Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека

Частична предварителна оценка на въздействието Институция: Министерство на външните работи (МВнР) Нормативен акт: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека Не е включен в законодателна/оперативна програма на Министерския съвет Включен е в законодателната/оперативната програма на Министерския съвет за: Съгласно Решение № 684 на Министерския съвет от 4 октомври 2023 г. Лице за контакт: Христиана Грозданова, началник на отдел „Права на човека“ Телефон и ел. поща: 02/ 948 24 62 Hristiana.Grozdanova@mfa.bg 1. Проблем/проблеми за решаване: Националният координационен механизъм по координационен механизъм“) е създаден с Решение резултат от необходимостта за предприемане координацията между държавните органи и аспекти на правата на човека. Основните приоритетни разпределяне между държавните органи и постоянния диалог и периодичните национални мониторингови механизми по правата на присъединяването на Република България към човека; предлагане инициирането на законодателни както и към предлагане на мерки за подобряване 1.1. Кратко опишете проблема/проблемите По възможност посочете числови За десет годишнината от функционирането доказал ефективността си. С негови решения са ведомства по изпълнението на ангажиментите контролни и мониторингови механизми по подобряване на националното законодателство цялостното му подобряване. Същевременно, Националният координационен ограничените му и непълно разписани функции, заинтересовани страни в него и ясно разписани отговорните ведомства, което затруднява работата органа. Например: създаването на механизъм българските граждани от органите на ООН, международни договори в областта на правата определяне на национални експертни кандидатури изпълнението на основните международни мониторингови механизми на Съвета на Европа. правата на човека (наричан по-нататък „Национален 796/19.12.2013 г. на Министерския съвет, като на конкретни стъпки към подобряване на независимите институции, занимаващи се с различни области в неговата дейност са насочени към институции изпълнението на задълженията, свързани с доклади пред международните контролни и човека; обсъждане целесъобразността от международни договори в областта на правата на промени, в областта на правата на човека, на положението по правата на човека в страната. и причините за неговото/тяхното възникване. стойности. си, Националният координационен механизъм е разпределени задълженията между отговорните на Република България към международните правата на човека; обсъдени са възможностите за по правата на човека и са предложени мерки за механизъм е срещнал трудности, свързани с отсъствие на представителност на всички ангажименти към международните конвенции на и води до непоследователност в дейността на за еднократни обезщетения по уважени жалби на контролиращи изпълнението на основните на човека или приемането на вътрешни правила за за членове на органи на ООН, контролиращи договори в областта на правата на човека и на 2 В допълнение, следва да се отчете, че липсва адекватно разписана нормативна база, съгласно чл. 21 от Закона за администрацията, тъй като Националният координационен механизъм не функционира на основата на постановление на Министерския съвет. Последното води до трудности при изпълнението на функциите на механизъма на основание адекватно разписана нормативна основа. Нормативната база за създаване на Националния координационен механизъм е оскъдна, като посочените в чл. 3 на Решение № 796/2013 г. отговорности са твърде общи, което затруднява, а не улеснява функционирането на механизма. В неговата практика той се изправя пред въпроси, свързани с проследяване на изпълнението на препоръки, получени при представянето на национални доклади пред международните мониторингови механизми, където органа няма ангажимент освен да разпредели отговорностите. Освен това има и други ангажименти, които Република България следва да изпълнява като страна по универсални международни договорни по права на човека, като напр. номиниране на експерти за участие в комитетите към тях, за което няма формално разписана процедура или основания за въвеждането й. 1.2. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.). Проблемът не може да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа или чрез въвеждане на нови технологични възможности. 1.3. Посочете защо действащата нормативна рамка не позволява решаване на проблема/проблемите. Действащата нормативна рамка не позволява решаването на проблема, защото съгласно чл. 22а от Закона за администрацията постоянното действащите консултативни органи на правителството се създават с постановление на Министерския съвет, в което се определят неговите задачи и структурен състав, както и администрацията, осигуряваща експертното и техническото му подпомагане. Същевременно, Националният координационен механизъм е създаден с решение на Министерския съвет при непълно разписан състав и правомощия. 1.4. Посочете задължителните действия, произтичащи от нормативни актове от по-висока степен или актове от правото на ЕС. Поставеният за разглеждане въпрос не е свързан с прилагането на правото на ЕС. 1.5. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях? Неприложимо. Проектът на Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека е нов нормативен акт и поради тази причина не са извършени последващи оценки. 2. Цели: Цел 1 „Развитие и усъвършенстване на нормативната уредба в областта на правата на човека“ С приемането на проекта на Постановление ще се преведе в съответствие нормативната основа за функционирането на Националния координационен механизъм по правата на човека с изискванията за Закона за администрацията, с което ще се попълнят празнотите в нормативната уредба и ще се подобри защитата на правата на човека на територията на Република България. С това ще се отговори и на стремежа за непрекъснато развиване на националната правна рамка в областта на правата на човека. 3 Цел 2 „Осигуряване на ефективно и пълноценно функциониране на Националния координационен механизъм по правата на човека“ Националният координационен механизъм по правата на човека, посредством Съвета към него, ще осигури ефективно взаимодействие между държавните органи и други публични институции за усъвършенстване на положението, защитата и насърчаването на спазването на правата на човека в Република България. Механизмът ще допринесе за хармонизиране на законодателството, политиките и практиките в областта на правата на човека на Република България със законодателството, политиките и практиките на Европейския съюз, Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други международни организации, в които Република България членува. 3. Заинтересовани страни: 1. Министерски съвет; 2. Министерство на външните работи; 3. Министерство на труда и социалната политика; 4. Министерство на вътрешните работи; 5. Министерство на правосъдието; 6. Министерство на образованието и науката; 7. Министерство на регионалното развитие и благоустройство; 8. Министерство на здравеопазването; 9. Министерство на културата; 10. Министерство на младежта и спорта; 11. Главен прокурор; 12. Върховен касационен съд; 13. Върховен административен съд; 14. Държавната агенция за закрила на детето; 15. Държавната агенция за бежанците; 16. Агенцията за социално подпомагане; 17. Агенцията за хората с увреждания; 18. Съвета за електронни медии; 19. Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет; 20. Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет; 21. Национална комисия за борба с трафика на хора; 22. Комисията за защита от дискриминация; 23. Омбудсманът на Република България; 24. Държавни органи, ангажирани с прилагането на конвенциите; 25. Правозащитни и други организации на граждани; Посочете всички потенциални заинтересовани страни/групи заинтересовани страни (в рамките на процеса по извършване на частичната предварителна частична оценка на въздействието и/или при обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове), върху които предложенията ще окажат пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи/общини и др.). 4. Варианти на действие. Анализ на въздействията: 4.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: Описание: 4 При този вариант, ще продължи да съществува констатираният и досега проблем, при който ограничените и непълно разписани функции на Националния координационен механизъм по правата на човека, отсъствие на представителност на всички заинтересовани страни в него и ясно разписани ангажименти към международните конвенции на отговорните ведомства затруднява работата и води до непоследователност в дейността на органа. Легитимността на решенията на Националния координационен механизъм също е поставена под въпрос предвид отсъствието на изпълнението на нормативните изисквания на Закона за администрацията за постоянно действащ консултативен орган на правителството, осигуряващ координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други държавни органи. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: Не са идентифицирани положителни въздействия. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Отрицателни (икономически/социални/екологични) въздействия: Ще бъде запазено досега действащото положение, при което нормативната уредба за създаването на Националния координационен механизъм по правата на човека не отговаря на законовите изискванията, което от своя страна се отразява върху качеството на дейността на механизъма. (върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни) Специфични въздействия: Не са идентифицирани специфични въздействия. Въздействия върху малките и средните предприятия: Не се предвижда въздействие върху малките и средни предприятия. Административна тежест: Проектът не регулира предоставянето на административни услуги и не въвежда нови задължения за физическите и юридическите лица и в този смисъл няма отношение към административната тежест за физическите и юридическите лица. 1.1. Опишете качествено (при възможност – и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални и екологични въздействия, включително върху всяка заинтересована страна/група заинтересовани страни. Пояснете кои въздействия се очаква да бъдат значителни и кои второстепенни. 1.2. Опишете специфичните въздействия с акцент върху малките и средните предприятия и административната тежест (задължения за информиране, такси, регулаторни режими, административни услуги и др.) Вариант 2 „Приемане на проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека“ Описание: Проектът на Постановление на Министерския съвет привежда в съответствие вече съществуващият Национален координационен механизъм по правата на човека, създаден с Решение № 796/2013 г., с изискванията на Закона за администрацията. С проекта на Постановлението се разписва по-ясна структура на механизъма, която включва Съвет към Националния координационен механизъм и работни групи за подпомагане на дейността му. Разпоредбите на проекта на Постановление се посочва подробно конкретните задачи на Съвета, както и се въвежда принципно разпределение по ведомства на подаването на информация относно дейности и мерки по области от правата на човека, в съответствие с конституционните и законово установените им правомощия, при съблюдаване на принципа на доброволно участие. Предлага се и допълване на състава на Националния координационен механизъм, което е в съответствие с натрупаната до момента практика. Положителни (икономически/социални/екологични) въздействия: 5 публични спазването ще правата Република Не са Не са Въпросът Няма 1.1. 1.2. Приемането подпомогне на Европейския сътрудничество Отрицателни Специфични Въздействия Административна действащата Националния въздействия, Опишете на акта ще осигури ефективно институции за усъвършенстване на правата на човека в Република хармонизиране на човека на Република България съюз, Организацията на в Европа, Съвета на България членува, което има (върху всяка заинтересована (икономически/социални/екологични) идентифицирани. (върху всяка заинтересована въздействия: идентифицирани. върху малките и средните не се отнася върху дейността на тежест: допълнителна административна нормативна база, при отчитане координационен механизъм по (въздействията върху малките и Опишете качествено (при възможност – и количествено) включително върху всяка заинтересована страна/група значителни специфичните въздействия с акцент върху малките информиране, такси, регулаторни взаимодействие между на положението, България. В допълнение, законодателството, политиките със законодателството, обединените нации, Европа и други отражение върху българските страна/група заинтересовани въздействия: страна/група заинтересовани предприятия: малките и средни тежест. Въпросът се на десетгодишната правата на човека. средните предприятия; административна всички значителни потенциални заинтересовани страни. и кои второстепенни. и средните предприятия и режими, административни държавните органи и защитата и насърчаването действието на и практиките в областта политиките и практиките Организацията за сигурност международни организации, в граждани. страни) страни) предприятия. отнася до усъвършенстване практика от дейността тежест) икономически, социални и екологични Пояснете кои въздействия се очаква да административната тежест (задължения услуги и др.) други на механизма на на и които на на бъдат за 5. Степени 5.1. Сравняване По на вариантите: на изпълнение по критерии: 1) проблем 1: висока; 2) средна; 3) ниска. Вариант 1 „Без действие“ Вариант 2 „С действие“ т с о н в и Цел 1: „Развитие и усъвършенстване на нормативната уредба в областта на правата на човека“ ниска висока т к е ф Е Цел 2: „Осигуряване на ефективно и пълноценно функциониране на Националния координационен механизъм по правата на човека“ ниска висока т с о н Цел 1: „Развитие и усъвършенстване на нормативната уредба в областта на правата на човека“ ниска висока с а к и ф Е Цел 2: „Осигуряване на ефективно и пълноценно функциониране на Националния координационен механизъм по правата на човека“ ниска висока л г ъ С Цел 1: „Развитие и а т в с у усъвършенстване на о с н а нормативната уредба в областта ниска висока 6 на правата на човека“ Цел 2: „Осигуряване на ефективно и пълноценно функциониране на Националния координационен механизъм по правата на човека“ ниска висока 1.2. Посочете ефикасност, 1.1. Сравнете вариантите чрез сравняване на степента, в която вариантите ще изпълнят ефективност, чрез която се измерва степента, която отразява степента, до която целите могат съгласуваност, която показва степента, до която ключовите им положителни и определените цели, съгласно основните до която вариантите постигат да бъдат постигнати при разходи; вариантите съответстват на отрицателни въздействия. критерии за сравняване на целите на предложението; определено ниво на ресурсите или при действащите стратегически документи. вариантите: най-малко 6. По създаване При Закона осигурят защитата Вариантът създаване Избор проблем този за Националния на препоръчителен вариант: 1: Вариант 2 „Приемане на на Национален координационен вариант се привежда в съответствие администрацията, като се предлагат по-всеобхватно включване на всички и насърчаването на правата на координационен механизъм по не засяга съществуващи режими на нови регистри. Посочете препоръчителните варианти проект на Постановление механизъм по правата на действащата допълнителни ведомства и човека при по-ясно правата на човека. и услуги, нито дейността за решаване на поставения на Министерския на човека“ нормативна база с изискванията минимални промени, институции, имащи отношение посочване на ангажиментите на регистри и не проблем/проблеми. съвет за на които да към на води до 6.1. Ще Ще Няма 1.1. 1.2. Промяна прилагането се се Изборът Ако се в административната тежест на препоръчителния вариант увеличи намали ефект следва да е съотносим с посочените специфични предвижда въвеждането на такса, представете ограничаване на административното регулиране за физическите и (включително по въздействия на препоръчителния образуването на нейния размер и административния контрол юридическите лица от отделните проблеми): вариант за решаване на всеки съгласно Методиката по чл. 7а от Закона върху стопанската дейност. проблем. за 6.2. Да Не засягат 1.2. В отделна Създават прилагането Предложеният процедури. случай че стелка 1.3. ли се нови/засягат ли се на препоръчителния вариант нормативен акт не засяга вътрешната организация в 1.1. Изборът следва да е съотносим с се предвижда създаване нов регулаторен режим, или действие: разрешителен, уведомителен; Мотивирайте създаването на новия регулаторен административното регулиране и съществуващи регулаторни (включително по съществуващи регулаторни съответствие с действащите посочените специфични въздействия посочете неговия вид (за стопанска удостоверителен и по какъв начин режим съгласно изискванията на чл. административния контрол върху режими и услуги от отделните проблеми)? режими и услуги. нормативни дефиниции на избрания вариант. дейност: лицензионен, регистрационен; това съответства с постигането на 3, ал. 4 от Закона за ограничаване стопанската дейност. Промените и за целите). на 7 1.4. Посочете предложените нови регулаторни режими отговарят ли на изискванията на чл. 10 – 12 от Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.5. Посочете изпълнено ли е изискването на § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги. 1.6. В случай че се изменят регулаторни режими или административни услуги, посочете промяната. 6.3. Създават ли се нови регистри от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми)? Да Не Когато отговорът е „Да“, посочете регистрите, които се създават и по какъв начин те ще бъдат интегрирани в общата регистрова инфраструктура. 6.4. По какъв начин препоръчителният вариант въздейства върху микро-, малките и средните предприятия (МСП) (включително по отделните проблеми)? Актът засяга пряко МСП Актът не засяга МСП Изборът следва да е съотносим с посочените специфични въздействия на препоръчителния вариант. 6.5. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант (включително по отделните проблеми): В хода на подготовката на проекта на ПМС не са идентифицирани рискове от прилагането на препоръчителния вариант, тъй като предложените промени касаят съгласувани взаимоотношения между държавни органи, съответстващи на действащата нормативна уредба. Проектът на нормативен акт разписва и усъвършенства действаща процедура, която вече е доказана в практиката. Посочете възможните рискове от прилагането на препоръчителния вариант, различни от отрицателните въздействия, напр. възникване на съдебни спорове и др. 7. Консултации: Проведени са консултации Посочете основните заинтересовани страни, с които са проведени консултации. Посочете резултатите от консултациите, включително на ниво ЕС: спорни въпроси, многократно поставяни въпроси и др. Предстоят обществени консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, по проекта на акт ще бъдат проведени обществени консултации като проектът на постановление, докладът към него, частичната предварителната оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет ще бъдат публикувани на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на Министерството на външните работи за срок от 30 дни. Обобщете най-важните въпроси за обществени консултации. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури. 8. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз? Да Не 8 1.1. Посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 6.2 и 6.3, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник). 1.2. Изборът трябва да съответства на посоченото в раздел 1, съгласно неговата т. 1.5. 9. Изисква ли се извършване на цялостна предварителна оценка на въздействието поради очаквани значителни последици? Да Не (преценка съгласно чл. 20, ал. 3, т. 2 от Закона за нормативните актове) 10. Приложения: Не се прилагат приложения. Приложете необходимата допълнителна информация и документи. 11. Информационни източници: Закон за администрацията. Посочете изчерпателен списък на информационните източници, които са послужили за оценка на въздействията на отделните варианти и при избора на вариант за действие: регистри, бази данни, аналитични материали и др. 12. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на частичната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Ангел Банджов, директор на дирекция „Права на човека“, Министерство на външните работи Дата: януари 2024 г. Подпис: /п/ АНГЕЛ БАНДЖОВ ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ПРАВА НА ЧОВЕКА“

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ Изх. № ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от Мария Габриел, заместник министър-председател и министър на външните работи Относно: проект на Решение на Министерския съвет за отмяна на Решение № 796 на Министерския съвет от 19 декември 2013 г. за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека и проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане и приемане проект на Решение на Министерския съвет за отмяна на Решение № 796 на Министерския съвет от 19 декември 2013 г. за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека и проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека. Защитата на правата и основните свободи на човека и спазването на общоприетите международни стандарти в областта на правата на човека е основен приоритет на вътрешната и външна политика на Република България. Страна сме по основните универсални международни договори на ООН в областта на правата на човека, както и по най-важните конвенции, приети от Съвета на Европа. Активен участник сме и във външната дейност на ЕС, както и в рамките на човешкото измерение на ОССЕ. В национален план редица държавни органи и институции се занимават с различни аспекти от правата на човека. За подобряване на координацията между тях, през 2013 г., с Решение № 796 на Министерския съвет, е създаден Национален координационен ул. Александър Жендов 2, София 1113 тел.: +359 (2) 948 29 99, факс: +359 (2) 948 31 01 e-mail: minister@mfa.bg, интернет страница: www.mfa.bg, следете ни на: twitter/mfabulgaria механизъм по правата на човека (наричан по-нататък „Национален координационен механизъм“). Председател на механизма е министърът на външните работи, а членове - ръководители на ведомства, работещи по различни аспекти на правата на човека, включително секретарите на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси, Националния съвет за равнопоставеност на жените и мъжете и Националната комисия за борба с трафика на хора. Омбудсманът участва в механизма със статут на наблюдател. За десет годишнината от функционирането си, Националният координационен механизъм е доказал ефективността си. С негови решения са разпределени задълженията между отговорните ведомства по изпълнението на ангажиментите на Република България към международните контролни и мониторингови механизми по правата на човека; обсъдени са възможностите за подобряване на националното законодателство по правата на човека и са предложени съответните мерки. Същевременно, Националният координационен механизъм е срещнал трудности, свързани с ограничените му и непълно разписани функции, отсъствие на представителност на всички заинтересовани страни в него, както и ясно разписани ангажименти към международните конвенции на отговорните ведомства, които затрудняват работата и водят до непоследователност в дейността на органа. В допълнение, следва да се отчете, че липсва адекватно разписана нормативна база, съгласно чл. 21 от Закона за администрацията, тъй като Националният координационен механизъм не функционира на основата на постановление на Министерския съвет, а на решение. Преодоляването на констатираните недостатъци в дейността на Националния координационен механизъм е възможно посредством развиване на нормативната уредба за неговото създаване. Във връзка с изложеното до тук, бих искала да представя на вниманието Ви проект на Решение на Министерския съвет за отмяна на досега действащото Решение № 796 на Министерския съвет от 19 декември 2013 г. за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека, както и проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека. С проекта на Постановление се привежда дейността на Националния координационен механизъм в съответствие с изискванията на Закона за администрацията, като се създава Съвет към Националния координационен механизъм и се допълва списъка на държавни органи, които да участват в него. Бих искала изрично да обърна внимание, че органите, които ще участват в дейността на Съвета и в момента участват непряко в дейността на механизъма в израз на добра воля. В хода на подготовката на проекта на постановлението бяха изпратени писма до ръководителите на ведомствата, упоменати в текста. Проектът бе съгласуван в цялост от тяхна страна, а получените бележки и предложения за подобряване на текста бяха приети. Проектът на Постановление разписва и процедурата на свикване и провеждане на заседания Съвета към Националния координационен механизъм, както и представянето на дейността му съгласно чл. 22, ал. 3 от Закона за администрацията. Предвижда се и създаването на работна група от контактни точки, работещи пряко по въпросите на Съвета, която да подпомага дейността му. Не на последно място, проектът на Постановление разписва отговорностите по ведомства и институции при подготовката и представянето на дължимите от Република България национални доклади в изпълнение на ангажиментите към Стр. 2 от 4 международните мониторингови механизми. Предоставянето на информация е в съответствие с конституционно и законово установените правомощния на тези ведомства и институции на доброволен принцип. Разписването на отговорностите по подготовката на дължимите национални доклади спомага за по-пълноценно изпълнение на принципите, разписани в чл. 2, ал. 1 от Закона за администрацията. Проектите на актове няма да доведат до въздействие върху държавния бюджет, поради което се прилагат одобрени финансови обосновки от министъра на финансите в съответствие с чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Изпълнението на проектите на актове не води до изменение на целевите стойности на показателите за изпълнение, в т.ч. ключовите индикатори. Предложените проекти на актове не са свързани с въвеждане на актове на Европейския съюз, поради което не се прилага справка за съответствие с европейското право. Извършена е частична предварителна оценка на въздействието на проекта на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека. В изпълнение на чл. 26, ал. 3 и 4 от Закона за нормативните актове и чл. 85 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация са проведени обществени консултации. Прилага се сравнителна таблица с получените становища. Проектът на постановление на Министерския съвет и проектът на Решение са съгласувани по реда на чл. 32, ал.1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, като се прилага сравнителна таблица със становищата на министерствата. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Във връзка с гореизложеното, на основание чл. 22а, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 6, т. 2 от Закона за нормативните актове и чл. 8, ал. 2 и 3 от устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме: 1) Проект на Решение на Министерския съвет за отмяна на Решение № 796 на Министерския съвет от 19 декември 2013 г. за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека; 2) Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека. ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. Съгласувателно писмо; 2. Проект на Постановление на МС (ПМС); 3. Финансова обосновка по проекта на ПМС (само за Министерство на финансите); Стр. 3 от 4 4. Частична предварителна оценка на въздействието на проекта на ПМС; 5. Проект на Решение на МС (РМС); 6. Финансова обосновка по проекта на РМС; 7. Сравнителна таблица със становищата на министерствата; 8. Проект на съобщение до средствата за масово осведомяване. София, януари 2024 г. С уважение, МАРИЯ ГАБРИЕЛ ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ Стр. 4 от 4

Изх. 7/14.02.2024 г. ДО: Христиана Грозданова, началник на отдел „Права на човека,“ Министерство на външните работи ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека УВАЖАЕМА Г-ЖА ГРОЗДАНОВА, Български център за нестопанско право (БЦНП) е фондация, регистрирана съгласно българското законодателство през 2001 г. като юридическо лице с нестопанска цел в обществена полза. Мисията на БЦНП е да оказва подкрепа при изработване и прилагане на закони и политики с цел развитие на гражданското общество, гражданското участие и доброто управление в България. БЦНП следва мисията си, вярвайки, че развитието на правната рамка на нестопанските организации е основен механизъм за създаване на независимо и проспериращо гражданско общество. През 2021 г. Върховният комисар на ООН за правата на човека в рамките на процедурата по общия периодичен преглед (UPR) насърчава България да засили Национален координационен механизъм по правата на човека (за кратко – НКМ по правата на човека) като препоръчва прилагането на съответния наръчник издаден от ООН - National Mechanisms for Reporting and Follow-up - A PRACTICAL GUIDE TO EFFECTIVE STATE ENGAGEMENT WITH INTERNATIONAL HUMAN RIGHTS MECHANISMS (за кратко – Насоките на ООН). В тази връзка БЦНП подкрепя предложения Проект на Постановление на Министерския съвет за създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека (за кратко - Проекта). Същевременно считаме, че в Проекта могат да се въведат подобрения както и допълнителни гаранции за обезпечаване на гражданското участие в съответствие с Насоките на ООН, а именно: По отношение състава на Националния координационен механизъм по правата на човека и координацията му с други публични органи: С чл. 6 на Проекта се урежда състава на НКМ по правата на човека като в него се предвижда да се включат представители на изпълнителната власт и на съдебната власт, а за Омбудсмана се урежда изричен статут на наблюдател. Същевременно в Насоките на ООН се посочва, че НКМ следва да е в координацията освен с министерства, специализирани държавни структури (като НСИ), съдебната власт така и с парламента. В тази връзка предлагаме да се уреди представителство на парламента или на администрацията на парламента в състава на НКМ 1 София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 2, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org по правата на човека или алтернативно – представител на парламента или на администрацията на парламента да има изричен статут на наблюдател подобно на Омбудсмана. Това ще обезпечи по-добрата координация между изпълнителната и законодателната власт по повод ефективно прилагане на законодателната рамка за защита правата на човека. В чл. 6, т. 23 на Проекта е посочен като член на НКМ по правата на човека – „ секретарят на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет;“ С изменения на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация обн. в бр. ДВ бр. 104 от 2023 г. е създаден Отдел "Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество," с който се замества дотогава действащия секретарят на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси. В тази връзка предлагаме чл. 6, т. 23 на Проекта да се редактира както следва: Отдел "Превенция и защита от домашно насилие, сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси и взаимодействие с гражданското общество;" По отношение правомощията и функциите на Националния координационен механизъм по правата на човека: Доколкото считаме, че посочените в чл. 5, ал. 1 на Проекта правомощия и функции на НКМ по правата на човека отговарят на Препоръките на ООН, предлагаме с цел пълно съответствие с Препоръките на ООН и обезпечаване на ефективността на НКМ по правата на човека чл. 5, ал. 1 да се допълни със следните функции: - Приема насоки за изготвяне на национални доклади и отговори на въпроси отправени към Република България във връзка с функциите на международните и регионалните механизми за защита правата на човека; Приемането на насоки ще подпомогне всички органи, ангажирани с осигуряване на гаранциите за защита на правата на човека при изпълнение на функциите им. Същевременно стандартизацията ще допринесе и за по-качествено събиране и обработване на данни и информация от страна на НКМ по правата на човека. - Организира и провежда консултации със всички заинтересовани страни включително представители на гражданското общество. Провеждането на консултации с широк кръг заинтересовани страни е изключително важно, тъй като това е основен механизъм за получаване на реална обратна връзка от прилагането на законодателството, основна възможност за ранно идентифициране на проблеми и потребности както и възможност за намаляване на евентуални вреди. Включването на гражданските организации е особено важно, тъй като това е гаранция за отворено управление и включване на гражданите чрез упражняване на правото им на сдружаване в процеса на защита на правата на човека и изработване на мерки и политики, които да дават гаранции за това. По отношение взаимодействието на Националния координационен механизъм по правата на човека с гражданските организации: В Препоръките на ООН е посочено като добра практика НКМ по правата на човека да създаде и подържа контактна листа с неправителствени организации. В тази връзка предлагаме да се създаде ал. 3 на чл. 5, който да гласи: 2 София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 2, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org (3) Съветът създава и подържа списък с контактни данни на неправителствени организации, на които изпраща актуална информация за дейността си и провеждани консултации както и друга информация свързана с чл. 6, ал. 4. Вписването в списъка е свободно и не подлежи на преценка за целесъобразност. В Препоръките на ООН е посочено като добра практика (по пример от Португалия) НКМ по правата на човека да заседава поне три пъти годишно като поне едно от тези заседания задължително е открито за присъствие на неправителствени организации. Тази уредба гарантира прозрачната работа на НКМ по правата на човека и дава възможност за ефективно гражданско участие и надзор. Също така е допълнителна гаранция за това, че органите на изпълнителната власт действат в условията на открито управление, с даване на възможност на включване на заинтересованите страни във всеки етап от реализиране на конкретната политика. Това от своя 1 страна ще увеличи доверието, прозрачността и крайния резултат от политиката . Затова предлагаме: - Чл. 6, ал. 4 да се измени както следва: o (4) В зависимост от дневния ред на заседанието, министърът на външните работи може да покани за участие в заседанията представители на неправителствените организации, работещи по въпросите на правата на човека и други. При провеждане на поне едно редовно заседание на Съвета през годината се отправя отворена покана към всички неправителствени организации да заявят желание да вземат участие в заседанието чрез свой представител. - Чл. 7, ал. 1 да се измени както следва: o (1) Съветът заседава редовно три пъти годишно по предварително утвърден от неговия председател дневен ред. С цел обезпечаване прозрачната работа НКМ по правата на човека също така предлагаме да се въведе изискване решенията на председателя във връзка с провеждане или отмяна на заседания по чл. 7, ал. 3 и 4 задължително да бъдат мотивирани. За връзка с нас: zahari@bcnl.org, телефон: 0895017524. С УВАЖЕНИЕ, С уважение: /Надя Шабани, Директор/ 1 Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions, CATCHING THE DELIBERATIVE WAVE, OECD, 2020. 3 София 1000, ул. „Христо Белчев“ № 3, ет. 2, +359 888 519 991 info@bcnl.org / www.bcnl.org

ПРОЕКТ! Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т П О С Т А Н О В Л Е Н И Е № от ____.____.2024 г. ЗА Създаване на Национален координационен механизъм по правата на човека МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ ПОСТАНОВИ: Чл. 1. Създава Национален координационен механизъм по правата на човека към Министерския съвет. Чл. 2. (1) Националният координационен механизъм по правата на човека има за цел да осигури ефективно взаимодействие между държавните органи и други публични институции за усъвършенстване на положението, защитата и насърчаването на спазването на правата на човека в Република България. (2) Механизмът допринася за хармонизиране на законодателството, политиките и практиките в областта на правата на човека на Република България със законодателството, политиките и практиките, на Европейския съюз, Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други международни организации, в които Република България членува. Чл. 3. Националният координационен механизъм спомага за: 1. осигуряване поддържането на постоянен диалог с международните контролни механизми по правата на човека, както и с държавните органи и други публични институции, участващи в подготовката на периодичните национални доклади, които се представят пред тези механизми; 2. осигуряване проследяването на изпълнението от държавните органи и други публични институции на препоръките, получени при представянията на докладите по т. 1 и приети от Република България; 1 3. открояване на ролята на Република България по темите, свързани с правата на човека в рамките на Европейския съюз, Организацията на обединените нации, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съвета на Европа и други международни организации, в които страната членува; 4. подпомагане на ресорните ведомства, посредством определените контактни точки, при разработването на политики и практики в изпълнение на ангажиментите по международните договори в областта на правата на човека, по които Република България е страна; 5. продължаващо развитие на специализирана експертиза по въпросите на правата на човека, поддържането на открит диалог по правата на човека с академичната общност и гражданското общество, както и подобряването на прозрачността и отчетността в областта на правата на човека. Чл. 4. (1) Създава Съвет към Националния координационен механизъм по правата на човека, наричан по-нататък „Съвет“, за осигуряване на координация и сътрудничество между държавните органи и други публични институции, както и с гражданското общество, работещи по въпроси на правата на човека, за пълноценно прилагане на политиките, свързани с насърчаването и защитата на правата на човека. (2) Съветът осъществява дейността си при спазване на принципите за разделение на властите и независимост на съдебната власт, както и на другите конституционни и законово установени принципи и правила. (3) Участието в Съвета на органите и институциите, които са извън състава на изпълнителната власт, е на доброволен принцип, при изразено от тях съгласие и е израз на сътрудничество и диалог между властите. Чл. 5. (1) Съветът: 1. инициира и взема решение за подготовката на националните доклади и отговори на отправени въпроси към Република България, които се представят пред международните контролни механизми по правата на човека, като разпределя задълженията за участие в тази подготовка между институциите съгласно техните компетенции; 2. одобрява националните доклади и отговорите на отправените въпроси към Република България, подготвени по реда на т. 1, които се представят пред международните контролни механизми по правата на човека; 3. одобрява състава на делегацията и основните позиции, които ще бъдат отправяни при представяне на периодичните национални доклади пред международните контролни механизми по правата на човека; 4. разпределя за предприемане на последващи действия между държавните органи и публични институции, съгласно техните компетенции, приетите от Република България препоръки, получени след представянето на националните доклади пред международните контролни механизми по правата на човека, включително Универсалния периодичен преглед към Съвета на ООН по правата на човека; 5. проследява хода на изпълнение на приетите от Република България препоръки, получени, вследствие представяне на националните доклади пред международните контролни механизми по правата на човека, включително Универсалния периодичен преглед към Съвета по правата на човека, като 2 разглежда възникналите в хода на изпълнението им затруднения и отправя предложения за тяхното преодоляване; 6. обсъжда мерките, които следва да бъдат предприети за изпълнение на постъпилите препоръки по уважени жалби на българските граждани от органите на ООН, контролиращи изпълнението на основните международни договори по правата на човека, като определя сроковете и отговорните ведомства, в чиито компетенции попада изпълнението на тези мерки, както и изплащането на финансово обезщетение; 7. разглежда възможностите за развитие на националното законодателство в областта на правата на човека, като обсъжда целесъобразността от подписването или присъединяването на Република България към международни договори в областта; 8. предлага на съответните държавни органи и институции инициирането на промени във вътрешното законодателство в областта на правата на човека в Република България; 9. одобрява доброволните национални ангажименти, които се изискват при представяне на национални кандидатури за членове на международни органи по правата на човека; 10. одобрява национални и експертни кандидатури на Република България за освобождаващите се места в международни органи по правата на човека; 11. одобрява участието на неправителствени организации в сесиите на Договорните органи на ООН по правата на човека, въз основа на установена процедура за подбор и представителство; 12. разглежда други актуални въпроси по правата на човека, които се обсъждат в международните организации, в които Република България членува. (2) Съветът представя годишен доклад за дейността си пред Министерския съвет. Председателят на Съвета внася доклада пред Министерския съвет. Докладите се публикуват на специално създаден раздел на страницата на Министерството на външните работи. Чл. 6. (1) Председател на Съвета е министърът на външните работи. (2) Членове на Съвета са: 1. министърът на труда и социалната политика; 2. министърът на вътрешните работи; 3. министърът на правосъдието; 4. министърът на образованието и науката; 5. министърът на регионалното развитие и благоустройство; 6. министърът на здравеопазването; 7. министърът на културата; 8. министърът на младежта и спорта; 9. главният прокурор; 10. председателят на Върховния касационен съд; 3 11. председателят на Върховния административен съд; 12. председателят на Държавната агенция за закрила на детето; 13. председателят на Държавната агенция за бежанците; 14. председателят на Националния статистически институт; 15. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане; 16. изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания; 17. изпълнителният директор на Агенцията за качеството на социалните услуги; 18. изпълнителният директор на агенцията по заетостта; 19. председателят на Съвета за електронни медии; 20. генералният директор на Генерална дирекция „Глобални въпроси“ на министерството на външните работи; 21. директорът на дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет; 22. директорът на дирекция „Права на човека“ на Министерството на външните работи; 23. секретарят на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерския съвет; 24. секретарят на Националния съвет по равнопоставеността на жените и мъжете към Министерския съвет; 25. секретарят на Националната комисия за борба с трафика на хора; 26. председателят на Комисията за защита от дискриминация; (3) Омбудсманът на Република България участва в заседанията на Съвета със статут на наблюдател. (4) В зависимост от дневния ред на заседанието, министърът на външните работи може да покани за участие в заседанията представители на неправителствените организации, работещи по въпросите на правата на човека и други. (5) При невъзможност лично да участва, всеки член на Съвета може писмено да оправомощи свой представител да участва в съответното заседание. (6) Секретариат на Съвета е дирекция „Права на човека“ на Министерството на външните работи, а Секретар на Съвета е директорът на дирекцията. Чл. 7. (1) Съветът заседава веднъж на всеки 6 месеца по предварително утвърден от неговия председател дневен ред. (2) Секретариатът на Съвета уведомява писмено членовете за датата и дневния ред на заседанията най-малко 7 дни предварително. Въпроси за разглеждане могат да бъдат включвани в дневния ред и по предложение на неговите членове, като предложенията се отправят писмено. Дневният ред се приема на съответното заседание. (3) Заседанията на Съвета са редовни и извънредни. Редовно заседание на Съвета може да бъде отменено по решение на неговия председател. Извънредни заседания 4 на Съвета се провеждат по решение на председателя или по мотивирано предложение на негови членове. (4) По решение на неговия председател, при наличие на обстоятелства, които да налагат това, Съветът може да взема решение и неприсъствено. Съгласуването на материали се извършва по писмен път, като се прилага правилото на мълчаливото съгласие. За всеки конкретен случай се определя срок и лице за контакт за предоставяне на становища и бележки. (5) Решенията на Съвета се вземат с консенсус измежду всички присъстващи на заседанието членове. При липсата на такъв, решенията се вземат с мнозинство от повече от половината от състава на Съвета. (6) За проведените заседания по реда на ал. 3 и ал. 4 се изготвя протокол с решенията. Протоколът с решенията се подписва от председателя и секретаря на Съвета и се предоставя за сведение на неговите членове. (7) За всяко заседание на Съвета се изготвя протокол с взетите решения и подробен запис от дискусиите, които се разпространяват по електронен път до членове на Съвета. Чл. 8. (1) Към Съвета се създава работна група по реда на чл. 22, ал. 2 от Закона за администрацията, в която участват контактни точки, работещи по темите на правата на човека по ведомства. (2) Контактните точки по правата на човека са експерти, определено поименно от ръководителите на ведомствата, посочени в чл. 6, ал. 2. Поименният състав на групата на контактните точки се определя със заповед на министъра на външните работи, изготвена въз основа на посочените от съответните ръководители на институции представители. (3) Работната група на контактните точки е постоянно действаща. Тя подпомага работата на Съвета, като поддържа оперативно взаимодействие на експертно ниво между представените в Съвета институции. Работната група подпомага работата на Съвета, като може да отправя предложения за включване на точки за обсъждане в дневния ред. (4) Административно-техническото обезпечаване на дейността на работната група се осигурява от дирекция „Права на човека“ в Министерството на външните работи. Чл. 9. (1) В съответствие с конституционните и законово установените им правомощия, при отчитане на международните договори в областта на правата на човека, по които Република България е страна, държавните органи и публичните институции предоставят, освен в случаите в които е посочено друго, на Министерството на външните работи информация относно дейности и мерки, които изпълняват, в съответните области: 1. граждански и политически права, попадащи в обхвата на Международен пакт по граждански и политически права – Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, Министерство на регионалното развитие, Прокуратура, Съвет за електронни медии, Национална комисия за борба с трафика на хора, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за качеството на социалните услуги, Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, Дирекция 5 „Вероизповедания“ към Министерския съвет, Комисия за защита от дискриминация, Омбудсман и др. 2. икономически, социални и културни права, попадащи в обхвата на Международен пакт по икономически, социални и културни права – Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката, Министерство на здравеопазването, Министерство на културата, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на икономиката, Министерство на транспорта и съобщенията, Държавна агенция за закрила на детето, Държавна агенция за бежанците, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за качеството на социалните услуги, Агенция по заетостта, Комисия за защита от дискриминация, Омбудсман, Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси и др. 3. дискриминация и нетолерантност, попадащи в обхвата на Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация – Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Министерство на труда и социалната политика, Министерство н образованието и науката, Министерство на здравеопазването, Прокуратура, Държавна агенция за закрила на детето, Държавна агенция за бежанците, Агенция по заетостта, Съвет за електронни медии, Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси, Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет, Комисия за защита от дискриминация и др. 4. премахването на дискриминацията спрямо жените, попадащи в обхвата на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация спрямо жените - Министерство на труда и социалната политика, Министерството на образованието и науката, Министерството на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, Прокуратура, Министерство на правосъдието, Държавна агенция за бежанците, Национален съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси, Съвет за електронни медии, Агенция по заетостта, Национална комисия за борба с трафика на хора, Комисия за защита от дискриминация, Омбудсман и др. 5. права на детето, попадащи в обхвата на Конвенцията за правата на детето – информация се предоставя на Държавна агенция за закрила на детето от Министерство на труда и социалната политика, Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Министерство на образованието и науката, Министерство на здравеопазването, Министерство на младежта и спорта, Държавна агенция за бежанците, Агенцията за качеството на социалните услуги, Агенцията за социално подпомагане, Национална комисия за борба с трафика, Омбудсман и др. 6. права на хората с увреждания, попадащи в обхвата на Международната конвенция за правата на хората с увреждания – Министерство на труда и социалната политика, Агенция за хората с увреждания, Агенцията по заетостта, Агенцията за качеството на социалните услуги, Агенцията за социално подпомагане, Министерство на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи, Министерство на образованието и науката, Министерство на правосъдието, Министерство на регионалното развитие и благоустройство, Министерство на младежта и спорта, Комисия за защита от дискриминация, Омбудсман и др. 6 7. предотвратяване на изтезанията и другите форми на жестоко, нехуманно или унизително отнасяне или наказание, попадащи в обхвата на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание – Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието, Министерство на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, Прокуратура, Държана агенция за закрила на детето, Държавна агенция за бежанците, Агенцията за качеството на социалните услуги, Комисия за борба с трафика на хора, Омбудсман и др. 8. свобода на медиите и защита на сигурността на журналистите – Министерство на културата, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Прокуратура, Съвет за електрони медии и др. (2) Националният институт по правосъдието предоставя информация за провежданите обучителни дейности по права на човека. (3) Националният статистически институт предоставя статистически данни, необходими за подготовката на националните доклади. ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА § 1. По смисъла на това постановление "договорни органи на ООН" са комитетите по § 1 от допълнителната разпоредба на Постановление № 316 на Министерския съвет от 7 октомври 2022 г. за определяне на реда за изплащане и на размера на еднократни обезщетения по индивидуални жалби, уважени от органите на Организацията на обединените нации, контролиращи изпълнението на основните международни договори в областта на правата на човека (обн., в ДВ, бр.82 от 2022 г.). ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. В Постановление № 316 на Министерския съвет от 7 октомври 2022 г. за определяне на реда за изплащане и на размера на еднократни обезщетения по индивидуални жалби, уважени от органите на Организацията на обединените нации, контролиращи изпълнението на основните международни договори в областта на правата на човека (обн., в ДВ, бр.82 от 2022 г.) се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 2 думите „Национален координационен механизъм по правата на човека“ се заменят със „Съвета към Националния координационен механизъм по правата на човека“; 2. В чл. 4, ал. 1 думите „Националния координационен механизъм по правата на човека“ се заменят със „Съвета към Националния координационен механизъм по правата на човека“; 3. Точка 2 на § 1 от допълнителната разпоредба се отменя. § 3. Постановлението се приема на основание чл. 22а, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 6, т. 2 от Закона за нормативните актове. § 4. За неуредени въпроси се прилага Правилникът за организацията и дейността на съвет по чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията, приет с Постановление № 117 на Министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ. бр. 47 от 2012 г.; доп., бр. 36 от 2014 г.). 7 § 5. В 10-дневен срок от влизането в сила на постановлението всеки ръководител на министерство или институция, включен в състава на съвета, определя лица или структура, които осъществяват техническата координация със Секретариата. § 6. Изпълнението на постановлението се възлага на министъра на външните работи. § 7. Постановлението влиза в сила три дни след обнародването му в „Държавен вестник”. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: (НИКОЛАЙ ДЕНКОВ) ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: (ВАНЯ СТОЙНЕВА) ПОСТОЯНЕН СЕКРЕТАР НА МВНР: (ИВАН КОНДОВ) ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ “ПРАВНА” НА МВНР: (СВЕТЛАНА СТОЯНОВА) 8