Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и Закона Становище по ред: Единствено съгласуване допълнение на добавената за данък върху стойност Номер и дата: X В отговор на №: 03-00-741/08.09.2023 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и Устройствения правилник на неговата администрация на Министерския съвет I. В този мащабите, как отношения и проблемите да същността и опише какво е Напомняме, насоките от Относно раздел 1 „Проблем/проблеми раздел следва да се изясни са констатирани проблемите, как, какво е желаното положение. се включи по-подробна мащабите им, да се посочат кои желаното положение. че при представяне на Ръководството за извършване за решаване“: какъв е проблемът/проблемите, кои са пряко засегнатите За целта е необходимо информация и налични са пряко засегнатите от всеки от посочените проблеми на предварителна оценка каква е същността и субекти и обществени при представянето на статистически данни, изясняващи проблемите страни и да се могат да се използват на въздействието. II. Поставянето прилагане на постигнати чрез Във връзка количествено) Относно раздел 2 „Цели“: на относими и измерими предложените решения да тези конкретни решения. с това предлагаме да цели, като се използват цели ще даде възможност бъде установено дали се формулират и насоките от Ръководството след определения срок на поставената цел/цели са измерими (качествено и/или за извършване на предварителна оценка на въздействието. III. Предлагаме участие в групите да се групите/подгрупите), Относно раздел 3 „Заинтересовани заинтересованите и процесите да се разделят първо разделят на подгрупи където това е възможно. страни“: засегнатите страни и по проблеми, след това по избран признак и структурите с ангажименти и и доколкото е възможно, да се посочи брой (в гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 Напомняме, че за определянето на максимално широк кръг на заинтересованите и засегнатите страни и на органите с участие и ангажименти в процесите също могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. IV. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализи на въздействията“: При представянето и разработването на вариантите в този раздел по всеки проблем също препоръчваме да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Представянето на всеки вариант по всеки проблем следва да включва информация и описание на всички действия и мерки, включително на конкретните нормативни промени, които се предвиждат за реализиране на всеки от вариантите по всеки проблем. Представянето на вариантите трябва да включва и информация относно това какви ресурси ще бъдат необходими за реализирането им, как се предвижда да бъдат осигурени, има ли специфични разходи и за кои заинтересовани страни, има ли специфични въздействия за МСП, каква е актуалната административна тежест (ако има такава) и какви са очакваните промени и натоварване на административната тежест, в какво се изразяват и за кои заинтересовани и засегнати страни, промените ще засегнат ли и как предоставянето на услуги, събирането на такси, засяга ли се дейността на регистри и как, създават ли се нови и кой ще бъде отговорен за администрирането им, промените засягат ли административнонаказателни процедури и санкции и как, и т.н. В случай, че вариантите не засягат изброените дейности – това също изрично предлагаме да се посочи за всеки вариант по всеки проблем. V. Относно раздели 6.1., 6.2., 6.3., 6.4.: Напомняме, че заедно с отбелязването на съответното поле с отговор „Да“ или „Не“ в раздел 6.1., 6.2., 6.3. и 6.4. е необходимо да се включи и информация, обосноваваща избрания отговор. Такава информация е необходимо да има за всеки проблем. VI. Относно раздел 7 „Консултации“: Напомняме, че срокът за консултациите по чл. 26 от Закона за нормативните актове е 30 дни и само при извънредни обстоятелства този срок може да бъде намален. VII. Относно раздел 11 „Информационни източници“: За източниците на информация, които са използвани за извършване на оценката и са налични в интернет, предлагаме да се посочат съответните хиперлинкове. VIII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. (ИСКРЕН ИВАНОВ) гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: X

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност 1.08-31.12.2023 г. Лице за контакт: Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“, L.Petkova@minfin.bg Телефон и ел. поща: 02 9859 2851 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Несъответствие на данъчната корекция на ползван данъчен кредит при за определяне на акредитиран представител“ 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възможност посочете числови стойности. Европейската комисия (ЕК) в запитване посочва несъответствие на административната (НАП) с правото на Съюза. Несъответствието върху добавената стойност (ДДС) в ситуации, кореспонденция между ЕК и Република 10021, на ЕК беше предложено да се изчака дело С-127/22 „Българска телекомуникационна запитване на Върховния административен да проблематика, покриваща зададените изключението за извършване на унищожаването/бракуването на стоки в лице, т.е. подлежащи на бракуване остаряло обзавеждане, както и стоките, Настоящата оценка на въздействието е Европейското право. Измененията и допълненията са необходими, правото на Съюза. Пряко засегнатите от проблемите страни извършване на стопанската си дейност са и по е България съд от корекция рамките неактуални, продавани израз са в практика с правото на Съюза относно извършване унищожаване или бракуване на стоки и изискване причините за неговото/тяхното възникване. По информационна фаза с № EUP (2021) 10021 на ЕК практика на Националната агенция за приходите във връзка с корекция на вече приспаднат данък свързани с унищожаване или бракуване на стоки. В по повод информационна фаза с № EUP (2021) решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по компания“ ЕАД, доколкото преюдициалното по повод, на което е образувано делото, се отнася ЕК въпроси, а именно включване в обхвата на на приспаднат данъчен кредит при на стопанската дейност на данъчнозадълженото непродадени, ненужни стоки и материали или като отпадъци. на стремежа на привеждане в съответствие с поради съобразяване с основните принципи на всички данъчно задължени лица, които в хода на ситуации, свързани с унищожаване или бракуване на 2 стоки. Промяната на ЗДДС ще предостави възможност на тези лица, в условията на правна сигурност да извършват, съответно да не извършват корекции на ползван данъчен кредит при брак. Лицата ще черпят права от бъдещите ясни правила, които ще са елемент на ЗДДС и с това няма да се допусне разнопосочна тълкувателна практика на НАП. Във връзка със запитване № EUP (2022) 10202 на Европейската комисия (ЕК) относно несъответствие на представените от Република България мерки за транспониране на директивите за данък върху добавената стойност (ДДС) в областта на електронната търговия (Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995, с които беше изменена ДДС Директива 2006/112/ЕО), са необходими промени, чрез които се постига съответствие с европейските норми, като се отменя изискването задължени лица, неустановени в ЕС, които са решили да ползват режима „извън Съюза“, да определят акредитиран представител, за да могат да се регистрират по този режим. Към настоящия момент, след внимателен и последващ анализ, Република България приема изложените от ЕК аргументи в посока, че изискването в чл. 133 ал. 5 и чл. 154, ал. 1 т. 5 от ЗДДС данъчно задължени лица, неустановени в ЕС, които са решили да ползват режима „извън Съюза“, да определят акредитиран представител, за да могат да се регистрират по този режим, противоречи на правото на ЕС. С оглед постигнане на съответствие с европейските норми е предложена изрична отмяна на изискването. Пряко засегнатите от проблемите страни са всички данъчно задължени лица, неустановени в ЕС, които са решили да ползват режима „извън Съюза“. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Към момента ЗДДС поставя рамка, която дава възможност за различно тълкуване и прилагане на разпоредбите, което е констатирано и от службите на ЕК. В тази връзка, е необходимо да бъдат предприети съответните действия за приемане на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява разрешаването на проблема, доколкото към настоящия момент е установено несъответствие в административната практика на Националната агенция за приходите (НАП) с правото на Съюза и е необходимо да бъдат въведени изводите в решение по дело С-127/22 на СЕС от 4 май 2023 г. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са в резултат на решение на СЕС по дело С-127/22. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. Проблем 2 „Установена прекомерна административна тежест за НАП при извършване на ревизионни действия във връзка с регистрацията на данъчно задължени лица, неподали в срок заявление за задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв.“ 3 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. При изпълнение на функционалната си компетентност, органите на НАП са установили прекомерна административна тежест при извършване на ревизионни действия във връзка с регистрацията на данъчно задължени лица, които не са подали в срок заявление за задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв. В действащото към момента законодателство при неподаване в срок на заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, органите по приходите определят задълженията за данък върху добавената стойност, за периода на закъснение, с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Всички необходими за целта действия на данъчните органи водят до прекомерна административна тежест за администрацията и ангажиране на данъчния орган във връзка с дължим от данъчно задълженото лице данък за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите. Настоящата оценка на въздействието е израз на стремеж за облекчаване процедурата по регистрацията на данъчно задължени лица по ЗДДС, които не са подали в срок заявление за задължителна Измененията и допълненията са необходими, поради намаляване административната тежест и предоставяне възможност на данъчно задължените лице със закъсняла регистрация за предприемане на действия за самостоятелно определяне на данъчните задължения. Пряко засегнатите от проблемите страни са всички данъчно задължени лица, които не са подали в срок заявление за задължителна регистрация. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. В тази връзка, е необходимо да бъдат предприети съответните действия за приемане на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява разрешаването на проблема, доколкото към настоящия момент същата е въвела прекомерна административна тежест за данъчната администрация. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са обект на национално решение. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. Проблем 3 „Внасяне на данък върху добавената стойност при внос“ 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. 4 - пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, от пощенски оператор“ Установен е проблем при внос на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, с получатели данъчно задължени лица, които извършват вноса чрез пощенски оператор в качеството му на упълномощен пряк или/и косвен представител. При оформяне на вносните операции, пощенските оператори съдействат на клиентите си чрез подготовка и подаване на митническа декларация за внос на стоки на митническата територия на Съюза, както и чрез заплащане на възникналите митнически задължения и данък върху добавената стойност, свързани с пратките. С цел постигане на високо качество и бързина на предоставяната услуга, пощенският оператор се възползва от облекчена процедура за заплащане на митническите задължения и задължението за данък върху добавената стойност за такива пратки, предоставена от Агенция „Митници“ и заплаща същите. Тази процедура не позволява на лицето вносител - данъчно задълженото лице да спази разпоредбите на ЗДДС, съгласно която то трябва ефективно да внесе начисления от митническите органи данък в държавния бюджет, респективно не разполага с платежен документ за внасянето на данъка, който е едно от основанията да упражни право на приспадане на данъчен кредит по вноса. Измененията и допълненията са необходими, поради съобразяване с основните принципи на правото на Съюза. Настоящата оценка на въздействието е израз на стремежа на привеждане в съответствие с Европейското право, по-конкретно чрез предоставяне възможност на лицето – вносител да бъде окончателно освободено от тежестта на ДДС, при условие че самата му стопанска дейност обслужва извършването на (по принцип) облагаеми доставки да упражнява право но данъчен кредит. Пряко засегнатите от проблемите страни са всички данъчно задължени лица - вносители, които осъществяват вноса чрез пощенски оператор в качеството му на упълномощен пряк или/и косвен представител. Промяната на ЗДДС ще предостави възможност на тези лица, в условията на правна сигурност да извършват ползват данъчен кредит. - внедряване в Митническа информационна система на централизирано митническо оформяне при внос С внедряването в Митническата информационна система за внасяне на функционалността за централизирано оформяне при внос и след анализ на националното данъчното законодателство в областта на данък върху добавената стойност по отношение на отсроченото плащане на данъка се установи, че не са регламентирани условията за прилагане и отчитане на данък върху добавената стойност в този случай. За установяване на условията за прилагане и отчитане на данък върху добавената стойност при внедряване в митническа информационна система на централизирано митническо оформяне при внос следва да се направят законодателни промени в ЗДДС. Измененията и допълненията са необходими, поради съобразяване с Европейската рамка в областта на Митническото право. Настоящата оценка на въздействието е израз на стремежа за привеждане в съответствие с Европейското митническо право, по-конкретно чрез предоставяне възможност на лицето – вносител да прилагат отсрочено плащане на данъка, при централизирано оформяне при внос. Пряко засегнатите от проблемите страни са всички данъчно задължени лица – вносители, които прилагат централизирано оформяне при внос. Промяната на ЗДДС ще предостави възможност на тези лица, да прилагат отсрочено плащане на данъка. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, тъй като в Митническата информационна система за внасяне се внедрява функционалността за 5 централизирано оформяне при внос, която няма регламентация в ЗДДС към момента. В тази връзка, е необходимо да бъдат предприети съответните действия за приемане на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява разрешаването на проблема, тъй като към настоящия момент такава липсва. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са в съответствие с европейското законодателство и по-специално с Директива 2006/112/ЕО и Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. Проблем 4 „Необходимост от прецизиране на някои разпоредби в ЗДДС за създаване правна сигурност и улеснение на прилагането им от данъчно задължените лица“ 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. - С навлизането на пазара на нови, съвременни технологии и практики при предлагането и търговията със стоки и услуги възникна необходимост от законодателни промени за отразяване на новите практики при издаване на фискалните бонове. Измененията и допълненията са необходими, за да се създаде правна възможност при продажби, извършвани от лице, избрало да ползва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16, фискалният бон, регистриращ продажбата, да се генерира в електронен вид и да бъде предоставен на електронен адрес на получателя (по електронна поща, на мобилното приложение и др.). Настоящата оценка на въздействието е израз на стремежа за постигане на съответствие с развитието на новите, съвременни технологии и практики при предлагането и търговията със стоки и услуги, а от друга – с възможността да бъде намалена административната тежест за търговците. Пряко засегнатите от проблемите страни са всички данъчно задължени лица, които са избрали да ползват в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16 на чл. 118 от ЗДДС. Промяната на ЗДДС ще предостави възможност на лицата издаващи фискален бон, регистриращ продажбата, да го генерират в електронен вид и да го предоставят на електронен адрес на получателя. - В момента при еднакви условия размерът на предоставено допълнително обезпечение към направено вече годишно обезпечение от лицата, търгуващи с течни горива, е различен спрямо размерът нагодишното обезпечение. За тези случаи е предложено допълнителното обезпечение към направено вече годишно обезпечение също да е в размер на 10 на сто, с което се постига уеднаквяване на прилагания размер на обезпечението. Предложено е прецизиране на формулировката „констатирано нарушение“, която е заменена с „наказателно постановление и непогасените публични вземания, събирани от НАП“. Измененията и допълненията са необходими, за да се създаде правна възможност при предоставено допълнително обезпечение към направено вече годишно обезпечение от лицата 6 търгуващи с течни горива. Съгласно действащите разпоредби на ЗДДС допълнителното обезпечение при промяна на обстоятелства е в размер на 20 на сто, независимо че данъчно задълженото лице е предоставило годишно обезпечение в размер на 10 на сто, тъй като е отговаряло на условията за това. Настоящата оценка на въздействието е израз на стремежа за постигане на уеднаквяване на прилагания размер на обезпечението. За тези случаи, промяната на ЗДДС е допълнителното обезпечение към направено вече годишно обезпечение също да е в размер на 10 на сто. Засегнати са всички лица, които са задължени да предоставят обезпечение по чл. 176в от ЗДДС и отговарят на условията, регламентирани в ал. 16 на същата разпоредба. - При намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане в случаите на издаване на разрешение или отказ от НАП в 60-дневен срок от подаването на уведомление, с което доставчикът уведомява за настъпили обстоятелства, при които се разрешава издаването на кредитно известие за намаление на данъчната основа и на данъка при несъбираеми вземания, не е изрично предвиден процесуален ред за издаването му и съответно ред за обжалване на евентуално постановен отказ за издаване на такова разрешение. Измененията и допълненията са необходими, с оглед обстоятелството, че предвиденото разрешение по своята същност представлява документ по административно обслужване по смисъла на ДОПК. В настоящата редакция на разпоредбата не е изрично предвиден процесуален ред за издаването му и съответно ред за обжалване на евентуално постановен отказ за издаване на такова разрешение. Настоящата оценка на въздействието е израз на стремежа за постигане на правна сигурност за уреждане процесуална възможност органът по приходите да постанови отказ, когато не са налице основанията за издаване на разрешението. При приложим ред по Глава дванадесета „Административно обслужване“ от ДОПК обжалването на постановен отказ ще бъде по облекчена процедура пред териториалния директор, съответно пред административния съд. Засегнати са всички лица, които ще намаляват данъчна основа над 100 000 лева и начислен данък при неплащане, на които органите по приходите следва да издават разрешение или отказ в 60- дневен срок от подаването на уведомление. - Не е изяснен териториалният обхват на задълженията на доставчиците на платежни услуги (ДПУ) с оглед на правилното определяне на местоустановяването им във връзка с разпоредби в ЗДДС, в сила от 01 януари 2024 г., по отношение на изискването за водене на регистри от ДПУ. Измененията и допълненията са необходими за правилното определяне обхвата на задълженията на ДПУ, които следва да предоставят информация за извършените трансгранични плащания. Настоящата оценка на въздействието е израз на стремежа за постигане на съответствие с чл. 243б, пар. 1, ал. 2 от Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (Директива (ЕС) 2020/284. Засегнати са всички доставчици на платежни услуги на получатели с местоустановяване в България. - Налице е отменителна съдебна практика по административнонаказателни производства във връзка с обжалване на наказателни постановления за нарушения, изразяващи се в несвоевременно отразяване на кредитни известия в дневника за покупките и справка-декларация за съответния данъчен период от регистрираното лице, според която не винаги неотразяването на данъчен документ в отчетните регистри и справка-декларацията води до определяне на данък в по-малък размер за съответния период, какъвто е изискваният от чл. 182, ал. 1 от ЗДДС вредоносен резултат, тъй като е възможно резултатът за периода да е данък за възстановяване. Според съда, неотразяването на издаден данъчен документ в общия случай води до некоректно определяне на 7 декларирания резултат за съответния данъчен период, но в чл. 182, ал. 1 от ЗДДС се визира като нарушение единствено това поведение, което води до определяне на данъка в по-малък размер, а не до невярно отчитане на данъчния резултат въобще. В този смисъл решения по дела: 1344/2022г. на Административен съд Пловдив, 394/2020г. на Административен съд Перник, 10163/17г. и 10191/17 на Административен съд Велико Търново, 138/23 на Административен съд Плевен и др. За периода 2021 г. – 2022 г. пред съответните районни съдилища са обжалвани 91 /деветдесет и едно/ наказателни постановления, издадени от наказващи органи в ТД на НАП Пловдив относно неотразени своевременно кредитни известия. 52 /петдесет и две/ от съдебните производства са приключили с влязло в сила решение, като с 37 /тридесет и седем/ от тях наказателните постановления са отменени, с 12/дванадесет/ от тях наказателните постановления са потвърдени и с 3 от тях наказателните постановления са изменени. Измененията и допълненията са необходими да бъдат обхванати и случаите когато, в резултат на неотразяване на данъчен документ в отчетните регистри резултатът за данъчния период, през който е следвало да бъде отразен този документ е данък за възстановяване. Засегнати са всички регистрирани лица, които не са издали данъчен документ или не са отразили издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до некоректно определяне на данъчния резултат. - Като мярка за „изсветляване на сивата икономика“ е предложена законодателна промяна. Измененията и допълненията са необходими като мярка за „изсветляване на сивата икономика“, която да даде възможност получателят по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка. Засегнати са всички лица, които не издават касови бележки за извършена от тях продажба. - Удължаване на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно, свързано с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата, по-специално върху най-уязвимите. Засегнати са всички лица, които произвеждат и търгуват с хляб и брашно. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство, чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. В тази връзка, е необходимо да бъдат предприети съответните действия за приемане на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна уредба не позволява разрешаването на посочения проблем, тъй като описаните хипотези не са уредени в съществуващата правна рамка. За преодоляване на констатираните несъответствия и проблемни области, се предлагат нормативни промени, с които се цели спазване принципите на правна сигурност, пропорционалност и неутралност на ДДС. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Предложените промени са обект на национално решение. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 8 Не са извършени последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Целта на промените в Закона за данък върху добавената стойност е постигане на съответствие на българското законодателство в областта на ДДС с европейското и отразяване на решенията на СЕС, както и отстраняване на установени от Европейската комисия несъответствия в ЗДДС и премахване на възникнали в практиката затруднения при прилагане на националното законодателство. Цел 1 „Отстраняване на несъответствието на данъчната практика с правото на Съюза“ Съобразяване с постановеното в решение на СЕС по дело С-127/22 „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и привеждане в съответствие на българското право с европейското такова. Измененията са направени с цел предотвратяване започването на наказателна процедура срещу Република България от ЕК. Предвидени са промени, чрез които се постига съответствие с европейските норми, като се отменя изискването задължени лица, неустановени в ЕС, които са решили да ползват режима „извън Съюза“, да определят акредитиран представител, за да могат да се регистрират по този режим. Измененията са направени с цел предотвратяване започването на наказателна процедура срещу Република България от ЕК. Цел 2 „Намаляване на административна тежест за НАП при извършване на ревизионни действия във връзка с регистрацията на данъчно задължени лица, неподали в срок заявление за задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв.“ Когато орган по приходите установи, че данъчно задължено по закона лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация, той ще го регистрира с издаване на акт за регистрация, ако условията за регистрация са налице, като в акта за регистрация ще се посочват основанието и датата, на която е възникнало задължението за регистрация, но няма да се определя дължимият от лицето данък за периода на неподаване на заявлението за регистрация. Целта на направените предложения е да се даде възможност на лицата, които не са подали или не са подали в срок заявление за регистрация по ЗДДС, предвид което са регистрирани по-късно, да могат да издават данъчни документи, в които да начисляват дължимия ДДС за извършените от тях облагаеми доставки за периодите, за които е трябвало да бъдат регистрирани, като по този начин ще се предостави право на данъчен кредит на получателя по доставката. Измененията са направени с цел намаляване на времето на проверка от данъчните органи при регистрация на данъчно задължените лица. Цел 3 „Отстраняване на проблеми свързани с внасяне на данък върху добавената стойност при внос“ - пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, от пощенски оператор: Със законодателните промени се цели вносителят да може да докаже внасянето на данък върху добавената стойност по митнически документи в случаите, когато този данък е внесен от пощенския оператор (косвен или пряк митнически представител). За целта това ще може да стане и с документ или копие от документ, от който да е видно това. Измененията са направени с цел осигуряване спазване на основния принцип на системата на ДДС, по-конкретно - принципа за неутралност на ДДС. - внедряване в митническа информационна система на централизирано митническо оформяне при внос 9 Целта е регламентиране на условия и правила на отчитане относно прилагане на отсроченото плащане на данък върху добавената стойност в случаите на централизирано оформяне при внос, във връзка с внедряването в Митническата информационна система на функционалността за централизирано оформяне при внос. Измененията са направени с цел спазване препоръките на ЕК, които предвиждат хармонизирана и автоматизирана процедура за обмен на данни за ДДС между наблюдаващата държава членка и представящите държави членки, както и допълнителните препоръки, които допълнително опростяват използването на централизирано уравняване. Цел 4 „Прецизиране на разпоредби във връзка с отстраняване на възникнали затруднения при практическото прилагане на закона“ - Дава се възможност търговците, избрали да използват в търговски обект софтуер, включен в списъка поддържан от НАП, да могат в този обект да регистрират и отчитат продажбите на стоки или услуги чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид и автоматично предоставен на електронен адрес на получателя, по ред и начин, определени в наредбата за касовите апарати, издавана от министъра на финансите. При предоставяне на такава правна възможност икономическите оператори ще могат да предложат нови и съвременни начини на плащане, както и да намалят предоставянето на документи на хартия. Измененията са направени с цел намаляване административните разходите на компаниите, свързани с издаване на документи на хартия. - Съгласно действащите разпоредби на ЗДДС допълнителното обезпечение при промяна на обстоятелства е в размер на 20 на сто, независимо че данъчно задълженото лице е предоставило годишно обезпечение в размер на 10 на сто, тъй като е отговаряло на условията за това. За тези случаи е предложено допълнителното обезпечение към направено вече годишно обезпечение също да е в размер на 10 на сто, с което се постига уеднаквяване на прилагания размер на обезпечението. Измененията са направени с цел прилагане на еднакъв размер на обезпеченията при равни условия и спазване принципа на неутралност. - С оглед правна сигурност се предвижда въвеждане на процесуален ред за издаване или отказ на разрешение за издаване на кредитно известие във връзка с пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лв. - Целта на прецизираните разпоредби във връзка с разпоредби в ЗДДС, в сила от 01 януари 2024 г., по отношение на изискването за водене на регистри от доставчиците на платежни услуги, е за постигане на точни, ясни и разбираеми разпоредби. - Целта на промяната е да се избегнат причините за отмяна на издадени от НАП наказателни постановления, съответно възлагане на администрацията на направените съдебни разноски, които често са в значителни размери. - Предложената възможност получателят по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка, е с цел „изсветляване на сивата икономика“. Удължаването на срока за прилагане на намалената ставка на хляб и брашно е с цел намаляване риска от укриването на ДДС. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 10 3. Заинтересовани страни: 1. Регистрираните по ЗДДС лица. Пряко засегнатите от проблемите страни са всички данъчно задължени лица, които в хода на извършване на стопанската си дейност са в ситуации, свързани с унищожаване или бракуване на стоки. - Всички данъчно задължени лица, неустановени в ЕС, които са решили да ползват режима „извън Съюза“. 2. Всички данъчно задължени лица, достигнали задължителен оборот за регистрация по ЗДДС. 3. Данъчно задължени лица, регистрирани по ЗДДС и осъществяващи внос на пратки под 150 евро, и одобрените икономически оператори по смисъла на митническото законодателство. Пряко засегнатите от проблемите страни са всички данъчно задължени лица - вносители, които осъществяват вноса чрез пощенски оператор в качеството му на упълномощен пряк или/и косвен представител; - всички данъчно задължени лица – вносители, които прилагат централизирано оформяне при внос. 4. Търговците, избрали да използват в търговски обект софтуер, включен в списъка, поддържан от НАП. Пряко засегнатите от проблемите страни са всички данъчно задължени лица, които са избрали да ползват в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16 на чл. 118 от ЗДДС. - регистрирани по ЗДДС лица, предоставящи обезпечение. Засегнати са всички лица, които са задължени да предоставят обезпечение по чл. 176в от ЗДДС и отговарят на условията, регламентирани в ал. 16 на същата разпоредба; -данъчната администрация и данъчно задължените лица, за които е налице пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лв. Засегнати са всички лица, които ще намаляват данъчна основа над 100 000 лева и начислен данък при неплащане, на които органите по приходите следва да издават разрешение или отказ в 60-дневен срок от подаването на уведомление; -доставчиците на платежни услуги. Засегнати са всички доставчици на платежни услуги на получатели с местоустановяване в България; - всички регистрирани лица, които не са издали данъчен документ или не са отразили издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до некоректно определяне на данъчния резултат; - всички лица, които не издават касови бележки за извършена от тях продажба; - всички лица, които произвеждат и търгуват с хляб и брашно. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 11 4.1. По проблем 1: Несъответствие на данъчната практика с правото на Съюза относно извършване корекция на ползван данъчен кредит при унищожаване или бракуване на стоки Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариант 1 „Без действие“ предвижда да не се приемат промените, предложени с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ ще наблюдават положителни въздействия върху заинтересованите лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ няма да се наблюдават отрицателни въздействия върху данъчно задължените лица, но ще остане административната тежест върху данъчната администрация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При Вариант 1 „Без действие“ не се очакват въздействия върху малките и средните предприятия Административна тежест: При Вариант 1 „Без действие“ няма да има промяна по отношение на административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на промените“: Описание: Вариант 2 „Приемане на промените“ предвижда приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При приемане на предложените изменения на разпоредбите в закона положителните въздействия са, че ще са налице изрично уточнени хипотезите, при които данъчно задължено лице няма да извършва корекция на ползвания данъчен кредит при бракуване на стока, за която лицето е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, последвано от доброволното унищожаване на тази стока. Няма да се извършва и корекция на приспаднат ДДС по получени доставки във връзка с придобиването на стока, когато тя е била бракувана, тъй като данъчно задълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, и впоследствие или е била предмет на облагаема с ДДС продажба, или е била унищожена или изхвърлена по начин, който конкретно води до необратимото ѝ изчезване. В тези случаи унищожаването трябва да е надлежно доказано или потвърдено и вече обективно да няма никаква полза от стоката за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Надлежно доказаното 12 изхвърляне на дадена стока трябва да бъде приравнено на унищожаването ѝ, стига да води конкретно до необратимото изчезване на стоката. - Предоставяне на възможност повече данъчно задължени лица, неустановени в ЕС да ползват режима „извън Съюза“. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 2 „Приемане на промените“ не се очакват негативни въздействия върху заинтересованите лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При Вариант 2 „Приемане на промените“ няма да има въздействия върху малките и средните предприятия Административна тежест: Ще се намали административната тежест на засегнатите лица, които в условията на правна сигурност ще извършват, съответно няма да не извършват корекции на ползван данъчен кредит при брак. Лицата ще черпят права от бъдещите ясни правила, които ще са елемент на ЗДДС и с това няма да се допусне разнопосочна тълкувателна практика на НАП. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: „Установена прекомерна административна тежест за НАП при извършване на ревизионни действия във връзка с регистрацията на данъчно задължени лица, неподали в срок заявление за задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв.“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариант 1 „Без действие“ предвижда да не се приемат промените, предложени с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ няма да се наблюдават положителни въздействия върху заинтересованите лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 13 При Вариант 1 „Без действие“ няма да се наблюдават отрицателни въздействия върху данъчно задължените лица, но ще остане административната тежест върху данъчната администрация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При Вариант 1 „Без действие“ не се очакват въздействия върху малките и средните предприятия Административна тежест: Административната тежест на органа за приходите остава, доколкото имат задължение да определят с ревизионен акт по ДОПК задълженията за данък върху добавената стойност на лицата, достигнали задължителния оборот за регистрация по ЗДДС, но неподали в срок заявление за регистрация. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на промените“: Описание: Вариант 2 „Приемане на промените“ предвижда приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Лицата, които не са изпълнили задължението да се регистрират по ЗДДС или да се регистрират в предвидения срок, ще начислят дължимия ДДС за извършените облагаеми доставки през периода, когато са били длъжни, но не са били регистрирани по този закон, чрез издаване на данъчен документ, като по този начин ще се предостави право на данъчен кредит на получателя по доставката. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 2 „Приемане на промените“ не се очакват негативни въздействия върху заинтересованите лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При Вариант 2 „Приемане на промените“ няма да има въздействия върху малките и средните предприятия Административна тежест: Ще се намали административната тежест на данъчната администрация, като отпадне задължението за извършване на ревизионни действия във връзка с определяне на данъчното задължение в тези случаи. 14 (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.3. По проблем 3: „Внасяне на данък върху добавената стойност при внос“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариант 1 „Без действие“ предвижда да не се приемат промените, предложени с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ няма да се наблюдават положителни въздействия върху заинтересованите лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, от пощенски оператор: Установеният проблем при внос на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, с получатели данъчно задължени лица, които извършват вноса чрез пощенски оператор в качеството му на упълномощен пряк или/и косвен представител, няма да бъде решен. Със заплащане на възникналите митнически задължения и данък върху добавената стойност, свързани с пратките от пощенския оператор, вносителите - данъчно задължени лица по ЗДДС няма да разполагат с платежен документ, от който да е видно, че данъкът, определен по митническите документи, е внесен. Въз основа на този механизъм на заплащане на данъка лицето (вносител) няма да може да спази разпоредбите на ЗДДС, съгласно които то трябва ефективно да внесе начисления от митническите органи данък в държавния бюджет, респективно няма да разполага с платежен документ за внасянето на данъка, който е едно от основанията да упражни право на приспадане на данъчен кредит по вноса. - Внедряване в митническа информационна система на централизирано митническо оформяне при внос: При внедряването в Митническата информационна система за внасяне на функционалността за централизирано оформяне при внос ще липсва регламентация в ЗДДС относно условията за прилагане и отчитане на данък върху добавената стойност в този случай. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При Вариант 1 „Без действие“ не се очакват въздействия върху малките и средните предприятия. Административна тежест: При Вариант 1 „Без действие“ няма да има промяна по отношение на административната тежест. 15 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на промените“: Описание: Вариант 2 „Приемане на промените“ предвижда приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Пратки със собствена стойност, ненадвишаваща 150 евро, от пощенски оператор: С приемане на промените вносителят по митническия документ ще разполага с платежен документ или копие на документ за внесения данъка и ще може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по вноса. - Внедряване в митническа информационна система на централизирано митническо оформяне при внос: Ще е налице регламентация в закона, съгласно която при издадено разрешение за централизирано оформяне се разрешава подаването на митническа декларация в надзорно митническо учреждение (където е установен икономическия оператор), а стоките ще се представят на митническите органи в друго митническо учреждение (митническо учреждение на представяне). Надзорното и представящото митническо учреждение може да се намират в страната или може надзорното митническо учреждение да е в друга държава членка, а представящото в страната. Надзорното митническо учреждение ще е отговорно за събиране на вносните мита, а митническото учреждение на представяне ще е отговорно за събирането на ДДС при внос. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 2 „Приемане на промените“ не се очакват негативни въздействия върху заинтересованите лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При Вариант 2 „Приемане на промените“ няма да има въздействия върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Вариант 2 „Приемане на промените“ не предвижда промяна в административната тежест. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 16 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.4. По проблем 4: „Необходимост от прецизиране на някои разпоредби в ЗДДС за създаване правна сигурност и улеснение на прилагането им от данъчно задължените лица“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариант 1 „Без действие“ предвижда да не се приемат промените, предложени с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ няма да се наблюдават положителни въздействия върху заинтересованите лица. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: - Няма да могат да намерят приложение навлизащите на пазара на нови, съвременни технологии и практики при предлагането и търговията със стоки и услуги. - Размерът на предоставеното допълнителното обезпечение към направеното вече годишно обезпечение от лицата, търгуващи с течни горива, и размерът на годишното обезпечение ще продължат да са различени. - Няма да има изрично предвиден процесуален ред за издаване и отказ, съответно за обжалване на евентуално постановен отказ за издаване на разрешение, в случаите, когато доставчикът уведомява за настъпили обстоятелства, при които се иска разрешение от НАП за издаването на кредитно известие за намаление на данъчната основа и на данъка при несъбираеми вземания. - Част от разпоредбите в ЗДДС, в сила от 01 януари 2024 г., по отношение на изискването за водене на регистри от доставчиците на платежни услуги, ще останат непроменени и същите биха създали объркване и затруднение при прилагането им. - Ще продължи практиката на обжалване на наказателни постановления за нарушения по чл. 182 от ЗДДС. - Вредната данъчна практика за неиздаване на фискални бонове ще продължи. - Цените на стоките - брашно и хляб вероятно ще бъдат повишени. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: При Вариант 1 „Без действие“ не се очакват въздействия върху малките и средните предприятия Административна тежест: При Вариант 1 „Без действие“ няма да има промяна по отношение на административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 17 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на промените“: Описание: Вариант 2 „Приемане на промените“ предвижда приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: -Лицата, които са избрали да използват в търговски обект софтуер, включен в списъка, поддържан от Националната агенция за приходите, ще могат в този обект да регистрират и отчитат продажбите на стоки или услуги чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид и автоматично предоставен на електронен адрес на получателя, по ред и начин, определени в наредбата, издавана от министъра на финансите. Така ще се създаде правна възможност при продажби, извършвани от лице, избрало да ползва в търговски обект софтуер, включен в списъка на НАП, фискалният бон, регистриращ продажбата, да се генерира в електронен вид и да бъде предоставен на електронен адрес на получателя (по електронна поща, на мобилното приложение и др.). -Данъчно задължено лице, търгуващо с течни горива, предоставило обезпечение в продължение на три последователни години, за което не са констатирани нарушения по закона през посочения период и което няма други непогасени публични вземания към датата на възникване на задължението за предоставяне на ново годишно обезпечение в размер на 10 на сто, ще може при възникване на обстоятелства за предоставяне на допълнително обезпечение да направи същото в намален размер от 10 на сто. -При издаване на разрешение или отказ от НАП във връзка с подадено уведомление от доставчикът, уведомяващ за настъпили обстоятелства, при които се разрешава издаването на кредитно известие за намаление на данъчната основа и данъка при несъбираеми вземания, данъчната администрация ще приложи реда по Глава дванадесета „Административно обслужване“ от ДОПК при обжалване на постановен отказ, което ще е по облекчена процедура пред териториалния директор, съответно пред административния съд. -Изяснява се, че идентификаторите за определяне на местонахождението на платеца и местонахождението на получателя са основа за определяне на местонахождението на доставчика на платежни услуги, с което ще се постигне правилно прилагане на разпоредбите, касаещи определените в закона задължения за доставчиците на платежни услуги. - С промяната в административнонаказателната разпоредба ще бъдат обхванати и случаите когато, в резултат на неотразяване на данъчен документ в отчетните регистри резултатът за данъчния период, през който е следвало да бъде отразен този документ, е данък за възстановяване, съответно наказателните постановления няма да бъдат отменяни от съда. - С въвеждане на задължение получателят по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка ще спомогне за „изсветляване на сивата икономика“. - С удължаването на срока за прилагане на намалената ставка на хляб и брашно ще се намали риска от укриването на ДДС. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 18 При При Вариант 1.1. 1.2. Вариант заинтересованите Специфични Въздействия Вариант предприятия. Административна 2 Опишете икономически, Опишете административни 2 „Приемане лица. (върху всяка въздействия: върху малките 2 „Приемане на тежест: „Приемане на промените“ (въздействията върху качествено (при социални и страна/група заинтересовани специфичните административната тежест услуги и др.) на промените“ не се заинтересована страна/група и средните предприятия: промените“ няма да има не предвижда промяна малките и средните предприятия; възможност – и количествено) екологични въздействия, страни. Пояснете кои значителни и кои второстепенни. въздействия с акцент върху (задължения за информиране, очакват негативни заинтересовани страни) въздействия върху малките в административната административна всички значителни включително върху всяка въздействия се очаква малките и средните такси, регулаторни въздействия върху и средните тежест. тежест) потенциални заинтересована да бъдат предприятия и режими, Степени на 5. Сравняване на вариантите: изпълнение по критерии: 1) 5.1. По проблем 1, 2, 3 висока; 2) средна; 3) и 4: ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Приемане на промените т с о н в и т к е ф Е Цел 1: „Отстраняване на несъответствиет о на данъчната практика с правото на Съюза относно извършване корекция на ползван данъчен кредит при унищожаване или бракуване на стоки“ Ниска Висока Цел 2: „Намаляване на административна тежест за НАП при извършване на ревизионни действия във връзка с регистрацията на Ниска Висока 19 данъчно задължени лица, неподали в срок заявление за задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв.“… Цел 3: „Отстраняване на проблеми свързан с внасяне на данък върху добавената стойност при внос“… Ниска Висока Цел 4 „Прецизиране на разпоредби във връзка с отстраняване на възникнали затруднения при практическото прилагане на закона“ : Ниска Висока т с о н с а к и ф Е Цел 1„Отстраняване на несъответствиет о на данъчната практика с правото на Съюза относно извършване корекция на ползван данъчен кредит при унищожаване или бракуване на стоки“: … Ниска Висока Цел 2: „Намаляване на административна тежест за НАП при извършване на ревизионни действия във връзка с регистрацията на Ниска Висока 20 данъчно задължени лица, неподали в срок заявление за задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв.“… Цел 3: „Отстраняване на проблеми свързан с внасяне на данък върху добавената стойност при внос“… Ниска Висока Цел 4 „Прецизиране на разпоредби във връзка с отстраняване на възникнали затруднения при практическото прилагане на закона“ Ниска Висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: „Отстраняване на несъответствиет о на данъчната практика с правото на Съюза относно извършване корекция на ползван данъчен кредит при унищожаване или бракуване на стоки“ … Ниска Висока Цел 2: „Намаляване на административна тежест за НАП при извършване на ревизионни действия във връзка с регистрацията на Ниска Висока 21 данъчно задължени лица, неподали в срок заявление за задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв.“… Цел 3: „Отстраняване на проблеми свързан с внасяне на данък върху добавената стойност при внос“… Ниска Висока Цел 4 „Прецизиране на разпоредби във връзка с отстраняване на възникнали затруднения при практическото прилагане на закона“ Ниска Висока 1.1. 1.2. ефективност, ефикасност, съгласуваност, Сравнете вариантите Посочете степента, в основните чрез която се която отразява определено която показва чрез сравняване на ключовите въздействия. която вариантите ще критерии за сравняване измерва степента, до която предложението; степента, до която целите ниво на ресурсите или при степента, до която вариантите стратегически документи. им положителни и изпълнят определените цели, на вариантите: вариантите постигат могат да бъдат най-малко разходи; съответстват на отрицателни съгласно целите на постигнати при действащите 5.2. * По При проблем 2: повече от един поставен проблем мултиплицирайте проблем. таблицата за всеки отделен 5.n. * По При проблем n: повече от един поставен проблем мултиплицирайте проблем. таблицата за всеки отделен 6. Избор на препоръчителен вариант: 22 По проблем 1: Вариант 2 „Приемане на промените „Несъответствие на данъчната практика с правото на Съюза относно извършване корекция на ползван данъчен кредит при унищожаване или бракуване на стоки“ По проблем 2: Вариант 2 „Приемане на промените „Установена прекомерна административна тежест за НАП при извършване на ревизионни действия във връзка с регистрацията на данъчно задължени лица, неподали в срок заявление за задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот от 100 000 лв.“ По проблем 3: Вариант 2 „Приемане на промените „Внасяне на данък върху добавената стойност при внос“ По проблем 4: Вариант 2 „Приемане на промените „Необходимост от прецизиране на някои разпоредби в ЗДДС за създаване правна сигурност и улеснение на прилагането им от данъчно задължените лица“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (само по проблем 2 относно данъчната администрация): …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 23 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се предвиждат потенциални рискове по проблем 1, 2, 3 и 4 Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 24 ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1. Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност 2. Решения на СЕС от 4 май 2023 г. по дело С-127/22 „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност 2. Решения на СЕС по дело С-127/22 3. Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги 4. Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) 5. Решения по дела: 1344/2022 г. на Административен съд Пловдив, 394/2020 г. на Административен съд Перник, 10163/2017 г. и 10191/2017 г. на Административен съд Велико Търново, 138/2023 г. на Административен съд Плевен и др. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 25 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: X ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ ДП

М О Т И В И към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност Причини, които налагат разработването на проекта на нормативен акт Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС) е изготвен във връзка с необходимостта от отстраняване на констатирани несъответствия с правото на Европейския съюз (ЕС) и привеждане на ДДС законодателството в съответствие с решения на Съда на Европейския съюз (СЕС), както и от прецизиране на разпоредби, които създават затруднения при практическото прилагане на закона. Цели, които се поставят с проекта на нормативен акт Основната цел на законопроекта е да се хармонизира националното законодателство с изискванията на правото на EС, като се намери баланс между необходимостта да се улесни прилагането на правилата за облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) и необходимостта да се осигури осъществяването на ефективен контрол с цел събиране на данъчните задължения. Във връзка със запитване по информационна фаза с № EUP (2021) 10021 на Европейската комисия (ЕК) относно корекция на приспадането на ДДС в ситуации, свързани с унищожаването или бракуването на стоки, в което ЕК констатира несъответствие на административната практика с правото на Съюза, са предложени разпоредби за случаите на унищожаване или бракуване на стоки, при които не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит. Предложените разпоредби имат за цел да се прецизира относимата регламентация, като предложенията са съобразени и с постановеното в решение на СЕС по дело С-127/22 „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД. Делото е образувано по преюдициално запитване на Върховния административен съд и се отнася до проблематика, която съответства на констатираното от ЕК. Във връзка със запитване № EUP (2022) 10202 на Европейската комисия (ЕК) относно несъответствие на представените от Република България мерки за транспониране на директивите за данък върху добавената стойност (ДДС) в областта на електронната търговия (Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995, с които беше изменена ДДС Директива 2006/112/ЕО), са предложени промени, чрез които се постига съответствие с европейските норми, като се отменя изискването задължени лица, неустановени в ЕС, които са решили да ползват режима „извън Съюза“, да определят акредитиран представител, за да могат да се регистрират по този режим. С оглед принципите на правна сигурност, пропорционалност и неутралност на ДДС, са уредени по нов начин случаите, при които данъчно задължено лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация по закона. Целта на направените предложения е да се даде възможност на лицата, които не са подали или не са подали в срок заявление за регистрация по ЗДДС, предвид което са регистрирани по-късно, да могат да издават данъчни документи, в които да начисляват дължимия ДДС за извършените от тях облагаеми доставки за периодите, за които е трябвало да бъдат регистрирани. Съответно е регламентирана и възможност за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за начисления по коректно 1 издаден данъчен документ ДДС от регистрирано лице - получател по съответната доставка. С измененията в закона се цели още да бъдат допълнени и конкретизирани съществуващи и въведени правила в действащата система на ДДС, свързани с внасянето на данък при внос. Предложено е и въвеждане на отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки. Отсроченото плащане означава, че плащането на ДДС при внос на митницата се отлага за определен на национално равнище период. Това попада в обхвата на чл. 211, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО). Предложените текстове целят регламентиране на отсроченото плащане в случаите на централизирано оформяне при внос, във връзка с внедряването в Митническата информационна система за внасяне на функционалността за централизирано оформяне при внос в края на октомври 2023 г. Предложени са и промени в закона, които имат за цел уреждане на възникнали затруднения при практическото му прилагане. Предложения за промени, свързани с привеждане на ДДС законодателството в съответствие с разпоредбите на Директивата По повод запитването по информационна фаза с № EUP (2021) 10021 на ЕК относно корекция на приспадането на ДДС в ситуации, свързани с унищожаването или бракуването на стоки, в което ЕК констатира несъответствие на административната практика с правото на Съюза, са предложени разпоредби за случаите на унищожаване или бракуване на стоки, при които не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит. В решение на СЕС по дело С-127/22 са постановени правилата за коригиране на първоначално приспаднат данъчен кредит в хипотезата на унищожаване/ бракуване на активи, по-конкретно, че корекция на ползван ДДС кредит не следва да се прави при бракуване на стоки, които впоследствие са станали обект на доставка по чл. 163а от ЗДДС (като отпадъци) или са били унищожени и това е надлежно доказано. Предложените изменения на разпоредбите в закона са съобразени с тези правила. Уточнени са хипотезите, при които данъчно задължено лице няма да извършва корекция на ползвания данъчен кредит при бракуване на стока, за която лицето е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, последвано от доброволното унищожаване на тази стока. Няма да се извършва и корекция на приспаднат ДДС по получени доставки във връзка с придобиването на стока, когато тя е била бракувана, тъй като данъчно задълженото лице е счело, че вече е неизползваема в обичайната му икономическа дейност, и впоследствие или е била предмет на облагаема с ДДС продажба, или е била унищожена или изхвърлена по начин, който конкретно води до необратимото ѝ изчезване. В тези случаи унищожаването трябва да е надлежно доказано или потвърдено и вече обективно да няма никаква полза от стоката за икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. Надлежно доказаното изхвърляне на дадена стока трябва да бъде приравнено на унищожаването ѝ, стига да води конкретно до необратимото изчезване на стоката. Във връзка със запитване № EUP (2022) 10202 на Европейската комисия (ЕК) относно несъответствие на представените от Република България мерки за транспониране на директивите за данък върху добавената стойност (ДДС) в областта на електронната търговия (Директива (ЕС) 2017/2455 и Директива (ЕС) 2019/1995, с които беше изменена ДДС Директива 2006/112/ЕО), са предложени промени, чрез които се постига съответствие с европейските норми, като се отменя изискването задължени лица, 2 неустановени в ЕС, които са решили да ползват режима „извън Съюза“, да определят акредитиран представител, за да могат да се регистрират по този режим. Към настоящия момент, след внимателен и последващ анализ, Република България приема изложените от ЕК аргументи в посока, че изискването в чл. 133 ал. 5 и чл. 154, ал. 1 т. 5 от ЗДДС данъчно задължени лица, неустановени в ЕС, които са решили да ползват режима „извън Съюза“, да определят акредитиран представител, за да могат да се регистрират по този режим, противоречи на правото на ЕС. С оглед постигнане на съответствие с европейските норми е предложена изрична отмяна на изискването. Предложения за промени, свързани с внедряване в Митническата информационна система за внасяне на функционалността за централизирано оформяне при внос Предложено е въвеждане на отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки, като са регламентирани условията за прилагане и отчитане на ДДС. При издадено разрешение за централизирано оформяне е допустимо подаването на митническа декларация в надзорно митническо учреждение, а стоките се представят на митническите органи в друго митническо учреждение (митническо учреждение на представяне), което се намира в друга държава членка. Надзорното митническо учреждение е отговорно за събиране на вносните мита, а митническото учреждение на представяне е отговорно за събирането на ДДС при внос. Титулярят на разрешението подава митническата декларация в надзорното митническо учреждение в разрешаващата държава членка. Има изискване за подаване на декларацията за ДДС при внос пред митническите органи в държавата членка на представяне. Тази декларация може да бъде на хартиен или електронен носител и трябва да съдържа цялата необходима информация, която да позволи на държавата членка на представяне да начисли и събере всички задължения по ДДС. При отсрочено плащане на ДДС, когато митническото учреждение на представяне се намира в Република България, дължимите мита ще са платени по реда на митническото законодателство в друга държава членка, но данъкът върху добавената стойност е дължим в Република България. Предложения за промени, свързани с осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане • Предложени са разпоредби, които имат за цел да се позволи на лицата, които не са изпълнили задължението да се регистрират по ЗДДС или да се регистрират в предвидения срок, да начислят дължимия ДДС за извършените облагаеми доставки през периода, когато са били длъжни, но не са били регистрирани по този закон, чрез издаване на данъчен документ, като по този начин ще се предостави право на данъчен кредит на получателя по доставката. Задълженията в тези случаи няма да се определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като с това ще се намали административната тежест за администрацията. Когато лицето не упражни опцията да начисли с фактура дължимия данък за извършените от него облагаеми доставки, извършени през периодите на закъсняла регистрация, същият следва задължително да се начисли с протокол. Промяната ще касае всички данъчно задължени лица, които са били длъжни, но не са се регистрирали по този закон в срок. За дължимия данък лицето ще дължи лихва, считано от изтичането на срока, в който данъкът е следвало да бъде внесен, ако лицето е било регистрирано по закона в срок. • Предложено е удължаване на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно, свързано с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата, по-специално върху най-уязвимите. 3 Удължаването на срока за прилагане на тази мярка ще намали риска от укриването на ДДС. • Като мярка за „изсветляване на сивата икономика“ е предложена възможност получателят по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка. Предложения за промени, свързани с прецизиране на разпоредби, включително и във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона • Предложено е уточняване на разпоредбата, касаеща внасянето на данъка при внос на стоки, съобразно което освен от вносителя на стоките данъкът при внос се внася и от негов косвен представител по митническото законодателство на Съюза. Необходимостта от това уточняване се налага от възникнали практически проблеми при внасяне на данък при внос. В случай на косвено представителство, по смисъла на митническото законодателство, представителят действа от свое име, но за сметка на друго лице – вносителя. По силата на регламентираното в митническото законодателство, при косвено представителство лицето, за сметка на което се извършва митническото деклариране, също е длъжник. С промените се цели вносителят да може да докаже внасянето на данък добавена стойност по митнически документи в случаите, когато този данък е внесен от пощенския оператор (косвен или пряк митнически представител) за пратки със собствена стойност ненадвишаваща 150 евро от пощенски оператор. За целта това ще може да стане и с документ или копие от документ, от който да е видно това. • Предложено е лицата, които са избрали да използват в търговски обект софтуер, включен в списъка поддържан от Националната агенция за приходите (НАП), да могат в този обект да регистрират и отчитат продажбите на стоки или услуги чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид и автоматично предоставен на електронен адрес на получателя, по ред и начин, определени в наредбата, издавана от министъра на финансите. Предложението се прави, за да се създаде правна възможност при продажби, извършвани от лице, избрало да ползва в търговски обект софтуер, включен в списъка на НАП, фискалният бон, регистриращ продажбата, да се генерира в електронен вид и да бъде предоставен на електронен адрес на получателя (по електронна поща, на мобилното приложение и др.). Предложението се прави, от една страна, поради навлизането на пазара на нови, съвременни технологии и практики при предлагането и търговията със стоки и услуги, а от друга - възможността да бъде намалена административната тежест за търговците. Целта е по нормативен път да се регламентира възможността при извършване на продажби от лице, избрало да ползва в търговски обект софтуер, включен в списъка на НАП, фискалният бон, регистриращ продажбата, да се генерира в електронен вид и да бъде предоставен на електронен адрес на получателя. При предоставяне на такава правна възможност икономическите оператори ще могат да предложат нови и съвременни начини на плащане, както и да намалят предоставянето на документи на хартия. • Директива (ЕС) 2020/284 на Съвета от 18 февруари 2020 година за изменение на Директива 2006/112/ЕО по отношение на въвеждането на определени изисквания за доставчиците на платежни услуги (Директива (ЕС) 2020/284), дава рамката за задълженията на доставчиците на платежни услуги (ДПУ), опериращи на територията на всички държави членки от ЕС. Предложена е промяна, с която се изяснява териториалния обхват на задълженията на ДПУ с оглед на правилното определяне на 4 местоустановяването им. С промяната в дефинициите се постига съответствие с определенията по чл. 243а (1) и (2) от Директива (ЕС) 2020/284, които препращат към Директива (ЕС) 2015/2366 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година за платежните услуги във вътрешния пазар, за изменение на директиви 2002/65/ЕО, 2009/110/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 и за отмяна на Директива 2007/64/ЕО (текст от значение за ЕИП). • Предложен е прецизиращ текст по отношение на случаите, при които органите по приходите издават разрешение или отказ в 60-дневен срок от подаването на уведомление, с което доставчикът уведомява за настъпили обстоятелства при които се разрешава издаването на кредитно известие за намаление на данъчната основа и данъка при несъбираеми вземания. Предложението се прави с оглед обстоятелството, че предвиденото разрешение по своята същност представлява документ по административно обслужване по смисъла на ДОПК. В настоящата редакция на разпоредбата не е изрично предвиден процесуален ред за издаването му и съответно ред за обжалване на евентуално постановен отказ за издаване на такова разрешение. С оглед правна сигурност се урежда процесуалната възможност органът по приходите да постанови отказ, когато не са налице основанията за издаване на разрешението. При приложим ред по Глава дванадесета „Административно обслужване“ от ДОПК обжалването на постановен отказ ще бъде по облекчена процедура пред териториалния директор, съответно пред административния съд. • Предложени са прецизиращи текстове по отношение предоставеното допълнително обезпечение към направено вече годишно обезпечение от лицата търгуващи с течни горива. Съгласно действащите разпоредби на ЗДДС допълнителното обезпечение при промяна на обстоятелства е в размер на 20 на сто, независимо че данъчно задълженото лице е предоставило годишно обезпечение в размер на 10 на сто, тъй като е отговаряло на условията за това. За тези случаи е предложено допълнителното обезпечение към направено вече годишно обезпечение също да е в размер на 10 на сто, с което се постига уеднаквяване на прилагания размер на обезпечението. Предложено е прецизиране на формулировката „констатирано нарушение“, която е заменена с „наказателно постановление и непогасените публични вземания, събирани от НАП“. • Предложена е промяна в административнонаказателна разпоредба, с цел обхващане на случаите, когато в резултат на неотразяване на данъчен документ в отчетните регистри резултатът за данъчния период, през който е следвало да бъде отразен този документ, е данък за възстановяване. Предвид съдебната практика както на въззивната, така и на касационната инстанция, задълженията за подаване на справка декларация и отчетени регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел - надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период (ДДС за внасяне или ДДС за възстановяване). Финансови и други средства, необходими за прилагането на проекта на нормативен акт За прилагане на предложените промени не са необходими допълнителни бюджетни средства за изграждане на административен капацитет и техническа обезпеченост и промените няма да доведат до допълнителна финансова тежест за лицата. 5 Предлаганите промени не се очаква да окажат значителен ефект върху приходите от ДДС, който на този етап не може да бъде изчислен с точност. Очакваните резултати от прилагането на проекта на нормативен акт Очакваните резултати от прилагането на акта са осигуряване изпълнението на нормативно установените изисквания на данъчното законодателство в областта на ДДС. С проекта на закона се въвеждат правила, които способстват правилното прилагане на норми на правото на Европейския съюз. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С проекта на акт не се въвеждат норми на правото на Европейския съюз, поради което не е изготвена справка за съответствие с европейското право. Информация за проведените обществени консултации Съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове, проектът на закон и мотивите към него ще бъдат публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации със срок за предложения и становища от 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения в резултат на проведената обществена консултация ще бъде публикувана на интернет страницата на Министерството финансите и на Портала за обществени консултации. 6

Проект! Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г. и бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 г. и 111 от 2021 г., бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г. и бр. 66 от 2023 г.) § 1. В чл. 27, ал. 6 след думите „служителите или“ се добавя „по - общо“. § 2. Създават се чл. 57е, чл. 57ж и чл. 57з: „Отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки Чл. 57е. Отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки може да се прилага от данъчно задължено лице, което към датата на вноса отговаря едновременно на следните условия: 1. притежава идентификационен номер по ДДС, издаден в Република България, посочен в разрешението за централизираното оформяне на стоки; 2. притежава разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено или съгласувано от митническите органи в Република България при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза. Деклариране и начисляване на данъка с отсрочено плащане при централизирано оформяне при внос на стоки Чл. 57ж. (1) В митническата декларация за централизирано оформяне при внос на стоки се декларира: 1. номер на разрешение за централизирано оформяне при внос на стоки, издадено при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза; 2. номер на разрешение за отсрочено плащане на вносни мита, издадено или съгласувано от митническите органи в Република България при условията и по реда на митническото законодателство на Съюза; 3. начин на плащане, код „Е“ за отсрочено или отложено плащане съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/235 на Комисията от 8 февруари 2021 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 по отношение на форматите и кодовете на общите изисквания за данните, някои правила относно наблюдението и митническото учреждение, компетентно за поставяне на стоките под митнически режим (ОВ L 63 от 23 февруари 2021 г.). (2) Начисляването на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Ред за плащане на данъка при прилагане на отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки Чл. 57з. Лицето по чл. 57е е длъжно да внесе по реда на чл. 90 данъка за съответния период в срок не по-късно от 16-о число на месеца, следващ месеца на приемането на митническата декларация.“ 1 § 3. В чл. 71, т. 3 след думите „като вносител и“ се добавя „документ или копие от документ, че“. § 4. В чл. 80 ал. 2 се изменя така: „(2) Корекции по чл. 79 не се извършват в случаите на: 1. унищожаване или липса на стоки в резултат на: a) непреодолима сила; б) аварии или катастрофи, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката; в) естествени фири вследствие на промяна на физико-химичните свойства при съхраняването и транспортирането на стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири съгласно нормативен акт или фирмени стандарти и нормали; г) други събития извън контрола на данъчно задълженото лице, за които лицето може да докаже, че не са причинени по негова вина или по вина на лицето, което използва стоката. 2. унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове; 3. надлежно доказано или потвърдено унищожаване или изхвърляне на стока по начин, който води до необратимото ѝ изчезване, в резултат на: a) технологичен брак в допустимите норми, определени с технологичната документация за съответното производство или дейност; б) брак поради изтичане срока на годност/трайност, определен съгласно изискванията на нормативен акт или на фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери; в) брак на стоки, които са неизползваеми за целите на независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице; г) брак на дълготрайни активи, когато балансовата им стойност е по-ниска от 10 на сто от отчетната им стойност и които не се използват за целите на независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице; 4. брак на стоки, които са неизползваеми за целите на независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, когато с тези стоки е извършена последваща облагаема доставка.“ § 5. В чл. 90 ал. 1 се изменя така: „(1) В случаите по чл. 16 вносителят на стоки или негов представител по митническото законодателство на Съюза внася ефективно начисления от митническите органи данък в държавния бюджет, както следва: 1. по съответната сметка на Агенция „Митници“ за вносни мита, данък върху добавената стойност при внос, акциз при внос, глоби, имуществени санкции и лихви; 2. чрез виртуално терминално устройство ПОС или чрез терминално устройство ПОС, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой.“ § 6. В чл. 102 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 5 се отменя. 2. Създават се ал. 6 - 12: „(6) Регистрирано по ал. 1 лице за всяка извършена от него облагаема доставка с място на изпълнение на територията на страната, документирана с фактура и/или известие към фактура без начислен данък, за която дължи данък по ал. 3 или 4, в първия 2 или в следващия данъчен период може да анулира издадените документи без начислен данък по реда на чл. 116 и да издаде нова фактура по чл. 113, в която да посочи данъка на отделен ред. При определяне на размера на дължимия данък за всяка извършена облагаема доставка се приема, че той е включен в договорената цена, освен ако при издаване на новата фактура е договорено изрично, че данъкът ще се дължи отделно. Новата фактура се отразява в дневника за продажбите за периода на издаването й. (7) Когато не е издало нова фактура по реда на ал. 6, регистрираното по ал. 1 лице начислява дължимия данък за извършената от него облагаема доставка с протокол в първия или в следващия данъчен период. Протоколът задължително съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2, т. 1 – 8, като се посочват и издадените документи, с които е документирана доставката без начислен данък. Издаденият протокол се отразява в дневника за продажбите за периода на издаването му. (8) Регистрираното по ал. 1 лице за извършените облагаеми доставки, които не са документирани с фактура и/или известие към фактура без начислен данък, за които дължи данък по ал. 3 или 4, в първия или в следващия данъчен период съставя отчет по чл. 119, в който определя размера на дължимия данък съгласно чл. 67, ал. 2 или 3, и го отразява в дневника за продажбите за периода на издаването му. (9) Регистрираното по ал. 1 лице начислява дължимия по ал. 3 или 4 данък за всяка получена облагаема доставка на стоки или услуги, за която данъкът е изискуем от получателя, с протокол по чл. 117 в първия или в следващия данъчен период. Протоколът се отразява в дневника за продажбите за периода на издаването му. (10) За доставки по чл. 163а, ал. 2, за които данъкът е начислен от доставчик, регистрираното по ал. 1 лице не дължи данък по реда на този член. (11) За дължимия данък по ал. 3 или 4 лицето дължи лихва по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, считано от изтичането на срока, в който данъкът е следвало да бъде внесен, ако лицето е било регистрирано по този закон в срок. (12) В случаите на ал. 6 получателят по доставката - регистрирано по този закон лице може да упражни право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона през данъчния период, през който е издадена новата фактура, или през следващия данъчен период, само когато е бил регистрирано лице към датата на доставката и е отразил първоначално издадената фактура и/или известие към нея в дневника за покупките по чл. 124 в срока по чл. 72, ал. 1.“. § 7. В чл. 118 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение трето: „Когато лицето не издаде документ по изречение първо, получателят има право да не заплати стойността на доставката/продажбата.“ 2. Създава се ал. 21: „(21) Лице, избрало да използва в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16, може в този обект да регистрира и отчита продажбите на стоки или услуги чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид и автоматично предоставен на получателя на електронния му адрес или по друг електронен път/канал, по ред и начин, определени в наредбата по ал. 4.“ § 8. В чл. 123а се правят следните изменения: 1. В ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 навсякъде думите „доставчика на платежни услуги на“ се заличават. 3 2. В ал. 3 думата „когато“ се заменя с „по отношение на всяко трансгранично плащане, за което“, а думите „платежните услуги“ се заменят с „това трансгранично плащане“. 3. В ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 накрая точката и запетаята се заменя със запетая. 4. В ал. 7 думите „, определен с правилника за прилагане на закона,“ се заличават. 5. В ал. 10 думите „държава членка, различна от държавата членка по произход“ се заменят със „страната“. § 9. В чл. 126б, ал. 8 се правят следните изменения: 1. Изречение второ се изменя така: „Органите по приходите издават разрешение или отказ в 60-дневен срок от подаване на уведомлението по реда на глава дванадесета от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“ 2. Изречение трето се заличава. § 10. В чл. 133, ал. 5 думите „и по реда на чл. 154 за прилагане на режим извън Съюза или“ се заличават. § 11. В чл. 154, ал. 1 се правят следните изменения: 1. В т. 4 накрая точката и запетаята се заменя с точка. 2. Точка 5 се заличава. § 12. В чл. 176в се правят следните изменения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) При промяна на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на обезпечението, се предоставя ново обезпечение в тридневен срок преди промяната. Новото обезпечение е със срока на предоставеното вече обезпечение по ал. 1 и е в размер не по-малък от: 1. Двадесет на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, размера на което е определено по реда на ал. 2 или 2. Десет на сто от данъчната основа на облагаемите доставки/вътреобщностните придобивания на течни горива или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, с които се надхвърля размерът от 20 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за които е предоставено вече обезпечение, определено по реда на ал. 16.“ 2. Алинея 16 се изменя така: „(16) Данъчно задължено лице, предоставило обезпечение по ал. 1 в продължение на три последователни години, по отношение на което няма влязло в сила наказателно постановление за нарушения по този закон през посочения период и няма непогасени публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, към датата на предоставяне на новото обезпечение по ал. 6, има право да определи размера на предоставяното по ал. 2, изречение първо обезпечение на 10 на сто от данъчната основа на облагаемите доставки, придобиванията или стойността на получените течни горива, освободени за потребление, за предходния данъчен период.“ 4 § 13. В чл. 179, ал. 1 думите „,декларацията по чл. 125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124“ се заменят с „или декларацията по чл. 125, ал. 2“. § 14. В чл. 181е думата „и/или“ се заменя с „или“. § 15. В чл. 182 се правят следните изменения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издаден или получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, поради което определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер или данък за възстановяване в по-голям размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци в размер на неначисления данък или на посочения данък в получения документ, но не по-малко от 1000 лв.“ 2. В ал. 2 думите „определения в по-малък размер данък“ се заменят с „неначисления данък или на посочения данък в получения документ“. § 16. В § 1 от допълнителните разпоредби, в т. 104 се правят следните изменения: 1. В буква „а“ думите „чл. 3, ал. 1“ се заменят с „чл. 3, ал. 1, т. 1 - 3“. 2. В буква „д“ думите „чл. 4“ се заменят с „чл. 4, т. 3 - 6 “. Преходни и заключителни разпоредби § 17. В §15д, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби думите „до 31 декември 2023 г. включително“ се заменят с „до 30 юни 2024 г. включително“. § 18. В Закона за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ДВ, бр. 102 от 2022 г.) в заключителната разпоредба на § 40 след думите „§ 19“ се поставя запетая и се добавя „§ 35“. § 19. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г. 5

СПРАВКА за отразяване на получени възражения при съгласуването на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност на интернет страницата на Министерството на финансите и Портала за обществени консултации Министерство/Идва от Предложение Приема/не приема предложение то Мотиви 26 септември 2023 г. 21:21:19 i_rig Разминаване между закона и подзаконов нормативен акт (Наредба Н-18) Без да претендирам за особено задълбочени познания в областта на ЗДДС, бих искал да отбележа противоречие (или неяснота) по отношение на текстовете с изречение трето към чл. 118. В настоящият чл. 118 текстът гласи: "Чл. 118. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 2013 г., в сила от 08.03.2013 г.) (1) Всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта." С добавянето на текста: "§ 7. В чл. 118 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение трето: „Когато лицето не издаде документ по изречение първо, получателят има право да не заплати стойността на доставката/продажбата.“" Приема се 2 Така добавените текстове налагат издаването на фискален бон дори и в случаите, в които се допускат изключения с подзаконов акт, Наредбата по ал. 4, в която чл. 3 гласи: "чл. 3 (1)(....бр. 68 от 2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) Всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8." Според мен предвидените текстове допускат, че клиентът има правото да не заплати стоката/услугата ако търговеца се позове на изключенията за издаване на ФБ в случаите посочени в Наредба Н-18 чл. 3 Моля, да бъде внесено уточнение в текстовете на закона, така че изключенията посочени в Наредба Н-18 да бъдат отчетени и да не се стига до спорове между търговец и клиент в случаите на заплащане на стоки чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, 3 съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8. Все пак е необходимо да се има предвид, че Наредбата по чл. 118 ал. 4 допуска на търговците с електронни магазини да използват алтернативен режим на работа вместо да издават ФБ: "чл. 3 (17) (Нова - ДВ, бр. 8 от 2020 г.) Лице по ал. 1, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:...... Чл. 52о. (Нов - ДВ, бр. 8 от 2020 г.) (1) Лицето по чл. 3, ал. 17 е длъжно да регистрира и отчита продажбата на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа най-малко следните реквизити:...." Моля да бъде внесено разяснение (или редакция на текстовете от ЗИД) в случаите когато търговец, извършващ продажби чрез електронен магазин и използващ алтернативен режим на отчитане съгласно Наредба Н-18 към ЗДДС чл. 3 ал. 17, извърши услуга или предостави стока на клиент, който откаже да заплати полученото и се позове на изречение трето от чл. 118 ал. от ЗДДС (липса на издаден фискален бон). 26 септември 2023 г. 22:42:21 i_rig Необходима редакция и на Наредба Н-18 съгласно промените в чл. 118 ал. 21 Изцяло подкрепям новите текстове на чл. 118 ал. 21, но бих искал да отбележа че в Наредба Н-18 чл. 25 ал. 8 се определя, че такъв бон може да се издава от "лице по Приема се В ЗДДС ще бъде предвиден параграф „В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ министърът на финансите привежда в съответствие с него наредбата по чл. 118, ал. 4.“ 4 чл. 3, ал. 1 извършва продажби на стоки чрез електронен магазин" "чл. 25 ал. (8) Когато лице по чл. 3, ал. 1 извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, бонът се издава и предоставя на клиента най-късно към момента, в който стоката напусне обекта, от който се доставя. В случаите на предоставяне на услуги бонът се издава и предоставя на клиента най-късно при плащане на услугата." както и в Наредба Н-18 "VІб. (Нов - ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 29.03.2019 г.) Специфични функционални изисквания към фискални устройства за отчитане на продажби и чрез електронен магазин 1. Фискално устройство за електронен магазин трябва да регистрира и отчита всяка продажба чрез отпечатване на фискален бон или чрез генериране на фискален бон в електронен вид. 2. Генерираният фискален бон в електронен вид трябва да отговаря на изискванията на наредбата за издаване на фискален бон на хартиен носител с изключение на изискването за отпечатване. 3. Фискално устройство за електронен магазин трябва да осигурява запис в КЛЕН и на генериран в електронен вид фискален бон. Тази функционалност е разрешена само за фискални устройства за регистриране и отчитане на продажби чрез електронен магазин." Според така цитираните текстове в Наредбата става ясно, че Наредба Н-18 разрешава издаването на ФБ в електронен вид, но само за електронни магазини. А съгласно дефиницията в закона чрез : "Допълнителни разпоредби § 1. За целите на този закон: 5 ...... 87. (нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 10.12.2019 г.) "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.". Смятам, че е необходима корекция на текстовете на наредбата по ал. 4 от закона, с което да се допусне издаването на ФБ в електронен вид и във физически обекти, и да се коригират изискванията към фискалните устройства издаващи фискален бон в електронен вид, така че те да могат да се използват и във физически обекти. АСОЦИАЦИЯ НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ (АИКБ) Комисията по данъчна и осигурителна политика и бюджет към Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обсъди представените законопроекти и на тази база изготви следното становище, което предлагаме на Вашето внимание. АИКБ е убедена, че данъчната система на България трябва да е рационална и да се основава на проста организация, която да е лесноразбираема и приложима от данъкоплатците. Данъчната практика трябва да се организира така, че е минимални разходи за администрирането и събирането на данъците да се получи максимален ефект за публичните финанси. Данъците следва да бъдат справедливи, равнопоставени, поносими и стабилни. Като основен фактор на бизнес средата, данъците трябва да са предвидими и да са съобразени с икономическото и финансовото състояние на данъкоплатците. Водени от това наше разбиране смятаме, че 6 данъчната система на България основана на принципа: широка данъчна основа (без множество изключения и данъчни облекчения), която да се облага с единна, относително ниска данъчна ставка, е пример за ефективна, рационална и справедлива система за данъчно облагане. В тази връзка АИКБ е удовлетворена, че с настоящите предложения за промени в данъчните закони не се предлагат кардинални промени в данъчната система и принципите на данъчното облагане, но се въвеждат нови данъци и по същество се запазват основните данъчни ставки. Относно проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност: • АИКБ подкрепя предложената редакция на чл. Становището няма характер на предложение. 80, ал. 2 от ЗДДС, с която се прецизира относимата регламентация за корекция на приспадането на ДДС в ситуации, свързани с унищожаването или бракуването на стоки; • Редакция на чл. 102 от ЗДДС дава възможност на Становището няма характер на предложение. данъчнозадължените лица (ДЗЛ), които не са подали - изобщо или в законоустановения срок заявление за регистрация по ЗДДС, предвид което са регистрирани по-късно служебно от приходната администрация със задна дата, на която са изпълнени условията за задължителна регистрация, да могат да издават данъчни документи, в които сами да начисляват дължимия ДДС за извършените от тях облагаеми доставки за периодите, за които е трябвало да бъдат регистрирани без да е необходимо задълженията да се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК. Предложеният подход се основава на принципа на доброволното изпълнение и ще облекчи приходната администрация. Разбира се, остава възможността за некоректни ДЗЛ, които не изпълнят доброволно това свое задължение, същото да бъде определено с ревизионен акт от органите на НАП; 7 • Допълнението на чл. 118, ал. 1, с което се Становището няма характер на предложение. регламентира възможност когато ДЗЛ не регистрира и не отчете извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), получателят да има право да не заплати стойността на доставката/продажбата, е мярка за „изсветляване на сивата икономика“, която според нас ще има в по- голяма степен PR ефект отколкото фискален такъв. Тази мярка не дава правна сигурност на получателя на стоката/услугата и ще създаде множество конфликтни ситуации между продавачи и купувачи; • Създадената ал. 21 на чл. 118 е дългоочаквана от Становището няма характер на предложение. бизнеса и беше предложена от АИКБ преди повече от 5 години при въвеждането на СУПТО. Електронният фискален бон предоставен на получателя на електронния му адрес или по друг електронен път/канал е задължителна и закъсняла възможност във време, в което електронната търговия ежегодно увеличава дела си; • Редакцията на чл. 126б, ал. 8 задължава органите Приема се по приходите да издадат разрешение или отказ за намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане в 60-дневен срок от подаване на уведомление за възникване на обстоятелството по чл. 126а, ал. 2, т. 1 - 6 за пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 000 лв. Премахната е възможността за мълчаливо съгласие за издаване на кредитно известие от ДЗЛ, ако приходната администрация не отговори в този срок. АИКБ убедено смята, че срокът за отговор от приходната администрация е прекомерно дълъг. В ерата на изкуствения интелект (ИИ) 60-дневен срок, само за да се провери в електронните масиви на НАП дали получателя на стоката/услугата с ползвал данъчен 8 кредит, но издадената от доставчика фактура и дали в включил въпросната фактура в дневника за покупки, говори само за едно за умишлено забавяне на упражняване на законно право за корекция на начислен ДДС при несъбираемо вземане. Липсата на отговор (разрешение или отказ) на приходната администрация в този срок, при това без процедура за санкциониране на същата, в комбинация с паралелно изтичане на преклузивни срокове, може да възпрепятства упражняването на правото на корекция при несъбираемо вземане от ДЗЛ. АИКБ настоява за запазване на текста за мълчаливо съгласие за издаване на кредитно известие, ако приходната администрация не се произнесе в този срок с отговор на искането на ДЗЛ; • Използваме случая да отбележим, че към Становището няма характер на предложение. настоящия момент НАП не е изпълнила законовата делегация на ал. 11 по чл. 1266, която я задължава да създаде електронна услуга, чрез която доставчикът с квалифициран електронен подпис да може да получи информация относно начина на отразяване на издаден от него документ в дневника за покупки на получателя, което пък касае процедурата за корекция на начислен ДДС при несъбираемо вземане на облагаема доставка с данъчна основа в размер под 100 000 лв.; • Подкрепяме предложените текстове на чл. 176в, Становището няма характер на предложение. с които се прецизира предоставянето на допълнително обезпечение към направено вече годишно обезпечение от лицата, търгуващи с течни горива; • В съответствие е гореизложените аргументи в общата част на становището АИКБ не подкрепя удължаването на срока за ползване на намалена данъчна ставка за доставка на хляб и брашно. Изследванията показват, че намалената данъчна ставка но води до намаляване на цената на стоките, което означава, че целта на данъчното намаление не беше постигната. Така мярката Не се приема Очаква се, че удължаването на срока за прилагане на тази мярка ще намали риска от укриването на ДДС. 9 не е ефективна и по отношение на ограничаване на потребителската инфлация. Принципната позиция на АИКБ е, че погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика чрез намаляване на данъци/данъчни ставки. Публичните ресурси са ограничени и те трябва да се разходват ефективно и ефикасно, а от намалените данъци/данъчни ставки се ползват и субекти, които нямат нужда от социално подпомагане. Например - 100 000 българи са декларирали пред НАП месечни доходи над 5 000 лв. купуват „евтини“ хляб и брашно, необложени с ДДС. АИКБ смята, че данъчните ставки по ЗДДС трябва да се върнат на нивата преди COVID-кризата, а нуждаещите се социално слаби граждани трябва да бъдат подпомогнати от системата на социалното подпомагане. В тази връзка подкрепяме отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения. Тази мярка изигра своята роля в периода на ограничаване на стопанската дейност заради пандемията COVID-19. Три години по- късно и двата сектора са се възстановили и регистрират рекордни приходи от продажби и печалби, тъй като потребителското търсене надхвърли предкризисните нива. В същото време тези браншове остават сред първенците по „сиви“ практики и избягване на данъчно облагане. Намалените ставки по ДДС увеличават данъчните измами и намаляват приходите в държавния бюджет. Предложение: Основна тема в политиките на ЕС е зелената икономика и прехода към въглеродно неутрална икономика, по българският законодател не предприема решителни мерки в тази посока. България е една от малкото държави в ЕС, която не осигурява данъчни преференции за покупка на електрически автомобили. Нещо повече - независимо от дейността на предприятието се ползва данъчен кредит, ако е закупен товарен автомобил (мощен дизелов високопроходим джип/пикап), ако обаче предприятието инвестира в лек електрически автомобил, който се използва приоритетно в градска среда, право на данъчен кредит Не се приема Предложението предвижда сложна система по отношение създаване на отделен ред за правото на приспадане за електрически автомобили, което няма да опрости процедурата за събиране на ДДС. Съществуването на различни системи за приспадане на ДДС за подобни видове стоки ще усложни допълнително данъчно задължените лица. Също така две паралелни системи за определяне на подлежащия на приспадане ДДС ще доведе до трудности и за данъчните органи. 10 няма. За покупка на огромен пикап, подходящ за лов и планински туризъм, законът разрешава ползване на данъчен кредит, а за малки икономични леки електрически автомобили - НЕ. Очевидно има несъответствие между декларираните намерения и законотворчеството. АИКБ апелира за законодателна промяна в ЗДДС, осигуряваща право на ползване на данъчен кредит при доставка на лек електрически автомобил, които се използва за независимата икономическа дейност на предприятието. Освен това, за данъчната администрация е невъзможно да осигури цялостен контрол върху реалното използване на автопарка за лични нужди. Големият брой микро– и малки предприятия прави практически невъзможен текущия контрол върху личното потребление, а при осъществявания последващ данъчен контрол е изключително трудно да се установи с точност степента на използване за лични нужди назад във времето и до голяма степен се разчита на водената от предприятията отчетност. При извършени проверки на място в почти всички случаи се установява, че отчетността не е водена редовно, а това води до оспорване от данъчно задължените лица на резултатите от извършените проверки и ревизии. Тези фактори разкриват сериозен риск от отклонение от данъчно облагане. Следва да се има предвид, че при приемането на този подход следва да се получи дерогация от ЕК. При тази хипотеза Република България ще загуби възможността да прилага клаузата „заварено положение”, т. е. в ЗДДС няма да могат да се върнат разпоредбите за ограниченията върху правото на приспадане на данъчен кредит, които са били в сила към 31.12.2006г в случай на неблагоприятно въздействие на въведената мярка върху приходите за държавния бюджет. „Самекс“ ЕООД „ЛН Сълюшънс“ ООД УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ, На 26 септември 2023г. в сайта на Министерство на финансите бяха публикувани проектите за промени в данъчните закони. В тези предложенията липсва законодателна инициатива относно запазване на ставката на ДДС за ресторантьорските и кетъринг услуги в размер на 9%. Ако до 31 декември 2023г, не бъдат приети промени в закона, размерът на ДДС за Приема се 11 сектора ще се върне на нива от преди Ковид пандемията в размер на 20%. Във връзка с това, изпращаме становище, изразяващо нашите опасения за прекомерна данъчна тежест върху сектора, която ще доведе до негативни последици за цялата икономика на Република България. Самекс ЕООД и ЛН Сълюшънс ООД оперират ресторантите на KFC и Доминос в България от 1994 г. и са едни от първите оператори в сферата на бързото обслужване на българския пазар. Към момента оперираме 47 ресторанта в страната с над 190D служители и предвиждаме отварянето на още 15 заведения в следващите 2 години. Основният принос за нашите постижения е на екипа ни от служители, които ежедневно осигуряват на нашите клиенти качествена храна. Хората в нашия екип са отговорни към клиентите на веригата, а ние сме отговорни към хората ни. Работим в един от най- икономически интензивните сектори, който е и характеризиран с висока конкуренция по отношение на цена и качество. Ангажираните в ресторантьорския сектор представляват част от най- сериозните работодатели в страната. Поддържането на намалена ставка на ДДС за ресторантьорските услуги в България е политически избор, който подкрепя икономическия растеж, създаването на работни места, туризма и социалното благополучие. Чрез намаляване на данъчната тежест върху този сектор правителството може да стимулира икономическата активност, да подобри възможностите за заетост, да насърчи туризма и да запази културното наследство. Тази политика демонстрира ангажимента на правителството да насърчава жизнена и приобщаваща икономика, като същевременно повишава качеството на живот на своите граждани. В резултат на войната в Украйна са налице прекъсвания по веригата на доставките, както и рекордни нива на инфлация. Поради изложеното тук се обръщаме към вас с апел да предприемете необходимата законодателна инициатива за прилагане на 9% ДДС за ресторантьорските и кетъринг услуги след 01.01.2024г. 12 Запазването ресторантите следните • Принципът за международен оперират средната ЕС, към възлиза на а най-високата писмо сме отделна сравнение: на ставката на ДДС е от съществено съображения, изброени на прилагане на ресторантьорския сектор план. По-голямата предимно с намалени стойност, прилагана в момента възлиза на 12%. 3% и се прилага в е 25% в Дания. За изложили приложимите държава в ЕС за от 9% в България значение по-долу: намалена ставка на е широко приет част от страните ДЦС ставки, държавите-членки Най-ниската за Херцогство Люксембург, целите на настоящото ставки за всяка ресторантьорския сектор за поради ДДС в в ЕС като на Съюза една с цел Държави в ЕС ДДС Австрия 10% Белгия 6% България 9% Хърватия 13% Република Кипър 9% Република Чехия 15% Дания 25% Естония 20% Финландия 14% Франция 10% Германия 7% Гърция 13% Унгария 18% Ирландия 13.5% Италия 10% (4%Храни и напитки, доставени от 13 • Като растеж и конкурентна страни в процента предвидения 20% би ресторантьорския Франция, за със само 5 едно равнище • като са разликите сектор, Латвия Литва Херцогство Люксембург Малта Холандия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Испания Швеция пълноправен член на ЕС с конкурентоспособност с другите ЕС имат ставки, които или иначе казано за България процент имала по-висока сектор спрямо Германия, Италия и ресторантьорския сектор, държави, прилагащи с други 3 държави. Ресторантьорските услуги са изцяло насочени към в различните ставки която всяка една отделна ресторанти или вендинг машини, при определени условия и изисквания) 21% 9% 3% 18% 9% 8% 13% 5% 10% 9.5% 10% 12% визия за икономически България следва държави-членки. Три от са 20% или 23 страни са от 20%. България ставка на ДДС икономики Испания. Прилагайки България е конкурентна по-ниска ставка и местни доставки, местния пазар и на ДДС за конкретния държава прилага, да е 26-те повече под с за като 9% е на тъй поради е ресторанти или вендинг машини, при определени условия и изисквания) Латвия 21% Литва 9% Херцогство Люксембург 3% Малта 18% Холандия 9% Полша 8% Португалия 13% Румъния 5% Словакия 10% Словения 9.5% Испания 10% Швеция 12% 14 възможно да пазар, така и държавите-членки. • Запазването в България не възстановяване, благополучие, и укрепва нацията. Една от ставки на ДДС стимулира работодател. секторът остава съществуващите от половината и е характерно работници и труда. Още работни места когато бе има за на ставката само би но подкрепя цялостната основните за заетостта. Намалената работни работни често млади хора, повече, в сектора въведена изкривяване разпространението на ДДС помогнало и малките икономическа причини ЕС трудоемките Ресторантьорският ставка конкурентоспособен, места и места в да се които наблюдава през намалената както на на от 9% за за насърчава и средни да предвиди индустрии, на ДДС създава сектора са разчита навлизат на се ръст 2021г, спрямо ставка: вътрешния туризма между ресторантите икономическото социалното предприятия устойчивост намалени е за да сектор е важен гарантира, като запазва нови. Повече заети от жени на сезонни пазара от новите 2020г., на се че на Година 2020 2021 Пол М Ж М Ж Брой 34,348 56,226 37,723 60,237 Общ брой 90,574 97,960 Съотношение 37.92% 62.08% 38.51% 61.49% Мъже: Жени Източник: • Намалената предоставят намалявайки цялостното •Намалението ресторантьорските оптималната висока данъци отколкото така, защото Данни от НСИ ставка на възможности младежката участие на на данъчна еластичност сектор производството ДДС за безработица работната ДДС услуги е теорема, трябва да се с ниска в улеснява работа на и сила. ставката в според която облага еластичност. сектора ресторантите тези групи, повишавайки върху съответствие сектор с по-малко Това с висока да с с е 15 еластичност е по-вероятно да се превърне в неформално производство или производство в домашни условия, отколкото сектора с ниска еластичност. •Запазването на ставката на ДДС от 9% за ресторантьорския сектор е особено важно в контекста на инфлацията. Инфлационният натиск води до нарастващи разходи както за бизнеса, така и за потребителите, което прави от съществено значение поддържането на стабилна и достъпна среда, особено в сектори като ресторантьорството. Чрез запазване на намалената ставка на ДДС България може да смекчи влиянието на инфлацията върху ресторантьорството. По-ниската данъчна ставка помага да се поддържат цените на менюто по-достъпни за потребителите, предотвратявайки потенциален спад в посещаемостта, който е в резултат на по-високи цени. • Още повече, запазването на ставката в размер на 9% насърчава предсказуемостта за бизнеса, като се дава възможност за планиране и бюджетиране с по-голяма увереност. В инфлационна среда тази стабилност става още по-критична, тъй като помага на бизнеса да поддържа конкурентоспособността си ида запазва работните места. Повечето европейски държави предприемат данъчни мерки, за да смекчат въздействието на високата инфлация върху бюджета на домакинствата, породена от недостига на продукти в резултат на прекъсвания на глобалната верига на доставки, причинени от CGVSD-19 пандемията и от войната в Украйна. • По-специално, от данъчна гледна точка основният акцент е поставен върху намаляването на ДДС. Докато темпът на инфлация поддържа нива от 20%, връщането на 20% ДДС за ресторантьорските услуги, ще запази тенденцията от ръст на инфлация. В този контекст, ресторантьорският сектор ще бъде изправен пред тежкия избор да увеличи цените си. В заключение, запазването на ставката от 9% за сектора е не само разумно икономическо решение, но и 16 стратегическо, което е в съответствие с интересите на нацията. Предвид инфлацията тази по- ниска ставка на ДДС служи като предпазна мярка срещу скокове на цените и укрепва устойчивостта на ресторантьорската индустрия. Поддържането на тези нива на ДДС играе решаваща роля в подкрепа на нивата на заетост, като поддържа работни места в ресторантьорския сектор, трудоемка индустрия, която често предоставя възможности за заетост на уязвена работна сила. Запазването на ставката на ДДС от 9% спомага за запазването на тези работни места, като допринася за общата стабилност на заетостта в страната. Конкурентната среда е от съществено значение за икономическия растеж. Поддържането на намалената ставка на ДДС гарантира, че ресторантите остават конкурентоспособни в сектора на хотелиерството, както е страната, така и в международен план. Той насърчава предприемаческия дух, насърчава иновациите и привлича инвестиции, което в крайна сметка укрепва позицията на България на световния пазар. Запазването на ставката на ДДС от 9% не е просто фискална политика, а ангажимент към благосъстоянието на гражданите, жизнеността на ресторантьорството и цялостния икономически просперитет на България и ще спомогне за постигането на баланс между инфлационния натиск, запазване на заетостта и повишаване на конкурентоспособността. В светлината на всички изложени в настоящото писмо съображения, отправяме молба за законодателно предложение, целящо окончателното въвеждане на намалена ставка на ДДС от 9%, приложима за ресторантьорските услуги. Вашата подкрепа по този въпрос ще бъде високо оценена и би означавала значителна стъпка към укрепване на нашата конкурентоспособност на пазара на ЕС. 17 Конфедерация на труда „Подкрепа” Конфедерация на труда „Подкрепа“ след като се запозна с предложените за обсъждане проекти на данъчни закони подкрепя по принцип предложените изменения и допълнения със следните бележки: По Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност Подкрепя по принцип предложените изменения и допълнения с изключение на предложението по §7, т.1. Не подкрепя предложението по § 7, т.1. Мотиви: С него се прехвърлят контролни функции върху клиента на стоки и услуги, въпреки законовото изискване за издаване на съответния документ при продажба. Текстът няма как да проработи и практически, защото фискалният бон обикновено се издава след извършване на плащането, а не преди него. Не се приема Като мярка за „изсветляване на сивата икономика“ е предложена възможност получателят по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка. Това правило няма да се прилага в случаите, когато този закон или наредбата по ал. 4 допускат при доставки/продажби в търговски обект да не се издава касова бележка. СЪЮЗ ЗА СТОПАНСКА ИНИЦИАТИВА (ССИ) Съюз за стопанска инициатива изразява становище, че ефективно функциониращата данъчна система се асоциира с по-ниски ставки и по-широка данъчна основа, при която броят на изключенията и различното третиране е минимизиран. Данъчната система трябва да бъде сравнително опростена, лесно разбираема и да поражда относително ниски разходи за събиране на данъците (данъчна тара). Освен това, тя трябва да създава предпоставки за устойчив икономически растеж, чрез стимулиране предлагането на труд, предприемачеството, инвестициите и иновациите. Ето защо избраният в България модел разчита на по-ниски и пропорционални ставки при преките данъци и по- високи и отново пропорционални ставки при данъка върху добавената стойност. Предложените промени в данъчните закони не се отклоняват от тази философия, но някои от тях биха се отразили неблагоприятно на средата за бизнес и биха създавали предпоставки за увеличаване на рисковете във финансовата система в бъдеще. От друга страна стремежът за повишаване на данъчните приходи с цел бюджетна консолидация е разбираем, тъй като в противен случай публичните финанси биха могли да се 18 явят съществена пречка пред изпълнението на приоритетните задачи, каквато е влизането в еврозоната. ОТНОСНО: Проект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност Съюзът за стопанска инициатива изразява принципната си подкрепа за предложенията за изменение и допълнение на Закона за ДДС. ССИ подкрепя предложението за промяна на чл. 80 от ЗДДС относно корекциите при приспадането на ДДС в ситуации, свързани с унищожаването или бракуването на стоки. ССИ подкрепя предложението за промяна на чл. 102 от ЗДДС за регистрирани по-късно лица със задна дата, на която са изпълнени условията за задължителна регистрация, да могат да издават данъчни документи, в които сами да начисляват дължимия ДДС за извършените от тях облагаеми доставки за периодите, през които е трябвало да бъдат регистрирани, без да е необходимо задълженията да се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК. По този начин ще се улесни работата на Националната агенция по приходите. Дискусионни е мярката, регламентирана чрез допълнение на чл. 118, ал. 1, при което лице, което не получи фискален или системен бон в търговски обект, да има право да не заплати стойността на доставката/продажбата. Тя е насочена към ограничаване размера на неформалната икономика, а нейното въздействие предстои да бъде проверено на практика. Проблем при прилагането може да възникне, в случай че продавачът издаде документ, който да не отговаря на изискванията, но това да му даде основание да получи дължимата сума по трансакцията. От купувачите не може да се очаква да са информирани какви са точните реквизити на фискалния или системния бон. Разбира се, борбата с неформалната икономика представлява важен аспект от дейността и на приходната администрация и на работещите ,,на Становището няма характер на предложение. 19 светло'1 бизнеси, защото в противен случай неспазващите разпоредбите на закона получават несправедливи предимства пред конкурентите си. ССИ подкрепя създаването на ал. 21 в чл. 118, чрез която се регламентира предоставянето на електронен фискален бон на получателя на електронния му адрес или по друг електронен канал, тъй като мярката ще се отрази позитивно върху електронната търговия. Чл. 126б, ал. 8 задължава приходните администрации да издадат разрешение или отказ за намаляване на данъчна основа и начислен данък при несъбираемо вземане в 60-дневен срок от подаване на уведомление за възникване на обстоятелството по чл. 126а, ал. 2, т.1 - 6 за пълно или частично неплащане по облагаема доставка с данъчна основа в размер над 100 хил. лв. Съществуващата възможност за мълчаливо съгласие за издаване на кредитно известие от данъчно задълженото лице, ако приходният орган не отговори в посочения срок, е премахната. Предложеният 60-дневен срок е твърде дълъг и би могъл да допринесе за невъзможност за упражняване правото на корекция при несъбираемо вземане от данъчно задължено лице. Текстът относно мълчаливото съгласие би следвало да не бъде променян. Предоставянето на допълнително обезпечение към направено вече годишно обезпечение от лицата, търгуващи с течни горива, съдържащо се в чл. 176в се подкрепя от ССИ. Удължаването на срока за ползване на намалена данъчна ставка за доставка на хляб и брашно не бива да се случва. От една страна, чрез въвеждането на тази мярка се целеше намаляване или поне задържане на цената на хляба, което според наличните данни не се реализира. Продължителният процес на по-висока инфлация в икономиката като цяло направи потребителите по-склонни да плащат по-високи цени и за хляба и хлебните изделия, въпреки по-ниската Приема се Не се приема Очаква се, че удължаването на срока за прилагане на тази мярка ще намали риска от укриването на ДДС. 20 ставка. Понастоящем темпът на инфлация се забавя, което би допринесло за по-слаб ефект върху цените на хляба от възстановяването на редовната ставка. Освен това по-високата ставка би следвало да повиши приходите от ДДС, които е мярка в посока бюджетна консолидация. По-ефективните инструменти за коригиране на ниската покупателна способност на част от населението са социалните трансфери, които са насочени към действително нуждаещите се лица. Използването на данъчната система за промяна и насочване на потребителските предпочитания често създава нежелани изкривявания, увеличава административната тежест и затруднява работата на приходните агенции. Усложняването на данъчната система чрез изключения не е най-подходящата посока за корекциите в нея. БЪЛГАРСКА СТОПАНСКА КАМАРА (БСК) С настоящото представям становището на Българската стопанска камара (БСК) във връзка с Проекта на Закон за изменение и допълнение Закона за данък върху добавената стойност, публикуван на Портала за обществени консултации на 26.09.2023 г. 1. Относно предложения за промени, свързани с привеждане на ДДС законодателството в съответствие с разпоредбите на Директивата в случаите на унищожаване или бракуване на стоки, при които не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит Със законопроекта се предлагат разпоредби, в съответствие с правилата за коригиране на първоначално приспаднат данъчен кредит, в хипотезата на унищожаване/ бракуване на активи, посочени в решение на СЕС по дело С-127/22. БСК подкрепя предложената редакция на чл. 80, ал. 2, а именно, че корекция на ползван данъчен кредит по чл. 79 не се извършва в случаите на бракуване на стоки, които впоследствие са станали обект на доставка по чл. 163а от ЗДДС (като отпадъци) или са били унищожени и това е надлежно доказано. Становището няма характер на предложение. 21 2. Относно предложения за промени, свързани с осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно облагане БСК подкрепя предложената редакция на чл. 102, с която се позволява на лицата, които не са изпълнили задължението да се регистрират по ЗДДС или да се регистрират в предвидения срок, да начислят дължимия ДДС за извършените облагаеми доставки през периода, когато са били длъжни, но не са били регистрирани по този закон, чрез издаване на данъчен документ, като по този начин се предоставя право на данъчен кредит на получателя по доставката, без да е необходимо задълженията да се определят с ревизионен акт по реда на ДОПК. БСК подкрепя предложеното удължаване до 30 юни 2024 г. на срока за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно (§15д, ал. 3 от ПЗР). В същото време, настояваме за удължаване на срока за прилагане на намалената ставка и по отношение на доставките по (§15д, ал. 1) от Закона. Съгласно Индекса на разходите на работодателите за труд1, през второто тримесечие на 2023 г., най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Хотелиерство и ресторантьорство“ – 24.0%. Споменатите сектори са първи по ръст на разходите за труд през първо тримесечие на 2023 година – 22,7%, през четвърто тримесечие на 2022 г. – 34%, и през трето тримесечие на 2022 г. – 23,3%. Видно от приложените данни, мярката постига резултати по отношение на изсветляване на тези икономически дейности. БСК не подкрепя предложена възможност получателят по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка (чл. 118, ал.1). Считаме че подобни разпоредби биха довели до нелоялни търговски практики, уронване престижа на търговците и няма да допринесат към посочената в Приема се частично Не се приема Становището няма характер на предложение. Становището няма характер на предложение. 22 мотивите на законопроекта цел - „изсветляване на сивата икономика“. 3. Относно предложения за промени, свързани с прецизиране на разпоредби, включително и във връзка с възникнали затруднения при практическото прилагане на закона БСК подкрепя предложените изменения в чл. 90, ал. 1, относно внасянето на данъка при внос на стоки, съобразно което освен от вносителя на стоките данъкът при внос се внася и от негов косвен представител по митническото законодателство на Съюза. Подкрепяме предложените разпоредби на чл. 118, ал. 21, с които се създава възможност лица, избрали да използват в търговските си обекти софтуер, включен в публичния списък на софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО) към НАП, да регистрират и отчитат продажбите на стоки или услуги чрез издаване на фискален бон, генериран в електронен вид и автоматично предоставен на получателя на електронния му адрес или по друг електронен път/канал. Макар тези разпоредби все още да са далеч от разбирането за софтуерна фискализация, за която бизнесът настояваше през 2018 година при измененията на Наредба Н-18, я определяме като стъпка в правилната посока. Становището няма характер на предложение. Становището няма характер на предложение. Христина Гьорева DHL Express Bulgaria EOOD Здравейте, Бих искала да ви благодаря за вашата ангажираност и предприетите действия във връзка със нашия казус, който имаме с клиенти по повод ползването на данъчен кредит във връзка с чл.16 от ЗДДС. Разгледахме § 3 и § 5 от проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДДС и смятаме, че те дават по-ясно разбиране за прилагане на закона в частта на казуса. Смятаме, че документ или копие на документ би могло да се счете за доказателство, че данъкът е внесен или задължението е погасено, но Приема се 23 имаме съмнения, че е възможно клиентите да очакват платежен документ, като доказателство, че данъкът е внесен. Както е описано в нашето запитване, DHL Express превежда аванс по сметката за ДДС на Агенция „Митница“, от който аванс се прихващат/погасяват задължения за данък по внос на пратки до 150 EUR на нашите клиенти - юридически данъчно задължени лица. От системата на Митница, в която се отразява това плащане на данъка няма възможност за изваждане на документ за погасяване на задължението по внос. Нашето разбиране е, че изброените по-долу документи биха били достатъчни за доказване на плащането на данъка от едно от двете задължени лица по вноса – вносител и представител по митническото законодателство на Съюза. За ползване на данъчен кредит клиентът ще разполага с: 1. Митническа декларация, в която той е посочен като вносител; 2. Справка, издадена от DHL, за внесения от Дружеството данък по внос. (прикачена в мейла) 3. Платежен документ, с който клиентът е възстановил платения по внос данък на негов представител по митническото законодателство на Съюза. (DHL) С настоящото писмо споделяме нашето мнение и оставаме на разположение при необходимост от допълнителни пояснения.