Проект на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2024-2026 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ М И Н ИСТ Е Р СТ ВО Н А Ф И Н АН СИ Т Е Изх. № .............................. София, ................ 202 ... г. ПРОЕКТ! ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД ОТ АСЕН ВАСИЛЕВ – МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО: проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2024-2026 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2024-2026 г. Стратегическият документ се изготвя ежегодно на основание на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния дълг и чл. 77а от Закона за публичните финанси, съгласно които министърът на финансите разработва стратегия за управление на държавния дълг за периода на съответната средносрочна бюджетна прогноза. Подготовката на стратегията в рамките на обичайния срок беше повлияна от късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023 г. (ЗДБРБ), което доведе до наличието на закъснение при подготовката на проектите на ЗДБРБ за 2024 г. и на актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2024 - 2026 г., както и предвид необходимостта от обвързаност и консистентност между посочените документи. С предложения стратегически документ и въз основа на допусканията от проекта на ЗДБРБ за 2024 г. и АСБП 2024-2026 г., за следващите три години се предвижда максимален размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г. в общ размер до 12,7 млрд. лв., 11,6 млрд. лв. за 2025 г. и 11,7 млрд. лв. за 2026 г. Дългът в обращение, който следва да бъде рефинансиран, възлиза на 3,5 млрд. лв. през 2024 г., 3,6 млрд. лв. през 2025 г. и 2,8 млрд. лв. през 2026 г. Оставащата част от предвиденото дългово финансиране се обосновава от необходимостта за финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв. При тези допускания през 2024- 2026 г. се наблюдава нарастване на държавния дълг както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП. Прогнозира се максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 49,0 млрд. лв., а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 57,2 млрд. лв. и 66,5 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП от 21,5% към края на 2022 г. се очаква да спадне до 21,2% в края на 2023 г., а в периода 2024-2026 г. да бележи ръст до 23,8% в края на 2024 г. 26,3% в края на 2025 г. и 28,8% в края на 2026 г. София - 1040 тел. централа: 9859 1 minfin@minfin.bg ул. ”Г.С.Раковски” № 102 факс: 980 68 63 www.minfin.bg Основната цел на дълговото управление се запазва непроменена, представлява фундаментална цел и е насочена към осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планирания дефицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв. Обект на предложената стратегия е държавният дълг - вътрешен и външен, поет по реда на Закона за държавния дълг, като има за цел да очертае главните насоки и приоритети на дълговата политика в средносрочен аспект, както и използвания инструментариум при осъществяването ѝ. Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2024-2026 г. е структурирана в пет основни части, които създават яснота в представеното изложение и съдействат за изпълнение на нейното предназначение по отношение управлението на дълга. Първата част от документа предоставя информация относно перспективите за развитие на дълговото управление в предстоящия тригодишен период. Във втората част се разглежда текущото състояние на държавния дълг и основните му ключови индикатори. Акцентът в тази част се поставя върху постигнатите в контекста на дълговото управление резултати по отношение структурата и актуалното състояние на държавния и държавногарантирания дълг. Третата част от стратегията описва икономическите перспективи за периода 2024- 2026 г., в т.ч. развитието на националната икономика през 2023 г., като са изведени потенциалните рискове пред макроикономическата прогноза за визирания период. Основните рискове, свързани със структурата на дълга и произтичащото от тях влияние върху анализираните измерители на дълга, се представят в следващата част от проекта на стратегическия документ. Те са основа за определяне на приоритетите при управлението на дълга и при формулиране на мерките за изпълнение на целите в средносрочен аспект. Идентифицирането на рисковете се основава на допускания за промени в стойностите на основните показатели за измерване степента на тяхното влияние, като е акцентирано и върху отделните възможности за бъдещо минимизиране ефектите на тези рискове. В последната, пета част от документа са изведени целите на политиката по управление на дълга, които се запазват непроменени спрямо набелязаните такива в предходната Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2023-2025 г., одобрена с РМС № 464/2023 г., които предопределят инструментариума за тяхното реализиране и за минимизиране влиянието на потенциалните рискове. В тази част са формулирани конкретните мерки за постигане на главната цел и основните подцели, съобразени както с текущото и бъдещо състояние на дълга, така и с прогнозите за макроикономическата среда и пазарната конюнктура в предстоящия тригодишен хоризонт. Предложеният проект на решение не води до необходимост от допълнителни разходи/трансфери/други плащания, които се предлага да бъдат одобрени по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет или по сметка за средства от Европейския съюз, за сметка на бюджети по държавния бюджет и няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет на Република България, поради което и предвид чл. 35, ал. 5 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация към проекта на акт е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. С проекта не се въвеждат норми на европейското право, поради което към материалите не се налага да бъде изготвяна справка за съответствие с европейското право. Проектът на Стратегия е публикуван за обществени консултации на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. 2/3 Материалите са съгласувани, включително с Българската народна банка и с Фискалния съвет по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Получените в тази връзка становища, заедно със справка за приетите и неприетите бележки и съображения за това, са приложени към настоящия доклад. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на гореизложеното и на основание чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния дълг, чл. 77а от Закона за публичните финанси и чл. 8, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на решение. Приложения: 1. Проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2024-2026 г. 2. Проект на Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2024-2026 г.; 3. Финансова обосновка; 4. Съобщение за средствата за масово осведомяване; 5. Съгласувателни писма – оригинали; 6. Справка за отразяване на становищата; 7. Електронен носител по т. 1 и т. 4. МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: АСЕН ВАСИЛЕВ 3/3

ПР ПРОЕКТ ПРОЕКТ СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ 2024–2026 СЪДЪРЖАНИЕ 1. Перспективи за развитие на дълговото управление – основни допускания...............................................................................................................4 2. Държавен и държавногарантиран дълг ....................................................9 2.1 Държавен дълг ...........................................................................................9 2.2 Държавногарантиран дълг ......................................................................11 3. Икономически перспективи за периода 2024–2026 г. ..................... 13 3.1 Развитие на националната икономика през 2023 г. .............................13 3.2 Очаквания за икономическото развитие през 2024 –2026 г. ...............14 3.3 Рискове пред макроикономическата прогноза ....................................15 4. Анализ на рисковете, свързани със структурата на държавния дълг за периода 2024 – 2026 г...................................................................... 16 4.1 Риск от рефинансиране ...........................................................................17 4.2 Пазарен риск.............................................................................................18 4.3 Ликвиден риск ..........................................................................................20 4.4 Риск, свързан с размера на дълга ...........................................................21 4.5 Риск, свързан с условните задължения под формата на държавни гаранции....................................................................................................22 4.6 Оперативен риск ......................................................................................23 5. Цели на политиката по управление на държавния дълг................ 24 5.1 Подцел: Поддържане на устойчиви параметри на държавния дълг ..24 5.2 Подцел: Обезпечаване на възможностите за пазарноориентирано дългово финансиране, гарантиращо устойчивостта на държавния бюджет ......................................................................................................26 5.3 Подцел: Развитие на пазара на ДЦК.......................................................28 Абревиатури и речник.......................................................................................... 31 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . правлението на държавния дълг е цялостният процес, чиято ко- ординация се осъществява чрез създаване и изпълнение на У стратегия за управление на държавния дълг. Стратегическият документ определя подхода за постигане на целите, насочени към удов- летворяване на потребностите от дългово финансиране, при отчитане влиянието и ограничителните условия на външната и вътрешната мак- роикономическа среда и потенциалните рискове. Предложената Стратегия за управление на държавния дълг за периода 2024–2026 г. е изготвена при използване на добри международни прак- тики и съгласно разпоредбите на чл. 16, ал. 1 от Закона за държавния дълг и чл. 77а от Закона за публичните финанси. Обект на Стратегията е държавният дълг – вътрешен и външен, поет по реда на Закона за дър- жавния дълг. 3 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . 1. ПЕРСПЕКТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЪЛГОВОТО 1. УПРАВЛЕНИЕ – ОСНОВНИ ДОПУСКАНИЯ 1 Г . Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2024 – 2026 г. е изгот- В вена при отчитане на показателите за изпълнението на държавния бюджет за Р 2023 г. и на база допусканията, при които са разработени законопроектът за дър- жавния бюджет за 2024 г. и проектът на актуализираната СБП за периода 2024 – А 2026 г., като са взети предвид основните индикатори от есенната макроикономи- М ческа прогноза на Министерството на финансите за 2023 г. К Политиката на правителството за управление на държавния дълг за периода И 2024-2026 г. запазва фундаменталната си насоченост към осигуряване на необхо- Т димите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на плани- раните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция Е на фискалния резерв. Н Предизвикателствата в глобален план се запазват, основно повлияни от протича- А щите процеси във външнополитически план, които създават висока степен на не- О сигурност за икономиката на ЕС и за България, опасения за задържане на висока инфлация, евентуално фрагментиране на пазарите и за задържане на по-високи Г лихвени проценти по-дълго от очакваното. Тези фактори, както и опасенията за Р възможен спад в икономическата активност на ниво ЕС и низходящите очаквания за нейното развитие, глобалната политическа и икономическа несигурност в най- А широк смисъл ще са ключовите фактори, определящи от една страна цената на Н дълговото финансиране, а от друга рисковете, съпътстващи неговото осигуря- ване. И Ч Отчитайки тези условия, основните предизвикателства и цели на дълговото уп- равление ще бъдат съсредоточени в посока обезпечаване на възможности за па- Е зарноориентирано финансиране на местния и на международните капиталови Н пазари, както и за договаряне на държавни заеми по линия на инструменти на Европейския съюз и от международни финансови институции, включително за И финансиране на проекти и програми, при спазване на нормативно регламентира- Е ните годишни дългови ограничения. Т С проекта на ЗДБРБ за 2024 г. се предвижда максималният размер на новия дър- О жавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г. да бъде до 12,7 млрд. лв., с З А 4 П О С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . което се обезпечава възможност както за емитиране на ДЦК на вътрешния дългов пазар и на международните капиталови пазари, така и за сключване на струк- турни програмни заеми в размер до 500 млн. евро с ЕИБ и БРСЕ за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от Европейските фондове при споделено управление, през програмния период 2021-2027 г. Размерът на дълга в обращение, който следва да бъде рефинансиран през 2024 г. възлиза на 3,5 млрд. лв., от които 2,9 млрд. лв. (1,5 млрд. евро ) за падежа на еврооблигации (пласирани на МКП през 2014 г.) и 0,4 млрд. лв. за падежа на ДЦК (емитирани на вътрешния пазар през 2014 г.), както и 0,2 млрд. лв. за погашения по държавни заеми. Освен за рефинансиране на дълга е предвидено дълговото финансиране с оглед осигуряване на средства за покриване на планирания де- фицит по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискал- ния резерв. През следващите години 2025-2026 г. се планира дългово финансиране в размер на 11,6 млрд. лв. за 2025 г. и в размер на 11,7 млрд. лв. за 2026 г., като предстоя- щите през този период погашения по дълга са в размер на 3,6 млрд. лв. през 2025 г. (в т.ч. 0,3 млрд. лв. по външния държавен дълг и 3,3 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг) и в размер на 2,8 млрд. лв. през 2026 г. (в т.ч. 0,3 млрд. лв. по външния държавен дълг и 2,5 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг). Съпътстващите реализирането на новото дългово финансиране през 2023 г. ос- новни рискове притежават потенциала за проявление и в бъдеще, в т.ч.: геополи- тически, вътрешнополитически, пазарни и др. Външните рискове, които емитен- тът не би могъл да управлява, се отразяват и на вътрешния дългов пазар, който е със сравнително ограничен капацитет, ликвидност и пазарни участници. Не на последно място по важност следва да се има предвид, че преобладаващият дял на пазарните източници за дългово финансиране предполага привнасяне на всички външни рискове при изпълнението на държавния бюджет в частта за фи- нансиране на планирания дефицит както за 2024 г., така и за целия тригодишен период, визиран в проекта на АСБП. 5 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . Табл. 1: Дълг и лихвени разходи – ключови параметри * - БВП за 2022 г. по данни на НСИ, за периода 2023-2026 г. - съгласно есенната макроикономическа прогноза на Минис- терството на финансите за 2023 г. Източник: МФ Въз основа на горните допускания през периода 2024-2026 г. се наблюдава на- растване на държавния дълг както в абсолютна стойност, така и като дял от БВП. Предвижда се нивото му в номинално изражение да достигне до 66,5 млрд. лв. към края на 2026 г., а съотношението на държавния дълг към прогнозния БВП съ- ответно до 28,8%. Фиг. 1: Размер на държавния дълг и дълга на сектор „Държавно управление“ за периода 2022 – 2026 г. * - БВП за 2022 г. по данни на НСИ, за периода 2023-2026 г. - съгласно есенната макроикономическа прогноза на Ми- нистерството на финансите за 2023 г. Източник: МФ Източник: МФ 6 2022 г. 2023 г. 2024 г. 2025 г. 2026 г. Показател отчет очаквано прогноза прогноза прогноза Държавен дълг Държавен дълг, млн. лв. 3 6,125.7 40,533.1 4 8,930.2 57,189.1 6 6,544.8 Държавен дълг/БВП (%) 21.5% 21.2% 23.8% 26.3% 28.8% Държавногарантиран дълг Държавногарантиран дълг, млн. лв. 1 ,700.9 1 ,682.3 6,040.4 5 ,889.5 5 ,845.6 Държавногарантиран дълг/БВП ( %) 1.0% 0.9% 2.9% 2.7% 2.5% Дълг на сектор "Държавно управление" Дълг на сектор "Държавно управление", млн. лв. 3 7,850.5 42,852.8 5 0,891.2 58,720.2 6 7,776.9 Дълг на сектор "Държавно управление"/БВП (%) 22.6% 22.4% 24.7% 27.0% 29.3% Разходи за обслужване на държавния дълг Лихвени разходи по дълга, млн. лв. 5 93.6 782.2 966.8 1,512.7 2,259.4 Лихвени разходи по дълга/БВП (%) 0.4% 0.4% 0.5% 0.7% 1.0% БВП*, млн. лв. 167,809.0 191,181.7 205,848.7 217,811.3 231,356.8 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . За целия тригодишен период се очаква в лихвената и във валутната структура на държавния дълг доминантен да се запази делът на дълга с фиксиран лихвен про- цент и на този, деноминиран в евро и лева. В края на периода около 98,5% от дълга ще бъде съставен от задължения с фиксирани лихвени проценти, а почти цялото дългово портфолио ще е в евро и в лева. Очакваното нарастване на държавния дълг обуславя и динамиката на лихвените разходи за обслужването на държавния дълг в средносрочен хоризонт. През пе- риода 2024 - 2026 г. разходите за лихви се предвижда да се увеличават и да дос- тигнат съответно до 966,8 млн. лв. или от 0,5% от прогнозния БВП за 2024 г., 1 512,7 млн. лв. или 0,7% от прогнозния БВП за 2025 г. и 2 259,4 млн. лв. или 1,0% от прогнозния БВП за 2026 г. През 2024 г. със законопроекта е определен максимален размер на новите дър- жавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината до 4,5 млрд. лв., от които 4,4 млрд. лв. по Закона за държавния дълг във връзка с финансиране на стратегически проекти от енергийния и транспортния сектор: - за инвестиции на „НЕК“ ЕАД във връзка с финансиране на проект „Модер- низация и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира““ в размер до валутната равностой- ност на 80 млн. лв. и на проект „Увеличаване обема на долния изравнител на ПА- ВЕЦ „Чаира“ с изграждането на язовир „Яденица“ и реверсивен напорен тунел за връзка с язовир „Чаира““ в размер до валутната равностойност на 75 млн. лв., при спазване на законодателството в областта на държавните помощи; - във връзка с финансиране на проект „Изграждане на нова ядрена мощност от най-ново поколение на площадка №2 на АЕЦ „Козлодуй““ (7 блок) в размер до левовата равностойност на 1 500 417 089 евро, при спазване на законодателст- вото в областта на държавните помощи; - за инвестиции на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД за финансиране на проект „Придобиване на подвижен железопътен състав“ в размер до левовата равностойност на 300 млн. евро, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Същевременно, с проекта на ЗДБРБ за 2024 г. е продължена възможността за из- даване на предвидените в ЗДБРБ за 2023 г. държавни гаранции, по нови заемни споразумения за плащания на „Булгаргаз“ ЕАД в размер на 150 млн. евро и за инвестиции на „Булгартрансгаз“ ЕАД във връзка с финансиране на проект от общ интерес 6.20.2 „Разширение на капацитета на ПГХ „Чирен““ в размер до левовата равностойност на 207 586 411 евро, при спазване на законодателството в областта на държавните помощи. Също в рамките на следващата бюджетна година могат да бъдат издавани дър- жавни гаранции и по Закона за кредитиране на студенти и докторанти в общ раз- мер до 40 млн. лв. и във връзка със споразумението за принос между Република 7 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . България и Европейската инвестиционна банка по отношение на участието на Ре- публика България с гаранция в размер до левовата равностойност на 10 млн. евро в доверителния фонд „ЕС за Украйна“. При допускания за издаване на планираните в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. държавни гаранции в максимален раз- мер 4,5 млрд. лв. и усвояване на заемите през годината в пълен размер, през 2024 г. се очаква нарастване на държавногарантирания дълг до ниво от около 6,0 млрд. лв. или 2,9% от прогнозния БВП, като в следващите години се предвижда плавно да намалява, достигайки 5,9 млрд. лв. или около 2,7% от прогнозния БВП през 2025 г. и 5,8 млрд. лв. или около 2,5% от прогнозния БВП в края на 2026 г. В тригодишна перспектива се очаква консолидираният дълг на сектор „Държавно управление“2 да достигне до 50,9 млрд. лв. (24,7% от прогнозния БВП) в края на 2024 г., 58,7 млрд. лв. (27,0% от прогнозния БВП) в края на 2025 г. и 67,8 млрд. лв. (29,3% от прогнозния БВП) в края на 2026 г. Запазват се рискове пред управлението на суверенните задължения, които най- общо кореспондират с прогнозите за нарастване на дълга в абсолютна стойност, вкл. необходимостта от обезпечаване на планираните през прогнозния период обеми ново дългово финансиране, основно на пазарен принцип, в съчетание с възможното задържане на по-високи разходи за финансиране по-дълго от очак- ваното и променените в тази връзка условия на пазарите на държавен дълг в меж- дународен план. От друга страна е важно да се отчете структурата и профила на дълга в обращение, основно формиран от секюритизиран дълг и преобладаващ дял на външни дългови задължения, планираният номинален ръст на лихвените разходи и др.  2 Дългът на сектор „Държавно управление“ се състои от дълга на подсектор „Централно управление” (преобладаваща част от него заема държавният дълг), подсектор „Местно управление” и подсектор „Социалноосигурителни фондове”, при спазване на принципа на консолидация (елиминиране на онези задължения, чиито съответстващи финансови активи са притежание на институционални единици от сектор „Държавно управление”). 8 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . 2. ДЪРЖАВЕН И ДЪРЖАВНОГАРАНТИРАН ДЪЛГ3 2.1 Държавен дълг През 2023 г. дълговото управление се осъществява в условията на вътрешно полити- ческа динамика, нестабилна геополитическа среда в международен план, породена от руската агресия срещу Украйна и допълнително утежнена от октомврийското изос- тряне на ситуацията в Близкия Изток, при отсъствие на редовно приет Закон за дър- жавния бюджет за 2023 г. до месец юли, неблагоприятна динамика на повишаващи се референтни лихвените проценти, инфлационни процеси и пр. Всички тези фак- тори, с потенциално отрицателни ефекти за икономиката на ЕС като цяло и на Бълга- рия в частност, доведоха до влошаване на условията за финансиране, волатилност на дълговите пазари и повишена доходност на бенчмарковите облигации, което се от- разява и на вътрешния дългов пазар. Отчитайки тези ограничителни условия, емиси- онната дейност бе осъществена на два етапа, в съкратен времеви хоризонт и концен- трирана в кратки периоди, в началото и в края на годината, което игнорира ключо- вата необходимост от равномерно реализиране на дълговото финансиране. Вследствие от извършените и планирани дългови операции, номиналният размер на държавния дълг към края на 2023 г. се очаква да възлезе на 40,5 млрд. лв. , при мак- симално допустим размер съгласно ЗДБРБ за 2023 г. 4 от 40,6 млрд. лв. В номинално изражение дългът нараства с 4,4 млрд. лв. в сравнение с отчетеното в края на 2022 г. ниво от 36,1 млрд. лв. Въпреки нарастването на държавния дълг в абсолютна стой- ност, в относителна стойност спрямо БВП същият намалява от 21,5% от БВП в края на 2022 г., предвиждайки се да достигне 21,2% от БВП в края на 2023 г., като пряко след- ствие от растежа на БВП. През годината, при предвидено ограничение в ЗДБРБ за 2023 г. за поемане на нов държавен дълг от 7,5 млрд. лв., в рамките на средносроч- ната програма на Република България за емитиране на облигации на международ- ните капиталови пазари са осъществени две транзакции по пласиране на дълг на обща номинална стойност валутната равностойност на 7,4 млрд. лв., с което макси- мално допустимият размер за поемане на нов дълг е реализиран изцяло на външните пазари. В началото на годината (17 януари2023 г.), на основание на разпоредбите на Закона за прилагане на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република Бълга- рия за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.5 и съоб- разно чл. 87, ал. 2 от ЗПФ, без провеждането на традиционния маркетинг и срещи с 3 Поради закръгление в млн. лв. някои сумарни позиции не се изчерпват от съставните им числа. 4 Oбн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г., в сила от 1.01.2023 г. 5 Oбн., ДВ, бр. 104 от 30.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г., изм. и доп., бр. 53 от 20.06.2023 г., в сила от 10.06.2023 г. 9 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . инвеститори, Република България емитира емисия 10-годишни еврооблигации с но- минален обем от 1,5 млрд. евро (2,9 млрд. лв.) и годишен лихвен купон от 4,5% и доходност от 4,780% (97,815 за 100 евро номинал). Повлияна от късното приемане на ЗДБРБ за 2023 г. и възползвайки се от създалата се моментна положителна среда на успокояване на дълговите пазари, на 06 ноември 2023 г. Република България успешно пласира на международните капиталови пазари двоен транш облигации със съвкупен обем от 2,3 млрд. евро (4,6 млрд. лв.). Трансак- цията включва 7,5 годишен транш от 1,3 млрд. евро и 12,5 годишен транш от 1 млрд. евро. Траншът със срочност от 7,5 години е с лихвен купон от 4,375% и постигната доходност от 4,673% (цена при емитиране от 98,175 за 100 евро номинал), а траншът със срочност от 12,5 години е с лихвен купон от 4,875% и постигната доходност от 5,130% (97,719 за 100 евро номинал). С предприетите емисионни активности от една страна се осигури необходимото дъл- гово финансиране на държавата за 2023 г., а от друга се допълни суверенната дългова крива и се увеличи ликвидността на българския държавен дълг. Погашенията по държавния дълг за 2023 г. възлизат общо на 3,0 млрд. лв., от които 2,6 млрд. лв. по външния държавен дълг и 0,4 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг. С най-висок дял от тях са изплатените (на 21 март т.г.) в полза на държателите на се- демгодишни еврооблигации на Република България, които са част от емитираните през м. март 2016 г. на международните капиталови пазари два транша (седем и два- надесет годишни облигации) по средносрочната програма за емитиране на дълг на външните пазари, в номинална стойност на 1 144 млн. евро или 2,237 млрд. лв. Табл. 2: Основни показатели на държавния дълг Източник: МФ 10 Показатели 31.12.2021 г. 31.12.2022 г. 31.12.2023 г. отчет отчет отчет към 31.10.2023 г. и очаквано Общо държавен дълг, млн. лв. 3 1 218,0 36 125,7 40 533,1 БВП, млн. лв. 1 38 979,4 1 67 809,0 1 91 181,7 Общо държавен дълг /БВП, (%) 22,5% 21,5% 21,2% Вътрешен държавен дълг, млн. лв. 8 637,1 1 0 965,4 1 0 615,4 Външен държавен дълг, млн. лв. 2 2 580,9 2 5 160,3 2 9 917,7 Вътрешен държавен дълг/Общо държавен дълг (%) 27,7% 30,4% 26,2% Външен държавен дълг/Общо държавен дълг (%) 72,3% 69,6% 73,8% Лихвена структура на държавния дълг Дълг с фиксиран лихвен процент, млн. лв. 3 0 810,7 3 5 820,5 4 0 320,7 Дълг с променлив лихвен процент, млн. лв. 4 07,3 3 05,2 2 12,5 Дълг с фиксиран лихвен процент (%) 98,7% 99,2% 99,5% Дълг с променлив лихвен процент (%) 1,3% 0,8% 0,5% Валутна структура на държавния дълг Дълг в EUR, млн. лв. 2 2 966,1 2 5 560,2 3 0 312,8 Дълг в BGN, млн. лв. 8 179,3 1 0 507,5 1 0 157,5 Дълг в USD, млн. лв. - - - Дълг в други валути, млн. лв. 7 2,6 57,9 62,8 Дълг в EUR (%) 73,6% 70,8% 74,8% Дълг в BGN (%) 26,2% 29,1% 25,1% Дълг в USD (%) 0,0% 0,0% 0,0% Дълг в други валути (%) 0,2% 0,2% 0,1% Матуритетна структура на държавния дълг (по остатъчен срок) Дълг до 1 година включително, млн. лв. 2 771,5 2 790,0 3 328,1 Дълг от 1 до 5 години включително, млн. лв. 1 0 476,3 1 1 814,4 1 0 814,1 Дълг от 5 до 10 години включително, млн. лв. 1 0 324,1 1 1 604,1 1 4 638,5 Дълг над 10 години включително, млн. лв. 7 646,1 9 917,1 1 1 752,3 Дълг до 1 година включително (%) 8,9% 7,7% 8,2% Дълг от 1 до 5 години включително (%) 33,6% 32,7% 26,7% Дълг от 5 до 10 години включително (%) 33,1% 32,1% 36,1% Дълг над 10 години включително (%) 24,5% 27,5% 29,0% Среден остатъчен срок на държавния дълг (години) 8 г. и 2 м. 7 г. и 11 м. 7 г. и 10 м. С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . В структурата на държавния дълг към 31.12.2023 г. относителният дял на вътрешния държавен дълг намалява до 26,2% (30,4% в края на 2022 г.), за сметка на увеличени- ето на дела на външния държавен дълг – 73,8% (69,6% в края на 2022 г.). В лихвената композиция на държавния дълг към края на 2023 г. се запазва тенденци- ята за доминиращ дял на дълга с фиксирани лихвени проценти - 99,5% при 0,5% за този с плаващи лихви (при 99,2% към 0,8% в края на 2022 г.). По отношение на валутната структура на дълга се запазва преобладаващият дял на дълга в евро, който отчита увеличение от 70,8% през 2022 г. до 74,8% към 31.12.2023 г., за сметка на намалението на дела на дълга в лева от 29,1% до 25,1%. Частта на задълженията в други валути остава непроменена спрямо 2022 г. - 0,2%. В матуритетната структура на дълга (по остатъчен срок) към края на 2023 г. доминан- тна позиция заема делът на дълга със срочност от 5 г. до 10 г. – 36,1% (32,1% през 2022 г.), следван от сегмента на дълга с матуритет над 10 г. с дял от 29,0% (27,5% в края 2022 г.). В сравнение с предходната година делът на дълга с остатъчен матуритет до 1 година нараства до 8,2% в края на 2023 г. (7,7% през 2022 г.). Противоположна е тенденцията при дълга с остатъчен срок от 1 до 5 години, който намалява от 32,7% до 26,7%. Средният остатъчен срок на държавния дълг в края на 2023 г. е 7 г. и 10 месеца и се запазва на относително същото ниво, отчетено от края на 2022 г. (7 г. и 11 месеца). 2.2 Държавногарантиран дълг Към края на 2023 г. държавногарантираният дълг се очаква да се запази на ни- вото, отчетено в края на 2022 г. от 1,7 млрд. лв., а като съотношение от БВП нама- лява до 0,9% (1,0% в края на 2022 г.). През годината са усвоени средства по вън- шни държавногарантирани заеми в общ размер на 168 млн. лв., а погашенията по тях възлизат в общ размер на 208 млн. лв. По-голямата част от ДГД - 96,4% се формира от външни държавногарантирани за- еми, предоставени основно по линия на официални кредитори като МБВР, ЕИБ, ЕК, ЕБВР, БРСЕ, ЯАМС и др. Вътрешният ДГД се състои от държавните гаранции, издадени по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, който към 31 декември 2023 г. заема дял от 3,4% в общия размер на ДГД. В отрасловата структура на държавногарантирания дълг към 31.12.2023 г., доми- нантен дял заема сектор „Финансов“ – 51,7%, следван от сектор „Инструменти на ЕС и ЕИБ“ – 20,4%, сектор „Енергетика“ – 17,6%, сектор „Транспорт“ – 5,8%, сектор „Образование“ - 3,6% и сектор „Други“ – 0,9%. През 2023 г. са одобрени за издаване държавни гаранции в размер на 40 млн. лв. по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, и са ратифицирани от Народното събрание Гаранционното споразумение между Република Бълга- рия и ИНГ Банк Н.В. („ИНГ Банк“) във връзка с договора за кредит, сключен през януари 2023 г. между ИНГ Банк Н.В. и „Булгартрансгаз“ ЕАД за финансиране на 11 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . Проекта от общ интерес 6.8.3. Междусистемна газова връзка България – Сърбия в размер на 49,1 млн. евро (96,0 млн. лв.) и Гаранционното споразумение по за- ема за ББР с кредитор ЕИБ на стойност 175 млн. евро за финансиране на кредитни програми за малкия и средния бизнес. До края на годината се очаква да бъдат ратифицирани от НС гаранционно спора- зумение във връзка договор за заем между ББР и БРСЕ на стойност 175 млн. евро за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия за създаването и запазва- нето на жизнеспособни работни места и опазване на околната среда (подписано и внесено за ратификация през м. юли 2023 г.), както и споразумението за пре- доставяне на извънредна макрофинансова помощ от ЕС на Украйна, в размер до левовата равностойност на 16,7 млн. евро (внесено в НС за ратификация през м. юли 2023 г.). Табл. 3: Размер и динамика на държавногарантирания дълг Източник: МФ 12 31.12.2021 г. 31.12.2022 г. 31.12.2023 г. Държавногарантиран дълг, млн. лв. отчет отчет отчет към 31.10.2024 г. и очаквано Вътрешен държавногарантиран дълг 67.1 62.4 60.0 1. Гаранции по Закона за кредитиране на студенти и докторанти 67.1 62.4 60.0 Външен държавногарантиран дълг 1,871.8 1,638.5 1,622.3 1. МБВР /Световна банка/ 586.7 557.4 528.1 2. ЕИБ 181.8 221.6 259.3 3. ЕБВР 586.7 440.1 293.4 4. Други (EВРАТОМ, ЯАМС, БРСЕ, ЕК и др.) 516.5 419.3 541.5 Общ размер на държавногарантирания дълг 1,938.9 1,700.9 1,682.3 Държавногарантиран дълг/БВП (%) 1.4% 1.0% 0.9% С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . 3. ИКОНОМИЧЕСКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г. 3.1 Развитие на националната икономика през 2023 г. През 2023 г. се наблюдава влошаване на икономическата активност в света, вкл. страните от ЕС, предопределено от все още високата инфлация и повишените лих- вени проценти, на фона на изостряне на геополитически конфликти в различни региони. В България, реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) дос- тигна 2% през първото полугодие на 2023 г., с положителен принос от потребле- нието и нетния износ. Броят на заетите в икономиката се повиши с 1,7%, при по- добрение на коефициента на икономическа активност до 73,3%. Коефициентът на безработица бе 4,5%. Реалната производителност на труда нарасна с 0,3%, като увеличението се дължеше най-вече на повишението на показателя в сектора на услугите. От последното тримесечие на 2022 г. в страната е налице тенденция към намале- ние на годишния темп на инфлация, според ХИПЦ, който се забави до 6,4% през септември 2023 г. Тенденцията бе наблюдавана при всички основни компоненти на ХИПЦ, с изключение на групата алкохол и тютюневи изделия, след като през март 2023 г. бяха въведени по-високи акцизни ставки за цигарите. Балансът на текущата сметка се подобри до август, с основен положителен при- нос от свиване на търговския дефицит. Кредитът за частния сектор се забави леко от началото на 2023 г. и в края на септември темпът му на растеж на годишна база достигна 11,3% при 12,7% в края на 2022 г. През втората половина на 2023 г. се очаква растежът на БВП леко да се забави и за цялата година да достигне 1,8%. Нетният износ ще има основен положителен принос за растежа на БВП. Общите инвестиции в икономиката за цялата 2023 г. ще намалеят поради отрицателния принос на изменението на запасите, докато инвестициите в основен капитал ще нараснат, подкрепени от публичните капита- лови разходи. През 2023 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с 1,2%, а коефициентът на безработица да намалее до 4,2%. Номиналният растеж на компенсацията на един нает е оценен на 14,6%, като се очаква нарастването на заплатите в частния сектор да има водещо влияние. Инфлацията в края на 2023 г. се очаква да бъде 6,9%, а средногодишната – 9,1%. С най-високо поскъпване и най-голям принос за инфлацията в края на 2023 г. се очаква да бъде базисната инфлация и най-вече услугите. Енергийните стоки също ще имат слаб положителен принос. Очаква се до края на 2023 г. излишъкът по текущата сметка да достигне 1,7% от прогнозния БВП. Растежът на вземанията от частния сектор ще се забави до 9,7%. Търсенето на кредит от домакинствата ще остане високо, движено от сегмента на 13 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . потребителските и кредитите за покупка на жилища. Годишното нарастване на вземанията от предприятия6 ще бъде около 8,3%. 3.2 Очаквания за икономическото развитие през 2024 – 2026 г. През 2024 г. реалният растеж на БВП ще се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката. Очаква се висок растеж на публичните инвестиции и активизиране на частната инвестиционната активност. По-слабото нарастване на заетостта и кредитите ще се отразят в забавяне на растежа на потреблението на домакинствата. Подобрението на външната среда ще подкрепи износа, но в резултат на силното вътрешно търсене растежът на вноса ще изпревари този на износа. Приносът на нетния износ ще е отрицателен. През 2025 и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%. Предвижда се забавяне в растежа на вътрешното търсене поради по-слабо нарастване на публичните разходи и на частното потребление, предизвикано от забавяне в растежа на доходите. Очаква се постепенно забавяне и на темповете на растеж на износа и вноса и свиване на отрицателния принос на нетния износ към растежа на БВП. Номиналният БВП ще нараства с около 7% сред- ногодишно за периода. Годишния темп на нарастване на заетостта ще се забави от 0,6% през 2024 г. до 0,3% през 2026 г. Търсенето на трудов ресурс ще остане високо, но възможнос- тите за екстензивното увеличаване на предлагането на труд ще бъдат все по-ог- раничени (основно поради неблагоприятните демографски процеси в страната). Успоредно с нарастването на заетостта се очаква безработицата да следва посто- янна тенденция на намаление, но с относително ниски темпове. Коефициентът на безработица към края на прогнозния период е 3,9%. Динамиката на доходите от труд ще остане висока през 2024 г. (11,2%), успоредно с очакваното ускоряване на растежа на реалната производителност. По-висок принос се очаква и по линия на нарастване на минималната работна заплата в страната, в съответствие с при- етите нормативни промени за нейната актуализация. В периода 2025-2026 г. но- миналният растеж на компенсацията на един нает ще се забави до 8,1% и 7,3%. Инфлацията ще продължи плавно да се забавя, най-вече с очакваната динамика при международните цени. Прогнозата е средногодишната инфлация да се по- нижи до 4,8% през 2024 г., 2,8% през 2025 г. и 2,2% през 2026 г. Очакваното нама- ление в международните цени на суровините до края на прогнозния хоризонт ще доведе до забавяне на темпа на поскъпване при храните, неенергийните про- мишлени стоки и услугите. Поради прогнозираното нарастване на вътрешното търсене обаче, както и на разходите за труд, компонентите на базисната инфла- ция ще продължат да формират съществен принос към общата инфлация в стра- ната. 6Данните се отнасят за нефинансови и финансови предприятия от паричната статистика на БНБ. 14 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . През прогнозния период 2024-2026 г. се очаква поддържане на устойчивата вън- шна позиция на страната. Прогнозата е през 2024 г. текущата сметка да е балан- сирана и през следващите години да се формира дефицит, достигащ до 1% от БВП в края на периода. Основен фактор за динамиката ще е разрастването на търгов- ския дефицит. Очаква се входящ поток на преки чуждестранни инвестиции възли- защ на около 3,9% от БВП годишно. Растежът на вземанията от частния сектор ще се забави от 8,1% през 2024 г. до 7,9% в края на прогнозния хоризонт, при понижаване на темпа на растеж на кре- дита за домакинства. По отношение на фирмите, се очаква забавяне на кредити- рането през 2024 г. и постепенно ускорение през 2025-2026 г. в контекста на по- засилено усвояване на средства по НПВУ. 3.3 Рискове пред макроикономическата прогноза Геополитическата ситуация около войната в Украйна и събитията в Близкия Изток остава нестабилна, с възможни значителни отрицателни ефекти за икономиката на ЕС и на България. Съществува риск от ограничаване на предлагането на дадени суровини, което може да доведе до покачване на международните цени и/или до ново нарушаване на глобалните вериги за доставки. Това би довело до запаз- ване на по-високите темпове на инфлация и задържане на рестриктивна парична политика по-дълго от очакваното, което ще се отрази негативно както на външ- ната търговия, така и на вътрешното търсене в България. Представената прогноза е изготвена с допускане за плавен преход в доставките на енергийни суровини за преработка в страната. Невъзможност за такава навре- менна замяна може да се отрази в по-ускорено нарастване на цените на енерго- носителите и нарушения в производствените процеси. Това би оказало по-същес- твен отрицателен ефект върху производството и износа на стоки на България. По отношение на прогнозата за инфлацията, рисковете са преобладаващо във възходяща посока. Те са свързани с евентуално нарастване на цените на основ- ните суровини, търгувани на международните пазари, при очаквано понижение, което би довело до по-висока инфлация в страната в сравнение с основния сце- нарий в средносрочен период. Това може да доведе до по-слабо нарастване на реалния разполагаем доход на домакинствата и да ограничи нарастването на пот- реблението. Влошаването на условията на финансиране може да окаже по-силен от очаквания негативен ефект върху инвестициите и потреблението. Прогнозата е изготвена с допускане за нулев принос на изменението на запасите през 2024 г., но е възможно да се наблюдава значително отрицателно изменение което, ако не бъде компенсирано от друг компонент (както се наблюдава през 2023 г. със спад на вноса), би ограничило растежа на БВП. 15 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . 4. АНАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ, СВЪРЗАНИ СЪС СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕ- РИОДА 2024 – 2026 Г. Резултатите от извършения анализ на риска, които дават възможност да бъде из- мерен и оценен рисковия профил на държавния дълг, са представени в табл. 4 по- долу. За изчисление на отделните показатели за риск са използвани допускани- ята за основните макроикономически индикатори от есенната прогноза на Ми- нистерството на финансите от 2023 г. и за новото дългово финансиране, предви- дено в проекта на ЗДБРБ за 2024 г. и проекта на АСБП за периода 2024 - 2026 г. и условното му разпределение между вътрешно и външно (като обеми конкретни инструменти и параметри). Анализът разглежда в средносрочна перспектива основните рискове на дълго- вото портфолио, които биха могли да повлияят неблагоприятно и най-общо са свързани както с общия размер на държавния дълг, така и с неговия състав, в т.ч. погасителният профил на дълга в обращение, лихвената и валутната структура на дълга, заедно с това отчитайки състоянието на дълговите пазари и интереса на инвеститорите към предлаганите дългови инструменти (вътрешни и междуна- родни), обемът и цената на финансирането, и пр. Табл. 4: Индикатори за оценка на риска Източник: МФ 16 Риск Индикатор 2022 г. - отчет 2023 г. - отчет 2024 г.- проект 2025 г.- прогноза* 2026 г. - прогноза* Дълг до 1 г. (по остатъчен срок като дял от държавния дълг, %) 7,7% 8,2% 7,0% 4,4% 5,0% Риск за рефинансиране Среден период до матуритета (години) - Аverage time to maturity (ATM) 7,8 7,9 9,0 9,1 9,5 Съотношение между дълг с фиксиран лихвен процент и дълг с плаващ лихвен процент (%) 99,2% / 0.8% 99,5% / 0,5% 99,1% / 0,9% 98,8% / 1,2% 98,5% /1,5% Лихвен риск Среден период до следващо фиксиране на лихвените купони (години) - Average time to refixing (ATR ) 7,8 7,9 8,8 9,0 9,5 Продължителност (години) - Duration 7,0 6,9 7,5 7,3 7,4 Съотношение между външен и вътрешен държавен дълг (%) 69,6% / 30,4% 73.8% / 26.2% 72.7% / 27.3% 76.3% / 23.7% 78.9% /21,1% Валутен риск Съотношение между дълга в рисково неутрални валути - лева и евро спрямо дял на дълга в други валути (% от общия размер на държавния дълг) 99,8% / 0,2% 99,8% / 0,2% 99,9% / 0,1% 99,9% / 0,1% 100% Ликвиден риск Съотношение между дълг до 1 г. (по остатъчен срок) и данъчно- осигурителни приходи (%) 5,2% 5,3% 5,7% 3,9% 4,8% Риск, свързан с размера Съотношение между консолидиран дълг на сектор "Държавно управление" и БВП (%) 22,6% 22,4% 24,7% 27,0% 29,3% на дълга Съотношение между държавен дълг и БВП (%) 21,5% 21,2% 23,8% 26,3% 28,8% Риск, свързан с условните Съотношение между държавногарантиран дълг * и държавен дълг (%) 4,7% 4,2% 12,3% 10,3% 8,8% задължения Съотношение между държавногорантиран дълг и БВП (%) 1,0% 0,9% 2,9% 2,7% 2,5% - изградена стабилна институционална структура за управление на в рамките на Министерството на финансите; държавния дълг, с ясно делегирани отговорности на персонала, която действа Оперативен риск - поддържане на информационна система за анализ, прогнози и управление за държавния и държавногарантирания дълг; на държавния и държавногарантирания дълг - официален регистър - провеждане на политика за намаляване на оперативния риск чрез прилагане и спазване на вътрешни стандарти и системи за контрол; - подробно разписани правила и процедури за организация на дейността на структурното звено, отговорно за управление на държавния дълг. 4. А НАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ , СВЪРЗАНИ СЪС СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ 4.1 Риск от рефинансиране Рискът от рефинансиране се извежда като основен в дълговия портфейл, свързва се със способността за навременно рефинансиране на настъпващите плащания по дълга и е зависим от обема на предстоящите погашения и тях- ната концентрация за определен период. Допълнително, влиянието му за- виси от ликвидния риск и се засилва при наличие на епизодична пазарна во- латилност и/или на затруднен достъп до дълговите пазари, както и при нисък инвеститорски интерес към предлаганите инструменти. Индикатори за оценка на риска: - Погасителният профил на държавния дълг, представен на фиг. 2 по- долу, се характеризира с преобладаващ дял на погашенията по секю- ритизиран дълг. Тази експозиция се предопределя от структурата на дълговия портфейл, представена по видове инструменти, в която към 31.12.2023 г. доминантна позиция заемат облигациите, емитирани на МКП и тези на вътрешния пазар - с общ съвкупен дял от около 87,9% През периода 2024-2026 г. дългът в обращение, който следва да бъде рефинансиран възлиза в размер на около 3,5 млрд. лв. през 2024 г. (в т.ч. 2,9 млрд. лв. по външния държавен дълг и 0,4 млрд. лв. по вътреш- ния държавен дълг), 3,6 млрд. лв. през 2025 г. (в т.ч. 0,3 млрд. лв. по външния държавен дълг и 3,3 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг) и 2,8 млрд. лв. през 2026 г. (в т.ч. 0,3 млрд. лв. по външния държавен дълг и 2,5 млрд. лв. по вътрешния държавен дълг). За обезпечаване на преобладаващата част от предвиденото през периода ново дългово финансиране, в т.ч. за рефинансиране на дълг в обращение и за финансиране на прогнозните дефицити по държавния бюджет и за подк- репа ликвидността на фиска, като потенциален възможен подход, в зависи- мост от текущото състояние и тенденциите за развитие на дълговите пазари, се очертава пласиране на секюритизиран дълг на местния и на международ- ните капиталови пазари, позициониран в различни матуритетни сегменти, в т.ч. разнообразяване на предлаганите инструменти, при отчитане на придру- жаващите го рисковете. От съществено значение е недопускане на допълни- телно концентриране на плащания в годините с натоварен погасителен про- фил. Тенденцията за повишаване на нивото на основните регулаторни лихвени проценти се очаква да се запази до края на 2023 г., несигурността относно състоянието на финансовите пазари, динамиката на инфлационните процеси в Европа и високата степен на несигурност, породена от геополитическата об- становка, биха могли да предопределят развития за покачване на цената на дълговото финансиране и изместване фокуса на инвеститорското търсене в посока на по-краткосрочни книжа, което би довело до допълнителна концен- 17 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . трация на плащания в средносрочен аспект. Тези външни за емитента на дър- жавен дълг фактори се отразяват и на местния дългов пазар, който е със срав- нително ограничен мащаб, ликвидност и пазарни участници. Фиг. 2: Погасителен профил на държавния дълг* * По активния дълг (в млн. лв.), поет към 13 ноември 2023 г. Източник: МФ Делът на държавния дълг с остатъчен срок до 1 година към общия размер на държавния дълг в обращение през 2023 г. се покачва леко до ниво от 8,2% (7,7% в края на 2022 г.), а през следващия период се очаква да възлезе на 7,0 в края на 2024 г., на 4,4% в края на 2025 г. и 5,0% в края на 2026 г. Средният период до матуритета (АТМ) е претеглена сума от амортизацион- ните плащания и оставащото време до падеж. Стойността му е 9,0 години през 2024 г., като в следващите две години постепенно се удължава до 9,1 години в края на 2025 г. и 9,5 години в края на 2026 г., и индикира по-рядко предоговаряне на дълговия портфейл. 4.2 Пазарен риск Пазарният риск е свързан с потенциални промени в ставките на пазарните променливи - лихвени проценти и валутни курсове и се влияе от наличието в дълговия портфейл на инструменти, деноминирани във валути, различни от еврото и лева и на такива с плаващи лихвени проценти. Анализирайки влия- нието на този риск е важно да се отчете прякото му влияние върху цената на целия дългов портфейл и разходите за неговото обслужване. 18 4. А НАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ , СВЪРЗАНИ СЪС СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ Към 31.12.2023 г. в лихвената структура на държавния дълг превес заемат за- дълженията с фиксирани лихвени купони, които нарастват до 99,5%, като тази структура се запазва през целия разглеждан период 2024–2026 г. (99,1% в края на 2024 г., 98,8% в края на 2025 г. и 98,5% в края на 2026 г.). Дългът с плаващи лихви, който към края на 2023 г. възлиза на 0,5% е обвързан с ин- декса на с 6-месечния EURIBOR. В голяма степен валутната експозиция на дълга се предопределя от дейст- ваща система на валутен борд, респективно фиксирането на лева към еврото (1.95583 лева за 1 евро). Общият съвкупен дял на дълга в евро и в лева в края на 2023 г. бележи ниво от 99,8%. Частта на дълга, деноминиран във валути различни от еврото и лева (JPY), представлява едва 0,2% в края на 2023 г. и се намалява до ниво от 0,1% края на 2024 г. В края на периода почти всички дъл- гови задължения ще бъдат в рисково неутрални валути – лева и евро. В структурата на държавния дълг основна част заема външният държавен дълг с дял от 73,8% към края на 2023 г., който след лек спад през 2024 г. до 72,7% се прогнозира да продължи да нараства достигайки в края на прогноз- ния период дял от 78,9%. Отнесен спрямо общия размер на дълга, частта на вътрешния държавен дълг е 26,2 % към 31.12.2023 г., която след лек ръст през 2024 г. до 27,3%, се очаква да спадне до ниво от 21,1% в края на периода. Цялостната оценка на риска отразява и повишените нива на регулаторните лихвени проценти в света, които се увеличиха съществено в резултат на затя- гането на паричните политики от водещите централни банки, стартирало през 2022 г., с очаквания да продължи през цялата 2023 г. От началото на 2022 г. до края на третото тримесечие на 2023 г. Федералният резерв на САЩ по- виши лихвата по федералните фондове (federal funds rate) с 525 б. т. и към момента същата е в диапазона от 5,25% до 5,50%, а Европейската централна банка (ЕЦБ) за същия този период увеличи с 450 б. т. основните си лихвени проценти, като към момента стойността на основния лихвен процент по ре- финансиране е 4,50%, а по депозитното улеснение 4,00%. По прогнози на Bloomberg се очаква в края на 2023 г. лихвените проценти по федералните фондове в САЩ да се установят на нива от 5,30% - 5,55%, а основният процент на рефинансиране и този по депозитното улеснение в еврозоната да останат на текущите си нива съответно от 4,50% и 4,00%. В такава ситуация се очаква в годините от прогнозния период, новопоеманите дългове да бъдат обезпе- чавани на значително по-високи лихвени нива, спрямо предходните години, което ще окаже ефект в следващите години върху разходите за обслужване на задълженията, така и за увеличаване тежестта по обслужване на държав- ния дълг върху бюджета. Отчитайки индикациите за устойчиво снижаване на инфлацията към целевите нива от 2% за САЩ и еврозоната и при евентуално реализиране на текущата прогноза за траекторията на официалните лихвени проценти, е възможно известно плавно подобряване на условията за емити- ране на нов секюритизиран дълг още през втората половина на 2024 г., което да продължи в по-голяма степен през 2025 г. 19 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . През периода 2024-2026 г. стойността на индикатора „средно време за фик- сиране на лихвените купони по дълга“ (Average time to refixing) се очаква да се увеличи до 9,5 години в края на 2026 г. (при 7,9 години в края на 2023 г.). 4.3 Ликвиден риск Управлението на ликвидния риск се свежда главно до предприемане на мерки за ограничаване на потенциални уязвимости, произлизащи от възник- ването на евентуални затруднения за държавния бюджет при покриване на краткосрочните задължения на правителството. Разглеждайки ликвидния риск в контекста на стратегическото управление на дълга съществен фактор са очакванията за динамиката на референтните лих- вени проценти, както и променящите се пазарни условия. Като се вземат предвид тези съображения, обект на разглеждане представлява и ликвид- ният риск при финансиране, който би могъл да възникне при обезпечаване на дълговото финансиране и който се отнася до възможни затруднения, ко- ито емитентът може да изпита в ситуация за набиране на необходимите ре- сурси в кратки срокове, както и състоянието на ликвидността на пазарите на суверенен дълг. Значението на ликвидния риск от гл. т. на управлението на дълга има раз- лични измерения и кореспондира не само с възможността за обслужване на предстоящите падежи по дълга, но и с ликвидността и търгуемостта на отдел- ните дългови инструменти на държавата, което би могло да окаже пряко вли- яние върху рисковата премия и разходите за финансиране на суверена. Важен индикатор за оценка на риска е съотношението „дълг до 1 година (по остатъчен срок)/данъчно-осигурителни приходи“, показващ способността за посрещане на краткосрочните задължения, който от 5,2% през 2022 г. се предвижда да спадне до 4,8% в края 2026 г. Наличието на фискален резерв се явява защитен механизъм и намалява вли- янието на ликвидния риск. С проекта на ЗДБРБ за 2024 г. минималният раз- мер на този показател е определен на ниво от 4,5 млрд. лв. на база необхо- димите средства на разположение към края на годината и на текущите лик- видни нужди на бюджета. Този минимален праг на показателя има за цел да минимизира рисковете от ликвидни проблеми в краткосрочен хоризонт. Добра практика при управление на риска представлява осигуряването на ликвиден буфер във фискалния резерв, в качеството му на инструмент за уп- равление на ликвидността, с което допълнително се намалява негативното влияние на риска. 20 4. А НАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ , СВЪРЗАНИ СЪС СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ 4.4 Риск, свързан с размера на дълга В средносрочна перспектива се прогнозира нарастване в нивата на консоли- дирания дълг на сектор „Държавно управление“ и на държавния дълг както в номинално изражение, така и като дял от БВП. Въз основа на последните официално публикувани от Евростат данни дългът на сектор „Държавно управление“ отбелязва ръст в номинално изражение спрямо нивото от предходната година и достига до 37,9 млрд. лв. в края на 2022 г. (при 33,3 млрд. лв. в края на 2021 г.). Съотнесен спрямо БВП показате- лят отбелязва спад с 1,3 пр. п. до ниво от 22,6% (при 23,9% към 31.12.2021 г.). При отделните компоненти, формиращи дълга на сектора, най-значителен принос има дългът на подсектор „Централно управление“, като основно вли- яние за това има държавният дълг. Съгласно тези данни Република България се класира на второ място сред дър- жавите членки на ЕС по ниво на съотношението „дълг/БВП“ за 2022 г., като средните нива за страните в еврозоната и на ниво ЕС представляват съответно 91,0% и 83,5%. Тази позиция се запазва и към края на първото тримесечие на 2023 г., като съотношението на дълга на сектор „Държавно управление“ към БВП възлиза на 22,5%, при средно за ЕС - 83,7%. Предвижда се дългът на сектора, представен в абсолютна стойност, да дос- тигне до 50,9 млрд. лв. в края на 2024 г., до 58,7 млрд. лв. в края на 2025 г. и 67,8 млрд. лв. в края на 2026 г., и да отчете ръст средно за прогнозния период от около 8,3 млрд. лв. Като дял от прогнозния БВП, също се очаква повишение до 24,7% през 2024 г., 27,0% през 2025 г. и 29,3% през 2026 г., със средного- дишен темп на нарастване за периода 2024-2026 г. от 2,3 пр. п. През целия период, най-съществено влияние върху дълга на сектор „Дър- жавно управление“ оказва дългът на подсектор „Централно управление“ и в частност държавният дълг, като негов основен компонент. Общият ефект от дълга на предприятията и болниците, включени в обхвата на сектор „Дър- жавно управление“, върху дълга на сектора се запазва минимален. Ниското ниво на дълга на Република България спрямо БВП, съпоставено с това на повечето страни в ЕС и на държави със сходен кредитен рейтинг, се възприема положително и е отчетено от анализаторите на водещите между- народни рейтингови агенции при прегледа на суверенния кредитен рейтинг и в докладите за икономическото състояние на страната, като едно от ключо- вите предимства при оценката на кредитоспособността на страната. Аналогична тенденция се прогнозира и по отношение на държавния дълг достигайки до 48,9 млрд. лв. в края на 2024 г., а в края на 2025 г. и 2026 г. съответно до 57,2 млрд. лв. и 66,5 млрд. лв., като се отчита ръст средно за прогнозния период от около 8,7 млрд. лв. Като дял от прогнозния БВП дългът нараства до 23,8% в края на 2024 г., до 26,3% през 2025 г. и 28,8% към края на 21 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . 2026 г., със средногодишен темп на нарастване за периода 2024-2026 г. от 2,5 пр. п. 4.5 Риск, свързан с условните задължения под формата на държавни гаранции През 2024 г. със законопроекта за държавния бюджет се предвижда издаване на държавни гаранции в общ размер до 4 500 млн. лв., основно предназна- чени за финансиране на инвестиционни проекти, които се изпълняват от дру- жества от сектор „Енергетика“ и от сектор „Транспорт“. При допускане за издаване на предвидените нови държавни гаранции и пълно усвояване на средствата от заемите до края на 2024 г., се очаква об- щият размер на държавногарантираният дълг да достигне до ниво от около 6,0 млрд. лв. (при 1,7 млрд. лв. през 2023 г.)[1]. Съотношение на държавнога- рантирания дълг към прогнозния БВП за 2024 г. също се очаква да нарасне до 2,9% (при 0,9% за 2023 г.). Предвид съсредоточаването на финансовия ресурс основно в енергийния и транспортния сектор, се очакват съответстващи про- мени и в отрасловата структура на гарантирания дълг, като делът на дълга на сектор „Енергетика“ през следващата година нараства до ниво от 68,0% (при 17,6% към края на 2023 г.), следван от дела на сектор „Транспорт“ възлизащ на 11,8% (5,8% в края на 2023 г.). В следващите две години се очаква плавно намаление на държавногаранти- рания дълг в номинално изражение, достигайки до 5,9 млрд. лв. (2,7% от прогнозния БВП) в края на 2025 г. и 5,8 млрд. лв. (2,5% от прогнозния БВП) в края на 2026 г. При хипотеза за издаване държавните гаранции, нивото на условните задъл- женията с потенциално значително въздействие върху сектор „Държавно уп- равление“ също ще се повиши, високите стойности на които са важен рисков индикатор и представляват обект на наблюдение и оценка. Относителният дял на държавните гаранции в общия размер на държавния дълг към края на 2023 г. възлиза на 4,2%, като в рамките на предстоящия три- годишен период се предвижда делът му да нарасне до 12,3% през 2024 г., а в края на 2025 г. и 2026 г. постепенно да намалява до 10,3% и 8,8%. При оценка на бъдещото влияние на риска и с цел предотвратяване на потен- циални негативни ефекти от него ще продължи да се отчита както необходи- мостта от поемането на нови държавни гаранции за подкрепа на приори- тетни области в т.ч. и такива произтичащи от международни задължения на Република България и инициативи предприети в рамките на Европейския [1] С предвидено усвояване и на средства по заеми с държавни гаранции, предвидени в ЗДБРБ за 2023 г. в полза на „ББР“ и в полза на ЕК във връзка с гаранцията за Украйна; 22 4. А НАЛИЗ НА РИСКОВЕТЕ , СВЪРЗАНИ СЪС СТРУКТУРАТА НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ съюз, така и потенциалните възможности за реализиране на риска от активи- ране на вече издадени държавни гаранции. От ключова важност при финан- сирането на проекти с държавногарантирани заеми е влиянието на новото заемно финансиране върху параметрите на държавния бюджет и потенциал- ните рискове, които същите биха могли да генерират. Евентуални затрудне- ния на бенефициентите по държавногарантирани заеми да обслужват навре- менно задълженията си към кредиторите водят до материализацията на ус- ловните задължения, което предполага потенциално въздействие и върху размера на бюджетното салдо. С цел ограничаване на този риск, ежегодно в годишните закони за държавния бюджет се определят ограничения за мак- сималния размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат изда- дени през съответната година и се планират средства за обезпечаване на ре- зерв за покриване на риска от активиране на държавни гаранции в държав- ния бюджет, което служи за превенция срещу възможен допълнителен на- тиск за бюджета при реализиране на негативен сценарий. 4.6 Оперативен риск Организацията на дейността по управление на държавния дълг е съсредото- чена в рамките на едно структурно звено в Министерството на финансите и се основава на широко приложими принципи за прилагане на последова- телна и стандартизирана вътрешна система за мониторинг и контрол. Управ- лението на държавния дълг се осъществява чрез подробно разписани пра- вила и процедури за дейността с ясно разпределени задължения на персо- нала. Оперативният контрол се извършва и посредством поддържане и усъ- вършенстване на функционалните възможности на информационна система за анализ, прогнози и управление на държавния и държавногарантирания дълг, т.нар. официален регистър на държавния и държавногарантирания дълг, която притежава различни функционални възможности, в т.ч. регистра- ция, анализ и мониторинг на държавния и държавногарантирания дълг, рес- пективно софтуер, автоматизиращ процесите по обработка на данните, свър- зани с управлението на суверените задължения и осигуряващ качество и на- деждност. Последователното и стриктно придържане в бъдеще към устано- вените в тази област надеждни практики ще обезпечат възможността за ми- нимизиране на оперативния риск. 23 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . 5. ЦЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ Основната цел на дълговото управление е осигуряване на необходи- мите ресурси за рефинансиране на дълга в обращение, финансиране на планираните дефицити по държавния бюджет и обезпечаване на ликвидната позиция на фискалния резерв 5.1 Подцел: Поддържане на устойчиви параметри на държавния дълг  Мярка: Провеждане на политика по ново заемане съгласно зако- ноустановените ред и процедури Заемната политика в периода 2024-2026 г. се планира да се осъществи в рам- ките на предвидените в закона за държавния бюджет за съответната година дългови ограничения за максималния размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, при отчитане нуждите от финансиране на държавния бюджет и състоянието на пазарната среда. Към момента прогно- зите са свързани с очаквания възстановяването на дълговите пазари, което започна през 2023 г., да продължи, но нестабилната геополитическа ситуация би могла да окаже съществени негативни ефекти, които да се отразят на ин- флационните нива и на политиката на централните банки. Тези опасения при- тежават потенциал за бъдещо проявление и върху нагласите на пазарите и условията на финансиране, респективно да се оскъпи цената на дълговото финансиране и да се увеличат рисковете, съпътстващи неговото обезпеча- ване. Базирайки се на прогнозите за бюджетното салдо и необходимото дъл- гово финансиране в периода 2024-2026 г., предвид планирания преоблада- ващ дял на пазарните източници, се идентифицират уязвимости при пласира- нето на дълг както на местния, така и на международните капиталови пазари, като това предполага насочване на усилията в посока ограничаване на тях- ното отрицателно въздействие. В допълнение към пазарноориентираното финансиране, се разглеждат възможности за договаряне на държавни заеми по линия на инструменти на Европейския съюз и от международни финан- сови институции, включително за финансиране на проекти и програми. Пое- мането на нов държавен дълг ще се извършва при спазване на вече утвърде- ните практики и законоустановени процедури. Отчитайки правителствените приоритети за подпомагане развитието на стра- тегически сектори в икономиката, подборът на инвестиционни проекти, ко- ито да се финансират с държавни и/или държавногарантирани заеми, ще 24 5. Ц ЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ бъде реализиран посредством прилагането на последователен аналитичен подход, способстващ за открояване на спецификата и степента на готовност за реализация на проектите, възможностите същите да генерират както ико- номически, така и социални ползи, отчитайки рискът от гледна точка на бъ- дещото им отражение върху държавния бюджет. Процедурата за избор на нови инвестиционни проекти ще бъде провеждана при стриктно спазване на нормативно определените правила и изисквания.  Мярка: Поддържане нивото на държавния и държавногаранти- рания дълг в стойности, непревишаващи законово планираните ограничения Очакваното макроикономическо развитие и допусканията за бюджетно салдо през 2024-2026 г., както и планираното на тази основа дългово финан- сиране, са водещ фактор при определянето на динамиката на държавния дълг през следващите години. Запазването на устойчиви дългови параметри изисква предприемането на редица мерки, в т.ч. оценка на размера и про- фила на дълга с цел минимизиране на произтичащите от тях рискове, както и на възможностите относно бъдещия капацитет за обслужване и рефинанси- ране на дълга. За смекчаване на предизвикателствата пред устойчивостта на дълга спомагат определяните в годишните закони за държавния бюджет ог- раничения за максимални стойности на държавния дълг към края на годи- ната, на новия държавен дълг, който може да бъде поет в рамките на годи- ната и на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през бюджетната година. С проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г., са предвидени дългови ограничения за максимален размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не може да надвишава 49,0 млрд. лв., а макси- малният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2024 г. е до 12,7 млрд. лв. Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през годината, са ограничени в общ размер до 4,5 млрд. лв. 25 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . 5.2 Подцел: Обезпечаване на възможностите за пазар- ноориентирано дългово финансиране, гаранти- ращо устойчивостта на държавния бюджет  Мярка: Провеждане на заемна политика чрез прилагане на ана- литичен подход при избора на дългови инструменти В периода 2024 - 2026 г. при осъществяване на политиката по ново заемане за финансиране на настъпващите падежи по дълга, планираният дефицит по държавния бюджет и подкрепа на ликвидността на фискалния резерв като основен и ефективен източник за осигуряване на финансов ресурс, се откро- яват емисиите на суверенен дълг. Пазарната среда продължава да се харак- теризира с висока степен на несигурност в резултат на протичащите процеси във външнополитически план, като реализацията на емисионната политика през прогнозния период е в пряка зависимост от негативните в този контекст очаквания за волатилност и фрагментация на финансовите пазари, с въз- можно отражение върху доходността на ДЦК в посока покачване цената на финансиране на държавния бюджет, респективно увеличаване разходите за обслужване на държавния дълг. При пласмента на нов суверенен дълг и изборът на дългови инструменти през следващите години, освен текущото състояние, условия и дълбочина на дъл- говите пазари на държавен дълг, обект на наблюдение и анализ ще представ- лява и динамиката на вторичния пазар от гл. т. измерване на пазарното въз- приятие, диверсификацията на инвеститорската база, ролята на инвестито- рите, в т.ч. поведението, активността им и потенциалния инвеститорски инте- рес към предлаганите книжа. За ограничаване на концентрацията на плащания, падежите на новия дълг се разпределят в години, през които няма големи дългови плащания. С цел оси- гуряване на стабилност и прогнозируемост на бюджетните разходи се пред- вижда предлагане на стандартизирани дългови инструменти, основно при фиксирани лихвени купони и рисково неутрални валути – лева и евро, без да бъдат изключвани другите възможни опции. С оглед ефективното текущо управление на бюджетните касови потоци и лик- видността на публичните финанси се запазва възможността за предлагане и на краткосрочни емисии на ДЦК, които се емитират и падежират в рамките на съответната бюджетна година и не натоварват плащанията по държавния дълг през следващите години. Наблюдаваните външни рискови фактори имат своето съществено отражение и върху местния дългов пазар, който е с по-ограничени възможности от гледна точка на мащаби, ликвидност и пазарни участници, което ограничава възможността на същия да се абсорбира дългово финансиране в по-значи- телни мащаби. 26 5. Ц ЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ  Мярка: Запазване на възможността за финансиране посредством Глобалната средносрочна програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари (GMTN програма) с цел оси- гуряване на максимална гъвкавост при избора на структурата на финансирането по отношение на пазари, матуритети и валути Глобалната средносрочна програма на Република България за издаване на облигации на МКП (GMTN програма) е създадена в началото на 2015 г. с ра- тифицираните от Народното събрание със закон (ДВ, бр. 16 от 2015 г.) договор за дилърство, договор за агентство и акт за поемане на задължения (обна- родвани в ДВ, бр. 25 от 2015 г.). Тя представлява стандартизиран за междуна- родната инвестиционна общност инструмент за емитиране на облигации, подчинени на английското право, регистрирани за търговия на Люксембургс- ката фондова борса, с клиринг и сетълмент в Юроклиър и Клиърстрийм. Пос- редством основаната програма държавата има възможност за пласиране на облигации както на европейския, така и на американския пазар, използване на различни алтернативи при избора на инструменти, валути, срочности, пуб- личен или частен пласмент и подходящ времеви период за излизане на вън- шните пазари. Максималният съвкупен номинален обем на облигациите, които могат да бъ- дат издадени в изпълнение на GMTN програмата (лимит на програмата), беше увеличен от 12 млрд. евро на 14 млрд. евро с приемането на ЗДБРБ за 2023 г. Максималната срочност на книжата, които могат да бъдат поети по програмата, е 30 години, като книжа с такава срочност вече бяха емитирани през септември 2020 г. До момента по програмата са емитирани еврооблигации със съвкупен номи- нален обем от 13,694 млрд. евро или остатъкът по програмата възлиза на 306 млн. евро. С оглед обезпечаване на максимална гъвкавост при избора на па- зар и инструмент за финансиране, както и в случай на евентуална невъзмож- ност за диверсификация на дълговите източници за набавяне пълния обем на нужното дългово финансиране през 2024 г., с проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. се предвижда увеличаване на мак- сималния съвкупен номинален обем на облигациите (от 14 млрд. евро на 20 млрд. евро), които могат да бъдат издадени в изпълнение на средносрочната програма. С предвиденото увеличение се покрива евентуална невъзможност от диверсификация на дълговите източници, респективно за набавяне на пъл- ния обем на нужното дългово финансиране през 2024 г. Предвид очакванията за нивата на необходимото дългово финансиране през периода 2024 - 2026 г. и с цел запазване на диверсификацията на източниците на дългово финансиране, се предвижда максималният лимит за издаване на облигации по програмата да бъде ежегодно обект на разглеждане и при не- обходимост на промяна, в зависимост от определените дългови ограничения 27 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . за новопоет дълг, предвидени в съответните годишни закони за държавния бюджет. Конкретният пазар, матуритет и обем на предстоящите траншове по програ- мата ще бъде съобразен с погасителния профил на държавния дълг и преоб- ладаващия инвеститорски интерес. Наличието на правна рамка за издаване на серия от книжа на МКП предоставя достъп до водещите глобални инвес- титори и възможност за оптимално планиране и реализиране на емисион- ната политика и ефективно управление на рисковия профил на държавния дълг. Проявеният традиционно силен инвеститорски интерес към придобиването на български суверенен дълг и последващата от това възможност за намаля- ване на нивата на доходност по издадените в рамките на основаната GMTN програма облигации, се потвърждава и от резултатите от последната осъщес- твена по тази програма трансакция, които за пореден път показват фундамен- талната стабилност на българския суверенен дълг и продължаващото инвес- титорско доверие към страната като емитент. На проведената на 6 ноември 2023 г. трансакция бяха отчетени най-ниските в исторически план спредове спрямо осреднения лихвен суап за 7 и 12 годишни книжа, като презаписва- нето на търсения обем беше почти 3 пъти. 5.3 Подцел: Развитие на пазара на ДЦК  Мярка: Предприемане на нормативни и инфраструктурни про- мени с оглед насърчаване на интеграцията на чуждестранните инвеститори към местния пазара на суверен дълг По отношение на развитието на вътрешния пазар на ДЦК са предприети стъпки на национално ниво, посредством изменения на нормативната база, с оглед насърчаване на интеграцията на чуждестранните инвеститори към местния пазар на суверенен дълг. Предвижда се това да се постигне и чрез съответните изменения и допълнения в законовата и подзаконовата норма- тивна уредба, включително инфраструктурни промени, насочени към улесня- ване на достъпа на глобалните инвеститори до пазарната инфраструктура, об- служваща пазара на ДЦК в България.  Мярка: Предприемане на стъпки за обезпечаване на процеса по предоставяне на информация от страна на Комисията за финан- сов надзор към МФ с оглед прилагане на Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 март 2012 година относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение 28 5. Ц ЕЛИ НА ПОЛИТИКАТА ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ Във връзка с предприетата и реализирана от МФ през 2021-2022 г. законода- телна инициатива за обезпечаване на процеса по предоставяне на информа- ция от страна на КФН към МФ, с оглед прилагане на Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския Парламент и на Съвета от 14 март 2012 година от- носно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълне- ние и във връзка с чл. 17а, ал. 1 от ЗДД, се предвижда обменът на информа- ция да бъде технологично обезпечен. С въведените допълнения се урежда по-всеобхватно обезпечаване на правомощията на министъра на финансите по чл. 17а от ЗДД посредством предоставяне на информация за сключените сделки с ДЦК. Реализираната нормативна промяна е предпоставка за постигане на по-сис- тематично наблюдение на цените и участниците на пазара на държавни дъл- гови инструменти, което от своя страна ще гарантира регламентираното фун- кциониране на пазара на ДЦК и производни на тях практики и инструменти, респективно ще се осъществява по-ефективен мониторинг върху условията на вторичния пазар на ДЦК, което ще позволи предприемането на координи- рани и навременни действия при евентуално възникнали събития или тен- денции. Реализирана е и предвидената възможност в чл. 17а, ал. 3 от ЗДД министърът на финансите да сключва споразумения за сътрудничество с ком- петентни надзорни органи на Република България и другите държави членки. Обменът на информация ще се извършва посредством реализирането на тех- нологични функционалности между двете институции чрез изграждане на си- гурни механизми. Информацията подавана от КФН ще постъпва и ще се обра- ботва в „Система за мониторинг, анализ, регистрация и търговия на ДЦК“.  Мярка: Предприемане на стъпки за разнообразяване на предла- ганите дългови инструменти в унисон с водещи европейски и на- ционални политики В унисон с европейските политики и новата стратегия за растеж, залегнали в Европейския зелен пакт и изготвените нови европейски регулации в тази връзка, се предвижда нормативното им обезпечаване и на национално ниво. Ще бъдат разгледани мерки за нормативно обезпечаване на възможността за диверсификация на предлаганите дългови инструменти в контекста на на- сърчаване на устойчивите инвестиции и зеленото бюджетиране. Мерките са съобразени с европейските политики и естественото изместване на фокуса на инвеститорите от конвенционалните към използването на „зелени“ и устой- чиви финансови инструменти.  Мярка: Диверсификация на потенциалните инвеститори в дър- жавен дълг на местния пазар Предвижда се предприемане на мерки за изготвяне на изследване и обстоен анализ на възможностите за диверсификация на потенциалните инвеститори 29 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г . в държавен дълг на местния пазар, включително включване на непрофесио- нални инвеститори, като се обследват профила и предпочитанията им, вари- антите за провеждане на проактивна информационна политика за повиша- ване на финансовата им грамотност и се проучат възможностите за разработ- ване на потенциални дистрибуционни канали, които да улеснят достъпа до подобна инвестиционна алтернатива, каквато са ДЦК.  Мярка: Мониторинг на пазара на ДЦК Предвид динамиката на световните и европейски финансови пазари, МФ ще следи внимателно процесите на пазара на ДЦК на национално ниво, като при необходимост ще предприема съответните кореспондиращи нормативни промени. Ще продължат усилията за отчитане на националните особености и постигане на положителни икономически ефекти при интеграцията на вътрешния пазар на суверенен дълг към единния европейски пазар. 30 6. П РИЛОЖЕНИЯ АБРЕВИАТУРИ И РЕЧНИК  Използвани абревиатури АСБП Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза БВП Брутен вътрешен продукт БНБ Българска народна банка ББР Българска банка за развитие БРСЕ Банка за развитие към Съвета на Европа ДГД Държавногарантиран дълг ДЗ Държавни заеми ДИЗ Държавни инвестиционни заеми ДЦК Държавни ценни книжа ЕБВР Европейска банка за възстановяване и развитие ЕИБ Европейска инвестиционна банка ЕК Европейска комисия ЕС Европейски съюз ЕЦБ Европейска централна банка ЗДБРБ Закон за държавния бюджет на Република България ЗДД Закон за държавния дълг ЗПФ Закон за публичните финанси КФН Комисия за финансов надзор МКП Международни капиталови пазари МФ Министерство на финансите МФИ Международни финансови институции МБВР Международна банка за възстановяване и развитие ПД Първични дилъри СБП Средносрочна бюджетна прогноза ЯАМС Японска агенция за международно сътрудничество (JICA) GMTN Глобална средносрочна програма за емитиране на дълг програма на международните капиталови пазари ОТС Извънборсов пазар РП Регулиран пазар OTF Организирана система за търговия 31 С ТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИЯ ДЪЛГ ЗА ПЕРИОДА 2024–2026 Г .  Речник Валутен риск – Отнася се за уязвимостта на дълговия портфейл, амортизациите и разходите за обслужването му от обезценяване на стойността на националната ва- лута. Промените в обменните курсове могат да окажат въздействие върху разходите за обслужване на дълга и оттам върху държавния бюджет. Дългът, деноминиран в чуждестранна валута, води до волатилност на разходите за обслужване на дълга, из- мервани в национална валута; Лихвен риск – Отнася се за уязвимостта на дълговия портфейл, както и разходите на държавния дълг от по-високи лихвени проценти на пазара в момента, в който дългът с променлив лихвен процент и падежиращият се дълг с фиксиран лихвен процент, се преоценяват. Промените на пазарните цени, които влияят върху разходите за об- служване на дълга, могат да предизвикат отклонения от заложения в държавния бю- джет размер на разходите за обслужване на държавния дълг; Пазарен риск – Риск, свързан с неочаквани промени в нивата на пазарни промен- ливи като валутни курсове, лихвени проценти, цени на стоки, които влияят на разхо- дите за обслужване на дълга. Ликвиден риск – Определя се от нуждата от ликвидни средства за покриване на краткосрочни задължения и отчита вероятността от възникването на ликвидни зат- руднения за държавния бюджет при покриване тези задължения. Представлява раз- новидност на риска за рефинансиране и е пряко свързан с пазарния риск; Риск за рефинансиране – Свързан е основно с вероятността от неспособност за по- лучаване на ново финансиране, когато дългът достигне матуритет (падежиращият се дълг да не може да се рефинансира), или от получаване на ново финансиране само на много висока цена. Измерва се от размера на дълга, който трябва да бъде рефи- нансиран през даден период (обикновено една година); Риск, свързан с размера на дълга – Асоциира се с равнището на държавния дълг, което в определени случаи може да генерира значителни заплахи за финансовата стабилност на страната; Риск, свързан с условните задължения под формата на държавни гаранции – Дър- жавните гаранции оказват съществено въздействие върху устойчивостта на държав- ния дълг. Свързан е с опасността от реализиране на гаранциите във времето, поради което е важно да бъде отчетен потенциалният риск от тяхното активиране; Оперативен риск – Идентифицира се преди всичко с формата на организация на дейностите по управление и контрол на държавните задължения; Дълг до 1 година (по остатъчен срок) – Частта от дълга, която ще се падежира в срок до 1 година; Среден период до матуритета (ATM) – Средният период до матуритета, който е средно претеглена сума на погашенията според времето до матуритета им. Той не взема предвид плащанията на лихви, така че не предоставя информация за цялост- ния риск от обслужването на дълга за държавния бюджет; 𝑛 𝑡 ∙ 𝑅𝑡 𝐴𝑇𝑀 =∑ 𝑁𝑜𝑚 𝑡=0 Rt: Погашения в момент t; t: Период до матуритета Nom: номинална стойност на неизплатения дълг n: Окончателен матуритет на дълга 32 6. П РИЛОЖЕНИЯ Съотношение между дълга с фиксиран лихвен процент и дълга с плаващ лихвен процент – Показва експозицията на дълговия портфейл на лихвен риск; Среден период до следващо фиксиране на лихвения процент на дълговия порт- фейл (ATR) 𝑛 𝐴𝑇𝑅 = ∑ 𝑡. 𝑅𝐹𝑡 + 𝑡0. 𝑅𝑉 𝑁𝑜𝑚 𝑡=0 RFt : Погашения в момент t, който се определя на базата на планираната дата на плащане като отношение на дните от крайната дата на справката къмто дните на годината, в която попада плащането; RV : Дълг с плаващи лихвени проценти в момент to; t: време до падежа: изчислява се на базата на действително планираната дата на плащане; to : време за промяна на лихвените проценти; за дълга с променлив лихвен процент е прието to=0.5; Nom: номинална стойност на дълга (общ размер: дълг с фиксиран лихвен процент и дълг с променлив лихвен процент); n: последен падеж на дълга; максимален срок, в който дългът за всички из- брани кредитни инструменти се погасява напълно; Измерването на риска не взема предвид паричните потоци на лихвените плащания; Продължителност (Duration) – Използва се като единица мярка за средния период с фиксирана лихва, който показва колко бързо промените в лихвените проценти ще окажат влияние върху разходите по дълга. Кратък срок означава, че промените в лихвените проценти ще оказват влияние върху действителните разходи по дълга бързо, докато дълъг срок означава, че лихвеният процент няма да се променя дълъг период от време за голяма част от дълговия портфейл; Погасителен профил – Погасителният профил на дълга представлява поредица от амортизационни плащания, които възникват в резултат на неизплатения дълг; Съотношение на дълга в чуждестранна валута към общия дълг – Показател, допри- насящ за определяне на валутния и ликвидния риск. 33