Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози

С предложения проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози се предлага създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на финансите. Институтът ще се ръководи и представлява от изпълнителен директор, който ще се назначава и освобождава от министъра на финансите.Дейността и структурата на Института за стратегически анализи и прогнози ще се регламентират с правилник, приет от Министерския съвет с горепосоченото постановление. Предвижда се институтът да бъде структуриран в 3 дирекции – „Микроикономически анализи и прогнози“, „Макроикономически анализи и прогнози“ и „Стратегически политики и анализи“. Основните функции ще бъдат изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др.; изграждане и подобряване на модели за анализ и прогнозиране на икономическото развитие на страната; разработване на математически и статистически модели за оптимизиране на използваните ресурси, вкл. финансови, от бенефициентите на публични средства; участия в съставянето и актуализирането на средносрочната бюджетна прогноза; разработване на прогнози за развитието на основни микро- и макроикономически показатели за макроикономическата рамка на държавния бюджет; анализ на финансовото отражение от реализирането на дискреционни приходни и разходни мерки; анализ на текущото състояние, динамиката и взаимовръзката между основни микро- и макроикономически показатели; анализ на бази данни с основните фискални показатели на касова и на начислена основа; аналитично обезпечаване на процеса по изготвянето и актуализирането на кредитния рейтинг на страната.Дейността на института и неговата численост на персонала от 22 щатни бройки ще се формират на база функции от отдел „Прогнози за сектор „Държавно управление“ на дирекция „Бюджет“, отдел „Макроикономически анализи и прогнози“ на дирекция „Икономическа и финансова политика“ на Министерството на финансите, както и предоставяне на допълнителни щатни бройки от извършени съкращения в министерството.Същевременно, създаването на Института за стратегически анализи и прогнози на база на функции на звена на Министерството на финансите и обезпечаването на числеността на персонала за сметка на щатни бройки на министерството предполага едновременното извършване на съответни промени и в Устройствения правилник на Министерството на финансите, които са предвидени в предложения проект на постановление. В изпълнение на управленските цели и извършен преглед на дейността на министерството, осъществявана от структурните административни звена в него, с оглед на процесуална икономия и консистентност на уредбата в проекта на акт са включени и други промени в устройствения правилник, както и произтичащи от това промени в други нормативни административни актове на Министерския съвет. Отговорна дирекция:"Човешки ресурси и административно обслужване"E-mail:hras@minfin.bg

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ул. „Цар Калоян” № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13, факс 987-65-14, e-mail:VASarch@bitex.com Дата: 12.07.2023 г. ДО МИНИСТЪРА НА ФИНАНСИТЕ, МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО, МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С Т А Н О В И Щ Е От ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ, представляван от Валя Гигова – заместник- председател Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози, качен на портала за обществени консултации към Министерския съвет на 16.06.2023 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ, УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА МИНИСТРИ – ЧЛЕНОВЕ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ На 16.06.2023 г. на Портала за обществени консултации към Министерски съвет е качен Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози. Освен другите направени предложения за промени, с посочения проект за Постановление на МС се предвижда преминаване на процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела от Министерството на финансите 1 към Министерството на правосъдието, като по този начин за четвърти път се прави немотивиран опит за подобна „рокада“, която е от естество да създаде редица проблеми. Подобен текст се появи за първи път в преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета за 2022 г. като предложение за промяна в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). По-късно идентично предложение бе обект на самостоятелен проект за промени в ГПК, внесен за разглеждане в парламента от Министерския съвет, който обаче не беше гласуван от депутатите предимно заради получените множество отрицателни становища. След това същата идея беше включена в текста на предшестващо Постановление за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози, което също не бе прието с основен аргумент, че в рамките на обществените консултации са получени множество аргументирани становища против промените в процесуалното представителство. В срока за обществено обсъждане на Проекта на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози, представяме на Вашето внимание становище на Висшия адвокатски съвет по качения на Портала за обществени консултации към Министерски съвет проект. Становището е взето от Висшия адвокатски съвет по реда на чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на комисията по правни въпроси към Висшия адвокатски съвет, но поради отказа на председателя на ВАдвС да се съобрази с волята на съвета да подпише и депозира становището, същото се депозира от заместник-председателя, за да бъде оповестена волята на Висшия адвокатски съвет по предлагания проект на ПМС. 1. По съдържанието на направеното предложение за изменение. Понастоящем регламентацията на процесуалното представителството на българската държава по международни арбитражни дела е уредена в Устройствения правилник на Министерството на финансите като функция на звено от администрацията на министерството, подобно на процесуалното представителство и правната защита на държавата пред съдебните институции на ЕС и пред Европейския съд по правата на човека - осъществявано съответно от звена от администрациите на Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието, въз основа на устройствените им правилници. В отклонение от съществуващата нормативна уредба, с § 4 от ПЗР на Проекта за Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози, се предвижда за в бъдеще тази дейност да се осъществява от Дирекция „Правно съдействие и процесуално 2 представителство“ към Министерство на правосъдието. Преминаването на тази дейност към друга администрация (от тази на Министерството на финансите към тази на правосъдното министерство) в проекта е направено посредством промяна в промени в Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, приет с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2015 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2015 г., бр. 54 от 2018 г., бр. 5 от 2019 г., бр. 15 от 2020 г., бр. 28 от 2021 г., бр. 60, 70 и 82 от 2022 г. и бр. 10 от 2023 г.), изразяващи се в създаването на нов чл.31а със следния текст: „Чл. 31а. Дирекция „Правно съдействие и процесуално представителство: 1. оказва съдействие по правни въпроси, като изготвя становища; 2. изготвя проекти и съгласува за законосъобразност индивидуалните административни актове и договори, издавани от министъра или от оправомощени/упълномощени от него служители, с изключение на тези, издавани/сключвани при осъществяване на специалната компетентност на министъра или други посочени в правилника; 3. осъществява процесуалното представителство пред съдебни, арбитражни и административни органи, по които страна е министерството, министъра и/или оправомощени лица от министъра; 4. организира, координира и ръководи защитата на държавата по международни арбитражни дела; 5. осъществява процесуалното представителство на държавата по международните арбитражни производства; 6. предприема действия по събиране на вземанията на министерството; 7. предприема действия по събиране на вземанията на държавата по международни арбитражни дела и по дела пред чужди юрисдикции; 8. проверява съответствието на постъпващите документи с изискванията на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, като: а) вписва по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат, в специален регистър, който се въвежда и по електронен път; б) изпраща оригиналите на документите, върху които се полага държавният печат; в) подрежда и 3 съхранява заверените копия по видове документи в специални класьори; г) заверява преписи от документи, върху които е положен държавният печат; 9. оказва правно съдействие на министъра при осъществяване на правомощията му във връзка с дейността на второстепенните разпоредители с бюджет към него, като при необходимост изисква становища от звената в министерството със съответната функционална компетентност; 10. изготвя проекти на решения за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация въз основа на представено мотивирано становище от съответно звено за наличието на информацията и нейния характер; 11. подпомага министъра при упражняване на правомощията му във връзка с разпределянето на субсидията за политическите партии и коалиции съгласно разпоредбите на Закона за политическите партии съвместно с дирекция „Финанси и бюджет.“. В доклада до Министерски съвет относно Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози като единствен аргумент във връзка с направеното предложение за преминаване представителството на държавата по международни арбитражни дела към друга администрация министъра на финансите сочи, че последното е „...съобразно направена преценка по целесъобразност в рамките на управленските виждания за оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на целта за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието“. Аналогична формулировка се съдържа и в предварителната частична оценка за въздействието по чл. 20 ЗНА, приложена към Проекта на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози, без да става ясно с какво предложеното изменение ще доведе до оптимизиране на държавното управление. Изтъква се единствено, че производствата пред чужди юрисдикции, включително международните арбитражни производства, ще продължат с участието на министъра на правосъдието, като за обезпечаване на дейността се предвижда 6 щатни бройки да преминат от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието, а така и Министерството на правосъдието да замести Министерството на финансите по договорите, свързани с процесуалното представителство и правни съвети по международни арбитражни дела пред 4 чужди юрисдикции. Под никаква форма не се взима отношение по въпроса как ще бъде осъществено въпросното заместване, респективно на какво основание представителството ще се осъществява от министъра на правосъдието при условие, че в проекта е посочено, че същото ще бъде реализирано от Дирекция „Правно съдействие и процесуално представителство“, която пък е неправосубектно административно звено към самото министерство. Отделно от това и отвъд липсата на каквито и да е мотиви във връзка с направеното предложение, идеята процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела да премине от министъра на финансите към министъра на правосъдието поражда редица основателно възражения, които не могат да бъдат подминати и които в крайна сметка налагат така направеното предложение да бъде категорично отхвърлено. Допълнителните ни съображения в тази насока са следните: 2. Недопустимо и незаконосъобразно е промяна, която съгласно чл. 31, ал. 1 ГПК може да бъде осъществена единствено чрез закон, да бъде реализирана посредством ПМС по чл. 6, т. 1 от ЗНА във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗНА. 2.1. Иманентна част от гражданската правосубектност на държавата е нейното участие като страна в исковия процес, като съгласно общото правило на чл. 31, ал. 1 ГПК законен представител на държавата е министърът на финансите, освен когато в закон е предвидено друго, като ал. 2 на цитираното правило дава регламентация на едно такова изключение от въпросното общо правило, а именно по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Аналогично е правилото на чл. 18, ал. 3 ГПК (отм.), според който държавата се представлява от министъра на финансите, като ал. 4 предвижда, че по дела, които се отнасят до имоти - държавна собственост, намиращи се на територията на страната, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Същевременно, доколкото представителството на държавата следва да бъде диференцирано с оглед сферата, в която се проявяват конкретните спорни правоотношения, то логично чл. 31, ал. 1 ГПК допуска с нормативен акт, с ранга на закон, да бъде предвидено отклонение от общото правилото, според което именно министърът на финансите е законният представител на държавата. Така, при спор относно земи, част от държавния поземлен фонд, в който по силата на чл. 47, ал. 1, пр. 2 от ППЗСПЗЗ се включват земеделски земи - държавна собственост, включително тези, които са застроени или представляват прилежащи площи към стопански 5 сгради, представителството на държавата пред съда се осъществява от министъра на земеделието, храните и горите, което следва от специалната норма на чл. 24, ал. 12 ЗСПЗЗ, изключваща приложението на общата такава - чл. 31 ГПК. Друг пример за атипично процесуално представителство на държавата е съдържал чл. 36 ЗСГ (отм.), според който представител на държавата за нейно вземане по чл. 36 от Закона за собствеността на гражданите, произтичащо от неоснователно получени суми, може да бъде и прокурорът, съгласно чл. 42 от ЗСГ. Друга специална норма, предвиждаща отклонение от чл. 31, ал. 1 ГПК, е тази, съдържима в разпоредбата на чл. 17, ал. 8 от Закона за концесиите, където се предвижда, че концедентът (който, съгласно ал. 1 от същата разпоредба, може да бъде някой измежду държавните, регионалните или местните органи, публичноправните организации, както и обединения от един или повече такива органи и/или от една или повече такива публичноправни организации) представлява държавата, съответно общината по дела, които се отнасят до сключването, действителността, изпълнението или прекратяването на съответния концесионен договор и последиците от прекратяването. 2.2. Общото между всички посочени примери, съдържащи отклонение от общото правило на чл. 31, ал. 1 ГПК относно процесуалното представителство на държавата, е че тези отклонения са установени чрез наличието на специално нормативно правило, закрепено в нормативен акт с ранга на закон. Това означава, че процесуалното представителството на държавата от министъра на финансите би могло да бъде изключено само в случаите, когато в закон е 1 предвидено друго . Използването на законодателна техника, при която отклонение от конкретно правило е възможно само чрез предвиждането на друго специално правило, при това пак в закон, не е чуждо на българския законодател. Така в чл. 77 ЗС се казва, че правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В чл. 39, ал. 2 от ЗОбС, в която е определено, че максималният срок за учредяване на право на ползване върху имот - общинска собственост, е 10 години, „освен когато в закон е предвидено друго“. Сходно е правилото на чл. 38 от ЗСч отм., по силата на което „На независим финансов одит от регистрирани одитори, освен когато в 1 Неслучайно и съгласно задължителната за съдилищата практика, обективирана в постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 46 от 28.03.2014 г. по т. д. № 2048/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., представителната власт на министъра на регионалното развитие и благоустройството по отношение на държавата се отнася до вещните искове, исковете за граници, както и такива за защита на владение. По всички останали производства държавата се представлява от министъра на финансите, като представителството на държавата от министъра на финансите е изключено в само в случаите, когато в закон е предвидено друго. Сходни са и мотивите към Решение № 244 от 26.01.2021 г. по гр. д. № 1732 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение, според което държавата, представлявана от министъра на финансите, е надлежен ответник по иска за връщане на полученото от нея по закона, обявен за противоконституционен, с решение на Конституционния съд, както и по всеки деликтен иск за обезщетение за вреди от незаконна дейност на законодателния орган. Според решаващия състав в случая няма закон, който да предвижда по тези искове представителство или процесуална субституция на Народното събрание. 6 този закон е предвидено друго, подлежат годишните финансови отчети“. В разпоредбите на чл. 28, ал. 6 от ЗКН се казва: „Правоотношенията с директорите на музеи по ал. 5 възникват въз основа на конкурс за срок от 5 години, освен в случаите, когато в специален закон е предвидено друго“. В чл. 26, ал. 2 ГПК е регламентиран принципът, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените в закон случаи. Според чл. 60 КМЧП, разпоредбите на този кодекс се прилагат и към частноправните отношения с международен елемент, страна по които е държава, освен ако в закон е установено друго. Към тази поредица от примери могат да бъдат добавени още много, но по-важното е, че по същество законодателната логика, която въплъщава изискването конкретно отклонение от общоустановено законово правило да бъде реализира единствено чрез друго правило, обективирано също в нормативен акт с ранга на закон, е важността на обществените отношения, които биват регламентирани и чиято регламентация следва да бъде първична. Затова и логично регламентацията на процесуалното представителство на държавата е осъществена чрез закон, като последица от високата обществена значимост на тези отношения. Става дума за основни обществени отношения, които се подават на трайна уредба и са получили пълна и изчерпателна регламентация на законово ниво. Поради което и изключения от така създадената уредба могат да бъдат въвеждани само с акт, притежаващ същата съпоставителна сила – ранг. Същевременно с предложения Проект за ПМС промяната на процесуалното представителство на държавата се прави посредством изменение в устройствения правилник на Министерството на правосъдието, с който като акт по правило е насочен към определянето организацията, дейността, функциите и числеността на служителите на съответното министерство и на неговите организационни структури и административни звена и който акт безспорно не може да бъде определен като нормативен акт по смисъла на чл. 3 ЗНА, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. Оттук и се налага изводът, че където е предвидено, че изключение от определено законово правило може да бъде осъществено единствено и само въз основа на друго законов правило, то целеното дерогиране на общото правило няма как да бъде постигнато чрез акт, който е последица от упражнената от МС подзаконова нормотворческа компетентност. По тази причина и заложената в проекта за ПМС за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози промяна в процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела не би била годна да произведе действие, 7 доколкото същата би противоречала на нормативен акт от по-висока степен и като резултат приложение отново ще намери по-високия по степен акт – в случая ГПК и общото правило на чл. 31, ал. 1 ГПК. 2.3. И този извод няма да се промени, без оглед на това дали ще приемем, че устройственият правилник на министерството на правосъдието (а и всеки устройствен правилник на държавен орган) представлява вътрешнослужебен акт, доколкото с него се уреждат структурата, функциите, организацията на дейността и числеността на персонала в отделните звена на министерство – тоест с него се създават права и задължения за органи и организации, подчинени на органа, издал акта по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, изключваща този род актове от приложението на АПК, или ще се съгласим, че става дума за 2 подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 6, т. 1 ЗНА и чл. 7, ал. 1 – а именно – правилник за организацията на държавни и местни органи или за вътрешния ред на тяхната дейност. И в двата случая нито ПМС, с което се осъществява промяна в устройствен правилник на министерство, нито самият устройствен правилник, удовлетворяват изискването отклонението от общите правила за процесуално представителство на държавата по чл. 31 ГПК да бъде реализирано чрез закон. При това предложеният текст на чл. 31а, съдържим в § 4 от ПЗР на проекта за ПМС, противоречи на акт от по-висока степен (арг. от чл. 15 ЗНА) и като такъв, дори и да стане част от действащото право, не би следвало да се прилага. 2.4. Има и нещо друго – доколкото Устройственият правилник на МП и измененията в него са осъществени чрез §4 от проекта за ПМС въз основа на законовата делегация на чл. 42 (4) ЗА, според която устройственият правилник на министерството се приема от Министерския съвет по предложение на съответния министър, то бидейки подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 75, ал. 1 от АПК, същият следва да се основава на нормативните актове от по-висока степен. Това изискване в случая не е спазено, защото предложеното изменение в процесуалното представителство на държавата влиза в директно противоречие със закона и по-конкретно с чл. 31 ГПК, като предвижда изключение от законовата регламентация, което изключение обаче не удовлетворява изискванията на самия закон за законодателна техника, чрез която може да бъде осъществено. И това е така, защото с оглед на изричното изискване на чл. 31, ал. 2 Като че в практиката на административните съдилища съществува известна несъгласуваност по този въпрос. Така, докато с Решение № 2064 ОТ 13.02.2019 г. по адм. д. № 3545/2018 г., V отд. на ВАС се приема, че и ПМС, с което се приема правилник за устройството на държавен орган, така и самият Устройствен правилник са подзаконови нормативни актове - чл. 6, чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, които съгласно чл. 37, ал. 1 с. з. се обнародват в Държавен вестник, то в Определение № 8354 от 29.09.2022 г. по адм. д. № 6840 / 2022 г. на Върховен административен съд, Определение № 6147 от 22.06.2022 г. по адм. д. № 4483 / 2022 г. на Върховен административен съд се застъпва по-скоро мнението, че същите нямат нормативна природа или поне не са нормосъдържащи. 8 1 ГПК се вижда, че въобще материята, свързана c представителството на държавата, включително по международни арбитражни дела, е извън подзаконовата нормотворческа компетентност на Министерски съвет, а още повече и извън негова преценка за целесъобразност. Впрочем и самите вносители на проекта вероятно са напълно наясно с възможната незаконосъобразност на предложената промяна, доколкото, както бе спомената, първите два опита за осъществяване на подобна промяна бяха направени първоначално през ПЗР на проекта за Закона за държавния бюджет, а по-късно и посредством самостоятелен проект за изменение на ГПК, а не чрез подзаконов нормативен акт, както е в настоящия случай. 2.5. Извън изложените опасения, че колизионното правило на чл. 15, ал. 3 ЗНА по-всяка вероятност би довело до неприложимост на лансираната промяна относно процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела, следва да се посочи, че предложението не е съобразено и с чл. 10 ЗНА. И това е разбираемо, доколкото няма как няма как обществени отношение от същата сфера, за които има вече издаден акт –ГПК, да се уреждат по нов начин с друг акт, при това такъв, който не е от същия ранг и по отношение на който е твърде спорно и дали е нормосъдържащ в същинския смисъл. В тази връзка в административната практика се среща виждането, според което актовете на МС по чл. 6, т. 1 ЗНА могат да бъдат окачествени като подзаконови нормативни актове но само условно, доколкото те са такива по 3 предназначение, но не и по съдържание . Тези актове обективират единствено волеизявлението на техния издател за приемане на съответния акт и едва ли могат да предвиждат и създават нови правомощия като тези по процесуално представителство на държавата в полза на орган, различен от определения такъв чрез закон, още повече когато подобно изключение от общите правила за представителство се допуска да бъде реализирано единствено чрез специално законово правило. Затова и считаме, че е налице сериозно съмнение в законосъобразността и устойчивостта на предвидената промяна, при която не в закон, а в устройствен правилник се прави промяна в представителството на държавата по международни арбитражни дела. 2.6. Изложените до тук разсъждения не се разколебават от съдържимите в Доклада на министъра на финансите, а така и в оценката за частичното въздействие на предложения проект за ПМС произволни съждения, според които: “Гражданският процесуален кодекс урежда производството по граждански дела пред българските съдилища, респ. чл. 31 от кодекса, съгласно който държавата се представлява от министъра на финансите, се отнася за 3 На това се обръща внимание в Решение № 1274 от 28.01.2013 г. по адм. д. № 2552/2012 на Върховния административен съд, Решение № 9028 от 22.06.2012 г. по адм. д. № 1951/2012 на Върховния административен съд 9 производствата пред националните държавни съдебни органи. Представителството на държавата по международни арбитражни дела попада извън обхвата на кодекса и е уредено в Устройствения правилник на Министерството на финансите като функция на звено от администрацията на министерството, подобно на процесуалното представителство и правната защита на държавата пред съдебните институции на ЕС и пред Европейския съд по правата на човека - осъществявано съответно от звена от администрациите на Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието въз основа на устройствените им правилници“. 2.6.1. На първо място, отникъде не следва, че съществуващата в ГПК уредба на процесуалното представителство на държавата въвежда каквато и да било диференциация относно вида на спора, органа, пред който същият е иницииран или дали производството се осъществява пред национална или международна юрисдикция. Нормата на чл. 31 ГПК урежда по общ начин въпроса от кого се осъществява процесуалното представителство на държавата, без да има отношение към категорията дела и техния статус. При това положение нито от съдържанието, нито от систематичното място на правилото не може да бъде обоснован изводът, че разпоредбата ce oтнacя дo пpeдcтaвитeлcтвo нa дъpжaвaтa в ĸoнтeĸcтa нa вътpeшни гpaждaнcĸи дeлa пpeд бългapcĸия дъpжaвeн cъд. 2.6.2. Подобно стеснително тълкуване на една обща норма не е съответно нито на духа, нито на целта на закона. Да не говорим, че изрично самото общо правило на чл. 31 ГПК допуска отклонения, стига същите да са предвидени със закон. Следователно, там където няма изрично законово предвиждане, съдържимо в специално законово правило относно представителството на държавата (какъвто е случаят, впрочем, с международните арбитражни дела), би следвало изводът да е точно обратният – а именно приложение за тези изрично неуредени специални хипотези ще намери общото правило на чл. 31, ал. 1 ГПК, поради липсата на специално правило. Това се обяснява с потенциала на общото правило, именно поради неговия общ характер, да уреди изрично неуредените специални хипотези. Затова и едва ли е удържимо да се твърди, че доколкото apбитpaжните дeлa нe ce paзвивaт пo cъщecтвo пpeд дъpжaвeн cъд, то и oтнoшeниятa пo пoвoд пpeдcтaвитeлcтвoтo нa дъpжaвaтa пo тяx нe би cлeдвaлo дa e пpeдмeт нa ypeждaнe в ГΠK, тъй ĸaтo съшото нe зacягa cъдoпpoизвoдcтвeни дeйcтвия, извъpшвaни oт и пpeд дъpжaвния cъд. 2.6.3. Впрочем, превратността на едно тълкуване, при което приложното поле на правилото на чл. 31 ГПК се ограничава до хипотезите на представителство на държавата пред националните държавни съдилища, може да бъде видяна и в неудържимостта на резултатите, до които същото води. Излиза, 10 че общата и първична регламентация на обществени отношения от определен тип, дадена със закон има ограничено действие, в това число и териториално (макар и изрично предвиждане подобно например на това, което се съдържа в чл. 1 ЗМТА, сочещ , че този закон се прилага за международния търговски арбитраж, основан на арбитражно споразумение, когато мястото на арбитража е на територията на Република България, липсва) и обхваща единствено процесуалното представителство пред държавните съдилища, докато с вторичен нормативен акт, чието съдържание по правило не би следвало да може да излиза от рамката на закона, биват уредени обществени отношения от същия вид, при това по различен начин и то само за случаите, в които съответното производство се развива пред международни правораздавателни юрисдикции. 2.6.4. Има и нещо друго – общото възлагане на процесуалното представителство на държавата в полза на министъра на финансите както по вътрешни дела, така и по международни такива, всъщност почива на едно общо основание - на един общ белег, а именно значителният материален интерес по тези дела, а така и последиците от изхода на тези дела за държавния бюджет. Затова и където е налице един и същ проблем, едва ли има място за различни законодателни разрешения до какъвто неудържим резултат би ни навел разбирането, че правилото на чл. 31 ГПК уреждало единствено представителството на държавата пред държавни съдилища. 3. При създаването на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози са нарушени правилата на чл. 26, ал. 1 ЗНА и чл. 28, ал. 2 ЗНА. Визираните в чл. 26, ал. 1 и в чл. 28, ал. 1, 2 и 3 от ЗНА правила са съществени, тъй като те са гаранция за спазването на визираните в чл. 26, ал. 1 от ЗНА принципи на изработването и на приемането на проект на нормативен акт - обоснованост, откритост, стабилност и съгласуваност, с оглед на редакцията на разпоредбата към 2011 г. Затова и тяхното нарушаване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правили при изготвяне на проект за нормативен акт, какъвто е и настоящият случай. Оттук и в конкретния случай нарушаването на тези правила е повлияло съществено на съдържанието на акта, т.е. на правата и интересите на правните субекти. 3.1. В проекта не е посочен проблем, към чието разрешаване да е насочена предложената промяна на процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела. 11 В представения проект на мотиви към проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози не са съобразени принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, установени в чл. 26 от ЗНА. Правните норми, които са гаранция за спазването на основни принципи при изработването и приемането на нормативните административни актове, а с оглед на това и на субективни права и на законни интереси на правните субекти, безспорно са съществени сами по себе си. Принципът на обоснованост се гарантира от изискването за мотивиране на проекта на нормативен акт, от изискванията за съдържанието на мотивите и от изискването обсъждането на проекта да не се извършва без наличието на мотиви. Принципът на откритост се гарантира от изискванията за публикуване на проекта на акта и на неговите мотиви. Принципът на съгласуваност се гарантира от изискването за публикуване на проекта и на мотивите и от осигуряването на заинтересованите лица на възможност да изразят становища и предложения. Принципът на стабилност се гарантира от изискванията към съдържанието на мотивите и възможността на заинтересованите лица да изразят становища и предложения. Визираните принципи от своя страна са установени с цел гарантиране на правата и законните интереси на правните субекти и гарантиране упражняването от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по целесъобразен и законосъобразен начин. В случая тяхното нарушаване ясно личи от пълната липса на мотивираност на направеното предложение за изменение на процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела. 3.1.1. На първо място, нито в доклада на министъра на финансите, нито в оценката за частично въздействие по чл. 20 ЗНА е посочен конкретен проблем, който предлаганата нормативна промяна цели да разреши. Единствено в декларативен стил се изтъква, че е налице необходимост от осъществяване на дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, от Министерството на правосъдието. За да се превърне обаче непостигането на определена промяна в неудовлетворена нормативна необходимост, следва самата промяна да е разпознаваема като необходима и значима. А за да бъде извършена подобна преценка относно значимостта и нуждата от законодателна промяна, са необходими конкретни мотиви, свързани включително с дефицитите на сега съществуващата нормативна уредба. От мотивите към предложения проект за ПМС е невъзможно да бъде извършена подобна преценка, доколкото мотиви почти липсват. В случая не са изложени съображения и аргументи, подкрепени с доказателства, в чия полза ще е тази промяна в представителството на държавата. Не е показана обоснована 12 необходимост и рационална причина от създаването на такава нормативна уредба 3.1.2. На следващо място, за да се направи обоснована преценка дали се налага промяна в исторически закрепеното правило на чл. 31, ал. 1 от ГПК, следва да се анализират и, от една страна - категориите дела, по които министърът на финансите осъществява процесуалното представителство на държавата, а от друга страна - да се съобразят правомощията, с които министърът на финансите разполага, като централен едноличен орган на изпълнителната власт и осъществяващ общото ръководство и контрол в сферата на публичните финанси. Нищо подобно обаче не присъства нито в доклада на министъра на финансите, нито в оценката за частично въздействие по чл. 20 ЗНА. В посочените документи се изтъква единствено, че самото неприемане на проекта за ПМС би изключило възможността за оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на целта за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието. По какъв начин обаче преминаването на процесуалното представителство от едно административно звено в случая към друго ще допринесе към подобно оптимизиране процесите на държавно управление остава загадка. 3.1.3. Също така в мотивите към доклада на министъра на финансите към Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози липсва каквато и да е конкретика относно необходимостта от оптимизация на процеса по процесуалното представителство на държавата, респективно за причините за предлаганите законодателни изменения – дали това е броят на водените дела срещу държавата, неблагоприятният изход от тях или са породени от други обстоятелства, свързани с процеса на осъществяване на процесуалното представителство. Предвид това, общо формулираната цел, посочена в мотивите и в оценката на въздействието, а именно „оптимизиране на процесите на държавно управление и концентрация на еднородни функции в един орган“, не се базира на конкретни ясно дефинирани проблеми, съществуващи понастоящем при осъществяване на процесуалното представителство на държавата. Оттук и като си дадем сметка, че представената оценка на въздействие не определя проблема, който следва да бъде решен, не установява цели, които да бъдат постигнати, се налага изводът, че тя не отговаря на изискванията за обхвата и съдържанието й, определени в чл. 16 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието. 3.1.4. На следващо място, в мотивите и оценката на въздействието не се идентифицират слабости в осъществяването на процесуалното представителство 13 на държавата по действащата уредба, както и конкретни мерки, които се предвижда да бъдат предприети, във връзка с поставената цел за по-оптимално организиране на представителството на държавата чрез включване на дейността във функциите на Министерството на правосъдието. Това вероятно може да се отдаде на обстоятелството, че по неоспорими данни Дирекция „Съдебна защита“ в Министерството на финансите изключително успешно организира и участва в представителството на държавата по международни арбитражни дела. Преобладаващата част от делата са арбитражи по международни инвестиционни спорове. Участието на дирекция „Съдебна защита“ във връзка със защитата на държавата по тези дела включва събиране и анализ на доказателства, организиране и участие в подготовката на свидетели, участие в обсъждането и определянето на стратегията по делата и определяне на структурата на писмените защити, участие в откритите заседания по делата, както и цялостното организиране и координиране на защитата на държавата. Към настоящия момент всички международни арбитражни дела, по които дирекция „Съдебна защита“ е организирала и участвала в осъществяваното процесуално представителство, са 4 завършили успешно за държавата и са спечелени . Затова и смятам, че не са налице причини, които да налагат изоставяне на исторически утвърдилото се нормативно разрешение, според което държавата се представлява от министъра на финансите, освен ако в закон е предвидено друго. 4. При създаването на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози неоправдано бива нарушена една историческа традиция относно представителството на държавата. 4.1. Принципното правило на чл. 31, ал. 1 от ГПК, че държавата се представлява от министъра на финансите, освен ако в закон е предвидено друго, е исторически закрепено. От Освобождението на България през 1878 г. до настоящия момент процесуален представител на българската държава винаги е бил министърът на финансите. Нещо повече, съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК (в редакцията му до 1997 г.) по дела, отнасящи се до основни средства на държавното предприятие, наред с него като страна може да участва и Министерството на финансите. Когато пък в делото участва държавно учреждение, то независимо от предмета на иска за делото се уведомява Министерството на финансите, за да вземе участие в него, ако счете това за необходимо (чл. 19, ал. 2 ГПК). И макар в действащия вариант на ГПК правилото на чл. 31, ал. 1 ГПК да не предвижда изрично подобни контролни 4 Справка за международните арбитражни дела и делата пред чуждестранни юрисдикции, страна по които е била България, а така и за изходът по тях може да бъде видян, е достъпна на https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2023/06/20/4497984_bez_motivi_asen_vasilev_pak_is ka_mejdunarodnite/, 14 функции на министъра на финансите, то се подразбира, че отчасти осъществяването на подобен контрол, заедно с обстоятелството, че присъдените срещу държавата суми се заплащат от държавния бюджет, и съвсем естествено Министерството на финансите е най-заинтересованото ведомство по отношение защитата на публичните финансови интереси, са част от мотивите на законодателя при избора му именно министърът на финансите да е процесуалният представител на държавата. 4.2. Освен това, на практика, доколкото държавата се конституира като ответник в производства с различен предмет, сред които и неизпълнение на договорни задължения от страна на първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджет, министърът на финансите не само осъществява процесуално представителство на държавата в съдебния/арбитражен процес, но на практика осъществява контрол върху законосъобразното разходване на средства от държавния бюджет. Оттук и предложеното изменение освен, че нарушава неоправдано една историческа приемственост на съществуващата нормативна уредба, но също така и влиза в колизия с правомощията на министъра на финансите в областта на публични финанси. 4.3. На последно място и съществуващата регламентация на въпроса за процесуалното представителство на държавата в различни национални юрисдикции не е в полза ефективността и правилността на предложената промяна. Едва в две държави – Испания и Латвия министърът на правосъдието представлява държавата в съдебните производства. Всъщност в преобладаващия брой случаи държавата се представлява от самостоятелни и независими служби. 4.4. Отвъд вече изложението съображения срещу предложената промяна на процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела следва да се спомене и че не е известно дали Министерство на правосъдието ще може да обезпечи кадрово и финансово реализацията на тази нормативна промяна. В тази връзка не следва да се забравя и че във финансовото министерство има изграден капацитет за извършване на тази дейност, а при прехвърлянето ѝ към правосъдното министерство ще е нужен период на напасване - докато се изгради капацитет и култура за по-икономическо мислене в новото административно звено, рискът е държавата да изгуби някое от делата, по които е страна. Да не говорим и че подобна промяна в процесуалното представителство може да доведе и до забавяне на вече висящите производства и до пропускане на преклузивни срокове за внасяне на дължими такси, доколкото няма как предварително в бюджета на Министерството на правосъдието подобни разходи да бъдат планирани. Същевременно забавянето на подобни плащания ще доведе до сериозни неблагоприятни последици за българската държава. 15 4.5. Отделно от това подобна нормативна промяна и преминаване на процесуалното представителство от МФ към МП без каквито и да е причини, които да я налагат, неминуемо ще предизвика някои процедурни трудности във връзка с вече висящите международни арбитражни дела – може да се наложи повтаряне на някои процесуални действия, включително отмяна на хода по същество с цел обезпечаване на възможността на министъра на правосъдието като процесуален представител да взема участие в устните състезания. Подобно забавяне обаче може да има също негативен ефект върху държавния бюджет. ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: Digitally signed by Valia Valia Simeonova Simeonov GuigovaDate: 2023-07-12 a Guigova 12:56+03:00 16

С П Р А В К А за отразяване на получените предложения при обществената консултация на проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за анализи и прогнози1 1 Предишно наименование „Институт за стратегически анализи и прогнози“, променено вследствие бележка от дирекция „Стратегическо планиране“ в администрацията на Министерския съвет в рамките на процедурата по съгласуване по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Участник в обществената консултация Предложение/ мнение Приема/не приема предложение то/ мнението Мотиви Ivpetrova 1. Не става ясно дали Институтът за стратегически анализи и прогнози (ИСАП) е администрация или не. 2. Не става и достатъчно ясно как ще се формират заплатите на служителите в него. В § 20, ал. 5 от проекта на ПМС е посочено, че със служителите от МФ, чиито функции преминават към ИСАП ще се сключват трудови договори за работа на длъжности по НКПД. Това означава, че за заплатите на тези служители ще се прилага НСОРЗ, т.е. те ще имат допълнително възнаграждение за стаж и професионален опит, т. нар. „клас“. В същото време в § 20, ал. 6 се говори за „индивидуална основна месечна заплата“. Това е понятие, което се използва в ЗДСл и в чл. 107а от КТ , по отношение на служителите в администрацията, за чиито заплати обаче се прилага НЗСДА. Но тези служители се назначават на длъжности по КДА, а не по НКПД, освен това те нямат и клас. Ако служителите ще са по НКПД, е по-добре да се използват коректните понятия от КТ, „трудово Не се приема Приема се принципно Не са изразени конкретни бележки и предложения, които да бъдат отразени в проекта на постановление на Министерския съвет. С проекта на постановление на Министерския съвет е предвидена разпоредба, съгласно която трудовото възнаграждение по Кодекса на труда на служителите от ИСАП се определя така, че същото, увеличено с допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и намалено с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е по-ниско от получаваната до този момент индивидуална основна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. възнаграждение“ и „основно трудово възнаграждение“. А всъщност редно ли е към заплатите на тези служители да се начислява клас? Нека да се изясни, за да могат служителите от МФ, за които се предвижда да преминат в ИСАП, да преценят дали това ги устройва или не. В проекта на постановление на Министерския съвет е отразена бележката по отношение на понятието „индивидуална основна месечна заплата“, като в тази част проектът е коригиран. Румбурак 1.Относно Институт за стратегически анализи и прогнози – обосновката за създаването му, представена в доклада на вносителя, е недостатъчна и крайно неубедителна. Звеното, което до сега изготвя макропрогнозите на МФ от години насам, едва ли работи само с Ексел, обобщавайки просто данни. Защото иначе се поставя под въпрос на каква база тогава години наред се е подготвял закона за държавния бюджет. Това е подценяване на работа, извършвана години наред. Не става ясно наистина какво налага да се създаде второстепенен разпоредител към МФ, а не например дирекция в МФ, която да е тясно специализирана само за анализи и прогнози и което би улеснило обмена на информация с другите дирекции, ползващи тези анализи и прогнози. Също така не става ясно защо служителите от института няма да са държавни служители, както и защо не са предвидени бройки за обща администрация на института – няма ли да има технически сътрудник към директора/директорите, деловодство, например? И ако дейностите по счетоводно осигуряване, ЧР, ИТ се осъществяват от общата администрация на МФ, кое налага съществуването на института като второстепенен разпоредител, а не като дирекция? 2. Има несъответствие в бройките, които ще преминат от отдел „Прогнози за сектор „Държавно управление“ на дирекция „Бюджет“, в доклада и оценката на въздействието. В доклада са 8 бр., а в оценката на въздействието са 7 бр. Не се приема Приема се Не се съдържа конкретно предложение. Спецификата на осъществяваните дейности и изпълнявани задачи с приложение, което в много случаи надхвърля подпомагането на конкретен орган на изпълнителната власт при осъществяване на неговите правомощия, обосновава като подходящ подход създаване на обособена структура, която да се конструира в правно- организационната форма на институт по чл. 60 от Закона за администрацията. По този начин ще се осигури и гарантира неговата структурна и организационна самостоятелност (независимост) и финансова обезпеченост като специализирана структура с водеща експертиза в областта на стратегическите анализи и прогнози. Несъответствието е отстранено 3. Същевременно в МФ се създава нова дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“, в чиито функции също има анализи, прогнози, оценки… Което също поставя под въпрос ефикасността на създаване на институт за анализи и прогнози, а не специализирана дирекция в МФ. 4. Странно е, че в преходните и заключителни разпоредби на ППМС за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и приемане на неговия устройствен правилник се прави сериозно преструктуриране на 3 администрации – на МС, МФ и МП. Кое налага това да е представено по този начин, а не в отделно ПМС? 5. В оценката на въздействие е отбелязано, че приемането на ПМС-то произтича от правото на ЕС – от които точно актове? Не се приема Не се приема Не се приема Не са изразени конкретни бележки и предложения, които да бъдат отразени в проекта на постановление на Министерския съвет. Не са изразени конкретни бележки и предложения, които да бъдат отразени в проекта на постановление на Министерския съвет. Използваният подход за промяна на Устройствения правилник на Министерството на финансите е обоснован в доклада към проекта на акт с факта, че институтът се създава на база на функции и численост на звена на министерството, както и от съображения за процесуална икономия и консистентност на уредбата. Не се съдържа конкретно предложение за отразяване в проекта на постановление на Министерския съвет. В доклада е изложено, че предложенията на проекта на нормативен административен акт на Министерския съвет не са в противоречие с ангажиментите на българската страна, произтичащи от членството й в Европейския съюз и касаят въвеждането на вътрешноведомствен механизъм за организацията на работа на администрацията, подпомагаща съответния орган на власт, и целят осигуряване оптимизация на работните процеси. DeyanG Противно на изложеното в предизборната кампания, промените в администрацията на Министерството на финансите, на правосъдието и на Министерския съвет се правят непрозрачно - за обществено обсъждане е представен проект на ПМС за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози - заглавие, което е съвсем различно от действителния предмет на ПМС-то, а именно промени в УП на МФ, МС и МП. В приложеното за обсъждане ПМС само ДВА от членовете се отнасят до заглавието, останалите СЕДЕМНАДЕСЕТ СТРАНИЦИ! плътен текст се отнасят до устройствените правилници на администрациите и сериозни промени в тях. Ако не бяха статии в медии с добра репутация нямаше и да разбера за промените. Поради горното предлагам да се спази освен буквата и духа на ЗНА и да се представи за обществена консултация проект на ПМС с действително описание на предмета му, за да може да се изпълни изискването за провеждане на обществена консултация. Видно и от предходните два коментара е че за почти един месец консултация не се е състояла поради подвеждащото заглавие, което е съществено нарушение на чл. 26 от ЗНА. Затова, за да се изпълни закона е необходимо ново обществено обсъждане. На второ място липсват мотиви за създаването на института и промените във всичките дирекции на администрацията. Не е изяснен и статута на института, както и какво налага правоотношенията със служителите в него да са трудови и да не попадат под строгата регламентация Не се приема Не се приема Не са изразени конкретни бележки и предложения, които да бъдат отразени в проекта на постановление на Министерския съвет. Използваният подход за промяна на Устройствения правилник на Министерството на финансите е обоснован в доклада към проекта на акт с факта, че институтът се създава на база на функции и численост на звена на министерството, както и от съображения за процесуална икономия и консистентност на уредбата. По отношение на проекта на постановление на Министерския съвет са спазени нормативно установените правила и процедури. Не са изразени конкретни бележки и предложения, които да бъдат отразени в проекта на постановление на Министерския съвет. на ЗДСл и съответно ограниченията на заплатите по наредбите. Georgiev72 1. В частта за закриване на дирекция „Съдебна защита“ считам, че закриването ще бъде незаконосъобразно предвид това, че дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, се осъществяват от министъра на финансите в изпълнение на чл. 60 от КМЧП, във връзка с чл. 31 от ГПК, както е прието в практиката и разписано в закона за последните повече от десет години. Промяната на представителството с преходни и заключителни разпоредби на ПМС е меко казана скандално и ако се възприеме, би означавало, че държавата ще може да променя процесуалното си представителство по свое усмотрение в хода на арбитражи производства, като в същото време може и да запише в ПЗР на ПМС например, че не се запазват правоотношенията с представляващите я адвокатски кантори. 2. Приемането на МПС в тази му част ще бъде и незаконосъобразно, доколкото не е делегирана от закона възможност министъра на финансите да предлага или МС да приема подзаконови актове във връзка с чл. 31 от ГПК. 3. Приемането на ПМС ще противоречи и на приетото на 12.07.2023 г. решение на НС, с което се напомня на изпълнителната власт, че определянето на представляващия държавата орган се извършва от законодателната власт. 4. Липсват каквито и да е мотиви за извършване на промяната при доказано работеща административна структура, ако публично изнесените данни за 100% успеваемост са верни. Ако в действителност са спечелени от тази структура всички дела, то за да бъде закрита и дейността й преместена, ЗНА изисква наличието на не-бланкетни мотиви, като например анализ на По т. 1 – 4 Към настоящия момент актуалността на бележките е отпаднала В съответствие с Решението на Народното събрание относно процесуалното представителство на българската държава по международни арбитражни дела (ДВ, бр. 60 от 2023 г.). причините, очаквания за по-добро въздействие върху бюджета на държавата и пр., каквито изцяло отсъстват. 5. Не става ясно служителите в новосъздадения „институт“ дали ще имат горна граница на трудовото възнаграждение и ако не попадат в наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и класификатора, липсват каквито и да е мотиви, които да обосноват изразходването на този публичен ресурс в завишени нива. 6. Горната т. 5 създава и предпоставка за корупция, както и конфликт на интереси и не е представено становище от компетентните за това органи, нито са представени правила в тази връзка. Не се приема Не се съдържат конкретни предложения, които да бъдат отразени в проекта на акт. Служителите в института ще бъдат на трудови договори, сключени с изпълнителния директор, за работа на длъжности, определени в утвърденото длъжностно разписание на института и в съответствие с Националния класификатор на професиите и длъжностите. С проекта на постановление е предвидено трудовото възнаграждение по Кодекса на труда на служителите от ИСАП се определя така, че същото, увеличено с допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и намалено с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е по-ниско от получаваната до този момент индивидуална основна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. По отношение на предлагания акт на Министерския съвет са спазени нормативно установените правила и процедури, включително изискванията за съгласуването му от съответните органи. Проф. д.ю.н. Ангел Калайджиев Така мотивираната в доклада промяна в представителството на държавата по международни арбитражни дела не може да бъде подкрепена. Съображенията за това са следните: 1. Представителят на държавата по международни арбитражни дела е определен от закона. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. Посочената разпоредба урежда законното представителство на държавата във връзка с нейната гражданскоправна дейност както по всички материални, така и по всички процесуални отношения. Съгласно чл. 56, ал. 1 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), юридическите лица се уреждат от правото на държавата, в която са регистрирани. Съгласно чл. 58, т. 5 от КМЧП, приложимото право към лицата по чл. 56 включва уредбата на тяхното представителство. Приложимостта на чл. 56, ал. 1, във връзка с чл. 58, т. 5 от КМЧП по отношение на частноправните отношения, страна по които е държавата, произтича от разпоредбата на чл. 60 от КМЧП, която гласи следното: „Разпоредбите на този кодекс се прилагат и към частноправните отношения с международен елемент, страна по които е държава, освен ако в закон е установено друго. “ Разпоредбата на чл. 60 от КМЧП, със заглавие „Участие на държавата в частноправни отношения с международен елемент заедно с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и на чл. 58, т. 5, се намират в Глава пета „Правно положение на субектите“, Раздел II „Правно положение на юридическите лица, неперсонифицираните образувания и държавата“ на кодекса. Систематичното тълкуване на Към настоящия момент актуалността на бележките е отпаднала В съответствие с Решението на Народното събрание относно процесуалното представителство на българската държава по международни арбитражни дела (ДВ, бр. 60 от 2023 г.). посочените разпоредбите показва, че за представителството на държавата в частноправни отношения с международен елемент се прилагат правилата на българското национално право. Международните търговски и инвестиционни арбитражи, страна по които е държавата, имат за предмет спорове, свързани с частноправни (граждански) отношения с международен елемент. В практиката няма спор, че вътрешният и международният търговски арбитраж разглеждат граждански дела. Граждански дела са всички дела, свързани с правни спорове, произтичащи от отношения, регулирани с метода на равнопоставяне на субектите. Международните инвестиционни арбитражи, страна по които е държавата, имат за предмет спорни частноправни (граждански) отношения, защото по своята същност те са дела за непозволено увреждане (деликт) на инвеститора от държавата- домакин. Съставите на тези деликти и техните последици са установени в двустранни и многостранни международни договори за защита на чуждестранните инвестиции, които са част от вътрешното право и имат непосредствено действие, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Доколкото законодателят не е определил по международни арбитражни дела държавата да бъде представлявана от друг орган, неин представител е министърът на финансите на основание чл. 60, във връзка с чл. 56, ал. 1 и чл. 58, т. 5 от КМЧП, във връзка с чл. 31, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 60 от КМЧП се отнася за държавата като самостоятелен субект тогава, когато тя участва в частноправни отношения с международен елемент. Освен отделните държавни органи, държавата като самостоятелен субект също може да бъде страна по частноправни отношения с международен елемент. Член 31, ал.1 ГПК е обща норма, която се прилага за всички граждански дела, независимо от реда, по който се разглеждат. Въпреки че ЗМТА е специален закон спрямо ГПК, следва да се има предвид, че в ЗМТА няма разпоредби, които да съдържат различна уредба на представителството на държавата по дела, поради което приложение намират правилата на общия закон - в случая чл. 31, ал. 1 от ГПК. Що се отнася до международните инвестиционни арбитражни дела, които са преобладаващата част от международните арбитражни дела, страна по които е държавата, при тях страните не сключват арбитражно споразумение. По тази категория дела ЗМТА е абсолютно неприложим. Уредбата на представителството на държавата по международни арбитражни дела, съдържаща се в Устройствения правилник на МФ, има вторичен подзаконов характер и предвижда функциите на административното звено в МФ, което подпомага осъществяването на правомощията на министъра на финансите като представител на държавата. Показателно в това отношение е обстоятелството, че разпоредбите в Устройствения правилник на МФ относно функцията на дирекция „Съдебна защита“ по осъществяване на представителството по международни арбитражни дела са приети едва през 2014 г. (ДВ, бр. 100 от 2014 г., в сила от 5.12.2014 г.). Преди 2014 г., в изпълнение на определените му със закона правомощия, министърът на финансите е осъществявал представителство на държавата по международни арбитражни дела и без това изрично да е записано в Устройствения правилник на МФ. 2. Уредбата на представителството на държавата по международни арбитражни дела от министъра на финансите не е аналогична с уредбата на представителството на държавата пред Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. За разлика от представителството на държавата по международни арбитражни дела, провеждано от министъра на финансите, представителството на държавата пред Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека не се осъществява от министър, а от правителствени агенти (представители), на база позиции и решения, приети от Министерския съвет. Посочената организация на представителството на държавата по дела пред Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека се базира на уредбата в устройствените правилници на МВнР и МП, която е приета от Министерския съвет на база актове от по-висока степен и при съобразяване на предоставените му правомощия във връзка с участието на България в Европейския съюз и Съвета на Европа като международни организации, включително във връзка с представителството на държавата пред техните правораздавателни институции - Съдът на Европейския съюз и Европейският съд по правата на човека. По отношение на процесуалното представителството на държавата във връзка с нейната гражданскоправна дейност, законодателят е определил неин представител да бъде министърът на финансите на основание чл. 31, ал. 1 от ГПК, освен ако със закон е предвидено друго. Съгласно преценката на законодателя, посоченото правило се прилага и за представителството на държавата по международни арбитражни дела, на основание чл. 60, във връзка с чл. 56, ал. 1 и чл. 58, т. 5 от КМЧП и Министерският съвет не разполага с компетентност да променя представителя на държавата по международни арбитражни дела със свой акт. Кирил Ананиев Основният въпрос при преценката кой да е представителят на държавата по граждански дела, били те пред национален съд или пред международен арбитраж, е кой държавен орган би защитил най- ефикасно обществения интерес при упражняване на това правомощие. Преценката на законодателя е по целесъобразност и се основава на водещата роля на министъра на финансите във връзка с планирането, разходването и контрола върху публичния финансов ресурс, във връзка с резултата от водените от и срещу държавата граждански дела. Гражданските дела, по които представител на държавата е министърът на финансите и делата пред Европейския съд по правата на човека, по които представителството се осъществява от Министерството на правосъдието, се различават значително от гледна точка на финансовия ефект за държавния бюджет. Докато по делата срещу държавата пред Европейския съд по правата на човека размерите на обезщетенията и на разноските са в порядъка на няколко хиляди евро, по гражданските дела материалният интерес и разноските на страните по правило са в пъти по-високи, като по международните арбитражни дела тези размери са в порядъка на десетки и стотици милиони евро. Поради това процесуалният представител на държавата по тези дела всъщност има функцията да защити един значителен публичен ресурс. Министърът на финансите е централен едноличен орган на държавна власт със специална Към настоящия момент актуалността на бележките е отпаднала В съответствие с Решението на Народното събрание относно процесуалното представителство на българската държава по международни арбитражни дела (ДВ, бр. 60 от 2023 г.). компетентност в областта на публичните финанси. На този орган законодателят е възложил основните функции и правомощия във връзка с планирането, изпълнението и отчетността на държавния бюджет. Според действащата нормативни уредба на министъра на финансите са предоставени следните конкретни правомощия: Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за публичните финанси (ЗПФ), министърът на финансите има водеща роля във връзка със съставянето, внасянето в Народното събрание и изпълнението на държавния бюджет. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗПФ, министърът на финансите администрира централния бюджет. Съгласно чл. 101, ал. 1 от ЗПФ, министърът на финансите дава указания по изпълнението на държавния бюджет. Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗПФ министърът на финансите може да ограничи или преустанови трансфери/ограничи лимити за плащания на бюджетните организации при нарушение на бюджетната дисциплина. Съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗПФ, първостепенните разпоредители с бюджет представят в Министерството на финансите месечно разпределение на годишните си бюджети. Съгласно чл. 109 от ЗПФ, Министерският съвет съгласува с министъра на финансите извършването на предвидените в посочената разпоредба промени по бюджета. Съгласно чл. 110 от ЗПФ при определените в закона условия, министърът на финансите може да извършва предвидените в посочената разпоредба промени по бюджета. Същевременно, като процесуален представител на държавата, министърът на финансите има водеща роля и във връзка с поемането на държавен дълг. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния дълг министърът на финансите подписва от името на правителството договорите за държавни заеми въз основа на решение на Министерския съвет по реда на Закона за международните договори, а съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, министърът на финансите емитира държавните ценни книжа. Министърът на финансите, който същевременно е и процесуалният представител на държавата по граждански дела, е държавният орган, който най-ефикасно може да защити публичния финансов интерес. Тук следва да се подчертае, че министърът на финансите е водещият орган на оперативно и експертно ниво във връзка с извършване на бюджетни трансфери и промени в бюджетните взаимоотношения, както и при поемане на държавен дълг. Макар в голяма част от случаите формалното решение да се взема от Министерския съвет (чл. 109 от ЗПФ) или от Народното събрание (при необходимост от поемане на държавен дълг, над размера съгласно годишния бюджетен закон), предхождащата експертна оценка е винаги на министъра на финансите и администрацията на Министерството на финансите. С оглед възможността за навременна реакция при необходимост от бързо осигуряване на средства за покриване на непланиран бюджетен разход, следва да се съобразят и правомощията, които министърът на финансите има във връзка с единната сметка и Системата за електронни бюджетни разплащания - „СЕБРА“. Министърът на финансите е органът, който има пълен поглед върху текущото изпълнение на държавния бюджет. Една от причините той да осъществява представителството на държавата по делата с международен елемент е именно възложената му функция по текущото изпълнение на държавния бюджет и по-специално осъществяване на контрол по отношение на неговата разходна част. В обобщение, разрешението министърът на финансите да бъде процесуален представител на държавата, включително по международни арбитражни дела, позволява както оптимална защита на публичния финансов интерес, така и възможно най-оптимално и оперативно организиране и провеждане на защитата на държавата по делата. Предвид изложеното считам, че не са налице основания за преосмисляне на преценката на законодателя в чл. 31, ал. 1 от ГПК, съгласно която министърът на финансите е процесуалният представител на държавата, включително по международни арбитражни дела. Висш адвокатски съвет, представляван от Валя Гигова - заместник- председател Недопустимо и незаконосъобразно е промяна, която съгласно чл. 31, ал. 1 ГПК може да бъде осъществена единствено чрез закон, да бъде реализирана посредством ПМС по чл. 6, т. 1 от ЗНА във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗНА. Иманентна част от гражданската правосубектност на държавата е нейното участие като страна в исковия процес, като съгласно общото правило на чл. 31, ал. 1 ГПК законен представител на държавата е министърът на финансите, освен когато в закон е предвидено друго, като ал. 2 на цитираното правило дава регламентация на едно такова изключение от въпросното общо правило, а именно по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Общото между примерите, съдържащи отклонение от общото правило на чл. 31, ал. 1 ГПК относно процесуалното представителство на държавата, е че тези отклонения са установени чрез наличието на специално нормативно правило, закрепено в нормативен акт с ранга на закон. Това означава, че Към настоящия момент актуалността на бележките е отпаднала В съответствие с Решението на Народното събрание относно процесуалното представителство на българската държава по международни арбитражни дела (ДВ, бр. 60 от 2023 г.). процесуалното представителството на държавата от министъра на финансите би могло да бъде изключено само в случаите, когато в закон е предвидено друго. С предложения проект за ПМС промяната на процесуалното представителство на държавата се прави посредством изменение в Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, с който като акт по правило е насочен към определянето организацията, дейността, функциите и числеността на служителите на съответното министерство и на неговите организационни структури и административни звена и който акт безспорно не може да бъде определен като нормативен акт по смисъла на чл.3 ЗНА, който урежда първично или въз основа на Конституцията обществени отношения, които се поддават на трайна уредба, според предмета или субектите в един или няколко института на правото или техни подразделения. Оттук и се налага изводът, че където е предвидено, че изключение от определено законово правило може да бъде осъществено единствено и само въз основа на друго законов правило, то целеното дерогиране на общото правило няма как да бъде постигнато чрез акт, който е последица от упражнената от МС подзаконова нормотворческа компетентност. По тази причина и заложената в проекта за ПМС за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози промяна в процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела не би била годна да произведе действие, доколкото същата би противоречала на нормативен акт от по-висока степен и като резултат приложение отново ще намери по-високия по степен акт - в случая ГПК и общото правило на чл. 31, ал. 1 ГПК. Нито ПМС, с което се осъществява промяна в устройствен правилник на министерство, нито самият устройствен правилник, удовлетворяват изискването отклонението от общите правила за процесуално представителство на държавата по чл. 31 ГПК да бъде реализирано чрез закон. При това предложеният текст на чл. 31а, съдържим в § 4 от ПЗР на проекта за ПМС, противоречи на акт от по-висока степен (арг. от чл. 15 ЗНА) и като такъв, дори и да стане част от действащото право, не би следвало да се прилага. Има и нещо друго - доколкото Устройственият правилник на МП и измененията в него са осъществени чрез §4 от проекта за ПМС въз основа на законовата делегация на чл. 42 (4) ЗА, според която устройственият правилник на министерството се приема от Министерския съвет по предложение на съответния министър, то бидейки подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и чл. 75, ал. 1 от АПК, същият следва да се основава на нормативните актове от по-висока степен. Това изискване в случая не е спазено, защото предложеното изменение в процесуалното представителство на държавата влиза в директно противоречие със закона и по- конкретно с чл. 31 ГПК, като предвижда изключение от законовата регламентация, което изключение обаче не удовлетворява изискванията на самия закон за законодателна техника, чрез която може да бъде осъществено. И това е така, защото с оглед на изричното изискване на чл. 31, ал. 1 ГПК се вижда, че въобще материята, свързана c представителството на държавата, включително по международни арбитражни дела, е извън подзаконовата нормотворческа компетентност на Министерски съвет, а още повече и извън негова преценка за целесъобразност. Извън изложените опасения, че колизионното правило на чл. 15, ал. 3 ЗНА по-всяка вероятност би довело до неприложимост на лансираната промяна относно процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела, следва да се посочи, че предложението не е съобразено и с чл. 10 ЗНА. И това е разбираемо, доколкото няма как няма как обществени отношение от същата сфера, за които има вече издаден акт - ГПК, да се уреждат по нов начин с друг акт, при това такъв, който не е от същия ранг и по отношение на който е твърде спорно и дали е нормосъдържащ в същинския смисъл. отникъде не следва, че съществуващата в ГПК уредба на процесуалното представителство на държавата въвежда каквато и да било диференциация относно вида на спора, органа, пред който същият е иницииран или дали производството се осъществява пред национална или международна юрисдикция. Нормата на чл. 31 ГПК урежда по общ начин въпроса от кого се осъществява процесуалното представителство на държавата, без да има отношение към категорията дела и техния статус. При това положение нито от съдържанието, нито от систематичното място на правилото не може да бъде обоснован изводът, че разпоредбата се отнася до представителство на държавата в контекста на вътрешни граждански дела пред българския държавен съд. Подобно стеснително тълкуване на една обща норма не е съответно нито на духа, нито на целта на закона. Да не говорим, че изрично самото общо правило на чл. 31 ГПК допуска отклонения, стига същите да са предвидени със закон. Следователно, там където няма изрично законово предвиждане, съдържимо в специално законово правило относно представителството на държавата (какъвто е случаят, впрочем, с международните арбитражни дела), би следвало изводът да е точно обратният - а именно приложение за тези изрично неуредени специални хипотези ще намери общото правило на чл. 31, ал. 1 ГПК, поради липсата на специално правило. Има и нещо друго - общото възлагане на процесуалното представителство на държавата в полза на министъра на финансите както по вътрешни дела, така и по международни такива, всъщност почива на едно общо основание - на един общ белег, а именно значителният материален интерес по тези дела, а така и последиците от изхода на тези дела за държавния бюджет. Затова и където е налице един и същ проблем, едва ли има място за различни законодателни разрешения до какъвто неудържим резултат би ни навел разбирането, че правилото на чл. 31 ГПК уреждало единствено представителството на държавата пред държавни съдилища. При създаването на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози са нарушени правилата на чл. 26, ал. 1 ЗНА и чл. 28, ал. 2 ЗНА. Освен това, на практика, доколкото държавата се конституира като ответник в производства с различен предмет, сред които и неизпълнение на договорни задължения от страна на първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджет, министърът на финансите не само осъществява процесуално представителство на държавата в съдебния/арбитражен процес, но на практика осъществява контрол върху законосъобразното разходване на средства от държавния бюджет. Оттук и предложеното изменение освен, че нарушава неоправдано една историческа приемственост на съществуващата нормативна уредба, но също така и влиза в колизия с правомощията на министъра на финансите в областта на публични финанси. Отвъд вече изложението съображения срещу предложената промяна на процесуалното представителство на държавата по международни арбитражни дела следва да се спомене и че не е известно дали Министерство на правосъдието ще може да обезпечи кадрово и финансово реализацията на тази нормативна промяна. Отделно от това подобна нормативна промяна и преминаване на процесуалното представителство от МФ към МП без каквито и да е причини, които да я налагат, неминуемо ще предизвика някои процедурни трудности във връзка с вече висящите международни арбитражни дела - може да се наложи повтаряне на някои процесуални действия, включително отмяна на хода по същество с цел обезпечаване на възможността на министъра на правосъдието като процесуален представител да взема участие в устните състезания. Подобно забавяне обаче може да има също негативен ефект върху държавния бюджет. Божидар_Митков По своята същност, мотивите за създаване на „Институт за стратегически анализи и прогнози“, са абсолютно неоснователни, необективни и изчерпателни, и елементарни, като форма и начин на аргументация. Зад въпросния „проект“ на нормативен акт, реално стои СКРИТО преструктуриране на ключови звена (дирекции) в Министерството на финансите, и не само. Заглавието е изцяло подвеждащо, като основната цел на постановлението, е извършване Не се приема Използваният подход за промяна на Устройствения правилник на Министерството на финансите е обоснован в доклада към проекта на акт с факта, че институтът се създава на база на функции и численост на звена на министерството, както и от съображения за процесуална икономия и консистентност на уредбата. на промени в Устройствения правилник на Министерството на финансите, Министерския съвет и Министерството на правосъдието. Обществени консултации не са провеждани. Цитат: - „предоставяне на допълнителни щатни бройки от извършено намаляване на числеността на персонала на звена в министерството“; (визира се МФ) - „създаване на института на база на функции на звена на Министерството на финансите и обезпечаване на числеността на персонала за сметка на щатни бройки на министерството“; - „процесуална икономия .. включени и други промени в устройствения правилник, както и произтичащи от това промени в други нормативни административни актове на Министерския съвет“ и т.н., и т.н. Основни рискове от приемане на Постановлението на МС: 1. Не е извършен количествен и качествен анализ (наета e външна фирма „Х“, която е без познания по отношение структура и начин на работа на централната администрация, респективно анализа е проформа и е необективен, няма стойност); 2. Наблюдава се несъответствие при щатните бройки, които се предвижда да бъдат съкратени и премахнати, спрямо „числеността“ на създаващия се „институт“ - класифициран като второстепенен разпоредител с бюджет (неясно защо); 3. Създаване на прекомерно високи нива на стресово претоварване сред служителите, в т.ч. в следствие липсата на каквато и да е яснота относно процеса на преструктуриране и съкращаване на реални щатни бройки и експерти; 4. Липса на визия за развитие на служителите, обследване на експертния потенциал и компетенции, с оглед задържане/запазване на Спецификата на осъществяваните дейности и изпълнявани задачи с приложение, което в много случаи надхвърля подпомагането на конкретен орган на изпълнителната власт при осъществяване на неговите правомощия, обосновава като подходящ подход създаване на обособена структура, която да се конструира в правно- организационната форма на институт по чл. 60 от Закона за администрацията. По този начин ще се осигури и гарантира неговата структурна и организационна самостоятелност (независимост) и финансова обезпеченост като специализирана структура с водеща експертиза в областта на стратегическите анализи и прогнози. По отношение на проекта на постановление на Министерския съвет са спазени нормативно установените правила и процедури. Към проекта е изготвен доклад с мотиви със съдържание, съответстващо на нормативно изискуемото. По проекта е изготвена и частична предварителна оценка на въздействието, която е съгласувана от компетентното административно звено в администрацията на Министерския съвет. Съобразно изискванията на закона и в определения от него срок по проекта на акт е проведена обществена консултация. качествените експерти - което е и най- ценният актив на администрацията; 5. Изцяло пренебрегване мнението на засегнатите от структурните промени служители - липса на допитване за тяхната нагласа, склонни ли са да работят в друга структура или дирекция на министерството и при какви условия, липса на предоставяне на алтернативни възможности, за навременна преценка от тяхна страна (неяснота, дали въобще такъв тип алтернатива ще бъде предложена); 6. Морален и етичен риск; 7. Оронване престижа на Министерството на финансите - безспорно, най-оптимално функциониращата централна администрация в страната, разполагаща с най-добре подготвените експерти; 8. На последно място, но не по значение: Сериозна текуща загуба и/или последващ отлив на експертен потенциал. Обективни факти (аргументиращи изброените по-горе рискове): Заложено е закриване на дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ (старо наименование „Финанси на реалния сектор“) Това е ВТОРАТА по ЗНАЧИМОСТ дирекция в Министерството на финансите. Мотивите са меко казано неясни и неоснователни. Парадоксално е да желаеш закриването на една от водещите си дирекции по функции, разнородност на материята и обем на работа. Освен държавни помощи, основният фокус на дирекцията е насочен към т.н. реален сектор - предоставяне на концесии и на разрешения за търсене и проучване на подземни богатства; разработване на предложения за изменения и допълнения на законодателството в областта на концесиите, в т.ч. законопроекти и проекти на подзаконови нормативни актове, По отношение на изложеното относно закриването на дирекции следва да се отбележи, че с предложението за консолидация на функции се цели оптимизиране на процесите и повишаване на ефективността и ефикасността при управление на финансовите ресурси при реализиране на мерки за публична подкрепа съобразно правилата в областта на държавните помощи, като също така се осигурява по-голяма кохерентност по отношение на българското участие във формирането на политиките на европейско ниво и последващото имплементиране на национално такова. По своята същност държавните помощи са въведени с Договора за функционирането на Европейския съюз и тяхната правна рамка е доразвита в правото на ЕС. Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за държавните помощи министърът на финансите е националният орган, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи и минималните помощи на национално, областно и общинско равнище и взаимодействието с Европейската комисия, освен в случаите по чл. 8 от същия закон. В този смисъл функционалното и административно разпределение на тези отговорности в методологии, указания за финансово- икономическите елементи на концесията, финансови модели и финансово-икономически анализи, проекти на договори; подпомагане изпълнението на правомощията и функциите на министъра на финансите в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала и държавните предприятия, в т.ч. увеличаване на капитала; оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия; разработване и прилагане на дивидентната политика на страната; анализи и прогнози за постъпленията от приватизация и следприватизационен контрол за целите и планирането на държавния бюджет (в т.ч. набиране на ресурс за т.н. „Сребърен фонд“), постъпления от концесионни плащания; съгласуване на мерки за финансови инструменти съгласно Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление по Оперативните програми; съгласуване на предложения за подпомагане и публична намеса под формата на застраховане на експортни кредити и мерки за подобряване на ликвидността; координация на предоставянето на публична финансова подкрепа по реда на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, при спазване на Закона за държавните помощи и правната рамка на ЕС и след постановяване на положително становище от страна на Европейската комисия, въз основа на мотивирано предложение от Българската народна банка до министъра на финансите; изготвяне на становища за съответствие със законодателството на ЕС, в случаи на предоставяне на публични средства по реда на Закона за публичните финанси; събиране и анализиране на администрацията на Министерството на финансите изцяло попада в оперативната самостоятелност на министъра на финансите. Отчитайки горното, предлаганата консолидация на функции касае вътрешната организация на работа в министерството и няма да повлияе на изпълнението на правомощията на министъра на финансите като национален орган, отговорен за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи и минималните помощи на национално, областно и общинско равнище и взаимодействието с Европейската комисия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавните помощи. С предлаганите промени ще се осигури пълно съответствие с приоритетите на ниво Европейски съюз, запазване на експертизата, подобряване на системата, като функции и взаимовръзки, изграждане на база за актуализиране на националната уредба и създаване на основа за бързо и адекватно развитие на режима, при минимализиране на рисковете от нарушаване на Договора за функционирането на Европейския съюз, респективно от санкции и възстановяване на неправомерни помощи. информация за управлението на паричните средства на публичните предприятия; изготвяне на становища и проекти на нормативни актове на Министерския съвет, предложения от общини и областни управители, относно разпореждане с имоти - публична или частна държавна собственост, имоти - собственост на публични предприятия; разработване и съгласуване на законопроекти и проекти на подзаконови нормативни актове, програми и стратегии в отраслите транспорт и съобщения, вкл. по отношение на задължения за изпълнение на обществени услуги, в съответствие със законодателството на ЕС и европейските практики, както и с оглед по-ефективното и ефикасно разходване на публични средства; изготвяне на становища по предложения и въпроси, касаещи финансови аспекти на дейностите в железопътния и автомобилния транспорт, далекосъобщенията, разработване на договори за извършване на обществени превозни услуги, при съобразяване с националната и европейската правна рамка; изготвяне на становища за съответствие на законодателството на ЕС в областта на държавните помощи за сухопътен, железопътен, въздушен, морски, речен, тръбен транспорт; мерки по опазване на околната среда, минали екологични щети, търговия с емисионни квоти, сектори селско и горско стопанство, рибарство и аквакултури, и още много други дейности. Директорът на дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, прекият ръководител, както и другите двама началници на отдели, са не просто ръководители, спускащи служебните задачи една след друга, а добре утвърдени личности и ЛИДЕРИ. Лидери, защото участват пряко в работния процес и защото винаги мислят за хората си, дърпат ги нагоре, предоставят поле за изява и за развитие на експертните, и личностни качества. Няма друга дирекция в Министерството на финансите, която да работи толкова оптимално, макар при прекомерно натоварване и високи нива на стрес, но с много добре балансиран екип от хора. Ако има рейтингова скала, това ще проличи много ясно. За момента, достатъчно условие е, да се направи вътрешно допитване, както и такова на ниво предишни министри и ресорни заместник-министри, и да се обследва деловодната система за постигнатата от дирекцията и хората, които стоят зад нея максимална ефективност, експертна продуктивност и вложен качествен интелектуален труд. Ще бъде колосална грешка, ако дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ не се запази в нейната цялост. Ще бъде грешка и ако д-я „Съдебна защита“, отговаряща за делата и исковете към държавата на стойност десетки милиони левове, и разполагаща с ключов експертен капацитет, бъде изключена от структурата на МФ. И най-вече, ще последва безапелационна загуба на кадри и интелектуален ресурс, ако се пристъпи към описаните АГРЕСИВНИ структурни промени, заради създаването на неясен от към цели и потребности „институт“. Заключение: 1. Ако целта е структурно оптимизиране на персонал и съкращаване на административни разходи, може да се започне от позиции, като телефонист-изпълнител и библиотекар-изпълнител. Това не са позиции със служебни правоотношения и нямам нищо против хората за тях, но са длъжности, които реално не носят никаква добавена стойност за институцията. Броят на съветниците, също така, е ненужно голям. Неясни са и техните функции. А обстоятелството, че тези лица се назначават без конкурс - единствено може да поражда съмнения за неефективност на същите и корупционна договореност/уреждане. Разходите могат да се съкращават от съвсем други, материални пера и това трябва да е водещото, а не живата/експертна сила. 2. Много по-лесно е, вместо да се разбиват ключовите и най-добре функциониращи и ефективни дирекции, и да се правят структурни и числени съкращения, въпросният „институт“ да се създаден като изцяло нова дирекция, с щатен персонал от 22- ма човека. Организира се прозрачен конкурс, назначат се качествени експерти. Възможна и препоръчителна опция е, института да се основе към специално създаденото МИНИСТЕРСТВО НА ИНОВАЦИИТЕ И РАСТЕЖА. Това ще оптимизира и улесни процеса, и няма да са необходими упоменатите съкращения на хора. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, структурните и числени реформи остават впечатление, че се цели нещо прикрито и много по-съществено, като заобикаляне на закони, с оглед някакво облагодетелстване. Абсолютно алогично е да се откажеш от водещите си дирекции, в името на „институт за анализи и прогнози“. В действителност, ситуацията е точно обратната - не малко дирекции в МФ изпитват недостиг на експерти, спрямо обема и спецификата на работа. Затруднява се работния процес и често пъти деня е с продължителност 10+ часа, за да се компенсират сроковете за отговор и най-вече, да се представи максимално качествена, обстоятелствена и обективна позиция на Министерството на финансите. Всичко описано, следва да бъде взето под ОСОБЕНО внимание, с оглед обезпечаване на нормалния работен процес в администрациите и запазване на експертния потенциал. Оставам на разположение за провеждане на конструктивен диалог, на най-високо ръководно ниво.

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ........ от ........................... 2023 година ЗА създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И: Чл. 1. (1) Създава Институт за стратегически анализи и прогнози. (2) Институтът за стратегически анализи и прогнози е юридическо лице по чл. 60, ал. 1 от Закона за администрацията към министъра на финансите със седалище в гр. София. (3) Директорът на Института за стратегически анализи и прогнози е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите. Чл. 2. Приема Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. В Устройствения правилник на Министерството на финансите, приет с Постановление № 353 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 100 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 18 от 2017 г., бр. 58 от 2018 г., бр. 18, 24 и 80 от 2019 г., бр. 58, 73, 77 и 101 от 2020 г., бр. 27, 60, 70 и 82 от 2021 г. и бр. 44 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 9, ал. 2 се правят следните изменения: а) числото „573“ се заменя с „577“; б) числото „577“ се заменя с „572.“. 2. В чл. 16 се създават т. 13-23: „13. координира изпълнението на единна Национална комуникационна стратегия за Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014-2020 г.; 1 14. развива, координира и ръководи мрежата на служителите по информация и комуникация на програмите, съфинансирани от ЕСИФ; 15. координира информационните и комуникационните дейности по отношение на Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ); 16. организира и провежда кампании за повишаване на информираността относно възможностите за финансиране със средствата от Европейския съюз и други донорски програми, както и относно резултатите, постигнати от финансираните инвестиции; 17. участва в координацията на дейността на министерството по въпросите на ЕС и международното сътрудничество; 18. участва в координацията съвместно с отговорните дирекции в министерството при изготвянето на опорните точки и комуникационните дейности по националните позиции и указания по въпросите от ресора на министерството за участие в работните органи на Съвета на ЕС и ЕК; 19. поддържа оперативни контакти по комуникационните и протоколните въпроси, които са свързани с членството в ЕС, включително чрез представителите на министерството в Постоянното представителство на Република България към ЕС, с институциите на ЕС, както и с Представителството на Европейската комисия в Република България и с институциите на държавите членки на ЕС; 20. участва в организацията, поддръжката и координацията на комуникационните и протоколните дейности при осъществяване на международното сътрудничество на двустранно и многостранно ниво на министерството и административните структури към министъра на финансите; 21. осъществява поддържането и координирането с Министерството на външните работи на контактите на министъра, министерството и административните структури към министъра на финансите с чужди държавни органи и техните структури, както и с международни правителствени и неправителствени организации по въпроси, свързани с комуникационните и протоколните дейности; 22. отговаря за поддържането и координирането с Министерството на външните работи на контактите на министерството и административните структури към министъра на финансите със задграничните представителства на Република България и представителства на чужди държави в Република България по въпросите, свързани с комуникационните и протоколните дейности; 23. отговаря за логистичните дейности при организирането, координирането и участието на министъра и представители на министерството в провеждането на международни преговори и срещи, както и по въпросите за тяхното публично отразяване и комуникации.“ 3. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: а) точки 2, 11 и 15 се отменят; в) създават се т. 16, 17 и 18: „16. дирекция „Европейски въпроси и политики“; 17. дирекция „Централно координационно звено“; 18. дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“.“ 4. Член 21 се отменя. 5. В чл. 23 се създават т. 17-23: „17. координира предоставянето на информация от съответните първостепенни разпоредители с бюджет на прогнозните показатели на юридическите лица, които попадат в 2 обхвата на сектор „Държавно управление“; 18. подпомага министъра на финансите при разработване и съгласуване на държавната политика в областта на нефинансовите предприятия; 19. подпомага министъра при упражняване на правомощията му в областта на държавната политика относно ефективното и ефикасното разходване на публични средства при планирането и изпълнението на концесиите; 20. координира и осъществява дейности във връзка с дивидентната политика на публичните предприятия и приватизацията; 21. участва при формулирането на националната политика за експортно застраховане за сметка на държавата; 22. подпомага министъра при упражняване на правомощията му като представител на държавата като собственик на дялове и акции в търговските дружества с държавно участие в капитала и държавните предприятия; 23. организира и координира работата по изпълнение на Наредбата за прилагане на чл. 7, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти, приета с Постановление № 95 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 37 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 71 от 2017 г.), както и регистър по чл. 6, ал. 9 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти и регистър за депозираните искания по Наредбата за прилагане на чл. 7, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти.“ 6. В чл. 25 се създава т. 17: „17. подпомага министъра на финансите за осъществяване на дейностите по предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници и субсидии за превоза на пътниците по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони.“. 7. Член 30 се отменя. 8. В чл. 31 се правят следните изменения: а) точка 3 се изменя така: „3. изпълнява функциите на координиращо звено на национално равнище във връзка с изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и отговаря за: а) изготвянето на проекти на нормативни актове; б) изготвянето на системата за управление и контрол; в) изготвянето на споразуменията за изпълнението на инвестициите и реформите; г) комуникацията, координацията, подготовката и изпращането на пакета документи с искане за плащане към Европейската комисия; д) наблюдението и контрола на изпълнението, плащанията, планирането, бюджетирането и финансово-счетоводната отчетност на средствата по инвестициите от Плана за възстановяване и устойчивост; е) изготвянето и прилагането на процедури и мерки за предотвратяване, установяване и коригиране на измами, корупция и конфликти на интереси при изпълнение на НПВУ;“ б) в т. 6, 13 и 17 думите „Българо-Швейцарската“ се заменят с „Швейцарско- българската“. 9. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения: 3 а) създава се нова т. 2: „2. осъществява процесуалното представителство на държавата съгласно чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс, на министъра и на министерството пред правораздавателните органи в страната, Комисията за защита от дискриминация и Комисията за защита на конкуренцията;“ б) досегашните т. 2 – 11 стават съответно т. 3-12; в) досегашната т. 12 става т. 13 и се изменя така: „13. изготвя становища по конституционни дела, по които министърът е конституиран като заинтересована страна;“ г) създават се т. 14-16: „14. изготвя проекти на наказателни постановления в случаите, в които министърът е административнонаказващ орган; 15. изготвя становища по правни въпроси във връзка с настоящи и бъдещи съдебни или адмистративни производства; 16. предприема необходимите правни действия по събиране на присъдените парични вземания на министерството;“ д) досегашната т. 13 става т. 17. 10. Член 34 се отменя. 11. В глава трета, раздел VII се създават чл. 34а, чл. 34б и 34в: „„Чл. 34а. Дирекция „Европейски въпроси и политики“: 1. наблюдава прилагането и спазването на европейската рамка за фискално управление, както и анализира и теми свързани със задълбочаването на Икономическия и паричен съюз; 2. отговаря за подготовката и съгласуването на анализи и позиции свързани с финансово подпомагане на трети държави и участие в институции за подкрепа при възникнали финансови затруднения на държави членки. Разработва, актуализира и отчита изпълнението на Конвергентната програма на Република България; 3. координира прилагането на рамката за координация на икономическите политики в ЕС , включително разработването, актуализирането и изпълнението на Националната програма за реформи, прилагането на процедурата по макроикономически дисбаланси, както и докладва напредъка в изпълнението на ключовите етапи и цели по НПВУ в рамките на Европейския семестър; 4. изпълнява функциите на Координационно звено по прилагането на “Инструмента за техническа подкрепа“, като осигурява комуникация с Генерална дирекция „Реформи“ към Европейската комисия, следи и докладва за напредъка в изпълнението на целите от Плана за сътрудничество и подкрепа и при необходимост предлага мерки и действия при забавяне или неизпълнение; 5. координира и участва в разработването на национална методология за зелено бюджетиране, стратегия за прилагането на зелено бюджетиране на национално ниво, включително насоки за прилагане на зелено бюджетиране и неговото пилотно въвеждане, с оглед внедряване на принципите на зеленото бюджетиране при разработването на годишните закони за държавния бюджет на Република България; 6. координира подготовката на национални позиции и приноси, свързани с теми по управление на публичните инвестиции, произтичащи от инициативи на европейски институции; 7. изразява становища по компетентност в процеса на съгласуване на нови или изменение на съществуващи национални стратегически документи; 4 8. подготвя и съгласува позициите на Република България във връзка с преговорите по приемането на Многогодишната финансова рамка на Европейския съюз и с последващите преразглеждания на текущата Многогодишна финансова рамка в хода на изпълнението ѝ и измененията на европейското законодателство в тази връзка; 9. подготвя и съгласува позициите на Република България във връзка с участието на държавата в процедурите по приемането на годишния бюджет на Европейския съюз, по текущото му изпълнение и изменения, както и по освобождаването на Европейската комисия от отговорност по изпълнението му; 10. изпълнява функциите на координационно звено за собствените ресурси на Европейския съюз и отговаря за цялостната организация и координация при прилагането на системата за собствените ресурси в Република България и изпълнението на задълженията, свързани с това, включително изготвя прогнози за годишната вноска на държавата в общия бюджет на Европейския съюз за целите на националната и на европейската бюджетни процедури, координира, подготвя и съгласува позициите на Република България във връзка с преговорите по реформирането на системата на собствените ресурси, приемането на законодателните актове на Европейския съюз в тази област, включително последващото им изменение, и приемането им в Република България; 11. отговаря за изготвяне и съгласуване на позициите по дневния ред и отчитане на резултатите от заседанията на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), включително ЕКОФИН/Бюджет, и други работни формати към него и Еврогрупата в приобщаващ формат. Организира, в рамките на Министерството на финансите, изготвянето на информация, указания и позиции по икономически и финансови въпроси, разглеждани от Комитета на постоянните представители (КОРЕПЕР), Съвета „Общи въпроси“ и Европейския съвет; 12. подпомага министъра във връзка с подготовката на страната за членство в еврозоната и в качеството му на национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната и изпълнява функциите на секретариат на Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната; 13. подпомага министъра във връзка с изпълнението на мерките от Плана за действие с мерки за адресиране на последващите ангажименти на Република България след присъединяването във Валутния механизъм II и на други свързани политики до окончателното приемане на страната в еврозоната; 14. изпълнява функциите на координиращо звено за прилагане на механизма за възстановяване на разходите при участието на служители от българската администрация в заседанията на работните органи на Съвета на Европейския съюз и за отчитането на тези разходи пред Генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз; 15. наблюдава измененията на законодателството в областта на икономическите и фискалните политики в ЕС и изготвя мотивирани позиции по предложени промени; 16. изготвя становища и участва в изработването на проекти на нормативни актове, с които се въвежда правото на Европейската общност, в рамките на своята компетентност; 17. представлява министерството в работни групи, комитети и други работни формати към Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия; 18. координира подготовката и участва в заседанията на Съвета по европейските въпроси в областите от своята компетентност; 19. координира позициите по въпросите от компетентност на министерството, свързани с преговорите по разширяването на Европейския съюз и еврозоната; 20. поддържа двустранни отношения с държавите членки и институциите на ЕС в областта на икономическите и финансови въпроси в рамките на ЕС и еврозоната; 5 21. осъществява и координира дейности в областите от своята компетентност с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) във връзка с извършването на Икономическия преглед на България, като в допълнение участва в работни групи и формати към ОИСР по компетентност и дава приноси по правни инструменти и документи на ОИСР; 22. подпомага министъра при изпълнение на правомощията му като национален орган, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи и минималните помощи на национално, областно и общинско равнище; 23. приема и разглежда уведомленията за държавна помощ за пълнота и качество във връзка с правото на Европейския съюз и българското законодателство в областта на държавните помощи и изпраща уведомленията до Европейската комисия; 24. дава становища за предоставянето на нова и за изменението на съществуваща държавна помощ за съответствие с провежданата в Европейския съюз и в Република България политика в областта на държавните помощи и изготвя уведомление за проект на регионална карта на държавните помощи и за нейните изменения до Европейската комисия; 25. оценява държавните помощи, попадащи в обхвата на Общ регламент за групово освобождаване, и дава становища за помощите, освободени от задължението за уведомяване, включително за минималните помощи; 26. координира и подпомага администраторите на помощ при упражняване на техните права и задължения, произтичащи от правото на Европейския съюз и българското законодателство в областта на държавните помощи, и дава методически указания по прилагането на националното законодателство и на правилата в областта на държавните помощи и на контрола, осъществяван от националните органи; 27. участва в дейността на работните органи на Европейската комисия по въпросите на държавните помощи и изпълнява функциите на звено за контакт с Европейската комисия и администраторите на помощ по всички въпроси, свързани с държавните и минималните помощи, по които министърът е компетентен; 28. координира действията във връзка с възстановяването на неправомерна и несъвместима държавна помощ и възстановяването на неправилно използвана държавна помощ, включително за държавните помощи в областта на земеделието, развитието на селските райони, горското и ловното стопанство и рибарството; 29. изготвя становища за съответствието със законодателството на Европейския съюз в областта на държавните помощи в случаи на предоставяне на публични средства по чл. 21, ал. 2 от Закона за публичните финанси, както и по проекти на нормативни и други актове, свързани с уреждане на отношения в областта на държавните помощи, разработва, участва в разработването и съгласува проекти на нормативни и други актове в рамките на своята компетентност; 30. съгласува за съответствие с приложимите правила за държавните помощи всички мерки на управляващите органи на оперативните и други еквивалентни програми и механизми, финансирани от Европейския съюз, както и програмите по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм, Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и Фонд „Вътрешна сигурност“, и мерки, свързани с устойчивото развитие на селските райони и развитието на районите за рибарство и аквакултури, които не попадат в секторите на селското и горското стопанство и в сектора на рибарството и аквакултурите; 31. съгласува за съответствие с приложимите правила за държавните помощи на мерките по НПВУ на Република България, по трансграничното сътрудничество, както и мерките и процедурите при прилагане на стратегиите за водено от общностите местно развитие на местните инициативни групи; 6 32. изразява становища във връзка с извършването на публично финансирани услуги и съгласува проекти и мерки във връзка с предоставянето на компенсации за извършването на услуги от общ икономически интерес с характер на държавна и минимална помощ; 33. съгласува за съответствие с режима по държавните помощи предложенията за подпомагане и публична намеса в реалния и финансовия сектор под формата на финансови инструменти, застраховане на експортни кредити и мерки за подобряване на ликвидността; 34. съгласува прилагането на политики, стратегии, програми, мерки и проекти с отраслов характер, както и проекти на нормативни актове, като оценява съответствието на мерки и схеми за публична намеса със законодателството в областта на държавните помощи; 35. поддържа регистри и архиви относно информация за постъпилите уведомления за държавна помощ, решенията на Европейската комисия, помощите в обхвата на групово освобождаване и други данни, необходими за наблюдението и прозрачността на предоставените държавни помощи; поддържа архиви и управлява на национално ниво интернет базирана Информационна система „Регистър на минималните помощи.“ Чл. 34б. (1) Дирекция „Централно координационно звено“: 1. координира и осъществява комуникацията с Европейската комисия на експертно равнище във връзка с изпълнението на програми и инструменти, съфинансирани със средства от ЕС; 2. осигурява координация между органите в рамките на системата за координация, управление, контрол и одит на средствата от ЕСИФ и ЕСФУ; 3. извършва анализ и текущ мониторинг на функционирането на системата за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 – 2020 г. и ЕФСУ и прави предложения за подобряването й; 4. осъществява координация при планирането и програмирането на Споразумението за партньорство, НПВУ и програмите, съфинансирани от ЕФСУ и други донори, както и на измененията им; 5. осъществява координация при изпълнението на програмите, съфинансирани от ЕСИФ, ЕФСУ и други донори, и следи за осигуряване на допълняемостта им с други програми, инструменти и механизми; 6. разработва и развива нормативната уредба за управление на средствата от ЕСИФ и ЕФСУ и изготвя методически указания и общи насоки във връзка с изпълнението на програмите, съфинансирани от тези фондове и от други донори; 7. наблюдава изпълнението на Споразумението за партньорство и програмите, съфинансирани от ЕСИФ, ЕФСУ и други донори, координира дейностите по оценка на ефективността на вложените ресурси и изпълнението на заложените цели, извършва оценки по хоризонтални теми, свързани с изпълнението на Споразумението за партньорство, и предлага мерки за повишаване на ефективността и ефикасността; 8. осъществява текущо наблюдение върху изпълнението на ключовите етапи и цели в НПВУ, като следи за навременното им изпълнение, потвърждава изпълнението на реформите и подпомага отчитането на дигиталния и зеления принос на инвестициите, на общите индикатори и на равнището на социалните разходи; 9. анализира рисковете за изпълнение на целите и политиките на инструментите от Следващо поколение ЕС и предлага мерки за преодоляването им; 10. оказва методическа подкрепа на органите за управление и контрол на програмите, съфинансирани от ЕСИФ, ЕФСУ и други донори, във връзка с прилагането на единен подход по отношение на хоризонталните принципи и правила за изпълнението на програмите; 11. оказва методическа подкрепа на участниците в изпълнението на НПВУ във връзка с прилагането на единен подход по отношение на хоризонталните аспекти, като принципа за 7 "ненанасяне на значителни вреди", осигуряване на равни възможности и други; 12. планира и координира мерките, подпомагани от международни финансови институции, инструменти, европейски инициативи и др., във връзка с ефективното изпълнение на ЕСИФ, ЕФСУ и НПВУ; 13. координира планирането и осъществяването на мерките за изграждане и поддържане на административния капацитет за изпълнението на Споразумението за партньорство и НПВУ; 14. изпълнява функциите на Национално координационно звено по двустранни програми от други донори; 15. управлява Фонда за двустранни отношения и Фонд "Техническа помощ" по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и Норвежкия финансов механизъм (НФМ), както и Фонда за техническа помощ и Фонда за подготовка на проекти по Швейцарско-българската програма за сътрудничество (ШБПС); 16. анализира, разработва и внедрява информационни системи за управление и наблюдение на публичните инвестиции от фондове на ЕС и други донорски програми с цел осигуряване на ефективното им разходване; 17. осигурява планирането, развитието, управлението и поддържането на Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) и на Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ), както и изпълнява функциите на Звено за техническа подкрепа на системите; 18. изпълнява функциите на централен координатор на национално равнище на системите на ЕК за управление на фондовете: SFC 2007, SFC 2014, SFC 2021 и ARACHNE; 19. разработва и координира изпълнението на национални комуникационни стратегии за ЕСИФ и ЕФСУ, както и на стратегическа рамка за осъществяване на информационни и комуникационни дейности по отношение на НПВУ; 20. координира информационните и комуникационните дейности по отношение на ЕСИФ, ЕФСУ, НПВУ, ШБПС, ФМ на ЕИП и НФМ; 21. организира и провежда кампании за повишаване на информираността относно възможностите за финансиране със средствата от ЕС и други донорски програми, както и относно резултатите, постигнати от финансираните инвестиции; 22. развива, координира и ръководи мрежата на служителите по информация и комуникация на програмите, съфинансирани от ЕСИФ и ЕФСУ; 23. развива и координира работата на мрежата от 27 информационни центъра за популяризиране на ЕСИФ и ЕФСУ; 24. осъществява и координира комуникацията между мрежата на служителите по информация и комуникация на програмите, съфинансирани от ЕСИФ и ЕФСУ, и мрежата от 27 информационни центъра за популяризиране на ЕСИФ и ЕФСУ; 25. изгражда, развива, управлява и поддържа Единния информационен портал за обща информация за средствата от ЕС; 26. координира дейността на Работна група 19 „Регионална политика и координация на структурните инструменти“ към Съвета по европейски въпроси; 27. осигурява дейността и изпълнява функциите на секретариат на Съвета за координация при управлението на средствата от Европейския съюз. (2) Осъществяването на функциите по ал. 1 може да се подпомага от служители, заемащи по трудово правоотношение длъжността „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“, назначени за срок до приключване на съответната програма, финансирана с европейски средства, когато това е предвидено в длъжностното разписание. (3) Възнагражденията на служителите по ал. 2 се финансират изцяло от техническата помощ на съответната програма, финансов инструмент или механизъм, финансирани с европейски средства. 8 Чл. 34в. Дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“: 1. участва в разработването на стратегически и програмни документи за публични капиталови инвестиции с национално финансиране; 2. осъществява координация и мониторинг по програми и проекти за публични капиталови инвестиции с национално финансиране за придобиване и основен ремонт на материални и нематериални дълготрайни, активи и за проучвателни и проектни работи; 3. съпоставя бюджетните предложения за капиталови разходи на първостепенните разпоредители с бюджет и на другите бюджетни организации, включени в консолидираната фискална програма, със системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, националните, регионални, секторни и институционални стратегии, програми и планове, международните програми и договори, и правителствените приоритети; 4. координира инвестиционните предложения за изпълнение на капиталови проекти на първостепенните разпоредители с бюджет и на другите бюджетни организации, като оценява ефекта от евентуалното им финансиране; 5. осъществява системно наблюдение върху изпълнението на проектите за капиталови инвестиции с национално финансиране на първостепенните разпоредители с бюджет и на другите бюджетни организации, включени в консолидираната фискална програми; 6. изготвя анализи и оценки на ефикасността, ефективността, въздействието и устойчивостта на проекти и програми за публични капиталови инвестиции с национално финансиране; 7. оказва методологическа помощ на разпоредителите с бюджет в процеса на изпълнение на проекти за капиталови инвестиции с национално финансиране; 8. изготвя анализи и прогнози за изпълнението на бюджетите за капиталови разходи на първостепенните разпоредители с бюджет и на други бюджетни организации, включени в консолидираната фискална програма; 9. извършва дейности, свързани с предотвратяване, докладване и проследяване на закононарушения и измами при изпълнението на проекти с национално финансиране, съгласно приложимата нормативна уредба; 10. обобщава, анализира и поддържа информацията, свързана с изпълнението на капиталови проекти и програми с национално финансиране; 11. анализира и дава становища по предложенията на първостепенните разпоредители с бюджет за извършване на промени в средствата за капиталови разходи по съответните бюджети; 12. участва в изработването на проекти на нормативни актове, регламентиращи условия, ред и критерии за предоставяне на допълнителни трансфери от централния бюджет по бюджетите на общините за капиталови разходи и разходи за текущи ремонти на обекти на техническата и социалната инфраструктура, както и на указания, насоки и методики; 13. участва в изработването на законопроекти и проекти на други нормативни актове, стратегии и програми, свързани с планирането, управлението, изпълнението, контрола, отчитането и оценката на проекти за публични капиталови инвестиции; 14. осъществява сътрудничество и извършва консултации с националните органи, които имат компетентност в областта на планирането, изпълнението и контрола върху капиталови програми и проекти с национално финансиране.“ 12. В приложението към чл. 9, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: а) в наименованието: аа) числото „573“ се заменя с „577“; 9 бб) числото „577“ се заменя с „572“; б) на ред обща администрация числото „131“ се заменя със „123“; в) на ред дирекция „Финанси и управление на собствеността“ числото „71“ се заменя с „59“; г) на ред дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ числото „13“ се заменя с „17“; д) на ред „Специализирана администрация“: аа) числото „414“ се заменя с „426“; бб) числото „426“ се заменя с „421“; е) на ред „дирекция „Бюджет“ числото „26“ се заменя с „19“; ж) ред „дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“ 35“ се отменя; з) на ред „дирекция „Данъчна политика“ числото „38“ се заменя с „34“; и) на ред „дирекция „Държавни разходи“ числото „39“ се заменя с „44“; к) на ред дирекция „Международни финансови институции“ числото „22“ се заменя с „20“: л) на ред „дирекция „Методология на контрола и вътрешен одит“ числото „22“ се заменя със „17“; м) ред „дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ 28“ се заличава; н) на ред „дирекция „Национален фонд“ числото „60“ се заменя с „55“; о) на ред „дирекция Правна“ числото „18“ се заменя с „24“; п) ред „дирекция „Съдебна защита“ 17“ се заличава; р) накрая се създават редове: „дирекция „Европейски въпроси и политики“ 41“ дирекция „Централно координационно звено“ 47“ дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“ 11“. § 2. В Постановление № 215 на Министерския съвет от 1999 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на финансите и за преобразуване и закриване на административни структури към министъра на финансите (обн., ДВ, бр. 104 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 112 от 1999 г., бр. 30 от 2000 г., бр. 4, 16, 17, 55 и 87 от 2001 г., бр. 9 и 79 от 2002 г., бр. 42, 49 и 102 от 2003 г., бр. 8, 64 и 106 от 2004 г., бр. 27, 56, 76, 90 и 103 от 2005 г., бр. 2, 37, 48, 56, 65, 77, 90 и 93 от 2006 г., бр. 11, 26, 53 и 84 от 2007 г., бр. 37, 61, 79 и 108 от 2008 г., бр. 81, 85, 90, 100, 101 и 102 от 2009 г., бр. 34, 46, 64 и 88 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 6 и 90 от 2012 г., бр. 73 от 2013 г., бр. 63 и 88 от 2014 г., бр. 64 и 100 от 2015 г., бр. 100 от 2016 г., бр. 25 и 102 от 2017 г., бр. 58 от 2018 г., бр. 24 и 80 от 2019 г., бр. 77 и 101 от 2020 г., бр. 36, 60, 70 и 82 от 2022 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 4, ал. 2 се създава т. 8: „8. Института за стратегически анализи и прогнози.“. 2. В приложение № 2 към чл. 4, ал. 3 се създава т. 15: „15. Институт за стратегически анализи и прогнози 22“. § 3. В Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2009 г., бр. 15, 25 и 30 от 2010 г.; попр., бр. 32 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 74 и 88 от 2010 г., бр. 15, 25, 31, 43, 54, 80 от 2011 г., бр. 22, 50 и 103 от 2012 г., бр. 30, 51, 69, 70, 74, 82, 88 и 102 от 2013 г., бр. 8, 49, 58, 67, 76 и 94 от 2014 г., бр. 5, 19, 37 и 57 от 2015 г., бр. 2, 8, 49 и 91 от 2016 г., бр. 12, 30, 39, 45, 63 и 68 от 2017 г., бр. 2 и 70 от 2018 г., бр. 1, 3, 12, 46, 57, 93 и 97 от 2019 г., бр. 25 от 2020 г., бр. 20, 27, 41, 87 и 107 от 2021 г., бр. 17, 21, 38, 60, 62, 70, 75, 82 и 85 г. от 2022 г., бр. 18, 44 и 50 от 2023 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 69, ал. 2 т. 5 се отменя. 10 2. Член 75 се отменя. 3. В приложение № 3 към чл. 53, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 се правят следните изменения: а) в наименованието числото „484“ се заменя с „425“; б) на ред „Специализирана администрация“ числото „195“ се заменя със „136“; в) ред „дирекция „Централно координационно звено“ 61“ се заличава; г) на ред „дирекция „Модернизация на администрацията“ числото „16“ се заменя с „18“. § 4. В Устройствения правилник на Министерството на правосъдието, приет с Постановление № 38 на Министерския съвет от 2015 г. (обн., ДВ, бр. 16 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 48 от 2015 г., бр. 54 от 2018 г., бр. 5 от 2019 г., бр. 15 от 2020 г., бр. 28 от 2021 г., бр. 60, 70 и 82 от 2022 г. и бр. 10 от 2023 г.), се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 18 т. 2 се отменя. 2. Член 20 се отменя. 3. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения: а) създава се нова т. 7: „7. дирекция „Правно съдействие и процесуално представителство“;“ б) досегашните т. 7, 8 и 9 стават съответно т. 8, 9 и 10. 4. Създава се чл. 31а: „Чл. 31а. Дирекция „Правно съдействие и процесуално представителство“: 1. оказва съдействие по правни въпроси, като изготвя становища; 2. изготвя проекти и съгласува за законосъобразност индивидуалните административни актове и договори, издавани от министъра или от оправомощени/упълномощени от него служители, с изключение на тези, издавани/сключвани при осъществяване на специалната компетентност на министъра или други посочени в правилника; 3. осъществява процесуалното представителство пред съдебни, арбитражни и административни органи, по които страна е министерството, министъра и/или оправомощени лица от министъра; 4. организира, координира и ръководи защитата на държавата по международни арбитражни дела; 5. осъществява процесуалното представителство на държавата по международните арбитражни производства; 6. предприема действия по събиране на вземанията на министерството; 7. предприема действия по събиране на вземанията на държавата по международни арбитражни дела и по дела пред чужди юрисдикции; 8. проверява съответствието на постъпващите документи с изискванията на Закона за държавния печат и националното знаме на Република България, като: а) вписва по реда на постъпването им всички актове, върху които е положен държавният печат, в специален регистър, който се въвежда и по електронен път; б) изпраща оригиналите на документите, върху които се полага държавният печат; в) подрежда и съхранява заверените копия по видове документи в специални класьори; г) заверява преписи от документи, върху които е положен държавният печат; 9. оказва правно съдействие на министъра при осъществяване на правомощията му във връзка с дейността на второстепенните разпоредители с бюджет към него, като при необходимост изисква становища от звената в министерството със съответната функционална компетентност; 10. изготвя проекти на решения за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по Закона за достъп до обществена информация въз основа на представено мотивирано становище от съответно звено за наличието на информацията и нейния характер; 11 11. подпомага министъра при упражняване на правомощията му във връзка с разпределянето на субсидията за политическите партии и коалиции съгласно разпоредбите на Закона за политическите партии съвместно с дирекция „Финанси и бюджет”.“ 5. В приложението към чл. 11, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: а) в наименованието числото „274“ се заменя с „280“; б) на ред „Обща администрация“ числото „76“ се заменя с „66“; в) ред „дирекция „Правни дейности “10“ се отменя; г) на ред „Специализирана администрация“ числото „165“ се заменя със „181“; д) след ред „дирекция „Процесуално представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека“ 13“ се създава ред „дирекция „Правно съдействие и процесуално представителство 16“. § 5. В Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 от 2012 г., бр. 25 и 44 от 2014 г., бр. 64 от 2015 г., бр. 32, 36, 54, 76 и 86 от 2016 г., бр. 9, 44, 86 и 94 от 2017 г., бр. 24 и 72 от 2018 г. и бр. 1, 2 и 93 от 2019 г., бр. 93, 99, и 105 от 2020 г., бр. 21 и 67 от 2021 г., бр. 21, 60, 62 и 70 от 2022 г.), поредни номера 70а, 182а и 277д се отменят. § 6. В Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; попр., бр. 75 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 и 103 от 2012 г., бр. 30 и 37 от 2015 г., бр. 27, 36, 76, 79 и 86 от 2016 г., бр. 9 и 44 от 2017 г., бр. 1, 2, 31 и 93 от 2019 г. и бр. 9, 93, 99 и 105 от 2020 г., бр. 21, 60, 62 и 70 от 2022 г. и бр. 15 от 2023 г.), в чл. 7 ал. 24 се отменя. § 7. В Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 80 и 103 от 2012 г., бр. 5 и 27 от 2013 г., бр. 5 и 50 от 2014 г., бр. 9 от 2015 г., бр. 1, 32, 36, 68, 76 и 103 от 2016 г., бр. 11, 44, 58 и 102 от 2017 г., бр. 107 от 2018 г., бр. 1, 5, 93 и 101 от 2019 г. и бр. 9, 18, 66, 78, 93 и 103 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25, 37, 55, 57, 60, 62 и 70 от 2022 г. и бр. 1 от 2023 г.), в чл. 7 ал. 8 се отменя. § 8. В Постановление № 6 на Министерския съвет от 2007 г. за създаване на Единен информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България (обн., ДВ, бр. 10 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2009 г., бр. 31 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 99 от 2012 г., бр. 62 и 65 от 2013 г., бр. 58, 76 и 101 от 2014 г., бр. 2 от 2016 г., бр. 30 и 68 от 2017 г., бр. 21, 60 и 70 от 2022 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 2 думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. 2. В чл. 3: а) в ал. 1 думите „Администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“; б) в ал. 3 думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. 3. В чл. 4, ал. 2 думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. 4. В чл. 6, ал. 1, изречение второ думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заличава. 12 5. В чл. 9 думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. § 9. В Постановление № 70 на Министерския съвет от 2010 г. за координация при управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и за създаване на Съвет за координация при управлението на средствата от Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 31 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 64, 90 и 95 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 7 и 80 от 2012 г., бр. 65 от 2013 г., бр. 10, 34, 58, 76, 94 и 101 от 2014 г., бр. 30 от 2015 г., бр. 2 от 2016 г., бр. 27, 30 и 68 от 2017 г., бр. 21, 60, 70 и 75 от 2022 г. и бр. 49 от 2023 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 1 навсякъде в текста думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“, „Заместник министър-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ и „заместник министър-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят съответно с „министъра на финансите“, „Министърът на финансите“ и „министърът на финансите“. 2. В чл. 4: а) в ал. 1, изречение второ думите „заместник министър-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министърът на финансите“; б) в ал. 2 думите „заместник министър-председателят по социалните политики и министър на труда и социалната политика, заместник министър-председателят по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, заместник министър- председателят по обществения ред и сигурност и министър на вътрешните работи, министърът на финансите“ се заменят с „министърът на труда и социалната политика, министърът на транспорта и съобщенията, министърът на вътрешните работи“. 3. Навсякъде в постановлението думите „дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „дирекция „Централно координационно звено“ в Министерството на финансите“. § 10. В Постановление № 302 на Министерския съвет от 2022 г. за създаване на комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от ЕФСУ, за програмен период 2021 – 2027 г. (обн., ДВ, бр. 79 от 2022 г.; изм. и доп., бр. 85 от 2022 г. и бр. 5 от 2023 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 3: а) в ал. 2 думите „заместник министър-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министърът на финансите“; б) в ал. 3, т. 6 думите „Централно координационно звено“ се заличават, а думите „директорът на дирекция „Държавни помощи и реален сектор““ се заменят с „директорите на дирекции „Централно координационно звено“ и „Европейски въпроси и политики“. 2. В чл. 6, ал. 1, изречение второ думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. 3. В чл. 13, ал. 3, т. 2 думите „представител на Централното координационно звено в администрацията на Министерския съвет, директорите на дирекции „Държавни помощи и реален сектор“ и „Икономическа и финансова политика“ на Министерството на финансите“ се заменят с „представител на дирекция „Централно координационно звено“ на Министерството на финансите и директорът на дирекция „Европейски въпроси и политики“ на Министерството 13 на финансите“. 4. В § 6 от преходните и заключителните разпоредби думите „заместник министър- председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, заместник министър-председателя по социалните политики и министър на труда и социалната политика, заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, министъра на финансите“ се заменят с „министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, министъра на транспорта и съобщенията“. 5. В приложение № 2 към чл. 5, ал. 3 и чл. 15, ал. 3 навсякъде думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ и „администрацията на Министерския съвет“ се заменят съответно с „министъра на финансите“ и с „Министерството на финансите“. § 11. В Постановление № 142 на Министерския съвет от 2019 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за програмния период 2021 – 2027 г. (обн., ДВ, бр. 46 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2019 г., бр. 94 от 2020 г., бр. 21, 60, 70, 75 и 85 от 2022 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 1 и 3 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 2. В чл. 2, ал. 4 думите „заместник министър-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министърът на финансите“. 3. В чл. 3: а) в ал. 2 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. б) в ал. 3, т. 7 думите „Икономическа и финансова политика“ се заменят с „Европейски въпроси и политики“; в) в ал. 4 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 4. В чл. 6: а) в ал. 2 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“; б) в ал. 3 думите „Заместник министър-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „Министърът на финансите“. 5. В чл. 7: а) в ал. 4, т. 4 думите „Икономическа и финансова политика“ се заменят с „Европейски въпроси и политики“; б) в ал. 6 думите „бюджетни средства“ се заменят с „бюджет“, а думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 6. В чл. 10, ал. 2 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 14 7. В чл. 11, ал. 1 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 8. В чл. 13 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 9. В приложение № 1 към чл. 5, ал. 4 навсякъде думите „заместник министър- председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ и „администрацията на Министерския съвет“ се заменят съответно с „министъра на финансите“ и с „Министерството на финансите“. 10. В приложение № 2 към чл. 9, ал. 4 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. § 12. В Постановление № 161 на Министерския съвет от 2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода „Водено от общностите местно развитие“ за периода 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 52 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 32, 55 и 68 от 2017 г., бр. 2 и 54 от 2018 г., бр. 21, 60 и 70 от 2022 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 12, ал. 4 думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. 2. В чл. 25, ал. 2 и ал. 4 думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. 3. В чл. 41, ал. 2 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 4. В чл. 55, ал. 2 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. § 13. В Постановление № 162 на Министерския съвет от 2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 53 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 30, 68 и 17 от 2017 г., бр. 2, 54 и 75 от 2018 г., бр. 37 от 2020 г., бр. 21, 60 и 70 от 2022 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 14: а) в ал. 1 думите „в администрацията на Министерския съвет“ се заличават; б) в ал. 4 и 6 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 2. В чл. 26, ал. 2 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 3. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. § 14. В Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските 15 структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 76 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 30, 32 и 68 от 2017 г. и бр. 2 и 54 от 2018 г., бр. 35 от 2019 г., бр. 60 и 70 от 2023 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 3, ал. 3 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 2. В чл. 5, ал. 1 думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. 3. В чл. 6, ал. 1 думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. 4. В чл. 7, ал. 3 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 5. В § 4 от заключителните разпоредби думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“. § 15. В Постановление № 189 на Министерския съвет от 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 2016 г.; изм. и доп., бр. 30 и 68 от 2017 г., бр. 2 и 10 от 2018 г., бр. 93 от 2019 г., бр. 21, 60, 70 и 75 от 2022 г., бр. 5 и 16 от 2023 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 27, ал. 1 думите „Държавни помощи и реален сектор“ се заменят с „Европейски въпроси и политики“. 2. В § 5 от преходните и заключителните разпоредби думите „заместник министър- председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, на заместник министър-председателя по социалните политики и министър на труда и социалната политика, на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, министъра на финансите“ се заменят с „министъра на финансите, министъра на труда и социалната политика, министъра на транспорта и съобщенията“. § 16. В Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г., бр. 36 и 96 от 2005 г., бр. 2 от 2006 г., бр. 23 и 98 от 2007 г., бр. 64 от 2008г., бр. 10 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 19, 105 и 106 от 2011 г., бр. 61 от 2012 г., бр. 51 и 57 от 2015 г., бр. 27 от 2016 г., бр. 2 от 2017 г., бр. 18 от 2020 г., бр. 11 и 97 от 2021 г., бр. 36, 60, 70 и 82 от 2022 г. и бр. 27 от 2023 г.), в чл. 42, чл. 43, ал. 2, чл. 47, ал. 1 и 2, чл. 48, ал. 2 и чл. 49 думите „Европейски въпроси и икономически анализи“ се заменят с „Европейски въпроси и политики“. § 17. В Постановление № 168 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната (обн., ДВ, бр. 52 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 26 от 2021 г., бр. 36, 53, 60, 70, 72 и 82 от 2022 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2: а) в ал. 3 т. 1 се отменя; б) в ал. 4 думите „Европейски въпроси и икономически анализи“ се заменят с „Европейски въпроси и политики“. 16 2. В чл. 9, ал. 1 думите „Европейски въпроси и икономически анализи“ се заменят с „Европейски въпроси и политики“. § 18. В Постановление № 157 на Министерския съвет от 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции (oбн., ДВ, бр. 54 от 2022 г.; изм. и доп., бр. 70 и 85 от 2022 г. и бр. 47 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 3, ал. 1 т. 1 се отменя. 2. В чл. 4 думите „Заместник министър-председателят по управление на европейските средства“ се заменят с „Министърът на финансите“. 3. В чл. 5: а) алинея 1 се отменя; б) в ал. 2: аа) в т. 2 думите „Европейски въпроси и икономически анализи“ се заменят с „Европейски въпроси и политики“; бб) точка 3 се отменя; вв) създава се т. 4: „4. дирекция „Централно координационно звено“.“; г) в ал. 4 думите „Европейски въпроси и икономически анализи“ се заменят с „Европейски въпроси и политики“ и накрая се добавя „и съгласува документите по инвестициите, включени в Плана, за съответствие с приложимите правила за държавните помощи преди тяхното утвърждаване с изключение на инвестициите, посочени в чл. 7. Съгласуването се извършва по ред, определен от министъра на финансите и съобразно правомощията му по Закона за държавните помощи“; д) алинея 5 се отменя; е) в ал. 6: аа) в основния текст думите „администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „Министерството на финансите“; бб) в т. 4 думите „Европейски въпроси и икономически анализи“ се заменят с „Европейски въпроси и политики“ 4. В приложение № 1 към чл. 3, ал. 1, т. 3 в код C10.I11 думите „Администрацията на Министерския съвет с партньори Министерство на финансите,“ се заменят с „Министерство на финансите с партньори“. § 19. В Постановление № 86 на Министерския съвет от 2023 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление, за програмен период 2021 – 2027 г. (ДВ, бр. 49 от 2023 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 4, ал. 1 думите „заместник министър-председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация“ се заменят с „министъра на финансите“. 2. В чл. 6, ал. 1 думите „в администрацията на Министерския съвет“ се заменят с „на Министерството на финансите“. 3. В § 4 от преходните и заключителните разпоредби думите „заместник министър- председателя по чл. 5, ал. 1, т. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, на заместник министър-председателя по социалните политики и министър на труда и социалната политика, на заместник министър-председателя по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, на заместник министър- председателя по обществения ред и сигурност и министър на вътрешните работи, на министъра 17 на финансите“ се заменят с „министъра на финансите, на министъра на труда и социалната политика, на министъра на транспорта и съобщенията, на министъра на вътрешните работи“. § 20. (1) Служебните правоотношения на служителите на Министерството на финансите, чиито функции преминават към Министерството на правосъдието, се уреждат съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител. (2) Служебните и трудовите правоотношения на служителите в администрацията на Министерския съвет, чиито функции преминават към Министерството на финансите, се уреждат съгласно чл. 87а от Закона за държавния служител и чл. 123 от Кодекса на труда. (3) Извън случаите на ал. 1 и 2 служебните и трудовите правоотношения на служителите, чиито длъжности се съкращават в резултат на предвидените с постановлението промени, се уреждат при условията и по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, съответно чл. 328, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. (4) Служителите, заемащи длъжности „главен юрисконсулт по чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс“, „старши юрисконсулт по чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс“ и „юрисконсулт по чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс“, се преназначават на длъжности съответно „главен юрисконсулт“, „старши юрисконсулт“ и „юрисконсулт“ при запазване на определените им индивидуални основни месечни заплати. (5) Директорът на Института за стратегически анализи и прогнози сключва с държавните служители в дирекция „Бюджет“ и дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“ на Министерството на финансите, чиито функции преминават към института, трудови договори за работа на длъжности, определени в утвърденото длъжностно разписание на института и в съответствие с Националния класификатор на професиите и длъжностите, без срок за изпитване, освен за служителите, които са със срок за изпитване. В тези случаи изтеклият по Закона за държавния служител срок за изпитване се зачита. (6) Индивидуалната основна месечна заплата по Кодекса на труда на служителите по ал. 5 се определя така, че същата, увеличена с допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е по-ниска от получаваната до този момент индивидуална основна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. (7) Производствата пред чужди юрисдикции, включително международните арбитражни производства, по които министърът на финансите е представлявал държавата, продължават с участието на министъра на правосъдието. (8) Министерството на правосъдието замества Министерството на финансите по договорите, свързани с процесуално представителство, правни съвети, предоставяне на преводачески и други услуги по международни арбитражни дела. (9) До 31 август 2023 г.: 1. да се осигури финансово и материално преминаването на дейността по ал. 7 и 8; 2. всички документи по висящите производства, свързани с дейността по процесуално представителство пред чужди юрисдикции, включително международни арбитражни дела, съхранявани в Министерството на финансите, се предават в Министерството на правосъдието. (10) Документалният фонд, свързан с дейността на дирекция „Централно координационно звено“, се предава в Министерството на финансите до 31 октомври 2023 г. § 21. Длъжностните разписания на съответните административни структури се привеждат в съответствие с това постановление в едномесечен срок от влизането му в сила. § 22. Постановлението се приема на основание чл. 60 от Закона за администрацията. 18 § 23. Постановлението влиза в сила от 1 август 2023 г. с изключение на разпоредбите на § 1, т. 1, буква „б“, т. 12, буква „а“, подбуква „бб“, буква „д“, подбуква „бб“ и буква „н“, които влизат в сила от 1 януари 2024 г. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Николай Денков) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: (Красимир Божанов) Главен секретар на Министерството на финансите: (Таня Георгиева) Директор на дирекция „Правна” на Министерството на финансите: (Диана Драгнева) 19

1 Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози ……………………………………………… Лице за контакт: Любослав Филчев, началник на „Персонал административни дейности“, дирекция и Телефон и ел. поща: 02/9859 2618 L.Filchev@minfin.bg „Човешки ресурси и административно обслужване“ в Министерство на финансите 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Липса на специализирана областта на стратегическите анализи и В системата на Министерството на административна структура, която да стратегически микро- и макроикономически фискална политика, стопанска конюнктура, разработване на прогнози, математически насоченост. Инструментариумът за политика на държавата е сравнително най-вече за обобщение на данни. Това информация, която съществува в данните, аналитични методи и по-опитни анализатори. Гореописаните проблеми могат да се съвет на Институт за стратегически анализи от Закона за администрацията към министъра второстепенен разпоредител с бюджет по Дейността и структурата на Института за с устройствен правилник, приет от Предвижда се институтът да бъде структуриран прогнози“, „Макроикономически анализи Основните функции ще бъдат изготвяне по тематични направления, вкл. фискална прогнози“ финансите изпълнява и количествен ограничен. разрешат и бюджета Министерския и на административна структура с водеща експертиза в понастоящем няма изградена специализирана функции на единен център за изготвяне на анализи по различни тематични направления, вкл. пазар на труда, здравеопазване и др., както и статистически модели с приложна и практическа анализ на конкретни проблеми във фискалната Най-често използваният инструмент е Ексел – ограничение затруднява извличането на пълноценна но изисква по-мощен софтуер, по-задълбочени чрез създаване с постановление на Министерския прогнози, който да бъде юридическо лице по чл. 60 на финансите, а изпълнителният му директор – на Министерството на финансите. стратегически анализи и прогнози ще се регламентират съвет с горепосоченото постановление. в 3 дирекции – „Микроикономически анализи и прогнози“ и „Стратегически политики и анализи“. стратегически микро- и макроикономически анализи политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, 2 здравеопазване и др.; изграждане и подобряване на модели за анализ и прогнозиране на икономическото развитие на страната; разработване на математически и статистически модели за оптимизиране на използваните ресурси, вкл. финансови, от бенефициентите на публични средства; участия в съставянето и актуализирането на средносрочната бюджетна прогноза; разработване на прогнози за развитието на основни микро- и макроикономически показатели за макроикономическата рамка на държавния бюджет; анализ на финансовото отражение от реализирането на дискреционни приходни и разходни мерки; анализ на текущото състояние, динамиката и взаимовръзката между основни микро- и макроикономически показатели; анализ на бази данни с основните фискални показатели на касова и на начислена основа; аналитично обезпечаване на процеса по изготвянето и актуализирането на кредитния рейтинг на страната. Числеността на персонала на института ще се формира на база функции от отдел „Прогнози за сектор „Държавно управление“ на дирекция „Бюджет“ (с осигурени 7 щатни бройки), отдел „Макроикономически анализи и прогнози“ на дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“ (с осигурени 10 щатни бройки) на Министерството на финансите, както и предоставяне на допълнителни щатни бройки от извършено намаляване на числеността на персонала на звена в министерството, посочени по-долу. Служителите в института ще бъдат на трудови договори, сключени с изпълнителния директор, за работа на длъжности, определени в утвърденото длъжностно разписание на института и в съответствие с Националния класификатор на професиите и длъжностите. Индивидуалната основна месечна заплата по Кодекса на труда на служителите, които преминават от горепосочените звена в Министерството на финансите към института, ще се определя така, че същата, увеличена с допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е по-ниска от получаваната до този момент индивидуална основна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. Създаването на института на база на функции на звена на Министерството на финансите и обезпечаването на числеността на персонала за сметка на щатни бройки на министерството предполага едновременното извършване на съответни промени и в Устройствения правилник на Министерството на финансите, които са предвидени в предложения проект на постановление. С оглед постигане на процесуална икономия са включени и други промени в устройствения правилник, както и произтичащи от това промени в други нормативни административни актове на Министерския съвет, описани по-долу в оценката. Проблем 2 „Липса на уредба в Устройствения правилник на Министерството на финансите относно звено, което да подпомага министъра на финансите по отношение на правомощията му по организация и ръководство на системата за координация при управлението на средствата от Европейския съюз“ Дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет е отговорна за осигуряването на координация на оперативно ниво на органите в рамките на системата за управление, контрол и одит на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Сред основните функции на дирекцията са да: - координира и осъществява комуникацията с Европейската комисия на експертно равнище във връзка с изпълнението на програмите и инструментите, съфинансирани със средства от Европейския съюз (ЕС); - планира и програмира политиките, финансирани от ЕСИФ и други донори; - извършва текущо наблюдение на финансовото и физическото изпълнение на програмите и инструментите; 3 - изпълнява функциите на Национално координационно звено по двустранни програми от други донори; - разработва и развива нормативната рамка и методологията при управлението на европейски средства; - въвежда и поддържа информационни системи за управление и наблюдение на средствата от външни източници, както и изпълнява функциите на звено за техническа поддръжка на системите; - изгражда, развива, управлява и поддържа Единния информационен портал за обща информация за средствата от ЕС и осигурява прозрачност на управлението на фондовете; - разработва и координира изпълнението на единна Национална комуникационна стратегия за ЕСИФ; - развива и координира мрежата на служителите по информация и комуникация на програмите, съфинансирани от ЕСИФ и мрежата от 28 информационни центъра за популяризиране на ЕСИФ. При изпълнение на функциите си дирекцията взаимодейства със: - службите на Европейската комисия, Офиса на Финансовия Механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП) и Норвежкия финансов механизъм (НФМ), Швейцарския офис за сътрудничество, министерствата на външните работи на страните-донори; - органите в рамките на системите за координация, управление, контрол и одит на средствата от: ЕСИФ, Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), ФМ на ЕИП и НФМ, както и органите, участващи в програмирането на втория принос по Швейцарско- българската програма за сътрудничество (ШБПС 2); - звената, отговорни за разработването, изпълнението и мониторинга на политиките, съфинансирани със средства от ЕСИФ и други донори; - други структури в рамките на изпълнителната и законодателната власт. Дирекцията е структурирана в 4 отдела, като общата ѝ численост на персонала е 61 бройки. Възнагражденията на служителите в дирекцията се поемат заемообразно от бюджета на Министерския съвет и се възстановяват частично по бюджетна линия, финансирана от ОП „Добро управление“, съобразно натовареността на дирекцията с функции, свързани с Европейските структурни и инвестиционни фондове, съгласно ежегоден анализ на заетостта. Разходите, извършвани от дирекцията във връзка с хоризонтални дейности, свързани с ЕСИФ, се префинансират от бюджета и също се възстановяват по ОПДУ. Аналогично, разходите, извършвани от дирекцията във връзка с дейности, свързани с изпълнението на ФМ на ЕИП и на НФМ, се възстановяват от Фонда за техническа помощ. Отпадането на заместник министър-председателя по управление на европейските средства от структурата на Министерския съвет и предвиденото осъществяване на неговите правомощия по организация и ръководство на системата за координация при управлението на средствата от Европейския съюз от министъра на финансите налага дирекция „Централно координационно звено“, като водещо звено, подпомагащо изпълнението на посочените правомощия, да премине от администрацията на Министерския съвет към Министерството на финансите. Преминаването е в съответствие с чл. 10, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Във връзка с горното е необходимо да бъде извършена и съответната промяна в Устройствения правилник на Министерството на финансите, респ. в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, които да се включат в предложения нормативен акт. С предложените изменения и допълнения в Устройствения правилник на Министерството на финансите се предвижда дирекцията да запази основните си функции по отношение на 4 координацията на програмите и инструментите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), ФМ на ЕИП, НФМ и ШБПС 2. Предвижда се числеността на персонала на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерството на финансите да бъде 47 щатни бройки. С оглед оптимизиране на дейностите по информация и публичност, извършвани от Министерството на финансите, се предвижда част от функциите на дирекцията, свързани с информационните и комуникационни дейности по ЕФСУ, осигурени с 6 щатни бройки, да преминат към дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ в министерството, 2 щатни бройки да се използват за компенсирано увеличаване на числения състав на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, а 6 щатни бройки да бъдат съкратени. Възнагражденията на служителите на дирекцията ще бъде допустим разход по ОП „Добро управление“. Съответните разходи ще се финансират заемообразно от бюджета на Министерството на финансите и ще се възстановят частично от ОПДУ/Програмата за техническа помощ за периода 2021-2027 г., съобразно натовареността на дирекцията с функции, свързани с ЕСИФ и ЕФСУ. За целта ще бъде необходимо изменение на съответната бюджетна линия и издаване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ОПДУ. В допълнение ще бъде необходимо да бъде изготвен нов анализ на заетостта на дирекцията съгласно функциите й в рамките на Министерството на финансите, с цел определяне на процента на възстановяване на разходите за възнаграждения от ОПДУ. Разходите, които ще бъдат извършвани от дирекцията във връзка с хоризонталните й дейности, ще се префинансират заемообразно от бюджета на Министерството на финансите и ще се възстановяват частично по ОПДУ/ПТП/Фонда за техническа помощ по ФМ на ЕИП и НФМ, Фонда за техническа помощ на ШБПС 2, след одобрение на програмата. Аналогично, разходите, извършвани от дирекцията във връзка с дейности, свързани с изпълнението на ФМ на ЕИП и на НФМ, ще се възстановяват от Фонда за Техническа помощ по ФМ на ЕИП и на НФМ, след извършване на необходимите административни действия. Във връзка с преминаването на дирекцията към Министерството на финансите възниква необходимост от извършване на изменения в следните подзаконови нормативни актове: - Постановление № 6 на МС от 2007 г. за създаване на Единен информационен портал за обща информация за управлението на Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз в Република България; - Постановление № 70 на МС от 2010 г. за координация при управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и за създаване на Съвет за координация при управлението на средствата от Европейския съюз; - Постановление № 302 на Министерския съвет от 2022 г. за създаване на комитети за наблюдение на Споразумението за партньорство на Република България и на програмите, съфинансирани от ЕФСУ, за програмен период 2021 – 2027 г. - Постановление № 142 на МС от 2019 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за програмния период 2021 – 2027 г.; - Постановление № 161 на МС от 2016 г. за определяне на правила за координация между управляващите органи на програмите и местните инициативни групи, и местните инициативни рибарски групи във връзка с изпълнението на Подхода "Водено от общностите местно развитие" за периода 2014 – 2020 г.; - Постановление № 162 на МС от 2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 – 2020 г.; 5 - Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2016 г.; - Постановление № 157 на Министерския съвет от 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции; - Постановление № 86 на Министерския съвет от 2023 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление, за програмен период 2021 – 2027 г. Проблем 3 „Необходимост от осъществяване на дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, от Министерството на правосъдието“ В дейността на дирекция „Съдебна защита“ в Министерството на финансите, наред с осъществяване на процесуалното представителство на държавата съгласно чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален закон (ГПК), са включени и дейности, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела. Гражданският процесуален кодекс урежда производството по граждански дела пред българските съдилища, респ. чл. 31 от кодекса, съгласно който държавата се представлява от министъра на финансите, се отнася за производствата пред националните държавни съдебни органи. Представителството на държавата по международни арбитражни дела попада извън обхвата на кодекса и е уредено в Устройствения правилник на Министерството на финансите като функция на звено от администрацията на министерството, подобно на процесуалното представителство и правната защита на държавата пред съдебните институции на ЕС и пред Европейския съд по правата на човека - осъществявано съответно от звена от администрациите на Министерството на външните работи и Министерството на правосъдието въз основа на устройствените им правилници. Преминаването на тази дейност към друга администрация е съобразно направена преценка по целесъобразност в рамките на управленските виждания за оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на целта за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието. Производствата пред чужди юрисдикции, включително международните арбитражни производства, ще продължат с участието на министъра на правосъдието. Предложението налага промени на нормативни административни актове на Министерския съвет. За обезпечаване на дейността се предвижда 6 щатни бройки да преминат от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието. Министерството на правосъдието ще замести Министерството на финансите по договорите, свързани с процесуалното представителство и правни съвети по международни арбитражни дела пред чужди юрисдикции. Всички документи, свързани с процесуалното представителство пред чужди юрисдикции, включително по международни арбитражни дела, както и по приключилите производства, съхранявани в Министерството на финансите, ще се предадат в Министерството на правосъдието. С оглед намаляването на обема от функции и числеността на персонала на дирекция „Съдебна защита“ е целесъобразно същата да бъде закрита, а оставащите дейности на дирекцията, осигурени с 6 щатни бройки, се предвижда да преминат в дирекция „Правна“, чиято численост на персонала се увеличава от 18 на 24 щатни бройки, а 5 щатни бройки се съкращават. Освен в устройствените правилници на засегнатите две министерства, прехвърлянето на дейностите и произтичащата от това реорганизация в Министерството на финансите налага съответна промяна и в нормативни актове по прилагането на Закона за държавния служител - Класификатора на длъжностите в администрацията, приет с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г., Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г. и Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, приета с Постановление № 129 на Министерския съвет от 2012 г., включително 6 и като се държи сметка за обстоятелството, че процесуалното представителство на държавата по дела, които се отнасят до недвижими имоти - държавна собственост, се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за чиито служители не е предвидено обособяване на длъжност, изрично обвързана с представителството по чл. 31 от ГПК, независимо от сравнимата значимост на тази дейност. Проблем 4 „Наличие на повече от едно звено с функции, имащи отношение към европейските икономически и финансови въпроси и политики“ С преминаването на отдел „Макроикономически анализи и прогнози“ към Института за стратегически анализи и прогнози дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“ ще има за основен фокус европейските икономически и финансови въпроси и политики. От друга страна, функциите в областта на държавните помощи, понастоящем изпълнявани от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“, също засягат европейски икономически и финансови въпроси и политики и затова е подходящо да се поемат от единно звено с водеща роля по отношение на прилагането на законодателството на Европейския съюз. В този контекст е целесъобразно всички горепосочени функции да бъдат консолидирани в нова дирекция с наименование „Европейски въпроси и политики“ с численост на персонала 41 щатни бройки, от които 24 от дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“ и 17 от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“. По своята същност държавните помощи са въведени с Договора за функциониране на ЕС и тяхната правна рамка е доразвита в правото на ЕС. Съгласно чл. 7 от Закона за държавните помощи министърът на финансите е националният орган, който отговаря за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи и минималните помощи на национално, областно и общинско равнище и взаимодействието с Европейската комисия, освен в случаите по чл. 8 от същия закон. В този смисъл функционалното и административно разпределение на тези отговорности в администрацията на Министерството на финансите изцяло попада в оперативната самостоятелност на министъра. Отчитайки горното, предлаганата консолидация на функции касае вътрешната организация на работа в министерството и няма да повлияе на изпълнението на правомощията на министъра на финансите като национален орган, отговорен за наблюдението, прозрачността и координацията на държавните помощи и минималните помощи на национално, областно и общинско равнище и взаимодействието с Европейската комисия по смисъла на чл. 7, ал. 1 от Закона за държавните помощи. Така ще се осигури пълно съответствие с приоритетите на ниво Европейски съюз, запазване на експертизата, подобряване на системата, като функции и взаимовръзки, изграждане на база за актуализиране на националната уредба и създаване на основа за бързо и адекватно развитие на режима, при минимализиране на рисковете от нарушаване на Договора за функциониране на Европейския съюз, респективно от санкции и възстановяване на неправомерни помощи, и практика, своевременна реакция при кризисни ситуации – както беше 2009 г. – кризата на банковия сектор, 2020 г. – COVID-19 пандемията, 2022 г. – войната в Украйна, както и ще се отговори на промени в уредбата вследствие на общоевропейски теми, като климатичните промени, управлението на инфраструктури, зелената сделка, данъци, акцизи, вредни субсидии от трети страни (Китай, Турция) и др. Предложените промени обуславят изменения в следните подзаконови нормативни актове: - Постановление № 142 на Министерския съвет от 2019 г. за разработване на стратегическите и програмните документи на Република България за управление на средствата от фондовете на Европейския съюз за програмния период 2021 – 2027 г. - Постановление № 189 на Министерския съвет от 2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г.; 7 - Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г.; - Постановление № 168 на Министерския съвет от 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната; - Постановление № 157 на Министерския съвет от 2022 г. за определяне на органите и структурите, отговорни за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, и на техните основни функции. С предложените промени ще се постигне пълно и коректно съответствие с обхвата на функциите и дейностите на дирекцията. Проблем 5 „Дейностите в областта на финансиране на реалния сектор не са свързани с държавните помощи“ Установено е, че дейностите, осъществявани в министерството в областта на финансиране на реалния сектор нямат връзка с държавните помощи. Това са дейностите, касаещи политиката относно ефективното и ефикасното разходване на публични средства при планирането и изпълнението на концесиите, дивидентната политика на публичните предприятия и приватизацията, държавната политика в областта на нефинансовите предприятия, формулирането на националната политика за експортно застраховане за сметка на държавата, предоставянето на информация от съответните първостепенни разпоредители с бюджет на прогнозните показатели на юридическите лица, които попадат в обхвата на сектор „Държавно управление“, изпълнението на Наредбата за прилагане на чл. 7, ал. 3 от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. Доколкото това са дейности, имащи връзка с бюджетното финансиране, е подходящо те да преминат към дирекция „Държавни разходи“. Това налага преминаване на функции, несвързани с държавните помощи, от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ към дирекция „Държавни разходи“, обезпечени с 5 щатни бройки, като заедно с преминаването на функциите в областта на държавните помощи към дирекция „Европейски въпроси и политики“ се съкращават 6 щатни бройки. С предложените промени дейностите в областта на реалния сектор като относими към бюджетното финансиране ще преминат към звено с присъщи функции в тази сфера. Проблем 6 „Липса на структуриран програмен и проектно-ориентиран подход в капиталовото бюджетиране и механизъм за координация, текущ мониторинг и оценка на капиталовите инвестиции с национално финансиране“ Към настоящия момент липсва систематична нормативна уредба, подробно регламентираща режима на публичните капиталови инвестиции с национално финансиране. Отделни разпоредби в тази насока се съдържат в редица общи и специални нормативни актове, като Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, Закона за регионалното развитие, Закона за пътищата, годишните закони за държавния бюджет и др. Налице е осезаема обществена необходимост от подобряване на институционалния капацитет на Министерството на финансите при координацията и текущия мониторинг на процесите на стратегическо планиране, бюджетиране, изпълнение и оценка на капиталовите програми и проекти на първостепенните разпоредители с бюджет и на другите бюджетни организации, финансирани със средства от държавния бюджет, в съответствие със системата от документи за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие, националните, регионални и секторни стратегии, програми и планове, и правителствените приоритети. Във връзка с горното се предвижда в Министерството на финансите да бъде създадена дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“ с функции в областта на планирането, бюджетирането, координацията, мониторинга, анализа и оценката на капиталовите програми и проекти на първостепенните разпоредители с бюджет и на другите бюджетни организации, финансирани със 8 средства от държавния бюджет. Числеността на персонала на дирекцията ще бъде 11 щатни бройки, осигурени за сметка на извършено намаляване на числеността на персонала на звена, посочени по-долу. Създаването в Министерството на финансите на дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“ ще способства за въвеждането на структуриран програмен и проектно-ориентиран подход в капиталовото бюджетиране и механизъм за координация, текущ мониторинг и оценка на капиталовите инвестиции с национално финансиране. С предложените промени ще се създаде нормативна основа за надграждане на съществуващата институционална рамка за управление на публичните национални капиталови инвестиции, което ще способства за подобряване на тяхната ефективност, ефикасност и устойчивост при осигуряването на публичност и прозрачност.. Проблем 7 „Необходимост от оптимизиране на работни процеси в Министерството на финансите“ Извън гореописаните проблеми е идентифицирана и необходимост от оптимизиране на работни процеси с оглед ангажираността на административния капацитет за по-ефективно изпълнение на задачите, което определя необходимост и от оптимизиране числеността на персонала на Министерството на финансите – дирекции „Финанси и управление на собствеността“, „Връзки с обществеността и протокол“, „Данъчна политика“, „Международни финансови институции“, „Методология на контрола и вътрешен одит“ и „Национален фонд“. В резултат на всички структурни и функционални промени, без да се отчита описаното в предходните проблеми преминаване на функции със съответните щатни бройки във и извън Министерството на финансите, се предвижда да бъдат реално съкратени 26 щатни бройки, което при настояща численост на персонала от 573 щатни бройки представлява оптимизация от приблизително 5%. Допълнително, съобразно описаното в проблем 1, ще бъдат съкратени още 6 щатни бройки в дирекция „Централно координационно звено“ при преминаването на дейността ѝ от администрацията на Министерския съвет в Министерството на финансите. При промяната ще бъдат спазени нормативите за численост на администрацията съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цели: Цел 1 „Създаване на специализирана административна структура с водеща експертиза в областта на стратегическите анализи и прогнози“ Чрез създаването на Институт за стратегически анализи и прогнози ще се изгради единен център за изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по различни тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др., както и разработване на прогнози, математически и статистически модели с приложна и практическа насоченост. Институтът ще бъде юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на финансите, а изпълнителният му директор – второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите. Спецификата на осъществяваните дейности и изпълнявани задачи с приложение, което в много случаи надхвърля подпомагането на конкретен орган на изпълнителната власт при осъществяване на неговите правомощия, обосновава като подходящ 9 подход структурата да се създаде и конструира в правно-организационната форма на институт по чл. 60 от Закона за администрацията. По този начин ще се осигури и гарантира неговата структурна и организационна самостоятелност (независимост) и финансова обезпеченост като специализирана структура с водеща експертиза в областта на стратегическите анализи и прогнози. По тези причини се предвижда служителите в института да бъдат на трудови договори за работа на длъжности, определени в утвърденото длъжностно разписание на института и в съответствие с Националния класификатор на професиите и длъжностите. Дейността и структурата на Института за стратегически анализи и прогнози ще се регламентират с устройствен правилник, приет от Министерския съвет с горепосоченото постановление. Предвижда се институтът да бъде структуриран в 3 дирекции – „Микроикономически анализи и прогнози“, „Макроикономически анализи и прогнози“ и „Стратегически политики и анализи“. Основните функции ще бъдат изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др.; изграждане и подобряване на модели за анализ и прогнозиране на икономическото развитие на страната; разработване на математически и статистически модели за оптимизиране на използваните ресурси, вкл. финансови, от бенефициентите на публични средства; участия в съставянето и актуализирането на средносрочната бюджетна прогноза; разработване на прогнози за развитието на основни микро- и макроикономически показатели за макроикономическата рамка на държавния бюджет; анализ на финансовото отражение от реализирането на дискреционни приходни и разходни мерки; анализ на текущото състояние, динамиката и взаимовръзката между основни микро- и макроикономически показатели; анализ на бази данни с основните фискални показатели на касова и на начислена основа; аналитично обезпечаване на процеса по изготвянето и актуализирането на кредитния рейтинг на страната. Числеността на персонала на института ще се формира на база функции от отдел „Прогнози за сектор „Държавно управление“ на дирекция „Бюджет“ (с осигурени 7 щатни бройки), отдел „Макроикономически анализи и прогнози“ на дирекция „Икономическа и финансова политика“ (с осигурени 10 щатни бройки) на Министерството на финансите, както и предоставяне на допълнителни щатни бройки от извършено намаляване на числеността на персонала на звена в Министерството на финансите. Индивидуалната основна месечна заплата по Кодекса на труда на служителите, които преминават от горепосочените звена в Министерството на финансите към института, ще се определя така, че същата, увеличена с допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е по-ниска от получаваната до този момент индивидуална основна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. Цел 2 „Преминаване на дирекция „Централно координационно звено“ от администрацията на Министерския съвет към специализираната администрация на Министерството на финансите“ С предложените промени дирекция „Централно координационно звено“ преминава от администрацията на Министерския съвет в специализираната администрация на Министерството на финансите, като от общо 61 щатни бройки 47 ще останат в дирекцията, 6, изпълняващи функции по информация и комуникация, ще преминат в дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, 2 ще се използват за компенсирано увеличаване на числения състав на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет и 6 ще бъдат съкратени. С промените ще се осигури съответствие с формулираната от изпълнителната власт държавна политика по отношение на управлението на средствата от ЕС и други донори и оптимизация на администрацията. 10 Цел 3 „Преминаване към Министерството на правосъдието на дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела и осъществяване на процесуалното представителство на държавата пред чужди юрисдикции, включително по международни арбитражни производства“ С предложените промени дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела и осъществяване на процесуалното представителство на държавата пред чужди юрисдикции, включително международни арбитражни производства, ще преминат към Министерството на правосъдието, като с промяната ще се постигне оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на целта за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието. В тази връзка се предвижда за обезпечаване на дейността 6 щатни бройки да преминат от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието. Наред с това, в контекста на реорганизацията на работата в министерството, оптимизиране на структурата и предвид намалението на обема от функции и числеността на персонала в дирекция „Съдебна защита“ дейностите по процесуално представителство на българската държава на министъра на финансите и Министерството на финансите по съдебни дела пред правораздавателните органи в страната преминават към дирекция „Правна“, обезпечени с 6 щатни бройки, а дирекция „Съдебна защита“ се закрива, като 5 щатни бройки се съкращават. Цел 4 „Консолидиране в една дирекция на функциите, имащи отношение към европейските икономически и финансови въпроси и политики“ С консолидирането на функциите на дирекции „Европейски въпроси и икономически анализи“ и „Държавни помощи и реален сектор“, имащи отношение към европейските икономически и финансови въпроси и политики, в новата дирекция „Европейски въпроси и политики“ ще се оптимизират процесите и ще се повишат ефективността и ефикасността при управление на финансовите ресурси при реализиране на мерки за публична подкрепа съобразно правилата и режима в областта на държавните помощи, като също така ще се осигури по-голяма кохерентност по отношение на българското участие във формирането на политиките на европейско ниво и последващото имплементиране на национално такова. Образуваната в резултат на консолидацията дирекция „Европейски въпроси и политики“ ще бъде с численост на персонала 41 щатни бройки, от които 24 от дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи“ и 17 от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“. Цел 5 „Преминаване на дейностите в областта на финансиране на реалния сектор от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ към дирекция „Държавни разходи“ Преминаване на функции, несвързани с държавните помощи, от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ към дирекция „Държавни разходи“. Преминаването на функциите е обезпечено с 5 щатни бройки, като числеността на персонала на дирекция „Държавни разходи“ от 39 щатни бройки става 44 щатни бройки, като заедно с преминаването на функциите в областта на държавните помощи към дирекция „Европейски въпроси и политики“ се съкращават 6 щатни бройки С предложените промени дейностите в областта на реалния сектор като относими към бюджетното финансиране ще преминат към звено с присъщи функции в тази сфера. Цел 6 „Създаване на нормативна основа за надграждане на съществуващата институционална рамка за управление на публичните национални капиталови инвестиции“ Предвижда се в Министерството на финансите да бъде създадена дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“ с функции в областта на планирането, бюджетирането, координацията, мониторинга, анализа и оценката на капиталовите програми и проекти на първостепенните разпоредители с бюджет и на другите бюджетни организации, финансирани със средства от 11 държавния бюджет. Числеността на персонала на дирекцията ще бъде 11 щатни бройки, осигурени за сметка на извършено намаляване на числеността на персонала на звена в министерството. С предложените промени ще се създаде нормативна основа за надграждане на съществуващата институционална рамка за управление на публичните национални капиталови инвестиции, което ще способства за подобряване на тяхната ефективност, ефикасност и устойчивост при осигуряването на публичност и прозрачност. Цел 7 „Оптимизиране на работни процеси в Министерството на финансите“ Отчитайки възникналата необходимост за оптимизиране на работни процеси с оглед ангажираността на административния капацитет за по-ефективно изпълнение на задачите, се предвижда и оптимизиране на щатни бройки на база на настоящия числен състав на дирекции „Финанси и управление на собствеността“, „Връзки с обществеността и протокол“, „Данъчна политика“, „Международни финансови институции“, „Методология на контрола и вътрешен одит“ и „Национален фонд“. В резултат на всички структурни и функционални промени, без да се отчита описаното по-горе преминаване на функции със съответните щатни бройки във и извън Министерството на финансите, се предвижда да бъдат реално съкратени 26 щатни бройки, което при настояща численост на персонала от 573 щатни бройки представлява оптимизация от приблизително 5%. Допълнително, съобразно описаното в цел 1, ще бъдат съкратени още 6 щатни бройки в дирекция „Централно координационно звено“ при преминаването на дейността ѝ от администрацията на Министерския съвет в Министерството на финансите. При промяната ще бъдат спазени нормативите за численост на администрацията съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 1. По цел 1 - министърът на финансите, бюджетните дирекции в Министерството на финансите, всички разпоредители с бюджет в държавата, представители на научните среди, организации на граждани и бизнеса с интереси и дейност в областта на финансите, финансовата политика и контрол, анализи и изследвания и др. 2. По цел 2 – Министерството на финансите, администрацията на Министерския съвет, органите в рамките на системите за управление и контрол на програмите, финансирани със средства на Европейския съюз и други донорски програми, министерствата и ведомствата, ангажирани с управлението и изпълнението на програми и проекти, финансирани със средства на Европейския съюз. 3. По цел 3 – Министерството на финансите, Министерството на правосъдието, служители в дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите, лица – страни по съответните производства (не могат да се конкретизират). 4. По цел 4 – Европейската комисия; Министерството на финансите, администраторите на помощ, Управляващите органи по оперативните програми, програмните оператори по Норвежки финансов механизъм и Финансов механизъм на ЕИП и контролни органи като Агенцията за държавна финансова инспекция, Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“ и Националната агенция за приходите. 5. По цел 5 – дирекция „Държавни разходи“ на Министерството на финансите. 6. По цел 6 – министърът на финансите, първостепенните разпоредители с бюджет и другите бюджетни организации, финансирани със средства от държавния бюджет. 7. По цел 7 – Министерството на финансите. 12 Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Липса на специализирана административна структура с водеща експертиза в областта на стратегическите анализи и прогнози“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Няма да се изгради специализирана административна структура, която да изпълнява функции на единен център за изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по различни тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др., както и разработване на прогнози, математически и статистически модели с приложна и практическа насоченост. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да се създадат условия за разширяване на инструментариума за количествен анализ на конкретни проблеми във фискалната политика на държавата, което чрез използване на по-мощен софтуер, по-задълбочени аналитични методи и по-опитни анализатори би осигурило извличането на пълноценна информация в съществуващите данни. Също така няма да се постигне оптимизиране на дейността, икономия от мащаба, по-комплексни и всеобхватни анализи и прогнози за развитие на секторите, с обхват не само за бюджетната сфера, а изобщо за икономиката на страната, като резултатите от изследванията биха се ползвали и от потребители извън Министерството на финансите. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани. Административна тежест: Не се поражда административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози“: Описание: Чрез създаването на Институт за стратегически анализи и прогнози като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на финансите с изпълнителен директор – второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите, ще се изгради единен център за изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по различни тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, 13 здравеопазване и др., както и разработване на прогнози, математически и статистически модели с приложна и практическа насоченост. Ще се осигури и гарантира неговата структурна и организационна самостоятелност (независимост) и финансова обезпеченост като специализирана структура с водеща експертиза в областта на стратегическите анализи и прогнози, като служителите в института ще бъдат на трудови договори за работа на длъжности, определени в утвърденото длъжностно разписание на института и в съответствие с Националния класификатор на професиите и длъжностите. Приемането от Министерския съвет на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози ще уреди структурирането му в 3 дирекции – „Микроикономически анализи и прогнози“, „Макроикономически анализи и прогнози“ и „Стратегически политики и анализи“ определянето на основните му функции: изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др.; изграждане и подобряване на модели за анализ и прогнозиране на икономическото развитие на страната; разработване на математически и статистически модели за оптимизиране на използваните ресурси, вкл. финансови, от бенефициентите на публични средства; участия в съставянето и актуализирането на средносрочната бюджетна прогноза; разработване на прогнози за развитието на основни микро- и макроикономически показатели за макроикономическата рамка на държавния бюджет; анализ на финансовото отражение от реализирането на дискреционни приходни и разходни мерки; анализ на текущото състояние, динамиката и взаимовръзката между основни микро- и макроикономически показатели; анализ на бази данни с основните фискални показатели на касова и на начислена основа; аналитично обезпечаване на процеса по изготвянето и актуализирането на кредитния рейтинг на страната. Ще се регламентира числеността на персонала на института от 22 щатни бройки, формирани на числения състав на отдел „Прогнози за сектор „Държавно управление“ на дирекция „Бюджет“ (със 7 щатни бройки), отдел „Макроикономически анализи и прогнози“ на дирекция „Икономическа и финансова политика“ (с осигурени 10 щатни бройки) на Министерството на финансите, както и предоставяне на допълнителни щатни бройки от извършени съкращения в министерството. Отпадането на функции и осигуряването на необходимите щатни бройки ще доведе до включване в проекта на постановление на разпоредби по изменения на Устройствения правилник на Министерството на финансите. Ще се гарантира, че индивидуалната основна месечна заплата по Кодекса на труда на служителите, които преминават от горепосочените звена в Министерството на финансите към института, ще се определя така, че същата, увеличена с допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е по-ниска от получаваната до този момент индивидуална основна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се създадат условия за разширяване на инструментариума за количествен анализ на конкретни проблеми във фискалната политика на държавата, което чрез използване на по-мощен софтуер, по-задълбочени аналитични методи и по-опитни анализатори ще осигури извличането на пълноценна информация в съществуващите данни. Ще се постигне оптимизиране на дейността, икономия от мащаба, по-комплексни и всеобхватни анализи и прогнози за развитие на секторите, с обхват не само за бюджетната сфера, а изобщо за икономиката на страната, като резултатите от изследванията биха се ползвали и от потребители извън Министерството на финансите. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. 14 (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма Административна тежест: Не се предвижда въвеждане на административна тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: „Липса на уредба в Устройствения правилник на Министерството на финансите относно звено, което да подпомага министъра на финансите по отношение на възложените му правомощия по организация и ръководство на системата за координация при управлението на средствата от Европейския съюз“ * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. Вариант 1 „Без действие“: Описание: Министърът на финансите няма да бъде обезпечен с администрация, която да го подпомага при изпълнение на възложените му правомощия по организация и ръководство на системата за координация при управлението на средствата от Европейския съюз. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да се постигане на максимална ефективност при координацията на програмите и инструментите, съфинансирани от фондовете на ЕС и други донори. Няма се подобри взаимодействието между хоризонталните структури за координация, контрол и одит на програмите, съфинансирани от фондовете на ЕС и други донори. Няма да се осигури координация, синергия и допълняемост с инвестициите, финансирани от държавния бюджет. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани. Административна тежест: Не се поражда административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози“: Описание: 15 С предложените изменения и допълнения в Устройствения правилник на Министерството на финансите дирекция „Централно координационно звено“ ще запази основните си функции по отношение на координацията на програмите и инструментите, съфинансирани от ЕФСУ, ФМ на ЕИП, НФМ и ШБПС 2. С оглед оптимизиране на дейностите по информация и публичност, извършвани от Министерството на финансите, функциите на дирекция „Централно координационно звено“, свързани с информационните и комуникационни дейности по ЕФСУ, осигурени с 6 щатни бройки ще преминат към дирекция „Връзки с обществеността и протокол“, 2 щатни бройки да се използват за компенсирано увеличаване на числения състав на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет, а 6 щатни бройки да бъдат съкратени. Така числеността на персонала на дирекция „Централно координационно звено“ ще бъде 47 щатни бройки. За служителите, засегнати от преминаването на дирекция „Централно координационно звено“ към Министерството на финансите, ще се прилагат съответно чл. 87а и чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Възнагражденията на служителите на дирекцията ще бъде допустим разход по ОП „Добро управление“. Съответните разходи ще се финансират заемообразно от бюджета на Министерството на финансите и ще се възстановят частично от ОПДУ/Програмата за техническа помощ за периода 2021-2027 г., съобразно натовареността на дирекцията с функции, свързани с ЕСИФ и ЕФСУ. За целта ще бъде необходимо изменение на съответната бюджетна линия и издаване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ОПДУ. В допълнение ще бъде необходимо да бъде изготвен нов анализ на заетостта на дирекцията съгласно функциите й в рамките на Министерството на финансите, с цел определяне на процента на възстановяване на разходите за възнаграждения от ОПДУ. Разходите, които ще бъдат извършвани от дирекцията във връзка с хоризонталните й дейности ще се префинансират заемообразно от бюджета на Министерството на финансите и ще се възстановяват частично по ОПДУ/ПТП/Фонда за техническа помощ по ФМ на ЕИП и НФМ, Фонда за техническа помощ на ШБПС 2, след одобрение на програмата. Аналогично, разходите, извършвани от дирекцията във връзка с дейности, свързани с изпълнението на ФМ на ЕИП и на НФМ, ще се възстановяват от Фонда за Техническа помощ по ФМ на ЕИП и на НФМ, след извършване на необходимите административни действия. Съобразно гореописаното министърът на финансите ще бъде обезпечен с администрация, която да го подпомага при изпълнение на възложените му правомощия по организация и ръководство на системата за координация при управлението на средствата от Европейския съюз. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се постигане на максимална ефективност при координацията на програмите и инструментите, съфинансирани от фондовете на ЕС и други донори. Ще се подобри взаимодействието между хоризонталните структури за координация, контрол и одит на програмите, съфинансирани от фондовете на ЕС и други донори. Ще се осигури координация, синергия и допълняемост с инвестициите, финансирани от държавния бюджет. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма Административна тежест: Не се предвижда въвеждане на административна тежест. 16 (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 3 „Необходимост от осъществяване на дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, от Министерството на правосъдието“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, няма да преминат от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да се постигне оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на целта за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани. Административна тежест: Не се поражда административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози“: Описание: Приемат се предлаганите промени и дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела и осъществяване на процесуалното представителство на държавата пред чужди юрисдикции, включително международни арбитражни производства, преминават от Министерството на финансите към Министерството на правосъдието. Дейността ще продължи да бъде кадрово, материално и документално обезпечена, като към Министерството на правосъдието преминават 6 щатни бройки, производствата продължават с участието на министъра на правосъдието, Министерството на правосъдието замества Министерството на финансите по договорите, свързани с процесуалното представителство и правни съвети по международни арбитражни дела пред чужди юрисдикции, всички документи, свързани с процесуалното представителство пред чужди юрисдикции, включително по международни арбитражни дела, както и по приключилите производства, съхранявани в Министерството на финансите, се предават в Министерството на правосъдието. 17 Преминаването на дейности в Министерството на правосъдието, обезпечени с 6 щатни, води до закриване на дирекция „Съдебна защита“ предвид намаляването на обема от функции и числеността на персонала на дирекцията. Дейностите по процесуално представителство на българската държава съгласно чл. 31, ал. 1 от ГПК, на министъра на финансите и Министерството на финансите по съдебни дела пред правораздавателните органи в страната преминават към дирекция „Правна“ и ще продължат да се осъществяват от 6 служители, а 5 щатни бройки се съкращават. За служителите, засегнати от преминаването на дейностите, се прилагат съответно чл. 82, чл. 87а и чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се постигне оптимизиране на процесите на държавно управление в контекста на желанието за разширяване на обхвата на процесуалното представителство на държавата, провеждано от министъра на правосъдието. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма Административна тежест: Не се предвижда въвеждане на административна тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 4 „Наличие на повече от едно звено с функции, имащи отношение към европейските икономически и финансови въпроси и политики“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Няма да се постигне необходимата консолидация на функциите на дирекции „Европейски въпроси и икономически анализи“ и „Държавни помощи и реален сектор“, имащи отношение към европейските икономически и финансови въпроси и политики, в нова дирекция „Европейски въпроси и политики“. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да се осигури пълно съответствие с приоритетите на ниво Европейски съюз, запазване на експертизата, подобряване на системата, като функции и взаимовръзки, изграждане на база за актуализиране на националната уредба и създаване на основа за бързо и адекватно развитие на режима, при минимализиране на рисковете от нарушаване на Договора за функциониране на Европейския съюз, респективно от санкции и възстановяване на неправомерни помощи, и практика, своевременна реакция при кризисни ситуации – както беше 2009 г. – кризата на банковия сектор, 2020 г. – COVID-19 пандемията, 2022 г. – войната в Украйна, както и няма да се отговори на промени в уредбата вследствие на общоевропейски теми, като климатичните промени, 18 управлението на инфраструктури, зелената сделка, данъци, акцизи, вредни субсидии от трети страни (Китай, Турция) и др. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани. Административна тежест: Не се поражда административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози“: Описание: Ще се постигне необходимата консолидация на функциите на дирекции „Европейски въпроси и икономически анализи“ и „Държавни помощи и реален сектор“, имащи отношение към европейските икономически и финансови въпроси и политики, в новата дирекция „Европейски въпроси и политики“. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се осигури пълно съответствие с приоритетите на ниво Европейски съюз, запазване на експертизата, подобряване на системата, като функции и взаимовръзки, изграждане на база за актуализиране на националната уредба и създаване на основа за бързо и адекватно развитие на режима, при минимализиране на рисковете от нарушаване на Договора за функциониране на Европейския съюз, респективно от санкции и възстановяване на неправомерни помощи, и практика, своевременна реакция при кризисни ситуации – както беше 2009 г. – кризата на банковия сектор, 2020 г. – COVID-19 пандемията, 2022 г. – войната в Украйна, както и ще се отговори на промени в уредбата вследствие на общоевропейски теми, като климатичните промени, управлението на инфраструктури, зелената сделка, данъци, акцизи, вредни субсидии от трети страни (Китай, Турция) и др. Ще се постигне необходимата прозрачност и яснота по отношение на обхвата на функциите и дейностите на дирекция „Европейски въпроси и политики“. Оптимизирането на дейностите в областта на държавни помощи ще допринесе за устойчивост при провеждане, координиране и контролиране на държавната политика в тази област. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма Административна тежест: Не се предвижда въвеждане на административна тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 19 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 5 „Дейностите в областта на финансиране на реалния сектор не са свързани с държавните помощи“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Дейностите в областта на финансиране на реалния сектор няма да преминат от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ към дирекция „Държавни разходи“. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да се повиши ефективността при изпълнението на дейностите в областта на финансирането на реалния сектор. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани. Административна тежест: Не се поражда административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози“: Описание: Дейностите в областта на финансиране на реалния сектор като несвързани с функциите в областта на държавните помощи ще преминат от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ към дирекция „Държавни разходи“, обезпечени с 5 щатни бройки, като заедно с преминаването на функциите в областта на държавните помощи към дирекция „Европейски въпроси и политики“ се съкращават 6 щатни бройки. С предложените промени дейностите в областта на реалния сектор като относими към бюджетното финансиране ще преминат към звено с присъщи функции в тази сфера. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще се повиши ефективността при изпълнението на дейностите в областта на финансирането на реалния сектор. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма 20 Административна тежест: Не се предвижда въвеждане на административна тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 6 „Липса на структуриран програмен и проектно-ориентиран подход в капиталовото бюджетиране и механизъм за координация, текущ мониторинг и оценка на капиталовите инвестиции с национално финансиране“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Няма да се създаде нормативна основа за надграждане на съществуващата институционална рамка за управление на публичните национални капиталови инвестиции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да се осигури институционална подкрепа на министъра на финансите в процесите на планиране, бюджетиране, мониторинг, анализ и оценка на капиталовите програми и проекти на първостепенните разпоредители с бюджет и на другите бюджетни организации, включени в консолидираната фискална програма, и ще допринесе за подобряването на тяхното финансовото управление в съответствие с принципите по чл. 20 от Закона за публичните финанси. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани. Административна тежест: Не се поражда административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози“: Описание: В Министерството на финансите ще бъде създадена дирекция „Контрол върху капиталовите инвестиции“ с функции в областта на планирането, бюджетирането, координацията, мониторинга, анализа и оценката на капиталовите програми и проекти на първостепенните разпоредители с бюджет и на другите бюджетни организации, финансирани със средства от държавния бюджет. Предвижда се числеността на персонала на дирекцията да бъде 11 щатни бройки, осигурени за сметка на извършено намаляване на числеността на персонала на звена в министерството. С предложените промени ще се създаде нормативна основа за надграждане на съществуващата институционална рамка за управление на публичните национални капиталови инвестиции, което 21 ще способства за подобряване на тяхната ефективност, ефикасност и устойчивост при осигуряването на публичност и прозрачност. Ще се създаде нормативна основа за надграждане на съществуващата институционална рамка за управление на публичните национални капиталови инвестиции. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще осигури институционална подкрепа на министъра на финансите в процесите на планиране, бюджетиране, мониторинг, анализ и оценка на капиталовите програми и проекти на първостепенните разпоредители с бюджет и на другите бюджетни организации, включени в консолидираната фискална програма, и ще допринесе за подобряването на тяхното финансовото управление в съответствие с принципите по чл. 20 от Закона за публичните финанси. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма Административна тежест: Не се предвижда въвеждане на административна тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) По проблем 7 „Необходимост от оптимизиране на работни процеси в Министерството на финансите“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Няма да се извърши необходимото оптимизиране на работни процеси Министерството на финансите. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия, в случай че не бъде приет проектът на акт. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да бъдат създадени условия за оптимизиране на разходите за персонал в Министерството на финансите. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Не са идентифицирани. Административна тежест: Не се поражда административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 22 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху информиране, такси, малките и средните регулаторни режими, предприятия и административната административни услуги и др.) тежест (задължения за Вариант за за Ще се на „Данъчна вътрешен без да щатни 26 съкратени съгласно Ще Не са 1.1. 1.2. 2 „Приемане на Постановление стратегически анализи и прогнози и стратегически анализи и прогнози“: Описание: извърши необходимото оптимизиране административния капацитет за по-ефективно числеността на персонала на Министерството дирекции „Финанси и управление на политика“, „Международни одит“ и „Национален фонд“. В се отчита описаното в предходните бройки във и извън Министерството щатни бройки, което при настояща оптимизация от приблизително 5%. още 6 щатни бройки в преминаването на дейността ѝ от финансите. При промяната ще бъдат чл. 12, ал. 1 от Наредбата администрацията. Положителни (икономически/социални/екологични) се създадат условия за оптимизиране финансите. (върху всяка заинтересована Отрицателни (икономически/социални/екологични) идентифицирани отрицателни (върху всяка заинтересована Специфични въздействия: Няма Въздействия върху малките и средните Административна тежест: Не се предвижда (въздействията върху малките Опишете качествено (при възможност – и количествено) въздействия, включително върху всяка заинтересована значителни Опишете специфичните въздействия с акцент върху информиране, такси, на Министерския за приемане на на работни изпълнение на финансите собствеността“, финансови резултат на всички проблеми на финансите, численост на Допълнително, дирекция администрацията на спазени нормативите за прилагане на разходите страна/група въздействия, в случай страна/група предприятия: въвеждане и средните предприятия; всички значителни страна/група заинтересовани и кои второстепенни. малките и средните регулаторни режими, съвет за създаване Устройствен правилник процеси с оглед на задачите, като на база на настоящия „Връзки с обществеността институции“, „Методология структурни и преминаване на функции се предвижда да бъдат персонала от 573 щатни съобразно описаното в „Централно координационно Министерския съвет в за численост на на Класификатора на въздействия: за персонал в заинтересовани страни) въздействия: че не бъде приет заинтересовани страни) Няма на административна административна тежест) потенциални икономически, страни. Пояснете кои въздействия предприятия и административната административни услуги и др.) на Институт на Института ангажираността на ще се оптимизира числен състав и протокол“, на контрола и функционални промени, със съответните реално съкратени бройки представлява проблем 1, ще бъдат звено“ при Министерството на администрацията длъжностите в Министерството на проектът на акт. тежест. социални и екологични се очаква да бъдат тежест (задължения за 5. Степени 5.1. Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) По проблем 1: „Липса на експертиза в областта на стратегическите висока; 2) специализирана анализи и средна; 3) ниска. административна прогнози“ структура с водеща Вариант „Без действие“ Вариант 2 23 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: „Създаване на специали- зирана административна структура с водеща експертиза в областта на стратегическите анализи и прогнози“ ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: „Създаване на специали- зирана административна структура с водеща експертиза в областта на стратегическите анализи и прогнози“ ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: „Създаване на специали- зирана административна структура с водеща експертиза в областта на стратегическите анализи и прогнози“ ниска висока 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва степента, която отразява степента, до която целите съгласуваност, която показва степента, до която на ключовите им определените цели, до която вариантите могат да бъдат постигнати разходи; вариантите съответстват положителни и отрицателни въздействия. съгласно основните критерии за постигат целите на предложението; при определено ниво на ресурсите на действащите стратегически сравняване на вариантите: или при най-малко документи. 5.2. при По финансите възложените проблем 2: „Липса на уредба относно звено, което да му правомощия по управлението на средствата от в Устройствения подпомага организация и Европейския съюз“ правилник на министъра на финансите ръководство на системата Министерството на по отношение на за координация Вариант „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 2: „Преминаване на дирекция „Централно координационно звено“ от администрацията на Министерския съвет към специализираната администрация на Министерството на финансите“ ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: „Преминаване на дирекция „Централно координационно звено“ от администрацията на Министерския съвет към специализираната администрация на Министерството на финансите“ ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: „Преминаване на дирекция „Централно координационно звено“ от администрацията на Министерския съвет към специализираната администрация на Министерството на финансите“ ниска висока 24 * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 5.3. на По българската правосъдието“ проблем 3: „Необходимост от държава по международни осъществяване на дейностите, свързани арбитражни дела, от със защитата Министерството на Вариант „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 3: „Преминаване към Министерството на правосъдието на дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела и осъществяване на процесуалното представителство на държавата пред чужди юрисдикции, включително по международни арбитражни производства“ ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 3: „Преминаване към Министерството на правосъдието на дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела и осъществяване на процесуалното представителство на държавата пред чужди юрисдикции, включително по международни арбитражни производства“ ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 3: „Преминаване към Министерството на правосъдието на дейностите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела и осъществяване на процесуалното представителство на държавата пред чужди юрисдикции, включително по международни арбитражни производства“ ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 5.4. По европейските проблем 4: „Наличие на повече икономически и финансови от едно звено въпроси и с функции, имащи политики“ отношение към Вариант „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 4: „Консолидиране в една дирекция на функциите, имащи отношение към европейските икономически и финансови въпроси и политики“ ниска висока 25 т с о н с а к и ф Е Цел 4: „Консолидиране в една дирекция на функциите, имащи отношение към европейските икономически и финансови въпроси и политики“ ниска висока а в у с т с а о л г н ъ С Цел 4: „Консолидиране в една дирекция на функциите, имащи отношение към европейските икономически и финансови въпроси и политики“ ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 5.5. По с държавните проблем 5: „Дейностите в областта помощи“ на финансиране на реалния сектор не са свързани Вариант „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 5: „Преминаване на дейностите в областта на финансиране на реалния сектор от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ към дирекция „Държавни разходи“ ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 5: „Преминаване на дейностите в областта на финансиране на реалния сектор от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ към дирекция „Държавни разходи“ ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 5: „Преминаване на дейностите в областта на финансиране на реалния сектор от дирекция „Държавни помощи и реален сектор“ към дирекция „Държавни разходи“ ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 5.6. По капиталовото капиталовите проблем 6: „Липса на структуриран бюджетиране и механизъм инвестиции с национално програмен за координация, финансиране“ и проектно-ориентиран текущ мониторинг подход в и оценка на Вариант „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 6: „Създаване на нормативна основа за надграждане на съществуващата институционална рамка за управление на публичните национални капиталови инвестиции“ ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 6: „Създаване на нормативна основа за надграждане на съществуващата институционална рамка за управление на публичните национални капиталови ниска висока 26 инвестиции“ т с о н а в у с а л г ъ С Цел 6: „Създаване на нормативна основа за надграждане на съществуващата институционална рамка за управление на публичните национални капиталови инвестиции“ ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 5.7. на По финансите“ проблем 7: „Необходимост от оптимизиране на работни процеси в Министерството Вариант „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 7: „Оптимизиране на работни процеси в Министерството на финансите“ ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 7: „Оптимизиране на работни процеси в Министерството на финансите“ ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 7: „Оптимизиране на работни процеси в Министерството на финансите“ ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. По Институт Института По Институт Института По Институт Института Избор на проблем проблем проблем препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане на за стратегически анализи и за стратегически анализи и 2: Вариант 2 „Приемане на за стратегически анализи и за стратегически анализи и 3: Вариант 2 „Приемане на за стратегически анализи и за стратегически анализи и Постановление прогнози и за прогнози“. Постановление прогнози и за прогнози“. Постановление прогнози и за прогнози“. на Министерския съвет приемане на Устройствен на Министерския съвет приемане на Устройствен на Министерския съвет приемане на Устройствен за създаване на правилник на за създаване на правилник на за създаване на правилник на 27 По проблем 4: Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози“. По проблем 5: Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози“. По проблем 6: Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози“. По проблем 7: Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 28 Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Няма такива Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове по проекта на акт ще бъдат проведени обществени консултации като проектът на постановление, докладът към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет ще бъдат публикувани на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на финансите за срок от 30 дни. Проектът на акт ще се съгласува с всички министерства и с дирекциите от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 29 (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Закон за администрацията. 2. Решение на Народното събрание от 6 юни 2023 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България, т. 2 от Решение на Народното събрание от 6 юни 2023 г. за избиране на Министерски съвет на Република България и § 2 от Постановление № 92 на Министерския съвет от 2023 г. за изменение на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 229 на Министерския съвет от 2009 г. 3. Граждански процесуален кодекс. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Мая Пандова, директор на дирекция „Човешки ресурси и административно обслужване“ Дата: 16.06.2023 г. Подпис:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ М И Н ИСТ Е Р СТ ВО Н А Ф И Н АН СИ Т Е Изх. № .............................. София, ................ 2023 г. ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д ОТ АСЕН ВАСИЛЕВ – МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози. Причина за изготвяне на предложения проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози в основната му част (разпоредбите, с които се създава Институт за стратегически анализи и прогнози и се приема устройственият му правилник) е установената липса в системата на Министерството на финансите на изградена специализирана структура, която да изпълнява функции на единен център за изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по различни тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др., както и разработване на прогнози, математически и статистически модели с приложна и практическа насоченост. Инструментариумът за количествен анализ на конкретни проблеми във фискалната политика на държавата е сравнително ограничен. Най- често използваният инструмент е Ексел – най-вече за обобщение на данни. Това ограничение затруднява извличането на пълноценна информация, която съществува в данните, но изисква по-мощен софтуер, по-задълбочени аналитични методи и по-опитни анализатори. С цел преодоляване на описания проблем и създаване на предпоставки за по-добро разбиране и управление на процесите в различни сектори на обществения живот и държавното управление, с чл. 1 от проекта на постановление се предлага да се създаде Институт за стратегически анализи и прогнози като юридическо лице по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на финансите. Институтът ще се ръководи и представлява от директор, който ще е второстепенен разпоредител с бюджет по бюджета на Министерството на финансите и ще се София - 1040 тел. централа: 9859 1 minfin@minfin.bg ул. ”Г.С.Раковски” № 102 факс: 980 68 63 www.minfin.bg назначава и освобождава от министъра на финансите. Дейността и структурата на Института за стратегически анализи и прогнози ще се регламентират с правилник, приет от Министерския съвет с горепосоченото постановление. Предвижда се институтът да бъде структуриран в 3 дирекции – „Микроикономически анализи и прогнози“, „Макроикономически анализи и прогнози“ и „Стратегически политики и анализи“. Основните функции ще бъдат изготвяне на стратегически микро- и макроикономически анализи по тематични направления, вкл. фискална политика, стопанска конюнктура, пазар на труда, здравеопазване и др.; изграждане и подобряване на модели за анализ и прогнозиране на икономическото развитие на страната; разработване на математически и статистически модели за оптимизиране на използваните ресурси, вкл. финансови, от бенефициентите на публични средства; участия в съставянето и актуализирането на средносрочната бюджетна прогноза; разработване на прогнози за развитието на основни микро- и макроикономически показатели за макроикономическата рамка на държавния бюджет; анализ на финансовото отражение от реализирането на дискреционни приходни и разходни мерки; анализ на текущото състояние, динамиката и взаимовръзката между основни микро- и макроикономически показатели; анализ на бази данни с основните фискални показатели на касова и на начислена основа; аналитично обезпечаване на процеса по изготвянето и актуализирането на кредитния рейтинг на страната. Дейността на института и неговата численост на персонала от 22 щатни бройки ще се формират на база функции от отдел „Прогнози за сектор „Държавно управление““ на дирекция „Бюджет“ (с осигурени 8 щатни бройки), отдел „Макроикономически анализи и прогнози“ на дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи и прогнози“ (с осигурени 10 щатни бройки) на Министерството на финансите, както и предоставяне на допълнителни щатни бройки от извършено намаляване на числеността в министерството, описани по-долу. Служителите в института ще бъдат на трудови договори, сключени с директора, за работа на длъжности, определени в утвърденото длъжностно разписание на института и в съответствие с Националния класификатор на професиите и длъжностите. Индивидуалната основна месечна заплата по Кодекса на труда на служителите, които преминават от горепосочените звена в Министерството на финансите към института, ще се определя така, че същата, увеличена с допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и намалена с дължимия данък и задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, да не е по-ниска от получаваната до този момент индивидуална основна месечна заплата, намалена с дължимите задължителни осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице, ако са били дължими, и дължимия данък. С предложената уредба ще се създадат условия за разширяване на инструментариума за количествен анализ на конкретни проблеми във фискалната политика на държавата, което чрез използване на по-мощен софтуер, по-задълбочени аналитични методи и по-опитни анализатори ще осигури извличането на пълноценна информация в съществуващите данни. Ще се постигне оптимизиране на дейността, икономия от мащаба, по-комплексни и всеобхватни анализи и прогнози за развитие на секторите, с обхват не само за бюджетната сфера, а изобщо за икономиката на страната, като резултатите от изследванията биха се ползвали и от потребители извън Министерството на финансите Същевременно, създаването на Института за стратегически анализи и прогнози на база на функции на звена на Министерството на финансите и обезпечаването на числеността на персонала за сметка на щатни бройки на министерството предполага едновременното извършване на съответни промени и в Устройствения правилник на Министерството на финансите, които са предвидени в предложения проект на постановление. В изпълнение на управленските цели и извършен преглед на дейността на министерството, осъществявана от структурните административни звена в него, с оглед на процесуална икономия и консистентност на уредбата в проекта на Постановление на Министерския съвет за създаване на Институт за стратегически анализи и прогнози и за приемане на Устройствен правилник на Института за стратегически анализи и прогнози са включени и други изменения и допълнения 2 на устройствения правилник, както и произтичащи от това промени в други нормативни административни актове на Министерския съвет. Промените са основно насочени към оптимизиране на структурата и числеността на персонала на министерството с цел постигане на по-голяма ефективност при изпълнение на функциите на административните звена и са, както следва: 1. Отпадането на заместник министър-председателя по управление на европейските средства от структурата на Министерския съвет и предвиденото осъществяване на неговите правомощия по организация и ръководство на системата за координация при управлението на средствата от Европейския съюз от министъра на финансите налага дирекция „Централно координационно звено“, като водещо звено, подпомагащо изпълнението на посочените правомощия, да премине от администрацията на Министерския съвет към Министерството на финансите. Преминаването е в съответствие с чл. 10, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. В тази връзка е необходимо да бъде извършена и съответната промяна в Устройствения правилник на Министерството на финансите, респ. в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, които да се включат в предложения нормативен акт. С предложените изменения и допълнения в Устройствения правилник на Министерството на финансите се предвижда дирекцията да запази основните си функции по отношение на координацията на програмите и инструментите, съфинансирани от Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ), Финансовия Механизъм на Европейското икономическо пространство (ФМ на ЕИП), Норвежкия финансов механизъм (НФМ) и Швейцарско-българската програма за сътрудничество (ШБПС 2). Предвижда се числеността на персонала на дирекция „Централно координационно звено“ в Министерството на финансите да бъде 47 щатни бройки. С оглед оптимизиране на дейностите по информация и публичност, извършвани от Министерството на финансите, се предвижда част от функциите на дирекцията, свързани с информационните и комуникационни дейности по ЕФСУ, осигурени с 6 щатни бройки, да бъдат прехвърлени към дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ в министерството, 2 щатни бройки се използват за компенсирано увеличаване на числения състав на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет и 6 щатни бройки се съкращават. Възнагражденията на служителите на дирекцията ще бъдат допустим разход по ОП „Добро управление“. Съответните разходи ще се финансират заемообразно от бюджета на Министерството на финансите и ще се възстановят частично от ОПДУ/Програмата за техническа помощ за периода 2021-2027 г., съобразно натовареността на дирекцията с функции, свързани с ЕСИФ и ЕФСУ. За целта ще бъде необходимо изменение на съответната бюджетна линия и издаване на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ОПДУ. В допълнение ще бъде необходимо да бъде изготвен нов анализ на заетостта на дирекцията съгласно функциите й в рамките на Министерството на финансите, с цел определяне на процента на възстановяване на разходите за възнаграждения от ОПДУ. Разходите, които ще бъдат извършвани от дирекцията във връзка с хоризонталните й дейности, ще се префинансират заемообразно от бюджета на Министерството на финансите и ще се възстановяват частично по ОПДУ/ПТП/Фонда за техническа помощ по ФМ на ЕИП и НФМ, Фонда за техническа помощ на ШБПС 2, след одобрение на програмата. Аналогично, разходите, извършвани от дирекцията във връзка с дейности, свързани с изпълнението на ФМ на ЕИП и на НФМ, ще се възстановяват от Фонда за Техническа помощ по ФМ на ЕИП и на НФМ, след извършване на необходимите административни действия. Във връзка с поемането от министъра на финансите на