Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг за периода 1 септември – 31 декември 2023 г. Лица за контакт: Гергана Костурска - началник на отдел „Контрол върху сделките с държавни ценни книжа“, дирекция „Държавен дълг“, Министерството на финансите; Телефон и ел. поща: 02/98592455; 02/9859 2492 g.kosturska@minfin.bg; Цветанка Арнаудова - главен експерт, отдел „Контрол върху сделките с ts.arnaudova@minfin.bg. държавни ценни книжа“, дирекция „Държавен дълг“, Министерството на финансите. 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: Не са обезпечени общоприетият международно признат многостепенен (ДЦК) и напълно оперативната връзка между местния и международни В Република България (РБ) е възприет т.нар. „двустепенен модел на доказва при поддепозитарите на ДЦК. Съгласно чл. 35, ал. 4 от Закона за държавния дълг (ЗДД) поддепозитарите притежавани от клиенти на поддепозитарите и от клиенти на участници в поддепозитари, както и индивидуални сметки, отчитащи притежаваните държавни сравнително лесното доказване на собствеността и защитата на клиентските допускането на институции и глобални инвеститори на Европейския съюз Българската народна банка (ДДЦК), където собствеността върху ДЦК се доказва модел на държане на държавни ценни книжа централни депозитари на ценни книжа. държане на ДЦК“, където собствеността върху ДЦК се на ДЦК водят системи за регистрация на ДЦК, системата по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗДД, които не са ценни книжа от тези клиенти. Този модел гарантира активи, в сравнение с многостепенния модел при (ЕС) до участие в депозитаря на ДЦК, опериран от при най-долното ниво на веригата от посредници. От 2 друга страна, по-развитата система на държане е индиректната (на многостепенен модел на държане), която благодарение на напредъка на технологиите се справя със сетълмента на голям брой трансакции с ценни книжа ежедневно. Действащият към настоящия момент двустепенен модел на държане на ДЦК в депозитарната инфраструктура, обслужваща пазара на суверенен дълг в РБ, на практика ограничава интегрирането на глобални инвеститори към нея. При интегрирането на банки от държави членки (ДЧ) на ЕС и местни инвестиционни посредници, както и такива от ДЧ и от трети държави, извършващи дейност на територията на РБ, чрез клон след получаване на лиценз към националната депозитарна инфраструктура, автоматично моделът на държане по отношение на чуждестранните инвеститори от „двустепенен модел на държане на ДЦК“ става „многостепенен/индиректен модел на държане на ДЦК“. В съответствие с разпоредбата на чл. 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (Регламент (ЕС) № 909/2014), централните депозитари на ценни книжа (ЦДЦК) трябва да прилагат прозрачни, обективни и недискриминационни критерии за достъп на участниците до управляваните от тях системи за сетълмент на ценни книжа. Предложението за преминаване от двустепенно държане на ДЦК към многостепенно държане не би било удачно само по отношение на чуждестранните инвеститори, тъй като е предпоставка за дискриминиране на част от участниците в ДДЦК. Освен това би довело и до противоречие на изискванията на Регламент (ЕС) № 909/2014 (чл. 33, параграф 1, Изисквания за участие: „ЦДЦК оповестява публично критериите за участие във всяка управлявана от него система за сетълмент на ценни книжа, с които се осигурява справедлив и открит достъп за всички юридически лица, които желаят да станат участници. Тези критерии трябва да са прозрачни, обективни и недискриминационни, така че да гарантират справедлив и открит достъп до ЦДЦК при надлежно отчитане на рисковете за финансовата стабилност и за нормалното функциониране на пазарите. Критерии, с които се ограничава достъпът, се допускат само ако тяхната цел е упражняване на оправдан контрол върху конкретен риск за ЦДЦК“). Същите основно са насочени към улесняване достъпа на чуждестранните инвеститори до пазарната инфраструктура, след сключване на сделката в РБ. В тази връзка, е необходимо, правото на достъп на институции, лицензирани в държава-членка на ЕС да се регламентира на законово ниво, чрез предприемане на съответни промени в ЗДД, като отделните фигури на „поддепозитари на ДЦК“ и „участници в ЕСРОТ“ следва да отпаднат и да се заменят с общото понятие „участници в системата за сетълмент на държавни ценни книжа“ на база на лиценза им, получен в РБ или ЕС, подобно на практиката в редица европейски държави (Румъния, Хърватия, Гърция, Белгия). Проблем 2: Не е регламентирана на законово ниво проблематиката, свързана с определянето, изискванията и контрола върху дейността на първичните дилъри (ПД) на ДЦК. 3 Предвижда се регламентиране, на законово ниво, на проблематиката, свързана с определянето, изискванията и контрола върху дейността на ПД на ДЦК, която понастоящем е част от подзаконовата нормативна уредба. По този начин ще бъде спазен принципът за законност при издаване на актовете на административните органи, съгласно чл. 4, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс. Проблем 3: Не е уредено на законово ниво приложимото право, за доказване на собствеността върху ДЦК при трансгранични операции На национално ниво остава неразрешен въпросът как да бъде определено приложимото право - дали да се възприеме концепцията за правото по седалището на емитента, дали да се прилага правилото PRIMA (Place of Relevant Intermediary Approach), съгласно Конвенция за правото, приложимо към някои права по отношение на ценните книжа, държани при посредник, приета на 13 декември 2002 г., или друго. При присъединяването на международния централен депозитар - Clearstream към българската депозитарна инфраструктура на ДЦК през 2013 г., е възприето правилото PRIMA (чл. 2, ал. 7 от Наредба № 5 от 2007 г. от 4.10.2007 г. за реда и условията за придобиване, регистриране, изплащане и търговия с държавни ценни книжа (Наредба № 5 от 2007 г.), но участниците на пазара на ДЦК могат да прехвърлят в Clearstream само собствени ДЦК, не и клиентски. В периода: 2013 г. - 2014 г. Европейската комисия (ЕК) направи опит за законодателно уреждане на държането и разпореждането с ценни книжа в ЕС, но предвид многоаспектната проблематика, сложните трансгранични взаимоотношение и др., ЕК не излезе със законодателно предложение, респективно не се постигна европейска хармонизация, в тази област. Съгласно, Становище на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно приложимото право към имуществените последици на сделките с ценни книжа от 12.03.2018 г. (COM(2018)89 final), по отношение на имуществените последици от сделките трябва да се съблюдават и прилагат стълкновителните норми на трите директиви: Директива 98/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно окончателността на сетълмента в платежните системи и в системите за сетълмент на ценни книжа (Директива за окончателност на сетълмента), Директива 2002/47/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юни 2002 г. относно финансовите обезпечения (Директива за финансовите обезпечения), и Директива 2001/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 април 2001 г. относно оздравяването и ликвидацията на кредитни институции (Директива за ликвидацията), които препращат към правото на държавата, в която са регистрирани сметките. Становището кореспондира с правилото на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 5 от 2007 г., според което от момента на регистрирането на притежаваните от участниците в ЕСРОТ ДЦК по съответните сметки в централен депозитар на ценни книжа, установен в друга държава членка, за всички сделки и операции с тях се прилага действащото законодателство на държавата членка, което е приложимо спрямо съответната сметка на съответния централен депозитар на ценни книжа. В общия случай, това следва да бъде държавата по регистрация на централния депозитар на ценни книжа. Проблем 4: Не са регламентирани на законово ниво принудителни административни мерки 4 Към настоящия момент принудителните административни мерки, прилагани от министъра на финансите, в случай на нарушение на приложимите към тях изисквания и правилата за регистрация на сделки с ДЦК от ПД на ДЦК и участниците в ЕСРОТ, са регламентирани в чл. 8, ал. 5 от Наредба № 15 от 2007 г за контрол върху сделките с държавни ценни книжа (Наредба № 15 от 2007 г.). Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правомощия, посредством налагане на държавна принуда. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) техният вид, начин на приложение, органите, които ги налагат, и редът за тяхното обжалване следва да бъдат уредени в закон или указ. На това законовото изискване се позовава и константната практика на съда (Решение № 8656 от 10.06.2019 г. по адм. д. №15621/2018 г. на Върховния административен съд, VII отделение; Решение № 1944 от 12.02.2019 г. по адм. д. №7087/2018 г. на Върховен административен съд, 5-членен състав, обн., ДВ, бр. 16 от 22.02.2019 г. и др.). Проблем 5: Съществуват практически пречки пред придобиването на ДЦК, вследствие нормативно установеното задължение за издаване на поименни сертификати, за собственост върху ДЦК, в полза на физическите лица В действащата редакция на чл. 35, ал. 6 от Закона за държавния дълг се предвижда задължение за поддепозитарите на ДЦК да издават в полза на физически лица поименни сертификати, удостоверяващи тяхното право на собственост върху ДЦК. В дългогодишната практика по прилагане на разпоредбата се установи, че издаването на такива сертификати на хартиен носител създава значителни пречки пред търговския оборот и пласмента на ДЦК, особено предвид силно формализираните изисквания, предвидени в чл. 25 от Наредба № 5 от 2007 г. Предоставянето на извлечения в достатъчна степен удовлетворява необходимостта от удостоверяване на правото на собствеността върху ДЦК в контекста на съвременния динамичен и високотехнологичен пазар, включително и в хипотезата на трансграничното държане, като предоставянето им на собствениците на ДЦК ще изисква по-малък ресурс от време, разходи и административен капацитет в сравнение с поименните сертификати. Такава е позицията и на пазарните участници – ПД, застъпена в комуникацията с Министерството на финансите по линия на извършваното ежегодно проучване на нагласите и препоръките за развитие на търговията на вътрешния пазар на ДЦК, според които подходът за издаване на поименни сертификати на хартиен носител се различава коренно от процеса на търговия на еврооблигации и други финансови инструменти и представлява пречка пред маркетирането и дистрибуцията на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар, за физически лица. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. По Проблем 1: 5 Действащият към настоящият момент двустепенен модел на държане на ДЦК в депозитарната инфраструктура, обслужваща пазара на суверенен дълг, на практика ограничава интегрирането на глобални инвеститори към нея. Такова интегриране, би било невъзможно без предприемане на необходимите законодателни промени, за осигуряването на безпрепятствен достъп на същите до инфраструктурата на вътрешния пазар на суверенен дълг в РБ, при еднакви условия с националните инвеститори. Следствие на това, при интегрирането на банки от ДЧ на ЕС и местни инвестиционни посредници, както и такива от ДЧ към националната депозитарна инфраструктура, посредством придобиването на статут на „поддепозитар на ДЦК“, автоматично моделът на държане по отношение на чуждестранните „поддепозитари на ДЦК“ от „двустепенен модел на държане“ става „многостепенен/индиректен модел на държане“. По Проблем 2: Регламентирането на определянето, изискванията и контрола върху дейността на ПД на ДЦК на подзаконово ниво създава риск за съдебното оспорване, респективно отмяната на издадените от министъра на финансите актове, в тази връзка. С предвижданите законодателни промени се делегира на законово ниво правомощието на министъра на финансите за издаването на нов нормативен административен акт (наредба), в който да бъдат определени критериите за избор на ПД на ДЦК, както и реда и начина за тяхното отчитане. Така от една страна, се цели както правното укрепване на процедурата, така и въвеждането на законово ниво на основните изисквания към ПД на ДЦК, а именно - да бъдат активни участници на местния първичен пазар, като съдействат за ефективното пласиране на ДЦК, както и да спомагат за поддържане ликвидността и прозрачността на местния вторичен пазар. По Проблем 3: Необходимо е да се предвиди механизъм за еднозначно определяне по нормативен път на приложимото право в случай на трансгранични сделки с български държавни ценни книжа, което да предостави сигурност на инвеститорите по отношение на правните им последици. Към настоящия момент разпоредба в този смисъл съществува в чл. 2, ал. 7, изр. 2 от Наредба № 5 от 2007 г. Необходимо е уредбата да обхваща не само ДДЦК, но и всички останали участници в системата за търговия с ДЦК, като с цел осигуряване на правна сигурност правилото да бъде регламентирано на законово ниво. По Проблем 4: Съобразно изискването на чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания и с оглед законосъобразното осъществяване на контрол и налагане на санкции от министъра на финансите спрямо ПД на ДЦК, принудителните административни мерки следва да се регламентират на законово ниво. По Проблем 5: 6 С цел облекчаване на административната тежест за участниците на местния пазар на суверенен дълг в РБ е необходимо да отпадне изискването за издаване на поименни сертификати, удостоверяващи правото на собственост на лицата върху ДЦК и същите да бъдат заменени с извлечения от индивидуалните им сметки. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Посочените проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Разрешаването им изисква кореспондиращи изменения в ЗДД. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите, тъй като съдържа изисквания, които затрудняват практически достъпа на европейски институции до вътрешния пазар на ДЦК. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, които да произтичат пряко от нормативен акт от по-висока степен или от актове от правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не е извършвана последваща оценка на ЗДД по смисъла на чл. 22 от Закона за нормативните актове. 2. Цели: 1) Цел по Проблем 1: Предоставяне на непосредствен достъп на глобалните инвеститори до пазарната инфраструктура, обслужваща местния пазар на суверенен дълг, с цел диверсифициране на инвеститорската база и намаляване на цената на финансиране на държавата. 7 2) Цел по Проблем 2: Регламентиране на законово ниво на правомощията на министъра на финансите във връзка с определянето, изискванията и контрола върху дейността на ПД на ДЦК. 3) Цел по Проблем 3: Предвиждане на механизъм за еднозначно определяне по нормативен път на приложимото право в случай на трансгранични сделки с ДЦК, емитирани на вътрешния пазар. 4) Цел по Проблем 4: Осигуряване на законосъобразното осъществяване на контрол и налагане на принудителни административни мерки от министъра на финансите на ПД на ДЦК. 5) Цел по Проблем 5: Редуциране на административната тежест за участниците на пазара на ДЦК посредством премахване на нормативно установеното задължения за издаване на поименни сертификати за собственост върху ДЦК на физическите лица от поддепозитарите на ДЦК. Конкретен график за постигане на целите не може да бъде предложен с настоящата частична предварителна оценка на въздействието. Независимо от това, се предвижда изпълнението на целите да започне да се осъществява през второто тримесечие на 2024 г. 3. Заинтересовани страни по всички проблеми: 1. министъра на финансите; 2. Комисията за финансов надзор; 8 3. ДДЦК при Българската народна банка; 4. Инвестиционни посредници, получили лиценз за извършване на инвестиционни услуги и дейности по ЗПФИ, включително и такива от трети държави, извършващи дейност на територията на РБ чрез клон, след получаване на лиценз, в това число: 4.1. Инвестиционни посредници и клонове на чуждестранни инвестиционни посредници, лицензирани в РБ – 59; 4.2. Чуждестранни инвестиционни посредници; 5. Банки (кредитни институции), получили лиценз от Българската народна банка по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за кредитните институции, банки, получили разрешение за извършване на банкова дейност от компетентните органи на държава членка, които предоставят директно или чрез клон услуги на територията на РБ, както и банки със седалище в трета държава, които са получили лиценз от БНБ да осъществяват дейност в РБ чрез клон: 5.1. лицензирани банки (кредитни институции) и клоновете на чуждестранни банки (кредитни институции) в РБ – 24; 5.2. Банки (кредитни институции), лицензирани в страни от Европейското икономическо пространство, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на РБ, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт – 348; 5.3. Чуждестранни банки (кредитни институции); 6. Всички депозитарни институции, лицензирани по Регламент 909/2014; 7. Инвеститори физически и юридически лица. - към 30.04.2023 г. физическите и юридически лица притежатели на ДЦК, чиито индивидуални сметки се водят от поддепозитарите на ДЦК са 135 бр. - към 30.04.2023 г. чуждестранните и местни лица притежатели на ДЦК, чиито индивидуални сметки се водят от Централен Депозитар АД са 4 бр. 8. Участници в електронната система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК(ЕСРОТ) - към дата 19.07.2023 г. участниците в ЕСРОТ са 22 бр., от които поддепозитарите са 20 бр. 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. Проблем 1 - Не е осигурен общоприетият международно признат многостепенен модел на държане на ДЦК и не е обезпечена напълно оперативната връзка между местния и международни централни депозитари на ценни книжа. 9 Вариант 0 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъдат предприети нормативни промени за диверсифициране на инвеститорската база, посредством интеграцията на чуждестранни инвеститори към местния пазар на суверенен дълг. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се наблюдават положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Отсъствието на предприемането на нормативни промени за интегрирането на глобални инвеститори към пазара на държавен дълг в РБ, съпроводено от поетапното окрупняване (сливане) на местните участници, ще създаде предпоставки за стимулиране на тяхното непазарно поведение, вследствие на което пласментът на ДЦК на вътрешния пазар ще се осъществява при неизгодни за държавата условия и при увеличени разходи за данъкоплатците. При този вариант ще продължи процесът на концентрация на инвеститорската база, в лицето на местните банки (кредитните институции), които държат в портфейлите си около 75,9% от ДЦК, емитирани на вътрешния пазар на суверенен дълг, по изчисления на Министерството на финансите към първото тримесечие на 2023 г . Това от своя страна би могло да постави сериозни рискове пред провежданата политика по пласмент на ДЦК, респективно цялостната фискална политика на РБ и в частност по-тясното й проявления - Емисионната политика, в условията на очертаващо се нарастване на бюджетните дефицити. Няма данни, че Вариант 0 „Без действие“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че вариант 0 „Без действие“ ще окаже пряко въздействие върху малките и средните предприятия, засегнати от Проблем 1. Административна тежест: Вариант 0 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“: Описание: При този вариант ще бъдат предприети нормативни промени за диверсифициране на инвеститорската база, посредством интеграцията на чуждестранни инвеститори към местния пазар на суверенен дълг. 10 Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Предприемането на необходимите законодателни промени ще задълбочи и интеграцията на чуждестранни участници към българския пазар на суверенен дълг, което ще способства за повишаване на неговата ефективност, прозрачност и ликвидност. Ще се осигури преминаването към общоприетият международно признат многостепенен модел на държане на ДЦК и ще се обезпечи напълно оперативната връзка между местния и международни централни депозитари на ценни книжа. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ ще окаже пряко въздействие върху малките и средните предприятия, засегнати от Проблем 1. Административна тежест: Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ няма ефект върху административната тежест. 4.2. Проблем 2 - Не е регламентирана на законово ниво проблематиката, свързана с определянето, изискванията и контрола върху дейността на ПД на ДЦК. Вариант 0 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъдат предприети действия за регламентиране на законово ниво на проблематиката, свързана с определянето, изискванията и контрола върху дейността на ПД на ДЦК. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се наблюдават положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант процедурата по определянето, изискванията и контрола върху дейността на ПД на ДЦК ще продължи да бъде регламентирана на подзаконово ниво, което ще създаде несигурност относно стабилността на издаваните от министъра на финансите административни актове. 11 Няма данни, че Вариант 0 „Без действие“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант 0 „Без действие“ ще окаже пряко и косвено въздействие върху малките и средните предприятия, засегнати от Проблем 2. Административна тежест: Вариант 0 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“: Описание: При този вариант процедурата по определянето, изискванията и контрола върху дейността на ПД на ДЦК ще се регламентира на законово ниво. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: След приемане на предложените изменения на ЗДД ще бъде ясно дефиниран компетентният орган, както и условията и редът за избор на ПД на ДЦК. Изборът на този вариант ще допринесе за правната сигурност и ще намали риска от оспорване на издаваните от министъра на финансите административни актове. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ ще окаже пряко и косвено въздействие върху малките и средните предприятия, засегнати от Проблем 2. Административна тежест: Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ няма ефект върху административната тежест. 12 4.3. Проблем 3 - Не е уредено на законово ниво приложимото право, за доказване на собствеността върху ДЦК на достъпа до статут на участник в ДДЦК, опериран от Българската народна банка, от чуждестранни институции Вариант 0 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъдат предприети действия за регламентиране по нормативен път на правилата за определяне на приложимото право към трансгранични сделки с ДЦК, емитирани на вътрешния пазар. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се наблюдават положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Изборът на този вариант би довел до несигурност, най-вече за чуждестранните банки и инвестиционни посредници, относно правните последици на сключваните от тях трансгранични сделки с български ДЦК. Необходимостта от поемане на значителни допълнителни разходи за ангажиране на консултанти и получаване на правни становища относно прехвърлителния ефект и другите правни последици би създало пречки пред мотивацията на инвеститорите за сключване на трансгранични сделки с ДЦК, емитирани на вътрешния пазар. Няма данни, че Вариант 0 „Без действие“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант 0 „Без действие“ ще окаже пряко и косвено въздействие върху малките и средните предприятия, засегнати от Проблем 3. Административна тежест: Вариант 0 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“: Описание: При този вариант ще бъдат предприети действия за регламентиране по нормативен път на законово ниво на правилата за определяне на приложимото право към трансгранични сделки с ДЦК, емитирани на вътрешния пазар. От момента на регистрирането на притежаваните от участниците в система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК по съответните сметки в централен депозитар на ценни книжа, установен в друга държава членка, за всички сделки и операции с тях се прилага действащото 13 законодателство на държавата членка, което е приложимо спрямо съответната сметка на лицето, водещо регистъра в държавата по регистрация на сметката. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Приемането на разпоредби за регламентиране на законово ниво на приложимото право в случай на трансгранични сделки с ДЦК би предоставило сигурност за чуждестранните инвеститори по отношение на техните правни последици и съответно би повишило интереса към пазара на местни ДЦК. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма данни, че Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложената промяна не е насочена спрямо малките и средни предприятия като отделен субект на регулация/обслужване. Въпреки това се очаква положително въздействие върху тях чрез повишаване защита интересите на инвеститорите и в частност на малките и средни предприятия, в качеството им на участници на капиталовия пазар в страната. Административна тежест: Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ няма ефект върху административната тежест. 4.4. Проблем 4 - Не са регламентирани на законово ниво принудителни административни мерки. Вариант 0 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъдат предприети необходимите действия за регламентиране на уредбата относно налагане на принудителни административни мерки от министъра на финансите на законово ниво. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се наблюдават положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: 14 В този случай законосъобразността на налагането на принудителните административни мерки от страна на министъра на финансите ще продължи да стои под въпрос, респективно ще съществува възможност за оспорване и отмяна на така наложените принудителни административни мерки по съдебен ред. Няма данни, че Вариант 0 „Без действие“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложената промяна не е насочена спрямо малките и средни предприятия като отделен субект на регулация/обслужване. Въпреки това се очаква положително въздействие върху тях чрез повишаване защита интересите на инвеститорите и в частност на малките и средни предприятия, в качеството им на участници на капиталовия пазар в страната. Административна тежест: Вариант 0 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“: Описание: При този вариант ще бъдат предприети необходимите действия за регламентиране на уредбата относно налагане на принудителни административни мерки, като инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на правомощия на министъра на финансите, посредством налагане на държавна принуда. Когато установи, че ПД извършва дейността си в нарушение на ЗДД или актовете по прилагането му, министърът на финансите може да отправи писмено предупреждение или да прекрати правото му за упражняване на дейност като ПД на ДЦК. Принудителните административни мерки е предвидено да се налагат със заповед на министъра на финансите. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант ще бъде осигурена законосъобразността на процедурата по налагане на принудителни административни мерки от министъра на финансите. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се наблюдават отрицателни въздействия. 15 Няма данни, че Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложената промяна не е насочена спрямо малките и средни предприятия като отделен субект на регулация. Въпреки това се очаква положително въздействие върху тях чрез повишаване защита интересите на инвеститорите и в частност на малките и средни предприятия, в качеството им на участници на капиталовия пазар в страната. Административна тежест: Вариант 1 „Приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ няма ефект върху административната тежест. 4.5. Проблем 5 - Съществуват практически пречки пред придобиването на ДЦК, вследствие нормативно установеното задължение за издаване на поименни сертификати, за собственост върху ДЦК, в полза на физическите лица Вариант 0 „Без действие“: Описание: При този вариант няма да бъде отменено задължението на участниците на местния пазар на ДЦК за издаване на поименни сертификати за собственост върху ДЦК на физическите лица. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се наблюдават положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие ще се запази действието на нормативна уредба, която е загубила своята актуалност в условията на съвременния динамичен и дигитализиран пазар на ДЦК. Няма данни, че Вариант 0 „Без действие“ ще има пряко или косвено отрицателно въздействие върху екологията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма данни, че Вариант 0 „Без действие“ ще окаже пряко и косвено въздействие върху малките и средните предприятия, засегнати от Проблем 5. 16 Вариант При ДЦК се системите При което При Няма Административна тежест: 1 „Приемане на Закон Описание: този вариант, ще бъде на физически лица, за гарантират в пълна степен за регистрация и Положителни този вариант ще отпадне за ще улесни процеса по Отрицателни този вариант на действие Специфични въздействия: Въздействия върху малките и данни, че Вариант 1 отрицателно въздействие върху Административна тежест: положителен ефект в посока Вариант 0 „Без за изменение премахнато сметка на издаване правата върху сетълмент на ДЦК. (икономически/социални/екологични) задължителното маркетиране и (икономически/социални/екологични) не се наблюдават средните „Приемане на Закон екологията. Вариант 1 намаляване на действие“ няма и допълнение нормативното изискване на извлечение клиентските издаване на дистрибуция на отрицателни предприятия: за изменение „Приемане на Закон административната ефект върху административната тежест. на Закона за държавния дълг“: в ЗДД за издаване на поименни сертификати за собственост върху от регистъра за доказване на собствеността върху ДЦК. По този начин активи, при съблюдаване на най-високите стандарти за управление на въздействия: поименни сертификати за собственост върху ДЦК на физическите лица, ДЦК. въздействия: въздействия. и допълнение на Закона за държавния дълг“ ще има пряко или косвено за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“ ще има тежест върху участниците на местния пазар на ДЦК. 5. Степени 5.1. Сравняване на вариантите: на изпълнение по По проблем 1 : критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант „Без действие“ Вариант: Приемане на ЗИД на ЗДД 17 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Предоставяне на непосредствен достъп на глобалните инвеститори до местния пазар на суверенен дълг, с цел диверсифициране на инвеститорската база и намаляване на цената на финансиране на държавата ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: Предоставяне на непосредствен достъп на глобалните инвеститори до местния пазар на суверенен дълг, с цел диверсифициране на инвеститорската база и намаляване на цената на финансиране на държавата ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Предоставяне на непосредствен достъп на глобалните инвеститори до местния пазар на суверенен дълг, с цел диверсифициране на инвеститорската база и намаляване на цената на финансиране на ниска висока 18 държавата 5.2. По Проблем 2: Вариант „Без действие“ Вариант: Приемане на ЗИД на ЗДД т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Регламентиране на законово ниво на правомощията на министъра на финансите във връзка с определянето, изискванията и контрола върху дейността на ПД на ДЦК. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Регламентиране на законово ниво на правомощията на министъра на финансите във връзка с определянето, изискванията и контрола върху дейността на ПД на ДЦК. ниска висока 19 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Регламентиране законово ниво правомощията министъра финансите във с определянето, изискванията контрола дейността на ПД ДЦК. на на на на връзка и върху на ниска висока 5.2. По проблем 3: „Без Вариант действие“ Приемане Вариант: на ЗИД на ЗДД т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Предвиждане на механизъм за еднозначно определяне на законово ниво приложимото право в случай на трансгранични сделки с български ДЦК ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Предвиждане на механизъм за еднозначно определяне на законово ниво на приложимото право в случай на трансгранични сделки с български ДЦК ниска висока 20 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Предвиждане на механизъм за еднозначно определяне на законово ниво на приложимото право в случай на трансгранични сделки с български ДЦК ниска висока 5.3. По проблем 4: Вариант „Без действие“ Вариант: Приемане на ЗИД на ЗДД т с о н в и т к е ф Е Цел 3: Осигуряване на законосъобразното осъществяване на контрол и налагане на принудителни административни мерки от министъра на финансите на ПД на ДЦК. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 3: Осигуряване на законосъобразното осъществяване на контрол и налагане на принудителни административни мерки от министъра на финансите на ПД на ДЦК. ниска висока 21 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 3: Осигуряване на законосъобразното осъществяване на контрол и налагане на принудителни административни мерки от министъра на финансите на ПД на ДЦК. ниска висока 5.4. По проблем 5: Вариант „Без действие“ Вариант: Приемане на ЗИД на ЗДД т с о н в и т к е ф Е Цел 4: Редуциране на административна та тежест за участниците на пазара на ДЦК, посредством премахване на нормативно установеното задължение за издаване на поименни сертификати за собственост ниска висока 22 върху ДЦК на физическите лица от поддепозитарите на ДЦК. т с о н с а к и ф Е Цел 4: Редуциране на административна та тежест за участниците на пазара на ДЦК, посредством премахване на нормативно установеното задължение за издаване на поименни сертификати за собственост върху ДЦК на физическите лица от поддепозитарите на ДЦК. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 4: Редуциране на административна та тежест за участниците на пазара на ДЦК, посредством премахване на нормативно установеното задължение за издаване на ниска висока 23 поименни сертификати за собственост върху ДЦК на физическите лица от поддепозитарите на ДЦК. 6. Изборът ресурси, При бъдат При постига По При Вариант при На действие ефективно Избор на Ефективност: Ефикасност: Съгласуваност: Сравнението заинтересовани Проблем 1. който констатираните база на препоръчителен препоръчителен степента, до степента, до или при по-ниски степента, сравняване на вариантите постигнати напълно на вариантите страни ще е сравняване на вариантите пълно съответствие 1: Вариант 1 сравняване на вариантите При сравняване се постига пълно несъвършенства резултатите от е Вариант за се преодоляват вариант: вариант се която вариантът която целите разходи. до която вариантите на действие поставените по критерий при Вариант на действие на правната „Приемане на на действие на вариантите постигане на в действащото сравнението на действие 1 „Приемане констатираните извършва въз основа е вероятно да могат да бъдат съответстват може да се цели. Няма ефикасност на действие 1. може да се уредба със Закона за изменение се установи, на действие може заложените законодателство двата варианта на на Закона несъвършенства. на следните основни критерии: постигне целите. постигнати чрез даден вариант на действие при дадено равнище на финансови на действащите стратегически документи. установи, че най-голяма ефективност има Вариант на действие 1, при който ще идентифицирана ефективност при предприемане на Вариант на действие 0. показва, че постигането на целите с най-ниско ниво на разходите от всички установи, че най-голяма съгласуваност има Вариант на действие 1, при който се Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 г. и допълнение на Закона за държавния дълг“; че най-голяма ефективност, ефикасност и съгласуваност се постига чрез да се установи, че най-голяма съгласуваност има Вариант на действие 1, цели. Съгласуваността при Вариант на действие 0 ще е най-ниска, тъй като няма да бъдат преодолени. действие, може да бъде направен извод, че препоръчителният вариант на за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“. При него 24 По Проблем 2: Вариант 1 „Приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“; При сравняване на вариантите на действие се установи, че най-голяма ефективност, ефикасност и съгласуваност се постига чрез Вариант 1. При сравняване на вариантите на действие може да се установи, че най-голяма съгласуваност има Вариант на действие 1, при който се постига пълно постигане на заложените цели. Съгласуваността при Вариант на действие 0 ще е най-ниска, тъй като констатираните несъвършенства в действащото законодателство няма да бъдат преодолени. На база резултатите от сравнението на двата варианта на действие, може да бъде направен извод, че препоръчителният вариант на действие е Вариант за действие 1 „Приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“. При него ефективно се преодоляват констатираните несъвършенства. По Проблем 3: Вариант 1 „Приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“; При сравняване на вариантите на действие се установи, че най-голяма ефективност, ефикасност и съгласуваност се постига чрез Вариант 1. При сравняване на вариантите на действие може да се установи, че най-голяма съгласуваност има Вариант на действие 1, при който се постига пълно постигане на заложените цели. Съгласуваността при Вариант на действие 0 ще е най-ниска, тъй като констатираните несъвършенства в действащото законодателство няма да бъдат преодолени. На база резултатите от сравнението на двата варианта на действие, може да бъде направен извод, че препоръчителният вариант на действие е Вариант за действие 1 „Приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“. При него ефективно се преодоляват констатираните несъвършенства. По Проблем 4: Вариант 1 „Приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“; При сравняване на вариантите на действие се установи, че най-голяма ефективност, ефикасност и съгласуваност се постига чрез Вариант 1. При сравняване на вариантите на действие може да се установи, че най-голяма съгласуваност има Вариант на действие 1, при който се постига пълно постигане на заложените цели. Съгласуваността при Вариант на действие 0 ще е най-ниска, тъй като констатираните несъвършенства в действащото законодателство няма да бъдат преодолени. На база резултатите от сравнението на двата варианта на действие, може да бъде направен извод, че препоръчителният вариант на действие е Вариант за действие 1 „Приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“. При него ефективно се преодоляват констатираните несъвършенства. По Проблем 5: Вариант 1 „Приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“; При сравняване на вариантите на действие се установи, че най-голяма ефективност, ефикасност и съгласуваност се постига чрез Вариант 1. При сравняване на вариантите на действие може да се установи, че най-голяма съгласуваност има Вариант на действие 1, при който се постига пълно постигане на заложените цели. Съгласуваността при Вариант на действие 0 ще е най-ниска, тъй като констатираните несъвършенства в действащото законодателство няма да бъдат преодолени. 25 На база резултатите от сравнението на двата варианта на действие, може да бъде направен извод, че препоръчителният вариант на действие е Вариант за действие 1 „Приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг“. При него ефективно се преодоляват констатираните несъвършенства. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По отношение на Проблем 1-4: няма промяна в административната тежест. По отношение на Проблем 5: ще се постигне намаляване на административната тежест, тъй като ще отпадне изискването за издаване на поименни сертификати за собственост върху ДЦК на физически лица и същото ще бъде заменено с извлечение от регистъра за доказване на собствеността върху ДЦК. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. По Проблеми 1-5: С проекта на акт не се създават нови, нито се засягат съществуващи регулаторни режими и услуги. Законопроектът осигурява непосредственото прилагане на принципа за директно предоставяне на финансови услуги от лицензирани в ЕС институции – банки, инвестиционни посредници и централни депозитари на ценни книжа - съгласно действащото европейско законодателство. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 26 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна сделка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и адми нистративния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. По Проблеми 1-5: Не се създават нови регистри. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По Проблеми 1-5: Не се очаква да има ефект спрямо МСП. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Проблеми 1- 5: Не се очакват потенциални рискове от приемане на предложените промени в ЗИД на ЗДД. Разпоредбите на нормативния акт целят да доразвият и прецизират действащата към настоящия момент правна уредба и да я адаптират към приетото европейско законодателство. . 27 7. Консултации: ……………………………………………………………..……………………………… …………………………………………………………………………………………….. …………………………………………………………………………………………….. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. По законопроекта ще бъде проведено обществено обсъждане, като целесъобразните бележки и предложения ще бъдат взети под внимание. Законопроектът ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации – www.strategy.bg. По законопроекта ще бъде проведено и съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Индикативен график – очаква се нормативният акт да бъде изпратен за съгласуване с останалите министерства и други компетентни ведомства през месец октомври 2023 г. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Приемането на законопроекта не произтича от необходимостта да бъдат осигурени условия за прилагането на правото на Европейския съюз. …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 28 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: 11. Информационни източници: https://www.minfin.bg/bg/1339 https://www.minfin.bg/bg/statistics/20 https://www.bnb.bg/FiscalAgent/FAServiceSystemDCK/FASystemADCK/FAListUsers/index.htm https://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_download/fa_esrot_01_list_partic_bg.pdf https://www.bnb.bg/FiscalAgent/FAGSAuctions/FAAuctionResults/index.htmwww.fsc.bghttps://www.bnb.bg/RegistersAndServices/RSCIRe gisters/index.htm 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Милена Бойкова, директор на дирекция „Държавен дълг, Министерство на финансите Дата: ……… 2023 г. Подпис: …

Проект! Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг (обн., ДВ, бр. 93 от 2002 г.; изм., бр. 34 от 2005 г., бр. 52 от 2007 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 43 и бр. 98 от 2016 г., бр. 91 от 2017 г., бр. 20 и 86 от 2018 г. и бр. 51 от 2022 г.) § 1. Създава се чл. 16а: „Чл. 16а. (1) Министърът на финансите определя първични дилъри на държавни ценни книжа за период от една година със заповед, която се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите. Лицата, определени за първични дилъри, сключват договор за първично дилърство с Министерството на финансите. (2) Първични дилъри на държавни ценни книжа могат да бъдат лицата по чл. 35, ал. 3, т. 1 и 2. (3) Първичните дилъри на държавни ценни книжа: 1. са участници на местния първичен пазар на държавни ценни книжа, които съдействат за ефективното им пласиране; 2. по решение на министъра на финансите участват в операции, осъществявани във връзка с управлението на държавния дълг; 3. спомагат за поддържане ликвидността и прозрачността на местния вторичен пазар на държавни ценни книжа; 4. при работата си с клиенти изпълняват задълженията си с грижата на добър търговец; 5. прилагат утвърдените добри търговски практики и предоставят достъпни услуги в областта на търговията с държавни ценни книжа; 6. предоставят информация и участват в консултации с Министерството на финансите в областта на търговията с държавни ценни книжа. (4) Министърът на финансите издава наредба, с която определя: 1. начина и реда за определяне на първични дилъри на държавни ценни книжа, в т.ч. назначаването на комисия за избор на първични дилъри на държавни ценни книжа и правилата за работата ѝ; 2. критериите за оценяване и изпълнението на изискванията от лицата, кандидати за първични дилъри на държавни ценни книжа, както и реда, начина и сроковете за тяхното отчитане; 3. критериите за оценяване и изпълнението на изискванията по ал. 3 от първичните дилъри на държавни ценни книжа за периода за който са избрани, както и реда, начина и сроковете за тяхното отчитане. (5) В случай на преобразуване на първичен дилър на държавни ценни книжа, след одобрение от министъра на финансите, по ред определен в наредбата по ал. 4, правоприемникът придобива статута на първичен дилър на държавни ценни книжа. (6) Първичните дилъри на държавни ценни книжа се допускат до участие в системите по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2, след изпълнение на съответните изисквания. (7) Надзорните органи на лицата, определени за първични дилъри на държавни ценни книжа, в рамките на своите правомощия оказват съдействие на министъра на финансите и му предоставят необходимата информация при осъществяване на неговите функции по този член.“ § 2. Член 35 се изменя така: „Чл. 35. (1) За изпълнение на агентските си функции Българската народна банка: 1 1. изгражда и организира система за провеждане на аукциони и подписки за продажба на държавни ценни книжа, участници в която са първичните дилъри на държавни ценни книжа, определени от министъра на финансите по чл.16а, ал. 1; 2. изгражда и организира система за регистрация и сетълмент на държавни ценни книжа, която се състои от: а) електронна система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа; б) система от сметки за сетълмент на държавни ценни книжа, в която участват трима или повече участника въз основа на сключено с Българската народна банка споразумение, с общи правила, гарантиращи изпълнението на задълженията, свързани с участието в системата; 3. води регистри на участниците в системата по т. 2, буква „а“ и създава условия за развитието на вторичния пазар на държавни ценни книжа; 4. допуска лицата по ал. 3, т. 1 - 5 и т. 6 предложение второ до участие в системата по т. 2 след подписване на споразумение за участие; 5. изпълнява други съвместно договорени дейности с Министерството на финансите. (2) Българската народна банка води индивидуални сметки, отчитащи притежаваните от всеки участник държавни ценни книжа, както и общи сметки за притежаваните от клиенти на участниците държавни ценни книжа. Българската народна банка издава по искане на участниците извлечение от регистрите, което отразява размера и движението на притежаваните от тях и общо от техни клиенти държавни ценни книжа. (3) Участници в системата по ал. 1, т. 2 могат да бъдат: 1. кредитни институции по смисъла на член 4, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (OB, L 176 от 27 юни 2013 г.), установени в държава членка, включително когато извършват дейност в Република България чрез клон, както и банки със седалище в трета държава, получили лиценз от Българската народна банка да осъществяват дейност в Република България чрез клон; 2. инвестиционни посредници съгласно Закона за пазарите на финансови инструменти, инвестиционни посредници, установени в държава членка, включително когато извършват дейност в Република България чрез клон, както и инвестиционни посредници от трети държави, извършващи дейност на територията на Република България чрез клон след получаване на лиценз; 3. централни депозитари съгласно чл. 2 параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 909/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа, както и за изменение на директиви 98/26/ЕО и 2014/65/ЕС и Регламент (ЕС) № 236/2012 (OB, L 257 от 28 август 2014 г.); 4. други лица, извън посочените в т. 1 – 3, които в лиценза си имат право да извършват сделки с ценни книжа, одобрени от министъра на финансите и Българската народна банка по ред, определен в наредбата по чл. 36, ал.1; 5. Министерството на финансите; 2 6. Българската народна банка и други членове на Европейската система на централните банки. (4) Лицата по ал. 3, т. 1 – 4, участници в системата по ал. 1, т. 2, са длъжни да отделят собствените държавни ценни книжа от тези на своите клиенти и да съхраняват собствените си държавни ценни книжа отделно от тези на клиентите си. Кредиторите на участниците не могат да насочват принудително изпълнение върху държавни ценни книжа, които се съхраняват при участниците, но са собственост на техни клиенти. При откриване на производство по несъстоятелност за участник, държавните ценни книжа, които се съхраняват при участника, но са собственост на негови клиенти, не се включват в масата на несъстоятелността. (5) Лицата по ал. 3, т. 1 – 4, участници в системата по ал. 1, т. 2, водят системи за регистрация на държавните ценни книжа, както и индивидуални сметки за притежаваните от тях държавни ценни книжа и индивидуални или общи сметки за притежаваните държавни ценни книжа от техни клиенти. (6) За удостоверяване на правото на собственост върху държавни ценни книжа лицата по ал. 3, т. 1 – 4, участници в системата по ал. 1, т. 2, при поискване издават извлечение от водените по ал. 5 индивидуални сметки на техни клиенти, което отразява размера и движението на притежаваните от тях държавни ценни книжа. (7) В случаите, когато лицата нямат индивидуална сметка, водена по реда на ал. 5 и не са участници в системата по ал. 1, т. 2 доказването на собственост и издаването на извлечение при поискване се извършва от лицата, които водят регистър с индивидуалните сметки на крайния собственик на държавни ценни книжа. (8) От момента на регистрирането на държавните ценни книжа по съответните сметки при участник в системата по ал. 1, т. 2, установен в друга държава членка, за всички сделки и операции с тях се прилага действащото законодателство на държавата членка, което е приложимо спрямо съответната сметка на лицето, водещо регистъра в държавата по регистрация на сметката. (9) При прекратяване от Българската народна банка на участието на участник в системите по ал. 1, т. 2 Българската народна банка, съгласувано с министъра на финансите, служебно прехвърля притежаваните от този участник и общо от негови клиенти държавни ценни книжа при друг участник в системата по ал. 1, т. 2, по ред и начин, определени в наредбата по чл. 36, ал. 1. Предварително договорени сделки, чийто вальор съвпада или е след датата, на която се прекратява неговото участие, не се регистрират в системата. (10) Участникът, при когото държавни ценни книжа са прехвърлени служебно по реда, предвиден в ал. 9, е длъжен да уведоми клиентите си, когато е приложимо, като посочи датата на прехвърляне. (11) Участието в системата по ал. 1, т. 2 може да се прекрати по искане на участника с едномесечно писмено предизвестие. В срока на предизвестието участникът е длъжен да прехвърли воденето на притежаваните от него и негови клиенти държавни ценни книжа при друг участник в системата. Участникът е длъжен да уведоми клиентите си, когато е приложимо, при кой участник в системата са прехвърлени притежаваните от тях държавни ценни книжа, като посочи датата на прехвърляне. Предварително договорени сделки, чийто вальор съвпада или е след датата, на която се прекратява неговото участие, не се регистрират в системата.“ 3 § 3. Създава се чл. 40а¹: „Чл. 40а¹. За предотвратяване и преустановяване на нарушения на чл. 16а, ал. 3 и на критериите за оценяване и изпълнението на изискванията по ал. 3 от първичните дилъри на държавни ценни книжа за периода, за който са определени, като и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тези нарушения, министърът на финансите може да приложи спрямо първичен дилър следните принудителни административни мерки: 1. писмено предупреждение; 2. прекратяване на правото за упражняване на дейност като първичен дилър на държавни ценни книжа до края на периода, за който е определен.“ § 4. В § 1, т. 7, буква „б“ от допълнителните разпоредби абревиатурата „ДЦК“ се заменя с „държавни ценни книжа“. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 5. (1) Лицата, включени в утвърдения от министъра на финансите списък на първични дилъри на държавни ценни книжа за периода 10 април 2023 г. - 31 декември 2023 г., продължават да упражняват дейност за срока, за който са избрани. (2) Изборът на първични дилъри на държавни ценни книжа за периода 1 януари 2024 г. - 31 декември 2024 г. се извършва по досегашния ред. (3) Първото определяне на първични дилъри на държавни ценни книжа съгласно изискванията на чл. 16а се извършва за 2025 г. § 6. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21, 94 и 103 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г. и бр. 8, 65 и 84 от 2023 г.) в чл. 2, ал. 1 думите „поддепозитар на държавни ценни книжа“ се заменят с „лицата по чл. 35, ал. 3, т. 1 – 4 и т. 6 предложение второ от Закона за държавния дълг, участници в системата по чл. 35, ал. 1, т. 2 от същия закон“. § 7. В Закона за особените залози (обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г.; изм., бр. 86 от 1997 г., бр. 42 от 1999 г., бр. 19 и 58 от 2003 г., бр. 34 и 43 от 2005 г., бр. 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 53, 59 и 108 от 2007 г., бр. 100 от 2008 г., бр. 24 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 107 от 2014 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 50 и 105 от 2016 г., бр. 62 от 2017 г., бр. 65 от 2018 г., бр. 83 и 102 от 2019 г., бр. 8 от 2022 г. и бр. 64 и 66 от 2023 г.) в чл. 18, ал. 4, изречение първо думите „чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния дълг“ се заменят с „чл. 35, ал. 1, т. 2, буква „а“ от Закона за държавния дълг“, а думите „чл. 35, ал. 4 от същия закон“ се заменят с „чл. 35, ал. 5 от същия закон“. § 8. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон: 1. министърът на финансите издава наредбата по чл. 16а, ал. 4; 4 2. министърът на финансите и Българската народна банка привеждат в съответствие със закона наредбите по чл. 36, ал. 1 и ал. 2; 3. Българската народна банка привежда в съответствие със закона наредбата по чл. 36, ал. 3. 5

МОТИВИ към законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг I. Причини, които налагат разработването на законопроекта С предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния дълг (ЗИД на ЗДД) се предвиждат промени, наложени от изпълнението на мерките, свързани с развитието и модернизацията на пазара на държавни ценни книжа (ДЦК) в Република България, които са залегнали в одобрената с Решение № 464 на Министерския съвет от 06.07.2023 г. Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2023 г. - 2025 г. Паралелно с това, предложените промени с проекта на ЗИД на ЗДД са и в контекста на Проекта за оценка на състоянието на българския капиталов пазар (извършен с финансиране от Европейския съюз чрез Програмата за подкрепа на структурните реформи и в сътрудничество с главна дирекция „Подкрепа за структурни реформи“ на Европейската комисия с подкрепата на Европейската банка за възстановяване и развитие), относно текущото състояние на българския капиталов пазар, където са идентифицирани определени пречки и бариери пред по-нататъшното му развитие, включително и на пазара на ДЦК, като основополагащ негов компонент. Предвидените мерки са в съответствие и с предстоящото присъединяване на Република България към еврозоната, отчитайки целта на Съюза на капиталовите пазари за интеграция на капиталовите пазари на държавите членки (ДЧ) на Европейския съюз (ЕС), посредством който ще се постигне по-пълноценен единен капиталов пазар. По отношение развитието на пазара на суверенен дълг, се налага предприемането на стъпки на национално ниво, с оглед насърчаване на интеграцията на глобалните инвеститори към местния пазар, посредством нормативни и инфраструктурни промени. Същите основно са насочени към улесняване достъпа на чуждестранните инвеститори до пазарната инфраструктура, след сключване на сделката в Република България. За целта, Министерството на финансите (МФ) предприе действия за създаването на вътрешноведомствена работна група, подпомагана и от представители на Българската народна банка (БНБ), в качеството й на депозитар на ДЦК и Комисията за финансов надзор (КФН). В резултат от дейността на работната група, в дух на пълен консенсус и междуинституционално сътрудничество, беше идентифицирана необходимост от предприемането на последващи действия за развитието на пазара на ДЦК, като съществен компонент от капиталовия пазар. Предложеният проект на ЗИД на ЗДД и заложените в него промени са свързани и с присъединяването на Депозитаря на ДЦК (ДДЦК) в БНБ към платформата на Евросистемата за сетълмент на ценни книжа TARGET2-Securities (T2S). Присъединяването е част от поетапното изпълнение на Националния план за въвеждане на еврото в Република България. В контекста на възникналите практически казуси и предвид динамично развиващото се законодателство през последните години в ЕС в сферата на финансовите пазари и инфраструктури, се очерта необходимост от прецизиране на нормативната уредба в тази област. II. Цели, които се поставят с проекта на ЗИД на ЗДД Предвижданите промени ще подпомогнат процеса по интеграция на Република България към финансовите пазари в Европа, включително и посредством хармонизиране на сетълмента на ценни книжа с този на общоевропейско ниво. Те са съществен компонент и от изпълнението на Националния план за въвеждане на еврото в Република България, респективно и в посока насърчаването на интеграцията на глобалните инвеститори към местния пазар на суверенен дълг. В резултат на тези процеси, се очаква 1 намаляване на цената на финансиране на държавния бюджет, респективно разходите за обслужване на държавния дълг. Предложените промени имат за цел и да бъде дадена уредба на обществените отношения, свързани с изискванията към първичните дилъри на ДЦК и контрола върху дейността им, които с оглед техния характер е необходимо да бъдат регламентирани на ниво закон. В тази връзка се предлагат следните промени: II.1. Предложения за промени, свързани с регулацията на първични дилъри на ДЦК Първичните дилъри са участници на местния първичен пазар на ДЦК, които съдействат за ефективното им пласиране. Действащите разпоредби на Закона за държавния дълг (ЗДД) предвиждат, че първичните дилъри могат да бъдат участници в системите по чл. 35, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДД, но в закона не е определено кои лица могат да бъдат първични дилъри, а за техния подбор се препраща към критерии и правила, утвърдени от министъра на финансите и Българската народна банка. Към настоящия момент уредбата на тези въпроси се съдържа в наредбата, издадена от министъра на финансите и Българската народна банка на основание чл. 36, ал. 2 от ЗДД, както и в утвърдени със заповед на министъра на финансите критерии за избор на първични дилъри на ДЦК и указания относно отчитането им. За да се гарантира стабилност и предвидимост на правната уредба, определянето на изискванията, на които трябва да отговарят лицата, кандидати за първични дилъри, както и изискванията към дейността на първичните дилъри, трябва да бъдат уредени в закона, а след очертаване на законовата рамка тези изисквания могат да бъдат конкретизирани и детайлизирани в подзаконов нормативен акт. С предложената норма на чл. 16а от закона се цели както правното укрепване на процедурата, така и регламентиране на законово ниво кои лица могат да бъдат първични дилъри, както и основните изисквания към ПД на ДЦК, а именно: да бъдат активни участници на местния първичен пазар, като съдействат за ефективното пласиране на ДЦК, както и да спомагат за поддържане ликвидността, и прозрачността на местния вторичен пазар. В разпоредбата е предвидена делегация за издаването на наредба на министъра на финансите, в която да бъдат определени критериите за оценяване изпълнението на определените в закона изисквания от кандидатите за първични дилъри, както и реда и начина за тяхното отчитане. В допълнение, изискването за сключване на договор за първично дилърство на ДЦК, понастоящем уредено в наредбата по чл. 36, ал. 2 от закона, се урежда на законово ниво. С въвеждането на новия чл. 16а от ЗДД се цели и ясното диференциране на сферите на компетентност на МФ по повод избора, реда и начините за отчитане на критериите. На законово ниво, е регулирана и хипотезата при правоприемство. Предвидено е отпадането на чл. 35, ал. 1, т. 4 от ЗДД така, че дейностите, касаещи избора и упражняването на контрол върху първичните дилъри, недвусмислено да бъдат вменени в самостоятелната компетентност на министъра на финансите, каквато е и действащата подзаконова нормативна уредба и международна практика. В допълнение, с предлаганата нова уредба (чл. 16а, ал. 7 от ЗДД) се дава възможност за по-всеобхватно обезпечаване на правомощията на министъра на финансите, посредством взаимна координация със съответните национални компетентни органи. II.2. Предложения за промени, свързани с модела на държане на ДЦК респективно преминаване от двустепенен към многостепенен модел на държане В Република България е възприет т.нар. „двустепенен модел на държане на ДЦК“, където собствеността върху ДЦК се доказва при поддепозитарите на ДЦК. Съгласно 2 чл. 35, ал. 4 от ЗДД поддепозитарите на ДЦК водят системи за регистрация на ДЦК, притежавани от клиенти на поддепозитарите и от клиенти на участници в системата по чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗДД, които не са поддепозитари, както и индивидуални сметки, отчитащи притежаваните държавни ценни книжа от тези клиенти. Действащият към настоящия момент двустепенен модел на държане на ДЦК в депозитарната инфраструктура, обслужваща пазара на суверенен дълг в Република България, на практика ограничава интегрирането на глобални инвеститори към нея. Такова интегриране би било невъзможно без предприемане на необходимите законодателни промени за осигуряването на безпрепятствен достъп на същите до инфраструктурата на вътрешния пазар на суверенен дълг в Република България, при еднакви условия с националните инвеститори. Следствие на това, при интегрирането на банки от държави членки на ЕС и местни инвестиционни посредници, както и такива от държави членки към националната депозитарна инфраструктура, посредством придобиването на статут на „поддепозитар на ДЦК“, автоматично моделът на държане по отношение на чуждестранните „поддепозитари на ДЦК“ от „двустепенен модел на държане“ става „многостепенен/индиректен модел на държане“ С предложените изменения на чл. 35 от ЗДД на практика отпада понятието „поддепозитар на ДЦК“. Тази промяна се налага с оглед внасяне на яснота в действащите актове, уреждащи правоотношенията, свързани с ДЦК. В сега действащата правна уредба, никъде не се съдържа дефиниция на „поддепозитар на ДЦК”, което води до затруднения при определянето на този тип институции. Следва да се има предвид, че промяната има за цел улесняване на достъпа на кредитни институции и инвестиционни посредници от други ДЧ на ЕС и трети страни до този пазар, с оглед повишаване на конкурентоспособността на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар. С цел внасяне на правна яснота е направена промяна в посока поясняване компонентите на системата за сетълмент на ДЦК (Системата), състояща се от електронна система за регистриране и обслужване на търговията с ДЦК и от система от сметки за сетълмент на ДЦК. В допълнение, това изменение е съобразено и с разширения кръг от участници в Системата с предложената със ЗДД промяна, като е заличено понятието „поддепозитар“. Предвидените изменения и допълнения с проекта на ЗИД на ЗДД са насочени и към насърчаване присъствието на инвестиционните посредници, посредством пълноценното им интегриране към пазарната инфраструктура, след сключване на сделката. В допълнение, цели се и предоставяне на улеснен достъп на глобалните инвеститори до пазарните инфраструктури, обслужващи пазара на ДЦК, при съблюдаване на най-високи изисквания за защита правата на собственост на отделните категории инвеститори в ДЦК и международните стандарти в областта на сетълмент системите на ценни книжа. С предложените промени на законово ниво се регламентират и категориите основни участници във финансовата система, които имат право на достъп до Системата, с водеща роля на ПД на ДЦК. В допълнение, е предвидена възможността за допускането до участие в нея и на други лица, които в лиценза си имат право да извършват сделки с ценни книжа, одобрени от министъра на финансите и Българската народна банка. II.3. Предложения за промени, свързани със създаването на стабилност, когато в случаите, предвидени в закон, са наложени мерки, ограничаващи дейността на участник в Системата изцяло или частично Друга важна промяна, с която се цели укрепване на финансовата стабилност е приемането на изричен текст в закона, които вменява задължение за отделно съхраняване клиентски ДЦК и невъзможността на кредитори на попечители да насочват принудително изпълнение върху ДЦК, които са собственост на клиентите им. 3 При съблюдаване на най-високите стандарти в областта на държането и разпореждането с ценни книжа е предвиден и изричен текст, съгласно който се обезпечава воденето на системи за регистрация от индивидуални или общи (омнибус) сметки на клиентски ДЦК от широк кръг глобални попечители, в съответствие с въвеждането на многостепенния модел на държане. Този модел е характерен за развитите финансови системи в световен мащаб. II.4. Предложения за промени, свързани с определяне на приложимото право, при трансгранични операции с ДЦК На законово ниво, с ал. 8 на чл. 35 от ЗДД нееднозначно е определено приложимото право, като е възприет подходът да се прилага действащото законодателство на държавата членка, което е приложимо спрямо съответната сметка на лицето, водещо регистъра в държавата по регистрация на сметката, в унисон с възприетата международна практика. Тази промяна е предложена, с цел по- пълноценното интегриране на глобалните инвеститори към българската депозитарна структура, обслужваща търговията с ДЦК. Обект на особен акцент са дейностите, свързани с регистрацията и търговията с ДЦК, в контекста на трансгранични взаимоотношения между местни юридически лица и такива от ДЧ на ЕС, които притежават ДЦК на свое име, но за чужда сметка, като предпоставка за навлизане на чуждестранни портфейлни инвестиции. Приемането на разпоредби за регламентиране на законово ниво на приложимото право в случай на трансгранични сделки с ДЦК, ще предостави сигурност на чуждестранните инвеститори по отношение на свързаните с това правни последици и съответно ще повиши интереса към пазара на местни ДЦК. II.5. Предложения за промени, свързани с режима на разпореждане с ДЦК, при доброволно прекратяване на участието в Системата На законово ниво, с ал. 10 на чл. 35 от ЗДД се регламентират и взаимоотношенията между участниците в Системата и БНБ, както и техните клиенти, при доброволно прекратяване на участието в Системата. С цел улесняване на крайния инвеститор и осигуряване на прозрачност предвид преминаването към двустепенен модел на държане на ДЦК, със законопроекта се предвижда процедура за уведомяване на инвеститорите, когато е приложимо, в случай на едностранно прекратяване на участие в Системата от страна на лице по чл. 35, ал. 3 от ЗДД. II.6. Предложения за промени, свързани с отпадането на издаването на поименни сертификати, за собственост на ДЦК, на физически лица, на хартиен носител С предвидената нова ал. 6 на чл. 35 от ЗДД отпада и изискването за издаване на поименни сертификати за собственост върху ДЦК на физическите лица от лицата, водещи регистри на ДЦК, като поименните сертификати ще бъдат заменени с извлечения от водените индивидуални сметки на крайните собственици на ДЦК. Предоставянето на извлечения в достатъчна степен удовлетворява необходимостта от удостоверяване на правото на собствеността върху ДЦК, в контекста на съвременния динамичен и високотехнологичен пазар, включително и в хипотезата на трансграничното държане, като осигуряването им на собствениците на ДЦК ще изисква по-малък ресурс от време, разходи и административен капацитет в сравнение с поименните сертификати. Това е в унисон и с позицията, изразена от ПД на ДЦК в комуникацията им с МФ по линия на извършваното ежегодно проучване на нагласите и препоръките за развитие на 4 вътрешния пазар на ДЦК, според която подходът за издаване на поименни сертификати на хартиен носител се различава коренно от процеса на търговия на еврооблигации и други финансови инструменти на международните капиталови пазари и представлява пречка пред маркетирането и дистрибутирането на ДЦК, емитирани на вътрешния пазар за физически лица. II.7. Предложения за промени, свързани с укрепване на санкционния режим по отношение на ПД на ДЦК Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правомощия, посредством налагане на държавна принуда. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) техният вид, начин на приложение, органите, които ги налагат, и редът за тяхното обжалване следва да бъдат уредени в закон или указ. На това законовото изискване се позовава и константната практика на съда (Решение № 8656 от 10.06.2019 г. по адм. д. №15621/2018 г. на Върховния административен съд, VII отделение; Решение № 1944 от 12.02.2019 г. по адм. д. №7087/2018 г. на Върховен административен съд, 5-членен състав, обн., ДВ, бр. 16 от 22.02.2019 г. и др.). С цел укрепване на санкционния режим, с новия чл. 40а¹ от ЗДД се предлага преуреждане на законово ниво на отношения свързани с прилагане на принудителни административни мерки спрямо ПД на ДЦК. II.8. Предложения за промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с цел синхронизиране на нормативната уредба със ЗДД Със заключителните разпоредби на проекта на ЗИД на ЗДД се предвижда изменение на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с което се цели уеднаквяване на използваната в закона терминология със ЗДД в редакцията му след влизането в сила на предложените промени. II.9. Предложения за промени в Закона за особените залози, с цел синхронизиране на нормативната уредба със ЗИД на ЗДД Предвидено е изменение и в чл. 18, ал. 4 от Закона за особените залози във връзка с блокирането при залог на ДЦК с цел прецизиране на съществуващата препратка към чл. 35 от ЗДД. II.10. Предложения за промени, свързани с определяна на срокове, с оглед недопускане на пропуски, респективно сътресения на пазар на ДЦК С преходните и заключителни разпоредби на проекта на ЗИД на ЗДД се определя шестмесечен срок за привеждане в съответствие на подзаконовите нормативни актове, както се и уреждат заварените случаи, като се предвижда избраните ПД на ДЦК за периода 10 април 2023 г. - 31 декември 2023 г. да продължат дейността си за срока, за който са избрани. Предвид шестмесечния срок за привеждане в съответствие на подзаконовите нормативни актове, изборът на ПД на ДЦК за периода 1 януари 2024 г. - 31 декември 2024 г. ще се осъществи съгласно действащата нормативна уредба. Първият избор на ПД на ДЦК, по реда на предложения нов чл. 16а от ЗДД ще се извърши за периода 1 януари 2025 г. - 31 декември 2025 г., като по този начин се предоставя възможност на потенциалните кандидати за ПД на ДЦК да приведат дейността си, в съответствие с измененията в подзаконовите нормативни актове. 5 III. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Предложените промени с проекта на ЗИД на ЗДД не водят до въздействие върху държавния бюджет на Република България, дори напротив, може да се очаква реализация на икономии по отношение разходите на институциите, което ще се отрази положително на средствата в бюджета, включително и по линия на разходите за финансиране. Предложените промени с проекта на ЗИД на ЗДД не изискват финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. IV. Очаквани резултати от прилагането на новата уредба Предвидените с проекта на ЗИД на ЗДД нормативни промени целят модернизирането на процеса по търговия с ДЦК, емитирани на българския пазар, в съответствие с практиките, възприети в развитите европейски държави. Привличането на европейски институции към участие в системата за търговия с български ДЦК ще доведе до разширяване на местния пазар и увеличаване на неговата конкурентоспособност, ефективност и ликвидност, което от своя страна ще осигури по- добри пазарни условия за пласирането на дългови ценни книжа от българската държава. В резултат на предвидените с проекта на ЗИД на ЗДД нормативни промени за заинтересованите лица няма да възникне задължение за поемане на допълнителни разходи. Процедурата за определяне на ПД на ДЦК не включва и няма да изисква разходването на допълнителни средства. V. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С предложения проект на ЗИД на ЗДД в българското законодателство не се имплементират разпоредби от правото на Европейския съюз, поради което не се налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право. В законопроекта не се съдържат елементи и правила, които имат характеристиките на технически регламент по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. В резултат на изложеното, не се налага нотифициране до Европейската комисия на посочения законопроект. VI. Провеждане на обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове Законопроектът ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации - www.strategy.bg. След приключването на обществената консултация, на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации ще бъде публикувана справка за постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения. 6

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ М И Н ИСТ Е Р СТ ВО Н А Ф И Н АН СИ Т Е Проект! Изх. № .............................. София, .................. 2024 г. ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите (ДВ, бр. 14 от 2021 г.) УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите (ДВ, бр. 14 от 2021 г.). Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите е в сила от 2021 г. За тригодишния период на прилагането й е налице динамично развитие на пазара на хазартните дейности, особено при хазартните игри, предлагани онлайн. В резултат на това значително се увеличи обема от данни, които организаторите на онлайн хазартни игри подават към Националната агенция за приходите (НАП) съгласно изискванията на наредбата. Това създава риск от възникване на технически неизправности, свързани с трафик на големи пакети от данни. С практическото прилагане на наредбата възникна необходимост от коригиране на техническите изисквания към организаторите като унифициране в подаването на данни от организатори, опериращи в други юрисдикции и такива, ситуирани изцяло в България, по отношение на часовото време, уточнение по отношение на статуса на приключилите събития, които впоследствие са отменени в резултат от настъпила промяна по време или след приключване на дадено събитие, детайлизиране на стъпките, които следва да се изпълнят в производствата по София - 1040 тел. централа: 9859 1 minfin@minfin.bg ул. ”Г.С.Раковски” № 102 факс: 980 68 63 www.minfin.bg одобряване на системи за автоматизирано подаване на информацията за хазартни игри към сървър на НАП. Спецификата на онлайн хазарта, който не е обвързан с изисквания за наличие на помещения и персонал за получаване на залозите и чиито системи и сървъри в много случаи са разположени извън територията на страната, има за последица и необходимост от ефективни методи за контрол от страна на НАП с оглед осигуряване спазването на изискванията на Закона за хазарта и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, включително и прилагането на правилата на наредбата. В тази връзка с проекта се предлага при извършване на контролни залози в онлайн хазарта, след разкриване пред оператора, че е извършен контролен залог, операторът да възстановява на НАП заложената сума, а ако е реализирана печалба, тя не се изплаща. С цел постигане на по-голяма оперативност и по-ефективен контрол по отношение на отчетността на операциите, свързани с организирането на хазартните игри, с проекта на акт се предлага прецизиране на разпоредбите на наредбата, което ще доведе до еднозначност при тълкуването и прилагането ѝ. С оглед на увеличения обем от данни, подавани от организаторите на хазартните игри чрез XML отчетността, се установи нарастващ риск от възникване на технически неизправности, свързани с трафик на големи пакети от данни. В тази връзка е добавено ново поле в приложения № 3, 4, 5 и 7 с наименование „Пореден номер на подаваната част от файла“. От друга страна е отчетена необходимостта от унифициране в подаването на данни от организатори, опериращи в други юрисдикции и такива, ситуирани изцяло в България по отношение на часовото време, с което се подават данните, тъй като към момента се наблюдава несъответствие в часовите настройки, с които се извършват XML отчетите към сървър на НАП от организаторите на хазартни игри, което е предпоставка за некоректно интерпретиране на информацията. В тази връзка в приложения № 1, 2, 3, 3а, 4, 5, 6, 7, 7а и 8 е добавено поле с наименование „часова зона EET/EEST“. За актуализиране на информацията, подадена към сървър на НАП от организаторите на хазартни игри, е идентифицирана необходимост от уточнение по отношение на статуса на приключилите събития, които впоследствие са отменени в резултат от настъпила промяна по време или след приключване на дадено събитие. За целта се създават приложения № 3а и 7а към чл. 8 и чл. 9 от наредбата за подадени данни за анулирани събития, като е предвидено данните за анулираните събития да се подават в края на отчетния период. В приложенията е добавено и поле „Статус на операцията“, съдържащ пълен списък на връщаните статуси на операции, заложени в публикувана в сайта на НАП XSD схема за обмен на данни, съгласно изискванията на наредбата. Направено е допълнение данните за неприключилите събития да се подават към сървъра на НАП след получаване на заявката в ЦКС на организатора. Същите следва да постъпват в сървъра на НАП преди събитието да е приключило, тъй като към момента е констатирано забавяне при подаването на данните, което не покрива заложените цели на тази функционалност. Предвидено е допълнение с цел осигуряването на безпроблемен достъп до КЛС на организаторите на хазартните игри в хода на извършване на контролни производства. За целите на контролните производства и за проверяване на информацията, подавана към сървър на НАП, се регламентира организацията по извършването на контролен залог от или под наблюдението на орган на НАП в реално време на платформи на организатори на онлайн хазартни игри (чл.15а). Предвидена е промяна с цел синхронизирането на наредбата с разпоредба от Наредба № Н-4 от 2021 г. за подлежащите на вписване обстоятелства, условията и реда за водене и поддържане на регистрите по Закона за хазарта, както и на предоставяните електронни услуги. 2 Детайлизират се стъпките, които следва да се изпълнят в производствата по одобряване на системи за автоматизирано подаване на информацията за хазартни игри към сървър на НАП. Конкретизирани са и случаите, в които организаторите на хазартни игри, които подават данни към сървъра на НАП, следва да подадат искане за одобряване на системи за автоматизирано подаване на информацията за хазартни игри към сървър на НАП. Регламентирани са действия на организаторите на хазартни игри и на регулатора във връзка с проверяването на автоматизирано подаване на данни към сървър на НАП в случаите, в които е извършена промяна в издадения лиценз, свързана с увеличение или подмяна на игрален софтуер по реда на чл. 38 от Закона за хазарта. Създава се чл. 23, в който са предвидени сроковете за разглеждане на подадените от организаторите на хазартни игри заявления във връзка с увеличен/подменен игрален софтуер. Регламентирани са и сроковете за приключване на проверките дали ЦКС/КЛС автоматизирано подава данни към сървъра на НАП от увеличения/подменения игрален софтуер. В допълнителните разпоредби на наредбата се въвежда легална дефиниция на понятието „Промяна във функционалността на системите за автоматизирано подаване на информация към сървър на НАП“, с което се постига нормативна яснота по отношение на случаите, в които организаторите на хазартни игри при настъпила промяна във функционалността на системите им за автоматизирано подаване на данни към сървър на НАП (след като същите вече са били одобрени), ще следва да подават нови искания за одобряване на промените. Във връзка с необходимостта от технологично време за задължените лица да въведат предвидените в проекта на акт технически изисквания и системите за автоматизирано подаване на данни към сървъра на НАП да бъдат тествани и одобрени, в преходните и заключителните разпоредби на наредбата е предвиден 4-месечен срок от влизането ѝ в сила, в който организаторите на хазартни игри следва да приведат дейността си в съответствие, както и да подадат искане за одобряване на системите за автоматизирано подаване на информация съгласно чл. 20, ал. 1 от наредбата. С приемането на измененията в наредбата ще бъдат отстранени установените практически проблеми и технически затруднения при прилагането й, ще се подобрят процедурите и правилата, предвидени за изпълнение на задълженията на организаторите на хазартни игри по отношение на регистрацията и идентификацията на участниците и ще се усъвършенства контрола по подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, по проекта на акт са проведени обществени консултации, като проектът на Постановление на Министерския съвет, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации, за срок от 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения, становища и възражения заедно с неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите, интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации. Проектът на акт е съгласуван с всички министри и с дирекциите от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, като становищата им са отразени съгласно приложената справка. Съгласно изискването на чл. 17, ал. 3, т. 6 от Закона за хазарта проектът е съгласуван с Държавна агенция „Национална сигурност“. 3 За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на финансите, респективно на Националната агенция за приходите. Предложеният проект на Постановление на Министерския съвет не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което към проекта е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. С проекта на акт не се въвеждат в действащото законодателство на Република България изисквания, произтичащи от правото на Европейския съюз, не се транспонират норми от европейското законодателство и не се приемат мерки по прилагането на регламенти. В европейското право не се съдържат изисквания по отношение на регулираната материя. В тази връзка не е приложена справка за съответствие с европейското право. Разпоредбите на проекта на акт съответстват на принципите на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги и не са в противоречие с принципа на пропорционалност и принципа за равенство и еднакво третиране, тъй като се предвижда да се прилага еднакво от всички задължени лица. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид гореизложеното, на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме приложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите. ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите; 2. Финансова обосновка; 3. Съобщение за средствата за масово осведомяване; 4. Частична предварителна оценка на въздействието; 5. Становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет; 6. Справка за проведена обществена консултация; 7. Справка за отразяване на становищата по чл. 33 от УПМСНА; 8. Съгласувателни писма. ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА 4 ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ 5

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Становище администрацията на Съгласуването се извършва на основание на Министерския чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон Закона за за изменение и допълнение на възстановяване и преструктуриране Становище по ред: Единствено съгласуване на кредитни институции и инвестиционни Номер и дата: 1 2 . 8 . 2 0 2 4 г . 0 4 .0 1 - 1 9 6 / 1 2 .0 8 .2 0 2 4 г . X посредници S ig n e d b y : V io le t a P e t r o v a Y o r d a n o v a В отговор на №: 03-00-786/06.08.2024 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. В този същността на последиците за отстраняване на преценка - формулирани отстраняването възникване на За да въпроса до какво на компетентните практика няма съответствие със системно значими входни точки, минималното съответно – (по 2024/1174 на Директива минималното въпроси). При потърсят и реални мерки, След на тези проблеми Относно раздел 1 „Проблем/проблеми раздел е необходимо да се проблема, какви са причините засегнатите и заинтересованите проблема. Във връзка с това проблем 4, е препоръчително да проблем 1 и проблем 2, а е на евентуални проблеми, а проблема, а не какъв е самият се преформулират проблем 1 и (до какви конкретни проблеми органи, нарушаване на права реализирани мерки за стандартите на ЕС по отношение институции, които са обект и методи за непряко записване изискване за собствен капитал проблем 2) не е осигурено Европейския парламент и на 2014/59/ЕС и Регламент (ЕС) № изискване за собствен капитал такъв подход ще е възможно да опишат причините за тези проблеми които да осигурят съответствието формулиране на проблем 1 и е необходимо да се представи за решаване“: дефинира проблем/проблеми, за възникването страни, ако не обръщаме внимание, че се преформулират, тъй посочено какво е проблем 4 по-скоро проблем. проблем 2 например в правоприлагането, на определени групи привеждане на националното на пруденциалното на стратегия за на инструменти, и приемливи съответствие с Съвета от 11 април 2024 806/2014 по отношение и приемливи задължения се изведат реалните (например причина на уредбата на проблем 2 и посочване на тяхната същност и в да се опише каква е му, какви са/биха били се предприемат мерки за проблем 1, проблем 2 и по като към момента няма необходимо да се направи за насочва към причината за може да се отговори на ефективността на работа и др.) води това, че на законодателство в третиране на глобални преструктуриране с множество приемливи за покриване на задължения (по проблем 1) и разпоредби от Директива (ЕС) година за изменение на на някои аспекти на (и/или други подобни проблеми, след това да се е липсата на предприети национално ниво с тази в ЕС). причините за възникване конкретния случай – да се гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 опишат по-подробно какви са ангажиментите на страната във връзка със осигуряване на съответствие на националното законодателство с уредбата на ниво ЕС и какви са/биха били последствията за заинтересованите страни, ако не се предприемат мерки за преодоляване на това несъответствие (по проблем 1 и по проблем 2). Подобен подход може да се приложи и по отношение на проблем 4. Проблем 4, както е формулиран към момента, също насочва по-скоро не към проблем, а към причината за проблема, която реално е свързана с постановеното решение на ЕСПЧ и риска от това да има други осъдителни решения, ако не се предприемат конкретни мерки. Реално проблемът може да се изведе от мотивите на решението на ЕСПЧ. Видно от изложеното, проблем евентуално е, че не е осигурено правото на защита на кредитна институция в производството по несъстоятелност и разпоредбите в нашето законодателство относно представителството на банка в производството по несъстоятелност не отговарят на изискванията на чл. 6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи (и/или друго). Липсата на предприети мерки може да бъде евентуална причина за проблема (интересите на определена група да останат незащитени в производството по несъстоятелност). Последиците, ако не се предприемат съответните мерки, могат да бъдат изведени например с отговор на въпроси като какво се очаква да се случи, ако не се извършат съответните нормативни промени и не се изпълнят цитираните в при представянето на проблема в оценката конкретни препоръки. Напомняме, че при представянето на проблемите в този раздел могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. II. Относно раздел 2 „Цели“: След дефиниране на проблемите в раздел 1 в този раздел, ако е необходимо, предлагаме да се дефинират цели, чието реализиране ще доведе до решаване на проблемите (в съответствие с новата им формулировка). За целта предлагаме също да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. III. Относно раздел 4 „Варианти на действие“: След актуализиране на информацията в предходните раздели от оценката в раздел 4 при представянето всички варианти и особено при представянето на Вариант 2 е необходимо да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Вариант 2 следва да се разработи в съответствие с тези насоки и като заключение да се включат направените към момента изводи относно необходимостта от предвиждане на финансови, организационни, технически и др. ресурси за реализиране на промените, да се опише как ще бъдат осигурени тези ресурси, какви са конкретните ангажименти на отделните структури в процеса, както и какви са основните идентифицирани въздействия за заитересованите страни. Видно от изложеното в оценката, предложеният законопроект засяга съществуващия режим за определяне и прилагане на МИСКПЗ. Във връзка с това е необходимо да се даде кратка информация относно уредбата на този режим, до каква степен става дума за режим по смисъла на Закона за ограничаване на административното регулиране и на административния контрол върху стопанската дейност (и/или друго). Видно от изложеното в оценката, необходими са и са предвидени промени и в други нормативни актове. Във връзка с това при представянето на Вариант 2, заедно с описанието какво съдържа варианта, какви нормативни промени се предвиждат в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и в другите закони, предлагаме да се посочат кои са съответните заинтересовани страни от промените и в другите нормативни актове и да се оценят ефектите за засегнатите и заинтересованите страни от гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3 промените във всеки нормативен акт, както е направено за Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. IV. Относно раздел 5 „Сравняване на вариантите“: След актуализиране на информация в предходните раздели от оценката и особено след формулирането на целите в раздел 2 е необходимо раздел 5 също да се актуализира. V. Относно раздел 6.1., 6.2., 6.3., 6.4.: Напомняме, че заедно с избора на един от отговорите в тези раздели е необходимо за всеки отговор да се обоснове защо е избран съответния отговор като се даде по-подробна информация например защо се твърди, че препоръчителният вариант няма да засегне съществуващи регистри, няма ефект върху МСП и т.н. VI. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 1 2 .8 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y: Isk r e n Pa vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ