Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление

ПРОЕКТ! ЗАКОН ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННОТО УПРАВЛЕНИЕ (обн., ДВ., бр. 46 от 2007 г., изм. и доп., бр. 82 от 2009 г., бр. 20 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 13, 38, 50, 62, 98 от 2016 г., бр. 88 и 94 от 2018 г., бр. 94 и 102 от 2019 г., бр. 69 и 85 от 2020 г., бр. 15 от 2022 г. и бр. 66 и 80 от 2023 г.) § 1. В чл. 5, ал. 4 след думите „министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 2. В чл. 7в се създава ал. 3: „(3) Правомощията по ал. 2, т. 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15, 16, 17, 18, 20, 22, 23 и 28 могат да бъдат упражнявани от оправомощено от министъра на електронното управление лице.“ § 3. В чл. 7г: 1. В ал. 1 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. 2. В ал. 2 след думите „министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 4. В чл. 7д след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 5. В чл. 7е: 1. В ал. 1 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. 2. В ал. 4 след думите „Административните органи“ се добавя „или определени от тях служители“. § 6. В чл. 7ж: 1. В ал. 1 след думите „административен орган“ се добавя „или определени от него служители“. 2. В ал. 2 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 7. В чл. 7т: 1. В ал. 1 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. 2. В ал. 2 след думите „Административните органи“ се добавя „или определени от тях служители“. § 8. В чл. 12, ал. 1 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 9. В чл. 43, ал. 3 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 10. В чл. 48, ал. 1 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 11. В чл. 50, ал. 1 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 12. В чл. 52а, ал. 1 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 13. В чл. 57, ал. 1 накрая се добавя „или оправомощено от него лице“. § 14. В чл. 58б, ал. 1 след думите „министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 15. В чл. 60, ал. 1 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощени от него лица“, а думата „упражнява“ се заменя с „упражняват“. § 16. В чл. 60а: 1. В ал. 1 след думите „министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощени от него лица“. 2. В ал. 2: а) в основния текст накрая се добавя „или оправомощени от него лица“; б) в т. 1 думата „извършва“ се заменя с „извършват“; в) в т. 2 думата „разглежда“ се заменя с „разглеждат“. 3. В ал. 3 след думите „министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. 4. В ал. 4 след думите „министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. 5. В ал. 5 след думите „министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 17. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г., изм. и доп., бр. 35, 53 и 98 от 2014 г., бр. 79 от 2015 г., бр. 39, 57, 85 и 97 от 2016 г.; изм. с Решение № 3 на Конституционния съд от 2017 г. - бр. 20 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 85 от 2017 г., бр. 94 и 102 от 2018 г., бр. 17, 21, 29, 34, 60 и 61 от 2019 г., бр. 88 и 107 от 2020 г., бр. 36 от 2021 г.; изм. с Решение № 5 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 37 от 2021 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 58 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 15 и 104 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения: 2 1. В чл. 213а, ал. 2 думите „Министерството на електронното управление съвместно с Българския институт за стандартизация и Българския институт по метрология“ се заменят с „Министърът на електронното управление или оправомощено от него лице, съвместно с председателя на управителния съвет на Българския институт за стандартизация и председателя на Българския институт по метрология“, а след думите „министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. 2. В чл. 213б, ал. 1 след думите „министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 18. В Закона за киберсигурност (обн., ДВ, бр. 94 от 2018 г., изм. и доп., бр. 69 и 85 от 2020 г. и бр. 15 и 25 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 6, ал. 1 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. 2. В чл. 12: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Правомощията по ал. 1, т. 3, 4, 5, 7 и 8 могат да бъдат упражнявани от оправомощено от министъра на електронното управление лице.“ § 19. В Закона за достъп до обществена информация (обн., ДВ, бр. 55 от 2000 г., изм. и доп., бр. 1 и 45 от 2002 г., бр. 103 от 2005 г., бр. 24, 30 и 59 от 2006 г., бр. 49 и 57 от 2007 г., бр. 104 от 2008 г., бр. 77 от 2010 г., бр. 39 от 2011 г., бр. 97 от 2015 г., бр. 13 и 50 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 15 от 2022 г. и бр. 82 от 2023 г.) в чл. 15б се правят следните допълнения: 1. В ал. 4 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. 2. В ал. 5 след думите „министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощеното от него лице“. § 20. В Закона за достъп до пространствени данни (обн., ДВ, бр. 19 от 2010 г., изм. и доп., бр. 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 26 от 2015 г., бр. 50 от 2016 г., бр. 17 от 2019 г. и бр. 15 от 2022 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 21, ал. 2 в основния текст накрая се добавя „или оправомощено от него лице“. 2. В чл. 22: а) в ал. 1 след думите „Министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“; б) създава се ал. 5: „(5) Правомощията по ал. 4 могат да бъдат упражнявани от оправомощено от министъра на електронното управление лице.“ § 21. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм. и доп., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 3 от 2019 г., бр. 28, 51, 62, 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г. и бр. 58 и 84 от 2023 г.) в чл. 17, ал. 1 в основния текст накрая се добавя „или оправомощено от него лице“. § 22. В Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (обн., ДВ, бр. 44 от 2009 г., изм. и доп., бр. 100 от 2010 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 42 от 2012 г., бр. 20 и 66 от 2013 г., бр. 19 и 98 от 2014 г., бр. 56 от 2015 г., бр. 17 и 94 от 2019 г., бр. 88 от 2020 г. и бр. 15 от 2022 г.) в чл. 53а се правят следните допълнения: 1. В ал. 3 след думите „министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. 2. В ал. 8 след думите „министърът на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 23. В Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. и доп., бр. 69 и 109 от 2008 г., бр. 25, 33, 42, 102 и 103 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 1, 23, 32, 45, 81 и 82 от 2011 г., изм. с Решение № 10 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 93 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 20, 50 и 81 от 2012 г., бр. 15, 17, 30, 52, 66, 70 и 71 от 2013 г., бр. 19, 21, 53, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28, 39, 50, 62 и 76 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; изм. с Решение № 1 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 14 от 2017 г.; изм. и доп., бр. 63, 65, 85, 90 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 49 и 77 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; изм. с Решение № 2 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 19 от 2019 г.; изм. и доп., бр. 29, 64 и 83 от 2019 г., бр. 11, 86, 103, 109 и 110 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г.; изм. с Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 41 от 2021 г.; изм. с Решение № 6 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 43 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 80 от 2021 г., бр. 15, 24 и 32 от 2022 г.; изм. с Решение № 7 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 56 от 2022 г.; изм. и доп., бр. 62 от 2022 г. и бр. 11, 48, 66, 69, 84 и 86 от 2023 г.) в чл. 360б се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „или оправомощено от него лице“. 2. В ал. 3 след думите „министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощеното от него лице“. 3. В ал. 5 след думите „съгласувано с министъра на електронното управление“ се добавя „или оправомощено от него лице“. § 24. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г., изм. и доп., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г., бр. 14, 24, 61, 79 и 88 от 2015 г., бр. 13, 17, 50, 81, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 103 от 2017 г., бр. 7, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 42 и 94 от 2019 г., бр. 38, 69 и 109 от 2020 г., бр. 16, 23 и 25 от 2021 г., бр. 15 и 62 от 2022 г. и бр. 14 и 84 от 2023 г.) в чл. 40 се създава ал. 3: „(3) Правомощията на министъра на електронното управление по ал. 2, т. 1 и 2 могат да бъдат упражнявани от оправомощено от него лице.“ § 25. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. 4

МОТИВИ към проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление 1. Причини, които налагат приемането на акта: Първата група промени в Закона за електронното управление (ЗЕУ), предложени с проекта на акт, касаят създаването на нормативна основа административните органи да могат да делегират свои задължения, произтичащи от закона, на определени от тях длъжностни лица. Министърът на електронното управление има нормативно уредени правомощия за осъществяване на контролна дейност в различни нормативни актове – ЗЕУ, Закона за киберсигурност (ЗКС), Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Закона за достъп до пространствени данни (ЗДПД). В категорията на проверявани лица попадат централните административни органи на изпълнителната власт, общините, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Основна цел на извършваните проверки е да бъдат дисциплинирани подлежащите на контрол субекти за изпълнение на регламентираните им в посочените нормативни актове правомощия. При осъществяването на процеса по контрол за спазване на приложимото законодателство от страна на определените от министъра на електронното управление лица е необходимо за всеки конкретен случай, при точно съобразяване с обхвата на проверката, да се определи кръгът на административнонаказателно отговорните лица. В определени случаи законът изрично вменява отговорност на определени служители, като дава възможност административният орган да им възлага определени правомощия – напр. чл. 7г, ал. 4 от ЗЕУ и чл. 7д, ал. 3 от ЗЕУ. В други случаи административнонаказателните разпоредби боравят с термина „длъжностно лице“, като легална дефиниция на понятието е дадена в чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс. При установяване на административно нарушение във всеки конкретен случай административнонаказателно отговорните лица следва да бъдат недвусмислено установени чрез събраните в хода на проверката доказателства. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение събраните доказателства трябва по обективен начин да послужат за индивидуализиране на извършителя, деянието, датата на извършване, обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Разпоредбите на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕУ уреждат възможност за налагане на административно наказание както в случаите на извършителство, така и в хипотезата на допустителство. В тази връзка, установеният като нарушител (конкретното длъжностно лице) би осъществил състава на административното нарушение в качеството му на извършител, а административният орган би могъл да бъде отговорен за нарушението като допустител в зависимост от събраните доказателства. В преобладаващия брой разпоредби на ЗЕУ, уреждащи състав на конкретно административно нарушение, обаче не е регламентирана възможност съответният отговорен субект (в случая административен орган) да делегира възложените му правомощия на определено длъжностно лице от съответната подпомагаща го администрация. В тези случаи на практика единствената възможност за административнонаказващия орган (в случая министърът на електронното управление) е да накаже съответния административен орган поради обстоятелството, че е допуснал извършването на съответното административно нарушение. На следващо място е важно да се посочи, че административните органи – субекти на административнонаказателна отговорност по ЗЕУ, ЗКС, ЗДОИ и ЗДПД, заемат изборни длъжности. Това до голяма степен препятства реализирането на основната функция на административнонаказателната отговорност – превантивната. В случаите на наказване на административния орган в хипотезата на допустителство от една страна е възможно същият вече да не заема съответната длъжност, но да е допуснал извършването на нарушението докато я е заемал. От друга страна, на практика дори и да му бъде наложена съответната санкция отговорността остава лично за него, без да е налице възможност наложеното наказание да окаже дисциплиниращ ефект върху конкретните служители в администрацията, които следва да подпомагат административния орган при осъществяване на неговите правомощия. Втората група промени в действащото законодателство, предложени с проекта на акт, касаят създаването на нормативна възможност за делегиране на конкретни правомощия на министъра на електронното управление на определени от него длъжностни лица. Министърът на електронното управление провежда държавната политика в множество и различни области на компетентност, уредени в отделни нормативни актове. Съгласно чл. 7в, ал. 1 от ЗЕУ министърът на електронното управление провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт. Алинея 2 на същата разпоредба дефинира политиките, които са част от електронното управление – информационните технологии и информационното общество, електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, инфраструктурата за пространствена информация, информацията от обществения сектор в машинночетим отворен формат, политиките, свързани със създаване, съхранение, управление и споделяне на данни. Съгласно чл. 12, т. 1 от ЗКС министърът на електронното управление провежда държавната политика в областта на мрежовата и информационната сигурност. Член 19, ал. 1 от ЗДПД регламентира правомощия на министъра за осъществяване на държавната политика в областта на инфраструктурата за пространствена информация. Наред с тези основни нормативни актове, министърът на електронното управление има отговорности и правомощия, уредени и в редица други закони – Изборния кодекс, Закона за електронните съобщения (напр., чл. 17, ал. 1, чл. 303, ал. 1), Закона за съдебната власт (чл. 306б, ал. 5 и 6 и чл. 306е), Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (чл. 53а, ал. 3, 4 и 8), Закона за противодействие на тероризма (чл. 41, ал. 3) и други. С оглед на множеството и разнородни по своя характер правомощия на министъра на електронното управление е констатирана необходимост от оптимизация на процесите, свързани с тяхното изпълнение. Съгласно разпоредбите на Устройствения правилник на Министерството на електронното управление двама заместник-министри подпомагат министъра при изпълнение на правомощията му в осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти на нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия (чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 17). Заместник- министрите притежават висока експертиза в определена област на компетентност. Съгласно 2 чл. 34 от Закона за администрацията при осъществяване на своите правомощия министърът се подпомага от администрация. Именно на тази администрация е възложено на практика изпълнението на цялата оперативна дейност, регламентирана като компетентност на министъра като централен орган на изпълнителната власт. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган. Делегация на правомощия е допустима само тогава, когато е предвидена в закона. Поради това е необходима нормативна промяна и създаването на изричен текст, регламентиращ възможност за делегиране на правомощия. 2. Цели, които се поставят: - Отговорността за изпълнение на нормативно уредените в ЗЕУ задължения да се носи от конкретния извършител на нарушението, а не от административния орган, който в преобладаващата част от случаите няма и фактическата възможност за упражняване на контрол върху служителите за изпълнение на всички техни задължения, а отговаря при тяхното неизпълнение като допустител за извършване на съответното нарушение. - Оптимизация на процесите и повишаване на бързината и ефикасността при изпълнение на правомощията на министъра на електронното управление, като той бъде освободен от изпълнението на текущи задачи и такива от чисто оперативен характер. 3. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: Предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление не води до въздействие върху държавния бюджет. За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания. За прилагането на проекта на закон няма да бъдат необходими допълнителни финансови средства по бюджета на Министерството на електронното управление и изпълнението му ще бъде осигурено в рамките на утвърдените средства по бюджета на министерството за съответната година. 4. Очаквани резултати от прилагането на акта, включително и финансовите, ако има такива: Създаване на нормативната основа административните органи да могат да делегират свои задължения, произтичащи от ЗЕУ, на определени от тях длъжностни лица. Създаване на оптимални условия за решаване на най-важните стратегически и дългосрочни задачи от управленски характер от министъра на електронното управление, като той се съсредоточи върху ключовите му функции във връзка с провеждане на държавната политика в областите му на компетентност и бъде освободен от нетипични за политическа фигура дейности. От прилагането на проекта на акт не се очакват финансови резултати. 3 5. Анализ за съответствие с правото на Европейския съюз: Разглежданата материя не попада в изключителната или споделената компетентност на Европейския съюз (чл. 3 и чл. 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз) и съответно е предмет на национална уредба в отделните държави членки на ЕС. С оглед на това, с проекта на акт не се въвеждат разпоредби от европейското законодателство, поради което не следва да се изготвя анализ за съответствие с него и не е приложена таблица за съответствие с европейското право. Проектът на нормативен акт е публикуван на интернет страницата на Министерството на електронното управление и на Портала за обществени консултации към Министерския съвет, съгласно изискванията на чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА). На основание чл. 26, ал. 4, изр. първо от ЗНА, срокът за провеждане на обществени консултации по проекта е 30 дни. 4

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на електронното управление Нормативен акт: Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление Лице за контакт: Вяра Панайотова – и.д. директор на дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“ в Министерството на електронното управление Телефон и ел. поща: Телефон за връзка: 02/949 2386 Електронна поща: v.panayotova@egov.government.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Практически затруднения при оправомощените от министъра на електронното 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите възникване. По възможност посочете числови Министърът на електронното управление осъществяване на контролна дейност в различни управление (ЗЕУ), Закона за киберсигурност информация (ЗДОИ), Закона за достъп до проверявани лица попадат централните общините, лицата, осъществяващи публични обществени услуги. Основна цел на извършваните подлежащите на контрол субекти за изпълнение нормативни актове правомощия. При осъществяването на процеса по контрол за страна на определените от министъра на електронното конкретен случай, при точно съобразяване с административнонаказателно отговорните лица. отговорност на определени служители, като дава възлага определени правомощия – напр. чл. 7г, случаи административнонаказателните разпоредби легална дефиниция на понятието е дадена в установяване на административно административнонаказателно отговорните лица чрез събраните в хода на проверката доказателства. административно нарушение събраните доказателства за индивидуализиране на извършителя, деянието, които е извършено нарушението. Разпоредбите уреждат възможност за налагане на извършителство, така и в хипотезата на нарушител (конкретното длъжностно лице) би осъществяването на контролната дейност от управление лица“ и причините за неговото/тяхното стойности. има нормативно уредени правомощия за нормативни актове – Закона за електронното (ЗКС), Закона за достъп до обществена пространствени данни (ЗДПД). В категорията на административни органи на изпълнителната власт, функции, и организациите, предоставящи проверки е да бъдат дисциплинирани на регламентираните им в посочените спазване на приложимото законодателство от управление лица е необходимо за всеки обхвата на проверката, да се определи кръгът на В определени случаи законът изрично вменява възможност административният орган да им ал. 4 от ЗЕУ и чл. 7д, ал. 3 от ЗЕУ. В други боравят с термина „длъжностно лице“, като чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс. При нарушение във всеки конкретен случай следва да бъдат недвусмислено установени При съставяне на акта за установяване на трябва по обективен начин да послужат датата на извършване, обстоятелствата, при на ЗЕУ например (чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕУ) административно наказание както в случаите на допустителство. В тази връзка, установеният като осъществил състава на административното 2 нарушение в качеството му на извършител, а административният орган би могъл да бъде отговорен за нарушението като допустител в зависимост от събраните доказателства. В преобладаващия брой разпоредби, уреждащи състав на конкретно административно нарушение, обаче не е регламентирана възможност съответният отговорен субект (в случая административен орган) да делегира възложените му правомощия на определено длъжностно лице от съответната подпомагаща го администрация. В тези случаи на практика единствената възможност за административнонаказващия орган (в случая министърът на електронното управление) е да накаже съответния административен орган поради обстоятелството, че е допуснал извършването на съответното административно нарушение. На следващо място е важно да се посочи, че административните органи – субекти на административнонаказателна отговорност по ЗЕУ, ЗКС, ЗДОИ и ЗДПД, заемат изборни длъжности. Това до голяма степен препятства реализирането на основната функция на административнонаказателната отговорност – превантивната. В случаите на наказване на административния орган в хипотезата на допустителство от една страна е възможно същият вече да не заема съответната длъжност, но да е допуснал извършването на нарушението докато я е заемал. От друга страна, на практика дори и да му бъде наложена съответната санкция отговорността остава лично за него, без да е налице възможност наложеното наказание да окаже дисциплиниращ ефект върху конкретните служители в администрацията, които следва да подпомагат административния орган при осъществяване на неговите правомощия. Констатираният проблем може да бъде преодолян с изрично регламентиране на съответните систематични места в нормите, уреждащи състав на административно нарушение, контролът за което осъществява министърът на електронното управление, на възможност административният орган (или друг задължен субект) да определи служители, които следва да изпълнят дължимото действие/поведение. По този начин ще може да бъде търсена административнонаказателна отговорност и от извършителя на нарушението, което към момента е затруднено поради липсата на възможност за оправомощаване на длъжностни лица с правомощия на административния орган. При липса на изрична законова делегация, подобно оправомощаване би било незаконосъобразно. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде разрешен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. За да бъдат приложени на практика административнонаказателните разпоредби на относимото законодателство, предвиждащи наказване на извършителите на съответните нарушения, е необходимо да бъде изрично уредена възможност за определяне от страна на административния орган на служители със съответното задължение. Това може да бъде постигнато само с нормативна промяна и създаването на изричен текст, даващ възможност за оправомощаване на служители. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. По същество, идентифицираният проблем произтича от установената необходимост от промяна на действащата нормативна уредба. В редица разпоредби, съдържащи състав на административно нарушение, към момента липсва правно основание за оправомощаване от страна на административните органи на длъжностни лица, които да отговарят за изпълнение на дължимото поведение. Без регламентирането на изрична законова делегация, подобно оправомощаване би било незаконосъобразно. Поради това е възможно и законосъобразно 3 идентифицираният проблем да бъде решен единствено чрез приемане на изменения и допълнения в относимото законодателство, в което са уредени правомощия на министъра на електронното управление за осъществяване на контролна дейност. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи на изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на въздействие. Проблем 2 „Липса на регламентация за възлагане на нормативно уредени правомощия на министъра на електронното управление на оправомощени от него лица“ 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното възникване. По възможност посочете числови стойности. Министърът на електронното управление провежда държавната политика в множество и различни области на компетентност, уредени в отделни нормативни актове. Съгласно чл. 7в, ал. 1 от ЗЕУ министърът на електронното управление провежда държавната политика в областта на електронното управление и в областта на информационното общество и информационните технологии във взаимодействие с другите органи на изпълнителната власт. Алинея 2 на същата разпоредба дефинира политиките, които са част от електронното управление – информационните технологии и информационното общество, електронните удостоверителни услуги, електронната идентификация, инфраструктурата за пространствена информация, информацията от обществения сектор в машинночетим отворен формат, политиките, свързани със създаване, съхранение, управление и споделяне на данни. Съгласно чл. 12, т. 1 от ЗКС министърът на електронното управление провежда държавната политика в областта на мрежовата и информационната сигурност. Член 19, ал. 1 от ЗДПД регламентира правомощия на министъра за осъществяване на държавната политика в областта на инфраструктурата за пространствена информация. Наред с тези основни нормативни актове, министърът на електронното управление има отговорности и правомощия, уредени и в редица други закони – Изборния кодекс (чл. 213а, ал. 2 и чл. 213б), Закона за електронната идентификация (напр., чл. 4, ал. 5 и чл. 42), Закона за електронната търговия (чл. 21, ал. 1), Закона за електронните съобщения (напр., чл. 17, ал. 1, чл. 303, ал. 1), Закона за съдебната власт (чл. 306б, ал. 5 и 6 и чл. 306е), Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (чл. 53а, ал. 3, 4 и 8), Закона за противодействие на тероризма (чл. 41, ал. 3) и други. С оглед на множеството и разнородни по своя характер правомощия на министъра на електронното управление е констатирана необходимост от оптимизация на процесите, свързани с тяхното изпълнение. Съгласно разпоредбите на Устройствения правилник на Министерството на електронното управление двама заместник-министри подпомагат министъра при изпълнение на правомощията му в осъществяването на политическата програма на правителството, при разработването на проекти на нормативни актове и при изпълнението на неговите правомощия (чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 17). Заместник-министрите притежават висока експертиза в определена област на компетентност. Съгласно чл. 34 от Закона за администрацията при осъществяване на своите правомощия министърът се подпомага от администрация. Именно на тази администрация е възложено на практика изпълнението на цялата оперативна дейност, регламентирана като компетентност на министъра като централен орган на изпълнителната власт. В тази връзка, необходимо е да бъде уредена изрична възможност за делегиране на 4 конкретни правомощия на министъра на електронното управление на определени от него длъжностни лица. По този начин се цели да бъде повишена бързината и ефикасността при изпълнение на правомощията, като бъде освободен министърът от изпълнението на текущи задачи и такива от чисто оперативен характер. Така ще бъдат създадени оптимални условия за решаване на най-важните стратегически и дългосрочни задачи от управленски характер. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Не е възможно проблемът да бъде разрешен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности. Възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения: никой не може да делегира правомощия, които не притежава; органът, на когото са делегирани правомощия, не може да ги предоставя другиму; не могат да бъдат делегирани правомощия, които законът определя като изрична компетентност на съответния орган. Делегация на правомощия е допустима само тогава, когато е предвидена в закона. Поради това, преодоляването на идентифицирания проблем може да бъде постигнато само с нормативна промяна и създаването на изричен текст. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. По същество идентифицираният проблем произтича от установената необходимост от промяна на съществуващото законодателство. В действащата нормативна уредба, която урежда правомощия на министъра на електронното управление, липсват разпоредби, които да дават възможност за делегиране на специфични правомощия на определени от министъра длъжностни лица. Делегирането на тези конкретни правомощия не може да стане със заповед на министъра, тъй като няма правно основание за нейното издаване. Без регламентирането на изрична законова делегация, подобно оправомощаване би било незаконосъобразно. Поради това е възможно и законосъобразно идентифицираният проблем да бъде решен единствено чрез приемане на изменения и допълнения в относимото законодателство, чрез промяна на конкретни разпоредби, в които са уредени правомощия на министъра на електронното управление. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по- висока степен или актове от правото на ЕС. Няма задължителни действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи на изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на въздействие. 2. Цели: Цел 1 Създаване на необходимите условия и гаранции за реализирането на основната функция на административнонаказателната отговорност – превантивната. Цел 2 5 Повишаване на ефективността и дисциплиниращия ефект на осъществяваната от министъра на електронното управление контролна дейност. Цел 3 Създаване на необходимите условия и ресурси за подпомагане на министъра на електронното управление при изпълнение на неговите правомощия и постигане на целите на електронното управление. Цел 4 Съсредоточаване на министъра на електронното управление върху ключовите му функции по провеждане на държавната политика в областите му на компетентност и освобождаването му от нетипични дейности. Посочете определените цели за решаване на проблема/проблемите, по възможно най- конкретен и измерим начин, включително индикативен график за тяхното постигане. Целите е необходимо да са насочени към решаването на проблема/проблемите и да съответстват на действащите стратегически документи. 3. Заинтересовани страни: Проблем 1 и проблем 2: Заинтересованите страни могат да бъдат обособени основно в следните категории: Преки заинтересовани страни: 1. Министър на електронното управление; 2. Министерство на електронното управление – на определени от министъра на електронното управление служители в министерството да бъдат делегирани правомощия, съобразно нивото на тяхната компетентност и областта на тяхната експертиза; 3. Централни административни органи на изпълнителната власт - 127 бр. 4. Кметове на общини – 265; 5. Общини – 265 бр. Косвени заинтересовани страни: Физически и юридически лица, потребители на административни услуги, предоставяни от Министерството на електронното управление (броят се променя в зависимост от динамиката на обществените отношения). Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: идентифицирани са следните варианти на действие: Вариант 1 „Без действие“ и Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление“. Вариант 1 „Без действие“ Описание: 6 При този вариант на действие в преобладаващия брой случаи ще остане възможността за носене на административнонаказателна отговорност от задължените лица единствено в хипотезата на допустителство, не и на извършителство. Няма да бъде регламентирана възможност за издаване на акт на съответния административен орган за оправомощаване на длъжностни лица от подпомагащата го администрация за изпълнение на конкретни негови законови задължения. По този начин при осъществяване на контролната дейност от страна на министъра на електронното управление проверяващите няма да имат правомощие да установят конкретния извършител на нарушението, а ще следва да бъде наказан административният орган като допуснал извършването на нарушението. На практика контролната дейност, която е важен инструмент за постигането на целите на електронното управление, ще остане затруднена и недостатъчно ефективна. Няма да бъде постигнат дисциплиниращият ефект на регламентираните санкции и няма да бъде постигната превантивната функция на административнонаказателната отговорност. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие няма да има положителни въздействия за нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие няма да се постигне целената ефективност на осъществяваната от министъра на електронното управление контролна дейност. Няма да бъде нормативно уредена възможност за оправомощаване от страна на административните органи на длъжностни лица, които да отговарят за изпълнение на техните чисто оперативни законови задължения. В редица административнонаказателни производства административна санкция ще бъде налагана на административния орган за допустителство, а не на конкретния извършител на съответното нарушение. По този начин ще бъде значително намалена вероятността за предотвратяване и преустановяване на последващи идентични административни нарушения. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие няма други специфични въздействия, извън посочените по-горе. Въздействия върху малките и средните предприятия: Този вариант на действие не оказва въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Този вариант на действие не води до създаване на административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление“ Описание: 7 При този вариант на действие ще бъдат създадени необходимите предпоставки чрез регламентиране на правно основание за изрично оправомощаване на конкретни служители в администрациите на централната и местната власт за изпълнение на нормативно определени задължения на административния орган. Ще бъдат създадени условия за прилагане на административнонаказателните разпоредби в хипотезите на извършителство. Това ще повиши отговорността на служителите към изпълнение на вменените им с изричен акт правомощия. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие ще бъде създадена нормативната основа административните органи да могат да делегират свои задължения, произтичащи от ЗЕУ, на определени от тях длъжностни лица. Отговорността за изпълнение на нормативно уредените задължения ще се носи от конкретния извършител на нарушението, а не от административния орган, който в преобладаващата част от случаите няма и фактическата възможност за упражняване на контрол върху служителите за изпълнение на всички техни задължения, а отговаря при тяхното неизпълнение като допустител за извършване на съответното нарушение. По този начин ще се постигне превантивният ефект на административнонаказателната отговорност и дисциплиниращият ефект за задължените субекти по отношение изпълнението на задълженията им, съгласно действащото законодателство. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие не се предвиждат отрицателни въздействия за целевите групи. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не се отчитат. Въздействия върху малките и средните предприятия: Този вариант на действие не оказва въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Не се създава административна тежест при този вариант на действие. (въздействията върху малките и средните предприятия; административна тежест) 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 4.2. По проблем 2: идентифицирани са следните варианти на действие: Вариант 1 „Без действие“ и Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление“. Вариант 1 „Без действие“ Описание: При този вариант на действие няма да бъде направена промяна на действащата нормативна уредба. Това означава запазване на съществуващите правила и ненамеса в обществените отношения, които попадат в сферата на действие на оценяваната политика. Множеството и различни по своя характер правомощия на министъра на електронното управление, 8 регламентирани в отделни нормативни актове, ще могат да бъдат изпълнявани само лично от него, без да има нормативно уредена възможност за делегация на някои от тях. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие няма да има положителни въздействия за нито една от заинтересованите страни. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие няма да се постигне целената ефективност на осъществяваните от министъра на електронното управление правомощия. Без нормативно уредена възможност за тяхното делегиране всяко разпореждане в такъв смисъл би било незаконосъобразно. Няма да бъде постигната целената оптимизация на процесите. Министърът на електронното управление ще продължи да бъде натоварен с изпълнението на множество правомощия от чисто оперативен порядък, без да има възможност за освобождаване на ресурс за изпълнение на стратегическите цели. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Този вариант на действие няма други специфични въздействия, извън посочените по-горе. Въздействия върху малките и средните предприятия: Този вариант на действие не оказва въздействие върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Този вариант на действие не води до създаване на административна тежест. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление“ Описание: При този вариант на действие ще бъдат направени нормативни промени, като на съответните систематични места в действащото законодателство ще бъде уредена възможност за делегиране на регламентираното в нормата правомощие на министъра на електронното управление на определено от него длъжностно лице. Ще бъдат направени съответни изменения в ЗЕУ, като с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта ще бъдат предложени промени и в други нормативни актове, регламентиращи правомощия на министъра на електронното управление. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: При този вариант на действие ще бъде създадена нормативната основа за използване на делегацията като техника за оптимизация на процесите. Ще бъде нормативно уредена възможността за възлагане на определени правомощия от страна на министъра, което ще доведе на практика до повишаване на бързината и ефикасността при тяхното изпълнение. Ще бъде 9 използвана възложено компетентност. стратегически електронното провеждане нетипични Отрицателни При този Специфични Въздействия въздействие действие. 1.1. 1.2. високата експертиза на определените от министъра длъжностни изпълнението на конкретни правомощия, съобразно Ще бъдат създадени оптимални условия за и дългосрочни задачи от управленски характер, управление се съсредоточи върху ключовите му на държавната политика в областите му на компетентност за политическа фигура дейности. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани (икономически/социални/екологични) въздействия: вариант на действие не се предвиждат отрицателни въздействия (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани въздействия: Не се отчитат. върху малките и средните предприятия: Този вариант върху малките и средните предприятия. Административна тежест: Не се създава административна тежест (въздействията върху малките и средните предприятия; Опишете качествено (при възможност – и количествено) потенциални икономически, социални и екологични въздействия, заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои да бъдат значителни и кои второстепенни. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и административната тежест (задължения за информиране, такси, административни услуги и др.) лица, областите решаване на като функции във и бъде страни) за целевите страни) на действие при този административна всички значителни включително въздействия средните регулаторни като им бъде на тяхната най-важните министърът на връзка с освободен от групи. не оказва вариант на тежест) върху всяка се очаква предприятия и режими, 5. Степени 5.1. По Сравняване на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. проблем 1: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и Цел 1: „Създаване на необходимите условия и гаранции за реализирането на основната функция на административнонаказателната отговорност – превантивната“ 3 1 т к е ф Е Цел 2: „Повишаване на ефективността и дисциплиниращия ефект на осъществяваната от министъра на електронното управление контролна дейност“ 3 1 т с о н с а Цел 1: „Създаване на необходимите условия и гаранции за реализирането на основната функция на административнонаказателната отговорност – превантивната“ 3 1 к и ф Е Цел 2: „Повишаване на ефективността и дисциплиниращия ефект на осъществяваната от министъра на електронното управление контролна 3 1 10 дейност“ т с о н а в Цел 1: „Създаване на необходимите условия и гаранции за реализирането на основната функция на административнонаказателната отговорност – превантивната“ 3 1 у с а л г ъ С Цел 2: „Повишаване на ефективността и дисциплиниращия ефект на осъществяваната от министъра на електронното управление контролна дейност“ 3 1 5.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 т с о н в и Цел 3: „Създаване на необходимите условия и ресурси за подпомагане на министъра на електронното управление при изпълнение на неговите правомощия и постигане на целите на електронното управление“ 3 1 т к е ф Е Цел 4: „Съсредоточаване на министъра на електронното управление върху ключовите му функции по провеждане на държавната политика в областите му на компетентност и освобождаването му от нетипични дейности“ 3 1 т с о н с Цел 3: „Създаване на необходимите условия и ресурси за подпомагане на министъра на електронното управление при изпълнение на неговите правомощия и постигане на целите на електронното управление“ 3 1 а к и ф Е Цел 4: „Съсредоточаване на министъра на електронното управление върху ключовите му функции по провеждане на държавната политика в областите му на компетентност и освобождаването му от нетипични дейности“ 3 1 т с о н а в Цел 3: „Създаване на необходимите условия и ресурси за подпомагане на министъра на електронното управление при изпълнение на неговите правомощия и постигане на целите на електронното управление“ 3 1 у с а л г ъ С Цел 4: „Съсредоточаване на министъра на електронното управление върху ключовите му функции по провеждане на държавната политика в областите му на компетентност и освобождаването му от нетипични дейности“ 3 1 1.1. 1.2. ефикасност, Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им въздействия. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят основните критерии за сравняване на вариантите: ефективност, чрез която се измерва степента, до която вариантите предложението; която отразява степента, до която целите могат да определено ниво на ресурсите или при най-малко положителни и определените цели, постигат бъдат разходи; отрицателни съгласно целите на постигнати при 11 съгласуваност, която показва степента, до която вариантите съответстват на действащите стратегически документи. 6. Избор на препоръчителен вариант: По проблем 1: Препоръчва се за решаване на поставения проблем да бъде избран Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление“. По проблем 2: Препоръчва се за решаване на поставения проблем да бъде избран Вариант 2 „Приемане на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронното управление“. Посочете препоръчителните варианти за решаване на поставения проблем/проблеми. 6.1. Промяна в административната тежест за физическите и юридическите лица от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): По проблем 1 и по проблем 2: 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблем 1 по проблем 2: 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 12 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? По проблем 1 по проблем 2: Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? По проблем 1 по проблем 2: Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани потенциални рискове от прилагане на препоръчителния вариант нито по проблем 1, нито по проблем 2. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на акт ще бъде публикуван за обществени консултации за 30 дни на интернет страницата на МЕУ и на Портала за обществени консултации. Проектът на нормативен акт ще бъде съгласуван по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 13 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Не се налага предоставянето на допълнителна информация и документи. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: - Закон за администрацията; - Закон за електронното управление; - Закон за киберсигурност; - Закон за достъп до обществена информация; - Закон за достъп до пространствени данни; - Изборен кодекс; - Закон за електронната идентификация; - Закон за електронната търговия; - Закон за електронните съобщения; - Закон за съдебната власт; - Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление; - Закон за противодействие на тероризма; - Устройствен правилник на Министерството на електронното управление, приет с Постановление № 89 на Министерския съвет от 2022 г. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Вяра Панайотова, и. д. директор на дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“ в Министерството на електронното управление Дата: 08.12.2023 г. Подпис: