Проект на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВИСШ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ ул. „Цар Калоян" № 1-а, 1000 София, тел. 986-28-61, 987-55-13, факс 987-65-14, e-mail: arch@vas.bg Изх. №......81........ Дата: 19.01....2024 г. ДО МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО ДОЦ. Д-Р АТАНАС СЛАВОВ С Т А Н О В И Щ Е от ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ, представляван от председателя – адв. д-р Ивайло Дерменджиев ОТНОСНО: Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, Във връзка с постъпило на 28.12.2023 г. във Висшия адвокатски съвет искане с вх. № 2376/2023 г., представям на Вашето внимание становището на Висшия адвокатски съвет относно проекта на Наредба за условията и реда за 1 вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари, чрез който биват доразвити на подзаконово ниво въведените в ЗМИП промени, предвиждащи задължение за вписване в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на лицата, извършващи по занятие дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП. I. Представяне на общите положения, заложени в проекта на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от ЗМИП за извършване на дейности по чл. 4, т. 16 по занятие е необходимо лицето да бъде вписано в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието, а съобразно ал. 8 от цитираното правило условията и редът за вписване и заличаване в публичния електронен регистър се определят с наредба на министъра на правосъдието. Съгласно § 60, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМИП (обн., ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г.) в срок до четири месеца от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 9б, ал. 8. В тази връзка с предлагания проект на наредба се определят условията и редът за вписване в публичния регистър по чл. 9б от ЗМИП на лицата, които по занятие предоставят следните дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП: а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание; в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква "б" включително: аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание; бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик - в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и 2 съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти. В проекта на наредба са описани изискуемите документи и производството по вписване в публичния регистър на лицата, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП. Предвидени са правила за промяна на обстоятелствата, които са вписани в регистъра, както и условията и редът за заличаване на вписването. Отделно от това с преходните и заключителните разпоредби се задължават всички лица, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, да подадат заявление за вписване в регистъра по чл. 9б от ЗМИП в двумесечен срок от влизането на наредбата в сила. С оглед на техническата реализация по изграждането на регистъра, е предвидено наредбата да влезе в сила един месец след обнародването й в „Държавен вестник". В приложения към проекта на наредба са въведени образци на заявлението за вписване в публичния регистър на лицата, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, на издаваното от Министерството на правосъдието удостоверение за вписване, на заявлението за промяна на вписаните обстоятелства, както и на заявлението за заличаване от регистъра. Отделно от това в проекта на Наредба е предвидено заявлението за вписване в регистъра да се подава по електронен път посредством електронна административна услуга, която ще бъде достъпна на интернет страницата на Министерството на правосъдието и ще се подписва с електронен подпис или друго средство за електронна идентификация по смисъла на §1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление. Съгласно проекта на подзаконов нормативен акт обработката на подадените заявления следва да бъде извършена от служители по регистрацията, които извършва вписване в регистъра в срок от 14 работни дни от подаване на заявлението и придружаващите го документи, когато заявлението отговаря на условията по чл. 6 и 7. В случай, че заявлението за вписване не отговаря на изискванията, служителят по регистрацията ще указва на заявителя чрез посочения от него електронен адрес да 3 отстрани установените недостатъци в срок от 10 работни дни. За целите на функционирането на регистъра проектът предвижда служебен обмен на данни с регистър БУЛСТАТ и Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. II. Становище по конкретни нормативни предложения в проекта на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които касаят адвокатурата. 1. По същество предложеният проект на наредба урежда условията и реда за вписване и заличаване в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) на лица, осъществяващи по занятие дейности, предвидени в чл. 4, т. 16 ЗМИП. С текста на подзаконовия акт бива детайлно регламентирано едно ново регистърно производство, което изисква преглед на документи, даване на указания за отстраняване на нередности, промяна на вписани обстоятелства, както и условията и реда за заличаване на вписани лица от регистъра. Съгласно мотивите към проекта на Наредбата за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари с нея се цели създаването на ефективен механизъм за идентифициране на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, чрез който да се повиши ефективността на контрола по прилагането на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на компетентните надзорни органи. Отделно от това се сочи, че с предложения проект се очаква да бъдат постигнати в по-голяма степен целите, заложени в Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (Директива 2018/843). За съжаление обаче една част от новосъздадените нормативни положения съществено се отклоняват не само от концепцията, заложена в цитираните актове на Европейското право, но още и от основни правила, заложени в действащото ни законодателство, имайки за последица създаването на подзаконова уредба, ограничаваща упражняването на една свободна професия, каквато е адвокатската и застрашаване независимостта на адвокатурата. Най-отчетлив пример в тази 4 насока е правилото на чл. 2, ал. 2 от проекта, което гласи, че вписването в Регистъра е условие за извършване на дейност по чл. 4, т. 16 от ЗМИП. Същевременно упражняването на адвокатската професия е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица (чл. 2, ал. 1, изр. 1 ЗАдв), в рамките на която неминуемо се налага да бъдат реализирани някои от предвидените в чл. 4, т. 16 ЗМИП дейности като например да се предоставят услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание, услуги по доверително управление на такива лица, включително и услуги по предоставяне на адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание. Оттук и се вижда, че съгласно предложения проект невписването на адвокат в регистъра по чл. 9б от ЗМИП или отказът за такова вписване би имало за последица едно недопустимо ограничаване на специалната адвокатска правоспособност и засягане независимостта на адвоката, доколкото осъществяването на дейности по чл. 4, т. 16 ЗМИП, част от които императивно изискван правни познания, ще се окаже забранено. По този начин с подзаконов нормативен акт на практика бива дерогирано правилото на чл. 24 и сл. от ЗАдв относно обема на дейностите, включени в рамките на упражняването на адвокатската професия и биват налагани недопустими ограничения по отношение на адвокатската професия. Считам, че единствено специалният закон – Законът за адвокатурата може да урежда ред и предпоставки за ограничаване или отнемане на адвокатска правоспособност, като с оглед обществената значимост на адвокатската професия е немислимо това да става с акт на изпълнителната власт. 2. Отделно от това прегледът на законовата уредба на видовете правна дейност, осъществявана от адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители и юрисконсулти налага категоричния извод, че всички те са предмет на специално регулиране на законово ниво именно с цел да се гарантира осъществяването им съобразно установените в защита на личните и обществения интереси правила. По тази причина и е неприемливо с подзаконов акт, който освен друго няма отношение към адвокатската професия, да бъдат въвеждани ограничения по отношение на обема на дейности, които могат да бъдат осъществявани от лице с вече придобита специална адвокатска правоспособност. Аргумент в 5 тази насока е и чл. 2 от Закона за адвокатурата, според който упражняването на адвокатска професия е дейност, предвидена в Конституцията за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите за независимост, изключителност самоуправление и самоиздръжка Оттук и създаването на нормативно правило като това на чл. 2, ал. 2 от проекта за Наредба противоречи както на чл. 134 от Конституцията, така и на чл. 2 и следващите от Закона за адвокатурата. Следва да се посочи оше, че различни рестрикции пред автономията на адвокатурата, каквото без съмнение представлява изискването за вписване в регистър като предпоставка за упражняване на дейности, които неминуемо попадат в обхвата на адвокатската професия, и в сравнителен план биват често оценявани като несъответни на фундаменталния принцип на справедливостта, който е в основата на адвокатската независимост¹. 3. На следващо място следва да се посочи, че в чл. 4 от Закона за адвокатурата са посочени условията, които трябва да са налице, за да може един дееспособен български гражданин да стане адвокат. Затова и при вече придобита специална правоспособност, е недопустимо същата да бъда ограничавана и дерогирана чрез подзаконов нормативен акт, доколкото прилагането на чл. 2, ал. 2 от Проекта в предложения му вариант във връзка с чл. 4, т. 16 ЗМИП би довело именно до изключване на дейностите по чл. 4, т. 16 ЗМИП от позволените за адвокат, невписан в съответния регистър по чл. 9б ЗМИП. Съвсем друг е въпросът как законовото правило на чл. 4, т. 16 ЗМИП в частта относно изискването за упражняване на съответните дейности „по занятие" е съвместимо въобще с формулировката на чл. 24 ЗАдв относно съдържанието на дейностите, упражнявани в рамките на адвокатската професия. Съгласно чл. 24 ЗАдв упражняването на адвокатската професия включва устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на всякакви ¹ От мотивите към Canada (Attorney General) v. Federation of Law Societies of Canada, достъпно на https://scc-csc.lexum.com/scc-csc/scc-csc/en/item/14639/index.do, става ясно, че законодателството, целящо създаване на механизми срещу прането на пари и финансирането на тероризма, не следва да създава непропорционални ограничения спрямо независимостта и автономията на адвокатската професия. Впрочем, именно подобни недостатъци при транспониране на европейското законодателство дават повод на белгийския Конституционен съд да „анулира" някои от правилата на възприетото национално законодателство за борба срещу изпирането на пари, включително такива застрашаващи института на професионалната тайна - https://www.ey.com/en_be/financial-services/financial-services-alerts/the-challenges-of-aml-compliance-for-lawyers, а така и - https://www.ibanet.org/overriding-importance-of-legal-privilege-reconfirmed-by-belgian-constitutional-court-in-dac-6-case. 6 книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа, представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица. За сравнение в сферата на търговското право занятието изисква извършването на сделки (респективно дейности) да е трайно, системно, а не еднократно или случайно, и същите да са насочени към получаване на доход². Това поставя вероятно и питането каква следва да е трайността и системността при осъществяване от адвокат на посочените в чл. 4, т. 16 ЗМИП дейности, за да извърши последният преценка, че е, или съответно не е субект на задължението за регистрация в регистъра по чл. 9б ЗМИП. В тази връзка вероятно би било добре в проекта на Наредба да се създаде легална дефиниция на понятието „по занятие" за нуждите на ЗМИП и актовете по неговото приложение. Това значително би облекчило прилагането на тези така или иначе усложнени и многословни комплекси от правила. 4. Ведно с гореизложеното предложеното правило на чл. 2, ал. 2 заедно с чл. 10 от проекта на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от ЗМИП, даващо възможност да бъде постановен отказ, когато заявителят не отговаря на условията по чл. 6 или в срока по чл. 9 не са отстранени установените недостатъци, в немалка степен нарушава самата концепция за адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се организация (чл. 134, ал. 1 КРБ). Това е така, защото на практика с цитираните правила се създава възможност длъжностното лице по регистрацията при постановен отказ да ограничи обема на възможната адвокатска дейност по отношение на лице, на което специалният закон – Законът за адвокатурата е признал пълен обем права. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗА решение за вписване се взема след проверка на предпоставките за придобиване на права за адвокат. Те са регламентирани в чл. 4 ЗА /условия/ и чл. 5 ЗА /пречки/. Условията могат да бъдат разделени на две групи. В първата са тези по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 ЗА, които подлежат на установяване с писмени документи – завършено образование, придобита правоспособност, стаж, положен изпит, осъждане, здравословно състояние. Втората група условия за заемане на длъжността /по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА/, включва субективна преценка на конкретно посочен в чл. 6, ал. 1 ЗА компетентен орган - Адвокатския съвет - за наличие на необходимите за ² Така Калайджиев, А. Търговско право, Обща част. ИК „Труд и право", София, с 41-42 7 упражняване на професията нравствени и професионални качества³. Това означава, че не би следвало с подзаконов нормативен акт да се допуска ограничаване на вече придобитата адвокатска правоспособност, при това по ред и от орган, различни от тези определени в специалния закон. В тази връзка най-доброто разрешение би било адвокатите изрично да бъдат изключени от лицата по чл. 9б от ЗМИП, които следва да бъдат вписани в нарочния регистър. 5. Като друг недостатък на предложената уредба може да се посочи и регламентацията на самата процедура по извършване на вписването и най-вече частта, касаеща необходимите документи, които следва да бъдат приложени към заявлението. Разпоредбата на чл. 6 от проекта гласи: " В Регистъра се вписва лице, което съгласно чл. 9б, ал. 1 от ЗМИП: 1. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано; 2. не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори; ако е изминал 5-годишен срок от прекратяване на дружеството поради несъстоятелност, конкретните обстоятелства и отпадането на ограниченията се посочват изрично; 3. не попада в ограниченията за заемане на висша ръководна длъжност по чл. 124 от ЗМИП или чл. 15 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ); 4. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност; 5. въз основа на събраните по-горе за него данни не дава основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност. (2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и по отношение на лице, което е прокурист, управител, член на управителен или контролен орган, съдружник, действителен собственик на юридическото лице или друго правно образувание, извършващо дейност по чл. 4, т. 16 ЗМИП". Така създадените изисквания за вписване в регистъра по чл. 9б ЗМИП по отношение на адвокатите създава едно ненужно и обременително ³ Решение № 219 от 09.11.2016 г. по гр. д. № 3306 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение 8 задължение с необоснована административна тежест. Това е така не само по причина, че заложените изисквания пред заявителя-адвокат отчасти приповтарят формалните документални изискванията в процедурата по придобиване на адвокатска правоспособност, но и ненужно създават задължение за вписване в регистър на определена категория лица, които така или иначе фигурират в публичен регистър⁴. От мотивите към предложения проект на ПНА не става ясно с какво създаването на новия регистър ще осигури по-голяма прозрачност, достоверност на публикуваната информация, както и възможност за своевременно установяване на несъответствия и ефективното им отстраняване по отношение на лица, които така или иначе са вписани в друг публичен регистър. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че в своята практика ВКС е имал възможност да застане на позицията, че единните адвокатски регистри са създадени за осигуряване на максимална прозрачност в дейността на адвокатурата⁵. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗАадв, адвокатска професия може да упражнява само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатска колегия. В тази връзка, ако наистина с предложения проект на Наредба се цели създаване на прозрачност по отношение на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, то би следвало адвокатите или да бъдат изключени от приложението на чл. 4, т. 16 ЗМИП във връзка с чл. 9б ЗМИП, или за адвокат-заявител, който по занятие упражнява дейности по чл. 4, т. 16 ЗМИП, да е достатъчно да докаже адвокатското си качество чрез наличието на доказателства за вписване в регистъра на съответната адвокатска колегия. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че няма и съществена разлика между данните, които биха били отразени в новосъздадения регистър по чл. 9б ЗМИП и в регистъра към адвокатските колегии, който също е публичен и достъпен. 6. Отвъд това, формулировката на правилото на чл. 6 от проекта на Наредба, създаващо възможност за лицето по регистрацията да извършва преценка дали са налице основания за съмнение в надеждността и пригодността на заявителя, при това само въз основа на определена ⁴ В тази връзка и в практиката на ВКС се обръща внимание именно на публичността на адвокатските регистри. В Решение № 5 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 2820 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение се сочи, че решението за отписване погасява правото да упражнява адвокатската професия / по аргумент от противното от чл.3, ал.1 и ал.2 ЗА/, като този факт следва да е лесно установим от всяко лице, което ползва или има намерение да ползва адвокатски услуги, а това се постига именно при справка за вписаните обстоятелства по личната партида на адвоката от регистъра на съответната адвокатска колегия, който е общодостъпен. ⁵ Решение № 5 от 23.02.2021 г. по гр. д. № 2820 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение 9 информация⁶, е крайно непрецизна и не позволява да се извърши оценка какви са критериите за подобна надеждност и пригодност. Същевременно проверка, чийто резултат би могъл да бъде отказ от вписване в регистъра и оттам лишаване от възможността да се извършват посочените в чл. 4, т. 16 ЗМИП дейности създава сериозни опасения и относно справедливостта и балансираността на подобно нормативно правило. Този извод се потвърждава като си дадем сметка, че съгласно чл. 134, ал. 2 КРБ, връзка с чл. 6 и чл. 7, ал. 1 – 4 ЗА законът възлага в правомощие на компетентните органи на адвокатурата да извършат проверка и да оценят онези нравствени и професионални качества, които кандидатът следва да притежава, за да упражнява адвокатска професия. Затова и е повече от неудържимо да се предоставя в дискрецията на длъжностно лице по регистрация извършване на подобна, при това повторна, оценка, с което и на практика се стига до изземване на изключителната материална компетентност на адвокатските съвети към съответните колегии. Единствено адвокатските съвети могат да преценят дали са налице предпоставките за придобиване права на адвокат, посочени в чл. 4 и чл. 5 ЗА, включително тази по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА - кандидатът да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия, като тази проверка не е нормативно уредена и е предоставена на оперативната самостоятелност на Адвокатския съвет, като орган, произнасящ се за вписването на адвоката. Повторно извършване на подобна преценка, до какъвто резултат би довел приложението на чл. 6 от предложение проект на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари е недопустимо. Това е и още един аргумент, ако ли бъде взето решение да се запази въобще изискването за вписване в регистъра по чл. 9б ЗМИП по отношение на адвокатите, то вписването да бъде осъществявано единствено чрез доказване на адвокатското качество на лицето – заявител, без да се извършва друга форма на проверка и без задължение за представяне на документите, посочени в чл. 6 от проекта. ⁶ Става дума за обстоятелствата дали заявителят е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано, е бил член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори; ако е изминал 5-годишен срок от прекратяване на дружеството поради несъстоятелност, конкретните обстоятелства и отпадането на ограниченията се посочват изрично; дали не попада в ограниченията за заемане на висша ръководна длъжност по чл. 124 от ЗМИП или чл. 15 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ), или е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност 10 7. На последно място предложеният проект на подзаконов нормативен акт е издаден в нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА, доколкото мотивите към проекта на процесната наредба не съдържат информация и анализ относно съответствие на предложените текстове с правото на Европейския съюз. Същевременно едва ли може да има спор, че ЗНА придава важно значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт. В практиката на ВАС последователно се приема, че дейността по издаване на нормативни административни актове, като съществен белег на държавното управление и основен правен регулатор, се подчинява на общите принципи на чл. 4, на чл. 8 и чл. 12 АПК - законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Спазването на предвидената процедура е императивно задължение на натоварените с нормотворчески правомощия административни органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски решения и приемането на регулиращите определени обществени отношения правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин⁷. Нормотворческият процес се основава и на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност – чл. 26, ал. 1 от ЗНА. В тази връзка мотивите за изработването на нормативния акт осигуряват реализиране на предоставената от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и становища и те задължително следва да бъдат налице при обсъждането им и при запознаването на заинтересованите страни с проекта. Мотивите дават представа как е формирана волята на вносителя на акта, поради което те са от съществено значение за адресатите на акта, така че последните да могат да разберат фактите и причините, накарали вносителя на акта да възприеме съответния вариант на уредба при определяне на медицинските стандарти. В случая към проекта за Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари липсват всякакви мотиви относно съответствието с правото на ЕС като се изтъква, че с проекта на наредба не се въвеждат изисквания на европейското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право". Подобно твърдение обаче сочи на противоречие, доколкото още във встъпителната част на мотивите, при изясняване целите на предложения проект за ПНА, се изтъква , че с него се цели съответствие със заложените в Директива (ЕС) ⁷ В този смисъл са Решение № 14610 от 30.10.2019 г. по адм. д. № 9826/2018 на Върховния административен съд, Решение № 1243 от 10.02.2022 г. по адм. д. № 8279 / 2021 на Върховния административен съд Решение № 8998 от 03.08.2021 г. по адм. д. № 12119 / 2020 на Върховния административен съд и редица други. 11 2018/843 цели, както и съответствие със стандартите на FATF. Оттук и едва ли е вярно, че оценка на съответствието по чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА не е нужна. Законовото изискване към съдържанието на мотивите, респ. доклада към проекта за нормативен акт, не е самоцелно, а представлява гаранция за спазване принципите за законност, последователност, предвидимост, пропорционалност, публичност и прозрачност по Глава втора от АПК. Затова и неспазване на изискването на л. 28, ал. 2, т. 5 би следвало да доведе до отказ от компетентния орган да бъде обсъждан по същество (арг. от чл. 28, ал. 4 ЗНА) . С оглед на гореизложеното, Висшият адвокатски съвет намира, че проектът на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари следва да бъде ревизиран, като изрично адвокатите бъдат освободени от задължение за вписване в регистъра по чл. 9б ЗМИП, тъй като те, по занятие, подават заявления за вписвания във всички регистри, като представляват своите клиенти. В случай на евентуалност, ако бъде прието, че адвокатите следва да се вписват в регистъра по чл. 9б ЗМИП, това вписване би могло да се извършва единствено въз основа на качеството „адвокат", което лесно се установява посредством справка в Единния адвокатски регистър (ЕАР). Всякакво възлагане на изисквания за допълнително вписване на адвокатите в регистри, различни от ЕАР, е в нарушение на чл. 24 и сл. от Закона за адвокатурата и чл. 134 от Конституцията на Република България, които уреждат адвокатурата като независима и самоуправляваща се общност, на която е възложено осъществяването по занятие на защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ВИСШИЯ АДВОКАТСКИ СЪВЕТ: АДВ. Д-Р ИВАЙЛО ДЕРМЕНДЖИЕВ 12

ПРОЕКТ! НАРЕДБА за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари Раздел I Общи положения Чл. 1. Тази наредба урежда условията и реда за вписване и заличаване в публичния електронен регистър към министъра на правосъдието по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Чл. 2. (1) Публичният електронен регистър по чл. 9б от ЗМИП (Регистърът) е електронна база данни, съдържаща обстоятелства относно лицата по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, които по занятие предоставят: 1. адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; 2. услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание; 3. услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква "б" включително: а) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание; б) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; в) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти. (2) Вписването в Регистъра е условие за извършване на дейност по чл. 4, т. 16 от ЗМИП. (3) За вписването в Регистъра се събират държавни такси в размер, определен в тарифа, одобрена от Министерския съвет. Чл. 3. (1) Регистърът се води от министъра на правосъдието по начин, който гарантира сигурността на съдържащата се в него информация. (2) Регистърът осъществява обмен на данни с регистър БУЛСТАТ и Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при спазване на принципите на оперативна съвместимост. (3) За осигуряването на условия за функционирането на Регистъра министърът на правосъдието има право на безплатен достъп до данните в регистъра на населението, поддържан на национално ниво – Национална база данни „Население“. (4) Министърът на правосъдието изисква информацията по чл. 6, ал. 1, т. 3 служебно от административнонаказващите органи по чл. 123, ал. 1 от ЗМИП по електронен път. (5) Вписванията в Регистъра се извършват от служители по регистрацията, определени със заповед на министъра на правосъдието. Чл. 4. (1) За всяко физическо лице, юридическо лице или друго правно образувание се открива електронна партида, съдържаща обстоятелствата, подлежащи на вписване в Регистъра, включително история на вписаните обстоятелства в хронологичен ред. (2) Към електронната партида се води дело в електронна форма, в което се прилагат заявленията и документите, удостоверяващи вписаните обстоятелства. Чл. 5. (1) В Регистъра се вписват следните обстоятелства: 1. за физически лица – имена, държава на постоянно пребиваване и адрес на извършване на дейността; 2. за юридически лица – единен идентификационен код, наименование, правноорганизационна форма, седалище и адрес на управление, адрес на осъществяване на дейността по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, имена на законния представител; 3. дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, които лицето извършва по занятие; 4. промени в обстоятелствата по т. 1 – 3; 5. заличаване и отписване на лицето по чл. 4, т. 16 от ЗМИП. (2) Достъпът до вписаните обстоятелства по ал. 1 и по чл. 4, ал. 1 е публичен и безплатен при спазване на Закона за защита на личните данни. Раздел II Вписване в регистъра по чл. 9б от ЗМИП Чл. 6. (1) В Регистъра се вписва лице, което съгласно чл. 9г, ал. 1 от ЗМИП: 1. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е реабилитирано; 2. не е било член на управителен или контролен орган или неограничено отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори; ако е изминал 5- годишен срок от прекратяване на дружеството поради несъстоятелност, конкретните обстоятелства и отпадането на ограниченията се посочват изрично; 3. не попада в ограниченията за заемане на висша ръководна длъжност по чл. 124 от ЗМИП или чл. 15 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ); 4. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност; 5. въз основа на събраните по-горе за него данни не дава основание за съмнение относно неговата надеждност и пригодност. (2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и по отношение на лице, което е прокурист, управител, член на управителен или контролен орган, съдружник, действителен собственик на юридическото лице или друго правно образувание, извършващо дейност по чл. 4, т. 16 ЗМИП. Чл. 7. (1) Вписването в Регистъра се извършва въз основа на заявление до министъра на правосъдието по образец съгласно приложение № 1, което съдържа: 1. наименование и правноорганизационна форма на юридическото лице, едноличния търговец или другото правно образувание, съответно имена на физическото лице; 2. имена на законните представители на юридическото лице или другото правно образувание, вписани в Агенцията по вписванията; 3. единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съответно код по БУЛСТАТ; за физическите лица – код по БУЛСТАТ или ЕГН, за чуждестранните физически лица - дата на раждане и личен номер на чужденец; 4. седалище и адрес на управление на едноличния търговец, юридическото лице или другото правно образувание; за физическите лица – държава на постоянно пребиваване; 5. електронен адрес; 6. лице за контакти с посочени имена, длъжност, телефон и електронен адрес; 7. описание на дейността, която заявителят възнамерява да извършва и адрес на извършването й. 8. декларация за установяване истинността на декларираните факти; 9. декларация за обстоятелствата по чл. 6, ал. 1, т. 2 и 4. (2) Лицата, които не са български граждани, прилагат към заявлението свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ, както и официален документ, издаден от компетентен орган на съответната държава според гражданството на лицето или неговото постоянно пребиваване, че лицето не попада в ограниченията за заемане на висша ръководна длъжност по чл. 124 от ЗМИП. Когато документите са на чужд език, те се представят заедно с превод на български език, извършен съгласно изискванията на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.). (3) Заявлението се подава по електронен път посредством електронна административна услуга, достъпна на интернет страницата на Министерството на правосъдието. Заявлението се подписва с електронен подпис или средство за електронна идентификация по смисъла на § 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление. (4) Административната услуга по ал. 3 може да се заяви и чрез посредник съгласно чл. 24а от Закона за електронното управление. Към заявлението се прилага нотариално заверено пълномощно. (5) Всяко заявление получава уникален регистров идентификатор от Регистъра. Чл. 8. (1) Служителят по регистрацията извършва вписване в Регистъра в срок от 14 работни дни от подаване на заявлението и придружаващите го документи, когато заявлението отговаря на условията по чл. 6 и 7. Обстоятелствата по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 3 относно физическите лица, които са български граждани, се проверяват по служебен път от служителя по регистрация. (2) Въз основа на вписването в Регистъра, министърът на правосъдието или упълномощено от него длъжностно лице издава удостоверение за вписване съгласно приложение № 2. (3) Удостоверението за вписване се съставя като електронен документ, подписан с електронен печат на Министерството на правосъдието. Удостоверението съдържа номер, който се формира от датата на вписване и пореден номер на вписване в регистъра за съответната година. Номерацията за всяка година започва от № 1. (4) За издаденото удостоверение се изпраща уведомление до вписаното лице на посочения от него електронен адрес. Удостоверението се прилага към електронната партида на вписаното лице. Чл. 9. В случай че заявлението за вписване не отговаря на изискванията по чл. 7, служителят по регистрацията дава указания на заявителя да отстрани установените недостатъци в срок от 10 работни дни, които се изпращат на посочения от него електронен адрес. Чл. 10. (1) Служителят по регистрацията постановява мотивиран отказ за вписване в Регистъра, когато: 1. заявителят нe отговаря на условията по чл. 6; 2. в срока по чл. 9 не са отстранени установените недостатъци. (2) За постановения отказ на заявителя се изпраща уведомление на посочения от него електронен адрес. (3) Отказът за вписване може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Чл. 11. (1) Вписаните в Регистъра лица подават заявление за промяна на данните или обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 по образец съгласно приложение № 3 до министъра на правосъдието в срок до 14 дни от настъпване на промяната. (2) Промяната на обстоятелство относно наименованието, правноорганизационната форма, седалището или адреса на управление или на законните представители на лице, което е вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ, се отразява служебно в Регистъра. Раздел III Заличаване от регистъра по чл. 9б ЗМИП Чл. 12. (1) Вписването в Регистъра се заличава при настъпване на някое от следните основания: 1. при прекратяване на дейността по чл. 4, т. 16 от ЗМИП; 2. при заличаване на лице, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или в регистър БУЛСТАТ, съответно при смърт на физическото лице; 3. в случаите по чл. 125 ЗМИП; 4. в случаите по чл. 15, ал. 8 от Закона за мерките срещу финансирането на тероризма; 5. при възникване на обстоятелство по чл. 6, ал. 1; 6. при поставяне под запрещение на физическото лице. (2) Заличаването на основание ал. 1, т. 1, 5 и 6 се извършва въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 4. За обстоятелството по ал. 1, т. 6 заявлението се подава от законен представител на физическото лице, в срок от 7 работни дни от връчване на решението за поставяне под запрещение на законния представител. (3) Заличаването на основание ал. 1, т. 2 – 4 се извършва служебно. Заличаването на основание ал. 1, т. 5 може да се извърши и служебно, независимо дали е подадено заявление за това. Чл. 13. Създаването на резервни копия и архивиране на данните от Регистъра се извършва съгласно действащото законодателство, като данните се съхраняват за срок от 10 години. Преходни и заключителни разпоредби § 1. Лицата, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, подават заявление за вписване в регистъра по чл. 9б от ЗМИП в двумесечен срок от влизането на наредбата в сила. § 2. Наредбата се издава на основание чл. 9б, ал. 8 от ЗМИП. § 3 . Наредбата влиза в сила един месец след обнародването й в „Държавен вестник“. Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ЗАЯВЛЕНИЕ за вписване в публичния електронен регистър на лицата, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от Закона за мерките срещу изпирането на пари 1. Наименование на едноличния търговец, юридическото лице или другото правно образувание, правноорганизационна форма/имена на физическото лице ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 2. Имена и ЕГН на лицата, а за чуждестранните физически лица – дата на раждане и личен номер на чужденец, които са законни представители, прокуристи, управители, членове на управителен или контролен орган, съдружници и действителни собственици на юридическото лице или другото правно образувание, вписани в Агенцията по вписванията ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 3. Единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съответно код по БУЛСТАТ; за физическите лица – код по БУЛСТАТ или ЕГН, за чуждестранните физически лица - дата на раждане и личен номер на чужденец ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 4. Седалище и адрес на управление на едноличния търговец, юридическото лице или другото правно образувание/държава на постоянно пребиваване на физическото лице ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 3. Адрес за кореспонденция на едноличния търговец, юридическото лице или другото правно образувание ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 4. Електронен адрес за кореспонденция ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 5. Лице за контакти с посочени имена, длъжност, телефон и електронен адрес: ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 8. Описание на дейността, която заявителят възнамерява да извършва, и адрес на извършване на дейността: ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 9. Декларирам, че не съм бил член на управителен или контролен орган или съдружник в дружество, за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. ИЛИ Декларирам, че съм бил ................ (член на управителен или контролен орган или съдружник) в дружеството ........................., ЕИК ...................., за което е открито производство по несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Към настоящия момент е изминал 5-годишен срок от прекратяване на дружеството поради несъстоятелност на дата ................, поради което ограниченията по чл. 9г, ал. 4 ЗМИП са отпаднали. 10. Декларирам, че не съм лишен от право да заемам материалноотговорна длъжност. 11. Декларирам истинността на заявените от мен обстоятелства и представени документи. Дата ........................ Заявител ............................... Приложение № 2 към чл. 8, ал. 2 МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ВПИСВАНЕ В ПУБЛИЧНИЯ ЕЛЕКТРОНЕН РЕГИСТЪР НА ЛИЦАТА, КОИТО ПО ЗАНЯТИЕ ИЗВЪРШВАТ ДЕЙНОСТИТЕ ПО ЧЛ. 4, Т. 16 ОТ ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ № .............................. ........................... /дата на издаване/ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО УДОСТОВЕРЯВА, ЧЕ: ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. (наименование на едноличния търговец, юридическото лице или другото правно образувание, правноорганизационна форма/имена на физическото лице) със седалище и адрес на управление на едноличния търговец, юридическото лице или другото правно образувание/ държава на постоянно пребиваване на физическото лице ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. законни представители на юридическото лице или другото правно образувание, вписани в Агенцията по вписванията ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. адрес на извършване на дейността по чл. 4, т. 16 от Закона за мерките срещу изпирането на пари ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. е вписан/о на основание чл. 9б, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари в публичния електронен регистър на лицата, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от закона за мерките срещу изпирането на пари МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО: .............................................................. Забележка. Удостоверението за вписване се съставя само като електронен документ, подписан с електронен печат на Министерството на правосъдието Приложение № 3 към чл. 11, ал. 1 ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ЗАЯВЛЕНИЕ за промяна на обстоятелствата по чл. 7, ал. 1 1. Наименование на едноличния търговец, юридическото лице или другото правно образувание, правноорганизационна форма/имена на физическото лице ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 2. Имена на законните представители на юридическото лице или другото правно образувание, вписани в Агенцията по вписванията ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 3. Единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съответно код по БУЛСТАТ; за физическите лица – код по БУЛСТАТ или ЕГН, за чуждестранните физически лица - дата на раждане и личен номер на чужденец ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 4. Седалище и адрес на управление на едноличния търговец, юридическото лице или друго правно образувание/държава на постоянно пребиваване на физическото лице ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 5. Номер и дата на издаденото удостоверение от публичния електронен регистър: ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, На основание чл. 9б, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, Ви уведомявам, че след издаване на Удостоверение №...................../.................... г. са настъпили следните промени в обстоятелствата, при които е издадено Удостоверението: ............................................................................................................................................................. .......................................................................................................................................................................... /точно описание на промените/ 6. Декларирам истинността на заявените от мен обстоятелства и представени документи. Прилагам следните документи, установяващи промените: 1. ............................................................................................... 2. ............................................................................................... Дата: Заявител: Приложение № 4 към чл. 12, ал. 2 ДО МИНИСТЪРА НА ПРАВОСЪДИЕТО ЗАЯВЛЕНИЕ за заличаване от публичния електронен регистър по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари 1. Наименование на едноличния търговец, юридическото лице или другото правно образувание, правноорганизационна форма/имена на физическото лице ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 2. Имена на законните представители на юридическото лице или другото правно образувание, вписани в Агенцията по вписванията ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 3. Единен идентификационен код (ЕИК) по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, съответно код по БУЛСТАТ; за физическите лица – код по БУЛСТАТ или ЕГН, за чуждестранните физически лица - дата на раждане и личен номер на чужденец ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 4. Седалище и адрес на управление на едноличния търговец, юридическото лице или друго правно образувание/държава на постоянно пребиваване на физическото лице ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. 5. Номер и дата на издаденото удостоверение от публичния електронен регистър: ................................................................................................................................................. ................................................................................................................................................. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, 󠇟 На основание чл. 12, ал. 1 т. 1 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари заявавам, че желая да бъда заличен от електронния публичен регистър по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари поради прекратяване на дейността по предоставяне на: 󠇟 а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; 󠇟 б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание; 󠇟 в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква „б“ включително: аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание; бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти. 󠇟 На основание чл. 12, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари, Ви уведомявам, че след вписване в Регистъра възникна следното обстоятелство по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 4: ......................................................................................................................................................... 󠇟 На основание чл. 12, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Наредбата за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари, в качеството ми на законен представител на лицето .............. Ви уведомявам, че .................. е поставен под запрещение. Приложение: Решение №.................. от................... г. за поставяне под запрещение. Декларирам истинността на заявените от мен обстоятелства и представени документи. За извършеното заличаване моля да ме уведомите на електронен адрес:................................... Дата: Заявител:

СПРАВКА ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА ПОСТЪПИЛИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СТАНОВИЩА ОТ ОБЩЕСТВЕНИТЕ КОНСУЛТАЦИИ ПО ПРОЕКТ НА НАРЕБДА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ВПИСВАНЕ НА ЛИЦАТА В РЕГИСТЪРА ПО ЧЛ. 9Б ОТ ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ Организация/потребител Приети/ № /вкл. начина на получаване на Предложения и становища Мотиви предложението/ неприети 1. Ydacev, 1. Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета представлява Неприети. 1. Изискванията на Получено чрез Портала основният правен инструмент за предотвратяване използването на финансовата Директива (ЕС) 2018/843 за обществени система на Съюза за целите на изпирането на пари и финансирането на на Европейския консултации тероризма. С тази директива, чийто краен срок за транспониране е 26 юни парламент и на Съвета 2017 г., се установява ефикасна и всеобхватна правна рамка за справяне с от 30 май 2018 година за набирането на парични средства или имущество за терористични цели, като от изменение на Директива държавите членки се изисква да установяват, разбират и ограничават рисковете, (ЕС) 2015/849 за свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризма. предотвратяване Това гласи съображение 1 от Директива (ЕС) 2018/843, цитирана в Доклада. използването на Както Директива (ЕС) 2015/849, така и Директива (ЕС) 2018/843, са издадени на финансовата система за основание чл. 114 ДФЕС, което определя и предмета им, който очевидно не целите на изпирането на е "Правосъдие и вътрешни работи". Като се има предвид, че действителната цел пари и финансирането на предлаганата наредба по-вероятно е симулиране на "предприети мерки" срещу на тероризма и за изпирането на пари и финансирането на тероризма, неадекватното разбиране по изменение на директиви този въпрос е разбираемо. 2009/138/ЕО и Освен това, до колко избраният подход на откриване на обществена консултация 2013/36/ЕС са въведени на 20 декември - с оглед всички предстоящи празници след тази дата - е излишно в националното да се коментира. Съставителят, макар и само формално, все пак е спазил законодателство със изискването на ЗНА - от гледна точка на срока. Закона за мерките срещу изпирането на пари. Същото обаче не може да се каже относно съдържателната част на предложените С предложения проект за обществено обсъждане мотиви, съдържащи се в доклада до министъра на правосъдието. Считам, че същите не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2, т. на Наредба не се 5 ЗНА, поради което са негодни да изпълнят предназначението си - да служат въвеждат изисквания на като надлежна основа за провеждане на обществените консултации. европейското Съображенията за това са следните: законодателство, а се създават условия и ред В проекта за доклад, който очевидно се очаква да изчерпва мотивите за издаване за практическото на наредбата, под т. 5 е посочено следното: „Анализ за съответствие с правото на приложение на Европейския съюз. С проекта на наредба не се въвеждат изисквания на разпоредбата на чл. 9б европейското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за от Закона за мерките съответствие с европейското право.“. срещу изпирането на пари. 1 Тази констатация няма как да бъде вярна. На първо място, не само актовете, с които се „въвеждат изисквания на европейското законодателство“ трябва да съответстват на правото на Съюза. Подробни съображения за това не са нужни – достатъчно е съставителят да съобрази съдържанието на Декарация 17 (https://eur-lex.europa.eu/legal- content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A12008E%2FAFI%2FDCL%2F17) към ДФЕС. Видно от текста непосредствено над въпросната т. 5: „С вписването на тези лица в публичен регистър се постига съответствие със заложените в Директива (ЕС) 2018/843 цели, както и съответствие със стандартите на FATF“. Очевидно е, че с издаване на наредбата се цели пълно транспониране на посочената директива. 2. С предложената наредба се създава публичен регистър. В него е очевидно, че Неприети. Публичният електронен ще се обработват лични данни на физически лица. Тук може да бъде съобразено регистър е създаден с Становището на Европейския надзорен орган по защита на данните относно разпоредбата на чл. 9б предложение на Комисията за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 и от Закона за мерките Директива 2009/101/ЕО — Достъп до информация за действителния собственик и срещу изпирането на последици за защитата на данните (резюме на становището е публикувано в пари. Предмет на правна Официален вестник на ЕС - https://eur-lex.europa.eu/legal уредба в проекта на content/BG/TXT/?uri=uriserv:OJ.C_.2017.085.01.0003.01.BUL). наредба са условията и Като е отрекъл нуждата от анализ на съответствието на проекта с правото на ЕС, редът за вписване и съставителят очевидно не е съобразил и разпоредбите на чл. 7 и чл. 8 от ХОПЕС, заличаване на лицата, както и на Регламент (ЕС) 2016/679, вкл. тези на чл. 35 и чл. 36 от посочения които подлежат на регламент. Не е съобразено и изискването на чл. 12, ал. 2 ЗЗЛД, във вр. с чл. 36 вписване в публичния от ОРЗД. Не е съобразена и практиката на Съда на ЕС. С решение от 22 ноември 2022 г. по електронен регистър. съединени дела C-37/20 и C-601/20, ECLI:EU:C:2022:912, Съдът (голям Наредбата следва да се състав) обяви за невалиден член 1, точка 15, буква в) от Директива (ЕС) 2018/843 издаде на основание и в за изменение на Директива (ЕС) 2015/849, с който член 30, параграф 5, първа изпълнение на чл. 9б, ал. алинея, буква в) от Директива (ЕС) 2015/849 се изменя в смисъл, че държавите 8 от ЗМИП. членки гарантират, че информацията за действителните собственици на Съгласно чл. 88, учредените на тяхна територия дружества и други правни образувания параграф 2 от Договора е достъпна във всички случаи за всеки член на широката общественост. В за функционирането на мотивите си (вж. т. 63 и сл.) СЕС припомни постоянната си съдебна практика, че Европейския съюз за пропорционалността на мерки, които водят до намеса в гарантираните с Регламентът е акт с членове 7 и 8 от ХОПЕС права, се изисква тези мерки да бъдат не само директно действие и подходящи и необходими, но и пропорционални спрямо преследваната цел неговото прилагане във (решение от 5 април 2022 г., Commissioner of An Garda Síochána и др., C-140/20, вътрешното EU:C:2022:258, т. 93). По-конкретно, дерогациите и ограниченията на защитата законодателство не се на личните данни се въвеждат в границите на строго необходимото, като се има опосредява от други предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да нормативни актове. В 2 се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения. Освен това целта този смисъл не е от общ интерес не може да се преследва, без да се отчете фактът, че тя трябва да необходимо в наредбата бъде съвместена с основните права, които се засягат от мярката, като се постигне да се съдържа баланс между, от една страна, целта от общ интерес и от друга страна, позоваване на Регламент разглежданите права, за да се гарантира, че причинените от мярката (ЕС) 2016/679 на неблагоприятни последици не са непропорционални на преследваните цели. Европейския парламент Следователно възможността за оправдаване на ограничаване на гарантираните с и на Съвета от 27 април членове 7 и 8 от Хартата права трябва да се прецени, като се измери тежестта на 2016 година относно намесата, до която води подобно ограничаване, и като се провери дали защитата на значението на преследваната с това ограничаване цел от общ интерес е свързано физическите лица във с тази тежест (решения от 26 април 2022 г., Полша/Парламент и Съвет, C-401/19, връзка с обработването EU:C:2022:297, т. 65, и от 21 юни 2022 г., Ligue des droits humains, C-817/19, на лични данни и EU:C:2022:491, т. 115 и 116 и цитираната съдебна практика). Освен това, за да удовлетвори изискването за пропорционалност, водещата до намесата правна относно свободното уредба трябва също да предвижда ясни и точни правила, които да уреждат движение на такива обхвата и прилагането на уредените с нея мерки и да установяват минимални данни и за отмяна на изисквания, така че съответните лица да разполагат с достатъчни гаранции, Директива 95/46/EО позволяващи ефикасна защита на техните лични данни срещу рискове от (Общ регламент относно злоупотреби. Тя трябва в частност да посочва обстоятелствата и условията, при защитата на данните). които може да се приложи мярка за обработване на такива данни, като по този начин гарантира ограничаване на намесата до строго Отчетено е становището необходимото. Необходимостта от такива гаранции е още по-голяма, когато на Комисията за защита личните данни са предоставени на широката общественост и следователно на на личните данни като потенциално неограничен брой лица и могат да разкрият чувствителна текстът на чл. 5, ал. 2 от информация относно съответните лица (решение от 21 юни 2022 г., Ligue des проекта е редактиран: droits humains, C-817/19, EU:C:2022:491, т. 117 и цитираната съдебна практика). „Достъпът до вписаните В съответствие с посочената съдебна практика СЕС посочва, че следва да се обстоятелства по ал. 1 и провери, първо, дали с предоставянето на достъп на широката общественост до по чл. 4, ал. 1 е публичен информацията може да се постигне преследваната цел от общ интерес, второ, и безплатен при дали представляващата следствие от този достъп намеса в гарантираните с спазване на членове 7 и 8 от Хартата права е ограничена до строго необходимото, в смисъл нормативните че целта не би могла разумно да се постигне също толкова ефикасно с други изисквания за защита на средства, които засягат в по-малка степен тези основни права на съответните личните данни.“ лица, и трето, дали намесата не е непропорционална на целта, което налага по- конкретно да се съпоставят значението на целта и тежестта на намесата. За да се докаже строгата необходимост от намесата, до която води достъпът на широката общественост до информацията в регистъра, съставителят би трябвало да се позовава на оценка на въздействието върху защитата на данните (чл. 35 ОРЗД), каквато не е приложена на Портала за обществено обсъждане (вероятно, защото изобщо не е изготвяна). Липсва и становище на КЗЛД относно планираното обработване на лични данни. Видно от чл. 5, ал. 2 от предложения проект, достъпът до вписаните 3 обстоятелства по ал. 1 и по чл. 4, ал. 1 е публичен и безплатен при спазване на Закона за защита на личните данни. Не е ясно какво се има предвид с думите „при спазване на Закона за защита на личните данни“, доколкото за обработването на данни в регистъра по ЗМИП приложим е Регламент (ЕС) 2016/679, а не ЗЗЛД. ЗЗЛД понастоящем (извън устройствените разпоредби, посветени на КЗЛД) съдържа преимуществено разпоредби, относими към обработването на лични данни от компетентни органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване (вж. чл. 42 и сл. ЗЗЛД). Със ЗЗЛД Р. България е транспонирала разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/680. Същевременно, видно от съображение 40 към Директива (ЕС) 2018/843, тази директива не засяга защитата на лични данни, обработвани от компетентните органи в съответствие с Директива (ЕС) 2016/680. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНА, проектът на нормативен акт ЗАЕДНО С МОТИВИТЕ, СЪОТВЕТНО ДОКЛАДА към него и предварителната оценка на въздействието по чл. 20, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Съгласно ал. 2, мотивите, съответно докладът, съдържат: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. АНАЛИЗ ЗА СЪОТВЕТСТВИЕ с правото на Европейския съюз. Предвид липсата на задължителното съдържание по чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА, издаването на наредбата при наличните мотиви (доклад) ще съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Едва след публикуване на мотиви, съответно доклад, с изискуемото по закон съдържание, би било възможно ефективното обсъждане на проекта от заинтересованите страни. Становището на КЗЛД по проекта също следва да е налично при обсъждането му от заинтересованите страни. 2. Министерство на 1. По отношение на чл. 2, ал. 1: Приети. Отразено в текста. електорнното Текстът „електронна база данни“ да се замени с текста „структурирана база управление, данни“, предвид определението за регистър, въведено с чл. 4а от Закона за Получено чрез електронното управление (ЗЕУ) и фактът, че разпоредбата на цитирания член деловодната система на от проекта на Наредбата се отнася за електронен регистър. Министерството на 2. По отношение на чл. 3, ал. 1: Неприети. Съдържанието на правосъдието Препоръчваме текста да се редактира, като се добави „…който гарантира регистъра е съобразено с съдържащата се в него информация, съгласно изискванията за императивни разпоредби 4 информационна сигурност определени със Закона за киберсигурност и чл. 12, на Закона за ал. 4 от Наредба за общите изисквания към информационните системи, електронното регистрите и електронните административни услуги (НОИИСРЕАУ). управление, Закона за киберсигурност и другите приложими нормативни изисквания. Не е необходимо да се уточняват всички нормативни изисквания, съдържащи се в действащото законодателство, с които регистърът следва да бъде съобразен. Подобно изброяване крие риск от неизчерпателност и би създало необходимост от промяна на наредбата в случай на законодателни промени. 3. По отношение на чл. 7, ал. 1: Неприети. При първоначалното Да се съобрази с текста на чл. 2, ал. 1 от ЗЕУ съгласно който вписване на административните органи не могат да изискват от гражданите и обстоятелства в организациите представянето или доказването на вече събрани или създадени регистъра заявителят данни, а са длъжни да ги съберат служебно от първичния администратор на следва да посочи данните или от централен администратор на данни. Данните, които могат да необходимите бъдат събрани след предоставяне на ЕИК или код по БУЛСТАТ на идентификационни юридическото лице не следва да се изискват при подаване на заявлението. данни. От него не се изисква да предоставя удостоверения от Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Регистър БУЛСТАТ за посочените обстоятелства. Следователно проверката се извършва 5 по служебен път. Също така съгласно чл. 11, ал. 2 от проекта се предвижда, че вписването на промяна на тези обстотятелства, произтичаща от вписани промени в регистър БУЛСТАТ и Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел се установява по служебен път. 4. По отношение на чл. 7, ал. 3: Приети. Текстът на разпродбата е Има необходимост целият текст на ал. 3 да се редактира, като се посочи вида коригиран както следва: на електронния подпис, с който се подписва заявлението и се вземат предвид „Заявлението се подава разпоредбите на чл. 22, ал. 5, 6, и 7 от Закона за електронното управление, по електронен път както и чл. 21 от НОИИСРЕАУ. посредством електронна Съгласно чл. 8, ал. 5 и ал. 6 от ЗЕУ електронните образци за заявяване на административна услуга, електронни административни услуги и електронните образци на резултати от достъпна на интернет услугата следва да са по модел, утвърден от министъра на електронното страницата на управление и се вписват в Административния регистър по чл. 61 от Закона за Министерството на администрацията. Обръщам внимание, че съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗЕУ правосъдието и на министърът на електронното управление изгражда и поддържа Портал на Портала за електронно електронното управление. Съгласно ал. 2 от същия член електронните управление. Заявлението административни услуги се предоставят по достъпен начин чрез портала по се подписва с ал. 1, включително за лица с увреждания. усъвършенстван или В следствие на горното, необходимо е в чл. 7 ал. 3 текстът „Заявлението се квалифициран подава по електронен път посредством електронна административна услуга, електронен подпис или достъпна на интернет страницата на Министерството на правосъдието.“ да се средство за електронна замени със „Заявлението се подава и по електронен път посредством идентификация по електронна административна услуга, достъпна на интернет страницата на смисъла на § 1, т. 44 от Министерството на правосъдието и на Портала на електронното управление.“ допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление“. 5. По отношение на чл. 7, ал. 4: Неприети. Не съдържа конкретно Следва нормата да се съобрази с разпоредбата на § 1, т. 35 от Допълнителните предложение за 6 разпоредби на Закона за електронното управление, съгласно която редакция на текста. „посредник при заявяване на електронни административни услуги“ е лице, което представлява по силата на пълномощно или договор получател на електронни административни услуги за заявяване и получаване на съответната услуга. 6. По отношение на чл. 8, ал. 3: Приети. Отразено в текста. Препоръчвам в текста да се посочи вида на електронния печат, а именно квалифициран електронен печат. 7. По отношение на чл. 12, ал. 2: Приети. В чл. 3 се предвижда Следва да се осигури възможност за подаване на заявлението за заличаване и изрично уточнение, че по електронен път. Бележката е валидна за всички предвидени в проекта на заявленията и наредба заявления, в т.ч. заявлението за промяна на обстоятелства по чл. 7, документите относно ал. 1. Съгласно чл. 8 ал. 2 от ЗЕУ, административните органи, лицата, подлежащите на осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи вписване обстоятелства обществени услуги са длъжни да предоставят всички услуги в рамките на се подават по своята компетентност и по електронен път, освен ако закон предвижда електронен път особена форма за извършване на отделни действия или издаване на съответни посредством електронна актове. Съгласно ал. 3 от същия член, когато предписаната от закона особена административна услуга, форма има правно значение, но част от услугата може да се заяви или достъпна на интернет предостави по електронен път, административните органи, лицата, страницата на осъществяващи публични функции и организациите, предоставящи Министерството на обществени услуги, трябва да осигурят възможност за това. правосъдието и на Портала за електронно управление. Заявлението се подписва с усъвършенстван или квалифициран електронен подпис или средство за електронна идентификация по смисъла на § 1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление. 3. Адвокатско съдружие В срока на обществено обсъждане на проекта на Наредба за условията и Приети по Наредбата се издава на „Динев, Мандажиева, реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките принцип. основание и в Близнакова и срещу изпирането на пари ("Проект на Наредба по чл. 9б от ЗМИП"), изпълнение на чл. 9б, ал. Калдамуков“, публикуван в Портала за обществени консултации към Министерски 8 от Закона за мерките получено чрез съвет,предлагаме на Вашето внимание следните съображения и мотиви. срещу изпирането на деловодната система на Тези съображения са насочени главно към Доклада на зам.министъра на пари. 7 Министерството на правосъдието към Проекта на Наредба по чл. 9б от ЗМИП, но засягат Тя не урежда условията правосъдието имплицитно и съдържанието на проекто-наредбата,доколкото нейното и реда за предоставяне приложно поле трябва да бъде ясно уредено: на услугите по чл. 4, т. I. Докладът на зам.министъра на правосъдието към Проекта на Наредбата 15 ЗМИП. по чл. 9б от ЗМИП смесва два отделни режима по предоставяне на услуги В този смисъл не от лица в различно качество: предоставяне на услуги по чл. 4, т. 16 от създава регистрационен ЗМИП и предоставяне на услуги по чл. 4, т. 15 от ЗМИП. режим за адвокати, Обект на регистрация по Проекта на Наредбата по чл. 9б от ЗМИП следва адвокатски съдружия и да са само лица, различни от адвокати, адвокатски дружества и съдружия, адвокатски дружества, които"по занятие"предоставят услугите, описани в чл. 4, т. 16 от ЗМИП. които по занятие В Доклада на зам. министъра на правосъдието, който пояснява и осъществяват правни аргументира Проекта на Наредба по чл. 9б от ЗМИП,обаче съзираме опит услуги. за включване в регистрационния режим по Наредбата по чл. 9б от ЗМИП Задължените лица, на адвокати, адвокатски съдружия и адвокатски дружества, които по които подлежат на занятие осъществяват две основни групи правни услуги по чл. 15 от вписване, са ЗМИП, а именно: определени съгласно т. 15, б. "а",подбуква "дд":"по учредяване, регистриране, организиране на чл. 4, т. 16 ЗМИП. дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание"; т. 15, б. "а",подбуква "г":"предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание". Опитът за включване в регистрационния режим по Наредбата по чл. 9б от ЗМИП на адвокати, адвокатски съдружия и адвокатски дружества, които по занятие осъществяват горните две групи правни услуги ПРОТИВОРЕЧИ на: (i) разпоредбата на чл. 9б от ЗМИП, в редакцията въведена в ДВ., бр. 84 от 2023; (ii) принципите и целите на Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС. Директивата цели правилното прилагане на правилата за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма от задължените субекти (съгласно качеството, в което са задължени при предоставяне на определени услуги или делови взаимоотношения), а не цели създаване на нови регулаторни 8 режими, за вече регулирани професии и образования, при които се упражнява регулирана правна дейност съгласно националното право(адвокатска дейност). (iii) Законът за адвокатурата ("ЗА") изчерпателно урежда изискванията за упражняване на адвокатска дейност самостоятелно или в съдружие, и сред тези изисквания не енеобходимостта от вписване в нарочния регистър, който ще се създаде с Наредбата по чл. 9б от ЗМИП. II. Позоваване на основната правна уредба,във връзка с която е създаден Проекта на Наредба по чл. 9б от ЗМИП чл.4: Мерките по чл. 3, т. 1–6 са задължителни за: ……….. "15. лицата, които по занятие извършват правни консултации, когато: а) подпомагат или участват в планирането или изпълнението на операция, сделка или друго правно или фактическо действие на свой клиент относно: аа) покупко-продажба на недвижим имот или прехвърляне на предприятие на търговец; бб) управление на средства, финансови инструменти или други активи; вв) откриване, управление или разпореждане с банкова сметка, със спестовна сметка или със сметка за финансови инструменти; гг) набавяне на средства за учредяване на юридическо лице или друго правно образувание, увеличаване на капитала на търговско дружество, предоставяне на заем или всяка друга форма на набавяне на средства за осъществяване на дейността на юридическо лице или друго правно образувание; дд) учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание; ее) доверително управление на имущество, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; б) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е финансова операция; в) действат за сметка на и/или от името на свой клиент в каквато и да е сделка с недвижим имот; г) предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис 9 и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание;" "16. лицата, които по занятие предоставят: а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание; в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква "б" включително: аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание; бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик – в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти;" III. Анализ Текстът на чл. 4 т.15 от ЗМИП се отнася до адвокатите/адвокатски дружества (които по Закона за адвокатурата предоставят правни консултации по занятия), които предоставят правни консултации по учредяване и регистрации на дружества, вкл.предоставяне на адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание. Разпоредбатана чл. 4, на т. 16 от ЗМИПсе отнася до всички останали лица, които не са адвокати/адвокатски дружества, не предоставят правни консултации, а само извършват по занятие услугите по букви 10 "а", "б"и "в"на т.16. Адвокатите/ адвокатските дружества предоставят правни консултации относно учредяване/регистрация на дружества, което обхваща и самата регистрация. Лицата по чл. 4, т.16от ЗМИПне предоставят правни консултации, а само регистрации, съответно услуги по регистрация на номинални адрес/ директор и т.н. Нормативната уредбане може да въвежда два различни режима за едни и същи правни субекти, такъв дуализъмсамо би създавал правна несигурност. Например, ако адвокатите/адвокатските дружества попадат едновременно подразпоредбите на т.15, и по т.16от чл. 4 от ЗМИП, за нас е неяснокакви вътрешни правила би следвало да спазват –по чл.101, ал.4от ЗМИП–приетите от „Висшият адвокатски съвет приема единни вътрешни правила за контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, които се прилагат от членовете на адвокатските колегии“ или са длъжни да имат свои вътрешни правила по чл. 101, ал.1 от ЗМИП, или и двете? Императивните правни разпоредби не могат да се тълкуват разширително – след като в чл. 9б от ЗМИП е предвидено регистрацията да важи само за задължените лица по чл. 4, т. 16, от ЗМИП, няма правно основание лицата по чл. 4, т. 15 от ЗМИП (адвокати/адвокатски дружества, които предоставят правни консултации) да подлежат на същата регистрация. Вписването на адвокатите в допълнителен регистър, предвиден по проекто-наредбата, само заради това, че при упражняване на своята адвокатска дейност обичайно изготвят документи и заявяват за първоначална регистрация търговски дружества и други правни образования в страната, реално е въвеждане на ограничение в правото да се предоставят тези адвокатски услуги. Това противоречи на Конституцията и на ЗА, където правото на професионален труд на адвоката е гарантирано и е регламентирано, при какви условия се осъществява. С оглед изчерпателност, бихме искали да уточним, че в практиката действително има случаи, при които адвокатски съдружия/адв. дружества предоставят временно "адрес на управление" на свои клиенти, които тепърва се установяват в страната. Обикновено адвокатът не предоставя този "адрес на управление" като отделна услуга и с оглед получаване на регулярен доход от такава отделна услуга, а го прави, за да е възможно изначално регистрирането на клиентското дружество в страната. След като дружеството се регистрира, клиентът си наема /купува офис 11 (помещения)и адресът се променя. Това е съвсем различна житейска и правна ситуация от хипотезата, която визира чл. 16, буква а) от ЗМИП (само за тези лица, ще се изисква регистрация)- лица, които не са адвокати/ адв. дружества и предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание. IV. Заключение: По гореизложените причини, считамече изявлението в Докладакъм Проектана Наредба по чл. 9б от ЗМИП, че „С поредица от изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) бяха предвидени законодателни промени, насочени към създаване на ефективни механизми за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление, включително задължение за вписването им в публичен регистър към министъра на правосъдието и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление (напр. адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.)“ е невярно и подвеждащо. V. Предложение за уточнение на приложното поле на Проекта на Наредбапо чл. 9б от ЗМИП Ето, защо в срока за обществено обсъждане на Проекта на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари, публикуван в портала за обществено обсъждане Портала за обществени консултации (strategy.bg), предлагаме да се направят изрични уточнения в проекто-наредбата, че режимът НЕ се прилага за лицата по чл. 4, т. 15 от ЗМИП (адвокати, адвокатски дружества или съдружия, които по занятие предоставят услугите по учредяване, регистриране, организиране на дейността или управление на доверителна собственост, търговец или друго юридическо лице, или друго правно образувание; предоставят адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание). "Чл. 1. Тази наредба урежда условията и реда за вписване и заличаване в публичния електронен регистър към министъра на правосъдието по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). 12 (2) Наредбата не се прилага за извършване на дейности по чл. 4, т. 15 от ЗМИП от лица по Закона за адвокатурата". 4. Висш адвокатски съвет, Становище по конкретни нормативни предложения в проекта на Наредба за получено чрез условията и реда за вписване на лицата в регистьра по чл. 96 от Закона за деловодната система на мерките срещу изпирането на пари, които касаят адвокатурата. Министерството на правосъдието 1. По същество предложеният проект на наредба урежда условията и реда за Неприети. Наредбата се издава на вписване и заличаване в публичен електронен регистьр кьм министьра на основание и в правосъдието по чл. 96 от Закона за мерките срещ изпирането на пари на изпълнение на чл. 9б, ал. лица, осъществяващи по занятие дейности, предвидени в чл. 4, т. 16 ЗМИП. С 8 от Закона за мерките текста на подзаконовия акт бива детайлно регламентирано едно ново срещу изпирането на регистърно производство, коего изисква преглед на документи, даване на пари. указания за отстраняване на нередности, промяна на вписани обстоятелства, Тя не урежда условията както и условията и реда за заличаване на вписани .јшца от регистьра. и реда за предоставяне Съгласно мотивите към проекта на Наредбата за условията и реда за на услугите по чл. 4, т. вишсване на лицата в регистьра по чл. 96 от Закона за мерките срещу 15 ЗМИП. изпирането на пари с нея се цели създаването на ефективен механизъм за В този смисъл не идентифициране на лицата, предоставящи услуги по дружествено създава регистрационен управление, чрез които да се повиши ефективността на контрола по режим за адвокати, прилагането на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на адвокатски съдружия и тероризма от страна на компетентните надзорни органи. Огделно от това се адвокатски дружества, сочи, че с предложения проект се очаква да бъдат постигнати в по-голяма които по занятие степен целите, заложени в Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския осъществяват правни парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) услуги. 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за цејште Задължените лица, които на изпирането на пари и фршансирането на тероризма и за изменение на подлежат на вписване, директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (Директива 2018/843). За съжаление са определени съгласно обаче една част от новосьздадените нормативни положения съществено се чл. 4, т. 16 ЗМИП. отклоняват не само от концепцията, заложена в цитираните акгове на Европейското право, но още и от основни правила, заложени в действащото ни законодателство, имайки за последица създаванего на подзаконова уредба, ограничаваща упражняването на една свободна професия, каквато е адвокатската и застрашаване независимостта на адвокатурата. Най-отчетлив пример в тази насока е правилото на чл. 2, ал. 2 от проекта, коего гласи, че вписването в Регистъра е условие за извършване на дейност по чл. 4, т. 16 от ЗМИП. Същевременно упражняването на адвокатската професия е дейност за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица (чл. 2, ал. 1, изр. 1 ЗАдв), в рамките на която неминуемо се налага да бьдат реализирани някои 13 от предвидените в чл. 4, т. 16 ЗМИП дейности като например да се предоставят услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на тьрговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание, услуги по доверително управление на такива лица, включително и услуги по предоставяне на адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание. Отгук и се вижда, че съгласно предложения проект невписването на адвокат в регистьра по чл. 96 от ЗМИП или отказът за такова вписване би имало за последица едно недопустимо ограничаване на специалната адвокатска правоспособност и засягане независимостта на адвоката, доколкото осьществяването на дейности по чл. 4, т. 16 ЗМИП, част от които императивно изискват правни познания, ще се окаже забранено. По този начин с подзаконов нормативен акт на практика бива дерогирано правилото на чл. 24 и сл. от ЗАдв относно обема на дейностите, включени в рамките на упражняването на адвокатската професия и биват налагани недопустими ограничения по отношение на адвокатската професия. Считам, че единствено специалният закон — Законът за адвокатурата може да урежда ред и предпоставки за ограничаване или отнемане на адвокатска правоспособност, като с оглед обществената значимост на адвокатската професия е немислимо това да става с акт на изпълнителната власт. 2. Отделно от това прегледът на законовата уредба на видовете правна Неприети. Наредбата се издава на дейност, осъществявана от адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители и основание и в юрисконсулти налага категоричния извод, че всички те са предмет на изпълнение на чл. 9б, ал. специално регулиране на законово ниво именно с цел да се гарантира 8 от Закона за мерките осъществяването им съобразно установените в защита на личните и срещу изпирането на обществения интереси правила. По тази причина и е неприемливо с пари. подзаконов акт, който освен друго няма отношение кьм адвокатската Предмет на правна професия, да бьдат въвеждани ограничения по отношение на обема на уредба в проекта на дейности, които могат да бьдат осьществявани от лице с вече придобита наредба са условията и специална адвокатска правоспособност. Аргумент в тази насока е и чл. 2 от редът за вписване и Закона за адвокатурата, според който упражняването на адвокатска професия заличаване на лицата, е дейност, предвидена в Конституцията за правно съдействие и защита на които подлежат на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите вписване в публичния шща. Тя се осъществява в съответствие с принципите за независимост, електронен регистър. изключителност, самоуправление и самоиздръжка Отгук и създаването на Наредбата не създава нормативно правило като това на чл. 2, ал. 2 от проекта за Наредба, регистрационен режим противоречи както на чл. 134 от Конституцията, така и на чл. 2 и следващите за адвокати, адвокатски от Закона за адвокатурата. Следва да се посочи още, че различни рестрикции съдружия и адвокатски 14 пред автономията на адвокатурата, каквото без съмнение представлява дружества, които по изискването за вписване в регистьр като предпоставка за упражняване на занятие осъществяват дейности, които неминуемо попадат в обхвата на адвокатската професия, и в правни услуги. сравнителен план биват често оценявани като несъответни на Задължените лица, които фундаменталния принцип на справедливостта, който е в основата на подлежат на вписване, адвокатската независимост. са определени съгласно чл. 4, т. 16 ЗМИП. 3. На следващо място следва да се посочи, че в чл. 4 от Закона за Неприети. Наредбата се издава на адвокатурата са посочени условията, които трябва да са налице, за да може основание и в един дееспособен бытарски гражданин да стане адвокат. Затова и при вече изпълнение на чл. 9б, ал. придобита специална правоспособност, е недопустимо същата да бьда 8 от Закона за мерките ограничавана и дерогирана чрез подзаконов нормативен акт, доколкото срещу изпирането на прилагането на чл. 2, ал. 2 от Проекта в предложения му вариант вьв връзка с пари. чл. 4, т. 16 ЗМИП би довело именно до изключване на дейностите по чл. 4, т. Тя не урежда условията 16 ЗМИП от позволените за адвокат, невписан в сьответния регистър по чл. и реда за предоставяне 9б ЗМИП. Съвсем друг е въпросът как законовото правило на чл. 4, т. 16 на услугите по чл. 4, т. ЗМИП в часта относно изискването за упражняване на съответните дейности 15 ЗМИП. „по занятие“ е съвместимо въобще с формулировката на чл. 24 ЗАдв относно В този смисъл не съдържанието на дейностите, упражнявани в раките на адвокатската създава регистрационен професия. Съгласно чл. 24 ЗАдв упражняването на адвокатската професия режим за адвокати, включва устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, адвокатски съдружия и изготвяне на всякакви книжа - молби, тьжби, заявления, жалби и други, адвокатски дружества, свързани с выложената от клиента работа, представителство на доверителите които по занятие и подзащитните и защита на правата и законните интереси пред органите на осъществяват правни съдебната власт, административните органи и служби, както и пред услуги. физически и юридически шща. За сравнение в сферата на тьрговското право Задължените лица, които занятието изисква извършването на сделки (респективно дейности) да е подлежат на вписване, трайно, системно, а не еднократно или случайно, и съпщте да са насочени са определени съгласно към получаване на доход . Това поставя вероятно и питането каква следва да е чл. 4, т. 16 ЗМИП. трайността и системностга при осъществяване от адвокат на посочените в чл. 4, т. 16 дейности, за да извърши последният преценка, че е, или съответно не е субект на задължението за регистрация в регистьра по чл. 9б В тази връзка вероятно би било добре в проекта на Наредба да се създаде легална дефиниция на понятието „по занятие“ за нуждите на ЗМИП и актовете по неговото приложение. Това значително би облекчило прилагането на тези така или иначе усложнени и многословни комплекси от правила. 15 4. Ведно с гореизложеното предложеното правило на чл. 2, ал. 2 заедно с чл. Неприети. Условията и 10 от проекта на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в предпоставките за регистьра по чл. 9б от ЗМИП, даващо възможност да бьде постановен отказ, вписване в регистъра по когато заявителят не отговаря на условията по чл. 6 или в срока по чл. 9 не са чл. 9б ЗМИП са уредени отстранени установените недостатьци, в немалка степен нарушава самата в чл. 9г от закона. концепция за адвокатурата като свободна, независима и самоуправляваща се Предложението в организация (чл. 134, ал. 1 КРБ). Това е така, защото на практика с проекта да бъде изрично цитираните правила се създава възможност дльжностното лице по регламентирано регистрацията при постановен отказ да ограничи обема на възможната адвокатите да бьдат адвокатска дейност по отношение на лице, на което специалният закон — изключени от лицата, Законът за адвокатурата е признал пълен обем права. Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗА които се вписват в решение за вписване се взема след проверка на предпоставките за регистъра по чл. 9б от придобиване на права за адвокат. Те са регламентирани в чл. 4 ЗА (условия) и ЗМИП надхвърля чл. 5 ЗА (пречки). Условията могат да бъдат разделени на две групи. В законовата делегация. първата са тези по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 ЗА, които подлежат на установяване с Кръгът на лицата, които писмени документи - завършено образование, придобита правоспособност, подлежат на вписване в стаж, положен изпит, осъждане, здравословно състояние. Втората група регистъра, е определен условия за заемане на длъжността (по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА) включва субективна съгласно чл. 9б ЗМИП. преценка на конкретно посочен в чл. 6, ал. 1 ЗА компетентен орган - Адвокатския съвет - за наличие на необходимите за упражняване на професията нравствени и професионални качества. Това означава, че не би следвало с подзаконов нормативен акт да се допуска ограничаване на вече придобитата адвокатска правоспособност, при това по ред и от орган, различни от тези определени в специалния закон. В тази връзка най-доброто разрешение би било адвокатите изрично да бьдат изключени от лицата по чл. 9б от ЗМИП, които следва да бьдат вписани в нарочния регистьр. 5. Като друг недостатьк на предложената уредба може да се посочи и Неприети. В регистъра по чл. 9б регламентацията на самата процедура по извършване на вписването и най- ЗМИП не се предвижда вече частта, касаеща необходимите документи, които следва да бьдат да се вписват приложени кьм заявлението. Разпоредбата на чл. 6 от проекта гласи: „В единствено адвокати, Регистъра се вписва лице, което съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗМИП: нито да се вписват 1. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, освен ако е всички адвокати. реабилитирано; Критерият за вписване 2. не е било член на управителен или контролен орган или неограничено не е упражняването по отговорен съдружник в дружество, за което е открито производство по занятие на адвокатска несъстоятелност, или в прекратено поради несъстоятелност дружество, през професия, а последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на извършването по несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори; ако е занятие на дейността по изминал 5-годишен срок от прекратяване на дружеството поради чл. 4, т. 16 ЗМИП, която 16 несъстоятелност, конкретните обстоятелства и отпадането на ограниченията е идентифицирана като се посочват изрично; по-високорискова. 3. не попада в ограниченията за заемане на висша ръководна длъжност по чл. Разпоредбата на чл. 6 от 124 от ЗМИП или чл. 15 от Закона за мерите срещу финансирането на проекта възпроизвежда тероризма (ЗМФТ); условията по чл. 9г 4. не е лишено от право да заема материалноотговорна длъжност; ЗМИП, на които следва 5. въз основа на събраните по-горе за него данни не дава основание за да отговорят лицата, за сьмнение относно неговата надеждност и пригодност. да бъдат вписани в (2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и по отношение на лице, което е публичния електронен прокурист, управител, член на управителен или контролен орган, съдружник, регистър за действителен собственик на юридическото лице или друго правно осъществяване по образувание, извършващо дейност по чл. 4, т. 16 ЗМИП”. занятие на дейности по Така създадените изисквания за вписване в регистьра по чл. 9б ЗМИП по чл. 4, т. 16 ЗМИП. отношение на адвокатите сьздава едно ненужно и обременително задължение с необоснована административна тежест. Това е така не само по причина, че заложените изисквания пред заявителя-адвокат отчасти приповтарят формалните документални изискванията в процедурата по придобиване на адвокатска правоспособност, но и ненужно създават задължение за вписване в регистьр на определена категория лица, които така или иначе фигурират в публичен регистър. От мотивите кьм предложения проект на ПНА не става ясно с какво сьздаването на новия регистьр ще осигури по-голяма прозрачност, достоверност на публикуваната информация, както и выможност за своевременно установяване на несъответствия и ефективното им отстраняване по отношение на лица, които така или иначе са вписани в друг публичен регистьр. В тази връзка е достатьчно да се посочи, че в своята практика ВКС е имал възможност да застане на позицията, че единните адвокатски регистри са сьздадени за осигуряване на максимална прозрачност в дейността на адвокатурата. Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗАадв, адвокатска професия може да упражнява само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатска колегия. В тази връзка, ако наистина с предложения проект на Наредба се цели сьздаване на прозрачност по отношение на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, то би следвало адвокатите или да бьдат изключени от приложението на чл. 4, т. 16 ЗМИП вьв врьзка с чл. 9б ЗМИП, или за адвокат - заявител, който по занятие упражнява дейности по чл. 4, т. 16 ЗМИП да е достатьчно да докаже адвокатското си качество чрез наличието на доказателства за вписване в регистъра на сьответната адвокатска колегия. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че няма и съществена разлика между данните, които биха били отразени в новосъздадения регистьр по чл. 9б ЗМИП и в регистъра кьм адвокатските колегии, който също е публичен и достъпен. 17 6. Отвъд това, формулировката на правилото на чл. 6 от проекта на Наредба, Неприети. В регистъра по чл. 9б създаващо възможност за лицето по регистрацията да извършва преценка ЗМИП не се предвижда дали са налице основания за сьмнение в надеждността и пригодността на да се вписват заявителя, при това само въз основа на определена информация, е крайно единствено адвокати, непрецизна и не позволява да се извърши оценка какви са критериите за нито да се вписват подобна надеждност и пригодност. Същевременно проверка, чийто резултат всички адвокати. би могьл да бъде отказ от вписване в регистьра и оттам лишаване от Критерият за вписване възможността да се извьршват посочените в чл. 4, т. 16 ЗМИП дейности не е упражняването по създава сериозни опасения и относно справедливостта и балансираността на занятие на адвокатска подобно нормативно правило. Този извод се потвърждава като си дадем професия, а сметка, че съгласно чл. 134, ал. 2 КРБ, връзка с чл. 6 и чл. 7, ал. 1 — 4 ЗА извършването по законът възлага в правомощие на компетентните органи на адвокатурата да занятие на дейността по извършат проверка и да оценят онези нравствени и професионални качества, чл. 4, т. 16 ЗМИП, която които кандидатът следва да притежава, за да упражнява адвокатска професия. е идентифицирана като Затова и е повече от неудьржимо да се предоставя в дискрецията на по-високорискова. длъжностно лице по регистрация извьршване на подобна, при това повторна, Разпоредбата на чл. 6 от оценка, с което и на практика се стига до изземване на изключителната проекта възпроизвежда материална компетентност на адвокатските съвеги кьм съответните колегии. условията по чл. 9г Единствено адвокатските съвети могат да преценят дали са налице ЗМИП, на които следва предпоставките за придобиване права на адвокат, посочени в чл. 4 и чл. 5 ЗА, да отговорят лицата, за включително тази по чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗА - кандидатът да притежава да бъдат вписани в необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на публичния електронен адвокатската професия, като тази проверка не е нормативно уредена и е регистър за предоставена на оперативната самостоятелност на Адвокатския съвет, като осъществяване по орган, произнасящ се за вписването на адвоката. Повторно извършване на занятие на дейности по подобна преценка, до какъвто резултат би довел приложението на чл. 6 от чл. 4, т. 16 ЗМИП. предложение проект на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от ЗМИП е недопустимо. Това е и още един аргумент, ако ли бъде взето решение да се запази въобще изискването за вписване в регистьра по чл. 9б ЗМИП по отношение на адвокатите, то вписването да бьде осьществявано единствено чрез доказване на адвокатското качество на лицето — заявител, без да се извършва друга форма на проверка и без задьлжение за представяне на документите, посочени в чл. 6 от проекта. 7. На последно място предложеният проект на подзаконов нормативен акт е Неприети. Изискванията на издаден в нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА, доколкото мотивите кьм Директива (ЕС) 2018/843 проекта на процесната наредба не сьдържат информация и анализ относно на Европейския 18 съответствие на предложените текстове с правото на Европейския сьюз. парламент и на Съвета Същевременно едва ли може да има спор, че ЗНА придава важно значение на от 30 май 2018 година за мотивирането на предложението за приемане на нормативен акт. В изменение на Директива практиката на ВАС последователно се приема, че дейността по издаване на (ЕС) 2015/849 за нормативни административни актове, като същностен белег на дьржавното предотвратяване управление и основен правен регулатор, се подчинява на общите принципи на използването на чл. 4, на чл. 8 и чл. 12 АПК - законност, равенство и достьпност, публичност финансовата система за и прозрачност. Спазването на предвидената процедура е императивно целите на изпирането на задължение на натоварените с нормотворчески правомопщя административни пари и финансирането органи, обезпечаващо законосъобразното формиране на управленски на тероризма и за решения и приемането на регулирапщте определени обществени отношения изменение на директиви правни норми по разумен, компетентен и стабилен начин. Нормотворческият 2009/138/ЕО и процес се основава и на принципите на обоснованост, стабилност, откритост 2013/36/ЕС са въведени и съгласуваност — чл. 26, ал. 1 от ЗНА. В тази връзка мотивите за в националното изработването на нормативния акт осигуряват реализиране на предоставената законодателство със от закона възможност на заинтересованите лица за изразяване на мнения и Закона за мерките срещу становища и те задължително следва да бъдат налице при обсъждането им и изпирането на пари. при запознаването на заинтересованите страни с проекта. Мотивите дават С предложения проект представа как е формирана волята на вносителя на акта, поради коего те са от на Наредба не се съществено значение за адресатите на акта, така че последните да могат да въвеждат изисквания на разберат фактите и причините, накарали вносителя на акта да възприеме европейското съответния вариант на уредба при определяне на медицинскитее стандарти. В законодателство, а се случая кьм проекта за Наредба за условията и реда за вписване на лицата в създават условия и ред регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари липсват за практическото всякакви мотиви относно сьответствието с правото на ЕС като се изтьква, че с приложение на проекта на наредба не се въвеждат изисквания на европейското разпоредбата на чл. 9б законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за от Закона за мерките съответствие с европейското право“. Подобно твърдение обаче сочи на срещу изпирането на противоречие, доколкото още във встьпителната част на мотивите, при пари. изясняване целите на предложения проект за ПНА, се изтьква , че с него се цели съответствие със заложените в Директива (ЕС) 2018/843 цели, както и съответствие със стандартите на FATF. Оттук и едва ли е вярно, че оценка на съответствието по чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА не е нужна. Законовото изискване към съдържанието на мотивите, респ. доклада към проекта за нормативен акт, не е самоцелно, а представлява гаранция за спазване принципите за законност, последователност, предвидимост, пропорционалност, публичност и прозрачност по Глава втора от АПК. Затова и неспазване на изискването на л. 28, ал. 2, т. 5 би следвало да доведе до отказ от компетентния орган да бъде обсъждан по същество (арг. от чл. 28, ал. 4 ЗНА). 19 С оглед на гореизложеното, Висшият адвокатски съвет намира, че проектът на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари следва да бъде ревизиран, като изрично адвокатите бъдат освободени от задьлжение за вписване в регистъра по чл. 9б ЗМИП, тьй като те, по занятие, подават заявления за вписвания във всички регистри, като представляват своите клиенти. В случай на евентуалност, ако бъде прието, че адвокатите следва да се вписват в регистъра по чл. 9б ЗМИП, това вписване би могло да се извършва единствено въз основа на качеството „адвокат“, което лесно се установява посредством справка в Единния адвокатски регистър (ЕАР). Всякакво възлагане на изисквания за допълнително вписване на адвокатите в регистри, различни от ЕАР, е в нарушение на чл. 24 и сл. от Закона за адвокатурата и чл. 134 от Конституцията на Република България, които уреждат адвокатурата като независима и самоуправляваща се общност, на която е възложено осъществяването по занятие на защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. 4. Комисия за защита на Подкрепя предложението за Наредба със следните коментари: личните данни 1. По чл. 2, ал. 1, т. 3 от проекта на Наредба текстът „буква б“ следва да се 1. Приети. 1. Отразено в текста. замени с текста „точка 2“; 2. По чл. 5, ал. 2 текстът „Закона за защита на личните данни“ следва да се 2. Приети. 2. Отразено в текста. замени с „при спазване на нормативните изисквания за защита на личните данни“; 3. По чл. 13 следва да се уточни дали 10-годишният срок се отнася за данните 3. Приети. 3. Отразена редакция в от регистъра и/или за данните в резервните копия и архивите. текста. 5. Министерството на В член 3, ал. 3 думите „министърът на правосъдието има“ да се заменят със Приети. Отразено в текста на чл. регионалното развитие и „служителите по ал. 5 имат“, а думите „данните в регистъра на населението, 3, ал. 3 от проекта на благоустройството, поддържан на национално ниво – Национална база данни „Население“ да се наредба. Получено чрез заменят със „следните данни в регистъра на населението – Национална база деловодната система на данни „Население“: име, ЕГН, дата на смърт на лицата по чл. 4, т. 16 от МП ЗМИП“. Мотиви: Съгласно проекта на наредба вписването и заличаването в регистъра по чл. 9б от ЗМИП се извършва от служители по регистрация, изрично определени със заповед на министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3, ал. 3 от проекта на наредба достъпът до регистъра на населението – Национална база данни „Население“, е необходим във връзка с осигуряване на условия за 20 функционирането на регистъра по чл. 9б от ЗМИП, което предполага извършването на справки в НБД „Население“ да се осъществява от служителите по регистрация. В тази връзка, наредбата следва да регламентира правото на достъп до данни, съдържащи се в НБД „Население“, на тези служители. Предложеното изрично посочване на достъпваните данни се основава на принципите, предвидени в чл. 5, б. „б“, „в“ и „г“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) – принцип на „ограничение на целите", на „свеждане на данните до минимум" и на „точност", изискват обемът на данни и видът на обработването им да са съобразени с конкретните легитимни цели на администратора. 21

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО X ДО ДОЦ. Д-Р АТАНАС СЛАВОВ МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО Д О К Л А Д от ГЕОРГИ НИКОЛОВ – ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ПРАВОСЪДИЕТО ОТНОСНО: Проект на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, Предлагам на Вашето внимание проект на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари, със следните мотиви: 1. Причини, които налагат приемането на предложения проект на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари: С поредица от изменения в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) бяха предвидени законодателни промени, насочени към създаване на ефективни механизми за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление, включително задължение за вписването им в публичен регистър към министъра на правосъдието и на адекватни процедури за проверка на служителите, ангажирани в предоставянето на услуги по дружествено управление (напр. адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.). С въведените в ЗМИП промени се създава задължение за вписване в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието на лицата, извършващи дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП по занятие. По този начин се постигат в по-висока степен заложените в Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за изменение на Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма и за 1 изменение на директиви 2009/138/ЕО и 2013/36/ЕС (Директива 2018/843) цели, както и съответствие със стандартите на FATF. Създаването на новия регистър ще осигури по-голяма прозрачност, достоверност на публикуваната информация, както и възможност за своевременно установяване на несъответствия и респ. ефективното им отстраняване. Съгласно чл. 9б, ал. 1 от ЗМИП за извършване на дейности по чл. 4, т. 16 по занятие е необходимо лицето да бъде вписано в публичен електронен регистър към министъра на правосъдието, а съобразно ал. 8 условията и редът за вписване и заличаване в публичния електронен регистър се определят с наредба на министъра на правосъдието. Съгласно § 60, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗМИП (обн., ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г.) в срок до четири месеца от влизането в сила на този закон министърът на правосъдието издава наредбата по чл. 9б, ал. 8. С предлагания проект на наредба се определят условията и редът за вписване в публичния регистър по чл. 9б от ЗМИП на лицата, които по занятие предоставят следните дейности по чл. 4, т. 16 от ЗМИП: а) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; б) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на търговец или на друго юридическо лице, или друго правно образувание; в) услуги по доверително управление на имущество или на лице по буква "б" включително: аа) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността директор, секретар, съдружник или друга сходна длъжност в юридическо лице или друго правно образувание; бб) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността доверителен собственик - в случаите на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост; вв) изпълняване на длъжността или организиране на изпълнението от друго лице на длъжността номинален акционер в трето чуждестранно юридическо лице или друго правно образувание, различно от дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, спрямо което се прилагат изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти. В проекта на наредба са описани изискуемите документи и производството по вписване в публичния регистър на лицата, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП. Предвидени са правила за промяна на обстоятелствата, които са вписани в регистъра, както и условията и редът за заличаване на вписването. С преходните и заключителните разпоредби се задължават всички лица, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, да подадат заявление за вписване в регистъра по чл. 9б от ЗМИП в двумесечен срок от влизането на наредбата в сила. С оглед на техническата реализация по изграждането на регистъра, е предвидено наредбата да влезе в сила един месец след обнародването й в „Държавен вестник“. В приложения към проекта на наредба са въведени образци на заявлението за вписване в публичния регистър на лицата, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП, на издаваното от Министерството на правосъдието удостоверение за вписване, на заявлението за промяна на вписаните обсстоятелства, както и на заявлението за заличаване от регистъра. Заявлението за вписване в регистъра ще се подава по електронен път посредством електронна административна услуга, която ще бъде достъпна на интернет страницата на Министерството на правосъдието и ще се подписва с електронен подпис или друго средство за електронна идентификация по смисъла на §1, т. 44 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление. Проектът на наредба предвижда обработката на подадените заявления да се извършва от служители по регистрацията. Служителят по регистрацията извършва вписване в регистъра в 2 срок от 14 работни дни от подаване на заявлението и придружаващите го документи, когато заявлението отговаря на условията по чл. 6 и 7. В случай че заявлението за вписване не отговаря на изискванията, служителят по регистрацията ще указва на заявителя чрез посочения от него електронен адрес да отстрани установените недостатъци в срок от 10 работни дни. За целите на функционирането на регистъра проектът предвижда служебен обмен на данни с регистър БУЛСТАТ и Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. 2. Цел на проекта на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари: С издаването и влизането в сила на наредбата се цели да се осигури изпълнение на разпоредбата на чл. 9б от ЗМИП. В резултат от издаването и прилагането на наредбата ще се предостави на обществеността достъп до информация за лицата, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП. Със създаването на нов регистър към министъра на правосъдието за извършване на дейностите по чл. 4, т. 16 ще бъде предвиден ефективен механизъм за идентифициране на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, което ще повиши ефективността на контрола по прилагането на мерките за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на компетентните надзорни органи. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. Проектът на акт предвижда регистърът да се води от министъра на правосъдието. Вписванията в регистъра ще се извършват от служители по регистрацията, определени със заповед на министъра на правосъдието. За изпълнение на дейностите, свързани с администрирането и поддържането на регистъра, е необходимо одобряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на правосъдието. В хода на бюджетната процедура за 2024 г. бяха отправени искания към министъра на финансите за финансовото и административното осигуряване на дейностите по вписването в публичния електронен регистър на лицата, които по занятие извършват дейностите по чл. 4, т. 16 от ЗМИП. По същество това е регистърно производство, което изисква преглед на документи, даване на указания за отстраняване на нередовности, производство по вписване в електронния публичен регистър, производство по промяна на вписани обстоятелства, както и условия и ред за заличаване на вписани лица от регистъра. Това от своя страна изисква висококвалифицирани експертни познания и добро познаване на законовата и подзаконова нормативна уредба. В тази връзка е необходима допълнителна щатна численост от шест човека, които да изпълняват дейност, подобна на тази на длъжностни лица по регистрацията или длъжностни лица по вписванията, като за целите ще се изисква юридическо образование от експерти с висока квалификация. В чл. 9б, ал. 9 от ЗМИП се предвижда за вписването в регистъра да се събират такси по тарифа, одобрена от Министерския съвет. В тази връзка е разработен и проект на Постановление на Министерския съвет за допълнение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Финансовото въздействие на приходите от таксите за вписване в регистъра, както и разходите за кадровото обезпечаване на дейностите по вписване в регистъра ще бъдат отразени във финансовата обосновка към проекта на Постановление на Министерския съвет за допълнение на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. 3 4. Очаквани резултати от прилагането на проекта на Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари: Очаква се приемането на предложения нормативен акт да има значително положително въздействие върху ефективността на дейностите на държавните органи и институции в областта на борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. Дейността на компетентните институции ще бъде повлияна положително и от предвиждането на ефективни механизми за идентифициране на лицата, които предоставят услуги по дружествено управление. С вписването на тези лица в публичен регистър се постига съответствие със заложените в Директива (ЕС) 2018/843 цели, както и съответствие със стандартите на FATF. 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. С проекта на наредба не се въвеждат изисквания на европейското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. С оглед на гореизложеното Ви предлагам да бъде издадена Наредба за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари. На основание чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове предлагам проектът на наредба да бъде публикуван на интернет страницата на Министерството на правосъдието и на Портала за обществени консултации, като на заинтересованите лица се предостави 30-дневен срок за предложения и становища по проекта. В съответствие с чл. 7з, ал. 1 от Закона за електронното управление, проектът на наредбата и настоящия доклад следва да бъде изпратен за съгласуване с Министерството на електронното управление. Предлагам също така проектът да бъде изпратен за съгласуване и със следните заинтересувани ведомства и организации: Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Държавна агенция „Национална сигурност“, Висшия адвокатски съвет и Националната асоциация на счетоводителите и счетоводните предприятия. X ГЕОРГИ НИКОЛОВ ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР 4