Проект на Програма за опазване на околната среда (ПООС) на Община Карнобат за периода 2021-2028г.

Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. ПРОЕКТ ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА НА ОБЩИНА КАРНОБАТ 2021-2028 Г. ПРИЕТА С РЕШЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ – КАРНОБАТ №............................................ 1 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. СЪДЪРЖАНИЕ Въведение Раздел І. Анализ на средата 1. Природо-географски фактори 1.1. Географска характеристика, местоположение и граници 1.2. Административно – териториална характеристика 1.3. Релеф, поземлени и горски ресурси 1.4. Почви и полезни изкопаеми 1.5. Климат 1.6. Води и хидрографска мрежа 2. Социално-икономически фактори 2.1. Демографски и социални характеристики 2.2. Икономически показатели 3. Анализ по компоненти на околната среда 3.1. Атмосферен въздух 3.2. Води 3.3. Земи и почви 3.4. Зелена система и биоразнообразие 4. Анализ по фактори на въздействие върху околната среда 4.1. Отпадъци 4.2. Шум 4.3. Йонизиращи и нейонизиращи лъчения 5. Демографски, управленски и финансови фактори 5.1. Структура на управлението на дейности, свързани с ОС 5.2. Сътрудничество с други институции и организации 5.3. Общински бюджет и финансиране на дейностите по ОС 5.4. Информиране на обществеността Раздел ІІ. SWOT АНАЛИЗ Раздел ІІІ. Визия за околната среда на общината Раздел ІV. Цели на програмата за опазване на околната среда 1. Генерална стратегическа цел 2. Специфични цели Раздел V. План за действие Раздел VІ. Организация за изпълнението на програмата Раздел VІІ. Мониторинг и контрол Раздел VІІІ. Нормативна и стратегическа рамка Списък на таблиците, фигурите, схемите Списък на често използваните съкращения 2 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. ВЪВЕДЕНИЕ Програмата за опазване на околната среда (ПООС) очертава целите и действията, насочени към опазване, възстановяване и възпроизводство на естествената околна среда, поддържане на разнообразието на живата природа, разумното използване на природните богатства и ресурси в контекста на устойчивото развитие на община Карнобат. Програмата се основава на концепцията, че предотвратяването на отрицателните изменения на екосистемите и нарушаването на техните функции в следствие на антропогенни въздействия е ключов фактор за постигане на глобалната цел на политиката по устойчиво развитие – подобряване на качеството на живот и благосъстоянието. В този смисъл ПООС цели не само по-устойчива околна среда, но и по-добро качество на живот на населението. Друг значим аспект за формиране на общинската екологична политика е оценката на очакваните климатични промени и влиянието им върху територията на община Карнобат. Те са свързани най-вече с промяната в режима на температурите и валежите, загубата на биологично разнообразие, щетите върху селското и горското стопанство от засушавания, пожари и др., нарастването на честотата и интензитета на екстремните климатични условия, както и защитата на населението от природни бедствия и катастрофични събития. Настоящата Програма за опазване на околната среда за периода 2021-2028 г. е разработена в условията на приемственост спрямо предходни общински екологични документи, стопански, финансови и други проучвания за територията на общината. При изготвянето на Плана за действие към ПООС е обърнато специално внимание на Общия устройствен план на община Карнобат и Плана за интегрирано развитие на общината за периода 2021-2027 г. за постигане на съвместимост с целите, проектите и дейностите по опазване на околната среда. Общинската Програма за опазване на околната среда (ПООС) е разработена на основание чл.79, ал.1 и ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и се приема от Общинския съвет. Тя е необходима, за устойчиво решаване на екологичните проблеми на територията, запазване на доброто състояние на околната среда и формиране на адекватна политика на Общинска администрация Карнобат за ефективно и целесъобразно използване на ресурсите. Програмата обхваща всички дейности, които произтичат като задължение на Общините в съответствие с нормативните документи по опазване на околната среда. Основните задачи, които се поставят с Програмата, са свързани с актуалните проблеми по опазване на средата, бъдещите инициативи за снижаване на вредните последици от човешката дейност, както и изготвяне на работен план, съдържащ схеми и организация на изпълнение, начини на финансиране, отговорни звена, методи за контрол, превантивни дейности и др. В ПООС се поставят и задачи за интегриране на икономическите и социалните цели с тези по опазването на околната среда при планиране на общинските дейности и създаването на оптимална екологична обстановка с траен ефект за обществото. Целите на програмата се свеждат до следното: ➢ Акцентиране върху най-важните екологични проблеми на общината; ➢ Сравняване и привеждане в унисон с националните и европейски приоритети; ➢ Обвързване на бъдещите проекти на общинска администрация и дейностите в програмата с националните, световни тенденции и стратегии по управление на околната среда; ➢ Създаване на организация за насочване на силите на общинските и държавни органи, частния и държавен бизнес, граждански сдружения, научни организации и гражданството към изпълнение на заложените в плана приоритетни мерки или за предотвратяване на нови замърсявания; ➢ Откриване на източници за финансиране (национални и международни програми, европейски фондове и др.). Програмата се основава на следните основни принципи: Устойчиво развитие Устойчивото развитие се дефинира като развитие, което „посреща потребностите на настоящото поколение без да е в ущърб на възможността бъдещите поколения да посрещнат 3 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. собствените си нужди”. То се постига посредством осъществяването на политики, при които се хармонизират и интегрират икономическото, социалното развитие и опазването на околната среда, като се предотвратяват бъдещи замърсявания и се съхранява биологичното разнообразие. Опазване на природните ресурси Постигането на целите на устойчивото развитие изисква съблюдаването на принципа устойчиво използване на природните ресурси и принципа на заменяемост. Природните ресурси следва да се използват при условия и по начини, при които да се съхраняват екосистемите и присъщото им минерално, биологично и ландшафтно разнообразие. Моделите на потребление на възобновяеми ресурси следва да гарантират тяхното непрекъснато и ефективно обновяване, както и запазване и подобряване на качеството им. Принцип на превенцията и предпазливостта Необходимо е да се даде предимство на предотвратяването на замърсяванията за сметка на отстраняването на екологичните щети, причинени от тях. Дейности, които съгласно принципа на предпазливостта, представляват потенциална заплаха за околната среда и човешкото здраве следва да се избягват. Всяка една дейност трябва да се планира и осъществява така, че: - да причинява минимални изменения на околната среда - да създава най-малък риск за околната среда и човешкото здраве - да се редуцира до възможния минимум използването на суровини и енергия при производството, дистрибуцията и потреблението на стоки и материали - да осигурява възможности за рециклиране, повторно използване и/или извличане на вторични суровини и енергия от отпадъците, генерирани от потреблението на продуктите - да се предотвратяват и ограничават отрицателните ефекти върху околната среда още при източника на замърсяване Принципът на предпазливостта се прилага посредством оценка на въздействието върху околната среда и използване на най-добрите налични технологии. Липсата на сигурни научни данни не следва да бъде възприемана като основание за не предприемане на мерки за предотвратяване на деградацията на околната среда, в случаи на потенциални или съществуващи въздействия върху нея. Интегриране на политиката по опазване на околната среда в секторните и регионалните политики Според този принцип е необходимо изискванията за опазване на околната среда да бъдат интегрирани в секторните политики и в тези на национално, регионално и местно равнище. Субсидиарност на политиките Този принцип се основава на децентрализиране на процеса на вземане на решения. Необходимо е все повече компетенции и отговорности да бъдат трансферирани в посока от централно към регионално и местно равнище. Органите на регионалното и местното управление са по-близо до проблемите и в някои случаи до правилните решения за справянето с тях. Замърсителят плаща за причинените вреди Замърсителят заплаща глоби и такси, ако извършваните от него дейности причиняват или могат да причинят натиск върху околната среда, или ако произвежда, използва или търгува със суровини, полуфабрикати и готови продукти, съдържащи материали, увреждащи околната среда. Замърсителят трябва да поеме екологичните разходи, за предприемане на превантивни мерки, ако в резултат на дейността му е възникнала непосредствена заплаха за екологични щети, както и за оздравителни мерки при настъпване на екологични щети. Прилагане на чисти технологии Необходимо е да се насърчава въвеждането на „чисти технологии” и постепенно да се преустановява използването на технологии, които причиняват вредни въздействия върху околната среда. Следва да се прилагат „най-добри налични техники” в индустрията и енергетиката по смисъла на Директива 96/61/ЕС за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването, както и „добри земеделски практики” в селското стопанство, съгласно дефиницията на Организацията за прехрана и земеделие на ООН (FAO). 4 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Използване на икономически инструменти за опазване и подобряване състоянието на околната среда Икономическите инструменти, които се използват за целите на екологичната политика е необходимо да включват стимули за въвеждане на съобразени с опазването на околната среда технологии, иновации, дейности и практики, и да предвиждат постепенно премахване на субсидии, които подкрепят дейности, причиняващи вредни въздействия върху околната среда. Потребителят плаща Всеки, който ползва природни ресурси и услуги следва да заплаща реалната цена за тях и да покрие разходите за възстановяването им. Споделена отговорност Всички страни, които носят отговорност за замърсяване на околната среда трябва да участват в разрешаването на възникналите екологични проблеми. Достъп до информация за околната среда Компетентните органи следва да предоставят на обществеността информация за околната среда. Всеки има право на достъп до наличната информация за околна среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес. Участие на обществеността във вземането на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда На обществеността следва да бъде осигурена възможност да участва в процеса на вземането на решения за околната среда, както и да й бъде осигурен ефективен достъп до правосъдие по въпроси на околната среда. В тази връзка, ПООС на Община Карнобат съдържат раздели, които са обособени по компоненти и фактори на околната среда и следват както разпоредбите на специалните закони по околна среда, така и другите национални планове и програми, които се приемат в отделните сектори, като въздух, води, почви, отпадъци, шум. Поставен е акцент върху използването в максимална степен на наличните и потенциални благоприятни възможности, оползотворяването на природните ресурси чрез неутрализиране на заплахите, които средата поставя: • преустановяване замърсяването на водите и почвите - изграждане на канализационни системи и съоръжения за пречистване на отпадъчните води; • подобряване състоянието на екосистемите и биологичното разнообразие; • развиване на екологосъобразно земеделие и отстраняване на факторите, водещи до деградация на почвите и влошаване на агротехническите им показатели; • разширяване и усъвършенстване на системата за управление на отпадъците; • намаляване замърсяването на атмосферния въздух и ограничаване на шумовите емисии. Програмата за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021-2028 г. е документ с отворен статут, с възможност за периодично допълване, доразвиване и разширяване на обхвата, в съответствие с настъпилите промени в приоритетите на Община Карнобат, в екологичното законодателство и в стратегическото развитие на държавата, засягащо Общината. Избраният подход за разработването на Програмата съответства на одобрените от Висшия експертен съвет на МОСВ методически указания. Основният използван инструментариум в разработката е стратегическото планиране, почиващо на социално-икономически, целеви, проблемен и SWOT анализи. ПООС поставя началото за решаване на екологичните проблеми, натрупани през последните години, чрез привличане на всички заинтересовани страни за участие с цел предприемане на действия за отстраняването им. 5 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. РАЗДЕЛ І. АНАЛИЗ НА СРЕДАТА I. Анализ на средата – II. Природо-географска и териториално-административна характеристика на Община Карнобат ➢ Географско положение и граници Община Карнобат е разположена в югоизточната част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на Бургаска област. На север граничи с община Сунгурларе, на изток с общините Айтос и Камено, на юг с община Средец и на запад с община Стралджа. Ролята и мястото в националното пространство е представена в най-голяма степен от административния, икономически и културен център град Карнобат. Благоприятното географско местоположение на общината и нейният опорен център град Карнобат заемат значимо място в транспортно-комуникационната система на страната. През територията и минават важни стратегически транспортни коридори по оста изток – запад и добре изградени връзки към северната и южната част на България. Общината е пресечна точка на пътищата за Източна и Западна България. През нея преминава ж.п. линия по направление Шумен- Варна (отклонение на гл. жп линия София –Бургас), което я прави единствената ж.п. връзка между южните и северните части на Източна България. На изток от общината чрез основната ос на развитие по АМ „Тракия“ в националното пространство е разположен основният полюс на развитие в региона – град Бургас/Gatewaycity/, разполагащ с международно летище с предимно туристически чартърен трафик и пристанище Бургас. Община Карнобат обхваща територия от 2 806.100 км и включва в себе си 31 населени места - 1 град и 30 села /Аспарухово, Черково, Детелина, Деветак, Деветинци, Добриново, Драганци, Драгово, Екзарх Антимово, Глумче, Хаджиите, Искра, Железник, Житосвят, Кликач, Козаре, Крумово градище, Крушово, Мъдрино, Невестино, Огнен, Раклица, Сан-Стефано, Сигмен, Смолник, Соколово, Сърнево, Церковски, Венец, Зимен/, като най-голямото сред тях /по население/ е Екзарх Антимово. На следващата фигура е представена географска карта на Община Карнобат. Географска карта на Община Карнобат 6 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. ➢ Релеф Община Карнобат попада в младонагънатата морфоструктура на Балканидите. Според своето геоморфоложко развитие попада в Преходна /Краищенска - Средногорска/ планинско- котловинна област. Релефът в по-голямата част на територията на общината е равнинен, включително и разположената в северната част на общината Карнобатско-Айтоска планина /най-източните дялове на южната част на източна Стара планина/, която е със сравнително ниски и разляти хълмове между 500 - 600 м. Южно от административния център на общината се издигат Хисарските възвишения. Средната надморска височина е 174м. Сравнително равнинната територия на Община Карнобат е прорязана от две реки: р.Мочурица и р.Русокастренска. По отношение на сеизмичните райони на България /по степените на интензивност по скалата на Медведев, Шпонхойер и Карник/, Община Карнобат попада в зона между пета и шеста степен, което я прави зона със сравнително ниска сеизмична активност. ➢ Полезни изкопаеми Община Карнобат разполага с богати запаси от подземни богатства по смисъла на чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства – строителни материали като: андезитови туфи, трахити и трахитови туфи, андезитобазалти, пясъци и базалтови туфи. Съгласно Националния концесионен регистър за територията на Община Карнобат са издадени концесии за добив на подземни богатства на следните находища: находище „Карнобат” (Средния кайряк), разположено в землището на гр. Карнобат; находище „Житосвят”, разположено в землището на с. Житосвят; находище „Трите круши – запад”, разположено в землището на гр. Карнобат; находище „Футула”, разположено в землищата на с. Железник и с. Смолник; находище „Кючук гьол”, с.Венец – в процес на рекултивация; находище „Галата” в гр. Карнобат; находище „Блатото”, с.Венец. ➢ Климат Община Карнобат е разположена в преходно-континенталната климатична област, която обхваща Тракийската низина, Тунджанската област, долините на реките Струма и Места, Кюстендилската котловина, Задбалканските котловини и най-южните части на Стара планина. Температура Средногодишната температура на въздуха за климатичната област е от +11 до +13°С, като тази в Карнобат е +11,4°С. През зимния период климатът е мек като средномесечната януарска температура е +0,1°С. Топлата зима, разтопява снежната покрива и води до измръзване на горният хумусен пласт. Това излага посевите на ниските температури и довежда до измръзването им или намаляване на добива. Характерно за района е неустойчивата снежна покривка. Последните години се наблюдава и нейното периодично появяване като се редуват периоди с или без такава. Първата снежна покривка се образува декември и изчезва началото на март. Това е сравнително кратък период, като колкото повече в северна посока се отива толковатози период се увеличава. През пролетния период средномесечните температури са +5°С. Месеците март и април се характеризират със средномесечни температури +10,5°С, като температурите са подходящи за развиване на овощарство и лозарство. Времето, което е освободено от мраз, са 199 дни – последният мразовит ден през пролетта е преди 20 май, а първият есенен мраз настъпва октомври месец. Това е с около 10-20 дена повече отколкото безмразовия период при умереноконтиненталния климат. По-резки разлики в температурите, както и по-голям интензитет и честота на мразовете има по долините на реките, в северната част на общината и в някои села в южната част –с. Екзарх Антимово, Черково, Сърнево. Лятото средно максималните температури достигат до 29°С. Средномесечните температури са 22,1- 22,8°С. Високите температури водят до изпарение на почвената влага и налагат използването на поливни системи за обработваемите територии. Последният от сезоните – есента, се характеризира с високи температури. Тя е продължителна, а термичното и ниво позволява културите да узреят. Валежите са неравномерно разпределени. Общото количество средногодишни валежи са 549 мм, като повече от половината 336 мм са от април до октомври. Най-много валежи падат през лятото, но и тогава месец август е най-сухият за цялата година. 7 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Тези характерни засушавания могат да продължат и повече от 30 дни. Като цяло валежите са недостатъчни – всички пролетни и интензивни култури имат нужда от по-голямо количество валежи и почвена влага, или да им бъде осигурено изкуствено напояване. Вятър Друг важен климатичен фактор са преобладаващите ветрове. В региона това са северните и северно-източните. Високата скорост на вятъра се обуславя от предимно низинния релеф. Липсата на високи планини или гъста залесеност, позволява на вятъра да развие по-висока скорост. Вятърът е факторът с най-силно въздействие върху разпространението на замърсители в атмосферния въздух. Нивото на замърсяване на атмосферния въздух в района на Община Карнобат е резултат, както от количеството и качеството на изхвърляните емисии от замърсители, така и от характера на разсейването им в атмосферата. Характерна особеност в годишното и часово разпределение на скоростта на вятъра е следното: най-големи средномесечни скорости през цялата година се наблюдава в 14 часа, следват средномесечните стойности от 21 часа и най-ниски средномесечни стойности на скоростта на вятъра се наблюдават в 7 часа. В годишния ход на средномесечните стойности на скоростта на вятъра се наблюдават два минимума(през лятото и зимата) и два максимума (през пролетта и през есента). Важна характеристика на вятъра е неговата честота по скорост в градации. Тази информация е от съществено значение при оценката на максималната скорост, при която има най- голямо замърсяване с прах. В таблицата по-долу е посочена честотата на вятъра в процентипо скорост в градации за различните месеци в годината и средно за цялата година. С най-голяма честота са случаите на вятър със скорост 0-1 m/s. Изключение са месеците март, август и септември, когато с най-голяма честота са случаите на вятър със скорост 2-5 m/s. Този факт се дължи на преустройството на атмосферната циркулация над Европа в преходните сезони. Скорости на вятъра в интервала 6-9 m/s се наблюдават по- често през топлото полугодие, в резултат на установяването на бризова циркулация, и по-рядко през студеното полугодие. Както се вижда от Таблицата в близо 50 % от случаите с вятър скоростта му има стойности равни и/или близки до максималната скорост, понятие дефинирано по-горе. Честота на вятъра по скорост в градации, % 8 Градация І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІX X XІ XІІ Год. 0 m/s 47.3 42.2 36.9 40.5 44.2 44.4 43.8 36.6 35.7 43.2 46.0 42.4 36.0 2 m/s 38.2 41.4 41.8 40.3 40.0 40.2 39.4 43.5 44.0 40.2 36.0 37.8 40.2 6 m/s 8.7 10.2 13.8 13.3 11.3 11.2 12.8 14.3 13.6 9.3 8.8 11.0 11.5 10 m/s 3.5 3.4 5.0 4.8 3.7 3.5 3.8 5.0 5.3 5.0 4.0 3.0 4.1 14 m/s 1.3 1.4 1.5 0.6 0.5 0.4 0.2 0.5 1.0 1.5 2.1 1.1 1.0 18 m/s 0.8 0.6 0.5 0.2 0.2 0.1 0.1 0.1 0.3 0.4 0.7 0.7 0.4 20 m/s 0.3 0.8 0.6 0.3 0.3 0.1 0.1 0.1 0.1 0.4 0.5 0.3 0.3 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Честота на вятъра по посока , % През студеното полугодие най-често вятърът духа от запад и север, като причината е в общата атмосферна циркулация над Балканския полуостров. През топлото полугодие източната посока доминира значително над останалите посоки. Причината е наличието на бризова циркулация, която е локално явление. Годишно, най-често, посоката на вятъра е от североизточната четвърт (600 с честота на поява 41.8 %), следват западните ветрове. Валежи 2 Годишните валежи се движи от 30 до 50 mm/m , като най-нисък е за месец август, а най-висок за месец ноември. Средномесечни валежи, mm/ m2 Мъгли Според общоприетото международно определение мъглата е в състояние навъздуха в приземния слой, при което видимостта е под 1 км. Брой на дните с мъгла по месеци и средно годишно Влажност на въздуха Средна месечна и относителна влажност на въздуха, в % 9 Посока І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІX X XІ XІІ Год. N 17.3 16.9 14.9 11 11.9 16.4 18.4 15 13.2 14.1 16.2 18.1 15.2 NE 19.2 16.3 19.3 14.7 15.8 15.2 16.6 17 20.5 21.9 16.4 16.9 17.5 Е 7.2 9.2 14.5 19.2 21.2 17.8 16.7 21 18.9 13.7 12.3 7.7 15 SЕ 5.1 6.1 8.4 13 14.2 13.8 13.1 14 12.6 9.1 8 5.8 10.2 SЕ 5.1 6.1 8.4 13 14.2 13.8 13.1 14 12.6 9.1 8 5.8 10.2 S 3.9 5.4 5.6 8.1 5.6 4.6 4 4.3 5.2 5.7 5.7 6.1 5.4 SW 11.2 13.4 14.7 12.7 9.8 6.2 4.7 5.9 8.9 12.8 14 13 10.6 W 17 17.4 11.6 11.1 10.3 11.6 9.2 8.3 8.6 13.3 14.3 16.3 12.4 NW 19.2 15.4 10.9 10.3 11.2 14.4 17.3 15 12.2 9.4 13.1 16 13.7 Тихо 30.9 26.2 24.1 25.3 28.8 31.1 31.7 34 35.4 35.9 34.1 33.2 30.9 месец І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІX X XІ XІІ Год. мм/м2 38 36 32 39 48 48 33 25 31 45 51 47 473 месец І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІX X XІ XІІ Год. Брой дни 1.4 0.9 0.8 1.2 1.4 0.1 0.0 0.0 0.0 0.2 0.6 0.8 7.4 месец І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІX X XІ XІІ Год. влажност 84 83 80 79 80 77 73 73 75 79 81 85 79 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. ➢ Хидрографска мрежа Водните ресурси на Общината са представени от подземни и повърхностни води. Повърхностният отток се формира от дъждовни води и в малка степен от топенето на снегове. Честите и продължителни летни засушавания и високите изпарения през този период водят до пресъхване на малките притоци, а по-големите реки силно намаляват водните си количества. Повърхностният отток, при суха година с 95% обезпеченост, пада до 35,5 л/кв.м при средногодишен показател за Бургаска област – 130 л/кв.м. и за страната – 176 л/кв.м. На много от притоците има изградени язовири и микроязовири /около 80 бр./, със средна площ 50-80 дка, чийто води се използват за риболов и напояване. За водоснабдяване на Община Карнобат интерес представляват подземните води, които са с по-постоянен дебит, както в многогодишен, така и в годишен разрез, макар че районът се отнася към бедните в това отношение. Литоложкият строеж и условията на залягане на отделните типове скали обуславят формирането на грунтови и пукнатинни води. За почти всички населени места в общината са правени сондажни проучвания за нуждите на водоснабдяването им. Най-големите прогнозни количества показват данните за водоизточник в с. Аспарухово и с. Смолник - 15 л/с. Установените водни количества на подземни води на територията на общината са недостатъчни за задоволяване на нуждите й. Това налага търсене на алтернативни източници и варианти за осигуряване на вода за някои от населените места. Недостигът се осигурява от водостопанската система - яз. ”Камчия”- 200 л/с. 10 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Хидрографска мрежа на община Карнобат ➢ Геоложка среда По картограмата на страната в М 1:100000 Община Карнобат попада в картни листове Ямбол и Бургас. В площта се разкриват горнокредни и кватернерни скали. 11 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Картни листове Ямбол и Бургас ГОРНА КРЕДА Горната креда от Източното Средногорие е от т. нар. Медитерански тип, но за разлика от Източния Балкан тук преобладават вулканогенните образования и флишки седименти. Горнокредните вулканогенни отложения са поделени на три литостратиграфски единици: Тънковска, Медовска и Драгановска свити обединени в една група (Бургаска група), флишките седименти над тях принадлежат към Еминската свита. Бургаска група Името „Бургаска серия” е въведено за първи път от Петрова и др. (1988). Обликът на Бургаската група се определя от лави и пирокластити на висококалиеви алкални вулканити - алкални базалтоиди и алкални трахити. Към групата принадлежат и секущи тела с аналогичен състав - силове, некове, дайки и комагматични интрузии от алкални сиенити. Лавите от алкални базалтоиди са тъмносиви, сивочерни с едри порфири от пироксен, или пироксен и оливин, рядко субпорфирен плагиоклаз. По петрографски особености най- често срещани са разновидностите от левцитови базанити и тефрити, лимбургити, пикрити, трахибазалти. Пирокластите са тъмносиви, сиво-зелени. По размери вулканопластите са псамитови, лапилови, бомбени с чести преходни 12 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. структури. Широко разпространени са псамитовите туфи, обикновено меки, ронливи с изобилни едри кристалокласти от пироксен. Лавите на алкалните трахити са левкократни, с типичен трахитоиден изглед. Имат светлосива, сивобежова основна маса с порфири от плагиоклаз, по-малко калиев фелдшпат и дребен биотит. Широко разпространена е една по-мезократна разновидност с тухленочервена основна маса, с гломерофири от плагиоклаз, по-малко порфири от калиев фелдшпат и дребни порфири от пироксен плюс оливин. Левкократните и мезократните разновидности на алкалните трахити са известни на геоложката общественост с наименованието българити (Борисов, 1965). Тези скали Четвериков (1967) определя по химизъм като алкални трахити. Туфите на алкалните трахити са светлорезедави, светлобежови. Характер-но за състава им е голямото съдържание на витрокластичен материал. По размери на пирокластите са пепелни, алевритови, псамитови, лапилови, бомбени, бомбено-блокови. Тънковска свита Типовият разрез на свитата е посочен и описан по р. Хаджийска, югоизточно от с. Тънково и съседния к. л. Долни Чифлик (Петрова и др., 1980). В пределите на к. л. Карнобат тази единица има ограничено разпространение. Разкрива се във: ядката на Пещерската антиклинала. Долната граница на свитата не е разкрита. Покрива се съгласно от лави или пирокластити от Медовската свита. Свитата е изградена от редуване на различно дебели пачки (до 200 - 250 m) от алтернация на глинести варовици, мергели, алевролити, аргилити, туфити и туфи и пачки (до 150 m) от интензивно зеолитизирани туфи със смесен състав. Лавовите скали са представени от алкални базалтоиди и алкални трахити. Дебелините на лавовите разливи не надминава 20 m. Дебелината на свитата в пределите на картния лист достига до 700 m. Фосили в седиментите на тази единица не са установени и възрастта й не е точно определена. При всички случаи има сенонска възраст. Медовска свита Разрезът на медовската свита е описан северно от с. Медово. Свитата има голямо разпространение в разглежданата област. Много подробна характеристика с проследяване разпространението на литоложките разновидности има в доклада за геоложкото картиране на тази област (Симеонов, 1974). Преобладаващата литология са пирокластитите - псамитови, лапилови, бомбени до блокови туфи с незначително участие на седименти. Лавовите скали имат относително малко участие в разреза и са представени от алкални мелатрахити или мела-, мезо- и левкотрахити по терминологията на Петрова и др. (1980) или тефрити и трахити по тази на П о п о в и др. (1980). 13 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Дебелината на свитата се определя на 800 - 900 m. Тази единица лежи с преход над Тънковската свита и се покрива от Драгановската свита, като границата е много рязка. Драгановска свита Тази свита следва с рязка литоложка граница над туфите на Медовската свита. Покрива се също с рязка литоложка граница от Еминската флишка свита. В изграждането на единицата участвуват вулкански скали, представени в ефузивен, експлозивен субвулкански (силове) и гърлов фациес и седиментни скали. По целия разрез се наблюдава едно редуване на потоци от възглавнични лави (pilow-lava) c различна дебелина (от 5 -10 до 100 -150 m) и пакети от различни по гранулометрия туфи и пакети от алтернация на туфи и седименти. В разреза преобладават вулканските скали. Според Петрова и др. (1980) вулканските скали от тази единица се определят като алкални мела-мезо и левкотрахити и нормални трахити (пироксенови феноандезити), докато Попов и др. (1980) определят същите като „трахиандезити до трахибазалти", трахити и алкални трахити. Дебелината на свитата е непостоянна и варира от 300 да 900 m. В горната част на свитата са установени микрофосилни съобщества, въз основа на които е определена горносантонска възраст на свитата. Еминска свита Еминската флишка свита лежи с преход над Драгановската свита. Долната граница се поставя по изчезването на пластовете от пирокластити (туфи) в алтернацията от мергели, варовици и пясъчници от горната част на Драгановската свита. Горната граница в разглежданата област е размивна. Покрива се от седиментите на Тепетарленската свита. Еминската свита е представена от флиш - тънкопластова ритмична алтернация на мергели (или варовити глини), варовици, пясъчници и алевролити. Варовитите глини, до глинести мергели са сиви до сивозеленикави на цвят. Имат алевромикролюспестопелитова структура. Изградени са от микрозърнест калцит и микролюспести глмнести минерали и различно количество алевритова компонента (зърна от плагиоклаз, кварц, слюди, скални късчета). Дебелината на пластовете е от сантиметри до 1 m. Пясъчниците и алевролитите са полимиктови по състав. Изградени са от кварц, скални късчета (от вулкански скали), плагиоклаз биотит, мусковит, пироксен и др. Спойката е глинесто-карбонатна в различно количество. Пясъчниците обикновено са средно - до дребнозърнести с преходи до алевролити в един и същи пласт. Дебелината на пластовете е обикновено от 1 - 2 mm до 0,33 - 0,50 m. По-дебели пластове пясъчници се наблюдават само в някои пачки от разреза. 14 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Варовиците, които участват в алтернацията, условно могат да се разделят на глинести варовици и песъчливи варовици. Глинестите варовици са сиви до сивозеленикави на цвят с характерни изветрителни повърхнини. Те са микрозърнести до порцелановидни с мидест лом. Изградени са от микрозърнест калцит, размесен с различно количество глинести минерали. Структурата на тези скали е микрозърнеста до микрозърнеста реликтово- органогенна. Много от пластовете глинести варовици в основата си имат тънки (до 1 - 2 cm) слоеве от пясъчник или алевролит, които нагоре постепенно преминават във варовик. Дебелината на пластовете от глинести варовици е от 1 - 2 cm до 20 - 30 cm. Песъчливите варовици идват като различно дебели пластове (до 0,90 - 1,0 m) през различни интервали в разреза. Те са изградени от различно количество карбонат (до 65 - 70%), теригенни зърна и варовита спойка. Долната част на задругата в района на Дреновецката синклинала е изградена главно от тьнкопластова алтернация, в която доминират мергелите (варовитите глини), докато пластовете от пясъчници, алевролити и варовици са много тънки. Също по тези места над тази тьнкопластова алтернация се разполага пачка от груб флиш. В изграждането на тази пачка преобладават дебелопластовите средно - до едрозърнести пясъчници (в състава им преобладават зърна от вулкански скали и голямо количество организмови останки, в това число и орбитоидеси), прослоени от тънки пластове от дребнозърнести глинести пясъчници и мергели. Тази пачка с дебелина около 30 m, образува добре изразен в релефа венец в западната част на Дреновецката синклинала. Дебелината на свитата е много дискусионна поради силната и нагънатост. Цитират се 1500-2000 m. КВАТЕРНЕР Алувиални образувания (alQh) – руслови и на заливните тераси. Представени са от чакъли, пясъци, глини и преотложен льос (льосовиден глинест пясък в т.нар. льосова гредова форма). Елувий - Разпространен е повсеместно и е представен от излужена почва, примесена с дребен скален материал от подложката. Мощността на елувиалните материали се изменя от 0,20 до 0,80 m, рядко достига до повече. ➢ Ландшафт Община Карнобат се характеризира с висок природен потенциал. Макар и не особено голяма по размери, тя притежава разнообразен релеф. В съответствие с ландшафтното райониране на България, се включва в Междупланинската зонална област на южнобългарските низини и ниски планини (Петров,1997).По класификационната система на ландшафтите в България територията на общината принадлежи към следната класификационна система: Г. Междупланинска зонална област на южнобългарските низини и ниски планини ХІХ Горнотракийска подобласт 112. Карнобатски ландшафтен район 15 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Тип ландшафти на субсредиземноморските ливадно-степни и лесо-ливадно- степни междупланински нидини; Подтип Ландшафти на ливадно-степните и лесо-ливадно-степните междупланински низини. Група Ландшафти на ливадно-степните междупланински низини с плиоценски песъчливо-глинести наслаги и с висока степен на земеделско усвояване. ➢ Териториална структура на общината Кметства и населени места на Община Карнобат 2 Община Карнобат обхваща територия от 806 100 км и включва в себе си 31 населени места - 1 град и 30 села /Аспарухово, Черково, Детелина, Деветак, Деветинци, Добриново, Драганци, Драгово, Екзарх Антимово, Глумче, Хаджиите, Искра, Железник, Житосвят, Кликач, Козаре, Крумово градище, Крушово, Мъдрино, Невестино, Огнен, Раклица, Сан-Стефано, Сигмен, Смолник, Соколово, Сърнево, Церковски, Венец, Зимен/, като най-голямото сред тях /по население/ е Екзарх Антимово. 16 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Карта с границите на населените места в община Карнобат 17 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Населени места в община Карнобат 18 № ЕККАТЕ Наименование на населеното място Категория 2 Площ, км 1 36525 град Карнобат 2 109,657 2 00775 с. Аспарухово 7 24,746 3 10625 с. Венец 7 31,461 4 15182 с . Глумче 8 9,109 5 20417 с. Деветак 7 39,946 6 20448 с. Деветинци 8 16,436 7 02765 с. Детелина 7 17,907 8 21508 с. Добриново 7 27,383 9 23176 с. Драганци 7 13,570 10 23306 с. Драгово 7 18,147 11 27169 с. Екзарх Антимово 6 49,540 12 29129 с. Железник 8 20,597 13 29492 с. Житосвят 7 7 31,281 14 30853 с. Зимен 7 7 20,940 15 32809 с. Искра 7 35,919 16 37201 с. Кликач 6 19,205 17 37650 с с. Козаре 8 11,338 18 40021 с. Крумово градище 7 26,903 19 40230 с. Крушово 7 22,984 20 49549 с. Мъдрино 8 12,314 21 51202 с. Невестино 7 24,908 22 53312 с. Огнен 7 29,321 23 62028 с. Раклица 8 34,388 24 65351 с. Сан Стефано 7 21,793 25 66408 с. Сигмен 7 23,952 26 72080 с. Смолник 7 21,767 27 67920 с. Соколово 7 19,451 28 70576 с. Сърнево 7 22,130 29 77089 с. Хаджиите 7 28,146 30 78416 с. Церковски 7 19,911 31 80755 с. Черково 7 30,318 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Източник: Национален регистър на населените места, 2014 г. и Заповед № РД-02-14-2021 от 14 август 2012 г. /обн. ДВ, бр. 66, 28.08.2012 г., неофициален раздел/ на МРРБ за категоризацията на населените места. Поземлен фонд • Територии за земеделско ползване - СФ Отредените за нуждите на селското стопанство терени, заемат площ от 84,2% от територията на общината. Средният за страната установен процент е 61,6%, което означава, че приоритетно за общината е развитието на селското стопанство. От селскостопанския фонд земя обработваеми са 645 808 дка земи, като най- голям процент от тях са ниви – 508 079 дка. След нивите, най-много обща площ в дка заемат ливадите и пасища – 106 101 дка, засетите с трайни насаждения - 31 628 дка, лозя 20 338 дка. • Територии за гори – ГФ Горският фонд е едва 10,29% или 85 912 дка площ, като от тях са залесени 86,50%. Общо горски територии са 1259 броя имоти. • Територии за населени места и образувания от населени места – ФНМ Макар и само 3,07% площта, попадаща в рамките на урбанизираните населени места е жизненоважна. На 25 671,57 дка площ са разположени всички дворни места в регулация. Всички застроени урегулирани поземлени имоти, както и свободната дворна площ, независимо от нейната употреба – пустееща или обработвана за лични селскостопански цели, образуват фонд „Населени места и селищни образувания“. • Територии с друго предназначение Тук влизат всички останали територии в общината, като в това чисто защитени територии, нарушени територии, непригодните земи и др. Общо водните повърхности в общината /водни течения и водни площи/ заемат 1,715% или 14 307,734 дка, в това число се включват реки, язовири, водоеми и напоителни канали. 0,048% от територията на общината са заети от имоти за добив на полезни изкопаеми или депа за отпадъци. Това са общо 397,019 дка земя. За транспортните нужди са отредени 5886,116 дка земя или 0,705% от общата територия, като тук са включени всички нива републиканска пътна мрежа – автомагистрали, скоростни пътища, първи, втори и трети клас, както и всички видове наземни проводници и съоръжения и ж.п. линии. Няма територии без конкретно предназначение. Вид на териториите по предназначение в Община Карнобат 19 № Вид на територия по предназначение Имоти, бр. Площ, дка Площ, % 1 За нуждите на селското стопанство 70350 702206,125 84,159 2 За нуждите на горското стопанство 1259 85912,504 10,297 3 Населени места 205 25671,570 3,077 4 Водни течения и водни площи 823 14307,734 1,715 5 Добив на полезни изкопаеми 9 397,019 0,048 6 За нуждите на транспорта 187 5886,116 0,705 ОБЩО 72833 834381,068 100 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. ➢ Културно-историческо наследство Карнобатският регион e характерен със своите културно-исторически дадености: археологически паметници от праисторическата епоха и тракийската култура, атрактивната Карнобатска крепост Маркели, музейната мрежа в града, архитектурният комплекс от баня, джамия и часовникова кула в старинната част, църквата „Св. Йоан Богослов”, както и перспективата за посещения на природни обекти - Стралджанското блато, пясъчната кариера край с. Венец могат да се превърнат в основно звено на културен и екотуризъм в подножието на Източното Старопланиние. Разположен на оживено кръстовище, през Възраждането Карнобат израства като голямо търговско средище. Тук се организира един от най-известните през ХVІІІ и ХІХв. панаири - Карнобатският панаир. На него идвали да предлагат и купуват и турски, гръцки и еврейски търговци. Те са носели разнообразни стоки и много принадлежности за коне. Характерни за района са и абаджийството, гайтанджийството, кожухарството и еминджийството, макар и по-ограничени в сравнение с други райони. Развиват се и каменоделството, ковачество, мутафчийството, бъчварството. От художествените занаяти се развива златарството, чиято продукция задоволява предимно местни нужди. На територията на града е разположен и Историческия музей основан през 1921 година от Атанас Караиванов. Държавен музей е от 1953 г. В момента, музея има пет отдела – Археология, Етнография, Художествен, Природа и История. Разполага с богати фондове, между които археологически паметници, свидетелстващи за богатата култура на карнобатския край, етнографски образци, разкриващи многовековната му материална и духовна култура и природни образци. Археологически паметници от праисторическата епоха са най-старите следи на живот в Карнобатския край. От Карнобатско произхожда критски меден слитък от късната бронзова епоха, единият от няколкото познати изобщо досега екземпляри. Наличните материали във фонд „Археология” и резултатите от археологическите проучвания представят множество страни от богатия спектър на историята, бита, културата, погребалните обредни практики на местното тракийско население, както и влиянието на гръцката и римската култура. Червенофигурен кратер- фонд "Археология" Според доц. Н. Неделчев културно-исторически ценности в Бургаско са известни по научни публикации от: „История и култура на Карнобатския край”, 4, Варна, 2002 г. са: 20 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. • Град Карнобат - Селищна могила - югозападно от гарата, в близост до ж.п. линията. • Еврейски некропол, край гр. Карнобат намиращ се на 1 km южно от града е едно от последните свидетелства, представящи възрожденския Карнобат като център на еврейската колония в Югоизточна България. Каменната пластика и епиграфските надписи по надгробията дават ценна информация за колонията. • Карнобатската крепост Маркели - Значим средновековен град, отстоящ на 7.5 km западно от град Карнобат. Характеризира се основно чрез: многопластов християнски комплекс, в който се откроява уникален и без аналог ранно християнски мартириум, и особено най-грандиозните до момента в България и на Балканския полуостров старобългарски землени съоръжения. В началото на ІХ в. Маркели е преобразувана в най-големият южен прабългарски лагер на юг от Стара планина. Край Маркели са се разиграли редица сражения и войни през средата на VIII-началото на IX век между България и Византия. Тук на 20 юли 792 г. българският владетел хан Кардам нанася тежко поражение на византийския император Константин VI, след което Византия се задължава да плаща данък на българската държава. От Маркели византийският император Никифор І Геник предприема своя грандиозен поход през 811 г. срещу българския държавно-политически център Плиска. След разгрома на император Никифор Геник в 811 г. от хан Крум, българският владетел завоюва Маркели и превръща града в най-големия прабългарски лагер на юг от Стара планина, откъдето развива българското настъпление на юг срещу Адрианопол (Одрин) и Константинопол (Цариград). През IX век тук са изградени най-грандиозните землени съоръжения (валове и ровове) на Балканския полуостров. През юни 2012 г. е подписан договор за финансиране на проект „Реставрация, консервация и експониране на крепост Маркели и изграждане на техническа инфраструктура към нея. Развитие на туристическа атракция „Средновековен парк Маркели” по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013 г.”. Срокът за изпълнение 24 месеца. Основните дейности по проекта са: - Подобряване състоянието на средновековната крепост „Маркели” – консервационно-реставрационни дейности, експониране на крепостта, възстановка на военен стан и арена на битката. - Социализация на обекта – СМР, електрификация, водоснабдяване и канализация, озеленяване. - Оборудване и разработване дейността на посетителски информационен център. - Маркетингови и рекламни дейности. 21 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Водоотбранителна кула на крепостта Маркели • Тракийска могила от римския период в района на гробищен парк гр. Карнобат. • Местност „Бахчата” при гр. Карнобат - ранна желязна епоха. • Гяурската могила, до гр. Карнобат от късната желязна епоха. • Местност „Саркаджика” край гр. Карнобат, 5 km западно. Некропол с ями от колесници. • Църквата “Св. Йоан Богослов“ е художествена недвижима културна ценност. Издигната е върху мястото на изгорена от турците по-стара църква в българския център на Възрожденския Карнобат. Църквата е строена след 1878 г. Впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа. • “Черната джамия” е наречена така заради черния камък, от който е изградена. Първо е била построена джамия, която е била съборена до основи от тогавашния управител на гр. Карнобат - Халил ага и на нейно място по-късно построена нова. Точната година, през която е била построена първата джамия, останала под по-късната (по-нова), засега не може да се установи. • Друга културна забележителност в община Карнобат е „Еркесията”. Представлява пограничен средновековен старобългарски землен окоп между България и Византия, от периода на Първото българско царство, най-вероятно от началото на ІХ век. Слабо личащ в нивите, по-забележим – в горските масиви на някой от южните карнобатски села. Недвижима културна ценност с категория „Национално значение“. • Турската баня, наричана още „Синанбейовхамам”, е строена през третата четвърт на ХV в. Това е един от най-ранните османо - турски паметници, строени по днешните български земи, единствената от ХV в. на територията на днешна Югоизточна България (по-ранна е единствено “Ески джамия” в Ямбол, строена през третата четвърт на ХІV в.). • Родната къща на писателя Минко Неволин е изцяло реставрирана възрожденска къща, строена през 60-те години на ХІХ в. • Къщата – музей на „Димитър Полянов“ е сред недвижимите културни ценности с национално значение. Тя е единствената съхранена възрожденска къща от градски 22 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. тип, строена през 70-те години на ХІХ в. Къщата - музей “Д. Полянов” е създадена през 1970 година. Открита е за посещения на 23 ноември 1973 година. През 2003 г тук е открита временна експозиция “Народната култура на Карнобатския край – богатство и регионална специфика”. • Часовниковата кула (“Сахатът”), изградена през 1875 г. в гр. Карнобат, е израз на икономическия просперитет на занаятчийско-търговското съсловие на града през третата четвърт на ХІХ в. Кулата е построена в центъра на турската част на града. Строителството е било извършено от тревненски майстори, а използваните материали са от Карнобатско землище или близкия район. Продължавайки традициите, в днешни дни, в града се организират редица културни събития: ➢ Национален конкурс „С песните на Стайка Гьокова”; ➢ Национален литературен конкурс „Минко Неволин” за сборник с къси разкази - израз на признателност към паметта и творчеството на Минко Неволин, оставил своя специфична следа в развитието на националната литературна традиция. Организатори на конкурса са община Карнобат, къща музей „Минко Неволин”, Народно читалище „Димитър Полянов – 1862”, Съюз на българските писатели и се провежда веднъж на две години, като първото му издание е през 2012 г.; ➢ „Да съживим традициите в Карнобат“ /Балкански фестивал на изкуствата/.Събитието се провежда за пръв път през 2014 г. /от 26 до 29 юни/. Фестивалът включва дефиле, улично изкуство, надсвирване на сватбарски оркестри и различни съвременни изкуства, часове по грънчарство плетене на вълнени изделия, дърворезба, кошничарство и други; ➢ Общински фестивал на изкуствата за деца „Празник на таланта”; ➢ Майските празници на културата в града предоставят през целия май месец заглавия на театрални постановки, представяне на книги и автори, концерти на детски градини и училища, на самодейни и професионални изпълнители, изложби и много други; ➢ Общински събор на народното творчество – провежда се през година и има за цел да популяризира тракийския фолклор сред местната общност, пред гости от страната и чужбина, както и да съхрани и предаде на младото поколение местната фолклорна традиция; ➢ Дамските хорове към Пенсионерските клубове и Тракийските дружества в града имат богат репертоар, с който радват своите съграждани; ➢ Пленер по изобразително изкуство „Карнобат” - по повод Празника на град Карнобат – 26 септември, Община Карнобат организира пленер с участието на художници от град Карнобат и гостуващи художници; ➢ Чествания на бележити дати от историята на България и на град Карнобат, кактои на национални празници, изложби, концерти театрални и шоу програми и др. 23 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА Състояние и характеристика на компонентите и факторите на околната среда на територията на Община Карнобат Атмосферен въздух Състоянието на качеството на атмосферния въздух (КАВ) се оценява чрез анализ на получените от пунктовете за мониторинг данни и сравнение на измерените концентрации за контролираните замърсители с нормите за КАВ, установени с нормативни актове. Качеството на атмосферния въздух (КАВ) в Република България се следи от Министерството на околната среда и водите чрез Националната система за наблюдение, контрол и информация. За целта територията на страната е разделена на райони за оценка и управление на КАВ. Екологичният статус на качеството на атмосферния въздух се определя въз основа на основните контролирани показатели, регламентирани в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Със Закона за чистотата на атмосферния въздух (В сила от 29.06.1996 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр.20 от 11.03.2022 г.) се уреждат условията, реда и начина за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, като по този начин се осигурява провеждането на държавната политика по оценка и управление на КАВ, в това число – подобряване на КАВ в районите, в които е налице превишаване на установените норми. Законът за чистотата на атмосферния въздух определя 11 основни показателя за качество на атмосферния въздух. Основните показатели, характеризиращи КАВ в приземния слой са: суспендирани частици, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и/или азотни оксиди, въглероден оксид, озон, олово (аерозол), бензен, полициклични ароматни въглеводороди, тежки метали – кадмий, никел, живак и арсен. Съгласно дефиницията „Качество на атмосферния въздух” е състояние на въздуха на открито в тропосферата, с изключение на въздуха на работните места, определено от състава и съотношението на естествените й съставки и добавените вещества от естествен или антропогенен произход. Основните замърсители в атмосферния въздух вредни за човешкото здраве са: азотен диоксид, серен диоксид, прах и финни прахови частици, бензин, олово, кадмий, арсен полиароматни въглеводорови, толуол, амоняк, фенол и серовъглеводород. За контролиране на основните и допълнителни показатели на територията на страната се разполагат пунктове за мониторинг на качеството на атмосферния въздух, като част от Националната автоматизирана система за екологичен мониторинг, подсистема – „Въздух”. Община Карнобат е част от Югоизточен район за КАВ заедно с общините Бургас, Камено, Айтос, Средец и Несебър. До 2021 г. включително община Карнобат е била включена в РОУКАВ /район за управление качеството на атмосферния въздух/ по чл. 30 от Наредба № 7 („нивата на един или няколко замърсителя превишават установените норми“). До 2021 г. в град Карнобат се е наблюдавало понякога превишаване на нормите по показателя фини прахови частици до 10 микрометъра /10 μm/ – ФПЧ10 Съгласно нормативните изисквания, община Карнобат е актуализирала своята Общинска програма за намаляване на нивата на замърсителите ФПЧ10 и достигане на установените норми за съдържанието им в атмосферния въздух за периода2016-2019г. Качеството на атмосферния въздух /КАВ/ на територията на общината се контролира от 24 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. РИОСВ Бургас. Тъй като в общината липсва стационарен пункт с непрекъснат режим на работа, в нея се осъществява периодичен контрол чрез измервания от мобилната автоматична станция /МАС/ на регионалната лаборатория в Стара Загора към Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/. Дейността на МАС се регламентира чрез времеви графици, утвърждавани от министъра на околната средаи водите. Предвид изтичане срока на Програмата, през 2021 г. са проведени имисионни измервания на атмосферния въздух в град Карнобат от Регионална лаборатория гр. Стара Загора. Измерванията са извършени в периодите 02-17. 02. 2021 г., 29.03-13.04.2021 г., 16-31.07.2021 г., 19.11 – 03.12. 2021 г. Данните са представителни за различните условия на климата и графика в град Карнобат. За оценяване на изискванията за нормите за нивата на ФПЧ10. - Приложение 8 от Наредба № 12 от 15.07. 2010 г. за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух – Ако измерванията в един район са на случаен принцип (8 седмици, равномерно разпределени през годината), следва да се оценява 90,4 перцентил, вместо броя на превишенията. Измервателният пункт е бил разположен в централната градска част до сградата на общината, а наблюдаваните показатели по Наредба 12/15.07.2010 г. са серен диоксид /SO2/, азотен диоксид /NO2/ азотни оксиди /NO/, озон /O3/ въглероден оксид /CO/, фини прахови частици под 10 микрометъра /ФПЧ10/, сероводород /H2S/, метан /CH4/ и неметанови въглеводороди /NMHC/. Статистическият 90,4 перцентил, изчислен със средноденонощните концентрации на ФПЧ10, измерени в община Карнобат през 2021 г. е 41. Стойността е по-ниска от среднодневната норма от 50 mg/kub.m(m на трета степен), определена в Таблица 2 към Приложение №1 от Наредба № 12. На територията на общината няма съществени промишлени източници на емисии във въздуха. Сред основните източници на замърсяване на въздуха са битовото отопление, транспортът и промишлеността. Замърсяването с ФПЧ10 от битовото отопление се свързва основно с високата консумация на дърва и въглища за отопление. Епизодично наднормено замърсяване обикновено се наблюдава в населени места с над 5000 жители. При населени места с повече от 10000 жители, броят на превишенията на СД норми значително се увеличава,а при население около 20000 жители тези превишения нарастват до 20-30 за година. В тази светлина, наднормените замърсявания с ФПЧ10 се очаква да са съсредоточени в рамките на общинския център. При извършените измервания през 2021 г. не са констатирани превишения с ФПЧ10. Отоплителните инсталации са основен източник на замърсяване на въздуха през зимния сезон. Желателно е да се търсят и използват нови енергийни източници, което би допринесло за ограничаване на емисиите с високо съдържание на сяра. РИОСВ – Бургас контролира обекти с действащи неподвижни източници на емисии, от които: - обекти с горивни източници на емисии (котли) с мощност над 500 kW и/или технологични източници (основно инсталации за нанасяне на покрития и инсталации за производство на пелети). Източниците подлежат на измерване на емисиите за съответните нормирани замърсители, с периодичност не по-малко от един път за две календарни години; - обекти с хладилни и/или климатични инсталации с над 3 кг хладилен агент. Те се контролират за изпусквания в атмосферата на озонразрушаващи вещества (ОРВ) и/или флуорирани парникови газове (ФПГ); - бензиностанции, представляващи неорганизирани източници на емисии на летливи органични съоръжения, подлежащи на контрол за спазване изискваният на Наредба №16/12.08.1999 г. Предприятията в община Карнобат по данни на РИОСВ – гр. Бургас не отделят големи 25 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. количества вредни емисии като замърсители на атмосферния въздух. На територията на общината няма т. нар. „горещи точки“ – промишлени предприятия с висок риск за възможно замърсяване на въздуха. В общината- се контролират от РИОСВ Бургас 22 броя обекта с неподвижни източници на емисии. През 2020 г. са извършени 7 броя контролни измервания на 3 обекта („Карнобатплод“ АД,, „Винс. С. Индустрийс“ ООД, „Сис Индустрийс“ ООД). Резултататите показват спазване на съответните норми за допустими емисии. През 2020 г. е констатирано спазване на нормите за азотен диоксид, прах, серен диоксид и въглероден оксид на „Винс. С. Индустрийс“ ООД, „Сис Индустрийс“ ООД, и „ Топаз Мел“ ООД. На територията на община Карнобат са разположени следните производствени обекти, оказващи влияние върху качеството на атмосферния въздух: • „Карнобатплод“ АД с основна дейност производство на консерви от плодове и зеленчуци; • „Бургаспътсрой“ АД гр. Бургас – кариера и ТСИ за насипни материали; • „Мелница Карнобат“ ООД – производство на брашно; • Се Борднетце България ЕООД – окомплектоване на ел. оборудване за западни автомобил; • „Еко Петрол Продукт“ ЕООД – преработка на отпадни нефтопродукти; • „Карина“АД – производство на конфекция; • „КАМТ“ ЕАД – производство на селскостопанска техника и оборудване; • „Свинекомплекс“ – с. Крумово градище /с издадено Комплексно разрешително/; • „Свинекомплекс“ – с. Зимен /с издадено Комплексно разрешително/; • „Андезит“ ООД с. Венец – кариера за пясък /в процес на рекултивация/; • „Андела“ АД – кариера и ТСИ гр. Карнобат; • „СИС ИНДУСТРИЙС“ с. Венец – производство на високоалкохолни напитки; • „ВинсИндустрийс“ ООД гара Церковски – производство на високоалкохолни напитки; • „Топаз Мел“ ООД гр. София – гара Церковски – производство на брашно; • Асфалтобаза на „Бургас път“ ЕООД асфалтосмесител оборудван с ръкавен филтър; В Общинат а са разположени и два обекта с висок рисков потенциал с издадени от Министъра на околната среда и водите разрешителни за експлоатация: Пласментно-снабдителна база Карнобат на „Лукойл-България“ ЕООД с максимални 3 3 3 количества от 42 000 м гориво за дизелови двигатели, 15 300 м автомобилен бензин и 300 м смес от дизелово гориво и автомобилен бензин – Разрешително за експлоатация № 01-79/2013 г.; - „Емко“ ЕООД - Разрешително за експлоатация № 172/2012 г. - складова база за готова продукция, боеприпаси и взривни вещества, състояща се от четири склада с общ капацитет 310 тона ВВ, в т.ч. три склада с капацитет по 100 тона и един склад с капацитет по 10 тона ВВ. На територията на община Карнобат действат 6 бр. бензиностанции и 4 бр. газстанции. 26 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Инсталирани са съоръжения за улавяне и връщане на бензиновите пари – „Етап I“. Всички източници на емисии на вредни вещества са снабдени със съответните пречиствателни съоръжение – циклони и ръкавни филтри. През 2020 г. са извършени собствени периодични измервания и не са констатирани превишения на нормите на следните обекти: - „Андела” АД, с. Венец – кариера за пясък; - „Андела” АД, кариера и ТСИ гр. Карнобат; - „Сис Индустрийс” ООД, с. Венец – производство на високоалкохолни напитки; - „ВИН. С. Индустрийс” ООД, гара Церковски – производство на високоалкохолни напитки; - Топаз Мел” ООД, гр. София, гара Церковски – производство на брашно. Танспортно замърсяване следва да се очаква от път І-6, който в границите на Карнобат се слива с ул. „Москва“. Малко преди източния вход на Карнобат, от път І-6 в северна посока се отклонява път ІІ-73 за Шумен. Автомагистрала Тракия преминава на около 6.7 км. южно от път І-6. В тази зона е връзката на автомагистралата с път І-6, който достига изхода на Карнобат за София. От Карнобат на юг тръгва път VІ-5391, който прави връзка с обхода от автомагистрала Тракия към Карнобат. Ежемесечно се извършват проверки на територията на Общината и в близост до първокласен път І-6 Бургас – София и при констатиране на замърсявания се предприемат мерки за своевременното почистване на замърсените терените. Замърсяването на атмосферния въздух от транспорта е свързано с лошото състояние на моторните превозни средства, качеството на използваните горива, организацията на движението, състоянието на улиците и пътищата. Този вид замърсяване на въздуха заема все по-голямо място в общото замърсяване, поради увеличението на броя на автомобилите, дългия срок на експлоатацията им, лошата материално – техническа база за поддържането им. Замърсяването на въздуха от строителни дейности е главно от прах и твърди частици. Практически то не оказва съществено влияние за състоянието на атмосферния въздух в общината. ИЗВОДИ: • През 2021 г. в община Карнобат не са констатирани превишения на нормите за КАВ, поради което общината няма задължението за разработване на актуализирана програма за намаляване нивата на замърсителите. Общината се характеризира с добро качество на атмосферния въздух. • В общината няма съществени промишлени източници на вредни емисии във въздуха. Отоплителните инсталации са основен източник на замърсяване на въздуха през зимния сезон. С използване на екологично чисто гориво – газ за отоплителните инсталации, замърсяването чувствително ще намалее. • Необходимо е да се търсят и използват нови енергийни източници, което би допринесло за ограничаване на емисиите, свързани с използването на течни и твърди горива, които се характеризират с високо съдържание на сяра. • За намаляване на количеството енергия за отопление е необходимо да се стимулират 27 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. технологии, намаляващи топлинните загуби, изпълнението на саниращи мероприятия - топлоизолации и подмяна на дограми с нисък коефициент на топлопроводимост и използването на алтернативни източници на енергия - напр. слънчева енергия, за което климатичните дадености в общината са изключително благоприятни. • Необходимо е намаляване на емисиите на ФПЧ10 от транспорта (благоустрояване на съществуващите зелени площи, изграждане на нови места за паркиране, контрол на строителните обекти и др. • Поддържане в добро състояние на пътната инфраструктура. • Обновяване на автомобилния парк и подобряване организацията на автобусния пранспорт (градски и междуселищен). Води Оценката за състоянието на водните тела (повърхностни и подземни) е част от Плана за управление на речните басейни (ПУРБ) и се актуализира на всеки шест години. Съгласно чл.169, ал. 2 от Закона за водите (в сила от 28.01.2000 г. с посл. изм. и доп. ДВ бр.44 от 13 май 2020 г.), мониторингът на водите и на зоните за защита на водите осигурява съгласуван и изчерпателен преглед на състоянието на водите във всеки район за басейново управление. Мониторингът се извършва по одобрени от Министъра на околната среда и водите програми, разработени от басейновите дирекции в съответствие със спецификата на водните тела и техните характеристики. Oснoвнитe принципи при oпазванe на вoдитe са: 1.Нeдoпусканe заустванeтo на нeпрeчистeни oтпадъчни вoди във вoдни oбeкти - изкуствeни и eстeствeни вoдoприeмници, кoeтo сe пoстига чрeз: • чрeз интeгриранo управлeниe на вoдитe в съчeтаниe с oстаналитe кoмпoнeнти на oкoлната срeда; • oсъщeствяванe на eфeктивeн кoнтрoл при управлeниe на oтпадъчнитe вoди и прeкратяванe на замърсяванията; • нeдoпусканe на нoви изтoчници на oтпадъчни вoди да сe въвeждат в eксплoатация и заустват бeз прeчистватeлни съoръжeния и нeпрeчистeни; • прoвeжданe пoлитика на рeкoнструкция на стари и нeeфeктивни прeчистватeлни съoръжeния на прeдприятията, заустващи oтпадъчни вoди с качeства над oпрeдeлeнитe нoрми; • спазванe услoвията в разрeшитeлнитe; 2.Усъвършeнстванe и спазванe институциoналната систeма за мoнитoринг и кoнтрoл, гарантиращo дoбрo състoяниe на oтпадъчнитe вoди и пoвърхнoстнитe вoдни oбeкти, кoeтo сe пoстига чрeз пoдoбряванe на кoнтрoлния мoнитoринг на oбeктитe с oтпадъчни вoди и пoвишeн капацитeт на eкoлoгичния статус; 3.Рeализиранe задължeнията на Планoвeтe за управлeниe на рeчнитe басeйни – ПУРБ, катo oснoвeн планoв дoкумeнт за интeгриранo управлeниe на вoдитe, кoeтo сe пoстига чрeз: • Участиe на РИOСВ-Бургас, при разрабoтванe, съгласуванe и утвърждаванe на Планoвeтe за управлeниe риска oт навoднeниe – намаляванe щeтитe oт замърсяванe с oтпадъчни вoди при навoднeния и висoки вoди; 28 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. • Изпълнeниe на мeркитe с oтгoвoрнoст на РИOСВ Бургас; • Пoдпoмаганe и съдeйствиe на дeйнoститe и прoцeдуритe пo планиранe, финансиранe и изгражданe, чрeз съгласуванe и съдeйствиe рeализацията на нoви и рeкoнструкция на ГПСOВ и канализациoнни мрeжи на насeлeнитe мeста; Мониторинговите пунктове се определят въз основа на оценка на риска, натоварването и агресивната дейност върху водните тела. Изборът на показатели за анализ е въз основа на вида и количеството натиск, изразяващ се в концентрацията на наблюдаваните замърсители. Оценката на химическото състояние на повърхностните водни тела, замърсяващите вещества се съпоставят с определени стойности на стандартите за качество, въведени с Директива 2008 /105/ на Европейския парламент и на Съвета от 18.12.2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите изразена в Наредба за стандарти за качество на околната среда. Рамковата Директива за водите въвежда екологични норми за качество на водните ресурси. Съгласно нея екологичното състояние на водните екосистеми се определя като много добро, добро, лошо или много лошо. При извършването на оценката на риска водните тела се класифицират в следните категории: - водни тела в риск – не е необходимо допълнително охарактеризиране или допълнителни мониторингови данни; - водни тела, които е възможно да са в риск, за които има вероятност да не постигнат екологичните цели, но са необходими допълнителни мониторингови данни; - водни тела, които не са в риск – не е необходима допълнителна оценка и допълнителни мониторингови данни. Мониторинговите пунктове се определят въз основа на оценка на риска, натоварването и агресивната дейност върху водните тела. Изборът на показатели за анализ е въз основа на вида и количеството натиск, изразяващ се в концентрацията на наблюдаваните замърсители. Оценката на химическото състояние на повърхностните водни тела, замърсяващите вещества се съпоставят с определени стойности на стандартите за качество, въведени с Директива 2008 /105/ на Европейския парламент и на Съвета от 18.12.2008 г. за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите изразена в Наредба за стандарти за качество на околната среда. Рамковата Директива за водите въвежда екологични норми за качество на водните ресурси. Съгласно нея екологичното състояние на водните екосистеми се определя като много добро, добро, лошо или много лошо. При извършването на оценката на риска водните тела се класифицират в следните категории: - водни тела в риск – не е необходимо допълнително охарактеризиране или допълнителни мониторингови данни; - водни тела, които е възможно да са в риск, за които има вероятност да не постигнат екологичните цели, но са необходими допълнителни мониторингови данни; - водни тела, които не са в риск – не е необходима допълнителна оценка и допълнителни мониторингови данни. Водните ресурси на община Карнобат са от повърхностни и подземни води. Те попадат в териториалния обхват на два района за управление на водите - Черноморски район и Източно - беломорски район. Поради това тяхното управление се осъществява едновременно от двете Басейнови дирекции, съответно с център гр. Варна /БДУВЧР/ и с център гр. Пловдив /БДУВИБР/. Други отговорни институции за опазването на водите и екологосъобразното им използване са РИОСВ-Бургас, РЗИ-Бургас, „ВиК” ЕАД гр. Бургас – Район Карнобат, както и Общинската администрация в гр. Карнобат. Във връзка с разработването на регионалнигенерални планове за водоснабдяване и канализация в Източния регион на България, през 2013 г. е разработен „Генерален план на обособената територия на ВиК ЕАД, гр. Бургас”, в която попада територията на община Карнобат и нейният административен център. От областната 29 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. дирекция „Земеделие” е разработена „Стратегия за устойчиво развитие на земеделието в област Бургас”, в която детайлно е анализирано и оценено състоянието на хидромелиоративните системи и съоръжения в областта. Повърхностни води Питейни води Водоснабдяването на населените места в община Карнобат се осъществява от местни водоизточници и водоснабдителна система "Камчия". В експлоатация са три водоснабдителни групи: "Аспарухово", "Церковски" и "Карнобат". Водопотреблението за битови и стопански нужди на жител от населението средно за денонощие е от 51 до 1 070 литра. Проблем е недостигът на вода през летните месеци. Повърхностни води Реките, които преминават през територията на община Карнобат са рeka Мочурица, която е приток на рeкa Тунджа, с дължина 85,9 км, преминава през област Сливен, община Котел, Бургас, общини Сунгурларе и Карнобат и Ямбол, общини Стралджа, Тунджа и Ямбол ляв приток на Тунджа. Тя е най-големият приток на Тунджа. Другата река е р. Русокастренска, която преминава през Област Бургас - общини Карнобат и Камено и се влива в язовир „Мандра“. Дължината й е 65,4 км. Характерно и за двете реки е че са със слаб дебит. От категория „ЕЗЕРА” водно тяло с площ над 500 ха на територията на общината е язовир „Цанко Церковски”. Мoнитoрингът и кoнтрoлът на състoяниeтo на пoвърхнoститe вoди сe извършва oт Нациoналната систeма за мoнитoринг на oкoлната срeда (НСМOС), пoдсистeмата „Кoнтрoл и oпазванe чистoтата на вoдитe” към Изпълнитeлната агeнция пo oкoлна срeда (ИАOС). На територията на РИОСВ- Бургас попадат едно повърхностно водно тяло от категория „Реки”, тип R5 Полупланински реки и три водни тела от категория „Реки”, тип R13 Малки и средни равнинни реки. • BG3TU600R069 „Река Мочурица от извори до с. Мокрен” • BG3TU600R068 „Река Мочурица от с. Мокрен до р.Сигмен” • BG3TU600R062 „Река Мочурица след вливане на р.Сигмен до устие” • BG3TU800R065 „Река Мараш” (попада много малка част от водното тяло). Границите на повърхностните водни тела са актуализирани във връзка с разработванетона ПУРБ 2016-2021.Като водни тела от категория „Езера” са определени водни обекти с площ над 500 ха –яз.Цанко Церковски. • BG3TU600L023 „Язовир Цанко Церковски” се отнася към тип L17 Малки и средни равнинни язовири Мрежата за мониторинг на повърхностни води във водосбора на р.Мочурица на територията на РИОСВ- Бургас включва 9 пункта за мониторинг, в които се провежда мониторинг по биологични елементи за качество, като през 2020 г. в един пункт се провежда и анализ на физико-химични елементи за качество (река Мочурица след гр. Карнобат). 30 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Карта № 2-1 Мрежа за мониторинг на повърхностни води във водосбора на р.Мочурица Показатели за мониторинг на водите • Биологични елементи за качество Хидробиологичният мониторинг на повърхностните води се провежда в съответствие със Заповед на министъра на околната среда и водите № РД-267/03.04.2020г. Заповедта предвижда провеждането на хидробиологичен мониторинг на повърхностни води от категориите река и езеро/язовир. Хидробиологичният мониторинг, който се извършва за макробезгръбначни в реки е по Ирландски Биотичен Индекс. Периодично в определени пунктове (през 3 г.) се извършва наблюдение и на останалите биологични елементи съгласно изискванията на РДВ – фитопланктон и хлорофил А (язовири), фитобентос, макрофити и риби. • Физико-химични елементи за качество Физико- химичният мониторинг се извършва по 18 показателя за екологично състояние /основни и специфични/, свързани със замърсяване на повърхностните води с органични вещества, метали и металоиди. Анализът на планираните физико-химични показатели се извършва от Регионална лаборатория- Бургас към ИАОС. Основни физико-химични показатели І група – активна реакция /рН/, температура, електропроводимост, разтворен кислород, наситеност с кислород, БПК5, ХПК, азот амониев, азот нитратен, азот нитритен, ортофосфати като фосфор. ІІ група – азот общ, фосфор общ, калциево-карбонатна твърдост. 31 Код мониторин гов пункт на Код на водно тяло Пункт BG3TU0069 9MS2105 BG3TU 600R069 РекаМочурица след полигон Ново село BG3TU0069 9MS0123 BG3TU 600R069 Река Мочурица с.Мокрен BG3TU0069 7MS2109 BG3TU 600R068 Река Мочурица с.Чубра BG3TU0069 7MS1109 BG3TU 600R068 Река Мочурица гр.Сунгурларе, мост BG3TU0006 7MS0109 BG3TU 600R068 Река Мочурица с.Мъдрино BG3TU0065 9MS0108 BG3TU 600R062 Река Мочурица гр. Карнобат мост на 8 км по пътя за с. Венец BG3TU0065 3MS0107 BG3TU 600R062 Река Мочурица с.Церковски BG3TU0065 3MS0106 BG3TU 600R062 Река Мочурица с.Деветак BG3TU0065 6MS0110 BG3TU 600L023 Язовир Церковски Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Специфични вещества Метали и металоиди – цинк, мед, желязо, манган. Приоритетни вещества - хлорпирифос-етил, флуорантен, киноксифен, аклонифен, бифенокс, цибутрин, циперметрин, дихлорвос, хептахлор и хептахлорепоксид, тербутрин. При определяне на химичното състояние на повърхностните водни тела са приложени изискванията на Директива 2013/39/ЕО, транспонирана в Наредба за стандарти за качество на околната среда за приоритетни вещества и някои други замърсители. Химичното състояние на повърхностните водни тела се оценява в два класа – добро и лошо, които се изобразяват съответно със син и червен цвят. За извършване на достоверна оценка е необходимо минималната честотата на анализ да бъде 12 пъти в годната (1 път месечно). Тези водни тела, които отговарят на средногодишните стойности на стандартите за качество на околната среда (СГС-СКОС) са в добро състояние, а за водните тела, в които се констатира превишаване на СГС-СКОС е определено лошо състояние. Във водните тела, в които не се извършва мониторинг на приоритетни вещества поради липсата на идентифициран натиск, химичното състояние е определено като «неизвестно». През 2020 г. повърхностните водни тела на територията на РИОСВ-Бургас са определени в добро химично състояние. През 2020 г. за водно тяло „Река Мочурица след вливане на р.Сигмен до устие“ в пункт „Река Мочурица след гр. Карнобат“ е извършен мониторинг на изброените по-горе приоритетни вещества с честота 12 пъти годишно, и водното тяло е определено в добро химично състояние. За водни тела „Река Мочурица от извори до с. Мокрен„ и „Язовир Цанко Церковски “ през 2019 г. е извършен мониторинг на част от веществата от групата на полициклични ароматни въглеводороди (нафтален и флуорантен) и хлорпирифос-етил с честота 4 пъти годишно, и водните тела са определени в добро химично състояние с ниска степен на достоверност. За останалите водни тела са използвани данни за 2018 г. Оценката на екологичното състояние/потенциал на повърхностните водни тела се извършва по класификационна система за биологични и физико-химични елементи за качество, и стандарти за качество на околната среда за химични елементи и специфични замърсители, включени в Наредба № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води. Екологичното състояние на повърхностните водни тела се оценява в пет класа: отлично, добро, умерено, лошо и много лошо, които се изобразяват с показаните в таблицата цветове. В следвашата таблица са дадени резултатите от оценката на екологичното състояние/ потенциал и химично състояние във водосбора на река Мочурица. 32 Екологично състояние отлично добро умерено лошо много лошо Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Екологично състояние/потенциал и химично състояние на водните тела във водосборана р.Мочурица през 2020 г. Река Мочурица от гр. Карнобат до устие - от проведения мониторинг през 2020 г. в пункт „Река Мочурица след гр. Карнобат“ е констатирано отклонение от стандартите за качество за добро състояние по следните физико-химични показатели: електропроводимост, амониев азот, нитратен азот, нитритен азот, общ азот, ортофосфати и общ фосфор. За река Мочурица е характерно силното органично замърсявне от непречистени битови отпадъчни и промишлени води. Най-силно замърсяване се наблюдава в участъка след град Карнобат, поради вливането на непречистени отпадъчни води от градската канализационна мрежа. В Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район (ПУРБ на ИБР) за 2016-2021 г., приет с Решение №1106/29.12.2016 г. на Министерски съвет, за община Карнобат са предвидени следните мерки: 1.„Изграждане и/или реконструкция на канализационна мрежа за населено мястонад 10 000 е.ж.” 2. „Изграждане или разширение на ПСОВ до 20 000 е.ж.”. Като основни индустриални емитери на река Мочурица на територията на община Карнобат Мочурица да се посочат следните обекти: • „СИС Индустрийс” ООД - Промишлен комплекс в с. Венец - предприятие за бутилиране на спиртни напитки и вино. Пречистените отпадъчни води след ЛПСОВ се заустват в открит канал, вливащ се в р. Мочурица; • ВИН.С. Индустрийс” ООД с. Церковски - на площадката работят спиртоварна фабрика, винзавод и мелничен комплекс. Отпадъчните води след ЛПСОВ се заустват в дренажен канал на яз. Церковски, заустващ в р. Мочурица; • Винекс Славянци” АД - цех Сунгурларе в гр. Сунгурларе - зауства производствени отпадъчни води след утаечна система в безименно дере, 33 Екологично състояние/потенциал през 2020 г. Химично Име на водното тяло Код на водно тяло Биологични показатели Физико- химични показатели Екологично състояние/ потенциал състояние 2020 г. Река Мочурица от извори до с.Мокрен BG3TU600R069 Умерено Макрозообентос Умерено БПК, NН4, PO4, Pобщ Умерено Добро Река Мочурица от с. Мокрен до р.Сигмен BG3TU600R068 Умерено Макрозообентос Умерено Електропровод имост, NO3, Nобщ Умерено Добро Река Мочурица след вливане на р.Сигмен до устие BG3TU600R062 Умерено Макрозообентос Умерено електропровод имост, NН4, NO3, NO2, Nобщ, PO4, Pобщ Умерено Добро Река Мараш BG3TU800R065 Умерено Макрозообентос Добро Умерено Добро Язовир Цанко Церковски BG3TU600L023 Умерен Фитопланктон Хлорофил А Умерено Електропровод имост, БПК, Pобщ Умерен ЕП Добро Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. вливащо се в р. Мочурица; • Винекс Славянци” АД - цех Лозарево в с.Лозарево - зауства пречистени в ЛПСОВ смесен поток битово-фекални и производствени отпадъчни води в канавка, вливаща сев яз. Петковец; • Винекс Славянци” АД - цех Славянци в с.Славянци - зауства битово-фекални и производствени отпадъчни води след утаечна система в канавка в р.Мочурица; • Птицекланица Чубра” с.Чубра - месопреработвателно предприятие за бяло птиче месо. Отпадачните води след ЛПСОВ се заустват в дере, вливаща се в р.Мочурица. За язовир „Ц. Церковски” са характерни силните цъфтежи от планктонни водорасли, причинени от органичното замърсяване (рН, ХПК, БПК, N-Келдал). Вероятна причина за това е провежданото интензивно рибовъдство в язовира. Запазва тенденцията наложена през годините за заустване на непречистени отпадъчни води в повърхностни водни обекти от селищни канализационни системи без изградена ПСОВ – непречистени се заустват във водни обекти отпадъчните води от канализационни системи на гр.Карнобат. В много отнаселените места под 2000 е. ж. канализационната мрежа не е изградена или е изградена частично и отпадъчните води се отвеждат в попивни септични ями. ➢ Басейн на река Русокастренска Вододелът, който отделя басейна на река Мочурица от този на реките с отток към Черно море /реките Айтоска, Русокастренска, Средецка/ минава през Карнобатска планина, ниската Черноградска седловина и възвишението Хисар. Река Русокастренска отводнява югоизточните части от територията на общината. За начало на река Русокастренска е приета река Чаирска, която извира от Бадбунар (231 м.н.в.) на 3 км източно от с.Крумово Градище и е с дължина 65,4км. В най- горното си течение р.Русокастренска се подхранва от множество извори и потоци и чак след с. Драганци се оформява като река. Речната долина на Русокастренска до сливането й с Папазлъшката река е широка, с полегати склонове с наклон до 10°. В речния басейн на река Русокастренска са определени 11 водни тела, които спадат към речен тип “малки и средни черноморски реки” (R11). 34 № Код на водно тяло Име на водно тяло Междинно химично състояние 2020 г. 1 BG2KA400R014 р. Бяла река до вливане в р. Луда Камчия няма данни 2 BG2SE900R031 р.Чукарска - от извор до яз.Трояново добро 3 BG2MA600R015 р. Русокастренска – от извор до язовир “Крушово“ добро Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. 4 BG2MA600L016 яз. “Крушово” добро ЕТ“Росица – Иван Стаматов“ (пункт за дестилация на етилов алкохол) с. Русокастро. Обектът работи периодично при наличие на суровина. Пречистените отпадъчни води се заустват в река Русокастренска. При проверката през 2020 г. няма заустване на отпадъчни води и не е извършено контролно пробоотбиране от обекта. Най-големият язовир в рамките на общината е яз. „Ц. Церковски”. Той попада в басейна на р. Мочурица и се отнася към категорията „езера” от типа „Малки и средни равнинни язовири” /с код за типа L17 и с код на водното тяло BG3TU600L023/. Язовирът е изграден през 1963 г. за напояване на земеделски площи. Стената му е от земно-насипен тип, като залятата от него площ възлиза на около 2 хил. дка. Общият обем на водите в язовира е около 6,5 млн. куб.м, полезният обем – 5,75 млн. куб.м, а мъртвият обем – 750 хил. куб.м. Максималният отток от язовира е 0,7 куб.м/с, а предвидената за напояване площ – 6362 дка. Преливникът е оразмерен за максимално водно количество от порядъка на 3,2 куб.м/с. Язовирът се стопанисва от „Напоителни системи” ЕАД, клон Черно море, ХТР Бургас. Най-големият язовир в басейна на река Русокастренска е язовир „Крушово” (на територията на община Карнобат), с код на водното тяло BG2MA600L016 и с площ на водното огледало около 1500 дка. Други по-малки язовири са „Детелина” с площ на водното огледало 212,4 дка и „Барган” с площ на водното огледало 130 дка. Поради неравномерното вътрешно годишно разпределение на оттока, за улавяне и съхранение на част от зимно-пролетния отток и използването му за напояване през сухите летни месеци, е изградена сложна система от корекции на реки, деривационни канали, язовири, напоителни и отводнителни канали и помпени станции. Тези съоръжения обслужват напоително-отводнителната система /НОС/ „Каябаш”, с годна за ползване площ от около 25 хиляди дка и напоителната система /НС/ „Ц. Церковски” с годна за ползване площ от около 3,7 хиляди дка. 35 5 BG2MA600R012 І участък: р. Русокастренска – от яз. “Крушово” до с. Русокастро; ІІучастък: р. Папазлъшка от яз. “Картелка“ до вливане в р.Русокастренска добро 6 BG2MA600R014 р.Барганска – от извора до вливане в р.Русокастренска няма данни 7 BG2MA600R018 р. Папазлъшка /Черковска/ – от извор до яз. “Картелка” няма данни 8 BG2MA600L017 яз. “Картелка” (р. Папазлъшка) няма данни 9 BG2MA600R013 р. Хаджиларска – от извор до вливане в р. Русокастренска няма данни 10 BG2MA800R019 І участък: р. Господаревска – от извор до вливане в р. Средецка; ІІ участък: Малката река – от извор до вливане в р. Господаревска; ІІІ участък: р. Селска (Драковска) – от извор до вливане в р. Господаревска няма данни 11 BG2SE900R1130 р.Айтоска - от извора до вливане на р.Славеева добро Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Подземни води В съoтвeтствиe с изискванията на Eврoпeйската рамкoва дирeктива пo вoдитe, пoдпoчвeнитe вoдни изтoчници (ПВИ) са идeнтифицирани и oписани заeднo с тeхнитe първoначални характeристики. Пoвeчeтo, нo нe всички ПВИ, са разпoлoжeни изцялo в границитe на рeчния басeйн. Рeжимът на пoдпoчвeнитe вoди в прoлувиалния пласт има спeцифични характeристики. Напримeр на някoи мeста вoдoпрoпускливитe пластoвe сe прeзарeждат чрeз oттичанe на вoда oт нeпрeсъхващи рeки. Пoдпoчвeнитe вoди са oснoвeн кoмпoнeнт на гeнeриранeтo на пoвърхнoстни вoди в гoрнoтo тeчeниe нe рeкитe и oпрeдeлят тяхнoтo нивo. Oбикнoвeнo oбачe, рeкитe oт планинитe губят вoда при навлизанeтo в равнинитe, катo така зарeждат oтнoвo пoдпoчвeнитe вoди. Националната мрежа за оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води на територията на РИОСВ-Бургас през 2020 год. включва 7 хидрогеоложки пунктa за мониторинг (отразени на долу представената карта). МП при с. Огнен липсва в програмата за оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води на територията на РИОСВ-Бургас през 2020 г. съгласно Заповед № РД-267/03.04.2020 г., но този МП участва в оценка на химичното състояние на ПВТ BG3G00000K2031 за 2020 г. (с резултат от пробонабиране през първо тримесечие на 2020 г.): 1. BG3G000000QMP014 - Кладенец Лепков, гр. Карнобат, общ. Карнобат 2. BG3G000000NMP015 - Сондаж - 3, с.Чубра, общ. Сунгурларе 3. BG3G000000QMP016 - Сондаж, с. Сунгурларе, общ. Сунгурларе 4. BG3G000prQhMP127 - Извор "Синора", с. Вълчин, общ. Сунгурларе 5. BG3G00000N2MP138 - Извор "Софрониева чешма", с. Костен, общ. Сунгурларе 6. BG3G000000QMP135 - ПС “Венец” – Извор, с. Венец, общ. Карнобат 7. BG3G00000K2MP136 - ПС - ПБВ - Извор "Чортлен" + Сондаж, с. Огнен, общ.Карнобат. Подземните води се оценяват въз основа на информация, която ИАОС изпраща на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски басейн”. Пробите са анализирани в ИАОС – в Регионална лаборатория – Бургас. За всеки отделен мониторингов пункт има определена схема за пробонабиране и анализиране, както следва: 1. І група - основни физико-химични показатели - разтворен кислород, рН, електропроводимост, нитратни йони, амониеви йони, температура, перманганатна окисляемост, обща твърдост, калций, магнезий, натрий, флуориди – анализират се отделни показатели във всички цитирани по-горе пунктовете за подземни води - сезонно (четири пъти в годината). 2. II група – хдопълнителни физико-химични показатели – желязо, манган, фосфати – анализират се всички показатели във всички мониторингови пункта – веднъж годишно или сезонно (четири пъти в годината). 36 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. 3. ІІІ група – метали и металоиди – не е предвидено наблюдение на показатели от тази група 4. ІV група - органични вещества – алдрин, атразин, DDT/DDD/DDЕ, пропазин, хептахлор, пендиметалин, хлорпирифос-етил, тербутилазин и металахлор – предвидено е еднократно през годината да се извършва анализ на тези показатели в мониторингови пунктове при с. Вълчин (Извор "Синора"), с.Костен (Извор "Софрониева чешма") и с.Венец (ПС“Венец” - Извор). За оценка на химичното състояние на ПВТ са използвани данни от изпълнения през 2020г. мониторинг на химичното състояние на подземните водни тела. Оценката на химичното състояние на ПВТ е извършена съгласно подход за оценка на химичното състояние на подземните водни тела и е дадена в две категории – добро и лошо. Подходът е разработeн в съответствие с изискванията на Директива 2000/60/ЕС, Директива 2006/118/ЕО. за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване, Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, Ръководство № 18 за състоянието на подземните води и оценка на тенденциите, Ръководство №17 за предотвратяване или ограничаване на преките и непреките отвеждания и Ръководството за докладване по РДВ през 2016 г. Резултатите от извършената оценка на химичното състояние на ПВТ на територията на РИОСВ-Бургас през 2020г. са представени в следващата таблица: № по ред код на ПВТ Наименование Тест: Обща оценка на химичното състояние на ПВТ (добро/лошо) Тест: Влошаване на качествата на подземните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (добро/лошо) Обща оценка на химичното състояние на ПВТ Вещества или показатели на замърсяване BG3G00000NQ005 Порови води в Неоген - Кватернер - Сунгурларско - Карнобатска котловина добро добро добро BG3G00000NQ015 Порови води в Неоген - Кватернер - Сливенско- Стралджанска област лошо лошо лошо Нитрати - 56,13 mg/l BG3G0PzK2Pg027 Пукнатинни води - масив Шипка - Сливен Няма мониторингови пунктове от националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води за наблюдение на територията на РИОСВ- Бургас Няма мониторингови пунктове черпещи вода за питейно- битово водоснабдяване на територията на РИОСВ- Бургас лошо Нитрати - 80,67 mg/l BG3G00000K2031 Пукнатинни води - Сливенско- Сунгурларска зона добро добро добро Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Забележка: Общата оценка определя „лошо” химично състояние на ПВТ BG3G0PzK2Pg027 по показател Нитрати съгласно Обща оценка на химичното състояние на ПВТ на територията на БД „Източнобеломорски район” за 2020г. За ПВТ BG3G00000NQ005 се определя „добро“ химично състояние. Подземно водно тяло BG3G00000NQ015 /Порови води в Неоген - Кватернер -Сливенско- Стралджанска област/ ПВТ е разположено в едноименната котловина, тя е една от най-големите по площ у нас, започва от с. Бинкос на запад и стига до с. Нейчово на изток, през западната й част преминава река Тунджа, а през източната – река Мочурица. ПВТ има площ от 818,89 км². Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са глинести пясъци. Водоносния хоризонт е изграден от чакъли, гравелити, пясъци, пясъчници, глини. Дебелина на ПВТ - 10-40 м, водопроводимост на ПВТ - 160-400 м²/ден, коеф. на филтрация на ПВТ - 16-250 м/ден. Подхранване на ПВТ – в Сливенската (западна) част - от реките и деретата , спускащи се от оградните планински вериги, от валежите и поливните води, в Стралджанската (източна) част - инфилтриращите се валежни и речни води, потока се движи от север на юг. Химичното състояние на ПВТ на територията РИОСВ-Бургас се наблюдава в един мониторингов пункт - BG3G000000QMP135 ПС “Венец” – Извор, с. Венец, общ. Карнобат. От извършените наблюдения върху химичното състояние през 2020 г. се констатира: І. Обща оценка на химичното състояние на ПВТ – наблюдава се концентрация на РС (релевантна стойност) за 2020 гд. над стандарт за показателя нитрати - 56,13 mg/l (стандарт - 50 mg/l). Влошено е качеството на подземните води, използвани за питейно-битово водоснабдяване – повишен е стандартът за качество на питейните води за показателя нитрати в МП при: - с. Венец, ПС “Венец” – Извор – средноаритметична стойност - 56,13 mg/l. Състоянието е лошо, защото: площта от ПВТ, в която е установено превишение на концентрациите на показателя на замърсяване е по-малка от 20% от площта на ПВТ, но е влошено качеството на подземните води, ползвани за питейно-битово водоснабдяване. ІІ. Влошаване на качествата на подземните води, предназначени за питейно- битово водоснабдяване - средногодишна концентрация за нитрати над стандарт за качество на питейни води се наблюдават при с. Венец, ПС “Венец” – Извор – средноаритметична стойност - 56,13 mg/l. Състоянието е лошо. Общата оценка на химичното състояние на ПВТ BG3G00000NQ015 на територията на РИОСВ- Бургас през 2020г. е „лошо” - показател на замърсяване е нитрати. В сравнение с 2019г.: Общата оценка на химичното състояние на ПВТ BG3G00000NQ015 на територията на РИОСВ - Бургас е „лошо” - показател на замърсяване е нитрати. 38 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Подземно водно тяло BG3G0PzK2Pg027 /Пукнатинни води - масив Шипка - Сливен/ Цялото ПВТ има площ – 1615,74 км² и дебелина - 36 м. Водоносният хоризонт е изграден от гранити, алтернация от пясъчници, глинести скали и брекчоконгломерати, глини, песъкливи варовици, глинести мергели, шисти, гнайси, амфиболити. В района на РИОСВ- Бургас се разполага малка част от това ПВТ, в която няма мониторингови пунктове от националната мрежа за мониторинг на химичното състояние на подземните води. Общата оценка определя „лошо” химично състояние на ПВТ BG3G0PzK2Pg027 по показател нитрати съгласно Обща оценка на химичното състояние на ПВТ на територията на БД „Източнобеломорски район” за 2020 г. Общата оценка определя „лошо” химично състояние на ПВТ BG3G0PzK2Pg027 по показател нитрати съгласно Обща оценка на химичното състояние на ПВТ на територията на БД „Източнобеломорски район” за 2019 г. Повишеното съдържание на замърсители в подземните води се дължи на дифузни източници на замърсяване и е обусловено от следните фактори: 1. Естествени предпоставки – незащитени, открити, уязвими на проникване на повърхностни замърсители или покрити с отложения с висока водопропускливост с вертикална и хоризонтална филтрация водоносни хоризонти. Подхранване изключително от валежи и повърхностно течащи временни потоци. 2. Повишено съдържание на нитрати в подземните води, което се дължи на неконтролируемото азотно торене в засегнатите райони през 80-те и началото на 90-те години. 3. Водоносните хоризонти залягат на дълбочина, при която не може да се извършва бързо самопречистване на подземните води по естествен път. 4. Развитието на частни стопанства (зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство) и използването на торове за високи добиви допринасят за постъпването на замърсители във водоносните хоризонти. 5. Депониране на отпадъчни продукти от животновъдството (твърд и течен тор) в близост до фермите. 6. Неефективно действащи пречиствателни съоръжения за отпадъчни води. Инфраструктура и водоснабдяване По степен на изграденост, канализационната мрежа в населените места на община Карнобат има значително изоставане спрямо развитието на водоснабдителните системи. Докато водоснабдителната инфраструктура обхваща почти 100% от населението, то степента на изграденост на канализационни мрежи и селищни пречиствателни станции е значително по-ниска. В Община Карнобат с изградена канализация е само град Карнобат. Канализацията обхваща почти всички квартали на града и към 2012 г. задоволява нуждите на 73,3% от населението. Тя е от смесен тип и провежда битови, промишлени и отпадъчни води. Общата дължина на канализационната мрежа е 12 998 м, в частност 11 148 м вътрешна канална мрежа и колектор – 1 859 м. Тръбите са с кръгло, 10 548 м, и яйцевидно сечение – 2 450 м. По- голямата част от канализационната мрежа е изградена преди 1980 г. Изградени са пет основни главни дъждопреливници за намаляване на хидравличното натоварване по 39 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. време на дъждове. Всички преливници са в лошо експлоатационно състояние и не функционират според своето проектно предназначение. Изграждането на пречиствателна станция за отпадни води в град Карнобат ще подобри качеството на водата, а това от своя страна ще има силно положително въздействие върху околната среда на града и района като цяло. Община Карнобат има готовност за изпълнение на проект, по който да се извърши работно проектиране и авторски надзор, изграждане на пречиствателна станция за отпадни води /в т. ч. изпълнение на строително-монтажните дейности за изграждане на ПСОВ, доставка на машини и съоръжения, обучение на персонала, ангажиран в експлоатацията на обекта и тестване на оборудването в рамките на необходимия за това период от време/, изграждане на ВиК мрежата в града. Проблемите на канализационните мрежи и пречистването на отпадъчни води в обхвата на Община Карнобат са: ➢ липса на изградена канализационна система в голямата част от населените места; ➢ Съществуващата канализация в гр. Карнобат е от смесен тип и с недостатъчна хидравлична проводимост, което създава проблеми при интензивни валежи. ➢ Изградените мрежи са стари, с лоша водоплътност. Често се наблюдават прояви на инфилтрация и ексфилтрация в следствие на износване на тръбните връзки. За решаването на така изведените общи проблеми могат да се предложат следните мероприятия: ➢ Доизграждане на съществуващата канализационна мрежа на гр. Карнобат и изграждане на ПСОВ; ➢ Изграждане на ПСОВ за агломерации под 2000 ЕЖ – за опазване наповърхностни водни ресурси от замърсяване и спазване на изискванията на българското и европейско законодателство; ➢ редуциране и последващо прекратяване на заустването на непречистени отпадъчни води в повърхностните водни тела ➢ Правилно оползотворяване на утайките от бъдещи ПСОВ. Насоките за развитие с цел подобряване състоянието на повърхностните води са: ➢ изграждане на ПСОВ на гр. Карнобат; ➢ доизграждане на канализацията на гр. Карнобат /особено в проблемните квартали/; ➢ изграждане, подобряване и частично разширяване на канализационнитемрежи по селата; ➢ подобряване работата на пречиствателните съоръжения в промишлените предприятия и селскостопанските единици. Водоснабдяване. Водопроводна мрежа Водоснабдяване Водоснабдяването на населението в община Карнобат се извършва от "ВиК" ЕАД – Бургас. Всички селища на територията на общината са водоснабдени, с изключение на с. Сан Стефано. На целогодишен режим са селата Драгово, Козаре, Хаджиите, Екзарх Антимово, Железник. От всички села 30% са на летен воден режим. Причините за това се дължат до голяма степен амортизираните тръби, които водят до загуби по водопреносната мрежа достигащи малко над 70%. Язовир „Камчия” е с код на водното тяло BG2KA400L024. Той се включва в категорията „големи дълбоки язовири” с код за типа на водното тяло L11. Изграден е на р. 40 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Луда Камчия, която от извора до вливането й в язовира, е с код на водното тяло BG2KA400R043. Благодарение на местни водоизточници и водоснабдителна система „Камчия“ се осъществява водоснабдяването на населените места в общината. В експлоатация са три водоснабдителни групи: „Аспарухово“, „Церковски“ и „Карнобат“. Девет от всички населени места, с общо население 82% от това на общината, се водоснабдяват от водоснабдителна система „Камчия“. Изводи и препоръки • Общи загуби на вода във водоснабдителните системи (за общината около 75%); • Остарели мрежи и липса на автоматизация при дезинфекцията на питейната вода; • Необходимост от рехабилитация на напорните водоеми. За решаването на тези проблеми, с цел осигуряване на нормално водоснабдяванена населението с достатъчно количество и добро качество на вода за питейни нужди и съответно вода за промишлеността е необходимо да се предприемат следнитемерки: • Реконструкция/рехабилитация на водоизточници; • Реконструкция/подмяна на водоснабдителните помпени станции – сграден фонд (за бункерни помпени станции, централни помпени станции) и подмяна на оборудването (подмяна на помпените агрегати с цел постигане на добра енергийна ефективност); • Обновяване/монтиране на съвременни измервателни уреди (разходомери и /или водомери) по възможност с дистанционно отчитане и контрол на подаваните количества вода при водоизточниците, след напорните водоеми и/или на вход населено място и при крайния потребител. Поддръжка на цялото водомерно стопанство съгласно изискванията на закона; • Реконструкция /подмяна на магистралните довеждащи водопроводи(съобразяване с новите условия относно собствеността на земята, осигуряване на необходимите сервитути и пътища за достъп до водоизточниците, ПС, НР и други съоръжения по трасетата); • Изготвяне на актуални данни към подземните кадастри на населените места; въвеждане на ГИС системи за работа – ясна и достъпна информация за налични съоръжения, отразяване на ремонти и инвестиционни дейности; • Обследване и саниране на водните и сухи камери на резервоарите; • Изграждане на цялостна съвременна диспечерска система за наблюдение, контрол и управление на водоснабдителните групи и системи. 41 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Освен тези дейности са необходими и други свързани с подновяване на наличната база, оборудване и техника за поддръжка и ремонтни дейности като: • Разширяване и модернизация на водомерно-ремонтната работилница за извършване на необходимите периодични проверки и ремонт на водомери; • Оборудване със съвременна апаратура за откриване на течове по водоснабдителната мрежа; • Пълна модернизация на ремонтно - складовата база, включително и подмяна на амортизираната механизация и автотранспорт със съвременни високоефективни машини. Почви Почвата е един от най-важните природни ресурси, основа за съществуването на хората, животните и растенията. В природните екосистеми тя изпълнява определени функции: осигурява среда за развитие на растенията и реализиране на тяхната биопродуктивност, поддържа генетичните ресурси и обитанието на многобройни живи организми. Тя регулира и разпределя водния отток, съхранява водата и служи като буфер на околната среда, като инактивира или разрушава екологично опасните субстанции. Почвата е физическа основа на социално-икономическата структура на човешкото общество, източник е на сурови материали и съхранява геогенното и културно наследство на човечеството. Като компонент на околната среда тя е подложена на вредни въздействия и затова опазването и е от особено значение. На територията на община Карнобат няма предприятия, чиито производства замърсяват почвите в района. По отношение на почвено-географското райониране на България, общината се отнася към Средиземноморската област с Балканско – Средиземноморска почвена подобласт. От основните почвени типове разпространени в България, на територията на община Карнобат се срещат смолници, канелени горски почви и алувиално ливадни. 42 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Карта на почвеното райониране в територията на ОбщинаКарнобат 9 – Карбонатни и типични смолници; 10– Излужени смолници; 12 – Излужени канелени горски и 36 – Излужени канелени горски Преходно-континенталния климат е предпоставка за развитие на смолниците. Те са най-тежките почви у нас. Развиват се върху тежки глинести материали и тревисто- блатна растителност. Имат лоши водно-физически свойства. При засушаване се напукват и свиват обема си, докато при навлажняване набъбват. Хумусът в най-горния им слой е 3-4% и намалява в дълбочина, като са и неблагоприятно запасени с азот и фосфор. Нуждаят се от редовно торене с органични и минерални торове. Това в съчетание с рохкавата си орница ги прави подходящи за отглеждане на селскостопански култури, овощарство и лозарство. Канелените горски почви се образуват в условията на преходноконтинентален климат, върху различни скали и под влияние главно на широколистни гори. В граничните райони със смолниците се чувства влиянието на тревистата растителност. В Община Карнобат канелените горски почви са представени от подтипа на излужените канелени горски почви. Характерното за тях е, че при валежи те се насищат за дълго време с вода, което влошава аерацията им и затруднява азотното хранене на растенията. При изсъхване се спичат силно, затова са трудни за обработване. Имат рязка диференциация между хумусния и илувиалния хоризонти. Хумусният е с мощност 25– 40 см, има канелен цвят и сбит до плътен строеж. Илувиалният хоризонт е мощен (до 70–80 см), глинест, уплътнен, червеникаво-кафяв. Карбонатите са измити на дълбочина 80–100 см и реакцията на почвата е слабо кисела. Съдържанието на хумус в орницата е около 2 % и почвите са слабо запасени с азот и фосфор и добре с калий. Естественото им плодородие е слабо, но могат да се получават задоволителни добиви при добра агротехника. Тези почви са подходящи за отглеждане на полски култури, лозя, тютюн и трайни насаждения. 43 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Последният тип почва е алувиалната, която се среща по поречието на р. Мочурица. Те се образуват при неспоено чакълесто песъчливи алувиални наноси и се срещат при всякакъв тип климат. Отличават се с тежък механичен състав /съдържание на глина 50-75%/, специфични физико-механични водни свойства. При навлажняване на почвата, тя набъбва, увеличава обема си, придобива голяма пластичност и лепливост. Обратно - при изсъхване тя се свива, втвърдява и образува широки пукнатини. Смолниците се отличават и с малка водопроницаемост и голяма водозадържаща способност. Характерното за тях е плодородността им. Те се нуждаят освен от торене, за повишаването на производителността им, но и да бъдат предпазени от заливане, заблатяване и засоляване. Имат високо съдържание на хумус в горният 10 см пласт. Той е с тъмен цвят, след това има само слоеве в сиво-жълт цвят, които се различават само по размера на фракцията си. Те са много плодородни и подходящи за отглеждане на зеленчуци, ориз, коноп, люцерна, цвекло и други. Замърсени почви с тежки метали и металоиди През 2020 г. мониторинг на почвите за съдържание на тежки метали и металоиди от мрежата на I ниво е проведен на десет пункта, попадащи на територията на седем общини. От всеки пункт е извършено пробонабиране за пълен набор от показатели. Почвеното изпитванесе извършва от Регионална изпитателна лаборатория Бургас в две дълбочини: 0-10 см. и 0-40 см. за необработваемите и 0-20 см. и 20-40 см. за обработваемите почви в три повторения. Наблюдават се следните показатели: активна реакция на почвата (pH), биогенни елемент - общ азот по Келдал, общ фосфор, органично вещество – общ въглерод и органичен въглерод, обемна плътност и 9 броя тежки метали и металоиди – мед, цинк, олово, кадмий, никел, кобалт, хром, арсен и живак. Оценка и анализ на получените резултати по почвен мониторинг І-ро ниво се извършат от отдел „МБРГЕП“ в ИАОС в срок до 1 месец от постъпването на данните от информационната система съгласно утвърдената програма за 2020 г. На територията на община Карнобат е проведен мониторинг през 2020 г. в с. Раклица. Не са констатирани превишения на наблюдаваните показатели. Пестициди Община Карнобат е изпълнила проекти през 2004 г. и 2005 г. по Програма на МОСВ съвместно с фирма “ Бал-Бок Инженеринг” АД. Събрани са всички съществуващи количества залежали пестициди на територията на общината в общо 27 контейнера (Б-Б куб), разположени на площадка в близост до Претоварната станция, гр. Карнобат. Така е решен важен проблем, тъй като тези пестициди са били безнадзорни, не са се стопанисвали правилно и е съществувала опасност от натравяне на хора и животни. Контейнерите тип „Б-Б кубове”, в които се съхраняват пестицидите, са разположени на площадка, която се намира на депото неопасни отпадъци гр. Карнобат, пространството около тях е чисто. Информация за броя на Б-Б кубовете и количеството на съхраняваните в тях излезли от употреба препарати е представена в следващата таблица: През 2020 г. са извършени са от РИОСВ Бургас планови проверки на девет площадки, на които са разположени 207 бр. контейнери тип „Б-Б куб” за съхранение на излезли от употреба препарати за растителна защита на следните общини: Бургас (Претоварна станция – Капчето), Карнобат (депо за ТБО, до Претоварна станция Карнобат), Айтос (с. Караново), Сунгурларе (с. Черница), Средец (с. Росеново), Созопол (с. Атия), Приморско (с. Ясна 44 Община Землище Б-Б кубове, брой Количество, кг Карнобат гр. Карнобат 27 108000 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. поляна), Руен (депо за ТБО Руен), Бата (с. Бата) (справки.3.2). При проведения контрол за състоянието на складовете и Б-Б кубовете (мониторинг III ниво –локални почвени замърсявания) през 2020 г. е установено, че Б-Б кубове на територията на община Карнобат са в добро състояние. Не се наблюдават нарушения по стените, няма петна и течове. Основите, върху които са поставени са стабилни, циментови или изградени от скални фракции, което предпазва земната основа от евентуални течове, водещи до замърсяване на почвата. Ерозирали почви В последните години почвите са подложени на деградация вследствие глобалната промяна на климата, повишаване на температурата и засушаване. Ерозията на почвата е един от най-интензивните и широко разпространени деградационни процеси. По статистически данни на водна ерозия са подложени 72% от всички обработваеми земи с наклон над 6º. Трайно засегнати от водна ерозия са 43% от общата площ на областта. На ветрова ерозия са подложени земите в равнинните и обезлесени райони. Те съставляват около 12 % от обработваемите площи. Иригационната ерозия почти не се забелязва. Горите предпазват почвата от ерозия и масовото им изсичане може да доведе до редица проблеми и нарушаване на екосистемите. На ерозиране са подложени слабоструктурните почви, образувани върху наклонени терени: излужени и типични канелени горски почви; канелени горски почви, лесивирани; рендзини; кафяви горски почви. Обработваемите земи са разположени на равни терени. Ерозията на почвите не е от процесите с ограничаващо действие за земеделието в територията на общината. През периода 2016-2020 г. година не са финансирани проекти за борба с ерозията на почвата и не са известни такива, които се изпълняват на територията на Община Карнобат. Дейностите по предотвратяване на почвената ерозия основно се финансират от Министерство на земеделието, храните и горите. Вкиселени и засолени почви Засоляването на почвите е процес, при който се увеличава съдържанието на водноразтворимите соли в почвата и/или съдържанието на обменен натрий. По-голяма част от засоляването се дължи на естествени причини – по-високото ниво на подпочвените води. Това е резултат от влошените условия на естествен дренаж в равнинни райони с периодични летни засушавания. Вкиселяването на почвите е проблем за обработваемите земи. Анализира се киселинността на почвите (Рh в КCl) и съдържанието на обменни йони H+, Al3+, Mn2+, Ca2+, Mg2+. От представените анализи в РИОСВ Бургас на почвите при изпълнение на заложените в комплексните разрешителни планове за мониторинг на почвите, не са констатирани отклонения, които да показват замърсяване и увреждане на почвите. По показател тежки метали не са установени стойности, превишаващи МДК. При извършените планови проверки във връзка с Комплексни разрешителни на обекти, не е констатирано замърсяване вследствие течове от резервоари, варели, тръбопроводи и др. Дадени са становища на 2 бр. ГДОС във връзка с изпълнение на условията по мониторинг на почви в Комплексните разрешителни на „Свинекомплекс Зимен” АД, с.Зимен, община Карнобат и „Свинекомплекс Крумово Градище” АД, с. Крумово Градище, община Карнобат. 45 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Физически нарушени почви и терени Земни недра и нарушени терени Разработването на находищата на подземни богатства на територията на РИОСВ- Бургас се извършва по открит начин, което води до нарушаване на терените. При кариерите за добив на скални материали рекултивацията се осъществява след пълното изземване на полезното изкопаемо, поради което рекултивационните работи по времена експлоатацията са само частични. При кариерите за добив на пясък има възможност да се извършва и поетапна рекултивация. Тя се изразява в запълване на отработените пространства с материали от откривката, предимно глини. Новите нарушени терени са свързани предимно с разработването на следните находища: - „Кючук гьол” в землище с. Венец, община Карнобат, в процес на рекултивация; - Кариера „Карнобат“, землище гр. Карнобат. Основните източници на замърсяване на почвите в община Карнобат са тяхното периодично изгаряне, промишлените отпадъци и земеделската дейност на населението. Община Карнобат няма изготвена програма за опазването качеството на почвите. Ежегодно се полагат усилия за премахване на нерегламентираните сметища и локални замърсявания в общината. Предприемат се мерки за рекултивация на нарушени терени и действия за контрол върху употребата на изкуствени торове. При използване на почвите за земеделие, горният слой бързо обеднява на азот, фосфор, калий и микроелементи, за внасянето на които под формата на торове са необходими значителни средства. Няма данни за замърсявания на почвите в община Карнобат или наличие на значителни проблеми, които да застрашават тяхното състояние. Контролът за ограничаване на емисионното замърсяване на въздуха, водите и управлението на отпадъците допринася за намаляване на замърсяванията на почвите в района Пунктовете за пробонабиране на почвите се определят от ИАОС гр. София. За периода 2016 - 2020 г. РИОСВ - Бургас не е констатирала нарушения, касаещи замърсяване на почви с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители (пестициди) на територията на община Карнобат. Сериозен проблем за почвеното плодородие е паленето на стърнища; образуването на нерегламентирани замърсявания на почвите с отпадъци около населените места. Тенденцията е към намаляване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. Потенциални източници причиняващи замърсяване на почвите са: промишлеността; транспорта; отпадъците; химическите средства, „пренесени” чрез праха и аерозолите по въздушен път; инфилтрацията на замърсени с вредности води; химизацията на селското стопанство (растителната защита – използването на пестициди и минерални торове), строителни и др. дейности в населените места. Основен източник на почвено замърсяване и разрушаване е нерегламентираното изхвърляне на различни отпадъци – битови, селскостопански, строителни. На територията на общината при възникване на локални замърсявания със сезонни отпадъци от домакинствата и строителни отпадъци, се констатират своевременно и компетентните органи предприемат незабавни мерки за отстраняването им. Приоритетно са почистени всички нерегламентирани сметища, които са потенциална опасност за хората и околната среда. Поетапно се почистват всички малки локални сметища, като се следи стриктно да не се допуска образуването на нови. Чрез рекултивацията на закритите депа за битови отпадъци, терените стават земеделски земи (пасище, мера) и се приобщават към околния ландшафт. 46 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. ИЗВОДИ: • Почвите са ограничен и практически невъзстановим природен ресурс и е необходимо опазването им да е приоритет на всеки. Само с общи усилия и действия на всички компетентни органи ще се постигнат положителни резултати относно трайното намаляване и/или предотвратяване на дейностите и процесите, водещи до вредни изменения на почвата. • Територията на община Карнобат се характеризира със значителна почвена пъстрота – смолници, алувиално ливадни, канелени горски почви. По долините на реките са разпространени алувиално-ливадни почви, които създават добра основа за успешно развитие на земеделието. • Сериозен проблем за почвеното плодородие е паленето на стърнища; образуването на нерегламентирани замърсявания на почвите с отпадъци около населените места. Тенденцията е към намаляване на нерегламентираното изхвърляне на отпадъци. • Потенциални източници, причиняващи замърсяване на почвите са: промишлеността; транспорта; отпадъците; химическите средства, „пренесени” чрез праха и аерозолите по въздушен път; инфилтрацията на замърсени с вредности води; химизацията на селското стопанство (растителната защита – използването на пестициди и минерални торове), строителни и др. дейности в самите населени места. • На територията на община Карнобат не са регистрирани свлачища. Защитени територии и биологично разнообразие Национална екологична мрежа. Натура 2000, защитени територии Общоевропейската мрежа „Натура 2000” е съставена от защитени зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие. Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за местообитанията) и Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците). Екомрежата е създадена през 1992 г. чрез приемането на Директивата за местообитанията, която заедно с Директивата за птиците представлява крайъгълният камък на политиката за опазване на природата в Европа. Тя е важен елемент от изпълнението на поетия ангажимент от държавните и правителствените ръководители в Европа по време на срещата им на високо равнище в Гьотеборг през 2001 г. за „спиране на загубата на биологичното разнообразие до 2010 година”. Целта на мрежата „Натура 2000” е да се опазват и управляват уязвими видове и местообитания в тяхната естествена област на разпространение в Европа, без оглед на национални или политически граници. „Натура 2000” не е просто система от строго охранявани природни резервати. Тъй като тя е неразделна част от общия пейзаж, важно е обектите да продължават да се управляват по начин, който отчита присъствието на уязвими местообитания и видове. 47 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Към 2020 г. националната мрежа от защитени зони включва: 120 защитени зони за опазване на дивите птици, покриващи 23.1% от територията на България; 234 защитени зони за опазване на природни местообитания, покриващи 30,3% от територията на България. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното ранообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. В териториалния обхват на Община Карнобат към РИОСВ – Бургас, има една защитена територия – Защитена местност „Находище на урумово лале в м. „Лаликото” (до с. Венец, община Карнобат) с площ: 37.9 хектара. Съгласно Заповед № РД-885/15.11.2019г. на Министъра на околната среда и водите (обн. ДВ, бр.99/2019г.) природна забележителност „Находище на урумово лале в м.„Лаликото”, в землището на с.Терзийско, община Сунгурларе, област Бургас и с.Венец, община Карнобат, област Бургас, обявена със Заповед № № 521 от 20.05.1985 г. на Комитета за опазване на природната среда при Министерски съвет, (обн. ДВ, бр. 45/1985 г.) е прекатегоризирана в защитена местност със същото наименование. 48 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. ЗМ „ Находище на урумово лале в м.“Лаликото“ Сателитна снимка с местоположение на ЗМ „Находище на урумово лале в м. „Лаликото“ в Община Карнобат 49 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Цели на обявяване: 1. Запазване находищата на Урумово лале 2. Опазване на находище на Урумово лале. Режим на дейности: 1. Забраняват се всякакви дейности, които водят до повреждане или унищожаване на дърветата; 2. Забранява се късането или изкореняването на растенията; 3. Забранява се влизането, лагеруването, преминаването и паркирането на моторни превозни средства; 4. Забранява се разкриването на кариери, провеждането на минно-геоложки и други дейности, с които се поврежда или изменя както естествения облик на местността, така и на водния и режим; 5. Забранява се извеждането на сечи, освен санитарни; 6. Забранява се паша на домашни животни и коситба; 7. Забранява се всякакво строителство. В границите на защитена местност „Урумово лале, в м.“Лаликото” Община Карнобат няма собственост. На територията на Община Карнобат е регистрирано едно вековно дърво: Бряст/Дъб с код в регистъра: 493. Вид: дъб (Quercus spp.); бряст (Ulmus spp.). Намира се на територията на с. Мъдрино, Община Карнобат. Попада на територията на РИОСВ-Бургас и ДГС Карнобат. Документи за обявяване: Заповед No.1762 от 28.06.1972 г., бр. 59/1972 на Държавен вестник Характеристики на вековното дърво: 1. Дъб Години към датата на обявяване: 300 Реална възраст: 343 Височина (m): 15 Периметър (m): 3.9 Диаметър (m): – 2. Бряст Години към датата на обявяване: 300 Реална възраст: 343 Височина (m): 15 Периметър (m): 3.9. Стралджанското блато е разположено между Стралджа и селата Атолово, Лозенец, Венец, и Деветинци. В миналото площта му е била 120 кв. м, а дълбочината 4- 4,5 м, като краищата му постепенно ставали по-плитки. Дължината му /в посока запад- изток/ достигала 14-15 км, а ширината му /в посока север-юг/ - 9-10 км. В началото на ХХ век голяма част от блатото била съвсем непроходима, почти цялото било обрасло с буйна тръстика, висока 4-5 м, като само от изток, откъм селата Венец и Деветинци било по-обитаемо. Според сведенията тогава е било място за гнездене на пеликани, но поради преследването от местното население и избиването на вида, днес той се среща като гнездящ само на територията на резервата Сребърна край Силистра. 50 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. През 20-те години на миналия век блатото е отводнено с цел оземляване на бежанците от Беломорска Тракия и за борба с маларията. Прокопани са канали, голяма част от които понастоящем са запълнени. Днес са се запазили само две водни огледала, получени от разработка на кариера за глина. Затлачването на каналите създава предпоставки за частично възстановяване на блатото. На територията на блатото могат да се видят обикновена блатна костенурка, жълтоуха и сива водна змия, ливаден гущер, зелен гущер, пъстър смок. Орнитофауната на територията на блатото е представена от нощна чапла, голяма бяла чапла, ливаден и тръстиков блатар, късопръст ястреб, обикновен мишелов, орел-змияр, яребица, зеленожка, голям воден бик, папуняк, и др. Голяма част от видовете са включени в Червената книга на България като редки или защитени от изчезване видове, включени са в списъците по конвенцията за видове, обект на трафик. Висшата фауна – бозайниците са представени от обикновена къртица, малка мишка, невестулка, язовец, лисица и др. Днес бившето Стралджанско блато изпълнява следните екологични функции: миграционна станция за водолюбивите птици, водозадържаща функция (частично), поддържане на биоразнообразието, като показва възможности за възстановяване на естествените и екологични функции. Лечебни растения Важна част от биоразнообразието на една територия са лечебните растсения. Разнообразният релеф, геология и почви, специфичните микроклиматични условия и хилядолетната човешка дейност определят богатството и голямото разнообразие от видове растения, съобщества и природни местообитания на територията на България. Oколо 770 вида, или 19% от всички видове растения у нас, са лечебни. Повечето от тях, около 760 вида, са диворастящи. Около 250 от тях се ползват в големи количества за търговия и преработка. Останалите не са обект на икономически интерес, за сега, но за тяхното полезно действие има научни данни и практически доказателства. Половината от всички лечебни видове у нас са многогодишни тревисти растения (глухарче, репей, тревист бъз, коприва, бял равнец, жълт кантарион, ружа, валериана, мента, лудо биле, живовляк, див чесън и др.). 20% са едногодишни растения (лайка, мак, синчец, очанка). 25% са храсти и дървета (върба, бреза, кестен, глог, шипка, трънка; хвойна, мащерка, малина, къпина, боровинка, смрадлика и др.) и най-малко, само 5%, са двугодишни тревисти растения (червен кантарион, пресечка, лечебна комунига). С най-голям брой видове (над 30) се отличават следните семейства: Сложноцветни (лайка, бял трън, пелин, бял равнец), Устноцветни (исоп, котешка стъпка, маточина, мента, мащерка, босилек), Розови (роза, шапиче, шипка), Бобови (сминдух, гръмотрън, жаблек, глушина), Сенникоцветни (бучиниш, копър, кориандър), Лютикови (кукуряк, повет, горицвет) и Кръстоцветни (лечебна поточарка, синап). Лечебни са растения, които съдържат лековити (биологично активни) вещества и могат да бъдат използвани за получаване на билки и прилагани за лечение на редица заболявания. Билките са отделни морфологични части или цели растения, които в свежо или изсушено състояние са предназначени за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарства, храни, козметика. Съгласно разпоредбите на Закона за лечебните растения „билки за лични нужди” са количества билки в свежо състояние, събрани от едно лице в рамките на един ден. За корени и коренища, каквито се събират от залиста, разрешеното количество за лични нужди е до 1 кг. Община Карнобат, съвместно с ТП ДГС Карнобат, РИОСВ гр. Бургас и други обществени организации организира контрола за опазване и устойчиво ползване на лечебните растения в контролираните територии. Лечебните растения в естествените им находища трябва да се опазват от увреждане и унищожаване с цел осигуряване на устойчивото им ползване като част от естествения растителен генетичен фонд със сегашна или бъдеща ценност. Опазването включва поддържането и съхраняването на екосистемите, съдържащи 51 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. лечебни растения, на естествените им местообитания, както и поддържането и възстановяването на жизнеспособни популации от лечебни растения. Съгласно разпоредбите на ЗЛР, изкупуването и/или първичната обработка на билки се извършва от билкозаготвителни пунктове. Лечебните растения в региона на община Карнобат, се срещат изключително около пътните артерии, синурите на поземлените имоти, пасища и мери, запустели и необработени участъци, в държавна горска територия (ГТ), общинска горска територия (ОГТ) или в частните горски територии, както и в прилежащите селищни системи около дворовете. По принцип на територията на Общината лечебните растения нямат изразен масов стопански характер, водещ до тяхното масово събиране и съхраняване, поради коетообстоятелство на територията има заявен един билкозаготвителен пункт, съгласно направената справка в РИОСВ-Бургас и поисканата информация на основание чл. 28 от Закона за достъп до обществена информация (писмо с изх. № 4383/29.06.2015 г. на РИОСВ-Бургас), като основно се събира шипка, липа и коприва. На територията на община Карнобат, без особено търговско значение, са широко разпространени следните лечебни растения: бял равнец, горска ягода, мащерка, жълт кантарион, комунига, орлая, орехче, жълт равнец, глухарче, лайкучка (лайка), мента, овчарска торбичка, коприва, шипка, къпина, мента, глухарче, синя жлъчка, подбел, паричка, козя брада, лютиче, лопен, паламида, липа, татул, бял трън и др., като някой от по характерните видове са разгледани по-подробно: • Трънка– Prunos spinosa L. Сем. Розоцветни Трънката е широко разпространена в храсталаците, край пътищата, сухи и каменливи места. Широко е разпространена из цялата страна. Дървесен вид, много рядко храстовиден с характерни удължени венчелистчета на цветовете, със синкави плодове. Лечебно растение, като се използват цветовете, листата и плодовете. Отвара от цветовете се използва за пречистване на кръвта, а отварата от плодовете и листата има пикочогонно действие, както и затягащо действие при диария и дезинтерия. • Шипка – Rosa canina L. Сем. Розоцветни Шипката е разпространена в разредени гори и храсталаци, по тревисти и каменисти склонове. Тя е висок до 2-3 m храст с разклонени стълба – прави и извити. Те са покрити с множество сърповидно извити, твърди шипове. Цъфти от май до юли. Плодовете са едносеменни орехчета събрани в яркочервен несъщински плод /шипка/, образуват от разрасналото се месесто цветно легло. Шипка Къпина 52 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Шипката съдържа витамини – С (0,5-2 %), В1, В2, К, Р и захариди, пектини, органични киселини и др. За билколечение се употребяват плодовете. Действието е антискорбутно, диуретично и кръвоспиращо. • Къпина – Rubus caesius L сем. Розоцветни Къпината е храстовидно растение, с бодливи катерливи стъбла и добре развити коренища. Листата са нечифтоперести. Цветовете са бели и са събрани в гроздове. Плодът е сборен с месести костилкови плодчета. Цъфти от май до август. Листата съдържат танинови вещества, флавони, витамин С и органични киселини. Корените съдържат дъбилни вещества, инозит и др. Плодовете са богати на различни витамини – каротин, витамин РР, витамин С, витамин В1, витамин В2 и др. • Орехче – Filipendula vulgaris Moench. сем. Розоцветни Многогодишно растение с късо коренище и нишковидни корени. Стъблото е изправено, високо до 2 м. с перести листа. Цветовете са дребни, обикновено бели. Цъфти от май до юли. Съдържа значителни количества дъбилни вещества, витамин С, фосфор и др. Има ясно изразен пикочогонен и потогонен ефект. Намалява пикочната киселина в кръвта. • Бял равнец – Achillea millefolium L. Сем. Сложноцветни Белият равнец се среща край пътища, по тревисти места, ливади, поляни и из храсталаци. Той е многогодишно тревисто растение. На височина стеблото му достига до 50 см. Притежава последователни, двойно или тройно пересто нарязани листа и връхни щитовидни съцветия. Езичестите цветове са бели, а тръбестите – жълти. Цъфти от май до септември. Белият равнец съдържа етерично масло (0,2-0,8 %), чиято главна съставка е хамазулен (50 %). Съдържа още флавонови глюкозиди, амини, танини, витамини и др. Най-употребяваните части от растението са щитовидните съцветия и цъфтящите стръкове, отрязани на 15-20 см от върха. Действието е апетитовъзбуждащо, противовъзпалително, спазмалитично, кръвоспиращо, диуретично и антипиретично. Бял равнец Жълт равнец • Жълт равнец – Achillea clypeolata S. S. Сем. Сложноцветни 53 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Жълтият равнец е разпространен предимно по южни склонове, по каменливи места, върху варовикови скали. Той е многогодишно тревисто растение. Стъблото му достига до 50 см височина. Той притежава пересто нарязани листа. Цветовете са златистожълти, събрани във връхни, гъсти щитовидни съцветия. Цъфти през периода от май до септември. Жълтият равнец съдържа етерично масло, флавоноиди и горчиви вещества. За билколечение се употребяват съцветията, изсушени на сухо и сенчесто място. Употребява се при чернодробни и жлъчни заболявания. Действа апетитовъзбуждащо. • Лайкучка (Лайка) – Matricaria chamomilla L сем. Сложноцветни Среща се по поляните и пасищата, покрай пътищата, около дворовете и запустели места. Тя е едногодишно растение със силно разклонено стебло но височина 20-30 см. Цветовете са многобройни събрани в средно едри кошнички, разположени на общо цветно ложе. Цъфти от май до септември. Съдържа етерично масло, флавоноиди, гликозиди, слузни вещества, восъци, витамин С и др. Използват се стръкове и цветовете. Има ясно изразени противовъзпалителен и успокояващ ефект, както и пикочогонно въздействие. • Глухарче – Taraxacum officinale Web. сем. Сложноцветни Глухарчето се среща повсеместно в цялата страна, като расте по тревисти и пясъчливи терени, покрай оградите в населени места, запустяли терени, като плевел в посевите, както и на над 2500 м надм. вис. Глухарчето е многогодишно тревисто растение, с дълго и право коренище. Листата му са събрани в розетка, а цветовете му са събрани в кошнички до 3-4 см. в диаметър, разположени на кухо право стъбло да 50 см. високо. Плодовете са снабдени с хвърчилки. Цъфти от март до ноември. Съдържа тритерпени, каучукови вещества, гликозиди, инулин, каротиноиди, провитамин А и др. Има жлъчогонно действие и подобрява функциите на черния дроб. Намалява холестерина и кръвната захар. Използва се при жлъчно и бъбречно-каменни болести, при анемия, захарна болест (диабет) и др. Лайка Глухарче • Козя брада –Tragopogоn pratensis L сем. Сложноцветни Козята брата е двугодишно или многогодишно растение, като се среща покрай пътищата, както и по сухи тревисти места. Стеблото е изправено, просто или 54 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. разклонено, като кошничките са едри и единични. Цветовете са езичести, а плодосемката е с хвърчилка. Цъфти от юни до август. Съдържа гликозида тусилагин, сапонини, дъбилни вещества, инолин, белтъчни вещества, витамин С и др. Използват се листата. Отварата има отхрачващо действие. • Синя жлъчка – Cichorium intibus L – сем. Сложноцветни Синята жлъчка се среща повсеместно в страната. Обикновено се среща по пътищата, ливадите и пасищата, сухите терени, синурите на поземлените имоти, около стопанските дворове и др. Тя е двугодишно или многогодишно тревисто растение, със стъбло до 120 см., слабо разклонено в горната си част и има месесто коренище. Листата са пересто – нарязани. Цветните кошнички са единични или по 2-3 заедно в пазвите на листата. Цветовете са езически, сини. Цъфти от юни до октомври. Съдържа инулин, фруктоза, левулоза, дъбилни вещества и др. Усилва сърдечната дейност, действа възбуждащо на нервната система и има пикочогонен ефект. • Подбел – Tussillago farfara L – сем. Сложноцветни Характерно многогодишно растение, срещащо се в цялата страна до 1500 м.н.в. Използва се и в народната медицина против кашлица.Цъфти март-май. Използват се младите листа. Съдържа гликозида тусилагин, сапонини, дъбилни вещества, инолин, белтъчни вещества, витамин С и др. Има отхрачващо, слабително, противовъзпалително действие и подобрява сърдечната дейност. • Паричка – Bellis perennis L– сем. Сложноцветни Среща се по тревисти места, храсталаци почти навсякъде в цялата страна, включително по паркове и градини. Многогодишно тревисто растение с бели, рядко розово-бели цветове. Съдържа органични киселини – ябълчна и винена, отделно смоли, восъци, захари, танини, етерично масло, до 50% витамин С и др. Намира широко приложение в народната медицина при хемороиди, бронхит, кашлица, възпаление на пикочния мехур и др. • Бял равнец – Achillea millefolium L– сем. Сложноцветни Многогодишно тревисто растение, среща се по сухи слогове, покрай пътищата, навсякъде до 2000 м.н.в. Цъфти май-септември. Съдържа етерично масло, алкалоиди, дъбилни вещества, смоли, витамин С и К. Има кръвоспиращо, болкоуспокояващо и противовъзпалително действие. Пречиства кръвта. • Обикновена паламида – Cirsium vulgare (Savi) Ten– сем. Сложноцветни Многогодишно растение, срещащо се обикновено покрай пътищата повсеместно в цялата страна, както и по каменисти места в храсталаците. Цъфти юни – октомври. Има кръвоспиращо действие. • Бял трън – Silybum marianum (L) Gart - сем. Сложноцветни Рудерално растение, което се среща по пътищата, оградите в селищните системи. Едногодишно и двугодишно растение до 1,50 м. височина. Цъфти юни-август. Има жлъчегонно, слабително и тонизиращо действие. • Овчарска торбичка – Capsella bursa-pastoris (L) Medic. сем. Кръстоцветни Овчарската торбичка е едногодишно или двугодишна растение, с бели цветове, като се среща край пътищата, сметищата, ливадите, заплевели и буренясали места, около дворовете, синурите на поземлените имоти и др. Цъфти от март до ноември. Стеблото е 55 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. с височина до 20-50 см. Съцветията са събрани в гроздовидни съцветия които са дребни. Използва се цъфтящата част. Съдържа дъбилни вещества, холин, тирамин, инозит, фумарава, ябълчна, лимонова и аскорбинова киселини, витамин С и К, смолисти вещества и др. Използва се широко в народната медицина при диабет, хипертония жълтеница, болести на панкреаса, далака и бъбреците. Синя жлъчка (Цикория) Овчарска торбичка • Мента (полска мента) – Mentha arvensis L – сем. Устоцветни Среща се по влажни места, ливади пасища, синури на поземлени имоти, необработени ниви и др. Многогодишно тревисто растение със силно разклонено коренище и дълги стебла до 40 см. Цветовете са събрани в класовидни съцветия. Цъфти от юли до септември. Ментата съдържа етерично масло, съдържащо ментон, пиперон рамноза и др. Използва се стъблото и листата. Има болкоуспокояващо, противовъзпалително действие. Употребява се при заболявания на стомаха, нервната и дихателна система. • Мащерка – Thumus serpyllum diversae L сем. Устоцветни Мащерката е разпространена по сухи, припечни и скалисти места, сред храсталаци и горски поляни. Тя има пълзящи или полегнали стълба с изправени цветоносни клонки, високи до 10-20 см. Листата са приседнали или с къси дръжки. Цветовете са розови, бели или лилави. Плодът се разпада на четири едносеменни орехчета. Цъфтежът е от май до септември. Подходящи за билколечение са цъфтящите връхни части. Мащерката съдържа до 5 % танини, 1 % етерично масло, флавоноиди и олеанолова киселина. Действа противовъзпалително, антисептично, отхрачващо и спазмолитично. 56 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Мента Мащерка • Червена мъртва коприва – Lamium purpureum L сем. Устоцветни Расте като плевел по тревисти места, градини, орници и посеви в цялата страна, до 1200 м.н.м. Цъфти май-юли. Употребява се в народната медицина. • Бяла мъртва коприва – Lamium album L сем. Устоцветни Среща се из буренясали места,край огради, изоставени места. Цъфти април-юли. Използва се в народната медицина. • Маточина - Melisa officinalis L сем. Устоцветни Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Цъфти юни- септември. Съдържа етерично масло с терпенови производни-цитрал, цитронелал, дъбилни вещества, витамин С и др. Отварата действа болкоуспокояващо, нервноуспокоително, усилва зрението, има газогонно действие. • Дребнолистна липа – Tilia parvifolia Ehrh. сем. Липови Дребнолистната липа се среща най-често в състава на смесените широколистни гори. Тя е дърво с височина до 30 м. Притежава закръглена корона и надлъжно напукана сивокафява кора. Листата се състоят от листна дръжка и листна петура със закръглено- сърцевидна форма и слабо асиметрична основа. Цветовете са жълтеникави, събрани по3- 16 бр. в съцветие. Берат се и се употребяват цветовете с прицветния лист. Дребнолистната липа съдържа флавонови гликозиди, слузни вещества (до 10 %), танини, етерично масло (0,02 %) с главна съставка сесквитериеновия алкохол фарнезол, фенолни киселини и др. Действието й е противовъзпалително, диуретично и спазмолитично. • Жълт кантарион – Hypericum perforatum L. Сем. Звъникови Жълтият кантарион се среща сред храсталаци, сечища, сухи тревисти места и край пътищата. Той е многогодишно растение със силно разклонено в горната си част стълбо. Достига височина от 30 до 80 см. Листата са дълги и имат елипсовидна форма. Цветовете са събрани на върха на стъблото в жълти съцветия. За нуждите на билколечението се употребяват цъфтящите съцветия. 57 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Жълтият кантарион съдържа флавоноиди (до 18 %), гликозиди, кумарини, танини и др. Употребата му има противовъзпалително, кръвоспиращо, противоязвено и тонизиращо действие. • Горицвет Adonis vernalis L. Сем. Лютикови Многогодишно тревисто растение, срещащо се по тревисти и каменливи участъци до 1200 м.н.в. Цъфти април-май. Съдържа глюкозиди, микро- и макроелементи, витамин С, сапонини и др. Глюкозидите действат върху сърдечносъдовата система. Нервноуспокоително и диуретично действие. • Кукуряк – Helleborus odorus W.K. Сем. Лютикови Многогодишно тревисто растение срещащо се из храсталаците и поляните, на сенчести места из широколистните гори, почти навсякъде в страната до 1800 м.н.в. Цъфти февруари-април. Съдържа глюкозиди, сапонини, нишесте, калциев фосфат, мазнини, етерично масло и др. Засилва сърдечната дейност, успокоява нервната система и има слабително и покочогонно действие. • Обикновено лютиче – Ranunculus acer L. Сем. Лютикови Многогодишно тревисто растение, среща се по влажни места, ливади, покрай пътищата, навсякъде почти до 2000 м.н.в. Цъфти май-септември. Употребява се в народната медицина и лечителското изкуство. Съдържа глюкозиди, анемонова, аскорбинова и изоанемонова киселини, каротин, сапонини, аспарагин, аргинин, дъбилни вещества, флавоксантин и др. Действа антибактериално и фунгицидно, като стимулира нервната система, увеличава количеството на еритроцитите и хемогглобина. • Татул – Datura stramonium L. Сем. Картофови Едногодишно тревисто растение срещащо се в цялата страна покрай огради, торища, бунища, необработени и запустели места и др. до 1300 м.н.в. Цъфти май-август. Съдържа тропановите алкалоиди, дъбилни вещества, етерично масло, каротин, кумарин и др. Действа антиспазматично и нервноуспокоително. Употребява се при кашлица, хистерия, невралгия, подагра и др. • Лепка – Galium aparine L. Сем. Брошови Едногодишно тревисто растение, срещащо се по пътищата, градините из цялата страна, като цъфти май-юни. Съдържа глюкозиди, лимонена киселина, сапонини, танини, витамин С и др. Има противомикробно и пикочогонно действие. • Киселец – Rumex acetosa L. Сем. Лападови Многогодишно тревисто растение, срещащо се по открити поляни, пътищата, изоставени необработени места, покрай дворовете, както и в градините като листен зеленчук. Има слабително действие. • Лапад – Rumex patientia L. Сем. Лападови 58 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Многогодишно тревисто растение, среща се по пътищата, поляните, дворовите навсякъде в страната. Отглежда се в градините като листен зеленчук. Използва се при анемия и има противораково действие. • Бяла съсенка –Anemone nemorosa L. Сем. Лютикови Многогодишно тревисто растение. Цъфти март-май. Среща се в гори и храсталаци до 1800 м.н.в. Съдържа сапонини, витамин С, дъбилни вещества и др. Действа сънотворно, противобактериално, понижава кръвното налягане. Прилага се хомеопатично под лекарски контрол. • Детелина трилистна - Trifolium arvense L. Сем. Бобови Среща се в цялата страна, пътища, храсталаци, поляни и др. Отвара се използва при използва при изгаряния, пришки, сърдечно съдови проблеми и др. Така описаните срещани видове на територията на Община Карнобат намират широко приложение в народната медицина, както и някой от тях се използват във фармацевтиката, козметиката и за получаване на дроги за лечебни цели в медицината. Самите те в този регион нямат масово разпространение и в повечето случаи се използват от местното население за лични нужди. Изхождайки от малобройното население на отделните населени места в Общината, то тяхното бране и използване като билки за лечебни цели е незначително и не води до тяхното унищожаване и изгубване, което е благоприятно за запазването на естествения генетичен фонд. Също така в запустели и изоставени тревни участъци, терени около нерегламентирани сметища, изоставени торови площадки, бунища, полски пътища, както и в самите селищни системи около дворовете се срещат широколистен жиловляк (Plantago major), теснолист жиловляк (Plantago lanceolata), коприва(LamiumalbumL), троскот (Cynodon dactylon), лепка (Galium aparine), козя брада крилатоплодна ( Tragopogon pterodis), бъзак (Sambucus ebulus) и черен бъз (Sambucus nigra), петнист бял трън (Silybum marianum L.(Gart) и др.. В сервитута на междуселищните пътища се срещат единични екземпляри от орех (Juglans regia), трънка (Prunos spinosa), глог (Crataegus monogiana Jacq), джанка (Prunos domestica L subsp.divaricata Asch. et Gr.), шипка (Rosa canina L), кисел трън (Berberis vulgaris) и липа (Tilia parvifolia) и др.. В самите селски дворове се срещат различни плодни дървета, чийто плодове, листа или други техни части се използват в народната медицина, като слива (Prunus domestica L), Джанка (Prunus domestica L subsp. divaricata Asch et Gr), череша (Prunus avium L), вишня (Prunus cerasus L), праскова (Prunus persica Sieb), кайсия (Prunus armeniaca L), дюля (Cydonia vulgar Pers.), мушмула (Mespilus germanica L.), бръшлян (Hedera helix L) и др., както и редица култивирани тревисти растения като: градинска чубрица (Satureja hortensis), босилек (Ocimum basilicum L), обикновен копър (Anethum glaveolens L), градински чай (Salvia officinalis L),маруля (салата) (Lactuca sativa L.), магданоз (Petrroselium crispum L) и др. За отбелязване е,че в много от дворовете на населените места в градините им се отглеждат люти чушки (Capsicum annuum L), домати (Solanum licopersicum L), картофи (Solanum tuberosum L), боб (Fhaseolis vulgaris L), грах (Pisum sativum L.) и др. културни видове, които намират приложение в народната медицина и фармацевтичната промишленост. 59 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Известни земеделски участъци са засети със слънчоглед (Heliantus annuus L) намиращ приложение в народната медицина и фармацията. В следващата таблица са посочени най-често срещаните на територията на Община Карнобат лечебни растения, тяхната срещаемост, приложение, ареал на разпространение, както и мерките за тяхното опазване. 60 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. 61 № ВИД СЕМЕЙСТВО СРЕЩАЕ- МОСТ МЕСТООБИТАНИЕ ДОБИВ ИЗПОЛЗВАНА ЧАСТ МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ ЗАБЕЛЕЖКА 1. Шипка Rosa canina L Rosaceae единично В сервитута на пътищата за селата. Искра,Глумче, Венец, Деветак, Сигмент, Зимен, Огнен, Мъдрино, Невестино, Крумово градище, Екзарх Антимово и др. незначителен плод Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични * нужди 2. Къпина Rubus caesius L Rosaceae единично По пътищата около с. Кликач, с. Церковски, с. Детелина, с. Житосвят, Зимен, с. Искра и др. незначителен плод, листа, корени, цветове Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 3. Орехче ливадно Filependula vulgaris Moench Rosaceae единични екземпляри Около с. Искра, с. Огнен, с. Крумово градище, с. Детелина и др. минимален стрък Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 4. Бял равнец Achilea millefolium L Asteraceae единично и на петна Около гр.Карнобат, с. Кликач, с. Зимен, с. Крумово градище, с. Огнен, с. Венец и др. незначителен стрък, цвят Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 5. Жълт равнец Achilea clipeolata S.S. Asteraceae единично Около гр. Карнобат и навсякъде в изоставени и необработени участъци в Общината незначителен стрък, цвят Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 6. Лайка (Лайкучка) Matricaria chamomilla L Asteraceae единично и на петна На всякъде на територията на Общината: покрай пътищата, необработени и изоставени участъци и др. незначителен стрък, цвят Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 7. Глухарче Taraxacum officinalis L Asteraceae единично и на петна Повсеместно на територията на Общината незначителен корен, стрък, лист Добиване без увреждане За лични нужди 8. Козя брада Tragopogon pratensis L Asteraceae единично По пътищата около с. Деветак, с. Кликач, гр. Карнобат и др. незначителен лист, млади стъбла Добиван по метод, недопускащ За лични нужди Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. 62 увреждане 9. Синя жлъчка Cichorium intybus L Asteraceae eдинично и на петна На всякъде по пътищата, синури, изоставени терени и пасища незначителен корен, стрък Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 10. Овчарска торбечка Capsella bursa- pastoris/L/ Medic Brassicaceae масово на петна Повсеместно разпространен в границите на Общината незначителен стрък Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 11. Мента Mentha arvensis L Lamiaceae на петна Повсеместно разпространен вид в границите на общината незначителен стрък, лист Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 12. Мента обик. (Джоджен) Mentha spicata L Lamiaceae на петна Навсякъде като градинско растение в дворовете незначителен стрък, лист Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди и като подправка 13. Мащерка Thimus serpillum diverse L Lamiaceae на групи Около пътищата рядко, по пасища и ливади в Общината като цяло незначителен стрък Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 14. Липа дребнолистна Tilia parvifolia Ehrh Tiliaceae единично По пътищата, по улиците на някои селища и в личните дворове на населените места - навсякъде незначителен цвят Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 15. Липа едролистна Tilia grandifolia L Tiliaceae единично В дворовете на населените места незначителен цвят Добиван по метод, недопускащ увреждане За лични нужди 16. Жълт кантарион Hypericum perforatum L Clusiaceae единично и на групи Около пътищата, сред храсталаци, сухи тревисти места в Общината незначителен стрък Добиване без увреждане За лични цели 17. Жиловляк широколист Plantago major Plantaginaceae единично и на петна На запустели и буренясали места и синури в Общината незначителен лист Добиване без увреждане За лични нужди Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. 63 18. Жиловляк теснолист Plantago lanceolata Plantaginaceae единично и на петна На запустели и буренясали места и синури незначителен лист Добиване без увреждане За лични нужди 19. Коприва Urtica dioica L Urticaceaa на петна Повсеместно разпространена в границите на Общината около населените места и в самите тях (огради и др.) незначителен корен, лист, стрък Добиване без увреждане За лични нужди 20. Троскот Cynodon dactylon/ L/Pers Gramineae на петна Повсеместно разпространен в границите на Общината незначителен коренища Добиван без увреждане За лични нужди 21. Лепка Galium aparine L Rubiaceae на петна Около пътищата, пасища, изоставени и буренясали места, около огради в населените места – навсякъде в Общината незначителен стрък Добиване без увреждане За лични нужди 22. Бъзак (тревист бъз) Sambucus ebulus L Caрrifoliaceae единично и на групи Около пътищата, по изоставени терени, около дворовете в населените места, около жп линията –навсякъде в Общината незначителен корен, цвят, плод Добиване без увреждане За лични нужди 23. Черен бъз Sambucus nigra L Caprifoliaceae единично и на петна На същите обитания както и предходния вид – повсеместно в Общината незначителен корен, цвят, плод Добиване без увреждане За лични нужди 24. Орех Juglans regia L Juglandaceae единично По пътищата и в населените места, навсякъде в цялата Община незначителен лист Добиване без увреждане За лични нужди 25. Трънка Prunus spinosa L Rosaceae единично, съвсем слабо на групи По пътищата, най-вече по пътя с. Екзарх Антимово, с. Стамболово, с. Деветак, с. Мъдрино, с. Глумче и др. незначителен цвят, плод Добиване без увреждане За лични нужди 26. Глог Crataegus momogina Jacq Rosaceae На групи По пътищата и навсякъде в общината, в храстовидни и гористи местообитания незначителен Цвят, плод Добиване без увреждане За лични нужди 27. Кесел трън Berberis vulgaris L Berberidaceae На групи По пътищата и навсякъде в общината, в храстовидни и гористи местообитания незначителен кори, корен, плод Добиване без увреждане За лични нужди 28. Драка Rhamnaceae На групи По пътищата, навсякъде в незначителен плод Добиване без За лични Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. 64 Paleurus spina- christi Mill /Paleurus aculeatus Lam/ общината, в храстовидни и гористи местообитания увреждане нужди 29. Дрян Cornus mas L Cornaceae На групи В храстовидни местообитания незначителен плод Добиване без увреждания За лични нужди 30. Градински чай Salvia officinalis L Lamiaceae Eдинично и на петна Тук там по пътищата на общината и като културно растение в дворовете на с. Венец, с. Екзарх Антимово и с. Крумово градище незначителен стрък Добиване без увреждание За лични нужди 31. Лопен гъстоцветен Verbascum densiflorum Bertol Scrophulariacea e единично В сервитута на пътищата, в изоставени участъци, около дворовете в населените места в Общината незначителен венчелисчета Добиване без увреждане За лични нужди 32. Лопен лечебен (бял) Verbascum flomoides L Scrofulariaceae единично На същите местообитания както и предходния вид незначителен венчелистчета Добиване без увреждане За лични нужди 33. Босилек (култ) Ocimum basilicum L Lamiaceae на групи В дворовете на населените места като културно растение незначително стрък Добиване без увреждане За лични нужди 34. Чубрица градинска Satureja hortensis L Lamiaceae на групи В дворовете на населените места като културно растение незначително стрък Добиване без увреждане За лични нужди 35. Горицвет Adonis vernalis L Ranunculaceae единично Тук там на различни места в Общината незначително стрък Съгласно Заповед № РД- 115/13.02.2015 г. на МОСВ се забранява събирането му от естествените За лични нужди (под лекарски контрол) Има забранителен находища на режим територията на цялата страна Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. *- тъй като количеството на описаните билки е минимално, те не могат да имат стопанско значение. 65 З6. Кукуряк Helleborus odorus W.K. Ranunculaceae единично Тук там в региона незначително коренища с корен Добиване без увреждане За лични нужди (само външно) 37. Обикновено лютиче Ranunculus acer L Ranunculaceae единично На отделни места незначително стрък Добиване без увреждане За лични нужди (под лекарски контрол) (само външно) 38. Татул Datura stramonium L Solanaceae на групи Около населените места незначително лист, семе Добиване без увреждане За лични нужди 39. Киселец Rumex acetosa L Polygonaceae единично Навсякъде около селищните системи незначително лист Добиване без увреждане За лични нужди 40. Подбел Tussilago farfara L. Asteracerae единично Навсякъде около селищните системи и навсякъде около дворовете незначително лист, цвят Добиване без увреждане За лични нужди 41. Паричка Bellis perennis L. Asteracerae на групи и петна На всякъде в Общината, паркове, градини, поляни, покрай пътищата и др. незначително цвят Добиване без увреждане За лични нужди 42. Маточина Melisd officinalis L. Lamiaceae на петна Повсеместно разпространен в региона незначително стрък, лист Добиване без увреждане За лични нужди 43. Червена мъртва коприва Lamium purpureum L. Lamiaceae единично и на групи Около дворовете в населените места незначително стрък, лист Добиване без увреждане За лични нужди Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. В границите на Община Карнобат се наблюдава сравнително слабо разнообразие във видово отношение на лечебните растения, както и тяхното незначително количество. Това до известна степен обуславя липсата на изкупвателни и наличието само на един билкозаготвителен пункт, както и складове за съхранени на билки на територията на Общината. Независимо от това биологически неоправданата експлоатация на лечебните растения, вследствие на тяхното неправилно събиране, е една от негативните страни на антропогенния фактор. Това от своя страна води до влошаване състоянията на техните естествени местообитания и находища. Ползването и на минималните и ограничени количества лечебни растения в обхвата на Общината, по принцип определя техния ресурс и включва: • Събиране на диворастящи и култивирани лечебни растения; • Първична обработка или преработка; • Използване на генетичен материал с цел тяхното култивиране или възстановяване на засегнати местообитания. Събирането на лечебните растения от естествените местообитания се извършва съобразно изискванията на Закона за лечебните растения (Обн. ДВ. бр. 29 от 7.04.2000 г., посл. изм. ДВ. бр. 28 от 5.04.2011 г.) и настоящата Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат. Ползването на лечебните растения, представляващо стопанска дейност, се извършва въз основа на Позволително за ползване, което се издава по реда на Закона за лечебните растения. Позволително не се изисква при събирането на лечебни растения за лични нужди от поземления фонд, горите и водните обекти, които са общинска собственост. Позволително за ползване на лечебни растения със стопанска цел от земи, общинска собственост се издават от Кмета на Общината след заплащане на таксата за: ➢ за земи от поземления фонд и включените в строителните граници на населените места, които са общинска собственост; ➢ от териториите и акваториите в строителните граници на населените места,които са общинска собственост. Таксите за ползване на лечебните растения на територията на Общината се определят от Общинския съвет. Размерът на определените такси не може да бъде по- голям от размера на таксите за ползване на лечебни растения от земи в държавните територии. Постъпилите такси в бюджета на Общината се използват за обучение, издаване на образователни материали, конференции за лечебни растения, научни изследвания и наблюдения на лечебни растения, както и различни дейности, свързани с управлението и контрола върху тях. В позволителното за ползване се включва вида и начина на ползване, количеството добити части от съответното лечебно растение, района или находището, където се добива лечебното растение, начина на ползване, както и задълженията на самия ползвател. Контролът по отношение на билкозаготвителните пунктове, тяхната отчетна документация, количествата добити билки и други се осъществява от съответната РИОСВ, в случая РИОСВ гр. Бургас. Според изискванията на чл. 35 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), обн. ДВ. бр. 77 от 9.08.2002 г., посл. изм. ДВ. бр. 33 от 26.04.2011 г., видовете от дивата флора и фауна се опазват в естествената им среда чрез. 66 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. • Съхраняване на техните местообитания в Националната екологична мрежа; • Поставяне на видовете под режим на защита или на регулирано ползване; • Поддържане или възстановяване на условията в местообитанията; • Разработване и приемане на планове за действие за видове с различна степен на застрашеност; • Повторно въвеждане в природата на изчезнали видове и попълването на популациите на редки и застрашени видове; • Контрол и регулиране на неместни видове, които биха застрашили съществуването на местните видове. Изкупуването и/или първичната обработка на билки се извършва в билкозаготвителни пунктове. Съхраняването на изсушени билки се извършва в складове за билки. Първичната обработка на билките включва тяхното изсушаване, оситняване, обезпрашаване, обеззаразяване и балиране. Минималната първична обработка в билкозаготвителния пункт е изсушаване на билките. Изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, се определят с Наредба №5 от 19 юли 2004 г. на Министъра на здравеопазването и на Министъра на околната среда и водите, обн. ДВ. бр. 85 от 28.09.2004 г. С тази наредба се регламентират условията и редът, при които се организира и осъществява дейността по изкупуване, първична обработка и съхранение на билки. С Наредбата по чл. 27 от ЗЛР, а именно Наредба № 2 от 20 януари 2004 г., изд. от МОСВ, обн. ДВ. бр. 14 от 20.02.2004 г. се уреждат правилата и изискванията за събиране на билки или генетичен материал от лечебни растения, включително начините, инструментите, хигиенните изисквания при събирането, с оглед природо съобразното и устойчиво ползване на ресурсите. В българското законодателство чрез Закона за лечебните растения (ЗЛР) се регламентира ползването на растения, които служат за лечебни и профилактични цели, за производство на лекарства, за хранителни, козметични и технически дейности. Контролът е свързан с проверки на билкозаготвителите, от една страна, и на държавните институции от друга – ДГС, ДЛС и Общини, които са пряко отговорни за ползването на естествените находища на лечебни растения. Лечебните растения в естествените им находища се опазват от увреждане с цел осигуряване на устойчивото им ползване. Под разпоредбите на Закона за лечебните растения попадат 743 вида, които са изброени в неговото приложение. За защитени на територията на цялата страна са обявени 591 растителни видове, посочени в Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие, за които се забраняват брането, събирането, отрязването, изкореняването или други начини на унищожаване на екземплярите в техните естествени области на разпространение, притежаване, изнасяне зад граница и т.н. Забраните са валидни за всички жизнени стадии от развитието на растенията. За растенията под режим на опазване и регулирано ползване, включени в Приложение № 4 на ЗБР, ползването се регламентира чрез режими за опазване, които се въвеждат с периодични Заповеди на Министъра на околната среда и водите. Собствениците на гори, земи и водни площи, в които има находища на лечебни растения, са длъжни да прилагат мерките за опазването им, предвидени в съответните планове, програми и проекти. Забранява се ползването на лечебни растения по начини и 67 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. средства, които водят до увреждане на находищата им, намаляване на техните ресурси, затруднено възстановяване на популациите им или намаляване на тяхното биологично разнообразие Всяка година със Заповед на Министъра на околната среда и водите до 10 февруари се определя специалния режим, който обхваща: • Забрана за събиране на билки за определен период от естествени находища на видовете от територията на цялата страна, отделни райони или единични находища; • Определяне на годишно допустима за събиране количество билки по райони или находища; • Разработване и прилагане на мерки за възстановяване на популациите и техните местообитания. За диворастящите защитени лечебни растения се забранява: • сеченето, брането, късането, изкореняването и хербаризирането независимо от тяхното състояние и фаза на развитие; • унищожаването и увреждането на находищата им; • притежаването им, пренасянето, търговията и изнасянето зад граница в свежо или изсушено състояние на цели растения или на части от тях; • събирането на семена, луковици, коренища и други части. За неспазване изискванията на Закона за лечебните растения се съставя акта за установяване на административни нарушения – основно за ползване на лечебни растения без издадени от съответната институция позволителни за ползване и непредставяне на изисквания в началото на всяка година отчет за изкупените, обработените и реализираните и наличните количества билки за предходната календарна година. В закона за лечебните растения, под понятието „билки за лични нужди” се подразбира количеството билки в свежо състояние събрани от едно лице в рамките на един ден, както следва: а) корени, коренища, луковици или грудки – до 1 кг; б) стръкове – до 2 кг; в) листа – до 1 кг; г) кори – до 0,5 кг; д) цветове – до 0,5 кг; е) семена – до 0,1 кг; ж) плодове – до 10 кг; з) пъпки – до 0,5 кг; и) талус – до 1 кг. В настоящата Програма се цели да се постигне ефективно им използване, тяхното опазване и изчезването на отделни видове, както и цялостното опазване на техните естествени находища, с цел задоволяване потребностите на населението от лечебни растения. За изпълнение целите на Програмата ще бъдат предприети следните мерки: • Осъществяване на контрол за недопускане на ползване на лечебни растения по начин и средства, водещи до увреждане или унищожаване на естествените находища; 68 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. • Запознаване на жителите на Общината чрез Кметовете на Кметства със Заповедите на Министъра на околната среда и водите, относно специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения през съответната година и осъществяване на контрол по нейното изпълнение; • Издаване на Заповед от Кмета на Община Карнобат, с която се регламентира реда и начина за ползване на лечебните растения, както и необходими ограничения при ползване; • Въвеждане на тарифи за събиране и оползотворяване на лечебните растения за стопански цели от терени общинска собственост; • Запознаване на ползвателите на лечебни растения с техните задължения и отговорности; • Предоставяне на собствениците и ползвателите на земеделски земи наличната информация за лечебните растения на територията на Общината, както и задълженията и препоръките за тяхното използване; • Даване на указания, относно начинът на ползване на лечебните растения на територията на Община Карнобат, както и правилата и изискванията за събиране на билки или генетичен материал от лечебни растения, регламентирани с Наредбата по чл. 27 от ЗЛР; • Определяне на режима за ползване на находищата при наличие на увреждане на същите; • Участие на обществеността по вземането на решения, във връзка опазването на лечебните растения на територията на Общината; • Недопускане паленето на стърнища на територията на Общината и предотвратяване на горски пожари. Защитени зони по НАТУРА 2000 Натура 2000 е общоевропейска мрежа, съставена от защитени зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие. Местата, попадащи в екологичната мрежа се определят в съответствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕИО за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (наричана накратко Директива за местообитанията) и Директива 2009/147/ЕО относно опазването на дивите птици (наричана накратко Директива за птиците). Процесът по създаване на екологичната мрежа Натура 2000 в България започва през 2002 г. с приемането на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), който въвежда нормите на двете европейски директиви. Съгласно него в страната се обявяват защитени зони като част от Националната екологична мрежа. Това са места от територията и акваторията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове, и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците. На територията на Община Карнобат попадат части от четири Натура 2000 зони, обявени по Директивата за птиците и по Директивата за местообитанията: 69 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. ➢ Защитена зона „Река Мочурица” BG000196 Тип К Код на зоната BG 0000196 Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците. Защитена зона „Река Мочурица” е одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11.2006 г. Одобрена е с Решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г. публикувано в ДВ, брой 21 от 09.03.2007 г. Документацията за зоната е внесена в Европейската Комисия: март 2007., одобрена с Решение от 12.12.2008г. С Решение № 802/2007 на МС, ДВ, бр. 14/2008 г. са направени допълнения и изменения засягащи територията на защитената зона с включване на още 17 977.2 дка и 2 нови местообитания – 1340 Континентални солени ливади и 1530 Панонски солени степи и солени блата.Новите граници на зоната с направените допълнения са публикувани в ДВ, бр. 96/2010 г. Тези граници са одобрени и приети с Решение на Европейската комисия от 16 ноември 2012 година за приемане на шести актуализиран списък на териториите от значение за Общността в Континенталния биогеографски район (нотифицирано под номер C(2012) 8135). Местоположение на защитената зона „Река Мочурица” BG0000196 Защитена зона „Река Мочурица” BG0000196 по Директива 92/43ЕЕС за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна обхваща долината покрай течението на едноименната река, нейни притоци и хълмистата област на изток между с. Крумово градище и Карнобат. Площта на защитената зона е 87 028.30 дка, и тя е разположена на E 26 0 38' 32” – географска дължина и на N 42 0 38' 24” – географска ширина. Зоната попада в няколко административни района, посочени в следващата таблица. Таблица ІІ.2.5.5.1: 70 КОД ПО NUTS ИМЕ НА РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ/ ОБЛАСТ % ПОКРИТИЕ BG34 Югоизточен 0 BG342 Сливен 23 BG34 Югоизточен 0 BG343 Ямбол 30 BG34 Югоизточен 0 BG341 Бургас 47 ОБЩО: 100 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Карта на защитена зона BG0000196 „Река Мочурица“ 71 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. На север в границите на защитената зона са включени териториите между реките Мочурица и Мараш. При град Карнобат посоката се променя на югозапад и достига землищата на с. Веселиново и Ямбол. По дължината на речното корито има изградени диги, бреговете са обрасли с храстова растителност. На отделни места по поречието на реката има обраствания с Phragmites communis и Salix alba. Реката е подходяща за възстановяване, като важен биокоридор. В тези си граници защитената зона попада в Континенталния биогеографски район. Уязвимост Изсичане на крайречна растителност, висока степен на уязвимост. Негативно влияние върху местообитанията и хидро морфологията на реката. Изграждането на ветроенергиен парк не засяга крайречната растителност, местообитания и хидроморфологията на реката. Ветроенергийните съоръжения са отдалечени от коритото на реката. Предмета и целите на опазване на защитена зона „Река Мочурица” BG0000196 съгласно чл. 8, ал. 1, т.2 на ЗБР са следните: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона; • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата; • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. На територията на защитената зона „Река Мочурица” BG0000196 са представени следните класове земно покритие: 72 Класове земно покритие % Покритие Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 8 Храстови съобщества 10 Сухи тревни съобщества, степи 32 Подобрени пасища (изкуствено създадени от тревни смески) 27 Друга орна земя 19 Широколистни листопадни гори 2 Смесени гори 1 Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 1 Общо Покритие 100 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Природните местообитания предмет на опазване в защитената зона са посочени в таблица ІІ.2.5.5.3. Две от тях са приоритетни включени в Приложение № 1 към чл.6, ал.1, т.1 на Закона за биологичното разнообразие. Природни местообитания предмет на опазване в защитенатазона Легенда:Пр. – приоритетност на хабитата съгласно Приложение І към Директива 92/43/EEC. % Покр. – процентно покритие на хабитате спрямо общата площ на обекта.; Предст. – степен на представителност, предоставя индикация за това, доколко даденият тип хабитат; C - значима представителност.; Отн. площ – относителна площ или площта от обекта, покрита от дадения тип хабитат, отнесена към общата площ от националната територия, покрита от този тип хабитат. C) 2 >= p >0 Прир.ст – Степен на опазване на структурата и функциите на дадения тип природен хабитат и възможности за възстановяване - C: средно или слабо опазване. Цялост. Оц. - Цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения тип природен хабитат - C: значима стойност. Фаунистични компоненти в защитената зона Предмет на защита в зоната са следните животински видове: ➢ 5 вида бозайници включени в Приложение II на Директива 92/43ЕЕС и 3 вида, включени като други значими, ➢ 3 вида земноводни, ➢ 4 вида влечуги, ➢ 2 вида риби, ➢ 8 вида безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43ЕЕС. Орнитофауната е представена от: • 33 вида птици от Приложение I на Директива 2009/147/ЕИО; 73 КОД Пр. И М Е % Покр Пред ст. Отн. пло щ Прир. ст. Цялост. оц. 1340 * Континентални солени ливади 6.1253 А А А А 1530 * Панонски солени степи и солени блата 8.3801 А В А А 6210 Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco- Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи) 14.6468 В С В В 6220 Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea 4.4584 В С В В 6430 Хидрофилни съобщества от високи треви в равнините и в планинския до алпийския пояс 0.0144 D C B C 6510 Низини сенокосни ливади 0.2631 В С С С 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo- Scleranthion или 0.0587 В С В В 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори 4.1426 В С С С 92А0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba 0.0316 D С С С Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. • 28 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение I на Директива 2009/147/ЕИО; • 12 вида включени като други значими видове. Малка бяла чапла 74 Птици, и 3 на включени в Приложение I Закона за биологичното на Дир. разнообразие 2009/147/EИО, вкл. Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка КОД ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. A379 Emberizahortulana 15-20p P D Градинска овесарка A120 Porzanaparva P D Средна пъструшка A121 Porzanapusilla P D Малка пъструшка A122 Crexcrex 20-25p D Ливаден дърдавец A231 Coraciasgarrulus 3-5p D Синявица A166 Tringaglareola V D Малък горски водобегач A229 Alcedoatthis 15-20p D Земеродно рибарче A119 Porzanaporzana P D Голяма пъструшка A393 Phalacrocoraxpygmeus 55i D Малък корморан A133 Burhinusoedicnemus 3-5p D Турилик A338 Laniuscollurio 120 D Червеногърба сврачка 150p A307 Sylvianisoria 8-10p D Ястребогушо коприварче A246 Lullulaarborea P D Горска чучулига A242 Melanocoryphacalandra 0-10p D Дебелоклюна чучулига A238 Dendrocoposmedius 2-4p D Среден пъстър кълвач A429 Dendrocopossyriacus 20-25p D Сирийски пъстър кълвач A021 Botaurusstellaris P D Голям воден бик A224 Caprimulguseuropaeus R P D Козодой A030 Ciconianigra P D Черен щъркел A097 Falcovespertinus P D Вечерна ветрушка A027 Egrettaalba 20-25i D Голяма бяла чапла A026 Egrettagarzetta 8i D Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Обикновен мишелов 75 A024 Ardeolaralloides 3i D Гривеста чапла A022 Ixobrychusminutus 40-50p D Малък воден бик A031 Ciconiaciconia 6-8p 120i D Бял щъркел A072 Pernisapivorus P D Осояд A073 Milvusmigrans 2p P D Черна каня A080 Circaetusgallicus P D Орел змияр A081 Circusaeruginosus 1p D Тръстиков блатар A082 Circuscyaneus 10-15i D Полски блатар A084 Circuspygargus P D Ливаден блатар A089 Aquilapomarina 1p P D Малък креслив орел A023 Nycticoraxnycticorax P D Нощна чапла Редовно вкл.Приложение срещащи се мигриращи птици, № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 които и не 3 на са Закона включени за в биологичното Приложение I на разнообразие Дир.2009/147/EИО, КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. A244 Galeridacristata C Качулата чучулига A118 Rallusaquaticus P Крещалец A123 Gallinulachloropus 60-70p C D Зеленоножка A125 Fulicaatra P D Лиска A136 Charadriusdubius 2-4p D Речен дъждосвирец A142 Vanellusvanellus C Обикновена калугерица A145 Calidrisminuta R D Малък брегобегач A153 Gallinagogallinago P D Средна бекасина A096 Falcotinnunculus 3-4p D Черношипа ветрушка A165 Tringaochropus 6-8p D Голям горски водобегач A214 Otusscops 10-12p D Чухал A218 Athenenoctua C Домашна кукумявка A087 Buteobuteo 6p C P D Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива92/43/EEC 1193 Bombinavariegata P C A B A 76 A235 Picusviridis P Зелен кълвач A146 Calidristemminckii R D Сив брегобегач A247 Alaudaarvensis C Полска чучулига A251 Hirundorustica C Селска лястовица A459 Laruscachinnans R D Жълтокрака чайка A230 Meropsapiaster 30-40p D Обикновен пчелояд A086 Accipiternisus 4p D Малък ястреб A017 Phalacrocoraxcarbo 8-10i D Голям корморан A162 Tringatotanus P D Малък червеноног водобегач A004 Tachybaptusruficollis 2-4p 30-40i D Малък гмурец A005 Podicepscristatus 4-6i D Голям гмурец A053 Anasplatyrhynchos 6-8p P P D Зеленоглава патица A055 Anasquerquedula P D Лятно бърне A059 Aythyaferina R D Кафявоглава потапница A028 Ardeacinerea 10-15i D Сива чапла Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1352 Canislupus 0-1 i C A C B Европейски вълк 1355 Lutralutra 8-9i C A C A Видра 2609 Mesocricetusnewtoni V C B C C Добруджански (среден) хомяк 1335 Spermophiluscitellus V C B C C Лалугер 2635 Vormelaperegusna P C A C B Пъстър пор КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1188 Bombinabombina C C A C A Червенокоремна бумка Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Други значими растителни и животински видове предмет наопазване в защитената зона A C Bufoviridis Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното 77 Жълтокоремна бумка 1279 Elaphequatuorlineata P C A C B Ивичест смок 1220 Emysorbicularis C C A C A Обикновена блатна костенурка 1219 Testudograeca V C A C A Шипобедрена костенурка 1217 Testudohermanni P C A C A Шипоопашата костенурка 1171 Trituruskarelinii P C A C B Голям гребенест тритон КОД ИМЕ (на български) Местна Попул. Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1137 Barbusplebejus R C B C B Маришка мряна 1134 Rhodeussericeusamarus C C A C B Европейска горчивка КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1032 Uniocrassus R C A C A Бисерна мида 4053 Paracaloptenuscaloptenoides P C A C A Обикновен паракалоптенус 4045 Coenagrionornatum R C B C C Ценагрион 1060 Lycaenadispar R C A B B Лицена 1088 Cerambyxcerdo R C B C B Обикновен сечко 1083 Lucanuscervus R C B C B Бръмбар рогач 1089 Morimusfunereus R C B C B Буков сечко 1087 Rosaliaalpina R C B C B Алпийска розалия ИМЕ (на български) Местна Такс.група ИМЕ (на латински) Популация Мотивация Късокрак гущер C – видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. R Ablepharuskitaibelii P Бернската, разнообразие) Бонската и Конвенцията за биологичното B Голям ястреб P D Accipitergentilis – видът е включен по други причини B Ушата сова C D Asiootus – видът е включен по други причини A Зелена крастава жаба C C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. R Кримски гущер C C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. 78 разнообразие) Смок-стрелец (Синурник) C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. R Colubercaspius P Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Медянка C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. R Coronellaaustriaca P Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Голяма /белокоремна/ белозъбка C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. M Crociduraleucodon C Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Малка белозъбка C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. M Crocidurasuaveolens C Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) B Обикновена кукувица C D Cuculuscanorus – видът е включен по други причини B Голям пъстър кълвач P D Dendrocoposmajor – видът е включен по други причини B Малък пъстър кълвач P D Dendrocoposminor – видът е включен по други причини R Смок мишкар P A - видът е включен в Национална Червена книга на Elaphelongissima България F Щука R D Esoxlucius – видът е включен по други причини Дървесница C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. A Hylaarborea C Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Ивичест гущер C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. R Lacertatrilineata P Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Зелен гущер C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. R Lacertaviridis P Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) F Речен кефал C D Leuciscuscephalus – видът е включен по други причини Оризищна мишка C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. M Micromysminutus P Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) B Жълта стърчиопашка P D Motacillaflava – видът е включен по други причини Лешников сънливец C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. M Muscardinusavellanarius P Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Лешников сънливец C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. M Muscardinusavellanarius P Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) M Невестулка C D Mustelanivalis – видът е включен по други причини Сива водна змия C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. R Natrixtessellata P Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Малка водна земеровка C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. M Neomysanomalus C Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) B Авлига P D Oriolusoriolus – видът е включен по други причини Сирийска чесновница C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. A Pelobatessyriacus C Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Степен гущер C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. R Podarcismuralis C Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Легенда: Такс.група - таксономичната група на съответния вид е отбелязана съгласно следната номенклатура: B - птици; M - бозайници; A - земноводни; R - влечуги; F - риби; I - безгръбначни; P - растения. ➢ Защитена зона „Екокоридор Камчия - Емине” с код BG0000393 Защитена зона „Екокоридор Камчия - Емине” с код BG0000393 е Тип К -Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците ЗЗ „Камчийска планина” с код BG0002044. Местоположение Защитената зона е разположена на 27° 57` 28``Е географска дължина и 42° 57` 11`` N географска ширина при максимална надморска височина 626 m и средна 350 m на площ от 280,547.92 дка. Зоната попада в няколко административни района, посочени в следващата таблица. BG34 Югоизточен - 79 Podarcistaurica Бернската, Бонската и разнообразие) Конвенцията за биологичното Горска дългокрака жаба C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. A Ranadalmatina R Бернската, Бонската и разнообразие) Конвенцията за биологичното B Торбогнезден синигер P D Remizpendulinus – видът е включен по други причини B Ръждивогушо ливадарче P D Saxicolarubetra – видът е включен по други причини B Горска улулица R D Strixaluco – видът е включен по други причини M Етруска земеровка P D Suncusetruscus – видът е включен по други причини B Забулена сова P D Tytoalba – видът е включен по други причини B Папуняк C D Upupaepops – видът е включен по други причини Пепелянка C– видът е вклюмеждународни конвенции (вкл. R Viperaammodytes P Бернската, Бонската и разнообразие) Конвенцията за биологичното ВРЪЗКА С ДРУГИ ЗОНИ ОТ НАТУРА 2000 КОД ЗОНАТА НА ИМЕ НА ЗОНАТА ТИП НА ЗОНАТА BG0002029 Котленска планина J BG0000133 Камчийска и Еменска планина G BG0000149 Ришки проход E BG0000501 Голяма Камчия K BG0000178 Тича E BG0000137 Река Долна Луда Камчия K BG0002044 Камчийска планина J BG0002038 Провадийско-Роякско плато J АДМИНИСТРА ТИВЕН РАЙОН КОД ПО NUTS ИМЕ НА РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ/ ОБЛАСТ % ПОКРИТИЕ BG33 Североизточен - BG331 Варна 2 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Територията на защитената зона обхваща два биогегорафски района - континентален и черноморски. 80 BG341 Бургас 39 BG33 Североизточен - BG333 Шумен 59 ОБЩО: 100 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Карта на защитена зона BG0000393 „Екокоридор Камчия - Емине“ 81 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. На територията на защитената зона „Екокоридор Камчия-Емине” BG0000393 са представени следните класове земно покритие: Дървесната растителност в границите на защитената зона съставя сумарно 74 % от покритието на мястото. Основните местообитания са горските представени от източен бук, зимен и източен дъб, в по малка степен благун, цер, космат дъб и др. В подлеса участват мъждрян (Fraxinus ornus L.), глог (Crataegus monogyna Jacq.),шипка (Rosa canina L.), драка (Paliurus spinachristi Mill) и др. Панонските гори от източен и зимен дъб са най-добре представените местообитания, добре запазена структура и функция, като съставят 13.1 % от горското покритие в мястото. В някой негови участъци тези гори са упражнявани нерегламентирани действия, довели до тяхното разпокъсване, деградация и дори до подмяна о вторични гори с преобладаване на източен габър. Тревните съобщества са ксеротермни производни с доминиране на белизма (Dichantium ischaemum (L.) Roberty), луковична ливадина (Poa bulbosa L.), садина (Chrysopogon gryllus), полска детелина (Trifolium campestre Schr.), обикновена млечка (Euphorbia cyparissias L.) и др. Горите от сребърна липа и полуестествените сухи тревни. Предметът и целите на опазване на защитена зона „Екокоридор Камчия - Емине” с код BG0000393 съгласно чл. 8, ал. 1, т.2 на ЗБР са следните: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона; • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата; • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. Природните местообитания предмет на опазване в защитената зона са посочени в таблица ІІ.2.5.5.14. Две от тях са приоритетни включени в Приложение № 1 към чл.6, ал.1,т.1 на Закона за биологичното разнообразие. 82 Класове земно покритие % Покритие Смесени гори 7 Храстови съобщества 8 Сухи тревни съобщества, степи 3 Друга орна земя 12 Не-горски дървета) райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни 2 Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 1 Широколистни листопадни гори 65 Иглолистни гори 2 Общо Покритие 100 Код Пр. Име % Покр итие Предст авител ност Относи телна площ н Природе статус Цялостна оценка Полуестествени сухи тревни и храстови Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Качество и значимост на защитената зона Защитената зона е важен свързващ коридор. Територията на зоната включва значителни по площ горски екосистеми. Горската монокултура е с приемливо покритие от 10,6 %. С изключение на значителната покривка от храсталачни съобщества, останалият горски фонд е представен от ксерофилни и мезофилни широколистни дървета с доста различни доминанти. В границите на защитената зона са представени пет хабитата от консервационна значимост, които покриват около 22.6% от територията. Горите от източен бук покриват 7.6% и се характеризират с добра представителност и консервационния статус. Балкано-панонските гори от източен дъб и зимен дъб са най-добре представените хабитати с 13.1%. Те са с относително добра представителност, добра средна запазена структура и функции, и перспективите за тях са относително добри или приемливи, при условие че сегашният им начин на ползване не бъде променен. В някои части на сайта (напр. близо до язовир Тича и в горско стопанство Несебър) силният натиск върху тези гори в миналото и сега е довело до тяхното разпокъсване, понякога с лесно забележими процеси на деградация, а дори на някои места горите са напълно подменени от вторични гори с доминиране на източен габър. Възстановяването им в тези места е възможно чрез горскостопански дейности в подкрепа на биоценотичната еволюция. В тях се наблюдава мозаично разпространение на хабитати, чиято консервация е приоритет, и тези хабитати са примесени с други гори, което ги прави важен фактор за съществуването и опазването на богатото биоразнообразие. Панонийските гори с Quercus petraea и Carpinus betulus обхващат приблизително 1.5% значително разпространени в държавни лесничейства Смядово и Старо Оряхово. Горите от източен бял дъб покриват 0.4% от територията; повечето от тях са в ДЛ Несебър. Горите от сребърна липа и полуестествените сухи тревни площи (6210) обхващат незначителни райони. Повечето тревни площи, обаче, са подложени на земеделски дейности. Уязвимост на защитената зона Най-значителната заплаха за целостта на защитената зона е туристическата активност в източните части. Най-характерни са бързата урбанизация и развитие на 83 6210 съобщества върху варовик (Festuco- Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи 0.9046 D C C C 6240 * Субпанонски степни тревни съобщества 0.0951 D C C C 8210 Хазмофитна растителност по варовикови скални склонове 0.0784 B C C C 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero- Fagion) 13.4422 B C B B 9180 * Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове 0.0452 D C 91АА * Източни гори от космат дъб 0.0235 C C C C 91E0 * Алувиални горис Alnus glutinosa и Fraxinus exselsior (Alno-Pandion, Alnion incanea, Salicion albae), 0.1911 B C B B 91GO * Панонски гори с Quercuspetraea и Carpinus betulus 1.111 B C B B 91MO Балкано-панонски церово-горунови гори 28.6848 B C B B 91SO * Западно понтийски букови гори 0.3101 B C B B 91ZO Мизийски гори от сребролистна липа 0.0377 B C B B Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. инфраструктурата. Изразеният натиск по границите на защитената зона показва отрицателното въздействие върху хабитатите и върху видовото разнообразие в района. Фаунистични компоненти в защитената зона В Стандартният формуляр на защитената зона са посочени и животински видове, включени в Приложение I на Директива 2009/147/ЕИО и в Приложение II на Директива 92/43/EEC. Таблица ІІ.2.5.5.15: Бозайници включени в Приложение ІІ на Директива 92/43 ЕЕС Риби включени в Приложение ІІ на Директива 92/43 ЕЕС РИБИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC Местн Миграционна ИМЕ (на български) а Популация Оценка КОД Попул. Преми ИМЕ (на латински) Размн. Зимув. н. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1138 Barbus meridionalis Черна (балканска) мряна 1137 Barbus plebejus Маришка мряна 1149 Cobitis taenia Обикновен щипок 1134 Rhodeus sericeus amarus Европейска горчивка Земноводни и влечуги включени в Приложение ІІ на Директива92/43 ЕЕС Жълтокоремна бумка 84 КОД ИМЕ (на български) Местна Попул. Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1355 Lutra lutra 4-5i C A C A Видра 1352 Canis lupus 1-2 C A C A Европейски вълк 2609 Mesocricetus newtoni P C B B C Добруджански (среден) хомяк 1323 Myotis bechsteini R C B C C Дългоух нощник 1321 Myotis emarginatus P D Трицветен нощник 1304 Rhinolophus ferrumequinum C C B C C Голям подковонос 1303 Rhinolophus hipposideros C D Малък подковонос 2635 Vormela peregusna P C A C B Пъстър пор ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC КОД ИМЕ (на български) Местна Попул. Популация Миграционна Оценка ИМЕ (на латински) Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1188 Bombina bombina P C A B B Червенокоремна бумка 1193 Bombina variegata P C A B A Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Безгръбначни включени в Приложение ІІ на Директива 92/43ЕЕС Растения включени в Приложение ІІ на Директива 92/43 ЕЕС Други значими растителни и животински видове предмет наопазване в защитената зона A Bufoviridis P (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) 85 1279 Elaphe quatuorlineata P C A C A Ивичест смок 1220 Emys orbicularis C C A C B Обикновена блатна костенурка 1219 Testudo graeca V C A C A Шипобедрена костенурка 1217 Testudo hermanni V C A C A Шипоопашата костенурка 1171 Triturus karelinii P C A C B Голям гребенест тритон БЕЗГРЪБНАЧНИ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC КОД ИМЕ (на български) Местна Попул. Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1032 Unio crassus R C B C B Бисерна мида 4053 Paracaloptenus caloptenoides C B A C A Обикновен паракалоптенус 1016 Vertigomoulinsiana R B A B A Вертиго 1014 Vertigo angustior R B A B A Вертиго 4045 Coenagrion ornatum R C A B B Ценагрион 1088 Cerambyx cerdo R C A C A Обикновен сечко 1083 Lucanus cervus R C A C A Бръмбар рогач 1089 Morimus funereus R C A C A Буков сечко 1087 Rosalia alpina R C A C A Алпийска розалия РАСТЕНИЯ, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC КОД ИМЕ (на български) Оценка ИМЕ (на латински) Популация Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 2327 Himantoglossum caprinum P C B C C Обикновена пърчовка ИМЕ (на български) Местна Такс.група ИМЕ (на латински) Популация Мотивация Късокрак гущер C – видът е вклюмеждународни конвенции R Ablepharuskitaibelii P (вкл. биологичното Бернската, Бонската разнообразие) и Конвенцията за Зелена крастава жаба C – видът е вклюмеждународни конвенции Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. A Ranadalmatina P (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) 86 P Жълта урока C A - видът е включен в Национална Червена Bupleurumflavum книгана България P Див рожков R A - видът е включен в Национална Червена Cercissiliquastrum книгана България Смок-стрелец (Синурник) C – видът е вклюмеждународни конвенции R Colubercaspius P (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Медянка C – видът е вклюмеждународни конвенции R Coronellaaustriaca P (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Пролетно ботурче C – видът е вклюмеждународни конвенции P Cyclamencoum R (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Смок мишкар C – видът е вклюмеждународни конвенции R Elaphelongissima P (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Полунощен прилеп C – видът е вклюмеждународни конвенции M Eptesicusserotinus C (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Полунощен прилеп C – видът е вклюмеждународни конвенции M Eptesicusserotinus C (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) F Обиновена кротошка R D Gobiogobio – видът е включен по други причини Дървесница C – видът е вклюмеждународни конвенции A Hylaarborea P (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Ивичест гущер C – видът е вклюмеждународни конвенции R Lacertatrilineata P (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Зелен гущер C – видът е вклюмеждународни конвенции R Lacertaviridis C (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Сива водна змия C – видът е вклюмеждународни конвенции R Natrixtessellata P (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Малък вечерник C – видът е вклюмеждународни конвенции M Nyctalusleisleri C (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Ръждив /обикновен/ вечерник C – видът е вклюмеждународни конвенции M Nyctalusnoctula C (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Пурпурен салеп C – видът е вклюмеждународни конвенции P Orchispurpurea C (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Тризъбест салеп C – видът е вклюмеждународни конвенции P Orchistridentata C (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Кафяво прилепче C – видът е вклюмеждународни конвенции M Pipistrelluspipistrellus C (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Степен гущер C – видът е вклюмеждународни конвенции R Podarcismuralis P (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Кримски гущер C – видът е вклюмеждународни конвенции R Podarcistaurica P (вкл. Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие) Горска дългокрака жаба C – видът е вклюмеждународни конвенции Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. ➢ Защитена зона „Стралджа” BG0000205 Тип К Код на зоната BG 0000205 Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците. Защитена зона „Стралджа” е одобрена от Националния съвет по биологично разнообразие: 21.11.2006 г. Одобрена с Решение на Министерски съвет: № 122 от 02 март 2007 г. публикувано в ДВ брой 21 от 09.03.2007 г. Документацията за зоната е внесена в Европейската Комисия: март 2007., одобрена с Решение от 12.12.2008 г. Местоположение на защитената зона „Стралджа” BG0000205 Зоната попада в няколко административни района, посочени в следващата таблица. Площта на зоната е 8 820.20 дка, и тя е разположена на E 26° 36' 50” – географска дължина и на N 42° 36' 42” – географска ширина. 87 Пепелянка C – видът е вклюмеждународни конвенции R Viperaammodytes P (вкл. Бернската, биологичното Бонската и Конвенцията разнообразие) за КОД ПО NUTS ИМЕ НА РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ/ ОБЛАСТ % ПОКРИТИЕ BG34 Югоизточен BG341 Бургас 36 BG34 Югоизточен BG343 Ямбол 64 ОБЩО: 100 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Карта на защитена зона BG0000205 „Стралджа“ 88 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Уязвимост Пресушаване и селскостопански дейности, лов и строителство на сгради. Предмета и целите на опазване на защитена зона „Стралджа” BG0000205 съгласно чл. 8, ал. 1, т.2 на ЗБР са следните: • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона; • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. На територията на защитената зона „Стралджа” BG0000205 са представени следните класове земно покритие: Природните местообитания предмет на опазване в защитената зона са посочени в Т аблица ІІ.2.5.5.23. Природни местообитания предмет на опазване в защитенатазона Фаунистични компоненти в защитената зона Предмет на защита в зоната са следните животински видове: ➢ 3 вида бозайници включени в Приложение II на Директива 92/43ЕЕС и 3 вида, включени като други значими, ➢ 6 вида земноводни и влечуги, ➢ 2 вида риби, ➢ 2 вида безгръбначни, включени в Приложение II на Директива 92/43ЕЕС. Орнитофауната е представена от: • 30 вида птици от Приложение I на Директива 2009/147/ЕИО; • 28 вида редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение I на Директива 2009/147/ЕИО; • 28 вида включени като други значими видове. 89 Класове земно покритие % Покритие Други обекти) земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални 1 Друга орна земя 14 Сухи тревни съобщества, степи 69 Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 16 Общо Покритие 100 КОД Пр. ИМЕ % Покр Пред ст. Отн. пло щ Прир. ст. Цялост. оц. 1530 * Панонски солени степи и солени блата 17 A A B B Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. 90 Птици, и 3 на включени в Приложение I на Закона за биологичното Дир. разнообразие 2009/147/EИО, вкл. Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка КОД ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. A098 Falco columbarius р Малък сокол A103 Falco peregrinus 1-2i D Сокол скитник A122 Crex crex 20-25p D Ливаден дърдавец A127 Grus grus V D Сив жерав A133 Burhinus oedicnemus P D Турилик A151 Philomachus pugnax P D Бойник A166 Tringa glareola P D Малък горски водобегач A229 Alcedo atthis 6-10p D Земеродно рибарче A231 Coracias garrulus P D Синявица A246 Lullula arborea P D Г орска чучулига A338 Lanius collurio 30p D Червеногърба сврачка A429 Dendrocopos syriacus P D Сирийски пъстър кълвач A023 Nycticorax nycticorax R D Нощна чапла A097 Falco vespertinus P D Вечерна ветрушка A224 Caprimulgus europaeus P D Козодой A027 Egretta alba 6-10i P D Г оляма бяла чапла A021 Botaurus stellaris R D Г олям воден бик A022 Ixobrychus minutus 3 p P D Mалък воден бик A026 Egretta garzetta R D Малка бяла чапла A024 Ardeola ralloides R D Г ривеста чапла A092 Hieraaetus pennatus V D Малък орел A030 Ciconia nigra 90i D Черен щъркел A031 Ciconia ciconia 5p 600i D Бял щъркел A072 Pernis apivorus P D Осояд Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Брегова лястовица 91 A073 Milvus migrans P D Черна каня A080 Circaetus gallicus P D Орел змияр A081 Circus aeruginosus 1p P D Тръстиков блатар A083 Circus macrourus V D Степен блатар A084 Circus pygargus P D Ливаден блатар A089 Aquila pomarina P D Малък креслив орел Редовно вкл.Приложение срещащи се мигриращи птици, № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и които не са 3 на Закона включени за в биологичното Приложение I на разнообразие Дир.2009/147/EИО, КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. A087 Buteo buteo 8-10i C D Обикновен мишелов A142 Vanellus vanellus C Обикновена калугерица A147 Calidris ferruginea R D Кривоклюн брегобегач A146 Calidris temminckii р D Сив брегобегач A145 Calidris minuta р D Малък брегобегач A149 Calidris alpina R D Тъмногръд брегобегач A123 Gallinula chloropus 20p D Зеленоножка A118 Rallus aquaticus P Крещалец A153 Gallinago gallinago P D Средна бекасина A096 Falco tinnunculus 1p D Черношипа ветрушка A041 Anser albifrons V D Г оляма белочела гъска A086 Accipiter nisus 1p D Малък ястреб A055 Anas querquedula C D Лятно бърне A099 Falco subbuteo р D Орко A028 Ardea cinerea P D Сива чапла A165 Tringa ochropus 6-10i D Г олям горски водобегач A230 Merops apiaster P C D Обикновен пчелояд A249 Riparia riparia C D Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. : Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Директива92/43/EEC Риби, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC ИМЕ (на латински) Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 92 A459 Larus cachinnans V D Жълтокрака чайка A162 Tringa totanus C D Малък червеноног водобегач A161 Tringa erythropus R D Голям червеноног водобегач A050 Anas penelope P D Фиш A004 Tachybaptus ruficollis V D Малък гмурец A156 Limosa limosa R D Черноопашат крайбрежан бекас A048 Tadorna tadorna R D Бял ангъч A051 Anas strepera R D Сива патица A052 Anas crecca P D Зимно бърне A053 Anas platyrhynchos 3 Р P C D Зеленоглава патица Бозайници, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1355 Lutra lutra 1-2i C A C B Видра 1335 Spermophilus citellus V C B C C Лалугер 2635 Vormela peregusna P C B C B Пъстър пор КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1188 Bombina bombina р D Червенокоремна бумка 1279 Elaphe quatuorlineata р C A C B Ивичест смок 1220 Emys orbicularis р C A C B Обикновена блатна костенурка 1219 Testudo graeca р D Шипобедрена костенурка 1217 Testudo hermanni р D Шипоопашата костенурка 1171 Triturus karelinii р C A C B Голям гребенест тритон КОД ИМЕ (на български) Местна Попул. Миграционна Популация Оценка Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Безгръбначни, включени в Приложение II на Директива92/43/EEC Други значими растителни и животински видове предмет наопазване в защитената зона M P C Micromys minutus 93 1137 Barbus plebejus R C B C B Маришка мряна 1134 Rhodeus sericeus amarus р D Европейска горчивка КОД ИМЕ (на български) Местна Миграционна Популация Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц. 1032 Unio crassus R C B C B Бисерна мида 4045 Coenagrion ornatum R C B C B Ценагрион ИМЕ (на български) Местна Такс.група ИМЕ (на латински) Популация Мотивация B Тръстиково шаварче D Acrocephalus arundinaceus P B Голям ястреб D Accipiter gentilis P A Зелена крастава жаба C C Bufo viridis B Северен мишелов R D Buteo lagopus B Свилено шаварче D Cettia cetti P P Ямболски мразовец R B Colchicum diampolis R Смок-стрелец (Синурник) C Coluber caspius P M Голяма /белокоремна/ белозъбка C C Crocidura leucodon M Малка белозъбка C C Crocidura suaveolens B Обикновена кукувица D Cuculus canorus P A Дървесница C C Hyla arborea R Ивичест гущер C Lacerta trilineata P R Зелен гущер P C Lacerta viridis B Сива сврачка D Lanius excubitor P M Язовец D Meles meles P P R A Merendera sobolifera M Оризищна мишка P C Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021– 2028 г. Защитените зони по Директивата за обитанията нямат заповеди с вписани в тях забрани, а само такива са предложени във внесената по чл. 8 ал. 1 от ЗБР документация. На настоящия етап са предвидени само следните забрани и дейности: - Забрана за водене на всички видове сечи в тип местообитания 9180 Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове и 91М0 Балкано- панонски церово-горунови гори; - Забрана за промяна предназначението на земята, освен в интерес на общественото здраве и безопасност или по други причини от първостепенен обществен интерес, включително такива изразяващи се в изключително благоприятни последици за околната среда в тип местообитания 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion), 9180 Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba и 91М0 Балкано-панонски церово-горунови гори; - Забрана за водене на действия свързани с промяна на хидрологичния режим тип местообитание 92A0; - Забрана за провеждане на санитарни сечи с интензивност под 5 % . При естествените гори е допустимо и нормално естествения отпад (мъртвата дървесина) да бъде до 5% от запаса. Ако мъртва дървесина в насаждението е до 5% от запаса не трябва да се предвижда и извежда санитарна сеч. А в случаите когато се провежда санитарна сеч - на 1 ha. трябва да се оставят по 3 минимум 15 m мъртва и суха маса в тип местообитание 9150Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); - Забрана за внасяне на не-местни произходи и видове при воденето на краткосрочно - постепенни сечи със съчетаване на естественото с изкуствено 94 M Лешников сънливец P C Muscardinus avellanarius M Лешников сънливец P C Muscardinus avellanarius R Сива водна змия P C Natrix tessellata M Малка водна земеровка P C Neomys anomalus P Редкоцветен салеп R C Orchis laxiflora A Сирийска чесновница C C Pelobates syriacus R Кримски гущер C C Podarcis taurica A Горска дългокрака жаба R C Rana dalmatina B Ръждивогушо ливадарче P D Saxicola rubetra M Етруска земеровка P A Suncus etruscus Пепелянка R Vipera ammodytes P C Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. възобновяване в тип местообитание 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); - Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при издънкови насаждения с изключение на постепенни сечи с възобновителен период не по- малък от 10 години. Разрешените сечи се допускат при предварително естествено възобновяване или със съчетаване на естественото с изкуствено възобновяване в тип местообитание 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); - Забрана за водене на всички видове възобновителни сечи при високостъблени насаждения, с изключение на изборните и дългосрочно постепенните в тип местообитание 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion). - Забрана за добив на листников фураж в тип местообитание 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) - Забрана за ограждане, включително за бази за интензивно развъждане на дивеча в тип местообитание 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero- Fagion). - Забрана за паша в тип местообитание 9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion); - Задължително провеждане на отгледни сечи в тип местообитания 9150Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion) и 91М0 Балкано- панонски церово-горунови гори; - Запазването на ключови елементи на биоразнообразието – острови на старостта, дървета с хралупи, зони на спокойствие и т.н. в тип местообитание 9150; - Увеличаване на турнуса на сеч с 20 години в тип местообитание 9150Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion). ➢ Защитена зона „Комплекс Стралджа” с код BG0002028 Защитена зона „Комплекс Стралджа” с код BG0002028 е Тип J - Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията. Обявена е със Заповед № РД-550 от 05.09.2008 г. на Министъра на околната среда и водите, ДВ, бр. 8/2008г. Местоположение Защитената зона е разположена на 26° 37` 11``Е географска дължина и 42° 37` 20`` N географска ширина при максимална надморска височина 226 m и средна 146 m на площ от 28,729.82 дка. 95 ВРЪЗКА С ДРУГИ ЗОНИ ОТ НАТУРА 2000 КОД НА ЗОНАТА ИМЕ НА ЗОНАТА ТИП НА ЗОНАТА BG0000196 Река Мочурица К BG0000205 Стралджа К Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Карта на защитена зона BG0002028 „Комплекс Стралджа“ 96 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Зоната попада в няколко административни района, посочени в следващата таблица. Територията на защитената зона обхваща континентален биогегорафски района. На територията на защитена зона „Комплекс Стралджа” BG0002028 са представени следните класове земно покритие Комплексът Стралджа включва язовир “Церковски” с площ около 180 ха и намиращите се в съседство влажни ливади и заблатени места, остатъци от източната част на бившето Стралджанско блато (най-голямото някога блато във вътрешността на България). Намира се на 1-2 км южно от шосето Бургас - София в участъка южно от село Венец. Самият язовир представлява открита водна площ, в източната си част обрасла частично с водолюбива растителност с преобладаване на папур /Typha spp./. Заобиколен е от ниско възвишение на север (234,6 м.надм.в.) и от равнинни обработваеми площи от юг (около 150 м.надм.в.). Западно от язовира се простират по-ниско разположени терени, заети от влажни ливади, мочурливи места със система от отводнителни канали, а при дъждовна пролет - и малки блатни водоеми с временен характер. Влажните ливади са обрасли с мезофилна тревна растителност с преобладаване на острица /Carex spp./, ливадна ливадина /Poa pratensis/, броеничеста ливадина /Poa sylvicola/, пасищен райграс /Lolium perenne/ и др. (Бондев, 1991). Ивици предимно от топола /Populus spp./, бяла акация /Robinia pseudoacacia/ и някои други културни видове оформят единствените участъци с дървесна растителност в района. Предметът и целите на опазване на защитена зона „Комплекс Стралджа” с код BG0002028 съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 на ЗБР са следните: • Опазване и поддържане на местообитанията на посочените в т. 2 видове птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние; • Възстановяване на местообитания на видове птици по т. 2, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние. Качество и значимост на защитената зона Стралджанското блато е било най-голямото вътрешно блато в България до средата на двадесетте години на ХХ в., когато е започнало неговото постепенно пресушаване. Тогава там са гнездили в голяма численост розовият и къдроглавият пеликани, а също и сивият жерав. До четирдесетте години на миналия век блатото е било 97 АДМИНИСТРА ТИВЕН РАЙОН КОД ПО NUTS ИМЕ НА РАЙОН ЗА ПЛАНИРАНЕ/ ОБЛАСТ % ПОКРИТИЕ BG343 50 BG341 50 ОБЩО: 100 Класове земно покритие % Покритие Влажни ливади, мезофилни ливади 10 Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 11 Друга орна земя 0 Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 3 Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 56 Сухи тревни съобщества, степи 18 Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 1 Храстови съобщества 1 Общо Покритие 100 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. напълно пресушено, но въпреки работещата отводнителна система и до днес през дъждовни години голяма част от територията се наводнява и обраства с тръстики. Днес в комплекс Стралджа са установени 143 вида, от които 50 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 70 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 6 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 20 вида, в SPEC3 - 44 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 55 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 50 са вписани също в приложение І на Директива 2009/147/ЕО. Язовир Церковски е място от международно значение за мигриращи и зимуващи водолюбиви птици, където се концентрират над 20000 водолюбиви птици от 30 вида. Той е едно от най-важните места в света за зимуването на голямата белочела гъска /Anser albifrons/, световно застрашената червеногуша гъска /Branta ruficollis/ и зеленоглавата патица /Anas platyrhynchos/. Във влажните ливади се среща световно застрашеният ливаден дърдавец /Crex crex/, ливадният блатар /Circus pygargus/, голямата /Porzana pozana/ и средната пъструшка /Porzana parva/. По време на миграция язовирът е място за струпване на водолюбиви птици като розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/, блестящия ибис /Plegadis falcinellus/, лопатарката /Platalea leucorodia/ и др. Уязвимост на защитената зона Влажната зона е чувствителна към човешки дейности, свързани с управление на водите, както и с неустойчивото ползване на територията на бившето блато като земеделската земя. Постоянното отводняване на мястото намалява качествата на местообитанията, свързани с предоставяне на достатъчно площ за почивка и хранене на мигриращите птици. Част от територията се засажда със зърнени култури и интензивно се третира с изкуствени торове и пестициди за получаване на добри добиви и премахване на тръстиката. Разораването на останалите влажни ливади и пасища води до по- нататъшна загуба на ценни местообитания. Спиртната фабрика, разположена до язовира, може да предизвика замърсяване на водите му. Временното пресушаване на язовира, включително през зимата, не позволява пълноценното ползване на влажната зона като място за почивка и хранене на птиците. Ловът и риболовът причиняват безпокойство на птиците. Свободният и неконтролиран достъп до цялата територия през гнездовия период също предизвиква безпокойство на гнездящите птици. Фаунистични компоненти в защитената зона Белоока потапница 98 Птици, Закона включени в Приложение I на Дир. за биологичното разнообразие 2009/147/EИО, вкл. Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 и 3 на КОД ИМЕ (на български) Местна Популация Миграционна Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял. Оц. A404 Aquila heliaca 1i/0-1i 1i D Кръстат (царски) орел A022 Ixobrychus minutus 10p C A C C Малък воден бик A393 Phalacrocorax pygmeus 2i 2i/0-3i D Малък корморан A094 Pandion haliaetus 1 i/0-1 i D Орел рибар A196 Chlidonias hybridus 10i D Белобуза рибарка A060 Aythya nyroca 1р/1-2р C B C C Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. A082 Circus cyaneus 2i/1-4i D 99 A403 Buteo rufinus 1Р C B C C Белоопашат мишелов A032 Plegadis falcinellus 75i D Блестящ ибис A031 Ciconia ciconia 4р 152i C A C C Бял щъркел A034 Platalea leucorodia 11i D Бяла лопатарка A097 Falco vespertinus 1р/0-1р 10i C B C C Вечерна ветрушка A021 Botaurus stellaris 5р B B C A Г олям воден бик A027 Egretta alba 48i/3- 9i/8-11i B A C B Г оляма бяла чапла 94i A119 Porzana porzana 2р/1-3р C B C B Г оляма пъструшка A246 Lullula arborea 9р/8- D Горска чучулига 10р A379 Emberiza hortulana 17 0 p / p 5 C B C C Градинска овесарка - A024 Ardeola ralloides 1 i/0-1 i D Гривеста чапла A229 Alcedo atthis 2р/2-3р C B C C Земеродно рибарче A190 Sterna caspia 1 i/0-1 i C B C C Каспийска рибарка A131 Himantopus himantopus 10i D Кокилобегач A020 Pelecanus crispus 10i/0- 4i/0-8i D Къдроглав пеликан 20i A402 Accipiter brevipes 1р/0-1р D Късопръст ястреб A084 Circus pygargus 5р/5-6р 1i B A C A Ливаден блатар A122 Crex crex 21р 10i C A C A Ливаден дърдавец A026 Egretta garzetta 13р/11- 29i C B C B Малка бяла чапла 16р A177 Larus minutus 30i D Малка чайка A176 Larus melanocephalus 55i D Малка черноглава чайка A089 Aquila pomarina 2i D Малък креслив орел A068 Mergus albellus 2i/0-3i D Малък нирец A023 Nycticorax nycticorax 62i/60- B B C B Нощна чапла 65i A080 Circaetus gallicus 1р D Орел змияр A072 Pernis apivorus 10i D Осояд A038 Cygnus cygnus 21i B A C B Поен лебед Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Г оляма белочела гъска 100 Полски блатар A019 Pelecanus onocrotalus 100i D Розов пеликан A029 Ardea purpurea 1 i/0-1 i D Ръждива чапла A132 Recurvirostra avosetta 10i D Саблеклюн A127 Grus grus 0-1i C A C C Сив жерав A231 Coracias garrulus 20p C A C B Синявица A429 Dendrocopos syriacus 12p/10- C A C C Сирийски пъстър кълвач 14p A091 Aquila chrysaetos 1 i/0-1 i D Скален орел A120 Porzana parva 3p/3-4p B B C B Средна пъструшка A081 Circus aeruginosus 2 P 1i C A C C Тръстиков блатар A133 Burhinus oedicnemus 7p B A C A Турилик A396 Branta ruficollis 128i/46- C A C B Червеногуша гъска 210i A338 Lanius collurio 11p/10- C A C C Червеногърба сврачка 12p A030 Ciconia nigra 1 i/0-1 i D Черен щъркел A073 Milvus migrans 2 P C A C B Черна каня A197 Chlidonias niger 0-10i 5i D Черна рибарка A339 Lanius minor 8p/6- C A C C Черночела сврачка 10p Редовно срещащи се мигриращи птици, вкл.Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 които не и 3 на са включени Закона за в биологичното Приложение I на разнообразие Дир.2009/147/EИО, КОД ИМЕ (на български) Местна Популация Миграционна Оценка ИМЕ (на латински) Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял. Оц. A048 Tadorna tadorna 4i/2-6i P D Бял ангъч A005 Podiceps cristatus 1 i/0-1 i 7i/3-11i D Г олям гмурец A165 Tringa ochropus 0-1 i P D Голям горски водобегач A164 Tringa nebularia P D Голям зеленоног водобегач A017 Phalacrocorax carbo 5i/4-6i 1300i/3 27i/4- B B C B Г олям корморан 7-2578i 41i A070 Mergus merganser 0-5i C A C C Голям нирец A161 Tringa erythropus P D Голям червеноног водобегач A041 Anser albifrons 7334i B A C A Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. A149 Calidris alpina 7i/0- P D 101 A459 Larus cachinnans 2 P 62i/10- 349i/13 D Жълтокрака чайка 114i 0-566i A053 Anas platyrhynchos 10p 11405i 444i/10 A A C A Зеленоглава патица 6-782i A123 Gallinula chloropus 15p/10- 30i D Зеленоножка 20p A052 Anas crecca 163i/1- 17i/17- B A C A Зимно бърне 326i 18i A059 Aythya ferina 148i/9- 66i C A C C Кафявоглава потапница 282i A061 Aythya fuligula 1i/0-2i P D Качулата потапница A056 Anas clypeata 9i/1-18i 160i/10 A B C B Клопач 5-215i A118 Rallus aquaticus 20p P P C C C C Крещалец A168 Actitis hypoleucos 4p P D Късокрил кюкавец A125 Fulica atra 23i/15- 25i/14- C A C C Лиска 31i 36i A055 Anas querquedula 1p 285i/30- C B C B Лятно бърне 540i A163 Tringa stagnatilis 0-1i C B C C Малък зеленоног водобегач A162 Tringa totanus 10i/1- D Малък червеноног водобегач 20i A086 Accipiter nisus 5p 1 i/0-1 i A A C A Малък ястреб A036 Cygnus olor 21 i/1- 51i B A C B Ням лебед 27i A087 Buteo buteo 4i/3-5i 5i/2-9i D Обикновен мишелов A230 Merops apiaster 80p D Обикновен пчелояд A142 Vanellus vanellus 6p/5-6p 510i/21 - 25i/23- A B C A Обикновена калугерица 1000i 60i A099 Falco subbuteo 3 P 62i B A C A Орко A137 Charadrius hiaticula P D Пясъчен дъждосвирец A136 Charadrius dubius 22p/9- P C B C C Речен дъждосвирец 38p A179 Larus ridibundus 4-8i 19-59i 253i/65- B B C B Речна чайка 441 i A043 Anser anser 12i/3- C A C B Сива гъска 21i A051 Anas strepera 2i/1-2i P D Сива патица A028 Ardea cinerea 6p/1-9p 11 i/2- 45i/3- D Сива чапла 21i 86i A069 Mergus serrator P P D Среден нирец A153 Gallinago gallinago 23i D Средна бекасина Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Други значими растителни и животински видове предмет наопазване в защитената зона В границите на защитената зона се забранява: - Изграждането на нови отводнителни канали и удълбочаването ан съществуващите; - Извършването на сечи, освен санитарни на ширина до 50 м от бреговете на реките; 102 Тъмногръд брегобегач 15i A050 Anas penelope 70i/3- 83i B B C B Фиш 136i A182 Larus canus 143i/7- B A C B Чайка буревестница 280i A156 Limosa limosa 20i C B C C Черноопашат крайбрежан бекас A096 Falco tinnunculus 4p/4-5p D Черношипа ветрушка A054 Anas acuta 52i/0- 22i/6- A B C A Шилоопашата патица 104i 38i ИМЕ (на български) Местна Такс.група ИМЕ (на латински) Популация Мотивация В Полска чучулига 15p C Alauda arvensis В Обикновено конопарче P C Carduelis cannabina В Зеленика P C Carduelis chloris В Пъдпъдък 20p C Coturnix coturnix В Черноглава овесарка 5р C Emberiza melanocephala В Червеногръдка P C Erithacus rubecula В Обикновена чинка P C Fringilla coelebs В Качулата чучулига 1р C Galerida cristata В Селска лястовица 70р C Hirundo rustica В Сива овесарка 63р C Miliaria calandra Чухал 3р C В Otus scops В Зелен кълвач 1р C Picus viridis В Гургулица 40р C Streptopelia turtur В Кос 11р C Turdus merula Хвойнов дрозд В Turdus pilaris 10i C Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. - Премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета, защитни горски пояси, каменни огради и живи плетове), при ползването на земеделските земи като такива; - Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения; - Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади; - Косенето на ливадите от периферията към центъра, с бързодвижеща техника и преди 15 юли; - Косенето на тръстика в периода 1 март – 15 август; - Паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност. Зелена система Нeoтмeнeн кoмпoнeнт при създаванeтo на здравoслoвна жизнeна срeда в градoвeтe e изгражданeтo на тяхната зeлeна систeма. Тя включва дървeсната и храстoвата раститeлнoст на крайпътнитe градски магистрали, градски градини, сквeрoвe и цвeтни фигури. Oтдeлнитe зeлeни плoщи, в различнитe части на насeлeнoтo мястo сe свързват в eдинна зeлeна систeма, кoятo oбхваща цeлия град. Тя oт свoя страна има oпрeдeлeнo eстeтичeскo и климатичнo въздeйствиe в рамкитe на насeлeнoтo мястo. Зeлeнитe плoщи имат изключитeлнo важнo значeниe за oсигуряванe на мeста за oтдих и развлeчeния на насeлeниeтo, пoдoбряванe на градския климат, намаляванe на шума, запрашeнoстта и на врeднитe газoвe в атмoсфeрата. Зeлeната систeма на гр. Карнобат e нeраздeлна част oт планoвoтo му рeшeниe и oбeмнo-прoстранствeнo изгражданe. Тя въздeйства прякo за пoдoбряванe на услoвията за oбитаванe и труд и oграничава нeгативнитe санитарнo-хигиeнни фактoри - шум, замърсeна атмoсфeра, eлeктрoмагнитни и радиациoнни излъчвания, пoдoбрява тeмпeратурния баланс, микрoклимата и други. Зeлeната систeма на гр. Карнобат oбхваща изградeнитe зeлeни плoщи в цeнтралната градска част, градскитe паркoвe, зeлeнината пo пoрeчиeтo на рeка Порой, линeйнoтo oзeлeняванe пo кoмуникациoннитe транспoртни артeрии, oхранитeлнитe зeлeни пoяси пoкрай прoмишлeнитe прeдприятия. Град Карнобат e oзeлeнeн град. Видoвe зeлeни плoщи: Зeлeни плoщи за ширoкo oбщeствeнo пoлзванe Тeзи зeлeни плoщи oбразуват гръбнака на Зeлeната систeма на града. Тoва са всички градини, паркoвe и сквeрoвe. Зeлeнитe плoщи за ширoкo oбщeствeнo пoлзванe изпълняват мнoгo важна функция. В тях сe извършва eжeднeвният oтдих на насeлeниeтo и имат важна eкoлoгична рoля и eстeтичeскo въздeйствиe. Тe oбслужват и най-уязвимата част oт насeлeниeтo - пoдрастващoтo пoкoлeниe, майкитe с дeтскитe кoлички и възрастнитe хoра. 103 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Тeзи паркoви плoщи трябва да имат различна тeматична насoчeнoст и да са структурирани равнoмeрнo в чeртитe на урбанизираната тeритoрия. Друг важeн аспeкт e стeпeнта на изградeнoст на тeзи плoщи. За да изпълняват цeлия диапазoн oт функции, с кoитo са натoварeни, e нeoбхoдимo изградeнoстта им да и мнoгo висoка. Зeлeни плoщи за oграничeнo пoлзванe Зeлeнитe плoщи за oграничeнo пoлзванe фoрмират най-ширoкo застъпeнoтo „изпълващo” oзeлeняванe и създават най-разнooбразна срeда за спoрт, забавлeния и рeкрeация. В тeзи плoщи сe включват всички тeрeни с двoрнo oзeлeняванe, сoбствeнoст на частнитe физичeски и юридичeски лица. Тoва са зeлeнитe плoщи във всички имoти с жилищна и oбщeствeнo oбслужваща функция. Тeзи тeрeни прeдставляват интeрeс, дoтoлкoва, дoкoлкoтo изпълняват eкoлoгична функция и пoдoбряват микрoклимата. Oсoбeнo важни за тази катeгoрия зeлeни плoщи са мeждублoкoвитe прoстранства. Тe oтчасти кoмпeнсират липсата на паркoви плoщи за ширoкo oбщeствeнo пoлзванe, придават чувствo за "мащаб" в панeлнитe кoмплeкси и изпълняват важни рeкрeациoнни функции за живущитe в кoмплeкситe. Други зeлeни плoщи за oграничeнo пoлзванe са тeзи в здравнитe и учeбни завeдeния и зeлeнитe плoщи oкoлo oбщeствeнитe сгради. Зeлeни плoщи със спeцифичнo прeдназначeниe В тeзи зeлeни плoщи сe включват мeмoриални паркoвe, грoбищнитe тeрeни, бoтаничeски градини, дeндрариуми, лапидариуми, зooкътoвe и зooлoгичeски градини. Уличнo oзeлeняванe Тoва oзeлeняванe e свързващo звeнo във всяка Зeлeна систeма. Oт функциoнална глeдна тoчка, уличнoтo oзeлeняванe oбвързва всички eлeмeнти и зeлeни плoщи в eдна oбща систeмаoт публични прoстранства и мeста за oтдих. Oсвeн функциoналният аспeкт, eкoлoгичната рoля на уличнитe дървeта e нeзамeнима. Тeзи насаждeния са oрганичeски нeoбхoдима съставна част oт градския ландшафт и спoмагат за създаванeтo и пoддържанeтo на услoвия за eдна нoрмална, здравoслoвна жизнeна срeда. 104 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. ТEРEНИ В РEГУЛАЦИЯ /ГР.КАРНОБАТ/ Зeлeната систeма e част oт прoстранствeния oрганизъм на града, oсигуряваща кoмплeкснoтo пoдoбряванe на жизнeнитe услoвия пoсрeдствoм свoитe урбанистични, eкoлoгични и рeкрeациoнни функции. Тя e връзката мeжду oтдeлнитe eлeмeнти и устрoйствeни зoни на градския oрганизъм с oбкръжаващата гo прирoдна срeда. Прoблeмитe в развитиeтo на зeлeната систeма са някoи „закoнoсъoбразни” и икoнoмичeски пoсeгатeлства кактo върху същeствуващитe, така и на прeдвидeнитe планoви тeритoрии за oзeлeняванe. Изгражданeтo на търгoвски и др. oбeкти в зeлeнитe плoщи, в някoи случаи e дoвeлo дo пълнoтo им унищoжаванe. Мoнтиранитe в мeждублoкoвитe прoстранства ламаринeни гаражи, кактo и нeблагoустрoeнитe пoкриви на пoдзeмнитe гараживлoшават eстeтичeския и рeкрeациoнeн eфeкт на срeдата. Пeриoдичнo сe унищoжават oзeлeнeни плoщи при изгражданe или рeмoнтни рабoти пo тeхничeската инфраструктура. Гoляма част oт същeствуващитe пoливни вoдoпрoвoди са прoвoкирани при извършванeтo на стрoитeлни или рeмoнтни рабoти в самитe плoщи или в близoст дo тях. Липсата на сoбствeни вoдoизтoчници и драстичнoтo пoскъпванe на питeйната вoда, вoди дo oскъпяванe на пoддържанeтo на зeлeнитe плoщи. 105 Градски парк 111,70 ха Градска градина 11,33 ха Същeствуващи зeлeни плoщи 21,2 ха В.т.ч.зeлeни плoщи заeти oт мeтални гаражи 10,8 ха Грoбищен парк 52,30 ха В двoрoвe на oбщeствeни сгради 85.20 ха Пoкрай рeки и пътища 8.25 ха Oбщo: 300.78 ха Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Изводи и препоръки: Основните фактори, които имат въздействие върху общата площ и качество на зелените площи в общината са в следствие на урабнизация на града, която води до намаляване на общите зелени площи; • Парковете и градините за широко обществено ползване в общината са недостатъчно като площ на човек от населението; • Строителството в по-ново време е довело до намаляване на естествените зелени пространства; • В последните години в озеленените територии на територията на град Карнобат не е извършвана рекултивация на зелени площи и презатревяване. • Необходимо е да се извършва паспортизация на декоративната растителност на територията на град Карнобат. 106 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. РАЗДЕЛ ІV. АНАЛИЗИ ПО ФАКТОРИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА 4.1. Отпадъци В Програмата са разгледани следните видове отпадъци образувани на територията на общината:  Битови отпадъци;  Утайки от ПСОВ;  Строителни отпадъци. Битовите отпадъци не включват отпадъците от производството, селското стопанство, горското стопанство, рибарството, септичните ями и канализационната система и от третирането на отпадъчните води, включително утайки от пречистване на отпадъчни води, излезли от употреба моторни превозни средства или отпадъци от строителство и разрушаване.“ Смесени битови отпадъци Смесените битови отпадъци в общината се събират чрез организирана система за сметосъбиране, която обхваща 100% от населените места на Община Карнобат, в т.ч. територията на град Карнобат, съгласно регулационните граници на града и 30 села. По данни на НСИ, населението на общината към 31.12.2020 г. е 22 942 жители. От месец март 2015 г. Община Карнобат поема дейността по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци на нейна територия. Дейността се извършва от общинско „Звено за сметосъбиране, охрана и експлоатация на ПСО Карнобат“, а почистването на териториите за обществено ползване се осъществява от общинско предприятие „БКРД“. За дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци, Общината притежава Регистрационен документ №02-РД-326-03 от Директора на РИОСВ-Бургас, изменен от 29.04.2021 г. Събраното количество отпадъци се извозва до ПСО, където се извършват дейности по предварително третиране (уплътняване) на битови отпадъци. Претоварната станция е с капацитет за 10 000 тона битови отпадъци/годишно. Събраните битови отпадъци с неопасен характер, генерирани на територията на Община Карнобат се извозват на Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Камено, Бургас, Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгурларе”. На Регионалното депо отпадъците преминават през процес на сепариране и отделяне на рециклируемите материали от общия поток, след което нерециклируемият отпадък се насочва в клетката за обезвреждане (депониране). Разделно събрани отпадъци Разделното събиране на отпадъци в общината е организирано чрез сключване на договори с Организации по оползотворяване както и с лица притежаващи документ за извършване на дейности с отпадъци по чл. 35 от ЗУО. В следващата таблица са представени количествата събрани битови отпадъци за периода 2016-2020 г. на територията на Община Карнобат. 107 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Количества събрани битови отпадъци на територията на Община Карнобат Източник: ОбА Карнобат Предвид установената тенденция в непрекъснато намаляване на населението в общината не се установява същата закономерност след 2017 г. в стойностите на общо събраните отпадъците от територията ѝ. Количества битови отпадъци по начин на събиране 2016-2020 г. 108 Събрани битови отпадъци от 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. територията на Община Карнобат тон тон тон тон тон Смесени битови отпадъци от система за организирано сметосъбиране и сметоизвозване в това число и проведени Екокампании 4996.18 4500.60 4582.01 5974.90 7474.71 Смесени битови отпадъци изхвърлени в контейнери за разделно събиране на отпадъци, извозени до регионално депо за директно депониране 33.09 49.55 19.03 21.56 16.61 Контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки (Екопак България) 18.92 37.23 36.26 38.52 27.13 НУБА, разделно събиране 0.14 ИУЕЕО, разделно събиране 1.13 2.08 Общо събрани битови отпадъци 5048.18 4587.38 4637.29 6036.11 7520.67 Количества битови отпадъци 8000.00 по начин на събиране 2016-2020 г. 7000.00 7491.33 6000.00 5996.46 5029.27 4550.15 5000.00 . . 4601.03 д о г / 4000.00 н о т 3000.00 6036.11 7520.67 5048.18 4587.38 2000.00 4637.29 1000.00 37.23 18.92 36.26 39.65 29.35 0.00 2016 г. 2017 г. Общо събрани битови отпадъци Смесени 2018 битови г. отпадъци 2019 г. Разделно събрани битови 2020 г. отпадъци Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Норма на натрупване на отпадъците Важен показател за управление на отпадъците е нормата на натрупване на отпадъците, представена като количеството на образуваните битови отпадъци за година на човек от населението. Образуваните битови отпадъци на човек от населението в България за 2018 г. е 407 кг/жител/година, за Област Бургас 432 кг/жител на година, а за Община Карнобат – 328 кг/жител/година, което е по-ниско от средната норма за страната. Норма на натрупване кг/ж/г 2016-2020 г. 500 435 450 406 407 400 350 300 250 432 200 386 392 150 328 262 100 212 194 198 50 0 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. норма на натрупване в Община Карнобат кг/ж/г) норма на натрупване в Регион Бургас (кг/ж/г) норма на натрупване в страната (кг/ж/г) Фиг. 03. Норма на натрупване за периода 2016-2020 г. Източник: НСИ., ОбА Карнобат, собствени изчисления Съгласно данните за общото количество на образуваните отпадъци в Община Карнобат и данните от НСИ за населението в общината към 31.12.2020 г. – 22 942 жители, е определена норма на натрупване на отпадъците в Община Карнобат – 328 кг/ж/г. Тази стойност е взета за базова при определяне на прогнозите за количествата образувани битови отпадъци до 2028 г. През последните години се наблюдава увеличаване на събраните битови отпадъци от територията на общината. В същото време обаче по отношение на населението се установява тенденция в непрекъснато намаляване на броя на населението за периода 2016-2020 г. 109 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Норма на натрупване в Община Карнобат 2016-2020 г. - кг./жител/год. 24 000 350 23 800 23 830 300 23 600 23 607 иелиентеилжес.раб- 232323 400200000 23 380 23 066 22 942 250200150 анидог/летиж/.гк н 100 22 800 22 600 50 212 194 198 262 328 22 400 0 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. норма на натрупване - кг/жител/год Население Община Карнобат Норма на натрупване в Община Карнобат 2016-2020 г. кг/жител/год. Населението на общината намалява с 3.73% за периода 2016-2020 г., но годишната норма на натрупване на отпадъци на човек се увеличава. Това се дължи на увеличаване на дейността на търговските обекти и заведения, на земеделските производители, но най-вече на променящите се потребителски навици на домакинствата. За намаляване обема на депонираните битови отпадъци е препоръчително да се предприемат съответните мерки за ограничаване на тяхното образуване. За Общини с население от 3000-25000 хил. жители, съгласно НПУО 2021-2028 г., нормата на натрупване достига 346 кг/ж/г, което показва, че по този показател Община Карнобат се приближава до стойностите на Общини, сходни по големина и със сродна 1 структура населени места. Морфологичен състав на отпадъците Морфологичният анализ на състава и количеството битови отпадъци, образувани на територията на община Карнобат е изготвен по проект „Определяне на морфологичния състав на битови отпадъци в България“ с възложител Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС). Изследването е проведено съобразно изискванията на Методика за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци, утвърдена със Заповед № РД-744 от 29.09.2012 г. на МОСВ, в рамките на четири годишни сезона генерирани от двата типа генератори в общината: градска част (Зона 1) и села (Зона 2). Определянето на морфологичния състав на битовите отпадъци на Община Карнобат е направено на база данни от 2019 г. В следващата таблица е представен среднопретеглен морфологичния състав на битовите отпадъци в общината по основни компоненти и морфологичен състав на битовите отпадъци в общината по зони в проценти (%). 110 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Морфологичен състав на битовите отпадъци (средногодишен) в Община Карнобат * състав на ситната фракция сгурия, пепел, пясък, и други, в това число неидентифицирани От изготвения Морфологичен анализ е видно, че с най-голям дял в общината са ситна фракция <4cm – 28.00% от общия поток битови отпадъци, следвани от пластмаса и градински отпадъци (по 15.00%), инертни материали (10.00%), хранителни и картон (5.00%). Количества разделно събрани отпадъци от опаковки Действащата в Община Карнобат система за разделно събиране на отпадъци от опаковки, съответства на изискванията на Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и на конкретните изисквания от глава трета, Раздел ІІ от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки. Общината има сключен Договор № 1304/03.04.2015 г. за изграждане и обслужване на система за разделно събиране на отпадъци опаковки с „ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ” АД. Табл. 03. Количества разделно събрани отпадъци от опаковки по видове на територията на Община Карнобат, в тонове за периода 2016-2020 г. Източник: ОбА Карнобат, ООп Резултатите от таблицата показват намаляване на количествата разделно събрани отпадъци от опаковки през последната 2020 г. спрямо събраните количества през 2017, 2018 и 2019 г. За подобряване ефективността на системата от изключително важно значение са кампаниите с цел повишаване информираността на гражданите за ползите от разделно събиране на отпадъци от опаковки. 111 Вид отпадък Зона % 1, Зона 2, % средно за общината, % хранителни 5 5 5 хартия 2 4 3 картон 5 5 5 пластмаса 16 15 15 текстил 4 5 4 гума 0 2 1 кожа 2 2 2 градински 17 11 15 дървесни 1 2 1 стъкло 2 3 2 метали 1 2 1 инертни >4 cm 10 11 10 ситна фракция <4 cm* 28 27 28 опасни 1 1 1 други 6 6 6 общо 100 100 100 2016 г. 2017 г. 2018 г. 2019 г. 2020 г. Отпадъци/видове тон тон тон тон тон хартия и картон 10.33 16.77 18.63 19.11 16.23 пластмаса и метал 6.61 7.12 6.90 7.63 7.61 стъкло 1.98 13.34 10.72 11.78 3.30 общо 18.92 37.23 36.26 38.52 27.13 Програма за опазване на околната среда на Община Карнобат 2021 – 2028 г. Количества битови отпадъци, предадени за обезвреждане (депониране) Община Карнобат е член на „Регионално сдружение за управление на отпадъците – Регион Бургас“. Системата за организирано сметосъбиране и сметоизвозване в Община Карнобат обхваща 100% от нейното население. Услугите по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци се извършва от общинско „Звено за сметосъбиране, охрана и експлоатация на ПСО Карнобат“. Събраното количество отпадъци се извозва до ПСО, където се извършват дейности по предварително третиране (уплътняване) на битови отпадъци. Събраните битови отпадъци с неопасен характер, генерирани на територията на Община Карнобат се извозват на Регионално депо за неопасни отпадъци за общините Камено, Бургас, Айтос, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгурларе”, където преминават през процес на сепариране и отделяне на рециклируемите материали от общия поток, след което нерециклируемият отпадък се насочва в клетката за обезвреждане (депониране). Табл. 04. Количества на депонирани битови отпадъци в тон за година (2016-2020) Източник: РДНО Бургас и ОбА Съгласно представените данни в таблицата се наблюдава тенденцията към увеличаване на количествата на депонираните битови отпадъци. Предпоставка за увеличаване на количествата на отпадъците за депониране е увеличаването на общото количество събрани смесени битови отпадъци в общината и все още малкият процент на разделно събраните отпадъци от организациите по оползотворяване спрямо общото количество битови отпадъци. Количества разделно събрани отпадъци чрез организирани кампании Относно задълженията на Община Карнобат по чл.19, ал.3, т.7 и наредбите по чл.13, ал.1 от ЗУО за организиране на системите за разделно събиране на масово разпространени отпадъци, образувани от домакинства, обществени и административни учредения, училища, търговски, промишлени, туристически и др. обекти, Община Карнобат е организирала разделното събиране на шестте групи МРО. Периодично Общината организира кампании, за които населението предварително е информирано чрез средствата за масово разпространение в общината. През последните две години 2019 г. и 2020 г. от кампании организирани от Община Карнобат съвместно с организациите и фирмите по оползотворяване са събрани съответно 1.13 т. отпадъци от ИУЕЕО и 2.22 т. разделно събрани отпадъци от НУБА (0.14 т.) и ИУЕЕО (2.08 т.), като в това число не влизат разделно събраните отпадъци от опаковки, които са разгледани по-горе. Изпълнение на целта за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал, пластмаса и стъкло по чл. 31, ал. 1, т. 1 на ЗУО Съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 и във връзка с §15 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ. бр. 53/2012) в срок до 1 януари 2020 г. общините във всеки от регионите по чл. 49, ал. 9 от ЗУО трябваше да постигнат цел за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали, включващи хартия и картон, метал,