Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Постановление № 168 на Министерския съвет от юли 2015 г. за създаване на Координационен съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № . . . от .............................. 2023 година ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 168 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2015 Г. ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КООРДИНАЦИОНЕН СЪВЕТ ЗА ПОДГОТОВКА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕВРОЗОНАТА (ОБН., ДВ, БР. 52 ОТ 2015 Г.; ИЗМ. И ДОП., БР. 26 ОТ 2021 Г., БР. 36, 53, 60, 70, 72 И 82 ОТ 2022 Г. И БР. 63 ОТ 2023 Г.) М И Н И С Т Е Р С К И Я Т С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В И : § 1. В чл. 2 ал. 1 след думата „съпредседатели“ се поставя запетая и се добавя „секретар“. § 2. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. В т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „с индикативна дата за членство в еврозоната от 1 януари 2025 г.“. 2. Точка 3 се отменя. 3. Точка 4 се изменя така: „4. следи за изпълнението на Националния план за въвеждане на еврото в Република България, като при необходимост разработва и предлага за приемане от Министерския съвет неговата актуализация;“. 4. Точка 6 се отменя. § 3. В чл. 5, т. 3 думите „ежемесечно или“ се заличават. § 4. Член 6 се изменя така: „Чл. 6. (1) Заседанията на Съвета се провеждат, ако участват най-малко две трети от неговите членове, включително съпредседателите и изрично упълномощените представители по чл. 2, ал. 6. (2) По предложение на съпредседателите Съветът може да провежда заседания и дистанционно. В случаите, когато заседанието се провежда дистанционно, се осигурява пряко и виртуално участие на членовете на Съвета при спазване на изискванията за кворум. 2 (3) Заседанията на Съвета се свикват от неговите съпредседатели. Поканата за участие в заседанията се отправя на хартиен носител и/или по електронна поща. (4) Дневният ред и материалите за заседанията се изпращат по електронна поща на членовете на Съвета най-малко 5 дни преди датата на заседанието. Мотивирани предложения за допълване на дневния ред може да предлага всеки член на Съвета в срок до два работни дни преди датата на заседанието. Предложенията в дневния ред се гласуват от Съвета в началото на съответното заседание. (5) Съветът приема решения с обикновено мнозинство от участващите на заседанието съпредседатели и членове. (6) В срок до два работни дни преди датата на насрочено заседание член на Съвета може да заяви желанието си да участва дистанционно.“ § 5. Създава се чл. 6а: „Чл. 6а. (1) По предложение на съпредседателите Съветът може да приема решения чрез писмена процедура, без провеждане на заседание, като: 1. секретарят на Съвета предоставя на членовете проекта на решение и свързаните с него материали по електронна поща; 2. в срок до пет работни дни от получаването на документите по т. 1 съпредседателите и членовете на Съвета изпращат своето становище по проекта на решение, подписано с електронен подпис, по електронната поща на секретаря; 3. решението се счита за прието, ако е подкрепено от повече от половината от членовете на Съвета. (2) Непроизнасянето в срок се счита за мълчаливо съгласие. (3) Членове на Съвета, които при провеждането на писмената процедура са командировани или ползват законоустановен отпуск, се представляват от упълномощени от тях представители.“ § 6. Член 7 се изменя така: „Чл. 7. (1) За всяко проведено от Съвета заседание, включително дистанционно, се изготвя протокол, в който се вписват обстоятелствата относно проведеното заседание, в това число – дата, час на заседанието, дневният ред и включените в него въпроси, участвалите членове и другите външни лица, приетите решения и отговорните за тяхното изпълнение лица. (2) Протоколът от заседанието се оформя от секретаря и се подписва от съпредседателите на Съвета. (3) За всяка писмена процедура по приемане на решение се изготвя протокол, съдържащ резултатите от гласуването, приетото решение и отговорните за неговото изпълнение лица. (4) Препис от протокола от заседанието на Съвета или от писмената процедура по приемане на решение се изпраща на членовете му. (5) Материалите от заседанията и протоколите се съхраняват в звеното по чл. 9.“ § 7. В чл. 9, ал. 2 т. 5 се отменя. § 8. В чл. 10 се правят следните изменения: 1. В ал. 2 думите „чл. 4, т. 3“ се заменят с „чл. 4, т. 4“. 3 2. В ал. 4 думите „заместник министър-председател/“ се заличават. 3. В ал. 6 думите „определя водещото/водещите ведомство/институция“ се заменят с „определят водещите ведомства/институции“. § 9. Приложението към чл. 10, ал. 1 се изменя така: „Приложение към чл. 10, ал. 1 Наименование на работната група Отговаряща администрация/институц ия Ръководител/ ръководители Основни функции/отговорност и Работна група „Макроикономическ и анализи и публични финанси“ Подгрупа „Държавни ценни книжа“ Министерството на финансите Заместник- министър на финансите Заместник- министър на финансите и подуправител на Българската народна банка (БНБ) • следи изпълнението на критериите за конвергенция; • координира и отговаря за подготовката в областта на публичните финанси – статистика, счетоводство и др. Отговаря за: • aдаптиране на нормативната база във връзка с превалутирането на държавните ценни книжа (ДЦК) от левове в евро; • координира адаптирането на системите за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с ДЦК, както и системите, създадени и поддържани от участниците в тях; 4 Работна група „Пари, платежна инфраструктура и кредитни институции“ • дава указания на местата за търговия, до които са допуснати за търговия ДЦК, емитирани по реда на Закона за държавния дълг. Работна група „Публична администрация“ Администрацията на Министерския съвет (АМС) Главен секретар на МС Отговаря за подготовката на администрацията за работа с еврото чрез изготвяне на насоки/обучения за безпроблемна замяна на лева с евро; за адаптиране на информационните системи, използвани на национално и общинско ниво, към новата валута. Работна група „Небанков финансов сектор“ Комисията за финансов надзор (КФН) Член на КФН Отговаря за: • превалутирането на финансовите инструменти от левове в евро; • адаптиране на системите за клиъринг и сетълмент на ценни книжа към еврото; • реорганизация на счетоводните системи, финансовата статистика, документацията на небанковия финансов сектор за работа с еврото. 5 Подгрупа „Пари Българската народна (банкноти и банка монети)“ Подгрупа Българската народна „Кредитни и други банка финансови институции“ Подгрупа Българската народна „Платежни системи банка и доставчици на платежни услуги“ Подуправител Отговаря за: на БНБ • дизайна на българските евро монети; • адаптирането на софтуера на банкоматите за работа с евро; • предоставяне на евро на финансовите институции и изтеглянето на българските левове от обращение. Подуправител Отговаря за на БНБ дейности, свързани с предварителния анализ на изискванията и координацията на подготовката на поднадзорните лица в управление „Банков надзор“, в това число реорганизацията на счетоводните системи, финансовата статистика, документацията за работа с еврото. Подуправител Отговаря за на БНБ адаптирането на платежните и счетоводните системи за работа с еврото, включително по отношение на бюджетните плащания, както и за предварителния анализ на изискванията и координацията на подготовката на поднадзорните лица и дейности в управление „Банково“. 6 Работна група Министерството на Заместник- Отговаря за гладкото „Нефинансов финансите и министър на въвеждане на еврото сектор“ Министерството на икономиката в дейността на икономиката и и индустрията нефинансовите индустрията предприятия чрез изготвянето на насоки за: коректно преизчисляване на цените от лева в евро, за данъчно и счетоводно отчитане в периода, в който и двете валути ще бъдат официално разплащателно средство; за адаптиране на счетоводната, логистичната, стоковата и други системи за работа с еврото. Работна група „Защита на потребителите“ Министерството на икономиката и индустрията и Комисията за защита на потребителите Заместник- министър на икономиката и индустрията и/или председателят на Комисията за защита на потребителит е • Отговаря за изготвянето и прилагането на мерки за защита на потребителите, включително на потребителите на финансови продукти и услуги, в процеса на въвеждане на еврото; • Наблюдава преизчисляването на цените от лева в евро с оглед на преодоляване на порочната практика на търговците да закръгляват цените нагоре; Работна група „Комуникации“ Министерството на финансите и Българската народна банка Заместник- министър на финансите • Отговаря за повишаване на обществената информираност по въпросите, свързани с единната европейска валута чрез разработването и прилагането на 7 специална Комуникационна стратегия за еврото; • Организира информационни кампании, проучвания на обществената подкрепа за еврото; • Изготвя информационни материали за различни целеви групи (ученици, пенсионери, домакинства, хора със специални нужди, етнически малцинства); • Отговаря за създаването и поддържането на специален информационен сайт за еврото. „ Заключителна разпоредба § 10. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (Николай Денков) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: (Ваня Стойнева) Главен секретар на Министерството на финансите: (Таня Георгиева) Директор на дирекция „Правна” на Министерството на финансите: (Диана Драгнева)

* Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Министерския Постановление на Становище по ред: Единствено съгласуване допълнение на съвет за изменение и Постановление № 168 на Номер и дата: 1 4 .9 .2 0 2 3 г . 0 4 .0 1 - 2 7 1 / 1 4 .0 9 .2 0 2 3 г . X Министерския 3 2015 S ig n e d b y : E m a M it o v a B o g o e v a създаване на съвет от юли г. за Координационен съвет за В отговор на №: 03-00-751/13.09.2023 г. подготовка на членство в Република България за еврозоната Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и Устройствения правилник на неговата администрация на Министерския съвет I. В този положение и положение. В и/или други Напомняме, могат да се Относно раздел 1 „Проблем/проблеми раздел е необходимо да се уредба, какви са нуждите от случай, че предложените документи, предлагаме това че за структуриране на използват насоките от за решаване“: включи по-подробна информация прецизиране, както и да промени са в изпълнение на също да се посочи в изложението. информацията в този раздел, Ръководството за извършване на относно актуалното се опише какво е желаното стратегически документи както и в цялата оценка, предварителна оценка на въздействието. II. Напомняме, дни и само при III. Източниците се опишат в в интернет. Относно раздел 7 „Консултации“: че срокът за консултациите извънредни обстоятелства Относно раздел 11 „Информационни на информация, които раздел 11 с посочване на по чл. 26 от Закона за този срок може да бъде източници“: са използвани за извършване хиперлинкове за достъп до нормативните актове е 30 намален. на оценката, следва да източниците, които са налични ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 14.9.2023 г. X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството Периода 01 януари – 31 декември 2024 г. Лице за контакт: Валентин Точев – началник отдел „Анализ на данъчната политика и счетоводно Телефон и ел. поща: 0298592862 V.tochev@minfin.bg законодателство“, дирекция „Данъчна политика“ 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за стойности. Проблем 1 „Задължение за транспониране на парламент и на Съвета от 14 декември 2022 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива отношение на отчитането на предприятията във Като част от стратегията за растеж „Европейски ангажимент за преразглеждане на разпоредбите (Счетоводната директива), отнасящи се до отчитането В своя „План за действие: Финансиране за постигане на следните цели: пренасочване на да се постигне устойчив и приобщаващ рискове, произтичащи от изменението на климата, околната среда и от социални проблеми, и ориентираност във финансовата и икономическата цели е оповестяването от определени категории информация за устойчивостта. Действащите до промените разпоредби на нефинансова информация от определени големи информация относно екологични и социални правата на човека, подкупите и корупцията. Тази ползвателите ѝ (инвеститорите, гражданското съпоставима, надеждна, леснодостъпна и нефинансова информация за инвеститорите и рискове, възпрепятства финансовите потоци към устойчивостта, и поражда недоверие в обществото Предприятията от своя страна понасят ненужни отчитат, а заинтересованите лица искат публикуваната от предприятието. Една от конкретика в Директива 2013/34/ЕС, както и отчитането на информацията за устойчивостта. Една от целите на инициативата е да се гарантира, информация и тя е относима, съпоставима, надеждна, неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския година за изменение на Регламент (ЕС) № 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по връзка с устойчивостта “ зелен пакт“ Европейската комисия пое на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на нефинансовата информация. устойчив растеж“, Комисията определи мерки за капиталовите потоци към устойчиви инвестиции, за икономически растеж, управление на финансовите изчерпването на ресурсите, влошаването на насърчаване на прозрачността и дългосрочната дейност. Предпоставка за изпълнението на тези предприятия на актуална, съпоставима и надеждна Директивата 2013/34/ЕС относно оповестяването на предприятия изискваше оповестяване на въпроси и въпроси, свързани със служителите, информация не отговаряше на потребностите на общество и други), не беше достатъчно относима, използваема. Липсата на адекватна и полезна гражданското общество създава инвестиционни дейности, насочени към справяне с кризата с относно отговорността на предприятията. разходи, тъй като не са сигурни какво трябва да допълнителна информация като добавка към причините за това беше липсата на гъвкавост и различните стандарти и правила, приложими за че предприятията публикуват нефинансова леснодостъпна и използваема, като в същото 2 време се намалят ненужните разходи за съставителите чрез хармонизиране на стандартите. Благодарение на инициативата ще се засилят социалните връзки между предприятията и обществото, тъй като предприятията ще станат по-отговорни за въздействието на дейността си върху обществото и околната среда. Директивата изменя и допълва задълженията за изготвяне на декларация с нефинансова информация, произтичащи от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (Счетоводната директива). Тъй като за все повече заинтересовани лица терминът „нефинансова“ е неточен, защото предполага, че въпросната информация не е от финансово значение, което все по-често не е така, е възприет терминът „информация за устойчивостта“. Въвежда се изискване за оповестяване на основни нематериални ресурси в доклада за дейността и обяснение как бизнес моделът на предприятието зависи от тях, и как те са източник на създаване на стойност за предприятието. Разширява се обхватът на предприятията, като се предвижда отчет за устойчивостта да се изготвя от всички големи предприятия, както и малки и средни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС, с изключение на микропредприятията. Отчет за устойчивостта се изисква да бъде публикуван и от предприятия от трети страни, които генерират повече от 150 млн. евро нетни приходи от продажби в ЕС. Разпоредбите следва да влязат в сила поетапно за различните видове предприятия. Разширява се и обхватът на информацията. С оглед постигане на хармонизирано отчитане във връзка с устойчивостта в целия ЕС, директивата предоставя правомощие на Комисията да приема делегирани актове за осигуряване на единни европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. Целта е да се постигне статут на информацията за устойчивостта, еквивалентен на статута на финансовата информация. За малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар е предвидена възможността да се отчитат в съответствие със стандарти, които са пропорционални на техните капацитет и ресурси и съответстват на мащаба и сложността на техните дейности. Отделен пакет стандарти е предвиден по отношение на отчитането на устойчивостта от предприятия от трети страни, които следва да отразяват специфичните за тях особености. Отчетът с информация за устойчивостта се изисква да е разграничима, отделна част от доклада за дейността. Той трябва да бъде изготвен и представен в машинночетим единен електронен формат съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 от 17 декември 2018 г. за допълнение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти за определянето на единния електронен формат за отчитане (Делегиран регламент (ЕС) 2019/815). Въвежда се и изискване отчетите за устойчивостта, като част от доклада за дейността, да бъдат проверявани от т.нар. доставчици на услуги за изразяването на сигурност. Република България е задължена да транспонира разпоредбите на Директивата в националното законодателство в срок до 6 юли 2024 година. По този начин ще бъде синхронизирана нормативна уредба в България с разпоредбите на Директива 2022/2464/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Със законопроекта се въвеждат нови и допълнителни изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта, които не е възможно да бъдат изпълнени с прилагане на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията при идентифицирането на нефинансовата информация, изготвянето на декларация за нефинансовата информация и публикуването ѝ, както и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. За постигане на целите, заложени в Директива 2022/2464/ЕС и във връзка със задължението на България за транспониране на нейните разпоредби, изменящи Директива 2013/34/ЕС, е изготвен 3 законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (ЗИД на ЗСч). Законопроектът предвижда оповестяване на информация за основни нематериални ресурси в доклада за дейността и обяснение как бизнес моделът на предприятието зависи от тях, и как те са източник на създаване на стойност за предприятието. Изменят се Раздел III с ново наименование „Отчет за устойчивостта“, Раздел IV „Консолидиран отчет за устойчивостта“ и се създава на нов Раздел IVа „Отчет за устойчивостта за предприятия от трети държави“ в Глава седма „Годишни доклади“. Измененията уреждат реда и начина за изготвяне и публикуване на отчет за устойчивостта от задължените предприятия. Задължението влиза в сила поетапно за различните предприятия в обхвата на закона. Първата отчетна година, за която в доклада за дейността на предприятията се включва отчет за устойчивостта е, както следва: - 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група, която към 31 декември на отчетния период; - 2025 г. за големите предприятия, както и предприятия майки на голяма група, различни от посочените в предходния параграф; - 2026 г. за малки и средни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар, с изключение на микропредприятията, малки и несложни кредитни институции каптивни застрахователни предприятия по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Кодекса за застраховането и каптивни презастрахователни предприятия по смисъла на чл. 14, ал. 2 от Кодекса за застраховането; Отчетът за устойчивостта следва да се изготви като отделен, ясно разграничим раздел от доклада за дейността. Изисква се той да бъде изготвен и публикуван в машинночетим единен електронен формат съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2019/815. Законът изисква по- подробно, в сравнение с настоящите изисквания, описание и отчитане на въпросите на устойчивостта относно опазването на околната среда, социалните права и правата на човека. В допълнение предприятията трябва да предоставят и информация за управленските въпроси и факторите на устойчивост. Информацията включва и планове за гарантиране, че бизнес моделът и стратегията на предприятието са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий в съответствие с Парижкото споразумение, поставените цели за намаляване на парниковите газове, описание на ролята на управителните и надзорните органи във връзка с въпросите на устойчивостта, основните действителни или потенциални въздействие, свързани със собствените дейности на предприятието и неговата верига на стойност. Информацията трябва да обхваща краткосрочния, средносрочния и дългосрочния времеви хоризонт, когато е приложимо. Въвежда се задължение за ръководителя на предприятието да информира представителите на работниците на подходящо ниво и да обсъжда с тях съответната информация и средствата за получаването и проверката на информацията за устойчивостта. За малките и средни предприятия изискуемата информация е по-ограничена с оглед техния капацитет и възможности. Законът предвижда възможност за освобождаване от задължението за изготвяне на отчет за устойчивостта при определени условия, както за предприятия с майки, регулирани от законодателството на държави членки на ЕС, така и за такива с майки от трети страни. Докладът за дейността, който съдържа отчет за устойчивостта, се изисква да бъде изготвен в съответствие с европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, включително стандартите за малки и средни предприятия, приети с делегирани актове на Европейската комисия. Със закона се въвежда ново изискване за проверка на информацията за устойчивостта от т. нар. доставчик на услуги за изразяване на сигурност. Новият раздел IVа „Отчет за устойчивостта за предприятия от трети държави“ въвежда изискване за големи дъщерни предприятия, малки и средни дъщерни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар и клонове с нетни приходи от продажби надвишаващи 40 млн. евро, чиито предприятия майки са регулирани от законодателството на трети страни и 4 генерират нетни приходи от продажби в ЕС над 150 млн. евро, да публикуват отчет за устойчивостта, изготвен в съответствие със стандарти за отчитане на предприятията от трети страни, приети с делегиран акт на Европейската Комисия. Първата отчетна година, за която тези дъщерни предприятията и клонове следва да публикуват такъв отчет за устойчивостта е 2028 г. Разпоредбите на закона следва да влязат в сила от 6 юли 2024 г. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата досега нормативна рамка не е достатъчна, за да се отговори на нуждите от сравнима, достъпна, относима, надеждна и полезна информация за потребителите. Също така, сега действащият закон е с много по-тесен обхват, както по отношение на задължените за отчитане на нефинансова информация предприятия, така и по отношение на съдържанието на информацията, и не предвижда хармонизирани стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Законопроектът е изготвен във връзка със задължението на Република България за транспониране на Директива 2022/2464/ЕС, чрез която се разширява обхватът на предприятията, които следва да изготвят отчет за устойчивостта, въвежда се изискване за изготвяне на отчет за устойчивостта съгласно хармонизирани европейски стандарти, в машинночетим електронен формат и се изисква информацията да бъде придружена от доклад от доставчик на услуги за изразяване на сигурност. За първи път се въвежда изискване отчет за устойчивостта да се публикува и от предприятия от трети страни, чиито нетни приходи от продажби в ЕС надвишават 150 млн. евро. В тази връзка, със законопроекта са предложени и допълнения в Закона за корпоративното подоходно облагане, с оглед необходимостта от предоставяне на информация от дъщерните предприятия и клоновете на предприятия от трети държави за нетните приходи от продажби на предприятията от трети държави. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последващи оценки на нормативния акт не са извършвани. Проблем 2 „Задължение за транспониране на Делегирана Директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите“ 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съгласно чл. 3, параграф 13 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, с оглед на извършването на корекции за отчитане на последиците от инфлацията Комисията, най-малко на пет години, прави преглед и по целесъобразност изменя чрез делегирани актове праговете за определяне на категориите предприятия и групи. В тази връзка, предвид значителната инфлация през 2021 г. и 2022 г. Комисията преразгледа финансовите показатели за категоризиране на предприятията според размера им. По данни на Евростат, натрупаната за периода 1 януари 2013 г. до 31 март 2023 г. инфлация достигна 24.3% в еврозоната и 27.2% в ЕС като цяло. Поради това Комисията стигна до заключението, че за отчитане на инфлацията е необходимо праговете за категории предприятия и групи да бъдат изменени с 25% и закръглени. Делегираната директива 2023/2775/ЕС изисква праговете за категориите предприятия и групи да бъдат изменени, както следва: ✓ за микропредприятия: 5 - балансова стойност на активите - 450 хил. евро; - нетни приходи от продажби – 900 хил. евро; ✓ за малки предприятия: - балансова стойност на активите – 5 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 10 млн. евро; Делегираната директива допуска държавите членки да определят прагове по-високи от посочените, но не по-високи от 7.5 млн. евро за балансова стойност на активите и 15 млн. евро за нетни приходи от продажби. ✓ за средни предприятия предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро; ✓ за големи предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро; ✓ за малки групи предприятия предприятия: - балансова стойност на активите – 5 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 10 млн. евро; Делегираната директива допуска държавите членки да определят прагове по-високи от посочените, но не по-високи от 7.5 млн. евро за балансова стойност на активите и 15 млн. евро за нетни приходи от продажби. ✓ за средни групи предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро; ✓ за големи групи предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро. Разпоредбите на директивата се прилагат за отчетната 2024 г. като се допуска и по-ранно прилагане – за отчетната 2023 г., по преценка на държавите членки. Измененията следва да влязат в сила до 24 декември 2024 г. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Праговете за определяне на категориите предприятия и категориите групи предприятия са определени в Закона за счетоводството, поради което се налага и неговото изменение. Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна на организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Със законопроекта се променят размерите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи за продажби за определяне на категориите предприятия и групи предприятия. Съгласно разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС държавите членки, чиято официална валута не е евро, при конвертиране на сумите от евро в национална валута се допуска увеличение или намаление с не повече от 5% за получаване на закръглена сума в национална валута (чл. 3, параграф 9). В тази връзка, размерите на показателите са конвертирани от лева в евро и закръглени до цяло число с увеличение от средно 2.26%. Законът въвежда следните прагове за определяне на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби: ✓ за микропредприятия: - балансова стойност на активите - 900 хил. лева; - нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева; ✓ за малки предприятия: - балансова стойност на активите – 10 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 20 млн. лева; ✓ за средни предприятия предприятия: 6 - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева; ✓ за големи предприятия: - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева; ✓ за малки групи предприятия предприятия: - балансова стойност на активите – 900 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева; ✓ за средни групи предприятия: - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева; ✓ за големи групи предприятия: - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева. Целта е да се отчете инфлацията през изминалите 10 години от приемане на Счетоводната директива и влизането в сила на новия Закон за счетоводството, и да се позволи на предприятията да се възползват от актуализирани прагове възможно най-скоро. Това ще доведе до намаляване на административната тежест, тъй като хипотеза на смяна на категорията на предприятията от по- голяма в по-малка ще им даде възможност за изготвяне на съкратени годишни финансови отчети и отпадане на задължения за изготвяне на някои видове доклади. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Законопроектът е изготвен във връзка със задължението на Република България за транспониране на Делегирана директива 2023/2775/ЕС, чрез която се изменят показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби за определяне на категориите предприятия и групи предприятия. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последващи оценки на нормативния акт не са извършвани. 2. Цели: Цел 1 „Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта.“ С цел да се задоволят потребностите от информация за устойчивостта е необходимо да се гарантира, че предприятията публикуват такава информация и че тя е относима, съпоставима, надеждна и лесна за достъп и ползване. В допълнение, хармонизирането на изискванията и стандартите за отчитане на устойчивостта се очаква да доведе до намаляване на ненужните разходи за съставителите, създавайки възможност за инвеститорите да оценяват, свързаните с устойчивостта рискове и въздействието на инвестициите по-успешно. Благодарение на инициативата ще се засилят социалните връзки между предприятията и обществото, тъй като предприятията ще станат по-отговорни за въздействието си върху обществото и околната среда. Цел 2 „Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади.“ Съгласно направеният от Европейската комисия преглед за отчитане на последиците от инфлацията и предвид значителните ѝ равнища през 2021 г. и 2022 г. бяха преразгледани финансовите показатели за категоризиране на предприятията според размера им. По данни на 7 Евростат, натрупаната за периода 1 януари 2013 г. до 31 март 2023 г. инфлация достигна 24.3% в еврозоната и 27.2% в ЕС като цяло. Поради това Комисията стигна до заключението, че за отчитане на инфлацията е необходимо праговете за категории предприятия и групи да бъдат изменени с 25% и закръглени, за което, своеобразно своите правомощия, тя прие Делегирана директива 2023/2775/ЕС. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 3.1. По Проблем 1: 1. Големи предприятия от обществен интерес с персонал над 500 души – около 50 бр. предприятия; 2. Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група и са с персонал над 500 души – около 20 бр. предприятия; 3. Всички останали големи предприятия, извън посочените в т. 1 – около 610 бр. предприятия; 4. Всички останали предприятия майки на големи групи, извън посочените в т. 2 – около 150 бр. предприятия; 5. Малки и средни предприятия от обществен интерес, които не са микропредприятия, и чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регистриран пазар в ЕС – около 110 бр. предприятия; 6. Регистрираните одитори, в качеството им на изпълнители на услугите по задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта – около 700 регистрирани одитори (физически лица) и 90 одиторски дружества; 7. Инвеститори; кредитори; служители и работници; граждани и граждански организации. Данните за броя на заинтересованите лица са взети от годишните финансови отчети за 2021 г. Очаква се при промяната на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби за определяне на категориите предприятия и групи съгласно разпоредбите на Делегирана директива 2023/2775/ЕС на Комисията броят на предприятията, задължени да изготвят отчет за устойчивостта, да намалее с почти 20 на сто до общо около 780 предприятия. 3.2. По проблем 2: 1. Всички предприятия, които попадат в обхвата на ЗСч и са задължени да водят счетоводна отчетност (454 481 бр. предприятия по данни на НСИ за 2022 г.), от които около 3698 предприятия ще сменят категорията си, както следва: ✓ Броят на микропредприятията се очаква да се увеличи от 424 632 съгласно действащото в момента законодателство на 428 330 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби; ✓ Броят на малките предприятията се очаква да намалее от 25 999 съгласно действащото в момента законодателство на 22 796 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби; ✓ Броят на средните предприятията се очаква да намалее от 3 111 съгласно действащото в момента законодателство на 2 761 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби; ✓ Броят на големите предприятията се очаква да намалее от 739 съгласно действащото в момента законодателство на 594 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби. 2. Счетоводители и счетоводни предприятия – около 26 500 наети лица по трудово и служебно правоотношение по данни на НСИ за 2022 г.; 8 3. Регистрирани одитори и одиторски дружества (членове на Институт на дипломираните експерт- счетоводители), извършващи задължителен независим финансов одит по закон (общо около 790 бр.); 4. Контролни органи – Национална агенция за приходите, АДФИ, Сметна палата; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Задължение за транспониране на Директива 2022/2464/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта “ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При Вариант 1 „Без действие“ няма да бъде актуализирана и синхронизирана нормативната уредба в Република България с разпоредбите на Директива 2022/2464/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. Няма да бъде постигната целта на директивата за осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и че информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена при прилагане на хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. При неспазване на задължението за транспониране на Директива 2022/2464/ЕС, както и при неспазването на посочения за това срок, определен в самата директива, ще настъпят предпоставки за започване на наказателна процедура срещу Република България на основание чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ не се очакват положителни (икономически/социални/екологични) въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Неактуализираната нормативна уредба ще лиши заинтересованите страни от възможността за прилагане на хармонизирани правила и стандарти за отчитане на устойчивостта и наличие на относима, съпоставима, надеждна, леснодостъпна и използваема информация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1 „Без действие“ няма да окаже въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 9 Вариант 2 „Приемане на промени в Закона за счетоводството във връзка с транспонирането на Директива (ЕС) 2022/2464“: Описание: Ще бъде актуализирана и синхронизирана нормативна уредба в Република България с разпоредбите на Директива 2022/2464/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта и ще се осигури възможност за постигане на целите, заложени в директивата. Големите предприятия, както и малките и средни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС, ще бъдат задължени да изготвят и публикуват отчет за устойчивостта като част от доклада за дейността в машшинночетим единен електронен формат съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2019/815. Отчетите за устойчивостта ще се изготвят на хармонизирана основа чрез прилагане на стандарти за отчитане на информация във връзка с устойчивостта, което ще осигури сравнима, достъпна, полезна и надеждна информация за заинтересованите лица. За осигуряване на допълнителни гаранции за това, отчетите за устойчивостта ще подлежат на задължителен ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта от регистрирани одитори. При неизпълнение на задълженията за изготвяне и публикуване на отчет за устойчивостта, както и неизпълнение на задължение за извършване на задължителен ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта, задължените лица подлежат на административна санкция. Чрез изменение на ЗСч ще бъде изпълнено задължението на Република България за въвеждане на разпоредбите на директивата в националното законодателство. За реализацията на този вариант е необходимо да се измени и допълни ЗСч, което няма да доведе до създаване на нови регистри, както и до създаване на нови и засягане на съществуващи регулаторни режими и услуги. Съгласно разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2464 в законопроекта е предвидено задължението за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта, да влезе в сила за отчетната 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетни период надвишават критерия за среден брой през финансовата година от 500 служители, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души. Задължението за изготвяне и публикуване на доклада за останалите предприятия в обхвата на директивата възниква поетапно в следващите отчетни години. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще бъде постигната целта на директивата за осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и че информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна чрез прилагане на хармонизирани европейски стандартите за отчитане на устойчивостта. Очаква се нарастване на корпоративната отговорност към въпросите за опазване на околната среда, социалните въпроси и правата на човека. Предвид нарастващата необходимост от информация за устойчивостта от страна на инвеститорите, в дългосрочен план се очаква разходите за изготвяне на допълнителна информация при поискване значително да намалеят. В резултат на промените ще се даде възможност на инвеститорите да разбират по-добре рисковете и възможностите, които въпросите на устойчивостта пораждат за техните инвестиции, както и въздействията на тези инвестиции върху хората и околната среда. От оповестяваната в годишните доклади информация за устойчивостта ще могат да се възползват и представителите на гражданското общество, включително неправителствените организации и социалните партньори, което ще допринесе за увеличаване на отговорността на предприятията и до насърчаване на диалога по въпросите на устойчивостта. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 10 Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически, социални и екологични въздействия по отношение на заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 2 ще окаже въздействие върху малки и средни предприятия по смисъла на ЗСч, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС. От съображения за пропорционалност и ефективност, изготвянето и публикуването на отчет за устойчивостта от тези предприятия ще е на база стандарти за малки и средни предприятия, приети с делегиран акт на Европейската комисия, при разработването, на които ще бъдат взети предвид техния капацитет и ресурси. Административна тежест: Мярката ще доведе до увеличаване на административната тежест за задължените лица, с оглед допълнителните задължения за предприятията и регистрираните одитори, свързани с възлагане и изпълнение на ангажименти за сигурност по устойчивостта. Липсата на достатъчно подробни данни прави невъзможно изчислението на разходите за задължените предприятия в отсъствието на новите правила. Все пак според разчетите, извършени на ниво ЕС при изготвяне на предложението за директива, използването на стандарти се очаква да доведе до годишни икономии на разходи в дългосрочен план, тъй като ще отпадне потребността от искания за предоставяне на допълнителна информация. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: „Задължение за транспониране на Делегирана Директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите“ * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се измени ЗСч по отношение на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби, няма да бъде отчетена инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и да се осигури възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. Приблизително 3 700 предприятия ще бъдат лишени от възможността да се възползват от облекчена форма на финансова отчетност. При неспазване на задължението за транспониране на Директива 2023/2775/ЕС, както и при неспазването на посочения за това срок, определен в самата директива, ще настъпят предпоставки за започване на наказателна процедура срещу Република България на основание чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ не се очакват положителни (икономически/социални/екологични) въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 11 Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Неактуализираната нормативна уредба ще лиши предприятията от възможността да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади . (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1 „Без действие“ няма да окаже въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Предложението за актуализиране на праговете за категории предприятия и групи предприятия при отчитане на стойностите на инфлацията няма да окаже въздействие върху административната тежест нито за предприятията, нито за администрацията. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на промени в Закона за счетоводството във връзка с транспонирането на Делегирана директива (ЕС) 2023/2775“: Описание: С изменението на ЗСч по отношение на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби ще бъде отчетена инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и ще се осигури възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, както и за намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. Чрез изменение на ЗСч ще бъде изпълнено задължението на Република България за въвеждане на разпоредбите на директивата в националното законодателство. За реализацията на този вариант е необходимо да се измени и допълни ЗСч, което няма да доведе до създаване на нови регистри, както и до създаване на нови и засягане на съществуващи регулаторни режими и услуги. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще бъде постигната целта на директивата за осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, както и за намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. Приблизително 3 700 предприятия ще преминат към по-малка категория, което ще им даде възможност да се възползват от облекчена форма на финансова отчетност. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически, социални и екологични въздействия по отношение на заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложените изменения в ЗСч ще окажат въздействие върху малките и средните предприятия, доколкото техния брой ще се увеличи, което от своя страна ще предостави възможност за голяма част от тях да се възползват от облекчена форма на финансова отчетност и отпадане на задължение 12 за 350 тях възползват Предложените приблизително средни ще изготвяне 1.1. въздействия, 1.2. изготвяне на някои годишни доклади съгласно ЗСч. Броят от минимални изисквания за финансова отчетност, Административна тежест: изменения ще доведат до съществено намаляване 3700 предприятия, които ще сменят категорията предприятия, които ще сменят категорията си на се възползват от облекчена форма за финансова отчетност на някои доклади. (въздействията върху малките и средните предприятия; Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. значителни и кои второстепенни. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия информиране, такси, регулаторни режими, административни на микропредприятията, ще нарасне с около на административната си от малки на малки предприятия, и отпадане административна тежест) потенциални икономически, Пояснете кои въздействия и административната услуги и др.) които 3 700. тежест микропредприятия, и голяма част на задължение социални и екологични се очаква да бъдат тежест (задължения се за от за за 5. 5.1. Степени По парламент Директива отчитането Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) проблем 1: „Задължение за транспониране на Директива и на Съвета от 14 декември 2022 година за изменение 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива на предприятията във връзка с устойчивостта“ ниска. (ЕС) 2022/2464 на Регламент 2013/34/ЕС на Европейския (ЕС) № 573/2014, по отношение на Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. ниска висока 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на и отрицателни основните критерии за постигат целите на определено ниво на действащите стратегически въздействия. сравняване на вариантите: предложението; ресурсите или при най-малко документи. 5.2. По Комисията проблем 2: „Задължение за транспониране на Делегирана от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива Директива 2013/34/ЕС (ЕС) 2023/2775 на Европейския на 13 парламент средните и на Съвета по отношение на изменение на и големите предприятия и за групите“ показателите за размер за микро-, малките, Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. По Въз гаранции, относима, за По Въз което на финансови Избор проблем транспонирането основа препоръчителният счетоводството съответствие европейски изразяване проблем транспонирането основа препоръчителният счетоводството ще е възможност категорията на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане на промени в Закона на Директива 2022/2464/ЕС“ на резултатите от сравнението на двата варианта вариант на действие е Вариант 2 във връзка с транспонирането на Директива със задължението на Република България и че предприятията публикуват отчет за устойчивостта съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена стандартите за отчитане на устойчивостта и на сигурност по устойчивостта. 2: Вариант 2 „Приемане на промени в Закона на Делегирана директива 2023/2775/ЕС“: на резултатите от сравнението на двата варианта вариант на действие е Вариант 2 във връзка с транспонирането на в съответствие със задължението на Република за предприятията да се възползват от си, и намаляване на административната отчети и годишни доклади. *Посочете препоръчителните варианти за решаване на за счетоводството може да бъде „Приемане на 2022/2464/ЕС“, ще допринесе и че в съответствие извършване на за счетоводството може да бъде „Приемане на Делегирана директива България и ще допринесе актуализирани прагове тежест при изготвяне поставения проблем/проблеми. във връзка направен извод, промени в Закона което ще за осигуряване информацията в него с хармонизирани задължителен ангажимент във връзка направен извод, промени в Закона 2023/2775/ЕС“, за осигуряване за определяне на годишните с че за е в на е с че за на 6.1. Промяна прилагането в административната тежест за физическите на препоръчителния вариант (включително и по отделните юридическите лица проблеми): от 14 По Проблем 1: Мярката ще доведе до увеличаване на административната тежест за задължените лица, с оглед допълнителните задължения за предприятията и регистрираните одитори, свързани с отчитането на устойчивостта и с възлагането на ангажименти за сигурност по устойчивостта. Липсата на достатъчно подробни данни прави невъзможно изчислението на разходите за задължените предприятия в отсъствието на новите правила. Все пак според разчетите, извършени на ниво ЕС при изготвяне на предложението за директива, използването на стандарти се очаква да доведе до годишни икономии на разходи в дългосрочен план, тъй като ще отпадне потребността от искания за предоставяне на допълнителна информация. По Проблем 2: Предложените изменения ще доведат до съществено намаляване на административната тежест за приблизително 3 700 предприятия, които ще сменят категорията си от малки на микропредприятия, 350 средни предприятия, които ще сменят категорията си на малки предприятия, и голяма част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Не се създават нови и не се засягат съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителните варианти. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Не се създават нови регистри от прилагането на препоръчителните варианти. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 15 По проблем 1: Със предложения законопроект се разширява обхвата на задължените да изготвят отчет за устойчивостта предприятия, като това задължение ще възникне и за малки и средни предприятия съгласно показателите по ЗСч, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС. По проблем 2: Актуализирането на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби за определяне на категориите предприятия ще доведе до увеличаване на броя на микропреприятията и съответно намаляване на броя на малките, средните и големите предприятия по смисъла на ЗСч. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се идентифицират потенциални рискове от прилагането на препоръчителните варианти по Проблем 1 и Проблем 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: По Проблем 1: Резултатите от проведените предварителни консултации при изготвяне на предложението за директива, могат да се обобщят до следното: ползвателите (инвеститорите, гражданското общество и други) като цяло подкрепят по-строгите изисквания за отчитането и изразяването на сигурност и по-широкия обхват, докато съставителите като цяло подкрепят по- меките изисквания и по-тесния обхват. Въпреки тези различия има широка подкрепа за въвеждането на изискване да се използват единни, хармонизирани стандарти за отчитане на устойчивостта, в т.ч. от значителен брой съставители. Финансовите институции, които са едновременно ползватели и съставители, изразяват повече подкрепа за по-строгите изисквания за отчитането и изразяването на сигурност и по-широкия обхват в сравнение с дружествата от нефинансовия сектор. От страна на дружествата са изразени притеснения по отношение на рисковете, свързани с едностранното оповестяване на чувствителна информация, която може да окаже влияние върху конкурентоспособността. В тази връзка, при изготвяне на директивата, законодателят е въвел предпазна клауза, която позволява определени части от изискуемата информация да не се оповестява за определен период от време като се обяснят причините затова. Тази норма е въведена и в проекта на ЗИД на ЗСЧ. По Проблем 2: Резултатите от проведените предварителни консултации при изготвяне на предложението за директива, могат да се обобщят до следното: мнозинството от отговорилите на публичната консултация лица подкрепят увеличаване на показателите. Голяма част са подкрепили още по-високи прагове, други са предложили увеличение на показателя за брой служители. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на ЗИД на ЗСч ще бъде публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на финансите, както и на Портала за обществени консултации, съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове и в определения срок. 16 Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? По Проблем 1: Директива 2022/2464/ЕС е адресирана до държавите членки на ЕС и изисква разпоредбите ѝ да бъдат въведени в националното законодателство. Оценка на въздействието е извършена от Европейската комисия при изготвянето на предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. По Проблем 2: Делегирана директива 2023/2775/ЕС е адресирана до държавите членки на ЕС и изисква разпоредбите ѝ да бъдат въведени в националното законодателство. Оценка на въздействието е извършена от Европейската комисия при изготвянето на предложението за Делегирана директива на Комисията за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Няма Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година изменение на Регламент (ЕС) № 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на отчитането на предприята във връзка с устойчивостта, OB Серия L 322/15 от 16.12.2022 г. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32022L2464 2. Делегирана директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите, OB Серия L от 21.12.2023 г. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32023L2775 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“ Дата: 31.01.2024 г. 17 X ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА ДИРЕКТОР Подпис:

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ М И Н ИСТ Е Р СТ ВО Н А Ф И Н АН СИ Т Е Проект! Изх. № .............................. София, .................. 2024 г. ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите (ДВ, бр. 14 от 2021 г.) УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите (ДВ, бр. 14 от 2021 г.). Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите е в сила от 2021 г. За тригодишния период на прилагането й е налице динамично развитие на пазара на хазартните дейности, особено при хазартните игри, предлагани онлайн. В резултат на това значително се увеличи обема от данни, които организаторите на онлайн хазартни игри подават към Националната агенция за приходите (НАП) съгласно изискванията на наредбата. Това създава риск от възникване на технически неизправности, свързани с трафик на големи пакети от данни. С практическото прилагане на наредбата възникна необходимост от коригиране на техническите изисквания към организаторите като унифициране в подаването на данни от организатори, опериращи в други юрисдикции и такива, ситуирани изцяло в България, по отношение на часовото време, уточнение по отношение на статуса на приключилите събития, които впоследствие са отменени в резултат от настъпила промяна по време или след приключване на дадено събитие, детайлизиране на стъпките, които следва да се изпълнят в производствата по София - 1040 тел. централа: 9859 1 minfin@minfin.bg ул. ”Г.С.Раковски” № 102 факс: 980 68 63 www.minfin.bg одобряване на системи за автоматизирано подаване на информацията за хазартни игри към сървър на НАП. Спецификата на онлайн хазарта, който не е обвързан с изисквания за наличие на помещения и персонал за получаване на залозите и чиито системи и сървъри в много случаи са разположени извън територията на страната, има за последица и необходимост от ефективни методи за контрол от страна на НАП с оглед осигуряване спазването на изискванията на Закона за хазарта и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, включително и прилагането на правилата на наредбата. В тази връзка с проекта се предлага при извършване на контролни залози в онлайн хазарта, след разкриване пред оператора, че е извършен контролен залог, операторът да възстановява на НАП заложената сума, а ако е реализирана печалба, тя не се изплаща. С цел постигане на по-голяма оперативност и по-ефективен контрол по отношение на отчетността на операциите, свързани с организирането на хазартните игри, с проекта на акт се предлага прецизиране на разпоредбите на наредбата, което ще доведе до еднозначност при тълкуването и прилагането ѝ. С оглед на увеличения обем от данни, подавани от организаторите на хазартните игри чрез XML отчетността, се установи нарастващ риск от възникване на технически неизправности, свързани с трафик на големи пакети от данни. В тази връзка е добавено ново поле в приложения № 3, 4, 5 и 7 с наименование „Пореден номер на подаваната част от файла“. От друга страна е отчетена необходимостта от унифициране в подаването на данни от организатори, опериращи в други юрисдикции и такива, ситуирани изцяло в България по отношение на часовото време, с което се подават данните, тъй като към момента се наблюдава несъответствие в часовите настройки, с които се извършват XML отчетите към сървър на НАП от организаторите на хазартни игри, което е предпоставка за некоректно интерпретиране на информацията. В тази връзка в приложения № 1, 2, 3, 3а, 4, 5, 6, 7, 7а и 8 е добавено поле с наименование „часова зона EET/EEST“. За актуализиране на информацията, подадена към сървър на НАП от организаторите на хазартни игри, е идентифицирана необходимост от уточнение по отношение на статуса на приключилите събития, които впоследствие са отменени в резултат от настъпила промяна по време или след приключване на дадено събитие. За целта се създават приложения № 3а и 7а към чл. 8 и чл. 9 от наредбата за подадени данни за анулирани събития, като е предвидено данните за анулираните събития да се подават в края на отчетния период. В приложенията е добавено и поле „Статус на операцията“, съдържащ пълен списък на връщаните статуси на операции, заложени в публикувана в сайта на НАП XSD схема за обмен на данни, съгласно изискванията на наредбата. Направено е допълнение данните за неприключилите събития да се подават към сървъра на НАП след получаване на заявката в ЦКС на организатора. Същите следва да постъпват в сървъра на НАП преди събитието да е приключило, тъй като към момента е констатирано забавяне при подаването на данните, което не покрива заложените цели на тази функционалност. Предвидено е допълнение с цел осигуряването на безпроблемен достъп до КЛС на организаторите на хазартните игри в хода на извършване на контролни производства. За целите на контролните производства и за проверяване на информацията, подавана към сървър на НАП, се регламентира организацията по извършването на контролен залог от или под наблюдението на орган на НАП в реално време на платформи на организатори на онлайн хазартни игри (чл.15а). Предвидена е промяна с цел синхронизирането на наредбата с разпоредба от Наредба № Н-4 от 2021 г. за подлежащите на вписване обстоятелства, условията и реда за водене и поддържане на регистрите по Закона за хазарта, както и на предоставяните електронни услуги. 2 Детайлизират се стъпките, които следва да се изпълнят в производствата по одобряване на системи за автоматизирано подаване на информацията за хазартни игри към сървър на НАП. Конкретизирани са и случаите, в които организаторите на хазартни игри, които подават данни към сървъра на НАП, следва да подадат искане за одобряване на системи за автоматизирано подаване на информацията за хазартни игри към сървър на НАП. Регламентирани са действия на организаторите на хазартни игри и на регулатора във връзка с проверяването на автоматизирано подаване на данни към сървър на НАП в случаите, в които е извършена промяна в издадения лиценз, свързана с увеличение или подмяна на игрален софтуер по реда на чл. 38 от Закона за хазарта. Създава се чл. 23, в който са предвидени сроковете за разглеждане на подадените от организаторите на хазартни игри заявления във връзка с увеличен/подменен игрален софтуер. Регламентирани са и сроковете за приключване на проверките дали ЦКС/КЛС автоматизирано подава данни към сървъра на НАП от увеличения/подменения игрален софтуер. В допълнителните разпоредби на наредбата се въвежда легална дефиниция на понятието „Промяна във функционалността на системите за автоматизирано подаване на информация към сървър на НАП“, с което се постига нормативна яснота по отношение на случаите, в които организаторите на хазартни игри при настъпила промяна във функционалността на системите им за автоматизирано подаване на данни към сървър на НАП (след като същите вече са били одобрени), ще следва да подават нови искания за одобряване на промените. Във връзка с необходимостта от технологично време за задължените лица да въведат предвидените в проекта на акт технически изисквания и системите за автоматизирано подаване на данни към сървъра на НАП да бъдат тествани и одобрени, в преходните и заключителните разпоредби на наредбата е предвиден 4-месечен срок от влизането ѝ в сила, в който организаторите на хазартни игри следва да приведат дейността си в съответствие, както и да подадат искане за одобряване на системите за автоматизирано подаване на информация съгласно чл. 20, ал. 1 от наредбата. С приемането на измененията в наредбата ще бъдат отстранени установените практически проблеми и технически затруднения при прилагането й, ще се подобрят процедурите и правилата, предвидени за изпълнение на задълженията на организаторите на хазартни игри по отношение на регистрацията и идентификацията на участниците и ще се усъвършенства контрола по подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, по проекта на акт са проведени обществени консултации, като проектът на Постановление на Министерския съвет, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации, за срок от 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения, становища и възражения заедно с неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите, интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации. Проектът на акт е съгласуван с всички министри и с дирекциите от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, като становищата им са отразени съгласно приложената справка. Съгласно изискването на чл. 17, ал. 3, т. 6 от Закона за хазарта проектът е съгласуван с Държавна агенция „Национална сигурност“. 3 За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на финансите, респективно на Националната агенция за приходите. Предложеният проект на Постановление на Министерския съвет не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което към проекта е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. С проекта на акт не се въвеждат в действащото законодателство на Република България изисквания, произтичащи от правото на Европейския съюз, не се транспонират норми от европейското законодателство и не се приемат мерки по прилагането на регламенти. В европейското право не се съдържат изисквания по отношение на регулираната материя. В тази връзка не е приложена справка за съответствие с европейското право. Разпоредбите на проекта на акт съответстват на принципите на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги и не са в противоречие с принципа на пропорционалност и принципа за равенство и еднакво третиране, тъй като се предвижда да се прилага еднакво от всички задължени лица. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид гореизложеното, на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме приложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите. ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите; 2. Финансова обосновка; 3. Съобщение за средствата за масово осведомяване; 4. Частична предварителна оценка на въздействието; 5. Становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет; 6. Справка за проведена обществена консултация; 7. Справка за отразяване на становищата по чл. 33 от УПМСНА; 8. Съгласувателни писма. ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА 4 ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ 5