Законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници

СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЕ във връзка със Заключителната разпоредба на проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, публикуван за обществени консултации на Портала за обществени консултации (https://strategy.bg/) ДО Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите ОТ адвокат Драгота Александров Раков, ЕГН 8603206389, член на Софийска адвокатска колегия, с личен номер на адвокат: 1000568210, адрес на упражняване на дейността: Република България, Област София (столица), Столична Община, гр. София 1680, район „Красно село“, бул. „България“ № 58, вх. С, ет. 1, офис 1, моб.тел.: +359882078887, e-mail: drakov@adm-lex.com ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 2 и ал. 4 от Закона за нормативните актове Уважаеми Госпожи/Господа, В Заключителната разпоредба на предложения за обществено обсъждане Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП) (предложения законопроект) се предвиждат изменения и допълнения на Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) в две основни направления: 1. законодателно признаване и позитивно-правно уреждане на остатъчната процесуална правоспособност на бившите законни представители на банка (избрани съгласно нейния устав) да представляват банката, но само в производството по откриване на производство по несъстоятелност на банка с вече отнет лиценз за извършване на банкова дейност, както и доразвиване на някои процесуални права на акционерите на банката, които към датата на отнемане на нейния лиценз са притежавали повече от 5 на сто от капитала ѝ; 2. отпадане от ресора на Министерство на финансите и на министъра на финансите на правомощия в производството по несъстоятелност на банка и свързани с 1 упражнявания оперативен контрол върху дейността на синдиците на несъстоятелната банка. По отношение на първото направление на изменения: Предложеният законопроект, въпреки, че маркира отдавна признатата от практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) остатъчна процесуална правоспособност на законните представители на банката преди отнемането на нейния лиценз, съответно преди назначаването на служебни управители от надзорния орган, да представляват същата, не решава основния проблем на действащото българско законодателство и начина на неговото прилагане от българските съдилища, констатиран и санкциониран с решенията на ЕСПЧ по казусите Международна банка за търговия и развитие (МБТР) и Корпоративна търговска банка (КТБ). Предложените сега промени, уреждат законодателно остатъчната процесуална правоспособност на бившите изпълнителни директори на банка в производството по откриване на производство по нейната несъстоятелност и в производствата по обжалването на решението на съда по несъстоятелността, но не предвиждат изрично тази процесуална възможност в производството по прекия съдебен контрол на акта на надзорния орган за отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност. Посочената „половинчатост“ на предложените законодателни промени в светлината на решенията на ЕСПЧ поставя остро въпросите за достатъчността и ефективността на тези промени. От мотивите и диспозитива на решението на ЕСПЧ по казуса КТБ е ясно, че нарушението на българската държава на правата на банката се състои не само в нелегитимното представителство на банката в производството по откриване на нейната несъстоятелност и в невъзможността за обжалване на постановеното в това производство съдебно решение от страна на банката и акционерите, притежаващи над 5 на сто от капитала ѝ, но и в това, че банката не е имала възможност, посредством справедливо представителство, да обжалва решението на Българската народна банка (БНБ, Централната банка или регулаторния/надзорния орган) за отнемане на нейния лиценз, като получи ефективен пряк съдебен контрол с достъп до информацията и документацията, дала основание на регулаторния орган да обоснове извод за наличието на основание за отнемане на лиценза за банкова дейност. В мотивите към предложения 2 законопроект, вносителят посочва, че предложените промени са в изпълнение на решението на ЕСПЧ по казуса МБТР (2015 г.), като се споменава и решението по казуса КТБ (2022 г.). Предлагането на промени през 2023 г., които да отстранят неудачите на българския закон, констатирани и санкционирани от ЕСПЧ през 2015 г., показва „бързината“, с която българският нормотворец прави опити да отразява законодателно нужните промени за защита правата на човека и основните свободи. Поставя се въпросът, нужни ли са още 8 години за приемането на нормативни текстове, които да отразят в цялост нужните законодателни изменения за гарантиране признатите от ЕСПЧ в решението по казуса КТБ права на банка при отнемането на нейния лиценз – да получи право на ефективен пряк съдебен контрол с възможност за ефективно оспорване на констатациите на регулаторния орган. Понастоящем, съгласно чл. 11, ал. 5 ЗБН, във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗБН, във вр. с чл. 9, ал. 2 и ал. 3 ЗБН, за да открие производство по несъстоятелност на банка, съдът по несъстоятелността проверява само дали решението на БНБ за отнемане на лиценз за банкова дейност е влязло в сила, дали същото е приложено в заверен препис към искането за откриване на производство по несъстоятелност и дали в последното са посочени основанията за отнемане на лиценза. Така, проверката от страна на съда по несъстоятелността е силно лимитирана, като той не може да проверява законосъобразността, правилността и обосноваността на решението на надзорния орган за отнемане на банков лиценз. Именно поради това, предложените с настоящия законопроект законодателни изменения не дават реална възможност на банка, посредством легитимно представителство, както и на мажоритарните акционери в нейния капитал (които безспорно имат икономически основания и интерес да разполагат с пълни процесуални възможности и права) да получат право на справедлив и ефективен пряк съдебен контрол относно основанията за отнемането на нейния лиценз за банкова дейност. В законопроекта остава неуреден въпросът и за правото на бившите законни представители на банката и на нейните мажоритарни акционери да получат достъп до нужната информация с цел ефективно упражняване на техните права. Отмяната на чл. 36, ал.6 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) през 2021 г. и, съответно, приложението на чл. 26, ал. 1 Административно процесуалния кодекс (АПК) и чл. 34 АПК, не е достатъчно за пълно гарантиране предоставянето на нужната информация на заинтересованите лица преди отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност, тъй като БНБ би могла да оправдае отказа си да предостави предварително такава 3 информация както с липсата на правомощия и интерес у бившите законни представители на банката и нейните акционери, така и с това, че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси (чл. 34, ал. 4 АПК). Дори обаче такова право да бъде регламентирано в ЗБН, то не би било ефективно с оглед защита правата на банката, тъй като, както вече се посочи, липсват правомощия на съда по несъстоятелността по отношение преценката и контрола спрямо законосъобразността, правилността и обосноваността на решението на БНБ за отнемане на лиценз за банкова дейност. Ето защо, такова право следва да бъде регламентирано също така и в ЗКИ – във фазата на съдебно обжалване по реда на прекия съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. Така, с предлаганите сега изменения в ЗБН, всъщност не се регламентира големият въпрос за възможността банката, действаща чрез своите бивши законни представители и/или чрез своите акционери, притежаващи над 5 на сто от нейния капитал, да обжалва решението на БНБ за отнемане на нейния лиценз за банкова дейност. Това изисква промяна и в чл. 151 от Закона за кредитните институции. При положение, че настоящият законопроект предвижда позитивно-правна уредба на остатъчната процесуална правоспособност на бившите изпълнителни директори на банка да представляват същата в производството по откриване на производство по несъстоятелност, то липсва каквато и да било пречка да се аргументира и идентична законодателна промяна в производството по пряк съдебен контрол спрямо решението на БНБ за отнемане на банковия лиценз. Изчакването на още 8 години за изпълнение на решението на ЕСПЧ по казуса КТБ поставя под огромен и неоправдан риск опериращите понастоящем в България кредитни институции, техните акционери, облигационери, вложители и други кредитори, както и българската финансова система като цяло. В светлината на огромните законодателни усилия на страната ни за приемането ѝ в Еврозоната, тези законодателни изменения са както нужни и неизбежни, така и много лесно постижими. В предложения законопроект се разкрива и непълнота относно процесуалното качество на акционерите на банката, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката, в производството по откриване на производство по несъстоятелност на банка. Оставането на тези акционери в групата на „неосновните“ страни в това производство крие риска в бъдеще България отново да бъде обект на претенции и осъждания от тяхна страна. 4 Всеизвестни, от теоретична гледна точка, са лимитираните правата на встъпващите и „неосновни“ страни в процеса. Множество са теориите, а и съдебната практика, дали и доколко тези „неосновни“ и встъпващи в процеса страни могат да влияят на фактическите и правни констатации на съда, включително и известни са трудностите за реализация на регресните права и искове на такива страни спрямо страната, на която те помагат. Ясна е и трайната съдебна практика за допускане на встъпващи в делото страни – съдът рядко и по изключение допуска такова встъпване, когато встъпващият обоснове и изложи легитимен и обоснован правен интерес или наличие на възможност за реализация на регресна отговорност. Оттук възникват и редица други въпроси: какви са възможностите на такава встъпваща страна да прави разпореждане с предмета на делото, да прави доказателствени искания и т.н., отчитайки преклузивните и други срокове в особеното съдебно производство по откриване на производство по несъстоятелност на банка. Извън юридическата правоспособност, стои и един не по-малко значим фактор и интерес на такива акционери – икономическият. Макар и не пряко, той дефинитивно се нарушава с едни административни мерки, каквито са предвидените в ЗКИ рестриктивни надзорни мерки, а в още по-голяма сила – при прилагане от БНБ на мярката за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. Именно поради този безспорен икономически интерес, процесуалните права и възможности на акционерите на банката, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от нейния капитала, както в производството по откриване на производство по несъстоятелност на банка, така и в обуславящото го и предшестващо производството – по пряк съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност, следва да се дефинират ясно в приложимото законодателство. Дори встъпването в тези производства да продължи да бъде уредено като право на тези лица, то при упражняване на това право процесуалния закон следва ясно да ги конституира като страни в производството, за да може по този начин да се гарантира пълен обем от процесуални права (а и задължения) за тях. Впрочем, от предложения законопроект прозира (но не намира своето ясно изражение) именно такава воля на нормотвореца. Уредените задължения на съда за уведомяване на встъпилите акционери, техните права да обжалват и др., ясно очертават техния процесуален статут на страна в производството по откриване на производство по несъстоятелност на банка, но с цел избягване на противоречиво прилагане на различни процесуални институти от съда по отношение на 5 тези лица, следва в ЗБН, а и в ЗКИ, изрично да се уреди техния статут на страна в тези производства. В предложената с настоящия законопроект промяна в представителството на банката в производството по откриване на производство по нейната несъстоятелност, се крие още една непълнота, която е предпоставка за погрешно тълкуване и прилагане на новия законов текст в определени хипотези. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, БНБ може да назначи временни управители (вместо квестори) при преценка, че прилагането на мерките по чл. 44, ал. 3, т. 4 и чл. 45 от този закон е недостатъчно за подобряване на финансовото състояние на институцията. Фигурата на временния управител е различна от фигурата на квестора по ЗКИ, въпреки, че съгласно чл. 46, ал. 17 от ЗВПКИИП когато има назначен временен управител, той може да изпълнява функциите и на квестор по ЗКИ. Това означава, че предложената нова редакция на чл. 11, ал. 3 от ЗБН може да се окаже неприложима или да породи грешно тълкуване от страна на съда в хипотеза, в която БНБ не е назначила квестори на кредитната институция, а е назначила временен/и управител/и. Това налага допълване на предложения в законопроекта текст в този смисъл. От гореизложените аргументи става ясно, че дори с предложения понастоящем законопроект, за банката, чиито лиценз е отнет от регулаторния орган, както и за нейните бившите законни представители и за нейните акционери, притежаващи над 5 на сто от нейния капитал, липсва цялостна, издържана и справедлива нова законодателна рамка, която да съответства на изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, на решенията на ЕСПЧ по нейното прилагане, на Европейската харта за правата на човека и на Конституцията на Република България. И този извод се налага, защото освен правото на справедлив процес и на възможност за упражняване на правото на защита по ефективен начин, има още едно основополагащо право на горните лица, което се нарушава в следствие непълното, непрецизно и фрагментирано действащо законодателство и начина на неговото прилагане от българските съдилища – и това е правото на собственост. В случаите на кредитните институции, големият начален капитал и ангажиментите за поддържане на високи нива на капиталова адекватност, както и рисковете от големи финансови загуби и обезценки, когато бъде отнет по административен ред един банков лиценз, предполагат ясна и 6 недвусмислена законодателна възможност както самата банка чрез надлежно представителство, така и инвеститорите, да защитят надлежно, в пълнота и навреме своите интереси и законни права на собственост. В светлината на горното, считам за крайно необходимо и предлагам в предложения за обществено обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници да бъдат направени следните изменения и допълнения: - Текстът „Заключителна разпоредба“ се променя на „Заключителни разпоредби“; - § 18, т. 1 буква а) от Заключителните разпоредби придобива следното ново съдържание: в ал. 3 думите „назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици“ се заменят с „лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Централната банка за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност, а в случай на назначени от Централната банка квестори по чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции или временни управители по чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници – от лицата, които са представлявали банката преди назначаването на квесторите или на временните управители“; - § 18, т. 1 буква б) от Заключителните разпоредби придобива следното ново съдържание: в ал. 4 се добавя ново второ изречение със следното съдържание: „Те се считат за страни в производството и имат същите процесуални права като лицата по ал. 2“; - в § 18, т. 1 от Заключителните разпоредби досегашната буква б) става буква в); - в § 18 от Заключителните разпоредби се добавя нова точка 7 със следното съдържание: В чл. 9, ал. 3 след думите „Централната банка“ се поставя запетая и се добавя „както и всички документи и информация, които са послужили като основание за отнемане на лиценза. По искане на лицата по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 съдът по несъстоятелността задължава и дава срок на Централната банка и/или на назначените от Централната банка квестори, и/или на назначените от Централната банка по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона 7 за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници временни управители, и/или на назначения от съда по несъстоятелността по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временен синдик, да представят по делото всички други документи и информация, които не са приложени към искането и които са свързани с основанията за отнемане на лиценза. В тези случаи ограниченията и правилата за предоставяне на сведения, информация и документи по Глава осма от Закона за кредитните институции не се прилагат.“; - в Заключителните разпоредби се добавя нов § 19 със следното съдържание: “В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 52 от 29.06.2007 г., в сила от 1.11.2007 г., изм., бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г., бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., бр. 69 от 5.08.2008 г., изм. и доп., бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., бр. 24 от 31.03.2009 г., в сила от 31.03.2009 г., бр. 44 от 12.06.2009 г., в сила от 12.06.2009 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 95 от 1.12.2009 г., в сила от 1.12.2009 г., изм. и доп., бр. 94 от 30.11.2010 г., в сила от 31.12.2010 г., бр. 101 от 28.12.2010 г., в сила от 30.04.2011 г., доп., бр. 77 от 4.10.2011 г., изм. и доп., бр. 105 от 29.12.2011 г., изм., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 19.11.2012 г., бр. 44 от 12.06.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 52 от 14.06.2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм. и доп., бр. 70 от 9.08.2013 г., доп., бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 22 от 11.03.2014 г., в сила от 11.03.2014 г., изм. и доп., бр. 27 от 25.03.2014 г., доп., бр. 35 от 22.04.2014 г., в сила от 23.07.2014 г., изм., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., доп., бр. 22 от 24.03.2015 г., в сила от 24.03.2015 г., изм. и доп., бр. 50 от 3.07.2015 г., бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., доп., бр. 94 от 4.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм. и доп., бр. 33 от 26.04.2016 г., в сила от 26.04.2016 г., бр. 59 от 29.07.2016 г., доп., бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 9.08.2016 г., изм., бр. 81 от 14.10.2016 г., в сила от 14.10.2016 г., изм. и доп., бр. 95 от 29.11.2016 г., бр. 98 от 9.12.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., изм., бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 4.08.2017 г., изм. и доп., бр. 97 от 5.12.2017 г., в сила от 5.12.2017 г., доп., бр. 103 от 28.12.2017 г., в сила от 1.01.2018 г., изм. и доп., бр. 7 от 19.01.2018 г., бр. 15 от 16.02.2018 г., в сила от 16.02.2018 г., доп., бр. 16 от 20.02.2018 г., изм. и доп., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г., доп., бр. 22 от 13.03.2018 г., бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила 8 от 1.07.2018 г., доп., бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., изм., бр. 98 от 27.11.2018 г., в сила от 7.01.2019 г., изм. и доп., бр. 106 от 21.12.2018 г., изм., бр. 37 от 7.05.2019 г., в сила от 7.05.2019 г., изм. и доп., бр. 42 от 28.05.2019 г., в сила от 28.05.2019 г., бр. 83 от 22.10.2019 г., в сила от 22.10.2019 г., бр. 94 от 29.11.2019 г., доп., бр. 96 от 6.12.2019 г., в сила от 1.01.2020 г., бр. 11 от 7.02.2020 г., изм., бр. 13 от 14.02.2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. и доп., бр. 14 от 18.02.2020 г., бр. 18 от 28.02.2020 г., в сила от 28.02.2020 г., изм., бр. 64 от 18.07.2020 г., в сила от 21.08.2020 г., изм. и доп., бр. 12 от 12.02.2021 г., в сила от 12.02.2021 г., бр. 21 от 12.03.2021 г., бр. 25 от 29.03.2022 г., в сила от 29.03.2022 г., бр. 51 от 1.07.2022 г., бр. 65 от 28.07.2023 г., бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 5.08.2023 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 151 се добавя нова ал. 9 със следното съдържание: “В случаите, когато БНБ отнеме издаден лиценз за извършване на банкова дейност, правото по ал. 3, изр. 1 има кредитната институция, чиито лиценз е отнет, както и акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на кредитната институция. При подаване на жалбата, както и в производството пред Върховния административен съд до постановяване на окончателен съдебен акт, банката се представлява от лицата, които са я представлявали към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност, а в случай на назначени от БНБ квестори по чл. 103, ал. 2, т. 24 или на назначени от БНБ временни управители по чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници – от лицата, които са представлявали банката преди назначаването на квесторите, съответно на временните управители”. 2. В чл. 151 се добавя нова ал. 10 със следното съдържание: “В производството по чл. 151, ал. 9 БНБ е длъжна да представи по делото всички документи и информация, които са послужили като основание за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. По искане на кредитната институция, представлявана от лицата по чл. 151, ал. 9, изр. 2, или на акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на кредитната институция, съдът задължава и дава срок на 9 БНБ и/или на назначените от БНБ квестори, и/или на назначените по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници временни управители, и/или на назначения по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за банковата несъстоятелност временен синдик, да представят по делото всички други документи и информация, които не са представени първоначално от БНБ и които са свързани с основанията за отнемане на лиценза. В тези случаи ограниченията и правилата за предоставяне на сведения, информация и документи по Глава осма от Закона за кредитните институции не се прилагат.”“ Предложените тук по-горе законодателни изменения и допълнения са в пълно съответствие с указаните от ЕСПЧ в т. 208 от Решението по казуса КТБ стъпки, които следва да се предприемат от българската държава за гарантиране, че банка, чийто лиценз е бил отнет, може пряко и независимо да поиска и да постигне осъществяването на ефективен съдебен контрол на тази мярка. По отношение на второто направление на изменения: Напълно неоправдано е отпадане на правомощията на министъра на финансите по отношение на банковата несъстоятелност, а и по отношение на прекия контрол върху дейността на синдиците на несъстоятелна банка. Тези правомощия нито са неприсъщи, нито е допустимо да бъдат необезпечени. От една страна, кредитните институции са основен участник във финансовата система на държавата и във финансовите взаимоотношения както на микро, така и на макроикономическо ниво. Отнемането на лиценза на банка поставя рискове пред финансовата система на държавата и е от огромно значение за правилното упражняване на редица други законови правомощия на министъра на финансите. Държавата издава държавна гаранция за изтегления от ФГВБ дълг/заем от международни банкови институции, поради което няма нищо по-естествено от това държавата да контролира прилагащите и участващи в тази несъстоятелност – Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) и синдиците, в техните ежедневни действия и усилия за попълване на масата на несъстоятелността на банката. От тази гледна точка, получаването на 10 информация и осъществяването на определен контрол от страна на министъра на финансите по отношение конкретни производства по банкова несъстоятелност, а и по отношение на дейността на самите синдици на несъстоятелната банка, е от значение за правилната оценка на носения риск от държавата да плати по тази гаранция, а и по- генерално – за формиране на конкретното отношение на държавата (в лицето на нейната изпълнителна власт) по отношение финансовите последици от евентуалното обявяване на несъстоятелност на една или друга банка и оттам – по отношение рисковете за цялата финансова система на държавата. От друга страна, контролните функции на министъра на финансите, представляват институционална гаранция за законосъобразното осъществяване правомощията на другите ангажирани с банковата несъстоятелност държавни и регулаторни органи и по- конкретно – БНБ, ФГВБ и синдиците на несъстоятелната банка. Отпадането на тази гаранция предпоставя закононарушения, незаконосъобразни актове и действия (бездействия), с каквито бе „изпъстрено“ цялото производство по несъстоятелност на КТБ. На трето място, гаранциите за законосъобразно производство по банкова несъстоятелност и възможността изпълнителната власт да участва (макар и информативно, но детайлно) в съществени процеси, касаещи стабилността и сигурността на финансовата система на държавата, не може да страда поради липса на финансова или кадрова обезпеченост. Нещо повече. Практиката (основно свързана с производството по несъстоятелност на КТБ) показва, че правомощията на министъра на финансите спрямо синдиците на несъстоятелната банка и ФГВБ следва да бъдат засилени, като се осигури тяхната по-добра ефективност и практическо приложение. Това ясно се вижда от наскоро представения Одитен доклад на Сметната палата за контрол върху дейността на ФГВБ и косвено – върху дейността на синдиците на несъстоятелната банка – констатациите за липсите на регламент и дори констатирания недостатък – събираемостта на вземанията на ФГВБ като кредитор в масата на несъстоятелността на КТБ дори да не се оценяват от системите на оценка на риска във ФГВБ като съществен рисков компонент. Тези недостатъци и липса на регламент определено налагат засилване на този контрол и участие на изпълнителната власт върху функционирането на ФГВБ и косвено – върху дейността на синдиците на несъстоятелната банка, особено когато държавата е поела 11 държавен дълг или е издала държавна гаранция за гарантиране на задължения на ФГВБ по прилагане на закона и към финансиращи институции, в това число и международни. В светлината на горното, предлагаме в Заключителната разпоредба на предложения за обществено обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, да бъдат премахнати текстовете, с които се предвижда отпадане правомощията на министъра на финансите и на Министерство на финансите в процеса по банкова несъстоятелност. Уважаеми Госпожи/Господа, Моля, направените предложения да бъдат приети и проекта на закон да бъде внесен в Министерски съвет заедно с тях. Настоящото е подписано с квалифициран електронен подпис и се изпраща на адресите на електронни пощи на отговорната Дирекция „Регулация на финансовите пазари“ към Министерство на финансите – s.koleva@minfin.bg и m.t.boeva@minfin.bg, както и се публикува като коментар на интернет страницата на Портала за обществени консултации https://strategy.bg. гр. София С Уважение, 31.08.2023 г. адв. Драгота Раков 12

Предложеният законопроект за ИД на ЗБН не решава основния проблем на санкциите и решенията на ЕСПЧ, както по казуса МБТР, така също и по казуса КТБ. Проблемът се корени в това, че с тези предлагани изменения в ЗБН всъщност не се регламентира големият въпрос – съдържащ се основно в предхождащото административно производство по обжалване на заинтересовани страни на самото решение на УС на БНБ за отнемане на банковия лиценз. Това е правомощие на УС на БНБ по ЗКИ - Закон за кредитните институции, а предлаганото от МФ по отношение на ЗБН само частично решава някои въпроси. Но далеч не всички. …….. Според мотивите за предлаганите изменения: „във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото „„Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) (МБТР срещу България) и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), приета с Решение на Министерския съвет № 586 / 06.08.2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка“ се решават две групи въпроси : – Първата, за легитимацията и правата на акционери с над 5 на сто от капитала или пък представляващи банката бивши администратори, преди назначаването на квестори или преди дата на отнемане на лиценза от УС на БНБ. – Втората, за отпадане в ресора на Министерство на финансите и на министъра на финансите на „неприсъщи и необезпечени правомощия в производството по несъстоятелност на банка“ Да се спрем на първата група и предлаганите изменения: Представителството на въпросната банка от квесторите досега е уредено в чл.11, ал.3 ЗБН, а сега въобще квесторите отпадат като представляващи в това производство и вместо тях се въвежда фигурата на лицата, които се представляващи банката, преди назначаването на квестори или преди дата на отнемане на лиценза от УС на БНБ. На първо четене – това изглежда добър подход, но не съвсем, защото ако лицата, които е предвидено да бъдат вече страни в процеса – като физически лица, които представляват надлежната страна в процеса – банката в несъстоятелност, то тези лица към тази дата и предходния период със сигурност са отстранени от длъжност и не участват в управлението на тази банка. Това означава, че те нямат и ефективно участие и информиране за текущото състояние и динамиката на активите и пасивите на тази банка. В законопроекта не е предвидена възможност на тези бивши управляващи и представляващи банката, да искат и квесторите и/или синдиците да са задължени да им осигурят и предоставят нужната информация, за да заемат те ефективна и пълноценна позиция в това производство, отчитайки съответните фази на същото, както и актовете в несъстоятелността, които същите страни могат да обжалват. Без такъв регламент и осигурена възможност бившите представляващи да получат автентична и вярна 1 информация за състоянието на банката – всъщност тези лица няма да могат да осигурят нужната и гарантирана от законодателя защита от непредубедени и независими от БНБ и други регулатори лица и техните пълномощници. Всъщност, въпросът с пълномощниците на нововъведените представляващи банката в тези процедури, също стои сериозно в този контекст – в член 11, ал.3, последно изречение е предвидено да остане текста „или упълномощени от тях лица“. Това означава, че този въпрос не трябва да бъде пренебрегван, защото легитимното представителство на банка в такова положение, чрез бившите управляващи и представляващи банката, следва да осигурява на тези физически лица възможност от името и за сметка на банката да определят и назначат съответна качествена юридическа и процесуална защита и представителство. Без правен регламент на правото, но и задължението на актуалните представляващи банката, да осигурят и финансират от името и за сметка на банката законния интерес на банката в тези производства да бъде защитаван от определени от бившите управляващи и представляващи тази банка компетентни адвокат, е от силно и определящо значение … Може, разбира се, да се сложи и нормативно горен лимит на максимално възможното възнаграждение, например – четири или петкратния размер на възнагражденията по Тарифата на минималните адвокатски възнаграждения, за да не се допускат пък злоупотреби и засягане на масата на несъстоятелността. В предходния вариант на тези предложения за изменения в ЗБН, преди около година, се предлагаше изменение в алинея 4 на същия член 11, като се предвиждаше и добавяха там лицата, представлявали банката към даден момент преди назначаването на квесторите от БНБ. Тогава беше въведена фигурата на встъпващи в производството лица, в случая – само от страна на акционерите, притежаващи над 5 на сто от капитала. В тогавашния коментар на Георги Христов по провежданото в МФ обществено обсъждане беше обяснено, че този институт и ред съвсем не решава процесуалните въпроси дали "оригиналните" представляващи една такава банка (вписаните в Търговския регистър квестори) може да имат различна позиция от тези други и нови (според предложението в ЗИД на ЗБН) встъпващи в процеса лица. Беше посочено, че тогавашното предложение мълчи какво е законодателното решение при наличие на реални такива противоречия – между квесторите, временните управители и надзорници, в сравнение с позицията на бившите администратори, и че липса законодателно решение кое се приема за меродавно за интереса на защитаваната банка, като юридическо лице. Очевидно тогавашните коментари и бележки са разбрани правилно, защото сега предлаганите изменения вече не предвиждат бившите управляващи и представляващи банката да бъдат „встъпващи в процеса лица“ по ал.4 на чл.11 ЗБН, а е предвидено да надлежни представляващи банката в тези производства по ал.3 на чл.11 от ЗБН. Същевременно, редно е да се посочи, като негативен коментар по повод тези изменения, че оставането на акционерите в групата ненадлежни и неосновни страни в такова производство крие своя потенциал в бъдеще България отново да бъде обект на претенции и осъждания от акционери с над 5 на сто в капитал на банки, спрямо които са приложени едни или други надзорни процедури или дори открита несъстоятелност. 2 Според мотивите на промените на ЗБН, които сега се подлагат на обществено обсъждане, текстовете които се предлагат гласят – „За тези лица, както и за акционерите с повече от 5 на сто от капитала на банката, които могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ, е предвидена нормативна възможност да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност. В закона е уредено и призоваването на тези лица за делото, както и задължение на съда да им изпрати препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност“. Всеизвестни от теоретична гледна точка са правата на встъпващите и неосновни страни в процеса, включително множество са теориите, а и практиката дали и доколко силата на пресъдено нещо се разпростира спрямо тях, как тези неосновни и встъпващи в процеса страни могат да влияят на фактическите и правни констатации на съда, включително и известни са пътищата за реализация на правата на такива страни за реализация на евентуалните им регресни права и искове относно установеното между страната на която се помага от една подпомагаща страна, която встъпва в процеса между други надлежни страни. Ясна е и трайната съдебна практика за допускане на встъпващи в делото страни – съдът рядко и по изключение допуска такова встъпване, когато встъпващия обоснове и изложи легитимен и обоснован правен интерес или наличие на възможност за реализация на регресни отговорности. Оттам - възникват и редица други въпроси: какви са възможностите на такава встъпваща страна да прави разпореждане с предмета на делото, да прави доказателствени искания и т.н., отчитайки преклузивни и други срокове по реализация на особените съдебни производства по несъстоятелност на банки. Нормативната уредба, която се предлага, всъщност дава права на едни лица, които не са предвидени да са страни в предхождащото административно производство по обжалване на решение на надзорния орган (БНБ) за отнемане на лиценза, който административен акт е редно и справедливо да подлежи безусловно и без коментари на обжалване не само от бившите администратори на банката, но също така и от акционерите с над 5 на сто от капитала, да обжалват само решението за откриване на производство по несъстоятелност. Не се отчита обаче друго - доколкото за да станат такива акционери – същите пред този именно орган са преминали съответни надзорни процедури по даване на разрешение за придобиване на такива размери на капитал в банкова финансова институция, доказвайки пред БНБ не само произхода на средствата си, но и капацитета си да допринесат за развитието и стабилността на банката, в чиито капитал придобиват такова акционерно участие. Тоест, доколкото с административен акт на БНБ, след който императивно следва откриване на производство по несъстоятелност на банка, чиито основни и мажоритарни акционери очевидно освен представителство в органите за управление, са имали и немалки вложения в основен капитал, както и извървени надзорни процедури пред БНБ за удостоверяване на произхода на средствата и капацитети да притежават такива участия в капитал на банка, респективно – отчет и текущо информиране на БНБ за актуално състояние и обстоятелства, които са от значение и касаят самата банка – то да откажеш на такива лица правото да бъдат надлежна страна в процеса, и милостиво да им дадеш законовото право да обжалват откриването на производството и последващите актове – също е проблематично законодателно решение. И то е такова, защото извън юридическата правосубектност и отделните имущества и права върху капитала на капиталовите дружества, каквито безспорно са банките, стои като не по- 3 малко значим фактор и интерес на такива акционери – икономическият. Той дефинитивно се нарушава с едни административни мерки, каквито са мерките в ЗКИ по надзорни рестриктивни мерки, а какво да кажем – по отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност ... ?! Какво имам предвид - Ако пазарна капитализация на една банка може да бъде срината и променена с едни консултантски доклади и прогнозни оценки за бъдещо несигурно събиране и оценка-прогноза за осребряване на активите (вземанията), ако от наложената по административен ред, без одит и оценка на независим орган, пазарна декапитализация или наложено по административен ред допълнително начисляване на провизии се достигне и до отрицателен капитал, такава ситуация (според ЗКИ) е основание за решение на УС на БНБ за отнемане на банков лиценз. Според закона подобно решение от надзорния орган е задължително и императивно належащо да се приеме и изпълни незабавно, след вземане на съответните счетоводни операции и съответните предхождащи ги доклади. Така всъщност УС на БНБ ще отнеме лиценза на база доклади и прогнози, които не са одитирани и не са проверени в практиката, а представляват очаквания, предвиждания и оценки, върху които могат да повлияят множество решаващи фактори – в положителна или в отрицателна посока. Нещо повече, които и не са подложени на надлежен съдебен контрол. Именно затова и правната рамка към 2014г. е предвиждала след констатиране на нужда от допълнителен капитал и императив – да се изиска и подкрепа от акционерите – да се проведат срещи, разговори и да се ангажират преди всичко собствениците на капитала на такава банка за нейната бъдеща подкрепа през капитала, за да не се стига до ситуация на отрицателен капитал. Извън ситуацията с КТБ и развилите се наподобяващи тези предписания на закона кореспонденции и изявени политически намеси, както и такива на БНБ, смисълът на тези процедури, както и на тази, при която самият ФГВБ може и е длъжен да встъпи като акционер в подобна банка, са били нормативно заложени, но на практика – останали неприложени по неизвестни причини… И всъщност въобще не е вярно, че подобно влизане на ФГВБ като акционер, в капитала на такава банка, който да упражни и предостави капиталова подкрепа на банкова институция с известни ликвидни или капиталови проблеми, довели до поставянето й под специален надзор, с квестори, назначени от БНБ, би представлявало нерегламентирана държавна помощ … Както вече посочих – въпросът с предоставяне на право на обжалване на административния акт по отнемане на този банков лиценз от страна на акционерите с над 5 на сто от капитала или бивши управляващи и представляващи банката - въобще не е предмет на коментираните сега предложения за изменения и допълнения, просто защото тези права следва и е редно да са уредени в ЗКИ. Точно това е имал предвид и ЕСПЧ в двете си решения - за МБТР, а и за КТБ. В предходните мотиви за ЗИД на ЗБН беше изложено на първа страница, долу, че за акционерите с над 5 на сто не била предвидена в чл.13, ал.1 ЗБН възможност да обжалват решението за откриване на производството, за обявяване на 4 неплатежоспособността, за определяне на началната дата на неплатежоспособност, за обявяване в несъстоятелност, за прекратяване на правомощията на органите й за управление. Същевременно, на втора страница от тези предходни мотиви, във втори абзац, се обосноваваше и защитаваше подхода, като се "предвиди нормативна възможност за акционерите и лицата, които са представлявали банката ....., да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ и да обжалват решението на съда за откриване на производството по несъстоятелност". Сегашното предложение за законодателно решение – чрез присъждането на право да бъдат надлежна страна (с ограничени процесуални права или като представляващи банката, която е надлежна страна в процеса, но представлявана от бившите си администратори), а за акционерите с над 5 на сто от капитала – отреждането им на право да бъдат встъпваща страна и да могат да обжалват самото решение за откриване на производството, въобще не решава големите въпроси, установени с двете решения на ЕСПЧ. В приложената частична предварителна оценка на проекта за изменение и допълнение на ЗБН е посочено, че „за акционерите, по досегашната законодателна рамка, обаче, не е предвидена възможност за обжалване на решението на съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН, с което се открива производството по несъстоятелност, обявява се неплатежоспособността на банката, определя се началната ѝ дата, банката се обявява в несъстоятелност, правомощията на органите ѝ се прекратяват и др.“ Сочи се, също така, че „необходимите нормативни изменения са в изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „„Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от ЕСПЧ, приета с Решение на Министерския съвет № 586/ 06.08.2021 г.“ Накрая – сочи се, че „в изпълнение на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) със заповед на министъра ЗМФ-1137 от 30.11.2021 г. била създадена работна група, която изготвила анализ на правната рамка и практика по прилагането ѝ във връзка с представителството на банка в производството по обжалване на индивидуални административни актове на Българската народна банка (БНБ), и в частност – на акта на БНБ за отнемане на лиценза, както и в производствата по несъстоятелност и преструктуриране на банка“. В посоченото и цитирано по-горе, всъщност става ясно именно това, което пишещите настоящите критични бележки в рамките на настоящото (а и на предходното) общественото обсъждане, имат предвид – че за бившите администратори в банка под специален надзор или в процедура по отнемане на лиценза, както и за банка, на която вече е отнет от надзорния орган банковия лиценз, както и за акционерите с над 5 на сто от капитала на такава банка, липсва цялостна, издържана и справедлива нова законодателна рамка, която законотворците на Република България да приемат и тя да съответства на достиженията на Европейската харта за правата на човека, на решенията на ЕСПЧ и на Конституцията на Република България. И този извод се налага, защото освен правото на справедлив процес и на възможност за упражняване на правото на защита, има още един неотменим и голям принцип и начало – на правото на собственост, в това число в капиталови дружества, тоест банки, които по закон предполагат голям начален капитал и ангажимент, както и водят до големи финансови загуби и обезценки, когато бъде отнет по административен ред един банков лиценз, без възможност такъв инвеститор да защити надлежно, в пълнота и навреме своите интереси и законни права на собственост. Още повече, защото по действащата правна 5 рамка при отнет лиценз, всъщност съдът по несъстоятелност на банка с такъв отнет лиценз действа при условия на обвързана компетентност и на съдебна администрация, без да назначава експертизи, да изслушва други страни, освен надзорния орган БНБ, която се явява молител за откриване на такова производство, а самото решение подлежи за незабавно изпълнение. Като аргументи тук правилно в предварителната оценка се сочат текстовете на чл.13, ал.2 ЗБН, на чл.16, ал.2 ЗБН и на чл.9, ал.1 ЗБН във връзка с чл.36, ал.2 ЗКИ. На следващо място – по втората група очертани въпроси: Намирам за абсолютно несериозен подхода и предложението за отпадане от правомощията на министъра на финансите - обективирани в предложенията за отмяна на "някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка". Смехотворно е да се нарекат измененията в чл.12, ал.6, последно изречение и в чл.29, ал.1, т.7 от ЗБН наложителни, защото няма ресурсно и кадрово обезпечаване, защото такива дейности и правомощия на министъра на финансите са неприсъщи. Струвало си е поне вносителите на настоящото повторно несериозно предложение да се запознаят с мотивите за онова изменение, преди 7 години, когато е въведено отчетите на синдиците да се изпращат и на министъра на финансите. Причината е много проста– Държавата е издала държавна гаранция за изтегления от ФГВБ дълг/ заем от международни банкови институции, поради което няма нищо по-естествено от това Държавата да контролира прилагащите и участващи в тази несъстоятелност – ФГВБ и синдиците в техните ежедневни действия и усилия за попълване на масата на несъстоятелността на КТБ. Предвид наскоро постъпилия Одитен доклад на Сметната палата – за контрол върху дейността на ФГВБ и косвено – върху дейността на синдиците, които се отчитат и методически надзирават именно от ФГВБ, но и които синдици дължат удовлетворяване именно на този ФТВБ, като суброгирал се в правата на защитените депозанти (в размера до 100 хил.евро) и представляващ най-голям необезпечен кредитор на същата маса на несъстоятелността – най-подразбиращо се и естествено е да се следят и отчитат пред Държавата, но и ефективно да се контролират действията на тези синдици именно от Министъра на финансите. Наличието на държавна гаранция спрямо външните кредитори, веднъж, но и нуждата от контрол върху съществени и охранявани от закона публични интереси и отношения – такива, касаещи финансовата стабилност, доверието в банковата система от страна на вложителите и надзора над финансовите институции – всички те изискват да има ефективен такъв надзор от Министъра на финансите. А самото предложение съдържа в себе си всъщност признание, че досега от 2015г. – тоест, повече от 8 (осем) години, всъщност всичките министри на финансите и тяхната администрация не са спазвали закона. Липсата на предвиден ред за следене от МФ на това как синдик на банка изпълнява своите задължения, очевидно е законодателна празнота, макар, че когато държавата е отпуснала държавен заем на ФГВБ или пък е гарантирала с държавна гаранция такъм заем от ФГВБ, получен от ФГВБ, то наличието на икономически и правен интерес е вън от всякакво съмнение. Щом от 2015г. насам липсва ред и правомощия на министъра на финансите - първо - очевидно в МФ никой досега нищо не е контролирал и анализирал 6 през тези години, а второ – редно е да се направи регламент – правомощия, да се назначи персонал от компетентни лица, тоест – нужни са законодателни предложения и създаване на ред за упражняване на интересите на държавата в такива несъстоятелности. Дори и изтъкваната "независимост" на фонда, на органите по несъстоятелността - най- вече на синдиците и спесификите "на техния статут" никак не дават основание Министъра на Финансите и администрацията му да се дезинтересира от тяхната работа, да спре да получава месечни отчети и да остави всичко в ръцете единствено на ФГВБ. Прехвърлянето на отговорностите и контрола върху работата на синдиците на една несъстоятелна банка само в лицето на ФГВБ също не е обосновано, защото и самия ФГВБ не е субект в производството по несъстоятелност, освен като кредитор, а и вторично – като един от органите, който може да инициира смяна на синдик. Независимост не означава безконтролност, дами и господа. Поинтересувайте се колко сигнали лично аз съм подавал във ФГВБ и какви са мерките и проверките по тях, отговорете си и на въпроса редно ли е досегашния главен юрист (адвокат) на синдиците на КТБ-АД да става уж техен "началник" и хем методически да ги ръководи и контролира по същество, също така да представлява ФГВБ като основен кредитор. Тази двойнственост не е в полза на приложения подход, още повече, че при държавно гарантиран поет от ФГВБ дълг или при държавно финансиране на ФГВБ, когато реално рискът е на Държавата. Всъщност, по сегашната правна уредба, имайки предвид и направеното предложение - очевидно и досега никой от МФ не е контролирал нито ФГВБ, нито синдиците на КТБ- АД, просто сега и законодателно Министъра на Финансите иска да снеме отговорността си от този вменен му контрол и участие в такива производства, което е неправилно. Нека си спомним как бившия министър на финансите Владислав Горанов лично се снима и влезе в сградата на площад Гарибалди, заедно с едни прокурори и едни синдици ... Защо го е направил тогава?! Отговорът е много прост – защото Държавата е издала държавна гаранция за заема, получен от ФГВБ от международни финансови организации и банки, за да се подобрят финансовите параметри и показатели на самия фонд. Всъщност това е отразено, като причина за упражнения от Сметната палата одитен контрол върху ФГВБ и косвено – върху дейността на синдиците на КТБ-АД, тоест – наличието на точно такава държавна гаранция, което означава да се носи риск! Наличието на риск пък означава да се упражнява контрол кой и как минимизира и полага усилия да контролира тези органи и лица, които отговарят за събираемостта на изплатените, в случая от ФГВБ, суми до законово гарантираните 100 000 евро. 7

Предложение от Асоциацията на банките в България по проекта на ЗИД на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, на етап обществено обсъждане, публикуван на Портала за обществени консултации на Министерския съвет 30.08.2023г. Обръщаме внимание, че при настоящата формулировка, предложена в § 14 на Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗИД на ЗВПКИИП), с която се изменя чл. 122 от ЗВПКИИП, се разграничават трудно трите отделни хипотези, формулирани в текста. Формулировката, предложена в § 14 на ЗИД на ЗВПКИИП, е, както следва: „(1) Когато институция или предприятие майка от трета държава има институция - дъщерно дружество или предприятие майка от Европейския съюз, лицензирани в Република България, както и дъщерни дружества или предприятия майки от Европейския съюз, установени в други държави членки, или значим клон, установен в Република България, както и значими клонове, установени в други държави членки, съответният орган за преструктуриране по чл. 2, ал. 1 или по чл. 3, ал. 1 и органите за преструктуриране на държавите членки, в които са установени дъщерните дружества, предприятията майки от Европейския съюз и значимите клонове създават европейска колегия за преструктуриране.“ С цел по-ясно разграничаване на случите, в които се формира Европейска колегия за преструктуриране и в съответствие с чл. 89, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС бихме искали да предложим следното преформулиране на текста, което, без да изменя смисъла му, считаме, че представя по ясно отделните хипотези, както следва: „(1) Когато институция от трета държава или предприятие майка от трета държава има: 1.дъщерни предприятия, установени в Европейския съюз, като поне едно от които е институция - дъщерно дружество, лицензирано в Република България, 2.предприятия майки от Европейския съюз, установени в две или повече държави членки, като поне едно от които е лицензирано в Република България, или 3.значим клон, установен в Република България, както и поне един значим клон, установен в друга държава-членки, съответният орган за преструктуриране по чл. 2, ал. 1 или по чл. 3, ал. 1 и органите за преструктуриране на държавите членки, в които са установени дъщерните дружества, предприятията майки от Европейския съюз и значимите клонове създават европейска колегия за преструктуриране.“ Предложената формуллировката се основава на чл. 89, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС, където са разграничени 3 случая, при които се формира Европейска колегия за преструктуриране: „1. Когато институция от трета държава или предприятие майка от трета държава има дъщерни предприятия, установени в Съюза, или предприятия майки от Съюза, установени в две или повече държави членки, или два или повече клона в Съюза, които се считат за значими клонове от две или повече държави членки, органите за преструктуриране в държавите членки, в които са установени тези субекти или в които се намират тези значими клонове, създават една европейска колегия за преструктуриране.“ „ (1) Where a third-country institution or third-country parent undertaking has subsidiaries established in the Union or Union parent undertakings, established in two or more Member States, or two or more Union branches that are regarded as significant by two or more Member States, the resolution authorities of Member States where those entities are established or where those significant branches are located shall establish one single European resolution college. “ ----------

СПРАВКА за отразяване на получените предложения при обществените консултации на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници 1 Участник в обществената консултация Предложение / Мнение Приема/не приема предложението / мнението Мотиви Асоциация на банките в България По § 14 на ЗИД на ЗВПКИИП: С цел по-ясно разграничаване на случите, в които се формира Европейска колегия за преструктуриране и в съответствие с чл. 89, параграф 1 от Директива 2014/59/ЕС бихме предлагаме следното преформулиране на текста, което, без да изменя смисъла му, считаме, че представя по ясно отделните хипотези, както следва: „(1) Когато институция от трета държава или предприятие майка от трета държава има: 1.дъщерни предприятия, установени в Европейския съюз, като поне едно от които е институция - дъщерно дружество, лицензирано в Република България, 2.предприятия майки от Европейския съюз, установени в две или повече държави членки, като поне едно от които е лицензирано в Република България, или Не приема Текстът на чл. 122, ал. 1 от ЗИД на ЗВПКИИП гарантира пълното транспониране на нормата от правото на ЕС, съобразява действието на закона на територията на Република България и по- прецизно и изчерпателно посочва субектите, при наличието на които националните органи за преструктуриране създават или участват в европейски колегии за преструктуриране. Предложената редакция използва нетипична правна техника и липсва съюзът „или“ между т. 1 и 2, като се създава риск някои конкретни хипотези да бъдат изключени от обхвата на нормата. В допълнение отделянето на 3 хипотези може да се окаже заблуждаващо. Акцентът на разпоредбата от директивата е, че органите за преструктуриране на всички 2 3.значим клон, установен в Република България, както и поне един значим клон, установен в друга държава-членки, съответният орган за преструктуриране по чл. 2, ал. 1 или по чл. 3, ал. 1 и органите за преструктуриране на държавите членки, в които са установени дъщерните дружества, предприятията майки от Европейския съюз и значимите клонове създават европейска колегия за преструктуриране.“ описани субекти създават една единствена колегия за преструктуриране. Може да има например хипотеза дъщерна институция, лицензирана в България, предприятия майки от Съюза, лицензирани в други ДЧ и значими клонове в други ДЧ. В този смисъл очертаването на три отделни хипотези, във всяка от които непременно има субект от всеки конкретен вид в България и в друга ДЧ, не съответства на смисъла на разпоредбата. Идеята на предложената редакция в ЗИД на ЗВПКИИП е да акцентира по – ясно на обстоятелството какви субекти следва да са установени в страната, за да се създаде европейска колегия за преструктуриране. Адв. Драгота Раков Адвокат Раков счита, че предложеният законопроект, въпреки, че маркира отдавна признатата от практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) остатъчна процесуална правоспособност на законните представители на банката преди отнемането на нейния лиценз, съответно преди назначаването на служебни управители от надзорния орган, да представляват същата, не решава основния проблем на действащото българско законодателство и начина на неговото прилагане от българските съдилища, констатиран и санкциониран с решенията на ЕСПЧ по казусите Международна банка за търговия и развитие Не приема За целите на анализа и изготвянето на предложение за конкретни мерки Работната група, създадена със заповед на министъра на финансите ЗМФ-1137 от 30.11.2021 г., проучи и разгледа: 1. Решение на ЕСПЧ от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005; 2. Решение на Комитета на министрите относно изпълнението на решението по делото МБТР, в което са очертани проблемните области; 3. Закон за кредитните институции (ЗКИ) и Закон за банковата 3 (МБТР) и Корпоративна търговска банка (КТБ). Предложените сега промени, уреждат законодателно остатъчната процесуална правоспособност на бившите изпълнителни директори на банка в производството по откриване на производство по нейната несъстоятелност и в производствата по обжалването на решението на съда по несъстоятелността, но не предвиждат изрично тази процесуална възможност в производството по прекия съдебен контрол на акта на надзорния орган за отнемане на лиценз за извършване на банкова дейност. Посочената „половинчатост“ на предложените законодателни промени в светлината на решенията на ЕСПЧ поставя остро въпросите за достатъчността и ефективността на тези промени. От мотивите и диспозитива на решението на ЕСПЧ по казуса КТБ е ясно, че нарушението на българската държава на правата на банката се състои не само в нелегитимното представителство на банката в производството по откриване на нейната несъстоятелност и в невъзможността за обжалване на постановеното в това производство съдебно решение от страна на банката и акционерите, притежаващи над 5 на сто от капитала ѝ, но и в това, че банката не е имала възможност, посредством справедливо представителство, да обжалва решението на Българската народна банка несъстоятелност (ЗБН) (с оглед настъпилите промени след решението на ЕСПЧ); 4. Предложения за допълнение на ЗКИ, представени на експертно ниво в работната група, образувана със заповед ЗМФ-1163 на министъра на финансите от 10 декември 2018 г.; 5. Правна уредба, съдебна практика и правни анализи относно: а. т.нар. „съвместни процедури“ (composite procedures) за вземане на решения / издаване на индивидуални административни актове в рамките на банковия съюз на Европейския съюз и по- конкретно - в условията на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган, и б. компетентния съд за обжалване на актовете, издадени в рамките на съвместни процедури, в изпълнение на правомощията на ЕЦБ по чл. 4, параграф 1, б. а от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (Регламент (ЕС) № 1024/2013); 7. Отговори на държавите членки по поставените въпроси относно кръга на активно легитимираните лица. 4 (БНБ, Централната банка или регулаторния/надзорния орган) за отнемане на нейния лиценз, като получи ефективен пряк съдебен контрол с достъп до информацията и документацията, дала основание на регулаторния орган да обоснове извод за наличието на основание за отнемане на лиценза за банкова дейност. В мотивите към предложения законопроект, вносителят посочва, че предложените промени са в изпълнение на решението на ЕСПЧ по казуса МБТР (2015 г.), като се споменава и решението по казуса КТБ (2022 г.). Предлагането на промени през 2023 г., които да отстранят неудачите на българския закон, констатирани и санкционирани от ЕСПЧ през 2015 г., показва „бързината“, с която българският нормотворец прави опити да отразява законодателно нужните промени за защита правата на човека и основните свободи. Поставя се въпросът, нужни ли са още 8 години за приемането на нормативни текстове, които да отразят в цялост нужните законодателни изменения за гарантиране признатите от ЕСПЧ в решението по казуса КТБ права на банка при отнемането на нейния лиценз – да получи право на ефективен пряк съдебен контрол с възможност за ефективно оспорване на констатациите на регулаторния орган. Понастоящем, съгласно чл. 11, ал. 5 ЗБН, във вр. с чл. 13, ал. 1 ЗБН, във вр. с чл. 9, ал. 2 и РГ достигна до следните заключения относно решението за отнемане на лиценза за банкова дейност и правото на защита срещу него в рамките на банковия съюз: - решението за отнемане на лиценз за банкова дейност в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) се взима в рамките на т.нар. съвместна процедура с участието на ЕЦБ и НКО (БНБ за България) при гарантиране на правото на изслушване на засегнатото лице; - съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 г. решението за отнемане на лиценза е изключителна компетентност на ЕЦБ, независимо дали съответната кредитна институция е значима или по-малко значима; - по отношение на кредитните институции в участващите в банковия съюз държави членки извън еврозоната ЕЦБ осъществява правомощието си за отнемане на лиценз за банкова дейност като отправя искане до НКО, с което националният орган е длъжен да се съобрази, като издаде съответният административен акт в пълно съответствие с искането на ЕЦБ (т.е. без право на преценка); - в рамките на ЕНМ Съдът на ЕС би бил компетентен да разгледа жалба срещу 5 ал. 3 ЗБН, за да открие производство по несъстоятелност на банка, съдът по несъстоятелността проверява само дали решението на БНБ за отнемане на лиценз за банкова дейност е влязло в сила, дали същото е приложено в заверен препис към искането за откриване на производство по несъстоятелност и дали в последното са посочени основанията за отнемане на лиценза. Така, проверката от страна на съда по несъстоятелността е силно лимитирана, като той не може да проверява законосъобразността, правилността и обосноваността на решението на надзорния орган за отнемане на банков лиценз. Именно поради това, предложените с настоящия законопроект законодателни изменения не дават реална възможност на банка, посредством легитимно представителство, както и на мажоритарните акционери в нейния капитал (които безспорно имат икономически основания и интерес да разполагат с пълни процесуални възможности и права) да получат право на справедлив и ефективен пряк съдебен контрол относно основанията за отнемането на нейния лиценз за банкова дейност. В законопроекта остава неуреден въпросът и за правото на бившите законни представители на банката и на нейните мажоритарни акционери да получат достъп до нужната информация с цел ефективно решението за отнемане на лиценз за банкова дейност; - доколкото кръгът на лицата, които са активно легитимирани да обжалват решението за отнемане на лиценза, не е изрично определен в правото на ЕС, преценката е на Съда на ЕС при зачитане на правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес, установено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и практиката на ЕСПЧ; - в практиката си Съдът на ЕС приема, в съответствие с практиката на ЕСПЧ, че акционерите и ръководните органи на кредитната институция, назначени от акционерите, са активно легитимирани да обжалват решението за отнемане на лиценза за банкова дейност, независимо че към датата на обжалване техните функции могат да се изпълняват от други лица (назначени от НКО или националния съд). В резултат на извършения анализ на Работната група и с оглед настъпилите промени в правната рамка, свързани с участието на България в банковия съюз на ЕС, РГ заключи, че за изпълнение на решението на ЕСПЧ от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия 6 упражняване на техните права. Отмяната на чл. 36, ал. 6 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) през 2021 г. и, съответно, приложението на чл. 26, ал. 1 Административно процесуалния кодекс (АПК) и чл. 34 АПК, не е достатъчно за пълно гарантиране предоставянето на нужната информация на заинтересованите лица преди отнемането на лиценза за извършване на банкова дейност, тъй като БНБ би могла да оправдае отказа си да предостави предварително такава информация както с липсата на правомощия и интерес у бившите законни представители на банката и нейните акционери, така и с това, че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се защитят важни държавни или обществени интереси (чл. 34, ал. 4 АПК). Дори обаче такова право да бъде регламентирано в ЗБН, то не би било ефективно с оглед защита правата на банката, тъй като, както вече се посочи, липсват правомощия на съда по несъстоятелността по отношение преценката и контрола спрямо законосъобразността, правилността и обосноваността на решението на БНБ за отнемане на лиценз за банкова дейност. Ето защо, такова право следва да бъде регламентирано също така и в ЗКИ – във фазата на съдебно обжалване по реда на прекия съдебен контрол на и развитие АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) не е необходимо и целесъобразно да се предлага изменение на ЗКИ, с което изрично да се предвиди правото на акционерите / избраните от акционерите ръководни органи на кредитна институция да обжалват решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност. В рамките на банковия съюз на ЕС правото на обжалване се реализира пред Съда на ЕС, който в практиката си гарантира правото на защита и на справедлив съдебен процес, като се съобразява с решенията на ЕСПЧ. 7 решението на БНБ за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. Така, с предлаганите сега изменения в ЗБН, всъщност не се регламентира големият въпрос за възможността банката, действаща чрез своите бивши законни представители и/или чрез своите акционери, притежаващи над 5 на сто от нейния капитал, да обжалва решението на БНБ за отнемане на нейния лиценз за банкова дейност. Това изисква промяна и в чл. 151 от Закона за кредитните институции. При положение, че настоящият законопроект предвижда позитивно-правна уредба на остатъчната процесуална правоспособност на бившите изпълнителни директори на банка да представляват същата в производството по откриване на производство по несъстоятелност, то липсва каквато и да било пречка да се аргументира и идентична законодателна промяна в производството по пряк съдебен контрол спрямо решението на БНБ за отнемане на банковия лиценз. Изчакването на още 8 години за изпълнение на решението на ЕСПЧ по казуса КТБ поставя под огромен и неоправдан риск опериращите понастоящем в България кредитни институции, техните акционери, облигационери, вложители и други кредитори, както и българската финансова система като цяло. В светлината на огромните законодателни усилия на страната ни за приемането ѝ в Еврозоната, 8 тези законодателни изменения са както нужни и неизбежни, така и много лесно постижими. В предложения законопроект се разкрива и непълнота относно процесуалното качество на акционерите на банката, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката, в производството по откриване на производство по несъстоятелност на банка. Оставането на тези акционери в групата на „неосновните“ страни в това производство крие риска в бъдеще България отново да бъде обект на претенции и осъждания от тяхна страна. Всеизвестни, от теоретична гледна точка, са лимитираните правата на встъпващите и „неосновни“ страни в процеса. Множество са теориите, а и съдебната практика, дали и доколко тези „неосновни“ и встъпващи в процеса страни могат да влияят на фактическите и правни констатации на съда, включително и известни са трудностите за реализация на регресните права и искове на такива страни спрямо страната, на която те помагат. Ясна е и трайната съдебна практика за допускане на встъпващи в делото страни – съдът рядко и по изключение допуска такова встъпване, когато встъпващият обоснове и изложи легитимен и обоснован правен интерес или наличие на възможност за 9 реализация на регресна отговорност. Оттук възникват и редица други въпроси: какви са възможностите на такава встъпваща страна да прави разпореждане с предмета на делото, да прави доказателствени искания и т.н., отчитайки преклузивните и други срокове в особеното съдебно производство по откриване на производство по несъстоятелност на банка. Извън юридическата правоспособност, стои и един не по-малко значим фактор и интерес на такива акционери – икономическият. Макар и не пряко, той дефинитивно се нарушава с едни административни мерки, каквито са предвидените в ЗКИ рестриктивни надзорни мерки, а в още по- голяма сила – при прилагане от БНБ на мярката за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. Именно поради този безспорен икономически интерес, процесуалните права и възможности на акционерите на банката, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от нейния капитала, както в производството по откриване на производство по несъстоятелност на банка, така и в обуславящото го и предшестващо производството – по пряк съдебен контрол на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност, следва да се дефинират 10 ясно в приложимото законодателство. Дори встъпването в тези производства да продължи да бъде уредено като право на тези лица, то при упражняване на това право процесуалния закон следва ясно да ги конституира като страни в производството, за да може по този начин да се гарантира пълен обем от процесуални права (а и задължения) за тях. Впрочем, от предложения законопроект прозира (но не намира своето ясно изражение) именно такава воля на нормотвореца. Уредените задължения на съда за уведомяване на встъпилите акционери, техните права да обжалват и др., ясно очертават техния процесуален статут на страна в производството по откриване на производство по несъстоятелност на банка, но с цел избягване на противоречиво прилагане на различни процесуални институти от съда по отношение на 6 тези лица, следва в ЗБН, а и в ЗКИ, изрично да се уреди техния статут на страна в тези производства. От гореизложените аргументи става ясно, че дори с предложения понастоящем законопроект, за банката, чиито лиценз е отнет от регулаторния орган, както и за нейните бившите законни представители и за нейните акционери, притежаващи над 5 на сто от нейния капитал, липсва цялостна, издържана и справедлива нова 11 законодателна рамка, която да съответства на изискванията на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, на решенията на ЕСПЧ по нейното прилагане, на Европейската харта за правата на човека и на Конституцията на Република България. И този извод се налага, защото освен правото на справедлив процес и на възможност за упражняване на правото на защита по ефективен начин, има още едно основополагащо право на горните лица, което се нарушава в следствие непълното, непрецизно и фрагментирано действащо законодателство и начина на неговото прилагане от българските съдилища – и това е правото на собственост. В случаите на кредитните институции, големият начален капитал и ангажиментите за поддържане на високи нива на капиталова адекватност, както и рисковете от големи финансови загуби и обезценки, когато бъде отнет по административен ред един банков лиценз, предполагат ясна и 7 недвусмислена законодателна възможност както самата банка чрез надлежно представителство, така и инвеститорите, да защитят надлежно, в пълнота и навреме своите интереси и законни права на собственост. Адв. Драгота Раков Адвокат Раков счита за крайно необходимо и предлага в предложения за обществено обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и Приема В чл. 11, ал. 3 от ЗБН думите „назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици“ се 12 преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници да бъдат направени следните изменения и допълнения, които са в пълно съответствие с указаните от ЕСПЧ в т. 208 от Решението по казуса КТБ стъпки, които следва да се предприемат от българската държава за гарантиране, че банка, чийто лиценз е бил отнет, може пряко и независимо да поиска и да постигне осъществяването на ефективен съдебен контрол на тази мярка: По § 18, т. 1, а) на ЗИД на ЗВПКИИП: заменят с „лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Централната банка за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност, а в случай на назначени от Централната банка квестори по чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции или временни управители по чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници – от лицата, които са „назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици“ се заменят с „лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Централната банка за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност, а в случай на назначени от Централната банка квестори по чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции или временни управители по чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници – от лицата, които са представлявали банката преди назначаването на квесторите или на временните управители“; В предложената с настоящия законопроект промяна в представителството на банката в производството по откриване на производство по нейната несъстоятелност, представлявали банката преди назначаването на квестори или на временните управители“. 13 се крие още една непълнота, която е предпоставка за погрешно тълкуване и прилагане на новия законов текст в определени хипотези. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, БНБ може да назначи временни управители (вместо квестори) при преценка, че прилагането на мерките по чл. 44, ал. 3, т. 4 и чл. 45 от този закон е недостатъчно за подобряване на финансовото състояние на институцията. Фигурата на временния управител е различна от фигурата на квестора по ЗКИ, въпреки, че съгласно чл. 46, ал. 17 от ЗВПКИИП когато има назначен временен управител, той може да изпълнява функциите и на квестор по ЗКИ. Това означава, че предложената нова редакция на чл. 11, ал. 3 от ЗБН може да се окаже неприложима или да породи грешно тълкуване от страна на съда в хипотеза, в която БНБ не е назначила квестори на кредитната институция, а е назначила временен/и управител/и. Това налага допълване на предложения в законопроекта текст в този смисъл. Адв. Драгота Раков По § 18, т. 1 буква б) на ЗИД на ЗВПКИИП: В ал. 4 се добавя ново второ изречение със следното съдържание: „Те се считат за страни в производството и имат същите процесуални права като лицата по ал. 2“. Не приема С изменението на чл. 11, ал. 7 и чл. 13, ал. 4 от ЗБН се гарантират процесуалните права на акционерите и на лицата, избрани от ОС на акционерите да представляват банката. В тази връзка 14 предложението на адв. Раков за допълнение на чл. 11, ал. 4 от ЗБН не е необходимо доколкото, от една страна, процесуалните права на страните се извеждат и регламентират от процесуалния закон ГПК , а от друга - със законопроекта се въвежда изрично право на жалба на акционерите. Адв. Драгота Раков В § 18, т. 1 от Заключителните разпоредби досегашната буква б) става буква в); Не приема Предложението за редакция на чл. 11, ал. 4 от ЗБН не се приема предвид гореизложените съображения и следователно преномерация не е наложителна. Адв. Драгота Раков В § 18 от Заключителните разпоредби се добавя нова точка 7 със следното съдържание: В чл. 9, ал. 3 след думите „Централната банка“ се поставя запетая и се добавя „както и всички документи и информация, които са послужили като основание за отнемане на лиценза. По искане на лицата по чл. 11, ал. 3 и ал. 4 съдът по несъстоятелността задължава и дава срок на Централната банка и/или на назначените от Централната банка квестори, и/или на назначените от Централната банка по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона 8 за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници временни управители, и/или на назначения от съда по несъстоятелността по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временен синдик, да представят по делото Не приема В производството по глава втора от ЗБН съдът няма право на преценка относно състоянието на неплатежоспособност на банката. С оглед чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 5 от ЗБН, ако актът на БНБ за отнемане на лиценза е влязъл в сила, съдът открива производство по несъстоятелност за банката. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗБН в искането на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност се посочват само основанието или основанията по чл. 36, ал. 2 от ЗКИ, въз основа на които е отнет лицензът. Това законодателно решение е оправдано от съображения за правна сигурност, както и с оглед естеството на банковата дейност и необходимата експертиза за оценка на финансовото състояние на банката, с която разполага 15 всички други документи и информация, които не са приложени към искането и които са свързани с основанията за отнемане на лиценза. В тези случаи ограниченията и правилата за предоставяне на сведения, информация и документи по Глава осма от Закона за кредитните институции не се прилагат.“; надзорният орган. Към момента на постановяване на съдебното решение заинтересованите лица вече са изчерпали възможностите за обжалване на акта на БНБ за отнемане на лиценза на основание неплатежоспособност на банката и той е влязъл в сила. В тази връзка актът за отнемане лиценза на основание неплатежоспособност на банката не е предмет на производството по ЗБН. Този акт, както и основанието за отнемане на лиценза, не може да бъдат преразглеждани от съда по несъстоятелността, с оглед принципите за защита на обществения интерес, правна сигурност и ефективност на производството. В допълнение в глава Глава осма от ЗКИ са регламентирани именно хипотезите, в които е допустимо разкриване на професионална/банкова тайна, както и редът за разкриването ѝ, вкл. когато това е необходимо за целите на разглеждано дело. В тази връзка тези правила не могат да се дерогират. Адв. Драгота Раков В Заключителните разпоредби на ЗИД на ЗВПКИИП се добавя нов § 19 със следното съдържание: “В Закона за кредитните институции се правят следните допълнения: 1. В чл. 151 се добавя нова ал. 9 със следното съдържание: “В случаите, когато БНБ отнеме издаден лиценз за извършване на Не приема Предложенията не са относими, тъй като касаят Закона за кредитните институции, който не е включен в предметния обхват на ЗИД на ЗВПКИИП. С оглед настъпилите промени в правната рамка, свързани с участието на България в банковия съюз на ЕС и за изпълнение на 16 банкова дейност, правото по ал. 3, изр. 1 има кредитната институция, чиито лиценз е отнет, както и акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на кредитната институция. При подаване на жалбата, както и в производството пред Върховния административен съд до постановяване на окончателен съдебен акт, банката се представлява от лицата, които са я представлявали към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност, а в случай на назначени от БНБ квестори по чл. 103, ал. 2, т. 24 или на назначени от БНБ временни управители по чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници – от лицата, които са представлявали банката преди назначаването на квесторите, съответно на временните управители”. 2. В чл. 151 се добавя нова ал. 10 със следното съдържание: “В производството по чл. 151, ал. 9 БНБ е длъжна да представи по делото всички документи и информация, които са послужили като основание за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. По искане на кредитната институция, представлявана от лицата по чл. 151, ал. 9, изр. 2, или на акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за решението на ЕСПЧ от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) не е необходимо и целесъобразно да се предлага изменение на ЗКИ, с което изрично да се предвиди правото на акционерите / избраните от акционерите ръководни органи на кредитна институция да обжалват решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност. В рамките на банковия съюз на ЕС правото на обжалване се реализира пред Съда на ЕС, който в практиката си гарантира правото на защита и на справедлив съдебен процес, като се съобразява с решенията на ЕСПЧ. Решението за отнемане на лиценз за банкова дейност в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) се взима в рамките на т.нар. „съвместна процедура“ с участието на Европейската централна банка (ЕЦБ) и националния компетентен орган (НКО) при гарантиране на правото на изслушване на засегнатото лице. Съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 г. решението за отнемане на лиценза е изключителна компетентност на ЕЦБ, независимо дали съответната кредитна институция е значима или по-малко значима. По отношение на кредитните институции в участващите в банковия 17 извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на кредитната институция, съдът задължава и дава срок на 10 БНБ и/или на назначените от БНБ квестори, и/или на назначените по реда на чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници временни управители, и/или на назначения по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от Закона за банковата несъстоятелност временен синдик, да представят по делото всички други документи и информация, които не са представени първоначално от БНБ и които са свързани с основанията за отнемане на лиценза. В тези случаи ограниченията и правилата за предоставяне на сведения, информация и документи по Глава осма от Закона за кредитните институции не се прилагат.”“ съюз държави членки извън еврозоната ЕЦБ осъществява правомощието си за отнемане на лиценз за банкова дейност като отправя искане до НКО, с което националният орган е длъжен да се съобрази, като издаде съответният административен акт в пълно съответствие с искането на ЕЦБ (т.е. без право на преценка). В рамките на ЕНМ Съдът на ЕС би бил компетентен да разгледа жалба срещу решението за отнемане на лиценз за банкова дейност. Доколкото кръгът на лицата, които са активно легитимирани да обжалват решението за отнемане на лиценза, не е изрично определен в правото на ЕС, преценката е на Съда на ЕС при зачитане на правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес, установено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и практиката на ЕСПЧ. В практиката си Съдът на ЕС, в съответствие с практиката на ЕСПЧ, гарантира правото на защита и на справедлив съдебен процес. В допълнение по отношение на предложението за нова ал. 10 в чл. 151 от ЗКИ същото не се възприема по гореизложените съображения. 18 Адв. Драгота Раков В Заключителната разпоредба на предложения за обществено обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, да бъдат премахнати текстовете, с които се предвижда отпадане правомощията на министъра на финансите и на Министерство на финансите в процеса по банкова несъстоятелност. Напълно неоправдано е отпадане на правомощията на министъра на финансите по отношение на банковата несъстоятелност, а и по отношение на прекия контрол върху дейността на синдиците на несъстоятелна банка. Тези правомощия нито са неприсъщи, нито е допустимо да бъдат необезпечени. Не приема Министърът на финансите е орган на изпълнителната власт и като такъв не следва да се намесва в производството по несъстоятелност на частно лице – банка, което се развива пред съд. Отпускането на заем на ФГВБ се развива извън производството по несъстоятелност, като заемът се обезпечава както със средствата, възстановени в производството по несъстоятелност, така и с други средства и вземания на ФГВБ. Обръщаме внимание, че министърът на финансите никога не е имал правомощия да упражнява контрол върху дейността на ФГВБ. Подкрепяме изразеното становище, че „независимост не означава безконтролност“. В тази връзка обръщаме внимание на чл. 2, ал. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, съгласно който „Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда“. Георги Христов (бивш изпълнителен директор в КТБ АД, един от жалбоподателите по делото КТБ срещу България) Според г-н Георги Христов предложеният законопроект за изменение и допълнение на ЗБН не решава основния проблем на санкциите и решенията на ЕСПЧ, както по казуса МБТР, така също и по казуса КТБ. Проблемът се корени основно в предхождащото административно производство по обжалване на заинтересовани страни на решението на Управителния съвет на БНБ за отнемане на Приема по принцип Становището не съдържа законодателни предложения. Промените в ЗБН, предложени в ЗИД на ЗВПКИИП, са във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото „„Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ 19 банковия лиценз, което е негово правомощие по Закона за кредитните институции (ЗКИ), а предлаганото от МФ по отношение на ЗБН само частично решава някои въпроси. Според мотивите за предлаганите изменения: „във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото „„Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) (МБТР срещу България) и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), приета с Решение на Министерския съвет № 586 / 06.08.2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка“ се решават две групи въпроси: – Първата, за легитимацията и правата на акционери с над 5 на сто от капитала или пък представляващи банката бивши администратори, преди назначаването на квестори или преди дата на отнемане на лиценза от УС на БНБ. – Втората, за отпадане в ресора на Министерство на финансите и на министъра (жалба № 7031/2005) (МБТР срещу България) и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), приета с Решение на Министерския съвет № 586 / 06.08.2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка. За целите на анализа и изготвянето на предложение за конкретни мерки Работната група, създадена със заповед на министъра на финансите ЗМФ-1137 от 30.11.2021 г., проучи и разгледа: 1. Решение на ЕСПЧ от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005; 2. Решение на Комитета на министрите относно изпълнението на решението по делото МБТР, в което са очертани проблемните области; 3. Закон за кредитните институции (ЗКИ) и Закон за банковата несъстоятелност (ЗБН) (с оглед настъпилите промени след решението на ЕСПЧ); 4. Предложения за допълнение на ЗКИ, представени на експертно ниво в 20 на финансите на „неприсъщи и необезпечени правомощия в производството по несъстоятелност на банка“ работната група, образувана със заповед ЗМФ-1163 на министъра на финансите от 10 декември 2018 г.; 5. Правна уредба, съдебна практика и правни анализи относно: а. т.нар. „съвместни процедури“ (composite procedures) за вземане на решения / издаване на индивидуални административни актове в рамките на банковия съюз на Европейския съюз и по- конкретно - в условията на тясно сътрудничество между ЕЦБ и националния компетентен орган, и б. компетентния съд за обжалване на актовете, издадени в рамките на съвместни процедури, в изпълнение на правомощията на ЕЦБ по чл. 4, параграф 1, б. а от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (Регламент (ЕС) № 1024/2013); 7. Отговори на държавите членки по поставените въпроси относно кръга на активно легитимираните лица. РГ достигна до следните заключения относно решението за отнемане на лиценза за банкова дейност и правото на защита срещу него в рамките на банковия съюз: 21 - решението за отнемане на лиценз за банкова дейност в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) се взима в рамките на т.нар. съвместна процедура с участието на ЕЦБ и НКО (БНБ за България) при гарантиране на правото на изслушване на засегнатото лице; - съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 г. решението за отнемане на лиценза е изключителна компетентност на ЕЦБ, независимо дали съответната кредитна институция е значима или по-малко значима; - по отношение на кредитните институции в участващите в банковия съюз държави членки извън еврозоната ЕЦБ осъществява правомощието си за отнемане на лиценз за банкова дейност като отправя искане до НКО, с което националният орган е длъжен да се съобрази, като издаде съответният административен акт в пълно съответствие с искането на ЕЦБ (т.е. без право на преценка); - в рамките на ЕНМ Съдът на ЕС би бил компетентен да разгледа жалба срещу решението за отнемане на лиценз за банкова дейност; - доколкото кръгът на лицата, които са активно легитимирани да обжалват решението за отнемане на лиценза, не е изрично определен в правото на ЕС, 22 преценката е на Съда на ЕС при зачитане на правото на ефективни правни средства за защита и правото на справедлив съдебен процес, установено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и практиката на ЕСПЧ; - в практиката си Съдът на ЕС приема, в съответствие с практиката на ЕСПЧ, че акционерите и ръководните органи на кредитната институция, назначени от акционерите, са активно легитимирани да обжалват решението за отнемане на лиценза за банкова дейност, независимо че към датата на обжалване техните функции могат да се изпълняват от други лица (назначени от НКО или националния съд). Георги Христов (бивш изпълнителен директор в КТБ АД, един от жалбоподателите по делото КТБ срещу България) Според г-н Георги Христов Представителството на въпросната банка от квесторите досега е уредено в чл.11, ал.3 ЗБН, а сега въобще квесторите отпадат като представляващи в това производство и вместо тях се въвежда фигурата на лицата, които се представляващи банката, преди назначаването на квестори или преди дата на отнемане на лиценза от УС на БНБ. На първо четене – това изглежда добър подход, но не съвсем, защото ако лицата, които е предвидено да бъдат вече страни в процеса – като физически лица, които представляват Не приема На 30.08.2022 г. ЕСПЧ постанови решението по делото „Корпоративна търговска банка АД срещу България“ (№ 46564/15 и № 68140/16), по което наред с нарушение на чл. 1, Протокол № 1 към Конвенцията беше установено и нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията, тъй като интересите на КТБ не са били надлежно представлявани в производството за откриване на производство по несъстоятелност. Идентично нарушение е установено и по делото „Международна банка за търговия 23 надлежната страна в процеса – банката в несъстоятелност, то тези лица към тази дата и предходния период със сигурност са отстранени от длъжност и не участват в управлението на тази банка. Това означава, че те нямат и ефективно участие и информиране за текущото състояние и динамиката на активите и пасивите на тази банка. В законопроекта не е предвидена възможност на тези бивши управляващи и представляващи банката, да искат и квесторите и/или синдиците да са задължени да им осигурят и предоставят нужната информация, за да заемат те ефективна и пълноценна позиция в това производство, отчитайки съответните фази на същото, както и актовете в несъстоятелността, които същите страни могат да обжалват. Без такъв регламент и осигурена възможност бившите представляващи да получат автентична и вярна информация за състоянието на банката – всъщност тези лица няма да могат да осигурят нужната и гарантирана от законодателя защита от непредубедени и независими от БНБ и други регулатори лица и техните пълномощници. Всъщност, въпросът с пълномощниците на нововъведените представляващи банката в тези процедури, също стои сериозно в този контекст – в член 11, ал. 3, последно изречение е предвидено да остане текста „или упълномощени от тях лица“. Това и развитие АД и други срещу България“ (№7031/2005, окончателно решение от 17/10/2016 г.). По-специално, ЕСПЧ вече е установявал нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията, тъй като в рамките на процедурата по откриване на производство по несъстоятелност банката-жалбоподател е била представлявана от квестори, определени от БНБ. ЕСПЧ се произнася съгласно чл. 46 §§ 1 и 2 от Конвенцията, предписвайки конкретни общи мерки, които да бъдат взети на национално ниво. В тази връзка след анализ на приложимото законодателство, ЕСПЧ изрично изтъква, че нарушението на чл. 6 § 1 от Конвенцията, свързано с начина на представителство на КТБ в процедурата за откриване на производство по несъстоятелност произтича пряко от разпоредбите на чл. 11, ал. 3 ЗБН (обн. ДВ бр. 92/2002 г.) и чл. 16, ал. 1, in fine от ЗБН (§ 209 от решението). В заключителната разпоредба на ЗИД на ЗВПКИИП се правят следните изменения в чл. 11, ал. 3 от ЗБН: В ал. 3 думите „назначените от Централната банка квестори или от 24 означава, че този въпрос не трябва да бъде пренебрегван, защото легитимното представителство на банка в такова положение, чрез бившите управляващи и представляващи банката, следва да осигурява на тези физически лица възможност от името и за сметка на банката да определят и назначат съответна качествена юридическа и процесуална защита и представителство. Без правен регламент на правото, но и задължението на актуалните представляващи банката, да осигурят и финансират от името и за сметка на банката законния интерес на банката в тези производства да бъде защитаван от определени от бившите управляващи и представляващи тази банка компетентни адвокат, е от силно и определящо значение … Може, разбира се, да се сложи и нормативно горен лимит на максимално възможното възнаграждение, например – четири или петкратния размер на възнагражденията по Тарифата на минималните адвокатски възнаграждения, за да не се допускат пък злоупотреби и засягане на масата на несъстоятелността. В предходния вариант на тези предложения за изменения в ЗБН, преди около година, се предлагаше изменение в алинея 4 на същия член 11, като се предвиждаше и добавяха там лицата, представлявали банката към даден момент преди назначаването на квесторите назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици“ се заменят с „лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Централната банка за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност, а в случай на назначени от Централната банка квестори по чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции или временни управители по чл. 46, ал. 1 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници – от лицата, които са представлявали банката преди назначаването на квестори или на временните управители“. …………….. В чл. 12а, ал. 2, т. 1 след думата „лицензия“ се добавя „с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3“. 25 от БНБ. Тогава беше въведена фигурата на встъпващи в производството лица, в случая – само от страна на акционерите, притежаващи над 5 на сто от капитала. В тогавашния коментар на Георги Христов по провежданото в МФ обществено обсъждане беше обяснено, че този институт и ред съвсем не решава процесуалните въпроси дали "оригиналните" представляващи една такава банка (вписаните в Търговския регистър квестори) може да имат различна позиция от тези други и нови (според предложението в ЗИД на ЗБН) встъпващи в процеса лица. Беше посочено, че тогавашното предложение мълчи какво е законодателното решение при наличие на реални такива противоречия – между квесторите, временните управители и надзорници, в сравнение с позицията на бившите администратори, и че липса законодателно решение кое се приема за меродавно за интереса на защитаваната банка, като юридическо лице. Очевидно тогавашните коментари и бележки са разбрани правилно, защото сега предлаганите изменения вече не предвиждат бившите управляващи и представляващи банката да бъдат „встъпващи в процеса лица“ по ал. 4 на чл.11 ЗБН, а е предвидено да надлежни представляващи банката в тези производства по ал.3 на чл.11 от ЗБН. 26 Същевременно, редно е да се посочи, като негативен коментар по повод тези изменения, че оставането на акционерите в групата ненадлежни и неосновни страни в такова производство крие своя потенциал в бъдеще България отново да бъде обект на претенции и осъждания от акционери с над 5 на сто в капитал на банки, спрямо които са приложени едни или други надзорни процедури или дори открита несъстоятелност. Георги Христов (бивш изпълнителен директор в КТБ АД, един от жалбоподателите по делото КТБ срещу България) Според мотивите за промените в ЗБН е изложено, че за акционерите с над 5 на сто от капитала на банката, които могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ, е предвидена нормативна възможност да обжалват решението за съда за откриване на производство по несъстоятелсност. В закона е уредено и призоваването на тези лица за делото, както и задължение на съда да им изпрати препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност. Всеизвестни от теоретична гледна точка са правата на встъпващите и неосновни страни в процеса, включително множество са теориите, а и практиката дали и доколко силата на пресъдено нещо се разпростира спрямо тях, как тези неосновни и встъпващи в процеса страни могат да влияят на фактическите и правни констатации на съда, включително и известни са пътищата за Не приема Няма предложение за законодателна промяна. С промяната на чл. 16, ал. 1 от ЗБН в заключителната разпоредба на ЗИД на ЗВПКИИП е предвидено право на жалба на всички страни по делото, на акционерите и лицата, които са управлявали и представлявали банката преди отнемането на лиценза / назначаването на квестори. Съгласно чл. 13, ал. 1 от действащия ЗБН съдът с решението си: 1. обявява неплатежоспособността на банката и определя началната и дата; 2. открива производство по несъстоятелност за банката; 3. обявява банката в несъстоятелност и прекратява дейността на предприятието и; 4. прекратява правомощията на органите на банката; 27 реализация на правата на такива страни за реализация на евентуалните им регресни права и искове относно установеното между страната на която се помага от една подпомагаща страна, която встъпва в процеса между други надлежни страни. Ясна е и трайната съдебна практика за допускане на встъпващи в делото страни – съдът рядко и по изключение допуска такова встъпване, когато встъпващия обоснове и изложи легитимен и обоснован правен интерес или наличие на възможност за реализация на регресни отговорности. Оттам - възникват и редица други въпроси: какви са възможностите на такава встъпваща страна да прави разпореждане с предмета на делото, да прави доказателствени искания и т.н., отчитайки преклузивни и други срокове по реализация на особените съдебни производства по несъстоятелност на банки. Нормативната уредба, която се предлага, всъщност дава права на едни лица, които не са предвидени да са страни в предхождащото административно производство по обжалване на решение на надзорния орган (БНБ) за отнемане на лиценза, който административен акт е редно и справедливо да подлежи безусловно и без коментари на обжалване не само от бившите администратори на банката, но също така и от акционерите с над 5 на сто от капитала, да обжалват само решението за откриване на 5. постановява обща възбрана и запор върху имуществото на банката; 6. лишава банката от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността; 7. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Видно от посочените разпоредби, правото на жалба се отнася до всички елементи на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност. Предложенията за изменение и допълнение на ЗБН със ЗИД на ЗВПКИИП, предвиждат физическите лица, които са представлявали банката към датата на решението на Централната банка за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност / преди назначаването на квестори или временни управители, съответно акционерите с 5 на сто от капитала на банката да се призовават по реда на ГПК. В допълнение е предвидено изменение, с което съдът по несъстоятелността се задължава да изпрати препис от решението на посочените лица в деня на 28 производство по несъстоятелност. Не се отчита обаче друго - доколкото за да станат такива акционери – същите пред този именно орган са преминали съответни надзорни процедури по даване на разрешение за придобиване на такива размери на капитал в банкова финансова институция, доказвайки пред БНБ не само произхода на средствата си, но и капацитета си да допринесат за развитието и стабилността на банката, в чиито капитал придобиват такова акционерно участие. Доколкото с административен акт на БНБ, след който императивно следва откриване на производство по несъстоятелност на банка, чиито основни и мажоритарни акционери очевидно освен представителство в органите за управление, са имали и немалки вложения в основен капитал, то да откажеш на такива лица правото да бъдат надлежна страна в процеса, и да им дадеш законовото право да обжалват откриването на производството и последващите актове – също е проблематично законодателно решение. И то е такова, защото се поставя и икономическият фактор и интерес на тези акционери, който е не по –малко значим. Той дефинитивно се нарушава с едни административни мерки, каквито са мерките в ЗКИ по надзорни рестриктивни мерки, а какво да кажем – по отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност. постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност или най-късно на следващия работен ден. По-конкретно е предвидено следното: В чл. 11 се правят следните изменения: ……………. В ал. 7 думата „банката“ се заменя с „лицата по ал. 3 и 4“. В чл. 13, ал. 4 след думите „на фонда“ се поставя запетая и се добавя „на лицата по чл. 11, ал. 3 и 4“. С оглед настъпилите промени в правната рамка, свързани с участието на България в банковия съюз на ЕС и за изпълнение на решението на ЕСПЧ от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005), не е необходимо и целесъобразно да се предлага изменение на ЗКИ, с което изрично да се предвиди правото на акционерите / избраните от акционерите ръководни органи на кредитна институция да обжалват 29 Ако пазарна капитализация на една банка може да бъде срината и променена с едни консултантски доклади и прогнозни оценки за бъдещо несигурно събиране и оценка- прогноза за осребряване на активите (вземанията), ако от наложената по административен ред, без одит и оценка на независим орган, пазарна декапитализация или наложено по административен ред допълнително начисляване на провизии се достигне и до отрицателен капитал, такава ситуация (според ЗКИ) е основание за решение на УС на БНБ за отнемане на банков лиценз. Според закона подобно решение от надзорния орган е задължително и императивно належащо да се приеме и изпълни незабавно, след вземане на съответните счетоводни операции и съответните предхождащи ги доклади. Така всъщност УС на БНБ ще отнеме лиценза на база доклади и прогнози, които не са одитирани и не са проверени в практиката, а представляват очаквания, предвиждания и оценки, върху които могат да повлияят множество решаващи фактори – в положителна или в отрицателна посока. Нещо повече, които и не са подложени на надлежен съдебен контрол. Именно затова и правната рамка към 2014г. е предвиждала след констатиране на нужда от допълнителен капитал и императив – да се изиска и подкрепа от акционерите – да се решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност. В рамките на банковия съюз на ЕС правото на обжалване се реализира пред Съда на ЕС, който в практиката си гарантира правото на защита и на справедлив съдебен процес, като се съобразява с решенията на ЕСПЧ. 30 проведат срещи, разговори и да се ангажират преди всичко собствениците на капитала на такава банка за нейната бъдеща подкрепа през капитала, за да не се стига до ситуация на отрицателен капитал. Извън ситуацията с КТБ и развилите се наподобяващи тези предписания на закона кореспонденции и изявени политически намеси, както и такива на БНБ, смисълът на тези процедури, както и на тази, при която самият ФГВБ може и е длъжен да встъпи като акционер в подобна банка, са били нормативно заложени, но на практика – останали неприложени по неизвестни причини… И всъщност въобще не е вярно, че подобно влизане на ФГВБ като акционер, в капитала на такава банка, който да упражни и предостави капиталова подкрепа на банкова институция с известни ликвидни или капиталови проблеми, довели до поставянето й под специален надзор, с квестори, назначени от БНБ, би представлявало нерегламентирана държавна помощ … Както вече посочих – въпросът с предоставяне на право на обжалване на административния акт по отнемане на този банков лиценз от страна на акционерите с над 5 на сто от капитала или бивши управляващи и представляващи банката - въобще не е предмет на коментираните сега предложения за изменения и допълнения, 31 просто защото тези права следва и е редно да са уредени в ЗКИ. Точно това е имал предвид и ЕСПЧ в двете си решения - за МБТР, а и за КТБ. В предходните мотиви за ЗИД на ЗБН беше изложено на първа страница, долу, че за акционерите с над 5 на сто не била предвидена в чл.13, ал.1 ЗБН възможност да обжалват решението за откриване на производството, за обявяване на неплатежоспособността, за определяне на началната дата на неплатежоспособност, за обявяване в несъстоятелност, за прекратяване на правомощията на органите й за управление. Същевременно, на втора страница от тези предходни мотиви, във втори абзац, се обосноваваше и защитаваше подхода, като се "предвиди нормативна възможност за акционерите и лицата, които са представлявали банката ....., да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ и да обжалват решението на съда за откриване на производството по несъстоятелност". Сегашното предложение за законодателно решение – чрез присъждането на право да бъдат надлежна страна (с ограничени процесуални права или като представляващи банката, която е надлежна страна в процеса, но представлявана от бившите си администратори), а за акционерите с над 5 на 32 сто от капитала – отреждането им на право да бъдат встъпваща страна и да могат да обжалват самото решение за откриване на производството, въобще не решава големите въпроси, установени с двете решения на ЕСПЧ. В приложената частична предварителна оценка на проекта за изменение и допълнение на ЗБН е посочено, че „за акционерите, по досегашната законодателна рамка, обаче, не е предвидена възможност за обжалване на решението на съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН, с което се открива производството по несъстоятелност, обявява се неплатежоспособността на банката, определя се началната ѝ дата, банката се обявява в несъстоятелност, правомощията на органите ѝ се прекратяват и др.“ Сочи се, също така, че „необходимите нормативни изменения са в изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „„Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от ЕСПЧ, приета с Решение на Министерския съвет № 586/ 06.08.2021 г.“ Накрая – сочи се, че „в изпълнение на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) със заповед на министъра ЗМФ-1137 от 30.11.2021 г. била създадена работна група, 33 която изготвила анализ на правната рамка и практика по прилагането ѝ във връзка с представителството на банка в производството по обжалване на индивидуални административни актове на Българската народна банка (БНБ), и в частност – на акта на БНБ за отнемане на лиценза, както и в производствата по несъстоятелност и преструктуриране на банка“. В посоченото и цитирано по-горе, всъщност става ясно именно това, което пишещите настоящите критични бележки в рамките на настоящото (а и на предходното) общественото обсъждане, имат предвид – че за бившите администратори в банка под специален надзор или в процедура по отнемане на лиценза, както и за банка, на която вече е отнет от надзорния орган банковия лиценз, както и за акционерите с над 5 на сто от капитала на такава банка, липсва цялостна, издържана и справедлива нова законодателна рамка, която законотворците на Република България да приемат и тя да съответства на достиженията на Европейската харта за правата на човека, на решенията на ЕСПЧ и на Конституцията на Република България. И този извод се налага, защото освен правото на справедлив процес и на възможност за упражняване на правото на защита, има още един неотменим и голям принцип и начало – на правото на собственост, в това число в капиталови дружества, тоест банки, които по закон 34 предполагат голям начален капитал и ангажимент, както и водят до големи финансови загуби и обезценки, когато бъде отнет по административен ред един банков лиценз, без възможност такъв инвеститор да защити надлежно, в пълнота и навреме своите интереси и законни права на собственост. Още повече, защото по действащата правна рамка при отнет лиценз, всъщност съдът по несъстоятелност на банка с такъв отнет лиценз действа при условия на обвързана компетентност и на съдебна администрация, без да назначава експертизи, да изслушва други страни, освен надзорния орган БНБ, която се явява молител за откриване на такова производство, а самото решение подлежи за незабавно изпълнение. Като аргументи тук правилно в предварителната оценка се сочат текстовете на чл.13, ал.2 ЗБН, на чл.16, ал.2 ЗБН и на чл.9, ал.1 ЗБН във връзка с чл.36, ал.2 ЗКИ. Георги Христов (бивш изпълнителен директор в КТБ АД, един от жалбоподателите по делото КТБ срещу България) Според г-н Георги Христов подходът и предложението за отпадане от правомощията на министъра на финансите е несериозен. Липсата на предвиден ред за следене от МФ на това как синдик на банка изпълнява своите задължения, очевидно е законодателна празнота, макар, че когато държавата е отпуснала държавен заем на ФГВБ или пък е гарантирала с държавна гаранция такъм заем от ФГВБ, получен от Не приема Министърът на финансите е орган на изпълнителната власт и като такъв не следва да се намесва в производството по несъстоятелност на частно лице – банка, което се развива пред съд. Отпускането на заем на ФГВБ се развива извън производството по несъстоятелност, като заемът се обезпечава както със средствата, възстановени в производството по несъстоятелност, така и с други средства и вземания на ФГВБ. 35 ФГВБ, то наличието на икономически и правен интерес е вън от всякакво съмнение. Щом от 2015г. насам липсва ред и правомощия на министъра на финансите - първо - очевидно в МФ никой досега нищо не е контролирал и анализирал през тези години, а второ – редно е да се направи регламент – правомощия, да се назначи персонал от компетентни лица, тоест – нужни са законодателни предложения и създаване на ред за упражняване на интересите на държавата в такива несъстоятелности. Струвало си е поне вносителите на настоящото повторно несериозно предложение да се запознаят с мотивите за онова изменение, преди 7 години, когато е въведено отчетите на синдиците да се изпращат и на министъра на финансите. Причината е много проста – Държавата е издала държавна гаранция за изтегления от ФГВБ дълг/ заем от международни банкови институции, поради което няма нищо по- естествено от това Държавата да контролира прилагащите и участващи в тази несъстоятелност – ФГВБ и синдиците в техните ежедневни действия и усилия за попълване на масата на несъстоятелността на КТБ. Предвид наскоро постъпилия Одитен доклад на Сметната палата – за контрол върху дейността на ФГВБ и косвено – върху дейността на синдиците, които се Обръщаме внимание, че министърът на финансите никога не е имал правомощия да упражнява контрол върху дейността на ФГВБ. Подкрепяме изразеното становище, че „независимост не означава безконтролност“. В тази връзка обръщаме внимание на чл. 2, ал. 3 от Закона за гарантиране на влоговете в банките, съгласно който „Сметната палата упражнява контрол върху дейността на фонда“. 36 отчитат и методически надзирават именно от ФГВБ, но и които синдици дължат удовлетворяване именно на този ФТВБ, като суброгирал се в правата на защитените депозанти (в размера до 100 хил.евро) и представляващ най-голям необезпечен кредитор на същата маса на несъстоятелността – най-подразбиращо се и естествено е да се следят и отчитат пред Държавата, но и ефективно да се контролират действията на тези синдици именно от Министъра на финансите. Наличието на държавна гаранция спрямо външните кредитори, веднъж, но и нуждата от контрол върху съществени и охранявани от закона публични интереси и отношения – такива, касаещи финансовата стабилност, доверието в банковата система от страна на вложителите и надзора над финансовите институции – всички те изискват да има ефективен такъв надзор от Министъра на финансите. А самото предложение съдържа в себе си всъщност признание, че досега от 2015г. – тоест, повече от 8 (осем) години, всъщност всичките министри на финансите и тяхната администрация не са спазвали закона. Дори и изтъкваната "независимост" на фонда, на органите по несъстоятелността - най-вече на синдиците и спецификите "на техния статут" никак не дават основание Министъра на Финансите и 37 администрацията му да се дезинтересира от тяхната работа, да спре да получава месечни отчети и да остави всичко в ръцете единствено на ФГВБ. Прехвърлянето на отговорностите и контрола върху работата на синдиците на една несъстоятелна банка само в лицето на ФГВБ също не е обосновано, защото и самия ФГВБ не е субект в производството по несъстоятелност, освен като кредитор, а и вторично – като един от органите, който може да инициира смяна на синдик. Независимост не означава безконтролност, дами и господа. Поинтересувайте се колко сигнали лично аз съм подавал във ФГВБ и какви са мерките и проверките по тях, отговорете си и на въпроса редно ли е досегашния главен юрист (адвокат) на синдиците на КТБ-АД да става уж техен "началник" и хем методически да ги ръководи и контролира по същество, също така да представлява ФГВБ като основен кредитор. Тази двойнственост не е в полза на приложения подход, още повече, че при държавно гарантиран поет от ФГВБ дълг или при държавно финансиране на ФГВБ, когато реално рискът е на Държавата. Всъщност, по сегашната правна уредба, имайки предвид и направеното предложение - очевидно и досега никой от МФ не е контролирал нито ФГВБ, нито синдиците на КТБ-АД, просто сега и законодателно 38 Министъра на Финансите иска да снеме отговорността си от този вменен му контрол и участие в такива производства, което е неправилно. Нека си спомним как бившия министър на финансите Владислав Горанов лично се снима и влезе в сградата на площад Гарибалди, заедно с едни прокурори и едни синдици ... Защо го е направил тогава?! Отговорът е много прост – защото Държавата е издала държавна гаранция за заема, получен от ФГВБ от международни финансови организации и банки, за да се подобрят финансовите параметри и показатели на самия фонд. Всъщност това е отразено, като причина за упражнения от Сметната палата одитен контрол върху ФГВБ и косвено – върху дейността на синдиците на КТБ-АД, тоест – наличието на точно такава държавна гаранция, което означава да се носи риск! Наличието на риск пък означава да се упражнява контрол кой и как минимизира и полага усилия да контролира тези органи и лица, които отговарят за събираемостта на изплатените, в случая от ФГВБ, суми до законово гарантираните 100 000 евро.

Проект ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (обн., ДВ, бр. 62 от 2015 г.; изм., бр. 59 от 2016 г., бр. 85, 91 и 97 от 2017 г., бр. 15, 20 и 106 от 2018 г., бр. 37 от 2019 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 от 2022 г. и бр. 8 от 2023 г.) § 1. В чл. 6, ал. 5 след думата „използването“ се добавя „на“. § 2. В чл. 29, ал. 6 се правят следните изменения: 1. В т. 9 числото „71“ се заменя със „70а“. 2. В т. 10 числото „71“ се заменя със „70а включително и по-специално“. § 3. В чл. 52, ал. 4, т. 3 накрая се добавя „е необходимо да се предприеме действие по преструктуриране по отношение на дружеството по т. 1“. § 4. В чл. 52а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3 думата „влогове“ се заменя с „отговарящи на условията влогове и по-специално влогове“. 2. В ал. 11 думите „т. 1“ се заличават. 3. В ал. 13: а) в т. 1 след думите „да ограничи“ се добавя „за същия срок“; б) в т. 2 след думите „да спре“ се добавя „за същия срок“. § 5. В чл. 55, ал. 5, т. 7 накрая се добавя „и приемливите задължения по чл. 89“. § 6. В чл. 69а се правят следните допълнения: 1. В ал. 9, в основния текст след думите „ал. 7“ се добавя „и 8“. 2. В ал. 17, т. 2 след думата „обхвата“ се добавя „риска“. § 7. В чл. 69е ал. 4 се изменя така: „(4) При прилагане на процедурата по чл. 71, ал. 6 - 14 за определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения по отношение на няколко Г-СЗИ субекта, които са част от една и съща Г-СЗИ и са субекти за преструктуриране или са субекти от трета държава, които щяха да бъдат субекти за преструктуриране, ако бяха установени в Европейския съюз, допълнителното изискване по ал. 3 се изчислява, както следва: 1 1. за всеки субект за преструктуриране или субект от трета държава, който щеше да бъде субект за преструктуриране, ако беше установен в Европейския съюз; 2. за предприятието майка от Европейския съюз, при допускане, че то е единственият субект за преструктуриране в групата на тази Г-СЗИ.“ § 8. В чл. 71 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 6 се изменя така: „(6) Когато е орган за преструктуриране на субект за преструктуриране, който е Г-СЗИ субект и заедно с други субекти за преструктуриране или субекти от трета държава, които щяха да бъдат субекти за преструктуриране, ако бяха установени в Европейския съюз, е част от една и съща Г-СЗИ, БНБ, съответно Комисията, участва в обсъждането и, когато е целесъобразно и в съответствие със стратегията за преструктуриране на Г-СЗИ, съгласува прилагането на чл. 72д от Регламент (ЕС) № 575/2013, както и корекциите за свеждане до минимум или премахване на разликата между сбора на сумите по чл. 69е, ал. 4, т. 1 и по чл. 12а, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 за отделните субекти за преструктуриране или субекти от трети държави, и сбора от сумите по чл. 69е, ал. 4, т. 2 и по чл. 12а, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 575/2013.“ 2. В ал. 7 след думите „държави членки“ се добавя „или трети държави“, а след думите „експозиции между“ се добавя „различни“. 3. Алинея 8 се изменя така: „(8) В случаите по ал. 6 сборът от сумите по чл. 69е, ал. 4, т. 1 и по чл. 12а, буква „а“ от Регламент (ЕС) № 575/2013 за отделните субекти за преструктуриране или субекти от трети държави, които щяха да бъдат субекти за преструктуриране, ако бяха установени в Европейския съюз, не може да бъде по-малък от сбора от сумите по чл. 69е, ал. 4, т. 2 и по чл. 12а, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 575/2013.“ 4. Алинея 15 се отменя. § 9. В чл. 72в, ал. 1, т. 2 думите „28в“ се заменят с „28б“. § 10. В чл. 84, ал. 5 накрая се добавя „в разумен срок след получаване на уведомлението“. § 11. В заглавието на чл. 90 накрая се добавя „и приемливи задължения“. § 12. В чл. 91, ал. 5 след думите „преобразуване на капиталови инструменти“ се добавя „или приемливи задължения по чл. 89, ал. 5“, а след думите „тези 2 капиталови инструменти“ се добавя „или приемливи задължения“. § 13. В чл. 101, ал. 6 думата „влогове“ се заменя с „отговарящи на условията влогове и по-специално влогове“. § 14. В чл. 122 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Когато институция или предприятие майка от трета държава има институция - дъщерно дружество или предприятие майка от Европейския съюз, лицензирани в Република България, както и дъщерни дружества или предприятия майки от Европейския съюз, установени в други държави членки, или значим клон, установен в Република България, както и значими клонове, установени в други държави членки, съответният орган за преструктуриране по чл. 2, ал. 1 или по чл. 3, ал. 1 и органите за преструктуриране на държавите членки, в които са установени дъщерните дружества, предприятията майки от Европейския съюз и значимите клонове създават европейска колегия за преструктуриране.“ 2. В ал. 5 думата „институции“ се заменя с „предприятия“. § 15. В допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 1 се създава т. 5б: „5б. „Г-СЗИ субект“ е понятие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 136 от Регламент (ЕС) № 575/2013.“ 2. В § 4 след думите „(ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета“ съюзът „и“ се заменя със запетая, а накрая се добавя „и на Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2014/59/ЕС по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (ОВ L 275/1 от 25 октомври 2022 г.).“. § 16. В приложение № 5 към чл. 28а, в т. 3, букви от „а“ - „г“ след думите „чл. 69б – 69е“ се добавя „изразен като процентен дял от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с чл. 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013“ и се поставя запетая. 3 § 17. Навсякъде в закона думите „чл. 31, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1093/2010“ се заменят с „чл. 31, параграф 2, буква „в“ от Регламент (ЕС) № 1093/2010“. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 18. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 22, 41, 50, 61, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33 и 95 от 2016 г., бр. 91 и 103 от 2017 г., бр. 20 и 22 от 2018 г., бр. 33 и 83 от 2019 г., бр. 12 от 2021 г.; Решение № 8 от 2021 г. на Конституционния съд на РБ - бр. 48 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 11 се правят следните изменения: а) в ал. 3 думите „назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 временни синдици“ се заменят с „лицата, които са представлявали банката към датата на решението на Централната банка за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност, а в случай на назначени от Централната банка квестори по чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции – от лицата, които са представлявали банката преди назначаването на квестори“; б) в ал. 7 думата „банката“ се заменя с „лицата по ал. 3 и 4“. 2. В чл. 12а: а) в ал. 2, т. 1 думите „отнета лицензия“ се заменят с думите „отнет лиценз“ и след тях се добавя „с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3“; б) в ал. 6 изречение трето се заличава. 3. В чл. 13, ал. 4 след думите „на фонда“ се поставя запетая и се добавя „на лицата по чл. 11, ал. 3 и 4“. 4. В чл. 16, ал. 1, изречение трето думите „квесторите или временните синдици на банката и Централната банка“ се заменят със „страните по делото“. 5. В чл. 29, ал. 1, т. 7 думите „или по предложение на министъра на финансите“ се заличават. 6. В чл. 32, ал. 6 изречение трето се заличава. 4

Проект! МОТИВИ към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници С проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗИД на ЗВПКИИП) се предвиждат изменения и допълнения в националната правна рамка на преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници. I. Основни изменения, предлагани в ЗИД на ЗВПКИИП 1. Изменения, свързани с Регламент (ЕС) 2022/2036 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 и Директива 2014/59/ЕС по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (Регламент (ЕС) 2022/2036) С Регламент (ЕС) 2022/2036 се въвеждат изменения в Регламент (ЕС) № 575/20131 (чл. 1 от Регламент (ЕС) 2022/2036) и Директива 2014/59/ЕС2 (чл. 2 от Регламент (ЕС) 2022/2036) във връзка с така наречения „подход за верижните структури“. Този подход включва конкретни правила за непряко записване на инструменти, приемливи за изпълнението на вътрешното минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИСКПЗ) в рамките на групи за преструктуриране, като по този начин се предотвратява двойното отчитане на тези инструменти и се осигурява функционирането на механизмите за поемане на загуби и рекапитализация в рамките на групата. 1 Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (Регламент (ЕС) № 575/2013). 2 Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета. 1 Регламент (ЕС) 2022/2036 е насочен към осигуряване на съответствие на разпоредбите на Регламент (ЕС) № 575/2013 с тези на Директива 2014/59/ЕС по отношение на изчисляването на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения за глобалните системно значими институции (Г-СЗИ) със стратегия за преструктуриране с множество входни точки. Доколкото измененията на Регламент (ЕС) № 575/2013 имат пряко и непосредствено действие на територията на Република България, проектът на ЗИД на ЗВПКИИП предвижда само изменения въвеждащи изискванията на чл. 2 от Регламент (ЕС) 2022/2036 относно промените в Директива 2014/59/ЕС. По-конкретно, в съответствие със Стандарта относно общия капацитет за поемане на загуби се предлагат изменения в чл. 69e, ал. 4 и чл. 71, ал. 6-8 от ЗВПКИИП, според които при изчисляване на изискванията за собствен капитал и приемливи задължения за Г-СЗИ със стратегия за преструктуриране с множество входни точки, се вземат предвид и всички субекти от трети държави, които са част от Г-СЗИ и които, ако бяха установени в Европейския съюз, биха били субекти за преструктуриране. Наред с това, чрез посочените изменения се осигурява и прилагането на режима на приспаданията на позиции в приемливи за вътрешно МИСКПЗ инструменти по чл. 72д от Регламент (ЕС) № 575/2013. Изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2036 следва да бъдат въведени в националното законодателство в срок до 15 ноември 2023 г. 2. Отстраняване на непълноти и прецизиране на разпоредби от ЗВПКИИП Със законопроекта се предлагат технически и редакционни изменения на разпоредби от ЗВПКИИП, обусловени от установени в хода на прилагането на нормативния акт неточности, както и непълноти при въвеждането в националното законодателство на Директива 2014/59/ЕС. Наличието на несъответствия между разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС и съответните от ЗВПКИИП създава предпоставки за неправилно прилагане на рамката за преструктуриране. В чл. 52а, ал. 3 и чл. 101, ал. 6 думата „влогове“ се заменя с „отговарящи на условията влогове и по-специално влогове“ с оглед синхронизиране на разпоредбата с определението на понятието за „отговарящи на условията депозити“ съгласно чл. 2, параграф 1, точка 4 от Директива 2014/49/ЕС. На следващо място, в чл. 55, ал. 5, т. 7, в чл. 91, ал. 5 и в заглавието на чл. 90 се добавят думите „и приемливи задължения по чл. 89“, тъй като правомощието по чл. 89 от 2 ЗВПКИИП се отнася до обезценяване и преобразуване на капиталови инструменти и приемливи задължения, а не само на капиталови инструменти. Също така, се предлага допълнение съгласно което при определяне на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения по чл. 69а, в хипотезата на ал. 9, органът за преструктуриране следва да прилага изискванията на ал. 7 и 8 от същия член, а не само на ал. 7, както е в настоящата редакция. В допълнение, разпоредбата на чл. 122, ал. 1 относно европейските колегии за преструктуриране е прецизирана, така че да отговоря на съответната разпоредба от Директива 2014/59/ЕС. В приложение № 5 към чл. 28а, в т. 3, букви „а“ – „г“ след думите „чл. 69б – 69е“ се добавя уточнението „изразен като процентен дял от общата рискова експозиция, изчислена в съответствие с член 92, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013“. С въвеждането на това пояснение разпоредбата се прецизира и се привежда в стриктно съответствие с чл. 16a, параграф 6, ал. 1, т. а) – г) от Директива 2014/59/ЕС. 3 . Изменения в други закони, предлагани в ЗИД на ЗВПКИИП В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото „„Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ (жалба № 7031/2005) (МБТР срещу България) и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу Република България от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), приета с Решение на Министерския съвет № 586 / 06.08.2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка. 3.1. Изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „МБТР срещу България“ По делото „МБТР срещу България“ е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) по отношение правната рамка, приложена към банката-жалбоподател във връзка с процесуалните гаранции при отнемането на банковия ѝ лиценз. По делото е констатирано нарушение и на чл. 6, § 1 от Конвенцията по отношение на липсата на адекватно процесуално представителство на банката в производството по несъстоятелност, тъй като в рамките на процедурата по откриване на производство по несъстоятелност банката е била 3 представлявана, както се изисква по закон, единствено от квестори, определени от Българска народна банка (БНБ). Действащата нормативна рамка и по-конкретно чл. 11, ал. 3 от ЗБН предвижда, че банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗБН временни синдици, или от упълномощени от тях лица. Чл. 11, ал. 4 от ЗБН предвижда ограничена възможност за встъпване в производството по разглеждане на искането на БНБ за акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала на банката. За акционерите обаче не е предвидена възможност за обжалване на решението на съда по чл. 13, ал. 1 от ЗБН, с което се открива производството по несъстоятелност, обявява се неплатежоспособността на банката, определя се началната ѝ дата, банката се обявява в несъстоятелност, правомощията на органите ѝ се прекратяват и др. В тази връзка, през юни 2018 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа прие решение с конкретни препоръки към България за изпълнение на горецитираното решение и отново прикани българските власти да приемат законодателни мерки, регламентиращи независимото представителство на банката в производството по несъстоятелност в съответствие с Конвенцията. Междувременно, през декември 2020 г. ЕСПЧ комуникира на българската държава жалби № 46564/15 и № 68140/16 – „Корпоративна търговска банка“ АД срещу България, които съдържат сходни оплаквания във връзка с правото на собственост и на справедлив съдебен процес. На 30.08.2022 г. ЕСПЧ постанови решението по делото „Корпоративна търговска банка“ АД срещу България“, по което наред с нарушение на чл. 1, Протокол № 1 към Конвенцията е установено и нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията, тъй като интересите на КТБ не са били надлежно представлявани в производството за откриване на производство по несъстоятелност. В решението ЕСПЧ се произнася съгласно чл. 46, § 1 и § 2 от Конвенцията, предписвайки конкретни общи мерки, които да бъдат взети на национално ниво. В тази връзка след анализ на приложимото законодателство, ЕСПЧ изрично изтъква, че нарушението на чл. 6, § 1 от Конвенцията, свързано с начина на представителство на „Корпоративна търговска банка“ АД в процедурата за откриване на производство по несъстоятелност, произтича пряко от разпоредбите на чл. 11, ал. 3 ЗБН (обн. ДВ бр. 92/2002 г.) и чл. 16, ал. 1, in fine от ЗБН (§ 209 от решението). 4 Предвид изложеното, с изменението на ЗБН се цели изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „МБТР срещу България“ и гарантиране правото на защита в производство по несъстоятелност, като се предвиди, че банката се представлява по делото от лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори. За тези лица, както и за акционерите с повече от 5 на сто от капитала на банката, които могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ, е предвидена нормативна възможност да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност. В закона е уредено и призоваването на тези лица за делото, както и задължение на съда да им изпрати препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност. 3.2 Изменения свързани с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка С промените в ЗБН, в сила от 24.03.2015 г. (ДВ, бр. 22 от 2015 г.), в чл. 29, ал. 1, т. 7 е предвидена допълнителна възможност Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фондът) да освобождава синдика по предложение на министъра на финансите, когато синдикът не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредиторите. Същевременно не е предвиден ред, по който министърът на финансите да следи за изпълнението на тези задължения, съответно за действия на синдика, с които последният би могъл да застраши интересите на кредиторите, нито правомощия в тази насока. Единственият документ, от който министърът се информира за дейността на синдика, е месечният му отчет (съгласно чл. 12а, ал. 6 и чл. 32, ал. 6 от ЗБН, ФГВБ публикува месечния отчет на временния синдик / синдика на интернет страницата си без информацията, защитена със закон, и същият отчет се изпраща на министъра на финансите). Описаната промяна в чл. 29, ал. 1, т. 7 от закона е конюнктурна и не съответства на логиката на цялостната уредба на отношенията във връзка с банковата несъстоятелност и правомощията на органите на несъстоятелността, включително не отчита спецификите на техния статут. Също така, ФГВБ е самостоятелно и независимо юридическо лице, създадено със Закона за гарантиране на влоговете в банките, чиято дейност се подчинява на изискванията на закона. Фондът е единственият орган, оправомощен да осъществява контрол относно законосъобразното и целесъобразното упражняване на правомощията на синдиците. Наред с друго, тези правомощия на ФГВБ са в пряка връзка с общата му функция да защитава интересите на кредиторите в производството по несъстоятелност на 5 банка, както и се основават на факта, че Фондът е най-големият кредитор в производство по несъстоятелност на банка. С предложените промени се цели постигане на консистентност на уредбата, съобразена с характера и правомощията на отделните органи, като се отменят неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по банкова несъстоятелност. II. Финансови средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени със ЗИД на ЗВПКИИП не водят до въздействие върху държавния бюджет на Република България. Предлаганите със законопроекта изменения не водят до увеличаване на административната тежест за заинтересованите страни. За прилагането на предложените нормативни промени не са необходими други мерки и не възникват допълнителни ангажименти, включително финансови, за органите и структурите, участващи в процеса. III. Очаквани резултати от прилагането Въвеждането в националното законодателство на измененията, предвидени в Директива 2014/59/ЕС по силата на Регламент (ЕС) 2022/2036, цели развиване и адаптиране на действащата към момента правна уредба към приетото европейско законодателство. Новите хармонизирани правила ще осигурят съответствие между предвидените в Регламент (ЕС) № 575/2013 пруденциални изисквания за изчисляване на собствения капитал и приемливите задължения на Г-СЗИ със стратегия за преструктуриране с множество входни точки и регламентацията на МИСКПЗ за всички кредитни институции, установена в Директива 2014/59/ЕС. Също така, ще гарантират, че непрякото записване на собствен капитал и приемливи задължения за целите на изпълнението на вътрешното МИСКПЗ се извършва по обоснован от пруденциална гледна точка ред, като се предотвратява двойното отчитане на приемливи за целите на вътрешното МИСКПЗ инструменти и се осигурява функционирането на механизмите за поемане на загуби и рекапитализация в рамките на групата. С влизане в сила на предложените изменения и допълнения на ЗВПКИИП кредитните институции и инвестиционните посредници, лицензирани в Република България, ще функционират при нормативни условия, които са хармонизирани с условията в другите държави членки на Европейския съюз. Това от своя страна е в интерес на правната сигурност и единния пазар в ЕС. 6 В допълнение, приемането на предложените изменения и допълнения в ЗВПКИИП, целящи прецизиране на нормативната уредба, ще осигурят пълна хармонизация с европейското законодателство. С приемането на предложените с предходните и заключителни разпоредби на законопроекта изменения в ЗБН ще се постигне съобразяване на правната рамка в областта на банковата несъстоятелност с Конвенцията, като по този начин ще гарантира правото на защита на банка в производство по несъстоятелност. Наред с това ще бъде гарантирана независимостта на ФГВБ като контролен орган в производството по банкова несъстоятелност и ще бъде постигната по-голяма яснота относно компетентните органи в производството по банкова несъстоятелност. IV. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Съгласно чл. 1, параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г. установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (Директива (ЕС) 2015/1535), същата не се прилага за правилата, свързани с въпросите, които са предмет на законодателството на Съюза в областта на финансовите услуги, както са изброени неизчерпателно в приложение II към посочената директива. Наред с това, в законопроекта не се съдържат елементи и правила, които имат характеристиките на технически регламент по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535, включително няма технически спецификации, отнасящи се до предлагани на пазара продукти или услуги. В резултат на изложеното, не се налага нотифициране до Европейската комисия на посочения законопроект. 7

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и Закона Становище по ред: Единствено съгласуване допълнение на преструктуриране за възстановяване и на кредитни Номер дата: 7 .7 .2 0 2 3 г . 0 4 .0 1 - 1 8 5 / 0 7 .0 7 .2 0 2 3 г . X институции и инвестиционни посредници и S i g n e d b y : V i o l e t a P e t r o v a Y o r d a n o v a В отговор на №: 03-00-513/30.06.2023 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и Устройствения правилник на неговата администрация на Министерския съвет I. В раздел набор от неговото/тяхното възможно ли е промяна в (например нормативна задължителните актове от правото акт или анализи въпроси са подпомагат повече яснота при представянето (например като II. Напомняме, 30 дни и само III. Източниците се опишат в Относно раздел 1 „Проблем/проблеми 1 от образеца на частична въпроси (1.1. Кратко възникване. По възможност проблемът да се реши в организацията на работа и/или съвместни инспекции между рамка не позволява действия, произтичащи на ЕС, 1.5. Посочете за изпълнението на неразделна част от минималното представянето на информацията предлагаме информацията в на всеки от проблемите под всеки от въпросите се Относно раздел 7 „Консултации“: че срокът за консултациите при извънредни обстоятелства Относно раздел 11 „Информационни на информация, които раздел 11 с посочване на за решаване“: предварителна оценка на опишете проблема/проблемите посочете числови рамките на съществуващото чрез въвеждане на нови няколко органа и др.), 1.3. решаване на от нормативни актове дали са извършени последващи политиката и какви са съдържание на по всеки от проблемите. този раздел да се структурира има отговор на всеки даде съответен отговор по по чл. 26 от Закона този срок може да бъде източници“: са използвани за извършване хиперлинкове за достъп до въздействието е включен и причините за стойности, 1.2. Посочете законодателство чрез технологични възможности Посочете защо действащата проблема/проблемите,1.4.Посочете от по-висока степен или оценки на нормативния резултатите от тях?). Тези раздела, а отговорите им Във връзка с това и за така, че да е ясно, че от подпомагащите въпроси всеки от проблемите). за нормативните актове е намален. на оценката, следва да ресурсите, налични в интернет. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 IV. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 7.7.2023 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov (ИСКРЕН ИВАНОВ)

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството Периода 01 януари – 31 декември 2024 г. Лице за контакт: Валентин Точев – началник отдел „Анализ на данъчната политика и счетоводно Телефон и ел. поща: 0298592862 V.tochev@minfin.bg законодателство“, дирекция „Данъчна политика“ 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за стойности. Проблем 1 „Задължение за транспониране на парламент и на Съвета от 14 декември 2022 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива отношение на отчитането на предприятията във Като част от стратегията за растеж „Европейски ангажимент за преразглеждане на разпоредбите (Счетоводната директива), отнасящи се до отчитането В своя „План за действие: Финансиране за постигане на следните цели: пренасочване на да се постигне устойчив и приобщаващ рискове, произтичащи от изменението на климата, околната среда и от социални проблеми, и ориентираност във финансовата и икономическата цели е оповестяването от определени категории информация за устойчивостта. Действащите до промените разпоредби на нефинансова информация от определени големи информация относно екологични и социални правата на човека, подкупите и корупцията. Тази ползвателите ѝ (инвеститорите, гражданското съпоставима, надеждна, леснодостъпна и нефинансова информация за инвеститорите и рискове, възпрепятства финансовите потоци към устойчивостта, и поражда недоверие в обществото Предприятията от своя страна понасят ненужни отчитат, а заинтересованите лица искат публикуваната от предприятието. Една от конкретика в Директива 2013/34/ЕС, както и отчитането на информацията за устойчивостта. Една от целите на инициативата е да се гарантира, информация и тя е относима, съпоставима, надеждна, неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския година за изменение на Регламент (ЕС) № 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по връзка с устойчивостта “ зелен пакт“ Европейската комисия пое на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на нефинансовата информация. устойчив растеж“, Комисията определи мерки за капиталовите потоци към устойчиви инвестиции, за икономически растеж, управление на финансовите изчерпването на ресурсите, влошаването на насърчаване на прозрачността и дългосрочната дейност. Предпоставка за изпълнението на тези предприятия на актуална, съпоставима и надеждна Директивата 2013/34/ЕС относно оповестяването на предприятия изискваше оповестяване на въпроси и въпроси, свързани със служителите, информация не отговаряше на потребностите на общество и други), не беше достатъчно относима, използваема. Липсата на адекватна и полезна гражданското общество създава инвестиционни дейности, насочени към справяне с кризата с относно отговорността на предприятията. разходи, тъй като не са сигурни какво трябва да допълнителна информация като добавка към причините за това беше липсата на гъвкавост и различните стандарти и правила, приложими за че предприятията публикуват нефинансова леснодостъпна и използваема, като в същото 2 време се намалят ненужните разходи за съставителите чрез хармонизиране на стандартите. Благодарение на инициативата ще се засилят социалните връзки между предприятията и обществото, тъй като предприятията ще станат по-отговорни за въздействието на дейността си върху обществото и околната среда. Директивата изменя и допълва задълженията за изготвяне на декларация с нефинансова информация, произтичащи от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (Счетоводната директива). Тъй като за все повече заинтересовани лица терминът „нефинансова“ е неточен, защото предполага, че въпросната информация не е от финансово значение, което все по-често не е така, е възприет терминът „информация за устойчивостта“. Въвежда се изискване за оповестяване на основни нематериални ресурси в доклада за дейността и обяснение как бизнес моделът на предприятието зависи от тях, и как те са източник на създаване на стойност за предприятието. Разширява се обхватът на предприятията, като се предвижда отчет за устойчивостта да се изготвя от всички големи предприятия, както и малки и средни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС, с изключение на микропредприятията. Отчет за устойчивостта се изисква да бъде публикуван и от предприятия от трети страни, които генерират повече от 150 млн. евро нетни приходи от продажби в ЕС. Разпоредбите следва да влязат в сила поетапно за различните видове предприятия. Разширява се и обхватът на информацията. С оглед постигане на хармонизирано отчитане във връзка с устойчивостта в целия ЕС, директивата предоставя правомощие на Комисията да приема делегирани актове за осигуряване на единни европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. Целта е да се постигне статут на информацията за устойчивостта, еквивалентен на статута на финансовата информация. За малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар е предвидена възможността да се отчитат в съответствие със стандарти, които са пропорционални на техните капацитет и ресурси и съответстват на мащаба и сложността на техните дейности. Отделен пакет стандарти е предвиден по отношение на отчитането на устойчивостта от предприятия от трети страни, които следва да отразяват специфичните за тях особености. Отчетът с информация за устойчивостта се изисква да е разграничима, отделна част от доклада за дейността. Той трябва да бъде изготвен и представен в машинночетим единен електронен формат съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 от 17 декември 2018 г. за допълнение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти за определянето на единния електронен формат за отчитане (Делегиран регламент (ЕС) 2019/815). Въвежда се и изискване отчетите за устойчивостта, като част от доклада за дейността, да бъдат проверявани от т.нар. доставчици на услуги за изразяването на сигурност. Република България е задължена да транспонира разпоредбите на Директивата в националното законодателство в срок до 6 юли 2024 година. По този начин ще бъде синхронизирана нормативна уредба в България с разпоредбите на Директива 2022/2464/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Със законопроекта се въвеждат нови и допълнителни изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта, които не е възможно да бъдат изпълнени с прилагане на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията при идентифицирането на нефинансовата информация, изготвянето на декларация за нефинансовата информация и публикуването ѝ, както и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. За постигане на целите, заложени в Директива 2022/2464/ЕС и във връзка със задължението на България за транспониране на нейните разпоредби, изменящи Директива 2013/34/ЕС, е изготвен 3 законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (ЗИД на ЗСч). Законопроектът предвижда оповестяване на информация за основни нематериални ресурси в доклада за дейността и обяснение как бизнес моделът на предприятието зависи от тях, и как те са източник на създаване на стойност за предприятието. Изменят се Раздел III с ново наименование „Отчет за устойчивостта“, Раздел IV „Консолидиран отчет за устойчивостта“ и се създава на нов Раздел IVа „Отчет за устойчивостта за предприятия от трети държави“ в Глава седма „Годишни доклади“. Измененията уреждат реда и начина за изготвяне и публикуване на отчет за устойчивостта от задължените предприятия. Задължението влиза в сила поетапно за различните предприятия в обхвата на закона. Първата отчетна година, за която в доклада за дейността на предприятията се включва отчет за устойчивостта е, както следва: - 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група, която към 31 декември на отчетния период; - 2025 г. за големите предприятия, както и предприятия майки на голяма група, различни от посочените в предходния параграф; - 2026 г. за малки и средни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар, с изключение на микропредприятията, малки и несложни кредитни институции каптивни застрахователни предприятия по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Кодекса за застраховането и каптивни презастрахователни предприятия по смисъла на чл. 14, ал. 2 от Кодекса за застраховането; Отчетът за устойчивостта следва да се изготви като отделен, ясно разграничим раздел от доклада за дейността. Изисква се той да бъде изготвен и публикуван в машинночетим единен електронен формат съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2019/815. Законът изисква по- подробно, в сравнение с настоящите изисквания, описание и отчитане на въпросите на устойчивостта относно опазването на околната среда, социалните права и правата на човека. В допълнение предприятията трябва да предоставят и информация за управленските въпроси и факторите на устойчивост. Информацията включва и планове за гарантиране, че бизнес моделът и стратегията на предприятието са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий в съответствие с Парижкото споразумение, поставените цели за намаляване на парниковите газове, описание на ролята на управителните и надзорните органи във връзка с въпросите на устойчивостта, основните действителни или потенциални въздействие, свързани със собствените дейности на предприятието и неговата верига на стойност. Информацията трябва да обхваща краткосрочния, средносрочния и дългосрочния времеви хоризонт, когато е приложимо. Въвежда се задължение за ръководителя на предприятието да информира представителите на работниците на подходящо ниво и да обсъжда с тях съответната информация и средствата за получаването и проверката на информацията за устойчивостта. За малките и средни предприятия изискуемата информация е по-ограничена с оглед техния капацитет и възможности. Законът предвижда възможност за освобождаване от задължението за изготвяне на отчет за устойчивостта при определени условия, както за предприятия с майки, регулирани от законодателството на държави членки на ЕС, така и за такива с майки от трети страни. Докладът за дейността, който съдържа отчет за устойчивостта, се изисква да бъде изготвен в съответствие с европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, включително стандартите за малки и средни предприятия, приети с делегирани актове на Европейската комисия. Със закона се въвежда ново изискване за проверка на информацията за устойчивостта от т. нар. доставчик на услуги за изразяване на сигурност. Новият раздел IVа „Отчет за устойчивостта за предприятия от трети държави“ въвежда изискване за големи дъщерни предприятия, малки и средни дъщерни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар и клонове с нетни приходи от продажби надвишаващи 40 млн. евро, чиито предприятия майки са регулирани от законодателството на трети страни и 4 генерират нетни приходи от продажби в ЕС над 150 млн. евро, да публикуват отчет за устойчивостта, изготвен в съответствие със стандарти за отчитане на предприятията от трети страни, приети с делегиран акт на Европейската Комисия. Първата отчетна година, за която тези дъщерни предприятията и клонове следва да публикуват такъв отчет за устойчивостта е 2028 г. Разпоредбите на закона следва да влязат в сила от 6 юли 2024 г. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата досега нормативна рамка не е достатъчна, за да се отговори на нуждите от сравнима, достъпна, относима, надеждна и полезна информация за потребителите. Също така, сега действащият закон е с много по-тесен обхват, както по отношение на задължените за отчитане на нефинансова информация предприятия, така и по отношение на съдържанието на информацията, и не предвижда хармонизирани стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Законопроектът е изготвен във връзка със задължението на Република България за транспониране на Директива 2022/2464/ЕС, чрез която се разширява обхватът на предприятията, които следва да изготвят отчет за устойчивостта, въвежда се изискване за изготвяне на отчет за устойчивостта съгласно хармонизирани европейски стандарти, в машинночетим електронен формат и се изисква информацията да бъде придружена от доклад от доставчик на услуги за изразяване на сигурност. За първи път се въвежда изискване отчет за устойчивостта да се публикува и от предприятия от трети страни, чиито нетни приходи от продажби в ЕС надвишават 150 млн. евро. В тази връзка, със законопроекта са предложени и допълнения в Закона за корпоративното подоходно облагане, с оглед необходимостта от предоставяне на информация от дъщерните предприятия и клоновете на предприятия от трети държави за нетните приходи от продажби на предприятията от трети държави. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последващи оценки на нормативния акт не са извършвани. Проблем 2 „Задължение за транспониране на Делегирана Директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите“ 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съгласно чл. 3, параграф 13 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, с оглед на извършването на корекции за отчитане на последиците от инфлацията Комисията, най-малко на пет години, прави преглед и по целесъобразност изменя чрез делегирани актове праговете за определяне на категориите предприятия и групи. В тази връзка, предвид значителната инфлация през 2021 г. и 2022 г. Комисията преразгледа финансовите показатели за категоризиране на предприятията според размера им. По данни на Евростат, натрупаната за периода 1 януари 2013 г. до 31 март 2023 г. инфлация достигна 24.3% в еврозоната и 27.2% в ЕС като цяло. Поради това Комисията стигна до заключението, че за отчитане на инфлацията е необходимо праговете за категории предприятия и групи да бъдат изменени с 25% и закръглени. Делегираната директива 2023/2775/ЕС изисква праговете за категориите предприятия и групи да бъдат изменени, както следва: ✓ за микропредприятия: 5 - балансова стойност на активите - 450 хил. евро; - нетни приходи от продажби – 900 хил. евро; ✓ за малки предприятия: - балансова стойност на активите – 5 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 10 млн. евро; Делегираната директива допуска държавите членки да определят прагове по-високи от посочените, но не по-високи от 7.5 млн. евро за балансова стойност на активите и 15 млн. евро за нетни приходи от продажби. ✓ за средни предприятия предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро; ✓ за големи предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро; ✓ за малки групи предприятия предприятия: - балансова стойност на активите – 5 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 10 млн. евро; Делегираната директива допуска държавите членки да определят прагове по-високи от посочените, но не по-високи от 7.5 млн. евро за балансова стойност на активите и 15 млн. евро за нетни приходи от продажби. ✓ за средни групи предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро; ✓ за големи групи предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро. Разпоредбите на директивата се прилагат за отчетната 2024 г. като се допуска и по-ранно прилагане – за отчетната 2023 г., по преценка на държавите членки. Измененията следва да влязат в сила до 24 декември 2024 г. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Праговете за определяне на категориите предприятия и категориите групи предприятия са определени в Закона за счетоводството, поради което се налага и неговото изменение. Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна на организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Със законопроекта се променят размерите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи за продажби за определяне на категориите предприятия и групи предприятия. Съгласно разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС държавите членки, чиято официална валута не е евро, при конвертиране на сумите от евро в национална валута се допуска увеличение или намаление с не повече от 5% за получаване на закръглена сума в национална валута (чл. 3, параграф 9). В тази връзка, размерите на показателите са конвертирани от лева в евро и закръглени до цяло число с увеличение от средно 2.26%. Законът въвежда следните прагове за определяне на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби: ✓ за микропредприятия: - балансова стойност на активите - 900 хил. лева; - нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева; ✓ за малки предприятия: - балансова стойност на активите – 10 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 20 млн. лева; ✓ за средни предприятия предприятия: 6 - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева; ✓ за големи предприятия: - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева; ✓ за малки групи предприятия предприятия: - балансова стойност на активите – 900 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева; ✓ за средни групи предприятия: - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева; ✓ за големи групи предприятия: - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева. Целта е да се отчете инфлацията през изминалите 10 години от приемане на Счетоводната директива и влизането в сила на новия Закон за счетоводството, и да се позволи на предприятията да се възползват от актуализирани прагове възможно най-скоро. Това ще доведе до намаляване на административната тежест, тъй като хипотеза на смяна на категорията на предприятията от по- голяма в по-малка ще им даде възможност за изготвяне на съкратени годишни финансови отчети и отпадане на задължения за изготвяне на някои видове доклади. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Законопроектът е изготвен във връзка със задължението на Република България за транспониране на Делегирана директива 2023/2775/ЕС, чрез която се изменят показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби за определяне на категориите предприятия и групи предприятия. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последващи оценки на нормативния акт не са извършвани. 2. Цели: Цел 1 „Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта.“ С цел да се задоволят потребностите от информация за устойчивостта е необходимо да се гарантира, че предприятията публикуват такава информация и че тя е относима, съпоставима, надеждна и лесна за достъп и ползване. В допълнение, хармонизирането на изискванията и стандартите за отчитане на устойчивостта се очаква да доведе до намаляване на ненужните разходи за съставителите, създавайки възможност за инвеститорите да оценяват, свързаните с устойчивостта рискове и въздействието на инвестициите по-успешно. Благодарение на инициативата ще се засилят социалните връзки между предприятията и обществото, тъй като предприятията ще станат по-отговорни за въздействието си върху обществото и околната среда. Цел 2 „Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади.“ Съгласно направеният от Европейската комисия преглед за отчитане на последиците от инфлацията и предвид значителните ѝ равнища през 2021 г. и 2022 г. бяха преразгледани финансовите показатели за категоризиране на предприятията според размера им. По данни на 7 Евростат, натрупаната за периода 1 януари 2013 г. до 31 март 2023 г. инфлация достигна 24.3% в еврозоната и 27.2% в ЕС като цяло. Поради това Комисията стигна до заключението, че за отчитане на инфлацията е необходимо праговете за категории предприятия и групи да бъдат изменени с 25% и закръглени, за което, своеобразно своите правомощия, тя прие Делегирана директива 2023/2775/ЕС. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 3.1. По Проблем 1: 1. Големи предприятия от обществен интерес с персонал над 500 души – около 50 бр. предприятия; 2. Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група и са с персонал над 500 души – около 20 бр. предприятия; 3. Всички останали големи предприятия, извън посочените в т. 1 – около 610 бр. предприятия; 4. Всички останали предприятия майки на големи групи, извън посочените в т. 2 – около 150 бр. предприятия; 5. Малки и средни предприятия от обществен интерес, които не са микропредприятия, и чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регистриран пазар в ЕС – около 110 бр. предприятия; 6. Регистрираните одитори, в качеството им на изпълнители на услугите по задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта – около 700 регистрирани одитори (физически лица) и 90 одиторски дружества; 7. Инвеститори; кредитори; служители и работници; граждани и граждански организации. Данните за броя на заинтересованите лица са взети от годишните финансови отчети за 2021 г. Очаква се при промяната на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби за определяне на категориите предприятия и групи съгласно разпоредбите на Делегирана директива 2023/2775/ЕС на Комисията броят на предприятията, задължени да изготвят отчет за устойчивостта, да намалее с почти 20 на сто до общо около 780 предприятия. 3.2. По проблем 2: 1. Всички предприятия, които попадат в обхвата на ЗСч и са задължени да водят счетоводна отчетност (454 481 бр. предприятия по данни на НСИ за 2022 г.), от които около 3698 предприятия ще сменят категорията си, както следва: ✓ Броят на микропредприятията се очаква да се увеличи от 424 632 съгласно действащото в момента законодателство на 428 330 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби; ✓ Броят на малките предприятията се очаква да намалее от 25 999 съгласно действащото в момента законодателство на 22 796 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби; ✓ Броят на средните предприятията се очаква да намалее от 3 111 съгласно действащото в момента законодателство на 2 761 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби; ✓ Броят на големите предприятията се очаква да намалее от 739 съгласно действащото в момента законодателство на 594 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби. 2. Счетоводители и счетоводни предприятия – около 26 500 наети лица по трудово и служебно правоотношение по данни на НСИ за 2022 г.; 8 3. Регистрирани одитори и одиторски дружества (членове на Институт на дипломираните експерт- счетоводители), извършващи задължителен независим финансов одит по закон (общо около 790 бр.); 4. Контролни органи – Национална агенция за приходите, АДФИ, Сметна палата; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Задължение за транспониране на Директива 2022/2464/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта “ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При Вариант 1 „Без действие“ няма да бъде актуализирана и синхронизирана нормативната уредба в Република България с разпоредбите на Директива 2022/2464/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. Няма да бъде постигната целта на директивата за осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и че информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена при прилагане на хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. При неспазване на задължението за транспониране на Директива 2022/2464/ЕС, както и при неспазването на посочения за това срок, определен в самата директива, ще настъпят предпоставки за започване на наказателна процедура срещу Република България на основание чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ не се очакват положителни (икономически/социални/екологични) въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Неактуализираната нормативна уредба ще лиши заинтересованите страни от възможността за прилагане на хармонизирани правила и стандарти за отчитане на устойчивостта и наличие на относима, съпоставима, надеждна, леснодостъпна и използваема информация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1 „Без действие“ няма да окаже въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 9 Вариант 2 „Приемане на промени в Закона за счетоводството във връзка с транспонирането на Директива (ЕС) 2022/2464“: Описание: Ще бъде актуализирана и синхронизирана нормативна уредба в Република България с разпоредбите на Директива 2022/2464/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта и ще се осигури възможност за постигане на целите, заложени в директивата. Големите предприятия, както и малките и средни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС, ще бъдат задължени да изготвят и публикуват отчет за устойчивостта като част от доклада за дейността в машшинночетим единен електронен формат съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2019/815. Отчетите за устойчивостта ще се изготвят на хармонизирана основа чрез прилагане на стандарти за отчитане на информация във връзка с устойчивостта, което ще осигури сравнима, достъпна, полезна и надеждна информация за заинтересованите лица. За осигуряване на допълнителни гаранции за това, отчетите за устойчивостта ще подлежат на задължителен ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта от регистрирани одитори. При неизпълнение на задълженията за изготвяне и публикуване на отчет за устойчивостта, както и неизпълнение на задължение за извършване на задължителен ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта, задължените лица подлежат на административна санкция. Чрез изменение на ЗСч ще бъде изпълнено задължението на Република България за въвеждане на разпоредбите на директивата в националното законодателство. За реализацията на този вариант е необходимо да се измени и допълни ЗСч, което няма да доведе до създаване на нови регистри, както и до създаване на нови и засягане на съществуващи регулаторни режими и услуги. Съгласно разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2464 в законопроекта е предвидено задължението за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта, да влезе в сила за отчетната 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетни период надвишават критерия за среден брой през финансовата година от 500 служители, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души. Задължението за изготвяне и публикуване на доклада за останалите предприятия в обхвата на директивата възниква поетапно в следващите отчетни години. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще бъде постигната целта на директивата за осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и че информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна чрез прилагане на хармонизирани европейски стандартите за отчитане на устойчивостта. Очаква се нарастване на корпоративната отговорност към въпросите за опазване на околната среда, социалните въпроси и правата на човека. Предвид нарастващата необходимост от информация за устойчивостта от страна на инвеститорите, в дългосрочен план се очаква разходите за изготвяне на допълнителна информация при поискване значително да намалеят. В резултат на промените ще се даде възможност на инвеститорите да разбират по-добре рисковете и възможностите, които въпросите на устойчивостта пораждат за техните инвестиции, както и въздействията на тези инвестиции върху хората и околната среда. От оповестяваната в годишните доклади информация за устойчивостта ще могат да се възползват и представителите на гражданското общество, включително неправителствените организации и социалните партньори, което ще допринесе за увеличаване на отговорността на предприятията и до насърчаване на диалога по въпросите на устойчивостта. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 10 Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически, социални и екологични въздействия по отношение на заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 2 ще окаже въздействие върху малки и средни предприятия по смисъла на ЗСч, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС. От съображения за пропорционалност и ефективност, изготвянето и публикуването на отчет за устойчивостта от тези предприятия ще е на база стандарти за малки и средни предприятия, приети с делегиран акт на Европейската комисия, при разработването, на които ще бъдат взети предвид техния капацитет и ресурси. Административна тежест: Мярката ще доведе до увеличаване на административната тежест за задължените лица, с оглед допълнителните задължения за предприятията и регистрираните одитори, свързани с възлагане и изпълнение на ангажименти за сигурност по устойчивостта. Липсата на достатъчно подробни данни прави невъзможно изчислението на разходите за задължените предприятия в отсъствието на новите правила. Все пак според разчетите, извършени на ниво ЕС при изготвяне на предложението за директива, използването на стандарти се очаква да доведе до годишни икономии на разходи в дългосрочен план, тъй като ще отпадне потребността от искания за предоставяне на допълнителна информация. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: „Задължение за транспониране на Делегирана Директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите“ * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се измени ЗСч по отношение на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби, няма да бъде отчетена инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и да се осигури възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. Приблизително 3 700 предприятия ще бъдат лишени от възможността да се възползват от облекчена форма на финансова отчетност. При неспазване на задължението за транспониране на Директива 2023/2775/ЕС, както и при неспазването на посочения за това срок, определен в самата директива, ще настъпят предпоставки за започване на наказателна процедура срещу Република България на основание чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ не се очакват положителни (икономически/социални/екологични) въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 11 Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Неактуализираната нормативна уредба ще лиши предприятията от възможността да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади . (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1 „Без действие“ няма да окаже въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Предложението за актуализиране на праговете за категории предприятия и групи предприятия при отчитане на стойностите на инфлацията няма да окаже въздействие върху административната тежест нито за предприятията, нито за администрацията. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на промени в Закона за счетоводството във връзка с транспонирането на Делегирана директива (ЕС) 2023/2775“: Описание: С изменението на ЗСч по отношение на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби ще бъде отчетена инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и ще се осигури възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, както и за намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. Чрез изменение на ЗСч ще бъде изпълнено задължението на Република България за въвеждане на разпоредбите на директивата в националното законодателство. За реализацията на този вариант е необходимо да се измени и допълни ЗСч, което няма да доведе до създаване на нови регистри, както и до създаване на нови и засягане на съществуващи регулаторни режими и услуги. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще бъде постигната целта на директивата за осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, както и за намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. Приблизително 3 700 предприятия ще преминат към по-малка категория, което ще им даде възможност да се възползват от облекчена форма на финансова отчетност. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически, социални и екологични въздействия по отношение на заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложените изменения в ЗСч ще окажат въздействие върху малките и средните предприятия, доколкото техния брой ще се увеличи, което от своя страна ще предостави възможност за голяма част от тях да се възползват от облекчена форма на финансова отчетност и отпадане на задължение 12 за 350 тях възползват Предложените приблизително средни ще изготвяне 1.1. въздействия, 1.2. изготвяне на някои годишни доклади съгласно ЗСч. Броят от минимални изисквания за финансова отчетност, Административна тежест: изменения ще доведат до съществено намаляване 3700 предприятия, които ще сменят категорията предприятия, които ще сменят категорията си на се възползват от облекчена форма за финансова отчетност на някои доклади. (въздействията върху малките и средните предприятия; Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. значителни и кои второстепенни. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия информиране, такси, регулаторни режими, административни на микропредприятията, ще нарасне с около на административната си от малки на малки предприятия, и отпадане административна тежест) потенциални икономически, Пояснете кои въздействия и административната услуги и др.) които 3 700. тежест микропредприятия, и голяма част на задължение социални и екологични се очаква да бъдат тежест (задължения се за от за за 5. 5.1. Степени По парламент Директива отчитането Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) проблем 1: „Задължение за транспониране на Директива и на Съвета от 14 декември 2022 година за изменение 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива на предприятията във връзка с устойчивостта“ ниска. (ЕС) 2022/2464 на Регламент 2013/34/ЕС на Европейския (ЕС) № 573/2014, по отношение на Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. ниска висока 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на и отрицателни основните критерии за постигат целите на определено ниво на действащите стратегически въздействия. сравняване на вариантите: предложението; ресурсите или при най-малко документи. 5.2. По Комисията проблем 2: „Задължение за транспониране на Делегирана от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива Директива 2013/34/ЕС (ЕС) 2023/2775 на Европейския на 13 парламент средните и на Съвета по отношение на изменение на и големите предприятия и за групите“ показателите за размер за микро-, малките, Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. По Въз гаранции, относима, за По Въз което на финансови Избор проблем транспонирането основа препоръчителният счетоводството съответствие европейски изразяване проблем транспонирането основа препоръчителният счетоводството ще е възможност категорията на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане на промени в Закона на Директива 2022/2464/ЕС“ на резултатите от сравнението на двата варианта вариант на действие е Вариант 2 във връзка с транспонирането на Директива със задължението на Република България и че предприятията публикуват отчет за устойчивостта съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена стандартите за отчитане на устойчивостта и на сигурност по устойчивостта. 2: Вариант 2 „Приемане на промени в Закона на Делегирана директива 2023/2775/ЕС“: на резултатите от сравнението на двата варианта вариант на действие е Вариант 2 във връзка с транспонирането на в съответствие със задължението на Република за предприятията да се възползват от си, и намаляване на административната отчети и годишни доклади. *Посочете препоръчителните варианти за решаване на за счетоводството може да бъде „Приемане на 2022/2464/ЕС“, ще допринесе и че в съответствие извършване на за счетоводството може да бъде „Приемане на Делегирана директива България и ще допринесе актуализирани прагове тежест при изготвяне поставения проблем/проблеми. във връзка направен извод, промени в Закона което ще за осигуряване информацията в него с хармонизирани задължителен ангажимент във връзка направен извод, промени в Закона 2023/2775/ЕС“, за осигуряване за определяне на годишните с че за е в на е с че за на 6.1. Промяна прилагането в административната тежест за физическите на препоръчителния вариант (включително и по отделните юридическите лица проблеми): от 14 По Проблем 1: Мярката ще доведе до увеличаване на административната тежест за задължените лица, с оглед допълнителните задължения за предприятията и регистрираните одитори, свързани с отчитането на устойчивостта и с възлагането на ангажименти за сигурност по устойчивостта. Липсата на достатъчно подробни данни прави невъзможно изчислението на разходите за задължените предприятия в отсъствието на новите правила. Все пак според разчетите, извършени на ниво ЕС при изготвяне на предложението за директива, използването на стандарти се очаква да доведе до годишни икономии на разходи в дългосрочен план, тъй като ще отпадне потребността от искания за предоставяне на допълнителна информация. По Проблем 2: Предложените изменения ще доведат до съществено намаляване на административната тежест за приблизително 3 700 предприятия, които ще сменят категорията си от малки на микропредприятия, 350 средни предприятия, които ще сменят категорията си на малки предприятия, и голяма част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Не се създават нови и не се засягат съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителните варианти. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Не се създават нови регистри от прилагането на препоръчителните варианти. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 15 По проблем 1: Със предложения законопроект се разширява обхвата на задължените да изготвят отчет за устойчивостта предприятия, като това задължение ще възникне и за малки и средни предприятия съгласно показателите по ЗСч, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС. По проблем 2: Актуализирането на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби за определяне на категориите предприятия ще доведе до увеличаване на броя на микропреприятията и съответно намаляване на броя на малките, средните и големите предприятия по смисъла на ЗСч. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се идентифицират потенциални рискове от прилагането на препоръчителните варианти по Проблем 1 и Проблем 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: По Проблем 1: Резултатите от проведените предварителни консултации при изготвяне на предложението за директива, могат да се обобщят до следното: ползвателите (инвеститорите, гражданското общество и други) като цяло подкрепят по-строгите изисквания за отчитането и изразяването на сигурност и по-широкия обхват, докато съставителите като цяло подкрепят по- меките изисквания и по-тесния обхват. Въпреки тези различия има широка подкрепа за въвеждането на изискване да се използват единни, хармонизирани стандарти за отчитане на устойчивостта, в т.ч. от значителен брой съставители. Финансовите институции, които са едновременно ползватели и съставители, изразяват повече подкрепа за по-строгите изисквания за отчитането и изразяването на сигурност и по-широкия обхват в сравнение с дружествата от нефинансовия сектор. От страна на дружествата са изразени притеснения по отношение на рисковете, свързани с едностранното оповестяване на чувствителна информация, която може да окаже влияние върху конкурентоспособността. В тази връзка, при изготвяне на директивата, законодателят е въвел предпазна клауза, която позволява определени части от изискуемата информация да не се оповестява за определен период от време като се обяснят причините затова. Тази норма е въведена и в проекта на ЗИД на ЗСЧ. По Проблем 2: Резултатите от проведените предварителни консултации при изготвяне на предложението за директива, могат да се обобщят до следното: мнозинството от отговорилите на публичната консултация лица подкрепят увеличаване на показателите. Голяма част са подкрепили още по-високи прагове, други са предложили увеличение на показателя за брой служители. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на ЗИД на ЗСч ще бъде публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на финансите, както и на Портала за обществени консултации, съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове и в определения срок. 16 Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? По Проблем 1: Директива 2022/2464/ЕС е адресирана до държавите членки на ЕС и изисква разпоредбите ѝ да бъдат въведени в националното законодателство. Оценка на въздействието е извършена от Европейската комисия при изготвянето на предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. По Проблем 2: Делегирана директива 2023/2775/ЕС е адресирана до държавите членки на ЕС и изисква разпоредбите ѝ да бъдат въведени в националното законодателство. Оценка на въздействието е извършена от Европейската комисия при изготвянето на предложението за Делегирана директива на Комисията за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Няма Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година изменение на Регламент (ЕС) № 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на отчитането на предприята във връзка с устойчивостта, OB Серия L 322/15 от 16.12.2022 г. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32022L2464 2. Делегирана директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите, OB Серия L от 21.12.2023 г. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32023L2775 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“ Дата: 31.01.2024 г. 17 X ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА ДИРЕКТОР Подпис: