, което ги купува. Какво става при тези хипотези? Органите на досъдебното производство ще изпращат пратките с фалшиви стоки на получателите, а дейците ще продължават да търгуват с фалшиви стоки? Трети пример - представляваме собственици на търговски марки по висящи досъдебни производства, които са образувани след успешни полицейски проверки в складове, отново със стотици хиляди иззети фалшиви стоки, в които не може да бъде установен кой е деецът – собствениците на складовете твърдят, че същите са отдадени под наем, наемателите пък твърдят, че стоките не са техни, други твърдят, че едни неизвестни за тях лица просто временно са им оставили стоките и т.н. Колкото и абсурдно да звучат тези защити тези, те много често се явяват както аргументи за прекратяване на наказателните производства във фазата на досъдебното производство. При делата по чл. 172б от НК, изключително разпространена е схемата стоките да са собственост на дружества в несъстоятелност, на лица поставени под запрещение, дори сме имали случаи, в които лицата са настанени в специализирани психиатрични заведения и т.н. Четвърти пример – българското наказателно право не познава корпоративната наказателна отговорност. Дори стоките да принадлежат на юридическо лице, наказателната отговорност е на физическо лице, което може да има най-различни взаимоотношения с ЮЛ. Най-логично в такива случаи е отговорност да носи 6 управителят, но много често наказателната отговорност са понесли продавачи, роднини на управителите /особено ако управителят вече има осъдителни присъди по чл. 172 б/, други лица в управлението на ЮЛ – имали сме случаи на финансови директори и т.н. Т.е. при тези хипотези дори да има деец, който задължително по българското законодателство е физическо лице, а собствеността е на ЮЛ – стоките ще бъдат ли върнати? Това е абсурдна ситуация при която ще има осъдено физическо лице, но тъй като стоките не му принадлежат ще бъдат върнати на ЮЛ, което не носи наказателна отговорност!? В практиката има случаи, в които наказателните производство са прекратени, поради смърт на дееца – при тази хипотеза какъв е правилният ход на прокурора? Деецът е починал и няма как да му се отнемат фалшивите стоки, които са предмет на престъплението /глаголното време в текста е сегашно „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца“, а не в минало – когато предметът на престъплението е принадлежал на дееца./ - това означава ли, че предметът на престъплението ще принадлежи на наследниците на дееца и прокурорът ще трябва да го отнеме от тях? С оглед горното, както и на посочените по-долу аргументи, многократно в настоящото ще бъде посочено, че правилният подход е да бъде върната предишната редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК /преди измененията обнародвани в ДВ, бр. 67/2023 г./, а именно: “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” II. ПРАВЕН ПРОБЛЕМ И НЕПРАВИЛНО ПРИРАВНЯВАНЕ НА ПРАВНИ ТЕКСТОВЕ Въпреки, че предмет на Становището е текстът на чл. 172б, ал. 3 от НК, с оглед яснота и юридическа прецизност ще бъде представен накратко коментар на чл. 172а и чл. 172б от НК, тяхното систематично място в същия, както и на приетите изменения в чл. 172а, ал. 7 от НК, обнародвани в ДВ, бр. 67/2023 г.. 1. Разпоредбата на чл. 172б, ал. 3 от НК Разпоредбата на чл. 172б от НК урежда наказателната отговорност при престъпления срещу индустриалната собственост (дял на интелектуалната собственост) и е приета с изменения и допълнения на НК, обнародвани в ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2026 г.. От 13.10.2006 г. до 07.08.2023 г., ал. 3 на чл. 172б от НК, която касае разпореждането с предмета на престъплението гласи следното: 7 “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” (подчертаването наше). С приетите изменения, обнародвани в ДВ, бр. 67/2023 г., този текст е променен по следния начин: “Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.” Мотиви за това изменение, конкретно на чл. 172б, ал. 3 от НК, не са представени от вносителите на законопроекта, нито изменението на текста е обсъждано (извън обсъждането на измененията на чл. 172а от НК, касаещи онлайн пиратството). С настоящия проект за ЗИДНК, се предлага допълнение на разпоредбата на ал. 3 на чл. 17б от НК, която ще придобие следната редакция, ако същите бъдат приети: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата и се унищожава.“ (подчертаванията наши) Мотивите, които са представени към настоящия ЗИД на НК относно изменението на чл. 172б, ал. 3 (както и на чл. 172а, ал. 7) визират „техническа грешка“, очевидно сочейки към пропуснатото допълнение „и унищожава“ при промените в НК през Август 2023 г. – преди малко повече от три месеца. Настоящото становище цели да изрази нашата позиция, че макар поправянето на техническата грешка (пропускът на „и унищожава“, допусната при промените на НК през м. август, 2023 г.) да е в правилната посока, редакцията на чл. 172б, ал. 3 (и след евентуалното коригиране на въпросния пропуск) е неуспешна, противоречи на принципните положения в наказателното право и нейното прилагане ще доведе до непреодолими трудности в борбата с престъпленията срещу индустриалната собственост. Защо това е така? 2. Настояща редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК Както беше посочено, настоящата редакция (след евентуално приемане на настоящия ЗИД на НК) ще гласи следното: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата и се унищожава.” В този смисъл, принципната промяна в режима на разпореждане с вещите, предмет на противоправното деяние по чл. 172б НК, въведена с измененията, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г., се запазва – и това е признакът за определяне “принадлежността“ на вещите, предмет на деянието. Предишната 8 редакция, действаща успешно, от 2006 г. до тази година, изрично посочваше, че собствеността върху вещите, предмет на изпълнителното деяние, не е признак, влияещ върху разпореждането с тях. За въвеждането на въпросното изменение в чл. 172б НК през м. август 2023 г. мотиви не са представени. Самият ЗИД на НК, довел до обнародване на промените в ДВ, бр. 67 от 2023 г., по специално-електронният документ носи заглавие „ЗИД на НК – онлайн пиратство“. Мотивната част, обосноваваща промените в НК се отнася до онлайн пиратството, престъпленията против авторските права и т.н. и обосновава необходимостта от въвеждане на нови състави на престъпления така: “В тази връзка…се предлагат промени, които имат за цел да надградят материалния закон по отношение на противодействието спрямо компютърно свързаните престъпления срещу интелектуалната собственост…. Престъпленията срещу интелектуалната собственост следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност, не само предвид правата и интересите на отделния автор, които засягат, а и предвид финансовите загуби за носителите на тези права, което се отразява и на приходите в държавния бюджет.” Мотиви за необходимостта от изменение на чл. 172б, ал. 3 от НК обаче не са посочени както за предходните изменения на НК, приети и обнародвани през месец август, 2023 г., така и защо тези изменения трябва да бъдат оставени, при условие, че разпоредбата може да бъде променена с настоящия законопроект. 2.1. Принципни различия между чл. 172а и чл. 172б от НК Част от изменения в НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г., действително засягат основно чл. 172а, уреждащ наказателната отговорност при деяния срещу авторските и сродните права. С едно изключение – промяната в разпоредбата на чл. 172б, ал. 3, която урежда режима на разпореждане с предмета на престъпленията срещу индустриалната собственост. Чл. 172а и чл. 172б от НК, макар и свързани (доколкото уреждат престъпления срещу интелектуалната собственост) също така се и различават. Съставите на чл. 172а от НК уреждат наказателната отговорност за деяния, чиито обект са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване на авторските и сродните права. Съставът на чл. 172б от НК урежда наказателната отговорност за деяния, чиито обект са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване на права върху индустриална собственост (марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение, порода животно, географско означение). Макар че и авторските/сродните права, и индустриалната собственост се включват в общото понятие интелектуална собственост, те все пак представляват 9 два отделни нейни дяла. И това е така от началото на развитието на съвременната интелектуална собственост. Това разделение/разбиране за интелектуалната собственост е прието и в Конвенцията за създаване на международната организация по интелектуална собственост (ратифицирана през 1970 г.), която в своя чл. 1 (определения) изрично сочи Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (от 1883 г., създаваща Парижкия съюз) и Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (от 1886 г., създаваща Бернския съюз). Съществуват редица различия между тези дялове на интелектуална собственост, обуславящи приемането на отделни международни актове (включително Парижката и Бернската конвенция), както и на отделни разпоредби/текстове, касаещи престъпленията срещу авторските и сродните права (чл. 172а) и срещу индустриалната собственост (чл. 172б) в българския НК. Автоматичното приравняване на тези престъпления (и текстовете, които ги регулират), просто защото принадлежат към общата група на интелектуална собственост, е недопустимо. Използването на понятието „онлайн пиратство“ се отнася до обекта на престъпно посегателство по чл. 172а от НК, но е неотносимо и нерелевантно към обекта на престъпно посегателство по чл. 172б от НК (индустриалната собственост). 2.2. Относно чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от НК Предвид горното и приравняването на режима на разпореждане с предмета на престъпление по чл. 172а и по чл. 172б, при това немотивирано по отношение на чл. 172б (извън бележките относно онлайн пиратството) е недопустимо. Обект на посегателство по чл. 172а от НК е чужд обект на авторско или сродно право. Обект на посегателство по чл. 172б от НК са обществените отношения възникнали от защитата по съответния правен ред на търговска марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно. В резултата на тяхната закрила се поражда изключително право на интелектуална собственост, което се нарушава чрез през производството, предлагането за продажба и продажба на фалшифицирани стоки /предмет на престъплението/. Мотивите към проекта на ЗИДНК (приет и обн. в ДВ, бр. 67/2023 г.), относно промяната на режима за разпореждане с предмета на престъпленията касаят единствено чл. 172а от НК и гласят следното (вж. стр. 3, абзац 5): “Промени се предвиждат и в режима на отнемане на обекта на престъплението. За момента същият се отнема, независимо чия собственост е. В някои случаи това може да доведе до несправедливи резултати – да засегнат права на трети лица, 10 добросъвестно придобили пиратски произведения (вкл. възмездно), а също така е възможно обектите да имат определена полезност за правоносителите – напр. да служат за създаване на допълнителни защити, за обучения с оглед разпознаването на пиратски копия и др. Затова се предлага обектът да се отнема само ако принадлежи на дееца, което е в съответствие с общия режим за отнемане на вещи в полза на държавата по чл. 53 от Наказателния кодекс.” (подчертаването наше). Пиратските произведения обаче нямат нищо общо с обекта на престъпление по чл. 172б от НК, който засяга индустриална собственост, а не чужди обекти на авторски и сродни права. И автоматичното им приравняване е абсолютно недопустимо. Обектът на престъпление по чл. 172б от НК са обществените отношение породени от изключителните права на индустриална собственост, а предметът на престъплението са фалшифицираните стоки – те съществуват независимо от престъпния деец, върху тях престъпникът въздейства и така се засяга самото правоотношение. Действително, разпоредбата на чл. 172а, ал. 5 (настояща ал. 7) в периода от 1995 г. до 2006 г. е гласяла “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния.” Явно, с въвеждането на престъпленията по чл. 172б от НК през 2006 г., законодателят е счел за необходимо да се уеднакви режима на разпореждане с предмета на престъплението по двете разпоредби. Това не означава обаче, че при настоящите изменения, автоматичното приравняване на режима е обосновано. Очевидно мотиви за промяната на този режим по отношение на престъпленията по чл. 172б НК въобще липсват (в мотивите се коментират единствено пиратски произведения, които не са предмет на деянието по чл. 172б от НК). Автоматичното уеднаквяване не може да бъде мотив, още повече като се има предвид, че прилагането на разпоредбата на чл. 172б НК от 2006 г. досега е успешно. 2.3. Член 53 от НК Ако все пак бъде прието, че разпоредбата на чл. 172б, ал. 3 от НК е била променена да за бъде в унисон с общата разпоредба на чл. 53 от НК, то нека да погледнем какво предвижда същата: „Чл. 53. (1) (Предишен текст на чл. 53 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата: 11 а) (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност; б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и: а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и б) (изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване; когато облагата липсва или е отчуждена, присъжда се нейната равностойност.“ След изменението на НК от 04.08.2023 г. и ако бъде прието сега направеното предложение, текстът на чл. 172б, ал. 3 ще придобие следната редакция: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата и се унищожава.“ (подчертаванията наши). Разпоредбата на чл. 53 от НК, в ал. 1 и ал. 2 визира две различни хипотези – в ал. 1 – вещите принадлежат на виновния, като в т. „а“ вещите са средство на престъплението, а в т. „б“ са предмет на престъплението, а в ал. 2, т. 1 законодателят е акцентирал на вещите, предмет или средства на престъплението, чието притежание е забранено, без да обвързва по какъвто и да е начин вещите с виновния или дееца на деянието. Несъответствието между двете разпоредби (чл. 53, ал. 1, т. „б“ и 172б, ал. 3 от НК) е и много добър повод за разнообразни тълкувания на въведените в 172б, ал. 3 условия за отнемане на предмета на престъплението. Съгласно сегашната разпоредба на чл. 172б, ал. 3 от НК, за да бъде отнет предметът на престъплението, то същият трябва да „принадлежи на дееца“. Деецът на деянието, обаче, може да бъде виновно или невиновно лице. Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК, предвижда отнемане на вещите предмет на престъплението ако принадлежат на „виновно“ лице, а не на дееца, както и фактът, че при първата си редакция разпоредбата на чл. 172а, ал. 5 (обн. ДВ, бр. 50 от 01.06.1995 г., която предхожда приемането на чл. 172б от НК) е предвиждала, че „Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния.“, то със сигурност ще се появят различни тълкувания на новата разпоредба – дали деецът трябва да е виновен или не. И ако бъде извършено тълкуване на разпоредбата, като бъдат взети под внимание Мотивите към Проект за ЗИДНК, последният обнародван през месец август, 2023 г., а именно уеднаквяване на режима по чл. 172б, ал. 3 и чл. 53, то 12 по-вероятното тълкуване ще бъде стеснителното. Интересно би било тълкуването и прилагането на хипотезата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от НК, ако се приеме, че в Мотивите към проекта на ЗИДНК, последният обнародван в ДВ, бр. 67/04.08.2023 г., препраща към тази разпоредба на 53 от НК. Действително производството, разпространението, предлагането за продажба и продажбата на фалшиви стоки е забранено, но купуването им не е – може да са окаже, че в бъдещите наказателни производство ще има само купувачи на такива стоки /с оглед на прецизност – има законодателства, които инкриминират и купуването и притежанието на фалшиви стоки/. Считаме, че подходът приет от законодателя при приемането на чл. 172б от НК, и в частност на ал. 3, през 2006 г. и успешно прилаган до август, 2023 г., а именно да бъде предвидено изрично безусловно отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата и той да бъде унищожен, без да бъдат поставяни каквито и да е условия относно собствеността на този предмет, е правилният и в най-пълна степен защитаващ правата на индустриална собственост. 2.4. Принципно противоречие на чл. 172б, ал. 3, настояща редакция, с ТРИПС Приемането на настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК (дори и след евентуалното коригиране на въпросната техническа грешка) би било и в конфликт с принципните положения на Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС). Систематичното тълкуване на чл. 61 и чл. 46 от Споразумението ТРИПС ясно демонстрира, че е налице различен режим по отношение на разпореждането с предмета на деянието в случаите на i) пиратски произведения/ (copyright piracy) и ii) фалшифициране на търговски марки (trademark counterfeiting) (най-честите случаи, в които се прилага чл. 172б от НК е именно при престъпления срещу търговски марки). При всички положения, чл. 46 от Споразумението ТРИПС предвижда следното, което се отнася, както до пиратските произведения (чл. 172а от НК), така и до фалшифицираните стоки (чл. 172б от НК): “За да създадат ефективно средство за предотвратяване на нарушенията, съдебните власти следва да бъдат упълномощени да наредят установените в нарушение стоки да бъдат разпоредени извън търговските канали, без каквато и да било компенсация и по начин, чрез който да се избегне каквато и да било вреда за притежателя на правото, или в случай, че това е в разрез със съществуващите конституционни изисквания, да бъдат унищожени.” Чл. 46 от Споразумението ТРИПС изрично визира случаите на фалшифициране 13 на търговски марки, и ги разглежда дори и извън общия кръг на нарушени права, предвиждайки и по-висока степен на грижа. При условие, че според новия режим на разпореждане с предмета на престъплението по чл. 172б от НК, въведен с измененията и допълненията на НК, обн. в ДВ бр. 67/2023 г., предвиждащ отнемане в полза държавата (и евентуално унищожаване – с настоящия ЗИД на НК), за да се осъществи това разпореждане е необходимо въпросните вещи да „принадлежат на дееца“, то тогава главният въпрос е – какво се случва с вещите, които не принадлежат на дееца, но са противоправни (нарушават права върху обект на индустриална собственост)? Явно е, че допускането на такива стоки в търговските канали е в директно противоречие със задълженията на Република България по Споразумението ТРИПС и цитираната по-горе разпоредба на чл. 46 от Споразумението. Между другото, този въпрос стои и по отношение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 7 от НК – въпреки че при въпросната разпоредба е дадена някаква обосновка, остава въпросът как точно ще бъде гарантирано, че противоправни вещи (пиратски произведения и фалшифицирани стоки) остават извън търговските канали на разпространение при условие, че не принадлежат на дееца. 2.5. Противоречие със специалните закони – Закон за марките и географските означения (ЗМГО) и Закон за промишления дизайн (ЗПД) Известно е, че разпоредбата на чл. 172б от НК е бланкетна и препраща за неуредените понятия към специалните закони. Режимът за разпореждане с фалшифицираните стоки, предмет на нарушение според релевантните специални закони, включително ЗМГО и ЗПД се различава от подхода съгласно настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК. Разпоредбата на чл. 127 от ЗМГО урежда административнонаказателната отговорност при осъществяване на административни нарушения и съответните наказания. Съгласно чл. 127, ал. 5 от ЗМГО: “Предметът на нарушението по ал. 1 - 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.” Разпоредбата на чл. 65 от ЗПД урежда административнонаказателната отговорност при осъществяване на административни нарушения и съответните наказания. Съгласно чл. 65, ал. 4 от ЗПД: “Продуктите, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на промишления дизайн или упълномощеното от него лице може да присъства на унищожаването.” 14 Очевидно, създаването на абсолютно различен, при това по-лек (вж. по-долу т. 2.5.) режим на разпореждане с предмета на престъплението (от режима за разпореждане с предмета на нарушението съгласно специалните закони ЗМГО и ЗПД) - е в противоречие с основните принципи на правото и законотворчеството въобще. Това само по-себе си би опорочило и воденето на наказателни производства при нарушения върху права на индустриална собственост. Струва си да се отбележи, че режимът за разпореждане с предмета на нарушението при административните нарушения срещу авторски/сродни права се различава от описания по-горе режим при обектите на индустриална собственост (уреден в съответните специални закони). Според специалния за чл. 172а от НК закон, Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и по- специално чл. 97, ал. 16 ЗАПСП – предметът на нарушението може да се отнеме в полза на държавата, като отнетите вещи подлежат на унищожаване. Тоест, при нарушенията на авторски/сродни права и специалния закон допуска определени случаи, в които предмета на нарушението не се отнема, съответно унищожава. 2.6. Практически проблеми при евентуалното прилагане на чл. 172б, ал. 3 от НК Новата редакция на чл. 172б, ал. 3 НК е немотивирана, лишена от правна и фактическа обосновка и е практически неприложима. Тази редакция е очевидно и в противоречие със задълженията на Република България по Споразумението ТРИПС. Редакцията практически създава ново разграничение на фалшифицираните стоки (което е в буквално противоречие със задълженията на Република България по релевантните международни споразумения) и дефинира фактически два типа предмет на престъплението по чл. 172б от НК, независимо, че обектът на престъпление по чл. 172б от НК е един и същи – изключителното право на интелектуална собственост: i) Фалшифицирани стоки, които принадлежат на дееца ii) Фалшифицирани стоки, които не принадлежат на дееца. Режимът на разпореждане с предмета на престъпление е „установен“ само по отношение на фалшифицираните стоки, които принадлежат на дееца. Това разграничение фактически променя и обекта на престъплението по чл. 172б от НК - явно обект на престъплението вече не са отношенията, които осигуряват упражняването на изключителните права върху обекти на индустриална собственост, а отношенията, които осигуряват упражняването на изключителните права върху обекти на индустриална собственост, в случай на тяхното засягане от собственици на фалшифицирани стоки/вещи. Настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК по същество поставя акцента не върху борбата с фалшифицираните стоки, а върху дееца (лицето, на които 15 фалшифицираните стоки принадлежат). Създаването на два режима за разпореждане с предмета на престъплението по чл. 172б от НК (в зависимост от тяхната принадлежност) създава реално изместване на акцента в разследванията и изключително утежняване на воденето на наказателни производства в тези случай. Основният въпрос на наказателните производства ще бъде установяване „принадлежността“ на предмета на престъплението – за дееца, или за друго лице. Утежняването по този начин на воденето на наказателни производства със сигурност ще доведе и до спад в успеваемостта на наказателното преследване на престъпленията против индустриалната собственост и конкретно срещу фалшифицираните стоки. Както се посочи по-горе, чл. 172б, ал. 3 от НК, в новата си редакция създава две групи фалшифицирани стоки, собствеността върху които ще се превърне главен въпрос за установяване в рамките на наказателните производства. И това е така, защото за „фалшифицираните стоки, които не принадлежат на дееца“ чл. 172б, ал. 3 от НК не създава режим на разпореждане. Последното практически означава, че (след като фалшифицираните стоки не подлежат на отнемане в полза на държавата /и евентуално унищожаване/) същите ще могат да бъдат връщани - на собственика! Другият интересен въпрос ще бъде кой е собственикът? Реално се допуска връщане на фалшифицирани стоки, предмет на престъпление, в търговските канали за разпространение, което е в явно противоречие с международните задължения на Република България, включително по Споразумението ТРИПС. III. ИЗВОДИ Престъплението по чл. 172б от НК визира случаи на противоправно използване в търговската дейност на чужди обекти на индустриална собственост. Най-често деянията, които осъществяват престъпния състав на чл. 172б от НК са срещу изключителни права върху търговски марки. Редакцията на чл. 172б от тази година (с вече обнародвания в ДВ, бр. 67 от 2023 г., както и съгласно настоящия ЗИД на НК, целящ корекция на техническа грешка) по същество създава нова категория вещи, предмет на това престъпление – фалшифицирани стоки, които не принадлежат на дееца. За тази категория стоки не е предвиден режим на разпореждане, което допуска връщането им на техния собственик (стига последния да не е деец), а това по същество допуска връщането на фалшифицирани стоки в търговските канали за разпространение. Това е в явно противоречие с международното право в областта на интелектуалната собственост, включително в Споразумението ТРИПС. 16 Нещо повече, тези изменения на чл. 172б, ал. 3 от НК са извършени (с обнародвания в ДВ, бр. 67 от 2023 г.) без каквито и да е мотиви и аргументация, освен бележките за онлайн пиратството и пиратските произведения (които както беше описано по-горе са абсолютно неотносими към чл. 172б НК, регулиращ наказателната закрила върху индустриална собственост, а не върху авторски/сродни права). Дори и да има реални мотиви за промяна на режима за разпореждане с предмета на престъплението по чл. 172а НК (свързани с онлайн пиратството), такива – по отношение на чл. 172б от НК (фалшифицирани стоки) няма. Недопустимо е да се извършват автоматични промени по уеднаквяване на разпоредби (които макар и свързани, се различават съществено както в обекта, така и в предмета на престъплението) при това без каквато и да е мотивация. От 2006 г. до август 2023 г. действа редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК, съгласно която: “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” При горната редакция е установен режим, позволяващ да се разпоредят/изведат фалшифицираните стоки, предмет на престъпление по чл. 172б от НК, извън търговските канали за разпространение. Този режим на разпореждане е съобразен със задълженията на Република България по Споразумението ТРИПС и по-специално чл. 46 от Споразумението. Настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК очевидно не отговаря на Споразумението ТРИПС, тъй като създава явна възможност за връщане в търговските канали за разпространение на фалшифицирани стоки – в случай, че фалшифицираните стоки не принадлежат на дееца, разпореждането със същите е възможно да бъде извършено по този начин. Доколкото редакцията на чл. 172б, ал. 3 НК, действала до август, 2023 г. е очевидно съобразена с международните задължения на Република България, а настоящата редакция не е, предлагаме МС да предложи връщане на отменения текст (чиято отмяна така или иначе е немотивирана и е очевидно резултат на по- голяма техническа грешка, отколкото само пропускът „и унищожава“). 17 БЪЛГАРСКАТА Българската национална група на Международната асоциация за закрила на 4. НАЦИОНАЛНА интелектуалната собственост (БНГ на AIPPI) е сдружение с нестопанска цел, ГРУПА НА създадено преди повече от 20 години, обединяващо водещи представители по МЕЖДУНАРОДНАТА индустриална собственост, лица с професионални интереси в областта, както и АСОЦИАЦИЯ ЗА индустриални предприятия, притежатели на обекти на индустриална ЗАКРИЛА НА собственост. Членовете на групата са задължително членове и на Приема се, ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (AIPPI) – редакцията СОБСТВЕНОСТ най-старата в света правозащитна организация в областта на Интелектуалната на текста в собственост, учредена още през 1897г. проекта е E-mail: aippi@aippi.bg Web: С настоящото се обръщаме към Вас във връзка с предложения проект на ЗИД на съобразена с www.aippi.bg НК, изготвен от Министерство на правосъдието и публикуван в платформата за предложени (подадено по ел. поща в обществени консултации на ето. МП) https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7958, на 15.11.2023 г., с оглед необходимостта от спешно изменение на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от Наказателния кодекс/НК, обн. бр. 67 на ДВ от 4.8.2023. и възстановяване на работещите текстове на тези разпоредби (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Както е известно, през месец август 2023 г. (бр. 67 на ДВ от 4.8.2023 г.) бяха обнародвани и влязоха в сила промени в НК, с които бяха допълнени и изменени някои текстове, касаещи престъпленията против интелектуалната и индустриалната собственост. Наред с редица подобрения, касаещи противодействието на т.нар. онлайн пиратство, със ЗИД на НК бе извършено и важно изменение на разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 (предишна ал. 5) от НК и чл. 172б, ал. 3 от НК, на база на които от 2006 г. досега фалшивите стоки и пиратските копия като предмет на престъпленията против художествено литературната и индустриалната собственост подлежаха първо на отнемане в полза на държавата, независимо от това чия е собствеността върху тях, и второ на унищожаване. Цитираните разпоредби бяха имплементирани в българското законодателство през 2006 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в рамките на процеса по присъединяване на Р България към Европейския съюз и съответстват както на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, така и на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, представляващо Приложение 1В от Маракешкото споразумение за създаване на Световна търговска организация (Споразумение ТРИПС). Възприетият на международно ниво подход по отнемане в полза на държавата и унищожаването на фалшивите стоки и пиратските копия следва логиката, че след като такива стоки/копия веднъж бъдат открити и иззети от компетентните органи в рамките на съответните производства, същите следва да бъдат изведени от търговски оборот и 18 унищожени, тъй като в противен случай биха станали предмет на ново нарушение/престъпление. Следва да отбележим, че приетите през 2006 г. разпоредби се прилагаха непротиворечиво в съдебната практика повече от 15 години, в резултат на което бяха изведени от търговския оборот огромни количества фалшиви стоки и пиратски копия чрез тяхното отнемане в полза на държавата и последващо унищожаване. Това е и една от основните причини Р България понастоящем да бъде извън негативния списък по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост. В тази връзка с тревога констатираме, че тези достижения на българското правораздаване ще бъдат заличени с актуалните редакции на разпоредбите на НК, а именно чл. 172а, ал. 7 (предишна ал. 5) от НК относно пиратските копия на обекти на художествено литературната собственост и чл. 172б, ал. 3 от НК относно фалшивите стоки, и бихме искали да изразим нашето професионално становище, че тези нови разпоредби значително ще затруднят ефективното правоприлагане и неоправдано ще ограничават възможностите за противодействие на незаконното разпространение на фалшиви стоки и пиратски копия. Предложената корекция на разпоредбите с проекта на ЗИД на НК, изготвен от Министерството на правосъдието и публикуван за обществени консултации на 15.11.2023 г., която предвижда допълване на разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от НК единствено с думите „и се унищожава“, пропуснати според вносителя в резултат на техническа грешка, за съжаление не решават поставените по-горе проблеми. 3 Обнародваните в бр. 67 на ДВ от 4.8.2023 г. разпоредби гласят следното: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“ Считаме, че тази формулировка съдържа съществени недостатъци и крие сериозни рискове за правоприлагането поради следните причини: 1. Съгласно актуалните текстове на отнемане в полза на държавата ще подлежат единствено и само пиратски и фалшиви стоки, които принадлежат на дееца, което на практика означава че по отношение на пиратските и фалшивите стоки, които не са собственост на дееца, макар да са предмет на престъплението, няма да е налице правно основание за тяхното отнемане и респективно извеждане извън търговски оборот. Това от своя страна би компрометирало усилията на компетентните органи да противодействат ефективно на разпространението на фалшиви и пиратски стоки, доколкото практиката е категорична, че механизмът на тази престъпната дейност е сложен, а в престъпните схеми на производство, внос, разпространение, съхраняване и др. на фалшиви стоки и пиратски копия участват голям брой лица, като деецът обикновено е подставено лице или посредник, което не е собственик на процесните стоки, а истинския собственик на фалшиви стоки и пиратски стоки често остава скрит или неизвестен. Налице е 19 реален практически риск фалшиви пиратски стоки да бъдат освобождавани от компетентните органи и да навлязат в търговски оборот, при това официално освободени от страна на държавата, което ще се отрази негативно както на местния продуктов пазар, така и на международните позиции на нашата страна в сферата на международната търговия и задълженията й по международните и регионалните споразумения за зачитане и ефективна защита на правата върху интелектуална и индустриална собственост. Причина за това е фактът, че иззетите стоки, независимо дали са собственост на дееца или не, са произведени без съгласието на притежателя на правото, т.е. са фалшификати или пиратски копия. Фактът, че те преминават в патримониума на държавата не може да санира в случая порок като липсващата воля на правоносителя. Ако впоследствие се допусне повторно използване на тези стоки, като например бъдат върнати на извършителя, изнесени на публичен търг и респ. отново станат част от гражданския оборот, те ще станат предмет на нови престъпления и нарушения. Това е и съществената разлика със случаите на отнемане на пътно превозно средство при транспортните престъпления – там ще е от значение дали това средство е собственост на дееца или не. Още повече, дори и да бъде установен реалният собственик на фалшивите и пиратски стоки, той най-вероятно ще е юридическото лице осъществило съответните търговски сделки, което няма как да е деецът на престъпните деяния по чл. 172а и чл. 172б от НК. 2. Премахнато е правното основание, на база на което се постановява унищожаване на иззетите пиратски и фалшиви стоки. Това на практика означава, че след като бъдат отнети в полза на държавата, същите ще следва да бъдат или съхранявани от държавата (очевидно за нейна сметка), или да бъдат изнесени от нея за публична продажба, при което отново тези забранени стоки и нелегални копия ще навлязат в търговски оборот и отново ще представляват предмет на нови нарушения/престъпления. Очевидно е, че това не са работещи решения когато става въпрос за пиратски и фалшиви стоки и това налага спешна промяна и връщане на старите текстове (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Следва да се има предвид и факта, че разпоредбите с изземването и унищожаването на фалшиви и пиратски стоки остават в сила в рамките на административно-наказателните производства съответно по ЗАПСП и ЗМГО, но с цитираните промени в НК се появява двойнствен и противоречив режим, по смисъла на 4 който за по-тежко наказуеми случаи стоките няма да се отнемат и унищожават, а за по-леко наказуеми ще се отнемат. Това ще доведе до множество тълкувания и противоречива практика, което ще е поредния удар срещу ефективното правораздаване в случаите на нарушенията и престъпленията срещу обекти на интелектуалната собственост. В допълнение към горното следва да посочим, че категорично не споделяме 20 аргументите, заложени в мотивите в ЗИД на НК (бр. 67 на ДВ от 4.8.2023 г.) за приемането на атакуваните разпоредби, където например се твърди, че отнемането на предмета на престъплението в някои случаи можело да доведе до засягане на права на трети лица, добросъвестно придобили на възмездно основание фалшиви стоки и пиратски копия. Този аргумент е абсурден – презумира се добросъвестност от страна на лице, което в търговската си дейност използва фалшиви и пиратски стоки. И ако може да се приеме, че дадено физическо лице може да е добросъвестно и да придобие за лично ползване единични бройки от дадена фалшива стока, за което не следва да носи наказание (макар в страни като Франция и Италия подобни деяния се санкционират със сериозни глоби), то това не може да се отнася до използване на такива стоки в търговската дейност на дееца. Съставът на чл. 172б от НК императивно изисква именно такава дейност, следователно извършителят ще е лице, което по занятие осъществява търговия с такива стоки и няма как да бъде добросъвестен. Основният състав на чл. 172а от НК също предполага подобно тълкуване. Както посочихме по-горе, международно възприетият подход за противодействие на разпространение на фалшиви и пиратски стоки изисква извеждането им извън търговски оборот чрез отнемането им в полза на държавата и последващото им унищожаване. Този подход се базира на принципа, че последваща сделка с фалшивите стоки и пиратските копия не може да ги превърне в законни стоки/копия или да замести изначално липсващата оторизация от правоносителя. В тази връзка НК защитава преди всичко обществения интерес, който налага гаранции за правата върху интелектуална собственост, като същевременно предоставя възможност на заинтересованите добросъвестни лица да упражнят своите права по гражданскоправен ред. Що се отнася до аргумента, че фалшивите и пиратски стоки не следвало да бъдат унищожавани, тъй като имали определена полезност за правоносителите с оглед провеждане на обучения за разпознаване на фалшиви и пиратски стоки, то това не може да бъде възприето сериозно – правоносителите отдавна са изградили ефективни системи за обучение за разпознаване на фалшиви от оригинални стоки, за които не е необходимо да разчитат на иззетите фалшиви стоки (които могат да са стотици хиляди бройки) – достатъчни са единични мостри, с които правоносителите се снабдяват или чрез пробни покупки или по реда на Регламент 608/2013 г. 3. Не на последно място бихме искали да вземем отношение и по становището, поддържано от някои експерти и от отделни представители на прокуратурата, че промяна в цитираните текстове не се налага, доколкото нормата на чл. 53, ал. 2 от НК предвижда отнемане в полза на държавата на вещи, притежаването на които е забранено, което важало и за фалшиви стоки и пиратски копия, следователно нямало пречка същите да се отнемат и унищожават и без изричен текст. Следва да се има предвид, че никъде в законодателството не е изрично предвидено, че е забранено притежаването на пиратски и фалшиви стоки, което се извежда по 21 тълкувателен път от изключителния характер на правата от областта на интелектуалната собственост. На следващо място, нормите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от НК предвиждат отнемането да е допустимо единствено в хипотезата, че вещите принадлежат на дееца. Доколкото това са специални норми, те ще 5 дерогират приложението на общите норми по чл. 53, ал. 2 от НК. Поради това не следва да се допуска цитираните текстове да станат предмет на различни тълкувания и оттам на противоречива практика, която ще блокира правилното им прилагане. Бихме искали да напомним, че подобна дискусия бе проведена при първоначалното приемане на текстовете през 2006 г., като тогава надделя становището, че за да се избегне превратно тълкуване, е необходим изричен текст в специалните състави, предвиждащ отнемане и унищожаване на предмета на престъплението, независимо чия собственост е. Предвид изложените по-горе доводи, бихме искали да изразим необходимостта от спешно изменение на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от Наказателния кодекс/НК, обн. бр. 67 на ДВ от 4.8.2023, и в следствие на предприетата законодателна инициатива да се стигне до премахване на измененията в цитираните разпоредби и връщането им в предходните редакции, обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Надяваме се, че нашето становище ще бъде отчетено при предстоящото обсъждане на ЗИД на НК, като заявяваме и желанието си наши представители да вземат участие в дискусиите и работните групи по темата. 22