Проект на Отчет за 2022 г. за изпълнение на Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 – 2030г.);

Класификация на информацията: Ниво 0 [TLP- WHITE] ПРОЕКТ! МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА ОТЧЕТ ЗА 2022 г. За изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) Съдържание 2 ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 5 1.1. БРОЙ И СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ 13 1.1.1. Абсолютен естествен прираст на населението 14 1.1.2. Относителен естествен прираст на населението 15 1.2. РАЖДАЕМОСТ 15 1.2.1. Аборти 17 1.2.2. Семейства и семейни отношения. Бракове и бракоразводи 19 1.3. СМЪРТНОСТ 20 1.3.1. Обща смъртност 20 1.3.2. Преждевременна смъртност 21 1.3.3. Детска смъртност 21 1.3.4. Средна продължителност на предстоящия живот 22 1.4. ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО 23 1.4.1.Преселвания между населените места в страната (вътрешна за страната миграция) 23 1.4.2.Миграция от страната в чужбина (миграция извън страната/емиграция) 24 1.4.3. Миграция от чужбина в страната (имиграция) 24 1.4.4. Механичен прираст на населението 24 ЧАСТ ІІ. СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО. СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА. СОЦИАЛНИ ДИСБАЛАНСИ И СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ. РАЗВИТИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ 25 2.1. Структура на населението по пол 25 2.2. Структура на населението по възраст 26 2.3. Образователна структура на населението 29 2.4. Здравен статус на населението 33 2.5. Етническа структура на населението 35 2.6. Религиозна структура на населението 35 2.7.Териториална структура и териториално разпределение на населението 36 2.8. Качество и стандарт на живота 38 3 ЧАСТ ІII. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОМЕНИ. ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА В НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ. 42 3.1. Усъвършенстване на механизма за управление на демографските предизвикателства 42 3.1.1. Развитие на националния механизъм за координация и мониторинг на демографската политика 42 3.1.2. Съответствие на националния подход с насоките на ниво Eвропейски съюз 43 3.2. Мерки за компенсиране на демографските дисбаланси 44 3.2.1. Мерки с компенсиращ характер по отношение на раждаемостта 45 3.2.2. Мерки с компенсиращ характер на пазара на труда 45 3.2.3. Мерки с компенсиращ характер в системата на дългосрочните грижи 47 3.2.4. Мерки с компенсиращ характер в системата на образованието 48 3.2.5. Мерки с компенсиращ характер в системата на здравеопазването 49 3.2.6. Мерки с компенсиращ характер по отношение на неравномерното териториално разпределение на населението 50 ЧАСТ ІV. МОНИТОРИНГОВ ОТЧЕТ ЗА 2022 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В Р БЪЛГАРИЯ (2012-2030 г.) 52 А. ПРИОРИТЕТ І – ЗАБАВЯНЕ НА НЕГАТИВНИТЕ ДЕМОГРАФСКИ ПРОЦЕСИ И НАМАЛЯВАНЕТО НА БРОЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО 52 НАПРАВЛЕНИЕ 1 – Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца 52 НАПРАВЛЕНИЕ 2 – Подобряване на репродуктивното здраве на населението 74 НАПРАВЛЕНИЕ 3 – Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението 82 НАПРАВЛЕНИЕ 4 – Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност 82 НАПРАВЛЕНИЕ 5 – Разработване на адекватна миграционна (външна и вътрешна) и имиграционна политика 117 НАПРАВЛЕНИЕ 6 – Значително намаляване на броя на емигриращите млади хора в репродуктивна възраст 167 Б.ПРИОРИТЕТ ІІ – ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА НЕГАТИВНИТЕ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОСТАРЯВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО И 183 4 ПОДОБРЯВАНЕ НА КАЧЕСТВЕНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ НАПРАВЛЕНИЕ 7 – Възприемане на комплексен междусекторен подход за активен и продуктивен живот на възрастните хора в добро здраве. Адаптиране на социалните системи към демографските промени и остаряването на населението – пазар на труда, пенсионна система, социално подпомагане и грижи, здравеопазване, образование, култура и др. 183 НАПРАВЛЕНИЕ 8 – Развитие на солидарност между поколенията 207 НАПРАВЛЕНИЕ 9 – Повишаване на общото образователно, духовно и културно равнище, квалификация, способности и умения на населението от всички възрастови групи 207 В. ПРИОРИТЕТ ІІІ – ПОСТИГАНЕ НА СОЦИАЛНА КОХЕЗИЯ И СЪЗДАВАНЕ НА РАВНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПЪЛНОЦЕНЕН, СОЦИАЛЕН И ПРОДУКТИВЕН ЖИВОТ ЗА ВСИЧКИ СОЦИАЛНИ ГРУПИ 240 НАПРАВЛЕНИЕ 10 – Създаване на условия за равни възможности за пълноценен, социален и продуктивен живот за всички социални групи 240 Г. ПРИОРИТЕТ ІV – ОГРАНИЧАВАНЕ НА ДИСПРОПОРЦИИТЕ В ТЕРИТОРИАЛНОТО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ОБЕЗЛЮДЯВАНЕТО В НЯКОИ РЕГИОНИ И СЕЛАТА 272 НАПРАВЛЕНИЕ 11 – Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата 272 Д. ПРИОРИТЕТ V – АДАПТИРАНЕ И СИНХРОНИЗИРАНЕ НА НОРМАТИВНАТА БАЗА С ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОТРЕБНОСТИ ЗА БАЛАНСИРАНО ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИЯ КАПИТАЛ 285 НАПРАВЛЕНИЕ 12 – Въвеждане на задължителна оценка на въздействието върху демографското развитие на населението и качеството на човешкия капитал на всеки нов, изменян или допълван нормативен акт на държавата 285 ПРИЛОЖЕНИЕ 1 – МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА COVID-19 286 ПРИЛОЖЕНИЕ 2 – ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ КЪМ 2022 г. НА СЪСТАВНИТЕ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА БАЛАНСИРАНО ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ПОВИШАВАНЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ 293 ЧАСТ І. ОСНОВНИ ТЕНДЕНЦИИ В ДЕМОГРАФСКОТО РАЗВИТИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Демографската ситуация в Европейския съюз - 2022 г. Населението на ЕС бележи силно увеличение през 2022 година След първото прекъсване на нарастването на населението през 2020 г. и 2021 г. поради въздействието на пандемията от Covid-19, населението на Европейския съюз в 27 държави отново се увеличи през 2022 г. от 446,7 милиона на 1 януари 2022 г. на 448,4 милиона на 1 януари 2023 г. – с 2 792 000 повече. Населението се е увеличило в 20 страни от ЕС, докато е намаляло в седем. Положителната нетна миграция превишава отрицателния естествен прираст (повече смъртни случаи, отколкото раждания). Наблюдаваният ръст на населението може да се дължи до голяма степен на увеличените миграционни движения след COVID-19 и на масовия приток на разселени лица от Украйна, които са получили статут на временна закрила в държавите-членки на ЕС, в резултат на руската инвазия през февруари 2022 г. За по-дълъг период населението на ЕС е нараснало от 354,5 милиона през 1960 г. до 448,4 милиона на 1 януари 2023 г., което представлява увеличение от 93,9 милиона души (вижте Фигура 1). Скоростта на нарастване на населението се забави постепенно през последните десетилетия: например населението на ЕС нараства средно с около 0,8 милиона души годишно през периода 2005–2022 г., в сравнение със средно увеличение от около 3,0 милиона души годишно през 1960-те години. Фиг.1 Население, ЕС, 1960-2023 г. (към 1 януари 2023 г., милиона души) 5 Естественият прираст на населението на ЕС е положителен – макар и намаляващ – до 2011 г., а след това отрицателен от 2012 г. насам. В ЕС са регистрирани повече смъртни случаи, отколкото раждания (Фигура 2). Следователно общата промяна след 2011 г. (положителна до 2019 г., със 7,5 милиона повече жители между януари 2012 г. и януари 2020 г.) се дължи на нетната миграция (и статистическа корекция). През 2020 г. и 2021 г. (положителната) нетна миграция не компенсира отрицателния естествен прираст в ЕС, но през 2022 г. тенденцията се обърна и в резултат на това общото население на ЕС се увеличава. Фиг.2 Раждаемост и смъртност, ЕС, 1961-2022 г. (в милиони) През 2022 г. смъртните случаи продължиха да превишават живородените в ЕС, което доведе до гореспоменатия отрицателен естествен прираст на населението. Общото увеличение, което беше регистрирано през 2022 г. за населението на ЕС, се дължи изключително на (положителна) нетна миграция (и статистическа корекция), докато броят на смъртните случаи (5,15 милиона) превишава този на живородените (3,86 милиона). Накратко, естественото изменение на населението на ЕС (-1,3 милиона души) е по-ниско от нетната миграция и статистическата корекция (+2,9 милиона), което води до увеличение на населението от почти 1,7 милиона. Нетната миграция се увеличи в абсолютна стойност от +1,1 милиона през 2021 г. до +2,9 милиона през 2022 г. Нетната миграция в ЕС се увеличи значително от средата на 80-те години на миналия век нататък и беше основният определящ фактор за растежа на населението от 90-те години на миналия век (вж. фигура 3). Броят на живородените намалява прогресивно между 1960 и 1995 г., докато броят на смъртните случаи бавно нараства. Разликата между живородените и смъртните случаи в ЕС се стеснява значително от 1961 година нататък, а естественият прираст на населението става отрицателен през 2012 г., когато броят на починалите надвишава броя на ражданията. Очаква се броят на смъртните случаи да се увеличи допълнително поради застаряването на населението и ако приемем, че коефициентите на раждаемост остават на относително ниско ниво, 6 отрицателният естествен прираст (повече смъртни случаи, отколкото раждания) може да продължи. Ако случаят е такъв, общият спад или растеж на населението на ЕС в бъдеще вероятно ще зависи до голяма степен от приноса на нетната миграция. Фиг.3 Промяна на населението по компоненти (годишни коефициенти на прирасти), ЕС, 1960-2022 г. (на 1000 души) Промяна на населението на отделните държави-членки на ЕС Населението на отделните държави-членки на ЕС на 1 януари 2023 г. варира от 0,5 милиона в Малта до 84,4 милиона в Германия (виж таблица 1). Германия, Франция и Италия заедно съставляват почти половината (47%) от общото население на ЕС към 1 януари 2023 г. 7 Таблица 1. Демографски баланс 2022 г. страни-членки в ЕС Докато населението на ЕС като цяло леко се увеличава през 2022 г. (1,7 на 1000 души), промяната не е равномерно разпределена в държавите-членки на ЕС: 20 държави- членки наблюдават увеличение на съответното си население, докато населението намалява в 7 държави-членки. Малта (41,2 на 1000 души), Чехия (29,1) и Ирландия (26,2) регистрират най-високи темпове на нарастване на населението през 2022 г., докато Гърция (-6,3), България (-5,4) и Полша (-3,7) регистрират най-голям спад (виж Таблица 2). Резултатите обаче трябва да се приемат като временни, тъй като статистиката за 2022 г. може да бъде повлияна от неревизирани данни за населението в началото на годината след преброяването на населението през 2021 г. 8 Таблица 2. Общо ниво на промяна на населението 2020-2022 Анализирайки двата компонента на промяната на населението в данните на държавите-членки, могат да бъдат идентифицирани осем типа промяна на населението, разграничавайки растежа или спада и относителните тегла на естествения прираст и нетната миграция (виж таблица 3). През 2022 г. шестте страни от ЕС (Ирландия, Кипър, Люксембург, Швеция, Франция и Малта) показаха положителен естествен прираст на населението. Общо 21 държави-членки на ЕС имат отрицателен коефициент на естествен прираст, като смъртността е най-много над ражданията в България (-9,6 на 1000 души), следвана от Латвия (-7,9) и Литва (-7,4). В относително изражение общо 26 държави- членки на ЕС имат положителни нива на нетна миграция (и статистическа корекция): Малта (41,0 на 1000 души), Чехия (30,9) и Естония (29,5) имат най-високите общи нива на нетна миграция през 2022 г., докато Гърция (-0,2 на 1 000 души) е единствената държава-членка, която регистрира отрицателен общ нетен процент на миграция. 9 Таблица 3. Принос на естествения прираст и миграцията (и статистическа корекция) към изменението на населението, 2022 г. Сред 20-те държави-членки на ЕС, където населението се е увеличило през 2022 година, шест държави (Ирландия, Франция, Кипър, Люксембург, Малта и Швеция) регистрират както естествен прираст, така и положителна нетна миграция, допринасящи за нарастването на населението им. В 14 държави-членки (Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Испания, Латвия, Литва, Нидерландия, Австрия, Португалия, Румъния, Словения и Финландия) положителната нетна миграция е двигател на нарастването на населението, тъй като естественият прираст на населението е отрицателен. От 7-те държави-членки на ЕС, които отчитат намаляване на нивото на населението през 2022 г., само Гърция регистрира спад на населението поради отрицателен естествен прираст и отрицателна нетна миграция. За останалите шест страни (България, Хърватия, Италия, Унгария, Полша и Словакия) ефектът от положителната нетна миграция не е достатъчен, за да компенсира отрицателния естествен прираст. Делът на хората на възраст 80+ почти се е удвоил между 2002 и 2022 г. През периода 2002-2022 г. делът на лицата на 65 и повече години се е увеличил във всички държави-членки. На ниво ЕС увеличението е с 5 процентни пункта (pp), от 16% на 21%. Най-голямо е увеличението във Финландия (8 процентни пункта), а най-малко в Люксембург (1 процентни пункта). През 2022 г. Италия и Португалия (и двете по 24%) и Финландия и Гърция (и двете по 23%) имат най-висок дял, докато Ирландия и Люксембург (и двете по 15%) имат най-нисък. Разглеждайки по-конкретно групата на 80 и повече години, техният дял нараства във всички държави-членки, на ниво ЕС с 2,6 процентни пункта, от 3,5% през 2002 г. до 6,1% през 2022 г. Най-голямото увеличение е в Гърция (+3,5 процентни пункта, от 3,7 % до 7,2%) и най-нисък в Швеция (+0,2 п.п., от 5,2% до 5,4%). 10 1 Средната възраст на населението в ЕС е 44 години Друг начин за анализиране на застаряването на обществото в ЕС е като се разгледа средната възраст на населението. Средната възраст се е увеличила в периода 2002-2022 година: тя е била 38,7 години през 2002 г., 41,9 години през 2012 г. и 44,4 години през 2022 г. Това означава увеличение с 5,7 години на средната възраст в ЕС през този период. Сред държавите-членки на ЕС най-висока средна възраст през 2022 г. е наблюдавана в Италия (48,0 години), следвана от Португалия (46,8), Гърция (46,1) и Германия (45,8), докато най-ниската е регистрирана в Кипър (38,3 години), Ирландия (38,8), Люксембург (39,7) и Малта (40,4). През периода 2002-2022 г. средната възраст се е увеличила най-много в Португалия (8,6 години), следвана от Румъния (8,5), Гърция и Литва (и двете 7,8). Намаляват младежите под 20 години През периода 2002-2022 г. делът на младите хора (на възраст от 0 до 19 години) е намалял във всички държави-членки. На ниво ЕС спадът е с 3 процентни пункта, от 23% на 20%. Най-голямо намаление е в Малта (-9 процентни пункта) и Кипър (-8 процентни пункта), а най-ниско в Швеция, Белгия и Испания (всички с -1 процентни пункта). През 2022 г. най-висок дял на млади хора има в Ирландия (26%) и Франция (24%), а най-нисък в Малта и Италия (и двете по 18%). По отношение на децата (на възраст под 15 години) намалението в ЕС е с 2 процентни пункта, от 17% през 2002 г. на 15% през 2022 г. Наблюдава се спад във всички държави-членки, с изключение на Чехия (+0,2 процентни пункта), като най-голям спад е в Малта (−6 п.п.) и Кипър (−5 п.п.). През 2022 г. делът на децата и юношите е бил най- висок в Ирландия (20%) и Швеция (18%) и най-нисък в Италия, Португалия и Малта (всички 13%). Демографската ситуация в България през 2022 г. През 2022 г. текущата демографска ситуация в България се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, ниски нива на раждаемост (с коефициент 8.8‰ – при средна стойност за Европейския съюз от 9.1‰) и високи нива на обща смъртност, с коефициент 18.4‰, който е най-високия в ЕС. Като положителни тенденции през 2022 г. могат да бъдат отбелязани повишаването на тоталния коефициент на плодовитост с 0.20 спрямо 2021 г., намаляването на преждевременната смъртност2, намаляването на броя на бракоразводите, положителен механичен прираст на населението, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението. През 2022 г. в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 082 деца, или с 3.5%. През 2022 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.6 години. В сравнение с 2021 г. се е увеличила с 0.1 години. 1 Средната възраст е изчислена като медианна възраст. 2 Относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията. 11 Броят на децата, родени от майки под 18 години, намаляват от 3 015 през 2021 г. на 2 871 през 2022 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години нарастват от 2 278 през 2021 г. на 2 410 през 2022 година. През 2022 г. са регистрирани 1 052 случая на многоплодни раждания, което е с 48 случая повече отколкото през 2021 година. При 1040 от случаите са родени по две деца, а при 12 - по три. През 2022 г. броят на извънбрачните раждания е 34 141, или 60.0% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.6%) е по-висок отколкото в градовете (58.0%). За 80.2% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. Тоталният коефициент на плодовитост3 е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2022 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.78, като нараства с 0.20 спрямо 2021 година. Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Към 31.12.2022 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 278 хил., като спрямо предходната година намалява с 8 хил., а спрямо 2011 г. - с 372 хиляди. Очакванията за раждаемостта в следващите десетилетия са тя да продължава да намалява, основно поради намаляване на родилните контингенти. Факторите, които оказват въздействие върху вземането на решение за раждане и отглеждане на дете са комплексни и се отнасят до създаване на по-спокойна, предвидима и сигурна семейна, обществена и социално-икономическа среда. През 2022 г. са регистрирани 26 013 юридически брака - с 607 по-малко 4 спрямо предходната година, а коефициентът на брачност е 4.0‰. Броят на разводите през 2022 г. е 9 525, или с 496 по-малко от регистрираните през 2021 година. От всички прекратени бракове 77.1% се отнасят за населението в градовете. Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.3 години. Броят на умрелите лица през 2022 г. е 118 814, а коефициентът на обща смъртност5 - 18.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 30 181, или с 20.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите-членки на ЕС. През 2021 г. в страната са починали 274 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност6 е 4.8‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2021 г. - 5.6‰. Очакваната средна продължителност на предстоящия живот7 общо за населението на страната, изчислена за периода 2020 - 2022 г., е 71.9 години, като спрямо предходния период (2019 - 2021 г.) намалява с 1.7 години. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 68.3 години, докато при 3 Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. 4 Брой сключени бракове на 1 000 души от населението. 5 Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението. 6 Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1 000 живородени. 7 Показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност 12 жените е със 7.5 години по-висока - 75.8 години. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете наблюдаваме намаление на средната продължителност с 2.3 години, докато при жените с 1.8 години. Демографските дисбаланси се превръщат в проблем на макро-фискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи. Изключително важно е да се отчитат реалистичните възможности за ограничаване на демографския натиск върху социалните системи и публичните финанси. Решаването на демографските проблеми в дългосрочен план изисква устойчиво мобилизиране на целия наличен ресурс и използване на всички налични инструменти на държавата. В Министерството на труда и социалната политика е изграден Национален механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на държавната демографска политика. Функционира Междуведомствена работна група по демографските въпроси към министъра на труда и социалната политика, в която участват представители от ключови държавни ведомства, НСИ, НОИ, БЧК, НСОРБ, социалните партньори и други организации. Изготвят се ежегодни планове и национални мониторингови доклади, в които се интегрира информация от националната статистика, административна информация и данни от социологически проучвания. През 2014 г. с ПМС №138 е създаден Национален съвет по демографска политика като консултативен орган към Министерския съвет, чиято дейност се администрира в МТСП. Основната цел на политиката за демографско развитие е заложена в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) и е насочена към забавяне темповете на намаляване на броя на населението, с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения. Специален акцент върху посрещането на демографските предизвикателства, свързани със застаряване на населението е поставен и чрез приетата от Министерския съвет с РМС №142 на 15 март 2019 г. Национална стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 – 2030 г.). Подобряване профила на населението и на работната сила са възможни чрез: повишаване на общото образователно равнище и пригодност за заетост; обвързване на образованието с реалните нужди на бизнеса и икономиката на страната; намаляване броя на отпадащите деца от всички степени на образователната система; повишаване на заетостта на младите; подобряване на здравния статус и насочване на усилията към превенция на социално-значими заболявания; подпомагане на съвместяването на семеен с професионален живот чрез предоставяне на широк спектър от услуги за зависими членове в семейството, вкл. деца, хора с увреждания, възрастни хора; създаване на условия за по-бързото кариерно развитие на младите; развитие на дългосрочните грижи за възрастните и на солидарност между поколенията; предприемане на мерки за финансово стабилизиране на социалните системи; регионализиране на демографската политика, поради различните форми и профили на демографски дисбаланси в отделните региони на страната; изграждане и укрепване на национален административен механизъм за посрещане на демографските предизвикателства в следващите десетилетия и др. 1.1. БРОЙ И СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция. 13 Броят и структурите на населението се определят от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) движение. През 2022 г. населението в България продължава да намалява. По данни от текущата демографска статистика към 31 декември 2022 г. населението на България е 6 447 710 души, което представлява 1.5% от населението на Европейския съюз8. В сравнение с 2021 г. населението на страната намалява с 34 774 души, или с 0.5%9. Намалението на населението през 2022 г. в България се дължи на отрицателен естествен прираст, а не на външна миграция – в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 62 218 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9.6‰10. Механичният прираст (нетното салдо от външната миграция) за 2022 г. е положителен – плюс 27 444 души, а коефициентът на нетна миграция, е +4.2‰11. 1.1.1. Абсолютен естествен прираст на населението Разликата между живородените и умрелите представлява естественият прираст на населението. След 1990 г. демографското развитие на страната се характеризира с отрицателен естествен прираст на населението. Таблица 4: Живородени, умрели, естествен прираст в периода 2007 - 2022 г. Източник: НСИ, таблица МТСП 8 При международните сравнения данните за държавите от Европейския съюз се отнасят за 2021 година. Източник: Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. 9 За всички сравнения с предходната година е използвано ревизирано население към 31.12.2021 г., което е изчислено като към броя на населението от Преброяването към 07.09.2021 г. са добавени данните за естественото и механично движение на населението до 31.12.2021 година 10 Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението. 11 Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината (на 1 000 души). 14 Година Живородени Умрели Естествен прираст 2007 75 349 113 004 - 37 655 2008 77 712 110 523 - 32 811 2009 80 956 108 068 - 27 112 2010 75 513 110 165 - 34 652 2011 70 846 108 258 - 37 412 2012 69 121 109 281 - 40 160 2013 66 578 104 345 - 37 767 2014 67 585 108 952 - 41 367 2015 65 950 110 117 - 44 167 2016 64 984 107 580 - 42 596 2017 63 955 109 791 - 45 836 2018 62 197 108 526 - 46 329 2019 61 538 108 083 - 46 545 2020 59 086 124 735 - 65 649 2021 58 678 148 995 - 90 317 2022 56 596 118 814 - 62 218 Намалението на населението в страната в резултат на отрицателния естествен прираст се дължи главно на високите нива на общата смъртност и на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост. Ниската раждаемост не може да компенсира значително по-високите нива на смъртност. 1.1.2. Относителен естествен прираст на населението Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9.6‰12. Коефициентът на естествения прираст в градовете е минус 7.2‰, а в селата – минус 16.4‰. През 2022 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-3.4‰), Сливен (-5.9‰) и Варна (-6.9‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин - минус 21.1‰, следвана от областите Габрово - минус 17.8‰, и Монтана и Кюстендил - минус 17.0‰. В двадесет и една области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2022 година. 1.2. РАЖДАЕМОСТ През 2022 г. в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 082 деца, или с 3.5%. Фиг. 4. Живородени деца през периода 1920 - 2022 година Брой 200000 180000 160000 140000 120000 100000 80000 60000 40000 20000 0 02 03 04 05 06 07 08 09 59 00 10 20 30 40 50 60 70 80 90 01 11 21 31 41 51 61 71 81 91 02 12 22 91 91 91 91 91 91 91 91 91 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 02 Източник: НСИ Коефициентът на обща раждаемост13 през 2022 г. е 8.8‰. Броят на живородените момчета (28 923) е с 1 250 по-голям от този на живородените момичета (27 673), или на 1 000 живородени момчета се падат 957 момичета. В градовете и селата живородени са съответно 41 986 и 14 610 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.8‰ в градовете и 8.5‰ в селата. 12 Разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението. 13 Брой живородени деца на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината. 15 В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰ и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰ и Перник - 6.9‰. Източник: НСИ Броят на жените във фертилна възраст (15 - 49 навършени години) в страната, или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост, оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението. Към 31.12.2022 г. броят на жените във фертилна възраст е 1 278 хил., като спрямо предходната година намалява с 8 хил., а спрямо 2011 г. - с 372 хиляди. Броят на децата, родени от майки под 18 години, намалява от 3 015 през 2021 г. на 2 871 през 2022 година. Родените от жени на възраст 40 и повече навършени години нарастват от 2 278 през 2021 г. на 2 410 през 2022 година. Половината (49.4%) от ражданията през 2022 г. са първи за майката, 36.9% - втори, а 13.3% - трети и от по-висока поредност. 14 Тоталният коефициент на плодовитост е един от основните показатели, характеризиращи плодовитостта на жените. През 2022 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.78, като нараства с 0.20 спрямо 2021 година. През 2022 г. средната възраст на жените при раждане на първо дете е 27.6 години. В сравнение с 2021 г. се е увеличила с 0.1 години. В регионален аспект средната 14 Среден брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година. 16 възраст при раждане на първо дете варира от 22.5 години за област Сливен до 30.7 години за област София (столица). Фигура 5. Средна възраст на жената при раждане на първо дете и тотален коефициент на плодовитост по области през 2022 г. Средна възраст Среден брой деца 35.0 3.0 30.0 2.5 25.0 2.0 20.0 1.5 15.0 10.0 1.0 5.0 0.5 0.0 0.0 даргвеогалБ сагруБ СреднаанраВ възрастовонръТокилеВ нидиВ приацарВ ражданеоворбаГ чирбоД наилаждръК първолиднетсюК детечевоЛ (ляваанатноМ скала)киждразаП кинреП невелП видволП ТоталендаргзаР есуР коефициентартсилиС невилС няломС на плодовитостяифоС )ацилотс(яифоС арогаЗаратС (дяснаещивогръТ овоксаХ скала)немуШ лобмЯ Източник: НСИ През 2022 г. са регистрирани 1 052 случая на многоплодни раждания, което е с 48 случая повече, отколкото през 2021 година. При 1040 от случаите са родени по две деца, а при 12 - по три. През 2022 г. броят на извънбрачните раждания е 34 141, или 60.0% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (65.6%) е по-висок отколкото в градовете (58.0%). За 80.2% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак. В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Ловеч (79.9%), Видин (77.0%) и Враца (76.6%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (44.8%) и Кърджали (34.6%). 1.2.1. Аборти През 2022 г. общият брой на абортите е 18 972 при 56 917 раждания. В сравнение с 2021 г. (19 353) броят на абортите намалява с 381. Таблица 5: Раждания и аборти 17 Раждания Аборти Раждания Аборти Години Брой на 1000 жени от 15-49 г. 2012 69 678 29 992 42.5 18.3 2013 67 061 29 505 41.6 18.3 2014 68 083 28 145 42.8 17.7 2015 66 370 27 782 42.3 17.7 2016 65 446 26 412 42.2 17.0 2017 64 359 24 287 42.1 15.9 Източник: Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) Таблица 6: Раждания и аборти на 1000 жени във фертилна възраст (15 – 49 г.) Източник: МЗ, Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) От 2016 г. абортите се отчитат, разпределени по вид като: спонтанни; терапевтични – от тях по желание и по медицински показания; други видове и аборт, неуточнен. От всички извършени аборти 2 574 са по медицински показания; 5 357 са спонтанни; 11 033 са по желание, а 8 са класифицирани като „други видове и аборт, неуточнен“. Общият брой на спонтанните аборти и на абортите по медицински показания е 7 931. При адекватна медицинска профилактика и грижа, този брой би могъл да бъде значително редуциран и това до доведе до повишаване на раждаемостта. В същата посока на повишаване на раждаемостта би довело и намаляването на броя на абортите по желание, свързано с подобряване на социално-икономическите условия в страната, както и с повишаване културата на населението. Таблица 7: Извършени аборти в лечебните заведения през 2022 г. по възрастови групи и видове аборти (брой) 18 2018 62 576 23 437 41.6 15.6 2019 61 882 21 864 41.9 14.8 2020 59 440 19 328 40.8 13.3 2021 59 069 19 353 41.0 13.4 2022 56 917 18 972 44.4 14.8 Години Раждания на във фертилна 1000 жени възраст във Аборти на фертилна 1000 жени възраст 1980 60.4 72.9 1990 49.2 67.2 1995 35.2 47.2 2000 37.0 30.6 2005 38.2 22.3 2013 41.6 18.3 2014 42.8 17.7 2015 42.3 17.7 2016 42.2 17.0 2017 42.1 15.9 2018 41.6 15.6 2019 41.9 14.8 2020 40.8 13.3 2021 41.0 13.4 2022 44.4 14.8 По вид Възраст (в от тях: Други навършени години) Аборти Спонтанни Терапев- тични по желание по медицински показания видове и аборт, неуточнен Общо 18 972 5 357 13 607 11 033 2 574 8 Източник: Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) Приема се, че абортът може да бъде рисков за бъдещите репродуктивни способности на жената, поради което следва да бъде оценяван като един от значимите фактори, оказващи въздействие върху демографския баланс на населението. Легалният аборт продължава да се приема и да се използва често като предпочитан и достъпен изход за освобождаване от нежелана бременност, макар да са известни опасностите и вредите за здравето и детеродната способност на жената от подобна интервенция. 1.2.2. Семейства и семейни отношения. Бракове и бракоразводи През 2022 г. са регистрирани 26 013 юридически брака - с 607 по-малко спрямо 15 предходната година, а коефициентът на брачност е 4.0‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (18 976 ) са сред населението в градовете. Фигура 6. Коефициенти на брачност и бракоразводност (на 1 000 души) ‰ 8.0 6.8 7.0 6.0 5.04.0 4.4 4.3 4.3 3.6 3.4 3.2 2.9 2.9 3.0 3.4 3.9 3.8 4.0 4.1 4.2 3.2 3.9 4.0 3.0 2.0 1.3 1.3 1.3 1.9 1.9 1.5 1.5 1.4 1.6 1.5 1.5 1.5 1.5 1.5 1.5 1.6 1.3 1.5 1.5 1.0 0.0 1990 1995 2000 2005 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 Брачност Бракоразводност Източник: НСИ 15 Брой сключени бракове на 1 000 души от населението. 19 < 15 105 55 49 20 29 1 15–19 1 769 591 1 178 1 023 155 - 20–24 3 176 740 2 434 2 146 288 2 25–29 4 069 1 154 2 914 2 442 472 1 30–34 4 934 1 301 3 631 2 906 725 2 35–39 3 518 1 031 2 486 1 881 605 1 40–44 1 252 434 818 552 266 - 45–49 139 47 92 59 33 - > 50 10 4 5 4 1 1 През 2022 г. средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 33.0 и 30.1 години. Спрямо предходната година средната възраст се увеличава с 0.2 години за мъжете и 0.3 за жените. За 84.7% от жените и 84.3% от мъжете, сключения граждански брак през 2022 г. е бил първи. Областите с най-много бракове на 1 000 души от населението са Разград - 5.4‰, и Силистра - 5.0‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Перник и Враца - по 2.6‰. Броят на разводите през 2022 г. е 9 525, или с 496 по-малко от регистрираните през 2021 година. От всички прекратени бракове 77.1% се отнасят за населението в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (67.3%), следват причините „несходство в характерите“ (20.1%) и „фактическа раздяла“ (11.3%). Разводът не е бил първи за 11.0% от жените и 11.1% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2022 година. 1.3. СМЪРТНОСТ 1.3.1. Обща смъртност Броят на умрелите лица през 2022 г. е 118 814, а коефициентът на обща смъртност16 - 18.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 30 181, или с 20.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо. Фигура 7. Умрели през периода 1920 - 2022 г. Брой 160000 140000 120000 100000 80000 60000 40000 20000 0 0 0 0 0 0 0 5 0 0 5 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 3 4 5 6 7 8 9 0 1 2 29 39 49 59 69 79 79 89 99 99 00 00 00 00 00 00 00 00 00 00 10 10 10 10 10 10 10 10 10 10 20 20 20 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 2 Източник: НСИ Смъртността сред мъжете (19.8‰) е по-висока в сравнение със смъртността сред жените (17.0‰). През 2022 г. на 1 000 жени умират 1 079 мъже. Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (24.9‰) отколкото в градовете (16.0‰). 16 Брой умрели лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението. 20 С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.9‰, Габрово - 24.9‰ и Монтана - 24.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰. Таблица 8: Умирания по причини за смъртта - 2021 г. Източник: НСИ 1.3.2. Преждевременна смъртност Показателят за преждевременна смъртност17 през 2022 г. (19.2%) намалява спрямо предходната 2021 година (20.3%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Умрелите жени на възраст под 65 години са 12.5% от всички умрели жени, а стойността на този показател при мъжете е 25.5%. 1.3.3. Детска смъртност През 2022 г. в страната са починали 274 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност18 е 4.8‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2021 г. - 5.6‰. 17 Относителен дял на умрелите лица под 65-годишна възраст от общия брой на умиранията. 18 Брой умрели деца на възраст под 1 година на 1 000 живородени. 21 Причини за смъртта, МКБ – Х ревизия Брой На 100 000 души от населението Всичко 118 814 1983.2 Клас I. Някои инфекциозни и паразитни болести (A00-B99) 450 8.4 Клас IІ. Новообразувания (C00-D48) 16 301 295.2 Клас III. Болести на кръвта, кръвотворните органи и отделни нарушения, включващи имунния механизъм (D50-D89) 106 1.8 Клас IV.Болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата (E00-E90) 1 288 18.4 Клас V. Психични и поведенчески разстройства (F00-F99) 85 1.4 Клас VI,VII, VIII Болести на нервната система и сетивните органи (G00-H95) 765 13.2 Клас IX. Болести на органите на кръвообращението (I00-I99) 71 069 1108.6 Клас X. Болести на дихателната система (J00-J99) 5 586 104.3 Клас XI. Болести на храносмилателната система (K00-K93) 4 405 95.3 Клас XII. Болести на кожата и подкожната тъкан (L00-L99) 47 0.8 Клас XIII. Болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан (M00-M99) 41 0.9 Клас XIV. Болести на пикочо-половата система (N00-N99) 1 646 29.0 Клас XV. Бременност, раждане и послеродов период (O00-O99) 7 - Клас XVI. Някои състояния, възникващи през перинаталния период (P00-P96) 125 2.4 Клас XVII. Вродени аномалии (пороци на развитието), деформации и хромозомни аберации (Q00-Q99) 76 1.5 Клас XVIII. Симптоми, признаци и отклонения от нормата, открити при клинични и лабораторни изследвания, некласифицирани другаде (R00-R99) 5 391 84.6 Клас XX. Външни причини за заболеваемост и смъртност (V01- Y98) 2 426 57.4 Клас XXII Кодове за специални цели (U00-U85) 9 000 159.9 в т.ч. COVID-19 (U07.1-U07.2) 8 993 159.8 В регионален аспект през 2022 г. в общо десет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Кърджали - 0.9‰, Перник - 1.3‰, и София - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Ямбол (11.6‰), Добрич (10.2‰) и Враца (9.7‰). Фигура 8. Коефициент на обща и детска смъртност ‰ 25 20 17.5 21.7 14.8 14.8 14.4 18.0 18.4 15 10 12.5 13.6 14.7 14.2 14.610.4 14.79.7 14.89.2 14.58.6 14.29.0 14.69.4 14.78.5 15.07.8 14.47.3 15.17.6 15.3 15.1 15.5 15.4 15.5 6.6 6.5 6.4 5.8 5.6 5.1 5.6 4.8 5 0 1990 1995 1997 2001 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 2021 2022 Обща смъртност Детска смъртност Източник: НСИ 1.3.4. Средна продължителност на предстоящия живот Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Очакваната средна продължителност на предстоящия живот19 общо за населението на страната, изчислена за периода 2020 - 2022 г., е 71.9 години, като спрямо предходния период (2019 - 2021 г.) намалява с 1.7 години. Различната смъртност при мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и различната средна продължителност на живота при тези категории население. Средната продължителност на живота при мъжете е 68.3 години, докато при жените е със 7.5 години по-висока - 75.8 години. Спрямо 2012 през 2022 г. при мъжете наблюдаваме намаление на средната продължителност с 2.3 години, докато при жените - с 1.8 години. 19 Показателят за очакваната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност 22 Фиг. 9. Очаквана средна продължителност на предстоящия живот по пол и периоди Възраст 80.0 78.2 78.4 78.4 78.5 78.2 77.4 78.0 75.8 76.0 74.7 74.8 74.8 74.9 74.6 73.6 74.0 72.0 71.2 71.3 71.4 71.5 71.1 70.1 71.9 70.0 68.3 68.0 66.0 64.0 62.0 2014 - 2016 2015 - 2017 2016 - 2018 2017 - 2019 2018-2020 2019-2021 2020-2022 Общо Мъже Жени Източник: НСИ 1.4. ВЪТРЕШНА И ВЪНШНА МИГРАЦИЯ НА НАСЕЛЕНИЕТО 1.4.1. Преселвания между населените места в страната (вътрешна за страната миграция) През 2022 г. в преселванията между населените места в страната са участвали 102 920 лица. От всички, които са променили своето обичайно местоживеене вътре в страната, 44.5% са мъже и 55.5% - жени. Преселващите се лица във възрастовата група 0-14 години са 18.6%, лицата на възраст 15-64 години - 62.9%, а тези на 65 и повече години - 18.5% от мигриралите лица. Най-голямо териториално движение има по направлението „град - град“ (41.1%), следва направлението „село - град“ (25.1%) и „град - село“ (23.6%). Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село - село“ - 10.1% от мигриралите лица. Фигура 10. Направления на вътрешната миграция през 2022 г. 10.1% 41.1% 25.1% 23.6% Град -град Град - село Село - град Село - село Източник: НСИ 23 Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за свое ново местоживеене област София (столица) (17 196). Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 13.0% и Благоевград - 7.2% . Най-малко преселили се в столицата са от областите Разград и Силистра - по 0.7%, и Търговище - 0.8%. 1.4.2. Миграция от страната в чужбина (миграция извън страната/външна миграция/емиграция) През 2022 г. 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 64.3% от тях са мъже. Емигрантите на възраст 0-14 г. са 5.4%, тези на възраст 15-64 години са 69.4%, а на 65 и повече навършени години - 25.2% от всички емигранти. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24.1%), Турция (20.0%) и Обединеното кралство (9.3%). 1.4.3. Миграция от чужбина в страната (имиграция) Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2022 година 40 619 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 55.5%, а на жените - 44.5%. Сред дошлите да живеят в страната 14.0% са във възрастовата група 0-14 години, 75.5% са на възраст 15-64 години, а на 65 и повече навършени години са 10.5% от имигрантите. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (23.1%), Германия (12.1%) и Сирия (9.0%). 1.4.4. Механичен прираст на населението Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който през 2022 г. е положителен - плюс 27 444 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната. Изменението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е +4.2‰20. През 2022 г. двадесет и две области имат положителен механичен прираст. Най- голям механичен прираст има в областите Кърджали (21.5‰), София (столица) (7.9‰), Бургас (7.1‰) и Пловдив (7.0‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-4.5‰), Хасково (-1.5‰) и Ловеч (-1.1‰). 20 Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината (на 1 000 души). 24 ЧАСТ ІІ. СТРУКТУРИ НА НАСЕЛЕНИЕТО СОЦИАЛНИ НЕРАВЕНСТВА, СОЦИАЛНИ ДИСБАЛАНСИ И СОЦИАЛНА СИГУРНОСТ. РАЗВИТИЕ НА КАЧЕСТВОТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ. СОЦИОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОЦЕСИ. 2.1. СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ПОЛ Мъжете са 3 099 503 (48.1%), а жените - 3 348 207 (51.9%), или на 1 000 мъже се падат 1 080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Таблица 9: Население към 31.12.2022 г. по възраст и пол Източник: НСИ Неравномерно е разпределението на мъжете и жените по възраст. Запазва се тенденцията с нарастване на възрастта да се увеличава броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Това води до феминизация на социалните проблеми и предизвикателства в по-високите възрастови групи на населението. Неравномерно е разпределението на мъжете и жените и по местоживеене. 25 Пол Възрастови групи Всичко Мъже Жени Общо 6 447 710 3 099 503 3 348 207 0 56 526 28 880 27 646 1 - 4 229 534 117 908 111 626 5 - 9 304 395 156 208 148 187 10 - 14 322 964 165 924 157 040 15 - 19 301 621 155 885 145 736 20 - 24 272 140 139 483 132 657 25 - 29 280 313 144 284 136 029 30 - 34 382 108 196 834 185 274 35 - 39 429 760 221 886 207 874 40 - 44 458 811 237 094 221 717 45 - 49 508 887 259 762 249 125 50 - 54 486 516 245 946 240 570 55 - 59 439 672 216 155 223 517 60 - 64 459 080 215 903 243 177 65 - 69 454 324 200 541 253 783 70 - 74 423 021 173 091 249 930 75 - 79 309 750 116 283 193 467 80 - 84 187 902 64 318 123 584 85 - 89 102 407 32 102 70 305 90 - 94 32 684 9 631 23 053 95 - 99 4 942 1 304 3 638 100 + 353 81 272 Половото съотношение, т.е. броят на жените на 1 000 мъже в страната е 1 080. Към 31.12.2022 г. в градовете живеят 4 746 710 души, а в селата – 1 701 000 души от населението на страната. Това води до многоаспектни проблеми в социалните ролеви отношения – икономически, трудови, професионални, семейни и др. 2.2. СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВЪЗРАСТ Фигура 11. Възрастова структура на населението към 31.12.2022 г. Източник: НСИ Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 515 383, или 23.5% от населението на страната. В сравнение с 2021 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.1 процентни пункта. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 27.4%, а на мъжете - 19.3%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най- висок в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.4% и Благоевград - 21.6%. Общо за ЕС-27 относителният дял на населението на 65 и повече навършени години е 21.1%. Най-висок е този дял в Италия (23.8%), следвана от Португалия (23.7%). Общо в шестнадесет страни, включително и България, делът на възрастното население е над 20.0%. Относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 15.1% от населението на областта. Общо в осемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 10.8%, Видин - 11.5% и Габрово - 11.8%. 26 Делът на най-младото население в ЕС-27 в началото на 2022 г. е 15.0%, като най- нисък е в Италия - 12.7%, Португалия - 12.8% и Малта - 13.4%, а най-висок е в Ирландия - 19.7%, Швеция - 17.6% и Франция - 17.5%. Към 31.12.2022 г. общият коефициент на възрастова зависимост21 в България е 60.4%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по- малко от две лица в активна възраст. Коефициентът в градовете е 56.8%, а в селата - 71.6%. Във всички области на страната този показател е над 50.0%. Най-ниска е стойността на коефициента в София (столица) - 51.4%, а най-висока в областите Видин - 74.5%, Габрово - 71.8%, и Ямбол - 71.4%. Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 45.2 години в края на 2022 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.3 години, а в селата - 47.5 години. Фигура 12. Средна възраст на населението Източник: НСИ Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както 22 застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2022 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 10 месеца за жените и 64 години и 5 месеца за мъжете. Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 г. е 3 775 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1 975 хил., а жените - 1 800 хиляди. Към края на 2022 г. над трудоспособна възраст са 1 695 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 978 хил. души, или 15.2% от населението на страната. 21 Коефициентът на възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите“ възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в проценти. 22 Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление №30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 година). 27 Фигура 13: Население под, във и над трудоспособна възраст към 31.12. Години 2022 15.2 58.5 26.3 2021 15.5 60.1 24.5 2020 15.4 59.8 24.8 2019 15.3 59.8 24.9 2018 15.2 60.0 24.7 2017 15.1 60.3 24.6 2016 15.0 60.6 24.4 2015 14.9 60.8 24.3 2014 14.8 61.1 24.1 2013 14.6 61.7 23.7 2012 14.4 61.8 23.8 2011 14.3 61.7 24.0 2010 14.6 62.7 22.7 2005 14.8 62.4 22.8 2001 16.3 59.2 24.5 1995 19.1 56.6 24.3 1990 21.6 55.5 22.9 0% 10% 20% 30% 40% 50% 60% 70% 80% 90% 100% Под трудоспособна В трудоспособна Над трудоспособна Източник: НСИ Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2022 г. коефициентът на демографско заместване е 66. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятна е стойността на показателя в областите Сливен - 87, София (столица) - 80, и Варна - 77 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 42, Кърджали - 47 и Силистра и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст. Таблица 10: Коефициенти на възрастова зависимост общо за страната и по статистически райони – 2022 г. Източник: НСИ 28 Статистически райони Отношение на населението на възраст под 15 и над 65 и повече години към населението на възраст от 15 до 64 години - % Отношение на населението на възраст 65 и повече години към населението на възраст от 15 до 64 години - % Общо за страната 60.4 37.7 Северозападен 68.8 46.5 Северен централен 65.6 44.8 Североизточен 59.7 37.3 Югоизточен 63.8 38.1 Югозападен 54.6 32.3 Южен централен 61.0 38.4 2.3. ОБРАЗОВАТЕЛНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО Степента на завършено образование е основен фактор и важно условие за повишаване на заетостта, получаването на по-високи доходи и ограничаване на бедността, както и за постигане на по-добро качество и стандарт на живота на населението. Това е фактор и условие за балансирано демографско развитие на населението, както и за подобряване на качеството на човешките ресурси. Колкото по-висока е степента на образование, толкова по-малко хората са 23 застрашени от бедност и риск от бедност. 2.3.1. Образование в Република България през учебната 2022/2023 г.24 Основните резултати от проведените от Националния статистически институт (НСИ) годишни изчерпателни изследвания, характеризиращи дейността на образователните институции показват, че: • През учебната 2022/2023 година в предучилищното образование (детските градини и подготвителните групи в училищата) са записани 216.5 хил. деца. • През 2022 г. основно образование са завършили 61.1 хил. ученици, а завършилите средно образование в общообразователни и професионални програми са съответно 23.2 хил. и 13.2 хил. ученици. • Записаните в различните степени на висшето образование („професионален бакалавър“, „бакалавър“ и „магистър“) за академичната 2022/2023 година са 214.8 хиляди. • Към 31.12.2022 г. за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ у нас се обучават 6 548 лица, от които 764 чужди граждани. 2.3.1.1. Предучилищно образование Към 01.12.2022 г. в страната функционират 1 817 самостоятелни детски градини. В предучилищно образование, провеждано в детските градини и подготвителните групи в училищата, са записани 216.5 хил. деца, от които 111.2 хил., или 51.4%, са момчета. В сравнение с предходната година броят на децата се увеличава с 0.7% (фиг. 1). Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез груповия нетен 25 коефициент на записване за учебната 2022/2023 година, е 87.3%, като е най-висок в област Смолян (95.0%), а най-нисък в област Сливен (71.7%). Средният брой деца в една самостоятелна детска градина за страната е 119, като за градовете е значително по-голям - 153, отколкото в селата - 62. В една група са записани средно 23 деца, съответно 24 в градовете и 20 в селата. 23 Лица в риск от бедност са тези, които живеят в домакинство с общ разполагаем нетен доход под линията на бедност. Линията на бедност представлява 60 на сто от медианния общ разполагаем нетен доход (след социалните трансфери) на еквивалентна единица. Поради различния състав и брой лица в домакинствата се прилагат еквивалентни скали. Използва се модифицираната скала на ОИСР, според която първият възрастен на 14 и повече навършени години получава тегло единица, вторият възрастен на 14 и повече навършени години - тегло 0.5, и всяко дете под 14 години - тегло 0.3. Теглата се присъждат на всеки член на домакинството и се сумират, за да се получи еквивалентен размер на домакинството. Общият разполагаем нетен доход за всяко домакинство се разделя на неговия еквивалентен размер и се формира общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица. 24 Образованието в Република България през учебната 2022/2023 година (nsi.bg) 25 Груповият нетен коефициент на записване на децата в детските градини се изчислява в проценти като отношение на броя на децата в детските градини във възрастовата група 3 - 6 години към броя на населението в същата възрастова група. 29 Педагогическият персонал, зает в детските градини, е 19.7 хил. и в сравнение с предходната учебна година намалява с 347 души. Детските учители са 18.8 хил., или 95.4% от педагогическия персонал. През учебната 2022/2023 година в страната функционират 119 лицензирани частни детски градини, или с 3 повече от предходната година. Те са посещавани от 5 977 деца, или 2.8% от записаните в детските градини. 2.3.1.2. Общо образование Към 01.12.2022 г. в страната общообразователно и профилирано обучение се 26 провежда в 1 942 общообразователни училища , от които 127 начални, 1 128 основни, 75 обединени, 116 гимназии и 496 средни училища. В сравнение с предходната година общообразователните училища намаляват с 6. Учениците, записани в общообразователни програми, са 549.9 хил., от които 76.3 хил. са в училища в селата. В една паралелка в дневните общообразователни училища се обучават средно по 22 ученици. През 2022 г. основно образование в общообразователните училища са завършили 60.0 хил., а средно образование - 23.2 хил. ученици. Относителният дял на децата в общообразователните училища, изучаващи чужди езици в началните класове (I - IV), е 83.7%, като от тях най-голям е делът на изучаващите английски език - 91.9%. Учителите (вкл. директорите и заместник-директорите с преподавателска заетост) в общообразователните училища през учебната 2022/2023 година са 55.5 хиляди. От тях 95.5% са със завършена образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, 3.7% са завършили „професионален бакалавър“ или еквивалентна в миналото степен и 0.9% са със средно образование. В учителската професия преобладават жените - 85.8% от общия брой на учителите. Към 01.12.2022 г. в страната функционират 99 частни общообразователни училища, от които 8 начални, 35 основни, 19 профилирани гимназии и 33 средни училища. В тях са записани общо 13 629 ученици, или 2.5% от общия брой на учениците в общото образование. 2.3.1.3. Професионално образование и обучение Професионалното образование и обучение през учебната 2022/2023 година се осъществява в 21 училища по изкуствата, 25 спортни училища, 351 професионални гимназии и 22 професионални колежа с прием след средно образование. Общият брой на учащите в професионални програми е 159.3 хиляди. В професионалното образование преобладават момчетата, които са 59.1% от общия брой на учениците в тази образователна програма. През 2022 г. средно образование в училищата по изкуствата, спортните училища и професионалните гимназии с диплома са завършили 13.2 хил. души. Степен на професионална квалификация по съответните програми е придобита, както следва: • първа степен професионална квалификация в професионалните паралелки - 402 ученици; • втора и трета степен професионална квалификация - съответно 1.2 и 16.0 хил. ученици; 26 Вкл. българските училища в чужбина, финансирани от държавата. 30 • четвърта степен професионална квалификация в професионалните колежи с прием след завършено средно образование - 464 ученици. При завършилите програми за придобиване на трета степен професионална квалификация най-висок е относителният дял на учениците, изучавали специалности в 27 областите „Техника“ - 23.0%, следван от този на учениците в „Услуги за личността“ - 19.1%. При завършилите програми за придобиване на четвърта степен професионална квалификация водеща е областта „Обществена сигурност и безопасност“ - 46.3%, следвана от „Здравеопазване“ - 21.3%. През учебната 2022/2023 година 1 391 ученици се обучават в 28 частни професионални гимназии и частни професионални колежа с прием след средно образование, или 0.9% от всички ученици в професионалното образование. През настоящата учебна година учителите (вкл. директорите и заместник- директорите с преподавателска заетост) в професионалното образование са общо 12.4 хил., като 94.6% от тях са с придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“. В програми за професионално обучение срещу заплащане за придобиване на степен на професионална квалификация в центрове за професионално обучение, професионални гимназии и професионални колежи през 2022 г. са били записани 8.3 хил. лица на възраст 16 и повече години. По степени на професионална квалификация разпределението им е следното: първа степен - 3.7 хил., втора степен - 2.1 хил., и трета степен - 2.5 хил. души. 2.3.1.4. Висше образование През учебната 2022/2023 година студентите в България, записани в четирите образователно-квалификационни степени „професионален бакалавър“, „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“, са 221.3 хил., като в сравнение с предходната учебна година броят им намалява с 5.7 хил., или с 2.5%. Колежи (образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър“) През учебната 2022/2023 година за придобиване на образователно- квалификационна степен (ОКС) „професионален бакалавър“ в колежите се обучават 6 783 студенти. Спрямо предходната година броят им намалява с 1 016 души, или с 13.0%. От общия брой студенти в тази ОКС 1 188 души, или 17.5%, са записани в частни колежи. През 2022 г. ОКС „професионален бакалавър“ са придобили 1 795 студенти, от които 59.5% са жени. Най-голям е броят на дипломираните по специалности в следните 28 области на образование : • „Здравеопазване“ - 675 души (37.6%); • „Технически науки и технически професии“ - 288 души (16.0%); • „Бизнес и администрация“ - 268 души (14.9%); • „Персонални услуги“ - 235 души (13.1%); • „Образование“ - 139 (7.7%). Преподавателите в колежите са 622, от които на основен трудов договор - 313, или 50.3%. 27 За професионалното образование и обучение областите на образование са представени според Списъка на професиите за професионално образование и обучение (утвърден със Заповед № РД 09-4493/18.11.2021 г. на министъра на образованието и науката). 28 Съгласно Класификация на областите на образование и обучение 2015 (КОО - 2015). 31 Университети и специализирани висши училища (образователно- квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър“) През учебната 2022/2023 година за придобиване на ОКС „бакалавър“ и „магистър“ в университетите и специализираните висши училища се обучават 208.0 хил. души. В частни учебни институции са записани 25.4 хил., или 12.2% от студентите. Студентите - български граждани, са 190.4 хил., или 91.5% от всички студенти в университети и специализирани висши училища, и в сравнение с предходната година техният брой намалява с 4.6 хиляди. Чуждестранните студенти са 17.6 хил. и в сравнение с предходната година техният брой остава почти непроменен. Най-голям е броят на чуждестранните студенти от Гърция - 22.0%, следват тези от Обединеното кралство - 14.4%, Германия - 9.8%, Украйна - 9.1% и Република Северна Македония - 5.5%, от общия брой чуждестранни студенти. Студентите чужденци у нас избират да учат специалности предимно в областта на здравеопазването, като 62.4% от тях се обучават в тази област, а 48.8% от всички изучават специалност „Медицина“. През 2022 г. в университетите и специализираните висши училища в страната са се дипломирали 45.9 хил. души, от които придобилите ОКС „бакалавър“ са 23.3 хил., а ОКС „магистър“ - 22.6 хиляди. Броят на дипломираните е най-висок в областите на образование „Бизнес и администрация“ (22.6%), „Образование“ (16.3%), „Здравеопазване“ (9.6%), „Науки за обществото и човешкото поведение“ (9.5%) и „Технически науки и технически професии“ (8.6%). През учебната 2022/2023 година преподавателите в университетите и специализираните висши училища са 20.3 хил. души, от които жените са 51.5%. На основна работа са 12.8 хил., или 63.0%. Образователна и научна степен „доктор“ Към 31.12.2022 г. у нас се обучават общо 6 548 докторанти (фиг. 5), като от тях 52.3% са жени. В редовна форма на обучение са зачислени 3 629 души, или 55.4% от докторантите. Най-голям дял от докторантите се обучават в област София (столица) - 54.9%, следвана от областите Варна (9.6%), Пловдив (9.5%) и Велико Търново (8.5%). Чуждестранните докторанти са 764, или 11.7% от общия брой. Най-висок е делът на тези от Гърция - 18.8%, следвани от докторантите от Китай (16.1%), Германия (11.1%), Косово (7.9%), Израел (6.5%) и Република Северна Македония (6.0%). В частни институции се обучават 4.4% от докторантите, като от тях 108 души, или 37.4%, са чужденци. През 2022 г. образователна и научна степен „доктор“ са придобили 1 101 души, от които 601, или 54.6%, са жени. Най-голям е делът на дипломираните в следните области на образование: • „Здравеопазване“ - 175 души (15.9%); • „Науки за обществото и човешкото поведение“ - 120 души (10.9%); • „Бизнес и администрация“ - 105 души (9.5%); • „Технически науки и технически професии“ - 89 души (8.1%); • „Образование“ - 78 души (7.1%). 32 2.4. ЗДРАВЕН СТАТУС НА НАСЕЛЕНИЕТО29 2.4.1. Здравен статус на населението и устойчиво развитие. Състояние и развитие на заболяемостта на населението в страната 2.4.1.1. Обща заболяемост по обръщаемост на населението към лечебните заведения От 2001 до 2022 г. включително липсва пълен обхват на информацията от лечебните заведения за извънболнична помош за общата заболяемост на населението, за нейната структура и за интензитета й по възрастови групи, поради липсата на национална здравно-информационна система. Изключение от горното представлява статистиката за заболеваемостта по обръщаемостта на населението към лечебните заведения по повод на заболявания, подлежащи на задължително съобщаване: инфекциозни болести, туберкулоза, злокачествени новообразувания и др. 2.4.1.2. Заболяемост от някои болести, подлежащи на задължително съобщаване По данни на НЦОЗА през 2022 г. заболяемостта от злокачествени новообразувания спрямо предходната година се увеличава. Показателят е 405.8%ооо (на 100 000 души). Най-висока е заболяемостта от рак на млечната жлеза при жените 92.2%ооо, от рак на храносмилателните органи (90.2%ооо), следвана от рак на мъжките полови органи (81.4%ооо). Наблюдават се териториални различия в броя на новооткритите заболявания от злокачествени новообразувания на 100 000 население. Най-висока е заболяемостта в областите Русе (606.9%ооо), Кърджали (550.6%ооо), Плевен (514.1%ооо), Хасково (501.2%ооо), а най-ниска - в София (186.6%ооо), Кюстендил (231.0%ооо), Видин (240.8%ооо). 2.4.1.3. Заболяемост по хоспитализации Статистическите данни за заболяемостта по хоспитализации за периода 2005- 2019 г. показват, че броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения непрекъснато нараства общо и основно във възрастовите групи над 18 г. През 2020 г. данните показват рязко намаление на броя на хоспитализираните случаи с 448 697 от 2 412 523 (2019 г.) на 1 963 826 (2020 г.). През 2021 г. броят им отново започва да нараства и през 2022 г. достига 2 197 743. От 2016 г., съгласно измененията на Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, освен хоспитализираните случаи на болничните легла, се отчитат отделно и обслужените лица на местата за краткотраен престой. Най-голям е броят на хоспитализираните случаи в стационарите на лечебните заведения на 100 000 население сред лицата над 65 годишна възраст (57 762.7), следва групата на лицата 18-64 г. (28 084.8) и най-нисък е при децата от 0 до 17 години (21 875.8). Сред причините за хоспитализация по класове водещи са фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (18.5%), 29 Източник: Национален център за обществено здраве и анализи 33 болестите на органите на кръвообращението (12.1%), болестите на храносмилателната система (9.3%), новообразувания (8.6%), които обуславят общо 48.5% от хоспитализациите. Структурата на хоспитализациите по класове се различава съществено при различните възрастови групи. При лицата 0-17 години водещи са болестите на дихателната система (29.8%). При лицата от 18 до 64 г. водещи са 4 класа: фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (16.9%), болести на храносмилателната система (10.4%), бременност, раждане и послеродов период (9.2%), и новообразувания (9.1%). При лицата на възраст 65 и повече години на първо място в структурата са фактори, влияещи върху здравното състояние на населението и контакта със здравните служби (20.1%), следват болестите на органите на кръвообращението (18.9%), новообразуванията (10.0%), болестите на храносмилателната система (9.3%), които общо обуславят над половината от хоспитализираната заболяемост в тази възрастова група (58.3%). 2.4.1.4. Психично здраве След промените в системата на здравеопазване през 2000 г. голяма част от институционализираните амбулаторни услуги преминаха в частния сектор, което имаше положителен ефект върху обслужването на пациентите като цяло, особено при тези с така наречените чести психични разстройства – леки депресии, тревожни разстройства, посттравматичен стрес, нарушения в съня и др. Въпреки тези промени, психичното здраве на българите не се подобрява. Причините за това са комплексният характер на факторите, които го обуславят, немалка част от които са извън системата на психиатрично обслужване – жизнената среда, нивото на стрес в ежедневието, условията на труд, взаимоотношенията в семейството, качеството на живот, социалното благополучие. България изостава много сериозно от европейските страни по отношение отделяните средства за обществено здраве и в частност за психично здраве. Броят на психиатрите намалява от 720 през 2019 г. на 679 през 2022 г. България остава с най-малък брой психиатри на 100 000 души население в Европейския съюз. 2.4.1.5. Трайно намалена работоспособност. Вид и степен на увреждане По данни от Информационната система за трайна неработоспособност на населението над 16 години на НЦОЗА, базирана на ежегодната обработка на експертните решения, издадени от ТЕЛК и НЕЛК, броят на лицата с първично определена трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 16-годишна възраст през последните години намалява, през 2018 г. и 2019 г. има покачване и през 2020 г. и 2022 г. отново намалява и достига 48 969 души през последната година. Броят на освидетелстваните и преосвидетелствани лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане е значителен – през 2022 г. е 151 756 души. Най-висок е относителният дял на тези лица от възрастовата група над 60 години (43.7%), следвани от възрастовата група 50-59 години (31.0%). Относителният дял на освидетелстваните лица над 16 г. с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 50-70% нараства в сравнение с 2020 година и е 35.5%. Следват лицата с над 90% трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 27.4% (26.0% за 2020 г.), със 71-90% с относителен дял 23.5% (25.6% за 2020 г.), и до 50% са 13.6% (14.8% за 2020 г.). 34 Най-честата причина за трайно намалена работоспособност на лицата над 16 години са болестите на органите на кръвообращението, които обхващат 28.4% от общия брой на случаите на новоинвалидизираните лица. Следват новообразуванията (24.0%), болестите на костно-мускулната система и съединителната тъкан (12.1%), психични и поведенчески разстройства (6.8%), болестите на ендокринната система, разстройствата на храненето и обмяната на веществата (5.9%) и др. Тази структура, с много малки колебания, се запазва през последните 10 години. След 2008 г. се регистрира увеличаване на броя на освидетелстваните деца до 16-годишна възраст, признати за лица с вид и степен на увреждане, като през последните няколко години намалява и достига през 2022 г. 2 979 деца (при 3 079 за 2020 г.) или 3.0 на 1000 население до 16 години (2.9%о за 2020 г.). Най-голям е броят и делът на децата със степен на увреждане 50-70% – 1 244 (41.8%). Всяко четвърто дете с увреждане е със степен 71-90% увреждане (27.5%), с най-тежката степен над 90% са 20.2%. Структурата на причините за вида и степента на увреждане при децата е различна от тази при лицата над 16-годишна възраст. Най-честата причина са психичните и поведенческите разстройства (28.4%), вродените аномалии (17.4%), болестите на дихателната система (12.1%) и на нервната система (11.9%.) Тази структура с някои изключения се запазва през годините. 2.5. ЕТНИЧЕСКА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО Според окончателните данни на НСИ от преброяването на населението през 2021 година и по признак етническа принадлежност, броят на лицата, самоопределили се като българи е 5 118 494, или 84.6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност, турци – 508 378, или 8.4% от отговорилите лица, роми – 266 720, или 4.4% от отговорилите лица, друг етнос са посочили 79 006 души, или 1.3%, а броят на тези, които не се самоопределят по етнически признак е 15 746 (0.3%). 2.6. РЕЛИГИОЗНА СТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО Според окончателните данни на НСИ от преброяването на населението през 2021 година и на принципа на самоопределянето по признак вероизповедание, населението има следния профил: Таблица 11: Структура на населението по признак вероизповедание към 07.09.2021 г. Източник: НСИ 30 В категорията "Непоказано" са включени лицата, добавени от административни източници, за които липсва информация в използваните при преброяването регистри. 35 Вероизповедание Брой Християнско 4 219 270 Мюсюлманско 638 708 юдейско 1 736 Друго 6 451 Нямам 305 102 Не мога да определя 259 235 30 Непоказано 616 681 2.7. ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО Разпределението на населението в страната е неравномерно. Към 31.12.2022 г. в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от населението на страната. Към края на 2022 г. населените места в България са 5 256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68 и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9. В 1 249, или в 23.8% от населените места, живеят от 1 до 49 души включително. С население над 100 хил. души са шест града в страната, в които живеят 35.0% от населението на страната. Фиг. 14. Градове с население над 100 000 жители към 31.12.2022 година Брой 1400000 1190256 1200000 1000000 800000 600000 400000 321824 311093 188242 123134 121582 200000 0 София Пловдив Варна Бургас Русе Стара Загора Към края на 2022 г. страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини. Статистически райони Половината от населението на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 672 хил. души, или 10.4% от населението на страната. През 2022 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2021 година, като най-голямо е намалението в Северозападния - с 1.5%, а най-малко - в Югозападния район - с 0.1%. 12. Население по статистически райони към 31.12.2022 година 36 Статистически район Население към 31.12.2022 - брой Население към 31.12.2022 - % Прираст на населението - брой Прираст на населението - % Северозападен 671502 10.4 -10534 -1.5 Северен централен 686334 10.6 -8638 -1.2 Североизточен 823884 12.8 -3756 -0.5 Източник: НСИ Области Най-малка по население е област Видин, в която живеят 72 754 души, или 1.1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 280 334 души (19.9%). Четири са областите с население над 300 хил. души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.3%). Таблица 13: Население по области към 31.12.2022 година Източник: НСИ 37 Югоизточен 948410 14.7 -5231 -0.5 Югозападен 2016554 31.3 -1946 -0.1 Южен централен 1301026 20.2 -4669 -0.4 Области Население 31.12.2022 към - брой Население към 31.12.2022 - % Прираст на населението - брой Прираст населението на - % Общо за страната 6447710 100.0 -34774 -0.5 Благоевград 288161 4.5 -2055 -0.7 Бургас 378596 5.9 -427 -0.1 Варна 430847 6.7 -356 -0.1 Велико Търново 204033 3.2 -2362 -1.1 Видин 72754 1.1 -1483 -2.0 Враца 148874 2.3 -2156 -1.4 Габрово 95957 1.5 -1451 -1.5 Добрич 147208 2.3 -1795 -1.2 Кърджали 142508 2.2 1714 1.2 Кюстендил 108703 1.7 -1600 -1.5 Ловеч 113356 1.8 -1790 -1.6 Монтана 116172 1.8 -1941 -1.6 Пазарджик 226209 3.5 -1416 -0.6 Перник 111746 1.7 -1537 -1.4 Плевен 220346 3.4 -3164 -1.4 Пловдив 631516 9.8 -244 0.0 Разград 101107 1.6 -922 -0.9 Русе 189623 2.9 -2691 -1.4 Силистра 95614 1.5 -1212 -1.3 Сливен 170583 2.6 -912 -0.5 Смолян 93354 1.4 -1798 -1.9 София 227610 3.5 -2550 -1.1 София (столица) 1280334 19.9 5796 0.5 Стара Загора 291852 4.5 -2617 -0.9 Търговище 96201 1.5 -818 -0.8 Хасково 207439 3.2 -2925 -1.4 Шумен 149628 2.3 -787 -0.5 Ямбол 107379 1.7 -1275 -1.2 В сравнение с 2021 г. единствено област Кърджали и София (столица) увеличават населението си съответно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%. Общини Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 83 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.7% от населението на страната. В същото време в осемте общини с население над 100 хил. души живеят 40.7% от населението на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 280 334), следвана от общините Пловдив (321 824) и Варна (319 900). Най-малката община е Трекляно - 470 души. Таблица 14: Размер на общините според броя на населението им към 31.12.2022 г. Източник: НСИ 2.8. КАЧЕСТВО И СТАНДАРТ НА ЖИВОТА 2.8.1. Брутен вътрешен продукт (предварителни данни) БВП за 2022 г., получен като сума от тримесечни данни, се увеличава в реално изражение с 3.4% спрямо 2021 година. За 2022 г. БВП достига номинален стойностен обем от 165 384 млн. лева. Преизчислен в щатски долари при средно годишен валутен курс от 1.861798 лв. за 1 щатски долар, БВП възлиза на 88 830 млн. долара. На човек от населението се падат 24 252 лв. от обема на показателя, или 13 026 долара. Преизчислен в евро, БВП е съответно 84 559 млн. евро, като на човек от населението се падат 12 400 евро. Брутната добавена стойност възлиза на 145 614 млн. лева. Реалният стойностен обем на показателя е с 3.4% по-висок в сравнение с този, достигнат през 2021 година. Индустриалният сектор създава 29.5% от добавената стойност на икономиката, което e увеличение с 5.7 процентни пункта в сравнение с 2021 година. Секторът на услугите намалява до 65.5%, при 71.2% през 2021 година, а аграрният сектор остава без промяна - 5.0% от добавената стойност. 2.8.2. Домакинства - доходи, разходи, потребление31 2.8.2.1. Доходи на домакинствата 31 По данни на НСИ.: Доходи, разходи и потребление на домакинствата през 2022 година (nsi.bg) 38 Размер на общината Общини Население брой % брой % Общо 265 100.0 6447710 100.0 до 5999 83 31.3 301345 4.7 6000 - 19999 119 44.9 1324549 20.5 20000 - 49999 42 15.8 1295677 20.1 50000 - 99999 13 4.9 904881 14.0 100000 и повече 8 3.0 2621258 40.7 През 2022 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 9 008 лв. и нараства с 16.9% спрямо 2021 година. За последните десет години (2013 - 2022 г.) общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1.9 пъти. Реалните доходи32 на домакинствата нарастват с 1.4% през 2022 г. в сравнение с 2021 г., а индексът на реалните доходи през 2022 г. спрямо 2013 г. e 146.2%. Доходите от всички социални трансфери (пенсии, обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) формират 35.8% от общия доход на домакинствата през 2022 година. От получените социални трансфери с най-висок относителен дял в общия доход на домакинствата са доходите от пенсии - 33.7%, който е с 3.7 процентни пункта повече в сравнение с 2021 г. и с 8.2 процентни пункта повече в сравнение с 2013 година. През периода 2013 - 2022 г. са регистрирани следните по-важни изменения по отношение на източниците на общия доход средно на лице от домакинство: • Доходът от работна заплата през 2022 г. е 4 851 лв. и се увеличава с 10.8% спрямо 2021 г., а нарастването му в сравнение с 2013 г. е 1.9 пъти; •Доходите от пенсии за последната година са 3 039 лева. Те нарастват с 31.5% спрямо 2021 г. и 2.5 пъти в сравнение с 2013 година; •Доходите от самостоятелна заетост през 2022 г. са 421 лв. и нарастват с 5.0% спрямо 2021 г. и с 28.4% спрямо 2013 година; •Доходът от трудова дейност извън работната заплата за последната година е 71 лв. и се увеличава спрямо 2021 г. с 44.9%, а в сравнение с 2013 г. намалява с 61.0%; •Доходите от другите социални трансфери (обезщетения за безработни, семейни добавки за деца и други социални помощи и обезщетения) през 2022 г. са 198 лева. Те се увеличават с 3.1% спрямо 2021 г. и с 34.7% спрямо 2013 година. В структурата на общия доход с най-висок относителен дял е работната заплата. През 2022 г. той е 53.9%, което е с 2.9 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0.8 процентни пункта повече спрямо 2013 година. През 2022 г. относителният дял на доходите на домакинствата от самостоятелна заетост в общия доход на домакинствата e 4.7% и намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2021 г. и с 2.1 процентни пункта спрямо 2013 година. Относителният дял на дохода от трудова дейност извън работната заплата е 0.8% и се увеличава спрямо 2021 г. с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2013 г. намалява с 3.0 процентни пункта. 2.8.2.2. Разходи на домакинствата През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8 389 лв. средно на лице, което е с 19.1% повече в сравнение с 2021 година. За периода 2013 - 2022 г. разходите на домакинствата се увеличават 1.9 пъти. Относителният дял на потребителския разход от общите разходи на домакинствата намалява от 83.3% през 2013 г. на 83.1% през 2022 година. През периода 2013 - 2022 г. се наблюдават следните промени по отношение на някои видове разходи средно на лице от домакинство: • Изразходваните средства за храна и безалкохолни напитки през 2022 г. са 2 529 лв., или с 22.9% повече спрямо 2021 г. и със 70.9% повече в сравнение с 2013 година; 32 Реалните доходи се изчисляват, като номиналните доходи се дефлират със средногодишните индекси на потребителските цени. 39 • Разходите за облекло и обувки през 2022 г. са 281 лева. В сравнение с предходната година те нарастват с 9.8%, а спрямо 2013 г. - 1.8 пъти; • Разходите, свързани с жилището (вода, електроенергия, горива, жилищно обзавеждане и поддържане на дома), за последната година са 1 566 лева. В сравнение с 2021 г. нарастват с 19.8%, а спрямо 2013 г. се увеличават 2 пъти; • За здравеопазване през 2022 г. са изразходвани 546 лв. - с 23.5% повече от 2021 г. и 2.3 пъти повече спрямо 2013 година; • За транспорт и съобщения през 2022 г. са похарчени 974 лв., което е с 22.1% повече от 2021 г. и 1.9 пъти повече спрямо 2013 година; • Разходите за свободно време, културен отдих и образование през 2022 г. са 380 лева. В сравнение с 2021 г. те се увеличават с 21.8%, а спрямо 2013 г. - 1.9 пъти; • През последната година разходите за данъци и социални осигуровки са в размер на 1 020 лв. и се увеличават с 10.2% в сравнение с 2021 г., а спрямо 2013 г. нарастват 2 пъти. През 2022 г. относителният дял на разходите за храна от общия разход е 30.1%, което е с 0.9 процентни пункта повече в сравнение с 2021 г. и с 3.1 процентни пункта по- малко спрямо 2013 година. Относителният дял на разходите, свързани с жилището, през 2022 г. е 18.6% от общия разход, почти без промяна спрямо 2021 г. и с 1.0 процентен пункт повече в сравнение с 2013 година. Делът на разходите за данъци и социални осигуровки е 12.1% от общия разход през 2022 г., което е с 1.1 процентни пункта по-малко в сравнение с 2021 г. и с 0.8 процентни пункта повече спрямо 2013 година. Относителният дял на разходите за здравеопазване нараства с 0.2 процентни пункта през 2022 г. спрямо 2021 г. и с 1.3 процентни пункта спрямо 2013 година. През периода 2013 - 2022 г. делът на разходите за транспорт и съобщения в общия разход е в рамките на 11 - 12%. 2.8.2.3. Потребление на домакинствата През 2022 г. потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява в сравнение с 2021 година. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - с 2.6 кг, на плодове - с 2.8 кг, и на зеленчуци - с 0.8 килограма. Увеличава се консумацията на месни произведения с 0.8 кг, на безалкохолни напитки с 3.8 литра и на алкохолни напитки с 0.3 литра. 2.8.2.4. Покупателна способност33 на домакинствата Покупателната способност на домакинствата намалява през 2022 г. спрямо 2021 година при повечето от основните хранителни продукти. Най-много е намаляла покупателната способност при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба. 2.8.2.5. Жилища, жилищни условия и снабденост със стоки за дълготрайна употреба През 2022 г. в собствено жилище живеят 92.5% от домакинствата, а 4.4% ползват жилище, без да плащат наем. В жилища под наем живеят 3.1% от наблюдаваните 33 Покупателната способност на домакинствата e количеството стоки от даден вид, което може да се купи с паричния доход средно на лице от домакинство, ако същият се изразходва изцяло за покупката на тази стока през съответната година. 40 домакинства - 2.5% на свободен и 0.6% на общински наем. Второ жилище притежават 8.9% от домакинствата. В жилища, построени преди 1990 г., живеят 90.6% от домакинствата, като 72.4% са изградени в периода 1961 - 1990 година. Преди 1961 г. са построени 18.2%, а след 1990 година - 9.3% от жилищата. 66.0% от домакинствата в страната живеят в дву- и тристайни жилища (71.1% в градовете и 50.2% в селата). В по-големи жилища (с четири и повече стаи) живеят 22.5% от домакинствата в градовете и 46.7% в селата. Гаражи имат 20.3% от домакинствата в страната (16.7% в градовете и 30.9% в селата). С електричество, вода, канализация, баня и тоалетна в жилищата разполагат 80.7% от домакинствата. Има съществени различия в благоустроеността на жилищата в градовете и селата. Централна канализация имат 39.4% от жилищата в селата, докато в градовете този процент е 96.1%. Тоалетна вътре в жилището имат 87.5% от домакинствата в селата и 98.1% в градовете. С централно отопление (парно или газ) са 20.6% от жилищата в страната, съответно 27.2% в градовете и 0.7% в селата. Автомобили имат 53.8% от наблюдаваните домакинства, като 5.1% притежават два и повече автомобила. Не могат да си позволят да закупят и поддържат автомобил по финансови причини 7.2% от домакинствата, а 38.8% са заявили, че нямат необходимост от лека кола. От предметите за дълготрайна употреба най-разпространен е телевизорът - притежават го 99.7% от домакинствата, а 32.1% имат по два и повече телевизора. На второ място е хладилната техника - 99.5% от домакинствата в страната (99.6% в градовете и 99.0% в селата) имат хладилник и/или фризер. Автоматична перална машина притежават 96.7% от домакинствата, 1.5% не могат да си позволят този уред по финансови причини, а 1.8% смятат, че нямат необходимост. Без телефон (стационарен или мобилен) са 1.1% от домакинствата. Само стационарен телефон имат 2.1%, а 86.4% - само мобилен (преобладават тези с два и повече мобилни телефона). Двата вида телефони (стационарен и мобилен) притежават 10.4% от наблюдаваните домакинства. С компютри разполагат 53.8% от домакинствата (59.9% в градовете и 35.2% в селата), а 42.7% преценяват, че нямат необходимост от компютър в дома. Наличие на интернет връзка в жилището имат 68.3% от домакинствата в страната. В градовете домашен интернет има в 73.6% от жилищата, а в селата - в 52.2%. Посочили, че нямат необходимост от интернет връзка в дома си, са 29.7% от домакинствата. Климатици притежават 54.2% от домакинствата, а 13.9% не могат да си закупят такава техника поради липса на финансови средства. 31.9% от домакинствата в страната са заявили, че нямат необходимост от климатик. 41 ЧАСТ ІІІ. УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРОМЕНИ. ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРЕДИЗВИКА- ТЕЛСТВА В НОВИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ. 3.1. УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА МЕХАНИЗМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА 3.1.1. РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ МЕХАНИЗЪМ ЗА КООРДИНАЦИЯ И МОНИТОРИНГ НА ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА Изпълнението на демографската стратегия следва прилагането на интегриран подход чрез залагане, изпълнение и мониторинг на мерки в условията на междусекторна координация. Демографската политика е съставна политика и включва мерки за подкрепа на семействата и децата, възрастните хора, хората в неравностойно положение и др. в сектори като заетост, социално подпомагане, социално включване, равни възможности, образование, здравеопазване и регионално развитие. В тази връзка в Министерството на труда и социалната политика е изграден национален механизъм за координация и мониторинг на изпълнението на държавната демографска политика. Функционира Междуведомствена работна група по демографските въпроси към министъра на труда и социалната политика, в която участват представители от ключови държавни ведомства, НСИ, НОИ, БЧК, НСОРБ, БАН, социалните партньори и други организации. В работната група са въвлечени представители на 42 институции. Всяка година се осъществява актуализиране на състава на групата с цел осигуряване на непрекъснат процес на мониторинг по изпълнение на демографската стратегия. В рамките на междуведомствената работна група се изготвят ежегодни планове и национални мониторингови доклади, в които се интегрира информация от националната статистика, административна информация и данни от социологически проучвания. Развитието на механизма за координация и мониторинг на демографската политика може да се изрази в следните взаимосвързани посоки: - Усъвършенстване на дейността на работната група по демографски въпроси чрез обособяване на тематични под-групи и организиране на тематични заседания по сектори. По този начин ще се подобри степента на съответствие на мониторинга с многосекторния характер на политиката; - Повишаване на експертния капацитет на работната група със засилено ангажиране на научната общност в нейната работа; - Интегриране на дейността на работната група по демографски въпроси с дейността на Националния съвет по демографска политика; - Организиране на секторни заседания на Националния съвет по демографска политика; - Изготвяне на секторни препоръки от Националния съвет по демографска политика и организиране на процедура за приемането им с РМС. Ключова предпоставка за развитие на демографската политика е свързана с реално прилагане на хоризонтален подход при планиране и развиване на дейности. Демографската стратегия съдържа хоризонтални приоритети и в този смисъл работата в тази сфера предполага намиране на механизми за междусекторно изпълнение на мерки. Удачен подход за създаване на такива механизми е синхронизирането на изпълнението на програми по европейските фондове. Важна предпоставка за това е в тези програми да бъдат отразени демографски приоритети. • Актуализиране на демографската стратегия 42 Основната предпоставка за актуализиране на демографската стратегия е свързана с резултатите от Националното преброяване на населението през 2021 г. Според оповестените данни от Преброяване 2021 г. на НСИ, актуалните демографски тенденции притежават сходни характеристики в сравнение с предходното преброяване. В същото време обаче следва да се вземе предвид и дълготрайността на някои процеси в развитието на структурата и баланса на населението, като например процесите на застаряване и обезлюдяване. • Засилване на експертизата и информираността по демографски въпроси Демографските тенденции поставят редица предизвикателства. Те могат условно да се диференцират според обхвата и значението на промените, които настъпват в баланса и структурата на населението. Следва да се отчита потребността от експертно презентиране на темата и от повишаване на информираността на обществото за комплексността на демографските въпроси и широкия обхват от сфери, които засяга темата. Така например важен аспект на демографската тема за страната ни е влиянието на демографските процеси върху устойчивостта на публичните финанси. Основните сектори, които са засегнати, са осигурителната система, здравеопазването и заетостта. Необходимо е да се получи по-ясна представа за тези процеси и тяхното влияние. В този смисъл е необходимо по-тясно ангажиране на научната общност за моделиране на сценарии с цел развиване на политика, основана на доказателства. Удачен подход за предприемане на действия по демографската проблематика е търсене на баланс от гледна точка на целите на демографската политика. Този баланс е между две основни насоки – за адаптиране към настъпилите и настъпващи демографски промени (застаряване, обезлюдяване) и от друга страна - за предприемане на проактивни мерки за създаване на подходящи условия и цялостна среда за раждане и отглеждане на деца (пронаталистични мерки, социални стимули, социални услуги, развит пазар на труда, развита и сигурна икономическа среда). • Разработване на иновативни комплексни програми за адресиране на демографските предизвикателства Демографските предизвикателства обхващат сектори като социална политика, заетост, образование, здравеопазване, регионално развитие. Интегрираният характер на политиката предполага интегрирано прилагане на мерки. Така например предизвикателствата от застаряване на населението биха могли да се адресират чрез комплексни програми или инициативи, които да съчетават едновременно социални и икономически аспекти на проблема и респективно да предвиждат дейности в множество сфери - например развиване и подобряване на социалните услуги за възрастни, подобряване на дигиталните умения, подобряване на пригодността към заетост, здравна превенция, както и дейности за подобряване на териториалната инфраструктура и комуникациите. По този начин са обхванати сектори като социална политика, заетост, образование, здравеопазване и регионално развитие. Подобни комплексни програми биха могли да бъдат разглеждани като иновативни по отношение на демографските предизвикателства. 3.1.2. СЪОТВЕТСТВИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ПОДХОД С НАСОКИТЕ НА НИВО ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ • Демографски инструментариум на Европейската комисия Политиката за демографско развитие на МТСП следва да продължи да се развива в синхрон с посланията на ниво Европейски съюз, изложени в специално Съобщение на Европейската комисия за Демографски инструментариум. Чрез Демографския инструментариум Европейската комисия отправя категорично послание към 43 държавите-членки да разработят и прилагат интегрирани политики за справяне с демографските промени и за интегриране на демографските проблеми във всички области на политиката. Демографският инструментариум по същество представлява набор от инструменти, достъпни за държавите-членки за управление на демографските промени и на тяхното въздействие върху обществото и икономиката на ЕС, включително неговата глобална конкурентоспособност. Европейската комисия насърчава прилагането на цялостен подход за адресиране на демографските предизвикателства, като са обособени четири основни стълба в сферата на демографските въпроси – Родители и съвместяване на професионалния и семеен живот, Млади хора, Възрастни лица и Миграция. Чрез Демографския инструментариум Европейската комисия се ангажира да подкрепя ефективно държавите-членки за използване и по-нататъшно развитие на тези инструменти. Посочва се, че на ниво ЕС са на разположение редица инструменти за финансиране в подкрепа на държавите-членки, като например Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF) и Европейския социален фонд+ (ESF+). Демографският инструментариум е предназначен да съдейства за мобилизиране на политики на ниво ЕС и на национално ниво. МТСП е в процес на установяване на сътрудничество с Европейската комисия за разработване на иновативни комплексни програми за адресиране на демографските предизвикателства. Изготвено и прието с Решение на Министерския съвет от месец октомври тази година е предложение за дейности в сферата на демографската политика по Инструмента за техническа подкрепа на ЕК в рамките на цикъла за 2024 г. Предложението е на тема „Идентифициране на иновативни подходи за адресиране на негативните демографски тенденции в България“. Основните набелязани дейности по техническата помощ за период от 24 месеца са насочени към анализ на изпълнението на мерките по Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението на Република България 2012 – 2030 г., картографиране на необходимостта от синхронизирани мерки за адресиране на негативните демографски тенденции, вкл. на регионално ниво, проучване на опит на европейски държави, изпълняващи мерки с многосекторно измерение с цел адресиране на негативните демографски тенденции и разработване на пилотен модел за синхронизирано прилагане на мерки за адресиране на негативните демографски тенденции. 3.2. МЕРКИ ЗА КОМПЕНСИРАНЕ НА ДЕМОГРАФСКИТЕ ДИСБАЛАНСИ Демографските дисбаланси се превръщат в проблем на макро-фискалната стабилност и устойчивостта на всички социални системи – пазар на труда, пенсионна система, здравна система, системата за социално подпомагане и дългосрочни грижи, образователната система и др. В този смисъл демографските дисбаланси поставят на изпитание и внасят нови аспекти в цялостната система за национална сигурност на страната. Изключително важно е да се отчитат реалистичните възможности за ограничаване на демографския натиск от намаляването и застаряването на населението и на работната сила върху социалните системи и публичните финанси. Решаването на демографските проблеми в дългосрочен план изискват устойчиво мобилизиране на целия наличен ресурс и използване на всички налични инструменти на държавата. 44 3.2.1. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЖДАЕМОСТТА Очакванията за раждаемостта в следващите десетилетия са тя да продължава да намалява, предимно поради констатираното от последното преброяване значително намаляване на родилните контингенти. Факторите, които оказват въздействие върху взимането на решение за раждане и отглеждане на дете са комплексни и се отнасят до създаване на по-спокойна, предвидима и сигурна семейна и обществена среда. Ето защо усилията на държавата следва да бъдат насочени към създаване на подходящи условия за раждане, отглеждане, възпитание, материална обезпеченост и социална реализация на толкова деца, колкото родителската двойка би искала да има. Освен максимално обхватните и дългосрочни мерки в подкрепа на раждаемостта, семействата и децата, заложени в Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.), следва да се предприемат или да се поддържат вече предприети краткосрочни мерки, както за създаване на условия за раждането на второто дете в семейството, така и за реализиране на желания от младите хора двудетен семеен модел посредством: 1. Финансова подкрепа за семействата с деца чрез увеличаване на средствата за социално подпомагане при раждане и отглеждане на деца и въвеждане на периодична оценка на въздействие. 2. Поддържане и разширяване на обхвата на мерките, свързани с гъвкаво съчетаване на семеен с професионален живот чрез гарантиране на по-добър достъп на децата до детски ясли, детски градини и предучилищни форми на обучение; подобряване на възможностите за трудова реализация на родителите с деца, осигуряване на възможност за работа при гъвкаво работно време и работа от вкъщи на родителите; развиване на подходяща инфраструктура и подобряване на качеството, и разнообразяване на услугите за отглеждане на децата. 3. Въвеждане в средния курс на образователната система на обучения за повишаване на информираността на младите хора, консултиране по сексуално- репродуктивно здраве и отговорно родителство и използване на резервите за намаляване на абортите по желание, а с това и ограничаване, и намаляване на рисковете за репродуктивното здраве на девойките и жените. 4. Подобряване на качеството на здравните услуги и на достъпа до тях за децата и техните родители. 3.2.2. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР НА ПАЗАРА НА ТРУДА Възможни подходи и мерки за посрещане на демографските предизвикателства, свързани със застаряване и намаляване на работната сила Икономическите последици от застаряването на населението върху пазара на труда и неговото функциониране са многопосочни - очаква се да намалява количеството и качеството на труда, което води до влошаване на конкурентоспособността на икономиката в дългосрочен план, очакват се и неблагоприятни промени в образователното равнище на работната сила, професионалните компетенции и способността за адаптивност към промените. Демографските промени, застаряването и неравномерното териториално разпределение на населението изискват преструктуриране на икономиката и промяна в политиките за заетост и управление на човешките ресурси. 45 Едно от най-големите предизвикателства в следващите десетилетия ще бъде осигуряване на възможност за приемане и посрещане на последствията от застаряване на работната сила и насърчаване на заетостта на възрастните хора. Ако относително по-многочислената работна сила на по-висока възраст би имала продуктивни работни места, то това ще доведе до жизнен цикъл с положително салдо (намаляване на броя на зависимите). Такава ситуация благоприятства развитието, разширяват се възможностите за съхраняване и мултиплициране на инвестициите и в същото време би могло да се осигурява намаляване на разходите за образование. Намаляването на броя на зависимите ще позволи да се намали или освободи финансов ресурс за оптимизиране както на личните, така и на държавните инвестиции за подобряване на качеството на човешките ресурси. Осигуряването на продуктивни работни места, особено за работната сила в по- високите възрастови групи (която ще бъде по-многочислената в следващите десетилетия) може да се определи като демографски дивидент. Подобен демографски дивидент могат да имат мерки за активиране и включване на пазара на труда на големи социални групи, които са изпаднали в състояние на икономическа зависимост, поради безработица, ниско образование и квалификация, различна степен на увреждане, полагане на труд за гледането на други зависими членове в семейството и др. Използването на възможностите, които този демографски дивидент предоставя за икономически растеж и финансово стабилизиране на социалните системи, са свързани с: • Предприемане на мерки в подкрепа на икономика, която създава производителни работни места за все по-застаряващото население в активна трудоспособна възраст; • Осигуряване на пълна и производителна заетост за потенциалната работна сила. Проблем за използването този демографски дивидент се състои в дефицит на възможности за продуктивна заетост, вкл.: висока безработица; ниско равнище на квалификация на работната сила; висока заетост с нископроизводителен или непроизводителен труд; висок дял на неформалната заетост; ниски работни заплати, съобразно реалните потребности за нормално възпроизводство на работната сила. Промененият и променящият се профил на работната сила на пазара на труда в резултат на демографските дисбаланси и застаряването на населението изисква спешен и неотложен преглед, и когато се налага - промяна и адаптиране на всички мерки и програми към новата ситуация, вкл.: 1. Използване на резерви за стабилизиране на пазара на труда и на работната сила чрез включване на невключени социални групи (увеличаване на количеството труд) – младежи; възрастни в добро здраве; жени в определени възрастови групи; хора с увреждания, позволяващи полагане в определена степен на определен вид труд; роми; обезкуражени и др. 2. Повишаване на производителността на труда. Такава мярка е в пряка зависимост от състоянието на икономиката и бизнеса; броя и качествата (образование, квалификация, умения, здравословно състояние и др.) на активното население в трудоспособна възраст; равномерно икономическо развитие на отделните региони на страната; наличие на психологически, икономически и финансови условия за повсеместно развитие на предприемачеството и иновациите; подобрения на производствения процес; обща икономическа и фискална стабилност и др. 3. Повишаване на ролята, значението и относителния дял на доходите от труд в структурата на общите доходи. 46 4. Радикално ограничаване на дела на неформалната заетост за всички социални групи на пазара на труда, както и относителния дял на неформалната икономика в живота на страната. 5. Инвестиране и привличане на чуждестранни инвестиции във високо доходни и иновативни високо технологични бизнеси и сектори на икономиката с висока възвращаемост на инвестициите. 6. Разширяване на дела на учещите през целия живот и превръщането на ученето през целия живот в елемент на националната народопсихология и култура. 7. Адаптиране на учебните програми във всички степени на образователната система към изискванията на добрата бизнес-практика и постигането на конкретни практически социални, икономически и финансови ползи и резултати. 8. Разработване на дългосрочна политика за намаляване на младежката емиграция и за разумно привличане на имигранти, което да отговори на възникнали дефицити в предлагането на труд от местни лица . 9. Недопускане на дискриминация на работното място. По-активно въвеждане на гъвкави форми на труд, заетост и заплащане на труда за всички възрастови 34 групи, при пълна заетост . 10. Предприемане на дейности за приспособяване на работната среда към потребностите на по-възрастните работници. Повишаване на нивата на заетост на възрастните работници чрез подобряване на условията на труд, приспособяване на работните места и условията на труд съобразени с възможностите и ограниченията възникнали с нарастването на възрастта на заетите, инвестиране в ученето през целия живот и премахване на дискриминация по възрастов и друг признак, въвеждане на устойчиви мерки и програми за поддържане на активен живот на възрастните хора на пазара на труда и др. 11. Подобряване на здравната профилактика и на достъпа до здравни услуги по месторабота и местоживеене. 12. Развиване на механизма „Корпоративна социална отговорност”. 3.2.3. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР В СИСТЕМАТА НА ДЪЛГОСРОЧНИТЕ ГРИЖИ За все по-застаряващото население ще бъдат необходими и все по-високи публични разходи за дългосрочни грижи, тъй като възрастните и най-възрастните ще съставляват най-бързо растящата социална група в обществото в бъдеще. Понастоящем грижите за възрастни хора с нарушено и тежко здравословно състояние се предоставят в много голяма степен неофициално от роднини, което се отразява на качеството на заетостта. Промените в структурите на семействата, все по- активното участие на жените на пазара на труда и все по-голямата географска мобилност, следва да доведат до намаляване на неофициалните грижи и до тяхната професионализация. За държавите, в които официалните системи за полагане на грижи са по-слабо развити, очакваното увеличение на публичните разходи за дългосрочни 34 Гъвкавата система на заплащане на труда изисква включване в структурата на работната заплата на повече променливи компоненти, например – премии, бонуси и др. Препоръчва се съотношението между максимална и минимална работна заплата да продължава да намалява и да е по-ниско от 1.5., на първо място за работни места, ценността на които нараства за сметка на повишаване на производителността и квалификацията на работниците (МОТ). 47 грижи може да подцени бъдещия натиск върху публичните финанси, в резултат на вероятната потребност от повече официално предоставяне на грижи. Очакванията са разходите на дългосрочните грижи и услуги за възрастни хора рязко да нарастват, което може да се окаже непосилно за много потенциални бенефициенти и семейства, да ги ограничи в достъпа им до услуги или да ги обрече на риск от дълготрайно обедняване. Необходимо е да бъдат предприемани иновативни подходи и да бъдат взимани иновативни управленски решения за намаляване на натиска на нарастващите потребности от дългосрочни грижи върху публичните финанси, например чрез: 1. Осигуряване на подходящо обучение за персонала за полагане на грижи. 2. Децентрализиране и диверсифициране на полагането на дългосрочни грижи. 3. Развитие на т.нар. „сребърна” икономика. 4. Разработване и усъвършенстване на стандарти за полагане на дългосрочни грижи. 5. Развитие на социални услуги в общността, насочени към предоставяне на дългосрочни грижи в семейна или в среда близка до семейната. 6. Развитие на доброволчеството при предоставяне на услуги за възрастни хора. 7. Насърчаване на инициативи за укрепване на солидарността между поколенията като един от основните фактори за засилване на социалното сближаване и развитието на култура на участието, в която се включват жени и мъже от всички възрасти. 8. Инвестиране в развитието на подходяща инфраструктура за предоставяне на услуги за възрастни, вкл. създаване на териториални комплексни центрове за възрастни хора, прилагане на клъстърен подход и развиване и на други дейности, освен здравни и социални услуги и др. 3.2.4. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР В СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО По отношение на разходите, свързани с публичното образование, въпреки очаквания все по-малък брой на деца през следващите десетилетия, за постигането на съществено подобрение на качеството на образованието за всички възрасти, в бъдеще се очаква да бъдат необходими повече разходи за образование. Инвестициите в човешкия капитал и в работната сила, съставена от младежи и възрастни, ще бъдат жизненоважни за бъдещия растеж на производителността при намаляващо и застаряващо население и намаляваща работна сила. От гледна точка на демографските предизвикателства и на смекчаване на икономическите и фискални последици от застаряването на населението, ключови ще бъдат: 1. Разработване и реализиране на цялостна концепция, стратегия и на оперативни планове за учене през целия живот за всички възрасти. 2. Разработване и прилагане на строги механизми за ограничаване на отпадането на децата от всички степени на образователната система. 3. Оптимизиране на учебните програми и на учебния материал с оглед на намаляване на времето на пребиваване в образователната система на децата и младежите, без това да се отразява на техните знания и подготовка. 4. Разработване на учебни програми за придобиване и усвояване на нови знания и умения на населението на възраст 50+ години, съобразени с потребностите на бизнеса и на пазара на труда. 48 5. Създаване на подходящи условия за подобряване на достъпа до образование и обучение (като се вземат предвид различните причини за неучастие). 6. Въвеждане на адекватни форми и механизми за контрол върху качеството на образованието и обучението. 7. Увеличаване дела на публичните разходи за образование. 8. Развиване на нови области на изследователската дейност, свързани с изучаване на потребностите и начина на живот на възрастните хора, социално икономическите и културни аспекти на стареенето и др. 3.2.5. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР В СИСТЕМАТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО Застаряването на населението оказва много сериозни обществени и икономически последици върху здравната система. По-високите разходи са предизвикани не от самото застаряване на населението, а от нездравословното остаряване. За да се намали негативното влияние на стареенето на населението върху здравната система, възрастните хора трябва да останат по-дълго време здрави и пълноценни за техните семейства и общности. Все повече на преден план се поставя потенциалът на възрастните хора и се подчертават възможностите, които предлага едно застаряващо общество и по точно едно здравословно застаряващо общество. Здравословното остаряване на възрастните хората е основна предпоставка, за да се видят положителните аспекти, които носи демографската промяна, както за възрастните хора, така и за цялото общество. От значение е и пълноценното използване на опита на възрастните хора. Нарастването на относителния дял на възрастното население поставя поредица от въпроси, свързани с необходимостта от нарастване на публичните разходи за здравеопазване, поради очакванията за по-интензивно и по- продължително използване на медицинските услуги. За да се намали негативното влияние на демографските промени върху здравната система и да се усети положителното им влияние върху други сфери, като икономическата и социокултурната сфера, е необходимо да се инвестира в качествени здравни услуги и здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията, както и в превенцията, възпитаване на здравословен начин на живот и профилактика на болестите сред населението. Обновяването на технологиите и въвеждането на новоразработени и по-ефикасни методи за ранна диагностика и лечение, в краткосрочен план са основен фактор за нарастването на разходите в системата на здравеопазването, но в дългосрочен план използваният целесъобразно технически и технологичен ресурс може да доведе до икономии на разходи. Сред препоръчителните мерки за посрещане на демографските предизвикателства в областта на здравеопазването са: 1. Създаване на условия за продължителна трудова и социална активност в добро здраве на гражданите. 2. Предприемане на мерки за удължаване на средната продължителност на живота в добро здраве. 3. Подобряване ефективността на здравната система. 4. Подобряване на качеството на здравното обслужване. 5. Подобряване на условията за безопасност и работа, съобразени с възможностите на възрастните хора. 6. Създаване на условия за равен достъп до висококачествени здравни услуги, вкл. превенция, лечение, рехабилитация и палиативни грижи. 49 7. Инвестиране в качествени здравни услуги и високи здравни технологии за ранна диагностика и лечение на заболяванията. 8. Възпитаване на здравословен начин на живот и профилактика на заболяванията сред населението. 3.2.6. МЕРКИ С КОМПЕНСИРАЩ ХАРАКТЕР ПО ОТНОШЕНИЕ НА НЕРАВНОМЕРНОТО ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО Ограничаването на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата изисква мобилизиране на сериозни институционални и организационни ресурси, насочени към оптимизирането на жилищната политика, градоустройствените планове, инфраструктурата и др. Осъществяването на този приоритет е неразривно свързано със засилването на ролята на регионалната политика и обвързване на плановете за регионално развитие с нормализирането на вътрешно миграционните процеси. Конкретните мерки в това отношение включват: 1. Намаляване на регионалните диспропорции чрез децентрализация и създаване на регионален капацитет за динамично икономическо развитие. 2. Възраждане на селските райони – състоянието на българското село изисква създаването на алтернативна заетост на основата на природните ресурси, туризма, местните услуги. Решенията трябва да се търсят и в подобряване на достъпа за работа в близките градове, което да задържи населението в селските райони и да ги превърне в привлекателно място за работа и живот. 3. Мобилизиране на регионалните и местни институционални възможности и ресурси в изпълнение на политиката за регионално развитие. 4. Провеждане на диференцирана регионална политика в изостаналите райони. 5. Разработване на цялостна програма за икономическо и социално развитие на пограничните и полупланинските райони, в която водещо място да заемат привличането на инвестиции и развитието на трансгранично сътрудничество между населените места от двете страни на границите. 6. Оптимизиране на концентрацията на населението в големите градове и столицата. 7. Разработване на програма за решаване на проблема с “гетоизацията” чрез създаване на градоустройствени планове в кварталите с концентрация на бедност, рехабилитация на тези квартали, осигуряване на техническа инфраструктура и др. 8. Насърчаване на заетостта и инвестициите в селските райони с цел задържане на младите хора и преодоляване на тенденцията на застаряване на населението в тях. 9. Подобряване на транспортната, търговската, социалната и други обслужващи инфраструктури на селските и пограничните райони за задържане на населението в тях. 10. Опазване и поддържане на екологична и ергономична среда за живот. Намаляването и застаряването на населението се очертава като дълготраен и необратим социален процес за България, затова и отговорът на това предизвикателство следва да се насочи не просто към механична промяна на основни демографски показатели, а към прилагане на цялостен подход и развитие на интегрирана политика, насочена към мобилизиране и пълноценно използване на възможностите на наличните човешки ресурси, и целенасочено инвестиране в повишаване на качеството на човешкия капитал. 50 Балансираното демографско развитие на населението в страната ни е национален и социален приоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на активна, целенасочена и последователна правителствена политика, както и обединение и координиране на действията на органите на властта, институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво. Обществото следва да бъде подготвено да приеме намаляването и застаряването на населението като неизбежна даденост през следващите десетилетия, в които институциите ще трябва да концентрират усилията си и да се изправят достойно пред целия набор от промени, които съпътстват този процес. В духа на съвременните европейски тенденции и разбиране, институциите в България следва да възприемат позитивен подход към това явление и по този начин да намират не само най-верният път към справяне с възникващите проблеми, но и да превръщат предизвикателствата в нови възможности за устойчиво развитие. 51 ЧАСТ IV – МОНИТОРИНГОВ ОТЧЕТ ЗА 2022 г. ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА АКТУАЛИЗИРАНАТА НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА ДЕМОГРАФСКО РАЗВИТИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (2012 – 2030 г.) МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ 1.1.1. Данъчно облекчение за деца по чл.22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) Данъчната преференция за деца по чл.22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е насочена към подпомагането на данъчно задължени лица (родители, настойници, попечители или приемни родители) при отглеждането на деца, чрез намаляване реалния размер на тяхното данъчно задължение и по този начин осигуряване на по-голям разполагаем доход. Данъчното облекчение може да се ползва за деца, ненавършили пълнолетие, когато са налице посочените в закона обстоятелства. Всяко данъчно задължено лице, което има право да ползва данъчното облекчение за 2022 година, може да приспада от сумата на годишните си данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ 6 000 лв. за едно дете, 12 000 лв. за две деца и 18 000 лв. за три и повече деца, като съответно намалението от дължимия годишен данък е в размер на 600 лв., 1 200 лв. или 1 800 лв., когато са налице посочените в закона обстоятелства. През 2022 г. е въведена и възможност за авансово ползване на данъчното облекчение за деца. Размерът на данъчното облекчение за деца е приет с §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., обн., ДВ, бр.18 от 4.03.2022 г., в сила от 1.01.2022 г., изм. и доп., бр.52 от 5.07.2022 г., в сила от 1.07.2022 година. През 2022 г. броят на лицата, използвали данъчното облекчение възлиза на 513 660 души, а размерът на данъчните разходи е 410 693 478 лева. Информацията се отнася както за лицата, които са подали годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ, така и за лицата, които са ползвали данъчното облекчение чрез работодател. МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ 1.1.2. Данъчно облекчение за деца с увреждания по чл.22г от ЗДДФЛ Данъчната преференция за деца с увреждания по чл.22г от ЗДДФЛ е насочена към подпомагане на данъчно задължени лица (родители, настойници, попечители или приемни родители), които отглеждат деца с увреждания. Данъчното облекчение може да се ползва за деца с увреждания, ненавършили пълнолетие, когато са налице посочените в закона обстоятелства. Всяко данъчно задължено лице, което има право да ползва данъчното облекчение за 2022 г. на дете с 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане 52 А. Приоритет І - Забавяне на негативните демографски процеси и намаляването на броя на населението Направление 1 – Насърчаване на раждаемостта чрез създаване на среда, благоприятна за отглеждането и възпитанието на деца 1.1. Финансови стимули за раждане и отглеждане на деца може да приспада от общата си годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ 12 000 лв., като съответно намалението от дължимия годишен данък е в размер на 1 200 лева. Данъчното облекчение може да се ползва едновременно с данъчното облекчение за деца по чл.22в от ЗДДФЛ. През 2022 г. е въведена и възможност за авансово ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания. Размерът на данъчното облекчение за деца с увреждания е приет с §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., обн., ДВ, бр.18 от 4.03.2022 г., в сила от 1.01.2022 г., изм. и доп., бр.52 от 5.07.2022 г., в сила от 1.07.2022 г. През 2022 г. броят на лицата, ползвали данъчното облекчение за деца с увреждания е 14 349 души, а размерът на данъчните разходи е 14 884 940 лева. За оценка на данъчния разход за 2022 г. са използвани данни както за лицата, които са подали годишна данъчна декларация по реда на чл.50 от ЗДДФЛ, така и за лицата, които са ползвали данъчното облекчение чрез работодател. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.1.3. Предоставяне на помощи, отпускани по реда на Закона за семейни помощи за деца в изпълнение на Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата“ По данни на Агенцията за социално подпомагане, към 31.12.2022 г. за изплащане на помощи по ЗСПД са изразходвани общо 550 965 633 лева. За отчетния период януари – декември 2022 г. по реда на ЗСПД са отпуснати семейни помощи при бременност, раждане и отглеждане на деца, както следва: ▪ Еднократна помощ при бременност – за 9 114 жени; ▪ Еднократна помощ при раждане на дете – за 59 581 родени деца; ▪ Еднократна помощ при осиновяване на дете – за 325 осиновени деца; ▪ Еднократна помощ за отглеждане на близнаци – за 2 015 деца близнаци; ▪ Еднократна помощ за отглеждане на дете от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение – за 195 майки студентки – първо плащане 50 на сто от размера на помощта и 183 майки студентки – второ плащане остатък от 50 на сто от размера на помощта; ▪ Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас – за 50 557 деца- първокласници за покриване на част от разходите в началото на учебната година; ▪ Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас – за 48 937 деца- осмокласници за покриване на част от разходите в началото на учебната година; ▪ Еднократна помощ за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки – за 5 601 лица; ▪ Месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година – за 12 181 майки средномесечно; ▪ Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – за 456 491 деца средномесечно; ▪ Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане – за 26 669 деца средномесечно; ▪ Месечни помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител – за 2 027 деца средномесечно. Агенцията за социално подпомагане има ангажименти по изпълнение на една от програмите за реализиране на политиката за социално включване, съществена част от 53 която е предоставянето на финансова и материална подкрепа за семействата с деца и семействата, които полагат грижи за деца в риск. Важна роля за комплексната подкрепа на децата и семействата има предоставянето на финансова подкрепа по реда на Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и Правилника за неговото прилагане (ППЗСПД). Основната цел на предоставянето на семейни помощи е отглеждането на децата в семейна среда. С реализиране на Програмата „Подпомагане на семейства с деца” се оказва подкрепа за отглеждането на децата в семейна среда и насърчаване редовното посещение на училище от децата в училищна възраст и на подготвителните групи за задължителна предучилищна подготовка в детските градини или в училищата на децата след навършване на 4-годишна възраст, чрез интегриране на семейните помощи с останалите мерки за подкрепа на семейството. Това допринася за предотвратяване нарушаването на правото на детето на достъп до образование и до здравни грижи. Семейните помощи за деца са еднократни и месечни, предоставят се в пари и/или в натура и имат за цел да подпомогнат отглеждането на децата в семейна среда. В обхвата на еднократните семейни помощи попадат: еднократна помощ при бременност; еднократна помощ при раждане на дете; еднократна помощ при осиновяване на дете; еднократна помощ за отглеждане на близнаци; еднократна помощ за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение; еднократна помощ за ученици, записани в първи клас; еднократна помощ за ученици, записани в осми клас (в сила от 01.01.2021 г.); еднократна помощ за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки. Към месечните семейни помощи се отнасят: месечна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст; месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст и месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител. Еднократните помощи при бременност, месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година и месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст се предоставят след доходен тест. От 01.01.2021 г. еднократната помощ за ученици, записани в първи/осми клас, се предоставят без доходен тест. Без доходен тест се предоставят и месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст и месечните помощи за дете без право на наследствена пенсия от починал родител, както и еднократните помощи при: раждане на дете, при осиновяване на дете, за отглеждане на близнаци, за отглеждане на дете от майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение и за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната за многодетни майки. Законът регламентира правна възможност месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година и еднократните помощи за ученици, записани в първи/осми клас, да се предоставят и в натура, като за първите две помощи, при всички случаи на непълнолетни родители, това е задължително. Размерите на семейните помощи и средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца въз основа, на който се определя правото на семейни помощи са регламентирани със Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ЗДБРБ-2021). Средномесеченият доход на член от семейството по чл. 4 от Закона за 54 семейни помощи за деца за 2022 г. е: от 1 януари до 31 март – 510 лв., а от 1 април – 610 лева. Право на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по реда на чл.7 от ЗСПД имат семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, преди месеца на подаване на заявление-декларацията, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в ЗДБРБ. Размерът на средномесечния доход по чл.4а, ал.2, т.1 от ЗСПД от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. е 410,01 лв., а от 01.04.2022 г. е в размер на 510,01 лв. Средномесечният доход по чл. 4а, ал.2, т.2 от Закона за семейни помощи за деца за 2022 г. е: от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. – от 410,01 лв. до 510 лв. включително, а от 01.04.2022 г. – от 510,01 лв. до 610 лв. включително. В съответствие с регламента на чл.62, ал.5 от ЗДБРБ за 2022 г., считано от 01.04.2022 г. беше увеличен размерът на месечните помощи за отглеждане на дете по чл.7, ал.1 от Закона за семейни помощи за деца от 1 април 2022 г. за семействата със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по чл.4а, ал.2, т.1 се променя както следва: 1. за семейство с едно дете – 50 лв.; 2. за семейство с две деца – 110 лв.; 3. за семейство с три деца – 165 лв.; 4. за семейство с четири деца – 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта за семейството расте с 20 лв. Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст по реда на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за семейства със средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода по чл. 4а, ал. 2, т. 2 е 80 на сто от размера на помощта. Размерът на месечните помощи за отглеждане на дете до навършване на една година е променен от 100 лв. на 200 лева. Отчетените показатели за изпълнение на Програма „Подпомагане на семейства с деца” през 2021 г. са, както следва: ➢ Еднократна помощ при бременност – размерът на помощта за 2022 г. не е променян и е в размер на 150 лева. За 2022 г. с еднократна помощ при бременност са подпомогнати 9 114 бременни жени, за което са изплатени 1 365 814 лева. ➢ Еднократни помощи при раждане на дете - размерите на помощите през 2022 г. са: за първо дете е 250 лв.; за второ дете – 600 лв.; за трето дете – 300 лв., за четвърто и всяко следващо – 200 лева. За 2022 г. са изплатени 23 728 211 лв. за 59 581 деца. ➢ Еднократна помощ за осиновяване на дете - размерът за 2022 г. е 250 лева. Към 31.12.2022 г. са изплатени еднократни помощи за 325 осиновени деца, а изплатената сума за периода е 83 400 лева. ➢ Еднократна парична помощ за отглеждане на близнаци - размер на помощта – 1 200 лв. за всяко дете-близнак. За 2022 г. са изплатени парични помощи за 2 015 деца в общ размер на 2 408 563 лева. ➢ Еднократна парична помощ за отглеждане на дете от майка- студентка, учаща в редовна форма на обучение - размерът на помощта за 2022 г. е 2 880 лв., като сумата се изплаща на 2 транша по 1 440 лева. Към 31.12.2022 г. по реда на чл. 8в от ЗСПД са изплатени 556 415 лв., от които 195 бр. случаи за първо плащане и 183 бр. случаи - второ плащане. 55 ➢ Еднократна помощ за ученици, записани в първи клас - размер на помощта за учебната 2022/2023 г. - 300 лева. Считано от 01.08.2019 г. изплащането на еднократната помощ за ученици, записани в първи клас се извършва на два пъти, като петдесет на сто от размера на помощта се изплаща или предоставя след влизане в сила на заповедта за отпускането й, а останалите петдесет на сто от размера на помощта се изплаща или предоставя в началото на втория учебен срок, ако детето продължава да учи. За учебната 2022/2023 г. са обобщени данни за 50 557 бр. деца, от които с първо плащане 49 487 бр. случаи. Изплатената сума за 2022 г. е 7 583 530 лв. ➢ Еднократна помощ за ученици, записани в осми клас (размер на помощта за учебната 2022/2023 г. - 300 лв.): Съгласно чл.63, ал.19 от ЗДБРБ за 2021 г., в ЗСПД се създаде чл. 10б, регламентиращ условията за отпускане на еднократна помощ за осмокласници, като за учебната 2022/2023 г. е определен размер от 300 лв. и се предоставя независимо от дохода на семейството, считано от 01.01.2021 година. За учебната 2022/2023 към 31.12.2022 г. са обобщени данни за 48 937 бр. деца, от които с първо плащане 48 068 бр. случаи. Изплатената сума за 2022 г. е 7 438 370 лева. ➢ Еднократна помощ за безплатно пътуване веднъж в годината с железопътния и автобусния транспорт в страната на многодетни майки - към 31.12.2022 г. е осигурено правото на 5 601 многодетни майки по реда на чл. 8г от ЗСПД, като за тях са изплатени 341 246 лева. ➢ Месечни помощи за отглеждане на дете до една година - размер на помощта за 2022 г. – 200 лева. От началото на 2022 г. до 31.12.2022 г. с месечни помощи за отглеждане на дете до навършване на 1 година средномесечно са подпомогнати 12 181 майки, като от тях 1 465 средномесечно получават помощта си под формата на ваучери. Изплатената сума е 25 691 668 лева. ➢ Месечни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст – (размерът на помощта определен в Закона за държавния бюджет за 2022 г. от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. е както следва: семейство с едно дете е 40 лв.; семейство с две деца – 90 лв.; семейство с три деца – 135 лв.; семейство с четири деца – 145, като за всяко следващо дете в семейството помощта нараства с 20 лв.; от 01.04.2022 г. се променя както следва: семейство с едно дете е 50 лв.; семейство с две деца – 110 лв.; семейство с три деца – 165 лв.; семейство с четири деца – 175 лв., като за всяко следващо дете в семейството помощта нараства с 20 лв.): За периода на 2022 г. с месечни помощи за деца средномесечно са подпомогнати 312 791 семейства с 456 491 средномесечен брой деца, в т.ч. средномесечно 2 025 семейства с 2 245 деца са получили помощта си под формата на ваучери. Изплатената сума за периода е 279 994 110 лв. ➢ Месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по реда на чл.8д от ЗСПД. Месечната помощ, отпускана по реда на чл.8д от ЗСПД от началото на 2022 г. към 31.12.2022 г., е предоставена за средномесечно 26 669 деца. Изплатената сума е 177 362 886 лв. ➢ Месечна помощ за дете без право на наследствена пенсия от починал родител по реда на чл.8е от ЗСПД - (размер до 31.03.2022 г. – 115 лв., а от 01.04.2022 г. – 150 лв.): 56 Месечната помощ, отпускана по реда на чл.8е от ЗСПД от началото на 2022 г. към 31.12.2022 г., е за средномесечно 2 027 брой случаи. Изплатената сума е 4 855 324 лева. Средства, изплатени за помощи в натура по ЗСПД. За периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. са изплатени средства в размер 4 733 184 лв. на семейства с деца, получили помощи по ЗСПД под формата на ваучери. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.1.4. Предоставяне на финансови средства по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) в изпълнение на Бюджетна програма „Подкрепа за децата и семействата“ С бюджета за 2022 г. са утвърдени 44 845 000 лева за дейностите по ЗЗДет. По данни на Агенцията за социално подпомагане, към 31.12.2022 г. са отчетени средства в размер на 6 276 049 лв. за 2 229 средномесечен брой случая на отпуснати помощи за превенция на изоставянето, за реинтеграция на деца, за деца, настанени в семейство на родини или близки и за деца в приемни семейства. За възнаграждения и осигурителни вноски средномесечно на 99 професионални приемни родители до 31.12.2022 г. са отчетени средства в размер на 1 301 063 лв. С ПМС №306/09.11.2020 г. (обн., ДВ, бр. 98 от 2020 г.) бяха направени промени в ППЗЗДет., с които месечните средства за издръжка за деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, както и средствата за изплащане на месечното възнаграждение на професионалните приемни семейства, които предоставя общината по сключен договор с приемното семейство, считано от 01.01.2021 г., се осигуряват от държавния бюджет по програма „Подкрепа за децата и семействата“, съгласно сключено споразумение между изпълнителния директор на АСП и кмета на съответната община. Към края на 2022 г. 1 434 приемни семейства с местоживеене в общините партньори предоставят приемна грижа на 1 614 деца. Трансферът на средства от държавния бюджет към общините за тях е в размер на 24 624 413 лв. За 2022 г. изплатените средства от бюджета за помощи по реда на ЗЗДет. и за възнаграждения и осигурителни вноски за професионалните приемни семейства, включително и трансферирани средства, са общо 32 204 913 лв. Финансовата подкрепа е част от работата по превенция на изоставянето, реинтеграция, настаняване на деца в семейства на роднини или близки, настаняване в приемни семейства и същата се реализира чрез Програма „Закрила на детето чрез преход от институционални грижи към алтернативни грижи в семейна среда“. По реда и условията на Закона за закрила на детето и Правилника за неговото прилагане се оказва финансова подкрепа на семействата на деца в риск в съответствие и изпълнение на принципите на закрила, и по-конкретно – отглеждане на децата в семейна среда. Финансовата подкрепа е част от работата по случаи на превенция на изоставянето, реинтеграцията, настаняването на деца в семейства на роднини и близки и средствата за приемна грижа. По реда и условията на Закона за закрила на детето (ЗЗД) и Правилника за неговото прилагане се оказва финансова подкрепа на семействата на деца в риск в съответствие и изпълнение на принципите на закрила, и по-конкретно – отглеждане на децата в семейна среда. Финансовата подкрепа е част от работата по случаи на превенция на изоставянето, реинтеграцията, настаняването на деца в семейства на роднини и близки и средствата за приемна грижа. 57 С бюджета за 2022 г. са утвърдени 44 845 000 лв. за осигуряване на финансова подкрепа за отглеждане на дете в семейна среда по реда на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗД), в т.ч. 31 080 000 лв., предвидени за заплати и осигурителни вноски на професионалните приемни родители. Изплатената сума за помощи по ЗЗД за периода януари-декември 2022 г. е в размер на 6 276 049 лв. за 2 229 средномесечен брой случаи и 1 301 063 лв. за заплати и осигурителни вноски на 99 средномесечен брой професионални приемни родители. За отчетния период информацията за отпуснатите помощи по тази програма е, следната: Отчет за Показатели за изпълнение По Закона периода по бюджетна програма „Подкрепа Мерна за на 2022 г. за децата единица бюджета (средномесечен и семействата" за 2022 г. брой) Превенция на изоставянето Ср.м.бр.случаи 200 23 Ср.м.бр Реинтеграция 200 3 случаи Настанени деца при роднини или Ср.м.бр.случаи 3 500 2 089 близки Настанени деца в приемни Ср.м.бр.случаи 2 300 114 семейства Общо: 6 200 2 229 Предоставен е и трансфер на средства към общините в размер 24 624 413 лв. за: заплати и осигурителни вноски на професионалните приемни семейства и помощи по програмата за децата, настанени в приемни семейства (професионални и доброволни) - към доставчици общини партньори на АСП по проект „Приеми ме 2015“. Средномесечният брой на децата за наблюдавания период е 1 761. За същия период на 2021 г. са отчетени средства в размер на 7 034 605 лв. за 2 696 средномесечен брой случаи и 23 272 005 лв. за заплати и осигурителни вноски на професионални приемни родители и трансфер към общините. От сравнителния анализ на двата отчетни периода е видно, че за 2022 г. средномесечният брой случаи, на които е оказана финансова подкрепа за отглеждане на дете в семейна среда по реда на ППЗЗД, спрямо 2021 г. е намалял с 446 бр. (19,4%). Динамиката в регистрирания брой на приемните семейства отразява промяната на доставчика и преминаване на приемни семейства от доставчик дирекция „Социално подпомагане“ към доставчик община партньор на АСП по проект „Приеми ме 2015“. Проектът продължава и през 2022 г. като за периода на удължаването му по него не се предвиждат месечни средства за възнагражденията на професионалните приемни родители и за финансовата подкрепа на настанените деца. С ПМС №306/09.11.2020 г. бяха направени промени в Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето и съгласно чл. 50, ал. 4 от него, средствата за деца, настанени за отглеждане в приемно семейство, които предоставя общината по сключен договор с приемното семейство, от началото на 2021 г. се осигуряват от държавния бюджет по програма „Подкрепа на децата и семействата“, съгласно сключено споразумение между изпълнителния директор на АСП и кмета на съответната община. 58 Към края на м. декември 2022 г. в 167 общини партньори по този проект от общо 1 770 утвърдени приемни семейства с местоживеене в тези общини, 1 300 приемни семейства предоставят услугата „приемна грижа“ на 1 493 деца. НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ 1.1.5. Обезщетения за майчинство по Кодекса за социално осигуряване (КСО) Парични обезщетения за майчинство От бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) се изплащат обезщетения, свързани с осигуряването за риска майчинство, както следва: парични обезщетения при бременност и раждане, парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, парични обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. ➢ През 2022 г. от бюджета на ДОО за парични обезщетения за бременност и раждане са изплатени 554 859,1 хил. лв., с 6,6% повече от 2021 г. (520 277,1 хил. лв.). Броят на лицата с изплатено поне едно парично обезщетение за бременност и раждане през 2022 г. е 102 190 и са намалели с 1,6% спрямо 2021 г. – 103 903. Общият брой обхваща следните видове обезщетения: при бременност и раждане на майките; при отглеждане на дете, настанено по реда на чл. 26, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), при отглеждане на дете от бащата или друго осигурено лице, след навършване на 6-месечна възраст на детето; по време на 15-дневния отпуск на бащите при раждане на дете и при неизползване на отпуска за бременност и раждане. През 2022 г. са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане за 14 876 281 работни дни със среднодневен размер на обезщетението от 36,96 лв., като спрямо 2021 г. (14 967 266 изплатени дни) се отчита намаление с 90 985 дни и увеличение на среднодневния размер (34,33 лв.) със 7,7%. o Най-висок е броят на лицата с обезщетение за бременност и раждане по чл.50, ал.1 и 5 и чл.51 от КСО – това са обезщетенията, които се изплащат на майките при раждане на дете, на лицата при които е настанено дете по реда на чл.26, ал.1 от ЗЗДет. и в случаите при смърт или тежко заболяване на майката. През 2022 г. са изплатени обезщетения на 78 930 лица, от които 78 872 жени и 58 мъже. Среднодневният размер на обезщетението е 37,05 лв. (при 34,32 лв. за 2021 г.). o На 22 035 бащи са изплатени обезщетения за срок до 15 дни при раждане на дете със среднодневен размер на обезщетението 35,53 лв. o Лицата, които през 2022 г. са се върнали на работа и са получили 50 на сто от полагащото им се обезщетение при бременност и раждане са 956 със среднодневен размер на полученото обезщетение 21,99 лв. Този вид обезщетение се изплаща на 951 жени и 5 мъже. o На 269 лица, от които на 266 мъже са изплатени обезщетения за бременност и раждане след навършване на 6-месечна възраст на детето. Среднодневният размер на това обезщетение е 66,99 лв. Брой лица с обезщетение за бременност и раждане през 2021 г. и 2022 г. 59 Вид на обезщетението Общо Мъже Жени 2021 г. 2022 г. 2021 г. 2022 г. 2021 г. 2022 г. Парични обезщетения за бременност и раждане – чл.50, ал.1 и 5 и чл.51 от КСО 80 736 78 930 43 58 80 693 78 872 ➢ За парични обезщетения за отглеждане на дете до 2-годишна възраст през 2022 г. са изплатени 292 288,2 хил. лв., като спрямо предходната година (190 818,7 хил. лв.) е отчетено увеличение с 53,2%. Месечният размер на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се определя ежегодно в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). През 2022 г. размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст е както следва: от 1 януари до 31 март – 650 лв.; от 1 април до 31 декември – 710 лв. Броят на лицата с изплатено поне едно парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст за 2022 г. е 85 072, от които 84 187 жени и 885 мъже (при 86 083 за 2021 г.). Броят на изплатените дни е 9 259 656 (при 9 519 874 дни за 2021 г.) със среднодневен размер 31,56 лв. (при 20,08 лв. за 2021 г.). Лицата с изплатено поне едно обезщетение по време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършването на 2-годишна възраст са 70 126 (при 70 791 души за 2021 г.), а тези с поне едно обезщетение при неизползване на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст са 14 946 (при 15 292 души за 2021 г.). ➢ През 2022 г. са изплатени 3 015,7 хил. лв. (при 3 302,9 хил. лв. за 2021 г.). за обезщетения при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по чл. 53а от КСО. Броят на лицата с изплатено поне едно парично обезщетение при осиновяване на дете до 5- годишна възраст през 2022 г. е 513 души (при 543 за 2021 г.), от които 446 са с обезщетения за времето на отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, а 67 с обезщетение при неизползване на отпуск за осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Броят на изплатените дни е 58 064 със среднодневен размер на обезщетението от 50,92 лв. (при 69 461 дни със среднодневен размер 47,21 лв. за 2021 г.). ➢ От 1 август 2022 г. се въведе право на нов вид парично обезщетение – за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (осиновителя). Размерът на обезщетението се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За периода от 01.08.2022 до 31.12.2022 г. обезщетението се изплаща в размера на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и е 710 лв. Лицата с изплатено обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по чл.53ж от КСО през 2022 г. са 1 370 души, като извършеният разход е в размер на 1 108,8 хил. лв. Броят на изплатените дни е 40 947 със среднодневен размер на обезщетението 33,89 лв. 60 Парични обезщетения на бащите при раждане на дете за срок от 15 дни – чл.50, ал.6 от КСО 21 974 22 035 21 974 22 035 - - Парични обезщетения на лицата, поели отглеждането на детето след навършването на 6-месечната му възраст – чл.50, ал.7 от КСО 283 269 276 266 7 3 Парични обезщетения при неизползване на отпуска за бременност и раждане – чл.50а от КСО 910 956 5 5 905 951 Общ брой лица 103 903 102 190 22 298 22 364 81 605 79 826 МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА 1.2.1. Предоставяне на възможност за включване на децата на военнослужещите и цивилните служители от системата на Министерство на отбраната в целодневни детски градини на територията на страната Министерството на отбраната продължава своята последователна политика за осигуряване работата на три държавни детски градини (ДДГ) в гр. София и по една детска градина в гр. Пловдив, гр. Стара Загора и гр. Казанлък. ДДГ „Средец“ е с капацитет 50 места в две възрастови групи. ДДГ „Младост е с капацитет 70 места в три възрастови групи, от които 20 в яслена възраст. ДДГ „Слава“ е с капацитет 50 места в две възрастови групи ДДГ „Детелина е с капацитет 75 места, разпределени в три възрастови групи. ДДГ „Кокиче е с капацитет 25 места в една група с деца на възраст от 3 до 7 години. ДДГ „Светлина“ е с капацитет 50 места, разпределени в две възрастови групи. ДДГ „Калина“ е с капацитет 95 места от които 20 в яслена група, разпределени в четири възрастови групи. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА 1.2.2. ОП РЧР 2014-2020 г. Схема/Проект „Родители в заетост” По Проект „Родители в заетост” се осигурява по-добро съвместяване на професионалния с личния живот на родителите с малки деца и предоставяне на заетост на безработни лица, чрез осигуряване на възможности за полагане на грижи за отглеждане на малки деца. Чрез проекта се улеснява достъпът до пазара на труда за младите родители посредством осигуряване на предпоставки за запазване равнището на тяхната трудова и икономическа активност, заетост и доходи. Поради изчерпване на финансовия ресурс, приемът на заявления от родители по проекта е преустановен от 01.06.2021 г. През 2022 г. 42 безработни/неактивни лица са включените в заетост като детегледачи, 42 са подкрепените родители и са изплатени средства в размер на 15 741 089,60 лв. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА 1.2.3. Насърчаване на работодателите да разкриват работни места за наемане на безработни лица-самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 5-годишна възраст чрез предоставяне на средства за трудови възнаграждения, социални и здравни осигуровки (чл. 53а от ЗНЗ) Мярката предвижда стимули за работодатели, които осигуряват заетост на безработни лица – самотни родители (осиновители) и/или майки (осиновителки) с деца до 5-годишна възраст на пълно или непълно работно време. Съгласно Националния план за действие по заетостта през 2022 г. по условията на мярката са финансирани част от разходите на работодателите за трудови възнаграждения и допълнителни плащания по трудовото и осигурителното законодателство на наетите лица за период до 6 месеца. 61 1.2. Съвместяване на родителството с трудово-професионалната реализация През отчетната година субсидираното трудово възнаграждение на лицата с висше образование, наети на длъжности, за които се изисква завършена степен на висше образование, като минимално образователно и квалификационно ниво съгласно НКПД 2011 г., е в размер на 700 лв., а за останалите – в размер на 650 лв., съответно 4.23 лв./ 3.93 лв. почасово трудово възнаграждение. През 2022 г. по мярката е осигурена заетост на 324 лица, от които 251 нововключени. Изразходваните средства от държавния бюджет са в размер на 975 219 лева. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА 1.2.4. Насърчаване на безработни лица, включително младежи, ползващи социални или интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, завършили образованието си, за наемане на работа в населено място, отстоящо на повече от 50 км от населеното място по настоящ адрес чрез предоставяне на средства за детски ясли, детски градини, наем на жилище, такси за ползване на интернет (чл.42, ал.3 от ЗНЗ) Мярката по чл.42, ал.3 от ЗНЗ насърчава териториалната мобилност на безработни лица. Подкрепя се осигуряването на заетост на безработно лице в населено място, което се намира на повече от 50 км. от неговото местоживеене. Съгласно Националния план за действие по заетостта през 2022 г. субсидиите за лицето включват месечно суми, в размер до 200 лв., за направени разходи за такси за детски ясли, детски градини, наем на жилище и такси за ползване на интернет. Периодът на субсидиране е до 12 месеца. През 2022 г. от мярката са се възползвали 41 лица, от които 20 нововключени. Изразходваните средства от държавния бюджет са в размер на 24 603 лв. ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА – БАН 1.3.1. Проект „Здраве и благополучие на юношите в условията на пандемията от COVID-19: ефекти върху психичното здраве, здравното поведение, социалните взаимодействия и академичната мотивация и успеваемост, модерирани от личностните особености (2021-2024) – ръководител доц. д-р Анна Александрова- Караманова Целта на проекта е да проучи влиянието на промените в ежедневието на българските юноши вследствие на пандемията от COVID-19 (заболяване на юношата или член на семейството, мерки за опазване на общественото здраве, живот онлайн, финансова несигурност) върху тяхното здраве и благополучие, и по-конкретно върху психичното им здраве, здравното им поведение, социалните им взаимодействия и академичната им мотивация и успеваемост, като отчете модериращите ефекти на социално-демографски характеристики и на личностните особености на юношите. Изследването планира да събере национална представителна извадка от ученици в ранна и средна юношеска възраст, като изводите и препоръките са валидни за цялата юношеска популация в България. В приложен план получените резултати са свързани с осигуряването на условия за оптимално и здравословно развитие на юношите в ситуации 62 1.3. Образование, здравеопазване и социално развитие на децата на криза (здравна, социална, икономическа) чрез насърчаване на психичното им здраве, здравословния им начин на живот, социалното им развитие и ефективното им образование при отчитане на индивидуалните им особености и потребности. Получени резултати през 2022 г.: 1. Осъществено е теоретично изследване на детерминантите на здравето и благополучието в юношеска възраст в обичайния психосоциален контекст преди пандемията и в контекста на пандемията от COVID-19; 2. Подготвена е обзорна статия относно ефектите на пандемията от COVID-19 върху психичното здраве на юношите; 3. Разработена е методологията за националното представително изследване, включваща онлайн структуриран въпросник с 6 тематични модула, попълван от учениците в училище в рамките на един учебен час; 4. Събрана е част от предварително планираната национална представителна извадка от ученици в ранна и средна юношеска възраст; 5. Предварителни научни резултати от проекта са представени в рамките на 1 постер, представен на международен научен форум. Проектът е финансиран от Фонд „Научни изследвания“, МОН, с договор № КП- 06-Н55/7, по Конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания – 2021 г. Институтът за изследване на населението и човека е получил финансирането за първи етап от проекта – 60 000 лв., като от тях 48 000 лв. са получени в края на 2021 г., а 12 000 лв. – през 2022 г. АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ Съществена роля за подкрепа на децата и семействата, както и за реализиране на процеса на деинституционализация имат социалните услуги, предоставяни от общността и от резидентен тип, които са алтернатива на институционалната грижа за деца. Целенасочените действия за изграждане на мрежа от социални услуги в общността е съществен елемент от цялостния процес на подкрепа и защита правата и интересите на лицата и децата и подкрепа на техните семейства. Общият брой на социалните услуги за деца и семейства, предоставяни в общността на територията на страната, делегирана от държавата дейност към 31.12.2022 г. е 654 броя, с капацитет – 15 336 места, като социалните услуги за деца и семейства, предоставяни в общността с консултативен характер са, както следва: • 91 Дневни центрове за деца и/или младежи с увреждания; деца и младежи с тежки множествени увреждания, с капацитет 2 546 места и заетост – 2 492; • 6 Дневни центрове за деца с увреждания; деца с тежки множествени увреждания, с капацитет 142 места и заетост - 124; • 6 Дневни центрове за деца и младежи с увреждания със седмична грижа, с капацитет 143 места и заетост - 142; • 1 Дневен център за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства с капацитет 30 места и заетост 29; • 1 Дневен център за подкрепа на деца с тежки множествени увреждания и техните семейства с капацитет 30 места и заетост 26; • 2 Дневен център за деца и пълнолетни лица с увреждания, с капацитет 80 места и заетост 42; 63 1.3.1. Подобряване на координацията и междуинституционалното взаимодействие при работата с деца (Координационен механизъм) • 56 Центрове за социална рехабилитация и интеграция за деца, с капацитет 1 953 места и заетост 2 265; • 6 Център за социална рехабилитация и интеграция, с капацитет 186 места и заетост 127; • 1 Център за социална рехабилитация и интеграция за деца и младежи, с капацитет 25 места и заетост 23; • 12 Звена „Майка и бебе“, с капацитет 75 места и заетост 44; • 146 Центъра за обществена подкрепа, с капацитет 6 050 места и заетост 7 077; • 1 Център за обществена подкрепа/Общностен център за деца и семейства, с капацитет 30 места и заетост 11; • 22 Центъра за работа с деца на улицата, с капацитет 429 места и заетост 465. Социалните услуги за предоставяне на резидентна грижа, с дейности насочени към децата и младежите са: • 143 Центъра за настаняване от семеен тип за деца без увреждания, с капацитет 1 668 и заетост 1 321 места; • 107 Центъра за настаняване от семеен тип за деца/ младежи с увреждания, с капацитет 1 438 и заетост 1 305 места; • 7 Центъра за настаняване от семеен тип на деца с увреждания, с капацитет 93 и заетост 77 места; • 8 Центъра за настаняване от семеен тип за деца/ младежи с увреждания с потребност от постоянни медицински грижи, с капацитет 64 и заетост 60 места; • 18 Преходни жилища за деца, с капацитет 142 и заетост 114 места; • 20 Кризисни центъра за деца, с капацитет 212 и заетост 115 места. През 2022 г. откритите нови социални услуги за деца са 15, включително 3 социални услуги за резидентна грижа, с общ капацитет 32 места: o 1 Дневен център за деца и/или младежи с увреждания (с приоритет спортна насоченост), с капацитет 20 места; o 1 Дневен център за деца и/или младежи с увреждания (с приоритет аутистичен спектър), с капацитет 20 места; o 1 Дневен център за деца и/или пълнолетни лица с увреждания, с капацитет 20 места; o 1 Дневен център за деца и пълнолетни лица с увреждания, с капацитет 30 места; o 5 Център за социална рехабилитация и интеграция, с капацитет 126 места; o 3 Център за обществена подкрепа, с капацитет 120 места; o 2 Преходно жилище за деца, с капацитет 16 места; o 1 Кризисен център, с капацитет 16 места; Увеличен е капацитетът на 12 социални услуги за деца общо с 293 места, както е и променен адреса на 10 социални услуги за деца. Специализираните институции за деца, които функционират на територията на страната към 31.12.2022 г. са 4 броя – това са само Домове за медико-социални грижи за деца (ДМСГД), които институционално се управляват от Министерство на здравеопазването. Общият брой на децата и младежите, които се отглеждат в 35 институционална грижа в ДМСГД към 31.12.2022 г. е 195. 35 По данни на МЗ. 64 За да гарантира закрилата и подкрепата на децата, жертви на трафик, както и за защита на техните права и интереси, ангажираните държавни институции от 2005 г. прилагат Координационен механизъм за рефериране и обгрижване на непридружени деца и деца-жертви на трафик, завръщащи се от чужбина. Координационният механизъм е актуализиран през 2010 г. и в него е разписана системата за междуинституционално рефериране на конкретни случаи, на централно и на местно ниво. През 2022 г. за наблюдаваните от ОЗД деца, жертви на трафик в АСП е налична следната информация: • първо тримесечие на 2022 г. - наблюдавани са 4 деца; • второ тримесечие на 2022 г. – наблюдавани са 5 деца; • трето тримесечие на 2022 г. – наблюдавани са 3 деца; • четвърто тримесечие на 2022 г. – наблюдавани са 3 деца; Във всеки един случай началникът на ОЗД към ДСП определя социален работник, който е водещ на мултидисциплинарния екип. Той проучва семейната и социална среда на детето, изготвя оценка на риска да бъде отново изведено извън страната и план за действие. ДСП осигурява представител при посрещането на детето на гранично- пропусквателния пункт. Също така, предприема подходяща мярка за закрила, съобразно нуждите и интересите на детето, в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето и Правилника за приложението му. Придружава и настанява детето в Кризисния център, въз основа на заповед на директора на ДСП по настоящ/постоянен адрес на детето. При установено участие на родителите в извеждането на детето с цел трудова и сексуална експлоатация предявява искове за лишаване или ограничаване от родителски права в интерес на детето или встъпва като страна във вече заведени производства. В чл.36г от Закона за закрила на детето (ЗЗД) е регламентирано прилагането на Координационния механизъм при насилие. Механизмът се прилага в случая на насилие или риск от насилие за деца. Регламентирано е осигуряване на защита на дете в риск или жертва на насилие или експлоатация, като ДСП създава мултидисциплинарен екип, членовете на който работят заедно до приключване на случая и който разработва план за действие за защита на детето или за предотвратяване на насилието. До изтичането на 24 часа от получаване на сигнал за дете в риск или жертва на насилие или експлоатация социален работник, определен от директора на ДСП, прави оценка на сигнала. При потвърждаване на информацията социалният работник уведомява устно по телефон, включително мобилен, и писмено по пощата, по електронна поща или факс членовете на екипа, като определя дата и час за събиране на екипа. Водещ на екипа е социалният работник, определен от директора на ДСП. В екипа задължително участват представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник), на районната прокуратура и представител на общината. По преценка на водещия на екипа се канят за участие представител на регионалната здравна инспекция, личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая, представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция и представител на доставчика на финансираната от държавния бюджет социална услуга, която детето ползва. Кметът на общината подпомага координацията на дейността на мултидисциплинарния екип. През 2022 г. броят на постъпилите сигнали за насилие над деца е 1 354 броя. През 2022 г. броят на сигналите за насилие, по които е открита работа по случай на дете в риск в отдел „Закрила на детето“ е 522 броя. 65 ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО 1.3.1.1. Ефективност на работата на мултидисциплинарните екипи на местно ниво при провеждане на работните срещи Държавната агенция за закрила на детето в партньорство с Агенцията за социално подпомагане ежегодно извършва мониторинг на прилагането на Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случай на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция /Координационен механизъм при насилие/. На база разработената от ДАЗД електронна платформа https://sacp.kontrax.bg/ се отчита дейността на мултидисциплинарните екипи по този механизъм. ДАЗД администрира работата на уеб-базирана платформа за отчитане. Според обобщената информация от всичките 28 Регионалните дирекции за социално подпомагане в страната, през 2022 г. МЕ са разгледали общо 1543 подадени сигнала. От общо 1246 срещи при първоначално постъпване на сигнали, 225 срещи са проведени за проследяване и работа по случаи. Броят на срещите през годината, свързани с процедурни въпроси са 113. През 2022 г. екипите по КМ при насилие са провели общо 1558 екипни срещи в цялата страна. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО 1.3.1.2. Мониторинг на прилагането на Координационния механизъм при насилие През 2022 г. е подготвен мониторингов доклад на Координационния механизъм при насилие за 2021 г., който е публикуван на електронната страница на Държавната агенция за закрила на детето в раздел Политики/Доклади и отчети: https://sacp.government.bg/sites/default/files/politics/doklad-km-nasilie-2021.pdf Към момента на изготвяне на настоящия отчет се обработват данните и се подготвя мониторингов доклад на Координационния механизъм при насилие за 2022 г. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО 1.3.1.3. Мониторинг на прилагането на КМ за рефериране и обгрижване на непридружени деца и деца жертви на трафик През 2022 г. експертите от ДАЗД са работили по 26 случая за 27 деца, като от тях са 18 момичета и 9 момчета. Случаите са на деца български граждани, които са станали жертва на трафик с цел сексуална и трудова експлоатация, родени и изоставени от техните майки или са заведени в чужбина, изоставени от техните родители или близки. Държавите, в които през 2022 г. са регистрирани случаите са членки на ЕС и други страни от Европа. Децата са върнати от: Великобритания, Швеция, Норвегия, Косово, Украйна, Австрия, Испания, Германия и други, които са задържани за сексуална експлоатация и просия, непридружени и изоставени от родители или близки и репатрирани в България. В работата по гореописаните случаи на деца жертви на трафик са репатрирани 26 деца, като едно дете по случай от миналата година предстои да бъде върнато през 2023 г. С цел предотвратяване въвличането и използването на деца в различни видове експлоатация, през изминалата 2022 г., са изготвени 10 мотивирани становища от 66 председателя на Държавната агенция за закрила на детето до министъра на вътрешните работи, които включват 11 български деца за налагане на мярка по чл. 76 а от Закона за българските лични документи. От тях 8 предложения са за срок до 2 години от издаване на заповедта и 3 до навършване на пълнолетие на децата. На основание сключено на 16.02.2016 г. Споразумение за сътрудничество, взаимодействие и обмен на информация между ДАЗД и Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет, ДАБ предоставя ежемесечно обобщени данни за деца- чужденци на територията на Република България, търсещи и/или получили международна закрила. Предвид големия миграционен поток през последните години и през 2022 г. най-много регистрирани деца, търсещи закрила има от Афганистан и Сирия, следва Мароко, Египет, Ирак, Иран, Сомалия, няколко от Пакистан, Еритрея, Кот д'Ивоар и Руската Федерация. Към декември 2022 г. в регистъра има общо 1900 деца от всички гореизброени държави, търсещи закрила в страната ни. Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) поддържа и база данни по отношение на децата от Украйна, с временна закрила в Р България. По инициатива на ДАЗД още от началото на военния конфликт се проследява всяко едно дете влязло на територията на страната. От началото на военния конфликт до края на м. декември общият брой на всички деца е 52 863, от които 589 деца – непридружени малолетни и непълнолетни. През 2022 г. експерти от ДАЗД са работили по 166 случаи с международен елемент, обхващащи 220 деца, от тях 100 момичета и 120 момчета, като са изготвени много писма и са проведени множество консултации по телефон и имейл. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ ОБЩИНИ 1.3.1.4. Подобряване на достъпа до социалните услуги за деца Към края на м. декември 2022 г. на територията на страната функционират като делегирани от държавата дейности общо 654 социални услуги за деца и семейства с 15 336 места. В сравнение с края на м. декември 2021 г. на територията на страната са разкрити нови 11 услуги за деца и техните семейства, с 505 места. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 1.3.2.1. Осигуряване на провеждането на масов неонатален слухов скрининг за новородени С Решение на Министерския съвет №333/09.04.2021 г. е приета Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030 (НППМДЗ) и План за действие към нея за периода 2021-2023 г. Програмата има за цел да осигури устойчивост на и да надгради постигнатите резултати в областта на майчиното и детско здраве, постигнати в изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2014-2020 г. Чрез програмата се осигурява изпълнението на дейности, за които няма осигурено финансиране от други източници и които имат значителен здравен ефект, свързан с ранната диагностика на заболявания и увреждания и осигуряването на 67 1.3.2. Дейности в здравеопазването и такива по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве (НППМДЗ) комплексни медицински грижи за деца с комплексното лечение на определени хронични заболявания. С цел ранно откриване и навременна интервенция при увреждане на слуха при новородени през 2022 г. продължи провеждането на масов неонатален слухов скрининг, като са изследвани 49 373 новородени. Мярката е изпълнена. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 1.3.2.2. Осигуряване дейността на комисиите за изготвяне на индивидуални медико-социални планове за деца с диабет, вродени сърдечни малформации, вродени лицеви малформации, вродени хематологични заболявания и недоносени деца, разкрити в университетски болници С цел осигуряване на високоспециализирани консултации за деца с определени заболявания към ЗКЦ в университетските и специализирани болници са създадени комисии за изготвяне на индивидуални планове за комплексно интердисциплинарно медицинско обслужване и продължителна здравна грижа на деца с определени хронични заболявания (диабет, вродени сърдечни малформации, вродени лицеви малформации, вродени хематологични заболявания, вродени неврологични 67 заболявания, недоносени деца). През 2022 г. комисиите са изготвили 2 805 медико-социални планове за децата. Мярката е изпълнена. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 1.3.2.3. Осигуряване дейността на Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве В 31 Здравно-консултативни центъра за майчино и детско здраве, разкрити във всички областни градове, лекари, психолози и социални работници осигуряват комплексното медицинско наблюдение на деца с увреждания и хронични заболявания, бременни с повишен медицински риск, с патология на бременността или наличие на хронични заболявания и увреждания. Чрез ЗКЦ се осигуряват здравно-информационни и здравно-обучителни дейности, специализирани консултации от медицински специалисти, домашни посещения на недоносени деца до 1 година и на деца с увреждания и хронични заболявания, медицинска и психо-социална рехабилитация, включително превенция на изоставяне на деца. На здравно неосигурените бременни е осигурена възможност за допълнителни консултации при наличие на заболявания, възникнали по време на бременността, в т.ч. допълнителен преглед от специалист по акушерство и гинекология освен прегледът, по реда Наредба №26/2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. През 2022 г. са извършени 5 995 медицински консултации и домашни посещения, от които 2 533 консултации на деца с увреждания, хронични заболявания и недоносени деца; 3 462 консултации при бременни жени и 1 280 допълнителни прегледа от специалист по акушерство и гинекология. 68 По Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве разходите са в рамките на утвърдения за 2022 г. бюджет на Министерство на здравеопазването. Мерките са изпълнени. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 1.3.2.4. Профилактични прегледи за деца За периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. профилактичните прегледи на децата се извършват по програма „Детско здравеопазване“ от общопрактикуващите лекари (ОПЛ) по Приложение №12/12А към НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. (НРД за МД 2020-2022г.) „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на здравноосигурени лица (ЗОЛ) над 18 години, формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма „Майчино здравеопазване“ или от лекар със специалност „Педиатрия“ съгласно Приложение №14/14А към НРД за МД 2020-2022 г. „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“, на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря специалист по профилактика на ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване“. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) заплаща разширен пакет от профилактични прегледи за деца, в съответствие с Наредба №8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 92 от 22.11.2016 г., в сила от 1.01.2017 г., изм. и доп., бр. 27 от 27.03.2018 г., в сила от 1.04.2018 г.; изм. с Решение №3549 на ВАС на РБ от 20.03.2018 г. - бр. 29 от 30.03.2018 г., в сила от 30.03.2018 г.; изм., бр. 2 от 4.01.2019 г., в сила от 1.01.2019 г., доп., бр. 39 от 12.05.2021 г., в сила от 12.05.2021 г., изм. и доп., бр. 48 от 28.06.2022 г., доп., бр. 103 от 24.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.) и Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. и приложенията към него. НЗОК заплаща за следните профилактични прегледи и изследвания за деца по възрастови групи, както следва: До навършване на едномесечна възраст на детето – анамнеза и подробен статус, съвети за грижи за новороденото и насърчаване на кърменето до два прегледа до навършване на едномесечна възраст с препоръчителен интервал от 7 до 14 дни. До 28-ия ден от раждането детето се посещава в дома от лекар – първият преглед се извършва до 24 часа след изписване от лечебното заведение при осъществен избор на родителите/законните настойници на лекар на детето. При липса на избран лекар до 24- ия час след изписването, първият преглед се извършва до 24 часа след избора. От 1 месец до 1 година – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, оценка на психическо развитие – един път месечно в рамките на календарния месец, измерване на обиколка на глава и гърди – през първите шест месеца след раждането – при всеки преглед; един път на деветмесечна и на едногодишна възраст – по време на ежемесечния преглед. Обща оценка на зрението – ориентировъчно, обща оценка на слух – два пъти годишно – на шестмесечна и едногодишна възраст. Клинично изследване за дисплазия на тазобедрените стави с определяне на риска от дисплазия – два пъти – при навършване на 1-месечна и 4-месечна възраст. 69 Ехографско изследване на отделителна система – еднократно на шестмесечна възраст. Преглед за ранно откриване на вродена/наследствена очна патология – еднократно между 6-месечна и едногодишна възраст. Медико-диагностични изследвания се правят два пъти годишно при навършване на шестмесечна и една годишна възраст за: хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити, хематокрит, MCV, MCH, MCHC – седимент в урината, изследване на албумин в урината. От 1 до 2 години – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, обиколка на гърди, оценка на психично развитие – четири пъти годишно – през период не по-малък от 2 месеца. От 2 до 7 години – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, обиколка на гърди – два пъти годишно – през период не по-малък от 4 месеца, оценка на психично и физическо развитие – един път годишно, оценка на зрителна острота – ориентировъчно – един път на 5-годишна възраст. Медико-диагностични изследвания се правят за хемоглобин, брой еритроцити, брой левкоцити, MCV, MCH, MCHC, хематокрит – СУЕ. Изследване за чревни паразити – Ентеробиус вермикуларис, Аскарис лумбрикоидес, Ламблия интестиналис и Хименолептис нана – един път годишно. От 7 до 18 години – анамнеза и подробен статус, измерване на ръст, тегло, гръдна обиколка, измерване на артериално налягане, оценка на физическо развитие, изследване за зрителна острота (ориентировъчно) и цветоусещане, отклонения в развитието на опорно-двигателната система, изследване на урина за протеин (с тест-лента). Провеждат се следните медико-диагностични изследвания: ПКК – поне 8 показателя, Урина (химично изследване и седимент) – на 7, на 10, на 13 и на 16-годишна възраст; Кръвна захар, Триглицериди, HDL-холестерол, LDL-холестерол – на 16- годишна възраст. НЗОК заплаща за здравни грижи, осъществявани в дома от медицински сестри, акушерки или лекарски асистенти до две посещения до 14 дни след изписване от лечебното заведение, като първото е в ранния неонатален период на новороденото до 7 дни след изписване от лечебното заведение. Здравните грижи включват: предоставяне на информация за възможностите за укрепване и подобряване на здравето на детето и утвърждаване на положителни здравни навици и жизнени умения; оценка от здравна гледна точка на средата, в която се отглежда детето и запознаване с рисковите фактори за заболявания и вредата от нездравословните навици в средата; даване на необходимата информация (консултиране) на родителите за рационално хранене на кърмачето, ползите от изключителното кърмене през първите шест месеца и продължителността на естественото хранене съгласно приетите норми, а при кърмачета на смесено и кърмачета на изкуствено хранене – на препоръки за подходящите адаптирани млека; даване на указания за правилния хигиенен режим за отглеждане и закаляване на детето; консултиране по въпроси за подобряване на родителските практики за отглеждане и възпитание на детето; при необходимост измерване, регистрация и оценяване на витални показатели, разпознаване на индикациите на застрашаващи живота състояния и предприемане на своевременни действия. За профилактични прегледи по програма „Детско здравеопазване“ на изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 35 747 334 лв. за 2 389 552 бр. прегледи, на изпълнителите на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) – 893 707 лв. за 45 726 бр. прегледи, а на изпълнителите на медико-диагностични дейности (МДД) – 1 289 646 лв. 70 За поставените 690 029 бр. имунизации на деца от 0-18 г. (в т.ч. Манту), извършвани от изпълнители на ПИМП, заплатената сума за 2022 г. е 6 761 828 лв. Достъпът до първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) е гарантиран чрез задължението на изпълнителите на ПИМП да осигуряват постоянен денонощен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ. За тази цел през 2022 г. са 36 заплатени 10 275 788 лв. Заложените приоритетни направления и мерки в Плана за 2022 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) по направление „Профилактични прегледи за деца“ са спазени. Провеждането на профилактични прегледи и изследвания при децата по възрастови групи е с цел проследяване на физическото и психическо развитие на децата, както и ранно откриване на заболявания, което позволява взимането на своевременно мерки за тяхното лечение и предотвратяване на по-нататъшно им усложнение. МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 1.3.2.5. Директна подкрепа за деца до 3-годишна възраст чрез предоставяне на ваучери за хранене от детски кухни На 28.11.2022 г. е обявена процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ – „Детска кухня“ по Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021-2027 г., с конкретен бенефициент Агенция за социално подпомагане и партньори общини и райони на общини. На 10.03.2023 г. е издадена заповед за предоставяне на БФП в размер на 7 152 828.54 лв. Основната цел на процедурата е осигуряване на здравословно и пълноценно хранене на деца от 10 месеца до 3 години, а семействата им да получат съпътстваща подкрепа, насочена към повишаване на родителския капацитет, социално приобщаване и преодоляване на последиците от бедността. По процедурата ще бъдат предоставяни ваучери, срещу които децата от целевите групи, ще получават обедно хранене от детските кухни. Осигуряването на храна от детските кухни е безвъзмездно за децата от целевите групи. Очаква се до 30 ноември 2025 г. с ваучери за детска кухня да бъдат подкрепени семействата на най-малко 5000 деца, живеещи в бедност. Дирекциите „Социално подпомагане“ ще идентифицират най-нуждаещите се деца, ще извършват индивидуална оценка на нуждите, включително и по отношение на семействата им и ще изготвят препоръки за насочване към подходящи услуги, които се предоставят на съответната територия, като част от съпътстващата подкрепа за преодоляване на последиците от бедността. Партньори на АСП са 53 общини, като процедурата за включване на нови общини като партньори е отворена през целия период на изпълнение. Разработени от конкретния бенефициент са процедурните правила и свързаните с това документи за изпълнение на дейностите в рамките на проекта. Тече процедура по сключване на партньорски споразумения със общините – партньори по проекта. 36 Данните за денонощния достъп се отнасят за всички здравноосигурени лица (ЗОЛ), не само за децата. 71 МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 1.4.1. Закрила на децата от насилие, включително и насилие в интернет Предвид нарастващия брой случаи на сексуално посегателство над деца онлайн са предприети действия за съставяне на нов стратегически документ „Национална програма за превенция на насилието и злоупотребата с децата“. Предложени са промени в Наказателния кодекс (НК) за увеличаване наказанията за извършени компютърни престъпления; за педофилия, плагиатство и хакерство; за криминализиране на кибертормоза в интернет, както и извеждане на дефиниция за понятията „кибертормоз“, „shaming”, „sexting“ и имплементирането им в НК. С цел повишаване на сигурността и безопасността на децата в интернет се осъществява сътрудничество с организации от правителствения и неправителствения сектор, сайтове за социални медии като Фейсбук, Туитър и др. При наличие на данни за престъпление от общ характер се предприемат незабавни действия за установяване, пресичане и документиране дейността на лица, извършващи сексуално насилие и експлоатация на деца онлайн. Над 85% от интернет трафика на територията на Република България се проверява за незаконно съдържание. Впоследствие достъпът до сайтове с порнографски материали бива ограничаван. ГДБОП работи с доставчиците на интернет услуги по създаването на бърз механизъм за взаимодействие за филтриране на противоправното съдържание в интернет. Периодично се разработват и реализират обучения и семинари с ученици, техните родители и учители. Разискват се теми, свързани с безопасността в онлайн пространството, като през 2022 г. са проведени 115 лекции. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО През 2022 г. Националната телефонна линия за деца 116 111 бе един от основните ангажименти и приоритети на Държавната агенция за закрила на детето. Осигуряването на функционирането на НТЛД е задължение на председателя на ДАЗД, в съответствие с чл.17а, ал.1, т.17 от Закона за закрила на детето за поддържане на европейски хармонизиран телефонен номер с национално покритие за информиране, консултиране и помощ на деца. Една от целите на Държавната агенция за закрила на детето през 2022 г. бе постигане на устойчивост при осигуряване на консултанти за обслужване на Центъра за обаждания на Националната телефонна линия за деца 116 111. През 2022 г. данните на НТЛД показват, че са постъпили 28 400 обаждания, като проведените консултации касаят различни проблеми на децата. От изключително значение за дейността на линията е своевременната психологическа подкрепа, която се оказва на лицата потърсили помощ. Броят на проведените консултации на линията, на които е оказана и психологическа подкрепа през 2022 г. е 7700. Делът на децата, които са консултирани е 54,75% спрямо възрастните. Наблюдава се лек ръст на обаждания от майките, спрямо бащите, които търсят съвети за децата, свързани с възпитанието и справяне с определени ситуации. По отношение на постъпилата информация, при която е констатиран риск за дете, съгласно Закона за закрила на детето, данните показват 72 1.4. Утвърждаване на семейството като базов компонент на обществото и насърчаване на родителите за отглеждане на децата в семейна среда увеличение с 14,15% на сигналите. Лицата, получили информация по въпроси, свързани с деца и услуги са 300. Обажданията на Линията показват, че все по-често граждани се обръщат към НТЛД за съдействие, както във връзка с наблюдавани от тях нарушаващи правата на децата действия от страна на възрастни, така и по отношение на деца с девиации в поведението. През летните месеци на 2022 г. се наблюдава нарастване на броя сигналите относно просещи деца. При 450 от обажданията, лицата са информирани и насочени към отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“, при 58 към Районно управление „Полиция“, при 36 е осъществена бърза връзка с Национална система 112, при 16 обаждания към лекар/Бърза помощ, при 49 от обажданията, гражданите са насочени към ДАЗД, при 11 към Национално бюро за правна помощ, при 28 към училищен психолог, за подкрепа към социална услуга са насочени 22 лица, към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ при 6 обаждания и 4 към Регионално управление на образованието. Сигналите през 2022 г. за дете в риск са 1162, като се отчита ръст с 14,15% повече от 2021 г. Данните показват най-малко регистрирани сигнали в началото на годината, като техният ръст се увеличава постепенно през летните месеци, а най-много са регистрирани през месец август – 133 и ноември 119. Най-често сигналите са подавани от родителите, възрастните загрижени за деца, институциите и самите деца. Отчита се значителен ръст на постъпилите обаждания от страна на Национална система 112 – 262 (с 84,51% спрямо 2021). Обажданията за подаване на сигнал от медицински лица са 23 (53% спрямо 2021), а от учебни заведения – 38 (65% спрямо 2021 г.). Обажданията за приятелските взаимоотношения е водеща тема с 1752 обаждания сред децата, а тази за взаимоотношения с връстници – 152. Децата показват, че имат нужда от внимание в осъществените 1616 обаждания с идентифицирана потребност от общуване или несериозна заявка. Темата за насилието също запазва тенденция на трето място със 781 обаждания, като при 729 е регистриран сигнал, а при останалите 52 е засегната темата насилие. При 462 от обажданията, лицата са търсили информация за услуги и теми, свързани с деца. Децата и възрастните споделят за семейни проблеми при 408 от консултациите, за психосоциални проблеми при 300 от обажданията, за зависимости от ПАВ, алкохол и др. вещества – при 48 обаждания. При 68 от обажданията е съобщено за риск от изоставяне на дете, като в повече от случаите, рискът се отнася за група деца – сиблинги, живеещи най-често в семейства с нисък доход, родителите са безработни, или един от тях е заминал да работи в чужбина. Продължава дейността, свързана с популяризиране на Националната телефонна линия за деца 116 111 сред ученици в страната. Проведени са срещи с деца в градовете Ботевград, Враца, Дупница и Перник. Експерти от Агенцията дават интервюта пред национални медии и БНР. Партньор в популяризиране на НТЛД е Националното сдружение на общините в Република България, общините, Министерство на образованието и науката, Регионалните управления на образованието. През 2022 г. са подготвени материали със статистическа информация и теми, за които се обаждат децата на НТЛД за Глобалната мрежа Child Helpline International (CHI) към която ДАЗД членува чрез НТЛД. Експерт от Агенцията участва в заседанията на мрежата, на които се обсъждат различни теми, тенденции, предизвикателства с обаждащите се лица на линиите. Обменят се добри практики. 73 МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 2.1.1. Осигуряване на дейността на Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве, разкрити в изпълнение на дейностите по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.2. Осигуряване на медицински грижи за бременни и родилки. Наблюдение по програма „Майчино здравеопазване“ в извънболничната медицинска помощ (ИМП) Наблюдение по програма „Майчино здравеопазване“ в извънболничната медицинска помощ (ИМП) – от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. се извършва от общопрактикуващ лекар или от лекар специалист по „Акушерство и гинекология“, по желание на бременната, съгласно Приложение №12/12А към НРД за МД 2020-2022 г. „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години, формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма „Майчино здравеопазване“ или от лекар със специалност „Акушерство и гинекология“ по Приложение №14/14А към НРД за МД 2020-2022 г. „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“, на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря специалист по профилактика на ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване“. Бременните жени имат право да направят личен избор кой лекар ще наблюдава бременността им, ще провежда прегледите им и ще назначава необходимите изследвания през периода на бременността. ОПЛ наблюдава бременните жени по програма „Майчино здравеопазване“ само при нормална бременност, а при рискова бременност наблюдението се провежда от лекар специалист по акушерство и гинекология. При рискова бременност (ако жената е над 35- или под 20-годишна възраст; или има кръвно-групова несъвместимост с биологичния баща (по АБО или Резус); или е бременна с риск от развитие на диабет: предишно раждане на едър плод, предишно мъртво раждане, семейна обремененост с диабет, предходящо нарушение на въглехидратния толеранс, раждане на дете с аномалии, наличие на глюкозурия – възраст над 25 години, повишена кръвна захар над 6.5 ммол/л; или с друг риск, произтичащ от външни фактори (обезитас, недохранване, фамилна обремененост, обременена акушерска анамнеза, проблеми от социално естество и др.), други външни фактори (йонизиращи лъчи, вибрации, медикаменти, контакт с причинители на инфекциозни заболявания, тежка работа и др.), наблюдението се извършва само от лекар със специалност по акушерство и гинекология. 74 Направление 2 – Подобряване на репродуктивното здраве на населението 2.1. Подобряване на грижите за репродуктивното здраве на жените и мъжете. Поддържане на добро здравно състояние на бременните жени и майките Жената има право да промени избора си на специалиста по акушерство и гинекология, наблюдаващ бременността ѝ, ако не е доволна от оказаната помощ, като за целта личният лекар издава необходимото за това медицинско направление. В наблюдението на бременността има задължителни лабораторни изследвания, които трябва да се извършат в различните срокове на бременността: Пълна кръвна картина (хемоглобин, еритроцити, левкоцити, хематокрит, MCV, MCH, СУЕ) – един път при първо посещение; изследване на кръвна захар; урина(седимент), урина (уробилиноген, кетони) – по един път в петия и осмия лунарен месец; определяне на кръвна група и Rh-фактор – един път – в I-ви триместър (или при първо посещение); изследване за сифилис и хепатит В (НвS Ag) и хепатит С /anti-HCV/, а при съгласие на бременната – и за HIV, ехографски преглед за фетална морфология – еднократно, както и акушерска ехография – 4 пъти за периода на бременността: един път – 4 – 10 г.с.; един път – 11 – 13+6 г.с.; един път – 18 – 23+6 г.с.; а при рискова бременност – на жени над 35-годишна възраст, се назначават две допълнителни ехографии, а при жени под 20-годишна възраст и кръвно-групова несъвместимост с биологичния баща (по АБО или Резус), се назначава една допълнителна ехография. Извършва се и серумен скрининг за: алфа-фетопротеин, свободен бета ЧХГ за оценка на риска от синдром на Даун и дефекти на невралната тръба; изследване на онкопрофилактична цитонамазка (назначава се от специалист по АГ); изследване на влагалищен секрет; периодични проследявания на сърдечната дейност на плода. Изследването за определяне на кръвна група и Rh фактор не се назначава, ако вече е определено по друг повод. В този случай кръвната група и Rh фактора се вписват в Картата за профилактика на бременността. За профилактични прегледи по програма „Майчино здравеопазване“ на изпълнителите на ПИМП през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 21 978 лв. за 1 873 бр. прегледи, а на изпълнителите на СИМП – 6 419 185 лв. за 303 076 бр. прегледи, а на изпълнителите на МДД – 3 099 150 лв. За оказване на грижи за бременната от изпълнители на болнична медицинска помощ (БМП) през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 23 020 808 лв., а за болнична медицинска помощ при раждане, независимо от срока на бременността и предлежанието на плода – 51 670 282 лв. НЗОК чрез трансфери от Министерството на здравеопазването (МЗ) извършва заплащане на разходи за медицинска помощ на здравнонеосигурени жени за срока на бременността: съгласно чл.82, ал.1, т.2 от Закона за здравето (ЗЗ) и в съответствие с чл.19 от Наредба №26 от 14.06.2007 г. за предоставяне на акушерска помощ на здравно неосигурени жени и за извършване на изследвания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на деца и бременни жени. Платената сума по това направление през 2022 г. е в размер на 8 528 232 лв., която е разпределена, както следва: - За 2 921 бр. профилактични специализирани АГ прегледи – 95 074 лв.; - За 8 460 бр. профилактични изследвания – 32 430 лв.; - За 7 009 бр. по клинична пътека „Раждане в болнична помощ“ – 8 400 728 лв. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.3. Осигуряване на безплатна следродилна здравна помощ по въпросите на кърменето и здравното състояние на новородените През 2022 г. следродилната здравна помощ се осъществява съгласно НРД за МД 2020-2022 г. – от общопрактикуващ лекар или от лекар специалист по „Акушерство и 75 гинекология“, по желание на бременната, съгласно Приложение №12/12А към НРД за МД 2020-2022 г. „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години, формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма „Майчино здравеопазване“ или от лекар със специалност „Акушерство и гинекология“ по Приложение №14/14А към НРД за МД 2020-2022 г. „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“ на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря специалист по профилактика на ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване“. По програма „Майчино здравеопазване“ се извършва рутинно послеродово наблюдение до 42-ия ден след раждането, което включва: Общ преглед (в т.ч. оценка на психичен статус, измерване на артериално налягане); проследяване на инволуция на матката и кървене от гениталиите; мануално изследване на млечните жлези, проследяване на лактацията; промоция на кърменето (здравни съвети и обучение по въпросите на кърменето, правилното хранене, хигиенни грижи за гърдите и гениталиите) – два пъти: до 7-мия ден и след 30-тия ден от раждането; Извършват се следните медико-диагностични изследвания: хемоглобин, хематокрит, диференциално броене на левкоцити, СУЕ, албумин и седимент в урината (еднократно). В болничната медицинска помощ НЗОК осигурява лечението на новородени във всички степени на недоносеност с или без прилагане на сърфактант и/или прилагане на механична вентилация – по клинични пътеки (КП), по които през 2022 г. са отчетени 31 734 бр. КП и заплатени от бюджета на НЗОК 67 586 661 лв. Заплаща се и отделна КП №6 „Грижи за здраво новородено дете“, по която през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 15 368 644 лв. за отчетени 29 928 бр. случая. По клинична процедура №2 „Интензивно лечение на новородени деца с асистирано дишане“ през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 230 100 лв. за 1 218 бр. случая. По клинична процедура № 5 „Дейности по осигуряване на лечение за новородени деца с вродени сърдечни малформации, претърпели сърдечна оперативна интервенция до навършване на 1-годишна възраст“, през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 279 904 лв. за 420 бр. случая. Посочените в Плана за 2022 г. индикатори и резултатът от тях показват, че изпълнението на алгоритъма по програма „Майчино здравеопазване“ позволява да се следи здравословното състояние на бременната жена, развитието на плода във всеки един етап от лунарните месеци на бременността, както и да се констатират още вътреутробно евентуални здравословни проблеми на плода и съответно да се предприемат своевременни мерки, като се назначават допълнителни прегледи и изследвания извън програмата. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.4. Профилактика на онкологичните заболявания на репродуктивната система при жените и мъжете и профилактика на ротавирусните гастроентерити (РГЕ) Националната здравноосигурителна каса заплаща имунологични лекарствени продукти по национални програми по чл.82, ал.2, т.3 от Закона за здравето и дейностите 76 по поставянето им – до размер, финансиран чрез трансфер от Министерството на здравеопазването за съответните национални програми, както следва: - 419 800 лв. за приложени 3 077 бр. профилактични ваксини срещу рак на маточната шийка (РМШ), осигуряващи изпълнението на Националната програма за първична профилактика на рака на маточната шийка 2021– 2024 г., приета с Решение №183 от 5 март 2022 г. на Министерския съвет на Република България; - 4 838 186 лв. за приложени 62 227 бр. профилактични ваксини срещу ротавирусните гастроентерити, осигуряващи изпълнението на Националната програма за профилактика на ротавирусните гастроентерити в Република България 2022 – 2025 г., приета с Решение №455 от 7 юли 2022 г. на Министерския съвет на Република България. Платените средства от бюджета на Министерството на здравеопазването през 2022 г. за лекарствените продукти – ваксини и дейности по прилагането им по чл.82, ал.2, т.3 от ЗЗ за тези две национални програми са в размер на 5 257 986 лв. Прилагането на имунологични лекарствени продукти – профилактични ваксини срещу ротавирусните гастроентерити и рака на маточната шийка, спомага при борбата с разпространението на ротавирусните инфекции и папилома вируса. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 2.1.5. НЗОК заплаща за осъществяване на пренатална диагностика В програма „Майчино здравеопазване“ се включват изследвания, с които се установяват заболявания на майката, които впоследствие биха предизвикали аномалии на плода. НЗОК заплаща медико-диагностичното изследване „Серумен скрининг” за алфа- фетопротеин и свободен бета-хорионгонадотропин за оценка на риск от синдром на Даун и дефекти на невралната тръба. Изследването се прави при рискова бременност на жени над 35-годишна възраст. Заплатените суми са 47 337 лв. (изследвания с код 10.14 и 10.15). ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ 2.3.1.1. Предприемане на ефективни мерки за намаляване на ранните бракове АГЕНЦИЯ ЗА СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ Ранните съжителства са форма на насилие върху детето и крият сериозен риск от неглижиране на нужди и потребности, злоупотреби и социално изключване; ранното раждане крие негативни емоционални, социални и здравни последици както за майката, 77 2.2. Насърчаване и развитие на семейното планиране 2.3. Значително намаляване на броя на абортите и извънбрачните раждания на деца, неприпознати от бащата 2.3.1. Осъществяване на превантивни и последващи мерки за намаляване на броя на абортите и извънбрачните раждания на деца така и за детето. Новородените и техните малолетни и непълнолетни майки са в риск от социално изключване и изолация, в риск от изоставяне, неглижиране, злоупотреба, поради липса на зрялост, на умения, знания и мотивация за добро родителстване. От страна на Дирекциите „Социално подпомагане” се подават сигнали до районните прокуратури в страната за случаи на ранно съжителство и раждане. Предотвратяването на изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции е една от най-важните дейности за изпълнение на държавната политика в областта на обществената грижа за деца, насочена към намаляване броя на децата в специализираните институции и гарантиране правото им да растат в семейна среда. Работа по предотвратяване на изоставянето на дете и настаняването му в институция се предприема от социалните работници в ОЗД/ДСП винаги, когато съществува такъв риск, при съобразяване на най-добрия интерес на детето. При постъпил сигнал (или при самосезиране) за наличие на риск от изоставяне на детето, социалните работници извършват социално проучване и оценка на всички фактори, имащи отношение за интереса на детето. При констатиран риск за детето, се предприемат подходящи мерки за закрила, в зависимост от установеното в хода на извършеното проучване. Предприемат се мерки за закрила в семейна среда - осигуряване на психологическа, педагогическа и правна помощ на родителите по проблеми свързани с отглеждането и възпитанието на децата; консултиране и информиране; социална работа за справяне с конфликти и кризи в отношенията; насочване към социални услуги в общността и други. На семействата се оказва финансова, социално-психологическа, педагогическа подкрепа. Центровете за обществена подкрепа (ЦОП) са социална услуга в общността, предоставящи дейности свързани с различни аспекти на социалната работа, включително мерки насочени към превенция на ранните бракове. Към момента на територията на страната функционират 147 Центъра за обществена подкрепа като държавно делегирана дейност с общ капацитет 6 100 места и 1 Център за обществена подкрепа/Общностен център за деца и семейства като държавно делегирана дейност с общ капацитет 30 места. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО През 2022 г. експертите на ДАЗД извършиха общо 249 броя проверки, от които: - 70 (седемдесет) броя проверки по сигнал; от които 1 проверка е комбинирана – по сигнал и за проследяване изпълнението на дадено ЗП; - 131 (сто тридесет и една) броя планови проверки от 3 тематични планови проверки и контрол на дейността на Центъра за прием на обаждания на НТЛД 116 111 (21 бр. проверки); - 48 (четиридесет и осем) броя последващи проверки за проследяване изпълнението на дадени задължителни предписания от председателя на ДАЗД след извършени проверки. От посочения брой проверки 79 бр. са за насилие. През 2022 г. са извършени 70 проверки по сигнал в различни образователни и социални заведения, както и отдели „Закрила на детето” към дирекциите „Социално подпомагане” на територията на страната. Водещи по брой са извършените проверки в образователните заведения – 30 бр. (43%) и дирекциите „Социално подпомагане – 23 бр. (33%). Следват Центровете за настаняване от семеен тип – 9 бр. (13%), доставчиците на други социални услуги за деца – 7 бр. (10%) и едно лечебно заведение. През 2022 г. са извършени три тематични планови проверки. Първата планова проверка е с тема „Работа по случаи на деца с предприета мярка за закрила – настаняване 19 в социални услуги за осигуряване на подслон”. Проверка в 78 социалните услуги за подслон (кризисен център) изследва спазване правата на детето на защита от насилие. Изготвен е Анализ на резултатите от извършената тематична планова проверка и са уведомени органите на управление на обектите и принципалите им. Анализът е публикуван на електронната страница на ДАЗД. Втората тематична планова проверка касае спазване правата на детето в териториалните поделения на Държавната агенция за бежанците, с цел да се установи спазването на правата на децата при престоя им в регистрационно-приемателен и транзитен център и осигуряване на сигурна и безопасна среда. Изготвен е Анализ на резултатите от извършената тематична планова проверка, който е публикуван на електронната страница на ДАЗД. Третата планова проверка е на тема „Прилагане мерки за закрила в семейна среда с цел превенция на риска от настаняване на детето извън семейството му“. Извършена е в общо 85 обекта, от които 39 ДСП и 45 доставчици на социални услуги. Същата изследва работата по превенция на риска от настаняване на детето извън семейството му (изоставяне на детето), без случите на ниво родилен дом. Предстои да се анализират резултатите, да се идентифицират трудностите, добрите и лошите практики в работата по случаи на превенция на риска от настаняване на детето извън семейството, какво е взаимодействието между различните сектори. От извършените проверки, 7 са по сигнали, подадени на Националната телефонна линия за деца (НТЛД) 116 111. През периода са извършени 48 бр. проверки за проследяване на изпълнението на дадени задължителни предписания. В резултат на извършения контрол, през периода м. януари - м. декември 2022 г. са издадени 120 бр. задължителни предписания с 474 конкретни мерки, придружени с писмени методически указания за изпълнението им и механизъм за взаимодействие между отговорните институции. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 2.4.1. Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции 2021-2025 г. Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България за периода 2021-2025 г. е приета с Решение №594 на Министерския съвет от 12.08.2021 г.: 1. Задържане на разпространението на ХИВ сред общото население – под 1%. Към 31.12.2022 г. в България са регистрирани общо 4 048 лица с ХИВ инфекция. През 2022 г. броят на ново регистрираните случаи на ХИВ е 327. 2. Задържане на разпространението на ХИВ сред младите хора на възраст 15-24 г. – под 1%. Осигурява се адекватна и качествена диагностика на ХИВ и сексуално предавани инфекции всяка година. Диагностиката е безплатна за всеки, независимо от здравноосигурителния статус. 3. Брой функциониращи Кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН. На територията на страната функционират 12 кабинета за анонимно, безплатно, доброволно консултиране и изследване за ХИВ (КАБКИС) в градовете Благоевград, 79 2.4. Превенция и лечение на инфекции на репродуктивните органи и ограничаване на риска от разпространение на ХИВ/СПИН в страната Бургас, Варна, Велико Търново, Враца, Добрич, Плевен, Пловдив, Русе, София, Стара Загора, Хасково. 4. Брой лица, получили консултиране и изследване и узнали своя резултат в КАБКИС. В КАБКИС са получили безплатно консултиране и изследване за ХИВ и узнали резултата си 3 428 лица. 5. Брой ХИВ-позитивни лица, регистрирани за проследяване и обхванати с медицинско обслужване в секторите за лечение на пациенти с ХИВ/СПИН. На територията на страната функционират 5 клиники/отделения за лечение на пациенти с ХИВ - инфекция, разкрити към следните лечебни заведения: СБАЛИПБ „Проф. д-р Иван Киров“ гр. София, УМБАЛ „Свети Георги“ гр. Пловдив, УМБАЛ „Проф. д-р Георги Странски“ гр. Плевен, УМБАЛ „Света Марина“, гр. Варна и УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ гр. Стара Загора. Общо 2 187 ХИВ серопозитивни лица са регистрирани за проследяване и лечение през 2022 г. 6. Брой пациенти с ХИВ/СПИН, които получават антиретровирусна терапия. Броят на пациентите на съвременна антиретровирусна терапия (АРТ) към 31.12.2021 г. е 2 158. Лечението е осигурено със средства от бюджета на Министерство на здравеопазването, като то е безплатно независимо от здравноосигурителния статус на пациентите. Осигурява се и безплатна постекспозиционна профилактика (ПЕП) за медицински персонал, претърпял рискова експозиция при изпълнение на служебните си задължения. 7. Брой лица от уязвимите групи, достигнати с нископрагови здравни и социални услуги. През 2022 г. са достигнати 2 517 лица от уязвимите групи с помощта на 3 неправителствени организации, като от тях 956 са получили изследване за ХИВ, 158 са изследвани за Сифилис, 130 лица са изследвани за Хепатит С, а 33 лица са получили услугата „Водене на случай“, прилагаща се при лица с потвърден положителен резултат за ХИВ в особен риск. В рамките на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България 2021-2025 г. продължават да се провеждат 4 ежегодни АНТИСПИН кампании: по повд 14 февруари – Денят на влюбените премина под знака на пандемията от Ковид – 19, по повод Международния ден за съпричастност със засегнатите от ХИВ/СПИН, лятната АНТИСПИН кампания и по повод 1 декември - Световния ден за борба срещу СПИН бе проведена информационна кампания, както и са предоставяни услуги по безплатно, доброволно и анонимно консултиране и изследване на ХИВ и СПИ в КАБКИС. В цялата страна дейностите се осъществяват от РЗИ и КАБКИС. В изпълнение на дейностите по Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции в Република България за периода 2021 - 2025 г. са изразходвани средства в рамките на утвърдения за 2022 г. на Министерство на здравеопазването бюджет.“. Мярката е изпълнена. БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ 2.4.2. Прилагане на обучителни модули и реализиране на кампании по проблеми, свързани с репродуктивното здраве, превенцията на HIV/СПИН и превенция на сексуално-рисковото поведение 80 Една от основните дейности, мотивираща поколения доброволци на Българския младежки червен кръст (БМЧК) и залегнала в мисията на организацията, е разпространението на информация за безопасно сексуално поведение и подобряване на репродуктивното здраве на младите хора в България. В тази връзка са проведени различни обучителни модули и обучения по темите превенция на репродуктивните заболявания и сексуално-рисково поведение. Чрез широкото им популяризиране в социалните мрежи и официалните електронни страници на БЧК и БМЧК, бе повишена информираността на младите хора и обществото по тези проблеми, както и бе отчетена необходимостта от подобряване на достъпа до достоверна здравна информация. През 2022 г. доброволците на Българския младежки червен кръст са провели 151 презентации и ателиета, свързани с репродуктивното здраве и превенция на сексуално- рисковото поведение, чрез които са достигнали до над 5000 ученици в цялата страна. През 2022 г. чрез обучение в дигитална среда през различни онлайн платформи са проведени още 45 онлайн обучения, презентации и инициативи, чрез които са достигнати над 14 000 младежи. По тези теми през 2022 г. са обучени 299 доброволци в цялата страна. Към настоящия момент БМЧК има повече от 300 обучени активни доброволци по традиционни за организацията теми, като превенция на HIV/СПИН, репродуктивно здраве и здравословен начин на живот. Разработените онлайн курсове в платформата на БЧК осигуряват достъп на всеки човек до достоверна и структурирана информация, в удобно време, съобразено с натовареността на онлайн обучението в училище. БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ 2.4.3. Провеждане на информационни кампании за борба със стигмата върху хора, живеещи с HIV/СПИН Проведени са различни мероприятия, кампании и инициативи по темите превенция на HIV/СПИН и сексуално-рисково поведение, чрез които са достигнати над 62 000 хиляди души. Чрез реализирането на тези кампании и популяризирането им в социалните мрежи ефективно и по интерактивен начин се разпространява информация за безопасно сексуално поведение и подобряване на репродуктивното здраве на младите хора в България. Едни от най-масовите информационни кампании, които обединяват мнозинството от клубовете на БМЧК в цялата страна, са АНТИСПИН кампаниите по повод 14-ти февруари (Ден на влюбените), Международния ден за съпричастност със засегнатите от HIV/СПИН (всяка трета неделя на месец май) и 1-ви декември (Световен ден за борба с HIV/СПИН). Основната цел на тези информационни кампании е по оригинален и атрактивен начин да насърчават отговорното и безопасно сексуално поведение, да промотират анонимното и безплатно консултиране и изследване за HIV, и да се борят с нетолерантното отношение и дискриминацията към хората, живеещи с HIV/СПИН. През 2022 г. са проведени 110 информационни кампании. 81 МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА Обучението по география и икономика в прогимназиална и гимназиална степен на образованието дава възможност на учениците да овладеят базисни знания, умения и придобиване на ключови компетентности за населението на глобално, регионално и локално ниво, в контекста за повишаване на демографската информираност на учениците. Сексуалното и репродуктивното здраве са част от здравното образование, което изрично се изучава в учебния предмет биология и здравно образование. Наредба №13 за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование (особено през Приложение №2 за рамковите изисквания за резултатите от обучението по здравно образование) увеличава възможностите за изучаване на здравно образование и в други форми (разширена и допълнителна подготовка), респективно и за сексуално и репродуктивно здраве. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.1.1. Изпълнение на Национална програма за превенция и контрол на туберкулозата 2021 – 2025 г. 1. Намаляване на заболеваемостта от туберкулоза през 2022 г. под 18 на 100 000 население В България през последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на заболеваемостта от активна туберкулоза – от 39.1 на 100 000 през 2006 г. до 11.9 на 100 000 през 2022 г. 2. Задържане на относителния дял на успешно лекуваните новооткрити случаи с белодробна туберкулоза с микроскопско и/или културелно изследване над 85 % Относителният дял на успешно лекуваните новооткрити случаи с белодробна туберкулоза с микроскопско и/или културелно изследване, като за 2021 успешно завършили лечение за туберкулоза по предварителни данни са 81,1% от пациентите. Функционират 29 регионални лечебни заведения, които отговарят за превенция, диагностика, лечение и контрол на туберкулозата. Функционира един сектор за лечение на пациентите с мултирезистентна туберкулоза. Министерство на здравеопазването осигурява диагностикуми и консумативи за диагностика на туберкулоза за 33 микробиологични лаборатории в страната. В България са въведени и бързи тестове за диагностика на туберкулоза и рифампицин – резистентна туберкулоза (Real Time PCR тестове за бързо откриване на MTB комплекс и 82 Направление 3 – Подобряване на общата демографска информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението. 3.1. Повишаване на демографската информираност и сексуално-репродуктивна култура на населението Направление 4 – Подобряване на общото здравословно състояние на населението и намаляване на общата, преждевременната, детската и майчината смъртност. 4.1. Подобряване на стандарта и качеството на живот резистентност към Рифампицин-GenExpert), което допринася за своевременно започване на лечението и ограничаване на разпространение на това заболяване. 3. Брой обхванати контактни лица с химиопрофилактика Броят на обхванати контактни лица с химиопрофилактика през 2022 г. е 1 119 лица. 4. Брой на случаите на туберкулоза от групите във висок риск През 2022 г., 2 086 лица от групите във висок риск са достигнати с услуги, предоставяни от неправителствени организации, изпълнители по договори, сключени с МЗ, включително образователни дейности и индивидуално консултиране. Дейностите са изпълнявани от общо 6 неправителствени организации (4 от тях са стартирали работа през м. септември и октомври 2022 г.), които предоставят услуги по превенция и контрол на туберкулозата сред групите в риск в 11 области от страната с по-висока от средната заболеваемост. По Националната програма за превенция и контрол на туберкулозата в Р България разходите са в рамките на утвърдения за 2022 г. бюджет на Министерство на здравеопазването. Мярката е изпълнена. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.1.2. Оптимизиране на дейностите включени в Наредба №9/2019 за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса Обнародвани са три изменения и допълнения към Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, с които в пакета са включени изследвания за диагностика на заболявания на стомашно-чревния тракт и специализирани и високоспециализирани изследвания за фетална морфология, определяне на повърхностен антиген на хепатит В и на антитела срещу хепатит С чрез бърз тест, PSA общ и свободен и фекален калпротектин. В пакета е включено и специализирано изследване „Бърз антигенен тест за коронавирус“, което е от значение за навременно предприемане на необходимите мерки за карантиниране или изолация на заразените с COVID-19 лица, за оценка на възможностите за започване на навременно лечение и за предотвратяване настъпването на усложнения от заболяването. Мярката е изпълнена. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.1.3. Оптимизиране на дейностите предоставяни по реда на Наредба №8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията. С оглед разширяване на дейностите за ранно откриване на различни заболявания, с изменение и допълнение на Наредба №8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, в рамките на профилактичните прегледи бяха включени нови медико-диагностични изследвания във възрастовата група от 7 до 18 г., както и над 18 г.; допълнителни ехографски прегледи и изследване за хепатит С в рамките на бременността; периодично ехографско изследване на млечните жлези при жени на възраст от 30 до 50 г.; изследване на калпротектин при наличие на рискови фактори за злокачествено новообразувание; провеждане на остеодензитометрия при лицата над 18 83 години със Синдром на Търнър. Създадена е и възможност медицинското направление, амбулаторният лист и друга медицинска документация да бъдат издадени под формата на електронен документ, подписан с квалифициран електронен подпис. С допълнение на Наредба №42 от 2004 г. за въвеждане на класификационни статистически системи за кодиране на болестите и проблемите, свързани със здравето, и на медицинските процедури е въведена в действие нова Класификация на медицинските процедури, с която са прецизирани и класифицирани отделните процедури, изпълнявани от лечебните заведения, като е въведена и кодификация на нови видове изследвания в обхвата на профилактичните прегледи на лицата над 18-годишна възраст и на бременните жени, за които нямаше утвърдени кодове за отчитане. Мярката е изпълнена. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.1.4. Един път годишно на здравноосигурените лица се провежда профилактичен преглед от общопрактикуващ лекар Профилактичните прегледи на здравноосигурени лица над 18-годишна възраст през 2022 г. се извършват съгласно НРД за МД 2020-2022 г., Наредба № 8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба № 9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. С цел профилактика на социално-значими и приоритетни за страната заболявания при лица над 18 години, ОПЛ формира следните групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване: лица с рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания, лица с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2, лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на шийката на матката, лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза, лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област, лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на простатата, лица с рисков фактор затлъстяване, лица с рисков фактор тютюнопушене. За формиране на групите от лица с рискови фактори за развитие на заболяване, ОПЛ попълва „Карта за оценка на рисковите фактори за развитие на заболяване“, включена в медицинския софтуер на лекаря, осъществил прегледа, изготвена по образец съгласно приложение №4 към Наредба №8 от 3 ноември 2016 г. Лекарите със специалност „Вътрешни болести“, „Гастроентерология“, „Урология“, „Ендокринология и болести на обмяната“, „Кардиология“, „Хирургия“ и „Акушерство и гинекология“ извършват профилактика на ЗОЛ над 18-годишна възраст с рискови фактори за развитие на заболяване. При формиране в определена рискова група, на здравноосигурените лица се провеждат необходимите изследвания и/или консултации със специалист по профила на заболяването за уточняване на диагнозата и определяне на лечение. През 2022 г. профилактичните прегледи на здравноосигурени лица над 18- годишна възраст се извършват съобразно изискванията на Приложение №12/12А към НРД за МД 2020-2022 г., на Наредба №8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба №9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК . При много висок риск (≥10%), определен по SCORE системата, от развитие на сърдечно-съдово заболяване, по преценка на ОПЛ може да се осъществи консултация със специалист по кардиология; при резултат от цитонамазка ≥ РАР ІІІ В – задължителна 84 консултация със специалист по акушерство и гинекология; задължителна консултация със специалист по хирургия или акушерство и гинекология – при данни от мамографското изследване за риск от злокачествено новообразувание на млечната жлеза; при много висок риск от развитие на захарен диабет тип 2 (над 20 т. по FINDRISK) се извършва задължително допълнително изследване на гликиран хемоглобин, при стойности на гликирания хемоглобин по-високи или равни на 5.5 mmol/l до 6.5 mmol/l вкл. – задължителна консултация със специалист по ендокринология и болести на обмяната; при стойност на PSA > 10.0 ng/ml при мъже над 40-годишна възраст – задължителна консултация с уролог. За профилактични прегледи на лица над 18-годишна на изпълнителите на ПИМП през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 57 125 741 лв. за 2 335 430 бр. отчетени годишни профилактични прегледи на лица над 18 г. За поставяне на имунизации на лица над 18-годишна възраст, извършвани от изпълнители на ПИМП, заплатената сума за 2022г. е 1 414 488 лв. за 144 942 бр. отчетени имунизации. За профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст с рискови фактори за развитие на заболяване, извършвани от изпълнители на СИМП, през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 3 447 лв., а за МДД – 18 062 лв. Заложените приоритетни мерки от страна на НЗОК в Плана за 2022 г. по направление „Профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст с рискови фактори за развитие на заболяване“ са спазени, като целта е ранно откриване и диагностициране на различни здравни увреждания и болести, за да бъдат избегнати нежелани усложнения и хронични заболявания. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.1.5. Осигуряване на физикални и рехабилитационни мероприятия на лица след претърпяно заболяване или хирургическа интервенция, както и палиативни грижи и грижа за лица във вегетативно състояние Националната здравноосигурителна каса заплаща за физиотерапия в извънболничната и в болничната помощ – палиативни грижи за онкологично болни, в състояние на будна кома и др. За физиотерапия, извършена от лекари в специализираната извънболнична медицинска помощ заплатените през 2022 г. средства са в размер 57 931 834 лв., за физиотерапия и рехабилитация в болничната медицинска помощ – 78 008 395 лв., а за палиативни грижи и болни в състояние на кома – 2 119 040 лв. Физикална и рехабилитационна медицина В извънболничната медицинска помощ необходимостта от рехабилитационни мероприятия за здравноосигурените лица се установява от лекар специалист и/или от общопрактикуващия (личния) лекар, като лечението се извършва по предписан от лекаря специалист по „Физикална и рехабилитационна медицина“ физиотерапевтичен курс на лечение. Това е от съществено значение и за хората след претърпяно заболяване или хирургическа интервенция, с цел постигане на максимален терапевтичен ефект и превенция на по-нататъшни увреждания. За физиотерапевтичен курс на лечение на определено заболяване се приема комплексно лечение, което включва: първоначален преглед на лекаря специалист по физикална и рехабилитационна медицина, оценка на обективното състояние на пациента, назначени видове и брой процедури общо до 20 в курс от група 1 и/или 2 или 3 по преценка на лекаря специалист, промените на лечението, както и заключителен 85 преглед с оценка на резултатите от проведеното лечение и отразени вид и брой на проведените процедури. За физиотерапия в извънболничната медицинска помощ през 2021 г. са заплатени средства за извършването на 788 596 бр. физиотерапевтични прегледа (първични и заключителни). НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.1.6. Осигуряване на достоен и качествен живот на пациентите със заболявания За медицински изделия (МИ), предназначени за заболявания, включени в списъка на наредбата, съгласно чл.45, ал.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), прилагани в извънболничната медицинска помощ – тест-ленти за измерване на кръвна захар, сензори за продължително измерване на нивото на глюкозата, медицински изделия за прилагане с инсулинова помпа при лица със захарен диабет тип 1, изделия за стомирано болни, медицински изделия за пациенти с Булозна епидермолиза и интермитентни катетри са заплатени 26 221 917 лв. Броят на медицинските изделия, включени в списъка на НЗОК за извънболничната медицинска помощ към 31.12.2022 г. е 613 бр. медицински изделия. Броят на пациентите, възползвали се от медицински изделия в извънболничната помощ през 2022 г. e 69 580 здравноосигурени лица. Списъкът на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК включва общо 27 бр. диетични храни за домашно лечение. През 2022 г. НЗОК е заплатила общо 3 283 741 лв. за диетични храни за специални медицински цели за 2 272 пациента. ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЧОВЕКА – БАН 4.1.7. Проект „Социално-психологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията”, договор №KП-06- КД2/5 (2021–2023) – ръководител гл. ас. д-р Илина Начева Проектът включва анализи на социалнопсихологичните ефекти от кризата, породена от COVID-19 с представители на три уязвими групи – работещи родители с малки деца (0-12 г.), хронично болни и лица, изгубили трудова заетост по време на пандемията. Извършени са изследвания с качествени методи върху доминиращите емоции и динамиката на преживяванията. Проведено е анкетно проучване с представителни на целевите групи, което включва анализ на ролята на различните видове социална подкрепа върху възприет стрес и тревожността, свързана с COVID-19. Анализиран е експертен опит на специалисти в областта на психотерапията, медицината и психосоциалните грижи. През 2022 г. са получени следните резултати: 1. На база на получените резултати и изводи са формулирани насоки за работа с целевите групи при бъдещи кризисни ситуации. Насоките са обобщени и представени в брошура „Кризата, породена от COVID-19: Научени уроци и поглед към бъдещето“. 2. Разработена е теоретичната част на съдържание за тематичен електронен обучителен модул „Управление на кризи. Социалнопсихологични ефекти на 86 кризисните ситуации“, предназначен за обучителни и практико-приложни цели. Курсът популяризира модели, концепции и резултати от научни изследвания, които биха допринесли за по-доброто разбиране на последиците от кризисни ситуации за различните аспекти на психосоциална подкрепа, която може да се осъществи във връзка с тях. Целевата аудитория на модула са студенти и докторанти по социална психология; изследователи от областта на социалните науки; специалисти, работещи в сферата на психологичната подкрепа и социалните грижи. 3. Изготвен е доклад с анализ на резултати от количествено проучване „Кризата COVID-19: Специфика на преживяванията при лица с хронични заболявания“. 4. По тематиката на проекта са подготвени са 3 научни доклада (изнесени на научни форуми, включително международни конференции и на XVII Европейски конгрес по психология, 2022 г.) и 3 научни публикации с резултати от проекта. Проект № KП-06-КД2/5 „Социалнопсихологични ефекти на кризата, породена от COVID-19: възприет стрес и динамика на преживяванията“ e финансиран по програма „Финансиране на фундаментални научни изследвания по обществени предизвикателства, свързани с пандемията от COVID-19 – 2020 г.“ на Фонд „Научни изследвания“, МОН. През 2022 г. не са получени финансови средства – цялата сума по проекта, 60 000 лв., е получена авансово през 2021 г. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 4.1.8. Кампания „Спортът е по-добрият начин на децата да пораснат“ На 21 юни 2022 г. в гр. Ловеч е проведено спортно мероприятие на площад „Екзарх Йосиф I“ с участието на служители от Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) и на служители от ОДМВР Ловеч. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 4.1.9. Подпомагане предотвратяването на радикализацията, насилствения екстремизъм и речта на омраза В рамките на проект „Подобряване на координацията и диалога между полицията и ромското общество“ по програма „Вътрешни работи“, финансиран по Норвежки финансов механизъм, е създаден наръчник „Превенция и разкриване на радикализация, насилствен екстремизъм, реч на омраза и полицейска дейност в ромските общности“. Наръчникът ще послужи на служителите от СДВР и ОДМВР при провеждане на обучения по темата. Предстои разработването на 180-минутен информативен видеоклип, чиято цел е повишаване на осведомеността относно радикализацията, насилствения екстремизъм и речта на омраза. Провежда се избор на фирма за възлагане на обществена поръчка с предмет „Излъчване на изработен видеоклип в 5 местни телевизии“, който ще бъде излъчен в областите Видин, Пазарджик, Пловдив, Сливен и Стара Загора. 87 НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ 4.2.1. Парични помощи за профилактика и рехабилитация по Кодекса за социално осигуряване (КСО) Парични помощи за профилактика и рехабилитация Осигурените за общо заболяване и майчинство и/или за трудова злополука и професионална болест лица имат право на парични помощ за профилактика и рехабилитация от средствата на ДОО. Право на тази помощ имат и лицата, които получават лична пенсия за инвалидност, ако не са навършили възрастта по чл.68, ал.1 от КСО и срокът на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК не е изтекъл. За осъществяване на дейността по профилактика и рехабилитация на осигурените лица през 2022 г. НОИ е сключил договори с 22 юридически лица за 52 изпълнители на дейността. Размерът на паричната помощ за едно лице през 2022 г. включва средствата за не повече от 4 основни диагностични и терапевтични процедури дневно, нощувки и частична парична помощ за хранене. Запазва се тенденцията и през 2022 г. относителният дял на лицата, провели профилактика и рехабилитация за заболявания на опорно-двигателния апарат – 71,4% и на периферната нервна система – 22,7%. През 2022 г. парични помощи за профилактика и рехабилитация са изплатени на 42 026 лица (при 37 583 през 2021 г.). Средният разход за едно лице през 2022 г. е в размер на 508,66 лв., (при 500,65 лв. през 2021 г.). Изразходваните средства за дейността по профилактика и рехабилитация от бюджета на ДОО за 2022 г. са 21 377,1 хил. лв. (без предоставения от НОИ на Военномедицинска академия трансфер от 2 030,1 хил. лв. за сметка на ДОО за лица, ползвали програмата за профилактика и рехабилитация в базите на ВМА). НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.2.2. Диспансерно наблюдение в извънболничната и в болничната помощ През 2022 г. диспансерното наблюдение в извънболничната помощ се осъществява по алгоритмите, заложени в Приложение №8/8А към НРД за МД 2020-2022 г. „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ“ и по Приложение №13/13А към НРД за МД 2020-2022 г. „Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от лекар специалист“. За прегледи по диспансерно наблюдение на здравноосигурени лица с едно или с повече заболявания, извършвани от изпълнители на ПИМП, през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 84 899 055 лв., а от изпълнители на СИМП – 11 790 618 лв. Сумите за МДД изследвания по повод диспансерно наблюдение са 16 255 470 лв. От 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. комплексното диспансерно (амбулаторно) наблюдение на пациенти с кожно-венерически заболявания и с психически заболявания се осъществяват в съответствие с Наредба №8 от 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и на Наредба №9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. За комплексно диспансерно (амбулаторно наблюдение) на лица с психични и кожно-венерически заболявания през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 258 964 лв., а чрез трансфери от МЗ – допълнително още 8 612 лв. 88 4.2. Ускоряване на повишаването на средната продължителност на живота и на продължителността на живота в добро здраве За диспансерно наблюдение на пациенти със: злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания, муковисцидоза или възпалителни полиатропатии и спондилопатии, осъществявано от изпълнители на БМП, през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 17 288 667 лв. Заплащаните от НЗОК дейности по диспансеризация при заболявания осигуряват качествен и достоен живот на пациентите. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.2.3. Поставяне на медицински изделия в условията на болнична медицинска помощ За медицински изделия, прилагани в условията на болничната медицинска помощ, през 2022 г. НЗОК е заплатила сума в размер на 121 785 362 лв. Броят на медицинските изделия, включени в списъците на НЗОК, заплащани напълно или частично в болничната медицинска помощ към 31.12.2022 г. е 2 943 вида изделия, разпределени в 23 групи, като за отчетения период са вложени 89 254 бр. медицински изделия. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.3.1.1. Националната стратегия на Република България за приобщаване и участие на ромите 2022 – 20З0 г. В изпълнение на заложените в Стратегията цели за осигуряване на равенство в достъпа до здравни услуги на лицата в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства по оперативна цел „Осигуряване на равенство в достъпа до качествени здравни услуги и превантивни програми“ през 2022 г., с 21 броя мобилни кабинети са извършени 12 652 прегледи и 5 780 изследвания в 13 области на страната Бургас, Варна, Враца, Добрич, Кюстендил, Монтана, Пазарджик, Плевен, Разград, Сливен, Стара Загора, Шумен и Ямбол, както следва: с мобилните кабинети за обща практика са прегледани 1 400 деца, от тях 380 деца с непълен имунизационен статус са ваксинирани по задължителния имунизационен календар; 5 780 лабораторни изследвания; 700 флуорографски прегледи; 1 600 гинекологични прегледи; 1 600 педиатрични прегледи; 600 мамографски прегледи и 972 ехографски прегледи. Здравните медиатори се финансират със средства от държавния бюджет, като делегирана от държавата дейност. За 2022 г. са осигурени средства за 307 щата здравни медиатори, спрямо 290 щата за 2021 г. Новите здравни медиатори са назначени в общините: Аксаково, Алфатар, Антоново, Асеновград, Видин, Златарица, Исперих, Каолиново, Каспичан, Луковит, Момчилград, Мъглиж, Нови пазар, Приморско, Русе, Смядово, Столична, Стралджа, Струмяни, Сунгурларе, Чирпан и Ябланица. Съгласно утвърдения в чл. 9, ал 1 от Наредба №1 от 19 август 2020 г. за изискванията за дейността на здравния медиатор формуляр за отчет през 2022 г. 89 4.3. Намаляване на общата смъртност 4.3.1. Подобряване на лечебно-диагностичното и разширяване на профилактично-превантивното здравно медицинско обслужване на населението. Акцентиране върху дейностите по промоцията и профилактиката основни постижения и резултати, постигнати от здравните медиатори са обобщени в шест основни направления: 1. Съдействие на общопрактикуващи лекари: 1..1. Планови имунизационни кампании сред деца – 15 397 и сред възрастни – 2 650 лица; 1.2. Профилактични прегледи сред деца – 15 868 и сред възрастни – 8 501 лица; 2. Съдействие на РЗИ: 2.1. Планови имунизации и имунизационни кампании сред деца – 1 320 и сред възрастни – 2 005 лица; 3. Съдействие на лекари по дентална медицина: 1.1. Профилактични и/или лечебни дейности - общо 1 130 бр.; 1.2. Профилактични програми - общо 601 бр. 2. Подпомагане достъпа до медицинска помощ: 4.1 Консултация – 80 871 бр.; 4.2 Попълване на документи – 8 724 бр.; 4.3 Следване на процедури – 8 891 бр. 4.4 Съпровождане до здравни институции - 11 859 бр.; 4.5 Възстановяване на здравноосигурителни права – 2 316 бр.; 4.6 Патронаж – 16 954 бр. 3. Дейности по промоция на здраве: здравно - информационни кампании: 5.1 Превенция на инфекциозни заболявания хигиена – 8 069 бр.; 5.2 Семейно планиране, сексуално и репродуктивно здраве – 2 491 бр.; 5.3 Брой разпространение на здравно-образователни материали – 94 012 бр.; 5.4 Съвместна работа с РЗИ и др. институции, участие в обучения, семинари – 12 415 бр. 4. Дейности по решаване на комплексни казуси: 6.1 Консултации – 66 817 бр.; 6.2 Попълване на документи – 49 017 бр.; 6.3 Следване на процедури – 10 693 бр.; 6.4 Съпровождане до социални институции – 7 886 бр.; 6.5 Патронаж – 12 850 бр. Мярката е изпълнена. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО/ НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.3.1.2. Осигуряване на равен достъп до лечение НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.3.1.3. Профилактични прегледи и изследвания на здравноосигурени лица над 18-годишна възраст През периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. профилактичните прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст се извършват съгласно изискванията на Приложение №12/12А към НРД за МД 2020-2022 г., Наредба №8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията и Наредба №9 от 10 декември 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. 90 При лица над 18-год. възраст ежегодно за календарна година се извършва профилактично: анамнеза и подробен статус, изчисляване на индекс на телесна маса, оценка на психичен статус, изследване на острота на зрение (ориентировъчно, без определяне на диоптри), измерване на артериално налягане, електрокардиограма; изследване на урина с тест-ленти в кабинет за: протеин, глюкоза, кетонни тела, уробилиноген/билирубин, pH; определяне на кръвна захар на гладно в лаборатория при наличие на риск по FINDRISK ≥ 12т. При лица от 20- до 60-год. възраст веднъж на 5 години, профилактично се извършва медико-диагностично изследване (МДИ) за пълна кръвна картина (ПКК), АСАТ, АЛАТ, Креатинин, Урина, Пикочна киселина. Определяне на повърхностен антиген на хепатит В (НВs Аg) с бърз тест 8. Определяне на антитела срещу хепатит C (anti-HCV) с бърз тест на 40, 45, 50, 55 и 60 години. Ежегодно при жени ≥30 се извършва мануално изследване на млечни жлези. При жени от 30 до 40 години се извършва изследване на онкопрофилактична цитонамазка ежегодно, а след две негативни цитонамазки – веднъж на 3 години. При жени от 30 до 50 години веднъж на две години се извършва ехографско изследване на млечни жлези. Един път на 5 години се извършва МДИ: при мъже ≥ 40 години и жени ≥ 50 години за триглицериди, общ холестерол и HDL-холестерол и оценка на СС риск по SCORE системата за лица без сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН, LDL- холестерол (за лица със сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН, при които не се извършва оценка на СС риск по SCORE системата и не е изследван в рамките на диспансерното наблюдение). При мъже ≥ 50 години веднъж на две години се изследва PSA – общ и свободен. Един път на 2 години се извършва мамография на млечни жлези при жени от 50 до 69 години вкл. При жени и мъже над 65 години се изследва: ПКК – ежегодно за календарна година, триглицериди, общ холестерол, HDL за лица без сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, ХБН, LDL-холестерол (за лица със сърдечносъдови заболявания, захарен диабет, ХБН) – един път на 5 години. Съгласно заложените изисквания на Наредба №8 за профилактични прегледи на лица над 18-годишна на изпълнителите на ПИМП през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени са заплатени 57 125 741 лв. за 2 335 430 бр. отчетени годишни профилактични прегледи на лица над 18 г., а за изпълнение на изискваните при профилактиката изследвания на изпълнителите на МДД са заплатени 18 809 409 лв. За поставяне на имунизации на лица над 18-годишна възраст, извършвани от изпълнители на ПИМП, заплатената сума за 2022 г. е 1 414 488 лв. за 144 942 бр. отчетени имунизации. За профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст с рискови фактори за развитие на заболяване, извършвани от изпълнители на СИМП, през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 3 447 лв., а за МДД – 18 062 лв. През 2022 г. НЗОК чрез трансфери от МЗ е заплатила лекарствени продукти-ваксини и дейности по прилагането им от изпълнители на ПИМП в изпълнение на Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката на сезонния грип 2019 – 2022 г., приета с Решение № 6/10.01.2019 г. на Министерския съвет на Република България, за определени по програмата целеви групи – лица на и над 65-годишна възраст. През годината са заплатени 7 054 243 лв. за 275 627 бр. приложени ваксини. 91 НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.3.1.4. Заплащане на лекарства Националната здравноосигурителна каса заплаща изцяло или частично лекарствени продукти за домашно лечение, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели. Реимбурсираната от НЗОК сума за лекарствени продукти за домашно лечение за 2022 г. е в размер на – 1 004 375 779 лв., а за медицински изделия и диетични храни – 29 505 658 лв. Финансовите средства, които НЗОК е заплатила за лекарствени продукти, предназначени за лечение на злокачествени заболявания и лекарствени продукти, прилагани при лечение на животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции на пациенти с вродени коагулопатии, извън стойността на оказваните медицински услуги, за 2022 г. са в размер на 871 523 678 лв. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ 4.3.2.1. Ограничаване на пътнотранспортния травматизъм За ограничаване на пътнотранспортния травматизъм през 2022 г. са реализирани следните акции и кампании: 1. Проведени са 7 акции „Алкохол, наркотици, неправоспособност и скорост“ по повод отбелязването на Националния празник 3 март – Деня на Освобождението на България от османско робство; Великденските празници, Гергьовден и 1 май – Деня на труда, Деня на Съединението, Деня на Независимостта на България; Коледа и Нова година; 2. Проведени са 8 традиционни кампании на пътна полиция: „Абитуриенти” и осигуряване безопасността на движението по пътищата по време на масовите прояви, свързани с 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, „Безопасен превоз на деца“; „Ваканция! Да пазим живота на децата на пътя!“ и „Безопасно лято“, „Пешеходци в безопасност“; „С колани и на задната седалка“; „Децата тръгват на училище! Да ги пазим на пътя!“ и Студентския празник – 8 декември; 3. Подкрепени са 2 от шампионатите по приложно колоездене на Националното движение по приложно колоездене „Младежта за безопасност на движението“ към Съюза на българските автомобилисти; 4. Взето е участие в кампанията на СБА „Най-добър млад шофьор на България 2022 г.“; 5. Проведена е традиционната акция „Зима“ с 3 кампании: „С безопасно пътно превозно средство през зимата“, насочена към водачите на ППС – велосипеди, ПС с животинска тяга и др.; „Пешеходци и водачи за толерантност на пътя“, насочена към пешеходците и поведението на водачите спрямо пешеходците; „Безопасно шофиране през зимата“, насочена към водачите на МПС, техническата изправност на автомобилите и поведението на водачите спрямо пешеходците; 6. Взето е участие в отбелязването на Спасовден – Деня на шофьора, съвместно със СБА; 7. Взето е участие в интервюта и обществени събития по повод Деня на 92 4.3.2. Мерки за намаляване на пътнотранспортните произшествия безопасността на движението по пътищата – 29 юни; 8. Взето е участие в 2 заседания на Консултативния съвет на Националния дарителски фонд за подпомагане на деца, пострадали при ПТП, за предоставяне на финансова помощ на семейства на деца, пострадали при ПТП (за 1 юни – Деня на детето и за Коледа); 9. Взето е участие като жури в Национална ученическа викторина по безопасност на движението по пътищата „Да пазим децата на пътя!“, организирана от Министерството на образованието и науката (МОН) и Националния дворец на децата; 10. Взето е участие като жури в областния и в националния кръг на Националното състезание по безопасност на движението по пътищата, организирано от МОН; 11. Взето е участие в обезпечаване на безопасността на движението по пътищата при провеждане на традиционния Ден в памет на загиналите мотористи и в подкрепа на пострадалите мотоциклетисти, част от партньорската кампания с Българска мотоциклетна медия „Ние сме хора, не „донори“, и е организирана информираността на ОДМВР за мотосъборите през 2022 г.; 12. В национален мащаб е организирано отбелязването на Световния ден за възпоминание на жертвите от ПТП; 13. Проведени са 2 медийни информационни кампании през летния сезон – с Българското национално радио и с радио „Веселина“; 14. Подкрепено е поредното 14-то издание на социално отговорната кампания на „Каменица“ АД „Мисли трезво, преди да седнеш зад волана“; 15. Организирано е обучение от БЧК на служители от пътна полиция от всички ОДМВР по оказване на първа помощ на пострадали; 16. Взето е участие в 10 СПО на Европейската мрежа на службите на пътна полиция ROADPOL – контрол над товарни автомобили и автобуси (4); контрол за използването на обезопасителни колани, детски обезопасителни системи и каски; контрол на скоростта (2); контрол на водачите на МПС за шофиране след употреба но алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (2); контрол за концентрация на пътя (концентрация по време на движение – контрол за разсейване с използване на телефони, таблети, телевизия и др.); 17. Взето е участие в 2 маратона по календара на ROADPOL – „24 часа контрол на скоростта“ и „24 часа контрол на водачите на МПС за шофиране след употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози“; 18. Взето е участие в акцията на ROADPOL „Безопасна почивка“ от 1 юли до 31 август; 19. Взето е участие в Дните на безопасността на ROADPOL – 21 септември, и е подкрепена Европейската седмица на мобилността; 20. В ОДМВР са организирани и проведени 28 СПО по контрол на движението по пътищата, в съответствие със състоянието на пътнотранспортния травматизъм по места. Служителите на МВР са участвали като партньор в реализирането на четвъртото издание на кампанията на радио „Веселина“ „Мисия „Отговорен шофьор“ – „Време за безопасност: Най-добрият микс от препоръки“. Изготвен е анализ за водачите, придобили правоспособност за управление на МПС до две години. Допълнително са проведени 2 информационни кампании – за преминаващите през страната граждани на Румъния, Турция и Гърция през летния сезон с препоръки към 93 тях чрез уведомяване на посолствата им в Република България и за водачи на организирани групи пешеходци. Подкрепено е третото издание на кампанията на „Тимбарк“ „Пресичай безопасно с Теди“, като служители от звената „Пътна полиция“ при ГДНП, ОДМВР Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Стара Загора са изнесли открити уроци по безопасност на движението по пътищата. Взето е участие в онлайн обучението на учители и полицейски служители по проекта на „Спиритс България“ „Да поговорим за алкохол – Книга за учителя“. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.4.1.1. Осигуряване дейността на Здравно-консултативните центрове за майчино и детско здраве, разкрити в изпълнение на дейностите по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.4.1.2. Осигуряване на изследвания и консултации в рамките на биохимичен скрининг на бременни за оценка на риска от раждане на дете болест на Даун, други анеуплоидии, спина бифида, аненцефалия и тежък дефект на коремната стена. По НППМДЗ са осигурени средства за заплащане на изследвания и консултации в рамките на биохимичен скрининг за бременни за оценка на риска от раждане на дете с болест на Даун, други анеуплоидии, спина бифида, аненцефалия и тежък дефект на коремната стена. Изследванията се извършват в Здравно-консултативните центрове към университетски болници в градовете София, Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора, в които са разкрити генетични лаборатории. През 2022 г. са отчетени 15 995 изследвания. Мярката е изпълнена. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.4.1.3. Съгласно Наредба №8 от 3 ноември 2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията, издадена от министъра на здравеопазването, децата подлежат на профилактични прегледи и изследвания, определени по вид и честота в Приложение №1 През периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. профилактични прегледи на лица от 0 до 18-годишна възраст, изследвания и имунизации се извършват по програма „Детско здравеопазване“ от: 1. Общопрактикуващите лекари, при спазване изискванията на Приложение 12/12А към НРД за МД 2020-2022 г. „Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма „Детско здравеопазване“, профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 години, формиране на групи от лица с рискови 94 4.4. Намаляване на майчината и детската смъртност 4.4.1. Откриване на женски и детски консултации, нормативно и финансово обезпечаване на разширяването на функциите и обхвата и въвеждането на задължително безплатно наблюдение на бременни жени, кърмачки и новородени фактори за развитие на заболяване при ЗОЛ над 18 години, профилактични дейности при ЗОЛ над 18 години с рискови фактори за развитие на заболяване и програма „Майчино здравеопазване“. 2. От лекарите специалисти по „Детски болести“ по Приложение 14/14А към НРД за МД 2020-2022г. „Дейности на лекаря специалист по „Педиатрия“ по програма „Детско здравеопазване“, на лекаря специалист по „Акушерство и гинекология“ по програма „Майчино здравеопазване“ и на лекаря специалист по профилактика на ЗОЛ над 18г. с рискови фактори за развитие на заболяване“. За профилактични прегледи по програми „Детско здравеопазване“ и „Майчино здравеопазване“ на изпълнителите на ПИМП през 2022 г. от бюджета на НЗОК са заплатени 29 006 350 лв., на изпълнителите на СИМП – 7 312 892 лв., а на изпълнителите на медико-диагностични изследвания – 4 388 796 лв. НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА 4.4.1.4. Регламентирана е и възможност дейностите по програми „Детско и „Майчино здравеопазване“ да се изпълняват не само от специалист, но и от изпълнител на ПИМП, с оглед достъпа до медицински услуги във всички райони на страната, на живеещите в селата бременни жени, млади майки и деца. МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО 4.6.1. Изпълнение на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести 2021-2025 г. През 2022 г. е проведен предвиденият скрининг за ранно откриване на онкологични заболявания в област Кърджали. Организиран и проведен скрининг за рак на млечната жлеза: 14 прегледа и 14 мамографии; за рак на шийката на матката: 14 прегледа и 14 цитонамазки; за рак на дебелото и правото черво: 16 прегледа и 18 изследвания за окултни кръвоизливи. Въпреки интензивната