Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“

Проект НАРЕДБА за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.) § 1. В приложението към член единствен се правят следните изменения и допълнения: 1. В глава първа „Общи положения“, раздел II „Относими определения“ се създават т. 4, 5 и 6: „4. „Авиационен транспорт“ е транспорт по въздуха с хеликоптер (вертолет) или самолет. 5. „Хеликоптер“ („вертолет“) е летателен апарат без неподвижно крило, който излита и каца основно вертикално с помощта на въртяща се перка в горната му част. 6. „Самолет“ е летателен апарат, осъществяващ полет в атмосферата с помощта на силова установка и неподвижно крило.“. 2. В глава втора „Елементи на диагностично-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“: а) В раздел II „Медицински триаж“: аа) в т. 9.3.2 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“; бб) в т. 9.4 думите „екип на“ се заменят с „екип за“; вв) в т. 9.4.2 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“, а накрая се добавя „и координационната централа на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ)“; гг) в т. 9.5 след думата „централа“ се добавя „и координационната централа на ЦСМПВ“. б) В раздел V „Транспорт на спешния пациент“: аа) в т. 2.1.7.4: ааа) думите „екип на“ се заменят с „екип за“, а след думата „помощ“ се добавя „към районната координационна централа на ЦСМП, съответно координационната централа на ЦСМПВ“; ббб) създава се изречение второ: „При нужда от авиационен транспорт районната координационна централа на ЦСМП се свързва с координационната централа на ЦСМПВ незабавно.“. бб) създават се т. 2.1.7.9, 2.1.7.10 и 2.1.7.11: „2.1.7.9. При първичния авиационен транспорт промяна в разписания транспортен план може да бъде извършена само след разрешение от координационната централа на ЦСМПВ и авиационния оператор. 2.1.7.10. Първичният авиационен транспорт се извършва при задължително осигуряване на приема от страна на определеното приемно лечебно заведение за болнична помощ. 2.1.7.11. В приемащото лечебно заведение за болнична помощ спешният пациент– обект на авиационния транспорт, се разглежда като спешен пациент с код А1 до изключването му.“. вв) в т. 2.2.3 думите „аеромедицински екип“ се заменят с „реанимационен екип с авиационен транспорт“; гг) в т. 2.2.7 се създава изречение второ: „При възможност приемното лечебно заведение осигурява лекар с необходимата квалификация, който чрез комуникационната/телемедицинската система да подпомага транспортиращия екип при специфична патология – педиатрични и неонатални пациенти, пострадали с термични травми, интоксикации и др.“. дд) в т. 2.2.9 думите „и на“ се заменят с „и при“; ее) точка 2.2.10 се изменя така: „2.2.10. Вторичният транспорт на спешни пациенти се координира от диспечерските екипи в координационните централи на ЦСМП, а при авиационен транспорт – от координационната централа на ЦСМПВ , като се поддържа връзка със спешните отделения или други структури на изпращащото и на приемащото лечебно заведение за болнична помощ, а при възникнала необходимост – и с републикански консултант или друг специалист“; жж) точка 3.1.2 се изменя така: „3.1.2. авиационен транспорт. Авиационният транспорт се извършва с хеликоптер (вертолет) - от авиационен оператор, и със самолет - от Министерство на отбраната.“; зз) в т. 3.2 думите „лечението/грижите“ се заменят с „медицинската помощ“; ии) в т. 3.4 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“; йй) в т. 3.4.1 думата „въздушния“ се заменя с „авиационния“ и навсякъде думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“; кк) създава се т. 3.4.1.1 със следното съдържание: „3.4.1.1. Индикация за активиране на спешна медицинска помощ с авиационен транспорт е: 3.4.1.1.1. Пациент с необходимост или потенциална необходимост от интензивно лечение, което следва да бъде предоставено възможно най-бързо. 3.4.1.1.2. Критичен или нестабилен пациент, който се нуждае от интензивно лечение от реанимационен екип по време на транспорта. 3.4.1.1.3. Пациент с необходимост от транспортиране до лечебното заведение възможно най-бързо. 3.4.1.1.4. Липса на достатъчни ресурси на спешния наземен медицински транспорт. 3.4.1.1.5. При масови инциденти, бедствия и аварии с над трима пострадали с триажна категория А1 или над шестима пострадали с триажна категория В2 или над десет пострадали независимо от триажната категория.“; лл) в т. 3.4.2 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“; мм) в т. 3.4.3 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“, а накрая се поставя запетая и се добавя „ограничение на тегло на оборудване, пациент и екип, наличие на болнични хеликоптерни летища, оперативни площадки и подходи за кацане и излитане от мястото на събитието и приемащо лечебно заведение“. нн) в т. 3.4.4 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“ и навсякъде думата „въздушния“ се заменя с „авиационния“; оо) в т. 3.4.4.1 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“; пп) в т. 3.4.4.2 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“; рр) в т. 3.4.4.2.1 думите „времето на мястото“ се заменят с „времето за престой и обработване на пациента на мястото“; сс) Точка 3.4.4.2.2 се изменя така: „3.4.4.2.2. При заявена от наземен спешен мобилен екип, намиращ се на мястото на инцидента, необходимост от авиационен транспорт, такъв се изпраща в случаите, когато прогнозното време за достигане до мястото на инцидента е по-кратко с над 20 минути от прогнозното транспортно време на наземния мобилен спешен екип от мястото на инцидента до приемащото лечебно заведение.“. тт) в т. 3.4.4.3 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“; уу) в т. 3.4.4.3.5 думите „тежки изгаряния“ се заменят с „термични травми“; фф) в т. 3.4.4.3.17 след думата „малформации“ се добавя „или състояния“, а след думата „хирургично“ се добавя „или интервенционално“; хх) в т. 3.4.4.4 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“; цц) в т. 3.4.4.4.2 думата „въздушния“ се заменя с „авиационния“; чч) в т. 3.4.4.4.3 думите „на високо ниво на лечебни действия и физиологичен мониторинг“ се заменят с „и на високоспециализирани медицински дейности, включително реанимационни дейности и мониторинг на жизнените показатели“; шш) в т. 3.4.4.4.5 думата „аеромедицински“ се заменя с „авиомедицински“; щщ) точка 3.4.5 се изменя така: „3.4.5. Активирането на авиационния транспорт: 3.4.5.1. със самолет – се разрешава от Министерство на здравеопазването по искане координационната централа на ЦСМПВ, на ръководител на районна координационна централа на ЦСМП или на ръководителя на болнично лечебно заведение, в което е настанен пациентът, за който е поискан авиационен транспорт, и други компетентни органи и лица; 3.4.5.2. с хеликоптер – се разрешава от координационната централа на ЦСМПВ (относно медицинската целесъобразност по предложение на районна координационна централа на ЦСМП) съвместно с авиационния оператор (относно летателната целесъобразност). Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха осигурява при техническа възможност конферентна връзка с искащия медицинската помощ, с районната координационна централа на ЦСМП и с авиационния оператор чрез информационната свързаност на координационната централа на ЦСМПВ и системата 112.“; ъъ) в т. 3.4.6.2 думата „аеромедицински“ се заменя с „авиомедицински“; юю) в т. 3.4.6.3 думите „районната координационна централа“ се заменят с „координационната централа на ЦСМПВ и съответната районна координационна централа на ЦСМП“; яя) в т. 3.4.6.4: ааа) след думата „отделения“ се добавя „или други структури“; ббб) създават се изречения второ и трето: „Пресрещащият реанимационен екип за пациенти – обект на авиационен транспорт, е с най-високо ниво на компетентност. При необходимост по решение на координационната централа на ЦСМПВ авиомедицинският екип може да придружи пациента в линейката до приемащото лечебно заведение за болнична помощ.“. в) В раздел VI „Дейности по комуникация“: аа) в т. 1.1.2 след думата „централа“ се добавя „в ЦСМП“; бб) в т. 1.2.2.5 думите „централа и“ се заменят с „централа, координационна централа на ЦСМПВ и/или“, а думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“; вв) създава се т. 1.4 със следното съдържание: „1.4. Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха осъществява взаимодействие с всички държавни и местни институции и авиационния оператор посредством информационна свързаност в координационната централа на ЦСМПВ. 1.4.1. Координационната централа на ЦСМПВ и авиационният оператор получават едновременно данни за събитие с лице или група от лица в спешно състояние с необходимост от медицинска помощ посредством изградена информационна свързаност с Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, районните координационни централи на ЦСМП и всички институции с отношение при оказването на спешната медицинска помощ. 1.4.2. След обработката на сигнала и вземане на решение за активиране на авиационен транспорт по медицински показания (медицинска целесъобразност), решението се предоставя на авиационния оператор. 1.4.2.1. При необходимост от съдействие по реализирането на авиационния транспорт, координационната централа на ЦСМПВ извършва комуникация със съответните органи и лица с оглед предоставяне на спешна медицинска помощ по въздуха. 1.4.2.2. Информационно-комуникационната система, с която работи ЦСМПВ и осъществява връзките с всички участници в операциите, съдържа целия запис от обаждането на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 до окончателното приключване на повикването. В системата се съдържат ясно и точно описани данни за събитието, географските координати на мястото на събитието, координатите на лечебното заведение и други данни, относими към реализирането на операцията. 1.4.3. Комуникацията по време на полет се осъществява, както следва: 1.4.3.1. командир на полет, втори пилот и авиомедицински екип - по отношение на полета; 1.4.3.2. авиомедицински екип и командир на полета - при необходимост от информация; 1.4.3.3. медицински екипи, координационна централа на ЦСМПВ и лечебните заведения“; 1.4.4. Комуникацията между Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, районните координационни централи на ЦСМП и координационната централа на ЦСМПВ се осъществява посредством информационно-комуникационна система и конферентна телефонна връзка между тях, искащия спешна медицинска помощ и оперативния център на авиационния оператор. 1.4.5. Комуникацията между координационната централа на ЦСМПВ и авиационния оператор се осъществява посредством информационно-комуникационна система и телефонна връзка. 1.4.6. Когато комуникацията между координационната централа на ЦСМПВ и посочените в т. 1.4.4 и т. 1.4.5 структури и лица се осъществява чрез телефонна връзка, данни от нея се записват в информационно-комуникационната система. 1.4.7. Комуникацията при авиационен транспорт с хеликоптер между координационната централа, авиомедицинските екипи и лечебните заведения е външна, между членовете на авиомедицинските екипи е вътрешна, а при транспорт със самолет комуникацията е между координационната централа и Министерство на здравеопазването. Комуникацията се осъществява с необходимото съдържание на информационния поток. 1.4.8. Комуникационни дейности на диспечерския екип и авиомедицинския екип при нужда от пресрещане (прихващане) от мобилен екип на спешна медицинска помощ- оформя се двустранен информационен поток с излагане на аргументи и мотиви за искането към диспечерския екип, с последващо потвърждение на искането с обозначаване на точка за пресрещане и прогнозно време до момента на прихващане. 1.4.9. При пресрещането (прихващането) на авиомедицинския екип от мобилен екип се предават данни за пациента при следния задължителен информационен поток: анамнестични данни, данни за инцидента (естество), текущо състояние – по системи, проведено лечение, извършени процедури, настъпили усложнения през време на транспорта и тяхното третиране, препоръки към прихващащия екип или към екипа в лечебното заведение, и планирано направление за транспортиране. 1.4.10. Комуникационните дейности между членовете на авиомедицинския екип (вътрешна комуникация) във всички фази на придвижване или стациониране се осъществяват в подходящ информационен формат посредством осигурени за целта технически средства на вътрешна комуникационна система на хеликоптера и на мястото на инцидента, което включва комуникация между членовете на екипа с цел вземане на общи решения и насочване на провеждането на диагностично-лечебни дейности при спешен пациент, обсъждане на приоритета при спешния пациент (транспортен срещу лечебен), обслужване на спешния пациент по време на транспорта, планираното направление за транспортиране и маршрут. 1.4.11. Междуструктурни комуникационни дейности при спешен вторичен медицински транспорт: 1.4.11.1. Потвърждение и поемане на възложеното повикване от координационната централа на ЦСМПВ за пристигането на авиомедицинския екип в изпращащо лечебно заведение с информационен поток, включващ: индикациите за спешен вторичен медицински транспорт, изпращащо лечебно заведение, нужна апаратура и екипировка за осъществяване на вторичния транспорт, направление за транспортиране и транспортен маршрут. 1.4.11.2. Комуникационните дейности между координационната централа и изпращащото и приемащото лечебно заведение включват двустранен информационен поток с информация за етапите и протичането на процеса на вторичен транспорт при спешен пациент. 1.4.11.3. Координационната централа на ЦСМПВ осъществява междуведомствена комуникация при наличие на искане за авиационен транспорт в случаи на масови инциденти, бедствия и аварии. 1.4.11.4. Комуникационните дейности между авиомедицинския екип за спешен вторичен транспорт и изпращащото лечебно заведение се определят с двустранен информационен поток съобразно изискванията на документацията по раздел V на тази глава, т. 2.2.2. 1.4.11.5. Комуникационните дейности между авиомедицинския екип за спешен вторичен транспорт и приемно лечебно заведение включват двустранен информационен поток със задължителни елементи - телекомуникационни и телемедицински дейности в приемното лечебно заведение с описание на прогнозно време на пристигане и нужда от подготовка на оборудване, апаратура и екип за прием на спешния пациент в зависимост от състоянието и нуждите; комуникационни дейности на място при прием в лечебно заведение - индикации за спешен вторичен транспорт, изпращащо лечебно заведение, естество на спешното състояние, стабилност на жизнените показатели по време на транспорта, извършени процедури, проведени интервенции и диагностично-лечебни дейности по време на вторичния транспорт, възникнали усложнения и предприети във връзка с това действия. 1.4.12. Предаването на спешен пациент в приемно лечебно заведение или предаване на наземен мобилен спешен екип се извършва задължително с оформена документация, съобразно специфичния за дейността документооборот, със задължително попълнени реквизити.“. 3. В глава трета „Характеристика на структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“: а) В раздел I „Общи правила“, в т. 1 накрая се добавя „и Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ)“. б) В раздел III „Районна координационна централа“, в т. 2.8 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“. в) Създава се раздел IVа „Център за спешна медицинска помощ по въздуха“ с т. 1 - 4: „Раздел IVа Център за спешна медицинска помощ по въздуха 1. Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ) осъществява дейността си на територията на цялата страна, а при необходимост – участва в организирането и коордиацията на полети за осигуряване на спешна медицинска помощ и извън страната. 2. Дейността на ЦСМПВ се осъществява от авиомедицински екипи и стационарни (диспечерски) екипи. 3. Структурата, дейността и организацията на работа в ЦСМПВ се определят подробно с Правилника за устройството и дейността на Центъра за спешна медицинска по въздуха. 4. Обемът на осъществяваните от ЦСМПВ дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ включва: 4.1. оказване на спешна медицинска помощ на заболели и пострадали лица на местопроизшествието и по време на транспортирането им и осъществяване на междуболничен транспорт; 4.2. осигуряване на медицински специалист или екип при извършване на авиационен транспорт на донори на органи и на органи, предназначени за трансплантация, кръв и кръвни съставки, медицинско оборудване, лекарствени продукти и медицински консумативи; 4.3. осигуряване на медицински специалист или екип при извършване на авиационен транспорт за нуждите на Министерството на здравеопазването извън т. 1 при необходимост от придружаване; 4.4. координация на дейностите по предоставяне на транспорт по т. 4.1 – 4.3, както и при възникнала нужда от специализиран авиационен транспорт чрез междуведомствена комуникация с авиационния оператор, центровете за спешна медицинска помощ, лечебните заведения, структурите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, регионалните здравни инспекции, Министерството на здравеопазването и други държавни институции, Българския червен кръст и др. 4.5. Вземане на решение за осъществяване на спешна медицинска помощ с авиационен транспорт по медицинска целесъобразност от екипа в координационната централа на ЦСМПВ.“. г) Създава се раздел IVб „Координационна централа на ЦСМПВ“ с т. 1 – 4: „Раздел IVб Координационна централа на ЦСМПВ 1. Координационната централа е структура на ЦСМПВ, която осигурява координацията и оперативното ръководство при оказване на спешна медицинска помощ с авиационен транспорт и участва в координацията на изпълнението на полетите. 2. Оперативното ръководство по т. 1 се осъществява посредством: 2.1. неограничен, непрекъснат, унифициран и улеснен, телекомуникационен достъп до системата за спешна медицинска помощ; 2.2. диспечерска дейност: 2.2.1. координация с авиационния оператор; 2.3. координация при възникнала нужда от ретриаж на мястото на инцидента; 2.4. координация при постъпило искане за осъществяване на авиационен транспорт; 2.5. координация при постъпило искане за пресрещане/прихващане; 2.6. координация при възникнала нужда от спешен вторичен транспорт; 2.8. координация и взаимодействие при възникнала опасност и риск за авиомедицинския екип; 2.9. определяне и проследяване на режимите и фазите на придвижване и стациониране на авиомедицинските екипи; 2.10. междуструктурна комуникация в системата на спешна медицинска помощ с ЦСМП и лечебни заведения; 2.11. междуведомствена комуникация за цел оказване на спешна медицинска помощ. 3. Дейностите на координационната централа се осъществяват от диспечерски екипи с ръководител - лекар, магистър по медицина. 4. В ЦСМПВ се води електронен архив на всички осъществени координационни и комуникационни дейности на координационната централа.“. д) Създава се раздел IVв „Оперативни бази на ЦСМПВ с т. 1 – 3: „Раздел IVв Оперативни бази на ЦСМПВ 1. Оперативните бази на ЦСМПВ са разположени на територията на страната и представляват обособени и оборудвани места за ситуиране на хеликоптери и медицински екипи. 2. Медицинските екипи в оперативните бази включват лекар и професионалист по здравни грижи, които преди да постъпят на работа преминават медицински прегледи, организирани от ЦСМПВ. 2.1. Всички членове на авиомедицинските екипи след сключване на трудов договор преминават задължително обучение за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха по утвърдена от министъра на здравеопазването програма. Право да упражняват дейността имат само успешно положилите изпит. 2.2. Курсът за обучение се организира и провежда в Националния център за обучение и квалификация на служителите в спешната медицинска помощ в гр. София или други акредитирани учебни бази. 2.3. Обученията за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха се съставят и ръководят от сертифицирани преподаватели в областта на авиационната медицина. 3. Конкретните дейности на авиомедицинските екипи са разписани в Правилника за устройство и дейността на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха, вътрешните документи, регламентиращи дейността и правилата и процедурите, регламентиращи безопасността при работа на авиационния оператор.“. е) В раздел V „Медицински превозни средства в структурите за извънболнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“: аа) в т. 2.6 думите „транспорт по въздуха на мобилен спешен екип“ и запетаята след тях се заменят с „авиационен транспорт на авиомедицински екип, медицински екип при необходим“; бб) в т. 4.2.2 думата „въздушен“ се заменя с „авиационен“; вв) в т. 4.2.2.1 думите „въздушен транспорт на мобилен спешен екип“ и запетаята след тях се заменят с „авиационен транспорт на авиомедицински екип, медицински екип при необходим“; гг) създава се т. 9: „9. Авиационните транспортни средства за спешна медицинска помощ – хеликоптери, са проектирани и произведени по стандарт и имат следните отличителни белези: цвят на вертолета – бял Snow White G10015; цвят от двете страни (без горната част на носа, покрива и долната част на корпуса) – червен (RAL 3024); синя отразителна емблема „Звезда на живота“ (Star of Life) с минимален размер 300 мм на подходящо място от двете страни на опашката и носа, също и върху долната част на корпуса с минимален размер 500 мм; бяла светлоотразяваща лента с ширина до 300 мм, по дължина на целия вертолет, на височината на дръжките на страничните врати; надпис „Спешна медицинска помощ“ върху лентата от двете страни на вертолета с височина минимум 100 мм, с рефлективни главни букви в цвят флуоресцентно червено (RAL 3024); оцветяване на лопатите на носещия и опашния винт в два цвята (бял и червен).“. 4. В глава четвърта „Характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, в раздел III „Нива на компетентност на структурите, осъществяващи дейност по специалността „Спешна медицина“ в лечебните заведения за болнична помощ“: а) Точка 3.1. се изменя така: „3.1.Изисквания за мултипрофилно спешно отделение от II ниво на компетентност: 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Собствена структура/дейност Ниво на компетентност Осигурена денонощна консултативна помощ Достъп до външна структура 1.1. Анестезиология и интензивно лечение да ≥ II 1.2. Хирургия да ≥ II 1.3. Вътрешни болести да ≥ II 1.4. Кардиология да ≥ II 1.5. Инвазивна кардиология не да 1.6. Акушерство и гинекология да или ≥ II да да 1.7. Ортопедия и травматология да или ≥ II да да 1.8. Неврология да ≥ II 1.9. Педиатрия да ≥ II 1.10. Неонатология не да 1.11. Клинична токсикология да или да да 1.12. Неврохирургия да или ≥ II да да 1.13. Урология да или ≥ II да да 1.14. Детска хирургия да или да да 1.15. Пластичновъзстановителна хирургия не да 1.16. Съдова хирургия не да 1.17. Гръдна хирургия не да 1.18. Хемодиализа да или ≥ II да* 1.19. Лицево-челюстна хирургия не да 1.20. Ушно-носно-гърлени болести не да 1.21. Очни болести не да 1.22. Психиатрия не да да 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Собствена структура/дейност Ниво на компетентност Осигурена денонощна консултативна помощ Достъп до външна структура 1.23. Образна диагностика да ≥ II 1.24. Клинична лаборатория да ≥ II 1.25. Лаборатория по микробиология да или ≥ II да 1.26. Трансфузионна хематология да или ≥ II да** 1.27. Клинична патология да или ≥ II да 2. Изисквания към дейността на СО/СБК 2.1. Осигурен денонощен работен режим на структурата по съответната специалност в СБК при изискване за наличие на структура да 2.2. Осигурено денонощно разположение в лечебното заведение на най-малко 1 операционна зала при нужда от спешна оперативна интервенция да 2.3. Леглова база от структурите на СБК, делегирана за ползване от пациенти на СО, не по- малко от 30 % от легловата база на всяка една от структурите на СБК да 3. Изисквания за осигуреност с човешки ресурси 3.1. Минимален брой лекари специалисти в Спешно отделение - 2 лекари специалисти по спешна медицина и/или анестезиология и интензивно лечение и/или други специалности от профила на СБК да 3.2. Минимален брой медицински специалисти в да Забележки: 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Собствена структура/дейност Ниво на компетентност Осигурена денонощна консултативна помощ Достъп до външна структура щатно разписание на Спешно отделение: 3.2.1. минимален брой лекари - 6 3.2.2. минимален брой специалисти по здравни грижи - 6 3.3. Минимален брой спешни болнични екипи в Спешно отделение на 24- часов непрекъснат график - 1 да 3.4. Минимален брой лекари специалисти в СБК за осигуряване на възможност за 24-часова консултативна дейност в Спешно отделение - минимум по един от всяка структура на СБК (при наличие на структура) по терапевтична или хирургична насоченост да 3.5. Определен лекар/лекари за 24-часова координация на консултативната помощ в СБК и на вторичния транспорт на пациентите между лечебните заведения да 4. Изисквания за капацитет на СО 4.1. Минимален брой на постовете за преглед/спешна терапия - 6 да 4.2. Минимален брой на реанимационни постове в Залата за ресусцитация (шокова зала) - 1 да 4.3. Минимален брой легла в зоната за наблюдение - 3 да 4.4. Минимален обем дейност > 5000 приема годишно *Допуска се договор с диализна структура най-малко от второ ниво на компетентност на територията на населеното място само при осигурена възможност за спешна диализа в собствената структура по анестезия и интензивно лечение. **Допуска се само при договор със структура по трансфузионна хематология от III ниво на компетентност на територията на населеното място или РЦТХ/НЦТХ.“. б) Точка 3.2 се изменя така: „3.2. Изисквания за мултипрофилно спешно отделение от III ниво на компетентност: 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Собствена структура/дейност Ниво на компетентност Осигурена денонощна консултативна помощ Достъп до външна структура 1.1. Анестезиология и интензивно лечение да III 1.2. Хирургия да III 1.3. Вътрешни болести да III 1.4. Кардиология да III 1.5. Инвазивна кардиология да 1.6. Акушерство и гинекология да ≥ II 1.7. Ортопедия и травматология да III 1.8. Неврология да ≥ II 1.9. Педиатрия да ≥ II 1.10. Неонатология да или ≥ II да да 1.11. Клинична токсикология да или ≥ II да 1.12. Неврохирургия да ≥ II 1.13. Урология да III 1.14. Гастроентерология да ≥ II 1.15. Детска хирургия да или ≥ II да 1.16. Пластичновъзстановителна хирургия да или ≥ II да да 1.17. Съдова хирургия да или ≥ II да да 1.18. Гръдна хирургия да или ≥ II да 1.19. Хемодиализа да ≥ II 1.20. Лицево-челюстна хирургия да или ≥ II да да 1.21. Ушно-носно-гърлени болести да или ≥ II да 1.22. Очни болести да или ≥ II да 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Собствена структура/дейност Ниво на компетентност Осигурена денонощна консултативна помощ Достъп до външна структура 1.23. Психиатрия да или ≥ II да 1.24. Образна диагностика да III 1.25. Клинична лаборатория да III 1.26. Лаборатория по микробиология да или ≥ II да 1.27. Трансфузионна хематология да ≥ II да* 1.28. Клинична патология да ≥ II 2. Изисквания към дейността на СО/СБК 2.1. Осигурен денонощен работен режим на структурата по съответната специалност в СБК при изискване за наличие на структура да 2.2. Осигурено денонощно разположение в лечебното заведение на най-малко 2 операционни зали при нужда от спешна оперативна интервенция да 2.3. Леглова база от структурите на СБК, делегирана за ползване от пациенти на СО, не по- малко от 30 % от легловата база на всяка една от структурите на СБК да 3. Изисквания за осигуреност с човешки ресурси 3.1. Минимален брой лекари специалисти в Спешно отделение - 4 лекари специалисти по спешна медицина и/или анестезиология и интензивно лечение да 3.2. Минимален брой медицински специалисти в да 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Собствена структура/дейност Ниво на компетентност Осигурена денонощна консултативна помощ Достъп до външна структура щатно разписание на Спешно отделение: 3.2.1. минимален брой лекари - 12 3.2.2. минимален брой специалисти по здравни грижи - 12 3.3. Минимален брой лекарски екипи в Спешно отделение на 24-часов непрекъснат график - 2 да 3.4. Минимален брой лекари специалисти в СБК за осигуряване на възможност за 24-часова консултативна дейност в Спешно отделение - минимум по един от всяка структура на СБК (при наличие на структура) по терапевтична или хирургична насоченост да 3.5. Определен лекар/лекари за 24-часова координация на консултативната помощ в СБК и на вторичния транспорт на пациентите между лечебните заведения да 4. Изисквания за капацитет на СО 4.1. Минимален брой на постовете за преглед/спешна терапия - 10 да 4.2. Минимален брой на реанимационни постове в Залата за ресусцитация (шокова зала) - 2 да 4.3. Минимален брой легла в зоната за наблюдение - 5 да 4.4. Минимален обем дейност > 10 000 приема в Спешно отделение годишно да Забележка: *Допуска се само при договор със структура по трансфузионна хематология от III ниво на компетентност на територията на населеното място или РЦТХ/НЦТХ.“. в) Точка 3.3 се изменя така: „3.3. Изисквания за профилирани спешни отделения по специалности от III ниво на компетентност: 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Структура Ниво на компетентност Договор за денонощна консултативна помощ Достъп до структура 1.1. ПСО по Педиатрия/неонатология 1.1.1. Педиатрия/неонатология да III 1.1.2. Анестезиология и интензивно лечение да или ≥ II да да 1.1.3. Хемодиализа не да 1.1.4. Образна диагностика да ≥ II 1.1.5. Клинична лаборатория да ≥ II 1.1.6. Лаборатория по микробиология да или ≥ II да 1.1.7. Трансфузионна хематология да или ≥ II да* 1.1.8. Клинична патология не да 1.2. Очни болести 1.2.1. Очни болести да III 1.2.2. Анестезиология и интензивно лечение да ≥ II 1.2.3. Образна диагностика да ≥ II 1.2.4. Клинична лаборатория да ≥ II 1.2.5. Лаборатория по микробиология да или ≥ II да 1.2.6. Трансфузионна хематология да или ≥ II да* 1.2.7. Клинична патология не да 1.3. Ушно-носно-гърлени болести Ушно-носно-гърлени болести да III Анестезиология и интензивно лечение да ≥ II 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Структура Ниво на компетентност Договор за денонощна консултативна помощ Достъп до структура Образна диагностика да ≥ II Клинична лаборатория да ≥ II Лаборатория по микробиология да или ≥ II да Трансфузионна хематология да или ≥ II да* Клинична патология не да 1.4. Изгаряния Пластичновъзстановителна и естетична хирургия да III Анестезиология и интензивно лечение да III Образна диагностика да III Хемодиализа да III Клинична лаборатория да III Лаборатория по микробиология да или III да Трансфузионна хематология да или ≥ II да* Клинична патология не ≥ II да 1.5. Кардиохирургия Кардиохирургия да III Анестезиология и интензивно лечение да III Образна диагностика да ≥ II Хемодиализа да или III да Клинична лаборатория да ≥ II Лаборатория по микробиология да или III да Трансфузионна хематология да или ≥ II да* Клинична патология не ≥ II да 1.6. Специализирана структура Травма-център Анестезиология и интензивно лечение да III Хирургия да III Ортопедия и травматология да III Неврохирургия да ≥ II Гръдна хирургия да или ≥ II да 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Структура Ниво на компетентност Договор за денонощна консултативна помощ Достъп до структура Образна диагностика да III Хемодиализа да III Клинична лаборатория да III Лаборатория по микробиология да или III да Трансфузионна хематология да или ≥ II да* Клинична патология да или ≥ II да 1.7. Кардиоцентър Кардиология и инвазивна кардиология да III Анестезиология и интензивно лечение да III Кардиохирургия не да или да Образна диагностика да III Хемодиализа да или III да Клинична лаборатория да III Лаборатория по микробиология да или ≥ II да Трансфузионна хематология да или ≥ II да* Клинична патология да или ≥ II да 1.8. Токсикологичен център Анестезиология и интензивно лечение да III Вътрешни болести да III Токсикология да ≥ II Образна диагностика да III Хемодиализа да ≥ II Клинична лаборатория да III Лаборатория по микробиология да или ≥ II да Трансфузионна хематология да ≥ II да* Клинична патология да или ≥ II да 1.9. Мозъчно-съдов център Анестезиология и интензивно лечение да III Неврохирургия да III Неврология да ≥ II 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Структура Ниво на компетентност Договор за денонощна консултативна помощ Достъп до структура Кардиология да или ≥ II да да Образна диагностика да III Хемодиализа да или ≥ II да Клинична лаборатория да III Лаборатория по микробиология да или ≥ II да Трансфузионна хематология да или ≥ II да* Клинична патология да или ≥ II да 1.10. Акушерство и гинекология Акушерство и гинекология да III Анестезиология и интензивно лечение да III Образна диагностика да ≥ II Хемодиализа да или III да Клинична лаборатория да ≥ II Лаборатория по микробиология да или III да Трансфузионна хематология да или ≥ II да* Клинична патология да или ≥ II да 1.11. Инфекциозни болести Инфекциозни болести да III Анестезиология и интензивно лечение да ≥ II Образна диагностика да ≥ II Хемодиализа да или III да Клинична лаборатория да ≥ II Лаборатория по микробиология да или III да Лаборатория по вирусология да или II да Лаборатория по паразитология да или II да Клинична имунология да или II да да Клинична патология да или ≥ II да 1.12. Психиатрия Психиатрия да III Анестезиология и интензивно лечение да или ≥ I да 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Структура Ниво на компетентност Договор за денонощна консултативна помощ Достъп до структура Образна диагностика да или ≥ I да Клинична лаборатория да или ≥ II да Лаборатория по микробиология не да 2. Общи изисквания към дейността на ПСО/СБК 2.1. Денонощен работен режим на структурата по съответната специалност в СБК при изискване за наличие на структура да 2.2. Денонощно разположение на минимум 1 операционна зала при нужда от спешна оперативна интервенция да 2.3. Леглова база от структурите на СБК, делегирана за ползване от пациенти на ПСО, не по-малко от 30 % от легловата база на всяка една от структурите на СБК да 3. Общи изисквания за осигуреност с човешки ресурси 3.1. Минимален брой лекарски екипи в ПСО на 24-часов непрекъснат график - 1 да 3.2. Минимален брой лекари специалисти в СБК за осигуряване на възможност за 24-часова консултативна дейност в ПСО - минимум по един от всяка структура на СБК (при изискване за наличие на структура) по терапевтична или хирургична специалност да 3.3. Определен лекар/лекари за 24-часова координация на консултативната помощ в СБК и на вторичния транспорт на пациентите между лечебните заведения да Забележка: *Допуска се само при договор със структура по трансфузионна хематология от III ниво на компетентност на територията на населеното място или РЦТХ/НЦТХ.“. 5. В глава пета „ Изисквания към персонала на структурите, осъществяващи дейност в обхвата на специалността „Спешна медицина“: а) В раздел III „Изисквания към персонала на структурите, осъществяващи дейности в обхвата на специалността „Спешна медицина“ в извънболнични условия: аа) в т. 2.1.3.9 думата „аеромедицински“ се заменя с „авиомедицински“; бб) В т. 2.1.3.10 думата „аеромедицински“ се заменя с „авиомедицински“. б) В раздел IV „Модел на клинична практика“, в т. 1.2.4.16 след думата „линейката“ се поставя запетая и се добавя „хеликоптера“. ПРОФ. ХРИСТО ХИНКОВ Министър на здравеопазването Съгласували: доц. д-р Петко Стефановск, заместник-министър Д-р Лучия Добрева, директор на дирекция „ЛД“: Христина Гетова, директор на дирекция „Правна“: Надежда Бранковска, нач. на отдел „НА“ в дирекция „Правна“: Изготвили: Валентина Цветанова-Игнатова, главен експерт дирекция „ЛД“: Стела Здравкова, главен юрисконсулт в дирекция „Правна“: 1. Изисквания за наличие в лечебното заведение на болнични структури и дейности по специалности, формиращи СБК Структура Ниво на компетентност Договор за денонощна консултативна помощ Достъп до структура 4. Изисквания към капацитета на ПСО 4.1. Минимален брой на постовете за преглед/спешна терапия - 4 4.2. Минимален брой на реанимационни постове в Залата за ресусцитация (шокова зала) - 1 4.3. Минимален брой легла в зоната за наблюдение - 2

СПРАВКА за отразяване на становищата, получени по време на общественото обсъждане на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ /публикуван за обществено обсъждане в периода от 28.02.2024 г. до 29.03.2024 г./ 1 Участник в общественото обсъждане Предложение/Мнение Приема/ не приема предложението Мотиви НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ЧАСТНИТЕ БОЛНИЦИ I. ПЪРВО ПРЕДЛОЖЕНИЕ: В § 1, т. 4, буква „а“ от Проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 06.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“, касаеща изискванията за мултипрофилно спешно отделение от II ниво на компетентност, да се направят следните промени: 1. В „т.1.1 Анестезиология и интензивно лечение”, „т.1.2 Хирургия”, „т.1.3 Вътрешни болести”, „т.1.4 Кардиология”, „т.1.8 Неврология”, „т.1.9 Педиатрия”, „т.1.23 Образна диагностика“ и „т.1.24 Клинична лаборатория“ от таблицата, да се предвиди възможността дейностите по съответните медицински специалности да бъдат осигурени и чрез достъп до външна структура. I. Първо предложение: Не се приема. 1. Не се приема. 1. Това са изискванията, които касаят лечебните заведения за болнична помощ, в които се разкрива мултипрофилно спешно отделение от II ниво на компетентност. Изискването е за мултипрофилност на отделението с оглед осигуряване и на мултипрофилност на обслужването МОТИВИ: За да отговаря на изискванията за II ниво (най-ниското възможно) ниво на компетентност съгласно медицинския стандарт Спешна медицина, едно многопрофилно лечебно заведение следва задължително да има собствени (т.е. разкрити) на спешния пациент не само на територията на спешното отделение, но и незабавно последнащо обслужване на пациента със спешно състояние в болнична структура по определените в т.3.1. структури, които са общо 8 на съответната медицинска брой, по следните медицински специалности: специалност. Обслужването трябва да 2 анестезиология и интензивно лечение, хирургия, вътрешни болести, кардиология, неврология, педиатрия, образна диагностика и клинична лаборатория. Ако лечебното заведение не разполага с посочените структури, то не би могло да покрие изискванията и да има спешно отделение, дори от най- ниско ниво на компетентност. Залагането на задължителни собствени структурни звена е в пряко противоречие с нормите на Закона за лечебните заведения. Съгл. чл.9, ал.2 от ЗЛЗ, болниците биват два вида - многопрофилни и специализирани. Съгласно дефинициите дадени в чл.23, ал. 1 и ал.2 от ЗЛЗ - многопрофилната болница е лечебно заведение, което има отделения/клиники най-малко по две медицински е сигурно и организирано за условията на спешност, което означава безотказно и незабавно, при непрекъснатост на медицинската грижа. В този смисъл не може да се очаква организиране на мултипрофилно спешно отделение в лечебно заведение, в което съответните болнични структури не са разкрити и не се осъществява медицинска дейност в болнични условия по съответната медицинска специалност с възможно най-голям обхват и обем, осигуряващ болнична специалности, а специализираните — само по една грижа за максимален брой спешни мед.специлност. Повече от очевидно е разминаването състояния в обхвата на дадената между изискванията на Медицинския стандарт Спешна медицина и ЗЛЗ. След като законът позволява да има многопрофилни Болници с отделения по само две специалности и специализирани болници само с една специалност, то не може с подзаконов нормативен акт да се въвеждат изисквания за още задължителни структурни звена — и то 8 на брой!!!! Така, на практика ВСИЧКИ болници, които не разполагат с 8-те изискуеми по стандарт отделения, няма да могат да медицинска специалност. В продължение на горното не би било приемливо именно основните за мултиплофилното спешно отделение дисциплини да бъдат осигурявани от други лечебни заведения в условията на сключени договори. Спешността изисква най-високата възможна степен на осигуреност за незабавно имат спешно отделение, въпреки че разполагат със действие, а именно собствена структури по съответните медицински специалности, за които имат разрешение за дейност и в които са осигурили ресурси, 24 часов режим на работа, лекарски екипи и съответното апаратурно и организационно осигуряване, за да посрещнат лечението на пациенти в спешно състояние. Спешното отделение на една многопрофилна болница следва да обезпечава нуждите на отделенията разкрити в болницата, поради което стандарта следва да предостави на лечебните заведения възможност да поддържат спешно отделение за структура с достатъчен капацитет, налична в болницата. Осигуряването от други лечебни заведения се характеризира с по-нисък интензитет на гарантираност от страна на лечебното заведение, поддържащо функциониращото мултипрофилно спешно отделение. Въпреки това и при преценка на базовите дисциплини, без които, 3 структурите, с които разполагат. По този начин ще се гарантира и то в най-пълна степен достъпът на пациентите до навременни, качествени и квалифицирани диагностично-лечебни дейности в условията на спешност. При спешни състояния най- критичният фактор е времето до предприемане на подходящите медицински дейности и в тази връзка осигуряването на възможност за разкриване на функциониращи спешни отделения във всички лечебни заведения за болнична помощ ще позволи на болниците да предоставят на гражданите не само по- добро медицинско обслужване, но и по-навременна медицинска помощ в най-близкото място до събитието или инцидента. Медицинският стандарт по Спешна медицина не следва да създава нормативни пречки пред лечебните заведения да разкрият, респ. поддържат спешно отделение, а напротив — следва да способства лечебните заведения да разкрият спешно отделение, което да обслужва медицинските специалности, които се осъществяват в дадено Л3. В тази връзка, залагането на изисквания за определени „собствени” на лечебното заведения структури са ограничаващи. Още повече, разпоредбата на чл.23 от Наредба 49/18.10.2010г. на МЗ изрично предвижда възможността пациент, при който в хода на диагностиката и лечението се установи необходимост от определен обем спешна медицинска помощ, която не може да бъде осъществена в лечебното заведение, да се преведе своевременно в друго лечебно заведение, което може да осъществи тази дейност. Отделно някои от структурите, които се изискват съгласно стандарта са неизпълними, а други — дори излишни. Такъв е случат в изискването за клинична осигурени при най-висок интензитет на гарантираност, не може да бъде организирано мултипрофилно обслужване на спешния пациент, с проекта все пак са облекчени изискванията, а именно: - в т. 1.7. „Ортопедия и травматология“ и т. 1.25 „Лаборатория по микробиология“ се дава възможност това да бъде собствена сруктура или да бъде осигурена денонощна консултативна помощ и достъп до външна структура; - в т. 1.11 „Клинична токсикология“ и т.1.14 „Детска хирургия“ е предвидена опция дейностите да бъдат осигурени и чрез достъп до външни услуги; - отпада изискването за наличие в лечебното заведение за болнична помощ на структура по специалността „Съдебна медицина“ (т. 1.28). лаборатория и лаборатория по микробиология — известно е, че много лечебни заведения за болнична помощ имат разкрити на територията си такива 4 лаборатории, които обаче не са част от структурата на самите лечебни заведения. На практика това изискване е или неизпълнимо или води до „дублиране” на едни и същи структури на територията на едно лечебно заведение. Още повече, известен е дефицитът на лекари с посочените специалности. Дори при подписване на националните рамкови договори, НЗОК и БЛС отчитат тези обстоятелства, като алгоритмите на клиничните пътеки предвиждат когато ЛЗБП не разполага със собствена клинична лаборатория да осигирури същата по договор с друго ЛЗ, като единственото изисквание, което се поставя е лабораторията да бъде разположена в една и съща сграда с болницата или в рамките на болницата. Що се касае за микробиологичната лаборатория — клиничните пътеки изискват тя да е осигурена на територията на областта!!!! Нещо друго, поставянето на изискване в стандарта за наличие на лаборатория по микробиология е излишно и неоправдано микробиологичните изследвания изискват минимум 2-3 дни за обработка, през което време пациенът вече ще е напуснал спешно отделение. 2. В т.3.1., в частта Забележката под таблицата, касаеща структурата по трансфузионна хематология в „т.3.3.Изисквания за профилирани спешни отделения по специалности от III-то ниво на компетентност“, предвиденото III-то ниво да се замени с II-po ниво на компетентност, като се направят следните изменения: „Забележка: *Допуска се само при договор със структура по трансфузионна хематология от II–ро ниво на компетентност на територията на областта или РЦТХ/НЦТХ.” 2. Не се приема. 2. Изисква се договор със структура по трансфузионна хематология с III- то ниво на компетентност – така се спазва разпоредбата на медицинския стандарт по трансфузионна хематология, съгласно който в структура по трансфузионна хематология от III-то ниво на компетентност се извършват подбор на донори и вземане на кръв и кръвни съставки, а също и поддържане на резерв от кръвни съставки, докато в структури от II–ро ниво на компетентност се извършват само 5 Съгласно проекта на Наредба за изменение и допълнение на медицински стандарт по Спешена медицина, дейността по специалността трансфузионна хематология трябва да бъде осигурена или чрез собствена структура от най-малко II-ро ниво на компетентност или чрез достъп до външна структура, за която обаче се поставя изискване тя да бъде от Ш-то ниво на компетентност на територията на населеното място или РЦТХ/НЦТХ. Така поставеното изискване е на практика неизпълнимо, тъй като на теорията на редица населени места няма нито разкрита структура по трансфузионна хематология (или същата е с по- ниско от III-то ниво на компетентност), нито има РЦТХ, но има лечебни заведения за болнична помощ, които обслужват населението, респ. е налице необходимост от функциониращо спешно отделение. НЦТХ е ситуиран в София, а към настоящия момент има едва четири РЦТХ - в Пловдив, Стара Загора, Варна и Плевен, които покриват твърде малка част от страната. Същевременно в редица области на страна като Благоевград, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Пазарджик, Перник, Разград, Силистра, Сливен, Смолян, Търговище, Хасково и Ямбол няма разкрити структури по трансфузионна хематология, които да са от изискуемото III-то ниво на компетентност. Това, от своя страна лишава болниците в тези области от възможността да поддържат структура по спешна медицина. Отделно от изложеното, смисълът изобщо да се изисква осигуряването на структура по трансфузионна хематология е обезпечаването на лечебното заведение с кръв и кръвни съставки. От своя страна, чл.15 от ЗККК постановява, че взимането на кръв и кръвни съставки се организира и извършва от центровете по дейности по промоция, организация, набиране и задържане на кръводарители; съхранение и експедиция на кръвни съставки; извършване на имунохематологични изследвания на пациети и подбор на кръв и кръвни съставки за всеки конкретен пациент. Не без значение е и факта, че структура по трансфузионна хематология от II–ро ниво на компетентност може да получава кръв и кръвни съставки за задоволяване нуждите на лечебното заведение, в което е разкрита, но не може да предоставя кръв и кръвни съставки на друго лечебно заведение. Съгласно Наредба 18 от 2004 г. за условията и реда за извършване на диагностика, преработка и съхранение на кръв, кръвни съставки и качеството на кръвта от внос – чл. 24 и чл. 25, преработването на кръв и кръвни съставки за клинично приложение се извършва само в центрове за трансфузионна хематология, които предоставят обработени кръв и кръвни съставки на лечебните заведения. 6 трансфузионна хематология, от МБАЛ в чиято структура има отделение по трансфузионна хематология и от ВМА. Съгласно медицинския стандарт по трансфузионна хематология, ОТХ могат да се разкрива само към областните МБАЛ. Това на практика ограничава всички останали лечебни заведения за болнична помощ от разкриването на подобна структура, а от там и на спешно отделение. II. ВТОРО ПРЕДЛОЖЕНИЕ Въвеждане на възможността за разкриване на Спешно отделение от I-во ниво на компетентност: 1. В глава IV, раздел I, в т.2.2.1.3. от медицинския стандарт, след думите „осъществява дейността си на“ да се добави „I” и текстът да придобие следното съдържание: „т.2.2.1.3. “Мултипрофилното спешно отделение осъществява дейността си на I, II и III ниво на компетентност, определени съгласно изискванията на раздел III на тази глава.“ 2. В глава IV, раздел I, в т. 2.2.2.1 от медицинския стандарт, след думите „спешния болничен комплекс“ да се добави: „или да осигурят договори със съответните структури/специалисти” и текстът да придобие следното съдържание: „т.2.2.2.1. Многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ, които не могат да разкрият мултипрофилно СО поради липса на разкрити II.Второ предложение: Не се приема. 1. Не се приема. 2. Не се приема. По т. 1 и т. 2 - Текстът в т. 2.2.1.3. касае мултипрофилно спешно отделение, а то осъществява дейността си на II и III ниво на компетентност. Въвеждането на I ниво на компетентност е без практически смисъл, предвид допустимото изключение в т. 2.2.2.1. В т. 2.2.2.1. е посочено, че многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ, които не могат да разкрият мултипрофилно СО поради липса на разкрити структури от спешния болничен комплекс, могат да създават профилирани спешни отделения за оказване на спешна медицинска помощ в обхвата на специалността "Спешна медицина" и в 7 структури от спешния болничен комплекс или да осигурят договори със съответните структури/ специалисти, могат да създават профилирани спешни отделения за оказване на спешна медицинска помощ в обхвата на специалността „Спешна медицина“ и в обхвата на спешния компонент на определена/и хирургична/и и/или терапевтична/и медицинска специалност.“ 3. В глава IV, раздел III от медицинския стандарт се създава нова точка 3.1 със следното съдържание: „т. 3.1 Изисквания за мултипрофилно спешно отделение от I ниво на компетентност: 3.1.1 Минимален брой лекари-специалисти - в СО работи поне 1 лекар специалист по спешна медицина и/или анестезиология и интензивно лечение и/или други специалисти от профила на СБК. 3.1.2. В спешно отделение работят лекари, осигуряващи един лекарски экип на 24часов непрекъснат график. 3. Не се приема. обхвата на спешния компонент на определена/и хирургична/и и/или терапевтична/и медицинска специалност.“ Във връзка с предложението за осигуряване на структури и специалисти по договор, както е посочено и по предходното предложение, спешността изисква най-високата възможна степен на осигуреност – собствена структура, налична в болницата. Осигуряването по договор от други лечебни заведения се характеризира с по- нисък интензитет на гарантираност от страна на лечебното заведение, поддържащо функциониращото спешно отделение. По т. 3 и т. 4 - Съгласно глава IV, раздел III, т. 2. Специализираните спешни болнични центрове по определени специалности, които осъществяват спешна медицинска помощ, нямат самостоятелно ниво на компетентност съгласно изискванията на този стандарт, но са задължени да изпълняват изискванията за ниво на компетентност за профилираните спешни отделения за съответната медицинска специалност. В този смисъл не е 8 3.1.3. Минимален обем дейност - СО обслужва минимум 1000 пациенти за 1 календарна година. 3.1.4. Компетентност - в СО се лекуват пациенти със спешни състояния, изискващи интензивни диагностични и терапевтични процедури. 3.1.5. Минимална осигуреност с апаратура - СО разполага с ЕКГ монитори с неинвазивно измерване на АН, Sp02; с регистриращо устройство за основните показатели – 4 бр., от които поне 1 за следене на параметрите на външното дишане, дефибрилатор - 1 бр.; ЕКГ апарат 1 бр., стационарен респиратор 1 бр., транспортен респиратор, перфузори - 4 бр. 3.1.6. СО I ниво ползва капацитета на лечебното заведение, което отговаря на следните условия: 3.1.6.1. да притежава следните функциониращи болнични лечебни структури по следните специалности: анестезиология и интензивно лечение; обща хирургия; вътрешни болести; кардиология; неврология, акушерство и гинекология; ортопедия и травматология; 10 % от легловия фонд на всяка от посочените структури осигурява на функционален принцип работата на спешния болничен леглови комплекс. 3.1.6.2. да притежава операционен блок; да е осигурило дейностите по клинична лаборатория, микробиологична лаборатория и образна диагностика. 3.1.6.3. да притежава необходимия брой лекари- специалисти по гореупоменатите специалности, медицински специалисти и обслужващ персонал, както и необходимата апаратура и оборудване съгласно утвърдения медицински стандарт по съответната специалност. 3.1.6.4 да осигурява денонощен режим на работа на съответните специалисти, техника и оборудване. налице необходимост от въвеждане на предлаганото I ниво на компетентност. С оглед аргументите във връзка с приема следва да се отбележи, че съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговаят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, приемът на пациенти, насочени от лечебни заведения за извънболнична помощ и от центрове за спешна медицинска помощ, или на самонасочили се пациенти се осъществява в консултативно- диагностичния блок чрез консултативните кабинети или чрез спешното отделение. Цитираните в предложението реални възможности на лечебните заведения за болнична помощ и кадровия дефицит са съобразени в сега действащата Наредба № 49, като с нея се дава възможност в лечебни заведения, в които липсва разкрито спешно отделение, хоспитализацията на самонасочили се пациенти или такива, насочени от ЦСМП да се извършва от консултативно- диагностичния блок на болницата. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № 49 лечебните заведения за болнична помощ осъществяват 9 3.1.6.5. да има утвърдени от ръководителя на лечебното заведение правила за структурата и организацията на дейноспа на структурата. 4. В глава IV, раздел III от медицинския стандарт досегашните точки 3.1, 3.2 и 3.3 стават 3.2, 3.3 и 3.4. Мотиви: Изискванията за II и III ниво на компетентност — относно наличието на определени болнични структури 4. Не се приема. дейността си при спазване правата на пациента и при осигурено непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицинските специалности, посочени в разрешението, включително и на медицинска помощ при спешни състояния. в лечебните заведения за болнична помощ, осигуреността с медицински специалисти, капацитета и архитектурно-инфраструктурната среда на спешното отделение, не са съобразени с реалните възможности на лечебните заведения и с кадровия дефицит на специалисти по много от изискваните специалности. в т.ч. и по специалността „Спешна медицина”. За лечебните заведения и към настоящия момент е невъзможно да отговорят на предвидените нива на компетентност, поради редица фактори — липса на финансов ресурс, липса на кадрови капацитет и други — все обепивни гречки, за които няма реална възможност за преодоляването им. Същевременно, съгласно чл.20, ал.2 от Наредба №49/18.10.2010г. приемът на пациенти се осъществява чрез една от двете структури — чрез консултативните кабинети в КДБ или чрез спешно отделение (аналогичен текст е възпроизведен и НРД). Отделно, чл.19а, ал.3 от 10 Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ също предвижда преценката относно необходимостта от хоспитализация при самонасочили се пациенти в условията на спешност да се извършва от ЦСМП или от лекар в структура за спешна медицинска помощ, в зависимост от това къде се е самонасочил пациентът (т.е. единствената възможност за приемане на пациент самонасочил към ЛЗБП е чрез СО). Предвид цитираните текстове от Наредба 49/2010г. и Наредбата за право на достъп до медицинска помощ, наличието на функциониращо спешно отделение е на практика задължително структурно звено, за да бъде осъществяван спешен прием на пациенти в болниците. Заложените в стандарта изисквания обаче затрудняват лечебните заведения, които не разполагат със спешно отделение, т.к. не покриват изискванията за II и III ниво, и на практика са неизпълними. Изискванията за разкриване и поддържане на СО следва да са реално изпълними от лечебните заведения, като това може да бъде постигнато със залагането на I-во ниво на компетентност, каквото съществуваше преди приемането на настоящия медицински стандарт на 27.10.2017г. Стандартът следва да предостави възможност на многопрофилните болници да поддържат отделение по Спешна медицина от I-во ниво на компетентност, което обезпечава нуждите на отделенията, разкрити в болницата, без да са необходими нови структури, нови специалисти и редица други неосъществими изисквания и чрез което да се осъществява приема на пациенти към стационарния блок на ЛЗ. Не на последно място, разкриването на спешни отделения към повече болници ще облекчи работата на спешните екипи. Медицинските специалисти ще 11 работят в по-спокойна среда и това би довело и до намаляване на агресията в СО. Отделно, ще се осигури по-бърз и безпрепятствен достъп на населението до специализирана болнична медицинска помощ, което ще доведе до по-голяма резултатност на провежданото лечение и в крайна сметка до по-качествена медицинска услуга на пациентите. III. ТРЕТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ Отпадане на изискванията към архитектурноинфраструктурната среда на Спешно отделение: 1. В глава IV, раздел Раздел IV от медицинския стандарт - Изисквания към архитектурно- инфраструктурната среда на СО, се отменя. МОТИВИ: Здравните изисквания към структурите в лечебните заведения, в т.ч. и спешно отделение, са посочени в Приложение №1 на Наредба №49/18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, поради което и повторното им разписване в настоящия медицински стандарт е излишно. Освен това, изискванията към архитектурно- инфраструктурната среда на СО са изключително и ненужно завишени. Макар в стандарта да няма изисквания за задължителна площ на отделението и зоните в него, са разписани редица изисквания за III. Трето предложение: Не се приема Тези изисквания по стандарта са въведени за неговите нужди и в този смисъл са специални. Евентуалното им изменение изисква експертно становище и обществено обсъждане, поради което при преценка за необходимост от промени въпросът може да бъде разгледан в самостоятелен проект. 12 конкретен брой зони за преглед, лечение, консултации и наблюдение и други помещения, които няма как да се разкрият при сегашните площи на функциониращите към момента спешни отделения. Индиректно стандартът принуждава осигуряване на значително по-голяма площ за спешно отделение от реално съществуваща в болниците и от действително необходимата. Запазването на тези изисквания налага сериозни строителни реконструкции на сега съществуващите СО, което в много лечебни заведения е технически невъзможно и неизпълнимо, а в тези, при които все пак има възможност от реконструкция, то това е свързано с големи финансови разходи. Ноторно известно е, че към настоящия момент дейността, осъществявана на лечебните заведения не се заплаща адекватно от страна на НЗОК и пред редица болници са налице сериозни финансови затруднения. Още по-сериозно е положението при частните лечебни заведения, при които предоставяната в спешните отделения медицинска помощ не се финансира от държавен или общински бюджет (отделно, попада извън обхвата на основния пакет от здравни дейности, заплащани от бюджета на НЗОК). При това положение не е ясно от къде лечебните заведения следва да осигурят средства за подобна реконструкция на помещенията, респ. и свободна площ за тези структури. Изразяваме увереност, че предложенията ни ще бъдат обсъдени и ще залегнат в проекта на Наредба за изменение и допълнение на медицинския стандарт по Спешна медицина. Считаме, че предложените промени са в интерес както на лечебните заведения с оглед нормалното им функциониране, така и на пациентите чрез осигуряване на достъпна и своевременна спешна 13 медицинска помощ, особено в по-малките населени места. ЦСМПВ 1. В § 1. Да отпаднат т. 5 и т. 6, поради неточност в дадените определения за хеликоптер (вертолет) и самолет. Мотиви: няма необходимост от поставяне на определение за видовете въздухоплавателни средства, с които ще се осъществява транспортирането. Те се регламентират в друга нормативна уредба и не касаят медицинската част от дейността на спешната медицинска помощ по въздуха. 2. В т. 2.1.7.11., букви гг) от създаденото второ изречение да отпаднат думите „При възможност“ и текста да остане „Приемното лечебно заведение осигурява лекар с необходимата квалификация, който чрез комуникационната/телемедицинската система да подпомага транспортиращия екип при специфична патология – педиатрична и неонатални пациенти, пострадали с термични травми, интоксикации и др.“. Мотиви: В предвиденият текст е дадена възможност на лечебното заведение на избор, но реално при осъществяване на въздушен транспорт и яснота по отношение на приемащото заведение, което е основен момент при реализирането на полет, необходимата медицинска консултация ще се предостави от необходимите специалисти на лечебното заведение, защото там ще бъде приет пациента и ще му бъде предоставена медицинска помощ. Ако се запази 1. Не се приема. 2. Приема се. 1. Определенията се въвеждат за нужите на стандарта с оглед да очертаят най-общо разликата между двата вида уреден с него транспорт – с хеликоптер и със самолет, както и да въведат съгласуваност с нормативните актове в областта на транспорта с хеликоптер (вертолет). 2. Отчита се, че медицинските екипи на ЦСМПВ са с висока професионална компетентност, в състава на които задължително участва лекар, и са преминали специално обучение за справяне с обичайните случаи на спешност, поради което предложението се приема в случаите на поискване от страна на екипа на ЦСМПВ. 14 дадената възможност в случай на необходимост от консултация на авиомедицинският екип няма да има възможност за предоставянето й в случай на отказ. 3. В букви кк) текста да бъде променен така „При масови инциденти, бедствия и аварии.“, като отпаднат останалите пояснения. Мотиви: При възникнала необходимост от предоставяне на спешна медицинска помощ с въздушен транспорт при масови бедствия и аварии на пострадали хора екипите на ЦСМП и ЦСМПВ могат да бъдат активирани едновременно и на мястото на инцидента да реализират триаж на пациентите и да преценят състоянието им и нуждата от наземен или въздушен транспорт. Така по-бързо може да бъде оказана спешна медицинска помощ и възможността за спасяване на човешки животи и по-голяма. При поставени допълнителни критерии се ограничава възможността за активиране на въздушен транспорт. 4. В букви щщ), т. 3.4.5.1. след израза „се разрешава от Министерство на здравеопазването по искане“ да се добави думата „на“. и т. 3.4.5.2. думата „осигурява“ да се замени с думата „осъществява“. Мотиви: Възможността за реализиране на конферентна връзка между страните е реализирана чрез осигурената комуникационна свързаност с национална система 112. Координационната централа на ЦСМПВ може да използва предоставената ни възможност за 3. Не се приема. 4. Приема се. 3. При масови инциденти, бедствия и аварии може да няма пострадали, което не налага участието на ЦСМПВ. Поради това е необходимо да останат поясненията и по този начин да се уточнят случаите на участие на ЦСМПВ. 15 ползване на системата и да реализира такава конферентна връзка. Към момента ЦСМПВ не разполага със собствена система за свързаност и не може да осигури необходимата конферентна връзка. 5. В букви ббб) да отпадне изречение второ, а именно: „При необходимост по решение на координационната централа на ЦСМПВ авиомедицинският екип може да придружи пациента в линейката до приемащото лечебно заведение за болнична помощ“. Мотиви: В така предложеният текст се дава възможност на авиомедицинският екип да придружи пациента до приемащото лечебно заведение за болнична помощ, но тази възможност реално е неприложима поради липса на втори екип, който да поеме дежурството на хеликоптера. Логистично дейността по наземен транспорт се реализира от ЦСМП с необходимия медицински екип, който да осигури медицинската помощ на пациента с необходимата апаратура. Ако се налага наземен транспорт до лечебното заведение в град, различен от града на оперативната база, авиационният екип следва да бъде върнат в базата с наземен транспорт след предаването на пациента на лечебното заведение и това би отнело изключително много време, което няма да бъде осигурено с екип, който може да окаже спешна медицинска помощ с авиационен транспорт на нуждаещ се пациент. 5. Не се приема. 5. При наличие на хеликоптерно летище в района на болничиното заведение (МБАЛ „Св. Анна“, МБАЛ „Лозенец“), предаването на пациента трябва да става в приемното спешно отделение на болницата от екипа на хеликоптера. При отдалеченост на спешното болнично отделение предаването трябва да става по строго определен начин и място и подготвен посрещащ екип от ЦСМП или болничното заведение, с мерки за безопасност при подхождане към хеликоптера координирано от Координационната централа на ЦСМПВ. Пример: За района на хеликоптерно летище на МБАЛ „ Св. Екатерина“ също е приемливо пациента да бъде ескортиран от екипа на хеликоптера до болничните заведения, намиращи се на не повече от 5 минути транспорт от хеликоптерното летище. По този начин ще се избегне неколкократното препредаване на пациента от въздушния екип към посрещащия екип от МБАЛ „Св. Екатерина“ към екип от ЦСМП и след това към спешното отделение на болничното заведение за лечение (Пирогов, ВМА, 16 6. В раздел IVб да се поправи номерацията, както следва: 2.8. да стане 2.7., 2.9. да стане 2.8., 2.10. да стане 2.9. и 2.11. да стане 2.10. 6. Приема се. Майчин дом, Инфекциозна, Педиатрия, др.). Затова разпоредбата следва да се запази, за да осигурява възможност за избиране на подход от ЦСМПВ.

МОТИВИ към проекта за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Причини, които налагат приемането на нормативния акт: С проекта за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (обн., ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ще се постигне пълноценно регламентиране на дейностите по осигуряване на българските граждани на спешна медицинска помощ с транспорт по въздуха и ангажиментите на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха в тази връзка. Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха (ЦСМПВ) е създаден с Постановление № 69 на Министерския съвет от 2023 г. като лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения - юридическо лице на бюджетна издръжка за специфичните си функции със седалище в София, към Министерството на здравеопазването. Центърът за спешна медицинска помощ по въздуха осъществява дейността си съгласно Правилник за устройството и дейността на Центъра за спешна медицинска помощ по въздуха (обн., ДВ, бр. 50 от 2023 г.) и при спазване на медицинския стандарт „Спешна медицина“. Със създаването на центъра и с осъществената доставка на първия хеликоптер за медицински транспорт в България със средства по проект BG16RFOP001-4.002-0001-C01 „Осигуряване на въздушни превозни средства за реакция при спешни медицински състояния“, финансиран по ОПРР на практика са създадени част от базовите предпоставки за стартиране предоставянето на спешна медицинска помощ с транспорт по въздуха с хеликоптер. Към тези базови предпоставки се добавя и организираното с Постановление № 109 на Министерския съвет от 2023 г. (обн., ДВ, бр. 70 от 2023 г.) извършване на услуга от общ икономически интерес – полети за осигуряване на въздушен транспорт с хеликоптери за нуждите на спешната медицинска помощ, организирана от държавата. За целта е създаден авиационен оператор – „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД със сто процента държавно участие в капитала, представлявано от министъра на транспорта и съобщенията. На оператора е възложено за срок от 10 години извършването на услугата от общ икономически интерес - полети с хеликоптери за нуждите на организираната от държавата спешна медицинска помощ, която се предоставя безплатно за българските граждани и е еднакво достъпна за всички нуждаещи се лица съобразно индикациите и предвид спешността. За целта на „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД ще бъде издадено свидетелство за авиационен оператор и SPA.HEMS одобрение от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и услугата ще бъде извършвана при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 г. за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета. Извършването от авиационния оператор на полетите като услуга от общ икономически интерес се компенсира от държавата при спазване на изискванията на Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на чл. 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес. За стартиране на дейността по осигуряване на българските граждани на спешна медицинска помощ с транспорт по въздуха с хеликоптер са необходими и промени в медицинския стандарт „Спешна медицина“, с които да се очертаят в детайли дейностите и тяхната организация и качество, гарантирани от ангажираните структури за предоставяне на спешна медицинска помощ, в това число по въздуха. Предложените нови разпоредби в наредбата целят прецизиране на медицинските показания за осигуряване на транспорт по въздуха на пациенти в спешно състояние и реда и отговорностите за вземане на решения за използване на авиационен транспорт. Разписани са индикациите и условията, както и механизма за вземане на решение по отношение на първичния спешен и вторичния спешен транспорт. Актуализирани са правилата за предоставяне на транспорт на спешни пациенти по въздуха със самолет, който се предоставя и понастоящем, предвид въвеждането на транспорт с хеликоптер и необходимостта от очертаване и на двете възможности. Определен е обемът на осъществяваните от ЦСМПВ дейности, включени в обхвата на специалността „Спешна медицина“. Ясно са формулирани функциите на координационната централа като структура на ЦСМПВ, която осигурява координацията и оперативното ръководство при оказване на спешна медицинска помощ с авиационен транспорт и участва в координацията на изпълнението на полетите. Определени са характеристиките на оперативните бази, които са обособени на територията на страната, както и изискванията за авиомедицинските екипи в оперативните бази. Извън регламентацията на транспорта по въздуха, с предлаганата промяна в глава четвърта „Характеристика на структурите за болнична медицинска помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинска специалност „Спешна медицина“, в раздел трети „Нива на компетентност на структурите, осъществяващи дейност по специалността „Спешна медицина“ в лечебните заведения за болнична помощ ще се премахне съществуващия дисбаланс в действащия Стандарт „Спешна медицина“ към настоящия момент, съгласно който изискванията към лечебните заведения за болнична помощ от II ниво на компетентност са по-високи от изискванията към болниците от III ниво на компетентност. Цели, които нормативният акт си поставя: С уредбата, предлагана с проекта ще се постигне регламентиране на трайно и устойчиво осигуряване на авиационен транспорт с хеликоптер за нуждите на спешната медицинска помощ, организирана от държавата. Ще се подобри достъпа и ще се създадат условия за своевременна медицинска помощ. Финансови и други средства, необходими за прилагането на новата уредба: За изпълнение на предложения проект на правилник няма необходимост от допълнителни разходи/трансфери/други плащания. Спешната медицинска помощ, организирана от държавата, е безплатна за българските граждани, в това число и авиационния транспорт при обслужването на спешния пациент. Средствата за оказването на спешна медицинска помощ от ЦСМП и ЦСМПВ са в рамките на техните бюджети – част от бюджета на Министерството на здравеопазването, и не се изискват допълнителни бюджетни разходи във връзка с промените в медицинския стандарт „Спешна медицина“. Средствата за издръжката и дейността на авиационния оператор са в рамките на предвидените и утвърждавани ежегодно по реда на Постановление № 109 на Министерския съвет от 2023 г. компенсации и също не са необходими допълнителни бюджетни разходи във връза с промените в стандарта по спешна медицина. Очаквани резултати: С приемането на предлагания проект за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) нормативно ще се регламентира осигуряването на спешна медицинска помощ по въздуха с хеликоптер с оглед на обема на осъществяваните в тази връзка дейности, включени в обхвата на специалността „Спешна медицина“. Ще се регулира и премахне съществуващия дисбаланс в действащия стандарт „Спешна медицина“ по отношение на изискванията към лечебните заведения за болнична помощ, осъществяващи медицински дейности от обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ при определяне на изискванията за ниво на компетентност за осъществяване на дейност. Анализ на съответствието с правото на Европейския съюз: След извършена преценка за съответствие с европейското право се установи, че обществените отношения, предмет на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ (обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г.), не са регламентирани в актове на Европейския съюз. Тяхната уредба е въпрос на национално решение и е от компетентността на отделните държави-членки. Това произтича от разпоредбата на чл. 168, пар. 7 от Договора за функциониране на Европейския съюз, която предвижда изключителна компетентност на държавите-членки по определяне на здравната им политика. Цитираните по-горе регламенти, касаещи дейността по осигуряване на полетите за нуждите на спешната медицинска помощ, са пряко приложими и са съобразени при създаването на авиационния оператор и в документите във връзка с организиране на неговата работа. Не е налице европейско законодателство, което България е длъжна да транспонира в областта на уредбата на дейностите в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“, в това число във връзка с оказването й по въздуха, което да е предмет на настоящия проект на наредба.