Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ М И Н ИСТ Е Р СТ ВО Н А Ф И Н АН СИ Т Е Изх. № .............................. София, ................... 2023 г. ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от АСЕН ВАСИЛЕВ –министър на финансите ОТНОСНО: проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела. Съгласно чл. 31, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. Организирането, координацията и ръководството на защитата на българската държава по международни арбитражни дела, както и осъществяването на процесуалното представителство на държавата пред чужди юрисдикции, включително в международните арбитражни производства са посочени в чл. 34, т. 3 и т. 4 от Устройствения правилник на Министерството на финансите, като функции, изпълнявани от дирекция „Съдебна защита“. На дирекцията са възложени функции по възлагане на представителството на българската държава по международни арбитражни дела, администриране на сключените договори за процесуално представителство по международни арбитражни дела, осъществяване на текущ контрол по изпълнението на договорите и предлагане за одобряване на извършените разходи по тях. София - 1040 тел. централа: 9859 1 minfin@minfin.bg ул. ”Г.С.Раковски” № 102 факс: 980 68 63 www.minfin.bg За осигуряване на ефективна защита на българската държава по голяма част от международните арбитражни дела е необходимо съдействие от други държавни органи и подчинените им администрации, най-вече по отношение на събирането и обсъждането на доказателства. В същото време на тези органи и администрации, като разполагащи с експертиза по материалноправната част на спора, е целесъобразно да бъде осигурена възможност за по-тясно ангажиране във връзка с координацията при възлагане на представителството на българската държава по международни арбитражни дела, получаване на информация за хода на делата и др. За разрешаване на гореописаните проблеми с предложения проект на акт се предвижда създаване на основание чл. 21 и чл. 22а, ал. 1 от Закона за администрацията на Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела. Съветът ще консултира и подпомага Министерския съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела и ще осигурява координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други органи, като: 1. обсъжда въпроси и осъществява координация и взаимодействие между институциите с оглед на ефективната защита на държавата по международни арбитражни дела; 2. по предложение на председателя, заместник-председателя, членовете на съвета или директора на дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите разглежда и предлага на министъра на финансите общи стандарти и правила за възлагане на представителството на българската държава по международни арбитражни дела, включително при наличие на рамкови споразумения; 3. по предложение на председателя, заместник-председателя, членовете на съвета или директора на дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите разглежда и предлага на министъра на финансите примерни образци на споразумения за възлагане на представителството на българската държава по международни арбитражни дела; 4. при необходимост обсъжда насоки относно стратегията за водене на защитата на българската държава и конкретни процесуални действия; 5. изисква и получава информация за хода на делата, за разходваните средства и постигнатите резултати; 6. изисква и получава информация и анализи от държавни органи, юридически лица и други по въпросите от своя компетентност; 7. осъществява международно сътрудничество с цел споделяне на добри практики при разрешаване на арбитражни спорове по международни дела; 8. приема годишна програма за дейността си и представя пред Министерския съвет ежегоден доклад за дейността си. Съветът ще се състои от председател, заместник-председател и членове, като поименният му състав се определя със заповед на министър-председателя. Председател на съвета ще е министърът на финансите, а заместник-председател – министърът на правосъдието. Членове на съвета ще бъдат заместник-министър на финансите, заместник- министър на правосъдието, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на икономиката и индустрията, заместник-министър на енергетиката, заместник-министър на околната среда и водите и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, които ще се определят от съответния министър. Председателят по своя инициатива или по предложение на заместник-председателя или на член на съвета може да кани за участие в заседанията представители на други държавни институции, които имат отношение по конкретен спор или друг въпрос от сферата на компетентност на съвета, признати юристи и други специалисти, и изтъкнати представители на академичната общност в областта на международното право. Съветът ще провежда заседания 2 ежемесечно. Заседанията на съвета ще се свикват от неговия председател. Председателят по своя инициатива или по предложение на заместник-председателя или на член на съвета ще може да свиква извънредни заседания. Предложенията за свикване на извънредни заседания ще се правят писмено. Дневният ред и материалите за редовните заседания ще се изпращат на председателя, на заместник-председателя и на членовете на съвета най-късно седем работни дни преди датата на заседанието. Дневният ред и материалите за извънредните заседания ще се подготвят от лицата, предложили провеждането им, и ще се изпращат на председателя, на заместник-председателя и на членовете на съвета не по-късно от един работен ден преди заседанието. Промени и предложения по дневния ред ще може да предлага председателят, заместник-председателят и всеки член на съвета. Промените и предложенията в дневния ред ще се гласуват от съвета. Заседанията на съвета ще се откриват и провеждат, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му. При невъзможност да участват в заседанията на съвета председателят, заместник-председателят и членовете му ще се представляват на дадено заседание от изрично упълномощени за това длъжностни лица. Съветът ще приема решения с обикновено мнозинство от присъстващите. При необходимост по предложение на председателя съветът ще може да приема решения и неприсъствено, като проектът на решение ще се представя за подпис от всички членове на съвета с изключение на командированите и ползващите законоустановен отпуск. Решението ще се счита за прието, ако бъде подписано от две трети от членовете на съвета, и ще се вписва в протокола от следващото заседание. Към протокола от заседанието членовете на съвета ще могат да приложат особено мнение по приетите решения. Протоколът от заседанието ще се подписва от председателя и от секретаря на съвета и ще се изпраща на заместник-председателя и на членовете му в двудневен срок от заседанието. Председателят на съвета ще представлява съвета, ще определя дневния ред, ще насрочва и ръководи заседанията на съвета и ще организира и контролира изпълнението на решенията на съвета. При отсъствие на председателя неговите функции ще се изпълняват от заместник-председателя. Предвидена е възможност с решение на съвета да се създават работни групи, които да подпомагат неговата работа, като подготвят общи стандарти и правила за възлагане на представителството на българската държава по международни арбитражни дела, включително при наличие на рамкови споразумения, да разглеждат и оценяват различни сценарии във връзка с международните арбитражни дела и да подпомагат съвета по други въпроси от негова компетентност. Административното и техническото обслужване и експертното осигуряване на съвета ще се осигурява от дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите, която ще изпълнява функциите на секретариат. Секретариатът ще осъществява експертното осигуряване на съвета, като организира събирането и обобщава представените становища по разглежданите от съвета въпроси, изразява становища и предложения по предложените за приемане от съвета решения, координира работата на създадените от съвета работни групи, координира и подпомага изпълнението и отчитането на изпълнението на дейността на съвета, включително като организира и координира подготовката на ежегодния доклад за неговата дейност и изпълнява други задачи, възложени от съвета или председателя на съвета. Дейността на секретариата ще се ръководи и организира от секретар на съвета, предложен от дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите и одобрен от съвета. Секретарят на съвета ще организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета, ще изготвя протоколите от заседанията на съвета, ще съхранява протоколите от 3 заседанията и придружаващите ги материали, ще подпомага председателя на съвета в неговата работа и ще изпълнява и други задачи, възложени от председателя на съвета. За членовете на съвета, на работните групи, на секретариата и всички други лица, които участват в работата на съвета или го подпомагат, е предвидено задължение да не разгласяват станалата им известна информация по международни арбитражни дела. Ежегодният доклад за дейността на съвета ще се представя в Министерския съвет до 30 юни и ще се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите. Чрез създаването на съвета ще се подобри координацията между държавните органи и ще се осигури по-тясно ангажиране от тяхна страна по въпросите, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела. Ще се постигне и достатъчно публичност, прозрачност и осигуряване на по-ясни правила при организирането на защитата на българската държава по международни арбитражни дела. В изпълнение на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация по проекта на акт са проведени обществени консултации, като проектът на постановление на Министерския съвет, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет по оценката са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. Постъпилите предложения в хода на обществената консултация заедно с обосновка за неприетите предложения са отразени в приложената справка, която в съответствие с изискванията на чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове, преди приемането на нормативния акт, е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. Проектът на постановление на Министерския съвет не съдържа разпоредби, транспониращи актове на Европейския съюз. Предложенията на проекта на нормативен административен акт на Министерския съвет не са в противоречие с ангажиментите на българската страна, произтичащи от членството ѝ в Европейския съюз. Предвидената с проекта на акт нормативна уредба касае въвеждането на вътрешни правила относно координацията и взаимодействието между институциите с оглед на ефективната защита на държавата по международни арбитражни дела. За приемането на проекта на постановление на Министерския съвет не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания по бюджета на Министерството на финансите. По проекта на акт е изготвена финансова обосновка съгласно образеца по приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация за актове, които не оказват въздействие върху държавния бюджет. За прилагането на предложената с проекта на постановление на Министерския съвет уредба не са необходими финансови и други средства, респективно същата не е свързана с финансово въздействие върху лица и икономически субекти. Проектът на акт е съгласуван в съответствие с чл. 32, ал. 1 и 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените в установения срок становища са отразени съгласно приложената справка. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, 4 С оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме приложения проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела. Приложения: 1. проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела; 2. съгласувателни становища и справка за отразяването им; 3. финансова обосновка; 4. частична предварителна оценка на въздействието на проекта на нормативен акт; 5. становище от дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет от съгласуването на извършената оценка; 6. съобщение за средствата за масово осведомяване; 7. електронен носител. М И Н И С Т Ъ Р: АСЕН ВАСИЛЕВ 5

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т Проект! ПОСТАНОВЛЕНИЕ № от .............. 2023 година ЗА създаване на Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Създава Консултативен съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела, наричан по-нататък „съвета“. Чл. 2. Съветът консултира и подпомага Министерския съвет по въпроси, свързани със защитата на българската държава по международни арбитражни дела и осигурява координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други органи, като: 1. обсъжда въпроси и осъществява координация и взаимодействие между институциите с оглед на ефективната защита на държавата по международни арбитражни дела; 2. по предложение на председателя, заместник-председателя, членовете на съвета или директора на дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите разглежда и предлага на министъра на финансите общи стандарти и правила за възлагане на представителството на българската държава по международни арбитражни дела, включително при наличие на рамкови споразумения; 3. по предложение на председателя, заместник-председателя, членовете на съвета или директора на дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите разглежда и предлага на министъра на финансите примерни образци на споразумения за възлагане на представителството на българската държава по международни арбитражни дела; 4. при необходимост обсъжда насоки относно стратегията за водене на защитата на българската държава и конкретни процесуални действия; 5. изисква и получава информация за хода на делата, за разходваните средства и постигнатите резултати; 6. изисква и получава информация и анализи от държавни органи, юридически лица и други по въпросите от своя компетентност; 7. осъществява международно сътрудничество с цел споделяне на добри практики при разрешаване на арбитражни спорове по международни дела; 8. приема годишна програма за дейността си и представя пред Министерския съвет ежегоден доклад за дейността си. Чл. 3. (1) Съветът се състои от председател, заместник-председател и членове, като поименният му състав се определя със заповед на министър-председателя. (2) Председател на съвета е министърът на финансите, а заместник-председател - министърът на правосъдието. (3) Членове на съвета са заместник-министър на финансите, заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на външните работи, заместник-министър на икономиката и индустрията, заместник-министър на енергетиката, заместник-министър на околната среда и водите и заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, които се определят от съответния министър. (4) Председателят по своя инициатива или по предложение на заместник- председателя или на член на съвета може да кани за участие в заседанията представители на други държавни институции, които имат отношение по конкретен спор или друг въпрос от сферата на компетентност на съвета, признати юристи и други специалисти, и изтъкнати представители на академичната общност в областта на международното право . Чл. 4. (1) Съветът провежда заседания ежемесечно. (2) Заседанията на съвета се свикват от неговия председател. Председателят по своя инициатива или по предложение на заместник-председателя или на член на съвета може да свиква извънредни заседания. Предложенията за свикване на извънредни заседания се правят писмено. (3) Дневният ред и материалите за редовните заседания се изпращат на председателя, на заместник-председателя и на членовете на съвета най-късно седем работни дни преди датата на заседанието. Дневният ред и материалите за извънредните заседания се подготвят от лицата, предложили провеждането им, и се изпращат на председателя, на заместник-председателя и на членовете на съвета не по-късно от един работен ден преди заседанието. (4) Промени и предложения по дневния ред може да предлага председателят, заместник-председателят и всеки член на съвета. Промените и предложенията в дневния ред се гласуват от съвета. (5) Заседанията на съвета се откриват и провеждат, ако на тях присъстват повече от половината от членовете му. (6) При невъзможност да участват в заседанията на съвета председателят, заместник- председателят и членовете му се представляват на дадено заседание от изрично упълномощени за това длъжностни лица. Чл. 5. (1) Съветът приема решения с обикновено мнозинство от присъстващите. (2) При необходимост по предложение на председателя съветът може да приема решения и неприсъствено, като проектът на решение се представя за подпис от всички членове на съвета с изключение на командированите и ползващите законоустановен отпуск. Решението се счита за прието, ако бъде подписано от две трети от членовете на съвета, и се вписва в протокола от следващото заседание. (3) Към протокола от заседанието членовете на съвета могат да приложат особено мнение по приетите решения. (4) Протоколът от заседанието се подписва от председателя и от секретаря на съвета и се изпраща на заместник-председателя и на членовете му в двудневен срок от заседанието. Чл. 6. (1) Председателят на съвета: 1. представлява съвета; 2. определя дневния ред, насрочва и ръководи заседанията на съвета; 3. организира и контролира изпълнението на решенията на съвета. (2) При отсъствие на председателя неговите функции се изпълняват от заместник- председателя. Чл. 7. С решение на съвета могат да се създават работни групи, които да подпомагат неговата работа, като: 1. подготвят общи стандарти и правила за възлагане на представителството на българската държава по международни арбитражни дела, включително при наличие на рамкови споразумения; 2. разглеждат и оценяват различни сценарии във връзка с международните арбитражни дела; 3. подпомагат съвета по други въпроси от негова компетентност. Чл. 8. (1) Административното и техническото обслужване и експертното осигуряване на съвета се осигурява от дирекция „Съдебна защита“ на Министерството на финансите, която изпълнява функциите на секретариат. (2) Звеното по ал. 1 изпълнява функциите на секретариат на съвета. (3) Секретариатът осъществява експертното осигуряване на съвета, като: 1. организира събирането и обобщава представените становища по разглежданите от съвета въпроси; 2. изразява становища и предложения по предложените за приемане от съвета решения; 3. координира работата на създадените от съвета работни групи по чл. 7; 4. координира и подпомага изпълнението и отчитането на изпълнението на дейността на съвета, включително като организира и координира подготовката на ежегодния доклад за неговата дейност; 5. изпълнява други задачи, възложени от съвета или председателя на съвета. (4) Дейността на секретариата се ръководи и организира от секретар на съвета, предложен от звеното по ал. 1 и одобрен от съвета. (5) Секретарят на съвета: 1. организира подготовката и провеждането на заседанията на съвета; 2. изготвя протоколите от заседанията на съвета; 3. съхранява протоколите от заседанията и придружаващите ги материали; 4. подпомага председателя на съвета в неговата работа; 5. изпълнява и други задачи, възложени от председателя на съвета. Чл. 9. Членовете на съвета, на работните групи, на секретариата и всички други лица, които участват в работата на съвета или го подпомагат, са длъжни да не разгласяват станалата им известна информация по международни арбитражни дела. Чл. 10. Ежегодният доклад за дейността на съвета се представя в Министерския съвет до 30 юни и се публикува на интернет страницата на Министерството на финансите. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. Постановлението се приема на основание чл. 21 и чл. 22а, ал. 1 от Закона за администрацията. § 2. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (НИКОЛАЙ ДЕНКОВ) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: (ВАНЯ СТОЙНЕВА) Главен секретар на Министерството на финансите: (Таня Георгиева) Директор на дирекция „Правна” на Министерството на финансите: (Диана Драгнева)

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на финансите Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за счетоводството Периода 01 януари – 31 декември 2024 г. Лице за контакт: Валентин Точев – началник отдел „Анализ на данъчната политика и счетоводно Телефон и ел. поща: 0298592862 V.tochev@minfin.bg законодателство“, дирекция „Данъчна политика“ 1. Проблем/проблеми за решаване: 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за стойности. Проблем 1 „Задължение за транспониране на парламент и на Съвета от 14 декември 2022 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива отношение на отчитането на предприятията във Като част от стратегията за растеж „Европейски ангажимент за преразглеждане на разпоредбите (Счетоводната директива), отнасящи се до отчитането В своя „План за действие: Финансиране за постигане на следните цели: пренасочване на да се постигне устойчив и приобщаващ рискове, произтичащи от изменението на климата, околната среда и от социални проблеми, и ориентираност във финансовата и икономическата цели е оповестяването от определени категории информация за устойчивостта. Действащите до промените разпоредби на нефинансова информация от определени големи информация относно екологични и социални правата на човека, подкупите и корупцията. Тази ползвателите ѝ (инвеститорите, гражданското съпоставима, надеждна, леснодостъпна и нефинансова информация за инвеститорите и рискове, възпрепятства финансовите потоци към устойчивостта, и поражда недоверие в обществото Предприятията от своя страна понасят ненужни отчитат, а заинтересованите лица искат публикуваната от предприятието. Една от конкретика в Директива 2013/34/ЕС, както и отчитането на информацията за устойчивостта. Една от целите на инициативата е да се гарантира, информация и тя е относима, съпоставима, надеждна, неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския година за изменение на Регламент (ЕС) № 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по връзка с устойчивостта “ зелен пакт“ Европейската комисия пое на разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС на нефинансовата информация. устойчив растеж“, Комисията определи мерки за капиталовите потоци към устойчиви инвестиции, за икономически растеж, управление на финансовите изчерпването на ресурсите, влошаването на насърчаване на прозрачността и дългосрочната дейност. Предпоставка за изпълнението на тези предприятия на актуална, съпоставима и надеждна Директивата 2013/34/ЕС относно оповестяването на предприятия изискваше оповестяване на въпроси и въпроси, свързани със служителите, информация не отговаряше на потребностите на общество и други), не беше достатъчно относима, използваема. Липсата на адекватна и полезна гражданското общество създава инвестиционни дейности, насочени към справяне с кризата с относно отговорността на предприятията. разходи, тъй като не са сигурни какво трябва да допълнителна информация като добавка към причините за това беше липсата на гъвкавост и различните стандарти и правила, приложими за че предприятията публикуват нефинансова леснодостъпна и използваема, като в същото 2 време се намалят ненужните разходи за съставителите чрез хармонизиране на стандартите. Благодарение на инициативата ще се засилят социалните връзки между предприятията и обществото, тъй като предприятията ще станат по-отговорни за въздействието на дейността си върху обществото и околната среда. Директивата изменя и допълва задълженията за изготвяне на декларация с нефинансова информация, произтичащи от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (Счетоводната директива). Тъй като за все повече заинтересовани лица терминът „нефинансова“ е неточен, защото предполага, че въпросната информация не е от финансово значение, което все по-често не е така, е възприет терминът „информация за устойчивостта“. Въвежда се изискване за оповестяване на основни нематериални ресурси в доклада за дейността и обяснение как бизнес моделът на предприятието зависи от тях, и как те са източник на създаване на стойност за предприятието. Разширява се обхватът на предприятията, като се предвижда отчет за устойчивостта да се изготвя от всички големи предприятия, както и малки и средни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС, с изключение на микропредприятията. Отчет за устойчивостта се изисква да бъде публикуван и от предприятия от трети страни, които генерират повече от 150 млн. евро нетни приходи от продажби в ЕС. Разпоредбите следва да влязат в сила поетапно за различните видове предприятия. Разширява се и обхватът на информацията. С оглед постигане на хармонизирано отчитане във връзка с устойчивостта в целия ЕС, директивата предоставя правомощие на Комисията да приема делегирани актове за осигуряване на единни европейски стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. Целта е да се постигне статут на информацията за устойчивостта, еквивалентен на статута на финансовата информация. За малките и средните предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търгуване на регулиран пазар е предвидена възможността да се отчитат в съответствие със стандарти, които са пропорционални на техните капацитет и ресурси и съответстват на мащаба и сложността на техните дейности. Отделен пакет стандарти е предвиден по отношение на отчитането на устойчивостта от предприятия от трети страни, които следва да отразяват специфичните за тях особености. Отчетът с информация за устойчивостта се изисква да е разграничима, отделна част от доклада за дейността. Той трябва да бъде изготвен и представен в машинночетим единен електронен формат съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2019/815 от 17 декември 2018 г. за допълнение на Директива 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти за определянето на единния електронен формат за отчитане (Делегиран регламент (ЕС) 2019/815). Въвежда се и изискване отчетите за устойчивостта, като част от доклада за дейността, да бъдат проверявани от т.нар. доставчици на услуги за изразяването на сигурност. Република България е задължена да транспонира разпоредбите на Директивата в националното законодателство в срок до 6 юли 2024 година. По този начин ще бъде синхронизирана нормативна уредба в България с разпоредбите на Директива 2022/2464/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Със законопроекта се въвеждат нови и допълнителни изисквания за отчитане на предприятията във връзка с устойчивостта, които не е възможно да бъдат изпълнени с прилагане на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията при идентифицирането на нефинансовата информация, изготвянето на декларация за нефинансовата информация и публикуването ѝ, както и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. За постигане на целите, заложени в Директива 2022/2464/ЕС и във връзка със задължението на България за транспониране на нейните разпоредби, изменящи Директива 2013/34/ЕС, е изготвен 3 законопроект за изменение и допълнение на Закона за счетоводството (ЗИД на ЗСч). Законопроектът предвижда оповестяване на информация за основни нематериални ресурси в доклада за дейността и обяснение как бизнес моделът на предприятието зависи от тях, и как те са източник на създаване на стойност за предприятието. Изменят се Раздел III с ново наименование „Отчет за устойчивостта“, Раздел IV „Консолидиран отчет за устойчивостта“ и се създава на нов Раздел IVа „Отчет за устойчивостта за предприятия от трети държави“ в Глава седма „Годишни доклади“. Измененията уреждат реда и начина за изготвяне и публикуване на отчет за устойчивостта от задължените предприятия. Задължението влиза в сила поетапно за различните предприятия в обхвата на закона. Първата отчетна година, за която в доклада за дейността на предприятията се включва отчет за устойчивостта е, както следва: - 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетния период надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група, която към 31 декември на отчетния период; - 2025 г. за големите предприятия, както и предприятия майки на голяма група, различни от посочените в предходния параграф; - 2026 г. за малки и средни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар, с изключение на микропредприятията, малки и несложни кредитни институции каптивни застрахователни предприятия по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Кодекса за застраховането и каптивни презастрахователни предприятия по смисъла на чл. 14, ал. 2 от Кодекса за застраховането; Отчетът за устойчивостта следва да се изготви като отделен, ясно разграничим раздел от доклада за дейността. Изисква се той да бъде изготвен и публикуван в машинночетим единен електронен формат съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2019/815. Законът изисква по- подробно, в сравнение с настоящите изисквания, описание и отчитане на въпросите на устойчивостта относно опазването на околната среда, социалните права и правата на човека. В допълнение предприятията трябва да предоставят и информация за управленските въпроси и факторите на устойчивост. Информацията включва и планове за гарантиране, че бизнес моделът и стратегията на предприятието са съвместими с прехода към устойчива икономика и с ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий в съответствие с Парижкото споразумение, поставените цели за намаляване на парниковите газове, описание на ролята на управителните и надзорните органи във връзка с въпросите на устойчивостта, основните действителни или потенциални въздействие, свързани със собствените дейности на предприятието и неговата верига на стойност. Информацията трябва да обхваща краткосрочния, средносрочния и дългосрочния времеви хоризонт, когато е приложимо. Въвежда се задължение за ръководителя на предприятието да информира представителите на работниците на подходящо ниво и да обсъжда с тях съответната информация и средствата за получаването и проверката на информацията за устойчивостта. За малките и средни предприятия изискуемата информация е по-ограничена с оглед техния капацитет и възможности. Законът предвижда възможност за освобождаване от задължението за изготвяне на отчет за устойчивостта при определени условия, както за предприятия с майки, регулирани от законодателството на държави членки на ЕС, така и за такива с майки от трети страни. Докладът за дейността, който съдържа отчет за устойчивостта, се изисква да бъде изготвен в съответствие с европейските стандарти за отчитане на устойчивостта, включително стандартите за малки и средни предприятия, приети с делегирани актове на Европейската комисия. Със закона се въвежда ново изискване за проверка на информацията за устойчивостта от т. нар. доставчик на услуги за изразяване на сигурност. Новият раздел IVа „Отчет за устойчивостта за предприятия от трети държави“ въвежда изискване за големи дъщерни предприятия, малки и средни дъщерни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар и клонове с нетни приходи от продажби надвишаващи 40 млн. евро, чиито предприятия майки са регулирани от законодателството на трети страни и 4 генерират нетни приходи от продажби в ЕС над 150 млн. евро, да публикуват отчет за устойчивостта, изготвен в съответствие със стандарти за отчитане на предприятията от трети страни, приети с делегиран акт на Европейската Комисия. Първата отчетна година, за която тези дъщерни предприятията и клонове следва да публикуват такъв отчет за устойчивостта е 2028 г. Разпоредбите на закона следва да влязат в сила от 6 юли 2024 г. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата досега нормативна рамка не е достатъчна, за да се отговори на нуждите от сравнима, достъпна, относима, надеждна и полезна информация за потребителите. Също така, сега действащият закон е с много по-тесен обхват, както по отношение на задължените за отчитане на нефинансова информация предприятия, така и по отношение на съдържанието на информацията, и не предвижда хармонизирани стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Законопроектът е изготвен във връзка със задължението на Република България за транспониране на Директива 2022/2464/ЕС, чрез която се разширява обхватът на предприятията, които следва да изготвят отчет за устойчивостта, въвежда се изискване за изготвяне на отчет за устойчивостта съгласно хармонизирани европейски стандарти, в машинночетим електронен формат и се изисква информацията да бъде придружена от доклад от доставчик на услуги за изразяване на сигурност. За първи път се въвежда изискване отчет за устойчивостта да се публикува и от предприятия от трети страни, чиито нетни приходи от продажби в ЕС надвишават 150 млн. евро. В тази връзка, със законопроекта са предложени и допълнения в Закона за корпоративното подоходно облагане, с оглед необходимостта от предоставяне на информация от дъщерните предприятия и клоновете на предприятия от трети държави за нетните приходи от продажби на предприятията от трети държави. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последващи оценки на нормативния акт не са извършвани. Проблем 2 „Задължение за транспониране на Делегирана Директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите“ 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Съгласно чл. 3, параграф 13 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета, с оглед на извършването на корекции за отчитане на последиците от инфлацията Комисията, най-малко на пет години, прави преглед и по целесъобразност изменя чрез делегирани актове праговете за определяне на категориите предприятия и групи. В тази връзка, предвид значителната инфлация през 2021 г. и 2022 г. Комисията преразгледа финансовите показатели за категоризиране на предприятията според размера им. По данни на Евростат, натрупаната за периода 1 януари 2013 г. до 31 март 2023 г. инфлация достигна 24.3% в еврозоната и 27.2% в ЕС като цяло. Поради това Комисията стигна до заключението, че за отчитане на инфлацията е необходимо праговете за категории предприятия и групи да бъдат изменени с 25% и закръглени. Делегираната директива 2023/2775/ЕС изисква праговете за категориите предприятия и групи да бъдат изменени, както следва: ✓ за микропредприятия: 5 - балансова стойност на активите - 450 хил. евро; - нетни приходи от продажби – 900 хил. евро; ✓ за малки предприятия: - балансова стойност на активите – 5 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 10 млн. евро; Делегираната директива допуска държавите членки да определят прагове по-високи от посочените, но не по-високи от 7.5 млн. евро за балансова стойност на активите и 15 млн. евро за нетни приходи от продажби. ✓ за средни предприятия предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро; ✓ за големи предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро; ✓ за малки групи предприятия предприятия: - балансова стойност на активите – 5 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 10 млн. евро; Делегираната директива допуска държавите членки да определят прагове по-високи от посочените, но не по-високи от 7.5 млн. евро за балансова стойност на активите и 15 млн. евро за нетни приходи от продажби. ✓ за средни групи предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро; ✓ за големи групи предприятия: - балансова стойност на активите – 25 млн. евро; - нетни приходи от продажби – 50 млн. евро. Разпоредбите на директивата се прилагат за отчетната 2024 г. като се допуска и по-ранно прилагане – за отчетната 2023 г., по преценка на държавите членки. Измененията следва да влязат в сила до 24 декември 2024 г. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Праговете за определяне на категориите предприятия и категориите групи предприятия са определени в Закона за счетоводството, поради което се налага и неговото изменение. Не е възможно проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна на организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Със законопроекта се променят размерите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи за продажби за определяне на категориите предприятия и групи предприятия. Съгласно разпоредбите на Директива 2013/34/ЕС държавите членки, чиято официална валута не е евро, при конвертиране на сумите от евро в национална валута се допуска увеличение или намаление с не повече от 5% за получаване на закръглена сума в национална валута (чл. 3, параграф 9). В тази връзка, размерите на показателите са конвертирани от лева в евро и закръглени до цяло число с увеличение от средно 2.26%. Законът въвежда следните прагове за определяне на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби: ✓ за микропредприятия: - балансова стойност на активите - 900 хил. лева; - нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева; ✓ за малки предприятия: - балансова стойност на активите – 10 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 20 млн. лева; ✓ за средни предприятия предприятия: 6 - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева; ✓ за големи предприятия: - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева; ✓ за малки групи предприятия предприятия: - балансова стойност на активите – 900 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 1.8 млн. лева; ✓ за средни групи предприятия: - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева; ✓ за големи групи предприятия: - балансова стойност на активите – 50 млн. лева; - нетни приходи от продажби – 100 млн. лева. Целта е да се отчете инфлацията през изминалите 10 години от приемане на Счетоводната директива и влизането в сила на новия Закон за счетоводството, и да се позволи на предприятията да се възползват от актуализирани прагове възможно най-скоро. Това ще доведе до намаляване на административната тежест, тъй като хипотеза на смяна на категорията на предприятията от по- голяма в по-малка ще им даде възможност за изготвяне на съкратени годишни финансови отчети и отпадане на задължения за изготвяне на някои видове доклади. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Законопроектът е изготвен във връзка със задължението на Република България за транспониране на Делегирана директива 2023/2775/ЕС, чрез която се изменят показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби за определяне на категориите предприятия и групи предприятия. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Последващи оценки на нормативния акт не са извършвани. 2. Цели: Цел 1 „Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта.“ С цел да се задоволят потребностите от информация за устойчивостта е необходимо да се гарантира, че предприятията публикуват такава информация и че тя е относима, съпоставима, надеждна и лесна за достъп и ползване. В допълнение, хармонизирането на изискванията и стандартите за отчитане на устойчивостта се очаква да доведе до намаляване на ненужните разходи за съставителите, създавайки възможност за инвеститорите да оценяват, свързаните с устойчивостта рискове и въздействието на инвестициите по-успешно. Благодарение на инициативата ще се засилят социалните връзки между предприятията и обществото, тъй като предприятията ще станат по-отговорни за въздействието си върху обществото и околната среда. Цел 2 „Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади.“ Съгласно направеният от Европейската комисия преглед за отчитане на последиците от инфлацията и предвид значителните ѝ равнища през 2021 г. и 2022 г. бяха преразгледани финансовите показатели за категоризиране на предприятията според размера им. По данни на 7 Евростат, натрупаната за периода 1 януари 2013 г. до 31 март 2023 г. инфлация достигна 24.3% в еврозоната и 27.2% в ЕС като цяло. Поради това Комисията стигна до заключението, че за отчитане на инфлацията е необходимо праговете за категории предприятия и групи да бъдат изменени с 25% и закръглени, за което, своеобразно своите правомощия, тя прие Делегирана директива 2023/2775/ЕС. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 3.1. По Проблем 1: 1. Големи предприятия от обществен интерес с персонал над 500 души – около 50 бр. предприятия; 2. Предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки на голяма група и са с персонал над 500 души – около 20 бр. предприятия; 3. Всички останали големи предприятия, извън посочените в т. 1 – около 610 бр. предприятия; 4. Всички останали предприятия майки на големи групи, извън посочените в т. 2 – около 150 бр. предприятия; 5. Малки и средни предприятия от обществен интерес, които не са микропредприятия, и чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регистриран пазар в ЕС – около 110 бр. предприятия; 6. Регистрираните одитори, в качеството им на изпълнители на услугите по задължителни ангажименти за сигурност по устойчивостта – около 700 регистрирани одитори (физически лица) и 90 одиторски дружества; 7. Инвеститори; кредитори; служители и работници; граждани и граждански организации. Данните за броя на заинтересованите лица са взети от годишните финансови отчети за 2021 г. Очаква се при промяната на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби за определяне на категориите предприятия и групи съгласно разпоредбите на Делегирана директива 2023/2775/ЕС на Комисията броят на предприятията, задължени да изготвят отчет за устойчивостта, да намалее с почти 20 на сто до общо около 780 предприятия. 3.2. По проблем 2: 1. Всички предприятия, които попадат в обхвата на ЗСч и са задължени да водят счетоводна отчетност (454 481 бр. предприятия по данни на НСИ за 2022 г.), от които около 3698 предприятия ще сменят категорията си, както следва: ✓ Броят на микропредприятията се очаква да се увеличи от 424 632 съгласно действащото в момента законодателство на 428 330 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби; ✓ Броят на малките предприятията се очаква да намалее от 25 999 съгласно действащото в момента законодателство на 22 796 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби; ✓ Броят на средните предприятията се очаква да намалее от 3 111 съгласно действащото в момента законодателство на 2 761 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби; ✓ Броят на големите предприятията се очаква да намалее от 739 съгласно действащото в момента законодателство на 594 при прилагане на новите показатели за балнсова стойност на активите и нетни приходи от продажби. 2. Счетоводители и счетоводни предприятия – около 26 500 наети лица по трудово и служебно правоотношение по данни на НСИ за 2022 г.; 8 3. Регистрирани одитори и одиторски дружества (членове на Институт на дипломираните експерт- счетоводители), извършващи задължителен независим финансов одит по закон (общо около 790 бр.); 4. Контролни органи – Национална агенция за приходите, АДФИ, Сметна палата; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Задължение за транспониране на Директива 2022/2464/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година за изменение на Регламент (ЕС) № 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта “ Вариант 1 „Без действие“: Описание: При Вариант 1 „Без действие“ няма да бъде актуализирана и синхронизирана нормативната уредба в Република България с разпоредбите на Директива 2022/2464/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. Няма да бъде постигната целта на директивата за осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и че информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена при прилагане на хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. При неспазване на задължението за транспониране на Директива 2022/2464/ЕС, както и при неспазването на посочения за това срок, определен в самата директива, ще настъпят предпоставки за започване на наказателна процедура срещу Република България на основание чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ не се очакват положителни (икономически/социални/екологични) въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Неактуализираната нормативна уредба ще лиши заинтересованите страни от възможността за прилагане на хармонизирани правила и стандарти за отчитане на устойчивостта и наличие на относима, съпоставима, надеждна, леснодостъпна и използваема информация. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1 „Без действие“ няма да окаже въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Вариант 1 „Без действие“ няма ефект върху административната тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 9 Вариант 2 „Приемане на промени в Закона за счетоводството във връзка с транспонирането на Директива (ЕС) 2022/2464“: Описание: Ще бъде актуализирана и синхронизирана нормативна уредба в Република България с разпоредбите на Директива 2022/2464/ЕС по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта и ще се осигури възможност за постигане на целите, заложени в директивата. Големите предприятия, както и малките и средни предприятия, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС, ще бъдат задължени да изготвят и публикуват отчет за устойчивостта като част от доклада за дейността в машшинночетим единен електронен формат съгласно изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2019/815. Отчетите за устойчивостта ще се изготвят на хармонизирана основа чрез прилагане на стандарти за отчитане на информация във връзка с устойчивостта, което ще осигури сравнима, достъпна, полезна и надеждна информация за заинтересованите лица. За осигуряване на допълнителни гаранции за това, отчетите за устойчивостта ще подлежат на задължителен ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта от регистрирани одитори. При неизпълнение на задълженията за изготвяне и публикуване на отчет за устойчивостта, както и неизпълнение на задължение за извършване на задължителен ангажимент за изразяване на сигурност по устойчивостта, задължените лица подлежат на административна санкция. Чрез изменение на ЗСч ще бъде изпълнено задължението на Република България за въвеждане на разпоредбите на директивата в националното законодателство. За реализацията на този вариант е необходимо да се измени и допълни ЗСч, което няма да доведе до създаване на нови регистри, както и до създаване на нови и засягане на съществуващи регулаторни режими и услуги. Съгласно разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2464 в законопроекта е предвидено задължението за изготвяне на доклад за дейността, съдържащ отчет за устойчивостта, да влезе в сила за отчетната 2024 г. за големи предприятия, които са предприятия от обществен интерес и които към 31 декември на отчетни период надвишават критерия за среден брой през финансовата година от 500 служители, както и предприятия от обществен интерес, които са предприятия майки в голяма група, която към 31 декември надхвърля на консолидирана основа критерия за среден брой на служителите през финансовата година от 500 души. Задължението за изготвяне и публикуване на доклада за останалите предприятия в обхвата на директивата възниква поетапно в следващите отчетни години. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще бъде постигната целта на директивата за осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и че информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна чрез прилагане на хармонизирани европейски стандартите за отчитане на устойчивостта. Очаква се нарастване на корпоративната отговорност към въпросите за опазване на околната среда, социалните въпроси и правата на човека. Предвид нарастващата необходимост от информация за устойчивостта от страна на инвеститорите, в дългосрочен план се очаква разходите за изготвяне на допълнителна информация при поискване значително да намалеят. В резултат на промените ще се даде възможност на инвеститорите да разбират по-добре рисковете и възможностите, които въпросите на устойчивостта пораждат за техните инвестиции, както и въздействията на тези инвестиции върху хората и околната среда. От оповестяваната в годишните доклади информация за устойчивостта ще могат да се възползват и представителите на гражданското общество, включително неправителствените организации и социалните партньори, което ще допринесе за увеличаване на отговорността на предприятията и до насърчаване на диалога по въпросите на устойчивостта. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 10 Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически, социални и екологични въздействия по отношение на заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 2 ще окаже въздействие върху малки и средни предприятия по смисъла на ЗСч, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС. От съображения за пропорционалност и ефективност, изготвянето и публикуването на отчет за устойчивостта от тези предприятия ще е на база стандарти за малки и средни предприятия, приети с делегиран акт на Европейската комисия, при разработването, на които ще бъдат взети предвид техния капацитет и ресурси. Административна тежест: Мярката ще доведе до увеличаване на административната тежест за задължените лица, с оглед допълнителните задължения за предприятията и регистрираните одитори, свързани с възлагане и изпълнение на ангажименти за сигурност по устойчивостта. Липсата на достатъчно подробни данни прави невъзможно изчислението на разходите за задължените предприятия в отсъствието на новите правила. Все пак според разчетите, извършени на ниво ЕС при изготвяне на предложението за директива, използването на стандарти се очаква да доведе до годишни икономии на разходи в дългосрочен план, тъй като ще отпадне потребността от искания за предоставяне на допълнителна информация. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: „Задължение за транспониране на Делегирана Директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите“ * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте Раздел 4.1. Вариант 1 „Без действие“: Описание: В случай че не се измени ЗСч по отношение на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби, няма да бъде отчетена инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и да се осигури възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. Приблизително 3 700 предприятия ще бъдат лишени от възможността да се възползват от облекчена форма на финансова отчетност. При неспазване на задължението за транспониране на Директива 2023/2775/ЕС, както и при неспазването на посочения за това срок, определен в самата директива, ще настъпят предпоставки за започване на наказателна процедура срещу Република България на основание чл. 258 от Договора за функциониране на ЕС. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При Вариант 1 „Без действие“ не се очакват положителни (икономически/социални/екологични) въздействия върху заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) 11 Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Неактуализираната нормативна уредба ще лиши предприятията от възможността да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади . (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Вариант 1 „Без действие“ няма да окаже въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Предложението за актуализиране на праговете за категории предприятия и групи предприятия при отчитане на стойностите на инфлацията няма да окаже въздействие върху административната тежест нито за предприятията, нито за администрацията. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на промени в Закона за счетоводството във връзка с транспонирането на Делегирана директива (ЕС) 2023/2775“: Описание: С изменението на ЗСч по отношение на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби ще бъде отчетена инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и ще се осигури възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, както и за намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. Чрез изменение на ЗСч ще бъде изпълнено задължението на Република България за въвеждане на разпоредбите на директивата в националното законодателство. За реализацията на този вариант е необходимо да се измени и допълни ЗСч, което няма да доведе до създаване на нови регистри, както и до създаване на нови и засягане на съществуващи регулаторни режими и услуги. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще бъде постигната целта на директивата за осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, както и за намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. Приблизително 3 700 предприятия ще преминат към по-малка категория, което ще им даде възможност да се възползват от облекчена форма на финансова отчетност. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни икономически, социални и екологични въздействия по отношение на заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: няма Въздействия върху малките и средните предприятия: Предложените изменения в ЗСч ще окажат въздействие върху малките и средните предприятия, доколкото техния брой ще се увеличи, което от своя страна ще предостави възможност за голяма част от тях да се възползват от облекчена форма на финансова отчетност и отпадане на задължение 12 за 350 тях възползват Предложените приблизително средни ще изготвяне 1.1. въздействия, 1.2. изготвяне на някои годишни доклади съгласно ЗСч. Броят от минимални изисквания за финансова отчетност, Административна тежест: изменения ще доведат до съществено намаляване 3700 предприятия, които ще сменят категорията предприятия, които ще сменят категорията си на се възползват от облекчена форма за финансова отчетност на някои доклади. (въздействията върху малките и средните предприятия; Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. значителни и кои второстепенни. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия информиране, такси, регулаторни режими, административни на микропредприятията, ще нарасне с около на административната си от малки на малки предприятия, и отпадане административна тежест) потенциални икономически, Пояснете кои въздействия и административната услуги и др.) които 3 700. тежест микропредприятия, и голяма част на задължение социални и екологични се очаква да бъдат тежест (задължения се за от за за 5. 5.1. Степени По парламент Директива отчитането Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) проблем 1: „Задължение за транспониране на Директива и на Съвета от 14 декември 2022 година за изменение 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива на предприятията във връзка с устойчивостта“ ниска. (ЕС) 2022/2464 на Регламент 2013/34/ЕС на Европейския (ЕС) № 573/2014, по отношение на Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 1: Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Осигуряване на гаранции, че предприятията публикуват отчет за устойчивостта и информацията в него е относима, съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена в съответствие с хармонизирани европейски стандарти за отчитане на устойчивостта. ниска висока 1.2. ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на и отрицателни основните критерии за постигат целите на определено ниво на действащите стратегически въздействия. сравняване на вариантите: предложението; ресурсите или при най-малко документи. 5.2. По Комисията проблем 2: „Задължение за транспониране на Делегирана от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива Директива 2013/34/ЕС (ЕС) 2023/2775 на Европейския на 13 парламент средните и на Съвета по отношение на изменение на и големите предприятия и за групите“ показателите за размер за микро-, малките, Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. ниска висока т с о н с а к и ф Е Цел 2: Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. ниска висока т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Отчитане на инфлацията за периода 2013 до 2022 г. и осигуряване на възможност за предприятията да се възползват от актуализирани прагове за определяне на категорията си, и намаляване на административната тежест при изготвяне на годишните финансови отчети и годишни доклади. ниска висока * При повече от един поставен проблем мултиплицирайте таблицата за всеки отделен проблем. 6. По Въз гаранции, относима, за По Въз което на финансови Избор проблем транспонирането основа препоръчителният счетоводството съответствие европейски изразяване проблем транспонирането основа препоръчителният счетоводството ще е възможност категорията на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане на промени в Закона на Директива 2022/2464/ЕС“ на резултатите от сравнението на двата варианта вариант на действие е Вариант 2 във връзка с транспонирането на Директива със задължението на Република България и че предприятията публикуват отчет за устойчивостта съпоставима, надеждна и леснодостъпна, изготвена стандартите за отчитане на устойчивостта и на сигурност по устойчивостта. 2: Вариант 2 „Приемане на промени в Закона на Делегирана директива 2023/2775/ЕС“: на резултатите от сравнението на двата варианта вариант на действие е Вариант 2 във връзка с транспонирането на в съответствие със задължението на Република за предприятията да се възползват от си, и намаляване на административната отчети и годишни доклади. *Посочете препоръчителните варианти за решаване на за счетоводството може да бъде „Приемане на 2022/2464/ЕС“, ще допринесе и че в съответствие извършване на за счетоводството може да бъде „Приемане на Делегирана директива България и ще допринесе актуализирани прагове тежест при изготвяне поставения проблем/проблеми. във връзка направен извод, промени в Закона което ще за осигуряване информацията в него с хармонизирани задължителен ангажимент във връзка направен извод, промени в Закона 2023/2775/ЕС“, за осигуряване за определяне на годишните с че за е в на е с че за на 6.1. Промяна прилагането в административната тежест за физическите на препоръчителния вариант (включително и по отделните юридическите лица проблеми): от 14 По Проблем 1: Мярката ще доведе до увеличаване на административната тежест за задължените лица, с оглед допълнителните задължения за предприятията и регистрираните одитори, свързани с отчитането на устойчивостта и с възлагането на ангажименти за сигурност по устойчивостта. Липсата на достатъчно подробни данни прави невъзможно изчислението на разходите за задължените предприятия в отсъствието на новите правила. Все пак според разчетите, извършени на ниво ЕС при изготвяне на предложението за директива, използването на стандарти се очаква да доведе до годишни икономии на разходи в дългосрочен план, тъй като ще отпадне потребността от искания за предоставяне на допълнителна информация. По Проблем 2: Предложените изменения ще доведат до съществено намаляване на административната тежест за приблизително 3 700 предприятия, които ще сменят категорията си от малки на микропредприятия, 350 средни предприятия, които ще сменят категорията си на малки предприятия, и голяма част от тях ще се възползват от облекчена форма за финансова отчетност. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Не се създават нови и не се засягат съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителните варианти. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. Не се създават нови регистри от прилагането на препоръчителните варианти. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? 15 По проблем 1: Със предложения законопроект се разширява обхвата на задължените да изготвят отчет за устойчивостта предприятия, като това задължение ще възникне и за малки и средни предприятия съгласно показателите по ЗСч, чиито ценни книжа са допуснати за търговия на регулиран пазар в ЕС. По проблем 2: Актуализирането на сумите на показателите за балансова стойност на активите и нетни приходи от продажби за определяне на категориите предприятия ще доведе до увеличаване на броя на микропреприятията и съответно намаляване на броя на малките, средните и големите предприятия по смисъла на ЗСч. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се идентифицират потенциални рискове от прилагането на препоръчителните варианти по Проблем 1 и Проблем 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: По Проблем 1: Резултатите от проведените предварителни консултации при изготвяне на предложението за директива, могат да се обобщят до следното: ползвателите (инвеститорите, гражданското общество и други) като цяло подкрепят по-строгите изисквания за отчитането и изразяването на сигурност и по-широкия обхват, докато съставителите като цяло подкрепят по- меките изисквания и по-тесния обхват. Въпреки тези различия има широка подкрепа за въвеждането на изискване да се използват единни, хармонизирани стандарти за отчитане на устойчивостта, в т.ч. от значителен брой съставители. Финансовите институции, които са едновременно ползватели и съставители, изразяват повече подкрепа за по-строгите изисквания за отчитането и изразяването на сигурност и по-широкия обхват в сравнение с дружествата от нефинансовия сектор. От страна на дружествата са изразени притеснения по отношение на рисковете, свързани с едностранното оповестяване на чувствителна информация, която може да окаже влияние върху конкурентоспособността. В тази връзка, при изготвяне на директивата, законодателят е въвел предпазна клауза, която позволява определени части от изискуемата информация да не се оповестява за определен период от време като се обяснят причините затова. Тази норма е въведена и в проекта на ЗИД на ЗСЧ. По Проблем 2: Резултатите от проведените предварителни консултации при изготвяне на предложението за директива, могат да се обобщят до следното: мнозинството от отговорилите на публичната консултация лица подкрепят увеличаване на показателите. Голяма част са подкрепили още по-високи прагове, други са предложили увеличение на показателя за брой служители. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на ЗИД на ЗСч ще бъде публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на Министерство на финансите, както и на Портала за обществени консултации, съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове и в определения срок. 16 Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? По Проблем 1: Директива 2022/2464/ЕС е адресирана до държавите членки на ЕС и изисква разпоредбите ѝ да бъдат въведени в националното законодателство. Оценка на въздействието е извършена от Европейската комисия при изготвянето на предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. По Проблем 2: Делегирана директива 2023/2775/ЕС е адресирана до държавите членки на ЕС и изисква разпоредбите ѝ да бъдат въведени в националното законодателство. Оценка на въздействието е извършена от Европейската комисия при изготвянето на предложението за Делегирана директива на Комисията за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите. 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Няма Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Директива (ЕС) 2022/2464 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година изменение на Регламент (ЕС) № 573/2014, Директива 2004/109/ЕО, Директива 2006/43/ЕО и Директива 2013/34/ЕС по отношение на оповестяването на отчитането на предприята във връзка с устойчивостта, OB Серия L 322/15 от 16.12.2022 г. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32022L2464 2. Делегирана директива (ЕС) 2023/2775 на Комисията от 17 октомври 2023 година за изменение на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изменение на показателите за размер за микро-, малките, средните и големите предприятия и за групите, OB Серия L от 21.12.2023 г. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:32023L2775 Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика“ Дата: 31.01.2024 г. 17 X ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА ДИРЕКТОР Подпис: