Проект на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява
Основни данни
- Номер на консултацията
- 8435-K
- Тип вносител
- Национално
- Вносител
- Министерство на финансите
- Област на политика
- Архив - Финанси и данъчна политика
- Статус
- Неактивна
- Начало на консултацията
- 29.11.2023
- Край на консултацията
- 29.12.2023
- Справка за получените предложения
- 04.01.2024
- Брой коментари на портала
- 0
Попитайте асистента за този запис
Описание
Предложеният проект на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява е разработен на основание чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).С предложения проект на Заповед се отменя Заповед № ЗМФ – 97 от 2018 г. на министъра на финансите, доколкото в Заповед № ЗМФ-97 от 2018 г. не е регламентиран реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК. С предложения проект на заповед е предвидено и отпадане на необходимостта от внасяне на съответния вид задължение по банкова сметка в компетентната териториална дирекция/офис на Национална агенция за приходите (НАП).До края на месец септември 2023 г. плащанията за погасяване на публични вземания постъпваха по отделни банкови сметки за всеки вид приход – за данъци и други приходи към централния бюджет, за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за принудително събиране, които се обслужваха от различни банки и се администрираха от всяка териториална дирекция (ТД) или офис на НАП. Банковите сметки на НАП за администриране на приходи бяха повече от 160.От 01.10.2023 г. банковото обслужване на сметките за приходи на НАП бяха поети от Българска народна банка (БНБ), като за всеки вид приход е открита само една банкова сметка.С преминаване на обслужването на администрирането на приходите от НАП към сметки в БНБ се постига:• закриване на голям брой банкови сметки и разкриване по една сметка за всеки вид приход, което създава улеснение за клиентите на НАП и намалява административната тежест върху тях. По този начин за част от големите дружества се редуцира броя на платежните нареждания, които изготвят и по този начин ще се намаляват разходите им за банкови такси;• единен подход при администриране на плащанията и възстановяванията на надвнесените суми от страна на една обслужващата банка – БНБ;• съкращаване на времето за отразяване на плащанията, наредени от лицата, като информацията за тях се отразява в информационната система на НАП по няколко пъти на ден, а не на следващия ден. Отговорна дирекция:"Данъчна политика"E-mail:taxpolicy@minfin.bg
Контакти
- Отговорна институция
- Министерство на финансите Адрес: София, ул. Г. С. Раковски № 102 Електронна поща: feedback@minfin.bg
- Контактна информация
- ---
Приложение към т. 3 от проекта на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява - 29.11.2023
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ТЕРИТОРИАЛНА ДИРЕКЦИЯ ............................................................................................... Приложение към т. 3 от Заповед № ЗМФ - на министъра на финансите З А Я В Л Е Н И Е за извършване на безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС в полза на: …………………………………………………………………………………………………………………… (име/наименование на задълженото лице) Заявявам, че на основание чл. 178, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс желая да наредя с платежна карта чрез терминално устройство ПОС: Дата:............................ ЗАЯВИТЕЛ/НАРЕДИТЕЛ:............................ /Име,Фамилия,Подпис/ ДАТА/ЧАС/МИНУТИ Стр. 1 от 1 ЕИК по БУЛСТАТ ЕГН / ЛНЧ / Служебен № от Националната агенция за приходите регистъра на ЕИК по БУЛСТАТ / ЕИК по Закона търговския регистър и регистъра юридическите лица с нестопанска за на цел По сметка за Сума за плащане Приходи на централен бюджет Приходи за социалноосигурителни Националния осигурителен институт фондове към Приходи за Националната здравноосигурителна каса Приходи за допълнително задължително осигуряване пенсионно Принудително събиране на публични вземания
Мотиви - 29.11.2023
Мотиви към проект на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява Предложеният проект на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява е разработен на основание чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С предложения проект на Заповед се отменя Заповед № ЗМФ – 97 от 2018 г. на министъра на финансите, доколкото в Заповед № ЗМФ-97 от 2018 г. не е регламентиран реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК. С предложения проект на заповед е предвидено и отпадане на необходимостта от внасяне на съответния вид задължение по банкова сметка в компетентната териториална дирекция/офис на Национална агенция за приходите (НАП). 2.1. Причините, които налагат променянето на заповедта: До края на месец септември 2023 г. плащанията за погасяване на публични вземания постъпваха по отделни банкови сметки за всеки вид приход – за данъци и други приходи към централния бюджет, за държавно обществено осигуряване, за здравно осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за принудително събиране, които се обслужваха от различни банки и се администрираха от всяка териториална дирекция (ТД) или офис на НАП. Банковите сметки на НАП за администриране на приходи бяха повече от 160. От 01.10.2023 г. банковото обслужване на сметките за приходи на НАП бяха поети от Българска народна банка (БНБ), като за всеки вид приход е открита само една банкова сметка. С преминаване на обслужването на администрирането на приходите от НАП към сметки в БНБ се постига: • закриване на голям брой банкови сметки и разкриване по една сметка за всеки вид приход, което създава улеснение за клиентите на НАП и намалява административната тежест върху тях. По този начин за част от големите дружества се редуцира броя на платежните нареждания, които изготвят и по този начин ще се намаляват разходите им за банкови такси; • единен подход при администриране на плащанията и възстановяванията на надвнесените суми от страна на една обслужващата банка – БНБ; • съкращаване на времето за отразяване на плащанията, наредени от лицата, като информацията за тях се отразява в информационната система на НАП по няколко пъти на ден, а не на следващия ден. 2.2. Целите, които се поставят са: • намаляване на административната тежест на физическите и юридическите лица; • оптимизиране на процеса по администриране на публичните вземания. 2.3.Финансовите и други средства, необходими за прилагането на заповедта. За прилагането на предложения проект на Заповед не са необходими допълнителни бюджетни и други средства. 2.4. Очаквани резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива. • Намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица; • Намаляване на разходите на лицата за банкови такси; • Оптимизиран процеса по администриране на публичните вземания в НАП. 2.5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. С проекта на Заповед не се транспонират изисквания на Европейското право.
Проект на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява - 29.11.2023
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ М И Н ИСТ Е Р СТ ВО Н А Ф И Н АН СИ Т Е З А П О В Е Д № ………………………. София …………………….2023 г. На основание чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Н А Р Е Ж Д А М : 1. Внасянето на всеки вид от публичните задължения, установявани от Националната агенция за приходите, до започване на принудителното им събиране, се осъществява по четири вида банкови сметки на агенцията, обслужвани от Българската народна банка, както следва: а) приходите на централния бюджет – за данъци и други задължения за централния бюджет, както и лихви върху тях - банкова сметка с IBAN: BG88 BNBG 9661 8000 1950 01 за приходи от данъци; б) приходи за социалноосигурителни фондове към Националния осигурителен институт – за задължителни осигурителни вноски и лихви върху тях за бюджета на Националния осигурителен институт - банкова сметка с IBAN: BG97 BNBG 9661 8000 1120 01 – за приходи за държавно обществено осигуряване; в) приходи за Националната здравноосигурителна каса – за здравноосигурителни вноски и лихви върху тях за бюджета на Националната здравноосигурителна каса - банкова сметка с IBAN: BG16 BNBG 9661 8000 1121 01 за приходи за здравно осигуряване; г) вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и лихви върху тях, включително вноски за фонд „Пенсии“ в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд и лихвите върху тях за лицата по чл. 4б от Кодекса за социално осигуряване - банкова сметка с IBAN: BG65 BNBG 9661 8000 1118 01 за приходи за допълнително задължително пенсионно осигуряване. София - 1040 тел. централа: 9859 1 minfin@minfin.bg ул. ”Г.С.Раковски” № 102 факс: 980 68 63 www.minfin.bg 2. Правото на длъжника да заяви по чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс кой вид публично задължение иска да погаси се упражнява чрез извършване на безкасово плащане по реда на чл. 178, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по предвидената за съответния вид задължение банкова сметка по т. 1. 3. Когато сумата за погасяване на публичните задължения по чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се внася с картово плащане чрез терминално устройство ПОС в офис на Националната агенция за приходите или чрез предоставена от Националната агенция за приходите електронна услуга за плащане през виртуално терминално устройство на Националната агенция за приходите, правото на длъжника по чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да заяви кой вид публични задължения иска да погаси се упражнява при извършване на плащането, чрез заявяване на вида на задълженията в заявление по образец съгласно приложението. Заповед № ЗМФ – 97 от 31.01.2018 г. на министъра на финансите се отменя. Заповедта да се обнародва в „Държавен вестник“ и да се публикува на интернет страниците на Министерството на финансите и Националната агенция за приходите. МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ: АСЕН ВАСИЛЕВ
Становище на Илиян Пламенов - 02.01.2024
До г-н Асен Василев Министър на финансите Становище относно обществена консултация на проект на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява Уважаеми г-н министър на финансите Василев, на основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗНА, по повод обявената обществена консултация на проект на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява, представям на Вашето внимание следното становище с предложения и коментари: 1. Бих искал да изразя подкрепата си за предприетите действия от Министерството на финансите /МФ/ за намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица; за намаляване на разходите на лицата за банкови такси; и за оптимизиране на процеса по администриране на публичните вземания в Националната агенция по приходите /НАП/, включително чрез предлаганите промени в посочената заповед. 2. Бих искал да препоръчам на МФ и на НАП, по принцип, в цялостната си дейност в пълна степен да се съобразяват с разпоредбите на ЗНА, Указ № 883 за неговото прилагане, и с нормите на българския книжовен език. Често в обсъждани проекти на нормативни актове, както и в приети след гласуване нормативни актове, може да се види, че това не е било така. Използването на български думи като превод или като съответствие при съставянето и приемането на нормативните актове е задължение на публичните органи, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗНА и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на ЗНА. Използването на чуждици в нормативната уредба и в съпътстващите я документи е незаконосъобразно, неправилно, непрофесионално и проява на високомерно отношение от страна на правителствени и общински служители. В немалко случаи чуждици биват използвани, тъй като тези думи могат да означават метафори, или чрез звуков или буквен пренос – други думи, или прикрития за въвеждане на думи и понятия в българския език, които обслужват догмите и идеологията на членовете на агентурно-терористичната мрежа на политическата полиция „ДС-ДАНС” и на военно-политическата полиция „Служба Военна полиция” (СВП), както и на членовете на масонски, окултни и църковни секти, които работят като управленци или служители в публичната администрация. Това обаче е неприемливо, недопустимо, незаконосъобразно, както и противоречи на принципите за опазване на книжовния български език от изпростяване, от промяна на смисъла на думите, и от разваляне. Служителите, които осигуряват приложението и изпълнението в нашата страна на европейски и международни нормативни документи, или изпълняват национални, европейски, и международни проекти в сферата на държавното управление, в т.ч. на управлението на европейските фондове, считам, че носят отговорност какви нови думи и изрази въвеждат в ежедневната употреба, и дали те са правилни и подходящи. През изминалите около 30 години са известни множество примери за неправилно и непрофесионално въведени в употреба чужди думи в българския език, и то такива, които имат превод или съответствие. Проблемът с чуждиците в нормативната уредба е сериозен, и то най-вече поради немарливо и безотговорно отношение през годините и понастоящем от страна на егоистични, високомерни, лицемерни и лукави държавни служители. Все пак, в допълнение, бих искал да посоча, че съществуват и единични положителни примери в някои от законите, където правилно и законосъобразно са използвани приложимите български книжовни думи. По-долу в настоящото становището съм предложил съответни промени на няколко чуждици и на неуместно използвани думи в обсъждания проект. 3. В документа „Мотиви”, с оглед казаното в т. 2 по-горе, бих искал да предложа думата „редуцира” да се замени с „намалява”. 4. В документа „Мотиви”, с оглед казаното в т. 2 по-горе, бих искал да предложа думата „транспонират” да се замени с „пренасят” или „въвеждат”. 5. В документа „Мотиви”, с оглед казаното в т. 2 по-горе, бих искал да предложа думата „Европейското” да бъде поправена и изписана с начална буква малко „е”, тъй като в българския книжовен език прилагателните се пишат с начална малка буква. 6. В документа „Проект на заповед” са посочени думите „интернет страниците”. Бих искал да уточня, че изразът е неправилно използван, което представлява логическа и техническа грешка. Както е добре известно, един сайт (т. е. Интернет място, т. е. Интернет сървър) съдържа в себе си много страници, а една страница в себе си не съдържа нито едно Интернет място, т.е. Интернет сайт. Ето защо, бих искал да предложа посочените думи да се заменят с „интернет местата”. 7. В документа „Приложение към т. 3 от Заповед № ЗМФ”, бих искал да обърна внимание, че в подзаглавието думите „в полза на” не са поставени на подходящото им място, с оглед на техния смисъл. Поради което следва да отпаднат от там и да бъдат преместени по-надолу на същата страница. На настоящото им място, посочено в проекта, те водят до заблуждаване на индивида, който ще чете и ще попълва заявлението, тъй като на следващия ред се посочват данните на задълженото лице, а не на институцията, която ще получи плащането. 8. В документа „Приложение към т. 3 от Заповед № ЗМФ”, след текста „Заявявам, че на основание чл. 178, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс желая да наредя с платежна карта чрез терминално устройство ПОС:” предлагам да бъде добавен текста, за който в т. 7 по-горе предложих да отпадне. Предлагам в тук посоченото изречение, след думата „ПОС” да добави текста „плащане в полза на”. 9. В документа „Приложение към т. 3 от Заповед № ЗМФ”, в заглавния ред на втората таблица, първа колона, предлагам текстът „По сметка за” да се промени на „Сметка за”, тъй като не е съобразен в езиково отношение с предходното изречение в Приложението. 10. На основание на чл. 26, ал. 5, изречения 1 и 2 от ЗНА след завършване на обществената консултация ще очаквам да публикувате на Интернет мястото на Портала за обществени консултации и на Интернет мястото на Министерството на финансите, справката за отразяване на получените предложения, заедно с обосновка за неприетите. Справката е особено важна за всички организации от гражданското общество и от икономиката, които са участвали в консултацията. Становището е изготвено от Илиян Пламенов Пътев, с постоянен адрес: ул. „Тодор Хрулев” № 4, град Свищов 5250, област Велико Търново, телефон: 087/ 928 49 75, електронна поща: i_plamenov@abv.bg, с регистрация в Системата за сигурно електронно връчване – http://edelivery.egov.bg. 30 декември 2023 г. С уважение: (подпис) гр. Свищов Илиян Пламенов PAGE PAGE 1
Справка за отразяване на предложенията и становищата | 04.01.2024
С П Р А В К А за предложенията, становищата и възраженията, получени при публикуването на Интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации на проект на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява 1 Подател Предложение Приема/ не приема/ предложениет о Мотиви Илиян Пламенов Пътев, електронна поща: i_plamenov Уважаеми г-н министър на финансите Василев, на основание чл. 26, ал. 4 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, във връзка с чл. 26, ал. 2 от ЗНА, по повод обявената обществена консултация на проект на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява, представям на Вашето внимание следното становище с предложения и коментари: Приема се @abv.bg 1. Бих искал да изразя подкрепата си за предприетите действия от Министерството на финансите /МФ/ за намаляване на административната тежест за физическите и юридическите лица; за намаляване на разходите на лицата за банкови такси; и за оптимизиране на процеса по администриране на публичните вземания в Националната агенция по приходите /НАП/, включително чрез предлаганите промени в посочената заповед. 2. Бих искал да препоръчам на МФ и на НАП, по принцип, в цялостната си дейност в пълна степен да се съобразяват с разпоредбите на ЗНА, Указ № 883 за неговото прилагане, и с нормите на българския книжовен език. Често в обсъждани проекти на нормативни актове, както и в приети след гласуване нормативни актове, може да се види, че това не е било така. Използването на български думи като превод или като съответствие при съставянето и приемането на нормативните актове е задължение на публичните органи, 2 съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗНА и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Указ № 883 от 1974 г. за прилагане на ЗНА. Използването на чуждици в нормативната уредба и в съпътстващите я документи е незаконосъобразно, неправилно, непрофесионално и проява на високомерно отношение от страна на правителствени и общински служители. В немалко случаи чуждици биват използвани, тъй като тези думи могат да означават метафори, или чрез звуков или буквен пренос – други думи, или прикрития за въвеждане на думи и понятия в българския език, които обслужват догмите и идеологията на членовете на агентурно-терористичната мрежа на политическата полиция „ДС-ДАНС” и на военно-политическата полиция „Служба Военна полиция” (СВП), както и на членовете на масонски, окултни и църковни секти, които работят като управленци или служители в публичната администрация. Това обаче е неприемливо, недопустимо, незаконосъобразно, както и противоречи на принципите за опазване на книжовния български език от изпростяване, от промяна на смисъла на думите, и от разваляне. Служителите, които осигуряват приложението и изпълнението в нашата страна на европейски и международни нормативни документи, или изпълняват национални, европейски, и международни проекти в сферата на държавното управление, в т.ч. на управлението на европейските фондове, считам, че носят отговорност какви нови думи и изрази въвеждат в ежедневната употреба, и дали те са правилни и подходящи. През изминалите около 30 години са известни множество примери за неправилно и непрофесионално въведени в употреба чужди думи в българския език, и то такива, които имат превод или съответствие. Проблемът с чуждиците в нормативната уредба е сериозен, и то най-вече поради немарливо и безотговорно отношение през годините и понастоящем от страна на егоистични, високомерни, лицемерни и лукави държавни служители. Все пак, в допълнение, бих искал да посоча, че съществуват и единични положителни примери в някои от законите, където правилно и законосъобразно са използвани приложимите български книжовни думи. 3 По-долу в настоящото становището съм предложил съответни промени на няколко чуждици и на неуместно използвани думи в обсъждания проект. 3. В документа „Мотиви”, с оглед казаното в т. 2 по-горе, бих искал да предложа думата „редуцира” да се замени с „намалява”. 4. В документа „Мотиви”, с оглед казаното в т. 2 по-горе, бих искал да предложа думата „транспонират” да се замени с „пренасят” или „въвеждат”. 5. В документа „Мотиви”, с оглед казаното в т. 2 по-горе, бих искал да предложа думата „Европейското” да бъде поправена и изписана с начална буква малко „е”, тъй като в българския книжовен език прилагателните се пишат с начална малка буква. 6. В документа „Проект на заповед” са посочени думите „интернет страниците”. Бих искал да уточня, че изразът е неправилно използван, което представлява логическа и техническа грешка. Както е добре известно, един сайт (т. е. Интернет място, т. е. Интернет сървър) съдържа в себе си много страници, а една страница в себе си не съдържа нито едно Интернет място, т.е. Интернет сайт. Ето защо, бих искал да предложа посочените думи да се заменят с „интернет местата”. Приема се Приема се Приема се Не се приема С разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове законодателят изрично е регламентирал, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на 4 Портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление – на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. С оглед изпълнение на цитираната по-горе разпоредба е публикуван проекта на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява, приложението и мотивите към нея на интернет страницата на Министерството на финансите и на Портала за обществени консултации. В допълнение на гореизложеното, следва да се отбележи, че подобно нормативно изискване се съдържа и в редица законови и подзаконови нормативни актове – например чл. 127а, ал. 7 от ДОПК и др. 5 7. В документа „Приложение към т. 3 от Заповед № ЗМФ”, бих искал да обърна внимание, че в подзаглавието думите „в полза на” не са поставени на подходящото им място, с оглед на техния смисъл. Поради което следва да отпаднат от там и да бъдат преместени по-надолу на същата страница. На настоящото им място, посочено в проекта, те водят до заблуждаване на индивида, който ще чете и ще попълва заявлението, тъй като на следващия ред се посочват данните на задълженото лице, а не на институцията, която ще получи плащането. 8. В документа „Приложение към т. 3 от Заповед № ЗМФ”, след текста „Заявявам, че на основание чл. 178, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс желая да наредя с платежна карта чрез терминално устройство ПОС:” предлагам да бъде добавен текста, за който в т. 7 по-горе предложих да отпадне. Предлагам в тук посоченото изречение, след думата „ПОС” да добави текста „плащане в полза на”. 9. В документа „Приложение към т. 3 от Заповед № ЗМФ”, в заглавния ред на втората таблица, първа колона, предлагам текстът „По сметка за” да се промени на „Сметка за”, тъй като не е съобразен в езиково отношение с предходното изречение в Приложението. Не се приема Не се приема Не се приема „В полза на:“ означава, че лицето, което иска да направи плащането и което е заявител в документа, заявява в полза на кое задължено лице прави плащането. Няма изискване платеца и задълженото лице (ЗЛ) да съвпадат. В офиса при плащането се прави проверка само дали платеца е собственик на картата, с която плаща. За НАП е важно обаче да се знае за кое ЗЛ се плаща сумата, за да знае в коя данъчноосигурителна сметка (ДОС) да я отрази и задълженията на кое лице да погаси с тази сума. На следващо място следва да се има предвид, че в заявлението само се заявява по кои сметки желае да се разпредели платената през ПОС от заявителя сума (предвид това че тя е една) с цел спазване изискването на чл.169, ал.4 от ДОПК - напр. със сумата, която е определил да отиде по сметка на ДОО, да се погасят само задължения на задълженото лице за ДОО и т.н. 6 Освен това, в слечай, че бъде прието направеното предложение НАП ще губи и основната информация - за кое лице се плаща сумата. Предвид големия брой случаи, особено при плащане от трети лица на дължими суми за здравно осигуряване от други физически лица, чрез ПОС устройствата в офисите на НАП, това ще доведе до големи проблеми и затруднения при идентифициране на лицето, в полза на което са платени сумите. В този случай сумите винаги ще се отразяват в ДОС на заявителя, а лицето чиито задължения искат да платят ще продължи да има такива и ще трябва да има допълнителни действия по уточняване на реалната ситуация. Това би довело до увеличаване на административната тежест и забавяне на процеса по промяна в здравноосигурителния статус на лицата (напр., т.е. че те вече не дължат вноски) и др. 7 10. На основание на чл. 26, ал. 5, изречения 1 и 2 от ЗНА след завършване на обществената консултация ще очаквам да публикувате на Интернет мястото на Портала за обществени консултации и на Интернет мястото на Министерството на финансите, справката за отразяване на получените предложения, заедно с обосновка за неприетите. Справката е особено важна за всички организации от гражданското общество и от икономиката, които са участвали в консултацията. Приема се
Други данни
- В регистъра от
- 02.11.2026
- Последно в регистъра
- 03.11.2026
Документи
- Приложение към т. 3 от проекта на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява - 29.11.2023463 KB
- Мотиви - 29.11.2023216 KB
- Проект на Заповед за реда и начина за заявяване на вида на задълженията, които длъжникът погасява - 29.11.2023578 KB
- Становище на Илиян Пламенов - 02.01.202441 KB
- Справка за отразяване на предложенията и становищата | 04.01.2024484 KB