Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им

………………… ………………… г. ДО МИНИСТЪРА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Г-Н КИРИЛ ВЪТЕВ ОДОБРИЛ, МИНИСТЪР: КИРИЛ ВЪТЕВ ДОКЛАД от доц. д-р Деян Стратев – заместник-министър на земеделието и храните Относно: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, На основание чл. 149, ал. 3 и чл. 153, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност внасям за одобрение проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им. Причини, които налагат приемането на акта Във връзка със стартирала процедура за нарушение № 2022/2049 по описа на Европейската комисия (ЕК) относно неизпълнение на задълженията, произтичащи от Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели (OB L 276 от 20.10.2010 г.) (Директива 2010/63/ЕС/Директивата) е изготвен проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им (Наредба № 20 от 2012 г./Наредбата), с който са отстранени несъответствия на действащи национални разпоредби, които са оценени от Европейската комисия като неправилно транспониращи горецитираната Директива. В резултат на проведена дълга кореспонденция със службите на ЕК, същата оцени, че Република България не е изпълнила задълженията си съгласно член 6, параграф 2; член 6, параграф 4; уводното изречение на член 7, параграф 1; член 9, параграф 3, трето изречение; член 10, параграф 3; член 14, параграф 4; член 16, параграф 1; член 17, параграф 2; член 17, параграф 3; член 19; член 23, параграф 1; член 24, параграф 1; член 25; член 30, параграф 1, буква в); член 33, параграф 3; член 34, параграф 3; член 36, параграф 1; уводното изречение на член 38, параграф 1; член 38, параграф 1, буква в); член 39, параграф 3; член 41; член 44, параграф 1; член 22, параграф 3 във връзка с точка 1.3, буква в); точка 1.4, буква а); точка 2.3, буква б); точка 3.1, буква а) от приложение III, раздел А; член 6, параграф 3 във връзка с таблицата в точка 3 от приложение IV и член 37, параграф 1, буква в) във връзка с точка 4 и точка 6 от приложение VI към Директива 2010/63/ЕС. С оглед на това е изготвен проект на Наредба, съдържащ промени, с които се отстраняват несъответствията с Директива 2010/63/ЕС, като същите са представени на Европейската комисия в Позицията на Република България по процедура за нарушение № 2022/2049 по описа на ЕК. С предложения проект на Наредба разпоредбата на чл. 5, ал. 1 е прецизирана съгласно чл. 36, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС, който изисква да не се осъществяват проекти без предварително разрешение от компетентния орган. В чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредбата относно задължението на Комисията по етика към животните да извършва оценка на проектите по подадени заявления е допълнена, като е добавено, че оценката е подробна в съответствие с чл. 38, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС. В чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата е допълнено изискване по отношение на проекта да е разработен така, че опитите с животни да се провеждат по възможно най-хуманен и благоприятен за околната среда начин в съответствие с чл. 38, параграф 1, б. „в“ от Директива 2010/63/ЕС. В чл. 8, ал. 2 от Наредбата е прецизирана с оглед на чл. 39, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС, тъй като съгласно указанията на ЕК същата „неправилно транспонира дерогацията, като е предоставила на национален орган - Комисия по етика към животните, правомощията да преценява за всеки отделен проект. Освен това Директивата предвижда изключение само когато процедурите са класифицирани като леки или такива с необратим край, докато в българското законодателство то се разширява до средни и до проекти, изисквани от законодателството, или тези, извършвани за рутинни производствени или диагностични цели“. Промените в чл. 14 - 17 от Наредбата са във връзка с констатациите на ЕК, че за разлика от разпоредбата на Директива 2010/63/ЕС (уводното изречение на чл. 7, параграф 1: „Екземпляри от застрашените видове, изброени в приложение А към Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях, които не попадат в обхвата на член 7, параграф 1 от посочения регламент, не се използват при процедури, с изключение на процедурите, отговарящи на следните условия:“), националната мярка се позовава на член 3 от Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях (специално българско издание, глава 15, том 3), с който в европейското право се въвеждат приложенията към Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора, като в допълнение към позоваването на приложение A българското законодателство включва приложения B, C и D. Следователно обхватът на разпоредбата е по-широк, което прави текста за транспониране по-строг. Освен това в Наредба № 20 от 2012 г. не се посочват дерогациите, съдържащи се в член 7, параграф 1 от Директивата, което също може да се счита за по-строги мерки. По отношение на позоваванията на членове 37, 41 и 45 от Закона за биологичното разнообразие, в които се определят защитени видове, видове с регулирано ползване и защитени птици в Република България, на основание член 2, параграф 1 от Директивата по-строгата мярка може да бъде запазена, тъй като разпоредбите са в сила от 3 февруари 2006 г. В чл. 18, ал. 6 от Наредбата е неточна, тъй като третира само случаите, в които ветеринарен лекар прецени, че животното въпреки оказаната му ветеринарномедицинска помощ ще продължи да живее с болка или страдайки, то да се подлага на евтаназия. Съгласно чл. 31 от Наредба № 20 от 2012 г. не се изисква присъствието на ветеринарен лекар, когато животното трябва да бъде умъртвено при извънредни обстоятелства поради съображения, свързани с хуманното отношение към животните, общественото здраве, обществената сигурност, здравето на животните или околната среда. В тази връзка разпоредбата е прецизирана с цел избягване на противоречия. В чл. 19, ал. 1 от проекта на Наредба е въведено задължение за развъдчиците, доставчиците и ползвателите на опитни животни да изготвят стратегия за гарантиране на поддържането на здравния статус на животните с планове за справяне със здравословни проблеми и здравни параметри и процедури при постъпване на нови животни. Същото се съдържа в Приложение III, раздел А, т. 3.1. „Здраве“, б. „а“ от Директива 2010/63/ЕС и ЕК констатира, че задължението не е въведено в националното ни законодателство. В чл. 21, ал. 3 от Наредбата е прецизирана в съответствие с Приложение III, раздел А , т. 1.3., б. „в“ от Директива 2010/63/ЕС, която разпоредба урежда изолацията в отделни помещения не само на болните, но и на пострадалите животни. В чл. 22, ал. 6 от Наредбата е отстранено неправилното транспониране на чл. 33, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС, съгласно който „Държавите членки могат да позволят освобождаване от изискванията на параграф 1, буква а) или параграф 2 по научни съображения, както и по съображения, свързани с хуманното отношение към животните или със здравето на животните“, докато освобождаване от изискванията в националната разпоредба е много по-широко. В тази връзка в чл. 22, ал. 6 е редактирана, като Комисията по етика към животните при поискване от ползвателя въз основа на научни съображения и съображения, свързани с хуманното отношение към животните или със здравето им, може да позволи освобождаване от някои изисквания (по чл. 19-27), като е добавено същите да са свързани с местата за настаняване, жизнената среда, хранене, поене и полагането на грижи. Съгласно чл. 6, параграф 4 от Директива 2010/63/ЕС „Компетентните органи могат да предоставят освобождаване от изискването по параграф 3: а) да позволят използването на друг метод, стига научни доказателства да потвърдят, че този метод е поне също толкова хуманен; или б) когато, въз основа на научна обосновка, целта на процедурата не може да бъде постигната, като се използва метод на умъртвяване в съответствие с приложение IV“. В него на компетентните органи се предоставя възможността да разрешат използването на метод, различен от този, описан в приложение IV. Съгласно констатациите на ЕК транспониращата разпоредба на чл. 30 от Наредба № 20 от 2012 г. дава възможност за освобождаване само на ползвателите. Това означава, че съгласно това освобождаване развъдчиците и доставчиците нямат право да въвеждат методи извън обхвата на приложение IV, които се считат поне за съответстващи на стандартите за хуманно отношение към животните, което прави националното законодателство по-строго. В тази връзка е направена редакция в чл. 30, като се препраща към собствениците или управителите на обектите да ползват други методи за умъртвяване на животните след получаване на разрешение. В чл. 33, т. 1 и в чл. 49, т. 1 от Наредбата, където е регламентирано, че собствениците или управителите на обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни и в обектите, в които се провеждат опити с животни са длъжни да назначат лице, е добавено „на място“ в съответствие с чл. 24, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС. Съгласно разясненията на ЕК, „въпреки че в националното законодателство се гарантират необходимите отговорности и образование, то не изисква назначеното(ите) лице(а) (от потребителя, развъдчика или доставчика) да е(са) на разположение на място“. В чл. 42, ал. 4 от Наредбата е редактирана в съответствие с чл. 14, параграф 4 от Директива 2010/63/ЕС, където според констатациите на ЕК националната разпоредба предвижда облекчаване на болката само след като интервенцията е приключила и ефектът от анестезията е преминал, докато Директивата изисква и предварително облекчаване на болката, т.е. преди да бъде завършена процедурата и преди да е преминал ефектът на анестезията, тъй като се очаква животното да изпитва болка. Освен това съгласно Директивата се изисква умерената и лека болка да бъдат третирани с обезболяващи методи, докато националната мярка ограничава облекчаването на болката само до случаи на силна болка. В чл. 45, ал. 1 от Наредбата, която предвижда, че когато се очаква дадено животно да се възстанови напълно, то се настанява в помещенията по чл. 51, ал. 1, т. 3, където се отглежда според условията на раздел IV, е добавено изискването животното да се отглежда и според здравословното му състояние в съответствие с чл. 17, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС. Редакцията е в резултат на становището на ЕК, че поради отсъствието на посочване на необходимостта настаняването да съответства на здравословното състояние на животното, т.е. състоянието му може да изисква например по-често наблюдение в сравнение с това, което се изисква в раздел IV, транспонирането на тази разпоредба се счита за неправилно. В чл. 45, ал. 2 от Наредбата е приведена в съответствие с чл. 17, параграф 2 от Директива 2010/63/ЕС съгласно, който: „В края на дадена процедура ветеринар или друго компетентно лице взема решение за това животното да остане живо. Животното се умъртвява, когато има вероятност да продължи да изпитва средна или силна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане.“. В тази връзка ЕК констатира, че действащата национална разпоредба позволява животните с умерена болка да бъдат държани живи в края на процедурата, което не се допуска от Директивата. В чл. 45, ал. 3 от Наредбата е направена редакция в съответствие с чл. 19 от Директива 2010/63/ЕС, като е добавено изискване за вземане на мерки за запазване на доброто здравословно състояние на животното при повторното му настаняване, когато животното няма да бъде използвано повече в опити. Разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Наредбата е променена с оглед правилното транспониране на чл. 16, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС и съгласно указанията на ЕК, че в националната мярка за транспониране не се отразява ситуацията, когато може да се използва и друго животно, върху което преди това не е била осъществявана процедура. В тази връзка е въведено изискване да не се използва животно повторно в опити, когато може да се замени с друго животно, върху което преди това не е осъществяван опит. В чл. 46, ал. 2, т. 3 от Наредбата, съгласно която при повторно използване на животни в опити се изисква положително становище от ветеринарния лекар, че общото здравословно състояние на животното и благосъстоянието му са напълно възстановени и то може да бъде използвано в следващ опит е променена съгласно становището на ЕК. В Директивата се предвижда ветеринарна „консултация“ в общия случай по чл. 16, параграф 1 от същата, която може да бъде под формата на писмена консултация, която трябва да се следва, включително относно начина, по който да се вземе предвид кумулативният опит (преживяното от животното). Допълнително ЕК разяснява, че според Директивата ветеринарен „преглед“ се изисква само в случай на дерогация от общия случай по чл. 16, параграф 1, б. „a“, в резултат на което в чл. 46, ал. 4 изискването за „преценка“ от ветеринарен лекар за повторно използване на животни в опити е заменено с „извършване на преглед“. В чл. 48, ал. 5 от Наредбата е приведена в съответствие с чл. 44, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС, тъй като ЕК констатира, че съгласно Директивата се изисква изменение или подновяване на разрешението на проект за „всяка“ промяна на проекта, която може да се отрази негативно върху хуманното отношение към животните, докато съгласно българската разпоредба подновяване се изисква единствено в случай на „значителна“ промяна. В чл. 49, т. 3 от Наредбата относно задължението на собствениците или управителите на обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни да назначат персонал с подходящо образование и квалификация за полагане на грижа за животните, е прецизирана съгласно правото на Европейския съюз, като е уточнено, че персоналът следва да е достатъчен. По отношение на изискванията за сервизните помещения в обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни ЕК изрази становище, че националните мерки предвиждат сервизни помещения, но не се отнасят до проектирането на помещенията, нито до целта, т.е. да се запази качеството на храната. Освен това изискването на Приложение III, раздел А, т. 1.4., б. „а“ от Директива 2010/63/ЕС относно отделното съхранение на определени материали не е транспонирано. В тази връзка е направена редакция на чл. 51, ал. 1, т. 8 от действащата Наредба. Относно изискванията в помещенията на обектите за отглеждане и/или доставка на опитни животни да имат алармена система, която при работа причинява колкото е възможно по-малко смущения за животните, ЕК също констатира, че националната разпоредба не гарантира, че звукът на алармата ще бъде извън границите, доловими от животните, когато това не възпрепятства възможността на човека да ги чува, както е регламентирано в Приложение III, раздел А, т. 2.3., б. „б“ от Директива 2010/63/ЕС. В чл. 52, ал. 2, т. 4 от Наредбата е приведена в съответствие с чл. 30, параграф 1, б. „в“ от Директива 2010/63/ЕС, която гласи: „Държавите членки гарантират, че всички развъдчици, доставчици и ползватели съхраняват информация най-малко за следното: в) датите, на които животните са придобити, доставени, пуснати на свобода или повторно настанени;“. По отношение на чл. 58, ал. 4 от Наредбата ЕК констатира, че в Директивата се предвиждат инспекции, които трябва да се извършват на най-малко една трета от ползвателите всяка година, докато в националното законодателство се предвиждат годишни инспекции на най-малко една трета от развъдчиците, доставчиците и ползвателите. Това прави изискването за извършване на инспекции по-малко строго от необходимото, тъй като една трета от операторите (ползватели, развъдчици и доставчици) може да включва например само развъдчици и доставчици. В тази връзка е направена редакция в съответствие с чл. 34, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС. В прилаганите документи към заявлението за издаване на разрешение за използване на опитни животни (Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата) ЕК установи, че не е включена информация относно „намаляване, избягване и облекчаване на всички форми на страдание на животните от раждането до смъртта, когато е целесъобразно“, съгласно изискванията на т. 4 от Приложение VI към Директива 2010/63/ЕС. По отношение на предоставяне на информация по т. 6.6. от образеца на заявление, същата е приведена в съответствие с т. 6 от Приложение VI към Директивата, където вместо „обосновка чрез привеждане на научни данни“ се изисква „Стратегия за опитите или наблюденията и статистически проект“. В таблицата под точка 3 от приложение IV към Директива 2010/63/ЕС относно методите на умъртвяване на животни не се допуска зашеметяване на гризачи чрез електрически ток. Европейската комисия констатира, че транспониращата разпоредба в т. 7 от Приложение № 6 от действащата Наредба позволява използването на зашеметяване чрез електрически ток по отношение на гризачи. В тази връзка неправилното транспониране в Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4 от Наредбата е отстранено. Допълнително в предложения проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. са прецизирани разпоредби, чиито действие на прилагане е изтекло, такива, свързани с препратки към закон, замяна на стар регламент и прецизиране на редакции в Приложение № 3 към чл. 21, ал. 1 и Приложение № 9 към чл. 51, ал. 3, т. 2 от действащата Наредба. Цели С приемането на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им се цели да се изпълнят задълженията на Република България, произтичащи от Директива 2010/63/ЕС. С приемането на проекта на нормативен акт се цели да се избегне съдебна фаза по процедура за нарушение № 2022/2049 по описа на Европейската комисия. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Проектът не предвижда разходването на допълнителни средства от бюджета на Министерството на земеделието и храните. За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания по бюджета. Проектът на Наредба не предвижда и допълнителни разходи за неговите адресати. Очаквани резултати от прилагането на акта С приемането на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. се очаква да се изпълнят задълженията на Република България, произтичащи от Директива 2010/63/ЕС. С приемането на проекта на нормативен акт се очаква да се избегне съдебна фаза по процедура за нарушение № 2022/2049 на Европейската комисия. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им транспонира Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели, поради което е приложена таблица на съответствие с правото на Европейския съюз. Информация за проведените обществени консултации На 19.10.2023 г. проектът на Наредба е представен за предварителна обществена консултация по електронен път на Медицински университет – София, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Тракийски университет – Стара Загора, Лесотехнически университет – София и представители на неправителствени организации в областта на защита на животните с 5-дневен срок за предоставяне на становище. Направените целесъобразни бележки и предложения са отразени. На основание чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове проектите на наредба и доклад (мотиви) са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации със срок за предложения и становища 30 дни. В изпълнение на чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за отразяване на постъпилите предложения и становища от проведената обществена консултация по проекта, заедно с обосновка за неприетите предложения е публикувана на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации. Проектът на Наредба е съгласуван в съответствие с разпоредбите на Правилата за изготвяне и съгласуване на проекти на актове в системата на Министерството на земеделието, храните и горите. Направените целесъобразни бележки и предложения са отразени. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 149, ал. 3 и чл. 153, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, предлагам да издадете предложения проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им. Приложения: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им; Таблица на съответствие с правото на Европейския съюз; Справка за отразяване на постъпилите становища; Постъпили становища; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от проведената обществена консултация; Предложения и становища, постъпили от проведената обществена консултация. ДОЦ. Д-Р ДЕЯН СТРАТЕВ Заместник-министър на земеделието и храните

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ Проект Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им (Обн., ДВ, бр. 87 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 86 от 2014 г., изм. с Решение № 514 от 18.01.2016 г. на ВАС на РБ – бр. 9 от 2016 г.) § 1. В чл. 5, ал. 1 думите „Използването на опитни животни се извършва“ се заменят с „Проектите за извършване на опити с животни се осъществяват“. § 2. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1, т. 1 преди думата „оценка“ се добавя „подробна“. В ал. 2, т. 2 думите „Центъра за оценка на риска (ЦОР)“ се заменят с „Центъра за оценка на риска по хранителната верига“. § 3. В чл. 7, ал. 1, т. 3 след думите „да се провеждат“ се добавя „по възможно най-хуманен и благоприятен за околната среда начин“. § 4. В чл. 8, ал. 2 се изменя така: „(2) Комисията по етика към животните не извършва ретроспективна оценка, когато проектите включват само опити, които са класифицирани като „леки“ или такива „с необратим край“.“. § 5. В чл. 14, т. 6 думите „приложения А, В, C и D“ се заменят с „приложение А“. § 6. В чл. 15, ал. 3 се изменя така: „(3) При научно обоснована невъзможност животните, посочени в ал. 1 и 2, да бъдат развъдени с цел използване в опити, това се описва в заявлението по приложение № 1 и се посочва начина на придобиване на животните.“. § 7. В чл. 16 се правят следните изменения: В ал. 1 думите „приложения А, В, С и D към чл. 3“ се заменят с „приложение А“ към чл. 3, които не попадат в обхвата на чл. 7, параграф 1“. В ал. 2 думата „нечовекоподобни“ се заличава. § 8. В чл. 17 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 3 думите „приложенията към“ се заменят с „приложение А към чл. 3 от“. В ал. 4 след думите „Република България и“ се добавя „приложение А към чл. 3 от“. § 9. В чл. 18, ал. 6 след думите „ветеринарният лекар“ се добавя „или друго компетентно лице“, а думите „подлага на евтаназия“ се заменят с „умъртвява“. § 10. В чл. 19, ал. 1 се създава т. 22: „22. изготвят стратегия за гарантиране на поддържането на здравния статус на животните с планове за справяне със здравословни проблеми и здравни параметри и процедури при постъпване на нови животни.“. § 11. В чл. 21, ал. 3 след думата „Болните“ се добавя „и пострадали“, а думите „подлагат на евтаназия“ се заменят с „умъртвяват“. § 12. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1 думите „съгласно приложение № 4, което действа до 31.12.2016 г., а след тази дата се настаняват“ се заличават. В ал. 6 думите „съображения, съображения“ се заменят със „съображения и съображения“, а накрая се добавя „свързани с местата за настаняване, жизнената среда, храненето, поенето и полагането на грижи“. § 13. В чл. 30 се правят следните изменения: В ал. 1 думите „Ползвателят на опитни животни може да ползва“ се заменят с „Лицата по чл. 27, ал. 1 може да ползват“. 2. В ал. 2 основният текст се изменя така: „Лицата по чл. 27, ал. 1 описват методите, които желаят да използват за умъртвяване на животните в заявлението по чл. 155 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и прилагат:“. § 14. В чл. 33, т. 1 след думите „назначат лице“ се добавя „на място“. § 15. В чл. 42, ал. 4 думата „силна“ се заличава, след думите „с болкоуспокояващи препарати“ се добавя „включително и преди извършването ѝ“, а думите „подлагат на евтаназия“ се заменят с „умъртвяват“. § 16. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1 след думите „отглежда според“ се добавя „здравословното му състояние при“. В ал. 2 думите „болка и дистрес“ се заменят с „или средна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане“. 3. В ал. 3 основният текст се изменя така: „Когато едно животно няма да бъде използвано повече и след прегледа по ал. 1 ветеринарният лекар прецени, че то е в добро здравословно състояние, не представлява опасност за околната среда и здравето на хората и животните, и са взети мерки за запазване на доброто състояние на животното при повторното му настаняване, като в зависимост от вида и състоянието му може да бъде:“. § 17. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения: Алинея 1 се изменя така: „(1) Животно не се използва повторно в опити, когато може да се замени с друго животно, върху което преди това не е осъществяван опит. Всяко повторно използване на опитни животни се извършва при условията и по реда на тази наредба.“ 2. В ал. 2, т. 3 думите „положително становище“ се заменят с „извършена е консултация“, а накрая се добавя „като се взема предвид преживяното от съответното животно“. 3. В ал. 4 думата „преценка“ се заменя с „извършен преглед“. § 18. В чл. 48 се правят следните изменения: В ал. 2, т. 2, б. „в“ думите „по чл. 51 от“ се заменят с „по чл. 137 от“. В ал. 5 думата „значителна“ се заменя с „всяка“, а думите „в структурата или функцията на обекта на развъдчик, доставчик или ползвател“ се заличават. § 19. В чл. 49 се правят следните допълнения: В т. 1 след думата „лице“ се добавя „на място“. В т. 3 преди думата „персонал“ се добавя „достатъчен“. § 20. В чл. 51 се правят следните изменения и допълнения: В ал. 1, т. 8: а) основният текст се изменя така: „сервизни помещения, които се проектират, използват и поддържат така, че да се запази качеството на храната и постелъчния материал, за отделно съхраняване на:“; б) създава се б. „д“: „д) други материали, които може да са заразени или да представляват опасност за животните.“. В ал. 3, т. 6 основният текст се изменя така: „алармена система, която при работа се настройва без звук, доловим за животните, в случай че не се възпрепятства чуване от човек и служи за сигнализиране при:“. § 21. В чл. 52, ал. 2, т. 4 се изменя така: „4. датите, на които животните са придобити, доставени, пуснати на свобода или повторно настанени;“. § 22. В чл. 56 се правят следните изменения: Алинея 3 се изменя така: „(3) Всяка година до 10 ноември БАБХ изпраща на Европейската комисия към Европейския съюз информация по ал. 1 и относно разрешаване на методи за умъртвяване на животни по чл. 30.“. В ал. 4 думите „За първи път до 10 ноември 2018 г. и на всеки 5 години след това“ се заменят с „На всеки 5 години“. § 23. В чл. 58 се правят следните изменения: В ал. 1 думите „Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (ОВ L 165 от 30.04.2004 г.)“ се заменят с „Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (OB L 95 от 7 април 2017 г.) (Регламент (EС) 2017/625)“. В ал. 3, т. 4 думите „чл. 3 на Регламент (ЕО) № 882/2004“ се заменят с „чл. 9 на Регламент (EС) 2017/625“. В ал. 4 думите „за отглеждане и/или доставка на животни и обектите“ се заличават. § 24. В чл. 60, ал. 3, т. 2 думите „на чл. 138, ал. 1, т. 2 от“ се заменят с „на чл. 138, ал. 1 от“. § 25. В Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения: Създава се т. 6.5а.: „6.5а. Намаляване, избягване и облекчаване на всички форми на страдание на животните от раждането до смъртта, когато е целесъобразно.“. В т. 6.6. думите „Обосновка чрез привеждане на научни данни“ се заменят със „Стратегия за опитите или наблюденията и статистически проект“. § 26. В Приложение № 3 към чл. 21, ал. 1 след таблицата се добавя „*За останалите видове животни продължителността на карантината се определя от ветеринарния лекар в обекта.“. § 27. Приложение № 4 към чл. 22, ал. 1 се отменя. § 28. В Приложение № 6 към чл. 28, ал. 4, в т. 7 от таблицата думата „гризачи“ се заличава. § 29. В Приложение № 9 към чл. 51, ал. 3, т. 2, в таблицата думите „Говеда“ и „Коне“ се заличават, а след нея се добавя „*За останалите видове животни предписанията за стайна температура се определят от ветеринарния лекар в обекта.“ ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 30. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“. КИРИЛ вътев Министър на земеделието и храните

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТА НА НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 20 ОТ 2012 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ЗАЩИТА И ХУМАННО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ОПИТНИТЕ ЖИВОТНИ И ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ ОБЕКТИТЕ ЗА ИЗПОЛЗВАНЕТО, ОТГЛЕЖДАНЕТО И/ИЛИ ДОСТАВКАТА ИМ № Организация/потребител (вкл. начина на получаване на предложението) Предложения и становища Приети/ неприети Мотиви Кампании и активизъм за животните в индустрията Петя Алтимирска office@caai.bg (получено по електронен път на 15.12.2023 г.) Във връзка провеждането на предварителна обществена консултация за изготвения проект на Наредба за изменение и допълнение на наредба № 20 от 2012 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение към опитните животни и изискванията към обектите за използването, отглеждането и/или доставката им, бихме искали да изразим следното становище. На мнение сме, че някои от предложените и вече съществуващите текстове следва да бъдат прецизирани, за да отговарят на целите поставени в Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели и целите прокламирани в Закона за ветеринарномедицинската дейност. В чл. 6, ал. 2, т. 9 от Наредбата следва да се добави думата „юрист“ – като възможен представител на неправителствените организации за защита на животните. Доколкото е предвидено, че в Комисията по етика към животните по чл. 154 от Закона за ветеринарномедицинската дейност Министерството на земеделието и храните има възможност да се представлява от член – ветеринарен лекар и такъв, който е юрист, намираме, че същата възможност следва да бъде предоставена на неправителствените организации за защита на животните. Предвиденото извършване на подробна оценка на проектите е такава не само по целесъобразност, но и за законосъобразност, затова смятаме включването на един юрист, при това само представител на Министерството на земеделието и храните или на Българската агенция по безопасност на храните, за крайно недостатъчно и неоправдано. Не на последно място липсата на член юрист, избран от неправителствените организации за защита на животните ограничава правото им да участват активно в дейности, свързани с предмета им на дейност, за която са регистрирани, а именно – хуманно отношение към животните, което следва да отговаря на изискванията на действащите национални и наднационални нормативни актове. Следва да се държи сметка, че повечето такива организации са регистрирани за извършване на дейност в обществена полза по смисъла на чл. 2, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. Предвид факта, че хуманното отношение към животните е ценност за Европейския съюз, която е установена в чл. 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), участието на юрист, представител на организациите за защита на животните би спомогнало за активното участие на гражданското общество в решаване на проблемите в тази област. С оглед възможността за активно участие в тази важна и специфична област на хуманното отношение към животните, сме на мнение, че представителите на организациите за защита на животните следва да бъдат минимум двама. В този смисъл предлагаме т. 9 да бъде изменена така: „двама представители на неправителствените организации за защита на животните с професионална квалификация в една от следните области: биология, ветеринарна медицина, медицина, екология, токсикология, зооинженерно образование или висше образование в областта на биологичното разнообразие, опазване на природната среда или опазване на околната среда (с изучаване на биологичното разнообразие), висше юридическо образование, или средно специално ветеринарномедицинско образование, чиято кандидатура е подкрепена от най-много неправителствени организации, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел“. Не се приема Комисията по етика към животните включва основно по един представител на всяка структура, разполагаща с необходимите компетенции. В тази връзка не се приемат мотивите, изложени в становището, че така сформираната действаща Комисия ограничава правото на неправителствените организации за защита на животните да участват активно в дейности, свързани с предмета им на дейност, за която са регистрирани, а именно хуманно отношение към животните, тъй като им е предоставена възможност да излъчат свой представител, чиято кандидатура е подкрепена от най-много организации. Същият следва да спомага дейността на Комисията, споделяйки общия опит, натрупан от неправителствените организации за защита на животните. Дейността на Комисията е строго специфична и включва специализирани познания в областта на хуманното отношение на животните, поведение на животните, опит с животинските видове, ветеринарен опит, етика, наука, алтернативи (трите R), проектиране на опити, включително оценка на регулаторната среда/безопасността и защитата на животните и други. Включването на представител юрист в дейността на Комисията е с оглед правилното прилагане на действащото законодателство, съблюдаване на законосъобразното протичане на административните производства и тяхното подпомагане при изготвяне на актове и документи. Представителят юрист е с компетенции единствено да съблюдава приложимата нормативна база независимо и безпристрастно, като броят на юристите в Комисията не се определя от качествената им принадлежност към определена структура (институция/организация), а от обема на работа. В тази връзка не се приемат мотивите, че представляването на държавната администрация от ветеринарен лекар и юрист, без да е дадена същата възможност за неправителствените организации и участието само на един юрист е крайно недостатъчно и неоправдано. С оглед на гореизложеното направеното предложение за включване на втори представител – юрист на неправителствените организации в Комисията по етика към животните е необосновано. С оглед предложеното от нас изменение, чл. 6, ал. 2, изр. първо следва да се измени по следния начин: „(2) Комисията по етика към животните се състои от тринадесет членове.“ Не се приема Във връзка с изложените по-горе мотиви. Същите изменения следва да се възприемат и в ЗВД. Не се приема Не се налагат нормативни промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност. С цел повишаване на прозрачността на дейностите по оценка и осъществяване на проектите, които предвиждат използването на опитни животни, предлагаме да се създаде нова ал. 3 към чл. 6, а именно: „На сайта на БАБХ се публикува и поддържа актуална информация за: състава на Комисията по етика към животните, данни за контакт с членовете и, както и докладите, които Република България е представила в изпълнение на задълженията си по чл. 54 от Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 година относно защитата на животните, използвани за научни цели (Текст от значение за ЕИП.)“ Към настоящия момент тази информация не е публично достъпна и гражданите и заинтересованите лица нямат свободен достъп до нея. Приема се частично Направена е нова редакция в чл. 6, ал. 2 от Наредбата, като е въведено изискване заповедта за състава на Комисията по етика към животните да се публикува на интернет страницата на БАБХ. Относно задълженията по чл. 54 от Директива 2010/63/ЕС, а именно: „1. Държавите-членки изпращат на Комисията до 10 ноември 2018 г. и на всеки пет години след това информация относно изпълнението на настоящата директива, и по-специално на член 10, параграф 1, членове 26, 28, 34, 38, 39, 43 и 46. 2. Държавите-членки събират и правят публично достъпна на годишна база статистическа информация относно използването на животни при процедури, включително информация относно действителната тежест на процедурите и относно произхода и видовете на използваните при процедури нечовекоподобни примати. Държавите-членки предоставят тази статистическа информация на Комисията до 10 ноември 2015 г. и всяка година след това. 3. Всяка година държавите-членки подават на Комисията подробна информация относно предоставеното съгласно член 6, параграф 4, буква а) освобождаване.“. Член 54 от Директивата, включително задълженията за публикуване на информацията, е транспониран в чл. 56 от Наредбата, който гласи: „Чл. 56. (1) На базата на издадените разрешения по чл. 155 от Закона за ветеринарномедицинската дейност БАБХ ежегодно публикува на интернет страницата статистическа информация относно използването на опитни животни по отношение на: 1. броя на издадените разрешения за използване на опитни животни, вид и брой на използваните животни; 2. научната област, в която са извършени опити, брой и вид на използваните опитни животни в съответните научни области, съгласно образец одобрен от Европейската комисия. 3. действителната тежест на опитите; (2) При публикуването на информацията по ал. 1 се спазва фирмената или търговската тайна. (3) Всяка година до 10 ноември БАБХ изпраща на Европейската комисия към Европейския съюз информация по ал. 1 и относно разрешаване на методи за умъртвяване на животни по чл. 30.“ Предлагаме и създаването на нова ал. 4 към чл.6 със следния текст: „БАБХ публикува и поддържа на сайта си регистър на одобрените проекти и тяхното изпълнение, предвиждащи използването на опитни животни, който в регистъра следва да се обновяват най-малко на всяко тримесечие“. Не се приема Относно публичността на информация за одобрените проекти, съгласно чл. чл. 54, т. 2 от Наредбата на интернет страницата на БАБХ се публикуват нетехническите обобщения на проектите, за които са предоставени разрешения, и всички техни актуализации. Разпоредбите на чл. 54 и чл. 55 от Наредбата са транспониращи на чл. 43 от Директива 2010/63/ЕС, както следва: „Член 43 Нетехническо обобщение на проектите 1. Като се запазват интелектуалната собственост и поверителността на информацията, в нетехническите обобщения на проектите се посочва: а) информация относно целите на проекта, включително прогнозираните вреди и ползи и броя и вида на животните, които ще се използват; б) доказателство за спазване на изискването за заместване, намаляване и облекчаване. Нетехническото обобщение на проектите е анонимно и не съдържа имена и адреси на ползвателя и неговия персонал. 2. Държавите-членки могат да изискват в нетехническото обобщение на проекта да се посочва дали проектът подлежи на ретроспективна оценка и в какъв срок. В този случай държавите-членки гарантират, че нетехническото обобщение на проекта е актуализирано въз основа на резултатите от ретроспективната оценка. 3. Държавите-членки публикуват нетехническите обобщения на проектите, за които са предоставени разрешения, и всички техни актуализации.“ Съгласно чл. 54, т. 2 „На интернет страницата на БАБХ се публикуват: 2. нетехническите обобщения на проектите, за които са предоставени разрешения, и всички техни актуализации.“ Съгласно чл. 55: „(1) В нетехническото обобщение на проектите се посочва: 1. информация относно целите на проекта, включително прогнозираните вреди и ползи и броя и вида на животните, които ще се използват; 2. доказателство за спазване на изискването за заместване и намаляване използването на животни в опити и облекчаване на болката и страданието при развъждането, настаняването, грижите за и използване на животните в опити 3. дали проектът подлежи на ретроспективна оценка и в какъв срок. (2) Нетехническите обобщения на проектите: а) запазват интелектуалната собственост и поверителността на информацията, б) са анонимни и не съдържат имена и адреси на ползвателя и неговия персонал. (3) Когато проектът подлежи на ретроспективна оценка, нетехническото обобщение на проекта се актуализира въз основа на резултатите от нея.“ Относно поддържането на отделен публичен национален регистър е необходимо да има правно основание в закон, като не може същият да се регламентира в Наредба като подзаконов нормативен акт. Във връзка с предложената промяна:“§ 3. В чл. 7, ал. 1, т. 3 след думите „да се провеждат“ се добавя „по възможно най-хуманен и благоприятен за околната среда начин“ изразът „по възможно най-хуманен и благоприятен за околната среда начин““ е неясен и дава възможност за различни тълкувания и следва да бъде редактиран: „по възможно най-хуманен, съответстващ на последните научни достижения към момента и благоприятен за околната среда и животните начин“; Не се приема Направеното предложение надвишава материалния обхват на чл. 38, параграф 1, б. „в“ от Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 година относно защитата на животните, използвани за научни цели (Директива 2010/63/ЕС), която гласи: „в) проектът е разработен така, че да позволи осъществяване на процедури по-възможно най-хуманен и благоприятен за околната среда начин“. Добавянето на изискването за проекта „да е разработен по-последни научни достижения към момента“ води до неправилно транспониране на цитираната разпоредба, тъй като въвежда ново задължение, което се третира като по-строга мярка, доколкото същото не е било въведено в националното ни законодателство преди 9 ноември 2010 г. В тази връзка е чл. 2, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС, който гласи: „1. Като спазват общите правила на ДФЕС, държавите-членки могат да запазят разпоредби, които са в сила на 9 ноември 2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, в сравнение с разпоредбите, предвидени в настоящата директива.“. С оглед на гореизложеното в § 3 е предложена точна редакция на транспониращата разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата и същата е одобрена от Европейската комисия. Намираме, че чл. 7, ал. 1, т. 6 следва да бъде изменен във следния вид: „указания за ретроспективната оценка на проекта или мотиви за неизвършването ѝ“. Следва да се държи сметка, че чл. 39 от Директивата създава минимални изисквания, но държавите-членки могат да възприемат по-висока степен на защита на животните: „1. Държавите-членки гарантират, че след като бъде определена в съответствие с член 38, параграф 2, буква е), ретроспективната оценка се извършва от компетентния орган, който въз основа на представената от ползвателя необходима документация оценява следното: а)дали са постигнати целите на проекта; б)дали е нанесена вреда на животните, включително броя и видовете използвани животни и тежестта на процедурите; и в)елементи, които могат да допринесат за по-нататъшното прилагане на изискванията за заместване, намаляване и облекчаване. 2. Всички проекти, при които се използват нечовекоподобни примати, както и проекти, съдържащи процедури, класифицирани като „тежки“, включително процедурите по член 15, параграф 2, подлежат на ретроспективна оценка. 3. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 и чрез дерогация от член 38, параграф 2, буква е) държавите-членки могат да освободят проекти, включващи само процедури, които са класифицирани като „леки“ или такива „с необратим край“, от изискването за ретроспективна оценка.“ Не смятаме за целесъобразни освобождаването от ретроспективна оценка на проектите. Напротив, извършването на такава ще гарантира спазването на правната уредба, сигурността на безопасно производство и хуманно отношение към животните, чрез осъществяване на необходимия контрол. Не се приема В чл. 7, ал. 2, т. 6 от действащата Наредба е транспонирана разпоредбата на чл. 38, параграф 2, б. „е“ от Директива 2010/63/ЕС, която гласи: „е) определяне на това дали и кога проектът следва да бъде оценен ретроспективно.“. Направеното предложение да не се освобождават проектите от ретроспективна оценка с цел осигуряване на по-висока степен на защита на животните, се третира като по-строга мярка, доколкото същата не е била въведена в националното ни законодателство преди 9 ноември 2010 г. В тази връзка е чл. 2, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС, който гласи: „1. Като спазват общите правила на ДФЕС, държавите-членки могат да запазят разпоредби, които са в сила на 9 ноември 2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, в сравнение с разпоредбите, предвидени в настоящата директива.“. По отношение на предвиденото изменение: „§ 4. В чл. 8, ал. 2 се изменя така: „(2) Комисията по етика към животните не извършва ретроспективна оценка, когато проектите включват само опити, които са класифицирани като „леки“ или такива "с необратим край".“ Смятаме, че текстът не е достатъчно прецизен и не отразява в пълнота предвиденото в Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели, затова предлагаме изменението да се приеме във вида: „Чл. 8. (1) Комисията по етика към животните извършва ретроспективна оценка на всички проекти, съдържащи опити, освен в случаите на ал. 2.: „(2) Комисията по етика към животните може да прецени да не извършва ретроспективна оценка, когато проектите включват само опити, които са класифицирани като "леки" или такива "с необратим край". Решението да не се извършва ретроспективна оценка се мотивира за всеки конкретен случай. Не се приема Член 39, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС гласи: „3. Без да се засягат разпоредбите на параграф 2 и чрез дерогация от член 38, параграф 2, буква е) държавите членки могат да освободят проекти, включващи само процедури, които са класифицирани като „леки“ или такива „с необратим край“, от изискването за ретроспективна оценка.“ По стартиралата наказателна процедура становището на Европейската комисия е както следва: “България неправилно е транспонирала дерогацията, предвидена в Директивата, като е предоставила на национален орган (Комисия по етика към животните) правомощията да преценява за всеки отделен проект. Освен това Директивата предвижда изключение само когато процедурите са класифицирани като леки или такива с необратим край, докато в българското законодателство то се разширява до средни и до проекти, изисквани от законодателството, или тези, извършвани за рутинни производствени или диагностични цели.“. По този начин се надхвърля чл. 39, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС, поради което се счита че националното право (чл. 8, ал. 2 от Наредбата) е в нарушение на цитираната разпоредба от Директивата. С оглед на горното отново се съблюдава чл. 2, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС, който гласи: „1. Като спазват общите правила на ДФЕС, държавите-членки могат да запазят разпоредби, които са в сила на 9 ноември 2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, в сравнение с разпоредбите, предвидени в настоящата директива.“. В тази връзка Република България не е въвела тази по-строга мярка преди 9 ноември 2010 г. В чл. 14 от действащата Наредба, в който се изброяват хипотезите, в които е забранено извършването на опити с животни, предлагаме да бъде добавена допълнителна т. 8 със следния текст: „с инвазивни чужди видове животни“. Така предложената промяна цели да създаде защита за околната среда в България, тъй като инвазивните чужди видове са с голяма степен на опасност за животни и растения, живеещи на територията ѝ. Не се приема В чл. 7 и 8 от Директива 2010/63/ЕС са регламентирани изключенията, при които определени видове животни да не се използват в опити. Тук Република България се е възползва от възможността по чл. 2, параграф 1 от Директивата („1. Като спазват общите правила на ДФЕС, държавите-членки могат да запазят разпоредби, които са в сила на 9 ноември 2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, в сравнение с разпоредбите, предвидени в настоящата директива.“), като запазва по-строги съществуващи национални мерки, които са в сила преди 9 ноември 2010 г. В тази връзка в чл. 14 от Наредбата е наложена забрана за използване в опити и на други видове животни, които не са в обхвата на Директивата. В този случай Европейската комисия прие дерогацията на Република България, без разширения обхват за животните, включени в приложения А, В, С и D към чл. 3 от Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 г. относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях, тъй като допълнителното позоваване към „приложения В, C и D“ не е било въведено преди 9 ноември 2010 г. В тази връзка е и направената редакция в чл. 14 от проекта на Наредба за отстраняване на неправилното транспониране. С оглед на гореизложеното направеното предложение за включване в забраната за използване на опити на инвазивни чужди видове животни е в нарушение на Директива 2010/63/ЕС, поради което не може да бъде прието. Намираме за неприемлива предвидената в § 9 промяна: „В чл. 18, ал. 6 след думите „ветеринарният лекар“ се добавя „или друго компетентно лице“, а думите „подлага на евтаназия“ се заменят с „умъртвява“. Намираме, че след „ветеринарният лекар“ не следва да се добави „или друго компетентно лице“, доколкото чл. 179, ал. 1 от ЗВД предвижда, че: “Евтаназия на животни се извършва от ветеринарен лекар, който упражнява ветеринарномедицинска практика, с лицензиран ВМП.” Не смятаме, че думата „евтаназия“ следва да бъде заменена с „умъртвява“. Не споделяме виждането, че промяната се налага с оглед съществуващия чл. 31 от Наредбата. Цитираният в доклада чл. 31 от Наредбата урежда извънредни случаи и се прилага само за тях, както гласи и самият текст: „Чл. 31. Член 28, ал. 3 и 4 не се прилагат, когато животното трябва да бъде умъртвено при извънредни обстоятелства поради съображения, свързани с хуманното отношение към животните, общественото здраве, обществената сигурност, здравето на животните или околната среда.“ Още повече кога се прилага умъртвяване е уредено с чл. 159 и чл. 160 от ЗВД, а кога евтаназия с чл. 179, чл. 180 и чл. 181 от ЗВД. В чл. 179 от същия са изброени случаите, при които се прилага евтаназия, като ал. 3, т. 3 гласи: „приключване на опитите с животни, когато са довели до необратими патологични изменения, причиняващи на животните болки и страдания“, а т. 4 включва и „4. животни, чието агресивно поведение представлява опасност за живота и здравето на хората или животните.“ Самата наредба урежда обществените отношения възникнали по повод използването на опитни животни, ето защо неоснователно и противоречащо за ЗВД е предложеното изменение „евтаназия“ да се замени с „умъртвяване“ в този текст. Замяната би лишила животните по чл. 18, ал. 6 от минималната защита от болка и страдание, която е предвидена в действащата разпоредба. Не се приема Член 18, ал. 3-6 от проекта на Наредба се отнася единствено за случаите, при които се залавят животни в дивата природа и с него се транспонира чл. 9, параграф 3 от Директива 2010/63/ЕС, който гласи: „3. Улавянето на животни в дивата природа се извършва от компетентно лице и по начин, който не им причинява ненужна болка, страдание, дистрес или трайно увреждане. Всяко животно, за което при залавяне или след това се установи, че е наранено или в лошо здравословно състояние, се преглежда от ветеринар или друго компетентно лице и се вземат мерки за свеждане до минимум страданието на животното. Компетентните органи могат да предоставят освобождавания от изискването за предприемане на мерки за свеждане до минимум страданието на животното, ако съществува научно съображение против предприемането на такива мерки.“ Съгласно становището на Европейската комисия: “Правото на преценка, с което компетентните органи разполагат по отношение на предоставянето на освобождавания от изискването за предприемане на мерки за свеждане до минимум страданието на животното, ако съществува научно съображение против предприемането на такива мерки, не е отразено в националното законодателство. Следва да се отбележи, че Директивата не оставя тази възможност на държавите членки, а на компетентния орган, което означава, че това е решение за всеки отделен случай, което даден компетентен орган следва да може да вземе, т.е. тази възможност трябва да е налична за въпросните органи. Отсъствието на такъв вариант за компетентния орган прави транспонирането по-строго.“ Евтаназирането на животните от ветеринарен лекар и изискването за неговото присъствие в общия случай по чл. 28 от Наредбата е по-строга мярка, която на основание чл. 2, параграф 1 от Директива 2010/63/ЕС, е запазена, тъй като е в сила от 2006 г. с приемането на Закона за ветеринарномедицинската дейност. В конкретния случай се регламентира улавянето на животни в дивата природа, което се извършва от компетентно лице (чл. 18, ал. 3), преглеждане на здравословното им състояние, което се извършва от компетентното лице или от ветеринарен лекар (чл. 18, ал. 5), а в ал. 6 е въведено, че само ако ветеринарния лекар прецени, че животното въпреки указаната му помощ ще продължи да живее с болка или страдайки, то да се евтаназира, без да е дадена възможност за преценка и предприемане на незабавни действия от компетентното лице в извънредни ситуации. В тази връзка в доклада са посочени извънредните случаи, които са уредени в чл. 31 от Наредбата, като чл. 18, ал. 6 е прецизирана с цел избягване на противоречия. В тази насока са и констатациите на Европейската комисия, съгласно които „системното изискване за присъствието на ветеринарен лекар в такива случаи не може да се приеме като по-строга мярка, тъй като може да доведе до компрометиране на хуманното отношение към животните. Това е особено важно в случаите на проучвания в полеви условия, при които животно изпитва неочаквана болка/страдание/дистрес и следва да бъде евтаназирано. Ако няма ветеринарен лекар, компетентно лице, което има познания за навиците и естествената среда на животните — предмет на улавяне, трябва да бъде достатъчно компетентно, за да умъртви животното при извънредна ситуация.“ По същите съображения за спестяване на болките и страданията и избягване на противоречие с ЗВД сме на мнение и че не трябва да бъдат приемани промените:“ § 11. В чл. 21, ал. 3 след думата „Болните“ се добавя „и пострадали“, а думите „подлагат на евтаназия“ се заменят с „умъртвяват“, в частта, с която се предлага заменяне на „подлагат на евтаназия“ с „умъртвяват“. Така предложеният текст не създава по-добри условия за оцеляването или благосъстоянието на животните. Приема се В общия случай по чл. 21 е приложимо евтаназирането, поради което е направена нова редакция в § 11. Не споделяме мнението, че следва да се заменя израза „положително становище“ в с „извършена е консултация“ в чл. 46, ал. 2, т. 3 от Наредбата. При такава формулировка на текста с извършването на консултация се изпълняват формалното провеждане на такава. Не се поставя изискване за резултата от консултацията. Освен това „консултация“ може да бъде извършвана и например по телефона, което обезсмисля изразяването на мнение от специалист. Напротив смятаме, че изразът в настоящия текст „положително становище“ трябва да бъде заменен с „положително писмено становище за всеки конкретен случай“. Не се приема Направените промени в чл. 46 са във връзка със стартиралата наказателна процедура, като Европейската комисия изрази следното становище: „Член 16 Повторно използване, параграф 1 гласи: 1. Държавите членки гарантират, че когато може да се използва и друго животно, върху което преди това не е била осъществявана процедура, животно, което вече е било използвано при една или повече процедури, може да се използва повторно при нова процедура, само при условие че са изпълнени следните условия: а) предишните процедури, съобразно действителната им тежест, са били „леки“ или „средни“; б) доказано е, че общото здравословно състояние на животното и благосъстоянието му са напълно възстановени; в) по-нататъшната процедура е класифицирана като „лека“, „средна“ или като такава „с необратим край“; и г) тя е в съответствие с ветеринарната консултация, като се взема предвид преживяното от съответното животно.“ Той е транспониран в член 46, алинеи 1 и 2 от Наредба № 20. В националната мярка за транспониране не се отразява ситуацията, когато може да се използва и друго животно, върху което преди това не е била осъществявана процедура. Освен това, въпреки че в нея се определя изискване за становище от ветеринарен лекар, в националната мярка необходимостта да се взема предвид преживяното от съответното животно се транспонира като положително становище от ветеринарния лекар, че общото здравословно състояние на животното и благосъстоянието му са напълно възстановени и то може да бъде използвано в следващ опит. Това прави транспонирането неправилно, тъй като при по-висшите видове, при които се наблюдава научаване и запаметяване, предишният опит има голямо значение. Това е особено важно за видове, които живеят няколко години и могат да бъдат включени в няколко проекта. Поради това е важно максималният праг да не бъде преминат, дори ако те са напълно възстановени от последната си процедура. Освен това терминът „рутинен“ се използва в Директивата за процедури като повторно използване, при които се изисква само ветеринарна „консултация“, например под формата на общи инструкции, докато за освобождаването по член 16, параграф 2 се изисква конкретен „ветеринарен преглед“. В Директивата се предвижда ветеринарна „консултация“ в общия случай по член 16, параграф 1, която може да бъде под формата на писмена консултация, която трябва да се следва, включително относно начина, по който да се вземе предвид кумулативният опит (преживяното). Според Директивата ветеринарен „преглед“ се изисква само в случай на дерогация от общия случай по член 16, параграф 1, буква a) (вж. член 16, параграф 2 от нея). Доколкото в националната разпоредба се предвижда ветеринарно становище във всеки отделен случай, което прави мярката по-строга, и доколкото такава мярка не е била въведена преди 9 ноември 2010 г., Комисията счита, че националното право е в нарушение на член 16, параграф 1 от Директивата.“. В чл. 58, ал. 3 намираме, че следва да се добави след „Контролът се извършва с честота, определена въз основа на анализ на риска за всеки обект“, „но не по-рядко от веднъж годишно“. Това допълнение ще създаде минимум, който да гарантира, че определени обекти няма останат извън обхвата на проверките в продължение на години. Ще се минимизира риска от корупция и ще се гарантира по-ефективно спазването на законовите и подзаконовите актове. Не се приема Осъществяването на контрол е регламентирано в чл. 34 от Директива 2010/63/ЕС, който гласи: „Член 34 Инспекции от държавите-членки 1. Държавите-членки гарантират, че компетентните органи извършват редовни инспекции на всички развъдчици, доставчици и ползватели, включително на техните обекти, за проверка на спазването на изискванията на настоящата директива. 2. Компетентният орган определя честотата на извършваните инспекции въз основа на анализ на риска за всеки обект, като взема предвид: а) броят и видовете настанени животни; б) информацията за спазването на настоящата директива от страна на развъдчика, доставчика или ползвателя; в) броя и видовете проекти, осъществявани от въпросния ползвател; и г) всяка информация, която може да сочи неспазване. 3. Всяка година се извършват инспекции на най-малко една трета от ползвателите в съответствие с резултатите от анализа на риска, посочен в параграф 2. На развъдчиците, доставчиците и ползвателите на нечовекоподобни примати обаче се прави инспекция поне веднъж годишно. 4. Една целесъобразна част от инспекциите се извършва без предварително предупреждение. 5. Документацията за всички инспекции се съхранява поне пет години.“ Същият е транспониран в чл. 58 от Наредбата, а именно: „Чл. 58. (1) БАБХ осъществява контрол за спазване на изискванията за хуманно отношение към опитните животни, посочени в тази наредба съгласно изискванията на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол) (Регламент (ЕС) 2017/625) (OB L 95 от 7 април 2017 г.). (2) Контролът се осъществява чрез инспекции и проверки. (3) Контролът се извършва с честота, определена въз основа на анализ на риска за всеки обект, като се вземат предвид: 1. броят и видовете настанени животни; 2. информацията за спазването на тази наредба от страна на развъдчика, доставчика или ползвателя; 3. броя и видовете проекти, осъществявани от въпросния ползвател; и 4. критериите, посочени в чл.9 на Регламент (ЕС) № 2017/625. (4) Ежегодно се извършват инспекции на най-малко една трета от обектите, в които се провеждат опити с животни в съответствие с резултатите от анализа на риска, посочен в алинея 3. (5) Една целесъобразна част от проверките се извършва без предварително предупреждение. (6) Документацията за всички извършени проверки се съхранява поне пет години. (7) Собствениците и управителите на обектите по чл. 32 и 47 осигуряват достъп на контролните органите до всички места в обекта и им предоставят цялата документация за проверка.“ С оглед на гореизложеното честотата на извършване на проверки е регламентирана в чл. 58, ал. 4 в съответствие с европейското законодателство. Във връзка с гореизложеното, следва да се има предвид, че Директива 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 септември 2010 г. относно защитата на животните, използвани за научни цели създава минимални изисквания за хуманно отношение. Същевременно в Преамбюла на същата многократно е подчертана значимостта на хуманното отношение към животните. Именно водейки се от тези съображения, сме изложили гореописаните си виждания за редакция на действащата наредба. Изискванията за защита на животните са регламентирани в Директива 2010/63/ЕС. Относно въвеждането на допълнителни изисквания, в чл. 2, параграф 1 от същата изрично е посочено: „Като спазват общите правила по ДФЕС, държавите– членки могат да налагат по-строги национални мерки, а именно, държавите-членки могат да запазят разпоредби, които са в сила на 9 ноември 2010 г., насочени към гарантиране на по-голяма защита на животните, попадащи в нейния обхват, в сравнение с разпоредбите, предвидени в настоящата директива.“, на което Европейската комисия обърна внимание във връзка с образуваната наказателна процедура срещу Република България относно неизпълнение на задълженията си по Директива 2010/63/ЕС.