Проект на Закон за допълнение на Закона за кредитните институции

С П Р А В К А за постъпилите бележки, предложения и констатации по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове по проект на Закон за допълнение на Закона за кредитните институции Подател Бележки/предложения/констатации Приети/ неприети Мотиви 12 февруари 2024 г. 12:35:42 ч. b. bozhanov Уреждане на ролята на БНБ като централен администратор на данни за регистъра на сметките и сейфовете Регистърът на сметките и сейфовете съдържа важна информация за комплексното административно обслужване и поради това е целесъобразно да се уреди ролята на БНБ като централен администратор на данни и да предоставя тези данни на административни органи в рамките на административни производства, за които те са нужни. С предложенията се предлагат подобрения в регистъра на банковите сметки и сейфовете по няколко направления: - Достъпът до данни в регистъра от физически и юридически лица ще се извършва безплатно, в реално време след идентификация по реда на Закона за електронното управление, а не както е до момента - след заявление в 14-дневен срок (което предполага ръчна обработка от страна на БНБ). - Достъпът чрез нотариално пълномощно ще се осъществява след служебна справка в системата Единство2 на Нотариалната камара или по реда на Закона за електронната идентификация. Не се приемат предложенията. Предложенията са неотносими към предлаганото със законопроекта допълнение на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от Закона за кредитните институции. Мотивите за тези предложения са изцяло неясни, като се твърди, че „е целесъобразно да се уреди ролята на БНБ като централен администратор на данни“. Няма данни предложенията да са съгласувани с БНБ и други държавни структури по компетентност, както и да са подлагани на обществено обсъждане по реда на чл. 26 от Закона за нормативните актове. 2 - Създава се концепцията за „основна сметка”, която може да бъде контролирана от лицата, и до която административните органи имат достъп за нуждите на изплащането и възстановяване на средства. Това е особено важно за т.нар. „епизоди от живота” и „събития от бизнеса”, при които в някои случаи единствената информация, която административните органи нямат, е банковата сметка, по която да бъдат превеждани средства (напр. социални помощи). - Министърът на финансите следва да има достъп до данни за сметките, към които се извършват преводи от бюджетни организации чрез системата СЕБРА. Това ще позволи две неща: проверка на данните на получателите на плащането, въведени от служителите в бюджетните организации, и възможност за публикуване на отворени данни от СЕБРА, съдържащи ЕИК на получател (а не само IBAN, както е в момента). С оглед на това, предлагам следните допълнения в чл. 56а: §... В чл 56а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, след думите „Българската народна банка” се добавят думите „е централен администратор на данни по смисъла на Закона за електронното управление по отношение на данните в системата и” 2. В ал. 3, т. 7 накрая се добавя запетая и думите „както и по отношение на идентификаторите на юридическите и 3 физическите лица - получатели на плащания през системата по чл. 154, ал. 4 от Закона за публичните финанси (СЕБРА) на база на подаден IBAN”. 3. В ал. 3 се създава т. 16: „16. административните органи по отношение основната сметка по ал. 14 във връзка с изплащането и възстановяването на средства на физически и юридически лица, когато това е предвидено в закон, като достъпът се осъществява като вътрешна електронна административна услуга по смисъла на Закона за електронното управление.” 4. Алинея 4 се изменя така: „(4) Физически и юридически лица имат право на безплатен достъп в реално време до информация в системата, която се отнася за тях, след идентификация по реда на чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление, при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 8.” 5. Създава се ал. 4а: „(4а) Достъпът по ал. 4 може да се осъществява и от упълномощено лице, като упълномощаването се установява по един от следните начини: 1. Чрез служебна справка за изрично нотариално заверено пълномощно, вписано в информационната система по чл. 29б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. 4 2. Чрез електронно овластяване по реда на Закона за електронната идентификация” 6. Създава се ал. 14: „(14) За всяко физическите и юридическите в системата по ал. 1 се поддържа основна сметка. В случай, че за едно лице е налична само една сметка, тя се смята за основна сметка. В случай, че за едно лице е налична повече от една сметка, за основна сметка се смята първата по време, освен ако лицето не е посочило друга, след идентификация по реда на чл. 5, ал. 2 от Закона за електронното управление.

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на вътрешните работи Нормативен акт: Проект на Закон за допълнение на Закона за кредитните институции (обн. ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм. бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г.) Лице за контакт: Николай Нанков - дирекция „Правно- нормативна дейност“ при Министерството на вътрешните работи (МВР) Телефон и ел. поща: 02/982 44 62 nnankov.60@mvr.bg 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите и причините за неговото/тяхното 1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1: Установени са затруднения в на МВР - Главна дирекция „Гранична полиция“ невъзможност за извършване на справки Българската народна банка (БНБ). Съгласно чл. 56а, ал. 1 от Закона за кредитните електронна информационна система, съдържаща платежните сметки с международен номер на институции и дружества за електронни пари, разпореждат със сметките лица, действителните запори по сметки, както и за лицата, наематели Институциите, имащи достъп до информацията в т. 2 и 2а на същата алинея са посочени (МВР) - Главна дирекция „Национална полиция“, престъпност“, областните дирекции на „Защита на финансовите интереси на Европейския електронната информационна система на БНБ. дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) не са посочената разпоредба с достъп до такава Като национална специализирана структура за 3 от Закона за Министерството на вътрешните възникване. По възможност посочете числови стойности. оперативно-издирвателната дейност на структури и дирекция „Вътрешна сигурност“ поради в електронна информационна система на институции (ЗКИ), БНБ създава и поддържа данни за номерата на банковите сметки и на банкова сметка (IBAN), водени от банки, платежни титулярите на сметки и упълномощените да се собственици на титулярите на сметки, наличие на на сейфове в банки, и техните пълномощници. по ал. 1, са определени в чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ, като структурите на Министерството на вътрешните работи Главна дирекция „Борба с организираната Министерството на вътрешните работи и дирекция съюз“ (АФКОС) с право на достъп до Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и между институциите, оторизирани по силата на информация от БНБ. осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 и работи (ЗМВР) (оперативно-издирвателна и 2 разследване на престъпления) полицейските органи на ГДГП изпълняват функционалните си задължения по извършване на тези дейности на територията на цялата страна, а не само в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3, изр. първо от ЗМВР. Осъществяването на тези дейности цели предотвратяване, пресичане, разкриване и документиране на престъпления, както и тяхното разследване, чрез събиране на достатъчно доказателства с годни доказателствени средства. Неизменна част от мероприятията за пълно и всестранно документиране на престъпленията е именно събирането на данни от всякакво естество, в това число и финансова информация, които в определен момент да послужат за целите на доказването. Липсата на достъп до електронната информационна система на БНБ по чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ води до невъзможност да се ползват наличните в нея данни, което възпрепятства провеждането на пълно, всестранно и обективно разследване, тъй като не се установяват факти и обстоятелства, имащи съществено значение за отговорността на наказателно отговорното лице. В хода на извършване на предварителни проверки от оперативно-издирвателните структури на ГДГП, поради невключването на структурата в чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ е невъзможно да се получи информацията по чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ, която е необходима за предоставяне на органите на Прокуратурата на Република България за образуване на досъдебно производство. Липсата на тази информация се отразява негативно върху пълнотата и всестранността на извършваните от ГДГП оперативно-издирвателни мероприятия. Това е предпоставка за намаляване на ефективността по превенция, противодействие и документиране на престъпни деяния, както и установяването им в кратки срокове. По силата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР (ДВС) е определена като служба за сигурност. В тази връзка и в изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗЗКИ, ДВС извършва проучвания за надеждност на своите служители и на кандидатите за работа, издава, прекратява и отнема разрешенията за достъп до класифицирана информация на тези лица. В § 2а от ДР на ЗЗКИ са посочени служителите на МВР, които за целите на разширеното и специално проучване по чл. 46, т. 2 и 3 от ЗЗКИ се смятат за служители на дирекция „Вътрешна сигурност“. В изпълнение на чл. 166 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ (ППЗЗКИ) контролът за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана информация, се осъществява от компетентните органи чрез използването на методите и средствата по чл. 11, ал. 4, т. 1, 3, 4, 5 и 6 от ЗЗКИ и се осъществява от момента на започване на процедурата по проучване на лицето и продължава, докато това е необходимо, съгласно сроковете за защита на класифицираната информация. На основание чл. 75, ал. 6 от Правилника за устройство и дейността на МВР (ПУДМВР) органите на ДВС извършват проучване за надеждност, издават, отказват, прекратяват или отнемат разрешения за достъп до класифицирана информация и осъществяват контрол за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана информация по реда на Раздел VI от Глава шеста на ППЗЗКИ, съобразно определената им компетентност в ЗЗКИ. В изпълнение на чл. 48, ал. 5 и чл. 49, ал. 3 от ЗЗКИ при извършване на разширено и специално проучване следва да се извършват проверки на банковите сметки на проучваното лице. Сред изискуемите документи за откриване на процедура по проучване за надеждност за достъп до класифицирана информация е проучваното лице да даде изрично писмено съгласие да бъдат предоставени сведения за авоарите, операциите по сметките и влоговете на проучващия орган, съгласно чл. 62, ал. 9 от ЗКИ, при извършване на процедура по разширено или специално проучване. В тази връзка проучващият орган след извършване на необходимите справки и анализ следва да установи проучваното лице отговаря ли на изискванията на чл. 40 от ЗЗКИ и дали същото е надеждно по смисъла на ЗЗКИ. По отношение на контрола за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана 3 информация, следва да се отбележи, че във всеки един момент може да настъпи необходимост от извършване на проверка на авоарите, операциите по сметките и влоговете на лицето, с оглед преценка на обстоятелствата дали лицето продължава да е надеждно по смисъла на ЗЗКИ или е престанало да отговаря на някое от изискванията на чл. 40 от ЗЗКИ. Необходимост от проверка в информационната система, създадена и поддържана от БНБ, може да се наложи и при постъпване на нови факти и обстоятелства, които поставят под съмнение надеждността на лицето, за което следва да се извърши проверка по реда на чл. 56 от ЗЗКИ. По силата на чл. 75, ал. 1 от ПУДМВР ДВС е структура на МВР за оперативно-издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на МВР. При осъществяване на дейността си, за ДВС регулярно е налице необходимост от извършване на справки, касаещи информация за номерата на банковите сметки, титуляри на сметки и упълномощени да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници, имащи отношение към водени в ДВС преписки и проверки. В чл. 56а, ал. 3, т. 2 и т. 2а от ЗКИ, ДВС не е посочена като структура на МВР с право на достъп до електронната информационна система, създадена и поддържана от БНБ. За получаване на достъп от ГДГП и от ДВС до електронната информационна система на БНБ, тези структури на МВР следва да се допълнят в разпоредбата на чл. 56а, ал. 1, т. 2 от ЗКИ. Проблемът не може да бъде решен в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работата поради спецификата на разследваните от органите на ГДГП престъпления и извършваните от ДВС проверки. Предложението за допълнение на ЗКИ е в съответствие с новата философия на уредбата и е в синхрон с проекта на Закон за Българската народна банка. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности, тъй като в чл. 56а, ал. 1, т. 2 от ЗКИ ГДГП и ДВС не са регламентирани като структури от МВР, които имат право на достъп до електронната информационна система на БНБ 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. В разпоредбата на чл. 56а, ал. 1, т. 2 от ЗКИ, ГДГП и ДВС не са регламентирани като структури от МВР, които имат право на достъп до електронната информационна система на БНБ. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Проблемът не произтича от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС, поради което не са необходими задължителни за изпълнение действия. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Не са извършвани последващи оценки на ЗКИ. 2. Цели: Цел 1: Посредством допълнението на разпоредба на чл. 56а, ал. 1, т. 2 от ЗКИ се цели пълно информационно обезпечаване за изпълнение на функционалните задължения на органите на ГДГП и на ДВС при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност, извършването на проверки и разследването на престъпления. По този начин ще се осигури достъп до значима допълнителна информация, което ще гарантира извършването в пълен обем на дейностите по документиране на 4 престъпления и нарушения, като се събира и информация за финансови средства, придобити от незаконосъобразна и престъпна дейност, както и по-пълно, всестранно и обективно разследване. Посочете целите, които си поставя нормативната промяна, по конкретен и измерим начин и график, ако е приложимо, за тяхното по стигане. Съответстват ли целите на действащата стратегическа рамка? 3. Заинтересовани страни: Потенциални заинтересовани страни върху които предложението за допълнение на чл. 56а, ал. 1, т. 2 от ЗКИ ще окаже пряко или косвено въздействие са: Потенциално засегнати страни са: - титулярите на сметки и упълномощените да се разпореждат със сметките лица; - действителните собственици на титулярите на сметки; - лицата , наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници. Потенциално заинтересовани страни са: - Министерството на вътрешните работи - Главна дирекция „Гранична полиция“ и дирекция „Вътрешна сигурност“; - Българска народна банка, платежни институции и дружества за електронни пари; - Прокуратура на Република България, Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1 „Установени са затруднения в оперативно-издирвателната дейност на структури на МВР - Главна дирекция „Гранична полиция“ и дирекция „Вътрешна сигурност“ поради невъзможност за извършване на справки в електронна информационна система на Българската народна банка“: Вариант 1. „Без действие“: Описание: При този вариант няма да се извършат нормативни промени, като се допълни разпоредбата на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ и да се даде възможност оперативно-издирвателните органи на ГДГП и ДВС и разследващите органи на ГДГП да ползват данните визирани в чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ, необходими за целите на доказването. В резултат няма да се подобри ефективността на извършваните проверки и разследвания, като няма да се достигне до уведомяване на други компетентни държавни органи за евентуални нарушения и престъпления. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не може да има. 5 Административна тежест: Не може да има. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) ___________________________________________________________________________________________________________________________ Вариант 2. „Извършване на нормативни промени, като се допълни разпоредбата на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ“: Описание: С приемане на допълнение на разпоредбата на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ ще се създаде възможност оперативно-издирвателните органи на ГДГП и ДВС и разследващите органи на ГДГП да ползват данните визирани в чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ, необходими за целите на доказването, посредством което ще се постигне по-пълно, всестранно и обективно документиране на нарушения и разследване на престъпления. За получаване на достъп до данните визирани в чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ не са необходими допълнителни ресурси, като ГДГП и ДВС разполагат с техническа, ресурсна и кадрова готовност за реализиране на промените. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани икономически/социални/екологични въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Въздействия върху малките и средните предприятия: Не може да има. Административна тежест: Не може да има. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) 5. Сравняване на вариантите: Степени на изпълнение по критерии: 1) висока; 2) средна; 3) ниска. 5.1. По проблем 1 „Установени са затруднения в оперативно-издирвателната дейност на структури на МВР - Главна дирекция „Гранична полиция“ и дирекция „Вътрешна сигурност“ поради невъзможност за извършване на справки в електронна информационна система на Българската народна банка“: 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на ключовите им положителни и отрицателни въздействия. 1.2. Посочете степента, в която вариантите ще изпълнят определените цели, съгласно основните критерии за сравняване на вариантите: 6 ефективност, степента, показва до степента, чрез която се измерва степента, до която която целите могат да бъдат постигнати до която вариантите съответстват на вариантите постигат при определено ниво на действащите стратегически целите на предложението; ресурсите или при най-малко разходи; документи. ефикасност, която отразява съгласуваност, която Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „Извършване на нормативни промени, като се допълни разпоредбата на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ“ т с о н в и т к е ф Е Цел 1: Допълнението на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ цели обезпечаване изпълнението на функционалните задължения на органите на ГДГП и на ДВС при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност, извършването на проверки и разследването на престъпления 3 1 т с о н с а к и ф Е Цел 1: Допълнението на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ цели обезпечаване изпълнението на функционалните задължения на органите на ГДГП и на ДВС при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност, извършването на проверки и разследването на престъпления 3 1 т с о н а в у с а л г ъ С Цел 1: Допълнението на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ цели обезпечаване изпълнението на функционалните задължения на органите на ГДГП и на ДВС при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност, извършването на проверки и разследването на престъпления 3 1 6. По Посочете Избор проблем разпоредбата на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Извършване на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от препоръчителните варианти за решаване на на нормативни ЗКИ“ поставения проблем/проблеми. промени, като се допълни 6.1. Промяна прилагането в административната на препоръчителния тежест за вариант (включително физическите и юридическите по отделните лица от проблеми): 7 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант за решаване на всеки проблем. 1.2. Ако се предвижда въвеждането на такса, представете образуването на нейния размер съгласно Методиката по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 6.2. Създават ли се нови/засягат ли се съществуващи регулаторни режими и услуги от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? 1.1. Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на избрания вариант. 1.2. В случай че се предвижда създаване нов регулаторен режим, посочете неговия вид (за стопанска дейност: лицензионен, регистрационен; за отделна стелка или действие: разрешителен, уведомителен; удостоверителен и по какъв начин това съответства с постигането на целите). 1.3. Мотивирайте създаването на новия регулаторен режим съгласно изискванията на чл. 3, ал. 4 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 - 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): Не са идентифицирани. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Не са провеждани предварителни обществени консултации. Ще се извърши съгласуване със заинтересованите страни по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Проектът на акт, мотивите към него, формулярът за частична предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ при 8 Министерския съвет ще бъдат публикувани на Портала за обществени консултации на Министерския съвет и на интернет страницата на МВР за срок, не по-кратък от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Източниците на информация, които са използвани за извършване на оценката са: Закон за кредитните институции, Наредба за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, Ръководство за извършване на предварителна оценка на въздействието. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Любослав Попов - ВПД директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ - МВР Дата: 11.01.2024 г. Подпис: (П)

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Частична Проект на Закон за кредитните за допълнение на Закона институции (ЗКИ) Становище по ред: Единствено съгласуване Номер и дата: X В отговор на №: 812100-21313/29.11.2023 г. Институция: Министерство на вътрешните работи Диспозитив: Съгласува с препоръки Основание: от Чл. 30б, ал.3, т. 2, б. „а“ и Устройствения правилник на неговата администрация на Министерския съвет I. Относно В раздел набор от неговото/тяхното възможно ли е промяна в (например нормативна задължителните актове от правото акт или анализи въпроси са отговорите им повече яснота при представянето (например като проблема). Заедно с УПМСНА по това и за да е уредбата и ще се включи кратка II. Относно Поставянето на прилагане на постигнати чрез раздел 1 „Проблем/проблеми 1 от образеца на частична въпроси (1.1. Кратко възникване. По възможност проблемът да се реши в организацията на работа и/или съвместни инспекции между рамка не позволява действия, произтичащи на ЕС, 1.5. Посочете дали за изпълнението на неразделна част от минималното подпомагат представянето на предлагаме информацията в на проблема е включен под всеки от въпросите се горното обръщаме внимание, отношение на проекта на нов ясно, че настоящото предложение бъде съобразено и в синхрон информация в този смисъл. раздел 2 „Цели“: на относими и измерими предложените решения да тези конкретни решения. за решаване“: предварителна оценка на опишете проблема/проблемите посочете числови рамките на съществуващото чрез въвеждане на нови няколко органа и др.), 1.3. решаване на от нормативни актове са извършени последващи политиката и какви са съдържание на информацията по проблема. този раздел да се структурира и има отговор на всеки от даде съответен отговор че в момента се провежда Закон за Българската ще бъде в съответствие с цитираните промени, цели ще даде възможност бъде установено дали въздействието е включен и причините за стойности, 1.2. Посочете законодателство чрез технологични възможности Посочете защо действащата проблема/проблемите,1.4.Посочете от по-висока степен или оценки на нормативния резултатите от тях?). Тези информацията в раздела, а Във връзка с това и за така, че да е ясно, че подпомагащите въпроси като част от описанието на процедура по чл. 32 от народна банка. Във връзка с с новата философия на предлагаме в този раздел да след определения срок поставената цел/цели са гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 Във връзка с това предлагаме да се формулират, по възможност измерими (качествено и/или количествено) цели, например във връзка с подобряване на ефективността (на база брой проверки и/или друго), като се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. В случай, че се формулират такива цели, раздел 5 също следва да се актуализира в съответствие с тези цели. III. Относно раздел 3 „Заинтересовани страни“: Предлагаме за определянето на максимално широк кръг от засегнати и заинтересовани страни да се използват насоките от Ръководството за извършване на предварителна оценка на въздействието. Смятаме за подходящ подход засегнатите и заинтересованите страни да се определят като в тях да попаднат субектите, посочени в чл. 56а от ЗКИ, както и лицата - потенциални субекти на проверка, групирани по избран признак. IV. Относно раздел 11 „Информационни източници“: Източниците на информация, които са използвани за извършване на оценката, следва да се опишат в раздел 11 с посочване на хиперлинкове за достъп до ресурсите, налични в интернет. V. Относно извършване на последваща оценка на въздействието: За осигуряване на проверката на съотношението между формулираните цели и постигнатите резултати е необходимо в заключителните разпоредби на законопроекта да бъде посочено в какъв срок ще бъде извършена последваща оценка на въздействието на закона и кой е компетентният орган, който ще организира нейното извършване. * Съгласно чл. 17 от Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието, изводите и относимата информация от извършената частична предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. ** При съгласуването по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 30б, ал. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо окончателната оценка на въздействието да бъде съобразена с препоръките от становището. **** На основание чл. 85, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с преработената оценка на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“: X ИСКРЕН ИВАНОВ

М О Т И В И към проект на Закон за допълнение на Закона за кредитните институции (обн. ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм. бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г., бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г.) І. Причини, които налагат приемането на нормативния акт Съгласно чл. 56а, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), БНБ създава и поддържа електронна информационна система, съдържаща данни за номерата на банковите сметки и на платежните сметки с международен номер на банкова сметка (IBAN), водени от банки, платежни институции и дружества за електронни пари, титулярите на сметки и упълномощените да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници. Институциите, имащи достъп до информацията по ал. 1, са определени в чл. 56а, ал. 3 от ЗКИ, като в т. 2 и 2а на същата алинея са посочени структурите на Министерството на вътрешните работи (МВР) - Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС) с право на достъп до електронната информационна система на БНБ. Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) не са между институциите, оторизирани по силата на посочената разпоредба с достъп до такава информация от БНБ. Като национална специализирана структура за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (оперативно- издирвателна и разследване на престъпления) полицейските органи на ГДГП изпълняват функционалните си задължения по извършване на тези дейности на територията на цялата страна, а не само в зоните и обектите по чл. 39, ал. 3, изр. първо от ЗМВР. Осъществяването на тези дейности цели предотвратяване, пресичане, разкриване и документиране на престъпления, както и тяхното разследване, чрез събиране на достатъчно доказателства с годни доказателствени средства. Неизменна част от мероприятията за пълно и всестранно документиране на престъпленията е именно събирането на данни от всякакво естество, в това число и финансова информация, които в определен момент да послужат за целите на доказването. Липсата на достъп до електронната информационна система на БНБ по чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ води до невъзможност да се ползват наличните в нея данни, което възпрепятства провеждането на пълно, всестранно и обективно разследване, тъй като не се установяват факти и обстоятелства, имащи съществено значение за отговорността на наказателно отговорното лице. В хода на извършване на предварителни проверки от оперативно- издирвателните структури на ГДГП, поради невключването на структурата в чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ е невъзможно да се получи информацията по чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ, която е необходима за предоставяне на органите на Прокуратурата на Република България за образуване на досъдебно производство. Липсата на тази информация се отразява негативно върху пълнотата и всестранността на извършваните от ГДГП оперативно-издирвателни мероприятия. Това е предпоставка за намаляване на ефективността по превенция, противодействие и документиране на престъпни деяния, както и установяването им в кратки срокове. По силата на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР (ДВС) е определена като служба за сигурност. В тази връзка и в изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗЗКИ, ДВС извършва проучвания за надеждност на своите служители и на кандидатите за работа, издава, прекратява и отнема разрешенията за достъп до класифицирана информация на тези лица. В § 2а от ДР на ЗЗКИ са посочени служителите на МВР, които за целите на разширеното и специално проучване по чл. 46, т. 2 и 3 от ЗЗКИ се смятат за служители на дирекция „Вътрешна сигурност“. В изпълнение на чл. 166 от Правилника за прилагане на ЗЗКИ (ППЗЗКИ) контролът за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана информация, се осъществява от компетентните органи чрез използването на методите и средствата по чл. 11, ал. 4, т. 1, 3, 4, 5 и 6 от ЗЗКИ и се осъществява от момента на започване на процедурата по проучване на лицето и продължава, докато това е необходимо, съгласно сроковете за защита на класифицираната информация. На основание чл. 75, ал. 6 от Правилника за устройство и дейността на МВР (ПУДМВР) органите на ДВС извършват проучване за надеждност, издават, отказват, прекратяват или отнемат разрешения за достъп до класифицирана информация и осъществяват контрол за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана информация по реда на Раздел VI от Глава шеста на ППЗЗКИ, съобразно определената им компетентност в ЗЗКИ. В изпълнение на чл. 48, ал. 5 и чл. 49, ал. 3 от ЗЗКИ при извършване на разширено и специално проучване следва да се извършват проверки на банковите сметки на проучваното лице. Сред изискуемите документи за откриване на процедура по проучване за надеждност за достъп до класифицирана информация е проучваното лице да даде изрично писмено съгласие да бъдат предоставени сведения за авоарите, операциите по сметките и влоговете на проучващия орган, съгласно чл. 62, ал. 9 от ЗКИ, при извършване на процедура по разширено или специално проучване. В тази връзка проучващият орган след извършване на необходимите справки и анализ следва да установи проучваното лице отговаря ли на изискванията на чл. 40 от ЗЗКИ и дали същото е надеждно по смисъла на ЗЗКИ. По отношение на контрола за надеждност на лицата, получили достъп до класифицирана информация, следва да се отбележи, че във всеки един момент може да настъпи необходимост от извършване на проверка на авоарите, операциите по сметките и влоговете на лицето, с оглед преценка на обстоятелствата дали лицето продължава да е надеждно по смисъла на ЗЗКИ или е престанало да отговаря на някое от изискванията на чл. 40 от ЗЗКИ. Необходимост от проверка в информационната система, създадена и поддържана от БНБ, може да се наложи и при постъпване на нови факти и обстоятелства, които поставят под съмнение надеждността на лицето, за което следва да се извърши проверка по реда на чл. 56 от ЗЗКИ. По силата на чл. 75, ал. 1 от ПУДМВР ДВС е структура на МВР за оперативно- издирвателна, информационно-аналитична и организационна дейност по превенция, предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, извършени от служители на МВР. При осъществяване на дейността си, за ДВС регулярно е налице необходимост от извършване на справки, касаещи информация за номерата на банковите сметки, титуляри на сметки и упълномощени да се разпореждат със сметките лица, действителните собственици на титулярите на сметки, наличие на запори по сметки, както и за лицата, наематели на сейфове в банки, и техните пълномощници, имащи отношение към водени в ДВС преписки и проверки. В чл. 56а, ал. 3, т. 2 и т. 2а от ЗКИ, ДВС не е посочена като структура на МВР с право на достъп до електронната информационна система, създадена и поддържана от БНБ. За получаване на достъп от ГДГП и от ДВС до електронната информационна система на БНБ, тези структури на МВР следва да се допълнят в разпоредбата на чл. 56а, ал. 1, т. 2 от ЗКИ. ІІ. Цели, които се поставят С допълнението на разпоредба на чл. 56а, ал. 1, т. 2 от ЗКИ се цели пълно информационно обезпечаване за изпълнение на функционалните задължения на органите на ГДГП и на ДВС при осъществяване на оперативно-издирвателната дейност, извършването на проверки и разследването на престъпления. По този начин ще се осигури достъп до значима допълнителна информация, което ще гарантира извършването в пълен обем на дейностите по документиране на престъпления и нарушения, като се събира и информация за финансови средства, придобити от незаконосъобразна и престъпна дейност, както и по-пълно, всестранно и обективно разследване. ІІІ. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба За приемането на законопроекта не са необходими допълнителни разходи/трансфери и други плащания. ІV. Очаквани резултати от прилагането С приемане на допълнение на разпоредбата на чл. 56а, ал. 3, т. 2 от ЗКИ ще се създаде възможност оперативно-издирвателните органи на ГДГП и ДВС и разследващите органи на ГДГП да ползват данните визирани в чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ, необходими за целите на доказването, посредством което ще се постигне по-пълно, всестранно и обективно документиране на нарушения и разследване на престъпления. За получаване на достъп до данните визирани в чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ не са необходими допълнителни ресурси, като ГДГП и ДВС разполагат с техническа, ресурсна и кадрова готовност за реализиране на промените. V. Анализ за съответствие с правото на ЕС Със законопроекта не се въвежда актове на Европейския съюз, поради което по него не е приложена таблица за съответствие с правото на Европейския съюз.