Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването

МОТИВИ към проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването Причини, които налагат приемането на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. Действащата наредба предвижда, че Министерството на здравеопазването създава и поддържа електронен регистър на специализантите и на придобилите специалност в системата на здравеопазването като част от Националната здравноинформационна система (НЗИС). До създаването на електронния регистър се поддържат водените в Министерството на здравеопазването регистър на специализантите и регистър на придобилите специалност в системата на здравеопазването. Съгласно разпоредбата на чл. 52б, ал. 1, т. 1 от Закона за електронното управление, в сила от 19.09.2023г., обаче едно от задължителните изисквания за водене на регистър е закон да предвижда водене на регистъра (но не и наредба). По тази причина се налага привеждане в съответствие на Наредба № 1 от 2015г. с чл. 52б от Закона за електронното управление. В тази връзка е взето предвид, че детайлната поименна информация относно статута на специализантите не се ползва и не е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването по планиране на политики в областта на човешките ресурси, достатъчна е информация за броя на специализантите по отделните специалности. Информация относно придобитата специалност се поддържа в регистрите на съсловните организации, които са уредени със закон. За нуждите на Министерството на здравеопазването е достатъчно висшите училища да предоставят информация за придобилите специалност в системата на здравеопазването. Ето защо с проекта на наредба е предвидено отпадане на регистъра на специализантите и на придобилите специалност в системата на здравеопазването, като висшите училища ще предоставят два пъти в годината, както и при поискване, информация в Министерството на здравеопазването относно регистрираните от тях специализанти. В едномесечен срок от издаването на свидетелствата за призната специалност висшите училища ще предоставят в Министерството на здравеопазването и информация за придобилите специалност в системата на здравеопазването, като въз основа на получената информация Министерството на здравеопазването ще поддържа списък на придобилите специалност в системата на здравеопазването. По този начин Министерството на здравеопазването ще разполага с необходимата информация за определянето на броя на местата за специализанти, финансирани от държавата и за 1 провеждане на необходимите политики, свързани с обучението за придобиване на специалност. Тъй като към момента в различни разпоредби на наредбата са регламентирани различни случаи на признаване на част от проведено обучение за придобиване на специалност, за по-голяма яснота с настоящия проект се систематизират текстовете относно признаване на част от проведено обучение за придобиване на специалност, като ясно се посочва, че признаване се извършва само от предходно проведено обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в Република България или в чужбина (независимо дали е завършило с придобиване на специалност или не и дали е по същата или по друга специалност). В действащата наредба е определена максимална стойност на таксите за един месец теоретично и практическо обучение, като е предвидено таксите за по-кратко от един месец обучение да се изчисляват пропорционално. Във връзка с предвиденото пропорционално изчисляване обаче възниква проблемът, че таксите за един и същ курс обучение ще са различни в различните месеци в зависимост от работните дни в месеца. От друга страна висшите училища и базите за обучение са задължени да публикуват определените от тях такси за обучение на интернет-страниците си и не следва да се допуска таксата за един и същ курс да е различна в зависимост от месеца или месеците на провеждането му (тъй като е възможно курсът, въпреки че е по-кратък от един месец, да се проведе в рамките на два календарни месеца). По тази причина в проекта на наредба е предвиден максимален размер на таксата за един присъствен ден при пропорционалното изчисляване на таксата за курс, по-кратък от един месец, като този размер е определен на базата на месец с 21 работни дни (със закръгляване до лев). Действащата разпоредба на чл. 43, ал. 7 на наредбата регламентира, че средствата от държавния бюджет за обучение на специализантите, приети на места, финансирани от държавата, което не е проведено във второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването, се предоставят на висшето училище. По този начин са изключени средствата по чл. 42б на наредбата за случаите на специализанти, обучаващи се на места, финансирани от държавата по реда на чл. 13 на наредбата в база за обучение, която е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването, но чиито работодател по чл. 13 е лечебно заведение, което не е второстепенен разпоредител. Тези средства следва да се преведат на лечебното заведение – работодател на специализанта, което не е второстепенен разпоредител (и което няма одобрение да обучава специализанти по съответната специалност). По тази 2 причина текстът на посочената разпоредба се прецизира, за да бъдат обхванати и тези случаи. Действащата наредба регламентира, че специалистите по Клинична хематология, придобита след Детски болести, се ползват с правата на специалисти по Детска клинична хематология и онкология. Такива специалисти са се обучавали единствено по реда на отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри (Обн. ДВ. бр. 7 от 25.01.1974г., отм. ДВ, бр. 50 от 21.06.1994г.). В практиката обаче възникна неяснота относно правата на специалистите по Клинична хематология, придобита след Детски болести, по отношение на специалността Клинична хематология. В тази връзка, отчитайки отменената и действащата нормативна уредба в областта на придобиването на специалност в системата на здравеопазването, единната програма, по която е провеждано обучението на тези специалисти и на специалистите, придобили специалност Клинична хематология след Вътрешни болести, безпрепятственото упражняване на специалността от тези специалисти до момента и натрупания от тях професионален опит, в проекта на наредба се уточнява, че лекарите, придобили специалност Клинична хематология след призната специалност Детски болести имат права на специалисти по Детска клинична хематология и онкология и Клинична хематология. Цел на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. С изменението и допълнението на Наредба № 1 от 2015г. се цели привеждане в съответствие на Наредба № 1 от 2015г. с чл. 52б от Закона за електронното управление, както и създаване на по-голяма яснота и систематизиране на текстовете, касаещи признаването на част от обучението, пропорционалното изчисляване на таксите при обучение, по-кратко от 1 месец, предоставянето на средствата от държавния бюджет на второстепенните разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и правата на лекарите, придобили специалност Клинична хематология след призната специалност Детски болести. Очаквани резултати от приемането на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. Очакваният резултат от приемането на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. е привеждане на наредбата в съответствие с чл. 52б от Закона за електронното управление и яснота относно посочените по-горе аспекти на обучението за придобиване на специалност. 3 Финансови и други средства, необходими за прилагането на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. Приемането на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет. Необходимите финансови средства от държавния бюджет за изпълнение на предвидените дейности по проекта на акта са в рамките на средствата по тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на здравеопазването за разходи за специализанти. Анализ за съответствие на проекта на наредба с правото на Европейския съюз С проекта на наредба не се транспонират изисквания на европейското законодателство, поради което не се налага изготвяне на справка за съответствие с европейското право. 4

С П Р А В К А за отразяване на предложенията, получени в рамките на обществените консултации по проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, публикуван за обществено обсъждане на 26.01.2024г. 1 № Участник в общественото обсъждане Предложение Приема се/ Не се приема Мотиви 1. СБАЛХЗ, вх. 33-25- 6/07.02.2024г. С настоящото становище изразяваме цялостна подкрепа на предвижданите изменения и допълнения в Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (Наредба № 1 от 2015 г.). С предвижданите изменения и допълнения ще се въведе еднозначно и категорично тълкуване относно правата на специалистите по Клинична хематология, придобили специалността при действие на предходни правни регламентации (Наредбата за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри обн. ДВ, бр. 7 от 1974 г., отм. ДВ, бр. 50 от 1994 г.). Раздел II на Наредба № 8 от 23.03.2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична хематология” издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., посл. изм. ДВ. бр. 63 от 30 Юли 2021 г.) дава характеристика на специалността „Клинична хематология”: „Клиничната хематология е самостоятелна и ясно определена медицинска специалност в Република България. Клиничната хематология е специалност с интердисциплинарен характер, тясно свързана и взаимодействаща с всички останали медицински специалности, но със специфична методология и Приема се за сведение 2 терапевтична дейност. Клиничната хематология е медицинска специалност и научна дисциплина, която изучава кръвта и кръвотворните органи в норма и патология... В действащия режим, в § 4 на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е посочено, че лицата, придобили специалност, чието наименование е променено в номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 2, се ползват с правата на специалист по специалност съответно посочена в приложение 2. Специалността Клинична хематология не е със сменено наименование и не изчезва от номенклатурата на специалностите, утвърдени с Наредба № 1 от 22 януари 2015 г., а продължава да фигурира като самостоятелна специалност. В този смисъл, правата на лицата, придобили специалност Клинична хематология са с непроменен статут при действието на описаните наредби. В същото време, в т. 43 на описаното приложение 2 към чл. 1, ал. 2 е упоменато, че лица със специалност Клинична хематология, придобита след призната специалност Детски болести се ползват с правата на специалист по Детска клинична хематология и онкология. Сочената разпоредба дава право на лица с придобита специалност Клинична хематология и Детски болести да се ползват с правата на лекари със специалност Детска клинична хематология и онкология, без да съдържа изрични ограничения относно специалистите Клинична хематология да се ползват само с правата на лекари със специалност Детска клинична хематология и онкология. В практиката обаче има нееднозначно тълкуване относно правата на специалистите 3 по Клинична хематология, придобита хронологично след Детски болести. Настоящото изменение внася допълнителна яснота в правната уредба и еднозначно установява правата на лекарите, придобили специалност Клинична хематология след призната специалност Детски болести, да се ползват с правата си на специалисти и по Клинична хематология и по Детска клинична хематология и онкология. Още повече, че по данни на отдел „Следдипломно обучение“ при Медицински факултет на МУ - София, съдържанието на учебния план-програма, който е бил в сила и през периода на действие на отменената Наредба от 1974 г. за придобиване на специалност по Клинична хематология е с универсална насоченост и никога не е съдържал специализация само за лечението на деца. Настоящите изменения в Наредба № 1 от 2015 г. предвиждат в т. 43 на приложение 2 към чл. 1, ал. 2 да бъде упоменато, че лица със специалност Клинична хематология, придобита след призната специалност Детски болести се ползват с правата на специалист по Детска клинична хематология и онкология и по Клинична хематология, което ще изясни изцяло волята на законодателя и ще създаде необходимите предпоставки за еднозначно тълкуване и прилагане на правната уредба, в интерес както на оптималното функциониране на системата на здравеопазване в страната, така и на лечението на пациентите и възможностите им да се ползват от конституционно закрепеното право им право на качествено и достъпно здравеопазване. С цел яснота предлагам в дясното поле на приложение 2 (където се изписва наименованието на специалността, с 4 правата на която специалности да бъдат Детска клинична Клинична хематология. Промените, касаещи специализантите от както и тези, свързани признаване на части при обучение също целесъобразни. Предвид изложеното, предложените изменения 22 януари 2015 г. системата на се ползват специалистите) двете изписани на отделни редове хематология и онкология воденето на регистри Министерство на здравеопазването, с детайлизиране на уредбата относно от обучението и определяне на таксите подкрепяме като своевременни изразяваме подкрепата си за така и допълнения на Наредба № 1 за придобиване на специалност здравеопазването. за и от в 2. Бъл гарско медицинско сдружение по хематология, вх. № 63- 00-31/08.02.2024г. С настоящото искаме предложеното изменение от преходните и „Специалности за „лекар”, ред № 43 от допълнение на Наредба специалност в системата 7 от 2015 г., изм. и бр. 58 от 2019г., бр.54 бр. 51 от 2023г.), а да изкажем несъгласието си на §16 в Приложение № 2 към § заключителните разпоредби, в раздел лица с професионална квалификация Проекта за Наредба за изменение № 1 от 2015г. за придобиване на здравеопазването (обн. ДВ. доп. бр. 83 от 2015 г., бр. 88 от 2016г., от 2020г., бр.79, 81 и 96 от 2021г. именно: с 4 I и на бр. и Приема се частично. В § 16 от проекта ред № 43 се прецизира, като ясно се посочва, че разпоредбата касае специалност Клинична хематология, придобита като профилна специалност след призната основна специалност Детски болести. Такива специалисти са се обучавали единствено по реда на отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри (Обн. ДВ. бр. 7 от 25.01.1974г., отм. ДВ, бр. 50 от 21.06.1994г.) 43. Клинична хематология, придобита след призната специалност Детски болести Детска клинична хематология и онкология и Клинична хематология и към настоящия момент са над 55 години. С писмо, вх. № 94-4962/23.01.2023г. МУ – София посочва, че по реда на отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри обучението по специалност Клинична хематология е провеждано по единна програма за 5 Мотивите за мнението са следните: Според Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн. ДВ., бр.7 от 2015 г.). Съгласно Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 1 специалностите „Клинична хематология” и „Детска клинична хематология и онкология“ са самостоятелни специалности (всяка със срок на обучение 4 години). Видно от т. 43 на т. I от Приложение № 2 на Наредба № 1 наименованието на специалността „Клинична хематология”, придобита след призната специалност „Детски болести”, е променено на „Детска клинична хематология и онкология“ и лекарите придобили специалност „Клинична хематология“ след призната специалност Детски болести”, се ползват с права на специалисти по медицинската специалност „Детска клинична хематология и онкология”. Не би следвало тези специалисти да бъдат приравнявани на специалистите по „Клинична хематология”, която е напълно самостоятелна специалност със срок на обучение 4 години. Още повече - ако допуснем, че наименованието бъде изменено, спрямо предложения текст за изменение на Наредба 1 на „Детска клинична хематология и онкология и Клинична хематология”, това би дало права на лекарите със специалност „Клинична хематология” да работят и като специалисти по Детски болести, без да имат въпросната специалност. Според нас е недопустимо добавянето на „Клинична хематология” към вече определената като отделна специалност „Детска клинична хематология и онкология”, тъй като в §4 от преходните и заключителни разпоредби, лицата, придобили специалност, чието наименование е интернисти и педиатри. Справка от БЛС показва, че в страната има 13 такива лекари, като 12 от тях са над 60 години. Съответно посочената разпоредба на ред № 43 не се отнася за лекари с Детски болести, които след това са се обучавали за Клинична хематология след 01.01.2007г., т.е. след отпадането на делението на специалностите на основни и профилни (до 01.01.2007г. обучение по профилна специалност е било допустимо само при придобита конкретна основна специалност преди това). Също така няма никакво основание да бъдат извършени аналогични промени в други раздели на детските болести, като Детска нефрология, Детска кардиология и т.н., тъй като отменената нормативна уредба не е регламентирала обучение по профилна специалност Нефрология, Кардиология и т.н. след придобита основна специалност Детски болести. Следва също така да се има предвид, че целта на посочената разпоредба е създаване на по-голяма яснота относно правата на специалистите по Клинична хематология, придобита като профилна специалност след основна специалност Детски болести, по отношение на специалността Клинична хематология. В случай че текстът относно правата на тези специалисти по отношение на специалността Клинична хематология не 6 променено в номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 2 от Наредбата се ползват с правата на специалист по специалност, съответно посочена в Приложение № 2. Сред специалностите, чието наименование е променено в номенклатурата по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 1 фигурира „Детска клинична хематология”, която е променена на „Детска клинична хематология и онкология”, като по тази специалност лицата се ползват с права на специалист. Никъде в нормативната уредба не е предвидено специалистите по ,Детска клинична хематология” да се ползват с права на специалист и по другата специалност „Клинична хематология” Нещо повече – така предложената промяна в наименованието би влязла в пряко противоречие с дефиницията на специалността „Клинична хематология” определена в Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година, относно признаването на професионалните квалификации (стр. 107, 115, 116). Освен горните мотиви – програмите за обучение по двете специалности „Детска клинична хематология и онкология“ и „Клинична хематология” са напълно различни – в първата, поради особени биологични закономерности на детската възраст, цялостния диагностично-лечебен план е със специфика, изискваща познания по обща педиатрия и специална теоретична и практическа подготовка. Докато по време на специализацията по „Клинична хематология”, лекарите без специалност „Вътрешни болести” започват специализацията си по Клинична хематология с модули „Вътрешни болести” през първата 1 година и 7 месеца, фигурира в Наредба № 1 от 2015г., тези права ще подлежат на извеждане по тълкувателен път, но по този начин няма да е налице яснота за всички заинтересовани лица. 7 докато за специалност ,Детска клинична хематология и онкология“ това не е предвидено. В Наредба № 6 от 26.03.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Детска клинична хематология и онкология”, тази медицинска специалност е утвърдена като самостоятелна, занимаваща се с болестите на кръвта (доброкачествени и злокачествени) и солидните тумори при децата от 0 до 18 годишна възраст. По изключение, пациенти, започнали лечение на злокачествено заболяване преди навършване на 18 годишна възраст с химиотерапия, според интензивни педиатрични протоколи, също могат да бъдат обект на терапия по стандарта „Детска клинична хематология” до приключване на лечението. Детската клинична хематология е определена като специалност, тясно свързана и взаимодействаща с всички останали медицински специалности за деца, но със специфична методология и терапевтична дейност. Регламентирани са и изискванията за персонал в клиниката/отделението по „Детска клинична хематология и онкология". В такава структура работят лекари със специалност по „Детска клинична хематология и онкология“. Така дефинираната специалност ,Детска клинична хематология и онкология“ се различава коренно от специалността „Клинична хематология”, дефинирана в Наредба № 8 от 23.03.2009г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична хематология”. Там специалността е нормативно определена като самостоятелна и ясно определена медицинска специалност с интердисциплинарен характер, тясно свързана и взаимодействаща с всички останали медицински 8 специалности, но със специфична методология и терапевтична дейност. И на последно място – ако бъде приета предложената промяна в наименованието и същността на обсъжданата специалност от „Детска клинична хематология и онкология“ на „Детска клинична хематология и онкология и Клинична хематология”, това би било основание да бъдат извършени аналогични промени в други раздели на детските болести, като Детска нефрология, Детска кардиология, Детска пулмология и т.н., като бъдат приравнени със съответните тесни специалности във Вътрешните болести. На основание на изложеното по-горе, настояваме предложеното изменение на § 16 в Приложение № 2 към § 4 от преходните и заключителните разпоредби, в раздел I „Специалности за лица с професионална квалификация ,.лекар”, ред № 43 от Проекта за Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, да отпадне. 3. доц . Б. Аврамова - Началник на КДКХО, УМБАЛ „Царица Йоанна“ – ИСУЛ, вх. № 33-05- 12/13.02.2024г. С настоящото становище искаме да изразим пълна подкрепа на предложението за изменение и допълнения в Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (Наредба № 1 от 2015 г.). С предвидените изменения и допълнения се въвежда еднозначно и категорично тълкуване на правата на специалистите по Клинична хематология, придобили специалността при действие на предходни правни регламентации (Наредбата за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри обн. ДВ, бр. 7 от 1974 г., отм. ДВ, бр. 50 от 1994 г.). Приема се за сведение 9 Раздел II на Наредба № 8 от 23.03.2009 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Клинична хематология“ издадена от министъра на здравеопазването (обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., посл. изм. ДВ. бр. 63 от 30 Юли 2021 г.) дава характеристика на специалността „Клинична хематология“: „Клиничната хематология е самостоятелна и ясно определена медицинска специалност в Република България. Клиничната хематология е специалност с интердисциплинарен характер, тясно свързана и взаимодействаща с всички останали медицински специалности, но със специфична методология и терапевтична дейност. Клиничната хематология е медицинска специалност и научна дисциплина, която изучава кръвта и кръвотворните органи в норма и патология…“. В действащия режим, в § 4 на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването е посочено, че лицата, придобили специалност, чието наименование е променено в номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 2, се ползват с правата на специалист по специалност съответно посочена в приложение 2. Специалността Клинична хематология не е със сменено наименование и продължава да фигурира като самостоятелна специалност. В този смисъл, правата на лицата, придобили специалност Клинична хематология са с непроменен статут при действието на описаните наредби. В същото време, в т. 43 на описаното приложение 2 към чл. 1, ал. 2 е упоменато, че лица със специалност Клинична хематология, придобита след призната специалност Детски болести се ползват с 10 правата на специалист по Детска клинична хематология и онкология, без да са посочени изрични ограничения относно правата им на специалисти по Клинична хематология. На практика, обаче, има нееднозначно тълкуване за правата на специалистите по Клинична хематология, придобита хронологично след Детски болести. Настоящите изменения в Наредба № 1 от 2015 г. предвиждат в т. 43 на приложение 2 към чл. 1, ал. 2 да бъде упоменато, че лица със специалност Клинична хематология, придобита след призната специалност Детски болести се ползват с правата на специалист по Детска клинична хематология и онкология и по Клинична хематология, което ще създаде необходимите предпоставки за еднозначно тълкуване и прилагане на правната уредба, в интерес както на оптималното функциониране на системата на здравеопазване в страната, така и на лечението на пациентите. Още повече, понастоящем не е необходимо придобиване на специалност Вътрешни болести преди Клинична хематология и съответно Детски болести преди Детска клинична хематология и онкология. По тази причина специалистите по Клинична хематология, независимо от това да ли имат придобита друга специалност преди това или не, имат еднакви права. Предвид изложеното, изразяваме подкрепата си за така предложените изменения и допълнения на Наредба № 1 от 22 януари 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. 4. Ме дицински университет- Варна Във връзка с публикуван, от 25.01.2024 г. на сайта на Министерството на здравеопазването за обществено 11 Вх. № 21-00- 144/15.02.2024г. обсъждане, проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 22.01.2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, е представено становището на Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“-Варна: 1. Откриваме противоречие между изложените мотиви към проекта на наредбата „…детайлната поименна информация относно статута на специализантите не се ползва и не е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването…“ и предлагания текст на чл. 8, ал. 2 „При поискване висшите училища и Военномедицинската академия предоставят в Министерството на здравеопазването информация за регистрираните от тях специализанти, която може да включва:“ и са изброени 10 точки, описващи всички предвидени данни, които се събират от МЗ към настоящия момент (и които са предвидени за електронния регистър, който сега се налага да отпадне). Събирането на досегашната информация при необходимост се явява прикрито събиране на данни, което поставя в неравнопоставено положение всички специализанти. За едни лица МЗ ще има много повече информация, отколкото за други лица, което поражда въпроси за целта на събирането на информацията и тя ще бъде ли споделена с висшето училище и със заинтересованите страни. От друга страна събирането на информация при необходимост ще затрудни цялостната работа на отделите по СДО, които ще трябва да работят по конкретни справки, зададени неясно колко често и в какви обеми, и срокове. 1. Приема се по принцип 1. Уточнява се, че посочената в проекта (и подавана към момента) информация за специализантите се поддържа от висшите училища и ВМА и при поискване се предоставя в Министерството на здравеопазването. Така става напълно ясно, че висшите училища и ВМА няма да са длъжни да поддържат информация, различна от досегашната и съответно предоставянето й в Министерството на здравеопазването не би затруднило работата на отделите по СДО. Възможността, предвидена в проекта, за предоставяне на поддържаната от висшите училища информация в Министерството на здравеопазването при поискване е свързана с контролните функции на Министерството на здравеопазването. 12 Предлагаме ритмичност на предоставяната информация, а не работа „при поискване“. В случай че МЗ няма готовност на този етап за въвеждане на електронния регистър, предлагаме текстовете на чл. 8, ал. 1 от предпоследната редакция на наредбата (ДВ, бр.96, 19.11.2021г.) да се върнат или да придобият следния вид: „Чл. 8. (1) В Министерството на здравеопазването се водят списък на специализантите и списък на придобилите специалност в системата на здравеопазването.“ 2. Възразяваме срещу отпадането на дейности от страна на МЗ, чрез които се гарантираше заложеното в чл. 3, ал. 3: „(3) Не може да се провежда едновременно обучение за придобиване на повече от една специалност.“ МЗ не трябва да абдикира от тази контролна дейност. Специализантите не винаги разбират от административен ред и процедури, и може дори несъзнателно да подведат новите база и университет; от друга страна бившата база и ВУЗ няма да са мотивирани и ангажирани или да знаят кого да уведомят; новите база и университет ще са в неведение и без времеви ресурс, и правно основание за действие, така цялата координираща дейност ще се стовари върху специализанта. Нашето мнение е, че при откриване на такъв проблем (едновременно регистриране на една и съща или 2 различни специализации) в по-късен етап, пораженията биха били сериозни за всички страни – висши училища, бази за обучения, специализанти. Предлагаме или да се върнат старите разпоредби или да се определи нов механизъм, като се заложи централизирана проверка чрез Министерство на здравеопазването в началото на регистрирането на специализантите. 2. Не се приема 2. Министерството на здравеопазването не е имало функция да гарантира изискването на чл. 3, ал. 3 на наредбата. Посоченото не е част от контролната дейност на Министерството на здравеопазването. Във връзка с изискването на чл. 3, ал. 3 на наредбата висшите училища биха могли да изискват от специализанта (преди регистрирането му) декларация, че не провежда обучение за придобиване на друга специалност или за придобиване на същата специалност в друго висше училище. 13 3. Предлагаме да се преосмисли цялостно идеята за отпадане вписването на номера, предоставен от МЗ, в свидетелствата за призната специалност. Тази на пръв поглед техническа дейност е дългогодишна държавна политика, изпълнявана от различни министерства, чрез която държавата легитимира съответния документ, въпреки че не е натоварена с неговото изготвяне. „Свидетелство за призната специалност“ се издава от висшето училище на лицата, които са положили успешно държавния изпит за специалност. Този вид документ започва регламентирано и последователно да се издава на основание чл. 36 от Наредба № 47/1995г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването, чл. 36 от Наредба № 31/2001г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, чл. 35 от Наредба № 34/2006г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и чл. 37 от Наредба № 1/2015г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. От същата първоначална Наредба № 47/1995г., чл. 4, ал. 4 (чл. 6, ал. 4 от Наредба № 31/2001г., чл. 6, ал. 5 от Наредба № 34/2006г. и чл. 8, ал. 6 от Наредба № 1/2015г. /ДВ, бр.96 от 2021г./) е регламентирано, че МЗ изпраща на висшето училище поредния номер в регистъра на придобилите специалност за вписване в свидетелството за призната специалност. Видно е, че държавата посредством МЗ, признава придобитите права на специалист, чрез легитимирането на документа „Свидетелство за призната специалност“, когато последния съдържа съответния номер, посочен от МЗ. 3. Не се приема 3. Даваните до момента регистрационни номера за вписване в свидетелствата за призната специалност са предоставяни от Министерството на здравеопазването единствено въз основа на подаваната от висшите училища и ВМА информация. В тази връзка не би могло да се твърди, че този номер легитимира документа „Свидетелство за призната специалност“. 14 Това е аналогично с издаваните дипломи за висше образование. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за висшето образование дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие със закона и с държавните изисквания. Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища, холограмни стикери се предоставяха на висшето училище от Министерството на образованието и науката, ако обучението е проведено в съответствие със Закона за висшето образование (ЗВО) и държавните изисквания. Към настоящата редакция на същата наредба, холограмните стикери са заменени от електронен номер на диплома, генериран автоматично от регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква "в" от ЗВО поддържан от Националния център за информация и документация към МОН. И тук е видно, че държавата посредством МОН, признава придобитата професионална квалификация, чрез легитимирането на документа „Диплома за висше образование“, когато последния съдържа съответния номер, посочен от МОН. Позицията ни като висше училище е, че въпреки прецизното изпълнение от наша страна на всички нормативни изисквания по провеждане и документиране на следдипломното обучение за придобиване на специалност, издаденият финален документ – Свидетелство за призната специалност, може да се окаже нелегитимен поради липсата на верифициращия номер (особено при промяна в законовата уредба), и университета да търпи негативи от оспорване на издадени вече документи. 5. Про ф. Костадин Ангелов – председател Приложено Ви изпращам по компетентност становище с рег. № K3-49-428-00-7, постъпило в Комисията по Приема се за сведение Приложеното становище е включено под № 2 в настоящата справка. 15 на Комисията по здравеопазване, Народно събрание, вх. № 02-01- 64/28.02.2024г. здравеопазване на 12 февруари 2024 г., от проф. д-р Илина Мичева, председател на управителния съвет на „Българско медицинско сдружение по хематология”, относно проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн. ДВ. бр. 7 от 2015 г., изм. и доп. бр. 83 от 2015 г., бр. 88 от 2016 г., бр. 58 от 2019 г., бр. 54 от 2020 г., бр. 79, 81 и 96 от 2021 г. и бр. 51 от 2023 г.). Моля да съобразите предложените промени в проекта на визираната Наредба с мотивираното становище на „Българското медицинско сдружение по хематология”, във връзка с изменение на § 16 в Приложение № 2 към § 4 от преходните и заключителни разпоредби, в раздел I „Специалности за лица с професионална квалификация „лекар“, ред № 43. 6. Пор тал за обществени консултации Публикувано на 21.02.2024г. Като част от обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването може ли специално внимание да обърнете на работното облекло и възможности за пране и съхраняване на работното облекло. По улиците и в градския транспорт се виждат обучаващи се, пременени в медицинско работно облекло. Моля специално внимание да обърнете на хигиената на работното място и да разпишете адекватни правила, които да се изучават по време на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването Липсва предложение Работното облекло, прането и съхраняването му и хигиената на работното място не е част от обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването и не са предмет на Наредба № 1 от 2015г. 7. Пор тал за обществени консултации Становище от Ваня Добрева Асоциация „Хипофиза“ Предлагаме промяна на чл. 47а от Наредбата. Към текста след хуманитарен статут да се добави и текста “временна закрила”. Мотиви - да се даде достъп до специализация, финансирана от държавата и на лица - лекари бежанци от Украйна, които са с такъв статут. Не се приема Краткият срок на временната закрила не позволява да се добавят и тези лица към разпоредбата на чл. 47а от наредбата. Обучението за придобиване на специалност на лекарите е в рамките на 4 или 5 години и в редки случаи 3 години, т.е. това е дългосрочен 16 Публикувано на 23.02.2024г. Acromegaly@abv.bg През курсовете по български език, които организираме са преминали 520 медицински специалисти от Украйна. Това са хора, които биха искали да упражняват професията си в България. Правата на пациентите от Украйна са нарушени заради езиковата бариера, която налага осъществяването на диагностични и лечебни дейности без разбиране на езика. Има недостиг на специалисти - лични лекари, педиатри и други. Този недостиг е както за бежанците, така и за българите. Отделно от това в условия на отворен пазар на труда в рамките на Европа и липса на изгледи да се превърнем в икономическия тигър на Балканите следва да отворим бариерата за влизането на специалисти от други държави, за да има кой да ни лекува в бъдеще. Такава е тенденцията в цяла Европа - в Дания вече медицинските сестри могат да работят без да владеят местния език. В Полша по ускорена процедура работят 4200 бежанци, а в България процедурата са приключили само трима. България е единствената страна в ЕС, която не приложи препоръките на Европейската комисия за бързо признаване на квалификацията на лица с ключови професии - учители и лекари - COMMISSION RECOMMENDATION (EU) 2022/554 of 5 April 2022 on the recognition of qualifications for people fleeing Russia’s invasion of Ukraine. През обществено обсъждане преминаха промени в Закона за убежищата и бежанците, които следва да влязат в парламента. С промените се спазват препоръките на ЕК да се даде устойчивост на пребиваването на лицата от Украйна - да могат тези, които са с временна закрила да кандидатстват и получат международна закрила. Така започналите специализация със статут на временна закрила процес. В по-общ план може да се посочи, че при професиите лекар, лекар по дентална медицина и магистър-фармацевт в България традиционно се наблюдават положителни тенденции – общият им брой се запазва или се повишава, повишава се броят и относителният дял на младите специалисти до 30г., а осигуреността със съответния вид кадри надвишава или е около средната за държавите-членки на ЕС. Основен проблем при лекарите и останалите медицински специалисти е тяхното неравномерно териториално разпределение в страната. Относно правата на специалистите, придобили профилна специалност Клинична хематология след основна специалност Детски болести следва да се има предвид, че такива специалисти са се обучавали единствено по реда на отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри (Обн. ДВ. бр. 7 от 25.01.1974г., отм. ДВ, бр. 50 от 21.06.1994г.) и към настоящия момент са над 55 години. Медицински университет – София посочва, че по реда на отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри обучението по специалност Клинична хематология е провеждано по единна програма за интернисти и педиатри. Справка от БЛС показва, че в страната има 13 такива лекари, Д-Р БОЙКО ПЕНКОВ Заместник-министър 17 ще могат да я продължат и след като придобият хуманитарен статут. До момента в българското законодателство не е променена нито една запетайка, която да улесни този достъп на тази голяма група от хора, които се намират на територията ни в момента. Тяхната интеграция е изцяло резултат на доброволен труд и дарителски кампании. Затова пък виждаме как с проект на промяна на този нормативен акт се предлага нещо, което противоречи на българското законодателство, както и на европейската практика - да се приравни педиатрична специалност, която да даде възможност тези лекари да работят и с възрастни. Предложението е “Клинична хематология придобита след специалност Педиатрия да бъде приравнена на Клинична хематология за възрастни пациенти”. Може да предполагаме че поправката се предлага заради един- единствен специалист - бивш депутат. Лекарите със специализация по педиатрична специалност в България нямат право да работят със възрастни. Буди много въпроси и как това лице до момента е било консултант, както главен изследовател в множество клинични изпитвания за възрастни Оставаме в очакване на нормалност Ваня Добрева като 12 от тях са над 60 години. Следва също така да се има предвид, че целта на посочената разпоредба е създаване на по- голяма яснота относно правата на специалистите по Клинична хематология, придобита като профилна специалност след основна специалност Детски болести, по отношение на специалността Клинична хематология. В случай че текстът относно правата на тези специалисти по отношение на специалността Клинична хематология не фигурира в Наредба № 1 от 2015г., тези права ще подлежат на извеждане по тълкувателен път, но по този начин няма да е налице яснота за всички заинтересовани лица.

ПРОЕКТ Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн. ДВ. бр. 7 от 2015 г., изм. и доп. бр. 83 от 2015 г., бр. 88 от 2016 г., бр. 58 от 2019 г., бр. 54 от 2020 г., бр. 79, 81 и 96 от 2021 г. и бр. 51 от 2023 г.) § 1. Член 8 се изменя така: „Чл. 8. (1) Висшите училища и Военномедицинската академия предоставят в Министерството на здравеопазването два пъти в годината – в срок до 10 юни и до 10 декември, както и при поискване, информация за броя на регистрираните от тях специализанти по специалности. (2) При поискване висшите училища и Военномедицинската академия предоставят в Министерството на здравеопазването информация за регистрираните от тях специализанти, която може да включва: 1. имената по документ за самоличност на специализанта, гражданство и единен граждански номер/личен или друг идентификационен номер на чужденеца от документа за самоличност, вида на пребиваване на чужденеца в страната и дали е с предоставено право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут, или чужденец от българска народност/български произход; 2. наименование на специалността, по която се обучава специализантът; 3. мястото, на което е приет специализантът съобразно чл. 11, 13 или 22а и дали то е финансирано от държавата; 4. институцията, в която се провежда теоретичното обучение и базата за обучение; 5. начална и крайна дата на обучение; 6. придобитата от специализанта специалност от висшето образование, образователно-квалификационна степен и професионална квалификация, серия, номер (фабричен или електронен), регистрационен номер и дата на издаване на дипломата за висше образование, висшето училище, издало дипломата, и държава; 7. в случаите, в които е приложимо - данни за удостоверението за признаване на професионална квалификация, документа за признато висше образование, удостоверението за владеене на български език и професионалната терминология на български език от чужденците за упражняване на медицинска професия в Република България, за проведена проверка на познанията по български език на медицинските 1 специалисти, граждани на държави - членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобили професионалната си квалификация по медицинска професия в Република България; 8. промяна в данните и обстоятелствата по провеждане на обучението за придобиване на специалност (прекъсване на обучението, продължаване на обучението, прекратяване на обучението, признаване на част от обучението, преминаване на място, финансирано от държавата, промяна на базата за обучение, промяна в имената на специализанта, придобита друга специалност и др.); 9. сесията и годината на допускане до държавния изпит; 10. друга информация при необходимост.“ § 2. Член 10 се изменя така: „Чл. 10. (1) Висшите училища и Военномедицинската академия могат да признават части (раздели или модули), които са включени в учебната програма по съответната специалност само от предходно проведено обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в Република България или в чужбина. (2) Признаването на части от учебната програма по ал. 1 от предходно проведено обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в Република България се осъществява със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия при условия и по ред, определени от висшите училища и Военномедицинската академия, а от предходно проведено обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването в чужбина – със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия по реда на чл. 23. (3) В случаите, когато се признава обучение от предходно придобита друга специалност в системата на здравеопазването, признаването на части от учебната програма по ал. 2 може да обхваща не повече от половината от продължителността на обучението по специалността, по която се обучава специализантът и по която се извършва признаването. (4) Ако бъде установено, че признаване на преминато обучение не е извършено в съответствие с изискванията на тази наредба, висшето училище или Военномедицинската академия отстраняват несъответствията в 14-дневен срок от установяването. § 3. Член 14 се изменя така: „Чл. 14. (1) В 7-дневен срок от сключването на договора или издаването на заповедта по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13, ал. 3 базата за обучение изпраща във висшето училище, с 2 което има сключен договор, уведомление за приетия специализант, в което се посочва дали той е приет на място, финансирано от държавата. Към уведомлението се прилагат копия на следните документи: 1. документ, удостоверяващ имената, единния граждански номер или личен или друг идентификационен номер на чужденеца и гражданството на специализанта; 2. диплома за придобитата от специализанта професионална квалификация в Република България или документ, удостоверяващ правото на специализанта да упражнява съответната професия, когато професионалната квалификация е придобита в друга държава; 3. договора, съответно заповедта по чл. 11, ал. 1 или 4 или чл. 13; 4. удостоверение за членство на специализанта в съответната съсловна организация; 5. удостоверение за владеене на български език и професионалната терминология на български език, издадено по реда на наредбата по чл. 186, ал. 3, т. 1 от Закона за здравето в случаите по чл. 19, ал. 1 и 2; 6. протокола от проведения конкурс по чл. 17, ал. 3; 7. заповедта на министъра на здравеопазването за одобрение на лечебното заведение за обучение на специализанти по съответната специалност. (2) В 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 1 висшето училище проверява дали подадените документи са в съответствие с изискванията на тази наредба. В случай че са спазени изискванията на наредбата, висшето училище регистрира специализанта и издава книжка за специализация. (3) Висшето училище изпраща книжката за специализация на базата за обучение в 7- дневен срок от издаването й. (4) В случай че са установени несъответствия на подадените документи с изискванията на наредбата, висшето училище писмено уведомява базата за обучение и определя срок за отстраняването им. (5) В 7-дневен срок от отстраняване на несъответствията по ал. 4 висшето училище регистрира специализанта и издава книжка за специализация. (6) В случай че несъответствията по ал. 4 не са отстранени в определения срок, висшето училище не регистрира специализанта, за което уведомява базата за обучение. (7) Когато специализантът се обучава по неклинична специалност, висшето училище, издало заповедта за провеждане на обучението, регистрира специализанта и издава книжката за специализация. 3 (8) Военномедицинската академия регистрира специализанта, обучаващ се по военномедицинска специалност, и издава книжката за специализация по военномедицинските специалности. (9) Ако бъде установено, че специализант е регистриран в несъответствие с изискванията на наредбата, в 14-дневен срок от установяването висшето училище или Военномедицинската академия отстраняват несъответствията или заличават регистрацията на специализанта. § 4. В чл. 21 ал. 5 се отменя. § 5. В чл. 22в, ал. 2 изречение второ се заличава. § 6. В чл. 22ж ал. 4 се отменя. § 7. В чл. 23, ал. 5 думите „прикача в регистъра по чл. 8, ал. 1“ се заменят с „изпраща в Министерството на здравеопазването“. § 8. В чл. 25 се правят следните изменения: 1. В ал. 5 думите „със заповед на ректора при условия и по ред, определени от висшето училище, регистрирало специализанта. Заповедта за признаване на обучение се прикача в регистъра по чл. 8, ал. 1 в 7-дневен срок от издаването ѝ“ се заменят с „по реда на чл. 10“. 2. В ал. 6 думите „вписва промяната в регистъра по чл. 8, ал. 1“ се заличават. § 9. Член 26 се отменя. § 10. В чл. 37 второ думите „прикача в регистъра по чл. 8, ал. 1 в едномесечен срок от издаването му“ се заменят със „съхранява от висшето училище или Военномедицинската академия на хартиен или електронен носител“. § 11. Създава се чл. 37а: „Чл. 37а. (1) В едномесечен срок от издаването на свидетелствата за призната специалност висшите училища предоставят на електронен носител в Министерството на здравеопазването следната информация: 1. имената по документ за самоличност на придобилия специалност, гражданство и единен граждански номер/личен или друг идентификационен номер на чужденеца от документа за самоличност; 2. наименование на придобитата специалност; 3. сесията и годината на успешното полагане на държавния изпит; 4. придобитата специалност от висшето образование, образователно- квалификационна степен и професионална квалификация, серия, номер (фабричен или 4 електронен), регистрационен номер и дата на издаване на дипломата за висше образование, висшето училище, издало дипломата и държава; 5. висшето училище или Военномедицинската академия, регистрирали специализанта; 6. серия, номер и дата на издаване на свидетелството за призната специалност. (2) Въз основа на получената информация по ал. 1 Министерството на здравеопазването поддържа списък на придобилите специалност в системата на здравеопазването. § 12. В чл. 40, ал. 2 накрая се добавя „и не може да надхвърлят 11 лв. на присъствен ден“. § 13. В чл. 41 се правят следните допълнения: 1. В ал. 2 накрая се добавя „и не може да надхвърлят 11 лв. на присъствен ден“. 2. В ал. 3 накрая се добавя „и не може да надхвърлят 22 лв. на присъствен ден“. 3. В ал. 6 накрая се добавя „и не може да надхвърлят 11 лв. на присъствен ден“. § 14. В чл. 43, ал. 7 думите „за обучение, което не е проведено във“ се заменят с „които не са с краен получател“, а след думите „министъра на здравеопазването“ се поставя запетая и се добавя „с изключение на средствата по ал. 5“. § 15. В чл. 47, ал. 1 думите „регистъра на специализантите в системата на здравеопазването“ се заменят с „предоставената от висшите училища информация по чл. 8“. § 16. В Приложение № 2 към § 4 от преходните и заключителните разпоредби, в раздел I „Специалности за лица с професионална квалификация „лекар”, ред № 43 се изменя така: „43. Клинична хематология, придобита Детска клинична хематология и след призната специалност Детски онкология и Клинична хематология“ болести Преходни и заключителни разпоредби § 17. За специализантите и придобилите специалност, за които към момента на влизане в сила на тази наредба висшите училища и Военномедицинската академия са подали към Министерството на здравеопазването искане за предоставяне на регистрационни номера, Министерството на здравеопазването в едномесечен срок предоставя регистрационен номер по реда на § 27, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2015 г. за 5 придобиване на специалност в системата на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 51 от 2023 г.). § 18. Наредбата е съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите. ПРОФ. ХРИСТО ХИНКОВ Министър на здравеопазването 6