Проект на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити

РЕЗЮМЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРЕДВАРИТЕЛНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Институция: Нормативен акт: МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити Период на извършване на оценката: От какво ниво възниква необходимостта от предприемане на действието? Лице за контакт: Телефон и ел. поща: 1. Проблеми, цели и варианти на действие 1.1. Проблем/проблеми за решаване: Проблем 1 „Съществуващи рискове от натрупване на голям брой необслужвани кредити в бъдеще, включително поради ограничен административен капацитет за обслужването им от банките и ограничени възможности за трансгранични покупки“ Основната цел на Директива (ЕС) 2021/2167 е хармонизация на мерките и правилата за разрешаване на проблема с високите равнища на необслужвани кредити и предотвратяването на тяхното бъдещо натрупване. Предвид взаимосвързаността на банковите и финансовите системи в ЕС, съществуват значителни рискове от разпространяване на отрицателните последици за икономическия растеж и финансовата стабилност сред отделните държави членки. В резултат от проведената от ЕК обществена консултация със заинтересованите страни, се установява, че сегашните размер, ликвидност и структура на вторичните пазари на необслужвани кредити в ЕС са пречка за управлението и преструктурирането на необслужваните кредити в ЕС. Сред основните пречки пред навлизането на инвеститорите на пазара са затруднения достъп до данни и информация, както и причини, свързани с фактори като данъчно облагане и със съществуващите различия в националните правни рамки по отношение на продажбата на необслужвани кредити. Относно естеството на пречките пред трансграничната дейност ключово място заемат причините, свързани с правната рамка, правилата за несъстоятелност и особеностите на национално ниво. Образецът на резюме на цялостна предварителна оценка на въздействието влиза в сила от 01 януари 2021 г. Мадлен Манчева 02 / 9859 2482; e-mail: m.mancheva@minfin.bg От Република България се изисква, по силата на членството ѝ в Европейския съюз, да транспонира в националното си законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС, наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2021/2167“. Същевременно със законопроекта се цели въвеждането на правен режим за регулиране на дейността по обслужване на кредити, какъвто не съществува към настоящия момент. С предвиждането на такъв режим ще бъдат осигурени достатъчно гаранции на купувачите на кредити – международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и други, които нямат експертиза и опит в обслужването на кредити и не са запознати с изискванията и спецификите съответния местен пазар. В допълнение, липсата на регулация по отношение на тази дейност понастоящем създава предпоставки за установяване на множество различни практики за събиране на вземанията, нееднакво третиране на кредитополучателите и сериозна правна несигурност. Проблем 2 „Наличие на непълноти и необходимост от усъвършенстване на съществуващия нормативен режим за купувачите на кредити в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167“ В действащото законодателство липсва също така правен режим, който да урежда в цялост условията за извършване на дейност по покупка на вземания по необслужвани кредити; правата и задълженията на купувача на кредити, както и последващите отношения между купувача и кредитополучателя, произтичащи от покупката на необслужваното вземане. В ЗКИ, е предвиден регистрационен режим за финансовите институции, които по занятие придобиват вземания по кредити, когато тази дейност е съществена за тях. В законодателството обаче липсва правен режим за юридическите лица, когато дейността по придобиване на вземания не е съществена за тях, както и за физическите лица, които придобиват такива вземания. Необходимо е да бъдат предприети мерки за прецизиране на нормативната уредба с цел създаване на ясен и ефективен режим, който да регулира покупката на кредити от физически и юридически лица в съответствие с въведеното в директивата определение за „купувач на кредити“, при запазване на високи гаранции за защита на кредитополучателите. Доколкото към момента не са предвидени изисквания за възлагане на обслужването на кредитите на специализирани и компетентни лица след продажбата им от кредитните институции на купувачите на кредити, няма ясни и надеждни механизми за проследяване на самите купувачи във връзка с последващото обслужване на кредитите. Без въвеждане на законоустановено задължение за купувачите на кредити да възлагат дейността по обслужването на квалифицирани и опитни специалисти с добра репутация, прилагането на действащото законодателство (както хоризонтално, така и секторно) в областта на защитата на потребителите не може да бъде гарантирано в достатъчна степен. Проблем 3 „Липса на пълна и ясна регламентация на правомощията в полза на КЗП по отношение на контрола за спазване на правата на потребителите в рамките на дейността по обслужване на кредити“ 2 третиране на кредитополучателите по необслужвани кредити и гарантиране зачитането на техните права след придобиването на техните вземания от купувача на кредити. В секторните закони в областта на защитата на потребителите са уредени някои изисквания към договорите, правото на защита и информация в полза на потребителите. Приложимо е и хоризонталното законодателство в областта, но с цел гарантиране спазването на правата на потребителите в целия процес от придобиването на вземането по необслужван кредит, обслужването до прекратяването на договорните отношения с тях, директивата изисква изричното регламентиране на допълнителни мерки, свързани със справедливото третиране на кредитополучателите, повишаване на тяхната информираност и осигуряване на надежден и ефективен надзор за спазване на правата и законните им интереси. В националното законодателство липсва ясно разграничение между дейността по придобиване и последващото обслужване на необслужваните кредити, респективно установяването на стриктна регулаторна рамка относно двете дейности, които да бъдат предмет на контрол. С оглед постигане на по-голяма прозрачност, предвидимост и широки възможности за защита на правата и законните интереси на кредитополучателите, е необходимо разграничение на дейността по придобиване от дейността по обслужване на необслужваните кредити. С предвиждането на ясни правила и изисквания към двете дейности, включително в случаите когато купувачът избере да извършва сам и двете дейности, ще се осигури възможност за осъществяване на ефективен надзор за спазване на законовите правила, ще се осигури липсващата към момента предвидимост за потребителите. В допълнение, тези мерки ще доведат до повишено доверие в този сектор и по- добри гаранции за защитата на правата на кредитополучателите (потребители). Съществуващата понастоящем възможност задълженията на всеки гражданин да бъдат събирани практически от всеки стопански субект у нас, без да съществува възможност за институционален контрол от страна на държавата върху купувачите на кредити и лицата, обслужващи кредити, както и върху способите, чрез които същите осъществяват дейността си, позволява да бъдат използвани практики, засягащи по недопустим начин достойнството и честта на потребителите и техните права и интереси. Липсата на законова регламентация дава възможност всеки икономически оператор или физическо лице, дори и осъждано да събира вземания, както и „да се търсят“ вземания с изтекла давност и произтичащи от неравноправни клаузи или приложени нелоялни търговски практики. Купувачите на кредити и лицата, обслужващи кредити често използват методи в разрез с правилата за етично поведение и комуникация с кредитополучателите, като не зачитат и не защитават неприкосновеността на личния живот, изразяващи се в злепоставяне на работното място или в дома, пред колеги и съседи. 1.2. Цели: Цел 1 „Развитие на вторичния пазар на необслужвани кредити и въвеждане на лицензионен правен режим за лицата, извършващи дейност по обслужване на кредити, в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167“ Предвиждането на ясни правила и изисквания към обслужването на необслужвани кредити ще осигури прозрачност, предвидимост и респективно ще способства за повишаване на общественото доверие в тази дейност. Последното е от пряко значение за успешното и ефективно развитие на търговската дейност по придобиване на вземания по необслужвани кредити, което стои в основата на ефективния и развит национален пазар на необслужвани вземания. В допълнение, предвиждането на ефективен надзор и ясни процедури ще има положителен репутационен ефект върху този важен сегмент, като осигури значителни гаранции за защитата на потребителите и установи общоевропейски стандарти за извършването на дейността по обслужване на кредити. В резултат от това, подобряването на събираемостта на вземанията, повишената правна сигурност и предвидимост представляват самостоятелни и допълнителни стимули за купувачите да придобиват необслужвани кредити, натрупването на които, от своя страна, създава сериозни предизвикателства пред стабилността на банковия и финансов сектор в България. Освен това, предвиждането на правен режим за дейността по обслужване на вземанията по необслужвани банкови кредити ще има благоприятен ефект и по отношение на трансграничните покупки. Установяването на минимални европейски стандарти и изисквания към дейността ще допринесе за нейното ефективното управление от страна на купувачите, които нямат експертиза и опит в обслужването на кредити или не са запознати с националните специфики на съответния местен пазар. По този начин широк кръг международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и други, ще могат да навлязат на българския пазар на необслужвани кредити и да допринесат значително за намаляване на рисковете от натрупване на голям брой необслужвани кредити в балансите на банките, при наличието на установени предпазни механизми за гарантиране защита правата на кредитополучателите. Следователно 3 предвиждането на изисквания за лицензиране и надзор по отношение на лицата, обслужващи кредити, ще осигури постигането и на някои специфични цели на национално ниво: - увеличаване на броя на сделките с необслужвани кредити, включително и тези с трансграничен характер и стимулиране на търсенето на необслужвани кредити и засилена конкуренция на вторичния пазар; - начисляване на по-ниски разходи за притежателите купувачите на необслужвани кредити от страна на обслужващите кредитите лица и създаване на възможности за печалба чрез по-ниски административни разходи и/или възможност за синергични ефекти с други бизнес области; - създаване на възможности за кредитните институции да прехвърлят вземанията си по необслужвани кредити на купувачи на кредити, които са склонни да поемат кредитен риск и имат опит в управлението му; - осигуряване на хармонизация на лицензионните изисквания към лицата, обслужващи кредити, в Съюза и въвеждане на общоевропейски стандарти за извършването на тази дейност; - повишаване на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност при обслужването на вземания по необслужвани кредити, първоначално отпуснати от кредитни институции, чрез възлагане управлението им на специализирани лица, които разполагат с необходимите знания и умения за качественото, ефективно и добросъвестно изпълнение на дейността; - установяване на ефективен национален надзор и ясни правила по отношение на дейността по обслужване на кредити и респ. укрепване на правата на кредитополучателите; - гарантиране на ефективен и ефикасен надзор над извършващите трансгранична дейност лица, обслужващи кредити, чрез създаване на специална рамка за сътрудничеството между компетентните органи; - адресиране на съществуващите рискове от натрупване на голям брой необслужвани кредити в бъдеще, включително поради ограничен административен капацитет за обслужването им от банките; - разширяване на възможностите за българските купувачи на вземания за трансгранично придобиване и респ. ефективно управление на необслужвани кредити. Цел 2 „Допълване и усъвършенстване на съществуващия нормативен режим за купувачите на кредити в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167“ С оглед ангажиментите, произтичащи от членството на Република България в ЕС, във връзка с транспонирането на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 в националното законодателство, необходимо е да бъдат предприети мерки за прецизиране на нормативната уредба и създаване на ясен и ефективен режим, който да регулира покупката на кредити от физически и юридически лица в съответствие с въведеното в директивата определение за „купувач на кредити“, при запазване на високи гаранции за защита на кредитополучателите. Директивата не предвижда цялостен правен режим за купувачите на кредити, но въвежда отделни изисквания към дейността им, както и някои нови, допълнителни задължения по отношение на кредитополучателите и дейността по обслужване на кредити. Предвидените нови мерки изискват съответни промени в настоящия правен режим: - предвиждане на задължение за купувача да възложи обслужването на вземанията по необслужвани кредити, които са първоначално издадени от кредитна институции, на лице, обслужващо кредити, както и въвеждане на ефективен последващ контрол от страна на компетентните органи за спазване на това задължението; 4 - правна възможност в полза на купувача да избере дали да възложи обслужването на лице, обслужващо кредити, или сам да управлява и изпълнява правата и задълженията, свързани с необслужвания кредит; - въвеждане на задължение за кредитните институции регулярно и ежегодно да уведомяват националния компетентен орган за съвкупното салдо на прехвърлените кредитни портфейли, както и за броя и размера на включените кредити и дали прехвърлянето включва договори за кредит, сключени с потребители; - въвеждане на ясно разграничение между дейността по придобиване и последващото обслужване на необслужваните кредити, респективно установяването на стриктни изисквания към осъществяването на двете дейности, които да бъдат предмет на контрол; - уреждане на изисквания към отношенията (включително договорни) между купувачите и лицата, обслужващи кредити, във връзка с дейността по обслужване; - предвиждане на допълнителни правила за купувача и лицето, обслужващо кредити, във връзка със справедливото третиране на потребителите и задължението за предоставяне на информация; - осигуряване на възможност за купувачите на кредит да получават от кредитните институции необходимата информация относно необслужвания кредит, с оглед извършване на собствена оценка на стойността на вземането и вероятността за възстановяването на средствата по него. Цел 3 „Адаптиране на съществуващата нормативна рамка в ЗПК и ЗКНИП в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167, както и разширяване на компетенциите на КЗП във връзка със защитата на потребителите“ С цел да се осигури висока степен на защита на потребителите, следва да бъдат изменени Законът за потребителския кредит и Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители, за да се гарантира, че на потребителя се представя – своевременно и преди всяка промяна на условията на договора за кредит – ясен и изчерпателен списък на всички такива промени, графикът за тяхното въвеждане и необходимите подробности, както и наименованието и адресът на националния орган, пред когото потребителят може да подаде жалба. Предложените законодателни изменения ще създадат задължения за кредиторите да имат подходящи политики и процедури, така че да полагат усилия да прилагат, когато е целесъобразно, мерки за преструктуриране в разумни граници, преди да открият процедура по реализиране на обезпечението. Усъвършенстването на съществуващата нормативна уредба на дейността на купувачите на кредити, ще осигури постигането на следните цели: - предвиждане на допълнителни мерки, свързани със справедливото третиране на кредитополучателите, повишаване на тяхната информираност и осигуряване на надежден и ефективен надзор за спазване на правата и законните им интереси; - регламентиране на процедури за сътрудничество и обмен на информация между органа с правомощия в областта на защитата на потребителите и лицензиращия компетентен орган; - предвиждане на задължение за предоставяне на предварителна информация преди условията на договора за кредит да бъдат променени; - въвеждане на задължение за наличие на подходящи политики и процедури за преструктуриране на дълга преди да се пристъпи към принудително изпълнение. 1.3. Варианти за действие: 1.3.1. По проблем 1: Вариант 1 „Без действие“: 5 При избор на този вариант в националното законодателство няма да бъдат транспонирани изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167, в частност, няма да бъде въведен лицензионен режим за лицата, които извършват дейност по обслужване на кредити като основна мярка за предотвратяване на бъдещото натрупване на необслужвани кредити. Вариант 2 „Максимално широк обхват и стриктна регулация“: Този вариант изисква значително разширяване на кръга обществени отношения, включени в минималния обхват на Директивата, което означава стриктни регулации и минимална възможност за адаптиране на рамката към последващи изменения или развитие в тях. В обобщен вариант регулацията ще обхване следните групи мерки: - въвеждане на стриктна регулация на обслужването на всички кредити, издадени както от кредитни институции, така и от институции, различни от кредитните (т.е. финансови институции по смисъла на ЗКИ); - въвеждане на правен режим относно обслужването както на необслужвани кредити, така и на обслужвани кредити; - предвиждане на възможност за лицата, обслужващи кредити, да държат и получават средства на кредитополучатели; - включване в обхвата на задължението за назначаване на лицето, обслужващо кредити, и на други видове необслужвани кредити, освен сключените с потребители; - предвиждане на възможност купувачите на кредити да възлагат обслужването на физически лица с опит и експертиза в областта, но без последните да се ползват от европейски паспорт за дейността по обслужване на кредити; - предвиждане на отговорност за лицето, обслужващо кредити, за изпълнението на задълженията на купувача на кредити съгласно националното право. Вариант 3 „Балансиран подход“: При този вариант се постига максимален баланс между заложените в Директивата цели и националните такива. Предлага се възползването само от дискреции, които допринасят за правилното транспониране на Директивата в националното законодателство, като едновременно с това се гарантира ефективното прилагане и адресиране на установените слабости и непълноти в действащите правила. При този подход се осигурява по-голяма гъвкавост, възможност за ефективно адаптиране на пазарните участници към новите промени, но едновременно с това се въвеждат надеждни механизми за защита на потребителите, прозрачност и проследимост на дейността по обслужване на кредити. Целта на новата регулация следва да бъде развитие на вторичния пазар на необслужвани кредити, а не въвеждането на ограничения, които на практика да доведат до обратния ефект. Изключването на част от дискрециите, предложени във Вариант 2 (а именно съгласно съображения 17 и 18 от преамбюла, чл. 17, параграф 1 и 4), ще направи новата национална правна рамка по транспониране на директивата по-ефективна, като елиминира описаните във връзка с Вариант 2 рискове. 1.3.2. По проблем 2: Вариант 1 „Без действие“: При избор на този вариант няма да бъдат попълнени наличните в действащото законодателство празноти по отношение на задълженията на купувачите на кредити във връзка с управлението и 6 обслужването на придобитите от тях вземания по необслужвани кредити, както и други задължения, произтичащи от придобиването на вземанията. В допълнение, съществуващите правила няма да бъдат усъвършенствани и адаптирани към установените в Директивата общоевропейски стандарти. Вариант 2 „Максимално широк обхват и стриктна регулация“: Този вариант изисква значително разширяване на кръга обществени отношения, включени в минималния обхват на Директивата, което означава стриктни регулации и минимална възможност за адаптиране на рамката към последващи изменения или развитие в тях. От гледна точка на купувачите на кредити този подход означава предвиждане на по-големи ресурси за осъществяване на търговската им дейност, по-ограничени гъвкавост и възможност за преценка при избора между различни методи за управление на дейността по обслужване на вземания. Вариант 3 „Балансиран подход“: При този вариант се постига максимален баланс между заложените в Директивата цели и националните такива. Предлага се възползването само от дискреции, които допринасят за правилното транспониране на Директивата в националното законодателство, като едновременно с това се гарантира ефективното прилагане и адресиране на установените слабости и непълноти в действащите правила. При този вариант необходимите мерки, които следва да бъдат предприети от купувачите на кредити съответстват на необходимото за защитата на потребителите, без да се изискват значителни ресурси за съобразяване с изисквания, които не са били предмет на задълбочена оценка за тяхната потребност и полезност (каквито ще са налице при избор на Вариант 2) и в същото време не са в задължителния обхват на Директивата. 1.3.3. По проблем 3: Вариант 1 „Без действие“: При предложения вариант в законодателството няма да бъдат предвидени допълнителни мерки, свързани със справедливото третиране на кредитополучателите, повишаване на тяхната информираност в рамките на дейността по обслужване на вземания. Следователно няма да бъде въведен и режим за осъществяване на надежден и ефективен надзор от страна на компетентния орган в областта на защитата на потребителите. Във връзка с това следва да се отбележи, че втората основна цел на Директивата е осигуряване на високи нива на защита на потребителите. На следващо място потребителите няма да бъдат информирани при промяна на условията на договора за кредит, както и няма да получат възможност за преструктуриране на дълга преди да се пристъпи към принудително изпълнение. Вариант 2 „Максимално широк обхват и стриктна регулация“: При избора на този вариант в законопроекта по транспониране на Директивата следва да бъдат включени и подробно разписани всички разпоредби, които засягат защитата на потребителите. В това число въвеждане на изисквания за справедливо третиране на потребителите; за защита на неприкосновеността на личния им живот и на техните лични данни; за правото им на информация на всеки етап от продажбата на вземането им до погасяването му в резултат на дейността по обслужване. Освен закрепване на тези права и защитни механизми, прилагането на този вариант изисква и подробно разясняване на смисъла на тези понятия, както и практическото им изражение. Директивата позволява предвиждане на допълнителни мерки в защита на потребителите, вън от посочените в нея, както и позволява неспазването на някои изисквания (като например, предвиждането на ограничения за дейността по придобиване на вземания в чл. 17, параграф 2), ако това ще осигури по-висока защита на потребителите. Друга възможна мярка в съответствие с Директивата е предвиждането на два компетентни органа за осъществяване на надзор при ясно разпределени между тях правомощия и ефективна 7 процедура за обмен на информация. Доколкото в България органът с мандат в областта на защитата на потребителите е Комисията за защита на потребителите, последната би следвало да осъществява надзор за спазване на всички мерки в тази област, включително и тези на етапа на лицензионната процедура. С оглед постигане на ясна, хомогенна и ефективна правна уредба, необходимо е предвиждането на единен режим за защита на потребителите във връзка с придобиването и обслужването на техните вземания по необслужвани кредити с ясно посочване на приложимата уредба от секторното и хоризонтално законодателство в областта. В допълнение, в чл. 27 от Директивата е предвидена възможност за налагане на допълнителни такси на потребителя при просрочие. В действащата към момента уредба не е предвидена възможност кредитора да определя и налага такси поради просрочие. Вариант 3 „Балансиран подход“: При избора на този вариант в законопроекта по транспониране на Директивата следва да бъдат включени всички разпоредби, които регламентират мерки по осигуряване на по-висока защита на потребителите. Допълване на минимално задължителния обхват на Директивата с допълнителни мерки следва да бъде извършен след подробен анализ и обосновка на необходимостта от промени, включително от гледна точка на тяхната ефективност и целесъобразност. В този вариант се предлага предвиждането на два компетентни органа за осъществяване на надзор при ясно разпределени между тях правомощия и ефективна процедура за обмен на информация. Доколкото в България органът с мандат в областта на защитата на потребителите е Комисията за защита на потребителите, последната би следвало да осъществява надзор за спазване на всички мерки в тази област. По отношение на правомощията, свързани с лицензионната процедура, ангажираността на КЗП е ограничена до критериите и изискванията, които съответстват на действащото към момента законодателство. В този смисъл КЗП би могла да оказва съдействие на лицензиращия орган единствено във връзка с изискванията на чл. 5, параграф 1, букви е) и ж). С оглед постигане на ясна, хомогенна и ефективна правна уредба, необходимо е предвиждането на единен режим за защита на потребителите във връзка с придобиването и обслужването на техните вземания по необслужвани кредити с ясно посочване на приложимата уредба от секторното и хоризонтално законодателство в областта. 2. Препоръчителен вариант 2.1. По проблем 1: Вариант 3 „Балансиран подход“ Описание: Изборът на Вариант 3 осигурява максимален баланс между заложените в Директивата цели и националните такива. При този вариант българското законодателство ще бъде приведено в съответствие със значителна част от най-добрите европейски практики в законодателствата относно обслужването на необслужвани кредити, което ще позволи на купувачите, които не могат да извършват тази дейност сами, да я възлагат на специализирани лица. Това ще повиши интереса от придобиване на такива вземания, включително и в трансграничен план. По този начин ще бъде постигнат значителен принос в постигането на целите на Директивата за развитие на ефективни и конкурентни вторични пазари на необслужвани кредити. Същевременно Вариант 3 осигурява най-голяма степен на гъвкавост, възможност за ефективно адаптиране на заинтересованите страни към новите промени, които обаче не са за сметка на надеждните механизми за защита на потребителите и които не изключват възможността на регулаторните органи своевременно да предприемат мерки при констатиране на нарушения и лошо практики за извършване на дейността. Изборът на Вариант 3 е от естество да осигури по-добри резултати за потребителите 8 от Вариант 2, тъй като е фокусиран основно върху тяхната защита, без включване в режима и на неограничено широк кръг адресати с различни характеристики (като МСП, големи корпорации и други). Гарантира се необходимата прозрачност и предвидимост по отношение на дейността по обслужване на вземания, която вече е предмет на изрична регулация. При този вариант се наблюдава също така оптимално въздействие върху регулаторната тежест, което кореспондира с европейските изисквания, без да ги надхвърля. Последното означава, че Вариант 3 предполага по-висока административна тежест за купувачите от Вариант 1, същата обаче представлява неизбежно следствие от повишеното ниво на сложност на правната уредба и едновременно с това необходимо условие за разрешаване на Проблем 1. Положителни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: - осигурява голяма степен на гъвкавост и възможност за адаптиране на пазарните участници към промените, като запазва оптимално въздействие върху регулаторната тежест, кореспондиращо с европейските изисквания; - повишаване на регулаторните изисквания за дейността по обслужване на кредити, с цел постигане на по-голяма сигурност и стабилност по отношение на дейността; - възлагането на управлението на необслужвани кредити на специализирани лица, обслужващи кредити, които разполагат с необходимите знания и умения за качественото, ефективно и добросъвестно изпълнение на дейността ще елиминира рисковете от продължаващото прилагане на различни практики за събиране на вземанията, нееднакво третиране на кредитополучателите и сериозна правна несигурност; - повишаване на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност при обслужването на вземания по необслужвани кредити, първоначално отпуснати от кредитни институции. Отрицателни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: - по-високи организационни и административни разходи за част от заинтересованите лица; - въвеждането на нов режим за обслужването на вземания може да има отложен ефект върху развитието на вторичните пазари на необслужвани кредити, т. к. ще е необходимо време на пазарните участници за адаптиране; Специфични въздействия в тригодишна перспектива: - Въздействия върху малките и средните предприятия: Въздействието върху силно задлъжнели МСП ще зависи от поведението на отделните лица, обслужващи кредити. В зависимост от особеностите на отделния кредитополучател, лицата, обслужващи кредити, могат да им помогнат повече от кредитните институции да постигнат по- подходящ профил на погасяване на своя кредит, но могат също така да прилагат съществуващите права на кредитополучателите по-стриктно от кредитните институции. В крайна сметка подобрените условия, позволяващи на кредитните институции да се освободят от необслужваните кредити в балансите си чрез продажба на кредити, следва да повлияят положително на сектора на МСП като цяло, тъй като ще осигурят поле за разширяване на банковото кредитиране към жизнеспособни предприятия. - Административна тежест: Новата уредба има за цел да въведе лицензионен режим за дейността по обслужване на вземания по необслужвани кредити, като установи множество изисквания към лицата, обслужващи кредити, по отношение на които компетентният орган осъществява предварителен и последващ надзор. В рамките на този режим на надзорните орган ще бъдат предоставени редица надзорни и санкционни правомощия, в т.ч. правото да издава принудителни административни мерки спрямо 9 купувачите на кредити; представител на купувача по смисъла на чл. 19 от Директивата; лицата, обслужващи кредити; кредитните институции; външните изпълнители; членове на органите за управление и контрол на лицето, извършило нарушение. Предвид вида и обема на предвидените в Директивата правомощия за осъществяване на надзор, същите ще бъдат разпределени между два компетентни органа – БНБ и КЗП. Предвижда се подробна уредба на правомощията на двата надзорни органа, както и правила за обмен на информация и сътрудничество както между тях, така и с други компетентни национални и чуждестранни административни органи. На избрания надзорен орган с компетенции по отношение на лицензирането на лицата, обслужващи кредити (БНБ) се вменява задължението да води регистър на лицата, обслужващи кредити, който е публично достъпен в електронен вид. С новата нормативна уредба да бъде въведена фигурата на лице, обслужващо кредити, на което купувачът е задължен да възлага обслужването на необслужвани кредити при условията на чл. 17, параграф 1 от Директивата. Предвидена е възможност за купувача сам да избере да осъществява тази дейност, като в тези случаи той следва да се лицензира като лице, обслужващо кредити. С предвиждането на новия режим за регулиране на дейността по обслужване на кредити нормативната уредба се привежда в съответствие с добрите законодателни практики на развитите вторични пазари за необслужвани кредити. Очаква се броя на издадените лицензи на лица, обслужващи кредити, да нарасне, което да доведе до по-високи административни разходи на тази дейност. Тези по-високи разходи ще бъдат поети от бюджетите на компетентните органи – БНБ и КЗП. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант: - По отношение на получаването и държане на средства от лицето, обслужващо кредити, по чл. 6 от Директивата съществуват рискове за интересите на кредитополучателите само в случай че страната не предвиди надеждни гаранции за сигурността на средствата им. Необходимо е прилагане на допълнителни изисквания, за справяне с рисковете, които биха могли да възникнат в случай на неплатежоспособност на лицето, обслужващо кредити, а именно отделяне на сметките и средствата, както и в случай на освобождаване от отговорност на кредитополучателя. Предвиждането на задължителна застраховка професионална отговорност за тази дейност също е такъв вид допълнителна мярка. - Възможността за преценка, предвидена в чл. 17, параграф 4 от Директивата, е от естество да създаде рискове за защита на потребителите в случай че дейността по обслужване бъде възложена на физически лица, които нямат необходимата експертиза и опит или не отговарят на определени морални, репутационни и законови изисквания. От съществено значение е и предвиждането на ефективен надзор върху тези физически лица в случаите, при които получат разрешение за обслужване на вземания при определени в закона условия. - Възползването от дискрецията по чл. 17, параграф 5 изисква предвиждането на ефективни механизми за проследяване на изпълнението на задълженията на лицето, обслужващо кредити. Това правило осигурява по-интензивна защита на интересите на кредитополучателите, както и по-широки възможности за ефективно управление на дейността от страна на купувачите на кредити. - Предвиждането на преходен период в съответствие с чл. 32 би било от полза за лицата, които към момента на приемане на новите регулации извършват дейности по обслужване на кредити, но поради крайния срок, посочен в Директивата - 29 юни 2024г., съществува риск от липса на достатъчно време за адаптиране на пазарните субекти към новия режим. 2.2. По проблем 2: Вариант 3 „Балансиран подход“ Описание: 10 При Вариант 3 се постига максимален баланс между заложените в Директивата цели и националните такива. Предлага се възползването само от опции/дискреции, които допринасят за правилното транспониране на Директивата в националното законодателство, като едновременно с това се гарантира ефективното прилагане и адресиране на установените слабости и непълноти в действащите правила. При този вариант необходимите мерки, които следва да бъдат предприети от купувачите на кредити, съответстват на необходимото за защитата на потребителите, без да се изискват значителни ресурси за съобразяване с изисквания, които не са били предмет на задълбочена оценка за тяхната потребност и полезност (каквито ще са налице при избор на Вариант 2) и в същото време не са в задължителния обхват на Директивата. Наблюдава се оптимално въздействие върху регулаторната тежест, което също кореспондира с европейските изисквания, без да ги надхвърля. В допълнение, при този вариант се предвижда създаването на балансирана правна рамка, която би могла значително да допринесе за намаляване на рисковете от натрупване на голям брой необслужвани кредити в балансите на кредитните институции в бъдеще. Положителни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: - оптимално въздействие върху регулаторната тежест, което кореспондира с европейските изисквания, без да ги надхвърля, както и осигуряване нужната степен на гъвкавост и възможност за адаптиране на купувачите към промените; - гарантиране на възможност за купувачите на кредити на ефективен достъп до европейския вторичен пазар на необслужвани кредити; - повишаване на регулаторните изисквания за дейността по обслужване на кредити, с цел постигане на по-голяма сигурност и стабилност по отношение на дейността; - възлагането на управлението на необслужвани кредити на специализирани лица, обслужващи кредити, които разполагат с необходимите знания и умения за качественото, ефективно и добросъвестно изпълнение на дейността ще елиминира рисковете от продължаващото прилагане на различни практики за събиране на вземанията, нееднакво третиране на кредитополучателите и сериозна правна несигурност; - увеличаване на обема на информация, която трябва да се предоставя на кредитополучателите с цел повишаване на тяхната информираност - повишаване на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност при обслужването на вземания по необслужвани кредити, първоначално отпуснати от кредитни институции. Отрицателни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: - по-високи организационни и административни разходи за купувачите на кредити; - завишена (спрямо Вариант 1) административна тежест. Специфични въздействия в тригодишна перспектива: - Въздействия върху малките и средните предприятия: Директивата осигурява допълнителна закрила по отношение на МСП, чиито вземания са придобити от купувачи на кредити, които не са установени в ЕС или нямат седалище или централно управление в ЕС. Закрилата се състои в предвиждане на задължение за купувачите да възлагат обслужването на вземанията им на специализирани лица, обслужващи кредити с цел осигуряване на по-интензивна защита на законните им права и интереси. - Административна тежест: 11 Понастоящем в националното законодателство не е регламентиран правен режим, който да урежда в цялост условията за извършване на дейност по покупка на вземания по необслужвани кредити; правата и задълженията на купувача на кредити, както и последващите отношения между купувача и кредитополучателя, произтичащи от покупката на необслужваното вземане. Не се очаква значително повишаване на административната тежест в резултат от предвиждането на допълнителни задължения на купувачите по отношение на кредитополучателите и дейността по обслужване на кредити. С новата нормативна уредба да бъде въведена фигурата на лице, обслужващо кредити, на което купувачът е задължен да възлага обслужването на необслужвани кредити при условията на чл. 17, параграф 1 от Директивата. Предвидена е също така обаче и възможност за купувача сам да избере да осъществява тази дейност, като в тези случаи той следва да се лицензира като лице, обслужващо кредити. С предвиждането на новия режим за регулиране на дейността по обслужване на кредити нормативната уредба се привежда в съответствие с добрите законодателни практики на развитите вторични пазари за необслужвани кредити. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант: - По отношение на прилагането на чл. 6 от Директивата съществуват рискове за интересите на кредитополучателите само в случай че страната не предвиди надеждни гаранции за сигурността на средствата им. Необходимо е прилагане на допълнителни изисквания, за справяне с рисковете, които биха могли да възникнат в случай на неплатежоспособност на лицето, обслужващо кредити, а именно отделяне на сметките и средствата, както и в случай на освобождаване от отговорност на кредитополучателя. Предвиждането на задължителна застраховка професионална отговорност за тази дейност също е такъв вид допълнителна мярка. - Възможността за преценка, предвидена в чл. 17, параграф 4 от Директивата, е от естество да създаде рискове за защита на потребителите в случай че дейността по обслужване бъде възложена на физически лица, които нямат необходимата експертиза и опит или не отговарят на определени морални, репутационни и законови изисквания. - Възползването от дискрецията по чл. 17, параграф 5 от Директивата изисква предвиждането на ефективни механизми за проследяване на изпълнението на задълженията на лицето, обслужващо кредити. В противен случай няма да бъде осигурена адекватна защита на интересите на кредитополучателите, нито широки възможности за ефективно управление на дейността от страна на купувачите на кредити. - От гледна точка на купувачите на кредити предходният режим е от съществено значение, т.к. към настоящия момент (поради липсата на регулации за обслужването), купувачите сами организират тази дейност. Последните (в това число АДСИЦ) може да имат нужда от по-дълги срокове за съобразяване с множеството нови изисквания, въведени с Директивата.. 2.3. По проблем 3: При Вариант 3 в законопроекта по транспониране на Директивата следва да бъдат включени всички разпоредби, които регламентират мерки по осигуряване на по-висока защита на потребителите. Положително въздействие в тази посока се очаква в резултат от предвиждане на мярката за увеличаване на обема на информация, която трябва да се предоставя на клиентите за повишаване на тяхната информираност. Последното би оказало благоприятно въздействие също така и за повишаване на финансовата грамотност и за финансовото включване на уязвими групи. В сравнение с Вариант 2, при настоящия се наблюдава по-малка административна тежест и същевременно съобразяване с всички задължителни изисквания в областта на защитата на потребителите, които европейското законодателство изисква, което пък не е налице при съпоставка с Вариант 1. Следователно Вариант 3 се постига оптималния баланс между заложените в Директивата цели и националните такива. В допълнение, подобно на Вариант 2, също се предвижда определянето на два компетентни органа (БНБ и КЗП), но в този случай 12 относно правомощията, свързани с лицензионната процедура, ангажираността на КЗП е ограничена до критериите и изискванията, които съответстват на действащото към момента законодателство. Фокусът на нейната дейност следва да бъде поставен основно върху надзор за спазване на допълнената и прецизирана нормативна уредба в областта на защитата на потребителите в рамките на дейността по обслужване на вземания по необслужвани кредити. Положителни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: - При избора на този вариант в законопроекта по транспониране на Директивата следва да бъдат включени всички разпоредби, които регламентират мерки по осигуряване на по-висока защита на потребителите. В допълнение, предвиждането на надзорни правомощия на компетентните в областта органи ще създаде по-добри условия за социално включване на уязвими групи потребители, по-добра социална закрила и гаранции за защита на правото на неприкосновеност на личния живот. - Увеличаване на обема на информация, която трябва да се предоставя на клиентите с цел повишаване на тяхната информираност. Това би оказало благоприятно въздействие за повишаване на финансовата грамотност, както и за финансовото включване на уязвими групи. - Постигане на ефективно и засилено сътрудничество между надзорните органи в областта на защитата на кредитополучателите. Отрицателни (икономически/социални/икономически) въздействия в тригодишна перспектива: - по-високи организационни и административни разходи за купувачите на кредити; - завишена (спрямо Вариант 1) административна тежест. Специфични въздействия в тригодишна перспектива: - Въздействия върху малките и средните предприятия: Директивата осигурява допълнителна закрила по отношение на МСП, чиито вземания са придобити от купувачи на кредити, които не са установени в ЕС или нямат седалище или централно управление в ЕС. Закрилата се състои в предвиждане на задължение за купувачите да възлагат обслужването на вземанията им на специализирани лица, обслужващи кредити с цел осигуряване на по-интензивна защита на законните им права и интереси. - Административна тежест: Новата уредба има за цел да въведе лицензионен режим за дейността по обслужване на вземания по необслужвани кредити, като установи множество изисквания към лицата, обслужващи кредити, по отношение на които компетентният орган осъществява предварителен и последващ надзор. В рамките на този режим на надзорните орган ще бъдат предоставени редица надзорни и санкционни правомощия, в т.ч. правото да издава принудителни административни мерки спрямо купувачите на кредити; представител на купувача по смисъла на чл. 19 от Директивата; лицата, обслужващи кредити; кредитните институции; външните изпълнители; членове на органите за управление и контрол на лицето, извършило нарушение. Предвид вида и обема на предвидените в Директивата правомощия за осъществяване на надзор, същите ще бъдат разпределени между два компетентни органа – БНБ и КЗП. Предвижда се подробна уредба на правомощията на двата надзорни органа, както и правила за обмен на информация и сътрудничество както между тях, така и с други компетентни национални и чуждестранни административни органи. 13 Очаква се броя на издадените лицензи на лица, обслужващи кредити, да нарасне, което да доведе до по-високи административни разходи на тази дейност. Тези по-високи разходи ще бъдат поети от бюджетите на компетентните органи – БНБ и КЗП. Потенциални рискове от прилагането на препоръчителния вариант: Всички допълнителни мерки, извън задължителния обхват на Директивата, които бъдат предприети на основание осигуряване на защитата на потребителите следва да бъдат подробно и пълно обосновани от гледна точка на своята полезност и необходимост. Предвиждането на повече от един компетентен орган изисква прецизно и добре обмислено разпределяне на правомощията между органите, така че да не бъдат установени пропуски или неефективни процедури по сътрудничество и обмен на информация. 3. Разходи и ползи от вариантите за действие Варианти за действие: Общи годишни разходи Общи годишни ползи Лицата, които възнамеряват да създават и управляват лице, обслужващо кредити, ще следва да направят съответните Новосъздадените разходи за разходи за неговото учредяване, заинтересованите лица ще и да предприемат съответните бъдат компенсирани от действия по осигуряване на предимствата от създаването неговата финансова и на прозрачен пазар за дейност организационна обезпеченост и по обслужване на вземания по по получаването на лиценз за необслужвани кредити, Препоръчителен вариант: извършването на такава доставяйки на участниците на Създаване на национална дейност. Ще се наложат и пазара друг източник на регулация във връзка с допълнителни разходи от страна инвестиции, като по този лицата, обслужващи кредити на лицето, обслужващо кредити начин се създава нов начин за и купувачите на кредити, във връзка с надзора, финансиране на икономиката, предприемане на мерки за осъществяван от страна на БНБ а също така се създава въвеждане в националното и КЗП. Изграждането и предпоставка и за устойчив законодателство на поддържането на регистър, в икономически растеж. изискванията на Директива който ще се вписват лицата, (ЕС) 2021/2167 (Приемане на обслужващи кредити ще доведе Ще се прилагат еквивалентни Закон за лицата, обслужващи до допълнителни разходи за изисквания за извършване на кредити и купувачите на БНБ. дейност, както в ЕС, така и в Р кредити) Новата законодателна рамка ще България. В тази посока ще се създаде за всяко лице, осигури по-добра защита на обслужващо кредити разходи в кредитополучателите и по- приблизителен размер на около ефективен надзор за спазване 35 000 лв. за първата година, изискванията на Директива включващи както дължими (ЕС) 2021/2167 в тази връзка. такси в лицензионното производство пред БНБ, така и годишни такси за осъществяване на общ финансов надзор от регулатора Вариант „Без действие“: При този вариант националната Ще се спестят допълнителни 14 правна уредба няма да административни разходи от съответства на разпоредбите на гледна точка на въвеждането Директива (ЕС) 2021/2167 с на нови регулаторни режими и оглед защитата на изисквания по отношение на кредитополучателите. лица, извършващи дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити. Опишете качествено и количествено всички значителни разходи и ползи на годишна база и коя от заинтересованите страни ще ги понесе. Използвайте приблизителни цифри и диапазони, включително парични разходи (в лв.). 4. Проведени консултации Консултации: През 2017 г. ЕК проведе обществена консултация със заинтересованите страни по темите относно развитието на вторичните пазари на необслужвани кредити и относно ускореното извънсъдебно изпълнение по обезпечения за обезпечени кредити, предоставени на предприятия и предприемачи. ЕК получи 62 отговора на обществената консултация, като в нея участваха респонденти от 16 държави членки. Преобладаващата част от отговорите са получени от Германия (10), Италия (8), Обединеното кралство (7) и Белгия (6). Предоставен е отговор от една държава извън ЕС - от Китай. Тъй като разглежданите въпрос засягат единния пазар и тъй като инвеститорите от трети държави имат важна роля на пазарите на необслужвани кредити много от отговорите са от международни асоциации или консултантски и юридически фирми, извършващи трансгранична дейност - 29 от становищата (57 %) попадат в тази категория, докато 22 отговора са предоставени от субекти от определена държава членка. Във връзка със задължението за въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 в националното законодателство в срок до 29 декември 2023 г. , предвидено в чл. 32 от директивата, е създадена междуведомствена работна група с участници от МФ, БНБ, МИИ, КЗП, МП, КЗЛД, съгласно Заповед ЗМФ -1414/20.12.2022 г. В рамките на работната група законопроектът е съгласуван както с всички участници в нея, така и с други институции по отделни въпроси от тяхна компетентност, като са получени следните становища: - относно приложението на дискрециите в чл. 2 параграф 6 и чл. 17, параграф 4 от Директивата – становища от Камарата на частните съдебни изпълнители, от Нотариалната камара на РБ, от Висшия адвокатски съвет; - относно включването на лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити в кръга на задължените лица по чл. 4 от ЗМИП – становище от Държавна агенция „Национална сигурност“. 5. Привеждане в действие и изпълнение От коя дата предложението влиза в сила? От Република България се изисква, по силата на членството ѝ в 30.12.2023 г. Европейския съюз да въведе в националното си законодателство ден/ месец/ година Директива 2021/2167/ЕС, която следва да се прилага от 30.12.2023 г. Коя институция ще отговаря за изпълнението на предложението и за контрола? 15 Контролът по изпълнението на предложението ще бъде възложен на Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите. Име, длъжност и подпис на директора на дирекцията, отговорна за извършването на цялостната предварителна оценка на въздействието: Име и длъжност: Надя Даскалова Дата: 09.02.2024 г. Подпис: 16

ПРОЕКТ! Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити Глава първа ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Предмет Чл. 1. (1) Този закон урежда: 1. условията и реда за лицензирането, осъществяването на дейността и надзора на лицата, обслужващи вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция, които действат от името на купувач на кредити; 2. изискванията към купувачите на кредити, които придобиват вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция; 3. задълженията на кредитните институции, извършващи дейност на територията на Република България, във връзка с продажбата на вземания по необслужвани кредити. (2) Този закон се прилага по отношение на необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции, учредени в Европейския съюз. Цел Чл. 2. Законът има за цел да насърчи развитието на вторичния пазар на необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции, при установени предпазни механизми за гарантиране защита правата на кредитополучателите. Изключения от приложното поле Чл. 3. Разпоредбите на този закон не се прилагат за: 1. обслужването на вземания по договор за кредит, извършвано от: а) кредитна институция, учредена в Европейския съюз; б) лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, което е лицензирано или регистрирано в съответствие със Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, и управляващо дружество по смисъла на същия закон; в) финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции, която е кредитор по смисъла на Закона за потребителския кредит или на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, когато извършва обслужване на вземания по необслужвани кредити, по отношение на които е първоначален кредитор; г) съдебен изпълнител и публичен изпълнил, когато извършват тези дейности в рамките на упражняваната от тях професия; 2. обслужването на вземания по необслужвани кредити, които не са предоставени от учредена в Европейския съюз кредитна институция, освен когато необслужваните кредити са заменени с договори за кредит, предоставени от такава кредитна институция; 3. придобиване на вземания по необслужвани кредити от учредена в Европейския съюз кредитна институция. Прилагане на действащото законодателство 1 ПРОЕКТ! Чл. 4. (1) Разпоредбите на този закон не засягат прилагането на: 1. принципите на договорното и гражданското право, уреждащи прехвърлянето на вземания, установени в националното законодателство; 2. Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.); 3. част пета „Изпълнително производство“ на Гражданския процесуален кодекс и дял четвърти „Събиране на публичните вземания“ на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (2) Лицата, обслужващи кредити, извършват дейността си при спазване на изискванията на Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит, Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители и другите приложими разпоредби, уреждащи защитата на потребителите, в случаите когато кредитополучателят е потребител. (3) Купувачът на кредит има същите права и задължения спрямо кредитополучателя, каквито предишният кредитор е имал спрямо него преди прехвърлянето на вземания по необслужвани кредити, като гарантира, че извършва дейността си при спазване на изискванията, уреждащи защитата на кредитополучателите. Компетентни органи Чл. 5. (1) Компетентен орган относно дейностите на лицата по този закон, с изключение на дейностите, свързани със защита на потребителите, е Българската народна банка. (2) Компетентен орган по отношение дейностите по този закон, свързани със защита на потребителите, e Комисията за защита на потребителите. (3) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите обменят информация и си сътрудничат за прилагането на този закон. Лице, обслужващо кредити Чл. 6. (1) Лице, обслужващо кредити, е юридическо лице, установено в държава членка, което е получило от компетентен орган на държавата членка по произход лиценз за извършване на една или повече от дейностите по ал. 2. (2) Лице, обслужващо кредити, упражнява правата и изпълнява задълженията от името на купувача на кредити по необслужван кредит, предоставен от кредитна институция, и извършва една или повече от следните дейности: 1. събиране или възстановяване от кредитополучателя на дължими плащания по договор за кредит; 2. предоговаряне с кредитополучателя на условията по договора за кредит в съответствие с дадените от купувача на кредит указания, когато лицето, обслужващо кредити, не е „кредитен посредник“ съгласно определенията в § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит и § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители; 3. администриране на жалби от кредитополучатели; 4. информиране на кредитополучателя за всяка промяна в лихвените проценти или таксите, както и за евентуални дължими плащания по договора за кредит. (3) Българската народна банка издава лиценз за извършването на една или повече от дейностите по ал. 2 като лице, обслужващо кредити, когато седалището на заявителя е на 2 ПРОЕКТ! територията на Република България. (4) Лице, обслужващо кредити, лицензирано от Българската народна банка, не може да включва в предмета си на дейност и да извършва друга търговска дейност, освен в случаите, когато от свое име и за своя сметка придобива вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция. (5) Лице, което не е вписано в регистъра по чл. 15, не може да използва в своето наименование, рекламна или друга дейност думи на български или чужд език, означаващи извършване на дейност по обслужване на кредити. Купувач на кредити Чл. 7. (1) Купувач на кредит е всяко физическо или юридическо лице, което не е кредитна институция и което в рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност придобива вземания по необслужван кредит. (2) Купувачите на кредити по ал. 1 имат търговска регистрация по смисъла на Търговския закон. Глава втора ЛИЦА, ОБСЛУЖВАЩИ КРЕДИТИ Раздел I Общи правила Изисквания към лицата, обслужващи кредити Чл. 8. (1) Лице, обслужващо кредити, се учредява като акционерно дружество и доколкото в този закон не е предвидено друго за него се прилага Търговският закон. (2) Капиталът на акционерното дружество трябва да е изцяло внесен с парични вноски към датата на подаване на заявлението за издаване на лиценз, съответно към датата на подаване на заявлението за вписване в търговския регистър – при последващо увеличаване на капитала. (3) Вноските на учредителите и акционерите в капитала на акционерното дружество не могат да се правят със заемни средства, със средства с недоказан произход или със средства, получени в резултат на престъпна или друга незаконна дейност. (4) Акциите в капитала на лице, обслужващо кредити, са безналични. Член 185, ал. 2, изречение второ от Търговския закон не се прилага. (5) Лице, обслужващо кредити, не може да издава привилегировани акции, даващи право на повече от един глас. (6) Капиталът на лицето, обслужващо кредити, не може да бъде намаляван под размера на първоначално внесения по ал. 2 капитал. (7) В случай че лицето, обслужващо кредити, е част от финансова група, дейността на дружеството следва ясно да е разграничена от тази на групата и постигнатите от групата резултати да не се представят като присъщи резултати на лицето, обслужващо кредити. (8) Лицата, които управляват и представляват лице, обслужващо кредити, и членовете на неговите органи за управление и контрол, включително и представителите на юридически лица в тези органи, притежават добра репутация, като удостоверяват че: 1. не са осъждани за умишлено престъпление против собствеността, престъпление 3 ПРОЕКТ! против стопанството, престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната система, престъпление по служба, включително за разкриване на професионална тайна или престъпление против личността, както и други нарушения, свързани с търговското право и защитата на потребителите, освен ако са реабилитирани; 2. имат висше образование с придобита образователно-квалификационна степен не по-ниска от "магистър", по специалност, подходяща за управление на дружеството; 3. притежават необходимите знания и умения, квалификация и най-малко три години професионален опит в областта на икономиката, правото или финансите; 4. при наличие на маловажни случаи на административни нарушения, същите не оказват въздействие върху добрата репутация; 5. винаги са действали прозрачно, открито и в готовност за сътрудничество с надзорните и регулаторни органи при осъществявана от тях предходна дейност и са спазвали получените указания, препоръки и принудителни административни мерки; 6. не са обявени в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, не са били членове на управителен или контролен орган на дружество, срещу което е открито производство по несъстоятелност или е обявено в несъстоятелност, освен ако са с възстановени права. (9) Членовете на управителния и контролния орган на лице, обслужващо кредити, притежават подходящи познания и опит за компетентно и отговорно осъществяване на дейността, в зависимост от: 1. размера на собствените активи и пасиви на дружеството; 2. обема на управляваните вземания по необслужвани кредити; 3. степента на сложност на управляваните необслужвани кредити, включително и свързаните с тях обезпечения; 4. оценката дали дружеството е част от група, в приложното поле на Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ, L 176/338 от 27 юни 2013 г.) на консолидирана основа; 5. това дали акциите на акционерното дружество се търгуват на регулиран пазар в държава членка; 6. това дали лицето, обслужващо кредити, ще извършва трансгранична дейност; 7. естеството и характера на всички дейности, които лицето, обслужващо кредити, възнамерява да извърши, както и организационната форма на лицето, обслужващо кредити, включително сключени договори за възлагане на външни изпълнители. (10) Лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 36 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, (OB, L 176/1 от 27 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 575/2013“, в капитала на лице, обслужващо кредити, трябва да притежават добра репутация, в съответствие най-малко с изискванията на ал. 8, т. 1 и 6. (11) Лицето, обслужващо кредити, прилага надеждни правила и процедури за управление на дейността по чл. 6, ал. 2, които включват: 1. ясна организационна структура; 4 ПРОЕКТ! 2. условията за възлагане на дейности на външни изпълнители; 3. ясно определени, прозрачни и последователни правила за отговорност; 4. подходящи управленски процедури и механизми за вътрешен контрол, гарантиращи стабилно и разумно управление; 5. процедури за управление на риска и счетоводни процедури, които осигуряват защита на правата на кредитополучателите и съответствие със законите, уреждащи правата на кредиторите, както и съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните), (OB, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) 2016/679“; 6. подходящи правила и процедури, които включват мерки за осигуряване на непрекъсваемост на дейността на лицето, обслужващо кредити; 7. подходяща политика, осигуряваща съответствие с правила за защита, справедливо и етично третиране на кредитополучателите, включително по отношение на финансовото им състояние, а когато е необходимо насочването им към консултантски или социални услуги; 8. вътрешни правила и процедури, които да осигуряват процеса на регистриране и разглеждане на постъпили жалби от кредитополучатели; 9. надеждни и ефективни механизми за вътрешен контрол, за изпълнение на задълженията по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. (12) Лице, обслужващо кредити, сключва застраховка „Професионална отговорност“ за вреди, настъпили вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Минималната застрахователна сума по застраховката за едно застрахователно събитие е средният размер на индивидуалните вземания по необслужвани кредити, а за всички застрахователни събития за една година 10% от номиналния размер на обслужваните вземания през календарната година. (13) Лице, обслужващо кредити, е длъжно да прилага надеждни и подходящи мерки за защита на средствата, ако получава и държи средства от кредитополучатели. (14) Българската народна банка определя реда за предоставяне на финансова и статистическа отчетност на лицата, обслужващи кредити, с наредба към този закон. Раздел II Издаване и отнемане на лиценз Процедура за лицензиране на лицата, обслужващи кредити Чл. 9. (1) Лице, което възнамерява да извършва една или повече от дейностите по чл. 6, ал. 2, подава заявление до Българската народна банка за издаване на лиценз и представя цялата изискуема информация и документи, необходими на Българската народна банка да установи, че са изпълнени изискванията на чл. 8 и, когато е приложимо, условията на чл. 13, ал. 2 - 4. (2) Към заявлението за издаване на лиценз заявителят прилага следните документи: 1. копие от учредителен акт и устав на дружеството заявител; 5 ПРОЕКТ! 2. управленска структура и органиграма; 3. данни за седалището и адреса на управление; 4. заверено копие от книга на акционерите; 5. списък на акционерите, които притежават квалифицирано дялово участие по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 36 от Регламент (ЕС) № 575/2013; 6. списък на управителите, членовете на управителния и контролния орган на дружеството, както и на лицата, които са упълномощени да управляват и представляват дружеството; 7. заверено копие на документ за самоличност на лицата, които управляват и представляват заявителя, както и на лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие в капитала на дружеството по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 36 от Регламент (ЕС) 575/2013; 8. документи в съответствие с изискванията по чл. 8, ал. 8 и 9, както следва: а) свидетелство за съдимост или друг аналогичен документ в случай, че физическото лице не е български гражданин; б) заверено копие от диплома за висше образование; за диплома за висше образование от чуждестранно висше училище се посочва и номер на удостоверението за признаване на придобитото висше образование, вписано в регистъра за академично признаване, воден от Националния център за информация и документация; в) въпросник-декларация за професионална квалификация, надеждност и добра репутация и други документи, удостоверяващи професионален опит; г) декларация, че лицето не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, освен ако са с възстановени права; 9. за лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие в капитала по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 36 от Регламент (ЕС) 575/2013 представят документите по т. 8, букви „а“ и „г“; 10. политика за възлагане на дейности на външни изпълнители; 11. правила и процедури, които включват управленска рамка и механизми за вътрешен контрол, включително надеждни и ефективни административни и счетоводни процедури, гарантиращи стабилно и разумно управление, както и процедури за управление на риска, в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 11, т. 4 и 5; 12. правила и процедури, които включват мерки за осигуряване на непрекъсваемост на дейността; 13. политика за спазване на правилата за защита на кредитополучателите, в съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 11, т. 7; 14. правила и процедури за регистриране и разглеждане на постъпили жалби от кредитополучатели; 15. удостоверение за наличие на специална банкова сметка, съгласно изискванията на чл. 13, когато е приложимо; 16. договор с кредитна институция за обслужване на специална сметка, в случаите по чл. 13, когато е приложимо; 17. заверени копия от договорите за възлагане на дейности с външни изпълнители, когато е приложимо; 18. заверено копие от застрахователна полица за сключена застраховка „Професионална отговорност“, покриваща отговорността на територията на всяка държава, на която ще извършва дейност по обслужване на вземания, и документ, удостоверяващ, че 6 ПРОЕКТ! цялата премия по застраховката е платена; 19. документ за платена такса по чл. 10, ал. 1; 20. списък с офисите, в които възнамерява да извършва дейност като лице, обслужващо кредити; 21. доказателства за надеждни и ефективни механизми за вътрешен контрол, за изпълнение на задълженията по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. (3) При подаване на заявление за издаване на лиценз по ал. 1, заявителят посочва дали възнамерява да получава и държи средства от кредитополучатели в специална банкова сметка по чл. 13, както и дали възнамерява да извършва трансгранична дейност по обслужване на вземания по чл. 22. (4) Българската народна банка извършва проверка за пълнота на заявлението и приложените към него документи, удостоверяващи спазването на изискванията по този закон, в срок до 45 работни дни от получаването им. Когато при извършване на проверката, Българската народна банка установи че заявлението е непълно, Българската народна банка изисква еднократно от заявителя да представи необходимите документи и информация в указан от нея срок, който не може да бъде по-кратък от 10 дни и по-дълъг от срока за произнасяне. (5) Българската народна банка изпраща за становище документите по ал. 2, т. 13 и 14 до Комисията за защита на потребителите във връзка с правомощията на последната по отношение на защитата на правата на потребителите. (6) Комисията за защита на потребителите изпраща становище в 14-дневен срок от получаване на документите по ал. 5. (7) Българската народна банка може да вземе предвид становището на Комисията за защита на потребителите по ал. 5 за спазване на изискванията по чл. 8, ал. 11, т. 7 и 8, както и всяка друга свързана информация, която е от значение за издаването на лиценз. (8) Българската народна банка взема решение за издаване на лиценз или за отказ за издаване на лиценз в срок до 90 работни дни от датата на получаване на пълното заявление. (9) В случаите когато компетентният орган установи, че заявлението не е пълно, срокът по ал. 8 се прилага от датата на отстраняване на пропуските. (10) Българската народна банка, когато е необходимо, изисква представянето на допълнителни документи, удостоверяващи изискванията по този закон и актовете по прилагането му, както и съдействие и информация от други органи. (11) Българската народна банка издава лиценз за извършване на дейност като лице, обслужващо кредити, когато заявителят е представил всички изискуеми сведения и документи в съответствие с изискванията на този закон и подзаконовите актове по прилагането му и ако заявителят отговаря на условията за издаване на лиценз. (12) Лицензът по ал. 11 се предоставя за неограничен срок и не може да се прехвърля на друго лице, както и да бъде обект на правоприемство. (13) Агенцията по вписванията вписва в предмета на дейност извършването на дейности по чл. 6, ал. 2, за които е лицензирано лицето, обслужващо кредити, след като ѝ бъде представен издаденият от Българската народна банка лиценз. (14) Лицето обслужващо кредити, трябва да отговаря на условията по чл. 8 и когато е приложимо, на условията на чл. 13, ал. 2 - 4, през целия период на действие на издадения лиценз. 7 ПРОЕКТ! Такси за административни разходи Чл. 10. (1) Българската народна банка събира такси за административни разходи, свързани с разглеждането на заявление и документи за издаване на лиценз, както и за вписване в регистъра по чл. 15 за лице, обслужващо кредити, и промените в подлежащите на вписване обстоятелства. (2) Българската народна банка събира годишни такси за покриване на административните разходи, произтичащи от функциите по надзор на лицата, обслужващи кредити. (3) Редът за определяне на размера и начинът на събиране на таксите по ал. 1 и ал. 2 се определят с наредба на Българската народна банка. Отказ за издаване на лиценз Чл. 11. (1) Българската народна банка отказва издаването на лиценз за извършване на дейност по чл. 6, ал. 2, когато: 1. заявителят не отговаря на някое от изискванията по чл. 8, а когато е приложимо, на условията по чл. 13, ал. 2 - 4; 2. заявителят не е представил в определения срок необходимите данни и документи или предоставените съдържат непълна, противоречива или невярна информация. (2) Отказът за издаване на лиценз се мотивира. (3) В случай на отказ, заявителят може да подаде ново заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност по чл. 6, ал. 2 не по-рано от 6 месеца от влизане в сила на отказа. (4) Българската народна банка издава наредба за прилагането на чл. 9 и този член. Уведомление за последваща промяна в заявената информация Чл. 12. (1) След получаването на лиценз лицето, обслужващо кредити, уведомява своевременно Българската народна банка за всяка промяна в информацията и документите, представени във връзка с издаването на лиценза, както и обстоятелствата към датата на неговото издаване. (2) Когато лицето, обслужващо кредити, възнамерява да промени или да измени обхвата на извършваните дейности, за които му е издаден лиценз, то подава заявление за допълване или промяна на лиценза, като чл. 8, 9 и 10 се прилагат съответно. Възможност за получаване и държане на средства Чл. 13. (1) При подаване на заявление за издаване на лиценз по чл. 9, заявителят посочва дали възнамерява да получава и държи средства от кредитополучатели. (2) Лице, обслужващо кредити, получава и държи средства на кредитополучатели по открита специална сметка в банка, определена единствено за парични средства за погасяване на задължения на кредитополучателите. (3) Средствата, постъпили по специална сметка по ал. 2, се съхраняват до разпределянето им към съответния купувач на кредити, съобразно договорените по чл. 36 условия. (4) Лицето, обслужващо кредити, не смесва със собствените си средства, а отчита отделно средствата, получени от кредитополучатели по ал. 2. (5) Върху постъпилите средства по сметка по ал. 2 не може да се налага запор и да се извършва принудително изпълнение за задължения на лицето, обслужващо кредити. 8 ПРОЕКТ! (6) При откриване на производство по несъстоятелност за лице, обслужващо кредити, средствата, получени от кредитополучатели, не се включват в масата на несъстоятелността, а се връщат на купувачите на кредити от синдика, съразмерно на получените от кредитополучателите средства. (7) Постъпилите по специалната сметка по ал. 2 суми за частично или пълно погасяване на задълженията по необслужван кредит се счита за плащане в полза на купувача на кредит. (8) Лицето, обслужващо кредити, предоставя на кредитополучателя справка за извършеното плащане и остатъка от задължението или писмо за освобождаване от задължението на хартиен или друг траен носител, като потвърждава получените до момента суми. (9) Когато лице, обслужващо кредити, не получава и не държи средства за погасяване на задължения на кредитополучатели, това се посочва изрично в заявлението по чл. 9. (10) В случай че държавата членка по произход на лице, обслужващо кредити, забранява получаването и държането на средства от кредитополучатели, то не може да получава и държи средства и на територията на Република България. Отнемане на лиценз Чл. 14 (1) Българската народна банка отнема издадения лиценз за извършване на дейност по чл. 6, ал. 2, когато лицето, обслужващо кредити: 1. не започне да извършва дейност в срок 12 месеца от датата на издаване на лиценза; 2. изрично се откаже от издадения лиценз; 3. преустанови извършването на дейност по обслужване на кредити за срок повече от 12 месеца; 4. притежава лиценз, който е бил издаден въз основа на неверни сведения и документи; 5. е престанало да отговаря на условията за издаване на лиценз; 6. не изпълнява други изисквания по този закон и на подзаконовите актове по прилагането му; 7. грубо или системно нарушава разпоредбите на този закон, актовете по прилагането му, законодателството в областта на защитата на потребителите или законодателството в областта на мерките за борба срещу изпирането на пари. (2) Българската народна банка може да отнеме издадения лиценз за извършване на дейност по чл. 6, ал. 2, в случаите, когато лице, обслужващо кредити, не е изпълнило приложена принудителна административна мярка по този закон. (3) Българската народна банка, отнема издадения лиценз на лице, обслужващо кредити, на основание ал. 1, т. 7, по мотивирано искане на Комисията за защита на потребителите с приложени доказателства към него. (4) При установяване на нарушения на глава втора, раздел IV, свързани със защита правата на потребителите, Комисията за защита на потребителите изпраща на Българската народна банка мотивирано искане за отнемане на лиценз на лице, обслужващо кредити, по реда на ал. 3. (5) При установяване на нарушения на разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ изпраща на Българската народна банка мотивирано искане за отнемане на лиценз на лице, обслужващо кредити. 9 ПРОЕКТ! (6) При отнемане на лиценз на лице, обслужващо кредити, в съответствие с ал. 1-3 и ал. 5, Българската народна банка уведомява незабавно за това компетентния орган на приемащата държава членка, когато лицето извършва дейност в друга държава членка, както и компетентния орган на държавата членка, в която е предоставен кредита, когато тя е различна от приемащата държава членка и Република България. (7) В срок до 7 дни след отнемането на лиценза на лицето, обслужващо кредити, Българската народна банка отправя искане до Агенцията по вписванията за заличаване на тази дейност от предмета на дейност на съответния търговец в търговския регистър. (8) В срок един месец от отнемането на лиценза лицето, обслужващо кредити, осигурява цялостно и навременно изпълнение на вземанията към купувачите на кредити, възникнали във връзка с извършваната дейност по предоставяне на услуги по обслужване на кредити. Регистър на лицата, обслужващи кредити Чл. 15. (1) Получилите лиценз за извършване на дейност по чл. 6, ал. 2, се вписват в регистър, воден от Българската народна банка. (2) Регистърът по ал. 1 е публично достъпен в електронен вид и се актуализира редовно. (3) При отнемане на лиценз в съответствие с чл. 14 Българската народна банка актуализира незабавно регистъра по ал. 1, като заличава лицето, обслужващо кредити, на което е отнет лиценза. (4) Когато Българската народна банка получи уведомление от компетентен орган на друга държава членка, че е отнет лицензът на лице, обслужващо кредити, което извършва дейност директно или чрез клон на територията на Република България, Българската народна банка го заличава от регистъра по ал. 1. Раздел III Външни изпълнители Определяне на външен изпълнител Чл. 16. (1) Лице, обслужващо кредити, има право да определя външен изпълнител за извършването на една или повече дейности по обслужване на кредити. (2) В случаите по ал. 1 лицето, обслужващо кредити, продължава да бъде напълно отговорно за всяко действие или бездействие от страна на определения външен изпълнител, който действа от името на лицето, обслужващо кредити, и при спазването на изискванията на този закон. (3) Осъществяването на дейности по обслужване на кредити се възлага на външни изпълнители при следните изисквания: 1. сключване на писмен договор за възлагане на дейности между лицето, обслужващо кредити, и външния изпълнител, в който се посочва задължението на външния изпълнител да спазва изискванията на този закон, насоките на Европейския банков орган и регулаторните технически стандарти, приложими по отношение на събиране на вземанията, произтичащи от договора за необслужван кредит; 2. не се допуска възлагане на всички дейности по обслужване на кредити на един външен изпълнител; 3. не се допуска възлагане от външен изпълнител на друг външен изпълнител; 10 ПРОЕКТ! 4. сключеният договор с външен изпълнител: а) не изменя договорните отношения между лицето, обслужващо кредити, и купувача на кредити; б) не засяга произтичащите от действащото законодателство задължения на лицето, обслужващо кредити, към купувача на кредити или към кредитополучателите; 5. възлагането на дейности по обслужване на кредити на външен изпълнител не води до нарушаване на изискванията по чл. 8; 6. възлагането на дейности по обслужване на кредити на външен изпълнител не възпрепятства надзора, осъществяван от компетентните органи върху лицето, обслужващо кредити, в съответствие с глава втора, раздел V и глава седма; 7. лицето, обслужващо кредити, има непосредствен достъп до цялата информация и документи относно дейностите по обслужване на кредити, възложени на външен изпълнител; 8. лицето, обслужващо кредити, поддържа подходящи експертни познания, опит и ресурси за компетентно и отговорно осъществяване на дейностите, възложени на външен изпълнител, позволяващи изпълнението на възложените дейности в случай на прекратяване на договор за възлагане на дейности по обслужване на кредити; 9. възлагането на дейности по обслужване на кредити на външен изпълнител се извършва по начин, който не води до възпрепятстване или влошаване качеството на вътрешния контрол, осъществяван от лицето, обслужващо кредити, или стабилността или непрекъсваемостта на извършваните от него дейности по обслужване на кредити. (4) Лицето, обслужващо кредити, уведомява писмено Българската народна банка, и, когато е приложимо, компетентния орган на приемащата държава, преди възлагане на дейности по обслужване на кредити на външни изпълнители. (5) Лицето, обслужващо кредити, съхранява хронологично сключените договори за възлагане на дейности по обслужване на кредити по ал. 3, както и предоставените на външния изпълнител указания в съответствие с изискванията на действащото законодателство и на договора за възлагане на дейности по обслужване на кредити. (6) Информацията по ал. 5 се съхранява за период от най-малко пет години, считано от датата на прекратяване на посочения в ал. 3 договор за възлагане на дейности по обслужване на вземания на външен изпълнител. (7) Лицето, обслужващо кредити, и външния изпълнител предоставят при поискване от Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите информацията по ал. 5. (8) Външните изпълнители нямат право да получават и да държат средства на кредитополучатели. Раздел IV Отношения с кредитополучатели Изисквания за справедливо третиране на кредитополучателите Чл. 17. (1) Купувачът на кредити и лицето, обслужващо кредити, изпълняват задълженията си добросъвестно и професионално, като третират справедливо кредитополучателите, зачитайки техните права и интереси. (2) Всяка информация, която купувач на кредити и лице, обслужващо кредити, 11 ПРОЕКТ! предоставя на кредитополучателите, е ясна, разбираема и коректна. (3) Забранява се предоставянето на заблуждаваща информация. (4) Купувачът на кредити и лицето, обслужващо кредити, са длъжни: 1. да зачитат и защитават неприкосновеността на личния живот на кредитополучателите; 2. да прилагат правила за етично поведение и комуникация с кредитополучателите. (5) Забранява се прилагането на агресивни търговски практики по смисъла на Закона за защита на потребителите. (6) Купувачите на кредити и лицата, обслужващи кредити, осъществяват комуникацията си единствено чрез осъществяване на телефонни повиквания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника. (7) Купувачът на кредити и лицето, обслужващо кредити, са длъжни да спазват изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и на Закона за защита на личните данни. Задължение за уведомяване на кредитополучателите Чл. 18. (1) Купувачът на кредити или в случаите по чл. 35, определена кредитна институция, или лице, обслужващо кредити, изпращат на кредитополучателя уведомление със заверени дата и съдържание след всяко прехвърляне на вземане, и винаги преди предприемане на действие по обслужване, както и при поискване от кредитополучателя. (2) Уведомлението по ал. 1 се предоставя на кредитополучателя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител. (3) Уведомлението по ал. 1 съдържа: 1. информация за извършеното прехвърляне, включително датата на прехвърлянето; 2. данни за идентифициране и контакт на купувача на кредити; 3. данни за идентифициране и контакт на лице, обслужващо кредити, или на кредитна институция, когато купувачът на кредити е възложил дейности по обслужване на кредити на такова лице; 4. данни, удостоверяващи издаден лиценз, когато купувачът на кредити е възложил дейности по обслужване на кредити на лице, обслужващо кредити; 5. данни за идентифициране и контакт на външния изпълнител, когато е приложимо; 6. ясно посочено лице или звено за контакт за предоставяне на информация, при необходимост, от: а) купувача на кредити; б) кредитна институция, при възлагане на дейности по обслужване на кредити; в) лице, обслужващо кредити, при възлагане на дейности по обслужване на кредити; г) външен изпълнител, когато е приложимо; 7. информация за дължимото от кредитополучателя задължение към момента на изпращане на съобщението, съдържаща размера на вземането, неговото основание, дата на настъпване на изискуемост на вземането, погасените до момента суми и всички дължими суми, включително главница, лихва, такси и други разходи като се посочи използваната методика за тяхното изчисляване; 8. указание за приложимост на националното законодателство и правото на ЕС в областта на изпълнението на договорите, защитата на потребителите, правата на кредитополучателите и наказателното право след прехвърляне на вземането; 9. целите, за които се обработват личните данни, и правното основание за обработването им; 12 ПРОЕКТ! 10. вида на личните данни; 11. срока за съхранение на личните данни или критериите, които трябва да се използват за определяне на този период; 12. наличието на право на достъп, коригиране, изтриване на лични данни; 13. съществуването на право на ограничаване на обработването, на възражение срещу обработването или на право на предаване на лични данни; 14. наименование, адрес и данни за контакт на компетентните органи за подаване на жалба в държавата членка, в която кредитополучателят обичайно пребивава или в която се намира неговото седалище, или на държавата членка, в която се намира неговото централно управление, когато съгласно националното законодателство той няма седалище. (4) Купувачът на кредити или в случаите по чл. 35, определена кредитна институция, или лице, обслужващо кредити, предоставят на кредитополучателите информация за възможностите за извънсъдебно разрешаване на спорове. (5) Уведомлението по ал. 1 следва да: 1. е изготвено на български език, а когато е придружено с чуждестранен превод, той да съответства напълно на текста на български език; 2. е написано ясно и разбираемо, като използваните термини и понятия са съобразени с възприетата в нормативната уредба терминология; 3. не съдържа текстове, противоречащи на нормативната уредба; 4. не съдържа неверни, непълни, подвеждащи или заблуждаващи данни и информация, включително чрез информацията в него да не се укриват или прикриват съществени факти и обстоятелства; 5. не съдържа двусмислена или неточна информация, в резултат на която нейният адресат може да си създаде невярно впечатление или извод за лицето, обслужващо кредити; 6. съдържа цитати или позоваване на публикации само в случай че няма съмнение относно тяхната достоверност. (6) Купувачът на кредити или в случаите по чл. 35, определена кредитна институция, или лице, обслужващо кредити, при извършване на всяка последваща комуникация с кредитополучателя предоставя информацията по ал. 3, т. 6. (7) Когато купувач на кредити или, в случаите по чл. 35, определена кредитна институция, или лице, обслужващо кредити, изпраща за първи път съобщение до кредитополучателя след определяне на ново лице, обслужващо кредити, предоставя информацията по ал. 3, т. 3, 4 и 6. (8) Първоначалният кредитор или купувачът на кредити, при когото се намират документите, които установяват и са във връзка с вземането, е длъжен при писмено искане от кредитополучателя да му предаде копия от документите. Ограничения Чл. 19. (1) Купувач на кредити или в случаите по чл. 35, определена кредитна институция, или лице, обслужващо кредити, няма право да претендира от кредитополучател вземане, различно от дължимото, определено в договора на кредитополучателя с първоначалния кредитор. (2) Купувачът на кредити или в случаите по чл. 35, определена кредитна институция, или лице, обслужващо кредити, има право да начислява единствено лихва за времето на забавата за изпълнение на прехвърлените вземания, която не може да надвишава законната лихва. 13 ПРОЕКТ! Задължение за съхранение на документи Чл. 20. (1) Лицето, обслужващо кредити, съхранява следните документи: 1. договор за обслужване на вземания, сключен с купувач на кредити по реда на чл. 36; 2. цялата кореспонденция с купувача на кредити и с кредитополучателите, включително записи на проведени телефонни разговори с кредитополучателите, ако е приложимо, при спазване на изискванията на действащото законодателство; 3. предоставени от купувача на кредити указания във връзка с упражняване на правата и изпълнение на задълженията по договор за обслужване на вземания, при спазване на изискванията на действащото законодателство. (2) Документите по ал. 1 се съхраняват за период от най-малко пет години, считано от датата на прекратяване на посочения в ал. 1 договор за обслужване на вземания. (3) При изпълнение на ал. 1 и 2 лицето, обслужващо кредити, спазва изискванията за защита на личните данни. (4) Лицето, обслужващо кредити, предоставя на Българската народна банка, при поискване, посочените в ал. 1 документи. Раздел V Трансгранично обслужване на кредити Свобода на извършване на дейности по обслужване на кредити в Република България Чл. 21. Лице, обслужващо кредити, получило лиценз в друга държава членка по произход, има право да предоставя на територията на Република България включените в издадения му лиценз услуги, в съответствие с разпоредбите на този закон. Изисквания за извършването на дейности по обслужване на кредити в друга държава членка Чл. 22. (1) Лице, обслужващо кредити, получило лиценз в съответствие с чл. 9, има право да предоставя услуги на територията на приемаща държава членка при спазване на ограниченията и изискванията, предвидени в националното ѝ законодателство. (2) Лице, обслужващо кредити, получило лиценз в съответствие с чл. 9, което възнамерява да извършва включените в издадения му лиценз услуги на територията на друга държава членка, предоставя на Българската народна банка следната информация: 1. приемащата държава членка, в която лицето, обслужващо кредити, възнамерява да предоставя услуги; 2. държавата членка, в която е отпуснат кредитът, когато е различна от Република България и от приемащата държава, когато разполага с такава информация; 3. адрес на клон в приемащата държава членка, когато е приложимо; 4. данни за идентифициране и контакт на външен изпълнител в приемащата държава членка, когато е приложимо; 5. данни за идентифициране на лицата, които ще отговарят за управлението на дейностите по обслужване на кредити; 6. информация за предприетите мерки за адаптиране на вътрешните правила, процедури и механизми за вътрешно управление и контрол на лицето, обслужващо кредити, 14 ПРОЕКТ! осигуряващи съответствие с предвидените законодателни изисквания в приемащата държава членка по отношение на необслужваните кредити, когато е приложимо; 7. възможността на лицето, обслужващо кредити, да използва подходящи средства за комуникация на езика на приемащата държава членка или на езика на договора за кредит, когато е различен; 8. наличието на право да получава и държи средства от кредитополучатели, съгласно издадения лиценз. (3) Българската народна банка предоставя информацията по ал. 2 на компетентните органи на приемащата държава членка до 45 дни от получаването на цялата информация. (4) Българската народна банка информира лицето, обслужващо кредити, за датата, на която информацията по ал. 2 е съобщена на компетентните органи на приемащата държава членка, както и за датата, на която е потвърдено получаването ѝ. (5) Българската народна банка изпраща информацията по ал. 2 на компетентните органи на държавата членка, в която е отпуснат кредитът, когато тя е различна от Република България и приемащата държава членка. (6) Неизпълнението на задълженията по ал. 3 - 5 подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Когато лице, обслужващо кредити, възнамерява да извършва включените в лиценза му услуги чрез клон, освен информацията по ал. 2, предоставя на Българската народна банка документи и информация, определени с наредба. (8) Лицето по ал. 1 уведомява Българската народна банка за всички последващи промени в информацията по ал. 2 и ал. 7. В този случай Българската народна банка спазва изискванията на ал. 3-5. Право на извършване на дейности по обслужване на кредити в Република България Чл. 23. (1) Българската народна банка потвърждава своевременно получаването на информация от компетентен орган на държава членка по произход на лице, обслужващо кредити, което възнамерява да извършва дейност на територията на Република България. (2) Лице, обслужващо кредити, което е получило лиценз в друга държaва членка, има право да започне да предоставя услуги на територията на Република България от: 1. датата на потвърждаването по ал. 1, или 2. изтичането на два месеца от подаване на цялата необходима информация от компетентния орган на държавата членка по произход, в случай че няма потвърждение за получаване на информацията по ал. 1. (3) Българската народна банка вписва в регистъра по чл. 15 лицата, обслужващи кредити, получили лиценз за извършване на дейност по обслужване на вземания в друга държава членка и осъществяващи дейност на територията на Република България, както и информация за държавата членка по произход. Надзорни и контролни органи Чл. 24. (1) Надзорът и контролът над лица, обслужващи кредити, лицензирани в Република България, които извършват дейност на територията на друга държава членка, се осъществява от Българската народна банка, съответно от Комисията за защита на потребителите. (2) Когато осъществяват надзорните и контролните си функции спрямо лица, 15 ПРОЕКТ! обслужващи кредити, извършващи дейност на територията на друга държава членка, Българската народна банка, съответно Комисията за защита на потребителите, имат право да извършват проверки на място, като упражняват правомощията по чл. 46, включително да изискват информация за дейността им и за надзорни цели. (3) Когато при осъществяване на проверка по ал. 2 Българската народна банка, съответно Комисията за защита на потребителите, установят извършено нарушение на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му, ако извършеното деяние съдържа признак/признаци на извършено престъпление, уведомяват органите на прокуратурата с цел извършване на преценка за образуване на наказателно производство. (4) Преди извършване на проверка по ал. 2 Българската народна банка провежда консултации с компетентните органи на приемащата държава членка. (5) След извършване на проверка по ал. 2 Българската народна банка съобщава направените констатации и предприетите мерки на компетентните органи на приемащата държава членка и на държавата членка, в която е отпуснат кредитът, когато е различна от Република България и приемащата държава членка. Надзорно сътрудничество при трансграничното обслужване на кредити Чл. 25. (1) При упражняване на своите правомощия, произтичащи от този закон, по отношение на лицата, обслужващи кредити, Българската народна банка си сътрудничи с: 1. компетентния орган на държавата членка по произход на лицето, обслужващо кредити, когато Република България е приемаща държава членка; 2. компетентния орган на приемащата държава членка, когато Република България е държава членка по произход; 3. компетентния орган на държавата членка, в която е отпуснат кредитът, когато е различна от Република България и приемащата държава членка, когато е приложимо. (2) Обменът на информация и сътрудничеството с компетентните органи по ал. 1 се осъществяват чрез Българската народна банка. (3) При предоставяне на информация по ал. 1 Българската народна банка може да посочи, че информацията може да бъде оповестена само след нейно изрично съгласие. (4) Когато Българската народна банка получи информация от определен от друга държава членка компетентен орган, тя може да бъде използвана само за целите, за които другият компетентен орган е дал съгласие. (5) Българската народна банка има право да предоставя получената по ал. 4 информация на Комисията за защита на потребителите. Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите могат да предоставят тази информация на други органи и лица със съгласието на компетентните органи, които са я предоставили, и за целите, за които е дадено съгласието. Това ограничение не се прилага в случаите по чл. 40, ал. 5, за което Българската народна банка уведомява съответния компетентен орган, предоставил информацията. Взаимодействие с компетентен орган Чл. 26. (1) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите могат да поискат съдействие от компетентния орган на приемащата държава членка за извършване на проверка на място на клон на лице, обслужващо кредити, или на външен изпълнител, в приемаща държава членка. Проверката се извършва от компетентния орган на приемащата държава членка, в сътрудничество с Българската народна банка, съответно Комисията за 16 ПРОЕКТ! защита на потребителите, съгласно законодателството на приемащата държава членка. (2) Когато компетентен орган на приемаща държава членка уведоми Българската народна банка, че лице, обслужващо кредити, получило лиценз в съответствие с чл. 9, което осъществява дейност на територията на приемаща държава членка, не спазва приложимите законови разпоредби за осъществяване на дейност по обслужване на кредити, с приложени доказателства за извършени нарушения на приложимите правила, Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите предприемат подходящи мерки по отношение на това лице. (3) Предприетите по ал. 2 мерки не възпрепятстват правомощията на компетентния орган на приемащата държава членка за осъществяване на надзор, извършване на проверки, когато е приложимо, както и за налагане на санкции по отношение на лицето, обслужващо кредити, съгласно законодателството на приемащата държава членка. (4) В срок от два месеца от получаване на искането по ал. 2 Българската народна банка изпраща обобщена информация относно административни или други процедури, открити във връзка с предоставените по ал. 2 доказателства, за наложените административни наказания и предприетите принудителни административни мерки спрямо лицето, обслужващо кредити, или изпраща мотивирано решение, в случай че не са предприети такива. Оказване на съдействие на компетентен орган Чл. 27. (1) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите оказват съдействие на компетентния орган на държавата членка по произход на лице, обслужващо кредити, при извършване на проверка на място на клон или определен външен изпълнител, в съответствие с действащото законодателство. (2) При искане на съдействие от компетентен орган на държава членка по произход Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите определят необходимите мерки, които да бъдат предприети във всеки отделен случай. (3) При извършена проверка на място от името на компетентен орган на държава членка по произход, Българската народна банка уведомява своевременно компетентния орган на държавата членка по произход за резултатите от проверката. (4) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите имат право по своя инициатива да извършват проверки по отношение на дейностите по обслужване на вземания, извършвани на територията на страната от лице, обслужващо кредити, лицензирано в държава членка по произход или определен външен изпълнител. (5) В случаите по ал. 4 Българската народна банка предоставя своевременно на компетентния орган на държава членка по произход резултатите от извършената проверка. (6) Когато Българската народна банка или Комисията за защита на потребителите установят, че лице, обслужващо кредити, което извършва дейност на територията на страната в съответствие с чл. 21 или определен външен изпълнител, нарушава този закон, Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит или Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители или актовете по прилагането им, Българската народна банка предава установената информация на компетентните органи на държавата членка по произход и депозира искане към тях, с приложени доказателства, за предприемане на подходящи мерки. (7) Мерките по ал. 6 не възпрепятстват правомощията на Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите, свързани с упражняване на надзор, извършване на 17 ПРОЕКТ! проверки, и налагане на санкции по отношение на лицето, обслужващо кредити, съгласно действащото законодателство. (8) В случай че лицето, обслужващо кредити, продължава да нарушава нормативните изисквания за осъществяване на дейност по обслужване на вземания, след като Българската народна банка е уведомила компетентния орган на държавата членка по произход Българската народна банка или Комисията за защита на потребителите имат право да предприемат подходящи принудителни административни и корективни мерки, както и да наложат административни наказания на лице, обслужващо кредити: 1. когато лицето, обслужващо кредити, не е предприело подходящи и ефективни мерки за коригиране на нарушението в разумен срок; или 2. в неотложни случаи, когато се налага предприемането на незабавни действия за справяне със сериозна заплаха за колективните интереси на кредитополучателите. (9) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите имат право да налагат мерките, посочени в ал. 8, независимо от административните наказания и принудителните административни мерки, наложени от компетентните органи на държава членка по произход. (10) Българската народна банка има право да забрани на лице по чл. 21, което нарушава приложимите нормативни изисквания за осъществяване на дейност по обслужване на вземания, да извършва дейност на територията на страната, докато бъде взето подходящо решение от компетентния орган на държавата членка по произход или лицето, обслужващо кредити, да преустанови извършваното нарушение. Предприемане на подходящи мерки Чл. 28. (1) Когато необслужван кредит е отпуснат на територията на Република България и Българската народна банка или Комисията за защита на потребителите установят, че лице, обслужващо кредити, което е лицензирано в друга държава членка или което извършва дейност в друга държава членка, нарушава задължения, предвидени в този закон, Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит или Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители или актовете по прилагането им, Българската народна банка предоставя установената информация на компетентния орган на държавата членка по произход и депозира искане към него, за предприемане на подходящи мерки. (2) Мерките по ал. 1 не възпрепятстват правомощията на Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите, свързани с упражняване на надзор, извършване на проверки, и налагане на санкции по отношение на лицето, обслужващо кредити, съгласно действащото законодателство. Държава членка по предоставяне на договора за кредит Чл. 29. (1) Когато Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите получат информация от компетентен орган на друга държава членка, в която е предоставен необслужван кредит, когато тази държава е различна от приемащата държава членка на лицето, обслужващо кредити, че лице, обслужващо кредити, лицензирано в Република България, нарушава задължения, предвидени в съответното национално законодателство, въвеждащо изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 ноември 2021 г. относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (OВ, L 438 от 18 ПРОЕКТ! 8 декември 2021 г.), наричана по-нататък „Директива (ЕС) 2021/2167“, или националното законодателство, уреждащо договора за кредит, на основание на приложените доказателства, Българската народна банка, съответно Комисията за защита на потребителите, предприемат подходящи мерки. (2) Мерките по ал. 1 не възпрепятстват правомощията на компетентния орган на държава членка, в която е предоставен необслужвания кредит, когато е различен от компетентния орган на приемащата държава членка и на Република България. Ред за трансгранично обслужване на кредити Чл. 30. Българската народна банка издава наредба за прилагането на този раздел. Глава трета ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА КРЕДИТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ Право на информация на купувачите на кредити Чл. 31. (1) Отношенията между кредитните институции, които прехвърлят свои вземания по необслужвани кредити, и купувачите на кредити се уреждат с договор. (2) Преди сключване на договора по ал. 1 кредитната институция предоставя информация на купувача на необслужвани кредити, относно прехвърляните вземания, включително наличието и видовете обезпечения. (3) Кредитната институция предоставя информация, необходима за извършване на собствена оценка на купувача, относно стойността на прехвърляните вземания по необслужван кредит, включително вероятността за възстановяване на средствата по него. (4) При обмена на информация по ал. 2 и 3, се спазват изискванията за защита на личните данни, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни. (5) Два пъти годишно кредитните институции, които прехвърлят вземания по необслужвани кредити, изпращат на компетентните органи на приемащата държава членка, както и на Българската народна банка, следната информация: 1. идентификационни кодове на правния субект (ИКПС) на юридическо лице на купувача на кредити или на определения негов представител по чл. 38; когато купувачът на кредити или определеният негов представител по чл. 38 нямат ИКПС, се посочват следните данни: а) идентификация на купувача на кредити или на лицата, които го управляват или представляват, както и на лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие в капитала му по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 36 от Регламент (ЕС) № 575/2013; б) адресa на купувача на кредити или на неговия представител в случаите по чл. 38; 2. общият размер на прехвърляните вземания по необслужвани кредити; 3. броят и индивидуалният размер на прехвърлените вземания по необслужвани кредити; 4. наличието на и видовете обезпечения по тях, когато е приложимо. (6) Българската народна банка може да изисква от кредитните институции да предоставят информацията по ал. 5 на всеки три месеца, при необходимост, включително с цел по-добро наблюдение на голям брой прехвърляни вземания по необслужвани кредити по време на извънредни обстоятелства. (7) Българската народна банка има право да изисква от кредитните институции и 19 ПРОЕКТ! купувачите на кредити допълнителна информация относно прехвърлените вземания по необслужвани кредити. Изпращане на информацията Чл. 32. Българската народна банка изпраща незабавно информацията по чл. 31, ал. 5, 6 и 7 на компетентните органи на държавата по произход на купувача на кредити, както и всяка друга информация, която смята за необходима за изпълнението на функциите и задълженията им, в случаите, когато е приложимо. Обмен на информация Чл. 33. Обменът на информация по тази глава е в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО (ОВ, L 295 от 21 ноември 2018 г.). Технически стандарти за изпълнение за образци на данни Чл. 34. (1) При предоставяне на информацията, предвидена в чл. 31 на купувачите на кредити, кредитните институции спазват изискванията, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2083 на Комисията от 26 септември 2023 година за определяне на технически стандарти за изпълнение за прилагането на чл. 16, параграф 1 от Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците, които кредитните институции трябва да използват, за да предоставят на купувачите информация относно своите кредитни експозиции в банковия портфейл (ОВ, L 241/21 от 29 септември 2023 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2083“. (2) Кредитните институции прилагат посочените в ал. 1 технически стандарти, включително по отношение на прехвърлянето на вземания на кредитор по необслужван кредит на друга кредитна институция. (3) Кредитните институции прилагат изискванията по ал.1 за данни за предоставяне на информация между кредитните институции в случаите, когато има само прехвърляне на вземане на кредитор по необслужван кредит. Глава четвърта КУПУВАЧИ НА КРЕДИТИ Задължения на купувача на кредити Чл. 35. (1) Купувачът на кредити сключва договор с кредитна институция или лице, обслужващо кредити, което да извършва дейности по чл. 6, ал. 2, по отношение на правата на кредитор по вземания по необслужвани кредити, предоставени на потребители. (2) Купувачът на кредити може да извършва самостоятелно обслужване по договори за кредит, сключени с потребители, единствено след получаване на лиценз за извършването на една или повече от дейностите по чл. 6, ал. 2. (3) Купувачът на кредити може да извършва дейности по чл. 6, ал. 2 по отношение на вземания по необслужвани кредити, предоставени на юридически лица, при спазване на 20 ПРОЕКТ! изискванията на този закон, с изключение на разпоредбите по чл. 8 -15. (4) По отношение на правата и защитата на кредитополучателите, свързани с придобиването на вземания, се прилагат и: 1. принципите на договорното и гражданското право, уреждащи прехвърлянето на вземания, установени в действащото законодателство, Закона за задълженията и договорите и Търговския закон; 2. разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ, L 351/1 от 20 декември 2012 г.); 3. изискванията на глава шеста от Закона за защита на потребителите, Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители; 4. изискванията, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни. (5) Определената кредитна институция или лице, обслужващо кредити по ал. 1, изпълнява от името на купувача на кредити задълженията по ал. 4, произтичащи от прехвърленото вземане по необслужван кредит. (6) В случаите, когато не е сключен договор с кредитна институция или лице, обслужващо кредити, купувачът на кредити или неговият представител остават обвързани със задълженията по ал. 4. (7) Кредитната институция или лицето, обслужващо кредити, по ал. 1 изпълняват задълженията на купувача на кредити от негово име и за негова сметка в съответствие с действащото законодателство. (8) Когато купувачът на кредити не е установен в Европейския съюз или няма седалище или централно управление в Европейския съюз, неговият представител по чл. 38 сключва договор с кредитна институция или лице, обслужващо кредити, което да извършва дейностите по чл. 6, ал. 2 по отношение на вземания по необслужвани кредити, предоставени на: 1. потребители и лица, упражняващи свободни професии; 2. микро-, малки и средни предприятия, съгласно определението в член 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124 от 20 май 2003 г.), наричана по-нататък „Препоръка 2003/361/ЕО“. (9) Българската народна банка издава наредба относно реда за предоставяне на информацията от купувачите на кредити и лицата, обслужващи кредити, когато е приложимо, във връзка с придобитите вземания по необслужвани кредити. Възлагане на дейности по обслужване на кредити Чл. 36. (1) Купувач на кредити възлага изпълнението на дейности по обслужване на вземания на лице, обслужващо кредити, чрез сключване на договор за обслужване на вземания. (2) Договорът за обслужване на вземания се сключва в писмена форма на хартиен носител или в електронна форма, по ясен и разбираем начин, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. (3) Договорът за обслужване на вземания съдържа: 1. подробно описание на дейностите по управление и обслужване на вземанията, които се извършват от лицето, обслужващо кредити; 21 ПРОЕКТ! 2. размера на възнаграждението на лицето, обслужващо кредити, а когато той не може да бъде посочен - начинът, по който то се изчислява; 3. обхвата на дейностите, по отношение на които лицето, обслужващо кредити, представлява купувача на кредити в отношенията му с кредитополучателя; 4. задължение за страните по договора да спазват изискванията на този закон, насоките на Европейския банков орган и регулаторните технически стандарти, приложими по отношение на събиране на вземанията, произтичащи от необслужвани кредити, включително по отношение на защитата на потребителите и на защитата на личните данни; 5. клауза, изискваща справедливо и етично третиране на кредитополучателите. (4) Договорът за обслужване на вземания съдържа изискване лицето, обслужващо кредити, да уведоми купувача на кредити, преди възлагане на една или повече дейности по обслужване на кредити на външен изпълнител по смисъла на чл. 16. Използване на лице, обслужващо кредити, или на друго лице Чл. 37. (1) Купувачът на кредити, или когато е приложимо неговият представител по чл. 38, информират Българската народна банка при сключването на договор с кредитна институция или лице, обслужващо кредити, за самоличността и адреса на лицата, които ще извършват дейности по чл. 6, ал. 2 преди датата, на която дейностите по чл. 6, ал. 2 са инициирани, но не по-късно от 3 месеца от придобиването на вземанията по необслужваните кредити. (2) При настъпване на промяна в обстоятелствата по ал. 1, купувачът на кредита или неговия представител по чл. 38, уведомяват за промяната Българската народна банка, най- късно до датата на измененото обстоятелство и посочват самоличността и адреса на новото лице, определено да извършва дейностите по обслужване на вземания по чл. 6, ал. 2. (3) Българската народна банка предоставя незабавно на компетентните органи на приемащата държава членка, на компетентните органи на държавата членка, в която е отпуснат кредитът, и на компетентните органи на държавата членка по произход на новото лице, обслужващо кредити, информацията получена в съответствие с ал. 1 и 2. Представител на купувач на кредити от трета държава Чл. 38. (1) Купувач на кредити, който не е установен в Европейския съюз или чиито седалище или централно управление не са в Европейския съюз, придобива вземания по необслужвани кредити в Република България единствено чрез писмено упълномощен представител. (2) Представителят по ал. 1 е лице, установено на територията на Република България или на територията на друга държава членка. (3) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите осъществяват комуникация и с представителя по ал. 1 във връзка с изпълнение на задълженията на купувача на кредити по този закон. (4) Представителят по ал. 1 носи отговорност за спазването на задълженията на купувача на кредити по този закон. (5) Изискването по чл. 35, ал. 8 не се прилага за представител, който е кредитна институция или лице, обслужващо кредити, получило лиценз по този закон. Прехвърляне на вземания по необслужван кредит от купувач на кредити Чл. 39. (1) Два пъти годишно купувачите на кредити или в случаите по чл. 38, 22 ПРОЕКТ! представителите на купувачи на кредити, които прехвърлят вземания по необслужвани кредити на трети лица, предоставят на Българската народна банка следната информация: 1. идентификационни кодове на правния субект на новия купувач на кредити или неговия представител по чл. 38, в случаите когато новият купувач на кредити или неговият представител по чл. 38 нямат ИКПС, се посочват следните данни: a) идентификация на новия купувач на кредити или на лицата, които го управляват или представляват или на неговия представител в случаите по чл. 38, както и на лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие в капитала на новия купувач на кредити по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 36 от Регламент (ЕС) № 575/2013; б) адрес на новия купувач на кредити или на неговия представител в случаите по чл. 38; 2. общият размер на прехвърляните вземания по необслужвани кредити; 3. броят и индивидуалният размер на прехвърлените вземания по необслужвани кредити; 4. наличието на и видовете обезпечения по тях, когато е приложимо. (2) Информацията по ал. 1, която засяга дейността за прехвърлянето на вземания по необслужвани кредити за периода до 30 юни и до 31 декември на календарната година се подава от купувачите на кредити в срок до 20 число на месеца, следващ посочените периоди. (3) Българската народна банка може да изисква от купувачите на кредити да предоставят информацията по ал. 1 на всеки три месеца, при необходимост, включително с цел по-добро наблюдение на голям брой прехвърляни вземания по необслужвани кредити по време на извънредни обстоятелства. (4) Българската народна банка изпраща получената информация по ал. 1 и 2 на компетентните органи на приемащата държава, както и на компетентните органи на държавата по произход на новия купувач на кредити. (5) Българската народна банка има право да изисква от лицата по ал. 1 и допълнителна информация относно прехвърлените вземания по необслужвани кредити. (6) Българската народна банка събира и съхранява информация във връзка с прехвърлянето на вземания по необслужван кредити по ал. 1 и чл. 31, ал. 5. (7) Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член. Глава пета ПРОФЕСИОНАЛНА ТАЙНА Професионална тайна Чл. 40. (1) Професионална тайна е информацията, която Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите придобиват или създават за целите на упражнявания надзор и контрол за спазване на изискванията на този закон. (2) Членовете на управителния съвет на Българската народна банка и председателят и членовете на Комисията за защита на потребителите, служителите, одиторите и експертите, работещи за Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите, са длъжни да пазят професионалната тайна, включително след прекратяване на отношенията им с Българската народна банка, съответно с Комисията за защита на потребителите. 23 ПРОЕКТ! (3) Лицата по ал. 2 могат да използват информацията, представляваща професионална тайна, само за целите и при изпълнение на служебните си задължения. Тази информация не може да се разгласява или предоставя на други лица или органи освен на посочените в ал. 5. (4) Ограниченията по ал. 3 не се прилагат, ако информацията се предоставя в обобщен или резюмиран вид, така че да не може да бъдат идентифицирани лицата, за които се отнася. (5) Лицата по ал. 2 може да предоставят информацията, която представлява професионална тайна и е получена при изпълнение на служебните им задължения, на следните органи за изпълнението на техните функции или задължения: 1. органите на Министерството на вътрешните работи и на съдебната власт – за целите на образувано наказателно производство; 2. съда – в случаите на обжалване на административен акт или наказателно постановление на Българската народна банка или Комисията за защита на потребителите, издадени по реда на този закон; 3. Държавна агенция „Национална сигурност“ - при изпълнение на функциите ѝ по предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, а доколкото това е необходимо за изпълнение на останалите ѝ функции - при условия и по ред, определени със съвместни инструкции. (6) Органите по ал. 5 са длъжни да използват получената информация само за целите, за които им е предоставена, и да не я разпространяват и предоставят на трети лица, освен при изпълнение на задължение, предвидено в закон. (7) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите може да обменят или да разгласяват информация, представляваща професионална тайна, помежду си и с другите компетентни органи в предвидените от този закон случаи и в съответствие с правото на Европейския съюз. Глава шеста ЖАЛБИ НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ Подаване на жалби Чл. 41. (1) Лицата, обслужващи кредити, са длъжни безвъзмездно, в рамките на вътрешните правила за осъществяване на тяхната дейност, да предвидят процедура за подаване и разглеждане на жалби на кредитополучатели. (2) Лицата, обслужващи кредити, предоставят в служебните си помещения, и на електронната си страница ясна, видима и четлива информация за процедурата за подаване на жалби. (3) Лицата, обслужващи кредити, поддържат информация за получените от кредитополучатели жалби и предприетите мерки във връзка с разгледани жалби. (4) Комисията за защита на потребителите оповестява публично процедура за обработване на жалби от потребители по отношение на купувачи на кредити, определени представители по чл. 38, лица, обслужващи кредити, и външни изпълнители, като обезпечава тяхното разглеждане в разумен срок. (5) Българската народна банка оповестява публично процедура за обработване на жалби от кредитополучатели, с изключение на случаите по ал. 4, по отношение на купувачи на кредити, определен представител по чл. 38, лица, обслужващи кредити, и външни 24 ПРОЕКТ! изпълнители, като обезпечава тяхното разглеждане в разумен срок. Глава седма НАДЗОРНА РОЛЯ И ПРАВОМОЩИЯ НА КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ Надзорни органи Чл. 42 (1) Българската народна банка упражнява надзор върху дейността на лицата, обслужващи кредити, и съответно на външните изпълнители, за спазване на този закон и на актовете по прилагането му, с изключение на случаите по ал. 3. (2) Купувачите на кредити, съответно представителите на купувачи на кредити от трета държава, подлежат на контрол от Българската народна банка за спазване на изискванията на чл. 17 - 20 и чл. 35 - 39, с изключение на случаите по ал. 3 . (3) Комисията за защита на потребителите упражнява контрол по спазването на чл. 17 - 19, чл. 24, чл. 27, чл. 28, чл. 35, ал. 4, т. 3, чл. 38, ал. 3, чл. 41, ал. 1 - 3, и актовете по прилагането им относно защита на потребителите, спрямо лицата, обслужващи кредити, външните изпълнители, купувачите на кредити и определените техни представители по чл. 38, когато е приложимо. (4) Упражняването на правомощия по ал. 1 и 2 се осъществява от длъжностни лица, оправомощени със заповед от подуправителя, ръководещ управление „Банково“. (5) За осъществяване на контрола по ал. 3 председателят на Комисията за защита на потребителите оправомощава със заповед длъжностни лица от администрацията ѝ. (6) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите и оправомощените от тях лица не носят отговорност за вреди при упражняване на надзорните и/или контролни функции, освен ако са действали умишлено. (7) При упражняване на надзорни и контролни функции по този закон оправомощените от Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите длъжностни лица са длъжни да не допускат възникване на конфликт на интереси, при който надзорните и/или контролните им задължения влизат в противоречие с техните собствени интереси. (8) Обработването на лични данни по този закон се осъществява при условията и по реда на Регламент (ЕС) 2016/679, на Закона за защита на личните данни и на Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2018 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Регламент (ЕО) № 45/2001 и Решение № 1247/2002/ЕО. Комисията за защита на личните данни осъществява по-специално контрол за спазване на изискванията на чл. 17, ал. 7, чл. 18, ал. 3, т. 9 - 13, чл. 35, ал. 4, т. 4. (9) Лицата по този закон спазват приложимите насоки, приети от Европейския банков орган по прилагане на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 ноември 2021 година относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС, когато са техен адресат и за които съответният компетентен орган е взел решение за тяхното прилагане. Надзорни правомощия Чл. 43. (1) При осъществяването на надзор и/или контрол Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите имат право да събират и получават информация, 25 ПРОЕКТ! необходима за: 1. съблюдаване на изпълнението на изискванията по този закон; 2. установяване на нарушения по този закон; 3. налагане на административни наказания и принудителни административни и корективни мерки. (2) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите имат право да събират информация във връзка с ал. 1 от: 1. лицата, обслужващи кредити, външните изпълнители, купувачите на кредити и представителите на купувач на кредити от трета държава; 2. кредитните институции; 3. лицата, за които има съмнение, че извършват дейност като лице, обслужващо кредити, без издаден лиценз; 4. държавните органи и длъжностните лица; 5. кредитополучателите и други лица. (3) По отношение на лицата по ал. 2, т. 1 - 3 Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите имат право: 1. на свободен достъп в служебните помещения и информационните системи; 2. да изискват документи и да събират сведения във връзка с изпълнение на техните правомощия. (4) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите имат право да забранят извършването на определени дейности по чл. 6, ал. 2. (5) Българската народна банка оценява изпълнението на изискванията по чл. 8, ал. 11 от лицата, обслужващи кредити, чрез базиран на риска подход, като взима предвид становището на Комисията за защита на потребителите за спазване на изискванията на чл. 8, ал. 11, т. 7 и 8 относно защита правата на потребителите. (6) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите определят обхвата на оценката по ал. 5, като взимат предвид размера, естеството, мащаба и сложността на дейността на съответното лице, обслужващо кредити. (7) Българската народна банка уведомява компетентните органи на приемащата държава членка или държавата членка, в която е отпуснат кредитът, когато е различна от Република България и приемащата държава членка, за резултата от оценката по ал. 5, по искане на един от тези компетентни органи или по преценка за целесъобразност на Българската народна банка. (8) Българската народна банка предоставя информация за наложените административни наказания, принудителни административни и корективни мерки на компетентните органи на приемащата държава членка, и когато е приложимо, на държавата членка, в която е отпуснат кредитът, когато е различна от Република България и приемащата държава членка. (9) Българската народна банка обменя информацията, необходима за извършване на оценката по ал. 5, с компетентните органи на приемащата държава членка и на държавата членка, в която е отпуснат кредитът, когато е различна от Република България и приемащата държава членка. (10) Българската народна банка предоставя информацията по ал. 9 и в случаите когато Република България е приемаща държава членка или държава, в която е отпуснат кредитът. (11) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите имат право 26 ПРОЕКТ! да изискват от лицата, обслужващи кредити, външните изпълнители, купувачите на кредити и представителите по чл. 38, да предприемат своевременни действия за привеждане на дейността им в съответствие с този закон и актовете по прилагането му, в случай на установяване на нарушения. (12) Българската народна банка, Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на личните данни могат да извършват съвместни проверки за спазване изискванията на този закон. Проверките могат да бъдат извършвани и съвместно със служители на Държавна агенция „Национална сигурност“, когато е приложимо. (13) Полицейските органи, Държавна агенция „Национална сигурност“, прокуратурата, както и останалите държавни органи и длъжностните лица са длъжни да оказват в рамките на своите правомощия съдействие на Българската народна банка, на Комисията за защита на потребителите и на техните служители при изпълнение на служебните им задължения и осъществяването на надзорните им функции. Надзорно сътрудничество Чл. 44. (1) При упражняването на своите надзорни функции Българската народна банка си сътрудничи с компетентните органи на: 1. държавата членка по произход, в случаите, когато лицето, обслужващо кредити, е лицензирано в друга държава членка; 2. приемащата държава членка, в случаите когато лице, обслужващо кредит, получило лиценз от Българската народна банка, извършва дейност на територията на друга държава членка; 3. държавата членка, в която е отпуснат кредитът, когато е различна от т. 1 и т. 2. (2) Българската народна банка има право да обменя информация, необходима за целите на този закон и свързаните с него актове, с органите по ал. 1, както и с други органи на държавите членки, отговорни за спазване на законодателството в областта на защита на личните данни. (3) При упражняването на своите надзорни функции Българската народна банка си сътрудничи с националните централни банки, както и с Европейския банков орган. (4) Когато обменя информация с други компетентни органи по въпроси, свързани с осъществяване на надзора по този закон, при предаването на информацията Българската народна банка може да посочи, че тази информация ще се разкрива само с нейно изрично съгласие и ще се обменя единствено за целите, за които Българската народна банка е дала своето съгласие. Надзорно сътрудничество с компетентен орган на трета държава Чл. 45. При упражняване на надзорните си функции Българската народна банка може да сключва споразумения със съответните компетентни органи за надзор на лица, обслужващи кредити, на трети държави за сътрудничество и обмяна на информация на реципрочна основа при поемане на задължение за запазване на професионалната тайна. Принудителни административни мерки Чл. 46. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, както и на деяния, с които се заобикалят техните изисквания, за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, за представяне на неверни и заблуждаващи данни, управителният съвет на Българската народна банка, по предложение 27 ПРОЕКТ! на подуправителя, ръководещ управление „Банково“, може да прилага следните принудителни административни мерки: 1. да дава задължителни предписания за предприемане на конкретни мерки в определен от него срок; 2. да спре използването и разпространението на документи, които не отговарят на изискванията на този закон и актовете по прилагането му. (2) В случаите по ал. 1 управителният съвет на Българската народна банка по предложение на подуправителя, ръководещ управление „Банково“, при системни нарушения може да прилага следните принудителни административни мерки: 1. да назначи управител на лице, обслужващо кредити; 2. да назначи за сметка на лицето, обслужващо кредити, в случаите по ал. 1: а) регистриран одитор; б) външен независим експерт за извършването на оценка на управляваните вземания по необслужвани кредити; в) външен независим експерт за извършване на оценка за спазване на изискванията по чл. 8, ал. 11 от лицето, обслужващо кредити или на отделни негови функции. 3. да разпореди писмено освобождаването на едно или повече лица, оправомощени да управляват и представляват лицето, обслужващо кредити, в случаите по ал. 1; 4. да дава задължителни предписания за необходими промени в правилата и процедурите по чл. 8, ал. 11, освен когато промените се отнасят до защита правата на потребителите; 5. да забрани сключването на нови договори за обслужване на вземания за определен период; 6. да свика общото събрание на акционерите или да насрочи заседание на управителния и надзорния съвет (съвета на директорите) за вземане на решение за мерките, които трябва да бъдат предприети; 7. да забрани временно изплащането на дивиденти; 8. да спре изпълнението на решение или нареждане на управителните органи на лицето, обслужващо кредити, което се отнася до дейностите по обслужване на вземания, ако с него се нарушават изискванията на този закон и актовете по прилагането му; 9. да наложи временна забрана за изпълнение на функциите на член на управителния или контролния орган или на друго лице, оправомощено да управлява и/или да представлява лицето, обслужващо кредити; 10. да задължи лицето, обслужващо кредити, да ограничи своите оперативни разходи, включително като процент от общите нетни приходи, когато са нарушени изискванията на чл. 8 ал. 6 или съществува непосредствена опасност от нарушаването му; 11. да задължи лицето, обслужващо кредити, да прекрати договорните си отношения с купувач на кредити по чл. 36, ако те не отговарят на предвидените в този закон изисквания или не изпълняват задълженията, възложени им с този закон или с актовете по прилагането му; 12. да забрани или ограничи дейността на лицето, обслужващо кредити в чужбина; 13. да ограничи дейността на лицето, обслужващо кредити, като му забрани да извършва определени сделки, дейности и/или операции; 14. да отнеме лиценз на лице, обслужващо кредити, за извършване на дейност по обслужване на вземания. (3) Комисията за защита на потребителите може да прилага предвидените 28 ПРОЕКТ! административни мерки по ал. 1 и ал. 2, т. 4, спрямо лицата, обслужващи кредити, външните изпълнители, купувачите на кредити и определените техни представители по чл. 38, когато е приложимо, за предотвратяване и преустановяване на нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, относно защитата на потребителите, както и на деяния, с които се заобикалят законовите изисквания, за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях и за представяне на неверни и заблуждаващи данни. (4) Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите могат да информират обществеността за приложени мерки по ал. 1-3 или за дейност, която застрашава интересите на кредитополучателите и купувачите на кредити. (5) Мерките по ал. 1 и 2 се прилагат спрямо поднадзорните лица, техните служители, лицата на ръководна длъжност в лицето, обслужващо кредити, или лица, упълномощени да сключват договори с купувачи на кредити или външни изпълнители. Мерките по ал. 1, т. 1 могат да се прилагат и относно лица, които осъществяват дейност без лиценз, който се изисква по този закон. (6) С акта, с който се налага принудителна административна мярка, се определя подходящ срок за изпълнението ѝ. Принудителните административни мерки се прилагат до отстраняване на нарушенията. (7) Мерките по ал. 1 и 2 се прилагат и в случаите на нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2083. (8) Редът и начинът за назначаване на лицата по ал. 2, т. 2 и изискванията към тях се определят с наредба на Българската народна банка. Цели и адресати на мерките Чл. 47. (1) Предприетите от Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите мерки по тази глава трябва да са пропорционални на сериозността на риска, който съдържа дейността по обслужване на вземания по необслужвани кредити, и да имат за цел предотвратяване или преустановяване на опасността за кредитополучателите и предотвратяване и преустановяване на нарушенията на този закон и актовете по прилагането му. (2) В зависимост от случая мерките по ал. 1 се насочват към: 1. лицето, обслужващо кредити; 2. всяко друго лице, когато това е необходимо за оказване сътрудничество на Българската народна банка за изпълнение на предприетите действия за предотвратяване на рисковете, които съдържа съответната дейност по обслужване на вземания. Право на възражение Чл. 48. (1) Преди прилагането на мярката по чл. 46 Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите предоставят възможност на адресата на мярката да представи своите възражения. (2) Когато поради неотложния характер на наложената мярка адресатът не е имал възможност да направи възражения преди прилагане на мярката, Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите предоставят тази възможност веднага след прилагането ѝ. Индивидуални административни актове Чл. 49. (1) Индивидуалните административни актове по този закон се издават от 29 ПРОЕКТ! управителния съвет на Българската народна банка, по предложение на подуправителя, ръководещ управление „Банково“, а в случаите по чл. 46, ал. 3 от председателя на Комисията за защита на потребителите. (2) Административните актове на Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите се мотивират и подлежат на незабавно изпълнение. (3) Административните актове по този закон се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът не може да спре изпълнението на акта до окончателното произнасяне по жалбата. (4) Индивидуалните административни актове по този закон се съобщават на адресатите им чрез връчване срещу подпис или чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива, или чрез връчване с препоръчано писмо с обратна разписка. Връчването с препоръчано писмо с обратна разписка се извършва на постоянния адрес на лицето, ако то е физическо лице, или по неговото седалище и адрес на управление, ако то е юридическо лице. (5) Когато административният акт не се връчи по един от посочените в ал. 4 начини, той се смята за връчен с поставянето му на публично достъпно място в сградата на Българската народна банка или на Комисията за защита на потребителите. Последното обстоятелство се удостоверява с протокол, съставен от длъжностни лица, определени със заповед на подуправителя, ръководещ управление „Банково“ или определени със заповед на председателя на Комисията за защита на потребителите. (6) При прилагането на принудителни административни и корективни мерки от Българската народна банка, чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс не се прилага. Глава осма АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ Отговорност за нарушения Чл. 50. (1) Който извърши или допусне извършването на нарушение на този закон и/или на подзаконовите актове по прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 2000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв. (2) Ако нарушителят по ал. 1 е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 40 000 лв., а при повторно нарушение - от 40 000 до 60 000 лв. Имуществени санкции за лица, обслужващи кредити Чл. 51. (1) На лице, обслужващо кредити, се налага имуществена санкция от Българската народна банка, когато: 1. извършва дейност по обслужване на кредити по този закон без лиценз, в размер от 200 000 лв. до по-голямата сума между 5 000 000 лв. и 5 на сто от общия годишен оборот на лицето по ал. 1 съгласно последния му отчет, одобрен от управителния му орган; 2. допусне едно или повече лица, които не отговарят на изискванията на чл. 8, ал. 8, да бъдат назначени за членове на неговите управителни и/или контролни органи, в размер от 40 000 до 60 000 лв.; 3. не прилага надеждни правила и процедури за управление на дейността съгласно изискванията на чл. 8, ал. 11, т. 3 - 6, които да осигурят спазването на правата на 30 ПРОЕКТ! кредитополучателя, за всяко установено нарушение в размер от 40 000 до 60 000 лв.; 4. не прилага подходяща политика съгласно изискването на чл. 8, ал. 11, т. 7, осигуряваща съответствие с правилата за защита, справедливо и етично третиране на кредитополучателите, които не са потребители, в размер от 20 000 до 40 000 лв.; 5. не поддържа вътрешни процедури за регистриране и разглеждане на жалби от кредитополучатели, които не са потребители, съгласно чл. 8, ал. 11, т. 8 и чл. 41, ал.1-3, в размер от 20 000 до 40 000 лв.; 6. не предостави информация за финансова и статистическа отчетност по чл. 8, ал. 14 в установените срокове, в размер от 20 000 до 40 000 лв.; 7. при извършване на дейност по обслужване на вземания в приемаща държава членка получава и държи средства от кредитополучатели, когато това не е разрешено в приемащата държава членка, в размер от 50 000 до 100 000 лв.; 8. не е уведомило Българската народна банка за промяна в информацията и документите по чл. 12, представени във връзка с издаването на лиценз, в размер от 20 000 до 40 000 лв.; 9. не отговаря на изискванията на чл. 13, в размер от 50 000 до 100 000лв.; 10. нарушава изискванията на чл. 17, в случаите, в които кредитополучателите не са потребители, в размер от 20 000 до 40 000 лв.; 11. договорът за обслужване на вземания, който сключва с купувача на кредити, не отговаря на изискванията на чл. 36, в размер от 20 000 до 40 000 лв.; 12. не съхранява документите по чл. 16, ал. 5 и 6 и по чл. 20 в съответствие с изискванията на този закон и не предоставят на компетентните органи информацията съгласно чл. 16, ал. 4 и 7, за всяко установено нарушение в размер от 5000 до 10 000 лв.; 13. сключва договори за възлагане на дейности на външни изпълнители в нарушение на изискванията на чл. 16, ал. 1 - 3, в размер от 10 000 до 20 000 лв.; 14. не изпълни приложена от Българската народна банка принудителна административна мярка, в размер от 50 000 до 100 000 лв. (2) При повторно извършено нарушение на лицето по ал. 1 се налага имуществена санкция в двукратен размер на санкцията по ал. 1. (3) Разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 се прилагат и когато лицето, обслужващо кредити, извършва дейност по обслужване на кредити на територията на приемаща държава членка. Глоби и имуществени санкции за купувачите на кредити Чл. 52. (1) На купувач на кредити или когато е приложимо на определения представител по чл. 38 се налага наказание от Българската народна банка глоба в размер от 5000 до 20 000 лв., а когато нарушителят е юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 50 000 лв., когато: 1. нарушава изискванията на чл. 17, в случаите в които кредитополучателите не са потребители; 2. договорът за обслужване на вземания, сключен с лице, обслужващо кредити, не отговаря на изискванията на чл. 36; 3. нарушава изискванията на чл. 35, 37 и 38; 4. не предостави информацията, предвидена в чл. 39. (2) На купувач на кредити или на определения представител по чл. 38, Българската народна банка налага глоба в размер от 50 000 лв. до по-голямата сума между 200 000 лв. и 10 на сто от стойността на вземанията, за които това задължение не е изпълнено, а когато 31 ПРОЕКТ! нарушителят е юридическо лице - налага имуществена санкция в размер от 200 000 лв. до по-голямата сума между 800 000 лв. или 20 на сто от стойността на вземанията, за което това задължение не е изпълнено, когато лицето: 1. не сключи договор с кредитна институция или лице, обслужващо кредити, което да извършва дейности по обслужване на вземания по отношение на придобити вземания по необслужвани кредити, сключени с потребители и извършва дейност по обслужване на вземания по чл. 6, ал. 2, с изключение на случаите по чл.35, ал.2; 2. определеният представител по чл. 38, не сключи договор с кредитна институция или лице, обслужващо кредити, което да извършва дейности по обслужване на вземания, по отношение на придобити вземания по необслужван кредит, сключен с потребители, лица, упражняващи свободни професии или сключен с микро-, малки и средни предприятия (МСП), съгласно определението в чл. 2 от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО и извършва дейност по обслужване на вземания по чл. 6, ал. 2, с изключение на случаите по чл. 38, ал. 5. (3) При повторно извършено нарушение на лицата по ал. 1 и 2 се налага глоба, съответно имуществена санкция, в двукратен размер на посочения по ал. 1 и 2. Имуществени санкции за кредитните институции Чл. 53. (1) На кредитна институция се налага имуществена санкция от Българската народна банка в размер от 4000 до 20 000 лв., когато: 1. извърши нарушение на чл. 18, в случаите, когато е определена от купувач на кредити, да извършва дейности по обслужване на вземания по кредити, когато кредитополучателите не са потребители; 2. не предоставя на купувач на кредити необходимата информация относно прехвърляните вземания, включително наличието и видовете обезпечения съгласно чл. 31, ал. 2-4; 3. не предоставя информация на Българската народна банка съгласно изискванията на чл. 31, ал. 5-7. (2) При повторно извършено нарушение на лицето по ал. 1 се налага имуществена санкция в двукратен размер на посочения по ал. 1. Глоби и имуществени санкции за външните изпълнители Чл. 54. (1) На външен изпълнител, определен да извършва дейности по обслужване на вземания, се налага глоба от Българската народна банка в размер от 2000 до 10 000 лв., а когато нарушителят е юридическо лице имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв., когато извърши тежко или системно нарушение на изискванията на този закон и актовете по прилагането му. (2) При повторно извършено нарушение на лицето по ал. 1 се налага глоба, съответно имуществената санкция, в двукратен размер на посочения по ал. 1. Глоби и имуществени санкции за органите на управление Чл. 55. Българската народна банка може да налага предвидените в тази глава наказания и спрямо членове на органите за управление и контрол на лицето, извършило нарушение. Глоби и имуществени санкции, налагани от Комисията за защита на 32 ПРОЕКТ! потребителите Чл. 56. (1) Комисията за защита на потребителите налага имуществена санкция на лице, обслужващо кредити, когато: 1. не прилага подходяща политика съгласно изискването на чл. 8, ал. 11, т. 7, осигуряваща съответствие с правилата за защита, справедливо и етично третиране на потребителите, в размер от 20 000 до 40 000 лв.; 2. не поддържа вътрешни процедури за регистриране и разглеждане на жалби от потребители, съгласно чл. 8, ал. 11, т. 8 в размер от 20 000 до 40 000 лв. (2) Комисията за защита на потребителите налага глоба или имуществена санкция на лице, обслужващо кредити, купувач на кредити, представител, в случаите на чл. 38, на външен изпълнител и кредитни институции, относно защита на потребителите, при нарушение на изискванията на чл. 17-19, чл. 24, чл. 27, чл. 28, чл. 35, ал. 4, чл. 38, ал. 3, чл. 41 ал. 1-3, в размер от 2000 до 10 000 лв., а когато нарушителят е юридическо лице имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв. Ръководни принципи при определяне на санкции Чл. 57. (1) При упражняване на своето правомощие за налагане на санкции и глоби Българската народна банка и Комисията за защита на потребителите се ръководят от принципите на ефективност и пропорционалност чрез отразяване на сериозността на нарушенията с цел постигане на възпиращ ефект. (2) При определяне на вида и размера на административните наказания, както и за оценка на принципа за пропорционалност се вземат предвид: 1. тежестта и продължителността на нарушението; 2. до каква степен лицето, извършило нарушение по този закон и актовете по прилагането му е отговорно за нарушението; 3. финансовото състояние на лицето, извършило нарушение по този закон и актовете по прилагането му, включително годишния оборот ако нарушителят е юридическото лице или годишния доход, ако нарушителят е физическо лице; 4. значимостта на постигнатия благоприятен финансов резултат от лицето, извършило нарушение по този закон и актовете по прилагането му, доколкото този резултат е определяем; 5. загубите, понесени от трети лица в резултат на нарушението, доколкото могат да бъдат определяеми; 6. доколко отговорното за нарушението лице, оказва съдействие на компетентните органи; 7. предишни нарушения на лицето, отговорно за тях по този закон и актовете по прилагането му; 8. действителните или потенциалните системни последици от нарушението. 9. други обстоятелства относно лицето, извършило нарушението по този закон и актовете по прилагането му, които могат да обосноват увеличаване или намаляване на санкцията. Издаване и обжалване на наказателни постановления Чл. 58. (1) Актовете за установяване на нарушения на изискванията на този закон и актовете по прилагането му, се съставят от оправомощени от подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление "Банково" лица или от оправомощени от 33 ПРОЕКТ! председателя на Комисията за защита на потребителите лица, в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят е открит, но не по-късно от 5 години от извършването на нарушението. (2) Наказателните постановления се издават от подуправителя на Българската народна банка, ръководещ управление "Банково", председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от тях длъжностни лица. (3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Лихва при неизпълнение Чл. 59. Лице, което в срок един месец от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща датата на изтичането на едномесечния срок, до датата на плащането. ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 1. (1) По смисъла на този закон: 1. „Външен изпълнител“ е трето лице, на което лице, обслужващо кредити, е възложило изпълнението на някоя от дейностите по обслужване на вземания. 2. „Грубо нарушение“ е нарушение на императивните разпоредби в този закон, свързаните с него актове, както и на глава четвърта, раздел „трети“ от Закона за защита на потребителите. 3. „Договор за кредит“ е договор, първоначално предоставен, изменен или заменен от кредитна институция, която предоставя кредит под формата на заем, разсрочено плащане или друга форма на финансиране. 4. „Договор за обслужване на вземания“ е писмен договор, сключен между купувач на кредит и лице, обслужващо кредити, относно услугите, които лицето, обслужващо кредити, ще предоставя от името на купувача на кредити. 5. „Държава членка“ е държава, която е членка на Европейския съюз, или друга държава, която принадлежи към Европейското икономическо пространство. 6. „Държава членка по произход“ е: а) по отношение на лицата, обслужващи кредити - държавата членка, в която се намират седалището и адреса на управление на лицето, обслужващо кредити, а когато съгласно съответното национално законодателство то няма седалище – държавата членка, в която се намира неговото централно управление; б) по отношение на купувача на кредит – държавата членка, в която е постоянният адрес на купувача на кредити или неговия представител - когато те са физически лица, или държавата членка, в която са седалището и адресът на управление на купувача на кредити или неговия представител – когато те са юридически лица. 7. „Защита на потребителите“ е всички контролни мерки и действия по защита на потребителите, спрямо установените функции на Комисията за защита на потребителите в действащото законодателство. 8. „Корективни мерки“ са инструкции и указания по отношение на дейността на лице, обслужващо кредити. 34 ПРОЕКТ! 9. „Кредитна институция“ е институция по смисъла на чл. 4, параграф 1, т. 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013. 10. „Кредитополучател“ е физическо или юридическо лице, което е сключило договор за кредит с кредитна институция, включително нейния универсален или частен правоприемник. 11. „Кредитор“ е кредитна институция, която предоставя кредити, или купувач на кредит. 12. „Маловажен случай“ е маловажен случай по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания. 13. „Необслужван кредит“ е договор за кредит, който се класифицира като необслужвана експозиция в съответствие с чл. 47а от Регламент (ЕС) № 575/2013. 14. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение. 15. „Потребител“ е физическо лице, което при договори за кредит, попадащи в приложното поле на настоящия закон, действа извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. 16. „Приемаща държава членка“ е държава членка, различна от държавата членка по произход, в която лицето, обслужващо кредити, има клон или извършва дейности по обслужване на вземания, и в която кредитополучателят има обичайно пребиваване или в която се намира неговото седалище или, ако няма седалище съгласно националното му право - държавата членка, в която се намира централното му управление. 17. „Системни нарушения“ са три или повече административни нарушения на този закон и/или на актовете по прилагането му, извършени в продължение на една година, или три и повече административни нарушения от един и същ вид, извършени в продължение на три последователни години. § 2. Законът въвежда разпоредбите на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета oт 24 ноември 2021 г. относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (OВ, L 438 от 8 декември 2021 г.). § 3. В случаите когато алтернативен инвестиционен фонд по смисъла на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, дружество със специална инвестиционна цел, както и дружество за секюритизация по смисъла на Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, придобиват вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция, в рамките на своята търговска дейност, за тях се прилагат разпоредбите на този закон. ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 4. (1) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата, които извършват една или повече от дейностите, посочени в чл. 6, ал. 2, могат да продължат да извършват тези дейности без издаден лиценз. 35 ПРОЕКТ! (2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон купувачите на кредити, определените по чл. 38 представители и кредитните институции са длъжни да приведат дейността си в съответствие с този закон и актовете по прилагането му и да представят в Българската народна банка информация за придобитите, съответно прехвърлени вземания по необслужвани кредити и договорите, сключени с лица, обслужващи кредити. § 5. (1) Дружествата със специална инвестиционна цел, инвестиращи във вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция, могат да продължат да извършват дейностите по обслужване на придобитите вземания в срок до шест месеца от влизането в сила на този закон. (2) Параграф 4, ал. 2 се прилага съответно за дружествата по ал. 1. § 6. Управителният съвет на Българската народна банка приема подзаконовите нормативни актове по прилагането на този закон в 5-месечен срок от влизането му в сила. § 7. Образците за данни по член 34, ал. 1 се използват за сделки, свързани с кредити, отпуснати на или след 1 юли 2018 г., които са класифицирани като необслужвани след 28 декември 2021 г. За кредити, отпуснати между 1 юли 2018 г. и датата на влизане в сила на Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/2083, кредитните институции попълват образеца за данни с информацията, с която разполагат. § 8. В Закона за кредитните институции (обн., ДВ, бр. 59 от 2006 г.; изм., бр. 105 от 2006 г., бр. 52, 59 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 44, 93 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 101 от 2010 г., бр. 77 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 44 от 2012 г., бр. 52, 70 и 109 от 2013 г., бр. 22, 27, 35 и 53 от 2014 г., бр. 14, 22, 50, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33, 59, 62, 81, 95 и 98 от 2016 г., бр. 63, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 16, 20, 22, 51, 77, 98 и 106 от 2018 г., бр. 37, 42, 83, 94 и 96 от 2019 г., бр. 11, 13, 14, 18 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г. и бр. 65, 66, 84 и 85 от 2023 г.) в чл. 3а ал. 1 се изменя така: „Чл. 3а. (1) За извършване по занятие на дейност по финансов лизинг, гаранционни сделки, придобиване на вземания по кредити или дейност, представляваща друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други) във връзка с кредити, извън такива, които попадат в приложното поле на Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, придобиване на дялови участия в кредитни и финансови институции и отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, е необходимо лицето да бъде вписано в публичен регистър на БНБ, ако една или повече от тези дейности е съществена за него. Критериите за определяне на съществена дейност се определят с наредба на БНБ.“ § 9. В Закона за Българската народна банка (обн., ДВ, бр. 46 от 1997 г.; изм., бр. 49 и 153 от 1998 г., бр. 20 и 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 10 и 39 от 2005 г., бр. 37, 59 и 108 от 2006 г., бр. 52 и 59 от 2007 г., бр. 24, 42 и 44 от 2009 г., бр. 97 и 101 от 2010 г., бр. 48 и 62 от 2015 г., бр. 51 и 59 от 2016 г., бр. 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 106 от 2018 г., бр. 37 и 83 от 2019 г., бр. 13 и 14 от 2020 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 и 104 от 2022 г. и бр. 84 от 2023 г.) в чл. 16 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 21: 36 ПРОЕКТ! „21. издава, отказва издаване на лиценз на лица, обслужващи кредити, при условия и по ред, определени със Закона за лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити, и прилага предвидените в него принудителни административни мерки .“ 2. Досегашната т. 21 става т. 22“. § 10. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 30 от 2013 г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г. и бр. 104 от 2020 г.) се правят следните допълнения: 1. Създава се чл. 14а: „Чл. 14а. Преди условията на договора за кредит да бъдат променени, кредиторът предоставя на потребителя на хартиен или на друг траен носител нов погасителен план, отразяващ промяната, както и следната информация: 1. ясно описание на предложените промени и, когато е приложимо, на необходимостта от съгласие на потребителя, или на промените, направени по силата на закона; 2. сроковете за прилагането на промените, посочени в т. 1; 3. начините за подаване на жалба или възражение от потребителите във връзка с промените, посочени в т. 1; 4. срока за подаване на жалба или възражение; 5. наименование и адрес на компетентния орган, до който потребителят може да подаде жалба.” 2. В глава единадесета се създава чл. 32а: „Чл. 32а. (1) Кредиторите приемат и прилагат правила, политики и процедури за работа с потребители със затруднения при погасяване на кредити, които включват и ранни показатели, че е възможно потребителят да изпадне в затруднение при погасяване на кредита. (2) Когато кредитор установи, че потребител има затруднения при погасяване на кредита, той предприема своевременно действия да се свърже с потребителя, поръчителя и солидарния длъжник и да установи характера на затрудненията. (3) Кредиторът предоставя на потребителя, поръчителя и солидарния длъжник своевременно информация за: 1. броя на плащанията, които са просрочени или частично погасени, и общия размер на просрочената сума; 2. общия размер на непогасената част от общата сума, дължима от потребителя; 3. размера на обезщетението за забава за просрочените плащания; 4. последиците за потребителя при просрочие на вноските. (4) Преди пристъпване към принудително изпълнение, кредиторите прилагат в разумен срок, когато е целесъобразно, мерки за преструктуриране. Такива мерки за преструктуриране вземат предвид, наред с други елементи, положението на потребителя и могат да се състоят и от: 1. пълно или частично рефинансиране на договора за кредит. 2. промяна на съществуващите условия на договора за кредит, което може да включва, наред с другото: а) удължаване на срока на договора за кредит; б) промяна на вида на договора за кредит; 37 ПРОЕКТ! в) разсрочване на плащането на всички или на част от вноските за погасяване за даден период; г) промяна на лихвения процент; д) предлагане на гратисен период; е) частични плащания; ж) конвертиране на валута; з) частично опрощаване и консолидиране на дълга.“ 3. В чл. 45, ал. 1 след думите „чл. 11,“ се добавя „чл. 14а,“ и след думите „чл. 29, ал. 1,“ се добавя „чл. 32а,“. § 11. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр. 59 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г. и бр. 65 и 85 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 28 ал. 6 се отменя. 2. В глава шеста се създава чл. 28а: „Чл. 28а. Преди условията на договора за кредит да бъдат променени, кредиторът предоставя на потребителя на хартиен или на друг траен носител нов погасителен план, отразяващ промяната, както и следната информация: 1. ясно описание на предложените промени и когато е приложимо, необходимостта от съгласие на потребителя, или за промените, направени по силата на закона; 2. сроковете за прилагането на промените, посочени в т. 1; 3. начините за подаване на жалба или възражение от потребителите във връзка с промените, посочени в т. 1; 4. срока за подаване на жалба или възражение; 5. наименование и адрес на компетентния орган, до който потребителят може да подаде жалба.” 3. В чл. 46: а) в ал. 1 след думата „правила“ се поставя запетая и се добавя „политики и процедури“; б) алинея 4 се изменя така: „(4) Преди пристъпване към принудително изпълнение, кредиторите прилагат в разумен срок, когато е целесъобразно, мерки за преструктуриране. Такива мерки за преструктуриране вземат предвид, наред с други елементи, положението на потребителя и могат да се състоят и от: 1. пълно или частично рефинансиране на договора за кредит; 2. промяна на съществуващите условия на договора за кредит, което може да включва, наред с другото: а) удължаване на срока на договора за кредит; б) промяна на вида на договора за кредит; в) разсрочване на плащането на всички или на част от вноските за погасяване за даден период; г) промяна на лихвения процент; д) предлагане на гратисен период; е) частични плащания; ж) конвертиране на валута; з) частично опрощаване и консолидиране на дълга.” 38 ПРОЕКТ! 4. В чл. 69: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Българската народна банка може да дава препоръки във връзка с дейността по предоставяне на кредити на потребители с оглед осигуряване спазването на изискванията по глава пета и чл. 47 - 49 от закона.“ 5. В чл. 71 след думите „установи, че“ се добавя „кредитор с действие или бездействие нарушава чл. 13 - 19, 47 - 49, както и че“. 6. В чл. 83 се създава ал. 4: „(4) Българската народна банка може да публикува на официалната си интернет страница информация за издадените от нея наказателни постановления, влезли в сила, с които са наложени наказания за нарушения на закона и на актовете по прилагането му, включително за нарушението, нарушителя и размера на санкцията.“ 5. В чл. 80, ал. 1 думите „и 69“ се заменят с „ и чл. 69, ал. 1“. § 12. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (обн., ДВ, бр. 21 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 25 и 51 от 2022 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 27 се създава ал. 14: „(14) Дружеството със специална инвестиционна цел, инвестиращо във вземания по необслужвани кредити, предоставени на потребители от кредитна институция, не може да осъществява пряко дейностите по обслужване на вземания. В тези случаи се прилага Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити.“ 2. Създава се чл. 53а: „Дейности по обслужване на вземания Чл. 53а. Дружеството за секюритизация не може да осъществява пряко дейностите по обслужване на вземания по необслужвани кредити, предоставени на потребители от кредитна институция. В тези случаи се прилага Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити.“ § 13. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 27 от 2018 г.; изм., бр. 94 от 2018 г., бр. 17, 34, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 18 и 69 от 2020 г., бр. 7, 17 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 32 от 2022 г. и бр. 60, 82 и 84 от 2023 г.) в чл. 4 се създават т. 41 и 42: „41. лицата, обслужващи кредити, по смисъла на Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити; 42. купувачите на кредити по смисъла на Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити.“ § 14. В Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (обн., ДВ, бр. 55 от 2003 г., попр., бр. 59 от 2003 г., изм. и доп., бр. 107 от 2003 г., бр. 39 и 52 от 2004 г., бр. 31 и 87 от 2005 г., бр. 24, 38 и 59 от 2006 г., бр. 11 и 41 от 2007 г., бр. 16 от 2008 г., бр. 23, 36, 44 и 87 от 2009 г., бр. 25, 59, 73 и 77 от 2010 г., бр. 39 и 92 от 2011 г., бр. 26, 53 и 82 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 47 и 57 от 2015 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 15, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 24, 83 и 101 от 2019 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 25 и 51 от 2022 г. и бр. 8 и 80 от 2023 г.) в приложението към чл. 9, ал. 1, т. 2, в т. 1 думите „както и“ се заличават, а след думата „системи“ се поставя 39 ПРОЕКТ! запетая и се добавя „както и дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитна институция“. 40

Проект! МОТИВИ към проекта на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити С предложения проект на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити (ЗЛОККК) се въвеждат изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (Директива (ЕС) 2021/2167, Директивата). Основната цел на Директивата е хармонизация на мерките и правилата за разрешаване на проблема с високите равнища на необслужвани кредити и предотвратяването на тяхното бъдещо натрупване. Предвид взаимосвързаността на банковите и финансовите системи в ЕС, съществуват значителни рискове от разпространяване на отрицателните последици за икономическия растеж и финансовата стабилност сред отделните държави членки. Предложените в законопроекта мерки са насочени към преодоляване на проблемите с високите равнища на необслужвани кредити посредством развитие на стабилен вторичен пазар, позволяващ усвояване на излишъка от необслужвани кредити от кредитните институции, създаване на по-добри условия за трансграничното прехвърляне на необслужвани вземания по кредити, както и осигуряване на високи нива на защита на интересите на кредитополучателите. I. Предвидените в законопроекта мерки могат да бъдат обособени в три основни групи, както следва: 1. Мерки, осигуряващи развитие на вторичния пазар на необслужвани кредити и въвеждане на лицензионен правен режим за лицата, извършващи дейност по обслужване на кредити, в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167. Предвиждането на ясни правила и изисквания към обслужването на необслужвани кредити е необходимо с оглед осигуряването на прозрачност, предвидимост и повишено общественото доверие в тази дейност. Последното е от пряко значение за успешното и ефективно развитие на търговската дейност по придобиване на вземания по необслужвани кредити, което стои в основата на ефективния и развит национален пазар на необслужвани вземания. В допълнение, предвиждането на ефективен надзор и ясни процедури следва да доведе до положителен репутационен ефект върху този важен сегмент, като едновременно с това осигури значителни гаранции за защитата на потребителите. В резултат от това, подобряването на събираемостта на вземанията, повишената правна сигурност и предвидимост представляват самостоятелни и допълнителни стимули за купувачите да придобиват необслужвани кредити, натрупването на които, от своя страна, създава сериозни предизвикателства пред стабилността на банковия и финансов сектор в България. В глава втора от законопроекта е предвиден лицензионен режим за извършването на дейността по обслужване на вземания по необслужвани банкови кредити. С последния са въведени в националното законодателство минималните общоевропейски стандарти и изисквания към дейността, гарантиращи ефективното управление от страна на купувачите, които нямат експертиза и опит в обслужването на кредити или не са запознати с националните специфики на съответния местен пазар. По този начин широк кръг международни компании за управление на активи, инвестиционни фондове и други, ще могат да навлязат на българския пазар на необслужвани кредити и да допринесат значително за намаляване на рисковете от натрупване на голям брой необслужвани кредити в балансите на банките, при наличието на установени предпазни механизми за гарантиране защита правата на кредитополучателите. Правилата за трансгранично сътрудничество между компетентните органи на държавите членки, регламентирани в глава втора, раздел V, осигуряват високи нива на сигурност, проследимост, ефективен и своевременен контрол върху дейността по обслужване на кредити, независимо от произхода на конкретното лицензирано дружество. Следователно предвиждането на изисквания за лицензиране и надзор по отношение на лицата, обслужващи кредити, ще осигури постигането и на някои специфични цели на национално ниво: - увеличаване на броя на сделките с необслужвани кредити, включително и тези с трансграничен характер, и стимулиране на търсенето на необслужвани кредити и засилена конкуренция на вторичния пазар; - начисляване на по-ниски разходи за притежателите купувачите на необслужвани кредити от страна на обслужващите кредитите лица и създаване на възможности за печалба чрез по-ниски административни разходи и/или възможност за синергични ефекти с други бизнес области; - създаване на възможности за кредитните институции да прехвърлят вземанията си по необслужвани кредити на купувачи на кредити, които са склонни да поемат кредитен риск и имат опит в управлението му; - осигуряване на хармонизация на лицензионните изисквания към лицата, обслужващи кредити, в ЕС и въвеждане на общоевропейски стандарти за извършването на тази дейност; - повишаване на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност при обслужването на вземания по необслужвани кредити, първоначално отпуснати от кредитни институции, чрез възлагане управлението им на специализирани лица, които разполагат с необходимите знания и умения за качественото, ефективно и добросъвестно изпълнение на дейността; - установяване на ефективен национален надзор и ясни правила по отношение на дейността по обслужване на кредити и респективно укрепване на правата на кредитополучателите; - гарантиране на ефективен и ефикасен надзор над извършващите трансгранична дейност лица, обслужващи кредити, чрез създаване на специална рамка за сътрудничеството между компетентните органи; - адресиране на съществуващите рискове от натрупване на голям брой необслужвани кредити в бъдеще, включително поради ограничен административен капацитет за обслужването им от банките; - разширяване на възможностите за българските купувачи на вземания за трансгранично придобиване и съответно ефективно управление на необслужвани кредити. 2. Мерки за допълване и усъвършенстване на съществуващия нормативен режим за купувачите на кредити в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167. Понастоящем в действащото законодателство не е регламентиран правен режим, който да урежда в цялост условията за извършване на дейност по покупка на вземания по необслужвани кредити, правата и задълженията на купувача на кредити, както и последващите отношения между купувача и кредитополучателя, произтичащи от покупката на необслужваното вземане. С оглед транспониране на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 следва да бъдат предприети мерки за прецизиране на нормативната уредба и създаване на ясен и ефективен режим, който да регулира покупката на кредити от физически и юридически лица в съответствие с въведеното в директивата определение за „купувач на кредити“, при запазване на високи гаранции за защита на кредитополучателите. С оглед разширяване на кръга от лица, които могат да придобиват вземания по кредити, и с цел отстраняване на съществуващите допълнителни изисквания към тази дейност, с дефиницията на купувач в законопроекта е въведена правна възможност за физически и юридически лица, действащи в рамките на своята търговска дейност, да придобиват такива вземания. С предложените с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта изменения, дейността по придобиване на вземания по необслужвани кредити от кредитни институции е изключена от регистрационния режим по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ). С оглед осигуряване на максимална защита за правата и интересите на кредитополучателите е предвидено задължение за купувачите да възлагат дейностите по обслужване на придобитите вземания на специализирани лица, обслужващи кредити, които разполагат с необходимите знания и умения за качественото, ефективно и добросъвестно изпълнение на дейността. С въвеждането на това задължение се преодолява съществуващата в действащото законодателство липса на ясни и надеждни механизми за проследяване на дейностите по последващото обслужване на кредитите след придобиването им от купувачите. Следователно с тази мярка се адресира проблемът с прилагането на различни практики за събиране на вземанията, което крие рискове от нееднакво третиране на кредитополучателите и накърняване на техните права и законни интереси. Същевременно възлагането на обслужването на специализирани и лицензирани лица ще допринесе за ефективното управление на дейността от страна на купувачите, които нямат експертиза и опит в обслужването на кредити или не са запознати с националните специфики на съответния местен пазар. Последното обстоятелство ще допринесе и за стимулиране на развитието на вторичния пазар на необслужвани кредити и увеличаване на неговата конкурентоспособност и ефикасност. Oт съществено значение за постигане на горепосочените предимства от въвеждането на централното за директивата задължение за възлагане на обслужването е осигуряването на резултатен последващ контрол от страна на компетентните органи за спазване на задължението за възлагане на дейността по обслужването на лицензирани лица посредством възможност за изискване информация, предоставяне на указания, своевременно прилагане на превантивни принудителни мерки и установяване на възпиращи санкционни режими, каквито са установени в глава пета от законопроекта. С оглед спецификата на регулираните обществени отношения, както и с цел осигуряване на ефективност, ефикасност и бързина по отношение на налаганите от компетентните органи принудителните административни и корективни мерки, е предвидено ограничение във връзка с прилагането на чл. 26 от Административнопроцесуалния кодекс. Също така като допълнителна гаранция за спазване на това изискване е предвидено задължение за уведомяване на компетентния национален орган както за самоличността и адреса на лицето, на което е възложено обслужването, така и за всички последващи промени в тези обстоятелства в законоустановен срок след датата на придобиване на вземанията. По този начин компетентните органи ще могат да упражняват ефективно своите надзорните правомощия за спазване на установените правила във връзка както с придобиването, така и с обслужването на вземанията по необслужвани кредити. В действащото национално законодателство няма предвиден правен режим за придобиване на необслужвани кредити, отпуснати от кредитни институции на територията на страната, от купувачи на кредити от държава членка или от трета държава. Разширяването на националния вторичен пазар на необслужвани кредити ще повиши възможностите за своевременно и ефективно преодоляване на проблема с тяхното натрупване в балансите на кредитните институции и по този начин ще допринесе за обезпечаване на банковата и финансова система в България. Сред основните пречки за развитието на добре функциониращ и ефективен вторичен пазар на необслужвани кредити в ЕС е именно наличието на множество различаващи се национални режими в отсъствие на специална и хомогенна нормативна и надзорна уредба, което не позволява нито на купувачите на кредити, нито на лицата, обслужващи кредити, да се възползват от предимствата на вътрешния пазар. Основна мярка за справянето с този проблем е установяването на общи стандарти на Съюза за регулиране на дейността на лицата, обслужващи кредити. В съответствие с Директива (ЕС) 2021/2167С и с цел гарантиране на ефективен и ефикасен надзор на извършващите трансгранична дейност лица, обслужващи кредити, в глава втора, раздел V от законопроекта е предвидена специална рамка за сътрудничеството между компетентните органи на държавата по произход и на приемащите държави, и когато е целесъобразно, компетентните органи на държавата членка, в която е отпуснат кредитът. В допълнение, за да се гарантира запазването на еднакви стандарти по отношение на правата на кредитополучателите след прехвърляне на необслужвани договори за кредит, със законопроекта е въведена фигурата „представител на купувач на кредити от трета държава“, чрез която купувачи от трети държави могат да придобиват вземания по необслужвани договори за кредити. Директивата не предвижда цялостен правен режим за купувачите на кредити, но въвежда отделни изисквания към дейността им, както и някои нови, допълнителни задължения по отношение на кредитополучателите и дейността по обслужване на кредити. Предложените нови мерки изискват съответни промени в настоящия правен режим: - установяване на правна възможност в полза на купувача да избере дали да възложи обслужването на лице, обслужващо кредити, или сам да управлява и изпълнява правата и задълженията, свързани с необслужвания кредит; - въвеждане на задължение за кредитните институции регулярно и ежегодно да уведомяват националния компетентен орган за съвкупното салдо на прехвърлените кредитни портфейли, както и за броя и размера на включените кредити и дали прехвърлянето включва договори за кредит, сключени с потребители; - въвеждане на ясно разграничение между дейността по придобиване и последващото обслужване на необслужваните кредити, респективно установяването на стриктни изисквания към осъществяването на двете дейности, които да бъдат предмет на контрол; - уреждане на изисквания към отношенията (включително договорни) между купувачите и лицата, обслужващи кредити, във връзка с дейността по обслужване; - предвиждане в глава втора, раздел IV от законопроекта на допълнителни правила за купувача и лицето, обслужващо кредити, във връзка със справедливото третиране на потребителите и задължението за предоставяне на информация; - осигуряване на възможност за купувачите на кредит да получават от кредитните институции необходимата информация относно необслужвания кредит, с оглед извършване на собствена оценка на стойността на вземането и вероятността за възстановяването на средствата по него. 3. Мерки за адаптиране на съществуващата нормативна рамка в Закона за потребителския кредит ЗПК и ЗКНИП в съответствие с изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167, както и разширяване на компетенциите на Комисията за защита на потребителите във връзка със защитата на потребителите. В действащото национално законодателство не е предвиден правен режим за осъществяване на дейността по обслужване на кредити, което създава предпоставки задълженията на всеки гражданин да бъдат събирани практически от всеки стопански субект у нас, без възможност за институционален контрол от страна на държавата. Тази липса на законова регламентация поражда сериозни рискове от накърняване на основни права и законни интереси на потребителите чрез различни способи, включително „търсене“ на вземания с изтекла давност и произтичащи от неравноправни клаузи или приложени нелоялни търговски практики. Понастоящем защита на потребителите може да бъде осигурена чрез прилагането на правилата за защита на потребителите, съдържащи се в хоризонталното законодателство (Закона за защита на потребителите - ЗЗП) или в секторното (ЗПК, ЗКНИП и други). Освен последните, с цел гарантиране спазването на правата на потребителите в целия процес от придобиването на вземането по необслужван кредит, обслужването до прекратяването на договорните отношения с тях, Директива (ЕС) 2021/2167 предвижда изричното регламентиране на допълнителни мерки, свързани със справедливото третиране на кредитополучателите, повишаване на тяхната информираност и осигуряване на надежден и ефективен надзор за спазване на правата и законните им интереси. Във връзка с това със законопроекта са предвидени някои допълнителни правомощия в полза на Комисията за защита на потребителите. От една страна, въвеждането на лицензионен режим за дейността по обслужване на вземания по необслужвани кредити налага уреждане на отделни правомощия на Комисията за защита на потребителите за контрол още на етапа на процедурата по лицензиране, регламентирана в глава втора, раздел II от законопроекта. Такива са задълженията, свързани с оценката на прилаганите политики за гарантиране на спазването на правилата за защитата и справедливото и етично третиране на кредитополучателите, както и оценката на прилаганите вътрешни процедури за подаване и разглеждане на жалбите на кредитополучателите. Освен последните, в законопроекта са установени и някои допълнителни изисквания, свързани с третирането на кредитополучателите, които налагат регламентирането на ефективни процедури за сътрудничество и обмен на информация между Комисията за защита на потребителите и лицензиращия орган. С цел въвеждане на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 и осигуряване на висока степен на защита на потребителите са предложени изменения в Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (ЗКНИП), с които се гарантира представянето на потребителя – своевременно и преди всяка промяна на условията на договора за кредит – ясен и изчерпателен списък на всички такива промени, на график за тяхното въвеждане и необходимите подробности, включително наименованието и адреса на националния орган, пред когото потребителят може да подаде жалба. С предложените законодателни изменения се създават задължения за кредиторите да разполагат с подходящи политики и процедури, така че да полагат усилия да прилагат, когато е целесъобразно, мерки за преструктуриране в разумни граници, преди да открият процедура по реализиране на обезпечението. При избора на конкретни мерки за преструктуриране, кредиторите следва да вземат предвид индивидуалните обстоятелства на потребителя, неговите интереси и права и възможността му да погаси кредита, включително когато договорът за кредит е обезпечен с жилищен недвижим имот, който е основното жилище на потребителя. Мерките за преструктуриране могат да съдържат определени отстъпки за потребителя, като например пълно или частично рефинансиране на договор за кредит или промяна на съществуващите в него условия, включително, наред с другото, удължаване на срока му, промяна на вида на договора за кредит, отсрочване на плащането на цялата погасителна вноска или на част от нея за определен период, промяна на лихвения процент, предложение за гратисен период, частични плащания, конвертиране на валутата, частично опрощаване и консолидиране на дълга. С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлагат изменения и в други закони. Предвидени са изменения и допълнения в ЗКИ, с които дейността по придобиване на вземания по кредити, отпуснати от кредитни институции, по чл. 2, ал. 2, т. 12 от ЗКИ ще бъде изключена от обхвата на регистрационния режим, регламентиран в чл. 3а от същия закон. Целта на промяната е да бъде максимално разширен кръгът на лицата, които могат да придобиват вземания по необслужвани кредити, и да бъдат премахнати съществуващите допълнителни изисквания към тази дейност. В случай че същите лица, възнамеряват да извършват и дейност като лица, обслужващи кредити, те следва да подадат заявление за издаване на лиценз за извършване на дейност като лица, обслужващи кредити. Предлагат се също така и съответни изменения и допълнения в Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация във връзка с изискването в чл. 2, параграф 4 от директивата да бъдат въведени необходими гаранции за защита на потребителите, както и за получаване на необходимата информация от компетентните органи относно дейността по обслужване на кредити, в случай че такива не са регламентирани в действащото законодателство. Със законопроекта са предложени и допълнения в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), като в кръгът на задължените лица са включени купувачите на кредити и лицата, обслужващи кредити. Допълнението е направено във връзка с изключването на лицата, придобиващи вземания по кредити от кредитни институции, от регистрационния режим по чл. 3а от ЗКИ и с т. 2 от дефиницията на FATF (FATF Recommendations, Glossary) за финансови институции, съгласно която в тази категория са включени физически и юридически лица, предоставящи по занятие на или от името на свои клиенти дейности по даване на заеми, вкл. потребителски и ипотечни кредити, факторинг и форфетинг. С оглед на обстоятелството, че лицата, обслужващи кредити, по правило действат от името на купувача на кредит, както и предвид законово предвидената възможност купувачът на кредити да извършва самостоятелно обслужването на кредити след придобиване на лиценз за целта, лицата, обслужващи кредити, са включени в кръга на задължените лица по ЗМИП. Доколкото дейността по предоставяне и респективно по обслужване на банкови кредити по начало е присъща на кредитните институции, подлежащи на лицензионен режим, осъществяването на същата дейност от незадължени лица би представлявало заобикаляне на международните стандарти в борбата с изпирането на пари. II. Финансови средства, необходими за прилагането на новата уредба Предвижда се въвеждането на такси за издаване на лиценз на лице, обслужващо кредити, както и такса за общ финансов надзор. За определяне размера на таксите се използва подход в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1 от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и разходването им. С новия закон се предлагат допълнителни изисквания към дейността по обслужване на вземания по необслужвани банкови кредити. Въвеждането на тези допълнителни изисквания, чиято цел е гарантиране на по-висока защита на потребителите и едновременно по-конкурентен вторичен пазар на необслужвани кредити, може да доведе до увеличение на разходите на лицата, обслужващи кредити, респективно на купувачите, за извършването на тази услуги. За всяко лице, обслужващо кредити, очакваните разходи са в приблизителен размер на около 35 000 лв. за първата година, включващи както дължими такси в лицензионното производство пред БНБ, така и годишни такси за осъществяване на общия финансов надзор. Следва да се има предвид, че според регистъра на публични дружества и емитенти на ценни книжа в Република България са регистрирани общо 49 акционерни дружества със специална инвестиционна цел към 01.12.2023 г., от които 9 дружества извършват покупко-продажба на вземания. Понастоящем, в Република България няма лица, получили лиценз за извършване на дейност като дружество за секюритизация, поради което за този тип финансови инфраструктури не се очаква увеличаване на административната тежест или друг финансов ефект. Предложените промени със Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити не водят до въздействие върху държавния бюджет на Република България. III. Очаквани резултати от прилагането на новата уредба Въвеждането на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 цели да развие и адаптира действащата към настоящия момент правна уредба към приетото европейско законодателство. Конкретната цел, която следва да бъде постигната, е развитие и усъвършенстване на вторичния пазар на необслужвани кредити в България като ключов елемент от осигуряването на стабилна банкова система, съответно ефективно финансиране на икономиката и по-висок икономически растеж. По този начин ще бъдат ограничени рисковете за финансовата стабилност и в бъдеще, посредством предотвратяване на натрупването на голям брой необслужвани кредити в балансите на банките. С въвеждането на правен режим за лицензиране на лицата, извършващи дейност по обслужване на кредити, ще бъде запълнена съществуващата в националното законодателство празнина по отношение на важен кръг обществени отношения със значително социално-икономическо въздействие. Предвиждането на ясни правила и изисквания към обслужването на необслужвани кредити ще осигури необходимите прозрачност, предвидимост и повишаване на общественото доверие в тази дейност. Същевременно осигуряването на ефективен национален надзор ще допринесе за установяването на по-надеждни механизми за защита на потребителите. Във връзка с последното са въведени и допълнителни мерки, свързани със справедливото третиране на кредитополучателите, повишаване на тяхната информираност и осигуряване на надежден и ефективен надзор за спазване на правата и законните им интереси. Очаква се да бъде ограничено съществуващото до момента прилагане на множество различни практики за събиране на вземанията, което създава рискове от нееднакво третиране на потребителите и правна несигурност. IV. Съответствие с правото на Европейския съюз Съгласно член 1 параграф 4 от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 г., установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество (Директива (ЕС) 2015/1535), същата не се прилага за правилата, свързани с въпросите, които са предмет на законодателството на ЕС в областта на финансовите услуги, както са изброени неизчерпателно в приложение II към посочената директива. Наред с това, в законопроекта не се съдържат елементи и правила, които имат характеристиките на технически регламент по смисъла на Директива (ЕС) 2015/1535, включително няма технически спецификации, отнасящи се до предлагани на пазара продукти или услуги. В резултат на изложеното, не се налага нотифициране до Европейската комисия на посочения законопроект. Законопроектът е включен като мярка за изпълнение в Плана за действие за 2023 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в ЕС. Мярката е прехвърлена в Плана за действие за 2024 г., със срок за изпълнение 31.01.2024 г.

гр. София, бул. „Дондуков“ № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 администрацията Съгласуването се извършва на Становище на на Министерския основание чл. 21, ал. 5 от Закона за съвет нормативните актове Проект на акт: Вид оценка: Цялостна Проект на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити Становище по ред: Повторно съгласуване Номер и дата: 4 . 1 . 2 0 2 4 г . X 4 .0 1 - 3 6 4 / 2 3 / 0 4 .0 1 .2 0 2 4 г . S i g n e d b y : E v g e n i y a P e t r o v a A n d o n o v a В отговор на №: 03-00-1128/22.12.2023 г. Институция: Министерство на финансите Диспозитив: Съгласува без препоръки. Основание: Чл. 30в., ал. 3, т. 1 от Устройствения съвет и на неговата правилник на Министерския администрация (УПМСНА) 1. Обръщаме спазването на националното Във връзка с това материалите подготовката съответствието и административния относимите подход е представен към законопроекта, 2. Обръщаме методологията за провеждането оценка на проекта на вариантите по обществените бъдат заменени За да е извършване на изпълнени), е опишат много внимание, че при европейските изисквания е законодателството, както и в процедурата по чл. 32 към него ще бъде обърнато на промените, свързани на този подход със Закона контрол върху стратегически документи и оценен в оценката във финансовата внимание, че в раздел за извършване на оценка на на обществените въздействието. Тези консултации нормативен акт и приключват чл. 22, ал. 2, т. 9 от консултации по реда на чл. от тях. ясно и за да няма съмнения, настоящата цялостна необходимо в раздела за по-подробно проведените въвеждането на нови необходимо да бъдат да се съобразят провежданите от УПМСНА при внимание на с въвеждането на за ограничаване на стопанската дейност, с други (например тук, тук и др.). на въздействието, в доклада обосновка и др. V (чл. 24 до чл. 27) въздействието (НОМИОВ) консултации при извършване са задължителни, най-късно на етапа НОМИОВ. Консултациите 26 от Закона за нормативните че са изпълнени предварителна оценка на обществени консултации на на национално ниво режими и услуги заедно със изпълнени и изискванията на политики в областта. съгласуването на законопроекта и подхода, който е възприет за новите режими и услуги и административното регулиране специални закони, както и с Ще се проследи и как този на вносителя, в мотивите от Наредбата за обхвата и са уредени изискванията на цялостна предварителна предшестват изготвянето на на оценка и сравнение на винаги се провеждат преди актове и не могат да посочените изисквания при въздействието (и как са доклада и в резюмето да се обществени консултации по реда гр. София, бул. „Дондуков” № 1, тел. централа: 02/ 940-29-99, факс: 02/ 981-81-70 Страница 2 от 2 на раздел V от НОМИОВ, с отразяване на резултатите от тези консултации и приноса им за извършване на оценката на въздействието и за изработването на проекта на нормативен акт. 3. Обръщаме внимание, че за осигуряване на яснота и прозрачност на информацията, използвана при извършване на оценката на въздействието и при изработването на проекта на нормативен акт, заедно с изброяване на тези източници в оценката се предоставят и съответни хиперлинкове, когато източниците са достъпни в интернет. * Съгласно чл. 23 от НОМИОВ изводите и относимата информация от извършената цялостна предварителна оценка на въздействието се включват във финансовата обосновка по чл. 35, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. **При съгласуването по чл. 32 от УПМСНА кръгът от въпроси, проблеми и решения, разгледани в оценката на въздействието, се съпоставя с кръга от въпроси, засегнати в проекта на нормативен акт. *** На основание чл. 85, ал. 1 от УПМСНА е необходимо това становище да бъде публикувано заедно с оценката на въздействието и проекта на акт при обществените консултации, провеждани в изпълнение на Закона за нормативните актове. ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „МОДЕРНИЗАЦИЯ НА АДМИНИСТРАЦИЯТА“ 4 .1 .2 0 2 4 г . X S ig n e d b y: Isk r e n Pa vlo v Iv a n o v ИСКРЕН ИВАНОВ

Мотивирано становище относно необходимостта от въвеждане на режим по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, във връзка с проект на Закон лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити Проектът на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити (ЗЛОККК) предвижда въвеждане в националното законодателство на изискванията на Директива (ЕС) 2021/2167 на Европейския парламент и на Съвета относно лицата, обслужващи кредити и купувачите на кредити и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС (Директива (ЕС) 2021/2167). Едно от задължителните изисквания е регламентиране на лицензионен режим за лицата, които извършват дейност по обслужване на вземания по необслужвани кредити, предоставени от кредитни институции. Във връзка с горното се предлага създаването на глава втора „Лица, обслужващи кредити“ в проекта на ЗЛОККК, в която е уреден лицензионния режим за дейността по обслужване на необслужвани кредити. С тази мярка в националното законодателство се въвеждат минималните общоевропейски стандарти и изисквания към дейността, гарантиращи ефективното управление от страна на купувачите, които нямат експертиза и опит в обслужването на кредити или не са запознати с националните специфики на съответния местен пазар. Лицензирането и надзорът на лицата, обслужващи кредити, по чл. 6 от законопроекта се извършва съгласно правилата на проекта на ЗЛОККК и актовете по прилагането му. За издаване на лиценз е необходимо да се подаде заявление до Българската народна банка (БНБ). БНБ взема решение за издаване на лиценз за лице, обслужващо кредити, или за отказ за издаване на лиценз за извършването на такава дейност при условията на глава втора, раздел II от проекта на ЗЛОККК. Предвид вида и обема на предвидените в Директива (ЕС) 2021/2167 правомощия за осъществяване на надзор, същите са разпределени между два компетентни органа – БНБ и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Установена е подробна уредба на правомощията на двата надзорни органа, както и правила за обмен на информация и сътрудничество както между тях, така и с други компетентни национални и чуждестранни административни органи. Правомощията на КЗП в рамките на процедурата по лицензиране се състоят в оценка на прилаганите политики за гарантиране на спазването на правилата за защитата и справедливото и етично третиране на кредитополучателите, както и оценка на прилаганите вътрешни процедури за подаване и разглеждане на жалбите на кредитополучателите по чл. 8, ал. 11 т. 7 и 8 от законопроекта. В допълнение, при установяване на нарушения на глава втора, раздел IV, свързани със защита правата на потребителите, Комисията за защита на потребителите изпраща на Българската народна банка мотивирано искане за отнемане на лиценз на лице, обслужващо кредити, по реда на чл. 14, ал. 3 от проекта на ЗЛОККК. Посочените предложения за въвеждане на лиценз не надхвърлят заложените изисквания, произтичащи от законодателството на ЕС. 1

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ М И Н ИСТ Е Р СТ ВО Н А Ф И Н АН СИ Т Е Проект! Изх. № .............................. София, .................. 2024 г. ДО МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Д О К Л А Д от ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО: Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите (ДВ, бр. 14 от 2021 г.) УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация внасям за разглеждане проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите (ДВ, бр. 14 от 2021 г.). Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите е в сила от 2021 г. За тригодишния период на прилагането й е налице динамично развитие на пазара на хазартните дейности, особено при хазартните игри, предлагани онлайн. В резултат на това значително се увеличи обема от данни, които организаторите на онлайн хазартни игри подават към Националната агенция за приходите (НАП) съгласно изискванията на наредбата. Това създава риск от възникване на технически неизправности, свързани с трафик на големи пакети от данни. С практическото прилагане на наредбата възникна необходимост от коригиране на техническите изисквания към организаторите като унифициране в подаването на данни от организатори, опериращи в други юрисдикции и такива, ситуирани изцяло в България, по отношение на часовото време, уточнение по отношение на статуса на приключилите събития, които впоследствие са отменени в резултат от настъпила промяна по време или след приключване на дадено събитие, детайлизиране на стъпките, които следва да се изпълнят в производствата по София - 1040 тел. централа: 9859 1 minfin@minfin.bg ул. ”Г.С.Раковски” № 102 факс: 980 68 63 www.minfin.bg одобряване на системи за автоматизирано подаване на информацията за хазартни игри към сървър на НАП. Спецификата на онлайн хазарта, който не е обвързан с изисквания за наличие на помещения и персонал за получаване на залозите и чиито системи и сървъри в много случаи са разположени извън територията на страната, има за последица и необходимост от ефективни методи за контрол от страна на НАП с оглед осигуряване спазването на изискванията на Закона за хазарта и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, включително и прилагането на правилата на наредбата. В тази връзка с проекта се предлага при извършване на контролни залози в онлайн хазарта, след разкриване пред оператора, че е извършен контролен залог, операторът да възстановява на НАП заложената сума, а ако е реализирана печалба, тя не се изплаща. С цел постигане на по-голяма оперативност и по-ефективен контрол по отношение на отчетността на операциите, свързани с организирането на хазартните игри, с проекта на акт се предлага прецизиране на разпоредбите на наредбата, което ще доведе до еднозначност при тълкуването и прилагането ѝ. С оглед на увеличения обем от данни, подавани от организаторите на хазартните игри чрез XML отчетността, се установи нарастващ риск от възникване на технически неизправности, свързани с трафик на големи пакети от данни. В тази връзка е добавено ново поле в приложения № 3, 4, 5 и 7 с наименование „Пореден номер на подаваната част от файла“. От друга страна е отчетена необходимостта от унифициране в подаването на данни от организатори, опериращи в други юрисдикции и такива, ситуирани изцяло в България по отношение на часовото време, с което се подават данните, тъй като към момента се наблюдава несъответствие в часовите настройки, с които се извършват XML отчетите към сървър на НАП от организаторите на хазартни игри, което е предпоставка за некоректно интерпретиране на информацията. В тази връзка в приложения № 1, 2, 3, 3а, 4, 5, 6, 7, 7а и 8 е добавено поле с наименование „часова зона EET/EEST“. За актуализиране на информацията, подадена към сървър на НАП от организаторите на хазартни игри, е идентифицирана необходимост от уточнение по отношение на статуса на приключилите събития, които впоследствие са отменени в резултат от настъпила промяна по време или след приключване на дадено събитие. За целта се създават приложения № 3а и 7а към чл. 8 и чл. 9 от наредбата за подадени данни за анулирани събития, като е предвидено данните за анулираните събития да се подават в края на отчетния период. В приложенията е добавено и поле „Статус на операцията“, съдържащ пълен списък на връщаните статуси на операции, заложени в публикувана в сайта на НАП XSD схема за обмен на данни, съгласно изискванията на наредбата. Направено е допълнение данните за неприключилите събития да се подават към сървъра на НАП след получаване на заявката в ЦКС на организатора. Същите следва да постъпват в сървъра на НАП преди събитието да е приключило, тъй като към момента е констатирано забавяне при подаването на данните, което не покрива заложените цели на тази функционалност. Предвидено е допълнение с цел осигуряването на безпроблемен достъп до КЛС на организаторите на хазартните игри в хода на извършване на контролни производства. За целите на контролните производства и за проверяване на информацията, подавана към сървър на НАП, се регламентира организацията по извършването на контролен залог от или под наблюдението на орган на НАП в реално време на платформи на организатори на онлайн хазартни игри (чл.15а). Предвидена е промяна с цел синхронизирането на наредбата с разпоредба от Наредба № Н-4 от 2021 г. за подлежащите на вписване обстоятелства, условията и реда за водене и поддържане на регистрите по Закона за хазарта, както и на предоставяните електронни услуги. 2 Детайлизират се стъпките, които следва да се изпълнят в производствата по одобряване на системи за автоматизирано подаване на информацията за хазартни игри към сървър на НАП. Конкретизирани са и случаите, в които организаторите на хазартни игри, които подават данни към сървъра на НАП, следва да подадат искане за одобряване на системи за автоматизирано подаване на информацията за хазартни игри към сървър на НАП. Регламентирани са действия на организаторите на хазартни игри и на регулатора във връзка с проверяването на автоматизирано подаване на данни към сървър на НАП в случаите, в които е извършена промяна в издадения лиценз, свързана с увеличение или подмяна на игрален софтуер по реда на чл. 38 от Закона за хазарта. Създава се чл. 23, в който са предвидени сроковете за разглеждане на подадените от организаторите на хазартни игри заявления във връзка с увеличен/подменен игрален софтуер. Регламентирани са и сроковете за приключване на проверките дали ЦКС/КЛС автоматизирано подава данни към сървъра на НАП от увеличения/подменения игрален софтуер. В допълнителните разпоредби на наредбата се въвежда легална дефиниция на понятието „Промяна във функционалността на системите за автоматизирано подаване на информация към сървър на НАП“, с което се постига нормативна яснота по отношение на случаите, в които организаторите на хазартни игри при настъпила промяна във функционалността на системите им за автоматизирано подаване на данни към сървър на НАП (след като същите вече са били одобрени), ще следва да подават нови искания за одобряване на промените. Във връзка с необходимостта от технологично време за задължените лица да въведат предвидените в проекта на акт технически изисквания и системите за автоматизирано подаване на данни към сървъра на НАП да бъдат тествани и одобрени, в преходните и заключителните разпоредби на наредбата е предвиден 4-месечен срок от влизането ѝ в сила, в който организаторите на хазартни игри следва да приведат дейността си в съответствие, както и да подадат искане за одобряване на системите за автоматизирано подаване на информация съгласно чл. 20, ал. 1 от наредбата. С приемането на измененията в наредбата ще бъдат отстранени установените практически проблеми и технически затруднения при прилагането й, ще се подобрят процедурите и правилата, предвидени за изпълнение на задълженията на организаторите на хазартни игри по отношение на регистрацията и идентификацията на участниците и ще се усъвършенства контрола по подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове, по проекта на акт са проведени обществени консултации, като проектът на Постановление на Министерския съвет, докладът към него, частичната предварителна оценка на въздействието и становището на дирекция „Модернизация на администрацията“ в администрацията на Министерския съвет са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации, за срок от 30 дни. В съответствие с чл. 26, ал. 5 от Закона за нормативните актове справката за постъпилите предложения, становища и възражения заедно с неприетите предложения в резултат на проведените обществени консултации е публикувана на интернет страницата на Министерството на финансите, интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Портала за обществени консултации. Проектът на акт е съгласуван с всички министри и с дирекциите от администрацията на Министерския съвет, с чиято функционална компетентност е свързан, като становищата им са отразени съгласно приложената справка. Съгласно изискването на чл. 17, ал. 3, т. 6 от Закона за хазарта проектът е съгласуван с Държавна агенция „Национална сигурност“. 3 За приемането на проекта на акт не са необходими допълнителни разходи/трансфери/други плащания по бюджета на Министерството на финансите, респективно на Националната агенция за приходите. Предложеният проект на Постановление на Министерския съвет не води до въздействие върху държавния бюджет, поради което към проекта е приложена финансова обосновка съгласно приложение № 2.2 към чл. 35, ал. 1, т. 4, буква „б“ от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. С проекта на акт не се въвеждат в действащото законодателство на Република България изисквания, произтичащи от правото на Европейския съюз, не се транспонират норми от европейското законодателство и не се приемат мерки по прилагането на регламенти. В европейското право не се съдържат изисквания по отношение на регулираната материя. В тази връзка не е приложена справка за съответствие с европейското право. Разпоредбите на проекта на акт съответстват на принципите на свободното движение на стоки и свободното предоставяне на услуги и не са в противоречие с принципа на пропорционалност и принципа за равенство и еднакво третиране, тъй като се предвижда да се прилага еднакво от всички задължени лица. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР–ПРЕДСЕДАТЕЛ, УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА МИНИСТРИ, Предвид гореизложеното, на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация предлагам Министерският съвет да разгледа и приеме приложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите. ПРИЛОЖЕНИЯ: 1. Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за регистрация и идентификация на участниците, съхраняването на данни за организираните онлайн залагания на територията на Република България и за подаване на информация за хазартните игри към сървър на Националната агенция за приходите; 2. Финансова обосновка; 3. Съобщение за средствата за масово осведомяване; 4. Частична предварителна оценка на въздействието; 5. Становище на дирекция „Модернизация на администрацията“ в Администрацията на Министерския съвет; 6. Справка за проведена обществена консултация; 7. Справка за отразяване на становищата по чл. 33 от УПМСНА; 8. Съгласувателни писма. ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА 4 ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ 5

ДО МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НА ВНИМАНИЕТО НА Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ КОПИЕ ДО: Г-ЖА НАДЯ ДАСКАЛОВА ДИРЕКТОР В ДИРЕКЦИЯ „РЕГУЛАЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ ПАЗАРИ“ СТАНОВИЩЕ От СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВЗЕМАНИЯ“, ЕИК: 176130143, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, ет. 6, представлявано от председателя на Управителния съвет Райна Иванова Миткова-Тодорова и „АСОЦИАЦИЯ ЗА ОТГОВОРНО НЕБАНКОВО КРЕДИТИРАНЕ“ Сдружение, с ЕИК 176686446, с адрес на управление: гр. София, п.к. 1113 р-н „Изгрев“, ж.к. „Изток“, ул. Тинтява № 13Б, ет. 6, представлявано от Председателя на УС Николай Георгиев Цветанов Относно: Обществено обсъждане на Проект на Закон за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, публикуван за обществено обсъждане на 09.02.2024 г. УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНИСТЪР, УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДИРЕКТОР, УВАЖАЕМИ ЕКСПЕРТИ, От името на Асоциацията за управление на вземания, Асоциация за отговорно небанково кредитиране и техните членове, изразяваме своята подкрепа за създаването на цялостна законодателна рамка, уреждаща процесите по изкупуване на вземания и последващите 1 дейности по тяхното събиране и погасяване. Считаме, че законодателна уредба на вторичния пазар за изкупуване на необслужвани кредити е крайно необходима, както за осигуряване на защита на задължените лица - потребители, така и за създаване на сигурна бизнес среда за дружествата, опериращи на този пазар. В същото време, считаме, че така предложеният законопроект на ЗЛОККК не постига в пълна степен заложените цели, както в Директива 2021/2167, така и в чл. 2 от законопроекта, като не се отчитат в достатъчна степен съществуващият пазар, механизмите, по които функционира, както и установените бизнес отношения. По същество, моля да имате предвид следните основни проблеми, които отчитаме в предложената регулаторна рамка, като предлагаме и съответни принципни изменения, с които същите да бъдат избегнати. 1. Запазване на регистрацията по чл. 3а от ЗКИ като финансова институция, която да позволява събирането на собствените изкупени кредити от самия купувач на кредитите, без да се издава допълнителен лиценз. На първо място считаме, че регистрацията по чл. 3а от ЗКИ като финансова институция следва да се запази и да позволява събирането от купувача на кредити на собствени изкупени вземания без лиценз. Българският пазар на необслужвани кредити съществува повече от 20 години, като към днешна дата в регистъра на БНБ по чл. 3а от ЗКИ, като финансови институции с предмет на дейност „Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и др.)“ са вписани над 22 дружества, които оперират на и представляват основната част от пазара на изкупени вземания, като комбинираният обем на изкупените от тях портфейли за последните 5 години е над 7,000,000,000 лв. (седем милиарда лева). В този смисъл следва да бъде взето предвид, че става въпрос за един добре развит и конкурентен пазар, с установени пазарни механизми, който представлява съществена част от цялостния финансов пазар в страната и на който оперират множество участници. Следва да се отбележи, че обществените отношения, свързани с изкупуването и управлението на просрочени вземания, не възникват за първи път с приемането на Директива 2021/2167, или със закона, с който Директивата се имплементира, като с посочените нормативни актове се урежда вече съществуващ пазар, със свои особености и начин на функциониране, които следва да бъдат отчетени, при въвеждането на националната правна уредба. Считаме, че предложеният законопроект не държи достатъчна сметка за действителната организация на пазара и съществуващите бизнес отношения на участниците на него. Дружествата, които осъществяват единствено дейности по обслужване на вземания без да изкупуват такива, извършват услугите по събиране на вземания за първоначалния кредитор, било то банка, небанкова финансова институция, доставчик на битови услуги и т.н. Търговските практики на пазара са наложили този модел на предоставяне на „класическите“ услуги по обслужване и управления на вземания, като всъщност прави впечатление, че именно тези дейности са изключени от приложеното поле на законопроекта. 2 От друга страна, дружествата, чийто предмет на дейност е „Придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране“, нямат практика да и не възлагат на трети лица дейностите по събиране на изкупените от тях вземания, а ги извършват със собствен ресурс, за свой риск и сметка, като са натрупали значителен опит и ноу-хау и са изградили съответни вътрешни структури, с които да извършват дейността, както по оценка на портфейлите, които изкупуват, така и по администриране на процесите по събирането им, в това число възлагане на вземания на адвокатски дружества за съдебно установяване, образуване и водене на изпълнителни дела и др. В отношенията си със задължените лица те действат като кредитор по вземанията и не използват трети лица, които да извършват услуги по събиране на вземанията. В този смисъл, считаме, че законопроектът реално въвежда регулация за дружества, които на практика не съществуват на пазара, тъй като лица, чиято дейност е обслужване на вземания не за първоначалния, а за последващ кредитор, липсват, като в същото време законопроектът не предоставя адекватна правна рамка за дружествата, които всъщност извършват управление на вземания – финансовите институции, регистрирани към БНБ, съгласно изискванията на чл. 3а от ЗКИ. В този смисъл, считаме, че законопроектът не постига основната си цел да регулира съществуващия пазар на изкупени вземания, а въвежда регулации за един фиктивен пазар, който не отговаря на действителното положение. Предложената регулация ще доведе до фрагментиране на дейностите по изкупуване и събиране и извършването им от различни дружества – едно за изкупуване на банкови кредити, друго за изкупуване на кредити, отпуснати от небанкови финансови институции, трето за обслужване на банковите кредити, изкупени от купувача, четвърто за събиране на изкупени кредити на небанкови финансови институции и пето - дружества, които обслужват само кредити на банки, преди те да са ги продали. На практика изкуственото разделяне на индустрията ще доведе до големи затруднения за компаниите и вероятно до свиването на общия размер на пазара, което е обратно на целения от Директивата и законопроекта резултат, като в същото време ще затрудни потребителите, по отношение на които ще се прилагат различни правни режими за близки по своята същност обществени отношения, свързани с погасяването на парични задължения. В този смисъл много по-близо до обществената действителност би било запазването на съществуващия към момента режим за регистрация като финансова институция по чл. 3а от ЗКИ, като в закона следва да се създаде разпоредба, която предвижда, че в случаите, в които купувачът на кредити е регистриран като финансова институция по чл. 3а от ЗКИ, същият може да извършва дейности по обслужване по отношение на изкупените от него вземания, при спазване на разпоредбите на закона и без да е необходимо допълнително лицензиране като дружество, обслужващо кредити. В този смисъл са и мотивите на Съображение 25 от Директивата, които дават възможност на вече регулираните дружества на пазара на вземания автоматично да бъдат признати като лицензирани лица, ако съществуващите национални правила са еквивалентни или по-строги от изискванията на Директивата. Считаме, че изискванията за регистрацията по чл. 3а от ЗКИ, по своите качествени показатели, са близки до изискванията на Директивата, тъй като сред тях в Наредба 26 на БНБ са посочени както такива, гарантиращи стабилността на съответното 3 дружество, напр. изискванията за минимален внесен капитал, вноските за минимално необходимия капитал да са направени със собствени средства и др., така в чл. 5, ал. 1 от Наредба 26 на БНБ са въведени и сериозни изисквания относно лицата, които могат да управляват и представляват финансовите институции, напр. изискването за необходимо висше образование, въведеното изискване за опит в областта на икономиката, правото, финансите, информатиката, изискването лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер и др. В този смисъл следва да бъде отчетен и принципът на пропорционално приложение на изискванията за лиценз, въведен със Съображение 26 и да не се допуска създаването на излишна административна тежест за съществуващия и функциониращ бизнес, която е неоправдана и не би довела до постигане на основните цели на Директивата – улесняване на кредитните институции да продават просрочените си експозиции, подобряване конкуренцията на вторичния пазар на изкупуване на просрочени вземания, постигане на по-високи нива на защита на задължените лица – потребители, дори напротив, въвеждането на излишна административна тежест за съществуващите на пазара финансови институции би довело до необосновано блокиране на пазара на изкупени вземания. В този смисъл следва да бъдат взети под внимание и мотивите на Съображение 40 от Директивата, които целят избягването именно на тази възможност. Следва да се има предвид и използваната лексика и терминология в оригиналния текст на Съображение №25 от Директива 2167 на английски език. В този текст се предвижда, че държави членки, които вече са въвели еквивалентни или по-строги правила, следва да предвидят възможност за „автоматично признаване на тези дружества като лицензирани лица“, а на английски език е използван израза „to be automatically recognised as authorised credit servicers“. Думите „признати/recognized“ и „authorized“, не се приравняват на лицензирани/licensed. В случай, че след анализ, не приемете тезата ни, че режимът за регистрация на финансови институции по Наредба №26 на БНБ е по-строг от лицензионния режим, предвиден в Директивата, то моля да се предвиди поне, че на регистрирани финансови институции с предмет на дейност по чл.2, ал.2, т.12 ЗКИ (придобиване на вземания по кредити и други форми на финансиране) се издава лиценз за обслужващо дружество без да е необходимо заявление от тяхна страна. Нужно е също да се предвиди, че тези финансови институции, могат да заявяват промени в обстоятелствата в регистъра по чл.3а ЗКИ и в регистъра по ЗЛОККК с единно заявление, за да не се дублират охранителни производства в тези регистри. Приемането на този подход гарантира спазването на всички правила на закона, които уреждат начина на извършване на самите дейности по обслужване на кредити (въвеждането на процедура за разглеждане на жалби от кредитополучатели, изпращане на първо уведомително писмо, предоставяне на информация на кредитополучателя, забрана за начисляване на лихви различни от законната лихва за забава и др.), които всъщност са насочени към защитата на кредитополучателите и които създават единен стандарт за извършване дейностите по събиране на кредити и които следва да бъдат задължителни, както за дружествата, които обслужват възложени им кредити от трети лица, така и за купувачите на кредити, които събират собствените си вземания, но без да се създават излишни административни пречки пред участниците на пазара на изкупени вземания. Отбелязваме, че и към момента съществува комплексна правна уредба на дейността по изкупуване и последващо обслужване на кредити, в това число ЗКИ и издадените за 4 неговото изпълнение Наредба № 12, Наредба № 22, Наредба № 26 и др., като дейността на дружествата е поднадзорна на БНБ, КЗП, КЗЛД, ДАНС и др. Съществуващият правен режим е осигурил значителни гаранции за стабилното функциониране на пазара, като кредитните институции имат редица възможности за реализиране на натрупаните им просрочени експозиции на вторичния пазар на вземания. Всяка промяна, създаваща нови административни изисквания пред участниците на пазара, следва да е добре премерена и да отчита вече съществуващия широкообхватен правен режим и неговата изчерпателност и взаимосвързаност. В този смисъл, пример за недостатъчно добре обмислена промяна е предложеното изменение в § 8 от ПРЗ на ЗЛОККК, касаещо чл. 3а от ЗКИ, съгласно което се предвижда отпадане на режима за регистрация като финансова институция на купувачите на кредити, които по този начин ще бъдат изключени от системата на ЦКР и кредитите, изкупени от банки, ще спрат да бъдат подават като просрочени в ЦКР, което би представлявало заплаха за сигурността на банковата и финансовата система в страната, тъй като информацията в ЦКР няма да е точна и актуална и банките няма да могат да правят правилна преценка за кредитоспособността на кредитоискателите. Също така, ако по отношение на изкупени кредити от банки, режимът за регистриране като финансова институция по чл. 3а от ЗКИ отпадне, но се запази по отношение на изкупени кредити от небанкови финансови институции, лицата, които изкупуват вземания, биха могли да попаднат в ситуация, в която имат кредити, както от банки, така и от финансови институции, към едно и също лице, като за двата вида вземания ще се прилагат различни административни режими. За вземанията от банки дружеството ще е купувач на вземания, а за вземанията от небанкови финансови институции, дружеството ще е финансова институция. При спадане на размера и постъпленията от портфейла от небанкови финансови институции, под праговете за съществеността по ЗКИ, това ще доведе до нужда от отписване от регистъра по чл. 3а от ЗКИ, като при последващо увеличаване на приходите от портфейла, заради купуване на нови вземания, например, това може да доведе до необходимост от ново вписване. С оглед динамиката на пазара на изкупуване на вземания, това може да доведе до необходимост от множество процедури по дерегистрация и регистрация, което освен административна тежест за дружеството, ще представлява и сериозно натоварване и затрудняване работата на БНБ. Също така следва да се отбележи, че за кредитополучателите с кредити, които се регулират от различните режими, ще бъде изключително трудно да се ориентират в това, какви права имат по отношение на различните си задължения и как могат да ги упражнят, което би засилило чувството за социална несправедливост у потребителите на различните видове кредитни услуги. 2. Коментари по изискванията, на които трябва да отговаря съответното дружество, за получаване на лиценз, съгласно ЗЛОККК. Ограничението относно предмета на дейност на лицето, обслужващо кредити, въведено с чл. 6, ал. 4, е напълно неприемливо с оглед необоснованото ограничаване на търговския оборот и въвеждането на забрана за извършването от един и същи субект на повече от една принципно разрешени от правото дейности. Към днешна дата на вторичния пазар на необслужвани кредити купувачите на кредити изкупуват, както кредити от кредитни 5 институции, така и кредити от небанкови финансови институции. Приемането на разпоредбата в този вид би довело до невъзможност за обслужването на тези „смесени“ портфейли от de facto работещите дружества, които представляват пазара, който законопроектът цели да регулира. Също така на финансовите институции, регистрирани в регистъра към БНБ по чл. 3а от ЗКИ, с предмет на дейност „отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства“, не следва да се отказва възможността да изкупуват вземания от кредитни институции и да извършват последващи действия по обслужването им. За тях извършването на такива сделки е оправдано с оглед възможността да придобият кредити към кредитополучатели, които са вече и техни клиенти, с цел обработка на цялостни кредитни експозиции. За да имат възможност да обслужват изкупените банкови кредити, те ще следва да се регистрират като дружество, обслужващо кредити. В същото време, ако ограничението относно предмета на дейност по чл. 6, ал. 4 остане в настоящата редакция, след получаването на лиценз за обслужване, дружеството следва да изостави основната си търговска дейност по кредитиране. В този смисъл считаме че чл. 3, т. 1, б. в) следва да бъде изменен, както следва: „в) финансова институция по чл. 3а от Закона за кредитните институции, която е кредитор по смисъла на Закона за потребителския кредит или на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, когато извършва обслужване на вземания по необслужвани кредити, по отношение на които е кредитор;“ Считаме, че следва да бъдат преосмислени и изменени изискванията на чл. 8 от ЗЛОККК, като се държи сметка на първо място за принципа на пропорционалност при прилагане на правилата за хармонизиране на дейностите по обслужване и изкупуване на вземания на територията на ЕС съгласно Съображение 26 от Преамбюла ДИРЕКТИВА (ЕС) 2021/2167. Предлагаме да отпаднат изискванията лицето, обслужващо кредити, да бъде задължително акционерно дружество и да издава само безналични акции, предвидени в чл. 8 ал. 1 и ал. 4, като аргументите ни за това са следните: На първо място в Директивата липсват подобни изисквания. В Съображение 20 от Преамбюла е посочено, че основната цел на Директивата, която е да подобри условията за продажба на необслужваните кредити на трети страни, следва да бъде постигната при осигуряване защита правата на кредитополучателите - потребители. В хипотезата, в която потребителите са вложители в банка, е обосновано правата им да се защитят посредством наличните правни механизми в търговското право, включително определяне на структурно по-сложна правно организационна форма, която предлага възможности за засилен вътрешен надзор и контрол и ясна лична отговорност на съответните органи на ниво кредитна институция. Подобна защита за потребителите обаче не би могло да се постигне като се въведе задължение за дружествата, обслужващи кредити, също да бъдат само и единствено акционерни дружества, тъй като те използват собствен капитал при извършване на стопанската си дейност и не оперират с външен капиталов ресурс. Освен това и към момента в чл. 3а, ал. 2, т. 1 от ЗКИ е установено ограничаване на видовете правно организационни форми за финансовите институции (които на практика извършват 6 основния дял от дейността по обслужване на кредити на пазара в Република България към момента) като съответно те могат да бъдат учредени и като дружество с ограничена отговорност и като командитно дружество с акции. Считаме, че ако не бъде възприет подходът за отпадане изискването на чл. 8, ал. 1, то поне то следва да бъде уеднаквено с това по чл. 3а, ал. 2, т. 1 от ЗКИ. На следващо място, отчитаме значителни разлики между характеристиките на дейността на кредитните институции от една страна и на лицата, обслужващи кредити, от друга, и свързаните с тези дейности стопански рискове. Обслужването на кредити представлява дейност, извършвана със собствени средства и на собствен риск за дружеството. Това не е така при банковата дейност, която се извършва със средства на вложителите посредством дейността по публично привличане на влогове. Оттук, поради наличието на системен риск за банковата дейност (а именно това, че рискът от загуба на вложенията се простира върху неограничен брой субекти – физически и юридически лица, които на свой ред са вложители в банката) и необходимостта от запазване правата на кредиторите на банката, са наложени изисквания, свързани с правно организационната форма, вида акции и квалификацията на управителните и контролните органи, както и редица капиталови изисквания и такива за ликвидност на активите съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013. При извършването на дейности по обслужване на кредити, системен риск за финансовата система не съществува – кредитният риск и рискът от неизпълнение, иманентно присъщи на дейността по кредитиране, вече са се реализирали, като ангажирайки дейности по събиране на просрочените експозиции, банката се опитва да посрещне и да облекчи собствените си пруденциални задължения, наложени от надзорния орган, и да намали загубите. От гледна точка на извършването на дейностите по обслужване на кредитите обаче, не съществува риск за вложителите – всеки успех на дружеството събирач единствено би бил в тяхна полза. Ето защо считаме, че налагането на пруденциални изисквания, идентични с тези на кредитните институции, вместо с тези, приложими към финансовите институции, е прекомерно, нарушава принципа на пропорционалност на регулациите при хармонизирането на правните режими на територията на ЕС, и би довело до свиване на пазара, свързан с обслужване на кредити, което неминуемо би довело и до свиване на пазара за изкупуване на кредити. В частност изискването за безналични акции съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗЛОККК, съответства на изискването за акциите на банките съгласно действащия ЗКИ, като според нас по-удачно би било да се приложи по-балансираното изискване на съществуващия чл. 3а ЗКИ акциите на финансовите институции да са поименни, но да могат да бъдат налични. Напомняме, че основен приоритет на Банковия съюз, застъпен и в Директива 2167, е улесняване изкупуването на вземания и облекчаване на банките при натрупване на портфолио от необслужвани кредити, което би застрашило тяхната ликвидност. При наличието на пазарна свързаност между купувача на кредити и обслужването на кредити в рамките на индустрията в Република България, допълнителното ограничаване на лицата, обслужващи кредити, неминуемо би се отразило и на изкупуването им. Във връзка с горното считаме, че изискванията на чл. 8, ал. 3 относно това, че капиталът на лицето, обслужващо кредити не може да бъде със заемни средства, както и изискванията по ал. 5 и ал. 6 също са прекомерни и правните последици, които биха имали, не кореспондират с целта на Директивата, както и на самия ЗЛОККК. Подобни ограничения съществуват в действащото законодателство относно банковите институции, но считаме, 7 че те не следва да се прилагат по отношение на лицата, обслужващи кредити, и това не би допринесло за защита правата на потребителите, към които е насочена тази дейност. По отношение на изискването на чл.8, ал. 7 от законопроекта считаме, че включването му е немотивирано, като следва да се има предвид, че изискванията спрямо финансова група и счетоводното отчитане, трябва да се спазват независимо каква дейност извършва дружеството. Нещо повече, разделянето на финансовите резултати на едно дружество от резултатите на финансовата му група би било логично, в случай че се цели допълнителна защита на кредиторите на отделеното дружество с цел по-лесно удовлетворяване на техни претенции в случай на несъстоятелност. В случая не са налице интереси на специална категория кредитори при евентуална несъстоятелност, каквито например има при банковата такава (вложителите на банката). Считаме изискванията за управителните и контролните органи на лицата, обслужващи кредити, посочени в чл. 8, ал. 8, в по-голямата си част за прекомерни и такива, които практически изискват да се покрият еквивалентни и дори по-високи стандарти от тези, приложими за управителните и контролните органи на кредитните институции. Както посочихме по-горе, дейността по обслужване на кредити не представлява разпореждане с капиталовложения, набирани чрез публично привличане, поради което подобно аналогично пренасяне на изисквания и дори завишаването им, представлява огромна административна тежест за дружествата. В частност, считаме, че следва да се преосмислят следните разпоредби на чл. 8, ал. 1: А) Чл. 8, ал. 1, т. 1 – считаме формулировката „други нарушения, свързани с търговското право и защитата на потребителите“ за твърде широка и надхвърляща изискванията на Директивата за чисто свидетелство за съдимост (чл. 5 ал. 1 б. б) i), като предлагаме да се използва буквално текстът на чл. 5, както следва: „областта на дружествата, несъстоятелността, неплатежоспособността“. В противен случай реферирането към целия правен отрасъл Търговско право, неправилно го приравнява на трите изброени негови подотрасъла, посочени в чл. 5 ал. 1 от Директивата. Освен това считаме, че тъй като съгласно действащото българско законодателство по отношение на административните наказания е приложима погасителна давност съгласно чл. 82 ЗАНН, изискването на чл. 8, ал. 1, т. 1 следва се отнася до определен период преди назначаването на лицето в управителния или контролния орган на дружеството, обслужващо кредити, напр. една или две години преди това. Не на последно място следва да се държи сметка и за обстоятелството, че лицата, притежаващи квалифицирано дялово участие в капитала на заявителя, също следва да отговарят на изискването на чл. 8, ал. 1, т. 1. На практика този режим би могъл да обхваща множество лица, които са част от управителните и контролните органи на участващото в капитала трето дружество, което е възможно да бъде учредено и на територията на друга държава членка. Поради това считаме, че е нужно стриктно придържане на минималните изисквания на Директивата, за да не се затрудни допълнително търговският оборот и в частност да се повлияе негативно на международните инвестиции в Република България на пазара на изкупуване и обслужване на кредити. Б) На следващо място настояваме изискването на чл. 8, ал. 8, т. 2 (наличие на образователно-квалификационна степен не по-ниска от "магистър") да отпадне. Нито в Директива (ЕС) 2021/2167, нито в Крайния отчет относно Указания на Европейския 8 банков орган от 15.12.2023 г. относно оценка за достатъчни знания и опит на ръководството или административните органи на лицата, обслужващи кредити, взети заедно, съгласно Директива (ЕС) 2021/2167, не се предвижда подобно изискване. Отбелязваме, че изискването за наличие на образователно-квалификационна степен „магистър“ необосновано изключва множеството специалности, които отговарят на изискването на същата т. 2, а именно магистратурата да е по „специалност, подходяща за управление на дружеството“ (например „Икономика“, „Финанси“, „Бизнес администрация“), но поради това, че обучаващите се придобиват образователно-квалификационна степен „бакалавър“, те не биха могли да бъдат назначени в органите на дружеството, обслужващо кредити. Съгласно посочените по-горе Указания на ЕБО, изискванията към управителните и контролните органи са преимуществено насочени към техните професионални знания и опит, а не към формално придобитата съответна образователно-квалификационна степен. Освен това наличието на завършена магистратура от управителите на дружествата, не би довело до повишено ниво на защита на потребителите, чиито кредити се обслужват, и е трудно да се намери дори опосредена връзка. Не на последно място отбелязваме, че изискването за магистратура по „специалност, подходяща за управление на дружеството“ не гарантира, че специалността, по която е придобита предходната степен „бакалавър“, също е по такава „подходяща“ специалност. Считаме, че преценката относно общата пригодност на съответни лица да бъдат включени в управителните и контролните органи на дружеството, обслужващо кредити, следва да се преценява цялостно и кумулативно, вземайки предвид всички представени доказателства и данни за професионален опит и знания, вместо определени лица, които лесно могат да докажат наличие на знания и опит, да бъдат отхвърляни на база формални критерии. Считаме, че това е целта, заложена в Указанията на ЕБО, а именно „оценката за адекватно ниво на знания и опит на ръководството и административните органи, взети заедно“. Молим също да се вземе предвид фактът, че дори сред изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 20 на БНБ от 24 април 2019 г. за изискванията към членовете на управителния и контролния орган на кредитна институция, както и за оценка на тяхната пригодност и на лицата, заемащи ключови позиции, наличието на образование в областта на правото или икономиката е предпоставка за намаляването на изискуемия стаж от 5 на 3 години, а не е абсолютна предпоставка за заемане на ръководна длъжност в банката. В) По отношение на т. 3 от чл. 8, ал. 8, считаме, че формалното изискване за 3 години опит в конкретно посочени области „икономика, правото, финансите“, надхвърлящо изискванията на Директивата и на Указанията на ЕБО, отново не би довело до гарантиране адекватността на опита на ръководството на лицето, обслужващо кредити, като най-малко би следвало да се добави и областта по управление на вземания (подобно на изискването на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 20 на БНБ от 24 април 2019 г.). На пазара на обслужване на кредити в Република България, който има над 20-годишна история, са ангажирани ръководители, които има опит основно в тази дейност. Не би следвало да се окаже, че те не отговарят на критерия по т. 3, поради това, че например дейността по обслужване на кредити или ръководенето на такава дейност, не се квалифицира като икономическа или финансова дейност. Г) Считаме, че аналогично на чл. 8, ал. 1, т. 1, изискването на чл. 8, ал. 8, т. 6 следва да бъде времево ограничено до една или две години преди подаването на заявлението за издаване на лиценз. Такъв подход е възприет и при изискванията за ръководни органи на 9 кредитните институции съгласно чл. 11, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗКИ. Освен това не намираме основание за разширяване на текста извън посоченото в чл. 5, ал. 1, б. б), т. iv), а именно: „не са обект на текущо производство по несъстоятелност или не са били обявявани в несъстоятелност досега, освен ако правата им не са били възстановени в съответствие с националното право;“. Д) Считаме за неприемлива и ал.12 на чл.8, която съдържа изискване лицето, обслужващо кредити да сключва застраховка „Професионална отговорност“ за вреди, настъпили от дейността, като минималната застрахователна сума по застраховката за едно събитие да е „средният размер на индивидуалните вземания по необслужвани кредити“, а за всички застрахователни събития в рамките на една година – 10% от номиналния размер на обслужваните вземания през календарната година. Подобно изискване създава неравнопоставеност между отделните дружества, обслужващи кредити, и най-вече може да бъде изключително отежняващо и скъпо струващо за купувачите на кредити, които сами обслужват вземанията си. Както посочихме и по-горе, пазарът на изкупени кредити в Република България е със значителни размери, като за последните 5 г. общата номинална стойност на придобитите вземания е над 7 000 000 000 лв. (седем милиарда лева). Десет процента от стойността на тези изкупени вземания представлява сума от порядъка на 700 000 000 лв. (седемстотин милиона лева), което би довело до застрахователни премии в значителен размер, като се има предвид и поставеното в ал. 12 изискване за минимална сума за всяко нарушение. Последното неминуемо ще се отрази върху цената на услугата по обслужване на кредитите, което в крайна сметка ще рефлектира в понижаване на цената за изкупуване на портфейлите и ще затрудни кредитните институции да се освобождават от просрочените си експозиции. При застраховката професионална отговорност покритите рискове са свързани с обезщетяване на клиентите, възлагащи дейности на дружеството, извършващо определена услуга. В настоящата хипотеза липсва припокриване на целта на застраховката с нарушенията на разпоредбите на ЗЛОККК, тъй като застраховката би обезщетявала купувачите на кредити за нарушения на лицата, обслужващи кредити, по самия закон. Потърпевши от нарушения на закона обаче биха били единствено самите лица, обслужващи кредитите, на които може да бъде отнет лицензът, или да се наложат други административни наказания и принудителни мерки, в това число парични. Следователно изискването на застраховка „Професионална отговорност“ не може да изпълни евентуалния си замисъл да подобри положението на потребителите кредитополучатели или това на купувачите на кредити. Освен това считаме, че е възможно застрахователите да не желаят да предоставят такъв застрахователен продукт, доколкото дейността по обслужване на кредити, обичайно се определя като рискова и застрахователното покритие може да достигне значителни размери. Е) Изключения от приложното поле Обхватът на чл. 3 от ЗЛОККК, касаещ изключенията от приложното поле на закона, следва да се разшири, придържайки се към предложената с чл. 2, пар. 6 Директива 2021/2167 уредба, като от обхватът му се освободят адвокатите и адвокатските сдружения, които извършват дейности по обслужване на кредити в рамките своята професия. Много от практикуващите адвокати извършват от името на свои клиенти една или повече от дейностите, посочени в чл. 6, ал. 2 от ЗЛОККК. При настоящата редакция би се оказало, че 10 те не могат да извършват съдебни и/или извънсъдебни дейности по събиране на вземания, произтичащи от необслужвани договори за кредит. Съдебната и изпълнителната фаза са съществен етап от обработката по събиране на вземания от кредитополучатели, а често е и единственото възможно средство за това. Процесуалното представителство в тези производства често се осъществява тъкмо от адвокати и дейността им не би следвало да се ограничава от изискванията на ЗЛОККК, чиито разпоредби регулират специфична и отделна категория субекти. Предлагаме да се създаде нова точка д) в чл. 3 от ЗЛОККК, както следва: „д) адвокати, младши адвокати или адвокатски форми на сдружаване, които извършват дейности по обслужване на кредити в рамките на своята професия.“ В допълнение следва да се предвиди изричен текст в законопроекта, който да освобождава адвокати и адвокатски сдружения от изискванията за външни доставчици на услуги на обслужващите дружества, освен изискването за зачитане на личния живот и достойноството на потребители кредитополучатели, защото спрямо тях се прилагат много по-стриктни етични правила на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката. 3. Коментари по изискванията за събиране на вземания. Считаме, че най-големите достойнства на законопроекта могат да бъдат намерени именно в нормите, уреждащи стандарта, който следва да спазват дружествата, при извършването на дейностите по обслужване на кредити. Липсата на подобни законови правила доведе до усещане за социална несправедливост у много граждани, като създаде погрешни представи за същността на дейността по изкупуване и събиране на кредити, без която дейност, както отчита и ЕС с въвеждането на Директивата, стабилността на банковата система би била силно заплашена, тъй като без вторичен пазар за необслужвани кредити, кредитните институции биха били затруднени да спазват строгите изисквания за капиталова адекватност, които са им наложени, и което неминуемо би довело до по-скъп кредитен ресурс и по-високи лихви по кредитите. Отбелязваме следните конкретни разпоредби на законопроекта, които считаме, че следва да бъдат преосмислени и променени, тъй като не биха постигнали основната цел, заради която се въвеждат – защитата на правата и интересите на кредитополучателите и особено на кредитополучателите потребители. Изискването въведено чл. 18, ал. 1 от ЗЛОККК за нотариално заверени дата и съдържание на уведомлението, което се изпраща до длъжника след всяко прехвърляне на вземане и винаги преди предприемане на действие по обслужване, както и при поискване от кредитополучателя, е прекомерно, излишно и освен че води до допълнителни разходи, би представлявало и сериозна административна тежест, както за дружеството, така и за нотариусите, като в същото време не постига по-висока защита на правата и интересите на кредитополучателите. На първо място следва да се отбележи, че наложената практика от кредитните институции е да продават няколко пъти в годината портфейли, съставени от множество, обикновено 11 измерени в хиляди, кредити. Трудно би могло да се очаква, че за толкова голям брой вземания, ще може да се ангажира нотариус, който да има достатъчно свободен ресурс, за да извърши заверката своевременно. На следващо място остава неясен смисълът, който стои зад въвеждането на разпоредбата и чий интерес може да се очаква, че ще бъде защитен с нея. Ако задължението за заверка на датата цели да гарантира, че уведомлението е изпратено преди предприемането на действие по обслужване, следва да се отбележи, че в нотариалното производство по удостоверяване на датата на документ, нотариусът предоставя удостоверение, че документът е създаден на тази дата и в този смисъл датата става достоверна по смисъла на чл. 181, ал. 1, Съображение 1 от ГПК, но относно доказване момента на изпращането на удостоверението меродавна би била, напр. датата от пощенското клеймо, тъй като между изготвянето и изпращането на документа със сигурност ще измине определен период от време. В този смисъл достоверната дата на документа не би могла да ползва кредитора при евентуален съдебен спор с кредитополучателя относно навременното изпълнение на това задължение. При спор купувачът на кредити, при условията на пълно и главно доказване, ще следва да докаже датата на изпращане на уведомлението, като нотариалната заверка няма да му послужи за това, доколкото спорът няма да има за предмет момента на изготвяне на уведомлението, а ще бъде относно момента на изпращането му, който ще бъде доказван с всички допустими доказателствени средства, предвидени в ГПК, включително и с датата на пощенското клеймо или друг относим документ, напр. в случаите на изпратена нотариална покана или връчване на книжа от ЧСИ по реда на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. По отношение на изискването за нотариално удостоверяване на съдържанието на писмото, също не може да бъда намерена основателна причина за въвеждането му. В случай че целеният резултат е да се гарантира, че уведомлението има всички необходими реквизити съгласно чл. 18, ал. 3 от ЗЛОККК, заверяването на съдържанието от нотариус не би постигнал този резултат, тъй като в рамките на това производство нотариусът няма задължение да удостовери, дали документът има определено съдържанието, а удостоверява, че представеният му документ е имал конкретното съдържание към момента на изготвянето му, като отново при спор между кредитора и кредитополучателя, дали са спазени изискванията на чл. 18, ал. 3, кредиторът ще следва, при условията на пълно и главно доказване, да установи, че е спазил задълженията си, за което ще ангажира доказателства, различни от нотариалното удостоверение за съдържанието на документ. Освен административна тежест и организационни затруднения, процесът по нотариално заверяване на всяко уведомление би коствал и значителен финансов ресурс, като следва да се има предвид, че всяко оскъпяване на процеса по обслужване на вземания, по регулаторни причини, в крайна сметка ще рефлектира в понижаване на цената за изкупуване на портфейлите и ще затрудни кредитните институции да се освобождават от просрочените си експозиции. На следващо място считаме, че текстът на чл. 18, ал. 1 от ЗЛОККК следва да бъде прецизиран в следните посоки. Изразът „и винаги преди предприемане на действие по обслужване“ създава несигурност, дали това уведомление следва да се изпраща преди всяко действие по обслужване, което разбира се би било невъзможно и неоправдано, доколкото действието по обслужване може да е инициирано и от длъжника (напр. покана 12 за преговори, посещение в офис на кредитора или изпращане на жалба до кредитора), поради което предлагаме да се добави уточнението, че уведомлението следва да се изпрати преди първото действие по обслужване на задължението, като текстът придобие редакцията предвидена в чл. 10, т. 2 от Директивата. Изискването уведомлението да се изпрати „преди предприемане на действия по обслужване“, трябва да се редактира, тъй като Директивата изисква уведомлението да се изпрати преди „действия по събиране“, което е различно понятие спрямо „действия по обслужване на вземанията“. Също така считаме, че трябва да бъдат предвидени изключения за случаите, в които е необходимо кредиторът спешно да предприеме действия за защита на правата си, които действия могат да съставляват и действия по обслужване на вземанията,