Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс

Приемането на проекта на ЗИД на НК е необходимо за да бъдат въведени изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр., ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.) във връзка с установено от Европейската комисия (ЕК) несъответствие в някои разпоредби от релевантното българско законодателство. От Европейската комисия е образувана процедура за нарушение на № 2019/2136 за частично неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС, предвид което следва да се предприемат действия за пълното транспониране в националното законодателство на чл. 3, пара. 5, чл. 9, буква б) и буква ж), чл. 12, пара. 1 и 2, чл. 15, пара. 2 и чл. 20, пара. 3, букви г) – е) от Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца с цел прекратяване на наказателната процедура. Също така е необходимо да се транспонират напълно разпоредбите на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ, L 135/57 от 14 ноември 2012 г.). За неизпълнение на задължението от Европейската комисия е образувана процедура за нарушение на № 2016/0023, която е на етап мотивирано становище, който е последният етап преди сезиране на Съда на ЕС. Необходимо е да се предпиемат действия за пълното въвеждане на Директива 2012/29/ЕС и прекратяване на наказателната процедура. Необходимо е да се предприемат законодателни мерки във връзка с осигуряване изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета. (ОВ, L 309/1 от 24.11.2009 г.). В случай, че не се предвиди наказателна отговорност за нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита (ПРЗ) ще е налице риск за живота и здравето на хората, както й за околната среда, поддържането на биологичното разнообразие и екологичното равновесие в природата. Със законовите промени следва да се отстрани и техническа грешка във връзка с приетите изменения в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 2 и 3 НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г. и в чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г. Необходимо е да се предвиди изменение в разпоредбата на чл. 172б, ал. 2, като размерът на минималното наказание лишаване от свобода да бъде намален от „пет“ на „две“ години съобразено с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. (дело С-655/21). Също така е необходимо е извършването на законова промяна в разпоредбите на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и б. „г“, които препращат към чл. 343, ал. 2 НК, поради установено неправилно преномериране в текстовете направено със ЗИД на НК, обн, ДВ, бр. 92 от 2002 г.

ТУРКУ, ТАДЖЕР и ТУРКУ Правни услуги ул. „Хан Крум“ № 40, ет. 1, ап. 2 тел.: + 359 2 98 08 670 София 1142, България e-mail: officesofia@turcuro изх. № 873/28.11.2023 г. ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ бул. „Княз Александър Дондуков“ №1 1594 София ПРЕДЛОЖЕНИЕ И СТАНОВИЩЕ От адв. Анета Таджер, ПИС № 313 и адв. д-р Пламена Попова, ПИС № 599, и двете със служебен адрес: гр. София, ул. „Хан Крум“ № 40, ет. 1, ап. 2 Относно Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния Кодек (тук и по-долу „Проект за ЗИДНК“), в частта относно промените на чл. 172б, ал. 3 от НК – престъпления против обектите на индустриална собственост, обявен за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации на 15.11.2023 г. с краен срок 29.11.2023 г. Правно основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове Изпратено по електронна поща на адрес: MS_register@government.bg; legal@government.bg УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, С настоящото Предложение и становище бихме желали да представим на Вашето внимание позиция по публикувания, на Портала за обществени консултации на Министерски съвет на Република България, Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (тук и по-долу „Проект на ЗИДНК“), в частта му относно разпоредбата на чл. 172б, ал. 3, следващ приетите изменения на същата разпоредба на Наказателния кодекс (тук и по-долу „НК“), обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 07.08.2023 г. ПРЕДЛОЖЕНИЕ Да бъде върната редакцията на чл. 172б, ал. 3 от НК, такава каквато беше до измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., а имено: “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” 1 СТАНОВИЩЕ I. ЕФЕКТЪТ НА ПРОМЕНИТЕ, обн. в ДВ, бр. 67/04.08.2023 Промените на НК от 04.08.2023 г. дадоха светкавичен ефект – преустановиха се всякакви проверки по реда на чл. 172б от НК именно поради неяснотата какво ще се случи с иззетите стоки, като най-лесните въпроси са - ще се наложи ли на прокуратурата да връща фалшифицирани стоки, ако не бъде установен дееца на деянието и ако да, но кого точно ще бъдат върнати? Не става ясно, при приемането на измененията на НК от 04.08.2023 г., като и с така предложените с настоящия Проект на ЗИДНК, направен ли е анализ колко висящи наказателни производства по чл. 172б, в досъдебна и съдебна фаза, има към настоящия момент и какъв е техният фактически състав? Направен ли е анализ на приключилите дела по чл. 172б и по-конкретно как и на какви основания са приключени тези дела? Ще дадем само няколко примера как приетите изменения и предложените такива, ще обезсмислят усилията на правоприлагащите органи да защитават правата на интелектуална собственост, като заявяваме, че при необходимост и интерес от Ваша страна, на база на делата, които имаме може да дадем и по-задълбочен анализ, но за краткия период от 14 дни това не е възможно да бъде направено. Първи пример - при действието на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (тук и по-долу „Регламент № 1383/2003“), за всяко едно задържане от митническите органи на фалшиви стоки се образуваше наказателно производство. Регламент № 1383/2007 г., беше отменен с Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (тук и по-долу „Регламент № 608/2013 г.“), но независимо, че с него беше въведена така наречената „опростена процедура“ за унищожаване на фалшивите стоки, по разпореждане на Районния прокурор на РП – Свиленград до 2016 г. РП – Свиленград (към настоящия момент ТО – Свиленград към РП – Хасково) продължи практиката да се образуват наказателни производства за всяко едно задържани на фалшиви стоки от митническите органи на МП „Капитан Андреево“. Към настоящия момент, за периода 2007 – 2016 г., имаме повече от 350 висящи досъдебно производства по описа на ТО – Свиленград, образувани въз основа на митнически задържания, но това са само делата, по които ние представляваме собственици на търговски марки. Реалната бройка на тези дела може да каже само прокуратурата на Република България. На базата на опита, които имаме от 2007 г. до настоящия момент, като се вземе под внимание, че представляваме повече от 250 собственика на търговски марки на територията на страната ни, можем да заявим, че повече от 80 % от митническите задържания се осъществяват на българо-турската граница. Почти 100 % от тези задържания са на стоки, които са предназначени за пазара на ЕС, т.е. те преминават българската граница транзитно. В повечето случай фирмите посочени като изпращачи и получатели на стоките не съществуват или не могат да бъдат установи дори при усилията, които полага българската прокуратура чрез международни съдебни поръчки да установи и/или разпита лицата, които по някакъв начин са свързани със задържаните стоки. При тези митнически задържания стоките се задържат и отнемат от водачите на транспортните средства, обикновено камиони или автобуси. Много малък процент от тези дела приключват с присъди. Една малка част от тях са прекратени поради изтичане на давността и към момента очакваме още множество подобни актове от РП – Хасково, ТО – Свиленград. Дори за образувани досъдебни производство от 2007 г. все още няма актове на прокуратурата. Каква ще е съдбата на така задържаните фалшиви стоки, когото 2 въобще не може да бъде установен кой е деецът на престъплението? При тези митнически случай не са касае за задържане на стотици, а на хиляди и десетки хиляди бройки, задържани са цели тирове пълни с фалшиви стоки. Втори пример – с развитието на он-лайн търговията, която получи и особено силен тласък при COVID пандемията рязко се увеличиха делата на задържани фалшиви стоки в пощенски и куриерски пратки. Има множество образувани досъдебни производства по сигнали от отделите по сигурност на големи куриерски компании в страната, при които има задържания, както на единични бройки, така и на големи количества текстил и парфюми, отново стотици и хиляди бройки, при които деецът не е собственикът на стоките. Собственик на стоките са получателите на стоките, но в българското законодателство закупуването на фалшиви стоки не е инкриминирано. Наказателна отговорност носи лицето, което съхранява, предлага за продажба и продава фалшиви стоки, но не и това, което ги купува. Какво става при тези хипотези? Органите на досъдебното производство ще изпращат пратките с фалшиви стоки на получателите, а дейците ще продължават да търгуват с фалшиви стоки? Трети пример - представляваме собственици на търговски марки по висящи досъдебни производства, които са образувани след успешни полицейски проверки в складове, отново със стотици хиляди иззети фалшиви стоки, в които не може да бъде установен кой е деецът – собствениците на складовете твърдят, че същите са отдадени под наем, наемателите пък твърдят, че стоките не са техни, други твърдят, че едни неизвестни за тях лица просто временно са им оставили стоките и т.н. Колкото и абсурдно да звучат тези защити тези, те много често се явяват както аргументи за прекратяване на наказателните производства във фазата на досъдебното производство. При делата по чл. 172б от НК, изключително разпространена е схемата стоките да са собственост на дружества в несъстоятелност, на лица поставени под запрещение, дори сме имали случаи, в които лицата са настанени в специализирани психиатрични заведения и т.н. Четвърти пример – българското наказателно право не познава корпоративната наказателна отговорност. Дори стоките да принадлежат на юридическо лице, наказателната отговорност е на физическо лице, което може да има най-различни взаимоотношения с ЮЛ. Най-логично в такива случаи е отговорност да носи управителят, но много често наказателната отговорност са понесли продавачи, роднини на управителите /особено ако управителят вече има осъдителни присъди по чл. 172 б/, други лица в управлението на ЮЛ – имали сме случаи на финансови директори и т.н. Т.е. при тези хипотези дори да има деец, който задължително по българското законодателство е физическо лице, а собствеността е на ЮЛ – стоките ще бъдат ли върнати? Това е абсурдна ситуация при която ще има осъдено физическо лице, но тъй като стоките не му принадлежат ще бъдат върнати на ЮЛ, което не носи наказателна отговорност!? В практиката има случаи, в които наказателните производство са прекратени, поради смърт на дееца – при тази хипотеза какъв е правилният ход на прокурора? Деецът е починал и няма как да му се отнемат фалшивите стоки, които са предмет на престъплението /глаголното време в текста е сегашно „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца“, а не в минало – когато предметът на престъплението е принадлежал на дееца./ - това означава ли, че предметът на престъплението ще принадлежи на наследниците на дееца и прокурорът ще трябва да го отнеме от тях? С оглед горното, както и на посочените по-долу аргументи, многократно в настоящото ще бъде посочено, че правилният подход е да бъде върната предишната редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК /преди измененията обнародвани в ДВ, бр. 67/2023 г./, а именно: “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” 3 II. ПРАВЕН ПРОБЛЕМ И НЕПРАВИЛНО ПРИРАВНЯВАНЕ НА ПРАВНИ ТЕКСТОВЕ Въпреки, че предмет на Становището е текстът на чл. 172б, ал. 3 от НК, с оглед яснота и юридическа прецизност ще бъде представен накратко коментар на чл. 172а и чл. 172б от НК, тяхното систематично място в същия, както и на приетите изменения в чл. 172а, ал. 7 от НК, обнародвани в ДВ, бр. 67/2023 г.. 1. Разпоредбата на чл. 172б, ал. 3 от НК Разпоредбата на чл. 172б от НК урежда наказателната отговорност при престъпления срещу индустриалната собственост (дял на интелектуалната собственост) и е приета с изменения и допълнения на НК, обнародвани в ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2026 г.. От 13.10.2006 г. до 07.08.2023 г., ал. 3 на чл. 172б от НК, която касае разпореждането с предмета на престъплението гласи следното: “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” (подчертаването наше). С приетите изменения, обнародвани в ДВ, бр. 67/2023 г., този текст е променен по следния начин: “Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.” Мотиви за това изменение, конкретно на чл. 172б, ал. 3 от НК, не са представени от вносителите на законопроекта, нито изменението на текста е обсъждано (извън обсъждането на измененията на чл. 172а от НК, касаещи онлайн пиратството). С настоящия проект за ЗИДНК, се предлага допълнение на разпоредбата на ал. 3 на чл. 17б от НК, която ще придобие следната редакция, ако същите бъдат приети: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата и се унищожава.“ (подчертаванията наши) Мотивите, които са представени към настоящия ЗИД на НК относно изменението на чл. 172б, ал. 3 (както и на чл. 172а, ал. 7) визират „техническа грешка“, очевидно сочейки към пропуснатото допълнение „и унищожава“ при промените в НК през Август 2023 г. – преди малко повече от три месеца. Настоящото становище цели да изрази нашата позиция, че макар поправянето на техническата грешка (пропускът на „и унищожава“, допусната при промените на НК през м. август, 2023 г.) да е в правилната посока, редакцията на чл. 172б, ал. 3 (и след евентуалното коригиране на въпросния пропуск) е неуспешна, противоречи на принципните положения в наказателното право и нейното прилагане ще доведе до непреодолими трудности в борбата с престъпленията срещу индустриалната собственост. Защо това е така? 2. Настояща редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК Както беше посочено, настоящата редакция (след евентуално приемане на настоящия ЗИД на НК) ще гласи следното: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата и се унищожава.” В този смисъл, принципната промяна в режима на разпореждане с вещите, предмет на противоправното деяние по чл. 172б НК, въведена с измененията, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г., се запазва – и това е признакът за определяне “принадлежността“ на вещите, предмет на деянието. Предишната редакция, действаща успешно, от 2006 г. до тази година, 4 изрично посочваше, че собствеността върху вещите, предмет на изпълнителното деяние, не е признак, влияещ върху разпореждането с тях. За въвеждането на въпросното изменение в чл. 172б НК през м. август 2023 г. мотиви не са представени. Самият ЗИД на НК, довел до обнародване на промените в ДВ, бр. 67 от 2023 г., по специално-електронният документ носи заглавие „ЗИД на НК – онлайн пиратство“. Мотивната част, обосноваваща промените в НК се отнася до онлайн пиратството, престъпленията против авторските права и т.н. и обосновава необходимостта от въвеждане на нови състави на престъпления така: “В тази връзка…се предлагат промени, които имат за цел да надградят материалния закон по отношение на противодействието спрямо компютърно свързаните престъпления срещу интелектуалната собственост…. Престъпленията срещу интелектуалната собственост следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност, не само предвид правата и интересите на отделния автор, които засягат, а и предвид финансовите загуби за носителите на тези права, което се отразява и на приходите в държавния бюджет.” Мотиви за необходимостта от изменение на чл. 172б, ал. 3 от НК обаче не са посочени както за предходните изменения на НК, приети и обнародвани през месец август, 2023 г., така и защо тези изменения трябва да бъдат оставени, при условие, че разпоредбата може да бъде променена с настоящия законопроект. 2.1. Принципни различия между чл. 172а и чл. 172б от НК Част от изменения в НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г., действително засягат основно чл. 172а, уреждащ наказателната отговорност при деяния срещу авторските и сродните права. С едно изключение – промяната в разпоредбата на чл. 172б, ал. 3, която урежда режима на разпореждане с предмета на престъпленията срещу индустриалната собственост. Чл. 172а и чл. 172б от НК, макар и свързани (доколкото уреждат престъпления срещу интелектуалната собственост) също така се и различават. Съставите на чл. 172а от НК уреждат наказателната отговорност за деяния, чиито обект са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване на авторските и сродните права. Съставът на чл. 172б от НК урежда наказателната отговорност за деяния, чиито обект са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване на права върху индустриална собственост (марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение, порода животно, географско означение). Макар че и авторските/сродните права, и индустриалната собственост се включват в общото понятие интелектуална собственост, те все пак представляват два отделни нейни дяла. И това е така от началото на развитието на съвременната интелектуална собственост. Това разделение/разбиране за интелектуалната собственост е прието и в Конвенцията за създаване на международната организация по интелектуална собственост (ратифицирана през 1970 г.), която в своя чл. 1 (определения) изрично сочи Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (от 1883 г., създаваща Парижкия съюз) и Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (от 1886 г., създаваща Бернския съюз). Съществуват редица различия между тези дялове на интелектуална собственост, обуславящи приемането на отделни международни актове (включително Парижката и Бернската конвенция), както и на отделни разпоредби/текстове, касаещи престъпленията срещу авторските и сродните права (чл. 172а) и срещу индустриалната собственост (чл. 172б) в българския НК. 5 Автоматичното приравняване на тези престъпления (и текстовете, които ги регулират), просто защото принадлежат към общата група на интелектуална собственост, е недопустимо. Използването на понятието „онлайн пиратство“ се отнася до обекта на престъпно посегателство по чл. 172а от НК, но е неотносимо и нерелевантно към обекта на престъпно посегателство по чл. 172б от НК (индустриалната собственост). 2.2. Относно чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от НК Предвид горното и приравняването на режима на разпореждане с предмета на престъпление по чл. 172а и по чл. 172б, при това немотивирано по отношение на чл. 172б (извън бележките относно онлайн пиратството) е недопустимо. Обект на посегателство по чл. 172а от НК е чужд обект на авторско или сродно право. Обект на посегателство по чл. 172б от НК са обществените отношения възникнали от защитата по съответния правен ред на търговска марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно. В резултата на тяхната закрила се поражда изключително право на интелектуална собственост, което се нарушава чрез през производството, предлагането за продажба и продажба на фалшифицирани стоки /предмет на престъплението/. Мотивите към проекта на ЗИДНК (приет и обн. в ДВ, бр. 67/2023 г.), относно промяната на режима за разпореждане с предмета на престъпленията касаят единствено чл. 172а от НК и гласят следното (вж. стр. 3, абзац 5): “Промени се предвиждат и в режима на отнемане на обекта на престъплението. За момента същият се отнема, независимо чия собственост е. В някои случаи това може да доведе до несправедливи резултати – да засегнат права на трети лица, добросъвестно придобили пиратски произведения (вкл. възмездно), а също така е възможно обектите да имат определена полезност за правоносителите – напр. да служат за създаване на допълнителни защити, за обучения с оглед разпознаването на пиратски копия и др. Затова се предлага обектът да се отнема само ако принадлежи на дееца, което е в съответствие с общия режим за отнемане на вещи в полза на държавата по чл. 53 от Наказателния кодекс.” (подчертаването наше). Пиратските произведения обаче нямат нищо общо с обекта на престъпление по чл. 172б от НК, който засяга индустриална собственост, а не чужди обекти на авторски и сродни права. И автоматичното им приравняване е абсолютно недопустимо. Обектът на престъпление по чл. 172б от НК са обществените отношение породени от изключителните права на индустриална собственост, а предметът на престъплението са фалшифицираните стоки – те съществуват независимо от престъпния деец, върху тях престъпникът въздейства и така се засяга самото правоотношение. Действително, разпоредбата на чл. 172а, ал. 5 (настояща ал. 7) в периода от 1995 г. до 2006 г. е гласяла “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния.” Явно, с въвеждането на престъпленията по чл. 172б от НК през 2006 г., законодателят е счел за необходимо да се уеднакви режима на разпореждане с предмета на престъплението по двете разпоредби. Това не означава обаче, че при настоящите изменения, автоматичното приравняване на режима е обосновано. Очевидно мотиви за промяната на този режим по отношение на престъпленията по чл. 172б НК въобще липсват (в мотивите се коментират единствено пиратски произведения, които не са предмет на деянието по чл. 172б от НК). Автоматичното уеднаквяване не може да бъде мотив, още повече като се има предвид, че прилагането на разпоредбата на чл. 172б НК от 2006 г. досега е успешно. 6 2.3. Член 53 от НК Ако все пак бъде прието, че разпоредбата на чл. 172б, ал. 3 от НК е била променена да за бъде в унисон с общата разпоредба на чл. 53 от НК, то нека да погледнем какво предвижда същата: „Чл. 53. (1) (Предишен текст на чл. 53 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата: а) (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност; б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и: а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и б) (изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване; когато облагата липсва или е отчуждена, присъжда се нейната равностойност.“ След изменението на НК от 04.08.2023 г. и ако бъде прието сега направеното предложение, текстът на чл. 172б, ал. 3 ще придобие следната редакция: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата и се унищожава.“ (подчертаванията наши). Разпоредбата на чл. 53 от НК, в ал. 1 и ал. 2 визира две различни хипотези – в ал. 1 – вещите принадлежат на виновния, като в т. „а“ вещите са средство на престъплението, а в т. „б“ са предмет на престъплението, а в ал. 2, т. 1 законодателят е акцентирал на вещите, предмет или средства на престъплението, чието притежание е забранено, без да обвързва по какъвто и да е начин вещите с виновния или дееца на деянието. Несъответствието между двете разпоредби (чл. 53, ал. 1, т. „б“ и 172б, ал. 3 от НК) е и много добър повод за разнообразни тълкувания на въведените в 172б, ал. 3 условия за отнемане на предмета на престъплението. Съгласно сегашната разпоредба на чл. 172б, ал. 3 от НК, за да бъде отнет предметът на престъплението, то същият трябва да „принадлежи на дееца“. Деецът на деянието, обаче, може да бъде виновно или невиновно лице. Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК, предвижда отнемане на вещите предмет на престъплението ако принадлежат на „виновно“ лице, а не на дееца, както и фактът, че при първата си редакция разпоредбата на чл. 172а, ал. 5 (обн. ДВ, бр. 50 от 01.06.1995 г., която предхожда приемането на чл. 172б от НК) е предвиждала, че „Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния.“, то със сигурност ще се появят различни тълкувания на новата разпоредба – дали деецът трябва да е виновен или не. И ако бъде извършено тълкуване на разпоредбата, като бъдат взети под внимание Мотивите към Проект за ЗИДНК, последният обнародван през месец август, 2023 г., а именно уеднаквяване на режима по чл. 172б, ал. 3 и чл. 53, то по-вероятното тълкуване ще бъде стеснителното. Интересно би било тълкуването и прилагането на хипотезата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от НК, ако се приеме, че в Мотивите към проекта на ЗИДНК, последният обнародван в ДВ, бр. 67/04.08.2023 г., препраща към тази разпоредба на 53 от НК. Действително производството, разпространението, предлагането за продажба и продажбата на фалшиви стоки е забранено, но купуването им не е – може да са окаже, че в бъдещите наказателни производство ще има 7 само купувачи на такива стоки /с оглед на прецизност – има законодателства, които инкриминират и купуването и притежанието на фалшиви стоки/. Считаме, че подходът приет от законодателя при приемането на чл. 172б от НК, и в частност на ал. 3, през 2006 г. и успешно прилаган до август, 2023 г., а именно да бъде предвидено изрично безусловно отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата и той да бъде унищожен, без да бъдат поставяни каквито и да е условия относно собствеността на този предмет, е правилният и в най-пълна степен защитаващ правата на индустриална собственост. 2.4. Принципно противоречие на чл. 172б, ал. 3, настояща редакция, с ТРИПС Приемането на настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК (дори и след евентуалното коригиране на въпросната техническа грешка) би било и в конфликт с принципните положения на Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС). Систематичното тълкуване на чл. 61 и чл. 46 от Споразумението ТРИПС ясно демонстрира, че е налице различен режим по отношение на разпореждането с предмета на деянието в случаите на i) пиратски произведения/ (copyright piracy) и ii) фалшифициране на търговски марки (trademark counterfeiting) (най-честите случаи, в които се прилага чл. 172б от НК е именно при престъпления срещу търговски марки). При всички положения, чл. 46 от Споразумението ТРИПС предвижда следното, което се отнася, както до пиратските произведения (чл. 172а от НК), така и до фалшифицираните стоки (чл. 172б от НК): “За да създадат ефективно средство за предотвратяване на нарушенията, съдебните власти следва да бъдат упълномощени да наредят установените в нарушение стоки да бъдат разпоредени извън търговските канали, без каквато и да било компенсация и по начин, чрез който да се избегне каквато и да било вреда за притежателя на правото, или в случай, че това е в разрез със съществуващите конституционни 1 изисквания, да бъдат унищожени.” Чл. 46 от Споразумението ТРИПС изрично визира случаите на фалшифициране на търговски марки, и ги разглежда дори и извън общия кръг на нарушени права, предвиждайки и по-висока степен на грижа. При условие, че според новия режим на разпореждане с предмета на престъплението по чл. 172б от НК, въведен с измененията и допълненията на НК, обн. в ДВ бр. 67/2023 г., предвиждащ отнемане в полза държавата (и евентуално унищожаване – с настоящия ЗИД на НК), за да се осъществи това разпореждане е необходимо въпросните вещи да „принадлежат на дееца“, то тогава главният въпрос е – какво се случва с вещите, които не принадлежат на дееца, но са противоправни (нарушават права върху обект на индустриална собственост)? Явно е, че допускането на такива стоки в търговските канали е в директно противоречие със задълженията на Република България по Споразумението ТРИПС и цитираната по-горе разпоредба на чл. 46 от Споразумението. Между другото, този въпрос стои и по отношение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 7 от НК – въпреки че при въпросната разпоредба е дадена някаква обосновка, остава въпросът как точно ще бъде гарантирано, че противоправни вещи (пиратски произведения и фалшифицирани стоки) остават извън търговските канали на разпространение при условие, че не принадлежат на дееца. 1 In order to create an effective deterrent to infringement, the judicial authorities shall have the authority to order that goods that they have found to be infringing be, without compensation of any sort, disposed of outside the channels of commerce in such a manner as to avoid any harm caused to the right holder, or, unless this would be contrary to existing constitutional requirements, destroyed. 8 2.5. Противоречие със специалните закони – Закон за марките и географските означения (ЗМГО) и Закон за промишления дизайн (ЗПД) Известно е, че разпоредбата на чл. 172б от НК е бланкетна и препраща за неуредените понятия към специалните закони. Режимът за разпореждане с фалшифицираните стоки, предмет на нарушение според релевантните специални закони, включително ЗМГО и ЗПД се различава от подхода съгласно настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК. Разпоредбата на чл. 127 от ЗМГО урежда административнонаказателната отговорност при осъществяване на административни нарушения и съответните наказания. Съгласно чл. 127, ал. 5 от ЗМГО: “Предметът на нарушението по ал. 1 - 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.” Разпоредбата на чл. 65 от ЗПД урежда административнонаказателната отговорност при осъществяване на административни нарушения и съответните наказания. Съгласно чл. 65, ал. 4 от ЗПД: “Продуктите, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на промишления дизайн или упълномощеното от него лице може да присъства на унищожаването.” Очевидно, създаването на абсолютно различен, при това по-лек (вж. по-долу т. 2.5.) режим на разпореждане с предмета на престъплението (от режима за разпореждане с предмета на нарушението съгласно специалните закони ЗМГО и ЗПД) - е в противоречие с основните принципи на правото и законотворчеството въобще. Това само по-себе си би опорочило и воденето на наказателни производства при нарушения върху права на индустриална собственост. Струва си да се отбележи, че режимът за разпореждане с предмета на нарушението при административните нарушения срещу авторски/сродни права се различава от описания по-горе режим при обектите на индустриална собственост (уреден в съответните специални закони). Според специалния за чл. 172а от НК закон, Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и по-специално чл. 97, ал. 16 ЗАПСП – предметът на нарушението може да се отнеме в полза на държавата, като отнетите вещи подлежат на унищожаване. Тоест, при нарушенията на авторски/сродни права и специалния закон допуска определени случаи, в които предмета на нарушението не се отнема, съответно унищожава. 2.6. Практически проблеми при евентуалното прилагане на чл. 172б, ал. 3 от НК Новата редакция на чл. 172б, ал. 3 НК е немотивирана, лишена от правна и фактическа обосновка и е практически неприложима. Тази редакция е очевидно и в противоречие със задълженията на Република България по Споразумението ТРИПС. Редакцията практически създава ново разграничение на фалшифицираните стоки (което е в буквално противоречие със задълженията на Република България по релевантните международни споразумения) и дефинира фактически два типа предмет на престъплението по чл. 172б от НК, независимо, че обектът на престъпление по чл. 172б от НК е един и същи – изключителното право на интелектуална собственост: i) Фалшифицирани стоки, които принадлежат на дееца ii) Фалшифицирани стоки, които не принадлежат на дееца. 9 Режимът на разпореждане с предмета на престъпление е „установен“ само по отношение на фалшифицираните стоки, които принадлежат на дееца. Това разграничение фактически променя и обекта на престъплението по чл. 172б от НК - явно обект на престъплението вече не са отношенията, които осигуряват упражняването на изключителните права върху обекти на индустриална собственост, а отношенията, които осигуряват упражняването на изключителните права върху обекти на индустриална собственост, в случай на тяхното засягане от собственици на фалшифицирани стоки/вещи. Настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК по същество поставя акцента не върху борбата с фалшифицираните стоки, а върху дееца (лицето, на които фалшифицираните стоки принадлежат). Създаването на два режима за разпореждане с предмета на престъплението по чл. 172б от НК (в зависимост от тяхната принадлежност) създава реално изместване на акцента в разследванията и изключително утежняване на воденето на наказателни производства в тези случай. Основният въпрос на наказателните производства ще бъде установяване „принадлежността“ на предмета на престъплението – за дееца, или за друго лице. Утежняването по този начин на воденето на наказателни производства със сигурност ще доведе и до спад в успеваемостта на наказателното преследване на престъпленията против индустриалната собственост и конкретно срещу фалшифицираните стоки. Както се посочи по-горе, чл. 172б, ал. 3 от НК, в новата си редакция създава две групи фалшифицирани стоки, собствеността върху които ще се превърне главен въпрос за установяване в рамките на наказателните производства. И това е така, защото за „фалшифицираните стоки, които не принадлежат на дееца“ чл. 172б, ал. 3 от НК не създава режим на разпореждане. Последното практически означава, че (след като фалшифицираните стоки не подлежат на отнемане в полза на държавата /и евентуално унищожаване/) същите ще могат да бъдат връщани - на собственика! Другият интересен въпрос ще бъде кой е собственикът? Реално се допуска връщане на фалшифицирани стоки, предмет на престъпление, в търговските канали за разпространение, което е в явно противоречие с международните задължения на Република България, включително по Споразумението ТРИПС. III. ИЗВОДИ Престъплението по чл. 172б от НК визира случаи на противоправно използване в търговската дейност на чужди обекти на индустриална собственост. Най-често деянията, които осъществяват престъпния състав на чл. 172б от НК са срещу изключителни права върху търговски марки. Редакцията на чл. 172б от тази година (с вече обнародвания в ДВ, бр. 67 от 2023 г., както и съгласно настоящия ЗИД на НК, целящ корекция на техническа грешка) по същество създава нова категория вещи, предмет на това престъпление – фалшифицирани стоки, които не принадлежат на дееца. За тази категория стоки не е предвиден режим на разпореждане, което допуска връщането им на техния собственик (стига последния да не е деец), а това по същество допуска връщането на фалшифицирани стоки в търговските канали за разпространение. Това е в явно противоречие с международното право в областта на интелектуалната собственост, включително в Споразумението ТРИПС. Нещо повече, тези изменения на чл. 172б, ал. 3 от НК са извършени (с обнародвания в ДВ, бр. 67 от 2023 г.) без каквито и да е мотиви и аргументация, освен бележките за онлайн пиратството и пиратските произведения (които както беше описано по-горе са абсолютно неотносими към чл. 172б НК, регулиращ наказателната закрила върху индустриална 10 собственост, а не върху авторски/сродни права). Дори и да има реални мотиви за промяна на режима за разпореждане с предмета на престъплението по чл. 172а НК (свързани с онлайн пиратството), такива – по отношение на чл. 172б от НК (фалшифицирани стоки) няма. Недопустимо е да се извършват автоматични промени по уеднаквяване на разпоредби (които макар и свързани, се различават съществено както в обекта, така и в предмета на престъплението) при това без каквато и да е мотивация. От 2006 г. до август 2023 г. действа редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК, съгласно която: “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” При горната редакция е установен режим, позволяващ да се разпоредят/изведат фалшифицираните стоки, предмет на престъпление по чл. 172б от НК, извън търговските канали за разпространение. Този режим на разпореждане е съобразен със задълженията на Република България по Споразумението ТРИПС и по-специално чл. 46 от Споразумението. Настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК очевидно не отговаря на Споразумението ТРИПС, тъй като създава явна възможност за връщане в търговските канали за разпространение на фалшифицирани стоки – в случай, че фалшифицираните стоки не принадлежат на дееца, разпореждането със същите е възможно да бъде извършено по този начин. Доколкото редакцията на чл. 172б, ал. 3 НК, действала до август, 2023 г. е очевидно съобразена с международните задължения на Република България, а настоящата редакция не е, предлагаме МС да предложи връщане на отменения текст (чиято отмяна така или иначе е немотивирана и е очевидно резултат на по-голяма техническа грешка, отколкото само пропускът „и унищожава“). С уважение, Адв. Анета Таджер _______________________ Адв. д-р Пламена Попова __________________ 11

СПРАВКА ПО ЧЛ. 26, АЛ. 5 ОТ ЗАКОНА ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИ ПО ПРОЕКТ НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС Портал за обществени консултации и Приети/ № интернет страница на Предложения и становища Мотиви неприети Министерство на правосъдието Правя следните предложения за промени: 1. Адв. buenova § 1. В ал.1 на член 342 думите „моторно превозно средство“ се заменят с „пътно Направените (чрез портала за превозно средство“ - все пак тук става въпрос за ПТП, а съгласно ЗДвП ПТП не предложенията ще бъдат стават само с МПС, а с всяко ППС обсъждани при обществени Приема се стартиране на изменения консултации) Пълно безумие е да се отнема автомобилът, ако си просто пиян, а да не се за сведение. свързани с разпоредбите отнема, ако си пиян и си убил човек умишлено. на чл. 342, чл. 343, чл. § 2. В член 342 се създава нова алинея 5, която гласи: 343а, чл. 343б и чл. 343г. (5) В случаите по ал. 3 съдът отнема в полза на държавата пътното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му.“ Предлагам разделянето на квалифициращите обстоятелства в две групи, защото след последните изменения всеки един от Вас, ако направи нелепо ПТП, при което загине един и друг е със счупена ръка, ще лежи в затвора наравно с пияните и дрогираните. Считам това за несправедливо и предлагам това да се промени чрез следните изменения: § 3. Ал.3 на чл.343 се изменя по следния начин: „Ако от деянието е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице или деянието е извършено на пешеходна пътека, наказанието е: В б. а думата „шест“ се заменя с „четири“, а думата „десет“ се заменя с думата „седем“ В б. б думата „пет“ се заменя с „три“, думата „петнадесет“ се заменя с „дванадесет“, думата „десет“ се заменя с „пет“, а думата „двадесет“ се заменя с думата „петнадесет“. § 4. Ал.5 на чл.343 се изменя по следния начин: „Ако деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или лицето без медицински причини откаже да бъде тествано за алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е 1 извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, наказанието е: а) при тежка или средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до шест години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до десет години; б) при смърт - лишаване от свобода от седем до петнадесет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от десет до двадесет години. § 5. Ал.5 на чл.343 става ал.6, а разпоредбата се променя по следния начин: „В случаите по ал. 5 съдът отнема в полза на държавата пътното превозно средство, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик – присъжда равностойността му.“ § 6. В чл.343а, ал.1, б. в и в б. г думите „ал.2“ се заменят с „ал.3“ - това го има и във проекта и трябваше да се случи още преди години § 7. В чл.343а, ал.1, б. б пред думите „до четири“ се добавя „ от 2 до“ § 8. В чл.343а, ал.1, б. б думата „две“ се заменя с „ три“, а думата „три“ се заменя с „ четири“ § 9. Ал.5 на чл.343б става ал.6 и числото 4 се заменя с числото 5, а думите „да присъди“ се заменят с „присъжда“. § 10. Ал.6 на чл.343б става ал.5 § 11. В чл.343г досегашният текст става ал.1. Създава се нова ал.2, която гласи: „Лишаването от права се налага задължително и в случаите на чл.55, ал.3 и чл.78, ал.4.“ Създава се нова ал.3, която гласи: „Ако деянието по ал.1 е извършено от лице без необходимата правоспособност, същото се налага и глоба до 5000лв.“ Считам за несправедливо, ако някой убие човек и има свидетелство да му се отнема, а ако няма да няма реципрочно наказание и същият индивид дори може веднага да си извади свидетелство за правоуправление и да започне да шофира. Това поставя нередовните в привилегировано положение спрямо редовните и правоспособни водачи. И моля Ви не ми пишете, че предложенията ми излизат извън рамките на проекта, защото все някой трябва да оправи поне глупостите, които забъркаха депутатите преди да излязат в лятна ваканция. Благодаря Предложение: 2. обществениzainteresovan_grazhdanin(чрез порталаконсултации)за ВвеществаЧл. 343. илиал. (3)технидумитеаналози""в пияносесъстояниезаменят илис "вследнетрезвоупотребасъстояниена наркотичнипод Приемаза сведение.се Направенитепредложенията ще бъдат обсъждани при изменения 2 въздействието на алкохол, наркотични вещества или техни аналози". свързани с разпоредбите, за които се отнасят. В Чл. 343б. ал.(3) думите "след употреба на наркотични вещества или техни аналози" се заменят с "в нетрезво състояние под въздействието на наркотични вещества или техни аналози." В Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, Чл. 23 ал. (2) думите "включително за техни метаболити, доказващи употребата им" се заличават. Мотиви: Същността на общественоопасното престъплението е грубата непредпазливост на шофьори, седнали зад волана в неадекватно състояние, с което създават опасност на себе си и околните на пътя. Текущата дефиниция "след употреба " не определя еднозначно престъплението и включва гранични случаи, които не представляват опасност и чието наказателно преследване е ненужно. Предложените промени целият да прецизират дефиницията, за да може да се избегнат ненужно наказателно преследване в някои гранични случаи и системата да се фокусира върху сериозните общественоопасни прояви. Долу съм посочил някои примерни казуси, произтичащи от дефиницията "след употреба": 1. Хипотези попадащи в дефиницията "след употреба на наркотични вещества", които не представляват общественоопасно престъпление: Шофьор е употребил преди няколко седмици, но е напълно адекватен; спазва правилата за движение и не създава проблеми на пътя. Такъв шофьор не извършва престъпление, поради липсата на наркотичен ефект, влияещ върху способността му да шофира, но може да попадне под ударите на Закона, ако бъде засечени метаболити в кръвта му, Шофьор, страда от "Паническо разстройство" и приемащ бензиодиазепини по лекарско предписание в терапевтични дози - не представлява опасност на пътя според листовката на медикамента. Шофьор с диагноза "Дефицит на вниманието и хиперактивност" след употреба на метилфенидат или амфетамин в терапевтични дози по лекарско предписание - установен е положителен ефект върху способността на шофиране при такива пациенти от това медикаментозно лечение. 2. Хипотези извън дефиницията "след употреба", но с подобна степен на обществена опасност: 3 Шофьор, страдащ от епилепсия, не употребява наркотици, но получава епилептичен гърч, докато шофира и причинява тежко ПТП. Той е седнал зад волана знаейки, че може да получи гърч и да убие някого. Страдащ от Инсомния шофьор не си пие приспивателните, за да може да шофира законно, но след 2-3 дни безсъние, заспива зад волана и причинява тежко ПТП. Шофьор с дефицит на вниманието спира лекарствата си, понеже трябва да шофира. По пътя се разсейва и причинява тежка катастрофа. Седнал е зад волана знаейки, че ще има проблем с концентрацията без да си пие хапчетата или ще има проблем с Полицията, ако ги пие. Като избере да спазва Закона, той излага себе си и околните на по-голям риск. Надявам се да оправим този важен Закон, за да може системата ни да се фокусира върху истинските общественоопасните престъпни и да не се преследват напразно хора, които не създават проблеми. 3. Адв. Анета Таджер и адв. С настоящото Предложение и становище бихме желали да представим на Вашето д-р Пламена Попова, внимание позиция по публикувания, на Портала за обществени консултации на Министерски съвет на Република България, Проект на Закон за изменение и Приема се, MS_register@government. допълнение на Наказателния кодекс (тук и по-долу „Проект на ЗИДНК“), в редакцията bg; legal@government.bg частта му относно разпоредбата на чл. 172б, ал. 3, следващ приетите изменения на текста в на същата разпоредба на Наказателния кодекс (тук и по-долу „НК“), обнародвани проекта е (чрез портала за в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 07.08.2023 г. съобразена с обществени ПРЕДЛОЖЕНИЕ направеното консултации) предложени Да бъде върната редакцията на чл. 172б, ал. 3 от НК, такава каквато беше до е. измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., а имено: “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” СТАНОВИЩЕ I. ЕФЕКТЪТ НА ПРОМЕНИТЕ, обн. в ДВ, бр. 67/04.08.2023 Промените на НК от 04.08.2023 г. дадоха светкавичен ефект – преустановиха се всякакви проверки по реда на чл. 172б от НК именно поради неяснотата какво ще се случи с иззетите стоки, като най-лесните въпроси са - ще се наложи ли на прокуратурата да връща фалшифицирани стоки, ако не бъде установен дееца на деянието и ако да, но кого точно ще бъдат върнати? Не става ясно, при приемането на измененията на НК от 04.08.2023 г., като и с 4 така предложените с настоящия Проект на ЗИДНК, направен ли е анализ колко висящи наказателни производства по чл. 172б, в досъдебна и съдебна фаза, има към настоящия момент и какъв е техният фактически състав? Направен ли е анализ на приключилите дела по чл. 172б и по-конкретно как и на какви основания са приключени тези дела? Ще дадем само няколко примера как приетите изменения и предложените такива, ще обезсмислят усилията на правоприлагащите органи да защитават правата на интелектуална собственост, като заявяваме, че при необходимост и интерес от Ваша страна, на база на делата, които имаме може да дадем и по-задълбочен анализ, но за краткия период от 14 дни това не е възможно да бъде направено. Първи пример - при действието на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета относно намесата на митническите органи по отношение на стоки, за които се подозира, че нарушават някои права върху интелектуалната собственост, както и относно мерките, които следва да се вземат по отношение на стоки, нарушаващи някои права върху интелектуалната собственост (тук и по-долу „Регламент № 1383/2003“), за всяко едно задържане от митническите органи на фалшиви стоки се образуваше наказателно производство. Регламент № 1383/2007 г., беше отменен с Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно защитата на правата върху интелектуалната собственост, осъществявана от митническите органи, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1383/2003 на Съвета (тук и по-долу „Регламент № 608/2013 г.“), но независимо, че с него беше въведена така наречената „опростена процедура“ за унищожаване на фалшивите стоки, по разпореждане на Районния прокурор на РП – Свиленград до 2016 г. РП – Свиленград (към настоящия момент ТО – Свиленград към РП – Хасково) продължи практиката да се образуват наказателни производства за всяко едно задържани на фалшиви стоки от митническите органи на МП „Капитан Андреево“. Към настоящия момент, за периода 2007 – 2016 г., имаме повече от 350 висящи досъдебно производства по описа на ТО – Свиленград, образувани въз основа на митнически задържания, но това са само делата, по които ние представляваме собственици на търговски марки. Реалната бройка на тези дела може да каже само прокуратурата на Република България. На базата на опита, които имаме от 2007 г. до настоящия момент, като се вземе под внимание, че представляваме повече от 250 собственика на търговски марки на територията на страната ни, можем да заявим, че повече от 80 % от митническите задържания се осъществяват на българо-турската граница. Почти 100 % от тези задържания са на стоки, които са предназначени за пазара на ЕС, т.е. те преминават българската граница транзитно. В повечето случай фирмите посочени като изпращачи и получатели на стоките не съществуват или не могат да бъдат установи дори при усилията, които полага българската прокуратура чрез международни съдебни поръчки да установи и/или разпита лицата, които по 5 някакъв начин са свързани със задържаните стоки. При тези митнически задържания стоките се задържат и отнемат от водачите на транспортните средства, обикновено камиони или автобуси. Много малък процент от тези дела приключват с присъди. Една малка част от тях са прекратени поради изтичане на давността и към момента очакваме още множество подобни актове от РП – Хасково, ТО – Свиленград. Дори за образувани досъдебни производство от 2007 г. все още няма актове на прокуратурата. Каква ще е съдбата на така задържаните фалшиви стоки, когото въобще не може да бъде установен кой е деецът на престъплението? При тези митнически случай не са касае за задържане на стотици, а на хиляди и десетки хиляди бройки, задържани са цели тирове пълни с фалшиви стоки. Втори пример – с развитието на он-лайн търговията, която получи и особено силен тласък при COVID пандемията рязко се увеличиха делата на задържани фалшиви стоки в пощенски и куриерски пратки. Има множество образувани досъдебни производства по сигнали от отделите по сигурност на големи куриерски компании в страната, при които има задържания, както на единични бройки, така и на големи количества текстил и парфюми, отново стотици и хиляди бройки, при които деецът не е собственикът на стоките. Собственик на стоките са получателите на стоките, но в българското законодателство закупуването на фалшиви стоки не е инкриминирано. Наказателна отговорност носи лицето, което съхранява, предлага за продажба и продава фалшиви стоки, но не и това, което ги купува. Какво става при тези хипотези? Органите на досъдебното производство ще изпращат пратките с фалшиви стоки на получателите, а дейците ще продължават да търгуват с фалшиви стоки? Трети пример - представляваме собственици на търговски марки по висящи досъдебни производства, които са образувани след успешни полицейски проверки в складове, отново със стотици хиляди иззети фалшиви стоки, в които не може да бъде установен кой е деецът – собствениците на складовете твърдят, че същите са отдадени под наем, наемателите пък твърдят, че стоките не са техни, други твърдят, че едни неизвестни за тях лица просто временно са им оставили стоките и т.н. Колкото и абсурдно да звучат тези защити тези, те много често се явяват както аргументи за прекратяване на наказателните производства във фазата на досъдебното производство. При делата по чл. 172б от НК, изключително разпространена е схемата стоките да са собственост на дружества в несъстоятелност, на лица поставени под запрещение, дори сме имали случаи, в които лицата са настанени в специализирани психиатрични заведения и т.н. Четвърти пример – българското наказателно право не познава корпоративната наказателна отговорност. Дори стоките да принадлежат на юридическо лице, наказателната отговорност е на физическо лице, което може да има най-различни взаимоотношения с ЮЛ. Най-логично в такива случаи е отговорност да носи 6 управителят, но много често наказателната отговорност са понесли продавачи, роднини на управителите /особено ако управителят вече има осъдителни присъди по чл. 172 б/, други лица в управлението на ЮЛ – имали сме случаи на финансови директори и т.н. Т.е. при тези хипотези дори да има деец, който задължително по българското законодателство е физическо лице, а собствеността е на ЮЛ – стоките ще бъдат ли върнати? Това е абсурдна ситуация при която ще има осъдено физическо лице, но тъй като стоките не му принадлежат ще бъдат върнати на ЮЛ, което не носи наказателна отговорност!? В практиката има случаи, в които наказателните производство са прекратени, поради смърт на дееца – при тази хипотеза какъв е правилният ход на прокурора? Деецът е починал и няма как да му се отнемат фалшивите стоки, които са предмет на престъплението /глаголното време в текста е сегашно „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца“, а не в минало – когато предметът на престъплението е принадлежал на дееца./ - това означава ли, че предметът на престъплението ще принадлежи на наследниците на дееца и прокурорът ще трябва да го отнеме от тях? С оглед горното, както и на посочените по-долу аргументи, многократно в настоящото ще бъде посочено, че правилният подход е да бъде върната предишната редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК /преди измененията обнародвани в ДВ, бр. 67/2023 г./, а именно: “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” II. ПРАВЕН ПРОБЛЕМ И НЕПРАВИЛНО ПРИРАВНЯВАНЕ НА ПРАВНИ ТЕКСТОВЕ Въпреки, че предмет на Становището е текстът на чл. 172б, ал. 3 от НК, с оглед яснота и юридическа прецизност ще бъде представен накратко коментар на чл. 172а и чл. 172б от НК, тяхното систематично място в същия, както и на приетите изменения в чл. 172а, ал. 7 от НК, обнародвани в ДВ, бр. 67/2023 г.. 1. Разпоредбата на чл. 172б, ал. 3 от НК Разпоредбата на чл. 172б от НК урежда наказателната отговорност при престъпления срещу индустриалната собственост (дял на интелектуалната собственост) и е приета с изменения и допълнения на НК, обнародвани в ДВ, бр. 75 от 12.09.2006 г., в сила от 13.10.2026 г.. От 13.10.2006 г. до 07.08.2023 г., ал. 3 на чл. 172б от НК, която касае разпореждането с предмета на престъплението гласи следното: 7 “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” (подчертаването наше). С приетите изменения, обнародвани в ДВ, бр. 67/2023 г., този текст е променен по следния начин: “Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.” Мотиви за това изменение, конкретно на чл. 172б, ал. 3 от НК, не са представени от вносителите на законопроекта, нито изменението на текста е обсъждано (извън обсъждането на измененията на чл. 172а от НК, касаещи онлайн пиратството). С настоящия проект за ЗИДНК, се предлага допълнение на разпоредбата на ал. 3 на чл. 17б от НК, която ще придобие следната редакция, ако същите бъдат приети: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата и се унищожава.“ (подчертаванията наши) Мотивите, които са представени към настоящия ЗИД на НК относно изменението на чл. 172б, ал. 3 (както и на чл. 172а, ал. 7) визират „техническа грешка“, очевидно сочейки към пропуснатото допълнение „и унищожава“ при промените в НК през Август 2023 г. – преди малко повече от три месеца. Настоящото становище цели да изрази нашата позиция, че макар поправянето на техническата грешка (пропускът на „и унищожава“, допусната при промените на НК през м. август, 2023 г.) да е в правилната посока, редакцията на чл. 172б, ал. 3 (и след евентуалното коригиране на въпросния пропуск) е неуспешна, противоречи на принципните положения в наказателното право и нейното прилагане ще доведе до непреодолими трудности в борбата с престъпленията срещу индустриалната собственост. Защо това е така? 2. Настояща редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК Както беше посочено, настоящата редакция (след евентуално приемане на настоящия ЗИД на НК) ще гласи следното: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата и се унищожава.” В този смисъл, принципната промяна в режима на разпореждане с вещите, предмет на противоправното деяние по чл. 172б НК, въведена с измененията, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г., се запазва – и това е признакът за определяне “принадлежността“ на вещите, предмет на деянието. Предишната 8 редакция, действаща успешно, от 2006 г. до тази година, изрично посочваше, че собствеността върху вещите, предмет на изпълнителното деяние, не е признак, влияещ върху разпореждането с тях. За въвеждането на въпросното изменение в чл. 172б НК през м. август 2023 г. мотиви не са представени. Самият ЗИД на НК, довел до обнародване на промените в ДВ, бр. 67 от 2023 г., по специално-електронният документ носи заглавие „ЗИД на НК – онлайн пиратство“. Мотивната част, обосноваваща промените в НК се отнася до онлайн пиратството, престъпленията против авторските права и т.н. и обосновава необходимостта от въвеждане на нови състави на престъпления така: “В тази връзка…се предлагат промени, които имат за цел да надградят материалния закон по отношение на противодействието спрямо компютърно свързаните престъпления срещу интелектуалната собственост…. Престъпленията срещу интелектуалната собственост следва да се възприемат за деяния с висока степен на обществена опасност, не само предвид правата и интересите на отделния автор, които засягат, а и предвид финансовите загуби за носителите на тези права, което се отразява и на приходите в държавния бюджет.” Мотиви за необходимостта от изменение на чл. 172б, ал. 3 от НК обаче не са посочени както за предходните изменения на НК, приети и обнародвани през месец август, 2023 г., така и защо тези изменения трябва да бъдат оставени, при условие, че разпоредбата може да бъде променена с настоящия законопроект. 2.1. Принципни различия между чл. 172а и чл. 172б от НК Част от изменения в НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г., действително засягат основно чл. 172а, уреждащ наказателната отговорност при деяния срещу авторските и сродните права. С едно изключение – промяната в разпоредбата на чл. 172б, ал. 3, която урежда режима на разпореждане с предмета на престъпленията срещу индустриалната собственост. Чл. 172а и чл. 172б от НК, макар и свързани (доколкото уреждат престъпления срещу интелектуалната собственост) също така се и различават. Съставите на чл. 172а от НК уреждат наказателната отговорност за деяния, чиито обект са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване на авторските и сродните права. Съставът на чл. 172б от НК урежда наказателната отговорност за деяния, чиито обект са обществените отношения, осигуряващи условията за упражняване на права върху индустриална собственост (марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение, порода животно, географско означение). Макар че и авторските/сродните права, и индустриалната собственост се включват в общото понятие интелектуална собственост, те все пак представляват 9 два отделни нейни дяла. И това е така от началото на развитието на съвременната интелектуална собственост. Това разделение/разбиране за интелектуалната собственост е прието и в Конвенцията за създаване на международната организация по интелектуална собственост (ратифицирана през 1970 г.), която в своя чл. 1 (определения) изрично сочи Парижката конвенция за закрила на индустриалната собственост (от 1883 г., създаваща Парижкия съюз) и Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения (от 1886 г., създаваща Бернския съюз). Съществуват редица различия между тези дялове на интелектуална собственост, обуславящи приемането на отделни международни актове (включително Парижката и Бернската конвенция), както и на отделни разпоредби/текстове, касаещи престъпленията срещу авторските и сродните права (чл. 172а) и срещу индустриалната собственост (чл. 172б) в българския НК. Автоматичното приравняване на тези престъпления (и текстовете, които ги регулират), просто защото принадлежат към общата група на интелектуална собственост, е недопустимо. Използването на понятието „онлайн пиратство“ се отнася до обекта на престъпно посегателство по чл. 172а от НК, но е неотносимо и нерелевантно към обекта на престъпно посегателство по чл. 172б от НК (индустриалната собственост). 2.2. Относно чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от НК Предвид горното и приравняването на режима на разпореждане с предмета на престъпление по чл. 172а и по чл. 172б, при това немотивирано по отношение на чл. 172б (извън бележките относно онлайн пиратството) е недопустимо. Обект на посегателство по чл. 172а от НК е чужд обект на авторско или сродно право. Обект на посегателство по чл. 172б от НК са обществените отношения възникнали от защитата по съответния правен ред на търговска марка, изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, сорт растение или порода животно. В резултата на тяхната закрила се поражда изключително право на интелектуална собственост, което се нарушава чрез през производството, предлагането за продажба и продажба на фалшифицирани стоки /предмет на престъплението/. Мотивите към проекта на ЗИДНК (приет и обн. в ДВ, бр. 67/2023 г.), относно промяната на режима за разпореждане с предмета на престъпленията касаят единствено чл. 172а от НК и гласят следното (вж. стр. 3, абзац 5): “Промени се предвиждат и в режима на отнемане на обекта на престъплението. За момента същият се отнема, независимо чия собственост е. В някои случаи това може да доведе до несправедливи резултати – да засегнат права на трети лица, 10 добросъвестно придобили пиратски произведения (вкл. възмездно), а също така е възможно обектите да имат определена полезност за правоносителите – напр. да служат за създаване на допълнителни защити, за обучения с оглед разпознаването на пиратски копия и др. Затова се предлага обектът да се отнема само ако принадлежи на дееца, което е в съответствие с общия режим за отнемане на вещи в полза на държавата по чл. 53 от Наказателния кодекс.” (подчертаването наше). Пиратските произведения обаче нямат нищо общо с обекта на престъпление по чл. 172б от НК, който засяга индустриална собственост, а не чужди обекти на авторски и сродни права. И автоматичното им приравняване е абсолютно недопустимо. Обектът на престъпление по чл. 172б от НК са обществените отношение породени от изключителните права на индустриална собственост, а предметът на престъплението са фалшифицираните стоки – те съществуват независимо от престъпния деец, върху тях престъпникът въздейства и така се засяга самото правоотношение. Действително, разпоредбата на чл. 172а, ал. 5 (настояща ал. 7) в периода от 1995 г. до 2006 г. е гласяла “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния.” Явно, с въвеждането на престъпленията по чл. 172б от НК през 2006 г., законодателят е счел за необходимо да се уеднакви режима на разпореждане с предмета на престъплението по двете разпоредби. Това не означава обаче, че при настоящите изменения, автоматичното приравняване на режима е обосновано. Очевидно мотиви за промяната на този режим по отношение на престъпленията по чл. 172б НК въобще липсват (в мотивите се коментират единствено пиратски произведения, които не са предмет на деянието по чл. 172б от НК). Автоматичното уеднаквяване не може да бъде мотив, още повече като се има предвид, че прилагането на разпоредбата на чл. 172б НК от 2006 г. досега е успешно. 2.3. Член 53 от НК Ако все пак бъде прието, че разпоредбата на чл. 172б, ал. 3 от НК е била променена да за бъде в унисон с общата разпоредба на чл. 53 от НК, то нека да погледнем какво предвижда същата: „Чл. 53. (1) (Предишен текст на чл. 53 - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Независимо от наказателната отговорност отнемат се в полза на държавата: 11 а) (доп. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) вещите, които принадлежат на виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление. Когато вещите липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност; б) вещите, които принадлежат на виновния и са били предмет на умишлено престъпление - в случаите, изрично предвидени в особената част на този кодекс. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Отнемат се в полза на държавата и: а) вещите, предмет или средство на престъплението, притежаването на които е забранено, и б) (изм. - ДВ, бр. 7 от 2019 г.) пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението, ако не подлежат на връщане или възстановяване; когато облагата липсва или е отчуждена, присъжда се нейната равностойност.“ След изменението на НК от 04.08.2023 г. и ако бъде прието сега направеното предложение, текстът на чл. 172б, ал. 3 ще придобие следната редакция: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата и се унищожава.“ (подчертаванията наши). Разпоредбата на чл. 53 от НК, в ал. 1 и ал. 2 визира две различни хипотези – в ал. 1 – вещите принадлежат на виновния, като в т. „а“ вещите са средство на престъплението, а в т. „б“ са предмет на престъплението, а в ал. 2, т. 1 законодателят е акцентирал на вещите, предмет или средства на престъплението, чието притежание е забранено, без да обвързва по какъвто и да е начин вещите с виновния или дееца на деянието. Несъответствието между двете разпоредби (чл. 53, ал. 1, т. „б“ и 172б, ал. 3 от НК) е и много добър повод за разнообразни тълкувания на въведените в 172б, ал. 3 условия за отнемане на предмета на престъплението. Съгласно сегашната разпоредба на чл. 172б, ал. 3 от НК, за да бъде отнет предметът на престъплението, то същият трябва да „принадлежи на дееца“. Деецът на деянието, обаче, може да бъде виновно или невиновно лице. Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК, предвижда отнемане на вещите предмет на престъплението ако принадлежат на „виновно“ лице, а не на дееца, както и фактът, че при първата си редакция разпоредбата на чл. 172а, ал. 5 (обн. ДВ, бр. 50 от 01.06.1995 г., която предхожда приемането на чл. 172б от НК) е предвиждала, че „Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, когато принадлежи на виновния.“, то със сигурност ще се появят различни тълкувания на новата разпоредба – дали деецът трябва да е виновен или не. И ако бъде извършено тълкуване на разпоредбата, като бъдат взети под внимание Мотивите към Проект за ЗИДНК, последният обнародван през месец август, 2023 г., а именно уеднаквяване на режима по чл. 172б, ал. 3 и чл. 53, то 12 по-вероятното тълкуване ще бъде стеснителното. Интересно би било тълкуването и прилагането на хипотезата на чл. 53, ал. 2, т. 1 от НК, ако се приеме, че в Мотивите към проекта на ЗИДНК, последният обнародван в ДВ, бр. 67/04.08.2023 г., препраща към тази разпоредба на 53 от НК. Действително производството, разпространението, предлагането за продажба и продажбата на фалшиви стоки е забранено, но купуването им не е – може да са окаже, че в бъдещите наказателни производство ще има само купувачи на такива стоки /с оглед на прецизност – има законодателства, които инкриминират и купуването и притежанието на фалшиви стоки/. Считаме, че подходът приет от законодателя при приемането на чл. 172б от НК, и в частност на ал. 3, през 2006 г. и успешно прилаган до август, 2023 г., а именно да бъде предвидено изрично безусловно отнемане на предмета на престъплението в полза на държавата и той да бъде унищожен, без да бъдат поставяни каквито и да е условия относно собствеността на този предмет, е правилният и в най-пълна степен защитаващ правата на индустриална собственост. 2.4. Принципно противоречие на чл. 172б, ал. 3, настояща редакция, с ТРИПС Приемането на настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК (дори и след евентуалното коригиране на въпросната техническа грешка) би било и в конфликт с принципните положения на Споразумение относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (Споразумението ТРИПС). Систематичното тълкуване на чл. 61 и чл. 46 от Споразумението ТРИПС ясно демонстрира, че е налице различен режим по отношение на разпореждането с предмета на деянието в случаите на i) пиратски произведения/ (copyright piracy) и ii) фалшифициране на търговски марки (trademark counterfeiting) (най-честите случаи, в които се прилага чл. 172б от НК е именно при престъпления срещу търговски марки). При всички положения, чл. 46 от Споразумението ТРИПС предвижда следното, което се отнася, както до пиратските произведения (чл. 172а от НК), така и до фалшифицираните стоки (чл. 172б от НК): “За да създадат ефективно средство за предотвратяване на нарушенията, съдебните власти следва да бъдат упълномощени да наредят установените в нарушение стоки да бъдат разпоредени извън търговските канали, без каквато и да било компенсация и по начин, чрез който да се избегне каквато и да било вреда за притежателя на правото, или в случай, че това е в разрез със съществуващите конституционни изисквания, да бъдат унищожени.” Чл. 46 от Споразумението ТРИПС изрично визира случаите на фалшифициране 13 на търговски марки, и ги разглежда дори и извън общия кръг на нарушени права, предвиждайки и по-висока степен на грижа. При условие, че според новия режим на разпореждане с предмета на престъплението по чл. 172б от НК, въведен с измененията и допълненията на НК, обн. в ДВ бр. 67/2023 г., предвиждащ отнемане в полза държавата (и евентуално унищожаване – с настоящия ЗИД на НК), за да се осъществи това разпореждане е необходимо въпросните вещи да „принадлежат на дееца“, то тогава главният въпрос е – какво се случва с вещите, които не принадлежат на дееца, но са противоправни (нарушават права върху обект на индустриална собственост)? Явно е, че допускането на такива стоки в търговските канали е в директно противоречие със задълженията на Република България по Споразумението ТРИПС и цитираната по-горе разпоредба на чл. 46 от Споразумението. Между другото, този въпрос стои и по отношение на разпоредбата на чл. 172а, ал. 7 от НК – въпреки че при въпросната разпоредба е дадена някаква обосновка, остава въпросът как точно ще бъде гарантирано, че противоправни вещи (пиратски произведения и фалшифицирани стоки) остават извън търговските канали на разпространение при условие, че не принадлежат на дееца. 2.5. Противоречие със специалните закони – Закон за марките и географските означения (ЗМГО) и Закон за промишления дизайн (ЗПД) Известно е, че разпоредбата на чл. 172б от НК е бланкетна и препраща за неуредените понятия към специалните закони. Режимът за разпореждане с фалшифицираните стоки, предмет на нарушение според релевантните специални закони, включително ЗМГО и ЗПД се различава от подхода съгласно настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК. Разпоредбата на чл. 127 от ЗМГО урежда административнонаказателната отговорност при осъществяване на административни нарушения и съответните наказания. Съгласно чл. 127, ал. 5 от ЗМГО: “Предметът на нарушението по ал. 1 - 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.” Разпоредбата на чл. 65 от ЗПД урежда административнонаказателната отговорност при осъществяване на административни нарушения и съответните наказания. Съгласно чл. 65, ал. 4 от ЗПД: “Продуктите, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата и се предават за унищожаване, като притежателят на промишления дизайн или упълномощеното от него лице може да присъства на унищожаването.” 14 Очевидно, създаването на абсолютно различен, при това по-лек (вж. по-долу т. 2.5.) режим на разпореждане с предмета на престъплението (от режима за разпореждане с предмета на нарушението съгласно специалните закони ЗМГО и ЗПД) - е в противоречие с основните принципи на правото и законотворчеството въобще. Това само по-себе си би опорочило и воденето на наказателни производства при нарушения върху права на индустриална собственост. Струва си да се отбележи, че режимът за разпореждане с предмета на нарушението при административните нарушения срещу авторски/сродни права се различава от описания по-горе режим при обектите на индустриална собственост (уреден в съответните специални закони). Според специалния за чл. 172а от НК закон, Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) и по- специално чл. 97, ал. 16 ЗАПСП – предметът на нарушението може да се отнеме в полза на държавата, като отнетите вещи подлежат на унищожаване. Тоест, при нарушенията на авторски/сродни права и специалния закон допуска определени случаи, в които предмета на нарушението не се отнема, съответно унищожава. 2.6. Практически проблеми при евентуалното прилагане на чл. 172б, ал. 3 от НК Новата редакция на чл. 172б, ал. 3 НК е немотивирана, лишена от правна и фактическа обосновка и е практически неприложима. Тази редакция е очевидно и в противоречие със задълженията на Република България по Споразумението ТРИПС. Редакцията практически създава ново разграничение на фалшифицираните стоки (което е в буквално противоречие със задълженията на Република България по релевантните международни споразумения) и дефинира фактически два типа предмет на престъплението по чл. 172б от НК, независимо, че обектът на престъпление по чл. 172б от НК е един и същи – изключителното право на интелектуална собственост: i) Фалшифицирани стоки, които принадлежат на дееца ii) Фалшифицирани стоки, които не принадлежат на дееца. Режимът на разпореждане с предмета на престъпление е „установен“ само по отношение на фалшифицираните стоки, които принадлежат на дееца. Това разграничение фактически променя и обекта на престъплението по чл. 172б от НК - явно обект на престъплението вече не са отношенията, които осигуряват упражняването на изключителните права върху обекти на индустриална собственост, а отношенията, които осигуряват упражняването на изключителните права върху обекти на индустриална собственост, в случай на тяхното засягане от собственици на фалшифицирани стоки/вещи. Настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК по същество поставя акцента не върху борбата с фалшифицираните стоки, а върху дееца (лицето, на които 15 фалшифицираните стоки принадлежат). Създаването на два режима за разпореждане с предмета на престъплението по чл. 172б от НК (в зависимост от тяхната принадлежност) създава реално изместване на акцента в разследванията и изключително утежняване на воденето на наказателни производства в тези случай. Основният въпрос на наказателните производства ще бъде установяване „принадлежността“ на предмета на престъплението – за дееца, или за друго лице. Утежняването по този начин на воденето на наказателни производства със сигурност ще доведе и до спад в успеваемостта на наказателното преследване на престъпленията против индустриалната собственост и конкретно срещу фалшифицираните стоки. Както се посочи по-горе, чл. 172б, ал. 3 от НК, в новата си редакция създава две групи фалшифицирани стоки, собствеността върху които ще се превърне главен въпрос за установяване в рамките на наказателните производства. И това е така, защото за „фалшифицираните стоки, които не принадлежат на дееца“ чл. 172б, ал. 3 от НК не създава режим на разпореждане. Последното практически означава, че (след като фалшифицираните стоки не подлежат на отнемане в полза на държавата /и евентуално унищожаване/) същите ще могат да бъдат връщани - на собственика! Другият интересен въпрос ще бъде кой е собственикът? Реално се допуска връщане на фалшифицирани стоки, предмет на престъпление, в търговските канали за разпространение, което е в явно противоречие с международните задължения на Република България, включително по Споразумението ТРИПС. III. ИЗВОДИ Престъплението по чл. 172б от НК визира случаи на противоправно използване в търговската дейност на чужди обекти на индустриална собственост. Най-често деянията, които осъществяват престъпния състав на чл. 172б от НК са срещу изключителни права върху търговски марки. Редакцията на чл. 172б от тази година (с вече обнародвания в ДВ, бр. 67 от 2023 г., както и съгласно настоящия ЗИД на НК, целящ корекция на техническа грешка) по същество създава нова категория вещи, предмет на това престъпление – фалшифицирани стоки, които не принадлежат на дееца. За тази категория стоки не е предвиден режим на разпореждане, което допуска връщането им на техния собственик (стига последния да не е деец), а това по същество допуска връщането на фалшифицирани стоки в търговските канали за разпространение. Това е в явно противоречие с международното право в областта на интелектуалната собственост, включително в Споразумението ТРИПС. 16 Нещо повече, тези изменения на чл. 172б, ал. 3 от НК са извършени (с обнародвания в ДВ, бр. 67 от 2023 г.) без каквито и да е мотиви и аргументация, освен бележките за онлайн пиратството и пиратските произведения (които както беше описано по-горе са абсолютно неотносими към чл. 172б НК, регулиращ наказателната закрила върху индустриална собственост, а не върху авторски/сродни права). Дори и да има реални мотиви за промяна на режима за разпореждане с предмета на престъплението по чл. 172а НК (свързани с онлайн пиратството), такива – по отношение на чл. 172б от НК (фалшифицирани стоки) няма. Недопустимо е да се извършват автоматични промени по уеднаквяване на разпоредби (които макар и свързани, се различават съществено както в обекта, така и в предмета на престъплението) при това без каквато и да е мотивация. От 2006 г. до август 2023 г. действа редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК, съгласно която: “Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, и се унищожава.” При горната редакция е установен режим, позволяващ да се разпоредят/изведат фалшифицираните стоки, предмет на престъпление по чл. 172б от НК, извън търговските канали за разпространение. Този режим на разпореждане е съобразен със задълженията на Република България по Споразумението ТРИПС и по-специално чл. 46 от Споразумението. Настоящата редакция на чл. 172б, ал. 3 от НК очевидно не отговаря на Споразумението ТРИПС, тъй като създава явна възможност за връщане в търговските канали за разпространение на фалшифицирани стоки – в случай, че фалшифицираните стоки не принадлежат на дееца, разпореждането със същите е възможно да бъде извършено по този начин. Доколкото редакцията на чл. 172б, ал. 3 НК, действала до август, 2023 г. е очевидно съобразена с международните задължения на Република България, а настоящата редакция не е, предлагаме МС да предложи връщане на отменения текст (чиято отмяна така или иначе е немотивирана и е очевидно резултат на по- голяма техническа грешка, отколкото само пропускът „и унищожава“). 17 БЪЛГАРСКАТА Българската национална група на Международната асоциация за закрила на 4. НАЦИОНАЛНА интелектуалната собственост (БНГ на AIPPI) е сдружение с нестопанска цел, ГРУПА НА създадено преди повече от 20 години, обединяващо водещи представители по МЕЖДУНАРОДНАТА индустриална собственост, лица с професионални интереси в областта, както и АСОЦИАЦИЯ ЗА индустриални предприятия, притежатели на обекти на индустриална ЗАКРИЛА НА собственост. Членовете на групата са задължително членове и на Приема се, ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (AIPPI) – редакцията СОБСТВЕНОСТ най-старата в света правозащитна организация в областта на Интелектуалната на текста в собственост, учредена още през 1897г. проекта е E-mail: aippi@aippi.bg Web: С настоящото се обръщаме към Вас във връзка с предложения проект на ЗИД на съобразена с www.aippi.bg НК, изготвен от Министерство на правосъдието и публикуван в платформата за предложени (подадено по ел. поща в обществени консултации на ето. МП) https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7958, на 15.11.2023 г., с оглед необходимостта от спешно изменение на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от Наказателния кодекс/НК, обн. бр. 67 на ДВ от 4.8.2023. и възстановяване на работещите текстове на тези разпоредби (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Както е известно, през месец август 2023 г. (бр. 67 на ДВ от 4.8.2023 г.) бяха обнародвани и влязоха в сила промени в НК, с които бяха допълнени и изменени някои текстове, касаещи престъпленията против интелектуалната и индустриалната собственост. Наред с редица подобрения, касаещи противодействието на т.нар. онлайн пиратство, със ЗИД на НК бе извършено и важно изменение на разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 (предишна ал. 5) от НК и чл. 172б, ал. 3 от НК, на база на които от 2006 г. досега фалшивите стоки и пиратските копия като предмет на престъпленията против художествено литературната и индустриалната собственост подлежаха първо на отнемане в полза на държавата, независимо от това чия е собствеността върху тях, и второ на унищожаване. Цитираните разпоредби бяха имплементирани в българското законодателство през 2006 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в рамките на процеса по присъединяване на Р България към Европейския съюз и съответстват както на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, така и на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, представляващо Приложение 1В от Маракешкото споразумение за създаване на Световна търговска организация (Споразумение ТРИПС). Възприетият на международно ниво подход по отнемане в полза на държавата и унищожаването на фалшивите стоки и пиратските копия следва логиката, че след като такива стоки/копия веднъж бъдат открити и иззети от компетентните органи в рамките на съответните производства, същите следва да бъдат изведени от търговски оборот и 18 унищожени, тъй като в противен случай биха станали предмет на ново нарушение/престъпление. Следва да отбележим, че приетите през 2006 г. разпоредби се прилагаха непротиворечиво в съдебната практика повече от 15 години, в резултат на което бяха изведени от търговския оборот огромни количества фалшиви стоки и пиратски копия чрез тяхното отнемане в полза на държавата и последващо унищожаване. Това е и една от основните причини Р България понастоящем да бъде извън негативния списък по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост. В тази връзка с тревога констатираме, че тези достижения на българското правораздаване ще бъдат заличени с актуалните редакции на разпоредбите на НК, а именно чл. 172а, ал. 7 (предишна ал. 5) от НК относно пиратските копия на обекти на художествено литературната собственост и чл. 172б, ал. 3 от НК относно фалшивите стоки, и бихме искали да изразим нашето професионално становище, че тези нови разпоредби значително ще затруднят ефективното правоприлагане и неоправдано ще ограничават възможностите за противодействие на незаконното разпространение на фалшиви стоки и пиратски копия. Предложената корекция на разпоредбите с проекта на ЗИД на НК, изготвен от Министерството на правосъдието и публикуван за обществени консултации на 15.11.2023 г., която предвижда допълване на разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от НК единствено с думите „и се унищожава“, пропуснати според вносителя в резултат на техническа грешка, за съжаление не решават поставените по-горе проблеми. 3 Обнародваните в бр. 67 на ДВ от 4.8.2023 г. разпоредби гласят следното: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“ Считаме, че тази формулировка съдържа съществени недостатъци и крие сериозни рискове за правоприлагането поради следните причини: 1. Съгласно актуалните текстове на отнемане в полза на държавата ще подлежат единствено и само пиратски и фалшиви стоки, които принадлежат на дееца, което на практика означава че по отношение на пиратските и фалшивите стоки, които не са собственост на дееца, макар да са предмет на престъплението, няма да е налице правно основание за тяхното отнемане и респективно извеждане извън търговски оборот. Това от своя страна би компрометирало усилията на компетентните органи да противодействат ефективно на разпространението на фалшиви и пиратски стоки, доколкото практиката е категорична, че механизмът на тази престъпната дейност е сложен, а в престъпните схеми на производство, внос, разпространение, съхраняване и др. на фалшиви стоки и пиратски копия участват голям брой лица, като деецът обикновено е подставено лице или посредник, което не е собственик на процесните стоки, а истинския собственик на фалшиви стоки и пиратски стоки често остава скрит или неизвестен. Налице е 19 реален практически риск фалшиви пиратски стоки да бъдат освобождавани от компетентните органи и да навлязат в търговски оборот, при това официално освободени от страна на държавата, което ще се отрази негативно както на местния продуктов пазар, така и на международните позиции на нашата страна в сферата на международната търговия и задълженията й по международните и регионалните споразумения за зачитане и ефективна защита на правата върху интелектуална и индустриална собственост. Причина за това е фактът, че иззетите стоки, независимо дали са собственост на дееца или не, са произведени без съгласието на притежателя на правото, т.е. са фалшификати или пиратски копия. Фактът, че те преминават в патримониума на държавата не може да санира в случая порок като липсващата воля на правоносителя. Ако впоследствие се допусне повторно използване на тези стоки, като например бъдат върнати на извършителя, изнесени на публичен търг и респ. отново станат част от гражданския оборот, те ще станат предмет на нови престъпления и нарушения. Това е и съществената разлика със случаите на отнемане на пътно превозно средство при транспортните престъпления – там ще е от значение дали това средство е собственост на дееца или не. Още повече, дори и да бъде установен реалният собственик на фалшивите и пиратски стоки, той най-вероятно ще е юридическото лице осъществило съответните търговски сделки, което няма как да е деецът на престъпните деяния по чл. 172а и чл. 172б от НК. 2. Премахнато е правното основание, на база на което се постановява унищожаване на иззетите пиратски и фалшиви стоки. Това на практика означава, че след като бъдат отнети в полза на държавата, същите ще следва да бъдат или съхранявани от държавата (очевидно за нейна сметка), или да бъдат изнесени от нея за публична продажба, при което отново тези забранени стоки и нелегални копия ще навлязат в търговски оборот и отново ще представляват предмет на нови нарушения/престъпления. Очевидно е, че това не са работещи решения когато става въпрос за пиратски и фалшиви стоки и това налага спешна промяна и връщане на старите текстове (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Следва да се има предвид и факта, че разпоредбите с изземването и унищожаването на фалшиви и пиратски стоки остават в сила в рамките на административно-наказателните производства съответно по ЗАПСП и ЗМГО, но с цитираните промени в НК се появява двойнствен и противоречив режим, по смисъла на 4 който за по-тежко наказуеми случаи стоките няма да се отнемат и унищожават, а за по-леко наказуеми ще се отнемат. Това ще доведе до множество тълкувания и противоречива практика, което ще е поредния удар срещу ефективното правораздаване в случаите на нарушенията и престъпленията срещу обекти на интелектуалната собственост. В допълнение към горното следва да посочим, че категорично не споделяме 20 аргументите, заложени в мотивите в ЗИД на НК (бр. 67 на ДВ от 4.8.2023 г.) за приемането на атакуваните разпоредби, където например се твърди, че отнемането на предмета на престъплението в някои случаи можело да доведе до засягане на права на трети лица, добросъвестно придобили на възмездно основание фалшиви стоки и пиратски копия. Този аргумент е абсурден – презумира се добросъвестност от страна на лице, което в търговската си дейност използва фалшиви и пиратски стоки. И ако може да се приеме, че дадено физическо лице може да е добросъвестно и да придобие за лично ползване единични бройки от дадена фалшива стока, за което не следва да носи наказание (макар в страни като Франция и Италия подобни деяния се санкционират със сериозни глоби), то това не може да се отнася до използване на такива стоки в търговската дейност на дееца. Съставът на чл. 172б от НК императивно изисква именно такава дейност, следователно извършителят ще е лице, което по занятие осъществява търговия с такива стоки и няма как да бъде добросъвестен. Основният състав на чл. 172а от НК също предполага подобно тълкуване. Както посочихме по-горе, международно възприетият подход за противодействие на разпространение на фалшиви и пиратски стоки изисква извеждането им извън търговски оборот чрез отнемането им в полза на държавата и последващото им унищожаване. Този подход се базира на принципа, че последваща сделка с фалшивите стоки и пиратските копия не може да ги превърне в законни стоки/копия или да замести изначално липсващата оторизация от правоносителя. В тази връзка НК защитава преди всичко обществения интерес, който налага гаранции за правата върху интелектуална собственост, като същевременно предоставя възможност на заинтересованите добросъвестни лица да упражнят своите права по гражданскоправен ред. Що се отнася до аргумента, че фалшивите и пиратски стоки не следвало да бъдат унищожавани, тъй като имали определена полезност за правоносителите с оглед провеждане на обучения за разпознаване на фалшиви и пиратски стоки, то това не може да бъде възприето сериозно – правоносителите отдавна са изградили ефективни системи за обучение за разпознаване на фалшиви от оригинални стоки, за които не е необходимо да разчитат на иззетите фалшиви стоки (които могат да са стотици хиляди бройки) – достатъчни са единични мостри, с които правоносителите се снабдяват или чрез пробни покупки или по реда на Регламент 608/2013 г. 3. Не на последно място бихме искали да вземем отношение и по становището, поддържано от някои експерти и от отделни представители на прокуратурата, че промяна в цитираните текстове не се налага, доколкото нормата на чл. 53, ал. 2 от НК предвижда отнемане в полза на държавата на вещи, притежаването на които е забранено, което важало и за фалшиви стоки и пиратски копия, следователно нямало пречка същите да се отнемат и унищожават и без изричен текст. Следва да се има предвид, че никъде в законодателството не е изрично предвидено, че е забранено притежаването на пиратски и фалшиви стоки, което се извежда по 21 тълкувателен път от изключителния характер на правата от областта на интелектуалната собственост. На следващо място, нормите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от НК предвиждат отнемането да е допустимо единствено в хипотезата, че вещите принадлежат на дееца. Доколкото това са специални норми, те ще 5 дерогират приложението на общите норми по чл. 53, ал. 2 от НК. Поради това не следва да се допуска цитираните текстове да станат предмет на различни тълкувания и оттам на противоречива практика, която ще блокира правилното им прилагане. Бихме искали да напомним, че подобна дискусия бе проведена при първоначалното приемане на текстовете през 2006 г., като тогава надделя становището, че за да се избегне превратно тълкуване, е необходим изричен текст в специалните състави, предвиждащ отнемане и унищожаване на предмета на престъплението, независимо чия собственост е. Предвид изложените по-горе доводи, бихме искали да изразим необходимостта от спешно изменение на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от Наказателния кодекс/НК, обн. бр. 67 на ДВ от 4.8.2023, и в следствие на предприетата законодателна инициатива да се стигне до премахване на измененията в цитираните разпоредби и връщането им в предходните редакции, обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Надяваме се, че нашето становище ще бъде отчетено при предстоящото обсъждане на ЗИД на НК, като заявяваме и желанието си наши представители да вземат участие в дискусиите и работните групи по темата. 22

BULGARIAN NATIONAL GROUP OF INTERNATIONAL ASSOCIATION FOR THE PROTECTION OF INTELLECTUAL PROPERTY GROUPE NATIONAL BULGARE DE L'ASSOCIATION INTERNATIONALE POUR LA PROTECTION DE LA PROPRIÉTÉ INTELLECTUELLE БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ГРУПА НА МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ Изх. № 91/22.11.2023 г. ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КОПИЕ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО С Т А Н О В И Щ Е От: БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ГРУПА НА МЕЖДУНАРОДНАТА АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, кула А, ет.10, тел. 02 9361120 Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодек УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, Българската национална група на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (БНГ на AIPPI) е сдружение с нестопанска цел, създадено преди повече от 20 години, обединяващо водещи представители по индустриална собственост, лица с професионални интереси в областта, както и индустриални предприятия, притежатели на обекти на индустриална собственост. Членовете на групата са задължително членове и на Международната асоциация за закрила на интелектуалната собственост (AIPPI) – най-старата в света правозащитна организация в областта на Интелектуалната собственост, учредена още през 1897г. С настоящото се обръщаме към Вас във връзка с предложения проект на ЗИД на НК, изготвен от Министерство на правосъдието и публикуван в платформата за обществени консултации на https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=7958, на 15.11.2023 г., с оглед необходимостта от спешно изменение на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от Наказателния кодекс/НК, обн. бр. 67 на ДВ от 4.8.2023. и възстановяване на София 1756, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, кула А, ет.10 E-mail: aippi@aippi.bg Web: www.aippi.bg работещите текстове на тези разпоредби (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Както е известно, през месец август 2023 г. (бр. 67 на ДВ от 4.8.2023 г.) бяха обнародвани и влязоха в сила промени в НК, с които бяха допълнени и изменени някои текстове, касаещи престъпленията против интелектуалната и индустриалната собственост. Наред с редица подобрения, касаещи противодействието на т.нар. онлайн пиратство, със ЗИД на НК бе извършено и важно изменение на разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 (предишна ал. 5) от НК и чл. 172б, ал. 3 от НК, на база на които от 2006 г. досега фалшивите стоки и пиратските копия като предмет на престъпленията против художествено литературната и индустриалната собственост подлежаха първо на отнемане в полза на държавата, независимо от това чия е собствеността върху тях, и второ на унищожаване. Цитираните разпоредби бяха имплементирани в българското законодателство през 2006 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) в рамките на процеса по присъединяване на Р България към Европейския съюз и съответстват както на Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно упражняването на права върху интелектуалната собственост, така и на Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост, представляващо Приложение 1В от Маракешкото споразумение за създаване на Световна търговска организация (Споразумение ТРИПС). Възприетият на международно ниво подход по отнемане в полза на държавата и унищожаването на фалшивите стоки и пиратските копия следва логиката, че след като такива стоки/копия веднъж бъдат открити и иззети от компетентните органи в рамките на съответните производства, същите следва да бъдат изведени от търговски оборот и унищожени, тъй като в противен случай биха станали предмет на ново нарушение/престъпление. Следва да отбележим, че приетите през 2006 г. разпоредби се прилагаха непротиворечиво в съдебната практика повече от 15 години, в резултат на което бяха изведени от търговския оборот огромни количества фалшиви стоки и пиратски копия чрез тяхното отнемане в полза на държавата и последващо унищожаване. Това е и една от основните причини Р България понастоящем да бъде извън негативния списък по Раздел „Специален 301“ от Търговския закон на САЩ във връзка със защитата на правата на интелектуална собственост. В тази връзка с тревога констатираме, че тези достижения на българското правораздаване ще бъдат заличени с актуалните редакции на разпоредбите на НК, а именно чл. 172а, ал. 7 (предишна ал. 5) от НК относно пиратските копия на обекти на художествено литературната собственост и чл. 172б, ал. 3 от НК относно фалшивите стоки, и бихме искали да изразим нашето професионално становище, че тези нови разпоредби значително ще затруднят ефективното правоприлагане и неоправдано ще ограничават възможностите за противодействие на незаконното разпространение на фалшиви стоки и пиратски копия. Предложената корекция на разпоредбите с проекта на ЗИД на НК, изготвен от Министерството на правосъдието и публикуван за обществени консултации на 15.11.2023 г., която предвижда допълване на разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от НК единствено с думите „и се унищожава“, пропуснати според вносителя в резултат на техническа грешка, за съжаление не решават поставените по- горе проблеми. 2 Обнародваните в бр. 67 на ДВ от 4.8.2023 г. разпоредби гласят следното: „Когато предметът на престъплението принадлежи на дееца, същият се отнема в полза на държавата.“ Считаме, че тази формулировка съдържа съществени недостатъци и крие сериозни рискове за правоприлагането поради следните причини: 1. Съгласно актуалните текстове на отнемане в полза на държавата ще подлежат единствено и само пиратски и фалшиви стоки, които принадлежат на дееца, което на практика означава че по отношение на пиратските и фалшивите стоки, които не са собственост на дееца, макар да са предмет на престъплението, няма да е налице правно основание за тяхното отнемане и респективно извеждане извън търговски оборот. Това от своя страна би компрометирало усилията на компетентните органи да противодействат ефективно на разпространението на фалшиви и пиратски стоки, доколкото практиката е категорична, че механизмът на тази престъпната дейност е сложен, а в престъпните схеми на производство, внос, разпространение, съхраняване и др. на фалшиви стоки и пиратски копия участват голям брой лица, като деецът обикновено е подставено лице или посредник, което не е собственик на процесните стоки, а истинския собственик на фалшиви стоки и пиратски стоки често остава скрит или неизвестен. Налице е реален практически риск фалшиви пиратски стоки да бъдат освобождавани от компетентните органи и да навлязат в търговски оборот, при това официално освободени от страна на държавата, което ще се отрази негативно както на местния продуктов пазар, така и на международните позиции на нашата страна в сферата на международната търговия и задълженията й по международните и регионалните споразумения за зачитане и ефективна защита на правата върху интелектуална и индустриална собственост. Причина за това е фактът, че иззетите стоки, независимо дали са собственост на дееца или не, са произведени без съгласието на притежателя на правото, т.е. са фалшификати или пиратски копия. Фактът, че те преминават в патримониума на държавата не може да санира в случая порок като липсващата воля на правоносителя. Ако впоследствие се допусне повторно използване на тези стоки, като например бъдат върнати на извършителя, изнесени на публичен търг и респ. отново станат част от гражданския оборот, те ще станат предмет на нови престъпления и нарушения. Това е и съществената разлика със случаите на отнемане на пътно превозно средство при транспортните престъпления – там ще е от значение дали това средство е собственост на дееца или не. Още повече, дори и да бъде установен реалният собственик на фалшивите и пиратски стоки, той най-вероятно ще е юридическото лице осъществило съответните търговски сделки, което няма как да е деецът на престъпните деяния по чл. 172а и чл. 172б от НК. 2. Премахнато е правното основание, на база на което се постановява унищожаване на иззетите пиратски и фалшиви стоки. Това на практика означава, че след като бъдат отнети в полза на държавата, същите ще следва да бъдат или съхранявани от държавата (очевидно за нейна сметка), или да бъдат изнесени от нея за публична продажба, при което отново тези забранени стоки и нелегални копия ще навлязат в търговски оборот и отново ще представляват предмет на нови нарушения/престъпления. Очевидно е, че това не са работещи решения когато става въпрос за пиратски и фалшиви стоки и това налага спешна промяна и връщане на старите текстове (обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Следва да се има предвид и факта, че разпоредбите с изземването и унищожаването на фалшиви и пиратски стоки остават в сила в рамките на административно-наказателните производства съответно по ЗАПСП и ЗМГО, но с цитираните промени в НК се появява двойнствен и противоречив режим, по смисъла на 3 който за по-тежко наказуеми случаи стоките няма да се отнемат и унищожават, а за по- леко наказуеми ще се отнемат. Това ще доведе до множество тълкувания и противоречива практика, което ще е поредния удар срещу ефективното правораздаване в случаите на нарушенията и престъпленията срещу обекти на интелектуалната собственост. В допълнение към горното следва да посочим, че категорично не споделяме аргументите, заложени в мотивите в ЗИД на НК (бр. 67 на ДВ от 4.8.2023 г.) за приемането на атакуваните разпоредби, където например се твърди, че отнемането на предмета на престъплението в някои случаи можело да доведе до засягане на права на трети лица, добросъвестно придобили на възмездно основание фалшиви стоки и пиратски копия. Този аргумент е абсурден – презумира се добросъвестност от страна на лице, което в търговската си дейност използва фалшиви и пиратски стоки. И ако може да се приеме, че дадено физическо лице може да е добросъвестно и да придобие за лично ползване единични бройки от дадена фалшива стока, за което не следва да носи наказание (макар в страни като Франция и Италия подобни деяния се санкционират със сериозни глоби), то това не може да се отнася до използване на такива стоки в търговската дейност на дееца. Съставът на чл. 172б от НК императивно изисква именно такава дейност, следователно извършителят ще е лице, което по занятие осъществява търговия с такива стоки и няма как да бъде добросъвестен. Основният състав на чл. 172а от НК също предполага подобно тълкуване. Както посочихме по-горе, международно възприетият подход за противодействие на разпространение на фалшиви и пиратски стоки изисква извеждането им извън търговски оборот чрез отнемането им в полза на държавата и последващото им унищожаване. Този подход се базира на принципа, че последваща сделка с фалшивите стоки и пиратските копия не може да ги превърне в законни стоки/копия или да замести изначално липсващата оторизация от правоносителя. В тази връзка НК защитава преди всичко обществения интерес, който налага гаранции за правата върху интелектуална собственост, като същевременно предоставя възможност на заинтересованите добросъвестни лица да упражнят своите права по гражданскоправен ред. Що се отнася до аргумента, че фалшивите и пиратски стоки не следвало да бъдат унищожавани, тъй като имали определена полезност за правоносителите с оглед провеждане на обучения за разпознаване на фалшиви и пиратски стоки, то това не може да бъде възприето сериозно – правоносителите отдавна са изградили ефективни системи за обучение за разпознаване на фалшиви от оригинални стоки, за които не е необходимо да разчитат на иззетите фалшиви стоки (които могат да са стотици хиляди бройки) – достатъчни са единични мостри, с които правоносителите се снабдяват или чрез пробни покупки или по реда на Регламент 608/2013 г. 3. Не на последно място бихме искали да вземем отношение и по становището, поддържано от някои експерти и от отделни представители на прокуратурата, че промяна в цитираните текстове не се налага, доколкото нормата на чл. 53, ал. 2 от НК предвижда отнемане в полза на държавата на вещи, притежаването на които е забранено, което важало и за фалшиви стоки и пиратски копия, следователно нямало пречка същите да се отнемат и унищожават и без изричен текст. Следва да се има предвид, че никъде в законодателството не е изрично предвидено, че е забранено притежаването на пиратски и фалшиви стоки, което се извежда по тълкувателен път от изключителния характер на правата от областта на интелектуалната собственост. На следващо място, нормите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от НК предвиждат отнемането да е допустимо единствено в хипотезата, че вещите принадлежат на дееца. Доколкото това са специални норми, те ще 4 дерогират приложението на общите норми по чл. 53, ал. 2 от НК. Поради това не следва да се допуска цитираните текстове да станат предмет на различни тълкувания и оттам на противоречива практика, която ще блокира правилното им прилагане. Бихме искали да напомним, че подобна дискусия бе проведена при първоначалното приемане на текстовете през 2006 г., като тогава надделя становището, че за да се избегне превратно тълкуване, е необходим изричен текст в специалните състави, предвиждащ отнемане и унищожаване на предмета на престъплението, независимо чия собственост е. Предвид изложените по-горе доводи, бихме искали да изразим необходимостта от спешно изменение на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 от Наказателния кодекс/НК, обн. бр. 67 на ДВ от 4.8.2023, и в следствие на предприетата законодателна инициатива да се стигне до премахване на измененията в цитираните разпоредби и връщането им в предходните редакции, обн. ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.). Надяваме се, че нашето становище ще бъде отчетено при предстоящото обсъждане на ЗИД на НК, като заявяваме и желанието си наши представители да вземат участие в дискусиите и работните групи по темата. С уважение, Стоян Сираков Председател на Управителния съвет на БНГ на AIPPI 5

Проект! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАТЕЛНИЯ КОДЕКС (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г. и бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г. и бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 от 30.09.2021 г. на Конституционния съд на РБ – бр. 84 от 2021 г. и бр. 53 от 2022 г. .; Решение № 13 от 2022 г. на Конституционния съд – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 от 2023 г. на Конституционния съд – бр. 10 от 2023 г., изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г.) § 1. В чл. 80 се създава ал. 4: „(4) Давността за преследване по ал. 3 за престъпления, свързани със сексуално насилие или сексуална експлоатация на деца или трафик на деца, в случаите когато наказателното преследване не е било възбудено, започва с навършване на 18-годишна възраст на малолетното или непълнолетното лице.“ § 2. В чл. 149, ал. 2 думите „осем години“ се заменят с „десет години“. § 3. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2: а) създават се т. 4 и 5: „4. по отношение на лице, което не разбира свойството или значението на извършеното или което се намира в безпомощно състояние; 5. чрез употреба на сила или заплашване“. б) в текста след т. 5 думите „осем години“ се заменят с „десет години“. 2. Създава се ал. 5: „(5) Когато от деянието по предходните алинеи са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.“ 1 § 4. В чл. 154а, ал. 2 след думата „лица“ се поставя запетая и се добавя „или когато от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия“. § 5. В чл. 155, ал. 5, т. 2 накрая се поставя запетая и се добавя „или когато от деянието са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия.“ § 6. В чл. 155а се създава ал. 3: „(3) Когато от деянието по предходните алинеи са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.“ § 7. В чл. 155б се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 след думите „по ал. 1“ се добавя „и 2“. 2. Създава се ал. 4: „(4) Наказанието по ал. 3 се налага и когато от деянието по предходните алинеи са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия.“ § 8. В чл. 155в се създава ал. 3: „(3) Когато от деянието по предходните алинеи са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.“ § 9. В чл. 158а се създава ал. 6: „(6) Когато от деянието по ал. 1 – 4 са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.“ § 10. В чл. 159 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 8: „(8) Когато деянието по предходните алинеи е извършено чрез употреба на сила или заплашване или са настъпили значителни вредни последици за физическото, душевното или моралното развитие на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години.“ 2. Досегашната ал. 8 става ал. 9 и в нея думите „по ал. 1 – 7“ се заменят с по „ал. 1 – 8“. 3. Досегашната ал. 9 става ал. 10. § 11. В чл. 172а, ал. 7 накрая се добавя „и се унищожава“. § 12. В чл. 172б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 думите „от пет“ се заменят с „от две“. 2. В ал. 3 накрая се добавя „и се унищожава“. 2 § 13. В чл. 212б, ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. по ал. 4 – лишаване от свобода от две до десет години, а в случаите по ал. 5 – лишаване от свобода от пет до петнадесет години;“ § 14. В чл. 320 ал. 3 се изменя така: „(3) Когато деянието по ал. 1 е извършено по расистки, ксенофобски или свързани със сексуалната ориентация подбуди, наказанието е лишаване от свобода от две до десет години.“ § 15. В чл. 343а, ал. 1 в буква „в“ и буква „г“ думите „по ал. 2“ се заменят с „по ал. 3“. § 16. В чл. 350а се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея след думите „ветеринарномедицински продукти“ се поставя запетая и се добавя „продукти за растителна защита“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Който без нормативно установените изискуеми придружаващи документи и разрешения пренася продукти за растителна защита през границата на страната или търгува, употребява или допусне използването на неразрешени продукти за растителна защита на територията на страната, когато извършеното не представлява маловажен случай, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от две хиляди до пет хиляди лева.“ ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 17. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; изм., бр. 46 и 109 от 2007 г., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 12, 27, 32 и 33 от 2009 г., бр. 15, 32 и 101 от 2010 г., бр. 13, 33, 60, 61 и 93 от 2011 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм., бр. 19, 20, 25 и 60 от 2012 г., бр. 17, 52, 70 и 71 от 2013 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 42, 60, 74 и 79 от 2015 г., бр. 32, 39, 62, 81 и 95 от 2016 г., бр. 13, 63 и 101 от 2017 г., бр. 7 и 44 от 2018 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 87 от 2018 г.; изм., бр. 96 от 2018 г., бр. 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 98, 103 и 110 от 2020 г., бр. 9, 16 и 20 от 2021 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм., бр. 80 от 2021 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 85 от 2021 г.; изм., бр. 32 и 62 от 2022 г. и бр. 48, 69, 84 и 86 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 139 се създава ал. 12: „(12) Повторен разпит на свидетел, пострадал от престъпление, може да се извърши, когато неговите показания ще допринесат за разкриване на обективната истина.“ 2. В чл. 139а: а) създава се нова ал. 1: „(1) Ако това няма да затрудни сериозно наказателното производство, разпитът на свидетел със специфични нужди от защита се извършва: 1. в специално оборудвани помещения, предназначени за тази цел; 2. в присъствието на педагог или психолог; 3. от един и същи разследващ орган, ако е необходим повторен разпит.“ б) досегашните ал. 1 и 2 стават съответно ал. 2 и 3. 3. В чл. 209, ал. 2 се създава изречение пето: „Когато не владее български език, заявителят има право на превод на разбираем за него език на писменото потвърждение за получаването на подаденото съобщение.“ 3 § 18. В Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 92 от 1969 г.; изм., бр. 54 от 1978 г., бр. 28 от 1982 г., бр. 28 и 101 от 1983 г., бр. 89 от 1986 г., бр. 24 от 1987 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 105 от 1991 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 102 от 1995 г., бр. 12 и 110 от 1996 г., бр. 11, 15, 59 и 85 от 1998 г., бр. 51, 67 и 114 от 1999 г., бр. 92 от 2000 г., бр. 25, 61 и 101 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 39 и 79 от 2005 г., бр. 30, 33, 69 и 108 от 2006 г., бр. 51, 59 и 97 от 2007 г., бр. 12, 27 и 32 от 2009 г., бр. 10, 33, 39, 60 и 77 от 2011 г., бр. 19, 54 и 77 от 2012 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 81 от 2015 г., бр. 76 и 101 от 2016 г., бр. 63 и 101 от 2017 г., бр. 20 и 38 от 2018 г., бр. 83 и 94 от 2019 г. и бр. 13 и 109 от 2020 г. и бр. 21 от 2021 г., бр. 25, бр. 51 от 2022 г. и бр. 80 и 84 от 2023 г.) в чл. 83а, ал. 1 след думите „142 - 143а“ се поставя запетая и се добавя „149, ал. 2, т. 5, 151, ал. 2, т. 2“, след думите „155а“ се поставя запетая и се добавя „155б, 155в“ и след думите „чл. 172а – 174“ се поставя запетая и се добавя „188, ал. 2 и 4“. 4

Проект! Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Наказателния Кодекс Причините, които налагат приемането на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК), са продиктувани от спешната необходимост да се отговори на критиките на ЕС за пълно транспониране в националното законодателство на определени разпоредби от Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета. Също така във връзка с препоръка на Комитета Ланзароте, който е съвещателен орган към Съвета на Европа по въпросите на сексуалната експлоатация и злоупотреба с деца, се предлага допълнение на разпоредбата на чл. 155б, ал. 3 НК, като нормата се допълва с препращане не само към ал. 1, а и към създадената нова ал. 2 на чл. 155б НК, обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г. Предлага се законодателна промяна за отстраняване на техническа грешка във връзка с приетите изменения в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г. и в чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г., където е допусната техническа грешка, като при отмяната на ал. 2 в действащата ал. 3 не е предвидено наказание за престъплението. Предлага се промяна и в разпоредбите на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и б. „г“, които препращат към чл. 343, ал. 2 НК, поради установено неправилно преномериране в текстовете направено със ЗИД на НК, обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г. Със законопроекта се предлагат и промени, с които се цели създаване на по-добра наказателноправна защита във връзка с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.) срещу деяния, свързани с осъществяването на производство и предлагане на пазара на продукти за растителна защита (ПЗР), които не са разрешени в страната, както и пренасянето им през границата на Република България. В заключителните разпоредби на законопроекта с § 17 се предлага изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с образувана от Европейската комисия процедура за нарушение № 2016/0023, която е на етап мотивирано становище, който е последният етап преди сезиране на Съда на ЕС. Процедура за нарушение № 2016/0023 е образувана поради непълно транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (Директивата). • Първата група предложения, в предвидени в § 1 – 10 и 18, са изготвени във връзка с образуваната от Европейската комисия (ЕК) процедура за нарушение № 2019/2136, за което на 25 юли 2019 г. българската държава е информирана с официално писмо (INFR(2019)2136) , а също така и с Официално уведомително писмо № С (2023)502 final от 15.02.2023 г. на Генералния секретариат на ЕК. Процедурата е образувана за неправилно транспониране от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца (Директивата). Република България не е изпълнила задълженията си по чл. 3, § 5, подточка ii), член 9, буква ж), член 12, § 1 и § 2 и чл. 15, § 2 от Директивата. Също така и с препоръка на Комитета Ланзароте във връзка с направен анализ на приетите през 2022 г. изменения и допълнения в относимите разпоредби на НК (обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г.), като е установено, че при създаването на разпоредбата на чл. 155б, ал. 3 НК, същата е следвало да включва препращане не само към ал. 1, а и към създадената нова ал. 2 на чл. 155б НК, което не е било направено от законодателя. Така ще се осигури прилагането на по-тежко наказуемия квалифициран състав на чл. 155б, ал. 3 НК и по отношение на лица, извършили престъпление по чл. 155б, ал. 2 НК, предвиждаща склоняване на малолетни лица да участват в сексуални действия, а не само по ал. 1 в случаите на склоняване на малолетни лица да наблюдават аналогични действия. Предложените изменения по процедура за нарушение № 2019/2136 са във връзка с констатирано от представителите на Европейската комисия (ЕК), частично неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС. Както се посочва в писмо № С (2023)502 final от 15.02.2023 г. съгласно българската система наказателното преследване за престъпленията, наказуеми с лишаване от свобода за срок, по-дълъг от 3 години, но по- кратък от 10 години, i) се изключва по давност, ако не бъде започнато в продължение на 10 години, и ii) се изключва по давност, дори ако наказателното преследване е започнато, след 15 години от извършването на престъплението. Такъв е случаят с повечето престъпления, транспониращи членове 3—7 от директивата. Едно от тези престъпления (полово сношение с непълнолетно лице, което се занимава с проституция) се наказва с лишаване от свобода до 3 години. В този случай съгласно българската система наказателното преследване за престъплението ще бъде i) изключено, ако не бъде започнато в продължение на 5 години, и ii) изключено по давност, дори ако наказателното преследване е започнато, след 7 години и половина от извършването на престъплението. Ако възможността за налагане на наказание за престъпление бъде изключена по давност след 15 години, особено младите жертви на престъпления, свързани със сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца, може да не са в състояние да потърсят наказателно преследване след навършване на 18-годишна възраст или да имат само много кратък срок, за да го направят. По подобен начин непълнолетните жертви на престъплението, предвидено в член 154а от българския Наказателен кодекс, в много случаи ще разполагат със силно ограничен срок, за да търсят наказателно преследване след навършване на пълнолетие. Такъв кратък срок, при който не се предвижда отчитане на тежестта на въпросното престъпление, не се счита за пропорционален и съответстващ на изискването да се предвиди „достатъчен срок след навършване на пълнолетие от страна на жертвата, като този срок е съобразен с тежестта на въпросното престъпление“. Като за много от престъпленията, изброени в директивата, страната не е гарантирала, че тяхното наказателно преследване е възможно за достатъчен и пропорционален срок след навършване на пълнолетие от страна на жертвата, България не е изпълнила задълженията си по член 15, параграф 2 от директивата. В тази връзка с § 1 се предлага допълнение на чл. 80 НК, като се създава ал. 4, предвиждаща давността за преследване за престъпления свързани със сексуално насилие или сексуална експлоатация на деца или трафик на деца, в случаите когато наказателното преследване не е било започнато, същото да започва с навършване на 18-годишна възраст на малолетното или непълнолетното лице. На следващо място се предлага промяна на предвидените максимални наказания за сексуални престъпления и злоупотреба с деца, както и създаването на състав на 2 престъпление в случаи, на някои сексуални посегателства спрямо деца, когато е била използвана принуда, сила или заплашване за склоняване за сексуални цели на дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и когато детето е навършило тази възраст. Равнището на максималните наказания в националното ни законодателство за злоупотреба с деца под възрастта за изразяване на съгласие с използването на принуда - осем години, е по-ниско от изискваните съгласно Директивата десет години. При сексуалните престъпления с обект малолетни и непълнолетни лица има редица особености, като в повечето случаи едно по-възрастно пълнолетно или непълнолетно лице използва своята позиция, физическо или психическо превъзходство, незнанието, доверието или влиянието на жертвата, с основната цел да удовлетвори половото си желание. Несъответствието на НК с всички хипотези на чл. 3, параграф 5 от Директивата може да бъде преодоляно чрез завишаване на предвидения максимум на наказанието лишаване от свобода от осем на десет години, с цел постигане на съответствие с размера на посочените в Директивата наказания и предвиждане на съответен състав на престъпление. Това налага да се предвиди изменение и допълнение в чл. 149, ал. 2 и чл. 151 НК, като по този начин констатираните от ЕК несъответствия по процедура за нарушение № 2019/2136 ще бъдат преодолени. Предлага се и създаването нови квалифицирани състави на някои от престъпленията по раздел VIII „Разврат“ от глава II „Престъпления срещу личността“ от Особената част на НК, по-конкретно на престъпленията по чл. 151, 154а, 155а, 155б, 155в, 158а и чл. 159 НК, с оглед преодоляване липсата на наказателно правна защита на деца – жертви на сексуално насилие, независимо от техния пол, на които са нанесени значителни психологични вреди. По този начин се осигурява изпълнението на задължението по член 9, буква ж) от Директивата, като се гарантира, че нанасянето на значителни психологически вреди на жертвата, независимо от нейния пол, представлява квалифициращо обстоятелство по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 - 7 от Директивата. В отговор на констатацията на ЕК относно неправилно транспониране на чл. 12, § 1 и § 2 от Директивата са предложените допълнения с § 18 от заключителните разпоредби на законопроекта, като с допълнението в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания се разширява кръгът на престъпленията с включване на нови състави от Особената част на НК, извършването на които би довело до ангажиране на отговорността на юридическите лица. • С втората група предложения, предвидени в § 11 - 15, се предлага промяна в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 2 и 3 НК за отстраняване на техническа грешка във връзка с приетите изменения, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г., и на чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г., където е допусната техническа грешка, като при отмяната на ал. 2 в действащата ал. 3 не е предвидено наказание за престъплението. Необходимостта от изменение в разпоредбата на чл. 172б, ал. 2, където минималното наказание лишаване от свобода се предлага да бъде намалено от „пет“ на „две“ години, е съобразено с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. (дело С-655/21). Според тълкуването на Съда по дело С-655/21, предвидените в националното законодателство санкции не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на легитимно преследваните от закона цели. Компетентните органи имат задължението да се уверят, че тежестта на санкциите не надхвърля тежестта на съответното престъпление, тъй като в противен случай би бил нарушен принципът за пропорционалност. Поради тези причини Съдът отсъжда, че „чл. 49, пар. 3 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална законова разпоредба, която предвижда наказание лишаване от свобода с минимум от пет години в случай на 3 използване - повторно или със значителни вредни последици - на марка в търговската дейност без съгласието на притежателя на изключителното право.“ Също така се предлага изменение в чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и чл. 343а, ал. 1, б. „б“ и „в“, които препращат към чл. 343, ал. 2 НК, поради установено неправилно номериране в текстовете направено със ЗИД на НК, обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г. Несъответствието е установено във връзка с направено проучване от Наказателната колегия на Върховния касационен съд. С изменението на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК се отстранява допуснато несъответствие в нормата на привилегирован състав да се предвижда по-тежко по размер наказание в сравнение с квалифицирания състав по чл. 212, ал. 4 НК, когато инкриминираното имущество било е върнато или заместено от извършителя на деянието. Привилегированият състав разкрива по-ниска степен на обществена опасност, поради проявени особени признаци, характеризиращи ги като такива, както е случаят с чл. 212б НК чрез връщане или заместване на предмета на престъплението. По този начин се стимулира възстановяването на причините от престъпното деяние вреди, като реализирайки тази предвидена законова възможност, подсъдимият получава по- благоприятно наказателноправно третиране. Предложението за промяна в разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и „г“ НК , е свързано с това, че те препращат към чл. 343, ал. 2 НК, преди преномерирането ѝ като ал. 3 със ЗИД на НК, обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г. Налице е разминаване между вложеният от законодателя смисъл в препращащата норма преди преномерирането ѝ, а именно по- благоприятно наказателноправно третиране на дееца, когато същият след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите. Сега действащият текст на чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и „г“ НК препраща към чл. 343, ал. 2, която урежда прекратяване на наказателното производство в случаите, когато пострадалият е поискал това и са налице съответните законови предпоставки. • Третата група предложения, предвидени в § 16, са изготвени с оглед по-добра наказателноправна защита срещу деяния, свързани с производството и предлагането на пазара на продукти за растителна защита (ПЗР), които не са разрешени в страната, както и пренасянето им през границата на страната (ПРЗ). В Република България продуктите за растителна защита се пускат на пазара и употребяват след издаване на разрешение за пускане на пазара и употреба от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.) (Регламент (ЕО) № 1107/2009), в оригинални опаковки на производителя или преопаковани от лица, които имат удостоверение за извършване на такава дейност и задължително с етикет на български език. В същото време се наблюдава тенденция за нелегално внасяне на продукти, които не са преминали през оценка на риска и разрешаване, съгласно регулаторните изисквания на Европейския съюз (ЕС) и могат да съдържат непроверени и недекларирани активни вещества. По данни, предоставени от БАБХ, Република България ежегодно участва в международната операция Silver Axe, насочена към нелегалния внос и разпространение на пестициди, която се координира от Европол и се подкрепя от Службата за интелектуална собственост на Европейския съюз (EUIPO), Европейската служба за борба с измамите (OLAF), DG SANTE на Европейската комисия, Европейската асоциация за защита на културите (ECPA) и CropLife Europe. В рамките на международната операция, съобразно своите функции и правомощия участват Агенция „Митници“, Министерството на вътрешните работи и Държавна агенция „Национална сигурност“. За 2021 г. в рамките на Silver Axe VI и в следващите месеци в резултат на съвместните действия на БАБХ, Агенция „Митници“, Министерството на вътрешните 4 работи и Държавна агенция „Национална сигурност“ са задържани на територията на страната и на граничните пунктове общо 14 300 литра и 345 килограма продукти за растителна защита, които не отговарят на изискванията на нормативната уредба. За 2022 г. са задържани 5 000 литра препарат, съдържащ активно вещество на продукт за растителна защита, а през 2023 г. – 56 384 литра незаконни ПРЗ са иззети и възбранени в рамките на международна операция Silver Axe VIII. Това води до необратими поражения на третираните с тях земеделски култури и трайното отлагане на опасни вещества в почвата и водите (свързано с прилагането на хоризонтални мерки за опазване на околната среда). Поради неясния си произход, тези продукти представляват сериозен риск за човешкото здраве и живот, тъй като за тяхното неутрализиране не може да се приложи адекватен антидот. Предвидените в Закона за защита на растенията (ЗЗР) административни санкции са недостатъчно ефективни, като практиката показва, че дори да бъдат налагани такива, актовете по тяхното налагане се обжалват, а глобите не могат да бъдат събрани. В резултат на това административните санкции нямат целения възпиращ ефект срещу нарушителите. Необходимо е да се предвиди допълнение на чл. 350а НК с цел подобряване на ефективността за противодействие на нелегалния внос и разпространението на фалшиви продукти за растителна защита, забранени за употреба в ЕС и в Република България, поради съдържанието на забранени субстанции и опасността им както за здравето на хората, така и за животните, пчелите и не на последно място, дългосрочните негативни последици за околната среда, в т.ч. почви, води и въздух. Очакваните резултати от приемането на проекта са свързани с пълното въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС и прекратяване на процедура за нарушение № 2019/2136, отстраняване на допуснати технически грешки и неправилно преномериране в текстове, със ЗИД на НК, обн., ДВ, бр. 84 от 2023 г. и ДВ, бр. 92 от 2002 г. и както и осигуряване на по-добра наказателноправна защита срещу деяния, свързани с производството и предлагането на пазара на продукти за растителна защита, които не са разрешени в страната, както и пренасянето им през границата. • Четвъртата група предложения, предвидени в § 17, с които се предлага изменение и допълнение на НПК са продиктувани от необходимостта за осигуряване на пълното транспонирането на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета и закриване на образуваната от Европейската комисия процедура за нарушение № 2016/0023, която е на етап мотивирано становище - последният етап преди сезиране на Съда на ЕС. Ръководен от основните положения на политиката в полза на жертвите на престъпления, българският законодател прие изменения и допълнения в НПК, обн., ДВ, бр. 48 от 2023 г., с чиито преходни и заключителни разпоредби беше изменен и допълнен Законът за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления (ЗПФКПП). С измененията и допълненията в НПК и ЗПФКПП в българското законодателство бяха въведени изискванията на Директивата, като не бяха приети предложените от Министерския съвет изменения и допълнения във връзка с транспонирането на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директивата. Целта на предложените промени е да бъдат осигурени допълнително мерки за защита на пострадалите в съответствие с изискванията на Директива 2012/29/ЕС, които да доведат до намаляване на риска от вторично и повторно виктимизиране и до по-адекватна подкрепа, съобразена с нуждите на пострадалия и неговите близки. Предлага се ограничаване на възможността за провеждането на повторен разпит на пострадалия като свидетел, което цели да намали ненужния стрес, причинен в резултат на 5 многократното преживяване на последиците от извършеното престъпно деяние. По този начин броят на разпитите на жертвите се свежда до минимум, а повторен разпит може да се извърши само доколкото това е абсолютно необходимо за целите на разследването. В зависимост от конкретните потребности на лицето разпитът следва да се проведе в специално оборудвано за тази цел помещение, в присъствието на педагог или психолог, както и от един и същ разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. Тези мерки могат да се приложат, доколкото няма да затруднят сериозно хода на наказателното производство. В съответствие с основните принципи на НПК (чл. 21) в предложените допълнения се предвижда, когато лицето, което е подало сигнала за извършено престъпление, е чужд гражданин и не владее български език, да има право на превод на разбираем за него език на писменото потвърждение за получаването на подаденото съобщение. Законопроектът ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни предвид образуваните наказателни процедури от Европейската комисия. Предвижда се по изключение по-кратък срок за провеждането на обществени консултации, поради необходимостта да се предприемат спешни мерки от страна на Република България за изпъленине на задълженията, които произтичат от правото на ЕС, в противен случай ЕК ще сезира Съда на Европейския Съюз за неправилно прилагане правото на Съюза от страна на България и предяви иск по чл. 258 за налагане на финансови санкции в съответствие с член 260, параграф 3 от ДФЕС. 3. 6

Образецът на частична предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на правосъдието Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК). ……………………………………………… Лице за контакт: Александър Стефанов, държавен експерт дирекция „Съвет по законодателство“ Министерство на правосъдието, ел. поща: Al_Stefanov@justice.government.bg Емилия Александрова, държавен експерт дирекция „Съвет по законодателство“ Министерство на правосъдието, ел. поща: Em_Aleksandrova@justice.government.bg Ирена Борисова, държавен експерт в „Международно правно сътрудничество европейски въпроси“, ел. поща: Irena.borisova@justice.government.bg Богдан Млъчков главен експерт в „Международно правно сътрудничество европейски въпроси“, ел. поща: B_Mlachkov@justice.government.bg в на в на дирекция и дирекция и Телефон и ел. поща: 02/9237 344 02/9237 314 02/9237 412 02/9237 418 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. Необходимо е да бъдат парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. експлоатация на деца, както и с детската Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; въведени относно порнография попр., изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския борбата със сексуалното насилие и със сексуалната и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.) във връзка с установено 2 от Европейската комисия (ЕК) несъответствие в някои разпоредби от релевантното българско законодателство. От Европейската комисия е образувана процедура за нарушение на № 2019/2136 за частично неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС, предвид което следва да се предприемат действия за пълното транспониране в националното законодателство на чл. 3, пара. 5, чл. 9, буква б) и буква ж), чл. 12, пара. 1 и 2, чл. 15, пара. 2 и чл. 20, пара. 3, букви г) – е) от Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца с цел прекратяване на наказателната процедура. Проблем 2. В националното законодателство не са транспонирани напълно разпоредбите на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ, L 135/57 от 14 ноември 2012 г.). За неизпълнение на задължението от Европейската комисия е образувана процедура за нарушение на № 2016/0023, която е на етап мотивирано становище, който е последният етап преди сезиране на Съда на ЕС. Необходимо е да се предпиемат действия за пълното въвеждане на Директива 2012/29/ЕС и прекратяване на наказателната процедура. Проблем 3. Необходимо е да се предприемат законодателни мерки във връзка с осигуряване изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета. (ОВ, L 309/1 от 24.11.2009 г.). В случай, че не се предвиди наказателна отговорност за нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита (ПРЗ) ще е налице риск за живота и здравето на хората, както й за околната среда, поддържането на биологичното разнообразие и екологичното равновесие в природата. Проблем 4. Следва да се отстрани техническа грешка във връзка с приетите изменения в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 2 и 3 НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г. и в чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г. Необходимо е да се предвиди и зменение в разпоредбата на чл. 172б, ал. 2, като размерът на минималното наказание лишаване от свобода да бъде намален от „пет“ на „две“ години съобразено с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. (дело С-655/21). Също така е необходимо е извършването на законова промяна в разпоредбите на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и б. „г“, които препращат към чл. 343, ал. 2 НК, поради установено неправилно преномериране в текстовете направено със ЗИД на НК, обн, ДВ, бр. 92 от 2002 г. • Следва да се отбележи, че необходимите изменения в Наказателния кодекс предвиждащи мерки насочени за прекратяване на процедури за нарушение: № 2021/2047 по описа на ЕК за неправилно транспониране в българското законодателство на някои от разпоредбите на Директива (ЕС) 2017/541 относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета; № 2021/0158 срещу България и пълното въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/713 година за борба с измамите със и подправянето на безналични платежни средства и за замяна на Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета (OB, L 123/18 от 10 май 2019 г.), бяха приети от Нардното събрание и обн., в ДВ, бр. 84 от 2023 г., поради което се наложи промяна на първоначално планираните законови изменения предвидени в законодателната програма на МС, като съответно тези изменения не са включени в обхвата на настоящата оценка. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Проблем 1. Необходимостта от законови промени е във връзка с образувана от Европейската комисия (ЕК) процедура за нарушение № 2019/2136, за което на 25 юли 2019 г. българската държава е информирана с официално писмо (INFR(2019)2136) , а също така и с Официално уведомително писмо № С (2023)502 final от 15.02.2023 г. на Генералния секретариат на ЕК. Процедурата е образувана за неправилно транспониране от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Директива 2011/93/ЕС 3 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца (Директивата). Република България не е изпълнила задълженията си по чл. 3, § 5, подточка ii), член 9, буква ж), член 12, § 1 и § 2 и чл. 15, § 2 от Директивата. Също така и с препоръка на Комитета Ланзароте във връзка с направен анализ на приетите през 2022 г. изменения и допълнения в относимите разпоредби на НК (обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г.), като е установено, че при създаването на разпоредбата на чл. 155б, ал. 3 НК, същата е следвало да включва препращане не само към ал. 1, а и към създадената нова ал. 2 на чл. 155б НК, което не е било направено от законодателя. Така ще се осигури прилагането на по-тежко наказуемият квалифициран състав на чл. 155б, ал. 3 НК и по отношение на лица, извършили престъпление по чл. 155б, ал. 2 НК предвиждаща склоняване на малолетни лица да участват в сексуални действия, а не само по ал. 1 в случаите на склоняване на малолетни лица да наблюдават аналогични действия. Предложените изменения по процедура за нарушение № 2019/2136 са във връзка с констатирано от представителите на Европейската комисия (ЕК), частично неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС. Както се посочва в писмо № С (2023)502 final от 15.02.2023 г. съгласно българската система наказателното преследване за престъпленията, наказуеми с лишаване от свобода за срок, по-дълъг от 3 години, но по-кратък от 10 години, i) се изключва по давност, ако не бъде започнато в продължение на 10 години, и ii) се изключва по давност, дори ако наказателното преследване е започнато, след 15 години от извършването на престъплението. Такъв е случаят с повечето престъпления, транспониращи членове 3—7 от директивата. Едно от тези престъпления (полово сношение с непълнолетно лице, което се занимава с проституция) се наказва с лишаване от свобода до 3 години. В този случай съгласно българската система наказателното преследване за престъплението ще бъде i) изключено, ако не бъде започнато в продължение на 5 години, и ii) изключено по давност, дори ако наказателното преследване е започнато, след 7 години и половина от извършването на престъплението. Ако възможността за налагане на наказание за престъпление бъде изключена по давност след 15 години, особено младите жертви на престъпления, свързани със сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца, може да не са в състояние да потърсят наказателно преследване след навършване на 18-годишна възраст или да имат само много кратък срок, за да го направят. По подобен начин непълнолетните жертви на престъплението, предвидено в член 154а от българския Наказателен кодекс, в много случаи ще разполагат със силно ограничен срок, за да търсят наказателно преследване след навършване на пълнолетие. Такъв кратък срок, при който не се предвижда отчитане на тежестта на въпросното престъпление, не се счита за пропорционален и съответстващ на изискването да се предвиди „достатъчен срок след навършване на пълнолетие от страна на жертвата, като този срок е съобразен с тежестта на въпросното престъпление“. Като за много от престъпленията, изброени в директивата, страната не е гарантирала, че тяхното наказателно преследване е възможно за достатъчен и пропорционален срок след навършване на пълнолетие от страна на жертвата, България не е изпълнила задълженията си по член 15, параграф 2 от директивата. В тази връзка е необходимо да се предложи допълнение на чл. 80 НК, като се създава ал. 4, предвиждаща давността за преследване за престъпления свързани със сексуално насилие или сексуална експлоатация на деца или трафик на деца, в случаите когато наказателното преследване не е било започнато, същото да започва с навършване на 18-годишна възраст на малолетното или непълнолетното лице. На следващо място се предлага промяна на предвидените максимални наказания за сексуални престъпления и злоупотреба с деца, както и създаването на състав на престъпление в случаи, на някои сексуални посегателства спрямо деца, когато е била използвана принуда, сила или заплашване за склоняване за сексуални цели на дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и когато детето е навършило тази възраст. Равнището на максималните наказания в националното ни законодателство за злоупотреба с деца под възрастта за изразяване на съгласие с използването на принуда - осем години, е по-ниско от изискваните съгласно Директивата десет години. При сексуалните престъпления с обект малолетни и непълнолетни лица има редица особености, като в повечето случаи едно по-възрастно пълнолетно или непълнолетно лице използва своята позиция, физическо или психическо превъзходство, незнанието, доверието или влиянието на жертвата, с основната цел да удовлетвори половото си желание. Несъответствието на НК с всички хипотези на чл. 3, параграф 5 от Директивата може да бъде преодоляно чрез завишаване на предвидения максимум на наказанието лишаване от свобода от осем на десет години, с цел постигане на съответствие с размера на посочените в Директивата наказания и предвиждане на съответен състав на престъпление. Това налага да се предвиди изменение и допълнение в чл. 149, ал. 2 и чл. 151 НК, като по този начин констатираните от ЕК несъответствия по процедура за нарушение № 2019/2136 ще бъдат преодолени. Предлага се и създаването нови квалифицирани състави на някои от престъпленията по раздел VIII „Разврат“ от глава II „Престъпления срещу личността“ от Особената част на НК, по-конкретно на престъпленията по чл. 151, 154а, 155а, 155б, 155в, 158а и 159 НК, с оглед преодоляване липсата на 4 наказателно правна защита на деца – жертви на сексуално насилие, независимо от техния пол, на които са нанесени значителни психологични вреди. По този начин се осигурява изпълнението на задължението по член 9, буква ж) от Директивата, като се гарантира, че нанасянето на значителни психологически вреди на жертвата, независимо от нейния пол, представлява квалифициращо обстоятелство по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 - 7 от Директивата. В отговор на констатацията на ЕК относно неправилно транспониране на чл. 12, § 1 и § 2 от Директивата следва да се предложи допълнение в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, като се разшири кръгът на престъпленията с включване на нови състави от Особената част на НК, извършването на които би довело до ангажиране на отговорността на юридическите лица. Проблем 2. Необходимо е изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с образувана от Европейската комисия процедура за нарушение № 2016/0023, която е на етап мотивирано становище, който е последният етап преди сезиране на Съда на ЕС. Процедура за нарушение № 2016/0023 е образувана поради непълно транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. В тази връзка следва да бъдат осигурени допълнително мерки за защита на пострадалите в съответствие с изискванията на Директива 2012/29/ЕС, които да доведат до намаляване на риска от вторично и повторно виктимизиране и до по-адекватна подкрепа, съобразена с нуждите на пострадалия и неговите близки. Необходимо е ограничаване на възможността за провеждането на повторен разпит на пострадалия като свидетел, което цели да намали ненужния стрес, причинен в резултат на многократното преживяване на последиците от извършеното престъпно деяние. По този начин броят на разпитите на жертвите се свежда до минимум, а повторен разпит може да се извърши само доколкото това е абсолютно необходимо за целите на разследването. В зависимост от конкретните потребности на лицето разпитът следва да се проведе в специално оборудвано за тази цел помещение, в присъствието на педагог или психолог, както и от един и същ разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. Тези мерки могат да се приложат, доколкото няма да затруднят сериозно хода на наказателното производство. В съответствие с основните принципи на НПК (чл. 21) в предложените допълнения се предвижда, когато лицето, което е подало сигнала за извършено престъпление, е чужд гражданин и не владее български език, да има право на превод на разбираем за него език на писменото потвърждение за получаването на подаденото съобщение. Проблем 3. Следва да се предложат промени, с които се цели създаване на по-добра наказателноправна защита във връзка с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.) срещу деяния, свързани с осъществяването на производство и предлагане на пазара на продукти за растителна защита (ПЗР), които не са разрешени в страната, както и пренасянето им през границата на Република България. В действащата разпоредба на чл. 350а НК се съдържа текст, който урежда наказателната отговорност, свързана с употребата на високорискови ветеринарномедицински препарати, но липсва наказателна разпоредба за нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита (ПРЗ). Нелегалният внос на ПРЗ, съдържащи забранени вещества, представлява висока обществена опасност за здравето на хората и околната среда. През последните години, в практиката се наблюдава зачестяване на случаите на нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита. Тези продукти съдържат забранени за употреба в Европейския съюз (ЕС) и в Република България субстанции, които са опасни за здравето и живота на хората и животните (пчелите) и имат дългосрочно негативни последици за околната среда (в т.ч. почви, води и въздух). Използването на неразрешени ПРЗ води до проникване на опасни токсични вещества в земеделските култури, трайното им отлагане в почвата и водите, интоксикация и увреждане здравето на оператори и консуматори, поради което е необходимо същото да бъде инкриминирано и включено в групата на общоопасните за здравето на хората и околната среда престъпления, чрез което да се осигури превенция и наказателно преследване. Необходимо е да се допълни разпоредбата на чл. 350а НК с цел подобряване на ефективността за противодействие на нелегалния внос и разпространението на фалшиви ПРЗ, които съдържат забранени субстанции и са опасни, както за здравето на хората, така и за животните. 5 Проблем 4. Необходима е законодателна промяна за отстраняване на техническа грешка във връзка с приетите изменения в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г. и в чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г., където е допусната техническа грешка, като при отмяната на ал. 2 в действащата ал. 3 не е предвидено наказание за престъплението. Необходимо е да се предвиди и зменение в разпоредбата на чл. 172б, ал. 2, като размерът на минималното наказание лишаване от свобода да бъде намален от „пет“ на „две“ години съобразено с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. (дело С-655/21). Необходима е промяна и в разпоредбите на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и б. „г“, които препращат към чл. 343, ал. 2 НК, поради установено неправилно преномериране в текстовете направено със ЗИД на НК, обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблем 1. От Европейската комисия (ЕК) е образувана процедура за нарушение № 2019/2136, за което на 25 юли 2019 г. българската държава е информирана с официално писмо (INFR(2019)2136) , а също така и с Официално уведомително писмо № С (2023)502 final от 15.02.2023 г. на Генералния секретариат на ЕК. Процедурата е образувана за неправилно транспониране от Република България в националното законодателство на определени разпоредби от Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца. Република България не е изпълнила задълженията си по чл. 3, § 5, подточка ii), член 9, буква ж), член 12, § 1 и § 2 и чл. 15, § 2 от Директивата. В препоръка на Комитета Ланзароте във връзка с направен анализ на приетите през 2022 г. изменения и допълнения в относимите разпоредби на НК (обн., ДВ, бр. 53 от 2022 г.) е установено, че при създаването на разпоредбата на чл. 155б, ал. 3 НК, същата е следвало да включва препращане не само към ал. 1, а и към създадената нова ал. 2 на чл. 155б НК, което не е било направено от законодателя. Така ще се осигури прилагането на по-тежко наказуемият квалифициран състав на чл. 155б, ал. 3 НК и по отношение на лица, извършили престъпление по чл. 155б, ал. 2 НК предвиждаща склоняване на малолетни лица да участват в сексуални действия, а не само по ал. 1 в случаите на склоняване на малолетни лица да наблюдават аналогични действия. В процедурата за нарушение № 2019/2136 от представителите на Европейската комисия (ЕК) е констатирано частично неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС. Както се посочва в писмо № С (2023)502 final от 15.02.2023 г. съгласно българската система наказателното преследване за престъпленията, наказуеми с лишаване от свобода за срок, по-дълъг от 3 години, но по-кратък от 10 години, i) се изключва по давност, ако не бъде започнато в продължение на 10 години, и ii) се изключва по давност, дори ако наказателното преследване е започнато, след 15 години от извършването на престъплението. Такъв е случаят с повечето престъпления, транспониращи членове 3—7 от директивата. Едно от тези престъпления (полово сношение с непълнолетно лице, което се занимава с проституция) се наказва с лишаване от свобода до 3 години. В този случай съгласно българската система наказателното преследване за престъплението ще бъде i) изключено, ако не бъде започнато в продължение на 5 години, и ii) изключено по давност, дори ако наказателното преследване е започнато, след 7 години и половина от извършването на престъплението. Ако възможността за налагане на наказание за престъпление бъде изключена по давност след 15 години, особено младите жертви на престъпления, свързани със сексуално насилие и сексуална експлоатация на деца, може да не са в състояние да потърсят наказателно преследване след навършване на 18-годишна възраст или да имат само много кратък срок, за да го направят. По подобен начин непълнолетните жертви на престъплението, предвидено в член 154а от българския Наказателен кодекс, в много случаи ще разполагат със силно ограничен срок, за да търсят наказателно преследване след навършване на пълнолетие. Такъв кратък срок, при който не се предвижда отчитане на тежестта на въпросното престъпление, не се счита за пропорционален и съответстващ на изискването да се предвиди „достатъчен срок след навършване на пълнолетие от страна на жертвата, като този срок е съобразен с тежестта на въпросното престъпление“. Като за много от престъпленията, изброени в директивата, страната не е гарантирала, че тяхното наказателно преследване е възможно за достатъчен и пропорционален срок след навършване на пълнолетие от страна на жертвата, България не е изпълнила задълженията си по член 15, параграф 2 от директивата. В тази връзка е необходимо да се предложи допълнение на чл. 80 НК, като се създава ал. 4 предвиждаща давността за преследване за престъпления свързани със сексуално насилие или сексуална експлоатация на деца или трафик на деца, в случаите когато наказателното преследване не е било започнато, същото да започва с навършване на 18-годишна възраст на малолетното или непълнолетното лице. 6 На следващо място е необходима законова промяна на предвидените максимални наказания за сексуални престъпления и злоупотреба с деца, както и създаването на състав на престъпление в случаи, на някои сексуални посегателства спрямо деца, когато е била използвана принуда, сила или заплашване за склоняване за сексуални цели на дете, което не е навършило възрастта за изразяване на съгласие за сексуални действия, и когато детето е навършило тази възраст. Равнището на максималните наказания в националното ни законодателство за злоупотреба с деца под възрастта за изразяване на съгласие с използването на принуда - осем години, е по-ниско от изискваните съгласно Директивата десет години. При сексуалните престъпления с обект малолетни и непълнолетни лица има редица особености, като в повечето случаи едно по-възрастно пълнолетно или непълнолетно лице използва своята позиция, физическо или психическо превъзходство, незнанието, доверието или влиянието на жертвата, с основната цел да удовлетвори половото си желание. Несъответствието на НК с всички хипотези на чл. 3, параграф 5 от Директивата може да бъде преодоляно чрез завишаване на предвидения максимум на наказанието лишаване от свобода от осем на десет години, с цел постигане на съответствие с размера на посочените в Директивата наказания и предвиждане на съответен състав на престъпление. Това налага да се предвиди изменение и допълнение в чл. 149, ал. 2 и чл. 151 НК, като по този начин констатираните от ЕК несъответствия по процедура за нарушение № 2019/2136 ще бъдат преодолени. Необходимо е да се предложи създаването нови квалифицирани състави на някои от престъпленията по раздел VIII „Разврат“ от глава II „Престъпления срещу личността“ от Особената част на НК, по-конкретно на престъпленията по чл. 151, 154а, 155а, 155б, 155в, 158а и 159 НК, с оглед преодоляване липсата на наказателно правна защита на деца – жертви на сексуално насилие, независимо от техния пол, на които са нанесени значителни психологични вреди. По този начин се осигурява изпълнението на задължението по член 9, буква ж) от Директивата, като се гарантира, че нанасянето на значителни психологически вреди на жертвата, независимо от нейния пол, представлява квалифициращо обстоятелство по отношение на престъпленията, посочени в членове 3 - 7 от Директивата. В отговор на констатацията на ЕК относно неправилно транспониране на чл. 12, § 1 и § 2 от Директивата следва да се предложи допълнение в чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания, като се разшири кръгът на престъпленията с включване на нови състави от Особената част на НК, извършването на които би довело до ангажиране на отговорността на юридическите лица. Проблем 2. Необходимо е изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с образувана от Европейската комисия процедура за нарушение № 2016/0023, която е на етап мотивирано становище, който е последният етап преди сезиране на Съда на ЕС. Процедура за нарушение № 2016/0023 е образувана поради непълно транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Проблем 3. Следва да се предложат промени, с които се цели създаване на по-добра наказателноправна защита във връзка с Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.) срещу деяния, свързани с осъществяването на производство и предлагане на пазара на продукти за растителна защита (ПЗР), които не са разрешени в страната, както и пренасянето им през границата на Република България. В действащата разпоредба на чл. 350а НК се съдържа текст, който урежда наказателната отговорност, свързана с употребата на високорискови ветеринарномедицински препарати, но липсва наказателна разпоредба за нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита (ПРЗ). Нелегалният внос на ПРЗ, съдържащи забранени вещества, представлява висока обществена опасност за здравето на хората и околната среда. През последните години, в практиката се наблюдава зачестяване на случаите на нелегален внос и разпространение в страната на неразрешени и фалшиви продукти за растителна защита. Тези продукти съдържат забранени за употреба в Европейския съюз (ЕС) и в Република България субстанции, които са опасни за здравето и живота на хората и животните (пчелите) и имат дългосрочно негативни последици за околната среда (в т.ч. почви, води и въздух). Използването на неразрешени ПРЗ води до проникване на опасни токсични вещества в земеделските култури, трайното им отлагане в почвата и водите, интоксикация и увреждане здравето на оператори и консуматори, поради което е необходимо същото да бъде 7 инкриминирано и включено в групата на общоопасните за здравето на хората и околната среда престъпления, чрез което да се осигури превенция и наказателно преследване. Необходимо е да се допълни разпоредбата на чл. 350а НК с цел подобряване на ефективността за противодействие на нелегалният внос и разпространението на фалшиви ПРЗ, които съдържат забранени субстанции и са опасни, както за здравето на хората, така и за животните. Проблем 4. Необходима е законодателна промяна за отстраняване на техническа грешка във връзка с приетите изменения в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г. и в чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г., където е допусната техническа грешка, като при отмяната на ал. 2 в действащата ал. 3 не е предвидено наказание за престъплението. Следва да се предвиди изменение в разпоредбата на чл. 172б, ал. 2, където минималното наказание лишаване от свобода се предлага да бъде намалено от „пет“ на „две“ години, което е нобходимо да бъде съобразено с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. (дело С-655/21). Необходима е промяна и в разпоредбите на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и б. „г“, които препращат към чл. 343, ал. 2 НК, поради установено неправилно преномериране в текстовете направено със ЗИД на НК, обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Не е възможно изброените по-горе Проблеми 1-4 да бъдат решeни в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане само на нови технологични възможности. Необходими са законови изменения и допълнения в Наказателния кодекс, Наказателно- процесуалния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Проблем 1. Предприемането на законови изменения в НК произтичат от необходимостта за пълно транспониране на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета; Проблем 2. Предприемането на законови изменения в НПК произтичат от необходимостта за пълно въвеждане на изискванията на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета; Проблем 3. Необходимостта произтича от задълителните действия с цел осигуряване на мерки за изпъленние на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.). Проблем 4. Законовата промяна произтича от необходимостта за отстраняване на техническа грешка във връзка с приетите изменения в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г. и в чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г., където е допусната техническа грешка, като при отмяната на ал. 2 в действащата ал. 3 не е предвидено наказание за престъплението. Следва да се предвиди изменение в разпоредбата на чл. 172б, ал. 2, където минималното наказание лишаване от свобода се предлага да бъде намалено от „пет“ на „две“ години, което е нобходимо да бъде съобразено с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. (дело С-655/21). Необходима е промяна и в разпоредбите на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и чл. 8 343а, ал. 1, б. „в“ и б. „г“, които препращат към чл. 343, ал. 2 НК, поради установено неправилно преномериране в текстовете направено със ЗИД на НК, обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на въздействието на нормативния акт. 2. Цели: Цел 1. Да се осигури пълното въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр., ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.) във връзка с установено от Европейската комисия (ЕК) несъответствие в някои разпоредби от релевантното българско законодателство. Цел 2. Пълно транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Отстраняване на предпоставки от страна на ЕК да бъде внесено искане пред Съда на ЕС с определяне на финансови санкции срещу България. Цел 3. Предвиждане на мерки за осигуряване изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита. Цел 4. Отстраняване на технически грешки в правни норми и съобразяване на размера на минимално наказание при престъпление срещу интелектуалната собственост във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. по дело С-655/21. Подцели: • Прекратяване на процедура за нарушение на Европейската комисия № 2019/2136 за частично неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС; • Прекратяване на процедура за нарушение на Европейската комисия № 2016/0023, която е на етап мотивирано становище, който е последният етап преди сезиране на Съда на ЕС; • Законодателна промяна за отстраняване на техническа грешка във връзка с приетите изменения в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г. и в чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г., където е допусната техническа грешка, като при отмяната на ал. 2 в действащата ал. 3 не е предвидено наказание за престъплението. Изменение в разпоредбата на чл. 172б, ал. 2, където минималното наказание лишаване от свобода се предлага да бъде намалено от „пет“ на „две“ години, което е нобходимо да бъде съобразено с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. (дело С-655/21); • Промяна в разпоредбите на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и б. „г“, които препращат към чл. 343, ал. 2 НК, поради установено неправилно преномериране в текстовете направено със ЗИД на НК, обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; • Подобряване на ефективността за противодействие на нелегалният внос и разпространението на фалшиви ПРЗ, които съдържат забранени субстанции и са опасни за здравето на хората и околната среда. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най-конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: 9 - Министерството на правосъдието; - Министерството на земеделието и храните в областта на провежданата държавна политика за растителната защита; - Министерството на околната среда и водите; - Министерството на вътрешните работи; - Органите на съдебната власт; - Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ); - Агенция Митници; -Дистрибуторите, консултантите и професионалните потребители на продукти за растителна защита; - Физическите и юридическите лица, осъществяващи търговия с продукти за растителна защита в складове и/или в селскостопански аптеки; - Непрофесионални потребители на продукти за растителна защита; - Националния браншови пчеларски съюз; - Физически и юридически лица, осъществяващи дейности в областта на пчеларството; - Гражданите, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от престъпни посегателства. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемането на никакви действия, които пряко да са адресирани към дефинираните Проблеми 1-4. При такъв вариант констатираните проблеми ще продължат да съществуват и няма да бъдат постигнати заложените цели. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант няма да бъде осигурено: • Въвеждането на изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр., ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.) във връзка с установено от Европейската комисия (ЕК) несъответствие в някои разпоредби от релевантното българско законодателство; • Пълното транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета; • Прекратяване на процедура за нарушение на Европейската комисия № 2019/2136 за частично неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС; • Прекратяване на процедура за нарушение на Европейската комисия № 2016/0023, която е на етап мотивирано становище, който е последният етап преди сезиране на Съда на ЕС; • Няма да се предприемат мерки във връзка с осигуряване изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 за подобряване на ефективността за противодействие на нелегалния внос и разпространението на фалшиви продукти за растителна защита. Ще е налице риск за живота и здравето на 10 хората, както й за околната среда, поддържането на биологичното разнообразие и екологичното равновесие в природата. • Няма да бъде отстранена техническа грешка във връзка с приетите изменения в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г. и в чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г.; • Няма бъде извършена необходимата закщонова промяна в разпоредбите на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и б. „г“, които препращат към чл. 343, ал. 2 НК, поради установено неправилно преномериране в текстовете направено със ЗИД на НК, обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се наблюдават. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се наблюдават. Административна тежест: Няма промяна. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателиня кодекс“: Описание: При този вариант ще бъде създадена нормативна уредба, която ще осигури: • Въвеждането на изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр., ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.) във връзка с установено от Европейската комисия (ЕК) несъответствие в някои разпоредби от релевантното българско законодателство; • Пълното транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета; • Прекратяване на процедура за нарушение на Европейската комисия № 2019/2136 за частично неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС; • Прекратяване на процедура за нарушение на Европейската комисия № 2016/0023, която е на етап мотивирано становище, който е последният етап преди сезиране на Съда на ЕС; • Ще се предприемат мерки във връзка с осигуряване изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 за подобряване на ефективността за противодействие на нелегалния внос и разпространението на фалшиви продукти за растителна защита, което ще е предпоставка за по-ефективно опазване на здравето на хората, както й за околната среда, поддържането на биологичното разнообразие и екологичното равновесие в природата; • Ще се предвиди налагането на наказателна отговорност за осъществяването на производство и предлагане на пазара на продукти за растителна защита, които не са разрешени в страната, както и незаконното им пренасяне през границата на Република България; • Ще бъде отстранена техническа грешка във връзка с приетите изменения в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г. и в чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г.; • Ще бъде извършена необходимата законова промяна в разпоредбите на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и чл. 343а, ал. 1, б. „в“ и б. „г“, които препращат към чл. 343, ал. 2 НК, поради установено неправилно преномериране в текстовете направено със ЗИД на НК, обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 11 С подобряване на ефективността за противодействието на нелегалния внос и разпространението на фалшиви продукти за растителна защита, забранени за употреба в ЕС и в Република България ще окаже положително въздейстиве върху екологията и ще доведе до намаляване рисковете за здравето на хората и околната среда, поддържане на биологичното разнообразие и екологичното равновесие в природата. С оглед на спецификата на регулираните с проекта на нормативен акт обществени отношения в областта на противодействието на престъпленията и провеждането на наказателно производство, не е възможно да се детайлизират по отделно потенциалните страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не се наблюдават. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се наблюдават. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не оказва. Административна тежест: Не се наблюдава промяна. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 3 „Ненормативна намеса“: При този вариант няма да бъде осигурено: • Въвеждането на изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр., ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.) във връзка с установено от Европейската комисия (ЕК) несъответствие в някои разпоредби от релевантното българско законодателство; • Пълното транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета; • Прекратяване на процедура за нарушение на Европейската комисия № 2019/2136 за частично неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС; • Прекратяване на процедура за нарушение на Европейската комисия № 2016/0023, която е на етап мотивирано становище, който е последният етап преди сезиране на Съда на ЕС; • Няма да се предприемат мерки във връзка с осигуряване изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 за подобряване на ефективността за противодействие на нелегалния внос и разпространението на фалшиви продукти за растителна защита. Ще е налице риск за живота и здравето на хората, както й за околната среда, поддържането на биологичното разнообразие и екологичното равновесие в природата. • Няма да бъде отстранена техническа грешка във връзка с приетите изменения в разпоредбите на чл. 172а, ал. 7 и чл. 172б, ал. 3 НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 2023 г. и в чл. 320, ал. 3 НК във връзка с измененията обнародвани в ДВ, бр. 84 от 2023 г.; 12 • чл. Описание: Не се 1.1. включително 1.2. Няма 343а, ал. преномериране констатирания Положителни Отрицателни Специфични Въздействия Административна Опишете Опишете бъде извършена 1, б. „в“ и б. „г“, в текстовете Прилагането на проблем. наблюдават. (върху (върху въздействия: Не върху малките и тежест: Няма (въздействията качествено (при възможност върху всяка заинтересована специфичните въздействия информиране, необходимата закщонова които препращат направено със ЗИД на организационни и (икономически/социални/екологични) всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) всяка заинтересована се наблюдават. средните предприятия: промяна. върху малките и – и количествено) всички страна/група заинтересовани с акцент върху малките такси, регулаторни промяна в към чл. 343, НК, обн., ДВ, институционални въздействия: страна/група страна/група Не се средните предприятия; значителни потенциални страни. Пояснете второстепенни. и средните предприятия режими, административни разпоредбите ал. 2 НК, поради бр. 92 от 2002 мерки няма заинтересовани страни) въздействия: заинтересовани страни) наблюдават. административна икономически, кои въздействия и административната услуги и на чл. 212б, ал. 1, т. 3 НК и установено неправилно г. да доведе до решаване на тежест) социални и екологични въздействия, се очаква да бъдат значителни и кои тежест (задължения за др.) 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по проблем 1: критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Да се осигури пълното въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр., ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.) във връзка с установено от Ниска Висока Ниска 13 Европейската комисия (ЕК) несъответствие в някои разпоредби от релевантното българско законодателство. т с о н с а к и ф Е Цел 1: Да се осигури пълното въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр., ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.) във връзка с установено от Европейската комисия (ЕК) несъответствие в някои разпоредби от релевантното българско законодателство. Ниска Висока Ниска т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Да се осигури пълното въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Ниска Висока Ниска 14 Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр., ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.) във връзка с установено от Европейската комисия (ЕК) несъответствие в някои разпоредби от релевантното българско законодателство. 5.2. По проблем 2: Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел 2: Пълно транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Ниска Висока Ниска 15 Отстраняване на предпоставки от страна на ЕК да бъде внесено искане пред Съда на ЕС с определяне на финансови санкции срещу България. т с о н с а к и ф Е Цел 2: Пълно транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Отстраняване на предпоставки от страна на ЕК да бъде внесено искане пред Съда на ЕС с определяне на финансови санкции срещу България. Ниска Висока Ниска 16 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 2: Пълно транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Отстраняване на предпоставки от страна на ЕК да бъде внесено искане пред Съда на ЕС с определяне на финансови санкции срещу България. Ниска Висока Ниска 5.2. По проблем 3: Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел 3: Предвиждане на мерки за осигуряване изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита. Ниска Висока Ниска 17 т с о н с а к и ф Е Цел 3: Предвиждане на мерки за осигуряване изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита. Ниска Висока Ниска 18 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 3: Предвиждане на мерки за осигуряване изпълнението на изискванията на Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита. Ниска Висока Ниска 5.2. По проблем 4: Вариант 1 Вариант 2 Вариант 3 т с о н в и т к е ф Е Цел 4: Отстраняване на технически грешки в правни норми и съобразяване на размера на минимално наказание при престъпление срещу интелектуалната собственост във Ниска Висока Ниска 19 връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. по дело С- 655/21. т с о н с а к и ф Е Цел 4: Отстраняване на технически грешки в правни норми и съобразяване на размера на минимално наказание при престъпление срещу интелектуалната собственост във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. по дело С- 655/21. Отстраняване на технически грешки в правни норми и съобразяване на размера на минимално наказание при престъпление срещу интелектуалната собственост във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. по дело С- 655/21. Ниска Висока Ниска 20 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 4: Отстраняване на технически грешки в правни норми и съобразяване на размера на минимално наказание при престъпление срещу интелектуалната собственост във връзка с Решение на Съда на Европейския съюз от 19 октомври 2023 г. по дело С- 655/21. Ниска Висока Ниска 1.1. 1.2. Сравнете Посочете ефикасност, вариантите чрез сравняване на степента, в която вариантите ефективност, чрез която която отразява степента, съгласуваност, която показва ключовите им положителни ще изпълнят се измерва степента, до която целите могат степента, до която и отрицателни определените цели, съгласно до която вариантите да бъдат постигнати разходи; вариантите съответстват въздействия. основните критерии постигат целите при определено на действащите за сравняване на вариантите: на предложението; ниво на ресурсите или при най-малко стратегически документи. 21 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс“ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6. 1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): …………………………………………………………………..……………………… …………………………………………………………………………………………. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги.Директива 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6 .3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 22 6.5 . Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не се очакват. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс ще бъде публикуван за провеждане на обществени консултации за срок от 14 дни предвид образуваните наказателни процедури от Европейската комисия: - процедура за нарушение на № 2019/2136 за частично неправилно въвеждане на изискванията на Директива 2011/93/ЕС, предвид което следва да се предприемат действия за пълното транспониране в националното законодателство на чл. 3, пара. 5, чл. 9, буква б) и буква ж), чл. 12, пара. 1 и 2, чл. 15, пара. 2 и чл. 20, пара. 3, букви г) – е) от Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца; - процедура за нарушение № 2016/0023 е образувана поради непълно транспониране на чл. 5, пар. 3; чл. 20, б. „б“ ; чл. 23, пар. 2, б. „а“, „б“ и „в“ от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Предвижда се по изключение по-кратък срок за провеждането на обществени консултации, поради необходимостта да се предпиремат спешни мерки от страна на Република България за изпъленине на задълженията, които произтичат от правото на ЕС, в противен случай ЕК ще сезира Съда на Европейския Съюз за неправилно прлилагане правото на Сюза от страна на България и предяви иск по чл. 258 за налагане на финансови санкции в съответствие с член 260, параграф 3 от ДФЕС. 3. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? • Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 декември 2011 г.; попр., ОВ, L 18/7 от 21 януари 2012 г.); • Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета (ОВ, L 135/57 от 14 ноември 2012 г.); • Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета. (ОВ, L 309/1 от 24.11.2009 г.) 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 23 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 1. Официален уебсайт на Европейския съюз: http://data.europa.eu/eli/dir/2011/93/2011-12-17 http://data.europa.eu/eli/dir/2012/29/oj http://data.europa.eu/eli/reg/2009/1107/oj 2. Решение № 57 на Министерския съвет от 25.01.2023 г. за приемане на План за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз: https://pris.government.bg/prin/document_view.aspx?DocumentID=M8lnccUIj2iKjG8BgRAJyQ== Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12 . Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: д-р Любомир Талев, директор на дирекция „Съвет по законодателство“ Дата: … Подпис: … X д-р Любомир Талев директор на дирекция СЗ

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Съгласуването администрацията се извършва на основание Становище на на Министерския съвет чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (НК) Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: 8 . 1 1 . 2 0 2 3 г . X 0 4 .0 4 - 9 3 / 0 8 .1 1 .2 0 2 3 г . S i g n e d b y : M i r o s l a v a V a s i l e v a D o k o v a В отговор на №: 03-00-203/30.10.2023 г. Институция: Министерство на правосъдието Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал. 3, т. 2, б. „а“ и на Устройствения правилник неговата администрация на Министерския съвет I. Справката Министерският сигнатура Относно законодателната в системата на 49 –то Народно съвет е внесъл два 49-302-01-2/13.04.2023 г. и инициатива: събрание показва, законопроекта за изменение 49-302-01-25/24.04.2023 г. , че през настоящата година и допълнение на НК със приети на първо четене в зала. По този рамките на 6 предложени от качеството на промени. а в конкретния всички предвидени в един общ В тази съвет е предвидено насоки: - въвеждане Съвета от 13 експлоатация 2004/68/ПВР на 2012 г.) във разпоредби от - прекратяване транспониране начин, като се прибави и месеца ще са налице общо три Министерския съвет. Във уредбата са нейната стабилност Напомняме също, че реалната мярка случай – и за преодоляване законодателни инициативи законопроект. връзка обръщаме внимание, че със ЗИД на Наказателния на изискванията на Директива декември 2011 г. относно на деца, както и с детската Съвета (ОВ, L 335/1 от 17 връзка с установено от релевантното българско на процедура за нарушение в българското законодателство настоящото предложение (след законопроекта за изменение връзка с това напомняме, и предвидимост, за приемане на на трайната тенденция във връзка с НК по в Законодателната кодекс да бъдат 2011/93/ЕС на борбата със сексуалното порнография и за замяна декември 2011 г.; попр., Европейската комисия (ЕК) законодателство; № 2021/2047 по на някои от разпоредбите неговото одобрение), в и допълнение на НК, че основни показатели за което изключва честите ѝ по-качествено законодателство, за чести промени в НК, е възможност да се предлагат програма на Министерския извършени промени в следните Европейския парламент и на насилие и със сексуалната на Рамково решение ОВ, L 18/7 от 21 януари несъответствие в някои описа на ЕК за неправилно на Директива (ЕС) гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 4 2017/541 относно борбата с тероризма и за замяна на Рамково решение 2002/475/ПВР на Съвета, и за изменение на Решение 2005/671/ПВР на Съвета; - прекратяване на процедура за нарушение № 2021/0158 срещу България и пълното въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2019/713 година за борба с измамите със и подправянето на безналични платежни средства и за замяна на Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета (OB, L 123/18 от 10 май 2019 г.); - подобряване на ефективността за противодействие на нелегалния внос и разпространението на фалшиви продукти за растителна защита (ПРЗ), които съдържат забранени субстанции и са опасни както за здравето на хората, така и за животните във връзка с Регламент (ЕО) № 1107/2009 относно пускането на пазара на продукти за растителна защита. Видно от обхвата на представената оценка обаче от предвиденото в законодателната програма липсва: - мерки за прекратяване на процедура за нарушение № 2021/2047; - мерки за прекратяване на процедура за нарушение № 2021/0158. Тъй като не е ясно от оценката дали тези мерки попадат в обхвата на законопроекта, обръщаме внимание, че с оглед организирането на единни законодателни инициативи, които да включват решаване на възможно най-много проблеми, е необходимо да бъде изготвен единен законопроект и да не се допусне в рамките на една година Министерският съвет да предложи четири промени в един действащ закон. II. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: В този раздел липсват дефинирани конкретни проблеми. Доколкото става дума за промени в уредбата, свързани с транспонирането на европейско законодателство, както и с процедури за неправилно транспониране на такова, предлагаме всеки от въпросите, предвидени за решаване чрез проекта на нормативен акт, да се обособят като отделно изложение по всеки въпрос/проблем. Това е необходимо за повече яснота на предложенията, както и за да е ясно, че всички планирани промени в НК, съгласно т. 59 от приетата Законодателна програма на Министерския съвет за втората половина на 2023 г., са обхванати в настоящото предложение. Няма пречка обхватът на законопроекта да е различен от планирания в програмата, може да се разшири, както е в случая, с оглед прекратяване на процедура за нарушение на № 2019/2136, отстраняване на технически пропуски и т.н. Напомняме, че при представяне на проблемите, независимо, че става дума за транспониране и синхронизиране с европейско законодателство, могат и също е препоръчително да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. III. Относно раздел 2 „Цели“: След актуализиране на съдържанието в раздел 1 от оценката, ако е необходимо, целите също следва да се актуализират така, че да съответстват и да водят до разрешаване на идентифицираните проблеми/описаните въпроси за решаване. По възможност е необходимо да гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 4 се формулират измерими цели, свързани с конкретните резултати от прилагане на новата уредба, с постигане на стратегически цели и т.н. Използването на насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието за определяне на целите е препоръчително в конкретния случай. IV. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Предлагаме да се посочи брой, в групите, където това е възможно (например за физически и юридически лица с дейност в областта на пчеларството и др.). V. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализ на въздействията“: Представянето на всеки вариант по всеки въпрос за решаване/проблем следва да включва информация за съдържанието на варианта и да дава описание на всички действия и мерки, включително на конкретните нормативни промени, които се предвиждат за реализиране на всеки от вариантите по всеки въпрос за решаване. В тази връзка, след актуализиране на информацията в раздел 1 и раздел 2 от оценката, в раздел 4 е необходимо да бъдат разработени варианти, които съответстват на въпросите за решаване, на поставените цели и да описват точно как всеки вариант би допринесъл за постигане на целите. Напомняме, че при представянето на всеки вариант е необходимо да има информация за очакваните ефекти от варианта върху административната тежест, предоставянето на услуги, дейността на регистри, осъществяване на контролни дейности и т.н. В случай, че вариантите на засягат тези аспекти – това също изрично е необходимо да се посочи. Напомняме, че в този раздел е необходимо да се опишат и определят и съответните ресурси (финансови, технически, организационни и др.) за изпълнение на всеки от вариантите и особено за препоръчителния вариант. VI. Относно раздел 6.4.: Напомняме, че заедно с отбелязването на съответното поле с отговор „Да“ или „Не“ в раздел 6.4. е необходимо да се включи и информация, обосноваваща избрания отговор, доколкото като заинтересовани и засегнати страни са идентифицирани лица с дейност в областта на пчеларството. Такава информация е необходимо да има за всеки проблем. VII. Относно раздел 7 „Консултации“: Напомняме, че срокът за консултациите по чл. 26 от Закона за нормативните актове е 30 дни и само при извънредни обстоятелства този срок може да бъде намален. VIII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 4 от 4 * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието, се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: 8 .1 1 .2 0 2 3 г . X S ig n e d b y: Is k r e n P a vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ