Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Министър на земеделието храните ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДОКЛАД от Кирил Вътев – министър на земеделието и храните Относно: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет Причини, които налагат приемането на акта Народното събрание прие Решение за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 50 от 2023 г.). Съгласно т. 3 от цитираното решение Министерството на земеделието се преобразува в Министерство на земеделието и храните. Министерството е администрацията, която подпомага министъра на земеделието и храните и осъществява функциите си в съответствие с Устройствен правилник и други подзаконови нормативни актове – постановления, правилници, наредби и тарифи, приети от Министерския съвет. Навсякъде в подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет думите „Министерство на земеделието“ или „Министерство на земеделието, храните и горите“ ще се заменят с „Министерство на земеделието и храните“, а „министъра на земеделието“ или „министъра на земеделието, храните и горите“ ще се заменят с „министъра на земеделието и храните“. На следващо място са необходими промени в политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, за хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места, която се осъществява от министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 13, ал. 1. т. 1 и т. 3 от Закона за водите, на Министерство на земеделието и храните са предоставени за управление водностопански системи и съоръжения, публична държавна собственост – 19 бр. комплексни и значимите язовири и системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства – защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи. На Министерството на земеделието и храните и търговските дружества и предприятия, чийто принципал е министъра, са предоставени права за управление на общо 629 язовира, както следва: 1. 19 бр. комплексни и значими язовири; 2. 6 бр. ретензионни; 3. 155 бр. на „Напоителни системи“ ЕАД; 4. 432 бр. на „Земинвест“ ЕАД; 5. 17 бр. на горските предприятия. Язовирите имат изключително значение в извънредни ситуации. Възстановяването и модернизацията на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура ще бъде важен елемент за намаляване на произтичащите от изменението на климата рискове по отношение на производителността, устойчивото развитие на селското стопанство и управлението на земята. Очакваните продължителни периоди на засушаване, в съчетание с все по-чести и по-тежки наводнения, ще доведат до нарастваща несигурност на селскостопанската дейност в Република България. В тези условия напоителната инфраструктура ще се използва за задоволяването на нарасналите нужди на селскостопанските култури от вода, докато инфраструктурата за отводняване и за защита от наводнения, както и корекциите на реки биха осигурили защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с климатичните рискове. По този начин хидромелиоративният сектор ще генерира значителни ползи както за селскостопанската общност, така и за по-широки кръгове от обществото. С Постановление № 95 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2010 г.) се закрива Изпълнителната агенция по хидромелиорации към министъра на земеделието и храните с обща численост 84 щатни бройки, и се създава дирекция „Хидромелиорации“ в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) с 11 щатни бройки. През 2014 г. е подписано Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. В рамките на Споразумението, Банката изготвя документи, чиято цел е преструктуриране и повишаване на ефективността на отрасъл хидромелиорации в Република България. Разработен е проект на Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите до 2030 г. С Постановление № 25 на Министерския съвет от 2016 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, дирекция „Хидромелиорации“ се преобразува в дирекция „Хидромелиорации, инвестиционна политика и концесии“. Общата стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите до 2030 г. е приета с Решение № 688 на Министерския съвет от 2016 г. Стратегията очертава пътя към ефективно и постепенно възстановяване на достъпа до съществуващи напоителни и отводнителни услуги като предпоставка за възстановяване на разходите и ефективно използване на водата в селското стопанство. Изпълнението на определените краткосрочни и средносрочни мерки в Стратегията показва, че то е на незадоволително ниво. Приети са изменения и допълнения в Закона за сдруженията за напояване, регламентиращи извършването на услугата „Доставяне на вода за напояване”. Приета е Методика за определяне цената на услугата „доставяне на вода за напояване“ (Постановление № 147 на Министерския съвет от 2018 г.) Съгласно Общата Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите дирекция „Хидромелиорации, инвестиционна политика и концесии“ в МЗХ е звеното, натоварено с изпълнението на секторната стратегия, което следва да осигури надзора на целия процес на правни и институционални реформи., както и с основната си роля, свързана с разработване на политики, изготвяне на законодателни предложения и управление на правните и институционални въпроси, както и да подсили капацитета си за изпълнение на Стратегията. С Постановление № 258 на Министерския съвет от 2017 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 94 от 2017 г.), дирекция „Хидромелиорации, инвестиционна политика и концесии“ става „Инвестиции и управление на собствеността“, а специален отдел за хидромелиорации се създава в дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“. С Постановление № 260 на Министерския съвет от 2019 г. е приет Устройствен правилник на Министерството на земеделието, храните и горите (УП на МЗХГ) (обн., ДВ, бр. 82 от 2019 г.), и се създава сега съществуващата дирекция „Стопански дейности, инвестиции и хидромелиорации“. Функционалните компетентности на дирекция „Стопански дейности, инвестиции и хидромелиорации“ (СДИХ) са определени в чл. 22 от УП на МЗХГ. Числеността на служителите на дирекция СДИХ е 28 щатни бройки, в т.ч. директор и се състои от два отдела, както следва: • отдел „Стопански дейности“ – (19 щ. бр.) • отдел „Инвестиции, концесии и хидромелиорации“ – (8 щ. бр.), който изготвя, участва в разработването и съгласува проекти на нормативни актове, които са свързани с хидромелиорациите и комплексното използване на водните ресурси; разработва и участва в разработването на стратегии, програми и проекти за изграждане, ремонт и поддържане на хидромелиоративния фонд с цел ефективно използване на водите за напояване; извършва технико-икономически оценки за състоянието и използваемостта на хидромелиоративния фонд, участва при разработването на инвестиционни проекти и програми за развитието му и провежда технико-икономически съвет за разглеждане, приемане и одобряване на прединвестиционни проучвания и проектни разработки от инвестиционното проектиране за обектите от хидромелиоративната инфраструктура; предлага за включване в бюджетната прогноза на министерството средствата съгласно чл. 10, ал. 1 от УП на МЗХГ и изпълнява дейностите по чл. 13, ал. 3 от Методиката за определяне размера на несправедливата финансова тежест въз основа на нетните разходи, понесени от търговско дружество „Напоителни системи“ ЕАД, на което със закон е възложено извършването на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна; събира и предоставя информация на комисията, определена със заповед на министъра, която приема ежегодно отчет за направените разходи при извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите от „Напоителни системи“ ЕАД, съгласно Закона за водите; подпомага министъра при упражняване на функциите му на надзорен орган съгласно Закона за сдружения за напояване за правен, финансов и технически надзор върху дейността на сдруженията и поддържа регистър на сдруженията за напояване. В Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, приета с Протокол № 67 на Министерския съвет от 02.12.2020 г. (т. 25) се предвижда чрез комплекс от дейности, насочени към инвестиции в хидромелиорациите, да се подобрят и развият системите за напояване и отводняване на земеделските земи във връзка с адаптирането на земеделието към климатичните промени. Предвижданата реконструкция и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура се очаква да подобри използването на водните ресурси посредством въвеждане на нови технологии, реално да намали загубите и потреблението на вода в селското стопанство, да доведе до нарастване на поливните площи и до подобряване на ефективността на поливните процеси, да допринесе за опазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите и предотвратяване на риска от бедствия. Разработването на дългосрочна визия за поливното земеделие отдавна е осъзнато като необходимост и в тази връзка ръководството на МЗХ предвижда преразглеждане и актуализиране на Общата стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите във вид, ефективен и приложим по отношение политиките за стопанисване, поддръжка, управление и експлоатация на хидромелиоративния фонд за доставка на вода за напояване, тъй като в процеса на изпълнението й са отбелязани съществени предизвикателства и са установени съществуващи рискове, затруднения и недостатъци. За предприемането на тези действия възниква необходимостта от актуализиране баланса на поливните площи в Република България. За целта следва да бъде инициирано възлагане на ново преброяване на поливните площи. Последното преброяване на поливни площи е извършено през 1999 г, утвърдено с Решение № 512на Министерския съвет от 2000 г. В изпълнение на горепосочените дейности се налага извода, че за подобряване на ефективността на управлението на хидромелиорациите, е необходимо да се предприемат мерки за повишаване на административния капацитет в МЗХ в разглежданата област, вкл. относно вътрешната организация, координация на работа и управление на персонала. През последните години при извършени промени в УП на МЗХ, постепенно се овакантяват длъжности на служители с дългогодишен трудов и служебен стаж, притежаващи изисквания за професионален опит, необходим за нормалното обезпечаване на основните функционални задължения. Към настоящия момент, от съществуващата дирекция „Хидромелиорации“, в отдел „Инвестиции, концесии и хидромелиорации“ са останали едва двама експерти, като настоящата численост и професионална квалификация на служителите в отдела е крайно недостатъчна за изпълнение на дейностите ефективно, качествено и в срок. С цел повишаване административния капацитет и предвид спецификата на дейността и компетентностите, които следва да притежават служителите за изпълнение на основните дейности, е необходимо да се привлекат необходимия брой експерти с образование по хидромелиоративно и хидротехническо строителство, геодезия и земеустройство. Предвижда се създаването на нова дирекция „Хидромелиорации“ с численост от 15 щатни бройки. Досегашния отдел „Инвестиции, концесии и хидромелиорации“ включва 8 щатни бройки. В съответствие с § 16 от преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.) за новата дирекция ще се осигурят 5 щатни бройки, които в момента са свободни от Национална служба за съвети в земеделието и по 1 щатна бройки от дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ и дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ в министерството. Цели Привеждане на нормативните актове, в които се уреждат функции на министерството на земеделието и храните и правомощия на министъра на земеделието и храните, приети от Министерския съвет в съответствие с новата структура на Министерския съвет. Осигуряване на административен капацитет в областта на хидромелиорациите. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба Към проекта на постановление на Министерския съвет е приложена финансова обосновка за актове, които не водят до въздействие върху държавния бюджет, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Проектът на акт не води до изменения в целевите стойности на показателите за изпълнение, в т.ч. ключовите индикатори. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Очаквани резултати от прилагането на акта Прецизиране на правомощия на министъра на земеделието и храните и функции на администрацията на Министерството на земеделието и храните. Създаване на дирекция „Хидромелиорации“. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз С проекта на постановление не се транспонират нормативни актове на институции на Европейския съюз, поради което не е изготвена и приложена таблица на съответствието с правото на Европейския съюз. Информация за проведените обществени консултации По проекта на Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет са проведени обществени консултации съгласно чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове, като докладът (мотивите), проектът на постановление, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет по частичната предварителна оценка на въздействието са публикувани на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации, със срок за предложения и становища 30 дни. В изпълнение на чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществената консултация, заедно с обосновка за неприетите предложения е публикувана на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации. Документите по проекта на постановление на Министерския съвет са съгласувани по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените целесъобразни бележки и предложения са отразени. Приложена е справка за отразяване на постъпилите становища. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на постановление. Приложение: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет; Частична предварителна оценка на въздействието; Становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Министерския съвет; Финансова обосновка; Справка за отразяване на постъпилите по реда на чл. 32 – 34 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация становища; Постъпили становища; Справка за отразяване на постъпилите предложения и становища от обществената консултация, заедно с обосновка за неприетите предложения; Постъпили предложения и становища от обществената консултация; Проект на съобщение за средствата за масово осведомяване. Д-Р КИРИЛ ВЪТЕВ Министър

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ Проект ПОСТАНОВЛЕНИЕ № …………… от ………………………… г. ЗА изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет Министерският съвет Постанови § 1. В Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, приет с Постановление № 260 на Министерския съвет от 2019 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 2019 г.; изм. бр. 103 от 2020 г. и бр. 34 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В наименованието думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. 2. В чл. 18 т. 4 се изменя така: „4. дирекция „Стопански дейности и инвестиции“;“ 3. В чл. 22: а) основния текст се изменя така: „Дирекция „Стопански дейности и инвестиции“. б) точки 15, 16, 17, 18, 19, 20 и 21 се отменят. 4. В чл. 28 се създава т. 17: „17. Дирекция „Хидромелиорации“.“. 5. Създава се чл. 44а: „Чл. 44а. Дирекция „Хидромелиорации“: 1. подпомага министъра при разработването, координирането и провеждането на държавната политика в областта на напояването; 2. контролира изпълнението на дейностите по напояване на земеделските земи; 3. участва в разработването на проекти на нормативни актове в областта на хидромелиорациите и комплексното използване на водните ресурси; 4. организира и координира дейността по разработване на планове, проекти и програми за развитие на хидромелиорациите, включително за изграждане, ремонт и поддържане на хидромелиоративните обекти за напояване, с цел ефективно използване на водите за напояване; 5. поддържа база данни на хидромелиоративните обекти за напояване; 6. участва в разработването на националния водностопански план и в съставянето на водните и водностопанските баланси на страната в частта им, свързана с напояването; 7. предлага възлагането на доклади за оценка на въздействието върху околната среда и други екологични анализи при изграждането и ремонта на хидромелиоративни обекти за напояване; 8. организира извършването на технико-икономически оценки за състоянието и използваемостта и участва при разработването на инвестиционни проекти и програми за развитие на хидромелиоративните обекти за напояване и при разглеждането им в експертния технико-икономически съвет; 9. организира провеждането на технико-икономически съвет за разглеждане, приемане и одобряване на предварителни (прединвестиционни) проучвания и проектни разработки от инвестиционното проектиране за обектите за напояване от хидромелиоративната инфраструктура; 10. подпомага министъра при упражняване на функциите му на надзорен орган съгласно Закона за сдружения за напояване (ЗСН); 11. създава и поддържа регистър на сдруженията за напояване по ЗСН; 12. дава становища по придобиването и отнемането от сдруженията за напояване на правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението, включена в имуществото на еднолични търговски дружества с държавно имущество; 13. извършва дейности при осъществяване на концесионната политика в областта на земеделието; 14. поддържа досиета на язовирите, предоставени за управление на министерството по чл. 13, ал. 1, т. 1 от Закона за водите; 15. контролира извършването на охраната на комплексните и значими язовири – публична държавна собственост на министерството; 16. предлага хидромелиоративни обекти за включване в инвестиционната програма на министерството за проектиране, изграждане, ремонт и реконструкция; 17. изпълнява дейности по Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС; 18. организира и контролира упражняването на инвеститорски контрол и строителен надзор върху обектите на министерството, включително върху финансираните от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС обекти на министерството; 19. поддържа база данни на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите – публична държавна собственост; 20. организира извършването на технико-икономически оценки за състоянието и използваемостта и участва при разработването на инвестиционни проекти и програми за развитие на хидромелиоративния фонд и при разглеждането им в експертния технико-икономически съвет; 21. организира провеждането на технико-икономически съвет за разглеждане, приемане и одобряване на предварителни (прединвестиционни) проучвания и проектни разработки от инвестиционното проектиране за обектите от хидромелиоративната инфраструктура; 22. предлага за включване в бюджетната прогноза на министерството средствата съгласно чл. 10, ал. 1 от Методиката за определяне размера на несправедливата финансова тежест въз основа на нетните разходи, понесени от търговско дружество „Напоителни системи“ ЕАД, на което със закон е възложено задължението за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна, приета с Постановление № 364 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 94 от 2014 г.); 23. изпълнява дейностите по чл. 13, ал. 3 от Методиката за определяне размера на несправедливата финансова тежест въз основа на нетните разходи, понесени от търговско дружество „Напоителни системи“ ЕАД, на което със закон е възложено задължението за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна; 24. събира и предоставя информация на комисията, определена със заповед на министъра, която съгласно изискванията на § 4б, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите приема ежегодно отчет за направените разходи при извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите от „Напоителни системи“ ЕАД; 25. съдейства при издаване на актове за собственост на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите и на комплексните и значими язовири – публична държавна собственост на министерството. 6. В Приложението към чл. 11, ал. 2: а) в наименованието думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“, а числото „652“ с „657“; б) на ред Обща администрация числото „175“ се заменя със „166“ в) на ред дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ числото „39“ се заменя с „38“ г) ред дирекция „Стопански дейности, инвестиции и хидромелиорации“ 28 се изменя така: „дирекция „Стопански дейности и инвестиции“ 20 д) на ред „Специализирана администрация“ числото „421“ се заменя със „435“ е) на ред дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ числото „39“ се заменя с „38“ ж) създава се ред дирекция „Хидромелиорации“: „дирекция „Хидромелиорации “ 15“ 7. В останалите текстове на правилника думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „Министърът на земеделието, храните и горите“, „министъра на земеделието, храните и горите“ и абревиатурата „МЗХГ“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“, „министъра на земеделието и храните“ и „МЗХ“. § 2. В Постановление № 125 на Министерския съвет от 2006 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните (обн., ДВ, бр. 48 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 15, 62 и 77 от 2007 г., бр. 71, 76 и 83 от 2008 г., бр. 3, 42, 84 и 90 от 2009 г., бр. 4, 22, 41, 84 и 101 от 2010 г., бр. 9, 15, 49, 50, 52, 59 и 72 от 2011 г., бр. 14, 48, 84 и 103 от 2012 г., бр. 77 от 2013 г., бр. 29, 50 и 68 от 2015 г., бр. 12, 32, 62, 71 и 76 от 2016 г., бр. 55 и 94 от 2017 г., бр. 66 и 104 от 2018 г., бр. 20 от 2020 г. и бр. 25 от 2021 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2: а) в ал. 1 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“. б) в ал. 2 в основния текст думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. 3. В приложението към чл. 2, ал. 3: а) в наименованието думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“; б) в т. 16 числото „70“ се заменя с „65“. § 3. В Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, приета с Постановление № 313 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2011 г.; изм. бр. 57 от 2015 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 36 от 2022 г.), в чл. 21, ал. 13 се правят следните изменения: 1. В основния текст думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“. 2. В т. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. § 4. В Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с Постановление № 173 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 57 от 2016 г., изм. бр. 55 от 2017 г., бр. 90 от 2018 г. и бр. 102 от 2022 г.) в чл. 22, ал. 1 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 5. В Наредбата за условията и реда за регистриране и заличаване от регистъра, данните, подлежащи на вписване, начина на водене на дневниците, съдържанието и формата на декларациите на реколтата и стоковата наличност и контрола върху регистрираните лица и дейността им, приета с Постановление № 239 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 1, 78 и 90 от 2005 г., бр. 29 и 93 от 2009 г. и бр. 55 от 2017 г.) в чл. 45 и в заключителните разпоредби в § 2 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 6. В Наредбата за условията и реда за организиране на дейностите по държавните резерви и военновременните запаси, приета с Постановление № 234 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 95 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 1 и 10 от 2010 г., бр. 86 от 2014 г., бр. 57 от 2015 г. и бр. 55 от 2017 г.), в чл. 10, ал. 9 и в чл. 30, ал. 1, т. 5 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. § 7. В Наредбата за условията и реда за преизчисляване на обезщетенията и задълженията, които се връщат от бившите собственици при възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд, приета с Постановление № 134 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 49 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2007 г. и бр. 55 от 2017 г.) в чл. 6, ал. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. § 8. В Наредбата за условията и реда за определяне на зони с особен статут около ядрени съоръжения и обекти с източници на йонизиращи лъчения, приета с Постановление № 187 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г., бр. 53 от 2008 г., бр. 5 от 2010 г. и бр. 55 от 2017 г.), се правят следните изменения: 1. Навсякъде в наредбата думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. 2. В заключителните разпоредби в § 3, ал. 1 думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министърът на земеделието и храните“. § 9. В Наредбата за придружителните документи при превоз на грозде, местни и вносни вина, продукти от грозде и вино, спирт, дестилати и спиртни напитки, приета с Постановление № 208 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 82 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2003 г., бр. 81 от 2004 г., бр. 78 и 90 от 2005 г., бр. 93 от 2009 г. и бр. 55 от 2017 г.), в чл. 19, ал. 1 и в заключителните разпоредби в § 1 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 10. В Наредбата за реда и начина за организиране на националните инвентаризации на емисиите на вредни вещества и парникови газове в атмосферата, приета с Постановление № 261 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 74 от 2014 г.; изм., бр. 55 и 84 от 2017 г., бр. 47 от 2019 г., бр. 36 и 53 от 2022 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 3, ал. 1: а) в т. 2 думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министърът на земеделието и храните“; б) в т. 9 и 10 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. 2. В чл. 4, т. 3 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. 3. В чл. 5, в основния текст думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“. § 11. В Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване, приета с Постановление № 186 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2012 г.; изм. и доп., бр. 37 от 2014 г., бр. 12 и 55 от 2017 г., бр. 69 от 2020 г. и бр. 37 от 2021 г.), в чл. 19, ал. 1 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 12. В Наредбата за условията и реда за засаждане на нови лозя, презасаждане, присаждане и изкореняване на съществуващите лозя, попълването и управлението на националния резерв от права на засаждане на винени сортове лози, приета с Постановление № 178 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 31 и 60 от 2003 г., бр. 24 от 2004 г., бр. 65 от 2006 г., бр. 3 от 2008 г., бр. 13 от 2010 г., бр. 55 от 2017 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 16, ал. 2 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“; 2. В преходните и заключителните разпоредби в § 5 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 13. Наредбата за условията и реда за етикетиране на продукти за растителна защита, приета с Постановление № 125 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 2003 г.; изм., бр. 17 от 2006 г. и чл. 55 от 2017 г.) се отменя. § 14. В Наредбата за размера на обезщетенията за щетите, нанесени на дивеча, приета с Постановление № 283 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 2001 г.; изм., бр. 4 от 2004 г. и бр. 55 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 8 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. 2. В преходните и заключителните разпоредби: б) в § 2 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“; в) в § 4 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 15. В Наредбата за реда и начина за инвентаризация, проучвания, извършване на необходимите възстановителни мероприятия на площи с увредени почви, приета с Постановление № 187 на Министерския съвет от 2009 г. (ДВ, бр. 62 от 2009 г.; изм. бр. 55 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 5: а) в ал. 1, т. 2 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“; б) в ал. 2 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“. 2. В преходните и заключителните разпоредби в § 5 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 16. В Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария, приета с Постановление № 313 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2011 г.; изм., бр. 57 от 2015 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 36 от 2022 г.), в чл. 21, ал. 13 се правят следните изменения: 1. В основния текст думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“. 2. В т. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. § 17. В Наредбата за формата, съдържанието, реда и сроковете за представяне на информация за инспектиране на труда, приета с Постановление № 164 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 52 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 93 от 2009 г., бр. 7 от 2011 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 36 от 2022 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 1, ал. 1 т. 6 се изменя така: „6. Министерство на земеделието и храните;“. 2. В чл. 7 в основния текст думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. § 18. В Наредбата за условията и реда за разработване и утвърждаване на планове за управление на защитени зони, приета с Постановление № 349 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 7 от 2009 г.; изм., бр. 93 от 2009 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 53 от 2022 г.) в чл. 13, ал. 2, т. 2 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“, а „Държавната агенция по горите“ с „Изпълнителната агенция по горите“. § 19. Наредбата за изискванията към складовата база, транспортирането и съхранението на продукти за растителна защита, приета с Постановление № 322 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 101 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 2 и 45 от 2009 г., бр. 7 от 2011 г. и бр. 55 от 2017 г.) се отменя. § 20. В Наредбата за опазване на околната среда в морските води, приета с Постановление № 237 на Министерския съвет от 2010 г. (ДВ, бр. 94 от 2010 г., изм. бр. 55 от 2017 г., бр. 14 от 2020 г., бр. 7, 36 и 53 от 2022 г.) в чл. 3 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министърът на земеделието и храните“. 2. В ал. 6 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“. § 21. В Наредбата за разновидностите специални вина и правилата за тяхното производство, приета с Постановление № 135 на Министерския съвет от 2001 г. (ДВ, бр. 53 от 2001 г.; изм. бр. 55 от 2017 г.) в преходните и заключителните разпоредби в § 4 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 22. В Наредбата за правилата за производство на пенливи и искрящи вина и реда за използване на разрешените подслаждащи средства, ароматни и вкусови добавки, приета с Постановление № 61 на Министерския съвет от 2001 г. (ДВ, бр. 26 от 2001 г., изм. бр. 55 от 2017 г.) в заключителните разпоредби в § 2 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 23. В Наредбата за условията и реда за провеждане на евакуация и разсредоточаване, приета с Постановление № 337 на Министерския съвет от 2012 г. (ДВ, бр. 103 от 2012 г., изм. бр. 55 от 2017 г. и бр. 36 от 2022 г.) в чл. 20, ал. 4 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието“. § 24. В Наредбата за размера на обезщетенията за причинени вреди на рибните ресурси, приета с Постановление № 272 на Министерския съвет от 2001 г. (ДВ, бр. 106 от 2001 г., изм. бр. 55 от 2017 г.), в преходните и заключителните разпоредби в § 3 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 25. В Наредбата за условията, реда и органите за извършване на анализ, оценка и картографиране на рисковете от бедствия, приета с Постановление № 264 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 84 от 2012 г.; изм., бр. 9 от 2014 г., бр. 44 от 2016 г. и бр. 55 от 2017 г.) в чл. 2, т. 4 думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министърът на земеделието и храните“. § 26. В Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, приета с Постановление № 59 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 25 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 3 от 2006 г., бр. 80 от 2009 г., бр. 29 от 2010 г., бр. 3 от 2011 г., бр. 94 от 2012 г., бр. 12 от 2016 г., бр. 55 от 2017 г., бр. 3 от 2018 г., бр. 31 и 67 от 2019 г. и бр. 62 от 2022 г.) в чл. 2а, ал. 2 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. § 27. В Наредбата за публичния регистър на операторите, които извършват дейностите по приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Закона за отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети, приета с Постановление № 317 на Министерския съвет от 2008 г. (обн., ДВ, бр. 109 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2016 г., бр. 55 от 2017 г., бр. 108 от 2020 г., бр. 10 от 2021 г. и бр. 36 от 2022 г.) в преходните и заключителните разпоредби в § 3 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 28. В Наредбата за разработване на планове за управление на защитени територии, приета с Постановление № 7 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 13 от 2000 г.; изм., бр. 55 от 2012 г. и бр. 55 от 2017 г.), в чл. 21, ал. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. § 29. В Наредбата за взаимодействието между регистър БУЛСТАТ и други национални и ведомствени регистри и информационни системи, приета с Постановление № 250 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2006 г.; изм., бр. 55 от 2017 г.), в чл. 9, ал. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. § 30. В Наредбата за означаването и търговското представяне на вината, спиртните напитки и продуктите от грозде и вино, приета с Постановление № 55 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 53, 59 и 82 от 2001 г., бр. 8 от 2002 г., бр. 19 от 2003 г., бр. 10 и 81 от 2004 г., бр. 78 от 2005 г., бр. 65 от 2006 г., бр. 86 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г. и бр. 55 от 2017 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 34, ал. 1 и 3 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. 2. В преходните и заключителните разпоредби в § 4 думите „министъра на икономиката, енергетиката и туризма“ се заменят с „министъра на икономиката и индустрията“, а „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 31. В Наредбата за условията и реда за издаване на лицензии и сертификати при внос и износ на земеделски и преработени земеделски продукти и контрола върху вноса и износа на земеделски и преработени земеделски продукти, приета с Постановление № 307 на Министерския съвет от 2013 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 2014 г.; изм., бр. 55 от 2017 г.), се правят следните изменения: 1. В приложение № 3 към чл. 6, ал. 2, т. 1 в „Декларация за запознаване с понятията „нередност“ и „измама“, в т. 3, буква „б“ думите „заместник-министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят със „заместник-министъра на земеделието и храните,“. 2. Навсякъде в наредбата думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 32. В Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с Постановление № 316 на Министерския съвет от 2011 г. (обн., ДВ, бр. 96 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 90 от 2012 г., бр. 96 от 2016 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 26 от 2019 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „Министърът на земеделието, храните и горите“, „министъра на земеделието, храните и горите“ и абревиатурата „МЗХГ“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“, „министъра на земеделието и храните“ и „МЗХ“. § 33. В Постановление № 104 на Министерският съвет от 2002 г. за приемане на Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм., бр. 96 от 2005 г. и бр. 55 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. 2. В преходните и заключителните разпоредби в § 3 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 34. В Постановление № 273 на Министерския съвет от 2010 г. за приемане на Наредба за опазване на околната среда в морските води и за създаване на Консултативен и координационен съвет по опазване на околната среда в морските води на Черно море и управление на изпълнението на Морска стратегия и програма от мерки (обн., ДВ, бр. 94 от 2010 г.; изм., бр. 55 от 2017 г., бр. 36 и 53 от 2022 г.) в чл. 3, т. 2 думите „заместник-министър на земеделието, храните и горите“ се заменят със „заместник-министър на земеделието и храните“. § 35. В Постановление № 343 на Министерския съвет от 2008 г. за реда за продължаване на дейността на взаимоспомагателните кредитни кооперации на частни земеделски стопани (обн., ДВ, бр. 4 от 2009 г.; изм., бр. 59 от 2014 г. и бр. 55 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 32, ал. 5 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. 2. В преходните и заключителни разпоредби в § 8 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 36. В Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове, приета с Постановление № 104 от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 24 и 86 от 2004 г., бр. 90 и 96 от 2005 г., бр. 85 и 106 от 2006 г., бр. 62 от 2007 г., бр. 71 и 79 от 2008 г., бр. 14 и 100 от 2009 г., бр. 22 и 61 от 2010 г., бр. 64 и 85 от 2015 г., бр. 45 от 2016 г., бр. 55 от 2027 г. и бр. 36 от 2022 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 37. В Наредбата за категоризиране на земеделските земи при промяна на тяхното предназначение, приета с Постановление № 261 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 90 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 96 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 50 от 2011 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 93 от 2018 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 38. В Наредбата за контрола и координацията на контрола върху вината, спирта, дестилатите и спиртните напитки, приета с Постановление № 232 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 62 и 110 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г. и бр. 55 от 2017 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 39. В Наредбата за набиране, разходване и контрол на средствата по националния фонд за опазване на околната среда, приета с Постановление № 168 на Министерския съвет от 1995 г. (обн., ДВ, бр. 75 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 72 и 106 от 1996 г., бр. 42 и 54 от 1997 г., бр. 5 и 81 от 1999 г., бр. 48 от 2000 г., бр. 4 и 61 от 2001 г., бр. 64 от 2002 г., бр. 78 от 2005 г., бр. 62 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 53 от 2022 г.), в чл. 8, т. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. § 40. В Наредбата за организация на дейностите по подготовка и представяне на доклади в Комисията на Европейския съюз за прилагане на нормативни актове от правото на Европейските общности в областта на околната среда, приета с Постановление № 116 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 43 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г. и бр. 55 от 2017 г.) в чл. 2, ал. 2 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“. § 41. В Наредбата за освобождаване на генетично модифицирани организми в околната среда и пускането им на пазара, приета с Постановление № 212 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 20 от 2021 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 42. В Наредбата за правилата и изискванията за производството на регионални вина, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 8 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2007 г., бр. 3 и 71 от 2008 г. и бр. 55 от 2017 г.) навсякъде думите „министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 43. В Наредбата за придобиване и отнемане от сдруженията за напояване правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението, приета с Постановление № 39 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 45 от 2015 г. и бр. 7 и 55 от 2017 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 4: а) в ал. 1 думите „Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ)“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните (МЗХ)“. б) в ал. 2 думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министърът на земеделието и храните“. 2. В чл. 7 абревиатурата „МЗХГ“ се заменя с „МЗХ“. 3. В останалите текстове на наредбата думите „министъра на земеделието, храните и горите“ и „Министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „министъра на земеделието и храните“ и „Министърът на земеделието и храните“. § 44. В Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, приета с Постановление № 118 на Министерския съвет от 1998 г. (обн., ДВ, бр. 64 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 63 от 1999 г., бр. 98 от 2000 г., бр. 41 и 44 от 2001 г., бр. 96 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 59 от 2005 г., бр. 75 и 78 от 2006 г., бр. 62 от 2007 г., бр. 45 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г., бр. 39 и 50 от 2011 г. и бр. 55 от 2017 г.) думите „министърът на земеделието, храните и горите“, „министъра на земеделието, храните и горите“ и „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „министърът на земеделието и храните“, „министъра на земеделието и храните“ и „Министерството на земеделието и храните“. § 45. В Наредбата за статистическите изследвания, провеждани в свиневъдството, говедовъдството, биволовъдството, овцевъдството, козевъдството и в производството на месо, мляко и млечни продукти, приета с Постановление № 301 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 2006 г.; изм.., бр. 62 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г. и бр. 55 от 2017 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 1 и 2 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. 2. В заключителните разпоредби в § 5 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 46. В Наредбата за статистическите изследвания на структурата на насаждения с определени овощни видове, приета с Постановление № 293 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 91 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г. и бр. 55 от 2017 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 1 и 2 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. 2. В заключителните разпоредби в § 4 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 47. В Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – схема „Училищен плод“ и схема „Училищно мляко“, приета с Постановление № 251 на Министерския съвет от 2016 г. (обн., ДВ, бр. 77 от 2016 г.; изм., бр. 89 от 2016 г., бр. 36 и 55 от 2017 г., бр. 43, 53 и 97 от 2018 г., бр. 18 и 19 от 2019 г., бр. 39 и 55 от 2020 г. и бр. 59 от 2021 г.) навсякъде думите „министъра на земеделието, храните и горите“ и „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „министъра на земеделието и храните“ и „Министерството на земеделието и храните“. § 48. Наредбата за условията и реда за участие на държавата в заплащането на цената на услугата „водоподаване“, приета с Постановление № 75 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 2002 г.; изм., бр. 103 от 2003 г., бр. 41 от 2010 г. и бр. 55 от 2017 г.) се отменя. § 49. В Методиката за определяне цената на услугата „Доставяне на вода за напояване“, приета с Постановление № 147 на Министерския съвет от 2018 г. (обн., ДВ, бр. 61 от 2018 г.) навсякъде думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 50. В Методиката за определяне размера на несправедливата финансова тежест въз основа на нетните разходи, понесени от търговско дружество „Напоителни системи“ – ЕАД, на което със закон е възложено задължението за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна, приета с Постановление № 364 на Министерския съвет от 2014 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2014 г.; изм., бр. 55 от 2017 г.) навсякъде думите „министъра на земеделието, храните и горите“, „министърът на земеделието, храните и горите“ и „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „министъра на земеделието и храните“, „министърът на земеделието и храните“ и „Министерството на земеделието и храните“. § 51. В Правилника за устройството и дейността на Държавно предприятие „Кабиюк“ – Шумен, приет с Постановление № 228 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 78 от 2004 г.; изм. бр. 55 от 2017 г. и бр. 28 от 2018 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 52. В Тарифата за таксите, събирани по Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, приета с Постановление № 21 на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 13 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 64 от 2002 г., бр. 68 от 2003 г., бр. 11 от 2006 г., бр. 48 от 2009 г., бр. 17 от 2013 г., бр. 22 от 2016 г. и бр. 55 от 2017 г.), навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. § 53. Тарифата за таксите, които се събират от Националната служба по зърното и фуражите към министъра на земеделието и храните, приета с Постановление № 167 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 69 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2004 г., бр. 56 и 65 от 2005 г., бр. 105 от 2006 г., бр. 110 от 2007 г., бр. 71 от 2008 г., бр. 65 от 2010 г. и бр. 71 от 2011 г.) се отменя. § 54. В Наредбата за реда и начина за оползотворяване на утайки от пречистването на отпадъчни води чрез употребата им в земеделието, приета с Постановление № 201 на Министерския съвет от 2016 г. (ДВ, бр. 63 от 2016 г., изм. бр. 55 от 2017 г.), се правят следните изменения: 1. В чл. 13 думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. 2. В чл. 16, ал. 2 думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министърът на земеделието и храните“. 3. В допълнителните разпоредби в § 1, т. 2, буква „б“ думите „министърът на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министърът на земеделието и храните“. 4. В преходните и заключителните разпоредби в § 5 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието“. § 55. В Наредбата за реда и начина на взаимодействие между Министерството на културата, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на земеделието, Комисията за защита на конкуренцията, Агенция „Митници“ и Патентното ведомство чрез националната система за обмен на информация в областта на авторското право и сродните му права и индустриалната собственост и за дейността на междуведомствения съвет по администрирането, поддържането и развитието на националната система, приета с Постановление № 22 от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 15 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 53 от 2022 г.), се правят следните изменения: 1. В наименованието думите „Министерството на земеделието“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. 2. В чл. 1, т. 2 думите „Министерството на земеделието“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“. 3. В чл. 12 думите „заместник-министър на земеделието“ се заменят със „заместник-министър на земеделието и храните“. § 56. В Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани, приета с Постановление № 218 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 87 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 101 от 2001 г., бр. 115 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 45 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г., бр. 39 от 2011 г. и бр. 55 от 2017 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 57. Наредбата за разрешаване на продукти за растителна защита, приета с Постановление № 259 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 81 от 2006 г.; изм. бр. 55 от 2017 г.) се отменя. § 58. В Наредбата за условията, на които трябва да отговарят качествените вина, произведени в определен район, реда и начина за тяхното утвърждаване, приета с Постановление № 53 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2001 г., бр. 8 от 2002 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 23 и 78 от 2005 г., бр. 7 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 50 от 2011 г. и бр. 55 от 2017 г.) навсякъде думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 59. В Наредбата за условията и реда за издаване и за отнемане на разрешения на промишлена обработка на тютюн и за производство на тютюневи изделия, приета с Постановление № 191 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 71 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 55 от 2017 г., бр. 31 от 2019 г. и бр. 53 от 2022 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 60. В Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз, приета с Постановление № 285 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 97 от 2009 г.; изм., бр. 5 и 90 от 2010 г., бр. 7 от 2011 г., бр. 6 от 2012 г., бр. 60 от 2014 г., бр. 55 от 2017 г. и бр. 24 от 2018 г.), в чл. 23, ал. 1, т. 3 думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 61. В Наредбата за разрешените енологични практики и обработки и контрола по тяхното извършване, приета с Постановление № 52 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 8 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 78 от 2005 г., бр. 110 от 2007 г., бр. 93 от 2009 г. и бр. 55 от 2017 г.) навсякъде думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 62. В Наредбата за правилата за класифициране на винените сортове лози, приета с Постановление № 177 на Министерския съвет от 2002 г. (обн., ДВ, бр. 80 от 2002 г.; изм., бр. 110 от 2007 г. и бр. 55 от 2017 г.) навсякъде думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 63. В Постановление № 265 на Министерския съвет от 2009 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните и създаване на областни дирекции „Земеделие“ (обн., ДВ, бр. 90 от 2009 г.; изм., бр. 77 от 2013 г. и бр. 55 от 2017 г.) навсякъде думите „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят с „министъра на земеделието и храните“. § 64. В Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, приет с Постановление № 74 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 34 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 60 и 80 от 1991 г., бр. 34 от 1992 г., бр. 8, 72 и 87 от 1993 г., бр. 2, 100 и 103 от 1994 г., бр. 5, 48 и 95 от 1995 г., бр. 28, 43, 57, 61, 112 и 122 от 1997 г., бр. 18 от 1998 г., бр. 18 и 113 от 1999 г., бр. 41 и 44 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 69 и 86 от 2004 г., бр. 75 от 2006 г., бр. 17 от 2007 г., бр. 45 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 39 и 50 от 2011 г., бр. 35 и 50 от 2012 г., бр. 21 от 2015 г., бр. 34 от 2016 г., бр. 79 от 2017 г., бр. 70 и 93 от 2018 г. и бр. 100 от 2019 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 65. В Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 84 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1997 г., бр. 14, 48 и 63 от 2000 г., бр. 41 и 66 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г., бр. 41 от 2004 г., бр. 75 и 78 от 2006 г., бр. 62 от 2007 г., бр. 45, 71 и 95 от 2008 г., бр. 62 от 2009 г., бр. 39 и 50 от 2011 г., бр. 35 от 2012 г., бр. 34 от 2016 г., бр. 79 от 2017 г., бр. 93 от 2018 г., бр. 67 от 2019 г. и бр. 53 от 2022 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 2 думите „Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ)“ се заменят с „Министерството на земеделието и храните (МЗХ); 2. В останалите текстове на правилника думите „Министерството на земеделието, храните и горите“, „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ и абревиатурата „МЗХГ“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“, „министъра на земеделието и храните“ и „МЗХ“. § 66. В Правилника за прилагане на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, приет с Постановление № 39 на Министерския съвет от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 18 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 99 от 1994 г., бр. 86 от 1996 г., бр. 18 и 100 от 1997 г., бр. 60 и 114 от 1999 г., бр. 62, 78 и 96 от 2001 г., бр. 3 от 2003 г., бр. 69 и 71 от 2004 г., бр. 78 и 100 от 2005 г., бр. 83 от 2006 г., бр. 62 от 2007 г., бр. 26 и 71 от 2008 г., бр. 39 и 93 от 2009 г., бр. 47 от 2012 г., бр. 40 от 2015 г., бр. 77 от 2016 г., бр. 19 от 2017 г. и бр. 75 от 2019 г., бр. 62 от 2021 г. и бр. 53 от 2022 г.) навсякъде думите „Министърът на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието, храните и горите“ се заменят съответно с „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. § 67. В Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, приет с Постановление № 151 на Министерския съвет от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 58 от 2001 г.; Решение № 3722 от 2002 г. на Върховния административен съд – бр. 43 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 41 и 101 от 2003 г.; Решение № 654 от 2004 г. на Върховния административен съд – бр. 10 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2009 г., бр. 80 от 2010 г., бр. 48 от 2011 г.; Решение № 12586 от 2016 г. на Върховния административен съд – бр. 19 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 79 от 2017 г., бр. 88 от 2018 г.; Решение № 1944 от 2019 г. на Върховния административен съд – бр. 16 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 28 от 2019 г., изм. бр. 68 от 2021 г. и бр. 18 от 2023 г.) навсякъде думите „Министерството на земеделието“, „Министърът на земеделието“ и „министъра на земеделието“ се заменят съответно с „Министерството на земеделието и храните“, „Министърът на земеделието и храните“ и „министъра на земеделието и храните“. Заключителна разпоредба § 68. Постановлението влиза в сила от 1-во число на месеца, следващ месеца на обнародването му в „Държавен вестник“. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: АКАДЕМИК НИКОЛАЙ ДЕНКОВ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ВАНЯ СТОЙНЕВА Главен секретар на Министерството на земеделието и храните: Магдалена Дакова Директор на дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“, МЗХ: Десислава Петрова

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на земеделието и храните Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет Лица за контакт: Телефон и електронна поща: Десислава Петрова – директор на дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ телефон за връзка: 02 985 11 236 ел. поща: DEPetrova@mzh.government.bg Диана Филева – началник на отдел „Национално законодателство“ в дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ телефон за връзка: 02 985 11 115 ел. поща: dfileva@mzh.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Предприемане на действия за изпълнение на Решението на Народното събрание от 06.06.2023 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 50 от 2023 г.), с което Министерството на земеделието е преобразувано в Министерство на земеделието и храните и подобряване на административния капацитет в областта на хидромелиорациите. 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Народното събрание прие Решение за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 50 от 2023 г.). Съгласно т. 3 от цитираното решение Министерството на земеделието се преобразува в Министерство на земеделието и храните. Министерството е администрацията, която подпомага министъра на земеделието и храните и осъществява функциите си в съответствие с Устройствен правилник и други подзаконови нормативни актове – постановления, правилници, наредби и тарифи, приети от Министерския съвет. Навсякъде в подзаконовите нормативни актове на Министерския съвет думите „Министерство на земеделието“ или „Министерство на земеделието, храните и горите“ ще се заменят с „Министерство на земеделието и храните“, а „министъра на земеделието“ или „министъра на земеделието, храните и горите“ ще се заменят с „министъра на земеделието и храните“. На следващо място са необходими промени в политиката, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, за хидромелиоративни системи и съоръжения и за предпазване от вредното въздействие на водите извън границите на населените места, която се осъществява от министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 13, ал. 1. т. 1 и т. 3 от Закона за водите, на министерство на земеделието и храните са предоставени за управление водностопански системи и съоръжения, публична държавна собственост – 19 бр. комплексни и значимите язовири и системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите, изградени с държавни средства – защитни диги, корекции на реки и отводнителните системи. На Министерството на земеделието и храните и търговските дружества и предприятия, чийто принципал е министерството, са предоставени права за управление на общо 629 язовира, както следва: 19 бр. комплексни и значими язовири; 6 бр. ретензионни; 155 бр. на „Напоителни системи“ ЕАД; 432 бр. на „Земинвест“ ЕАД; 17 бр. на горските предприятия. Язовирите имат изключително значение в извънредни ситуации. Възстановяването и модернизацията на съществуващата хидромелиоративна инфраструктура ще бъде важен елемент за намаляване на произтичащите от изменението на климата рискове по отношение на производителността, устойчивото развитие на селското стопанство и управлението на земята. Очакваните продължителни периоди на засушаване, в съчетание с все по-чести и по-тежки наводнения, ще доведат до нарастваща несигурност на селскостопанската дейност в Република България. В тези условия напоителната инфраструктура ще се използва за задоволяването на нарасналите нужди на селскостопанските култури от вода, докато инфраструктурата за отводняване и за защита от наводнения, както и корекциите на реки биха осигурили защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с климатичните рискове. По този начин хидромелиоративният сектор ще генерира значителни ползи както за селскостопанската общност, така и за по-широки кръгове от обществото. С Постановление № 95 на Министерския съвет от 2010 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2010 г.) се закрива Изпълнителната агенция по хидромелиорации към министъра на земеделието и храните с обща численост 84 щатни бройки, и се създава дирекция „Хидромелиорации“ в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) с 11 щатни бройки. През 2014 г. е подписано Споразумение за предоставяне на консултантски услуги за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и изготвяне на проектостратегии за устойчиво управление в хидромелиоративния сектор и опазване от вредното въздействие на водите между Министерството на земеделието и храните на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие. В рамките на Споразумението, Банката изготвя документи, чиято цел е преструктуриране и повишаване на ефективността на отрасъл хидромелиорации в Република България. Разработен е проект на Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите до 2030 г. С Постановление № 25 на Министерския съвет от 2016 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните, дирекция „Хидромелиорации“ се преобразува в дирекция „Хидромелиорации, инвестиционна политика и концесии“. Общата стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите до 2030 г. е приета с Решение № 688 на Министерския съвет от 2016 г. Стратегията очертава пътя към ефективно и постепенно възстановяване на достъпа до съществуващи напоителни и отводнителни услуги като предпоставка за възстановяване на разходите и ефективно използване на водата в селското стопанство. Изпълнението на определените краткосрочни и средносрочни мерки в Стратегията показва, че то е на незадоволително ниво. Приети са изменения и допълнения в Закона за сдруженията за напояване, регламентиращи извършването на услугата „Доставяне на вода за напояване”. Приета е Методика за определяне цената на услугата „доставяне на вода за напояване“ (Постановление № 147 на Министерския съвет от 2018 г.) Съгласно Общата Стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите дирекция „Хидромелиорации, инвестиционна политика и концесии“ в МЗХ е звеното, натоварено с изпълнението на секторната стратегия, което следва да осигури надзора на целия процес на правни и институционални реформи., както и с основната си роля, свързана с разработване на политики, изготвяне на законодателни предложения и управление на правните и институционални въпроси, както и да подсили капацитета си за изпълнение на Стратегията. С Постановление № 258 на Министерския съвет от 2017 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет (обн., ДВ, бр. 94 от 2017 г.), дирекция „Хидромелиорации, инвестиционна политика и концесии“ става „Инвестиции и управление на собствеността“, а специален отдел за хидромелиорации се създава в дирекция „Обща политика в областта на хидромелиорациите и рибарството“. С Постановление № 260 на Министерския съвет от 2019 г. е приет Устройствен правилник на Министерството на земеделието, храните и горите (УП на МЗХГ) (обн., ДВ, бр. 82 от 2019 г.), и се създава сега съществуващата дирекция „Стопански дейности, инвестиции и хидромелиорации“. Функционалните компетентности на дирекция „Стопански дейности, инвестиции и хидромелиорации“ (СДИХ) са определени в чл. 22 от УП на МЗХГ. Числеността на служителите на дирекция СДИХ е 28 щатни бройки, в т.ч. директор и се състои от два отдела, както следва: • отдел „Стопански дейности“ – (19 щ. бр.) • отдел „Инвестиции, концесии и хидромелиорации“ – (8 щ. бр.), който изготвя, участва в разработването и съгласува проекти на нормативни актове, които са свързани с хидромелиорациите и комплексното използване на водните ресурси; разработва и участва в разработването на стратегии, програми и проекти за изграждане, ремонт и поддържане на хидромелиоративния фонд с цел ефективно използване на водите за напояване; извършва технико-икономически оценки за състоянието и използваемостта на хидромелиоративния фонд, участва при разработването на инвестиционни проекти и програми за развитието му и провежда технико-икономически съвет за разглеждане, приемане и одобряване на прединвестиционни проучвания и проектни разработки от инвестиционното проектиране за обектите от хидромелиоративната инфраструктура; предлага за включване в бюджетната прогноза на министерството средствата съгласно чл. 10, ал. 1 от УП на МЗХГ и изпълнява дейностите по чл. 13, ал. 3 от Методиката за определяне размера на несправедливата финансова тежест въз основа на нетните разходи, понесени от търговско дружество „Напоителни системи“ ЕАД, на което със закон е възложено извършването на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна; събира и предоставя информация на комисията, определена със заповед на министъра, която приема ежегодно отчет за направените разходи при извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите от „Напоителни системи“ ЕАД, съгласно Закона за водите; подпомага министъра при упражняване на функциите му на надзорен орган съгласно Закона за сдружения за напояване за правен, финансов и технически надзор върху дейността на сдруженията и поддържа регистър на сдруженията за напояване. В Националната програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030, приета с Протокол № 67 на Министерския съвет от 02.12.2020 г. (т. 25) се предвижда чрез комплекс от дейности, насочени към инвестиции в хидромелиорациите, да се подобрят и развият системите за напояване и отводняване на земеделските земи във връзка с адаптирането на земеделието към климатичните промени. Предвижданата реконструкция и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура се очаква да подобри използването на водните ресурси посредством въвеждане на нови технологии, реално да намали загубите и потреблението на вода в селското стопанство, да доведе до нарастване на поливните площи и до подобряване на ефективността на поливните процеси, да допринесе за опазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите и предотвратяване на риска от бедствия. Разработването на дългосрочна визия за поливното земеделие отдавна е осъзнато като необходимост и в тази връзка ръководството на МЗХ предвижда преразглеждане и актуализиране на Общата стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите във вид, ефективен и приложим по отношение политиките за стопанисване, поддръжка, управление и експлоатация на хидромелиоративния фонд за доставка на вода за напояване, тъй като в процеса на изпълнението й са отбелязани съществени предизвикателства и са установени съществуващи рискове, затруднения и недостатъци. За предприемането на тези действия възниква необходимостта от актуализиране баланса на поливните площи в Република България. За целта следва да бъде инициирано възлагане на ново преброяване на поливните площи. Последното преброяване на поливни площи е извършено през 1999 г, утвърдено с Решение № 512на Министерския съвет от 2000 г. В изпълнение на горепосочените дейности се налага изводът, че за подобряване на ефективността на управлението на хидромелиорациите, е необходимо да се предприемат мерки за повишаване на административния капацитет в МЗХ в разглежданата област, вкл. относно вътрешната организация, координация на работа и управление на персонала. През последните години при извършени промени в УП на МЗХ, постепенно се овакантяват длъжности на служители с дългогодишен трудов и служебен стаж, притежаващи изисквания за професионален опит, необходим за нормалното обезпечаване на основните функционални задължения. Към настоящия момент, от съществуващата дирекция „Хидромелиорации“, в отдел „Инвестиции, концесии и хидромелиорации“ са останали едва двама експерти, като настоящата численост и професионална квалификация на служителите в отдела е крайно недостатъчна за изпълнение на дейностите ефективно, качествено и в срок. С цел повишаване административния капацитет и предвид спецификата на дейността и компетентностите, които следва да притежават служителите за изпълнение на основните дейности, е необходимо да се привлекат необходимия брой експерти с образование по хидромелиоративно и хидротехническо строителство, геодезия и земеустройство. Предвижда се създаването на нова дирекция „Хидромелиорации“ с численост от 15 щатни бройки. Досегашния отдел „Инвестиции, концесии и хидромелиорации“ включва 8 щатни бройки. В съответствие с § 16 от преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.) за новата дирекция ще се осигурят 5 щатни бройки, които в момента са свободни от Национална служба за съвети в земеделието и по 1 щатна бройки от дирекция „Идентификация на земеделските парцели“ и дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ в министерството. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на действащата нормативна уредба или чрез промяна в организацията на работа, тъй като устройството и функциите на администрацията се уреждат с нормативни актове. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Приета е нова структура на Министерския съвет и действащите нормативни актове, (постановления, правилници, тарифи, наредби приети от Министерския съвет), които уреждат функциите на министерството и правомощията на министъра е необходимо да се актуализират, а повишаването на административния капацитет в областта на хидромелиорациите следва да се уреди нормативно. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Не се налагат действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на Европейския съюз. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на нормативния акт, както и анализи за изпълнението на политиката. 2. Цели: Цел 1 „Привеждане на нормативните актове, приети от Министерския съвет в съответствие с новата структура на Министерския съвет“. Цел 2 „Повишаване на административния капацитет в областта на хидромелиорациите“. 3. Заинтересовани страни: Министерски съвет на Република България Министерство на земеделието и храните Национална служба за съвети в земеделието Косвено заинтересовани страни Други административни органи и администрации Физически и юридически лица като потребители на административни услуги Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: Вариант 1 „Без действие“: Описание: Вариантът „Без действие“ се характеризира с непредприемане на никакви действия. Ще продължи да има действаща нормативна уредба, която не съответства на приетите структурни промени в изпълнителната власт, а административния капацитет в областта на хидромелиорациите ще остане на същото ниво. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма идентифицирани положителни въздействия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Няма да има нормативно основание за промени в наименованието и организацията на работа на администрацията. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малки и средни предприятия. Административна тежест: Няма идентифицирана административна тежест. Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет“ Този вариант ще доведе до осигуряване на съответствие на нормативната рамка с новите структурни промени в централната администрация на изпълнителната власт. Ще бъде изменен и допълнен Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите, а в други подзаконови нормативни актове – постановления, правилници, наредби и тарифи (около 70 на брой), приети от Министерския съвет, които имат отношение към функционалната компетентност на министерството и правомощията на министъра думите „Министерство на земеделието, храните и горите“ или „Министерство на земеделието“ ще се заменят с „Министерство на земеделието и храните“, а „министъра на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието“ ще се заменят с „министъра на земеделието и храните“. Предвижда се създаването на една нова дирекция „Хидромелиорации“ с 15 щатни бройки, като се преструктурира съществуващата дирекция „Стопански дейности, инвестиции и хидромелиорации“ с численост от 28 щатни бройки. Дирекцията ще осъществява функции за регулиране на дейностите по напояване, отводняване, предпазване от заливане, защита от ерозивното влияние на водите извън населените места и подпомагане на министъра на земеделието и храните при провеждане на инвестиционната политика в областта на хидромелиорациите, както и учредяване на сдруженията за напояване и упражняване надзор върху дейността им, и ще даде възможността за назначаване на експерти, притежаващи необходимия професионален опит за изпълнение на основните функции. Новата дирекция „Хидромелиорации“ ще бъде структурирана в два отдела и ще осъществява следните функции: 1. подпомага министъра при разработването, координирането и провеждането на държавната политика в областта на напояването; 2. контролира изпълнението на дейностите по напояване на земеделските земи; 3. участва в разработването на проекти на нормативни актове в областта на хидромелиорациите и комплексното използване на водните ресурси; 4. организира и координира дейността по разработване на планове, проекти и програми за развитие на хидромелиорациите, включително за изграждане, ремонт и поддържане на хидромелиоративните обекти за напояване, с цел ефективно използване на водите за напояване; 5. поддържа база данни на хидромелиоративните обекти за напояване; 6. участва в разработването на националния водностопански план и в съставянето на водните и водностопанските баланси на страната в частта им, свързана с напояването; 7. предлага възлагането на доклади за оценка на въздействието върху околната среда и други екологични анализи при изграждането и ремонта на хидромелиоративни обекти за напояване; 8. организира извършването на технико-икономически оценки за състоянието и използваемостта и участва при разработването на инвестиционни проекти и програми за развитие на хидромелиоративните обекти за напояване и при разглеждането им в експертния технико-икономически съвет; 9. организира провеждането на технико-икономически съвет за разглеждане, приемане и одобряване на предварителни (прединвестиционни) проучвания и проектни разработки от инвестиционното проектиране за обектите за напояване от хидромелиоративната инфраструктура; 10. подпомага министъра при упражняване на функциите му на надзорен орган съгласно Закона за сдружения за напояване (ЗСН); 11. създава и поддържа регистър на сдруженията за напояване по ЗСН; 12. дава становища по придобиването и отнемането от сдруженията за напояване на правото на ползване върху обектите от хидромелиоративната инфраструктура и обслужващата техника на територията на сдружението, включена в имуществото на еднолични търговски дружества с държавно имущество; 13. извършва дейности при осъществяване на концесионната политика в областта на земеделието; 14. поддържа досиета на язовирите, предоставени за управление на министерството по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ.“; 15. контролира извършването на охраната на комплексните и значими язовири – публична държавна собственост на министерството. 16. предлага хидромелиоративни обекти за включване в инвестиционната програма на министерството за проектиране, изграждане, ремонт и реконструкция; 17. изпълнява дейности по Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС; 18. организира и контролира упражняването на инвеститорски контрол и строителен надзор върху обектите на министерството, включително върху финансираните от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към МС обекти на министерството; 19. поддържа база данни на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите – публична държавна собственост; 20. организира извършването на технико-икономически оценки за състоянието и използваемостта и участва при разработването на инвестиционни проекти и програми за развитие на хидромелиоративния фонд и при разглеждането им в експертния технико-икономически съвет; 21. организира провеждането на технико-икономически съвет за разглеждане, приемане и одобряване на предварителни (прединвестиционни) проучвания и проектни разработки от инвестиционното проектиране за обектите от хидромелиоративната инфраструктура; 22. предлага за включване в бюджетната прогноза на министерството средствата съгласно чл. 10, ал. 1 от Методиката за определяне размера на несправедливата финансова тежест въз основа на нетните разходи, понесени от търговско дружество „Напоителни системи“ ЕАД, на което със закон е възложено задължението за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна, приета с Постановление № 364 на Министерския съвет от 2014 г. (ДВ, бр. 94 от 2014 г.); 23. изпълнява дейностите по чл. 13, ал. 3 от Методиката за определяне размера на несправедливата финансова тежест въз основа на нетните разходи, понесени от търговско дружество „Напоителни системи“ ЕАД, на което със закон е възложено задължението за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна; 24. събира и предоставя информация на комисията, определена със заповед на министъра, която съгласно изискванията на § 4б, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите приема ежегодно отчет за направените разходи при извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите от „Напоителни системи“ ЕАД; 25. съдейства при издаване на актове за собственост на обектите за предпазване от вредното въздействие на водите и на комплексните и значими язовири – публична държавна собственост на министерството. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: С приемането на постановлението ще се осигури изпълнение на Решението на Народното събрание от 06.06.2023 г., промяна в наименованието на министерството и длъжността на министъра и подобряване организацията на работата в областта на хидромелиорациите. Комплексът от дейности, който ще организира новата дирекция „Хидромелиорации“ ще подобри и развие системите за напояване и отводняване на земеделските земи във връзка с адаптирането на земеделието към климатичните промени. Предвижданата реконструкция и модернизация на хидромелиоративната инфраструктура се очаква да подобри използването на водните ресурси посредством въвеждане на нови технологии, реално да намали загубите и потреблението на вода в селското стопанство, да доведе до нарастване на поливните площи и до подобряване на ефективността на поливните процеси, да допринесе за опазване на земеделските земи от вредното въздействие на водите и предотвратяване на риска от бедствия. Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани отрицателни въздействия. Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Няма въздействие върху малки и средни предприятия Административна тежест: Няма идентифицирана административна тежест. 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 Ефективност Цел 1: Ниска Висока Цел 2: Ниска Висока Ефикасност Цел 1: Ниска Висока Цел 2: Ниска Висока Съгласуваност Цел 1: Ниска Висока Цел 2: Ниска Висока 6. Избор на препоръчителен вариант: Вариант 2 „Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет“. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). Не се създават нови регулаторни режими. 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. Проектът на постановление не се налага да бъде нотифициран по реда на Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. Не се изменят регулаторни режими или административни услуги. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)(включително по отделните проблеми)? 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. 7. Консултации: Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет ще бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на земеделието и храните и на Портала за обществени консултации за срок от 30 дни. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? 10. Приложения: Списък с подзаконовите нормативни актове, приети от Министерския съвет, в които думите „Министерство на земеделието, храните и горите“ или „Министерство на земеделието“ ще се заменят с „Министерство на земеделието и храните“, а „министъра на земеделието, храните и горите“ и „министъра на земеделието“ ще се заменят с „министъра на земеделието и храните“. 11. Информационни източници: Няма 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Десислава Петрова – директор на дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“ Дата: 04.12.2023 г. Подпис:

Становище на администрацията на Министерския съвет Съгласуването се извършва на основание чл. 21, ал. 5 от Закона за нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Министерството на земеделието, храните и горите Становище по ред: Номер и дата: В отговор на №: 03-669/10.11.2023 г. Институция: Министерство на земеделието и храните Диспозитив: Съгласува без препоръки Основание: Чл. 30б, ал. 3, т. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация Насоки за законосъобразно структуриране на администрацията: Напомняме, че при промени в щатната численост, във функциите и организацията на дейността на конкретни структури следва изрично да се посочи и да се изясни извършен ли е функционален анализ на структурите, както и какъв е подходът, който ще бъде възприет при извършване на промените и обезпечаване на дейността на структурите, за да бъдат спазени и изискванията на Закона за администрацията, Закона за държавния служител, специалните закони и т.н. За целта могат да се използват следните насоки: 1. При определяне на числеността е необходимо да бъдат съобразени разпоредбите на §16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн. ДВ, бр. 15 от 2012г.) и Механизма за извършване на компенсирани промени в рамките на числеността на персонала на администрацията на изпълнителната власт, одобрен с решението по т.3 от Протокол № 66 от заседанието на Съвета за административната реформа на 6 декември 2021 г. 2. При структурирането на общата администрация да бъдат съобразени разпоредбите на чл. 7 от Закона за администрацията. 3. При вътрешното структуриране да бъдат съобразени нормативите за численост, предвидено в Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. 4. Да бъде установено разпределението на работното време съгласно чл. 51 и чл. 52 от Закона за държавния служител. 5. Да бъдат спазени указанията съгласно писмо № 02.04-231 от 14 юли 2023 г. на главния секретар на Министерския съвет до главните секретари на министерствата и др. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация се съпоставят кръга от въпроси проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието и кръга от въпроси, засегнати обхвата на нормативната намеса в проекта на акт. *** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с оценката на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА” В АДМИНИСТРАЦИЯТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ИСКРЕН ИВАНОВ

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНАТА КОНСУЛТАЦИЯ ПО ПРОЕКТА НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОРМАТИВНИ АКТОВЕ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ № Организация/ потребител (вкл. начина на получаване на предложението) Бележки и предложения Приети/ неприети Мотиви Ивайло Тонев (по електронен път на 31 декември 2023 г.) С проекта на постановление се цели привеждане на нормативните актове, в които се уреждат функции на Министерството на земеделието и храните и правомощия на министъра на земеделието и храните, приети от Министерския съвет в съответствие с новата структура на Министерския съвет, както и да се осигури административен капацитет в областта на хидромелиорациите. Концепция за управление и развите на „Напоителни системи“ Не се приема Предложената концепция не е относима към предметния обхват на постановлението. Целта на проекта е привеждане на нормативните актове, в които се уреждат функции на Министерството на земеделието и храните и правомощия на министъра на земеделието и храните, приети от Министерския съвет в съответствие с новата структура на Министерския съвет и осигуряване на административен капацитет в областта на хидромелиорациите чрез съдаване на дирекция „Хидромелиорации“ в структурата на министерството. Съдържание: Резюме - Цели на концепцията. - Визия, стратегически и оперативни цели. - Структура на „Агенция Мелиорации". - Водоснабдителни системи. - План за финансиране на „Агенция Мелиорации". - Схема – движение на парични потоци. - План за финансиране на стратегически инвестиции. - Необходимост от стратегически действия. Настоящата Концепция е разработена на основата на „Обща стратегия за управление и развитие на хидромелиорациите и защита от вредното въздействие на водите", приета с Решение № 688 на Министерския съвет от 18.08.2016 година. Резюме 1. Поминъкът на близо една трета от българското население е свързан пряко със селското стопанство и бъдещото им благоденствие зависи от устойчивото управление на почвените и водни ресурси. Страната разполага и със значителна по мащаби хидромелиоративна инфраструктура, която в недалечното минало е била основа за ускорено развитие на селскостопанския сектор. След края на комунистическия период през 1989 г. хидромелиоративните системи западат значително, в резултат на което напоявани в миналото площи се използват за неполивно земеделие. Съществуващите сега земеделски стопанства се основават предимно на производството на зърнено-житни култури и слънчоглед, които или завършват вегетацията си рано, преди началото на горещото и сухо лято, или са издръжливи на продължителна суша и недостиг на вода. Докато някои овощни насаждения са умерено издръжливи на воден дефицит, то зеленчукопроизводството в България изцяло зависи от напояването, за да бъде конкурентноспособно. При вземането на решение дали да се възползват от напояване земеделските стопани прилагат подхода „да изчакаме и да видим“. Когато валежите са достатъчни те предпочитат да не напояват, в резултат на което могат да понесат намаляване на добивите, но в същото време спестяват допълнителни разходи за напояване. При продължително засушаване, когато наличната в почвата влага намалява, земеделските стопани напояват, ако имат налична поливна техника. В резултат на това търсенето на напоителни услуги в районите, обслужвани от дружество „Напоителни системи” ЕАД, е непостоянно, търпи промени всяка година, или с други думи е в съответствие с климатичните условия. 2. В средносрочен и дългосрочен план се очаква климатичните промени все повече да влияят върху българското селско стопанство. Подобно на прогнозите за Европа и в зависимост от глобалния сценарий, в България може да се очаква повишаване на средните годишни температури, което би могло да варира между 0,5°C и 1,5°C до 2029 и между 2,0°C и 5,0°C до края на века. Предвид очакваните промени в моделите на валежите, това също ще доведе до диференцирани въздействия върху регионалните добиви на българското земеделско производство според съответните култури. Като се има предвид, че земеделието има по-голяма тежест в българското селско стопанство, изменението на климата би могло да има по-силно въздействие именно върху този сегмент. Разработването на дългосрочна визия за поливното земеделие отдавна е осъзнато като необходимост. Пътя е към Европейския модел на земеделие, приет още през 1997 г., когато Съветът на министрите на земеделието определя няколко общи основни принципа: конкурентоспособност, устойчивост, мултифункционалност и приложимост във всички региони на Европейския съюз. Освен това, моделът поставя поливното земеделие в контекста на адаптирането към климатичните изменения. 3. Хидромелиоративната инфраструктура в България е сериозно увредена. Средствата получавани от „НС” ЕАД, чрез търговската дейност – напояване /извън ОПВВВ/ са недостатъчни дори за основна поддръжка. Загубите на воден ресурс по канализационната напоителна мрежа достигат 80%. Площта със селскостопанско предназначение през 2021 г. в РБ е 50 227 350 декара, което представлява около 47 % от територията на страната. От тях около 39 000 000 декара се обработват. По данни на Аграрния доклад за 2022 г., през 2021 г. от „Напоителни системи” ЕАД са полети общо 283 462 дка, като за това са подадени водни маси в размер на 305 886 хил. м³, в т.ч. 118 553 дка ориз с 283 102 хил. м³ водни маси, което съставлява 0.7 % от обработваемите площи, за съпоставка в Румъния този процент е 34 % към 2019 г. а в съседна Гърция 47 % към 2019 г.. Земеделските стопани както в рамките на системите, обслужвани от „НС” ЕАД, така и извън тях инвестират в нови технологии за напояване в стопанството, без да имат ясно разбиране за възможните алтернативи, разходите и изискванията за експлоатация и поддръжка. Отводнителните системи и системите за защита от наводнения, включително язовирите, са изправени пред сходни предизвикателства. Последните наводнения показаха, че язовирите имат изключително значение в извънредни ситуации. Язовирите представляват невидима част от хидрологията на даден речен басейн и трябва да се възприемат и управляват като критични елементи на хидротехническите системи, в които има двупосочни взаимодействия между селските и градските райони. Все по-ясно се осъзнава, че ако бъде възстановена и модернизирана, съществуващата хидромелиоративна инфраструктура ще бъде критично важен елемент за намаляване на произтичащите от изменението на климата рискове по отношение на производителността, устойчивото развитие на селското стопанство и управлението на земята. Очакваните в бъдеще продължителни периоди на засушаване, в съчетание с все по-чести и потежки наводнения, ще доведат до нарастваща несигурност на селскостопанската дейност в България. В тези условия напоителната инфраструктура ще се използва за задоволяването на нарасналите нужди на селскостопанските култури от вода, докато инфраструктурата за отводняване и за защита от наводнения, както и корекциите на реки биха осигурили защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с климатичните рискове. По този начин хидромелиоративният сектор ще генерира значителни ползи както за селскостопанската общност, така и за по-широки кръгове от обществото. Цели на концепцията. Концепцията предвижда след серия от промени, сектор „Хидромелиорации“ да управлява инфраструктурата за предоставяне на напоителни и отводнителни услуги и да надзирава инфраструктурата за защита от наводнения и корекциите на реки, която предпазва земеделските земи от вредното въздействие на водите. Един добре представящ се подсектор по напояване и отводняване предлага значителни възможности за насърчаване на конкурентоспособността на селското стопанство, тъй като подобрява производителността и същевременно води до намаляване на загубите на доход за фермерите в години с по-неблагоприятни климатични условия. Ето защо напояването е важно за справяне с нестабилността на цените, тъй като до голяма степен защитава земеделските стопани от значителен спад в производството и осигурява сравнително стабилни добиви в периоди на лоши метеорологични условия и променливи цени. Три милиарда кубични метра воден обем във 181 язовира стопанисвани от „НС“ ЕАД, да се отблокират и използват за развитието на икономиката на страната. В основата на промените в сектор „Хидромелиорации“ стоят, три основни и задължителни промени в досегашният модел на управление на напояването в държавата: 1. Преобразуване на „Напоителни системи“ ЕАД в Агенция „Мелиорации“. 2. Приемането на „Закон за Хидромелиорациите“ и като част от него „Фонд Мелиорации“. 3. Субсидиране 100% водата за напояване. Визия, стратегически и оперативни цели. Визия: Възстановяване на ефективен и ефикасен хидромелиоративен сектор за икономически жизнеспособно, конкурентно земеделие, устойчиво на въздействията от изменението на климата и осигуряващо защита от вредното въздействие на водите. Стратегическа цел 1: Изграждане на правен и институционален капацитет, който да проправи път към автономни организации за управление на финансово устойчиви хидромелиоративни системи. Цел към 2024 г.: До края на 2024 г. Първият етап на правната и институционалната реформа е завършен, в това число е приет Закон за хидромелиорациите и изменение на Закона за сдружения за напояване, „НС” ЕАД е преобразувано в Агенция „Мелиорации“, като през нейните клонове в страната, отговаря за експлоатацията, поддръжката и управлението на хидромелиоративната инфраструктура. В първата година Агенция „Мелиорации“ е второстепенен разпоредител на бюджетни средства в състава на Министерство на земеделието. През първата година след извършен подробен анализ на текущото състояние на хидромелиоративният фонд, съвместно с представители на Българската аграрна камара, Българската агрохранителна камара и Българския фермерски съюз, се изготвя План за възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура. Водата за напояване се предоставя като 100 % субсидия – обвързана подкрепа /вода срещу продукция/. Агенцията изпълнява дейностите по ОПВВВ. Цел към 2025 г.: До края на 2025 г. Агенция „Мелиорации“ изпълнява План за възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура. Подготвени са проекти на 11 броя замразени през 1997 година язовира с допълнителен воден капацитет от около 400 милиона м³. Агенция „Мелиорации“ и сдруженията за напояване и отводняване са достатъчно укрепнали, за да управляват системите в сътрудничество. Напояваните площи от агенцията достигат 600 000 дка. Цел към 2034 г.: До края на 2034 г. Вторият етап на правната и институционалната реформа е завършен, Агенция „Мелиорации“ постепенно се е развила, покрила е цялата площ, в която се предлагат хидромелиоративни услуги в България и предоставя такива услуги на редица участници, включително съответните сдружения за напояване. Напояваните площи от агенцията достигат 7 000 000 дка., което е 18 % от обработваемите площи в страната. Стратегическа цел 2: Засилване на конкурентоспособността на селскостопанския сектор и възстановяване на достъпа до хидромелиоративната инфраструктура на земеделските земи и нейното устойчиво използване чрез инвестиции във възстановяване и модернизация: Цел към 2024 г.: До края на 2024 г. . Водата за напояване се предоставя като 100 % субсидия – обвързана подкрепа /вода срещу продукция/ на земеделските стопани. Цел към 2025 г.: До края на 2025 г. В изпълнение на Плана за възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура и с финансовата подкрепа и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, под управлението на Агенция „Мелиорации“ се извършва приоритетно възстановяване на хидромелиоративната инфраструктура, обслужвайки 600 000 декара напоявана площ. Водата за напояване се предоставя като 100 % субсидия – обвързана подкрепа /вода срещу продукция/ на земеделските стопани. Цел към 2034 г.: До края на 2034 г. 70% от хидромелиоративната инфраструктура под управлението на Агенция „Мелиорации“ е възстановена и модернизирана. Напояваните площи от агенцията достигат 7 000 000 дка., което е 18 % от обработваемите площи в страната. Изготвен е подземен воден кадастър. Агенция Мелиорации предоставя на земеделските стопани съвременна техника за напояване с цел пестене на ресурс, както и повторното му използване в съотведствие с европейските практики. Стратегическа цел 3: Възстановяване на функциониращата инфраструктура за защита от вредното въздействие на водите (напр. корекции на речни корита, оказващи влияние върху хидроморфологичните характеристики), високи нива на подпочвени води и други вредни въздействия на водите. Цел към 2024 г.: До края на 2024 г. е завършен пълният опис на съоръженията за ЗВВВ (включително тези за защита от наводнения и корекциите на реки), инвестиционните проекти са идентифицирани, категоризирани и оценени за финансиране, включително зелените инфраструктурни проекти за ускорено финансиране, които да се подкрепят по линията на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Цел към 2025 г.: До края на 2025 г. приоритетните зелени инфраструктурни проекти са изпълнени в рамките на водещи проекти и с финансиране от фонд на ЕЗФРСР; Цел към 2034 г.: До края на 2034 г. 50% от приоритетните инвестиции за защита от вредното въздействие на водите са осъществени с подкрепата на финансиране от ЕЗФРСР и в пълно съответствие с плановете за управление на риска от наводнения. Структура на „Агенция Мелиорации“. Централно управление гр. София, бул. „Цар Борис III" № 136 и 14 клона в страната, чрез които осъществява предмета си на дейност: Клон Черно море -гр. Варна 9000, район р-н Одесос, ул. „Христо Ботев” № 10. Клон Тополница - гр. Пазарджик 4400, ул. “Пловдивска” № 3. Клон Среден Дунав- гр. Плевен 5800, ул. “Дойран” № 136. Клон Марица - гр. Пловдив 4000,район р-н Централен, бул. “Марица” № 122. Клон Долен Дунав, - гр. Русе 7012,ул. “Борисова” № 52, ет. 1. Клон Средна Тунджа, - гр. Сливен 8800, ул. “Д. Пехливанов” № 10. Клон София, гр. София, - гр. Елин Пелин 2100, пл. “Независимост” № 18. Клон Горна Тунджа - гр. Стара Загора 6000, бул. Митрополит МетодииКусев № 2. Клон Струма-Места - гр. Дупница 2600, ул. “Св. Ив. Рилски” № 20. Клон Мизия – гр. Враца 3000, бул. „Христо Ботев“ № 178. Клон Видин – гр. Видин 3700, ул. „Цар Александър“ 13. Клон Хасково – гр. Хасково бул. „Раковски” № 1. Клон Шумен – гр. Шумен ул. „Пета” № 1. Клон Бургас – гр. Бургас ул. „Фердинандова” № 3. Водоснабдителни системи. „Агенция Мелиорации“ е В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) доколкото в предмета на дейност е включено и част от приходите на агенцията се формират от доставяне на вода за водоползватели с издадени от МОСВ или басейновите дирекции разрешителни - други В и К оператори, на които се доставя условно чиста вода за нуждите на питейно - битовото водоснабдяване. При предоставянето на услугата доставяне на вода на друг В и К оператор „Агенция Мелиорации“ са обособени 7 водоснабдителни системи, както следва: Клон Струма-Места - области Перник, Кюстендил и Благоевград ВС В и К Дупница-Кюстендилска вода – доставяне на вода на „В и К – Дупница“ ЕООД, гр. Дупница и „Кюстендилска вода“ ЕООД, гр. Кюстендил; Клон Тополница - област Пазарджик ВС В и К Белово – доставяне на вода на „В и К – Белово“ ЕООД, гр. Белово; Клон Среден Дунав - области Плевен, Ловеч и Велико Търново ВС В и К Плевен – доставяне на вода на „В и К“ ЕООД, гр. Плевен; ВС В и К Йовковци - доставяне на вода на „В и К Йовковци“ ООД, гр. Велико Търново; Клон Долен Дунав - области Русе, Търговище, Разград и Силистра ВС Долен Дунав – доставяне на вода на „Тузлушка гора“ ЕООД, гр. Антоново; Клон София - област София ВС Източно Софийско поле – доставяне на вода на „Софийска вода“ АД, гр. София; ВС В и К Бебреш - доставяне на вода на „В и К - Бебреш“ ЕООД, гр. Ботевград; Клон Черно Море - области Варна, Добрич и Бургас ВС В и К Добрич – доставяне на вода на „В и К“ ЕООД, гр. Добрич; Клон Шумен ВС В и К Шумен-Търговище – доставяне на вода на „В и К – Шумен“ ООД, гр. Шумен и „В и К“ ООД, гр. Търговище. План за финансиране на „Агенция Мелиорации“. „Агенция Мелиорации“ ще се финансира след приемане на Закона за хидромелиорациите по следните направления: 1. Фонд „Мелиорации“ 5 – 7 % от общите земеделски субсидии. 2. Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони. 3. Програма за развитие на селските райони. 4. Самофинансиране. Обезщетение за услуги свързани с ЗВВВ. Услуги за защита от вредното въздействие на водите (ЗВВВ) ще продължат да бъдат предоставяни под формата на публична услуга от общ икономически интерес. Предоставящите такива услуги субекти ще бъдат обезщетявани въз основа на общи условия, постановени със заповед на Министерски съвет. Съответно, размерът на обезщетението за съответната година следва да покрива нетните разходи на доставчика на услугата за предоставянето на обществената услуга, размера на направените инвестиции и марж на печалба до пет процента от нетните разходи. Максималният годишен размер на обезщетение, което следва да се преведе на Агенция „Мелиорации“, е фиксиран на 15 мил. евро. Финансови източници на ЕС ще играят важна роля в бъдещите мерки за ефективно предотвратяване, защита от вредното въздействие на водите. Понастоящем ЕС разполага с различни структурни фондове на европейско ниво, които предоставят на държавитечленки алтернатива на националните фондове: 1. Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ЕФОГЗ) подкрепя политиката за икономическо и социално сближаване, развитието на селските райони и подобряване на земеделската структура; 2. Фонд "Солидарност" на Европейския съюз (ФСЕС) е създаден през 2002 г. и предоставя бърза финансова помощ в случай на големи бедствия, в това число наводнения. Схема - движение на парични потоци. 100 % субсидиране на поливна вода за земеделски производители – вода срещу продукция. Европейският фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ЕФОГЗ), Фонд "Солидарност" на Европейския съюз (ФСЕС), Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Програма за развитие на селските райони (ПРСР). Европейски средства (ЕС), Земеделски субсидии(ЗС). Защита от вредното въздействие на водите (ЗВВВ). План за финансиране на стратегически инвестиции. В национален мащаб, капиталовите разходи за инвестиции в рехабилитация и модернизация на основната инфраструктура възлизат на над един милиард евро. Посочените средства са резултат на анализ и са препоръчителни (при необходимост от възстановяване на цялата инфасруктура), но не са задължителни. Последното следва от факта, че към момента не съществува интерес от страна на водопотребителите към всеки един от съществуващите елементи на действащата преди 1989 г. инфраструктура. В този смисъл рехабилитацията и модернизацията ще се изгражда там където съществува интерес, респективно където е необходимо, след обсъждане с БАК и БФС. От тук следва да се предположи, че средствата за възстановяването ще се очакват от Фонд „Мелиорации“ и от Европейските фондове. Капиталовите разходи за инвенстиции в рехабилитация и модернизация на основната инфраструктура нямат времово ограничение, те са аналитични и не са обвързани както с времевия дипазон на настоящата концепция така и с действащия програмен период 2021-2027 г. от ПРС. Основните инвестиционни нужди са набелязани в три основни категории напоителни системи: Категория I: гравитачни напоителни системи, които отклоняват води от повърхностни водни тела посредством открити канали и доставят водата чрез транспортно-разпределителна мрежа (ТРМ) до водовземанията на напоителните полета (НП), които представляват вътрешноканалната напоителна мрежа; Категория II: напоителни системи с помпено захранване, които черпят вода от повърхностни водни тела и я повдигат на необходимата кота в открити канали (тип II); и Категория III: напорни системи, обикновено са подсистеми на системите от категория I и II, които черпят вода от река или канал и я подават под налягане в тръбна водоразпределителна мрежа до напоителната система „в земеделските стопанства“. Предложените инженерни интервенции за възстановяване и модернизация на каналната мрежа представляват най-голямата инвестиция от близо 605 мил. евро, от които 411 мил. евро са необходими за категория I, а 187 мил. евро - за категория II. Общите разходи за възстановяване и модернизация на каналната мрежа включват следните елементи: облицовки на каналите; съоръжения за поддържане на водното ниво (преливници с удължен преливан ръб); монтаж на нови водовземания; водомерни устройства (само за главните канали) и разходи за ремонт на други съоръжения като дюкери, тунели, мост-канали, водостоци, различни видове шахти, както и изпускатели. Инвестиционните разходи за язовирите са в две пера: за комплексни и значими язовири (съгласно Закона за водите) и за други язовири, включително за изравнители, изградени като язовири. Инвестициите в системи от категория II включват още и помпите в повдигателните помпени станции, подмяна на тръби и основни кранове, както и водовземните съоръжения, крановете на изходните съоръжения и т.н. Включени са също и разходите за водомерни съоръжения (за помпи), облицовка на канали, регулиращи съоръжения, монтаж на водовземания и други съоръжения (дюкери, тунели, мост-канали и пр.). Инвестициите в помпени системи за подмяна на помпени агрегати водят до значително подобрение на енергийната ефективност и свързаната с нея икономия на енергия. Важно е, че подобрението на енергийната ефективност в комбинация с икономията на вода предлагат отлични възможности за намаляване на потреблението на енергия и на разходите. Подмяната на тръбопроводи и кранове предлага значителни предимства по отношение на непрекъснатостта на системата и икономията на вода. Необходимост от стратегически действия. Настоящата Концепция за хидромелиоративния сектор има за цел да предостави краткосрочна, средносрочна и дългосрочна визия за развитието на хидромелиоративния сектор в България. Концепцията очертава рамка на правни и институционални реформи, която ще има съществено отражение върху настоящата организационна структура – „Напоителни системи“ ЕАД. Концепцията предвижда и времева рамка, даваща възможност да се развие технически капацитет и увереност в начина, по който България ще управлява хидромелиоративната си инфраструктура. Концепцията подхожда към проблематиката от перспектива в национален мащаб и се стреми към постигане на следните цели: 1. Възстановяване на потенциално обслужваните от хидромелиоративна инфраструктура поливни площи. 2. Защита на плодородни земеделски земи, възстановяване и поддържане на инфраструктура за защита от наводнения и корекции на реки на договорени нива. 3. Увеличаване на нетните ползи, произтичащи от поливното производство на култури и защитата от вредното въздействие на водите. 4. Поддържане на добро състояние на засегнатите водни тела в количествен и качествен аспект, в рамките на четирите района на басейново управление Докато дългосрочната перспектива акцентира върху аспекти, свързани с устойчивостта по отношение на технически, икономически и екологични резултати, акцентът на краткосрочната до средносрочна перспектива пада върху предприемането на твърди действия за секторна реформа и развитие на технически капацитет, с които държавата може да се ангажира. Концепцията насърчава ключови заинтересовани лица да работят заедно за развитието на хидромелиоративни системи, които са в полза на общия икономически интерес. Краткосрочната перспектива цели да осигури средствата към Фонд „Мелиорации“ и от фондовете на Европейския съюз (ЕС) да се усвоят за подпомагане на инвестициите в съживяването на хидромелиоративната инфраструктура и услуги. Развитието и изграждането на системи за хидромелиорации – в миналото повод за гордост за цяло поколение инженери по напояването и отводняването от световен ранг – сега е сведено до най-ниското възможно ниво на ефективност, като достига 0,7% от обработваемите площи в страната, като за сведение през 80-те години на миналия век този процент е бил над 30%. През далечната 1930 година Воден синцикат „Марица“ е напоявал повече от „Напоителни системи“ ЕАД през 2023 година. С учредяването на „НС” ЕАД през 1993 г., българското правителство създаде търговско дружество за хидромелиоративния сектор, на което се възлагат допълнителни задължения за обществена услуга, свързани със защитата от вредното въздействие на водите. По това време надеждата е, че търговски дейности по напояване ще бъдат достатъчно печеливши, за да компенсират поне отчасти загубите, понесени при изпълнението на другите дейности. Търговската дейност на „НС” ЕАД обаче се оказва далеч не толкова печеливша, колкото се очаква, три милиарда кубични метра воден обем във 181 язовира стопанисвани от „НС“ ЕАД не се използва. През годините стана ясно, че търговията с водния ресурс за напояване, убива поливното земеделие в държавата, което превръща РБ в производител единствено на зърнени култури. Това от своя страна води до създаване на монополисти зърнопроизводители, за които поливното земеделие не е приоритет. Създаването на „Агенция Мелиорации“, която може да прави политика в напояването, обезпечена финансово от „Фонд Мелиорации“, който няма алтернатива и 100 % субсидиране водата за напояване /както е в Румъния и Гърция/, ще даде място на държавата ни сред развитите в земеделско отношение европейски държави, като сектор напояване ще носи преки и косвени приходи в бюджета на държавата от около 2 милиарда лева на година.