Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство

М О Т И В И КЪМ ПРОЕКТА НА ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство цели прецизиране и допълване на процедурите по отношение на промяната на гражданството. На първо място, със законопроекта е предвидено допълване на условията за придобиване на българско гражданство от лица с български произход, както и от лица с родител, придобил българско гражданство, като владеенето на български език се въвежда като задължително условие. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Конституцията на Република България изучаването и ползването на български език е право и задължение на българските граждани. Съгласно чл. 3 от Конституцията на Република България официалният език е българският. Липсата на познание на езика от страна на лицата, придобили българско гражданство по натурализация, би създало сериозни и трудно преодолими пречки за тяхното интегриране в българското общество. С оглед на гореизложеното и с оглед на обстоятелството, че за голяма част от останалите процедури за придобиване на българско гражданство владеенето на български език е задължително, това основание следва да бъде предвидено и за лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание български произход, които са най- многобройната група от всички кандидати, както и за лицата, чиито родител е придобил българско гражданство или е починал като български гражданин. Предвидено е, това изискване да не се прилага спрямо лицата, които придобиват българско гражданство на основание осиновяване от страна на български гражданин при условията на пълно осиновяване. Поставянето на изискването за владеене на български език от осиновеното лице би създало непреодолима пречка за финализиране на процедурата по осиновяване. На следващо място, със законопроекта е предвидено създаването на разпоредба относно невъзможността за освобождаване от българско гражданство от лицата, срещу които има образувано наказателно производство от компетентен орган, както и от лицата, които имат непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо или юридическо лице, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Посочената разпоредба има за цел да предотврати случаите на недобросъвестност при реализиране на отговорността при наличието на задължения към българската държава или физически и юридически лица от страна на кандидата за освобождаване от българско гражданство. Настоящата възможност за освобождаване от българско гражданство от лица, имащи задължения, установени по съответния ред, затруднява реализирането на тяхната отговорност към засегнатите лица. Направеното с настоящия законопроект предложение има защитен характер по отношение на фиска и спрямо ощетените лица. Целта на предлаганата разпоредба е да не се използва процедурата за освобождаване от българско 1 гражданство като инструмент за избягване от наказателна отговорност, както и на събирането на дължими към държавата и физически и юридически лица задължения. Съществен момент е създаването на разпоредба, която предвижда възможност за отмяна на натурализацията в случаите на системно и умишлено уронване на престижа на Република България, на българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Придобиването на гражданство по натурализация изисква и задължения за спазване на българските закони, уважение към България и националните й символи и институции. Всяка форма или проява на омраза, нетърпимост и агресия към българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина е не само недопустима, но и предполага отсъствието на чувство за принадлежност към българската държава. Целта на законопроекта е създаването на възможност за отмяна на натурализацията, в случай на умишлени антибългарски прояви от лице, придобило българско гражданство. Със законопроекта се предлага преустановяване съществуването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Той бе създаден с изменения на Закона за българското гражданство през 2021 г. като помощен орган при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Дейностите, които му бяха вменени, до момента се осъществяваха и продължават да се осъществяват от Министерството на правосъдието, без това да оказва влияние върху ефективното провеждане на цялостната процедура по придобиване на българско гражданство на основание български произход. В тази връзка, съществуването на втори допълнителен орган, осъществяващ дейност в производството по придобиване на българско гражданство на основание български произход, към момента се счита за нецелесъобразно, поради което се предлага неговата отмяна. Със законопроекта се предлага връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство да се извършва в рамките на тържествена церемония, която ще се извършва в Министерството на правосъдието или в дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина. Връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство е актът, който завършва цялостната процедура за придобиване на гражданството. Тържественото връчване на удостоверението допълнително ще придаде тежест на този акт, който също така е израз на значението, което българската държава придава на тази важна промяна в житейския и правен статут на лицата. Приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство е в изпълнение на Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г. (приета с Решение № 506 на Министерския съвет от 2023 г.), в която е предвидено, че правителството ще работи за развитие на връзките с българските общности в чужбина, за защитата и гарантирането на правата и интересите на българските граждани и общности, както и на лицата с българско самосъзнание в чужбина. Приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и приложена одобрена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, 2 т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. С приемането на настоящия законопроект не се въвеждат норми на Европейския съюз. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Денков 3

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерството на външните работи Нормативен акт: Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство Лица за контакт: Гергана Димитрова, главен юрисконсулт в дирекция „Консулски отношения“ на Телефон и ел. поща: 02/ 9482814, email: g.dimitrova@mfa.bg МВнР 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1. „Дефицити в нормативната придобиване, освобождаване и отмяна Понастоящем, съгласно изискванията на част от процедурите за придобиване задължителното владеене на български българско гражданство от лица с български придобил българско гражданство, не се компетентните държавни органи е показал, български език създава сериозни и интегриране на тези лица в българското владеене на български език благоприятства българско гражданство от лица, чиито икономически и социални цели, но които или българските граждани. Един от владеенето на български език. За периода българско гражданство са придобили 14 На следващо място, нормативна уредба дава гражданство, без да се отчитат евентуалното наказателно производство от български имат непогасени финансови задължения физическо или юридическо лице, установени Поради това освобождаването от българско използвано като инструмент за избягване несъбиране на дължими към държавата Конкретни данни не могат да бъдат такава статистика. уредба, регламентираща процедурите по на българско гражданство“ Закона за българското гражданство, за голяма на българско гражданство се изисква език. В процедурата за придобиване на произход, както и от лица с родител, изисква владеене на български език. Опитът на че в много случаи липсата на владеене на трудно преодолими пречки за последващото общество. Също така, липсата на условие за създаването на условия за придобиване на намерения се ограничават до такива с нямат емоционална привръзка към България елементите за наличието на такава привръзка е 01.01.2022-31.10.2023 г. на тези основания 333 бр. лица. възможност за освобождаване от българско наличие на образувано срещу лицата компетентен орган, както и от лицата, които към българската държава или към българско с влязъл в сила акт на компетентен орган. гражданство има възможност да бъде от наказателна отговорност, както и за и физически и юридически лица задължения. предоставени, тъй като българските органи не водят 2 Понастоящем липсва правна възможност за отмяна на натурализацията на лица, които уронват престижа на Република България, на българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Това води до наличието на лица с българско гражданство, които обаче нямат българско самосъзнание и проявяват действия на неуважение, нетърпимост и агресия към българската държава, нейните граждани и/или български общности в чужбина. Това е недопустимо и е необходимо да бъде създаден ред за отмяна на натурализацията на тези лица. Конкретни данни не могат да бъдат предоставени, тъй като българските органи не водят такава статистика. Също така липсва правна уредба относно реда за тържествено връчване под формата на церемония на удостоверенията за придобиване на българско гражданство. Наличието на тази празнина води до обстоятелството, че в много случаи тези удостоверения се връчват по административен ред без наличието на специалните атрибути, с които би трябвало да бъде обозначен този акт. Проблем 2. „Дублиране на функции и неефективност във функционирането на Консултативния съвет при Изпълнителна агенция за българите в чужбина “ Дейностите, които бяха вменени на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина, създаден с изменение на Закона за българското гражданство от 2021 г., до момента се осъществяваха и продължават да се осъществяват от Министерството на правосъдието, без това да оказва влияние върху ефективното провеждане на цялостната процедура по придобиване на българско гражданство на основание български произход. В тази връзка, съществуването на втори допълнителен орган, осъществяващ дейност в производството по придобиване на българско гражданство на основание български произход, към момента се счита за нецелесъобразно, поради което се предлага неговата отмяна; 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Посочените по-горе проблеми не могат да бъдат решени в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, тъй като решаването на всички изложени проблеми налага приемане на законодателни изменения, с които се въвеждат, несъществуващи до момента процедури и правни възможности. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Посочените правни институти предполагат нормативни изменения, защото действащата нормативна уредба не съдържа процедури и механизми, чрез които да бъдат решени описаните по-горе проблеми. Настоящите изменения се предлагат с цел да се запълнят законови празнини. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Чл. 36, ал. 1 от Конституцията на Република България предвижда изучаването и ползването на български език като право и задължение на българските граждани. Също така, съгласно чл. 3 от Конституцията на Република България, официалният език е българският. Съгласно чл. 58, ал. 1 от Конституцията, гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. 3 Няма задължителните действия, произтичащи от актове от правото на ЕС. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Последваща оценка на въздействието не е извършвана. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? 2. Цел: Цел 1. „Прецизиране на процедури по придобиване, освобождаване и отмяна на българско гражданство“ - Ще бъде въведено изискване за владеене на български език от кандидатите за придобиване на българско гражданство по произход и другата посочена по-горе категория, ще спомогне за успешното интегриране на тези лица в българското общество да се ползват в пълен обем от предоставените им с гражданството права и задължения; - Ще бъде създадена правна възможност за предотвратяване на случаите на недобросъвестност при реализиране на отговорността при наличието на задължения към българската държава или физически и юридически лица от страна на кандидати за освобождаване от българско гражданство; - Ще бъде създадена правна възможност за отмяна на натурализацията на лица, които проявяват омраза, нетърпимост и агресия към българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Създаване на правна регламентация на хипотезата за отмяна на натурализацията, в случай на умишлени антибългарски прояви от страна на лице, придобило българско гражданство; - Ще бъде създадена правна възможност за тържественото връчване на удостоверенията за придобито българско гражданство ще официализира този важен държавен акт, чрез който се променя статута на съответното лице. Цел 2: „Отмяна на дублиращ и неефективен съвет при Изпълнителна агенция за българите в чужбина “ - Ще бъде отменено съществуването на втори допълнителен орган (като се имат предвид изчерпателните функции, възложени на Министерството на правосъдието в процедурите по промяна на гражданството), който осъществява дейност в производството по придобиване на българско гражданство на основание български произход. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най- конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Министерство на правосъдието; Министерство на външните работи; Министерство на образованието и науката; Изпълнителна агенция за българите в чужбина; Изпълнителна агенция за българите в чужбина; дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина; кандидати за българско гражданство, които кандидатстват за придобиване на българско гражданство на основание български произход, както и от лица с родител, придобил българско гражданство или който родител приживе е придобил българско гражданство; лица, които придобиват българско гражданство; правозащитни организации. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на 4 въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: „Дефицити в нормативната уредба, регламентираща процедурите по придобиване, освобождаване и отмяна на българско гражданство“ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Липсата на владеене на български език ще продължи да създава сериозни и трудно преодолими пречки за последващото интегриране на тези лица в българското общество и ще благоприятства благоприятства създаването на условия за придобиване на българско гражданство от лица, чиито намерения се ограничават до такива с икономически и социални цели. Ще продължи да съществува възможност за използване на освобождаването от българско гражданство като инструмент за избягване от наказателна отговорност, както и за несъбиране на дължими към държавата и физически и юридически лица задължения. Ще продължи да липсва правна възможност за отмяна на натурализацията на лица, които уронват престижа на Република България, на българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Удостоверенията за придобиване на българско гражданство ще продължат да се връчват по административен ред, без наличието на специалните атрибути, с които би трябвало да бъде обозначен този акт. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Освобождаването от българско гражданство може да бъде използвано като инструмент за избягване от наказателна отговорност, както и за несъбиране на дължими към държавата и физически и юридически лица задължения. Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не засяга малките и средни предприятия. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 5 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Прецизиране на процедури по придобиване, освобождаване и отмяна на българско гражданство“ Описание: При реализиране на този вариант: Ще бъде въведено изискване за владеене на български език от кандидатите за придобиване на българско гражданство по произход и другата посочена по-горе категория, ще спомогне за успешното интегриране на тези лица в българското общество да се ползват в пълен обем от предоставените им с гражданството права и задължения; Ще бъде създадена правна възможност за предотвратяване на случаите на недобросъвестност при реализиране на отговорността при наличието на задължения към българската държава или физически и юридически лица от страна на кандидати за освобождаване от българско гражданство; Ще бъде създадена правна възможност за отмяна на натурализацията на лица, които проявяват омраза, нетърпимост и агресия към българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Създаване на правна регламентация на хипотезата за отмяна на натурализацията, в случай на умишлени антибългарски прояви от страна на лице, придобило българско гражданство; Ще бъде създадена правна възможност за тържественото връчване на удостоверенията за придобито българско гражданство ще официализира този важен държавен акт, чрез който се променя статута на съответното лице. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Положителното социално въздействие на предложената мярка се състои в по-бързото интегриране на засегнатите от мярката лица в българското общество. Предотвратяване на случаите на недобросъвестност при реализиране на отговорността при наличието на задължения към българската държава или физически и юридически лица от страна на кандидати за освобождаване от българско гражданство. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани отрицателни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. Специфични въздействия: Не са идентифицирани. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не засяга малките и средни предприятия. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 6 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: „Дублиране на функции и неефективност във функционирането на Консултативния съвет при Изпълнителна агенция за българите в чужбина “ Вариант 1 „Без действие“: Описание: Ще продължи съществуването на втори допълнителен орган (като се имат предвид изчерпателните функции, възложени на Министерството на правосъдието в процедурите по промяна на гражданството), с дублиращи функции и неефективна дейност в производството по придобиване на българско гражданство на основание български произход. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани положителни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Дублиране на функции и неефективност. Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не засяга малките и средни предприятия. Административна тежест: При този вариант административната тежест не се променя. Вариант 2 „Отмяна на дублиращ и неефективен съвет при Изпълнителна агенция за българите в чужбина “ Описание: Ще бъде отменено съществуването на втори допълнителен орган (като се имат предвид изчерпателните функции, възложени на Министерството на правосъдието в процедурите по промяна на гражданството), който осъществява дейност в производството по придобиване на българско гражданство на основание български произход. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани очаквани отрицателни икономически, социални или екологични въздействия вследствие на прилагането на този вариант. Специфични въздействия: Не са идентифицирани очаквани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не засяга малките и средни предприятия. Административна тежест: 7 При този вариант административната тежест не се променя. 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: проблем 1 и 2: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и Цел 1 „Прецизиране на процедури по придобиване, освобождаване и отмяна на българско гражданство“ ниска висока т к е ф Е Цел 2 „Отмяна на дублиращ и неефективен съвет при Изпълнителна агенция за българите в чужбина “ ниска висока т с о н с Цел 1 „Прецизиране на процедури по придобиване, освобождаване и отмяна на българско гражданство“ ниска висока а к и ф Е Цел 2 „Отмяна на дублиращ и неефективен съвет при Изпълнителна агенция за българите в чужбина “ ниска висока т с о н а в Цел 1„Прецизиране на процедури по придобиване, освобождаване и отмяна на българско гражданство“ ниска висока у с а л г ъ С Цел 2 „Отмяна на дублиращ и неефективен съвет при Изпълнителна агенция за българите в чужбина “ ниска висока 1.1. 1.2. Сравнете вариантите чрез Посочете степента, в която основните сравняване на ключовите им въздействия. вариантите ще изпълнят критерии за сравняване на положителни и отрицателни определените цели, съгласно вариантите: 8 ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите постигат целите на предложението; ефикасност, която отразява степента, до която целите могат да бъдат постигнати при определено ниво на ресурсите или при най-малко разходи; съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Вариант 2 „Прецизиране на процедури по придобиване, освобождаване и отмяна на българско гражданство“ По проблем 2: Вариант 2 „Отмяна на дублиращ и неефективен съвет при Изпълнителна агенция за българите в чужбина “ Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): При избрания вариант административната тежест не се променя. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Не се засягат регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант. Прилагането на препоръчителния вариант няма да доведе до създаване или промяна на съществуващи регулаторни режими. 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: 9 разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблем 1: При този вариант не се създават нови регистри, не се засягат съществуващи регулаторни режими и услуги. По проблем 2: При този вариант не се създават нови регистри, не се засягат съществуващи регулаторни режими и услуги. Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагането на препоръчителните варианти по всеки от проблемите. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на компетентен органебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. 10 Във връзка с предвидените срокове в т. 29 от Законодателната програма на Министерски съвет за периода септември-декември 2023 г. и с оглед на изключителната важност на предвидените изменения и допълнения в акта, както и в изпълнение на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове е определен 14-дневен срок за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации, както и на интернет страницата на Министерство на външните работи. Предложението за съкращаване на срока се основава и на наличието на сериозен обществен интерес към предвидените промени, а именно: - Липсата на познание на български език от страна на лицата, придобили българско гражданство по натурализация, би създало сериозни и трудно преодолими пречки за тяхното интегриране в българското общество като продължаването на липсата на интеграция на тези граждани в българското общество им създава затруднения по отношение на техния житейски статус- намиране на работа, безпроблемно медицинско обслужване и образование; - Невъзможността за освобождаване от българско гражданство от лицата, срещу които има образувано наказателно производство, както и от лицата, които имат непогасени финансови задължения би довело до своевременно реализиране на наказателната отговорност и затвърждаване на принципа за обществена справедливост; - Отмяна на натурализацията по отношение на лица, извършващи умишлени антибългарски прояви, тъй като българското общество не може да продължава толерирането на системно и умишлено уронване на престижа на Република България, на българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: - проект на доклад до МС; - проект на РМС за одобряване на законопроект; - проект на ЗИД на ЗБГ; - проект на мотиви. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: 11 Използвани са данни от МП, МВнР и ИАБЧ. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Георги Воденски, директор на дирекция „Консулски отношения“ в Министерството на външните работи Дата: 17.11.2023г. Подпис: /П/ ГЕОРГИ ВОДЕНСКИ директор на дирекция „Консулски отношения“

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство Вид оценка: Частична Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: Recoverable Signature X 04.06-1161/10.11.2023г. Signed by: Irina Monova Georgieva В отговор на №: КО-04-01-76/08.11.2023 г. Институция: Министерство на външните работи Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация I. Относно раздел 1 „Проблем/проблеми за решаване“: В този раздел следва да се изясни какъв е проблемът/проблемите, каква е същността и мащабите им, как е констатирано наличието на проблем/проблеми, кои са пряко засегнатите субекти и обществени отношения и как, какво е желаното положение и как би могло да се постигне. Във връзка с това предлагаме да се обмисли възможността за преформулиране на дефинираните към момента проблеми, тъй като, по начина, по който са изброени проблемите в началото на изложението в раздел 1, те по-скоро могат да бъдат приети като евентуални причини за проблеми. За да се дефинират реалните проблеми, предлагаме към всеки проблем от посочените в началото на раздела да се зададе въпросът до какво води (какви са последиците от…), например липсата на изискване за владеене на български език от лица, които кандидатстват за придобиване на българско гражданство на основание български произход, както и от лица с родител, придобил българско гражданство или който родител приживе е придобил българско гражданство и т.н. След предефиниране на проблемите, предлагаме всеки от новите проблеми да се опише като в описанието да се включи на съответното място и към съответния проблем информацията от т.1.1., 1.2., 1.3., 1.4., 1.5. В случай, че са налични допълнителни данни относно същността и мащабите на новия проблем/проблеми, те също могат да бъдат включени в описанието на проблемите. За да се изясни как са констатирани проблемите също могат да се посочат и примери от практиката, изводи от доклади и анализи и т.н., показващи необходимостта от предприемане на съответните нормативни промени. Напомняме, че при представяне на проблемите могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. II. Относно раздел 2 „Цели“: Поставянето на относими и измерими цели ще даде възможност след определения срок на прилагане на предложените решения да бъде установено дали поставената цел/цели са гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 постигнати чрез тези конкретни решения. Във връзка с това и след дефиниране на проблеми и попълване на информацията в раздел 1 от оценката, предлагаме по възможност да се формулират и измерими (качествено и/или количествено) цели. Целите е необходимо да съответстват на проблемите, а при реализирането им да се очаква да доведат до решаване на проблемите. За определяне на целите също могат да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. III. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Определените засегнати и заинтересовани страни към момента включват само органите с ангажименти в процесите. Във връзка с това предлагаме след дефиниране на проблеми в раздел 1 от оценката да се обмисли възможността за разширяване на кръга от заинтересовани и засегнати страни като минимум в него да се включат кандидатите за българско гражданство в различните хипотези, уредени от закона, правозащитни организации и др. Предлагаме за определянето на максимално широк кръг на засегнатите и заинтересованите страни да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. IV. Относно раздел 4 „Варианти на действие. Анализи на въздействията“ и раздел 5 „Сравняване на вариантите“: При представянето и разработването на вариантите в този раздел също препоръчваме да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Напомняме, че представянето на всеки вариант следва да включва информация и описание на всички действия и мерки, включително на конкретните нормативни промени, които се предвиждат за реализиране на всеки от вариантите. Ако се предвиждат и/или ще бъдат необходими промени и в други нормативни актове, това също е необходимо да се опише във варианта с нормативни промени. Във връзка с това и след дефиниране на проблемите, поставяне на цели и актуализиране на кръга от засегнати и заинтересовани страни, предлагаме да се разработят варианти на действие, който съответстват на проблемите и на целите. След това предлагаме информацията в раздел 5 да се синхронизира с информацията в раздели от 1 до 4. V. Относно раздел 7 „Консултации“: Напомняме, че срокът за консултациите по чл. 26 от Закона за нормативните актове е 30 дни и само при извънредни обстоятелства този срок може да бъде намален. VI. Относно раздел 11 „Информационни източници“: В този раздел е необходимо да се опишат източниците на информация, които са използвани за извършване на оценката и да се посочат хиперлинкове за източниците, които са налични в интернет. VII. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 3 * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: Recoverable Signature X Signed by: Iskren Pavlov Ivanov ИСКРЕН ИВАНОВ гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 3 от 3

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от Мария Габриел – заместник министър-председател и министър на външните работи Относно: проект на Решение на Министерски съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане в Министерския съвет проект на Решение на Министерски съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Предложеният законопроект цели прецизиране и допълване на процедурите по отношение на промяната на гражданството. На първо място, със законопроекта е предвидено допълване на условията за придобиване на българско гражданство от лица с български произход, както и от лица с родител, придобил българско гражданство, като владеенето на български език се въвежда като задължително условие. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Конституцията на Република България изучаването и ползването на български език е право и задължение на българските граждани. Съгласно чл. 3 от Конституцията на Република България официалният език е българският. Липсата на познание на езика от страна на лицата, придобили българско гражданство по натурализация, би създало сериозни и трудно преодолими пречки за тяхното интегриране в българското общество. С оглед на гореизложеното и на обстоятелството, че за голяма част от останалите процедури за придобиване на българско гражданство владеенето на български език е задължително, това основание следва да бъде предвидено и за лицата, кандидатстващи за придобиване на българско гражданство на основание български произход, които са най-многобройната група от всички кандидати, както и за лицата, чийто родител е придобил българско гражданство или е починал, като приживе е придобил българско гражданство. ул. Александър Жендов 2, София 1113 1/4 тел.: +359 (2) 948 29 99, факс: +359 (2) 948 31 01 e-mail: minister@mfa.bg, интернет страница: www.mfa.bg, следете ни на: twitter/mfabulgaria В законопроекта е предвидено това изискване да не се прилага спрямо лицата, които придобиват българско гражданство на основание осиновяване от страна на български гражданин при условията на пълно осиновяване. Поставянето на изискването за владеене на български език от осиновеното лице би създало непреодолима пречка за финализиране на процедурата по осиновяване. На следващо място, със законопроекта се предлага създаването на разпоредба относно невъзможността за освобождаване от българско гражданство на лицата, срещу които има образувано наказателно производство от компетентен орган, както и от лицата, които имат непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо или юридическо лице, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Посочената разпоредба има за цел да предотврати случаите на недобросъвестност при реализиране на отговорността при наличието на задължения към българската държава или физически и юридически лица от страна на кандидата за освобождаване от българско гражданство. Настоящата възможност за освобождаване от българско гражданство от лица, имащи задължения, установени по съдебен ред, затруднява реализирането на тяхната отговорност към засегнатите лица. Направеното с настоящия законопроект предложение има защитен характер по отношение на фиска и спрямо ощетените лица. Целта на предлаганата разпоредба е да не се използва процедурата за освобождаване от българско гражданство като инструмент за избягване от наказателна отговорност, както и на събирането на дължими към държавата и физически и юридически лица задължения. Съществен момент в законопроекта е създаването на разпоредба, която предвижда възможност за отмяна на натурализацията в случаите на системно и умишлено уронване на престижа на Република България, на българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина. Придобиването на гражданство по натурализация изисква и задължения за спазване на българските закони, уважение към България и националните й символи и институции. Всяка форма или проява на омраза, нетърпимост и агресия към българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина е не само недопустима, но и предполага отсъствието на чувство за принадлежност към българската държава. Целта на законопроекта е създаването на възможност за отмяна на натурализацията, в случай на умишлени антибългарски прояви от лице, придобило българско гражданство. Със законопроекта се предлага преустановяване съществуването на Консултативния съвет при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Той бе създаден с изменения на Закона за българското гражданство през 2021 г. като помощен орган при Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Дейностите, които му бяха вменени, до момента се осъществяваха и продължават да се осъществяват от Министерството на правосъдието, без това да оказва влияние върху ефективното провеждане на цялостната процедура по придобиване на българско гражданство на основание български произход. В тази връзка, съществуването на втори допълнителен орган, осъществяващ дейност в производството по придобиване на българско гражданство на основание български произход, към момента се счита за нецелесъобразно, поради което се предлага неговата отмяна. Със законопроекта се предлага връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство да се извършва в рамките на тържествена церемония, която ще се извършва в Министерството на правосъдието или в дипломатическите и консулски представителства на 2/4 Република България в чужбина. Връчването на удостоверенията за придобиване на българско гражданство е актът, който завършва цялостната процедура за придобиване на гражданството. Тържественото връчване на удостоверението допълнително ще придаде тежест на този акт, който също така е израз на значението, което българската държава придава на тази важна промяна в житейския и правен статут на лицата. Приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство е в изпълнение на Програмата за управление на Република България за периода юни 2023 г. – декември 2024 г. (приета с Решение № 506 на Министерския съвет от 2023 г.), в която е предвидено, че правителството ще работи за развитие на връзките с българските общности в чужбина, за защитата и гарантирането на правата и интересите на българските граждани и общности, както и на лицата с българско самосъзнание в чужбина. Приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство няма да окаже въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена и приложена одобрена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът не е свързан с изпълнение на актове на Европейския съюз, поради което не се прилага справка за съответствие с европейското право. В съответствие с чл. 26, ал. 2, 3 и 4 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, мотивите, докладът към него и частичната предварителна оценка на въздействието, както и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет по предварителната оценка на въздействието, са публикувани за обществени консултации на интернет страницата на Министерството на външните работи и на Портала за обществени консултации. Във връзка с предвидените срокове в т. 29 от Законодателната програма на Министерски съвет за периода септември- декември 2023 г. и с оглед на изключителната важност на предвидените изменения и допълнения в акта, както и в изпълнение на чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове е определен 14-дневен срок за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации, както и на интернет страницата на Министерство на външните работи. Предложението за съкращаване на срока се основава и на наличието на сериозен обществен интерес към предвидените промени, а именно: - Липсата на познание на български език от страна на лицата, придобили българско гражданство по натурализация, би създало сериозни и трудно преодолими пречки за тяхното интегриране в българското общество като продължаването на липсата на интеграция на тези граждани в българското общество им създава затруднения по отношение на техния житеиски статус- намиране на работа, безпроблемно медицинско обслужване и образование; - Невъзможността за освобождаване от българско гражданство от лицата, срещу които има образувано наказателно производство, както и от лицата, които имат непогасени финансови задължения би довело до своевременно реализиране на наказателната отговорност и затвърждаване на принципа за обществена справедливост; - Отмяна на натурализацията по отношение на лица, извършващи умишлени антибългарски прояви, тъи като българското общество не може да продължава толерирането на системно и умишлено уронване на престижа на Република България, на българските институции и 3/4 национални интереси чрез реч на омраза или при извършване на деиствие от омраза срещу българската държава, неини граждани и/или български общности в чужбина. Законопроектът е съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като направените бележки и предложения са отразени. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, С оглед на гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да обсъди и приеме предложения проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство. Приложения: 1. Проект на Решение на Министерски съвет за одобряване на законопроект; 2. Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство; 3. Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство; 4. Частична предварителна оценка на въздеиствието; 5. Становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ по частичната предварителна оценка на въздеиствието; 6. Финансова обосновка; 7. Справка за отразяване на становищата по чл. 32 от УПМСНА; 8. Справка за отразяване на предложенията, получени при обществените консултации; 9. Съобщение за средствата за масово осведомяване. ЕЛЕНА ШЕКЕРЛЕТОВА:/П/ ЗА МИНИСТЪР СЪГЛ. ЗАПОВЕД № 95-00-650/15.11.2023 г. 4/4

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСТВО (обн., ДВ, бр. 136 от 1998 г.; изм., бр. 41 от 2001 г., бр. 54 от 2002 г., бр. 52 и 109 от 2007 г., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 33 от 2010 г., бр. 11 и 21 от 2012 г., бр. 16, 66, 68 и 108 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 и 22 от 2015 г., бр. 103 от 2016 г., бр. 77 от 2018 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 22 и 26 от 2022г.) § 1. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения: 1. Ал. 1 се изменя така: „(1) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4 и 6, ако отговаря на едно от следните изисквания: 1. е от български произход; 2. единият му родител е придобил българско гражданство или е починал, като приживе е придобил българско гражданство.“ 2. Създава се алинея 2 със следното съдържание: „(2) Лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, ако е осиновено от български гражданин при условията на пълно осиновяване“. 3. Досегашната алинея 2 става 4. § 2. В чл. 20 се правят следните изменения и допълнения: 1. Сегашната разпоредба на чл. 20 става ал. 1. 2. Създава се ал. 2 със следното съдържание: „(2) Лицето по ал. 1 не се освобождава от българско гражданство когато: 1. срещу него в Република България има образувано наказателно производство от компетентен орган; 2. има непогасени финансови задължения към българската държава или към българско физическо или юридическо лице, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган.” 3. Създава се алинея 3 със следното съдържание: „(3) Обстоятелствата по алинея 2 се установяват по ред , предвиден в Наредбата за прилагането на глава пета.“ 1 § 3. В чл. 22, ал. 1 се създава точка 5 със следното съдържание: „5. системно и умишлено уронва престижа на Република България, българските институции и национални интереси чрез реч на омраза или е извършило действие от омраза срещу българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина.“ § 4. В чл. 29 се правят следните изменения: 1. Ал. 4 се изменя така: „(4) Когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства по представените с молбата документи по чл. 15, ал. 2а, министърът на правосъдието може да изиска от молителя да представи допълнителни документи в 14-дневен срок от уведомяването му.“ 2. В ал. 5 думите „по чл. 15, ал. 2“ се заменят с думите „по чл. 15, ал. 4“. 3. Ал. 6 и ал. 7 се отменят. § 5. В чл. 37 се създава ал. 3 със следното съдържание: „(3) Лицата, които са придобили българско гражданство, получават удостоверенията по ал. 1 в Министерството на правосъдието или в дипломатическите и консулски представителства на Република България в чужбина, на церемония, която се провежда по ред, определен от министъра на правосъдието, съответно от министъра на външните работи.“ § 6. Чл. 38а се отменя. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 7. Неприключените до влизането в сила на този закон производства по Закона за българското гражданство се довършват по досегашния ред. § 8. В 3-месечен срок от влизането на закона в сила: 1. Министърът на правосъдието приема допълнения в Наредбата за прилагането на глава пета, съгласно чл. 20, ал. 3 и чл. 37, ал. 3; 2. Министърът на външните работи приема инструкция за прилагането на чл. 37, ал. 3. 2