Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ КОНЦЕПЦИЯТА ИСТОРИЧЕСКИ И СРАВНИТЕЛЕН ПРЕГЛЕД НА НОРМАТИВНАТА УРЕДБА И ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО В ОБЛАСТТА НА ЛОБИРАНЕТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ 1. Тенденцията към регулиране на лобирането: 1.1. Институциите на ЕС си взаимодействат с широк кръг групи и организации, представляващи специфични интереси и осъществяващи лобистки дейности. Това е законна и необходима част от процеса на вземане на решения, за да се гарантира, че политиките на ЕС отразяват реалните нужди на хората. Всички видове представители на интереси могат да предоставят на Парламента знания и специфичен експертен опит в редица икономически, социални, екологични и научни области. Те могат да играят ключова роля в открития плуралистичен диалог, на който се основава една демократична система. Договорът за Европейския съюз (ДЕС) предоставя рамка и има за цел да насърчава прозрачни и етични взаимоотношения между европейските институции и европейските политически лидери от една страна, и гражданското общество и представителните сдружения, от друга страна. Съгласно чл. 11 ДЕС институциите предоставят чрез подходящи средства на гражданите и представителните организации възможност да изразяват и обменят публично своите мнения във всички области на дейност на Съюза. Институциите поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации и гражданското общество. Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия разполагат със съвместен регистър за прозрачност, създаден въз основа на 1 междуинституционално споразумение между трите институции . Регистърът за прозрачност улеснява хората при получаването на информация относно дейностите по представителство на интереси пред институциите на ЕС, както и статистически данни за всички регистрирани страни. Всички представители на интереси са приканени да се регистрират доброволно, ако извършват дейности, целящи пряко или непряко оказване на влияние върху изготвянето на политики, изпълнението на политиките и вземането на решения в институциите на ЕС. Всяка институция обаче разполага с правила за укрепване на рамката, като прави регистрацията предварително условие за извършване на определени дейности по представителство на интереси. Освен това всички регистрирани лица трябва да спазват кодекса за поведение за вписаните в регистъра за прозрачност субекти. Само регистрирани представители на интереси могат да бъдат публично изслушвани в комисиите и да подкрепят и участват в дейностите на групите и неформалните обединения на членове на Европейския парламент. В Междуинституционалното споразумение относно задължителен регистър за прозрачност с придружаващата го политическа декларация се посочва кои са включените дейности за представителство на интереси или лобиране, видът информация, която се очаква да се предоставят регистрираните субекти, кодекс за поведение на регистрираните субекти и процедура за подаване на жалби във връзка с регистрирани организации. 1 Междуинституционалното споразумение от 20 май 2021 г. между Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия за задължителен регистър за прозрачност 1 Регистърът за прозрачност се управлява съвместно от Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия. Генералните секретари на трите институции управляват изпълнението на споразумението чрез управителен съвет, а всекидневните дейности на регистъра се управляват от съвместен секретариат, съставен от длъжностни лица от всяка от трите институции. 1.2. Регулация в държавите-членки на ЕС: Всяка държава членка може да определи подходящия законодателен подход за регулиране на лобистките дейности в светлината на специфичен национален контекст и 2 обстоятелства . Законодателните подходи на „нормативно регулиране“ включват законови правила, които са задължителни за лобистите и, според случая, за длъжностните лица, които имат контакт с тях. Такива системи включват санкции в случай на нарушение на установените правила. Санкциите могат да имат административен или наказателен характер и да варират от предупреждения до глоби и в някои случаи до лишаване от свобода. Подходите, които включват „саморегулация“, позволяват на лобистите сами да приемат правила за поведение и да предвиждат санкции за нарушения. Кодекси за поведение, приети от асоциации на професионални лобисти, са типична характеристика на политическите системи, които не са избрали регулаторна схема. Санкциите за нарушение на правилата на кодексите на поведение имат по-лек характер от тези на нормативна схема, като включват ограничения в професионалната практика или отстраняване от професионалната асоциация. На практика в повечето държави има комбинация от двата вида регулационни подходи с различно съотношение на нормативни и факултативни разпоредби. Дори схемите с високо регулаторно съдържание обикновено включват някои доброволни компоненти. Това разнообразие се илюстрира от различни национални схеми, както може да се види в следните примери: 1.2.1. В Германия, от една страна, съществува регулаторна схема за лобистки дейности към федералния парламент. От друга страна, професионалните асоциации са въвели доброволни кодекси за поведение на лобисти на национално ниво. Германската асоциация на политическите консултанти (Deutsche Gesellschaft Politikberatung) счита, че лобирането е съществена част от взаимодействието между гражданите и правителството и че то трябва да бъде отворено и прозрачно. Съответно, тя изисква всички свои членове да се присъединят към нейния кодекс за поведение. Германският Бундестаг поддържа доброволен регистър на сдруженията (система на „меко регулиране“), които лобират в германския парламент и федералното правителство. Регистърът се публикува всяка година във Федералния вестник. 1.2.2. Австрия разполага с правна рамка, регулираща лобистките дейности. Основните стандарти за почтеност и прозрачност са определени със закон и лобистите са задължени да включват тези стандарти в своя кодекс за поведение. Лобистите следва да се регистрират в Регистъра за лобиране и застъпничество и да разкриват информация за своите дейности, клиенти и източници на финансиране. Законът налага и ограничения върху лобистките дейности на бивши държавни служители. През 2011 г. 2 Обяснителен Меморандум CM/2017(2017)22 от 22 март 2017 г. към Препоръка CM/Rec(2017)2 на Комитета на министрите до държавите членки относно правната уредба на лобистките дейности в контекста на публичното вземане на решения 2 австрийският парламент прие кодекс за поведение на лобистите. Кодексът за поведение е доброволен и има за цел да насърчи прозрачността и етичното поведение на лобистите. Австрийският закон за лобирането се прилага за различни субекти, които се занимават с лобиране и представителство на интереси пред публични органи. Законът обхваща дружества, институции и сдружения, които представляват индивидуални или колективни интереси пред публичните органи. Специализираните дружества за лобиране и вътрешните лобисти са обект на по-строги разпоредби в сравнение със самоуправляващите се органи и сдруженията на заинтересовани страни, „представляващи колективни интереси“. „Специализираните лобистки дружества“ се определят като дружества, чиято основна дейност е да извършват лобиране от името на трета страна срещу заплащане. Лобистите, наети в такива дружества, трябва да спазват всички задължения и санкции на Закона за лобирането. Дружествата със собствени лобисти попадат в обхвата на закона, ако персоналът е ангажиран с лобистки дейности в продължение на повече от 5% от общото работно време на служителя. В обхвата попадат и „самоуправляващи се органи с представители по интереси“, представляващи професионални или други интереси на своите членове. Освен това са обхванати и групите по интереси, включително НПО със специализиран персонал. Служителите, които участват предимно в представителството на интереси, се наричат представители на интереси съгласно закона. 1.2.3. Лобизмът е предмет на нормативна регулация и в Полша. Страната разполага със Закон за лобистката дейност в законотворческия процес от 7 юли 2005 г. Законът дефинира лобирането, предвижда регистрация на професионалните лобисти и определя задълженията на публичните институции при взаимодействието им с лобистите. От тях се изисква незабавно да публикуват информация за професионални лобистки дейности, насочени към тях, и да докладват лобистки действия от нерегистрирани лица. Министърът на държавната администрация налага глоби за нерегистрирана лобистка дейност. Кабинетът на министър-председателя и министерствата също имат приети наредби за отношенията с лицата, извършващи професионална лобистка дейност. Те предвиждат по-специално създаването на вътрешни звена, отговорни за регистрацията и координиране на контактите с лобисти. 1.2.4. Латвия има Закон за лобирането, който е приет на 23 ноември 2017 г. Законът урежда всички правила за лобиране, включително необходимостта от приемането на кодекси на поведение и тяхното съдържание. Законът изисква от лобистите да се регистрират и да оповестяват информация за своите клиенти, въпросите, по които лобират, и сумите, изразходвани за лобиране. 1.2.5. През 1996 г. Словения прави опит за регулиране на лобизма, като проект на Закон за лобизма е внесен в Народното събрание през същата година. Предложеният законопроект цели най-вече да регулира влиянието на гражданското общество върху обществените въпроси, като въвежда ново ниво на прозрачност и предсказуемост в процесите, които вече се случват в реалния живот. Предложеният закон се фокусира върху лобирането на служители на изпълнителната и законодателната власт. Законопроектът е внесен в Парламента по законодателна процедура през 1999 г. за първи път, през 2002 г. за втори път, процедурата приключва през 2004 г., като законът не е приет. През 2010 г. е приет Закон за интегритет и превенция на корупцията (IPCA) (изменен през 2011 г. и 2020 г.). Лобирането е уредено в глава VIII (членове 56-74). Главата е допълнително разделена на подглави: Лобиране, Лобистки сдружения, Регистрация на лобисти, Задължения за докладване от страна на лобистите, Предоставяне на информация, Забрани. На регистрирането на данни за лобиране е 3 посветен чл. 76 с информация за регистъра на лобистите и списък на отчетените лобистки контакти. 1.2.6. От 2001 г. в Литва съществува задължителен лобистки регистър, който задължава представителите на интереси да се регистрират. На 1 януари 2002 г. е приет Закон за лобистката дейност, който изисква от лобистите да се регистрират и да оповестяват информация за своите клиенти, въпросите, по които лобират, и сумите, изразходвани за лобиране. Все още няма официално изискване литовските парламентаристи да декларират срещи с представители на интереси, но през 2018 г. 75 от 141 членове на парламента доброволно са декларирали общо 676 такива срещи. Има предложения подобни декларации да станат задължителни. 1.2.7. На 8 ноември 2016 г. във Франция е приет Закон за лобирането, който предвижда създаването на задължителен национален регистър на лобистите, придружен с кодекс за поведение. Законът се прилага за всички организации, които извършват лобистка дейност, като от приложното поле са изключени публичните органи. В обхвата на закона са включени чуждестранни организации и всички физически лица, които получават възнаграждение за дейности по представителство на интереси. Регистърът се администрира от Висшия орган за прозрачност на публичния живот (Haute Autorité pour la Transparence de la Vie Publique). 1.2.8. През юли 2018 г. Белгийският парламент прие предложение за създаване на задължителен лобистки регистър. Лицата, представляващи определени организации и участващи в дейности, целящи пряко или непряко да повлияят на разработването или прилагането на политики или на процесите на вземане на решения в Камарата, са длъжни да се впишат в него. В друго предложение, което все още е в процес на разглеждане, се предлага допълнително изменение на процедурния правилник на Камарата, за да се гарантира, че във всеки законопроект се споменават всички лица, които са участвали в подготовката на законопроекта, включително служители, държавни служители, лица, които са предоставили правни и други професионални съвети, и лица, представляващи организации или интереси на организации. 1.2.9. През есента на 2018 г. председателят на Финландския парламент обявява планове за създаване на лобистки регистър. Направени са проучвания, сравняващи различни лобистки регистри, за да може правителството да разработи система, която да работи добре за Финландия. От 1 септември 2019 г. Финландия има Закон за лобирането, който изисква от лобистите да се регистрират и да оповестяват информация за своите клиенти, въпросите, по които лобират, и сумите, изразходвани за лобиране. През м. февруари 2023 г. е приет Закон за регистъра за прозрачност на Финландия. Концепцията в закона на Финландия цели прозрачност на частното финансиране на промените в нормативните актове и политиките на национално ниво. 1.2.10. В Испания на 10 декември 2013 г. е приет Закон за прозрачността, достъпа до обществена информация и доброто управление. Законът изисква от лобистите да се регистрират и да оповестяват информация за своите клиенти, въпросите, по които лобират, и сумите, изразходвани за лобиране. През 2022 г. е публикуван проект на Закон за прозрачност и почтеност в дейността на заинтересованите страни, чието приемане предстои. Целта на законопроекта е да регулира, в рамките на общата държавна администрация и нейния публичен сектор, отношенията между групите по интереси и лицата, заемащи длъжности, които могат да получат влияние, за да се гарантира прозрачност при вземането на публични решения и предотвратяване на ситуации на конфликт на интереси. Предвидено е създаването на Регистър за заинтересованите страни и кодекс на поведение. 1.2.11. Ирландия има Закон за регулиране на лобирането, който е приет на 1 септември 2015 г., а през 2019 г. - Кодекс за поведение на лобистите. Законът изисква от 4 лобистите да се регистрират и да оповестяват информация за своите клиенти, въпросите, по които лобират, и сумите, изразходвани за лобиране. Лобистите са длъжни да се вписват в публичен регистър и да оповестяват всички лобистки дейности. Правилата обхващат всички срещи с високопоставени държавни служители, както и писма и имейли предназначени да повлияят на политиката. 1.2.12. През 2022 г. в Малта е приет Закон за регулиране на лобирането. Законът за стандартите в обществения живот регулира функциите на комисаря по стандартите в обществения живот, включително отговорността да определя дейностите, които следва да се считат за лобистки, да издава насоки за тези дейности и да прави препоръки, които счита за подходящи по отношение на регулирането на тези дейности. Целта е да се повиши прозрачността и да се подобрят стандартите на управление в Малта. Законът дефинира лобирането като всяка „релевантна комуникация“ по „релевантни въпроси“ към „определени държавни служители“. Лица и органи, които се занимават с лобиране, са задължени да се впишат в регистър на лобистите, който ще се поддържа от комисаря по стандартите в обществения живот. Те следва редовно да подават декларации за своите лобистки дейности. Всички лобисти, дори и тези, които не са задължени да се регистрират, се ръководят от кодекс за поведение. Министрите, парламентарните секретари, ръководителите и заместник-ръководителите на техните секретариати следва да регистрират всички съответни съобщения (включително срещи) в регистър за прозрачност, който е свободно достъпен. Освен това за министрите, парламентарните секретари и някои други определени държавни служители е налице забрана да действат като лобисти за определен период от време след прекратяване на мандата им. Определен е министър, който да отговаря за приложението на закона. Изпълнението на някои ключови разпоредби на закона обаче са възложени на комисаря по стандартите в обществения живот. Комисарят по стандартите в обществения живот разследва нарушения на етичните стандарти от страна на министри, членове на парламента и лица, ползващи се с доверие, и допринася за подобряване на стандартите на поведение в обществения живот. Комисарят по стандартите в обществения живот се назначава от президента на Малта въз основа на резолюция на Парламента, която трябва да бъде подкрепена от най- малко две трети от всички членове на Парламента. 1.3. Регулация в държави извън ЕС: 1.3.1. В Обединеното кралство се наблюдава комбинация от нормативни разпоредби, регулиращи лобизма, и саморегулиране. Съществуват три саморегулиращи се органа за специалисти по обществени отношения - Асоциацията на професионалните политически консултанти (APPC), Асоциацията на консултантите за връзки с обществеността (PRCA) и Институтът за връзки с обществеността на Обединеното кралство (Тhe Chartered Institute of Public Relations, UK) - които включват консултации, търговски асоциации, вътрешни връзки с обществеността и екипи за връзки с обществеността и отделни лобисти. През 2014 г. парламентът прие Закона за прозрачност на лобирането, непартийните кампании и администрацията на профсъюзите, който изисква законова регистрация на професионалните лобисти. Регистърът на лобистите в Обединеното кралство (UKLR) е регистър на индивидуалните лобисти и организациите, които участват в лобирането. 1.3.2. В Съединените американски щати лобирането е регулирано чрез Закона за разкриване на лобизма от 1995 г., изменен със Закона за честното лидерство и открито управление от 2007 г. Законът за разкриване на лобистка дейност определя като лобист всяко лице, което получава възнаграждение от клиент за услуги, включващи повече от един лобистки контакт (в насоките се обяснява, че това означава повече от една 5 "комуникация", при която има опит за оказване на влияние), освен ако лобистките дейности на лицето представляват по-малко от 20 % от времето му за период от три месеца. Всички лобисти, чиито разходи за лобиране надхвърлят или се очаква да надхвърлят определен праг (3 000 долара за тримесечен период), са длъжни да се регистрират, след като са имали лобистки контакт с висши членове на законодателната или изпълнителната власт на федералното правителство или с длъжностни лица от определен ранг. Групите, които извършват лобистка дейност от свое име, също трябва да се регистрират. Сравнителният преглед показва, че държавите членки следват различни подходи при регулирането на лобирането чрез средствата на публичното право. Единият подход е да има специфично законодателство за лобиране, като например закон за лобирането. Вторият подход е за регулиране на материята в различни нормативни актове. 2. Дефиниции: Няма общоприето определение за лобиране. Franck R. Baumgartner и Beth L. Leech посочват, че „думата лобиране рядко се използва два пъти по същия начин от тези, 3 които изучават темата“ . Те определят лобирането като „усилие да се повлияе на политическия процес“, докато A.J. Nownes заявява, че „лобирането е усилие, 4 предназначено да повлияе на това, което прави правителството“. Прозрачността е оповестяването и последващата достъпност на съответните правителствени данни и информация, а когато се прилага към лобирането, е инструмент, който позволява публичен контрол върху процеса на вземане на решения в публичния сектор. Ето защо политиките и мерките относно лобирането следва да "осигуряват адекватна степен на прозрачност, за да се гарантира, че държавните служители, гражданите и предприятията могат да получат достатъчно информация за лобистките дейности". Има няколко начина, по които може да се постигне прозрачност: първо, чрез ясно дефиниране на понятията "лобиране" и "лобист", и второ, чрез прилагане на "съгласуван спектър от стратегии и механизми", за да се гарантира спазването на мерките 5 за прозрачност. Ясното дефиниране на понятията "лобиране" и "лобист" е от решаващо значение за осигуряване на ефективно регулиране на лобирането. Въпреки че определенията следва да бъдат съобразени с конкретния контекст, както "лобирането", така и "лобистите" следва да бъдат дефинирани стабилно, изчерпателно и достатъчно ясно, за да се избегне неправилно тълкуване и да се предотвратят пропуски. Опитът от други държави показва, че осигуряването на ефективни дефиниции продължава да бъде предизвикателство, по-специално защото тези, които се стремят да повлияят на процеса на изработване на политики, не са непременно "де факто" лобисти. За да се отговори на това предизвикателство, при създаването на регулация на лобирането е от основно значение да се гарантира, че определението за лобистки дейности е широкообхватно и се фокусира върху всеобхватността; с други думи, има за 3 Frank R Baumgartner and Beth L. Leech, 1998. Basic Interests: The Importance of Groups on Politics and in Political Science. Princeton, NJ: Princeton University Press, 33. 4 A. J. Nownes, 2006. Total Lobbying: What Lobbyists Want (and How They Try to Get It) Cambridge: Cambridge University Press, 5. 5 ОИСР (2022 г.), Преглед на лобистката рамка в Малта: Препоръки за подобряване на прозрачността и почтеността при лобирането", ОИСР, Париж, https://www.oecd.org/officialdocuments/publicdisplaydocumentpdf/?cote=GOV/PGC/INT(2022)10/FINAL&do cLanguage=en 6 цел да осигури равни условия за групите по интереси, независимо дали са стопански или нестопански субекти, които имат за цел да влияят върху публичните решения. 2.1. Възприетите подходи за дефиниране на лобирането както на европейско ниво, така и по държави показват, че понятието „лобиране“ може да се определи като: 2.1.1. Устната или писмена комуникация с публичен служител за въздействие върху законодателството, политиката или административните решения често се фокусира върху законодателната власт на национално и поднационално ниво. Това обаче се случва и в изпълнителната власт, например, за да се повлияе на приемането на регламенти или разработването на проекти и договори. Следователно терминът публични служители включва държавни и публични служители, служители и заемащи публични длъжности в изпълнителната и законодателната власт, независимо дали са 6 избрани или назначени. 2.1.2. Насърчаване на специфични интереси чрез комуникация с държавен служител като част от структурирана и организирана акция, насочена към въздействие върху вземането на публични решения („публично вземане на решения“ означава вземане на решения в рамките на законодателната и изпълнителната власт, независимо 7 дали на национално, регионално или местно ниво). 2.1.3. Всеки пряк или косвен контакт с лица, заемащи публична длъжност, вземащи политически решения или техни представители, който се предприема от организирана група или от нейно име с цел да се повлияе върху вземането на 8 управленски решения. 2.1.4. Насърчаване на конкретни интереси чрез комуникация с държавен служител като част от структурирано и организирано действие, насочено към оказване на влияние 9 върху вземането на публични решения. 2.1.5. Три вида дейности се считат за комуникации, които могат да представляват лобистки дейности: физическа среща, независимо от контекста, в който се провежда; телефонен или видеоконферентен разговор; изпращане на писмо, електронна поща или 10 лично съобщение чрез електронна комуникационна услуга. Много дейности могат да се считат за лобиране. Например, лобирането може да включва предлагане на съвети или презентации пред длъжностни лица, както от време на време, така и редовно; представяне на доклади на държавни служители, в които се съдържат конкретни подробности за предложена политика; осъществяване на неформални контакти с политици или държавни служители (например срещи на обяд, импровизирани посещения, телефонни обаждания); изпращане на насочени съобщения 6 ОИСР, Препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането, OECD/LEGAL/0379 7 Препоръка CM/Rec(2017)2 на Комитета на министрите до държавите членки относно правната уредба на лобистките дейности в контекста на публичното вземане на решения. 8 Доклада на Асоциация „Прозрачност без граници“ от 2014 г. Тази дефиниция до голяма степен се позовава на Lobbying Guidelines - Sunlight Foundation (http://sunlightfoundation.com/blog/2013/12/03/announcing-sunlights-international lobbying-guidelines/), Проектодоклада на ОИСР за напредъка в прилагането на принципите на ОИСР за прозрачност и почтеност в лобирането (2014 г., предстоящ) и Препоръка 1908 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (2010) за лобирането в демократичното общество. 9 Дефиниция от Консултативен документ „Към регулиране на лобирането в Малта“. Изчерпателна дефиниция е представена от Съвета на Европа в документ от 2017 г., в който се препоръчва лобирането да бъде регулирано със закон. В този документ терминът е дефиниран по горепосочения начин. 10 ОИСР (2022 г.), "Преглед на лобистката рамка в Малта: Препоръки за подобряване на прозрачността и почтеността при лобирането", ОИСР, Париж, https://www.oecd.org/officialdocuments/publicdisplaydocumentpdf/?cote=GOV/PGC/INT(2022)10/FINAL &docLanguage=en, стр. 19 7 чрез социалните медии или изпращане по друг начин на поискана или непоискана информация или документи; участие в публични (открити) или ограничени (закрити) консултации; участие в официални консултации чрез институционализирани канали; участие в изслушвания, например в парламентарни комисии; участие в делегация или конференция. 2.2. Възприетите подходи за дефиниране на лицата, осъществяващи лобистка дейност както на европейско ниво, така и по държави, показват, че понятието „лобист“ може да се определи като: 2.2.1. „Лобист“ означава всяко физическо или юридическо лице, което участва в 11 лобиране . 2.2.2. За лица, осъществяващи лобистка дейност се считат не само професионалните лобисти, но и представители на частния сектор (лобисти „на щат“), консултанти, представители на граждански организации, корпорации, браншови/професионални сдружения, профсъюзи, тинк-танкове, правни кантори, организации на вероизповеданията и представители на академичните среди, които извършват такава дейност. Регулирането на лобистката дейност следва да обхване 12 всички, които лобират професионално. 2.2.3. Идентифицирането на лобистките дейности е до голяма степен определящ фактор за това кой се счита за лобист. Поради това терминът "лобист" може да бъде разбиран като означаващ всяко лице или орган, който се занимава с лобиране с цел да 13 повлияе на публичните решения относно политиката и действията. 2.2.4. Всеки организиран и структуриран контакт с длъжностни лица с цел оказване на влияние по смисъла на § 1, ал. 1 в интерес на принципала; (§ 1 (1) Лобистките дружества, дружествата, наемащи корпоративни лобисти, лобистите и корпоративните лобисти могат да извършват лобистка дейност само от датата на уведомяване за вписване 14 в Регистъра на лобистите и застъпниците и през периода на регистрация). ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ, ДОСТЪПНА В ИНТЕРНЕТ ПО РАЗГЛЕЖДАНАТА ТЕМА: 1. Заглавие: Светлина върху лобистката дейност в България http://lll.transparency.bg/%D0%B8%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4 %D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F/ Текстът представлява доклад по темата. Констатира се, че лобирането в България е до голяма степен нерегулирано, а съществена част от влиянието, оказвано от различни групови интереси, протича при 11 Препоръка CM/Rec(2017)2 на Комитета на министрите до държавите членки относно правната уредба на лобистките дейности в контекста на публичното вземане на решения 12 Вж. Регионалния Policy paper на Transparency International (2012), „Лобирането в Европейския съюз: подравняване на терена“, достъпен на адрес: http://www.transparency.de/fileadmin/pdfs/Themen/Politik/ENIS_Regional_Policy_Paper_Lobbying.pdf 13 Консултативен документ „Към регулиране на лобирането в Малта“. 14 Федерален закон за осигуряване на прозрачност при упражняването на политически и икономически интереси (Закон за прозрачност на лобирането и представителството на интереси - LobbyG) StF: BGBl. I № 64/2012 (NR: GP XXIV RV 1465 AB 1832 стр. 163. BR: 8747 AB 8749 стр. 810.) 8 закрити врати и извън обсега на публичния контрол. Това е част от основните изводи, посочени в най-новото изследване на Асоциация „Прозрачност без граници“, българското представителство на международната коалиция за борба с корупцията Transparency International. 2. Заглавие: Анатомия на лобизма https://media-journal.info/?p=item&aid=372 Текстът представя изследване по темата. Една от най-кратките формулировки на лобизма би изглеждала така: лобизмът е равен на PR плюс право. Лобизмът е технология за натиск чрез публична убеждаваща комуникация и други законни средства, насочен към решаващ орган или личност, с цел законосъобразна промяна в правната сфера на лице (лица), осъществявана в индивидуален и в обществен интерес. 3. Заглавие: Лобистки групи и прозрачност https://www.europarl.europa.eu/at-your-service/bg/transparency/lobby-groups Текстът представлява доклад по темата. Европейският парламент е поел ангажимент да насърчава прозрачността и етиката по отношение на лобистките дейности. Заедно със Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия той използва общ регистър за прозрачност за надзор на дейностите на представителите на интереси. Членовете на ЕП също така публикуват информация за своите контакти с лобистки групи. 4. Заглавие: Лобистка дейност и лобиране в Европейския съюз http://www.aksyst.com:8081/AgoraOpac/Uploads/Lobirane_ES_VA.pdf Анализ от доц. Веселин Акиванов 5. Заглавие: Лобиране и лобистки практики https://epi-bg.org/images/Books/lobirane.i.lob.praktiki-ALL.pdf Книга. Институт за икономическа политика 6. Заглавие: Лобирането в България интереси, влияние, политика https://wp.flgr.bg/wp- content/uploads/2016/05/Full_text_LLL_National_Report_Bulgaria.BG_.pdf Доклад на Асоциация „Прозрачност без граници” 9

ПРОЕКТ! КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЛОБИСТКИТЕ ДЕЙНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ I. ВЪВЕДЕНИЕ Свободният и открит достъп на обществото до управлението в най-широк смисъл, включително до законодателната и изпълнителната власт, с оглед защитата на различни легитимни интереси и цели, е съществен елемент от ефективното функциониране на демокрацията в съвременните общества. Участието на гражданите в процеса на подготовка и вземане на управленски решения и формулиране на политики се осъществява чрез различни форми на представителство и начини на въздействие върху публичните власти като застъпничество, консултиране чрез предоставяне на информация и експертиза, представяне на становища по конкретни въпроси от обществения дневен ред и пр. Такава легитимна практика е и лобирането пред публичните власти в полза на заинтересованите лица и групи при формулиране на политики и вземане на решения от оторизираните органи. Характеристиката на лобирането, която го отличава от другите форми на въздействие е, че то представлява специфична професионална дейност, извършвана срещу заплащане в полза на групови, частни, най-често - бизнес интереси. Въпреки че лобирането само по себе си се счита за легитимна дейност, липсата на достатъчно гаранции за осигуряване на прозрачност на процеса на вземане на решения води до натоварването му с негативно съдържание и до асоциирането му с корупция и търговия с влияние. Използването на значим финансов ресурс за целите на една лобистка кампания би могло да „заглуши“ застъпничеството за други групови и обществени интереси при формулирането на публичните политики. Именно за да се поддържа равнопоставеност в представителството на различните категории интереси – обществени, групови и частни, водеща тенденция сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е прилагането на ясни правила за прозрачност на лобистката дейност и ангажимент на публичните институции да способстват за равнопоставената конкуренция на интереси в обществения живот. От тази гледна точка все по-нарастваща е необходимостта от изграждане на съвременна правна рамка на лобистката дейност в България, която да отчита водещите тенденции и наличните добри практики за регламентиране на прозрачността и публичността на лобирането като една от демократичните форми за представителство и постигане на правомерни групови и частни интереси. Лобизмът по своята същност е важен инструмент за противодействие на корупционните практики, тъй като препятства нерегламентираните начини за въздействие върху оторизираните представители на публичната власт от заинтересовани участници 1 (граждани, бизнес и др.), които са публично невидими и непроследими. Лобирането, за разлика от нерегламентираните начини за въздействие върху политиките, позволява по предвидим, точно уреден и конкурентен начин да се осъществява взаимодействие между заинтересованите граждани и организации с институциите по повод техни решения и конкретни политики. Основна отлика между лобирането и корупционното въздействие от страна на заинтересовани лица е в публичността на аргументацията, проследимостта на контактите между лобистите и представителите на публичната власт, видимостта към действителните аргументи и основания за взетите решения. Лобирането следва да се развива на основата на ясни процедури. Когато съществува установен ред за изразяване на даден интерес и начини за неговото отстояване, то опитите за подкуп на овластените лица за вземане на дадено решение са още по-ясно откроими и подлежащи на санкция съгласно нормативната уредба, преследваща корупцията. Липсата на регламент за лобизма не преустановява търсенето за въздействие от заинтересовани организации и лица спрямо представителите на властта, а отнема възможността по законен начин да се осъществяват контактите между представителите на публичната власт и заинтересованите страни по повод теми от техен интерес, не позволява проследимост на процеса по вземане на решения и всъщност подстрекава нередностите във взаимодействието между гражданите и бизнеса, от една страна, и представителите на публичната власт, от друга. Доколкото обществеността периодично се сблъсква с решения, които на повърхността изглеждат като такива, които са взети в интерес на определени лица или структури, то често тези практики биват неправилно наричани „лобиране“, макар че по същността си те не представляват такава дейност. Отсъствието на гаранции за прозрачност при взаимодействието между заинтересованите страни и държавните институции води до натоварване на понятието за лобизъм с негативно съдържание и до асоциирането му с корупция. Съответно със създаването на правила за легитимно лобиране като начин за взаимодействие между заинтересованите среди, по повод взимане на решения по теми от техен интерес и публичната власт, ще се минимизират, препятстват корупционните практики и ще се преодолее негативният контекст на понятието. В този смисъл лобизмът е практически антикорупционен инструмент, с който страната ни не само изпълнява конкретни предписания по пътя ни към присъединяване към ОИСР, но също така подобрява качеството на публичната среда чрез стимулиране на активно участие на гражданите и бизнеса по всички теми на публичния дневен ред. II. АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА ДЪРЖАВНАТА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА РЕГУЛИРАНЕТО НА ЛОБИСТКИТЕ ДЕЙНОСТИ 1. Към настоящия момент в Република България не е налице законодателство, което регулира лобистките дейности по същество. 2 През последните 20 години темата се появява неколкократно в българския обществен и политически дневен ред. Могат да бъдат посочени следните законодателни предложения, подготвени с цел създаване на нормативна уредба за лобистките дейности: - Законопроект за публичност и регистрация на лобистите и лобистката дейност със 1 сигнатура № 254-01-66 от 23.07.2002 г. ; - Законопроект за публичност на лобистката дейност със сигнатура № 854-01-50 от 2 16.05.2008 г. ; 3 - Законопроект за лобистката дейност със сигнатура № 853-16-13 от 24.10.2008 г. ; - Законопроект за публичност на лобизма със сигнатура № 554-01-53 от 19.03.2015 г. 4 Посочените законопроекти не са приети от Народното събрание, като на интернет страницата на Народното събрание е достъпно информационно досие за тях. Въпросът за регулиране на лобистките дейности е поставен отново на дневен ред с Плана за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на закона за 2020 г., одобрен с Решение на Министерския съвет № 806 от 6 ноември 2020 г. В изпълнение на решението на Министерския съвет е сформирана работна група, която да проучи добрите европейски практики в областта на регулирането на лобизма и да изготви концепция за регулация на лобизма в съответствие с препоръките на ЕК и действащите международни стандарти на Съвета на Европа и ОИСР, която да послужи като основа за изготвяне на законопроект. Проучването на добрите практики, разработването и обсъждането на концепция и предлагането на законодателни мерки за уреждане на лобистките дейности в Република България е заложено като мярка и в Пътната карта за изпълнение на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България (2021 – 2027 г.), приета с Решение № 235 на Министерския съвет от 19 март 2021 г. Нуждата от регулация на лобизма се констатира и в доклада за Република България от Петия кръг на оценка на Групата държави срещу корупцията (GRECO) към Съвета на 5 Европа . В годишните си доклади относно върховенството на закона за 2021 г. и 2022 г. Европейската комисия продължава да напомня, че в България все още липсва специална нормативна уредба в областта на лобирането. В третия Годишен доклад за върховенството на закона за 2022 г. по отношение на ситуацията в България, Комисията акцентира за липсата на конкретно задължение за регистриране на лобистите или за деклариране на контакти между длъжностните лица и лобистите. В този контекст е направена оценка за 1 https://parliament.bg/bg/bills/ID/10431 2 https://parliament.bg/bg/bills/ID/8383 3 https://parliament.bg/bg/bills/ID/8471 4 https://parliament.bg/bg/bills/ID/15283 5 https://www.justice.government.bg/home/index/b077ecd1-b550-475b-836c-2e48b648efa8 3 6 включването на ключови етапи за регулиране на лобистките дейности в Националния план за възстановяване и устойчивост, като в резултат на това се очаква приемането на законодателни мерки. 2. Постигането на поставената цел в настоящата концепция изисква актуален преглед на нормативната уредба, релевантна към осигуряване на съответствието на националното законодателство с принципите по т. 1, 5 и 7 за прозрачност и почтеност в лобирането, залегнали в Препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в 7 лобирането (Препоръката) . 2.1. Основно изискване, залегнало в т. 1 от Препоръката, е изграждането на ефективна и справедлива рамка за откритост и достъп, като на всички заинтересовани страни държавите следва да осигурят справедлив и равен достъп до разработването и прилагането на публични политики. Относими към тази препоръка са различни актове на националното законодателство. 2.1.1. Законът за нормативните актове (ЗНА) урежда общите правила за подготовката, издаването и прилагането на нормативните актове. Изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. В процеса по изработване на проект на нормативен акт задължително се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. За тази цел през 2008 г. е създаден Портал за обществени консултации – https://strategy.bg/. За улесняване на обществените консултации са разработени стандарти за тяхното провеждане. Обществените консултации са двупосочен процес на комуникация между органите на властта и гражданите, чрез който и двете страни се информират за своите гледни точки по въпроси и предложения при изготвянето на нормативни и ненормативни актове, което осигурява на гражданите и юридическите лица възможността да влияят на решенията, вземани от държавните органи. Провеждането на обществени консултации е предвидено като изискване както в нормативни актове с общ характер и хоризонтално действие, така и в множество нормативни актове, чиито предмет е ограничен в рамките на определен отрасъл. От 2006 г. институциите предприемат редица инициативи за по-ефективно включване на гражданите в управленския процес. През 2007 г. (в сила от 2008 г.) са приети 6 Съгласно чл. 2 от Регламент (ЕС) 2021/241 на ЕП и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост „ключови етапи и цели“ означава измерване на напредъка за постигането на дадена реформа или инвестиция, като ключовите етапи (milestones) са качествени постижения, а целите (targets) са количествени постижения. Ключовият етап „Влизане в сила на законодателни мерки за регулиране на лобистки дейности“ е част от Реформа C10.R2: Противодействие на корупцията. В НПВУ е предвидено законодателните мерки за регулиране на лобизма да се базират на добри практики от другите европейски държави, като съгласно подписаните между България и ЕК оперативни договорености за отчитане на изпълнението на етапа, следва да бъде приложено и копие на Концептуална бележка на добрите практики на други държави членки за регулиране на лобистки дейности. 7 ОИСР, Препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането, OECD/LEGAL/0379; Recommendation of the Council on Principles for Transparency and Integrity in Lobbying [OECD/LEGAL/0379]; https://legalinstruments.oecd.org/en/instruments/OECD-LEGAL-0379 4 и законодателни промени, предвиждащи задължение за публикуване на проектите за нормативни актове преди тяхното приемане, като на заинтересованите лица е предоставена възможност от най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. През 2016 г. бе усъвършенствана процедурата за провеждане на обществени консултации с гражданите и юридическите лица при изработването на проекти на нормативни актове и при извършването на предварителна оценка на въздействието. Минималният срок за предложения и становища е увеличен на 30 дни, като само в изключителни случаи и мотивирано се допуска определяне на по-кратък срок, който обаче не може да бъде по-малко от 14 дни. 2.1.2. Законът за администрацията (ЗА) определя общите принципи, въз основа на които администрацията осъществява своята дейност, както и задължението на органите на държавната власт да извършват консултации със социални партньори, с представители на частния сектор и с представители на гражданското общество. ЗА регламентира и реда, условията и организационните форми, чрез които Министерският съвет, министрите, председателите на държавни агенции и изпълнителните директори на изпълнителни агенции могат да създават консултативни органи, с възможност да включват и представители на граждански организации. Съгласно ЗА Министерският съвет може да сформира съвети като постоянни консултативни органи на правителството, които гарантират координация в рамките на изпълнителната власт, както и сътрудничество с останалите органи на властта, органите на местното самоуправление и неправителствените организации при формулирането и прилагането на националната политика в съответната област или по особено важни въпроси от обществено значение. 2.2. Съгласно т. 5 от Препоръката държавите следва да осигурят адекватна степен на прозрачност, за да гарантират, че публичните служители, гражданите и бизнесът могат да получат достатъчно информация за лобистките дейности. Съгласно действащата нормативна уредба: 2.2.1. За постигане на адекватна степен на прозрачност по отношение на финансирането на политическата дейност в Закона за политическите партии в периода 2000- 2011 г. са въведени важни промени в уредбата на посочената дейност. В съответствие с броя на получените гласове, парламентарно представените партии и коалиции получават бюджетна субсидия. Бюджетна субсидия получават и политическите партии, събрали най- малко едно на сто от гласовете на последните парламентарни избори. Размерът на държавната субсидия се определя ежегодно от Народното събрание със Закона за държавния бюджет. Годишните отчети за разходите на политическите партии следва да се подадат до 31 март на следващата година към Сметната палата. Партия, която не подаде своя годишен отчет, се лишава от държавна субсидия и от възможност за участие в следващи избори. Наложено е и изискване за публикуване на списък със спонсорите и даренията. Забранени са даренията от юридически лица. 2.2.2. В Закона за противодействие на корупцията (ЗПК) (обн., ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г.) е предвидено задължение всички лица, заемащи публични длъжности, 5 изчерпателно изброени в чл. 6, ал. 1, т. 1-52 ЗПК, да подават декларации за имущество и интереси. Лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси и декларация за промяна в декларираните в нея обстоятелства в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити. Задължените лица подават пред Комисията за противодействие на корупцията декларации за имущество и интереси при встъпване в длъжност (встъпителна декларация); ежегодна декларация; при освобождаване от длъжност (финална декларация); при изтичане на една година след подаване на финалната декларация (втора финална декларация); декларация при промяна в декларираните обстоятелства в частта за интересите и за произхода на средствата при предсрочно погасяване на задължения и кредити. Задължените лица декларират също имуществото и доходите на своите съпрузи, освен при фактическа раздяла. Декларират се и имуществото и доходите на лицата, с които заемащите публични длъжности се намират във фактическо съжителство на съпружески начала. Подлежат на деклариране и имуществото и доходите на ненавършилите пълнолетие деца, освен когато задълженото лице не упражнява родителски права. В глава осма „Конфликт на интереси“, раздел II са регламентирани забрани и 8 ограничения, свързани с изпълнението на публична длъжност (чл. 76 и чл. 77) . В раздел IV от същата глава са регламентирани ограниченията след освобождаване от публична 9 длъжност (чл. 86 и чл. 87) . 8 Чл. 76. Лице, заемащо публична длъжност, няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба. Чл. 77. (1) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да се разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни средства, включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения, разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции. (2) Забраната по ал. 1 се прилага и по отношение на свързани със заемащия публичната длъжност лица, които са еднолични търговци. (3) Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейностите по ал. 1 и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции една година преди датата на избирането или назначаването му, или докато заема длъжността. 9 Чл. 86. (1) Лице, което е заемало публична длъжност, няма право в продължение на една година от освобождаването му от длъжност да сключва трудови договори, договори за консултантски услуги или други договори за изпълнение на ръководни или контролни функции с търговските дружества, едноличните търговци, кооперациите или юридическите лица с нестопанска цел, по отношение на които в последната една година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е осъществявало действия по разпореждане, регулиране или контрол или е сключвало договори с тях, както и да е съдружник, да притежава дялове или акции, да е управител или член на орган на управление или контрол на такива търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел. (2) Ограниченията се прилагат и за търговските дружества, свързани с дружествата по ал. 1. Чл. 87. (1) Лице, заемало публична длъжност, което в последната една година от изпълнението на правомощията или задълженията си по служба е участвало в провеждането на процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, няма право в продължение на една 6 2.2.3. В Правилника за организацията и дейността на Народното събрание се предвижда, че законопроектите с мотивите към тях и предварителната оценка на въздействието, внесени до председателя на Народното събрание се регистрират незабавно в публичен регистър „Законопроекти“ - https://www.parliament.bg/bg/bills. За всеки законопроект се образува информационно досие, което отразява процеса на обсъждане на проекта в Народното събрание и се попълва служебно до приемането или отхвърлянето му. 2.2.4. При определени обстоятелства съществува опасност лобирането да се доближи до търговия с влияние, което е престъпление в много страни, включително в България. Страната ни криминализира както активната, така и пасивната търговия с влияние – чл. 304б от Наказателния кодекс, което е в съответствие с действащите международни актове за борба с корупцията. 2.3. Съгласно т. 7 от Препоръката държавите следва да насърчават култура на почтеност в публичните организации и вземането на решения, като предоставят ясни правила и насоки за поведение на държавните служители. 2.3.1. През 2020 г. е приет Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация, с който се определят правилата за поведение на служителите в държавната администрация и има за цел да повиши общественото доверие в техния професионализъм и морал, както и да издигне престижа на държавната служба. В съответствие с кодекса служителите в държавната администрация следва да изпълняват своите задължения, да осъществяват своята дейност при спазване на принципите за законност, безпристрастност, политически неутралитет и отчетност, както и да не допускат поведение, което ги въвлича в корупция. При неспазване на нормите на поведение в този кодекс служителите в държавната администрация носят дисциплинарна отговорност съгласно Закона за държавния служител и Кодекса на труда. 2.3.2. През 2023 г. е приет Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, с който се уреждат условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, които застрашават или увреждат обществения интерес и правото на Европейския съюз, както и редът и условията за подаване и разглеждане на такива сигнали или публично оповестена информация. Законът се прилага и за лица, свързани с лицата, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения. Насърчаването на служителите да съобщават за нередности и защитата им, година от освобождаването си от длъжност да участва или да представлява физическо или юридическо лице в такива процедури пред институцията, в която е заемало длъжността, или пред контролирано от нея юридическо лице. (2) Забраната за участие в процедури за обществени поръчки или в процедури, свързани с предоставяне на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, се прилага и за юридическо лице, в което лицето по ал. 1 е станало съдружник, притежава дялове или е управител или член на орган на управление или контрол след освобождаването му от длъжност. 7 когато го правят, е от съществено значение за защитата на обществения интерес и за насърчаване на културата на публична отчетност и почтеност. 2.4. Към настоящата Концепция е приложен преглед на съществуващи публикации и изследвания по темата за лобизма у нас (Приложение към т. 2.4). Разгледаната нормативна уредба показва системен подход на националния законодател за осигуряване на публичност и прозрачност при разработването и прилагането на публични политики, който дава възможност за надграждане на нормативната база с предложения за регулиране на лобистките дейности. III. НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОДОБРЯВАНЕ НА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЛОБИСТКИТЕ ДЕЙНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Предложената Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България има за цел да дефинира предметния обхват на обществените отношения в областта на лобирането и да структурира предложения за промени в нормативната уредба, така че тези отношения да бъдат уредени трайно и прозрачно с установени правила. Изготвянето ѝ е в изпълнение на поетия ангажимент в процеса по присъединяване към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за осигуряване на съответствие на националното законодателство с Препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност 10 и почтеност в лобирането (OECD/LEGAL/0379) и в изпълнение на мярка „Влизане в сила на законодателни мерки за регулиране на лобистки дейности“ (Q4/2023), стълб „Справедлива България“, компонент „Бизнес среда“, от Националния план за възстановяване и устойчивост (одобрен с Решение № 203 от 7 април 2022 г. на 11 Министерския съвет) . IV. ЦЕЛИ НА КОНЦЕПЦИЯТА Основната цел на Концепцията за регулиране на лобистките дейности в Република България е да бъде осигурена основата за разработването на конкретни законодателни предложения за регулиране на лобистките дейности, които да гарантират правила и стандрат за лобизма, прозрачност и почтеност в лобирането, както и установяването на стандарти за етично поведение сред лицата, осъществяващи лобистка дейност. Законодателното регулиране на лобистките дейности признава легитимността на лобирането, като има за цел да гарантира, че този процес не протича при „затворени врати“. Наличието на стандарти и процедури, които гарантират прозрачност и отчетност при вземането на решения, са от съществено значение за укрепване на общественото доверие към публичната власт. Оповестяването на информация за ключови аспекти на 10 ОИСР, Препоръка на Съвета относно принципите за прозрачност и почтеност в лобирането, OECD/LEGAL/0379; Recommendation of the Council on Principles for Transparency and Integrity in Lobbying [OECD/LEGAL/0379]; https://legalinstruments.oecd.org/en/instruments/OECD-LEGAL-0379 11 https://www.nextgeneration.bg/14 8 комуникацията между държавни служители и лобисти е важен аспект на прозрачността в управлението. Подобно оповестяване дава възможност на гражданите да упражняват правото си на обществен контрол. Както посочва ОИСР, „мерките, насърчаващи културата на почтеност, също са неразделна част от подхода на „доброто управление“, особено тези, които изясняват очакваните стандарти на поведение при лобиране както за държавните служители, така и за лобистите“. V. НЕОБХОДИМОСТ ОТ НОВА НОРМАТИВНА УРЕДБА И ВЪЗМОЖНИ ПОДХОДИ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЛОБИСТКИТЕ ДЕЙНОСТИ 1.1. Очертаните характеристики на отношенията в сферата на лобирането показват необходимост същите да бъдат уредени трайно нормативни правила. Цялостното и прецизно уреждане на тези въпроси ще внесе повече прозрачност и отчетност в дейността на държавните органи и органите на местното самоуправление при осъществяване на правомощията им, ще очертае ясно границата между лобирането като допустима дейност, подчинена на установен от законодателя регламент и преследваща легитимна цел и ще го разграничи от недопустимите корупционни практики, санкционирани от закона и тежко 12 увреждащи обществения интерес. Възможни са два нормативни подхода при уреждане на обсъжданата материя – нов закон за регулиране на лобистките дейности в Република България или изменение и допълнение на действащата нормативна база. Предимствата и рисковете пред двете възможни нормативни решения в най-общ план са следните: • При самостоятелна нормативна уредба ще се постигне цялостно уреждане на обществените отношения, свързани с лобирането и в по-ниска степен необходимост за изменение и допълнение на действащата нормативната уредба. • При изменение и допълнение на действащата нормативна уредба надделява разбирането, че е възможно да се стигне до проблеми, свързани с намирането на правилното систематично място на новите правни положения, възможни празноти и противоречия при непрецизно синхронизиране на отделните нормативни актове, които ще уреждат дейностите по лобиране. Въпросът относно степента на задължителност на правилата за регулиране на лобизма и свързаните с тях правни последици от нарушаването им следва да бъде поставен като обект на самостоятелна цялостна предварителна оценка на въздействието, която да информира вземането на окончателно решение с оглед постигане на оптимален резултат от регулирането. Залегналото в настоящата концепция виждане е, че с цел да се постигне трайно уреждане на обществените отношения в областта на лобирането, както и да се отговори на 12 Вж. Цакова, Ивка. Лобизмът (цикъл лекции). С.: Издателство „Дамян Яков“; 2010 г. 9 обществените очаквания при регламентирането на лобистките дейности в Република България, следва да бъде изработен самостоятелен проект на Закон за регулиране на лобистките дейности. 1.2. Независимо от избрания подход на регулиране законовата уредба структурирано следва да урежда: - Дефиниране на понятията; - Органи и лица, които са адресати на лобистка дейност; - Законодателен отпечатък; - Регистър за прозрачност; - Календар на срещите на лицата, заемащи публични длъжности, адресати на лобиране. - Приемане на етични правила за поведение; - Орган, който е оправомощен да дава насоки по прилагането на закона, да поддържа регистъра, да следи за изпълнение на законовите разпоредби и да упражнява контрол; - Финансиране на дейностите в обхвата на концепцията; - Административнонаказателна отговорност – субекти, основания и ред за реализирането ѝ. ➢ Дефиниране на понятията: Въз основа на изследвания опит както на европейско ниво, така и по държави, може да бъде предложена дефиниция на понятието „лобистка дейност“13, както следва: • Лобистка дейност е всяка устна или писмена комуникация с лице, заемащо публична длъжност, с цел упражняване на влияние при вземането на решения относно съдържанието и действието на нормативните (законодателни и административни) актове или общите административни актове, както и при подготовката на законодателни актове на Европейския съюз и на неговите институции, осъществявана в частна полза или в интерес на заинтересовани лица, чрез писменото ѝ възлагане на лобисти. Лобистка дейност се осъществява по занятие и се извършва от името на или за сметка на възложители като заинтересовани лица срещу възнаграждение. Не е лобистка дейността, осъществявана при: - Изпълнение на правомощията на лицата, заемащи публична длъжност/ Дейността на органите, които осъществяват своите правомощия по закон; - Дейността на организации с нестопанска цел, която се извършва по проекти, финансирани с безвъзмездна финансова помощ от Европейския съюз, от международни правителствени организации, в които Република България членува пълноправно, или от специализирани програми на чуждестранни правителства, одобрени от българското правителство или в изпълнение на междудържавни споразумения по реда и начина определени в тях; 13 За целите на Концепцията „лобистка дейност“ и „лобиране“ са синоними. 10 - Процесуално представителство по административни и съдебни производства; - Участието в работни групи, консултативни съвети и други колективни органи, създадени от държавни органи или установени със закон или подзаконов нормативен акт при определянето и провеждането на държавната политика в дадена област или по особено важни въпроси от обществена значимост, както и в изслушвания, организирани от Народното събрание, орган на изпълнителната власт или на местното самоуправление, в които участието е документирано; - Дейността на политическите партии в изпълнение на възложените им от Конституцията и законите функции; - Политическо консултиране – определено за целите на Концепцията като дейност, извършвана от физически или юридически лица, която цели предоставяне на информация и експертиза на органи на публичната власт; - Застъпничество – определено за целите на Концепцията като дейност, извършвана от юридически лица с нестопанска цел и техни представители, регистрирани в обществена полза, които целят да се повлияе върху решения на публичен орган в полза на обществото. В бъдещата нормативна уредба следва да бъде предвидено задължение на ЮЛНЦ в обществена полза да посочват в годишните доклади за дейността си дали са имали взаимодействие с адресатите на лобистка дейност и какъв е бил резултатът от тези активност. Докладите се публикуват в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, което създава достатъчна прозрачност. - Дейността на адвокати, адвокатски сдружения и адвокатски дружества при и по повод упражняване на адвокатската професия; - Дейности при упражняване на правото на събрания, митинги и манифестации по смисъла на Закона за събранията, митингите и манифестациите; - Дейността по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление; - Изявления, мнения, предложения и становища, изразени в реч пред публично събрание или разпространени чрез публикация във вестник, периодично издание, книга или чрез електронни медии; - Дейността на средствата за масова информация и техните представители, свързана със събиране, разпространение или анализ на информация и новини за дейността на публичните органи; - Дейността на регистрираните религиозни общности и институции, свързана с упражняване на правото на вероизповедание. • Заинтересовани лица са физически и юридически лица, независимо от тяхната правна форма или статус, както и групи от лица, създадени в платформи, форуми, мрежи или други форми на колективна дейност, без да са юридически лица, работещи за себе си или за други лица и независимо от тяхната правна форма или статус, които извършват лобистка дейност. • Не се считат за заинтересовани лица: 11 - Публични администрации и други публично правни субекти, когато изпълняват функции по защита на собствените си интереси; - Публични международни организации и агенции и чуждестранни публични органи, включително дипломатически мисии и посолства, освен когато тези органи са представени от юридически лица, офиси или мрежи без дипломатически статут или от посредник; - Политически партии, синдикални организации, организации на работодателите и бизнес асоциации при упражняване на техните конституционни функции, без да се засяга фактът, че създадените или финансирани от тях субекти могат да се считат за групи по интереси; - Професионални и други юридически лица с нестопанска цел; - Физически лица, действащи в лично качество по въпроси от частен характер без значителна икономическа или социална значимост; - Всички други юридически лица, които изразходват по-малко от 5% от годишните си приходи за осъществяване на лобистка дейност, включително чрез назначени служители, които да осъществяват лобистки дейности, както и чрез възлагане на други лица. ➢ Въз основа на изследвания опит както на европейско ниво, така и по държави, може да бъде предложена дефиниция на понятието „лобист“, както следва: Лобист е всяко лице, което извършва лобистка дейност по занятие, или което възлага извършването на лобистка дейност, представляваща повече от 5% от извършваната от него дейност, включително чрез назначени служители, които да осъществяват лобистки дейности. ➢ Органи и лица, които са адресати на лобистка дейност: - Народното събрание и народните представители; - Президентът на Република България; - Министерският съвет, министрите и членове на политическите кабинети; - Областните управители, кметовете и председателите на общински съвети. Органите и лицата, които са адресати на лобистка дейност, имат задължението да: - регистрират всяка комуникация с лицата, осъществяващи лобистка дейност; - поддържат календар на срещите с лобистите и темите на обсъждане в машинно- четим формат; - адресатите на лобистка дейност не могат да осъществяват лобистка дейност, докато изпълняват съответната длъжност, както и в срок от една година от прекратяване на пълномощията им, на служебното или на трудовото им правоотношение – в полза на лица, които в последната една година от изпълнението на правомощията или задълженията им по служба са осъществявали лобистка дейност пред съответния адресат. Органите и институциите, които не са посочени като адресати на лобистка дейност, но имат правомощия да приемат или издават нормативни и общи административни актове, 12 следва да уредят с вътрешни етични правила за поведение стандартите при комуникация с лобисти при осъществяване на тяхната дейност. Лобистката дейност е забранена спрямо органите на съдебната власт и Конституционния съд. ➢ Законодателен отпечатък: Необходимо е да се документира и оповести законодателен отпечатък, който да проследява основните външни интервенции от началото до края на законодателния процес или при приемането и издаването на актовете, предмет на настоящата концепция. Това включва идентифицирането на лицата, които действат от името на заинтересованите лица, датата и целта на осъществените контакти, както и подробно описание на търсената промяна. Наличието на законодателен отпечатък се отразява в Регистъра за прозрачност. Всички участници в приемането на актовете, предмет на настоящата концепция, следва да декларират и отчитат наличието на лобистки интереси при осъществяваната от тях дейност по приемането на въпросните актове, предмет на настоящата концепция, независимо от задълженията им по други закони. ➢ Регистър за прозрачност: В бъдещата нормативна уредба следва да бъде предвидено създаване на регистър за прозрачност, в който се регистрират лицата, извършващи лобистка дейност, информация за дейността им и изразходваните средства за осъществяване на лобистка дейност. Всички данни в регистъра следва да са в машинно четим формат, както и публично достъпни при спазване на нормативните изисквания за защита на информацията и личните данни. Необходимо е изграждане и въвеждане на електронна система – Единна информационна система за проверка на прозрачността при вземането на решения, която да осигури свързаност между информацията, налична на Портала за обществени консултации по проектите на нормативни актове, и тази на сайта на Народното събрание по отношение на информационното досие на законопроектите. ➢ Календар на срещите на лицата, адресати на лобистка дейност: В този календар се посочват датите на проведените срещи и темата на обсъждане. Календарът на срещите се поддържа на интернет страницата на съответната институция. ➢ Приемане на етични правила/правила за поведение: Необходимо е приемане на правила за поведение на адресатите на лобистка дейност, като например задължение за деклариране на получени подаръци над определена стойност. Следва да бъдат установени стандарти за поведение и за лицата, които осъществяват лобистка дейност, с цел избягване на упражняване на неправомерно влияние и спазване на професионалните и етични правила в отношенията си с адресатите на лобистка дейност. 13 ➢ Орган, който е оправомощен да поддържа регистър, да упражнява контрол и да налага санкции при нарушения: Възможни са две решения: създаване на самостоятелен, нов административен орган, който да осъществява тези функции, или възлагането им на някой от съществуващите органи със сходна компетентност. Предимството на втория вариант е очаквана по-ниска административна и финансова тежест и избягване на създаването на нова администрация. Подходящ орган, на който да бъдат възложени функции по регистрация, контрол и административно наказване на лицата, занимаващи се с лобистка дейност, е председателят на Сметната палата. Основа за това решение дава не само високата степен на независимост и обществено доверие във фигурата на председателя на Сметната палата, но и успешното изпълнение от негова страна на сходни функции по Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности (отм.). Във връзка с предвижданите функции е необходимо укрепване на административния и финансов капацитет с оглед успешното изпълнение на възложените функции. За нарушенията на задълженията на субектите на лобиране и лобистка дейност ще бъдат предвидени административни наказания, доколкото същите не представляват престъпление по Наказателния кодекс, които ще се налагат от председателя на Сметната палата или определени от него длъжностни лица. ➢ Финансиране на дейностите в обхвата на концепцията (създаване на регистър за лобистката дейност и лобистите). Необходимите разходи по изпълнение на заложените в настоящата концепция дейности ще бъдат предвидени в рамките на утвърдените бюджети на отговорните за прилагането ѝ институции. VI. ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ Чрез одобряването на Концепцията за регулиране на лобистките дейности в Република България ще бъде положена основата за разработването на конкретни законодателни предложения за регулиране на лобистките дейности, които гарантират прозрачност и почтеност в лобирането. 14

До: г-н Атанас Славов Министър на правосъдието До: Администрацията на Министерския съвет Становище относно обществена консултация на проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България Уважаеми г-н министър Славов, уважаеми госпожи и господа от Администрацията на Министерския съвет, на основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове (ЗНА), във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗНА, по повод обявената обществена консултация на проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности, в качеството ми на заинтересовано лице, представям на Вашето внимание следното становище с възражения, предложения и коментари: I. Принципни съображения и коментари. 1. Запознах се изцяло с документацията на обявената обществена консултация на проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България. Бих искал да заявя, че приветствам и подкрепям инициативата за разработване на Концепция и на закон, който да регулира тази правна материя. Всъщност, регламентирането на лобирането е твърде необходимо и належащо от много години. За изминалите около 33 години се е формирала и събрала достатъчно политическа, административна, съдебна, и обществена практика в нашата страна по отношение на положителни и на отрицателни примери за лобиране. Същевременно, бих искал да заявя, че забелязах някои съществени пропуски в Концепцията, които би следвало да се поправят, за да не се стигне до обичайното прикриване на основни и мащабни идеологически и политически проблеми, злоупотреби, и измами в съвременното българско общество. 2. Бих искал да препоръчам на Министерството на правосъдието /МП/ и на Администрацията на Министерския съвет /АМС/, по принцип, в цялостната си дейност в пълна степен да се съобразяват с разпоредбите на ЗНА, Указ № 883 за неговото прилагане, и с нормите на българския книжовен език. От обсъжданият проект на редица места може да се види, че това не е така. Използването на български думи като превод или като съответствие при съставянето и приемането на нормативните актове е задължение на публичните органи, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗНА и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на ЗНА. Използването на чуждици в нормативната уредба и в съпътстващите я документи е незаконосъобразно, неправилно, непрофесионално и проява на високомерно отношение от страна на държавни служители. В немалко случаи чуждици биват използвани, тъй като тези думи могат да означават метафори, или чрез звуков или буквен пренос – други думи, или прикрития за въвеждане на думи и понятия в българския език, които обслужват догмите и идеологията на членовете на агентурно-терористичната мрежа на политическата полиция „ДС-ДАНС” и на военно-политическата полиция „Служба Военна полиция” (СВП), както и на членовете на масонски, окултни и църковни секти, които работят като държавни служители в публичната администрация. Това обаче е неприемливо, недопустимо, незаконосъобразно, както и противоречи на принципите за опазване на книжовния български език от изпростяване, от промяна на смисъла на думите, и от разваляне. По-долу в становището съм предложил 1 съответни промени на чуждици и на неуместно използвани думи в Концепцията и в Приложението към нея. 3. Приемането на Концепция и на Закон за регулиране на лобистките дейности е особено важно, за да се осигури честно, справедливо, и демократично функциониране на публичната администрация, в интерес на гражданите на страната. Известно е, че понастоящем публичната администрация – правителствените институции, общинските институции, институциите на законодателната власт, а така също и институциите на съдебната система, работят по силно изкривен, тенденциозен, манипулативен, провокативен, антидемократичен, нечестен, дискриминационен, и сектантски начин. Това е така, тъй като 100% от броя на служителите в тези институции са участници в агентурно-терористичните мрежи на политическата полиция „ДС-ДАНС” и на военно-политическата полиция „СВП”. Както е известно, по силата на своето членство в тези агентурно-терористични мрежи, те са задължени скрито и тайно да извършват всякакви нарушения и престъпления на действащите закони, с което увреждат, препятстват, или осуетяват приложението на законни права и интереси на идеологически неудобни лица за „ДС-ДАНС” и за „СВП”. Тези две уж правителствени, а всъщност частни, институции, поддържат т.нар. „черни списъци” с идеологически неудобни и презрени лица, срещу които трябва да се изпълняват и се изпълняват действия за ежедневно дразнене, тормозене, насилие, терор, както и убийства. Известно е, че правителствените и общинските служители, както и служителите в съдебната система, явно и тайно подпомагат и насърчават да се случат всички тези действия. След като съответните нарушения и престъпления бъдат извършени, въпросните служители имат поставени заповеди и задачи да прикриват, отричат, осуетяват, заглушават, и подавят истината и обективните обстоятелства за съответното нарушение или престъпление. Т.е. администрацията на изпълнителната, законодателната и съдебната власти е в състояние на свиреп идеологически конфликт на интереси и корупция, което продължава вече 145 години, т.е. от създаването на Третата българска държава на Балканския полуостров. Това е много сериозен идеологически и политически проблем, тъй като това означава, че огромна част от дейността на институциите на изпълнителната, законодателната и съдебната власти представляват долнопробни идеологически измами. Измами, върху които те работят всеки ден, за да увеличават и надграждат измамите си. Едно от проявленията на агентурно- терористичната дейност на служителите в изпълнителната, законодателната и съдебната власти е скритото и тайно променяне и „осакатяване” на българския език, в т.ч. и на пунктуацията му, поради техни тайни идеологически причини. Един от примерите за това е използваната в Концепцията дума „административнонаказателна”. Нейното правилно изписване е „административно-наказателна”, т.е. с тире, тъй като това е съставна дума, която се състои от две отделни думи. Не следва да се счита за извинение, че в Административно-процесуалния кодекс /АПК/ тази съставна дума е изписвана по неграмотен, неправилен и идеологически начин, т.е. без тире. Бих искал да обърна внимание, че е недопустимо и неправилно да се изкривяват, изопачават, и тайно да се отменят правилата на българския книжовен език, в т.ч. и правилата на пунктуацията, за да могат те да съответстват на официално необявените анатомични полове на авторите на Концепцията, на служителите на МП и АМС, и на народните представители, приели АПК и другите закони. При разработването на Концепцията и на Закона за регулиране на лобистките дейности е много важно да се отчете значението и влиянието и на следните обстоятелства и процеси. На изследователите, на пострадалите лица, и на около шест милиона български жители им е известно, че почти 100% от народните представители и от служителите на МП, АМС, и на другите министерства и ведомства на изпълнителната власт, както и в институциите на законодателната и съдебната власти, са от анатомичните полове: женомъже /т.е. мъже с влагалище/, мъжожени /т.е. жени с пенис и тестиси/, безполови мъже /т.е. мъже без анатомичен полов орган/, безполови жени /т.е. жени без анатомичен полов орган/. Както е известно на запознатите с тези теми, на изследователите, и на няколко милиона български жители, които 2 принадлежат към тези анатомични полове, съществуват и синонимни названия на тези четири анатомични пола. Тези синоними са, обективно и описателно казано: катари, евнуси, сатани, дяволи, джендъри, зли духове, ционисти, юдействащи, грешници, проклетници, содомити, клонинги, произведени, бивши българи, хора, психопати, кръвопийци, вампири, канибали, убийци, агентурници, терористи, и други. Както е известно, почти 100% от тях са участници в тяхна си тайна секта, която представлява агентурно-терористична мрежа на политическа полиция „ДС-ДАНС” и на военно-политическата полиция „СВП”. Както е известно, в уж правителствените ведомства „ДС-ДАНС” и „СВП” целият персонал е от евнуси и от безполови индивиди. Както е известно, „ДС-ДАНС” и „СВП” ежедневно ръководят и организират явният и скритият тормоз, терор, и екзекуции, съсипването на здравето, поминъка, собствеността, и начина на живот на останалия малък брой мъже, жени, и първо поколение деца /т.е. некатарски деца/ в цялата страна. Както е известно, тази тайна секта действа, възпроизвежда се, и се разпространява по света от повече от 4000 години. Затова има и много синоними по отношение на тях като индивиди и като секта. Имат и собствена религия, която се състои от множество явни и достъпни книги, както и от множество тайни и недостъпни книги. Тази тяхна религия е Християнството. Религия, която всъщност е секта – древната въоръжена тайна секта на църковно-нацизма /обективно и описателно казано/. Изследователите знаят, че тяхната организация е секта още от времето на създаването им като религия. Връщайки се на темата с пунктуацията в българските закони, и с използването на тирето, бих добавил, че както е известно, от тяхна идеологическа гледна точка, тирето /„–”/ е символ на мъжкия полов орган. Орган, който те нямат и който те презират. Според свободно достъпни информации от Интернет, подобна е ситуацията и с математическия знак за събиране „+”, който в някои страни също се пренебрегва и изменя, тъй като прилича на християнския кръст. Липсата на тире в изписването на заглавието в АПК, както и на други места в нормативната уредба, има сериозни основания да се счита, че означават, че лицата, които са ги разработвали и приемали, тъй като са членове на агентурно-терористичната мрежа на политическата полиция „ДС-ДАНС” и на военно-политическата полиция „СВП”, съгласно техните догми противозаконно са решили да обозначат своя биологичен пол. Липсата на изписване с тире обозначава, че тези лица са от среден пол, т. е. ако са с външен вид на мъж, половия им орган по рождение е женски. А ако са с външен вид на жена, половия им орган по рождение е мъжки. Средният пол е междинен пол, т. е. притежава първични и вторични полови белези на мъжкия пол и на женския пол. Не случайно в българския език имаме три граматически рода – мъжки род, женски род, среден род. На алтернативните политически и религиозни изследователи е известно, както и на няколко милиона български граждани, че много висок дял от държавните и общинските служители са от среден пол. Известно е, също така, че мнозинството от служителите в Министерството на вътрешните работи и в т. нар. „специални служби”, в биологично отношение са от среден пол – среден мъжки пол /т.е. женомъже/ и среден женски пол /т.е. мъжожени/. Чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и Закона за българското гражданство, Закона за българските документи за самоличност, и Закона за гражданската регистрация, лицемерно разглеждат и внушават (но без изрично да го твърдят), че половете са само мъжки и женски. В православната Библия на български език, издание от 1991 г. на Българската православна църква, лицата от среден пол са споменати многократно: в Стария завет на 43 места се говори за „скопец” и производните на тази дума, а в Новия завет – на 8 места се говори за „скопец” и производните на тази дума. Ето един цитат от книга „Свето евангелие на Матей”, глава 19, стих 12а: „защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно.”. В книга „Тимотей 2”, глава 1, стих 15 е споменато, че един от учениците на свети апостол Павел се е наричал Ермоген, т. е. Хермоген. Името се превежда и тълкува като „от рода на морските” или като „от средния род”. Ермоген е бил един от 70-те апостоли. Чуждестранното наименование на скопец е „eunuch”, което в зависимост към кой исторически период се отнася, се превежда и тълкува като „добър дух” или като „лош/зъл дух”. В нашата страна за обозначаване на индивид от среден пол в разговорната реч се използват и думите 3 „травестит”, „хермафродит”, „евнух”, „морски човек”. В нашата страна в исторически аспект и понастоящем се използва и думата „кастрат” за обозначаване на осакатяване, извършено върху половия орган. Лица от среден пол има на този свят от хилядолетия – още от времето на Адам. Това е било преди около 7500 години. В исторически аспект от среден мъжки пол са били библейските лица Адам и децата му Авел и Сит, Ной, Иисус Христос, и много други. Известно е, че ръководните църковни служители в продължение на хилядолетия са криели тази информация от широките народни маси. В българската история популярните лица от среден пол са много, сред тях е Васил Левски. Личността на мъжа се състои от физическо тяло, дух и душа. Личността на индивид от среден пол се състои от физическо тяло и дух, т. е. нямат душа, поради което нямат воля, нямат съвест, нямат чувства, и нямат страх, тъй като волята, съвестта, чувствата, и страха са елементи, качества и състояния на душата. Така е било в продължение на няколко хилядолетия. Според неофициални източници, вследствие на напредъка на медицината и научните изследвания през 20-ти и 21-ви век, по време на пандемията от корона вируса вече е възможно лица от среден пол да изразят желание да се ваксинират с ваксина, съдържаща информационна рибонуклеинова киселина (иРНК). По този начин след няколко седмици у тях се образува и развива душа, с нейните елементи воля, съвест, чувства, страх, и редица други. Което може да се счита за еволюционен напредък. Според алтернативни религиозни и политически изследователи веднъж на няколко века се извършва значителна идеологическа промяна и социален еволюционен напредък, а веднъж на няколко пъти по няколко века се извършва биологическа промяна и биологически еволюционен напредък. Според неофициални оценки, в нашата страна лицата от среден мъжки пол и от среден женски пол са няколко милиона български жители. Точният им брой, имена, и лични данни са известни на държавната администрация. Един от белезите, обозначаващи, че лицето е от среден пол, е когато негово или нейното фамилно име завършва на „-ски” или на „-ска”. Това окончание за обозначаване на среден пол се използва в цяла Централа и Източна Европа. Понастоящем висок дял от изборните лица и служителите на Народното събрание, Министерския съвет, Президентството, Българската православна църква, т. нар. специални служби, армията, фирми, неправителствени организации, са лица от среден мъжки пол и от среден женски пол. Тежък недостатък и тежка църковно-комунистическа измама от страна на действащата българска конституция е, че умишлено е укрила тази историческа и биологическа особеност, характерна за значителна част от населението на страната. Лицата от среден мъжки пол и от среден женски пол е много вероятно да са няколко милиона български граждани. Връщайки се върху примера с липсващи тирета в думите, бих искал да възразя на практиката авторите на нормативни актове да обозначават своя биологичен пол в разработваната от тях нормативна уредба и други официални документи. Такава практика е недопустима и незаконосъобразна, и представлява разваляне на българския книжовен език. Известно е, че почти всички държавни служители в министерства, ведомства, и общински администрации в нашата страна са заклети (т. е. заклели се) и проклети (т. е. опаки, т. е. говорещи и вършещи дейността си умишлено изопачено, наопаки, настрани, „под ъгъл”, т. е. с изместване спрямо оста на официално общоприетото) членове на агентурно-терористичната мрежа на политическата полиция „ДС-ДАНС” и на военно-политическата полиция „СВП”. Известно е, че немалко от тези държавни служители от години страдат от психопатии, параноя, шизофрения, циклофрения и други психически състояния и разстройства на мисълта и волята (ако имат воля). Въпреки това, не е допустимо поради тези причини да се опорочава качеството на българското законодателство или то да се привежда във вид, който обслужва техните незаконосъобразни, долнопробни, отвратителни, тоталитарни, и престъпни стремежи, догми, концепции, и идеология. За изпростяването и развалянето на книжовния български език вина носят също и останалите министерства и правителствени ведомства. Все още няма приет Закон за българския език, който да съдържа освен всичко друго и разпоредби за опазването му. 4. Служителите, които осигуряват приложението и изпълнението в нашата страна на европейски и международни нормативни документи, или изпълняват национални, европейски, 4 и международни проекти в сферата на държавното управление, считам, че носят отговорност какви нови думи и изрази въвеждат в ежедневната употреба, и дали те са правилни и подходящи. През изминалите около 30 години са известни множество примери за неправилно и непрофесионално въведени в употреба чужди думи в българския език, и то такива, които имат превод или съответствие. Проблемът с чуждиците в нормативната уредба е сериозен, и то най- вече поради немарливо и безотговорно отношение през годините и понастоящем от страна на егоистични, високомерни, лицемерни и лукави държавни служители. Все пак, в допълнение, бих искал да посоча, че съществуват и единични положителни примери в някои от законите, където правилно и законосъобразно са използвани приложимите български книжовни думи. Следва да се знае, че от обективна гледна точка, не е възможно член на агентурно- терористична мрежа, на масонска секта, на църковната секта, да има високи нравствени качества, тъй като по силата на членството си, тези лица са задължени да лъжат, манипулират, да извършват тормоз, насилие, терор, физически ликвидации, което им осигурява израстване в йерархията на тези организации, привилегии, ползи, права, заплата. Има сведения, че назначаването и израстването в йерархията на т. нар. специални служби, се осъществява единствено, ако лицето е извършило три броя физическо ликвидиране на други членове на същата агентурно-терористична мрежа или секта, или на трети лица, които не са членове на мрежата, но са включени в списък с политически и религиозно неудобни и презрени лица. Ако някой твърди, че лице в тези мрежи, секти и ведомства има или може да има високи нравствени качества, то такова твърдение е лицемерие и манипулация, извършени от явно или неявно свързани с него лица или организации, или от зависими от него лица или организации. Отделно от това, лица членуващи в тези неявни мрежи и секти са в свиреп пожизнен конфликт на интереси спрямо правомощията, които са им възложени. 5. Когато се разработва подобна Концепция и Закон за регулиране на лобистките дейности, следва да се има предвид обстоятелството, че в нашата страна властта в изпълнителната, законодателната и съдебната власти е превзета преди много повече от 150 години от древната въоръжена тайна международна секта на църковно-нацизма. Секта, която е по-известна с публичното си масово название „Християнската църква”. Тази секта има хиляди догми и правила, описани в явни и в тайни книги. Още преди векове ръководството на сектата е създало тайна догмоналагаща организация, която чрез използване на принуда, дразнене, тормоз, манипулиране, заплахи, насилие, терор, явни и тайни екзекуции, да осигури прилагането, налагането, господаруването на измамническо-терористичните догми на сектата. След създаването на Третата българска държава тази догмоналагаща уж правителствена институция е политическата полиция „ДС-ДАНС” – по отношение на цивилните граждани, и военно- политическата полиция „СВП” – по отношение на военните служители. Т.е. най-големият лобист в нашата страна е българският клон на международната секта на църковно-нацизма. Този клон се представлява и ръководи в нашата страна от Светия синод на т.нар. Българска православна църква – Българска патриаршия /БПЦ-БП/. Международната секта на църковно- нацизма е създала преди векове поместни догмоналагащи организации, които да осигурят господаруването й в съответните страни. Т.е. в нашата страна политическата полиция „ДС- ДАНС” и военно-политическата полиция „СВП” са най-големите скрити тайни и незаконни лобисти на скрита тайна агентурно-терористична идеология и на международната секта на църковно-нацизма. Тази идеология вече много десетилетия спъва и съсипва развитието на демокрацията, социалната пазарна икономика, и гражданското общество. Ето защо, е много важно Концепцията и Закона за регулиране на лобистките дейности да предвидят разпоредби относно свирепият конфликт на интереси, корупцията, и лобирането, които извършват „ДС- ДАНС”, „СВП”, „Светия синод” да БПЦ-БП, и членовете на техните агентурно-терористични мрежи. Лобиране, чрез което си осигуряват налагането върху обществото и върху българския народ на явните и тайните догми на агентурно-терористичната секта на църковно-нацизма, т.е. на Християнската религия. Считам за изключително важно да се регламентира и да бъдат задължени „ДС-ДАНС”, „СВП”, и ръководствата на традиционните вероизповедания в нашата 5 страна, и най-вече на най-многочисленото вероизповедание – „БПЦ-БП”, да се регистрират като лобисти. В подкрепа на това, мога да посоча, че периодично в новините се съобщава, че съответен министър или министър-председател се бил срещнал със съответен митрополит или с патриарха на „Светия синод” на БПЦ-БП, където поел ангажимент няколко стотин хиляди лева да бъдат преведени на ръководството на това вероизповедание. Няколко седмици по- късно правителственото финансиране е преведено. Това, всъщност, са образцови примери на конфликт на интереси, корупция, незаконно лобиране, и подкрепа на агентурно-терористична организация. На алтернативните политически и религиозни изследователи като мен, както и на пострадалите лица като мен, е известно, че около 90-95% от населението на нашата страна е вербувано и членува в агентурно-терористичната мрежа на политическата полиция „ДС-ДАНС”, и много по-малък брой – в агентурно-терористичната мрежа на военно-политическата полиция „СВП”. По силата на своето членство в тези противоконституционни и противозаконни секти, всеки член има задължението да изпълнява догмата, според която при даване на заповед е длъжен да извърши нарушение или престъпление спрямо правата, интересите, здравето, живота и личността на всеки друг гражданин на страната или чужденец, дори ако той също е член на тази мрежа, дори ако е негов приятел, родственик или негово дете. Освен това, политическата полиция „ДС-ДАНС” от около един век време насам, както и понастоящем, изготвя и поддържа списъци с политически, идеологически и религиозно неудобни и нежелани български граждани. Тези граждани са подлагани ежедневно на разнообразни форми на дразнене, унижения, тормоз, откази на обслужване, откази при опит за извършване на покупки и продажби, насилие, терор, щети, увреждания, изнасилвания, побоища, изпробване на нови и експериментални лекарства и вещества, поставяне на импланти-микрочипове без знанието им или без съгласието им, ампутации, отравяния, физическо ликвидиране, и незачитане на техните граждански права и свободи от страна на правителствените ведомства, общинските ведомства, правоохранителните ведомства, и от всички членове на агентурно-терористичната мрежа. В тези списъци понастоящем са включени няколко десетки хиляди или няколко стотин хиляди български граждани. Неудобните и нежеланите граждани ги използват за обекти, върху които членовете на мрежата, т. е. на сектата, упражняват своите умения и практики за явно и за неявно (скрито) извършване на нарушения и престъпления. Т. е. образно казано, използват ги за „боксова круша”, „чучело”, „плашило”, и др. За да останат тези нарушения и престъпления ненаказани и да продължат да се извършат срещу други неудобни и нежелани български граждани, важна и противозаконна помощ оказват полицаите, прокурорите, съдиите, адвокатите, и служителите на всички държавни органи – министерства, ведомства, комисии, и др. Ако МП и АМС действително желаете да се борите с корупцията, конфликта на интереси у лицата, заемащи редови и висши длъжности в публичната администрацията, и с незаконните лобистки дейности, то би трябвало да поискате от Министерския съвет и от Народното събрание реформиране и закриване на правителствената терористична организация и древна църковно-масонско-сатанинска секта, наречена политическа полиция „ДС-ДАНС”, както и на военно-политическата полиция „СВП”, разформироване на техните агентурно-терористични мрежи, както и съд и наказание за всеки служител на тези ведомства, като и съд и наказание за всеки член на тези мрежи. Разрешаването на дълбоките системни, структурни и хронични проблеми в тази сфера изисква задължително изобличаване, разкриване и огласяване на древните сборници с догми, които тези ведомства и организациите-техни предшественици от няколко хилядолетия налагат с всички възможни похвати и методи. Тези сборници са много обемни и подробни, и са известни с наименованията: книги „Кабала” на Православната християнска църква и книги „Талмуда” на Православната християнска църква. Тези сборници са съставени заедно с разработването и оформянето на Библията в началото на 4-ти век от Новата ера, също наречена Общата ера, и през всеки изминал век са били актуализирани – дописвани, обогатявани, усложнявани, и т. н. Както и самата Библия, която през всеки век /т.е. след две юбилейни години/ или вероятно по два пъти на век /т.е. след една юбилейна година/ е била леко изменяна, актуализирана, допълвана, отпадали са думи, изречения и цели абзаци, 6 добавяни са други, и т. н. Тези сборници са материалната и идеологическата основа за провеждане на правителствения терор и на църковния терор през вековете, през цялото време от създаването на християнската религия, т. е. на международната организация на християнската секта. Догмите са налагани през цялото време оттогава до днес от институциите на Римската империя, на Западната римска империя, на Източната римска империя, на Римокатолическата църква, на Източноправославната църква, на Българската православна църква, и много други. Тези православни сборници са в почти пълна степен еднакви със сборниците „Кабала” и „Талмуда” на юдейската религия. В православната Библия наличието на тези сборници и тяхното значение е видимо загатнато, намекнато и формулирано в последната книга от Библията – книга „Откровение”, в глава 17, стих 5: „и на челото й бе написано името: тайна, Вавилон великий, майка на блудниците и на земните гнусотии.”. Книга „Откровение” е написана през 95 г. от Новата ера. Осъществяването на споменатите по-горе демократични реформи за спазване на разпоредбите на българската Конституция би било трудно постижимо, тъй като всички членове на Народното събрание, Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, както и всички съдии – от районните съдилища до върховните съдилища и Конституционния съд, всички прокурори – от районните прокуратури до върховните прокуратури, и всички следователи, са в свиреп конфликт на интереси от много десетилетията, т. е. от назначаването им във ведомство в съдебната система. Освен това, известно е, че както по времето на комунистическия режим, така и по време на настоящия псевдо-демократически режим политическата полиция „ДС-ДАНС” и военно-политическата полиция „СВП” с манипулиране, изнудване, заплахи, тормоз, ограничения, насилие, осакатявания, и терор, вербува над 90-95% от всички лица в страната, навършили 14 години. Основната функция на тези две ведомства не е да издирват и да се борят с чужди шпиони и терористи, а да създават и ежедневно да ръководят чрез заповеди агентурно-терористичните мрежи, които обхващат цялата страна и почти всички жители. Затова „ДС-ДАНС” е с огромен щатен персонал – там работят около 4000 държавни служители. Теоретично е възможно да има държавни служители, които не желаят да членуват в агентурно- терористичните мрежи, тъй като знаят какви долнопробни, отвратителни и противоконституционни действия извършат тези ведомства и техните мрежи. Поради това, спрямо тези служители, съгласно обичайната практика, на клеветническо основание започва проверка за почтеност, и/или полицейско производство, и/или съдебно производство. Винаги клеветническият материал е написан и подаден от член на мрежата, следвайки указанията за съдържанието му, дадени от държавните служители от „ДС-ДАНС” или „СВП”. Лицата биват заплашвани и тормозени с налагане на предвидените в закона наказания или с други възможни щети, ограничения и лишения. Проверката и тормоза продължават, докато лицето се съгласи да стане поредния член в агентурно-терористичната мрежа. По този начин, мрежата и матрицата се възпроизвеждат в продължение на десетилетия, столетия, и хилядолетия. Известно е, че почти 100% от броя на държавните служители, включително тези в МП и в наскоро реформираната Комисията за противодействие на корупцията, са членове на агентурно- терористичната мрежа на политическата полиция „ДС-ДАНС”, и са обучени и инструктирани за начините как неявно и скрито да извършват административен тормоз, административен терор, административно отмъщение, и как да прилагат в дейността си и при разработването на нова нормативна уредба действащите агентурно-църковно-масонски догми на дискриминация, расизъм, нацизъм, апартейд. Тези догми са обичайно характерни за дейността на българските правителствени и общински ведомства през цялото време откакто е създадена Третата българска държава на Балканския полуостров, т. е. от 145 години. Както и са били характерни и са се прилагали тук и през вековете преди Освобождението. През 20-ти век стана ясно, че съществува идеологическа концепция наречена монархо-фашизъм. Според алтернативни политически и религиозни изследователи, през следващите години на 21-ви век, вероятно някои от нас ще доживеят да станат свидетели на разкриване съществуването на и разобличаването на идеологическата концепция на църковно-нацизма. Концепция, която е скритата съставна част от християнската религия, действала и действаща през цялото време от 7 създаването на религията и на нейните международна организация и поместни национални подразделения. Монархо-фашизма и църковно-нацизма са концепции основани на сборниците „Кабала” и „Талмуда” на Християнската църква. Държавните и съдебните служители в нашата страна са обучени как да манипулират и ощетяват законните права и интереси на българските граждани, включително по време на създаването и изпълнението на административните и съдебните процедури. Всичко това се потвърждава от увеличаващият се брой административни и съдебни производства, както и от редица други обстоятелства. Държавните служители, включително тези от МП, както и съдиите, прокурорите, следователи, и другите служители на съдебната система, имат неявното противоконституционно задължение да осигуряват приложението на агентурно-църковно- масонските догми, налагани от политическата полиция „ДС-ДАНС” и от военно-политическата полиция „СВП”. - Включително догмата, според която органите на властта, в т. ч. и органите на съдебната система, са задължени ежедневно да лъжат, заблуждават и манипулират населението, за да го държат в покорство, неведение, объркано състояние, страх, ужас. - Включително догмата, според която органите на властта, в т. ч. и органите на съдебната система, прилагат конституцията, законите, и подзаконовите нормативни актове единствено ако желаят да направят това. Ако не желаят, казват някаква лъжа или посочват някакво несъстоятелно основание, и отпращат потърпевшият да ходи да обжалва в продължение на години пред техни единомишленици, членове на същата агентурно-терористична мрежа, докато в някакъв момент сам не се откаже. Следователно конституцията, законите и нормативната уредба в нашата страна нямат пряко действие, фактически нямат значение, и „не струват” дори една стотинка. - Включително догмата за въвеждане на разделение по множество белези и критерии сред населението и насъскване към сблъсък отделните групи една срещу друга, като институциите на правителството и на православната секта указват на всяка от групите какво действие да предприеме. - Включително догмата, че членовете на агентурно-терористичните мрежи трябва да бъдат поддържани в полуздраво състояние, в полугладно състояние, в полущастливо състояние, в полубедно състояние, а нечленовете на мрежите трябва да бъдат задължително приведени в болно състояние, в гладно състояние, в нещастно състояние, в състояние на бедност, в безимотно състояние, да бъдат без брачен партньор, да бъдат без деца. - Включително догмата, според която истината за миналото, за настоящото и за бъдещето е разрешено да бъде казвана и показвана по пряк или по метафоричен начин единствено в някои произведения на изкуството и културата. - Включително догмата, че в държавата правилата и тяхната промяна се пишат с кръв, т. е. с жертви, т. е. със смъртни случаи. Затова и съкращението на Конституцията на Република България е „КРБ”, което се тълкува и превежда на явен книжовен език: „КРВ”, т.е. „кръв”. А докато ръководят и организират приложението на догмите в реалния живот, правителствените служители и църковните служители получават парично заплащане от данъците и от други плащания на населението. По такъв начин от хилядолетия въпросните ръководни прослойки извършват социално-политически паразитизъм и се намират в положение на свиреп конфликт на интереси и огромна корупция. Конфликт на интереси, който независими правителствени институции е изключително важно да започнат да прекратяват. Ето защо, ако МП, АМС, Висшия съдебен съвет, и другите органи желаят да подобрят функционирането и състоянието на публичната администрация и на съдебната система в нашата страна, на първо място задължително трябва публично да се огласят и да се отменят изброените, както и всички други агентурно-църковно-масонско-сатанински догми, на които умишлено не се дава гласност, и които от хилядолетия се крият от населението. Отмяната им би повишила в кратки срокове доверието към държавната администрация и към съдебната система, които понастоящем представляват свирепа и тежко корумпирана тоталитарна агентурно-окултна-терористична секта. Отмяната им ще позволи да се отвори пътя към нови 8 по-високи еволюционни стъпала на обществено-политическо и икономическо развитие на нашия народ и на нашата страна. Известно е, че много голяма част от държавните служители, общинските служители, съдиите, прокурорите, полицаите, и адвокатите, са лица, интересуващи се единствено от реномето си, заплащането си, личните си интереси, и безропотно изпълняващи всяка заповед, която им бъде възложена от техните ръководители и ръководещите ги офицери от политическата полиция „ДС-ДАНС” и от военно-политическата полиция „СВП”. С тях те си общуват и поддържат двустранна аудио-визуална връзка в реално време, чрез своя т. нар. „умен” мобилен телефон, или чрез поставен аудио имплант в ухото, или аудио имплант в зъб, или чрез оптична леща в окото. Същите тези лица имат и подкожни импланти, обикновено в раменната област или в ставата на единия крак, чрез които е възможно ръководещият ги офицер да задава активиране и изпълнение на биологичните функции на тялото им, в избран от него момент. По такъв начин, членовете на мрежите се превръщат не само образно казано, т. е. метафорично, но и в буквален смисъл с физическо проявление, в кукли на конци, т. е. марионетки. Имплантите и оптичните лещи са свързани към агентурно-полицейската радиомрежа „Тетра”. 6. Считам за много важно, когато се цели регламентиране на правила за недопускане и противодействие на конфликта на интереси, корупцията, нелегитимното лобиране, явните и тайните влияния и въздействия върху администрациите, и техните ръководства и служители, да се има предвид, че традиционното и номинално най-многочисленото за нашата страна вероизповедание, с популярното масово название „БПЦ-БП” е българския клон на международната древна въоръжена тайна евнуховска коварна секта на църковно-нацизма /това са обективно казани прилагателни имена/. Следва да се има предвид, че Българската православна църква има помощни изпълнителски догмоналагащи органи, които са терористични организации. Настоящите имена на тези органи са политическа полиция „ДС- ДАНС” и военно-политическа полиция „СВП”. Преди средата на 19-ти век в нашата страна тези структури, техните функции, и техните огромни агентурно-терористични мрежи, в които участват няколко милиона жители на страната, са били в системата на църковните организации и на пряко подчинение на ръководството на националната църковна организация. След Освобождението и създаването на гражданското правителство, догмоналагащите органи и техните агентурно-терористични мрежи са прехвърлени под управлението на правителството, където извършват същите дейности. Изследователите и много малка част от християните знаят, че догмите и учението на международната организация на Християнската църква представлява смес от много на брой и много големи истини, много на брой и много големи манипулации, и много на брой и много големи лъжи. Тази идеологическа смес, писмено формулирана като догми и учение, се налага чрез ежедневно дразнене, тормоз, принуда, насилия, наказания, ограничения, санкции, екзекуции от посочените две правителствени терористични ведомства и от участниците в техните мрежи. Освен това, въпросната идеология приблизително през всеки век от създаването си е била малко или много променяна, осъвременявана и подобрявана /поради промените в населението, бита, технологиите, държавите, природата, медицината, враговете, и др./, и въпреки това църковниците са продължавали лукаво да твърдят, че това е автентичния текст от времето на Христос. Освен това, Християнската църква има огромна скрита тайна част от идеологията си, записана в сборниците от книги „християнска Кабала” и „християнска Талмуда”, чието съществуване не се признава, и до които не се допускат за четене обикновени жители и миряни. В тези два сборника от книги са описани терористичните догми, които трябва да бъдат извършвани от християните и от техните явни и тайни организации, за да се поддържа владичеството и властта на международната организация на Християнската църква, т.е. сектата. Освен това, нейното тайно название може да се преведе като: Единна тайна международна и посланическа храмова организация. Освен това, малко известно е, но през всичките над две хиляди години Християнската църква е имала и има църковни командоси, въоръжени с победоносни оръжия за манипулиране, тормоз, насилие, унищожение, и победа над враговете на сектата им – оръжия, осигуряващи и гарантиращи 9 победа срещу индивиди, армии, крепости, и населени места. В историята на християнската църква използването на тези оръжия е описано като случване на „чудеса”. Тези оръжия са получени на готово като уреди и технологии от времето на египетските фараони. „Какво не получихте, което имате? Като получихте, защо се хвалите, като да не сте получили?” (цитат по памет от православната Библия, версия от 1991 г.). Сред тези уреди и технологии са: шапка и облекло за невидимост; лазерна сабя за рязане на камъни, скали, и др.; лазерна сабя за топене на камъни; звукова тръба за преместване на каменни блокове /т.е. звуков пистолет/; звукови тръби за манипулиране функционирането на органите на тялото /т.е. радиочестотни смутители, т.е. звукови пистолети/; звукови тръби за манипулиране поведението на групи индивиди, събрани на едно място /т.е. радиочестотно и електромагнитно оръжия, т.е. звукови пистолети/; звукови тръби за прогонване и за втечняване на облаци /т.нар. „машина за дъжд”/; методи за отваряне на проход и влизане в по-горни измерения на физическия и на астралния светове /т.е. телепортиране/; методи за отваряне на проход и влизане в миналото и в бъдещото /т.нар. „червейни дупки”, т.е. „машина на времето”/; зрителна тръба за отдалечено гледане на събития в настоящето, миналото, бъдещето /т.нар. зрителна тръба на времето, телевизор на времето, хроновизьор/; методи за призоваване на духове на живи и на починали индивиди, на ангели, и на бесове, с цел разговор и възлагане на заповеди; гръцки огън /т.е. напалм/; неръждаема кована многослойна стомана за оръжия /т.нар. дамаска стомана/; меч – самосекач /т.е. антигравитационен меч/; антигравитационен чук; производство на вещи и на биологични организми от химическия елемент „етер” /т.е. умножаване и клониране/; уред-оръжие за увеличаване и за намаляване на физическите размери на предмети и на биологични същества /т.е. мащабиращо оръжие/, методи за присъствено и за дистанционно разболяване, увреждане, и лекуване на физическото и на астралното тела на биологичните индивиди; методи за подмладяване и за състаряване на биологични организми; и много други. Тези уреди и технологии са споменавани в Библията, в житията на църковни индивиди, в народните песни и приказки на народите. През 20-ти и 21-ви век са показвани по правилен, както и по манипулиран вид, в кадри на множество уж научно-фантастични филми /например американската кино поредица „Прекрасните” /т.е. „Марвел”/. В историята и литературата църковните командоси са наричани с названията монаси – асасини, т.е. монаси – хашишини, т.е. монаси – атентатори /това са монаси, извършващи атентати и покушения срещу враговете на Църквата; техен клон са терористите – наркомани/, монаси – таксидиоти /т.е. монаси, пътуващи из страната и събиращи дарения за конкретен манастир; владеят бойно изкуство/, военизирани монаси /т.е. монаси от църковен военен орден/, и др. Може да се счита, че след създаването на българското правителство голяма част от българските църковни командоси са преминали в подчинение и на работа към двете политически полиции. Има основателно предположение, че църковните командоси на БПЦ-БП през вековете и понастоящем са базирани в Кремиковския манастир в околностите на град София, или в някои от трите старши /ставропигиални/ манастира /Рилски, Бачковски, Троянски/. Има основателно предположение, че църковните командоси на Православната църква на Гърция, т.е. на Гръцката архиепископия, през вековете и понастоящем са базирани в манастира „Дафне” /тълкувателен превод: „Убийци”/ в околностите на град Атина, или в някои от шестте манастира в Метеора /тълкувателен превод: „Падащите от високо”, „Измерващите”, „Хора с матка”, и други/ в Централна Гърция. Освен свои командоси, християнската църква има и свои евгенични централи. Това са древни манастири с ръководни, координиращи, изследователски, и др. идеологически и практически функции за съответната поместна национална структура. Според алтернативни изследователи, евгеничните централи на БПЦ-БП са по-горе споменатите три ставропигиални манастира и българския манастир в Атон, Гърция. На Православната църква в Египет – манастира „Света Катерина” /в превод: „Светата катарка”/. Евгенични централи са и православните манастири в Атон, Гърция. Евгеничните централи на катарската, т.е. на катарическата, т.е. на католическата църква в Италия са двата древни манастира: ”Монте Касино” /в превод: „Планина-къщичка”/ и 10 ”Светата схоластика” /в превод: „Тайното църковно учение”/. На католическата църква в Австрия – манастира „Мелк”. На католическата църква в Испания – манастира „Монсерат”. Освен това, много от догмите и от учението на Църквата, са двусмислени и многосмислени, което съответно означава, че те имат второ, трето, и четвърто равнища на повествование, на значение, на възприемане, и на прилагане. Поради това, обективно и описателно казано, Християнската църква е древна въоръжена агентурно-терористична секта, чиято идеология е наполовина явна и наполовина държана в строга тайна. Тя е сектата на монархо-фашизма и църковно-нацизма. Учението на Християнската църква, приблизително казано, е основата, върху която са били изградени феодалния строй, буржоазния строй, капиталистическия строй, комунистическия строй, както и настоящия следмодерен строй. Вероятно казаното по-горе може да се отнесе и към другите религии в макрорегиона на Средиземноморието /Северозападната част на Стария свят/, още повече, че големите религии в този макрорегион са разклонения на древноегипетската фараонска религия. По отношение на българското т.нар. „общество”, бих искал да напомня, че за да се изгради справедливо, проспериращо, и спазващо законите общество, първо и преди всичко би трябвало управляващите да отменят явните и тайните секретни догми и доктрини, които недопускат и които забраняват да съществува такова общество. От повече от 146 години България е нация /разбирано „наци-я”/ от нацисти /разбирано „наци-сти”/. Това всъщност е истинският смисъл на понятието „национална държава”. Нацистите се ръководят от ръководител, т.е. водач, т.е. лидер, т.е. фюрер, т.е. княз – наци, т.е. суверен, т.е. самодържец, т.е. автократор, т.е. велик магистър, т.е. първенец във вертикалната властова йерархия на сектата им. След Втората световна война монархо-фашизма беше разобличен и победен. Продължи да съществува и до днес идеологията на църковно-нацизма, както и нейните идеологически и силови ведомства за ежедневен тормоз, насилие, терор, и екзекуции. Както е известно, в нашата страна нейните силови ведомства са политическата полиция „ДС-ДАНС” и военно-политическата полиция „СВП”. По времето на комунизма неслучайно е бил известен и популярен лозунга: „МВР и ДС са юмрука на партията!”. В съвременна България споменатият по-горе „първенец” и „княз – наци” на скритата тайна идеология на църковно-нацизма е президента на Републиката. Длъжност, която понастоящем се изпълнява от генерал-майор Румен Радев. Нацистите в нашата страна са агентурниците-терористи от агентурно-терористичните мрежи на политическата полиция „ДС-ДАНС” и на военно-политическата полиция „СВП”. Всичко това е известно на няколко милиона жители на страната, но не желаят да го коментират или им е забранено, от споменатите силови ведомства, да го коментират. А Румен Радев, както и заместничката му, са с характерните за тяхната секта анатомични полове. Според алтернативни изследователи, Румен Радев е евнух /т.е. женомъж/ или безполов мъж /т.е. мъж без анатомичен полов орган/. Илияна Йотова е евнух /т.е. мъжожена/ или безполова жена /т.е. жена без анатомичен полов орган/. Освен това, има основателни предположения, че въпросните двама български държавни ръководители имат двойници, т.е. анатомични индивиди – клонинги, което е обичайна практика от векове у тяхната секта. Двойници са имали и други дългогодишни държавни и правителствени ръководители в нашата страна през изминалите години и векове. Счита се, че двойници имат и ръководителите на други държави, тъй като технологията за тяхното производство съществува от няколко хилядолетия. В нашата страна в миналото и в настоящото време жителите на страната са: люди; човеци; хора; и хибриди. Какво представлява всяка една от тези категории индивиди; каква е разликата между тях; и какво поведение и действия извършва всяка от тях – това обаче в училищата не го казват и не го преподават на учениците. Не го преподават, въпреки че то е с фундаментално значение, за да могат правителството и сектата на църковно-нацизма, по-известна с популярното масово название „Християнската църква”, да манипулират подрастващите по- нататък през целия им живот, в социално, икономическо, политическо, и религиозно отношения. Т.е. става дума за една от многото тежки идеологически измами на управляващата секта. Хората, т.е. българското т.нар. „общество”, са многовековна въоръжена агентурно- 11 терористична секта, състояща се от лъжци, лицемери, престъпници, убийци, и психопати – то е сектата на църковно-нацизма. И това е така, тъй като т.нар. „учители” през всичките векове са били, както и сега са, обективно и описателно казано, фактически лъжеучители, „паразити”, крадци, мошеници, шарлатани, експлоататори, и психопати. Почти 100% от броя на сегашните политици са участници в сектата на църковно-нацизма. Тези въпроси са известни на милиони български жители, в т.ч. и на политици, кандидат-политици, журналисти, правителствени и общински служители, и др., но те предпочитат да се преструват, че не ги знаят. Би следвало чрез законодателството, чрез административните и съдебните процедури и практика, да се формулират политически и административни действия за демонтиране на механизмите и влиянието на агентурно-терористичната секта на църковно-нацизма, и за възстановяване на щетите, които тя нанесе върху българския народ и страна. 7. Следва да се има предвид, също така, че членовете на сектата на църковно-нацизма са успели да внедрят в законодателството на нашата страна, както и в други страни, техният измамнически принцип „необходимост да се знае”, известен и с английското си название „Need to know”. На основата на този принцип функционират масонските секти, окултните секти, църковната секта, сатанинската /евнуховата, т.е. зълдуховата, секта/, терористичните групи, агентурно-терористичните мрежи. Този принцип се прилага от много векове и неговото спазване и приложение е позволило въпросните тайни секти и групи да продължават да се възпроизвеждат, а действията им да продължават хиляди или милиони пъти да се повтарят. През изминалите векове, както и в съвременни условия, този принцип е нанесъл тежки необратими щети, тормоз, насилие, терор, смърт, на всички лица, спрямо които въпросните секти, мрежи и организации са го прилагали. В съвременни условия този принцип нанася тежки и необратими щети върху демокрацията и правата и свободите на гражданите. Този принцип е използван и се използва за „параван” и „завеса” за скриване на противоконституционните и противозаконните дейности на изброените организации. Ето защо този принцип следва да се отмени, тъй като е терористична догма, поради която съвременната българска държава е псевдо-демокрация, т.е. лъже-демокрация, и е псевдо-република, т.е. лъже-република, т. е. фактически и юридически е агентурно-терористична секта, сектата на църковно-нацизма. И това е известно на милиони български граждани, тъй като над 90% от населението са членове на тези агентурно-терористични мрежи и притежават определен статут в йерархията им (информатор – т. е. доносник; секретен сътрудник; съдържател на явочна квартира – т. е. явочник; агент; щатен служител; и други). Принципът е известен, също така, и на лицата, които не са членове на тези мрежи, и които извършват политически и религиозни изследвания на тежките пороци и недъзи на съвременната българска държава, и на причините, поради които се е стигнало до толкова тежко състояние. Този принцип легализира свирепият многовековен идеологически, религиозен и политически проблем, представляващ укриване на историческата истина, на истинските действия на изброените секти, организации и техните мрежи. Спазването на този принцип е довело до това, че правителствени и частни организации и мрежи извършват многовековен социално-икономически и политически паразитизъм, манипулации, измами, пряко и косвено материално и нематериално облагодетелстване, чрез използване на ресурсите на населението на страната и на ресурсите на публично-правните ведомства на държавната власт. Ето защо, бих искал да предложа в Концепцията и в Закона за регулиране на лобистките дейности да се посочи, че ще бъде извършен пълен преглед на законодателството за наличието и за приложението на измамническия агентурно-терористичен принцип „Необходимост да се знае”, и той ще бъде отменен в действащите закони, включително Закона за защита на класифицираната информация, Закона за защита на личните данни, и редица други. 8. Считам за много голям пропуск, че в Концепцията не се анализира и не се коментира пагубното влияние, което оказват някогашните членове на агентурно-терористичните мрежи на ДС, на Разузнавателното управление на Министерството на народната отбрана /РУМНО/, на 12 Генералния щаб на Българската народна армия /ГЩ на БНА/. По този повод, бих искал да предложа Концепцията да се допълни с намерения за изменения в „Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия” /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Журналистическото название на този закон е: „Закон за досиетата”. На българските граждани и на българското общество е добре известно, че зависимостите започнали по време на комунистическия режим са оказали съществено влияние върху тогавашните процеси и събитията. Тези зависимости са продължили и през изминалите 33 години на настоящия псевдо-демократически режим. Действат и понастоящем. Ето защо бих искал да предложа Концепцията и Закона за регулиране на лобистките дейности, да се допълнят с разпоредба, така че да се изяснят и разкрият всички зависимости, които са създадени през онзи период. В действащият ЗДРДОПБГДСРСБНА има няколко много големи изключения, които умишлено укриват много голяма част от агентурно-терористичните мрежи на „ДС-ДАНС” и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Според обоснованото предположение са укрити няколко милиона техни членове. Предлагам следното допълнение в ЗДРДОПБГДСРСБНА: „В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия: 1. Член 30, ал. 1 се променят както следва: „Чл. 30. (1) Подлежат на публикуване данни за лице, което: 1. е починало; 2. е изразило писмено готовност да дава или е давало информация единствено до навършване на 18-годишна възраст.” 2. В чл. 30, ал. 1, т. 3 и ал. 2 се отменят.” 9. В по-широк контекст бих искал да коментирам и следното: От няколко години институциите на Европейския съюз /ЕС/ популяризират и съобразяват своите действия с обявения от тях принцип „No one stays behind”, което преведено от английски език означава „Никой да не остане назад”. Всъщност този принцип има няколко тълкувания, както и редица от политиките на ЕС. Освен приложение в обичайните интеграционни политики, основателно може да се предположи, че той има приложение и по отношение функционирането на агентурно- терористичните мрежи. На историците и на анализаторите им е известно, че ЕС и съвременните европейски държави, в т. ч. и България, са масонско-окултни национални, т. е. нацистки, конструкции, които са разработени и реализирани в Европа след Френската антимонархическа революция от 1789 г. и най-вече след началото на 19-ти век – до след Първата световна война през 20-ти век. Принципът „Никой да не остане назад” всъщност легализира под формата на метафора и дава публичност на тоталитарната и антидемократична концепция на монархо-фашизма и на църковно-нацизма, според които нито един жител на дадена страна не може да бъде оставен на спокойствие, т. е. извън обхвата, попълзновенията, въздействията и идеологическото робство на агентурно-терористичните мрежи на правителствените ведомства и секти, които всъщност са църковните секти. Т. е. този принцип е поредна реализация на неявни противодемократични идеологии. Очевидно, че той съществува от векове, а предложените за него формулировка и лозунг са свързани с легализирането му пред обществеността. Ето защо бих искал да възразя срещу ангажирането на правителствените ведомства в нашата страна за налагане неявния смисъл на този принцип, тъй като той е свързан с недемократични и неогласени цели и действия. 10. В по-широк контекст бих искал да коментирам и следното: От около три години институциите на ЕС налагат още един принцип, за които са приети съответни разпоредби в „Регламент (ЕС) 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 година за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост”, https://eur-lex.europa.eu/legal- content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A32021R0241 . Това е принципа „DNSH” („Do no significant 13 harm”; в превод от английски език: „Не прави значителна вреда”). За този принцип е съобщено, че е свързан единствено с опазване на околната среда при изпълнение на проекти в областта на инфраструктурата, транспорта, околната среда, образованието. Обосновано може да се предположи и да се счита, че този принцип ще се прилага и се прилага в нашата страна, не само в явния му пряк смисъл, но и в неявния му смисъл. Действията по прилагането на неявния смисъл на този принцип няма да бъдат публично съобщени, тъй като са свързани с нанасяне на материални и нематериални щети, включително здравни щети и осакатявания, тормоз, насилие, терор, поръчкови инциденти и катастрофи, върху лицата, спрямо които ще се прилага. Този принцип представлява агентурно-църковно-масонска-сатанска /т.е. евнуховска/ догма. Неявното прилагане на принципа е незаконно, може да бъде установено, но реално трудно може да бъде потвърдено, тъй като за проявленията му няма да има официална информация от публичните правителствени и съдебни евнуховски /т.е. зълдуховски/ ведомства. Ето защо бих искал да заявя, че прилагането на неявния смисъл на този принцип е противоконституционно и противозаконно. Очевидно, че той съществува от векове, а предложените за него формулировка и лозунг са свързани с легализирането му пред обществеността. Ето защо бих искал да възразя срещу ангажирането на правителствените ведомства за налагане неявния смисъл на този принцип, тъй като той е свързан с недемократични и неогласени цели и действия. 11. Част от тук описаните съображения и коментари, изразих чрез мое становище, подадено през октомври 2022 г. в обществената консултация на проекта на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. II. Конкретни съображения и коментари. 12. Подкрепям регламентирането на новата правна материя да се извърши чрез нов отделен закон. Предлагам и считам за нужно да се избере традиционна българска дума като понятие, описващо и показващо смисъла на регламентираната дейност, а не дума – чуждица. Призовавам разпоредбите ясно да разграничат дейностите по застъпничество и дейностите по агитиране, т.е. лобиране. 13. На стр. 1 в проекта на Концепция /ПК/, относно посочените думи „най-често – бизнес интереси”, бих искал да изразя несъгласие с твърдението на авторите, тъй като то не е вярно и не е точно. В огромен брой случаи лобистките дейности се извършват, с цел налагане и приложение в обществото и сред народа на явни и тайни догми, правила, процедури и събития на съответната секта, окултна група, и вероизповедание. Не би следвало в ПК да се залага едностранчив и умишлено ограничен обхват на планираното правно регламентиране на съществуващите обществени отношения и практики относно лобирането. Освен това, думата „бизнес” е чуждица и следва да се преведе. Ето защо, бих искал да предложа посочените думи да се променят на „най-често – делови и идеологически интереси”. 14. На стр. 1 в ПК, относно текстът „Въпреки че лобирането само по себе си се счита за легитимна дейност”, бих искал да заявя, че така формулиран текстът е неясен и, ако се отнася към нашата страна, то той е и недостоверен. В България през изминалите около 30 години лобирането винаги е било в зоната на здрача, на сивата икономика, на масонските секти, на църковната секта, на агентурно-терористичните зависимости от времето на комунистическия режим и от настоящото време на преход към демокрация. И една от причините за това е именно липсата на законодателна уредба на тези отношения. Ето защо, бих искал да предложа посоченият текст да се промени на „Въпреки че лобирането в развитите държави само по себе си се счита за легитимна дейност”. 15. На стр. 1 в ПК, коментарът ми е относно текста „Използването на значим финансов ресурс за целите на една лобистка кампания би могло да „заглуши“ застъпничеството за други 14 групови и обществени интереси при формулирането на публичните политики.”. Бих искал да изразя съгласие с твърдението и в допълнение да заявя, че управляващата от векове и понастоящем в нашата страна секта на църковно-нацизма е „заглушила” цели групи от населението, като те са лишени от възможност тяхното мнение да се чува и да се взема предвид, дори когато то е напълно основателно, вярно, и значимо. Същата политика се провежда и в Интернет пространството, където българският клон на социалната мрежа „Фейсбук” автоматично заглушава и автоматично скрива от показване коментари и публикации, които са написани от политически и идеологически неудобни, за управляващата секта в България, лица. Управляващата секта на църковно-нацизма е превзела и завладяла всички ресурси в нашата страна и ги използва за насаждане на своите измамнически и терористични догми, правила и разбирания. А това означава, че в нашата страна общественият строй не е демокрация, а диктатура на сектата на катарите, също наречени евнуси и сатани. 16. На стр. 1 в ПК, относно текста „публичните институции да способстват за равнопоставената конкуренция на интереси в обществения живот”, бих искал да изразя мнението, че това е положително като политика, но по същество е пожелателно, тъй като, както е известно, властта в нашата страна е превзета от древната въоръжена тайна секта на катарите, т.е. евнусите, т.е. сатаните, които допускат до напредък и до развитие единствено начинания, инициативи, и проекти, които са организирани и се изпълняват от членове на тяхната секта. На останалите български граждани начинанията, инициативите, и проектите биват оставени в немилост, или блокирани, или съсипани. 17. На стр. 1 в ПК, е посочено „Лобизмът по своята същност е важен инструмент за противодействие на корупционните практики”. Бих искал да обърна внимание, че така написано, твърдението не е вярно. Бих искал да предложа в посоченият текст думата „Лобизмът” да се замени с „Регламентираният лобизъм”. 18. На стр. 4 от ПК, по отношение на т. 2.1.1., където се коментира ЗНА, бих искал да изразя мнението, че с оглед многобройните несъответствия при разработването и приемането на проекти на нормативни актове в изминалите години и понастоящем, считам за много належащо ЗНА и Указ № 883 за неговото прилагане, да се допълнят с разпоредби за опазване на книжовния български език от изпростяване, от промяна на смисъла на думите, и от разваляне, както и с разпоредби за спазване на правилата на правописа и пунктуацията на книжовния български език, както и с разпоредби за дисциплинарни и финансови наказания на служителите в публичната администрация, които умишлено или неволно нарушават разпоредбите на ЗНА. Сред юристите и служителите, разработващи проекти на закони, цари масова неграмотност в изброените отношения. А освен това, наблюдават се и множество промени в изписването на текста на нормативната уредба, извършени на основание тайно изменяне на българския език, за да бъде той докаран в съответствие с тайните изопачени сектантски и идеологически догми, правила, и разбирания на агентурно-терористичните мрежи и секти. 19. На стр. 4 от ПК, в т. 2.1.1., по отношение на заявеният текст „вземани от държавните органи”, бих искал да уточня, че така формулиран, текстът е неточен, тъй като Портала за обществени консултации се използва както от правителствени институции, така и от общините. Поради това, предлагам в посоченият текст думата „държавните” да се замени с „правителствените и общинските”. 20. На стр. 5 от ПК, относно т. 2.1.1., бих искал да напомня, че немалко много важни закони и нормативни актове са изключени от обхвата на процедурата за провеждане на обществена консултация при приемането им. Тези изключвания от обхвата на процедурата би трябвало да бъдат отменени. През 2016 г. е приета промяна в ЗНА, по-конкретно, приет е параграф 1а в Допълнителните разпоредби, в сила от 4 ноември 2016 г., според който обществени консултации не се провеждат в следните случаи: 15 - за законопроектите за държавния бюджет, за бюджета на държавното обществено осигуряване и за бюджета на Националната здравно-осигурителна каса, както и за проекти на подзаконови нормативни актове, свързани с изпълнението на държавния бюджет; - за законопроектите за изменение и допълнение на Конституцията; - за законопроектите за ратифициране и денонсиране на международни договори; - за проектите на нормативни актове, свързани с предотвратяване и ликвидиране на последиците от форсмажорни обстоятелства. Следва много ясно да се каже, че тази промяна от 2016 г. е изцяло, тежко и свирепо недемократична, насочена изцяло против гражданското участие, и изцяло облагодетелства паразитни държавни служители и ведомства, които считат мненията на гражданските организации за досадни, неприятни и некомпетентни. Както се вижда от параграф 1а, фундаменталните и най-важните за населението и обществото теми и въпроси, касаещи настоящето и бъдещето, умишлено са изключени от обхвата на обществените консултации. Няма логично, разумно и приемливо основание нито едно от тези изключения да бъде прието, както и да продължава да се прилага и в момента. Дори по отношение на международните договори, не е допустимо да не се провеждат обществени консултации, защото тяхното ратифициране се извършва чрез национален закон със съответни разпоредби. А освен това, обичайна юридическа практика е международните договори да се приемат с национални декларация, или резерви, или тълкувание – и така да се указва и регламентира начина, по който съответния международен договор ще се прилага в нашата страна. Ето защо аргументът, че не може да се промени международен договор, предложен за ратификация, и затова не било необходимо да се прави обществена консултация, не е основателен и не е приемлив. Ето защо, бих искал да предложа да предприемете действия за цялостна отмяна на параграф 1а от Допълнителните разпоредби на ЗНА, тъй като този параграф представлява много голяма и тежка нередност, пречка, и измама пред гражданското участие. Няма логично, разумно и приемливо основание една демократична власт да отказва да изслуша мненията на заинтересованите физически и юридически лица по какъвто и да било социално-политически и обществен въпрос. Реалността в нашата страна в момента по отношение на изброените теми в параграф 1а, показва, че съществува недемократичен отказ от страна на правителствената власт за провеждане на диалог с гражданските организации и с фирмите. 21.1. На стр. 7 от ПК, в т. 2.2.3. е описан начинът на работа при внасяне на законопроект в Народното събрание /НС/. Но би следвало да се има предвид и следното: След като започне парламентарната процедура за разглеждане на даден законопроект, е много трудно да бъде установено и проследено какъв е срока за внасяне на писмени становища от заинтересовани лица. Действително, за всеки законопроект се създава електронно досие в публичен регистър „Законопроекти”, което е достъпно през Интернет, но информацията за действията по законопроекта може да се прочете там само впоследствие, което е разбираемо, но от гледна точка на възможността за изпращане на становища, е неподходящо. Поради това, понастоящем по-сигурният вариант за действие е писмени становища да бъдат изпращани в първите няколко дни след регистрирането на нов законопроект. Като следва да се има предвид, че това значително скъсява времето на действие и броя на заинтересованите лица. Бих искал да отбележа, че съществуващата процедура за участие на заинтересованите юридически и физически лица при обсъждане на внесен законопроект чрез изпращане на писмено становище, която е описана в чл. 74, ал. 7 и ал. 8 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание /ПОДНС/ е твърде кратка, неясна, хаотична, и без да е указан конкретен срок за изпращане на становищата. Действащите разпоредби са следните: „Чл. 74 (7) Граждани и юридически лица могат да представят писмени становища по законопроектите. 16 (8) Становищата по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се публикуват на сайта на водещата комисия на интернет страницата на Народното събрание.” Видно е, че понастоящем възможният срок се определя всеки път в зависимост от датата на провеждане на следващото заседание на съответната водеща парламентарна комисия. Необходимо е ПОДНС, в тази му част, да се допълни и прецизира. 21.2. Предлагам МП и АМС да се застъпите за изменение на чл. 74, ал. 7 от ПОДНС, така че тя да придобие следния вид: „Граждани и юридически лица по своя инициатива могат да представят писмени становища по законопроектите в срок 10 календарни дни от регистрацията в публичния регистър „Законопроекти”.” Мотиви: Конкретната стойност на посочения срок би следвало да се съобрази с етапите на парламентарната процедура по обсъждане и гласуване на законопроектите. Имайки предвид сроковете по глава осма от ПОДНС, срокът за внасяне на становища по своя инициатива от физически и юридически лица би следвало да бъде 7 календарни дни. Но 7 календарни дни е твърде кратък срок, поради което по-добре и по-приложимо би било срокът да се определи на 10 календарни дни. Въпросната разлика 3 календарни дни, считам, че не би причинила съществено забавяне в хода на процедурата по разглеждане и приемане на законопроектите. Освен това, предложената редакция не накърнява правото на председателя на съответната водеща комисия, в случай на необходимост, по време на разглеждането, обсъждането, или след гласуването на първо четене на законопроект, да може да изисква становища от физически и юридически лица. Предложеното изменение и допълнение цели да определи подходящият период за подаване по собствена инициатива на становища от физически и юридически лица, така че да бъде възможно тяхното подробно разглеждане в цялост и да бъдат те в най-висока степен полезни в хода на етапите по обсъждане и приемане на законопроектите. 21.3. Предлагам МП и АМС да се застъпите за изменение на чл. 74, ал. 8 от ПОДНС, така че тя да придобие следния вид: „Становищата по ал. 2, 3, 4, 5, 6 и 7 се публикуват в еднодневен срок от получаването им на страницата на водещата комисия на интернет мястото на Народното събрание.” Мотиви: Понастоящем не е указан срок за публикуване, което е недостатък, водещ до злоупотреби. Този недостатък би следвало да се поправи. Освен това, в приетата разпоредба думите „сайта” и „страницата” са с разменен смисъл, което представлява логическа и техническа грешка. Освен това, думата „сайт” е чуждица, която има превод. Грешка е, тъй като е добре известно, че един сайт (т. е. Интернет място, т. е. Интернет сървър) съдържа в себе си много страници, а една страница в себе си не съдържа нито един сайт. 22. Съществува още една непочтена и измамнически практика на държавните служители, при внасянето на законопроекти в НС. Разпоредбата на чл. 71, ал. 2, т. 2 от ПОДНС гласи: „Чл. 71 (2) Когато законопроектите се внасят от Министерския съвет, към тях се прилагат: 2. справка за отразяване на получените становища по съответния законопроект – от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура;” Предлагам МП и АМС да се застъпите за приемане на следното изменение и допълнение: „справка за отразяване в цялост получените становища по съответния законопроект – от обществените консултации и от междуведомствената съгласувателна процедура;”. Мотиви: При наблюдение на практиките на министерствата и другите правителствени ведомства при провеждане на обществените консултации, се установява, че във въпросната справка в немалък брой случаи се включват единствено предложения от подадените становища, които държавните служители организирали съответната обществена консултация, по своя преценка решат, че имат отношение към обсъждания законопроект или друг нормативен акт. Практиката показва, че не са малко случаите на избирателно, субективно, тенденциозно, и дискриминационно включване само на отделни части от подадените становища, които могат да съдържат предложения, възражения, коментари, и друга 17 информация, касаеща правилното и всеобхватното разглеждане, и по-доброто регламентиране на обсъждана правна материя. Подобен начин на изготвяне на справките представлява подвеждане, заблуждаване и измамване на народните представители, извършено от държавни служители от министерства и ведомства. Практиката на включване на отделни части от подадените становища в справката се наблюдава както при становища подадени в електронен формат, позволяващ последващо редактиране на съдържанието, така и при становища подадени в електронен формат, непозволяващ последващо редактиране на съдържанието, а така също и при становища подадени на хартиен носител. За да не се случват тези неправилни, недопустими и недобросъвестни практики, извършвани от държавни служители, е необходимо в действащата разпоредба текстът „на” да се замени със „в цялост”. Считам за недопустимо народните представители да бъдат лишавани от информация за изразеното мнение на заинтересованите физически и юридически лица, които са взели участие в обществените консултации. 23. На стр. 7 от ПК, по отношение на т. 2.2.3., бих искал да напомня, че сред народните представители и политическите групи в НС от години съществува една непочтена и измамническа административно-политическата практика. Тя се изразява в това, че законопроекти разработени от Министерския съвет, от конкретно министерство, или от друга правителствена институция, неофициално биват предоставяни на народни представители, които от свое име или от името на съответна партийна формация ги внасят, сякаш са тяхна собствена разработка и предложение. По този начин се избягва задължителната процедура за провеждане на 30-дневна /или в някои случаи – на 14-дневна/ обществена консултация. Би следвало практиката за внасяне на ведомствен законопроект чрез народен представител силно да се ограничи и да се регламентира кога е допустимо да бъде прилагана. По този повод е необходимо изменение в ЗНА и в ПОДНС. 24. На стр. 7 от ПК, по отношение на т. 2.3.1., разяснението звучи много добре и обнадеждаващо. По този повод бих добавил, че общественото доверие към държавните служители е ниско, което е обективно, тъй като на населението му е ясно какви долнопробни задачи им биват явно и тайно възлагани за изпълнение. По същата причина, моралът на държавните служители е нисък и съществуването му е пожелателно, тъй като твърде много от тях са задължени и извършват умишлени грешки, умишлени пропуски, измами, заблуди, провокации, административен произвол, административен тормоз, административен терор. Освен това, използването на Кодекс за поведение, считам за неправилно, тъй като това е документ единствено с пропагандна и рекламна цел, чието прилагане от органите по назначаване е изцяло усмотрително. Правилният подход е разпоредбите да бъдат пренесени в закон или в подзаконов нормативен акт. Също така, следва да се има предвид обичайната дискриминационната и незаконна административна практика в нашата страна, органите по назначаване да отхвърлят жалби за нарушения на кодексите за поведение, когато те са подадени от лица, които не членуват в агентурно-терористичните секти на политическата полиция „ДС-ДАНС” и на военно-политическата полиция „СВП”, или са в т.нар. „черни списъци” с идеологически неудобни лица. Обичайната масова практика е държавните служители да нарушават кодексите за поведение, тъй като им е било гарантирано, че за техните нарушения и престъпления, извършени в полза на „ДС-ДАНС” и „СВП”, няма да бъдат подлагани на дисциплинарно или наказателно преследване. По такъв начин става ясно каква е стойността на кодексите за поведение и на хартите за обслужване на клиентите, а именно: никаква. И това се потвърждава от социалната и от административната практики. 25. На стр. 9 от ПК, на редове 2 и 3, е записано „дава възможност на гражданите да упражняват правото си на обществен контрол”. По този повод бих искал да напомня, че това право е възможно да се осъществи, единствено, ако съответните институции, политици, управленци, и служители желаят и допуснат да бъдат контролирани. Поради тази причина правилата относно контролирането им, могат да бъдат адекватни и логични, или несъстоятелни и пожелателни. 18 26. На стр. 11 от ПК, относно предложеното определение за „политическо консултиране”, считам, че е необходимо то да бъде допълнено и прецизирано, тъй като в този му вид агитирането, т.е. лобирането също може да се изпълни и прокара като политическо консултиране. 27. На стр. 11 от ПК е посочено, че не е лобистка дейността „по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление”. По този повод бих искал да напомня, че в този закон има установени празноти и неадекватни разпоредби. Те касаят изоставените кампании за провеждане на местни и национални референдуми и граждански инициативи, както и високия брой на необходимите за събиране подписи. 27.1. Съществува неуреден до момента казус, който е формиран от приложението на закона. Става въпрос за следното: видно от публичния регистър за приложението на този закон, публикуван на Интернет мястото на НС на адрес: https://www.parliament.bg/bg/register- referendum , се установява, че 7 подписки за провеждане на национален референдум или национална гражданска инициатива са останали на етапа „Започната процедура”, както и че други 7 подписки за провеждане на национален референдум или национална гражданска инициатива са останали на етапа „Внесен в Народното събрание”. Всички тези 14 подписки са от периода 2009 г. – 2014 г., т.е. от преди близо 10 години. Понастоящем този регистър на НС съдържа данни за общо 42 подписки. Очевидно инициативните комитети, които са се ангажирали навремето с тези подписки, или не са могли да изпълнят дадените им от администрацията на НС указания за поправяне на установени нередовности в документацията в законовия срок от един месец, който към днешна дата е изтекъл преди години, или инициативните комитети са загубили интерес да продължат да се занимават с подписката, която са започнали, или въпросът на подписката е бил решен по друг начин, или е престанал да бъде актуален. Ето защо би следвало да има разпоредба как да се процедира с тези изоставени подписки от периода 2009 г. – 2014 г. Подходящо е тези изоставени подписки да бъдат прекратени чрез нарочна разпоредба в закона. С такива разпоредби би следвало да се допълни закона. В допълнение, бих искал да подчертая, че е важно информацията за прекратените подписки да продължи да бъде достъпна в цялост в съответните публични регистри, а не да бъде премахвана от там. Ето защо считам за наложително следните допълнения в закона: - В чл. 13 се създава нова ал. 4а със следното съдържание: „Когато нередовностите не са поправени в указания срок по ал. 4, процедурата по провеждане на референдум се прекратява от председателя на Народното събрание, което обстоятелство се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 3.”. - В чл. 29 се създава нова ал. 3а със следното съдържание: „Когато нередовностите не са поправени в указания срок по ал. 3, процедурата по провеждане на местен референдум се прекратява от председателя на Общинския съвет, което обстоятелство се вписва в регистъра по чл. 29, ал. 1.”. - В чл. 51 се създава нова ал. 4 със следното съдържание: „Когато вследствие на извършената служебна проверка по ал. 3 се установят нередовности, Народното събрание и органите по ал. 1 указват на инициативния комитет в едномесечен срок да ги поправи.”. - В чл. 51 се създава нова ал. 5 със следното съдържание: „Когато нередовностите не са поправени в указания срок по ал. 4, процедурата по провеждане на гражданската инициатива се прекратява от председателя на Народното събрание или ръководителя на органа по ал. 1, като обстоятелството се вписва в съответния публичен регистър.”. 27.2. В допълнение, бих искал да изразя мнение, че формата на пряко участие, посочена в закона – „общо събрание на населението”, към 2023 г. е напълно неефективна и неадекватна, и представлява църковно-комунистически архаизъм и отживелица. Нейното значение се изпълнява в пълна степен от другите регламентирани в закона форми на пряко участие във властта. Ето защо бих искал да заявя, че считам за напълно подходящо чл. 3, ал. 1, т. 4, както и 19 членове от 54, включително, до 64, включително, да бъдат отменени. Бих искал да Ви предложа да подкрепите такава промяна. 27.3. Бих искал да изразя мнение, че в настоящият си вид Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, е неефективен. Изминалите около 14 години от неговото приложение показват, че той се използва и за проиграване на неговите разпоредби, както и за изпростяване на формите на пряко участие. Поради това, регламентираните в закона форми на пряко участие не са предпочитани и бяха използвани много слабо. Има логика изискваният брой подписи за организиране на национален и на местен референдум, както и на национална гражданска инициатива, да бъдат намалени с 50% от сегашните стойности. Това би позволило по-лесното организиране на тези кампании. Считам, че не би трябвало предложеното значително намаление да поражда притеснение, тъй като събраните подписи и документацията ще бъдат представени за разглеждане и вземане на решение, относно допустимостта за организиране на референдум и гражданска инициатива, на съответен национален или местен орган на властта. Известно ми е, също така, че в изминалите няколко години бяха внесени от народни представители няколко законопроекта за изменение и допълнение в този закон, но те останаха неприети. 27.4. На стр. 11 от ПК думата „дейността” преди наименованието на закона следва да отпадне, тъй като е повторена. 28. След като се цели създаване на възможности за законосъобразно изразяване на интереси и попълване на съществуващите празноти в нормативната уредба, бих искал да предложа МП и АМС да предприемат действия за ратифициране от България на „Европейска конвенция за признаване на международните неправителствени организации за юридически лица”. Конвенцията е разработена от Съвета на Европа в началото на 80-те години на 20-ти век. Подписана е през 1986 г. В сила е от 1991 г. Към момента 12 страни членки на Съвета на Европа я прилагат, като 9 от тях са се присъединили към нея с декларация или с резерви. Следва да подчертая адекватността и полезността конкретно на декларацията на Франция. В регистъра на конвенциите на Съвета на Европа, конвенцията е с пореден номер – ETS No. 124. Достъпна е във версия на пет езика на адрес: https://www.coe.int/en/web/conventions/full- list?module=treaty-detail&treatynum=124 . Конвенцията е разработена във време, когато не е имало натрупан административен и социален опит, и практика, в сферата на функционирането и влиянието на неправителствените организации върху националната, европейската, и международната политики. Поради тази причина някои от нейните разпоредби са умишлено неясни, за да предоставят възможност да се изберат и приемат национални решения, и да се утвърдят национални практики в регламентираната материя. От разработването на конвенцията вече са минали близо 40 години. В България, както и в Европа, вече е натрупан голям опит, практика, решения и разпоредби в областта на неправителствените организации. С оглед на това, ратифицирането на конвенцията от България е разумно да бъде с национална декларация, която да укаже как ще се прилагат няколко нейни разпоредби, които поради описаните по-горе причини са били формулирани неясно или противоречиво. Ратифицирането е уместно да бъде последвано от промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, с оглед допълнително детайлизиране и регламентиране на нов вид юридически лица с нестопанска цел в нашата страна – а именно: „юридически лица с нестопанска цел в международна полза”. 29. Бих искал да предложа МП и АМС да разгледат възможността и да предприемат действия за регламентиране в българското законодателство на статута „юридически лица с нестопанска цел в международна полза”. Необходимостта за регламентиране на юридически лица с нестопанска цел в международна полза би възникнала вследствие приложението на Европейската конвенция за признаване на международните неправителствени организации за юридически лица, както и от предстоящото създаване в нормативната уредба на Европейския съюз на статута „неправителствени организации в европейска полза”, което беше обявено през 20 2022 г.: http://bcnl.org/news/istoricheski-uspeh-za-ukrepvane-na-evropeyskoto-grazhdansko- obshtestvo-evropeyskata-komisiya-obyavyava-pravna-ramka-za-zashtita-na-svobodata-na- sdruzhavane.html . 30. На стр. 11 от ПК, е посочено, че не е лобистка дейност „дейността на регистрираните религиозни общности и институции, свързана с упражняване на правото на вероизповедание.”. Бих искал много категорично да възразя на това твърдение и предложение. Както посочих по- горе в т. 3 до т. 10, включително, на становището, най-многочисленото вероизповедание в нашата страна – „БПЦ-БП”, представлява строга йерархична агентурно-терористична организация, на която само малка част от дейността е видима и известна, а огромната част от дейността е скрита и тайна. Скрити, тайни, и недостъпни за населението са и догмите, правилата и книгите, регламентиращи правилата за поведение на членовете на тази тайна организация. Както посочих по-горе, въпросното вероизповедание от векове има дъщерни догмоналагащи тайни организации, които ежедневно, на битово, професионално и служебно равнища в цялата страна, чрез ограничения, заплахи, тормоз, насилие, терор, и екзекуции, осигуряват прилагането на измамническо-терористичното учение на международното вероизповедание „Християнската църква”. „БПЦ-БП” преди повече от 100 години си е осигурила създаването на правителствена институция – „политическата полиция”, която да налага и насажда нейните догми сред населението. В политическата полиция и в сродните й ведомства, които преди години бяха част от нея, понастоящем работят около 5000 високоплатени правителствени служители. Както е известно, всички те са обучени, проверени, заклели се, и проклети, психопати, терористи, евнуси и безполови индивиди, които крият естеството на своята работа зад облагодетелстващи ги корупционни законови разпоредби за опазване на държавна и служебна тайна, приети от народни представители – членове на техните секти. Ето защо, има логика и смисъл, дейността на традиционните вероизповедания в нашата страна, да бъде призната за лобистка дейност. Тя е лобистка дейност по образец. Тя е и много повече от лобистка дейност, както съм посочил. Както е известно, в продължение на векове, в своята дейност Християнската секта, т.е. църква, унищожава всички организации, групи, и индивиди, които й се противопоставят. В нашата страна понастоящем, вследствие на ежедневните дейности, провеждани в продължение на повече от две хиляди години, „БПЦ-БП” и нейните помощни догмоналагащи организации, са превърнали българския „народ” в „агентурно-терористична йерархична секта от престъпници- психопати-евнуси”. Това е цената за господаруването на сектата на църковно-нацизма. И това е известно на милиони български жители. Невключването дейността на традиционните вероизповедания в обхвата на лобистките дейности по закона би било свирепо нарушение на справедливостта, както и корупционно престъпление с исторически значение и мащаб. Обстоятелството, че всички публични служители в нашата страна, включително в МП и в АМС, са положили клетва да спазват и да налагат догмите на църковно-нацизма, е пряко доказателство за неравнопоставеното, нечестното, и привилегированото положение, което си е извоювала с измами и терор тази секта. Дейността на „БПЦ-БП” и на нейните дъщерни догмоналагащи организации, не е само лобистка дейност, тя е много повече – тя е конфликти на интереси, корупция, нарушения, престъпления, терор, дискриминация, сегрегация, апартейд, геноцид, и още много. Това е много добре известно на изследователите, на държавните служители, и на населението. Правото на вероизповедание не може и не трябва да стои по-горе от правото на живот, правото на добро здраве, правото на собственост, правото на труд, правото на справедливост, правото на правосъдие от честен съд, правото на свобода, правото на изразяване, и редица други основни права, които през вековете и понастоящем са съсипани и унищожени от международна секта на църковно-нацизма, т.е. от Християнската църква, в т.ч. и от българския й клон – „БПЦ-БП” и нейните догмоналагащи терористични институции. Терористични институции на „БПЦ-БП”, които от около 100 години са прехвърлени на формално подчинение на правителството, но продължават да налагат измамническо- терористичните догми и идеология на „БПЦ-БП”. Ето защо, предлагам текстът „дейността на 21 регистрираните религиозни общности и институции, свързана с упражняване на правото на вероизповедание.” да се прехвърли като отделно тире към текста на стр. 10 от ПК, където се описва какво се включва в обхвата на лобистка дейност. 31. На стр. 12 от ПК, на редове 1 и 2, е посочено, че не са заинтересовани лица от лобистка дейност: „Публични администрации и други публично правни субекти, когато изпълняват функции по защита на собствените си интереси;”. Бих искал да заявя, че формулировката в частта й „когато изпълняват функции по защита на собствените си интереси;” не е ясна. Освен това, бих искал да обърна внимание, че тези правни субекти нямат законово регламентирани и присъщи функции: „защита на собствените си интереси”. Не следва да се допуска добавянето на измамнически, манипулативни, прикриващи, и облагодетелстващи разпоредби в ПК и в Закона. 32. На стр. 12 от ПК, при текстът на третото и четвъртото тире, са изброени различни видове организации. По този повод бих искал да припомня, че понастоящем съществува проблем с липсата на законова регламентация на браншовите организации в икономиката и в земеделието, в т.ч. на въпроса за тяхната представителност. През 2010 г. в НС беше внесен проект на закон, а през 2023 г. Министерството на земеделието и храните проведе обществена консултация на проект на „Закон за представителните браншови организации за производство и преработка на селскостопански продукти”. До настоящият момент няма приет закон. Бих искал да предложа, след положените многогодишни усилия и с около 20 годишно забавяне, все пак да бъде приет такъв закон. МП и АМС биха могли да се застъпят за приемането му. Темата относно браншовите организации има редица допирни точки с темата за агитирането, т.е. лобирането. Информация за проектите на закони за браншовите организации може да се намери на следните адреси: - проекта на закон от 2010 г. - https://parliament.bg/bg/bills/ID/10061 ; - проекта на закон от 2023 г. - https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg- BG&Id=7329 ; - предложения по темата от периода 2004 г. – 2010 г. - https://www.bcci.bg/bg-project-law- BO.html . 33. На стр. 14 в ПК е посочено, че подходящ орган, на който се планира да бъде възложено изпълнението на Закона за регулиране на лобистките дейности в Република България е председателят на Сметната палата. Бих искал да изразя мнението, че подходящ орган, също така, е и Комисията за противодействие на корупцията. III. Редакционни съображения и коментари. 50. С приемането на Концепцията и на Закона за регулиране на лобистките дейности в Република България, за първи път ще се въведе в употреба законово понятие за тази дейност. Поради тази причина е много важно правилно, логично, отговорно, патриотично, и законосъобразно да се избере думата, която описва понятието за новата регулирана дейност. В проектът на Концепция /ПК/, без Приложението, 29 пъти е използвана думата „лобиране” и нейните производни, 64 пъти е използвана думата „лобист” и нейните производни, 13 пъти е използвана думата „лобизъм” и нейните производни. И трите думи са чуждици. Считам за важно да се избере една дума, която да описва новото регулирано понятие. Изборът следва да е съобразен и със ЗНА, както съм разяснил по-горе в т. 2 на настоящото становище. Думата „лобизъм” се превежда от английски език – „агитиране” или „агитиране на управленци и служители”. В ПК думата „агитиране” и нейните производни не са използвани нито веднъж. Както е известно, думата „лобиране” произлиза от английската дума „lobby”, която се превежда „преддверие”, „фоайе”, „коридор”. Това са местата, където са се провеждали разговорите за повлияване на управленците и на служителите в администрациите относно приеманите от тях решения. Има логика да бъде избрана традиционната българска дума 22 „агитиране”, със съответно допълнение към нея, като например „агитиране на управленци” или „агитиране на публични служители”. В допълнение, бих искал да обърна внимание, че текстът „в Република България” в заглавието на закона е излишен и следва да отпадне. Българските закони се прилагат в България. В общият случай не е необходимо, не е подходящо, и не е професионално текстът „в Република България” да се вписва в заглавието на всеки или на почти всеки закон. 51. На твърде много места в ПК и в Приложението към нея не са поставени пунктуационни знаци, което е проява на неграмотност, но също така затруднява възприемането на смисъла на дългите изречения, а в някои случаи се създават възможности за разнопосочно тълкуване на смисъла им. Моля да съобразявате изготвяните документи с правилата за пунктуация в българския книжовен език. 52. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в ПК на стр. 1 и стр. 2 думата „негативно”, и на стр. 2 думата „негативният”, да се заменят съответно с „отрицателно” и „отрицателният”. 53. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в ПК на стр. 1 и стр. 2 думата „асоциирането” да се замени със „свързването”. 54. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в ПК на стр. 1 думата „оторизираните”, използвана на две места, да се замени с „упълномощените”. 55. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в ПК на стр. 2 думата „бизнес” да се замени с „фирми”. На стр. 12 – с „фирмени”. На стр. 2, на две места, в ПК думата „бизнеса” предлагам да се замени с „фирмите”. На стр. 5 в ПК думата „бизнесът” предлагам да се замени с „фирмите”. Замяната е необходима, защото думата е чуждица, а освен това изписването й на български език обикновено е в единствено число, дори когато касае две или много стопански субекти. 56. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в ПК, думата „легитимна”, използвана два пъти на стр. 1 и един път на стр. 9, да бъде заменена със „законна”. На стр. 2 в ПК думата „легитимно” предлагам да бъде заменена със „законно”. На стр. 1 думата „легитимни” предлагам да бъде заменена със „законни”. На стр.8 в ПК думата „легитимността” предлагам да се замени със „законността”. Думата „легитимно” е чуждица. Освен това, след като едно нещо е легитимно, то е и законно, независимо дали има приет конкретен закон, който да го регламентира. 57. На стр. 3 и на стр. 13 в ПК е използван израза „интернет страницата”. По този повод бих искал да уточня, че както едно ведомство има физически адрес в населено място, така и когато то има свое присъствие в международната компютърна мрежа „Интернет”, информацията за него, която то самото публикува на един обобщен адрес се нарича Интернет място (някои го наричат с чуждицата „сайт”). Неправилно е да се нарича „интернет страница”. Има съществена логическа и техническа разлика между „страница” и „място”. Страницата е една, а мястото съдържа неограничен брой страници на конкретно ведомство. Ето защо бих искал да предложа на двете места изразът „интернет страницата” да се замени с „интернет мястото”. Считам, че промяната е обоснована и наложителна. 58. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в ПК на стр. 3, думата „превенция” да се замени с „предотвратяване”. 23 59. С оглед на заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в ПК на стр. 4, думата „релевантна” да бъде заменена с „относима”. Седем реда по-долу на същата страница в ПК се вижда, че авторите на ПК правилно са използвали думата „Относими”. 60. С оглед на заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в ПК на стр. 4, думата „субсидиарност” да бъде заменена със „спомагателност”. 61. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в ПК на стр. 4 и стр. 13 думата „комуникация” да бъде заменена с „общуване”. На стр. 9 в ПК бих искал да предложа думата „комуникацията” да се замени с „общуването”. На стр. 10 в ПК текстът „всяка устна или писмена комуникация” бих искал да предложа да се замени с „всяко устно или писмено общуване”. На стр. 12 в ПК текстът „всяка комуникация” бих искал да предложа да се замени с „всяко общуване”. 62. На стр. 5 в ПК, в т. 2.1.2. думата „държавната” предлагам да се промени на „правителствената”, за да бъде правилен смисъла. 63. На стр. 8 в ПК, в т. 2.4., по отношение на думата „системен подход”, бих искал да заявя, че твърдението не е вярно. Както подробно се аргументирах на много места в настоящото становище, подходът на законодателя е усмотрителен, пожелателен, дискриминационен, и сегрегационен, и едва след това – системен. Поради това предлагам, за да бъде твърдението обективно и вярно, преди думата „системен” да се вмъкне „частичен”. 64. С оглед на заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа на стр. 8 в ПК думата „дефинира” да се промени на „определи”. На стр. 10 от ПК думата „дефиниране”, използвана на две места, предлагам да се замени с „определяне”. На стр. 10 и стр. 12 от ПК думата „дефиниция” предлагам да се промени на „определение”. 65. На стр. 9 в ПК, в т. 1.1. след думите „уредени трайно” следва да се добави „с”. В допълнение, бих искал да изразя възражение, ако се допусне лобистката дейност да бъде регулирана и чрез тайни нормативни правила, освен онези, който ще бъдат описани в планирания закон. 66. На стр. 9 в ПК, на ред 3, думите „държавни органи” предлагам да се променят на „правителствени и общински органи”. 67. На стр. 10 в ПК, изречението „Лобистка дейност се осъществява по занятие и се извършва от името на или за сметка на възложители като заинтересовани лица срещу възнаграждение.” – е с неправилен словоред и с липсващи две запетаи. Необходимо е да се промени словореда и да се поставят запетаи. 68. На стр. 10 в ПК, текстът „Дейността на органите, които осъществяват своите правомощия по закон;” следва да бъде написана на нов ред, с тире в началото на реда. 69. На стр. 11 от ПК, от текста за „Застъпничество” става ясно, че застъпничество, извършвано от юридически лица с нестопанска цел /ЮЛНЦ/ в обществена полза няма да се счита за лобистка дейност. А ако е извършвано от ЮЛНЦ в частна полза ще се счита за лобистка дейност. Бих искал да предложа конкретно това разграничение да се обмисли и обсъди с представители на ЮЛНЦ в обществена, и в частна полза. Следва да се обмисли дали е правилно по такъв начин да се ограничава дейността на ЮЛНЦ в частна полза. Освен това, в първото изречение предлагам да отпадне текстът „в полза на обществото”. Както посочих по-горе в т. 6 на настоящото становище, българското общество, т.е. българската нация, 24 е древна секта от нацисти, от агентурници-терористи. Освен „българско общество”, в нашата страна съществува и „български народ”. Както е известно, „обществото” е вертикална властова йерархия, а „народа” е хоризонтално понятие. Недопустимо е целта на повлияването върху публичните органи да бъде единствено „в полза на обществото”. Повлияването би следвало да може да бъде и с цел в „полза на народа”. Това са две различни направления и две различни редакции. Разпоредба „в полза на обществото” е проява и потвърждение на характерната дискриминация и диктатура, извършвани от членовете на агентурно-терористичните мрежи, т.е. от сектата на църковно-нацизма, работещи като служители в публичната администрация. Текстът „от тези активност” следва да отпадне, тъй като смисълът се разбира и без него. Освен това, думата „активност” е чуждица, и на български език се превежда „дейност”. 70. С оглед на заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа на стр. 11 от ПК думата „статус”, използвана на две места, да се замени с българското съответствие „статут”. 71. На стр. 11 от ПК, на трети ред отдолу нагоре, след текста „или за други лица”, следва да се постави запетая. 72. На стр. 12 от ПК, на ред 1, с оглед заявеното по-горе в т. 3 на становището, предлагам да се поправи умишлената идеологически пунктуационна грешка и текстът „публично правни субекти” да се изпише по правилен начин – „публично-правни субекти”. 73. На стр. 12 от ПК, в текстът при второто тире, след думата „агенции” и след думата „статут” следва да се постави запетая. 74. На стр. 12 от ПК, в предложеното определение за понятието „лобист“, формулировката е неясна и неточна. Дейността на една организация и на един индивид не се измерва в проценти, а в проценти от друга величина. Затова текстът „представляваща повече от 5% от извършваната от него дейност” не е правилен. Тези 5% биха могли да се изчисляват, например от годишни приходи, или от друг финансов или материален показател. Няколко реда по-горе на същата страница сте посочили израза „5% от годишните си приходи”. Би следвало да се допълни предложеното определение. 75. На стр. 12 от ПК, е посочено, че адресатите на лобистка дейност не могат да осъществяват лобистка дейност в срок от една година от прекратяване на пълномощията им. Считам този срок за кратък. Бих искал да предложа текстът „в срок от една година” да се промени на „в срок от две години”. 76. На стр. 13 от ПК, ред 1, относно думите „вътрешни етични правила”, бих искал да обърна внимание, че както е известно, с думата „вътрешни”, използвана в нормативната уредба на нашата страна, се обозначава двусмислена, както и тайна и скрита информация, която е известна единствено на агентурниците-терористи от сектата на църковно-нацизма, т.е. от агентурно-терористичните мрежи на „ДС-ДАНС” и на „СВП”, които работят като служители в публичната администрация. Това обаче не е демократично. Отделно от това, по-горе в становището посочих, че всички етични правила, харти, и други подобни декларативни документи, използвани в публичната администрация в нашата страна, са пожелателни, пропагандни, рекламни, подвеждащи, заблуждаващи, усмотрителни и следователно – несъстоятелни. Тъй като предложената от МП и АМС формулировка е двусмислена и дискриминационна, предлагам посочените по-горе три думи да се заменят с „правила”, или въпросът да бъде уреден в законов или подзаконов нормативен акт. 77. С оглед на заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа на стр. 13 от ПК, думата „интервенции” да се преведе на български език и промени на „намеси”. 25 78. На стр. 2 в Приложението, в т. 1.2. след думите „включват санкции”, следва да се постави запетая. 79. На стр. 2 в Приложението, в т. 1.2. след думите „предупреждения до глоби”, следва да се постави запетая. 80. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа на стр. 2 в Приложението, в т. 1.2. думата „факултативни” да се преведе на български език и промени на „незадължителни”. 81. На стр. 2 в Приложението, в т. 1.2.1. след текста „и че то трябва” следва да се постави запетая. 82. На стр. 2 в Приложението, в т. 1.2.2. след текста „лобиране и застъпничество” следва да се постави запетая. 83. На стр. 3 в Приложението, в т. 1.2.2. изразът „вътрешните лобисти” е двусмислен и неясен. Както посочих по-горе в т. 76, думата „вътрешни” има две значения. Поради това, предлагам думата „вътрешни” в тук посочения израз да се замени с „местни” или „национални”. 84. На стр.3 в Приложението, в т. 1.2.3., преди и след думата „по-специално” следва да се постави запетая. 85. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа на стр. 3 в Приложението, в т. 1.2.5., думите „интегритет и превенция” да се преведат на български език и да се променят на „почтеност и предотвратяване”. 86. На стр. 4 в Приложението, в т. 1.2.8., в изречение второ, преди и след текста „или прилагането на политики” следва да се постави запетая. Както е известно, съгласно пунктуационното правило, при второ и при всяко следващо повторение на съюзите „и”, „или”, „както”, и други, пред тях се поставя запетая. 87. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа на стр. 5 в Приложението, в т. 1.2.12., текстът „всяка „релевантна комуникация” по „релевантни въпроси”” да се преведе на български език и да се промени на „всяко „относимо общуване” по „относими въпроси””. 88. На стр. 5, в т. 1.3.1. изразът „вътрешни връзки” е двусмислен и неясен. Както посочих по- горе в т. 76, думата „вътрешни” има две значения. Поради това, предлагам думата „вътрешни” в тук посочения израз да се замени с „местни” или „национални”. 89. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в Приложението, на стр. 5-6 изразът „една „комуникация”” да се замени с „едно „общуване””. На стр. 7 в Приложението, в т. 2.1.1. изразът „Устната или писмена комуникация” предлагам да се замени с „Устното или писменото общуване”. На стр. 7 в Приложението, в т. 2.1.2. и в т. 2.1.4. думата „комуникация” предлагам да се замени с „общуване”. На стр. 7 в Приложението, в т. 2.1.5. думата „комуникации” предлагам да се замени с „общуване”, а думата „комуникационна” в същото изречение предлагам да се замени със „съобщителна”. На стр. 9 в Приложението, в т. 2, текста „публична убеждаваща комуникация” предлагам да се замени с „убеждаващо публично общуване”. 90. На стр. 6 в Приложението, в т. 1.3.2. след думите „федералното правителство” следва да се постави запетая. 26 91. С оглед заявеното по-горе в т. 2, бих искал да предложа в Приложението, на стр. 6, в т. 2, думата „дефиниции”, използвана на две места, да се промени на „определения”. На стр. 7, в забележка под линия № 8, текстът „Тази дефиниция” предлагам да се замени с „Това определение”. В забележка под линия № 9 предлагам думата „Дефиниция” да се замени с „Определение”, текстът „Изчерпателна дефиниция” – да се замени с „Изчерпателно определение”, а думата „дефиниран” – с „определен”. На стр. 3 в Приложението, в т. 1.2.3. думата „дефинира” предлагам да се замени с „определя”. На стр. 5 в Приложението, в т. 1.2.12. думата „дефинира” предлагам да се замени с „определя”. На стр. 6 в Приложението, в т. 2 думата „дефиниране”, използвана на две места, предлагам да се замени с „определяне”. На стр. 7 в Приложението, в т. 2.1. думата „дефиниране” предлагам да се замени с „определяне”. На стр. 8 в Приложението, в т. 2.2. думата „дефиниране” предлагам да се замени с „определяне”. 92. С оглед заявеното по-горе в т. 2, на стр. 6 в Приложението, в т. 2. текстът „де факто” предлагам да се преведе на български език и да се промени на „фактически”. 93. С оглед заявеното по-горе в т. 2, на стр. 7 в Приложението, в т. 2.1.2. думата „акция” в текста „структурирана и организирана акция”, предлагам да се преведе на български език и да се промени на „структурирано и организирано действие”. 94. На стр. 7 в Приложението, в т. 2.1.3., след думите „от нейно име” следва да се постави запетая. 95. На стр. 8 в Приложението, в т. 2.2.2. е използван израза „тинк-танкове”. Бих искал да Ви обърна внимание, че в българския език не съществува такъв израз. Освен това, както Ви е известно, в българския език думата „танкове” има съвсем друго значение, което е различно от значението й в английския език. Поради това, с оглед на заявеното по-горе в т. 2, предлагам посоченият израз да се преведе на български език и да се промени на „анализаторски организации” или на „анализаторски центрове”. 96. На стр. 8 в Приложението, в т. 2.2.3., след думата „лобиране” следва да се постави запетая. 97. На стр. 8 в Приложението, в т. 2.2.4. след текста „по смисъла на § 1, ал. 1” е необходимо да се посочи нормативния акт, който съдържа споменатата разпоредба. С оглед заявеното по-горе в т. 2, предлагам думата „принципала” да се преведе на български език и да се промени на „ръководителя” или „собственика”. А след думата „застъпниците” следва да се постави запетая. 98. На стр. 8 в Приложението, в забележка по линия № 12, както и на стр. 9, ред 4, текстът „Transparency International” следва да се постави в кавички, тъй като е собствено наименование на организация. 99. На стр. 9 в Приложението, в т. 2, думите „решаващ орган или личност” не са преведени правилно от английски език. Предлагам посочените думи да се заменят с „орган или личност, вземащ решения”. IV. Други коментари. 100. Прилагам като приложение към становището моя авторска статия, написана през месец юли 2021 г., с която анализирам нерегламентираните явни и тайни влияния и въздействия върху администрацията, ръководителите, и служителите на изпълнителната, законодателната, и съдебната власти. Статията съдържа информация за процеси и действия, който масово се случват, масово се укриват, и масово се отричат от администрациите. 27 101. Бих искал да заявя, че съм запознат със становището на сдружение „Българската предприемаческа асоциация”, което е подадено в рамките на настоящата обществена консултация. Споделям и подкрепям изразените техни предложения, възражения, и мотиви, с изключение на точка 4 от становището им. Запознат съм и подкрепям становището на фондация „Български център за нестопанско право”. Запознат съм и подкрепям становището на „Фондация за върховенство на правото”, с изключение на използваните редица чуждици за обозначаване на понятията. 102. На основание на чл. 26, ал. 5, изречения 1 и 2 от ЗНА след завършване на обществената консултация ще очаквам да публикувате на Интернет мястото на Портала за обществени консултации и на Интернет мястото на Министерството на правосъдието, справката за отразяване на получените предложения, заедно с обосновка за неприетите. Справката е особено важна за всички организации от гражданското общество и от икономиката, които са участвали в консултацията. Становището е изготвено от Илиян Пламенов Пътев, с постоянен адрес: ул. „Тодор Хрулев” № 4, град Свищов 5250, област Велико Търново, телефон: 087/ 928 49 75, електронна поща: i_plamenov@abv.bg, с регистрация в Системата за сигурно електронно връчване – http://edelivery.egov.bg . Приложение: 1. Статия „Размисли относно ситуацията около Главния прокурор и относно влиянието на окултните организации и окултните секти върху работата на Прокуратурата”, автор: Илиян Пламенов, дата: 21 юли 2021 г., публикувана в: социална мрежа „Фейсбук”, обем: 7 страници. 19-25 декември 2023 г. С уважение: (подпис) гр. Свищов Илиян Пламенов 28 Приложение № 1 Размисли относно ситуацията около Главния прокурор и относно влиянието на окултните организации и окултните секти върху работата на Прокуратурата Медиите съобщиха, че в четвъртък тази седмица Висшият съдебен съвет ще разглежда сигнали за нарушения, извършени от Главния прокурор. Те са внесени от министрите на вътрешните работи и на правосъдието от сегашното служебно правителство. Искането на двамата министри е Висшия съдебен съвет да уволни Главния прокурор. Като лице, което наблюдава ставащото в т.нар. правоохранителна и правосъдна системи, мога да заявя, че Главния прокурор има основна отговорност за незаконния и престъпен начин на функциониране на прокуратурите в нашата страна. Бидейки ръководител, той има възможност да контролира и да указва какви действия те да предприемат, и което е по-важното: да разследва и да наказва престъпленията по служба, длъжностните престъпления и престъпленията срещу правосъдието, извършвани от прокурори по места в цялата страна. По-важният въпрос, касае конкретно не толкова оставката на ръководителя на Прокуратурата, а това, че твърде много от прокурорите - от малкия град, та чак до столицата, са членове на различни окултни организации, окултни ложи, окултни секти и окултни вероизповедания. По силата на своето членство в тези окултни организации, те поемат задължението да защитават и да бранят свободата и правата, когато техен „брат” или „сестра” от окултната организация, извърши каквото и да е престъпление или нарушение. Това задължение окултистите наричат „задължение за братска взаимопомощ”. В изпълнение на това си задължение, прокурор- окултист ще протака дознанието или разследването, или писмено ще твърди лъжи и манипулации относно обстоятелствата за извършеното престъпление, или директно ще постанови да се прекрати работата по случая. Също така, известни са и обрати в хода на разследването, когато прокурор-окултист привлича към наказателна отговорност не извършителя, а пострадалото лице (с което цели да го сплашва и тормози). Възможностите на прокурорите за манипулиране и извращаване на дознанията, разследванията и наказателните преследвания са много, много големи. И в настоящото време те се използват масово в практиката им. Умишлените „вратички”, слабости и измамнически разпоредби в закони и в подзаконови нормативни актове в сферата на правосъдието (Наказателен кодекс, Граждански процесуален кодекс, Административно-процесуален кодекс, и др.), допълнително позволяват и насърчават прокурорите, както и съдиите и полицаите, да имат много широк набор от възможности да мамят и манипулират в хода на работата си по всеки един заявен случай за извършено престъпление. При изопачено прилагане на разпоредби и процедури от действащото законодателството, каквито случаи има, прокурорите могат без действителна потребност и без действителна основателност принудително да вкарат всеки един нарочен, набеден, политически или идеологически неудобен или пречещ им жител на страната – в арест, в затвор, в болница (за лечение или за хирургическа операция), в психиатрия (за престой и „лечение”, т.е. дрогиране и побъркване чрез лекарства и високотехнологични технически средства (радиочестотно облъчване)), с продължителност, която устройва съответния прокурор. Той може да прави подготовка и опити за извършване на тези действия. Без действителни потребност и основателност той може да отнема родителски права и принудително да настанява дете или децата на визирания жител на страната при други непознати за тях индивиди или в социален приют. С продължителност, каквато прецени съответния прокурор. Той може да прави подготовка и опити за извършване на тези действия. Всеки, които е имал възможност да се запознае как работи, какво представлява, и колко долнопробно нещо е българската прокуратура (както и останалите т.нар. български правоохранителни и правосъдни органи) е наясно, че тя не работи в съответствие с 29 Конституцията и законите, а работи: по правилата на ведомствената целесъобразност (което означава, че ако желае ще постанови, че дадено действие е престъпление, а ако не желае - няма да постанови, независимо какво конкретно се е случило в действителност); както и съгласно догмите на окултната организация, окултната секта и окултното вероизповедание, към което принадлежат работещите по конкретния случай прокурор, полицай и съдия. Решенията на прокурорите-окултисти, които имат други основания, различни от тези, посочени в публичните закони, са недопустими и незаконни, въпреки, че оценката е, че масово се случва да има такива решения. Такива прокурори са в положение на свиреп конфликт на интереси, поради задължението да изпълняват и налагат догмите на тайните окултни организации, тайните окултни ложи, тайните окултни секти и тайните окултни вероизповедания, в които членуват. Масово прокурорите, поради тези им членства, работят в нарушение на съдоустройствените закони, и на „Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество”. Те работят в положение на законова несъвместимост на техните чисто служебни задължения, от една страна, и на зависимостите си към съответното ръководство на окултните организации, окултните ложи, окултните секти и окултните вероизповедания, от друга страна, пред което ръководство те са положили клетва, че в личната и в служебната си дейност ще налагат догмите, принципите и правилата на съответната окултна организация и окултна секта, и ще бранят интересите на всеки техен „брат” и „сестра” от същата организация и секта; и съответно са се задължили да клеветят, обвиняват, тормозят и съсипват всеки, който не е в тяхната окултна организация или секта. Това са много сериозни проблеми, които съществуват в нашата страна, поне от няколко десетилетия. На книжния пазар и в Интернет има множество български и чуждестранни източници на информация, които разясняват и обясняват какво представляват и как функционират тайните окултни организации, окултни ложи, окултни секти и окултни вероизповедания. Върху тези информации може да се размишлява и да се правят допълнителни изводи като се използват различни логически методи за анализ. Поради всичко това, от гледна точка на теорията на правото, решенията и постановленията на прокурорите-окултисти са нищожни още от момента на постановяването им, т.е. те са невалидни, и следователно нямат правна сила. Въпреки това, досега няма публично известен случай някои от контролните държавни органи да е установил и обявил, че конкретен прокурор с действията си подмолно и прикрито е подпомагал тайна окултната ложа или тайна окултна секта, в която е член. Поради всичко това, за около 30 години демокрацията в нашата страна се превърна във фасадна демокрация, демокрация „само на думи”, а по същество, държавната власт в редица сектори е похитена, завладяна и окупирана, и се е превърнала в диктатура на различни окултни античовешки сатанински секти, на техните терористични догми и психопатийна мания за владичество и контрол на всеки и на всичко. От около двадесет години, с прекъсвания, полагам усилия и изследвам християнската религия и вяра, и противостоящите й окултни организации, окултни ложи, окултни секти и окултни вероизповедния, и техните начини на организиране и функциониране. За значителна част от тяхната дейност има много на брой, и критична, и хвалебствена, информация в публичното пространство: книги, статии, анализи, сайтове, филми, публицистични предавания, и т.н., върху които може допълнително да се размишлява и да се правят изводи. Известно е, че още в древността е имало окултни вероизповедания и окултни секти, за което свидетелстват редица изобличителни текстове в християнската Библия. Сред най-злите и коварни секти е била, и вероятно продължава да бъде, сектата на древноегипетското божество Хорус (а всъщност демон над демоните). Има предположение, че Наполеон знаейки, че от древен Египет са се зародили и разпространили по света различни окултни и демонични учения, в израз на възмущение е наредил да се стреля с топ в лицето на Сфинкса. А според други коментатори, стрелянето не е било свързано точно с възмущение от страна на Наполеон. Християнството разглежда членовете на окултните организации, окултните секти и окултните вероизповедания 30 като обзети и обсебени от демони, т.е. от зли духове, т.е. бесновати. И казано обективно, това е точно така. При ритуалът за приемане на нов член в такива организации (инициация) умишлено биват повреждани неговия дух и душа (астралното тяло на индивида), а в някои случаи повреждат дори и физическото му тяло. Има основателни предположения, че при приемането на нов член, тялото на индивида го свързват посредством словесна формула (т.е. заклинание) с конкретен демон (или с няколко демони), който занапред да оказва отрицателното си въздействие върху него (чрез телесен и астрален (т.е. духовен) тормоз, измъчване, принуждавания, и т.н.). Биологичните органи на физическото тяло на индивида, както и астралното тяло на индивида, започват да вибрират, т.е. да трептят, на такава честота, при която извършването на: лъжи, манипулации, провокации, клеветене, празнодумство, злословене, клюкарстване, ежедневното търсене и водене на спорове, злодеяния, престъпления, нарушения, и т.н., доставя наслада, удоволствие и удовлетворение, и буквално представлява храна за сетивата му, за органите на неговите физическо тяло и астрално тяло. Тази отрицателна енергия и специфични трептения буквално представлява храна за злите духове, които са се подслонили в неговото физическо тяло и в неговото астрално тяло. Както физическото тяло се захранва с физическа материална храна, така злите духове в телата на членовете на окултните организации и окултните секти се хранят с отрицателна енергия, т.е. с лоши: помисли, мисли, чувства, думи и действия. И обратното: добрите духове в телата на нечленовете на окултни организации и окултни секти, се хранят с положителна енергия, т.е. с добри: помисли, мисли, чувства, думи и действия. Ангелите и демоните (вторите се наричат също бесове) не се хранят с материална храна. Те се радват и хранят съответно с положителната или с отрицателната енергия от биологичните индивиди. По тези въпроси има както религиозни проучвания и анализи, а така също и научно-приложни проучвания и анализи. Известно е, също така, че на ученици и студенти в духовните семинарии на традиционните вероизповедания учителите предоставят основни знания за противостоящите на съответното вероизповедание окултни организации, окултни секти и окултни вероизповедания, и начините, по които те са организирани и функционират. Аз не съм учил в духовна православна семинария, но в публичното пространство, на книжния пазар, и в Интернет също може да се намери предостатъчно информация по тези теми. В личен план, два пъти получавах покана да се запиша за студент, с предложението да стана православен свещеник. Тези покани любезно отклоних. Също така, преди няколко години получих многократни подпитвания и намеци, сондиращи за мнението ми относно възможността за членство в окултна секта. След като категорично и ясно отхвърлих такава възможност, срещу мен беше извършена петкратна провокация с цел достигане до физически сблъсък, беше постигнат физически сблъсък, като предварително бях упоен и обезсилен чрез високотехнологично техническо средство, и бях много здраво пребит с множество удари в главата. За мое голямо удивление, полицаят, който беше повикан и дойде на местопрестъплението, вместо да арестува извършителите на побоя, започна да ми крещи, да ме заплашва и словесно да ме манипулира. Както се казва, „гарван гарвану око не вади.”. И до днес извършителите на това престъпление стоят ненаказани. Някои от публично известните абсолютни лъжи и манипулации, чрез които ръководителите на окултните организации и окултните секти убеждават, насаждат, зомбират и принуждават новопривлечените членове да вярват в и да изповядват са следните: 1) че тези организации били наследници и приемници на прословутите рицарски ордени от Средновековието; 2) че злодеянията, нарушенията и престъпленията, които тайно или явно извършват били само на ужким, т.е. не били истински; 3) че злодеянията, нарушенията и престъпленията, които тайно или явно извършват, били заслужени от лицата, срещу които ги извършват; 4) че членовете трябвало да се чувстват радостни и нужни, когато окултната организация или окултната секта им заповяда да извършат някакво злодеяние, престъпление или нарушение, което обикновено се извършва съгласно догмата „свой – чужд”, т.е. „Който не е с нас – той е против нас”, т.е. прави се разграничение кои са от членовете на сектата и кои не са от тях. 31 Някои от публично известните задължения на новопривлечените членове на окултните организации и окултните секти са следните: 1) да почитат, обичат и боготворят ръководителите на окултната организация или окултната секта; 2) с всяко свое действие и ход да налагат догмите, идеология и влиянието на съответната окултна организация, окултна ложа, окултна секта и окултно вероизповедание; 3) винаги да спазват тайните догми, принципи и правила на тяхното окултно вероизповедание; 4) когато извършват злодеяния, престъпления и нарушения задължително да прикриват своите действия, така че да не се разбере, че именно те са били извършителите, а ако им е възможно да оставят лъжливи следи, които да отвеждат към друго лице като извършител; 5) задължително да прикриват и защитават чрез лъжи, манипулации и действия свой „брат” или „сестра”, които извършват злодеяние, престъпление и нарушение, което е от полза за окултната организация или окултната секта; 6) при поискване да предоставят безплатно имуществото си за нуждите на окултната организация или секта; 7) при наличие на разпореждане да извършат сексуални сношения с ръководителите или с други членове на окултната организация или окултната секта; 8 ) да спазват задължението за опазване в тайна на членството си в окултната организация, окултна ложа, окултна секта или окултно вероизповедание, пред всички външни лица, дори пред органите на държавната власт; 9) агресивно, яростно, емоционално и обидчиво да отричат всяко твърдение, отправено спрямо тях, че членуват в окултна организация, окултна ложа, окултна секта или окултно вероизповедание; 10) да се притесняват, страхуват и ужасяват от истината и всяка нейна част, която може да стане публично известна, относно тях и дейностите им; 11) въпреки злодеянията, които извършват, публично да поддържат поведение на автентични, истински и добри граждани на страната; 12) когато разговарят с външно за тяхната окултна организация или окултна секта лице, по почти всеки въпрос и всяка тема да заявяват, че те нищо не знаят или нищо не разбират по конкретния въпрос. Членовете на най-опасните, проклети, прокълнати, коварни и зли окултни организации и окултни секти изповядват сатанинските догми, че единствено на техните членовете трябва да бъде позволено: да бъдат финансово богати; да имат здраво неповредено имущество; да бъдат физически здрави; да бъдат психически здрави; да бъдат физически красиви; да имат брачен партньор; да имат родни деца; да могат да се развиват професионално като наети лица или като предприемачи. Изповядват, че на външни лица, т.е. на нечленове на тяхната окултна организация или окултна секта, тези неща не трябва и не може да им се позволяват, както и че външните лица не могат да имат „привилегията” да разполагат с нещо от изброеното. Или ако се допусне, по изключение, външните лица да имат нещо от изброеното, задължително то трябва да бъде повредено, ощетено, счупено, съкрушено, разболяно, чрез действие на член на окултната организация или окултната секта. И задължават всички членове на окултната организация, окултната секта и окултното вероизповедание ежедневно да прилагат в действията си, на всяка цена, тези догми спрямо външните лица. А това силово прилагане на тези техни догми може да се постигне единствено с ежедневно вършене на престъпления, нарушения, манипулации, увреждания, щети, лъжи и други злодейства. Има основателни предположения, че тези организации и секти са високоорганизирани и бързодействащи, поради използването на най-новите достижения на комуникациите: Вайбър, Месинджър, мобилни и смарт телефони от последно поколение, WAP, 4G, 5G, Wi-Fi, безжичен Интернет, и др. Предполага се, също така, че използват мощни високотехнологични портативни уреди с широк спектър на действие, работещи на принципа на радиочестотни излъчватели и радиочестотни смутители, с цел влияние, тормоз и терор върху поведението и жизнените функции на тялото на набелязаната жертва за тормоз, съсипване или ликвидиране. Тези уреди закупуват от черния Интернет пазар, а в някои случаи и от обикновената магазинна мрежа. В статията, за която по-долу прилагам линк, нашия президент Румен Радев е изброил цяла редица нарушения на Главния прокурор. Прави впечатление, обаче, че президентът Радев не е 32 посочил най-главното престъпление, което е корена и първоизточника на всички останали престъпления, които е изброил, на Главния прокурор. А именно, че Главният прокурор е допуснал и е оставил без последствия много прокурори да станат членове на тайни окултни организации, на окултни ложи, на окултни секти и на окултни вероизповедания, и по такъв начин да бъдат в положение на свиреп конфликт на интереси между формалното им задължение да прилагат разпоредбите на публичните закони на страната, от една страна, и задължението да налагат догмите на тайното окултното вероизповедание, което изповядват, и в което членуват, от друга страна. Комисията за установяване на конфликт на интереси, както и съответните държавни органи, които защитават демокрацията и правата на жителите в нашата страна, също не предприемат никакви действия за разрешаване на тези много тежки и свирепи опасности срещу демокрацията и свободата в нашата страна. От където може да се предположи, че и сред техния персонал има служители, които са станали членове на различни окултни ложи, окултни секти и окултни вероизповедания. Нека да припомня, че по данни от медиите, за около 30-те години на преход към демокрация, около един милион и петстотин хиляди броя преписки за извършени престъпления в цялата страна, са били прекратени от прокуратурата и от МВР, с основание, че съответния извършител на престъплението е неизвестен, или че нямало достатъчно данни, че извършеното било престъпление. Т.е. имало е твърде много случаи, когато престъпници са били укривани от правосъдие и от възмездие, чрез умишлено неправилни и неадекватни действия на т.нар. правоприлагащи органи. Посоченият брой преписки означава, че приблизително срещу всеки четвърти пълнолетен жител на страната е било извършено престъпление, което е останалото неразкрито и ненаказано. Нека да припомня, също така, че за изминалите около 20 години имаше неколкократни предложения и внесени законопроекти в Народното събрание да се декларира членството в тайни окултни организации, окултни секти и окултни вероизповедания, да се определят редица държавни и общински длъжности, за които да не се разрешава лицата, които ги заемат, да членуват в окултни организации, както и да се обявяват поетите задължения, вследствие на тези членства. Чрез организирани противодействия от страна на засегнати и притеснени депутати от тези законопроекти, те бяха блокирани и оставени неприети в Народното събрание. Поради което окултните секти продължиха да привличат все повече нови членове, докато се стигне до сегашното трагично за демокрацията и гражданските свободи положение в нашата страна, когато цели държавни органи и системи на държавната власт функционират само формално, т.е. по същество не функционират. Тук е мястото отново да споделя личният ми опит какво претърпях от незаконните действия на прокуратурата и другите т.нар. правоохранителните органи в гр. Свищов. Вследствие на цяла поредица извършените престъпления срещу мен и срещу имущество, което стопанисвам, подадох около петнадесет заявления в периода 2018 - 2021 г. в Районното управление на МВР в гр. Свищов, а в някои случаи – и в Районната прокуратура в гр. Свищов. Полицаите и прокурорите, които работеха по случаите, вместо да установят, задържат и накажат престъпниците, по време на работата по преписките извършваха скандални престъпления и нарушения на приложимите закони и процедури. Поради което в един момент се наложи да сигнализирам министъра на вътрешните работи, министъра на правосъдието и Главния прокурор (и редица други ведомства в гр. София) за престъпленията, които извършиха служители от системите на правоохраната и на правосъдието в гр. Свищов. Тогава Главният прокурор възложи проверка на множеството случаи, които подробно бях описал в жалбата ми до него. През март 2020 г. ме извикаха в Районното управление на МВР в гр. Свищов и ми съобщиха за започнала проверка по жалбата ми. Показаха ми писмо от Върховната касационна прокуратура и от Главния прокурор, в което се искаше да дам писмени обяснения по 20 33 конкретни въпроса. Три дни писах на компютър подробни отговори, съдържащи изобилие от факти и обстоятелства по случаите, като приложих и множество снимки от местопрестъпленията и от нанесените щети. Материалът „Отговор” стана достатъчно дълъг: 10 страници, набран на компютър, формат А4, размер на буквите: 12 точки. Най-добросъвестно отговорих на всички въпроси. Впоследствие се оказа, че от цялата работа по въпросната проверка и от преписката не е имало никакъв смисъл от гледна точка на спазване на законите, тъй като в следващите месеци местните полицаи, прокурори и съдии продължиха да прилагат законите и административните процедури както преди това – произволно и както си пожелаят, т.е. отново с множество прояви на административен произвол, административен тормоз, и административен терор, извършвани от тези скъпо платени, официално държавни, чиновници. Единственият смисъл от цялата преписка беше, че един куп полицаи и прокурори в гр. София и в гр. Свищов отчетоха, че са работили и са запълнили работното си време с писане на документи и отчитане на служебна натовареност. А това е точно естеството на техните служебни задължения – да отчитат дейност, да получават високи заплати, без да разкриват извършители на престъпленията, тъй като те нямат интерес от това – за да може същите престъпници да извършат нови престъпления, което ще подсигури постъпване на нови жалби в Полицията и в Прокуратурата, и нова служебна натовареност. Колко елементарно, но хитро, са измислили схемата на своята работа. Обикновеният анализ на техните действия ми позволи по- късно да установя, че тяхното поведение е целяло и успешно е постигнало, предоставяне на незаконен имунитет от наказателно преследване, както и предоставяне на незаконно право за извършване на престъпления срещу мен на определени известни ми, както и на неизвестни за мен, лица. Това на журналистически жаргон се нарича „полицейски чадър за престъпници”, „прокурорски чадър за престъпници”, и „съдийски чадър за престъпници”. Това не е нещо ново и необичайно, а е често срещана незаконна практика на т.нар. правоохранителни и правосъдни органи в нашата страна. Изграждането на справедлива и демократична държава минава през отстраняване на всички членове на тайни окултни организации, тайни окултни ложи, тайни окултни секти и тайни окултни вероизповедания от всички работни места в администрацията на т.нар. правоохранителна и съдебна системи, както и от ведомствата на държавната и общинската власти. За съжаление, това е трудно за реализиране, тъй като административните и други лостове за извършване на тези управленски действия и промяна към справедливост и демокрация, са предварително и превантивно завзети и блокирани, чрез разполагане на коварни, зли и прикрити окултисти на възлови места в системите на държавната власт. В заключение, от гледна точка на демокрацията и гражданските права, не е важно само Главния прокурор да бъде отстранен от длъжност. Важно е да бъдат изобличени чрез истината и отстранени, всички членове на тайни окултни организации и окултни секти, които вече много години паразитират в т.нар. правоохранителна и правосъдна системи, и които причиниха атрофирането и обезсмислянето на тези системи, а оттам и на цялата държава. Моето дълбоко убеждение като любител-изследовател по тези теми от дълги години е, че доброто развитие и доброто бъдеще на България минава през публичното изобличаване на всички тайни окултни организации, тайни окултни ложи, тайни окултни секти, тайни окултни вероизповедания, и техните античовешки сатанински догми и идеологии, както и заслуженото наказване на всеки техен ръководител и член, които от млада възраст до края на живота си са били задължени и са извършвали несметен брой лъжи, манипулации, провокации, коварства, лукавства, злодейства, и всякакви престъпления и нарушения. Няма гаранция, че такъв преход и такава реформа би било постижимо да се случат, а и не е задължително да се случат. Тъй както не е задължително България и българския народ да имат добро бъдеще, мир, благоденствие, справедливост, равноправие и демокрация. Няма гаранция, също така, че в най-общ план отново няма да се случи това, което се е случвало много пъти в историята на света досега. А именно: злите окултни секти да ликвидират противостоящите им организации и индивиди, след което да обявят, че те са се самоубили, или са убити от животни, или са загинали от заразна епидемия, 34 или са загинали от природно бедствие, или да посочат някаква друга лъжлива причина, изнамерена според обстоятелствата, от торбата им с 1001 лъжи, с които разполагат под ръка. В условията на 21-ви век ликвидирането вероятно може да решат да го заменят с физическо или интелектуално обезсилване, трайно разболяване, осакатяване, ампутиране, експлантация на орган, фактическо промиване на съзнанието, или изтриване на паметта и спомените чрез опиати и радиочестотно облъчване (за тези действия от много десетилетия се носят упорити слухове). Моето убеждение, както и на други религиозни, светски и алтернативни изследователи по тези теми е, че мястото на всички тайни окултни организации, тайни окултни ложи, тайни окултни секти, тайни окултни вероизповедания, на техните идеологии и догми, и на техните ръководители и членове, обучени и обиграни във вършенето на всякакви коварства, лукавства, злодеяния, престъпления и нарушения, е в кошчето с отпадъци на държавното битие на нашата страна. Ако се преодолеят тези проблеми, лесно ще стане възможно да се преодолеят и много сериозните проблеми, свързани с много големия брой случаи на дискриминация, сегрегация, расизъм, апартейд, геноцид и екоцид, извършвани не само между различни етнически групи и различни социални прослойки в нашата страна, но и между индивиди от една и съща етническа група, и между индивиди от една и съща социална прослойка в нашата страна. В допълнение, би следвало да се предприемат реформи и в посока да се разбие и промени сегашната ситуация в едни и същи ведомства да се намират „и хляба, и ножа”, както „и моркова, и тоягата”. Тъй като това е противоконституционно, обезсмисля демокрацията, и я превръща в пълна пародия на обществен строй. Известно ми е, че поради т.нар. алгоритъм на Фейсбук относно публикациите, настоящият текст ще бъде видим в новинарския поток на символичен брой измежду всичките ми Фейсбук приятели. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/07/17/4233746_rumen_radev_dokato_miliardi_se_harcheha_n a_tumno/ Настоящата публикация може да изтеглите като Word файл, 6 страници, формат А4, от следния Интернет адрес: https://dox.abv.bg/download?id=b715d1538c . Автор: Илиян Пламенов, гр. Свищов Публикувано във Фейсбук на 21 юли 2021 г. 35

ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪРХОВНА КАСАЦИОННА ПРОКУРАТУРА ЗАМЕСТНИК НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР № 6991/2022г. ВКП /Моля, цитирайте при отговор/ PRB........................... София,........................ [печат: 91-00-519 / 07-12-2023; A 51] ДО Г-ЖА ЮЛИЯ КОВАЧЕВА, ЗАМЕСТНИК МИНИСЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КОВАЧЕВА, На Портала за обществени консултации¹ на 17.11.2023г. е публикуван от Министерство на правосъдието проект за КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЛОБИСТКИТЕ ДЕЙНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Обществените консултации са задължителни на основание чл. 26,ал. 3 от ЗНА, защото въпросната концепция ще бъде ползвана като рамка за изработването на проект за Закон за лобизма. Представям Ви становището на Прокуратурата на Република България по проекта: Концепцията определено има своите достойнства, като се предвиждат нови инструменти за публичност и контрол на дейността на отговорните длъжностни лица - обект на лобиране, които могат да имат положителен ефект в обществото: 1.Публичен регистър на лобистите, с оглед осветляване на дейността им; 2.Законодателен отпечатък на дейността на лобисти в хода на изработване на проект за нормативен акт; 3.Публичен календар на срещите на адресатите на лобистка дейност; 4.Държавен надзор на лобистката дейност и налагане на административни наказания за нарушаване на регламента или етичните правила. ¹ www.strategy.bg п.к. 1061, гр. София, бул "Витоша" № 2, тел. 02/802-74-49, факс: 02/981-28-69, e-mail: office_pavlova@prb.bg Отчитайки факта, че темата за лобизма е нова за законодателството ни и дефинирането на понятието не е лесно, изразяваме опасения от това, че определението за лобистка дейност в проекта за Концепция до голяма степен се припокрива с престъплението „търговия с влияние" по чл. 304Б от НК. Според публикувания проект², лобистка дейност (лобиране) е: „всяка устна или писмена комуникация с лице, заемащо публична длъжност, с цел упражняване на влияние при вземането на решения относно съдържанието и действието на нормативните актове или общите административни актове, както и при подготовката на законодателни актове на Европейския съюз и на неговите институции, осъществявана в частна полза или в интерес на заинтересовани лица, чрез писменото й възлагане на лобисти. Лобистка дейност се осъществява по занятие и се извършва от името на или за сметка на възложители като заинтересовани лица срещу възнаграждение." Според чл. 304Б, ал. 1 от НК, пасивна търговия с влияние е : „Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му...". Според чл. 304б, ал. 2 от НК активната търговия с влияние е : „Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1...". Сравнявайки посочените дефиниции, са налице следните съвпадения: - обект на лобиране и на търговия с влияние е лице заемащо публична длъжност (длъжностно лице); - същността на дейността по лобиране и изпълнителното деяние на търговията с влияние са идентични: упражни влияние при вземане на решение във връзка със службата на длъжностно лице/публичен служител; - и двете дейности са користни, при престъплението се дава, обещава, иска, приема или получава дар или облага, която не се следва, а при лобизма се получава възнаграждение от възложителя. Специфична особеност на лобизма е, че е ограничен само в сферата на нормотворчеството (създаване/промяна на нормативни актове и общи административни актове). Съставът на престъплението търговия с влияние няма подобно ограничение и се прилага за всички сфери. Това разграничение не е съществено. Ако се приеме подобно определение на лобистка дейност и то залегне в проект за Закон за лобизма, това на практика ще направи в някои ситуации трудно отграничаването му от търговията с влияние по чл. 304б от НК. ² Виж:стр.10 от проекта. 2 Поради това, че лобистката дейност се упражнява по занятие и е платена, а търговията с влияние също се заплаща, Концепцията следва да предложи ясен и категоричен начин, по който те да се разграничават. Единствената забележима разлика към момента е, че при търговията с влияние дадената или получена облага е неследваща се, а при лобизма тя е законово уредена. Подобна разлика може неправилно да бъде разбрана като декриминализация на търговията с влияние в сферата на нормотворчеството, чрез регламентацията на лобизма. Освен това, търговията с влияние е дефинирана в Наказателната конвенция относно корупцията³, която е задължителна за нас. Според чл.12 от Конвенцията: „Всяка страна приема такива законодателни и други мерки, които са необходими за обявяването за престъпление, съгласно вътрешния закон, когато са извършени умишлено, на обещаването, даването или предлагането пряко или непряко на каквато и да е неследваща се облага на всеки, който твърди или потвърждава, че може да упражни влияние при вземането на решение от което и да е лице, посочено в чл. 2 , 4 - 6 и 9 - 11 , като възнаграждение за това влияние независимо от това дали неследващата се облага е за него или за някой друг, както и на поискването, получаването или приемането на предложение или обещание за такава облага като възнаграждение за това влияние независимо от това дали влиянието е упражнено или независимо от това дали предполагаемото влияние води до желания резултат". Считаме, че по изложените по-горе причини се налага преосмисляне на дефиницията за лобистка дейност и максимално „изчистване" от всички общи с престъпната търговия с влияние елементи. С УВАЖЕНИЕ: МАРИЯ ПАВЛОВА ЗАМЕСТНИК НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ПРИ ВКП ³ Ратифицирана с резерви със закон, приет от 38-о Народно събрание на 12.04.2001 г. - ДВ, бр. 42 от 27.04.2001 г. Издадена от Министерството на правосъдието, обн., ДВ, бр. 73 от 26.07.2002 г., в сила за Република България от 1.07.2002 г. 3

СТАНОВИЩЕ от Сдружение „Център за изследване на демокрацията“, Фондация „Български институт за правни инициативи“ и Фондация „Програма Достъп до информация“ по Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности oт 17.11.2023 г. Представители на Центъра за изследване на демокрацията, Български институт за правни инициативи и Програма Достъп до информация, като част от работната група за изготвяне на проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности, са излагали вижданията си за регулацията на лобизма в редица становища, представени пред работната група в Министерство на правосъдието. Настоящето становище отразява коментарите ни по публикуваната за обществено обсъждане Концепция за регулиране на лобистките дейности (17.11.2023 г.), тъй като в хода на работа на работната група част от коментарите ни бяха инкорпорирани в Концепцията. Усилията на властите за регулиране на лобизма следва да се насърчат, а такива ангажименти държавата е поела и в рамките на международното сътрудничество. Смисълът на лобизма е да разшири достъпа до процесите на подготовка и вземане на решения. Тази дейност следва да представлява легитимни интереси, и да се развива по правила, които да гарантират публичност, прозрачност, равнопоставеност, включеност, професионализъм, етичност и санкции. България е поела такъв ангажимент и чрез Националния план за възстановяване и устойчивост – в частност в компонент „2.Г.1 Бизнес среда“ и в рамките на реформите за противодействие на корупцията, в който е заложено изготвянето и въвеждането на законодателни мерки за регулиране на лобизма, базирани на добри практики от другите европейски държави. На ниво терминологични бележки следва да се отбележи, че е необходимо да бъде направено ясно разграчинение между термините „лобизъм“ и „застъпничество“. В концепцията са направени стъпки в тази посока, но те не са достатъчни. На редица места в документа същата разлика не се прави или не се прави прецизно. Така например при определянето на дейността по „застъпничество“ от страна на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, която дейност е в полза на обществото, е препоръчано да се въведе задължение за този вид юридически лица да посочват в годишните си доклади „дали са имали взаимодействие с адресатите на лобистка 1 дейност и какъв е бил резултатът от тази активност“. Това означава, че или се излиза извън пределите на концепцията, които се очертават от понятието „лобизъм“, или се прави смесване между „застъпничество“ и „лобизъм“. Необходимостта разграничението да се прави прецизно обаче, е несъмнена, тъй като както правилно е отбелязано в концепцията, неточности и грешки в регламентирането на лобизма биха довели до намеса в ценността на демократичното общество, определена като „обществено участие в процеса на вземането на решения“. В концепцията не се наблюдават гаранции срещу такава намеса при регулирането на лобизма. Отделно от посоченото следва да се отбележи следното: Първо, по въпроса за подхода към регулирането на лобизма, на фона на преобладаващото мнение в работната група за приемане на отделен закон, изразяваме позиция в полза на съществуващата практика в повечето държави, а именно комбинация от двата регулационни подхода – нормативни разпоредби и схеми на саморегулиране на доброволна основа. Относно нормативните разпоредби, поддържаме досегашното си мнението, че не е необходим отделен закон, а приемане на специални текстове, включващи стандарти на поведение, етични норми и т.н. в съществуващи закони (антикорупционното законодателство, достъпа до информация, правната рамка на административната дейност) и произтичащите негативни последици при неспазването им, както и промени на подзаконово равнище (в правилници и др.). Към това следва да се добавят схемите за саморегулация – например, Кодекс на поведение на лобистите, Харта за етично поведение на лобистите и т.н., иницииран от бизнес асоциации и други заинтересовани лица, отворени за присъединяване. Нормите, съдържащите се в тези актове на саморегулация, следва да обхващат първоначално Народното събрание и неговата администрация, а поетапно - президента и неговата администрация, Министерски съвет, министрите и членовете на политическите кабинети, областните управители, кметовете и председателите на общински съвети. Второ, по въпроса за орган, водещ регистъра за прозрачност, нашето мнение е в полза на Народното събрание, което със свое решение може да създаде този регистър, в който доброволно да се вписват заинтересованите да извършват лобиране асоциации или други лица, и да определи правилата за неговото водене, даване на указания и т.н. като определи за изпълнител на решението Комисията по превенция и противодействие на корупцията. Ако се вземе такова решение, правомощията на Комисията по превенция и противодействие на корупцията, описани в сегашния чл. 13, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията, ще трябва да се допълнят. Освен воденето на регистъра, комисията следва да е оправомощена да формулира указания, констатации и предложения, които при преценка могат да бъдат санкционирани и с акт на НС. Възможно да бъде създадена и нова постоянна комисия (или подкомисия) по въпросите на лобирането, което също изисква промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). 2 Трето, етичните норми относно поведението на народните представители се съдържат в раздел II на ПОДНС, но трябва да се контролира тяхното спазване, да има прозрачност за нарушенията и предприетите мерки. Според Правилника Комисията по превенция и противодействие на корупцията приема правила за прилагането на този раздел и е оправомощена да установява нарушения по този раздел - да се произнася с решение и да налага мерки ( чл.151). Четвърто, необходимо e да се приемат съответни норми на етично поведение и за парламентарните служители/администрацията на НС, които да бъдат включени в Правилника за работата на администрацията на Народното събрание, утвърждаван от председателя на НС1 , както и всички други актове, свързани с правоотношенията на парламентарните служители (чл.8, аб.1, т.11, ПОДНС). Съответни допълнения, ако се налагат, следва да се направят и в правилата за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите на парламентарните служители за конфликт на интереси, също утвърждавани от председателя на НС (чл.8, ал.1, т.12, ПОДС). На пето място, бихме искали да отбележим, че концепцията вменява несъразмерно повече отговорности, задължения и наказания спрямо гражданите в сравнение с публичните институции. Този проблем бе подчертан и по-горе в терминологичната бележка. Не става ясно каква ще е ефективността на предложените механизми за регистрация, надзор и санкциониране. Концепцията се отдалечава от първоначалната си цел да създаде повече прозрачност в законодателния и нормотворческия процес2. Шесто, концепцията не отчита и рисковете, чрез приемане на самостоятелен закон за регулиране на лобизма, от потенциална колизия между дефинициите в концепцията, функциите на надзорния орган и действащите текстове от Наказателния кодекс и други нормативни актове. При последващо създаване на конкретните текстове на бъдещата уредба следва много внимателно да се прецизират дефиниции, за да не се получи възможност за интерпретиране на отделни лобистки дейности, чрез която да възникне колизия с престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции. Седмо, в концепцията липсва осмисляне на положителни стимули за регистрация на субектите на лобизъм (например, правото да се присъства на заседания на колективни органи, съвети, право на достъп до сгради и съоръжения на публични институции при съответния пропускателен режим и др.). Това повишава риска предвидените в концепцията механизми да са неработещи, тъй 1 Съществуващите разпоредби в Правилника за работата на администрацията на НС са твърде общи и не съдържат ограничения и/или препоръчително поведение на служителите при различни форми на лобизъм и участие в процеса на подготовка и вземане на решения. 2 Така например, в последния вариант на Концепцията не се предвижда съветниците в политическите кабинети на министрите, съветниците към парламентарните комисии и консултантските договори на изпълнителната власт да бъдат публични (освен в случаите, когато предметът им е в областта на националната сигурност). 3 като не става ясно предложеният в концепцията контролен орган (председателя на Сметна палата) по какъв ред ще осъществява проверки/инспекции при липса на регистрация на субектите на лобизъм. Също така не става ясно дали адресатите на лобистка дейност ще публикуват регистрите на срещите си и дали това ще бъдат отделни регистри (към съответните институции) или ще се публикуват в регистъра към председателя на Сметна палата. 18.12.2023 г. Български институт за правни инициативи Програма „Достъп до информация“ Център за изследване на демокрацията 4

Изх. № 39/14.12.2023 г. ДО Г-н Атанас Славов, Министър на правосъдието на Република България С Т А Н О В И Щ Е От Български център за нестопанско право (БЦНП), гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 2 Относно: Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България, публикуван за обществено консултиране в периода 17.11-18.12.2023 г. на www.strategy.bg УВАЖАЕМИ МИНИСТЪР СЛАВОВ, Български център за нестопанско право (БЦНП) е фондация, регистрирана съгласно българското законодателство през 2001 г. като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза. Мисията на БЦНП е да оказва подкрепа при изработване и прилагане на закони и политики с цел развитие на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление в България. БЦНП следва мисията си, вярвайки, че развитието на правната рамка на нестопанските организации е основен механизъм за създаване на независимо и проспериращо гражданско общество. През последните 22 години основните ни инициативи са насочени към подобряване на правната среда в България, така че гражданите да могат свободно и пълноценно да упражняват това свое право на сдружаване. Ние участвахме в подготовката на редица законопроекти и стратегически документи, които създадоха условия в България гражданите на практика да се „радват“ на свободното си сдружаване. Като организация, следяща международните стандарти по отношение на правото на сдружаване и тяхното прилагане в България, считаме ,че нормативно регулиране на лобизма може да е от полза за осигуряване на прозрачност в процесите по вземане на решения от публичните органи, но също така потенциално може да представлява риск Стр. 1 от 3 София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 2, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org за легитимната застъпническа дейност на гражданите чрез техните организации. Съгласно международните стандарти приложими и в България: - Член 25 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) гарантира, че хората имат "правото и възможността", без дискриминация и без необосновани ограничения, да участват в управлението на обществените дела "пряко или чрез свободно избрани представители". - В своя Общ коментар 25 (57) Комитетът по правата на човека заявява, че гражданите "участват в управлението на обществените дела, като оказват влияние чрез публични дебати и диалог със своите представители или чрез способността си да се организират". - На равнище ЕС член 11 от Договора за Европейския съюз задължава институциите на ЕС да "предоставят на гражданите и представителните сдружения възможността да излагат и публично да обменят мненията си във всички области на дейност на Съюза" и да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните сдружения и гражданското общество. В подложената на обществено обсъждане Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България изрично е посочено: Не е лобистка дейността, осъществявана при: … Застъпничество – определено за целите на Концепцията като дейност, извършвана от юридически лица с нестопанска цел и техни представители, регистрирани в обществена полза, които целят да се повлияе върху решения на публичен орган в полза на обществото. В бъдещата нормативна уредба следва да бъде предвидено задължение на ЮЛНЦ в обществена полза да посочват в годишните доклади за дейността си дали са имали взаимодействие с адресатите на лобистка дейност и какъв е бил резултатът от тези активност. Докладите се публикуват в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, което създава достатъчна прозрачност. С оглед посочените международни стандарти считаме, че така избраният подход за въвеждане на изрично изключение от приложението на бъдеща регулация на лобизма, е подходящ, правилен и в съответствие с правото на сдружаване. Затова подкрепяме Проект на Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България и изразяваме готовността си да участваме в последващи консултации свързани с изготвяне на регулация на лобистката дейност с цел гарантиране на точното реализиране на Концепцията. Стр. 2 от 3 София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 2, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org Предварително Ви благодарим за съдействието! Може да се свържете с нас на имейл адрес: nadya@bcnl.org или на телефон: +359 888 519 991, лице за контакт: Надя Шабани. С уважение, Надя Шабани, Директор на БЦНП Стр. 3 от 3 София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 2, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org

ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО СТАНОВИЩЕ От адвокат ЯНИ ЯНЕВ от Адвокатска колегия Варна КОНТОРА :гр.Варна , ул.”Проф.Асен Златаров”№6, офис 2 Моб.0887 822 717 E-mail :yts.lawoffice@gmail.com ОТНОСНО: ПРОЕКТ ЗА КОНЦЕПЦИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ЛОБИСТКИТЕ ДЕЙНОСТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ- публикуван от Министерството на правосъдието Уважаеми Господин Министър, Моля, приемете поздравленията ми, за пореден път да поставите отново в полезрението на българската общественост, необходимостта от законовата регламентация на лобистката дейност. Надявам се този път, поради предприемане на инициативата от изпълнителната власт , като носител на законодателна инициатива в лицето на МС, опитът да бъде успешен! Както Ви е известно, до сегашните опити се крепяха на законодателната инициатива на отделни народни представители или група народни представители , които нямаха от една страна необходимата подготовка , а от друга не разполагаха с инструментариума за да предизвикат широк обществен дебат по темата, чиято значимост задължително го изисква. Казвам това, тъй като народен представител в 40 НС бях част от работната група, на която беше възложено да обсъди внесените тогава от народни представители няколко законопроекта, целящи регламентирането на лобистката дейност. Нито един от тези законопроекти не стигна до пленарна зала. Такава е съдбата и на всички законопроекти внасяни както в предходни така и в следващи парламенти. След излизането ми от активна политическа дейност, интересът ми към темата не престана, а след 2018г. отново започнах да работя активно по нея, като по покана на СНЦ “Институт за принципите на правото”, изнесох доклад на тема “Преглед на законодателните опити за регламентиране на лобистката дейност в България” на международна конференция на адвокати, организирана от сдружението и посветена на законовата регламентация на лобизма. Работата по темата продължих, както с изследването на отделните аспекти на лобистката дейност, главно в контекста на лобизма в правния дискурс, така и с разработването на цялостен законопроект, в който се стремях да преодолея недостатъците и пропуските от предходните законопроекти, като отразя опита 1 натрупан от проучванията ми по темата. Работата ми, по популяризиране необходимостта от законова регламентация на лобистката дейност, продължи с изнасяне на доклади в две научни конференции и други форуми, както и с публикации, които ще предложа на Вашето внимание. С удовлетворение установявам, че в концепцията предложена за обсъждане са заложени голяма част от онези елементи, които задължително следва да съдържа законопроекта, изводите до които съм достигнал и аз, и които напълно споделям. Разбира се има необходимост и от допълване и развитие, което вярвам в рамките на разработването на законопроекта и в процеса на законодателната дейност в НС, ще бъде постигнато. Със следващото, ще предложа на Вашето внимание, няколко тези, както и отделни текстове, които надявам се да бъдат полезни в работата на екипа, разработващ законопроекта. На първо място, ще изложа аргументите си защо лобистката дейност следва да бъде регламентирана със самостоятелен закон, а не чрез изменения и допълнения на отделни закони. Напълно се присъединявам към аргументите, обосноваващи необходимостта от създаването на отделен закон регламентиращ лобистката дейност, като представям и някои допълнителни аргументи. Ако приемем, че с изменения в действащото законодателство биха могли да се постигнат необходимите ефекти по отношение на налагането на стандартите на публичност при осъществяването на лобистката дейност , то далеч не така стоят нищата с възможността да бъдат регламентирани конкретните параметри за осъществяване на лобистката дейност, която очевидно ще придобие облика на самостоятелна професия. Така например, питам се, към кой закон ще трябва да бъдат „пришити“ текстовете за това какво е лобистка дейност, кой може и кой не може да бъде лобист, коя публична дейност в защита на индивидуални или групови частни интереси няма да се приема за лобистка дейност, към кой закон ще бъде регламентирано възникването на фигурата на лобиста, неговото регистриране и публично заявяване на качеството му на лобист, какъв е фактическият състав, при наличието на който лобистът може да започне да осъществява своята дейност, какво е лобистки интерес, къде и как ще бъдат обявявани от лобиста данните за кого лобира, каква е целта на лобирането, с какви средства е финансирана дейността му по конкретното лобиране, етичните принципи за осъществяване на дейността, какво представлява допустимият лобистки контакт, кои ще бъдат органите пред които ще е допустимо осъществяването на лобистка дейност и пред кои не, във връзка с какви нормативни актове ще бъде допустимо осъществяването на лобистка дейност и по кои не и пр. и пр. въпроси, за които 2 отговорът в отделни законодателни актове не би могъл да получи своята стройна и последователна регламентация. Не на последно място стои въпросът и за създаването на професионалната организация на лобистите, която неминуемо следва да бъде натоварена с отговорността за създаване на етичните стандарти за работата на лобистите, както и професионалния контрол за тяхното спазване, по подобие на дейността на дисциплинарния съд в Адвокатските колегии, в съчетание с изискването, членството в тази професионална организация да бъде част от фактическия състав обосноваващ професионалната дееспособност на лобиста. На следващо място, вероятно ще бъде необходимо, в рамките на мотивите към законопроекта изрично да бъде обсъдено, какви да бъдат пределите на упражняване на лобистката дейност. Както правилно застъпвате във въведението на концепцията, свободният и открит достъп на обществото до управлението включително до законодателната и изпълнителната власт, с оглед защитата на различни легитимни интереси и цели, е съществен елемент от ефективното функциониране на демокрацията в съвременните общества. Тук веднага трябва да подчертая необходимостта регламентирането на лобистката дейност да обхване не само възможността за защитата на легитимните интереси в рамките на нормотворческата дейност на законодателната и изпълнителната власт, но и дейността по разработването и приемането на различни управленски политики и решения, разбира се в определени рамки, извън пряката нормотворческа дейност, но които също така имат не по малко значение и възможност да защитят или да засегнат, негативно, определени по- широки или по тесни обществени интереси. Следва да бъде обсъдена възможността до каква степен е допустимо, за да излезем от лоното на общо приетото ходатайство, лобистка дейност да се осъществява и по повод издаване на индивидуални и общи административни актове от изпълнителната власт. Тези теми не са обхванати от досегашните законопроекти. В мотивите към законопроекта трябва да бъде изрично подчертано , че участието на гражданите в процеса на подготовка и вземане на управленски решения и формулиране на политики, осъществявано чрез различни форми на представителство и начини на въздействие върху публичните власти като застъпничество, консултиране чрез предоставяне на информация и експертиза, представяне на становища по конкретни въпроси от обществения дневен ред и пр., е конституционно обоснована дейност. 3 Такава легитимна практика би било и лобирането пред публичните власти в полза на заинтересованите лица и групи при формулиране на политики и вземане на решения от оторизираните органи, но само ако е правно регламентирана. Това се налага именно защото лобирането, за разлика от другите форми на въздействие, представлява специфична професионална дейност, извършвана срещу заплащане в полза на групови и частни интереси, осъществявана в подкрепа на конституционно гарантираните права на гражданите и организациите. Целта е изрично да се подчертае в случая, че до толкова до колкото за реализирането на техните права в други обществени сфери, в законодателството съществуват изрично разработени нормативни актове, които посочват и допустимите форми на посредничество и застъпничество, докато за реализацията на правата на гражданите и организациите, да бъдат пряко представлявани и защитени интересите им в процеса на създаване на нормативните актове, управленски стратегии и политики, те са лишени от възможността да се ползват от правно регламентирано застъпничество от лица с професионална подготовка, имащи от една страна експертни знания в отделни сфери на знанието и от друга, познания по спецификите на нормотвроческия и управленски процеси. Съчетаването на възможността гражданите и организациите, чрез използването на лобистката дейност да бъдат подпомагани в осъществяването на техните конституционни права с осигуряването на достатъчно гаранции за прозрачност на процеса на вземане на решения при участието на лобисти, както и за успешното разграничаване на тази дейност от престъпления като корупция и търговия с влияние, може да стане само по пътят на изричната, детайлно разработена законодателна уредба на лобистката дейност, осъществена чрез изцяло нов закон. Детайлната и задълбочена правна регламентация се налага още повече и поради това, че ако това не бъде направено по този начин, напълно реална е заплахата, под законовата “шапка” на лобистката дейност да бъде използван значим финансов ресурс за целите на една лобистка кампания в полза на частен интерес, която ако не са налице ясни законови критерии за нейното провеждане и очертаване на категорични червени линии, в действителност може да „заглуши“ застъпничеството за други, не по-малко значими, групови и обществени интереси при формулирането на публичните политики. Изследването на чуждестранното законодателство показва, че негативните резултати от подценяването на необходимостта от детайлна регламентация на лобистката дейност, са налице там, където това не 4 е направено.(виж. полския закон) По отношение на структурата на законовата уредба , към предложеното съдържание в разд. V т.1.2 от концепцията, намирам за необходимо да се добави и нормативната рамка за създаването на професионалната организация на лобистите. Както посочих по-горе, намирам, че след като обосноваваме тезата за лобистка дейност като професия, то очевидно е, че се касае за професия с характеристиката на свободните професии, но именно спецификата и обществената значимост на осъществяваната от лобиста дейност , налага тази организация да бъде с характеристиките на формата на организиране на адвокатската дейност. Предпоставката, по отношение на придобиването на професионалната дееспособност на лобиста да се придобива след възникването на членственото правоотношение в организацията на лобистите, е една от необходимите гаранции за осъществяване на вътрешен контрол, в рамките на гилдията, за спазване на етичните стандарти, които следва да бъдат изработени и приети от същата организация , на основата на заложените в закона принципи. Разбира се поради това че след приемането на закона тепърва ще възникне възможността за легално упражняване на професията , би следвало в закона да се предвиди механизма , чрез който ще възникне тази професионална организация, структурата на нейното управление , избора на първите управителни органи, техните правомощия , условията за възникване на членство и прекратяване на членството, както и съответно сроковете, в които да възникне тази организация, както и срокът, в който членството в организацията, ще бъде задължителен елемент от възникването на фактическия състав, предполагащ легалното упражняване на лобистката дейност. По отношение дефиниране на понятията, предлагам някои дефиниции от разработеният от мен законопроект, както и допълнителни текстове към тях с по-малък шрифт: Лобистка дейност Чл.2(1) Лобистка е дейността, осъществявана от физически и юридически лица – регистрирани като лобисти при условията,редът, начините и средствата регламентирани с настоящият закон, чрез оказване на въздействие върху орган разполагащ с нормотворческа или административна 5 власт, както и върху длъжностни лица от органа, във връзка с внасяне, обсъждане, приемане, изменение, допълнение или отмяна на нормативен или административен акт, както и за отхвърляне на проекти на такива, осъществявана възмездно или безвъзмездно, в полза на трети лица, чиито законен интерес е цел на конкретното лобистко въздействие. Принципи на осъществяване на лобистката дейност Чл.3.Лобистът осъществява своята дейност в интерес на обществото, в съответствие с Конституцията и с другите нормативни актове, при спазване на следните принципи: 1. законност; 2. почтеност; 3. откритост; 4. достъпност; 5. публичност; 6. отчетност; Лобист Чл. 4.(1)Лобист по смисъла на този закон е всяко лице, което е регистрирано като такъв в Регистъра на лобистите и лобистката дейност в България, воден при (Министъра на правосъдието/Агенцията по вписванията/или друг орган) и осъществява лобистка дейност по смисъла на чл.2 ал.1 от този закон. (2)Лицата осъществяващи професионална лобистка дейност членуват в Камарата на лобистите в България (3) Лобистка дейност по настоящият закон могат да осъществяват български и чуждестранни физически и юридически лица. 6 (4)Физическо лице придобива статута на лобист с вписването му в Регистъра ал.1. и приемането му за член на Камарата на лобистите в България. (5) Като лобисти могат да се регистрират български юридически лица, учредени и вписани в Търговския регистър или Регистъра по ЗЮЛНЦ, както и такива възникнали ,като ЮЛ ,по силата на закон, независимо от обявените от тях в учредителните им документи, цели и предмет на дейност. РЕГИСТРАЦИЯ НА ЛОБИСТИТЕ Регистър на лобистите и лобистките дейности Чл.7 Министерския съвет приема Наредба, с която се урежда създаването, воденето и поддържане на Регистър на лобистите и лобистката дейност. Чл. 8. (1) Регистър на лобистите и лобистката дейност е публичен и осигурява достъп на органите по чл.6, гражданите и организациите до информация относно лицата осъществяващи лобистка дейност, лицата, интересите и целите в чиято полза се осъществява лобистката дейност, начините и средствата на осъществяване на лобистка дейност и източниците на нейното финансиране. (2)Публичността на дейността на Регистъра на лобистите и лобистките дейности се осъществява и чрез публикуването на ежегоден доклад за дейността на Регистъра, който се внася в Народното събрание. Вписване на лобистите Чл.9. (1) Лицето желаещо да осъществява дейност като лобист е длъжно, преди започване на лобистка дейност да се регистрира, като подаде декларация по установен образец в Регистър на лобистите и лобистките дейности. (2) Декларацията по ал. 1 съдържа: 1. наименование, седалище и адрес на управление, БУЛСТАТ или име, ЕГН и постоянен адрес за физическото лице; 2. кратко описание на основните сфери на осъществяване на лобистка дейност; 3.Юридическите лица декларират данните за регистрацията си в Търговския регистър или регистъра на ЮЛНЦ, а тези възникнали по силата на закон, съответни доказателства за това ; 4.Юридическите лица, представят за вписване списък на физическите лица, които ще осъществяват лобистка дейност от името на юридическото лице. 5. срок за осъществяване на лобистката дейност; 6.начин на осъществяване на лобистката дейност- като професионален лобист или на обществени начала; 7 Отказ за вписване Чл. 10. Компетентният по вписването орган ,отказва вписване, когато: 1. декларацията не съдържа посочените чл. 9, ал. 2 факти и обстоятелства и те не са предоставени допълнително в тридневен срок от уведомяването на декларатора за това; 2. деклараторът или декларираната дейност попада в обхвата на забраните или ограниченията чл. 15 и 16 от този закон. Заличаване на вписването Чл. 11. Вписването се заличава, когато: 1.лобистът извърши дейност, която попада в обхвата на забраните и ограниченията по чл.чл. 15 и 16; 2. повторно не внесе в срок годишния отчет по чл. 14 след като му е била наложена глоба, съответно имуществена санкция по чл.41. Приложим закон Чл. 12. По отношение на процедурите осъществявани в регистърното производство по вписване, отказ от вписване, заличаване и обжалване на актовете по регистрация на лобистите, се прилагат разпоредбите на Законът за Търговоския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Деклариране на лобистка дейност Чл.13.(1) Вписаните по чл.9 лобисти, са длъжни да обявяват в Регистъра следната информация, за осъществяваната от тях лобистка дейност: 1.данните за лицата, които са им възложили осъществяването на лобистка дейност и заявеният от тях лобистки интерес; 2.описание на предмета на лобистката дейност с посочване на конкретните актове, управленски мерки и инициативи на органите по чл. 6, по отношение, на които ще се осъществява такава дейност, както и целения краен резултат; 3.информация за планирания общ бюджет на лобистката дейност за защита на конкретния лобистки интерес и източниците на неговото финансиране; (2) В случаите, когато дейност за защита на конкретен лобистки интерес се осъществява по инициатива на лобиста и със собствени средства, към декларацията по ал. 1, лобистите физически лица изрично обявяват това , а юридическите лица обявяват прието, с тази цел, решение на техния управителен орган. (3)Юридическите лица с нестопанска цел, вписани в Регистъра като осъществяващи лобистка дейност на обществени начала, могат да осъществяват такава и срещу заплащане , като посочват изрично това в декларацията по ал.1. (4)Данните по ал.1 се обявяват в регистъра не по късно от 7 дни преди започването на лобистката дейност в полза на обявеният лобистки интерес. (5) Лобистът няма право да започне лобистка дейност за защита на конкретен лобистки 8 интерес, преди обявяването на данните по ал.2, както и е длъжен да представи пред обектът на лобиране доказателства за това. (6) Фактите и обстоятелствата по ал. 1 и 2 се вписват в Регистъра по чл.7, съгласно правилата и сроковете по Закона за търговския регистър и регистира на ЮЛНЦ. Годишен отчет Чл.14. Освен данните по чл.13 ал.1 и ал.2 , Лобистът е длъжен да представя на Регистъра по чл.7, в срок до 30 март всяка година, годишен отчет, който съдържа обобщени данни за възложителите, предмета и общия бюджет на осъществяваната лобистка дейност през предходната година, както и : 1.информация за участието на лобиста в заседания на консултативни и експертни комисии на органите по чл.6, публични обсъждания, медийни публикации и участия, както и въпросите, по които са представили писмено или устно становище. 2.информация за съотношението между финансирането на лобиста от частни и публични източници, като ЮЛНЦ включват тази информацията в доклада по чл. 40, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛОБИСТКА ДЕЙНОСТ Задължение за идентифициране на лобиста Чл.17.(1)Лобистът е длъжен в писмена кореспонденция с органите по чл. 6 с техни представители или служители при или по повод осъществяване на лобистка дейност или лобистки контакт, да посочва номера и датата, под която е вписан в Регистър по чл.7 . (2) При осъществяване на лични контакти с представители на органите по чл.6, във връзка с осъществяване на лобистката дейност, лобистът е длъжен да съобщава от чие име лобира и какъв е целеният краен резултат на лобистката дейност, както и да представя удостоверение за деклариране на обстоятелства по чл.13. (3)Лобистът е длъжен да се идентифицира като лобист , както и да представя доказателства за деклариране на обстоятелствата по чл.13, във всички случаи когато осъществява дейности в защита на лобистки интерес чрез медиите или чрез други начини на негово публично представяне и защита. Задължения на лобиста Чл.19./1/Лобистът е длъжен да изясни правната същност на заявеният пред него лобистки интерес, неговата обществена значимост, потенциалните положителни и отрицателни резултати от неговото удовлетворяване, засегнатите лица и групи, засяганите социални и икономически интереси, както и неговата конституционосъобразност и съответствие с морала(етичните стандарти за осъществяване на лобистката дейност), преди началото на осъществяване на лобистко въздействие. (чл.58. ал. (1) КРБ изр .второ „Гражданите са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите”). /2/ Лобистът има право да откаже изпълнението на сключеният договор за лобистко 9 въздействие, както и да го прекрати едностранно , без да понесе съответна гражданска отговорност, в случай че след анализа на заявеният за защита лобистки интерес, констатира противоречие на заявеният интерес с конституцията и морала. Чл.20.Лобистът съдейства за анализирането, разясняването и намирането на нормативно или административно решение на заявеният пред него лобистки интерес, с цел обектът на лобиране да възприеме представеният интерес като обществено значим и предприеме политически и управленски действия за неговото решаване или приеме акт, чрез който същият се разрешава. Чл.21. За постигане целите на лобисткото въздействие , лобистът може да използва само допустими от закона начини и средства. Лобистки интерес Чл.5. Лобисткият интерес е частен или обществен интерес на отделно лице или група физически и юридически лица, свързан с възможността за осъществяване на техни законни права и задължения или възникване изменение или прекратяване на такива чрез създаване , изменение, допълнение или отмяна на нормативни или административни актове, както и чрез създаване и провеждани на управленски политики. Лобистки контакт Чл.18.(1)Лобистки контакт е всяко устно или писмено общуване включително и по електронен път с орган по чл.6, което се осъществява от лобист, въз основа на договор, от името на клиент, относно приемане, изменение или допълнение на закони, подзаконови нормативни, административни актове или управленски политики . (2)Лобистки е контактът, осъществяван безвъзмездно, от представителните синдикални организации и организации на работодатели по въпросите на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище, както и от организации с нестопанска цел, осъществявана в защита интересите на членовете на организацията във връзка с обявените, в нейният устав, цели. (3) Лобистът или неговите регистрирани представители, нямат право да осъществява лобистко въздействие чрез лобистки контакт извън седалището на орган по чл.6 или негов представител или служител, както и извън регламентираното работно време. (4)При осъществяване на лобистка дейност, лобистът няма право да осъществява лобистко въздействие, под каквато и да било форма, върху личният живот на ръководител или длъжностно 10 лице от орган по чл.6 или техните семейства. Обект на лобистко въздействие Чл.6.(1) Лобистът осъществява лобистка дейност по смисъла на чл. 2 ал.1 пред органите на държавна власт и управление, органите на местно самоуправление и органите на Европейския съюз, които са обект на лобистко въздействие, както и техните ръководители и служители. (2) Всеки от органите на държавна власт и управление и органите на местно самоуправление в Република България приемат задължителна вътрешна процедура, регламентираща контактът с лобист, неговата регистрация, както и участие на лобисти във връзка с подготовката на приеманите нормативни и административни актове, създаване и осъществяване на политики. (3)Органите, пред които се лобира са длъжни периодично(напр. ежемесечно) да изнасят информация за : 1.осъществени лобистки контакти, заявеният лобистки интерес във връзка, с който е осъществен контакта, лицето в полза на което се лобира , средствата с