Проект на Наредба за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4-7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с които трябва да разполагат стратегическите обекти по § 1, т. 43

Проект! МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство 1. Причини, които налагат приемането на предложения законопроект Предложенията за промени в Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство (ЗЛЗВНП) са изготвени на база анализ на наложилата се практика по предоставянето на специалната защита. 2. Цели на предложения законопроект Целта на предложените изменения е свързана с улесняване и оптимизиране изпълнението на основната дейност на Бюрото по защита на застрашени лица при министъра на правосъдието (Бюро по защита) по изпълнение на специалната защита. Също така е необходимо да се прецизира нормативната уредба, относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК) и оптимизира изпълнението на основната дейност на Бюрото по защита по изпълнение на специалната защита по ЗЗЛЗВНП. Компетентни да осъществяват незабавната защита по чл. 123 от НПК са органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и Бюрото по защита, като твърде общата регламентация води до неясноти в практиката по прилагане на разпоредбата. В тази връзка със законопроекта се предлага прецизиране на нормативната уредба относно предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на чл. 123 НПК. Формулират се по-прецизно задълженията на Бюрото по защита и на лицето, на което се предоставя специална защита. Във връзка с осъществяване на дейността по предоставяне на специална защита и по-конкретно на ефективен контрол от страна на Бюрото по защита върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита, със законопроекта се предлага достъп на Бюрото по защита до информационни системи по чл. 56 и чл. 56а от Закона за кредитните институции. 3. Същност на законодателните промени В чл. 5 се предлага изменение на ал. 3 и 4, като се прецизират текстовете, свързани със Специалната защита, която се осъществява чрез предварителната защита и Програмата за защита на застрашени лица. В ал. 9 и 10 се предлага да бъдат формулирани задълженията на Бюрото по защита и на лицето, на което се предоставя специална защита. Тези задължения досега бяха уредени в чл. 19, ал 2 и 3, но систематичното им място следва да бъде в чл. 5, раздел I „Същност на специалната защита“. В чл. 6, ал. 1, т. 5 и в ал. 2, т. 6 се въвежда създаване и ползване на нови основни данни като самостоятелен вид мярка за защита, а в ал. 5 и 6 се прецизира уредбата по прилагане 1 на мярката нови основни данни, които се създават с изричното писмено съгласие на лицето, като не се допуска то да ползва едновременно документи с новите и предходните основни данни. Новите и предходните данни и издадените въз основа на тях официални документи се администрират от компетентните органи по искане на Бюрото по защита до отпадане на необходимостта, след което ще се унищожават по съответния ред. Към момента създаването и ползването на нови основни данни от лицата, на които е предоставена специална защита, е предвидено в закона като допълнителна дейност. Практиката показва, че създаването и ползването на нови основни данни е един от най- ефикасните методи за защита, който се прилага почти във всички случаи. Целта е тази допълнителна дейност да се обособи като мярка за защита, която да може да се прилага заедно с другите мерки за защита или самостоятелно. В случаите когато лицето е ползвало новите си основни данни и е постигнало добра социална интеграция в новата среда и финансова независимост, не е необходимо и целесъобразно да се прилагат други мерки от специалната защита, респ. да се разходват финансови средства и човешки ресурси. Единствената подходяща и приложима мярка би била именно ползването на новите основни данни, на които лицето е изградило история – социални контакти, квалификации, образование, трудов стаж и т.н. От друга страна, ако създаването и ползването на нови основни данни се обособи като мярка за защита и може да се прилага самостоятелно в случаите, когато лицето е постигнало добра социална интеграция и финансова независимост, ще се създаде възможност да се приложат и другите мерки от специалната защита, ако в бъдещ момент степента на застрашеност спрямо лицето се повиши и възникне реална и непосредствена заплаха за неговия живот и здраве. Действащата към момента разпоредба на чл. 6, ал. 7 от ЗЗЛЗВНП е приложена спрямо определен брой лица, които са поискали да продължат да ползват новите си основни данни след приключване на Програмата за защита. Практиката показва, че за тези лица продължава да съществува необходимостта от администриране и актуализиране на новите и предходните им основни данни и издадените въз основа на тях документи. Съгласно закона, когато лицето ползва документи с новите си основни данни, документите с предходните основни данни се съхраняват в Бюрото по защита, т.е. когато се засягат законните интереси на държавата, на трети лица или интереси на самото лице, необходимо е оказване на съдействие от страна на Бюрото. По-сериозен е проблемът, когато тези лица, за които е приключила Програмата за защита и е приложена сега действащата разпоредба на чл. 6, ал. 7 от ЗЗЛЗВНП, потърсят помощ и съдействие от Бюрото, в случай че степента на застрашеност спрямо тях се е повишила или е възникнала реална и непосредствена заплаха за техния живот и здраве. В такава ситуация Бюрото не би могло и няма законово основание да приложи каквито и да било мерки за защита спрямо лицето, тъй като то вече е извън Програмата за защита. Предлаганите промени в чл. 13 и чл. 14, ал. 1 имат за цел единствено правно- техническо прецизиране на регламентацията на Бюрото по защита като самостоятелна структура към министъра на правосъдието. С оглед на необходимостта от регламентиране на категориите информация, създавана в Бюрото по защита, подлежаща на класификация като служебна тайна, в чл. 14 в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за защита на класифицираната информация се предлага да се създадат ал. 9 и 10. В чл. 14б, ал. 2 е необходимо разпоредбата да бъде изменена в две насоки: от една страна, понятието „защитени лица“ да се замени с актуалното понятие „лицата, на които е 2 предоставена специална защита“, и от друга да бъде изяснено, че издаването на удостоверителни документи и актове за гражданско състояние се извършва по ред, определен в инструкции или споразумения по чл. 5, ал. 8 от закона, а именно споразумения за сътрудничество и взаимодействие и съвместни инструкции между министъра на правосъдието и органите на държавна власт и местно самоуправление. В чл. 15, ал. 2, т. 4 се предлага допълнение, отнасящо се до възможността предложението за предоставяне на защита да се прави служебно от началника на областните служби „Изпълнение на наказанията“ за обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража. Досега предложение можеше да се прави само от началника на затвора за осъдените лица. С изменението в чл. 16, ал. 2 се предлага прецизиране на изискванията към декларацията, която попълва застрашеното лице при включването му в специалната защита, като следва да посочи своето здравословно състояние и задължения към държавата, ако има такива. Досега лицето посочваше само семейно и материално състояние, и задължение към трети лица. Предоставянето на информация относно здравословното състояние на лицето е нужно, за да може да се предостави при необходимост медицинско лечение, както и с оглед преценка дали не представлява опасност за околните и охраняващия екип. В чл. 16б се прецизира определянето на степента на заплаха за застрашеното лице и предоставянето на актуална информация от компетентните органи. Предлага се правно-техническо прецизиране на разпоредбите на чл. 17, ал. 2 и 3 относно включването на застрашеното лице в Програмата за защита. В случаите на чл. 17а, а именно случаите на незабавна промяна на вида на предоставената защита, се предвижда възможност ръководителят на Бюрото по защита да нарежда изпълнение на мерки не само от Програмата за защита, но и от предварителната защита, напр. мерки по чл. 6, ал. 1, т. 1 - лична физическа охрана, и т. 3 - настаняване на безопасно място. Практиката е показала необходимост от спешното прилагане именно на такива мерки. С измененията в чл. 17б, ал. 2 се предлага Бюрото по защита да оценява необходимостта от продължаване на специалната защита за всяко защитено лице и да изготвя становище до министъра на правосъдието, без това да е обвързано с шестмесечен период, както е определено в сега действащия текст. По този начин оценяването може да се извършва по-често или по-рядко в зависимост от конкретния случай. С изменението на чл. 18, ал. 4 се регламентира редът за прекратяване на специалната защита, в случай че лицето откаже да подпише споразумението по чл. 18, ал. 1, с което същото придобива статут на защитено лице. С измененията в чл. 20 и 22 се цели да се определи от кой момент се счита прекратено действието на Програмата за защита в различните хипотези, съответно в кой момент лицето губи качеството на защитено лице. В чл. 16б, ал. 2, изр. 2 от ЗЗЛЗВНП ясно е определено, че от датата на подписване на декларацията от застрашеното лице започва изпълнението на мерките по предоставяне на предварителна защита. В чл. 18, ал. 2 се определя, че от датата на подписване на споразумението лицето придобива статут на защитено лице с произтичащите от това права и задължения за него. Следвайки този законодателен подход, в глава втора, раздел V от закона „Прекратяване на действието на Програмата за защита“ се предлага да се регламентира от кой момент се счита прекратено действието на Програмата за защита в различните хипотези, посочени в чл. 20 и чл. 22 от ЗЗЛЗВНП. В чл. 22 (случаите, когато действието на програмата за защита се прекратява по искане на защитеното лице) изрично се определя, че действието на програмата за защита се прекратява, считано от 3 датата на постъпване на писменото искане в Бюрото по защита. Уточнението е от съществено значение предвид доброволния характер на Програмата за защита, т.е. след отпадане на съгласието на защитеното лице е необходимо в същия момент да се прекрати нейното действие. От този момент отпадат и задълженията и отговорността на Бюрото по защита да изпълнява мерките за защита спрямо защитеното лице. Прецизира се разпоредбата на чл. 27, ал. 2, която е приета през 2008 г. и кореспондира с действащата към онзи момент регламентация, определяща Съвета по защита като единствен компетентен орган, вземащ решение за включване на лица в Програмата за защита. Тогава е била регламентирана и фигурата на председател на Съвета по защита, която сега липсва. Съгласно действащия закон министърът на правосъдието има самостоятелна компетентност да включва лица в Програмата за защита при наличие на съответните законови предпоставки. В този смисъл предвиденото уведомяване на председателя на Съвета по защита по чл.27, ал. 2 от ЗЗЛЗВНП за мерките по ал. 1 не е в съответствие с актуалната уредба и с принципа „необходимост да се знае“. С преходна разпоредба се урежда възможността предложената разпоредба на чл. 6, ал. 6 да се прилага и спрямо лица, за които към момента на влизане в сила на този закон е прекратено действието на Програмата за защита и същите използват новите основни данни и издадените въз основа на тях документи. Съгласно предложената разпоредба на чл. 6, ал. 6 новите и предходните основни данни и издадените въз основа на тях официални документи се администрират и актуализират от съответните компетентни органи по искане на Бюрото по защита до отпадане на необходимостта, след което се унищожават. С проекта на ЗИДЗЗЛЗВНП се предлагат изменения в чл. 123 от Наказателно- процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за кредитните институции (ЗКИ): - защита на свидетеля по чл. 123, ал. 1 НПК се разпорежда с акт на прокурора или съда по искане на свидетеля или с неговото съгласие, като се вземат мерки за неговата незабавна защита, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне реална опасност за живота или здравето на свидетеля, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения. Компетентни да осъществяват тази дейност са органите на МВР или Бюрото по защита, като твърде общата регламентация води до неясноти в практиката по прилагане на разпоредбата. В тази връзка, нормативната уредба, уреждаща предоставянето на лична физическа охрана при условията и реда на НПК, се нуждае от прецизиране. В ал. 2 на чл. 123 НПК се предлага регламентиране на срока за лична физическа охрана осъществяван от органите на МВР или ББЗЛ, а именно 60 дни с възможност този срок да бъде удължен с 30 дни от прокурора или съда, за което органите, осъществяващи защитата, ще ги уведомяват. Предвижда се задължение за свидетеля да изпълнява указанията за безопасност на компетентните органи за охрана, както такова задължение е предвидено за охраняваните държавни лица по чл. 16, ал. 1 от Закона за Националната служба за охрана. В случай на неспазване на указанията за безопасност от защитения свидетел, органите за охрана ще могат да уведомят прокурора или съда, взели мярката за защита, да постановят нейното отпадане в 7-дневен срок от уведомяване за настъпване на това обстоятелство. В преходната разпоредба се предвижда в 7-дневен срок от влизането в сила на закона при заварените случаи на лична физическа охрана по чл. 123, ал. 2, т. 1 НПК органите на МВР или ББЗЛ да уведомяват съответния прокурор или съд за произнасяне по 4 необходимостта за продължаване или отпадане на мярката за защита, като те следва да се произнесат в 14-дневен срок от получаване на уведомлението. - в чл. 56, ал. 3 и чл. 56а, ал. 4 ЗКИ са регламентирани компетентните органи, които имат достъп до Централния кредитен регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове, създадени и поддържани от Българската народна банка. Във връзка с осъществяване на дейността по предоставяне на специална защита и по-конкретно ефективен контрол от страна на Бюрото по защита върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, е необходим достъп до информационни системи по чл. 56 и чл. 56а ЗКИ. 4. Очаквани резултати от прилагането на нормативния акт С предлаганият законопроект ще се постигнат следните резултати: - оптимизиране на изпълнението на основната дейност на БЗЗЛ по изпълнение на специалната защита, която е незабавна защита и Програма за защита на застрашени лица; - по-прецизно формулиране на задълженията на Бюрото по защита на застрашени лица и на лицето, на което се предоставя специална защита; - отстраняване на предпоставките, водещи до неясноти в практиката по прилагане на нормативната уредба, отнасяща се до осъществяване на лична физическа охрана от органите на МВР и БЗЗЛ при условията и реда на чл. 123 НПК; - създаване на законово основание по чл. 56 и чл. 56а ЗКИ за ефективен контрол от страна на Бюрото по защита на застрашени лица върху задължението на застрашеното лице да изпълнява финансовите си задължения към държавата, физически и юридически лица или поемането на нови такива, както и в случаи на предприемане на действия за връщане на финансовите средства, използвани за защита, когато застрашеното лице самоволно не е изпълнявало задълженията си по специалната защита. 5. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предвижда се осъществяването на дейността по законопроекта да се извършва в рамките на предвидените финансови средства на структурите. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими. Проектът на закон не съдържа разпоредби, въвеждащи актове на Европейския съюз, поради което към него не е изготвена таблица за съответствие с правото на ЕС. Към законопроекта е приложена справка за съответствието му с Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 30 дни. 5

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОЕКТ! №…………………………… №…………………..……… №……………..…………… ………….………..… 2023 г. …………………..… 2023 г. …………..………… 2023 г. по описа на МТСП по описа на МВР по описа на МОН НАРЕДБА за определяне на изискванията към квалификацията на лицата по чл. 14, ал. 1, т. 4-7 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, с които трябва да разполагат стратегическите обекти по § 1, т. 43 от допълнителните разпоредби на закона Раздел I Общи положения Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията към квалификацията на лицата, с които трябва да разполагат стратегическите обекти, които имат разрешение за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия (ОБВВПИ) съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). (2) Лицата, по отношение на които се прилагат изискванията, са: 1. квалифициран персонал в зависимост от спецификата на произвежданите изделия, включващ: а) ръководител и заместник-ръководител на производство и ръководители на смени (специалисти по производство), които следят за спазването на технологията на производство и на правилата за безопасност; б) служители, осигуряващи сигурността на компютърните мрежи и базите данни; в) служители, отговарящи за развойната дейност и внедряването на съвременни знания и технологии; г) служители, които контролират, обезпечават безопасността, настройват, пренастройват, ремонтират и програмират машини, инсталации и производствено оборудване, на което се произвеждат оръжия или части за тях, взривни вещества, пиротехнически изделия и боеприпаси, включително изпитват произведените изделия; д) служители, които извършват рутинни дейности при неизменящи се условия, включително оператори на машини, инсталации и производствено оборудване, на което се произвеждат оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия. 2. служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност при работа с ОБВВПИ; 3. служители по сигурността, които изготвят планове за сигурност на ОБВВПИ и на системи за управлението им; 4. специалисти, които водят отчетност на движението на произведените ОБВВПИ. Чл. 2. (1) За всяка длъжност на лицата по чл. 1 се утвърждава длъжностна характеристика от работодателя, която отговаря на изискванията на тази наредба за: 1. образователно и квалификационно равнище; 2. придобито висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на Министерския съвет от 24.06.2002 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 2002 г.; Решение № 10827 на Върховния административен съд от 27 ноември 2003 г. - бр. 106 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 32 и 94 от 2005 г.) или придобита професионална квалификация по професия и специалност от област на образование от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО), включително придобита правоспособност; 3. придобита правоспособност за работа с взривни материали; 4. професионален опит; 5. професионални компетенции, придобити в резултат на обучение или трудов опит в съответствие с изискванията на конкретното производство. (2) При изготвяне на длъжностните характеристики се отчитат специфичните изисквания на професиите и длъжностите в производството на видовете ОБВВПИ. Чл. 3. Изискванията по чл. 2, ал. 1 се удостоверяват със: 1. диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висше образование; 2. документи за завършен клас, етап или степен на образование съгласно държавния образователен стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование; 3. свидетелство за правоспособност за работа с взривни материали, издадено от компетентен орган; 4. свидетелство за професионална квалификация; 5. други документи съгласно изискванията на работодателя за конкретната длъжност. Чл. 4. (1) Ръководителите на стратегически обекти, притежаващи разрешение за производство на ОБВВПИ съгласно ЗОБВВПИ, утвърждават и поддържат система за актуализиране на професионалната квалификация и подновяване на правоспособността на лицата по чл. 1, която включва: 1. изисквания към подбора на персонал; 2. провеждане на специализирано обучение за работа с ОБВВПИ; 3. контрол за спазване на изискванията за квалификацията и правоспособността на работниците и служителите. (2) Когато производителят на ОБВВПИ притежава сертификат за внедрена система за управление на качеството, съответстваща на действащ стандарт БДС EN ISO 9001 или AQAP- 2110, се счита, че са изпълнени изискванията на ал. 1. Раздел II Изисквания към квалификацията Чл. 5. За ръководители и заместник- ръководители на производство и ръководители на смени (специалисти по производство), се назначават лица, които притежават: 1. висше образование по съответстващи специалности, свързани с упражняване на професии в областта на производството на ОБВВПИ, от област на висше образование „Технически науки“ или от професионално направление „Химически науки“ от област на висше образование „Природни науки, математика и информатика“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на Министерския съвет от 2002 г. или професионална квалификация по професии от минимум втора степен на професионална квалификация от област на образование „Техника“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от ЗПОО; 2. свидетелство за правоспособност за работа с взривни материали съобразно заеманата длъжност за лицата, заети в производството на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия; 3. познания за: а) ефективно организиране на конкретното производство - планиране на дейностите по отношение на резултати, качество, количество, разходи, своевременност и трудови изисквания; б) разчитане на анализите, отнасящи се до производствения процес и качеството на крайния продукт; в) контрол върху производствената дейност и технологичните процедури; г) наблюдение, анализ и контрол на параметрите на технологичния процес и предприемане на адекватни мерки при констатиране на отклонения; д) използваните суровини, техните свойства и приложение, начините за транспорт и изискванията за съхранение; е) организиране и контрол при поддържането на техническата изправност на работното оборудване; ж) осигуряване на безопасност и здраве при работа; 4. професионални компетенции, придобити в резултат на обучение или трудов опит в съответствие с изискванията на конкретното производство. Чл. 6. За служители, осигуряващи сигурността на компютърните мрежи и базите данни, се назначават лица, които притежават: 1. висше образование по съответстващи специалности от области на висше образование „Технически науки“ или „Природни науки, математика и информатика“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на Министерския съвет от 2002 г.; 2. познания за: а) изграждане и поддръжка на компютърни и информационни системи и мрежи; б) програмни продукти; в) антивирусен софтуер; г) работа с бази данни - архивиране, възстановяване, криптиране, защита от неоторизиран достъп; 3. професионални компетенции, придобити в резултат на обучение или трудов опит в съответствие с изискванията на конкретното производство. Чл. 7. За служители, отговарящи за развойната дейност и внедряването на съвременни знания и технологии, се назначават лица, които притежават: 1. висше образование по съответстващи специалности, свързани с упражняване на професии в областта на производството на ОБВВПИ, от област на висше образование „Технически науки“ или от професионално направление „Химически науки“ от област на висше образование „Природни науки, математика и информатика“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на Министерския съвет от 2002 г.; 2. познания за: а) тенденции и перспективи при разработването и производството на ОБВВПИ; б) нови технологии; в) модернизиране и усъвършенстване на производството на ОБВВПИ; г) разработване на конструкторска и технологична документация; д) световни тенденции и опит при разработване и внедряване в производството на ОБВВПИ; 3. професионални компетенции, придобити в резултат на обучение или трудов опит в съответствие с изискванията на конкретното производство. Чл. 8. За служители, които контролират, обезпечават безопасността, настройват, пренастройват, ремонтират и програмират машини, инсталации и производствено оборудване, на което се произвеждат оръжия или части за тях, взривни вещества, пиротехнически изделия и боеприпаси, включително изпитват произведените изделия, се назначават лица, които притежават: 1. средно образование или професионална квалификация по професия и специалност от минимум втора степен на професионална квалификация от област на образование „Техника“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от ЗПОО; 2. свидетелство за правоспособност за работа с взривни материали съобразно заеманата длъжност за лицата, заети в производството на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия; 3. познания за: а) организацията на производството, взаимоотношенията, отговорностите и задълженията на участващите в него; б) разчитане на конструкторска и технологична документация, използване на справочна литература и стандарти; в) общо устройство, принцип на работа и техническо обслужване на машините, системите и механизмите за производство на ОБВВПИ, включително пускане в действие, контрол, настройване и изключване на машини и устройства; г) въвеждане в експлоатация, използване, съхраняване и извеждане от експлоатация на работното оборудване; д) работа с измервателни уреди и съоръжения за контрол; е) маркировка, свойства и приложение на материалите в съответното производство; ж) създаване на рационална организация на работното място; з) осигуряване на безопасност и здраве при работа; 4. професионални компетенции, придобити в резултат на обучение или трудов опит в съответствие с изискванията на конкретното производство. Чл. 9. (1) За служители, които извършват рутинни дейности с най-ниска сложност при неизменящи се условия, включително оператори на машини, инсталации и производствено оборудване, на което се произвеждат боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, се назначават лица, които притежават: 1. завършено основно образование или професионална квалификация по професия и специалност от минимум първа степен на професионална квалификация от област на образование „Техника“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от ЗПОО; 2. познания за: а) мерките за безопасност за съответната дейност и работно място; б) използваните машини, устройства и приспособления за извършване на конкретната операция. (2) За служители, които извършват рутинни дейности с най-ниска сложност при неизменящи се условия, включително оператори на машини, инсталации и производствено оборудване, на което се произвеждат оръжия или части за тях, се назначават лица, които притежават: 1. завършен начален етап на основно образование или професионална квалификация по професия и специалност от минимум първа степен на професионална квалификация от област на образование „Техника“ от Списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6 от ЗПОО; 2. познания за: а) мерките за безопасност за съответната дейност и работно място; б) използваните машини, устройства и приспособления за извършване на конкретната операция. Чл. 10. За служители, които осъществяват контрол за спазване на правилата за безопасност при работа с ОБВВПИ, се назначават лица, които притежават: 1. висше образование по съответстващи специалности от област на висше образование „Технически науки“ или от професионално направление „Химически науки“ от област на висше образование „Природни науки, математика и информатика“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на Министерския съвет от 2002 г.; 2. свидетелство за правоспособност за работа с взривни материали съобразно заеманата длъжност за лицата, заети в производството на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия; 3. познания за: а) системите за управление на безопасността и здравето при работа; б) организацията и контрола на дейностите, свързани със защита и превенция на професионалните рискове; в) изискванията на нормативните актове в безопасните и здравословните условия на труд, околната среда и пожарна безопасност при работа с ОБВВПИ; г) техническото състояние и функциониране на работното оборудване, включително регистриране, въвеждане в експлоатация, извършване на периодични прегледи и изпитвания, извеждане от експлоатация и др.; д) безопасното използване на суровините и материалите, правилата за транспорт и изискванията за съхранение; е) изискванията към сградите и работните помещения; ж) изготвяне на анализи и предложения във връзка с контролната дейност; з) осъществяване на взаимодействие с Министерството на вътрешните работи, Министерството на околната среда и водите, Дирекцията за национален строителен контрол, Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, Националния осигурителен институт и други организации и ведомства, имащи функции и компетентност в областта на безопасност при работа с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия; 4. професионални компетенции, придобити в резултат на обучение или трудов опит в съответствие с изискванията на конкретното производство. Чл. 11. За служители по сигурността, които изготвят планове за сигурност на ОБВВПИ и на системи за управлението им, се назначават лица, които притежават: 1. висше образование по съответстващи специалности от области на висше образование „Технически науки“, „Природни науки, математика и информатика“ или „Сигурност и отбрана“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, приет с Постановление № 125 на Министерския съвет от 2002 г.; 2. познания за: а) системите за сигурност и контрол на достъпа; б) актуалните заплахи за сигурността, различните им форми и тенденции при производство и съхранение на ОБВВПИ; в) въздействието на ОБВВПИ върху здравето и безопасността на работещите и върху околната среда; г) изискванията към сградите, помещенията и оборудването за производство, транспорт и съхранение на ОБВВПИ; д) реда за съхранение на произведените изделия; е) изискванията за сигурност при движение на произведените изделия, както и за цялостната организация на охраната на сградите и помещенията за производство и съхранение на ОБВВПИ, с оглед предотвратяване на нерегламентиран достъп; ж) изискванията към персонала, ангажиран с производството и съхранението на ОБВВПИ; з) реда и начина за взаимодействие с компетентните органи; 3. професионални компетенции, придобити в резултат на обучение или трудов опит в съответствие с изискванията на конкретното производство. Чл. 12. За специалисти, които водят отчетност на движението на произведените ОБВВПИ, се назначават лица, които притежават: 1. средно образование; 2. свидетелство за правоспособност за работа с взривни материали съобразно заеманата длъжност за лицата, заети в производството на боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия; 3. познания за: а) структурата и организацията на предприятието, както и за правомощията на длъжностните лица; б) обработване, сортиране и съхраняване на информация; в) изготвяне на различни стопански писма (заявка, оферта, рекламация и др.) и документи за складиране и експедиране на продукция; г) дистрибуция на стоки и услуги; д) работа с картотеки, дневници и документи; е) изготвяне и отчитане на транспортна документация; ж) изготвяне и обработка на складови документи; з) основните механизми на счетоводната отчетност; 4. професионални компетенции, придобити в резултат на обучение или трудов опит в съответствие с изискванията на конкретното производство. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на тази наредба: 1. „Длъжност“ е съвкупност от функции и задачи, които едно лице изпълнява на работното си място. 2. „Професия“ е вид трудова дейност, за която се организира професионално образование и професионално обучение. 3. „Специалност“ е съвкупност от знания и умения за конкретен вид трудова дейност, включена в една професия и придобивана в резултат на формално професионално образование и обучение. 4. „Правоспособност за работа с взривни материали“ е признато притежаване на задължителен обем от професионални компетенции, придобити след преминато обучение и успешно издържан изпит по теория и практика, съгласно Инструкция за придобиване на правоспособност на основния персонал за работа с взривни материали към Правилник за безопасност на труда при взривните работи. 5. „Професионална квалификация“ е квалификация по професия или по част от професия, която включва съвкупността от професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения. 6. „Професионални компетенции“ са качества на личността, формирани на основата на придобити знания и умения, които способстват за проявяване на инициатива, за работа в екип и за качествено упражняване на определена професия според държавните образователни стандарти за придобиване на квалификация по професия. 7. „Степен на професионална квалификация“ е обемът и съдържанието на професионални компетенции и необходимите за тяхното формиране общообразователни знания и умения. 8. „Компетентен орган“ е всеки орган, оправомощен да взема решения по издаване или признаване на документи за професионални квалификации или други документи за достъп или за упражняване на професия. 9. „Стратегически обекти“ са обектите, определени от Министерски съвет в единен списък, приложение към Постановление № 181 на Министерския съвет от 20.07.2009 г. за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност (обн., ДВ, бр. 59 от 2009 г.). Заключителна разпоредба § 2. Тази наредба се издава на основание чл. 14, ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА МИНИСТЪР НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА